bg art class #37

Специален гост:Венета Нейнска

2 BG art class ДЕКЕМВРИ 2011

съдържание

12

10

12

04

Линкове към минали броеве ............ 03Родени през декември ...................... 04Творба от Кирил Станчев .................. 10„Топ 10“ с най-силните постановки за 2011 година ................ 12Комикс от Андрей Каменов .............. 18I Can Too ............................................ 20Специален гост:Венета Нейнска .................................. 22Творба от Александър Наничков ...... 37Ние ценим мнението на читателите си ................................ 41

Корицана броя

брой 37:

Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под годишна възраст!

внимание!

18

За контакт:e-mail: [email protected]

http://amazonkibg.info

ДЕКЕМВРИ 2011 BG art class 3

минали броеве

Вижте също и...

Брой 34Влади Въргала

Брой 32Жорж Бонев

Братя Вълеви

Брой 27Светозар Ченишев

Брой 24Тони Тодоров

Брой 31Ами Тола

Брой 33Спиридон Андонов


http://amazonkibg.info/publish/201-5







декември

през декемвриРодени

Източници: ♦http://bg.wikipedia.org ♦http://culture.actualno.com ♦http://www.eva.bg ♦http://kino.dir.bg ♦http://www.btv.bg ♦http://frognews.bg ♦http://globusnews.net ♦

М илчо Левиев е български джаз музикант, компози-тор, аранжьор и пианист от еврейски произход. Завършва държавната

консерватория през 1960 г. Негови про-фесори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пло-вдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966. От 1963 до 1968 работи като солист и ди-ригент на Пловдивската и Софийската филхармония.

По идея на Радой Ралин създава гру-пата Джаз Фокус ‘65, с която гастролира в страната и чужбина до 1970 година при голям успех. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжимен-тът на песента на Пол Маккартни „Вчера“ (Yesterday). Пише и филмова музика.

През 1970 г., по покана на Дон Елис напус-ка България и заминава за Лос Анджелис. Остава с него до 1977 г. В началото на 1980 година се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на мно-гобройни турнета из Европа и САЩ. Препо-дава в Южнокалифорнийския университет (University of Southern California) и майстор-ски клас в Нов български университет.

Автор е на симфонии и камерна музика.През 1999 г. е удостоен с титлата „Почетен

доктор на Нов български университет“, „за заслуги към съвременните интерпретации в джаза и за принос към департамент „Музи-кално-сценични изкуства“ на НБУ“.

През 2007 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, „за особено значимите му заслуги за развитието на кул-турата и изкуството и по повод 70 години от рождението му“.

невена кокановае българска актриса, наричана дълги

години „първата дама на българското кино“. Майка й е от известна австрийска аристо-кратична фамилия, а баща й е бил полити-чески затворник в Белене. Родена е на 12 декември 1938 г. в Дупница.

Започва кариерата си като стажант-ак-триса на 18 години в средата на 1950-те в Ямболския театър, без да има специално



декември

образование. Изиграва над 50 роли в кино-то. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957). Из-пълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962), Жана от „Инспек-торът и нощта“ (1963), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964), Ана от „Карамбол“ (1966), Неда от „Отклонение“ (1967), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) и много други.

През 1969 г. се снима във филма на голя-мата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.

Блага Димитрова написва „Отклонение“ специално за нея. В нейна чест Министер-ство на културата и „Бояна Филм“ учредяват филмова награда, т. нар. „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса. Нейн съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланд-жиев. Нейния брат Димитър Коканов също е актьор.

В Ямбол има Театрални празници и Дра-матичен театър „Невена Коканова“. На ней-ното име е наречен и театърът в Дупница.

През 1976 г. е удостоена от Съюза на бъл-гарските филмови дейци с голямата награ-да „Златна камера” за значителен принос в българското кино. През 1995 г. при раздава-нето на наградите на Съюза на българските филмови дейци по случай 100-годишнината на киното получава награда за цялостно творчество и изключителен принос в бъл-гарската филмова култура. През 1998-1999г. получава Награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци. Получава награди на Варненския фестивал.

Невена Коканова почина на 3 юни 2000 г. в София.

емил димитрове роден на 23 декември 1940 г. в Плевен в

семейство на артисти-илюзионисти — негов баща е Димитър Димитров, известен като Факира Мити, a майка му - французойката Анастасия Димитрова (по мъж) - асистент-ка на Мити, с артистично име Мадам Сиси, рано развела се с баща му и завърнала се във Франция, тя често бива посещавана в родината си от Емил. Младият Емил се увлича по класическа музика и рисуване,

дори е приет да следва актьорско майстор-ство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960. Но в същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен „Арлеки-но“, акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна ка риера като естраден изпълнител, музи-кант и композитор. Изнася концерти в поч-ти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция.

През 1970 излиза един от най-големите му хитове „Моя страна, моя България“, който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени само в Русия. Емил Димитров става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Песента „Моя страна, моя Бълга-рия“ под названието „Моника“ е записана на френски, немски, италиански, испански. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издава-не на негови песни през 70-те години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пу-гачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но той тъгува по родината и се завръща обратно в България.

Женен е за кратко за Грета Ганчева (1967). От брака си с Мариета Димитрова (1968) има син Емил Димитров-син, който издава албуми с хитовете на баща си през последните години.

В репертоара си има над 400 композиции, 280 от които са авторски: „Арлекино“ (дала



старт на кариерата на Алла Пугачова), „Джулия“, „Ако си дал“, „Сбогом, Мария“, „Ела в София“, „Песен за моята майка“, „Моряшко сбогом“, „Нашият сигнал“. „Моя страна“ е известна на запад като „Моника“.

През 2001 г. режисьорът Стилиян Иванов прави филм за Емил Димитров, който се излъчва по БНТ.

От 1999 година Емил Димитров не се за-нимава активно с музика заради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт. Почина на 30 март 2005 в София.

никола радеве български писател, роден на 23 декем-

ври 1940 г. в Левски.През 1973 г. завършва литературния

институт „Максим Горки“ в Москва. В про-дължение на седем години служи във воен-номорския флот и параходство „Български морски флот“ като първи помощник-капитан и плава във всички райони на света. После работи като журналист и книгоиздател.

Десет години е бил директор на издател-ство „Профиздат“ и осем години — на изда-телство „Земя“. От 1999 до 2003 г. е предсе-дател на Съюза на българските писатели.

Никола Радев е автор на 12 книги в общо 22 издания. По-значимите измежду тях са: „Истина без давност“, „Когато господ ходеше по земята“, „Маримани“, „Море на вторите бащи“, „Няма мъртва земя“, „Седем ключа на вода“. Превеждан е на немски, ун-гарски и руски. През 2006 г. печели литера-турна награда на страните от ОНД „Михаил Шолохов“, с което става първият носител на наградата от страна извън общността.

мария нейкова,българска поппевица и композитор, е ро-

дена на 21 декември 1945 г. в Пловдив.През 1968 г. завършва школа за естрадни

изпълнители, а през 1985 г. се дипломира в Академията за музикално, танцово и изоб-разително изкуство - Пловдив.

Кариерата й като изпълнител започва през 1968 г. и още на следващата година полу-чава първа награда на фестивала „Златния Орфей“ за песента „Закъснели срещи“ в дует с Михаил Белчев. През 1972 г. печели

„Мелодия на годината“ с песента „Добър вечер, лека нощ“. Песента й от филма „Ко-зият рог“ от началото на 70-те години става емблематична и продължава да се излъчва и харесва.

Амплоа на певицата са лиричните балади и успешните й адаптации на фолклора в ес-традната музика. Като изпълнител концер-тира не само у нас, но и в чужбина (Русия, Унгария, Германия, Полша, Алжир). Има издадени два дългосвирещи албума.

Мария Нейкова е автор на около 100 естрадни песни. Особено популярна е пе-сента й „Светът е за двама“ (1980 г., изпъл-нител: Орлин Горанов). Също така пише музика за филми и театрални спектакли.

Умира на 56 годишна възраст, на 1 август 2002 г. в София.

стефан данаилове известен български актьор, роден на

9 декември 1942 г. в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия е от Ловеч, а баща му Ламби Данаилов от Родо-пите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Стефан има сестра — Росица Данаилова, която е 9 години по-голяма от него.

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956 г.). Докато е в ка-зармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го посъветва да следва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“.

декември



През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Ме-тоди Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1966 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“.

Първите му роли в киното са във филми-те „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969 г.). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудито-рия в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черни-те ангели“.

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Но през 1973 г. се връща отново, за да се присъедини към трупата на Театъра на Българската армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. Продължава да се снима много в киното и телевизията.

След майор Деянов, младият актьор из-пълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси ком-пенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Ни-кола Корабов „Иван Кондарев“.

След 10 ноември 1989 г. му се налага от-ново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята в италианския сериал „Ок-топод“, го прави популярен и в чужбина.

От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Меж-дународния институт за средиземноморски театър.

Има участия в повече от 80 филма, мно-жество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ан-гели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-по-пулярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

декември

От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.

Професор Данаилов е кавалер на най-голямата награда за принос в българската култура — орден „Стара планина“, а за 2002 г. получава наградата на Министер-ството на културата за изключителен при-нос в българската култура — „Паисий Хи-лендарски“.

ПеПа николовае българска актриса, родена на 23 декем-

ври 1946 г. в град Харманли.През 1965 г. кандидатства в Школата за

естрадни певци за радиото и телевизията, където е забелязана от режисьора Вили Цанков. Той я кани в Младежкия театър „Николай Бинев“ и от 1965 г. започва да работи там. От 1968 г. Пепа Николова е в Държавния театър в Хасково, а от 1979 г. - в Държавния сатиричен театър „Алеко Кон-стантинов“.

Когато кандидатства в съществуващата по онова време Школа за естрадни певци за радиото и телевизията, я забелязват също и актьорът Петър Слабаков, както и режи-сьорите Ирина Акташева и Христо Писков, които я канят да се снима в главната роля в „Понеделник сутрин“. Филмът е забранен от комунистическата цензура и остава неви-дян от публика до 1989 г., когато Съюзът на българските филмови дейци й присъжда - с 23 години закъснение - наградата за най-добра женска роля.

В този филм непрофесионалната актриса играе безработно „паднало момиче с леко



декември

поведение“ от провинциален град, което е скептично към всекиго и всичко. Но се увли-ча по момче, което е различно от другите й познати. А той, идеалист и активист, на-стоява тя да постъпи на работа в неговата „бригада за комунистически труд“. Филмът не излиза на екран, но режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия театър, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър и от 1979 г. до пенсио-нирането си - в Сатиричния.

Много популярна я прави ролята на циган-ката Джалма, влюбена в „бате Серго“ (Сте-фан Данаилов) в една от сериите на „На всеки километър“ през 1969 г.

През 2002 г. я канят в Александра Аудио, където озвучава старата Роуз от „Таласъми ООД“.

През последните години води обичани от зрителите предавания в кабелни телевизии: „По пижама с Пепа Николова“, „Часът на Пепа Николова“ и последното авторско пре-даване по телевизия Евроком - „60 минути“.

Пепа Николова почина на 22 септември 2006 г. в София.

ивайло Христове един от най-популярните български

актьори, с над 120 роли в театъра и киното. Роден е в София на 10 декември 1955 го-дина. Завършва ВИТИЗ “Кр. Сарафов” през 1980 година в класа по актьорско майстор-ство на проф. Сашо Стоянов. Участвува в дипломните спектакли “Озирис и Изида”, “Езоп” и “В нажежения мрак”. Поставя пи-есата на А. Копит “О, татко, бедни татко, мама те затвори в гардероба и аз съм много нещастен” като режисьор.

По разпределение е изпратен в Сливен-ския драматичен театър “Ст. Киров” и до 1985 г. работи като актьор в трупата. През този период участва в повече от 20 поста-новки. Сред ролите, които е играл, са Куцар от “Албена”, Шиндин от “Ние долуподписа-ните”, Аметистов от “Зойкината квартира”, лудият от “Случайната смърт на един анар-хист”, Буслай от “Праг”...

Получава награда на VІІ национален преглед на българската драма и театър и наградата на САБ за млад актьор за ролята си на Орце от “Солунските съзаклятници”. За работата си в Сливенския драматичен театър е награждаван за високи постиже-ния в областта на театралното изкуство с наградата “Сливенски огньове” през 1981 г. и 1985 г.

От 1986 г. работи в Театъра на Българ-ската Армия – като напоследък се изявява и като актьор на свободна практика. За ролята на Ванката от пиесата “Подробнос-ти от пейзажа” на Ст. Стратиев получава наградата на VІІІ национален преглед на българската драма и театър. Играл е в пиесите “Нощно съжителство”, “Господин Пунтила и неговия слуга Мати”, “Носорози”, “В очакване на Годо”, “Гувернант”, “Вишне-ва градина”, “Женитба”,”Секс, наркотици и рокендрол” и други.

Като режисьор е поставял пиесите : “Чо-вешки глас”, “Случайната смърт на един анархист”, “Секс, наркотици и рокендрол”, “Подземни тайни”, “Нощта на рокендрола”. В НАТФИЗ, където е асистент от 1992 г в класа на проф. Ст. Данаилов е поставял пи-есите “Опера за три гроша” и “Буре барут”.

В киното Ивайло Христов се е снимал в над 20 игрални филма, между които: “Мера



декември

според мера”, “Бягащи кучета”, “Парчета любов”, “АКАТАМУС”, “Черната лястовица”, “Приятелите на Емилия”, “Нещо във възду-ха” и други.

През 2000 г. (след като предишната годи-на е спечелил субсидия) започва работа по първия си режисьорски проект в киното. Ивайло Христов признава, че отдавна се е готвил за „този риск”. Сценарият е на Люд-мил Тодоров, който прави изключение и не режисира сам собствения си сценарий.

Първоначалната идея била трите главни роли да се изпълняват от самия Ивайло Христов, Александър Морфов и Чочо Поп-йорданов, но с годините се наложило да участват по-млади изпълнители, връстници на героите от Филма – Деян Донков, Иван Радоев-син и Валери Йорданов. „Емигран-ти” спечели „Златна роза” на фестивала на българското кино във Варна през 2002 и стана един от съвсем не многото български филми през последните години, след които зрителите не излизаха обзети от срам, а с викове „Браво!”.

иван иванове роден на 16 декември 1951 г. в Асе-

новград.Завършва актьорско майсторство във ВИ-

ТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова.Иван Иванов играе и на сцените на Мла-

дежкия и Военния театър до 1983 г. „Всичко е любов“ е филмът, след който актьорът Иван Иванов се превръща в секссимвол на българското кино. Освен Радо от „Всичко е любов“, той е Асен в „Лавина“ (1982), Вас/Христо в „Комбина“ (1982) и Траян в „Мярка за неотклонение“ (1983).

Снима се във филми на режисьори като Борислав Шаралиев („Борис I“, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне“, 1985), Иван Андонов („Мечтатели“, 1987) и др.

След телевизионния сериал „Гори, гори, огънче“ (1994,) актьорът издава първата си книга с разкази и стихове - „Този живот, онзи живот“. После идват още две - „Отговори“ и „7 часа разлика“.

Една от последните роли на ексзвездата на българското кино е тази на Пацо в „Стък-лени топчета“ (1999, на Иван Черкелов). А

последното му екранно превъплъщение за-сега е в новия филм на Илия Костов „Асис-тентът“, където играе бос на мутри.

маргарита Храновае естрадна певица, родена на 20 декем-

ври 1951 г. в София. Завършва Естрадния отдел при Музикал-

на академия и постъпва в трио „Обектив“. От 1972 година започва солова кариера. Удостоена е с приза на Златният Орфей за цялостен принос.

От 1972 година се представя самостоя-телно и веднага печели престижни награди.

През следващите години Маргарита Хра-нова се налага като една от най-талант-ливите, обичани и търсени певици. Почти всяко нейно представяне носи награда на композиторите на песни.

След „Златни хитове“ (1997) и „С любов“ (1998), в края на 1999 година Маргарита Хранова издава албум „Маргарита Хранова и приятели“, включващ песни от последните 10 години.

Последните години Маргарита Хранова работи с композитора Огнян Георгиев, на когото изпълненията й носят награди за композиция.

В репертора си е изпяла над 250 пес-ни. Има множество концерти в Германия, Чехия, Полша, Куба, Унгария, Белгия и Италия.



“зима в париж”

маслени боиавтор: Кирил Станчев

http://www.kirilart.com

бг таланти


http://life-and-health.eu/


2011-та беше го-дина на сил-ни театрални заглавия. А и зрителският

интерес към сцената започна да се възражда все по-осезаемо – за биле-ти трябва да се нареждаш на опаш-ки, за новата месечна програма – да дебнеш в сайтовете на театрите, а за някои постановки просто никога не на-мираш свободни места. Може би това е една от причините и нивото на спек-таклите рязко да се лиши от качество и дълбока мисъл.

И самият Теди Москов признава, че една част от Театъра ни се е превър-нала във fast food, т. е. пиеси за бърза консумация, моментно насищане на

с най-силните пиесиза 2011 година

Автор: Айлин Юмерова ♦Източници на снимките: ♦http://dariknews.bg, http://vesti.bg, http://old.nationaltheatre.bg, http://mariyageorgieva.blogspot.com, http://www.dnevnik.bg ♦

Топ 10

театър

„културния търбух” и скорошно заб-равяне. Вярно, че театърът трябва да се усети и почувства на момента, но той трябва да остави след себе си белег и купища въпроси, отправени към самите себе си. Нивото се прини-зява, за да бъде достъпно до масите, но се забравя основната мисия: да удовлетворява нуждите на душата, а не на егото. Но има шепа сценаристи, режисьори и актьори, които с рицар-ско упорство бранят територията на високия театър.

Без претенции за абсолютна обек-тивност и професионален поглед, споделям моя „Топ 10“ с най-силните за мен пиеси, които съм гледала през отминалата 2011 година и горещо пре-поръчвам.



1. НОРДОСТ – приказка за разрушението(режисьор Василена Радева, Младежки театър)

2. Завръщане във Витенберг (адаптация Иван Добчев и Георги Тенев, театър Сфумато)

3. Зимна Приказка (режисьор Маргарита Младенова, театър Сфумато)

4. Три сестри (постановка проф. Крикор Азарян, Младежки театър)

5. Фрида (режисьор Саня Домазет, Младежки театър)

6. Български разкази (режисьор Мариус Куркински, Сатиричен театър)

7. Първа любов (режисьор Нина Боянова, Народен театър)

8. Сирано дьо Бержерак (режисьор Теди Москов, Народен театър „Иван Вазов”)

9. Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка (режисьор Ида Даниел, театър Сфумато)

10. Ръкомахане в Спокан (режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”)

театър

Фрида



„НОРДОСТ” е мисловен протокол на 57-те часа, които разтърсват света през октомври 2002 година. Три женски гласа паралелно разказват за терористичната акция в „Театъра на Дубровка” в Москва. Пречупват се документални факти и ста-тистики за трагедията. Всъщност, има ли виновни? Кои са те в действителност? „Обсеби ме абсурда в ситуацията: от една страна хора, които планират да прекарат една приятна вечер в театъра и в същото време други хора, които пла-нират завземането на същия този теа-тър. А да нападнеш театър е истинско безумие…” (Торстен Бухщайнер)

Автор: Торстен Бухщайнер; Режисьор: Василена Радева; Музика: Мартин Ка-ров; Костюми: Елена Шопова; Участват: Койна Русева, Ангелина Славова, Искра Донова.

Пиесата печели ИКАР за най-добър спектакъл през 2011 година.

„Завръщане във Витенберг” – Хамлет не свършва със смъртта на Хамлет! Хамлет е име, твърде тежко, за да бъде носено от едно-единстве-но човешко същество. Необходими са двама – Хамлет и Хорацио. Адапта-цията улавя пулса на датския принц във вените на Хор, който е решен да напусне вагабонска Дания и да се завърне във Витенберг – простран-ството на свободата, но и убиецът на голямата любов между Хамлет и Офелия. И тъкмо тази неизживяна, непризната любов ще възкреси от гроба призрака на Офелия.

Адаптация: Иван Добчев и Геор-ги Тенев; Режисьор: Иван Добчев; Сценография и Костюми: Даниела Олег-Ляхова; Музика: Асен Аврамов; Участват: Пенко Господинов, Явор Бахаров, Антонио Димитриевски, Йордан Биков, Христо Петков, Малин Кръстев, Елена Димитрова.

театър

НОрДОСТ



„Зимна приказка” пред-ставя история за жестока ревност, която граничи с лудост, за власт и неспра-ведливи обвинения, за накърнено приятелство и наранена гордост, за смърт и загубено дете, за възмез-дие, за щастливо стечение на обстоятелствата; за една силна любов, която не трае ограничения та на дълга и за прошка и щастлив край. Една история за несправед-ливите, жестоки обвинения и действия, и за възмез-дието, но и за любовта и прошката, които променят светове.

Адаптация и Постанов-ка: Маргарита Младенова; Сценография и Костюми: Даниела Олег-Ляхова; Му-зика: Асен Аврамов; Участ-

„Три сестри” е шедьовърът на Че-хов, неговата най-безнадеждна и жес-тока драма, в която три силни жени се борят срещу ужаса на войната, пре-глъщайки загубата на семейство, на личното щастие, на мечтите. Комбина-цията от Чехов и Азарян е неизбежно взривоопасна и това се усеща на сце-ната, която гори в пламъците на порту-галското фадо, руската емоционалност и човешката трагедия.

Постановка: проф. Крикор Азарян; Хореография: Мила Искренова; Участ-ват: Цветан Даскалов, Силвия Лулче-ва, Станка Калчева, Койна Русева, Яна Титова, Владимир Люцканов, Малин Кръстев, Вежен Велчовски, Цветан Алексиев (гост), Николай Урумов, Ог-нян Голев, Красимир Недев, Мая Ба-бурска.

театър

ват: Цветан Алексиев, Христо Петков, Елена Димитрова, Маргарита Гошева, Сава Драгунчев, Явор Бахаров, Бойко Кръстанов, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев, Марк Делчев.

Постановката печели 3 награди Аскеер през 2011 година.

Три сестри

зимна приказка



„Фрида” е един спектакъл за въображението и болката, за лу-достта, любовта и ревност та, за страстта и нежността. Фрида Кало е мексиканска художничка, една от най-големите икони на ХХ век. Пиесата разкрива душата й, за да разгадае източника на болезнените й фантазии и тайната на уникалното творчество.

Режисьор: Веселин Димов; Музи-ка: Калин Николов; Участват: Стан-ка Калчева, Койна Русева, Малин Кръстев, Искра Донова, Цветан Даскалов, Елена Бърдарска, Вежен Велчовски, Вихър Стойчев, Борис Кръстев.

„Български разкази” ни връща в битовите и митологичните територии на миналото. Спектакълът е изграден от пет отделни текста на Ангел Каралийчев: "Нероден Петко", "То-дьо, ле, сине, докторе", "Ех, това сладко станимашко винце", "Огън" и "Росенският каменен мост", като линията върви от раждането към смъртта. Пътят е решен – започва от мла-достта, свързана с телесното, бита и наситена с комедийни експресии. Свършва с въпроса за смъртта и душата, с които играта става все по-прибрана, атмосферата по-мистична, а темите – по-сериозни.

Моноспектакъл на Мариус Куркински; Музика – Емилиян Гацов. Икар - 2011 за главна мъжка роля на Мариус Куркински.

„Първа любов” е своеобразна изповед на Влюбения, разкъсван между живота и смъртта.

Героят, който мрази живота до такава сте-пен, че предпочита миризмата на мъртвите, бива изгонен от стаята, която баща му заве-щава след смъртта си, и е принуден да живее на пейка. Младата жена, която среща там, го взима със себе си, храни го и спи с него един-ствено по негово собствено желание. Някои наричат това любов, но Бекетовият герой не е сигурен, докато не загубва и малкото, което има или това, което предполага, че е могъл да има.

Режисура и концепция: Нина Боянова; Сце-нография: Армандо Костантино; Участват: Леонид Йовчев, Павлин Димитров; Адаптация за сцена на Бекетовата пиеса: Матю Дж. Ган и Нина Боянова.

театър

Български разкази



„Сирано дьо Бержерак” е пиеса за нежната и дълбока любов, скрита зад едно урод-ливо „носище”, зад грозната маска на едно човешко лице. Сърцето на Сирано зове своята любима Роксана, но тя остава глуха за неговия вик, обладана от лъжливата красота на Крис тиян. Миг преди да умре, поетът кадет разкрива истината за своите чувства, но… тога-ва вече е твърде късно.

Режисьор: Стефан Москов; Сценография: Чавдар Гюзелев; Участват: Деян Донков, Ана Пападопулу, Владимир Карамазов, Теодор Елмазов, Виктория Колева, Сава Драгунчев, Христо Терзиев, Леонид Йовчев.

„Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка” е модерна при-казка с черен хумор. В нея оперативните дежурни служители на Ада и Рая раз-следват случая с измръзналото и обгоре-но тяло на малката кибритопродавачка. Кои са виновни и при какви обстоятел-ства е настъпила смъртта й?! Случаят не може да бъде претворен от Андерсен и се налага да го заместят поетът Омир в хекзаметър и Тупак Шакур – във фрис-тайл.

Режисьор: Ида Даниел; Участват: Огнян Голев, Петър Мелтев, Димитър Марков, Юлиян Петров, Александър Митрев.

„Ръкомахане в Спокан” е язвител-на реплика срещу заобикалящите ни прояви на насилие, расизъм, нетоле-рантност.

Това е един абсурден сюжет, просле-дяващ драмата на вманиачен психопат, който 20 години издирва отрязаната си ръка, нелепия живот на плиткоумни пласьори на трева и фантазиите на влю-бения в маймуна рецепционист да умре като екшън-герой.

Автор: Мартин Макдона; Режисьор: Явор Гърдев; Сценография и костюми: Даниела Олег-Ляхова; Участват: Иван Бърнев, Леонид Йовчев, Павлин Дими-тров, Теодора Духовникова.

театър

Сирано дьо Бержерак



I can too

I Can Too -И Аз Мога

За много от Вас тази визия с попу-лярни личности може би е вече позната.

„С тениска I Can Too – носиш НАДЕЖДА” е съвместна ини-

циатива на фондация И АЗ МОГА и хора от различни браншове, които биха желали да провокират гражданското общество към промяна. Да накарат всеки един да се по-чувства способен да промени света около себе си към по-ДОБРО, с това което МОЖЕ най-добре.

дизайнерите от banda, които неуморно предоставят идеите си

на И АЗ МОГА, създават тази инициатива. Studio Proto, които на доброволни нача-ла снимат всички лица на I Can Too, също се включват в нея, а външната реклама в лицето на Метрополис груп, КРИВИЦКИ И СИЕ в лицето на Румен Кривицки, в. "Мари-ца", Атум Реклами, Тракия Билборд ООД, предоставят рекламните си позиции за популяризирането й.

в момента I can too работи над изграждането на Център за деца с

аутизъм. В резултат на две годишни усилия, Община Пловдив предоставя на I Can Too пространство от 400 кв.м, напълно безвъз-мездно.

Както всички инициативи на организа-цията, така и тази цели не толкова наби-ране на средства, колкото е обръщение към всички хора - да се включат при съз-даването на Центъра за деца с аутизъм

(с контакти, идеи; с работа и материали; с предоставянето на част от пространство /магазин, бизнес сграда, офис/ за предлага-не на аксесоари I Can Too; с sms на 1415 и тел. 09005 1415; или с дарение), с което ще дарят НАДЕЖДА на много деца.

Всички заедно, можем да сме посланици на Надеждата.

тениски на надеждата обличат световни звезди – холивудски-

ят актьор Долф Лундгрен, рок музикантът Мат Соръм (барабанист на Guns N’ Roses и Velvet Revolver), както и други много спе-циални за нас хора, които ни подкрепят.

На сайта www.icantoo.eu можете да про-следите създаването на Центъра, a бюдже-та за ремонтните дейности може да получи-те, като ни пишете на: [email protected]

Благодарим Ви!

за контакт: Фондация И АЗ МОГА: гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34тел.: + 359 2 937 78 62 www.icantoo.eu Facebook: I Can Too

дарителска сметка: Фондация И АЗ МОГА ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БългарияIBAN:BG15BPBI79421080910101 SWIFT (BIC): BPBIBGSF



сПециален гост

За контакти: ♦www.modo.bg ♦

Има перспективапред музикантите

в България

Венета Нейнска

bG art class:Здравей. Би ли се представила пред

нашите читатели? Ще разкажеш ли първо нещо за себе си?

венета нейнска:След образованието си в музикално

училище в България, срещнах няколко чуждестранни пианиста, много инте-

ресни личности. Един от тях е Джон Пери. Той е истинска звезда в САЩ. Смята се, че е в Топ 10 на учителите в Щатите, въпреки че такава реална класация няма. Аз съм страшно горда, че съм учила при него. Не само заради вратите, които отваря неговото име, а и заради това, че той наистина е из-ключителен музикант.




bG art class:Концертиращ ли е или само препода-

вател?

венета нейнска:Занимава се и с двете. Много малко

са хората, които могат да бъдат едно-временно и страхотен учител, и стра-хотен музикант. Неговото страхотно учителстване се изразяваше в недълги уроци, в които, много често, той мо-жеше да свири през цялото време на урока и въобще да няма стандартно-то разбиране за урок по пиано. Всяка седмица правехме така наречените Performance classes – в един опреде-лен ден и час всичките му ученици се събират и започват да свирят разни

неща. Един вид като мини концерт. В края на изпълнението казваше на все-ки с няколко думи какво е направил. Той е доста възрастен и е имало слу-чаи, в които е заспивал, докато някой свири, но в момента, в който свърши изпълнението, Джон Пери отваря очи, отваря нотите и казва абсолютно точно всичко, което е сгрешил ученикът.

bG art class:Симулирал е (смея се)

венета нейнска:Не мисля, че има причина, поради

която един 75-годишен човек да си-мулира пред група 20-годишни (смее се). Той наистина е страхотен. Помни




най-невероятни детайли, неща, които е казал преди 2 години. “Преди 2 годи-ни, когато го свири това, тук изсвири бемол”. “Ето, тази нота пак я сбърка преди 2 години”. Но, освен изключи-телната му памет и наблюдателност, той има и уникалната способност да вижда през човека. Той дойде в Бълга-рия и когато за първи път свирих пред

него, никак не свирих добре. Беше минала вече около година от следва-нето ми в тукашната Консерватория и бях настроена адски негативно към всичко и всички. Свирех от почти ти-нейджърско упорство, не знаех какво ще постигна. Не съм го правела съзна-телно, в интерес на истината. Но не ис-ках да свиря, не исках да уча, не исках




да правя каквото и да било от тези неща, при положение, че аз завърших с национална диплома и с пълно от-личие музикалното си образование в училище. Със сигурност не бях човека, от който се очаква да не свири и да не учи. Той дойде, аз му изсвирих някак-во произведение, откровено казано, ужасно. Той каза: "Ти направи толкова

много грешки, че не разбрах какво ми изсвири.” След което каза: “Искаш ли да дойдеш да учиш при мен?”. Имам чувството, че той за 10 минути видя последните 3 години от моя живот, видя докъде съм стигнала, как съм се развила, колко съм учила, колко съм била разочарована от оброзованието в Консерваторията. Видя го и разбра много добре от какво имам нужда.

Просто имах нужда да сменя среда-та. Това действително беше крайъгъл-ният камък в моето музикално разви-тие. В момента, в който отидох при него, започнахме да поглъщаме музи-ката, да се храним с нея и да правим неща, които са наистина общочовешко значими. Уроците с него бяха наистина страхотно преживяване. Изобщо, кон-такта с него. Както и да е, това при-ключи.

bG art class:Видял е нещо в теб. Едва ли на всеки

предлага обучение.

венета нейнска:Никак не предлага на всеки. Към онзи

момент той преподаваше в 4 светов-ни консерватории – 3 в САЩ и една в Канада. И само за училището, в което аз бях, имаше стотици молби на хора, които искат да учат при него. Година-та, в която аз започнах, взе само един бакалавър – това бях аз. Просто, за-щото е толкова търсен преподавател, че няма как да е другояче.

bG art class:Определено си го заинтригувала.

венета нейнска:Искрено се надявам да е така. След

това продължих образованието си при друг “звезден” учител, както обичам




да ги наричам. Тя се казва Джоун Ха-вил, в Лондон. Бях с пълна стипендия. Там нещата бяха на друго ниво. Когато правиш магистратура, вече си по-го-лям, по-осъзнат човек, който по-добре знае какво иска, какво прави. Лондон е невероятен град. Човек може да научи страшно много за живота и за култура-та и изкуството, само ако живее там, без дори да учи в тази област. Има по 20 концерта на вечер класическа музи-ка. Завърших магистратурата си там и по различни причини реших да се вър-на в България. Много хора ми задават въпроси: “Ти защо, всъщност, се върна в България?”, “Защо продължаваш да стоиш тук?”, “Защо правиш нещата, които правиш?” – които често изглеж-дат като блъскане на глава в непроби-ваема стена. Истината е, че аз смятам, че нещата, които съм научила с опита си в Лос Анджелис и в Лондон, са доп-ринесли за едно разбиране и аз сама-та нося страшно много информация, която е нужна тук. Смятам, че понеже има нужда да се правят нещата, които правим в „Модо“, затова трябва да сме тук. Много хора казват: “Ако правиш това нещо в Цюрих или в Лондон, или в Брюксел, ще имаш страхотен успех и ще ти е толкова по-лесно!”. Да, обаче там няма нужда от това. Там го има. И го има в изобилни количества. А тук го няма, затова смятам, че точно тук човек трябва да положи усилия, за да даде добрия пример, да вдъхнови други хора около себе си да правят същото. Това е пътя нагоре. Точно като мотото на вашия сайт “Лесно е да си лош. Да си добър изисква усилие.”. Същото е както в изкуството, така и в организацията на тези неща.

bG art class:Мотото ни възникна по повод на все-

общия мързел на начинаещите с гра-фичните програми. “Как да направя това? Научи ме как да направя онова.”

Обаче, масово не искат да седнат да се занимават. Гледат от тези, които са добри: “Ей, колко хубаво го направи, колко лесно и бързо!”. Отстрани из-глежда толкова елементарно и затова не се замислят колко време е посветил човека, за да стане толкова добър в това, което прави. Не отчитат, че тези хора, на които се възхищават, рису-ват на ден по 10-12 часа, и че просто не могат да дишат без да рисуват. Но мързелът е нещо, което не може да те докара до добри резултати...

венета нейнска:Точно така. Тук като цяло, особено

младите хора, искат някаква рецепта за много бърз и лесен успех. Такова нещо не съществува. Това са мито-ве, които се създават от артисти. Има артисти, които много обичат да пара-дират с лекотата, с която произвеждат “продукта” си. Зад това се крият много изхвърлени картини, много труд, който не е видим за публиката. Същото е и в организацията на културни събития. Човек идва на едно откриване на из-ложба или на един концерт и си каз-ва: “Какво толкова? Вие сте си наели едно помещение, наредили сте стол-чета, няколко картини, поканили сте си хора, посвирили сте малко и, нали, какво толкова?”. Само че изобщо не е така. Включително и в организацията на едно музикално студио, каквото е “Music Lessons”, подготвителната ра-бота и работата не само на учителите, а и на всички хора, които са свързани с тази дейност, е наистина много. Има моменти, когато е толкова тежко, че си казваш: "За какво правя всичко това?“. След което идва някой и ти казва: “Знаеш ли, преди известно време се запознахме и аз видях какво правиш и толкова много се вдъхнових от това,




което правиш, че реших да направя същото!”. И аз си казвам: “Прекрасно!”.

Хората, които подкрепят “Модо” са много, но не можем да говорим за общество, по никакъв начин. Но ако има още няколко такива организации в София, тогава вече можем да говорим за оформянето на общество от хора, които наистина се интересуват от това. Обичам да споделям идеите си с други хора от същата област. Това, че ще ни вземат клиентелата и бизнеса въобще не е вярно. Първо, това не е бизнес и няма как да върви като бизнес, ако не е спонсорирано отвън. Тази идея, че културни мероприятия могат да се самоиздържат, е абсолютно абсурдна. Само че, има и други начини, освен държавните субсидии, за които пове-чето ми колеги вдигат олелия до небе-то. Трябва да потърсиш, наистина да

проучиш пазара, така да се каже, да видиш какво друго ти можеш да измис-лиш – какво е твоето специално нещо и тогава да го направиш. Почти сигур-но е, че ще имаш успех.

bG art class:Трудно е да се мисли. Всеки иска да

копира нещо готово, което е доказало вече успех.

венета нейнска:Мисленето. Това е най-важното нещо.

Това е причината, поради която пра-вим всичко на практика. Това е обеди-няващото около всичките ни дейности.

bG art class:Знаеш ли какво ме дразни? Когато на

някой му харесва дадена идея, вместо да отиде да развие идеята с този, кой-то вече го прави и му е харесало на-правеното от него, той решава, че ще я направи сам и ще има по-голям успех. Някак си не се обединяваме около идея, а всеки си прави собствено “гнез-денце”. Конкуренцията е прогрес и е креативна, но така става и разпилява-не на ресурс и възможности.

венета нейнска:Смятам, че това е нормално. Има

хора, както и аз самата – не мога да си представя да работя за някой друг. Да чукна на дърво, за момента не ми се е налагало да го правя в дългосрочен план.

bG art class:Не те е запалила достатъчно нечия

идея, може би.

венета нейнска:Да, и това го има. Има всякакви хора.

Има хора, които не искат да поемат ри-




ска да започнат нещо самостоятелно. “Music Lessons” като музикално сту-

дио започна заради това, че аз в един момент реших, че искам да препода-вам. Нямах никакви връзки. Въобще нямах идея как да си намеря частни ученици, защото това исках. Повечето ми колеги ме обезкуражаваха, казваха ми, че такова нещо не съществува. Че никой не иска да се занимава с това и че трябва да се откажа. Аз не се отказах. Опитах. Посветих 4 часа, за да пусна малко обяви в Интернет и да направя един много елемента-рен сайт и започнаха да звънят разни хора. Тези хора бяха възрастни, на възраст между 25 и 35 години. Една ли не със свито сърце ме питаха дали ще ги взема. Вътрешно ликувах. За-познах се с много такива хора. В един момент се оказа, че въпреки че имам хубав роял в дома си, не е много уда-чно да преподавам уроци в спалнята си, където стои рояла. Трябваше да наемем помещение и започнахме тук, на мястото, на което се намираме в момента. Започнаха да идват хора за други инструменти – понякога бяха мои приятели, понякога бяха абсолют-но непознати. Оказа се, че има един кръг от млади хора с най-разнообраз-ни професии (между другото, не зная защо, но софтуерните инженери при нас преобладават), които не се зани-мават професионално с изкуство, но искат да свирят на някакъв музикален инструмент. Заради тези хора ние започнахме да правим концерти тук, защото виждах в тях огромното им желание да се докоснат до класиче-ска музика и виждах, че чрез уроците, на които се говори за това що е кла-сическа музика и чрез концертите, на които може да се слуша, те наистина добиват познание за това, разбират цялото богатство на това изкуство. В

един момент започнахме да се зани-маваме и с изложби заради познати, приятели художници, за които знаех-ме, че имат проблеми – няма къде да излагат. Знаехме, че са много талант-ливи. Имаме изкуство, имаме хората на изкуството, имаме и галериите, и публиката, която е гладна за духов-на храна, но има една преграда пред нея: незнанието, липсата на информа-ция.

bG art class:За да си музикант трябва да имаш

много добра памет, нали?

венета нейнска:Всичко се учи. Другият въпрос от съ-

щата групичка с паметта е “Трябва ли да имаш слух?” и третият е “Трябва ли да имаш талант?”.

bG art class:Говори за твоя учител, който помни

дори детайлите...

венета нейнска:Той е щастливец. На него си му е

дадено. Иначе нищо не се изисква. Това е и причината, поради която зре-ли хора (имам предвид, не деца, а на 20-30 години) са върнати от учители по музика, които им казват: “Не. Закъснял си. Няма за къде да се учиш, изпуснал си последния влак.”. Това, като че ли, идва от времето на Комунизма, кога-то всеки трябваше да постигне неща, с които да слави Майката-Родина. Истината е, че не е необходимо нито талант, нито слух, нито памет, за да се научиш да свириш на някакъв музи-кален инструмент, при това добре да свириш. Да се научиш да свириш така, че това да ти доставя удоволствие. Не говоря за световна кариера, а за овла-




дяване на инструмента на добро ниво. В света има конкурси за аматьори. Дори мисля, че и тук беше проведен един такъв конкурс. Там хората си свирят съвсем сериозни работи. Но дори и когато става въпрос за деца, да спреш желанието на детето да свири, защото според нечия субективна пре-ценка, то нямало талант и нямало да стане велик музикант – това е пълен абсурд.

Започнах да се оплаквам, а това е нещо, което не обичам да правя. Въ-проса е, че с оплакване няма да ста-не, а става само с работа, независимо дали си решил да променяш култур-ния климат в България, дали си решил да ставаш пианист, дали си решил да ставаш художник или танцьор, или каквото и да било друго. Просто тряб-ва работа и това е, няма друго.

bG art class:Не е ли по-лесно да се работи с го-

леми хора? Децата понякога насила ги карат да свирят.

венета нейнска:Да, проблемът е в мотивацията.

Професионално и вътрешно удо-влетворение ми доставя да работя със зрели хора, но за съжаление, вече нямам възможност да препода-вам. Просто не е възможно да правя всичко, но това ми носи страхотно удовлетворение, защото възрастните хора идват мотивирани. Обикновено те са преминали през няколко години, през които са се чудили първо “дали или не?”, след което “срам ме е, как сега ще тръгна да уча нещо друго?” и накрая “къде?”. Те са преминали през тези 3 фази и вече са много решени да опитат да работят в тази посока. Възрастните хора при всички

положения са работещи хора, които нямат време да отделят безкрайни часове, но те идват за 1 час урок със 100% мотивация и огромно желание и любопитство към този различен свят, който те не познават. Друга тенденция сред нашите ученици е, когато нямат инструмент, да идват тук да се упраж-няват и в това време, когато са сами с инструмента, казват, че им действа почти терапевтично. Обикновено не в началото, но в един момент започват да си изключват телефоните, остават сами със себе си, без никакви външ-ни фактори, които да ги разсейват. Това е страхотно. Никога не съм има-ла ученик, който да постига някакви страхотни неща, единственото, което искам, е да им е приятно. Мисля, че се получава.

bG art class:“Music Lessons” как се провеждат?

Теоретична и практическа част ли има? Групови ли са или индивидуал-ни?

венета нейнска:Уроците при всички положения са

индивидуални, особено за възрастните хора. Имаме идея да въвеждаме гру-пови уроци по пиано за деца. В един момент, ако има интерес за възрастни – ще го направим. Също така, имаме едно групово мероприятие за деца, което се нарича “Funmusic” – музикал-но теоретично и в него децата чрез практика научават различни неща за музиката като цяло. Но всички остана-ли уроци са индивидуални. Включват и практическа, и теоретична част.

bG art class:Каква е перспективата пред завърши-

лите музиканти?




венета нейнска:Това е една моя любима тема... Мла-

дите професионални музиканти в Бъл-гария, като в това число включвам и хора от музикалното училище – в гор-ните класове, и студенти в Консерва-торията, и “прясно завършили” правят едно нещо – свирене на инструменти или пеене в продължение на страшно много години – като след завършва-нето си остават без каквато и да било перспектива и работа. Аз изобщо не вярвам в това, че няма перспектива. Смятам, че има перспектива. Смятам, че има страшно много работа за музи-канти и въобще хора, с толкова специ-ализирано образование. И смятам, че факта, поради който повечето от тях след Консерватория средно 2 години не правят нищо, след което запис-ват да учат нещо, коренно различно, се дължи на две неща. Едното е, че през цялото им образование, те биват “отглеждани” с погрешното усещане, съзнание, че в момента, в който завър-шиш, стига да си много добър, черве-ният килим ти се постила пред краката и целият свят те чака... Само че неща-та не стоят точно по този начин. Дру-гият фактор, който играе много важна роля в липсата на перспектива или поне в разбирането за липса на така-ва, е това, че музикантите, специално, смятат, че като завършат, имат 3 опции за работа: едната е да са концертира-щи артисти и да се издържат от това, което на практика е невъзможно. Смея да твърдя, че няма нито един такъв човек в целия свят. Втората им опция за работа е да преподават, да станат учители. Под това се разбира – учите-ли на други професионални бъдещи музиканти като тях или на деца. И тре-тата опция, ако свирят на някакъв ин-струмент, да свирят в оркестър. Само че, истината е, че освен тези 3 опции,

има още около 300, за които никой не се сеща. В другите 297 опции има страхотен глад, например за търговци на инструменти, акордьори. А тема-та „културен мениджмънт” е толкова всеобхватна, че дори не можем да я изговорим – продуцентство, организа-ция на събития... Да вземем например и една нотна книжарница. В Бълга-рия няма такава. Има една, където се предлагат 20 неща, а един музикант се нуждае от поне 200 000. За да откриеш нотна книжарница, обаче, също трябва да имаш музикално образование.

Така, работа има, но човек трябва да е страшно инициативен. Трябва да чете много. Има информация за всич-ки тези неща, но тя не е събрана на едно място.

bG art class:Дали когато някой има желание, това

е достатъчно и оттук-оттам може да се научи от различни източници или тряб-ва да се учи сам по метода на “опита и грешките”?

венета нейнска:При всички тези професии, които

са свързани с изкуство – независимо дали си изпълнител или организатор, без значение от коя страна на сцената стоиш, истината е, че в днешно време няма как да успееш, ако не четеш и не комуникираш с хора постоянно. Нароч-но наблягам на “комуникираш с хора”, защото в момента един класически музикант, с правилното отношение и с един добър изказ и възпитание, може да си отвори много врати. Комуника-цията с хора е ключовото. Това е не -що, което между другото, се учи в западните консерватории. Не обичам тази дума, “западните”, но разбираш какво имам предвид.




bG art class:Чуждестранните. Всичко извън Бъл-

гария.

венета нейнска:Да, чуждестранни училища. Дори в

една Чехия, в една Унгария, в една Словения, нещата са много по-различ-ни от България. Мисля, че не можем да се слагаме под общ знаменател с тях. Включително и в Букурещ в кул-турно отношение са постигнали неща, за които ние само можем да мечтаем.

bG art class:Да кажем нещо и за концертите на

възглавници. Как се зароди идеята?

венета нейнска:С моята партньорка в този проект,

Елица Ткачова, се запознахме на нейните музикални занимания. Тя прави занимания за бебета и малки деца – от 0 до 3 години. Заведох там моя син и така се запознахме. И по-неже тя правеше нещо много различ-но и много интересно за мен, нещо, което бях виждала в Лондон, защото там е популярно. Та, с нея, без да сме приятелки или каквото и да било, просто решихме да се срещнем един ден извън нейните занимания и да поговорим за това дали има нещо, което можем да направим заедно. И веднага, буквално за минути, се зароди идеята да правим концерти за деца с техните родители, защото малките деца на практика нямат ни-каква възможност да чуят качествена класическа музика на живо в Бълга-рия. Докато стигнат на една възраст, когато могат да стоят “парализирани” на стол в продължение на 40 или 60 минути. Предполагам, че до 7 годи-ни не може да стане. Оказва се, че

децата на 3 години, нямат право да слушат тази музика на живо. Което ми се струва доста нечестно. Затова решихме да направим концертите на възглавници – цялата публика седи на възглавници, децата могат да мър-дат, да танцуват, да правят каквото си искат. Отделно раздаваме цветни моливи и “музикални листове”. “Музи-кални листове” са, защото си правим труда да ги изрязваме във формата на осминка нота. Каним професио-нални музиканти, които в повечето случаи са мои познати. На всеки концерт представяме различен ин-струмент. Не повтаряме инструменти. Имали сме фагот, контрабас, ударни инструменти, две арфи... На колед-ния ни концерт за наша най-голяма гордост свири първата ни истинска звезда – виолончелистът Александър Сомов, който има страхотна кариера в чужбина.

На тези концерти, не искам да кажа “детски концерти”, защото при всички положения децата са с техните роди-тели, за нас е изключително важно музиката да е качествена. Това в ни-какъв случай не е халтура. Понякога се правят такива неща – има в някои летни паркове улични музиканти, има неща, които могат да станат за деца, но, от професионална гледна точка, са направени с много компромиси. Ние правим нещо различно. Много родители и въобще хора, които са посещавали тези концерти, преди да дойдат, са звъняли и са питали: “До-бре, какво ще стане, ако детето ми стане и хване лъка на челиста? Или ако стане и започне да свири на пиа-ното и да пречи?”. Ние сме го пред-видили това нещо и тези концерти не случайно са за тази публика. Имали сме току-що проходили бебета, има-ли сме бебета в кошчета, които още




не са проходили. Имали сме деца и родители на всякакви възрасти. Като цяло, приятно изненадани сме, че всъщност, децата слушат с голям ин-терес. На тях им прави огромно впе-чатление акустичния звук на инстру-мента. Много родители казват: “Добре де, не е ли същото да му пусна класи-ческа музика на запис или по радиото в къщи?”. Не, не е същото. Трябва да дойдеш да го видиш, за да разбереш,

че изобщо не е същото. Децата го разбират прекрасно, колкото и да са малки. Който не ми вярва, да дойде и да види.

bG art class:Да, исках да те попитам – децата

проявяват ли интерес или по-скоро родителите ги водят, защото те имат интерес към такава музика.




венета нейнска:По-малките деца, на 1-2

годинки, със сигурност няма как да изразят инте-реса си.

bG art class:Имам предвид дали

стоят и слушат, дали им е интересно.

венета нейнска:Седят и слушат. Мо-

жеш да видиш видео, ако не ми вярваш. Седят и слушат, а и много често танцуват – поне по-отво-рените деца.

bG art class:Трудно им се хваща

вниманието на де-цата и то за по-дъл-го време.

венета нейнска:Ние бяхме изуме-

ни, между друго-то. Очаквахме, че ще бъде страшна лудница. Най-инте-ресното беше, че слушат. Разбират и оценяват и много добре разбират кога нещо е изсвирено добре и кога не е изсвирено добре. Как го правят – на-истина не знам.

bG art class:Много ти благода-

ря за това интервю. Беше ми изключи-телно приятно и много интересно да си поговорим за живота на музикан-тите и нещата, с ко-ито се занимавате в “Модо”. Надявам се, да имаме възмож-ност в следващи броеве на списани-ето да публикува-ме подробности за огранизираните от вас концерти, както и за изпълнителите в тях.

Скъпи читатели, следете за новите концерти на страни-цата на „Модо“:

www.modo.bg



бг таланти

автор: александър Наничков, a.k.a. Incawww.tsabo6.deviantart.com , www.artofinca.com

e-mail: [email protected]


вижте също и брой 36, в който ни гостува

Художникът кирил станчев


Ние ценим мнението на читателите си

Вече всеки читател на списание „BG Art Class“ може да изкаже мнението си в спе-циално отворена за целта тема във фору-

ма, да даде предложения как списанието да стане по-доб ро, да каже какво му харесва или не му ха-ресва в сегашния му ва риант. Очакваме да разберем какво още бих те искали

да включим в следващи броеве, с кой български художник, писател, поет, музикант, актьор или друг български талант бихте искали да направим ин-тервю, кои материали са ви харесали и кои не са. Какво още би ви било интересно да прочетете на страниците на списанието.За да отидете в темата, в която можете да напи-

шете мнението си, кликнете на този линк: тема за мненияА най-интересните коментари ще бъдат публи-

кувани и в списанието.

Очакваме мненията ви

http://forum.amazonkibg.info/YaBB.pl?num=1321368823

http://forum.amazonkibg.info/YaBB.pl?num=1321368823

bg art class #37

Documents