documentr4

ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.4, 2004 г.

ХОМО ИНСТИТУТ

Сборник ИЗСЛЕДОВАТЕЛБългария, София, т.4, 2004 г.

Редакционна колегия

Главен научен редактор:доц. д-р инж. Георги Ламбаджиев

България, София, 1229, жк. Надежда, бл.323, вх. Втел.: (359 2) 377 353

e-mail: [email protected]

Технически редактор:доц. д-р Нина Ламбаджиева


Web side: Филип Дудин e-mail: [email protected]

HOMO INSTITUTECollection “RESEARCH WORKER”

Bulgaria, Sofia, v.4, 2004

Editorial boardScientific Editor:

Assoc. Prof. Ph. D. Eng. Georgi LambadjievBulgaria, Sofia, 1229, jk. Nadejda, bl. 323, в

tel: (359 2) 377 353e-mail: [email protected]

Technical Editor:Assoc. Prof. Ph. D. Nina Lambadjieva


Web side: Pfhilip Dudine-mail: [email protected]

ISSN 1311-9443 Format A4

1

mailto:[email protected]






СЪДЪРЖАНИЕ

Content 6

Предговор 10

Ключови думи 12

Въведение 13

Introduction 16

I.Методология

Ламбаджиев Г. Методология на изследване в експериментално недостъпни области. 18

Ламбаджиев Г. Йерархични проекции на понятия в небитие. Оптически ефект. 22

Ламбаджиев Г. Структура и функции на йерархична бизнес система. 28

Ламбаджиев Г. Мощност на преобразуване. 33Ламбаджиев Г. Мощност на преобразуване и нива на

организация. 38Ламбаджиев Г. Основни параметрични характеристики

на взаимодействие между битие и небитие. 43Ламбаджиев Г. Основни характеристики на

семантичната връзка между понятия от битие и небитие. 46Ламбаджиев Г. Ентропиен модел на връзка между

параметри от битие и небитие. 52Ламбаджиев Г. Основни ентропийни взаимовръзки

между параметри от битие и небитие. 56Ламбаджиев Г. Разпределение на вероятности за

прилагане на преобразувания в битие и небитие. 60Ламбаджиев Г. Методология на пространствените

представи за обекти от небитие. 65Лaмбаджиев Г. Формализация на информационна

връзка между битие и небитие. 69

2


Лaмбаджиев Г. Установка и структурна схема на небитие. 72

Лaмбаджиев Г. Разпределение на установките на небитиета във фазова равнина. 76

Лaмбаджиев Г. Небитиейна среда. 80Лaмбаджиев Г. Трансформация на небитиейна в

битиейна среда. 84Лaмбаджиев Г. Структура на траекторията на

еволюционно развитие на процеси, протичащи от небитие в битие. 91

Лaмбаджиев Г. Еволюционни преходи между битие и небитие – формализация и траектории. 96

Лaмбаджиев Г. Моделиране на система мъж-жена чрез установките им. 100

Лaмбаджиев Г. Методологични предпоставки за корелация между типични характеристики на системите жена и небитие. 104

II. Параметри

Лaмбаджиев Г. Корелация между основни структурно-енергийни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие. 108

Лaмбаджиев Г. Корелация между входни информационни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие. 113

Лaмбаджиев Г. Корелация между входно-изходни информационни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие. 117

Лaмбаджиев Г. Корелация между изходни хомеостазни информационни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие. 124

Лaмбаджиев Г. Корелация между основни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Отношение между небитие и битие”. 130

3


Лaмбаджиев Г. Корелация между основни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Отношение между небитиета”. 135

Лaмбаджиев Г. Корелация между характеристики на връзка „отношение-състояние” на системи мъж-битие и жена-небитие. 139

Лaмбаджиев Г. Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Обект за стабилизация”. 145

Лaмбаджиев Г. Корелация между хомеостазни параметри за стабилизация на системи мъж-битие и жена-небитие. 148

Лaмбаджиев Г. Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Начин за стабилизиране”. 154

Лaмбаджиев Г. Корелация между основни характеристики на индивидуално развитие на системи мъж-битие и жена-небитие. 159

Лaмбаджиев Г. Корелация между характеристики на някои етапи от индивидуалното развитие на системи мъж-битие и жена-небитие 163

Лaмбаджиев Г. Разпределение на темпа на еднопосочно време в небитие. 168

Лaмбаджиев Г. Анализ на разпределението на темпа на еднопосочно време в небитие. 175

Лaмбаджиев Г. Връзка между времеконстанти на индивидуално развитие на битие и небитие. 179

Лaмбаджиев Г. Влияние на времето в небитие върху човешка душа. 182

III. Структури

Ламбаджиев Г. Първичното яйце – структура и 186

4


развитие. Ламбаджиев Г. Структура на първичния вихър. 191Ламбаджиев Г. Задвижване на вихров процес за

формиране на битиейна среда. 197Ламбаджиев Г. Ориентация на оста на въртене на

първичен вихър. 202Ламбаджиев Г. Семиотични проекции на първичния

вихър. 206Ламбаджиев Г. Еволюционно развитие на ротор на

ел.двигател и на първичен вихър. 212Ламбаджиев Г. Всмукател на души към небитие. 217Ламбаджиев Г. Взаимодействие между всмукател на

души към небитие и аурата на човека. 225Ламбаджиев Г. Врата и структура на входа към

небитие. 228Ламбаджиев Г. Конфигурация на тунели в небитие. 233Ламбаджиев Г. Скорост на движение на човешки души

през небитиеен тунел. 237Ламбаджиев Г. Символи в битие на тунели от небитие. 242Ламбаджиев Г. Пранебитие. 246Ламбаджиев Г. Цикличност на еволюиране на среда от

пранебитие в среда от битие. 252Ламбаджиев Г. Формализация на установката на

прехода между битие и пранебитие. 257Ламбаджиев Г. Шамбала. 262Ламбаджиев Г. Връзка между автономни души и

абсолютния бог. 265Ламбаджиев Г. Еволюция на структурата на

абсолютния бог. 271Ламбаджиев Г. Структура на абсолютния бог. 279

IV. Annotation 284

301

5


V. Представяне Минков К. Стихове

CONTENT

PREFACE 6

INTRODUCTION 11

KEY WORDS 13

I. METHODOLOGY

Lambadjiev G. Methodology of study in experimentally in accessible domains. 18

Lambadjiev G. Hierarchical projections of nullitical concepts. Optical effect. 22

Lambadjiev G. Structure and functions of hierarchical business system. 28

Lambadjiev G. Power of manipulation. 33Lambadjiev G. Power of manipulation and levels of

organization. 38Lambadjiev G. Basic parametrical characteristics of

interaction between being and nullity. 43Lambadjiev G. Basic characteristics of semantic correlation

between concepts from being and nullity. 46Lambadjiev G. Entropical model of connection between

parameters from being and nullity. 52Lambadjiev G. Basic entropical interrelation between

parameters from being and nullity. 56Lambadjiev G. Distribution of probabilities for application

of manipulation in being and nullity. 60Lambadjiev G. Methodology of spatial idеa for nullity

objects. 65Lambadjiev G. Formalization of the informational between 69

6


being and nullity.Lambadjiev G. Set and structural scheme of nullity. 72Lambadjiev G. Distribution of the nullity sets in phase

plane. 76Lambadjiev G. Nullity medium. 80Lambadjiev G. Transformation of nullity medium into

being medium. 84Lambadjiev G. Structure of trajectory of evolutional

development of processes, running from nullity to being. 91Lambadjiev G. Evolutional transitions between being and

nullity formalization and trajectories. 96Lambadjiev G. Modeling of system man-woman by their

sets. 100Lambadjiev G. Methodological preconditions for

correlation between typical characteristics of systems: woman and nullity. 104

II. PARAMETERS

Lambadjiev G. Correlation between basic structural-energetical characteristics of systems man-being and woman-nullity. 108

Lambadjiev G. Correlation between input information characteristics of systems man-being and woman-nullity. 113

Lambadjiev G. Correlation between input-output informational characteristics of systems man-being and woman-nullity. 117

Lambadjiev G. Correlation between output homeostatic informational characteristics of systems man-being and woman-nullity. 124

Lambadjiev G. Correlation between basic characteristics of systems man-being and woman-nullity from the field “Nullity – being relation”. 130

Lambadjiev G. Correlation between basic characteristics of 1357


systems man-being and woman-nullity from the field “Relations between nullities”.

Lambadjiev G. Correlation between characteristics of the “relation – state” of systems man-being and woman-nullity. 139

Lambadjiev G. Correlation between homeostatic characteristics of systems man-being and woman-nullity from the field “Object for stabilization”. 145

Lambadjiev G. Correlation between homeostatic parameters for stabilization of systems man-being and woman-nullity. 148

Lambadjiev G. Correlation between homeostatic characteristics of systems man-being and woman-nullity from the field “Way of stabilization”. 154

Lambadjiev G. Correlation between basic characteristics of individual development of systems man-being and woman-nullity. 159

Lambadjiev G. Correlation between characteristics of some stages of individual development of systems man-being and woman-nullity. 163

Lambadjiev G. Distribution of the speed of unidirectional time in nullity. 168

Lambadjiev G. Analysis of the distribution of unidirectional time speed in nullity. 175

Lambadjiev G. Correlation between the time constants of individual development of being and nullity. 179

Lambadjiev G. Influence of the time in nullity on human soul. 182

III. STRUCTURES

Lambadjiev G.The primary egg – structure and development. 186

Lambadjiev G. Structure of the primary whirlwind. 191Lambadjiev G. Going of whirlwind process for forming of

medium being. 197

8


Lambadjiev G. Orientation of axis of rotation of primary whirlwind. 202

Lambadjiev G. Semiotic projections of the primary whirlwind. 206

Lambadjiev G. Evolutional development of rotor electromotor and of primary whirlwind. 212

Lambadjiev G. Suction inlet of souls to nullity. 217Lambadjiev G. Interaction between suctions inlet of souls to

nullity and human aura. 225Lambadjiev G. Door and structure of entrance to nullity. 228Lambadjiev G. Configuration of tunnels in nullity. 233Lambadjiev G. Velocity of moving of human soul through

nullity tunnel. 237Lambadjiev G. Symbols in being of tunnels from nullity. 242Lambadjiev G. Prenullity. 246Lambadjiev G. Cyclity of evolution of medium in

prenullity into medium in being. 252Lambadjiev G. Formaliztion of set of transition being-

prenulling. 257Lambadjiev G. Shambala. 262Lambadjiev G. Correlation between autonomous souls

and Absolute. 265Lambadjiev G. Evolution of the structure of the Absolute. 271Lambadjiev G. Structure of the Absolute. 279

IV. ANNOTATION 284

V. PRESENTATION 301Minkov K. Poetry

9


П Р Е Д Г О В О Р

( рецензия )

Сборникът от статии в том 4 на “ИЗСЛЕДОВАТЕЛ” представлява система от оригинални макроеволюционни теоретични модели на различни аспекти от структурата и процесите, които протичат в небитие и пранебитие. Те са свързани концептуално със структурите и процесите от битие.

Изследванията са осъществени на базата на сравнителен анализ на сведения от утвърдени през различни епохи литературни източници. Тези сведения са свързани с широко разнообразие от наблюдения и представи с религиозно, окултно и научно съдържание. Авторът на изследванията доц. д-р Георги Ламбаджиев се е дистанцирал от твърдите представи на различни доктрини с цел да преодолее различието помежду им на базата на своя независима познавателна гледна точка.

Опознаването на небитие е средство за преодоляване на религиозни, митологични, научни и други познавателни противоречия в тази неразорана област от познанието. Това би намалило значително степента на идеологическо противопоставяне на различни доктрини. Съответно усилията на хората биха се съсредоточили върху решаване на жизнено важни проблеми за съдбата на човечеството.

В практически план опознаването на небитието е средство за усвояване на част от енергийния му потенциал за намаляване на енергийния глад на цивилизацията, за решаване на планетарни екологични проблеми, за подобряване на здравето и за удължаване на живота на хората, както и за намаляване страха от смъртта.

Статиите в настоящия сборник са предназначени за дръзки изследователи и любознателни читатели, които търсят по-общ познавателен модел на заобикалящата ни видима и невидима среда. Статиите предлагат нови насоки на изследователско търсене в тази стратегически важна област от човешкото познание. За да формира интегративна познавателна

10


представа авторът на изследванията се е постарал да раздвижи множество религиозни, окултни и научни постулати, без да се спира специално на тях. По този начин непредубеденият читател може по-лесно да възприеме предлаганите нови концепции в тяхното единство без да се препъва в преодоляване на различни догми и ограничени представи.

Доц. Ламбаджиев е цитирал буквално източниците, които са му послужили за опорни информационни точки за постигане на нов познавателен синтез. По този начин на всеки читател се предоставя непосредствена възможност да се убеди в справедливостта на направените изводи или да използва разнообразната информация за свои изследователски цели. Сведенията в цитираните литературни източници се характеризират с широко разнообразие от гледни точки, стилове на описание и степен на размитост на данните. Това е наложило първоначално тези сведения да се интерпретират от автора, като се преведат на единен семантичен език при определена познавателна гледна точка. След това авторът свързва нормираните в някаква степен познавателни единици в цялостна представа. Този методологичен подход е наложил концептуалния аспект като приоритетна линия в представения изследователски процес.

Взаимно допълващите се статии в сборника са подчинени на общи методологични принципи и представляват система от теоретични модели. Тези модели се вписват в основните научни представи за еволюция на системите. На тази база са синтезирани основополагащи представи на нова теоретична познавателна система, която свързва в единство видимия с невидимия свят в различни техни измерения.

В малкото изследователски опити, които търсят познавателен модел на небитие, преобладава фрагментарно и локално обобщаване на свързаните с него сведения. Многоаспектното и взаимосвързано изследователско търсене, представено в настоящия сборник, е позволило значително да се повиши степента на обобщеност на използваните сведения, включително и да се приложи формализация. Това създава предпоставки за още по-задълбочено аналитично описание на различни процеси в небитие, т.е. предоставя възможност за научен пробив в тази недокосната с научен инструментариум изключително важна и интересна област на познанието.

РЕЦЕНЗЕНТ: проф. дтн Кольо Минков

Институт по механика и биомеханика - БАН

Член на Научна Комисия по Машинни науки към 11


Президиума на Висшата Атестационна Комисия


КЛЮЧОВИ ДУМИ

Абсолют – паралелна система на природата, която е органично свързана с нея, както душата с тялото на човека.

Битие – среда, включваща веществени структури.Всмукател – небитиейна куполовидна структура за засмукване на

човешки души от битие с цел пренасянето им в небитие.Душа – паралелна небитиейна система на биологичната структура на

човека, с която образуват хибридна система.Еволюционна приемственост – модифицирано повторение на

филогенеза в онтогенеза.Еволюция – процес на повишаване на нивото на организация и

разнообразие на форми на проявление на средата – битиейна, небитиейна, пранебитиейна и т.н. на други първични форми.

Ентропия – степен на развитие на преходен процес от едно към друго относително устойчиво състояние.

Моделиране – конструиране на структурата на обект или на среда по аналогия със структурата на праобект(и) или на прасреда(и).

Мощност на преобразуване – интегрална енергийна способност на система да реагира на вътрешни и външни смущаващи я въздействия.

Небитие – среда, от която еволюира битие, но не включва веществена среда в себе си.

Ниво на организация – степен на развитие на взаимовръзки в конкретна структура или среда.

Отношение – афинитет на система към себе си и към обкръжаващата я среда, в частност – към обекта, с които взаимодейства.

Пранебитие - среда, от която еволюира небитие, но не включва небитиейна среда в себе си.

Проекция – аналогия на базата на еволюционна приемственост.Първичен вихър – вихрообразна елементарна небитиейна структура,

от която небитиейната среда еволюира в битиейна среда. Развитие – преходен процес, който в общия случай е вътрешно и

външно обусловен.Тунел към небитие - тръбопровод за транспортиране на автономни

души от битие към най-близкото до него относително устойчиво ниво на организация на небитие.

Установка – интегрална вътрешно и външно обусловена характеристика на система.

12


ВЪВЕДЕНИЕ

1.Информация за читатели

Сборникът ИЗСЛЕДОВАТЕЛ включва изследвания, модели, концепции, идеи и прогнози в областта на еволюцията, поведението, творческите процеси и структурата на системите.

Целите на редакционната колегия са:

1.Да се популяризират нетрадиционни иновации, които свързват различни области на познанието.

2.Да се представят нови методологични средства на познавателния процес.

3.Да се запазят авторските права на създателите на интелектуални продукти чрез представяне на описанието на тези продукти в престижни световни библиотеки.

Сборникът ИЗСЛЕДОВАТЕЛ се издава минимум веднъж годишно и се предоставя безвъзмездно в :

1.Конгресна библиотека, Вашингтон.

2. Британска библиотека, Лондон.

3. Национална библиотека на Франция, Париж.

4. Национална библиотека на Русия, Москва.

5. Японска национална библиотека, Токио.

13


6. Национална библиотека "Св.Св. Кирил и Методий", България, София.

7. Централна библиотека на Българската академия на науките, България, София.

8. Интернет

2.Информация за изследователи

Езикът, на който е написан текстът на статията, може да бъде български или английски.

На отделна страница се представя резюме на статията на английски език.

Няма ограничения за количеството и обема на публикувани статии в сборник ИЗСЛЕДОВАТЕЛ от един автор или от един авторски екип.

Статиите се публикуват без редактиране в оригиналния им вид.

Всеки автор е персонално отговорен пред читателите за съдържанието и оформлението на своята статия или иновация.

Заглавието е максимално кратко. Под него може да се изписват научните степени и звания на авторите (ако желаят), техните имена и фамилии, както и адрес за комуникация (ако е необходимо).

Желателно е статията да включва въведение и раздели на изложенията. Тя включва текст, таблици, формули, графики и други черни или цветни илюстрации.

Всяка статия задължително завършва с оригинални изводи, заключения или обобщения, характеризиращи предлаганата новост.

14


Желателно е списъкът от ползвана литература да включва цитирани от авторите на статията източници или такива, чието съдържание е обобщено в статията.

Желаещите да публикуват свои текстове или илюстрации в сборника е необходимо да ги изпратят на научния редактор. Те трябва да са записани на диск или дискета и отпечатани на бели листа с формат А4. Материалите се изпращат заедно с два адресирани до автора пликове и са придружени с пощенска такса за тях.

Постъпилите за печат информационни материали не се връщат.

Редакционната колегия информира авторите за решението за публикуване на представените от тях статии.

На всеки автор или авторски екип, който е публикувал свои статии в сборник ИЗСЛЕДОВАТЕЛ се изпраща по пощата един екземпляр от съответния сборник.

3.Информация за спонсори и рекламодатели

Спосорите могат да отпечатват своя снимка, творческа автобиография, есе, поезия, проза, игри, фотоси, графични илюстрации, живопис и друго собствено творчество, върху което желаят да запазят авторските си права чрез съхраняване на информация в 7 от най-големите библиотеки в света.

Илюстрации и реклама се изпращат съгласно процедурата, посочена в раздела за информация на изследователи, като графичното оформление е свободно избираемо.

Редакционният екип ви пожелава творческо дълголетие !

15


INTRODUCTION

I. Reader’s Information

The collection “RESEARCH WORKER” includes investigations, models, conceptions, ideas and prognoses in the field of evolution, behaviour, creative processes and systems structure.

The aims of editorial board are:To popularize non-traditional innovations, bringing different fields of

knowledge together.

To present new methodological means of cognitive processes.To preserve the copyrights of the authors of intellectual products by

presentation of these products in prestigious libraries in the world.

The collection “Research worker” is published annually and granted free or charge at library disposal in:

National library “St.St. Cyril and Methodices”, Bulgaria, Sofia.Central library of the Bulgarian Academy of Sciences, Bulgaria, Sofia.

National library of France , Paris.National library of Britain, London.National library, USA, Washington.National library, Japan, Tokyo.National library, Russia, Moscow.Internet.

16


II. Information for research workers

The articles have to be written in Bulgarian and English with a summary on a separate page in English. There aren’t any limitations on the number and volume of the articles published by one or more authors in the collection “Research worker”.

The articles will be published without wording in the original manuscript on the author’s own responsibility for the content and arragment of the article as innovation.

The title has to be short with full names of the authors, scientific degree, title and address for correspondence. In the article are included: introduction, section, tables, formulas, figures, illustrations.

At the end of the article obligatorty are original conclusion or summary of the presented novelty. It is desirible that the references should included the cited sources or books and articles whose content was summarized in thе article. Those who wish to publish their text or illustrations in the collection “RESEARCH WORKER” should send them to the scientific editor printed on format A4 (white) and recorded on a disc or diskette. The materials should be send together with two addressed to the author envelopes and post charge for them. The materials received for edition are not to be sent back. The editorial board informs the authors about the resolution for publication of the submitted articles. Every author or group of authors, whose article has been published in the collection “Research worker” will receive a copy of the collection by post.

III. Information for sponsors and advertisings

The sponsors could publish their picture, autobiography, essay, poesy, prose, plays, pictures, graphic illustrations, paintings and other creative work of their own on which they wish to reserve their copyrights printing and keeping the information in seven big libraries in the word.

Illustrations and advertisment have to be submitted according to the information for the investigation with free chosen graphic design.

The editorial board wish you a long creative life.

17


Методология на изследване в експериментално недостъпни области

доц. д-р Георги Ламбаджиев


Методологичните основи за изследване в експериментално недостъпни области се основават на принципите на системност, йерархичност, еволюционна приемственост. Мисълта е основен научен инструмент за моделиране на недостъпни обекти чрез общи концепции, които итеративно циркулират между различни нива на конкретност и абстрактност на познанието.

Ключови думи: методология, недостъпни области, мисъл, моделиране, концепции, принципи, абстрактност.

Въведение

„Земната наука прилича на онези футболни отбори, които са силни само на свой терен” [4-156]. Непроверяемото се определя като ненаучно. Зад това високомерно съждение се крие изследователско безсилие. Обяснява се с липса на информация, разглеждана в тесния й инструментално проверим аспект.

„Който е прозрял същността на новото, не трябва да изчаква официалното научно потвърждение, нито внедряването му като възглед в обществото, а да върви напред!” [4-48].

„Йога учи да се търси и намира истината във всичко. Тя учи, че не съществува нищо, което не би могло да служи за отправен пункт за търсене на истината” [19-256].

„Живеем в материално общество и много голяма част от хората са възпитавани да мислят, че съществува само това, което виждаме, чуваме и пипаме. Те не могат да си представят нещо извън материалното, затова фактите за отвъдното се анулират още преди да бъдат разбрани […]. Науката силно присъства в това матеарилистично мислене и учените, които се занимават с природни науки,

18



вместо да са с по-широки възгледи, напротив често са най-тесногръдите и негодуват, когато техните прегледно написани теории и трудове се прекатурват [18-19].

От теоремата на К. Гьодел, че системата не може да докаже своята непротиворечивост посредством самата себе си, следва, че науката е необходимо да излезе от ангажираността си с органолептичния или инструментален опит за да разшири обхвата си.

Основни методологични принципи

„Бъдете свободни и независими, тъй като свързването на себе си с някаква школа, секта, асоциация – значи да станеш заложник на канони, да им се подчиняваш, да им бъдеш пропагандист” [3-376].

Всеки канон, независимо дали е религиозен, научен или политически рано или късно рухва. Ако новата вълна на промените преобърне спасителния пояс, този който самодоволно стои в центъра му ще нагълта водица най-малкото...Тогава на плаващия ще му потрябва по-добра техника за плуване, отколкото ако е плувал без спасителен пояс. Ето защо вкопчването в канони понижава надеждността на субекта.

„Знание означава да разбереш, че знаеш, и ако нещо не знаеш, да разбереш, че не го знаеш” [9-29].

Следователно основният методологически проблем се свежда до определяне представа за знание, като знанието по обхват и съдържание се мени непрекъснато. Отговорът на този въпрос се заключава в методологичният принцип на Алберт Айнщайн за вътрешната и външна непротиворечивост на научната истина. Това означава, че в процеса на натрупване на нови сведения е необходимо гъвкаво изменение на парадигмите, върху които се изгражда научното обяснение. Познанието е процес на непрекъсната итерация между различни нива на абстрактно или конкретно знание, включително и в генезиса му.

„... Нито една форма или образ не могат да влязат в човешкото съзнание или да възникнат в неговото въображение, ако те вече не са съществували, поне като приблизителен прототип” [2-354].

„Видимият свят е символ на невидимия” – Якоб Боем [17-54]. Концепциите на Елена Блаватска и Якоб Боем се вписват в принципа за еволюционна

приемственост. Ако този принцип го приложим към цикличното задълбочаване на знанието, то съвсем естествено ще достигнем до извода, че предисторията на съществуващия материален свят е продължение на историята на предшестващия го нематериален свят, т.е. като негово циклично повторение и доразвитие. Съответно този предишен свят повтаря в някаква степен и доразвива основните характеристики на своя еволюционен предшественик и т.н. По този начин достигаме до извода, че битието е формирано по образ и подобие на небитие, че небитието е формирано по подобие на пранебитие и т.н.

Тази постановка може да свърже в системно единство много феноменални на пръв поглед факти и явления без обаче да можем да се надяваме, че ще можем да експериментираме в йерархичните дълбочини на небитие или още повече на пранебитие за да докажем, че съществува съвпадение между теория и експеримент, както повеляват каноните на науката.

Човешката мисъл, накратко повтаря еволюцията на битие, а значи и на небитие и на пранебитие и т.н. в различни пластове на своето протичане. На тази основа мисълта на човека е неповторим, естествен симулатор на прапрапраеволюционни процеси и е необходимо да му се присвои статут на научен инструмент. В качеството си на естествен модел на процесите, протичащи в съществуващото видимо или невидимо, мисълта с минимална грешка може да ни проучи и измери. От тук следва, че: „Преди всичко се оказва безсмислено да се стремим към създаване на модели с най-голяма детайлизация и пълнота на описанието на изследваните процеси, тъй като недостатъчно обоснованите данни, заложени в разработвания математически модел, все

19


едно отрицателно ще се отрази на достоверността на резултатите от моделирането. Във връзка с това е разумно да се стремим към създаване на модели от съвсем опростен вид” [20-77].

На тази основа следва, че пробивите в незнанието по необходимост могат да се осъществят на базата на общи концепции. В процеса на задълбочаване на познанието постулатите в основата му ще се обосноват от постулати от еволюционно по-първично ниво и т.н.

Достигайки до постулат от определено еволюционно ниво на съществуващото, мисълта се връща към по-високите нива на организация, като съчетава в системно единство множество стари и нови модели, без значение от предметната им принадлежност.

В своите изследвания авторът се ръководи от максимата, написана в храма на Атина: „Да търсим истината навсякъде” [14-148].

Ето защо в търсене на признаци в конкретна изследователска насока авторът е съпоставял структури, функции и свойства по протежение на целия спектър от пранебитие до технически системи на битие. Еволюционната приемственост на процесите в битие, небитие и в пранебитие ни дава основание за последователно прилагане на този подход в процеса междудисциплинни изследвания.

На тази основа се превеждат известните ни цитати на езика на конкретно частно научно изследване. След уточняване на степента на сходство и различие на съдържанието на конкретна информация с друга такава, те се групират по определени признаци.

По този начин се премахва основното различие между научния и религиозния подход. Според Ото науката се стреми да ни научи все повече за все по-малкото, а религията все по-малко за все повече и повече. [5-186].

„В исторически план, някои религии доста се забавят при възприемането на „научните” открития, а на науката пък й трябва доста време докато възприеме някои „мистични” методи” [11-64].

От динамичното взаимно проникване на наука и религия, и завръщането им отново към фундаменталните си постулати за да бъдат усъвършенствани ще спечелят и двете и най-вече познанието. Науката идеализира обектите на изследване като затворени системи и на по-късен етап се опитва да ги свърже в система. Религията свързва размити същности и плахо пристъпва към конкретизирането им.

Науката се съсредоточава върху изучаване на състоянието на обектите. В общия случай тя идеализира взаимоотношенията им като фиксирани. Религията акцентува върху взаимоотношенията между разглежданите от нея обекти. В общия случай тя идеализира състоянията им като фиксирани.

Логично е синтезът от научно и религиозно познание да включва равнопоставено състоянието и отношението между системите като обективно променящи се величини. Тази простичка теоретична постановка, обаче на практика трудно се възприема от практичното мислене. Например техникът е необходимо да отчита взаимоотношението между болта и гайката преди и след завиването им, което звучи абсурдно. Още по-тежък е случаят, когато религиозно вярващият трябва да отчита текущото състояние на своя бог, преди да го натовари със своите молитви...

„Ако в науката има елемент на интуиция, то и в източния мистицизъм има религиозен елемент” [6-29]. „Перефразирайки древното китайско изречение, може да се каже, че мистиците разбират корените на Дао, не неговите клони, а учените разбират клоните на Дао, не неговите корени” [6-282]. „Ако физиците действително желаят да включат изследвания на природата на човешкото съзнание в орбитата на своите научни интереси, то запознанството с постиженията на източната философия, би могло да им обезпечи няколко стартови работни хипотези” [6-276]. „Науката трябва да бъде нравствено-религиозна, религията – научна [10-449].

„Ще се измени религията, нейните канони ще бъдат научно обосновани, а и самата тя по-скоро ще стане раздел на науката, изучаваща въпросите на нашето Духовно битие” [5-33].

20


„Религията сама по себе си не може да бъде опора на цялото човечество, защото утвърждава вътрешните ценности за сметка на отричане на външните. Науката се развива нейната сила и същевременно слабост е, че недоказаните истини автоматично се отричат” [1-142].

„Съвременната наука ... е на възраст от само триста години. Осемдесет процента от всички учени, които изобщо са съществували някога, живеят в този момент, макар и да е вярно, че доста от тях са по-скоро технолози и инженери...” [8-144].

В качеството си на еволюционно новообразувание, по отношение на религията, науката се развива по-бързо от нея и съответно е по-адаптивна по отношение на собствените си канони. Ето защо бъдещето на познанието ще се изведе от науката.

Сър Уилям Браг утвърждава, че: „Важното в науката е не да натрупваш нови факти, а по-скоро да откриеш нови начини за тяхното тълкуване” [11-74].

Точно в този методологичен момент евристиката предоставя възможност за построяване на мостове между известното и друго знание.

Описвайки пътешествията си в небитие Монро съобщава, че „...Място II е нематериална среда, чиито закони за движението и материята само отчасти се отнасят и до материалния свят. Това е безкрайност, чийто граници са непознати..., а дълбочината и размерите й са непонятни за ограничената съзнателна мисъл” [13-76].

За предметни области, които са частично корелационно свързани, евристичните средства за търсене на връзката между тях се оказват без алтернатива.

„...Основата на теорията на академик Азаря Поликаров. Нейното „ядро” е разбирането на методологията като намиране на евристики за решаване на научните проблеми” [12-237].

„... Трябва да се отбележи и развитието на евристиката – евристичните методи и евристичното програмиране. Формира се нова област – евретика. Откриват се нови евристични методи, разработват се мощни програми – М200, Ойрека, включващи съответно 200 и 300 метода. Това е една актуална и съществена тенденция, както за съвременното развитие на науката (изкуствен интелект), така и за методологията на науката” [16-227].

Използването на евристиката в области с повишена степен на неопределеност, неточност, различност, противоречивост и т.н. некоректност на информацията се обуславя от факта, че: „Никога няма сигурност, че осъществявайки предопределените стъпки на знанието, което се препоръчва, човек ще стане човек на знанието” [7-134].

Според концепциите на акад. Азаря Поликаров „Трябва да покажеш, че предшествениците или не са разполагали с подходящи подходи, или не са намерили правилното съчетание между тях […]. Всеки би трябвало да даде отчет пред себе си и пред научната общност защо той ще може да постигне нещо, което другите не са постигнали” [16-221].

Основните предпоставки да постигна ново виждане в експериментално недостъпни области за науката се основава на следните парадигми:

1. Бог (боговете) и природата са две страни (две подсистеми) на системно цяло. 2. Системното цяло е йерархично.3. Всеки процес в системното цяло е насочен към разрешаване на конкретна потребност

(противоречие).Известните идеологии не удовлетворяват потребностите на познанието. Те не се развиват и

не се комбинират, нито в религиозен, нито в окултен, нито в научен план. Логично е, че от определен момент нататък те ще се разпаднат като идеологически системи за да се достигне до относително устойчивите им основи, от които ще се развие нова идеология.

Свидетели сме, че фашистката и комунистическата идеология се разпаднаха като ценностни системи през средата и края на ХХ век. В началото на XXI век ислямският фундаментализъм се впусна във война с целия останал свят. Това е признак за криза в исляма и според нас това е началото на неговия идеологически залез. След това идва ред последователно на християнството, на научния догматизъм, на индуизма и т.н., т.е. по обратен ред на тяхното възникване: възникналите последни се разграждат първи.

21


Разпадането на старите идеологии е предпоставка на тяхно място и върху техните основи да възникнат нови по-рационални представи.

Основни изводи

1. Методологичните основи на изследване в областта на научното незнание, което е експериментално недостъпно са в съответствие с основните насоки на развитие на науката и религията, разглеждани като две взаимодопълващи се системи.

2. Методологичните основи на изследванията на автора се основават на системността, йерархичността и еволюционната приемственост в съществуващото, независимо дали то е достъпно или недостъпно за експериментално изследване.

3. Мисълта е основен научен инструмент за моделиране на недостъпни за експериментално изследване процеси чрез общи концепции, които итеративно циркулират между различни нива на конкретност и абстрактност на познанието.

Литература

1. Алиев Х. Ключът към саморегулирането. Уникални техники за самоусъвършенстване и постигане на пълна вътрешна хармония, Хомо Футурус, С., 1999.

2. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1 Космогенезис, кн.1, Астрала, С., 1993.3. Богданович В.И. Психокоррекция в повседневной жизни, Респекс, Санкт-Петербург, 1993. 4. Делян Д. Извънземните, Астрала, С., 1993.5. Иванова Н.М., Иванов Ю.Н. Жизнь по интуиции, АО Комплект, 1994. 6. Капра Ф. Дао физики, Орис, Санкт-Петербург, 1994. 7. Кастанеда К. Ученито на Дон Хуан. Пътят на знанието на един индианец от племето яки,

Петрум Ко ООД, С., 1992.8. Кийл Д.А. Планета с привидения, Литера Прима, С., 2000.9. Конфуций. Добрият път, Елпис, В. Търново, 1992.10. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч. 1,2, Гуторанов, Ловеч, 1996.11. Макуилямс П. 101 урока за живота, Кибеа, С., 1998.12. Матеев Н. Послеслов, В: Науката – новите тенденции, Свят 2001, С., 2001.13. Монро Р. Пътуване извън тялото, Гуторанов и син, Ловеч, 1992.14. Нютън М. Следите на душите, Хермес, Пловдив, 2000.15 Ошо. Диамантената сутра, Шамбала, С., 1994.16. Поликаров А. Накъде върви науката, В: Науката – новите тенденции, Свят 2001, С., 2001.17. Рабан П. Траектория на един живот към друг, Хипопо, Варна, 1993.18. Уилямсън Л. Медиумите и отвъдното, Жар, С., 1995.19. Успенский П.Д. Новая модель вселеной, Изд. Чернышева, Петербург, 1993.20. Шаракшанэ А.С., Халецкий А.К., Морозов И.А. Оценка характеристик сложных

автоматизированных систем, Машиностроение, М., 1993.

Йерархични проекции на понятия в небитие. Оптически ефект

22




Скалата от значения на битиейно понятие се проектира върху част от скалата от значения на най-близкото му по съдържание небитиейно понятие. Когато нараства йерархичната дистанция между битиеен наблюдател и небитиеен обект, последният нараства оптически за наблюдателя.

Ключови думи: небитие, понятие, проекция, значение, възприятие, йерархия, ефект.

Въведение

Целта на статията е да моделира концептуално проекция от значения на битиейни понятия върху значения от близки по съдържание небитиейни понятия.

Предпоставка за заключения са следните основни парадигми:1. Небитието е първично, а битието вторично.2. Битието се формира от небитието.3. Битието е еволюционно по-високо организирана структура от небитие.4. Няма директна връзка между битиейни и небитиейни представи.

Допълнителна предпоставка за формиране на парадигма 3 е заключението ни, че по-високо йерархичните понятия притежават по-тесен диапазон на проявление в сравнение с еволюционните си предшественици [9].

Концепция

От съчетанието на парадигми 1, 2, и 4 със заключението за стесняване на диапазона на проявление на понятие в йерархичен аспект следва, че битиейните понятия не се проектират директно в небитиейни, както е присъщо за битиейна среда. От тук се налага извода, че:

!1! Скалата от значения на битиейно понятие се проектира върху част от скалата от значения на най-близкото му по съдържание небитиейно понятие.

Например Монро на базата на опитите си извън тялото обобщава, че физическият сексуален нагон не е основен за любовта, разглеждана като вид енергия. Нагонът се възприема като многотонална второстепенна нота в една необятна гама [11-149]. Следователно съдържанието на нагонът и любовта се пресичат слабо като представи в небитие, за разлика от битие. „От гледна точка на работата на кармичния механизъм злото е разрушение, а доброто – съзидание […]. По този начин злото е неконтролируемо добро” [7-150]. Следователно злото е елемент на доброто. Доброто се свързва по религиозни представи с небитиейни аспекти на проявление, а злото – с човешка разрушителна дейност. Отново се потвърждава извода, че битиейната представа е част от небитиейната.

В своите „Беседи” Мер утвърждава, че „...Ако притежавате дадена способност, притежавате също и отрицанието на тази способност” [14-214]. Това заключение съответства на диалектическия

23



закон на Хегел за единство на противоположностите и на относителната поляритетна балансираност на достъпния за изучаването ни материален свят. „Самият смисъл на йогата на Шри Оробиндо е да намерим положителното на всички отрицания, на всеки елемент и на всички нива на съзнание...” [14-219].

По друг начин казано във всеки Ин има малко Ян и във всеки Ян – малко Ин. В областта на действие на всеки полюс се съдържат елементи от другия полюс.

Тази концепция потвърждава заключението ни, че проекцията ни на битиейно понятие в небитиейно пресича областта на значение на различни небитиейни понятия, но не се свежда до нито едно от тях. Това налага при превод на небитиейно съдържание замяна на едни понятия с други или със система от понятия. Системата от понятия образуват категории. По време на мисловен медитативен експеримент Успенский записва на лист: „Да се мисли в други категории!” [16-338].

Медиума Силвия Браун констатира, че „...обърквам благодарността с любов към някой, който ми предлага да ме избави от дадено положение” [2-100, 101].

Тези регистрирани случаи са описание за състояния близки до битиейното. При значителни отклонения от това състояние представите се изменят съществено и често не могат да бъдат описани.

Според метода за синтезиранe на общи методологични принципи, представен от Джняна-йога, т.е. от йога на знанието, индийските духовни учители (гуру) са давали на своите ученици за медитация някакво изречение от древните писания или някакъв символ. Медитирането над тях продължавало от година до десет години [16-227]. Това е процес на трансформиране на битиейно в небитиейно значение (представа) на конкретно съдържание или обект.

Духовните наставници подчиняват процеса на обучението на принципа: „Докато не ми зададеш въпроса, няма да получиш отговора” [2-231]. Задаването на въпрос изисква анализ на относително устойчива представа, формирана в съзнанието на ученика, в резултат на медитацията, която е провел.

„Просветлението проблясва, когато не съществуват недостатъци” [1-749], т.е. небитиейните представи възникват в мисълта, когато тя не е атакувана от външни въздействия.

Преходът на мисълта от битиейна в небитиейна среда и обратното я изпълва с много нови впечатления, които също са форма на външни въздействия и променят хода на мисълта.

В Брахма-сутра „БС.IV.3.15. Бадараяна твърди, че [свръхчовешкото същество] води [до Брахман само] онези, които не използват понятийни представи [в своите медитации], защото това двойно деление не предизвиква противоречие и човек става онова, което е твърде решен да бъде” [1-721].

Този древен текст утвърждава, че комуникацията между човек и съответен бог е ефективна, когато човекът не оперира с обичайните си битиейни представи, тъй като те влизат в противоречие с небитиейните представи за един и същи обект.

„В математическите работи много често се срещат твърдения, които представляват перефразиране на дадено свойство – то си остава същото, но се преформулира от един математически език на друг” [6-124]. Следователно и в научната практика преводът на една в друга форма на проявление на конкретно съдържание се възприема като напълно естествен акт.

Съществуват различни техники за приспособяване на сетивата на човека към обстоятелствата, характерни за небитие. Чрез техниката „слушане на тишината” се тренира способността за разграничаване ритъма на звуците и паузите между тях. Посредством техниката за наблюдаване на сенките се цели възприемане на обекта като ансамбъл от сенки [13-226]. По аналогичен начин думите на събеседника може да се възприемат като звуци [13-229].

В тези техники основният принцип на преобразуване е разграждане на обекта на изследване на съставните му части. В случая те са подчинени на различни управляващи параметри.

В небитието преходът от едно към друго ниво на организация се възприема като преминаване през различно оцветени пространства. Например един участник в психологически

24


експеримент „ГЕТУЕЙ” описва, че като не намерил нищо в определено място на небитието той преминал през „...червено, жълто, розово, зелено, пурпурно и накрая към бяло” [11-47,48].

Карл Густав Юнг изследвайки учението И Дзин открива „..., че съществуват психологически паралелни явления, които не се отнасят едно към друго казуално, а се намират в някаква друга паралелна зависимост” [15-11]. Този принцип Юнг нарича „синхроничен принцип” [там].

Мисълта на човека има проекции в менталното ниво на организация в небитие. Това ниво е задълбочено изучавано десетилетия от Шри Оробиндо. На базата на проучванията, които е направил, той е разграничил следните ментални поднива на организация: обикновен ментал, висш ментал, озарен ментал, интуитивен ментал и свръхментал.

Битието възприема обкръжаващата го среда преимуществено чрез центровете на разпределение на управляващите го параметри. Небитието възприема обкръжаващата го среда предимно чрез крайните позиции от скалата на разпределение на управляващите го параметри [10-118].

„...Дон Хуан ми бе давал различни определения за магьосничество, но винаги бе отбелязвал, че с нарастване на познанието дефинициите се менят” [5-7].

Следователно преходът на съдържание, вложено в конкретен сигнал, изпратен от битие към небитие, се изменя нелинейно. Нелинейно се изменят взаимовръзките между наблюдател и обект на наблюдение. Тази нелинейност се отнася за различни компоненти на съдържанието на информацията по различен начин. Нелинейността е обвивка на дискретността, която носи полезния сигнал.

Установено е, че „Колкото повече слизахме по стълбата на съзнанието, толкова повече звуковите вибрации, светлините, съществата или силите се накъсват” [14-187].

По-детайлно тези възприятия се заключават в следното: Обикновеният ментал се явява в някаква сивота с множество тъмни точици или малки доста мрачни вибриращи възли...” [14-176]. Възприятията „...на вашия ментал са основани само на една единствена точка от светлината или на малък брой точки, които той е уловил...” [14-177]. При озарения ментал: „Малки истини пламват навсякъде, без думи, сякаш всяко нещо е имало някаква тайна, някакъв специален смисъл и специален живот” [14-178]. Образите постъпват във възприятието „...едва ли не като лавина от картини, пищни, понякога объркани, сякаш съзнанието се е затруднило да подбере светлинната вълна и при това увеличение на интензивността – тя прелива” [14-181]. В озарения ментал „...бяхме видели едно пространство или синкав фон с внезапни избухвания на светлина, интуитивни светкавици, пътуващи светлинни изблици, понякога дори големи свръхментални водопади, но то било накъсана игра на светлината ...” [14-185]. „...Погледът на интуитивния ментал е като светкавица, той вижда точка по точка, но не всичко наведнъж” [14-183].

При свръхментала се възприема „...недостатъчност на светлина или, ако може да се каже от ограниченост на светлината, която осветява само едно тясно поле” [14-185].

!2! Когато небитиейният обект се отдалечава в йерархичен аспект от битиейния наблюдател, образът на обекта се разпада на фрагменти, които наедряват и накрая се възприема само един от тях, поради запълване на зрителното поле само с него.

Подобно е възприемането на битиеен обект при доближаване на наблюдател към него. Ако се абстрахираме от индивидуалните особености на наблюдателя да възприема наблюдавания обект и ъгълът на наблюдение е еднакъв, то при равни други обстоятелства !2! може да се формализира в първо приближение във вида:

(1) ,

където q – брой на подобластите на обект, наблюдаван от наблюдател, намиращ се в определено ниво на организация от битие,

25


∆i – брой на нива на организация (∆i) между нивото на наблюдател и на наблюдавания от него обект,

- константа C за всяка йерархична дистанция ∆i.

Равенство (1) намира потвърждение в намаляване на разнообразието от впечатления с увеличаване на йерерхичната дистанция до обекта на наблюдение:

„Открих, че след като пациентът в транс продължи да навлиза все по-навътре в духовния свят, за да опише функционалните аспекти на духовния живот, неговите коментари стават еднакви с тези на другите пациенти” [12-42].

Последователно ще проследим механизма на регулиране на управляващи параметри в процеса на прехода от битие към небитие на базата на ясновидски възприятия.

„...Първото внимание е пламъкът на съзнанието, развит в един ултра блясък...но това е един пламък закрепен на повърхността на пашкула...Това е пламък, който покрива познатото” [4-59].

Текстът описва ясновидски възприятия за нормалното състояние на аурата на човека. В определена „събирателна” точка от нея се наблюдава повишена яркост. Тя характеризира специфична настройка на възприятие към обкръжаващата човека битиейна среда. Тази настройка може да се представи чрез екстремално проявление на приоритетен главен управляващ параметър на тази среда, чрез който човекът я възприема като системно цяло. Този параметър може да бъде различен за различни хора.

„Второто внимание се появява тогава, когато се употребяват неизползвани излъчвания в пашкула на човека” [там].

Това е настройка за възприятие на обкръжаващата среда по отношение на необичайна или на необичайни гледни точки. Всяка гледна точка се характеризира с доминиране на нов познавателен управляващ параметър, който създава на пръв поглед парадоксално възприятие. По този начин се напуска сферата на обичайното познание.

„...Старите ясновидци прилагали уменията си върху своите собствени пламъци на съзнанието и ги уголемявали до невъобразими размери. Те всъщност целели да запалят всичките излъчвания в пашкулите си, на снопове един след друг....Постижението им да запалят снопове един след друг способствало за включването им в тресавището на второто внимание” [4-59].

Чрез тази техника последователно се редуват различни гледни точки, т.е. настройката стъпаловидно се мени като се заменят едни групи основни управляващи параметри с други в познавателния процес.

„Новите ясновидци оставили влиянието на съзнанието да се развива до своя естествен край, който се изразявал в това да се изтегли пламъкът на съзнанието извън границите на сияйния пашкул отведнъж.

Третото внимание се достига когато пламъкът на съзнанието се превръща в огъня отвътре: един пламък, който не запалва сноповете един по един, а отведнъж всичките излъчвания на Орела вътре в човешкия пашкул” [4-59,60].

По този начин конкретен обект се възприема едновременно от множество гледни точки (стереонаблюдение), които са синхронизирани по между си. Този ефект може да се разглежда като израз на наблюдение на обекта от по-високо ниво на организация, възприятието е съставено от множество единични (относително еднопараметрични) възприятия.

Синхронизирането между възприятията може да бъде резултат от резонанс между темповете на изменение на управляващите параметри.

На тази основа еволюционният преход от небитие към битие се характеризира с три основни етапи.

Първият етап е свързан със системно формулиране на цялото (например хибрида от веществено тяло и негова душа, наречен човек).

Вторият етап се характеризира с последователно редуване на управляващите го параметри в качеството им на приоритети в познавателния процес.

26


Третият етап (цивилизовано възприятие на човека) изразява едноаспектно възприемане на битиейна среда и елиминиране на всички останали възможности за възприятия като целесъобразни.

Следователно преходът от битие към небитие има характер на индуктивен процес, а преходът от небитие към битие – на дедуктивен процес. Съответно науката се опитва да опише действителността индуктивно, а религията – дедуктивно.

В основата на тези процеси е отношението, тъй като то е основен управляващ параметър на небитие, от гледна точка на битиеен наблюдател.

„...Светлината на вашето Висше Аз...е и енергия, и жизнена сила, и любов, и благословение – всичко в едно” [3-189].

Следователно представата за съдържание на небитиейното понятие „отношение” се пресича в значително по висока степен с представата за съдържание на понятие „енергия”, отколкото се пресичат техните представи в битие.

Този извод се проявява във всяко от цитираните в статията сведения, както и във възприятията на много хора, преживели клинична смърт, които си спомнят, че светлината в небитие има характеристика на положително привличане.


1. Скалата от значения на битиейно понятие се проектира върху част от скалата от значения на най-близкото му по съдържание небитиейно понятие.

2. Колкото повече нараства йерархичната дистанция между битиеен наблюдател и небитиеен обект, толкова повече последният нараства оптически за наблюдателя.

3. От изводи 1 и 2 следва, че се раздалечават една от друга проекциите на скалите от значения на битиейни понятия във фазовото пространство на небитие. Техните проекции са изолирани една от друга семантично.

4. Преходът от битие към небитие има характер на индуктивен процес.5. Преходът от небитие към битие има характер на дедуктивен процес.6. За разлика от приоритетно информационното съдържание на възприятието за

„отношение” в битие, в небитие „отношението” е изпълнено със значително по-висока степен на енергетично съдържание.


1. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна, Евразия – Абагар, Плевен, 1992.2. Браун С. До другата страна и обратно, Хермес, Пловдив, 2001.3. Денинг М., Филлипс О. Творческая визуализация. Практическое руководство, „София”, М.,

1999.4. Кастанеда К. Огънят отвътре, Петрум Ко, С., 1994.5. Кастанеда К. Силата на безмълвието, Петрум Ко, С., 1995.6. Кендеров П. Връзката между отделните неща много често минава през математиката, В:

Науката – новите тенденции, С., 2001.7. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч. 1,2, Гуторанов, Ловеч, 1996.

27


8. Ламбаджиев Г.А. Формализация на преобразуващата способност в йерархичен аспект, Контакт’99, С., 1999, с. 168, 169.

9. Ламбаджиев Г.А. Сравнение между ентропийно изменение на процеси по ранг и ниво в материална система, Контакт’99, С., 1999, с. 180, 181.

10. Ламбаджиев Г.А. Корелация между входно-изходни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т. 4, 2004.

11. Монро Р. Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.12. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.13. Санчес В. Ученито на Дон Карлос, Аратрон, С., 1998.14. Сатпрем, Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието, Хемус, С., 1999.15. Тайната на златното цвете, Евразия – Абагар, Плевен, 1993.16. Успенский П.Д. Новая модель вселеной, Изд. Чернышева, Петербург, 1993.

Структура и функции на йерархична бизнес система



Представена е йерархична структура за управление и регулиране на йерархична бизнес система. На тази основа е синтезирана графично зависимостта между преобразуващата способност на нива от организацията на бизнес система и степента на стратегическа обусловеност в поведението им. Конфигурацията на това семейство криви е подобна на кривите, изразяващи интензивността на излъчване на енергия от абсолютно черно тяло при различни честоти.

Ключови думи: система,бизнес, структура, функция, схема, моделиране, абсолютно черно тяло, честоти, излъчване, стратегия.

Въведение

Целта на статията е да се представи схематично обобщена структура на йерархична бизнес система и да се сравни функцията й със закона на излъчване на абсолютно черно тяло.

За целта са определени основните термини, които се използват за описание на йерархична принципна схема на бизнес организация чрез основните им характеристики: функция (Ф) и свойство (С):

1. ниво на организация (i).1.1. Ф: Изразява ниво на преобразуваща способност на информация, с която оперира

системата.1.2. С: Изразява степен на абстрактност на информация, с която оперира системата.2. Преобразувател на потребителския поток (W)2.1. Ф: Реализира изменение на потребителски поток в определена фаза от процеса на

неговото преобразуване.

28



2.2. С: Оперира с относително ниска степен на абстрактност на термините, характеризиращи манипулациите, които се прилагат върху потребителския поток в определена фаза от неговото преобразуване.

3. Последователно свързано коригиращо звено (A).3.1. Ф: Уточнява (прецизира) основни характеристики на потребителския поток на

определена фаза от процеса на неговото преобразуване.3.2. С: Уточняването на основните характеристики на потребителския поток на

определена фаза от процеса на неговото преобразуване се осъществява в реално време.4. Паралелно свързано коригиращо звено (В).4.1. Ф: Стабилизира стойностите на основните параметри на потребителския поток на

определена фаза на неговото преобразуване.4.2. С: Стабилизира забавено основните характеристики на преминаващия през

коригиращото звено потребителски поток.5. Регулатор за тактическа настройка (R).5.1. Ф: Настройва последователно коригиращото звено и преобразувателите на

потребителския поток на текущ оптимален режим на работа.5.2. С: Настройката се осъществява изпреварващо (R2) или изоставащо (R1).6. Регулатор за стратегическа настройка (S).6.1. Ф: Настройва регулаторите за тактическа настройка за функциониране при

стратегически обусловени граници на изменения на настроечните параметри.6.2. С: Настройката на настроечните регулатори се осъществява значително по-бавно от

тяхното функциониране.7. Преобразуваща способност.7.1. Ф: Способност на система да осъществи преобразувание върху информационен,

материален или енергиен поток или обект.7.2. С: Преобразуващата способност може да бъде еднопараметрична или да се

реализира по отношение на система от параметри, обединени от общ термин, понятие или категория.

Структура на йерархична бизнес система

На фиг.1 е изобразена принципна схема на структурата на йерархична бизнес система. Нивата й на организация са посочени върху скала i. Елементите на схемата са представени като блокове. Формата на блока се изменя от кръгла към триъгълна в процеса на повишаване на нивото на организация, към което принадлежи.

29


Фиг. 1. Структура на йерархична бизнес система

Означения на фиг. 1.

i. – ниво но организация на елементи от йерархичната бизнес система, i = 0 - минимално ниво на организация,i = 1 - базово ниво на организация,i = 2 - локално коректорно ниво на организация,i = 3 - тактически регулаторно ниво на организация,i = 4 - стратегически настроечно ниво на организация,Х – поток на потребителско търсене (задача за решаване от бизнес системата),У – поток или продукт, удовлетворяващ изискванията на потребителското търсене,W0, W1, W2, W3, W4, W5 – преобразуватели на потребителското търсене Х през последователни фази на трансформирането му в потребителски продукт У,А1, А2 – последователно свързани коригиращи звена към потока на преобразуване от Х в У,В0, В1,2, В3, В4,5 – паралелно свързани коригиращи звена към преобразуватели на потока от Х в У,R1 – регулатор за тактическа настройка на блокове А1, W1, W2, W3, W4, W5, R2 – регулатор за тактическа настройка на блок А2,S - регулатор за стратегическа настройка на регулатори R1 и R2,

- канал за преобразуване на Х в У,

- канал за пренасяне на информация за регулиране и управление на поток Х –У.

30


Каналите за пренос и преобразуване на потребителския поток Х в потребителски продукт У, удовлетворяващ потребителското търсене, са означени с плътна линия. Информационните канали са означени с тънка линия.

Функция на йерархична бизнес система

1. Потребителския поток Х (фиг. 1.) постъпва в първичен преобразувател W0. Настройката на преобразувател W0 се осъществява директно чрез блок В0. Блок В0 се настройва от регулатора за стратегическа настройка S и се активира чрез отрицателна обратна връзка от изходящ поток У.

2. Преобразувателите W1 и W2 в паралел преобразуват потока Х, преобразуван от блок Wо. Резултатът от съвместното им действие се стабилизира чрез блок В1,2 в качеството си на местна отрицателна обратна връзка. По този начин се намаляват амплитудите на отклонение на У от нормални стойности при преобразуване на Х в У.

3. Преобразувателите W1 и W2 се настройват от регулатор R1, който адаптира стратегическата насоченост на регулатор S към конкретните функции от изпълнителско ниво на организация. В този процес участва и настройката на регулатор R1 от регулатор R2. Последният се влияе от повтарящите се сигнали в отрицателната обратна връзка В1,2, т.е. от най-често повтарящите се отклонения в изхода на преобразуватели W1 и W2.

4. Регулатор R2 въздейства върху настройката на последователно свързано коригиращо звено А2 в изхода У на бизнес системата. По този начин регулатор R2 изпреварващо подготвя коректор А2 за функцията, с която е необходимо да въздейства върху поток Х-У, за да го стабилизира по отношение на тези отклонение, което блок В1,2 не е могъл да коригира.

5. Потокът Х-У след блокове W1 и W2 преминава през последователно свързано към тях коригиращо звено А1. То коригира в реално време неточностите и отклоненията в поток Х-У, който преминава през него. Настройката на регулатор А1 се осъществява от регулатора за тактическа настройка R1. Последният се настройва основно от стратегическия регулатор S и се доуточнява от паралелно свързаните коригиращи звена В4,5 и В3, както и от В1,2 чрез R2. Ето защо регулатор R1 представлява звено от линията на многофакторна отрицателна обратна връзка с настроечно предназначение.

6. След коригиращото звено А1 поток Х-У се разпределя между паралелни преобразуватели W3, W4 и W5.

7. Резултатът от действието на преобразувател W3 се стабилизира от паралелно коригиращо звено В3. Поведението на преобразуватели W4 и W5, обединени в общ блок, се стабилизира чрез паралелно свързано към тях коригиращо звено В4,5, участващо в общата им локална отрицателна обратна връзка. Настройката на преобразуватели W3, W4 и W5 се осъществява от регулатор R1 за тактическа настройка.

Вътрешноструктурни и функционални съпоставки на йерархична бизнес система

1. Преобразувателите W на потребителския поток Х принадлежат към близки нива на организация.

2. Последователно свързаните коригиращи звена А принадлежат към близки нива на организация.

31


3. Паралелно свързаните коригиращи звена В принадлежат към близки нива на организация.

4. Регулаторите за тактическа настройка R принадлежат към близки нива на организация.

5. Нивото на организация на регулатора за стратегическа настройка S е по-високо от нивото на организация на регулаторите за тактическа настройка R, които обслужват потока X – Y директно (R1) или индиректно (R2) – посредством линията В0 - W0 - W2.

6. Нивото на организация на регулаторите за тактическа настройка R е по-високо от нивото на организация на последователно свързаните коригиращи звена А и преобразуватели W, които обслужва.

7. Всяко последователно свързано коригиращо звено А притежава равно или по-високо ниво на организация в сравнение с нивото на организация на предшестващите го в технологичен ред преобразуватели W.

8. Паралелно свързаното коригиращо звено В притежава равно или по-високо ниво на организация в сравнение с нивото на организация на най-високо йерархичния преобразувател W, които обслужва.

9. Преобразуващата способност на високо йерархичните звена е по-висока в сравнение с тази на по-ниско йерархичните от тях.

10. Обхватът на действие на високо йерархичните звена е по-широк в сравнение с този на по-ниско йерархичните звена.

11. Съдържанието на главния управляващ параметър на високо йерархичните звена е изместено в посока към повишаване на относителния дял на участие на стратегическите фактори, от които се обуславя развитието на управлявания процес и структурата, която го обслужва.

Йерархично разпределение на преобразуващата способност на бизнес система

Взаимодействието между елементите на йерерхична бизнес система може да се представи като зависимост между преобразуващата им способност и степента на участие на стратегически обусловените фактори в тяхното управление (фиг.2). Графиките на тези зависимости са йерархично обусловени от нивата на организация на елементите на бизнес система, които принадлежат към тях. Тези графики са аналогични по форма на графиките, изразяващи зависимостта на интензивността на енергията на излъчвателната способност на абсолютно черно тяло от честотата на излъчването му. Това означава, че ако излъчвателната способност се разглежда като модел на преобразуващата способност, а честотата на излъчване – като степен на стратегическа обусловеност на процесите, то абсолютно черно тяло може да се разглежда като физически модел, чиито свойства са аналог на процесите в йерархична бизнес система.

32


Фиг. 2. Разпределение на преобразуващата способност Р в зависимост от нивата на организация i (i0<i1<i2<i3<i4) и от степента на стратегическа обусловеност υ на главния управляващ параметър (υ=0...1), като υ=0 за 100% тактическа обусловеност в поведението на система, υ=1 за 100% стратегическа обусловеност в поведението на система.


1. Йерархичната бизнес система включва преобразуватели и регулатори, принадлежащи към различни нива на организация. Идентифицирани са четири основни нива на организация.

2. Синтезирана е графично зависимостта между преобразуващата способност на нива от организацията на бизнес система и степента на стратегическа обусловеност в поведението им.

3. Конфигурацията на графиките, съгласно извод 2, е подобна на кривите, които изразяват интензивността на излъчване на енергия от абсолютно черно тяло при различни честоти на излъчване.


1. Детлаф А.А., Яворский Б.М. Курс физики, т.3, Высшая школа, М., 1979, с. 206.

Мощност на преобразуване


33



На базата на сходство между разпределението в излъчването на абсолютно черно тяло (закон на Вин-Голицин) и разпределението на енергийни характеристики на други системи е формулиран закон за йерархично изместване. На базата на закона на Стефан-Болцман е формулиран закон за мощността на преобразуване: мощността на преобразуване на система е пропорционална на четвъртата степен на нивото й на организация.

Ключови думи: абсолютно черно тяло, закони, енергия, разпределение, преобразуваща способност, мощност на преобразуване, формули, йерархия.

Въведение

Целта на статията е да представи теоретичен модел на зависимостта на мощността на преобразуване от нивото на организация на матерална система.

За целта е използван междудисциплинен сравнителен анализ на обекти, които притежават подобни функции.

Мощността на преобразуване е израз на всестранна, многопараметрична енергетичност на конкретна система. Преобразуващата способност на система изразява енергетичността й по отношение на конкретен управляващ параметър.

Мощността на преобразуване интегрира преобразуващата способност на система по отношение на управляващите я параметри.

Плътността на преобразуващата способност на система изразява енергията на излъчване по отношение на единица площ от излъчващата я повърхнина.

1. Разпределение на преобразуваща способност по нива на организация на автономна система.

1.1. Разпределение на преобразуваща способност при бизнес организация и при абсолютно черно тяло. На базата на условията за функциониране на йерархична система на бизнес организация [3] е

синтезиран графичен модел на конфигурацията на разпределение на преобразуващата способност по нива на тази организация (фиг.1).

Разпределението, илюстрирано на фиг.1 е подобно на това, което съответства на закона за разпределение на енергията (Р) на излъчване на абсолютно черно тяло при различни температури (i) в зависимост от честотата на излъчване (υ).

34



Фиг. 1. Разпределение на преобразуващата способност Р в зависимост от нивата на организация i (i0<i1<i2<i3<i4) и степента на стратегическа обусловеност υ на главния управляващ ги параметър.

υ – степен на участие на стратегическа обусловеност в поведението на система, υ=0...1,υ=0 – изцяло тактическа обусловеност в поведението на система,υ=1 - изцяло стратегическа обусловеност в поведението на система.

Температурата на абсолютно черно тяло нараства в съответствие с нарастване на неговата енергетичност. Капиталът на фирма е израз на нейната енергетичност. В областта на мениджмънта по-високо поставеният ръководител има възможност да оперира с по-голяма част от капитала на фирмата, в която работи. Ръководителят от по-висок ранг управлява по-голяма част от енергетичността на бизнес системата, към която принадлежи. Съответно преобразуващата способност на мениджъра нараства при повишаване на служебното му ниво на ръководител. Преобразуващата му способност е израз на неговата енергетичност. Следователно температурата на абсолютно черно тяло е израз на енергетичността на система, която е израз на нивото й на организация.

Физическите свойства на абсолютно черно тяло го превръщат във физически модел на йерархичните характеристики на бизнес система. Според закона на Вин-Голицин честотата, която съответства на максималната стойност на лъчеизпускащата способност на абсолютно черно тяло е правопропорционална на абсолютната му температура.

На базата на посочените по-горе съображения законът на Вин-Голицин може да се трансформира в закон за йерархично изместване:

!1! Степента на участие на стратегическа обусловеност (υ) в поведението на система, която степен съответства на максималната стойност на преобразуващата й способност (Рmax), е пропорционална на нивото й на организация (i).

35


1.2. Разпределение на преобразуваща способност при рентгенова тръба и при абсолютно черно тяло.

На фиг.2 са изобразени графики на интензивност на излъчване Р на електроди при потенциална разлика между тях: u1>u2>u3>u4>u5>u6 в зависимост от честотата υ на излъчване от υmin

до υmax. Графиките са получени при волфрамови електроди [1-318] на рентгенова тръба. От графиките показани на фиг. 2 следва, че максимума на излъчването се измества към по-

високите честоти при повишаване на потенциала между електродите: U [kV] в интервал от 20kV до 50kV. По-високото ниво на потенциална разлика съответства на по-високо ниво на енергетичност на разглежданата система, т.е. на по-високо ниво на нейната организираност при равни други вътрешни и външни условия.

Съществува сходство между изместването към по-високите честоти на максимума на интензивността на излъчване на рентгенова тръба при повишаване на потенциалната разлика между електродите, от една страна и изместването към по-високите честоти на максимума на изпускателната способност на абсолютно черно тяло при повишаване на температурата му. Интензивността на излъчване е форма на проява на преобразуваща способност по отношение на обкръжаващата обекта среда.

Фиг. 2. Разпределение на интензивност на излъчване Р на електроди при потенциална разлика между тях u1>u2>u3>u4>u5>u6 в зависимост от честотата υ на излъчване от υmin до υmax.

1.3. Разпределение на преобразуваща способност при система мъж-жена и при абсолютно черно тяло.

Изследванията показват, че източникът на служебен конфликт в общия случай е представител на най-активната част от трудов екип. Най-често причина за конфликт е шефът (при 50% от случайте). По-малко вероятната причина за конфликт са високо квалифицираните сътрудници (34% от случайте). Мъжете (по-енергетичната част от екипа) са по-честа причина за служебен конфликт в сравнение с жените. Съответно мотористите стават по-честа причина за конфликт по пътищата в сравнение с пешеходците.

Следователно по-високопоставения в служебната йерархия или по-енергетичния става по-често повод за конфликт в сравнение с по-ниско йерархично поставения и по-слабо енергетичния служител или участник в конкретна система.

Съответно най-енергетичните частици от конкретна флуидна среда свободно плуват в нея и дори я напускат (ел.ток-електрони, йони, изпарения, сублимиране и др.). Поведението на тези

36


частици се подчинява на процеси извън тяхната среда, т.е. принадлежащи към по-високо ниво на организация в сравнение с нивото на разглежданата среда.

На базата на тази обща зависимост следва, че в частност в система мъж-жена половото влечение на мъжа към жената, като форма на проявление на по-високия енергетизъм в тази система, е израз на по-високо йерархични процеси, които направляват (стимулират или потискат) половия му афинитет. Увеличението на раждаемостта след войни е израз на тази закономерност.

Установено е, че максимумът на сексуално влечение на жената е в периода от 36 до 38 години, а при мъжа – 19 години [2]. Разликата между възрастите им с максимален сексуален афинитет е 18 ± 1 година. Тя съответства на формиране на полово зрял човек, готов за възпроизводство, т.е. на субект от съседно поколение. Това означава, че ако мъжът е с около 18 години по-млад от жената то максимума на сексуалното им влечение ще съвпада (фиг.3). конфигурацията на кривите на сексуално влечение една спрямо друга е аналогична на конфигурацията на криви Р(υ), съгласно фиг.1. Следователно сексуалното влечение между мъж М и жена D, като мъжът е с повече от 18 години по-млад от жената, се подчинява на закона за лъчеизпускащата способност на абсолютно черно тяло. В този случай нарастването на температурата на абсолютно черно тяло се проявява като възрастова разлика между мъжа и жената над нивото на едно поколение (18 години), т.е. израз на йерархично различие между партньорите в съответствие с извод !1!.

Фиг. 3. Разпределение на интензивността на сексуално влечение Р при мъж М и жена D, когато мъжът е с повече от 18 години по-млад от жената за периода на половата им активност отчетен по скалата m = 0...1.

1.4. Обобщение

В раздели 1.1., 1.2. и 1.3. установихме, че съществува сходство в закона за разпределение на: излъчвателната способност на абсолютно черно тяло, преобразуващата способност на йерархично структурирана бизнес система, интензивността на излъчване на електроди при различни потенциални разлики между тях, интензивността на сексуално влечение между мъж и жена в зависимост от възрастовата им разлика.

По своята същност тези различни по вид системи (неорганични, органични и социални) променят преобразуващата си способност по сходен закон. Това е признак, че той притежава общосистемно значение.

37


2. Мощност на преобразуване

В раздел 1.4. обобщихме, че излъчвателната способност на неорганична, органична или социална система е форма на проявление на преобразуващата й способност. Установихме, че съществува сходство в разпределението на преобразуващата способност на тези системи в йерархичен аспект.

Конкретна излъчвателна способност се подчинява на един или на няколко системно свързани управляващи параметри. Интегралната излъчвателна способност е теоретичен термин, характеризиращ излъчване от обект по отношение на всички управляващи го параметри.

Интегралната излъчвателна способност в операционален аспект представлява интегрална преобразуваща способност или мощност на преобразуване на конкретна система.

В областта на познанието за абсолютно черно тяло от фундаментално значение е законът на Стефан-Болцман: интегралната излъчвателна способност на абсолютно черно тяло е пропорционална на четвъртата степен на неговата температура.

Представянето на енергетичността на абсолютно черно тяло като обобщен физически модел на енергетичността на сложна система, а излъчването му като форма на проявление на преобразуващата му способност ни дава основание да трансформираме закона на Стефан-Болцман в закон за мощността на преобразуване:

!2! Мощността на преобразуване на система е пропорционална на четвъртата степен на нивото й на организация.

Аналитичната форма на закона на Стефан-Болцман е:

(1) R = σ . T4,

където R – интегрална излъчвателна способност на абсолютно черно тяло, w/m2, Т – абсолютна температура на абсолютно черно тяло, К, σ – коефициент на пропорционалност (константа на Стефан-Болцман).

Експериментално е установено, че [1-206]: σ = 5,67032 (71).10-8 [w/m2. К4].

Като използваме абсолютно черно тяло за физически модел за илюстрация на разпределението на преобразуваща способност от (1) и !2! получаваме за закона за мощността на преобразуване:

(2) МV = α . i4,

където МV – мощност на преобразуване на система, w/m2, i – ниво на организация на система,α – функция на пропорционалност, зависеща от специфичните особености на вида и

индивидуалността на конкретна система, w/m2.

Ако взаимовръзките и взаимоотношенията между управляващите параметри на конкретна система са фиксирани, то функцията на пропорционалност α се трансформира в константа.


1. На базата на закона на Вин-Голицин е формулиран закон за йерархично изместване: степента на участие на стратегическа обусловеност в поведението на система, която степен

38


съответства на максималната стойност на преобразуващата й способност, е пропорционална на нивото й на организация.

2. На базата на закона на Стефан-Болцман е формулиран закон за мощността на преобразуване: мощността на преобразуване на система е пропорционална на четвъртата степен на нивото й на организация.

3. Законът за йерархично изместване и законът за мощността на преобразуване се отнасят до идеализирани системи.


1. Детлаф А.А., Яворский Б.М. Курс физики, т.3, Высшая школа, М., 1979, с. 200-212.2. Пиз А., Пиз Б. Как заставить мужчину слушать, а женщину молчать, Эскимо, М., 2003, с. 268.3. Ламбаджиев Г.А. Структура и функции на йерархична бизнес система, Изследовател, т.4.,

2004, с. 32.

Мощност на преобразуване и нива на организация



На базата на аналитични модели на мощността на преобразуване се установи, че съотношението между стойностите на съседни нива на организация на система е константна величина. В общия случай нивата на организация на система са позиционирани в ивици. Всеки управляващ параметър в общия случай притежава индивидуално разпределение на йерархичната си скала на развитие

Ключови думи: мощност, преобразуване, ниво, организация, формализация, параметър, разпределение.

Въведение

Целта на статията е да се представи най-обща формализация на структурата на мощността на преобразуване на система в йерархичен аспект.

Мощността на преобразуване е израз на всестранна, многопараметрична енергетичност на конкретна система, която тя може да използва за да преобразува при необходимост конкретен обект. Част от мощността на преобразуване може да се установи в явен вид. Тя е реална мощност на преобразуване. Останалата част от мощността на преобразуване е мнима. В процеса на взаимодействие на система с обкръжаващата я среда мнимата мощност на преобразуване се проявява като стратегически запас от възможности за реагиране, който при нормални, обичайни, естествени условия не може да бъде използван. В общия случай системата не подозира за този ресурс от възможности, който притежава.

39



Формализация

Установихме [2], че в този най-общ вид мощността на преобразуване може да се определи по израза:

(1)

където МV – мощност на преобразуване на конкретна система, α – функция или коефициент на пропорционалност, i – ниво на организация, на което се реализира мощността на преобразуване.

Мощността на преобразуване включва реална и мнима съставяща:

(2) МV = МVA + W. МVB, i i i

където МV – мощност на преобразуване на система от ниво на организация i, i МVA – реална (А) мощност на преобразуване на система от ниво i,

i МVB – мнима (В) мощност на преобразуване на система от ниво i, i

W i

- предавателно отношение на преобразувател, способен да трансформира мнима в реална мощност на преобразуване за система от ниво i.

За система от ниво i + 1 може да запишем съответно:

(3) МV = МVA + W. МVB, i+1 i+1 i+1 i+1

където МV – мощност на преобразуване на система от ниво на организация i+1, i+1

МVA – реална (А) мощност на преобразуване на система от ниво i+1,i+1

МVB – мнима (В) мощност на преобразуване на система от ниво i+1, i+1

W i +1

- предавателно отношение на преобразувател, способен да трансформира мнима в реална мощност на преобразуване за система от ниво i+1.

Ако по отношение на управляващ параметър х мощност МV може да се трансформира в i+1

мощност МV, то може да запишем: i

40


(4) ,

където МVХ – мощност МV по отношение на управляващ параметър x.

i i

От (3) и (4) следва, че:

(5) .


(6)

където МVAХ – реална (А) мощност на преобразуване (МV) от ниво на организация i по

i отношение на управляващ параметър x.

От (2), (5) и (6) следва, че:

∂W ∂МVB

(7) WХ . М VBX = МVB . i +1 + W . i +1 , i i i+1 ∂x i+1 ∂x

където WХ – предавателно отношение на преобразувател, способен да трансформира мнима в i реална мощност на преобразуване за система от ниво i по отношение на параметър x.

Постулираме:

∂W(8) кx . W = i +1 , i+1 ∂x

където кx – коефициент на пропорционалност по отношение на управляващ параметър x. Решението на уравнение (8) е

(9) W = W0 . е кх.х , i+1 i+1

където W0 – предавателно отношение W при x = 0. i+1 i+1

41


От (9) следва, че в процеса на нарастване на стойността на x предавателното отношение

нараства по експоненциална функция.

Установено е, че експоненциалната функция екх.х описва процесите на „органичен” растеж,

а функция е-кх.х описва процесите на разпад [1]. Следователно (9) адекватно описва процес на развитие, а постулат (8) притежава

рационален физически смисъл.От (7) и (8) определяме:

(10)

Определяме отношението:

(11)

Полагаме:

(12)

Постулираме:

(13)

където nx, mx – коефициенти на пропорционалност по отношение на управляващ параметър x.

Решението на уравнение (13) е:

(14)

където MVBo - мощност на преобразуване МB при x = 0.

42


От (14) следва, че в процеса на нарастване на стойността на x мнимата мощност MVB

нараства по експоненциална функция. Тя е модел за естествено развитие [1] при x > 0 и на разпад при x < 0.

За наблюдател, който се намира в средата на факторите, формиращи мнимата мощност на преобразуване MVB, тази мощност се проявява в явен вид, т.е. възприема се като реална мощност на преобразуване MVА. За същия наблюдател е възможно мощност MVА да се възприеме като MVВ. Следователно законът на развитие на MА и MВ е един и същ. Реалната компонента, както посочихме от [1] се подчинява на експоненциален закон. Съответно на него се подчинява и мнимата съставяща MVB. Следователно (14) адекватно описва процес на развитие, а постулат (13) притежава рационален физически смисъл. От (11), (12), (13) получаваме:

(15)

От (1) следва, че

(16)

От (15) и (16) получаваме:

(17)

Дясната част на равенство (17) е съставена от константи. Дори и да се изменят в тесни граници стойностите им под действие на външни фактори, то коренуването на четвърта степен ще намали до минимум влиянието но тези колебания върху крайния резултат. Следователно съотношението между съседни нива на организация на система е практически константна величина:

(18)

(19)

От (18) следва, че стойността на с зависи от x. Следователно нивата на организация на система се определят от особеностите на главния управляващ ги параметър. Това означава, че всеки управляващ параметър притежава в общия случай скала с индивидуални нива на организация. От тук следва, че ако управляващия параметър x включва в себе си функция от множество параметри, то всеки един от тях ще внесе своя специфична йерархична скала и системата ще притежава лентовидно разпределение на нивата си на организация.

43



1. На базата на аналитични модели на мощности на преобразуване от съседни нива на организация се установи, че съотношението между съседни нива на организация на система е константна величина.

2. В общия случай нивата на организация на система са позиционирани в ивици.3. Всеки управляващ параметър притежава в общия случай индивидуално

разпределение на йерархичната си скала на развитие.


1. Бронштейн И.Н., Семендяев К.А. Справочник по математике для инженеров и учащихся втузов, Наука, М., 1986, с.179.

2. Ламбаджиев Г.А. Мощност на преобразуване, Изследовател, т. 4, 2004, с.39.

Основни параметрични характеристики на взаимодействие между битие и небитие



Представен е аналитичен модел на връзка между битие и небитие на базата на уравнението за състоянието на идеален газ. Връзката между битие и небитие е представена чрез вариабилните им установки. Тази връзка е фиксирана в рамките на установения процес на индивидуалното развитие на битие и небитие.

Ключови думи: битие, небитие, установка, връзка, равенство, индивидуално развитие.

Въведение

Целта на статията е да представи в първо приближение със средствата на теория на установката връзката между битие и небитие.

За целта връзката им е изразена чрез основните категории, с които си взаимодействат и които представляват техни основни характеристики.

44



Основни еволюционни характеристики

В други изследвания установихме, че битието се развива преимуществено по отношение на категория състояние, а небитието на отношение.

Категориите състояние и отношение могат да се разглеждат като различни характеристики на енергията.

При битие топлинното състояние на системите му се стреми към равновесие в процеса на индивидуалното му развитие. Топлинното състояние се измерва чрез температурен параметър. Изравняването на температурата на конкретна среда се счита за признак за максималната й ентропия (топлинна смърт).

При небитие съществува повишена степен на уеднаквени по интензивност отношения с еднакъв поляритет в сравнение с битие. Религиите в общия случай се стремят да култивират максимално преклонение на богомолците пред техния бог. По този начин се формира устойчива позитивна настройка на душите на хората, необходима им при контакт с други обекти в небитие. На тази основа считаме, че в небитие съществува тенденция към уеднаквяване на взаимоотношенията между системите.

Уеднаквените взаимоотношения с позитивна ориентация на техния поляритет намаляват предпоставките за различия между системите в небитие и съответно намаляват количеството и интензивността на протичане на изравнителни преходни процеси. В този смисъл уеднаквеността на позитивните взаимоотношения понижава енергетичността на преходните процеси в небитие.

Отношението, както и много други небитиейни характеристики, притежава многопараметрична проекция в небитие. Преводът от небитейна характеристика в битейни параметри изисква съчетаване на различни страни от конкретен въпрос. В условията на небитие повишаването на степента на позитивно отношение на конкретна система към обкръжаващата я среда се проявява като разширяване на обема на полевото й присъствие в тази среда. Например когато човек изпитва силно позитивно отношение към някого или към средата, в която живее, аурата му разширява обема си. И обратното – психически потиснатия човек притежава свита по обем аура. Колкото по-висока е степента на комуникационна отвореност на психиката на човека, толкова аурата му заема по-голям обем около вещественото му тяло.

Интензивността на желанието на човека се проявява в интензивността на упражнявания от аурата му контактен натиск върху конкретна област. При висока интензивност на желанието отношението може да се прояви като физическо въздействие върху обекта или да се формира мисловен модел (егрегори), който да реализира на разстояние това въздействие.

На базата на посочените съображения можем да представим проекцията на небитейното отношение в битие като произведение от параметрите, които характеризират външното му проявление: обем и налягане:

(1)

където – отношение (V2 ) в небитие N, Р – налягане на средата, която е средство (инструмент) за проява на отношение в

небитие, V – обем на средата, която е средство (инструмент) за проява на отношение в небитие.

От друга страна състоянието на система от битие може да се проектира върху термодинамичния му аспект и да се представи чрез основния управляващ го параметър температура Т:

(2)

45


където – състояние (V1 ) в битие, Т – абсолютна температура на битейна система.

В битейна система между налягане, обем и температура е установена връзка, съгласно уравнението за състоянието на идеален газ:

(3)

където Р – налягане, V – обем, Т – абсолютна температура, R – универсална газова константа.

Разредената материя, присъща на небитейните системи, е подобна на газ. Това ни дава

допълнително основание да възприемем уравнението за идеалния газ като физически модел, свързващ битейни и небитейни характеристики.

От (1), (2) и (3) следва, че

(4)

Нека разгледаме битие и небитие като подсистеми на система битие-небитие. В този аспект на разглеждане съотношението между състоянието на битие и отношението

на небитие изразява връзката на комуникация между техните основни управляващи параметри. Тази връзка ще означим като вариабилна установка на система битие-небитие:

(5)

където – вариабилна (V ) установка (Z) на система битие-небитие (В-N), От (4) и (5) следва, че

(6)

Тъй като универсалната газова константа R = const., то и връзката между битие и небитие е фиксирана в рамките на установения процес на тяхното индивидуално развитие.


1. Представен е аналитичен модел на връзка между битие и небитие на базата на уравнението на състоянието на идеален газ.

2. Връзката между битие и небитие е представена чрез вариабилните им установки. 3. От извод 1 и 2 следва, че връзката между битие и небитие е фиксирана в рамките на

установения процес на индивидуалното им развитие.

46


Основни характеристики на семантичната връзка между понятия от битие и от небитие



Семантичната връзка между понятия от битие и небитие е накъсана. Семантичната връзка между битейно и небитейно понятие е разположена извън скалата от значения на битейно понятие. Съществуват много нюанси от значения на небитейни понятия, които нямат проекции в понятия от битие.

Ключови думи: семантика, битие, небитие, скала, връзка, значение, област, корелация.

Въведение

Целта на статията е да се представят в концептуален вид основните характеристики на семантична връзка между понятия от битие и небитие.

Основни признаци за различие между битие и небитие

„Съзнателното, подсъзнателното и надсъзнателното се подчиняват на различни закони” [2-255]. Това различие в още по-висока степен се проявява за процесите, протичащи в битие и в небитие.

„Това, което за вас представлява великолепно, не рядко има малко значение за някои духове...

...Идеите претърпяват много големи преобразувания в зависимост от степента на разматериализиранета на духа...”[9-208,209].

Преходът от битие към небитие променя съществено представите на човека. Някои изследователи считат, че за да се осъществи контакт с небитеен обект е необходимо

да се преустанови информационната връзка с битие. [23-187]. Основните аспекти на научните представи се характеризират със следните двойки категории:

„вътрешно-външно; емпирично-теоретично; непрекъснато-прекъснато; диференциация-интеграция; екстраполация-комплексен подход” [21-170].

В поетична форма промяната на възприятието на душата при преход от битие в небитие се описва като: „...светлината на низшия план е тъмнина на плана, лежащ над него” [13-32].

Обобщавайки съдържанието на множество африкански митове Зофия Соколович достига до извода, че „светът на мъртвите е сякаш обратно копие на човешкия” [24-223].

„Оня свят” може да се разглежда като обърнат модел на света на живите” [4-80].„Неорганизираният свят има свойства обратни на създадената вселена. Характерна за

отношението между двата свята е инверсията на семантичната ориентация. Светът на деструктуиращите сили представлява пълно отрицание на света, в който живее човекът. Най-общо техните белези са:

светлина – мрак

47



движение – покойшум – тишинаобитаемост – пустота” [4-36,37].Небитейният свят в първо приближение има инвертирани характеристики на битейните. Ето

защо небитието е отрицание на битието, т.е. то е небитие.Според дон Хуан: „...контролираното безумие...е...изтънчен артистичен начин да се

откъснеш от всичко наведнъж, оставайки същевременно неразделна част от всичко” [11-218].Безумието е израз на вътрешна несвързаност на информацията, с която оперира мозъка на

човека. В случая тя се поражда от накъсването, фрагментирането на частите от цялото.„Нямах никакви физически усещания. Получавах цялата си информация чрез зрението и

слуха” [10-118].Изключването на топлинните, тактилни и много други усещания, присъщи на битейните

системи формира нови възприятия и нови представи за небитейната среда, с която комуникира автономната душа на човека.

Специфични особености на различието

Българският психиатър, поет и писател д-р Тиме Тимев предлага следното описание на основните характеристики на битие: „много, съществуване, време” и допълнителни характеристики: „хетеросексуалност, хетерологично, качество ≡ невинно, битие asimetria, страдание, причинност, детерминизъм”. Тимев характеризира небитие със следните основни признаци: „едно ≡ памет, същност, вечност” и с допълнителни характеристики: „автосексуалност, автологично, амбилогично, андросин, simetria, количество ≡ виновно, нищо, радост, вечност, безпричинност, индетерминизъм, нелокалност без време, без пространство, несетивност, едновременност, противоречивост, несамотъждественост” и др.

В „Дао де цзин” е записано: „277. Великото Дао не се назовава,

Великото различие не се изказва,Великото човеколюбие не е човеколюбие,Великото безкористие не е удоволствие,Великото мъжество не вреди” [14-101].

Следователно съдържанието на екстремалните по значение небитейни понятия не съвпада със съдържанието на екстремални по значение битейни понятия.

Най-често използваната сутра от дзен-монасите, четена сутрин и преди всяко ядене гласи:„И така, Шарипутра, всички неща притежават свойството пустота, те нямат нито начало,

нито край, те са и не са безгрешни, те са и не са съвършени. Затова, о, Шарипутра, в тази пустота няма нито зрително възприятие, нито усещания, нито имена, нито представи, нито знание. Няма очи, уши, нос, език, тяло, съзнание. Няма форми, звуци, мирис, вкус, усещане, предмети. […] Няма нито развала, нито смърт...” [25-58].

Под „пустота” (шунаята) дзен разбира проникване в непреводимо и неосезаемо ниво на подсъзнанието. Текстът на дзен-сутрата илюстрира високата степен на различие между битейни и небитейни възприятия и практическата несводимост на едните към другите, когато нивата им на организация са твърде отдалечени едно от друго. „Помнете: Светлината на вашето висше Аз – това е И ЕНЕРГИЯ, И ЖИЗНЕНА СИЛА, И ЛЮБОВ, И БЛАГОСЛОВЕНИЕ – ВСИЧКО В ЕДНО” [5-189].

Това обощение илюстрира взаимното пресичане на областите на значение на множество небитейни понятия в областта на значение на конкретно битейно понятие. Подобно сливане на конкретни характеристики е присъщо на наблюдението им от по-високо ниво на организация на наблюдателя в сравнение с нивото на наблюдавания от него небитеен обект.

48


Съответно енергията в небитие притежава различни свойства, в сравнение с енергията, протичаща в битие. [10-110].

Неидентифициран обект от небитие описва особеностите на небитие:„Няма начало, няма край, Има само промяна.Няма учител, няма ученик,Има само запомняне.Няма добро, няма зло,Има само изразяване.Няма обединение, няма разделение,Има само едно.Няма радост, няма мъка,Има просто любов.Няма повече, няма по-малко,Има просто баланс.Няма стазис, няма ентропия,Има само движение.Няма събуждане, няма спане,Има само съществуване.Няма ограничение, няма шанс,Има само план” [17-182].

От последния текст следва, че няма директна семантична връзка между понятия от битие и небитие. Съществува тенденция, значението на небитейно понятие да се деференцира на значения от битейни понятия. Преходът от небитейно в битейно понятие преминава през първобитните представи: „...Първобитният човек интуитивно е чувствал себе си тъждествен с всички други хора” [12-23].

„В първия период на развитието – това е стадий, когато прекият и преносен смисъл на нещата не се различават; и само постепенно прекият смисъл се освобождава от първоначалната метафора, в която всеки предмет е смесен с другия” [12-24].

Селекцията на значения на понятия от небитие в понятия от битие протича нелинейно във времето. Съответно се увеличава и речниковия запас на човечеството.

Д-р Александър Свияш систематизирайки начините за осъществяване на контакт с обекти от небитие заключава, че „...единият път е да се изключи получаването на сигнали от органите на осезание. Противоположният път – да се създадат свръх силни сигнали на тези органи” [23-187]. Същият резултат се получава и при 3-4 дневно безсъние или при продължителен сън; при обездвижване или при свръхдвижение и т.н. [23-190,191].

Следователно предпоставките за възникване на комуникация между битеен и небитеен обекти са разположени извън скалите на разпределение на битейни управляващи параметри. Това обстоятелство обяснява защо изключително рядко протича комуникация между битеен и небитеен обект. По този начин се изолира комуникационно битие от небитие. Същевременно скалата на изменение на управляващ параметър от битие е част от скала на разпределение на управляващ параметър от небитие. Съответно всеки управляващ параметър от небитие е функция от множество битейни управляващи параметри, които променят относителния си дял на участие по протежение на скалата на битейния управляващ параметър.

Духовният свят е по-разнообразен от земния [27-135]. Многобожието (синкретизмът) в древен Египет (еталон на древна култура) предшества

единобожието (монотеизмът). Груповият брак и многоженството предшестват моногамния брак.

49


Най-многобройни са пагодите в индийските храмове. По-малко са куполите и кубетата на християнските храмове. Още по-малко са минаретата на джамиите. Най-малко са надстройките върху партийно-правителствените сгради от комунистическия режим.

Развитието на представите и структурите протича от многофакторност към еднофакторност. Съответно: процесите в небитие са многофакторно обусловени, а в битие са монофакторно обусловени.

В зависимост от степента на проникване на душата в небитие „...звукът става по-сложен, цветът се обогатява с голямо количество второстепенни оттенъци и накрая, последователно се появяват нови цветове, съвършено непознати за физическото око” [13-31].

Това означава, че се разширява спектърът от възприятия в небитие и се увеличава количеството на нюансите, които включва.

Размитостта на връзките между понятия от небитие може да се декодира от древното сведение от Текстове от пирамидите, че Земята е произлязла от слюнката на бръмбарообразния първичен бог Хепри [15-176]. Слюнката на бог хепри е под форма на течност. „Важно място на водата в обредната система е във връзка и с мирогледната представа, че водата (море, езеро, река) е преход към другия свят” [4-72].

Гъвкавата семантична връзка между битие и небитие може да се илюстрира чрез връзката между листо и стебло. Те се свърват чрез една относително тънка дръжчица. По подобен начин чрез малко количество управляващи параметри в тесен диапазон на изменение на стойностите им може да се осъществи преход от небитейно в битейно значение.

„Противопоставянето на Небето и Земята в древнокитайската философска космология се изразява в геометрични фигури. Небето се символизира под форма на окръжност, Земята под форма на квадрат, вписан в окръжността. ...В обемен вид тя се представя като ”земен куб, вписан в небесна сфера” [14-100].

Този геометричен модел илюстрира земните представи като частен случай от небитейните. Контакът между тях е в малко на брой точки. По този начин си взаимодействат относително линейните взаимозависимости между параметри от битие с относително нелинейните взаимозависимости между параметри от небитие.

Кастанеда обобщава, че възприемането на средата от небитейния свят „...започва и свършва внезапно, само в един миг; докато при моя свят не става така” [10-110]. Възприятието в небитие е импулсно, а в битие – аналогово или шрочинно импулсно.

В етерния свят слабо изразените свойства и качества на човека напълно затихват (изчезват), а „най-ярко проявените се развиват до максимален предел” [6-17]. „Поради това податливите и силни афекти стават още по-яростни в гнева си, а тихите и спокойни личности – още по-уравновесени” [там].

В небитие „...звуците, които сътворяваме, са по-леки и с много по-голям обхват от земните” [19-314]. „Всички имаме способността да бъдем едновременно сопрани и баритони” [там].

„Ако спонтанно или без достатъчно подготовка човек се потопи в самадхи, започва да крещи от ужас” [8-69]. „Нирвана не значи разпадане, а невъобразимо разширяване на съзнанието и сливане с всемира” [20-185]. Положителното става по-положително, а отрицателното – по-отрицателно в небитие.

Признаци за сходство между битие и небитие

Яков Боем утвърждава, че „Видимият свят е символ на невидимия”.Корените на това потвърждение са описани от Хермес Трисмегист: „Истинско, достоверно и

действително е (по принцип, по теория и на практика): онова, което се намира долу, е аналогично на онова, което се намира горе (т.е. материалният свят и духовният) и онова, което се намира горе, е аналогично с онова, което се намира долу [26-20].

50


В условията на небитие Кастанеда констатира: „Намирах се в света на сенките и разполагах с всичко, което нормално причислявам към едно преживяване: бях в състояние да мисля, да преценявам, да вземам решения; имах психологическа цялост; с други думи бях самият себе си” [10-118]. Следователно механизмът на мислене се запазва в условията на небитие.

Д-р Майкъл Нютън обобщава, че в небитие „има много прилики между близките една до друга души в групата и модела на човешкото семейство” [19-185]. Основен подход на взаимодействие между душите в небитие е хуморът [19-134,177], така както човек се освобождава от недостатъците си, смеейки се. Един от пациентите на д-р Майкъл Нютън споделя: „...ние се възпримаме като актьори в една гигантска театрална постановка” [19-179].

Следователно механизмите на психическо саморегулиране и взаимно регулиране в битие и в небитие в основата си са сходни помежду си. Причината е, че душата на човека, преминавайки в граничните с битие области на небитие, не се променя съществено.

По отношение на душите, които Монро среща в небитие, той заключава, че „Всеки бе различен от останалите, макар и да притежаваше някакъв човешки белег, колкото и малък да бе” [16-166].

Аллан Кардек пише, че колкото по-възвишени и пречистени са духовете в небитие, толкова повече се уеднаквяват [9-277,291], т.е. различията им намаляват и дори изчезват в процеса на йерархичното им отдалечаване от битие.

Множество факти показват, че се запазва част от информацията, свързана с конкретно прераждане в следващите го прераждания. Това е признак, че тя не се изтрива при прехода на душата в небитие. Това обстоятелство от своя страна е признак, че механизмите на запазване на информация в душата на човека не противоречат на механизмите на опериране с информация в небитие.

Например в процеса на ново прераждане на човешка душа се повтарят епизоди от противоречия, станали в минали прераждания. След това тези спомени постепенно затихват [3-92,126; 7-29,31,70,71]. По време на регресивна хипноза, свързана с „...някоя болка от настоящето, чиято причина в миналото достига до съзнанието, тя може да се реактивира в продължение на няколко часа – около половин ден, - за да отслабне постепенно след това” [7-94].

Установено е, че в небитие: „на нещастията е позволено да достигнат до крайния си предел на способността на моя приятел да се справя с тях, преди разрешенията внезапно да започнат да се разкриват” [19-162]. Следователно както в битие, така и в небитие ентропийните изменения е необходимо да достигнат до своята мяра, а противоречието, което е в основата на този ентропиен процес – до своя катарзис, за да се премине към ново относително устойчиво състояние на конкретна система.

В книгата си „От другата страна на принципа на наслаждението” Зигмунд Фройд подчертава, че съгласно биологията „...висшето развитие в един пункт много често се изкупува или се уравновесява от регрес в друго” [22-62].

Това означава, че значимостта на компонентите, изграждащи конкретно семантично съдържание се изменя динамично и взаимнодопълващо: разширяването на диапазона на значение на едни управляващи параметри в небитие е за сметка на стесняване или ликвидиране на диапазона на значение на други управляващи параметри.

В Станса Дзиан V, 3 е записано за Фохат: „Той е техният направляващ дух и водач. Започвайки работа, той отделя Искрите на Низшено Царство ... и образува с тях Зачатъците на Колелата. Той ги поставя в Шест Посоки на Пространството и Едно по средата – Средно Колело”.

В Станса V, 4 се уточнява, че „Фохат начертава спирални линии за съединяване на Шестия със Седмия – Венеца” [1-77,78].

Тези сведения разкриват спиралния път на структуриране на еволюционно по-висша среда от небитейната. В някои етапи от този процес развитието зацикля в кръг за да се стабилизира.

Фохат сглобява по-малките структури „...по подобие на по-големите Колела, укрепвайки ги като несъкрушими Центрове. Как ги създава Фохат? Той събира Огнен Прах, прави Огнени Кълба,

51


устремявайки се през тях и около тях, като им дава живот и след това ги привежда в движение; едни в една посока, други – в друга. Те са студени, той ги прави горещи. Те са сухи, той ги прави влажни. Те сияят, той ги обвява и ги охлажда”, съгласно Станса VI, 4 [1-79].

Този текст може да се интерпретира като описание на съсредоточване на енергийно въздействие върху определени небитейни структури в процеса на промяна на фиксираните им управляващи параметри от единия край на скалата на състоянието им към противоположния край на тази скала. Такава инверсия в свойствата може да се наблюдава при резонанс на конкретна битейна структура. По тази начин се формират базови нива на организация на новата структура.

По-късно между формираните по този начин пръстеновидно зациклени битейни структури възникват конфликтни ситуации („битки”) за пространство в границите на небитие [1-79]. Това е финален процес на съгласуване на относително устойчиви структури в рамките на цялостна, единна система.

„...Фохат ...е „мост”, чрез който идеите, съществуващи в Божествената Мисъл, се запечатват в Космическата Субстанция, като Закони на Природата. По такъв начин Фохат се явява динамичната енергия на Космическата Мисъл – основа” [1-62].


1. В първо приближение процесите в небитие са инвертиран образ на битейните.2. Семантичната връзка между понятия от битие и небитие е накъсана.3. Между екстремалните по значение небитейни и битейни понятия нямат съответствия.4. Областта на значение на конкретно битейно понятие се образува от взаимното

пресичане на областите на значение на множество небитейни понятия.5. Разширяването на диапазона на значение на едни управляващи параметри в небитие е

за сметка на стесняване или ликвидиране на диапазона на значение на други управляващи параметри.

6. Съществува корелация между областта на значение на небитейно понятие и подобластите й, свързани със значението на други битейни понятия.

7. Семантичната връзка между битейно и небитейно понятие е разположена извън скалата от значения на битейно понятие.

8. В интервала между семантични съответствия на битейно и небитейно понятие съществуват множество нюанси на взаимовръзката им, които нямат проекции в битие (съгласно извод 2).

9. В процеса на еволюционно развитие на системи от битие и небитие значението на едни техни понятия се измества в значение на други техни понятия.

10. Еволюирането на небитейни в битейни понятия протича циклично.


1. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Космогенезис, Астрала, С., 1993.2. Богданович В.И. Психокоррекция в повседневной жизни, Респекс, Санкт-Петербург, 1994.3. Везнева М. По спиралата на еволюцията, Откровение, С., 1995.4. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993.5. Денинг М., Филлипс О. Творческая визуализация. Практическое руководство, „София”, М.,

1999.6. Дочева П. Пътуване във вечността. Тайните на прераждането, Хемус, С., 1994.

52


7. Друо П. Прераждане и безсмъртие. Методи за пътуване в миналото и бъдещето. Астрала, С., 1993.

8. Закладний Е. Телепатия, Ванеса, С., 1993.9. Кардек А. Книга духов, Ренесанс, М., 1993.10. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.11. Кастанеда К. Силата на безмълвието, Петрум Ко, С., 1995.12. Леви-Строс К. Первобытное мышление, Республика, М., 1994.13. Лидбитер. Ментальный план, ЕГО, Ленинград, 1991.14. Лукьянов А.Е. Истоки Дао. Древнокитайский миф, Инсан, М., 1992.15. Луркер М. Богове и символи в древния Египет, Енциклопедически справочник, Гуторанов,

Ловеч, 1995.16. Монро Р. Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.17. Монро Р. Безкрайно пътуване, ч.3, Гуторанов и син, Ловеч, 1994.18. Нютън М. Следите на душите, Хермес, Пловдив, 2000.19. Нютон М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.20. Пасиан Р. Прераждане – един или няколко живота, Жар, С., 1994.21. Поликаров А. Ориентиране в методология на науката. Дивергентно-конвергентен подход,

Наука и изкуство, С., 1987.22. Рязанцев С. Тантология (учения о смерти), Восточно Европейский Институт Психоанализа,

Санкт-Петербург, 1994.23. Свияш А. Карма. Решаем проблемы, „Питер”, Санкт-Петербург, Москва, Харьков, Минск,

1999.24. Соколевич З. Митология на черна Африка, Български художник, С., 1990.25. Судзуки Д.Т. Увод в Дзен-будизма, Хемус, С., 1991.26. Тухолка С., Алтамарова Н. Окултизъм. Практически магии, Астра Вита, С., 1995.27. Уилямсън Л. Медиумите и отвъдното, Жар, С., 1995.

Ентропиен модел на връзка между параметри от битие и небитие



На базата на парадигма за дискретно разпределение на значения на битейни параметри върху небитейните им проекции е предложен ентропиен модел на връзка между параметри от битие и небитие. Установени са основните фактори за асинхронност между битеен оригинал и небитейната му проекция. Синхронизирането им би могло да се осъществи чрез управление на посоката на развитие на оригинала.

Ключови думи: небитие, битие, развитие, ентропия, формализация, йерархия, модел.

53



Въведение

Целта на статията е да се представи ентропиен аналитичен модел на връзка между значения на управляващи параметри от битие и небитие.

Основни предпоставки за формализация са заключенията ни, че: 1. Областта на значение на конкретно битейно понятие се образува от взаимното пресичане

на областите на значение на множество небитейни понятия [3]. 2. Скалата на значения на битейно понятие се проектира върху част от скалата от значения

на най-близкото му по съдържание небитейно понятие [2].Проекцията на скалата от значения на небитейно понятие се осъществява чрез векторите на

ентропия на развитие на тези понятия. Съпоставка между насочеността им във фазовото пространство се основава на постулата, че пространството на битие е елемент от пространството на небитие. Фазовото им пространство е образувано от основни управляващи ги параметри. Част от тях липсват при оценка на процеси в небитие, а други формират неприсъщо за битие системно съчетание, което се възприема като качествено различен управляващ параметър по отношение на изграждащите го елементи. Постулираме, че съществува универсален преобразувател на ентропийно изменение на параметър в небитие в ентропийно изменение на друг параметър в битие.


Полагаме, че

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

където Нх – ентропия на развитие на параметър x от битие,

bx – предавателно отношение между ентропия Нх и сумарната ентропия на проекциите й в небитие,

Hj - ентропия на развитие на битеен параметър x проектиран върху скалата на

ентропия на развитие на небитеен параметър j,

aj – относителен дял на ентропия Hj по отношение на ентропия Нх,

54


n – количество на небитейни параметри j върху скалите на значение, на които параметър x притежава проекции,

φj – фазов ъгъл между текуща посока на развитие на параметър x и параметър j,

rad,

m – количество преходи на параметър j в ново качество, получено в процеса на развитие на параметър x.

Цикличното развитие на битейни процеси, произтичащи от небитейни процеси, е признак, че небитейните процеси също протичат циклично. Множество митологични и религиозни разкази със символично съдържание потвърждават тази теза.

Цикличното протичане на изменения във всеки управляващ параметър от небитие ни дава основание на базата на ред на Фурие да ги трансформираме в синусоидално променящи се величини.

(8)

където Hjo – фиксирана във време tj стойност на ентропия Нj,

m – количество на хармоници k,

Hjkmax – максимална (max) стойност на ентропия Нj по отношение на нейния k-ти

хармоник,

ωj – кръгова честота на първото Нj1, т.е. най-ниско честотно хармонично колебание

на j-та проекция в небитие на битеен параметър x,

tj – небитеен параметър, характеризиращ темпа на изменеие на процесите на

ентропия Hj, съответстващ по съдържанието си на битейния параметър време.

В общия случай всеки параметър j в небитие се променя в свое време tj. Възможни са чести

и резки преходи на процесите на конкретен небитеен обект в различни нива на организация от

небитие. Тези нива се характеризират с различен темп на протичане на времето. Съответно

скоростта на промяна на времето tj зависи от динамиката на трансформация на ентропия Hх в

конкретна небитейна компонента Hj. Небитейната проекция (информационен модел) на Hх може

да протече към такова ниво на организация, което да обезпечи необходимия темп за реализирането

му.

Бързо променящата се с неравномерен темп проекция на Hх в Hj не дава възможност те да се

синхронизират и да се разглежда едно от тях като директна трансформация от другото.

Динамиката на небитейните изменения, различна от тази на битейните е вторият фактор за

информационна изолация между битие и небитие след неравностойното им и частично

трансформиране едни в други. От (1) и (8) следва, че основни фактори за съгласуване между Hх и

55


Hj са параметри φj и tj. Ако заместим Hj в (1), то вариабилните фактори φj и tj образуват вариабилна

съставяща на ентропията Hvj:

(9)

След елементарни преобразувания получаваме:

(10)

(11)

(12)

Следователно чрез изменение на φ може да се регулира степента на корелация между битеен параметър и неговата проекция в небитие.

От (10), (11) и (12) следва че вариабилната ентропийна проекция j на понятие x се променя по закона на колебателни процеси във време tj. Степента на синхронизирането им с темпа на изменение на Нx се определя преди всичко от степента на намаляването на φj. Следователно битейният оригинал е необходимо да се синхронизира със своята небитейна проекция за да се повиши степента на семантичната им адекватност.


1. Формализирана е в първо приближение ентропийната връзка между битейно понятие и неговите проекции в небитие.

2. Основните фактори, които определят асинхрона между битейно понятие и небитейната му проекция са фазовия ъгъл между текущата посока на тяхното развитие и различието между темпа на времето, в което протича тяхното развитие.

3. От извод 2 следва, че синхронизирането между битеен оригинал и небитейната му проекция може да се осъществи чрез управление на промяна в посоката на развитие на оригинала.


1. Ананиев Л., Чаушев М. Електротехника, техника, С., 1988, с.108,109.2. Ламбаджиев Г.А. Йерархични проекции на понятия в небитие. Оптичен ефект,

Изследовател, т. 4, 2004, с. 22-27. 3. Ламбаджиев Г.А. Основни характеристики на семантичната връзка между понятия от

битие и от небитие, Изследовател, т. 4, 2004, с.51.

56


Основни ентропийни взаимовръзки между параметри от битие и небитие



Съотношението между ентропийните стойности на сравнявани понятия (предавателно отношение) е функция на времето и на разлика между нивата на организация на наблюдател и обект на наблюдение.

Фазовият ъгъл е заключен между векторите на развитие на разглежданите параметри и се изменя в широки граници.

Ключови думи: битие, небитие, параметри, вектори, развитие, ентропия, насоченост, йерархия.

Въведение

Целта на статията е да се представи съдържанието на основните амплитудни и фазови характеристики на управляващите параметри, свързващи понятия от битие и небитие.

Формализирахме [7-53], че:

(1)

където Нх – ентропия на параметър x от битие,

bx – предавателно отношение между ентропия Нх и сумарната ентропия на проекциите й в небитие,

Hj - ентропия на битейно понятие x проектирано върху ентропия на небитейно

понятие j,

aj – относителен дял на ентропия Hj по отношение на ентропия Нх,

n – количество небитейни параметри j върху областите на значение, на които параметър x има проекции,

φj – фазов ъгъл (rad) между текуща посока на развитие на параметър x и на

параметър j.

Предавателни отношения

Разглежданите в статията предавателни отношения имат смисъл на съотношения между ентропийни стойности на понятия. В общия случай тези понятия са отдалечени по съдържание едно от друго в битие или принадлежат съответно към битие и към небитие.

57



Ако обектът на наблюдение е по-ниско йерархичен от нивото на наблюдателя, то стойността на предавателното отншение bx е голяма, съгласно [3-168,169; 4-180,181]:

(2) bx > 1.

Ако обектът на наблюдение е по-високо йерархичен от нивото на наблюдателя, то стойността на предавателното отншение bx е малка:

(3) 0 < bx < 1.

Ако наблюдателят и обектът на наблюдението са равно йерархични, то:

(4) bx ≈ 1.

От (2), (3) и (4) следва, че bx свързва емержентния ефект на съчетанието от проекции j на параметър x в небитие.

В процеса на наблюдение може да се измени нивото на организация на наблюдателя и/или обекта на наблюдение, както и да се осъществят вътрешни промени в тях. Ето защо коефициент bx

в общия случай се променя във времето t от битие:

(5) bx = bx(t). Ако наблюдателят е човешка душа, то обект от небитие, който се отдалечава йерархично от

нивото на наблюдателя се възприема цветово в следната последователност: син, виолетов, червен, зелен, индиго, жълт, бял [1-280,281]. Тази последователност на цветовъзприемане се различава от естествения ред на цветовете при разлагане на сноп слънчева светлина. Това е признак, че функция bx (5) в общия случай се изменя като колебателен процес.

В резултат на анализ Иваничка Георгиева достига до извода, че „следователно се образува един семантичен ред: десен, нечетен, живот, женен, мъж, здраве, горен свят, и друг ляв, четен, смърт, неженен, жена, болест, подземен свят” [2-77].

Този семантичен ред свързан с преданията, мистичното и митологичното в поверията илюстрира периодичното редуване на понятия, които принадлежат към двойки от противоположни категории (например: живот – смърт).

Ако параметър x от битие се трансформира в значения j, които принадлежат на други параметри от същото битие, то:

(6)

В този случай съществува степенна разлика между нивата на организация на парамтър x и проекциите му j.

Степенната разлика между нивата им на организация [5-186] се проявява като практически еднакъв семантичен език, който използват при обмен на информация между тях. Всеки от тези параметри притежава собствено фазово пространство от значения, което се мени във времето по протяжност и конфигурация. Това обстоятелство променя смисловата връзка между x и j и превръща коефициент aj във функция от времето t:

(7) aj = aj(t).

58


Семантичната връзка между понятия от битие и небитие е с накъсани стойностти [8-51]. Този ефект е представен (1) чрез периодично преминаване на функцията през стойност aj = 0, т.е. (7) в най-общ вид може да се разглежда като колебателен процес.

При равнойерархични x и j стойностите на aj се стремят към единица, а при безкрайно ниско ниво на организация на j по отношение на x стойностите на aj се стремят към 0. Ето защо за практически цели равенство (1) има смисъл при малка разлика между нивата на организация на x и j.

От еднаквия диапазон на изменение на bx (3) и на aj (6) следва, че наблюдателят в битие, въпреки че притежава близко ниво на организация с това на параметри j, той е малко по-високо йерархичен от тях, за да може да ги обхване в системно единство. В този смисъл коефициент aj

характеризира ентропията на системата в системната връзка между управляващи параметри j. Произведението от две ентропийни стойности aj Hj (1) също има смисъл на ентропия от по-

високо ниво на организация, в сравнение с нивото на съставящите я aj Hj. Следователно нивото на организация на ентропия Нх е по-висока от нивото на организация на aj Hj. Съответно параметър x е по-високо йерархичен параметър от изграждащите го параметри j.

Фазов ъгъл между текущи посоки на развитие

Фазовият ъгъл φj характеризира степента на отклонение на посоката на нарастване на ентропията (т.е. на развитието й) на параметър j по отношение на посоката на нарастване на ентропията на параметър x. С други думи φj е ъгъл между векторите на развитие на параметри j и x.

В най-общ вид може да запишем, че

(8) φj = φfj ± φvj ,

където φfj – фиксирана (f) стойност на φj в границите на конкретен период от развитието на

наблюдавания процес на изменение на параметър j по отношение на параметър x,

φvj - вариабилна (v) стойност на φj за същия времеинтервал.

Фиксираната стойност φfj е функция от нивото на организация на параметър j и от спецификата на стабилизацията му по отношение на влиянието на външни и вътрешни фактори върху системата, към която принадлежи.

Вариабилната стойност φvj е функция от взаимодействието на параметър j с други параметри, преди всичко по отношение на хомеостазни процеси на системата, към която принадлежи.

Знак „+” символизира принадлежността на φvj към еволюционно обусловената посока на изменение на φfj, а знак „-“ олизира противоположната тенденция на изменение на фазовия ъгъл.

Ако параметри x и j се развиват еднопосочно във фазовото пространство, то фазовия ъгъл между векторите им ще бъде φj = 0.

Концепцията за наклоненото време [9-78] може да се илюстрира с фазов ъгъл 0 < φ j < ± 0.5 π. През 1984г. академик Андрей Сахаров утвърждава идеята, че потокът на времето е с различни направления в различни области на вселената. Концепцията за „перпендикулярното време” [9-98,171] може да се формулира чрез φj = ± 0.5 π.

Кастанеда описва някои свои възприятия: „Осъзнах, че мога да изпитвам едновременно две различни чувства. […] Когато се потопих в сцената на сънуването, изпитах чувството на сигурност

59


и закрила; когато я наблюдавах с обичайното си настроение, се чувствах погубен, несигурен, опечален” [2-105,106].

В този случай проекцията на вектора на ентропията на параметър x върху вектора на ентропията на параметър j във фазовото пространство е

Руският физик К.В. Николски счита, че „...е напълно възможно да съществува...време, което тече в противоположно направление” на обичайното време.

Р.П. Фенман определя позитроните като частици, които се движат в посока към миналото. В тези случаи φj =

Практиката показва, че при незначително изменение на управляващ параметър на неустойчива система, тя може да реагира по диаметрално противоположни начини. Ако φ j = , то параметър j се развива еднопосочно с параметър x, но е преминал през допълнителен цикъл на развитие към ново качество.


1. Предавателното отношение е съотношение между ентропийните стойности на сравнявани понятия. Предавателното отношение е функция на времето.

2. Предавателното отношение е функция на разликата между нивата на организация на наблюдател и обект на наблюдение.

3. В частност предавателното отношение се свежда до съотношение между ентропията на относително равнойерархични понятия. В този случай предавателното отношение има смисъл на ентропия на системната връзка между разглежданите параметри.

4. Фазовият ъгъл е заключен между векторите на развитие на разглежданите параметри.

5. Съществуват примери за процеси, чиито фазови ъгли се изменят в диапазон от +π до –π.


1. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Астрала, Хасково, 1996.2. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993. 3. Кастанеда К. Дарът на Орела, Петрум Ко, С., 1994. 4. Ламбаджиев Г.А. Формализация на преобразуващата способност в йерархичен аспект,

Контакт’99, С., 1999.5. Ламбаджиев Г.А. Сравнение между ентропийно изменение на процеси по ранг и ниво в

материална система, Контакт’99, С., 1999.6. Ламбаджиев Г.А. Концепция за йерархична скала от нива на организация, Контакт’99, С.,

1999.7. Ламбаджиев Г.А. Ентропиен модел на връзка между параметри на битие и небитие,

Изследовател, т. 4, 2004.8. Ламбаджиев Г.А. Основни характеристики на семантичната връзка между понятия от

битие и от небитие, Изследовател, т. 4, 2004.9. Хокинг С. Черни дупки и бебета Вселени, и други есета, Наука и изкуство, С., 1994.

60


Разпределение от вероятности за прилагане на преобразувания в битие и небитие



Максималната стойност на вероятността за възникване на преобразувание в битие е по-голяма, отколкото в небитие. Диапазонът на ентропийно изменение на параметри от битие е по-малък, отколкото на параметри от небитие.

Ключови думи: битие, небитие, преобразувание, вероятност, ентропия, диапазон, параметри.

Въведение

Целта на статията е да се определи концептуално зависимостта между вероятността от прилагане на преобразувание в битие и небитие в зависимост от диапазона на ентропийно изменение на обуславящите ги параметри.

Диапазон на възприятия и преобразувания

Според един дух „това, което вие си представяте за великолепно, нерядко малко значение има за някои духове...[…]. Те изучават това, което може да служи за свидетелство за израстването на въплътените духове и техните успехи” [2-208]. Следователно ценностната скала на душите, дори и в най-близките нива на организация на небитие до битие се различава съществено от тази на душата, функционираща в битейна среда.

„Вече е доказано, че посредством въздействия върху мозъчни центрове или нервни връзки могат да се получат обратни сетивни усещания – горещото да стане студено, болката – удоволствие и т.н.” [1-22].

„Войните са орисани да изживеят състояния на дълбока тъга, но че тази тъга присъства само за да ги накарат да се смеят” [4-107].

Това означава, че емоцията тъга е достигнала края на скалата на изменението си и я е надхвърлила, в резултат на което се е появила инверсия – смях.

Известни са случаи, при които майка, която ражда дете и умира, има хубави видения от обстановката в небитието, в което е попаднала душата й, и трябва да избира между обичта си към своето бебе и привързаността си към прелестите на другия свят [12-113].

Този типичен случай е признак, че привързаността към небитейната привлекателност в много случаи надделява над привързаността към собственото дете.

„Тоналът включва всичко, което човек представлява и прави, всичко, за което можем да си помислим или да разговаряме. […]. Кастанеда представя тонала като остров върху който преминава целия живот. Никой не знае нищо за това, което лежи извън границите на острова. Нагуалът е цялото пространство на неизмеримата мистерия, която го заобикаля” [11-46].

61



Този модел представя битието като остров заобиколен от океан от небитие. Той може да се разглежда и като модел за разпределение на значението на битейно понятие, в сравнение с разпределението на небитейни понятия.

Извънземно интелигентно същество споделя, че: ”ние сме опитали всички чувства, за които можете да се сетите...” [8-42], т.е. небитейният обхват на чувства е значително по-широк от битейния.

„...9/10 от масата, от която е съставена Вселената, е извън обсега на нашето физическо възприятие. Това може да включва не-физически планове на живота...” [12-159].

„сега научните изследвания твърдят, че 98% от това, което става около нас, не го чуваш – само 2% се чуват” [9-208].

След многогодишни тренировки и психогенни средства Кастанеда установява, че „Станах остро чувствителен към шума на самолетите” [3-118]. Това означава, че се е разширил честотния му диапазон на възприятия към ниските честоти „от порядъка на няколко херца”.

„...Съзнанието в бардо на възникването е седем пъти по-ясно от обикновеното и притежава ясновидски способности. Това може да донесе на умрелия или големи страдания или голяма полза” [10-306].

При прехода на душата на човека в небитие възприятията й се усилват, стават по-селективни и по-широко обхватни.

„Нормално ние възприемаме не всичко, което е в човешкия обхват, а най-вероятно само една хилядна от него” [5-22].

В общия случай областта на действие на информационните процеси в небитие нямат проекции в битие [6-119].

Колкото е по-широк диапазонът на възприятията на една нормално функционираща система, толкова по-широк е и диапазонът на използваните от нея преобразувания. В природата не се създават и не се стабилизират възприятия, които нямат практическо предназначение.

Диапазонът на изменение на понятия от небитие е по-широк от диапазона на изменение на понятия от битие [7-149].

Следователно дисперсията от значения на управляващи параметри в небитие е относително по-широка, отколкото дисперсията от значения на управляващи параметри в битие, при нормални условия на функциониране и при нулеви външни смущаващи ги въздействия.

В ентропиен аспект тази зависимост може да се запише във вида:

(1) DHB < DHN,

където DHB, DHN – диапазон (D) на изменение на ентропия (H) на управляващи параметри от битие (В) и от небитие (N), приведени към условията на битие.

Логично е, че еволюционно първичното (небитие) е по-широко обхватно по възможностите си за реализиране на стабилизация и съответно е по-устойчиво от еволюционно вторичното (битие). На този принцип екстраполираме (1) за пранебитие, прапранебитие и за абсолютния бог:

(2) DHB < DHN < DHP < DHPP < DHA,

където DHp, DHpp, DHA – диапазон (D) за изменение на ентропия (H) на управляващи параметри от пранебитие (Р), от прапранебитие (РР) и на абсолютни бог (А).

Неравенство (2) изразява в ентропиен запис парадигмата, че абсолютният бог стимулира еволюционния процес в прапранебитие, прапранебитие е основа за формиране на пранебитие, пранебитие е основа за формиране на небитие.

Вероятност от прилагане на преобразувание

62


Системите от небитие зтначително по-рядко от системите в битие използват екстремални стойности на управляващите ги параметри за възстановяване на тяхното равновесие, като амплитудата на тези стойности е по-голяма отколкото при битие [7-149].

Следователно средно статистично небитейните процеси на стабилизация се характеризират с по-висока степен на равномерност на разпределение на вероятността от прилагане на различни по преобразуваща способност преобразувания, в сравнение с битейните процеси. Този извод директно произтича от парадигмата за еволюционната първичност на небитие по отношение на битие: еволюционно вторичното (битие) се характеризира с концентрация на преобразуванията си в тясна област. От тук логически се налага извода, че еволюционно обусловените преобразувания по-често ще възникват в сравнение с небитие. Тъй като определянето на еволюционно обусловените преобразувания се осъществява на базата на конкуренция с останалите, с които разполага конкретна битейна система, то следва, че най-активните битейни преобразувания се проявяват най-често; по-пасивните, съответно по-рядко и най-пасивните: съвсем рядко. Такова е нормалното или Гаусово разпределение на вероятността от прилагане на преобразуванията в зависимост от отклоненията на системата, които трябва да бъдат стабилизирани (фиг.1.).

Логично е, че в еволюционно първичната система, базисът на развитие притежава по-голяма мощност на преобразуване от мощността на преобразуване на локално възникналите от нея новообразувания. Това съображение произтича от факта, че само част от енергията на еволюираща система се изразходва за фрмиране на еволюционно новото в нея. Тъй като битието ни плува в малка част от пространството на небитие, а то от своя страна заема малка част от пространството на пранебитие, то и съгласно закона за запазване на енергията също следва, че:

(3) МB < МN < МP < МPP < МA,

където МB, МN, МP, МPP, МA – мощност на преобразуване на системите на битие (В), небитие (N), пранебитие (Р), прапранебитие (РР) и на абсолютния бог (А).

В неравенство (3) е включена компонента за мощността на преобразуване МА на абсолютни бог, тъй като парадигмата за първичността му го изисква. Тази мощност на преобразуване не е задължително да бъде обвързана с енергиен ресурс, както при еволюционните нива B, N, P, PP, тъй като ефективното управление на един процес изисква значително по-малък разход на енергия, отколкото тази, която манипулира.

63


Фиг.1 Разпределение на вероятност р за прилагане на преобразувание от ентропийния диапазон на битие DHB и на небитие DHN за битие В и небитие N: pB = pB(DHB); pN = pN(DHN), при максимални стойности на вероятността за битие pmaxB и за небитие pmaxN при конкретна ентропийна стойност Н и нейният поляритет ± за разглеждана система.

Мощността на преобразуване се определя от количеството преобразувания, които конкретна система формира за определен период от време. Колкото по-голяма е вероятността за възникване на тези преобразувания, толкова по-голяма е и мощността на преобразуване на разглеждана система. И обратното: Колкото по-голяма е мощността на преобразуване, при намаляване на ентропийния диапазон на преобразуванията, толкова по-голяма е максималната вероятност за възникване на преобразувание.

На тази основа от (2) и (3) следва, че

(4) pmaxB > pmaxN > pmaxP > pmaxPP > pmaxA,

където pmaxB, pmaxN, pmaxP, pmaxPP, pmaxA – максимална стойност на вероятността за възникване на преобразувание в битие (В), небитие (N), пранебитие (Р), прапранебитие (РР) и на абсолютния бог (А).

Позициите на pmaxB и pmaxN са илюстрирани на фиг.1. От разпределението (4) следва, че за абсолютния бог съществува незначително различие между максимална и минимална стойност на вероятността за възникване на преобразувание, т.е. за наблюдател от небитие:

(5) pA(DH) ≈ const.

64


Това означава, че за система с много висока степен на устойчивост практически е равно вероятно възникването на преобразуване от принадлежащия му много широк спектър от преобразувания.

На базата на неравенство (4) може да се екстраполира, че по принцип е възможно възникване на по-високо организирана среда (свръхбитие), при което разпределението на вероятността за възникване на преобразувание (фиг.1) би се характеризирало с по-тесен ентропиен диапазон и по-висока стойност на вероятността за възникването му, отколкото при битие:

(6) DHS < DHB,

(7) pmaxS > pmaxB ,

където DHS – ентропиен (Н) диапазон (D) на разпределение на преобразувания, с които може да се прогнозира, че ще разполага свръхбитие (S),

pmaxS – максимална вероятност за възникване на преобразувание в средата на свръхбитие (S).


1. Диапазонът на ентропийно изменение на битейни параметри е по-малък от диапазона на ентропийно изменение на небитейни параметри.

2. Мощността на преобразуване на системи от битие е по-малка от мощността на преобразуване на системи от небитие.

3. Максималната стойност на вероятността за възникване на преобразувание в битие е по-голяма, отколкото максималната стойност на вероятността за възникване на преобразувание в небитие.


1. Делян Д. Извънземие. Астрала, С., 1993.2. Кардек А. Книга духов, Ренесанс, М., 1993.3. Кастанеда К. Ученито на Дон Хуан. Пътят на знанието на един индианец от племето яки,

Петрум Ко, С., 1992.4. Кастанеда К. Огънят отвътре, Петрум Ко, С., 1994. 5. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.6. Ламбаджиев Г.А. Корелация между входно-изходни характеристики на системи мъж-

битие и жена-небитие, Изследовател, т. 4, 2004.7. Ламбаджиев Г.А. Корелация между хомеостазни параметри за стабилизация на системи

мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т. 4, 2004.8. Монро Р. Безкрайно пътуване, ч.3, Гуторанов и син, Ловеч, 1994.9. Ошо. Книга на тайните, т.2, Одисей, С., 1993.10 Ринпоче С. Тибетската книга за живота и смъртта, Абагар Холдинг, С., 1993.11. Санчес В. Учението на Дон Карлос, Аратрон, С., 1998.12. Уилямсън Л. Медиумите и отвъдното, ЖАР, С., 1995.

65


Методология на пространствените представи за обекти от небитие



Колкото по-голяма е йерархичната разлика между нивата на организация на обекти от небитие и наблюдател от битие, толкова по-голямо е изкривяването на пространствената представа за наблюдавания обект. Усложняването на траекторията на познанието до него допълнително увеличава степента на изкривяване на информацията.

Ключови думи: пространство, небитие, битие, познание, изкривяване, йерархия, дистанция.

Въведение

Целта на статията е да се представят основни методологични фактори за несъответствие между конфигурация на обект от небитие и неговия познавателен образ за наблюдател с конкретна установка в битие.

Възприятие при фиксирана йерархична дистанция между битеен наблюдател и небитеен обект

За целта ще използваме детските представи на човека, които се колебаят между небитейни възприятия, характерни за наскоро преживяно прераждане и отражение на реални битейни обекти в мисълта му:

„Детето винаги страда от неестествени дължини, от онази динамическа незапълненост, която е присъща на некачествените произведения” [12-74].

„В много индиански наречия няма дума за описване формата на предметите, а само за охарактеризирането им. […] Американците отделили като подобни гребените с дръжки, индианците пък се спрели на пластмасовите!” [11-7].

Първичното мислене на индианците е по-близко до небитейния начин на възприемане на обектите, отколкото на американския стил на избора. Това означава, че възприятията в битие са свързани приоритетно с формата на наблюдавания обект, а в небитие – със свойствата му. С други думи небитейната информация за свойства се възприема в битеен аспект като пространствена характеристика.

Например под действие на внушението на доня Соледад Кастанеда установява, че „Когато светлината озари стаята, видях пода да се издига и извива, подобно на пашкул, около леглото. Възприятието ми бе...мимолетно...” [5-53].

Навлизайки в небитие Кастанеда установява, че „...зрителното ми поле не е еднопосочно и не излизаше стереоскопично от нивото на очите, а бе плоско и се разпространяваше във всички посоки около мен” [4-199].

66



Това означава, че дори и граничните структури между битие и небитие притежават различни пространствени свойства на разпространение на оптичен сигнал в сравнение с нормалните свойства на битейна среда.

Под действието на халюциогенни смеси за пушене Кастанеда наблюдава следното: „Всичко, което виждах, беше пред мен в права зрителна линия. Нямаше нищо над или под тази зрителна линия.

Всеки образ беше досадно сплескан, но пък имаше смущаващо голяма дълбочина. Може би е още по-правилно да кажа, че образите бяха конглумерат от невероятно ясни детайли, разположени в полета с различна светлина. Светлините на полетата се движеха, създавайки ефект на въртене. […]

Лицето на дон Хуан например изглеждаше така, като че ли беше потопено във вода. Тя сякаш се движеше, като че ли течеше над лицето и косата му. Те изглеждаха така увеличени, че виждах всяка пора на косата му или всеки косъм на косата му всеки път, когато фокусирах погледа си. От друга страна видях грамада от предмети, които бяха плоски и пълни с ръбове, но не се движеха, защото нямаше колебание в светлината, която излизаше от тях” [3-115,116].

В още по-отдалечени от битие нива на организация на небитие обектите се възприемат прозрачни:

В небитието душата на човека притежава ясновидски способности – всяко нещо се вижда вътрешно и външно и от всички страни еднакво. Към това становище се присъединяват Ж. Кордоне, Теспезий и др. [13-19,125,149].

В девета врата на храма на мъртвите в Египет е записано:„Форми на вечността ето ме!Аз съм божествената мумия, Господ чува праведния ми глас.Пресякох пътища от светлина.Пресякох стъклени хоризонти, пространства, изпъкнали светове и светещи съзвездия” [16-

82].В този случай душа на наблюдателя директно възприема обекти от различни нива в небитие,

присъединявайки се към тези нива на организация.„...Други светове наистина съществуват! Те се обгръщат взаимно, също както люспите на

лука. Светът, в които живеем, е само една от тези люспи” [6-79].Съответно вещественото тяло на човека е обвито с многослойна аура така, както

веществената вселена – битие е обвита с многослойна небитейна среда. Тази среда също е многокамерна. Например според Исус: „В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя мястото” [1: Йоана 14:2,3,4].

Многокамерната структура на небитейното пространство й придава добри топло, звуково, оптическо и механично (ударно и взривно) акумулиращи свойства. Това повишава степента на нелинейност на възприятията на битейна душа от небитейни характеристики, включително и от пространствената конфигурация на обекта от небитие.

Съответно: „Структурата на Вселената е клетъчна. Клетките – това са другите светове. Най-важното е: моята информационна структура се дублира във всеки един от тези светове”[8-210].

Възприятие при промяна на йерархична дистанция между битеен наблюдател и небитеен обект

„...Правилният превод на „небитие” в японската традиция „мукей буцу” буквално означава „нещо, нямащо форма” [7-56].

Според теософските представи в небитие съществуват четири низши нива на организация, наречени „Рупа” или „планове на формата”. „Три други подразделения се наричат „Арупа” или „нямащи форма” и съставляват висшия небесен свят...” [9-24].

67


Нивата Рупа, които са йерархично най-близки до битието, от битейна гледна точка изглеждат като среда, в която се размиват формите на обектите. Най-отдалечените от битие в йерархично отншение нива на организация Арупа изглеждат като среда, в която обектите загубват своята форма. Този ефект има аналог в перспективния изглед в битие: отдалечените обекти от мястото на наблюдателя се губят в далечината, размиват се и напълно изчезват зад хоризонта. Този ефект представлява сферичен модел за трансформиране на геометричните образи от небитие в битие в зависимост от йерархичната дистанция между тях.

„Може да се предположи, че съществува някаква прасреда, на която са израснали всички останали наблюдаеми и изучаеми среди. Тогава всички среди, с които ние имаме работа в живота и в научния експеримент, представляват флуктуации (смущения), видими от нас проявления (модификации) на тази единна подложка – прасреда. Затова всички видими среди се оказват свързани една с друга чрез тази прасреда” [7-57,58].

В древнокитайските представи „Небето се символизира във формата на окръжност, Земята във формата на квадрат...

...Небесната окръжност е абсолютно подвижна, земният квадрат е абсолютно неподвижен; между тях съществува динамика на противоположностите” [10-100].

Тази символика изразява вградеността на битие в небитие, т.е. битие е частен случай на небитие и имат само отделни точки на взаимен контакт. Освен това връзката между техните характеристики е свързана с трансцедентна зависимост (числото π = 3,14).

Според Библията Дървото на живота ражда ябълката на познанието. Тази ябълка се свързва с клоните от дървото само чрез малка дръжчица, т.е. връзката между битейно и небитейно е само в отделни пунктове.

Преходът от една към друга сфера на небитие или от едно към друго ниво на организация на познанието за тях се осъществява по тесен информационен канал. В него информацията протича по тесен параметричен спектър, т.е. при точно определено съотношение на значимостите на управляващите параметри и тесен диапазон на техните възможни изменения. По необходимост този информационен канал е и енергиен канал. В резултат на това в различните нива на организация на небитие протичат потоци от различен по характер тип енергия:

„Може да се твърди, че парапсихическото явление се характеризира преди всичко с един съществен признак: то не трябва да бъде предизвикано от нито едно от известните ни видове енергия” [14-15].

Динамика на небитейните йерархични пространствени представи

Според книгите на Хермес, а по-късно приписвани на Паскал, Куза и „Зохар”:„Светът е безкрайна сфера, чиито център е навсякъде, а окръжността – никъде” [2-75]. В най-общ вид текста описва вградеността на нивата на организация едно в друго както в

битие, така и в небитие и в пранебитие, а също така и вградеността на битие в небитие и на небитие в пранебитие. Текстът, обаче утвърждава, че центърът на сферата е навсякъде, т.е. – светът, а в частност и наблюдателят – човек или душата му са в непрекъснат процес на преместване в пространството. Съответно окръжността или хоризонта на неговия поглед се плъзга в битие, небитие, а възможно е теоретично – и в пранебитие. Това преместване на дъговидния хоризонт в различни аспекти и нива на организация може да се възприеме като липса на негова реална позиция, т.е. „окръжността му е „никъде”.

На всяко ниво на организация по принцип съществува познавателна сфера. По повърхността й съществуват множество познавателни точки. Те характеризират установките на конкретни обекти от съответното ниво на организация.

68


Всеки познавателен процес е поглед към заобикалящата наблюдателя среда от гледна точка на установката му, т.е. от неговата познавателна сфера.

Нека от всяка гледна точка на една познавателна сфера да се опитаме да опознаем познавателното пространство извън тази сфера. Например от гледна точка на различни наблюдатели от битие да се опитаме да опишем съществуващото в небитие. Геометрично този процес може да се опише като построяване на множество сфери с центрове в различни точки на битейната познавателна сфера. По необходимост те ще се впишат в сфера, която е концентрична на стартовата познавателна сфера, т.е. отново се потвърждава идеята за вградеността на битейното в небитейно пространство.

От всяка точка на познавателната сфера на битие може да се прокара вектор с определен радиус на познание към небитие и от върха му да се насочи друг вектор на познание в друг аспект (ниво на организация на небитие) или в пранебитие. По този начин могат да се получат различни представи за конкретен обект от небитие или пранебитие в зависимост от траекторията на познавателния процес, който е достигнал до него. От степента на индиректност на познанието се определя и степента на изкривеност на познавателния му образ.


1. Пространствените представи за обекти в небитие, разглеждани от наблюдател в битие, са в толкова по-висока степен деформирани, колкото по-голяма е йерархичната дистанция между тях.

2. Степента на деформираност на пространствените представи за небитие, съгласно извод 1, нараства с увеличаване на количеството на последователно свързани вектори на познавателния процес.

3. От изводи 1 и 2 следва, че всеки познавателен процес има свой хоризонт на познание, зад който изкривяванията на обекта на познание са по-големи от полезната информация за него.


1. Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет, U.S.A., (1991). 2. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Космогенезис, Астрала, В. Търново, 1996.3. Кастанеда К. Учениeто на Дон Хуан. Пътят на знанието на един индианец от племето яки,

Петрум Ко, С., 1992.4. Кастанеда К. Сказание за силата, Петрум Ко, С., 1993.5. Кастанеда К. Вторият пръстен на силата, Петрум Ко, С., 1993.6. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.7. Князева Е.Н., Курдюмов С.П. Законы эволюции и самоорганизации сложных систем, Наука,

М., 1994.8. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч. 1,2, Гуторанов, Ловеч, 1996.9. Лидбитер. Ментальный план, ЕГО, Ленинград, 1991.10. Лукьянов А.Е. Истоки Дао. Древнокитайский миф, Инсан, М., 1992.11. Маринов М. Да виждаш с езика, в. Мистерии на цивилизацията, №30, 2003.12. Пирьов Г.Д. и др. Детство и творчество, Народна просвета, С., 1981.13. Приор Ж. Аурата на безсмъртното тяло, Гуторанов и син, Враца, 1992.14. Рицль М. Парапсихология: факты и мнения, Инициатива, Львов, 1999.15. Стульгинскис С.А. Космические легенды Востока, Сфера, М., 1992.16. Шане П.-О. Тайните на прераждането, Нов Златорог, (1990-1997).

69


Формализация на информационна връзка между битие и небитие



Връзката между битейно и небитейно познание е представена аналитично като комплексна функция. Еволюционната приемственост се демонстрира чрез формиране на член от редицата ex като интеграл от предходен член на същата редица. Еволюционните процеси се стабилизират чрез отрицателна обратна връзка. Представена е мнимата единица като косинус от фазовата разлика между тенденциите на еволюционно развитие на обект и наблюдател.

Ключови думи: битие, небитие, информация, формализация, комплексна функция, еволюция, нива на организация.

Въведение

Целта на статията е да се формализира информационната връзка между битие и небитие. Статията е доразвитие на идеята ни, публикувана в [2-6].


Небитието се проявява като непозната реалност от гледна точка на битеен наблюдател. Според румънския математик Е. Влад мнимата единица i изразява отношение между точното

знание и непознатата реалност [4-3]. Ако известната реалност я означим с Х, а неизвестната с Y, то комплексната реалност Z

може да се опише чрез израза:

(1)

където - мнима единица; предавателен коефициент между неизвестно и известно.

Съгласно формулата на Ойлер:

(2)

където е ≈ 2,72 – основа на натуралния логаритъм.

Експоненциалната функция еx описва известни процеси на развитие в битие. Компонентата еx.cosy изразява развитието на известни и неизвестни страни от битейната реалност. Компонентата еx.i.siny изразява съчетание от развитие на известни процеси (еx) и на неизвестни такива (siny), приведени към известните (i.siny).

70



Функцията siny фазово изпреварва развитието на функция cosy. Следователно проектираното в познанието принципно ново знание еx.i.siny изпреварва фазово доуточняването cosy на известното в някаква степен еx знание: еx.cosy. Процесът на развитие на познанието точно се придържа към тази последователност. На тази основа функция еx я разглеждаме като аналитичен модел на познавателния процес.

Функцията еx може да се представи в числов ред:

(3)

където n – пореден номер на член от числовата редица, n! = 1.2.3.4.....n.

Всеки член от редица (3) изразява етап от познавателния процес и съответстващия на него етап от еволюционен процес. Еволюционната приемственост на членовете от (3) се изразява в свойството на всеки от тях да се образува като интеграл от предходния член на същата редица.

Например: , и т.н.

Следователно еволюционният процес се проявява като циклично интегриране на опорната функция от предишния му етап.

От последния израз следва, че генезисът предопределя целия процес на развитие. От тук се налага извода, че пранебитието предопределя развитието на небитие и битие. Това означава, че ако поради някаква причина битието се развива по интензивно от програмираното, то небитието ще забави темпа си на развитие за да го компенсира, така че функция еz да не се промени съществено. По същия начин, ако с X означим обобщена небитейна характеристика, а с Y – обобщена пранебитейна характеристика, то ако се промени съществено небитие, пранебитието ще го компенсира с противоположно изменение. Следователно тенденцията на промяна на темпа на еволюционно развитие е противоположна между битие и небитие и сходна между битие и пранебитие при условие, че върху тях не въздействат други фактори, т.е. тенденциите на изменение на еволюционното развитие на всички останали битиета, освен това, към което принадлежим, взаимно се уравновесяват, както и тенденциите на изменение на еволюционното развитие на всички останали небитиета, освен това, към което принадлежим, взаимно се уравновесяват. В този аспект става ясен смисъла на израза от Брахма-сутра II.1.16.: „[Причината и следствието не се различават] и поради съществуването на следствието [в причината]” [1-270].

Това древно съждение описва функционирането на отрицателна обратна връзка в стабилизиране на еволюционните процеси, независимо от дълбочината на техния генезис.

„...И в пураните се стига до извода, че миналите и бъдещите цикли на сътворяване са безкрайно много” [1-295].

Възможността функция Z да се прояви в определен интервал между съседни нива на организация на конкретна система позволява да я представим като степенен ред от функции, свързващи глобални еволюционни нива на същата система:

(4)

където y1, y2, y3, …yn – неопределеност на познанието, отнасящо се до обект, който е отдалечен от наблюдателя на йерархична дистанция, определена чрез броя на нивата на организация n = 1,2,3,...между тях.

71


Тъй като , то (4) придобива вида:

(5) .

Колкото по-голяма е йерархичната отдалеченост на наблюдателя от предисторията на наблюдавания от него обект, толкова по-малка е значимостта им върху промените, които той желае да установи в този обект. На тази основа в първо приближение (5) се трансформира в:

(6)

т.е. във вид (1).

Полагаме:

(7)

където φ – фазова разлка между тенденциите на еволюционно развитие на обект и наблюдател.

Ако тенденциите на еволюционно развитие са съпосочни, то φ = 0, cos0о = 1 и няма

йерархично обусловена неопределеност между обект и наблюдател. Ако тенденциите на еволюционно развитие са противоположни, то φ = 180о, cos180о

= -1 = i и съществува максимална степен на йерархично обусловена неопределеност между обект и наблюдател.

Ако тенденциите на еволюционно развитие сключват ъгъл 180о > φ > 0о, то се осъществява деформиране на образа на обекта в зависимост от φ.

На базата на (7) е възможно да се коригират стойностите на системите (4) за да се отчетат и преходни, относително неустойчиви нива на организация в разглеждания еволюционен процес.

По този начин се удовлетворява изискването: пространствените представи за обект от небитие са толкова по-деформирани, колкото е по-голяма йерархичната разлика между тяхното ниво и нивото на наблюдателя им [3-68]. Освен това наблюдателят може да наблюдава наслагващи се образи на обект, принадлежащи на различни нива от неговата организация.

На тази основа (4) може да се трансформира в по-обща форма:

(8) ,

където Δn – относително отклонение от ниво n в текущия момент на отчитането му в процеса на наблюдение.


1. Връзката между битейно и небитейно познание е представена аналитично като комплексна функция.

72


2. Членовете на редицата еx се характеризират с това, че всеки от тях се образува като интеграл от предходния член на същата редица, с което се демонстрира еволюционната приемственост на относително устойчивите състояния на тази функция.

3. От изводи 1 и 2 следва, че еволюционните процеси се стабилизират чрез отрицателна обратна връзка.

4. Функцията, свързваща определеност и неопределеност на познанието е обобщена в йерархичен аспект.

5. Представена е мнимата единица като косинус от фазовата разлика между тенденциите на еволюционно развитие на обект и наблюдател.


1. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна, Евразия – Абагар, Плевен, 1992.2. Ламбаджиев Г.А. Небитие и математика, в. Феномен, №27, 1996. 3. Ламбаджиев Г.А. Методология на пространствените представи за обекти от небитие,

Изследовател, т. 4, 2004. 4. Vlad E. Rolul informatiilor in disign, Рrobl.inf.si.doc., 1986, 20, №3, p. 67-76, цит. в: РЖ

„Информатика”, М., 1987, №5, с.3.

Установка и структурна схема на небитие



Синтезирано е основното уравнение на установката на небитие и е съставена неговата структурна схема. В нея всяко битие участва като коректор в местна отрицателна обратна връзка. Тя стабилизира подобласт от небитие, към която принадлежи областта на съответното битие.

Ключови думи: небитие, установка, уравнение, схема, регулиране, битие.

Въведение

Целта на статията е да се представи основното уравнение на установката на небитие и да се синтезира структурната му схема. Разработката се основава на фундаментални положения в теория на еволюционните процеси и в теория на установката.

Статията представя развитието на небитието като резултат от обективно протичащи процеси, подчинени на закон за развитието им, независимо от пранебитие.

Основни предпоставки за формализация на установката на небитие

73



Основни парадигми

А. Всеки еволюционен скок възниква в тясна област от хомеостазното развитие на система. По този начин с минимален разход на енергия и с минимална вероятност за дестабилизация на системата възниква нова структура.

Б. Битието е възникнало след небитието. На базата на парадигма А. следва, че битието ни е възникнало в ограничена по мащабите си подобласт от небитието.

В. На базата на парадигма Б. следва, че в ограничена област от небитието са възникнали съществени изменения в структурата и устойчивостта му, които са предизвикали формиране на битие в качеството си на стабилизиращ фактор.

Г. От локалните мащаби на битие в сравнение с небитие, съгласно парадигма В., следва, че в различни етапи от развитие на небитие възникват различни битиета в различни негови области.

Следствия

а. Всяка система притежава фиксирана и вариабилна установка. Фиксираната установка свързва характеристиките на системата с тези на предисторията й, а вариабилната установка – с текущото й взаимодействие с обкръжаващата я среда. На тази основа следва, че конкретизацията на областите от небитие, в които възникват битиета, съгласно парадигми В. и Г. е свързана с области на проявление на вариабилната установка на небитие, които притежават повишена степен на неустойчивост.

б. Най-висока степен на неустойчивост притежава установката на система в мястото на контакта си с друга система, с която си взаимодейства. На тази основа от следствие а. следва, че в областта на контакт между две или повече небитиета възникват условия на повишена неустойчивост, които могат да предизвикат формиране на стабилизираща структура, каквато е битие.

в. От следстви б. следва, че небитието чрез част от вариабилната си установка преимуществено взаимодейства с вариабилната и фиксирана установка на битие.

г. От парадигма В. и следствие б. следва, че всяко битие изпълнява функцията на коректор в линията на стабилизиращата локална отрицателна обратна връзка на конкретна област от небитие.


На тази основа небитието може да се разглежда като система с относително устойчива централна структура, характеризираща фиксирана установка NZf и с различна по степента си на неустойчивост периферна структура, характеризираща вариабилната й установка NZV. Част от вариабилната установка на небитие еволюира до битейни установки, т.е.

(1) ,

където NZ – установка на небитие N, NZf – фиксирана (f) установка на небитие N,NZV(j) – вариабилна (V) установка на област j от небитие N,

N-ВZV(j) – вариабилна (V) установка на област j от система небитие N – битие В,j – индекс на поредния номер на подобласт от небитие N, j = 1….n - индекс на поредните номера на подобласти от небитие N, които подобласти не са

свързани директно със стабилизиращи връзки с битиетата В,j = n + 1 ….m - индекс на поредните номера на подобласти от небитие N, които подобласти

са свързани директно чрез стабилизиращи връзки с битиетата В.

74


Вариабилната установка на небитие, която не е свързана чрез взаимодействие с битие има характер на вътрешна вариабилна установка:

(2) .

Няма преки или косвени сведения за взаимодействие на нашето битие с други съседни на него битиета. Съответно, на принципа на еволюционната приемственост следва, че нашето небитие в общия случай не взаимодейства със съседни на него небитиета. Ето защо вариабилната установка на небитие, която е свързана с взаимодействие с битие има в общия случай характер на външна вариабилна установка:

(3) .

От (1), (2) и (3) получаваме:

(4) .

Въз основа на [1] от (4) следва, че:

(5) ,

където NZV – вариабилна установка на небитие.


(6) .

Ако неутралната установка NZ0 = 1, т.е. ако не съществува преходна установка между фиксираната и вариабилната (системата е поляризирана), то от [1] следва, че е изпълнено условието за описание на основно уравнение на установката на небитие (6). Този извод ни дава основание да възпремем равенство (1) като методологично правилно построен аналитичен модел.

Структурна схема на установката на небитие

На базата на равенство (1) е синтезирана структурна схема на установката на небитие, в която участват установките на принадлежащите му битиета (фиг.1).

75


Фиг.1 Структурна схема на установка на небитие N в която участват установките на принадлежащите му битиета B.

Тази структурна схема е разработена на базата на следните парадигми: А. Всяка установка изразява текущото предавателно отношение (съотношение) между

изходен и входен сигнал при нулево смущаващо въздействие на конкретна система. Б. Установката на система може да се представи като произведение от установките на

подсистемите си. В. Всяко битие представлява коректор - стабилизатор на неустойчива подобласт на

небитието, към което принадлежи.Г. Стабилизиращата функция на битие по отношение на подобласт от небитие се реализира

чрез отрицателна обратна връзка.Въз основа на посочените парадигми равенство (1) може да се трансформира в структурна

схема (фиг.1). Тя включва три основни блока. Първият блок включва фиксираната установка на небитие NZf, която съдържа

филогенетичните му характеристики. Вторият блок включва вариабилната установка на небитие NZV, която съдържа

онтогенетичните му характеристики. На фиг.1 този блок е представен чрез паралелно свързани блокове на вариабилни установки на различни подобласти на небитие (n на брой). Например NZV(2)

изразява вариабилната v установка Z на подобласт с индекс 2 на небитие N.

76


Третият блок включва вариабилната установка на небитие N, която взаимодейства с установките на различни битиета (с индекс от n + 1 до m). Например NZV(n+2) изразява вариабилната v установка Z на подобласт с индекс n + 2 на небитие N.

Всяка от тези подобласти на небитие е свързана с отделно битие, изпълняващо функцията на коректор по линията на отрицателната обратна връзка. Например установката ВZ(n+2) на битие с индекс n + 2 е коректор и стабилизатор на установката NZV(n+2) на подобласт NZV(n+2).

Кръгчето с перпендикулярно пресичащи се диаметрални линии чрез тъмния си спектър иразява отрицателния знак (-) на сигнала, подаден от конкретно битие към входящия сигнал на съответна подобласт на небитие.


1. Синтезирано е основно уравнение на установката на небитие.2. На базата на извод 1, е синтезирана структурна схема на установката на

небитие.3. На базата на извод 1 установката на всяко битие е представена като коректор,

участващ в линия на местна отрицателна обратна връзка, стабилизираща подобласт от небитие, към която принадлежи областта на съответно битие.


1. Ламбаджиев Г.А. Установката – обща концепция и формализация, Изследовател, т. 1, 2001, с. 92...95.

Разпределение на установките на небитиета във фазова равнина



Битиетата се формират преди всичко в периферните области на небитие, към което принадлежат. Времеконстантата на съществуване на конкретно битие се мени в широки граници в зависимост от възрастта и фазите на развитие на небитиетата, които проявяват афинитет към него.

Ключови думи: небитиета, установка, фазова равнина, разпределение, времеконстанта.

77



Въведение

Целта на статията е да представи теоретичен модел на разпределение на установките на небитиета във фазова равнина и на тази основа да се представи теоретичен концептуален електрически имитационен модел на взаимодействие между небитиета. Разработката се основава на резултатите от синтеза на структурна схема на небитие от автора, като се опира и на редица посочени в статията парадигми. Статията представя развитието на битиета и небитиета като резултат от обективно протичащи процеси, подчинени на закони за развитието им.

Принципна схема на разпределение на установките на съседни небитиета

Принципната схема е синтезирана на базата на следните парадигми:А. Най-устойчивата подобласт от фазовата равнина на небитие е свързана с фиксираната му

установка, т.е. с неговия генезис. Б. Колкото по-отдалечена е подобластта на вариабилната установка от фазовата равнина на

небитие от подобластта на фиксираната му установка, толкова по-неустойчива става вариабилната подобласт и съответно, толкова по-вероятно е в нея да се установи наличие на подобласти на установки на битиета, които изпълняват стабилизираща функция по отношение на небитието.

В. На базата на парадигма Б. следва, че в близост до границата между две или повече небитиета във фазовата равнина са концентрирани най-много области на установки на битиета.

Г. В различни гранични области между две или повече небитиета възникват зони на неустойчивост на връзката между небитие и битиета, принадлежащи към него. В резултат на това съседно небитие може да присъедини към себе си част от тези битиета.

На базата на посочените парадигми и въз основа на съдържанието на схемата на фиг.1 [1-75] е синтезирана принципна схема на разпределение във фазова равнина на установките на пет съседни небитиета (фиг.1). На схемата е илюстрирана значително по-малката фазова област на фиксираната установка на небитие в сравнение с областта на вариабилната му установка. Също така фазовите области на битиетата са значително по-малки в сравнение с областта на вариабилната установка на небитие.

Концептуален електрически имитационен модел на взаимодействие между небитиета

Основни парадигми

А. Пранебитието е генезис на множество небитиета, включително и на небитието, от което се формира нашето битие.

Б. В съответствие с парадигма А. следва, че е еднопосочна устойчивата тенденция в развитието на преобладаваща част от разглежданите небитиета с общ генезис.

В. В съответствие с парадигма Б. следва, че развитието на всяко небитие протича по филогенетичен закон.

Г. В съответствие с парадигма В. следва, че развитието на небитие протича като доразвитие на фиксираната му установка.

78


Д. В съответствие с парадигма Г. следва, че развитието на небитие може да се представи във фазова равнина като развитие на фазовата област на фиксираната му установка.

Фиг.1 Принципна схема на разпределение във фазова равнина на установките на пет съседни небитиета.

Означения на фиг.1

1. Фазова област на вариабилната установка на небитие №12. Фазова област на вариабилната установка на битие В1, принадлежащо към небитие №1.3. Фазова област на фиксираната установка на битие В1, принадлежащо към небитие №1.4. Фазова област на фиксираната установка на небитие №1.5. Фазова област на битие В2 от небитие №1, към което битие проявява афинитет за

приобщаване небитие №2.6. Фазова област на вариабилната установка на небитие №2. 7. Фазова област на фиксираната установка на небитие №2.8. Фазова област на фиксираната установка на небитие №3.9. Фазова област на вариабилната установка на небитие №3.10. Фазова област на битие В3 от небитие №1, към което битие проявява афинитет за

приобщаване небитие №4.11. Фазова област на битие В4 от небитие №1, към което битие проявява афинитет за

приобщаване небитие №4.12. Фазова област на фиксираната установка на небитие №4.13. Фазова област на вариабилната установка на небитие №4.

79


14. Фазова област на битие В5 от небитие №1, към което битие проявява афинитет за приобщаване небитие №5.

15. Фазова област на фиксираната установка на небитие №5.16. Фазова област на вариабилната установка на небитие №5.

Основни следствия

а. Парадигма Д. може да се имитира електрически, като фазовата област на фиксираната уставновка на небитие се разглежда като напречно сечение на електрически проводник, по който протича променлив ток.

б. Следствие а. може да се приложи и върху останалите фазови области на небитиетата, произтичащи от общо пранебитие.

в. От парадигма В. следва, че колебанията на променливия ток, протичащ през имитационния проводник на развитие на небитие, се променят във времето.

г. От неедновременността на възникване на новообразуванията следва, че и небитиетата не възникват синхронно от пранебитие.

д. От следствия б. и г. следва, че променливите токове на развитие на небитиета се изменят в общия случай асинхронно.

е. От следствие д. следва, че електромагнитните полета на токовете на развитие на същността на небитиетата си взаимодействат с различна интензивност във времето.

Допълнителни парадигми

Е. Фазовата област на вариабилната установка на небитие обхваща фазовата област на фиксираната му установка (фиг.1).

Ж. Във фазовите области на взаимодействие на вариабилните установки на небитиета възникват най-много битиета.

З. В зависимост от съотношението между текущата интензивност на афинитета на небитиета върху конкретно битие, то може да премине на подчинение от едно към друго небитие или да се разгради.

Допълнителни следствия

ж. От следствие е. и парадигма Е. еледва, че около всеки ток на развитие на небитие се формира електромагнитно поле с променяща се във времето конфигурация, характеризираща границите на фазовата област на вариабилната установка на разглежданото небитие.

з. От следствие ж. и парадигма Ж. еледва, че на границата на взаимодействие на две или повече електромагнитни полета на развитие на небитиетата, в частност възникват качествено нови образувания – битиета, които имат преходен характер на съществуване.

и. От следствие з. еледва, че в общия случай на границата на взаимодействие на две или повече електромагнитни полета възниква сумарно електромагнитно поле, т.е. от взаимодействието между две или повече небитиета се ражада ново небитие.

й. За разлика от свойствата на елекромагнитните полета новата система на небитие притежава автономност и се стреми да се разшири, т.е. да заеме по-голямо пространство в процеса на индивидуалното си развитие за сметка на обкръжаващите я небитиета. По подобен начин в условията на конкуренция се развиват съседни растения.

к. От извод й. следва, че небитието-майка постепенно е изместено пространствено от небитието-дете, така както филизът изсмуква енергията и масата на семката, от която пониква. По-младото поколение постепенно измества по-старото поколение от производствени и управленчески функции.

80


л. От следствие з. и парадигма З. еледва, че времеконстантата на съществуване на конкретно битие се мени в широки граници в зависимост от възрастта и фазите на развитие на небитиетата, които проявяват афинитет към него.


1. Синтезирана е принципна схема на разпределение във фазова равнина на установките на съседни небитиета.

2. Битиета се формират преди всичко в периферните области на небитие, към което принадлежат.

3. Времеконстантата на съществуване на конкретно битие се мени в широки граници в зависимост от възрастта и фазите на развитие на небитиетата, които проявяват афинитет към него.


1. Ламбаджиев Г.А. Установка и структурна схема на небитие, Изследовател, т. 4, 2004.

Небитейна среда



Пустотата съдържа небитейна среда. Формирането на битейно пространство е страничен ефект от еволюционен процес. Небитейната среда се характеризира с относително устойчиви състояния и области на тяхното проявление. Битието притежава аура.

Ключови думи: небитие, среда, еволюция, пустота, пространство, аура.

Въведение

Целта на статията е да се характеризира небитейната среда, изпълваща небитейното пространство в тяхната взаимовръзка.

Пустота

81



В Тайттирия-упанишада II.7. е записано: „В началото всичко това беше несъществуващо. От него произлезе съществуващото”.

В Чхандогя-упанишада III.19.1. се утвърждава, че „Само несъществуващото беше началото. То се превърна в съществуващо. То беше готово да се прояви”. [1-216].

В Брахма-сутра I.4.15. се уточнява, че „[Несъществуващото не означава празно пространство]...” [1-218].

В „Тайната на златното цвете” [12-123] е записано: „...Нещото възниква от Нищото”. В психологически аспект също така, „Това, което става вътре е пустота” [9-92].

В Чхандогя-упанишада IV.10.4. е записано: „Брахман е пустота...”. [6-188].Според друга сутра: „Формата е пустота, а пустотата, на свой ред, е форма” [6-199].

„Пустотата не е отличима от формата; формата не е отличима от пустотата. Това, което е формата – е пустотата; това което е пустотата – е формата” [6-199].

Според великият мислител Цзян Цая: „За този, който знае, че Великата Пустота е напълнена с ци, няма такова понятие като несъществуване” [6-200].

Вакуумът се разглежда като пустота от веществена гледна точка. Според отговора на един дух: ”Няма пустота в нищо, това което е пусто за тебе е запълнено с

такава материя, която се изплъзва от твоите органи на чувства и от твоите инструменти” [7-92].Следователно пустотата е небитейна среда, недостъпна за регистриране чрез съвременни

технически средства. Пустотата е форма на проява на небитейна енергия – качествено различна от битейната. Тази енергия е генезис на битейната енергия и свързаната с нея битейна среда.

Според джайнизмът „...акаша се проявява като лока-акаша – пространство, в чиито граници съществува материалния свят, и алока-акаша – пространство извън границите на света, което изобщо не може да бъде запълнено, своеобразен „абсолютен вакуум” [4-96].

Според индийската концепция нъяя – вайшешики в процеса на делене на предметите на все по-малки части те изчезват в пустотата. Древноиндийската философия счита, че пустотата не е нищо. Тя е материя, но от друго естество. От тук се налага извода, че в процеса на разграждането си материята преминава в ново качество.

В Риг-Веда пише: „...Единичното – пустотата, обгърната от хаос – се разрастнало от своя вътрешен плам” [14-189].

В Тибетската книга на мъртвите се говори за Амрита - Дхара – „Съд с нектар”, като под амрита се разбира „нектар” или „пустота” [13-70,71].

През V век пр.н.е. Левкип и Демокрит достигат до извода, че всичко в света се състои от атоми и празно пространство, което ги разделя.

„Ядрото на атома е сто хиляди пъти по-малко от самия атом и въпреки това съдържа почти цялата му маса. Това означава, че плътността на веществото в ядрото е значително по висока, в сравнение с привичните ни форми на материята” [6-65].

Академик И.И. Юзвишин доказва, че само 0,000001% от пространството е заето от материя [10-8].

Ако се екстраполира този резултат, то следва, че елементарните частици също имат ядро, което е много по-твърдо от обвивката им и вакуумът включва още по-твърди микро частици, с още по-малък диаметър. В този смисъл небитейната среда следва да се разглежда като свръх разредено пространство, включващо свръх твърди частици. Такава представа за небитейната среда съответства на възможността душата на човека да преминава свободно през твърди веществени прегради. Същата представа обяснява еволюционната приемственост на битейна материя от небитейна среда като процес на повишаване на степента на равномерност на разпределение на градивните частици в пространството. Дискретният характер на разпределение на обекти във вещественото пространство е признак, че битейната веществена среда може да еволюира в свръх битейна или в свръх веществена среда, характеризираща се с много по-висока плътност на

82


обектите в резултат на по-висока степен на разпределение на изграждащите ги частици в пространството. Този процес на еволюционно развитие има ресурс да продължи и по-нататък.

Духо-материя

Древноиндийската философия санкхи утвърждава идеята, че първичната материя се съдържа потенциално във всичко съществуващо във вселената, включително и в духовните й структури.

Ако духовното е свързано с небитейното, то първичната среда е свързана с нейния генезис, т.е. с пранебитие.

„Първичният материал или „суровината” за Космическата Материя се явява Пракосмическата Субстанция – непроявена девствена материя. В източните легенди тя се нарича Мула-Пракрити, което значи Корен на материята....Това е „разтворена” материя – невъобразимо разредена фина субстанция. От нея се създават всички видове Космическа Материя – от най-фината до най-грубата” [11-21]. „Думата „Духо-Материя” посочва, че в света няма такова нещо, като „мъртва” материя. Цялата материя живее, най-фините й частици са нейната същност на живота. Няма дух без материя и няма материя без дух” [11-23].

Този текст сочи, че всяка достъпна ни среда е одухотворена, т.е. към всяка нейна веществена или полева съставка принадлежи съответно „духовна” среда. Подобна е ситуацията с вещественото тяло на човека. То притежава биополе, което е част от аурата на човека.

„Духо-Материята се създава по следния начин. Енергията на Логоса (наречена в легендите Фохат) с вихрово движение с невъобразима скорост „пробива дупки” в Пракосмическата Субстанция. Тези вихри на живота са облечени в най-фина обвивка от Пракосмическата Субстанция и са същността на първичните атоми. Тези атоми представляват в субстанцията „пустота”, запълнена от енергията на Лотоса.

Всяко от седемте състояния на Космическата Материя образуват особена Космическа Сфера, свое особено ниво или Свят. Безчислените субстанции на първичните атоми и тяхната комбинация образуват Духо-Материята на най-високата или първа Сфера, наречена „Свят Божествен”.

След това Логосът строи атомите на следващата, втората сфера около някои атоми на първата сфера, образувайки спирални вихри и от най-груби комбинации материя на тази сфера. Тези по-груби атоми образуват Космическата Материя от втора сфера, наречена „Свят Монадически”. Атомите на всички следващи състояния на Духо-Материята се създават аналогично от атомите на втората сфера” [11-22]. Третата сфера е наречена Свят на Нирвана, четвъртата – Свят на Интуицията, петата – Свят Огнен, шестата – Свят Фин, седмата – Свят Плътен, т.е. веществения свят [там].

„Космическата Материя преминава през всичките шест стадии на затвърдяване, ставайки сфероидален и завършва преобразувайки се в кълба” [11-26].

В Станса V е записано: „Първосъздадените седем, изначалните седем дихания на дракона на мъдростта на свои ред пораждат със своето свещено кръгово – спирално дихание огнен вихър” [2-157].

През VII век пр.н.е. в Гърция се създава орфическа космогония, според която светът води началото си от яйце оплодено от вятъра. Този образ, както посочва З. Морену, е заимстван от Хермополския вариант на египетската космологична система” [8-348].

Елена Блаватска дешифрира древната източна дума OI-HA-HOU като „...спирален вятър, вихър...за определяне на непрекъснатото и вечно Космическо движение, или по-точно на Силата, която го движи; Силата, която мълчаливо се приема като Божество, но никога не се произнася” [2-144].

В това описание също се съдържа сведение, че задвижването на първичния вихър е резултат от действието на духовна структура.

83


Пространство

В Брахма-сутра I.3.3. е записано: „[Вместилището] не е извод на същност, тъй като няма дума с такова значение” [1-129]. Това означава, че понятието „вместилище” е битейно и няма проекция в по-общия му небитеен смисъл. С други думи пространството на съществуване на битие е текущо и динамично променящо се и се появява така бързо, както и изчезва в измеренията за небитейно време. В потвърждение на тази теза в Тайттирия-упанишада II.1. е записано, че „От Аз-а възниква пространството” [1-215].

Веществената среда е мимолетна, формирана от небитейна среда, в която плава и се разгражда отново в градивни елементи на тази среда.

В Тайттирия-упанишада II.1.1. е подчертано, че „От това Аз, което е такова, произхожда пространството” [1-359].

Това означава, че битейното пространство възниква при особено, специално манипулирана „такова” небитейна среда.

В Брахма-сутра II.3.1. е записано: „Пространството не е [нещо сътворено], тъй като за това не е чувано [в никоя Упанишада]” [1-358].

Това означава, че битейната среда не е директно формирана от небитейна среда. В Брахма-сутра II.3.3. е записано: „[Пасажът за създаване на пространството има]

второстепенно значение, тъй като [истинското създаване] не е възможно” [1-360]. Следователно формирането на битейно пространство е страничен ефект от друго действие,

което е основно, еволюционно стимулиращо прехода от небитейна в битейна среда. В Брахма-сутра II.3.7. е записано: „Но [пространството е продукт], тъй като разединение

съществува навсякъде, където има следствие както се знае от практиката ” [1-366].Следователно разграничаването между битейна и небитейна среда е следствие на

еволюционно стимулиращо действие. Акаша включва всичко материално и нематериално. „Акаша...”пространството”...Терминът Адити също се превежда като „Пространство” и в него се съдържат множество значения” [3-100].

Това означава, че при едно и също въздействие върху небитейна среда е възможно да се формират множество разнообразни по своето съдържание битейни пространства.

В Чхандогя-упанишада IV.10.5. е записано: „Ом кхам [т.е. блаженството] е Брахман, кхам [пространството] е Брахман” [1-65]. „Блаженството” е метафора за описване на екстремално положително състояние на небитейна среда, при което се е формирала битейна среда, т.е. относително устойчива среда.

„КЪДЕТО И ДА спрете в астралния свят, вие ще откриете, че се намирате НЯКЪДЕ” [5-150]. Следователно небитейната среда се характеризира с относително устойчиви състояния и

области на тяхното проявление. Това обстоятелство ни дава основание да разглеждаме формирането на битието като процес, стартиращ от фиксирано състояние, а това е предпоставка за някаква степен на предсказуемост на резултата от преобразуванията приложени върху небитейна среда.

В Чхандогя-упанишада I.9.1. е записано: „Каква е целта на този свят? Той [Правахана Джайвали] отговори: Пространството. Защото всички неща естествено произтичат от пространството и те се абсорбират в пространството. Защото пространството е, разбира се, по-велико от всички тях, пространството е тяхната цел” [1-62,63].

„Принципът на неопределеността на Хайзенберг показа, че не можем точно да измерим състоянието на една система, порди което не можем да предвидим точно какво е поведението й в бъдещето” [15-83].

Според принципът на неопределеността „...положението и скоростта на една частица никога не могат да бъдат едновременно точно измерени; колкото по-точно измерваме едното, толкова по-неточно ще можем да измерим другото” [15-75,76].

84


Това означава, че при едно и също входно въздействие върху небитейна среда за сега не може да се предскаже точно каква битейна среда ще се формира и как ще се развива тя в бъдеще. От тук следва, че за битието е съвършено справедливо развитието му да се отчита от момента на формирането му, тъй като този момент изключва неопределеността, свързана с предисторията на създаването му.

Съответно науката отчита процесите в битие от момента на първичния взрив, а основните религии – от момента на формиране на битие.


1. Пустотата съдържа небитейна среда, недостъпна за регистрация с технически средства.

2. Формирането на битейно пространство е страничен ефект от друго действие, което е основно, еволюционно стимулиращо прехода от небитейна в битейна среда.

3. Небитейната среда се характеризира с относително устойчиви състояния и области на тяхното проявление.

4. Духо-материята е аурата на материална система.5. От извод 4 следва, че вселената или битието притежава аура, чиято протяжност

е значително по-голяма, отколкото пространството заето от битието.


1. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна, Евразия – Абагар, Плевен, 1992.2. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Космогенезис, Астрала, С., 19933. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Езотерика, Астрала, В.Търново, 1996.4. Бонгард-Левин Г.М. Древноиндйска цивилизация. Философия, Наука, Религия; Наука и

изкуство, С., 1982.5. Денинг М., Филипс О. Астрална проекция, Аратрон, С., 1997.6. Капра Ф. Дао физики, Орис, Санкт-Петербург, 1994. 7. Кардек А. Книга духов, Ренесанс, М., 1993.8. Напърт Д. Индийска митология, Абагард Холдинг, С., 1994.9. Ошо. Диамантената сутра, Шамбала, С., 1994.10.Стефанова Ст. Чудовищата са продукт на извънземен разум, в. Мистерии на цивилизацията,

№20, 2004.11. Стульгинскис С.А. Космические легенды Востока, Сфера, М., 1992.12. Тайната на златното цвете, Евразия – Абагар, Плевен, 1993.13. Тибетска книга на мъртвите, Брайт Стар, Пловдив, 1993.14. Уйлкинс У.Д. Митология на древна Индия, Аргес, Клуб-90, С., 1993.15. Хокинг С. Черни дупки и бебета Вселени, и други есета, Наука и изкуство, С., 1994.

Трансформация на небитейна в битейна среда



85



Трансформирането на небитейна в битейна среда се осъществява чрез резонансно вибриране последователно във възходящ ред на нивата на организация на преобразуваната среда.

Ключови думи: небитие, битие, среда, трансформиране, вибрации, траектории.

Въведение

Целта на статията е да се интерпретират в системно единство ведически текстове и други сведения, свързани с идентифициране на основните предпоставки за трансформиране на битейна в небитейна среда.

Методи за преобразуване

„Според „Риг-Веда” Адити е „Баща и Майка на всички Богове”, и южните будисти считат Акаша за Корен на всичко, откъдето всичко във Вселената е възникнало, подчинявайки се на присъщия в нея закон за движението; и това е тибетското „пространство” (Тхо-ог)” [4-103].

„Буда учел, че първоначалната Субстанция е вечна и неизменна. Нейният носител е чистият, светоносен ефир, безграничното безкрайно Пространство” [4-110].

Следователно чрез прилагане на „закон за движението” върху небитейна среда се формира битие.

Според един дух: „...Световете се създават от кондензация на материя, разсеяна в пространството” [9-93].

Легенда разказва, че „Земята и водата били на каша. Господ отделил земята от водата, разтърсил земята за пъпа и водата се вляла в ниските места” [6-88].

Тази легенда представя формирането на битието като сепарация на течна от твърда фаза на небитейна среда.

„В мита за избиването на океана (бият го като мляко, за да получат амрита)...Нараяна развърта планината Меру, която превръща морската вода в амрита. Според друг вариант Нараяна, преобразен като змея Ананта, сам „служи за въже, което опасва Меру” [5-284].

В този случай ударното въздействие, подобно на въртяща се перка на миксер се осъществява от Нараяна. Отново се появява разслояване между течна и твърда фаза.

Легенди разказват, че боговете поискали помощ от Вишну за да не загубят властта си над демоните. „Той ги посъветвал да разбият морето от мляко, за да получат амрита – живата вода, която щяла да им влее сили, а сам обещал да се превърне в костенурка..., използвана като бутало.

...В средата на млечното море Хари във формата на костенурка послужил за опората, около която се въртяла планината...Мандара” [21-89]. Мандара означава „Ос, главина”. „Около нея навили и стегнали змията Васуки (която после с все сила издърпали и по този начин развъртели островърхата планина като витло)” [16-214].

В този вариант персонажите са сменени, но завъртяното от двигател „змия” витло се повтаря. Новото е използването на бутало. Следователно необходима е вибрация, независимо дали работния орган ще извършва ротационно или възвратно постъпателно движение.

В древността Зохар съобщава, че „душите се въртят подобно на камък, хвърлен от прашака” [7-391]. В края на XX век К. Кастанеда разказва, че „...летящото тяло загубва очертания от

86


голямата скорост. Първо изглеждаше като въртящ се диск, после като движеща се светлинна ос...” [10-175].

Тези описания от духовни измерения напомнят за конфигурацията на костенурката, развъртана като планината Меру или тласкана като бутало. Ако заместим символичната костенурка с душа, то следва, че вибрациите в небитие се формират от душа, която притежава относително устойчива структура. Превръщането на бог Вишну в костенурка за да бъде използван като бутало показва най-вероятното решение: една от душите, които изгражда душата на бога изпълнява функцията на вибратор на небитейната среда.

Процес на преобразуване

Монолитен обект може да бъде подложен на обработка чрез вибрации с резонансната му честота. Многокамерният обект поглъща външните вибрации чрез подсистемите си. Колкото по-сложно е организирана една система, толкова по-трудно се поддава на управление по отношение на един управляващ я параметър. Съответно тя се превръща в демфер на външни смущаващи я въздействия, включително и ритмично генерирани вибрации.

Следователно сложно организираната система може да бъде манипулирана чрез последователност от колебания, съответстващи на резонансната честота на всяко от нивата й на организация. По-просто е, първоначално да се разруши, за да се намали броят на нивата й на организация, които са обект на резонансно въздействие.

Методите на разбиване на небитейна среда са насочени именно към такова нейно хомогенизиране, което е предпоставка за най-лесното, бързо и просто манипулиране, преди да се трансформира в битейна среда.

По този начин първоначално се уеднаквяват взаимовръзките в средата, след това й се придава определена честота на вибриране и накрая се фиксират новите връзки, формирани в този процес.

В конкретния случай третирането на относително хомогенна среда с резонансната й честота предизвиква уточняване на скоростта на частиците й. По този начин могат да се разрушат част от връзките между частиците. Частиците с близка маса и други подобни свойства ще вибрират така, като че ли между тях няма относително движение. Това е предпоставка да се обединят в резултат на прилагане на допълнително въздействие, формиращо нови връзки между тях. Това въздействие по необходимост е свързано с ориентиране на взаимоположението на тези частици една спрямо друга в резултат на външно приложено поле и енергия. По подобен начин се ориентират домените в стопилката на стомана под въздействие на външно постоянно магнитно поле, в процеса на изстиване на метала, разпръскван по центробежен път.

Този модел илюстрира възможността за промени само в едно ниво на организация.Брхадараняка I.2.2. утвърждава, че в „Това, което беше пяна върху водата, се втвърди и стана

земя” [1-375]. Но дори земята не е абсолютно твърда среда. Още V в. пр.н.е. Левкип и Демокрит достигат до извода, че всичко в света се състои от атоми и празно пространство, което ги разделя.

Легендата за разбиването на морето от мляко (небитейна среда), за да се получи амрита – жива вода (битейна среда) е символично описание на вибрационен метод за сепарация.

В Катха-упанишада II.3.2. е записано: „Цялата тази вселена, всичко съществуващо възниква и трепти, защото съществува прана, която вдъхва ужасен трепет като величествена гръмотевица. Тези, които знаят това, стават безсмъртни” [1-187].

Зараждането на нова пространствена сфера в съществуващата среда може да се илюстрира чрез явлението кавитация. Ако в течност налягането рязко се понижи, то течността кипва и в нея се образуват малки мехурчета от изпаряваща се течност. Ако след това налягането на течността се

87


повиши, то мехурчетата изчезват защото техния газ кондензира. Ако се докоснат до твърда повърхност мехурчетата експлоадират и откъсват парчета от нея, независимо колко твърда е тя.

Моделът на кавитация може да се пренесе към битейни обекти в небитие. При определени условия започват да възникват битиета, а при влошаването им битиетата изчезват. От неедновременното възникване на нови вселени в рамките на едно небитие следва, че те се намират в различни фази на развитие и съответно в различна степен на пространствено разпределение, което протича в индивидуален темп в съответствие със специфичните им особености. От тук се налага извода, че не съществува времеви, фазов и пространствен синхрон между различните вселени – битиета и нито едно от тях не съвпада с характеристиките на обграждащата го небитейна среда.

В Зохар е записано: „Когато Мойсей бодърствал на Планината Синай...той попитал:...”Почиваш ли Ти, О, Господи?”...” И Духът му отговорил: „Аз никога не спя, ако Аз почивах макар и за миг преди Моето време, цялото творение би се разрушило в прах за един миг” [3-102].

Този текст може да се интерпретира в контекста на останалите цитати в настоящата статия, като израз на непрекъснатото вибровъздействие, на което са подложени битиетата, за да просъществуват.

Клиент на д-р М. Нютън под регресивна хипноза разказва за впечатления от небитието: „...Две светли същества дойдоха от друго измерение да поработят с шестима ни...Показаха ни как...да съсредоточваме вибрационната си енергия в един силен лъч...вместо да я разсейваме...интелигентността им съществува във вид на ...мехури...като газова сфера...” [17-120].

Пациент на д-р Нютън описва „Единното цяло” като множество от души обединени в система „...Доколкото зная, това е центърът на сътворението...където създателите на нови души оформят светлинна енергия за различни функции.

...Това е мястото, където енергията на новите души излиза като искра от висшия дух. Там помагаме на младите да израстнат и открият уникалната си същност” [17-254]. Тази сила се възприема като „...огромна..., но нежна...всесилна...и ласкава. Като дъх, шепот...звук...толкова чист...” [17-255].

В този координационен център на души чрез фини колебания се стимулира проявата на индивидуалните им способности. Това може да се осъществи чрез синхронизиране и резониране с тези способности, като средство за възбуждане на развитието им.

Този център издава звуци, чрез които „...клати и върти...създава всичко. Като оттекващ камбанен звън...после висок напевен звук...като ехо от...Глас на любяща майка...пееща приспивна песен” – съобщава под хипноза Кинера [17-255,256].

Стъпаловидният преход от първични вибрации към мелодия, изразяваща обич, илюстрира постепенното обработване със стимулиращи колебания на нива от организацията на душата: от ниските към високо организираните. Развитието на структура се стимулира чрез резониране последователно във възходящ ред на нивата от нейната организация.

Пациент под хипноза разказва: „Бях като яйце в ембрионално флуидно състояние, което чака да бъде оплодено, и усещах, че има още много килийки с млади ефирни същества, които се пробуждаха след мен. Група майки, красиви и грижовни...пробиваха мембраните ни и ни освобождаваха. Обгръщаха ни струи интензивна подсилваща светлина и звучеше музика” [17-135].

В това описание освен стимулиращите вибрации, наподобяващи музика се добавя и енергия, възприемана като светлина.

Този подход е присъщ и на процеса на формиране на нови структури в небитие. Висшите души се обучават да моделират пространството чрез „...огромен басейн с пара...от виещи се струи течна енергия...разреждаща се на места, където сцените са симулирани за нас...и се виждат неонови лампи с трептящи светлини...готови са за влизане” [17-370].

Тук по-ясно е описана спирална флуидна струя от енергия, която се управлява от вибрации, възприемани като трептящи светлини.

88


Формирането на нови души в небитието и формирането на нови обекти от души също в небитието се подчинява на обща вибрационно стимулираща и енергозахранваща процедура. И душите и обектите, които се създават са формирани от небитейна среда. От тази среда са формирани и други небитейни структури, а от тяхното развитие в частност е формирана битейна материя. Тя също е създадена чрез прилагане на виброенергиен подход. От тук се налага извода, че еволюционното развитие на материална от небитейна среда е било осъществено чрез последователно резониране във възходящ ред на нива на организация от конкретен небитеен прототип.

В Риг-Веда се използва термина РИТА за означаване на природен процес, световен ред. По-късно „...РИТА започнала да се възприема като общ закон, на който трябва да се подчиняват както хора, така и божества...” [8-167].

В произведението си „И цзин” Сицъй Чжуанъ описва развъртането на първичния вихър: „Когато в Промяната настъпи предел, То (извършва се) метаморфоза. Когато (се извършват) метаморфози То (започва) въртене, То настъпва вечност...” [15-66].

Следователно след преминаване на определена мяра на развитие на вътрешно противоречие в третираната среда, т.е. след вътрешно отслабване на взаимовръзките й, едва тогава се прилага вихрово вибрационно въздействие за да бъде ефективно. Хомогенизираната неустойчива среда е предпоставка за манипулиране.

Формирането на душа на дете от родителите му също е свързано с вибрации от тях самите и вибрации на аурата им: „По време на полов акт излъчванията, затворени в пашкула на всеки от родителите, се възбужда неимоверно, като кулминацията на тази възбуда е едно смесване, едно сливане на две части от пламъка на съзнанието, по една от всеки родител, която се откъсва от пашкула им” [11-54].

В резултат на резониране на вибрациите на аурите на бащата и майката от тях се откъсват частици, които се обединяват и по такъв начин се формира зародишът на аурата на детето им.

Американският физик Джон Уилър е разработил теория, според която цялото световно пространство е празно. Според него единственото, което е съществувало, съществува и ще съществува е абсолютният вакуум. Уилър утвърждава, че физиката на света се определя изцяло от неговата геометрия, че физическото съдържание на Вселената е определено в известен смисъл от геометричната форма на пространството. Според него „В субмикроскопични мащаби геометрията резонира между различни конфигурации” [19-162,163].

„В началото бе Словото, и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в началото беше у Бога” [2: Йоана:1:1,2].

„В началото бе Словото: чисто трептение. Словото е онова, което трепти с най-висока честота” [20-46].

Словото представлява информационно модулирани колебания. Информацията е модел на определена характеристика или на система от характеристики на конкретен обект. Това означава, че словото е форма на синхронизиране на конкретни страни или аспекти на обект с енергия за тяхното пренасяне към друг или към други обекти. Словото е форма за синхронизиране на различни обекти с оригинала, чрез отпечатване в тях на конкретни характеристики на оригинала. По този начин те влизат в резонанс с оригинала по отншение на конкретни негови характеристики, пренесени чрез словото.

Енергообмен

Възможността за преход на енергия и среда от битие в небитие се проявява в следното явление:

„Звезда, която колапсира и се затваря сама в себе си, излъчва толкова енергия, че и вакуумът в отговор на това може да освободи своята енергия. […]

89


...Звездата...направо ще се разтвори във вакуумната пяна, ще изчезне в нея, както пише за това Дж. Уилър.

Но флуктуациите могат и да натрупват енергия, като в резултат от това да преминат в реални частици, в наблюдаемата материя, във вид на грандиозни космически взривове” [19-168].

„Галактиките се размножават върху хранителната почва на вакуума...” [19-169].Следователно вакуумът акумулира материя и енергия и я връща обратно. При взривно

изтичане на енергия във вакуума, той излъчва своя енергия. Тогава вакуумът съвсем не е вакуум, а свръх енергийна среда. Тя може да бъде такава, ако е органично свързана с небитейната среда и е клапан на енергийно-информационен обмен и масообмен между битие и небитие.

Вакуумът се проявява като аура на битие, т.е. като полева среда, с която битието кореспондира с отдалечени точки и обекти на небитие.

Битието и принадлежащата му небитейна аура – вакуумът образуват относително обособена система. На тази основа, законът за запазване на енергията придобива вида:

!1! Общото количество на енергията, която принадлежи на битие и на неговата небитейна аура е константа за периода на съществуването им.

Електрически модел на прехода небитие – битие

Връзката между небитие и битие може да се представи чрез CR-схема, където С е кондензатор, имитиращ свойствата на небитие, а R е чисто активно съпротивление, имитиращо свойствата на битие.

На практика, всеки кондензатор С притежава малко активно съпротивление R, така както небитието съдържа някои характеристики, присъщи на битие, които после се доразвиват в процеса на формирането му. В общия случай добре изработените резистори R не притежават капацитет или той е пренебрежимо малък, така както битието се е разграничило по своите характеристики от небитие. Процесите в небитие в общия случай имат характер на забавени процеси, по отношение на тези в битие, съгласно табл.1 [14-176...178]. Тези процеси могат да се имитират електрически като протичане на постоянен или нискочестотен ток чрез CR верига. Както е известно постоянният ток не протича през кондензатор C. В този смисъл натрупването на заряди от двете страни на плочите на кондензатора ще остане незабележимо за наблюдател, присъединен към резистор R. Това означава, че за битеен наблюдател времето в небитие е спряло. При ниско честотен ток процесът едва забележимо може да се констатира от наблюдател в R. Това са процесите от небитие, които са електрически имитирани чрез токове.

Бързото изменение на развитие на системи от битие, в сравнение с тези от небитие, може да се имитира чрез високочестотен ток, който протича през CR верига. Както е известно високочестотният ток ще протече с минимално съпротивление през кондензатор С, т.е. през небитие и няма да му окаже влияние. И обратното – в резистор R високочестотният ток ще предизвика повърхностен или „скин” (кожен) ефект, т.е. токът протича през повърхността на проводника. Този ефект може да се интерпретира като проява на еволюционно развитие в контактния слой между обекти в битейна среда. Например за развитието на технически средства, които най-бързо еволюират, установихме, че „най-интензивно се развива тази подсистема на техническо средство, която най-интензивно взаимодейства с обкръжаващата я среда или с други технически средства в процеса на осъществяване на производствени функции” [12-382].

Разглежданите свойства на електрическия CR модел показват, че той може да се използва в първо приближение като имитационно средство за представяне на връзката между небитие и битие.

90


Електрическият ток, протичащ в CR ел. веригата, може да се разглежда като модел на ентропията на главния управляващ параметър, на който се подчинява конкретен процес, както е представено аналитично [13-56...59].


1. Пустотата e небитейна среда.2. Битейната среда е индиректно формирана от небитейната среда.

3. Небитейната среда се характеризира с относително устойчиви състояния и области на тяхното проявление.

4. Преходът от небитейна към битейна среда може да протече по множество траектории. 5. Еволюционното развитие на небитейна в битейна среда се осъществява чрез

последователно вибриране на нивата на организация на небитейна среда. Вибрирането се осъществява чрез резонансна честота на управляващия параметър от всяко от усъвършенстваните нива. Въздействието се осъществява във възходящ ред на третираните нива съвместно с внасяне на външна енергия, за да се фиксират новосформираните връзки в средата.

6. Общото количество на енергия, която принадлежи на битие и на неговата небитейна аура е константа за периода на съществуването му (индивидуалното му развитие).


1. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна, Евразия – Абагар, Плевен, 1992.2. Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет, U.S.A., 1991.3. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.2, Езотерика, Астрала, В.Търново, 1994.4. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Езотерика, Астрала, В.Търново, 1996.5. Бонгард-Левин Г.М. Древноиндйска цивилизация. Философия, Наука, Религия; Наука и

изкуство, С., 1982.6. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993.7. Еврейская энциклопедия, ТЕРРА-TERRA, М., 1991, 1992.8. Капра Ф. Дао физики, Орис, Санкт-Петербург, 1994.9. Кардек А. Книга духов, Ренесанс, М., 1993.10. Кастанеда К. Сказание за силата, Петрум Ко, С., 1993.11. Кастанеда К. Огънят отвътре, Петрум Ко, С., 1994.12. Ламбаджиев Г.А. Сравнение на еволюционните характеристики на технически средства,

пренасящи механично усилие, В: София 2001, С., 2001.13. Ламбаджиев Г.А. Основни ентропийни взаимовръзки между параметри от битие и небитие,

Изследовател, т. 4, 2004.14. Ламбаджиев Г.А. Анализ на разпределението на темпа на еднопосочно време в небитие,

Изследовател, т. 4, 2004.15. Лукьянов А.Е. Истоки Дао. Древнокитайский миф, Инсан, М., 1992.16. Напърт Д. Индийска митология, Абагард Холдинг, С., 1994.17. Нютън М. Следите на душите, Хермес, Пловдив, 2000.18. Пасиан Р. Прераждане. Един или няколко живота, ЖАР, С., 1994.19. Подолини Р. Нещото, наречено нищо, Техника, С., 1988.

91


20. Приор Ж. Аурата на безсмъртното тяло, Гуторанов и син, Враца, 1992.21. Уйлкинс У.Д. Митология на древна Индия, Аргес, Клуб-90, С., 1993.

Структура на траекторията на еволюционно развитие на процеси, протичащи от небитие в битие



Еволюционното развитие на процеси, преминаващи от небитие към битие са съчетание от фрактално многобразие от възможности и спирално утвърждаване на устойчиво приемливите от тях, на базата на приемственост в йерархичен и в предметно обусловен аспект.

Ключови думи: небитие, битие, еволюция, структура, траектория, фрактал, спирала.

Въведение

Целта на статията е да се формулира концепция за структурата на траекторията на еволюционни процеси, протичащи от небитие в битие.

Фрактално развитие

„Християнската идея за триединството – Бог, Син и Светия дух”. [...] Индуистката идея е малко по-добра. Остават само две неща: Бог и душата. [...] В концепцията на джайните остава само едно, душата. [...] Буда казва, че „Аз” също трябва да изчезне. [...] В крайното преживяване не съществува нито

три, нито две, нито едно. То е чисто небе – нищото, никакво същество, никаква единица. То е нула, шунята. Затова Буда казва, че то е „...последното, правилното и съвършеното просветление” [17-213].

В Риг-Веда е записано, че „Съществото се родило от несъщество” [3-350]. От тази последователност на концепции следва, че колкото по-ранни са те, толкова са по-

прости по структура. Колкото по-късно са възникнали, толкова по-сложна е структурата им. Тази последователност, разглеждана в аспекта на принципа на Хегел, че теоретически първото е и

92



практически първото, означава, че в процеса на развитие на небитие към битие възникват множество нови структури.

От концепцията ни, че битиетата са елементи на небитието, което ги обединява, а небитиетата са елементи на пранебитието, което ги обединява, следва че веригата от последователно възникнали връзки между новите структури има характер на дървовидно разклонена структура. На всяко ниво от своята организация дървовидната структура свързва елементи, които формират увеличаващата се степен на нейното разнообразие на форми на проявление.

В Катха – упанишада VI.1. е записано: „Вечното дърво има корени, обърнати нагоре, и слиза надолу с клоните си” [20-209].

„Световното дърво, което олицетворява космоса държи в равновесие вселената, корените му са в земята, короната в небесния свод, а стволът свързва небето и земята” [6-40]. „..Думата „дървета” означава „обучение” във всички келтски наречия” [4-23].

„В „Разумника” като елемент, поддържащ вселената се споменава „железен дъб, който е посаден преди всичко друго” [там]. „...Думата „дъб” на много европейски езици означава също „врата” [4-43].

В средновековната традиция като вариант на световното дърво могат да се разглеждат кръстното дърво, дървото на познанието или райското дърво с ябълки и виеща се змия” [6-40,41].

„За праславянската традиция се предполага, че световното дърво...е място, където пребивават душите на мъртвите” [6-42].

Според Р. Опенхаймер „Общата картина на науката...напомня по-скоро жив организъм, дърво...неговите клони, преплитайки се срастват и отново се разделят, образувайки разклонена корона” [18-168].

Аналогично е разклонена структурата на процеса на търсене на решение на многофакторен проблем. Тази структура по необходимост съответства на най-общата структура на битието, тя от своя страна е аналог на структурата на небитието на принципа на еволюционната приемственост.

Разклоненото, дървовидното по форма на конкретизиране на значенията на категории, понятия и термини в процеса на тяхното развитие, формира клетъчна структура на относително устойчивите им състояния във фазовото пространство на техните значения. За всяко от нивата на това развитие разпределението на областите на относително устойчиви състояния, назначението на категории, понятия или термини изглежда привидно хаотично, но в контекста на цялостната им логика на развитие те са подредени и взаимно свързани.

Небесната стълба се разглежда като Джет-стълб [15-120]. „Най-вероятно е схващането, че първоначално Джет е бил стълб, на който стъпаловидно и в кръг са вързани снопи. ...Джет е тълкуван като гръбнака на бога” [15-61]. Според гл.98 на Книга на мъртвите „...от двете страни на небесната стълба стоят духовете на светлината” [15-120].

Дървовидната структура на абсолютния бог напомня на свещеното дърво Бодхи на Буда, аналог на Дървото на Живота на есеите. То от своя страна напомня за библейското дърво на познанието.

Съгласно описанието на пациентка на д-р Нютън в Книгите на живота са изобразени траектории на развитие на душите. С плътни линии се означава най-вероятната траектория на развитие, а с тънки – траектории на развитие, зависещи от външни фактори. „Всяка плътна линия е като ствол на дърво, а по-малките са клоните” [16-168].

Дървовидната траектория на развитие на всяка душа е подобна на дървовидната конфигурация на структури от небитие, като повтаря съкратено процедурата по тяхното формиране, имитирайки ги като процес на индивидуално развитие.

Стивън Хокинг аналитично достига до извода за съществуването на „...сума по траектории (сума по истории). Това е идеята, че Вселената няма една единствена история, а сбор от всички възможни истории и всички те са еднакво реали (каквото и да означава това) ” [24-44].

Той уточнява, че „Бебета вселени си съществуват в свое собствено царство” [24-128].

93


„Колкото по-голямо е количеството на другите светове и вселени, толкова по-високо трябва да бъде нивото на духовността, която ги свързва” [10-179].

С други думи, колкото повече са вселените или битиетата, толкова по-дълбоки са еволюционните връзки, които ги обединяват.

В Прашна-упанишада VI.5. пише: „Така също тези шеснадесет части [т.е. крайници] на всевиждащия пуруша [т.е. безкрайно същество], които имат поруша за свои дом, се абсорбират в поруша” [1-694].

Този текст подсказва, че развитието продължава, вероятно на същия принцип, но следващото ниво на разклоненост на връзките още не е формирано.

В Брахма-сутра IV.15. е записано: „[Слънцето и т.н. трябва] да се разглежда като Брахман поради [духовния] подем” [1-662].

Това означава, че разклонената траектория на развитие протича във всички посоки на фазовото пространство. Ако Брахман формира структурата на обкръжаващата го среда, то тази структура и структурата на Богът, който я формира имат фрактален характер.

В Шветашватара упанишада IV.10. е записано: „Целият свят е изпълнен със същества, които са Негови крайници” [20-140].

Това означава, че всяка локална насока на развитие в битие е потенциална насока за развитие на небитие и съответно за доразвитие на пранебитие и т.н. по еволюционната стълбица. Колкото е по-висока степента на разклоненост на възможностите за развитие в битие, толкова по-малка е вероятността еволюционният пробив в нея да бъде усвоен от небитие и значително в по-малка степен да се отрази върху развитието на пранебитие и т.н. на структури от макроеволюционната скала.

„Оказа се, че структурата на Вселената е клетъчна, състояща се от тридесет и три свята, които на група се свързват помежду си, и всеки човек, по точно неговият двойник от фино ниво, присъства във всеки свят и там съответно изглежда съвсем различно и има друго съзнание” [20-180].

Кастанеда пише: „...Започнах редовно да пътувам насън до онзи гъбест свят” [8-90]. Модулната структура на небитието поражда модулна структура на битието. Модулната

структура на битието поражда модулна структура на познавателния процес. Съответно науката е изградена от научни дисциплини на модулен принцип. Структурата на научните дисциплини също е построена на модулен принцип с дървовидна йерархична структура: „Така в рамките на науката изобщо се наблюдава следната йерархия:

Класове (групи)Подкласове (подгрупи)Дисциплина или интердисциплинарна област теорияПодобласт Раздел елементи” [18-138].Фракталната разклоненост на връзките от пранебитие към небитие и битие има своите

проекции в множество продукти на човешка дейност. Подобна е структурата на короните на висши духовници и монарси. Техните сгради също са разработени архитектури с подобни повтарящи се фрагменти. Такива са ритуалните огради, демонстриращи висше духоно и социално положение, отбранителни кули и информационни кули (часовникови, кули за предаване на съобщение чрез огън, дим, флаг и др.).

Спирално развитие

„...Змията от Земния рай според Мер може да бъде взета като символ на еволюционната сила...” [20-261].

Съществува строга цикличност на еволюционното развитие на материални системи. Например от едноклетъчен растителен организъм в група, популация, биценоз и фауна. След това

94


от едноклетъчен жив организъм в група, популация, биценоз и фауна. От животно в стадо популация, биценоз, фауна. От човек в колектив, общество, съобщество, човечество. От инструмент в набор, работилница, цех, стопанство. От апарат в машини, завод, комбинат, отрасъл и т.н. [13-173].

Установихме, че еволюцинното развитие на човеко-машинна система е цикличен йерархичен процес като итеративно връщане към предходното ниво с цел адаптирането му към особеностите на по-висшето ниво на организация [14-370].

Установихме, че във всеки етап от еволюционното развитие на конфигурация на геометричен обект се проявява еднопосочен процес, характеризиращ се с еднакъв диапазон на изменение на изграждащите го подетапи [12-81].

Цикличността в еволюционното развитие на конфигурация на системи от битие поради еволюционна приемственост е отражение на съответни по вид циклични процеси в небитие. В Книга на мъртвите, глава 130 е записано: „В лодката небесна ще сторя истината - правда в кръг да обикаля. Като изграждам йерархичните небесни за милиони години, сред тях ще триумфирам” [9-207].

Изразът „истината-правда в кръг да обикаля” може да се интерпретира като метафорично описание на циклично развитие, нейното мултиплициране и утвърждаване.

Комбинирано развитие

„Според дон Хуан древните магьосници, които първи видели същността на вселената, успели най-добре да я опишат. Те казвали, че тя наподобява нишки от пламък, които се простират в безкрая във всички възможни посоки, сияйни влакна, надарени със собствено съзнание по начин, непонятен за човешкия ум” [8-14].

След пушене на халюциогенна смес Кастанеда описва преживяването си: „Всичко, което можех да си спомня беше поредица от фантастични образи и сцени. Те нямаха последователен ред. Имах чувството, че всеки един от тях беше като отделен мехур, плаващ към мен, докато го фокусирам, и след това отдалечаващ се. Това обаче не бяха сцени за гледане. Аз бях в тях, участвах в тях....Образите бяха малко и прости” [7-112].

Илюстрираната накъсаност на мисълта съответства на дискретността на битие, която обхожда и относително устойчивите й състояния, които възприема.

Според Дейвид Бом: „Умът може би има структура, подобна на структурата на Вселената, и в основното движение, което наричаме „празно пространство” има огромна енергия. Специфичните форми, които се появяват в ума, може би са аналогични на частиците, а достигането до основата на ума, може да се възприема като светлина” [19-352].

Следователно в мисълта се отразяват не само обектите, които са предмет на внимание, а и структурата на средата към която принадлежат, както и еволюционната предистория на тази структура. В този смисъл мисълта обединява процеси, присъщи на битие и на небитие. Такива са съответно логика и интуиция. От тук следва, че логиката е конкретизация на интуицията, разглеждани като евристични методи за познавателно търсене. И обратното: от логиката по обратен ред може да се проникне към интуицията за да се търси чрез структурата й модел за описване на небитието.

Съчетанието на фрактално и спирално еволюционно развитие намира потвърждение в процесите на търсене на ново творческо техническо решение. Известно е, че изобретателите генерират множество идеи. Малка част от тях се осъществяват. Малка част от реализираните и действащи технически решения се оказват устойчиви във времето и се възприемат практически за по-продължителен период от цивилизацията. Установихме, че тези устойчиви решения образуват йерархична структура на развитието на съответно техническо средство. Тази структура се характеризира с цикличност. Колкото по-високо е нивото на значимост на техническото средство,

95


толкова по-висока е степента на приемственост на развитието му от предшестващи етапи на това развитие.

Например една от най-фундаменталните системи „товар-носач” притежава седем нива на организация, с четири фази във всяко от тях, като те са реализирани с висока степен на приемственост по отношение на съответните предшестващи ги нива и фази на еволюционно развитие. Това ни позволи да разработим блок-схема на алгоритъма на еволюцията на система товар-носач и да обобщим, че цикличността на еволюцията на тази система може да се изобрази във фазовото пространство чрез спирална крива, обвиваща нелинйно стесняваща се конусна повърхнина [11-501].

Последователната структура на развитие се проявява в някои американски жертвоприношения. Маите са практикували „...жертвоприношение, при което се събираха в храма, нареждаха се на редица, всеки правеше дупка в члена си и прекарваха през нея такова количество върви, каквото можеха да изтърпят. И така нанизани и завързани, те обливаха статуята на демона със собствената си кръв. Онзи, който можеше да изтърпи най-голямата болка, се смяташе за най-храбър. Синовете им от ранна възраст се приучаваха на това страдание” [5-143,144].

Тръбната форма на фалосите, свързани в паралел е физически модел на последователна схема на връзки между души.

При гиляките шаманът има по три-четири души, които са получени по наследство от предишния шаман [22-289].

Логично е, че те не са свързани в паралел, тъй като в психиката на човека едновременно ще започнат да се проектират характеристиките на всяка една от тези души. Когато човешката душа е нападната от души-паразити, те могат да се свържат в паралелно-последователна схема, тъй като част от тях частично формират неосъзнатото поведение на човека, редувайки се.

Според мит на индианците астека „...от дупките на една преграда към другата излизали тънки пръчки, на които били нанизани през слепоочията много човешки черепи. На всяка пръчка имало по двайсет глави: те били нанизани на пръчката между гредите от долу до горе, изпълвали оградата от край до край и били толкова много и толкова нагъсто, че предизвиквали голямо възхищение и ужас. Те били главите на принесените в жертва, защото след като ги умъртвявали и изяждали месото, отнасяли черепа и го връчвали на свещенослужителите в храма и те го нанизвали там” [23-42].

Ако всеки череп го заместим с душата му, то се получава пространствена матрица от последователно-паралелно свързани души.

Възможността продължително да живеят централно свързани тела на сиамски близнаци, както и в частност животът на американските сестри Лора и Рива с общ мозък, но с различна индивидуалност показва, че подобен вид връзки са относително устойчиви не само във физическата, но и в психическата сфера.

Високата степен на отвореност на душите една към друга в небитие им представя възможност за свързването им в последователно-паралелни схеми, като променят динамично участието си в тях. Това е също проекция на по-общата: еволюционна схема на развитие, на която се подчинява тяхното поведение.

Основен извод

1. Еволюционното развитие на процеси, преминаващи от небитие към битие е съчетание от фрактално многообразие на възможности и спирално утвърждаване на устойчиво приемливите от тях, на базата на приемственост в йерархичен и предметно обусловен аспект.

Литература96


1. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна, Евразия – Абагар, Плевен, 1992.2. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.2, Космогенезис, Астрала, В.Търново, 1994.3. Блаватска Е. Разбулената Изида, т.2, кн.1, Религия, Астрала, С., 1995.4. Вильсон К. Оккультизм, „Клышников-Комаров и Ко”, М., 1994.5. Герасимов Б. Кукулкан слиза от небето, Наука и изкуство, С., 1989.6. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993.7. Кастанеда К. Учението на Дон Хуан. Пътят на знанието на един индианец от племето яки,

Петрум Ко, С., 1992.8. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.9. Книга на мъртвите на древните египтяни, Хелипол, С., 1994.10. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч. 1,2, Гуторанов, Ловеч, 1996.11. Ламбаджиев Г.А. Еволюция на структурата на система товар-носач, Сборник доклади,

ВВТУ „Т. Каблешков”, С., 1995.12. Ламбаджиев Г.А. Класификация на елементарни конфигурации на основни геометрични

обекти и идентифициране на ентропиен модел натяхното развитие, Контакт’96, С., 1996.13. Ламбаджиев Г.А. Идентифициране на еволюционна структура на материални ситеми,

Контакт 99, С., 1999.14. Ламбаджиев Г.А. Развитие на структурата на човекомашинна система с автономни

подситеми, София 2001, С., 2001.15. Луркер М. Богове и символи в древния Египет, Енциклопедически справочник, Гуторанов,

Ловеч, 1995.16. Нютън М. Следите на душите, Хермес, Пловдив, 2000.17. Ошо. Диамантената сутра, Шамбала, С., 1994.18. Поликаров А. Ориентиране в методология на науката. Дивергентно-конвергентен подход,

Наука и изкуство, С., 1987.19. Ринпоче С. Тибетската книга за живота и смъртта, Абагар холдинг, С., 1993.20. Сатпрем, Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието, Хемус, С., 1999.21. Тодоров Г. Системи с изкуствен интелект. Терминологичен справочник, Пеликан алфа, С.,

1996.22. Токарев С.А. Ранные формы религии. Политиздат, М., 1990.23. Фейхоо С. Американска митология, Отечество, С., 1994.24. Хокинг С. Черни дупки и бебета Вселени, и други есета, Наука и изкуство, С., 1994.

Еволюционни преходи между битие и небитие – формализация и траектории



Представен е теоретичен концептуален и аналитичен модел за естествени еволюционни процеси межу битие и небитие. Генезисната установка на битие се

97



образува чрез диференциране на вариабилната установка на небитие по отношение на множество небитейни параметри. Установката на битие се формира чрез интегриране на генезисната му установка по отношение на множество битейни управляващи параметри.

Ключови думи: битие, небитие, еволюция, установка, траектория, параметри, формализация.

Въведение

Целта на статията е да се представят основните положения на концепцията на автора за естествена еволюционна връзка между битие и небитие на базата на теория на установката и в съответствие с други теоретични модели.

1. Формализация на еволюционнта зависимост на битие от небитие

За реализиране на формализирана зависимост се опираме на следните основни съображения:

1.1. Ако небитието е първично, а битието вторично, то битието може да се разглежда като еволюционно следствие на небитието.

1.2. Еволюционното следствие е частен случай на изходното начало.1.3. Еволюционното следствие е доразвитие на частно проявление на общото.1.4. В най-общ вид всяка система се характеризира с фиксираната си установка. Тя изразява

устойчивото в предисторията й.1.5. Еволюционният пробив се осъществява чрез най-бързо променяща се компонента на

установката на система – вариабилната й установка.1.6. От тези 1.2. и 1.5. следва, че битието се формира от част от вариабилната установка на

небитие.1.7. От тези 1.3. и 1.6. следва, че след като се обособи част от вариабилната установка на

небитие, тази част се развива по особен, специфичен за нея начин. 1.8. От следствия 1.6. и 1.7. следва, че развитието на небитие в битие се осъществява

двуетапно.1.9. Първият етап от развитието на небитие в битие протича като диференциране на

функцията на вариабилната установка на небитие.1.10. Вторият етап от развитието на небитие в битие протича като интегриране на вече

диференцираната съставяща на вариабилната установка на небитие, като процесите на диференциране и интегриране протичат по различни траектории при което стартовата и финалната установки се различават.

Първият етап от развитието на небитие в битие може да се представи като частна производна на функцията на вариабилната установка на небитие по отношение на множество управляващи го параметри:

98


(1)

k ≥ ≥ m ≥ ... ≥ 1,

където BGZ – установка на генезиса G на битие В, т.е. на първия етап от формирането му от небитие,

р1, р2, р3, ..., рn – управляващи параметри на небитие, k, , m …- количество циклични еволюционно деструктивни преобразувания на

вариабилната установка на небитие NZV, насочени към формиране на първичната установка на битие BGZ.

Различието между k, , m и т.н. стойности на количеството цикли на деструктивни процеси се обуславя от знанието, че „Съществуват много видове Пралайа (разтваряне на видимите неща)...” [1-101].

Вторият етап от развитието на небитие в битие може да се представи като многофакторен интеграл на установката на битие на първия етап от формирането му по отношение на множество управляващи параметри от битие:

(2) ,

където BZ – установка на формиране на битие В на втория етап от неговото създаване, q1, q2, q3, ..., qa – управляващи параметри на битие,

като в общия случай съществува съществено различие между управляващите параметри на битие и небитие.

2. Траектории на еволюционни процеси между битие и небитие

В края на индивидуалното развитие на битие настъпва разграждането му. В общия случай то може да протече по обратна последователност на неговото изграждане от генезиса му BGZ.

Ако началната, генезисна установка BGZ на множество битиета е еднаква, то в резултат на различни траектории на протичане на индивидуалното им развитие те могат да достигнат до различни финални установки BGZ. Това различие може да се усили, ако деструктивният процес протече по различна последователност на управляващите параметри на битиетата. Върху тяхната последователност по принцип може да влияе небитието, от което произхождат тези битиета и към което небитие се присъединяват след разграждането им. Управлението на процеса на разграждане на конкретно битие зависи преди всичко от интензивността на афинитета на небитие към него. Тази интензивност се определя от текущото състояние на небитие и от еволюционните постижения, които битието е реализирало по време на индивидуалното си развитие. Колкото по-ценни са те за небитие, толкова по-внимателно небитието ще се опита да ги запази при разграждането на битие, за да може да ги усвои след това. В общия случай установката на финалния етап на индивидуално развитие на битие се явява установка на генезиса на следващото битие:

(3) ,

99


където B1FZ – установка на финала на битие В1,

B2GZ – установка на генезиса на битие В2, като битие В2 възниква след разграждането

на битие В1.

В частност финалната установка на битие В1 може да се разгради допълнително до нивото на генезисната установка на небитието, от което произтича, т.е.

(4) ,

където NGZ – установка Z на генезиса G на небитие N, формирано в резултат от допълнителното разграждане на структурата на битие В1.

След това възниква структуриране на ново небитие на базата на разграденото битие В1:

(5) ,

където NZ – установка на небитие N.

На определен етап от развитието на последното небитие може да се формира от него едно или повече битиета. В резултат на интерпретация на корелационни връзки между жена и небитие достигнахме до извода, че в началните фази от развитие на небитие, то формира с малка част от елитните битиета ново битие или небитие. В по-късните фази от развитие на небитие то формира с по-голяма част от битиетата ново битие или небитие. Колкото по-стари са битие и небитие и колкото по-късно по реда си е възникнала нова възпроизведена от тях структура, толкова по-вероятно е тя да бъде небитие. Около 50 периода на индивидуално развитие на битие образуват периода на индивидуално развитие на небитие [2-161].

Следователно не всички битиета се възпроизвеждат, т.е. имат приемственост в друго битие или небитие. Възпроизводството на битие или небитие е насочено към развитие на небитие директно чрез предшестващо го небитие или посредством предшестващо го битие. Значително по-кратката времеконстанта на индивидуално развитие на битие, в сравнение с тази на небитие, превръща битие във високо ефективен еволюционен път за формиране на небитие. Ето защо съществува естествен отбор между множество битиета, кое от тях ще стане прототип на бъдещо битие или небитие.


1. Представен е теоретичен модел на прехода от небитие към битие и обратното, разглеждан като естествен еволюционен процес.

2. Битието е еволюционнен инструмент за ускорено развитие на небитие.3. От деструктурирано битие може да се формира друго битие или небитие.4. Генезисната установка на битие се образува чрез диференциране на вариабилната

установка на небитие по отношение на множесво небитейни параметри.5. Установката на битие се формира чрез интегриране на генезисната му установка по

отношение на множество битейни управляващи параметри.

100



1. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Космогенезис, Астрала МАБ, С., 1993.2. Ламбаджиев Г.А. Корелация между основни характеристики на индивидуално развитие на

системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т. 4, 2004.

Моделиране на система мъж – жена чрез установките им



Степента на свобода за развитие на отделна система се оценява чрез съотношението между вариабилната и фиксираната й установка.

Ключови думи: система, мъж, жена, установка, развитие, степен на свобода.

Въведение

Целта на статията е да се формализират обобщено основните характеристики на системи мъж, жена и мъж – жена чрез техните установки.

Установката е посредник между множество от управляващи параметри на система и нейната ентропия. Повишаването на стойността на установката от 1 до e (≈ 2,72) изменя ентропията от 0 до 1 [2]. Жизнеността на една система се характеризира с относително ниски стойности на установката й.

Моделиране на съотношение между основни категории посредством установката

Установено е, че женският пол е филогенетично по-устойчив (ригиден) от мъжкия пол, но онтогенетично е по-пластичен [1].

По-високата степен на „пластичност” изразява по-малка степен на ригидност на установката, т.е. тя притежава по-голям ресурс за изменение. Такава е установката на система, която е в начален етап на развитие, т.е. притежава относително ниски стойности. Онтогенетичният аспект на установката съответства на вариабилната й съставяща. На тази основа следва, че:

101



(1) DZV < MZV,

където DZV, MZV – вариабилна (V) установка (Z) на жена (D) и на мъж (M).

По-високата степен на устойчивост на женския пол е признак за по-висока стойност на фиксираната му установка, отразяваща филогенеза на системата:

(2) DZf > MZf,

където DZf, MZf – фиксирана (f) установка (Z) на жена (D) и на мъж (M).

Постулираме, че неутралната установка на обединените в системно единство мъж и жена е еднаква и има стойност:

(3) DZ0 = MZ0 = 1,

където DZ0, MZ0 – неутрална (0) установка (Z) на жена (D) и на мъж (M).

Ако разделим неравенства (1) и (2) при условие (3) получаваме:

(4) DZV / DZf < MZf / MZV. .

Неравенство (4) показва, че относителният дял на променливата съставяща на установката на жените в общия случай е по-малък, отколкото относителния дял на променливата съставяща на установката на мъжете.

Колкото по-голям е относителният дял на вариабилната установка на система по отношение на фиксираната й установка, толкова по-динамична е системата, т.е. по-висока е степента й на свобода за реализиране на своето поведение. Степента на свобода за реализиране поведението на система наричаме степен на кинетичност:

(5) J = ZV / Zf, където J- степен на кинетичност на система с вариабилна установка ZV и фиксирана

установка Zf.

От (4) и (5) следва, че в общия случай:

(6) DJ < MJ,

където DJ, MJ - степен на кинетичност (J) на жена (D) и на мъж (M).

Установката на система мъж-жена може да се представи чрез установките на подсистемите си:

(7) MDZ = MZ.DZ,

където MZ , DZ – установка на мъж (M) и на жена (D).

Всяка от съставящите на (7) притежава фиксирана, неутрална и вариабилна съставяща:

102


(8) MZ = MZf.MZ0.MZV,

(9) DZ = DZf.DZ0.DZV,

където MZf , MZ0 MZv

– фиксирана (f), неутрална (0), и вариабилна (V) установка (Z) на мъж (M),

DZf , DZ0 DZv

– фиксирана (f), неутрална (0), и вариабилна (V) установка (Z) на жена (D).

От (7), (8) и (9) следва, че:

(10) MDZ = MZf . DZf . MZ0. DZ0.MZV. DZV,

(11) MDZ = MDZf . MDZ0. MDZV,

(12) MDZf = MZf . DZf,

(13) MDZ0 = MZ0 . DZ0,

(14) MDZV = MZV . DZV,

където MDZf , MDZ0 MDZv

– фиксирана (f), неутрална (0), и вариабилна (V) установка (Z) на система мъж-жена (MD).

От (3) и (10) получаваме:

(15) MDZ = MZf . DZf .MZV. DZV,

Разделяме двете страни на равенство (15) на произведението: (MZf .DZf)2 и получаваме:

(16) MDZ / ( MZf . DZf )2 = MZV. DZV / MZf. DZf.

От (5), (15) и (16) следва, че:

(17) MDJ < MJ. DJ.

От (17) следва, че степента на кинетичност на система мъж-жена е равна на произведението на степените на кинетичност на подсистемите и мъж и жена.

Ако резултатът от съвместното действие на мъж и жена е по-лош от механичния сбор на независимото им действие, то стойността на MDJ ще се понижи. От (6) и (17) следва, че най-вероятната причина за това е DJ, като минималната й стойност е:

(18) DJmin < 1. От (4) и (18) следва, че:

(19) ( DZV / DZf )min < 1,

103


(20) ( DZV )min < ( DZf )min ,

т.е. DJmin се реализира при условие, че вариабилната установка е по-малка по стойност от фиксираната установка на жената.

Ако резултатът от съвместното действие на мъж и жена е по-добър от механичния сбор на независимото им действие, то стойността на MDJ ще се повиши. От (6) и (17) следва, че най-вероятната причина за това е DJ, като максималната й стойност е:

(21) МJmаь > 1. От (5) и (21) следва, че:

(22) ( MZV / MZf )max >1,

(23) ( MZV )max > ( MZf )max ,

т.е. МJmax се реализира при условие, че вариабилната установка е по-голяма по стойност от фиксираната установка на мъжа.

Неравенства (20) и (23) илюстрират възможността вариабилната установка на система да бъде по-малка, равна или по-голяма от стойността на фиксираната й установка.

Известно е, че една жена може да бъде слаба и женствена в едно отношение или при едни обстоятелства и същевременно да бъде силна и мъжествена в друго отношение или при други обстоятелства. По аналогичен начин се променя настройката на мъжа, тъй като няма нормална психика, която да е абсолютно фиксирана и непроменяща се при всички обстоятелства. Това означава, че съотношението между вариабилна и фиксирана установка на система е динамично променящо се по стойност в зависимост от вътрешни и външни причини.


1. Мъжът притежава относително по-голяма степен на свобода за саморазвитие в сравнение с жената.

2. Степента на свобода за саморазвитие на система се определя чрез съотношение между вариабилната и фиксираната й установка, което съотношение е наречено степен на кинетичност.

3. Степента на кинетичност на система мъж-жена се определя от произведението на степента им на кинетичност.

4. Вариабилната установка на система може да бъде по-малка, равна или по-голяма по стойност от фиксираната й установка.


1. Ильин Е.П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины, Питер, М., 2003.

104


2. Ламбаджиев Г.А. Установката – обща концепция и формализация, Изследовател, т. 1, 2001, с.92-95.

Методологични предпоставки за корелация между типични характеристики на системите жена и небитие



Съществуват теоретични и фактологични признаци за корелация между типични характеристики на жена и небитие. На тази основа постулираме, че жената е конструирана с характеристики, които са присъщи на небитие.

Ключови думи: жена, небитие, корелация, характеристики.

Въведение

Целта на статията е да се предоставят основни признаци за корелация между типични характеристики на жена и небитие. За целта е използвано религиозно, окултно и научно познание, както и илюстрация на корелационната връзка.

Поставянето на тази цел се основава на пардигмата на автора, че мъжът и жената са били конструирани като аналози на фундаментални структури и процеси от видимия (веществения) и невидимия (невеществения) свят. В този аспект е и предположението на професор Пол Дейвис от Центъра по астрология към Macquarie University в Сидней, че „извънземните отдавна са оставили визитната си картичка в тялото на всеки човек и по-точно в неговата ДНК” [14-7].

Професор Едмънд Ливърсън от Денвърския Научен център по генетика заедно със сътрудници чрез компютърна програма е успял да изреже болестотворни участъци от ДНК на зародиш и да ги подмени с нормални, като модифицирал информацията му според желанието на родителите на бъдещето дете [2-12].

Тези сведения демонстрират възможността и днес да се реконструира човешкия организъм на молекулно ниво преди оплождането и след това.

Основни признаци за корелационна връзка между жена и душа

„...Лицата от женски пол са по-внушаеми, отколкото лицата от мъжки пол” [5-159].

105



„Г. Оллпорт и съавтори (1951) са установили, че жените на първо място поставили естетическите, социалните и религиозните, т.е. духовните ценности” [5-161].

„...Самореализацията на жените в отличие от мъжете става не чрез постъпки, а чрез процес на самоосъзнаване” [5-173].

Мъжете предпочитат физическите наказания на децата, а жените – психологическо въздействие върху тях [5-280]. „За жените ... говорят като за зависими, кротки, слаби, боязливи, емоционални, чувствителни, нежни, мечтателни и суеверни” [5-55].

Основната парадигма е, че: „Видимият свят е символ на невидимия” – Якоб Боем [15-54].Според нас подобието между видимия (битие) и невидимия (небитие) светове е

еволюционно следствие от преходът на част от небитие в битие и допълнително е обогатено от конструирането на обекти от битие като аналози на обекти от небитие. По този начин се запазва екологичната връзка и приемственост между тях, а процесът на конструиране се опростява и ускорява, защото се основава на аналози.

Тази теза намира потвърждение в древните латински сентенции: (Nil de nihilo fit), „Винаги едно и също” (Semper idem), „Целият свят играе (комедия), целият свят е актьори” (Totus mundus agit histrionem).

Основни предпоставки за наличие на корелационна връзка между мъж и битие, и жена и небитие

Според древно юдейско предание, което не е влязло в каноническия текст на Стария завет първо е била създадена жената Лилит, след това мъжът Адам и накрая жената Ева. Тази последователност може да се разглежда като образна илюстрация на трите главни етапи на развитие на човека: небитеен етап (Лилит), битеен етап (Адам) и небитеен етап (Ева). Лилит е можела да лети и да мени външния си вид, т.е. притежавала е характеристиката на първите раси на човечеството, които са били силно свързани с небитие и свободно са преминавали в него. „Според езиковеди и добре познаващи митологиите на народите от Близкия изток и Средна Азия напълно е възможно зад разказа за Лилит да се крият сведения за високо развити древен народ или раси, изчезнали впоследствие от лицето на земята” [1-12].

Произходът на името Ева идва от арамейската дума хевя или от финикийската хвт, които означават „змей (змия)”. Лилит също означава змей, змия, но на друг език. На староеврейски Адам означава „човек” [8-12].

Следователно историята на цивилизацията се представя фигуративно чрез схемата:

!1! змия - човек – змия. В древни източни източници душата на човека се зашифрова чрез описанието на змия, тъй

като душата притежава гъвкава верижна структура, свръзваща души от последователни прераждания. Освен това душата напуска вещественото тяло на човека, след неговата смърт, подобно на змията, която се освобождава периодично от кожата си.

Следователно веществената структура !1! може да се трансформира в небитейно – битейна структура:

!2! душа - човек – душа.

Ако заместим вида на персонажите, които са символизирани чрез „душа” или „човек” то !2! добива вида:

!3! жена - мъж – жена.

106


Душата е небитейна структура. Веществената структура на човека е битейна. Следователно от !2! получаваме:

!4! небитие - битие – небитие.

От съпоставката !3! и !4! следва, че:

!5! жената е символ на небитие,

!6! мъжът е символ на битие.

В „Болшинството култури „мъжкото” се отъждествява с духа, с логоса, с активността, със силата, с културата, с рационалността, със светлината, с напълнеността. ”Женското” – с майчинството, с хаос, с природата, с пасивното, със слабостта, с емоционалността, с тъмнината, с пустотата, с безформеността” [5-71]. Тези общоприети характеристики асоциативно свързват мъжът с активното битейно, агресивно поведение, а жената с пасивното небитейно, толерантно присъствие.

„Д. Мани (1972)...пише, че природата се грижи преди всичко за създаване на самки, за това първоначално организмът се развива по женски тип...” [5-79]. Съответно битейната структура на човека е предшествана от небитейна.

Прилагането на извод !5! върху типични характеристики за жената ни води към извода, че „Жените могат в по-висока степен от мъжете да се разглеждат като модели на небитейни системи” [9]. Този извод се подкрепя и от следните съображения:

1. Небитейното и съществата в него имат характер на женско начало. Дон Хуан споделя разбирането на мексиканските магьосници, че „... самите неорганични

същества са женски, както и цялата вселена е женска до голяма степен” [7-172].2. Названието на материята, започващо с означението за майка в много езици, също има

признаци за „женска сила”.3. „ Провеждайки съвместни експерименти с жени и мъже, анализирайки резултатите, ние

дойдохме до извода, че болшинството жени имат по-силна връзка с духовния свят, от мъжете” [4-59,60].

За разлика от мъжете жените се възприемат като суеверни [5-55]. Жените са 80% от вярващите [16-201].

4. Два дни преди настъпването на менструация всяка жена е максимално предразположена към духовен преход към небитие [6-126].

5. „Бременната жена е способна да спре времето, да предсказва бъдещето и даже да излиза от тялото си. Това установиха учени от Института за изследване на човешкия мозък в Ню Йорк, САЩ.

Оказва се, че такива способности има всяка трета. Те чуват необичайни звуци, местят предмети и виждат ангели. Други пък невероятно ярко започват да си спомнят позабравени събития от своето минало, а също така и да предсказват бъдещи. Някои от тях (не толкова често, но се случва) напускат тялото си и се гледат отстрани. Родилките влизат в телепатичен контакт с неродените си деца, а също така бидейки в болницата, виждат какво става в домовете им. При това става въпрос за съвсем нормални жени, без каквито и да е психични отклонения” [3-10].

Посочените признаци за корелационна връзка жена – небитие ни дава основание да приложим интерпретационен подход към типичните характеристики за жената.

Основни функции на система „небитие – битие”

107


1. „Небитието е базова структура за битие” [10-109]. 2. „Небитието насочва битието в процеса на развитието му” [11-157].

Основни връзки и отношения между системи небитие и битие

3. „Небитието и неговите системи нямат адекватни проекции в битие” [9-125].4. „ В общия случай областите на действие на информационните процеси в небитие нямат

проекции в битие” [12-116].5. „Небитието в по-висока степен е свързано с духовния свят от битие” [9-127].6. „В дълбоката си същност небитието изпитва добронамерено отншение към битието” [13-

131].

Посочените следствия от интерпретацията на типични характеристики на жена като типични характеристики на небитие са в съответствие с утвърдилите се представи в тази област и илюстрират възможността да се използва посочената корелационна връзка за идентификация на значително повече небитейни характеристики.

Основни изводи1. Съществуват теоретични и фактологични признаци за корелация между типични

характеристики на жена и небитие.2. Илюстрирана е възможността да се идентифицират известни типични за небитие

характеристики чрез интерпретация на типични за жената характеристики.3. На базата на изводи 1 и 2 постулираме, че жената е конструирана с

характеристики, които са присъщи за небитие.


1. Бог сътворил първо жената, в. Мистерии на цивилизацията №12, 2004.2. Бебе по поръчка, в. Мистерии на цивилизацията №30, 2004.3. Екстрасенс – всяка бременна, в. Мистерии на цивилизацията №5, 2004.4. Иванова Н.М., Иванов Ю.Н. Жизнь по интуиции, АО Комплект, 1994.5. Ильин Е.П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины, Питер, М., 2003.6. Кастанеда К. Вторият пръстен на силата, Петрум Ко, С., 1993.7. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.8. Кога и как се появява Ева, в. Мистерии на цивилизациятя №12, 2004.9. Ламбаджиев Г.А. Корелация между изходни хомеостазни информационни характеристики на

системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т. 4, 2004.10. Ламбаджиев Г.А. Корелация между основни структурно-енергийни характеристики на

системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т. 4, 2004. 11. Ламбаджиев Г.А. Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и

жена-небитие от предметна област „Начин за стабилизиране”, Изследовател, т. 4, 2004.12. Ламбаджиев Г.А. Корелация между входни информационни характеристики на системи

мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т. 4, 2004.13. Ламбаджиев Г.А. Корелация между основни характеристики на системи мъж-битие и жена-

небитие от предметна област „Отношение между небитие и битие”, Изследовател, т. 4, 2004.14. Посланието на извънземните, в. Мистерии на цивилизацията №29, 2004. 15. Рабан П. Траектория на един живот към друг, Хипопо, Варна, 1993.

108


16.Шахнович М.И. Глобальные проблемы современности и модернизация идеи бога, Политиздат Украины, Киев, 1990.

Корелация между основни структурно-енергийни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие



На базата на корелация между структурно-енергийни характеристики на мъж и битие са синтезирани корелационни характеристики между жена и небитие.

На тази основа следва, че небитието е базова структура за битието и системите от небитие приоритетно са структурирани от елементи с разпределени параметри.

Ключови думи: битие, небитие, мъж, жена, структура, енергия, характеристики, корелация.

Въведение

Целта на статията е да се представи в първо приближение идентификация на основни структурно-енергийни характеристики на небитие.

Идентификацията е осъществена на базата на следните парадигми (П):П1. Всяка система, включително битие и небитие, притежава структурно-енергийни

характеристики в качеството си на функциониращ обект.П2. Битието съгласува формираните в него структурно-енергийни промени с тези в небитие.П3. Мъжът е конструиран като система, която представлява структурно-енергиен модел на

типичните за битие процеси.П4. Жената е конструирана като система, която представлява структурно-енергиен модел на

типичните за небитие процеси.В процеса на идентификация са осъществени следните структурно-енергийни съответствия:А. Основни връзки: типови характеристики на жена – типови характеристики на небитие.Б. Допълнителни връзки: типови характеристики на мъж – типови характеристики на битие.Идентификацията е осъществена тематично в следните предметни области: „Структура”

(табл. 1) и „Енергия” (табл. 2).Сведенията, на базата на които е осъществена идентификацията са взети преди всичко от

цитираните в края на статията литературни източници.Трансформирането на информацията, характеризираща мъжа в обобщена характеристика на

битие, както и трансформирането на информация, характеризираща жена в обобщена характеристика на небитие е информационно съгласувано между техните модели на базата на евристичен подход.

Обекти на евристична интерпретация са както главната интерпретирана информация, така и масив от други сведения, които авторът взема под внимание при трансформиране на областта на значение на оригиналния текст (за мъж или жена) към областта на значение на интерпретацията (за битие или небитие).

109



Класификация и интерпретацияТабл. 1

Корелация между основни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Структура”

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕКомбинацията от XY хромозоми в генетич-ния код формира момче.

Битието е формира-но като модифика-ция на небитието.

Комбинацията само от XХ хромозоми в генетичния код формира момиче. Базовата кодова матрица и базовия ембрион е женски.

Небитието е базова структура за битието.

„Счита се, че хетеро-гаметните особи (XY) имат малко занижена жизнеспо-собност в сравнение с хомогаметните осо-би (XХ)” [5-44]

Битието притежава по-ниска степен на устойчивост от та-зи на небитието.

„На женския организъм е присъща по-голяма жиз-неност, отколкото на мъжкия...Имунната сис-тема...по-добре е развита у особите от женски пол...” [5-48].

Небитието притежава по-висока степен на устойчивост от тази на битието.

Мъжкият пол е филогенетично по-малко устойчив (по-пластичен) от жен-ския пол, но онтоге-нетично е по-устойчив (ригиден) [5-23]

Битието е филоге-нетично по-малко устойчиво от неби-тието, но онтогене-тично е по-устойчиво от него.

Женският пол е фило-генетично по-устойчив (ригиден) от мъжкия пол, но онтогенетично е по-пластичен [5-23]

Небитието е фи-логенетично по-устойчиво от битието, но онтогенетично е по-малко устойчиво от него.

Средната маса на мъжкия мозък е с 14% по-голяма от средната маса на женския мозък [2-5].

Центърът за обра-ботване на инфор-мация при битието е по-развит в срав-нение с небитието.

Средната маса на женския мозък е по-малка в сравнение със средната маса на мъжкия мозък.

Центърът за об-работване на инфор-мация при небитието е по-слабо развит в сравнение с битието.

Централната част на мъжкия мозък е свързана със секса. [7-61]

Централната част от дейността на битие е свързана с възпроизводството и развитието му.

Централната част на женския мозък е свързана с утешаване и стабили-зация [7-62]

Централната част от дейността на небитие е свързана с възстановя-ване на устойчивостта му.

Мъжът е конкретен при изразяване.

Значително по-ниската степен на свързаност на

Жената е обсто-ятелствена при изра-зяване.

Значително по-високата степен на свързаност на

110


системите в битие позволява те да се разглеждат като относително авто-номни и съсредо-точени в конкретна област от простран-ството.

системите в небитие им придава качества на ниска степен на авто-номност и повишена степен на размитост в пространството в срав-нение със системите в битие.

Двете половини на големия мозък при мъжа са свързани с по-слаби и с по-мал-ко количество връз-ки, в сравнение с мо-зъка на жената [2-5].

Двете половини на голе-мия мозък при жената са свързани с двойно по-силни и с по-здрави връзки, отколкото при мозъка на мъжа [2-5].

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕСамо две отделни области от дясното полукълбо на мозъка на мъжа формират емоцията му [7-183]. Локализацията на центровете за емоци-онална стимулация съответстват на ра-нен еволюционен етап на вида.

Системите от битие приоритетно са стру-ктурирани от елемен-ти със съсредоточени параметри.

В целия мозък на жена-та се формира емоцията й [7-183]. Разпределението на цен-тровете за емоционална стимулация съответства на етап от зряло eволю-ционно развитие на вида.

Системите от небитие приоритетно са струк-турирани от елементи с разпределени парамет-ри.

Средностатистичният мъж е по-едър (масивен) и по-висок от средностатистич-ната жена.

Системите от битие са относително по-масивни и едри в сравнение със сис-темите от небитие.

Средностатистичната жена е с по-малка маса и височина от средно статистичния мъж.

Небитейните системи са относително по-малки по размери и маса в сравнение битейните системи.

От 15 до 20% от мъжете притежават феминизиран механизъм на мислене [7-87].

Малка част от системите от битие са във висока степен модели на битието. Тези системи прите-жава около два пъти по-голям относите-лен дял на небитейни модели, отколкото небитието – битейни. Това обстоятелство потвърждава прио-ритетната прием-ственост от небитие към битие.

Около 10% от жените притежават мъжки тип на мислене [7-87].Лесбийките (мъжко мислене в женско тяло) са около 8-10 пъти по-малко от хомосексуа-листите (женско мисле-не в мъжко тяло) [7-290].

Малка част от системите от небитие във висока степен са модели на битейни системи. Небитието притежава значително по-малък относителен дял на системи, които са битейни модели, отколкото битието – небитейни модели. Това обстоятелство по-твърждава приоритет-ната приемственост от небитие към битие.

75% от преражда-нията се осъществя-ват при същия пол [6-95].

Около 75% от колапсите на битие са последвани от преход в ново битие и 25% в небитие.

75% от преражданията се осъществяват при същия пол [6-95].

Около 75% от колапсите на небитие са последвани от преход в ново небитие и 25% в пранебитие.

Мъжът притежава по-твърда и по-

Повърхностната изолация на систе-

Жената притежава по-тънка и по-суха кожа в

Повърхностната изола-ция на системите от

111


разтеглива кожа в сравнение с жената [4-5]. Мъжът е по-независим от жената.

мите от битие е с по-висока степен на екранируемост в сравнение с повър-хностната изолация на системите от небитие.

сравнение с мъжа [4-5]. небитие е с по-ниска степен на екрани-руемост в сравнение с повърхностната изолация на системите от битие.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕ

„Още в древните митологии и обреди дясната страна на тялото се асоциира с мъжкото начало...” [5-38].

Битието и системите му са програмирани приоритетно към „дясна” ориентация.

В древните митологии и обреди лявата страна на тялото се асоциира с женското начало [5-38].

Небитието и сис-темите му са прог-рамирани приори-тетно към „лява”, обратна на битейната ориентация.

Мускулната сила на мъжете е по-голяма, отколкото на жените [5-137].

Кинетичните способ-ности на битие са относително по-големи, отколкото на небитие.

Мускулната сила на жените е по-малка, отколкото на мъжете [5-137].

Кинетичните способ-ности на небитие са относително по-малки, отколкото на битие.

Мъжът предлага на жената физическа енергия.

Битието предлага на небитие физическа енергия.

Жената предлага на мъжа психическа енер-гия.

Небитието предлага на битие необходимата му психическа енергия.

Мъжът не получава от жената достатъчно физическа енергия.

Битието не получава от битие необходи-мата му физическа енергия.

Жената не получава от мъжа достатъчно психи-ческа енергия.

Небитието не по-лучава от битие необходимата му пси-хическа енергия.

Съдържанието на течности в организма на мъжа е 60-70% от масата му [2-5].

Относителният дял на буфериращата среда в битие е по-голям, в сравнение с небитие.

Съдържанието на течности в организма на жената е 50-60% от масата й [2-5].

Относителният дял на буфериращата среда в небитие е по-малък, в сравнение с битие.

През организма на мъжа преминава около 4,5 л. кръв [2-5].

Битието притежава относително по-голям енергиен резерв, в сравнение с небитието.

През организма на жената преминава около 3,6 л. кръв [2-5].

Небитието притежава относително по-малък енергиен резерв, в сравнение с битието.

„...Загубата на 1 л. кръв за мъжете нерядко се оказва смъртоносна, в същото време жените понасят тази загуба без преливане на кръв” [5-31].

Битието е по-уязвимо от небитието при резки и големи енергийни загуби, дори достигайки до фатални последици.

„Жените могат да загубят по-голямо коли-чество кръв, отколкото мъжа” [5-31].

Небитието е по-издръжливо от битието при резки и големи енергийни загуби

Мъжът се нуждае от по-голямо количес-тво храна, за да

Системите от битие се нуждаят от относително по-

Жената се нуждае от по-малко количество храна, за да възстанови

Системите от небитие се нуждаят от отно-сително по-малко ко-

112


възстанови енергий-ния си баланс, в сравнение с жената [4-5].

голямо количество енергия, за да възстановят енер-гийния си баланс, в сравнение със систе-мите от небитие.

енергийния си баланс, в сравнение с мъжа [4-5].

личество енергия, за да възстановят енергий-ния си баланс, в сравнение със системи-те от битие.


В мъжкия организъм по-бързо се осъщес-твява обмяна на веществата, в сравне-ния с женския орга-низъм. Мъжът притежава по-голямо сърце от жената [4-5].

В системите от битие се осъществява по-интензивен енерго-обмен, в сравнение със системите от небитие.

В женския организъм по-бавно се осъще-ствява обмяна на веществата, в сравне-ния с мъжкия органи-зъм. Жената притежава по-малко сърце от мъжа [4-5].

В системите от небитие се осъ-ществява по-дефанзи-вен енергообмен, в сра-внение със системите от битие.

Когато мъжът е здрав и силен, той е самоуверен и великодушен.

Битието при нормал-на енергетичност е устойчиво.

„Силите на жената са малко, но хитростите – много” абхазка мъдрост [3-327].

Енергийният ресурс на небитие е малък и затова начините за заобикаляне на теку-щите противоречия са много.

Когато са безработни мъжете по-малко раз-читат на жените си за прехраната на семей-ството, отколкото безработните жени на мъжете си [1].

При остра енергийна недостатъчност на система битие-неби-тие, битието в по-малка степен разчита на небитие за енергизиране, откол-кото на себе си.

Безработните жени, особено с деца в по-висока степен разчитат на мъжете за прехрана на семейството в сравнение с безработни-те мъже – на жените си [1].

При остра енергийна недостатъчност на сис-тема битие-небитие, небитието в по-висока степен разчита на битието за енергизи-ране, отколкото на себе си.


1. На базата на корелационни връзки между структурно-енергийните характеристики на мъж и битие са синтезирани корелационни характеристики между техните антиподи, с които се намират в системно единство, а именно жена и небитие.

2. Небитието е базова структура за битието.3. Системите от небитие приоритетно са структурирани от елементи с разпределени

параметри.4. Небитието притежава значително по-малък относителен дял на системи, които са

битейни модели, отколкото битието – небитейни модели.5. Системите от небитие притежават относителен по-малък енергиен резерв, в

сравнение със системите от битие.

113



1.Билиц Н., Вилперт Б. Търсене на работа и социална подкрепа, В: Психосоциални проблеми на трудовата заетост, АИ „Проф. Марин Дринов”, С., 1995, с.335, 336.

2.Благоева Ф. Знаете ли, че при жените..., а при мъжете..., в. Знахар у дома, №16, 2003. 3. Ганева В., Атанасов Л., Боров Т. Мъдростта на вековете, Наука и изкуство, С., 1979.4.Горнев Г.П. Феноменът творчество (към синтеза на съвременната социология и

психология), КОТА, С., 2000. 5. Ильин Е.П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины, Питер, М., 2003.6. Нютон М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.7. Пиз А., Пиз Б. Как заставить мужчину слушать, а женщину молчать, Эксмо, М., 2003.

Корелация между входни информационни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие



На базата на корелация между информационни характеристики на мъж и битие са синтезирани корелационни характеристики между техните антиподи, с които се намират в системно единство, а именно жена и небитие.

На тази основа следва, че небитейната информация изразява формата на обвивката на информационна характеристика. Тя циклично се възприема като многоканален високочестотен спектър от колебания.

Ключови думи: битие, небитие, мъж, жена, информация, характеристики, корелация, вход.

Въведение

Целта на статията е да се представи в първо приближение идентификация на основни входни информационни характеристики на небитие.

Идентификацията е осъществена на базата на следните парадигми (П):П1. Всяка система, включително битие и небитие, притежава информационни

характеристики в качеството си на потребител и генератор на информация.114



П2. Битието съгласува генерираната от него информация с тази в небитие.П3. Мъжът е конструиран като система, която представлява модел на възприемане и

генериране на информация, който е типичен за битие.П4. Жената е конструирана като система, която представлява модел на възприемане и

генериране на информация, който е типичен за небитие.В процеса на идентификация са осъществени следните информационно-корелационни

съответствия:А. Основни връзки: типови характеристики на жена – типови характеристики на небитие.Б. Допълнителни връзки: типови характеристики на мъж – типови характеристики на битие.Идентификацията е представена тематично в табл. 1.Сведенията, на базата на които е осъществена идентификацията са взети преди всичко от


битие, както и трансформирането на информация, характеризираща жена в обобщена характеристика на небитие е информационно съгласувано между техните модели на базата на евристичен подход.

Обекти на евристична интерпретация са както главната интерпретирана информация, така и масив от сведения, които авторът взема под внимание при трансформиране на областта на значение на оригиналния текст (за мъж или жена) към областта на значение на интерпретацията (за битие или небитие).


Корелация между хомеостазни входни информационни характеристики на системи: мъж-битие и жена-небитие

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕМъжът дискретно (периодично) възпри-ема и анализира информация, постъп-ваща от външната среда.

Битейните системи преимуществено дис-кретно (периодично) възприемат и анализи-рат информация, пос-тъпваща от външната среда.

Жената непрекъснато получава и анализира информация, постъпва-ща от външната среда.

Системите на небитие преимуществено в не-прекъснат режим въз-приемат информация от обкръжаващата ги среда.

За възприемане на информация от мъжа има смисъл значе-нието на термините и понятията, с които се описва информаци-ята.

За системите от битие възприемането на ин-формация преимуще-ствено се определя от вида на средствата, с които тя се изразява, например основната честота на сигнала. Битейната инфор-мация описва самата същност.

За възприемане на информация от жена има значение инто-нацията и езика на тялото по време на излъчването й [5-120].

За системите от небитие възприемане-то на информация преимуществено се определя от допълни-телните информаци-онни потоци, под-крепящи основния по-ток в различни негови аспекти. Небитейната информация изразява формата на проявление на описания чрез нея обект.

„...Наблюдателността е по-висока при лица

Наблюдателността е присъща на битието.

„...Грешните свидетел-ски показания по-често

Наблюдателността е слабо проявена в

115


от мъжки пол...” [3-119].

биват при лица от женски пол...” [3-119].

небитието.

Мъжете по-рядко могат да опишат сънищата си от жените.

Битейните системи по-рядко могат да преминат към раз-ходка до небитие, в сравнение с неби-тейните.

„Жените сънуват по-лесно от мъжете” [4-145].

Небитейните системи, свързани с битейни системи по-лесно пре-минават в небитие от битейните системи, с които са свързани.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕМъжът класифицира и консервира получе-ната информация [5-104].

Системите от битие преимуществено селе-ктивно възприемат и запомнят получената информация.

Жената периодично се връща мислено към получената информа-ция [5-104].

Системите от небитие преимуществено цик-лично повтарят полу-чената от тях инфор-мация.

Мъжете не обръщат внимание на подроб-ностите.

Системите в битие вземат решение в общия случай в първо приближение.

Жените не разграни-чават главното от второстепенното.

За системите от небитие всички аспек-ти на търсене на решение са прибли-зително равнопоставе-ни.

Мъжете разглеждат агресивността на събеседника като форма на разговор[1-153].

Активността на сис-тема от битие е форма на поведение.

Жените разглеждат агресивността на събе-седника като атака, която подкопава взаи-моотношенията [1-153].

Активността на сис-тема от небитие е израз на неустойчивостта й, която може да разруши утвърдените взаимо-отношения.

Чувствителността на мъжката кожа към болка е съсредо-точена в тясна област.

Чувствителността на системите в битие е съсредоточена преди всичко в областта на изпълнение на тяхните текущи функции.

Кожата на жената е около 10 пъти по-чувствителна от кожата на мъжа. Скалите на чувстви-телност на мъж и жена са отдалечени една от друга [5-54].

Системите в небитие притежават значител-но по-висока чув-ствителност към кон-такта си със системи от обкръжаващата ги сре-да в сравнение с битей-ните системи.

Чувствителността на мъжа нараства, кога-то е в процес на създаване на соб-ствен продукт и по отношение на проце-дурата за неговото формиране.

Чувствителността на системи от битие на-раства, когато е в процес на съзидател-ност и по отношение на процедурата на тази съзидателност.

Чувствителността на жената се изостря в периода на овулация.

Чувствителността към външни въздействия на системи от небитие се повишава в периода на формиране на условия за създаване на нови системи. Съответно: чувствителността на системи от пране-битие е по-висока от тази в небитие.

Мъжът използва те-сен ъглов диапазон на зрително възпри-ятие [5-33].

Системите от битие преимуществено въз-риемат обкръжаваща-та ги среда чрез тесни участъци.

Жената използва ши-рок ъглов диапазон на зрително възприятие [5-33].

Системите от небитие преимуществено въз-приемат обкръжава-щата ги среда чрез широки участъци.

116


Мъжкият слух е по-слаб от женския, особено в областта на високите честоти [5-96, 97].

Битейните системи възприемат преиму-ществено обкръжава-щата ги среда чрез тесен едноканален спектър от относител-но нискочестотни ко-лебания.

Жената чува по-добре от мъжа и притежава селективен слух по-добър от мъжкия, особено в областта на високите честоти [5-96, 97].

Небитейните системи възприемат преиму-ществено обкръжава-щата ги среда чрез широк многоканален спектър от относи-телно високочестотни колебания.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕНощем мъжът по-добре може да управлява моторно превозно средство в сравнение с жената [5-41].

При влошена обоз-римост битейните системи по-добре се ориентират в средата, отколкото небитейни-те.

Нощем жената по-лошо може да се ориентира в пътната обстановка в срав-нение с мъжа [5-41].

При влошена обозримост небитейните системи по-лошо се ориентират в средата, отколкото битей-ните.

Мъжете нямат свръхчувствителност в друго измерение чрез пениса си [4-116].

Възпроизводствената подсистема на битей-ните системи е чувствителна само към изменения в битие.

Жените магьосници могат да „мислят”, т.е. да имат свръхвъзприятие с матката си [4-132].

Възпроизводствената подсистема на небитейна система е чувствителна към изменения и извън небитието.

Мъжете считат, че споделянето на проблеми е средство за търсене на решение, а не на съпричастност [1-154].

Приоритетът в инфор-мационния обмен между системи от битие е тяхната стабилизация.

Жените са склонни да дискутират опит и проблеми и да предложат подкре-па [1-153].

Приоритетът в ин-формационния обмен между системи от небитие е намаляване на неопре-делеността на информа-цията им и запазване на позитивно отношение между тях.

„По-лесно се упра-влява държава, отколкото жена” грузинска мъдрост [2-327].

Държавата – най-голямата човеко-управляема система в битие е по-лесно регулируема, отколко-то отделна небитейна система, тъй като начините за управле-нието им са коренно различни.

„Жените не мислят за нищо или мислят за нещо друго” А. Дюма-син [2-326].Подсъзнателните процеси при жената са по-силно изра-зени, отколкото при мъжа.

В общия случай областта на действие на инфор-мационните процеси в небитие нямат проекции в битие.


1. Небитейната информация изразява формата на проявление на описания чрез нея обект.

2. Системите от небитие преимуществено циклично повтарят получената от тях информация.

117


3. За системите от небитие всички аспекти на търсене на решение са приблизително равнопоставени.

4. Чувствителността към външни въздействия на системи от небитие се повишава в периода на формиране на условия за създаване на нови системи.

5. В общия случай областта на действие на информационните процеси в небитие нямат проекции в битие.


1. Бен А. Само любов не стига, Наука и изкуство, С., 1994.2. Ганева В., Атанасов Л., Боров Т. Мъдростта на вековете, Наука и изкуство, С., 1979.3. Ильин Е.П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины, Питер, М., 2003. 4. Кастанеда К. Пътят на силата, ч. 1. Интервюта, Екстрем, С., 1995. 5. Пиз А., Пиз Б. Как заставить мужчину слушать, а женщину молчать, Эскимо, М., 2003.

Корелация между входно-изходни информационни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие



На базата на корелация между информационни характеристики на мъж и битие са синтезирани корелационни характеристики между техните антиподи, с които се намират в системно единство, а именно жена и небитие.

На тази основа следва, че небитейните системи възприемат преимуществено директно и високо чувствително обкръжаващата ги среда чрез широк многоканален спектър от колебания.

Ключови думи: битие, небитие, мъж, жена, информация, характеристики, корелация, вход-изход.

Въведение

Целта на статията е да се представи в първо приближение идентификация на основни входно-изходни информационни характеристики на небитие.

Идентификацията е осъществена на базата на следните парадигми (П):

118



П1. Всяка система, включително битие и небитие, притежава информационни характеристики в качеството си на потребител и генератор на информация.

П2. Битието съгласува генерираната от него информация с тази в небитие.П3. Мъжът е конструиран като система, която представлява модел на възприемане и


генериране на информация, който е типичен за небитие.В процеса на идентификация са осъществени следните информационно-корелационни

съответствия:А. Основни връзки: типови характеристики на жена – типови характеристики на небитие.Б. Допълнителни връзки: типови характеристики на мъж – типови характеристики на битие.Идентификацията е представена тематично в табл. 1.Сведенията, на базата на които е осъществена идентификацията са взети преди всичко от


битие, както и трансформирането на информация, характеризираща жена в обобщена характеристика на небитие е информационно съгласувано между техните модели на базата на евристичен подход. Обекти на евристична интерпретация са както главната интерпретирана информация, така и масив от други сведения, които авторът взема под внимание при трансформиране на областта на значение на оригиналния текст (за мъж или жена) към областта на значение на интерпретацията (за битие или небитие).


Корелация между хомеостазни входно-изходни информационни характеристики на системи: мъж-битие и жена-небитие


Мъжете описват цветовете чрез центровете им на разпределение [9-32].

Битието и системите му възприемат обкръжава-щата ги среда преиму-ществено чрез центро-вете на разпределение на управляващите ги пара-метри.

Жените описват цветовете чрез меж-динните тонове на основните цветове [9-32].

Небитието и системите му възприемат обкръжа-ващата ги среда предимно чрез крайните позиции от скалата на разпределение на упра-вляващите ги параметри или като съчетание от два или повече упра-вляващи ги параметри от битие.

Способността за про-странствена орие-нтация при момче-тата е около 4 пъти по-силно изразена в сравнение с моми-четата [9-139].

Битейното пространство е тримерно. Към три-мерна ориентация са приспособени преобла-даваща част от битейни-те системи.

Момичетата отлично се ориентират в две измерения, а момче-тата в три измерения [9-138].

Небитейното простран-ство е двумерно. Към двумерна ориентация са приспособени преобла-даваща част от небитей-ните системи.

119


За мъжете съществу-ва разграничение между любов и секс [9-313].

Основните управляващи параметри на системите от битие са разграни-чени.

За жените любовта и сексът са тясно свързани [9-313].

Основните управляващи параметри на системите от небитие са взаимо-свързани.

Мъжът се опитва да прави дисекция, да разделя, да анализира [8-8].

Битието има изсле-дователски стил на поведение.

Жените възприемат обектите като обоб-щено, синтезирано в едно усещане.

Небитието е ориентира-но към интегрално възприемане на обекти-те, с които комуникира.


При изпълнение на задача за внимание момчетата и мъжете се стремят към точност на изпълнение [4-115].

Битието се стреми към точност на изпълнение на задача, която се налага да извърши.

При изпълнение на задача за внимание момичетата и жените се стремят към бързото й изпълнение [4-115]. За жените времето тече по-бързо с 3 до 40 секунди [4-116].

Небитието се стреми към бързо изпълнение на задача, която се на-лага да извърши.

„...Мъжете може да не разберат жени-те...” [4-125].

Битието може да не възприеме адекватно информацията, постъп-ваща от небитие.

„...Жените може да не разберат мъжете, тъй като за едно и също понятие и словосъчетание у едните и другите стои различно смис-лово съдържание и различно отноше-ние” [4-125].

Небитието може да не възприеме адекватно информацията, постъп-ваща от битие, тъй като я възприма чрез раз-лично смислово съдър-жание и отношение.

„Критерият за аб-страктна справедли-вост е мъжки мора-лен критерий...”[4-148].

Основният критерий за ценност на битие е свързан с обезпечаване на вътрешносистемна хармония.

„...Човешкото отно-шение и грижата за ближния е женски морален критерий” [4-148].

Основният критерий за ценност на небитие е свързан с обезпечаване на външносистемна хармония.

Мъжете доминират в професии, където е необходимо да се решават проблеми[9-107].

Системите от битие са предназначени да разре-шават противоречия.

Жените доминират в професии, свързани с вербален израз на информация. За же-ните директната ко-муникация е сред-ство за поддържане на взаимоотноше-ния.

Небитейните системи комуникират преимуще-ствено чрез директен информационен обмен. Той е средство и за високоефективен енергообмен.

Преобладаваща част от хирурзите са мъже.

Битието преобладаващо е ориентирано към пре-структуриране на обкръ-

90% от пациентите в клиниките за козме-тична хирургия са

Небитието преобладава-що е ориентирано към външно преструктури-

120


жаващата го среда, като средство за самореализа-ция.

жени [4-243]. ране с цел повишаване на афинитета към него на обекти от об-кръжаващата го среда.

В общия случай мъжът е по-нечув-ствителен към чуж-дия проблем, освен когато не го възпри-ема като свой [9-56,57].

В общия случай битието е нечувствително към проблемите на обкръ-жаващите го системи, освен когато не ги възприема като свои.

Жената е по-съпри-частна с проблемите на други лица в сравнение с мъжа.

Емпатията е присъща на небитие.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕВ проблемна ситуа-ция мъжът се само-затваря в мислите си.

В проблемна ситу-ация битието прио-ритетно се изолира от обкръжаващата го среда, която счита по принцип за враждебна.

В проблемна ситуация жените се стремят да споделят с някого това, което им тежи.

В проблемна ситуация небитието приоритетно се отваря информа-ционно към об-кръжаващата го среда, която счита по принцип за добронамерена.

Мъжете импулсно възпримат и реагират на смущаващо въз-действие.

Битието реагира по целесъобразност, като ефективността на изразходваната от него енергия е второстепенен фак-тор.

„Жените са по-въз-приемчиви. В живота те се изразходват по-малко от мъжете” [6-53].

Небитието изразходва по-ефективно енергията си, т.е. с по-малко относителни разходи за единица резултат.

Мъжът притежава целеустременост и ефективност [1-102].

Битието се харак-теризира с целеус-тременост, целесъо-бразност и ефектив-ност.

Жената притежава чувст-вителност [1-102].

Небитието реагира с повишена чувствител-ност към вътрешните и външните изменения.

Мъжете по-бързо научават маршрута от жените [4-123].

Битието по-бързо от небитието запомня траектория на дви-жение.

Жените запомнят повече пътни ориентири от мъжете [4-123].

Небитието запомня повече пътни ориентири от битието.

Момченцата и мъже-те разпределят дей-ността си в цялото възможно за обсега им пространство [4-123, 2-171].

Битието разпределя дейността си в цялото възможно за обсега му прос-транство.

Момиченцата и жените съсредоточават дейност-та си в близко до тях, обозримо пространство [4-123, 2-171].

Небитието съсредоточва дейността си в близкото му, обозримо за него пространство.

Мъжът по-често от жената осъществява осъзнати процеси.

Процесите в битие са предимно вът-решно присъщи.

Жената по-често от мъжа осъществява подсъзна-телни процеси.

Процесите в небитие са предимно вътрешно присъщи.

В лошо настроение мъжете по-често от жените палят цигара [7-8].

Битието е по-неустойчиво на не-гативно въздейст-вие от небитие.

В приповдигнато на-строение жените по-често от мъжете палят цигара [7-8].

Небитието е по-неу-стойчиво от битие на позитивно въздействие.

В процеса на работа мъжете по-често пре-

Битието по-често предизвиква кон-

„В състояние на менстру-ална напрегнатост при

В периода преди края на всеки цикъл от развитие

121


дизвикват конфликти от жените.

фликт, отколкото небитието.

жените 4-5 пъти нараства вероятността да направи авария...” [9-222].„Повече от 50% от жените в затворите, извършили убийство или насилие... са го нап-равили между 21 и 28 ден на месечния си цикъл” [9-227].

на небитие възниква асинхрон или хаос в поведението му, т.е. нарушава се централи-зираното управление на действията му.


Бащата учи детето „какво” и „да бъде някакъв”. Мъжете предпочитат физи-ческото наказание за децата [4-280].

Битието е насочено към ново състояние чрез състояние.

Майката учи детето „как” и да бъде „някакъв за някого”. Жените предпочитат психологическото въздействие върху децата [4-280].

Небитието е насочено към промяна на отношение чрез отношение.

4 пъти повече мъже са проявили жесто-кост към деца, отколкото жени [4-209].

Битието е около 4 пъти по-строго към отклонения от нор-мата в сравнение с небитието.

Жените са по-толе-рантни от мъжете.

При конфликтни ситуации небитието е около 4 пъти по толерантно от битието.

„Ако мъжът е изплашен до смърт, той е способен да направи рекорди...” [3-10].

Силният стрес в общия случай акти-визира поведението на битие.

„Много жени в моменти на опас-ност...изпадат в па-ника, което ги прави абсолютно беззащи-тни” [3-10].

Силният стрес в общия случай блокира поведението на небитие.

Ако бедата застраша-ва детето на мъжа, той се мобилизира да я преодолее още повече.

Силният стрес в общия случай акти-визира поведението на битие, когато стресът е свързан със заплаха за близките му.

Ако бедата застра-шава детето на жената, тя се мобилизира да я преодолее [3-10].

Силният стрес в общия случай активизира поведе-нието на небитие, когато стресът е свързан със запла-ха за близките му.

„У жените от всички възрастови групи заболеваемостта е по-ниска, отколкото у мъжете” [4-49].

Битието е по-не-устойчиво на сму-щаващи го въздей-ствия, отколкото небитието.

„...У момичетата във всички възрастови групи (от 5 до 11г.) енергообменът по време на покой е по-нисък отколкото у

В спокоен, установен режим на функциониране младото небитие осъществява по-малък вътрешен енерго-обмен, отколкото младото битие.

122


момчетата” [4-31].

Мъжете са по-малко издръжливи на болки в сравнение с жените, по-малко упорити са от тях и изпитват по-слаб дискомфорт от жените.

Диапазонът на из-менение на пара-метри в битието е по-тесен (намалена дисперсия), откол-кото диапазонът на изменение на пара-метри в небитие.

Жените са по-из-дръжливи на болки, по-упорити и много по-дискомфортни от мъжете.

Диапазонът на изменение на параметри в небитие е широк (увеличена дисперсия), отколкото диапазонът на изменение на параметри в битие.


„Травматизмът е по-голям у лица от мъжки пол в срав-нение с женски във всяка възраст” [4-44]. „Средно от не-щастни случаи еже-годно загиват два пъти повече мъже, отколкото жени” [4-45].

Битието около два пъти по-често в сравнение с неби-тието е поразявано от колапс.

„Като цяло жените извършват самоу-бийство 3-4 пъти по-рядко от мъжете” [4-45].

Небитието се саморазру-шава 3-4 пъти по-рядко от битието.

70% от убитите от мълния са мъже [11-2].

Битието е по-ненадеждно от не-битието при импул-сно външно смуща-ващо го въздей-ствие.

Жените по-рядко загиват при рискови ситуации от мъжете.

Небитието притежава по-висока степен на надеж-дност от битието.

17% от мъжете 6 месеца годишно ги мъчат постоянни или често повтарящи се болки [10-6].

Битието е малко по-устойчиво на постоянни смуща-ващи го въздей-ствия, в сравнение с небитието.

25% от жените 6 месеца годишно ги мъчат постоянни или често повтаря-щи се болки [10-6].

Небитието е малко по-неустойчиво на постоянни смущаващи го въздействия, в сравнение с битието.

„В критичен момент мъжете са тия, които стават истерични и извършват самоубий-ство, щом преценят, че всичко е загубено” [5-179].

Битието стига до колапс, когато се изчерпи текущия ресурс на вариа-билната му уста-новка, свързан с текущо решаване на проблеми.

„Една жена може да се самоубие поради липса на насока и цел, но не защото има провал в систе-мата, към която тя случайно принад-лежи” [5-179].

Небитието стига до колапс, когато се изчерпи текущия ресурс на вариабилната му установка, свързан с перспективно решаване на проблеми.

Ранният стадий на заболяване на мъжа, като го инвалидизират, го

Устойчивостта на битие срещу силно постоянно външно смущаващо го

Дезадаптацията на жените нараства в съответствие с нара-стване на степента

Устойчивостта на небитие срещу силно постоянно външно смущаващо го въздействие намалява с

123


дезадаптира повече, отколкото късният стадий [4-51].

въздействие нараства с възрастта му.

на инвалидността им [4-51].

увеличаване на интен-зивността на въздействието.

„Смъртността на възрастните мъже след загуба на жена нараства на 48%...” [4-47].

След раздялата между битие и небитие двукратно нараства вероят-ността за колапс на битие.

„След смъртта на мъжа у вдовицата, даже нямаща дете, са малко шансовете да се омъжи повторно” [4-46].

След раздялата между битие и небитие много малка е вероятността небитието да се свърже с ново битие.


„...Ако вдовецът се ожени повторно, то шансовете му за дълъг живот нараст-ват” [4-47].

Ако самотното битие се свърже с ново небитие, то се повишава вероят-ността му за продължително съ-ществуване.

Женените живеят по-дълго от неженените.

Небитието съществува по-дълго когато е свързано с битие.


1. Небитието притежава значително по-висока степен на чувствителност в сравнение с битие.

2. Небитието съсредоточава дейността си в близкото му, обозримо за него пространство.3. Небитието е по-неустойчиво от битието на външно въздействие.4. Небитието функционира по-надеждно от битието.5. Диапазонът на изменение на параметрите в небитие е по-широк отколкото при битие.


1. Благоева Ф. Знаеш ли, че при жените..., а при мъжете..., в. Знахар у дома, № 16, 2003. 2. Вильсон К. Оккультизм, „Клышников-Комаров и Ко”, М., 1994.3. Иванова В. Няма по-силен звяр от майката, в. Мистерии на цивилизацията, № 40, 2003.4. Ильин Е.П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины, Питер, М., 2003.5. Кастанеда К. Дарът на Орела, Петрум Ко, С., 1994. 6. Кастанеда К. Пътят на силата, ч. 1. Интервюта, Екстрем, С., 1995. 7. Мъжете пушат от яд, в. Домашен лекар, № 16, 2002.8. Ошо. Книга на тайните, т.5, Одисей, 1994.9. Пиз А., Пиз Б. Как заставить мужчину слушать, а женщину молчать, Эскимо, М., 2003.10. Савова Е. Жените по-често страдат от болки, в. Домашен лекар, № 44, 2002.

124


11. Силният пол и мълниите, в. Мистерии на цивилизацията, № 30, 2003.

Корелация между изходни хомеостазни информационни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие



На базата на корелация между информационните характеристики на мъж и битие са синтезирани корелационни характеристики между техните антиподи, с които се намират в системно единство, а именно жена и небитие.

На тази основа следва, че най-добрата комуникация между битие и небитие може да се осъществи на импулсен принцип като небитейните системи оперират помежду си чрез модулиращо трептение, а битейните – чрез носещо трептение.

Ключови думи: битие, небитие, мъж, жена, информация, характеристики, корелация, изход.

Въведение

Целта на статията е да се представи в първо приближение идентификация на основни изходни информационни характеристики на небитие.

Идентификацията е осъществена на базата на следните парадигми (П):П1. Всяка система, включително битие и небитие, притежава информационни

характеристики в качеството си на потребител и генератор на информация.П2. Битието съгласува генерираната от него информация с тази в небитие.П3. Мъжът е конструиран като система, която представлява модел на възприемане и


генериране на информация, който е типичен за небитие.

В процеса на идентификация са осъществени следните информационно-корелационни съответствия:

А. Основни връзки: типови характеристики на жена – типови характеристики на небитие.Б. Допълнителни връзки: типови характеристики на мъж – типови характеристики на битие.Идентификацията е представена в табл. 1.

125



Сведенията, на базата на които е осъществена идентификацията са взети преди всичко от цитираните в края на статията литературни източници. Трансформирането на информация, характеризираща мъжа в обобщена характеристика на битие, както и трансформиране на информация, характеризираща жена в обобщена характеристика на небитие е информационно съгласувано между техните модели на базата на евристичен подход.



Корелация между изходни хомеостазни информационни характеристики на системи: мъж-битие и жена-небитие


Мъжете по-трудно от жените се настройват за духовен преход към небитие [6-126].

Мъжете могат в по-висока степен от жените да се разглеждат като модели на битейни системи.

Небитието и съще-ствата в него имат характер на женско начало [7-172]. Два дни преди настъпва-нето на менструация всяка жена е макси-мално предразполо-жена към духовен преход към небитие [6-126].

Жените могат в по-висока степен от мъжете да се разглеждат като модели на небитейни системи.

Мъжът по-лесно може да функцио-нира като жена, отколкото обратното. Например баща е кърмил детето си [8-2].

Битие и неговите системи притежават проекции в небитие.

Жената по-трудно може да функцио-нира като мъжки организъм, отколко-то обратното.

Небитието и неговите системи нямат адекват-ни проекции в битие.

Най-властното момче в групата в общия случай е най-умело в речта си [1-152].

Най-ефективни и во-дещи са системи от битие, които изпол-зват средства, присъ-щи за небитие.

Най-привлекателни са жени, които споделят с мъжете само изво-дите от своите мисли [10-110].

Небитието, което предо-ставя на битие изводите си е по-привлекателно за битие, отколкото ако споделя обстоятелствата довели до тези изводи.

Мъжете обменят мисли, като редуват периоди на инфор-мационно излъчване и информационно приемане [10-119].

Битиетата си комуни-кират преимуществе-но на принципа на периодично едно-посочно пренасяне на информация.

Най-добра комуни-кация може да осъществи жена с мъж, когато му предоставя просто единична мисъл [10-

Най-добрата комуника-ция между битие и небитие може да се осъществи чрез импулс-но изпращане на еле-ментарна информация

126


116]. от небитие към битие.Мъжете се изразяват директно, кратко, еднозначно.

Битиетата излъчват информация преиму-ществено еднопараме-трично и дискретно.

Жените се изразяват косвено, заобиколно, многословно, много-значително.

Небитиетата излъчват информация многопара-метрично и асоциатив-но.

„Мъжете са по-дискретни в общува-не и затова са по-самотни от жените” [5-185].

Битието комуникира само чрез част от собствената си инфор-мация.

Жените са по-отво-рени при общуване от мъжете.

Небитието комуникира чрез по-голяма част от собствената си инфор-мация, в сравнение с битието.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕПри общуване мъже-те по-често от жени-те докосват събесед-ника си [5-188].

В процеса на кому-никация битието по-често от небитието осъществява директен контакт със събесед-ника си.

При общуване жените по-често от мъжете докосват себе си [5-188].

В процеса на кому-никация небитието по-често от битието осъществява директен контакт със себе си.

„Колкото е по-висок мъжа, толкова по-близо той се приб-лижава към събесед-ника си и обратното, колкото е по-нисък – толкова по-далеч той предпочита да се намира от своя събеседник” [5-188].

Колкото е по-голямо битието, толкова по-близко се стреми да застане до събеседни-ка си, а колкото е по-малко битието, толко-ва по-далеч се стреми да се намира от събеседника си.

„Колкото е по-висока жената, толкова пове-че се отдалечава от събеседника си и обратното, колкото е по-ниска – толкова по-близо предпочита да се намира до своя събeседник [5-188].

Колкото по-голямо е небитието, толкова по-вече се отдалечава от събеседника си, а колко-то по-малко е небитие-то, толкова повече се приближава към събе-седника си.

„В разговори мъже-те са информатив-ни...” [5-172].

В процеса на кому-никация битието се стреми да обмени съдържателна инфор-мация.

„В разговори...же-ните споделят ново-сти и преживявания, получават и оказват подкрепа.” [5-172].

В процеса на кому-никация небитието съобщава за новите си впечатления, получава и оказва стабилизация.

„Мъжкият способ на съществуване се ха-рактеризира с насо-ченост на творчесия импулс навън, с търсене на възмож-ни преобразувания на външния свят чрез взаимодействие с него и утвърждаване на себе си в него” [5-173].

Битейният начин на съществуване се хара-ктеризира с насоче-ност на творческите преобразувания към обкръжаващата сре-да, взаимодействие с нея и самоутвър-ждаване в този про-цес.

„...Женският способ на съществуване се реализира чрез не-говата насоченост навътре, чрез вни-мание към дълбоките преживявания и ин-сайта” [5-173].

Небитейният начин на съществуване се хара-ктеризира с насочване на вниманието към вътрешноструктурните процеси.

„Момчетата предпо-читат филми богати на приключения и действия...” [5-169].„В мъжките разгово-ри най-разпростра-

Битието предпочита информация, която е свързана с действия, включително и рис-кови, свързана с енергия и с начини за

„На момичетата им харесват филми, разказващи за лю-бовта, личният живот и „личното обаяние” [5-169]. „Жените най-

Небитието предпочита информация, която е свързана с афинитета между системите, за индивидуалното им раз-витие в тази връзка и за

127


нени са били такива теми като пари, комерчески работи и спорт...” [5-172].

нейното придобиване и проява.

често са говорили за други жени и дрехи” [5-172].

външните форми на проява на този афинитет.

„Мъжете мислят за парите като сред-ство за придобиване на власт” [5-166].

Битието възприема енергията и нейните еквиваленти като сре-дство за повишаване йерархичното му ниво.

„Жените мислят за парите като способ за придобиване на вещи...” [5-166].

Небитието възприема енергията и нейните еквиваленти като сред-ство за присъединяване на нови структури към себе си.


Мъжът скрива емо-циите си, обича ма-тематиката и наука-та, знае как да усвои света, леко взема решения [5-55].

Битието крие сти-мулите си, проявява афинитет към точния анализ, има план за усвояване на обкръжа-ващата го среда и лесно взема решения.

Жената се интере-сува от външността си, цени изкуството и литературата, силно се нуждае от защита, акуратна е в привич-ките си и е спокойна [5-55].

Небитието се инте-ресува от външната си привлекателност, цени обстоятелствеността, изпитва остра потреб-ност от защита, точно следва стереотипа си и проявява спокойствие.

Мъжете са по-склонни към наука [9-8].

Битието е в по-висока степен свързано с процесите на самоор-ганизация, в сравне-ние с небитието.

Жените са по-религиозни [9-8]. Жените са 80% от вярващите [11-201].

Небитието в по-висока степен е свързано с духовния свят от битие.

Самореализацията на мъжете се осъщест-вява чрез техните постъпки [5-173].

Самореализацията на битие се осъществява чрез функционирането й.

Самореализацията на жените се осъществя-ва чрез самоосъзнава-не [5-173].

Самореализацията на небитие се осъществява чрез системното свър-зване на предисторията с историята й.

„За мъжете най-важни са теоретич-ните, икономичес-ките и политически-те ценности...” [5-161]

За битието най-важни са абстрактните, енер-гийните и организаци-оннопреструктурира-щите ценности.

„Жените на първо място поставят ес-тетическите, соци-алните и религиоз-ните, т.е. духовните ценности.” [5-161]

Небитието на първо място като ценност поставя хармонич-ността на външните връзки, системната организация и нейното централизирано управ-ление.

„Непримиримост към недостатъците е ин-струментална цен-ност само за юно-шите. Рационализ-мът е многократно по-висока инструме-нтална ценност за юношите в сравне-ние с девойките”

Битието се стреми към рационално преструк-туриране на средата с цел ликвидиране на вътрешните й проти-воречия.

„Щастието за дру-гите е терминоло-гична ценност само за девойките” [5-164].

Хармоничното свързва-не със средата за други системи се възприема от небитие като ценност. Хармонията на външна-та среда е предпоставка за хармония на вът-решната среда.

128


[5-165].„...У мъжете образ-ното мислене има по-високо ниво на развитие и е свър-зано с паметта” [5-133].

Битието в по-висока степен от небитието използва образни представи и ги използва в процеса на търсене на решение или при запаметяване на информация.

„...У жените образ-ното мислене е развито по-слабо и е свързано преди всичко с емоцио-налната сфера и вниманието” [5-133].

Небитието в по-ниска степен от битието използва образни представи и ги използва при възприемане на информация и при стимулиране на търсене на решение.


„Мъжете имат някои преимущества в пространствената и времева ориентация, в разбирането на механични отноше-ния и математически разсъждения” [5-132].

Битието притежава по-висока степен на чувствителност към времева ориентация, механични преме-ствания и взаимо-отношения, както и по отношение на форма-листични зависимос-ти, в сравнение с небитие.

„Жените превъзхож-дат мъжете в бързина-та на възприятията, в пресмятането и бър-зината на речта” [5-132].

Небитието превъзхожда битие по отношение на скорост на възприемане на информация, пре-образуването й и фор-мирането на комуника-ционен процес.

Висше образование притежават предим-но мъжете.

Битието притежава възможност за дос-тигане на по-високо ниво на системна познавателна спо-собност от небитие.

„Количеството на неграмотните жени в целия свят преви-шава количеството на неграмотните мъже със 70%” [5-65].

Информираността на небитието е по-ниска, отколкото информира-ността на битие.

„...Мъжете демон-стрират значително по-голяма съгласу-ваност по отноше-ние на мъжки качества, отколкото жените на женски” [5-55].

Битието в значително по-висока степен про-явяват качествата си в системно единство.

Жените проявяват по-ниска степен на съгласуваност на типичните си каче-ства, отколкото мъ-жете [5-55].

Небитието проявява по-ниска степен на съгласуваност и взаимосвързаност на типичните си каче-ствата, отколкото битие.

Мъжете неохотно отиват на зъболекар и по принцип са по-нехайни за здравето си от жените.

Саморегулирането на битие е в по-ниска степен проявено, от-колкото при небитие.

„Жените са по-смели когато трябва да отидат на зъболекар” [4-41]. „Жените се грижат повече за своето здраве” [4-41].

Саморегулирането на небитие е в по-висока степен проявено, откол-кото при битие.

„Мъжете обичат да дискутират по-малко

За битието главен източник за неустой-

„Жените е по-вероятно да споделят

За небитейна система обменът на сведения за

129


интимни теми като спорт и политика” [1-153].

чивост е неравнове-сието на средата, в която се намира системата.

чувствата и тайните си” [1-153].

вътрешното й състояние е от първостепенно значение за обезпе-чаване на стабилността й. Следователно в небитието главен източ-ник за неустойчивост е вътрешното неравнове-сие на системата.


По време на секс мъжете по-често достигат до оргазъм от жените.

Битейните системи по-често от небитейните се проявяват оптимал-но възпроизводствено в битейни условия.

По време на астрален секс жените много е вероятно да достигнат до оргазъм, докато при мъжа е почти невъзможно [3-161, 162].

Небитейните системи се проявяват оптимално възпроизводствено в небитие за разлика от битейните системи.


1. Най-добрата комуникация между небитие и битие е импулсен квантовоинформационен обмен между тях.

2. Небитието излъчва информация многопараметрично и асоциативно.3. За небитие възприемането на информация преимуществено се определя от

допълнителна, обстоятелствена, формоопределяща информация, която подкрепя основния информационен поток в различни негови аспекти.

4. Небитието, което е удовлетворено от индивидуалното си развитие се отнася позитивно към принадлежащите му битиета. При устойчив регрес в индивидуалното развитие на небитие, то може да се ориентира негативно към принадлежащите му битиета, което е предпоставка за разрушаването им.

5. Разпределението на преобразуващата способност на небитейни параметри по скалата им на изменение е относително равномерно в сравнение с разпределението на битейните параметри.

6. Небитейните системи си комуникират преимуществено чрез модулиращо трептение, обвиващо пулсациите на управляващите параметри. Битейните системи си комуникират преимуществено чрез носещото трептение на управляващите параметри.

7. Енергийният еквивалент на спомагателните управляващи параметри на небитейна система, съгласно изводи 3 и 5, може да се изрази чрез мощността й на преобразуване от битейна гледна точка.

130



1. Бек А. Само любов не стига, Наука и изкуство, С., 1994.2. Ганева В., Атанасов Л., Боров Т. Мъдростта на вековете, Наука и изкуство, С., 1979.3. Денинг М., Филипс О. Астрална проекция, Аратрон, С., 1997.4. Иванова М. Ако нямате психоаналитик, Ракурс, С., 1992.5. Ильин Е.П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины, Пиер, М., 2003.6. Кастанеда К. Вторият пръстен на силата, Петрум Ко, С., 1993.7. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.8. Кърмещият баща, в. Мистерии на цивилизацията, № 16, 2003.9. Ошо. Книга на тайните, т.5, Одисей, 1994.10. Пиз А., Пиз Б. Как заставить мужчину слушать, а женщину молчать, Эскимо, М., 2003.11.Шахнович М.И. Глобальные проблемы современности и модернизация идеи бога,

Политиздат Украины, Киев, 1990.

Корелация между основни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област

„Отношение между небитие и битие”



На базата на корелация между основните характеристики на мъж и битие по параметър „отношение” са синтезирани корелационни характеристики между техните антиподи, които се намират в системно единство, а именно жена и небитие. На тази основа следва, че успехът на небитието зависи от устойчивостта на връзката му с битието, поради което небитието признава еволюционно водещата функция на битието.

Ключови думи: битие, небитие, мъж, жена, отношение, характеристики, корелация.

Въведение

Целта на статията е да се представи в първо приближение идентификация на типични характеристики на отношение между небитие и битие.

Идентификацията е осъществена на базата на следните парадигми (П):П1. Всяка система, включително битие и небитие, проявява вътрешно и външно за нея

отношение.

131



П2. Битието и небитието се намират в непрекъснат процес на взаимоотношение.П3. Мъжът е конструиран като система, чието отношение към други мъже е аналог на

типични процеси на взаимоотношение между битиета.П4. Жената е конструирана като система, чието отношение с други жени е аналог на типични

процеси на взаимоотношение между небитиета.П5. Взаимоотношението между жена и мъж са аналог на взаимоотношение между небитие и

битие.В процеса на идентификация са осъществени следните информационно-корелационни

съответствия:А. Основни връзки: типични характеристики на жена – типични характеристики на небитие.Б. Допълнителни връзки: типични характеристики на мъж – типични характеристики на

битие.Идентификацията е представена в табл. 1.Сведенията, на базата на които е осъществена идентификацията са взети преди всичко от

цитираните в края на статията литературни източници. Трансформирането на информация, характеризираща мъжа в обобщена характеристика на битие, както при трансформиране на информация, характеризираща жена в обобщена характеристика на небитие е информационно съгласувано между техните модели на базата на евристичен подход.



Корелация между основни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Отношение между небитие и битие”


Осъзнатото отноше-ние е свързано с конкуренция, съпер-ничество и агресия.

Битието разглежда не-битието като конку-рентна алтернатива.

Подсъзнателното от-ношение е доброна-мерено [3-47, 53] [12-26].

В дълбоката си същ-ност небитието изпит-ва добронамерено отношение към бити-ето.

„Мъжете гледат жени-те за да ги видят...” Ж. Норман [2-320].

Битието изучава неби-тието.

„...Жените гледат мъжете, за да бъдат видяни” Ж. Норман [2-320].

Небитието потвър-ждава позитивното си отношение към бити-ето.

„Трябва да успееш често да се под-чиняваш на жената, за да имаш право някога да й заповядваш” В. Юго [2-325].

Основният поток на информация е от небитие към битие и в малка степен от битие към небитие.

Жена, която е удовлетворена от професията си е по-удовлетворена от брака си и се чувства по-добре по отноше-ние на децата си, отколкото, ако оста-не вкъщи [2-499].

Небитието, което е удовлетворено от индивидуалното си развитие се отнася по-добре към принад-лежащите му битиета.

132


Мъжът, който чувства потребност от любов става активен.

Когато битие има енергийна потребност, то активизира резер-вите си за да набави енергия, включително и от небитие.

„Жена, която не люби е зла; жена, която е престанала да люби е жестока” Ив. Ст. Андрейчин [2-326].

Когато небитието не може да реализира афинитет (обмен на енергия), състоянието му е в криза, като се настройва негативно към съответния обект.


„Първият пик на разводите (25-29г.) включва главно бра-ковете по сметка” [5-289]. „Вторият пик на разводите (35-39г.) е резултат от връзка на мъжа с друга жена” [5-289].

Първият пик на разкъсване на връзката между битие и небитие е през периода на младежката им възраст на всеки от тях. Вторият пик от разкъсване на връзката между битие и небитие е през периода на зрялата им възраст на всеки от тях.

„Многократното на-растване на разводите се дължи на нара-стване на независи-мостта на жената” [5-289].

Колкото по-висока е степента на самозатво-реност на небитие, толкова по-лесно се разпада връзката му с битие.

Мъжете в по-ниска степен от жените са ориентирани към семейството, но в по-висока степен са удовлетворени от него [5-263].

За битието връзката му с небитие не представлява основна ценност, но е в по-висока степен удо-влетворено от нея в сравнение с небитие.

Жените в по-висока степен от мъжете са ориентирани към семейството, но в по-ниска степен са удовлетворени от него [5-263].

За небитието основна ценност е връзката му с битие, но в по-ниска степен е удовлетворено от нея в сравнение с битие.

Положителното от-ношение на мъжа се проявява като доб-ронамереност, толе-рантност, взаимо-помощ.

Положителното от-ношение на битие се проявява като добро-намереност, толерант-ност, взаимопомощ.

Положителното от-ношение на жена се проявява като любов, съчувствие и страда-ние [8-290].

Положителното отно-шение на небитие се проявява като емоцио-нална привързаност и афинитет.

Негативното отно-шение на мъжа се проявява като злона-мереност.

Негативното отноше-ние на битие се проявява като злона-мереност.

Негативното отно-шение на жена се проявява като безжа-лостност [11-144].

Негативното отноше-ние на небитие се проявява като безжа-лостност.

В общия случай мъжът е подозрителен, зави-стлив, готов за само-защита, самотен [10-191].

Битието в общия случай се чувства във враждебна обстанов-ка.

Жените могат да упражнят повече влияние чрез жен-ствена стеснител-ност, отколкото да постигнат нещо дребно с войнствено

Небитието постига по-висок ефект в управ-ляване еволюционния порив на битието чрез признаване на воде-щата му функция.

133


самоутвърждаване [9-184].

„Мъжът може да се върне към любов-ницата си дори след 5-6 години разкъсване на връзката им” [5-289].

Битието може да поднови връзката си с небитие, дори и след относително продъл-жителното й прекъс-ване.

„Жената бързо се привързва към лю-бовника си...След из-мяната на мъжа же-ната бързо си намира любовник” [5-289].

Небитието бързо се привързва към ново битие.


„...Мъжете встъпват в повторен брак 3 пъти по-често от жените...” [5-292]. Вдовците 8 пъти по-често се женят, отколкото вдовиците се омъжват [5-294].

Битието 3 пъти по-често от небитието сменя връзката битие-небитие.

„Ако жената е изменила на мъжа си веднъж, тя ще му измени още не веднъж...” [5-289].

Ако небитието пренеб-регне битието веднъж, това може да се случи многократно.

„Успехът на мъжа се определя от неговите лични постижения” [5-243].

Успехът на битие зависи от състоянието му.

„Успехът на жената повече зависи от способността й да встъпва в траен съюз с мъжа...” [5-243].

Успехът на небитие зависи от устойчивост-та на връзката му с битие.

„94% от мъжете, които имат жена, сходна по психоло-гически особености и темперамент с техните майки, са щастливи в брака” [5-225].

Над 90% от битиетата, които са устойчиво свързани с небитие, което е подобно на породилото ги неби-тие, са удовлетворени от тази връзка.

„Жените, които в детството си не са имали истинска любов и внимание от страна на бащата, по-рядко стигат до оргазъм” [5-239].

Небитието, което не е изпитвало позитивно отношение от страна на битие, участвало в процеса на формира-нето му, по-рядко достига до екстре-мално позитивно въз-производствено въз-приятие.

Според мъжете бракът не работи, ако про-дължаваме да говорим за него [1-154].

Предмет на внимание на битие са проб-лемните връзки.

Според жените бра-кът работи докато може да се говори за него [1-154].

Предмет на внимание на небитие са без-проблемните връзки с битие.

„Мъжете гледат жени-те, за да ги видят; жените гледат мъжете, за да бъдат видяни” [2-320].

Битиетата изучават състоянието на неби-тиетата. Небитиетата очакват позитивно отношение към тях от страна на битиетата. Това е израз на взаимна съгласу-

„За да функционират като отбор, и двамата трябва да включат гледната точка на другия в своята собствена перспекти-ва ... те преценяват достойнствата на

Поведението на неби-тиетата включва ком-поненти на отношение, присъщи за поведени-ето на битейните системи. Поведението на битиетата включва компоненти на отно-

134


ваност и взаимна устойчивост.

определен курс на действие според това, как той влияе върху отбора, а не върху всеки един от тях като индивиди”[1-189].

шение, присъщи за поведението на неби-тейните системи. В общия случай тези компоненти са дефор-мирани спрямо ориги-нала и не са еднакви с него.


Съпругът най-често се доверява на жена си [1-154].

За битието основна опора е небитието.

Съпругата най-често се доверява на най-добрия си приятел[1-154].

Небитието се опира преди всичко към това битие, което се ползва с неговия най-голям афинитет.

„Мъжете демонстрират власт...” [7-10].

Битието се стреми към водеща роля по отно-шение на небитието.

„...Жените смирено заплитат все по-сложни и по-сложни взаимоотношения” [7-10].

Небитието се стреми към усложняване на външните си връзки.

Мъжете са подходящи за свързване на нещата [6-14].

Битейните системи се стремят към взаимо-свързаност.

„Жените са два пъти по-лоялни в брака отколкото мъжете” [4-42].

Небитието е около 2 пъти по-привързано към битието, откол-кото обратното.


1. В дълбоката си същност небитието изпитва добронамерено отношение към битието. Небитието е около два пъти по-привързано към битието, отколкото обратното.

2. Небитието, което е удовлетворено от индивидуалното си развитие се отнася по-добре към принадлежащите му битиета. Успехът на небитието зависи от устойчивостта на връзката му с битието, с което осъществяват еволюционно репродуциране.

3. Небитието, постига по-висок ефект в управлението на битието чрез признаване на еволюционно водещата му роля. Предмет на внимание на небитието са безпроблемните му връзки с битието.


1. Бек А. Само любов не стига, Наука и изкуство, С., 1994.2. Ганева В., Атанасов Л., Боров Т. Мъдростта на вековете, Наука и изкуство, С., 1979.3. Денинг М., Филипс О. Съзидателна визуализация за осъществяване на вашите желания,

Аратрон, С., 1996.4. Иванова М. Ако нямате психоаналитик, Ракурс, С., 1992.

135


5. Ильин Е.П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины, Пиер, М., 2003.6. Кастанеда К. Дарът на Орела, Петрум Ко, С., 1994. 7. Колева В. Женската солидарност, в. Мистерии на цивилизацията, № 36, 2003.8. Ошо. Книга на тайните, т.4, Одисей, 1994.9. Паркинсън С. Законите на Паркинсън 2, Профиздат, С., 1989.10. Пиз А., Пиз Б. Как заставить мужчину слушать, а женщину молчать, Эскимо, М., 2003.11. Санчес В. Учението на Дон Карлос, Аратрон, С., 1998.12. Силва Х. Методът Silva, Контрол на ума, С., 1993.

Корелация между основни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област

„Отношение между небитиета”



На базата на корелация между основните характеристики на мъж и битие по параметър „отношение” са синтезирани корелационни характеристики между техните антиподи, които се намират в системно единство, а именно жена и небитие. На тази основа следва, че небитието възприема конкретен обект като отношение и се стреми към сътрудничество с други небитиета, принадлежащи към общо пранебитие.

Ключови думи: битие, небитие, небитиета, мъж, жена, жени, отношение, характеристики, корелация.

Въведение

Целта на статията е да се представи в първо приближение идентификация на типични характеристики на отношение между небитиета.

Идентификацията е осъществена на базата на следните парадигми (П):П1. Всяка система, включително битие и небитие, проявява вътрешно и външно за нея

отношение.П2. Битието и небитието се намират в непрекъснат процес на взаимоотношение.П3. Мъжът е конструиран като система, чието отношение към други мъже е аналог на

типични процеси на взаимоотношение между битиета.П4. Жената е конструирана като система, чието отношение с други жени е аналог на типични

процеси на взаимоотношение между небитиета.В процеса на идентификация са осъществени следните информационно-корелационни


битие.

136



Идентификацията е представена в табл. 1.Сведенията, на базата на които е осъществена идентификацията са взети преди всичко от

цитираните в края на статията литературни източници. Трансформирането на информация, характеризираща мъжа в обобщена характеристика на битие, както при трансформиране на информация, характеризираща жена в обобщена характеристика на небитие е информационно съгласувано между техните модели на базата на евристичен подход.



Корелация между основни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Отношение между небитиета”

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕМъжът се стреми да търси нова инфор-мация в дискусията. За него дискусията е инструмент за търсе-не на ново знание.По време на дискусия мъжът сякаш игнорира коментара на събеседника си [1-153].

Информационния об-мен между битиета е насочен към разши-ряване на познанието им за средата, в която съществуват.

Жената е склонна да разглежда дискусион-ния въпрос като начин за поддържане на разговора. Жената е склонна да прехвърля „мостове” между това, което събеседникът е казал и това, което тя желае да каже [1-153].

Информационният обмен между неби-тиета е насочен към поддържане на добри взаимоотношения между тях.

Момчетата се инте-ресуват от състояние-то на вещите, с които оперират чрез опреде-ляне на тяхното поведение [5-98].

Битиетата приоритет-но се интересуват от изходните характери-стики на обектите, с които комуникират.

Момичетата се интере-суват от взаимоотноше-нията между хората [5-98].

Небитиетата приори-тетно се интересуват от взаимоотношение-то между обектите, с които комуникират.

Мъжът оценява обек-та предимно по отно-шение на състоянието му.

В основата на проце-сите в битие е състо-янието.

Жената оценява обекта предимно чрез отноше-нията й към него.

В основата на проце-сите в небитие е отно-шението, афинитетът между системите.

Мъжете избягват пси-хологическа помощ.

Битието се стреми да разреши само проб-лемите си чрез прео-бразуване на състо-янието на източника на конфликт.

69% от жените са готови да разкрият нещастието си на най-добрите си приятелки, а не на съпруга или приятеля си [1-153].

В условия на ката-строфална ситуация небитието приоритет-но ще се свърже с друго небитие в рам-ките на обединяващо-то ги пранебитие. В частност небитието би се обърнало за подкрепа към принад-

137


лежащите му битиета.

„...Болшинството ръ-ководители са мъже” [4-46].„...Мъжете са по-самоуверени...от же-ните” [4-154].

Битието е по-само-уверено в действията си от небитието.

„Жените по-силно се нуждаят от положител-на оценка за тяхната работа от мъжете”[4-148].„Жените са по-подат-ливи на групов натиск..., отколкото мъжете” [4-160].

Небитието е по-силно податливо на външно групово въздействие от битието.


„За мъжа светът е сърце...” К. Грабе [2-319].

Битието възприема обектите като състо-яние.

„...За жената сърцето е свят” К. Грабе [2-319].

Небитието възприема обектите като отно-шение.

„Глупавият мъж е по-досаден от грозна жена” Д. Димов [2-321].

Битието, което не може да си реши проблемите, е по-незначително от гене-тично нехармонично небитие.

„Сърцето на жената е право дори когато умът й се заблуждава” Е. Ренан [2-325].

Небитейното отноше-ние е вярно, дори когато мотивите са неточни.

Момчетата спорят по-вече от момичетата. Момчетата използват думите като средство за доминиране [1-152].

Всяко битие е в конкуренция с други битиета, за да бъде предпочетено пред тях от небитието, което ги обединява.

Момичетата използват думите като мост към събеседника. Момичетата търсят в разговора „интимност и равенство” [1-152].

Небитието се стреми към сътрудничество с други небитиета, при-надлежащи към общо пранебитие.

„Мъжете са по-дистанцирани от же-ните в разговор с чужди хора” [3-42].

При взаимодействи-ето си битиетата се дистанцират помежду си в по-висока степен, отколкото при вза-имодействие между небитиета.

Жените се стремят да обсъждат проблемите си в дамски кръг.

Мъжът обича да дискутира по-малко интимни теми като спорт и политика [1-153].

В битие главен източ-ник на неустойчивост е външно смущаващо въздействие. Ето защо всяко битие е максимално дискрет-но относно вътреш-ното си състояние.

Жената е по-вероятно от мъжа да сподели чувствата си [1-153].

В небитие главен из-точник на неустойчи-вост е вътрешната неуравновесеност на системите. Ето защо системите се стремят да я неутрализират чрез повишена степен на отвореност към обкръжаващата ги среда.

138


Около 4% от мъжете са хомосексуалисти (гейове) [4-249].

Битието е 4 кратно по-предразположено към еволюционно вза-имодействие, имити-ращо възпроизвод-ствен процес с друго битие, отколкото не-битието с друго неби-тие.

Около 1% от жените са хомосексуалистки (лесбийки) [4-249].

Небитието е 4 кратно по-слабо предразпо-ложено към еволюци-онно взаимодействие, имитиращо възпро-изводствен процес с друго небитие, откол-кото битието с друго битие.


Мъжкият хомосек-суализъм се наблю-дава в 57% от случаите у еднояйчни близнаци [4-250].

Битиета, които едно-временно са форми-рани от едно и също небитие притежават преобладаващ афини-тет към битиета, в сравнение с афините-та им към небитиета.

2/3 от лесбийките предпочитат стабилна връзка с друга лесбийка за разлика от бързо разпадащите се връзки между гейовете [4-252].

2/3 от небитиетата, които проявяват усилен афинитет към друго небитие, в сравнение с афините-та им към битиета, предпочитат стабилна връзка с избраното от тях небитие.

28% от хората считат, че мъжете са по-нещастни от жените [4-97].

Битието е значително по-удовлетворено от съществуването си, отколкото небитието.

72 % от хората считат, че жените са по-нещастни от мъжете [4-97].

Небитието е значи-телно по-неудовлет-ворено от съществу-ването си, отколкото битието.

Между тъща и зет съществува ревност.

Между небитието, което е формирало ново небитие и битието, свързано възпроизводствено с новото небитие съще-ствува конкуренция.

Между свекърва и снаха съществува ревност.

Между небитието, формирало ново битие и небитието, което е свързано възпроизводствено с новото битие съществува конкурен-ция.

„Най-добрите длъж-ности за работа най-често се доставят на мъжете, а не на жените, даже ако последните имат съ-щата квалификация” [4-65].

Битието упражнява ръководни функции, дори и при равно-стойни характеристи-ки с небитие.

„Жената е необикно-венно склонна към робство и заедно с това е склонна да поробва” Н. Бердяев [4-69].

Небитието е пред-разположено към под-чинение или към подчиняване.

У мъжете преоблада-ва мотивация за усъвършенстване и за съревнование [4-161].

Битието е мотивирано за усъвършенстване и конкуренция.

„У жените е по-висока мотивацията за дости-гане до резултата...”[4-161].

Небитието е мотиви-рано предимно за достигане до крайната цел.

139


„Момчетата в по-висока степен се стремят към лидер-ство, отколкото мо-мичетата” [4-153].

Битието в по-висока степен от небитие се стреми към лидер-ство.

„...Лицата от женски пол со по-внушаеми, отколкото лицата от мъжки пол” [4-159].

Небитието е предраз-положено в по-висока степен от битие към манипулиране.


1. Небитието възприема конкретен обект като отношение. Небитието е по-силно податливо на външно групово въздействие, отколкото битието.

2. Небитието се стреми към сътрудничество с други небитиета, принадлежащи към общо пранебитие. При катастрофален проблем небитието първо ще потърси помощ от друго небитие.

3. Небитието е предразположено към подчинение или към подчиняване. Небитието е значително по-неудовлетворено от съществуването си, отколкото битието.


1. Бек А. Само любов не стига, Наука и изкуство, С., 1994.2. Ганева В., Атанасов Л., Боров Т. Мъдростта на вековете, Наука и изкуство, С., 1979. 3. Иванова М. Ако нямате психоаналитик, Ракурс, С., 1992.4. Ильин Е.П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины, Пиер, М., 2003.5. Пиз А., Пиз Б. Как заставить мужчину слушать, а женщину молчать, Эскимо, М., 2003.

Корелация между характеристики на връзка „отношение - състояние” на системи мъж-битие и жена-небитие



На базата на корелация между основните характеристики на мъж и битие по отношение на връзка „отношение - състояние” са синтезирани корелационни характеристики между техните антиподи, които се намират в системно единство, а именно жена и небитие. На тази основа следва, че афинитетът на небитие към битие се определя от целесъобразното развитие на небитие и от устойчивостта на битие.

140



Ключови думи: битие, небитие, мъж, жена, отношение, състояние, характеристики, корелация.

Въведение

Целта на статията е да се представи в първо приближение идентификация на типични характеристики на взаимодействие на небитие с други системи по отношение на категориална връзка „отношение – състояние”.

Идентификацията е осъществена на базата на следните парадигми (П):П1. Всяка система, включително битие и небитие, осъществява вътрешно и външно за нея

взаимодействие.П2. Битие и небитие се намират в непрекъснат процес на взаимодействие.П3. Мъжът е конструиран като система, чието взаимодействие с други битейни системи е

аналог на типичните процеси на взаимодействие на битие с друго битие.П4. Жената е конструирана като система, чието взаимодействие с други битейни системи е

аналог на типичните процеси на взаимодействие на небитие с други външни на него системи.В процеса на идентификацията са осъществени следните информационно-корелационни


битие.

Идентификацията е представена в табл. 1.Сведенията, на базата на които е осъществена идентификацията са взети преди всичко от

цитираните в края на статията литературни източници. Трансформирането на информация, характеризираща мъжа в обобщена характеристика на битие, както и трансформиране на информация, характеризираща жена в обобщена характеристика на небитие е информационно съгласувано между техните модели на базата на евристичен подход.



Корелация между основни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие чрез връзка „отношение - състояние”

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕСред учащите се с удовлетворителни оценки 56% са момчета [3-302].

В детска възраст битието по-слабо възприема информация от небитието.

Сред отличниците момиченцата били 67,4% [3-302].

В детска възраст небитието по-добре въз-приема информация от битието.

141


В масовото училище по-успешни в на-чалните класове са момчетата от дясно-полукълбов тип („художници”) [3-39].

В общия случай би-тието по-добре стар-тира в информацион-ното усвояване, ако притежава част от не-битейните способности за преобразуване на информация.

В масовото училище по-успешни в начал-ните класове са момичетата от ляво-полукълбов тип („мислители”) [3-39].

В общия случай неби-тието по-добре стартира в информационното ус-вояване, ако притежава част от битейните способности за преобра-зуване на информация.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕ„Почеркът на мъже-те е по-неравноме-рен, разкрачен, ин-дивидуално-ориги-нален, понякога с елементи на недопи-сани букви, по-малко подхождащ на известните стандар-ти” [3-142].Мъжкият почерк е с центробежна насоче-ност [там].

Битието значително може да се отклони от нормалната форма за изразяване на инфор-мацията си.

„Женският почерк обикновено е по-„правилен”, красив, стандартен, симетри-чен, елементите на буквите са по-близки към тези, които се дават от училищния краснопис” [3-142].Женският почерк е с центросремителна насоченост [там].

Небитието се придържа значително към нормал-ната форма за изра-зяване на информацията си.

Когато разделили момиченцата от момченцата в детска градина в Нижни Новгород, момченцата след преживения стрес започнали бързо да се развиват, като момиченцата съвсем не ги интересували [3-300].

Прекъсването на връзка между битие и небитие стимулира бурно развитие на битие и подтиска интереса му към небитие, т.е. възприема се като окончателно прекъс-ване на комуникацията между тях.

Когато разделили момиченцата от момченцата в детска градина в Нижни Новгород, момичен-цата бързо се приспособили към новата ситуация, но отивали при мом-ченцата за да видят какво правят [3-300].

Прекъсването на връзка между битие и небитие се възприема от небитие като текущо намаляване на степента на комуникация между тях.

Мъжът се възприема предимно чрез само-уважение [4-290].

Битието има поведение, което се характеризира приоритетно със самоуважение.

Жената се възприема предимно чрез задо-волство [4-290].

Небитието има пове-дение, което се характе-ризира приоритетно със задоволство.

Колкото по-силна е имунната система на мъжа, в сравнение с тази на жената, толкова тя го възприема за по-привлекателен [5-58].

Устойчивото битие е привлекателно за неби-тие в качеството му на стабилизатор.

Ако жената възпри-еме мъжката имунна система като по-слаба от своята, тя не го счита за привле-кателен субект [5-58].

Колкото по-висока е степента на устойчивост на битие по отношение на небитие, толкова по-силен афинитет изпитва небитие към битие.

Мъжът, като прави-ло, е кавалер на

Битието обезпечава допълнителна стабили-

Жената, като прави-ло, е емоционален

Небитието обезпечава стабилизация на сти-

142


жената. зация на небитието. регулатор на мъжа. мулиращия фактор за развитие на битието.

Мъжът възприема жената като поведе-ние на отношението й. Мъжът проектира отношението й вър-ху скалата си на състоянието.

Битието възприема не-битието, като проектира отношението на неби-тието върху скалата на състоянието на битието.

Жената възприема мъжа като поведение на състоянието му. Жената проектира състоянието му върху скалата на отношенията.

Небитието възприема битието, като проектира състоянието на битието върху скалата на отно-шението на небитието.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕМъжът очаква вни-мание от страна на жената.

Позитивното отноше-ние между битие и небитие е форма на обмен на енергия между тях чрез информационно стиму-лиране.

„Жените напускат мъжете...заради емо-ционална неудовлет-вореност. Тя иска любов, ухажване и разговори” [5-188].

Позитивното отношение между небитие и битие е форма на обмен на енергия между тях чрез информационно стиму-лиране.

„За да ви изслуша мъжа, предупредете го за разговора и съобщете отрано темата” [5-127].

Битието се нуждае от предварителен интер-вал от време, за да възприеме информация, постъпваща от небитие.

„Ако жената по-продължително гово-ри с вас, значи вие й се нравите. Ако мълчи, то ви чакат неприятности” [5-122].

Ако небитието толерира битие, то между тях възниква информацио-нен обмен. Ако той приключи, това е фатално за битието.

Мъжете предпочи-тат събеседници с по-нисък глас.

Битиетата предпочитат комуникация на равно-поставеност.

„При деловите отно-шения жената с по-нисък глас се счита за по-умна, авто-ритетна и внушаваща повече доверие” [5-134].

Небитие, което комуни-кира с битие чрез характеристика, присъ-ща за битие, осъще-ствява по-добър инфор-мационен обмен.

Мъжете търсят в бизнеса възможност за самоутвърждава-не и придобиване на свобода [3-326].

Битието възприема тра-нсформациите между енергия и веществена материя като средство за йерархично развитие.

Жените виждат в бизнеса възможност за самореализация [3-326].

Небитието възприема трансформациите между небитейна енергия и небитейна материя като средство за комфортно съществуване.

„Ако мъжът е нещастен на рабо-тата, то той не може да се занимава с лични отношения” [5-186].

Ако битието е обременено от битеен проблем, то не може да обърне внимание на небитие.

„Ако жената е нещастна в личните си отношения, тя не може да се концен-трира в своята работа” [5-186].

Ако небитието не е удовлетворено от отношението на битие към него, то не може да съсредоточи усилията си върху решаване на хомеостазните си про-блеми.

143


Оказването на по-мощ на мъжа има антистресов ефект за него.

Добавянето на енергия или информация за решаване на проблем в битие понижава напрег-ността му.

„На жените не е нужно решение... на тях им трябва някой да ги изслуша” [5-194].

Изтичането на инфор-мация за проблем на небитие понижава нап-регността му.

В развълнувано със-тояние мъжете дей-стват, без да мислят [5-200].

В състояние на емоци-онална неустойчивост битието действа пър-вично, по инстинкт.

В развълнувано със-тояние жените гово-рят, без да мислят [5-200].

В състояние на емоци-онална неустойчивост небитието излъчва ин-формация несистемно.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕ„Жената никога не може да бъде обе-зоръжена с компли-менти, мъжът – винаги” О. Уайлд[2-320].

Позитивното отно-шение към битие подобрява отношението му към околната среда в по-висока степен, отколкото позитивното отношение към небитие подобрява отношението му към околната среда.

Жените, които са удовлетворени от професията си са удовлетворени от брака си, от децата си, от живота си [1-499,508]. Ако жената се промени, то ще се промени и мъжа [1-273].

Целесъобразното разви-тие на небитие подобрява отношението му към битие.

В семейството мъжът се проявява като защитник.

Битието се проявява като защитник на небитието.

Майката се проявява като защитник на децата си.

Небитието се проявява като защитник на битието.

Мъжката мода се развива по-бавно от дамската.

Битието общува с небитието чрез съдър-жанието си, което се променя относително бавно и налага съот-ветно забавен темп на комуникация.

Модата при жените е значително в по-висока степен раз-вита, отколкото при мъжете.

Небитието общува с битие чрез формата на проявите си. Тя се променя бързо, което налага съответен уско-рен темп на комуни-кация.

На мъжа са доста-тъчни 30 секунди, за да се подготви за секс.

Възпроизводствената функция е основна за битие.

Жената 60 пъти по-бавно се настройва за секс от мъжа [5-296].

Небитието около 60 пъти по-бавно се настройва за възпроиз-водствена функция в сравнение с битие.Мъжът се съсредо-

точава изцяло върху секса.

Жената може да пра-ви секс като приказва и чопли семки.

Мъжът по-добре се концентрира върху дейността си от жената.

Развитието на битието е негов стратегически приоритет.

Жената по-добре обхваща множество проблеми едновре-менно.

Развитието на небити-ето е негов тактически приоритет.

„По-лесно се управ-лява държава, откол-кото жена” – грузин-ска поговорка [2-

Най-голямата система от битиета по-лесно се регулира, в сравнение с най-малкото небитие.

„...Жените ни вдъх-новяват за велики дела, но вечно ни пречат да ги извър-

Небитието стимулира развитието на битието, но ограничава обхвата на неговото развитие.

144


327]. шваме” О. Уайлд[2-326].

По-ниско образова-ните мъже разглеж-дат секса като форма на реализация на своята мъжестве-ност.

По-ниско йерархичните битиета разглеждат въз-производствената си функция като форма на себереализация.

„Високообразованите жени по-често изпит-ват оргазъм, отколко-то малообразовани-те” [3-239].

По-високо йерархични-те небитиета възпримат по-позитивно възпроиз-водствения си контакт с битие, отколкото по-ниско йерархичните не-битиета.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕНеуспехът в рабо-тата подтиска сексу-алното желание на мъжа.

Неудачната реализация на битие подтиска възпроизводствената му функция.

„Жените, достигнали професионален успех и увлечени от своята работа, по-често из-питват оргазъм, от-колкото неудачници-те” [3-239].

Небитието, което е по-резултантно в своята дейност, възприема в по-висока степен пози-тивно възпроизводстве-ния си контакт с битие.

Силното сексуално влечение е домини-ращия мотив за сек-суалните контакти на юношите и девойките [3-228].

Силният афинитет на битие към небитие е доминиращата причина за стартови възпроиз-водствени контакти между тях.

За повече от 90% от момичетата сексът е най-простото сред-ство за повишаване на самооценката си [3-228].

За повече от 90% от небитиетата възпроиз-водственият контакт с битие е най-простото средство за повишаване на самооценката си.

Колкото по-рано възникват половите контакти на юноши-те, толкова по-голямо е значението на любопитството като мотив за възникване на тези контакти [3-227].

Колкото по-рано въз-никват възпроизвод-ствените контакти меж-ду битие и небитие, толкова по-голяма е степента на любопит-ство, която ги предиз-виква.

В 80% от започва-нето на полови кон-такти на момичетата се дължи на липсата на разбиране и емоционална топлота в семейството им [3-228].

В 80% от случаите на започване на възпроиз-водствените контакти между небитие и битие, се дължат на липсата на достатъчно позитивно отношение към небитие от страна на възпроиз-веждащите я системи.


1. Колкото по-висока е степента на устойчивост на битие по отношение на небитие, толкова по-силен афинитет изпитва небитие към битие.

2. Небитието възприема битието, като проектира състоянието на битието върху скалата на отношението на небитието.

3. Небитието възприема трансформациите между небитейна енергия и небитейна материя като средство за комфортно съществуване.

4. Целесъобразното развитие на небитието подобрява отношението му към битието.5. Небитието стимулира развитието на битието, но ограничава обхвата на това развитие.


1. Бек А. Само любов не стига, Наука и изкуство, С., 1994.

145


2. Ганева В., Атанасов Л., Боров Т. Мъдростта на вековете, Наука и изкуство, С., 1979. 3. Ильин Е.П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины, Пиер, М., 2003.4. Ошо. Книга на тайните, т.4, Одисей, 1994.5. Пиз А., Пиз Б. Как заставить мужчину слушать, а женщину молчать, Эскимо, М., 2003.

Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна

област „Обект за стабилизация”



На базата на корелация между хомеостазни характеристики на мъж и битие са синтезирани корелационни връзки между хомеостазни характеристики на жена и небитие. На тази основа следва, че типичната причина за неустойчивост на небитие е липсата на позитивни външни връзки или на недостатъчна степен на тяхната позитивност.

Ключови думи: битие, небитие, мъж, жена, хомеостаза, характеристики, корелация, обект, стабилизация.

Въведение

Целта на статията е да се представи в първо приближение идентификация на основни хомеостазни характеристики на небитие от предметна област „Обект за стабилизация”.

Идентификацията е осъществена на базата на следните парадигми (П):П1. Всяка система, включително битие и небитие, притежава хомеостаза, т.е. относително

устойчиво състояние, към което се стреми при всяко нейно отклонение от равновесие.П2. Битието съгласува хомеостазата си с небитие. П3. Мъжът е конструиран като система, чиято хомеостаза е аналог на хомеостазните процеси

на битие.П4. Жената е конструирана като система, чиято хомеостаза е аналог на хомеостазните

процеси на небитие.В процеса на идентификацията са осъществени следните информационно-корелационни



цитираните в края на статията източници. Трансформирането на информация, характеризираща мъжа в обобщена характеристика на битие, както и трансформиране на информация,

146



характеризираща жена в обобщена характеристика на небитие е информационно съгласувано между техните модели на базата на евристичен подход.



Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Обект за стабилизация”

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕ„Мъжете повече са предразположени към конфликти, свързани непосредствено с тру-довата дейност” [4-191].

Битието е предразполо-жено към конфликти, които са свързани с неговото функционира-не.

„За жените е характерна тенденция към голяма честота на конфликтите във връзка с личните им проблеми” [4-191].

Небитието е предраз-положено към пови-шена степен на кон-фликтност, свързана със специфичните му вътрешни противоре-чия.

Мъжът е здрав, мъже-ствен, недодялан, хра-бър, суров [4-56].

Битието е структури-рано като здрава систе-ма, чието поведение е грубо и рисковано.

Жената е суеверна, любопитна, женствена, покорна, сантиментална [4-56].

Небитието е духовно подчинено на предисторията си и проявява интерес към новостите.

Момчетата са преди-мно екстраверти [4-147]. „...Мъжете са по-склонни към кон-фликти и асоциално поведение, а също и към неадекватни емоционални прежи-вявания” [4-147].

Битието е предимно активно, конфликтно, с външна на себе си насоченост.

Момичетата са преди-мно интравертни [4-147].„...Общителността на жените от 20 до 25г. е значително по-висока от тази на мъжете от същата възраст” [4-37].

Небитието е преди-мно пасивно, вът-решно към себе си ориентирано.

Мъжът е груб авто-ритарен и прекалено рационален [4-55].

Битието е властно, пре-калено рационално и решенията си ги фор-мира в първо прибли-жение.

Жената е прекалено емоционална, пасивна и формалистична [4-55].

Небитието е пасивно, формалистично и пре-калено стимулирано.

Мъжката дума е сино-ним на устойчиво взето решение.

Решение, което е взето от битието е устойчиво.

„Думите на жената са като скреж през лятото” – корейска мъдрост [2-327].

Поведението на неби-тието е неустойчиво.

Според жените мъже-те са безчувствени, невнимателни, не

Според небитие битието е безчувствено, невни-мателно, не проявява

„Жената е опасна не когато напада, а когато пада” В. О. Ключевски

Когато е в спад, неби-тието е разрушително опасно за битието.

147


проявяват топлота, недостатъчно силно обичат.

достатъчен афинитет към небитието.

[2-326].„Ако у жената няма талант, това вече е добродетел” – китайска мъдрост [2-327].

Специфичната инди-видуалност на неби-тието е предпоставка за нормално протича-не на хомеостазните му процеси и за нормално развитие на свързаното с него битие.


„Антиобщественото поведение по-често се наблюдава у лица с мъжки пол, отколкото у лица с женски пол...” [4-212].

Битието по-често нару-шава установените пра-вила на нормално развитие от небитейни системи.

„При мъжете по-често се срещат външно обвинителни реакции, а при жените – безобви-нителни реакции” [4-192].

При небитие по-често се срещат безобвини-телни реакции, за раз-лика от външно обви-нителните реакции на битие и неговите системи.

Мъжете по-често из-вършват сексуални престъпления от жените.

Разпределението на пре-образуващата способ-ност на основните преобразувания на би-тие е относително по-неравномерно в сравне-ние с разпределението й при небитие.

„Жените рядко извър-шват сексуални прес-тъпления” [3-42].

Разпределението на преобразуващата спо-собност на основните преобразувания на небитие е относител-но по-равномерно в сравнение с разпреде-лението й при битие.

„...Алкохолиците сред мъжете са повече, отколкото сред жени-те...” [4-205].„Мъжете пият повече заради своята битова разпуснатост...” [4-205].„Пушещите мъже в целия свят са повече от жените...” [4-205].

Битието използва вън-шни средства за въз-становяване на своето хомеостазно равновесие в по-голяма степен от небитие. Типичната причина за неустойчи-вост на битие е разхлабване на вътре-шните му връзки.

Алкохоличките са по-малко от алкохолиците. Причината за алкохо-лизъм при жените е самота, неустроен живот, загуба на близки [4-205].„...Момичетата започват да пушат под външно въздействие в значително по-голяма степен от момчетата”[4-207].

Небитието използва външни средства за възстановяване на своето хомеостазно равновесие в по-малка степен от битие. Типичната причина за неустой-чивост на небитие е липсата на позитивни външни връзки или на недостатъчна степен на тяхната позитив-ност.

Мъжете са ориенти-рани в по-висока степен от жените към саморазвитие.

Битието в по-висока степен от небитието е ориентирано към само-развитие.

Жените са ориентирани приоритетно към хомео-стазни процеси.

Поведението на неби-тието е ориентирано преди всичко към стабилизация.

Семейните противо-речия се изострят и прерастват в кон-

Възпроизводствената връзка между битие и небитие е потенциално

„След като традицион-ните роли са загубили очертанията си, при

Взаимното проник-ване на структури и функции на битейни и

148


фликт за разлика от несемейния живот [1-217,218].

по-конфликтогенна, от-колкото невъзпроизвод-ствената връзка между тях.

определяне на специфи-чните области на отговорност за всеки един от партньорите вече има по-малко прецеденти” [1-175].

небитейни системи обезпечава по-висока степен на устойчи-вост на съвместната им система.


1. Небитието е пасивно, формалистично настроено и прекалено стимулирано, поради което притежава неустойчиво поведение.

2. Когато небитието е в спад това може да се отрази фатално върху съществуването на битиетата, свързани с него.

3. Типичната причина за неустойчивост на небитие е липсата на позитивни външни връзки или на недостатъчна степен на тяхната позитивност.


1. Бек А. Само любов не стига, Наука и изкуство, С., 1994.2. Ганева В., Атанасов Л., Боров Т. Мъдростта на вековете, Наука и изкуство, С., 1979. 3. Иванова М. Ако нямате психоаналитик, Ракурс, С., 1992.4. Ильин Е.П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины, Питер, М., 2003.

Корелация между хомеостазни параметри за стабилизация на системи мъж-битие и жена-небитие



На базата на корелация между хомеостазни характеристики на мъж и битие са синтезирани корелационни връзки между хомеостазните характеристики на жена и небитие. На тази основа следва, че преходният процес в небитие затихва относително по-бързо, отколкото при битие. Небитието е по-устойчиво на продължителен стрес, отколкото битието.

Ключови думи: битие, небитие, мъж, жена, хомеостаза, корелация, стабилизация,диапазон, интензивност, темп.

149



Въведение

Целта на статията е да се представи в първо приближение идентификация на основни хомеостазни параметри за стабилизация на небитие: диапазон на стабилизация, интензивност на стабилизация, темп на стабилизация.


устойчиво състояние, към което се стреми при всяко нейно отклонение от равновесие.П2. Битието съгласува хомеостазата си с небитие.П3. Мъжът е конструиран като система, чиято хомеостаза е аналог на хомеостазните процеси




битие.Идентификацията е представена в табл. 1 (за „Диапазон на стабилизация”), в табл.2 (за

„Интензивност на стабилизиране”), в табл. 3 (за „Темп на стабилизиране”).Сведенията, на базата на които е осъществена идентификацията са взети преди всичко от

цитираните в края на статията източници.Трансформирането на информация, характеризираща мъжа в обобщена характеристика на

битие, както и трансформиране на информация, характеризираща жена в обобщена характеристика на небитие е информационно съгласувано между техните модели на базата на евристичен подход.

Обекти на евристична интерпретация са както главната интерпретирана информация, така и масив от други сведения, които авторът взема под внимание при трансформиране на областта на значение на интерпретацията (за битие или небитие).


Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Диапазон на стабилизация”

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕПреодоляването на опасността е прив-лекателна за мъжа [9-297].

Битието проявява афинитет към прео-доляване на рискови конфликтни ситуа-ции.

Преодоляването на опас-ността не е привлекателно за жената [9-297].

Небитието не про-явява афинитет към преодоляване на рискови конфликтни ситуации.

„Мъж, който допу-ска жена да го разиграва, не е мъж, не е жена, а просто нищо” Наполеон [2-321].

Битието, което не може да овладее противоречивите въз-действия на небитие се обезличава и обезсмисля.

„Който има добра жена не му трябва рай; който има зла жена, не му трябва пъкъл” – българска погово-рка [2-327]. „Жената е по-сладка от живота и по-горчива от

Диапазонът на изме-нение на понятия от небитие е по-широк, отколкото диапазо-нът на изменение на понятия от битие.

150


смъртта” Соломон [2-321]. „Няма по-голямо зло от лоша жена и няма по-голямо благо от добрата” Еврипид [2-321].„В любовта жените отиват по-далеч от по-голяма част от мъжете, но в дружбата мъжете стоят над тях” Лабрюйер [2-318].

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕМъжете значително по-често от жените заемат важни дър-жавни регулативни функции.

При конфликтни си-туации битейните системи са по-устой-чиви от небитейните и използват относи-телно умерени прео-бразувания.

„Жените не нарушават така често, както мъжете, зако-ните на благоприличието, но ако им се наложи да ги нарушат, те отиват много по-далеч в това отношение от тях” К. Колтон [2-319].

Системите от неби-тие значително по-рядко от системите в битие използват екс-тремални стойности на управляващите ги параметри за възста-новяване на тяхното равновесие. Ампли-тудата на тези екс-тремални стойности е по-голяма, откол-кото при битие.

В общия случай в отношението си към жената мъжът иска всичко или нищо.

Битието проявява по-висша степен на дискретност (импул-сивност) в отноше-нието си към небитие, отколкото обратното.

„Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат, и обичат онези, които ги прене-брегват” Сервантес [2-322].

Небитието регулира дистанцията на при-вързаност между битие и небитие в оптимални граници.

Табл. 2Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Интензивност на стабилизиране”

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕХормонът тестостерон се съдържа в 10 пъти по-високи концен-трации в мъжкия организъм в сравнение с женския организъм. Това създава повишена агресивност на мъжа [1-5]. При юношите тестостеронът е 15-20 пъти повече в срав-нение с момичетата [12-213].

Стимулиращите актив-ност фактори за битие са над 10 пъти по интензивни в сравне-ние с небитие.

Хормонът тестостерон се съдържа значително в по-малка концен-трация в женския организъм в сравнение с мъжкия организъм.„Жената има нужда винаги от някого, който да я подтиква” [6-110].

Стимулиращите ак-тивност фактори при небитие са значи-телно по-слаби в сравнение с тези при битие. Небитието чувства потребност от стимулиране на активността си.

Мъжете по-често ме- Битието гъвкаво търси Жените изпитват страх Небитието блокира

151


нят професията си от жените [5-321].

нови ниши за перс-пективно развитие. Това е признак, че битието е относително младообразувано, в сравнение с небитието.

пред успешна кариера [5-323].

пред възможността да се развива по нова еволюционна ниша, тъй като е хоме-остазно ориентирано в своето поведение. Това е признак за еволюционно късен етап от развитие на небитие.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕМъжът не трябва да ляга болен, докато не се възстанови жена му [10-304].

Ако кризите в битие съвпаднат с тези в небитие, това би било катастофално за тях.

Жената е по-адаптивна от мъжа. Колкото е по-подвижна системата, толкова е по-вероятно, че конфликт може да се установи в система с балансирана йерархия на властта и да съ-действа за формиране на иновации и твор-чество [7-144].

Небитието е отво-рено за творческо развитие в грани-ците на гарантирана стабилност на разви-тието му.

В сравнение с жените мъжете реагират по-рязко, по-логично и еднопосочно при ста-билизиране на състо-янието си.

В сравнение с небитиетата битиетата реагират в по-висока степен рязко, стъпа-ловидно и едностран-чиво при стабилизира-не на състоянието си.

„Жените ... са по-комбинативни, по-толерантни, не са толкова крайни във вижданията си, прите-жават по-силна интуи-ция, умеят да балан-сират” Юлияна Донче-ва [11-69].

Небитието обезпеча-ва по-плавно проти-чане на преходен процес и относител-но по-дългосрочно предвиждане за раз-витието му.

„Мъжете говорят за жените каквото им е угодно, а жените правят с мъжете каквото им е угодно” С. Сегюр [2-319].„Във всяка жена мъжете виждат това, което искат да направят от нея, и обикновено правят от нея това, което тя не иска да бъде” В.О.Ключевски [2-320].

Комуникацията между битиета е средство за моделиране на неби-тие.Комуникацията между небитиета е средство за практически про-мени в битие.

„И най-глупавата жена може да се справи с умен мъж, но с глупака може да се справи само най-умната” Р. Кип-линг [2-320].„...Жените правят с мъжете каквото им е угодно” С. Сегюр [2-319].

Пропускателната способност на кана-ла за положителна обратна връзка от небитие към битие е по-голяма от пропу-скателната способ-ност на канала за положителна обрат-на връзка от битие към небитие. Неби-тието управлява би-тието.

Мъжете виждат в биз-неса възможност за самоутвърждаване и

Битието вижда в процеса на трансфор-миране на енергия

„Ако грозната жена се застави да обича себе си, то няма да бъде

Ако нехармоничното небитие се самозат-вори, то състоянието

152


придобиване на сво-бода, а жените – въз-можност за самореа-лизация [5-326].

възможност за само-утвърждаване и увели-чаване на степента си на свобода за действие, а небитието – възмож-ност за самореализа-ция.

другояче освен страст-но” Лабрюйер [2-322].

му би било твърде устойчиво.

Табл. 3

Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Темп на стабилизиране”


Мъжът издържа по-добре на импулсен стрес в сравнение с жената.

Битието е по-прис-пособено да се стаби-лизира при импулсно смущаващо въздейст-вие в сравнение с небитието.

Жената издържа по-добре на продължите-лен стрес в сравнение с мъжа.

Небитието е по-приспособимо към стабилизиране при продължително сму-щаващо го въздей-ствие, в сравнение с битието.

Мъжът е преди всичко екстравертен [8-36].

Битиетата проявяват значително по-висока борбеност в сравнение с небитиетата.

Жената е преди всичко интравертна [8-36].

Небитиетата проявя-ват значително по-голяма пасивност в сравнение с битие-тата.

Мъжът е по-импулси-вен и по-конфликтен от жената.

Хомеостазните про-цеси в битието про-тичат относително по-бързо в сравнение с тези в небитието.

Жената е по-пасивна и по-малко конфликтна от мъжа.

Хомеостазните про-цеси в небитие протичат относи-телно по-бавно в сравнение с тези в битие.

Мъжът по-лесно от жената преодолява любовен проблем. Средно му са необходими 3 месеца за стабилизиране [3-5], тъй като отношението не е главния му управляващ параметър.

Битието по-бързо се стабилизира при разру-шаване на възпроиз-водствената му връзка, в сравнение с неби-тието.

Жената по-трудно от мъжа преодолява лю-бовен проблем. Средно са й необходими 15 месеца за стабилизи-ране [3-5], тъй като отношението е главния й управляващ пара-метър.

Небитието относи-телно по-бавно се стабилизира при раз-рушаване на възпро-изводствената му връзка, околкото при битието.

Максималният темп на работа при момичетата е по-голям, отколкото при момчетата [5-139].

Максималният темп на работа на битие е относително по-малък, отколкото при неби-

Обемът на работа извършен за 9 мин. от момичетата е по-голям, отколкото при момче-

Небитието притежа-ва относително по-висока производи-телност от битието.

153


тие. тата [5-140].

Мъжете се движат с 15-30% по-голяма ско-рост от жените [5-138].

Процесите при битие протичат с 15-30% по-голяма скорост в срав-нение с относителното протичане на анало-гични процеси в небитие.

Скоростните спортни постижения на мъжете са по-високи от тези на жените.

Максимално бързата реакция на небитие е относително по-бав-на, отколкото анало-гичната при битие.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕМъжът се нуждае от 1-2 часа по-малко сън на денонощие, в сравне-ние с жената [3-5, 4-41].

Преходният процес в битие затихва относи-телно по-бързо, откол-кото при небитие.

Жената се нуждае от 1-2 часа повече сън на денонощие, в сравне-ние с мъжа [3-5, 4-41].

Преходният процес в небитие затихва от-носително по-бавно, отколкото при би-тие.

Мъжете са значително по-устойчиви в настро-ението си.

Състоянието на битие е относително по-устойчиво, отколкото на небитие.

Жените по-често про-менят настроенито си.

Честотата на промя-на на състоянието на небитие е относител-но по-висока, откол-кото при битие.


1. Небитието не проявява афинитет към преодоляване на рискови ситуации.2. Небитието чувства потребност от стимулиране на активността си.3. Преходният процес в небитие затихва относително по-бързо, отколкото при битие.4. Небитието е по-устойчиво на продължителен стрес, отколкото битието.5.Честотата на промяна на състоянието на небитието е относително по-висока,

отколкото при битието.


1. Благоева Ф. Знаете ли, че при жените..., а при мъжете..., в. Знахар у дома, №16, 2003.2. Ганева В., Атанасов Л., Боров Т. Мъдростта на вековете, Наука и изкуство, С., 1979.3. Горнев Г.П. Феноменът творчество (към синтеза на съвременната социология и

психология), КОТА, С., 2000. 4. Иванова М. Ако нямате психоаналитик, Ракурс, С., 1992.5. Ильин Е.П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины, Пиер, М., 2003.6. Кастанеда К. Дарът на Орела, Петрум Ко, С., 1994. 7. Леонов Н.И. Конфликтология, НПО „МОДЭК”, Воронеж, 2002.8. Ошо. Книга на тайните, т.2, Одисей, С., 1993.9. Ошо. Книга на тайните, т.4, Одисей, С., 1994.

154


10. Паркинсън С. Законите на Паркинсън 2, Профиздат, С., 1989.11. Петров Д.: Юлияна Дончева, Жените имат своето място в политиката, В: Куриер Италия

България, №6, С., 2002.12. Пиз А., Пиз Б. Как заставить мужчину слушать, а женщину молчать, Эскимо, М., 2003.

Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна

област „Начин за стабилизиране”



На базата на корелация между хомеостазни характеристики на мъж и битие са синтезирани корелационни връзки между хомеостазни характеристики на жена и небитие. На тази основа следва, че поведението на небитие се подчинява преди всичко на предисторията му и на еволюционните пробиви в развитието на принадлежащите му битиета.

Ключови думи: битие, небитие, мъж, жена, хомеостаза, характеристики, корелация, стабилизиране, начин.

Въведение

Целта на статията е да представи в първо приближение идентификация на основни хомеостазни характеристики на небитие от предметна област: „Начин за стабилизиране”.


устойчиво състояние, към което се стреми при всяко нейно отклонение от равновесие.П2. Битието съгласува хомеостазата си с небитие.П3. Мъжът е конструиран като система, чиято хомеостаза е аналог на хомеостазните процеси





цитираните в края на статията литературни източници.

155



Трансформирането на информация, характеризираща мъжа в обобщена характеристика на битие, както и трансформиране на информация, характеризираща жена в обобщена характеристика на небитие е информационно съгласувано между техните модели на базата на евристичен подход.

Обекти на евристичната интерпретация са както главната интерпретирана информация, така и масив от други сведения, които авторът взема под внимание при трансформиране на областта на значение на оригиналния текст (за мъж или жена) към областта на значение на интерпретацията (за битие или небитие).


Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Начин за стабилизиране”

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕМъжете са водещи, тъй като обезпечават прехраната на се-мейството [7-179].

Битието притежава еволюционно водеща роля по отношение на небитието, реализи-рана чрез синтез на младообразувана енер-гия.

Жените са подчинени, но по-ценни, тъй като поддържат естествения прираст на рода [7-179].

Небитието притежава еволюционно второ-степенна роля по отношение на битието, но обезпечава възпро-изводство в развитието му.

Мъжът, като по-ене-ргетична фигура в семейството обезпе-чава ръководството му, но се подчинява на потребностите му [7-179].

Битието развива ево-люцията чрез главния управляващ я параме-тър, но се подчинява на хомеостазните потреб-ности на небитието.

Жената, като енергий-но второстепенен фак-тор в семейството се подчинява на ръко-водната роля на мъжа, но се грижи за стаби-литета на семейството.

Небитието формира устойчивост в раз-витието, но се подчи-нява на еволюцион-ните пробиви, реали-зирани от битието.

Централизацията е необходима повече, когато замисляме настъпление [7-58].Централизирано-стта на действията е присъща на мъжа.

Еволюционно актив-ната функция на би-тието определя центра-лизираността на пове-дението му.

Децентрализацията е необходима повече, когато очакваме напа-дение [7-58].Децентрализираността на действията е при-съща на жената.

Стабилизиращата фун-кция на небитие определя децентрали-зираността на поведе-нието му.

Мъжът е целенасо-чен.

Развитието в битие е подчинено на главен управляващ параметър.

Жената е многоаспект-на.

Развитието в небитие е подчинено на редува-щи се по степента си на текуща значимост управляващи парамет-ри.

„...Мъжът в стресова ситуация се съсредо-точава на един проблем и забравя за всички останали...”

Битието при стрес съсредоточава внима-нието си върху решаване на единичен проблем, като елими-

Жената в стресова ситуация се стреми да се пребори с всичките си проблеми едновре-менно [3-193].

Небитието при стрес се стреми да реши едно-временно всичките си проблеми.

156


[3-193]. нира другите.По време на кавга „мъжете повече се придържат към про-блема, от който е възникнала кавгата” [3-191].

Битието се стреми да разреши текущия кон-фликт, в който участва, като разреши пораж-дащия го проблем. За целта битието използва предимно регулиране чрез компенсация.

„По време на кавга... жените по-често напо-мнят стари грехове и грешки, допуснати от съпруга в миналото” [3-191].

Небитието се стреми да разреши текущия си конфликт по аналогия с миналите си про-блеми, като използва предимно регулиране по отклонение от равновесие.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕ„...Мъжете веднага започват да дават решения, когато жените говорят за своите дела” [3-194].

Битието е ориентирано към вземане на решение за конфли-ктни ситуации.

„Жените при разре-шаване на конфликт повече се ориентират към чуждото мнение...” [3-191].

Небитието се ориен-тира към възприемане на чужди модели за решаване на конфлик-тни ситуации.

Мъжете са по-креа-тивни от жените [5-92].

Битието притежава по-висока способност за саморазвитие, в срав-нение с небитието.

Жената е по-практична от мъжа.

Небитието се стреми преди всичко към стабилизация и в по-малка степен към развитие.

„...У мъжете креати-вността е малко по-висока, отколкото у жените” [3-126].

Битието е в по-висока степен творческо ори-ентирано в своето поведение от небити-ето.

„Комфортността на жените е по-голяма” [3-150].

Небитието е по-кон-сервативно по отноше-ние на реконструкции, в сравнение с битието.

„...Сред мъжете са повече, отколкото сред жените, лицата с високо ниво на абстрактно мислене” [3-123].

Относителният дял на абстрактните процеси на търсене на решение е по-голям при битие, в сравнение с небитие.

„...На 13 математичес-ки надарени мъже се пада само 1 жена” [3-124].

Афинитетът на неби-тие към точно прес-мятане на решение е около 13 пъти по-малък в сравнение с битието.

„При покупка на вещ мъжете основно обръщат внимание на нейната практич-ност, удобство...” [3-196].

Когато битие или принадлежаща му система присъединяват елементи към своята структура, основното на което обръщат внимание е функцио-налността им.

„При покупка на вещ жените основно обръ-щат внимание на стила и модността” [3-196].

Когато небитие или принадлежащата му система присъединяват елементи към своята структура, основното на което обръщат внимание е актуал-ността на връзките им с други системи.

Мъжът оценява кон-кретна проблемна ситуация предимно рационално.

Процесите в битие са насочени към резултат-ност.

Жената оценява кон-кретна проблемна си-туация предимно емо-ционално.

Процесите в небитие са насочени към коригиране на катали-затора на промените.

Юношите се силни в синтеза [4-10].

Младите битейни сис-теми се характеризират с по-висока синтезна способност от небитей-

Девойките са силни в анализа [4-10].

Младите небитейни системи се характери-зират с по-висока анализна способност

157


ните. от битейните.Мъжът по-често от жената използва логика.

Процесите в битие са предимно причинно-следствено свързани.

Жената по-често от мъжа използва интуи-ция.

Процесите в небитие са преимуществено асоциативно свързани.

За ¾ от мъжете приоритет е рабо-тата им [8-185].

Еволюционно-структу-риращата функция на битейните системи е техен приоритет.

За ¾ от жените приоритет е семей-ството [8-185].

Хомеостазно-стабил-изиращата функция на небитейните системи е техен приоритет.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕ„Мъжът построява къща, но само жената може да направи дом” Т.Филър [2-318].

Развитието е присъщо на битието, а устойчивостта му се формира от небитие.

„Силите на жената са малко, но хитростите – много” абхазка поговорка [2-327].

Енергийният ресурс за текущи решения на системите от небитие е малък и затова се разчита на множество канали за преодолява-не на кризите им.

„Ако не посочиш недостатъците на жена си, тя ще ги намери у тебе” абхазка мъдрост [2-320].

Ако битието не съсредоточи внима-нието на небитието върху вътрешните му противоречия, то неби-тието ще ги представи като продукт от битието.

„Жените бяха създа-дени за опитомяване на мъжете” Волтер [2-318].

Небитието насочва би-тието в процеса на развитието му.

Мъжът реализира целта си чрез воля [1-102; 6-290].

Битието се реализира чрез непоколебимо развитие в избраната посока.

Жената постига ста-билитет чрез непосто-янство, слабост [1-102], лукавство, обая-телност [9-144].

Небитието се само-стабилизира чрез гъв-каво адаптиране към текущата ситуация.

Мъжът се стреми към кариера, пари, власт, самоизява.

Битието реагира прио-ритетно чрез информа-ция, получена в процеса на еволю-ционното си развитие.

„Жените знаят добре само това, което не са научили” Ж. Комери [2-325].

Поведенито на небитие се подчинява преди всичко на информация от неговата предисто-рия, т.е. от пранебитие, а не на информация, която е формирана в процеса на развитието му.

„...Мъжете са по-критични от жените” [3-127].

Битието е по-критично към всяка дейност от небитието.

Жените са по-малко критични от мъжете [3-127].

Небитието е по-малко критично към всяка дейност от битието.

Мъжете са по-агресивни към дру-гите в сравнение с жените [3-153].

Битието е по-агресивно към външната му среда, отколкото неби-тието.

Жените са по-агре-сивни към себе си в сравнение с мъжете [3-153].

Небитието е по-агресивно към себе си, отколкото битието.

¾ от момчетата се стремят да решат проблема с агресия

Битието решава проб-лемите си преди всичко чрез проява на

¾ от момичетата се стремят да решат проблема с преговори

Небитието решава проблемите си преди всичко чрез преговори.

158


[8-225]. агресия. [8-225].

Мъжът е агресивен [1-102; 6-289].

Развитието на битието изисква елиминиране на нецелесъобразните алтернативи.

Жената е пасивна [3-55].

Стабилизацията на не-битие изисква участие на комбинирани алтер-нативи.

Мъжът е агресивен, предприемчив, до-миниращ, независим [3-55].

Битието е агресивно, инициативно, домини-ращо и независимо.

Жената е тактична, нежна, разговорлива, разбираща чувствата на другите [3-55].

Небитието е тактично, внимателно, комуника-тивно, емпатийно.


Мъжете проявяват пряка и косвена фи-зическа агресия, а също и пряка вер-бална агресия [3-209].

Агресивността на би-тие се проявява в преобладаваща част от формите му на взаи-модействие с обекти.

Жените проявяват кос-вена вербална агресия (сплетничество) [3-209].

Агресивността на не-битие обхваща косве-ните му форми на взаимодействие с обекти.

„Мъжете се отнасят към агресията като към инструмент” [3-211].

За битие агресията е средство за преобра-зуване и разрешаване на външно противо-речие.

„...Жените разглеждат агресията като експре-сия, като израз на емоционално напреже-ние и гняв” [3-211].

За небитие агресията е форма на разтоварване от вътрешни противо-речия.

Мъжът притежава рационалност и ин-струментален инте-лект [1-102].

Битието притежава операционни възмож-ности за преобразуване на информация.

Жената притежава емоционалност и екс-пресивен интелект [1-102].

Небитейните системи притежават емоцио-нални стимулатори за преобразуване на ин-формация.

Мъжете са борбени, непоколебими и це-леустремени [9-144]. Мъжете са непокор-ни [6-290], активни, властни [1-102].

Системите на битие съществуват в конку-рентна среда и в интерес на собственото им оцеляване се налага да проявят максимална активност.

Жените проявяват ненасилие [6-290], па-сивност, покорство [1-102], търпеливи са [9-144] и са миро-любиви [1-102].

Системите от небитие съществуват в толе-рантна среда и това ги предразполага да си взаимодействат с поло-жителните характерис-тики на техния харак-тер.


1. Небитието обезпечава устойчивост в развитието си, но се подчинява на еволюционния пробив, осъществен от битието.

2. Небитието при стрес се стреми да разреши едновременно всичките си проблеми.3. Небитието се стреми преди всичко към стабилизация и в по-малка степен към

развитие.159


4. Небитието проявява около 13 пъти по-малък афинитет към точно решаване на проблеми в сравнение с битието.

5. Процесите в небитие са насочени към коригиране на катализаторите на промените му.

6. Поведението на небитие се подчинява преди всичко на информация от неговата предистория, т.е. от пранебитието, а не на информация, която е формирана в процеса на развитието му.

7. Стабилизацията на небитие изисква участието на комбинирани алтернативи.


1. Благоева Ф. Знаете ли, че при жените..., а при мъжете..., в. Знахар у дома, №16, 2003.2. Ганева В., Атанасов Л., Боров Т. Мъдростта на вековете, Наука и изкуство, С., 1979. 3. Ильин Е.П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины, Питер, М., 2003.4. Математиката не е само за силния пол?, в. Мистерии на цивилизацията, № 41, 2003.5. Ошо. Книга на тайните, т.2, Одисей, С., 1993.6. Ошо. Книга на тайните, т.4, Одисей, С., 1994.7. Паркинсън С. Законите на Паркинсън 2, Профиздат, С., 1989.8. Пиз А., Пиз Б. Как заставить мужчину слушать, а женщину молчать, Эскимо, М., 2003.9. Санчес В. Ученито на Дон Карлос, Аратрон, С., 1998.

Корелация между основни характеристики на индивидуално развитие на системи мъж-битие и жена-

небитие



На базата на корелация между основни характеристики на индивидуално развитие на мъж и битие са синтезирани корелационни характеристики на индивидуално развитие на жена и небитие. На тази основа следва, че новото небитие може да се формира от компонента на битие или от предшестващо го небитие, или от пранебитие. Колкото по-старо е битието и небитието, толкова по-вероятно е да формират небитие.

Ключови думи: битие, небитие, мъж, жена, развитие, характеристики, корелация, принципи.

Въведение

160



Целта на статията е да представи в първо приближение идентификация на основни принципни характеристики на индивидуално развитие на небитие.

Идентификацията е осъществена на базата на следните парадигми (П):П1. Всяка система, включително битие и небитие, притежава индивидуално развитие, т.е.

процес на развитието й от момента на формирането й до момента на разграждането й.П2. Битието принадлежи към по-високо ниво на всестранно еволюционно развитие в

сравнение с небитие. П3. В процеса на индивидуалното си развитие битието съгласува протичането на процесите

си в съответствие с тези на небитие.П4. Мъжът е конструиран като система, чието индивидуално развитие е аналог на типичните

процеси на индивидуално развитие, протичащи в битие.П5. Жената е конструирана като система, чието индивидуално развитие е аналог на

типичните процеси на индивидуално развитие, протичащи в небитие.В процеса на идентификацията са осъществени следните информационно-корелационни



цитираните в края на статията литературни източници.Трансформирането на информация, характеризираща мъжа в обобщена характеристика на




Корелация между характеристики на индивидуално развитие на системи мъж-битие и жена-небитие

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕЮношите са по-удовлетворени от външността си в сравнение с девой-ките [6-157].

Самооценката на вън-шността на битие е по-висока, отколкото на небитие.

Установено е, че в дните преди овулация женско-то лице и гърди стават по-симетрични. В най-плодовитият период же-ната е най-красива [8-12].

В периода на създаване на предпоставки за възпроизводство стру-ктурата на небитие става най-хармонична и привлекателна.

Сексът възниква рядко, кратковреме-нно и твърде рядко е оплодителен.

Връзката на битие с небитие се осъществя-ва рядко, кратковре-менно и твърде рядко има възпроизводствен ефект.

„В момента, в който жената влиза в периода на менструация, нейната аура се променя напълно. Тя става сексуална, агресивна и депресирана” [9-128].

В края на всеки цикъл от развитието на небитие, то става неустойчиво и рязко повишава активността си към съществуване и развитие.

161


Преходът от хомео-стазен към творчес-ки (еволюционен) или възпроизвод-ствен процес на функциониране при мъжа е насочен към възстановяване на жизнения му тонус.

За да удължи жиз-неспособността си би-тието преминава от хомеостазни към ево-люционно-възпроиз-водствени процеси.

Преходът от еволю-ционно-възпроизвод-ствени функции към хомеостазни функции е признак за залез на жената.

Преходът от еволю-ционно-възпроизвод-ствени функции към хомеостазни функции на небитието е признак за изчерпване на основния му жизнен ресурс.


Максималната сте-пен на полова активност на мъжа се проявява през периода на полово-то му съзряване (12-13 г.) [6-221].

Максималната степен на възпроизводствена активност на битие се проявява в периода на оформяне на възпро-изводствената му фун-кция.

Максималната степен на полова активност на жена се проявява непосредствено преди настъпване на климакса й (45г.) [6-221].

Максималната степен на възпроизводствена активност на небитие се проявява в периода преди деструктуриране на възпроизводствена-та му функция.

„...Вероятността за раждане на момче е толкова по-голяма, колкото по-млади са родителите” [6-20].

Колкото по-младо-образувани са битие и небитие, толкова по-вероятно е от възпроизводствения им контакт да се формира ново битие.

„...Колкото по-голям е поредния номер на ражданията, толкова по-ниска е вероятността да се роди син” [6-20].

Колкото по-стари са битие и небитие и колкото по-късно по реда си е възникнала нова възпроизведена от тях структура, толкова по-вероятно е тя да бъде небитие.

Момчетата се раж-дат повече, но оце-ляват по-малко от момичетата [6-44, 45].

Битиетата възникват по-често от небити-етата, но оцеляват по-малко от тях.

„Мъжкият пол реали-зира „прогресивната” тенденция, а женският – „консервативната”, обе-зпечаваща неизменност на потомството от поколение към поколе-ние” [6-23].

Относително по-късно-то възникване на небитиета от битиета, формира консерватив-на характеристика на поведение на небитие-тата.

Вътреутробното развитие на момче-тата продължава със седмица повече, отколкото при мо-мичетата [6-20]. Това означава, че вътреутробното раз-витие на момчетата продължава с около 2% по-дълго в сравнение с това при момичетата.

Генезисният период на битие обхваща около 2% от генезисния период на небитие. Това означава, че предисторията на битие заема период около 50 последова-телни индивидуални развития на битиета.

Вътреутробното разви-тие на момчетата продължава със седмица повече, отколкото при момичетата [6-20].

Генезисният период на небитие е относително по-кратък в сравнение с генезисния период на битие, т.е. небитието притежава по-кратка предистория в срав-нение с тази на битие.

Женското начало се разглежда като

Небитейната зароди-шна компонента в

В Магическите текстове пише „Седем Духа

Новото небитие се формира от компо-

162


„заразена материя” и поради това е зло [1-258].

битието формира про-блеми.

създават жената от слабините на мъжа” [1-240].

нента на битието.

Секс вибрациите се формират преди всичко от мъжа.

Вибрациите, чрез кои-то се формира нова среда (небитие или битие) са формирани от битието.

Контракциите за из-хвърляне на плода се формират от жената.

Вибрациите, чрез кои-то формираната нова среда се отделя като самостоятелна система са формирани от небитието.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕМъжът се ражда от жена.

Битието се ражда от небитие.

Жената се ражда от жена.

Небитието се ражда от предшестващото го небитие.

Мъжът опложда же-ната.

Битието формира предпоставки за съз-даването на нова сре-да.

Жената може да забре-менее от различни мъже или от други генезисни фактори.

Новото небитие може да се формира от различни битиeта, които му принадлежат, както и от пранебитейни генезисни фактори.

Мъжът може да формира мъжки или женски зародиш.

Битието може да формира друго битие или друго небитие.

Жената може да бъде изкуствено оплодена от запазената сперма на мъртъв или отдалечен в пространството мъж.

Небитието може да се стимулира за еволю-ционен акт от продукт на отдавна несъще-ствуващо битие или на битие, което е подвла-стно на друго небитие.

Последователността на възникване на мъжко поколение не се подчинява на строга закономер-ност.

Възникването на би-тиета е обусловено от външни за тях факто-ри.

Последователността на възникване на женско поколение не се подчи-нява на строга законо-мерност.

Възникването на неби-тиета се подчинява на външни за тях фак-тори.

В общия случай в семейната двойка мъжът е по-въз-растен от жената.

В общия случай въз-производствения про-цес между битие и небитие възниква, когато нивото на организация на битие е по-високо, отколкото нивото на организация на небитие.

„...85% от самките се оплождат само от 4% от самците от висок ранг, а останалите се допускат до размножаване само в екстремални ситуации, когато повече загиват самци, отколкото сам-ки” [6-24].

В началните фази от индивидуално разви-тие на небитие то формира с малка част от елитните битиета ново битие или небитие. В по-късните фази от индивидуално развитие на небитие, то формира с по-голяма част от битиетата ново битие или небитие.

163



1. Новото небитие може да се формира от компонента на битие или от предшестващо го небитие, или от пранебитие.

2. Колкото по-късна е фазата на индивидуално развитие на небитието, толкова по-голяма част от принадлежащите му битиета участват съвместно с него във формиране на ново битие или небитие.

3. Колкото по-стари са структурите на битие и небитие, които формират нова система, толкова по-вероятно е тази система да бъде небитие.


1. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Космогенезис, Астрала, С., 1993.2. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.1, Езотерика, Астрала, С., 1995, с. 240.3. Васютинский Н. Золотая пропорция, Молодая гвардия, М., 1990. 4. Ганева В., Атанасов Л., Боров Т. Мъдростта на вековете, Наука и изкуство, С., 1979. 5. Иванова М. Ако нямате психоаналитик, Ракурс, С., 1992.6. Ильин Е.П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины, Пиер, М., 2003.7. Крайг Г. Психология развития, Питер, Санкт - Петербург, 2000.8. От какво зависи красотата, в. Мистерии на цивилизацията, № 17, 2004.9. Ошо. Книга на тайните, т.2, Одисей, С., 1993.10. Пиз А., Пиз Б. Как заставить мужчину слушать, а женщину молчать, Эксмо, М., 2003.

Корелация между характеристики на някои етапи от индивидуалното развитие на системи мъж-битие и

жена-небитие



На базата на корелация между характеристики на индивидуално развитие на мъж и битие са синтезирани корелационни характеристики на индивидуално развитие на жена и небитие. На тази основа следва, че структурата на небитието се развива относително по-бързо, отколкото структурата на битие. Индивидуалното развитие на небитие се подчинява на строга цикличност.

Ключови думи: битие, небитие, мъж, жена, развитие, етапи, характеристики, корелация.

Въведение

164



Целта на статията е да се представи в първо приближение идентификация на основни характеристики на отделни етапи от индивидуалното развитие на небитие.

Идентификацията е осъществена на базата на следните парадигми (П):П1. Всяка система, включително битие и небитие, притежава индивидуално развитие, т.е.

процес на развитието й от момента на формирането й до момента на разграждането й.П2. Битието принадлежи към по-високо ниво на всестранно еволюционно развитие в

сравнение с небитие.П3. В процеса на индивидуалното си развитие битието съгласува протичането на процесите

си в съответствие с тези на небитие.П4. Мъжът е конструиран като система, чието индивидуално развитие е аналог на типичните

процеси на индивидуално развитие, протичащи в битие.П5. Жената е конструирана като система, чието индивидуално развитие е аналог на

типичните процеси на индивидуално развитие, протичащи в небитие.В процеса на идентификацията са осъществени следните информационно-корелационни



цитираните в края на статията литературни източници.Трансформирането на информация, характеризираща мъжа в обобщена характеристика на




Корелация между характеристики на отделни етапи от индивидуалното развитие на системи мъж-битие и жена-небитие

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕРаждат се 1015 мом-чета на всеки 1000 момичета [6-297].

Повече битиета се формират в рамките на едно небитие, отколкото небитиета.

Жените са по-устойчиви от мъжете и затова се формира резерв от мъже за компенсация. Преди 14-та си годишнина количеството на мом-четата и момичетата се изравнява [6-295].

Многообразието на небитиета е по-голямо от много-бразието на битиета.

Момчетата се развиват морфологично по-бав-но от момичетата

Структурата на битие се развива относително по-бавно, отколкото на

„...Във всеки възрастов период от детинството момичетата морфоло-

Структурата на не-битие се развива относително по-

165


[4-25]. небитие, но е по-здрава. По-високо йерархичната система се развива относително по-бавно в сравнение с по-ниско йерархична от нея сис-тема.

гично се развиват с по-големи темпове в сравнение с момчета-та” [4-25].По рождение момиче-тата с 20% по-бързо заместват хрущялната тъкан с костна, но жените притежават по-крехък скелет от мъжете [4-24].

бързо, отколкото при битие, но е с по-слаби връзки.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕ8-10 годишните мом-чета започват да превъзхождат момиче-тата в ориентацията си в пространството и при решаване на анлитич-ни задачи [5-144].

В детско-юношеската си фаза битието се харак-теризира със значително по-добре ориентиращи се системи в прос-транството и при взе-мане на решение, в сравнение със систе-мите от небитие.

Момичетата изпревар-ват момчетата във формиране на говора [5-144].

Комуникативността на системите от небитие се развива относително по-бър-зо, отколкото при битие.

Дясната половина на мозъка на момчетата се развива по-бързо от лявата. В резултат на това се развива ускорено абстрактното им мислене.

Битиетата и техните системи в юношеския етап на индивидуалното си развитие ускорено развиват способността за абстрактно търсене на решение.

Скоростта на развитие на двете полукълба на мозъка на момичетата е равнопоставена. В резултат на това се развива емоционално-то им възприятие.

Небитиетата и тех-ните системи в юношеския етап на индивидуалното си развитие равнопоста-вено развиват спо-собностите си за абстрактно и сетивно възприятие.

15-16 годишните мом-чета изпреварват мо-мичетата по разви-тието на пространстве-ното си въображение [5-144].

В юношеската си възраст битието прите-жава значително по-високо развита прос-транствена представа в сравнение с небитието от същата възраст.

При жените пубертета настъпва по-рано, отколкото при мъжете. Половото развитие при жените изпреварва по-ловото развитие при мъжете.

Предисторията на небитието е по-кратка, отколкото предисторията на битието. Съответно възпроизводствените способности на не-битието се формират относително преди тези на битието.

Около 18 годишна възраст младежът е около 2 пъти по-силен от средното момиче[5-144].

В началото на младежката си възраст битието и системите му притежават около 2 пъти по-голяма специ-фична плътност на енергия в сравнение с аналогични по функция небитиета и техни системи.

„Жената и чашата са винаги в опастност” Сервантес [2-322]. Подобно на изостанала в развитието си популация, жената никога не успява да изпревари мъжа във физическото си силово развитие.

Небитието и систе-мите му се намират в постоянно състояние на неустойчиво рав-новесие. Те не при-тежават мощта на системите от битие, защото функциата им не го изисква.

166


Нормално физиологи-чно слухът на мъжете започва да намалява на 32 години [3-41].

Състаряването на битие започва относително по-рано в сравнение с не-битие.

Нормално физиологич-но слухът на жените започва да намалява на 37 години [3-41].

Състаряването на не-битие започва отно-сително по-късно в сравнение с битие.

В средна възраст мъ-жът по-често е жертва от жената на сърдечно-съдови заболявания [5-144].

В средна възраст на битие ентропията му се повишава по-бързо, от-колкото на небитие заради ненадеждна цир-кулация на енергия.

Жените притежават по-висока еластичност на кръвоносните съдове и по-ефективно прера-ботване на мастни вещества [5-144].

Възрастното небитие по-лесно от битието трансформира енер-гийните си запаси в ефективно циркули-раща енергия.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕВ средна възраст мъ-жете по-често от жени-те завършват живота си чрез самоубийство или стават наркомани [5-144]. При мъжете на средна възраст по-често от жените въз-никва фатален кон-фликт между душа и тяло.

В средна възраст би-тието и принадлежа-щите му системи по-често се саморазруша-ват или използват средства за стабилиза-ция с фатални пос-ледици, отколкото при небитието и принадле-жащите му системи.

В средна възраст же-ните са по-устойчиви психически от мъжете при условия на относително постоянно ниво на стрес.

В средната си възраст небитието и системите му са относително по-устойчиви от битие и неговите системи.

Възрастният мъж е по-мускулест и притежава по-здрава костна сис-тема в сравнение с възрастната жена [5-144].

Възрастното битие е значително по-дееспо-собно и притежава значително по-здрави междусистемни връзки, в сравнение с възраст-ното небитие.

Възрастната жена на-трупва по-дебел мастен слой в тялото си в сравнение с възрастния мъж [5-144].

Възрастното небитие натрупва относител-но по-голям енерги-ен резерв, в срав-нение със съответния етап от индивидуал-но развитие на битие.

В процеса на индиви-дуалното си развитие мъжът изчерпва своя енергиен потенциал и намалява степента на своята агресивност. Възрастният мъж е склонен в по-висока степен от младежа да разбира жената.

В процеса на индиви-дуалното си развитие битието постепенно променя негативното си отношение към небити-ето в позитивно отно-шение.

„Всички девойки са добри. Тогава откъде се вземат злите жени?” – руска поговорка [2-328].

В процеса на инди-видуалното си разви-тие, когато се изчер-пи жизнения ресурс на небитието, то постепенно променя позитивното си отно-шение към битието в негативно. По този начин от източник на енергия за битие, небитието се превръ-ща в потребител на неговата енергия до финала на битието.

„Колкото повече оста-ряват мъжете, толкова по-пасивни стават...” [4-195].

В края на индиви-дуалното си развитие битието намалява сте-пента на своята агре-

„Колкото повече оста-ряват жените, толкова стават по-властни, по-агресивни и по-прак-

В края на индиви-дуалното си развитие небитието повишава степента на своята

167


сивност. тични” [4-195]. агресивност.„По-лесно е да попи-таш стареца кога ще умре, отколкото жена-та кога се е родила” Лабрюйер [2-323].

По-лесно е да се предскаже края на битието, отколкото да се установи момента на формиране на небитие-то.

„Когато жената стане на тридесет години, първото което започва да забравя, е своята възраст; на четире-десет години тя съвсем ги изтрива от паметта си” Нино дьо Ланкло [2-323].

След първата и втората фаза от младостта на неби-тие в него се затваря информацията за ми-налото му.

МЪЖ БИТИЕ ЖЕНА НЕБИТИЕКритичните години от живота на мъжа са: 1,3,5,8,13,21,34,55,89,144, които се подчиня-ват на реда на Фибоначи [1-161].

Индивидуалното разви-тие на битие се подчинява на строга цикличност.

Критичните години от живота на жената са: 1, 3, 4, 7, 11, 18, 29, 47, 76, 123, които се под-чиняват на числовия ред на Люк [1-161].

Индивидуалното раз-витие на небитие се подчинява на строга цикличност.

Повечето мъже, които са умрели от естест-вена смърт умират през последната сед-мица преди деня на раждането си [4-116].

Повечето битиета, които колабират преди естест-вения си край на индивидуално развитие, се разграждат малко преди да настъпи поредния цикъл от индивидуалното им развитие.

До 100 годишна въз-раст доживяват 5 пъти повече жени, отколко-то мъже [5-144].

Времеконстантата на съществуване на не-битието е значително по-голяма от време-константата на бити-ето. Възрастното не-битие е по-жизне-способно и относи-телно по-дълготрай-но от възрастното битие.


1. Структурата на небитие се развива относително по-бързо, отколкото структурата на битие.

2. Многообразието на формите на съществуване на небитие е по-голямо, отколкото при битие.

3. Състаряването на небитие започва относително по-късно в процеса на индивидуалното му развитие в сравнение с битие.

4. В края на индивидуалното си развитие небитието повишава степента на своята агресивност.

5. Индивидуалното развитие на небитие се подчинява на строга цикличност.


168


1. Васютинский Н. Золотая пропорция, Молодая гвардия, М., 1990.2. Ганева В., Атанасов Л., Боров Т. Мъдростта на вековете, Наука и изкуство, С., 1979.3. Иванова М. Ако нямате психоаналитик, Ракурс, С., 1992.4. Ильин Е.П. Дифференциальная психофизиология мужчины и женщины, Пиер, М., 2003.5. Крайг Г. Психология развития, Питер, Санкт - Петербург, 2000.6. Ошо. Книга на тайните, т.4, Одисей, С., 1994.

Разпределение на темпа на еднопосочно време в небитие



Нивата на организация в небитие са разпределени преди всичко над нивата на организация в битието ни. Темпът на времето в по-високо йерархичните нива на небитие е по-бавен, а в по-ниските е по-бърз, в сравнение с времето, протичащо в битие.

Ключови думи: време, небитие, разпределение, статистика, сравнение с битие.

Въведение

Целта на статията е да се идентифицират в първо приближение, на базата на достъпните ни сведения, нива на разпределение на времето в небитие.

За целта са използвани сведения с експериментално психологически, езотеричен, религиозен и друг вид характер, като се постулира, че всяко от тях изразява реално съотношение между темп на протичане на времето в битие и в небитие. Съотношенията са представени под формата на равенства.

Разпределение на нива от време в небитие, в които процесите протичат по-бързо, отколкото при земни

условия

„Тези 600 години са равни на шест ваши...” [19-26]. Съотношението между продължителност на битейни (Б) и небитейни (НБ) периоди е

169



(1) 1 Б = 100 НБ. „Дон Хуан обясни, че за няколко дни, през които се лутал в черния свят, се бил състарил с

десетина години, ако не и повече [13-231].Примерно 5 дни от Б съответстват на 10 г. от НБ, т. е.

(2) 1 Б = 730 НБ.

„Преданията разказват, че хора, прекарали „...в царството на феите, тяхното чувство за време се деформира по загадъчен начин. Прекарали са няколко дни в пируване и танци, например, когато се връщат при хората разбират, че са изминали едва няколко мига” [22-16].

Ако 1 миг = 0,1 секунда [23-109], то 1 ден от НБ е равен на 1 миг в Б, т. е. :

(3) 1 Б = 864 000 НБ.

На базата на състояния, близки до смъртта, Иван Манев пресмята, че „...времето на биополевата личност тече около 10 мил. пъти по-бързо, отколкото за физическата” [16-50].

(4) 1 Б = 10 000 000 НБНепосредствено може да се констатира от посетители на небитието, че „хората, които са ме

видели по време на пристъп, казват, че продължавали повече от минута, а на мен ми се струва векове” [17-134].

Например 4, 5 века от НБ = 1, 5 мин от Б:

(5) 1 Б = 157 680 000 НБ

Разпределение на нива от време в небитие, в които процесите протичат по-бавно, отколкото при земни

условия

„Човек, който е живял 50 години във физическия свят ще изживее събитията на същия живот в света на желанието за около 16 години” [28 - 122].

Следователно 1 период от НБ е равен на 3, 125 периода от Б.

(6) 3, 125 Б = 1 НБ.

Регресивната хипноза, упражнена върху пациент е предизвикала в него представа, че са изтекли не повече от петнадесет - двадесет минути, а сеансът е продължил час и десет минути.” [26 – 73].

(7) 4 Б = 1 НБ.

Лазарев установил, че „ Когато работех с времето, часовникът ми за пет часа изостана с четири часа” [15 – 175].

Това означава, че на 5 земни часа съответства 1 неземен или 1 период от небитието съответства на 5 периода от битието:

(8) ` 5 Б = 1 НБ.

170


„Хасан попитал колко път има до Багдад. Те му отговорили, че ако един конник се движи бързо, ще му трябват седем години за да стигне.

Той се учудил и попитал как тогава е стигнал дотук за по-малко от година? Те му обяснили, че Аллах се е смилил над него и му помогнал” [29-76].

Около една година в небитие съответства на 7-8 години от битие:

(9) 7,5 Б = 1 НБ

„В подножието на планината Кинт под палма след деветдневни родилни болки богинята (Лето) дала живот на двама близнаци” [3-93].

Един от митовете на инките може да се интерпретира като полет към „отвъдното”. В този мит се разказва, че полетите от земята до „небето” и обратното имали продължителност 1 година. В резултат от тези полети пилотът се състарява бавно, в сравнение с остаряването на родителите му [27-202, 204]. Степента на забавяне на стареене на човешкия организъм в небитието е десетократен:

(10) 10 Б = 1 НБ

„...От Багдад до двореца на девойките...има една година път” [29-76]. Хасан тръгнал към родината си заедно с жена си и децата си. Вървели двадесет дни и така стигнали до Багдад, града на мира” [29-81].

30 дни от небитието съответстват на 1 година от битието:

(11) 12,2 Б = 1 НБ.

„Един човек, умрял преди няколко години, бидейки извикан, казал, че той вече шест месеца как е въплътен в един свят...[…]…Моето умствено развитие съответства на тринадесет години, които аз бих имал на Земята” [11-53].

(12) 26 Б = 1 НБ

„...Вървели с младоженците три дни, но за човешките сили те се равнявали на три месеца”[29-24]

(13) 30 Б = 1 НБ

„Таня: Моят адепт се казва Зади. Преди време под ухото усетих нещо като резка. Казаха ми, че е взета кръвна проба.

Прогнозите, които ми предават отгоре се осъществяват след два месеца. Един техен ден е равен на 58 земни дни” [9-80].

(14) 58 Б = 1 НБ.

„Стотици факти са документирани, че НЛО създават около себе си поле на изменено време. Очевидците на кацания на НЛО имат проблеми с времето – губят им се минути, които се оказват часове...” [21-3].

Ако количеството на минутите и часовете, за които се споменава, е еднакво, то:

171


(15) 60 Б = 1 НБ

Според античен мит Епименид - гадател, поет и жрец от остров Крит, проспал в омагьосана пещера 57 години. Като излязъл оттам, намерил брат си в дълбока старост [3-66]. 8 часовият сън в небитие е равен на 57 земни години:

(16) 171 Б = 1 НБ.

За някои извънземни се съобщава, че „Учат до тригодишна възраст и живеят до тридесет хиляди години” [2-25].

Ако приемем, че пределната възраст на човека е 150 години, то животът на извънземната цивилизация протича 200 пъти по-бавно от човешкия:

(17) 200 Б = 1 НБ.

„Един ден от астралното поле съдържа възможност за цяла година върху земята” [25-20].Според древноиндийската система за време един ден от божествената година е равен на

една година от човешкия живот [30-119].„Шейх Абдул Кудус те качи на своя слон, после ти даде коня, с който ти измина за три дни

разстояние, което обикновен конник би изминал за три години” [29-76].“Когато обучението завършило, те (тримата безсмъртни) казали, че Люи е отсъствал само

два дни, но те са равни на две земни години” [21-3].

(18) 365 Б = 1 НБ

„Сега мога да си спомня за тия неща и да си ги представя, но ще ми отнеме поне петнайсет минути. А тогава стана някак автоматично за по-малко от секунда” [17-62].

(19) 1000 Б ≈ 1 НБ.

„Шейх Абу ар-Риш ти даде Дахнаш, който за един ден и една нощ те пренесе на разстояние, което можеш да изминеш за три години...” [29-76]

(20) 1095 Б = 1 НБ.

За душите, които „кръжат около мястото, където са умрели, обикновено в продължение на няколко земни дни след тяхното погребение...дните на Земята за тях може да траят само няколко минути” [20-28].

Един ден от битие съответства на една минута от небитие.„Очeвидци на кацания на НЛО имат проблеми с времето - губят им се минути, които се

оказват...дни” [21-3].

(21) 1440 Б = 1 НБ.

Душите, които се занимават с генно инженерство съществуват в среда, при която един ден се равнява на 50 години на Земята [20-347].

(22) 18250 Б = 1 НБ.

172


„Докато бил на небето Исая имал усещането, че е там само за два земни часа, но ангелът, който го взел, му казал, че на Земята вече са изтекли 32 години” [21-3].

Два часа от небитие съответстват на 32 земни години:

(23) 140160 Б = 1 НБ.

Според дон Хуан „...в рамките само на няколко часа магьосникът може да изживее еквивалента на един нормален живот” [12-216, 217]. Примерно 3ч в небитие се възприема 100 годишен земен период от време:

(24) 300 000 Б = 1 НБ.

„Царят на Боговете или Индра, изпраща прекрасната Апсарас (Нимфа), на име Прамлоча, да прелъсти Канда и да наруши неговото покаяние. Тя преуспява...и „деветстотин и седем години и шест месеца и три дни”, прекарани в нейното общество, изглеждат на мъдреца като един ден” [6-213]. Цитираният сюжет от Вишну Пурана, I, XV показва, че един земен ден съответства на 907г., 6м. и 3 дни в небитие. Ако една земна година се разглежда като 360 дни [6-87], то 907 години включват 326 520 дни. Следователно:

(25) 326 703 Б = 1 НБ.

„...За Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден”[4: Петра II, 3:8].

Според индуската митология „1000 години човешки живот е равен на един ден на боговете” [5-378].

В Корана „В XXII 17 на нас ни е казано, че „ден” в погледа на Бог е като 1000 години от нашето преброяване...” [1-544].

(26) 365 000 Б = 1 НБ.

Елена Блаватска пояснява, че триста милиона години се равняват на три окултни века [6-67].

(27) 1 000 000 B = 1 NB.

„Прическата и облеклото й вече от десетилетия не бяха на мода, но тя очевидно смяташе, че от катастрофата са минали само няколко минути” [8-183].

Примерно 1 минута от небитие съответства на 10 г. от битие:

(28) 5 256 000 Б = 1 НБ.

„Един ден е като 27 хиляди земни години” [16-25].

(29) 9855000 Б = 1 НБ

Преосмислянето на целия изминат живот за минутите (3 мин.) преди смъртта съответства на 10 милиона пъти по-висока от нормалната скорост на обработване на информация от човешкия мозък [16-25].

(30) 10 000 000 Б = 1 НБ.

173


Според IX 4 на Корана един ден на бога е равен на 50 000 наши години [1-544].

(31) 18 250 000 Б = 1 НБ.

По време на регресивна хипноза се провежда разговор:„- Колко дълго прекара в духовно ниво? - Около два века, но ми се сториха само няколко минути...” – отговаря хипнотизирания

[26-192]. Ако 200 г. съответстват на 5 минути, то:

(32) 21 000 000 Б = 1 НБ.

„Секундите в духовния свят изглежда се равняват на години” [20-259].„Още по-често се случва след кратко, според тях, посещение в страната на елфите, да се

завърнат и да открият, че според човешкото време са изминали няколко години” [22-16].В друг текст се посочва, че краткото посещение е продължило няколко дни [там].Следователно:

(33) 31 536 000 Б = 1 НБ.

Силвие Мануел – мексикански магьосник „...изчезнал за седем години и въпреки това се чувствал така, сякаш го е нямало само миг” [13-232].

Ако 1 миг = 0,1 секунда [23-109], то забавянето на времето е около 37 милиона пъти, т. е.

(34) 37 000 000 Б = 1 НБ.

„...Десетилетията, които са изминали от нашето сбогуване, за тях са някакви си секунди” [8-52]. Ако 1 сек. от небитието се равнява на 10 години от битието, то:

(35) 315 360 000 Б = 1 НБ.

Няколкократно извънземният Тити подвърждава, че „...5 000 земни години за тях са само 5 минути” [9-64].

(36) 525 600 000 Б = 1 НБ.

В небитийния свят на духовния наставник Франсин „...няма разлика между сто години и секунда” [8-197].

(37) 3 153 600 000 Б = 1 НБ.

„Богинята Мехен живее милион години, да, милион пъти по милион години!” [14-210].„Какво ще бъде траенето на живота ми? Милиони и милиони години ще трае той, така е

казано” [14-210].„Озирис повери на мен света на мъртвите...Ето синът му Хор, наследникът законен..., който

е в лодката на милионите години” [14-292].Следователно богинята Мехен живее милиард години, т. е. около 0,66.1010 пъти по-бавно

протича времето при нея, отколкото при един 150 годишен човек:

(38) 6666666666 Б = 1 НБ.„Една жена, която попитах колко е продължило нейното преживяване, ми каза: „една

секунда или десет хиляди години – то е едно и също” [10-61].

174


„Райвата...четвърти син на Ману...пред трона на...Райвата...му се сторило, че е минало само една мухурта (миг), а в действителност изминали дълги векове” [7-318].

Ако 1 миг = 0, 1 секунда и вековете са 10, то:

(39) 315 000 000 000 Б = 1 НБ.

Калпа е названието на продължителността на един ден от живота на бог Брахма.Този ден има продължителност от 4 милиарда човешки години [18-183].

(40) 1 460 000 000 000 Б = 1 НБ.

„Във Финия Свят хиляди земни години могат да се покажат като миг и един миг – като вечност” [24-72]. Примерно 5 000 г. от битие = 0,1 s. НБ.

(41) 1 576 800 000 000 Б = 1 НБ.


1. Във всяко еволюционно ниво на организация на небитие времето тече с различен темп.

2. Темпът на времето във високо йерархичните нива на организация от небитие е по-бавен от темпа на времето в битие.

3. Темпът на времето в ниско йерархичните нива на организация от небитие е по-бърз от темпа на времето в битие.

4. Сведенията за темпа на времето във високо йерархичните нива на организация в небитие са значително повече, в сравнение със сведенията за темпа на времето в ниско йерархичните му нива на организация.

5. На базата на изводи 1...4 следва, че нивата на организация в небитие са разпределени преди всичко над нивото на организация на битие.


1. Али А. Ю. Тълкуванията на Корана в спор с християнската и еврейската религия, т. 1, (1990...1995).

2. Антонова Л. Прозорец към космоса, Хемус, 1993.3. Батаклиев Г. Антична митология, справочник, „Петър Берон”, С., 1992.4. Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет, U.S.A., (1991).5. Блаватска Е. Тайната доктрина, т. 1, кн. 1, Космогенезис; Астрала, МАБ; В. Търново, 1993.6. Блаватска Е. Тайната доктрина, т. 2, кн. 1; Астрала, МАБ; В. Търново, 1994.7. Блаватска Е. Тайната доктрина, т. 3, кн. 1; Езотерика, Астрала, МАБ, В. Търново, 1995.8. Браун, С. До другата страна и обратното, Хермес, С., 2001.9. Ганев Н. Феномени на България, Хр. Ботев, С., 1993.

10. Димитрова П. Свръхестественото, ИК „Феномен”, С. 1992. 11. Кардек А. Книга духов, Ренесанс, М., 1993. 12. Кастанеда К. Силата на безмълвието, Петрум Ко, С., 1995. 13. Кастанеда К. Огънят отвътре, Петрум Ко, С., 1994. 14. Книга на мъртвите на древните египтяни, Хелиопол, С., 1994.

175


15. Лазарев С. Н. Диагностика на кармата, ч. 1 и 2, Гуторанов, Ловеч, 1996. 16. Манев И. Разгадаване на тайнственото, Сага Технолъджи ЕООД, С., 1997. 17. Муди Р. Живот след живота, Интерпринт, С., 1991. 18. Напърт Д. Индийска митология, Абагар Холдинг, С., 1994. 19. Нешева С. Аз чувам глас от всемира, „Кеомериса”, С., 1993. 20. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997. 21. Парадоксът на пространството, в. Мистерии на цивилизацията, №12, 2004. 22. Пикнет Л. Паранормалното. Енциклопедия, т. 1, Делфин прес, Бургас, 1990. 23. Подолини Р. Нещото, наречено нищо, Техника, С., 1988. 24. Стульгинскис С. А. Космические Легенды Востока, Сфера, М., 1992. 25. Тухолка С., Алтамарова Н. Окултизъм. Практически магии, Астра Вита, С., 1995. 26. Уилистън Г., Джонстън Д. Стъпки по посока на времето. Духовно израстване чрез познание за миналите животи, „ЖАР – Жанет Аргирова”, С., 1999. 27. Фейхоо С. Американска митология, Отечество, С, 1994.

28. Хайндл М. Космологията на Розенкройцерите или мистичното християнство, Афиола, Варна, 1992. 29. Храм на чудесата. Приказки от хиляда и една нощ, Пионер – Анада, С., 1991. 30. Чанышев А. Н. Начало философии, Изд. Москоского университета, 1982.

Анализ на разпределението на темпа на еднопосочно време в небитие



Установени са в първо приближение, нива на организация от небитие, обитавани от духове, извънземни и богове. Съотношението между времеконстантите на най-бавните и на най-бързите известни ни процеси в небитие е около 2,5. 1020 пъти.

Ключови думи: време, небитие, разпределение, анализ, нива, статистика, духове, извънземни, богове.

Въведение

Целта на статията е да бъдат анализирани резултатите от идентифицираното разпределение [6-168...173] на темпа на времето в небитие в качествен и количествен аспект. Постулираме, че в небитие съществува ниво на организация, в което темпа на времето съответства на този, който е при битие.

176


Основни характеристики

В книгата Дзиан е записано: „Появяването и изчезването на световете прилича на редовното завръщане на приливи и отливи” [2-63].

„Ще има (както винаги е имало във времето и вечността) периодични разлагания на проявената Вселена, такава като частична Пралайла, след всеки Ден на Брама и всеобща Пралайа (Маха – Пралайа) – само след изтичането на всеки Век на Брама” [3-324].

„...Брахма живее 100 собствени години. Когато те изтекат настъпва великото унищожение, загива космосът и главните божества, хаосът е всичко. Но след още толкова години, колкото е бил един живот на Брахма, хаосът постепенно се урегулира, ражда се нов Брахма и започва нов цикъл на калпа. Смята се, че сегашния Брахма е на 51 години” [2-378].

„...Сливането на няколко различни интензивни енергийни полета...би могло да се случи веднъж на всеки осемдесет и седем милиона от вашите земни години” [8-291].

Тези сведения изразяват цикличното развитие на битието, както и на формиращото го небитие. Цикличното развитие предполага йерархична организация на средата, в която протича.

Извънземният Роки твърди, че „в двадесет и четвърто измерение живее само бог, неговите ученици могат да пребивават само за кратко там, самият Роки е от двадесет и третото” [1-42].

На други места окултистите съобщават за 7 цикъла по 7 нива, т. е. за 49 нива на организация.Настоящото изследване показва, че те са значително повече.„Физиците казват, че в Космоса съществуват стотици вселени, отделени една от друга със

свръхмощни енергийни бариери. Времето там може би тече със скорост от 8 до 125 пъти по-бързо или по-бавно в сравнение с нашата вселена” [9-9].

Разпределението на изчислените от автора съотношения между времеконстанти (табл.1) показва, че този диапазон е значително по-широк.

От табл.1 се вижда, че от известните ни данни преобладават стойности между 1 и 2 за съотношение между съседни времеконстантни съотношения. Средната стойност на тези съотношения е 1,356, която стойност възприемаме за база за сравнение между съотношения над 2. Приемаме, че съотношения под 1,15 са статистически недостоверни, т.е. изразяват отклонения около стойност 1.

На тази база следва, че за времеинтервала, при който времеконстантите на небитие са по-големи от тези на битие, могат да се пресметнат 964 съотношения между 965 нива на организация.

От същата таблица следва, че за времеинтервала, при който времеконстантите на небитие са по-малки от тези на битие, могат да се пресметнат 95 съотношения между 96 нива на организация.

Табл. 1

Разпределение между времеконстанти

Персонален

Рав

енст

во

Изт

очни

ци

Съотношение между времеконстанти

Съотношение между съседни

времеконстантни съотношения

Брой на интервали между нива при

средно съотношение:

1,356 за интервал№ бр. битие небитие

извънземни 1 1 1 1007,3 5

2 1 1 730

1183,56 873феи 3 1 1 864 000

177


115,74 854 1 1 100 000 000

1,58 15 1 1 157 680 000

Сума: 964дух 6 1 3,125 1

1,28 1

7 1 41 1,25 1

8 1 51

1,50 19 1 7,5

11,33 1

дух10 2 10 1

1,22 1

дух1111

11

12,212,2

11

2,13 212 1 26

11,15 1

13 1 30 11,93 1

извънземни14 1 58 1

1,03 0НЛО

15 1 60 12,85 2

16 1 171 11,17 1

извънземни17 1 200 1

1,83 1дух

18 4 365 12,74 2

19 1 1000 11,10 0

дух20 1 1095 1

1,32 1дух, НЛО

21 2 1440 112, 67 9

дух22 1 18 250 1

7,68 6ангели

23 1 140 1601

2,14 224 1 300 000 1

1,09 0богове

25 1 326 7031,12 0

върхови богове

26 3 365 000 12,74 2

27 1 1 000 0001

5,26 4

178


дух 28 1 5 256 000 11,88 1

29 1 9 855 0001

1,01 030 1 10 000 000

11,83 1

бог 31 1 18 250 0001

1,15 1дух 32 1 21 000 000

11,50 1

елфи 33 2 31 536 0001

1,17 134 1 37 000 000

18,52 6

елфи3535

11

315 360 000315 360 000

11

1,67 1извънземни 36 1 525 600 000

16,00 4

дух 37 1 3 153 600 0001

2,11 2богове 38 3 6 666 666 666

147,25 35

дух 39 2 315 000 000 0001

4,63 340 1 1 460 000 000 000

11,08 0

дух 41 1 1 576 800 000 000 1Сума: 95Общо: 1059

Следователно нивата на организация в небитие, които са по-ниски от тези в битие (965) + нивата на организация в небитие, които са по-високи от тези в битие (96) + нивото на битие (база за сравнение и в двата по-горни случаи) образуват общо 1062 нива на организация в небитие, за които можем да имаме сведения. Най-много сведения притежаваме за по-високи нива на организация на небитие от нивото на организация на битие. Това е признак за повишена степен на контакти на душата на човека с по-високи нива на организация в небитие в сравнение с тези в небитие, които са по-ниско йерархични от битейно ниво.

Изменението на времеконстантата на процеса е в зависимост от нивото му на организация: „Вретеното на времето се върти от времето” [5-68].

В Ирландия на около 40 км от Дъблин в Наут и в Нюгрейндж са открити рисунки на древни хора, които били набити по стените на камъните. „Често в рисунките се среща загадъчен символ – тройна спирала, който по-късно се използвал и от келтите и означавал „Времето” като единство преплетено със смъртта и новия живот” [4-7].

Този символ свързва асинхронно небитейното и битейното време.


179


1. Нивата на организация от небитие, които се обитават от богове се опитават и от духове и от извънземни.

2. Корелационно йерархичната скала на разпределение на извънземни е изместена по-близко до нивата на организация на битие, в сравнение с йерархичната скала от нива на организация в небитие, в които са разпределени богове.

3. Духовете обитават и нива на организация от небитие, които са най-отдалечени от нивото на организация на битие.

4. Съотношението между времеконстантите на най-бавните и на най-бързите известни ни процеси в небитие е около 2,5.1020 пъти.

5. Корелационно нивата на организация от небитие, които са по-високи отколкото нивото на организация на битието ни, са около 96 или повече.

6. Корелационно нивата на организация от небитие, които са по-ниски, отколкото нивото на организация на битието ни, са около 965 или повече.

7. От изводи 5 и 6 следва, че в първо приближение съществуват от порядъка на 1062 нива на организация в небитие. Те са обитавани от духове, извънземни и богове от различен ранг.

8. От изводи 6 и 7 следва, че нивото на организация на битието ни обхваща около 90% от скалата на нива на организация на небитие.

9. От извод 8 следва, че битието ни е с относително изравнено ниво на организация по отношение на небитието, към което принадлежим. Това е предпоставка за проява на повишен интерес към битието ни като към потенциален партньор за възпроизводство на небитие: възпроизводственият процес между битие и небитие възниква в общия случай, когато нивото на организация на битие е по-високо от нивото на организация на небитие [7-162].

10. Установихме, че предисторията на битието ни е в порядъка на 50 битиета [7-161]. В съчетание с извод 6 следва, че стартовото ниво на битие не е нулевото ниво на небитие, а е значително по-високо от него.


1. Антонова Л. Прозорец към космоса, Хемус, 1993.2. Блаватска Е. Тайната доктрина, т. 1, кн. 1; Астрала, МАБ; В. Търново, 1993.3. Блаватска Е. Тайната доктрина, т. 1, кн. 2; Астрала, МАБ; В. Търново, 1994.4. Бостанджиев К. Най-големият долмен в Европа, в. Мистерии на цивилизациятя, №25,

2004, с.7.5. Ватев Й. Огледалото по пътя, Хелиопол, С., 1992.6. Ламбаджиев Г.А. Разпределение на темпа на еднопосочно време в небитие, Изследовател,

т. 4, 2004.7. Ламбаджиев Г.А. Корелация между основни характеристики на индивидуално развитие на

системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т. 4, 2004.8. Монро Р. Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.9. Прокълнатият остров, в. Мистерии на цивилизациятя, №20, 2004.

Връзка между времеконстанти на индивидуално развитие на битие и небитие

180




Всяко битие притежава продължителна предистория преди да се формира. В началния момент на формирането си битиетата притежават еднакви установки. Времеконстантите на индивидуално развитие на битие и небитие са свързани чрез логаритмична функция посредством техните установки.

Ключови думи: битие, небитие, времеконстанти, индивидуално развитие, установки, формализация.

Въведение

Целта на статията е да представи аналитичен модел за връзката между времеконстантите на индивидуално развитие на битие и небитие. Формализацията е реализирана на базата на следната парадигма: В процеса на индивидуалното си несмущавано развитие ентропията на всяка система нараства равномерно във времето. Това означава, че:

(1) ,

където Н – ентропия на индивидуалното развитие на система,τ – времеконстанта на индивидуалното развитие на система.


Ако (1) се приложи към битие В и към небитие N, то ще получим:

(2) ,

където НB, HN – ентропия на индивидуално развитие, съответно на битие B и на небитие N, τB τN – времеконстанта на индивидуално развитие на битие B и на небитие N.

От (2) определяме времеконстантата на битие по отношение на времеконстантата на небитие:

(3) .

От формализацията на връзката „ентропия – установка” [4-302] можем да запишем:

(4) ,

(5) .

181



където ZB, ZN – установка на индивидуално развитие на битие B и на небитие N, с – константа.

От (3), (4) и (5) следва, че:

(6) ,

където

(7)

(8) D = ZB,

(9) ,

(10) .

Логаритмичната зависимост между времеконстантите на индивидуално развитие на битие и небитие (6) съответства на интерпретационното заключение на Джени Рендълз и Питер Хог, че „...времето в света на духовете не е праволинейно” [7-91].

В зороастрийски текст, известен като „Риваят на Шахтур Баручи”, е записано за развитието на душата на човека след смъртта му: „ на първия ден душата е голяма колкото новороденото. На втория ден душата достига размерите на седемгодишно дете. На третия ден вече е голяма колкото петнайсетгодишен човек” [3-35].

Следователно първото денонощие в небитието е еквивалентно на 7 битейни години, а второто - на 8 битейни години. Това означава, че темпът на развитие на времето в небитието е нелинеен по отношение на темпа на битейното време.

Според мнението на много медиуми за година – две малките деца в небитие се превръщат в двадесетгодишни [8-59]. Това е признак, че темпът на индивидуално развитие в небитие е различен.

Известно е, че всички графики на (6) преминават през точка:

(11) .

В общия случай битиетата са формирани от общо за тях небитие, т.е. при От (11) следва, че , т.е. битиетата притежават еднаква установка.

На базата на [5-178] може да се твърди, че времеконстантата на небитието ни е . От (11) следва, че , т.е. установката на битиетата е в началото на индивидуалното им развитие. Това означава, че при зараждането си битиетата имат еднаква установка, а след това те могат да поемат по различни траектории на индивидуално развитие.

Графиките на функция (6) имат предистория за интервала на D = 0…1. Следователно формирането на всяко битие е свързано с продължителна предистория. Това обстоятелство е признак, че формирането и развитието на битиетата се подчиняват на общ еволюционен процес.

Продължителният процес на формиране на битие е подсказан в Брахма-сутра II, 3.13: „Единствено Той чрез дълбока медитация върху всяко нещо [го създаде], и това се знае от Неговите признаци” [1-373]. „Векът на Брама” е 311 040 000 000 000 човешки години [7-72].

Според индуистката митология Брахма живее 100 собствени години, като в момента е на 51 години [2-378].

182


Представата ни, че досега са били формирани около 50 битиета [6-161] се доближава много до представата за възрастта на Брахма. В този смисъл под Брахма може да се разбира текущ етап на съществуване на популация от битиета.


1. Постулираме, че ентропията на индивидуално развитие на всяка несмущавана система нараства равномерно във времето на съществуването й.

2. На базата на постулат 1 е формализизирана връзката между времеконстантите на индивидуалното развитие на битие и небитие.

3. Всяко битие притежава продължителна предистория преди да се формира. 4. В момента на формирането на битиетата, те притежават еднакви установки.5. Времеконстантите на индивидуално развитие на битие и небитие са свързани чрез

логаритмична зависимост посредством техните установки.


1. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна, Евразия – Абагар, Плевен, 1992.2. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Космогенезис, Астрала, С., 1993.3. Колин Р. Теория на вечния живот, Екслибрия (1997-1999).4.Ламбаджиев Г.А. Модель установки материальной системы, Методология математического

моделирования, БАН, София, 1990.5.Ламбаджиев Г.А. Анализ на разпределението на темпа на еднопосочно време в небитие,

Изследовател, т. 4, 2004.6. Ламбаджиев Г.А. Корелация между основни характеристики на индивидуално развитие на

системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т. 4, 2004. 7. Парнов Е. Боговете на лотоса, Народна култура, С., 1983.8. Рэндлз Д., Хог П. После жизни, „Периодика” Ярославль, 1994.

Влияние на времето в небитие върху човешка душа



За оптимална съвместимост между души от конкретна популация е необходимо допустимото отклонение от средната им възраст да не е повече от ±20%. Относителните изменения на представите на човешка душа в конкретно ниво на организация от небитие са по-малки в сравнение с относителните отклонения на представите й в съчетание с вещественото тяло на човека в битие.

Ключови думи: душа, небитие, време, възраст, възприятие.

183



ВъведениеЦелта на статията е да се представи концептуално влиянието на времето в небитие върху

човешка душа. За целта са използвани сведения и теоретични постановки, свързани с тази предметна област.

Посока на времето в небитие

Много изследователи са единодушни, че в небитието процесите от миналото, настоящето и бъдещето се развиват паралелно и едновременно [11-77, 2-121, 20-72].

„...В подпространството има само сегашно време, минало и бъдеще не съществуват... Ако в дадено място нещо се е извършило в миналото или ще се извърши в бъдещето, в друго място това събитие ще бъде регистрирано като сегашно и едновременно с други събития” [2-121].

„Изглежда, в духовния свят душите, които наблюдават режисираните сцени на екраните, се движат от минало към настояще и бъдеще и едновременно в обратна посока. В едно и също пространство” [13-177, 178].

Според Стивън Хокинг „човек може да се движи във времето само в посока бъдеще, но може и да го прави малко под ъгъл.

Именно затова времето може да тече с различни скорости” [21-78]. „Имагинерното време...може да го мислим като за посока на времето, която е перпендикулярна на реалното време” [21-98, 171].

Ако всяка посока е свързана с развитие на система по отношение приоритетно на конкретен параметър, то имагинерното време съответства на развитието й по отношение на параметър или на система от параметри, които не са присъщи за битието ни.

Руският физик К.В. Николски счита, „...е напълно възможно да съществува в отделни части на вселената време, което тече в противоположно направление. ...Съвременната физика не изключва възможността за това, че действието може да стане по рано от своята причина, т.е. резултатът може да изпревари във времето причината. На тази интерпретация се основават, например, някои открития в атомната физика, които са довели до извода, че действие (деление на атома) изпреварва своята причина (удара на мезона). По подобен начин Р. П. Фейнман определя позитроните като частици, които се движат в поток от време в противоположно направление, а именно в посока към миналото” [17-33].

През 1984г. акад. Андрей Сахаров в „Журнал на експерименталната и теоретичната физика” утвърждава идеята, че „е възможно да съществуват няколко измерения на времето..., а във Вселената трябва да има области, в които потокът му е с различни направления...” [3-147].

Според мексиканските магьосници тунелът на времето притежава безкрайно много бразди. „Живите същества са принудени от скалата на времето да се взират в една бразда. Да се взираш в нея означава да бъдеш хванат в капан от нея, да „изживееш” тази бразда” [7-247]. Това означава, че съществуват много възможни тенденции на развитие в небитие, всяко от които се характеризира със собствен темп на протичане на времето.

„В тази посока, в тази посока...бе извън времето, не – друго време” [11-193]. Всяко направление на развитие в небитието може да се разглежда като индивидуален

енергиен канал, притежаващ специфични, включително и времеви свойства. Възможно е човешката душа, напуснала тялото на стопанина си да премине за кратко време

през различни направления и нива в небитие, в резултат на което върху човешкото му тяло да рефлектира темпът на времето в тях.

184


„Пол Сирак, в присъствието на 18 учени, дал на Ури Гелер покълнало зърно боб. Последният го поставил в ръцете си и след около 30 секунди ги отворил. Там било само зърното, без следи от покълване” [6-32].

Този резултат илюстрира възможността за връщане на времето в небитейна среда. Временното преминаване в условията на небитието се отразява и върху видимата възраст на

човека: Лиана Антонова забелязва, че четиринадесет годишният Станислав по време на проведения от него сеанс за връзка с извънземния Роки „...отново не беше дете” [1-35].

Люся споделя за бързата промяна във видимата възраст на починалата си майка. Отначало тя изглежда като момиченце, след това в моргата като старица на 150 години, като за денонощие се състарила с 25 години. Връщат я в къщи и тя отново изглежда като млада красавица, като за една нощ се е подмладила [5-135].

За човешката душа са достъпни множество нива на организация от небитие, в които времето протича еднопосочно с посока, която е присъща на развитието на времето в битие [8-168...173]. Съществуват и нива на организация от небитие, в които времето тече в противоположна посока на тази в битие, но те са много рядко достъпни за човешките души. Това е признак, че еволюционното развитие на структури от битие и небитие е еднопосочно. С това се обяснява приемствеността в развитието на структури в битие по отношение на небитие.

Възраст на човешката душа в небитие

„...Когато момчето расте на физическото поле, астралното тяло се променя паралелно, за да отговаря на естествените промени на физическото” [9-323].

Според спиритистите децата растат в небитието, дори и когато не са живели на Земята [9-322, 325].

„...Починалите ни близки...най-често изглеждат така, както сте ги видели за последен път, за да ви помогнат да ги разпознаете” [2-52].

„Всички духове в отвъдното са на по тридесет години (Да, това се отнася и за нас, независимо дали ще отидем там на две или на 22 години)” [2-30].

Американска експедиция се запознала с индийски адепти, които претендирали, че са живели много дълго на земята, но двама от тях изглеждат на 40 години, а един на 35 години [19-57].

Известно е, че тези лица имат способността да се пренасят свободно в пространството като автономни души. Може да се предположи, че те са именно автономни души. Съответно в зряла възраст автономните души притежават възраст, която съответства на 30-40г. хора.

Някои хора, които са преживели състояния близки до смъртта споделят, че се чувстват „...с 20 години по-млади, отколкото в действителност” [16-328].

По време след регресивна хипноза „по-голяма част от хората, които са пътували в своето минало, се връщат от там обзети от чувство на радост и покой. Някои споделят, че са се чувствали като малки деца...” [4-99].

„Едно починало лице (безплътно) на 80 годишна възраст може да се появи в образа си на 30 или 20 години” [15-156].

В периода на клинична смърт госпожа Естер Льоме вижда баща си, който бил починал преди 6 години: „Този, който при смъртта си беше еднокрак, той който почина на 63 години, преждевременно остарял поради депортирането си в Бухенвалд изглеждаше 30 годишен. Имаше два крака; косите му блестяха, кожата му бе с розов цвят, погледът му проницателен, весел и същевременно изпълнен с мъдрост” [14-138].

Според наблюденията на Роберт Монро в едно от пътуванията на душата му извън тялото един от познатите му „...изглеждаше на половината на годините в сравнение с времето, когато бе умрял” [12-194,197].

185


„Съгласно Конан Дойл, на другия свят съществува изравняване на възрастта. Тези, които умират в старост, отново се подмладяват, а този, който е срещнал смъртта много млад – става по-възрастен. Всички били примерно във възраст 25 години.

[…] Тази концепция е приета от много медиуми. Болшинството от тях вярват, че душата става по-възрастна. Малките деца, например, се превръщат в 20 годишни. На тях за това може да им е нужно всичко на всичко година – две” [18-59].

Розмари Браун представя музикални произведения, за които твърди, че са написани от велики композитори в небитието и й са продиктувани. Например за десетата симфония на Бетовен „...скептиците подметнали, че новата музика повече напомня на ранните произведения на Бетовен, отколкото на неговите зрели работи” [18-105].

В съответствие с концепцията за промяна на възрастта на душата на човека след смъртта му това сведение е признак, че промяната на възрастта на душата не е само визуален ефект, а е свързан и с нейния интелект.

След разделяне между човеко тяло и душата му, последната постъпва в такова ниво на организация от небитие, в което възрастта й 25 ± 5 години. Това е признак, че реалната възраст на душата на човека е младежка. По тази начин в общия случай по-възрастното от нея веществено тяло на човека й обезпечава необходимия опит за развитие. Това означава, че обучаваните души при земни условия се различават по степента си на индивидуално развитие с отклонение ±20% от средното им ниво. Следователно допустимите отклонения във възрастта на популация души е ±20% по отношение на средната й възраст за да се прояви оптимална съвместимост за развитието им.

В други нива на организация на небитие възрастта се променя съществено:„...Осемнадесет хиляди години! Как продължаваш да си толкова млад? - Непрекъснато си спомням за дейностите. Това запазва всекиго млад” [11-52].


1. Времето в различни нива на организация на небитие тече разнопосочно. За човешките души приоритетно са достъпни области с еднопосочно развитие на времето по отношение на насочеността му в битие. Това обезпечава приемственост в еволюционното развитие на битие от небитие.

2. Реалната небитейна възраст на човешката душа в небитие е 25 ± 5 години, т.е. с отклонения ± 20% по отношение на средната й възраст.

3. От извод 2 следва, че допустимите отклонения във възрастта на популация души е ±20% по отношение на средната им възраст за да се прояви оптимална съвместимост в процеса на развитието им.

4. От извод 2 следва, че позицията на представите и възприятията на човешка душа в небитие е относително фиксирана в сравнение с тази при битие.

5. От извод 4 следва, че докато човешка душа принадлежи към конкретно ниво на организация от небитие, относителното изменение на представите й е по-малко в сравнение с представите на същата душа в съчетание с тялото на човека в битието.


1. Антонова Л. Прозорец към космоса, Хемус, 1993.2. Браун С. До другата страна и обратно, Хермес, Пловдив, 2001.

186


3. Делян Д. Е.Т. или извънземие, Астрала, С., 1993.4. Друо П. Прераждане и безсмъртие. Методи за пътуване в миналото и бъдещето. Астрала,

С., 1993.5. Иванова Н.М., Иванов Ю.Н. Жизнь по интуиции, АО Комплект, 1994.6. Игнатов И. Ясновидството, Гея-Либрис, С., 1994.7. Кастанеда К. Дарът на Орела, Петрум Ко, С., 1994.8. Ламбаджиев Г.А. Разпределение на темпа на еднопосочно време в небитие, Изследовател,

т. 4, 2004.9. Ледбитер Ч. Тайната доктрина, Живот отвъд смъртта, Библиотека „5ф”, №4, С., 1992.10. Монро Р. Пътуване извън тялото, Гуторанов и син, Ловеч, 1992.11. Монро Р. Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.12. Монро Р. Безкрайно пътуване, ч.3, Гуторанов и син, Ловеч, 1994.13. Нютън М. Следите на душите, Хермес, Пловдив, 2000.14. Приор Ж. Аурата на безсмъртното тяло, Гуторанов и син, Враца, 1992.15. Реан Р. Психологията: наука за духа. Мириам, С., 1999.16. Ринпоче С. Тибетската книга за живота и смъртта, Абагар Холдинг, С., 1993.17. Рицль М. Парапсихология: факты и мнения, Инициатива, Львов, 1999.18. Рэндлз Д., Хог П. После жизни, „Периодика” Ярославль, 1994, с. 91.19. Спалдинг Б. Живот и учение на учителите от Далечния Изток, т.1, Соните, С., 1994.20. Стульгинскис С.А. Космические легенды Востока, Сфера, М., 1992.21. Хокинг С. Черни дупки и бебета Вселени, и други есета, Наука и изкуство, С., 1994.

Първичното яйце – структура и развитие



Първичното яйце, формиращо битие, е многослойно с най-твърда външна черупка. Структурата му има проекции в кулинарни изделия, технически средства, погребални традиции и други. Мултиплицирането на първичното яйце възпроизвежда многокамерната структура на небитие на по-високо ниво на организация.

Ключови думи: яйце, първично, структура, развитие, аналози, небитие, битие.

Въведение

Целта на статията е да се обобщят достъпните ни сведения за първичното яйце, да се представят негови проекции – модели в човешката дейност и по обратен ред да се идентифицира тенденцията на развитието му.

187



Структура и функция на първичното яйце

В древен мит на догоните се разказва, че зародишът на света е бил без пространство и без време: времето и пространството са се сливали в едно. Преданието го представя като яйце, от което се развива всичко останало под формата на вихър [14-2].

Според Чхандогя упанишада първоначално светът не е съществувал. След това е възникнал, нарастнал и се превърнал в яйце. То лежало в продължение на години и се разчупило. Едната половина на яйцето била сребърна – това е земята, а другата – златна – небето [15-43]. „В цялостния си вид родовият космос съвсем не е линеен – той е краен, обемен, представлява яйце или яйцеклетка, т.е. той е сферичен”.

„...Когато центърът му се разрушил и възникнала пустотата...” [15-96].Легенда от Пурана разказва, че след едно пълно разрушение на космоса останал само Шива,

наричан Маха Кала и в желанието си да твори издраскал лявата си ръка с десния си палец. „Появило се мехурче, което увеличило размерите си и се превърнало в златно яйце, което Маха Кала разделил с ръцете си. От горната му част направил небето, от долната – земята, а от средната се появил Брахма...” [22-69]. Ето защо едно от имената на Брахма е Хиранягарбха, което означава „Този, който излиза от златното яйце” [там].

Легендата от Пурана описва формиране на битие и свързаната с него собствена небитейна среда. Тя е аналог на аурата на човека в условията на небитие. Осъществява се чрез вибрационно въздействие върху структури от небитие, които притежават доминиращо функционално поведение по отношение на останалите небитейни системи. В резултат възниква противоречие, което в процеса на развитието си се капсулира. В него се формира зародиша на битие, неговата аура и управляваща ги система Брахма.

„...Текстовете говорят за Небеса и Земя, слети в едно (хунь-дунь), подобно на кокоше яйце. При късният Чжоу и Ханъ във философските текстове този именно звукоподражателен термин хунь-дунь се употребява за означаване на недиференциран хаос, бивш по отношение на момента, когато вселената е придобила своето съществуване. Много любопитно е това, че този термин се вградил в съвременно китайско всекидневно употребление за малките пелмени, приличащи на т о р б и ч к а (тънка обвивка от тесто с кълцано месо вътре), която се явява основен инградиент на популярната супа хунь-дунь, продавана в китайските ресторанти” [4-381].

Диференцирането и поляризирането на първичния хаос има проекция и в мисълта. „Ако човек бъде поставен в изолация за повече от три седмици, започва да говори на себе

си. Създава целия диалог. Разделя себе си на две – аз и ти. Превръща се в двама за да може да играе ролята” [17-180].

Следователно необходимостта от външно стимулиращо въздействие поляризира информационно системата на две алтернативни системи.

Библейският израз, че в началото е било словото в този смисъл може да се интерпретира като признак, че генезисът е съществувал като информационен модел под формата на единство от алтернативни решения.

Според догоните словото съществува и има облика на живо същество [21-93].Следователно генезисът е не само единство от алтернативни информационни модели, но и

единство от духовни алтернативни структури, реализиращи тези модели.Според митологията на африканското племе бамбара бог Ама, олицетворяващ творческата

мисъл, направил „яйцето на света”, след което го разделил на две части. От тях се родили близнаците Номо за да предават божието слово на земята и на небето [21-132].

Според Шатапатха Брахмана: „Душата на тази вселена, Поруша, бил сам...Той искал до себе си [втори] и накарал своята същност да се раздели на две половини” [22-191]. „След като прекарало в яйцето една година, това величаво същество се разделило на две със силата на собствената си мисъл...” [там].

188


Поляризацията на новосформираните структури, постигната чрез собствена мисъл, може да се разглежда като символично представяне на процес, който повтаря утвърдена еволюционна закономерност.

Според хипотезата на Наан: „Вселената съществува, защото „нищото” е неустойчиво, то се поляризира на „нещо” и „антинещо” [20-126]. „Нищото” би могло да се разглежда като пранебитие, „нещото” – като битие, а „антинещото” – като небитие. В този смисъл стимулът за възникване на битие се формира от две макроеволюционни нива под неговото ниво: в пранебитие.

По аналогичен начин след оплождането на яйцеклетката от нея се формира веществената структура на зародиша и на неговото биополе.

„Математическата Точка, която наричат „Космично семе”, Монадата на Лайбниц, съдържаща цялата Вселена, както жълъдът на дъба. Това е първия мехур на повърхността на безграничната еднародна Субстанция или Пространство, мехур на диференциацията в зародишния стадий. Това е началото на Орфичното Яйце или Яйцето на Брама. В Астрологията и в Астрономията то съответства на Слънцето” [3-147, 148].

Според един от митовете за сътворението на племето йоруба от Африка: „...Когато Ол-Орун с помощта на утринната звезда свикал всички богове, за да обяви своята повеля да бъде създадена земята, се отзовал единствено Орунмила. Утринната звезда му казала, че ще намери всичко необходимо в черупката на охлюва, която е в Торбата на битието, а тя пък се намирала между бедрата на Ол-Орун. Орунмила взел торбата, изсипал пръстта, а останалото свършили гълъбът и кокошката” [21-144].

Ако Торбата на битието е друг символ на първичното яйце, то черупката на охлюва символизира твърдата еволюционна програма на бъдещото развитие – аналог на структурата на ДНК. Тази програма включва в себе си ядро на процеса на развитието, което е същностно за създателите на земята. Ето защо то е многослойно защитено.

Изсипването на пръстта от торбата е аналог на разрушаването на първичното яйце. Прочистването, което са направили гълъбът и кокошката съответства на премахване на незначителните елементи в програмата за да се открои същността й.

„Както в езотеричните писания Брама е заобиколен от седем слоя на Световното Яйце отвътре и седем отвън, така е обвит и ембрионът...точно както Езотеризмът в своята Космогония изброява седем вътрешни и седем външни слоя, така и Физиологията регистрира съдържанието на утробата като седем на брой, макар че тя нищо не знае за факта, че това е копие на процеса, който протича във Вселенската Утроба” [3-147].

Според изчисленията на доц.д-р Радой Данчев уплътнената първична материя преди Големия й взрив е имала диаметър 30мм и е включвала около осем хиляди черупки [6-427,428].

В глава 83 на Книга на мъртвите се казва: „Ето, аз потапям се в първичната материя и ставам Хепри, бога на превъплащенията, раста, като напъпвам чрез космическата сила, с черупка като костенурка се покривам. Наистина, аз нося в себе си на боговете имената и възможностите” [12-140].

В индийската философия се говори за „...пространството в гърнето” „космическо пространство”...” [1-109].

„В един текст от пирамидата се казва: „ NN се появява от своята кана, след като е спал в нея. NN се появява всяка сутрин. (Сутринта за египтяните е била символ за началото на света и раждането)” [16-182,183].

Следователно съществуващото произтича циклично от тънкослойна капсула.

Проекции на първичното яйце в битие

189


Семенниците на самците, които при мъжете в частност се наричат „яйца”, притежават яйцевидна форма. Те съдържат многокамерна структура, покрити са с тънка кожица – аналог на черупката на птиче яйце. Предназначени са да създават нов живот, както първичното яйце – нов свят.

„В Тао се обяснява, че организмът си спомня за първото деление на яйцето по дългата ос и тялото се стреми към тази първична ориентация” [24-92].

„Магьосниците твърдят, че ние се намираме в един мехур. В този мехур биваме поставяни в момента на раждането си. Отначало мехурът е отворен, но после започва да се затваря, докато ни сключи в себе си. Този мехур е нашето възприятие. Ние живеем в този мехур през целия живот” [9-193,194].

„За окото на виждащия един мъж Нагуал и една жена Нагуал се проявяват като сияйно яйце с четири отделения. Противно на средния човек, който има само две страни, лява и дясна, Нагуалът има лява страна, разделена на два продълговати сектора, и дясна страна, също разделена на две” [11-139].

Това означава, че яйцевидната структура на аурата на човека е предразположена към надлъжно деление в повече от една плоскост.

В аурата на човека възниква надлъжна цепнатина, която „ ... придава на пашкула вид сякаш се е навел към себе си” [10-94].

Котелът и чушката са вместилища с аналогична форма и те също както душата на човека се пукат по дължина при високо вътрешно налягане.

„...Аурата винаги пробива отвътре в отговор на страх или желание...” [23-27]. Следователно аурата на човека е геометрично и функционално подобна на цилиндричен

или овален съд под налягане.В глава 22 на Книга на мъртвите е записано: „Ето изкачвам аз небето на вселената –

мистерия, подобна на космическо яйце, обвито от лъчите си...” [12-70]. Текстът свързва знанието за космическото яйце с аурата на човека, която има аналогична

форма.Ани Безънт описва астралното тяло на човека след смъртта му: „...превръща се в серия от

концентрични черупки, от които най плътната остава най-отвън” [2-59].Според академик М.А.Марков от Русия: „...информационното поле на Земята е слоесто и

структурно напомня „матрьошка”, при което всеки слой е свързан йерархически с по-висшите слоеве, чак до Абсолюта, и се явява освен банка за информация още и регулативно начало за съдбите на хората и човечеството” [7-47].

„На 17 юни 2003 година заклах кокошка от личното си стопанство. От нея извадих яйце, което тежеше 170гр. […] Яйцето случайно се пукна и с изненада видях заедно с белтъка му още едно яйце. Второто си имаше свой жълтък и белтък” – гр. Тервел [8-2].

Многослойна е структурата на нормалното птиче яйце; на семето, от което пониква растение; на какавидата, от която се излюпва новият организъм, както и на утробата на самката от бозайниците.

Първичното яйце се явява прототип на тяхната конструкция.В човешката дейност съществуват множество създадени от него технически средства, които

са аналози на първичното яйце: торба, гърне, стомна, ваза, чаша, буркан, бутилка, цистерна, контейнер и много други. През XX век някои от тях се свързват във верига като авто- или жп композиции от цистерни, танкери с множество трюмове и др.

В кулинарен аспект тънкослойната обвивка формира низ от кремвирши, салами и други деликатеси.

В осветителната техника се появяват герлянди от лампи. Хлябът първоначално е бил с кръгла форма – питка. След това постепенно се е

трансформирал в овална и пръчковидна форма. Множество тестени изделия включват в сарцевината си калоричен пълнеж от месо, сладкиши или млечни произведения. Малките

190


кифлички се предлагат в групи като стекове. Бутилки с напитки също се предлагат на групи като стекове.

Кулинарията предлага печена риба, пиле, прасе и друг дивеч пълнен с ориз и други дреболии. Корпусът на животното илюстрира материалната обвивка, а пълнежът – небитейната среда. Много от използваните за целта животни могат да се хранят със съдържанието на пълнежа, така както веществената опаковка на първичното яйце е формирана от небитейна среда.

Многослойността на торти, кексове и други сладкиши имитира многослойната структура на първичното яйце.

Жилището на човека първоначално е било хралупа, землянка или колиба с форма на основата близка до кръгла. Впоследствие се появяват правоъгълни жилища с удължен корпус. След това възниква верига от долепени една до друга секции на домове.

Древният човек е притежавал пояс. По-късно той е удължил към крайниците си облеклото, което носел, но се е запазил основния принцип – то да е вертикално раздвоимо подобно на аурата му.

В древен Египет „Покойниците много често увивали в кожи, лежали в кръгли ями или глинени ковчези, понякога в големи „делви” в характерното ембрионално положение, най-често с главата на юг” [13-230].

В процеса на балсамиране „...от тялото се изваждат всички вътрешни органи с изключение на сърцето. Извадените вътрешности са се поставяли в четири специални съда...”канопи”. На капака на всеки каноп било изобразено божество – някое от децата на Хор...” [13-256].

Капсулирането на вътрешните органи в отделни урни, превръщането на тялото на починалия в капсула, поместена в друга капсула – саркофаг или делва е ритуал, който е построен по аналогия със структурата на първичното яйце.

При древните славяни урната с праха на изгореното тяло била поставяна в погребална могила [18-142]. По този начин се увеличават нивата на капсулиране.

В Коста Рика са открити каменни кълба с диаметър до 3 метра и маса около 16 тона. Най-малките топки били с диаметър от 10см. Подобни феномени били открити в Мексико, Бразилия, САЩ, Австралия, Непал, Египет, Румъния, Казахстан, дори на земята на Франц Йосиф.

„Три големи кълба, намерени в края на 70-те години в Гвадалахара, били пренесени в Американския университет в щата Ню Йорк, където ги изследвали внимателно отвътре. […] ...Те не били изработени от хора. Вътрешната им структура... била сплав от редки за земята материали...многократно завити на спирала. […] Необяснимо е и по какъв начин вътре в кълбовидните предмети са се завили на спирала металите, имащи различна температура на топене” [19-3].

Топката като спортен атрибут се използва във футбола, баскетбола, водна топка, хандбал, тенис и много други спортове. По време на движението топката се завърта като модел на първичен вихър.

Гигатското образувание в Слънчевата система с кодово название Matrix BQI – 33087 представлява огромен облак с форма на изтеглено яйце и се храни със слънчева енергия. Притежава пипала, с които обвива Земята и реагира на всичко, което се случва на нея [5-3].

Тези земни, човешки и космически примери демонстрират връзката между яйцевидни по форма обекти и спирално движение, присъщо на първичния вихър.

Всяко голямо космическо тяло: звезда или планета е нагледен пример за тази връзка.


191


1. Първичното яйце, от което съгласно множество легенди и предания е формирано битието, е многослойна структура.

2. Външната черупка на първичното яйце е най-твърда. Тя се разделя надлъжно на две части.

3. Структурата на първичното яйце притежава множество проекции в кулинарни изделия, технически средства, погребални традиции и други, както и в аурата на човека.

4. Развитието на технически и кулинарви модели на първичното яйце е свързано с групирането им в композиции от верижно свързани вместимости или обединяването им в стекове.

5. От изводи 3 и 4 следва, че в процеса на своята еволюция първичното яйце се мултиплицира във взаимосвързани групи, които са верижно или пространствено разпределени.

6. Извод 5 съответства на концепцията за съществуването на паралелни вселени.7. Мултиплицирането на първичното яйце възпроизвежда многокамерната структура

на небитие на по-високо еволюционно ниво на организация на средата.


1. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна, Евразия – Абагар, С., 1992.2. Безънт А. Човекът и неговите тела. Всеобщата религия, Кралица Маб, С., 1996.3. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Езотерика, Астрала, В.Търново, 1996.4. Бодде Д. Мифы древнего Китая, В: Мифологии древнего мира, Наука, М., 1977.5. В космоса съществува матрица на живота!, в. Мистерии на цивилизацията, № 17, 2004.6. Данчев Р., Данчев Ю. Поглед върху структурата на предивремието, Контакт’2000, София

2000.7. Делян Д. Е.Т. или извънземие, Астрала, С., 1993.8. Демирева Д. Две яйца в една черупка, в. Мистерии на цивилизацията, № 28, 2003.9. Кастанеда К. Сказание за силата, Петрум Ко, С., 1993.10. Кастанеда К. Огънят отвътре, Петрум Ко, С., 1994.11. Кастанеда К. Дарът на Орела, Петрум Ко, С., 1994.12. Книга на мъртвите на древните египтяни, Хелипол, С., 1994.13. Коростовцев М. Религията на древен Египет, Шамбала, С., 1995.14. Космологическият мит на догоните с една крачка напред пред науката, в. Астрома, №1,

1992.15. Лукьянов А.Е. Истоки Дао. Древнокитайский миф, Инсан, М., 1992.16.Луркер М. Богове и символи в древния Египет, Енциклопедически справочник,

Гуторанов, Ловеч, 1995.17. Ошо. Диамантената сутра, Шамбала, С., 1994.18. Панчовски И.Г. Пантеонът на древните славяни и митологията им. Булвест - 2000, С.,

1993.19. Петков С. Великани играли футбол, в. Мистерии на цивилизацията, № 16, 2003.20. Подолини Р. Нещото наречено нищо, Техника, С., 1988.21. Соколевич З. Митология на черна Африка, Български художник, С., 1990.22. Уйлкинс У.Д. Митология на древна Индия, Аргес, Клуб-90, С., 1993.23. Форчун Д. Психическая самозащита, Санкт-Петербург, 1992.24. Шане П.-О. Тайните на прераждането, Нов Златорог, (1990-1997).

192


Структура на първичния вихър



Повърхността на първичния вихър има структура на многослойна пяна. При определена периферна скорост обвивката му се разслоява на съосни тороидални вихри. Съществува система за стабилизация на тези тороидални вихри.

Ключови думи: вихър, първичен, структура, образуване, обвивка, пяна, небитие.

Въведение

Целта на статията е да се опишат най-общите структурни особености на първичния вихър. Статията е доразвитие на идеята ни публикувана в [9-3].

Форми и структури

„Белгийският биолог Йохан Гилис от университета Ниймеген е разработил „супер формула”, която позволява да бъде възпроизведено огромното многообразие от сложни форми, които се срещат в природата...[…] „Супер формулата” се оказала модифицирана версия на уравнението на окръжността. Промяната на един от нейните параметри позволява да се правят вариации в съотношението на страните на обекта, преминавайки от окръжност към удължена, изтеглена елипса. Друг параметър променя количеството на осите на симетрия, позволявайки да се получава от кръга триъгълник, квадрат, петоъгълник и т.н.

Варирайки с двата параметъра, може да се получават най-разнообразни обекти както правилни, така и неправилни. Става възможно и създаването на обемни структури”...[12-2].

Следователно формообразуването се подчинява на общ закон. Според „Кодекс на Назареите” един от Еоните „...отишъл в материята (хаоса), възбуждайки

бурни (turbulentos) движения и с помоща на някаква част от небесната светлина й придал форма, организирал я подходящо...” [3-201].

Ако състоянието на системите от битие се разглежда като проява на ред в тяхното поведение, а състоянието на системите от небитие – като хаос, то представата, че първичния вихър представлява материя, т.е. ред обвиващ небитейна среда (хаос), съответства на заключението на американския физик К. Форд, че „Хаосът е вътре в реда, а реда господства над царящия в по-дълбоките недра хаос” [18-272]. „...За да възникнат структури на макроравнище, е необходим хаос на микроравнище” [5-220].

Следователно възникването на материална среда е необходимо средство, инструмент за стабилизиране на процесите в локална небитейна среда.

193



Създадена е теория, според която „...протоплазмения облак, от който се е формирала Слънчевата система е имал вретеновидна форма, поради което го нарекохме Вретеноид” [8-133].

В Чхандогя-упанишада 1.9.1. се твърди, че „Всички неща несъмнено произхождат от пространството” [2-63].

Според Ор. Новицки (1860г.) „...самата форма произвежда материя” [10-564]. Тази идея се развива в представата, че изкривеното пространство формира материя [16-40], като поражда потоци от гама-кванти, електрони и друга радиация [14-33]. „...Теорията на относителността и квантовата механика допускат образуването на материя от енергия под формата на двойка частица-античастица...Тя бе взета назаем от гравитационната енергия на Вселената” [19-102].

Следователно енергия, съсредоточена в пространствена вместимост с определена форма може да се трансформира в материална среда.

Димитър Делян изказва хипотезата, че Извънземието „...е Енергията, която ражда материя, щом спадне под границата на светлинната скорост”.

„Когато една черна дупка се образува чрез гравитационен колапс, тя бързо преминава в стационарно състояние, което се характеризира само с три параметъра: маса, ъглов момент и електрически заряд” [19-109].

От тук се налага нов фактор – устойчива скорост на енергийните процеси в пространството, от което се формира материална среда.

Въз основа на изследванията ни върху еволюцията на технически средства стигнахме до извода, че всяка материална система в процеса на функционирането си се развива най-интензивно чрез онази своя повърхнина, посредством която най-активно взаимодейства с обкръжаващата я среда.

Известните ни пространствени структури: електрони, атоми, планети, звезди и други елементарни градивни елементи на микро- или на макробитейната среда са аналози на първичния вихър. Те се въртят около собствена ос и имат поведение на монолитна структура.

Както първичният вихър и тези структури най-интензивно взаимодействат с обкръжаващата ги среда чрез своята периферия. Чрез нея атомите си обменят електрони и се трансформират в друг вид атоми. Чрез периферията си звездите излъчват енергия в обкръжаващото ги космическо пространство и поглъщат планети, комети, астероиди, метеори и друг вид градивни елементи в себе си. По повърхността на планетата може да се създадат условия за възникване на живот.

Следователно качественото развитие на първичния вихър протича по повърхността му, като най-интензивно взаимодейства с обкръжаващата го среда чрез периферията на въртенето си около собствената си ос, тъй като там относителната скорост на приплъзване между средата, изграждаща първичния вихър и обкръжаващата го среда е най-голяма.

Според теоретичния модел на д-р Радой Данчев в центъра на първичното яйце „...е останала една „капка” фонова материя, която нарекохме „Фонита”. Тя е имала диаметър около 0,41μm, който е бил пределен в конкретния случай за квантите на фоновата материя и тя не е могла повече да се свива и уплътнява” [8-427, 428].

Според мит на племето фали в началото на света съществували две противоположно въртящи се яйца на мъжката Костенурка и на женската Жаба. „...Когато яйцата се ударили...[…] Земята се образувала от счупените, все още въртящи се черупки на яйцата” [15-135].

Според мит на племето бамбара първо са съществували две първични същности „гла”, които се ударили и се получил взрив. В реултат на това „се получила твърда и мощна материя, която вибрирала” [15-115]. „По време на вибрациите духът на сътворението паднал върху Земята във вид на кълбото „куру”...[…] Издигайки се нагоре, духът излъчвал от себе си онова, което впоследствие било наречено Фаро. Фаро бил вибрация” [15-119].

За да се получи веществото на Земята от разглежданите черупки е необходимо тези черупки вече да са представлявали вещество. Следователно въртящите се яйца или вихри по повърхността си са образували материална среда още в процеса на своето развитие. И действително в началото

194


„гла” е „...събудило своята вътрешна енергия и се е обледенило за да разсее отново из пространството ледени субстанции и наново да ги оформи” [15-114].

„И като се пригаждал към движението на „гла” всеки предмет започнал да се върти сам в себе си, без да напуска мястото си” [15-115].

Африканските племена „...Бозо и Бамбара имали ладии, пастирите – свои кратуни, тъкачите – совалките, а жените – дървените столчета. Названието на всички тези предмети има един и същ корен: „куру”, който означава първичното кълбо, спуснато на земята от духа създател, от който е възникнал Пемба. В последствие това име станало пембеле – издълбано дърво във формата на корито. По същият начин се нарича сандъкът, в който митичният ковач съхранявал житото [15-125].

Тези названия еднозначно показват, че черупките на първичния вихър са материални структури. От тях е формирана Земята и най-популярните предмети за всекидневна употреба.

Еволюцията на външната повърхнина на първичния вихър се проявява като резултат от самосъхранителен процес: формираната материална структура се явява екран срещу разтварянето на обособилата се локална среда сред обкръжаващата я среда. Връзката материална структура – небитейна среда превръщат надстроечната материална структура в акумулатор на връзки, гарантиращи устойчивостта на първичния вихър, който ги обединява. При разрушително външно смущаващо въздействие първо ще се разруши последното формирано структурно образувание – новообразуваната материална структура и след това останалата част от средата, която я е формирала.

Следователно новообразуваната материална структура е необходимо да притежава максимална устйчивост на външно смущаващо я въздействие.

Първичен вихър и пяна

Установено е, че пяната притежава следните свойства и функции: способност да запълва големи вместимости при малка плътност на веществото в тях, гасител на ударни вълни, гасител на звукови колебания, гасител на пожари, термоизолатор, акумулатор на прах, средство изменящо свойствата на течността, средство за идентифициране на процеси в течност, екранна течна повърхност, средство за разделяне на примеси, средство за почистване на течности, средство за откриване на течове, средство за изучаване свойствата на въздушни потоци, средство за защита от удар на чупливи предмети, средство за моделиране на обвивки и други форми [1-117,118].

Освен това „свойствата на пяната могат да бъдат управлявани в много широки граници...” [1-115].

Посочените свойства и функции на пяната са жизнено необходими за съществуването и развитието на първичния вихър. Пяната има мехурчеста структура.

Счита се, че вселената притежава мехурчеста структура. Според К.П. Станюкович вакуумът е с мехурчеста структура [11-165].

Множество сведения описват преминаването на автономни човешки души през различни камерни пространства в небитието. Следователно структурата на небитието е също мехурчеста.

От тези сведения се налага извода, че мехурчестата структура на пяната отразява в себе си фундаментални структурни особености на средата, в която протичат веществени и невеществени процеси. Това обстоятелство придава на пяната генезисни свойства. По необходимост те трябва да се проявят в процеса на формиране на първичния вихър и то в специфична характеристика на обвивката му.

Еволюционно новото пробива в тясна област в пространството. Съответно първичният вихър, като основен градивен елемент на материална среда по необходимост притежава микроскопични размери.

195


Математическият модел на Стивън Хокинг показва, че при размери по-малки от 10-33 см „...бихме могли да очакваме, че пространство – времето вече няма да притежава поведението на главен континиум и че то ще придобие структура, подобна на сапунена пяна...”[19-70].

В Линга Пурана е записано, че Яйцето на Брама е обвито в седем външни обвивки [4-326].В астрономически аспект тези обвивки имат проекции в орбити на спътници около планети,

на планети около звезди, на звезди около галактични центрове и т.н. Дистанцията между тях имитира в някаква степен еластичността на камерите в пяната.

„У много народи се среща обичаят мъртвият да бъде зашиван в кожа на тотемно животно, за да попадне в задгробния свят. Вероятно по-късно обредната роля на кожата се замества от вълнения или козинявия покров” [6-68].

Зашиването на мъртвото тяло в кожена капсула, която в процеса на усъвършенстването й увеличава дебелината и пореозността на структурата си, е подобно на формирането на първичен вихър, който постепенно увеличава дебелината на материалната си пенообразна обвивка в процеса на развитието си.

Модулна структура

Многослойната структура на транспортно ходово колело, особено ако е многокамерно, както и многослойността на намотките на роторите на ел.машини са проекции на многослойността и многокамерността на повърхностната структура на първичния вихър.

През 1923г. англичанинът Г. Тейлър е наблюдавал поведение на течност между два коаксиални цилиндри, като вътрешният се върти, а външният е неподвижен. Установено е, че при плавно увеличаване на ъгловата скорост на вътрешния цилиндър спрямо външния, възникват четири режима на поведение на течността между тях:

1) ламинарно течение;2) тороидални по форма вихри или вихри на Тейлър, които са наредени един над друг

(фиг.1);3) трептение на вихрите;4) турболентност [5-47, 48]. Бушев обобщава, че вихрите играят роля на спойка, която свързва простите структури в

сложни [5-223].

Фиг.1 Схема на разположение на торои-дални вихри 3 между концентрични тръби 1 и 2, като една от тях се върти около остта си с постоянна ъглова ско-рост.

Схемата на тороидалните вихри (фиг.1) долепени един над друг, ни дава основание да пренесем този ефект върху периферията на първичния вихър: при определено относително преместване на периферията на вихъра спрямо обкръжаващата го среда той се разслоява на тороидални пръстени по дължината на оста му.

196


Неустайчивостта на първичния вихър се проектира върху неустойчивостта на множество процеси от веществения свят, представени чрез траекториите на неустойчиви атрактори [5-107].

Въпреки своята неустойчивост вихрите, посочени на фиг.1 при определени условия могат да се стабилизират.

„В някои изследвания краваят и неговата символична украса се разглеждат като еквивалент на космическото дърво” [6-44]. Краваят има външна конфигурация на тороидален вихър, включително и с локални микровихри по повърхността му.

На тази основа следва, че удължената структура на първичния вихър, съставена от последователно долепени съосни тороидални вихри, образуват устойчиви тунели в небитейната среда. Това обстоятелство е признак за наличие на система за стабилизация на параметрите, поддържащи съществуването на тороидалните вихри.

Например в периода на ноща на Брама Вишну е изобразен легнал по диаметъра на навита в кръг змия [17-76]. Ако разглеждаме змията като модел на тороидален вихър, а Вишну като управляващата го система, то съчетанието им може да означава система за стабилизация на всеки тороидален вихър самостоятелно.

Съгласно Вишну Пурана в края на всеки макрокосмически цикъл „...гигантски вихър от спираловиден пламък се извива в атмосферата...” и настъпва тотален колапс [17-196]. Следователно първичният вихър може да разгражда и да изгражда макросистеми.

Небитейни аналози на първичния вихър

В небитие „Библиотеката с книга на живота...е огромна учебна зала с правоъгълна форма и книги подредени покрай стените, където много непознати души работят на бюра” [13-159].

Библиотеката съдържа три продълговати маси, разположени на еднаква дистанция една от друга по дължината на залата. Средната маса е разположена по оста на залата, точно срещу входа й [13-161].

Подобна е конфигурацията на първичния вихър, отворен за външната среда в краищата си по надлъжната си ос на въртене. Материалната среда обхваща периферията на вихъра, там където в библиотеката се помещават книгите. „Тези записи създават илюзията за книги със страници, а всъщност са пластове енергия, които вибрират и създават живи изображения на събитията” [13-172].

Следователно реалната структура на библиотеката е по-близка до структурата на първичния вихър, отколкото визуалната й проекция върху битейната структура на библиотека с книги.

Подобна е конфигурацията на „Типичната структура на мястото, където душите се срещат със Старейшините. Повечето хора виждат това просторно помещение като огромна ротонда с куполообразен таван. Душата влиза в нея от края на коридора или от вътрешния двор. Застава в центъра, а входът – зад нея, обикновено отляво. Старейшините сядат на дълга извита маса отсреща. В някои случаи масата е правоъгълна” [13-215].


1. Първичният вихър се формира като концентрирана енергия в ограничено пространство от небитейна среда под формата на вихър.

2. В резултат на интензивно взаимодействие между периферния слой на първичния вихър и обкръжаващата го среда се формира по повърхността му материална среда.

3. Повърхностната материална среда на първичния вихър има структурата на пяна.4. Формираната материална среда на първичния вихър е многослойна.

197


5. При определена периферна скорост на първичния вихър материалната му среда се разслоява на тороидални вихри по дължината на оста му.

6. Съществува вътрешно присъща система за стабилизация на тороидалните вихри, проявяваща се в някои типове транспортно-енергийни канали в небитие.


1. Альтшулер Г. Творчески методи в инженерната дейност. Алгоритъм за решаване на изобретателски задачи АРИЗ-85А, ЦС на НТС, С., 1985.

2. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна, Евразия – Абагар, С., 1992.3. Блаватска Е. Разбулената Изида, т.2, кн.1, Религия, Астрала, С., 1995.4. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Космогенезис, Астрала, С., 1993.5. Бушев М. Синергетика – хаос, ред, самоорганизация, Унив.изд.”Св. Климент Охридски”,

С., 1992.6. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993.7. Данчев Р., Данчев Ю. Поглед върху уникално земно пътешествие, Контакт’99, С., 1999.8. Данчев Р., Данчев Ю. Поглед върху структурата на предивремието, Контакт’2000, С.,

2000.9. Ламбаджиев Г.А. Първичният вихър, в. Феномен, №18, 2001.10. Лосев А.Ф. Бытие – Име – Космос, Мысль, М., 1993.11. Подолини Р. Нещото наречено нищо, Техника, С., 1988.12. Математиката повтаря природата, в. Мистерии на цивилизацията, №21, 2004.13. Нютън М. Следите на душите, Хермес, Пловдив, 2000.14.Сивов В. Преход във времето и пространството, В: Първи български конгрес по

перспективни и нестандартни пробеми, С., 1993.15.Соколевич З. Митология на черна Африка, Български художник, С., 1990.16.Сълков С. Теория за пространственото начало, В: Първи български конгрес по

перспективни и нестандартни пробеми, С., 1996.17. Уйлкинс У.Д. Митология на древна Индия, Аргес, Клуб-90, С., 1993.18. Форд К. Мир элементарных частиц, Мир, М., 1965.19. Хокинг С. Черни дупки и бебета Вселени, и други есета, Наука и изкуство, С., 1994.

Задвижване на вихров процес за формиране на битейна среда



Първичният вихър взаимодейства с обкръжаващата го среда чрез локални участъци от своята повърхност и управлява процесите чрез вибрации, които се излъчват по оста му. Притежава система за автоматично регулиране и управление.

198



Ключови думи: задвижване, вихър, битие, среда, еволюция, дух, капсула.

Въведение

Целта на статията е да се формира концепция за източника, който задвижва вихровия процес за преобразуване на небитейна в битейна среда.

Змията – модел на вихър

„Змията с фалосоподобната си форма олицетворява и мъжкото начало. Всички божества, които под формата на змия встъпват в любовни връзки с жени, са мъжки. […] Дионис е роден от Зевс – змия, но и самият той е имал облик на змия. Аполон – змия се съединява с дъщерята на Дриопс. От Зевс – змия и Персефона се ражда Сабазий. […] При мистерийте в негова чест змията се възприема като фалос и като самия бог. Жените прекарвали по дрехите си змия, което представлявало свещен брак с бога змия. […] Характерната черта на змея е неговата сексуалност и потентност” [7-125].

Следователно змията и нейното по-късно развитие – змеят, притежават възпроизвеждаща активност.

„Деметра се изобразява да държи змии, увити около житни класове, или кола с крилати змии, или кошница от която изпълзяват змии, а Персефона – със змии в косите” [7-103].

Колата с крилати змии е символ на задвижващата способност на обекти, представени като змии. Кошницата, от която изпълзяват змии, символизира капсула, от която изтича задвижващ поток. Змиите в косите символизират мисловно задвижване. Змиите увити около житни класове изразяват вихров процес, чието съдържание – сърцевина е плодоносно – клас и енергетично – житен клас, като енергийните му модули са много – семена.

„Митологичното значение на змията и дракона змей е тъждествено. Змеят произлиза от змия (смок), която не е видяна от човешко око през дълъг период от време (40, 100 години); поникват й крила и започва да лети” [7-109].

Следователно задвижващата способност на змията или змеят се предшества от период на изолацията му или капсулирането му.

„Съществува вярването, че когато змеят лети, свети. Познава се по силния вятър и по летящите искри. Според поверията змеят е огнен – явява се като светкавица, като огнена стрела, като огнено кросно, голямо червено кълбо или като бял облак” [7-111].

Летящите искри, с които се отъждествява змеят са израз на високата му енергетичност по отношение на заобикалящата го среда. Змеят се премества в пространството като сферичен енергиен квант.

„Змейовете пазят ветровете и дъждовете затворени в големи подземни пещери и ги пускат по свое желание. Така те регулират водния баланс и могат да предизвикат суша или наводнение” [7-113].

Енергията на змейовете се съхранява в здрави капсули. Тя служи за регулиране флуидните потоци, както и за отделяне от тях на отделни компоненти: „Змеят като вихрушка вдига девойката от хорото на Лазаров ден или на Великден” [7-116].

Освен змеят, с вихрушка се отъждествява и поведението на ламята [7-118], самодивата [7-148,149], вилата [7-154], менадите [7-160] и др.

Египетският бог Атум заплашва, че ще унищожи всичко, което е създал, при което земята отново ще стане водна стихия, а богът ще се превърне в змия [18-313].

199


„Шеша – в индуската митология означава хилядоглава змия....В края на всяка Калпа Шеша бълва отровен огън, който унищожава вселената” [2-383].

Пирамидата на маите, наречена „Пернатата змия” в Теотиуакан изглежда като стъпаловиден дворец. От някои стъпала се подават страховитите глави на „Пернатата змия”, които са подобни на глави на крокодили [6-216]. Това е храм на жертвоприношенията. Към него са се отправяли обречените с представата, че отиват в „Царството на най-висшата радост”, т.е. към „олтара”.

„Според „Хуи Мин Дзин” „зародишният мехур” е „драконовият дворец на дъното на морето. Той е „Царството на най-висшата радост” и „олтара, върху който са сътворени Съзнанието и Живота” [17-37].

Подобен модел на първичния вихър в гръцката митология е егидата на Зевс, т.е. неговият щит. Тя била изработена от кожата на козата Амалтея, кърмачката на малкия Зевс и била обвита от змии по краищата. В средата на щита е била закрепена главата на най-страшната горгона – Медуза [1-60].

Главите на змии, дракони или други хищни персонажи изразяват агресивното въздействие на първичния вихър върху средата, с която взаимодейства. Локалното им разпределение може да се дешифрира като символ, че взаимодействието на първичния вихър с обкръжаващата го среда протича в отделни пунктове по повърхността му, а не равномерно по нея.

По подобен начин атомите си взаимодействат преди всичко с електрони, разположени във външния електронен слой.

В Шримад Бхагаватам 11.34. е записано: „Богът...[…] бе като вятъра, който причинява триене между бамбуковите стъбла и от искрите лумва пожар” [19-76].

Ако вятърът е външно поле, а бамбуковите стъбла са аналози на първични вихри, то външното поле предизвиква триене между отделни пунктове на тези вихри. Подобен е процесът на триене между домени в материална структура под действието на магнитно поле, което променя своята ориентация, подобно на вятър.

Слънцето представлява въртяща се топка от плазма. От повърхността му изригват мощни потоци от частици, които създават магнитни бури на Земята и въздействат върху цялостното й поведение. Този пример илюстрира активното въздействие на първичен вихър върху пасивен обект.

Легенда разказва, че „Земята и водата били на каша. Господ отделил земята от водата, разтърсил земята за пъпа и водата се вляла в ниските места” [7-88].

„В мита за избиване на океана (бият го като мляко, за да получат амрита) Нараяна играе важна роля: той именно развърта планината Меру, която превръща морската вода в амрита. Според друг вариант Нараяна, преобразен като змея Ананта, сам служи за въже, което опасва Меру. Процесът на сливане на култовете към Нараяна и Вишну може а се проследи още в Нупанишадите...името на Нараяна е в съседство с името на Вишну; те още не са обединени, но вероятно вече ги съпоставят като въплащение на космическия принцип – Атмана” [4-284].

В друг аспект змията се казва Ананта, което означава „безкраен”, т.е. съществуващ преди да се формира последния цикъл на средата, в която функционира. „Ананта” означава „безкраен” – епитет на Шеша, световния морски змей, върху който спи Вишну [12-41]. Именно този прадух има достатъчно енергетичност за да развърти планината Меру, за да се превърне морската вода в амрита.

От тук следва, че вихровото движение на змията и е присъща характеристика, формирана в нейната предистория. Това означава, че вихровият процес е първичен.

Тъй като змията е олицетвоение на мъжкото оплодотворително начало, то следва, че вихровият процес е еволюционен инструмент за преход към по-високо ниво на организация на третираната с него среда.

200


Когато питието на безсмъртието било приготвено Вишну „...не само лишил излъганите демони от скъпоценната течност, но решително подкрепил боговете в последната им битка със силите на злото […] В този критичен момент на сцената се появява Шива, за да обясни на боговете и на демоните фаталната грешка: „Вместо питието на безсмъртието ние направихме питието на унищожението, най-силната отрова, която заплашва да унищожи целия свят и която казва: „Изпийте ме или аз ще ви погълна!” […] И казал тогава властелинът на света: „Ще изпия отровата и ще ви избавя от болести и страх”. […] Отровата не му причинила особена вреда...” [13-76,77].

Този митологичен разказ илюстрира двупосочният ефект, който може да предизвика първичният вихър – градивен или разрушителен – както и възможността той да бъде регулиран.

В Книга на мъртвите, глава 84 е записано: „О, вие, древни божества! О, вие, духове от древността, на ритмите космически владетели!”

[8-141].От този стих следва, че управлението на вибрациите е основно свойство на древните

божества, т.е. на древните духове. Разглеждани като относително монолитни системи, те представляват модели на първичния вихър.

„Средата, в която възникват вихровите въртения, според...проф.Лодж...представлява „съвършено еднородно, несвиващо се, непрекъснато тяло, неспособно да се разложи на прости елементи или атоми...” [2-241].

Проекции на първичия вихър в битие

Вихровият поток излъчва енергия в обкръжаващата го среда. Електродвигателят чрез ротора си разпространява въртящо се електромагнитно поле, вентилаторът премества газовата среда, в която е поставен, витлото на самолета го изтласква по посока на движението му, витлото на кораба го премества в течна среда и т.н.

Според Фън шуй пространството около витките на спирални стълби привличат парите и ги излъчва навън, като нарушава равновесието на дома [3-101].

Древните предания твърдят, че първичните атоми представляват „пустота” в субстанция, която е запълнена с енергия от Логоса. Тази енергия пробива Пракосмическата Субстанция чрез вихрово движение, протичащо с невъобразима скорост, като „Мисъл-енергията на Логоса се забива в лъченосно вещество и с въртеливо движение създава Центрове на Сили, около които нараства Космическата Материя” [16-22,26].

Тази концепция утвърждава, че елементарната градивна структура на материята е вихър от праенергия, който обвива част от пространството, разглеждано като пустотата, т.е. небитейна среда. Следователно първичният вихър е изграден от материална обвивка, която затваря в себе си небитейна среда. Капсула с небитие – ето градивната субстанция на материята. „...Уединението...е самото начало на света” [15-61].

Научната формулировка на тази динамична структура е следната:„Вихрите на средата „праматерията” образуват затворена енергийна система – ВЕЩЕСТВО

– способно при определени условия към взаимопревръщане в нематериални процеси. Сферичният вихър на средата включва в себе си затворено пространство, в което се всмуква

обкръжаващата го среда през полюсите – оси на въртене. От подобни елементари „тухлички” се формира веществото” [9-17,18].

Земята се върти около оста си равномерно подобно на вихров процес. Заобиколена е от наелектризирани слоеве, които не позволяват космонавтите да напускат Земята освен през полюсите.

Освен това „...над Антрактида се намира зона вход – изход към други светове – и чрез нея душите идват на земята” [11-132].

201


„Южният полюс е ориентиран към миналото. […] Северният полюс е ориентиран към бъдещето...” [11-166].

Когато магмените образувания се навиват под формата на спирала или като система от пръстеновидни структури, то те започват да променят пространствено – времевите характеристики” [11-71].

„...Слънчевата система е разположена в област от разреден газ, но по формата си тя не прилича на балон, а по-скоро на комин” [14-9].

На същия принцип протича центрофугалното редене чрез подаване на нишка към вътрешната повърхнина на вертикалния цилиндър на центрофуга. Установено е, че центрофугалното предене е със значително по-ниски разходи на енергия, отколкото ринговото предене, т.е. чрез подаване на нишката по външната периферия на преждевото тяло [10-4].

По аналогичен начин след изпридане на нишка, тя може да бъде извлечена от преждевото тяло в центрофугата чрез отвиването й от вътрешния цилиндричен слой на преждевото тяло или чрез пренавиване на нишката вътре в центрофугата върху шпул, монтиран осево към преждевото тяло [10-5].

Този физически модел илюстрира енергетичната целесъобразност, простота на протичане и повишена надеждност на реализация на осевия енергообмен между първичен вихър и обкръжаваща го среда в сравнение с взаимодействието му чрез външната му повърхност.

В този смисъл символите за агресивно взаимодействие със средата чрез външната повърхност на вихъра може да се разглеждат като израз на негативно отношение към директна комуникация с обекти от външната среда.

Известно е, че атомите си взаимодействат преди всичко посредством част от електроните си, разположени във външния им електронен слой. Това е израз на ограничено и локализирано взаимодействие на атомите.

„Селянин вървял сред нивата си с вила на рамо. Ударил го гръм, който усукъл на тирбушон четирите зъба на вилата. Човекът останал невредим” [5-2].

Следователно при взаимодействие между относително успоредни електрически потоци се формира вихров поток с голяма мощност. На тази основа може да се предположи, че първичният вихър е формиран в резултат на възникване на линеаризирани потоци в средата на небитие. Подобни потоци могат да се формират като изравнителен процес между области в небитие, в които е възникнало съществено различие в структурите им.


1. Змеят и змията са символи на еволюционно стимулиращ дух. 2. Този дух има значително по-висока енергетичност от тази на обкръжаващата го

небитейна среда и в зародиша си е затворен в капсула.3. Еволюционно стимулиращият дух излиза от капсула, формира целесъобразно

насочена струя и се превръща във вихър, задвижващ небитейната среда, която преобразува в битейна.

4. Първичният вихър взаимодейства с обкръжаващата го среда чрез локални участъци от своята повърхност и управлява процесите чрез вибрации, които се излъчват по оста му.

5. От извод 4 следва, че първичният вихър притежава система за автоматично регулиране и управление.


1. Батаклиев Г. Антична митология, Справочник, Петер Берон, С., 1992.2. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.2, Космогенезис, Астрала, В.Търново, 1994.

202


3. Бон С. Фън Шуй (120 златни правила), Икон-М ООД & Илиян-78 ЕООД, 2003.4. Бонгард-Левин Г.М. Древноиндйска цивилизация. Философия, Наука, Религия; Наука и

изкуство, С., 1982.5. Вила гръмоотвод, Мистерии на цивилизацията, №32, 2003.6. Герасимов Б. Кукулкан слиза от небето, Наука и изкуство, С., 1989.7. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993.8. Книга на мъртвите на древните египтяни, Хелиопол, С., 1994.9. Коровяков Н.И. Структура качественного анализа движения в пространстве: 1677-1975,

SCIRRIO, София-Москва, 1992.10. Кьосев Й.К. Машини и съоръжения за лека промишленост, автореферат за д-р, С., 2002.11. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч. 3, Астросфера, Варна, 1997.12. Напърт Д. Индийска митология, Абагард Холдинг, С., 1994.13. Парнов Е. Боговете на лотоса, Народна култура, С., 1983.14. Петков С. Слънчевата система е комин за космически газ, в. Мистерии на цивилизацията,

№24, 2003.15. Рендъл П. Чакрите, Хемус, С., 1992.16. Стульгинскис С.А. Космические легенды Востока, Сфера, М., 1992.17. Тайната на златното цвете, Евразия – Абагар, Плевен, 1993.18. Францев Ю.П. У истоков религии и свободомыслия, М., 1959.19. Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада. Шримад Бхагаватам, Песен първа

– част I, Бхактиведанта Бук тръст, Тверский полиграфический комбинат, 1991.

Ориентация на оста на въртене на първичен вихър



Чрез промяна на ориентацията на оста на въртене на система от първични вихри може да се управлява принадлежността им към битие или към небитие. По този начин може да се пренася съответния обект от едно в друго измерение.

Ключови думи: първичен вихър, ос, въртене, ориентация, управление, битие, небитие.

Въведение

Целта на статията е да се илюстрира възможността за промяна на ориентацията на въртене на първичен вихър и да се формализира физическия смисъл от тази промяна.

203



Лява приоритетна посока на въртене на проекциите на първичния вихър в битие

Установено е, че на голяма височина над повърхността на Земята въздушните маси се придвижват по паралелите на планетата под формата на пет течения Джеф стрийм. Те са разположени на приблизително равни разстояния в интервала между двата полюса. Преместването на въздушните потоци Джеф стрийм е в посока от запад към изток.

Теченията на водния поток в океаните образуват пръстен с посока от запад към изток.Посоката запад – изток съответства на посоката на въртене на Земята около собствената си

ос.Торнадото се върти по посока обратна на нормалното движение на часовниковата стрелка.

Дясна приоритетна посока на първичния вихър в небитие

Професор доктор на философските науки Анатолий Лукянов е разшифровал древна числова матрица от спиралата „И цзин” по система „Дракон”. Тази матрица е представена от две числови редици: 1-3-7-9 и 2-4-6-8. Лукянов установява, че те „...образуват две обхващащи се една друга витки...Началото на мъжката витка 1 и началото на женската витка 2 заемат противоположни генетични позиции” [7-68], както е посочено на фиг.1.

Фиг.1. Числова схема на Ин-Ян взаимодействие

Фундаменталното значение на системата Ин-Ян за опсиване на полярната структура на процесите в битие и в небитие ни дава основание да разглеждаме схемата на фиг.1 като илюстрация на въртене на първичен вихър.

Едно от типичните качества на древнокитайския мистичен дракон е да бълва пламъци, в които се намират перли [9-64]. В този смисъл всяка цифра от фиг.1 може да се разглежда като

204


цифрово означение на позициите на перли, които се изхвърлят от устата на дракона като вихрушка.

Тази парадигма е в съответствие с текста в Станса V: „Първосъздадените седем, изначалните седем дихания на дракона на мъдростта на свои ред

пораждат със своето свещено кръгово-спирално дихание огнен вихър” [2-157].Вихърът, изобразен на фиг.1 се върти по нормална посока на въртене на часовниковата

стрелка.

Дясна и лява посока на въртене на първичния вихър

В Тайттирия-упанишада II, V, 1 пише:„...За него радостта наистина е глава, удоволствието е дясната страна, веселието е лявата,

блаженството е Аз-ът [т.е. туловището], Брахман е опашката, която стабилизира” [1-531].От този цитат следва, че лявата и дясна ориентация имат специално значение дори и за

абсолютния бог. От това се налага извода, че ориентацията е древна небитейна или пранебитейна характеристика на средата.

Според митологията на африканското племе фали в началото на света били яйцето на Костенурката и яйцето на Жабата. „Яйцето на костенурката било мъжко и се въртяло в кръг наляво. Яйцето на Жабата било женско и се въртяло в кръг надясно. […]…Когато яйцата се ударили, докато се въртели под небесната полусфера, от счупените черупки излезли четири вида животни и растенията амарант и папая. Небето се разделило от земята. Земята се образувала от счупените, все още въртящи се черупки на яйцата” [8-135].

В поглед към Южния полюс в посоката на движение на часовниковата стрелка, т.е. от запад на изток прелита далеч около Антарктида странстващият албатрос. В обратна посока – от изток на запад (обратна на нормалното движение на часовниковата стрелка) мигрират по периферията на Антарктида императорските пингвини и пингвините Адели.

„При лекуване на болния, колушарите играят в лява посока, а при свестяване на припадналия член на тяхната дружина обратно – надясно. Не е трудна да се допусне, че с лявото движение, което има сакрален характер, се установява връзката с отвъдния свят, а дясното движение, носещо смисъла на живота, здраве, има за цел връщането в този свят” [3-162].

В техниката нормално се използва дясна резба и много рядко – по изключение при специални случаи – лява.

Това е признак, че дясното въртене е енергизиращо, а лявото – енергоизлъчващо. Енергизирането е извличане на енергия от ниски, включително и от небитейни нива на организация. Излъчването на енергия е прехода й към ниски, включително и към небитейни нива на организация.

На базата на предназначението на първичния вихър да формира материална структура следва, че в общия случай той е необходимо да усвои енергия от небитейната среда, т.е. да притежава дясно въртене (фиг.1). В частност вихърът може да обърне посоката на въртенето си при отдаване на енергия в небитейна среда.

По принцип преходът от дясно в ляво ориентирано движение и обратното е свързано с преход през етап на преустановяване на въртенето. Спрелият да се върти вихър не е вихър. Покоят е разрушителен за вихъра. Спрелият да се върти вихър не се саморазвърта в обратна посока от самосебе си. Следователно преходът от една в друга посока на въртене се осъществява без да се спира въртенето му. Това може да се осъществи като се промени ориентацията на оста на вихъра.

Известен е психологически експеримент за повдигане на тежък човек чрез показалците на четирима мъже. При нормална организация това не може да се осъществи в общия случай. Установено е, че ако тези хора положат последователно върху главата на повдигания дланите на десните си ръце по посока обратна на движението на часовниковата стрелка, а след това и левите си длани в същия ред, след което се концентрират 30 сек върху мисълта, че тежестта на

205


повдигания от тях човек е намаляла, то след като оттеглят последователно първо левите си ръце по посока на часовниковата стрелка, а след това и десните си ръце, с лекота могат да повдигнат седналия човек само с осем показалци, поставени под мишниците и коленете му [4-205].

Следователно формирането на лявоориентирано въртящо се биополе, а след това на дясноориентирано (по посока на часовниковата стрелка) биополе, насочено към аурата на човека по оста му създава частичен ефект на левитация.

Когато оста на вихъра е перпендикулярна на оста на преобладаващото количество вихри в конкретна среда, вихърът не поема и не отдава енергия, т.е. има поведение на спрял вихър. Ако посоката на въртене на вихъра съвпада с посоката на въртене на заобикалящите го вихри, то на базата на синергетичния ефект от синхронизиране на техните движения възниква усвояване на допълнителна енергия от вихъра. В случай, че посоката на вихъра е противоположна на посоката на въртене на заобикалящите го вихри, то от противопоставянето им възниква изтичане на част от енергията му към тях.

„Максималният ъгъл на наклона на оста на въртене на сферичния вихър към повърхността на тялото е 45о.

...Цикличното изменение на ориентацията на оста на въртене на сферичните вихри на общ ъгъл 90о се възприема като променлив електрически ток” [5-17,18].

На тази основа може да запишем:

(1) ,

Където Ео – количество обменена енергия между първичен вихър и обкръжаващата го среда,

ЕА – амплитуда на Ео, φ – ъгъл на завъртане на оста на първичния вихър по отношение на ориентацията

на преобладаващата част от заобикалящите го вихри.

Ако 0 < φ < 0,5π или 1,5π < φ < 2π, то Ео > 0, т.е. първичният вихър получава енергия от обкръжаващата го среда.

Ако φ = 0,5π или φ = 1,5π, то Ео = 0, т.е. няма енергообмен между първичен вихър и обкръжаващата го среда или съществува баланс между постъпваща и отдавана енергия.

Ако 0,5π < φ < 1,5π, то Ео < 0, т.е. първичният вихър отдава енергия на обкръжаващата го среда.

Ако φ = π, то Ео = - ЕА, т.е. първичният вихър отдава максимално количество енергия на обкръжаващата го среда.

Ако φ = 0 или φ = 2π, то Ео = ЕА, т.е. първичният вихър получава максимално количество енергия от обкръжаващата го среда.

Стигнахме до извода, че първичният вихър притежава система за автоматично регулиране и управление [6-201].

Равенство (1) описва законът, по който може да се осъществи това управление в зависимост от предназначението на преориентацията на единичен първичен вихър или на система от първични вихри.

В общия случай известните ни проекции на първичния вихър в битие се стремят към запазване на първоначалната си посока на въртене: снаряда, патрона, пумпала, вихрушката, тайфуна, смерча, циклона, но при някои електродвигатели е възможно да се обърне лесно посоката на въртене на ротора им.


206


1. Първичният вихър може да променя ориентацията си на въртене по отношение на ориентацията на въртене на заобикалящите го вихри.

2. От извод 1 следва, че синхронното поведение на система от първични вихри, принадлежащи към структурата на конкретен обект, може да му придават свойства, които са свързани приоритетно с битие или с небитие.

3. От извод 2 следва, че управлението на система от вихри е средство за управление прехода на обекта, към който принадлежат, от битие в небитие или обратно.


1. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна, Евразия – Абагар, Плевен, 1992.2. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Космогенезис, Астрала, С., 1993.3. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993.4. Герасимов Б. Кукулкан слиза от небето, Наука и изкуство, С., 1989.5. Коровяков Н.И. Структура качественого анализа движения в пространстве: 1677-1975,

SCIRRIO, София-Москва, 1992.6. Ламбаджиев Г.А. Задвижване на вихров процес за формиране на битейна среда,

Изследовател, т. 4, 2004.7. Лукьянов А.Е. Истоки Дао. Древнокитайский миф, Инсан, М., 1992.8. Соколевич З. Митология на черна Африка, Български художник, С., 1990.9. Уолтърс Д. Китайска митология, Абагар Холдинг, С., 1995.

Семиотични проекции на първичния вихър



Първичният вихър притежава буквено-цифрови и графични семиотични проекции в древно и модерно познание. Средата на битие, небитие, пранебитие и т.н. е изградена от елементарни вихрови структури.

Ключови думи: вихър, първичен, семиотика, битие, небитие, пранебитие.

Въведение

Целта на статията е да се представят някои семиотични проекции на първичния вихър в древно и модерно познание като системно свързани компоненти.

207



Първичен вихър и символи

Зодия „Овен” обикновено се поставя в началото на поредица от 12 зодиакални знаци. Това обстоятелство може да се разглежда като символ на главното отличително свойство на овена – упоритостта му и на главната му отличителна характеристика на неговата конфигурация – завитите му рога. Те са спирален символ на завихреност.

„...Овенът е смятан за символ на плодовитостта” [13-173], т.е. характеризира стартовия модел в циклите на развитие. Това се съчетава с упоритостта на овена – също стартова еволюционна характеристика. Енергетичността му в стартовия етап се представя чрез вписването на образа на главата на овен в слънчев диск. По този начин се символизира богът на слънцето [13-7].

В допълнение към тези характеристики е представата, че слънцето е имало вретеновидна форма.

„Най-важните изображения на дневното слънце са сутрин – бръмбар, на обяд – слънчев диск..., вечер – овен” [13-173].

Тази символика според нас представя три фази от развитито на веществения свят:1) Първичен вихър, който е изпълнен с енергия за развитие, 2) Звезда – върхова форма на доразвитие на първичния вихър във веществения свят,3) Първичен вихър, който е изчерпал енергийния си потенциал за развитие, но съдържа

потенциала за формиране на следващ еволюционен цикъл.

Цайс достига до извода, че както хермополската космогония, изградена от древноегипетски представи, така и библейската космогония са изградени от четири компоненти:

1. Водна бездна, воден хаос.2. Витаещ над всичко въздух.3. Сътворение на светлината.4. Поява на суша от бездната [8-343].

Тези компоненти описват съответни еволюционни етапи в развитието на небитейна среда:1. Небитейна среда.2. Възникване на първичен вихър.3. Излъчване на енергия. 4. Възникване на материя.

Установено е, че душата на човека след излизането й от тялото му под формата на дух има възможност да осъществи движения подобно на вихър.

„В Източна България се вярва, че във вихрушката са душите на умрелите. […] Единично в Северозападна България е регистрирано поверие, че вихрушката е душа на „не по реда си” починал човек” [7-155].

Според представите на унгарските буряти човек умира на три етапа. В края на първия етап се превръща в дух. В края на втория – става вихър, който може да влезе в къща като нечист Дух. В края на третия етап – изчезва напълно [21-50]. „Духът...представлява вълново явление... ” [16-58].

Вилите и вампирите могат да се носят във въздуха като вихри [18-99].В резултат на експериментално психопатично връщане в миналото Реймон Реан установява,

че първото му прераждане е под формата на вихър, който той илюстрира така, както е показано на фиг. 1. [19-187].

208


Фиг.1. Схема на първичен вихър, формиращ душата на човека, съгласно Р. Реан

Монро възприема преходите на душата му от едно към друго ниво на организация в небитие като вихрови процеси:

„...Кълбенцата енергия са си отишли...нищо, сега, само спираловидна маса енергия, движеща се навън...движеща се навътре малко по малко ... като изплуване срещу течението...

....Спиралата става все по-стегната, стегната...стесняваща се, много тясна... напрежението на тока е по-силно... трудно е да се движа срещу ... но все още се движа... точно срещу мен е центъра на вихъра... твърде е малък, не мога да мина през него... концентрирана енергия... скачай... пак скачай...” [15-176,177]. Монро описва три последователни скока в центровете на вихри, подобни на все по-огромни вълни. Следователно първичният вихър съществува като структура, регулираща процесите в небитие.

„Танцът, извършван от Давид около ковчега е бил „въртене”, което, както казват, е било предписано от амазонките за Мистерийте. Също такъв е бил танцът на дъщерите Соломски (Библия)” [3-65].

Подобни са българските хора. Въртенето е популярно в танците на девойки. В чест на Кришна „...девойките – науч на храмовете все още извършват „кръговия танц”;

като при това той се явява Слънчев Бог, а те планетите, така както са ги символизирали гопите” [4-24].

В индивидуално изпълнение е известен шаманския танц на въртене около оста на човека с разперени ръце.

В един от коментарийте на Езотеричната Доктрина се казва:„Стволът АШВАТХА [дървото на Живота и Битието, ЖЕЗЪЛ на Кадуцей] расте и слиза

при всяко Начало [всяка нова Манватара] от двете тъмни крила на Лебеда [ХАНСА] на Живота. Двата Змея, вечно съществуващият и неговата илюзия [Дух и Материя], чийто две глави растат от една глава между крилете, се спускат надолу по стълба, преплетени в тясна прегръдка. Двете опашки се съединяват на Земята [проявената Вселена] в една и това е великата илюзия, О, Ланду!” [2-320].

Символът представлява стилизирана, разперила крила птица, чиято глава се подава от по-дебелия край на леко конусен прът. Около пръта се преплитът симетрично като синусоиди телата на две змии, които са насочили главите си към излитащата птица.

Този символ е аналог на относително бавно въртящата се ос на вихър, около която се усукват вихри, стремящи се да докоснат излизащата по оста на вихъра енергия, но никога не успяващи да я достигнат. Тя си остава винаги жизнена.

По подобен начин е безопасно за космонавтите да излизат от атмосферата на Земята или да навлизат в нея през полюсите, тъй като над полюсите на Земята има отвори в двете обвивки от заредени частици, които са разположени на голяма височина над земната повърхност.

209


Джапа медитацията включва последователно прехвърляне с палеца и средния пръст на дясната ръка едно от 108-те зърна, нанизани на връв, която се свързва в странично 109-то зърно. При всяко зърно се прави пауза, в която се казва на глас маха-мантра: Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна, Кршна, Харе, Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама, Рама, Харе, Харе.

След затваряне на цикъла от 108 зърна (мантри) започва мантруването при обратно отброяване на зърната. После цикълът се реверсира отново и т.н. [22-471].

На базата на индивидуалните характеристики разглеждаме Рама като символ на първична, а Кршна като символ на вторична материя, в процеса на еволюцията си. Понятието Харе се разглежда като форма на енергия. На тази основа мантра Кршна или маха-мантра според нас представлява запис на еволюционните процеси от енергия в материя, от един вид материя в по-високо организирана материя и от един вид енергия в по-високо организирана енергия [9-6].

Ако съчетаем този модел с процедурата на джапа медитацията, то следва, че тя символично изразява еволюционен и регресионен процес, които следват един след друг като непрекъснат колебателен процес, в който участват въртящи се около оста си зърна, т.е. модели на първични вихри.

Буквено-цифрови семиотични проекции на първичния вихър

Лаоцзъй пише в „Дао де цзин”: „Земята следва Небето,Небето следва Дао, Дао следва цзъй жань (естественост)” [12-103].Дао се състои от двойка противоположности [там].Китайският знак за Дао е съставен от знака за „глава” и знака за „ходене, вървене”. Вилхем

превежда Дао като „Смисъл”. Други го превеждат като „Път”, „Провидение” или „Бог”, [6-34].Поредните номера от кирилицата на буквите в ДАО са 5, 1, 15. Те образуват числото 5115,

което е симетрично: единиците формират центъра, а петиците – периферията му:

!1! ДАО ≡ 5115.

Дао се разглежда като „кръгообразно движение и съсредоточие” [6-35].В библейски аспект змията е представена като спирално увита около дървото на

познанието, съблазнявайки Ева.„В средновековните текстове змията се нарича краса. Според тях тя изгубила това име,

когато съблазнила Ева. Тогава и била прокълната да пълзи на червото си” [7-104].Ако имената КРАСА и ЕВА ги представим чрез поредните номера на буквите им в

кирилицата, то ще получим:

!2! КРАСА ≡ 11171181 = 10110,

!3! ЕВА ≡ 631 = 10.

Съществува сходство между трансформираната числова структура на КРАСА = 10110, и ДАО = 5115. И двете числови структури са симетрични. В центъра на ДАО са позиционирани две единици, а в центъра на КРАСА – една.

На базата на този признак може да присвоим на КРАСА „кръгообразното движение и съсредоточие” присъщо на ДАО. Змията КРАСА има вретеновидно тяло, което може да извърши

210


подобно движение. В този смисъл вретеновидното тяло на змията се проявява като физически модел на първичния вихър.

ЕВА = 10 изгражда периферията на КРАСА = 10110. В периферията на първичния вихър е формирана материална обвивка. Съответно ЕВА е битейна (т.е. матеириална) система.

Съпоставките между !1!, !2! и !3! демонстрират семантично и семиотично съответствие между базови представи, свързани с първичния вихър.

В английския език с думата bugle (бююгъл) се означава ловджийски рог, сигнална тръба, продълговато мънисто. И трите обекта се характеризират с основните признаци на първичния вихър: спираловидност на ловджийския рог, завитост на сигналната тръба, излъчване по оста й на струя, вихър с продълговата овална форма като мънисто.

Тези признаци са предпоставки да потърсим и други характеристики на първичния вихър, зашифровани в същата английска дума. За целта ще използваме нейната буквена проекция върху българската азбука кирилица от края на XX и началото на XХI век, която и в други изследвания се е оказала ключ за разшифроване на древно знание.

На тази методологична основа записваме думата „bugle” с български букви като „бугле” и определяме поредните им номера в кирилицата: 2, 20, 4, 12, 6. Всички номера са четни. На тази основа редицата може да се трансформира в 1, 10, 2, 6, 3. Тя може да се разглежда като поредица от амплитуди по оста на първичния вихър (фиг.2). Подобно относително плавно изменение на диаметъра на надлъжна структура се проявява във веригите на ДНК.

От поредицата числа 2, 20, 4, 12, 6 числата 2 и 20, както и числата 4, 12 и 6 образуват сума от 22, т.е. редицата се трансформира във вида 2222. Този израз може да се интерпретира като числов символ на трансформиране на първичния вихър (фиг.2) в тръбна конфигурация (фиг.3).

Общата сума от цифрите на редицата 2, 20, 4, 12, 6 е 8. Осмата буква в българската азбука е 3. Тя свързана заедно с огледалния си образ формират знака на цифра 8. Това е признак, че конфигурацията на цифра 8 трябва да се разглежда по вертикалната й ос на симетрия. Пренесено към надлъжното сечение на първичния вихър, това означава схема на разделящ се на две първичен вихър (фиг.4).

22-та буква в българската азбука е Х. Числовата поредица 22 – 22 може да се трансформира в символ ХХ. Той има надлъжна ос на симетрия и може да се разглежда като надлъжен разрез на първичен вихър с отворени в краищата му конусни вихри (фиг.5).

Конфигурацията на първичния вихър в най-общ вид (фиг.2) може да се трансформира в цилиндър (фиг.3) или в разделящи се вихри (фиг.4). В частност от цилиндричната конфигурация (фиг.3) може да се формира централно изпъкнала форма (фиг.5) или раздвояване (фиг.2).

211


Фиг.2...5. Конфигурации на първичен вихър.

Графична семиотика на първичния вихър

Свещеният бръмбар скарабей е представен от древните египтяни като антрацитно черен. Обожествен е под името Хепри, т.е. „възникналият от земята”. Отъждествяван е с бога на сътворението Атум. Скарабей се счита за форма на бога на слънцето. „Египтяните вярвали, че както бръмбърът бута пред себе си торно топче, така Хепри търкаля слънчевото кълбо по небитието” [13-172].

Търкалянето на торното, т.е. енергийното топче, аналог на ротиращо слънчево кълбо е модел на сферичен вихър. Бръмбърът на практика често му се случва да се претърколи, преодолявайки различни препятствия по своя път. Връзката между въртенето на топче и бръмбър може да се изрази чрез схемата на фиг.4. Това е физически модел на два съосно свързани първични вихъра с различна ъглова скорост.

Според инж. Кръстьо Минев първичната енергия има форма на два съосни конусни вихри, които са свързани с тясната си по диаметър част и се въртят в противоположни посоки [14-216, 217].

Проектирано към схемата на фиг.4 това означава, че съосно свързаните вихри се въртят в противоположни посоки. Такова съчетание на поведението им е неустойчиво и предполага разкъсване на връзката помежду им.

Сферичната форма на първичния вихър е относително устойчивата му конфигурация. Подобно е движението на звезди и планети около оста им. Космологичен мит на племето пипили разказва, че „...земята се въртяла в пространството, бръмчейки в тишината” [20-13].

Сферичната форма на вихъра му обезпечава минимална контактна повърхност с обкръжаващата го среда за единица от неговия обем. По този начин тялото на вихъра е в състояние да излъчва минимално количество енергия в обкръжаващата го среда. Същевременно той притежава максимална периферна скорост в най-изпъкналата му част. Това обстоятелство интензифицира контакта му с обкръжаващата го среда и го принуждава да намали диаметъра си. В резултат се увеличава диаметъра на останалата част от структурата му и повишава ъгловата скорост на въртенето около оста му (фиг.2). Стремежът към изравняване на степента на взаимодействие с обкръжаващата го среда го привежда към изравняване на диаметрите му по цялото протежение на вретеното (фиг.3). Подобна цилиндрична форма, гъвкаво извиваща се като шлаух, притежава тръбната връзка между битие и небитие, предназначена за транспортиране на души между тези макроеволюционни нива на средата [10-233]. В краищата на всяка тръбна система към битие е насочено конусовидно разширение [11-244] подобно на осевата отвореност на първичен вихър, изобразен на фиг.5. Последователната връзка между пространства, обхванати от първичен вихър (фиг.2) съответства на камерната структура на небитие.

Например пациент с хибридна душа разказва, че е преминал през три измерения, докато стигне в нашето. Всяко измерение се възприема като сфера. „Всяка от тези сфери е свързана със следващата като във верига” [17-357].

„Всички автори са на едно мнение, че невидимите светове са сфери, взаимно свързани и взаимно проникващи една в друга, 7 или 10 на брой, включително физическата или материалната сфера...” [5-39].


1. Първичният вихър притежава символни, буквено-цифрови и графични семиотични проекции в древно и модерно познание.

212


2. Първичният вихър има проекции в небитие. 3. От извод 2 следва, че първичният вихър е по-древен от небитие.4. На базата на извод 3 може да се предположи, че всяка макроеволюционна среда като

битие, небитие, пранебитие и т.н. е изградена от елементарни вихрови структури.


1. Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет, U.S.A., (1991).2. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.2, Космогенезис, Астрала, В. Търново, 1994.3. Блаватска Е. Разбулената Изида, т.2, кн.1, Религия, Астрала, С., 1995.4. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Езотерика, Астрала, В. Търново, 1996.5. Везнева М. По спиралата на еволюцията, Откровение, С., 1995.6. Вилхем Р. Тайната на златното цвете. Китайска книга за живота, Евразия-Абагар, Плевен,

1993.7. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993.8. Коростовцев М. Религията на древен Египет, Шамбала, С., 1995.9. Ламбаджиев Г. Мантра Кришна – формула на предисторията, в. Феномен, №37, 1994.10. Ламбаджиев Г. Конфигурация на тунели в небитие, Изследовател, т. 4, 2004.11. Ламбаджиев Г. Всмукател на души към небитие, Изследовател, т. 4, 2004.12. Лукьянов А.Е. Истоки Дао. Древнокитайский миф, Инсан, М., 1992.13.Луркер М. Богове и символи в древния Египет, Енциклопедически справочник,

Гуторанов, Ловеч, 1995.14. Минев К., Цветкова Л. Цветовете във Фенг Шуй. Контакт’99, С., 1999.15. Монро Р. Безкрайно пътуване, ч.3, Гуторанов и син, Ловеч, 1994.16. Мургов И. Хора и явления, за които малко знаем, Земиздат, С., 1992.17. Нютън М. Следите на душите, Хермес, Пловдив, 2000.18. Панчовски И.Г. Пантеонът на древните славяни и митологията им, Булвест-2000, С.,

1993.19. Реан Р. Психологията: наука за духа. Мириам, С., 1999.20. Фейхоо С. Американска митология, Отечество, С., 1994.21. Хангалов М.Н. Собр. Сочинения, т.3, Улан – Удэ, 1958.22. Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада. Шримад Бхагаватам, Песен първа


Еволюционно развитие на ротор на ел. двигател и на първичен вихър



Цикличността в развитието на ротор на ел. двигател и на първичен вихър се проявява по отношение на: структурни промени, смяна на ориентацията на оста на въртене и промяната на количеството на модулите им. В процеса на развитието им намалява степента на енергийните им загуби в обкръжаващата ги среда.

213



Ключови думи: ел. двигател, ротор, първичен вихър, развитие, структура, цикличност.

Въведение

Целта на статията е да се определят основните фази от еволюционното развитие на първичния вихър като се сравняват с етапите на конструктивно развитие на ротора на ел.двигател.

Развитие на първичния вихър като ротационна структура

Ускореното развитие на първичния вихър може да се осъществи чрез удължаването му. По този начин се намалява диаметъра му и се увеличава ъгловата скорост на въртенето му. Съответно се увеличава периферната му скорост. Това е предпоставка за ускореното му взаимодействие с обкръжаващата го среда. В резултат на това взаимодействие удължената му повърхнина е предразположена в по-висока степен към трансформиране в битейна структура – материя. Този процес се явява продължение на стартовото формообразуване на материална черупка върху външната повърхнина на първичния вихър. В процеса на удължаване на тази повърхнина тя изтънява и създава допълнителни предпоставки за формиране на нови слоеве от материална структура. Намаляването на диаметъра на първичния вихър в процеса на развитието му увеличава относителния дял на новообразуваната материална структура по отношение на първоначалната структура – небитейна среда, от която е формиран вихъра.

В граничен случай на своето развитие първичния вихър се превръща в тънко, гъвкаво вретено, чиято сърцевина е изградена от небитейна среда, а останалата част е уплътнена от материална среда.

Удължаването на първичния вихър в процеса на еволюционното му развитие е аналогично на удължаването на всмукателя на души в процеса на развитието му. Конфигурацията на това развитие има за аналози трансформациите на външните повърхнини на пирамида, кубе и пагода в минаре.

Първичният вихър стартира от яйцевидна форма, която се удължава във вретено. По аналогичен начин се развива формата на ротационния елемент в търкалящите се лагери: сачма (сфера), ролка (цилиндър), пресечен конус, иглена ролка (удължен цилиндър с малък диаметър).

Енергетичният аспект на еволюционно развитие на първичния вихър е свързан с удължаването на неговата конфигурация.

Информационният аспект на еволюционно развитие на първичния вихър е свързан със скъсяване на оста му. Например: ролка на магнетофонна лента, грамофонна плоча, дискета, диск за компютър са информационно акумулиращи технически средства със спирална траектория на запис и прочит на съхранената в тях информация.

Монетата (в общия случай с форма на диск) представлява веществен символ на информация за финансова ценност (енергетичност).

В геометрията точката може да изразява линия, разглеждана фронтално по оста й.В техническото чертане осите и валовете може да се изобразят чрез кръгче, ако са

разглеждани фронтално по оста им.В схемите за автоматизация пункт, който е обект на оборудване с технически средства за

автоматизация, се нарича точка и се означава с кръгче със символи, вписани в него над и под дробна черта. В по-развитите в технологично отношение страни стандартите удължават хоризонтално кръгчето като успоредни линии, свързани с полуокръжности. В този случай надписът в овалния знак е разположен над и под надлъжната му осева черта. Този символ

214


изглежда подобно на монета, погледната отстрани и също като нея има информационно предназначение (най-често за управление на енергийни процеси).

Сходството между схемите на развитие на строителни покривни конструкции и автономни мобилни контактни елементи за лагери е израз на сходството между схемите на развитие на всмукател на души и първичен вихър. В този смисъл геометрично всмукателят на души може да се разглежда като отворен или като прерязан напречно на оста му първичен вихър.

В смукателя навлизат автономни души. Те се движат по тръбопровода на смукателя по спирала (при относително забавено преминаване в него) или по права (при относително бързо преместване в тръбопровода). В този аспект всяка душа може да се разглежда като малка сфера, която спираловидно или линеаризирано се премества по тръбопровода на смукателя.

По аналогия следва, че в първичния вихър се преместват микровихрови структури. Подобен по конфигурация е вариатора, съставен от две полуяйцевидни черупки, които са вградени една в друга, и се допират едната чрез вътрешната, а другата чрез външната си повърхнина, както е описано в изследванията на проф. д.т.н. Кольо Минков.

Същият изследовател представя в табличен вид схеми на вариатори, съставени като комбинация от дискове, цилиндри, конуси (пресечени) и тороиди – общо 16 варианта.

Тази схема, пренесена в областта на конфигурацията на първичния вихър, изразява различни комбинации от външно контактно взаимодействие между два съседни вихри, чиито оси са разположени под различен ъгъл една спрямо друга.

В най-общия случай единият вихър е с яйцевидна форма, а другият е с изтънено по диаметъра си вретено в мястото на контакта между тях. Такава е най-общата конфигурация на два валци, образуващи вариатор, съгласно схема, представена от проф. Минков.

Съответно в процеса на взаимодействието си първичните вихри взаимно се моделират в мястото на контакт помежду си.

В доклада си „Неортогонализмът в природата и техниката” пред БАН проф. К. Минков заключава, че „прилагането на неортогонализма в машиностроенето ще доведе до икономия на енергия, материали и време...” [6].

Приложено към първичния вихър този извод означава, че взаимодействието между вихри под различен ъгъл е средство за най-кратко време да се постигне максимален еволюционен ефект при минимален разход на енергия.

На тази основа следва, че разработеният от проф. К. Минков универсален аналитичен алгоритъм за пресмятане на параметрите на всички видове предавки с кръстосани, пресичащи се и успоредни оси е същевременно и математически модел на контактното взаимодействие на два вихъра. На тази основа може да се разработи имитационен компютърен модел на взаимодействие между вихри с различна конфигурация и между еволюиращи вихри с променлива геометрия.

Роторът е модел на първичния вихър

Ротационното движение и вретеновидната форма на първичния вихър имат за аналог въртящ се около оста си пробивен инструмент. При изследване на еволюционната му структура установихме [2], че могат да се идентифицират седем основни цикъла на развитие. Установихме, че формата на еволюционната му структура (обвивка на сходящ еволюционен процес) е подобна на част от конфигурацията на първичния вихър.

В същото изследване установихме, че в система пробивен инструмент – задвижване приоритетно се усъвършенства ел.двигателя й.

Фундаменталността на участието на електрическите процеси в останалите процеси в природата ни дава основание да твърдим, че те поради еволюционна приемственост имат аналози в процесите, протичащи в първичния вихър. Например в електрическите намотки или в корпуса на ротора на електрическа машина се проявява „скин” или „кожен” ефект. Той се свежда до

215


протичане на тока по повърхността на проводника в тънък слой. Съответно тънкослоен е първичния вихър.

Теоретично токовете се разпределят по слоеве с нарастваща плътност по радиуса на ротора. Първичният вихър е многослоен.

Периферията (повърхността) на ротора еволюира с най-голяма скорост в сравнение със сърцевината му [3]. Например плътният ротор се развива в кух, цилиндричен ротор, характеризира се с минимална механична инертност при развъртане. Съответно първичният вихър формира веществена черупка, а вътрешността му от битейна гледна точка е куха.

Роторът и първичният вихър са ротационни структури с еднопосочно въртене в процеса на нормалното си функциониране. Роторът се развива циклично. Логично е и неговият оригинал – първичният вихър също да се развива циклично.

Ъгловата скорост на ротора на ел.двигател постепенно се стабилизира при преодоляване на фиксиран по стойност съпротивителен момент, който е по-малък от максимално възможния, който двигателят може да осъществи.

Съответно първичният вихър притежава система за автоматично регулиране и управление [4]. Тези признаци ни дават основание да разглеждаме ротора на ел.двигателя като веществен технически имитационен модел на първичния вихър. На тази основа следва, че етапите на еволюционно развитие на ел.двигателя са битейни проекции на етапите на еволюционно развитие на първичния вихър. Това ни позволява да разкрием основните характеристики на еволюционния процес на първичния вихър.

Развъртането на планината Меру чрез Нараяна (змия Ананта), превърнат като въже, е аналог на завъртането на ротора на електродвигател под действието на обхващащото го електромагнитно поле. Веществената структура на ротора и полевата структура на електромагнитното поле са противоположни по естеството си, така както древните ин и ян са обединени в единство. В някои стихове на „Тян вен” на Цюй Юаня е казано: „Как две начала „ин” и „ян” са образували веществото?” [5].

В този смисъл моделирането на планината Меру чрез ротора на ел.двигател и на Нараяна – чрез задвижващото го поле съответства на най-общата концепция ин-ян за формиране на първичния вихър, като генезис на веществото.

Ако развитието на ротора на ел.машина протича по закона на развитие на първичния вихър, то еволюцията на статора му е аналог на развитието на средата, в която се развива този вихър.

Еволюция на ротора на ел.машина – модел на развитието на първичния вихър

Първоначално в конструкциите на Фарадей и на Барлоу не е предвиден магнитопровод [1]. Този факт може да се разглежда като признак, че средата, в която е възникнал първичния вихър е била еднородна. Има такива признаци в сведенията за пъричния вихър, които са представени в древността.

Еднородността на средата не способства за развитието на първичния вихър, както въздушната среда не е добър проводник за магнитния поток.

Приборът на Хенри (1831г.) притежава зачатъци на магнитопровод, обслужващ механизма на клатеща се кобилица. Той има две относително устойчиви състояния. Съответно във втората фаза от развитието на първичния вихър се проявяват две относително устойчиви състояния. Първичното яйце, от което се формира този вихър се разделя на две части.

216


Приборът на Риччи (1833г.) формира ротативно движение на ротора при зачатъци на магнитопровод, т.е. накратко повтаря предисторията си на по-високо структурно ниво на организация.

Този извод намира потвърждение и в следващия прибор, създаден от Салваторе дал Негро (1834г.). Приборът му представлява усъвършенствана система за създаване на колебателни движения на кобилица.

Приборът на Ботто (1834г.) превръща възвратно-постъпателното движение във въртеливо стъпково преместване. Тази конструкция обединява основните тенденции на входа: въртеливо или стъпково движение. Това означава, че през третата фаза на своето развитие първичният вихър трансформира енергийни импулси в циклично завъртане или в циклично ротационно изместване на външната си повърхнина около геометричната си ос.

Приборът на Ботто притежава отворена магнитопроводна система, която предизвиква висока степен на разсейване на електромагнитна енергия в пространството. Съответно в тази фаза от своето развитие първичният вихър функционира за сметка на големи енергийни загуби.

Електродвигателят на Якоби (1834г.) включва в конструкцията си 4 подвижни и 4 неподвижни електромагнити. Подвижните електромагнити са свързани с вала, а неподвижните – със статора на машината. В общия случай магнитопроводящите контури са отворени, а в частност се образуват затворени вериги.

Сдвоеният електродвигател на Якоби притежава 24 неподвижни електромагнити, които са „U” образни по форма. Тази машина притежава 72 полюса, за разлика от 16-те полюса на единичната конструкция на Якоби.

Конструкциите на Якоби могат да се разглеждат като модели на поляризираща се камерна структура на първичния вихър.

Електродвигателят на Девенпорт (1837г.) включва 4 неподвижни електромагнита, т.е. представлява връщане към предисторията на машината. Особеното при тази конструкция е възможност за превключване на посоката на тока в намотките чрез раздвоен контакт. Друга особеност е вертикалната ос на електродвигателя.

Тези особености могат да се разглеждат като отражение на възникването на система за управление на процесите в първичния вихър на принципа на реверсиране на посоката на управляващия сигнал.

Електродвигателите на Девенпорт (1837г.) и на Якоби (1838г.) са с вертикална ос. Това е признак за промяна на ориентацията на оста на първичния вихър на определен етап от неговото развитие.

Двигателят на Якоби (1938г.) представлява комбинация от 40 малки електродвигатели, които са разделени на две групи по 20 електродвигателя във всяка.

При последните две конструкции магнитопроводът и електромагнитите на двигателя са взаимносвързани. По този начин се намалява разсейването на енергия в околната среда.

Усложняването на структурата на електродвигателя на модулен принцип може да се разглежда като модел на формиране на множество малки вихри в рамките на основния първичен вихър. Този процес е свързан с минимални загуби на енергия в околната среда на първичния вихър.

В конструкцията на първия вариант на електродвигателя на Кайданов (1839г.) се увеличава количеството на радиалните електромагнити. Този електродвигател е също с вертикален вал. Магнитопроводът му е изпълнен преобладаващо като електромагнит. Радиалните електромагнити са 16 на брой.

Във втория вариант на електродвигателя на Кайданов са използвани 32 неподвижни електромагнити. Между всяка от двойките неподвижни електромагнити са разположени по един подвижен електромагнит, свързан с вала на машината. Неподвижните електромагнити се включват последователно към електрозахравнането на машината, непосредствено преди към нея да си доближи подвижен електромагнит.

217


Кайданов намалява дистанцията, на която протича взаимодействието между електромагнитите в двигателя му. По такъв начин се намалява разсейването на енергията в околната среда.

Електродвигателят на Фроман притежава 6 електромагнита, насочени радиално към издатини на ротора, наречени полюси. Този двигател е с хоризонтален вал. Също с хоризонтален вал е и електродвигателят на Уитстон (1841г.). той осъществява притегляне и оттласкване на вала.

Конструкцията на тези машини е усъвършенстван вариант на предходен етап от тяхното развитие.

Това означава, че първичният вихър циклично променя ориентацията на оста на въртенето си в процеса на своето развитие като усложнява структурата, която му е била присъща в предходна фаза.

Основната функция на електродвигателя и на първичния вихър е формиране на въртеливо движение. Първото следствие от този процес е излъчване или разсейване на енергия в обкръжаващата ги среда.


1. Съществува сходство в първо приближение между функция и структура на ротор на електродвигател и първичен вихър.

2. На базата на извод 1 са съпоставени процесите на развитие на ел. двигател и първичен вихър.

3. От извод 1 следва, че развитието на първичния вихър е циклично.4. Цикличното развитие на първичния вихър се характеризира с периодична смяна на

ориентацията на оста на въртенето му и с периодична промяна на количеството на модулите, от които се състои.

5. В процеса на развитие на електродвигателя и на първичния вихър се намалява степента на разсеяната от тях енергия в обкръжаващата ги среда.


1. Гусев С.А. Очерки по истории развития электрических машин, Гостэнергоиздат, М., Л., 1955, с. 9-40, 110-116.

2. Ламбаджиев Г.А. Еволюция на задвижването на въртящ се около оста си пробивен инструмент, ВВТУ „Т. Каблешков”, ч. II, С., 1995, с. 130-135.

3. Ламбаджиев Г.А. Идентификация на еволюционната структура на развитието на формата на ходовото колело на транспортно средство, Контакт’2000, С., 2000, с. 324-331.

4.Ламбаджиев Г.А. Задвижване на вихров процес за формиране на битейна среда, Изследовател, т. 4, 2004, с. 201.

5. Лукьянов А.Е. Истоки Дао. Древнокитайский миф, Инсан, М., 1992, с. 140.6. Минков К. Неортогонализмът в природата и техниката, В: Математика и математическо

образование, XXXII пролетна конференция на Съюза на математиците в България, С., 2003, с. 42-52.

Всмукател на души към небитие218




Над селищата в небитейно измерение висят конусовидни или сводести всмукатели на души към небитие. Около най-големия в района всмукател са разположени множество по-малки. При нарастване на населението габаритите на всмукателите нарастват.

Ключови думи: душа, всмукател, небитие, форма, структура, развитие.

Въведение

Целта на статията е да се обобщят сведенията за всмукатели на души над земята. За целта са използвани аналози от човешката дейност.

Конфигурация на мрежеста камбана

Мрежестата структура, с която човекът се облича в изработените от него дрехи, е била обожествена още в древността. “Изразена в йероглифната писменост като полуизплетена кошница, наречена от египтяните Нет, тъканта била в началото запазена за статуите на боговете и за фараона, живия бог” [16-136].

Душата на човека е била наблюдавана под формата на висящо и свободно развяващо се из въздуха прозрачно парче от сив шифон – вид коприна. [10-176].

От гледна точка на душа в небитието “Ние всички сме нишки в едно и също дълго парче плат. Ние всички сме втъкани в него, но приеми, че се движим напречно” [12-223].

В контекста на посочените по-горе сведения тази представа може да се интерпретира като “мрежест ръкав” във възлите на който са разположени душите, изграждащи конкретно предверие на входа към небитие. Напречното движение на ръкава е резултат от синхронно движение на изграждащите го души.

Други пациенти описват духовния свят като “диплите на рокля без шевове, която се движи напред–назад, шумолейки”. Други разказват за “…леко ”вълнообразно” движение на светлинна енергия, описвано като “вълни (или пръстен), изтичащи навън от развълнуван басейн с вода” [12-261].

Сведенията описват колебания на гъвкава структура. Могат да се интерпретират в частност като насочването на входа й към постъпваща към небитието душа, подобно на четков накрайник на прахосмукачка, насочен към обект за засмукване.

Мрежестата камбановидната структура има аналози в бита на човека: капишон, сак за пеперуди, мрежа за риба, трал, торба, ветропоказателен чувал, чорап и много други. Част от тях могат да се разглеждат като символични структури: капишонът покрива главата на човека, която се свързва с проява на духовни представи; пеперудите и рибите, които се ловят със сак са

219


поетични символи на човешката душа; вятърът, изпълващ ветропоказателния чувал разглеждан като пневма, се свързва с движението на човешката душа; чорапът обхваща ходилото, което обезпечава най-бързото самостоятелно преместване на вещественото тяло на човека в пространството, което душата може да го направи сама много по-добре (обхващане ≈ мажориране).

На тази основа мрежестата камбановидната структура може да се разглежда като прототип на “уловител” на души. Отворите между възлите на мрежата могат да се разглеждат като физически модели на мембрани.

В частност камбановидната мрежеста структура има аналог с решетъчната конструкция на кула, например с радиотелевизионна кула. В този случай обекта може да се разглежда като модел на излъчвател в небитие на информационни носители – човешки души.

В този аспект могат да се интерпретират и снопчета на ресни, пискюли, мартеници, конска опашка – прабългарско знаме и други.

“Майката на градовете” Мека напомня за гигантска чаша, оградена от всички страни с планини. …В средата се издига джамията “Ал Месджид ал Харам”. Тя изглежда доста необикновено, сравнена с други джамии” [9-5]. Най-големият радиотелескоп също е разположен в долина с форма на обърната чаша. Върхът на джамията Харам съответства на позицията на антената на радиотелескопа.

Конфигурация на кула

Догоните си представяли вселената като пресечен конус, на който горната площадка е квадратна и е по-малка по площ от основата. От центъра на квадрата вертикално по оста на конуса се издига конусовидна усукана като кабел структура. По четирите срещуположни образователни на конуса има стълби, подобно на пирамидите в централна Америка [17-180].

Н. К. От Плевен споделя, че той и две от трите му дъщери често сънуват, че се намират в кула на фар. ”Кръглото здание нямаше прозорци освен една спираловидна стълба в средата на оградено от светли стени място. […] Всеки път, когато стигах най-долното стъпало на стълбата, намирах изхода блокиран”. Подобни са сънищата и на другите му дъщери, но при една от тях стените на фара били с тъмносив свят [14-4].

Карлос Кастанеда съобщава за „...Неземен хоризонт. ... На чийто хоризонт виждаме нещо като огромна дъга, която покрива всичко и се издига до зенита. На тази точка на зенита се вижда една голяма светлина.[…] ... Това което виждат, е толкова голямо, че би могло да бъде планета.

- В зенита ... има нещо като голям вятър” [5-65].При едно свое видение Карлос Кастанеда вижда „... една безкрайна фосфорисцираща

равнина, нещо като долина, която бе окъпана в зеленикаво-жълта светлина. От едната страна на долината, от дясно и частично закрита от погледа ми от огромна скала, имаше една невероятна куполовидна постройка. Ако размерите ми са били като в света на обикновения живот, куполът трябва да е бил 15 хиляди метра висок и хиляда метра широк. Тази необятност ме порази. Усетих световъртеж и изпаднах в състояние на разпадане” [2-166].

Един и същ наблюдател описва различни по конфигурация, размери и цвят структури с куполовидна форма. Това е признак, че съществува разнообразие в архитектурата на наблюдаваните структури.

„Силата, която направлява съдбата на всички живи същества, се нарича Орел...и височината му достига до безкрайността […].

Орелът поглъща съзнанието на всички създания, които живи на земята преди миг, а сега мъртви, са полетели към човката на Орела като безкраен рояк от светулки, за да се срещнат със своя господар, с причината да са имали живот” [3-138].

След един неуспешен опит за преминаване на границата един съветски дисидент е пребит и хвърлен в ареста. В състояние на клинична смърт той вижда кула, която предстои да изкачи.

220


„Кулата беше тъмна, мрачна и се насочваше [към човек], когато към нея се гледа, ужас. Като безкраен път потъват стените в небесната вис и се губят в облаците... Стените й се покрити с прозорци и врати, и под всеки – балкон, приличащ на провиснал от устата език. И множество – множество такива врати, подобно на раззинала паст, и балкони на езици подобни.

И когато ние се приближихме към тази ужасна кула, струваше ни се, че тя се е наклонила към нас и ето – ето ще рухне.

...В другата страна на кулата... аз забелязах... множество хора. Хората се тълпяха, шумяха, викаха като лоши търговци или цигани. Слаби или съвсем голи хора...До кулата се намират някакви пристройки. Покривите им приличат на храмове, а стените са мрачни съвсем не приличат на църква” [6-43].

Разказът „Три дни и три нощи в задгробния свят” на Пантес Киросон, описва собствените му преживявания в състояние на клинична смърт през 1931г. Описанието на кулата е подобно на това, което други автори описват като конус в Бардо. От описанието следва, че конусната фуния се насочва към душите, които се отправят към небитието. При странично насочване към конусната периферия в нея се открояват множество допълнителни странични входове и пипала „езици” за присъединяване към тях. Под хипноза пациент на Д-р Нютън споделя: „...Виждам, че обикалям от вътрешната страна на една гигантска кула – обърната надолу. Не знам къде са ръбовете на кулата или дали изобщо съществуват такива” [12-105]. Това е описание на куполовидната пристройка, съгласно предния разказ. Пристройките, които са с подобни на купол църковни покриви са в периферията на големия конус, приличащ на катедрала.

В Тибетската книга на мъртвите се описват „...четирите Мъдрости, чисти и ясни като слънчевата светлина... Всеки един от тях прилича на преобърната чаша и е обкръжен с по-малки вторични ореоли, великолепни, лъчезарни. Всеки един от тях е обкръжен от пет спътника, около които са разположени по пет сияещи звезди... Той е обкръжен от ореоли и техните спътници, и всеки прилича на преобърнато огледало... И този център няма нито център, нито граници” [18-72,73].

Следователно над земната повърхност в небитейна среда са разположени входове към небитие с различна всмукваща способност, т.е. с различен капацитет. Колкото по-голям е купола, толкова по-голяма е пропускателната му способност.

На базата на символичното изображение на някои акадийски надписи и на асирийски скулптурни орнаменти някои изтоковеди представят Вселената и Земята като „преобърната камбановидна чаша” [1-165].

На базата на изводите от настоящето изследване следва, че тези орнаменти могат да се възприемат като символи на предверие към небитие.

Пациент описва място в небитието, откъдето душите на хората се насочват към земен живот. Мястото на избор на земен живот е означено като Пръстен, „...Той е кръгъл...гигантски мехур...” „...Аз съм засмукан навътре ...през една фуния...малко по-тъмно е” [13-276].

Следователно от двете страни на тунела, свързващ битие и небитие са разположени фунии за всмукване на души.

„Бяхме някъде в космоса между Земята и Луната - ...около петдесет хиляди километра от повърхността на Земята […]. На не повече от триста метра, или поне така ми се стори, имаше огромен твърд обект, сив на свят, дълъг и строен, с конична форма и полусферични куполи в най-широкия край – другият край бе някъде далече, най-малкото на няколко километра. Изглеждаше неподвижен, но имах усещането за М-Банд излъчване от него […].

Но това не е човешка конструкция. Има много от този вид около физическата Земя в този момент. Техният произход е от вашата материална Вселена, но не задължително от настоящето време […].

Те са насочени към Земята и хората, точно както вие наблюдавате тях...” [11-289,290]. Следователно конусните обекти са насочени към различни области на Земята и са

разположени в обкръжаващата я небитейна среда.

221


Конусни сгради

Конусни постройки са правени от древността. Известни са колибите, юртите, туристическите заслони.

Гробът на внука на Мохамед в град Кашан е покрит с конусен купол. В относителни безразмерни единици основата му е с 40, а височината 48 [20-99].

Свещеният гроб на библейския пророк Даниел в град Шуш, сега с название Шуштер в Иран е покрит с конусен купол с основи (в относителни безразмерни единици) е с 17, а височина 33 [20-92].

Под формата на пресечен конус е сградата Шахят (спомен за шаха на династията Пахлави). Тя е модерно обзаведена с асансьор, кино, театър, увеселителни зали и други подземни и надземни съоръжения. Построена е на площада на Свободата в Техеран около 1970г. Има размери в относителни безразмерни единици: основа с 200 и височина 133, като над кота 80 (относителни единици) се издига вертикална надстройка [21-160].

Мавзолеят на древния поет и мъдрец Калбуз е построен в областта Голестан (с туркменско население) на Иран. Мавзолеят има форма на конус с размери в относителни безразмерни единици: диаметър на основата 45 и височина 107, като през последните 21 единици от височината му рязко се променя наклона му до около 60о спрямо основата [19-141].

Описаните конусни постройки са създадени в чест на велики духовни личности и са свързани с тяхната смърт, т.е. с прехода на душата им в небитие.

Многоетажна и изпълнена с множество орнаменти, като фина дантела е архитектурата на индийските пагоди; на китайските храмове, например на храма „Изумрудените облаци” – край Пекин; на наклонената кула в Пиза; на катедралите, например на голямата катедрала в Барселона и много други. Вратите и прозорците на всеки етаж от тези конструкции са аналози на отворите в конусната стена на всмукателя на души в небитие.

Конусният по форма смукател на души е свързан с тръбна небитейна система. Тя има проекция в битие, в частност в половата система на човека [7-243]. Взаимосвързаността на вход и тръбна система, както и на подсистемите на човека една с друга, ни дава основание да потърсим антропологични аналози на входа към небитие. Такъв вход е устната кухина. Чрез нея се поглъщат кванти от енергия – храна, така както тръбната небитейна система поема една след друга души в себе си.

Енергийният аспект на аналогията ни отвежда към женските гърди. „Най-древните първобитни рисунки от пещерите изобразяват женските гърди и поставят върху тях такова ударение, че останалата част от тялото е като придатък към тях. Гърдите са основното” [15-54].

Конфигурацията на женските гърди външно е от вида на тази, която е присъща на входа към небитие. Засмуканото от бебето мляко има аналогична траектория, както душите през всмукателя към небитие. Млякото се засмуква на порции, както душите се движат поотделно, навлизайки в небитейния тунел. Млякото на жената е белезникаво на цвят, подобно на цвета на душите в небитие.

През 2003г. около паметника на майката, построен пред Централна железопътна гара София, са пристроени в полукръг осем взаимосвързани куполи от армирано платно. Всеки купол е с формата на пресечен, нелинейно издигащ се конус с дисковиден покрив и централен връх в него. Може да се разглежда като модел на женска гърда или на всмукател на души в небитие.

Рождението е инверсия на смъртта, но и в двата случая преходът на душата от едно в друго измерение е свързан с всмукателя на души. Ето защо формата му се превръща в модел за архитектура на сгради, свързани със смъртта или с раждането.

Подобно на разположението на куполите около паметника на майката в София и храмовете притежават също така централна кула и множество по-малки в околността им. Най-многобройни са те под формата на пагоди в Индия. По-малко са куполите, кубетата и полусферичните и

222


дъговидни покриви на християнските храмове. Още по-малко са минаретата на джамиите. Най-малко са надстройките върху партийно-правителствените сгради по времето на комунистическия режим.

В тази последователност възникват съответните доктрини. Те се характеризират с последователно пренасяне на гледната точка от небитие в битие. Съответно намаляват фракталните архитектурни разклонения, сякаш символизират степента на връзка на небитие с битейната среда. На базата на този архитектурен модел може да се екстраполира по обратен път, че в небитие подобни архитектурни структури са много по-често появяващи се, отколкото където и да било по земята. В съответствие с комбинацията им при храмовите комплекси следва, че в небитие също има съсредоточаване на области с множество конусни или сводести структури. Най-големите от тях са в центъра на комплекса. По-малките ги заобикалят на различна дистанция. На земята храмовите комплекси са съсредоточени като правило в места, където живеят много хора. Съответно конусовидните и сводестите структури в небитие също са разположени над места където живеят много хора, тъй като функцията им е да обслужват напускащите ги души.

В процеса на нарастване на градовете нараства и потребността от по-голяма пропускателна способност на предверията към небитие. За да отговорят на тези потребности те е необходимо да нарастват в процеса на развитие на цивилизацията в съответствие с големината на потока от души, преминаващ през тях. Това означава, че малките входни структури постепенно се разрастват по отношение на отвора и дълбочината им.

На тази основа може да се запише матрица на еволюционно развитие на формата на покривната конструкция на строителни обекти с религиозно предназначение:

1. Пирамида 2. Кубе

!1! 3. Пагода 4. Минаре

Позиции 1 и 2 от !1! характеризират обекти с относително тъп връх.Позиции 3 и 4 от !1! характеризират обекти с относително остър връх.Последователността 1, 2, 3, 4 от !1! характеризира процес на повишаване височината на

строителната конструкция за единица площ на основата й. Редицата 1, 2 от !1! представя относително монолитни структури.Редицата 3, 4 от !1! представя относително многоетажни структури.Пирамидите и пагодите (първата колона на !1!) в общия случай са с квадратна покривна

констркция.Кубетата и минаретата (втората колона на !1) се характеризират с радиална симетрия.Ако поредицата от форми 1, 2, 3, 4 на матрица !1! ги разглеждаме като проекция на

поредицата от форми на всмукателя на души (и двете са свързани с духовната сфера и са концентратори на духовна енергия), то следва, че в процеса на развитието си всмукателят на души в небитие се удължава. По този начин всмукателят на души постепенно се трансформира в тръбопровод. Това развитие е логично като се има предвид, че с увеличаване на площта на фуниеобразния вход се увеличава пропускателната му способност, а тя от своя страна изисква увеличаване на напречното сечение на свързания с нея тръбопровод.

Полево въздействие

Очевидецът споделя, че „...аз се боях да приближа към края на кулата, тъй като тя се клатеше като дърво от вятъра” [6-46].

223


В близост до купола Кастанеда изпитва световъртеж и „изпаднах в състояние на разпадане” [2-166]. В подобна ситуация Монро изпитва високочестотно въздействие „М-Банд излъчване” [11-289,290].

В описаните случаи душата на човека попада под действие на полета с различна интензивност, но с подобна конфигурация. „Над мен имаше някакъв бял, блестящ, невъобразимо голям купол. Неговото присъствие ме изпълваше с въодушевление. Полетях към него или по-точно бях изстрелян като снаряд. Имах усещането, че ми е добре, че се грижат за мен, че съм на сигурно място; колкото повече се приближавах към купола, толкова по-силни ставаха тези чувства. Накрая те ме завладяха и аз загубих всякакво усещане за себе си.

...Някаква всмукваща сила започна да ме дърпа. Минах през една тъмна дупка...” [4-169].Този ефект е подобен, но много по-интензивен от съобщеният от Д-р Нютън за клиента му К.,

който под регресивна хипноза описал начина, по който е утешил жена си в миналия си живот, след който е починал:

„Започнах като я обградих със струя от енергията си, подобно на чадър, от талията до главата й. ...Като облак от захарен памук” [13-26].

За подобно усещане съобщава под хипноза клиентка на Д-р Нютън: „Любимият ми лесно се справи с малкото енергия, която бях оставила в резерв. Донесе ми я, прегърна ме и бавно ме обви с нея като с одеало. ...Щом контактът е осъществен, енергията ми прилепва към мен като магнит. Чувствам се толкова подсилена от нея” [13-26].

Тези признаци на сходство ни дават основание да разглеждаме структурата на купола като система от души, които образуват мощно психическо поле около себе си.

В предверието на небитие душите на хората се групират като гроздове. Тези души са имали сходни земни проблеми [12-194].

Връзката между групите (гроздовете) от души и „разумната енергия” се осъществява от конуси. Над всяка група се движи много ярък конус – тесен при върха и широк в основата си. От върха на конуса върху групата души „...изтича енергия като водопад...”. В резултат на тази енергия „Можем да доловим всички наши мисли, които се предават ... след това да ги притеглим към себе си ... и да ги върнем обратно ... обогатени с ново познание ... Това помага за обединяване на проницателността ни, за да работим по-добре заедно” [12-188,189]. Конусът се появява, когато групата има нужда от него [там]. Той може да се разглежда като групов енергизатор и синхронизатор при решаване на проблеми.

Полевото въздействие може да се възприеме като оптически ефект: „ ... – какво виждат около себе си, докато се отдалечават от тунела?

П: Нещата са ... подредени на слоеве.[...] ... Нещо като ... торта. [...] Виждам слоеве ... нива от светлина... струва ми се, че са ... полупрозрачни ... извити ...Д-р Х: Струва ми се, че този духовен свят има плътна структура?П; ... Не е плътен, въпреки че на пръв поглед може да ти се стори така. Той е на слоеве –

всички нива от светлина са преплетени в ... напластени нишки. ... Нещата ... са симетрични ... Но виждам разлики в плътността и в пречупването на цветовете в слоевете. Освен това те се местят напред-назад” [12-37]. Описаните слоеве могат да се разглеждат като сплетени пипала на душите, които изграждат входа към небитие. Чрез тези пипала се насочва входа към постъпващите души и се възприемат техните характерни особености от различни страни.

Сплетените пипала на душите обезпечават гъвкавост на входа и съответства на мрежестата му структура, както и на винкеловата конструкция на кулите, които издига човек – аналози на входове към небитие. „Аз се движа през средата. [...] ... Това е ... преди всичко буйна нематериална материя, която прониква в слоевете чрез светли и тъмни нюанси на цветовете. Струва ми се, че нещо ме придърпва към правилното ниво на изплуването и се опитва да ме успокои ... [...]. Чувам звуци. [...] ... Ехо ... от музика ... музикални трептения ... със звън на камбани ... вибрации с моите движения ... толкова е отпускащо. [...] ... Звук на камертон” [12-38].

224


В този случай въздействието е оптично, звуково и подсъзнателно психично. В процеса на навлизане на душата в небитие тя преминава през четири основни етапи: „Първо, ще попаднете в центъра на силна дъждовна буря. Второ, ще преживеете ужасен вихър с невероятна сила. Трето, ще преживеете силен непроницателен мрак. Четвърто, ще чуете звук, толкова силен, че можете да се ужасите” [8-79].

Логистично въздействие

Предверието на небитието се проявява като всмукващо устройство, т.е. като аспиратор. Ако изкуствено декомпозираме думата „аспиратор” на „а” + „спиратор” и заменим последната с най-близката омонима от латински: „спиритус” (дух), то ще получим при съчетанието им „аспиритус”, което може да се преведе като „обездушаване”, т.е. изсмукване на души.

В домашната прахосмукачка след смукателя прахта преминава през тръба и се задържа от прахоуловител или сепаратор. По този начин едрите частици се отстраняват от въздушния поток.

В системата за засмукване на души към небитие протича процес на разграждане на външната им, битейно обусловена обвивка и преминаване по-нататък на тяхната същност: „Орелът разчленява тези малки пламъчета, изравнява ги, както пожарът изглажда кожата, а после ги поглъща, защото съзнанието е храна на Орела” [3-138].

В друг случай сънуващият задгробен живот, придружен от „Стареца” влизат във входа на кула и се спускат по черна мъглива стълба в огромна зала. „Залата беше без прозорци и се осветяваше от факли. Там бяха много двулики зверо-човеци. Такива ужасни същества в двора на кулата аз не срещнах. Главите им имаха два лика. Предният бе човешки, а задния – зверски. И ходеха те еднакво свободно напред и назад. Когато отиваха напред, постъпките им бяха човешки, а когато стъпваха назад, крачеха косолапо, като зверове.” [6-47].

Тези метафорични видения символизират придвижването на душата на човека към входа за небитие едновременно с очистването й от животинските инстинкти. Всяко обратно движение на душата на човека е свързано с възстановяване на силата на проява на тези инстинкти.

Следователно процесът на всмукване на души в небитие се характеризира с разпределени параметри: качествените промени в душите по траекторията на движението им протичат бавно. Тази характеристика на преходния процес съответства на повишената степен на непрекъснатост на процесите в небитие по отношение на битие.

В аспирационния технически аналог на този процес стъпално се отделят частици чрез последователно инсталирани филтри.


1. Над селищата и преди всичко над големите градове на земята висят в небитейни измерения конусовидни или сводести структури, които са предназначени да увличат душите на хората към входа за небитие.

2. Около най-голямото по входни размери и дълбочина всмукващо устройство са разположени множество по-малки подобни или сходни на него по функция.

3. От развитието на градовете следва, че принадлежащите им всмукващи устройства нарастват по габарити в съответствие с потребността от капацитет за всмукване на души, напуснали човешки тела.

4. Малките всмукатели на души са с мрежеста, гъвкаво реагираща структура към постъпващата към нея душа.

225


5. Големите всмукатели на души са с относително по-твърда структура от малките всмукатели. Разположените по периферията на всмукателя допълнителни отвори, подобно на прозорци повишават пропускателната им всмукваща способност при необходимост от приспособяване към всяка постъпваща душа.


1. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Езотерика, Астрала, В. Търново, 1996.2. Кастанеда К. Вторият пръстен на силата, Петрум Ко, С., 1993.3. Кастанеда К. Дарът на Орела, Петрум Ко, С., 1994.4. Кастанеда К. Огънят отвътре, Петрум Ко, С., 1994.5. Кастанеда К. Пътят на силата, 1. Интервюта, Екстрем, С., 1998.6. Киросон П., Халиновский П. Очевидцы бессмертия, сборник, Изд. Чернышева, С. –

Петербург, 1994.7. Ламбаджиев Г. Символи в битие на тунели от небитие, Изследовател, т. 4, 2004. 8. Лодьо Л. Бардо, пътят на смъртта и прераждането, Коментар върху тибетската книга на

мъртвите, Шамбала, С., 1993. 9. Мека- очистващият от вековете, Мистерии на цивилизацията, № 4, 2004.10. Монро Р. Пътуване извън тялото, Гуторанов и син, Ловеч, 1992.11. Монро Р. Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993.12. Нютон М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.13. Нютън М. Следите на душите, Хермес, Пловдив, 2000.14. Н. К. Повтарящи се видения, в. Мистерии на цивилизацията, № 13, 2003.15. Ошо. Книга на тайните, т.5, Одисей, С., 1994.16. Рабан П. Траектория на един живот към друг, Хипопо, Варна, 1993.17. Соколевич З. Митология на Черна Африка, Български художник, С., 1990.18. Тибетска книга на мъртвите, Брайт Стар, Пловдив, 1993.19. Our Homeland Iran, 1990, 1991, 1992, 1993, 1994.20. Seven Climes of Iran A Photografic Safari, Teheran, Iran, 1998.21. Teheran at a glance, Iran, 1995.

Взаимодействие между всмукател на души към небитие и аурата на човека



Всмукателят е изграден от души. Те чрез пипалата си привличат автономни души към всмукателя или изпитват устойчивостта на аурата на човека. Пипалата на душите на смукателя се развиват най-бързо в сравнение с всички други близкостоящи до тях структури.

226


Ключови думи: небитие, всмукател, вход, душа, аура, пипала.

Въведение

Целта на статията е да се опишат типичните форми на взаймодействие между всмукател на души към небитие и аурата на човека.

Форми на взаимодействие между вход на небитие и аура на човека

Всяка аура на човека излъчва светлина и притежава възможност за формиране на нишки от светлина, които да се протягат към друг обект:

„Нашата сияйност се състои от онази част от излъчванията на Орела, която е затворена в яйцевидния ни пашкул. ... Излъчванията приличат на нишки светлина. ... Нишките осъзнават себе си, те са живи и вибрират и са толкова много, че не могат да се изразят с цифри, а всяка от тях е сама по себе си една вечност” [3-44].

Синхронизирането на излъчванията на аурата на човек с тази на Орела, т. е. на входа на небитие е средство за настройване на конкретна човешка душа с условията на прехода й в небитие.

Ясновидците са наблюдавали „... как сияйности на излъчванията извън пашкулите на тези същества възбуждат сияйности на излъчванията вътре в пашкулите им. Външната сияйност привлича вътрешната; улавя я в капан, така да се каже, и я фиксира. Тази фиксираност е съзнанието на всяко отделно същество” [3-47].

„Излъчванията вътре и излъчванията отвън ... са едни и същи нишки светлина. Живите същества са дребни мехурчета, направени от тези нишки, микроскопични точици светлина прикрепени към безкрайните нишки” [3-46].

Следователно енергийните нишки на входа към небитие и на душите на хората са от едно и също естество. Когато се синхронизират, душите са лесно манипулируеми. Тези признаци дават основание да се разглежда входът към небитие като структура, съставена от система от души, които осъществяват информационно – енергиен контакт с приближаващи ги души и ги привличат към себе си.

„... Една от тези нишки светлина изведнъж се изду. Тя стана една огнена топка, може би два метра в диаметър. Тя се търколи към мен... Преди да успея да помръдна, топката ме бе ударила..., сякаш някой ме бе ударил леко с юмрук в стомаха” [3-176].

„Търкалящата се сила” е средство, чрез което Орелът раздава живот и съзнание за съхранение. ... Тя кара всички живи същества да умират. ... Било наречено от старите ясновидци „акробатът”. ... Ясновидците го описват като една безкрайна върволица от дългоцветни пръстени или огнени топки, които се търкалят върху живите същества непрекъснато . ... Когато тя им идва твърде много и те в крайна сметка рухват. Акробатът ги затъркалва към клюна на Орела, за да бъдат погълнати” [3-178].

Това означава, че душите във входа на небитие не само могат да формират енергийно – информационни канали до конкретен обект, но и да се транспортират по тях до този обект, като му въздействат с физическо усилие, за да го подчинят на волята си.

„Кръговата сила” идва при нас точно преди „търкалящата се сила” ...

227


Наречена е кръгова сила, защото тя идва на пръстени, нишковидни дъгоцветни обръчи... И точно както търкалящата се сила, тя удря всички живи същества непрестанно, но с различна цел. Тя ги удря, за да им даде сила, посока, съзнание, за да им даде живот.

... Ако в един момент човек почувства, че търкалящата сила удря по-силно от кръговата, това означава, че равновесието е нарушено … докато накрая пропука живото същество и то умре” [3-182,183].

Конфигурацията на „търкалящата се сила” е аналогична на първичното яйце. Те имат консервативен характер по отношение на еволюционния процес. Това ни дава основание да ги разглеждаме като души, които изпълняват функцията на тестващи с ударите си структури, с цел да се установи степента на устойчивост на конкретен обект на тяхното въздействие.

Наблюденията показват, че „акробатът” се прицелва към вдлъбнатината на аурата на човека, „която човека има под пъпа си. ... Именно това е мястото, където „акробатът” ни удря непрестанно и където се пропуква пашкулът. […]

Човешката пролука е една наподобяваща кула вдлъбнатина с размерите на юмрук, много крехка и уязвима форма” [3-180,181].

Тази информация на вдлъбнатината в аурата на човека е подобна на формата на всмукателя на души към небитие [5-217,218].

„... Пролуката на неорганичните същества ... е по-скоро като дълга нишка, като сияйно влакно. Затова неорганичните същества са много по-трайни от нас” [3-180,181]. Формата на разглежданата пролука в аурата на значително по-първичните в еволюционно отношение неорганични същества, живеещи в канали или тунели в небитие, е подобна на формата на тези тунели [6-236,237].

Съответно човекът е по-неустойчива система, отколкото тези неорганични същества и е по-лесно манипулируем. Например при така нареченото състояние „трето внимание” „... един пламък ... запалва ... отведнъж всичките излъчвания на Орела вътре в човешкия пашкул” [3-60]. Това означава, че привличането на човешката душа към входа на небитие може да стане практически без загуба на технологично време.

Следователно входът към небитие е под формата на човка на орел, която засмуква и разгражда външната обвивка на душите на умрели хора, за да може да ги усвои.

Флоринда – една от силните магьосници на групата на дон Хуан казва: „Да умреш и да не бъдеш изяден от Орела не е предизвикателство. От друга страна, да се имъкнеш покрай Орела и да бъдеш свободен – това граничи със смелостта” [2-240]. Доближаването до входа към небитието е свързано с висок риск за необратимост. Дори върховият магьосник Елихио, търсейки този купол не се е завърнал ... [1-167].

Кастанеда казва: „На земята има местности ... – съвсем определени места и отвори, през които земята получава периодически сила или енергия от космоса. […]

На всеки 18 дена върху земята пада една голяма вълна от енергия” [4-82]. „В разказите на моите пациенти за разположението на тунела по отношение на Земята има

известни вариации. Някои наскоро починали хора виждат да се разкрива близо до тях над телата им, докато други споделят, че се издигат високо над Земята, преди да влязат в тунела” [7-33].

Установихме, че техническите системи се усъвършенстват най-интензивно с онази своя подсистема, която функционира най-интензивно по време на взаймодействието й с външна среда.

Пренесено върху входа към небитие този извод ни насочва към пипалата на входа, насочени към постъпващите към него души и мембранния вход, през който след това преминават. Това обстоятелство обяснява многообразието от форми и разположение на тези структури в пространството на тези структури: най-бързо еволюциращите от тях притежават най-голямо архитектурно разнообразие.

Основни изводи228


1. Всмуктелят на души към небитие е изграден от души.2. Душите на всмукателя привличат директно автономни души към входа за небитие

чрез светещи нишки - пипала.3. Когато е необходимо душите на всмукателя се доближават към аурата на човека, като

използват пипалата си като транспортни канали.4. Сферично оформените души от всмукателя въздействат разрушително върху аурата

на човека като изпитват устойчивостта й.5. Пръстеновидно оформените души от всмукателя или отвора към небитие въздействат

енергизиращо и стабилизиращо върху аурата на човека, като й придават необходимото енергетично състояние, за да бъде тествана със сферичните души.

6. Всмукателят на души към небитие може мигновено да настрои аурата на човека към състояние на отделяне от тялото на човека.

7. Най-интензивен е директният контакт между пипало на душа от всмукателя и постъпваща към него душа. Ето защо тази структура се развива най-бързо.

8. От изводи 6 и 7 следва, че всмукателят привлича активно само тези души, при които са настъпили вече необходимите вътрешни структурни промени и настройка за продължително пребиваване в небитие.

9. От извод 8 следва, че всмукателят дистанционно диагностицира степента на подготвеност на автономна душа за продължително пребиваване в небитие. Колкото по-слаби са вътрешните връзки в структурата на душата, толкова по-лесно ще се разгради и ще се адаптира към средата в небитие.


1. Кастанеда К. Вторият пръстен на силата, Петрум Ко, С., 1993.2. Кастанеда К. Дарът на Орела, Петрум Ко, С., 1994. 3. Кастанеда К. Огънят отвътре, Петрум Ко, С., 1994.4. Кастанеда К. Пътят на силата, 1. Интервюта, Екстрем, С., 1995. 5. Ламбаджиев Г. Всмукател на души към небитие, Изследовател, т. 4, 2004. 6. Ламбаджиев Г. Конфигурация на тунели в небитие, Изследовател, т. 4, 2004. 7. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.

Врата и структура на входа към небитие



Входът към небитие е куполовиден с централен излъчвател на енергия. Този излъчвател привлича душите на хора към вратата за небитие. Вратата към

229


небитие е мембранна. Тя бързо се отваря и затваря в зависимост от необходимата проницателна способност, която трябва да обезпечи.

Ключови думи: небитие, вход, врата, структура, конфигурация.

Въведение

Целта на статията е да се опише най-общо конфигурацията на входа към небитие, изграждащите го елементи и по-специално вратата към небитие.

Статията е доразвитие на идеите, публикувани в [13-3].

Структура на входа към небитие

В Махабхарата се разказва, че самозародилия се дух (манас) е създал небесния лотос, запълнен с енергия. От него възникнал Брахма [6-74].

„Под ръководството на духа и в съгласие с непроявената форма на духовното, интелекта и останалите чак до обемащите всичко гъсти елементи, те образували яйце, което се уголемявало подобно на воден мехур. Съставеното от елементите огромно яйце плувало във водите. То било прекрасното и истинско жилище на Вишну в образа на Брахма” [20-192].

„От Божествено гледище душата може да се уподоби на пъпка, която очаква момента на своето разпукване” [7-3].

Човешката душа, подобна на пъпка има предистория във формиране на душата на Вишну под формата на яйце. Първичното яйце е пъпка, от която разцъфва лотоса – енергиен излъчвател. Неговите листенца формират повърхност подобна на параболичен отражател. Излъчването на светлина от фокуса на параболичен отражател формира сноп от отразени от него успоредни лъчи.

Параболичната форма на отварящите се листенца на лотоса е подобно на конфигурацията на всмукателя към небитие [14-217,218].

„... Стеблото на лотоса се придвижва от едно езеро в друго без да чака някой да го премести” [1-283]. По подобен начин всмукателя на души се поклаща, насочвайки се към поредната душа, която ще аспирира.

Китайският знак за Дао е съставен от знака за „глава” и знака за „ходене, вървене”. Вилхелм превежда Дао като „Смисъл”. Други пък го превеждат като „Път”, „Провидение”, дори като „Бог” [5-34]. Дао се разглежда като „кръгообразно движение и съсредоточие” [5-35]. „Златното цвете е светлината, а светлината на Небето е Дао” [5-37]. Тези признаци са характерни за входа за небитие.

Златното цвете се изобразява със „зародишния мехур”. Ако умиращият не познава зародишния мехур той не може да открие единството на съзнанието и живота [5-37,38]. Вътре в зародишния мехур се намира огънят на властелина, „Огънят предизвиква растеж и по този начин води до възникването на златното цвете, което израства от зародишния мехур” [5-38].

Това описание съответства на представата, че в центъра на входа за небитие се намира енергиен излъчвател: „Единството на тези две начала е Дао, а негов символ е централната бяла светлина (подобно на бардото на отскоро мъртвите)” [5-39]. В това описание енергийният източник се представя като излъчвател на бяла светлина.

С лотоси метафорично се сравняват чакрите на човешкия организъм. Те са входове на информация и енергия към душата на човека, когато е в система с вещественото му тяло.

Всяка чакра е врата към определен небитиен свят [4-44].

230


С термина ”хилядолистен лотос”се означава Божествено ниво на съзнание. Подобна верига от лотоси е аналог на верига от всмукателни входове за небитие, разположени край населени места.

Всяка чакра при човека пулсира с различна честота. По аналогия следва, че всеки вход към небитие притежава специфична собствена честота на излъчване на енергия и информация.

Врата във входа към небитие

Под хипноза пациент разказва, че душите могат да влизат в различни физически реалности – вселени през духовни входове [15-259].

„... Когато минаваме в Нирвана, не се издигаме, а просто пробиваме дупка и излизаме” [18-133].

„В отвъдното има дясна и лява врата. Когато „умират”, белите личности минават през дясна врата. Пътуването е толкова пряко, че рядко усещаме наличието на врата [...]. Тъмните личности ... влизат през лявата врата в бездната от празнота, безнадеждност и тъмнина...” [2-223].

Дон Хуан казва: „Има място, където двата свята се застъпват. Процепът е там. Той се отваря и затваря като врата на вятъра” [9-123]. През този процеп преминават душите на хората [10-208].

Една жена споделя преживяванията си след като душата й е била отделена от тялото й: „...нещо ме притегля към някакъв отвор като на тунел . [...] Беше вертикален и нещо ме притегляше към отвора” [17-324].

„Ние живеем в не-пространство, което е вечно ... с изключение на определени зони. [...] Това са ... взаимосвързани врати ... отвори, през които да преминаваме във физическата Вселена на времето. [...] Отворите играят ролята на прагове между реалностите” [15-259].

Прониквайки дълбоко в структурата на небитието Сергей Лазарев установява, че: „Световете помежду си сякаш са разделени от мембраното пространство – време и аз видях, че моят дубъл, разкъсвайки мембраната, се е насочил към другия свят. Там той се намираше сякаш в пашкул и около него веднага започнаха да се въртят някакви същности. Беше ми интересно как ще реагира разкъсаната мембрана. Върху нея веднага се появи знакът за пълно затваряне. Едва тогава разбрах, че моето нахлуване може да бъде опасно както за нашия, така и за другия свят” [11-184].

Нахлуването в друго пространство през мембранен преход е подобно на дефлориране при сексуален акт. При някои жени въпреки това ципата се запазва.

Възможността да се моделира структурата на душата на човека чрез структурата на белтъчна молекула [12-7] е предпоставка да се разглежда прехода й от едно в друго измерение в небитието като аналог на прехода на вещества през плазмена мембрана, която е изградена от липиди и белтъци. Душата се провява като белтък, който е преносител на вещества през плазмената мембрана. Съответно в небитеен аспект душата се проявява като автономен информационно – енергиен носител. Той самостоятелно или в съчетание с енергията на средата, в която навлиза, преминава през мембранните прегради между небитейни области.

Под хипноза Кано съобщава, че за души, които принадлежали към далечни измерения в небитието преходът през тях „... става бързо, като прецеждане на въздушни частици през филтър” [16-357]. Следователно мембранната преграда притежава в различна степен проницателна способност, в зависимост от степента на приемливост на преминаващия през нея обект.

Зинаида споделя: „Когато никой не гледа в Дупката, аз виждам просто светлина. Тази светлина е различна: понякога ярка, понякога виолетова, понякога светлината се затъмнява от лека облачност, димка. Но понякога от дупката се появява приличащ на прожекторен лъч, и мене някой ме осветява. Понякога на мене ми се удаваше да погледна към края на Дупката, но нищо там не видях освен светене подобно на небето. Понякога разстоянието от мен до Дупката прилича на тунел. ... Аз осъзнавам, че виждам не Дупка и небе в нея, а като че ли пространството се отваря, изчезва преграда между този свят и ОНЗИ” [8-128].

231


Този разказ също описва бързо изменение на пропускателната способност на мембраната.

Разпределител

Къртни Браун, извършвайки едно от научните си дистанционни наблюдения извън тялото установява: „Улавям висока енергия. Сигналът е много силен. Възприемам ярки светлини – жълти, бели, сини. Всичко е някак въздушно и гладко. Усещам и високи и ниски температури и лъчиста енергия.

...Улавям нещо твърдо и кръгло в средата от светлина и нещо пухкаво като облак. Предметът в центъра е или изцяло метален, или има метални компоненти. Цялата картина ми прилича на торнадо... Усещам въртене около център, пумпал, или нещо такова. Огромна енергия” [3-81].

В Тибетската книга на мъртвите символично е описано входното ниво на Бардо за човешка душа: „След това от Централната област, наречена Разхвърляща Семена, ще се появи Бхагаван Вайрочана, който има бял цвят. Той е разположен на трона на лъва в обятията на Майката на Небесното Пространство и държи в ръката си колело с осем спици. Това е материя, намираща се в изначалното си състояние. Тя представлява светлосиня светлина” [19-52,53] .

Бхагаван означава „Притежаващ Власт” или „Победоносен”. Вайрочана означава централна област, буквално „Правещ видим”. В ръката си държи колело [там].

„Всички души, независимо от своята опитност, в края на краищата пристигат в един централен сборен пункт в духовния свят, който наричаме спирка. [...] Един от моите пациенти оприличи спирката на „главината на едно огромно колело на каруца, където ни превозват по спиците от центъра към определените за нас места”. ...В духовния свят може да има и други главини на колела, приличащи на автостради, които водят към и надолу от рампите, но всеки пациент смята, че неговият маршрут към и от този център е единственият” [15-102,103]. Разпределителният център е свързан с канали за връзка с други области в небитие.

Кано под хипноза описва преходът му през четири подпространства от небитие: „Всичко е ... в кръг около центъра на духовния свят. Всяка от тези сфери е свързана със следващата като във верига” [16-357]. Наблюдавани са сферични подобласти, свързани радиално с централна област. Училищата за души в небитие притежават аналогична структура: „Учебната зала се визуализира от много души като постройка с ротонда в центъра и класни стаи на основните групи, разположени по коридори, тръгвщи от нея. Обикновено във всеки коридор има не повече от шест стаи, отдалечени една от друга. Те са кръгли, без ъгли. Броят на коридорите е различен” [16-154].

Според сведенията на един от пациентите на Д-р Нютън „ училището” за души „Прилича на огромен сапунен мехур. Всъщност представлява училищна сграда, разделена на четири етажа. В тях има множество ярки, пъстроцветни енергийни същности. ... Отвън цялата сграда е... прозрачна...матова” [16-155]. „Четирите нива са прозрачни и приличат на стъклени. Всички нива са свързани със стълбище, а в единия край има учебно помещение. На всеки етаж някоя група получава инструкции” [16-156].

Следователно разпределителят на души в небитие има радиално ориентирана структура със сферична или кръгла форма на ядрото.

Конфигурация на входа към небитие

Всмукателят на души към небитие притежава конусовидна или камбановидна гъвкава структура [13]. На тази основа, както и на базата на идентифицираните характеристики на този вход е изобразена конфигурацията на всмукателя на души съвместно с входове към небитие (фиг.1).

232


Фиг.1. Схема на надлъжен разрез на вход към небитие

1. Периферия на всмукателя на души;2. Отвори върху стената на всмукателя;3. Транспортни канали към различни области и нива на организация от небитие;4. Мембранен вход към канал за небитие;5. Енергиен излъчвател на колебания за увичане на души от пространството около всмукателя

към мембранните входове 4;

Схемата на фиг. 1 е подобна на схемата на матка 1 и маточни тръби 3. Мембранният вход 4 е подобен на входа на вагината. В частност, твърде рядко, жените имат по две вагини, матки и т.н. полови структури. Полата или роклята в тези схеми имитират периферията на смукателя 1 на души. Следователно половата система на жената е конструирана по аналогия на основни подсистеми на входа към небитие.


1. Входът към небитие е куполовиден с централен излъчвател на енергия.

233


2. Енергията на входния излъчвател се излъчва най-често с такава честота, която се възприема като бяла светлина.

3. Вратата към небитие е мембрана, която бързо се отваря и затваря в зависимост от текущо необходимата пропускателна способност, която трябва да обезпечи.

4. След мембранните врати следват радиално ориентирани тунели към различни области от небитие.

5. Централният излъчвател на енергия създава вихрообразно всмукване на души на хора към врати към небитие.

6. Структурата на входа към небитие е подобна на структурата на половата система на жената.


1. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна, Евразия – Абагар, Плевен, 1992.2. Браун С. До другата страна и обратно, Хермес, Пловдив, 2001.3. Браун К. Пътешествия на съзнанието, Литера Прима, С., 1996.4. Везнева М. По спиралата на еволюцията, Откровение, С., 1995.5. Вилхелм Р. Тайната на златното цвете. Китайска книга на живота, Евразия-Абагар, Плевен, 1993.6. Гусева Н. Р. Индуизъм. История формирования. Культовая практика, Наука, М., 1977.7. Дънов П. Лъчите на живота, Хелиопол, С., 1993.8. Иванова Н.М., Иванов Ю.Н. Жизнь по интуиции, АО Комплект, 1994. 9. Кастанеда К. Ученито на Дон Хуан. Петрум Ко, С., 1992.10. Кастанеда К. Вторият пръстен на силата, Петрум Ко, С., 1993.11. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч. 1,2, Гуторанов, Ловеч, 1996.12. Ламбаджиев Г. Белтъчната молекула - модел на душата, в. Феномен, №13, 1995.13. Ламбаджиев Г. Входът към божествената структура, в. Феномен, №36, 2000.14. Ламбаджиев Г. Всмукател на души към небитие, Изследовател, т. 4, 2004.15. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.16. Нютън М. Следите на душите, Хермес, Пловдив, 2000.17. Ринпоче С. Тибетска книга на живота и смъртта, Абагар Холдинг, С., 1993.18. Сатпрем, Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието, Хемус, С., 1999.19. Тибетска книга на мъртвите, Брайт Стар, Пловдив, 1993.20. Уйлкинс У. Д. Митология на древна Индия, АРГЕС, Клуб-90, С., 1993.

Конфигурация на тунели в небитие


234



Тунелите към небитие и битие са линейни, изкривени или спираловидни тръби с кръгло напречно сечение. Те могат да се изместват, огъват и вибрират. В зависимост от привличащата им способност по отношение на преминаващите през тях души се изменя степента на осветеност на тези тунели.

Ключови думи: тунели, небитие, форма, осветеност, състав.

Въведение

Целта на статията е да се обобщат сведения за формата, напречното сечение и движението на тунели в небитие.

Статията е доразвитие на идеите, публикувани в [7-3].

Функция на тунелите

Едно небитейно същество казало: „Можеш да живееш в толкова тунели, в колкото пожелаеш. И всеки от тях ще те научи на нещо различно” [5-87]. Същото същество твърди, че живота в тези тунели е средсво за придобиване на знания.

Тунелите са хоризонтални и вертикални с рязка смяна на посоката, но движението в тях с много висока скорост се възприема като хоризонтално движение.

„Можеш да се движиш още и като паяк и муха, право нагоре и надолу, а също и обърнат наопаки” [5-88].

Небитейните тунели са изградени от фиксирани по стените им същества. Ето защо взаимодействието с тях има смисъл на енергийно-интелектуален обмен. От това следва, че рязката промяна на траекторията на тунелите е израз на оптималната им ориентация по отношение на външно енергийно или енергийно-интелектуално въздействие.

Енергийните канали в небитието се възприемат външно като нишки от светлина: „Орелът е източник на излъчванията” [4-40].

„...Излъчванията ... приличат на нишки светлина. […]…Нишките съзнават себе си, те са живи и вибрират, и са толкова много, че не могат да се изразят с цифри, а всяка една от тях е сама по себе си една вечност” [4-44].

„Нашата сияйност се състои от онази част от излъчванията на Орела, която е затворена в яйцевидния си пашкул. […] Да възприемеш, означава да съчетаваш излъчванията, които са вътре в пашкула, с тези, които са извън него” [там].

Следователно енергийните канали в небитие и енергийните канали в аурата на човека са от еднакво естество. Енергийният поток протича от сърцевината на небитие през енергийните й канали към аурата на хората в частност.

Древноизточният бог „...Фохат ...се нарича „Всепроникващ” и „Формировач...” [1-164]. Той е „ръководещ дух” [1-194]. „Древните са го изобразявали като змей, тъй като Фохат съска, когато пълзи на зиг-заг във всички посоки” [1-126].

235


Символичното представяне на формообразувателя Фохат като криволичеща змия съответства на нелинейната траектория на енергийно-информационните канали в небитие, които структурира.

Входовете на тунелите към небитие приличат външно като смукател, подобен на космическа черна дупка. „Някои учени смятат, че тези дупки могат да служат като скъсяване на разстоянието между две точки в Космоса” [13-137].

Цилиндрични тунели в небитие

В небитието Кастанеда успява да попадне в структурата на неорганично същество. „Намирах се сред някакво образувание, което напомняше увеличена снимка на пчелна пита. Имаше безброй тунели с геометрична форми, които отиваха във всички направления. ...Те се пресичаха под ъгъл или се издигаха и спираха в стръмни и полегати наклони.

...Това бяха енергийните тунели” [5-87].Древните магьосници описвали душата на неорганичните същества „като кухи тръби,

свързани помежду си така, както са свързани клетките на нашите тела”. Наричали тази система „лабиринт на полумрака” [5-97].

Съществуват три форми на неорганични души. Две от тях Кастанеда ги определя като тунели и подвижни сенки в тях. Тунелите снабдяват сенките с енергия и направляват техните действия [5-108].

По време на своите пътувания в небитие Кастанеда установява, че движението се осъществява в големи тунели, които са изградени от еднометрови енергийни образувания [5-106,110]. Издутините по стените на тунела представляват същества-сенки. „...Ние се движим в тунелите, по стените им, като се зареждаме с тяхната енергия, която е и наша” [5-111] – пояснява едно от съществата, което е водач в тунелите.

„Той каза, че във всеки тунел има определен брой зависими същества, които изпълняват определени функции, свързани с нуждите и очакванията на подкрепящите ги тунели” [там]. Съществата са три вида: „...едните бяха кръгли като топки, другите приличаха на камбани, третите напомняха огромни, трептящи пламъци на свещи. Всички те бяха малко или много заоблени и с еднакъв размер. ...Тези форми бяха стотици, може би хиляда на брой” [5-106].

„Това е светът на сенките”, каза гласът на пратеника... „Но макар и да сме сенки, ние излъчваме светлина. Подвижни сме и именно от това идва светлината, която е в тунелите. Ние сме друг вид от тукашните неорганични същества” [5-108]. „Така стигнах до заключението, че неодушевената материя в действителност притежава приковаваща сила, която виждат като лъч матова светлина...” [5-151].

Част от тунелите са тъмни, други части – матови, а трети светли. Колкото по-интензивна е осветеността, толкова по-силно се проявява привличащата сила на тръбопроводите по отношение на преминаващата през тях душа.

Според старомонголски източници: „Областта, която излъчва най-ярката светлина, е тази, в която умрелият ще се прероди” [12-12].

Един от пациентите на д-р Майкъл Нютън след регресия разказва, че е бил притеглен внимателно в тунела в небитие като долавя „...любов ...приятелство ...страхопочитание...все едно, че другите ...ме очакват” [9-34, 35].

Различната степен на затъмненост и съответно на привлекателност на небитие им придава качества на тръби с регулируема пропускателна сособност. Подобна функция изпълняват мембраните.

Аналогията между структурата на белтъка и тази на душата на човека [6-7] ни дава основание да разгледаме преходът на белтъци, които са преносители през плазмени мембрани, като аналог на прехода на душа през небитеен тунел.

236


Стените на плазмените мембрани са изрградени от фосфолипиди и белтъци. Съответно и структурата на небитейните тунели е изградена от души.

В съответствие с функцията на мембранните белтъци, душите, които изграждат тунелите в небитие са предназначени преди всичко за укрепване на взаимовръзките помежду им, за да се запази структурата и функцията на общият им тунел. Други преобразуват една форма или вид енергия в друга, необходима за да се реализира главната им функция. Трети души се свързват с постъпващите в тунелите души, като ги разпознават по вид и предназначение.

Части от коридора, подобно на дълга светулка се полюшват ритмично „като панделка на бриз” [9-109].

Спирални тунели в небитие

Извънземният Имбре споделя с екстрасенс Стоянка Колева, че „...Всевишният е спираловидна енергия” [3-84].

Ако се замени понятието енергия с названието на енергийните носители в небитие – душите, то следва, че спиралните канали са изградени от спираловидно наредени души.

Дон Хуан разказва, че старите индиански магьосници не притежавали аура под формата на сияйно кълбо, а „ленти от енергия, стремящи се да се извият в спирали, което обаче не им се удало напълно” [5-21].

Молекулите на ДНК и РНК имат спирална траекотрия и модулна структура. Те формират обвивка на тръбна конфигурация и притежават фрактална архитектура.

Молекулният модел на спиралните тръбопроводи в небитие ги представя като сложна структура образувана от множество уеднаквени модули.

Възстановяването на енергията на автономна душа, попаднала в небитие, се осъществява през „...вълнообразна тръба, която ви обтрива с положителна енергия, както четките в автомобил. Току-що няколко от завърналите се мои ученици минаха през нея и се чустват страхотно” – съобщава под хипноза клиент на д-р Нютън [10-116, 117].

Спиралната вътрешна повърхност на тунел може да се възприеме като вълнообразна при висока скорост на преминаване през тунела. Въздействието върху обект, преминаващ през спирален тунел, е равностойно на въздействието на поле, протичащо по спирално подредени души върху неподвижен обект в същия тунел. Последователното им привличане може да се имитира чрез поле на електрически ток, който тече по спирална намотка. Обектът в този случай може да се представи чрез стоманена сфера. Ефектът е: придвижване на сферата през тръбата. Подобна е траекторията на пациент на д-р Нютън, който представя духовния свят като „...огромна намотка със слоеве от преливащи се участъци от върха към дъното. ...Тези участъци са закръглени – те се извиват далеч под мен докато се нося през тях” [9-38]. Душата на този пациент се движи по средата на този тунел [там].

В други психологически изследвания на д-р М. Нютън се установило, че непосредствено след зараждането си в небитие душите се обединяват чрез „...енергийна нишка, която ги свързва една с друга” [10-138].

Последователната спираловидна връзка между души, изграждащи тръбопровод в небитие изисква и последователно кратковременното им включване за да привличат последователно от участък към участък на тръбопровода, постъпващата в него душа.

Подобен импулсно-спираловиден е модела на въздействие на лечител върху пациент, според сведенията на клиент на д-р М. Нютън: „Работя с геометрични форми, като спирали от енергия, оформям ги в съзнанието си в съответствие с конфигурацията на увреденото място. После полагам тези енергийни структури около сивите зони. Така очертавам областите на лечение с бавни вибрации...” [10-121].

237


Клиентът на д-р Нютън твърди, че е усвоил този метод от „духовния свят” и му „...помага повече, отколкото усвоеното в часовете тук”, т. е. на Земята [там]. Спиралното въздействие върху аурата на човека е модел на спирално въздействие на множество души върху автономна душа.

Едно дете описва преживяванията си на границата със смъртта след като се е удавило: „След това се отзовах в огромен макарон... Е, може би приличаше повече на спираловиден макарон, понеже не мисля, че в макароните има дъги. Трябва да е било тунел” [2-13].

Личните впечатления на Силвия Браун са: „... тунелът се издига от тялото ми, за да ме отведе отсреща, а не нагоре към Бялата Светлина на Дома. […] … Той не водеше към тавана или към небето, а прекосяваше стаята и продължаваше към полетата южно от къщата, съвсем леко над земното ниво, което напускаше” [2-29].

Тези сведения показват, че тунелите между битие и небитие са спираловидни и наклонени спрямо земната повърхност.

В процеса на събеседването ми с бившата ми студентка и настоящ ексрасенс Елеонора Велизарова Илиева, тя ми съобщи, че навлизайки в спирален тунел в небитие е забелязала, че витките му са навити по посока на завъртане на часовниковата стрелка. Подобна е посоката на навиване на винт с нормална (дясна) резба. Освен това Елеонора Илиева е забелязала, че зад тези витки са навити други, но с обратна посока на навиване – по посока обратна на нормалното движение на часовниковата стрелка. Подобна е посоката на навиване на винт с лява резба. Подобни са спиралните витки над пресечения конус с квадратен таван, характеризиращ представата на догоните за вселената [11-180].

Символът на аптека: змия, която е обвила чаша, от която пие, може да се разглежда като схема на небитеен тръбопровод. Част от душите, преминаващи по оста на тръбопровода, се отклоняват (засмукват от устата на змията) и по спирала, обвиваща този тръбопровод, се връщат обратно.

В някаква степен това съображение може да се проектира и върху сведението, че в енергиен възел в небитие душите, които са разположени по периферията му се отклоняват по странични канали. „По-висши същества подпомагат това движение и го насочват” [9-107]. Известно е, че души, които са попаднали в небитие по-рано от определения им момент се връщат обратно.

От тези сведения може да се направи заключение, че движение на души по спирални канали протича по оста им в посока от битие към небитие. Обратният път се осъществява между външни и вътрешни тунели, които са концентрични един спрямо друг. Външният тунел позволява де се движат в обратна посока множество души без да могат да го констатират – практиката е показала именно този факт. Преминаването от центъра на вътрешния тунел към прохода между концентричните тръби се улеснява от дискретната структура на витките, образуващи тези тръби: витките са маркирани от периодично позиционирани по спирала човешки или други души. Обратната спирала на подреждането им във външната тръба формира и обратно насочено поле, изтласкващо душите в битие. Част от тях неподходящо са се насочили към небитие, а друга част се насочват към поредния си обект за прераждане. Тази схема логично се свързва с конструкцията на всмукателя на души в небитие [8-231] като завръщащите се в битие души навлизат в пространството около камбановидния му вход.


1. Информационно – енергийните тунели между небитие и битие са разположени в небитие.

2. Тунелите между небитие и битие са линейни, изкривени или спираловидни тръби с кръгло напречно сечение.

3. Тунелите между небитие и битие могат да се преместват, огъват и вибрират.4. Тунелите в небитие са изградени от души на интелигентни същества от различно

ниво на организация.238


5. Степента на привличащата способност на тунелите в небитие по отношение на преминаващи през тях души се проявява като степен на осветеност на тези тунели.

6. Тунелите в небитие, които притежават относително гладка вътрешна повърхност, корелационно са свързани с камери от едно и също ниво на организация.

7. Тунелите в небитие, които притежават спирална вътрешна повърхност, могат да се разглеждат като канали за връзка между различни нива на организация.


1 Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Космогенезис, Астрала МАБ, С., 1993.2. Браун С. До другата страна и обратно, Хермес, Пловдив, 2001.3. Ганев Н. Феномени на България, Хр. Ботев, С., 1993.4. Кастанеда К. Огънят отвътре, Петрум Ко, С., 1994.5. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.6. Ламбаджиев Г.А. Белтъчната молекула – модел на душата, в. Феномен, №13, 1995.7. Ламбаджиев Г.А. Каналите на божествената структура , в. Феномен, №24, 2000.8. Ламбаджиев Г.А. Врата и структура на входа на небитие, Изследовател, т.4, 2004.9. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.10. Нютън М. Следите на душите, Хермес, Пловдив, 2000.11. Соколевич З. Митологията на черна Африка, Български художник, С., 1990. 12. Федотов А. Пътешествие в отвъдния свят, Свят, С., 1992.13. Хюит В., Лорн П. Невероятните предсказания на Нострадамус за края на хилядолетието 1992-2001, Булвест-2000, С., 1993.

Скорост на движение на човешки души през небитеен тунел



Формализирана е скоростта на движение на човешка душа в небитеен тунел. Скоростта на движението й е функция на вариабилната установка на душата. Флуидното течение и електромагнитното привличане имитират отделни страни на това движение.

Ключови думи: скорост, душа, тунел, небитие, установка, състояние, отношение, енергия, флуиден поток, електромагнитно привличане.

239


Въведение

Целта на статията е да се представи формализация на скоростта на движение на човешка душа през небитеен тунел.

Английската дума throttle (тротл) означава гърло, гръклян, гръцмул, глътка, хранопровод, дросел, регулатор, дроселирам, душа, удушавам. Връзката между значенията „душа” и „дроселирам” свързват движението на автономна човешка душа през тръба със стеснение. Подобно стеснение се съдържа в „гърло, гръклян, гръцмул, глътка, хранопровод, дросел, регулатор”. Протичането на флуид през стеснение се нарича дроселиране. То предизвиква рязко намаляване на налягането и увеличаване на скоростта на струята след стеснението. Съответно движението на човешка душа във входния тръбопровод към небитие се възприема като бързо преместване в пространството. Разширяването на пространството след края на тунела съответства на разширяване на пространството след протичането на флуида през дросел. Разширяването на пространството предизвиква изпарение, придружено с поглъщане на топлина. Понижаването на температурата на средата е забелязано в близост до субекти, свързани силно с небитие: убийци, умиращи или идващи от небитие (хора или техни духовни модули). Следователно английската дума „тротл” обединява в себе си огромен масив от сведения от небитие и ги представя чрез техническите и антропологическите им модели в битие. След като една дума може да притежава толкова многообразна по съдържание семантична информация за връзка между битейни и небитейни процеси, то логично е, че обекти и процеси от битие също може да са носители на подобна семантика.

Понятието „вата” означава смокиново дърво, свещеното дърво на Индия и вихър, силен вятър [7-84]. Синтезът от тези значения е вихър, протичащ в разклонена тръбна система.

Преходът на вихър в отделен клон на разклонена тръбна система е аналогична на преминаване на електрически разряд в тръбна система, например в неонова лампа. Този ефект може да се асоциира с представата за „божествена искра”.

Душата на човека е връзка между човешкото и божественото и има характер на „божествена искра”. Душата също така може да се движи през небитейни тунели като малък вихър.

Опорни физически модели имитиращи страни от формализирания процес

Един електроинженер описва, че енергията, която придвижва душата на човека в средата на небитие, се възприема като светлинен сноп, който вибрира с резонансна честота на съответната душа. При желание и опит душата може да генерира такава енергия и да се придвижва чрез нея самостоятелно в небитието [8-65,66]. В този смисъл движението на душата в небитейния тунел е подобно на метална частица, притеглена от електромагнитното поле на бобина, в която се движи.

Една пациентка определя, че: „За мен по-светлите тунели означават по-взаимодействащи си общности от същества. По-тъмните полета водят към колонии с по-ниска степен на умствено напрежение, където ходя, за да бъда сама малко по-дълго време... Ние приличаме на точки захарен памук, които се движат по вълни от газ. Там нищо няма плътност” [8-289].

Следователно тунелите са формирани от души. Колкото по-високо е нивото на организация на душите, които образуват тунела, толкова по-светъл е той. По-светлите тунели формират по-положително отношение към новопостъпващата през тях душа и я привличат с по-голяма интензивност. „А коридорът или тунелът бива различен – понякога дълъг, понякога много къс. Може би, колкото по-добре се чувствам – толкова по-дълъг е коридора, колкото по-зле – толкова е по-къс” [2-128].

240


Ако постулираме, че тунелът между битие и небитие е с постоянна дължина, то следва, че доброто състояние на душата, преминаваща през него, забавя придвижването й, а влошеното състояние ускорява придвижването й. В контекста на взаимодействието между душите този факт може да се разглежда като признак, че сродните по настройка души се привличат, а различните по настройка се отблъскват. В резултат на това се формира и скоростта на транспортиране на душа в тръбопровода между битие и небитие.

Високите скорости на придвижване на души в каналите на небитие и сложната конфигурация на разклонение на тези канали налагат формиране на интуитивен, подсъзнателен начин на ориентиране в тях. Желанието за достигане на крайната цел се превръща в гид с участието на попътно срещаните души, образуващи небитейните тръби. Следователно взаимоотношението между постъпващата душа и обкръжаващите я души от тунела, през който преминава, предава информация за целта на движението й и за отношението й към обкръжаващата я среда. По този начин се формира фиксирана реакция и съответно фиксирана енергия за придвижване на душата в тунела.

Според древен обичай възмъжаването на момче се отбелязва с ритуал, при който младежът преминава през тръба с отвор, подобен на устата на чудовище. „Преминаването през тръба, символизираща змей, се приема като смърт на момчето и раждането на мъжа в него” [6-14].

Фалосът е символ на Шива, свързан с живота в небитие. Движението на флуид в мъжкия член в общия случай е турбулентно. Подобно е движението на човешка душа в тунел между битие и небитие. В този смисъл фалосът е символ на този тунел. Течността протичаща през мъжкия член, е аналог на средата в тунела между битие и небитие.

Пациент на д-р Майкъл Нютън съобщава, че в небитието душата му се намира сякаш „в струя бяла вода – само че не е толкова мътна като водата – защото струята е по-светла от въздух. ...Мен ме носят по течението, все едно, че съм подвижна струя. ...Носят ни по течението на бърз поток, който не можем да контролираме ... под ничие ръководство...без нищо плътно около нас” [8-106]. Спермата на мъжа, протичаща през члена му е аналог на този белезникав поток. Отделните сперматозоиди са аналози на душите, преминаващи през тунела между битие и небитие. Логично е, че всеки сперматозоид притежава индивидуална душа.

Впечатлението на Кастанеда за движението в тунел е следното: „Щом се отзовах в него, осъзнах, че всъщност не вървя, а летя и се рея в тунела. Аз бях енергийно кълбо...” [3-88].

Колкото по-бавно се премества душата в небитейния тунел, толкова по-висока е степента на турбулентното му (винтообразно) движение. При флуидите турбулентният поток е в центъра на струята. В близост до стените на тръбата протича относително ламинарен (линеаризиран) подслой от същия поток. Обаче душите се движат по-близко до геометричната ос на тръбопровода, отколкото до стените му и затова ламинарният подслой не ги обхваща. При голяма скорост на преместване на душа през тръбопровод се повишава степента на ламинарност (линеаризираност) на траекторията й в тръбата.

По-високо енергетичните души се движат с по-голяма скорост в небитейния канал. Самоизолираността, отчуждеността или вътрешната противоречивост на душата попаднала в тази тръба са причини обкръжаващите я души, под формата на тунел да се стремят да я изтласкат от присъствието й в тяхната среда, като аномалия, нарушаваща установената между тях хармония.

По аналогичен турбулентен начин се движи на практика флуид в инженерни съоръжения и снаряд в цев на оръдие. Взаимоотношението между флуид или снаряд и тръбата, в която се движат е фиксирано за разлика от движението на душа в небитеен тунел.

„Аз се движа през средата. […] …Това е…преди всичко буйна, нематериализирана енергия... Струва ми се , че нещо ме придърпва към правилното ниво на пътуването и се опитва да ме успокои...” [8-38].

Това сведение показва приоритетната осева траектория на човешка душа сред вълните на турбулентен енергиен поток в небитейна тръба.

241


Друг свидетел споделя: „Носим се из море от ефирни духовни течения...нежни...игриви... толкова е различно от Земята” [9-356]. Нежните и игриви могат да бъдат само течения с малка скорост, а това предполага турбулентност, възприета като игривост.

Оптически „водовъртеж” се получава чрез въртящ се в кръг лазерен лъч, преминаващ през кристал. Пречупения лъч през кристала променя траекторията на движението си. Професор Роналд Малит от Университета в щата Кънектикът – САЩ предполага, че чрез такова устройство ще се формира „смесено” пространство – време, което да се върти на слоеве и по този начин да се реализира машина на времето [1-9].

Аналогичен оптически ефект е бил наблюдаван от души, преминаващи през тунел за небитие. Както е известно там времето тече с различен темп от този в битие.

Взаимодействието между феромагнитен къс, който се намира в куха електрическа бобина и електромагнитното поле на бобината има характер на промяна на взаимоотношението им в зависимост от разположението на този къс по дължината на бобината. В този физически модел феромагнитният къс не може да променя по собствено желание отношението си към обкръжаващата го среда, както душата в небитеен тунел. Освен това имитираното движение е във висока степен линейно, както скоростта на движение на феромагнитен къс се изменя по дължината на бобината. Няма сведения за пътно обусловена промяна на скоростта на движение на душа в небитеен тунел.

Следователно разглежданите физически модели не могат задоволително да имитират сложността на процеса, обуславящ движение на душа в небитеен тунел.


Скоростта на душата се обуславя от вътрешната й енергичност и от внесената външна енергия, способстваща за придвижването й. Последната зависи от взаимоотношението на душата с обкръжаващата я души и от степента на различието й с тази среда.

Скоростта на душата в небитеен тунел нараства, ако се увеличи степента й на негативно отношение към заобикалящата я среда ( е минимално) или ако се самоизолира от тази среда,

съсредоточавайки вниманието си върху себе си и върху собствените си интереси ( е минимално). Тези фактори взаимосвързани могат да се представят чрез равенството:

(1)

където – е скоростта на придвижване на душа d на човек по тунел между битие и небитие,

– коефициент на пропорционалност,

– текущо вътрешно (٨) състояние на душа d, съответстващо на вътрешната

й енергетичност,

– текущо вътрешно (٨) отношение на душа d, съответстващо на степента

на самовлюбеността й, т.е. на самоизолираността й по отношение на обкръжаващата я среда,

– текущо външно (۷) състояние на душа d, съответстващо на външно

обусловената й енергетичност,

242


– текущо външно (۷) отношение на душа d, съответстващо на

степента й на позитивно отношение към обкръжаващите я души.

На базата на аналитичния модел на установката [4-102] следва, че

(2) 1 < < е,

(3) 1 < < е,

(4) 1 < < е,

(5) 1 < < е.

От (1)...(5) следва, че нараства при нарастване на енергетичността и , намалява

при нарастване на взаимосвързаността и на душата.

От (1)...(5) следва, че коефициент

(6) > 1и има дименсията на .

Управляващите параметри: вътрешно и виншно състояние и отношение в (1) формират вариабилната установка на душата. Следователно скоростта на транспортиране е форма на проявление на вариабилната установка на душата.


(7)

където – вариабилна (v) установка (Z) на душа (d).


1. Формализирана е скоростта на движение на човешка душа в небитеен тунел.2. Скоростта на движение на човешка душа в небитеен тунел е функция на

вариабилната установка на душата.3. Флуидните течения и електромагнитното привличане на феромагнитно тяло

имитират отделни страни на движението на човешка душа в небитеен тунел.


1. В паралелния свят с машината на времето, в. Мистерии на цивилизацията, № 28, 2003.2. Иванова Н.М., Иванов Ю.Н. Жизнь по интуиции, АО Комплект, 1994.

243


3. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995. 4.Ламбаджиев Г.А. Съотношение между вътрешна и външна установка на система,

Изследовател, т. 1, 2001. 5. Ламбаджиев Г.А. Параметрична формализация на вариабилната установка на материална

система, Изследовател, т.1, 2001. 6. Мицева Е. Невидими нощни гости, Наука и изкуство, С., 1994.7. Напърт Д. Индийска митология, Абагар Холдинг, С., 1994.8. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.9. Нютън М. Следите на душите, Хермес, Пловдив, 2000.

Символи в битие на тунели от небитие



Обрязването на мъжкия член е символ на ново раждане или на божествено осиновяване и има генезис в конфигурацията на тунелите в небитие. Тръбната форма на обекти, реализирани от човека е присъща на енергиен концентратор и е аналог на удължена структура на първичния вихър.

Ключови думи: символи, небитие, тунели, обрязване, конструкции.

Въведение

Целта на статията е да се обобщят сведения, които имат отношение към конфигурацията на тунели в небитие.

Обрязването и пръстеновидни тунели в небитие

Според китайски мит от III век от новата ера „Небето и Земята били някога слети в едно (хунь – дунь) като кокоше яйце, в което бил породен Пань-гу (...”Свита [в пръстен] древност”)” [2-379].

Легенда от Пурана разказва, че от долната част на златно яйце е била формирана земята, от горната небето, а от средната се появил Брахма [11-69]. Следователно пръстеновидната форма се свързва с божествения генезис.

244


„Обрязването... – ритуална операция на кожата на половия орган, провеждана при евреите над всички новородени от мъжки пол и служеща за символ на съюза между Бога и Израел” [6-896]. Обрязаната част на мъжкия член има пръстеновидна форма – формата на венчалния пръстен.

В Библията [1] в Първа книга на царете 18:23 е записано: „А Сауль каза: така да говорите на Давида: Царят не ще вино, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели.” Там в 18:27 е уточнено: „Давид стана и отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет.”

За някои религии обрязването има смисъл на религиозен ритуал за обричане в Бога. У древните египтяни са били подлагани само висшите класи, жреците и войните. Счита се, че това е символичен акт на жертвоприношение [6-910]. Ислямът неумолимо налага повсеместно обрязване на мъжете, които го изповядват. Обрязването се проявява като маркиране или дамгосване на мъжки екземпляри, живеещи най-често в определен географски район, като средство за разпознаването им от останалите мъжкари. По отношение на жените същото може да се каже и за повсеместното обрязване на клитора на девойките като стара ислямска традиция. В този смисъл е и библейската забрана: „Животно превито или със смазани или изтръгнати мъде, или скопено да не принасяте Господу, нито да правите така в земята си” [1: Левит: 22, 24].

Обрязването на челната пръстеновидна обвивка на мъжкия полов член е акт, който косвено свързва секс и жертвоприношение.

„В най-дълбока древност младите момичета изпълнявали ритуал с каменен фалос. На него проливат моминската си кръв, за да захранят боговете с най-фината храна. Моминско жертвоприношение” [4-59]. В много страни на Африка се прилага обрязването на мъже и жени, включително и при племето догони от Мали.

„Племето вачева от планината Килиманджаро имат традиция да „Колят кози и новообрязаните правят каишки от кожите и вмъкват средните пръсти през пробитите дупки. ... На следния ден бащата на всяко момче дава угощение за роднините си. Заколват коза и всеки от гостите получава парче от кожата на животното, което завива около средния пръст на дясната си ръка” [12-227]. В различни разновидности този ритуал се повтаря при различни племена по света. В източна Африка е било възприето, когато човек премине в нова област да заколи овца или вол. След това човекът и местния старейшина „изрязват ивица от шкембето, а също и по парче кожа от краката на всяко от ...” закланите животни. „Старейшините (ки-а-ма) срязват двете парчета кожа от краката и двете ивици от шкембетата и оформят от тях четири гривни, като направените от животното единия поставя на дясната ръка на другия и обратното” [12-238].

Следователно пръстенът е символ за приобщаване към нова среда. По аналогичен начин се процедирало в древността при прехвърляне на дете от едни на други родители. Ритуалът за осиновяването се осъществявал в колиба в присъствието само на жени и символизира раждане на дете: „Прокарват през рамото и подмишницата на детето, което трябва отново да се роди, изрязано във вид на пръстенче от козята или овчата кожа, а шкембето на животното прокарват по същия начин през рамото и подмишницата на другата ръка. Майката или жената, която играе ролята на майка, седи върху кожа на пода с детето между коленете си. Козите и овчите черва са прекарани около нея и през детето. Тя стене като при родилни болки, друга жена срязва червото, сякаш е пъпна връв, а детето имитира плача на новороденото.

„Докато едно момче не е било родено по този начин, то не може да помага при погребението на тялото на баща си след смъртта му, нито да го изнесе в пустоша да умре. Някога церемонията на новото раждане се съчетавала с тази на обрязването, но сега двете се извършват поотделно” [12-225]. Обрязването може да се разглежда като повторно раждане, но при осиновяването му от Бога.

Цилиндричната форма на обрязаната плът е подобна на цилиндричната форма на пъпната връв.

245


„...Сицилийският историк Диодор съобщава, че когато издигнали Херкулес в ранг на бог, божественият му баща Зевс убедил жена си Хера да осинови копелето като собствен, роден от нея самата син, и благодушната богиня го направила, като прибрала Херкулес в леглото си, притиснала го към тялото си и пуснала да се изсули през дрехите й на земята, наподобявайки действителното раждане; а историкът добавя, че по негово време, когато осиновявали момче, варварите изпълнявали същата процедура. През средните векове такава форма на осиновяване е използвана в Испания и други части на Европа” [12-233]. По този начин „новото раждане” като процес на осиновяване е транспортиране през гъвкав тръбопровод.

Човешка дейност и форма на тунели от небитие

За профилактика срещу настъпваща болест в селище се използва „... обикаляне на селото с въже, пояс. Обичаят е известен от древността. [...] Този обичай се основава на поверието за магическата сила на кръглото, затворено пространство, недосегаемо за зли духове, която сила се увеличава и от участието на персонажите и оръжията” [5-172].

Сергей Николаевич Лазарев е установил, че „... голямо количество на елементи с формата на тръби, съединени заедно, забавят времето” [9-57]. Силозите за зърнени храни са цилиндрични. Най-често колоните, тръбопроводите и електропроводите са с кръгло напречно сечение, т.е. каналите на усилие, масообмен и електрообмен са кръгли. Стоманените тръби се произвеждат шевни и безшевни подобно на спиралните и гладките тръбопроводи в небитие.

Под хипноза клиент на д-р Нютън казва, че „времето се манипулира чрез сливане и разтягане на енергийни частици в единно поле и регулиране на потока му ... като игра с ластици” [10-371]. Тези сведения ни насочват към мисълта, че кръглата форма притежава специални енергийни качества, които имат отношение и към небитието.

„Когато идва краят на събеседването ми със Съвета, Старейшините стават и се събират около мен в кръг. После вдигат ръце като криле на огромна птица и ме обгръщат с тях в знак на единение. Това е тяхната награда за добре свършена работа” [10-260]. Тази ритуална оценка на поведението на душа, която се е завърнала в небитието от предния си битеен живот е модел на тръбна енергийно-информационна мрежа. От древността до началото на XXI век съществува традиция племето, семейството или туристите да застават в кръг около огъня. По такъв начин те образуват веществена периферия с енергиен център.

Българските хорá са пръстеновидната верига от паралелно свързани с ръце хора. Хоратá са форма на проява на веселие и средство за бързо психическо разтоварване.

„Хорото в кръг, със съответна мистична нагласа, с еднакво движение на телата и държането на ръце, обединява мисловната енергия и я фокусира в центъра” [3-81]. Въртенето на хорото може да се разглежда като модел на последователното предаване на енергия между спирално свързаните души, изграждащи небитейните тунели. Подобна е невидимата (полева) връзка между обитателите на едноетажните селски жилища в село Фудзиен – Източен Китай. Тези жилища имат външн диаметър около 50м. Многоетажно цилиндрично жилище с диаметър около 100м. е построено в Москва чрез долепване на еднотипни секции по периферията им. „Известно е също, че по-старата форма на дома е кръглият дом. Във връзка с това би могло да се предположи, че кръглата форма е първото не само усвоено, но и „очовечено” пространство, затова то придобива сакрално-магическа функция” [5-75].

Едно от последните превъплъщения на кръглата форма са космическите ракети и част от НЛО, които също са обекти с висока енергийна плътност (енергия за единица маса). По необходимост формата и развитието на технически обекти се подчинява на закономерностите, на които се подчинява средата, в която функционират. Тази битейна среда е следствие от развитие на процеси в небитие. От тук се налага извода, че разглежданите цилиндрични обекти са

246


еволюционно следствие от аналогични по форма небитейни обекти с висока енергийна плътност (енергия за единица небитейна среда, от която е изграден обекта).

„Оказа се, че информацията на първо място се приема чрез червата и главната роля в първичната й преработка се пада именно на червата” [8-475].

По аналогичен начин тръбната небитейна структура изпълнява преимуществено енергийно-акумулираща функция, усвоявайки енергията на постъпващите души. Тази енергия е новообразувана, както са новообразувани и индивидуалните души на хората в процеса на формиране на веществените им тела. В новообразуваната енергийна структура на душата е закодирана информация за живота й в битие, изпълнен с решаване на проблемни ситуации. Тази нова информация е необходима основа за търсене на макроеволюционни процеси в небитие. Ето защо тръбната система на небитейната структура е енергийно-информационно акумулираща. По този начин тя се превръща в ядро на небитейната структура. Ето как изглежда вътрешната повърхност на небитеен тунел от неорганични същества (души): „Когато летях един глас ми предоставяше ...съвсем последователни сведения за елементите по стените. ...Тези елементи всъщност бяха издутини със сложна форма, които напомняха Брайловата азбука” [7-95].

Информационната функция на небитейната тръбна структура й придава признаци на сходство с тръбната нервна система при човека. Божествената структура е изградена от души, а тръбната нервна система от нервни клетки. И при двете системи информацията посъпва от външната среда: при небитейната структура – от битието чрез присъединяващите се към структурата души, а при нервната система на човека – от обкръжаващата го битейна среда посредством сетивните му органи. Информацията при човека се насочва към главния му мозък, който има координираща и програмираща функция. По аналогия следва, че информацията в небитейната структура се насочва към централна подсистема, която координира и направлява поведението на останалите елементи от тази система. При човека различните по вид дразнения от външната среда пораждат в него потоци от импулси с различна периодичност. Аналогичен следва да бъде и начина на пренасяне на информация в небитейната структура.

Зачестяването на колебанията на резонанс в тръбата на вулкана според метода на Шое е признак за възбуждане на вулканична дейност. Обяснява се с компресирането на въздуха в тръбата на вулкана от издигащата се в нея лава. Магмените образувания се навиват под формата на спирали или като системи от пръстеновидни структури, подобни на тези в небитейния тунел. По аналогия: придвижването на души в тръбопроводите на небитие предизвиква зачестяване на колебанията, излъчени от нейното поле, когато се приближава към наблюдател и постепенно се разреждат, когато се отдалечи от него. Подобен е ефектът на Доплер.


1. Обрязването на мъжкия член е символ на ново раждане или на божествено осиновяване и има генезис в конфигурацията на тунелите в небитие.

2. Тръбната форма на обекти, реализирани от човека е присъща на енергиен концентратор и е аналог на удължена структура на първичен вихър.


1. Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет, USA,(1991). 2. Бодде Д. Мифы древнего Китая, В: Мифологии древнего мира, Наука, М., 1977.3. Везнева М. По спиралата на еволюцията, Откровение, С., 1995.

247


4. Ганев Н. Феномени на България, Христо Ботев, С., 1993.5. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993.6. Еврейская Енциклопедия, TEPPA – TERRA, M., 1991,1992.7. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.8. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч. 1,2, Гуторанов, Ловеч, 1996.9. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч. 3, Астросфера, Варна, 1997.10. Нютън М. Следите на душите, Хермес, Пловдив, 2000.11. Уйлкинс У.Д. Митология на древна Индия, Аргес, Клуб-90, С., 1993.12. Фрейзър Д. Фолклорът в Стария завет, Изд. ОФ, С., 1989.

Пранебитие



Пранебитието включва в себе си множество небитиета. Всяко небитие включва в себе си множество битиета. Пранебитието поражда небитието. Небитието поражда битието.

Ключови думи: пранебитие, небитие, битие, взаимнопроникване, еволюция, преграда.

Въведение

Целта на статията е да се представи концепцията за пранебитие в системната й връзка с небитие и битие, на базата на древни и съвременни сведения. Концепцията има методологично значение като познание за еволюционно-свързващите етапи в макроразвитието на средата.

Композиция

„Теоретичното определение на нирвана е: „състояние на не-битие или на не-небитие” [15-243]. Това определение подсказва, че съществува небитие на небитието, т.е. пранебитие. Този извод се подкрепя от определението, че нирвана е „...състояние, в което всички желания са „отлетели”, а илюзията е заменена с истинско познание” [15-244]. За този свят в Чхандогя-упанишада, VIII, 4.1. е записано: „Е, значи това, което е Аз-ът, е бараж, който възпира световете да се смесят. Денят и нощта не могат да достигнат този бараж, нито старостта, смъртта и скръбта, нито добродетелта и порока. Всички грехове Го отбягват, защото това е светът на Брахман, незасегнат от грях” [1-785,674]. „Бентът” е информационно-енергийна преграда както между битие и небитие, така и между небитие и пранебитие.

248


Бентовете се състоят от твърди греди или железобетони стени и от насип. Тази структура – модел, проектирана върху оригиналната преграда, ни дава информация, че разграничителят включва фиксирани и вариабилни съставящи. Във втората книга на Вишну Пурана, VIII е казано, че: „Под безсмъртие се разбира съществуване до края на Калпа”. Преводачът Уилсън пояснява: „Съгласно Ведите...боговете...загиват в края на всемирното разлагане (или Пралайла)”. Според езотеричната философия: „Те не загиват, а отново се абсорбират” [3-82].

За да се формира следващия цикъл на Калпа е необходимо да се формират нови богове, а това изисква някаква памет за предната роля или ниво на организация, която да управлява този процес. Еволюционната приемственост от небитие към битие изисква такава сложна структура, каквато е небитие, да има своя предистория, т.е. да съществува пранебитие. Счита се, че зад нирванното блаженство няма пустиня или нищожество, а „дейност, хиляди пъти по-интензивна” [14-94,95]. В Риг-Веда е записано: „Тогава нямало небитие и нямало битие...Само То дишало вследствие на своята собствена природа; освен Това нямало нищо” [5-64]. Концепцията за еволюционното развитие на пранебитие, в резултат на което възниква небитие, се потвърждава от текста на Дванадесетата врата, записан на Храма на мъртвите в Египет:

„Форми на вечността, ето ме! Аз съм частица от частицата на великата пламенна приятелка, частица от частиците на божествеността.

Аз съм вечният любовник на божествената приятелка, съществувала преди сътворението преди всякаква форма на съществуване.

Тя бе и когато нищо не съществуваше. Бе, още когато небитието нямаше име. Тя беше, още когато царуваше хаосът. Тя беше и когато в хаоса се появи ред. Тя беше, още когато съдбата се появи... Тя е вътре. Тя е светлината в етера. Тя е топлината в материята. Тя е движението в телата... Поздрав за частицата от частиците на великата нажежена душа, стояща извън безкрая” [24-83,84].

Наличието на частици от структурата на първичния бог, формирал битието, изисква процес на формиране на тези градивни елементи. Този процес по необходимост е предистория на небитието. Ако небитието е обиталище на души или духове, то е логично да се разглежда пранебитието като генезис на прадухове, например като Святия Дух. Това е още „нажежена”, т.е. новообразувана прадуша, която се намира „извън безкрая” на небитието. „Нажежената” прадуша е метафора за представяне високата степен на нейната енергетичност, т.е. високата плътност на енергия в нея, присъща за еволюционно по-първичното ниво на организация, каквото е пранебитието по отношение на небитието.

В битието има аналози: елементарните частици са по-енергетични от електроните, електроните – от атомите, атомите – от молекулите, молекулите – от биологичните клетки, а последните – от организма.

„Колкото по-голямо е количеството на другите светове и Вселени, толкова по-високо трябва да бъде нивото на духовността, което ги свързва” [11-179]. В Брахма – сутра III 2.3.1. е записано: „Съществува някаква реалност, по-висока от Брахман, защото се споменава за бент, мяра, връзка и разлика” [1-507].

Библейската представа за Господ като за светлина, т.е. енергия е адекватна на представата, че с преминаване към еволюционно по-първични нива на организация плътността на енергията в обектите нараства и това налага тяхното изолиране от среда, характеризираща се с по-ниска енергетичност.

Локализирането на прадухът като система с по-висока енергетичност от обкръжаващата го среда има аналог в обособяването на хората като относително автономни биосистеми сред останалата биосреда. Според индианските магьосници „...разумът е само един остров, един малък остров сред безбрежното море от други светове” [9-213].

„Кастанеда представя тонала като остров, върху който преминава целия живот. Никой не знае нищо за това, което лежи извън границите на острова” [18-46].

249


„...Последователите на ранната Самкхя вярват в съществуването на много пуруши” [1-761].В Станси Дзиан, I, 7 е записано: „Причините за съществуващото са изчезнали; бившето Видимо и Съществуващо Невидимо почивали във Вечното Небитие – Единното Битие” [3-73].

Взаимно проникване

Концентрирането на мисълта на човека върху конкретни обекти за размисъл е резултат от дискретността на разпределението им в пространството. Поради еволюционната му приемственост следва, че това разпределение има генезис в небитие и в пранебитие и т.н. в неговите еволюционни предшественици. Дискретността на пространството е негова фундаментална генетично обусловена характеристика.

В африканския мит на племето бамбара „се обосновава съществуването на реално небитие, битие, което още не се е обособило и съдържа в себе си всички бития. Божествените същества Пемба и Фаро се пораждат едва при последователните актове на трансформация на материята – енергия. Значи боговете съществуват, макар че още не са отделни същества. Също както останалите неща първоначално не са били назовавани, поради което едновременно са съществували и не са съществували” [20-252].

Възможността да се предсказва възникване на ново небитие и възникване на множество битиета в него, изисква по-обща гледна точка, от тази на едно битие или небитие и е свързана с генезиса на небитиетата – пранебитието.

В Риг-Веда, II, 24.5. е записано: „Без усилие световете се движат един в други” [19-56].Джайните „...вярват в това, че съществуват няколко разположени един над други светове”

[23-149].Дон Хуан утвърждава, че „...други светове действително съществуват! Те се обгръщат

взаимно, също като люспите на лука. Светът, в който живеем, е само една от тези люспи” [8-79].„Според магьосниците вселената е изградена от пластове, които енергийното тяло е в

състояние да прекоси. Знаеш ли къде съществуват древните магьосници и до ден днешен? В друг пласт, в друга люспа на лука” [8-158].

Подобен механичен модел са матрьошките – вградени една в друга женски фигури. Външната, по-голямата фигура включва в себе си вътрешната, а тя от своя страна – следващата и т.н. Съответно пренебитието формира небитие, което създава битие.

В последната част на будиската сутра Гандавюха се разказва за младия поклонник Судхана и неговите мистични представи. Той „вижда сам себе си във всички кули, а също и във всяка от тях поотделно, при което всички кули се съдържат в една и всяка кула вмества в себе си всички останали” [7-267]. Това е същият модел както матрьошките.

Според Фритьоф Капра „Извън всяко съмнение, под Кула в този откъс се подразбира цялата Вселена. Пълното взаимопреплитане на съставните части на Вселената е известно в будизма Махаяна под названието „взаимопроникване” ...” [там].

В своята „Монадология” Лайбниц пише: „Всяка частица материя трябва да се разбира като градина, напълнена с растения или като водоем, пълен с риба. Обаче всеки клон на растение, всеки член от тялото на животно, всяка капка от неговата течност също представлява от само себе си точно такава градина и точно такъв водоем” [7-273].

Като разсъждава за функцията на Господ във Вселената Свети Тома Аквински достига до извода, че „...справедливо е нематериалните субстанции да надвишават броя на материалните субстанции”.

Според древен ирански мит „...Живият дух...смело се устремил в бой, за да накаже демоните на тъмнината. От кожата на победените демони били създадени небеса (обикновено те са десет), от техните кости – планини, а от техните меса и изпражнения – земя, в количество четири или осем”.

250


В този мит отново малка част от цялото се развива до веществена структура. Според акад. И. И. Юзвишин 99,999999 % от нашата вселена е информационен вакум и само 0,000001% е заета от обикновена материя [21-8].

Новото възниква като локален еволюционен пробив в областта на проявление на старото. На тази основа следва, че небитието обхваща малка част от пранебитието, а битието обхваща малка част от небитието. Ако се екстраполира тази последователност, то следва, че съществува прапранебитие и т.н. множества фундаментални еволюционни нива преди неговото формиране.

На фиг. 1 схематично е илюстрирано разположението на множество битиета в небитиетата и на множество небитиета в пранебитиета, и пранебитиета в прапранебитие.

Фиг. 1. Схема на разположение на битие 1, небитие 2, пранебитие 3, прапранебитие 4.

От фиг. 1 следва, че разграждането на едно или няколко битиета в рамките на обединяващото ги небитие не застрашава устойчивостта на последното. Същото се отнася и за небитиета в рамките на общото за тях пранебитие и пранебитиета в границите на обединяващото ги прапранебитие.

Всяко битие е част от пространството, в което е разположено това небитие, към което принадлежи. Всяко небитие е част от пространството, в което е разположено това пранебитие, към което принадлежи. Всяко пранебитие е част от пространството, в което е разположено това прапранебитие, към което принадлежи и т.н.

В резултат на това дистанцията между обекти от битие, небитие, пранебитие и прапранебитие може да бъде много по-малка, отколкото между обекти, принадлежащи към едно от тези еволюционни нива на организация.

Например един пациент под хипноза разказва за планета от небитието, която „ не била в нашата Вселена, но била по-близо до Земята в сравнение с много други планети от нашата собствена галактика” [16-262].

251


Проекции в битие

Принципът на вграждане на системи една в друга с цел постигане на висока степен на компактност и скъсяване на информационно – енергийните връзки между тях има проекция в изобретателския подход. Една техническа евристика препоръчва: „Обединете поотделно известните обекти чрез поместване на единия в другия, а в него трети и т.н. – принципа на „матрьошки” ” [17: № 3.3.].

Друга техническа евристика препоръчва: „Изолирайте обекта от външната среда с помощта на гъвкави обвивки и тънки ленти. Поместете обекта в обвивка, гилза, капсула. Инверсия на прийома” [17: № 8.4.].

Проектирането на съдържанието на тези технически евристики върху генезиса на битие, небитие и пранебитие означава, че между тях има тънкослойна мембранна изолация.

Трета техническа евристика препоръчва: „поместете обекта в празното пространство между елементите: един елемент преминава през кухината в друг елемент” [17: № 3.2.].

На същия принцип следва, че тази евристика е далечно следствие от възможността всяко битие да се премества в пространството на небитие, към което принадлежи и всяко небитие да се премества в пространството на пранебитие, към което принадлежи. Качественото различие между техните среди им дава възможност битейното преместване в небитие да се разглежда като движение в празно пространство. Съответно небитейното движение в пранебитие също може да се представи като движение в празно пространство.

Структурата на пранебитие (фиг.1) е подобна на структурата на животинската и растителната клетки. Планетарният модел на слънчевата система е аналогичен на структурата на атома. В природата (битейна и небитейна) съществува подобие между макро и микро нива на организация.

„Според И. Павлов, К. Чолаков и много други изследователи ... по време на хипноза има „будни” огнища на възбуда, заобиколени с области на подтискане” [6-87]. Подтиснатите структури са по-устойчиви от възбудените така, както небитейната среда е по-устойчива от битейната.

Проекции в небитие

„Нирвана и Мокша...имат своето битие в небитието...” [4-107]. „Нирвана означава „угасване” [там], а Мокша – освобождение, избавление [15-232]. Тези термини изразяват различни аспекти на разграждане. Това означава, че небитейната структура не е базово еволюционно и монолитно звено в макроеволюционен аспект.

„Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и навсякъде ще има плод, очисти я, за да дава повече плод” [2: Йоана: 15:1, 2].

Това означава, че еволюционно слабите и непереспективни разклонения на небитейната структура [12-91,92] периодично се разрушават, за да може да се развива максимално бързо основната система. Според Исус:

„Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги, та ги хвърлят в огъня, и те изгарят” [2: Йоана: 15:6].

За периода на макроеволюционния катаклизъм във Вишну Пурана пише:„Онези, които тогава са успели да станат обитатели на Брахмалона, които са идентифицирали духа си с този на абсолюта, в края на краищата се разтварят в единствено съществуващия Брахман” [22-197].

Следователно съществува небитейна структура, която не подлежи на разграждане.

252


„В деня на голяма катастрофа бях открит от майка ми и от баща ми... Богиня Нут е майка ми, бог Кеб – баща ми. Аз Хор съм, на Ра син първороден...[…]. Аз съм Озирис!” [10-119].

Следователно дори върховните богове не са гарантирани при макроеволюционния колапс. И все пак остава основното стебло на небитейната структура („лоза” – библейски образ). Тя е независима от процесите в небитие, т.е. тя е извън него и е много по-фундаментална от структурите на небитие, защото е свързана с еволюционната му предистория – пранебитие.

По подобен начин от имената на една личност най-устойчива във времето е фамилията му, която се използва като знак за родова принадлежност поколения наред. Личното, персоналното име на субекта периодично се предава, примерно през поколение. То може да се разглежда като кодов аналог на битие. Бащиното или второто име се сменя автоматично при всяко ново поколение. То може да се разглежда като кодов аналог на небитие. Фамилното име съответно може да се разглежда като кодов аналог на пранебитие.

Енергообмен

На базата на системното единство на битие и на неговата небитейна аура (вакуум) обобщихме, че общото им количество енергия за периода на съществуването им (индивидуалното им развитие) е константа [13-90]. Пространството на пранебитейна среда частично се заема от небитиета. На тази основа следва, че

(1)

където EP – енергията на конкретно пранебитие p, EN – енергията на конкретно N-то небитие, изграждащо разглежданото пранебитие p, W – брой на небитиета N, принадлежащи към пранебитие p в текущия момент на разглеждането им.

Системата на пранебитие, включваща множество небитиета и принадлежащите им битиета е относително обособена. На тази основа може да обобщим законът за запазване на енергията:

!1! Общото количество на енергия, която принадлежи на пранебитие, включително и на принадлежащите му небитиета и битиета е константа за периода на съществуването му (индивидуалното му развитие).


1. Пранебитието включва в себе си множество небитиета, всяко небитие включва в себе си множество битиета.

2. Средата на пранебитие, на небитие и на битие се различава по енергийна плътност и закони на развитието им. Техните среди са разграничени една от друга чрез енергийно – информационни прегради.

3. Пранебитието поражда небитие, небитието поражда битие.4. Общото количество на енергия, която принадлежи на пранебитие, включително и на

принадлежащите му небитиета и битиета е константа за периода на съществуването му (индивидуалното му развитие).

253



1. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна, Евразия – Абагар, Плевен, 1992.2. Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет, USA, (1991).3. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Космогенезис, Астрала, МАБ, С., 1993.4. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Езотерика, Астрала, В. Търново., 1996.5. Бхактипада С. Бог един; Безант А. Братство религии, AMРИTA, Киев, 1993.6. Иванова М. Психоанализа в психотерапията, ИК НАВА, С., 1995.7. Капра Ф. Дао физики, Орис, Санкт Петрбург, 1994.8. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.9. Кастанеда К. Силата на безмълвието, Петрум Ко, С., 1995.10. Книга на мъртвите на древните египтяни, Хелиопол, С., 1994.11. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч. 1,2, Гуторанов, Ловеч, 1996.12. Ламбаджиев Г.А. Структура на траекторията на еволюционно развитие на процеси,

протичащи от небитие в битие, Изследовател, т.4., 2004.13. Ламбаджиев Г.А. Трнсформация на небитейна в битейна среда, Изследовател, т.4., 2004.14. Лидбитер. Ментальны план, ЕГО, Ленинград, 1991.15. Напърт Д. Индийската митология, Абагар Холдинг, С., 1994.16. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.17.Половинкин А.И., Бобков Н.К., Буш Г.Я. и др. Автоматизация поискового

конструирования, Радио и связь, М., 1981, с. 301...314.18. Санчес В. Ученито на Дон Карлос, Аратрон, С., 1998.19. Сатпрем. Шри Оробиндо или авантюрата на съзнанието, Хемус, С., 1999.20. Соколевич З. Митология на черна Африка, Български художник, С., 1990.21.Стефанова С. Чудовищата са продукт на извънземен разум, в. Мистерии на

цивилизацията, № 20, 2004.22. Уйлкинс У.Д. Митология на древна Индия, АРГЕС, Клуб - 90, С., 1993.23. Чанышев А.Н. Начало философии, Изд. Московского университета, 1982.24. Шане П. - О. Тайните на прераждането, Нов Златорог (1990 - 1997).

Цикличност на еволюиране на среда от пранебитие в среда от битие



Еволюционният процес протича като циклично повторение и доразвитие на стартовия процес. Еволюционният процес се управлява външно чрез кванти енергия, насочени в развиващата се среда и по периферията на областта й. В

254


еволюционния процес периодично се прилага преобразуванието инверсия по отношение на различни управляващи го параметри.

Ключови думи: пранебитие, небитие, битие, еволюция, цикличност, енергия, управление.

Въведение

Целта на статията е да се идентифицират в първо приближение основните характеристики на еволюционно развитие на пранебитейна в небитейна и в битейна среда.

Признаци за цикличност

Според Риг-Веда 10.129: „Първото същество, наречено „Нещо Едно” (тад екам), не бидейки одухотворено с никакво дихание отвън, дишало от само себе си, т.е. възникнало чрез самозараждане. Освен него, нищо повече не съществувало. Отначалото мракът бил покрит с мрак. Всичко това било непрекъсната морска бездна, не съдържаща различия. Нещото Едно, имащо потенция и формиране, било скрито в черупка; то се родило със силата на собствената си горещина. Отначалото Нещото Едно намерило желание, и това Едно станало първото семе на мисълта” [3-293].

Ако „мракът” е символ на небитие, то „...мракът...покрит с мрак” означава небитие на небитието или пранебитие. Следователно възникването на нова структура става самопроизволно под действие на вътрешната му енергия в условията на пранебитейна среда.

Според акад. Г.И. Наан „светът и антисветът възникват едновременно и свързано, но по-нататък съществуват в различни, така да се каже, пространствено – времеви скелети и тяхното взаимодействие е невъзможно.

Нещото и антинещото дължат съществуването си едно на друго и на вакуума. Те заедно образуват Вселената – тази сумарно симетрична Вселена се състои средно само от празно пространство” [10-127].

Чрез математически модели Стивън Хокинг установява, че материалните полета започват да функционират в основното си състояние, а след това възниква възбудено състояние [12-185,186].

Пренесено върху процесите в пранебитие това означава, че състоянието му е относително устойчиво и в резултат на вътрешни флуктуации в тази среда възниква такова тяхно наслагване в определена област от пространството, което предизвиква възбуждане на енергетизма на средата в това пространство. Това е признак, че пранебитието не е първично еволюционно ниво на организация на средата, а е само едно стъпало в еволюционната й скала.

Подобни флуктуации се проявяват и в макробитейни процеси „...Флуктуациите могат и да натрупват енергия, като в резултат от това да преминат в реални частици, в наблюдаема материя, във вид на грандиозни космически взривове” [10-168] „Галактиките се размножават върху хранителната почва на вакуума...” [10-169].

Това означава, че генезисът на самовъзбуждане на еволюционно развитие, т.е. процесът на самоорганизация на пранебитейна среда се повтаря и във веществена среда.

Пранебитейната среда в периода на висока степен на устойчивост на състоянието си се проявява като „...морска бездна, не съдържаща различие”. Нововъзникналото структурно различие

255


в нея е било обвито в черупка – капсула. В нея възниква информационен процес, описан в Риг- Веда като мисъл.

17-та глава на Книга на мъртвите утвърждава, че „О, Ра! Ти, който в космическото яйце живееш...” [5-61].

Според една хермополска версия: „...неизвестно откъде и как в Хермопол се появило божествено яйце, от което произлязъл самият бог Ра, а после той сътворил останалите богове” [6-103]. Ра казал: „Аз съм Хепри сутрин, Ра по пладне и Атум вечер” [6-85].

Следователно съдържанието на образуваната капсула е дух (Ра е божество, а божеството е дух). Този дух е високо енергетичен (не случайно се представя от бога на слънцето Ра). След това този първичен дух пулсира във времето (изгрев, пладне, залез), т.е. подчинява се на хармоничен закон на индивидуално развитие. Тези колебания са аналогични на флуктуациите в пранебитие, от които се е появил Ра. В резултат закономерно възникват нови духове – божества, т.е. еволюционният ефект се мултиплицира като се развива по нива на организация.

В Станса VI на Станси Дзиан пише: „Той ги сглобява по подобие на големите колела (Светове –Е. Блаватска), укрепвайки ги като

несъкрушими центрове. Как ги създава Фохат? Той събира огнен прах, прави огнени кълба, устремявайки се през тях и около тях, като им дава живот и след това ги привежда в движение – едни в една посока, други в друга. Те са студени, той ги прави горещи. Те са сухи, той ги прави влажни. Те сияят, той ги обвява и охлажда. Така действа Фохат от единия здрач до следващия, в продължение на седем вечности” (период от 311 040 000 000 000 години по браманските изчисления – Е. Блаватска) [1-200].

Фохат е източният аналог на Ра. Текстът уточнява, че новите структури се формират целенасочено и последователно за разлика от самопроизволното, стихийно структуриране на първичния небитеен дух. Процедурата по преобразуване на хомогенна небитейна среда във високоорганизирана има сходни по последователност етапи, на тези, които са присъщи на формирането на първичния дух: енергийна концентрация в „кълба”, облъчвани вътрешно и външно с допълнителни структуриращи колебания (Фохат се устремявал „през тях и около тях”), задвижване на новите структури в различни посоки на обкръжаващата ги среда. По този начин тези структури практически не си влияят една на друга, а се развиват под въздействието на специфичните особености на средата, в която се преместват. Преместването в тази среда е средство за ускорено възприемане и реализиране на различия в нея, т.е. средство за ускорено развитие на тези структури.

Блаватска уточнява, че „...Фохат, съзидателната Сила на Космическото Електричество, е възникнал, ако се изразим метафорично, като Рудра от главата на Брама, „от мозъка на Бащата и Лоното на Майката” и след това сам се е преобразил в две начала – мъжко и женско, т.е. в положително и отрицателно електричество. Той има Седем Синове, които са негови Братя. Фохат е принуден да се ражда от време на време, всеки път когато двама от неговите Синове – Братя се приближат твърде много един до друг..., за да избегне това, той съединява и свързва тези, които са различни по природа и разделя подобните по темперамент” [1-200,201].

Съчетаването на различията в една система е допълнително средство за стимулиране на нейното развитие, за да се преодолее вътрешното й противоречие. Самият Фохат се поляризира на две, както първичното яйце се дели надлъжно на две части, т.е. в поведението си Фохат повтаря своята предистория, но на ново по-високо ниво на организация.

„В средата на небесния океан летя, на стража пред яйцето на вселената от Женжен-Ур заставам.Ако цъфтя, цъфти яйцето също,ако живея, то живее също,защото въздухът, аз който вдишвам и който със живот ме пълни,

256


това е въздухът, който живот на него дава” [5-102].„Свещеният бик аз съм, […]Ям това, което те ядат,живея със това, което те живеят” [5-100].

Следователно енергията на пранебитейната среда е обща захранваща както за духът-създател, така и за яйцето, в което се заражда битието.

„Свещеният бръмбар скарабей...е възникнал...от торно топче” [9-172], т.е. божествените проекции в битието под формата на функциониращи персонажи също са възникнали от енергиен квант (торно топче), подобно на зараждането и на битието. Процедурата на възникване на битие и божества е подобна. Тази технология намира отражение и във физическите процеси в битие.

Подобно както Фохат облъчва отвън и отвътре формираните от него структури и тези хора, които успешно са преодолели някакво препятствие получават награда под различна форма.

„В дохристиянските Митраични Мистерии кандидатът, който успешно е преодолял „дванадесетте Мъчения”, предшестващи заключителното Просвещение, получават малка кръгла бисквита или вафла от просто тесто, символизираща в едно от своите значения слънчевия диск и известна под наименованието манна (небесен хляб)” [2-26]. Този символ е израз на квант енергия, който допълнително стабилизира новообразуваната структура, за да придобие устойчивост. Съответно след като се роди дете му дават да суче, след погребение се раздава високо енергийна храна за помен.

Според Шпейзер душата на умрелия може да действа и има значение, ако съдържа много манна. В противен случай за туземците душата не съществува [11-327]. Манната на вожда, според тях е изразена чрез неговата власт, авторитет, храброст, могъщество [11-328]. Това е израз на мощта на вожда.

Душите на умрелите са били наричани от римляните манна [11-202], т.е. са били възприемани като квант енергия.

Както посочихме в Станса VI се описват преобразуванията на Фохат върху обекта на структуриране: „Те са студени, той ги прави горещи. Те са сухи, той ги прави влажни. Те сияят, той ги обвява и охлажда” [1-200]. Това означава, че се прилага преобразувание инверсия върху новосъздадената структура. Инверсията се характеризира с една от най-високите стойности на ефективност при преобразуване на технически обекти в качествено нови иновации: рационализации или изобретения [7-48].

Фохат последователно прилага принципа на инверсията по отношение на различни основни управляващи параметри на обекта. По този начин последователно еднопараметрично той се преструктурира в ново качество. Подобен метод за последователно многопараметрично реконструиране на обект има смисъл при търсене на решение на множество разнообразни по тип проблеми [8-84...87].

Известна е скалата на подпроцеси, протичащи в небитие, означена като „Път на усъвършенстване на човеко духа”. Тя включва „Земен живот с повече от девет прераждания”, „Ад с девет кръга”, „Чистилище със седем небеса”, „Рай със седем небеса” и „Божествен свят с пет небеса” [4-22].

Ако се продължи тази схема от цикли към пранебитие, то ще се получи редицата:

!1! ε = 99775-53311.

Екстраполацията 53311 е на базата на уточнението, че „стъпалата на небесните величия не могат да бъдат прескачани” [4-24], т.е. съществува последователност в преходните процеси в небитие.

Ако редицата от цикли 99775 е израз на връзката битие – небитие, то е логично редицата от цикли 53311 да е връзка между небитие и пранебитие.

257


По-нататък цикличността може да се повтори с отрицателен знак на цифрите в !1!, характеризиращ принципно различен аспект на развитие. По този начин развитието на средата се колебае между две крайности по сложност на циклично развитие. Това е друга форма на инверсията на Фохат.

Липсата на сведения за синтезиране структурата на човешка душа в прехода й от небитие към битие може да се разглежда като признак за разминаване на траекториите битие – небитие и небитие – битие, т.е. за наличие на хистерезисна връзка между тях. По подобен начин между две точки в аурата на човека могат да се построят множество траектории на преместване на онази нейна точка, която формира психическата настройка на субекта. Многослойността на аурата се обуславя от многоетапността на еволюционната предистория на човека, разглеждан като система душа - тяло. На тази основа следва, че структурата на аурата на битие е по-сложна от тази на небитие, небитейната аура е по-сложна от пранебитейната и т.н. Цикличността !1! е в съответствие с този модел.


1. Процесите на еволюционно развитие на пранебитие в небитие и на небитие в битие са циклични.

2. Всеки следващ, по-късно проявяващ се процес на еволюционно развитие на средата повтаря в общи линии предшестващите го етапи на развитие.

3. В основата на еволюционните процеси от пранебитие към битие е заложено стартово външно квантово енергизиране (божествения първотласък на Исак Нютон) и допълнителна квантово външно и вътрешно структурно-енергийно стимулиране в процеса на естествено индивидуално развитие на формирания обект.

4. В процеса на еволюционно моделиране на обекти от пранебитейна, небитейна или битейна среда един от най-ефективните преобразувания е последователно прилагане на инверсия по отношение на управляващите ги параметри, последователно по низходящ ред на тяхната значимост за функциониране на системите им.


1. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Космогенезис, Астрала, С., 1993.2. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Езотерика, Астрала, В. Търново, 1996.3. Браун У.Н. Индийская мифология, В: Мифологии древнего мира, Наука, М., 1977.4. Йоцова Т. Майко, пиша ти от оня свят. Делници от отвъдното. ГЕБРА, Враца, 1994.5. Книга на мъртвите на древните египтяни, Хелиопол, С., 1994.6. Коростовцев М. Религията на древен Египет, Шамбала, С., 1995.7. Ламбаджиев Г. Количествено разпределение на техническите евристики с основно

преобразувание от проясняващата скала, Изследовател, т.3, 2003.8. Ламбаджиев Г. Метод за паралелно-последователно развитие на фокусен обект,

Изследовател, т.3, 2003.9. Луркер М. Богове и символи в древния Египет, Енциклопедически справочник, Гуторанов,

Ловеч, 1995.10. Подолини Р. Нещото, наречено нищо, Техника, С., 1988.11. Токарев С.А. Ранные формы религии, Политиздат, М., 1990.12. Хокинг С. Черни дупки и бебета Вселени, и други есета, Наука и изкуство, С., 1994.

258


Формализация на установката на прехода между битие и пранебитие



Установката на прехода между битие и пранебитие е произведение от вариабилните установки на битие и пранебитие. Съществува обмен на прадуши между битие и пранебитие. Самосъхранителните процеси протичат в битие, небитие, пранебитие и т.н..

Ключови думи: установка, битие, небитие, пранебитие, формула, процес, прадуши, съхранение.

Въведение

Целта на статията, е да се формализира установката на прехода между битие и пранебитие в качеството си на стъпка за прониквне в пранебитие. Формализацията се основава на еволюционната приемственост по линията пранебитие – небитие – битие [2-251] и на циклично повторение на предисторията в по-късно възникналите процеси [3-256].


В най-общ вид поведението на една система може да се опише чрез установката й. В текущ момент от съществуване на система установката й може да се представи като съотношение между основните характеристики на системата и подсистемите й:

(1)

където Z – установка на система, F(S) – функция от основните управляващи параметри на системно S ниво на

организация на разглежданата система,F(PS) - функция от основните управляващи параметри на подсистемно РS ниво на

организация на разглежданата система.

Всяка система взаимодейства активно с обкръжаващата я среда чрез вариабилната си установка.

Установихме, че за битейни системи вариабилната установка представлява съотношение между тяхното текущо състояние и отношение (всяко от тях включва вътрешна и външна характеристика).

В макроаспект на разглеждане на установката състоянието характеризира във висока степен битейните аспекти на взаимодействието, а отношението – небитейните. Когато отношението

259


между взаимодействащите системи е константа и в системата, която се разглежда взаимоотношенията са фиксирани, то установката се свежда до състояние на системата, както е прието да се разглежда от точните науки.

В макроеволюционен аспект вариабилната установка представлява съотношение между взаимосвързаните вариабилни битейни характеристики на система и взаимосвързаните вариабилни небитейни характеристики на изграждащите я подсистеми:

(2)

където ZV(B-N) – вариабилна (v) установка (Z) свързваща битейни (В) и небитейни (N) характеристики на битейна система,

В1 – битейни характеристики на подсистемно ниво, характеризиращи състоянието на разглежданата система,

N2 - небитейни характеристики на подсистемно ниво, характеризиращи отношението на същата система.

Равенство (2) свързва текущото битейно състояние на конкретна система и небитейната й предистория, изразена чрез основния й управляващ параметър (на категориално ниво на организация): отношение.

Например известна е текущата зависимост на настройката на човека от процесите, протекли в предишните му прераждания, всяко които се оценява по критериите на небитие.

По аналогичен начин за наблюдател от небитие, небитейната система притежава вариабилна установка, която отчита системната небитейност и подсистемната пранебитейност на характеристиките й:

(3)

където ZV(N-Р) – вариабилна (v) установка (Z), свързваща небитейните (N) и пранебитейните (Р) характеристики на небитейна система,

N1 - небитейни характеристики на системно ниво, характеризиращи състоянието на разглежданата система,

Р2 - пранебитейни характеристики на подсистемно ниво, характеризиращи отношението на същата система.

При взаимодействие на битейна и небитейна системи те образуват симбиоза от типа човешко тяло – душа, т.е. битено-небитейна система. Съответно те си взаимодействат с вариабилните си установки в качеството си на подсистеми на обединяващата ги система.

От (2) и (3) получаваме вариабилната установка на прехода от битие (В) към пранебитие (Р):

(4)

Умножаваме и разделяме дясната част на (4) с В2 и получаваме:

(5)

260


На базата на други изследвания [1-302] следва, че

(6)

На принципа на системността от (6) записваме, че

(7)

където ZV(В), ZV(N) – вариабилна (v) установка (Z) на битие (В) и небитие (N), относно онези нива от тяхната организация, между които протича разглеждания в израз (4) преходен процес.

От (5), (6) и (7) следва, че

(8)

където ZV2(В-Р) – установка (Z) на отношенията между битие (В) и пранебитие (Р) т.е.

(9)

Пранебитието е в такава висока степен еволюционно отдалечено от битието, че на практика не се взема под внимание дори и теоретично неговото съществуване. В аналитичен план това означава, че:

(10) ≈ 1

От (10) следва, че за практически цели (8) може да се разглежда като:

(11) ≈

Следователно вариабилната установка на прехода от битие към пранебитие се образува от произведението на вариабилните установки на битие и небитие. С други думи взаимодействието между битие и небитие практически определят взаимодействието между битие и пранебитие.

Тъй като битието и небитието са отдавна формирани системи, то установките им притежават по-висока стойност от минималната (стартова) стойност, т.е.:

(12)

(13)

От (11), (12) и (13) следва, че

(14)

261


Ентропията на система е логаритмична функция от установката й [1-302]. На тази основа от (14) следва, че ентропията на взаимодействието между битие и пранебитие е много голяма по стойност. В информационен аспект това означава практически, че е прекратена директната комуникация между битие и пранебитие. Липсата на явно изразени сведения за такава комуникация потвърждават неравенство (14).

От (4) и (14) следва, че

(15)

(16)

Обменът на души между битие и небитие потвърждава неравенство (15).

От (14) и (15) следва (16). Следователно както съществува обмен на души между битие и небитие, така и съществува обмен на прадуши между небитие и пранебитие.

Ако логаритмуваме двете страни на (11), то изразът може да се трансформира в ентропиен:

(17) ≈

където НV(В-Р) – вариабилна (v) ентропия (Н) на преход на битие (В) в пранебитие (Р),НV(В) - вариабилна (v) ентропия (Н) на битие (В),НV(N) - вариабилна (v) ентропия (Н) на небитие (N).


(18) >

(19) >

тъй като ентропията на естественото развитие на система нараства по стойност във времето и е винаги положителна по стойност.

Колкото по-голяма е стойността на ентропията на индивидуално развитие на система, толкова по-кратък е нейният жизнен ресурс. На тази основа следва от (18) и (19), че информационният преход между битие и пранебитие протича значително по-бързо от изтичане на жизнения ресурс на битие и небитие. Това означава, че въпреки затруднената комуникация между битие и пранебитие, тя се осъществява, т.е. обезпечава регулиране на битие от пранебитие и частично донастройване изключително забавеното развитие на пранебитие от най-перспективните еволюционни постижения, реализирани в битие. Развитието на структури в битие, небитие и пранебитие взаимно съгласувано способства за повишаване на общата им устойчивост и е израз на самосъхранителния процес на средата. Стремежът към самосъхранение на средата обезпечава самоорганизацията й под формата на еволюция на пранебитие, небитие, битие и т.н.

Преобразуванията, които реализира средата на определено еволюционно ниво от нейното развитие характеризират различни аспекти от мощността й на преобразуване, т.е. от вариабилната съставяща на мощността на тази среда. Еволюционната предистория на средата формира потенциалната (резервна) мощност на преобразуване. На тази основа можем да запишем:

262


(20) =

където – мощност на средата на определено макроеволюционно ниво S,- вариабилна мощност на средата на макроеволюционно ниво S, – фиксирана мощност на средата на макроеволюционно ниво S,

S = пранебитие, небитие, битие и т.н.

Кинетичните способности на небитие са относително по-малки, отколкото на битие [4-108]:

(21)

където – съотношение между и при битие (В) на определен етап от

индивидуалното му развитие,

- съотношение между и при небитие (N) на същия (както при битие)

етап от индивидуалното му развитие.

Нарастването на кинетичните способности на средата в процеса на макроеволюционното й развитие ускорява това развитие. То се гарантира от нарасналите макроеволюционни нива на организация – бариера срещу разрушаването на средата.


1. Установката на прехода между битие и пранебитие е произведение от вариабилните установки на битие и небитие.

2. Съществува обмен на прадуши между небитие и пранебитие.3. Самосъхранителните процеси протичат на всяко макроеволюционно ниво: битие,

небитие, пранебитие и т.н.


1. Ламбаджиев Г. Модель установки материальной систем, В: Методология математического моделирования, БАН, С., 1990.

2. Ламбаджиев Г. Пранебитие, Изследовател, т.4, 2004.3. Ламбаджиев Г. Цикличност на еволюиране на среда от пранебитие в среда от битие,

Изследовател, т.4, 2004.4. Ламбаджиев Г. Корелация между основни структурно-енергийни характеристики на

системи мъж-битие, жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004, с. 108-112.

263


Шамбала



Небитейната структура на Шамбала се намира високо над Тибет. Постепенно извънземните духовни учители предоставят все по-голяма степен на свобода на земните духовни водачи, които обучават за управление на процесите на Земята.

Ключови думи: Шамбала, местоположение, предназначение.

Въведение

Целта на статията е да се обощят известните сведения за Шамбала по отношението на местоположението и предназначението й.

Местоположение на Шамбала

Шамбала (Шамбхала), Агарта, Беловодие и др. са имена на област около Хималаите [5-46,5]. Според едни сведения Шамбала е център в пустинята Гоби, наречен в древните книги „Белият остров” [2-224]. Ксома определя тази страна зад Сир-Даря (Yaxartes) между 45 и 50 градуса северна ширина [3-129]. Според други сведения Акашиевите записи, свързани с Шамбала „се съхраняват в мраморите на Тибет” [6-83].

Еремей Парнов свързва името на Шамбала с неговия омоним Чампала – превалът на Майтрея в Хималайте.

„...В Хималайте с името Чампа, Възлюбеният крал, се нарича бъдещият учител на вярата, а Ла – превалът, пътят, по който ще мине...Ако това наистина е така, то Шамбала не е нищо друго освен нагледен символ на вярата” [12-105].

Шамбала е разположена в „етерна материя” [2-341,224].„Старите ясновидци видели, че земята има пашкул...един сияен пашкул, който впримчва

излъчванията на Орела. Земята е едно гигантско живо същество, подвластно на същите сили, на които сме подвластни и ние [8-163].

От съответствието между аурата на човека и на Земята следва, че в тях съществува събирателна точка, определяща цялостното възприятие на съответната система. Подобна координационно – настройваща функция изпълнява Шамбала.

„Събирателната точка е разположена високо на повърхността на пашкула, на разстояние една четвърт под върха на яйцето” [8-102]. Съответно Шамбала следва да се търси над Тибет на разстояние ¼ от земната аура, мерена от Северния полюс на юг към Тибет. Шамбала се намира в Северното полукълбо на Земята, в което е съсредоточен интелектуалният елит на цивилизацията и съответства на разположението на главата на човека в горната част на тялото му. Разположението на Шамбала над Тибет съответства на разположението на събирателната точка зад плешките на човек.

Събирателната точка на човешката аура има способността да бъде премествана по и в аурата под действие на външни или вътрешно психически въздействия на човека. Съответно позицията на Шамбала е вариабилна, но в границите на ноосферата на Земята:

264


„На Земята има центрове, където хората притежават по-голяма възможност за въздействие върху околния свят. Те са два – районът на Хималайте и Южна Америка. Тези, които в миналото са живели в тези места, имат повишени способности за магия. След това има още два центъра: Северна Америка и Австралия. […] Сега в енергетичен план максимално активни са два: районът на Тибет и Калифорния” [10-463].

Структура и функция на Шамбала

Основните елементи на Шамбала са духовни учители, училище и библиотека. Духовните учители са Адеитите, Махатмите и Учителите на човечеството [5-46]. „В Духовното училище на Шамбала избрани хора се довеждат енергийно (астрално, духовно, мисловно) и се обучават в основните езотерични закони на Вселената” [5-47].

„Там има земни посветени от висше ниво, надарени с безсмъртие от Великия Космически Разум. Има и извънземни Учители на планетата ви” [1-190].

„Основната група на Шамбала също е от извънземни. Те не са хора като вас. Телата им не са материални, но могат да добият форма, ако пожелаят” [6-186]. „Представителите на извънземния Космически Разум са в непрекъсната връзка със Шамбала” [1-190].

Според Рампа: „Акашиевите хроники са вид вибрации, които никакъв земен термин не може да опише. Най-добре е да се сравнят с радиовълна” [7-75]. Библиотеката се възприема като „...огромна куполообразна сграда с безброй пълни със свитъци рафтове...” [4-32,79] и /или като множество „компютри” [1-190].

„...Учредяването на Шамбала...” е било „...преди осемнадесет и половина милиона години...” [2-342].

„Енергията на Шамбала проправя пътя за енергията на йерархията. Така е било от самото начало на времето, но циклите на Йерархията, въпреки че са относително често повтарящи се, не са съвпадали с тези на Шамбала, които са редки. С течение на времето силата на Шамбала ще въздейства по-често, понеже хората ще развиват способността да я понасят и издържат. […] По тази причина работата й почти изцяло е ограничена в Йерархията” [2-334].

„Сега се прави опит и се дава възможност на хората да я получат заедно с динамичното й въздействие без посредничеството от страна на Йерархията” [2-345].

Следователно Шамбала е център за духовно ограмотяване на развити в духовно отношение души на земята, които рядко участват в управлението на стратегията на духовното й развитие. Водещата функция в това направление се упражнява от извънземни по произход души, които обучават земните и направляват процесите на земята. Тенденцията е да се представя все по-голяма самостоятелност на земните управници да насочват процесите на земята в съответствие с космическите закони и целите на развитие на земната цивилизация, контролирани от извънземни представители.

„Оказа се, че прекият контакт и предаването на информация са опасни за нашата цивилизация и могат да доведат до нейната гибел, при това ще бъде наказана и цивилизацията, влязла в контакт” [10-463].

Ето защо Шамбала се явява необходимия информационен посредник, който запазва екологичността на косвено общуващите страни.

За преводът на небитейно в битейно познание е необходима „...извънредно голямо количество енергия...” [9-137].

Тази констатация съответства на аналитичния израз за връзката между мощността на преобразуване и ниво на организация на четвърта степен [11-37], като в общия случай йерархичната разлика между обекти от небитие и наблюдател от битие е твърде висока.

Ето защо Шамбала се явява високо ефективен преводач на информация от небитие в битие с минимален разход на енергия за потребителя: необходимо е той да преодолее само част от йерархичната и съответно от енергийната си дистанция с обекта на информационното търсене.

265


Тези признаци превръщат Шамбала от „...митическа страна на всеобщо благоденствие” [12-265] в небитеен комуникационен център.


1. Небитейната структура на Шамбала е разположена високо над Тибет.2. Шамбала обучава земни духовни водачи за управление на земната цивилизация.3. Постепенно извънземните духовни учители предоставят все по-голяма степен на

свобода на земните духовни водачи за управляване на процесите на Земята. 4. От извод 3 следва, че в процеса на развитие на цивилизацията ни се увеличава

степента на еволюционната й инерция по отношение на възприетата посока на усъвършенстване.

5. От извод 4 следва, че за направляване развитието на цивилизацията ни са необходими все по-малки корекции.


1. Антонова Л. Прозорец към космоса, Хемус, 1993.2. Бейли А.А. Посланията на тибетеца, т.2, Гуторанов, Ловеч, 1996.3. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Езотерика, Астрала, В. Търново, 1996.4. Браун С. До другата страна и обратно, Хермес, Пловдив, 2001.5. Везнева М. По спиралата на еволюцията, Откровение, С., 1995.6. Ганев Н. Феномени на България, Хр.Ботев, С., 1993.7. Игнатов И. Ясновидството, Гея-Либрис, С., 1994.8. Кастанеда К. Огънят отвътре, Петрум Ко, С., 1994.9. Кастанеда К. Силата на безмълвието, Петрум Ко, С., 1995.10. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч. 1,2, Гуторанов, Ловеч, 1996.11. Ламбаджиев Г. Мощност на преобразуване и нива на организация, Изследовател, т.4,

2004.12. Парнов Е. Боговете на лотоса, Народна култура, С., 1983.

Връзка между автономни души и абсолютния бог



Съществуват множество степени на свързаност между автономна душа и абсолютния бог. В периода между две прераждания всяка душа инстинктивно се стреми към максимална степен на разграждане на външната си структура и обезличаване на своята същност за да се присъедини към струкутрата на абсолютния бог. Това е резултат от инстинкт за самосъхранение на душата от макрокосмическите цикли на разпадане.

266


Ключови думи: абсолютен бог , душа, връзка, разграждане, присъединяване, инстинкт.

Въведение

Целта на статията е да представи най-обща концепция за връзка между автономна душа и абсолютен бог. Концепцията се основава на обобщение на сведения от дълбока древност до съвременни (началото на XXI век) представи. Статията представлява доразвитие на идеите, публикувани в [18-4,5] и в [19-3].

Човешка душа и абсолютен бог

Според Порфирий от древна Гърция „...Плотин в течение на своя живот шест пъти се е съединявал със своя „бог” [9-151].

Присъединяването на човешка душа към душата на абсолютния бог се свързва с понятието нирвана.

Нирвана е „състояние на не - битие и на не – небитие” [23-243]. Това означава, че нирвана е психическа настройка за преход към небитие и към неговото небитие, т.е. към пранебитие. Нирвана е подготовка на душата за текущото й частично или фундаменталното й деструктуриране. Съответно се различават две форми на нирвана, според будистите: нирвана и пранирвана. Брамините възприемат само едно „окончателно състояние, от което няма завръщане – във всеки случай до следващата Маха-Калпа” [8-87]. Финалът на пранирвана се характеризира със състоянието Дармакая, при което човешката душа не се завръща за прераждане преди да настъпи новия цикъл Манватара [8-94].

Стъпаловидното и размито значение на понятието нирвана е признак, че присъединяването на човешката душа към душата на абсолютния бог е също така многостепенно и многофакторно обусловено. Това означава, че съществуват множество степени на свързаност между автономна душа и душа на абсолютен бог. В преобладаващата си част скалата от степени на свързаност предоставя възможност на автономната душа да се отдели отново и да стане отново независима.

Фактът, че човешки души са си кореспондирали с души, които вече не се прераждат и са описали тяхната енергийна характеристика [24-251], като са се завърнали на земята, подкрепя тезата за обратимостта на връзката душа – бог.

„Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца” [5: Йоана: 16:28].

Този библейски израз утвърждава в неявен вид, че присъединяването и отделянето на душа към структурата на абсолютния бог е естествен процес.

„...Съединяването с Бога...е просто въздействие на един или друг принцип” [8-154].Според сикхизма, записано в Гаурери Асатападиа Махала 1, 11-1: „Преданният на Господа

служи само на Висшата Душа (Бог). Той не признава никой друг” [12-29]. „Боговете също имали души (ба), а бог Ра притежавал даже цели седем. Понякога един бог се

смятал за душа на друг [17-238]. „Поздрав, о, богове на природата със Ка спящи...” [16-158].„Бог Ра например разполагал с четиринадесет души Кa” [17-240].Споменава се за „...душата и тялото на Ра...” [16-221].Следователно висшият бог притежава душа. Душата на регионалните богове включва

различно количество КА или БА души. Според Бхагавад – гита:„Няма нищо по-висшо от Мене като перли на нишка” [4-81]. От тук следва, че душата на

бога е с верижна структура. В тази структура са включени и човешки души:

267


В Талмуда е записано: „Душата на човека е светилник на Бога” [4-89].В древен Египет с Ба е означавано названието на душата на богове и хора [17-236]. В

Библията с понятието душа се означава както божествена, така и човешка душа. Твърди се, че Господ е изпратил душа за одухотворяване на човешкото тяло за да стане по негов образ и подобие.

Разглеждането на душата на абсолютния бог като система от взаимосвързани души ни дава аналогията със структурата на човешката душа – верига от души, формирани в процеса на последователни прераждания. Тези души са относително автономни:

„Бяха милиарди същества и всички те бяха „аз”, колония от обособени единици, всички по особен начин принадлежащи една на друга, които неминуемо щяха да се свържат, за да образуват едно отделно съзнание, несъмнено моето човешко съзнание. ...Цялото ми обособено съзнание „знаеше”, че това „аз” от обичайния ми свят е колония, конгломерат от отделни, независими възприятия, неотменно свързани едно с друго” [14-205].

Според Ведите Кришна позволил на Видйадхара да се върне у дома си на висшите планети. Видйадхара обиколил Бога, поклонил се и се върнал на своята планета в рая. „Така Нанда Махараджа бил избавен от опасността да бъде погълнат от змия” [11-234].

Обиколката на Бога е метафора за означаване на текущо преминаване през относително устойчиви състояния „планети” без да се присъедини устойчиво към структурата на абсолютния бог, т.е. да бъде погълната индивидуалната душа от подобната на змия божествена душа.

Брахма – сутра утвърждава, че „...душите стават храна на боговете...” [2-450].„Доколкото храната е несмляна, противоположното се храни от противоположното,

доколкото тя е смляна, подобното се храни от подобното” [1-52].„Всяка душа трябва да се разпадне за да стане Бог” [25-88].Саморазграждането на душата в процеса на доближаването към душата на абсолютния бог е

форма на смилане на нейната структура.„....Колкото духовете са по-възвишени, толкова те са по-малко различни. Те са еднакви до

такава степен, че за тях личност нищо не значи” [15-291]. Следователно в процеса на доближаване на душа до абсолютния бог, тя се обезличава за да се превърне в устойчив градивен елемент, без противоречия с останалата част от структурата му.

Екстрасенсът Стоян Марков твърди, че „Човекът живее, за да зарежда Висшият разум с енергия” [13-59].

Логично е, че за да се изключи възможността от възникване на вътрешни противоречия в структурата на абсолютния бог е необходимо както уеднаквяване на градивните му елементи, така и уеднаквяване на постъпващата към него енергия. Това означава, че присъединяващите се към него рафинирани души носят със себе си унифицирани енергийни заряди.

При древните индийци е съществувал култ към общ и единствен безличен принцип, който стои над всичко и пронизва всичко съществуващо. „За пръв път, макар и в не напълно завършен вид този принцип е бил фиксиран в химните на Риг-Веда”. Идеята за безличното и всеобхватното цяло...се превръща в неотменима характерна особеност на всички религиозни школи в древна и средновековна Индия...” [10-36].

Обезличаването на душите и подчиняването им на обща воля, подобно на казармен или на монашески ред, им обезпечава съхранимост по време на ноща на Брама.

Останалите души по необходимост се разграждат необратимо. Ето защо „(Служенето) е инстинкт на душата...” [3-214], т.е. инстинкт за самосъхранение. Формата на сплотяване и обезличаване на души чрез уеднаквяването им е любов към бога без да се конкретизира основанието за това.

„...В Египетската митология Изида и Озирис се явяват сестра и брат, мъж и жена, а Хор, синът на двамата, става мъж на своята майка – Изида, и от тях се ражда син – Малули” [9-350].

Ако се направи схема на тези, на пръв поглед парадоксални връзки, то Хор се явява средство за реализиране на положителна обратна връзка с входа на системата и за образуване на ново

268


качество Малули. По този начин се демонстрира еволюционно стимулиращата роля на душите от небитие в процесите на развитие на средата и преди всичко на душите, които я обитават. Тази схема илюстрира саморазвиващият механизъм на абсолютния бог косвено, посредством стимулиране развитието на формиращите го души.

„В един случай Той изисква от хората доброволна любов, а в друг – ежедневно възпяване на Неговото име” [22-54].

Според нас в тези наставления се крият поне три цели:1. Извличане на психическа енергия от душите на хората.2. Синхронизиране на поведението на хората с това, което е целесъобразно от гледна точка

на божествените цели.3. Настройване на човешките души към възможността да се присъединят към божествената

структура.Тесните граници, в които може да се възприеме човешка душа за приспособима към душата

на абсолютния бог са метафорично описани в Библия, Матея, VII, 13,14:„Влезте през тесни врати; защото широките врати и пространният път са водещи към гибел и

много вървят към него; Защото тесните врати и тесния път, водещи в живота, и малцина го намират...”Много тясна е „пътечката” от оптимални съчетания на разнообразни, често привидно

противоречиви характеристики на човешки души, която извежда развитието на тези души до необходимото им качество, обезпечаващо стабилната им връзка със структурата на абсолютния бог.

Съответно трудният живот на преобладаваща част от земните жители е средство за формиране на психическа устойчивост, която е главна характеристика на душите, изграждащи структурата на душата на абсолютния бог. Тази устойчивост е необходима, за да се задържат невредими към структурата на абсолютния бог в периода на колапс на средата, в която нормално съществуват. Периодичният колапс на тази среда е естествено средство за укрепване структурата на душата на абсолютния бог.

Регулатори на небитейна среда

Периодичното възникване на области от битиета в границите на конкретно небитие е предпоставка за възникване на отклонения от нормалния процес на съществуване на небитие. Тези отклонения пораждат реакция насочена срещу промяната и която реакция се стреми към стабилизация на съществуващото, към отдавна утвърдилото се състояние на небитейната среда. Тази реакция може да се илюстрира чрез поведението на демона – змия Апопи от древен Египет.

При всеки изгрев и залез на веществения свят, т.е. при всяко формиране и разграждане на битие Апопи напада „...бога на слънцето и с това заплашва съществуването на света” [21-40].

Апопи е изобразена графично като дълга змия, която е свързана с някаква структура (връзки) на пет места. Те са приблизително равномерно разпределени по дължината й. В челната част връзките й са най-дълги и й обезпечават съответно най-висока степен на подвижност. В опашната част на Апопи връзките й са най-къси и й предоставят най-малка степен на свобода.

Тази схема на свързаност на Апопи може да се интерпретира като израз на високата степен на свързаност на прадушите към божествената структура в сравнение с онези души, които относително последни са се присъединили към тази структура. Последните присъединени души към божествената структура Апопи активно стимулират гъвкавото й приспособяване към новите битейни условия, докато техните предшественици твърдо отстояват утвърдилата се линия на развитие. Системата от новопостъпили души образува групата на новаторите, бунтарите и

269


еретиците, която се стреми да промени радикално съществуващите фундаментални правила, като атакува бога на слънцето.

Следователно Апопи е сложен регулатор, който балансира радикалното и фундаменталното в развитието на небитие. Апопи е йерархична структура от отрицателни обратни връзки, насочени към стабилизиране на съществуващото състояние на заобикалящата го среда. Като всеки регулатор и Апопи не реагира при фиксирано състояние на средата:

„Простряна върху склоновете на планината,великата змия е легнала...И тъй, на змията на планината името аз зная.То е: „Живеещият в пламъци...” [16-166].Последният израз подсказва за по-високата степен на енергетичност на Апопи по отношение

на заобикалящата го среда.На същото място е записано: „Аз зная всички средства, Апопи да премахна” [16-167].„Ето, въжетата си аз навихи Апопи отблъснал, аз принудих гопът обратен да поеме” [16-160].Душата е привлякла към себе си сребърната нишка, която е съставена от множество малки

нишки („въжета”) и по този начин се е свързала директно с човешкото тяло, към което принадлежи. Това е гаранция за връщането й в тялото на човека, от което е временно излязла.

Следователно Апопи се занимава не само с глобални проблеми на небитие, но и с единични ситуации.

„Идвам аз редът отнова да възвърна,понеже този свод стоманен,който светът на Аменти е защитавал,от злия дух Апопи пронизан беше!Всред урагани, бури, той там проникваи въпреки, че бе отблъснат от богавсемогъщ с глава на лъв,възстановяването на реда на световете от мен зависи!” [16-206].Този стих също потвърждава, че Апопи има локално предназначение като допълнителна

структура.По своята конфигурация и предназначение змията Апопи е подобна на тръбната структура в

небитие, а устата й са подходящ модел за за представяне на фуниеобразния вход на души към небитие. В този смисъл Апопи представлява система от души.

„Асурите и нагите са титанични духове и духове с глави на дракони и змейове” [9-141]. „Асурите били родени от слабините на Брахма и се превърнали във врагове на боговете” [23-46].

Нага е названието на кобра, на слон, чийто хобот е подобен на змия, на разумно митично същество с човешко лице и дълга опашка на влечуго [23-236].

Тези змейове формирани от генезисния бог Брахма се сражават срещу консерватизма на по-рано формираните богове. Съответно асурите са били родени от слабините на Брахма, т.е. еволюционно последни са се появили. Като краища на тръбната небитейна система фуниеобразните им входове по необходимост са се появили последни. Това следва и от факта, че тези видове са най-близко до постъпващите към тях души [20-227], а за добрата им комуникация се изисква те да са еволюционно възможно най-близко до тях. Еволюционно последното обикновено влиза в конфликт с утвърденото, представено в конкретния случай от различни богове, т.е. относително по-стари души.

Според древноегипетските представи „В подземния свят мъртвите са заплашени от крокодили. В Амдуат (7-и час) един огромен крокодил изпълнява функцията на пазач. Само „който го познава, е този, чието Ба няма да бъде погълнато от крокодила” ... и богът на Земята Геб (в Книгата на мъртвите) може да се появи в образа на крокодил” [21-103].

270


Познаването на пазача – крокодил е израз на познаването на охранителните му функции. Те са свързани с фундаментални процеси в небитие, закодирани в космическата душа Ба на човека. Когато Ба притежава признаците за еволюционна устойчивост, душата на човека ще бъде пропусната към друго ниво на организация в небитие.

Вишну и Шива са изобразявани с кобри [26-76,149]. Тези кобри са охранявали стратегическите функции на върховите богове.

„Бидейки с напълно балансирано Безсъзнаване – Подсъзнаване – Осъзнаване истинският Бог е съвсем БЕЗПРИСТРАСТЕН, а оттам и изцяло БЕЗУЧАСТЕН, защото е с напълно УРАВНОВЕСЕНО съзнание. […] Той съществува в пълен МИР със себе си и със света...” [27-64,65].

Шри Шримад Бхактиведанта също утвърждава, че „Абсолютната Божествена Личност” е винаги уравновесена [28-415].

При тези обстоятелства стратегическият регулатор Апопи коригира само пристройката на вече структуираната небитейна среда.

Вамадева Моделиер описва нощта на Брама: „ И ето отново влизат в Златното Яйце Неговата Мисъл и имената на всичко, което съществува, както ни казва Божественият Ману. По време на Неговия мирен покой одушевените същества...прекратяват своите функции и всяко чувство [Манас] заспива. Когато всичките са погълнати от Висшата Душа, Душата на всички същества спи в пълен покой до Деня, когато отново ще приеме своята форма и ще се пробуди от началната си тъма” [7-105].

По време на Пралайа – разграждането на веществените структури в периода на ноща на Брама се разграждат и боговете с изключение на Единният Абсолют [6-324].

Следователно в края на поредния еволюционен цикъл в небитие в първичното яйце се капсуловат души на същества и богове, „погълнати от Висшата Душа”, които се закодират като „Неговата Мисъл”. Извън този процес е „Единният Абсолют”, т.е. онази част от структурата му, която не принадлежи на конкретното небитие и в общия случай се корени в пранебитие.

Следователно най-мощна е закономерността и регулаторите, които я обезпечават, свързана с цикличното развитие на небитейна среда. На тях се подчинява всеки елемент от тази среда, включително и принадлежащата й част от структурата на абсолютния бог. Когато тази закономерност предразположи тази среда към развитие, структурата на абсолютния бог допълнително прецизира еволюционния процес в текущо обусловените му рамки.


1. Връзката между автономни души и структурата на душата на абсолютния бог е аналогична на връзката между индивидуална душа на конкретен човек и участието й във веригата от души, формирана в резултат от поредица от прераждания.

2. Всяка душа в процеса на индивидуалното си развитие (формирано в процеса на множество прераждания) инстинктивно се стреми към присъединяване към структурата на абсолютния бог за да се съхрани по време на макрокосмическите цикли на разграждане.

3. В периода между две последователни прераждания всяка душа се стреми към разграждане на външните си структурни връзки. Това е процес на обезличаването й в стремежа й към происъединяване към абсолютния бог.

4. Съществуват множество степени на свързаност между душа и абсолютен бог.

271


5. Съществуват структури в небитие, които стабилизират принадлежащите й системи от еволюционна гледна точка.

6. Абсолютният бог прецизира насоката на еволюционно развитие на небитейните системи в рамките на текущите възможности за развитието им, които се подчиняват на вътрешните им закономерности на циклично развитие.

7. Душите, които изграждат божествената структура, я усъвършенстват структурно и я подмладяват енергетично.

8. За да бъде надежден градивен елемент към божествената структура е необходимо всяка, присъединила се към нея душа, да бъде уравновесена, т.е. освободена от вътрешни противоречия, предизвикани от пребиваването й във веществения свят.

9. Колкото повече души изграждат божествената структура, толкова повече души се изисква да се присъединят отново към нея, за да се запази степента на подмладяването й, т.е. степента й на устойчивост.

10. От извод 9 следва, че нарастващата потребност от нови души ускорява развитието на битието, в което те повишават степента си на устойчивост.

11. От извод 10 следва, че след изчерпване на продуктивността на битие ще се формира свръхбитие, което да ускори формиране на устойчиви души за божествената структура.

12. От извод 9, 10 и 11 следва, че в съответствие с усложняване на структурата на абсолютния бог в резултат на присъединяване към нея на все нови и нови души, тази структура се развива в йерархичен аспект.


1. Аристотел. За душата, Любомъдрие, С., 1996.2. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна, Евразия – Абагар, Плевен, 1992.3. Бейли А.А. Посланията на тибетеца, т.2, Гуторанов, Ловеч, 1996.4. Безънт А. Човекът и неговите тела. Кралица МАБ, С., 1996. 5. Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет, U.S.A., (1991).6. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Космогенезис, Астрала, С., 1993.7. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.2, Космогенезис, Астрала, В. Търново, 1994.8. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Езотерика, Астрала, В. Търново, 1996.9. Блаватска Е. Разбулената Изида, т.2, кн.1, Религия, Астрала, С., 1995.10. Бонгард-Левин Г.М. Древноиндйска цивилизация. Философия, Наука, Религия; Наука и

изкуство, С., 1982.11. Бхактиведанта А.Ч. Кришна – изворът на вечното наслаждение, ч.1, Бхактиведанта Бук

Тръст (1990).12. Бхактипада С. Бог един; Безант А. Богатство религии, Амрита, Киев, 1993.13. Ганев Н. Феномени на България, Хр.Ботев, С., 1993.14. Кастанеда К. Сказание за силата, Петрум Ко, С., 1993.15. Кардек А. Книга духов, Ренессанс, М., 1993.16. Книга на мъртвите на древните египтяни, Хелиопол, С., 1994.17. Коростовцев М. Религията на древен Египет, Шамбала, С., 1995.18. Ламбаджиев Г. Кой е Бог, в. Феномен, №8, 1992.19. Ламбаджиев Г. Човешките души в божествената структура, в. Феномен, №28, 2000.20.Ламбаджиев Г.А. Взаимодействие между всмукател на души към небитие и аурата на

човека, Изследовател, т. 4, 2004.21.Луркер М. Богове и символи в древния Египет, Енциклопедически справочник,

Гуторанов, Ловеч, 1995.

272


22. Метрони Э. Введение в теософию. Тонкие планы, Велигор, М., 1998.23. Напърт Д. Индийска митология, Абагар Холдинг, С., 1994.24. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.25. Раджа-Йога. Йога-сутра [на Пантджали] с коментариите на Вивекананда, или Изкуството

да победиш себе си; Евразия, Абагар, София, Плевен, 1992.26. Уйлкинс У.Д. Митология на древна Индия, Аргес, Клуб-90, С., 1993.27. Чаушов Г. Моят непривичен свят, ТИПОС, С., 2000.28. Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада. Шримад Бхагаватам, Песен първа


Еволюция на структурата на абсолютния бог



Структурата на абсолютния бог се развива от периферията към сърцевината му. Периферията му пулсиращо се изгражда и разгражда. Периферията му е съставена от души от различни битиета. Перспективната тенденция на еволюцията им формира еволюцията на абсолютния бог. Той насочва битиетата да се развиват еволюционно по прогнозираната от него най-перспективна тенденция.

Ключови думи: бог , абсолют, структура, еволюция, битие, настройка.

Въведение

„Човечеството признава необходимостта от по-жизнен и по-интелигентно поднесен подход към Бога. Хората са уморени от кавгите и различията в доктрините и догмите” [2-355].

Обективно е назряла необходимостта от проясняване на концепцията за бога.Целта на статията е да се направи опит за обобщение на достъпните ни концепции и

сведения в тази област, с цел конкретизиране на представата за абсолютния бог, разглеждан като структура с разпределени параметри.

В Станса I, 3. е посочено: „Вселенският Разум не съществувал...” [4-73].В Коран III, 18, 19 е посочено:„Няма бог, а Тойе онзи свидетел на Бог...Няма бог, а Той – преизпълненият със сила,мъдрият.Религията преди Боге ислямът (подчинение на неговата воля)”.

273


Тези сведения утвърждават, че това на което религията акцентува като бог е модел на система, която е зад разглежданите битейни и небитейни процеси.

В Мундака-упанишада II, 1.2. е уточнено: „Той няма прана и няма интелект, Той е чист и по-висш от всичко висше и висше неподвижно (т.е. мая)” [1-421].

В Брхадараняка II, 5.18. е посочено: „Тази пуруша съществува вътре в сърцата на всички тела” [1-146].

Следователно небитейното пространство е всепроникващо.В Мундака-упанишада II, 1.2. е записано: „Пуруша е трансцедентален, доколкото Той е без

форма и доколкото Той се простира еднакво във всичко, което е външно и вътрешно, и доколкото Той е нероден – следователно Той е без жизнена сила и без ум. Той е чист и по-висш от [другия] по-висш Неподвижен” [1-113].

Числото π = 3,14 е трансцедентно. „...Точно в 3-та глава и 14-ти стих (на Изход – Библия) Бог говори, че Той е вечно Съществуващият” [18-59].

Това съвпадение може да се разглежда като символичен израз на преградата между битие, небитие и ядрото на божествената структура.

В Библия, Изход 3.14. е записано: „И Бог рече на Монсея: Аз съм Оня, Който съм” [3].В Коран, Сура 13, аета 3 пише: „Той е Този, който разстла Земята и който сътвори реки и

високи планини, а така също и който създаде на нея две от всяко едно нещо. Именно Той превръща Деня в Нощ. Без съмнение поуки много за хората, които могат да мислят, се крият в това” [20-248].

Тъй като в Корана последователността на страниците е обратна на нормалната за цивилизования свят, то Сура 13, аета 3 може да се декодира като 3.13.

В Брахма-сутра II.3.13. е записано: „Единствено Той чрез дълбока медитация върху всяко нещо [го създаде], и това се знае от неговите признаци” [1-376].

„В Далечния Изток – Индия, Япония и Китай, 13-ият ден от месеца се счита за особено щастлив, а самото число – за свещено, божествено и заредено с чудеса. В индийските храмове Будите са 13. В класическите пагоди на Китай се прави специална декорация с 13 мистични диска. В Япония в храмовете, посветени на бога Ацтуса, се приготвя дебело въже, в което се вплитат 13 мистични талисмана. […]

Древните маи вярвали, че над земята се възвисяват 13 небесни свода и над всеки от тях властва различно божество Майа. Ацтеките също се прекланяли пред своите 13 божествени змии и вярвали в магическата сила на числото 13. […]

В библейските рамки 13 е числото на Юда. В западноевропейската традиция 13 е числото на смъртта. […]

...В ...Таро...13 е картата на смъртта...” [17-6].Афинитетът на небитие към точно пресмятане на решение е около 13 пъти по-малък

отколкото при битие [16-156].„На 1326 места от „Новия Завет” ...се споменава думата „Бог”...” [7-52].Числото 1326 може да се представи във вида: 1326 = (13 х 1) х 102 + (13 х 2), т.е. като

производно на числото 13.1356 е съотношение между времеконстанти на небитейни процеси, разделени от 1000 нива

на организация [15-176]. На тази основа считаме, че числото 13 изразява важна характеристика както на главните богове от исляма, християнството и индуизма, така и на абсолютния бог, когото представляват.

Еволюционна структура на абсолютния бог

В Чхандогя-упанишада, VIII,12.3. е записано: „Точно така тази кротка душа възкръсва от тялото и се слива с върховната светлина, за да постигне своята собствена природа” [1-612]. Това означава, че върховният бог е съставен от множество души.

274


В Тайттирия-упанишада, II,6.1. е записано: „Той пожелал: „Нека стана много, нека се родя”. Той започнал да разсъждава. След като разсъждавал, Той създал всичко това, което съществува” [1-52]. Това означава, че мултиплицирането на божествената структура е целенасочен процес.

Под хипноза пациент твърди, че „Нищо не се разрушава ... източникът е вечен. Като души ние никога няма да умрем – по някакъв начин знаем това. Като се съединяваме, нашата нарастваща мъдрост прави източника по-силен” [19-264].

Системното свързване на души с божествената структура я усъвършенстват, усложняват, развиват и гарантират по такъв начин собственото си съществуване.

В „Законът на Ману” – книга 1 пише: „Зародишът (който Божественият Дух е произвел от своята собствена субстанция) се явява това, което никога не загива в съществото, тъй като става душа на Съществото и в периода на Паралайа (разтварянето) се завръща, за да се влее обратно в Божествения Дух, който самият почива извечно вътре в Сваямбхува, „Самосъщия” [8-352].

Следователно абсолютният бог също се разгражда периодично до нивото на прадух или т.н. Свети Дух. Съответно след смъртта си човекът се представлява от своята душа. От тялото на човека остава костната му структура, т.е. най-устойчивата му подсистема.

В глава 76: „За да се сменя формата по желание” на Книга на мъртвите пише: „Откъснах и събрах разпръснатите крайници на бога (ни) велик...Сега от тях небесния си път изграждам,и аз по този път вървя” [11-127].Текстът описва процес на реконструиране на божествена структура по естествена

еволюционна последователност. На принципа Ин – Ян следва, че абсолютния бог частично се подчинява на природни закономерности и природата частично се подчинява на божествени закономерности.

В глава 136 е записано: „Погледнете! Роди се бог!” [11-216].В глава 124 този процес се затвърждава: „В мене разпознават прародителя на Ра, на

съществата светещи” [11-185].Следователно съществува естествен процес на формиране и възпроизвеждане на божествени

структури. „Диодор Сикул твърди, че Озирис, подобно на Брама, се е родил от Яйце. От Яйцето на Леда

са били родени Аполон и Латона, а също Кастор и Полукс, светлите близнаци” [5-91].„...Създанието започва от Аз-а, а разпадането завършва със Аз-а” [1-378].Според ведантистите „...всички неща подлежат на разрушение посредством процес на

изменение от грубото към финото, докато достигнат последната граница, която е Брахман” [1-323].В Брахма-сутра II,3.14. е записано: „Но сравнен с реда на сътворението, редът на

разрушението е обратен. Това също е логично” [1-377].Следователно структурата на бога периодично се развива, нараства и усъвършенства, в

резултат на присъединяване към нея на множество високо развити души, а след това се разгражда, разпада по обратен ред, подобно на известните ни процеси в природата.

В Тайттирия-упанишада II,6.1. е записано: „След като създаде това, Той влезе в него” [1-382]. Това означава, че абсолютният бог първо формира периферията на своята структура под формата на външни образувания, а след това присъединява тази периферия към себе си.

Съответно: „...вселената е в неспирно раждане в центъра си, и в неспирното умиране в границите си” [21-119].

Съответно първичният вихър се развива от центъра към периферията. Кръвта нормално тече от центъра на капилярите към стените им в посока към захранваната тъкан. Натрупването на слоеве по вътрешната повърхност на капилярна система се счита за аномалия (артериосклероза).

„...Чрез границата си космическата сфера самопоглъща собствената си форма. […] ...Погълнатото във външността се възобновява от вътрешността. ...Това самопоглъщане в

275


космическата граница не се отнася само до пространството, а и до целия континиум от пространство – време – движение – материя” [21-25].

Съответно транспортното ходово колело в процеса на своето функциониране най-активно взаимодейства с пътя и в резултат на това най-бързо еволюира чрез контактната си повърхност с него.

По обратен път: вселената се саморазвива като взаимодейства с обкръжаващото я небитие, а техния главен модел абсолютният бог се усъвършенства, усвоявайки най-перспективните резултати от развитието на битиетата.

„...Вселената въобще и винаги си е била хетерогенна (разнородна) има многосъставен произход, дискретна е и винаги е била и е в множественост” [21-15]. „...Например преданието, че Маха-Вишну – превъплащение на Кришна – периодично вдишва и издишва безброй вселени, подобни на сапунени мехурчета” [21-21]. Превъплащенията на боговете са техни модификации или външна смяна на персонажите при дълбоко съхранено общо съдържание. Това означава, че абсолютният бог в процеса на формиране на вселени (битиета) изменя външното си проявление до такава степен, че може да бъде означен с ново име. Това обстоятелство е в съответствие с представата ни, че в процеса на взаимодействие между бог и природа двете подсистеми взаимно се допълват и адаптират една към друга за да се образува относително устойчиво хибридно цяло. Както природата е структурирана от относително обособени подсистеми, така и богът, който информационно ги обслужва по необходимост следва процесът на развитие в природата. Този процес се проектира в процеса на развитие на цивилизацията ни.

Известно е, че хората са били практически напълно изолирани едни от други от разстоянията, които са били непреодолимо големи за транспортните им възможности. Постепенно чрез развитието на сухоземния, морския и въздушен транспорт, както и чрез развитието на средствата за комуникация – телефон, радио, телевизия, интернет се преодолява във висока степен дистанцията между хората, които желаят да си комуникират.

По обратен път следва, че в природата първоначално отделните битиета са били формирани независимо едно от друго с голяма информационна и пространствена изолация между тях. Постепенно в процеса на еволюирането им са възникнали връзки между битиетата – логично те да са осъществени чрез обединяващото ги небитие.

Аналогично – абсолютният бог се структурира в процеса на развитието си от независими модулни елементи – бъдещите му подсистеми. Например душите на хората са елементарни градивни елементи на неговите модули. Резюмирайки същността на „Езотеричен Катахезис” Блаватска утвърждава, че Вечният Абсолют, наречен ТО, е осъществил Космоса. Когато отново се потопи или разтвори в Пралайа, То ще се превърне в ТОВА [7-150]. С други думи в края на определен еволюционен цикъл се разгражда конкретен клон от структурата на абсолютния бог, приспособявайки се към етап от развитието на средата, която обслужва.

„Първото не може да бъде Абсолют, тъй като то е проява” [4-61].„Божествената Мисъл” не предполага идеята за Божествен Мислител” [4-110].Следователно генезисът е също така преходен процес както и последвалите го след това. От

логиката на деструктивния процес следва, че ТО е част от структурата на абсолютния бог в конкретно небитие, а ТОВА е част от структурата му в пранебитие.

В Брахма-сутра I.1.2. е записано: „[Брахман е] това, от което [произхожда] раждането и т.н. на тази [вселена]” [1-12]. В Тайттирия-упанишада II,5.2. е записано:

„...Брахман е опашката, която дава устойчивост [или опора]” [1-55]. Това означава, че основната структура, сърцевината на бога се запазва по време на разграждане на периферните му образувания и служи като основа, около която започва да се структурира новата му конфигурация при всеки нов цикъл на индивидуално развитие на съществуващото. Според религиозно-научните представи това развитие се отнася до битие, но всъщност то е адресирано и до всички невидими, неосезаеми, нерегистрируеми еволюционни нива на организация на средата, като небитие, пранебитие, прапранебитие и т.н. С други думи структурата на абсолютния бог пулсира

276


еволюционно в такт с еволюционните процеси на всички еволюционни нива на средата, в която се развива и благодарение на която се развива.

„Брахман е материалната причина на вселената, защото характеристиките на вселената са различни от тези на Брахман” [1-751]. Следователно небитейните еволюционни процеси на божествената структура директно не формират битието и в частност известната ни вселена.

В Брахма-сутра IV.4.19. е записано: „И съществува [друга форма на върховния Бог], която не е налична в еволюционните изменнения защото Упанишада констатира това” [1-736]. С други думи различни са еволюционните структурни промени в битие и в божествената структура. Части от тази структура са свързани органично със среда от други измерения и следват коренно различните закономерности, на които тя се подчинява в процеса на развитието си.

Влиянието на еволюционните процеси от по-първично ниво върху еволюционните процеси от по-късна фаза на развитие създават ефект на непредсказуемост на поведението на абсолютния бог. Разграждането на предишни структури от средата или на абсолютния бог, както и изграждането им следват пулсиращо и периодично. Никоя система не може да издържи на катастрофите в средата, в която се развива. Ето защо „Никакъв приятел няма Той” [20:VI,163].

Инстинктът за самосъхранение на абсолютния бог, както и на коя да е система, го принуждава да се интегрира с най-устойчивото от средата, в която функционира. Съответно най-устойчивите души се присъединяват към периферията на структурата на абсолютния бог. Тази интеграция е продиктувана от интереса към обезпечаване на максимална устойчивост на системите: души и абсолютен бог.

Битието е малко по-устойчиво на постоянни смущаващи го въздействия, в сравнение с небитието [16-155...158]. Това налага „закаляването” на душите да се осъществи в битие, свързано с биологичната структура на човека. След това в условията на небитие развитието му се изживява като триумф. Именно „закалените” души в битие са най-надеждните градивни елементи за божествената структура. Те са предпоставки за стабилни, управляеми и предсказуеми процеси. Обаче на макро ниво хибридната система бог – природа формира синергетичен непредсказуем ефект. Той внася нови възможности за еволюционно развитие и коригира еволюционната тенденция. Ето защо нито в генезиса на еволюцията на природата, нито в паметта и прогнозите за еволюционно развитие на абсолютния бог не се съдържа изчерпателно информация за бъдещето им развите. В своята пълнота еволюцията е непредсказуема. Иначе тя не би била еволюция.

Аналитично е установено, че „...само в този случай – на отворена система – може да се развиват процеси на самоорганизация” [9-75].

Пренесено към системата на абсолютния бог това означава, че тя по необходимост е отворена система за да се саморазвива. Отвореността се изисква от условието за комуникация с обкръжаващата го среда, от парадигмата за водещата му управленска функция по отношение на тази среда и от концепцията за присъединяване на част от душите към структурата на абсолютния бог.

Информационната отвореност на абсолютния бог към обкръжаващата го среда в съчетание с присъединяването на души към структурата му е предпоставка той да възприеме техния филогенезис. Душите от своя страна съгласуват индивидуалното си развитие с това на хуманоидите, към които са принадлежали. Установено е, че в „младите биоценози по-често надделяват отрицателните взаимоотношения, доктато в по-старите биоценоци се наблюдава тенденция към установяване на динамично равновесие” [22-53]. Този принцип, приложен върху структурата на абсолютния бог, определя взаимоотношенията в него: в ядрото на структурата му съществува „динамично равновесие” между интересите на изграждащите го души, а в периферията му „надделяват отрицателните взаимоотношения”, т.е. остра конкурентна борба. Тя се проявява и в регионалните богове в качеството им на относително автономни периферни структури на абсолютния бог.

„Егоистичното чувство е преобладаващо от самото начало даже сред Боговете...” [4-253]. Под хипноза е установено, че: „...Източникът първо съзнателно създава несъвършени души и

277


нисъвършени форми на живот за тези души и след това наблюдава какво става с цел да продължи самия себе си...” [19-265].

Еволюцията е преди всичко израз на самосъхранителен процес, който не може да се реализира по друг начин освен чрез преустройство на съществуващото.

„От подтекста на някои забележителни послания, особено от пациенти с напреднали души, може да се предположи, че Богът – свръхдуша на нашата Вселена съвсем не е напълно съвършен.

Възгледът, че нашият пряк Бог продължава да се развива, подобно на нас самите, не отнема нищо от абсолютния източник на съвършенство, създал нашия Бог” [19-364].

Еволюцията на бога се проявява в частност във факта, че „Строго казано, Шива не е бог на „Ведите”. Когато „Ведите” са били писани, той е имал ранга на Маха-Дева или Бел сред боговете на аборигенна Индия” [8-69]. Това е признак, че не само във ведическите текстове се описват големите промени във взаимоотношението и статуса на боговете на индуизма, но и в процеса на развитие на цивилизацията се изменят характеристиките на тези персонажи.

Според Елена Блаватска, ако правилно се преведе библейската фраза „Бог сътворил Небето и Земята”, то ние ще прочетем: „И вътре, и извън, от своето собствено Естество, подобно на Утроба (Световното Яйце), Бог сътворил Две Небеса” [5-76,77]. Това означава, че в процеса на еволюционното изменение на външната си структура, която е приоритет в развитието му, богът по необходимост развива в някаква степен и устойчивата си вътрешна структура. От този извод следва, че подобно на следствията от еволюционно развитие в други (например в битейни) системи и в божествената структура по необходимост се формира йерархия.

За да развие себе си, абсолютният бог съсредоточва вниманието си върху прогнозиране на оптималната и същевременно най-перспективна насока на развитие на следващото формирано от него битие. Например в Брахма-сутра II,3.13. е посочено, че: „Единствено Той чрез дълбока медитация върху всяко нещо [го създаде], и това се знае от Неговите признаци” [1-376].

„Д-р Дж. Б. Рин установил, че когато човек за първи път хвърля зарче той в най-висока степен може да повлияе върху резултата му, при което резултатите значително надхвърлят очакваните по теория на вероятностите. Следващото хвърляне на зара значително намалява възможността да се влияе върху резултата му, а третото хвърляне е практически много близо до пресметнатото по теория на вероятностите” [10-51].

Този резултат проектиран върху макроеволюционните процеси показва, че те могат да бъдат управлявани най-ефективно в стартовия им момент, т.е. в момента на възникване на конкретен обект. Съответно английската поговорка казва, че „Първият удар е равен на два удара”.

Обаче „...истинският Бог е съвсем БЕЗПРИСТРАСТЕН, а оттам и изцяло БЕЗУЧАСТЕН, защото е с напълно УРАВНОВЕСЕНО съзнание. […] Той съществува в пълен МИР със себе си и със света...” [21-64,65].

Следователно абсолютният бог въздейства активно на конкретна среда само в момента на формирането й. По-нататък тя се саморазвива в съответствие с вътрешно присъщите закономерности (ограничителни условия) на обкръжаващата среда. Това позволява на абсолютния бог да се изолира от този процес, като го направлява (коригира) периодично импулсно.

На тази основа може да запишем за съотношението между вариабилната и фиксирана установка на система:

(1)

където J – съотношение между вариабилната ZV и фиксираната установка на система: степен на кинетичност [14-101].

278


Активността на човека може да се оцени с J > 1. Състоянието на битието може да се характеризира с J ≈ 1. Относителната пасивност на небитието може да се представи чрез J < 1. Свръхвисоката пасивност на абсолютния бог може да се запише чрез J << 1.


1. Основна част от структурата на абсолютния бог е паралелна структура на битие.2. Абсолютният бог развива своята структура.3. Развитието на структурата на абсолютния бог протича от външните му елементи към

сърцевината на неговата структура под формата на пулсиращ процес от колебания между изграждане и разпад.

4. Външните елементи на структурата на абсолютния бог са изградени от души на хора или на други интелигентни обекти, които са достигнали устойчиво до високи нива на психическа организация.

5. Развитието на битие е средство за снабдяване на периферната на структура на абсолютния бог с необходимите му градивни елементи.

6. От изводи 3 и 5 следва, че съществува сходство, но не съществува тъждество между еволюционните процеси, на които се подчинява развитието на структурата на абсолютния бог и структурата на битие.

7. От изводи 5 и 6 следва, че еволюционното развитие на абсолютния бог модулира в себе си индивидуалните колебания на развитието на различни битиета.

8. От извод 7 следва, че абсолютния бог е еволюционна структура, която се развива в съответствие с перспективната тенденция на еволюционно развитие на битиетата.

9. От изводи 5 и 8 следва, че абсолютният бог направлява развитието на битиетата в най-перспективната посока от гледна точка на максимално ускореното си развитие.

10.От извод 9 следва, че абсолютният бог се проявява като настройчик на прогнозираната от него най-перспективна тенденция за еволюционно развитие на всяко битие в процеса на неговото формиране и доколкото е възможно и в процеса на развитието му.

11. От извод 10 и изследването на развитие на човеко-машинни системи [12] следва, че когато темпът на усложняване на взаимовръзките в едно битие намалее под определена мяра, то се формира друго битие, което да притежава не по-малък темп на усложняване на взаимовръзките в структурата му.

12. От извод 11 следва, че след изчерпване на възможностите за ускорено развитие по отношение на един управляващ параметър се преминава към еволюционно развитие по отношение на друг управляващ параметър. Това развитие ще се подчинява на други закономерности. Еволюционното развитие в своята пълнота е непредсказуемо както за природата, така и за обслужващия я клон на абсолютния бог. Абсолютният бог може само да подбира най-добрият от възможните варианти. Науката прави същото в границите, които си е наложила.


279


1. Ачаря Ш. Брахма – сутра на Бадараяна, Евразия – Абагар, Плевен, 1992.2. Бейли А.А. Посланията на тибетеца, т.2, Гуторанов, Ловеч, 19963. Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет, U.S.A., (1991).4. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Астрала, В. Търново, 1993.5. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.2, Астрала, В. Търново, 1994.6. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.2, кн.1, Астрала, В. Търново, 1994.7. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Астрала, В. Търново, 1996.8. Блаватска Е. Разбулената Изида, т.3, кн.2, Езотерика, Астрала, В. Търново, 1996.9. Бушев М. Синергетика – хаос, ред, самоорганизация, Унив.изд.”Св. Климент Охридски”,

С., 1992.10. Вильсон К. Оккультизм, „Клышников-Комаров и Ко”, М., 1994.11. Книга на мъртвите на древните египтяни, Хелиопол, С., 1994.12. Ламбаджиев Г.А. Развитие на структурата на човеко-машинна система с автономни

подситеми, София 2001, С., 2001, с. 370.13. Ламбаджиев Г.А. Еволюцията на енергията насочва развитието на вселената (Допълнение

към тезисите на Рудолф Клаузиус), Изследовател, т. 1, 2001, с. 55.14. Ламбаджиев Г.А. Моделиране на система мъж-жена чрез установките им, Изследовател,

т. 4, 2004.15. Ламбаджиев Г.А. Анализ на разпределение на темпа на еднопосочно време в небитие,

Изследовател, т. 4, 2004.16. Ламбаджиев Г.А. Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и

жена-небитие от предметна област „Начин за стабилизиране”, Изследовател, т. 4, 2004.17. Лошата слава на числото 13, в. Феномен, №41, 1996.18. Манев И. Разгадаване на тайнственото, Сага Текнолоджи ЕООД, С., 1997.19. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997.20. Свещен Коран, „GUVEN – ДОВЕРИЕ”, С., 1993.21. Чаушов Г. Моят непривичен свят, ТИПОС, С., 2000.22. Шишиньова М., Димков Р., Оджакова М., Враджалиева И., Банчева Л. Биология и

здравно образование, 9 клас, АНУБИС, С., 2002.

Структура на абсолютния бог



Структурата на абсолютния бог е дървовидна. В небитие се проявява като тръбна система от души. В битие се проявява като дървовидна система за търсене на решение. Това позволява да бъде обект на имитационно моделиране..

Ключови думи: абсолютен бог , структура, битие, небитие, моделиране.

280


Въведение

Целта на статията е да се представи концептуален модел за структурата на абсолютния бог.Статията е доразвитие на идеите публикувани в [10-3]. Според Шри Шримад Бхактиведанта: „Учените кръгове са стигнали до извода, че крайната

цел на процеса на познанието...намира висшия си израз в трансцеденталните описания на Бога...” [20-227].

Основни модели на структурата на абсолютния бог

„...Понякога самият Шива придобива формата на дърво” [5-302]. „В някои традиции самият човек се изразява във вид на дърво: стволът му е като гръбначния

мозък, клоните – 72 хиляди нерви, 7 цветя – 7 чакри, листа – дробове” [4-269]. „Характерно е, че там, където се говори за „първичния материал на сътворението”, обикновено се споменава именно дървесина или просто дърво (гора). Тук вероятно е отразено влиянието на по-древните шамански представи за „дървото на света” като символ на всичко съществуващо... ...В един от по-късните ведически текстове („Тайттирия-брахмана”) на зададен в химна въпрос се дава такъв отговор: Брахманът (безличният космически принцип) е бил онова „дърво в гората”, от което направили земята и небосвода” [5-45].

В тези текстове символично се описва конфигурацията на разклонения (фракталния) еволюционен процес на комуникационно-енергийната тръбна мрежа в небитие.

Информационно-енергийната мрежа, свързваща душите на хората е миниатюрен модел на разклонената дървовидна тръбна структура в небитие:

„Според дон Хуан духовните магьосници, които първи видели същността на вселената...казвали, че тя наподобява нишки от пламък, които се простират в безкрая във всички възможни посоки, сияни влакна, надарени със собствено съзнание по начин, непонятен за човешкия ум” [8-14].

В глава 5 на Книга на мъртвите е записано: „На боговете живата душа съм аз” [9-50].В глава 42 на Книга на мъртвите се казва: „Аз Ра съм, който прави силни тези, които той обича.Аз възелът съм на космическата участ, скрит в чудното дърво пресвято” [9-91].Тези стихове разказват за бог Ра като част от разклонената дървовидна структура на небитие.

Тъй като бог Ра в небитието се представя от душата му, то следва, че дървовидната структура от небитие е изградена не само от души на хора, хуманоиди и други интелигентни същества, но и от души на богове.

Древните източни ръкописи утвърждават, че „...Господ...си почива в сън върху Шеша [Змия на Вечността] сред Бездната” [3-99].

Това описание характеризира поведението на абсолютния бог като относително пасивно за относително големи периоди от време. Същевременно символиката представя Шеша като охрана и заместител на абсолютния бог. Това означава, че тръбната небитейна структура за големи периоди от време функционира относително автономно, защото й се предоставят такива пълномощия:

„В традиционните живописи...Шеша е разперила стотиците си глави като чудесен балдахин и пази сянка на божествената глава на Вишну” [16-336].

Йерархична приемственост на структурата на абсолютния бог

281


Съществува сходство, но не съществува тъждество между еволюционните процеси, на които се подчинява развитието на структурата на абсолютния бог и структурата на битие. Абсолютният бог модулира в себе си индивидуалните колебания на развитието на различните битиета [11-277]. Еволюционното развитие на процеси, преминаващи от небитие в битие са съчетание от фрактално разнообразие на възможности [12-95]. Това разнообразие отразява предисторията. Аурата отразява небитейната предистория на материалните системи.

„Цялата Вселена е въплатен дух” [2-150].Абсолютният бог не включва непосредствено тези елементи, тъй като те са еволюционно по-

късно възникнали.Според класическите представи:„Богът, или Свръхдушата, може да се размножава в милиони различни форми, а

индивидуалната душа не може” [6-151].Тъй като душата на абсолютния бог е съставена от души на същества, то развитието й под

различни форми по необходимост следва конфигурацията на тръбната мрежа от небитие.„Крокодилът е египетският Дракон. Той е бил двояк символ на Небето и Земята...” [3-145].Змеят, Драконът, Крокодилът, змията и т.н. са символи на динамично реагиращата и

фрактално разклонена тръбна структура от небитие, която същевременно е елемент от структурата на абсолютния бог. Дървото на живота е забило дълбоко корени в предисторията на небитието ни. Това означава, че тръбната фрактална структура на абсолютния бог се е вкоренила в пранебитие и в неговата предисторическа среда.

„Предметите на сватбеното дръвце и знаме намират своите съответствия в предметите на космическото дърво. Техният магически характер се подсилва и от връзката на този сватбен реквизит със света на покойните прадеди. Тази връзка се подчертава и от някои елементи като ябълката, която е „позлатена” (варосана)” [7-44].

„Еленът изпълнява ролята на посредник между небето и земята, между двата свята. […] ...Еленовите рога са символ на безсмъртие” [7-49].

Тези символни проекции от небитие в битие свързват също така фракталната тръбна структура на небитие с абсолютния бог.

В най-общ вид структурата на абсолютния бог следва по необходимост структурата на еволюционно развитие на средата (фиг.1).

Органът

„За различните богове се казва, че са произлезли от дървото” [14-64].Вата е названието на смокиново дърво, което се счита за свещено в Индия. Някои смокинови

дървета са обект на поклонение от жени, които се надяват да имат потомство.Вата означава и вихър, т.е. силен вятър [16-84].

282


Фиг.1. Дърво на еволюционно развитие на средата:

В1, В2, В3....Вn – битиета 1, 2, 3...n.N1, N2, Nm – небитиета 1, 2, ... m. PN1, PN2 – пранебитиета 1,2.PPN – прапранебитие.

Най-близкият по значение е бог Ваю – богът на ветровете [16-85].Гръцкият аналог на Ваю е Еол. В превод от гръцки името му означава „подвижност”. Той

подарил на Одисей „бичи мях, в който бил напъхал ветровете, и му обяснил как да борави с тях” [1-65].

Тези сведения свързват тръбна система с поток в нея, която напомня за музикалният инструмент орган.

Органът е музикален инструмент, който е предназначен за изпълняване на духовни музикални произведения. Той е адресиран за въздействие върху душите на хората. Той е най-големият (може да заеме няколко етажна сграда) и най-широко разклонен по структура музикален инструмент. Тръбната система на органа има дървовидна структура. Задвижва се от въздушна струя, т.е. представлява пневматично съоръжение. Понятието „пневма” асоциира с понятието „душа”. Структурата на органа имитира в някаква степен структурата на небитейна тръбна система. Органът е средство за психическо въздействие върху душите на слушателите чрез физически модел на процеси, свързани с управление и регулиране на автономни души в небитие.

Органът е пневматичен музикален инструмент, използван в катедралите при богослужение. По време на музикално изпълнение звуците на органа резонират в куполите на храма и въздействат силно върху душите на присъстващите.

По аналогичен начин душите на тръбната небитейна система синхронизирано въздействат върху душите на хората, попаднали в храма или във входовете на небитие.

Пренасянето на въздушната струя от една към друга музикална тръба на органа е аналог на пренасочване на влиянието на различни клонове от тръбната структура от небитие върху душите на хората. Периодичното преразпределение на пневматичните потоци в тръбите на органа е форма на импулсно регулиране и манипулиране (управление) на души при земни условия на съществуване.

В класическите представи душите се подчиняват на бога. Следователно органът като пневматичен (духовен) инструмент е физически модел на структурата, която е част от абсолютния бог.

283


В частност всяка тръба на органа е аналог на половия орган на мъжа.„...Фалосът е считан за приемник на божествената енергия” [19-120]. Ако всяка тръба на

органа се разглежда като фалос, то тяхната система символизира многоаспектното хармонично редуване на еволюционни пробиви в развитието на средата. Пулсирането на струите в тези тръби, формирайки колебания в звуковия диапазон може да се разглежда като модел на модулирани колебания. На тази основа процесът на развитие, който формира абсолютния бог, може да се представи като спирална траектория, реализирана от пулсираща ивица, в която са вписани хармоничните колебания на управляващите параметри на управляваната среда.

Мисловни проекции

Дървовидната структура има проекция в мисловния процес на човека под формата на дърво на решение.

Практическото приложение на дървото на решение при търсене на оптимално техническо решение [18-176] демонстрира гъвкавостта на този метод. По този начин възможните решения могат да се съпоставят последователно по отношение на различни критерии за оценка и да се елиминират неперспективните от тях.

Дървото на решение позволява както конкретизиране (дедуктивно) на решението, така и допълването му със силни варианти чрез агрегатирането им към конкретно направление за търсене на решение. Дървовидната структура на търсене на решение представя възможност за многокритериално търсене на решение. Този подход е форма на проявление на йерархично (дедуктивно) търсене на решение, т.е. търсене на оптималната перспективна насока за развитие на конкретен процес.

Дървото на решение има проекция в йерархичната система за търсене на решение [17-17,30]. Такава структура подобно на октопод има възможност пълноценно да изследва полето на търсене на решение и да се насочи към най-ефективното от тях, като стимулира най-интензивно неговото развитие.

Поведението на човека се подчинява осъзнато или неосъзнато на този метод. Човекът го прилага всестранно, а е единственото интелигентно същество в близката околност на вселената ни. Това означава, че човекът по необходимост използва този методологичен инструмент защото той е заложен в еволюционния процес на материалната, а съответно и на не материалната (небитейна) природа, от която произхожда.

Логическият анализ е главен инструмент за решаване на проблеми в небитие [15-98,99]. Лаоцзъй пише в „Дао де цзин”: „Земята следва Небето,Небето следва Дао,Дао следва цзъй жань (естественост)” [13-103].Текстът утвърждава единно направление на еволюционно развитие на заобикалящата ни

битейна и небитейна среда. Това означава, че тя се подчинява на единна логика в своето развитие. От тук се налага извода, че методът дърво на решение е генезисен метод, т.е. присъщ на абсолютния бог.

Следователно структурата и функцията на абсолютния бог могат да се изучават косвено (по принцип, абстрактно) чрез изучаване на процеса на търсене на решение на човека. В този аспект има смисъл библейският израз, че човекът е създаден по (информационно) подобие на бога. Моделирането на процеси на търсене на решение е имитационен процес на макроеволюционно развитие на обкръжаващата ни и проникваща в нас среда. В този процес участва и абсолютния бог и това позволява в някаква степен да бъде идентифициран и изучаван.

284



1. Структурата на абсолютния бог е дървовидна.2.Структурата на абсолютния бог следва (копира) структурата на еволюционно

развитие на средата (прапранебитие – пранебитие – небитие – битие и т.н.).3. Структурата на абсолютния бог се проявява в дървовидната структура на търсене на

решение. Съответно абсолютният бог формира йерархичен фрактал от взаимовръзки.4. Изучаването на механизма на мислене в процеса на търсене на решение е процес на

моделиране механизма на функциониране на абсолютния бог.5. От изводи 1, 2 и 3 следва, че тръбната небитейна структура от небитие е част от

структурата на абсолютния бог.6. От изводи 4 и 5 следва, че поведението на душите в небитейната тръбна структура се

подчинява на механизмите на мисловния процес и представлява негов имитационен модел.7. От изводи 4 и 6 следва, че абсолютният бог провежда, регулира, насочва, стимулира

и т.н. процеси на търсене на решение на различни нива от еволюционната структура на средата, като осъществява съгласуваност и приемственост между тези процеси подобно на гигантски компютър.

8. От извод 7 следва, че всяка съществуваща система (включително и човекът) е интелектуален елемент от системата на абсолютния бог.

9. От изводи 8 следва, че абсолютният бог не е структура със съсредоточени, а с разпределени параметри, които са неравномерно и динамично съсредоточени във времето и в пространството.


1. Батаклиев Г. Антична митология, Справочник, Петер Берон, С., 1992.2. Безънт А. Човекът и неговите тела. Кралица МАБ, С., 1996.3. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.2, Космогенезис, Астрала, В. Търново, 1994.4. Богданович В.И. Психокоррекция в повседневной жизни, Респекс, Санкт-Петербург, 1994.5. Бонгард-Левин Г.М. Древноиндийска цивилизация. Философия, Наука, Религия; Наука и

изкуство, С., 1982.6. Бхактиведанта А.Ч. Наука за себереализацията, ч.1, Бхактиведанта Бук Тръст (1990).7. Георгиева И. Българска народна митология, Наука и изкуство, С., 1993.8. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995.9. Книга на мъртвите на древните египтяни, Хелиопол, С., 1994.10.Ламбаджиев Г.А. Конфигурация на божествената структура, в. Феномен, №20, 2000.11.Ламбаджиев Г.А. Еволюция на структурата на абсолютния бог, Изследовател, т.4, 2004.12.Ламбаджиев Г.А. Структура на траекторията на еволюционно развитие на процеси,

протичащи от небитие в битие, Изследовател, т.4, 2004.13.Лукьянов А.Е. Истоки Дао. Древнокитайский миф, Инсан, М., 1992.14.Луркер М. Богове и символи в древния Египет, Енциклопедически справочник,

Гуторанов, Ловеч, 1995.15. Монро Р. Безкрайно пътуване, ч.3, Гуторанов и син, Ловеч, 1994.16. Напърт Д. Индийска митология, Абагард Холдинг, С., 1994.17. Орлоев Н.А. Вземане на управленски решения. Методи за творчество, РУ, Русе, 2000.18. Орлоев Н.А. Синтез и анализ на сложни системи, РУ, Русе, 2003.19. Рабан П. Траектория на един живот към друг, Хипопо, Варна, 1993.20. Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада. Шримад Бхагаватам, Песен първа

– част I, Бхактиведанта Бук тръст, Тверский полиграфический комбинат, 1991.285


ANNOTATIONS

Methodology of study in experimentally in accessible domains

Assoc. Prof.Ph.D. Georgi [email protected]

The methodological basis of study in experimentally inaccessible domains works on the principles of system, hierarchy and evolutional continuity. The thought is a basic scientifical instrument for modelling of inaccessible objects.

Key words: methodology, inaccessible domains, thought, modelling, concepts, principles, abstraction.

p. 18

Hierarchical projections of nullitical concepts. Optical effect


The scale of values of being – concept projects itself on a part of the scale of meanings of inaccessible object, which is nearest in this content to the being-concept. The last one increases optically for the observer when the hierarchical distance increases between observer and inaccessible object.

Key words: nullity, concept, projection, meaning, perception, hierarchical effect.p. 22

Structure and functions of hierarchical business system


Hierarchical structure for managment and regulation of hierarchical business system is presented. The dependence between the manipulating ability at levels of organization of a business system and the degree of strategical determination of their behavior is synthetized on that base.

Key words: system, business, structure, function, scheme, modelling, absolute black body, frequencies, radiating, strategy.

p. 28

286


Power of manipulation


A low for hierarchical shift on the base of the low of Wien for radiation of absolute black body and on the base of the energetical characteristics of other systems is formulated. A low for the power of manipulation on the base of the Steffan Boltzmann is formulated. The power of manipulation of a system is proportional to the fourth exponent of its level of organization.

Key words: absolute black body, low energy, distribution, manipulation, ability, power of manipulation, formulae, hierarchical.

p. 33

Power of manipulation and levels of organization


On the base of analytical models of the power of manipulation it was established that the correlation between the values of neighbour levels of organization of a system is a constant value. The levels of organization of a system are generally positioned in strips. Every ruling parameter has generally on individual distribution of its hierarchical scale of development.

Key words: power, manipulation, level, organization, formalization, parameter, distribution.

p. 38

Basic parametrical characteristics of interaction between being and nullity


An analytical model of correlation between being and nullity on the base of the equation for state of ideal gas is presented. The correlation between being and nullity by means of their variable sets is shown.

Key words: being, nullity, set, correlation, equation, individual development. p. 43

287


Basic characteristics of semantic correlation between concepts from being and nullity


The semantic correlation between concept from being and nullity is teared to peaces. It is situated out of the scale of being concept. There are many meaning nuances of nullity concepts, which aren’t any projection in being conceptions.

Key words: semantic being, nullity, scale, correlation, meaning, domain. p. 46

Entropical model of connection between parameters from being and nullity


An entropical model of connection between parameters from being and nullity on the base of paradigma for discrete distribution of meanings of being – parameters upon their nullity – projections is offered.The basic factors for asynchronism between being original and its nullity projection are established. Their synchronizing could be realized by ruling of development direction of the original.

Key words: nullity, being, development, entropy, formalization, hierarchy model. p. 52

Basic entropical interrelation between parameters from being and nullity


The relation between entropical values of compared concepts (transmissional relation) is a function of time and of the difference between the levels of organization of observer and object of observation. Phase angle is between vectors of development of the examined parameters. It changes in bright range.

Key words: being, nullity, parameters, vectors, development, energy, purpose, hierarchy. p. 56

288


Distribution of probabilities for application of manipulation in being and nullity


The maximal value of the probability for arising of manipulation in being is bigger than that in nullity. The range of entropical changes of being-parameters is smaller than that of nullity-parameters.

Key words: nullity, being, manipulation, probability, entropy, range, parameters. p. 60

Methodology of spatial idea for nullity objects


As bigger may be the hierarchical difference between the levels of organization of an nullity object and observer from being, as bigger is the bending of the spatial idea for the observed object. The compilation of knowledge trajectory to its increases additionally the stage of informational bending.

Key words: space, nullity, being, knowledge, bending, hierarchy, distance. p. 65

Formalization of the informational between being and nullity

Assoc. Prof. Ph. D. Georgi [email protected]

The connection between being and nullity knowledge as complex function is shown analytically. Evolutional continuity is demonstrated by a formulation of a component of the series ex as integral from proceeding component of the same series. The imaginary unit is presented as cosine from the phase difference between trends of evolutional development of object and observer.

Key words: being, nullity, information, formalization, function, evolution, variable levels of organization.

p. 69

289


Set and structural scheme of nullity


The basic equation of the set of nullity and its structural scheme are composed. Every being participates as a corrective in the local degenerative feed back. It stabilizes a nullity subdomain, to which belongs the domain of the respective being.

Key words: nullity, set, equation, scheme, regulation, being. p. 72

Distribution of nullity sets in phase plane


The beings are formed first of all in the peripheral domains of the nullity, to which they belong. The time constant of existation of a being changes in big range depending on age and phases of development of the nullities, that show affinity to it.

Key words: nullities, set, phase plane, distribution, time constant. p. 76

Nullity medium


The Emptiness contains nullity medium. The last one characterizes itself with a relative steady state. The being has an aura field.

Key words: nullity, medium, evolution, emptiness, space, aura-field. p. 80

Transformation of nullity medium into being medium


The transformation of nullity medium into being medium realized itself by resonance vibration consecutively in rising series of the levels of organization of manipulated medium.

290


Key words: nullity, being, medium, manipulation, vibrations, trajectories. p. 84

Structure of trajectory of evolutional development of processes, running from nullity to being


The processes of evolutional development from nullity to being are combination from dendriform modifications of possibilities and spiral conformation of steady variables from them on the base of continuity in hierarchical and objectly determinated aspect.

Key words: nullity, being, evolution, structure, trajectory, dendriform, spiral. p. 91

Evolutional transitions between being and nullity formalization and trajectories


Genesis set of being forms itself by differentiation of the variability set nullity in relation to many nullity-parameters. The set of being forms itself by integration of its genesis set in relation to many being-ruling parameters.

Key words: being, nullity, evolution, set, trajectory, parameters, formalization. p. 96

Modeling of system man-woman by their sets


The degree of freedom of development of a given system is estimated by the ratio of variability and fixed set.

Key words: system, man, woman, set, development, degree of freedom.p. 100

291


Methodological preconditions for correlation between typical characteristics of systems: woman and nullity


There are theoretical and factological indications for correlation between typical characteristics of woman and nullity. We postulate on this base, that woman is designed with characteristics, which are innate to nullity.

Key words: woman, nullity, correlation, characteristics.p. 104

Correlation between basic structural-energetical characteristics of systems man-being and woman-nullity


Correlational characteristics between woman-nullity on the base of correlation between structural and energetical characteristics of man and being are synthesized. It follows on this base that nullity is a basic structure of being and nullity systems are structured mainly by elements with distributed parameters.

Key words: being, nullity, man, woman, structure, energy, characteristics, correlation.p. 108

Correlation between input information characteristics of systems man-being and woman-nullity


The nullity information expresses the form of cover of the information characteristics. It could be perceived cyclically as a multichannel high frequency oscillatory spectrum.

Key words: being, nullity, man, woman, information, characteristics, correlation, entrance.p. 113

292


Correlation between input-output informational characteristics of systems man-being and woman-nullity


Nullity-systems perceive mainly direct and high sensitively their environment by multichannel spectrum of oscillations.

Key words: being, nullity, man, woman, information, characteristics, correlation, input-output.

p. 117

Correlation between output homeostatic informational characteristics of systems man-being and woman-nullity


The best communication between nullity and being could be realized on impulse principle: the nullity-systems operate with each other by modulating oscillation (low frequency) and the being systems – by supporting (modulated) oscillation (high frequency).

Key words: being, nullity, man, woman, information, characteristics, correlation, output.p. 124

Correlation between basic characteristics of systems man-being and woman-nullity from the field “Nullity- being relation”


The success of the nullity depends on the stability of its correlation to the being; that’s why the nullity “acknowledges” evolutionary leading function of the being.

Key words: being, nullity, man, woman, women, relation, characteristics, correlation.p. 130

293


Correlation between basic characteristics of systems man-being and woman-nullity from the field “Relations between nullities”


The nullity perceives a concrete object as relation and it is striving to collaboration with other nullities that belong to a general prenullity.

Key words: being, nullity, nullities, man, woman, women, relation, characteristics, correlation.

p. 135

Correlation between characteristics of the “relation-state” of systems man-being and woman-nullity


The affinity of nullity to being is determinate by the expedient development of nullity and by the stability of being.

Key words: being, nullity, man, woman, relation, state, characteristics, correlation.p. 139

Correlation between homeostatic characteristics of systems man-being and woman-nullity from the field “Object for stabilization”


The typical reason for instability of nullity is luck of positive connection or of insufficient degree of their positivity.

Key words: being, nullity, man, woman, homeostatic characteristics, correlation, object, stabilization.

p. 145

294


Correlation between homeostatic parameters for stabilization of systems man-being and woman-nullity


The transitional process by nullity quiets relatively more quickly than by being. The nullity is more stabile to a long stress than the being.

Key words: being, nullity, man, woman, homeostase, correlation, stabilization, range, intensity, speed.

p. 148

Correlation between homeostatic characteristics of systems man-being and woman-nullity from the field “Way of stabilization”


The behavior of nullity is subordinated mainly to its prehistory and to the evolutional progress of its belonging beings. The nullity strives mainly to stabilization and in smaller degree – to development.

Key words: being, nullity, man, woman, homeostase, characteristics, correlation, stabilization, way.

p. 154

Correlation between basic characteristics of individual development of systems man-being and woman-nullity


A new nullity could be formed by a component of being or by proceeding nullity, or by a prenullity. As older are the being and the nullity, as more probably they nullity.

Key words: being, nullity, man, woman, development, characteristics, correlation, prinzips.

p. 159

295


Correlation between characteristics of some stages of individual development of systems man-being and woman-nullity


The structure and nullity develops relatively quickier than the structure of being. The individual development of nullity is subordinated to a strict cyclic recurrence.

Key words: being, nullity, man, woman, development, stages, characteristics, correlation.p. 163

Distribution of the speed of unidirectional time in nullity


The levels of organization in nullity are distributed mainly over the levels of organization of being. The time speed in higher hierarchical levels is more slowly and in lower levels-quicker compared to the time in being.

Key words: time, nullity, distribution, statistic, comparison, being.p. 168

Analysis of the distribution of unidirectional time speed in nullity


1062 levels of organization in nullity in a first approximation are established. They are inhabited by spirits, extraterrestrial, gods. The relation between the time constants of the slowest and quickiest known processes in nullity is ~ 2,5 . 1020 times.

Key words: time, nullity, distribution, analysis, levels, statistic, spirits, extraterrestrial, gods.

p. 175

296


Correlation between the time constants of individual development of being and nullity


Every being has a long prehistory before its formation. At the start moment of its formation the beings have the same sets. The time speed constants of individual development of being and nullity are connected by logarithmic function by their sets.

Key words: being, nullity, time, constants, individual development, sets, formalization.p. 179

Influence of the time in nullity on human soul


For optimal compatibility between souls in a given population the possible deviation from their middle age have to be no more than ± 20%. The relative changes of the mental pictures of human soul at a given level of organization in nullity are smaller compared to the relative deviations of their mental pictures in combination with the material human body in being.

Key words: soul, nullity, time, age, perception. p. 182

The primary egg - structure and development


The primary egg, by which the being was made, is multilayer, with hardest outside shell. The multiplication of the primary egg reproduces the multistage structure of nullity at higher level of organization.

Key words: egg, primary, structure, development, analysis, nullity, being. p. 186

297


Structure of the primary whirlwind


The surface of the primary whirlwind has a structure of multilayer foam. Its cover stratifies coaxial torus whirlwinds. There is a system for stabilization of these torus whirlwinds.

Key words: whirlwind, primary, structure, formation, cover, foam, nullity. p. 191

Going of whirlwind process for forming of medium being


The primary whirlwind interacts with its environment by local sections of its surface. It rules the processes by vibrations, emitted its axis; it has also a system for automatic regulation and ruling.

Key words: going, whirlwind, being, medium, evolution, spirit, capsule. p. 197

Orientation of axis of rotation of primary whirlwind


The belonging of primary whirlwinds to being or to nullity may be ruled by change of orientation of their axis of rotation. The respective object may be carried this may from one to another dimension.

Key words: primary whirlwind, axis, rotation, orientation, ruling, being, nullity.p. 202

Semiotic projections of the primary whirlwind


The primary whirlwind has alpha-numeric and graphic semiotic projections in ancient and in modern knowledge. The medium of being, nullity, prenullity etc. is builded by elementary whirlwind structures.

Key words: whirlwind, primary, semiotic, being, nullity, prenullity.

298


p. 206

Evolutional development of rotor of electromotor and of primary whirlwind


The cyclic recurrence in development of rotor of electromotor and of primary whirlwind is shown in respect to: structural changes, change of orientation of axis of rotation and change of number of their modules. The degree of energical loss in their environment decreases in the process of their development.

Key words: electromotor, rotor, primary, whirlwind, development, structure, cyclic recurrence.

p. 212

Suction inlet of souls to nullity


Conical or domed suctions inlet of souls to nullity are hanging over settlements in nullity dimension. Many smaller suctions inlet are situated around the biggest one in the region. The size of the suctions inlet increases by increasing of the population.

Key words: soul, suction inlet, nullity, form, structure, development.p. 217

Interaction between suctions inlet of souls to nullity and human aura


The suction inlet is composited from souls. They attract autonomous souls by tentacles to the suction inlet or examine the stability of human aura. The tentacles of souls compositing suction inlet develop quickiestly from all other structures around.

Key words: nullity, suction inlet, entrance, soul, aura tentacles. p. 225

299


Door and structure of entrance to nullity


The entrance to nullity is domed with a central emitter of energy. This emitter attracts the human souls to the door to nullity. The door to nullity is a membrane. It opens and closes quickly depending on the necessary traffic capacity that it has to ensure.

Key words: nullity, entrance, door, structure, configuration. p. 228

Configuration of tunnels in nullity


The tunnels between nullity and being are linear, curved or spiral pipes with a round cros section. They could move bend and vibrate. The degree of light power of this tunnels changes depending on their attract ability in respect to the passing souls trough them.

Key words: tunnels, nullity, form, light power, composition. p. 233

Velocity of moving of human soul through nullity tunnel


The velocity of moving of human soul in nullity is formalized. It is a function of variable set of soul. The fluid flow and electromagnetic attraction imitate different sides of this moving

Key words: velocity, soul, tunnel, nullity, set, state, relation, energy, fluid flow, electromagnetic attraction.

p. 237

Symbols in being of tunnels from nullity


Circumcision of penis is a symbol of a new bear or godlike adoption. It has genesis in the tunnel configuration in nullity. The tubular form of objects, realized by human is inherent to an energetical concentrator. It is analong of long structure of the primary whirlwind.

300


Key words: symbols, nullity, tunnels, circumcision, construction.p. 242

Prenullity


The Prenullity includes in itself many nullities. Every nullity includes many beings. The Prenullity originates the nullity. The nullity originates the being.

Key words: prenullity, nullity, being, mutual penetrating, evolution, barrier.p. 246

Cyclity of evolution of medium in prenullity into medium in being


The evolutional process is ruled outside by quants of energy, directed to the developing medium and on the periphery of its domain. The transformation inversion in relation to different ruling parameters in the evolutionary process is applied.

Key words: prenullity, nullity, being, evolution, cyclity, energy, ruling. p. 252

Formalization of set of transition being – prenullity


The set of transition being – prenullity is a product of variable sets of being and nullity. There is a change of presouls between nullity and prenullity. Self preservation processes flow in being, nullity, prenullity etc.

Key words: set, being, nullity, prenullity, formula, process, presouls, self preservation. p. 257

Shambala


301


The nullity structure of Shambala is situated high in Tibet. The extraterrestrial spiritual teachers give gradually bigger degree of freedom to the earth spiritual leaders, which they teach by the ruling of the processes on the Earth.

Key words: Shambala, situation, purpose. p. 262

Correlation between autonomous souls and the Absolute


There are many stages of connection between autonomous souls and the Absolute. Every soul is the period between two regenerations instinctively strives to a maximal degree of degradation of its out structure. It depersonalized its essence in order to joint to the structure of the Absolute. This is a result of instinct for self preservation of soul from the macrocosmical cycles of degradation.

Key words: Absolute, soul, connection, degradation, joint, instinct.p. 265

Evolution of the structure of the Absolute


The structure of the Absolute develops from the periphery to its core. Its periphery builds and degradates. It is composed by souls from different beings. The perspective trend of their evolution forms the evolution of the Absolute. It directs the beings to evolutional development according to prognosticate by its most perspective trend.

Key words: Absolute, structure, evolution, being, setting-up.p. 271

Structure of the Absolute


The structure of the Absolute is dendriform. It manifests itself in nullity as a tubular system of souls and in being – as dendriform system for search of decision. All this makes possible it to be an object of imitational modeling.

Key words: The Absolute, structure, being, nullity, modeling. p. 279

302


ДЪРВО НА ОБИЧТА

На нашия незабравим Учител и ПриятелПроф. Ат. Анчев+ - с Обич и Признателност

На Витоша високо под Черни връх живееедин Приятел верен и винаги зелен – едно Дърво красиво, причудливо, кривоот Бурите пожалено, от Слънцето опалено,от Хората обичано и галено.

Щом седна в скута на това Дърво вълшебнозарежда ме с енергията си неземнаи аз се чувствам по - добър и обичлив…Затуй съм го нарекъл “Дърво на Обичта”…

Ако не вярвате, колеги мои млади и добриднес времето над Витоша е приказно красивои нашето "Дърво на Обичта" ще ни дарис енергията своя позитивна.И ний ще станем по – човечни и по – градивни,повече обичливи, по-малко завистлили… Но най-важното - ще бъдем повече щастливи!

22.11.2003 г. Кольо МинковВитоша – “ДО”

303


ПРЕДСКАЗАНИЕ

“Отечество любезно, как страдаш днеска Ти!Но чудно се синее небето Ти безкрайно”*……

По Ив. Вазов

Майчице Родино мила,и красива и добра,знам, че ще намериш сила,мъдрост, воля и кураж,пак да стъпиш на крака…

Пак ще раждаш златно жито,рози, сочни плодове,светли умове, поети,гении-творци, коитос ум и дързост ще откриятнепознати светове…

Майчице благословена,мамена, ограбена и бедна,тук на този кръстопътще възкръснеш като Феникс!Твоите чеда во векидуми свети ще мълвят:-Многая лета!-Амин!!

02.06.2004г. К. Минковс.Дамяново

* По идея на моя приятел – П.П.

304


ЗООМОРФИЗМИНа проф. М. С. Константиновпо акад. А. Т. Балевски

“Aquila non captat muscas”лат. сентенция

1. Да, има типове с навирен нос,които движат само в една ос,но те си вярват твърдо, че по Хикс,ще стигнат своята “идея фикс”!?Това са люде прости – със капациТе вечно се повтарят: пак и пактъй както упоритите глупаци - КАТО РОБОТИ ПЪРВО ПОКОЛЕНИЕ!

2. А има ги двумерни, в равнината.Те пък се движат само в Хикс О Игрек.Ех, вярно, доста силни са в краката,ала са твърде слаби във Главата.Това са разни “Лъвове” и “Тигри”.Те имат силен, мощен Хардуер,но беден и посредствен Софтуер – КАТО РОБОТИ ВТОРО ПОКОЛЕНИЕ!!

3. Но има Хора прогресивнив пространства сложни адаптивнипо Игрек, Хикс и Зет се движатСами за себе си се грижат - те плуват, бягат и летят.На тях са силни и краката,крилете бързи, с ум в Главата ...Това са Птиците - Орлите(които не кълват мухите ...).Летят далеко и високо.Живеят дълго, наширокоИ гледат зорко, надалеко - КАТО РОБОТИ ЕНТО ПОКОЛЕНИЕ!!!

22.06.2002 г. К. Минков

гр. Братислава

305


05:00 часа

Бъдете здрави, щастливи,

успешни, благословени !

хомо институт

306


Be healthy, happy,

successfull, blessed !

Homo Institute

307

documentr4

Documents