bg art class #35

Специален гост:

Светлин Кърлов

Гости:

ЕлицаТодорова

ГеоКалев

2 BG art class ОКТОМВРИ 2011

съдържание

04

32

20

12

Линкове към минали броеве ............. 03Рожденици през октомври ................. 04Творба от Александър Наничков ...... 10БГ кино: „Кецове“ ............................... 12Творба от Славян Стоянов .............. 18Интервю с Елица Тодорова ............... 20Ние ценим мнението ви ..................... 24Фотография: Гео Калев ..................... 26Специален гост:Светлин Кърлов ................................. 32I Can Too ............................................ 46

Корицана броя

брой 35:

Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под годишна възраст!

внимание!

18

За контакт:e-mail: [email protected]

http://amazonkibg.info

ОКТОМВРИ 2011 BG art class 3

минали броеве

Прочетете още

Брой 23Любомир Илиев и

Георги Ракидов

Брой 32Жорж Бонев

Братя Вълеви

Брой 27Светозар Ченишев

Брой 24Тони Тодоров

Брой 31Ами Тола

Брой 33Спиридон Андонов


http://amazonkibg.info/publish/190-5







през октомвриРожденици

Източници: ♦http://bg.wikipedia.org ♦http://www.bulgarica.com ♦

октомври

Ф ани Попова-Мутафова е родена на 16 октомври 1902 година в Севлиево.

Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюн-

хенската консерватория (1922-1925).Дебютира с разказ през 1924 г. Първите

й книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното й творческо дело е четирилогията “Асе-новци“. Със своите над 35 книги, издаде-ни до 1944 г., тя е най-популярната писа-телка в България.

По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по фа-шистки идеи и пише публицистика, въз-хваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арес-тувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува и след застъпничествата на баща й.

След като през 60-те години на миналия век комунистическият режим се ориен-тира към „патриотична“ идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат й да се разкае за „грешките“ си, за да излезе поправе-ното издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“. „Последният Асеновец“ е преиздаден след смъртта й без поправ-

ки. В периода 2007-2009 г. четирилогия-та „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насил-ствено наложени добавки и поправки.

Умира на 9 юли 1977 г. в София.

Златьо бояджиевЗлатьо (понякога Златю или Злати) Гео-

р гиев Бояджиев е български художник, известен със своите портрети и пейзажи. Считан е за един от най-самобитните български художници на XX век.

Роден е на 22 октомври 1903 г. в Бре-зово. Завършва живопис в Национална художествена академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) с Васил Ба-раков, към които се присъединява Цанко Лавренов и образуват легендарната група „Бараците“.

Неговото творчество обхваща два ос-новни периода, разделени от 1951 г., ко-гато получава тежък инсулт и дясната му половина е парализирана. След няколко години започва да рисува с лявата ръка. Първият период се отличава с неокласи-чески маниер при композирането на сце-ни със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата об-разност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.

Народен художник, Герой на Социалис-тическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Вла-



октомври

димир Димитров - Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща-му-зей в Пловдив.

Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.

апостол карамитеве български театрален и филмов актьор,

много популярен през 60-те години на 20 век. Роден е на 17 октомври 1923 г. в Бургас.

Завършва НАТФИЗ през 1951 година, тога-ва известен като ВИТИЗ.

Дълги години е сред водещите актьори на Народния театър „Иван Вазов“, където съз-дава поредица от забележителни роли. Него-вият дебют в киното е във филма “Утро над родината”, през 1951 година.

На негово име е наречен драматичният театър в Димитровград.

ГеорГи ГеорГиев - ГеЦе драматичен и киноактьор. Роден е на

4 октомври 1926 г. в село Разпоповци, днес квартал на град Елена.

През 1953-91 е в Народния театър в София. Създава ярко очертани образи от българската класическа и съвременна драматургия. Играе във филмите „А бях-ме млади“, „Осмият“, „Селянинът с коле-лото“, „Матриархат“, „Баща“ и др. Една от най-добрите му и известни роли в киното е ролята на Йордан в „Селянинът с ко-лелото“. За нея той получава награди на Варненския и Московския кинофестивал.

ранГел вълЧанове режисьор и актьор, роден на 12 октом-

ври 1928 г. в Кривина, Елинпелинско.Завършил е театрална режисура при

проф. Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръс-



октомври

тьо Сарафов“ (1953). Работи в СИФ „Боя-на“ от 1952 като асистент-режисьор и режисьор. Член е на Европейската фил-мова академия и народен артист. Широко известни са „Инспекторът и нощта“, „Въл-чицата“ с оригиналността на художест-венното му мислене. От 1970 до 1972 г. работи в Чехословакия, където заснема „Лице под маска“ и „Шанс“. После отново в България продължава да изненадва с нестандартните си решения в „Следо-вателят и гората“, „Лачените обувки на незнайния войн“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“. През юли 2006 г. започва дългоочакваното продължение на филма „А сега накъде?“ - 20 години по-късно със заглавие „А днес накъде?“.

Избран е за филмов режисьор номер 1 на България през XX век.

михаил лермонтове руски писател, поет и художник, роден

на 15 октомври 1814 г. в Москва, Русия, в благородническо семейство от Тулска губерния и израстнал в имението Тарха-ни в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му. Родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия по време-то на цар Михаил Романов (началото на 17 век).

Майката на Лермонтов, Мария Лермон-това, умира през 1817 г. и той е отгледан от нейната майка Елизавета Арсениева, която се намира в постоянен конфликт с баща му, Юрий Лермонтов. Тъй като дете-то често боледува, баба му на три пъти го води в курортите в Северен Кавказ.

През 1827 г. двамата се преместват в Москва, където той започва да учи в гим-назия. През 1828 г. започва да пише сти-хове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен в Русия по това време. През 1830 г. публикува първото си стихотворение „Весна“. През същата го-дина постъпва в Московския университет. През 1832 г., след конфликт с преподава-тели, той напуска университета и замина-ва за Санкт Петербург, където постъпва във военно училище.

През 1834 г. Лермонтов става офицер в

Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. След смъртта на Александър Пуш-кин през 1837 г. Лермонтов му посвещава поемата на „На смерть поета“, изпълне-на с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар Николай I и Лер-монтов е арестуван и изпратен в драгун-ска част в Кавказ. Там той се запознава със заточени декабристи, както и с из-вестни грузински интелектуалци.

През 1838 г. със съдействието на поета Василий Жуковски Лермонтов се завръща в столицата. Той започва да публикува стихове и придобива известност в литера-турните среди.

В началото на 1840 г. Лермонтов е осъ-ден от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик. В началото на 1841 г. се завръща за кратко в Санкт Петербург и дори планира издаването на собствено списание, но скоро е изпратен обратно в Кавказ. На път към частта си е убит при



октомври

дуел в Пятигорск на 27 юли 1841 г. Тялото му е пренесено в гробницата на семей-ство Арсениеви в Тархани през 1842 г.

ФеренЦ листе австро-унгарски композитор. Роден е

на 22 октомври 1811 г. в Райдинг, Унгария, днешна Австрия.

Той е пианист и композитор от роман-тичния период. Бил е един от най-извест-ните изпълнители в Европа през XIX век, признат особено за умението му в изпъл-нението и представянето и невероятните му пианистки способности. Днес той се смята за един от най-великите пианисти в историята. Лист е признат заради реде-финирането на свиренето на пиано, което прави. Неговото влияние още е видимо и днес, както чрез композициите му, така и с наследството му като учител. Той е при-знат заради откривателството на симфо-ничната поема, както и на модерния соло пиано рецитал, виртуозността, на който му печели одобрението на композитори и изпълнители едновременно.

На 11 годишна възраст започва да дава концерти като смайва публиката с им-провизаторските си способности и бива определян като дете-чудо, някои даже го сравняват с Моцарт.

Концертира във Виена, Париж, Ваймар и Рим. От 1847 г. е капелмайстор във Ваймар. Той е основоположник на новата виртуозна клавирна школа.

През 1854 г. Лист основава „Нововай-марския съюз“. Той е един от основате-лите (1875 г.) и пръв президент на Акаде-мията на музиката в Будапеща.

Близък приятел с Рихард Вагнер, който се жени за дъщеря му Козима.

Причина за смъртта му е пневмония, от която се разболява по време на пътуване и която не забелязва в началния стадий. Уми-ра на 31 юли 1886 г. в Байройт, Германия.

джУЗепе вердие италиански композитор от периода на

Романтизма, автор главно на опери.Един от най-влиятелните композитори на

19 век, негови творби и днес се изпълняват

често от оперните театри по целия свя.Джузепе Верди е роден на 10 октомври

1813 година в село Ронколе край град Бусето в областта Парма, по това вре-ме част от френския департамент Таро. На 12-годишна възраст започва да учи в Бусето, където често посещава голямата библиотека на местното йезуитско учили-ще. Още от малък е музикален и свири на орган в местната църква. В Бусето той получава и първите си уроци по компози-ция. През 1830 година прави първото си изпълнение пред публика в дома на мест-ния търговец Антонио Баредзи.

През 1833 година с финансовата помощ на Баредзи Верди заминава за Милано, за да продължи образованието си. Там той взима частни уроци по контрапункт и посещава оперни представления и кон-церти, главно с германска музика. Посе-щава салона на Клара Мафеи, където го окуражават да се посвети на театралната композиция.

След завръщането си в Бусето Джузепе Верди получава общинска служба като музикант. Баредзи го кани да дава уро-



ци по музика на дъщеря му Маргерита и малко по-късно, на 4 май 1836 година, двамата се женят. Семейството има две деца, Вирджиния Мария Луиджа (1837-1838) и Ичилио Романо (1838-1839), кои-то умират малки, последвани на 18 юни 1840 година от майка си. Верди, който по това време пише първите си опери, е пот-ресен от преждевременната им смърт.

Първата опера на Джузепе Верди, „Оберто, граф ди сан Бонифачо“, е пред-ставена на 17 ноември 1839 година в миланския театър Ла Скала. Тя постига известен успех, след което импресариото на театъра Бартоломео Мерели сключ-ва с Верди договор за още две опери. Докато пише първата от тях, „Мнимият Станислав или крал за един ден“, уми-ра съпругата му, а нейното представяне през септември 1840 година претърпява провал. Верди понася тежко тези лични и професионални неуспехи и дори се за-рича да се откаже от композирането, но Мерели го убеждава да напише и втората опера, за която са се договорили.

Поставена през март 1842 година, „На-буко“ става първият голям успех на Вер-ди, донесъл му широка известност. През следващото десетилетие, което по-късно той нарича „каторжнически години“, Вер-ди пише още 14 опери. С „Ернани“, ба-зирана на известната едноименна пиеса на Виктор Юго, той се прочува и извън границите на Италия и през 1847 година поставя първата си опера в Париж - „Йе-русалим“. Постановката следва френска-та традиция, включваща продължителни балетни сцени и „Йерусалим“ става пър-вата опера на Верди в жанра гран опера. По това време Верди пише и операта „Макбет“, определяна често като неговата най-оригинална опера. За пръв път прави опит за опера без любовен сюжет, нару-шавайки едно от основните правила на италианската опера от 19 век.

Между 1847 и 1849 година живее в Париж, където се запознава с втората си съпруга - певицата Джузепина Стрепони.

От 1851 г. започва нов период в твор-чеството на Верди. Първите три опери от този период, „Риголето“ (либрето Пиаве),

„Трубадур“ (либрето Салваторе Кама-рано) и „Травиата“ (либрето Пиаве), са посветени на по-общочовешки сюжети и доказват умението на Верди да изграж-да и развива до съвършенство оперната форма. Други опери на Верди са „Симо-не Боканегра“, „Сицилиански вечерни“, “Бал с маски“, „Силата на съдбата“, „Дон Карлос“. По това време Верди написва и едно друго голямо и също така вечно про-изведение - „Реквием“, посветен на поета Алесандро Мандзони.

В последния си творчески период напис-ва само три музикално-сценични творби - „Аида“, „Отело“ и „Фалстаф“. Тези опери се считат за връх на неговото изкуство. Верди написва малко произведения из-вън оперите. През 1873 г. изнася струнен квартет. Написва и две църковни песни по текст на Данте.

Джузепе Верди умира на 27 януари 1901 година в Милано.

джУЗепе доменико скарлатие италиански композитор, представи-

тел на барока в музиката. Роден е на 26 октомври 1685 г. в Неапол, Италия, като шестото от десетте деца на композитора и учител по музика Алесандро Скарлати. Смята се, че е учил при композиторите Га-етано Греко, Франческо Гаспарини и Бер-нардо Пасквини, които са оказали голямо влияние върху неговия музикален стил.

Скарлати започва с композиции и орга-нистика в кралската капела в Неапол през 1701 г. През 1709 г. отива в Рим на служ-ба на полската кралица в изгнание Мария Казимиера, където среща Томас Роузин-грейв, който по-късно прави възможен горещия прием на сонатите на Скарлати в Лондон. В това време Скарлати вече бил челист. В Рим той композирал няколко опери за театъра на кралица Казимие-ра. Дори бил и капелмайстор в църквата „Св. Петър“ от 1715 до 1719 г., а по-късно пристигнал в Лондон, за да представи операта си „Нарцис“ в Кралския театър.

През 1720 или 1721 г. Скарлати замина-ва за Лисабон, където работи като учител по музика на принцеса Мария Магдалена Барбара. През 1725 г. се връща в Неапол

октомври



и по време на едно от посещенията си в Рим през 1728 г. се жени за Мария Ка-терина Джентили. През 1729 г. отива в Мадрид, за да преподава музика на прин-цеса Мария Магдалена Барбара, която се омъжва за член на испанското кралско семейство. Така тя става кралица на Ис-пания и Скарлати остава в Испания през следващите двадесет и пет години, през което време му се раждат пет деца.

След смъртта на съпругата му през 1742 година той се жени повторно за испанката Анастасия Хименес. По време на престоя си в Мадрид Скарлати композира около 500 клавирни сонати.

Умира в Мадрид на 71-годишна възраст.

алберт якобсЗоон кейпе роден на 20 октомври 1620 година в

Дордрехт, Нидерландия. Той е един от големите нидерландски пейзажни ху-дожници на XVII век. Син е на известния портретист Якоб Геритсзоон Кейп.

Алберт Кейп се ражда и умира в град Дордрехт. Цялото му семейство са били хора на изкуството - художници, музикан-ти и писатели.

Кейп е бил сравнително богат и оставя голямо по обем творчество. Твори активно до 1658 година, когато се жени за Корне-лия Бошман. След това постъпва на рабо-та в Реформираната църква. По-късно ста-ва член на Висшия съд на Нидерландия.

Отличителна черта в картините на Кейп е изобразяването на слънчевата светли-на, която изпълва цялото платно. Пей-зажите, нарисувани от него, създават чувство за пространственост и лекота, а цветовете са наситени. Много от пейзажи-те му са изображения на реално същест-вуващи места в Нидерландия, нарисувани по залез или изгрев слънце. Освен много картини, Кейп е сътворил голямо коли-чество рисунки и скици, доказващи май-сторството му. Често една такава скица е служела като основа за няколко картини.

октомври



бГ таланти

Автор: Александър Наничков, a.k.a. Incawww.tsabo6.deviantart.com , www.artofinca.com

e-mail: [email protected]



сюжет

В началото на лятото шестима младe-жи решават да зарежат напрежението и проблемите в големия град и се отпра-вят към едно от последните незастроени местенца по българското Черноморие. Сред девствени пясъци и огнени залези те намират нови приятелства, любов и независимост.

Но безкрайният летен купон и опитите им да намерят себе си, са застрашени от група охранители, наети да пазят плажа от нежелани посетители. Агресията на града отново застига шестимата прияте-ли, но този път те нямат намерение да бягат.

УЧастват :Филип Аврамов, Иван Бърнев, Валери

Йорданов, Васил Драганов , Ина Николо-ва, Иво Аръков

режисьори: Иван Владимиров и Валери Йорданов

сЦенарист:Валери Йорданов

продУЦенти:Галина Тонева и Кирил Кирилов

инФормаЦия За Филма:http://www.facebook.com/ketsove

КецовеГледайте новия български филм

бГ кино



бГ кино



Да се гмурнеш

Стиска ли ти ?!

Автор: Айлин Юмерова ♦

бГ кино

в свободата,обут в кецове...

Н а 18-ти октомври 2011г. Седмицата на българската култура в Брюксел се откри-ва с прожекция на „Кецове”, избран от 700 филма. Пред-

стои и излъчването му на фестивала в Манхайм, Германия, а след това полита и към Маракеш, Мароко (Фестивала на кра-ля на Мароко, а селекцията е извършена от Емир Костурица - шеф на Комисията). Силно вълнение, потисната меланхолия и чувство за освободеност са само част от емоционалната палитра, с която нови-

ят български филм зарежда зрителя и го пренася в реалност, колкото близка, тол-кова и далечна от нас, защото малцина се осмеляваме да пречупим житейските си окови и да си „позволим” свободата, която по право ни принадлежи. Лентата, дело на двамата режисьори - Валери Йорданов и Иван Владимиров, докосва с лекота и про-вокира бунтарския дух у нас, който често бива заглушаван и потискан. Навярно този успех се дължи на факта, че историите и персонажите във филма са инспирирани от действителни случки и лица (приятели



бГ кино

и близки на Валери, който е и сценарист ). Актьорите не играят, а живеят чрез герои-те си, сливат се с тях. Поражда се усеща-нето за „съучастничество” на зрителя там, на плажа сред приятелите си.

коГато Градският въЗдУх започва да задушава, а човешкият фак-

тор – непоносимо да разочарова, 6-тима младежи се насочват към своя Рай - по-следните девствени брегове на родното Черноморие и преоткриват приятелството, доверието и човешкото у човека. Те очер-тават границите на своята мечтана Бълга-рия – дива, красива и справедлива. Всеки един от тях оголва душата си, отговаряйки на въпросите: Кой си ти? Какво обичаш? Какво мразиш? От какво те е страх? За какво мечтаеш? Каква е твоята идея? И го правят толкова естествено, че отгово-рите предизвикват размисли и за собстве-ните ни желания, страсти и страхове. Ако в началото на филма героите се развива индивидуално, то след срещата на плажа започват да живеят като едно цяло.

на мноГо места сюжетната линия щрихира метафората

за бягството на Запад, като спасение на душата и на честта. Толерантността се въздига над расизма и представя родина-та през погледа на един чужденец – зам-биец, който свири на гайда и е влюбен в

българския фолклор… както и в „ракий-ката и женичките”, разбира се. Деликатен хумор и кадри с плуващи делфини осве-жават настроението. Но „цивилизацията” бързо разрушава тази химера и пропъжда своите талантливи, вдъхновени и обича-щи бунтари отвъд границите на пропаст-та, а на тях им остава изборът: да бъдат свободни в разума си или в сърцето си… И те решават да полетят на Запад.

актьорският състав е страхотно попадение. Играта на Фи-

лип Аврамов (Коса), Иван Бърнев (Иво), Васил Драганов (Дебелия), Валери Йор-данов (Сив) и на дебютантите Ива Нико-лова (Ема) и Иво Аръков (Малкия) грабва така силно и непринудено, че и след края се поражда желанието за продължение. Любопитно е, че Ина дори няма актьорско образование, но сваля шапката на реди-ца български псевдоактриси. В реалния живот тя е аниматор, занимава се с фо-тография и също като героинята си, тя е тренирала бокс дълги години. При една схватка между нея и Валери тя го нокау-тира, а каскадьорът се сдобива с цицина на главата. Затова екипът заснел някои от сцените само в един или два дубъла (защото след третия можело снимките да спрат). Филип Аврамов пък свири на кита-ра и хармоника, а талантът му като певец си проличава и в мюзикъла Ритъм енд



Блус в Малък градски театър Зад канала. Не само киноактьор, но и театрален - та-къв е Иван Бърнев („Полет над кукувиче гнездо”, „Ръкомахане в Спокан”, „Чайка”). Ако има отредена роля за непринудено комичен образ, то тя идеално пасва на Васил Драганов. Иво Аръков и в живота е не по-малко бунтар от героя си Малкия (но не и до кръв). Споделя, че чувства близък своя персонаж, който търси мъжа в себе си и силата да поема по-големи отговорности. Снимачният терен се пре-връща във втори дом за целия екип.

китари, тарамбУки, хармоника

изпъстрят музикалното оформление, а операторската работа е поверена на Рали Ралчев, който редува кадри от про-фесионална и аматьорска камера. Кирил Добрев пък е виновникът за пленяващия саундтрак, който се очаква да излезе за-

едно с дивидито на филма към Коледа.

***** „- Какво искаш да станеш като пора-

снеш?- Мъж.- Да не мислиш, че е лесно?- Не, рядко е!”

*****

„- Какво мразиш?- Мразя хората… По-точно тези, които

ме карат да изпитвам срам…”

*****

„- Ама той не е българин?! Ебаси якото!“

*****„На Изток вярват, че когато човек умре,

бГ кино



душата му полита на Запад” … „Когато на война дълго са му обещавали щастие и богатство, а е получавал само унижения - той просто си тръгва.”

това са едни от най-любимите ми

цитати, които дълго след края на про-жекцията продължаваха да глождят съз-нанието ми. Но моментът, който ме кара истински да настръхвам е, когато на фона на гайдата Сивия (Валери Йорда-нов) изпява родопска песен. Мистиката на българския фолклор се преплита по страхотен начин с шума на вълните на Карадере. И при финалния въпрос: „Някой ще слиза ли?” някои от героите слизат от колата, но само за да си събуят кецовете и отново да се качат и да потеглят заедно по „новия път”. Тази сцена ми напомни, че не само можем да мразим силно и да бъдем индивидуалисти (черти, които българинът придоби с времето), но и да

обичаме истински и да защитаваме прия-телството си. Най-ценното във филма е, че всеки може да открие частица от себе си и своите проблеми.

може би написаното от мен звучи като нравоучи-

телна лекция, но в крайна сметка киното е въпрос на усещане, на емоция, а „Кецове” се оказа моето творческо вдъхновение. А каква ще бъде вашата интерпретация… гледайте и споделяйте!

N.B.!„Този филм трябва да се гледа не с очите,

а със сърцето!” (Джералдин Чаплин )

ако ти стиска... скаЧай !

бГ кино



бГ таланти

Автор: Славян Стоянов - kreksofinhttp://kreksofin.blogspot.com

http://kreksofin.hit.bge-mail: [email protected]


http://life-and-health.eu/


мУЗика



Тя е първата българка, която изведе България на 5-та по-зиция в света в Евровизия 2007 с песента “Вода” заедно със Стоян Янкулов.Тя е първата българка, пяла в UNESCO – Париж, 2008.Тя е първата българка, пяла в UNITED NATIONS в Ню

Йорк 2011.Тя е българката, която първа посвети песен на световния

мир 2011.Тя е най-младата звезда със звездичка на алеята на сла-

вата в България 2010.Тя е най-младата музикантка в България, удостоена с по-

четното звание „Следовник на народните будители“ 2011.Тя е единствената жена в света, създала и патентовала

Космическо дърво с височина 2,10 и повела хоро от 1300 българи в носии на олимпийския стадион в Берлин 2011.Тя е Елица Тодорова - жената, която пее и свири с ритъм

и любов, пръска позитивизъм и винаги пожелава “Да ви върви по вода!”.

Елица Тодорова...

BG Art ClAss:Здравей, Елица! Изключително

много се радвам, че въпреки на-товарената си програма, се съ-гласи да ни гостуваш, като споде-лиш нещо за себе си. С какво се гордееш най-много?

елиЦа тодорова:Най-голямата награда за мен

е любовта и оценката на публи-ката. И моите малки ученици с ударните инструменти! Те ще по-коряват световните сцени! Пре-дусещам го.

мУЗика

ритъм и любов

За контакт: www.ElitsaTodorova.com ♦



BG Art ClAss:Ще ни разкажеш ли нещо, което

силно те е впечатлило?

елиЦа тодорова:Представянето ми на Олимпий-

ския стадион в Берлин е вторият покорен от мен огромен връх и 1300 българи, които танцуваха на стадиона за честта българска! Когато цялата публика се вдигна на крака и започна да скандира „БЪЛГАРИЯ!“, имах чувството, че цялата Вселена тържествува с

нас в този момент!А вчера, пътувайки, видях едни

баба и дядо, които ядяха грозде и се гледаха толкова влюбено и усмихнато, че това ме накара да се изпълня с топлина и любов! Очарована съм да видя такива топли и искрени взаимоотноше-ния между хора, преминали през толкова житейски бури и отново пълни с любов! Беше очарова-телно!

BG Art ClAss:Да кажем нещо и за дисковете,

които си издала.

елиЦа тодорова:Да, това са:2004 Диск Дръмбой CD Drumboy2010 Диск Вода CD Water, из-

дател Стефкос мюзик. Може да бъде закупен и в Интернет!

2012 предстои да излезе новият албум!!! Очаквайте много изне-нади и колаборации със светов-ни звезди!

BG Art ClAss:А върху какво работиш в мо-

мента?

елиЦа тодорова:Върху новия албум текат уси-

лени записи с много ритъм и любов!

BG Art ClAss:Иначе какво предстои?

мУЗика



елиЦа тодорова:Подготвям нещо, което тотал-

но ще надгради досегашните ми проекти! Нещо, което ще Из-стреля България във Световен мащаб и светът ще се поклони за пореден път пред Силата на Българския фолклор.

BG Art ClAss:Чудесно! Ще се радвам да спо-

делиш нещо повече, когато си готова. Имам и един по-личен въпрос: Винаги преливаш от енергия. Какво е в състояние да те умори?

елиЦа тодорова:Аз съм самурай - нямам време

да се уморявам (намига).

BG Art ClAss:И за финал да пожелаеш нещо

на нашите читатели?

елиЦа тодорова:Желая ви здраве, ритъм и лю-

бов! Очаквам ви през новата 2012 година в групата ми за всички желаещи да свирят на тарамбуки с мен - с много ритъм и любов!

BG Art ClAss:Много ти благодаря за това ин-

тервю.Посетете сайта на Елица Тодо-

рова, за да следите за предстоя-щите й участия и концерти:

www.ElitsaTodorova.com

мУЗика


Ние ценим мнението на читателите си

Новото покрай списание „BG Art Class“ е, че отсега нататък ще има тема във форума, в която

всеки наш читател вече ще може да из-каже мнението си, да даде предложения как списанието да стане по-доб ро, да каже какво му харесва или не му харесва в сегашния му ва риант. Очакваме да разберем какво още бих те

искали да включим в следващи броеве, с кой български художник, писател, поет, музикант, актьор или друг български та-лант бихте искали да направим интервю, кои материали са ви харесали и кои не са. Какво още би ви било интересно да прочетете на страниците на списанието.За да отидете в темата, в която можете

да напишете мнението си, кликнете на този линк:http://forum.amazonkibg.info/YaBB.

pl?num=1321368823Очакваме мненията ви. А най-интерес-

ните коментари ще бъдат публикувани и в списанието.

http://forum.amazonkibg.info/YaBB.pl?num=1321368823

http://forum.amazonkibg.info/YaBB.pl?num=1321368823

вижте и брой 34, в койтос влади върГала

Говорим За Филма мУ„операЦия шменти капели“



Официалния сайт на фестивала е: www.buskersfestivalbarcelona.orgповече снимки: www.facebook.com/geokalevавтор: Гео Калев / www.studiofo.net

Busker`s -фестивал за свободна

и жива музикаБускерс фестивал 7

Барселона, 4-7 август 2011

ФотоГраФия



Бускерс фестивал, 7-мо по ред из-дание, се проведе традиционно в Барселона - фестивал за улична музика и улична култура.

На 12 сцени в квартал Барселонета на плажа в Барселона всеки ден можеше да се чуят и видят по 12 групи на ден. Жива музика, танци и импровизации, най-добро-то за публиката, която обича свободната комуникация.

На фестивала бяха представени 19 групи от различни краища на света. Различни по стил и звучене. Моя любима банда стана Dinatatak, със своя фюжън темперамент и нежност ме носи из плажните улици претъп-кани с хора. Ох, каква атмосфера – плаж, жива музика на всеки 100 метра, танци, и пак музика и все нови различни стило-ве и нрави, богат фестивал. Всеки ден на различна сцена се представяха групите - участници, на всяка сцена по две банди на вечер, рокади, всяка група свири на всички сцени, всяка вечер звученето беше раз-лично, колорит и изненада. Сцените бяха

малки, но на различни места, пред плажа, над плажа на мост, в квартала, пред кате-дралата, зад пристанището и на площада. Основните музикални стилове бяха Ска, фюжин, натурал транс, класическа китара, фламенко, фламенко нуево, Ар-Ем–Би, Рап, Дъб степ, танцуваща беше хилядната публика, усмихната и щастлива. Фестива-лът беше най–успешния в 7 годишната си история. Той се финансираше от големите организации за подпомагане на културата в Барселона, основен спонсор беше месната голяма марка за бира, но публиката беше изкушена да пуска колкото иска пари в шап-ката след всеки концерт. Казвам успешен, защото групите постигнаха един достоен хонорар, публиката ги възнагради за пре-красната атмосфера. Колко просто, всеки сам избира колко да пусне в бускер – шап-ката след като е свършил концерта.

Тазгодишнато ми впечатление от Барсе-лона беше изненадващо, не бях посещавал този град от 8 години, преди това живях там близо година. Любимото ми беше уличната




култура, уличната музика и атмосфе-рата на представление на всеки ъгъл, но бях потресен – нещата са се про-менили. Има толкова много забрани, закони, които ограничават изразява-нето. Забранено е почти всичко. Не може да свириш на улицата, 11 вечер-та е часът, полицията дебне и налага глоби, забранена е играта с топка на плажа, забранено е също воденето на кучета и пр. Хората казват „всичко е заради кризата“, и какво се оказва, кризата намалява доходите, а прави-телството намалява възможностите да се чувстваш свободен. „Дясна политика“ казват други - младите хора притесняват гражданите, а какво правят те? Заети са, вечно заети със свойте доходи, които намаляват, ома-гьосана работа... Именно в този кон-текст Бускерс фестивал остава един огромен подарък, една индианска лула на мира и веселието.




За контакти: ♦timkarlo ♦ @gmail.comhttp://timfilm.hit.bg ♦

Светлин Кърлов

спеЦиален Гост

BG Art ClAss:Здравей. Би ли казал първо няколко думи

за себе си?

светлин кърлов:Здравей. Да. Казвам се Светлин Кърлов,

роден съм през 1970 година. Занимавам се с компютърна анимация от 1990 година.

Тази година се дипломирам като кино и тв режисьор от Нов Български Университет.

Режисирах и заснех по собствен сценарий „ДЪРВОТО“ - 52 мин., модерен телевизио-нен театър. Камерна история за младо семейство, което е готово да се разпадне, но попада в дърво, което е като къща и изживява приятни емоции, които сближават

двойката. Заснет е изцяло на син фон! Работих около десет години за ТВ ЕВРО-

КОМ БЪЛГАРИЯ в Пловдив, като Ръководи-тел на екип аниматори.

Организирах реализацията на проекта „ВИРТУАЛНО СТУДИО“ - система за три-мерни компютърни декори.

Направих анимационен филм – „ЧИПО-НОСКО“ - 6 мин., за широк екран, на 35мм филмова лента. Националната филмова академия ме удостои с награда за 2009 за режисьорски дебют в анимационното кино.

Снимах ТВ реклами с всички HD камери в България, за да усвоя технологиите и да се подготвя за „Звездния търговец“... първия български анимационен пълнометражен 3D

Мисля, че няма да се върна към игралното кино




стереоскопичен приключенски филм...Занимавам се с компютърна анимация

от памтивека. Аз съм първият аниматор в България, който направи компютърни герои за телевизионна реклама, а не само букви (“летящи надписи”, както се наричат в бран-ша). Това беше реклама за една фирма, която в далечната 1990-та година произвеж-даше мрежи против комари. Направихме керактър анимация. Гордея се с това, че за първи път въведохме и герои в телевизион-ната реклама. За първи път прехвърлихме и компютърна анимация на кинолента. Шапките на Съни филмс, на Александра филмс... имаше една разпространителска агенция, която се казваше Ади филмс, са компютърна анимация, направена с компю-тър и се прожектираха в киносалон. Това правихме на компютър, а отделно направи-хме собствена система филмрекордер, коя-то да прехвърля компютърната анимация на кинолента, за да може да се прожектира

в киносалоните. Направихме и анимационен филм “Чипо-

носко” - 6 минути, който също е на 35 мм лента. Все ме привличат новите техноло-гии. На сайта могат да се видят откъси от тези филми и филмрекордера.

За телевизия Евроком България правех телевизионни кашове, така че съм много навътре и с телевизионната продукция. Жи-вял съм и съм спал в телевизия.

BG Art ClAss:Реклами или шапки на предавания?

светлин кърлов:Шапки на предавания, съвети, консулта-

ции. Ние започнахме от нулата и нямаше нито един от старата генерация служители, които да подсказват кое как се прави – като се започне от техника и се завърши с пра-воговор на водещия на новините. Инте-ресното е, че натрупахме толкова опит, че




всъщност Евроком вече не съществува, а хората, които работеха за Евроком, работят за големите телевизии – bTV, Нова телеви-зия. Но за телевизия не ми се говори – това е дълбока вода и можем цял ден да комен-тираме темата.

Та, завърших – още малко ми остава да се дипломирам “Кино и телевизионна режи-сура” в Нов Български университет. Между-временно започнах и работа върху първия български фантастичен анимационен филм “Звездният търговец”. Вече е в напреднал етап. То, в киното и в анимацията има сте-пени – продукция, препродукция, подготов-ка, преподготовка на филма, а пък с новите технологии (имам предвид компютърните) се появиха малко по-различни етапи. Поне аз така смятам, на базата на опита, който вече имам със “Звездния търговец”. Има етап моушън кепчър, преди това етап запис на героите, друг етап - лицева анимация. Сега има етап строене на декори, което си е моделиране. След това ще има текстури-ране.

BG Art ClAss:Имате ли истински декори?

светлин кърлов:Филмът е изцяло анимационен. Но аз

понеже съм кинорежисьор и идвам с тер-мини от киното – за мен стаята, в която се намират актьорите е декор. Космическият кораб отвън е екстериора. Разбираш ли ме? Просто самата терминология съвпада с кино-терминологията.

Та, в момента сме на етап изграждане на декорите за филма – това са космически кораби, интериор и екстериор, бази, мо-делиране... Първоначално си мислех, че ще бъде доста страшно, понеже обектите и местата, които посещават са много, но всъщност виждам, че работата не е чак тол-кова страшна.

BG Art ClAss:Как се прави анимационен филм?

светлин кърлов:Със сценарий, както всяко едно кино.

BG Art ClAss:Значи, идва някой със сценарий и ти

казваш “Да” или “Не”... или примерно, ти измисляш сценария?

светлин кърлов:Да. В момента аз съм си го измислил,

защото не съм попаднал на история, която да покрие 2 часа кино. В интерес на истина-та, “Чипоноско” беше част от един проект, който си представях, че би бил интересен – това са 13 български приказки, които си заслужават да бъдат направени като ани-мационен сериал. Но търсейки приказки от автори като Ангел Каралийчев и други от българската класика, не успях да си под-бера достатъчен брой (имам предвид 13 приказки), които според мен да заслужават внимание да се екранизират за български-те деци. В интерес на истината събрах, но




сценарият е в основата на всичко. Смятам, че ако сценарият е добре направен, всичко останало е просто техническо изпълнение – реализацията на филма.

BG Art ClAss:При 3D анимациите от техниката ли зави-

си само дали ще стане хубав продукт?

светлин кърлов:Като се говори за 3D анимация, оставам

с впечатлението, че се разграничава, т.е. че се разглежда като нещо специално. А то всъщност не е специално. Компютърът е просто инструмент, който използваме, за да правим някакви картинки – дали ще се мър-дат или не, това е друга тема. Но е просто инструмент за създаване на изображения. От такава гледна точка, няма разлика с някаква друга анимация. Има класическа анимация, коята е рисуваната анимация (аз я наричам Дисни стил). Така да се каже, използваме инструментите на компютъра, както самия молив не може да нарисува геройчето, като говорим за класическата рисувана анимация. Той просто си стои. Същото се отнася и за компютърната ани-мация, затова не бих искал да я разграни-чавам – поне това е моето мнение. Важното нещо и при двете е човека. Компютърната анимация не е по-различна, просто ползва различен инструмент. Съгласен съм, че ин-струмента е много силен, много мощен. Но един молив струва стотинки, един компю-тър със софтуера струва 10 000. В крайна сметка за разликата в парите се получава

и хилядния инструментариум. Но, ако го няма човека и въображението, и сценария, и всичките съпътстващи странични неща, какъвто и инструмент да има, е все едно. Човекът е в основата, той е по-интересният – самият сценарий. Слушам много от моите колеги, дори режисьори, не знаят от къде да го подхванат сценария, пък търсят от къде ще вземат осветление... нямало пари и други такива по-следващи етапи. Всъщ-ност, филма започва от сценария. Сцена-рият започва от историята, а много хора не му обръщат нужното внимание. Малко се претупва и ей така “давайте да се хвър-ляме на новите технологии”. Говори се за компютрите, за HD, за софтуера... В САЩ в момента всичките телевизии се излъчват на HD. Ако в България самочувствието ни е доста високо, седейки си тук, като отидем в чужбина, всъщност се вижда, че светът е с 10 крачки напред.

Ако погледнем - не знам защо ми се върти в главата политиката – как щели да нама-ляват заплатите, годините за стаж и т.н. В смисъл, говорейки на тази тема, слушайки отстрани тези изказвания, смятам, че хора-та си мислят, че тук ги разбираме нещата и на това казвам “високо самочувствие”. А всъщност, оттатък границата – имам пред-вид Германия, Франция, Италия, Англия, Съединените щати – там тези неща са решени по друг начин и те работят. И никой от хората, които са в България, не желаят да погледнат и да видят какво се случва оттатък, да вземат 1 към 1 системата, тех-нологиите и нещата въобще. Има някакво




такова затваряне, как да го нарека... като както Китайската стена я били построили да ги пази от хуните, но всъщност китайците са си стояли около 5 хиляди години затворени и изобщо не са се интересували какво се случва извън Китай. Въобще не са проявя-вали никакъв интерес, защото те са си про-извеждали всичко сами и не са имали нуж-да от кой знае какви допълнителни неща. Имам чувството, че в момента ние сме като китайците от преди хиляди години.

BG Art ClAss:Да, разбирам какво искаш да кажеш.

светлин кърлов:Човекът строи магистрали и хората плю-

ят срещу тези магистрали. Разговаряйки с румънец, той казва: “Ние нямаме пътища в Румъния. За да отидем от едното село в другото, където по права линия би трябва-ло да има шосе, трябва да обиколим през 10 други села отстрани, за да стигнем.”. В Германия магистралите са с такъв асфалт, дето не съм го виждал в България. Нямам представа какво е, но е някаква нова техно-логия. Същото се отнася и до компютърна-та графика. Но новите технологии идват с нови проблеми и задачи за решаване.

BG Art ClAss:Отново се връщам на този въпрос, защото

мисля, че 2D филмите се рисуват на ръка, затова трябва да се разграничават двете, докато ти казваш, че не разграничаваш 2D и 3D филмите.

светлин кърлов:Разграничаването идва от крайния про-

дукт, крайната визия.

BG Art ClAss:Процесът на работа също е много разли-

чен според мен.

светлин кърлов:Да, различен е. Ако куклената анимация

и рисуваната анимация са от, да го наре-чем “компютърната ера”, то “компютърната

ера” дава възможност да се прави по-лес-но куклена анимация, защото анимацията, която наричаме 3D, всъщност е изграждане на фигурка, на моделчето, което ще раз-движваме след това. Но в крайна сметка, то изглежда и се работи по подобен на куклената анимация начин – в смисъл, не се рисува на ръка всяка една фаза, както е при рисуваната, а с малко придвижване в, да го наречем, тримерното пространство, процесът е същия, както се прави куклена анимация. Аз съм съгласен, че новите тех-нологии могат да позволят куклената ани-мация да изглежда по същия начин, както и рисуваната.

BG Art ClAss:Като че ли повече детайли се вкарват

така.

светлин кърлов:Въпрос на финално виждане. Могат да се

вкарат детайли и в рисуваната анимация. Аз не ги разграничавам. За мен е важен крайния облик дали е добър и дали върши работа като стил и визия. Примерно, гледах един испански анимационен филм, завър-шен преди няколко месеца, който е в кате-горията “2D рисувани филми”. Малко де-моде е като стил, като анимация. Някак си ми се видя безсмислено да се харчат пари да се прави такова нещо. Това е все едно в днешно време да похарчим (в Европа хар-чат милиони в буквалния смисъл на думата за такива продукции, без да се смеем) пари и да направим черно-бял ням филм. Нали, филмът може да е готин, но не, че е демо-де, защото е въпрос на артистично виж-дане на режисьора и в крайна сметка, ако успее да намери пари, защо да не направи и такова кино... но за мен киното е стока. Буквално. Гледам на филма като на стока, като на предмет, който ми се иска да доне-се приходи, левове, долари, кеш. И не само приходи, а печалба. Интересувам се от печалбата на филма. Докато голяма част от артистите, режисьори, продуценти могат да забегнат в по-артистична визия, като черно-бяло кино или рисувана анимация, която не мисля, че носи кой знае какви приходи.




Аз се интересувам повече комерсиално. Не са ми интересни любовни истории или социалистическото минало на България, или някакви философско-психологически фантасмагории относно бъдещето или настоящето на някаква човешка драма, или някаква душевност. Интересувам се от някакво приключение. “Чипоноско” е при-ключение. “Дървото” може би беше малко по-философско-психологически и видях, че това не е моето, въпреки че стана готино кино. Аз го премонтирах – беше 52 мину-ти, направих го 20-минутна версия и стана много яко кино. Такова не сме гледали в България (имам предвид българско произ-водство, българска продукция). Много му се кефя. Получи се. “Звездният търговец” по същия начин – едно приключение в Космо-са. Гледам на него като на лично изживя-ване. В смисъл, че онова, което искам на мен да ми се случи, си мечтая, работейки в сферата на изкуството – няма как да ми се случи да летя в Космоса. Така бих могъл да го преживея чрез героите. Така пресъзда-вам в този филм това, което искам да видя и да ми се случи. Голямо удоволствие беше писането на сценария. Смятам, че ако един сценарий е за шестица, филмът също би могъл да е за шестица, но ако сценария е за четворка, който и режисьор да го поеме, филма няма начин да стане хубав. Мисълта ми е, че всичко се вижда в самия сценарий – дали филма ще бъде хубав или не.

BG Art ClAss:Как се нагърби да направиш нещо, което

не е правено досега у нас?

светлин кърлов:Не е нагърбване, говорим за “Дървото”,

нали – значи, 50 минути екранно време, из-цяло заснета телевизионна постановка (аз го наричам модерен телевизионен театър, понеже е камерен – двама герои играят на син фон). Филма го снимахме отдавна и имаше няколко версии: 50-минутна, пък после звука, сега го използвах за 20-ми-нутна дипломна работа. Такова нещо не е правено, защото е въпрос на режисьорско виждане. Част от българските режисьори

не знаят до къде се простират визуалните ефекти, как може да се използва компютър-ната анимация и да се моделират декорите. Иска страшно много знания и умения – от гледна точка на режисьор, да знае докъде може да се простре като продукция, като създаване на някаква картина. В България имаме страшно много талантливи хора. Горе, в Бояна, зная работят много хора за визуални ефекти за филми за чужбина. Ня-кои от ТВ рекламите са направени на такъв принцип и то качествено направени. А аз си позволих да направя цял един филм. А “Звездният търговец” е изцяло компютърна анимация и удоволствието е безгранично. Боря се с всичко, няма никакви компро-миси, които да съм допуснал до този мо-мент. Много се кефя на самия процес на създаване. Моушън кепчъра – с актьори изиграхме действието и го прехвърлихме на компютърните модели. И да ти кажа, мно-го интересно изглежда, защото това е хем компютърен модел, хем изглежда така леко реалистичен. Всъщност, никого и не лъжем, че е компютърен – не е супер реалистичен модела, а пък се движи като истински чо-век. Не е като истински човек, но не е и като анимация – да има някакви деформации на обекта. Като визия, много забавно се полу-чава.

BG Art ClAss:Можеш ли да разкажеш нещо повече за

процеса на работа. Наскоро четох за “Тин-тин” – той също е правен с моушън кепчър.

светлин кърлов:Да, “Звездният търговец” е подобие на

“Тинтин” като визия и като технология. От технологична гледна точка, актьори с мар-кери по телата си изиграват действието така, както биха го изиграли на снимачната площадка – падат, стават, вървят. Просто не са на снимачната площадка, а се намират в зала, екипирана с техника. Технологична-та страна е простичка – няколко камери от различни ъгли снимат фигурите, всъщност се виждат само тези маркери, които са зака-чени по телата на актьорите, а софтуерът, от своя страна, разпознава къде се намират




тези маркери в тримерното пространство. От там насетне пък върви обратен процес – движението на тези маркери в тримерното пространство, прикачени са към скелет и всъщност маркерите движат скелета, а пък този скелет от своя страна, движи тример-ната кукла. Същата кукла, за която говорих одеве в куклената анимация. Понеже дви-жението е много специфично като темпо, като амплитуда (имам предвид човешкото поведение) и класическият художник-анима-тор много трудно би могъл да го пресъзда-де, да го нарисува, без да има такива по-мощни средства. Тази технология идва още от зората на рисуваната анимация – Уолт Дисни прави първият пълнометражен ани-мационен филм “Снежанка”, в който са сло-жени всички тези техники, да го наречем, в правенето на анимация. Та там самата Снежанка е направена по подобен начин – моушън кепчър. Те го наричат ротоскопинг, това е стар термин, но принципът е подобен – използва се истинско движение - заснета е с камера истинска актриса, върху която са рисували, за да направят образа на герои-нята. В съвременната компютърна анима-ция се използва нещо подобно: заснема се истинския актьор, който извършва някакво действие и след това неговото действие се прехвърля на тримерния модел. Като техно-логия, би могло да се сравни.

Интересно и забавно е, защото могат да се правят корекции по всяко едно време. Има по-голяма свобода на изпипване на нещата. Режисьорът, ако е заснел дейст-вието на снимачната площадка с актьори и декори, след това много трудно могат да се направят някакви корекции. Хората не са идеални. Не, че се правят грешки, но ако в последствие ти се иска нещо ново, по-лесно е да изпипаш нещата. Процесът е странен и забавен. Поне аз го правя за първи път и ми беше много приятно през няколкото сесии, които направихме. Имаше няколко екшън сцени с айкидо майстор, тъй като главният герой имаше умения в бой-ното изкуство айкидо, всъщност, неговата роля се изигра от айкидо майстор. Не беше необходимо самия актьор да го прави. Аз дори играх част от сцените.



BG Art ClAss:Значи, има камери, разположени под

различни ъгли, които снимат действието в центъра, така ли?

светлин кърлов:Да, това са видеокамери и те са разпо-

ложени на различни места, за да може да се заснемат и виждат маркерите по всяко едно време, защото, ако имаме маркери на гърдите, камерите, които са зад фигурата в дадения момент, не виждат тези маркери, които са закрити от тялото. Затова трябва да има камери отвсякъде, за да покриват цялата площ на игралното поле.

BG Art ClAss:И в последствие преценяваш от къде да е

гледната точка?

светлин кърлов:Не, не. Тези камери служат само да се

заснеме движението на маркерите в прос-транството. Изображението от тези каме-ри е обикновено видео, което всъщност е черно-бяло. Цялото изображение е черно, а самите маркери са просто малки бели точи-

ци, които се движат в пространството. Това е крайния резултат от тези камери – движат се точици. Следва математическа обработ-ка на този видеоматериал – триангулиране, решаване на триъгълник – учи се в гимна-зията. Има математика, която преценява вече в пространството къде се намират тези маркери и как се движат. Стават 3D топчици, които се движат в пространството. Примерно, има маркер на главата, маркер на китката, маркер на коляното и това са точици – думата “маркер” е сложна дума, става въпрос за малки точици, които движат скелета, за да се прехвърли движението на 3D героя. Забавно е и като технология. Беше необходимо да се запозная из осно-ви с целия този процес как точно се прави всичко. В буквалния смисъл из основи, за да мога да го реализирам. Резултатът е страхотен. Направо съм втрещен. Мисля, че няма да се върна към игралното кино. Тази технология ми носи голяма свобода.

BG Art ClAss:Сам ли правиш филма?

светлин кърлов:Да, бих могъл да го кажа. За нещата,





които не мога да свърша, каня хора. По-каних няколко 3D моделери да моделират декорите, да моделират героите, но нещата са свързани с пари и с време. Много хора нямат време, много хора пък искат много пари. А пък знанията, които натрупах през годините, ми дават възможност сам да се справя. Аз се чувствам като писател и като художник. В смисъл, някои казват, че киното било колективно изкуство – абсолютно съм съгласен, но когато знаеш кое как се прави и можеш да го направиш, и онова, което можеш да направиш е достатъчно добро, значи можеш да го свършиш и сам.

Един художник сам си рисува картините. В киното се появи “скрипт доктор” – човек, който преглежда сценария и поправя раз-ни неща по него. Художникът няма нужда от “пейнтинг доктор”, който да му поправя картината. Писателят по същия начин – той сяда и си пише това, което той намери за добре. За него това е индивидуално изку-ство. Аз мисля, че навлизаме в ера, в която, с новите технологии, натрупвайки необхо-димите знания и умения, може да се прави и индивидуално кино. С всички тези фото-апарати и камери, които станаха достъпни за масата хора, много повече започнаха да се снимат филми. Едно време това беше

приоритет само на малцина. Докато сега много повече хора могат да изразят онова, което имат в главите си – да го заснемат и да го покажат. Така че това не е самоцелно, а не е и лошо.

BG Art ClAss:Ще споделиш ли нещо за сюжета на фил-

ма или още е тайна?

светлин кърлов:Двама приятели тръгват да продадат

софтуер на края на Галактиката и ги напа-да боен космически кораб Берзърк. Какво да кажа – космически приключенски филм с много битки, живописен Космос (с изо-бражения, които не сме виждали дори в големите продукции. Виждали сме детайли, но тук ще бъде удвоено и утроено). Иска ми се да се появи и компютърна игра. Иска ми се да предизвикам у хората желанието да се занимават с търговия. Не зная дали в момента мога да изкажа тази си мисъл, защото все още е като усещане, но смятам, че започваме да живеем в един по-отворен свят и хората трябва да станат търговци, за да могат да оцелеят. Ходенето на работа не ти дава никаква сигурност за бъдещето. Но




това е философско отклонение.

BG Art ClAss:Търговци на какво?

светлин кърлов:На кой каквото може. Да търгуваме, да ку-

пуваме, да продаваме. Това е нещо, което в училище не се учи. Учим литература, учим математика, физика, химия... Даже вчера точно това си мислех – формулите на Вийет са били приоритет на големите, докато сега дори седмокласници учат сериозни неща, които едно време са били сериозни, пък сега просто се изучават в училище. А търго-вия не се учи.

BG Art ClAss:Изкуство също не се учи вече.

светлин кърлов:Да, съгласен съм.

BG Art ClAss:Кога очакваме да бъде завършен филма?

светлин кърлов:Много неща вече са направени. Звуко-

записа е направен, лицевата анимация е готова, анимацията на телата е готова, дори са поставени камерите, в смисъл, марки-рани са сцените с камерите, но в момента трябва да се направи декора. Предполагам, че до февруари това нещо ще бъде готово. А до юни ще се занимавам със звука. Жи-вот и здраве, юни месец трябва да е готов филма за първи показ. Относно звука ми се иска да му обърна много сериозно внима-ние – имаме много талантливи музиканти в Пловдив и ще ги използвам - филхармония, имаме няколко училища, които са създали талантливи изпълнители. Музиката ще я на-правим с жив симфоничен оркестър. Няма да бъде компютърна, а със симфонична оркестрация.

BG Art ClAss:Ще кажеш ли нещо за героите?

светлин кърлов:Байки е 60-годишен тандариец. Той е

добър. Обикновено в киноисториите извън-земните са все някакви зверове и са лоши-те. Галактиката е осеяна с множество раз-лични видове. Нашият герой е от добрите. Той е като гуру, като по-възрастен приятел на Тим Карло, главния герой. Те търгуват из Космоса с различни стоки. Те са търговци, които се опитват да си въртят бизнеса, без да се въвличат в конфликти с когото и да било. Когато попаднат в някакъв конфликт, предпочитат да избягат, отколкото да се бият. Женският образ е приятелката на Тим Карло и отиват при нея, за да занесат соф-туера, да й го продадат. Получи се много добър модел и имаме готовност да напра-вим още една сцена с нея, за да подсилим нейното участие във филма. Берзърка е боен космически кораб с изкуствен инте-лект, чиято основна цел е да унищожава живота когато и където го намери. Нашите герои трябва да се измъкнат. Някой казва-ше, че стрелянето срещу Берзърка е като пикаенето срещу вятъра... Как ще се измък-нат ще видим във филма.

Удоволствие е да се наблюдават взаимо-отношенията между Тим и Байки, защото това са различни поколения. Тим е млад и нахъсан такъв, “да, да, добре...”, докато Байки е по-уравновесен, по-спокоен. Взаи-моотношенията им са чисто приятелски, в смисъл, не са баща-син, а просто приятели с различна възраст. Смятам, че това прия-телство илюстрира всички подобни прия-телства, дори и между приятели, които са на една възраст. Мисля, че приятелството изчезва или поне изчезва в средите, които аз виждам.

Аз съм закърмен с приятелства. През различните години съм имал различни приятели и тук точно олицетворявам всич-ки възможни приятелства, които могат да се случат на един човек. Не знам, може би света става материален, не съм сигурен какви са причините, но не виждам това приятелство, което съм виждал, когато съм бил по-млад. Това е нещо, което се губи – приятелството между двама души. Чиста проба приятел. Да имаш приятел, примерно, с който да ходите да играете на




шах – нищо повече. Може да сте различни: единия да е по-богат или по-беден, да е по-стар или по-млад. Просто приятелството е свързано с някакъв общ интерес, но е чисто, безкористно. Не са свързани пари или „той ми е приятел, защото може ня-кой път да ми помогне“. Не. Просто съвпадане на инте-реси, а дали ще може да ми помогне или не, ако ми се случат някакви неприятности (както се случват на двама-та герои във филма), това е друга тема. Те са приятели, защото се вълнуват от едни и същи неща и е приятно, когато видиш, че не е лошо да имаш приятели. Да ги ви-диш на екран и да си кажеш: “Да, и аз искам да бъда като него, защото той има много близък приятел”.

Има една песен на “Щур-ците”, на която много ми се иска да й намеря място. На-

рича се “Имаш ли приятел” и е леко забравена. Като дой-де време да се занимавам със звука, ще се опитам да направим кавър версия, за-щото като мелодия е много силна, а като текст е точно на място в нашия филм. Имам предвид за приятел-ството.

Освен, че е екшън филма, има и някои така леко пси-хологически нишки вътре. Не е чиста проба холивудски екшън.

BG Art ClAss:Като е готова продукцията,

къде мислиш да бъде пред-ставен филма?

светлин кърлов:Очаквам да разбера колко

добър е филма от българ-ския пазар. Имам предвид българските киносалони. Естествено, имаме готовност




да го направим и 2D, за да се прожектира и в Смолян, защото там нямат 3D киносалон. В Благоевград също нямат такъв киноса-лон. Там ще го прожектираме 2D. Максима-лен брой зрители искам да го видят в Бъл-гария, за да разберем дали е достатъчно добър. А иначе има интерес из цяла Евро-па, като видяха картинките, като чуха сюже-та, имат интерес филма да се прожектира и в техните държави, да се разпространява международно. Самата история е такава, че го позволява.

BG Art ClAss:Миналия месец ходи до Мюнхен. Как

беше?

светлин кърлов:Хората в Европа теглят пари от евро-

пейски фондове. Нискобюджетен филм в

Европа вече се нарича филм, за който са похарчени 1 милион евро. Даже 1 милион е малко. Цената на услугите през послед-ните 5 години се е вдигнала страшно мно-го. Трупат опит и произвеждат. Но моето мнение е, че филмите все още не са така направени и с такава популярност като на Дисни и Пиксар, при все, че се използват същите технологии. То е въпрос и на твор-чество, имам предвид, на човешко умение. Технологиите, които се използват в Европа са същите като в Америка, но явно въпроса е творчески. Произвеждат се страшно много анимационни филми. Аз бях приятно изне-надан колко много филми са произведени. Но за мен качеството идва от друго. Това е бизнес. Ако искаш да правиш просто изку-ство – няма лошо, но ако ще вземаш пари от европейските фондове, не е много добра идея. Американците нямат такива фондове




и са произведени много качествени неща. Всичко е произведено с мисълта колко ще спечелят, не е произведено с пари от фон-дове, които са дадени ей така и не трябва да се върнат. Не съм чувал за фондове за писатели или за художници. Те също се занимават с изкуство.

Живели сме 40 години в социализъм. Социализмът не просъществува, той е държавно управление. Когато няма основна цел печалба, нещата просто не вървят. Не се получава. При това говорим за лично-стна печалба – ето този е продуцент и той е спечелил едиколко си пари от този про-ект. Пътеводна звезда. Аз искам да бъда като него – да стана богат. У много хора е насадено, че да искаш да си богат е лошо. Много поколения още трябва да минат в България, за да се превъзмогне това и цел-та ти да станеш богат да е една хубава цел в живота.

BG Art ClAss:На кого каза, че си представил сюжета и

картинки от филма? Каза, че са го приели добре.

светлин кърлов:Да. Ами, разпространители, агенции, про-

дуценти.Та, това е Европа в момента. И ние имаме

шанс. Имаме много колеги, които успяват да получат финансиране от еврофондове-те. Иска ми се да е някак си по-комерси-ално, за да имаме пример, да имаме сти-мул. Колегите, които в момента завършват кинорежисура и въобще някаква такава специалност – всички говорят за пари, а се оказва всъщност, че никой не печели. Виж, Владо (Въргала) направил 700 000 лв при-ходи. Странно каква част са за него.

BG Art ClAss:Да. А с каква 3D програма работиш?

светлин кърлов:Мауа.

BG Art ClAss:Много ти благодаря за това интервю. Като

стане готов филма, надявам се да зарадва-ме читателите си с повече подробности.



D2 с благотворителен концерт

в помощ на децата с аутизъм

На 8 октомври (събота) в 22.00 часа, клуб Студио 5 се превър-на в сцена не само на добрата музика, а и на добрите каузи.

Международната музикал-на конференция SeeMe и фондация И АЗ МОГА / I Can Too организираха благотво-рителен рок концерт на група D2 в помощ създаването на Център за деца с аутизъм.

община пловдивпредоставя на I Can Too за безвъзмездно

ползване помещение в сградата на „ДКЦ VI” за създаването на такъв Център. Помеще-нието е в много окаяно състояние.

С този концерт И АЗ МОГА и D2 се обръ-щат към обществото за помощ за по-бързо реновиране на помещението... Всеки - с това, което Може най-добре (с контакти, с идеи, с работа и материали, с дарение, с sms на 1415, със закупуване на аксесоар I Can Too по време на концерта или като стане доброволец на инициативата). Цел-та на И АЗ МОГА е Центърът да заработи възможно най-скоро.

на сЦената

на столичния клуб D2 представиха 50-минутен сет, включващ и песни от пред-стоящия им албум. Заедно с тях излезе и 18-годишният талант Росен Карамфилов – лице на И АЗ МОГА.

от две Години И АЗ МОГА популяризира, чрез инициати-

ви и културни събития, необходимостта от откриването на Център за деца с аутизъм в Пловдив (където броят им е над 6 000 по данни на ДАЗД.)

Проектобюджет на пространството можете да видите тук:

http://icantoo.eu/center-autizam.php

американският блУс-рок китарист Ерик Сардинас стана посла-

ник на идеите на И АЗ МОГА.

Станете и Вие част от създаването на Центъра!

За контакт: Фондация И АЗ МОГА: гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34тел.: + 359 2 937 78 62 www.icantoo.eu Facebook: I Can Too

дарителска сметка: Фондация И АЗ МОГА ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БългарияIBAN:BG15BPBI79421080910101 SWIFT (BIC): BPBIBGSF

I CAN too


http://icantoo.eu/center-autizam.php

bg art class #35

Documents