Земеделие плюс

ÇÅÌÅÄÅËÈÅÏËÞÑ

4’2012www.blackandwhitemag.bg

– Здравейте г-н Тилен! Бихте ли се представили пред нашите читатели.

– Името ми е Ларс Тилен, работя за ВАДЕРЩАД от седем години. Преди това съм работил в университет в продълже-ние на 15 години. Завършил съм бакалавърска степен като икономист и след това инженерна магистратура. Работил съм в институт за проучване на Джи Пи Ес-технологии. И си спомням, че когато през 1990 г. започнахме работа с първия Джи Пи Ес, неговите размери бяха доста големи .

– Къде сте завършили?– В Упсала – Швеция. Това е университет, който е осно-

ван през 1435 година.– От кога работите с фирма Римекс?– От пет-шест години. Сега мога да кажа, че Тайтън ма-

шинъри увеличи продажбите на ВАДЕРЩАД значително.– Какво ще кажете за продажбите на българския

пазар?– Машините на ВАДЕРЩАД са проектирани за тежки

условия. Повечето почви около нашата фабрика са глинести и каменисти. Затова нашите машини са проектирани за изключително тежки условия. И ако погледнем нашите

машини и ги сравним с тези на конкурентните компании, ще видим че тези на ВАДЕРЩАД са много по-здраво из-работени. Без да навлизам в подробности, мога да кажа, че като гледам добивите, които нашите клиенти получават, се получава много добра комбинация между сеялките от серията РАПИД, култиваторите от серията ТОП ДАУН и КЕРИЪР.

– От самото начало ВАДЕРЩАД са в много добри отношения с фирма Римекс и по-специално с г-н Румен Лазаров. На какво се дължи това? На добрите машини или на доброто партньорство?

– И на двете. Вижте, не може да продавате качествени продукти, в случая машини, ако нямате за партньори качествени търговци. Необходимо е съчетаване на двете. Това е една комбинация между качествата на машините и качествата на търговеца.

– Бихте ли ни представили малко по-подробно се-ялката ТЕМПО.

– Ако погледнем назад в историята ВАДЕРЩАД про-извеждат високоскоростни машини, като започнем от сеялката за слети култури РАПИД, също така и дисковия

С VÄderstad

Разговор с г-н Ларс Тилен – продуктов мениджър на ВАДЕРЩАД

култиватор КЕРИЪР. Известно е, че повечето сеялки могат да работят със скорост от 7-8 км/час, а нашата цел е сеял-ката да работи с 18 км/час. Това означава двойно по-голяма скорост на работа.

– Нашите почви позволяват ли тези скорости?– Да. Но нашата сеялка е добра за такава дейност. Тя

може да работи при висока скорост с висока прецизност. Целта е всеки който управлява сеялката да постига и много висока точност, което подобрява и нейната ефективност.

– Разбрах, че представяте нова сеялка ТЕМПО?– Да. Има още няколко подобрения, които сме въвели,

но е най-добре да бъдат обяснени на място на самата ма-шина, за да се види кое как работи. Това е препоръката за всеки фермер, който би искал да работи с новата сеялка, да дойде и да се запознае на място.

– Какво бихте искали да споделите за други модели, представени от ВАДЕРЩАД.

– Ако започнем със стърнищния култиватор ТОП ДАУН. Това е универсален култиватор, който може да работи пли-тко и дълбоко и чрез смяната на работните органи можем да постигнем различен тип обработка на почвата. Някои фермери предпочитат да работят много плитко, веднага след жътва, а други искат да работят много дълбоко. Затова ние сме създали възможността чрез смяната на работните органи да се променя и типът обработка. Много скоро пред-виждаме и внедряване на иновации и нови работни органи, чрез които ще може да се работи още по-дълбоко.

– Във връзка с тези иновации, какво бихте казали за Вашата конкуренция?

– Наистина имаме много силна конкуренция в Германия – сеялките АМАЗОН ЛЕМКЕН, АМАЗОН ХОРШ – това са силни немски марки. Има и някои американски марки, но те не са толкова употребяеми в Европа. Предизвикателствата на конкуренцията са нещо положително...

– В крайна сметка, с какво те са по-добри, респек-тивно с какво вие сте по-добри или „по-лоши”.

– Ха, ха. Вижте, това са все пак машини, и оценката при тях се прави на базата на много компоненти, но мога да кажа, че ВАДЕРЩАД е една скъпа марка, но нейният живот, експлоатационният период на машината е много дълъг, с по-малко разходи за поддръжка и ремонт и като крайна оценка закупуването на тази марка излиза на производителя по-евтино, по-ефективно. Ако сравним с друг вид машини, може да си купите много евтин комбайн и да се налага да го поправяте всяка седмица. Това със сигурност ще ви струва по-скъпо като краен резултат.

– Бихте ли определили какво е мястото на българ-ския пазар по отношение на други страни, с които партнира ВАДЕРЩАД?

– Да. Мога да кажа, че българският пазар е по-голям от румънския, по-голям е от срърбския, от чешкия и от словашкия, както и от унгарския. Можем да кажем, че Бъл-гария е на второ място, след Украйна. Но ако българските партньори са все така последователни и работят упорито, възможно е това да се промени.

– Да станем първи в Източна Европа по продажби на ВАДЕРЩАД?

– Да. Защо не? Освен това искам да подчертая и още нещо. Досега предлаганите сеялки, каквато беше и РАПИД, бяха предпочитани от масовите ни клиенти, които отглеж-даха предимно рапица, пшеница, ечемик. С новата сеялка ТЕМПО вече ще могат да се засаждат и окопни култури като царевица и слънчоглед. Нашите наблюдения, както в България, така и в Румъния и други страни от региона сочат, че половината култури се засаждат с редови сеялки, а другата половина със сеялки за окопни култури, каквито са царевицата и слънчогледа. Затова с пускането на пазара на новата сеялка ТЕМПО, която позволява да се засаждат и от двата вида култури, ние се надяваме да стигнем до много повече клиенти и да постигнем по-добри резултати. Да станем първи в продажбите на тази техника.

– Тъй като този разговор ще се публикува на стра-ниците на списание „Земеделие плюс”, какво бихте посъветвали нашите читатели и евентуално вашите клиенти?

– През последните няколко години цените на селско-стопанската продукция са добри и ние се надяваме и през следващите години да се запазят на тези нива. Това означава, че фермерите ще могат да закупуват все по-нова техника и да си служат с по-съвременни технологии. Такива наблюдения ние извършваме от много време и сме устано-вили, че в години на напредък, когато фермерите печелят повече пари, те си закупуват по-скъпи машини, а когато реколтите са слаби, или цените са ниски, когато не печелят толкова успешно, закупуват евтини машини. Това от своя страна влияе пряко на качеството и количеството на полу-чената продукция и от там на икономическите резултати. Т.е. ако искате да печелите повече пари, трябва да влагате повече за иновации в техниката и технологиите. Това е и моето послание към българските фермери и читатели на сп. „Земеделие плюс”.

Разговора води Станислава ПЕКОВА

към СъвършенСтво

гр. София 1574, Тържище СЛАТИНА - БУЛГАРПЛОД, ул. „Проф. Цветан Лазаров” № 13

3сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.

3ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã.

—ÔËÒ‡ÌËÂ ì«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Òî Â ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎ Ì‡ Ì‡È-ÒÚ‡ÓÚÓÁÂÏÂ‰ÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌËÂ ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

—⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ Ì‡ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚËÍ‡ 4«≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–»≈ÙÂÍÚË‚Ì‡ ·Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂÔË Ô¯ÂÌËˆ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏËÍ‡ 7¡Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ ÔÎ‡ÌËÌ‡ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎÌ‡ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11–¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛËÒ˙Ò ÒÎˇÚ‡ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ(Ô¯ÂÌËˆ‡, ÚËÚËÍ‡ÎÂ, Â˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13«≈À≈Õ◊”÷»œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16√ÂÌÂÚË˜ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œfl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ 33√˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌÌ‡ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒÍ‡ ÍÛÎÚÛ‡ 38«‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„Ó‚ËˇÚ‡Ò Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î 40Ã¿ÿ»Õ»≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41In MeÏoriam: Ã‡Û¯Í‡ ’ËÌÓ‚‡ 44∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ‡Í ‰‡ ÒÂ ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂÎÂ 45ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 –¿“ ¿ »—“Œ–»fl Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“ŒÕËÍÓÈ ÌÂ Â ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıÎˇ·‡ 48÷¬≈“¿–—“¬ŒÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) 50ÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51¡»¡À»Œ“≈ ¿ÃÂÌÚ‡ 21-32

√Î‡‚ÂÌ Â‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 635–Â‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡

PR Ë ÂÍÎ‡Ï‡ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519œÂ‰ÔÂ˜‡ÚÌ‡ ÔÓ‰„ÓÚÓ‚Í‡ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ

“ÂÎ.: +359 2 852 02 48

÷ÂÌ‡: 5,00 Î‚.E-mail: [email protected]

»Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –Â‰‡ÍˆËÓÌÌ‡ ÍÓÎÂ„Ëˇ:œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. Â‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459;¿Í‡‰. ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚÂ‚‡,ÔÓÙ. ‰.ËÍ.Ì. œÎ.ÃË¯Â‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚,ÒÚ.Ì.Ò. ‰- “.ÃËÚÓ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- ƒ.»Î˜Ó‚ÒÍ‡,ÒÚ.Ì.Ò. ‰- ¬. ÓÚÂ‚‡, ‰Óˆ. ‰- “. ÓÎÂ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- . ˙ÌÂ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- Õ.¡‡ÎÂ‚ÒÍË, ÔÓÙ. ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚,‰Óˆ. ‰- ¬. ÕËÍÓÎÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- ¬.√‡È‰‡ÒÍ‡

«‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂÚÓ Ëı‡ÌËÚÂ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë Ì‡„‡‰‡-Ú‡ Á‡ ¡˙Î„‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌ-ÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏÂ Ì‡ "¬Â˜Â Ì‡ »Á-ÎÓÊËÚÂÎˇ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡-‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËÏ‡ "Ã‡‰‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌÁ‡ ÔËÍ‡˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚÌ‡ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇ-ÚÓ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ‡ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ Ó·Î‡ÒÚÚ‡ "Õ‡-Û˜Ì‡ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË".

«‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â ÔÂ‰-ÒÂ‰‡ÚÂÎ Ì‡ ÍÓÏËÒËˇÚ‡ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ Í‡Ì‰Ë-‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡ÚÂ„Ó-ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚËÂ .

¬ ‡Á‰ÂÎ "Ã‡¯ËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËËÁ‡ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" ÔÓ·Â‰ËÎ Â ÙËÏ‡ "¬»—-—≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡Marathon Magnum.

»ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ ÔÎ‡ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓË ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡ "ÕÓ‚ËÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ Ì‡ ÏÎˇÍÓ ‚ Ï‡ÎÍËË ÒÂ‰ÌË ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓ-·ËÎÌË Ï‡Ì‰Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ - "Ã‡¯ËÌË, ËÌÒÚ‡Î‡-ˆËË Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ".

— ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡ËÌ‡ - √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙ÚÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó - „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ ÒÔ˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂÌ‡ Ë ÔÓ-Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î".

¬ ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË Á‡ ÒÂÎÒÍÓÚÓÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" ÔÓ·Â‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓ-‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡ÔÂ‡·ÓÚÍ‡ Ì‡ Ó„‡ÌË˜ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË.

Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" ÒÂ‚˙˜Ë Ì‡ Õ‡ˆËÓÌ‡ÎÌ‡ ‡ÒÓˆË‡ˆËˇ Á‡ ‡Á-‚˙Ê‰‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ Ì‡ ÔÓÓ‰‡ ·˙Î„‡ÒÍ‡ÏÎÂ˜Ì‡ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏÎÂ˜-ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ Î‡ÍÚ‡ˆËÓÌ-Ì‡ ÏÎÂ˜ÌÓÒÚ.

"«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Ò"

Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»»

Новини от МЗХ

ЮБИЛЕЙТържествен юбилей на ИРГР – Садово 435 години национална програма по растителни генетични ресурси 735 години лаборатория по по растителни биотехнологии в ИРГР –Садово 10Селекция на фъстъци и сусам в ИРГР – Садово 12Папуда 14ДИСКУСИОННОOчаквани резултати от предложенитепромени в ОСП 16БИБЛИОТЕКАДОМАТИ – ПОСТИЖЕНИЯ НА СЕЛЕКЦИЯТА

И ТЕХНОЛОГИИТЕ – 3 част 19–30РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТАХербициди за царевицата през 2012 г 31Борба с икономически важните болестив лозовите насаждения 33НАПОЯВАНЕВлияние на климата и почвата върху напоителните норми в България 36ОВОЩАРСТВОВъздействие на пролетния мраз при череши 38Рискови променливи в бизнеса с лешници 39СъВЕТИ НА СПЕцИАЛИСТАЧерешова градина. Торене на черешата 41ЖИВОТНОВъДСТВОПродуктивност и състав на млякото при цигайски и каракачански овце 43

Издател „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия:Проф. д-р Ив. Трънков – Отг. редактор, GSM 0882 966 459;Акад. Ат. Атанасов, проф. д. с. н. Л. Кръстева,проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, доц. д-р Т. Митова, доц. д-р Д. Илчовска, доц. д-р С. Машева, доц. д-р Т. Колев, доц. д-р инж. М. Михов, проф. д-р Н. Балевски,проф. д. с. н. М. Семков, доц. д-р В. Гайдарска

Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635Редактор М. Спасова

PR и реклама С. Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД

Тел. +359 2 852 02 48Е-mail: [email protected] цена: 5,00 лв.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старотоземеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

Списанието се издава с подкрепата на:

БългАРСКА АгЕнция ПО БЕЗОПАСнОСт

нА ХРАнитЕ

10 ГОДИНИ ЕВРОПЕЙСКИ ОРГАНПО БЕЗОПАСНОСТ НА хРАНИТЕ, 1 ГОДИНА БъЛГАРСКА АГЕНцИЯ

ПО БЕЗОПАСНОСТ НА хРАНИТЕ И цЕНТъР ЗА ОцЕНКА НА РИСКА”

На юбилейна конференция бе отбелязана десет-годишнината от създаването на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) и 1 година от създава-нето на БАБХ и Центъра за оценка на риска .

Европейският орган е създаден с Регламент (ЕО) № 178/2002/EC за общите принципи на законодателството в областта на храните и извършва анализ на рисковете и опасностите по цялата хранителна верига.

EFSA събира и анализира данни, позволяващи характеризиране на рисковете с пряко или косвено въз-действие върху безопасността на храните и фуражите. EFSA предоставя научни съвети и техническа помощ по въпроси, свързани с храненето на човека, здравето на животните, растенията и др. Изготвените от EFSA над 2 500 научни становища и доклади служат за ос-нова при разработването и предприемането на мерки на Общността в области, попадащи в неговия обсег. EFSA разполага и с една от най-стабилните системи за осигуряване на безпристрастност в научния съвет и независимост при изготвянето на научни становища.

Българският еквивалент на EFSA e създаденият през 2011г. Център за оценка на риска (ЦОР), който е самостоятелно юридическо лице в структурата на БАБХ. ЦОР организира и координира извършването на независима научна оценка на риска по отношение безопасността на храните и фуражите, здравеопазва-нето и хуманното отношение към животните, здравето на растенията и продуктите за растителна защита. Той е активен национален партньор на EFSA и работи в сътрудничество с компетентните органи в страната и другите държави членки. В структурата на ЦOР е и Българският Фокален Център на EFSA, за дейността на който в началото на 2012г. бе подписано Споразумение между EFSA и центъра за оценка на риска.

Земеделие плюс

новини от МЗХ

4бр. 4, 2012 г., сп. „Земеделие плюс”

Юби

лей ТЪРЖЕСТВЕН ЮБИЛЕЙ

НА ИРГР – САДОВО

Тържественият юбилей на ИРГР „К. Малков” Садово е изключително знаменателно събитие. То събира в себе си няколко забележителни събития, всяко от което само по себе си е достатъчно ярко като повод да бъде отбелязано. Става въпрос за няколко рождени дати, отделени по време, но свързани помежду си с действията си, идеите и оставеното наследство.

Преди 140 години в малкото градче Крушево в сегашна Македония започва живота на един човек, който извисява своя дух, започвайки работа в Садово като учител застава начело на земедел-ската наука и тясно свързва своето име със Садово и със Садовската опитна станция. Константин Малков е роден в

българския квартал на бунтовния планински град Крушево, Македония. Семейството му се премества да живее в Орхание (Ботевград). Малков стъпва на освободената българска земя като петгодишно дете. Завършил с отличие прогимназията в Ботевград, той заминава да следва IV клас в Софийската гимназия. Неговите интереси обаче още от ученичеството са насочени към селското стопанство и земеделската наука. През 1889 година той напуска София и се записва в Садовското земеделско училище, осно-вано едва преди 6 години, което завършва бляскаво през 1892 г. През тази година той бива назначен за пътуващ учител по земеделието в Стара Загора, служи няколко месеца в Централната метеороло-гична станция при Спас Вацов. Тук той проявява забележителна дееспособност и постоянство в работата. Жаждата за повече знания го отвежда в университета в град Хале – Германия, където през 1895 година завършва агрономство.

След завръщането си от Германия постъпва учител в Плевенското лозаро-овощарско училище, където завежда опитното поле и заедно с К. Илиев уреждат библиотека, и взема най-живо участие в редактирането на „Винарско-земеделски вестник”.

През 1899 г. е преместен в Земеделското училище в Образцов Чифлик край Русе, където урежда също опитно поле.

През 1900 г. постъпва отново учител, този път в Садовското земеделско училище, където също завежда опитното поле, което по-късно прераства в опитна станция. Тук в него възниква идеята мал-кото опитно поле към училището да се превърне в Земеделска опитна станция, както тези в Европа които е видял. Борбата с бюрокрацията е голяма, но той успява. Това става на 27 август 1901 година със заповед № 838 на Министерството на търговията и земеделието, и той е назначен за неин управител. След професионална едногодишна специализация в Германия Константин Малков се завръща и раз-работва първата програма за работа на станцията. През септември 1902 година Садовската земедел-ска опитна станция е официално открита, на която той е първия директор, какъвто остава до своята смърт.

В разстояние само на 13 години той е създал и оставил за поколенията толкова обемно творчество, което много изтъкнати наши учени са създавали 4-5 десетилетия. Неговият творчески гений надхвърля границите на България. Най-престижни научни ин-ститути в Германия правят усилия да го привлекат да работи при тях, но Малков интелигентно отговаря „Моята родина сега се възвръща към науката и тя има нужда от мен”. Неговите научни изследвания на-мират място в 273 публикации в най-авторитетните аграрни списания във всички европейски страни.

Константин Малков поставя началото на колек-ционерска дейност в областта на растителните ресурси с ясната мотивировка, че изграждането на земеделието в България по онова време трябва да стане на основата на наличното разнообразие от сортове, популации и други образци, плод на народна селекция и фамилното им използване в производството.

За първи път в Садово стартира идеята, че за прогреса в земеделието следва да се интродуци-рат, изпитват и оценят световните постижения в

130 години ЗЕМЕДЕЛСКА НАУКА В САДОВО140 години ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КОНСТАНТИН МАЛКОВ110 години ЗЕМЕДЕЛСКА ОПИТНА СТАНЦИЯ – САДОВО110 години ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АКАД. ПАВЕЛ ПОПОВ

35 години ИНСТИТУТ ПО РАСТИТЕЛНИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ

К. Малков

5сп. „Земеделие плюс”, бр. 4, 2012 г.5сп. „Земеделие плюс”, бр. 2, 2012 г.

селекцията на земедел-ските култури, за да се препоръчат подходящите образци за условията на България.

Садовската земе-делска опитна станция се обособява през 1902 г. като завършек в разви-тието на един период на изследователска работа, вършена в продължение на общо 20 години в оп-итното и демонстративно поле на Садовското земеделско училище.

Като директор на Садовската опитна станция Малков разработва програма за научната дейност на станцията. От нея се вижда колко добре той е познавал състоянието на българското земеделие от края на деветнадесети век и колко добре е виждал неговото развитие в перспектива за цялата първа половина на двадесети век.

Той внася много чужди сортове пшеница, ръж, ечемик, царевица, памук, картофи, захарно и кръм-но цвекло, мак и нахут, които изпитва и проучва при наши условия. Той проявява грижи за казанлъш-ката маслодайна роза и етерично-маслодайните култури. В резултат на тази му дейност в България са внедрени нови сортове памук, картофи, захарно и кръмно цвекло, пшеница и др.

Той прави обширни проучвания преди всичко върху основната зърнена култура – пшеницата, които систематизира в своя пръв забележителен научен труд, издание на Садовската опитна стан-ция – „Описание на местните зимни пшеници”. Той проверява всички сортове пшеници, цвета на европейската селекция от края на миналия век на садовска почва, в опитното поле на станцията. За оказалите се ценни български образци и чуж-дестранни сортове създава екологична мрежа за изпитване в различни райони в страната, като ползва за база земеделските училища.

Малков проучва българските пшеници, ориз, южните култури, в резултат на което пуска в про-изводство пшениците „Белия Садовска”, „Нова старозагорска пшеница”.

Началото на проучванията, свързани с агро- техниката и торенето на полските култури, е сло-жено също от Малков.

Неговият научен доклад върху ориза, писан в последните дни от живота му, научните му доклади върху розата и етерично-маслените култури, върху земеделието в Швеция и оценката за работата му на Свальовската опитна станция след нейното основаване ще останат завинаги като пример в нашата селскостопанска литература.

С работата си в областта на фитопатологията, където сам или в сътрудничество с проф. Бубак от

Таборската земедел-ска академия откри-ва и изследва редица нови и неизвестни в литературата болести на анасона, памука, сусама и някои други растения, той израст-ва до нивото на учен от международен ма-щаб.

Той определя пръв в световната фитопато-логична наука редица

нови болести по растенията. Той пръв описва бо-лестта „ Черно гниене” на сусама, като установява, че се дължи на два вида патогенни бактерии, които той изолира в чиста култура – Pseudomonas sesame, Malkoff Bacillus sesame Malkoff. Пръв той описва маната по анасона и установява, че се дъл-жи на гъбата Cercospora Malkofii Bub. Пръв Малков описва и неизвестната до тогава на науката болест по памука – Phylosticta Malkofii.

Името на Малков е широко известно в чужбина. По негова инициатива станцията е взела участие в много международни изложби – Милано, Брюксел, Лондон и др. и е получила отличия и грамоти.

През своя кратък живот Константин Малков остави на поколенията едно огромно книжов-но наследство, с което завинаги обезсмърти своето велико дело на основоположник на научните изследвания в областта на селското стопанство.

Неговата научна дейност засяга почти всич-ки области на земеделската наука. Нямало е достатъчно подготвени кадри, нямало е опитни станции, не са се отпускали достатъчно средства за развитие на земеделската наука. В това се изразява именно и неговата неоспорима заслуга на основоположник на земеделското научно дело в България.

Така в първите години на 20-ти век са били положени основите на земеделската наука в България с рядка вещина и ерудиция, прекъснати толкова рано от жестоката и неумолима съдба. Само няколко часа преди смъртта си той поверява на близкия си приятел Христо Калчев „аз живях само 35 години, но работих като че съм живял 75 години”. Ако наистина беше живял 75 години той щеше да бъде един от колосите на световната земеделска наука.

Умирайки съвсем млад, последната мисъл е била за любимото опитно поле където пожелал да бъде погребан, за да чува може би като в сън шума на люлените от вятъра златни класове и като верен страж да бди над онези, които ще продължат наченатото от него дело в тази негова светиня.


През 1902 г., когато се осно-вава Садовската опитна стан-ция се ражда и един бележит учен, педагог и общественик – акад. Павел Попов.

Акад. Павел Попов е ро-ден на 16 август в с. Кру-шовене, Плевенски окръг. Родителите му се отличават

с прогресивните си за онова време възгледи и изключително родолюбие. Още от най-ранно детство Павел Попов проявява голямо желание към изучаване на живата природа, което се за-силва през юношеските му години. Влечението му към изучаване на природата е причина той да запише агрономство, което завършва в гр. Жамблу, Белгия през 1928 г. Като студент изу-чава с увлечение агробиологичните науки, като проявява особен интерес към учението на Дар-вин. Петгодишното му обучение в университета в Белгия и нестихващата му жажда за знания, както и висококвалифицираните преподаватели в института са основна предпоставка за добрата подготовка на младия специалист.

Натрупал много знания по агрономическите науки и завършил успешно селскостопанския институт в Жамблу, младият ентусиазиран специалист се завръща в България и през 1929 г. постъпва като стажант – агроном в Земе-делската опитна станция в Садово. Тук започва неговият нестихващ стремеж към научно усъ-вършенстване. За квалификацията на младия специалист допринася и участието му в научната екскурзия в Румъния (през 1933 г.) и особено специализацията му през 1934 г. по селекция и семепроизводство на зеленчуковите култури в научноизследователски институти в Белгия и Холандия. Така добре подготвения млад изследо-вател навлиза в научното поприще, където успя-ва бързо да се изяви, а по-късно и да се извиси като един от най-големите учени на България в областта на растениевъдството и селекцията на зеленчуковите култури и пшеницата и на някои южни маслодайни видове.

От 1929–1933 г. акад. П. Попов работи в Садово; от септември 1933 до август 1941 г. – в Земеделския изпитателен институт (сега ИЗК „Марица”) Пловдив; от 1941 до август 1944 е директор на Земеделския изпитателен институт в Скопие.

През първия етап на своята научна дейност – 1933–1941 г., отдава сили и енергия в разра-ботването на генетико-селекционни задачи по градинските култури – пипер, лук, дини, пъпеши, бамя и батати. В съавторство с акад. Христо

Даскалов и проф. Жечка Жечева той селек-ционира седем сорта пипер и на тази култура посвещава 13 научни публикации. През това време създава и пет сорта лук.

След 1941 г. вниманието на академика е на-сочено към южните маслодайни култури – фъс-тъци, мак и сусам, а след 1944 г. към основната продоволствена култура пшеница.

Близо 20 години акад. Павел Попов отдава на педагогическа и учебно-възпитателна дейност в Пловдивския университет, а по-късно във ВСИ „Васил Коларов”, където е избран за ректор.

Като основател и първи председател на Дър-жавната сортова комисия (1951–1957 г.) акад. Павел Попов полага основите на държавното сортоизпитване у нас и участва в изграждането на неговата материално-техническа база.

През 1962 г. е назначен за секретар на От-делението по растениевъдство към новоучре-дената Академия на селскостопанските науки, а през 1966 г. е избран за неин заместник – председател. На тази отговорна длъжност той остава до закриване на академията през 1971 г., след което е избран за заместник ректор на новосъздадената Селскостопанска академия „Г. Димитров”.

Акад. Попов винаги е бил на своя трудов пост – работи, учи, създава, бори се и върви напред към заветната цел. Извършват се промени, той самият сменя местоработата, градове, държави и заедно с това се налага и самодоказва. Човек е подвластен на времето, но той има удивителната способност да се адаптира към новите условия и да не спира своето развитие. Животът е маратон, който се налага да извървиш с труд и борба, преодолявайки препятствията. Това е правил и акад. П. Попов. Побеждавал е и се е налагал със своя труд, със своите човешки качества, за да стигне до върха – удостояването му с почетното научно звание „академик”.

През своя творчески път акад. Попов е издал 620 броя публикации от които: научни трудове 159 бр.; проблемни и обзорни статии – 58; науч-но-популярни и популярни статии– 340; доклади на национални и международни конгреси – 43 и учебници, ръководства, монографии и брошури – 20.

Акад. Павел Попов е главният двигател за създаването на Института по интродукция и растителни ресурси, преименуван по-късно в Институт по растителни генетични ресурси.

Проф. д.с.н. лилия Кръстева –директор на иРгР „К. Малков”,

Садово

П. Попов


35 ГОДИНИ НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ПО РАСТИТЕЛНИ

ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИРастителните генетични ресурси (РГР) обеди-

няват видовете растения, които осигуряват на чо-вечеството всичко необходимо за живота: храна, фураж, суровини, влакна, масла облекла и енергия. Общият брой на висшите растения в света е 250 000. РГР представляват 40% от тях, като културните ви-дове са 2,8% или около 7 000 ботанически вида.

Опазването на растителните генетични ресурси е приоритетна задача в глобален мащаб. Според Конвенцията за опазване на биоразнообразието (CBD) устойчивото съхранение и използване на раз-нообразието от културни растения е национална за-дача, задължение и отговорност на всяка страна. В синхрон с Конвенцията е и Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и зе-меделие, в сила от 2004 година. Като координатор за РГР по този Договор за България е вписан Инсти-тутът по растителни генетични ресурси, Садово.

Промените в България, като член на Европей-ския съюз през последните години, поставиха нови задачи за научни изследвания в областта на расти-телните генетични ресурси. Поетите международни задължения на страната ни за опазване, управле-ние и използване на растителния генофонд налагат координация на национално ниво за разпределе-ние на отговорностите; национална инвентаризация на наличните РГР; организиране на уеб-базиран достъп до информацията (CDB, 1992; FAO, ITPGRFA 2004; U.N. FAO,1996b).

Растителното разнообразие на България е зна-чително и е формирано под влияние на природните дадености и човешките дейности. Страната ни има средищно положение между Европа и Азия с три фито-климатични области – Европейска широко-листна горска, Средиземноморска, Степна. Важна роля имат също орографските условия, геоморфо-ложката структура, земеползването, биологично разнообразие и почвено - климатичните фактори.

Известните ботаници Стоянов, Стефанов, Ахта-ров, Георгиев и др. дефинират възможностите, ко-ито нашата флора предоставя за разрешаване на проблемите в земеделието. Според тях, фуражните, маслодайните, етерично-маслените, медицинските, декоративните и овощните видове, след установява-не на техния биологичен потенциал, могат да бъдат използвани за производствени цели. Големият наш учен Странски многократно подчертава особената важност на дивите видове като родственици на кул-турните растения и нуждата от тяхното опазване.

Инвентаризацията и оценката на стопански ценните растителни видове вече има повече от 100-годишна традиция в България, започвайки още със създаването на първите научно-изследователски звена в страната. Първоначално усилията са били насочени към установяване на това кои видове от флората са обект на реално ползване или могат да бъдат ползвани, кога и как да се събират, в какви количества и др. Постепенно нараства значението на проучванията, насочени към по-пълноценното и устойчиво ползване на ресурсните видове и дълго-срочното им опазване, за да не се допусне унищо-жаване на тези видове и загуба на генетично раз-нообразие.

Основата на организирана научно-обоснована дейност по събиране и изучаване на РГР у нас се поставя за първи път през 1939 г. от Д. Костов. През 60-те години тази дейност се възражда от секцията по растителни ресурси към института по растени-евъдство, София. Проведените през този период експедиции, позволяват да се съберат голям брой видове, сортове и популации с български произход, част от които се съхраняват и до днес. По-късно този отдел се разраства и се пренасочва към ин-ститута по генетика и селекция, София. През този период по-голям превес се дава на интродукцията на растителна ген-плазма от чужбина, което оказва благоприятно влияние върху развитието на българ-ската селекция при много от отглежданите култури. Непрекъснатото обогатяване на колекциите пораж-да необходимост от често репродуциране, поради липсата на условия за надеждно съхранение в дъл-госрочен план и значителна част от образците са похабени.

Национална колекция по РГРПрез 1977 г. с държавен указ Отделът по рас-

тителни генетични ресурси - София се пребазира в


Садово като Институт по интродукция и растителни ресурси (ИИРР) с Национална програма по расти-телни генетични ресурси. С откриване на Нацио-налната генбанка през 1984 г. се слага начало на съхранението при контролирани условия, съгласно стандартите на Международния институт по рас-тителни генетични ресурси, Рим, сега Институт по Биоразнообразие. Програмата по РГР е направле-ние в Националната стратегия за опазване на био-логичното разнообразие. Като национален коорди-натор на тази програма, ИРГР-Садово предлага на партньорите си в България възможности за свобо-ден обмен на зародишна генплазма, регистрация и безплатно ex situ съхранение на растителни образци. Всички постъпили растителни образци се регистрират в електронната база данни, според международните изисквания и стандарти на Инсти-тута по биоразнообразие (Bioversity International) за документацията на РГР.

На разположение в ИРГР- Садово освен генбан-ката са и богата хербарийна колекция, музейна сбирка и ботаническа градина.

Растителната зародишна плазма, съхранена в ИРГР Садово, включва разнообразен по статус растителен материал. В структурата на отделните видове колекции участват стари сортове и попула-ции; селекционни линии – донори; мутантни форми; селекционирани сортове и диви родственици. Те съ-държат разнообразни по произход, ниво на селек-ция и ботаническа принадлежност растителни мате-риали, което позволява да се извършва селекцион-но-подобрителна работа в различни направления. Групиране на образците по най-важните признаци при всеки вид позволява да се търсят донори и се създават продуктивни сортове с високо качество.

Разнообразието при културните видове и техни-те диви родственици се запазва чрез еx situ, in situ , on farm, in garden и in vivo съхранение. Еx situ колекциите се оценяват на полето, а

растителните видове се съхраняват чрез семенни образци в генбанка. In situ conservation се поддържат дивите

родственици на културните растения в тяхната ес-тествена среда. On farm conservation се запазват старите

традиционни форми и популации във фермите. In garden се отглеждат стари традиционни ви-

дове в градините на малки площи за лични нужди. In vivo – в ботаническа градина се поддър-

жат редки, застрашени ендемични и други ценни видове растения.

Основните групи в колекции еx situ са шест:1. Зърнено-житни: пшеница, ечемик, овес, ръж,

царевица, просо, сорго.2. Зърнено-бобови: грах, фасул, лупина, нахут,

леща, вигна, фий, бакла.3. Технически и маслодайни: слънчоглед, ра-

пица, лен, крамбе, цвекло

4. Житни и бобови фуражни треви: люцерна, детелина, еспарзета, райграс, ежова главица, вла-сатки.

5. Зеленчукови: домати, пипер, зелен фа-сул, патладжан, зеле, салати, пъпеши, дини, краставици,тикви

6. Декоративни и лечебни видове: астри, таге-тис, газания, перуники, лалета, мента, салвия и др.

От всяка група се поддържат три колекции с различно предназначение : Работна колекция – в нея се съхраняват

всички новопостъпили образци, след като получат номер за временна регистрация в Националния ре-гистър и за периода, през който преминават през карантина (интродуцираните образци) и начална оценка. Гарантира се краткосрочно съхранение на семената от 3 до 10 години при +6оС, 50%RH (сред-носрочни условия); Базова колекция – семената се съхраняват

при условия за дългосрочно съхранение в херме-тично затворени стъклени съдове или вакуумни опаковки от ламинирано алуминиево фолио при – 18оС; Обменна колекция – съхраняват се образци

от генофонда, предназначени за безвалутен обмен с други генбанки и партньори в националната и международна система за обмен на генетичен ма-териал за изследователски цели.

До сега в генбанката са регистрирани общо 2670 растителни вида. Основната част от тях могат да се съхраняват чрез семена.

Активният обмен на ИРГР с растителен матери-ал в страната и чужбина развива широки възмож-ности за целенасочена селекция. Създадените кон-такти и големият брой реализирани научни проекти на национално и международно ниво позволяват да се използва богатството от културни и диви видове с необходимата оценъчна информация.

Оценката при еx situ колекциите се извършва по съвременни методи: класификатори, дескрипто-ри на Европейската програма - ECP/GR, стандарти на FAO, UPOV. Изградената база данни включва предварителна, комплексна и специална оценка от 25 до 60 показателя:

предварителна – в карантинен участък, из-пълняващ контролиращи функции по чистотата на семенните образци от чужбина за карантинни бо-лести и неприятели;

комплексна – основен източник на информация за изграждане на база-данни за РГР, задължително

Пшеница – сорт „КМ-135”


условие за дългосрочното съхранение. Сравняване-то на РГР със стандартни български сортове е ос-новният метод. Проучването се извършва при пол-ски условия на базата на морфологични признаци, биологични свойства и стопански показатели. За всеки образец данните се протоколират. В зависи-мост от спецификата на културите се определят и по-важните и съществени признаци в генетичните системи, които определят качеството и количество-то на продукцията, т.е. признаковите колекции;

специална – само част от образците, преминали през комплексната оценка, достигат до тази оценка. Това са допълнителни лабораторни оценки, микро-опити (МО) и сравнителни сортови опити (ССО) за перспективните образци.

Особен акцент при проучването на по-голяма част от колекциите се дава на показателите, свър-зани с реакцията и толерантността на културите към биотични и абиотични фактори. Важно място се отделя също на продуктивността и качеството на семената.

Независимо от различията на някои от методи-те на оценка при отделните видове тези три етапа са задължителни. Анализът и групирането на по-важните признаци при всеки вид осигурява ценни донори за създаване на продуктивни сортове, с не-обходимите качествени характеристики.

В резултат на установена традиция в ex situ съхранение и проучване на растителния генофонд в ИРГР - Садово, в продължение на 35 години, семен-ните образци и съответната база данни са на разпо-ложение на селекционери, научни изследователи и други заинтересовани ползватели.

In situ допълва системата на ex situ съхранени-ето и има за цел да поддържа дивите родственици на културните растения в тяхната естествена среда. Описанието на местообитанията и таксономичната структура на растителността методически се опре-деля от крайните цели на in situ съхранението: от-делни видове растения, група растения, популации, асоциации, хабитати,типа на екосистемата (естест-вена, полу-естествена, агроекосистема) и статуса на растенията – редки застрашени, ендемити и т.н.

Възможностите, които нашата флора предлага имат важно значение за подобряване на видовата структура във фермерското земеделие чрез включ-ване на малко познати и алтернативни култури с до-бра приспособимост и продуктивен потенциал.

Опазване на старите сортове, популации и фор-ми, създадени чрез дългогодишен подбор и народна селекция е от изключителна важност и се постига надеждно чрез оn farm и in garden conservation. Много често това са традиционно отглеждани сор-тове и видове, които притежават изключителна пластичност, устойчивост на болести или добри вкусови качества. Възраждането на стари тради-ционни растения подпомага устойчивото развитие, неразривно свързано с прилагане на различни еко-

лого-съобразни форми на земеделие, необходими в райони с богато биологично разнообразие. От-глеждане на старите местни сортове при конкретни почвени и климатически условия позволява да се повиши ефективността на земеделските дейности като с по-малко вложения се произвежда качестве-на и екологично чиста продукция. В генбанката са регистрирани 238 културни вида с български произ-ход. С по-голямо участие са фуражни – 43, техниче-ски – 41, зърнено-бобови – 34, зърнено-житни – 33, зеленчукови – 29, трайни – 39 и декоративни – 19.

Съвременната селекция се нуждае от изходен материал на широка генетична основа, включва-ща все по-често зародишна плазма от диви видове, местни образци и примитивни форми.

In vivo в ботаническа градина се поддържат и документират представителни и демонстративни колекции от: диви родственици на културните рас-тения; стари сортове и форми традиционни за на-шата страна култури; алтернативни растения от ес-тествената флора; диви видове със защитен статут (редки, застрашени, ендемити). Това позволява да се използва ценната зародишна плазма не само за научни цели, но и пряко в земеделието, както и за разгръщане на широка природозащитна образова-телна дейност на регионално и национално ниво.

С общо 57 684 образци и над 1400 вида, ИРГР-Садово поддържа най-богатата колекция от растите-лен генофонд в Югоизточна Европа и дава същест-вен принос в предотвратяване генетичната ерозия при културните растения и дивите им родственици. Колекцията от обикновена и твърда пшеница е тре-та по разнообразие и размер след Гатерслебен, Германия и ВИР – Санкт Петербург, Русия.

Устойчивото използване на националните рас-тителни генетични ресурси е особено актуално днес, когато под въздействието на различни ан-тропогенни фактори се наблюдава изчезване или стесняване ареала на разпространение на редица ценни видове и хабитати. Ефективното използване на РГР допринася за бъдещето развитие на земе-делието, неговата екологична насоченост и добра координация. Осигуреният достъп до информация на национално ниво подобрява ефективното опаз-ване на националните РГР.

Активният обмен с растителен материал в стра-ната и чужбина създава широки възможности за целенасочена селекция. Изградените контакти и големият брой реализирани научни проекти на на-ционално и международно ниво позволяват да се използва богатството от културни и диви видове, със съответната оценъчна информация.

Растителните генетични ресурси са нашето минало, настояще, бъдеще и тяхното опазване е национална отговорност!

Проф. д.с.н. лилия Кръстева,доц. д-р Сийка Ангелова,

доц. д-р яна гутева


35 ГОДИНИ ЛАБОРАТОРИЯ ПО РАСТИТЕЛНИ БИОТЕХНОЛОГИИВ ИРГР – САДОВО

Изолирането на клетки, тъкани и органи при висшите растения има вече 75-годишна история в световните изследвания. От скромен лабораторен метод културата in vitro се превърна в научно направ-ление, имащо различни аспекти на изследвания – от теоретични върху метаболизма, растежа и клетъч-ното диференциране, до практическо решаване на важни селскостопански задачи. С методите на тъканните култури успешно се осъществява култи-виране на зародиши при отдалечена хибридизация, прорастване на стари, дефектни и рекалцитрантни семена, оздравяване на вирусно болни растения чрез култивиране на меристемни тъкани и термо-терапия, бързо микроразмножаване на вегетативно размножаващи се видове, създаване на генетически нови форми, дългосрочно съхранение на образци при in vitro условия, извличане на ценни химически съединения от специфични растителни видове и др.

Методите in vitro успешно се изучават и прилагат в почти всички научно-изследователски институти и центрове в световен мащаб. Лабораторията по растителни биотехнологии към Института по расти-телни генетични ресурси в Садово е създадена през 1977 г., със скромните претенции за оздравяване на посадъчен материал от картофи чрез меристемна тъкан, като основоположник за съществуването и разработване на метода е доц. Чавдар Чавдаров. Към този период това е втората биотехнологична лаборатория, след тази открита от акад. Атанас Атанасов в Института по захарно цвекло – Шумен за селекционни цели. От 1977 година до насто-ящия момент научноизследователската дейност в Лабораторията по биотехнологии в ИРГР върви във възходяща градащия. Чрез конкурси, нови научни работници разгръщат дейността многопосочно. За първи път в България се разработват методите за

микроразмножаване in vitro на вегетативно размно-жаващи се видове, изпитват се възможностите за дългосрочно съхранение на растителните видове in vitro, провежда се вирусна диагностика на in vitro по-лучените растения чрез Елиза-метода, въвежда се направление за протопластни култури, за целите на селекцията се разработват методите на антерните и ембрио-култури при пшеница и ориз, провеждат се първите експерименти за създаване на клетъчни суспендиални култури от ценни растителни видове от българската флора.

Цялосната изследователска дейност по тези те-матики за 35-годишната история на лабораторията се води от следните учени – доц. Чавдар Чавдаров, доц. д-р Дима Димитрова, доц. д-р Руска Русева, доц. д-р Петър Бояджиев, гл. ас. д-р Димитър Диманов, доц. д-р Пенка Георгиева, ас. Светла Качакова, макар че част от посочения състав има заслужено място само в определен период от изследовател-ската работа.

Освен научният възход Лабороторята по рас-тителни биотехнологии претърпя и техническо развитие – от малка лабораторна площ през 1977 г. премина към обособено лабораторно разшире-ние, до изграждането през 1989 г. на лабораторен корпус, разположен на площ от 1,8 дка, оборудван със специфична за този тип работа апаратура и растежни камери, осигуряващи необходимите тем-пературни и светлинни режими.

Извеждането на научноизследовотелска работа чрез биотехнологичните методи е дълъг и труден процес, защото, освен специфични лабороторни условия, се изискват многобройни изпитвания, относно намирането на оптимален хранителен състав на изкуствените хранителни среди, точно определени температурни и светлинни условия за всеки растител вид, сорт, както и за типовете тъкани и клетки. Същевременно трябва да се осъществят възможности за многократно преразмножаване на


растителния материал за достигане на необходими количества, като едновременно се търсят подходи за задържане на растежния темп, според насоче-ността и целта на проучванията. Целият процес за всички направления на изследванията се осъщест-вява при строго контролирани стерилни условия. Независимо от трудностите методите in vitro имат много предимства: Създаване на богато разнообразие от изходен

селекционен материал за значително по-крат-ко време, в сравнение с конвенционалната селекция. Бързо могат да се размножат ценни растител-

ни видове, в ограничен изходен материал и новоселекционирани материали за възможно най-кратък период. Изключва се възможността да се загубят рас-

тителни образци, което нерядко се случва при полско отглеждане. Необходима е значително по-малка площ за

поддържане на колекции от видове с целия сортов състав в условия in vitro, в сравнение в поддържането на полски сортимент. Да се съхраняват редки, диви, ендемични,

застрашени и изчезващи видове. Проучванията се водят целогодишно, с много-

кратни повторения, независимо от климатич-ните условия.

В научен аспект, 35 години изследователска работа в определена област са кратък период, но изследванията в областта на растителните биотех-нологии в ИРГР – Садово вървяха еднопосочно с изследванията по тази тематика в света, защото най-голям напредък растителните биотехнологии имат през последните 30–40 години. Изследова-телската работа на неголемия научен колектив се водеше в следните насоки:�приложение на методите in vitro в съчетание с

термотерапия за получаване на здрав посадъ-чен материал от видове, тотално нападащи се от вирусни заболявания; �вирусна диагностика на изходен и in vitro полу-

чен материал от различни генотипове, с важно стопанско значение;�въвеждане, изучаване и приложение на ме-

тодите на протопластни култури за целите на селекцията;�въвеждане в култура in vitro и разработване на

методите за микроразмножаване на различни вегетативно размножаващи се видове; �изясняване методологичните етапи и компле-

кса от фактори, позволяващи многократното субкултивиране в условия in vitro;�проучване факторите и условията за продъл-

жително in vitro съхранение;�разработване методики за получаване на

клетъчни суспендиални култури от растителни видове от българската и чужда флора, за извли-чане на ценни химически съединения;�приложение на методите на ембрио и антерни-

те култури за получаване на нови селекционни форми и комбиниране с методите на традици-онната селекция.

За 35 годишен период, в резултат на задълбоче-ните проучвания в една сравнително нова научна област и за световните изследователи, академич-ният състав от Лабораторията по растителни био-технологии постигна научни резултати, които бяха първи за научната общност в България. По-важни от тях са:�Отработени in vitro методи за получаване на

свободни от вируси сортове картофи и лоза, чрез термотерапия и меристемна тъкан. Осъ-ществен контрол върху здравното състояние на новополучения посадъчен материал, чрез вирусна диагностика – серологични анализи по метода „Елиза”.�Успешно завършени изследвания по обработ-

ване на растителни тъкани от пшеница и полу-чаване на протопласти култури, с последвал регенерационен процес до отселекциониране на нови линии при тази култура.�Утвърдени технологии за размножаване на

картофи, лоза, мента и хмел в условия in vitro с висок размножителен коефициент.�Проучени и оптимизирани са методите in vitro

за ускорено размножаване и вкореняване на етерично-маслени, декоративни, технически и лечебни растителни видове.�Въведени са в култура in vitro специфични за

България растителни видове – редки, застра-шени, ендемични и изчезващи видове, както и диви родственици на културните растения.�Получени са клетъчни суспендиални култури

от листа, корени и цвят на блатно кокиче /L. aestivum L./, мурсалски чай /S. scardica L./, сладък корен /G. glabra L/, с възможности за многократно субкултивиране. Още 16 растител-ни вида са в процес на изпитвания.�Създаден е оригинален генофонд за нуждите

на селекцията и международен обмен – in vitro колекции от културни видове с принадлежащи-те им сортове, колекции от диви родственици


и оргинална ин витро колекция от ценни за българската флора растения.�Разработена е методика за съчетаване на сома-

клоналната и комбинативната изменчивост при обикновената зимна пшеница.�Прилага се технология за насочено скъсяване

на стъблото при житните растения.�Признати от ИАСАС са 2 сорта пшеница –

„Здравко” и „КМ–135“ и един сорт ориз „Мари-ана“.

Добрите постижения са резултат от планирано и осъществено кариерно израстване на учените в състава на лабораторията. Всеки от тях е преминал дългосрочни специализации в чуждестранни уни-верситети и институти в Англия, Италия, Франция, Канада, Мексико, Белгия, Германия и др. За 35 години научният колектив е разработвал 19 плано-ви проекти към ССА и 12 международни проекти с Швеция, Китай, Италия, Словения и др. Участието на международни форуми – конференции, научни сесии, работни срещи и съвещания са способствали за издигане авторитета на българсите учени от тази научна област в международните среди със същата насоченост.

Научният състав, с утвърдени позиции и приноси, има значителен обществен принос за обучение на дипломанти от средните училища, за подготовка на дипломанти от университети и преподавателска дейност на студенти и ученици. Към Лабораторията по растителни биотехнологии са обучавани двама докторанти, успешно придобили образователна и научна степен „доктор”, единият от които е чуждес-

транен гражданин.За периода 1977–2012 г. научните работници в

биотехнологичното направление са публикували над 285 научни труда в наши и мждународни издания – публикации, книги, брошури, научно-популярни статии и други.

Освен научна стойност, получените резултати имат и висока приложна стойност, за което свиде-телстват многобройните договорни задачи (над 10) с различни институции, учреждения и производители за in vitro размножаване на културни видове и за провеждане на експедиционна дейност, с цел in vitro опазване на растителното разнообразие в България. Получените сортове пшеница чрез биотехнологич-ните методи са изключетелно търсени и получиха широко разпространение в страната, заради много добрите си стопански качества.

Извършеното от науката и приложеното в практиката за 35 години показва, че растител-ните биотехнологии са ценно научно направле-ние, което има бъдеще и което ще бъде много по-полезно за аграрната практика, когато и земеделието в България влезе в заслужения си възход, за да могат и земеделските производи-тели максимално да се възползват от създаде-ните научни продукти, които са по-ефективни и целесъобразни, в сравнение с традиционно приетите схеми.

Доц. д-р Руска Русевадоц. д-р Димитрийка Димитрова

проф. дсн лилия КръстеваиРгР „К. Малков”, гр. Садово

СЕЛЕКЦИЯ И ТЕХНОЛОГИЯ НА ФЪСТЪЦИ И СУСАМ

В ИРГР „К. МАЛКОВ“ – САДОВОИнститутът по растителни генетични ресурси

„К. Малков” в Садово е единственият земеделски институт в страната в който се извършва научно-изследователска дейност с фъстъци и сусам.

Фъстъците проникват в стра-ната ни през далечната 1896 година в село Куртово конаре, Пловдивско. На площ от 7 декара, Ангел Димчов пръв засява тази култура. Фъстъ-ците намират изключително благоприятни условия за рас-теж и развитие в Пловдивско и района на Садово. Научно-развойната и изследователска работа с тях започва през 1968 година, когато е възприета дългосрочна стратегическа програма по селекцията на културата. В годините досега, тази програма изпълнява поставените си цели и непрекъснато подобрява модела на българските Опитно поле фъстъци

Фъстъци сорт Станко


сортове фъстъци. През годините досега в института са създадени 10 сорта фъстъци.

В резултат на дългогодишната селекционно-подобрителна работа с културата, българските сортове фъстъци от тип Валенция заеха челно място в света. България е страната, която в климатично отношение се явява северна гра-ница на възможното им отглеждане. Въпреки този факт, обаче благодарение на качествата на българските сортове фъстъци страната ни е най-големия фъстъко-производител в Европа. През последните години, 80% от европейското произ-водство на фъстъци се осъществява в България. Сортът Калина, е най-широко разпространения сорт и световен стандарт за вкусови качества. Той, както и сорта Кремена получиха широко разпространение в Италия.

Признатите и вписани в сортовата листа на България през 2009 г., сортове фъстъци Станко и Цветелина, се характеризират с много високи добиви (над 800 кг/декар), отличен търговски вид на ядката и технологични качества.

Агротехниката на отглеждане на културата върви успоредно със селекционно-подобрителната работа и си поставя като основна задача извеждането на сортови технологии. В резултат на технологични ре-шения фъстъкопроизводството в страната е превър-нато в конкурентоспособен отрасъл. Създадените сортови технологии обезпечават агротехниката на културата, решават въпросите с борбата с болести-те, неприятелите и плевелите по културата.

Работата със сусама в института има вековна традиция. Още Константин Малков, работи с култу-рата и пръв в света открива и описва изключително вредоносната по сусама болест бактериоза, която и до днес носи неговото име. Тук са създадени български сортове сусам с отлични технологични и вкусови качества, висок добив и устойчивост на болести.

Сусамът загубва своето значение с навлизане на механизацията в селското ни стопанство през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век. Особеностите на културата изискват прибирането Ӝ на ръка и това я прави неподходяща за земедел-

ските производители. Така от основна маслодайна култура, изключително полезният сусам заема все по малки площи, как-то в България, така и в световен мащаб. Сусамът е култура на развиващите се страни от третия свят, където не липсва евтина работна ръка. В края на деведесетте години на миналия век в института започва селекционно-подобрителна работа с културата, целяща съз-даване на форми подходящи за механизирано прибиране. Единствено в Европа тук се работи по създаването на такива форми. Нашата селекция в това отношение се движи паралелно с Американ-ската и постигнатите резултати са идентични. В резултат на селекцията, през 2010 година, беше изпитан и признат сорта Виктория, подходящ за механизирано прибиране.

Технологичните решения при културата са на-сочени към пълното механизиране на процесите по отглеждането й. Примитивната технология на отглеждане на сусама е заменена с модерна, съ-образена с високите изисквания на съвременното

земеделие агротехника. Технологичните решения позволяват на съвременните сортове да разкрият високия си продуктивен потенциал и реализираните добиви надвишават многократно средният за света добив от тази култура.

През 2011 година, благодарение на спечелен проект към МОМН, във фермата на Шабан Рафет, за първи път в страната ни беше прибран механи-зирано производствен посев от сусам.

гл. ас. д-р Станислав Стаматовас. Манол Дешев

иРгР „К. Малков”, гр. Садово

Сусам сорт Виктория

Сусам прибран механизирано

Опитно поле сусам


ПАПУДА (Vigna unguiculata L.)Папудата (Vigna unguiculata L.)

е зърнено-бобова култура с високи хранителни качества на семената, отлична фуражна стойност на сла-мата и положително агротехническо влияние върху следващите култури. Семената на папудата са богати на протеин, витамини и минерали. В свежо състояние младите листа и зелените бобове се използват като зеленчук, а целите растения като зелен фураж или сено. Всички рас-тителни части, които се използват като храна са пълноценен източник на протеин, витамини и минерални соли. Папудата е подходяща за от-глеждане съвместно с други култури – царевица, сорго и др.

По ареал на разпространение в света тя се отглежда най-много в Африка, Азия (Индия, Китай), Аме-рика (страните от Латинска Амери-ка), страните от Южна Европа (Ис-пания, Португалия, Италия, Гърция, Кипър, България и др.).

Произходният център на този вид би могъл да бъде намерен в места-та, където растат дивите видове (De Candolle, 1996). Областта „Трансва-ал в Южноафриканската република е вероятният формообразователен център на културното растение, кое-то се дължи на присъствието на при-митивните диви вариетети (Padulosi et al., 1990).

Папудата е топлолюбива култура и се отглежда предимно в районите, характеризиращи се с топъл- горещ климат: високи температури и тро-пически валежи.

Световното производство въз-лиза на 5.57 мил. тона, а по заета площ 10 562 615 хa, (www.faostat.fao.org, 2010), тя се нарежда на четвърто място след соята, фасула, нахута и граха.

В България тя се отглежда от незапомнени времена в Димитров-градски, Хасковски, Свиленградски и Петрички райони. Предполага

се, че това растение е пренесено от Африка и е било известно още на старите гърци и римляни, като първоначално е назовавана като „phasiolus”. Предполага се, че папу-дата е пренесена в България през Гърция (Койнов, 1973). За този дълъг период от време, тя се налага като основна зърнено-бобова култура за населението от тези райони. Папу-дата е позната под различни местни наименования в микро-районите на нейното отглеждане, някои от които са: рогач, рогльо, бебриджа и др. и е застъпена в местата с бедни почви и сух климат.

В Института по растителни гене-тични ресурси се съхраняват, под-държат и оценяват около 300 бр. об-разци с различен произход, основно от Международния институт по Тро-пично земеделие в Нигерия, но има и от Китай, Япония, Южна Корея, Унгария и др. Местните образци са малко на брой и са колекционирани през последните 3–4 години пре-димно от районите: Димитровград, Хасково, Харманли и Свиленград.

цел на нашите проучвания е да се направи комплексна оценка на местни и чужди образци виг-на, включваща: морфологична и фенологична, както и оценка на стопанските качества, за да се разкрият потенциалните им въз-можности и тяхната адаптивност за отглеждане в условията на Южна България.

Морфологични особеностиВигната е едногодишно бобово

растение. Кореновата система е много добре развита в сравнение с други бобови култури /фасул, леща/. Тя прониква на по-голяма дълбочи-на, достига 50–70 см, и се състои от главен корен и добре развити стра-нични разклонения.

Стъбло. То е обло с 3–4 раз-клонения, като при едни образци е изправено, неполягащо и достига на височина до 50–60 см, а при дру-ги е слабо и поляга, с височина на стъблото над 70–80 см, а при трети (някои форми) стъблото е увивно с височина над 1 м.

Лист. Както при останалите зърнено-бобови култури листата са сложни и са съставени от някол-ко листенца, прикрепени на обща дръжка. При папудата, както и при

фасула листата са триделни и са разположени на дълги дръжки, от 7 до12 cм.

Освен същинските листа, фасула и папудата имат и първични (примор-диални) листа, които се диференци-рат през ембрионалното развитие. Те са целокрайни и широки.

Листата са сивкави и без вла-синки, добре гланцирани. Формата йм е яйцевидна или ромбоидна.

цветове. Те имат типичното за пеперудоцветните устройство: бай-раче, ладийка и крилца.

Венчето е различно оцветено: бяло, кремаво или виолетово. Цвето-вете са събрани по 8 – 12 в гроздо-видни съцветия. Дължината на цвет-ната дръжка се движи от 4 до 12 см, като при образуването на бобовете тази дръжка нараства и може да достигне до 23–25 см.

Плодовете /бобовете/ на папу-дата са тесни и дълги, с цилиндрич-на или саблевидна форма, достига-ща 10–20 см, а при някои от подви-довете, като V. sesquipedalis достига до 40–60 см. Бобовете съдържат по-голям брой семена, като при изслед-ваните от нас образци този брой е от 8 до 14 зърна. Бобовете при папуда-та имат добре изразен зелен цвят, като при повечето образци съдър-жат склеренхимни клетки, особено по ръбовете на чушката или т.нар. „лико”, което ги прави негодни за консумация в зелено състояние. Бо-бовете на образци от V. sesquipedalis L., се отличават с голяма дължина / >40 cм) и се използват за зелено.

Семената най-често имат бъбре-ковидна или овална форма, с гладка или грапава повърхност. Семената имат различна окраска: бяла, бе-жова, кафява, червена, черна с раз-личен цвят на хилума: тъмнокафяв, светлозелен, черен и др. По размер семената са по-дребни от тези на фасула и имат тегло на 1000 семена от 100 до 270 г, като най-често сре-


щани са образците с тегло на 1000 семена, между 160–230 г.

Биологични особеностиВигната е топлолюбиво расте-

ние и изисква топлина, както по време на поникването, така и по време на вегетацията. Оптимална температурура за нейното развитие е 26–28º С. През първите седмици след поникването се развива бавно, като през този период бързо нара-ства кореновата система. След това започва разклоняване на стъблото. Цъфтежът настъпва 40 до 60 дни след поникването при различните образци, а узряването след 40–50 дни от цъфтежа. Вегетацията про-тича за 85–110 дни, в зависимост както от ранозрелостта на съответ-ния образец, така и от климатичните условия. Папудата е растение на къ-сия ден, но се срещат и форми с не-утрална фотопериодична реакция, което е позволило разпространени-ето Ӝ в по-северните райони. Понася засенчване и успешно се отглежда в смесени посеви със сорго, просо и царевица.

Папудата се отличава с по-добра сухоустойчивост в сравнение с пол-ския фасул. Изследвания на редица автори потвърждават тези резултати (Берова и кол., 2001). Високите тем-ператури през месеците юни, юли и август не предизвикват абортиране на цветовете и младите завръзи, което е характерно при фасула. До-

бивите са по-стабилни, а при въз-можност за поливане те нарастват значително. Валежите по време на цъфтежа и бобообразуването се от-разяват много добре върху растежа и развитието на растенията, а оттам и на добивите.

Папудата оставя почвата богата с азот и чиста от плевели, поради което е добър предшественик за всички полски култури. Тя се отглеж-да както след окопни, така и след житни култури.

В Института по растителни гене-тични ресурси ежегодно се засяват за характеризиране, оценка и раз-множаване различен брой образци с различен географски произход. Оценката се прави според приетия Международния Дескриптор за кул-турата (IBPGR, 1983). Фенологични-те наблюдения включват: поникване, начало на цъфтеж, масов цъфтеж, и узряване, вегетационен период (ВП). Морфологичните измервания са на-сочени към всички морфологични показатели, като основни са: брой бобове на растение, брой семена в един боб, брой семена на растение и тегло на семето от едно растение, тегло на 1000 семена (табл.1).

Проучването ни е насочено към подбор на образци, добре адапти-рани към условията на Южна Бъл-гария, с по-къс вегетационен пери-од и добри продуктивни качества. Ранозрелите образци успяват да узреят до края на юли и средата на месец август, което е благоприят-но за прибиране на бобовете. Тези образци започват цъфтежа около 45 дни след поникването (табл. 1). Характерно за културата е бързото нарастване на бобовете, след пре-цъфтяване на цвета и формиране на

младото бобче. На табл. 2 са пока-зани получените добиви от местни образци папуда, колекционирани от гореспоменатите райони и проучени в експерименталното поле при ин-ститута. С най-висок добив се отли-чава стандарта (първият български сорт „Хриси”), следван от четири образци с незначителни разлики: A7E–0735, A8E–0551, A8E–0563 и A4–008.

Ежегодно се отчита нападението на папудата от болести и неприяте-ли на естествен инфекциозен фон. В сравнение с фасула е по-устойчива на болести, но по време на вегета-цията се наблюдава нападение от листни въшки (Aphididae) и зърнояд (Ac. obtectus). Борбата се води с по-мощта на подходящите инсектициди (Чавдаров и Стоилова., 2008).

Семената на папудата са богати на протеин (22–26%), бързо се сва-ряват и се отличават с много добър вкус (Събева и Стоилова, 2008). .

ИЗВОДИ В резултат на получените резул-

тати може да се заключи, че папуда-та (Vigna unguiculata L.) притежава бърз растеж и по-стабилни добиви в сравнение с полския фасул, а при наличие на възможност за поливане добивите нарастват значително.

С промяната на климата и на-стъпването на трайно засушаване, папудата е подходяща култура за отглеждане в сухи райони, където обикновенният фасул не успява да формирара нормален добив. Папу-дата е подходяща зърнено-бобова култура за райони, където валежите са оскъдни и почвите са бедни на органично вещество.

цветелина Стоилова, иРгР – Садово

табл. 1. Морфологични показатели на местни образци папуда

табл. 2. Получени добиви от папуда, за периода – 2009–2011 г.


Дис

куси

онно

(продължава от брой 3)

4. ПЛАщАНЕ ЗА СЕЛСКО-СТОПАНСКИ ПРОИЗВОДИ-ТЕЛИ, ПРИЛАГАщИ СЕЛ-СКОСТОПАНСКИ ПРАКТИКИ ОТ ПОЛЗА ЗА КЛИМАТА И ОКОЛНАТА СРЕДА

Екологичният или „зелен” компонент на директните пла-щания ще се ползва при из-пълнение на годишни и извъндоговорни дейности по опазването на околната среда, извън задълже-нията по кръстосаното съответствие (например зелена покривка, угар, сеитбооборот, постоянни пасища). Предлаганият 30% дял на „зелените” плащания от гледна точка на България е висок. От друга страна прекалено ниският праг вероятно ще предизвика незаинтересованост във фермерите от поемането на нови екологични задължения. Ос-вен това предлаганите дейности, предназначени преди всичко за намаляване на въглеродните еми-сии, ще имат различна структура и ще изискват различни разходи на хектар в отделните страни, региони и производства например за постоянни пасища или за обработваема земя. За България този нов компонент ще означава значителни до-пълнителни разходи на хектар. При тези условия следва да получи удовлетворително решение проблема с нарастващите по тази линия разходи и произтичащата загуба на конкурентоспособност, включително и на външните пазари. Във всички случаи въвеждането на „зелен” компонент в директните плащания не трябва да води до ново неравенство в подкрепата на производството между страните и фермерите, нито до усилване административната тежест на земеделската по-литика. Неприемливо е дублирането на помощи и изисквания за получаването им – например за кръстосано съответствие или екологичните пла-щания по II -ристълб.

Прилагането на зелен компонент в ДП озна-чава, че всеки фермер ще трябва да прилага екологични дейности като постоянни пасища, зелена покривка, сеитбообращения и екологични нереколтирани площи, подходящи за съответното стопанство. Обхванатите дейности следва да имат едногодишен характер за разлика от по-целена-сочените, многогодишни и регионално приспосо-бени мерки от II-ри стълб. Тези изисквания ще се прилагат на цялата територия на Съюза, от всички

фермери и плащанията ще са с един и същи дял от ДП.

Задължителните екологични дейности може да включват например поддържане площта на постоянните пасища на ниво стопанство; площта на главната култура да не надвишава 70% от общата площ, а тази на третата култура да не заема по-малко

от 5%; 5% от обработваемата земя да се извади от реколтиране (set aside); 70% зелено покритие на обработваемата земя, тази под зеленчуци и трай-ни насаждения. С представените предложения на ЕС за въвеждане на Схема за основно (базово) плащане се въвежда и специфичен вид плащане, често наричан „зелено”. Тази схема е свързана с приоритетите на ОСП за подобряване на еколо-гичните параметри при нейното прилагане и има за цел да насърчи практики, които ще допринесат за намаляване ефекта от климатичните промени, запазването на биологичното разнообразие и на околната среда.

Общите правила за прилагане на конкретната схема са свързани с определянето на изисква-нията, които фермерите трябва да спазват, и финансовата подкрепа, която ще получават в тази връзка. Стандартите за тези практики надграждат правилата за „кръстосано съответствие”, които ще продължават да бъдат условие за получаване на помощи по Схемата за основно плащане и са задължителни за прилагане върху допустимите на базово подпомагане площи. Изпълнението на посочените по-долу изисквания от „зеления” компонент ще донесат допълнително плащане на земеделските производители. При това площите, върху които е организирано биологично земеде-лие, ще получават директно “зелено” плащане. Приема се, че площите в НАТУРА 2000 отговарят на условията за “зелено” плащане дотолкова, доколкото земеделските практики на тях са съв-местими с изискванията по същата програма.

Предложенията на Европейската комисия към момента предвиждат годишно плащане за земеделските производители, което да е в рам-ките на 30 % от националния таван за директни плащания. Плащането ще представлява добавка към основното плащане за допустимите хектари, като ще е във формата на единна ставка на хектар. Предвижда се и редукция в случай, че стопаните

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ В ОСП


не спазват предвидените условия. Редукцията ще следва механизмите, които се използват при неизпълнение на изискванията за задължител-ното кръстосано съответствие. Важна разлика от базовата подкрепа е, че при „зеленото” плащане няма таван и прогресивно намаляване в зависи-мост от площта. Подпомагането се прилага за изпълнение на екологосъобразни практики в три области: диверсификация на отглежданите култури, поддържане на постоянно затревени площи и на приоритетни екологични площи.

Диверсификация на отглежданите културиКогато обработваемата земя на земеделския

производител обхваща повече от 3 хектара, които не са пасища, не са оставени на угар или заети с култури, които се отглеждат под вода през зна-чителна част от годината, следва да се спазват следните условия: На допустимата площ следва да се отглеждат

минимум три култури. При това нито една от тези три култури не трябва да заема по-малко от 5% от обработваемата земя и основната не трябва да надвишават 70% от общата площ. Предвижда се европейската

комисия да приеме правила, които да гарантират корект-ното и недискриминационно прилагане на гореспоменатите изисквания, които да доприна-сят за околната среда. Въз основа на данни за пода-

дените заявления по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в България за 2009 и 2011 година може да се направи прогноза за дела на обработваемата земя в стопан-ства под и над 3 ха, която ще бъде засегната от приемането на представеното от Комиси-ята предложение. През 2011 година са подадени общо 87 806 заявления за подпомага-не, касаещи обща площ от 3 557 047,36 ха. На базата на направените предвиждания и предлаганата регулация може да се допусне, че около 62% от всички бенефициенти по линия на директните плащания ще се включат в схемата за малките стопанства и в резултат няма да бъдат обхванати от схемата за „зелено” плащане (фиг. 5).

Поддържане на постоянни па-

сищаФермерите, които поддържат своите площи или

част от тях, декларирани към 2014 година, като постоянно затревени (пасища и ливади), също подлежат на плащане по „зеления” компонент. Те няма да имат право да увеличават или намаляват референтните площи, декларирани като постоян-ни пасища и ливади, освен в извънредни случаи и в рамките на 5% от площта. Съгласно данните за подадените заявления за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ за 2011 година, по-стоянно затревените площи представляват около 9 % (приблизително 334 хил. ха) от всички заявени за подпомагане площи (фиг. 7). При запазване на тези постоянно затревени площи те ще имат право да получават допълнително плащане по настоящата схема.

Приоритетни екологични площиНай-малко 7% от площите, отговарящи на

условията за подпомагане, с изключение на постоянните пасища, следва да се планират за приоритетни екологични площи, като например оставена под угар земя, тераси, особености на

източник за фиг. 5 и 6 : ДФ „Земеделие“, собствени изчисления

Фиг. 6. Средства за „зелено” и за плащане на останалите схеми

Фиг. 5. Брой и дял на стопанствата, участващи в схемата за диверсификация на културите


ландшафта, буферни ивици и залесени площи. Предвижда се Комисията да разработи по-ясни и точни правила, които да вземат под внимание специфичните особености на държавите-членки и които да гарантират максимизиране на ефекта от предложената мярка.

Средствата, които ще могат да бъдат използ-вани в България за осъществяване на „зелените” плащания, изчислени на база националния таван за 2016 година, са приблизително 238 759 164.00 евро, или стопаните ще могат да получават средно по около 68 евро на хектар (фиг. 6).

Предложението на Европейската Комисия за въвеждане на плащанията за селскостопан-ски производители, прилагащи селскостопан-ски практики от полза за климата и околната среда, надграждащи изискванията за кръсто-сано съответствие, е едно от най-обсъжданите. Философията на предлаганото нововъведение е широко възприемана и одобрявана, но конкрет-ните параметри за прилагането на плащането и повишаването на изискванията към земеделските производители предизвиква редица опасения. Дискусиите се провеждат в посока „зелените” плащания да бъдат опростени и ненатоварващи фермерите. Важно е те да не се смесват или проти-воречат на агро-екологичните мерки. Необходимо е мерките да са достатъчно гъвкави, адаптивни и прости за прилагане както за фермерите, така и за администрациите, без да се създават допълни-телни условия за налагане на санкции. В България позицията на Министерство на земеделието и храните по отношение на „зелените” плащания е, че въвеждането на многопластова структура на директните плащания следва да бъде добре обмислено и обосновано и не трябва да води до допълнителни тежести за земеделските произво-

дители и администра-цията, нито да въвежда по-усложнени изисква-ния към земеделските производители. Недо-пустимостта или не-кандидатстването по един тип плащане не би следвало да ограничи фермера от възмож-ността да получи друг тип плащане.

От ключово значе-ние е оценката на ефек-та от въвеждането на екологична част на ДП. Въпросът представлява сериозен методологи-чески проблем. Част

от ползите ще бъдат за обществото като цяло, други за съответното стопанство. От друга стра-на положителните ефекти могат да се проявят в сравнително дълъг срок и следователно да не са от непосредствен интерес за производителите. Главният въпрос е дали ползите за фермера (30% от директните плащания) са по-големи от алтер-нативните ползи при запазване на функционира-щите земеделски системи. Най-общата оценка показва, че икономическата цена (с отчитане на алтернативните ползи и загуби) при базовите изисквания ще бъде между 8 и 35 лв. на хектар, което представлява под 10% от ДП/ха .

Необходимо е да се подчертае, че системите на земеделие са различни в отделните страни и региони (съотношение между обработваема земя и постоянни пасища, климат и пр.), което означава и твърде различни изисквания за екологосъо-бразни практики, следователно последните ще изискват и различни разходи. При това нивото на ДП на хектар е определено без да се имат предвид новите екологични изисквания. Например производителите от страните със значителни по площ и дял обработваеми земи вероятно ще трябва да правят сравнително големи разходи за зелена покривка. На практика това ще означава намаляване на подкрепата на доходите на засег-натите фермери.

Считаме, че въпросът за оценката на ефекта от въвеждането на екологичния компонент е открит и България е силно заинтересована от изясняване на проблема.

(продължава в следващия брой)

Доц. д-р Р. Попов, доц. д-р Б. иванов

Фиг. 7. Разпределение на площите по отделните области на схемата източник: ДФ „Земеделие“

β

β


Растителна защита

ХЕРБИЦИДИ ЗА ЦАРЕВИЦАТА ПРЕЗ 2012 ГОДИНА

Извеждането на ефикасен контрол срещу плевелите при ца-ревицата, е необходимо за реали-зиране на огромния Ӝ продуктов потенциал. Между комплекса от мерки за ограничаване вредното влияние на плевелите, хербицид-ният контрол заема основното място. На българския пазар през 2012 г. ще е налице достатъчно голям избор от продукти, които да осигурят чисти от плевели ца-ревичните посеви. В зависимост от всяка конкретна ситуация фер-мерите могат да изберат между внасянето само на почвени или само на вегетационни хербициди, или да реализират обосновани комбинации и системи между тях. Основните почвени хербициди при царевицата за предстоящ-ия сезон са:Мерлин флекс 480 СК –

продукт съдържащ активното вещество изоксафлутол 240 г/л + новия антидот ципросулфамид. Продуктът се препоръчва в доза 42 мл/дкa, както в периода след сеитба, преди поникване, така и в ранната вегетация на културата и плевелите – до 2-ри – 3-ти лист на царевицата и до 2–4 лист на пле-велите. Изборът на подходящия

момент за третиране е в пряка връзка с наличието на влага в почвата и на валежите в периода от сеитбата до поникването. В условия на ранно засушаване е препоръчително продуктът да се използва в началото на пониква-нето на културата и плевелите. Мерлин флекс е много широ-коспектърен хербициден препа-рат, който контролира всички ико-номически важни едногодишни житни и широколистни плевели в царевицата, както и балура от семена. Има частично действие и върху балура, поникнал от къси коренища.

Както е известно активното вещество изоксафлутол има уникалното свойство да се ре-активира след всяко следващо овлажняване. Резултатите от наши опити в условия на капково напояване показват най-катего-рично това уникално предимство на Мерлин флекс. Почвеният продукт унищожава плевелите още преди тяхното поникване и гарантира на културата липса на конкуренция още в най-ранните фази от нейното развитие.

На полетата, на които има по-силно заплевеляване с ко-

ренищен балур, е уместно след употребата на Мерлин флекс, по-късно през вегетацията да бъде използван Екип СК или някои друг продукт с ясно изразено действие срещу този плевел.

Хербицидите Гардоприм Плюс Голд 500 СК, Стомп Нов 330 ЕК и Пендиган 330 ЕК, Гардиан макс, Трофи супер 840 ЕК, Нитрогард 840 ЕК, Акорд и др., описани при слънчогледа се прилагат при същите условия и със същите изисквания.

Много честите пролетни засу-шавания у нас станаха причина на пазара да се предлагат пре-димно вегетационни хербициди, чиито ефикасност в много по-мал-ка степен зависи от влажността на почвата. През вегетацията на царевицата съществува голям набор от съвременни хербициди, с които при подходящ подбор, успешно могат да се контролират всички видове плевели.Екип СК – съдържа 22,5 г/л

форамсулфурон + антидот и се препоръчва в доза 200–250 мл/дкa за контрол на едногодишните житни и широколистни плевели, включително и на балура от семена и коренища. Едногодиш-ните плевели са най-чувствителни когато се намират в ранни фази и в интензивен растеж. Балурът се контролира най-силно при висо-чина 15–25 cм. В този интервал от време не трябва да се извършват почвообработки, за да не се на-мали ефекта от хербицида.След третирането са необходими 10–14 дни за пълното абсорбиране на Екип СК до кореновата система на балура. Срещу едногодишните житни Екип СК е ефикасен само до началото на братене на пле-велите. Срещу кощрява, свиница, паламида и балур се препоръчва по-високата доза от 250 мл/дкa. Екстремно високите температури (над 300С), както и много ниските


температури и преовлажняването довеждат до стресиране на кул-турата и до намаляване ефикас-ността на продукта.Лаудис ОД – съдържа 44 г/л

темботрин + антидот и се препо-ръчва за контрол на едногодишни и многогодишни широколистни и житни плевели в доза 200 мл/дкa. Успешно контролира и ба-лур поникнал от семена. Срещу коренищния балур, особено този от мощни коренища препаратът има краткосрочен потискащ ефект, с което се забавя неговото развитие. Лаудис ОД е високосе-лективен, системен, вегетационен хербицид при царевицата с много бърз начален ефект. Към момента на приложение на Лаудис ОД царевицата трябва да е от 2-ри до 8-ми лист, едногодишните житни до 3-ти – 4-ти лист, а ед-ногодишните широколистни – до 6-ти същински лист.Лумакс 538 СК – съдържа

три активни вещества 375 г/л S-метолахлор + 125 г/л тербу-тилазин + 37,5 г/л мезотрион. Лумакс 538 СК е хербицид с висока селективност към царе-вицата и дълъг период и гъвка-вост на приложение. Прилага се в доза 300 – 400 мл/дка след сеитба преди поникване на кул-турата за борба срещу много голям брой едногодишни житни и едногодишни широколистни видове плевели при царевицата. Също така може да се приложи и ранно вегетационно, когато царевицата е поникнала в доза 300 мл/дка, но до 2-ри лист на житните плевели и/или до 4-ти лист на широколистните плевели. Ранното вегетационно третиране има предимство пред почвеното в условия на продължително засушаване. При ранното вегет-ационно приложение Лумакс 538 СК контролира допълнително поникнала паламида и свиница (бутрак). Каспър 55 ВГ – съдържа

активните вещества просулфу-рон 50 г/кг + 500 г/кг дикамба и се прилага в доза 30 г/дка за борба срещу едногодишните и

многогодишните широколистни плевели. Каспър 55 ВГ е широ-коспектърен хербицид, разрешен за приложение при царевица от фаза 3-ти до фаза 8-ми лист на културата, което дава възможност за гъвкаво приложение. Оптимал-на фаза за плевелите са от 2-ри до 4-ти лист на едногодишните широколистни, и 4-ти – 6-ти лист (розетка) на паламидата и до цъфтеж на поветицата. Каспър 55 ВГ контролира над 60 вида важни широколистни плевели, включи-телно плевели с восъчен слой по листата (бяла лобода), които са потенциални конкуренти на ца-ревицата. Каспър 55 ВГ е смесим с противожитни вегетационни хербициди Мистрал екстра, Екип СК, Принципал и др. без прояви на антагонизъм. Мистрал Екстра 6 ОД –

съдържа активното вещество никосулфурон 60 г/л. Това е ве-гетационен, селективен хербицид за контрол на едногодишните и многогодишни житни, в т.ч. и балур от коренища и някои широколистни плевели при ца-ревицата. Мистрал Екстра 6 ОД е нова формулация ОД – маслена дисперсия, с подобрена абсорб-ция и по-бързо начално действие. Дозата на приложение е от 65 до 75 мл/дка, като се прилага от фаза 1-ви до фаза 8-ми лист на културата, а плевелите да са поникнали. На максимален хербициден ефект може да се разчита, когато едногодишните житни плевели не са започнали

да братят, широколистните да са в стадии 2-ри – 4-ти лист, а балурът да е с височина 10–20 cм. Мистрал Екстра 6 ОД може да се смесва с противошироко-листните хербициди Каспър 55 ВГ, ПИК и др.Стелар – съдържа активните

вещества топрамезон 50 г/л и дикамба 160 г/л. Препоръчва се за борба срещу едногодишните житни и едногодишни и много-годишни широколистни плевели при царевицата в доза 100 мл/дкa. Хербицидът е високоселективен към царевицата и се внася във фаза 2-ри – 6-ти лист на култу-рата и в ранни фази от развити-ето на плевелите. Двете активни вещества взаимно допълват хербицидното си действие срещу плевелите, което се изразява в тяхното първоначално побеля-ване, последващо от загиване. Препоръчително е Стелар да се използва с аджуванта ДЕШ в доза 100 мл/дкa.Рекорд е хербицидна комби-

нация между Келвин топ (125 мл/дкa) + Камбио СЛ (200 мл/дкa). Келвин топ съдържа активното вещество никосулфурон 43 г/л , а Камбио СЛ съдържа активните вещества бентазон 320 г/л + дикамба 90 г/л. Благодарение на комбинацията си от три активни веществава, Рекорд притежа-ва три различни механизма на действие, което е гаранция за надеждна борба срещу плеве-лите без риск от резистентност. Друго голямо предимство на тех-


нологията е нейната гъвкавост на приложение – едновременно или разделно. При решение за едно-временна борба срещу житни и широколистни плевели оптимал-ният момент за внасяне е фенофа-за 2-ри – 6-ти лист на царевицата и едногодишните плевели, и до 15 cм височина на паламидата и балура от коренища. При избор за разделно третиране може да бъде извършена борба чрез Камбио срещу широколистните плевели през фаза 2–4 лист на царевицата и последваща борба чрез Келвин Топ срещу житните и балура от коренища до 8-ми лист на културното растение. Ком-бинацията от двата хербицидни препарата е широкоспектърна и е високо селективна за царевицата. Проявите на хербицидния ефект са много бързи, а ефикасността и селективността не се повлияват негативно от високи температури (до 280С). Принципал – съдържа актив-

ните вещества римисулфурон 107 г/кг + никосулфурон 429 г/кг. Про-дуктът се прилага задължително в комбинация с прилепителя Тренд 90. Той е селективен вегетационен хербицид за борба срещу едного-дишните и многогодишните житни и някои широколистни плевели. Принципал притежава отлична селективност и безопасност за царевицата, приложен в широк диапазон от 2-ри до 8-ми лист на културата в доза 9 г/дкa+0,1% Тренд 90. Продуктът има мощно балурицидно действие и отличен

ефект срещу всички останали житни плевели. Принципал се комбинира безпроблемно с много противошироколистни хербициди, предназначени за контрол на онези двусемеделни плевели, които не се засягат от тези две активни вещества. Хербицидното действие на Принципал се проя-вява много по-бързо и по-ясно, особено срещу някои от широко-листните видове плевели, когато към работния разтвор добавим 300 г/дкa амониева селитра. Леко киселата среда на работния разтвор е предпоставка за по-до-брото постъпване и предвижване на препарата в плевелите. Като правило, това предимство се проявява по-силно при по-небла-гоприятни агрометеорологични условия (например при по-про-дължително засушаване, когато растенията образуват по-дебел восъчен налеп и при по-високи температури).Титус плюс – съдържа комби-

нация от двете активни вещества римсулфурон 3,26% + дикомба 60,87%. Хербицидният препарат е селективен, системен, листен и се препоръчва за едновременен контрол на едногодишни и много-годишни житни и широколистни плевели при царевицата. Титус плюс е регистриран в доза 30,7 г/дкa + 0,1% Тренд във фенофаза на царевицата 2-ри – 6-ти лист.

Проф. д-р тоньо тоневАграрен университет –

Пловдив

Лозата е гостоприемник на много гъбни, бактерийни и ви-русни болести, някои от които могат да унищожат напълно реколтата през отделни години, особено при чувствителните сортове. Количеството и качест-вото на гроздето и полученото вино зависят от прилаганата тех-нология на отглеждане, при която важно значение заема растител-ната защита.

МАНА ПО ЛОЗАТА. За усло-

вията на България болестта се разпространява масово и може да унищожи изцяло реколтата. Развива се от средата на пролетта до края на есента. Повредите от маната увеличават транспираци-ята, намаляват фотосинтезата, което влияе върху количеството и качеството на гроздето.

Причинител е гъбата Plasmopara vitiсola. Напада всички вегетативни и репродуктивни части на лозата през всички фази на развитието й. Зимува в окапалите листа по повърхността на почвата.

Благоприятни условия за разви-тие на маната са чести преваля-вания, роси, мъгли, наличието на капки по листата, температура на въздуха от 18 – 240 С и влажност


БОРБА С ИКОНОМИЧЕСКИ ВАЖНИТЕ БОЛЕСТИ В ЛОЗОВИТЕ НАСАЖДЕНИЯ97–100%. Лошата агротехника и едностранчивото азотно торене също са фактори за развитието на патогена.

По листата се появяват бле-дозелени /мазни/ петна, които постепенно стават жълти и по долната страна на петурата се образува бял спорообразуващ налеп /за разлика от оидиума/. По старите листа петната са ограничени от нерватурата, имат ъгловата форма /мозаични петна/. След като заразата достигне до цветовете и младите зърна с големина на грахово зърно, те се покриват със спорообразуващ налеп и загиват/сиво гниене/.До прошарване на зърната по гроздовете се развиват тъмно-кафяви петна с бял налеп /кафяво гниене/. При силно развитие се засягат и листните дръжки, мустаците и леторастите.

Основната задача за борба с маната е да се предотврати каква-то и да било зараза в растението и да спре разпространението на болестта. Третиранията на насажденията трябва да започ-нат още през месец май, когато леторастите са с дължина над 20 см. Прилагат се фунгициди-те – шампион - 0.15%, ридомил голд МЦ 68 ВГ - 0.25%, еклер 49 ВГ-0.05%, верита ВГ-0.2%, шавит Ф 71.5 ВП - 0.2% , икуейшън про - 0.04%, корсейт Р ВП - 0.25%, ми-кал 75 ВП - 0.3%, мелоди комби ВП – 0.2%, мелоди компакт 49 ВП -0.15%, акробат МЦ - 0.2% и др. Броят на третиранията зависи от района и климатичните условия. Важен период за опазване на лозите от мана е от появата на ресите до затваряне на гроз-довете. При по-хладно време и чести превалявания /през май и юни/ третиранията трябва да осигурят достатъчно покритие на оформените завръзи след опадване на калпачетата от цве-

товете. За да опазим наедрелите зърна, скелетът на чепките тряб-ва да бъде много добре покрит с препарат преди затварянето на гроздовете.

БРАШНЕСТА МАНА. /Оидиум/

Причинител е гъбата Uncinula necator. Зимува като мицел под обвивката на пъпките. През про-летта заразяването е много рано и се засягат листата, леторасти-те, ресите. По повърхността на поразените органи се наблюдават петна със сив налеп от спорите на гъбата. При сливане на петната по леторастите се получават тъмно-кафяви до кафяво-виолетови иви-ци, които се запазват по лозите до следващата година.

Болестта причинява изре-сяване, деформиране и пригор. Зърната се напукват и по – късно се нападат от сиво гниене. Гроз-довете се покриват с плесенов налеп и отделят миризма на риба. Благоприятни условия за развитието на болестта са тем-ператури от 25 - 280 С и влажност на въздуха 60-80%. Температури

над 290 С затрудняват развитието на патогена. Над 370 С гъбата загива. Борбата трябва да се води предпазно – фалкон -30 мл/дка, байфидан 250 ЕК -10 мл/дка. Други фунгициди, които може да се прилагат са: флинт макс - 16 г/дка, фоликур – 40 мл/дка, ардент 50 СК – 20 г/дка, колис 40 мл/дка и др.

СИВО ГНИЕНЕ ПО ГРОЗДЕ-ТО. Причинител е гъбата Botrytis cinerea. Зимува в растителните остатъци. Гъбата се развива в широк температурен интервал от 1-31°С с оптимум 25° С. Кониди-оспорите кълнят при относителна влажност над 90%, но заразяват само при наличие на капка вода. При температура под 0 и над 350

С няма развитие. Напада всички зелени части на лозата, но го-леми загуби се наблюдават при нападение на грозда. По зърното болестта се развива от момента на прошарването. По зърната се появяват бледокафяви петна, върху които във влажно време се образува сиво - бял до сиво - кафяв спорообразуващ налеп.

Получената реколта не е годна за консумация и за винопроиз-водство.

Благоприятни условия за раз-витието му се създават при влаж-но и хладно време, при беритбата, след повреди от градушка и гроз-


дов молец, при транспортирането и съхранението на гроздето.

За ограничаване на болестта е необходимо да се създадат добри условия на отглеждане на лозата: използване на устойчиви сортове лози, засаждане на проветриви места, да се прилага подходящо комбинирано торене, правилни резитби, кършене, колтучене за добро проветря-ване на лозите, гроздоберът да се провежда по възможност в сухо време. Първото пръскане се извършва след прецъфтяване на лозите, второто когато зърната са с големината на грах, третото при избистряне на зърната, а четвър-тото-когато се налага. Могат да се използват някои от следните фунгициди – кантус – 100 мл/дка, куадрис 25 СК – 75 мл/дка, суич 62,5 ВП – 0.08%, сумилекс 50 ВП-0,1 %, еклер 49 ВГ-0.05%, куадрис 25 СК-0,075%, шавит Ф 72 ВДГ-0.2 % и др.

БАКТЕРИАЛЕН РАК. През

последните години това е една често срещана болест по лозата и овощните видове. Причини-тел е бактерията Agrobacterium radiobacter pv. tumefaciens. Прид-вижва се по проводящата система на растенията и предизвиква об-разуването на тумори. Причинява хипертрофия и хиперплазия на нападнатите тъкани. По корените и по стъблата се образуват поду-тини-единични или многобройни, кафяви със зърнеста структура. Те пречат на нормалното сокодви-жение и хранене на растенията. Бактериите от разрушаващите се тумори (при лозата) предиз-викват заразявания на околните растения

Борбата трябва да бъде пред-

пазна. Тъй като бактерията про-никва в лозовото растение само чрез пресни и открити рани /след градушки, измръзване и др./, те трябва да се дезинфекцират вед-нага след откриването им. Тази дезинфекция е задължителна, както за лозовите маточници и компонентите на присаждането, така и за лозовото вкоренили-ще, където непрекъснато, през целия вегетационен период, по младите растения възникват рани от премахването на издън-ките, покарали от подложката, от кършенето на леторастите, от премахването на росните корени (при загрибване на лозите в тира), от почвообработ-ващите машини, от градушки, насе-комни неприятели и др.

Основните ме-роприятия в борба-та срещу бактерий-

ния рак включ-ват следните мерки:

Извършване на резитбата на зряло в лозовите маточници през невегетацион-ния период, преди настъпването на со-кодвижението. При-лагане на сеитбо-

обращение на площта за лозово вкоренилище, което не допуска развитието на растения гостоп-риемници на причинителя на болестта. При лозово вкорени-лище за базов материал площта трябва да се поддържа и в черна угар. Тази мярка се базира на обстоятелството, че при липса на хранителна среда бактерията причинител на болестта се за-пазва жива в почвата в продъл-жение до 3 години, след което умира, докато при наличието на гостоприемници от други расти-телни родове и видове, тя може да просъществува години наред и да напада засадените на тази площ присадени стратифицирани рез-ници. Дезинфекциране на всички

режещи инструменти (ножици, триончета и др.) при извършване на съответните операции, след всяко отделно растение, чрез потапяне (намазване) на реже-щата им част в 5%-ов разтвор от формалин или в 75%-ов спирт за горене. Изкореняване и изгаряне на болните от бактериен рак лози в маточниците. Изкореняване и изгаряне на болните от бактериен рак растения във вкоренилищата и напръскване на цялата площ на насаждението с 3 - 4%-ов разтвор от железен сулфат, неутрализи-ран с гасена вар.

ЕКСКОРИОЗА. Причинител

е гъбата Phomopsis viticola Sacc. Зимува в пъпките като мицел и по леторастите. Засяга най-силно младите леторасти. Първите при-знаци се появяват по пръчките. Характерните признаци на болес-тта са: елипсовидни и удължени кафяви по периферията петна със светъл център, напукана кора на леторастите, скъсени междувъзлия и дребни листа. По младата кора се образуват черни пикнидии. Оптимална температу-ра за развитие е 25°С и влажност на въздуха 90-100 %.За борба се препоръчва използването на ня-кои от следните фунгициди: Дитан М 45 – 0,2 %, Микал флаш – 0,3 %, верита – 0,2 % и др.

Най – добри резултати при борбата с болестите в лозовите насаждения се получават, кога-то тя се води превантивно!

гл. ас. ил. иванова, гл. ас. Р. Минчева,

гл. ас. д-р г. ДяковаиЗС „Образцов чифлик”,

Русе


Нап

оява

не ВЛИЯНИЕ НА КЛИМАТА И ПОЧВАТАВЪРХУ НАПОИТЕЛНИТЕ НОРМИ

В БЪЛГАРИЯПрез последните 3000–

4000 г. напояването е най-мощно-то средство за борба със щетите от суша в земеделието. Съвре-менните математически модели са широко използвани в света за оценка на ефекта от колебанията и промените на климата, почвени-те условия и земеделската прак-тика върху нуждите на селско-стопанските култури от поливна вода. На основата на резултати от симулации на баланса на во-дата в почвата с валидирания модел WINISAREG са изчислени нетните напоителни норми на царевица при почви с различен водозадържащ капацитет в ра-йоните на София, Пловдив, Стара Загора, Сандански, Плевен, Лом и Силистра. Получените резул-тати се основават на метеороло-гични данни с продължителност 54 години, които са достатъчно представителни за съвременния климат.

На фиг.1 са сравнени полу-чените криви на обезпеченост на напоителните норми (NIRs) на царевица за периода 1951– 2004 г. в пет представителни ра-

йона на страната, когато почвата е със средна водозадържаща способност (136-157 мм/м).

Вижда се, че необходимостта от напояване е най-голяма за района на Сандански, когато през средните климатични годи-ни с обезпеченост от 40 до 75% напоителните норми са в граници от 270 до 300 мм.

За района на Пловдив, който е един от най-големите и за-сушливи земеделски райони на страната, напоителните норми са също високи и се изменят през средните години от 200 до 270 мм. Най-ниски са нуждите от поливна вода в районите на Силистра и Софийско поле - от 120 до 180 мм.

През сухите години с обезпече-ност под 25% нетните напоителни норми нарастват значително, като през най-сухите години те дости-гат 430 мм за района на Пловдив и 350 мм за Софийско поле.

Само през най-влажните годи-ни с обезпеченост по-голяма от 85%, напоителните норми са под 100 мм за всички основни земе-делски райони на страната.

При почви с различна водо-задържаща способност от 116 до 180 мм (фиг. 2) напоителните норми за даден район се разли-чават с около 50-60 мм.

При уязвимите на засушава-не почви с ниска влагоемкост (TAW=116 мм/м), напоителните норми през средните години на-растват на 300-350 мм за района на Сандански и 220-300 мм за Горно Тракийската низина (фиг. 3). През екстремно сухите години, които се случват 1 път на 20 годи-ни, напоителните норми достигат 400-480 мм в Южна България.

Установена е тенденция на увеличение на необходимата напоителна норма за царевица в района на Пловдив. През периода 1951-2004 г. нетните нужди от напояване са се увеличили с 80 мм (фиг. 4).

Изложените резултати до-казват, че при условията на променящ се климат, глобал-но затопляне и чести интен-зивни засушавания нуждите от напояване у нас са твърде променливи през годините и показват тенденция към нара-

Фиг. 1. Криви на обезпеченост на нетната на-поителна норма на царевица за пет представи-телни района на страната при почви със средна водозадържаща способност TAW (136–157 мм/м), 1951–2004 г.

Фиг.2 Криви на обезпеченост на нетните напои-телни норми (NIRs) на царевица за почви с ниска, средна и висока водозадържаща способност TAW (116, 136 и 180 мм/м-) за района на Пловдив, 1951–2004 г.


стване, особено в Горно Тракий-ската низина. Производството не само на царевица за зърно, но и на други пролетни култури, ще зависи все повече от въз-можностите за напояване и ще изисква съществени вложения

в хидромелиоративната система на България. Следователно раз-работването и внедряването на икономически ефективни водос-пестяващи технологии, техники на напояване и поливни режими е основна цел за българската

селскостопанска наука през следващите години.

Проф. дсн инж. Зорница Попова,

ас. инж. Мария иванова

Фиг. 3. Криви на обезпеченост на нетната напоителна норма на царевица за пет предста-вителни района на страната при почви с ниска водозадържаща способност TAW (116 мм/ м), 1951–2004 г.

Фиг. 4. нетни напоителни норми на царевица на почви с нисък използваемводен запас (TAW=116мм/ м) в района на Пловдив, 1951–2004 г.

БЛАГОДАРНОСТИАвторите благодарят за финансовата подкрепа на Проекта DMCSEE, Център за управление на

засушаванията в Югоизточна Европа, от програмата за трансгранично сътрудничество за ЮЕ на ЕС, при реализирането и разпространяването на резултатите от научните изследвания върху уязвимост на културите от засушаване и управление на напояването в България.


ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ В ЯПОНСКОТО МЕЖДУНАРОДНО ИЗЛОЖЕНИЕ

ЗА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИНа среща на зам.-министъра на земе-

делието и храните д-р Цветан Димитров с президента на Японо-Българската асо-циация за приятелство г-жа Акико Игая и представители на организационния коми-тет на изложението, България е поканена да участва в международното изложение за храни и напитки „UTAGE 2013” в Осака, Япония, което ще се проведе от 26 април до 6 май 2013 г. ,

Това е добра възможност да бъде представена страната ни с традиционни млечни и месни продукти, вина, розова

вода и български танци на изложението. Ще се сформира работна група от марке-тингови специалисти, които да определят и изготвят концепция за представяне на страната.

Международното изложение за храни и напитки „UTAGE” се организира веднъж на четири години и е форум за представя-не на продукти на хранително-вкусовата промишленост на Япония и страните от Югоизточна Азия. За първи път през 2013 г. ще бъдат представени и страни от Юго-източна Европа.


Ово

щар

ство ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРОЛЕТНИЯ

МРАЗ ПРИ ЧЕРЕШИЧерешата (P. avium L.) е тра-

диционен овощен вид у нас.Повратните пролетни мразо-

ве се явяват лимитиращ фактор за получаването на редовни добиви. В тази връзка най-чуст-вителни на студ при овощните култури са плодниците и ново образувалите се завръзи (Ва-силев и др. 1982, Цолов, 1989, Божкова, 1998, Георгиев и др., 2007; Живондов и Малчев, 2008).

В свое проучване за еколо-гичните условия в района на Лудогорието Дяков и Лазаров (1982) стигат да извода, че ва-жно значение за отглеждане на черешата в определено мес-торастене имат най-ранните и най-късните пролетни мразове. Според същите автори най-къс-ният пролетен мраз за района е установен на 20 април 1968 г.

Според някои автори (Цо-лов, 1989; Дяков и Лазаров 1982) повредите от повратни-те студове зависят от срока на цъфтеж при различните сортове и от разположението на завръ-зите на различна височина от почвената повърхност.

Резултатите от изследва-нията на Живондов и Малчев (2008) показват, че върху сте-пента на поражение при чере-шите от късен пролетен мраз

основно значение има сорта, докато използваната подложка има слабо влияние.

По данни на Личев и Папа-хатзис (2009), Papachatzis et al. (2008), по-силно растящите подложки са по-устойчиви на студ в сравнение с по-слабо растящите.

Повредите от повратен про-летен мраз често са причина за намаляване на добива при черешата. В тази връзка са направени изследвания, които обхващат предимно Южна Бъл-гария. Липсата на съвременни данни по този проблем наложи провеждането на това проучва-не в района на Североизточна България.

В статията са представе-ни резултатите от изследва-не въздействието на късния пролетен мраз върху различ-ни сортове череши и негово-то влияние върху получения добив.

Обект на проучване са чере-шовите сортове Бигаро Бюрла, Бинг, Ван и Гермерсдорфска. Опитното насаждение е създа-дено през пролетта на 2001 г. след есенно риголване на дъл-бочина 65-70 cм и запасяващо торене. Почвата е сива горска. Подложката е махалебка (P. machaleb). Изследваните сор-

тове са засадени при три вътре-редови разстояния – вариант 1 (V

1) 3 м, вариант 2 (V2) 4 м и вариант 3 (V3) 5 м. Междуредо-вото разстояние е шест метра. Отчетен е процента на повре-дени завръзи и добива, като за целта са анализирани по 600 завръза от всеки вариант взети като средна проба от 3 дървета в 3 повторения.

Данните са обработени по-средством теста на Дънкан (За-прянов и Димова 1995).

На 24 април 2007 г. в района на Опитната станция по земе-делие – Хан Крум е установен повратен пролетен мраз, който табл. 1. Повреди по завръзите през пролетта на 2007 г.

Сорт вариант повредени завръзи %

Бигаро Бюрла

V1V2V3

83,5 а80,7 ab79,1 b81,3

Бинг V1V2V3

67,5 cd72,4 bc

65 d68,3

Ван V1V2V3

71,2 c67,5 cd68,4 cd

69,0Гермерс-дорфска

V1V2V3

52,8 e55,6 e56,2 e

54,9

LSD 5% - 3,85Фиг. 1 температура на въздуха на 24.04.2007 г.

сп. „Земеделие плюс”, бр. 3, 2012 г.39

предизвика поражения по завръзите на черешовите сортове: Бигаро Бюрла, Бинг, Ван и Гермерсдорфска

На фигура 1 е представе-на динамиката на темпера-турата на въздуха. От пред-ставените данни е видно, че през нощта стойностите се понижават, като отрицателна температура е установена в интервала от 24 до 8 часа су-тринта. Най-ниска стойност – 3,20 С е отчетена в 6 часа, което е предпоставка за из-мръзването на завръзите.

Данните за повредените завръзи (табл. 1) показват, че V1 на Бигаро Бюрла има най-високи стойности. При V3 от същия сорт се наблюдават доказано по-малко измръз-нали завръзи. От представе-ните резултати е видно, че при Бигаро Бюрла поражени-ята от късен пролетен мраз са по-силни в сравнение с останалите сортове. Броят на измръзналите завръзи е доказан. При средно-ранните сортове Бинг и Ван процента на повредените завръзи е по-висок в сравнение с късния сорт Гермерсдорфска.

Броят на измръзналите завръзи оказва влияние вър-ху получения добив. В тази връзка най-нисък добив от дърво е установен при три-те варианта на сорт Бигаро Бюрла (табл. 2). Останалите сортове имат добив, който е доказано по-висок в сравне-ние с Бигаро Бюрла. Това се дължи на факта, че при тях броят на повредените завръ-зи е значително по-нисък. С най-висок добив от дърво се отличава сорт Ван (9,2–10 кг), а при Бигаро Бюрла той е нисък (3,2–4,6 кг).

С най-високо средно те-гло на плодовете се характе-ризира сорт Гермерсдорфска (8–8,3 г), докато при Ван те са най-дребни.

Резултатите от настоящо-то проучване за степента на измръзване при сортовете Бигаро Бюрла, Бинг, Ван и Гермерсдорфска кореспон-дират с данните получени от Василев и др. (1982), Георги-ев и др. (2007) и Живондов и Малчев (2008).

ЗАКЛЮчЕНИЕРанно цъфтящия сорт Би-

гаро Бюрла има най-висок процент повредени завръзи в сравнение със средно-ранни-те Бинг и Ван и късно разви-ващият се Гермерсдорфска. В тази връзка при Бигаро Бюр-ла е установен значително по-нисък добив в сравнение с останалите сортове. Големи-ната на плодовете са сорто-ва особеност и не се влияят от степента на повредените завръзи.

Отрицателните пролетни температури оказват влияние върху добива когато измръз-налите завръзи са повече от 80 %.

гл. ас. д-р Димитър Василев

Опитна станция по земеделие –

Хан Крум

табл. 2. Добив и средно тегло на плодовете за 2007 г.

Варианти добив от дърво (кг)

средно тегло на плода (г)

сорт ВанV1V2 V3

9,2 ab9,3 ab

10,0 а

7,8 ab7,4 b7,3 b

сорт Бигаро БюрлаV1V2 V3

3,2 e 3,9 de

4,6 d

7,8 ab8,0 ab8,0 ab

сорт БингV1V2 V3

6,8 bc 7,2 bc

8,4 b

7,6 b7,9 ab8,1 ab

сорт ГермерсдорфскаV1V2 V3

6,7 c 7,0 bc 8,6 ab

8,0 ab8,3 a8,3 a

LSD 5% 1,0 0,4

Лешникът е многогодишно растение с височина, варираща в зависимост от вида и ботаническия му произход. Разпространен е в страните от Мала Азия, крайбрежието на Черно и Сре-диземно море, както и в Тихоокеанското крайбрежие на САЩ (щата Орегон). Използването на плода на лешника като храна за човека е познато още от дълбока древност. Лешниковите ядки са с висока хранителна и лечебна стойност. Те са богати на мазнини (от 61 до 80 %). Съдържат значително количе-ство белтъчини (16 – 21 % чист белтък). По калорична стойност превъзхождат плодовете на ореха, бадема, гроздето и смокинята. Богати са на минерални соли и витамини. Могат да се използ-ват както в сурово състояние, така и печени. Намират широко приложение в хранително – вкусовата промишленост, предимно в сладкарството и ликьорното производство, а също и за директна кон-сумация. Изборът на сорт при проекти-ране на стопанство с лешници е много важен. В комбинация с подходяща агротехника се получават оптимални добиви за период от 15 – 20 години. За целта на изследването авторът е избрал сортовете Римски и Ран Трапезунски. Те се отличават с много добро плодода-ване на едри до средноедри плодове с много добро качество. Въпреки бла-гоприятните характеристики както при всеки бизнес в земеделието, така и при бизнеса с лешници има голяма степен на риск.

Рискът може да се дефинира като вероятност действително получените резултати да не съответстват на очак-ваните или фактическите финансови постъпления да не отговарят на пред-варителните очаквания. В тази връзка в статията разглеждаме рисковите променливи, които влияят върху доходността на бизнеса с лешници, върху неговата ефективност и устойчиво развитие. Изследвана е


чувствителността на нетната настояща стойност (ННС) като показател, олицетворяващ ефективността на инвестицията при оптимистичен, песимистичен и реалистичен вариант на факторите цена, добив и дисконтов процент и при равни други условия. Информацията е обобщена и отразена в таблици 1, 2, 3 и 4.

Класирането на рисковите променливи, влияещи върху доходността на проекта, респективно биз-неса с лешници е направено според показателите дисперсия, стандартно отклонение и коефициент на вариация и е представено:

При изчисляването на статистическите показатели са използвани следните зависимости:

(1)

Дисперсията (2)

(3)

(4)При обобщаването на резултатите и формули-

рането на изводите следва да се има в предвид, че показателите за ефективност – нетна настояща стойност, обща сума на настоящите стойности на нетните парични постъпления, динамичния срок на откупуване на капиталните вложения и коефициентът на ефективност, са изчислени с дисконтов процент, който не е коригиран с надбавката за общ и спе-цифичен риск в земеделието, съответно 11% и 3% Причината за това е, че такава корекция на дискон-товия процент за отчитане на общия и специфичния риск е безсмислена, тъй като при дисконтов процент по – висок от 9% при равни други условия проектите не отговарят на изискванията за ефективност на инвестициите. Затова изследванията на автора в този аспект са насочени преди всичко към идентифи-цирането и подреждането на факторите, пораждащи най – висок риск за бизнеса със съответните видове насаждения като предпоставка за разработване на адекватна производствена и маркетингова стратегия и политика.

ИЗВОДЪТ от анализа на представените данни е, че най – висок инвестиционен риск поражда про-менливата “ цена “. На второ място е променливата “ дисконтов процент “ и на трето място – “ добивът “. Следователно усилията за по - точно прогнозиране и планиране, и за намаляване на инвестиционния риск трябва да се насочат към първите две променливи. Като възможност за намаляване на риска може да се използва диверсификацията в производствената структура на стопанството.

Представените в статията подходи и решения не са готова рецепта за решаване на проблемите в сферата на инвестициите в земеделието и управле-нието на риска, но те биха могли да подпомогнат земеделците в намирането на адекватни за бизне-са им решения и да ги насочат към алтернативи, допринасящи за компенсирането на поетия риск и увеличаване на привлекателността на аграрния бизнес и устойчивото му развитие.

гл. ас. д-р наталия неделчеваРУ „Ангел Кънчев“

РИСКОВИ ПРОМЕНЛИВИВ БИЗНЕСА С ЛЕШНИЦИ

Коефициент на вариацията

табл. 2. Анализ на влиянието на променливата „добив“

Вариантстойност на променлива-та, кг/ дърво

ННС на инвес-тицията

лв./ 10 – те дка

вероятностотносит.единици

оптимистичен 19,2 573 067 0,30

реалистичен 16 436 079 0,60

песимистичен 15 415 313 0,10

табл. 1. Анализ на влиянието на променливата „цена“

Вариантстойност на променли-вата, лв.




оптимистичен 8 608 061 0,20



табл. 3. Анализ на влиянието на променливата „дисконтов процент“

Вариантстойност

на промен-ливата, %




оптимистичен 9 273 869 0,25



табл. 4. Класиране на рисковите променливи

Променлива дисперсия на ННС лв.

стандартно отклонение на ННС, лв.

коефи-циент на вариация

цена, лв./ кг. 1,519 495 910 123 367,837 0,28

добив, кг/ дърво 4,550 158 528 67 454,86 0,13

дисконтов процент, % 9,599 378 271 97 976,42 0,26


Съвети на специалиста

ЧЕРЕШОВА ГРАДИНА2. ТОРЕНЕ НА чЕРЕШАТА

Черешата е традиционен и икономически изгоден овощен вид за нашата страна. В зависи-мост от подложката черешовите дървета се отглеждат на почви, които са сравнително бедни на хранителни вещества. Затова хранителният режим на расте-нията трябва да бъде съобразен с цел получаване не само на високи добиви, но и на високо качество на плодовата продук-ция, а оттам и получаването на по-голям икономически ефект. Преди създаването на насажде-ние е необходимо да се направи химичен анализ на почвата за определяне съдържанието на основните макроелементи- азот, фосфор и калий, да се опреде-ли реакцията на почвата(рН) и съдържанието на хумус.

Торенето е агротехническо мероприятие със съществено значение за всички видове кул-тури, но при овощните то е не-обходимо условие, тъй като тези култури се отглеждат на едни и същи площи дълго време и с уве-личаване на възрастта на дърве-тата се повишава и нуждата от хранене. Чрез внасянето на то-рове се подобрява структурата на почвата, почвеното плодоро-дие, растежа на дърветата, до-бива и качеството на плодовата продукция

Предпосадъчно торенеПри създаването на чере-

шово насаждение едно от ме-роприятията е извършването на предпосадъчно торене. Торенето се извършва като върху цялата повърхност се разхвърлят орга-ничните и минерални торове в препоръчителни норми 120-140 кг/дкa калиев сулфат и 160-200 кг/дкa троен суперфосфат, които се заорават на дълочина 50-70 cм. След това се разхвърлят 3-4 тона на декар угнил оборски тор и се заорава на дълбочина 30-40 cм.

Предпосадъчно торене може да се извърши като 10-15 кг раз-ложен оборски тор, 150-200 г калиев сулфат и 300-400 г троен суперфосфат се сложат в поса-дъчната ямка и се размесят с почва.

От опити провеждани в Ин-ститут по земеделие-Кюстендил Георгиев(1996) е установил, че след проведено предпосадъчно торене на черешови дървета до третата им година не е необходи-мо торене.

Запасяващо торенеСлед третата вегетация мла-

дите дървета започват да се под-хранват ежегодно с азотни торо-ве. Това запасяващо торене се извършва околостъблено в ради-ус около 50 cм по-голям от про-екцията на короната. Годишната торова норма се внася на два пъти като през пролетта(края на март-началото на април) се вна-сят 2/3, а през лятото(началото на юни) останалата 1/3. По този начин не се предизвика вторичен растеж и през зимата младите

дървета не измръзват. Препоръ-чителната торова норма за този период от развитието на чере-шите, наречен период на силен растеж е между 6 и 9 кг N/дкa.

С нарастване на възрастта на дърветата нуждата от храни-телни вещества се повишава, при което дозите трябва да се увеличат. По време на периода на начално и бързо нарастващо плододаване нормата на азот-ния тор се повишава и е 9-12 кгN/дкa.

При встъпването в периода на пълно плододаване торовата норма е 13-18 кгN/дкa. Внася-нето на торовите норми също се извършва двукратно през го-дината като 2/3 се внасят през пролетта(март-април), а 1/3 през октомври. Тук по-ранното торене може да доведе до намаляване устойчивостта на дърветата към ниски температури.

Освен ежегодното подхран-ване с азотни торове през 3-4 години се внасят калиеви и фо-сфорни в норми 40-60 кг/дкa (ак-тивно вещество) и 3-4 тона до-бре разложен оборски тор. Тези торове се внасят през есента и се заорават.

Редица автори (Стоилов, 1977, Еников и Беневски, 1984) дават препоръчителни торови норми (табл.1) за подхранване на черешови насаждения при добра запасеност на почвата и допустими стойности на листния анализ.

Количеството необходими торове се изчислява по форму-лата:

а.100Х = ----------------, където сх – е търсеното количество

табл. 1. Препоръчителни торови норма за череши

Автор очакван добив, кг N, кг/дкa акт.в-во

P2O5, кг/дкa акт.в-во

K2O, кг/дкa акт.в-во

Стоилов 1000 6-8 5-6 6-8

Еников и Беневски

неплододаващи 6-9 6-9 5-8800-1200 8-18 9-18 8-12


тор за парцелата, кг;а – нормата или дозата на

хранителния елемент, кг/дкa ак-тивно вещество;

с – съдържание на активното вещество в тора, %;

Например препоръчителната норма на торене е 6 кг/дкa азот, а активното вещество, съдържащо се в амониевата селитра е 33%, то ще се получи Х= 6.100/33=18 кг/дкa, т.е. на един декар чере-шови дървета са необходими 18 кг амониева селитра.

За да се определи по-точно необходимото количество на внесяне на торове през месец август се вземат листа от среда-та на едногодишните леторасти на дърветата за химичен анализ на основните хранителни еле-менти-азот, фосфор, калий, кал-ций и магнезий. От проведени научни изследвания и получени резултати са определени гра-нични стойности за съдържание на хранителни елементи в листа-та на черешата (табл. 2).

Зелено торенеПри поддържане на почвата

на черешовите градини в черна угар е подходящо прилагането на зелено торене(сидерация). То се използва за подобряване на плодородието на почвата и за обогатяването й с органично ве-щество. При насаждение, в което не се внася оборски тор зеле-ното торене е препоръчително, защото замества действието на органичния тор с до 70%. Зася-ването на културите за зелено торене може да се извърши през пролетта и да се заорат през ес-ента или засяване през есента и заораване през пролетта. Есен-ното засяване дава по-добри резултати, тъй като зимните си-дерати предпазват корените на дърветата от измръзване и заба-

вят или подтискат поникването на плевели. Действието от този вид торене е по-бавно в срав-нение с използването на мине-рални торове и се проявява след третата година от приложението му. Полученият ефект от зелено-то торене се доближава до този на органичното торене. Една от основните причини за прило-жението му е, че по този начин се компенсира набавянето на хранителни вещества за овощ-ните насаждения. Културите за засяване трябва внимателно да бъдат подбрани в зависимост от това какви елементи съдържат. Едни от най-подходящите са бобовите, поради високото им съдържание на азот, фосфор и калий. Някои от тях могат да се използват както самостоятелно така и в комбинация, например грах и овес или грах и ръж. Ва-жно условие при прилагането на зелено торене е напояването на културите особено в години с не-достатъчни количества валежи и засушаване. От друга страна при отглеждането на тези култури могат да се използват минерал-ни торове(амониева селитра) за тяхното подхранване.

Листно торенеЕдновременно с почвеното

подхранване на черешовите на-саждения могат да се прилагат и листни торове. Листното торене има бърз ефект при прилагането му. Когато се установи недостиг на даден хранителен елемент той може да се набави чрез из-ползването на листни торове. Препоръчително е за листно подхранване да се използват комбинирани торове, но ако по-чвено са внесени азот, фосфор, калий, то листно могат да се вне-сат цинк, калций, молибден, бор, желязо и др. Торовете, съдържа-

щи микроелементи са трудно ус-воими от растенията, приложени почвено затова най-ефектвно е да се прилагат листно. Пръска-нето с листни торове е подходя-що при растения, намиращи се в стресови състояния(засушаване, ниски температури, градушка и др.) или физиологични сму-щения. При това подхранване торовете се използват по-раци-онално от растенията поради постъпването им директно върху листата, стъблата и плодовете. По този начин няма риск от за-мърсяване на почвата и подпоч-вените води. Листните торове се внасят неколкократно(от 2 до 3 пъти) по време на вегетацията на растенията през 14-15 дневен интервал. Концентрациите им не трябва да са във високи норми, за да не повредят листата на дърветата. Някои от листните то-рове контролират опадането на плодовете, а други подобряват плодовата продукция. В сезон с обилни валежи се наблюдава напукване на черешовите пло-дове, което може да се предо-тврати чрез листно пръскане с калциевосъдържащи торове.

Листното торене е перс-пективно мероприятие, защото може да се извършва едновре-менно с внасянето на пестициди като спестява и средства.

Торенето е фактор, оказ-ващ влияние не само върху растежа и развитието на дър-ветата, но и върху качеството на получената продукция и нейното съхранение. Усилията на производителите трябва да са насочени към правилното и балансирано торене на че-решовите градини, а не към количествата внесени торове, защото смущения при расте-нията могат да се получат не само от недостиг на храните-лен елемент, но и от излишък.

Ас. Сашка Сугареваинститут

по земеделие – Кюстендил

табл. 2. Оптимално съдържание на хранителни елементи в листата на плододаващи череши според Bergmann(1988) и георгиев(1992, иЗ - Кюстендил).

Елемент N, % P2O5, % K2O, % Ca, % Mg, %Bergmann 2,6-2,8 0,18-0,30 1,6-2,0 1,2-2,0 0,30-0,50Георгиев 2,5-2,8 0,30-0,50 1,1-1,9 1,4-2,0 0,40-0,70


ЖивотновъдствоПРОДУКТИВНОСТ И СЪСТАВ НА МЛЯКОТО ПРИ ЦИГАЙСКИ

И КАРАКАЧАНСКИ ОВЦЕПрез по-голяма част от годината пасищата са

основен източник на храна за овцете. По ботаниче-ски състав и добив от единица площ естествените пасища се различават значително. Те се делят на полски, полупланински, планински и високопла-нински с характерен тревен състав.

Използването на планинските и високопланин-ските пасища през пасищния период е специфи-чен проблем и зависи от характера на пасищата, породността на овцете, атмосферните условия, наклона на терена и други. Редица автори (Avram et all 1977, Drozdz Ciurus 1983) отчитат неблаго-приятно влияние на планинските условия и свър-заните с тях атмосферни фактори върху млечната продуктивност. Докато според Мугниев и др.(1987) и Michal (1977) използването на алпийските паси-ща през лятото подобрява храненето на овцете и повишава млечността им.

Отглеждането на овце при естествени условия с използване на планинските и високопланински-те пасища, позволява добиване на мляко с висо-ко съдържание на протеин и млечна мазнина и производството на качествени млечни продукти. Интересът към млечните белтъчини се свързва с биологичната и хранителна им пълноценност.

Чрез изхранване на подходящ свеж фураж, Addis et al. (2005) установяват, че може да се про-мени състава на млечната мазнина, като се уве-личава количеството на линоловата киселина в надоеното овче мляко, която е субстрат за про-изводството на спрегната линнолова киселина. Според Nudda et al. (2005) сезонните промени в съдържанието на мастни киселини в млечната мазнина са свързани с изменения в състава на па-сището. Освен свежия фураж, Agustino et al., (2002) доказва, че слънчевото облъчване води до високи порции на лауринова, миристицинова и стеаринова

и намалено съдържание на олеинова, линолова и линоленова мастни киселини.

В статията са представени резултатите от изследване химичния състав и количеството на някои макро- и микроелементи в овче мляко от цигайски и каракачански овце, добивано в ра-йона на Средна Стара планина.

Проучването беше извършено върху сурово овче мляко от района на Средна Стара планина, получавано от две породи овце, отглеждани при еднакви производствени условия в ИПЖЗ-Троян: I група - Цигайска порода (250 овце) и II група – Ка-ракачанска порода (180 овце).

Млякото е изследвано през периода април-юли, когато отглеждането на овцете е пасищно - про-летно-летен период, през който бяха извършени четири млечни контроли с едномесечен интервал, съгласно Инструкцията за контрол на млечността. Пробите мляко бяха вземани индивидуално от по 5 животни от всяка порода, ежемесечно, по време на млечните контроли. Животните са отглеждани оборно-пасищно. През месеците април и май ов-цете бяха отглеждани на планинско пасище с над-морска височина 500-800 м, а през месеците юни и юли – на високопланинско пасище (1500 м н. в.).

Анализите на млякото са извършени в лабора-ториите на ИПЖЗ - гр. Троян и на Аграрен факул-тет при Тракийски университет - гр. Стара Загора. Съдържанието на сухо вещество, млечна мазнина, общ белтък, лактоза и сух безмаслен остатък в млякото е определено с апарат Милко-скан 133В, а това на пепел – тегловно, чрез опепеляване при 5500С.

Микро- и макроелементите са определени след сухо опепеляване на пробата и минерализирането й в муфелна пещ при температура 5500С. От по-лучената пепел е приготвян солно-кисел разтвор,

табл. 1. Химичен състав на млякото през дойния период на овцете (n=20)

Показатели, %I група II група

x Sх x Sхдойна млечност, л 50.37 1.7 55.97 1.68сухо вещество, % 18,05 1,774 19,08 1,335

сух безмаслен остатък,% 11,47 0,828 1,85 0,510млечна мазнина, % 6,57 1,390 7,23 1,163

общ белтък, % 5,60 0,782 5,95 0,513млечна захар, % 4,95 0,392 4,96 0,278

пепел, % 0,93 0,062 0,95 0.035Фиг. 1. Промени в сухото вещество на млякото


който се разрежда до определен обем по време на определяне на отделните елементи.

Получените данни са обработени вариационно-статистически чрез Statistica for Windows (Release, 4.3, Stat. Soft. Inc., 1994).

Добитото мляко през дойния период при Ка-ракачанските овце е значително повече от това на Цигайската порода при р<0.05 (табл. 1). Освен това, млякото от Каракачанските овце се отлича-ва с по-високо съдържание на сухо вещество, сух безмаслен остатък, млечна мазнина и общ белтък (табл. 1). Разликата между двете групи е математи-чески доказана само за сухото вещество (р<0,05). Не са отчетени различия в съдържанието на млеч-на захар и пепел.

Влиянието на надморската височина, респ. на пасищната растителност, върху съдържанието на сухо вещество в овчето мляко е отразено на фигу-ра 1. Независимо от надморската височина нивото на сухото вещество в млякото от I група е по-ниско в сравнение с това от II група, като разликата меж-ду двете групи е по-добре изразена при млякото, получено когато овцете са били отглеждани на нископланинското пасище и едновременно с това са подхранвани с концентратна cмеска.

Промените в съдържанието на млечна мазнина в млякото на изследваните овце в зависимост от пасището, на което са отглеждани животните мо-гат да се видят на фигура 2. Най-голяма разлика при млечната мазнина между двете групи овце се наблюдава, когато животните са били отглеждани

на планинското пасище (800 м), съответно 7,0% при I група срещу 6,1% при II група. Съдържанието на млечна мазнина в овчето мляко е еднакво при отглеждането на животните на високопланинското пасище, което е основна причина и за еднаквото съдържание на сухо вещество в млякото от двете групи овце при тази надморска височина.

Динамиката в концентрациите на общ белтък в млякото на овцете от Цигайската и Каракачанска-та порода е проследена на фигура 3. Минимална разлика в концентрацията на общ белтък между двете групи се наблюдава при млякото, получено когато животните са били на високопланинското пасище, следвано от планинското. По-голяма раз-лика между двете групи при съдържанието на про-теин се наблюдава при подхранване на овцете с концентрат (400 м н. в.).

Средните концентрации на отделните мине-рални елементи в овчето мляко за наблюдавания период са представени на таблица 2. Не се уста-новяват разлики между двете групи при макроеле-ментите калций, фосфор, калий и натрий, както и при микроелементите цинк и манган.

От изследваните макроелементи в млякото най-високо и при двете групи овце е количеството на калция, следвано от това на фосфора. Съотно-шението между тези елементи (Ca/P) е еднакво за двете групи – 1,42.

Второто важно съотношение е това между ка-лия и натрия (K/Na). За млякото на изследваните овце то е съответно 3,31 при I група и 3,23 при II група.

Количеството на калий, установено от нас, е малко по-високо, а това на натрий – по-ниско, от средните стойности.За получаване на качествено мляко съотношението Ca/P в дажбата на животни-те трябва да е от 1,25 до 1,40:1, докато оптимал-ните стойности за съотношението K/Na са от 1,7 до 2,0:1.

Значителна разлика между млякото от изслед-ваните овце при двете групи се наблюдава при ко-личеството на магнезия – с около 27% повече в млякото от Цигайската порода в сравнение с това от Каракачанската (р<0,001).

Повече автори посочват, че количеството на магнезий в изследваното от тях мляко варира от 12,8 до 18,2 мг/100 г, в който диапазон са й стой-

табл. 2. Минерален състав на млякото през дой-ния период на овцете (n=20)

Минерални елементи

I група II групаx S x S

макроелементиCa, % 0,211 0,009 0,215 ,015P, % 0,149 0,005 0,151 0,014K, % 0,139 0,006 0,139 0,007

Na, % 0,042 0,003 0,043 0,004Mg, мг/100 г 6,955 1,973 12,44 0,568

микроелементиFe, мг/100 г 0,150 0,047 0,163 0,036Cu, мг/100 г 0,085 0,017 0,074 0,008Zn, мг/100 г 0,563 0,189 0,558 0,084Mn, мг/100 г 0,015 0,002 0,015 0,001

Фиг. 2. Промени в съдържанието на млечната мазнина

Фиг. 3. Промени в съдържанието на белтъчини в овчето млякото


ностите, установени от нас, за млякото на изслед-ваните овце.

Значително по-ниски стойности за магнезий, в сравнение с нашите данни, за овче мляко се уста-новява при породите Карагоуники и Серон, съот-ветно 9,1 и 8,8 мг/100 г (Vouttsinas et all 1988)

Сравнително по-високи стойности на натрий и магнезий, но по-ниски на калций, фосфор и калий, в сравнение с резултатите, се установява при из-следване на овче мляко от породата Аваси (Sahan, et all 2005).

От изследваните микроелементи в овчето мля-ко с най-висока концентрация е цинка, а с най-ни-ска – мангана. Концентрацията на желязо е незна-чително по-висока при млякото от Каракачанските овце (р>0,05), а тази на мед – при Цигайските, като разликата е достоверна при р<0,05.

Осреднени данни за овчето мляко са по-високи от нашите за нивото на макроелемента калий (198 мг/100 г), но са по-ниски за макроелементите кал-ций (178 мг/100 г, натрий (26 мг/100 г), магнезий (11 мг/100 г) и за микроелементите желязо (92 мг/100 г), мед (13 мг/100 г) и цинк (220 мг/100 г).

Ташев и Шишков (1975) посочват сравнител-но по-висока стойност за нивото на калий в овче мляко (182 мг/100 г) в сравнение със стойностите,

установени от нас, за млякото на изследваните Ци-гайски и Каракачански овце.

Резултатите за трансфера на микроелементите при животните са в съответствие със становището на Kreuzer et al. (1990), че промяна в микроеле-ментното съдържание е възможна когато са на-лице различия в протеиновия състав на млякото (5,60% при I група и 5,95% при II група).

ИЗВОДИКаракачанските овце превъзхождат по мле-

чност цигайските и млякото им се отличава с по-високо съдържание на сухо вещество, сух безмас-лен остатък, млечна мазнина и общ белтък.

Не се наблюдават разлики между млякото от Каракачански и Цигайски овце при макроелемен-тите калций, фосфор, калий и натрий, и микроеле-ментите цинк и манган. Съотношението калций/фосфор е 1,42 за двете групи млека, а съотношени-ето калий/натрий е съответно 3,31 при I-ва група и 3,23 при II-ра група.

Млякото от изследваните Цигайски овце е с по-високо съдържание на магнезий и мед, а това от Каракачанските – на желязо.

герчо герчев, иПЖЗ – троян


НОВИ СВИНЕКОМПЛЕКСИ ФУРАЖЕН ЦЕХ

В ЯМБОЛМинистър-председателят

Бойко Борисов и министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов откриха нов свинекомплекс и ново фу-ражно стопанство на фирмата „Геомекс инженеринг” ЕООД в Ямбол. Обектите са изградени по Програмата за развитие на селските райони и тяхната инвестиция е над 6 млн. лева. Фуражният цех е построен по мярка 123 „Добавяне на стой-ност към земеделски и горски продукти”, а свинокомплексът по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”. Във фирмата се отглеждат над

10 000 свине, 270 крави и 200 овце. Обработват се 17 000 дка земя. Модерният свинеком-плекс е оборудван с компютри и са спазени всички европейски изисквания за отглеждане на животните.

Прилагането на Програмата за развитие на селските райони дава добри резултати. а храната е водеща и инвестициите в аграрния сектор ще имат ви-наги възвращаемост, посочи премиерът.

Министър Найденов посо-чи, че това стопанство е един модел на българска ферма. То е стопанство от среден клас и

в създаването на такива като него е бъдещето, като се ус-вояват европейските средства. Министърът информира, че над 100 млн. лева са отишли в частни стопани от област Ямбол по линия на Програмата за развитие на селските ра-йони и директните плащания. Той отбеляза, че за периода 2014-2020г. подпомагането ще бъде насочено много повече към сектор животновъдство. Очаква се одоберние от Брюк-сел за изплащането на 25 млн. лева на животновъдите, като компенсация за скъпите горива и фуражи.

46бр. 4, 2012 г., сп. „Земеделие плюс”46

В Дните на отворени врати "Тайтън Машинъри България" АД проведе полеви демонстрации на най-новите технологии в земеделието от световен мащаб с марки:

Case IH, Vadersad, Kverneland, Salford, Tecnoma и Merlo.

Бяха доставени: Комбайнът Axial Flow 9230 от новата серия 230 на CASE IH, оборудван със системата SCR (Selective Catalytic Reduction). Axial Flow 9230 е най-големият сред шестте нови модела, разделени в 2 серии 130 и 230 с максимални мощ-ности от 295 к.с. до 571 к.с..

Новите трактори от сериите Puma, Puma CVX, Magnum и Stieger/Quadtrac на CASE IH, чийто двигатели са оборудвани с технологията Efficient Power, спомагаща за повишаване на мощността и намаляване разхода на гориво.

По отношение на прикачния инвентар Тайтън Машинъри България представи: Новата сеялка Tempo за пролетни култури на Vaderstad, с която шведската компания отново доказва, че е лидер

при машини за работа с високи скорости. С Tempo изсяването може да бъде извършено с висока скорост, като това не влияе на прецизността и точ-ността. Tempo се предлага в 6 и 8 редова версия с обем на бункерите 70 л. Сгъваема, с транспортна ширина 3 м и натиск на изсяващия апарат до 325 кг. Хидравличното сгъване, бункерите за микрогранули и торовнасянето са опции. Навесен обръщателен плуг Kverneland модел LD - 5 корпусен за средни и тежки почви.

Навесен обръщателен плуг Kverneland модел 150В - 4 корпусен, както и дискова брана Kverneland модел Visio 200 - 4.95м.

Стърнищен култиватор Vaderstad Top Down 400.

Посетителите имаха възможността да се запоз-наят отблизо и с прикачна техника на канадската компания Salford за сеитба, основна и предсеитбена обработка на почвата, пръскачките на френската компания Tecnoma, телескопични товарачи Merlo и други.

Земеделие плюс

ДНИ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ

С над 10 годишна история „Интермед 1” ЕООД е семейна фирма на братя Димитър и Методи Стефанови и е водещата компания в България, в производството на етерични масла, води.

Служителите на фирмата притежават повече от 30 години опит в областта на производството на изброените продукти, придобит посредством собствени проучвания и развитие и ноу-хау. Производствените помещения са с над 100 годишна история и се намират в село Манолово, в центъра на известната Розова долина.

Заедно с новопостроените представляват 3 дестилерии с 13 отделни дестилатора – 9 конвенционални и 4 биологични; разположени в близост до местата, от които се доставят суро-вини. Това дава предимството, както и възможността да се про-извеждат етерични масла с различен произход. В допълнение, фирмата наема дългосрочно други две дестилерии. Повечето от продуктите вече години наред са за износ и са познати с високото си качество.

Осъществена е инвестиционна програма за създаване на собствено производство на суровини и тяхното биологично сертифициране.

В момента „ИНТЕРМЕД 1” ЕООД е най-големият био-сер-тифициран производител на маслодайна роза (3000дка) и лавандула (1600 дка). Отделно от собствените си насаждения, фирмата купува суровини от над 100 фермери с допълнителни 4000 дка. Това позволява на компанията да затвори производ-ствения си цикъл и да контролира качеството на продукта.

Димитър Стефанов

„Интермед 1“ – най-големият производител на биорозово масло

Добруджански земеделски ин-ститут е национален научно-изсле-дователски център за селекция и агротехника на полски култури. Той е най-голямото звено в системата на българската Селскостопанска ака-демия. Разположен е в Североиз-точна България, в равнинната част на Южна Добруджа, в землището на с. Петлешково, находящо се на около 20 километра североизточно от гр. Добрич и на около 5 километ-ра южно от гр. Генерал Тошево.

Основни дейности създаване на нови усъвър-

шенствани зърнено-житни и бобови култури, сортове и хибриди слънчо-глед и разработване на съвременни технологии за отглеждането им;разработване на нови биотех-

нологични методи в селекцията на полски култури;събиране и изследване на гене-

тични растителни ресурси;производство на предбазови и

базови семена с гарантиран произ-ход и качество;отглеждане на елитни породи

разплодни животни.

www.dai-gt.org

Лубрифилт ЕООД – oфициален вносител за БългарияСофия 1574, тържище Слатина – Булгарплод,ул. „Проф. Цветан Лазаров” 13,тел. 02/978 4142, 02/978 5334; факс: 02/978 8256,e-mail: [email protected] www. lubrifilt.bg

Произведени от най-чистите базови масла в света, продуктите Duratran осигуряват надеждна работа и защита на Вашата тех-ника, по-гладко и тихо движение, без значение от температурата на околната среда.Маслата Duratran се използват в трансмисиите и хидравликите на John Deere, Case IH, Steyr, New Holland, Challenger, Fendt, Valtra, Kubota, Landini, Claas и други.

Земеделие плюс

Documents