bg art class

18

Художникът Тони Тодоров:За неудобството да си левичар

Художникът Тони Тодоров:За неудобството да си левичар

2 BG art class ОКТОМВРИ 2010

съдържание

04

24

20

19

Специален гост:художникът Тони Тодоров ................ 04Творба от Калоян Стоянов ................ 18Творба от Александър Наничков ..... 19Кино: за филма „Как да си дресираш дракон“ ............................. 20Творба от MOTH ................................ 22 Комиксът като начин за възприемане на изобразителното изкуство в сферата на градския бит и култура -Част 2 (комикс-издания) .................... 24Творба от Даниел Алеков .................. 38Творба от Андрей Каменов .............. 40

Корица

брой 24:

ТониТодоров

Броят може да съдържа изображения, неподходящи за лица под годишна възраст!

внимание!

18

http://amazonkibg.info


За неудобството да си левичар и някои други аспекти на живота

Художникът Тони Тодоров е роден през 1969 година в Оряхово. Завършил е ССХУ “Акад. Илия Петров“ - София, след което про-дължава обучението си във ВУЗ “св. св Кирил и Методий“ - “Похва-ти на графиката“. Зад гърба си има повече от десет самостоя-телни изложби в София, Пловдив, Русе, Плевен и участия в много съвместни изложби. Участва в международен проект, галерия “Астри“ - “Дискриминация“, реализиран в Истанбул.

Тони Тодоров

специален гост

За контакт с Тони Тодоров: www.astrygallery.com e-mail: mariakonctant ♦ @yahoo.com


ОКТОМВРИ 2010 BG art class 5

Гледайки моите картини, първо-началната и всеобща реакция е: „зловещи, страховити”. Искам да кажа на всички, които ги възприе-мат така: страшното не е в сами-

те тях, защото те са само образът на една действително страховита действителност, която е скрита за сетивата ни за „виждане”. Ето една аналогия: всички ние имаме слух, но не всички чуваме музиката. Има компо-зитори, музиканти, те „чуват” тази музика, творят я или я изпълняват и я правят досто-яние на нас „нечуващите”. Така стоят неща-та и с художниците. Всички ние имаме очи, но не всички „виждаме”. Художникът прави невидимата визия достоя ние на „невижда-щите”. Тъй като основното в моето изкуство е човешката същност и аз рисувам нейните дълбоки нива, неминуемо то се възпри-ема като „зловещо”. Тоест, ако трябва да се даде етикет на внушението на картинте ми, то „заслугата” не е моя, а на човешката същност. Съвременната психология често говори за злото начало на човешката душа. В по-ранните времена пионерите в психо-логията, изследвайки човешкото съзнание, свалят обвивките на условностите и стигат до ядрото на човешката психика. Учудва-що е и за самите тях това, което „виждат”. Установяват, че човекът е най-хищното и агресивно същество, което няма аналог в животинския свят на планетата. Това от своя страна е спомогнало човекът да оце-лее като вид. В зората на човечеството природата е била негостоприемна и човек е бил застрашен от много природни фак-тори, но като по-хищен и нападателен от хищниците в животинския свят, по-хитър и коварен ловец от ловците във фауната, той оцелява. В еволюцията си човек се развива не само биологически, но и социално, кул-турно, технически. Така съзнанието му се обвива с условни пластове. Обаче ядрото на неговата психика остава непроменено. Замисляйки се върху наличието на десетте Божи заповеди и факта, че ги има, стига-ме логически до следните изводи: Защо е казано „Не убивай”? Защото в човека е заложена тенденцията да убива. „Не кра-ди” – заради тенденцията да крадем. „Не прелюбодействай” – заради тенденцията да

прелюбодействаме. И така нататък.Първородният грях, седемте смъртни

гряха съществуват поради човешката същ-ност и когато ние я разгледаме по-задъл-бочено, както в моя случай чрез рисуване, то образът на нещата неминуемо е зловещ. Философията и изкуството, ако искат да са обективни, не могат да подминат фактора „Зло”. Изкуството има една такава спо-собност: ако приемем сферата на нашето ежедневно и повърхностно съзнание като осветено пространство, подобно на освете-ното пространство под улична лампа, ако тъмнината наоколо е светът на тайните, до които нашето съзнание няма достъп, то изкуството може да ви докара до ръба на осветеното място. Оттам то може да ви посочи тъмнината, но не да ви въведе в нея и да ви я обясни. Достатъчно е обаче чо-век да осъзнае, че тъмнината съществува и че осветеното пространство е нищожно малко. Нещата от живота и във Вселената се случват именно в това тъмно простран-ство. Осветеното петно е светлината на нашето злободневие. Хората, привикнали на светлината на повърхностното съзнание, неминуемо изпитват страх, надзъртайки в тъмнината.




Ние сме обградени от слой на тъмен и наистина страшен свят, който ни обвива подобно на черупката, която обвива яйцето. Пътят на човешката душа минава през тази черупка и след нея ще може да се радва на един по-светъл свят. Петър Дънов е казал, че по пътя си човешката душа ще мине през такива страдания, че моментното ни съзна-ние не е в състояние да си ги представи.

Сега струват ли ви се зловещи картини-те ми? И ще намерите ли състоятелност в натюрморт с рози?

Колкото до красотата и светлината, не съм я подминал като факт. За да познаваш

Красивото, трябва да познаваш Грозното и обратно. За да познаваш Любовта, трябва да познаваш и Омразата. Защото какво ще изпитвате срещу това, което иска да уни-щожи Любовта, ако не Омраза? Омразата, всъщност, може да си я спестите единстве-но, ако сте по-силни от застрашаващия фактор - тогава просто ще осуетите намере-нията му.

Красотата и Любовта, използвани като фи-лософски категории в изкуството, не трябва да бъдат разбирани с общата им употреба от злободневното ни съзнание. Аз ги из-ползвам като формули, внушаващи сила и




въздействие. Силата на Любовта може и да е разрушителна и в никакъв случай не може да е аналог на романтични и санти-ментални усещания. В Красотата също има сила, която да те накара да потръпнеш и в никакъв случай не се смесва със слад-никавите изображения на идилични визии или мимолетната красота на едно човешко лице. Предпочитам да търся красотата под визуалния слой, там тя има сила и оттам може да въздейства. Най-лесният начин да унищожите нещо, е да го изложите на дос-тояние на посредствеността. Изкуството е оръжие срещу посредствеността, именно, защото то може да въздейства на подсъзна-нието, подминавайки посредствения разум. Тези мои разсъждения оформят и начина, по който трябва да се гледат картините. Тук въпроси като „Това защо е тук?” и „Това защо е така?”, и всичкото това отношение, пренесено от света на условностите, е не-съвместимо със света на картината. Особе-но сюрреалистичният похват има свободата да променя условностите на нашия свят. Например, „горе” и „долу” са земни понятия, дължащи се на наличието на гравитация. В Космоса такива ориентири няма. В някои

от моите композиции аз ситуирам нещата, като избягвам физичните закони, съществу-ващи на Земята.

Друг похват, който използвам, е деформа-цията. Това не е в смисъл на обезформя-не, а в смисъл на моделиране на формата така, че да предаде по-добре вътрешното състояние. Правейки това, спазвам прин-ципите на пластичната анатомия и де-формациите ми са подчинени изцяло на познанията ми за човешката фигура. Това не се отнася само за човешките или живо-тинските фигури, а за цялата природа. Чрез пейзажа и природата, също по сюрреалис-тичен начин, рисувам състояния, отразява-щи човешката психика. За пример мога да посоча „Малката цветопродавачка” от Хрис-то Смирненски:

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна,като теменужен остров в лунно-сребърни води.А над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,се разтапят бледи есенни звезди.




Подбрах този пример, тъй като Христо Смирненски е сюрреалистичен поет и по същия начин, чрез описанието на природна картина изразява чисто човешки чувства.

разпростирайки се надълго и нашироко

в естетическите проблеми на изкуството, не мога да отмина тревожния въпрос, ка-саещ тези, които го ценят. В днешно време борбата между духовното и бездуховното е по-осезаема от всякога. Миналите епохи и цивилизации винаги са се характеризи-рали с духовен и културен подем. Днес нашата цивилизация бележи „върха” си с техническата революция. Духовността и културата са поставени на карта. На фона на свръхпроизводството изкуството и култу-рата се изродиха в индустрия. Начинът на унищожение е добре изпитан и проверен, като целта е изкуството да се превърне във форма за обща употреба. За да се омало-важи неговата стойност, то бе превърнато в панаири, фестивали и започна да се препо-дава в университети и гимназии. Талант не

се преподава. Само кармично свързаните с изкуството и родените с талант хора би трябвало да се занимават с него. Резулта-тите от неспазването на този прост прин-цип са налице. Заляти сме от халтура и безстойностни псевдопроизведения. Хората са истински заблудени и объркани, неразби-ращи кое е истинско и кое не е. Сега човек, който има нужда от досег с изкуството и посети галерия, спокойно може да остане с убеждението, че е взел необходимата си доза духовна храна, без да разбере, че се е нахранил с баласт. Тук е мястото да споделя огромното си възмущение от едно отдавнашно явление - фактът, че отдавна сме заливани с чисто некадърни прояви на „изкуство”. Не говоря само за картини, а и за всички останали изкуства - музика, литература и др. Не вярвам да има някой, който да не е уморен от плявата. Явно, че от уморения, болен човешки дух в момента не може да се изисква повече, но това не значи, че ние трябва да консумираме това. Няма оправдание за неспособността ни да различаваме плявата от истината. От хиля-




долетия човешката история ни дава приме-ри за високия потенциал на таланта, дос-татъчен е само един поглед за съпоставка. Да вземем и едно по-близко до нас време - Ренесанса. От 13 до 17 век са създадени безбройни примери и съвсем до скоро - от 19 век. Имаме неокласиците, романтиците, прерафаелитите, с една дума достатъчно, за да може дори и непрофесионалистът да добие ясна представа за стойностното. Прави впечатление състоянието на днеш-ната критика. Освен, че се отделя твърде малко пространство в медиите за рецензии, те са като клишета. След някаква проява, като изложба, например, на следващия ден четем или слушаме един и същи модел на рецензия или коментар. Задължител-но ще се спомене нещо в смисъл, че едва ли не, това е велико постижение и връх в

дадената област, ще се припишат и редица несъществуващи качества на „крехката и ранима” душевност на автора, и все в този стил. Липсата на обективна критика е явна. Неотдавна, когато на изкуството се е гле-дало по-сериозно, често критичните рецен-зии са давали унищожителна, отрицателна оценка за този, който си я е заслужил. Това, с което не мога да се примиря, е липсата на реакция срещу атаката на некадърността. Осъдихме чалгата, но само това ли? Сякаш останалото е стойностно. Не в смисъл на всичко останало, тъй като все пак, макар и рядко, се появяват примери за проявления-та на истинския талант. Ако забраниш нещо и почнеш да го преследваш, то ще изпадне в състояние на съпротива, ще се скрие, ще остане в ръцете на най-достойните и ще оцелее в най-добрия си вариант. Но когато




го извадиш наяве, обявиш, че му даваш пълна свобода и го раздадеш да го раз-късат неоторизираните свише и те го пре-върнат в пари и забавление, то това нещо ще погине без съмнение. Това се случва с изкуството и културата. С една дума, „Не хвърляйте свещените семена на свинете...”

покрай незавидната съдба на изкуството,

да ви разкажа и нещо за себе си. Естест-вено е художниците да споделят неговата съдба. Ако изкуството се задъхва и пре-живява трудно, то логично е и радетелите му да са в същото положение. Дори в ро-мантичните представи художникът - бохем, ексцентрик, вечно влюбен - е винаги беден. Някои хора са на мнение, че бедността е естественият стимул за творческо вдъх-новение. От личен опит ще ви кажа, че социалната нищета и гладното тяло по никакъв начин не подпомагат духа, а точно обратното. Както е възкликнал онзи монах: „Господи, спаси ме от физическата болка, аз с душевната сам ще се справя”. Така че бедността като социално явление не може да има благотворно влияние върху духов-ния живот.

Аз съм на четиридесет и една години. От поколението съм, което „промяната” ни завари в казармата. Учихме се в една система, служихме две години на същата и излязохме в „свободния” живот, дивящи се от това колко се е променил познатия ни свят. Отчасти от това, че наистина се беше променил и отчасти от това, че го бяхме забравили. За щастие, морето и момиче-тата си бяха същите. Така че попаднахме неподготвени в новите условия, загубили детсвото и младостта си, подготвяйки се за едно и стартирайки живота си в друго. При древните китайци има една мъдрост: „По-желавам ти да живееш в интересни време-на”. Да, „динамиката” на прехода щеше да е интересна, ако за една такава „динамика” не бяха необходими сто години. На прехода съм благодарен за това, че ми даде свобо-дата да разгърна напълно идеите си, без да

ми се налага да правя лозунги, плакати и други агитматериали. Това в казармата, ес-тествено, не ми се размина. По онова вре-ме в мен вече се раждаха сюрреалистични-те сюжети, които за тези две години можех само да скицирам на хартия, каквато ми попадне. На всички тия скици отдолу, наред с подписа, слагах и един надпис: „Army”. Така се роди моя „Army” период. През първата година на службата бях художник на поделението. Трябваше да нарисувам стенопис. В това аз видях възможност да направя чисто художествено произведение. Дори материалите, с които щях да го правя, бяха маслени бои. Направих проект, в който бяха включени тринадесет голи фигури. Не си представяте стенопис в стил „Страшният съд” на Микеланджело в антрето на парад-ния вход на поделението. И командирът май не можа да си го представи и ме прати в едно друго поделение в командировка, където работеше един цивилен художник. Трябваше да координирам работата си по проекта с него, като той ме насочи да на-




правя нещо в стил соцплакат. Естествено, аз не исках да изхабя маслените бои по този начин, нито да пропусна възможност-та да се почувствам като Тиеполо. Макар и в кафява шаячна униформа, все пак щях да държа четка, а не автомат в ръката си. Въпреки че, ако исках да направя „инста-лация”, можех да използвам и автомата. Най-важното за мен беше, че това щеше да бъде моя тих интелектуален бунт срещу „пагона”. Връщайки се от командировката, излъгах командира, че другият художник е одобрил моя проект с голите фигури. Така че, след „действай” и „слушам”, напра-вих този стенопис. После командирите се смениха. Новият, който беше секретар на комсомола, не можа да издържи стенописа повече от три месеца и ми заповяда в не-делята да го замажа, та като дойде в поне-

делник, да види бяла стена. Не зная дали Тиеполо си е замазвал стенописи, но аз реших да не го правя. Последствията щяха да бъдат три дена арест и без отмяна на заповедта за замазване. Бях вече настроен, че в понеделник отивам в ареста, когато за всеобща изненада се появи поредният нов командир, който нито обърна внимание на стенописта, нито кой е бил художникът на поделението. Така че, моят „шедьовър” оцеля.

Всички тези неща остават в миналото и са само приятни спомени. Но аз мисля, че те си оказват своето влияние. Немалката поре-дица от подобни и често по-трудни прежи-велици съм склонен да приемам като изпи-тания на провидението, пред което, ако се докажеш, наградата ще бъде привилегията да рисуваш. Някои от вас ще попитат как-




во значи „привилегията да рисуваш”. Нали някой е художник, друг лекар, адвокат. Не е така. Професия художник няма. Така че за оцеляването трябва да работиш. И след като нямаш квалификация за друга работа, работиш неквалифицирана такава. Възник-ва въпросът: „А кога да рисуваш?”. Много просто, докато другите почиват. Нямате представа колко е изморително, докато работиш, неистово да ти се рисува. За това художникът, докато рисува, може да се смя-та, че почива. Бил съм докер, портиер, за-лесител, бояджия на стругове, строител, ох-рана... Една година само работих по нещо, което отговаря на дипломата ми - учител в СОУ. От известно време имам „привиле-гията да рисувам”, нещо, което все още не слага край на премеждията. В един филм, може да сте го гледали, младият Индиана Джоунс (да, представете си!) се среща с младия Пикасо. Прекарват цял ден заедно и когато се стъмва, Пикасо с още няколко приятели отиват на затворения вече пазар и бъркат в кофите, за да търсят изхвърлени от търговците негодни вече плодове и зе-

ленчуци. Индиана Джоунс пита: „Защо, като е толкова трудно, си станал художник?”. Пикасо отговаря: „От малки момчетата си мечтаят да станат архитекти, инженери или нещо друго, а ние просто нямаме избор”. Това е другото условие за привилегията. Да не можеш да живееш, без да рисуваш. Поради тази невъзможност преди 27 години (14 годишен) влязох в художествената гим-назия. По този начин трябваше да съм на 500 километра от семейството си, което жи-вееше във Варна. Само че родителите ми удължиха тази дистанция с още 5500 кило-метра. Досещате се, че в нашата страна и тогавашното безплатно образование двама работещи родители не могат да издържат три деца, едното от които има по-високи разходи като квартира и други такива. Няма да забравя думите на един възрастен учи-тел, който водеше подготвителните часове преди изпита в гимназията: „Умирай до юли (когато бяха изпитите), за да живееш после цял живот.” Аз му повярвах. Наистина е закаляващо. Гордея се с факта, че се нау-чих как се перат дрехи на ръка със студена вода, как да си готвя поне елементарни неща. Да разбереш колко „вкусна” може да е храната на студентски стол, защото макар и ученици, ни допускаха в студентския стол. Да изпиташ емоцията да се изгубиш в голе-мия град и часове наред да го обикаляш. Да се разправяш с хазяи, които те изхвърлят на улицата. Да сменяш керемиди на покрив, които твои приятели са изпочупили при последния купон. Искам да се застраховам предварително, някой да не си помисли, че се оплаквам. Искам да кажа, че всичко това ме прави щастлив, така че за оплакване не може да става дума. Смятам, че такива преживявания до голяма степен са опреде-лили тематичните насоки в рисуването. Да, закаляващо е. Към тези закалки прибавих и още една, боксът. Тренирах в ЦСКА, преди това бях тренирал в ЖСК „Спартак”, Варна. Боксът и рисуването са двете неща с най-възпитателното въздействие върху мен. Не общообразователната програма. Всъщност, тази програма през цялото време пречеше на двете ми страсти – бокса и рисуване-то. Мислите ли, че една човешка личност не е достатъчно хармонично и пълноцен-




но развита, ако активно се занимава със спорт и изкуство, ако не знае дефиницията за електролитната дисоциация, закона за индустриалната изменчивост на Дарвин, кратката и дългата формула на дискрими-нантата и бискорпулярния вълнов дуализъм на светлината? Мислите ли също така, че като назубрите какво е казал еди кой си ли-тературовед за „Хамлет”, наистина ще сте разбрали произведението? В гимназията ни, противно на всякаква логика, тъй като това е художествена гимназия, изискваха минимален успех по общообразователните предмети (4,00). Колко ли време съм изха-бил да поправям трите си двойки по химия от първия срок на първата година, шестте си двойки от всичките класни по матема-тика от трите години, в които я учихме и други такива „геройства”? Всичко това беше необходимо да попълня празнотите в моя-та безпредметна личност. Друго си е сега, като знам, че молекулите си обменят час-тици с положителен и отрицателен заряд в съединения, разтвори или стопилки. Ето още един възпитателен ефект на общооб-разователната програма върху мен. Спом-ням си началото. Хващаме моливите, за да направим първите си ченгелчета, а тъй като аз съм левичар, хващам молива с лявата ръка. Разбира се, ми се обяснява, че така не може. В продължение на известно време изядох известен брой показалки по същата тази лява ръка, докато се разделя с отвра-тителния навик да хващам молива с нея. После имах редица травмиращи хуления в часовете по краснопис. Продължих, обаче, да рисувам с лявата ръка, иначе щях да имам редица травмиращи хуления в час по рисуване. А вие нямаше да имате удоволст-вието да видите „Аутопсия на духа” (това, разбира се, е една моя картина, която на някои със сигурност не доставя удоволст-вие). По-късно въведоха закон, който в общи линии звучеше така: „Не закачайте левичарите, защото по-късно се проявяват някои психични или психомоторни откло-нения.” За мен вече беше късно, но за това сега пък си имам чудесно извинение за „отклоненията”.

При участието ми на един конкурс имах възможността да узная малка част от ко-

ментара, направен за мои картини. Първо-начално ме обявили за луд. Впоследствие станал човек от комисията, който казал, че ме познава и може да гарантира, че съм нормален и че това са напълно разумно обмислени композиции. Малко след това случайно се запознах с Александър Беш-ков. Разказвайки му тази история, той ми даде пример с баща си Илия Бешков. Няка-къв приятел на Илия Бешков му споделил: „Абе, на Асен Разцветников май му има нещо”. Тогава Бешков ядосано му казал: „Да, има му нещо. Това, което ти го нямаш, му има на Разцветников.” Често се сещам за тази случка, особено, когато стане въ-прос за лудостта. Гьоте пък е казал: „Там, където лудостта е образец, разумът е без-умие.” Аз смятам, че човешкото общество е образец на лудостта и всяка проява на разум е считана за глупост. Сещам се как веднъж в Националната галерия в Буда-пеща застанах пред едно платно, което ме разтърси дотам, че си извадих членската карта и я хвърлих на пода пред картината. Какво ми направи тогава впечатление? По-край тази картина, както и покрай другите, притичваха бабички от туристически групи, които, разбира се, са заведени там по за-




дължителната програма на туристическата им агенция. С една дума, никой не гледаше картините. Седях си пред това велико про-изведение и си мислех как на един стадион се събират сто хиляди души, за да гледат в продължение на два часа как някакви редовни посетители на попфолк клубовете гонят някаква топка, как, ритайки я, се опит-ват да я напъхат в някакви мрежи. Стоте хиляди изпитват емоции, стигащи до екзал-тация, в зависимост къде точно се намира топката в този момент. Ето една мисъл на Алберт Айнщайн: “Две неща на този свят са безкрайни - човешката глупост и Вселената. За второто не съм съвсем сигурен.” Нищо против почитателите на футбола, поднасям извиненинята си, правейки, обаче, пара-лела между една връхна точка на човешка дейност като тази картина и една друга човешка дейност като футбола, например, как едната седи в една галерия и никой не я забелязва и как другата кара сто хиляди души да познаят границите на емоциите си, наред с още милиони, които пред телевизо-ра се опитват да уравновесят емоциите си със салата и ракия (нищо, че постигат обра-тния ефект). Това едва ли ви засяга, но аз съм остро рефлективен към това явление, тъй като в моя собствен мач аз съм от отбо-

ра на тези, които се екзалтират пред хубави картини. И след четиридесет и една години, твърдо решен да съм художник, не мога да не завися от всеобщите интереси на чо-вешкия интелект. Вероятно непреодолимо правило е, че диамантите са ценни, защото се намират много рядко и малцина ги прите-жават. Накратко, стойностните проявления са рядкост.

един разговор никога няма да е цялостен,

ако в него не присъства темата за Нейно Величество Жената. Първоначално исках да засегна темата за еротичното изкуство. Тема, по която съм работил немалко, но реших, че още малко авторецензия ще ви отег чи. Пък и не си представям, че, ако хипотетично мога да попитам всеки един от вас за какво искате да си говорим - за еротично изкуство или за жената, някои би отговорил: „За еротично изкуство”. Голяма част от еротичното изкуство е превзето от присъствието на жената. Затова нека от ви-сокопарния тон на изкуствоведски разсъж-дения да принизим разговора до разсъжде-ния за жената в аспекта на ежедневието.

В „Тъй рече Заратустра” на Фридрих Ниц-ше Заратустра казва: „За жени трябва да се говори само на мъже”. Тъй като в нашия случай това е невъзможно, нека прене-брегнем този принцип. За жените вероятно това ще е интересно. Пък и по този начин ще им дадем повод да одумват нас мъжете като реплика на казаното. Нека първо се позовем на цитати от велики умове. „Кога-то Луцифер видял жената, станал Сатана” - Виктор Юго. Един от сонетите на Уилям Шек спир, между другото, единствения, писан за жена, започва така: „Бъди тъй умна, колкото и зла.”. А тук ще направим и сравнение, за да не сметне някои, че това се дължи на злостния стил на Шекспир. Началото на друг сонет (разбира се, касае се за мъж), започва така: „Съвършенство, скрито в мрак и неизвестност.”. Тук отново е Ницше: „При жена ли отиваш, Заратустра, не забравяй камшика.”. За справка - това е казано на Заратустра от една възрастна жена. И тъй като всички тези цитати вкар-




ват отрицателна нотка спрямо жената, аз ще изложа личното си виждане. Радвам се, че жената съществува. Харесвам тези някак объркани същества, които живеят в свят, уж управляван от мъжете, а някак все успяват да са двигател на нещата. В презентацията на една своя книга професор Валентин Ангелов дълго разисква този въпрос, като излага след-ното становище: „Жената, смятана за слабия пол, се ползва от една позиция, именно зара-ди слабостта си, т.е. жената винаги действа задкулисно. Тя никога не излиза директно в двубой. Това е мъжки похват. При мъжете винаги единия е застрашен от унищожение. Нещо, което не засяга жената с нейния стил на „управление в сянка”. Чилийската авторка Исабел Алиенде дава много ясен пример за това в книгата си „Инес, моя душа”. Избрах този пример, защото книгата е исторически достоверна. Друг исторически достоверен пример е Хубавата Елена. Ако не беше тя, историята не би запомнила герои като Ахил, Хектор, Агамемнон, Менелай, Приам. Всич-ки тези силни мъже умират, докато Елена


просто с хубостта си предизвиква една от най-известните войни в човешката история. „О, слабост, твойто име е жена”, възкликнал Шекспир. Нима, на тази човешка слабост се дължи демоничната сила на жената, питам аз? Или мъжката слабост към жената я пре-връща в демон? След всичко казано, добра илюстрация за това са мои картини, отразя-ващи женската същност. В този смисъл, без да пренебрегваме жената като задължителен елемент от целостта на един разговор, не из-бягваме изцяло от основната линия на тема-та, по която говорим. Според мен, каквато и да е темата на разговор - Бог, религия, фи-лософия, изкуство - жената не може да бъде подмината. Откакто Бог е решил, че Адам е самотен и е направил нещо по въпроса. Като проклятие или благословия, жената е вечно до мъжа и е двигател на всички аспекти от живота, които на пръв поглед изглеждат мъж-ка територия.

В по-тесния смисъл на нашия разговор аз признавам, че жената е двигател на изку-ството, а мъжа – неговия изпълнител.



бг таланти

“свободен орел”Автор: Калоян стоянов

www.kaloqnstoqnov.deviantart.com , www.100qnov.blogspot.come-mail: [email protected]



бг таланти

“портрет”Автор: Александър наничков, a.k.a. Inca

www.tsabo6.deviantart.com , www.artofinca.come-mail: [email protected]


кино

Трей

лър

на ф

илм

а м

ож

е д

а ви

диТ

е о

Т о

фиц

иалн

ия с

айТ


♦ източници: http://www.cinefish.bg, http://www.imdb.com

сюжет

Студиото, което ни поднесе „Шрек“, „Мада-гаскар“ и „Кунг-фу панда“, представя „Как

да си дресираш дракон“ – една приключенска комедия, чието действие се развива в митич-ния свят на грамаданските викинги и дивите дракони, създадена по романа на Кресида Коуел. Историята разказва за Хълцук Кръво-жадни Херингски III – викингски тинейджър от остров Бърк, където битките с дракони са част от ежедневието. Доста прогресивните възгледи на тинейджъра и нестандартното му чувство за хумор са причина той да не се вписва в племе-то си. Това не се нрави особено на вожда Стоик Грамадански, който по стечение на обстоятел-ствата е... негов баща.

Когато Хълцук е включен в тренировките за дресиране на дракони заедно с останалите млади викинги – Астрид, Сополак, Рибоног и близнаците Вироглава и Въртоглав, той виж-да своя шанс да докаже способностите си на боец. Но когато се среща, и в последствие се сприятелява с един ранен дракон, светът му се обръща с главата надолу, а удобният случай да се докаже, се превръща във възможност да постави началото на нов път за развитие пред бъдещето на цялото племе.

http://www.howtotrainyourdragon.com/


кино

технически данни:

Жанр: 3D Анимация, КомедияРежисьори: Крис Сандърс, Дийн ДеблоаПо книгата на: Кресида Коуел С гласовете на: Иван Петков, Геор-ги Тодоров, Татяна Етимова и др.Премиера: 02.04.2010

и още за “как да си дресираш дракон”

от кухнята на филма

Образът на Астрид не съществува в ориги-

налната книга. Но по вре-ме на разговорите със създателите на филма, е решено, че е важно в историята да присъства силен женски персонаж, нещо, което да вдъхнови младите зрителки. „Сополак, Рибоног и Вър-тоглав са съществуващи герои от книгата, но по-неже смятахме, че има нужда от повече женски персонажи, към Върто-глав добавихме негова близначка – Вироглава. Въпреки, че спорят през голяма част от времето, те толкова си приличат, че понякога е трудно да


ги различиш. Мисля, че до голяма степен успе-хът на актьорския състав, озвучаващ филма, се дължи на факта, че те са работили заедно и преди и се познават много до-бре. Получиха се няколко страхотни спонтанни им-провизации по време на записите.” - споделя Бони Арнолд.„През целия период на записите се чудех защо са сложили камери в зву-козаписното студио, но после Кристоф редакти-ра някои малки детайли, за да направи анима-ционна версия на мен са-мия: движенията на героя бяха почти същите, както аз се държах в студиото по време за записите.” - разказа Бътлър.



бг таланти

“птиче”Автор: MOTH

http://www.facehuger.deviantart.come-mail: [email protected]


http://life-and-health.eu


КОМИКСЪТ КАТО НАЧИН ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО В СФЕРАТА НА ГРАДСКИЯ БИТ И КУЛТУРА

автор: антон Ганев ♦

арт

В няколко поредни броя ще ви запознаем с Комикса като жанр, ще ви представим неговата същност, история и развитие. В този брой ще обърнем внимание на видовете комикс-издания.

част 2

в памет на доц. румен Захариев ♦

видове комикс-изданияНай-разпространените форми на печат-

ния комикс в нашето съвремие са, т. нар. comic strip и по-дългите форми като специа-лизираните периодични комикс-поредици, графичните романи и луксозните комикс-албуми. Появата на новите комуникационни медии, обаче, утвърждаването на Интернет, разпространението на висококачествените домашни принтери и мобилните комуни-кации станаха причина за възникването на няколко нови начина за представяне на комикс-изкуството.

комикс-каре (comic strip)Най-старата в исторически план форма за

представяне на комикс. Най-общо казано, това е каре с разказ в картинки във вестник, а също така отделна страница или няколко страници с комикс в списание с разнородно съдържание. Следователно, тази форма се явява вторичен, сервизен материал, който обикновено се включва в развлекателните

раздели на периодичните печатни издания, наред с еднопанелни рисунки от типа “от-крий разликите”, кръстословици, вицове и други подобни забавни четива.

комикс-поредица (списание)Тук вече става дума за отделна, посвете-

на изцяло или предимно на комикса, публи-кация. Подобни публикации излизат редов-но и периодично, това са най-вече месечни (по-рядко седмични, тримесечни или го-дишни) специализирани списания, в които се публикуват един или няколко различни комикса с продължение, както и по-кратки забавни разказчета в картини с постоянни герои. Такова издание бе особено успешно-то у нас през 80-те списание „Дъга“, което излизаше на пазара четири пъти годишно.

графичен роман (книга)Както показва самата деноминация, това

е роман или новела в картини - четиво, в което на голям брой страници се разказва



арт

Горе:„300“ (от българското издание),Франк Милър (художник), Лин Варли (колорист)

една цяла завършена история. Изданието обикновено е в по-малък формат от този на перио дичните комикс-списания, но пък е принтирано и оформено с по-високо качество, често и с по-нестандартни лейаут-решения1. В последните години особено нашумя графичният роман на американския писател, художник и режисьор Франк Милър / Frank Miller (р. 1957) „300“, по който неотдавна бе заснет и изключително касов игрален филм.

комикс-албум (луксозно издание)

Това е значително по-скъпа, по-луксозно изработена и колек-ционерски ориентирана форма на графичния роман, при която рисунките и оцветяването се изпълняват с изключителна пре-цизност, а отпечатването се извършва върху висококачествена хартия и с най-модерни репродукционни способи. Като правило, комикс-албумите са подвързани в твърди корици, имат по-голям формат, а броят на кадрите в страницата е по-малък, т. е. отдел-ните кадри са по-подробни и “изпипани”.

Добър пример за такъв луксозен албум е „Les Techno Peres“ по сценарий на известния философ и писател-авангардист Алехан-дро Жодоровски / Alexandro Jodorowsky (р. 1929), илюстриран от талантливия сръбски художник Зоран Жаньетов / Zoran Janjetov (р. 1961) и оцветен от французина Фредерик (Фред) Белтран / Frédéric (Fred) Beltran (р. 1963).

Ляво:Аз правя Li`l Abner! (автопор трет на Ал Кеп, откъс от Li`l Abner) 1951



арт

уебкомиксКомикс от какъвто и да било вид, публику-

ван в Интернет. Много автори вече предпо-читат да издават своите картинни разкази във виртуалното пространство, а други ги публикуват там, след като вече са ги отпе-чатали и тиражирали на хартия. Първият истински уебкомикс е „Argon Zark!“, съз-даден от художника и уебдизайнер Чарли Паркър / Charley Parker. Той се появява в мрежата през юни 1995.

Макар това да се прави все още рядко, уебкомиксът може да се съчетае с компю-търна анимация, музика и други специални ефекти, чието използване обикновеното книжно тяло не позволява.

стенкомикс (стрийт изкуство)Популярно агитационно средсто, а също

така форма за изява, пропаганда и само-реклама на множество ъндърграунд-арти-сти с крайни социални и политически въз-гледи. Размерите на стенкомиксите варират от широкоформатни постери до обикновени листовки и флайъри, които могат да се лепят буквално навсякъде. Като форма на социален протест, много млади художници рисуват своите комикси директно върху стените на обществени сгради, автобусни спирки и метростанции посредством тех-никата графити, въпреки че навсякъде по света това е забранено от официалните власти. Стенкомиксът (във вид на стенве-стник с илюстрации) може успешно да се използва за педагогически цели в училища, извънкласни форми и др.

мобил-комиксВ тази трудноопределима категория вли-

зат всякакви форми за дистрибуция на комикси, които не са пряко зависими от кни-гоиздаването и официалните електронни медии. Това могат да бъдат мейл-комикси, които се изпращат, както чрез традицион-ните пощи, така и чрез Интернет, листовки, кои то се раздават по улиците, MMS-комик-си, които се разпространяват чрез мобилни-те телефони и др.

стилови подразделения в комикса

Въпреки че изкуството на комикса показ-ва изключително визуално многообразие и демонстрира пълната гама формотвор-чески търсения на съвременната графика и комерсиална илюстрация, въпреки че почти всеки изтъкнат художник на разкази в картини развива свой индивидуален под-ход при създаването им, все пак можем да обособим няколко генерални стилистични насоки. За целта на настоящото изслед-ване това е не само изкуствоведска, но и педагогическа необходимост, тъй като у нас въпросната терминология не е класи-фицирана в достатъчна степен, а на всеки преподавател по изобразително изкуство бездруго се налага да обясни на възпита-ниците си отликите в стиловото многообра-зие на комикс-продукцията по света.

Основните тенденции на формообразу-ване в комикса специалистите разделят на “реалистична” и “карикатурна”, с голяма междинна (или пресечна) зона помежду им, която Р. Фиоре нарича с доста многозна-чителния на български термин “либерален стил”2.

реалистичен стилГореспоменатият Фиоре не одобрява тер-

мина “реалистичен” и го замества с някак опростенчески звучащото “буквален”3. Дру-ги, по-стари изследователи, пък, го наричат адвенчър-стайл, тъй като той е разработен от пионерите на приключенския комикс от 30-те години на ХХ век. При този модус на формоизграждане се обръща особено вни-мание на натуралистичното, понякога дори фотографски точно представяне на анато-мията, ракурсите, предметите и ландшаф-та. Убедителната, задължително чертана ренесансова преспектива тук е основно правило и закон. Въпросният стил става основа за илюстриране на комикс-издания-та за супергерои, както и на другите видове фантастични и фентъзи разкази в картини, на криминалните и историческите картинни поредици, на уестърн-комикса, на хорър жанра и еротичния жанр. Като радетели и основатели на въпросното течение се сочат



арт

споменатите в историческата част на из-следването ми Джо Шустър и Джери Сий-гъл - създателите на серията Супермен.

шаржов (карикатурен) стилНаречен от Фиоре “фрийстайл” (свободен

стил), този подход към визията използва като изразно средство комичната хипер-болизация и стилизация на образите, ха-рактерна поначало за шаржовото изкуство и карикатурата. Персонажите тук имат опростена анатомия, типичните черти на физиономията и особености на тялото са преувеличени (често до емфаза), типажите се конструират посредством съвкупности от прости форми – овали, геометрични фигу-ри, прави или гладки криви линии. Перспек-тивата при това стилово подразделение е най-често условна и не така силно доми-нираща, както при реалистичния стил, а животните (понякога дори и неодушевените предмети) се изобразяват във вид на чове-коподобни същества (Скрудж Макдък, Мики

Маус, Пиф, Боун и др.). Най-бележитите представители на този

стил сред описаните в историческата част на изследването ми художници са Карл Баркс и Уил Айзнър, а сред по-младите ка-рикатуристи добро впечатление правят Рей Мъликин / Ray Mullikin и Джеф Смит / Jeff Smith (р. 1960), който нашумя през 90-те години на миналия век със самиздат-серия-та си „Bone“.

смесен стилС този широк и труднодефинируем тер-

мин ще заместя страннозвучащото опреде-ление на Фиоре “либерален стил”. В прос-транството на смесения стил можем да поставим всички форми на творчески изказ, стоящи между (или пък комбиниращи) стро-гия реа лизъм и изчистения карикатурен

Action Comics #1 (корица), Джо Шустър, 1938

Out From Boneville (корица за серията Bone), Джеф Смит



метод за формоизграждане, както и всевъз-можните експерименти, които множество модерни художници правят в комикс-попри-щето, използвайки дигитални медии за три-измерно моделиране, смесване на рисунка с фотография и 3D анимация, специални ефекти и други подобни похвати.

манга-стилПо своята същност Манга-стилът е един

точно такъв смесен, но изведен почти до канон стил, при който реалистичните еле-менти без видимо затруднение се преливат във фина и изчистена стилизация, и може би именно поради ловкото осъществява-не на този типичен постмодерен “микс” на уж взаимоотричащи се визии, въпросният начин на формоизграждане е толкова попу-лярен днес.

Перспективата и пространството в манга-

та са на пръв поглед изрядни от класическо гледище, но особеният шаблон, използван за изобразяване на лица и тела, както и на животни и неодушевени обекти, често стои по-близо до шаржовия модус. Като приба-вим към това и характерния метод за плос-костно оцветяване с резки граници между светлините и сенките и откровено декора-тивното третиране на растителните еле-менти, косите и други по-аморфни тъкани, получаваме едно наистина уникално изку-ство на висшата стилизация, приличащо в търсенията си, както на постромантичния европейски стил Ар Нуво, така и на тради-ционната, изчистена и префинена визия на японската гравюра.

Манга-стилът определено е декадентска проява на маниеризъм, но е безспорно, че той възвръща интереса към рисунката в един момент от историята на изкуството, когато зрителят е преситен, както от сухо-ватия реализъм, така и от стандартизира-ната деформация на карикатурата.

фотоколаж (фоторазказ)Макар и сравнително слабопопулярен,

методът на фоторазказа (често обогатен с фотоколаж) все още се използва за съз-даване на картинни поредици, излизащи в тийнейджърски или дамски списания, като например „Браво“. Идеята тук е ръката на художника да бъде заместена с обектива на фотографа, който да фиксира в клю-човите моменти от историята специал но подготвени, облечени и ситуирани за целта актьори. След приключването на фотосе-сията, която, като всеки сериозен картинен разказ, се осъществява по предварителен сценарий, отделните кадри се композират в печатна или уеб страница и в тях, точно като при комикса, се аранжират текстови “кутии” и “балончета” с реплики. Ролята на дигиталната постпродукция тук е из-ключително голяма, така че, с помощта на софтуер за компютърна обработка (като например Адоб Фотошоп или Корел Пейн-тър), дори една, на пръв поглед, невзрачна фотоколекция, би могла да се превърне във въздействащо и характерно произве-дение. Но странно, при цялата съвременна

арт

Звездното момче (корица), Осаму Тезука



популярност на фотографията, изкуството на фоторомана се приема от публиката много по-хладно от класическия рисуван комикс.

субжанрове в комиксаРазделянето на комикса на литератур-

ни поджанрове е дейност, която не държи сметка за стиловите характеристики и методите на формообразуване. Един при-мер: Приключенският комикс се изпълнява преобладаващо в реалистичен стил, но може да се срещне и карикатурно предста-вен, и поднесен в т. нар. смесен стил, да не говорим пък за неговите манга-прояви. В последните няколко десетилетия именно манга-стилът, въпреки своята подчертана детско-юношеска стилизация, завзе жанро-ви територии, принадлежащи като правило на реалистичния комикс и се намеси дори в сюжети за възрастни като еротиката или комикса на ужасите.

адвенчър комиксПриключенският комикс има своите

дълбоки корени в литературата за мо-реплаватели, откриватели на нови земи, първобитни хора, ловци на диви животни, авантюристи-пътешественици и пр. Един много добър пример за адвенчър-комикс, пожънал световна популярност, е френс-ката поредица „Рахан“ - приключенията на интелигентен праисторически мъж, публи-кувани в списанието „Pif gadget“4, а по-къс-но и в автономни албуми. Автор на забеле-жителната история е Роже Лекурю / Roger Lecureux (1925-1999), след чиято смърт по темата продължава да пише неговият син Жан Франсоа Лекурю / Jean Francois Lecureux. По-голямата част от артуърка5 към тази поредица е дело на изключител-ния илюстратор, майстора на човешката анатомия и експресивната рисунка Андре Шере / Andre Cheret (р. 1937).

Други прочути адвенчър-поредици са приключенията на взаимствания от фил-мите на Стивън Спийлбърг герой Индиа-на Джоунс („Индиана Джоунс и златните ръце“, „Индиа на Джоунс: Гръмотевицата на Ориен та“ и други); комиксът за Корто Мал-

тезе, създаден през 1967 от италианския художник Хуго Еугенио Прат / Hugo Eugenio Pratt (1927-1995); рисуваните истории за популярната и от киното, и от компютърни-те игри героиня Лара Крофт (серията „Tomb Raider“).

Като цяло, адвенчър-комиксът е прио-ритет на реалистичния рисунъчен стил, но има и хубави приключенски забавни поредици, изпълнени от ортодоксални карикатуристи, като например добила-та популярност през 70-те години на ХХ в. източногерманска серия „Mosaik - Die Digedags“ на художника Ханес Хеген / Hannes Hegen (р. 1925).

В България приключенският комикс не се развива особено интензивно, а днес той практически не съществува. В епохата на “социалистическото строителство”, на страниците на списание „Дъга“, български автори правят, къде повече, къде по-мал-ко успешни опити да развият адвенчър-

арт

Корто Малтезе - Una Ballata del Mare Salato (корица на италианско издание), Хуго Прат



арт

течение то, свързвайки го сюжетно с ос-вободителните борби срещу османското владичество („Неуловимият“ от Стефан Ди-чев с илюстрации от Владимир Коновалов) или пък с партизанското движение („Жив ли е Васко?“ на Елена Стоилова).

исторически комиксПодобно на историческия роман, и комик-

сът с тази тематика би могъл да е хроноло-гически обективен, както и плод на напълно свободна авторова измислица. В първия случай този вид разказ в картини автома-тично отива в категорията на образовател-ните четива, следователно той би могъл да се използва успешно при преподаването на история, обществознание, география и други хуманитарни науки.

По-често срещано явление, разбира се, са комиксите, в които действително случили се исторически събития са само бекгра-унд на напрегната екшън-фикция. Въпреки това, дори подобна литература (стига да не преекспонира баталиите и насилието за сметка на историческите факти) може да се окачестви като полезна за подраства-щите, тъй като тя дава известна представа за духа на епохата, за нравите, облеклото и бита, присъщи на времето, в което се ситуира действието. Пример за подобен графичен роман, добил огромна световна популярност въпреки компромиса с истори-ческата правда, е споменатият вече „300“, който наскоро бе публикуван у нас от „Сту-дио Арт Лайн“.

В България историческият комикс има известни традиции и постижения, с които можем да се гордеем. През 1980 година в списанието „Дъга“ стартира една изключи-телно успешна и стабилно издържана от ис-торическо гледище поредица – „Спартак“ на сценариста Любомир Манолов (р. 1944) и художника Георги Шуменов, а малко по-къс-но е публикувана и дългата серия „Елемаг - воинът на хан Тервел“ от същия автор и с илюстрации на известния и уважаван днес график Христо Кърджилов.

Интересно подразделение в жанра е т. нар. историческа пародия - разказ в картин-ки, издържан в шаржов стил, при който ва-

жни събития, герои и епохи са представени сатирично или просто с чувство за хумор. Една от най-известните пародии на исто-рическия комикс е историята „Астерикс“ на сценариста Рене Гозини / René Goscinny (1926-1977) и карикатуриста Албер Юдерзо / Albert Uderzo (р.1927).

уестърн комиксТози жанр, естествено, може да се раз-

глежда и като едно от подразделенията на адвенчър-тенденцията, но тъй като е добил изключителна популярност сам по себе си и е натрупал актив от множество стойност-ни образци, днес ние го възприемаме авто-номно, подобно на аналогичните жанрове в киното и художествената литература. Уес-търнът е типично американско изобретение и представлява съвкупност от истории за живота и приключенията на действителни или измислени персонажи от времената на Дивия запад (каубои, шерифи и индиански герои).

Прочути уестърн комикс-серии са при-ключенията на Bat Lash (публикувани от „DC Comics“ през 60-те години на ХХ в.), история та „Били Хлапето“ (базирана върху биографията на действителната личност Billy the Kid и издавана от „Charlton Comics“ в периода 1957-1983), както и разказите за циничния антигерой на „DC Comics“ Йохан Хекс, създаден от писателя Джон Албано / John Albano и художника Тони ДеЗунига / Tony DeZuniga.

У нас уестърнът започва своето развитие отново на страниците на списание „Дъга“, където екипът Любомир Манолов (сцена-рий) и Константин Георгиев (илюстрации) стартира най-дългата българска пореди-ца в жанра - „Справедливите“. През 90-те години, когато „Дъга“ престава да излиза на пазара, приключенията на „Справедливите“ продължават в две самостоятелни малки книжки, илюстрирани от талантливия ху-дожник Ивайло Иванчев, но поради слаби продажби серията е прекратена.

Уестърн-комиксът също има хумористич-но-пародийна разновидност, създавана от писатели-сатирици и художници-карика-



арт

туристи. Пример за изключително пости-жение в тази сфера може да бъде френ-ско-белгийската поредица „Лъки Люк“ на споменатия по-горе Гозини и майстора на хумористичната илюстрация Морис (Мо-рис де Бевер) / Morris (Maurice de Bevere) (1923-2001).

комикси за мореплаватели и пирати

Ето още една разновидност на адвен-чър-комикса, извоювала си самостоятелен статут и пазар. Като силни образци на този поджанр бих изтъкнал излязлата през 1986 в САЩ „Tales of the Black Freighter“ (DC Comics), белгийската серия „Червената брада“, създадена от писателя Жан-Мишел Шарлие / Jean-Michel Charlier (1924-1989) и художника Виктор Юбинон / Victor Hubinon (1924-1979), както и пародията на филма на Дисни - „Карибски пирати“, наречена „Pirates of the Caribeano“, която се появява в британското детско издание „The Beano“6.

У нас, в списание „Дъга“, през 1986 бе публикувана комикс-адаптацията на худож-ника Петър Станимиров по романа „Остро-вът на съкровищата“ на Робърт Луис Сти-вънсън.

трилърВ тази широкообхватна категория се

включват всякакви съвременни комикс-ис-тории, свързани с разкриване на загадки и криминални деяния, търсене на изчезнали хора, преследване на престъпници, при-ключения на тайни агенти, шпионски афе-ри, гангстерски войни, банкови обири и тем подобни.

1) криминален комиксКласическият разказ в картини за раз-

следване на сложни мистерии и търсене на неизвестни закононарушители има перма-нентен успех във всички периоди от разви-тието на комикс-културата. Ярък пример за подобна история е „Престъпникът“ - амери-кански комикс на писателя и художник Ед Брубейкър / Ed Brubaker (р. 1966) и худож-ника Шон Филипс / Sean Phillips, публикува-

на от „Marvel Comics“.Опити за създаване на криминални комик-

си у нас се правят най-вече на страниците на „Дъга“. Ще спомена мимоходом сериите „Братя Караджови“ на Божидар Гигов (сце-нарий) и Христо Кърджилов (илюстрации), както и „Безсънни нощи“ на Игор Кюлюмов (сценарий) и Константин Георгиев (илюс-трации).

Червената брада - прочутият персонаж, създаден от писателя Жан-Мишел Шарлиеи художника Виктор Юбиньон



2) екшън-трилърВ този обемен сюжетен раздел на ко-

микс-продукцията, неособено препоръчи-телен за педагогически и образователни цели, влизат произведения с различна те-матика, общото при които е, че на преден план са изведени напрегнатото действие, битките и насилието, за сметка на загад-ките, мистериите и разследванията. Както показва и самата деноминация, основното при екшън-трилъра е бързото, спиращо дъха действие. Издържаният в стилисти-ката на film noir7 комикс „Град на греха“ на споменатия вече Франк Милър, издаден през 1991, е показателен пример за разви-тието и тенденциите в екшън-комикса от последните десетилетия.

3) “генгста”-комиксВ тази категория се включват истории,

визиращи взаимоотношенията на хората от подземния свят - гангстери, наркотрафи-канти, наемни убийци, мафиотски босове, хакери, както и допирните им точки с пред-ставителите на закона. Ясно е, че въпрос-ният поджанр няма особени образователни достойнства и не е препоръчителен за консумация от страна на подрастващите, но за да може адекватно да отсява антиес-тетичните образци в жанра от стойностната в сюжетно отношение продукция, педагогът по изобразително изкуство трябва да го познава добре.

Един пример, който добре илюстрира без нравствената основа на въпросното те-матично подразделение, е комиксът „Тор-педо“ 1936 - испанска серия, създадена от писателя Енрике Санчес Абули / Enrique Sánchez Abulí (р. 1945) и художника Джорди Бернет Кусо / Jordi Bernet Cussó (р. 1944),

арт

Град на греха (корица с един от основнитеперсонажи - Марв), Франк Милър

Торпедо №1 (корица с основния персонаж - Лука Торели), Джорди Бернет, 1991



която, в контекста на Голямата депресия в САЩ, разказва за приключенията на отри-цателния персонаж Лука Торели, безсърде-чен наемен убиец.

фантастичен комиксВъв въпросното чисто фикционално

подразделение на комикса са създадени немалко шедьоври и причината за това сигурно е фактът, че фантастичното изку-ство дава най-широко поле за поначало необятното въображение на създателите на разкази в картини. Днес фантастиката е, може би, най-доходоносното и търсено комикс-изкуство и поради това е развила най-много автономни подразделения. Ето само някои от тях:

1) фентъзи-комиксТова е жанрът на съвременната приказка

(често за възрастни) - съвкупност от исто-рии за измислени светове, епохи, планети и обитаващите ги същества.

Забележителна поредица от този вид е „Elfquest“, създадена през 1978 от съпру-жеския екип Уенди Флечър-Пини / Wendy Fletcher-Pini (р. 1951) и Ричард Пини / Richard Pini (р. 1950). Това е история за общество от елфи и други измислени съ-щества, борещи се за оцеляване срещу силите на злото на примитивна планета, подобна на Земята, но с две луни. През годините „Elfquest“ преминава от самиздат-

продукция към мейджъра8 „Marvel Comics“, после отново се издава от авторите си чрез тяхната компания „Warp Graphics“, а сега е продукт на „DC Comics“.

Фентъзи комиксът у нас започна да се развива едва в последните няколко години с работата на псевдоманга-художници като Сатанасов / Satanasov (серията „Шаман“) в за кратко просъществувалото списание „Qteh“.

2) научна фантастикаЗа разлика от фентъзи, научната фантас-

тика (позната като Science fiction, SF или sci-fi) е обширен жанр на художествената фикция, който предлага теории и хипоте-тични разкази за бъдещето, за пътувания в космоса или във времето, но въз основа на развитието на науката и технологиите. Като особено характерни примери за утилиза-цията на sci-fi жанра в изкуството на кар-тинния разказ ще приведа споменаваните и по-долу в моето изследване американски поредици „Бък Роджърс“ (1928 година) и „Флеш Гордън“ (1934).

У нас фантастичният жанр има извест-ни постижения, публикувани, разбира се, отново на страниците на „Дъга“. През 80-те години особено силен отзвук сред пуб-ликата предизвикват поредиците „Петият закон на роботиката“ на Никола Кесаровски и художника Христо Кърджилов, „Янтар“ на Светослав Славчев и художника Петър

арт

Флеш Гордън (откъс от комикс, излязъл през 1934), Алекс Реймънд



Станимиров и „ЕЛО – Екип за ликвидиране на опасности“ на Любомир Чолаков и ху-дожника Димитър Стоянов. В сферата на пародийните фантастични комикс-поредици добро впечатление прави „Момиченцето от земята“ (по Кир Буличов), дело на сцена-риста Тодор Георгиев и художника Румен Чаушев.

3) superhero-комиксКакто ще изясня по-долу – в краткия исто-

рически преглед на развитието на комикса, начало на комерсиалния феномен, наре-чен Superhero-комикс, дава знаменитата серия „Супермен“. В този изключително популярен и до днес раздел на фантас-тичния картинен разказ влизат истории за борци срещу престъпността и защитници на обществото - свръхинтелигентни и неве-роятно силни мъже, обикновено с двойна

арт

Удивителният Спайдърмен (промоционален аутуърк за Spider-Man vol.2, #50), Джей Скот Кембъл и Тим Таунсънд, 2003.

самоличност, маскирани или облечени в специални костюми, които им дават допъл-нителни способности. Колкото и наивно да звучи това, почти всички подобни истории предизвикват невероятен публичен инте-рес, по тях се снимат телевизионни сериа-ли, анимацион ни и игрални филми, издават се луксозни албуми, компютърни игри, мултимедийни изделия, книги и постери, посветени на основните действащи лица. А мърчъндайзингът9, свързан с тези герои и истории, донася допълнителни приходи на създателите им и прави така, че те наджи-вяват много поколения читатели и зрители.

Днес героят на „Marvel Comics“ „Спай-дърмен“, създаден от писателя Стен Лий / Stan Lee (р. 1922) и художника Стийв Дитко / Steve Ditko (р. 1927), който прави своя дебют през 1962 на страниците на „Amazing Fantasy“ #15, отдавна е надминал по попу-лярност своя предшественик „Супермен“. Същото мога да кажа и за „Батман“ (1939 година), групировката от свръххора-мутанти „Х-мен“, отново рожби на Стен Лий и худож-ника Джек Кърби / Jack Kirby (1917-1994), чиято звезда изгрява през 1963, и другата знаменита серия на двамата - „Фантастич-ната четворка“ (1961).

Няма сведения у нас да са правени опити за развиване на идеи и сюжети в тенденции те на този типично американски жанр.

4) сайбър-пънкЖанрът, наречен още киберпънк (от ки-

бернетика и пънк) е подразделение на фантастиката, което се фокусира върху човешките взаимоотношения с компютрите или информационните технологии, върху антиутопични теории за нерадостно бъде-ще след екологични катастрофи или ядре-ни сблъсъци, в което социалната система е в упадък. Фабулата тук често визира кон-фликти между хакери, изкуствен интелект и мега-корпорации в тоталитарни или пък анархистични общества.

Като характерни образци на този жанр ще



изтъкна манга-комиксите „Акира“ на Кацу-широ Отомо / Katsuhiro Otomo (р. 1954), както и прочутата история „Appleseed“ на Масамуне Широ / Masamune Shirow (р. 1961). И двете произведения са познати на публиката от своите анимационни версии.

хорър-комиксКомиксът на ужасите, съвместяващ ис-

тории за вампири, зомбита, вазкръснали мъртъвци, серийни убийци и всякакви други мистериозни и плашещи сюжети, е може би най-неприемливото от педагогическо гледи-ще подразделение на разказа в картини, но обективността на моето изследване изис-ква, ако не друго, то поне да го спомена.

Знакови произведения в този жанр са култовите за почитателите на хорър-жанра истории „Разкази от криптата“ и „Подземие-то на страха“ (и двете от 50-те години).

еротичен комиксНаричана още “комикс за възрастни”,

тази тенденция в изкуството на картинния разказ е поредната, която преподавателят трябва да избягва и срещу чието влияние трябва да насочи своята възпитателска дейност, тъй като много от авторите и илю-страторите на подобни четива нямат нави-ка да спазват границата между екзотичната романтика и откровената порнография. За съжаление подобни цинични сюжети отдав-на вече са навлезли в почти всички други комикс-жанрове, предизвиквайки появата на кросоувър10-подразделения като еротич-но фентъзи, superhero-еротика, еротичен хорър и т. п.

романтичен комиксНеособено художествен аналог на слад-

никавата любовна литература, позната още като розов роман, чиклит или пък с иро-

арт

Разкази от криптата #40 (корица), Джек Дейвис, 1954

A Head (еротичен комикс в манга-стил)



ничното название “сапунена опера”. Ро-мантичният комикс определено е опит за приобщаване на дамската аудитория към изкуството на разказа в картини.

анималистичен комикс

Реалистичните комикси за животни са изключително добро възпитателно и образо-вателно средство, което според мен трябва да се приложи в българското образование, колкото може по-скоро. Тук имам предвид разказите в картини с научнопопулярна насоченост, а не известните хумористични поредици със стилизирани човекоподобни персонажи като Мики Маус или Доналд Дък. Чрез картинни истории от този вид подра-стващите научават много полезна информа-ция относно разпространението, навиците, начините на хранене и поведението на редки и изчезнали животински видове, както

и на такива, които не могат да видят в свое-то обкръжение. Това навежда на мисълта, че анималистичният комикс би имал извън-редно адекватно приложение в учебници-те и помагалата по биология, география и природознание. От друга страна, вярното и умело пресъздаване на животните в тяхната естествена среда от страна на майсторите-илюстратори способства за изграждането на реалистично възприемане на природата у подрастващите, което пък е от голяма полза в часовете по изобразително изкуство.

В по-старите броеве (от 70-те години) на френското списание „Pif gadget“ откривам чудесни картинни разкази с образователен характер за различни животински видове. Явно под влияние на това издание около средата на 80-те българското „Дъга“ също разработва научнопопулярна зоопоредица, наречена „В света на животните“, която е поверена на нелошия илюстратор Николай Киров и просъществува няколко години,

арт

Доналд Дък - прочутият персонаж на Дисни, чиито приключения се издават и до днес (корица)

All True Romance (романтичен комикс чиклит)



Край на част 2

арт

1 - Layout, лейаут – Из-куство за художествено оформление на печатна продукция, респективно продукцията, която това изкуство дава - Б. а.

2 - Fiore, R., ADVENTURES IN NOMENCLATURE: LITERAL, LIBERAL AND FREESTYLE, The Comics Journal Message Board, 2005.

3 - Fiore, R., ibid.4 - Оттук-нататък често

ще давам примери, свър-зани с това списание, тъй като то е единственото легално разпространявано у нас в годините на тота-литаризма комикс-издание и по тази причина българ-ските художници и педаго-зи от моето и предишните поколения са израсли с него, т. е. познават го мно-го по-добре от американ-

ските или британски ко-микс-поредици. По същата причина, друга голяма част от пропозираните примери са свързани с единствено-то българско дългогодиш-но издание за разкази в картини „Дъга“ - Б. а.

5 - Artwork, артуърк – Творчество, художествена продукция на даден артист (терминът се използва най-вече в сферата на комер-сиалното изкуство) - Б. а.

6 - Заглавието на пират-ската пародия е игра на думи със заглавието на поредицата „The Beano“ (англ. - пиршество, весел-ба) - Б. а.

7 - Черно-бял филм - Б. а.8 - Мейджър (мейджър

компания) – Голяма корпо-рация с огромен финансов бюджет, под чиято “шапка” работят множество по-малки компании и фирми

- Б. а.9 - Мърчъндайзинг – Ме-

тоди, практики и изделия, промотиращи и поддържа-щи един търговски продукт. В случая това са кукли и всякакви играчки с образи-те на популярни комикс-ге-рои, дрехи, шапки, детски чанти, химикалки, тетрадки и др. с техните изображе-ния, плакати, аудиокасети с адаптирани истории, ви-деоигри и всякаква друга продукция, предназначена, от една страна, да рекла-мира съотвентния комикс, а от друга - да носи допъл-нителни приходи на соб-ствениците на авторските права - Б. а.

10 - Кросоувър, crossover - Междинен жанр или пък жанр, образуван от смес-ването на елементи от два или повече други жанра - Б. а.

наследена от серията за праисторически ви-дове „Изчезналият свят“ на същия художник.

хумористичен (сатиричен) комикс

Хумористичният комикс е изключително обемен дял на изкуството на илюстрования разказ и в него също можем да обособим множество различни поджанрове, общото между които е сатиричният поглед на авто-рите и карикатурният или шаржов подход на илюстраторите.

Като характерни образци на това подраз-деление ще посоча три американски ко-мик-стрипа от три съвсем различни епохи: „Bringing Up Father“ - създаден от Джордж Макманъс / George McManus (1884-1954), който излиза в периода 1913-2000 и е по-из-

пояснения към материала:

вестен на публиката като „Маги и Джигс“ (по имената на основните персонажи), „Блонди“ - дело на Мърът Бърнард (Чик) Йънг / Murat Bernard (Chic) Young (1901-1973), пуликуван за първи път през 1930, и не на последно място, създадения сравнително наскоро „Pearls Before Swine“ на сценариста и худож-ник Стефан Томас Пестис / Stephan Thomas Pastis (1968).

Хумористичният комикс у нас свързваме най-вече с детската аудитория и със спи-сание „Дъга“, на чиито страници излизат успешни поредици като „Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко“, написана от Йосиф Перец и илюстрирана от нашия известен аниматор Румен Петков, „Хитър Петър“ на забележителния карикатурист Ве-нелин Върбанов, „Дарко“ на Николай Додов и други.



“свещенА земя”Автор: даниел Алековwww.dancakes.com ; www.memod.deviantart.com e-mail: [email protected]

бг таланти



бг таланти

Автор: Андрей КАменов а.к.а. Dragon_Phoenix


посететебългарски арт галерии

„тюленово“акварел

38.5 x 66 cmхудожник: атанас мацурев

http://bularts.com/gallery-matsoureff.html

www.bularts.com

http://www.bularts.com

bg art class

Documents