magazine bg art class 08 2011

Специален гост:

СпиридонАндонов

2 BG art class АВГУСТ 2011

съдържание

03

08

32

12

Рожденици през август ...................... 03Творба от Андрей Каменов .............. 06Кино: за филма „Колите 2“ ................ 083D конкурс .......................................... 10Творба от Йончо Йончев ................... 12Специален гост:Спиридон Андонов ............................ 14Творба от Александър Наничков ..... 28И Аз Мога ........................................... 30Модерно изкуство - Импресионизъм ................................. 32Очаквайте новия български филм„Операция Шменти Капели“ ............. 38

Корицана броя

брой 33:

Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под годишна възраст!

внимание!

18

За контакт:e-mail: [email protected]

http://amazonkibg.info

АВГУСТ 2011 BG art class 3

август

през августРожденици

Симеон Спиридонов е български художник, роден на 20 август 1944 година в град Севлиево, къ-дето са евакуирани родителите му по време на Втората световна

война. Той е потомък на Христо Спиридо-нов - първият кмет на Севлиево след Осво-бождението от Турско робство.

Бъдещият творец прекарва детството и младежките си години в родния си град, където решава да се занимава с изкуство-то. По време на военната си служба, едва 18 годишен, Симеон Спиридонов публикува първите си творби - рисунки, илюстрации и карикатури. Скоро след като се дипломира в Художествената академия в Прага, името му се установява с индивидуалния му стил.

Творби на Симеон Спиридонов са експо-нирани в изложби по целия свят - Испания, Гърция, САЩ, Русия, Мексико, Португалия, Полша и много други. През 1994 г. е отли-чен с наградата Хуан Миро във Валенсия. Творецът е включен в класацията „100 художници-енциклопедисти на 20 век“, под-брани от една от най-големите и престижни издателски къщи във Франция.

Симеон Спиридонов живее в село Дрен. Той е инициатор и дарител на първата училищна галерия в село на Балканите. С негова помощ и съдействие в Дрен е осно-вана местна художествена гимназия.

николай николов - Зиков е български художник, скулптор и рекла-

мист. Роден е в София на 7 август 1946 г. През 1975 г. завършва Декоративно-мону-ментална живопис в Художествената акаде-мия в класа на проф. Мито Гановски.

След завършването си Николай Зиков се включва в първите си изложби. През

този период работи върху цикъла живо-писни творби „ХХ век“, посланията в които са насочени срещу тоталитарния режим. Най-характерни сред произведенията му са пейзажите със скали. Картините му са притежание на частни колекции и галерии в България и чужбина.

От 1981 г. Николай Зиков работи в мар-кетинговия отдел на външнотърговската компания “Машиноекспорт”. През следва-щите години той разработва едни от най-авангардните рекламни продукти на 80-те години на 20 век, предназначени за пазара във Франция, Италия, Германия и Велико-британия.

По същото време Николай Зиков се изя-вява и в областта на декоративно-мону-менталните изкуства - металопластики, мозайки, скулптура, фрески и т.н. Сред

Текст и изображения: Internet ♦



август

реализираните му проекти са 3 мозайки на фасадата и металопластика в залата за художествена гимнастика на стадион “Геор-ги Аспарухов” в София; металопластика и мозайка в басейна „Спартак“ в София; мозайки и скулптури на лъвски глави в Чифте баня в Кюстендил; релеф на Радон Тодев в Банско (в колектив); кръгла мета-лопластика, декоративни стени от камък и метал и стъклописи в Смядово; две метало-пластики в Божурище; две металопластики на фасадата на Културно-информационния център в курорта Албена; мозайка в Мадан (в колектив) и други.

Когато през 1988 г. в България е създаден първият независим профсъюз “Подкрепа” (по модел на полската “Солидарност”) Ни-колай Зиков става негов учредител и изра-ботва логото му - една от най-характерните емблеми от периода на прехода. По този повод той е уволнен и остава без работа. След промените от 1989 г. Николай Зиков създава рекламна агенция, работеща освен в областта на визуалната реклама и в ар-хитектурния дизайн, синтеза в интериора и екстериора и декоративно-монументалните изкуства.

През последните години Николай Зиков приоритетно се насочва към скулптурата. Негово дело са пластичните икони на св. Иван Рилски за фасадата и Аулата на “Мин-но-геоложкия университет” в София (2002 г.); скулптурната композиция “Ян Бибиян и дяволчето Фют” в градинката “Баня Мадара” (2006 г.); Паметника на загиналите летци в небето над София – 1943-44 г. в градинката на 14-та поликлиника (2007 г.); мемориална-та плоча за лекарите и студентите медици, жертви на комунистическия терор на фа-садата на Първа градска болница в София (2010 г.). През 2009 г. Николай Зиков, в колектив със сина си Стоян Николов-Зиков, печели трето място на организирания от Столична община конкурс за Паметник на жертвите на комунистическите режими по света, а през 2010 г. отново трето място на организирания от община Троян конкурс за паметник на Иван Хаджийски.

През 2008 г. Николай Зиков подкрепя Ини-циативен комитет от членове на Съюза на българските художници, който се обявява

срещу проект за нова сграда на Художест-вената академия, който би разрушил хармо-ничния, естетически и духовен замисъл на първостроителите.

анди уорхол е американски художник, роден на 6 ав-

густ 1928 година в Питсбърг, Пенсилвания в семейството на словашки емигранти. От рано показва артистични наклонности и учи комерсиално изкуство в Карнеги Мелън Юнивърсити в Питсбърг. През 1949 годи-на се мести в Ню Йорк и започва успешна кариера като илюстратор в списание, а така също и в областта на рекламата. Уорхол става известен с ексцентричните си масти-лени рисунки в небрежен стил и на петна, представляващи обувки.

През 60-те години Анди Уорхол започва да рисува за известни американски продукти като Кока-Кола и консервите супа Кемпбел. Започва да използва шаблони за рисунки-те си, като с това цели не само правене на изкуство от масово продавани стоки, но и да превърне изкуството в такава стока. Уор-хол казва, че иска да бъде като робот. Той наема „работници на изкуството“ в свое то студио, наречено „Фабриката“ на Юниън Скуеър (Ню Йорк), където започват да се отпечатват копия, да се правят обувки, филми и др. Освен това, Анди започва да изпълнява поръчки за портрети и реклами.

„Фабриката“ е била сборен пункт за ню-йоркските бохеми, където всеки е можел да освободи страстите си извън рамките на допустимото. Там, например, Уорхол засне-ма „Blow Job“. Сред честите посетители на „Фабриката“ са били Салвадор Дали, Мик Джагър и Боб Дилън. Повлиян от нюйорк-ското ъндърграунд кино, Уорхол започва да снима за масова продукция, като развива свой собствен маниер. Типично за него е съсредоточаването на камерата върху един единствен обект в продължение на часове. Така например в първия му филм „Sleep“ е заснет Джон Джорно, докато спи в продъл-жение на четири часа. В „Empire“ е сниман Empire State Building от свечеряването до късните часове през нощта в продължение на осем часа.



август

Творчеството на Анди Уорхол се върти около общата представа за американската култура. Той рисува пари, доларови зна-ци, храна, женски обувки, известни лич-ности и изрезки от вестници. За него тези предмети олицетворяват американските културни ценности. Например, Кока-Кола представлява демократичното равенство между хората, защото „Кока-Кола винаги е Кока-Кола, Кока-Колата, която пие пре-зидента е същата като твоята или моята.“ Анди използва популярни образи и методи за визуализиране на американската иден-тичност през 20-ти век. Този нов поглед на американската култура е тема и резултат в творчеството му. Анди е бил доста значима личност в американската култура, която от своя страна има голямо междинародно влияние.

Освен изкуството, Анди Уорхол е доста популярен и с твърдението си, че „ В бъде-ще всеки ще бъде световноизвестен за 15 минути“. По-късно той се пошегувал пред репортери „Моята нова реплика е, че след 15 минути всички ще бъдат известни“.

Анди Уорхол умира на 22 февруари 1987 след рутинна операция на жлъчния мехур. Той се страхувал от болници и затова отла-гал да провери проблемите с жлъчката си.

иля ефимович репин е роден на 5 август 1844 година в град

Чугуев, Харковска губерния. От 13-годиш-на възраст учи живопис в Чугуев при И. Бунаков. През 1863 година постъпва в Ху-дожествената академия в Петербург. Учи успешно и през 1869 година е награден с малък златен медал за картината „Йов и неговите приятели“. През 1872 година по-лучава голям златен медал за програмата „Възкресението на дъщерята на Ипир“.

По време на своето пътешествие по Волга през 1870 година рисува много етюди и ескизи, по някои от които рисува за великия княз Владимир Александрович картината „Бурлаки на Волге“, завършена през 1873 година. Тази картина, изобра-зяваща тежкия труд на бурлаците, влаче-щи баржа, прави силно впечатление на публиката и критиците. Създал най-много портрети на Лев Толстой - 12 броя: “Тол-стой на оран“, “Толстой бос“, “Толстой в работния кабинет под сводовете“, “Тол-стой в кресло с книга в ръка“...

В периода 1894-1907 година той е про-фесор-ръководител на майсторския клас в Художествената академия.



Автор: Андрей Каменов а.к.а. Dragon_Phoenix

бг таланти


кино

Трей

лър

на ф

илм

а м

ож

еТе

да

изгл

едаТ

е о

Т Ту

к


сюжет

Историята в „КОЛИТЕ 2“ про-следява пътя на състезате-

ля Маккуин и камиона Матю през океа на. Пътуването, което те пред-приемат, е за да се състезават в Световното Гран При – съревно-вание, което определя най-бърза-та кола в света. Пътят до състе-занието е осеян с много дупки и препятствия, а забавните моменти започват, когато Матю е въвлечен в международен шпионаж. Разкъс-ван между това да помага на прия-теля си Маккуин Светкавицата или да участва в тайната шпионска ми-сия, симпатичният камион е въвле-чен в приключения с преследване из улиците на Япония и Европа. В новия епизод целият екшън е до-бре подплатен и с нови герои, сред които има тайни агенти, злодеи и международни състезатели.

♦ източници: http://www.imdb.comhttp://www.cinefish.bg

http://www.imdb.com/video/imdb/vi967023641/


кино

технически данни:

Жанр: Приключенска 3D анимацияРежисьори: Джон Ласитър, Брад ЛюисОзвучен на български с гласовете на: Явор Караиванов, Стефан Сте-фанов, Ралица Ковачева и другиПремиера: 24.06.2011

и още За “колите 2 - 3D”

интересни цифри,свърЗани с филма

Анимационната продукция на

компанията Пиксар, “Колите 2 3D”, е новия лидер в американ-ската бокс офис кла-сация. За първия си уикенд, режисирания от Джон Ласитър филм е спечелил 68,000,000 долара – сума, която надмина предвари-телните очаквания на продуцентите, които предричаха премиерен уикенд в рамките на 40-50 милиона долара.Стартовият резултат на “Колите 2 3D” е не само по-добър от този на предшественика му от 2006-та година (60,119,509 долара), но и надминава по-стигнатото от други популярни заглавия на Пиксар като “Рататуи” (47 млн.), “УОЛ.И” (63 млн.) и първата част на “Играта на играчки-те” (29 млн.). Разбира се, заслуга за добрите резултати на “Колите 2 3D” имат както по-ви-соките цени за трииз-


мерна прожекция, така и масивната рекламна кампания, която пред-шестваше филма. Но имайки предвид голя-мата популярност на продукциите на Пиксар, дори и без да разчита-ше на 3D формата, “Ко-лите 2 3D” без съмне-ние щеше да привлече американската публика в кината. Ако през след-ващите две седмици няма сериозен спад в посещаемостта, лен-тата със сигурност ще надмине постигнатото от първата част, която през 2006-та година завърши американско-то си представяне с приходи от 244,082,982 долара.



конкурс

3DBG.com и Тера Комюникейшънс АД

обявяват конкурс за анимационен 3D герой

Задача:Трябва да се измисли, моделира и текс-

турира типаж, притежаващ някакви харак-терни черти/интересна индивидуалност (смешен, миловиден, зъл, грозен и т.н.). Типажът трябва да има ръце и крака, така че да може да танцува и да извършва ос-новните движения на човешко тяло.

При моделирането на типажа, участни-ците трябва да имат предвид, че модела впоследствие ще се анимира (това не се включва в конкурса) и трябва да бъде в поза, удобна за rigging. Моделът не трябва да е low–poly.

За оценяване всеки участник трябва да представи фронтален, страничен, перспек-тивен, както и wire изглед.

Не се допуска ползването на чужди моде-ли и концепти при разработка на типажа. Не се допуска ползването на стари модели.

как да добавяте творбите си?Добавете проектите си в галерията на

портала следвайки инструкциите за качване на изображения за конкурси от тук. Натис-

3DBG Network е организация, подпомагаща креативни таланти, дизайнери и хора, живеещи в света на компютърната графика, предоставяйки им възможността да покажат творбите си, да се свържат с колеги, работодатели и други, въвлечени в сферата на изкуството.

Автор: Бисер Парашкевов [Bobby]


http://3dbg.com/show_help.php?id=8

http://3dbg.com/index.php


конкурс

нете тук, за да качите проект.Всеки участник си създава входяща тема

в тази секция и линква вече качените изо-бражения от галерията.

оценка:Победителят ще бъде определен от "Тера

Комюникейшънс" АД. Участията ще се оце-няват по следните критерии:

- идея, оригиналност, излъчване- прецизност на моделирането- текстуриране

срокът За предаване на работите е удължен до 30.10.2011 - включително.

награда:До седем дни след приключване на кон-

курса ще бъде обявен победител, който ще получи парична награда на стойност 1000 лева.

процедура За получаване на наградата:

След официалното обявяване на победи-теля, организаторът ще се свърже с него, за да уточнят начин, по който да си получи наградата.

Победителят може да получи наградата си след като е подписал договор, уреждащ авторските права за използване на 3D ге-роя от „Тера комюникейшънс”АД.

В случай, че печелившият участник е на възраст под 18 години, наградата може да бъде получена само от неговия настойник/попечител/представител.

За подробности и въпроси, свързани с конкурса, посетете тази тема - http://3dbg.com/phpBB3/viewtopic.

php?f=66&t=16136

Развихрете фантазията си и създайте запомнящ се образ!!!!

Автор: Огнян Бонев [North]


http://3dbg.com/login.php?goto=add_project.php

http://3dbg.com/phpBB3/viewtopic.php?f=66&t=16136

http://3dbg.com/phpBB3/viewtopic.php?f=66&t=16136


бг таланти

Автор: Йончо Йончевhttp://dirtyandbroken.deviantart.com

e-mail: [email protected]



Спиридон Андонов

Обичайте България, както я обичам аз

bg art class:На предварителния ни разговор ми

разказахте много интересни неща. С какво да започнем?спиридон андонов:

От месец май 1977-ма и до момента си кореспондирам с радио “Москва” по писма на слушатели. Там има редакция на български език. Радиото сега се каз-ва “Голос России”.

Писането ми е хоби. През 2001 годи-на разбрах, че има сбирки в читалище “Братя Миладинови” в Княжево. Отидох там. Салона беше пълен. Четоха раз-лични стихотворения. До мен имаше човек, който прочете едно стихотворе-ние, което по стил съвпада с моите пи-сания. След като си седна, му казах, че и аз пиша - имам подобни стихотворе-

ния и то доста. Носех си стихотворения на листове. Той ми посочи един човек и каза, че като свърши, е добре да отида при този мъж – казвал се Александър Костов и е собственика на издателска къща “Булгарика”. След като свърши че-тенето, отидох при този човек, предста-вих му се. Той ме попита: “Имаш ли ми доверие – да ми оставиш папката със стихотворенията?”. Съгласих се и му я оставих. Той каза: “След 3 дни ще ти се обадя”. Обаче още на втория ден ми се обади и каза: „Идвай тука, събрах 20-и-няколко стихотворения за стихосбирка. Ще я кръстим “Сълза за Македония”. Съгласен ли си?” Като бях ходил при него, докато излизаха тези материали за книжката, написах стихотворението за баба Велика, което е точно по негов

специален гост

Спиридон Андонов е роден на 7 март 1949 година в София. Учил в 15-та гимназия “А. Мицкевич“, завършил техникум “А. С. Попов“.До момента има 3 издадени стихосбирки: “Сълза за Македония“, “Любов и горчивина“ и “Българската Троя“.




разказ – случка от неговия живот. Нарочно написах цикъл за Македония.

Рецензията в началото на стихосбирка-та е от професор Иван Цветков, който е професор по български език и лите-ратура. Та той, заедно с Александър Костов и други негове колеги, всички ми казаха, че след Първата световна вой-на аз съм единствения (бялата врана), който пише цикъл за Македония. Осо-бено в днешно време, ако кажеш, че си патриот, звучи като нещо много лошо. Едва ли не някои го свързват с тотали-таризъм, което е грешка.

После, втората книжка беше “Любов и горчивина”. С първата и втората книжка нямах никакви проблеми при издаване-то, обаче Александър Костов почина и третата чак 2009 година чрез издател-ство “Роксана” успях да я издам. Стихо-сбирката се казва “Българската Троя”. За нея Росица Покупова написа рецен-зията.

Някои казват, че пишат постоянно, докато аз пиша, когато ми дойде Муза-та. Пиша на патриотична или социална тема. Примерно, като падна социали-зма, гледам, че започнаха много лоши неща да стават и съм писал няколко стихотворения за държавата – пример-но, “Право седи, криво съди”.

Обичам да пиша за неща, които съм видял с очите си, които съм преживял или когато някой ми е разказал някаква случка. Има писатели, казват: “Абе, аз да измисля нещо”. То хубаво да има някаква художественост, ама защо трябва да си го измислил и всичко да излиза фалшиво? Аз се придържам към казаното от Иван Вазов на времето, че всичко трябва или да го чуе, или да го преживее. Затова Вазов е класик – за-щото не е нещо измислено. Иначе, като духовен учител от писателите, аз си харесвам Яворов. Той е и по-близко до нашето време.

Сещам се за един случай. Първият човек, който ми написа посвещение на книга, е д-р Кирил Георгиев, с псевдо-

ним Синовел. Някъде 1992-93 година ми подари стихове за Македония. Септем-ври 1992 година, понеже беше войната в Югославия, отидох във ВМРО. Бях минал към Костурското дружество, тъй като дядо ми, на когото съм кръстен, е родом от село в днешна Гърция. Затова първата ми книжка е за тези земи, кои-то сме изгубили и то по вина на нашите управници. В историята е останало, че Фердинанд е виновен 13-та година да губим територии. Това е едната страна на въпроса, обаче след преврата на 9-ти септември 44-та година, комунистите правят така, че губим излаза на Бяло море. Тогава самите гърци са казвали, че на изток от река Струма, до турската граница, значи с островите Тасос и Са-мотраки от 41-ва до 44-та, са били бъл-гарска територия. Обаче на 13 септем-ври Добри Терпешев (дясната ръка на Георги Димитров, който по това време е още в Москва) отива в град Драма и каз-ва на всички “Това не е наша територия



– оттегляйте се”. Това става вече след 9-ти септември, след преврата. Гърци-те, естествено, се зарадвали и казали: “Щом не е ваше, то си е наше”. После на Парижката конференция, Васил Кола-ров, който е бил министър на външните работи през 47-ма година, казва: “Ама, ние искаме излаз на Бяло море”. Тогава английският представител става и казва: “Тези земи бяха ваши, вие казахте, че не са – значи са на гърците. Нямате пра-во на никакви претенции.” И оставаме в тези граници, в които сме в момента. През 54-та година същия този Добри Терпешев, заедно с тогавашното ръко-водство на БКП, начело с Вълко Червен-ков, казват: “Направихме грешка”. Греш-ка, грешка, ама затова, когато се говори за национални идеали, човек трябва да мисли какво казва. По-добре нищо да не кажеш, отколкото някоя глупост. Така сме изгубили Македония. Хората

са мислели, че всичко е наше и в един момент казват “Оттегляйте се от тези територии”. Така че да не се обвинява само Фердинанд, а да се помисли и за ролята на Георги Димитров, защото той фактически създава така наречената македонска нация. Не се знае още колко векове ще тежи това нещо, хората в този край не знаят българи ли са, македонци ли са. Това за мен е престъпление. Част от българите да кажат “ние не сме бъл-гари, а сме македонци”. Затова пиша на такива национална тематика.

Друг пример – учили сме по история град Охрид е третата българска столи-ца. Сега ми говорят, че третата българ-ска столица е Търново. А Охрид къде отиде? Тази територия – Самоилова България? Цял свят ни признава, само ние самите си плюем по своята исто-рия. И руснаците ни признават, ние – не. Нямаме това национално самочувствие, тази любов към историята. Всяка друга държава си има – сърби, гърци, румън-ци, всяка държава, без изключение. Само ние нямаме своя национална док-трина. И сме с унищожено самочувствие от много години.

bg art class:Нещо да кажем за втората стихосбир-

ка, защото, май, само тя е на различна тематика.спиридон андонов:

Не, в третата също има на социална тематика. Там съм писал за двама ве-лики българи. Хората със сигурност са чували за прочутия ни борец Дан Колов – от 1200 срещи има 1200 победи. Дру-гият е Аспарух Лешников – Ари. “Коме-диен хармонист” е била най-прочутата група на 20-те и 30-те години. Сравня-ват я с “Битълсите” на нашето време. Интересното е, че за тези двама души (Дан Колов и Ари) преди няколко години американците направиха четирисе риен филм и за двамата. Това е пак един удар по нас. Вместо ние да си тачим нашите хора и ние да правим и да ги по-


Дядо Спиро




Дядо Спиро е в дясно прав

пуляризираме, американците популяри-зират двама наши герои, велики българи за периода, в който са живели – единия музикант, другия борец.

Ето примерно сега, как няма някой да направи филм за Емил Димитров – голям български певец, докато едно време имаше филм за Елвис Пресли, още докато беше жив. Всеки си слави неговите големи личности и таланти – и американците, и французите, и немци-те.. само ние тук сме с едно смазано самочувствие. Все сме зле, все сме на дъното и не можем да го стигнем това дъно.

bg art class:Някаква случка да разкажете, по която

имате стихотворение?

спиридон андонов:Във втората книжка, “Любов и горчиви-

на”, бях описал за родителите на дядо Спиро. Има материал направо роман чо-век да напише, но аз нямам дадености за романист – там си има специфика на писане, трябва хубаво да се напише. Тук съм описал бащата и майката на дядо Спиро. Баща му е роден точно в това село Тепелени, Янинско (град Янина е най-близо до него) – в Гърция, в област-та Епир.

Та бащата на дядо Спиро се е казвал Димитър Иванов, но понеже имало още един Димитър Иванов, а той е носел дреха, която и днес се носи като нацио-нална дреха, която се казва чепкен и представлява един вид елек, на който




ръкавите висят отстрани, а не се обли-чат, стои като наметната. От това име-то му станало Чепкенлиев - Спиридон Чепкенлиев.

Когато избухва войната за освобожде-нието на България от турците, понеже той е бил в гръцката част, Епир – там е имало и други българи, но повече са били албанците и най-много гърците, естествено. Родителите на, да го кажем Митрето по македонски – прадядо ми, Димитър са били заклани от турците. Той е бил някъде около 15-16-годишен в обоза на Сюлейман паша. Значи, карат ги от град Волос, в Гърция до Дедеагач – от там с параход, от там с железница до днешния град Симеоновград и от там с обоза на Сюлейман паша. След Стара Загора той е искал да бяга, обаче, инте-ресното е, че един турчин от град София е искал също да бяга и му е казал: “Виж какво, Митре. Знам, че ще бягаш.” На нашия душата му отишла в петите, за-щото решил, че ще го заколят на място. Било е война все пак. Като стигнали до Шипка, една нощ турчина му казал: “Аз знам къде са турските постове. Ще те преведа, натам ти си знаеш.”. И дейст-вително, минали през турските постове, като дошли до нашите, викнали: “Стой! Кой иде?”. Нашия се обадил и така ги посрещнали много добре. Даже и русна-ците и българите на Шипка се събрали и казали: “Абе, щом един турчин е избя-гал, значи, ясна е работата...” А турчина живеел в София и казал: “Аз си живея добре с българите. Не искам да ходя в Анадола”. Интересното е, че после пра-дядо ми, като отишъл да живее в Со-фия, този турчин му е дал кесия с жъл-тици. Има една улица, която и тогава и сега си се казва “Беломорски проход”, в Лозенец. На тази улица са живели заед-но с турчина. Освен кесията с жълтици, му дал половината място, нотариален акт, всичко... Дядо Спиро казва, че като е станал на 15 години, за един месец са починали и баща му и турчина. Този турчин е помогнал на прадядо ми – на-

правил му е една кръчма в София – до тогавашния Трети участък. Прадядо ми е имал и файтон с два чифта коне – едните карат файтона, другите - по-чиват. Той е бил втория файтонджия на Стефан Стамболов.

bg art class:Това не е ли било извън София то-

гава?спиридон андонов:

Било е извън София, даже и Централ-на гара е била извън града. Дядката разправяше (моя дядо Спиро), че между Лъвов мост и централна гара са били царевични ниви.

София е била малка. Даже и площад Възраждане е бил на края, некъде си. А за Орлов мост да не говорим – това е било вече много далече.

bg art class:А за баба Велика да разкажем исто-

рията.спиридон андонов:

За баба Велика ми разказа Алексан-дър Костов, който ми помогна да издам първите две стихосбирки. Тъй да се каже, той е моя благодетел (за жалост, тази дума е изчезнала от българския език). Днес малко хора са благодарни на тези, които им помагат.

bg art class:Това стихотворение от коя стихосбир-

ка е?спиридон андонов:

Баба Велика е от “Сълза за Македо-ния”. Значи, историята е следната: били са доста деца, но като започва Между-съюзническата война, град Кукуш, който бил изцяло български град, бил изпепе-лен до основи от гърците – унищожават го, избиват хората. Едва ли има друго подобно нещо в европейската история. Тогава фактически, бабата на Алексан-дър Костов, с децата тръгват да бягат, но са се разболели от холера и понеже




трябва все да тичат, няма лекарства, стигат до нашия град Петрич, който се знае, че ще бъде в нашата територия. Жената е принудена да хвърли собст-вените си деца в една варница. Само две са оцелели и са се пренесли вече да живеят в София. Там е роден и Алек-сандър Костов.

Друга интересна история е за майката на дядо Спиро. Тя е сестра на двама четници. Единият турците го убиват на Шипка, а другия, по-големия, загива като ботев четник.

Сега, това, което го знам, го чух и от директора на Военно-историческия му-зей. Христо Ботев си е убит от нашите. Както аз го знам от дядо Спиро - нали неговата майка е на тези двама четника сестра (нали едно време българите са имали по 7-8 деца, не е като сега, по 1 и някъде - 2), та ботевия четник казва така: Като разбиват четата, разпръсват се и тръгват четирима души - Перо Хер-цеговинеца, Никола Обретенов, Христо Ботев и Георги Апостолов. Турците не са ги гонили, защото като дойде икиндия (предполагам, това е следобед след 5 часа – това са стари означения, които ние днес не ги знаем. Това се е знаело, когато е било турско време.). Турци-те никога не са се били след икиндия. Даже дядката, понеже е бил комита през 11-та година в северен Пирин, казва: “Като стане 5 часа, спираме стрелбите с турците. Няма война, няма нищо. Няма да се бием. Кой стрелял – стрелял. След 5 часа следобед си пием ракията.“ Но това е друга история...

Този четник е направил друг голям под-виг, който аз съм описал, но трябва пак да го опомена. Значи, връща се ботевия четник в Севлиево, от където е родом. Сестрата, заедно с майка си, месили баница. Приготвили му да яде. Той ка-зал: “Има да свърша една работа. Няма как да се видим. Ще избягам от тук. Да видим сега Никола Обретенов“. Казал им, че се съмнява, че той е убил Христо

Ботев и трябва да има някакъв съд. Ка-зал: “Аз ще убия пашата”. И действител-но, влиза в конака в Севлиево, където жи веел пашата. Отрязал му главата, из-лязъл и никой не го усетил. Според мен това показва, че много добре е познавал къщата, иначе няма как да стане. Мога ли аз да вляза, като не познавам даде-ната къща? На сутринта вече турците са го убили в една пещера извън града. Това е историята за този брат – другия вече казахме, че става опълченец и тур-ците го убиват на Шипка.

Това е в общи линии. Има много инте-ресни неща, които могат да се разка-жат.

Примерно, през 1992-ра година, като беше войната в Югославия, отидох във ВМРО. Понеже се записваха добровол-ци, аз се записах за една чета, която беше в случай на война в Македония. Бяхме някъде към 180-190 човека от София. Бяхме готови да тръгнем, но




не се стигна до там. Нямаше военни действия в Македония.

Друго, което искам да кажа, е за на-ционалния ни химн – “Горда Стара планина”. В текста, нали има “слънце Тракия огрява...” – в оригинала е “над Вардара пламеней”, а нашите го на-правиха “над Пирина”. Защо “Вардар” сега? Защо Македония да е част от България? Аз имах писания западните покрайнини да се върнат на България. По мирен път, естествено. Това беше възможно, както южна Добруджа е вър-ната, но... От време на време пиша по национални въпроси.

Във втората ми книжка има стихо-творение за хайдут Велко, който е по-могнал на сърбите да се освободят от турците и те за благодарност го преда-ват на турците да го убият. Той вдига въстание през 1813 година. Въстание-то е щяло да бъде успешно, защото е имал 4 оръдия, бил е подготвил добре

отбраната, обаче сърбите не са имали интерес да успее.

Вкъщи имам стихотворения за още една книжка, но понеже има много на-рочно забравени неща, затова мисля другата книжка да бъде със същото име като на Иван Вазов “Епопея на забравените”. Там, примерно, ще вле-зе и за Дан Колов, и за Аспарух Леш-ников...

bg art class: Времето си минава, всичко се забравя.

спиридон андонов: Хубаво стана, че през 92-ра нямаше

война, иначе и аз, по примера на моя дядо Спиро, който е бил комита през 11-та година, щях да тръгна. Но то тогава се е знаело, че тез територии ще бъдат бъл-гарски, затова и самите турци са казвали “я, какво ще се биеме, не трябва да се отнасяме зле с населението, че после не се знае...”.

По този случай се сещам за една дру-га история. Има един лаф “дойде време ракията с пари да я пиеме”. Това си е абсолютно действителна случка. Като сме били под турско, местните комити яли-пили без да плащат. Аз си викам: “Това много гадно излиза – тия хора все едно са били под двойно робство.” От една страна плаща на султана, от друга – на ВМРО. Ако е богат – трябва кесия жълтици, ако е беден... всеки беден поне имал 30-40 кокошки – 10 поне да даде на организацията да ги заколят. Дядо ми е бил от Гергьовден до Кръстовден, т.е. от 6 май до 14 септември комита в северен Пирин. Иначе е бил войник, ама си ка-зал: “Абе, какво сега ще козирувам. Айде, да ходя там комита.” И разправя: ядене, пиене – без пари. Аз го питам: “Как така без пари?”. Вика: “Организацията плаща и казват – това е за вас, вие сте комити-те”. Та печени ангета, това-онова... викал си: “Абе, какво става?”. Обаче... минава Балканската война, става българско, местните хора влизат в кръчмата пак да




ядат и пият без пари – казват на кръчма-ря: “Ние нали сме комити?”. Кръчмаря казал: “Аааа, това беше по турско, сега е българско. Или си плащате, или сега ще викна жандарите - и у кауша”. Тогава вече местните казали: “Ееее, дойде време ракията со пари да я пиеме”. Преди това всичко било без пари. Това са истински случаи, не е виц. Това дядката ми е раз-казвал. Тия са казали: “Брей, требва да давам пари сега!”. Ще даваш – къде ще ходиш. Дядката понеже си е бил роден в София, питал колко струва – толкова.. ето парите, а местните по-трудно са го прие-ли, мислели без пари. Кой ще ти даде без пари?

Дядо Спиро е участник в Балканската война, имам в третата стихосбирка 2 сти-хотворения за негови случки. Иначе, той има много случки и ги помнеше. Викам му: “Аз ще забравя вчера какво съм ял”... но той знаеше – на тази дата така и така... и верно, в архивите се намираше точно, както е казал. Ежедневието по не се пом-ни, отколкото разни по-специални неща. Както аз съм започнил за септември 92-ра за четата за Македония, примерно.

Доктор Кирил Георгиев ми беше пода-рил една книжка. Пазя си я вкъщи. Като издаваме книжки, много си ги разменя-ме – така имам от много хора надписани книжки. Включително от Георги Балаба-нов, който пише на съвременна тематика и за миналото. Дори имаше един разказ, по който бях написал стихотворение. Не е издадено все още, казва се “Среща”. Ге-орги Балабанов описва случка от Първата световна война: 16-та година превземаме Тутракан, който е бил много по-страшна крепост от Одрин. Минало известно вре-ме след войната и се описват няколко деца, които си играят до една рекичка до едно село. Главният герой се казва Васил Гунчев. Смятат го за убит при Тутракан, даже му направили паметник. Жена му знае, че е вдовица и се омъжила за друг. Идва Васил Гунчев, нали, и някакъв стар овчар го вижда. Познал го и му казал: “А! Ние мислехме, че си убит! Паметник

имаш у селото, поменик ти правихме. Жена ти се ожени повторно. Е, тия двете деца са на жена ти.” Едното дете, по-го-лямото си е на Васил, другото е от втория й мъж. Отишъл до двете деца, погалил ги по главичките – нищо, че едното е негово, пък другото не е, но все пак жена му го е родила. Подарил им каквото му е остана-ло от войната: един нож, колан, манерка... Но не им е казал кой е. Разбрал се с ов-чаря да се видят вечерта и се отдалечил. Тръгнал да си върши негови си работи. Вечерта се срещнали с овчаря и овчаря се чуди: “Какво да кажем сега на жена ти?”. Васил казал: “Не. Нека така да си останат нещата, да не им развалям жи-вота. Аз ще отида в града (близкия град е Толбухин). Там ще си намеря да живея. Не им казвай нищо. Ще си почна нов жи-вот и така.”...

Та това е случката, която Георги Бала-банов беше описал и от която написах стихотворение. Той също обича да пише за неща, които или лично е преживял, или някой нещо да му е разказал.

bg art class: Нещо за снимките на дядо Спиро да

кажете.спиридон андонов:

Имам две снимки на дядо Спиро на млади години. Ще ги дам на Военно-ис-торическия музей. Ще ви ги дам да ги снимате преди това. Аз съм ги кръстил “комитските му години“, въпреки че по времето, когато са правени снимките, вече си е бил тук, в София и си е ра-ботел, но да видите как е изглеждал по онова време - тук е на 25-26 години, а комита е бил на 22-23 години. Та като възраст не е имало голяма разлика.

bg art class: Много Ви благодаря за интересните ис-

тории и отделеното време. Ще очакваме новата стихосбирка.спиридон андонов:

И аз благодаря и ви пожелавам успех.



Дойранци биха се със честпобедно ехо отминавапозицията славна днесв руини тъне и забрава...

В окопи стари виждам аздуха на рицар се явяваи тъжен той е в този час:“Къде е войнската ни слава?”...

От езерото вее хладв полето Вардар тежко влизаотмина буря – днес е мракподухва вятърът отблизо...

В душата ми е лед и страхразсипана е днес войскатавеличието днес е прахпотънало назад в тъмата...

Народът ни предаден, самнапразно моли се на Бога, че не понася този срамизпада всичко в изнемога...

Един светилник грее тамостанала е гола славадълбок поклон, герои, вам!Духът ми вечно с вас остава...


Из “Сълза за Македония”

неиЗвестна славна поЗиция



Бежанец съм, чичо, аз!Откъм турско идем ние!Селото пламна завчас!Татко с турците се бие!

Брат ми взеха го във плен,а сестра ми се изгуби,майка ми е само с мен,огън къщата погуби.

Дай коричка хлебец днес,не за мен – за майка мила,търся работа – нощесболка в тялото я свила...

Благодаря ти, чичо, азпомощта не ще забравя!Подслони ни братко, нас!Господ да не те оставя!


бежанци(въстанието 1903)

Из “Сълза за Македония”



Разделена трънската земя мълчии страшно нямо чезне мойто селозащо Съдбата нас тъй опропастикак глупаво загина наш`то дело...

Селото наше станало Голготаи жалко стене бедната земя!А мойта майка – стара и сиротаостанала е в двора ни сама...

Едната рожба ставала сръбкиня,а българин останал първороден синкаква жена – такава героинякакъв живот съдба и горчив пелин...

Браздата насред бащините двори(такваз неправда никой не познава)душата моя плаче и говори:“Такова чудо Господ не създава”.


крахът 1918 г

Из “Сълза заМакедония”



Из “Любов и горчивина”

София притихна боязлива,улиците мръсни пак стоят:тук витрина гледа мълчалива,там две сенки тайничко крадат...

Блоковете се мъчат да те сгреят,нейде писва клаксон от кола,гръм се чу - душите ни немеят,някой бе прострелян за беля...

Няма днес спокойствие в живота,хубавото е зад нас - уви!Дали ще ни ограбят днес имота - не знам! Но нивга тъй не сме били...


столица

Завърши Европейската война,България останала самотна,изправи ръст една величина,и песента се лееше страхотна...

Германия откри го за света.Америка пред него се прехласна,България остана си еднаРодина, за певеца най-прекрасна...

Отминали са славни времена,забравен, ти тъжиш за свойто време,сега дали те някой спомена,защо за някои си още бреме?

Великите забравени са днес,дали отгоре Вазов ще допише,„Епопея“ що почнал бе нощес?„Орфеев внук“ отгоре да напише!

Поклон пред Аспарух Лешников, прочутият вокалист от „Комедиен хармонист“ и рицар на високото „фа“

Из “Българската Троя”

ари



Пролет

Цъфнали цветя в полята,радост шета из гората,птичките си чуруликат,рой дечица все си викат!

Хубаво дъхти земята,весело е на душата,житна нива изкласила,птичка там гнездо е свила!

Лято

Житото е днес прибрано,селяните стават рано,в планина ехти гълчавасто туристи на морава!

Слънцето море огрява,пясъкът го нажежава,старец все на пейка дреме,пенсията днес ще вземе!

Есен

Гроздобер настана вечевятър вси дърва съблече,школският звънец удари,веселят се млади, стари!

Морният орач в полетогледа облаци в небето,бърше си с ръкав челотои потегля към селото...

Зима

Сняг се сипе на парцали,рой дечица заиграли,и човек от сняг те правят,и край него в хор запяват!

Всеки гуши се край печка,спи в гората млада мечка,вятърът навънка вее,и вино се редом лее...


Из “Любов и горчивина”

годишни времена



Откакто демокрация настана,напред вървиме като някой рак,приказваме си - никой не престанана всекиго ще турим ние крак...

Цяло многообразие тук има,харесай си каквото щеш сега,ако не щеш - тогаз не ще те има,хармония ще бъде - но кога?

Сменяват политиците властта си,изнудват се, аферите вървят,бандитите сияят в светостта си,а честните - душите им кървят...

Тук кражба, там жена обезчестена,баща заклал сина си кат свиня,на дявол съвестта успокоена,върви народът - жертвена овца...

Дали дошло е кърджалийско време?Къде са българите днес, къде?На никой веч за нищо не му дреме,да мине в мир и този ден поне...


Из “Българската Троя”

днешното общество



StuDy BoyАвтор: Александър Наничков, a.k.a. Inca

www.tsabo6.deviantart.com , www.artofinca.come-mail: [email protected]

бг таланти


http://life-and-health.eu/


I Can Too -И Аз Мога

За много от Вас тази визия с попу-лярни личности може би е вече позната.

„С тениска I Can Too – носиш НАДЕЖДА” е съвместна ини-

циатива на фондация И АЗ МОГА и хора от различни браншове, които биха желали да провокират гражданското общество към промяна. Да накарат всеки един да се по-чувства способен да промени света около себе си към по-ДОБРО, с това което МОЖЕ най-добре.

диЗайнерите от banDa, които неуморно предоставят идеите си

на И АЗ МОГА, създават тази инициатива. Studio Proto, които на доброволни нача-ла снимат всички лица на I Can Too, също се включват в нея, а външната реклама в лицето на Метрополис груп, КРИВИЦКИ И СИЕ в лицето на Румен Кривицки, в. "Мари-ца", Атум Реклами, Тракия Билборд ООД, предоставят рекламните си позиции за популяризирането й.

в момента I can too работи над изграждането на Център за деца с

аутизъм. В резултат на две годишни усилия, Община Пловдив предоставя на I Can Too пространство от 400 кв.м, напълно безвъз-мездно.

Както всички инициативи на организа-цията, така и тази цели не толкова наби-ране на средства, колкото е обръщение към всички хора - да се включат при съз-даването на Центъра за деца с аутизъм

(с контакти, идеи; с работа и материали; с предоставянето на част от пространство /магазин, бизнес сграда, офис/ за предлага-не на аксесоари I Can Too; с sms на 1415 и тел. 09005 1415; или с дарение), с което ще дарят НАДЕЖДА на много деца.

Всички заедно, можем да сме посланици на Надеждата.

тениски на надеждата обличат световни звезди – холивудски-

ят актьор Долф Лундгрен, рок музикантът Мат Соръм (барабанист на Guns N’ Roses и Velvet Revolver), както и други много спе-циални за нас хора, които ни подкрепят.

На сайта www.icantoo.eu можете да про-следите създаването на Центъра, a бюдже-та за ремонтните дейности може да получи-те, като ни пишете на: [email protected]

Благодарим Ви!

За контакт: Фондация И АЗ МОГА: гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34тел.: + 359 2 937 78 62 www.icantoo.eu Facebook: I Can Too

дарителска сметка: Фондация И АЗ МОГА ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БългарияIBAN:BG15BPBI79421080910101 SWIFT (BIC): BPBIBGSF

I can too



Модерното изкуство възник-ва 70-те години на 19 век и продължава своеобразно до 60-те на 20 век. Заражда

се в Западна Европа и в последствие се развива в Северна Америка.

Понятието "модерност", "модерно изку-

МОДЕРНО ИЗКУСТВО

ИМПРЕСИОНИЗЪМ

Текст: антон ганев, изображения: интернет ♦

ство" се изгражда като общо от многото течения, направления, подредени във времето от съответният период.

терминът „импресиониЗъм“ идва от картината на Клод Моне "Им-

пресия. Изгрев слънце", посрещната с яростна критика от тогавашната крити-ко-изкуствоведска общност, наситена и оформена от тогавашните норми и раз-бирания за изкуството на стария конти-нент, дава името на групата: "импресио-нисти". Самите художници предпочитат да наричат себе си „независими“.

Отностно къде и кога с точност въз-никва Импресионизма е трудно опреде-лимо с точна дата, месец или време на годината, но към 1860 година е прието официално и е определящо като краен етап на Реализма. Художниците, свърза-ни с движението, се събират като група в Париж по повод първата изложба в "Салона" - 1871 година.

Особеностите при Импресионизма и неговите привърженици и „бащи“, е опозицията на официалното академич-но рисуване, навлизането на рязки и сурови тонове, подплатени от жанрове в ежедневието като доближаващи го до Реализма. Нова изобразителна техника

Писаро

арт



- полагане на чисти цветове върху плат-ното говорят за смелост и решимост на импресиониста, взимане на боята на-право от тубата и едно релефно изобра-зяване върху плоскостта. По това време

е открита боята в туба, която помага на художниците да излязат на открито - както го наричат "Ателието на открито". С готовите бои, без пигмент на прах, Импресионистите могат по-лесно да

Реноар

арт



доловят капризите на времето - изслед-ват мимолетното, моментното усещане, решено чрез цвета. Колорита е в топло и студено и по този начин разбиват локалния колорит. Платната им поня-кога изглеждат незавършени, сякаш боите са нанесени върху скица като кръпки. Работата на Импресионистите през 60-те години на 19 век е повли-яна от откриването на фотографията и модерното за това време Японско изку-ство. Фотографията става популярна и много от художниците вече се мъчат да имитират действителността. Вече пред въображението на Артиста няма огра-ничения и рисува всичко по предпочи-тания от него начин!

Авторите са като бунт срещу об-ществото, защото платната им не са ценени от академичната прослойка и религиозната общност и затова те сами

организират своеобразни салони, в които излагат автори като Клод Моне, Огюст Реноар, Писаро, Пол Сезан и Дега.

клод монее роден на 14 ноември 1840 г. в Па-

риж. От дете мечтае да стане худож-ник. В гимназията се отличава първо като изключителен карикатурист, дори продава свои творби по 10-20 фран-ка. Няколко години по-късно, под въз-действието на своя първи ментор, Буден, той променя възгледите си и се насочва към рисуване под откри-то небе, сред природата. Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му ам-бициозни проекти – картината “Жени в градината”. Картината е с височи-

Дега

арт



на около 2,5 метра и за да може да я рисува навън, той поръчва да му се изкопае ров в градината, като по този начин може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци. Картината му „Импресия. Изгрев слънце“ е нарисувана бързо и с изражението на недовършена твор-бата, наподобява скица с маслени бои. Друга негова известна творба е „Роланската катедрала“, изобразява-ща катедралата в различно време на денонощието.

Моне обожава цветята и създадения от него воден парк в Живерн му служи като вдъхновение за неговата пореди-ца от картини на тема “Водни лилии”, която той започва през 1899 година и която става доминираща за неговото творчество оттам нататък.

Клод Моне умира на 5 декември 1926 г. в Живерн, Франция на 86 години.

едуар манее роден на 23 януари

1832 година в Париж, Франция. Имал знатен произход и образовани родители, но при цялото му уважение към тях, той упорито се съпротивлявал на желанието им да на-прави кариера като юрист. Първо учил в пансион, после в колежа Ролен. след като не го приемат в армията, Мане учи при художника Томас Кутюр. Мане прекарал при него 6 години в изучаване на за-коните на композицията и рисуването. В свободното си време, копира платна-та на старите майстори в Лувъра.

Моне

Моне

арт



Картината му "Закуска на тревата" е израз на скандалност. Мане не е точен пример за Импресионист, но е свързан чрез няколко съвместни изложби. Скан-дала идва от необичайния мотив на творбата му.

Групата хора, представена в „Закуска на тревата“ била почти напълно заим-стваната от картината на Рафаело “Съ-дът на Парис“. Друга негова известна картина, чиято идея е заимствана от Ти-циановите Венери, е „Олимпия“, отново отречена от журито на Парижкия салон. Това платно потресло френското обще-ство, но станала единствената картина, която всички искали да видят. Около нея се събирали толкова големи тълпи от хора, че се наложило да поставят двама пазачи, които да внасят ред.

Мане е единствения от импресионис-тите, който рисува военни сцени. Въ-преки общата идея, че импресионистите пресъздават светлината и светлата част от света, Мане не избягва от проблемите на съвремието си. Една от най-извест-ните му картини с военна насоченост е „Убийството на император Максими-лиан“. Последната му голяма творба е „Барът на Фоли Бержер“.

Мане умира в Париж през 1883 година.

пиер-огюст реноар е роден на 25 февруари 1841 година в

Лимож, Франция. На 13 годишна възраст Реноар започва да работи като чирак във фабриката за порцелан на братя-та Леви. Първоначално му възлагат да

Мане

арт



рисува малки рози върху чинии и чаши. Скоро започва да рисува и женски обра-зи (профила на Мария-Антоанета), което той прави със същата лекота. През 1860 година става копировач в Лувъра.

През 1862 Реноар започва да учи ри-суване при Шарл Глейр, където негови съученици и приятели са Алфред Сисле, Фредерик Базий и Клод Моне.

От 1877 г. Реноар открива своето призвание като портретист. Женската фигура винаги е привличала художника. Предпочита да рисува свои приятелки и любовници. Обича излъчването на дет-ското личице и затова рисува деца.

След 1883 година Реноар се отдръпва от Импресионизма и възприема по-кла-сически стил на рисуване.

През последните години от живота си

е в инвалидна количка, но макар и оса-катен от артрита, продължава да рисува жени, деца и пейзажи. Обича цвета на плътта и мекотата на тъканите.

Умира през 1919 година в Кан на 78 години.

алфред сислее роден в Париж, в семейство на ан-

гличани. През 1857 г. е изпратен да се обучава за търговец, но има влечение към живописта и се завръща в Париж през 1862 г. След своето завършване Сисле постъпва в школата на Шарл Глейр, където се среща с Моне, Реноар и Базий и заедно по-късно образуват кръгът на импресионистите.

Сисле умира в Море сюр Лоан на 59 години.

Сисле

арт



С участието на:Влади ВъргалаГеорги СпасовОгнян ПановВладимир Владимиров-ВЛАДСтефан ЩеревКитодар ТодоровМалин Кръстев

ОперацияШменти капели

Очаквайте скоро новия български филм

кино



Велислав ПавловДжони ПенковКирил ЕфремовКоцетоЗахари БахаровХристо ШоповАвгуст ПоповХари АничкинДжеки Стоев

Директор продукция:Весела БанзурковаРежисьор: Иван МитовОператори:Славян СтойчевКирил ВълчановКалоян Неделчев

кино


magazine bg art class 08 2011

Documents