Земеделие плюс 268/2015

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮС

ISSN 1310-7992www.oralo.bg 7–8 (268) / 2015

НОВ!

7–8 (268) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

11

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: [email protected]

СъдържаниеЗемеделСки културиTолерантност към засушаване на перспективни линии обикновена зимна пшеница . . . 2Продуктивност на нови български сортове твърда пшеница . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7Продуктивност на многореден ечемик сорт герлах . 9Съдържание и износ на азот и фосфор при ечемик според генотипа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12Заплевеляване при тритикале в района на Странджа . 14Изменения в плевелната флора вследствие употребата на хербициди . . . . . . . . . . 17Екологична чистота и автентичност на българския ориенталски тютюн . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19Растеж и развитие при сортове тютюн Бърлей . . . 22Новини от МЗХ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 24Биологичното земеделие и екоуправлениетона селското стопанство . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25

мАШиНиCASE IH AxIAl Flow 9240 – титанична мощ и жътва с върхово качество! . . . . . . 27

лОЗе и ВиНОДесертни сортове лози с повишена устойчивост на стресови фактори – икономическа оценка . . . . . 28

БиБлиОтекА Tехнология за производство на соя – първа част . . 31

ХрАНи

Пиво с лимец – древност и иновация . . . . . . . . . . 39

Водораслите – ценен природен ресурс . . . . . . . . . .43

ЦветарствоДобив на семена от едногодишни астри . . . . . . . 46

главен редактор:инж . М . Милошова, GSM 0882 966 460Отговорен редактор:доц . д-р Т . Колев, GSM 0882 966 459Редактор:П . ПековPR и реклама:Ст . Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:"Ентропи 1" ЕООД, тел . +359 2 852 02 48Редколегия:Aкад . Ат . Атанасов, проф . д-р Ив . Трънков, проф . д-р Т . Тонев, проф . д . ик . н . Пл . Мишев, проф . д-р Д . Домозетов, проф . д-р Т . Митова, проф . д-р Д . Вълчев, проф . д-р С . Машева, проф . д-р инж . М . Михов, доц . д-р Е . Станева, проф . д . с . н . М . Семков, доц . д-р В . гайдарска

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старотоземеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

Държавен фонд „Земеделие” отпуска още близо 45 хил . лева за финансиране на инвестициите на 25 пчелари, кандидатствали по Националната програма по пчеларство (НПП) за 2015 г . Средствата ще получат пчелари, вписани като резерви по мярка г „Мерки за подкрепа за подновяване на пчелните кошери в Евро-пейския съюз“ и са сключили договори под условие за купуването на кошери, отводки и пчелни майки .

Финансовият ресурс за 25-те инвестиции по мярка г е осигурен, защото други пчелари са се отказали от изпълнение на проектите си . Средствата за техните инвестиции се връщат в бюджета на НПП 2014-2016 и това позволява да бъдат преразпределени към канди-датите, подписали договори под условие . Освободеният финансов ресурс по програмата се разпределя между резервите, вследствие на предварително извършено кла-сиране по мярка г .

Списък на кандидатите с одобрени инвестиции за купуване на кошери, отводки и пчелни майки, за които има освободен финансов ресурс може да се види на сайта на Фонда .

Запазва се практиката Фонд „Земеделие” да изпра-ща уведомително писмо до всеки от посочените в спи-съка кандидати . От своя страна, пчеларите трябва да върнат отговор до Фонда дали ще се възползват или откажат от предложената им финансова помощ .

Припомняме, че в периода април - юни тази годи-на ДФЗ одобри още 126 инвестиции в размер на 300 хиляди лева за купуване на кошери, отводки и пчелни майки, отново поради освобождаване на финансов ре-сурс по пчеларската програма .

ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция

НовиНи от ДФЗ

Списанието се издава с подкрепата на:

Още средства за инвестиции по пчеларската програма

7–8

(268

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

2

зем

едел

ски

кул

тури

Tолерантност към засушаване на перспективни линии обикновена зимна пшеницаГл. ас. Радослав Чипилски, гл. ас. д-р Златина УрИPГР „К. Малков”, Садово

Основната цел на всяка програма по селекция на пше-ницата е създаване на сортове с висок продуктивен потенциал и едновременно с това устой-чиви на биотични и абиотич-ни стресови фактори (Рачов-ска и др ., 2003; Ценов и др ., 2009) Като се имат в предвид екстремно сухите климатич-ни условия в района на ИРгР в Садово не е случайно, че именно тук са създадени голям брой сухоустойчиви и с еко-логическа пластичност сортове (Boyadjieva and Andonov, 2010) . Идентифицирането на геноти-пи с различна по степен и ме-ханизъм на действие толерант-ност към засушаване включва различни методи– от физи-ологични до генитични мар-кери (Maccaferri et al ., 2008, Aliyev, 2012; Khavarinejad and Karimov, . 2012) .

Методът за измерването на колеоптила на обикновената зимна пшеница в условията на воден дефицит е разработен от Morgan (1988) и се основа-ва на факта, че генотиповете, които имат по-добър потен-циал за осморегулация са в състояние да поддържат по-до-бър тургур и свързаните с това физиологични процеси като поддържане на по-интензивно нарастване на клетките по вре-ме на воден дефицит . В много изследвания идентифицирането на толерантни и чувствителни форми се базира на измер-вания на някои физиологични параметри, свързани с устой-чивостта на суша (Bozhanova and Dechev, 2002; Божанова

и съавт .,2010, Ganusheva et .al ., 2011) . генотипни различия в способността за осморегулация са докладвани при различни култури . Съществено вариране по този признак е наблюдавано при ечемик (Blum 1989), пше-ница (Blum et al ., 1999; и диви видове от сем . житни (Uhr et al ., 2007) .

При изследването на водоо-бмена на растенията се използ-ва параметърът относително водно съдържание (ОВС,%), който представлява максимума вода, която тъканите имат въз-можност да задържат при даде-но състояние на средата в зави-симост от тяхната маса (Turner, 1981; Grace,1997) . Този пока-зател има предимствата като прост, надежден и високо ин-формативен параметър за тест-ване на водообмена на расте-нията (Dhanda,2002) . Доказани са определени връзки между генотипа, относително водно съдържание и продуктивността на житните култури, поставе-ни в условията на засушаване (Tаhara et al ., 1990; lilley,1996) .

Изтичането на субстанции от растителните тъкани потопени в разтвор широко се използва за измерване на мембранната цялост и съответно пропускли-вост при изледване на различни стресови условия . Във връзка с това степента на стабилност на клетъчните мембрани се счита за един от най-добрите физи-ологични индикатори за стрес предизвикан от засушаване . (Premachandra et al . .1992,Garty et al . 2000, Saltveit and Hepler, 2004)

В статията представяме ре-зултатите от изследване за да се оценят напреднали селекцион-ни линии обикновена зимна пшеница по толерантността на засушаване и осмотичен стрес чрез използването на косвени физиологични методи .

Изследването е проведено в ИРгР ”К . Малков” – гр . Са-дово, през две реколтни годи-ни – 2012/2013 и 2013/2014 г . В експеримента участваха 11 перспективни линии обикнове-на зимна пшеница, създадени по метода на междусортова-та хибридизация, и стандарт-ния сорт Катя . Използваха се листа от 20- дневни растения, отглеждани при условия на нормална и ограничена водо-обезпеченост, и седемдневни кълнове . Осъществиха се след-ните лабораторно-аналитични и лабораторни методи на оценка на сухоустойчивост:

1 . Определяне на относи-телното водно съдържание и суха маса на листа - Turner (1981)

Относителното водно съдър-жание се определя в проценти по формулата:

,

къдетоw

1 – първоначално тегло на

100%02

01 ×−−

=WWWW

ÎÂÑOBC

3

листата (г); w2 – тегло на лис-тата при пълен тургор(г); w3 – сухо тегло на листата (8ч -105оС) (г)

2. Определяне на индекса на увреждане (Id, %) в лис-та от засушени 20- дневни растения чрез кондуктоме-трия (Blum and Ebercon, 1981; Premachandra et al ., 1992)

Нарязват се 20 листни сег-мента с дължина 2 cм от стре-сирани (засушавани) и нестре-

сирани (контролни, оводнени) растения, след което се потапят в 20 мл дестилирана вода за 24 часа при стайна температура . Електричната проводимост на разтвора, в който са престо-яли сегментите, се определя от кондуктометър HANNA, мо-дел HI 98129 преди и след 15 мин . оставени във вряла вода . От тези стойности се изчислява индексът на увреждане, който представлява относителния дял

на увредените части на клетки-те, предимно мембрани:

Id, % = [1 – (1-T1/T2)/(1-C1/C2)] x 100, където T1 и T2 са стойностите, отчетени съот-ветно преди и след автоклави-ране за третираните растения, а C1 и C2 са съответните стой-ност за контролните (нетрети-рани) растения

3. Определяне реакция-та на корени и прорастъци на кълнове подложени на осмотичен стрес- Божанова (1997) .

Семената се оставят да про-раснат в петрита с филтърна хартия за 72 часа на темпера-тура 25 0C в термостат . След прорастването кълновете на всеки образец бяха оставе-ни за 48 часа в три варианта на осмотично налягане, както следва:

1 . контрола – дестилирана вода;

2 . умерен осмотичен стрес- 0,5 М разтвор на захароза-12,23 aтм .;

3 . силен осмотичен стрес- 1,0 М разтвор на захароза-24,45 aтм .

Осмотичното налягане на разтвора на захароза се изчис-ли според Todd Helmenstine (http://chemistry .about .com/od/workedchemistryproblems/a/osmotic-Pressure-Example .htm) .

Бимометричните измервания на кълновете се извършиха в мерни единици см, след кое-то се изчисли коефициентът на депресия (КД) по Blum et al . (1980)

където:А – средна дължина на корен/ прорастък на контролите, cмB – средна дължина на корен/ прорастък на опитните вариан-ти, cм

Статистическата обработка на данните включва дисперси-онен, корелационен, регреси-онен анализ и T-тест за до-казване на разлики в средните

100% ×−

=A

BÀÊÄКД

Табл. 1. Средни стойности на физиологичните и морфофизиологични показатели за периода 2013-2014

линия ОВС % контрола

ОВС % засушени

% от контролата

суха маса мг контрола

суха маса мг засушени


индекс на увреждане

%

St, Катя 96,1 51,9 54,0 66,0 55,0 83,3 22,53 МХ 270/27 95,2 49,2 ns 51,7 63,0 57,0 ns 90,5 27,45 МХ 270/33 95,8 36,6 --- 38,2 71,0 53,0 ns 74,6 55,49 МХ 270/50 95,6 43,1 --- 45,1 61,0 49,0 -- 80,3 40,15 МХ 270/71 96,7 58,3 *** 60,3 62,0 53,0 ns 85,5 34,09 МХ 271/128 93,3 42,8 --- 45,9 61,0 47,0 -- 77,0 34,17 МХ 271/142 95,8 47,4 --- 49,5 67,0 61,0 ** 91,0 10,82 МХ 271/294 93,7 55,1 ** 58,8 47,0 38,0--- 80,9 20,77 МХ 271/348 95,3 48,4 -- 50,8 51,0 47,0--- 92,2 33,15 МХ 265/654 96,7 54,1 ns 55,9 53,0 41,0 --- 77,4 6,09 МХ 268/1008 96,7 52,2 ns 54,0 68,0 60,0* 88,2 10,72 МХ 268/1053 96,1 67,5 *** 70,2 50,0 45,0 --- 90,0 12,20 средно 95,6 50,6 52,9 60,0 50,5 84,2 25,6

LSD генотип

5%=2,28 1%=3,09

0,1%=4,14

-

5%=4,04 1%=5,48 0,1%=7,33

- -

LSD степена водообезпечаване

5%=0,93 1%=1,26

0,1%=1,69

-

5%=1,65 1%=2,24

0,1%=2,99

- -

LSD взаимодействие

5%=3,23 1%=4,37

0,1%=3,75

-

5%=5,71 1%=7,74

0,1%=10,37

- -

Табл. 2. Анализ на варирането за показател относително водно съдържание (ОВС)

Източници на вариране SS df MS F P-value F crit ŋ Степен на водообезпечаване

24226,26 1 24226,26 9916,5*** 6,33E-33 4,26 94,13

Генотип 771,68 11 70,15 28,7*** 3,88E-11 2,22 2,99 Взаимодействие 679,55 11 61,78 25,3*** 1,53E-10 2,22 2,64 Грешка 58,63 24 2,44 0,22 Пълно варирене 25736,12 47

*** значителна разлика до 0,1%

Табл. 3. Анализ на варирането за показател абсолютно суха маса

Източници на вариране/source of

variation SS df MS F P-value F crit ŋ

Степен на водообезпечаване

1083 1 1083,00 141,26*** 1,52E-11 4,26 28,5

Генотип 2341 11 212,82 27,75** 5,6E-11 2,22 61,7 Взаимодействие 185 11 16,82 2,19 n,s, 0,05 2,22 4,87 Грешка 184 24 7,67 4,85 Пълно варирене 3793 47

n,s,- незначителна разлика ; ** значителна разлика до 1,0 %; *** значителна разлика до 0,1% Табл. 4. Степен на растежа и стойност на депресията в растежа на корените

N линия дължина cм контрола

дължина cм 0,5 М

депресия %

0,5 М


депресия %

1,0 М

Катя - St 7,71 5,57 27,8 4,64 39,8 1 МХ 270/27 9,80** 5,74 n,s, 41,4 5,31* 45,8 2 МХ 270/33 11,33*** 5,94 n,s, 47,6 5,85*** 48,4 3 МХ 270/50 11,74*** 6,27 n,s, 46,6 5,58* 52,5 4 МХ 270/71 10,91*** 6,45* 40,9 6,2*** 43,2 5 МХ 271/128 11,31*** 6,42* 43,2 5,97** 47,2 6 МХ 271/142 11,84*** 6,8** 42,6 5,78*** 51,2 7 МХ 271/294 10,26* 7,36*** 28,3 6,03*** 41,2 8 МХ 271/348 11,13*** 7,20*** 35,3 6,65*** 40,3 9 МХ 265/654 10,59*** 5,99 n,s, 43,4 5,53*** 47,8

10 МХ 268/1008

10,79*** 5,57 n,s, 48,4 5,53*** 48,7

11 МХ 268/1053

10,36*** 5,73 n,s, 44,7 5,05 n,s 51,3

средно 10,65 6,25 40,84 5,68 47,04 n,s,-незначителна разлика ; ** значителна разлика до 1 %; *** значителна разлика до 0,1%

Табл. 1. Средни стойности на физиологичните и морфофизиологични показатели за периода 2013-2014

линия ОВС % контрола

ОВС % засушени


суха маса мг контрола

суха маса мг засушени



%

St, Катя 96,1 51,9 54,0 66,0 55,0 83,3 22,53 МХ 270/27 95,2 49,2 ns 51,7 63,0 57,0 ns 90,5 27,45 МХ 270/33 95,8 36,6 --- 38,2 71,0 53,0 ns 74,6 55,49 МХ 270/50 95,6 43,1 --- 45,1 61,0 49,0 -- 80,3 40,15 МХ 270/71 96,7 58,3 *** 60,3 62,0 53,0 ns 85,5 34,09 МХ 271/128 93,3 42,8 --- 45,9 61,0 47,0 -- 77,0 34,17 МХ 271/142 95,8 47,4 --- 49,5 67,0 61,0 ** 91,0 10,82 МХ 271/294 93,7 55,1 ** 58,8 47,0 38,0--- 80,9 20,77 МХ 271/348 95,3 48,4 -- 50,8 51,0 47,0--- 92,2 33,15 МХ 265/654 96,7 54,1 ns 55,9 53,0 41,0 --- 77,4 6,09 МХ 268/1008 96,7 52,2 ns 54,0 68,0 60,0* 88,2 10,72 МХ 268/1053 96,1 67,5 *** 70,2 50,0 45,0 --- 90,0 12,20 средно 95,6 50,6 52,9 60,0 50,5 84,2 25,6

LSD генотип

5%=2,28 1%=3,09

0,1%=4,14

-

5%=4,04 1%=5,48 0,1%=7,33

- -

LSD степена водообезпечаване

5%=0,93 1%=1,26

0,1%=1,69

-

5%=1,65 1%=2,24

0,1%=2,99

- -

LSD взаимодействие

5%=3,23 1%=4,37

0,1%=3,75

-

5%=5,71 1%=7,74

0,1%=10,37

- -

Табл. 2. Анализ на варирането за показател относително водно съдържание (ОВС)


24226,26 1 24226,26 9916,5*** 6,33E-33 4,26 94,13

Генотип 771,68 11 70,15 28,7*** 3,88E-11 2,22 2,99 Взаимодействие 679,55 11 61,78 25,3*** 1,53E-10 2,22 2,64 Грешка 58,63 24 2,44 0,22 Пълно варирене 25736,12 47

*** значителна разлика до 0,1%

4

стойности между стандарта Катя и линиите обикновена зимна пшеница (lidanski, 1988) . Статис-тическите анализи са извършени с помощта на програми SPSS 13 .0 и Statistica 10 .

На таблица 1 са представени резултатите от извършените фи-зиологични методи на оценка и отчетената абсолютно суха маса (АСМ) . Сравнителният анализ на данните за ОВС на засушените растения показва, че линиите МХ 270/71, МХ 268/1053 и МХ 271/294 превъзхождат доказано стандарта Катя, както по стой-ност на ОВС, така и по отно-шението засушени към контроли . Най-чувствителна реакция към приложеното засушаване имат линиите МХ 270/33, МХ 270/50 и МХ 271/128 . Стойностите им по този показател са повече от 10,0 единици по-ниски от тези на стандартния сорт . Получени-те резултати показват, че общата ответна реакция на линиите към седемдневното засушаване (52,9 % от контролата) се равнява на силен по сила стрес, доприна-сящ за по-точна оценка на селе-кционните материали и потвърж-дават резултати от изследвания на Kocheva et al . (2009) .

С най-нисък индекс на увреж-дане на клетъчните мембрани (от 6,09% до 12,20 %) са линиите МХ 265/654, МХ 268/1008, МХ 268/1053 и МХ 271/142 . Стой-ността, отчетена при МХ 271/294, е близка до тази на сорт Катя . При линиите МХ 268/1053 и МХ 271/294 се установи най-ви-соко ОВС и най-нисък индекс на увреждане . При линиите МХ 270/33 и МХ 270/50 се открои обратната зависимост . За такава зависимост при изследване на толерантност към суша на обра-зци обикновена зимна пшеница докладват Kocheva et al . (2004) и Tas S . and Tas B . (2007) .

Паралелно с това е отчетен покателят абсолютна суха маса (АСМ) . При незасушените расте-ния най-силна степен на натрупа-ване на сухо вещество се отчете за линия МХ 270/33, която е със

Табл. 3. Анализ на варирането за показател абсолютно суха маса




1083 1 1083,00 141,26*** 1,52E-11 4,26 28,5

Генотип 2341 11 212,82 27,75** 5,6E-11 2,22 61,7 Взаимодействие 185 11 16,82 2,19 n,s, 0,05 2,22 4,87 Грешка 184 24 7,67 4,85 Пълно варирене 3793 47

n,s,- незначителна разлика ; ** значителна разлика до 1,0 %; *** значителна разлика до 0,1% Табл. 4. Степен на растежа и стойност на депресията в растежа на корените

N линия дължина cм контрола


депресия %

0,5 М


депресия %

1,0 М

Катя - St 7,71 5,57 27,8 4,64 39,8 1 МХ 270/27 9,80** 5,74 n,s, 41,4 5,31* 45,8 2 МХ 270/33 11,33*** 5,94 n,s, 47,6 5,85*** 48,4 3 МХ 270/50 11,74*** 6,27 n,s, 46,6 5,58* 52,5 4 МХ 270/71 10,91*** 6,45* 40,9 6,2*** 43,2 5 МХ 271/128 11,31*** 6,42* 43,2 5,97** 47,2 6 МХ 271/142 11,84*** 6,8** 42,6 5,78*** 51,2 7 МХ 271/294 10,26* 7,36*** 28,3 6,03*** 41,2 8 МХ 271/348 11,13*** 7,20*** 35,3 6,65*** 40,3 9 МХ 265/654 10,59*** 5,99 n,s, 43,4 5,53*** 47,8

10 МХ 268/1008

10,79*** 5,57 n,s, 48,4 5,53*** 48,7

11 МХ 268/1053

10,36*** 5,73 n,s, 44,7 5,05 n,s 51,3

средно 10,65 6,25 40,84 5,68 47,04 n,s,-незначителна разлика ; ** значителна разлика до 1 %; *** значителна разлика до 0,1%

Табл. 5. Степен на растежа и стойност на депресията в растежа на колеоптилите

N линия дължина

cм контрола

дължина cм

0,5 М

депресия %

0,5 М

дължина cм

1,0 М

депресия %

1,0 М

Катя -St 7,23 4,02 44,2 3,41 52,7 1 МХ 270/27 7,09 n,s, 3,82 n,s, 46,1 3,39 n,s 52,2 2 МХ 270/33 6,68 n,s, 3,26 - - - 51,2 3,26 n,s 51,2 3 МХ 270/50 7,85* 3,91 n,s, 50,2 3,75 n,s 52,2 4 МХ 270/71 7,19 n,s, 4,25 n,s, 40,9 4,15** 42,3 5 МХ 271/128 8,36** 4,34 n,s, 48,1 3,81 n,s 54,4 6 МХ 271/142 7,69 n,s, 4,15 n,s, 46,0 3,46 n,s 55,0 7 МХ 271/294 7,96* 4,41 n,s, 44,6 4,01* 49,6 8 МХ 271/348 8,27* 4,17 n,s, 49,6 3,49 n,s 57,8 9 МХ 265/654 8,42** 4,25 n,s, 49,5 3,97* 52,9 10 МХ 268/1008 7,91* 3,31- - - 58,2 3,29 n,s 58,4 11 МХ 268/1053 7,18 n,s, 3,37 - - - 53,1 3,25 n,s 54,7 средно 7,65 3,94 48,47 3,60 52,78

n,s,-незначителна разлика ; ** значителна разлика до 1 %; *** значителна разлика до 0,1% Табл. 6. Анализ на варирането за показател депресия на корени




376,10 1 376,10 87,42*** 1,8E-09 4,26 19,2

Генотип 1305,05 11 118,64 27,58*** 6,01E-11 2,22 66,7 Взаимодействие 171,89 11 15,63 3,63** 0,003 2,22 8,78 Грешка 103,25 24 4,30 5,27 Пълно варирене 1956,285 47 ** значителна разлика до 1,0 %; *** значителна разлика до 0,1%

Табл. 7. Анализ на варирането за показател депресия на колеоптили

n,s,-

незначителна разлика ; ** значителна разлика до 1 %; *** значителна разлика до 0,1%


232,50 1 232,50 48,24*** 3,5E-07 4,26 19,73

Генотип 715,05 11 65,00 13,49*** 9,77E-08 2,22 60,68 Взаимодействие 115,14 11 10,47 2,17 n,s, 0,054 2,22 9,77 Грешка 115,67 24 4,82 9,82 Пълно варирене 1178,34 47




дължина cм

0,5 М

депресия %

0,5 М

дължина cм

1,0 М

депресия %

1,0 М






376,10 1 376,10 87,42*** 1,8E-09 4,26 19,2



n,s,-



232,50 1 232,50 48,24*** 3,5E-07 4,26 19,73


5

значима статистически - до 5 %, разлика от стандарта Катя . При засушените растения се установи натрупване с 16,8 % по-малко биомаса и по- сил-но вариране на този показател . Само две линии - МХ 271/142 и МХ 268/1008, имат доказа-но по-висока АСМ от стандарта Катя и успоредно с това про-цента им на редукция е по-ни-сък от стандарта .

От направения двуфакторен дисперсионен анализ (таблици 2 и 3) се установи, че ва-рирането на стойностите на показателите ОВС и АСМ се дължи достоверно на нивото на водообезпеченост, генотипа и взаимодействиено между тях (доказаха значимо елементите на вариране - варианти с раз-лична степен на водообезпеча-ване, генотип и тяхното взаи-модействие) . Взаимодействието генотип-варианти на водообез-печаване не е статистически доказано при показател АСМ, но F критично и F опитно

имат почти равни стойности – 2,19 и 2,22 (табл . 3)

В таблици 4 и 5 са предста-вени дължините на коренчета-та и колеоптили на кълнове от линиите, изследвани при три варианта на осмотичен стрес . Установи се , че средната дъл-жина на коренчета е по-голяма от дължината на колеоптилите, а стойността на депресията им спрямо контролата е 6,7 еди-ници по-малка . При изследва-не на образци твърда пшеница Triticum durum (Defs, Божанова и др . 2005, Marcheva, 2013) се отчита по-ниска депресия при корените в сравнение с коле-оптилите . Докато, Bozhanova and Hadzhiivanova (2010) and Ganusheva et al . (2011) получа-ват обратната зависимост при изледване на образци Aegilops and Ечемик (Hordeum) .

При зародишните коренче-та е налице най-слаба растеж-на реакция на стандарта Катя . Най-слабо изразена е тя при контролите и при вариант 1,0

М осмотичен стрес (табл . 4) . С най-голяма дължина на ко-рените при двата опитни ва-рианта са линиите МХ 271/294 и МХ 271/348 . Стандартният сорт Катя по отношение на стойността на редукцията в дължината на коренчетата е с най-добри показатели и при двата опитни варианта . С близ-ки стойности по този показател до тези на сорт Катя са лини-ите МХ 271/294 МХ 271/348 . Този факт потвърждава тяхната стабилност на осмотичен стрес .

На таблица 5 са дадени растежните характеристики на колеоптилите . При линиите МХ 268/1008, МХ 268/1053 и МХ 270/33, поставени при по-сла-бия осмотичен стрес (0,5М), е ясно изразена чувствителна ре-акция, доказано значима спря-мо стандарта . Тези линии по-казват и най-висока депресия в растежа при вариант 0,5 М и слабо вариране в дължината на колеоптилите при останалите линии . При по-високата осмо-тична концентрация три линии, МХ 270/71, МХ 271/294 и МХ 265/654, са с доказано зна-чимо по-интензивен растеж от стандарта . Същите линии имат и най-ниска депресия на рас-тежа . При колеоптилите е по-силно изразена отрицателната зависимост между сила на рас-теж и депресия в сравнение с корените .

На фигури 1 и 2 са постро-ени диаграми на разсейване на стойностите на дължините на корени и колеоптили . За неза-висима променлива сме при-ели дължината на контролния вариант . При корените ъглови-ят коефициент b на регреси-онното уравнение и при двата варианта на стрес е положите-лен, но доказан значимо само при по-високата концентрация . Изчислените регресии на ко-леоптилите са също с поло-жителен ъглов коефициент b, но доказаността не е значима . Въпреки липсата на доказаност на повечето регресионни урав-




дължина cм

0,5 М

депресия %

0,5 М

дължина cм

1,0 М

депресия %

1,0 М






376,10 1 376,10 87,42*** 1,8E-09 4,26 19,2



n,s,-



232,50 1 232,50 48,24*** 3,5E-07 4,26 19,73


Табл. 8. Корелационен анализ между физиологичните, морфофизиологичните показатели и стойностите на депресията в растежа на колеоптили и коренчета

Показатели ОВС

контрола

ОВС засушени

депресия на колеоптилa при 0,5 M

депресия на колеоптилa при 1,0 M

депресия на корени при 0,5 M

депресия на корени при 1,0 M


суха маса контрола

суха маса засушени

ОВС Контрола

1 0,289 0,064 -0,059 0,025 -0,024 -0,263 0,358 0,436*

ОВС засушени

1 -0,061 -0,153 -0,228 -0,122 -0,655* -0,562* -0,262

Депресия 0,5 M колеоптилa

1 0,721** 0,613* 0,528 -0,157 0,095 0,072

Депресия 1,0 M колеоптилa

1 0,177 0,239 -0,331 0,009 0,142

Депресия 0,5 M корени

1 0,845** 0,114 0,402* 0,302

Депресия 1,0 M корени

1 -0,101 0,266 0,212

Индекс на увреждане

1 0,304 0,011

суха маса контрола

1 0,852**

суха маса засушени

1

* корелацията е значима до 5,0% ; ** корелацията е значима до 1,0%

6

нения анализът показва поло-жителната връзка в растежните характеристики на изследвани-те генотипи при различните ва-рианти на опита .

В таблица 6 могат да се проследят корелационните за-висимости между различните показатели на оценка на сухо-устойчивост . Установи се сред-на по сила и доказана до 5% отрицателна зависимост между ОВС на засушени растения и индекс на увреждане . Взаи-модействието ОВС на засуше-ните растения със стойностите на депресия на колеоптилите и коренчетата е отрицателно . Наблюдава се еднопосочност в реакцията на засушените рас-

тения по този показател, което е в съгласие с изследванията на Almeselmani et all (2011) .

Както очаквахме, се полу-чиха силни положителни до-казани корелационни връзки при взаимодействията депре-сия колеоптили при различни осмотични концентрации и де-пресия в растежа на корени при различни осмотични кон-центрации . Средна по сила по-ложителна връзка се установи при депресията корени /коле-оптили при условия на 0,5 мо-ларен разтвор на захароза . По-добни резултати получихме и при изследване толерантността към осмотичен стрес на обра-зци обикновена зимна пшени-

ца и образци лимец (Chipilski et al .,2014; Chipilski et al .,2015) .

Двуфакторният дисперсио-нен анализ за депресията на корените (табл . 7) и депреси-ята на колеоптилите (табл . 8) показва значимо вариране на елементите (варианти с различ-на степен на водообезпечава-не, генотип и тяхното взаимо-действие) . Взаимодействието генотип-варианти на водоо-безпечаване при депресия на колеоптилите е статистически недоказано, но F критично и Fопитно имат почти равни стойности – 2,17 и 2,22 (табл . 8) . Най–голямо е влиянието на генотипите (над 60 %) и зато-ва те реагират по различен на-чин на условията на осмотичен стрес .

ИЗвОДИ1 . Проучването на линии

обикновена зимна пшеница с висок продуктивен потенциал за степента на тяхна сухоу-стойчивост дава възможност за получаване на по-пълна ком-плексна оценка .

2 . Линиите МХ 270/71, МХ 271/294 . МХ 265/654, МХ 268/1053 и МХ 268/1008 се характеризират с най-оптимал-но съчетание на стойности на физиологичните показатели, като по някои от тях надвиша-ват стандарта Катя . Тези линии могат да се определят като то-лерантни на засушаване .

3 . От направения корела-ционен анализ се установи силна негативна връзка между относителното водно съдържа-ние и индекса на увреждане на клетъчните мембрани при засушените образци .

4 . Силна и положителна е връзката между стойностите на депресия на колеоптили и ко-рени при различните осмотич-ни концентрации .

5 . Водният дефицит предиз-викван от осмотичния стрес влияе по-силно върху растежа на колеоптилите в сравнение с растежа на корените .

7–8 (268) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

77

Доц. д-р Т. Колев, гл. ас. д-р Ж. Тодоров, гл. ас. д-р Л. Колева, доц. д-р Зл. Златев – АУ Пловдивдоц. д-р М. Мънгова – ИРГР „К. Малков”, Садово

Продуктивност на нови български сортове твърда пшеница

Повишаването на продуктив-ността и качеството на зърното от твърдата пшеница е резултат от взаимодействието на комплекс от фактори, включващи сорта, еко-логичните условия и технологията на отглеждане (Delibaltova, Kirchev 2010; Kolev, Terziev, Yanchev 2000; Kolev et al . 2008) . Оптимизиране-то на тези фактори води до по-лучаване на високи резултати при отглеждането на твърдата пшени-ца (Yanev, Kolev 2008) .

Всеки сорт със своите гене-тични възможности е ефективно средство за увеличение на доби-ва и качеството на зърното (Kolev, Terziev, Yanev 2004; Yanev 2006; Yanev et . al . 2008) . С отглеждането на подходящи за опре-делен район сортове може да се намали от-рицателното влияние на екологичните условия (Clarke et al . 2000) .

Резултатите от изследване на продуктивните възможности на нови български сортове твърда пшеница при условията на Централна Южна България представяме в статията .

Опитът е изведен в Учебно експериментал-ната и внедрителска база на Аграрен универси-тет - гр . Пловдив на алувиално-ливадна почва (Molic Fluvisols по ФАО), която се характери-зира със средно песъчливо-глинест механичен състав, съдържание на хумус 1-2 %, рН 7,7, наличие на карбонати до 7,4 % . Съдържанието на основните хранителни елементи в почвения слой от 0-20 cм е следното: N – 15,6 мг/1000 г, P2o5 - 32 мг/100 г, K2o - 47 мг/100 г (Popova, Sevov 2010) .

Изпитвани са следните нови български сор-тове твърда пшеница селекционирани в Инсти-тута по полски култури – гр . Чирпан: Викто-рия, Звездица, Предел и Деяна . Като стандарт e използван сорт Прогрес . При отглеждането на твърдата пшеница е спазвана общоприетата технология (Yanev et . al . 2008) .

Опитът е засяван в оптималния срок от

20 .x . до 10 .xI . и торен с 80 кг/хa P2o5 и 120 кг/хa N . Преди сеитба беше внасяно цялото количество фосфорен тор и 1/3 от азотния, а рано напролет като подхранване - останалата част от азотния тор .

Отчитани са показателите: дъл-жина на класа (cм); брой класчета в класа (бр .); брой зърна в класа (бр .); маса на зърната в класа (г); височина на растенията (cм); до-бив на зърно(т/хa); маса на 1000 зърна (г); хектолитрова маса (кг) . Физичните свойства на зърното са определяни по методите посо-чени в БДС .

По-съществени отклонения през изследвания период се наблюдаваха по отношение на валежната обезпеченост по го-дини и през критичните фази от вегетацията на твърдата пшеница в сравнение с тридесет годишен период . Сумата на валежите от сеитба до прибиране (x-VI) на твърдата пшеница беше както следва: 2008/2009 – 369,7 мм; 2009/2010 – 458,1 мм и 2010/2011 г . – 388,5 мм; при 41,0 мм за многогодишния период от време .Tаблица 1, Биометрични данни (средно за периода

2008 – 2011) Сортове

Показатели Прогрес Виктория Звездица Предел Деянависочина на растенията, cм

96,9 90,7 89,8 87,9 93,6

дължина на класа, cм

9,0 6,9 9,14 8,12 8,32

брой класчета в клас

23,0 25,1 23,6 25,5 25,7

брой зърна в клас 49,3 51,7 52,4 53,6 54,1маса на зърната в клас, г

2,43 2,35 2,44 2,48 2,53

маса на 1000 зърна, г

51,9 47,3 52,4 49,0 48,7

хектолитрова маса, кг

80,0 79,7 80,9 80,1 81,2

8

Разпределението на валежите през вегета-ционния период беше най-благоприятно за раз-витието на твърдата пшеница през третата годи-на от провеждането на експеримента . Отчете-ното количество валежи през реколтната 2009 г . за месеците април, май и юни беше по-малко съответно с 19,5 мм, 30,1 мм и 28,2 мм, в сравнение с многогодишен период от време . В резултат на по-малкото валежи, съпроводени с по-високи температури в сравнение с нормата през месец май, се възпрепятства нормалния цъфтеж, оплождане и формиране на зърната в класа . Тези климатични особености през реколт-ната 2009 г . оказаха негативно влияние върху добива на зърно от твърдата пшеница при всич-ки изпитвани сортове .

Анализът на метеорологичните данни ни поз-волява да характеризираме изследваните години най-кратко като: първата – суха, втората – сред-но суха и третата - нормална .

В таблица 1 са представени осреднените данни на получените стойности при извърше-ните биометрични наблюдения на някои от структурните елементи на добива и физичните качества на зърното .

Изпитваните нови сортове твърда пшеница имат по-ниски стъбла на растенията -от 3,3 cм при сорт Деяна до 9,0 cм при сорт Предел в сравнение със сорт Прогрес . С най-дълъг клас е сорт Звездица, който превишава стандарта с 0,14 cм . При другите изпитвани сортове дължи-ната на класа е по-малка в сравнение с Про-грес, като най-къс е този на сорт Виктория .

Във всеки клас на изпитваните нови сортове се формират средно от 23,6 при Звездица до 25,7 броя класчета при Деяна, докато при стан-дарта те са 23,0 .

В класовете на новоселекционираните сор-тове твърда пшеница се образуват по-голям брой зърна: с 2,4 бр . при Виктория; с 3,1 бр . при Звездица; с 4,3 бр . при Предел и с 4,8 бр . при Деяна в сравнение с Прогрес .

По отношение на показателя маса на зърна-та в клас проучваните сортове - Деяна – 2,53 г, Предел – 2,48 г и Звездица - 2,44 г, превишават стандарта – 2,43 г .

От изследваните физични свойства на зърно-то се наблюдава по - значително вариране при масата на 1000 зърна . По този показател най - високи стойности са отчетени при сорт Звез-дица- 52,4 г, следва стандартът Прогрес с 51,9 г . Другите сортове имат по-ниска маса на 1000 зърна от стандарта . При показателя хектолитро-ва маса съществени различия между стандарта и изпитваните сортове не се наблюдават .

Новите сортове твърда пшеница превиша-ват по продуктивност стандартния сорт Прогрес (табл . 2) . По години най - високи стойности на добива на зърно бяха получени през нормална-та в климатично отношение 2011 г ., следват тези през 2010 г . Поради настъпилото засушаване през пролетните месеци на 2009 г . продуктив-ността на всички изпитвани сортове беше по - нисъка .

От представените в таблица 2 данни се вижда, че средно за тригодишния период на изследване най - високи стойности на добива зърно се получават от сорт Деяна .

През реколтната 2009 г . от този сорт се полу-чи добив от 3,46 т/хa (15,0 %) зърно, през 2010 г . – 3,87 т/хa (13,5 %), а през 2011 г . – 4,32 т/хa (11,1 %), или средно за периода на изследване 3,88 т/хa (12,8 %) при 3,44 т/хa за стандарта Прогрес . Увеличението на добива на зърно по години е от 430 кг/хa през третата до 460 кг/хa през втората или средно с 440 кг/хa в повече от стандарта .

От сортовете Предел, Звездица и Виктория средно за периода на изследване се получават съответно 3,82 т/хa (11,0 %); 3,78 т/хa (9,9 %) и 3,72 т/хa (8,1 %), което е с 380 кг/хa, 340 кг/хa и 280 кг/хa в повече от сорт Прогрес .

ЗАКЛюЧЕнИЕПродуктивността на новите български сор-

тове твърда пшеница е по-висока в сравнение със стандарта сорт Прогрес . Добивът на зърно от сорт Деяна е с 440 кг/хa (12,8%), от сорт Предел с 380 кг/хa, от сорт Звездица с 340 кг/хa и от сорт Виктория с 280 кг/хa повече от сорт Прогрес .

Растенията на новите сортове твърда пшени-ца формират повече на брой зърна с по-висока маса на зърната в класа от стандарта .

По отношение на масата на 1000 зърна най- високи стойности са отчетени при сорт - Звез-дица 52,4 г, следва стандартът Прогрес с 51,9 г . Другите сортове имат по-ниска маса на 1000 зърна от стандарта .

При показателя хектолитрова маса същест-вени различия между стандарта и изпитваните сортове не се наблюдават .

Таблица 2, Добив на зърно, т/хaСортове 2008-2009 2009-2010 2010-2011 Средно

%Прогрес 3,01 3,41 3,89 3,44 100,0Виктория 3,29 3,72 4,16 3,72 108,1Звездица 3,12 3,92 4,29 3,78 109,9Предел 3,24 3,83 4,38 3,82 111,0Деяна 3,46 3,87 4,32 3,88 112,8

7–8 (268) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

99

ваня Делибалтова, Христофор Кирчев, Александър Матев, Атанас СевовАграрен Университет – Пловдив

Продуктивност на многореден ечемик сорт герлах

Продуктивният потенциал на ечемика се определя както от факторите на средата, така и от прилаганата агротехника .

Агроекологичните и клима-тични условия в отделните райони на страната оказват влияние върху развитието и продуктивността на растения-та . Тъй като тези условия са неконтролирани, основните фактори за пълно разгръщане потенциалните възможности на сортовете са правилно под-браните агротехнически звена .

Изборът на подходящ пред-шественик и прилагането на торови комбинации са едни от най-важните агротехниче-ски средства, от които зависи количеството и качеството на получената продукция . Ре-дица изследвания в отделни райони на България, показват оптимални параметри на тези фактори при различни сортове ечемик, които са ефективни за продуктивността .

С проведения опит се цели да се установи продук-тивността на многореден ече-мик сорт герлах в зависвимост от предшественика и торене-то в условията на района на Югоизточна България.

Полският екперимент е из-веден през периода 2010-2013 г . в района на с . Жребино - Югоизточна България . Опитът е заложен по блоков метод в четири повторения с големи-на на реколтната парцела 25 м2 . Ежегодно в оптималния за района срок сеитбата на мно-гореден ечемик сорт герлах

беше извършена с 450 семе-на/м2 след три предшестве-ника – слънчоглед, пшеница и кориандър и три норми на торене - N80P80, N120P80, N160P80 при контрола N0P0 .

През изследвания период са отчетени следните показа-тели: брой класоносни стъбла (бр ./м2), височина на расте-нията (cм), дължина на кла-са (cм), брой зърна в един клас, маса на зърнaта в клас (г), маса на 1000 зърна (г) и добив на зърно (кг/ха) .

Основните климатични фак-тори, определящи растежа, развитието и продуктивността на ечемика са температурата на въздуха и сумата на вале-жите, тяхната комбинация и разпрeделението им по вре-ме на вегетационния период . Анализът на тези фактори по-казва, че стойностите на сред-ните месечни температури през годините на изследване не се различават съществе-но от тези в дългосрочен пе-риод и напълно задоволяват изискванията на ечемика от поникването до узряването . Значителни разлики се наблю-дават в количеството на вале-жите през отделните стопан-ски години (фиг .1) .

Първата експериментална година (2010-2011) се отлича-ва с достатъчно и равномерно разпределени валежи, които напълно задоволяват изисква-нията на растенията към вла-га през вегетационния период (416,6 мм) .

Най-голямо количество ва-

лежи е отчетено през послед-ната година на проучване (467,4 мм), но те са изключи-телно неравномерно разпре-делени . Силното засушаване по време на критичните за ечемика фази (вретенене-из-класяване) се отрази отри-цателно върху продуктивните възможности на растенията .

Сумата на валежите през втората година на проучване (2011-2012) е 451,1 мм и над-вишава с 66,4 мм отчетената за многогодишния период .

През трите години на про-учване най-благоприятна за растеж и развитие на растени-ята се определя първата екс-периментална година (2010-2011), следва - 2011-2012, а най-неблагоприятна – третата (2012-2013), което се отрази върху продуктивността на ече-мика .

Структурните елементи на добива средно за експери-менталния период са предста-вени в таблица 1 .

Данните показват, че в за-висимост от предшественика и торенето броят на класонос-ните стъбла е от 411 до 635 класа/м2 .

Най-много класоносни

10

стъбла сорт герлах е форми-рал след предшественик ко-риандър и при торене N160P80 .

Най-ниски стойности на този показател са отчетени след предшественик пшеница и вариантите без торене .

Увеличаването на торовата норма повишава гъстотата на посева след предшественик пшеница до 39,4 %, а след слънчоглед и кориандър – до 26,8 и 28,0 % в сравнение с неторените варианти, кое-то показва по-висок ефект на азотното торене при стърни-щен предшественик .

Височината на стъблото без торене варира от 62 cм след предшественик пшеница до

90 cм след предшественик кориандър . Торенето оказва положително влияние в ре-зултат на което стъблото на-раства от 9 до 18 cм след предшественик слънчоглед, от 11 до 19 cм след предшест-веник пшеница и 12 до 20 cм след кориандър, т .е . торе-нето оказва по-силно влияние върху височината, отколкото предшественика .

Дължината на класа при из-питваните варианти е в грани-ците от 5,1 до 7,1 cм .

Най-високи стойности на този показател са отчетени след предшественик кориан-дър и торене N

120P80, а най-ниски след предшественик

пшеница и вариантите без торене .

Броят на зърната в един клас се влияе, както от пред-шественика , така и от нор-мите на торене . След житен предшественик стойностите на този паказател са най-ни-ски и варират от 39 бр . при липса на торене до 50 бр . при норма на торене N

160P80 . При предшественик слън-

чоглед броят на зърната в класа е от 40 до 53, а при кориандър от 44 до 55 бр . След предшественик кориан-дър най-високи стойности са отчетени при ниво на торене N

120P80, докато след слънчо-глед и пшеница при N160P80 .

Фиг. 1. Средномесечни температури и разпределение на валежите през периода 2010–2013

Таблица 1. Структурни елементи на добива (средно 2010-2013)

Предшественикнорми

на торенекласоносни

стъбла,брой/м2

височина на растенията, см

дължина на класа, cм

брой зърна в клас

маса на зърната в клас, г

маса на 1000 зърна, г

слънчогледN0P0 477 67 5,5 40 1,28 39,5N80P80 546 76 6,4 48 1,40 41,2N120P80 571 82 6,7 46 1,48 41,9N160P80 605 85 6,9 53 1,53 42,0

пшеницаN0P0 411 62 5,1 39 1,11 38,9N80P80 524 73 6,0 43 1,25 40,1N120P80 538 75 6,3 46 1,40 41,4N160P80 573 81 6,4 50 1,46 41,7

кориандърN0P0 496 70 6,0 44 1,33 40,0N80P80 594 82 6,6 47 1,47 42,4N120P80 597 85 7,1 55 1,58 43,6N160P80 635 90 6,8 52 1,49 42,0

11

Във вариантите без торене масата на зърната в един клас в зависимост от предшестве-ника е от 1,11 (след пшени-ца) до 1,58 г (след кориан-дър) . Внасянето на азотни и фосфорни торове увеличават масата на зърната до 18,7 % и 19,5 % след предшественик кориандър и слънчоглед и до 31,5 % след предшественик пшеница в сравнение с вари-антите без торене .

Масата на 1000 зърна е с най-високи стойности след предшественик кориандър и ниво на торене N

120P80 – 43,6 г, а с най-ниски след пред-шественик пшеница и липса на торене – 38,9 г . При ниво на торене N160P80 масата на 1000 зърна след слънчоглед и пшеница се увеличава с 6,3 и 7,2 % в сравнение с неторе-ните варианти .

Влиянието на предшестве-ника и торенето върху получе-ните добиви в зависимост от метерологичните условия през трите експериментални години е представено на таблица 2 .

Резултатите показват, че по-ради благоприятното съчетание на температура и влага през вегетацията на ечемика доби-вът на зърно е съществено по

висок през 2011 г в сравнение с 2012 г и 2013 г . Най-висок добив на зърно (6871 кг/хa) е реализиран след предшест-веник кориандър и ниво на торене N

120P80 , а най-нисък (3680 кг/хa) – след пшеница и вариантите без торене .

Високите температури и липсата на влага по време на наливане и узряване на зър-ното през 2013 г се отразява неблагоприятно върху получе-ните добиви . Най-ниски доби-ви са отчетени при варианти-те без торене - от 2295 кг/хa (при предшественик пшеница) до 3857 кг/хa (при предшест-веник кориандър) . Торенето увеличава добива на зърно . Прави впечатление, че през тази година и при трите пред-шественика добива е по-висок при ниво на торене N80P80 в сравнение с по-високите нор-ми . Разликите между вариан-тите N120P80 и N160P80 са малки и недоказани .

Средно за периода на про-учване (2010 - 2013 г) най-ви-сок добив след предшестве-ник кориандър е реализиран при ниво на торене N120P80 – 5362 кг/хa, докато след слън-чоглед и пшеница при N160P80

- съответно 4778 и 4548 кг/

хa . Най-ниски са добивите на вариантите след неторените предшественици при слънчо-глед - 3125 кг/хa, при пшени-ца - 2954 кг/хa и при кориан-дър - 3485 кг/хa .

Изпитваните норми на то-рене средно за периода на проучване повишават добива на зърно до 1653 кг/хa след слънчоглед, до 1594 кг/хa след пшеница и 1877 кг/хa след кориандър .

ЗаключениеПредшественикът и торе-

нето в съчетание с метеороло-гичните условия през годините на проучване оказват пряко влияние върху структурните елементи и добива на зърно от многореден ечемик сорт герлах .

Най-подходящ предшест-веник за ечемика е кори-андъра и полученият добив зърно превишава с 11,2 и 18,8 % този след предшест-веник слънчоглед и пшеница

В района на Югоизточна България препоръчваме мно-гореден ечемик сорт герлах след предшественик кориан-дър да се тори с N120P80, а след слънчоглед и пшеница - с N160P80

Таблица 2, Добив на зърно, кг/хa

Предшественик норми на торене години на проучване средно2010-2011 2011-2012 2012-2013

слънчоглед

N0P0 3824 a 3388 a 2463 a 3125N80P80 4930 b 4469 b 3582 c 4327N120P80 5783 c 4995 c 3279 b 4686N160P80 6006 d 5172 d 3152 b 4778lSD5% 96,7 117,5 101,2

пшеница

N0P0 3680 a 2887 a 2295 a 2954N80P80 4802 b 4125 b 3210 c 4046N120P80 5228 c 4564 c 3025 b 4272N160P80 5906 d 4688 d 3050 b 4548lSD5% 102,24 92,7 97,4

кориандърN0P0 4455 a 3253 a 2748 a 3485N80P80 5730 b 4482 b 3857 c 4690N120P80 6871 d 5584 d 3630 b 5362N160P80 6732 c 5512 c 3563 b 5269lSD5% 75,0 71,6 62,7

7–8

(268

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

12

ПЛЮ

С

12

Любена Кузманова, Светла Костадинова, невена ГанушеваАграрен университет – Пловдив

Съдържание и износ на азот и фосфор при ечемик според генотипа

генотипната специфика на минералното хра-нене е доказана при житните култури, но про-учванията в света и в България са провеждани главно с пшеница .

Проучване спецификата на минералното хра-нене e в две насоки: характеризиране реакци-ята на сортовете и хибридите към минералното хранене с оглед диференциране и прецизиране на торенето, и планомерно и целенасочено съз-даване на нови сортове и хибриди, които из-ползват ефективно и икономично хранителните елементи . Изследванията върху генетичната спе-цифика на минералното хранене са затруднени поради изключителната комплексност на проце-сите, методичните трудности и сложността при използване и тълкуване на резултатите . Новите интензивни сортове използват по-ефективно хра-нителните елементи от старите . Това се дължи не толкова на повишеното усвояване, колкото на подобреното използване на усвоения хранителен елемент за формиране на добива Обикновено, селекцията на културите се извършва при агро-химични условия нелимитиращи растежа и про-дуктивността им .

Азотът и фосфорът са най-важните хранител-ни елементи, които определят количеството на асимилатите, разпределението им и засягат пряко или косвено донорно-акцепторните отношения в ечемика . Продуктивността на ечемика е свързана главно с усвояването на азота и фосфора, кои-то са основна причина за донорното лимитиране при наливане на зърното .

Във фаза пълна зрялост повече от 80% от азота и фосфора се локализират в зърното и по-малко от 20% от калия . От 51% до 89% от фосфора в зърното произхожда от флаговия лист . При не-достиг на фосфор флаговият лист изсъхва бързо и престава да фотосинтезира, когато зърната са на-трупали едва 60% от потенциалната си суха маса .

В статията представяме резултатите от проучва-не на генотипната специфика в съдържанието на азот и фосфор в зърното и сламата, общият износ и разходът за образуване на единица зърно при четири сорта и десет селекционни линии пивова-рен ечемик .

В изпитването са включени десет чисти линии зимен двуреден ечемик, селекция на катедрата по

генетика и селекция при Аграрен университет – Пловдив и сортовете Обзор (държавен стандарт), Емон, Каскадьор и Крами (най-широко разпрос-транени в производството и включени от Изпъл-нителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол в системата на сортоизпитване като контрола) . генотипите се отглеждат в конкурсен сортов опит при неполивни условия . Проучване-то е проведено в учебно-експерименталната база на Аграрен университет – Пловдив през пери-ода 2013 година върху алувиално-ливадна почва . По-важни агрохимични показатели на почвата са: рНвода=7,2; минерален азот 39,2 мг Nмин ./кг, подвижни фосфати 22,8 мг P2o5/100 г и усвоим калий 50 мг K2o /100 г почва . Прилагана е стан-дартна агротехника за района на Южна България . Извършено е предсеитбено торене с 6 кг N/дкa .

Таблица 1. Съдържание на азот, фосфор и калий в зърното и сламата на ечемика.

Сортове и линии

зърно

N, % P2o5, % N, % P2o5, %Обзор 2,49 0,89 0,49 0,42Каскадьор 2,81 1,14 0,72 0,54Емон 2,01 0,94 0,91 0,45Крами 2,51 0,94 0,71 0,455 2,13 1,09 0,56 0,42

13 2,13 1,14 0,51 0,46

16 2,26 0,94 0,55 0,48

17 2,26 0,90 0,54 0,4518 2,41 0,92 0,75 0,4124 2,12 0,77 0,59 0,4429 2,23 0,86 0,69 0,4931 2,37 1,05 0,65 0,5033 2,31 0,90 0,66 0,4444 2,33 0,97 0,69 0,48

слама

13

Климатичните условия по време на вегетацията на ечемика за изследвания период се отнасят като благоприятни по отношение на температурата на въздуха и количеството валежи .

В зрялост са анализирани зърното и сламата след минерализиране на растителни проби с кон-центрирана Н2So4 при катализатор Н2О2 . В тях е определено съдържанието общ азот и фосфор . Изчислени са извлечените количества на азота и фосфора в кг/дкa и разходът на двата елемента за образуване на 100 кг зърно .

Съдържанието на азот в зърното зависи от генотипа, условията на отглеждане по време на вегетационния период и тяхното взаимодействие .

Резултатите от проведения анализ посочват, че процентното съдържание на азот в зърното на ечемика е по-високо при сортове Каскадьор, Кра-ми, Обзор и линия 18, което е в границите 2,41 – 2,81% N (табл . 1) . Сорт Емон е с най-ниско съдържание на азот в зърното . Проучваните линии (без № 18 и 31) имат близки стойности, които са в границите 2,13 – 2,33%N . Зърното от сорт Кас-кадьор и линии 5 и 13 е с най-високи концентра-ции на фосфор, като съдържанието на този еле-мент при останалите генотипи е в границите 0,8 – 0,9% Р2О5 . В сламата на ечемика при изследва-ните генотипи процентното съдържание на азот е близо два пъти по-ниско от това в зърното . При сорт Емон се наблюдават най-високи стойности на азота - 0,91% N . Най-ниско е процентното съ-държание на азот в сламата на сорт Обзор, линии 13 и 17 – средно 0,5% . Съдържанието на фосфор в сламата са в диапазона от 0,41%-0,54%, което посочва, че слабо зависи от генотипа .

Проучваните генотипи ечемик се различават по количествата усвоен азот и фосфор в надземната биомаса в зрялост (табл . 2) . От всички проучвани генотипи, линия 29 е с доказано най-нисък износ на двата елемента: 11,6 кг N/дкa и 5,55 кг Р2О5/дкa . По-малки количества азот и фосфор изнася и сорт Емон . Три от проучваните линии - 17, 33 и 44, са с най-висок износ на азот – 19,9 кг N/дкa . По-висок износ на фосфор, надвишаващ 10 кг Р2О5/дкa, е установен при линии 13, 17 и 44 .

Разходът на азот и фосфор за образуване на 100 кг зърно и съответната странична продукция при ечемика е основен показател за агрохимич-на ефективност (табл .3) . По този показател сорт Емон и линия 29 са по-ефективни спрямо ос-таналите генотипи през 2013г ., като изразходват най-малки количества фосфор за 100 кг зърно едновременно с нисък разход на азот . Агрохими-чески неефективен е сорт Крами, който разходва най-голямо количество азот за формиране на 100 кг зърно и линия 13, чийто разход на фосфор за формиране на единица зърно, също е най-голям .

ЗАКЛюЧЕнИЕПри проучваните генотипи съдържанието на

азот в зърното се изменя в границите от 2,01 % при сорт Емон до 2,81 % при Каскадьор . Линии 5, 13 и 24 се отличават с ниска концентрация на азот в зърното, което ги прави перспективни по отношение на качеството на зърното .

Процентното съдържание на азот в сламата на ечемика е 0,49 – 0,91 %, или повече от два пъти по-ниско от това в зърното . Линии 17, 33 и 44 извличат най-много азот, а линии 13, 17 и 44 из-насят най-голямо количество фосфор .

Сорт Крами и линия 18 разхождат над 4 кг азот за образуване на 100 кг зърно, а сорт Каска-дьор и линия 13 са с най-висок разход на фосфор за образуване на единица зърно .

Таблица 2. Износ на азот и фосфор в надземната суха маса при ечемика в зрялост.

Сортове и линии

N, кг/дкa % P2o5, кг/дкa %

Обзор 17,8 abc 100 8,66 cde 100

Каскадьор 18,5 ab 104,2 9,33 bcd 107,8

Емон 13,8 de 77,3 6,58 gh 75,9

Крами 14,7 cd 82,9 6,99 fgh 80,8

5 15,9 bcd 89,2 9,26 bcd 106,9

13 18,4 ab 103,2 12,10 a 139,7

16 16,8 abcd 94,2 9,50 bcd 109,7

17 19,9 a 112,0 10,76 ab 124,2

18 15,9 bcd 89,3 7,16 efg 82,7

24 17,2 abc 96,4 8,53 def 98,5

29 11,6 e 65,4 5,55 h 64,1

31 17,4 abc 98,0 9,45 bcd 109,2

33 19,9 a 112,0 9,53 bcd 110,0

44 19,9 a 112,0 10,33bc 119,3

Таблица 3. Разход на азот и фосфор за образуване на 100 кг зърно при ечемика.

Сортове и линии N, кг % P2O5, кг %Обзор 3,39fg 100 1,65g 100

Каскадьор 3,95c 116 .5 1,99b 120 .6

Емон 3,21i 94 .7 1,54h 93 .3

Крами 4,14 a 122 .1 1,96 bc 118 .8

5 3,07 k 90 .6 1,79 f 108 .5

13 3,16 j 93 .2 2,08 a 126 .1

16 3,38 g 99 .7 1,91cd 115 .8

17 3,38 g 99 .7 1,83 ef 110 .9

18 4,03 b 118 .9 1,82 ef 110 .3

24 3,26 h 96 .2 1,62 g 98 .2

29 3,10 k 91 .4 1,48 i 89 .7

31 3,44 e 101 .5 1,87de 113 .3

33 3,43 ef 101 .2 1,64 g 99 .4

44 3,60 d 106 .2 1,87de 113 .3

7–8

(268

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

14

ПЛЮ

С

14

Милка Димитрова - Донева, Димитринка Крушева, ОСЗ – Средец

Заплевеляване при тритикалев района на Странджа

Заплевеляването е един от основните лимитиращи фактори за получаването на високи доби-ви и качествена продукция . Еже-годно загубите на селскостопан-ска продукция от заплевеляване възлизат на 25-35 %, (от болести и неприятели на 10-30%), затова борбата срещу тях е от първос-тепенно значение за селскосто-панското производство .

Редуването на културите твър-де силно влияе на биоценозата на даден участък . При смяна-та на културата и свързаните с нея обработки на почвата, сро-ковете на прибиране, употреба-та на пестициди, се променят и видовете плевели . Чрез пра-вилното редуване на културите се регулират до голяма степен видовия състав и количеството на плевелите . Изборът на подхо-дящ предшественик има пред-пазно значение . Чрез него без допълнителни разходи, може да се опазят зимните житни култу-ри, в частност и тритикале, от икономически важни плевели . От редица научни изследвания се установява, че най-малко пле-вели при зимните – житни кул-тури има, когато се отглеждат след предшественик царевица и след рапица . В други изследва-ния се констатира, че при реду-ване на културите и отсъствие на химическа защита плевелите се редуцират до 2-3 пъти, а в съ-четание с хербициди плътността и масата на плевелите се сни-жава значително, в резултат на което се подобряват условията на растеж и развитие, нараства и потискащата сила на зимните житни култури .

В статията представяме резул-татите от проучване върху със-

тава и плътността на заплевеля-ване на посевите от тритикале, отглеждана след различни пред-шественици и различни азотни норми на торене, в района на Странджа . Полският опит е за-ложен през 2011-2013 г, в оп-итното поле на ОСЗ - Средец, върху излужена канелена горска почва . Обект на проучването e тритикале за зърно сорт Вихрен, отглеждано след предшествени-ци – стърнище (ечемик, кратка монокултура) и сорго, при то-рене с азот - 5, 10, 15 кг/дкa а .в . на фон Р10 К5, и неторена контрола . Сеитбата е извърше-на с 500 к .с ./м2 през месец ок-томври . Цялото количество на фосфорните и калиевите торови норми е внесено преди първата обработка, 1/3 от азотната нор-ма е внесена предсеитбено, и 2/3 преди начало на пролетната вегетация . След жътва и съби-ране на растителните остатъци на предшестевник стърнище, почвата се продълбочава и пре-ди сеитба се дискува 1-2 пъти . След прибиране на соргото и събиране на растителните оста-тъци се извършват 2-3 обработ-ки (дискуване) до добро пред-сеитбено състояние на почвата . Плевелите са отчетени във края на фаза братене, по количест-вено-тегловния метод . По време на вегетационния период са во-дени фенологични наблюдения . Отчетени са: брой класоносни стъбла/м2, добив на зърно и структурните му елементи, на-брани чрез биометрични измер-вания .

От направената агрометеоро-лотична характеристика, като най-благоприятна е определена 2010/11г . - с много добро съ-

четание на температура и вале-жи през пролетта и лятото . През годината падналите вегетацион-ни валежи са по-малко, но са по - равномерно разпределе-ни по месеци . Температурната сума през вегетацията е близка до средната за многогодишния период . През 2011/2012г . сума-та на валежите през вегетаци-ята на зимните житни култури е 514,6 мм, с 15 мм по-малко от многогодишните стойности . Температурната сума е значи-телно по-ниска от средномно-гогодишната за района . Отчете-ни са по-високи среднодневни температури през април, май и юни и абсолютно минимални температури през януари и фев-руари . Тези ниски температури, съпроводени с тънка снежна по-кривка, предизвикаха частично измръзване и разреждане на по-сева от тритикале . През 2012/13 г . сумата на валежите е 394 мм срещу 529 мм през вегетацион-ния период на зимните житни за многогодишния период . Ха-рактеризира се с топла влажна есен, суха зима, умерено сухи и горещи пролет и лято .

15

Различието в агрометеоро-логичните условия влияе върху динамиката на заплевеляването и ефекта от проучваните фак-тори . Тези различия се отразя-ват специфично както върху параметрите на посева, така и върху растежа и развитието на плевелите . При обследването на посевите от тритикале, са установени представители от едногодишни видове плевели – ранните пролетни – фасулче (Poligonum convolvulus L), лобода (Chenopodium album L.), пача тре-ва (Poligonum aviculare L .), както и ефемерите с преобладаващо присъствие на брашлянолистно великденче (Veronica hederaefolia L.), стъблообхватна мъртва коп-рива (Lamium amplexicaule L .), звездица (Stellaria media L .), зим-но-пролетните-врабчово семе (Lithospermum arvensis L .), полско подрумче (Arthemis arvensis L .), овчарска торбичка (Capsela bursa pastoris L .), лютиче (Ranunculus arvensis L .), трицветна теменуга (Viola tricolor L .), житните плеве-ли - лисича опашка (Alopecurus agrestis L .), ветрушка (Apera spica venti L), полска овсига (Bromus arvensis L .), растения див овес (Avena fatua L .), чиято плътност е под икономическия праг на вредност, и от многогодишните - гарванов лук (Gagea arvensis Peers), поветица (Convolvulus arvensis L .) и

единични растения от паламида (Cersium arvensis. L .) .

Данните в таблица 1 показ-ват, че степента и характера на заплевеляване се влияе освен от проучваните фактори, така също и от условията на годината . Най - много плевели се отчетени през 2012г . - от 31 до 102 броя/ м2, а най-малко през 2011г . - от 13 до 41 . През годините на проучване видовият състав на плевелите не се променя съществено .

Резултатите, получени незави-симо от торенето, показват че степента на заплевеляване след предшественик сорго е по-ниска в сравнение с тази след стър-нищния предшественик . След сорго са регистрирани средно 41 броя/ м2, а след другия - 64 . След стърнище е конста-тирана по-голяма плътност на житните плевели - лисича опаш-ка, ветрушка и овсига, докато

след предшественик сорго те са единични . Предимството на сорго като предшественик е, че е окопна култура, оставя след себе си чиста от плевели площ и създава възможност за по-до-бро гарниране и развитие на следващата култура . В резултат на това е редуцирана плътността на ефемерите, зимно-пролетните и ранно-пролетните в посевите от тритикале . Този ефект се на-блюдава през всичките години на изследване, с изключение на 2012, през която имаше частич-но измръзване и не добро гар-ниране на посева . По-голяма плътност е отчетена при ранните пролетни плевели - фасулче и пача трева . Съществена разлика във видовия състав на плевелите между предшествениците не е установена .

С торенето се подобряват условията за развитие на три-

Фигура 1. валежи в мм в района на ОСЗ- Средец, за периода 2010-2013

Таблица 1. Заплевеляване на тритикале, по години и средно за периода.

Предшест-веник Брой плевели

години

2011г . 2012г . 2013г . средно за периода

торене торене торене торене

Стърнище

едногодишни широко-листни плевели

T0 T1 T2 T3 T0 T1 T2 T3 T0 T1 T2 T3 T0 T1 T2 T3

34 30 26 25 85 59 38 38 41 39 36 39 53,3 42,7 33,3 34,0

многогодишни плевели 3 6 5 6 8 12 10 6 3 7 3 5 4,7 8,3 6,0 5,7едногодишни житни плевели 5 2 3 2 12 10 10 6 6 3 4 1 7,7 5,0 5,7 3,0

общ брой плевели 41 38 34 33 102 71 58 50 50 49 43 45 64,3 52,7 45,0 42,7маса на 1 плевел, (г), средно 0,86 1,60 2,2 4,5 1,09 2,0 4,6 6,9 0,98 2,8 3,5 5,1 0,98 2,13 3,43 5,50

Сорго

едногодишни широко-листни плевели 18 11 10 12 46 38 28 28 31 26 28 28 31,7 25,0 25,0 26,7

многогодишни плевели 6 2 3 3 11 9 3 8 3 4 3 2 6,7 5,0 3,0 4,3едногодишни житни плевели 2 1 - - 4 - - - 2 2,7 33 - -

общ брой плевели 26 14 13 15 61 47 31 36 36 30 31 30 41,0 30,3 25,0 27,0

маса на 1 плевел, (г), средно 0,89 1,25 1,80 3,0 1,01 1,98 2,90 4,1 0,90 1,6 2,3 4,0 0,90 1,61 2,33 3,7

16

тикалето, което брати повече, израства по-бързо и се увелича-ва потискащата му сила спрямо плевелите, в резултат на което се намалява плътността им . За-едно с това се установява, че с увеличение на азотната норма в посевите от тритикале, отглежда-но след двата предшественика се намалява заплевеляването, но се увеличава масата на плевели-те . Тази тенденция е по - добре изразена след предшественик стърнище . За 3-те години на изследване броят на плевелите в контролата е 64,3 бр ./м2, а при торене с Т3 – 42,7 . Свежа-та маса на 1 плевелно растение обаче нараства с повишаване на азотната норма и при Т3 маса-та е около 6 пъти по-голяма в сравнение с неторения вариант . При торене Т1 и Т2 броят на плевелите е 52,7 и 45, а масата

на един плевел е 2,2 и 3,5 пъти по-голяма от контролата . След предшественик сорго заплевеля-ването в Т0 е 41, а в Т3-27 броя/ м2 . Плътността на плевелите при еднакви торови норми –Т0, Т1,Т2 и Т3 е с 57,6 % до 63,3% по-ниска от тази след стърнище, а масата им се редуцира само 1,7 до 3,9 пъти .

Комплексното влияние на предшественика и торенето с нарастващи азотни норми спо-собства за снижаване степента на заплевеляването . Показател за това са разликите в броя на класоносни стъбла/м2, форми-рани в посевите на тритикале при различните нива на торене /табл . 2/ . През благоприятната в климатично отношение 2011г ., след предшественик стърнище са формирани 502, 468, 423 бр . класове /м2 съответно при

Т3 Т2 Т1, а след предшественик сорго - 510, 492, 458 бр . което намира отражение във величи-ната на добива от зърно . Без торене след стърнищен пред-шественик добивът на зърно е 353 кг/дкa, а при торене в азот (Т1-Т3) е 416, 451, 486 кг/дкa . След сорго добивът съответно е 340 кг/дкa, 420, 486, 500 кг/дкa . Тази тенденция се запазва и през останалите две години . Средно за периода добивът от зърно на тритикале, отглеждано след стърнищен предшественик и азотни норми от 0 до 15 кг ак . в-во, е от 303 до 422 кг/дкa и след предшественик сорго и същото азотно торене е от 320 до 441 кг/дкa .

ИЗвОДИ:При отглеждане на тритикале

в условията на Странджа, видо-вият състав на плевелите е отно-сително постоянен .

Степента на заплевеляване след предшественик сорго е по-ниска отколкото след стърнищ-ния предшественик .

Торенето с азот създава ус-ловия за формиране на посев с добра гарнираност и по-висока конкурентност на културата . Това намалява плътността на заплеве-ляване, но увеличава масата на плевелите .

Фигура 2. Температури на въздуха (0С) в района на ОСЗ - Средец, за периода 2010–2013

Таблица 2. Класоносни стъбла и добив на зърно по години и средно за периода.Предшественик Торе

не

2011г . 2012г . 2013г . средно за периодаброй кл/ м2

добивкг/дкa

брой кл/м2

добив кг/дкa

брой кл/м2


брой кл/ м2


Стърнище

T0 394 353 298 210 378 346 357 303

T1 423 416 338 298 410 399 390 371

T2 468 451 362 336 428 415 419 401

T3 502 486 377 352 430 428 436 422

Сорго

T0 378 340 305 238 400 381 361 320

T1 458 420 338 331 436 420 411 390

T2 492 486 375 348 459 436 442 423

T3 510 500 386 362 475 462 457 441

7–8 (268) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

1717

Доц. д-р Ганка БаеваИПАЗР „н. Пушкаров“

изменения в плевелната флора вследствие употребата на хербициди

Още в началото на шестде-сетте години е установено, че приложението на хербицидите води до промени в плевелния състав . Първите трудности въз-никнаха, когато след пет до ос-емгодишна употреба на 2,4-Д и МСРА, плевели, като звездица, лепка и великденче се превър-наха в основни заплевелители в житните култури . С въвеж-дането на интензивните мето-ди на отглеждане на културите (неправилни сеитбообращения, високи торови норми, честа употреба на хербициди) видо-вото разнообразие на плевели-те се промени . Намаляването на конкуренцията доведе до масовото размножаване на оп-ределени видове . Синапът и ди-вата ряпа загубиха практически своето значение . Контактните и хормоноподобните хербициди създадоха благоприятни условия за развитие на житните плевели, които са се приспособили до-бре към житните култури . Осо-бено подчертани са промените през последното десетилетие, когато много се разпространи-ха дивият овес, лисичата опаш-ка, ветрушката и пиреят .

Под влиянието на хербици-дите твърде характерни изме-нения настъпиха в разпростра-нението на видовете кокошо просо . Дългогодишната употре-ба на хлортриазините, особено в сеитбообращенията с широко участие на царевицата, доведе до масово заплевеляване с жит-ни плевели . Късното и бавно поникване на царевицата, сла-

бата є конкурентна способност в ранните стадии на развитие и широките междуредия, поз-воляващи обилен приток на светлина, създават благоприятни условия за развитие на топло-любивите видове просо . След въвеждането на селективни ме-тоди за борба срещу кокошото просо се наблюдава увеличава-не на кощрявите . Монокултур-ното отглеждане на царевица-та води до голямо натрупване на семена от видовете кокошо просо в почвата, чиито запас не може да бъде унищожен при едногодишна или двего-дишна ротация .

Почвените хербициди съз-дават благоприятни условия за развитие на многогодишните плевели, тъй като не засягат подземните им органи . Пора-ди това в овощните градини, лозята и царевичните поле-та при едностранчива употре-ба на почвени хербициди се увеличава заплевеляването с повитица, паламида, хвощ и др . С намаляване обработката на почвата, което е свързано с все по-широко приложение на хербицидите, се увеличава

и значението на многогодиш-ните плевели . При картофите например, най-благоприятният момент за борба срещу пле-велите е непосредствено преди поникването им . След пръскане през този период практически не се извършва повече никаква обработка на почвата .

При използване на хербици-дите в овощните, ягодоплодни-те, при лозата и декоративните насаждения също се стига до бързо развитие на спесифична, устойчива на препарати плевел-на флора . Така например, пови-тицата се превърна в основен плевел в лозовите насаждения .

Посредством хербицидите могат да се предизвикат и ня-кои желани промени във фло-рата . При работа с ниски дози далапон (150-200 г/дка) късно през есента се стига до потис-кане развитието на някои висо-корастящи житни треви и сла-бо прореждане на тревостоя, вследствие на което се увелича-ва делът на широколистните ви-дове, които по време на цъфте-жа разнообразяват ландшафта, като придават по-приятен вид на крайпътните ивици .

18

влияние на екологичните фактори и растително-защит-ната техника върху действието на хербицидите

Целта на борбата срещу плевелите е да се намали така нежеланата растителност, че ползата да превъзхожда вреда-та . Възможност за това пред-лагат хербицидите, стига да е стопански и екологично оправ-дано . Основната цел е плеве-лите да поемат толкова активно вещество, че да бъдат трайно увредени . Така проблемът се свежда до направляване про-никването на хербицида в пле-велното растение . То трябва да поеме повече активна субстан-ция, отколкото е в състояние да разгради, а защитният меха-низъм на културното растение трябва да остане „необреме-нен” .

Факторите, определящи действието на хербицидите, са постоянни и променливи . Към постоянните спадат почвеният тип и съдържанието на хумус, а към променливите – валежи-те и температурата . Във всички случаи те не зависят от човека . Съществуват и фактори, които се определят от човешката дей-ност, като момент на пръскане-то, доза, начин на третиране, избор на сорт (от гледна точ-ка на чувствителността спрямо хербицидите), дълбочина на се-итбата и пр ., които могат така да се съчетаят, че да осигурят оптимални резултати . От тази гледна точка няма абсолютна доза за дадена площ . Опреде-лените количества са всъщност средна годишна величина, коя-то дава задоволителен резултат при достатъчна сигурност за културата .

През последните години особено внимание се обръща на поведението на почвените хербициди . Проучва се влия-нието на хумуса, абсорбция-та и движението на активните вещества в почвата . Докато с

нарастване на хумусното съдър-жание се наблюдава определе-но повишаване на поглъщател-ната способност на почвата, то с увеличаване на глинестите фракции понякога абсорбция-та намалява, което се обяснява с противодействието на двата компонента .

Предпоставка за прониква-нето на хербицида в растени-ята е той да попадне в зоната на органите, които са в състоя-ние да го поемат, и да се на-мира в разтворено състояние . Това зависи от количеството на използвания разтвор, водо-разтворимостта на препарата и поглъщателната способност на почвата . Количеството на хер-бицида, попаднал в зоната на поемане от растението, зави-си преди всичко от валежите и почвения тип, а количество-то на поетото вещество – от транспирацията, неговата кон-центрация в почвената вода и десорбцията .

В полска обстановка коли-чеството на хербицида, което може да проникне в растение-то, зависи от скоростта на него-вото разпадане, измиване и от интензивността на адсорбцията, която от своя страна се опре-деля от съдържанието на вода и от киселинността на почвата, от температурата и концентра-цията на активната субстанция .

При високо съдържание на вода, фитотоксичният ефект за-виси не толкова от концентра-цията на хербицида, колкото от придвижването му през коре-

ните . Това означава, че високо-то съдържание на активно ве-щество в почвения разтвор не винаги дава очаквания резултат при недостиг на вода или слаба транспирация на растенията .

Действието на метеоро-логичните фактори е пряко и косвено . Топлата и суха пролет забавя поникването на плеве-лите и отслабва действието на хербицидите, прилагани преди поникването, поради недостига на вода в почвата . Използване-то на листни хербициди преди развитието на плевелите също не дава задоволителни резул-тати . Ако в последствие през май-юни настъпи влажно време наличните в почвата хербици-ди действително се активизират, но вече не могат да унищожат израсналите плевели, които из-преварват културата .

През последните години растително-защитната техника непрекъснато се усъвършен-ства, стремейки се да задово-ли изискванията за опазване на растенията, природната среда и постигането на най-добър ико-номически резултат . Проведе-ни са опити за определяне на ролята на количеството на ра-ботния разтвор за ефективност-та на хербицидите . Резултатите показват, че само при 30 % от случаите могат да се очакват еднакви резултати от пръскане-то с 10 до 40 л/дка . В повечето случаи ефективността намалява при по-малко количество рабо-тен разтвор, въпреки че резул-татите са крайно разнообразни .

7–8 (268) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

1919

Проф. д-р Христо Бозуков

екологична чистота и автентичност на българския ориенталски тютюн

Ориенталските тютюни се от-глеждат предимно в районите на Средиземноморието, Егейско и Черно море, известни като „Ори-ент“, от където носят и названието си . Тези райони са характерни със специфичните си почвено-клима-тични условия . Оскъдните условия на влага, бедният почвен състав и обилното слънчево греене способ-стват за формиране на прочутите дребнолистни ориенталски тютюни с богато съдържание, аро-мат и ненадминати вкусови качества . Основното предназначение на качествените ориенталски тю-тюни е за облагородяване блендовете с по-ниско-качествени или неутрални тютюни .

Най-големи производители на ориенталски и полуориенталски тютюн понастоящем са Турция - с около 55 000 тона, Общността на независимите държави - 42 000 тона (предимно полуориентал-ски тютюн ), Македония - 30 000 тона, гърция - около 22 000 тона и България - около 18 000 тона . Тези страни произвеждат близо 60 % от об-щата световна продукция на ориенталски тютюн .

Световното производство на тютюн (без Китай) през 2014 година е 2 734 400 тона, от които ори-енталски само 147 000 тона .

Решенията на Шестата сесия на Конференция-та на страните (СОР 6) по Рамковата Конвенция за Контрол на тютюна (РККТ) на СЗО в Москва, дават надежди за развитие в производството на ориенталски тютюни . В чл . 9 (Регулиране състава на тютюневите изделия), забраната за влагане в тютюневите изделия на изкуствени добавки и не-дефинирането на ориенталския тютюн като „до-бавка”, а като „съставка” какъвто всъщност е той, ще увеличи търсенето на тютюни от тази сортова група .

Българските ориенталски тютюни са известни на националното и световното цигарено произ-водство от десетилетия . Всеки потребител търси тютюни със специфични и точно определени тех-нологични, химични и пушателни свойства . голямо-то разнообразие на почвено-климатични условия в тютюнопроизводствените райони на България, обуславяха разнообразието в потребителските до-

стойнства на отглежданите ори-енталски и едролистни тютюни, което бе предпоставка за задо-воляване интересите на купувачи с различни изисквания .

Разнообразието в екологични-те и други условия на България създаде богато разнообразие от тютюневи произходи със специ-фични и характерни качество и

пушателно-вкусови свойства . Именно това разно-образие на произходи беше отличителен белег на българските тютюни . След отпадане районирането на различните сортове тютюн, се изгуби и ти-пичността на тютюневите произходи . Структурата на тютюна от сортова група “Басми” в България силно се редуцира . Сега тя се състои основно от сортовете от фамилия Крумовград - Крумовград 90, Крумовград 988, Крумовград 58, Крумовград 68М, Крумовград 78С, Крумовград 17, Крумов-град 944 и малка част сорт Еленски 817 . С най-голям дял в производството е сорт Крумовград 90 .

Предимства на българските ориенталски тю-тюни:

1 . Автентичност на българските сортове ори-енталски тютюн.

Отрицателната тенденция към снижаване ка-чеството на българските ориенталски тютюни, на-блюдавана през последните години, беше резул-тат най-вече на :

• Повсеместно отглеждане на ограничен на-бор от комерсиални, високодобивни сортове из-вън района на произхода им;

20

Табл . 1 .

Табл . 2 .

Табл . 3 .

Табл . 4 .

21

• Преместване на част от производството към долинните микрорайони;

• Въвеждане на торенето и напояването като постоянни практики за постигане на високи доби-ви, особено след драстичното намаление обема на производство;

• Използването за един определен период от производителите на несертифицирани тютюне-ви семена и неспазване на технологичните изиск-вания при отглеждане, бране, сушене, производи-телска заготовка и съхранение на тютюна .

Получаването на високи и стабилни добиви от земеделските култури е немислимо без използва-нето на качествен посевен и посадъчен материал . Основна задача при производство на сертифи-цирани тютюневи семена е да размножи сорто-вете запазвайки първоначалната им автентичност, биологичните и стопанските им качества и здрав-но състояние . В процеса на семепроизводството признаците и свойствата на сорта се съхраняват в такова състояние, в каквото е бил създаден . Това означава да се прилагат всички необходими мерки за предпазване на сортовете от израждане .

Провеждането и изпълнението на тази задача е свързано с прилагането на научно обоснована система за отглеждане, прибиране и съхранение на семена с гарантирана автентичност и високи посевни качества . Това е валидно и при редуци-рания брой сортове, каквато е в момента тенден-цията, налагана от пазара . В България тютюневото семепроизводство се извършва под контрола на авторите на сортовете или на квалифицирани уче-ни и се контролира от държавен орган - Изпъл-нителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), което е гаранция за ка-чеството им .

През последните години в Институт по тютюна и тютюневите изделия (ИТТИ) – Пловдив започ-на постепенно възвръщане на линии от типичната Джебел басма . Създадени са сортовете Джебел Басма 1, Джебел басма 2, Басма 13, Басма 79 .

Възстановени са два сорта - „Мюмюново семе” и „Секирка”, които по хабитус и изсушен матери-ал напълно отговарят на представите за истинската ( хас ) басма . Тези два сорта сега съществено се отличават от предшествениците си от преди 50 години по добив и качество и съвсем основател-но можем да кажем, че това са сортове от ново поколение истинска ( хас) басма .

Тютюневата наука в България разработи и ре-дица други нови сортове ориенталски тютюн с ви-соки производителски, търговски и потребителски качества, които могат да върнат старата слава на българските тютюни .

2 . Екологична чистота на българските сортове ориенталски тютюн.

• Ориенталският тютюн се отглежда в еколо-гично чисти райони на страната;

• Ограничено се използват или не се използ-

ват минерални торове и пестициди;• Осъществява се строг контрол за използ-

ване само на разрешени за употреба средства в определените дози и срокове .

• Прилагат се екстензивни технологии за от-глеждане, изключващи замърсяване на продукци-ята .

Макар и култура със сравнително къс вегета-ционен период, тютюнът се напада от голям брой вредители . Това обяснява широкото приложение на пестициди в тютюнопроизводството . Тютюне-вата култура се отглежда заради листата, които са лепкави - идеално условие за задържане на пестицидите . Освен това тютюнът се употребява по специфичен начин - за пушене и то при мно-гократно намалено водно съдържание (до 8-12 % след изсушаването му), което повишава 7-8 пъти съдържанието на евентуалните замърсители в продукцията .

Замърсяването на почвите с тежки метали е сериозен екологичен проблем . Характерно за тю-тюневите растения е, че притежават хиперакуму-лационна способност да извличат от почвата и натрупват в биомасата си тежки метали в значи-телно по-висока степен от другите растения. Така например съдържанието на кадмий в повечето селскостопански култури е от порядъка на 0,01 – 0,1 мг/кг , докато при тютюна концентрацията на кадмий се движи от 0,2-3,6 мг/кг (2-3 до 20-30 повече) .

Почвено-климатичните, икономически и терен-ни условия, при които се отглеждат ориенталските тютюни в България, обуславят тяхната уникална екологична чистота .

Българските ориенталски тютюни се отглеждат в екологично най-чистите райони на страната, на почви, свободни от тежки метали и пестицидни остатъци .

Химичният анализ извършен на различни пар-тиди български ориенталски тютюн за износ, от реколти 2006 и 2010 година доказва екологичната им чистота (табл . 1, 2, 3, 4) .

В партидите не се откриват остатъчни количе-ства от пестициди с изключение на дитиокарбама-ти и то в нива, в пъти под допустимите .

Същото се отнася както за съдържанието на тежки метали, така и за специфичната радио-нуклеотидна активност на изследваните партиди . Всички те са в нормалните минимални стойности за културата .

Екологичната чистота е едно от преимущест-вата на българските тютюни на международните пазари в сравнение с конкурентните . В последно време, а и за в бъдеще производството на еко-логично чиста (органична) продукция ще е най-ценното предимство за всяко селскостопанско производство . Този показател все повече ще се налага като критерий при оценката на тютюневата суровина от международните дилъри .

7–8

(268

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

22

ПЛЮ

С

22

Доц. д-р Ценка Радукова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“гл. ас. д-р Йовко ДюлгерскиИнститут по тютюна и тютюневите изделия, Пловдив

растеж и развитие при сортове тютюн Бърлей

голямата пластичност на тю-тюна и зависимост от средата – климат, почви и агротехника, предопределя необходимостта от познания върху константност-та на отделните белези и гра-ниците на сортовото вариране . При приемането на технологич-ни решения, от особено значе-ние е определяне на амплитуда-та на вариране на фенотипната експресия на основните стопан-ски и технологични признаци .

Оценката, която се получава при характеризиране на един сорт се явява краен резултат от взаимодействието на голям брой генетично обусловени компо-ненти, предизвикани от взаимо-действието на генотипа с факто-рите на средата .

Важността на взаимодействи-ето генотип-среда при тютюна е демонстрирано от много изсле-дователи . Според някои от тях действието на генотипите често варира в зависимост от средата . Това води до някои трудности в селекционната работа, като тя трябва да се води от разби-рането на генетичната структу-ра на селекционния материал и значението на взаимодействията генотип – среда . Подобрение-то на линиите относно желани-те показатели изисква адекватна генетична информация и реални процедури за тестване на раз-личните условия .

В статията представяме резул-татите от изследване на про-явите на разстеж и развитие на сортове тютюн Бърлей, чрез реакциата им към промените в температурата и валежите през

пет последователни периода на вегатацията, през три различни в климатично отношение години, както и да се установи чувст-вителноста на тютюн Бърлей към условията на средата по отно-шение на най-важните морфо-логични показатели във всеки период на проучване .

Опитът е изведен по блоков метод през периода 2011-2013 година . Обект на изследване са шест сорта от сортова група тютюн Бърлей . Сортовете Бърлей 1317, Бърлей 1000, Бърлей 1344, Бърлей 420 и Плиска са местни, а сорт Бърлей 21 е интродукция от САЩ . Отглеждането, преби-рането и сушенето на тютюна е съгласно възприетата за тази сортова група технология .

Определени са зависимостите между климатичните показатели: средноденонощна температу-ра и сума на валежите от една страна, и най-важните биологич-ни показатели от друга . Проуче-ни са: височина на растенията; брой листа, дължина и ширина на 7-ми,14-ти и 21-ви лист, пред-ставителни съответно за долен, среден и горен беритбен пояс през пет периода . Климатичните показатели са замерени на все-ки 15 дена след разсаждането на тютюна, съответно на 30, 45, 60, 75 и 90-ти ден .

Таблица 2. Метеорологични данни – гр. Пловдив, 2012 г.

Месец средно денонощна t - oC

норма* сума на валежите – л/м2

норма**

юни 23,4 20,9 42,4 63,0

юли 27,0 23,2 2,4 49,0

август 25,2 22,7 20,1 31,0

* - по Колева и Пенева, 1990 ** - климатичен справочник за НРБ, ред . Кючукова, 1983


Месец средно денонощна t - oC

норма* сума на валежите – л/м2

норма**

юни 21,8 20,9 14,6 63,0юли 24,9 23,2 41,4 49,0август 23,7 22,7 69,0 31,0* - по Колева и Пенева, 1990 ** - климатичен справочник за НРБ, ред . Кючукова, 1983

23

Почвено-климатични усло-вия в периода на изследва-нето

Тютюн Бърлей в опитното поле на ИТТИ в района на град Пловдив се отглежда на ливад-но-канелена почва, леко песъч-ливо-глинеста със съдържание на физична глина 29% . Съдър-жанието на хумус е 1,64%; на общ азот – 0,098%; на под-вижен фосфор – 19,62 мг/100 г; на усвоим калий – 33,15 мг/100 г . Почвената реакция е слабо алкална - рН(Н2О) – 7,94 (Божинова, 2011) .

Резултатите от корелацион-ния анализ между климатични-те и биологичните показатели при сортовете тютюн Бърлей през първия период на про-учване, а именно 30 ден след разсаждането, когато тютюнът е още във фаза розетка, показ-ват, че се наблюдава доказана положителна корелация меж-ду височината на растенията и количеството на валежите (табл . 4) . Слаба положителна и недоказана корелация се на-блюдава между броя на листа-та и количеството на валежите, както и между температурната сума и височината на растени-ята и броя на листата .

Резултатите по отношение на климатичните показатели от-носно височината на растения-та и броят на листата на 45-ти ден от разсаждането са доста сходни с тези на п(*)редишния период на проучване . Значи-ма корелация по отношение на размерите на листата се наблюдава само между сума-та на валежите и дължината на листата от долен беритбен пояс .

На следващия период на проучване – 60-ти ден след разсаждане, когато тютюнът стъпва в активна вегетация е налице положителна корела-тивна връзка между сумата на валежите от една страна и височината на растенията и ширината на листата от горен беритбен пояс . Не се наблю-дава зависимост между темпе-

Таблица 8. Коефициенти на корелация между климатичните условия и биологичните показатели при сортове тютюн Бърлей на 90-ти ден след разсаждане

Клима-тичнипоказа-тели

висо-чина

брой листа

7-милист,дължина

7-милист,ширина

14-тилист,дължина

14-тилист,ширина

21-вилист,дължина

21-вилист,ширина

сума валежи

,342(*) ,141 ,176 ,135 ,144 ,229 ,321 (*) ,252

сума средно-дн . t

,060 ,076 -,137 -,121 -,055 -,072 ,239 0,182

Таблица 7. Коефициенти на корелация между климатичните условия и биологичните показатели при сортове тютюн Бърлей на 75-ти ден след разсаждане

Клима-тичнипоказа-тели

висо-чина

брой листа

7-милист,дължина

7-милист,ширина

14-тилист,дължина

14-тилист,ширина

21-вилист,дължина

21-вилист,ширина

сума валежи

,389(*) ,206 ,223 ,184 ,178 270 ,352(*) ,283

сума средно-дн . t

,088 ,102 -,166 -,149 -,081 -,101 ,267 ,217

legend: ***p<900 **p<600; *p<300

Таблица 6. Коефициенти на корелация между климатичните условия и биоло-гичните показатели при сортове тютюн Бърлей на 60-ти ден след разсаждане

Климатични показатели

височина бр . листа 7-ми лист, дължина

7-ми лист,ширина

14-ти лист,дължина

14-ти лист,ширина

сума валежи ,438(*) ,254 ,265 ,220 ,198 ,301(*) сума средно-дневна t

,108 ,126 -,188 -,163 -,097 -,130

Таблица 5. Коефициенти на корелация между климатичните условия и биоло-гичните показатели при сортове тютюн Бърлей на 45-ти ден след разсажданеКлиматични показатели височина бр . листа 7-ми лист, дължина 7-ми лист, ширинасума валежи ,475(*) ,304(*) ,313 (*) ,268 сума среднодневна t ,144 ,164 -,214 -,196


Месец средно денонощна t - oC норма сума на валежите л/м2 норма

юни 21,7 20,9 109,9 63,0

юли 23,8 23,2 63,3 49,0

август 25,1 22,7 7,7 31,0

Таблица 4. Коефициенти на корелация между климатичните условия и биоло-гичните показатели при сортове тютюн Бърлей на 30-ти ден след разсаждане

Климатични показатели височина брой листа

сума валежи ,467(*) 0,285

сума среднодневна t ,206 0,216

24

ратурната сума и проучваните морфологични показатели .

Резултатите от проучването на 75-ти ден от разсаждането на тютюна показват, че е налице по-ложителна корелатвна връзка със значими стойности, между сума-та на валежите и височината на растенията, както и с дължина-та на листата от горен беритбен пояс . Няма значима зависимост между температурната сума и ботаническите показатели .

На последния период на про-учване, който съвпада с поло-жителна корелатвина връзка със значими стойности между сума-та на валежите и височината на растенията, както и с дължина-та на листата от горен беритбен пояс с края на вегетацията, се наблюдава положителна значима корелация между сумата на ва-лежите от една страна и висо-чината на растенията и дължина-та на листата от горен беритбен пояс от друга . И в този случай не се констатира значима връз-ка между температурната сума и изследваните билогични пока-затели .

Резултатите от проучването показват че тютюнът е най-чувст-вителен към условията на сре-дата през първите два периода на проучване, когато е още във фаза розетка . Това показва, че този период се явява критичен за тютюна по отношение на кли-матичните условия, което на-лага прилагането на оптимална агротехника с цел да се огра-ничи техния ефект на въздейст-вие . След това с всеки следващ период на проучване, влиянието на климатичните условия посте-пенно се понижава . От 60-ти до 90-ти ден на разсаждане се на-блюдава еднопосочно намалява-не на въздействието на условия-та на средата, като това е както при сумата на валежите, така и при темепературната сума, по отношение на всички проучвани показатели . Най-ниско е именно в края на вегетацията .

Много по-силно е влиянието на сумата на валежите, отколко-то температурната сума . Всъщ-ност влиянието на климатичните условия се проявява само чрез сумата на валежите, а темепера-

турната сума е почти без значе-ние . Докато сумата на валежи-те е в положителна корелация с всички изледвани показатели, то температурната сума е в от-рицателна корелация с повечето проучвани показатели .

ИЗвОДИВърху процесите на разтеж

и развитие много по-силно вли-яние оказват количеството на валежите, отколкото темпера-турната сума, която е почти без значение .

С течение на вегетацията се намалява и въздействието на климатичните условия, върху всички проувани показатели .

В края на вегатацията, на 90-ти ден след разсаждането, вли-янието на климатичните условия е най-слабо .

Тютюнът е най-чувствителен към условията на средата от 30-ти до 45-ти ден, който съвпада с фаза розетка . Този период се яв-ава критичен по отношение на отглеждането на тютюн Бърлей .

Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танев на официалното откриване на Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери 2015, организиран от ев-родепутата Владимир Уручев .

Интересът по мярка 6 .1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” отново е голям и вече са подадени 2202 проекта на територията на цялата страна . Интересът значително надвишава обявеният в началото бюджет . Министърът подчерта, че за разлика от мярка 4 .1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, ще бъдат одобрени около половината и повечето от подадените заяв-ления . „От всички бенефициенти, кандидатствалите по мярка 4 .1, броят на младите фермери е 280, като от тях 90 ще бъдат одобрени . Те са кандидатствали за финансиране по приоритетните сектори на Програмата . Данните показват, че младите фермери получили подкрепа по старата програма, са надградили стопанствата си и вече участват в другите мерки и това е похвално“, коментира още тя .

Десислава Танева бе категорична, че трябва да се работи в условията на открит диалог и всички проблеми, които възникват в хода на прилагането на Програмата, да бъдат отстранявани своевременно . Предвид ограниченият бюджет, Програмата трябва да се прилага така, че да стиг-не до реалните земеделски производители .

Тя поздрави организатора на конкурса и пожела успех на участниците в него .

Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“

НовиНи от МЗХ

Проектите на младите фермери ще имат предимство по всички мерки от ПрСр 2014–2020 г.

7–8 (268) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

2525

Доц. д-р Диляна Митова, Институт по аграрна икономика, София

Биологичното земеделие и екоуправлениетона селското стопанство(продължение от брой 5-6)

Контролът и сертифицирането за спазване правилата на биологичното производство се осъ-ществява от контролиращи органи . През 2013 г . контрол за спазване на правилата за биологич-но производство на земеделски продукти и хра-ни и означаването им съгласно изискванията на Регламент (EО) № 834/2007 и националното за-конодателство са извършвали 11 контролиращи органа .

Националните и международни пазарни въз-можности за българските биологични продукти все още не са напълно определени . Пазарът на био-продукти в България изпреварва значи-телно производството . Почти всички вериги су-пермаркети предлагат биопродукти . Увеличава се броят на специализираните магазини за биохра-ни . Същевременно търсенето на биопродукти-те на вътрешния пазар не е голямо, но расте . Национална статистика не се води (анкетата, про-ведена от Биоселена и маркетинговото проучване на Витоша Рисърч, 2009г . са единствените про-учвания, правени в България) . Общият оборот на биопродукти в България за 2008 г . е за около 4 мил . евро годишно и е едва 1 % от пазара на хранителни стоки (за сравнение през 2005 г . пазарният дял на биопродуктите в България е оце-нен на 0,8 милиона евро, представляващи 0,023% от общия пазар на храни) . За да се увеличи делът на биологично произведените продукти от всички продадени в България хранителни продукти, тряб-ва да се промени политиката на държавата към по-активно подпомагане на БЗ у нас .

Българските биологични продукти притежават голям потенциал за износ на европейския пазар . В България по различни данни между 80% и 95% от биологично произведените у нас храни се изнасят, предимно на европейския пазар . Износът е насо-

чен най-вече към германия, Холандия, Франция и Италия . Има износ и за САЩ, Сингапур и Арабския свят, Япония, Корея и Канада . България е един от най-големите износители на диви су-шени горски плодове и билки . Изнасят се също замразени плодове – ягоди, малини и боровинки, както и биологичен мед, етерични масла от роза, лавандула и мента – не само в Европа, но и в САЩ и Япония .

Развитието на потенциала на родното БЗ ще зависи предимно от степента, в която покрива международните и европейски (национални) мар-кетингови стандарти за безопасност и качество на биологичните земеделски продукти, както и от степента на неговото подпомагане . През послед-ните години беше създадена асоциация на био-фермерите, асоциация на търговците на биохрани и така БЗ в България започва да добива облик на реален икономически сектор .

Изводи : БЗ в България е в начален стадий на свое-

то развитие, но потенциалните възможности пред него са много големи и то се развива с бързи темпове . Българските биопродукти имат добра реа-

лизация и са конкурентни на европейския пазар, докато вътрешният пазар може да се определи по-скоро като зараждащ се . Поради недостатъчните данни за някои ас-

пекти на БЗ и търговията с биологични продукти, не е възможно да се направи пълна картина на този сектор в момента .

Очаквания за следващия програмен период Достигане на критична маса в БЗ - нара-

стване на броя на биологичните производители и размера на площите за БЗ – при осигуряване на необходимите средства за подкрепа по ПРСР . Рязко увеличение на обема на производство

на сертифицирани биологични продукти – изтича периода на преход на много от стопанствата, кои-то са започнали биосертификация в последните 2-3 години . Ново засадените трайни насаждения влизат в период на плододаване . Завоюване на нови пазари за българските би-

опродукти - търсенето на биологични продукти в световен мащаб расте непрекъснато през послед-ните 20 години . Развитие на биологичното животновъдство, Фиг. 6. Одобрени контролни органи на биоло-

гичното производство

26

увеличение на броя на биосертифицираните жи-вотновъдни ферми – за пръв път е предвидено подпомагането му по Програмата за развитие на селските райони, съгласно разработения до мо-мента вариант . Изграждане и сертифициране на нови био-

логични линии за преработка на селскостопанска продукция – за целта е необходимо да се даде приоритет и целенасочена подкрепа по ПРСР . Сдружаване на биопроизводителите за по-ус-

пешно решаване на проблемите им, за успешен маркетинг и реализация на българските биопро-дукти . През периода 2007-2013 г . биологичното про-

изводство се подпомага по Програмата за разви-тие на селските райони (ПРСР) чрез мярка 214 „Агроекологични плащания” . Една от подмерките в нея подпомага земеделските стопани, които раз-виват биологично растениевъдство и биологично пчеларство .

Мярка 11 от новия ПРСР цели да насърчи въвеждане и използване на земеделски произ-водствени методи, опазващи околната среда; да продължи изпълнението на биологичните схеми от предходния програмен период . В рамките на тази мярка ще се изпълняват две подмерки - Плащания за преминаване към биологично зе-меделие за хектар ИЗП и Плащания за поддър-жане на биологичното земеделие за хектар ИЗП . Насърчаването на биологичното растениевъдство, пчеларство и животновъдство ще доведат до на-маляване на използването на минерални торове, пестициди, намаляване на замърсяването на поч-вите и водите и като цяло до земеделие, съо-бразено с добрите екологични практики . Това от своя страна ще допринесе за подобряване упра-влението на водите, включително управлението на торовете и пестицидите . В допълнение мярката ще допринесе и за прилагането на щадящите практики при обработката на площите, за предо-твратяване на почвената ерозия и за борбата с климатичните промени . Мярката има отношение и към някои социални аспекти - с биологично производство започнат да се занимават повече млади и безработни хора, живеещи в селските райони . Въвеждането на екстензивни земеделски практики ще има и положителен ефект върху флората и фауната и като цяло върху естествени-те и полуестествени екосистеми . Очаква се мяр-ката да има положителен ефект и принос към устойчивото развитие на селските райони, като допринася за околната среда и смекчаването на последиците от изменението на климата и под-крепата на малки и средни ферми, повечето от които са семейни . Освен това, предвид факта, че повечето биологични производители предпочитат да развиват къси вериги на доставки, се очаква също да допринесе за социалната съгласуваност на селските райони .

Дали очакванията ще се реализират зависи на първо място от самите биопроизводители и изис-ква усилия, труд, последователност и обединение; на второ място – до голяма степен помощ от държавата - държавните органи решително трябва да оценят многобройните ползи от развитието на БЗ в България, като го подкрепят, защото то пред-ставлява комплексна производствена система, в която се съчетават практики по опазване на окол-ната среда и природните ресурси, поддържане на биоразнообразието, хуманно отношение към жи-вотните и здравето на хората; и защото България има завоювани позиции в този сектор – тя е най-големият производител на биологично розово масло в света, един от най-големите износители на биологично произведени оранжерийни крас-тавици в Европа, по размер на биосертифицира-ни площи за събиране на диворастящи плодове, билки и гъби е на второ място в ЕС, по брой на биосертифицирани пчелни семейства е на 4 място в ЕС .

За успеха на БЗ у нас е нужно: Заявеният приоритет на политиката в полза

на БЗ да се реализира и същата да бъде по-следователна и непрекъсната, а не инцидентна . Подкрепата за БЗ трябва да е реална: Обявяването на 2014 за нулева година по отношение на кан-дидатстване по мярка “Биологично земеделие” на ПРСР представлява сериозен удар върху сектора и ще обезсърчи множество български земеделски биопроизводители (а има опасност и 2015 да е такава) . Предвиждането на 103 млн . лева за обезпе-

чаване на мярка “Биологично земеделие” за се-демгодишен период в новата ПРСР не предпо-лага растеж, а запазване на обема на сектора в сегашния му вид (сумата е чисто умножение на заявените средства за 2013 г . от биофермерите, по 7 години) . Да се намери подходящ и действащ меха-

низъм за предоставяне на достъпна информация и консултантски услуги за производителите като фактор за достигане на критична маса от про-изводители в БЗ; да се разработят и предложат нови ефективни технологии за биологично произ-водство; да се повишава качеството на биопро-дуктите . Да се подобри координацията и сътрудни-

чеството между държавата, неправителствените организации, потребителите и фермерите за ре-шаване на проблемите на БЗ, да се насърчи до-брото партньорство и сътрудничество между пуб-личния и частния сектор .Агростатистиката да събира първични данни

и за БЗ, които да дават възможност за сравнение с конвенционалното . Да се подпомогне целенасоченото формира-

не на веригата от производители, преработватели, дистрибутори и потребители .

7–8 (268) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

27

CASE IH Axial Flow 9240 – титанична мощ и жътва с върхово качество!

мАШ

иНи

Тайтън Машинъри България проведе полева пре-зентация на новата серия комбайни Case IH Axial Flow 240 в землището на Братя Павлови ООД, близо до село Люляково, общ . генерал Тошево .Пред фермери от Добруджа бяха представени предимствата на новия комбайн Case IH Axial Flow 9240 по време на жътва . Той се отличава от пре-дходната серия с иновативен двигател Cursor 16, с мощност 635 к .с . и система за охлаждане с автоматичен варио-контрол на вентилаторите . Това води до по-нисък шум при работа, ниски обороти на двигателя, както и по-голяма икономия на го-риво . Това пък от своя страна редуцира вредните емисии по стандарта Tier 4 Final .„Новият комбайн, който е тук на полетата край село Люляково, показва завидни резултати . Обо-рудван е с нов подобрен бункер за зърно с обем 14 440 л и висок капацитет на разтоварване от 159л/сек . Важно е да отбележим, че има подо-брения в ротора на новата серия 240, които дават възможност много по-голяма маса да влезе и да се обработи, а с това се повишава скоростта на жътва и производителността за прибрано зърно в бункера“, заяви Йордан Райчев, продуктов мени-джър прибираща техника и комбайни в ТМБ .Заедно с увеличеният капацитет на бункера за зърно, новост е и системата за разтоварване и подобрените функции на шнека .„Успяхме да конструираме новата серия комбайни Case IH Axial Flow 240 така, че да дава възможност за разтоварване в движение без загуба на зърно, чрез лесно управляемата от кабината насочваща човка на шнека, която може да следва движение-то на ремаркето“, каза Джордж Стансън – бизнес мениджър на Case IH за Централна и Източна Европа .Показаният комбайн впечатли всички присъстващи на полевата демонстрация със серийното си обо-рудване с гумено-верижно задвижване на предния мост, което е изключително практично в променя-щите се бързо климатични особености в България и скъсените прозорци за жътва .Спазвайки последователност при представянето на машини от своето портфолио, а именно цялост-нa концепция за дадена обработка на поле, Тай-тън Машинъри представи редом до новият модел комбайн Case IH Axial Flow 9240, високопроиз-

водителната сламопреса lB434 за паралелепипедни бали, агрегатирана към CASE IH PUMA 230 CVx . Интегрираната система за моментно отчитане на плътността, влажността и тежината на балата, оси-гурява добро и надеждно прибиране на положе-ния откос . Висока работна скорост, възможност за балиране на растителни остатъци от различни посеви, безкомпромисно качество и висока на-деждност . Размери на балата от 240/120/90см със средна тежина от около 450кг, означава по-малко утъпкване на полето, по-добро събиране и по-мал-ко логистични разходи . Фермерите имаха възможност да видят за първи път в жътва и новия хедер MacDon, с който бе оборудван комбайна . Той е част от т .нар .”драпер хедери” и е изключително подходящ при жътва на азото-фиксиращи култури . С него Тайтън Маши-нъри България показаха, че се развиват заедно с фермерите и се грижат за техните нужди спрямо европейските изисквания и задължението им за диверсификация на зърнените култури .Домакините на събитието останаха изключително впечатлени от показаната производителност и бър-за работа на Case IH Axial Flow 9240 .Благодарение на новите технологии, които пред-ставя Тайтън Машинъри България на пазара на сел-скостопанска техника, компанията вече е в челните места на класациите по продажба на земеделски машини с марката Case IH .Освен новата серия комбайни Axial Flow 240, Тай-тън Машинъри България ще представи официално и новият трактор Case IH Magnum 380 CVx с гуме-но-верижно задвижване, който ще бъде акцент на изложението БАТА АгРО Есен 2015 в Стара Загора .

7–8

(268

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

28

лозе

и в

ино

Даниела Димитрова, Илиян Симеонов, Мирослав ИвановИнститут по лозарство и винарство, Плевен

десертни сортове лози с повишена устойчивост на стресови фактори – икономическа оценка

Предизвикателствата пред съ-временното земеделие – про-доволствена сигурност, съхраня-ване на естествените ресурси, качество и безопасност на хра-ните, жизнени селски общности и териториален баланс (Попов, 2011; EC, 2010, oECD, 2012), определят необходимостта от постигане на съответствие меж-ду интересите на производителя и крайния потребител, интегри-райки ги в рамката на ценно-стите и етичните разбирания на обществото . В този смисъл бъ-дещото развитие на десертното гроздопроизводство в България следва да осигури по-голяма степен на задоволеност на мест-ните потребности с качествена и евтина продукция, произведе-на по методи, щадящи околна-та среда, при високо равнище и стабилност на предприема-ческия доход . Реализацията на поставените цели е свързана с необходимостта от повишаване технологичното равнище на раз-витие на сектора .

Предвид актуалността на про-блема за опазване на околната среда и с оглед преодоляване на ограниченията за повсемест-но разпространение на десерт-ните сортове, поради високата им чувствителност на болести и ниски зимни температури, съз-даването на сортове, устойчиви на стресови фактори е водещо направление на селекционната работа в лозарството (Иванов и др ., 2010, Иванов, 2011, Ройчев, 2012) . В резултат на задълбоче-ни дългогодишни проучвания

на съществуващия генофонд от хибридни форми с повише-на устойчивост на ниски зимни температури и мана, през по-следните години са утвърде-ни сортовете Любимец, гарант, Плевенски фаворит и Августин (Симеонов и др ., 2008, Иванов, 2009) . По-широкото им разпрос-транение в практиката поставя въпроса за определяне на ико-номическия ефект от тяхното отглеждане и съпоставката му спрямо застъпените в сектора десертни сортове .

В статията представяме ре-зултатите от извършена срав-нителна икономическа оценка на производството на десертно грозде от сортове с повишена устойчивост на стресови фак-тори и да се препоръчат ико-номически най-ефективните за практиката .

Изследването обхваща пери-ода 2007-2010 г . и основната му цел е проучване на елементите на добив на 4 селекционирани по метода на междувидовата хибридизация десертни сорто-ве лози, които са както следва: бели - Плевенски фаворит, га-рант, Августин и червени - Лю-бимец .

За контрола е използван сорт Супер ран Болгар, който е приет като сорт еталон за групата на рано зреещите десертни сорто-ве от предела на Vitis vinifera l . .

Опитната работа е изведена в селекционен участък в Експери-менталната база на Институт по лозарство и винарство – Плевен . Лозите в насаждението са при-садени върху подложката Шасла х Берландиери 41 Б . Разстояние-то между редовете е 3,00 м, а между лозите в реда 1,30 м (256 лози в декар) . Лозите са отглеж-дани стъблено на формировка Мозер . Натоварването на лозите е реализирано с 32 зимни очи (6х2+2х10=32 очи) . Теренът е със слаб северен наклон . Поч-вата е излужен до типичен чер-нозем .

Проучването на лозовите сор-тове е извършено по утвърде-ната в Българска ампелография, том 1, методика (Катеров и др ., 1990) .

Оценката на качеството на десертните сортове е направена съгласно Наредба №16 на МЗХ от 2010 г . за изискванията за ка-чеството на десертното грозде .

Получените резултати за по-казателите, характеризиращи добива от изследваните сортове и контролата са математически обработени чрез дисперсионен анализ (Димова и Маринков, 1999) .

Сравнителният икономически анализ е изведен с помощта на система от показатели: среден добив, кг/дкa, производствени разходи, лв/дкa, обща продук-

29

ция, лв/дкa, чист доход, лв/дкa и норма на рентабилност, % . Средният добив на единица площ е определен на основа-та на получения добив на лоза средно за периода 2007-2010 г ., преизчислен съобразно гъстота-та на лозите в декар (Живондов и Манолова, 2003, Стоянова и Христов, 2011) . Производстве-ните разходи са установени посредством подробно разра-ботени технологични карти . Из-ведените нормативи за разход на труд и материали са остой-ностени, съобразно прилаганите в ИЛВ-Плевен норми и тарифни ставки и актуални пазарни цени .

В сумата на производствените разходи са включени и амор-тизационните отчисления . Стой-ностният размер на произведе-ната продукция е формиран на база средна реализационна цена 1,40 лв/кг, в съответствие с офи-циалната информация, публику-вана от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ, 2013, 2014) .

Средната маса на грозда е много динамичен признак, кой-то се променя по години и ва-рианти в различна степен, като във всички случаи проучваните сортове превъзхождат контрола-та по абсолютни стойности на

показателя (табл . 1) . Средно за периода с най-голяма маса на грозд и 100 зърна от изследва-ните сортове е Плевенски фа-ворит (598,25 г средна маса на грозд и 711,25 г средна маса на 100 зърна), следван от сорт гарант (545,30 г средна маса на грозд и 644,38 г средна маса на 100 зърна), а с най-ниска - за маса на един грозд - контролата - сорт Супер ран Болгар (376,00 г) и за маса на 100 зърна - сорт Любимец (537,00 г) . По отноше-ние на тези показатели всички проучвани сортове, отговарят на изискванията за качество на гроздето клас „Екстра” .

Таблица 1. Елементи на добива при изследваните сортове средно за периода 2007-2010 г.

Сорт средна маса на грозд, г маса на 100 зърна, гПлевенски фаворит

598,25* 711,25*

гарант 545,30* 644,38*Августин 511,25* 541,25n .s .

Любимец 437,50* 466,25n .s .

Супер ран Болгар – контрола 376,00 537,00

Таблица 2. Среден добив от лоза по години и средно за периода 2007-2010 г., кг

Сорт години средно за периода 2007 2008 2009 2010

Плевенски фаворит 6,10* 5,450* 5,800* 5,580* 5,73*

Гарант 5,87* 5,000* 5,150* 5,400* 5,36*Августин 5,10* 4,350* 4,500* 4,850* 4,70*Любимец 4,35n.s. 3,98n.s. 3,56n.s. 4,15n.s. 4,01n.s.

Супер ран Болгар – контрола/ 4,420 3,400 3,620 4,100 3,89

Таблица 3. Икономическа оценка на десертни сортове лози с повишена устойчивост на стресови фактори (2007-2010)

Сорт

Показатели

среден добив,кг/дкa

обща про-дукция,лв/дкa

производствени разходи,лв/дкa

чист до-ход,лв/дкa

себе-стойност,лв/кг

норма на рентабил-ност,%

Плевенски фаворит

1467 2053,80 531,97 1521,83 0,36 286,1

гарант 1372 1920,80 519,72 1401,08 0,38 269,6Августин 1203 1684,20 497,94 1186,26 0,41 238,2Любимец 1027 1437,80 475,24 962,52 0,46 202,5Супер ран Болгар – контрола

996 1394,40 539,25 855,15 0,54 158,6

30

Сравнителният статистиче-ски анализ на биометричните данни за елементите на добива показва, че при средната маса на грозда доказани различия с контролата са отбелязани при всички изследвани сортове, а по отношение средната маса на 100 зърна само при Плевенски фаворит и гарант .

Средният добив от една лоза отразява най-точно всички ос-танали показатели, разкриващи реалните продуктивни възмож-ности на всеки сорт . Обобщава-щият показател добив, потвърж-дава очерталата се тенденция . Изследваните междувидови де-сертни сортове се характери-зират с по-голяма добивност спрямо контролата . Средно от лоза най-висок е добивът от сорт Плевенски фаворит - 5,73 кг, а най- нисък при Любимец - 4,010 кг, - при контролата – 3,890 кг (табл . 2) . Варирането на данните по години и варианти е значително, като 2008 г . е със сравнително по-ниски величини на този показател, а 2007 г . - с най-високи .

Сравнителният анализ на об-общаващия показател добив от лоза, при двете сравнявани групи растения показва, че при всички сортове, с изключение на сорт Любимец, различията са доказа-ни статистически, както за всяка отделна година от изследването, така и средно за периода .

При еднаквост на основните технологични параметри – фор-мировка и гъстота на лозите, средният добив е факторът с определящо значение за полу-чените икономически резултати от производството на десертно грозде . Средните стойности на показателя при всички сортове с повишена устойчивост на стре-сови фактори превишават отче-теното при контролния вариант равнище (табл . 3) . Разгледано във възходящ ред, увеличение-то е както следва: с 31 кг/дкa при сорт Любимец, с 207 кг/дкa при сорт Августин, с 376 кг/дкa при сорт гарант и с 471 кг/дкa при сорт Плевенски фаво-

рит . Ранният срок на узряване на гроздето от проучваните де-сертни сортове – през първата половина на месец август, оп-ределя високото равнище на средната реализационна цена, което резултира върху сумата на получената обща продукция от единица площ . Следвайки движението на средния добив, разглеждания показател бележи най-висока стойност при сорт Плевенски фаворит, превишава-ща с 47,2% стойностния обем на продукцията при сорт Супер ран Болгар . Размерът на увели-чението е най-нисък при сорт Любимец – с 3,1% .

Вариацията в сумата на про-изводствените разходи се дължи предимно на различията в от-четената продуктивност от еди-ница площ, предвид на факта, че разходите за прибиране на реколтата и манипулационните операции по привеждането на гроздето в търговски вид заемат голям относителен дял в общия размер на необходимите сред-ства за отглеждане на 1 декар лозово насаждение . Повишена-та устойчивост на гъбни болести при междувидовите десертни сортове формира икономия на ресурси в размер на 60,32 лв/дкa, поради по-малкия брой на растителнозащитните третира-ния – средно 2 броя годишно спрямо 6 при чувствителния на мана сорт Супер ран Болгар . В резултат общата сума на про-изводствените разходи при сор-товете с повишена устойчивост на стресови фактори е по-малка от размера на показателя при контролния вариант, като нама-лението е както следва: със 7,28 лв/дкa при сорт Плевенски фа-ворит, с 19,53 лв/дкa при сорт гарант, с 41,31 лв/дкa при сорт Августин и с 64,01 лв/дкa при сорт Любимец . Себестойността на 1 кг произведено грозде, из-числена като съотношение меж-ду производствените разходи и средния добив от декар, бележи намаление при всички вариан-ти в сравнение с контролния, в размер на 33,3% при сорт Пле-

венски фаворит, 29,6% при сорт гарант, 24,1% при сорт Августин и 14,8% при сорт Любимец .

генерираният чист доход на единица площ варира в грани-ците от 855,15 лв/дкa до 1521,83 лв/дкa, като размерът му при всички устойчиви десертни сор-тове превишава стойностния размер на показателя, получен при контролния вариант . Преви-шението е в размер на 12,6% при сорт Любимец, 38,7% при сорт Августин, 63,8% при сорт гарант и 78,0% при сорт Пле-венски фаворит .

Максимално равнище на рентабилността е получено при сортовете Плевенски фаворит и гарант, съответно с 80,4% и 70,0% по-високо от равнището на показателя при контролния вариант . Възвръщаемостта на вложения нараства и при сор-товете Августин и Любимец – с 50,2% и с 27,7% сравнено със сорт Супер ран Болгар .

ИЗвОДИПолучените резултати от из-

вършената сравнителна иконо-мическа оценка показват по-ви-сока икономическа ефективност при производството на десертно грозде от сортовете с повишена устойчивост на стресови фак-тори спрямо приетия за еталон сорт Супер ран Болгар . Високо-то равнище на рентабилност оп-ределя всички проучвани сорто-ве като подходящи за разпрос-транение в практиката .

Максимален икономически ефект, определен на основата на обобщената оценка на по-казателите чист доход, норма на рентабилност и себестойност на единица продукция е отчетен при сорт Плевенски фаворит .

С високи стойности на ико-номическите показатели се от-кроява и сорт гарант, при който реализирания чист доход преви-шава със 545,93 лв/дкa сумата на показателя при контролния вариант, а себестойността на единица продукция бележи сни-жение с 0,16 лв/кг .

16

Доц

. д-р

Г. Гео

ргие

в до

ц. д

-р В

. Съб

евдо

ц. д

-р Р. т

одор

ова

доц. д

-р А

кс. А

лекс

иева

до

ц. д

-р Г. Най

дено

ваОпи

тна

стан

ция

по соя

та –

Пав

лике

ни

Техн

олог

ия за пр

оизв

одст

во

на С

ОЯ

(Glycine

max

(L) M

erril

l.)

ПЪР

ВА Ч

АСТ

A63

БИБЛ

ИОтЕ

КАЗЕ

МЕД

ЕЛИЕ

Полс

ки

култ

ури

брой

7–8

(268

) 201

5ЗЕ

МЕДЕ

ЛИЕ

ПЛЮ

С

Сни

мка

2. Общ

изгле

д на

еди

ничн

и ра

стен

ия

от с

орто

вете

във

фен

офаз

а пъ

лна

зрял

ост –R

8

(про

дълж

ава

в сл

едва

щия

бро

й)

215

Соята е култура с м

ногостранно приложение – за ф

ураж-

ни, хранителни,

индустриални, лекарствени

и екологични

цели. “Н

ито едно

растение в

света не

мож

е да

произведе за 100 дни толкова протеин и м

асло, колкото дава соята, нито едно растение в света не м

оже да съперничи с нея

по количеството на произвежданите продукти” (Золотницкий,

1962). В резултат

на огром

ното є

значение, тя

е определена

като “страт

егическа култура на XXI век и т

ретот

о хилядоле-т

ие”. Световните иконом

ически анализи и прогнози показ-ват, че площ

ите, добивите и като цяло производството на

соя нарастват ежегодно, а хранителната соева индустрия е

най-бързоразвиващ

ата се в света. Соята

е растение

с високо

съдържание

на белтъчини.

В сравнение

с другите

боб

ови култури

(фасул,

грах, фий,

люцерна, детелина и др.), които се считат за традиционни

боб

ови култури, тя съдържа най – м

ного суров протеин (35-50%

) от

абсолю

тно сухото

вещество

на сем

ената, докато

съдържанието

на сурови

мазнини

варира от

17 до

27%.

Преим

уществото

на соевите

белтъчини

пред останалите

е наличието в тях на осем

те незаменим

и аминокиселини, не-

обходим

и за изграждането на б

елтъка в животните и чове-

ка. Соята се явява и най – евтиния източник на растителен

белтък.

Понастоящ

ем две

трети от

световната консум

ация на б

елтъчни шротове се осигурява от нея, тъй като съдърж

а от 1,5 до 2 пъти повече б

елтък от другите зърнено-боб

ови култури. Тя съдърж

а още въглехидрати, влакнини, ф

итоестро-гени, стероиди, витам

ини и минерални вещ

ества.В прераб

отен вид соята е отличен хранителен източник и за човека. Храните от цяла соя, както и храните в които участват

соеви деривати,

съдържат

много

добър

набор

от незам

еними

аминокиселини,

необходим

и за

изграждане

и поддърж

ане на тъканите и системите в човеш

кия организъм.

В тази

връзка Агенцията

за храните

и лекарства

в САЩ

(FD

A) определя соевия протеин като вещ

ество „признато за безопасно”. С

оевото масло съдърж

а омега-3 полиненаситени

мастни

киселини, за

които се

знае, че

понижават

нивото на об

щия и SD

L-холестерол. През последните десетилетия

беш

е изяснен и механизм

ът на някои физиологични проце-

сурови мазнини 18,0-19,0%

. Сортът е устойчив на б

олестите бактериоза и м

озайка. Доб

ивен потенциал – над 350 кг/дкa.„Роса” – С

редно-ранен сорт с дължина на вегетационния

период 120–130 дни. Характеризира се с устойчиво на по-лягане стъб

ло с височина 70-90 см и сб

ит хабитус. Листата

са тъмнозелени, яйцевидни със заострен връх, а цветовете

са виолетови. Боб

овете са светложълти с дълж

ина 2-5 см и

сивобяло окосм

яване. Първите б

обове са разполож

ени на височина

12-15 cм

от

почвената повърхност.

Сем

ената са

жълти с овална ф

орма и каф

яв хилум, със слаб

а склонност към

пигментация. М

асата на 1000 семена е от 160-190 г. С

ъ-държ

анието на суров протеин е от 37,9-40,0%, а на сурови

мазнини 18,5-19,7%

. Сортът е устойчив на б

олестите бак-

териоза и мозайка. Д

обивен потенциал – 350 – 400 кг/дкa.

„Авигея” – Ранен сорт от I група на зрелост, с дължина

на вегетационния период 106-115 дни. Притеж

ава средно-високо стъб

ло, сравнително устойчиво на полягане и сбит

хабитус. Устойчив на б

олестите рак по стъблата и пригор по

боб

овете, чувствителен на бактериоза. С

емената са средно

едри със

сферична

форм

а, устойчиви

на начупване

при механизирано приб

иране. Доб

ивен потенциал – 300 – 350 кг/дкa.

таблица 2. Характеристика на районираните сортове

Сорт

Височина, cм

Окосмяване

Цветове

Хилум (пъпче)

Маса на 1000

семена,г

Суровпротеин, %

на стъб-лото

до1-виябоб

Авигея

75-8010-12

сивовиоле-тови

кафяво

150-175

37-39

Сребрина

80-9010-13

сивобели

жълто

125-160

37-39

Ричи60-80

10-15сиво-бяло

беликаф

яво150-180

38-41

Роса70-90

12-15сиво-бяло

виоле-тови

кафяво

160-190

38-40

314

си и

био

логичн

ото

въздей

стви

е на

сое

вите и

зофла

вони

вър

ху

чове

шки

я ор

гани

зъм.

1. ПРО

ИЗХ

ОД,

РАЗП

РОСтР

АНЕН

ИЕ

И СтО

ПАНСКО

ЗНАЧ

ЕНИЕ.

Соя

та е

едн

о от н

ай-стари

те к

ултурн

и ра

стен

ия, из

вестно

на

китай

ците о

т 50

00 г. пр

.н.е. и

е ед

но о

т пе

тте

свещ

енни

ра

стен

ия:

ориз

, со

я, п

шен

ица, е

чемик

и п

росо

.Цен

търа

на

прои

зход

а на

соя

та е

рай

она

на Ц

ентр

ален

и

Запа

ден

Китай

. В Ев

ропа

и

САЩ

со

ята

став

а из

вестна

ед

ва п

рез 17

12 год

ина, к

огато

Kae

mpfer п

убли

кува

кни

га, в

която

опис

ва с

оята к

ато

хран

ител

но р

астени

е за ч

овек

а. В

Българи

я за п

ърви

път е

вне

сена

в к

рая

на Х

VIII и

нач

алото

на Х

IХ в

ек.

Про

изво

дството

й в

светов

ен м

ащаб

нар

аства, к

ато

най-

голя

м д

ял о

т не

го п

рез 20

13 г. се

пад

а на

САЩ

и Б

рази

лия

– по

31

%, след

ва А

ржен

тина

–

18%

, Китай

–5

%, Инд

ия

и Пар

агва

й –

по 4%

. Око

ло 8%

се

ра

зпре

деля

т меж

ду

всич

ки о

стан

али

про

изво

дители

на

соя

– Кан

ада, с

тран

ите

от Ев

ропа

и

др. (ф

иг. 1). Осн

овни

те из

носи

тели

на

со

я и

соев

и пр

одук

ти с

а САЩ

, Б

рази

лия

и Арж

ентина

, а

Китай

пр

оизвеж

да соя

изклю

чителн

о за соб

стве

ни н

ужди

. В Евр

опа

пров

еден

ите

изпи

тван

ия у

нас

са

в по

лза

на с

ортове

те о

т ср

едно

ран

ната гру

па. Пре

з по

след

ните год

ини, п

роиз

вод-

ство

то н

а со

я в Българи

я е

на б

аза на

сел

екци

онир

аните

в ОСС –

Пав

лике

ни сор

тове

соя

: “С

ребри

на”,

„Рич

и”, „Р

оса”

и на

й –

нови

я –

„Ави

гея”, пр

изна

т пр

ез 2

011

годи

на.

Най

-хар

актерн

ите

отлич

ими

приз

наци

на

тези

сор

тове

са

отр

азен

и в

табли

ца 2

и с

нимка

2, а

прои

звод

стве

ните

им х

арак

тери

стик

и са

сле

дните:

„Сре

брин

а” –

Сре

дно-ра

нен

сорт

с

дълж

ина

на ве

гет-

ацио

нния

пе

риод

11

8–12

5 дн

и. При

тежав

а мно

го до

бра

ус

тойч

ивос

т къ

м п

оляган

е и

разпук

ване

на

боб

овете. И

ма

сбит х

абитус

. Стъбло

то е

по

крито

с къ

си с

иви

влас

инки

. Ли

стата

са е

дри

тъмно

-зел

ени

с яй

цеви

дна

фор

ма.

Сра

в-ни

телн

о ус

тойч

ив е

на

бол

естите р

ак п

о стъб

лата и

боб

о-ве

те, пр

игор

по

боб

овете

и ус

тойч

ив на

аск

охитоз

а, м

ана

и бак

тери

ален

пр

игор

. Има

по-дре

бни

се

мен

а, ко

ито

са

устойч

иви

на н

ачуп

ване

и н

аран

яван

е. Д

обив

ен п

отен

циал

на

д 35

0 кг/д

кa.

„Рич

и” –

Сре

дно-ра

нен

сорт

с

дълж

ина

на ве

гета-

цион

ния

пери

од 1

16–1

21 д

ни. Ха

битус

ът е

сбит, стъб

лото

е с

висо

чина

60

-80

см,

устойч

иво

на по

лягане

. Ли

стата

са яй

цеви

дни

със

заос

трен

вр

ъх,

а цв

етов

ете

са бел

и.

Боб

овете

са

светло

жълти с

ъс с

ивоб

яло

окос

мяв

ане, к

ато

първ

ите

боб

ове

са р

азпо

ложен

и на

вис

очин

а 10

-15

cм о

т по

чвен

ата

повъ

рхно

ст. Сем

ената

са жълти с

овал

на фор

-ма

и ка

фяв

хил

ум. М

асата

на 1

000

семен

а е

от 1

50-180

г.

Съд

ържан

ието н

а су

ров

протеи

н е

от 3

8,6-41

,5%

, а

на

Фиг

ура

1. Н

ай-кру

пни

свет

овни

про

изво

дите

ли н

а со

я (по

данн

и за

201

3 г.)

табл

ица

1. Гру

пира

не н

а со

ртов

ете

по зря

лост

Сор

тове

Груп

а

зрял

ост

Вегета

цион

енпе

риод

, дн

иКал

енда

рен

срок

на у

зряв

ане

Ултр

а ра

нни

000

< 9

001

– 0

5 ав

густ

Мно

го–м

ного

ранн

и00

90 –

100

10 –

15

август

Мно

го р

анни

010

0 –

110

15 –

20

август

Ранн

и I

110

– 12

020

– 3

0 ав

густ

Сре

дно

ранн

иII

120

– 13

0 01

-15

сеп

темвр

и

Сре

дно

късн

иIII

130

– 14

020

– 3

0 се

птем

ври

Късн

и IV

> 1

4005

– 2

0 ок

томвр

и

314

си и

био

логичн

ото

въздей

стви

е на

сое

вите и

зофла

вони

вър

ху

чове

шки

я ор

гани

зъм.

1. ПРО

ИЗХ

ОД,

РАЗП

РОСтР

АНЕН

ИЕ

И СтО

ПАНСКО

ЗНАЧ

ЕНИЕ.

Соя

та е

едн

о от н

ай-стари

те к

ултурн

и ра

стен

ия, из

вестно

на

китай

ците о

т 50

00 г. пр

.н.е. и

е ед

но о

т пе

тте

свещ

енни

ра

стен

ия:

ориз

, со

я, п

шен

ица, е

чемик

и п

росо

.Цен

търа

на

прои

зход

а на

соя

та е

рай

она

на Ц

ентр

ален

и

Запа

ден

Китай

. В Ев

ропа

и

САЩ

со

ята

став

а из

вестна

ед

ва п

рез 17

12 год

ина, к

огато

Kae

mpfer п

убли

кува

кни

га, в

която

опис

ва с

оята к

ато

хран

ител

но р

астени

е за ч

овек

а. В

Българи

я за п

ърви

път е

вне

сена

в к

рая

на Х

VIII и

нач

алото

на Х

IХ в

ек.

Про

изво

дството

й в

светов

ен м

ащаб

нар

аства, к

ато

най-

голя

м д

ял о

т не

го п

рез 20

13 г. се

пад

а на

САЩ

и Б

рази

лия

– по

31

%, след

ва А

ржен

тина

–

18%

, Китай

–5

%, Инд

ия

и Пар

агва

й –

по 4%

. Око

ло 8%

се

ра

зпре

деля

т меж

ду

всич

ки о

стан

али

про

изво

дители

на

соя

– Кан

ада, с

тран

ите

от Ев

ропа

и

др. (ф

иг. 1). Осн

овни

те из

носи

тели

на

со

я и

соев

и пр

одук

ти с

а САЩ

, Б

рази

лия

и Арж

ентина

, а

Китай

пр

оизвеж

да соя

изклю

чителн

о за соб

стве

ни н

ужди

. В Евр

опа

пров

еден

ите

изпи

тван

ия у

нас

са

в по

лза

на с

ортове

те о

т ср

едно

ран

ната гру

па. Пре

з по

след

ните год

ини, п

роиз

вод-

ство

то н

а со

я в Българи

я е

на б

аза на

сел

екци

онир

аните

в ОСС –

Пав

лике

ни сор

тове

соя

: “С

ребри

на”,

„Рич

и”, „Р

оса”

и на

й –

нови

я –

„Ави

гея”, пр

изна

т пр

ез 2

011

годи

на.

Най

-хар

актерн

ите

отлич

ими

приз

наци

на

тези

сор

тове

са

отр

азен

и в

табли

ца 2

и с

нимка

2, а

прои

звод

стве

ните

им х

арак

тери

стик

и са

сле

дните:

„Сре

брин

а” –

Сре

дно-ра

нен

сорт

с

дълж

ина

на ве

гет-

ацио

нния

пе

риод

11

8–12

5 дн

и. При

тежав

а мно

го до

бра

ус

тойч

ивос

т къ

м п

оляган

е и

разпук

ване

на

боб

овете. И

ма

сбит х

абитус

. Стъбло

то е

по

крито

с къ

си с

иви

влас

инки

. Ли

стата

са е

дри

тъмно

-зел

ени

с яй

цеви

дна

фор

ма.

Сра

в-ни

телн

о ус

тойч

ив е

на

бол

естите р

ак п

о стъб

лата и

боб

о-ве

те, пр

игор

по

боб

овете

и ус

тойч

ив на

аск

охитоз

а, м

ана

и бак

тери

ален

пр

игор

. Има

по-дре

бни

се

мен

а, ко

ито

са

устойч

иви

на н

ачуп

ване

и н

аран

яван

е. Д

обив

ен п

отен

циал

на

д 35

0 кг/д

кa.

„Рич

и” –

Сре

дно-ра

нен

сорт

с

дълж

ина

на ве

гета-

цион

ния

пери

од 1

16–1

21 д

ни. Ха

битус

ът е

сбит, стъб

лото

е с

висо

чина

60

-80

см,

устойч

иво

на по

лягане

. Ли

стата

са яй

цеви

дни

със

заос

трен

вр

ъх,

а цв

етов

ете

са бел

и.

Боб

овете

са

светло

жълти с

ъс с

ивоб

яло

окос

мяв

ане, к

ато

първ

ите

боб

ове

са р

азпо

ложен

и на

вис

очин

а 10

-15

cм о

т по

чвен

ата

повъ

рхно

ст. Сем

ената

са жълти с

овал

на фор

-ма

и ка

фяв

хил

ум. М

асата

на 1

000

семен

а е

от 1

50-180

г.

Съд

ържан

ието н

а су

ров

протеи

н е

от 3

8,6-41

,5%

, а

на

Фиг

ура

1. Н

ай-кру

пни

свет

овни

про

изво

дите

ли н

а со

я (по

данн

и за

201

3 г.)

табл

ица

1. Гру

пира

не н

а со

ртов

ете

по зря

лост

Сор

тове

Груп

а

зрял

ост

Вегета

цион

енпе

риод

, дн

иКал

енда

рен

срок

на у

зряв

ане

Ултр

а ра

нни

000

< 9

001

– 0

5 ав

густ

Мно

го–м

ного

ранн

и00

90 –

100

10 –

15

август

Мно

го р

анни

010

0 –

110

15 –

20

август

Ранн

и I

110

– 12

020

– 3

0 ав

густ

Сре

дно

ранн

иII

120

– 13

0 01

-15

сеп

темвр

и

Сре

дно

късн

иIII

130

– 14

020

– 3

0 се

птем

ври

Късн

и IV

> 1

4005

– 2

0 ок

томвр

и

413

най-големи производители са И

талия, Украйна, Русия, Фран-

ция, Сърб

ия, Румъния. П

лощите със соя в световен м

ащаб

са годишно 102,5 м

лн. ха (FAOSTAT, 2010), с тенденция до

2020 г. те да достигнат 123,6 млн. ха. П

о този показател тя се нареж

да на четвърто място, непосредствено след основ-

ните зърнени култури, използвани като храна за населението – пш

еница, ориз и царевица. Като средни доб

иви (2,2 т/хa), соята е на пето м

ясто след царевицата, ориза, пшени-

цата и ечемика. Н

ай-високи средни добиви се реколтират

в Арж

ентина – 2,74 т/ха, а най-ниски в Индия – 1,08 т/ха

(FAOSTAT, 2010).

Този ръст е немислим

без използването на нови сортове

и високоефективни технологии за производство.

Въпреки

уникалните си

качества и

тенденциите в

све-товен м

ащаб

, у нас развитието на соята се характеризира с периоди на подем

и отливи (фиг. 2). Д

анните показват, че

най-много

площи

соята е

достигала в

края на

70-те и

началото на

80-те години,

почти 1

млн.

дка при

общо

но поради намаленат

а влагообезпеченост соят

а задължит

елно т

рябва да се отглеж

да при поливни условия.Вт

ори район. В географ

ско отношение об

хваща терито-

рии от Дунавската равнина и Д

обрудж

а, Тракийската низина и С

еверното Черном

орско крайбреж

ие, с надморска висо-

чина до 300-350 м. Районът се характеризира със сум

а на еф

ективните температури 1500-1600 °С

, валежи от 250 до

500 мм, разлика м

ежду валеж

ите и изпаряемостта около 600

мм, и хидротерм

ичен коефициент 1,0-1,2. Н

ай-разпростра-нените почви са: излуж

ени черноземи, сиви горски, тъм

ни и излуж

ени канелени горски, чернозем-см

олници и др. Това са

почви с

мощ

ен проф

ил, среден

хумусно-акум

улативен хоризонт и относително доб

ър въздушен и хранителен ре-

жим

. Районът се характ

еризира с най-благоприятна т

опло и влаго-обезпеченост

и е с най-подходящи условия за произ-

водство на соя у нас.

Трети район.

Той обхваща по-м

алко подходящи за от

глеж-

дане на соя терит

ории от ст

раната,

като Лудогорието

и предпланинските части на С

тара планина и Средна гора, с

надморска височина 400-600 м

. Характеризира се със сума

на ефективните тем

ператури около 1200 °С, количество на

валежите достигащ

о 400-500 мм, разлика м

ежду валеж

ите и изпаряем

остта за периода на потенциалната вегетация над 300 м

м, и хидротерм

ичен коефициент 1,2 -1,4. С

поред поч-веното картиране, в този район са разпространени следните почви: светлосиви горски, излуж

ени и оподзолени канелени горски, песъкливо-алувиални, алувиално-ливадни и др.

Поради сходните изисквания на соята и царевицата към

топлина,

влага и

почви, мож

е условно

да се

приеме,

че районите с подходящ

и условия за царевица у нас, са под-ходящ

и и за отглеждане на соя.

5. СОРтО

ВА С

тРУКтУРА И

ХАРА

КтЕРИ

СтИ

КА Н

А СОР-

тОВЕтЕ

Изб

орът на сорт и подходяща за условията ни сортова

структура е от първостепенно значение за получаване на ви-соки и стаб

илни добиви от соята. В

зависимост от дълж

ина-та на вегетационния период и срока на узряване, сортовете соя са об

особени в различни групи (таб

л. 1). Резултатите от Ф

игура 2. Динам

ика на площите и добивите от соя в

България

512

4. П

ОДХО

ДЯЩ

И Р

АЙОНИ З

А ПРО

ИЗВ

ОДСтВ

ОБио

логичн

ите

изис

кван

ия н

а со

ята

към с

ветлин

а, топ

лина

и

влага

съотве

тстват н

а п

очве

но-кли

матич

ните н

и ус

лови

я.

Спо

ред

агро

клим

атич

ното р

айон

иран

е на

про

изво

дството

на

соя

у на

с, п

одхо

дящите

райо

ни

са н

ад 2

млн

. дк

а., пл

ощ

знач

ител

но по

вече

от ре

ални

те ни

по

треб

ности. За

това

е

необ

ходи

мо

соята

да с

е отглеж

да с

амо

в ра

йони

те с

най

-бла

гопр

иятни

усло

вия

и мин

имум

50%

на

поли

вни

площ

и –

фигур

а 3.

Пър

ви р

айон

. В н

его

са в

ключе

ни н

ай-сев

ерни

те тер

ито-

рии

на Д

унав

ската ра

внин

а, р

айон

и от Тра

кийс

ката н

изин

а и

Южно

то Ч

ерно

мор

ско

край

бре

жие

, с

надм

орск

а ви

сочи

на

до 15

0 -200

м. В агро

клим

атич

но отно

шен

ие, ра

йонъ

т се

ха

рактер

изир

а съ

с су

ма

на е

фек

тивн

ите

темпе

ратури

170

0-18

00 °

С, ко

личе

ство

на

вале

жите

за п

ерио

да н

а по

тенц

иал-

ната в

егетац

ия о

т 20

0 до

400

мм, ра

злик

а меж

ду в

алеж

ите

и из

паря

емос

тта

по-гол

яма

от 90

0 мм,

и хи

дротер

мич

ен

коеф

ицие

нт н

а Сел

янин

ов о

т 0,8

до 1

,0. Спо

ред

почв

ено-

то ка

ртир

ане, в

този

ра

йон

са ра

зпро

стра

нени

че

рноз

еми

(кар

бон

атни

и тип

ични

), че

рноз

ем-смол

ници

, ли

вадн

и по

чви

и др

. То

ва с

а по

чви

с мощ

ен п

рофил

, до

бре

разви

т ху

мус

-но

-аку

мулатив

ен х

ориз

онт,

добър

вод

ен и

възду

шен

реж

им,

и ес

тестве

но е

фек

тивн

о по

чвен

о пл

одор

одие

. Ка

то

цяло

ра-

йонъ

т с

е оп

реде

ля к

ато

благ

опри

ятен

за

прои

звод

ство

на

соя,

прои

звод

ство

100

-120

хил

. тона

. Най

-вис

ок с

реде

н до

бив

е

получе

н пр

ез 1

975

г. –

225

кг/д

ка, с

който

добив

Българи

я заем

а пъ

рво

мяс

то в

све

та и

изпре

варв

а во

дещите

светов

ни

прои

звод

ител

и на

со

я –С

АЩ

, Бра

зили

я и

Арж

ентина

. Сле

д 19

85 г.

площ

ите, до

бив

ите

и пр

оизвод

ство

то не

прек

ъсна

то

намал

яват,

за да

се

стигне

пр

ез по

след

ните дв

е годи

ни

до

симво

личн

ите

4-5 х

ил. дк

а и

прои

звод

ство

от 60

0-70

0 т годи

шно

. Сре

дно

за п

ерио

да 1

980-20

13 г. пл

ощите

засе

ти

със

соя

у на

с са

поч

ти 1

20 хил

.дка

, д

обив

а е

113

кг/д

ка, а

прои

звод

ство

то –

31 х

ил. т.

Осн

овни

при

чини

за ни

ското

равн

ище на

про

изво

дство

на

соя

в стра

ната са след

ните: ли

пса на

спе

циал

изир

ани

прер

а-ботва

телн

и пр

едпр

иятия

за с

оя и

затру

днен

а ре

ализ

ация

на

суро

вина

та; въ

змож

ности

за б

езмитен

вно

с на

соя

и с

оеви

пр

одук

ти н

а по

-нис

ки ц

ени

от стр

ани

със си

лно

субси

дира

но

прои

звод

ство

; на

рушен

а стру

ктур

а на

ку

лтур

ите; тр

удно

сти

при

напо

яван

ето

и не

на

по

след

но мяс

то,

несп

азва

не на

ос

новн

и агро

техн

ичес

ки и

зиск

вани

я –д

опус

ка се си

лно

запл

е-ве

лява

не, ра

зпол

аган

е на

неп

олив

ни п

лощи, лош

о пр

ибир

ане

и т.н

.

Сни

мка

1. Вис

око

инте

нзив

ен п

осев

от со

яФ

игур

а 3. А

грок

лимат

ично

рай

онир

ане

на п

роиз

водс

твот

о на

соя

в Б

ългари

я

611

Соята е подходящ

а, както за биологично, така и за

интензивно ниво

производство и

е

своебразен

“еталон”

за културата на земеделие. П

ри високо технологично ниво на производство посевите са м

ного добре гарнирани, им

ат висок ф

отосинтетичен и биологичен потенциал, липсват ико-

номически важ

ните плевели. (сн. 1).Тъй като соята е азотф

иксираща култура, тя се нуж

дае от много по-м

алко минерален азот, като същ

евременно оставя

в почвата лесно усвоим азот и е един от най-доб

рите пред-шественици за зърнено-ж

итните култури. Доказано е, че доб

ивът от пшеницата, отглеж

дана след соя е с 15-24%

по-висок, технологичните и хлебопекарни

качества на

зърното са

по-високи, и

при отглеж

дане на

пшеницата след соя се получават по-доб

ри икономически

резултати, отколкото след слънчоглед или царевица.Известно

е,

че при

използването на

соев протеин

в даж

бите на ж

ивотните се увеличава прирастта им и качест-

вото на продукцията. Употребата на соеви продукти е в

пряка връзка с изискванията за безопасни и предпазващ

и здравето храни за човека. С

оята е и една от най-важните

енергйни култури в света, чиито първичен продукт – соевото масло служ

и за производството на много индустриални,

лекарствени и технически продукти.

2. БОтА

НИЧЕС

КА ХА

РАКтЕРИ

СтИ

КА И

МОРФ

ОЛО

ГИЧ-

НИ О

СОБЕН

ОСтИ

. Соята

е едногодиш

но растение.

Принадлеж

и към

род

Glycine L, сем

ейство Leguminosae, подсем

ейство Papilionoidae. Ботаническото название на соята е G

lycine max (L) M

errill. Представителите на G

lycine max са диплоидни и им

ат по 40 хром

озоми.

Кореновата сист

ема се състои от главен корен и стра-

нични разклонения, които са разположени главно до 30 см

., а отделни корени достигат до дълб

очина 2 м. П

о корени-те

на соята

се об

разуват грудки

от грудковите

бактерии

Bradyrhizobium

japonicum. Растенията и б

актериите живеят

в симбиоза. Б

актериите фиксират атм

осферния азот и под-

помагат азотното хранене на растенията.

Репродуктивно развитие

Формиране на цветове и бобове

R1 - Н

ачало на цъфтеж

- поява на цвят на един от възлите на главното стъбло.

R2 - П

ълен цъфтеж

– отворен цвят в един от двата най-горни възли на главното стъбло с напълно развити листа.

R3 - Н

ачало на бобообразуване - боб дълъг 5 мм в един от четирите най-

горни възли на главното стъбло с напълно развити листа.

R4 – М

асово бобообразуване - боб дълъг 2 cм

в един от четирите най-горни възли на главното стъбло с напълно развити листа.

Репродуктивно развитие

Формиране на семена

R5 - Начало на образуване на

семена – в бобовете на един от

четирите връхни възела има ф

ор-мирано сем

е с дължина 3 м

м.

R6 – М

асово форм

иране на сем

ена – боб в един от четирите най-горните възли на основното стъбло с напълно развити листа, съдърж

ащ

зелени семена, които запълват

кухината му.

R7 - Н

ачало на узряване - един норм

ален боб на главното стъбло, който е достигнал характерния цвят на узряване на боба.

R8 - П

ълна зрялост - 95% от

бобове - те са достигнали характерната си за узряване окраска.

710

Ст

ъбло

то

е груб

о и

цили

ндри

чно, д

остигащо

висо

чина

до

2

м, на

й-че

сто

от 80

до

15

0 cм

. От

глав

ното стъб

ло,

обик

нове

но в д

олна

та ч

аст,

изли

зат от 2

до

8 и

пове

че р

аз-

клон

ения

с р

азли

чна

дебел

ина. С

поре

д ъгъла

на п

рикр

еп-

ване

на

ра

зкло

нени

ята, фор

мата

на хр

аста мож

е да

бъд

е из

прав

ена, п

олуи

зпра

вена

до

изпр

авен

а, п

олуи

зпра

вена

, по

-луиз

прав

ена

до х

ориз

онталн

а и

хори

зонтал

на.

Лист

ата

са тр

ойни

це

локр

айни

, ра

зпол

ожен

и по

след

о-ва

телн

о и

един

ично

на

всек

и въ

зел. С

амо

първ

ите

два

при-

мор

диал

ни л

иста с

а ед

инич

ни, ра

зпол

ожен

и ср

ещуп

олож

но

на е

дин

и съ

щи

възел. П

ри тро

йните

листа

сред

ният лис

т е

прик

репе

н на

по-дъ

лга

дръж

ка о

т стра

ничн

ите. С

рещат с

е со

ртов

е с по

вече

от тр

и ли

ста. П

о цв

ят лис

тата са

зеле

ни –

тъмно

, св

етло

или

сив

озел

ени, п

окри

ти с

гъс

ти в

ласи

нки

от

двете

стра

ни. Цял

ото

растен

ие с

изклю

чени

е на

вен

чето н

а цв

ета

е по

крито

с влас

инки

- бел

и ил

и си

вока

фяв

и в

зави

-си

мос

т от с

орта.

Цве

тов

ете са

дре

бни

, ра

зпол

ожен

и в па

звите на

лис

тата

, на

вър

ха н

а стъб

лото и

на ра

зкло

нени

ята. Б

роят н

а цв

етче

-тата в

арир

а от 2

до

4 пр

и мал

оцве

тните

съцв

етия

и д

о на

д 25

в м

ногоцв

етни

те. Съц

ветията и

дръж

ките н

а цв

етов

ете

са

покр

ити

с влас

инки

. Вен

чели

счетата

са б

ели

или

виол

етов

и с

различ

на ин

тенз

ивно

ст на

ви

олетов

ия цв

ят. В цв

етов

ете

има

10 тичи

нки, 9

от ко

ито

са ср

асна

ли, а

една

отде

лно

разпол

ожен

а по

д бли

залц

ето. П

рашни

ците с

а с

3-4

гнезда

. Соя

та е

сам

оопр

ашва

ща

се к

ултура

. Възмож

но е

кръ

стос

а-но

опр

ашва

не д

о 1

%. Опр

ашва

нето с

е из

върш

ва, ко

гато

венч

ето

е пл

ътно

затво

рено

.Пло

дове

те

са б

обов

е, п

окри

ти с

вла

синк

и. Те

съдъ

ржат

2-3

и по

-ряд

ко 4

-5 с

емен

а. Б

обов

ете

при

узря

ване

то с

а с

различ

ен ц

вят- п

ясъч

носи

в, с

ветлож

ълт,

жълтока

фяв

, си

вока

-фяв

, ръ

жди

вока

фяв

и чер

ен. Бро

ят н

а боб

овете и

висо

чина

-та н

а зала

гане

на пъ

рвите боб

ове са

в зави

симос

т от сор

та,

гъстотата

на п

осев

а и

усло

вията

на о

тгле

жда

не.

Сем

енат

а са

кр

ъгли

, ов

ални

, пр

одългова

то-ова

лни

или

овал

нопл

оски

. Ф

ормата

, цв

етът и

голе

мин

ата

са ра

злич

ни

в зави

симос

т от с

орта. Сем

енна

та о

бвив

ка е

с р

азли

чна

ин-

тенз

ивно

ст о

цветен

а, в

четир

и ос

новн

и цв

ята

– жълт,

зеле

н,

кафяв

и

чере

н. При

не

достиг на

влага

и пр

ежде

врем

енно

узря

ване

на

семен

ата, с

емен

ната о

бвив

ка е

жълтозеле

на и

ли

мож

е да

се

раздел

и на

два

пер

иода

– вегетатив

ен и

реп

ро-

дуктив

ен, ко

ито

в ср

едата на

вегетац

ията п

ротича

т ед

новр

е-мен

но, т.е

. по

едн

о и

също

врем

е се

фор

мир

ат н

ови

възли,

листа, цв

етов

е и

боб

ове. За

да

се

ра

згра

ничи

и

опиш

е по

-точ

но тях

ната спе

цифич

ност и

съв

мес

тно

протич

ане, тези

пери

оди

са р

азде

лени

на

подп

ерио

ди (фен

ологич

ни ф

ази),

които

се р

азли

чава

т по

вид

ими

външ

ни м

орфол

огич

ни п

ри-

знац

и. В

све

тове

н мащ

аб е

при

ета

бук

вено

-циф

рена

та к

ласи

-фик

ация

на

Fe

hr an

d Cav

iness

(197

7). В пр

актика

та, за да

се

реа

лизи

ра п

о-голя

ма

част о

т био

логичн

ия п

отен

циал

на

соята (до

70-80%

), е не

обхо

димо

да се оп

тимиз

ират отде

л-ни

те тех

ноло

гичн

и звен

а, в

съо

тветстви

е с

изис

кван

ията н

а ку

лтур

ата

и агро

екол

огич

ните у

слов

ия н

а ра

йона

.

Вегетативен растеж

Развитие на листа

VE - П

ониква

не -

коти

ледоните

са

над

повъ

рхн

ост

та н

а почва

та.

VC - К

оти

ледони –

единичните

примордиал

ни л

ист

а са

раз

вити

. V1 - П

ърви

възел

- н

апъл

но

раз

вити

примордиал

ни

лист

а.

V2 - В

тори в

ъзел

- нап

ълно

раз

вити

същ

инск

и ли

ста

на

втори в

ъзел.

Vn -

„n“ предст

авля

ва

броя н

а въ

злите

на

глав

ното

стъ

бло

с

нап

ълно р

азви

ти л

ист

а.

89

зелена.Цветът на пъпчето на сем

ената (хилума) е основен сортов

белег. Хилум

а на семената е овален, продълговат или ъгловат.

При ж

ълтите семена той им

а цвета на семенната об

вивка или е светлокаф

яв, кафяв, тъм

нокафяв или черен; при зеле-

ните семена е зеленокаф

яв или черен; при кафявите и чер-

ните семена винаги е с цвета на сем

енната обвивка. П

ри някой сортове се наб

людава пигм

ентация на семената. П

ри сем

ената с кафяво и ж

ълто пъпче пигментацията е каф

ява, а с черно пъпче е черна. К

афявата пигм

ентация се среща

най-често при сортовете със сиво-кафяво окосм

яване.

3. БИОЛО

ГИЧНИ И

ЗИСКВАНИЯ И

ОСОБЕН

ОСтИ

НА

РАСтЕЖ

А.

Познаването им

е от особена важ

ност във връзка с раз-личията

меж

ду районите

и микрорайоните

и въвеж

дането на диф

еренциран подход при прилагане на технологията за производство на соя.

Соята е топлолю

биво растение. За да узрее й е не-

обходим

а сума на еф

ективните температури 1200-1600 °С

, каквито условия им

а у нас;

По произход, соята е растение на м

усонния климат

и изисква добра осигуреност с влага, която при наш

ите ус-

ловия в 50% от годините се постига чрез напояване;

Като растение на късия ден, тя е едно от най-чувст-

вителните растения към ф

отопериода. Затова е намерила

разпространение меж

ду 35о и 45

о северна ширина, в който

климатичен пояс се нам

ира и България;

Развива се най-добре на почви, б

огати на органично вещ

ество, с мощ

ен хумусен хоризонт, доб

ре аерирани и с рН

от 5,5 до 7,0. Във връзка с грудкооб

разуването не пона-ся теж

ки, заблатени, засолени или кисели почви;

Има доб

ра устойчивост на ниски температури след

поникването (−3, −

4 °С), поради което понася и по-ранна

сеитба;

Първите грудки на азотф

иксиращите б

актерии се по-явяват 7-10 дни след поникването на соята. П

ри благоприят-

ни за развитието им условия, те са в състояние да задоволят

до 60-70%

от

потребностите

на растението

от азот,

чрез фиксацията м

у от атмосф

ерата;

Растежът на корените е по-б

авен от растежа на над-

земната м

аса и продължава до ф

ормирането на сем

ената;

Характеризира се с продължителен период на цъф

теж

и боб

ообразуване (20-60 дни) и е устойчива на краткотрай-

ни водни дефицити (почвени и атм

осферни);

Притеж

ава силно изразена саморегулиращ

а способ-

ност, в зависимост от гъстотата на посева, и м

ного добра

възстановителна способност след градуш

ки, паднали преди края на цъф

тежа;

По

отношение

на въглеродния

метаб

олизъм тя

се отнася към

С3 -растения. В

сравнение с С4 -растенията (напр.

царевица), тя е с по-нисък максим

ум на интензивност на ф

о-тосинтезата, по-б

авен отток на асимилатите, по-ниска еф

ек-тивност на използване на азота, и по-висок коеф

ициент на транспирация, което ограничава б

иологичния й потенциал.В България

се отглеж

дат индетерм

инантни сортове

соя. Цъф

тежът им

започва обикновено от 4-5-ти възел и продъл-

жава нагоре, като същ

евременно растенията продълж

ават да нарастват и на височина. Б

обовете в основата се об

разуват преди да е приклю

чил цъфтеж

ът на върха, но независимо

от продължителния цъф

теж, б

обовете узряват почти едно-

временно.

Развитието на

соята по

време

на вегетацията

условно

7–8 (268) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

3939

Габриела Маринова, валентин Бъчваров, Силвия Милева, Антоанета Кръстева, надка Михалкова

Институт по криобиология и хранителни технологии, София

Пиво с лимец – древност и иновация

Ако погледнем към миналото, към произхода на историята на храненето на човека, зърне-ните култури, в техния скромен и древен вид, винаги са присъствали още от самото начало на човечеството . Хранителната важност на тези култури е била значима на всяко място от све-та за оцеляването му . Култивирането на зърнени култури за пивоварене – ечемик, пшеница и ръж – е започнало най-рано преди 10 000 години в Плодородния полумесец, района на Източното Средиземноморие, до източната част на областта между реките Тигър и Ефрат . Пивоваренето води началото си от близо 8000 години от Месопота-мия, но успехът му е тясно свързан с развитието на селското стопанство (Hardwick, 1995; Katz et al ., 2003) .

Пшеницата се използва като суровина в пиво-варството от векове . Тя е в по-малка степен про-учена от ечемика, който се счита за суровина № 1 . Пшениченото пиво е специален вид, който се е появил в Бавария, германия, през късното Средновековие . Разликата между ечемиченото и пшениченото пиво е в начина на ферментация, като за първото е характерна долната, а за вто-рото – горната ферментация . Това разграниче-ние оттогава е включено в съвременната версия на Закона за чистотата на пивото в германия (Faltermaier et al ., 2014) .

Лимецът е една от най-рано култивираните форми пшеница . Зърна от див лимец са открити в разкопки от епипалеолита . В по-късни време-на - през Бронзовата епоха, отглеждането му постепенно е намаляло за сметка на други кул-тури, за да се стигне до днешното му състояние на реликт - полузабравено растение, почти без стопанско значение . Лимецът е широко разпрос-транен в Близкия изток, Закавказието, Среди-земноморския регион, Югозападна Европа и на Балканите, и е една от първите зърнени култури, отглеждани за храна (Stallknecht et al ., 1996) . В края на 20-ти век литературни източници посоч-ват, че производството на лимец е ограничено в малки, изолирани райони на Франция, Индия, Италия, Турция и страните от бивша Югославия (Дешева и кол ., 2013; Harlan, 1981) . В България още в началото на миналия век проф . И . Стран-ски разказва за чудесата му и открива нови 2-3 подвидa, специфични за Балканите . Наричан е „златото на траките” тъй като, наред с останалите ритуални принадлежности и златни накити, е за-дължителен атрибут, съхранен в глинени питоси,

при погребенията на знатни траки . Възраждането в отглеждането на лимец започва през 2009 го-дина и вече с него се засяват над 10 000 дка в различни райони на страната .

Лимецът е издръжливо растение . Той е почти див вид, който може да оцелява и да се развива дори върху много бедни почви, където отглеж-дането на съвременна пшеница е немислимо . Подходящ е за биологично земеделие, защото отглеждането му не е свързано с употребата на торове и препарати (Дешева и кол ., 2013) . ге-номът му (тоест видът и подредбата на гените в клетките му) е останал непроменен за векове . Известно е, че съвременните пшеници се от-глеждат лесно и дават големи добиви в резултат на провеждана с години селекция на сортовете . За съжаление този процес е свързан и със загуба на част от полезните качества на храната . Ето защо лимецът е толкова ценен - хранителните качества на неговите зърна са останали непро-менени от векове .

Пшеницата лимец (на немски Einkorn, на руски однозернянка; в превод и двете думи оз-начават „еднозърнеста”) може да бъде отнесе-на както към дивите видове пшеница - Triticum boeoticum (или baeoticum), така и към домашни-те форми - Triticum monococcum . Дивите и кул-тивираните форми на растението се разглеждат като отделни видове или като подвидове на T . monococcum . Лимецът е диплоиден вид (2n = 14) на олющената пшеница, с твърда покривна люспа и плътно положени зърна . Култивираната форма се различава от дивата по това, че семе-ната са по-големи и класовете остават цели при съзряването .

ХрАНи

40

Лимецът е богат на въглехидрати, белтъчини, мазнини, минерали и витамини . Той има антиок-сидантни свойства . Пазарният интерес към него се увеличава с разширяването на биологичното земеделие и нарастващите претенции на здраво-словните хранителни съставки . Древните видове пшеница, такива като лимец (T. monococcum l .), емер (T. dicoccum l .) и спелта (T. aestivum l . ssp . spelta) са все повече интересни за една балан-сирана диета, като алтернатива на широко раз-пространената и използвана хлебна пшеница и техните компоненти и състав са от значение, за да се знае дали наистина са полезни за здравето (Engert, 2011) .

В статията представяме резултатите от изслед-ване на пивоварно-технологичните качества на лимец, отгледан в с . Рабово, района на Източни-те Родопи от ЕТ Петком – Петко Ангелов, прите-жаващ сертификат за производство на биопро-дукт . Тези продукти се подчиняват на 1 закон, 19 регламента на ЕС и на Наредба № 1/07 .02 .2013 г . на МЗХ в България за прилагане на правилата на биологично производство на растения, живот-ни и аквакултури, растителни, животински про-дукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането .

Обект на изследването е лимец (без люспи) от реколта 2013 г ., като малцът от него е получен при влага на накисване 40,1% и продължител-ност на кълнене – 4 дни на пилотна инстала-ция “Seeger” . Схемата на лабораторните варки е представена на таблица 1 . Малцът от лимец е вложен в количество 20, 40 и 60%, при контрола 100% малц от ечемик . Пивната мъст е получена по специален инфузионен режим на лабораторна автоматична майшова баня на немската фирма „Bender & Hobein” . За охмеляване на лаборатор-ната пивна мъст са вложени хмелов гранулат от горчив и ароматен сорт хмел . За заквасване на охладената пивна мъст са използвани сухи пив-ни дрожди от специален щам за долнофермен-тирали пива Saccaromyces carlsbergensis - силно флокулиращ, със средна степен на ферментация . Процесът на ферментация протича за една сед-мица при температури 15оС и 10оС . След това пивото се прехвърля за отлежаване две седмици при 4оС . Физико-химичните анализи са съгласно методи по EBС (Европейска пивоварна конвен-ция) (Analytica EBC, 1998) . Полупроизводствени опити в обем 20 л са проведени на инсталация за домашно пивоварене с малц от лимец, полу-чен на пилотна инсталация и ечемичен малц от производството на „Булмалц“ ООД – Чирпан в съотношение 50:50 .

Анализ и оценка на използваните малцовеПшеничното пиво се характеризира с голямо

разнообразие на производствения процес – от суровината до крайния етап на пивоварене . В

таблица 2 са представени физико-химичните по-казатели на малцовете от ечемик и лимец . Мал-цовете са с високо екстрактно съдържание . Този от лимец се отличава с дребно зърно и по-лоши физико-химични показатели, в сравнение с ече-мичения – по-високи екстрактна разлика, време на озахаряване, вискозитет и белтъчно съдържа-ние, но по-ниски число на Колбах и водоразтво-рим азот .

Пиво с лимец – лабораторни опитиТехнологичните показатели на лабораторни-

те сладки пивни мъсти (СПМ) са представени в таблица 3 . Майшовете са озахарили между 10 и 20 минута . Използуването на 20% лимец не води до удължаване на времето за озахаряване,

Таблица 1. Схема на лабораторните опитиМалц Контрола Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3малц от ечемик, % 100 80 60 40малц от лимец, % - 20 40 60

Таблица 2. Анализ на малц за лабораторни опитиПоказатели Ечемичен малц Малц от лимецвлага, % 4,2 4,6време за озахаряване, мин 10 40

екстракт, % абс .с .в .фин шротгруб шрот

81,079,9

80,978,5

екстрактна разлика, % 1,1 2,4вискозитет, мPa .s . (8,6% л .п .м .) 1,51 2,37цвят, ед .ЕВС 3,0 4,0белтъчно съдържание, % абс .с .в 10,0 14,9водоразтворим азот,мг/100 млмг/100 gгмалц

74,9666

65,1581

число на Колбах, % 41,6 24,4

Таблица 3. Показатели на получаването на СПМПоказатели Контрола Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3озахаряване, мин

10 10 15 20

скорост на из-цеждане, мл/ч

903 742 564 420

рандеман на екстракт, %

76,79 77,09 76,99 76,16

цвят, ед .ЕВС 2,5 3,0 3,5 3,5водоразтворим азот, мг/л

750,7 741,5 783,0 738,7

Таблица 4. Физико-химични показатели на ОПМПоказатели Контрола Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3начален екстракт, % 10,91 10,94 10,88 10,62рН 5,68 5,72 5,77 5,83цвят, ед .ЕВС 7,0 7,5 8,5 9,0

41

в сравнение с контролната проба от 100% ече-мичен малц . Влагането на 60% малц от лимец при използваната технология за пивоварене води до озахаряване след 20 минути, което е два пъти по-бързо от времето за озахаряване при анализа на малца . Комбинациите от малцове показват скорости на изцеждане от 420 до 742 мл/ч, кое-то е по-ниско от контролната проба от 17,8 до 53,5% . Това се дължи на високото белтъчно съ-държание на малца от лимец, което влияе върху времето за филтрация, води до затруднения при филтрацията и ферментационни проблеми . Ви-сокото белтъчно съдържание е от полза за фер-мери и хлебари, но не и за пивовари (Narziβ, 2005) . Водоразтворимият азот се изменя в тесни граници .

От таблица 4 са видни физико-химичните по-казатели на охладените пивни мъсти (ОПМ) . На-чалното екстрактно съдържание е функция на рандемана на екстракт и при пивните мъсти раз-ликите са в рамките на грешката .

Стойностите на рН зависят от използваните суровини и технологията на майшуване и при ОПМ се изменят в много тесни граници, от 5,68 до 5,83 . За провеждане на следващите техноло-гични процеси най-благоприятно е рН в граници 5,40-5,80 . Варенето с хмелови гранулати води до повишаване на цветния интензитет на ОПМ . Ви-дно е, че това повишение е от 2,4 до 2,8 пъти, като вариант 2 и вариант 3 са много мътни .

На фиг . 1 са представени графично резулта-тите за съдържание на a-аминен азот в ОПМ . Алфа-аминният азот е много важен за провеж-дане на процеса на ферментация, като влияе върху развитието и метаболизма на дрождите и оттам на ароматно-вкусовия профил на пивото главно чрез образуването на висши алкохоли и естери . Той също засяга образуването на вторич-ни метаболити, като диацетил и диметилсулфид (Depraetere et al ., 2004) . По-високите стойности също са доказателство за по-доброто разграж-дане на малца . Счита се, че около 150,0 мг/л съдържание на a-аминен азот в охмелената пив-на мъст води до ферментационен процес без затруднения . Установено е, че в малц от немски

Таблица 5. Физико-химични показатели на готови пиваПоказатели Контрола Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3начален екстракт, % 10,91 10,94 10,88 10,62привиден екстракт, % 1,72 2,00 2,22 2,46действит . екстракт, % 3,7 3,71 3,86 4,01алкохол, тегл . % 3,82 3,72 3,60 3,39алкохол, обемни % 4,86 4,74 4,59 4,32ПФС, % 84,23 81,72 79,60 76,84ДФС, % 68,19 66,09 64,52 62,24рН 4,80 4,84 4,92 4,90цвят, ед .ЕВС 5,0 6,5 6,0 5,5горчивина, гЕ 21,5 22,1 22,5 22,0β-глюкани, мг/л 59,2 44,7 43,7 32,2

Таблица 6. Анализ на малц за полупроизводствени опитиПоказатели Ечемичен малц

(Чирпан)Малц от лимец

влага, % 5,3 5,2време за озахаряване, мин 10 25-30

екстракт, % абс .с .в .фин шротгруб шрот

79,678,4

82,379,5

екстрактна разлика, % 1,2 2,8Вискозитет, mPa .s . (8,6% л .п .м .) 1,62 2,35Цвят, ед .ЕВС 3,5 3,5Белтъчно съдържание, % абс .с .в 11,7 15,0Водоразтворим азот,мг/100 млмг/100 г малц

77,3695

78,6707

Число на Колбах, % 37,1 29,5

Таблица 7. Физико-химични показатели на готово пивоПоказателиначален екстракт, % 11,91привиден екстракт, % 3,65

действит . екстракт, % 5,22алкохол, тегл . % 3,45алкохол, обемни % 4,42ПФС, % 69,35ДФС, % 56,17рН 4,78цвят, ед .ЕВС 7,5антиоксидантна способност, ммол/л екв . вит . С 965,9

42

сорт лимец водоразтворимият азот и свободният алфа-аминен азот са по-ниски от средното ниво за ечемичен малц, независимо от по-високото белтъчно съдържание (Eβlinger, 2009) . В пивните мъсти от изследваните варианти е установено най-високо съдържание на алфа-аминен азот при контролата с ечемичен малц – 223,7 мг/л, а в тези от вариантите с увеличаване на % на малца от лимец алфа-аминният азот се понижава до 140,2 мг/л при вариант 3 . Подобни са резултати-те за полифеноли и флавоноиди . Полифенолите намаляват от 16,1 до 33,5%, а флавоноидите от 18,8 до 41,5% с увеличаване дела на лимеца .

Резултатите на готовите пива от лабораторни-те опити (табл . 5) свидетелстват за правилно из-веден технологичен процес . Постигната е висока ферментационна степен, която се променя от 84,23% при контролата до 76,84% при варианта със 60% малц от лимец . Алкохолното съдържа-ние в обемни проценти намалява от 4,86% до 4,32% . горчивината на пивата в граници 21,5-22,5 гЕ се доближава в по-голяма степен до ече-мичените, докато при пшеничените традиционно е по-ниска (Narziβ, 1995) . Съгласно литературни източници β-глюканите в пшеницата, за разлика от тези на ечемика и овеса, са по-малко и са изградени преобладаващо от молекули на триза-хариди и в много малка степен са молекули на (1→3)(1→4)-β-D-глюкани (Cui et al ., 2000) .

Пиво с лимец – полупроизводствени опитиПолупроизводствените опити са продиктувани

от лабораторните резултати и от дегустационната оценка . От таблица 6 са видни показателите на малцовете от ечемик и лимец . Ечемиченият малц от производството на завода в Чирпан е с по-ни-ско екстрактно съдържание, по-високо белтъчно съдържание и средна степен на разграждане, в сравнение с ечемичения малц за лабораторни опити . Малцът от лимец е получен на полупро-изводствена инсталация и е с подобни пока-затели като лабораторната проба . По-високата степен на разграждане с 5,1% (Число на Колбах)

води до повишение с 21,7% на водоразтвори-мия азот . Протеините са важна част от състава на пшеницата . Счита се, че тя съдържа повече високомолекулярни протеини от ечемика, осо-бено гликопротеини, които от една страна се свързват с подобряване на пяната на пивата, но от друга допринасят за образуване на по-голямо количество мътнежи (Steele, 1997) .

готовото пиво (табл . 7) се характеризира с начално екстрактно съдържание 11,91% . Алко-холът в обемни проценти достига 4,42% . По-стигната е не особено висока ферментационна степен – 69,35% . Антиоксидантната способност е 965,9 ммол/л екв . вит . С и е подобна на други анализирани пшенични пива . горчивината е по-ниска, подходяща за пшенично пиво, вероятно поради образуването на мътнежи и по-големи загуби на хмелови горчиви киселини . Съдържа-нието на полифеноли, антоцианогени, флавоно-иди и β-глюкани са съпоставими с пивата от търговската мрежа . Те са представени на фиг . 3 . Научни изследвания свидетелстват, че полифе-нолните съставки на древните пшеници (лимец, емер, спелта) са сравними с тези на хлебните сортове пшеница и не са претърпели значителна промяна по време на еволюционното развитие, въпреки че има генетично разнообразие между тях и хлебната пшеница (Engert, 2011) .

ЗАКЛюЧЕнИЕПроучени са възможностите за разработване

на технологии за малцуване и пивоварене с ед-нозърнест лимец, засят и отгледан в района на Източните Родопи . Получени са малц и пиво в лабораторни и полупроизводствени условия . Ус-тановено е, че добро пиво се получава с малц от лимец и ечемичен малц в съотношение 50:50, което потвърждава и други научни изследвания (Fogarasi et al ., 2012; Mayer et al ., 2011) . Това пиво може да се причисли към пшеничените пива, защото отговаря по физико-химични пока-затели на критериите в Указанията на Световната купа за стил на пивата (world Beer Cup), която се провежда от 1996 година в САЩ . Единственото различие е използваният щам дрожди за долна ферментация, но по мнение на колектива тех-нологиите за долноферментирали пива изискват много повече знания и умения . Лимецът е една от най-древните диплоидни пшеници, използва-на от нашите предци за правене на хляб, но още от древността хлябът и пивото вървят ръка за ръка и според поговорка „пивото е течен хляб“ . С помощта на съвременните технологии, с научен подход и оптимизиране на процеси-те, лимецът може да стане подходяща суровина за пивоварене . Засиленият интерес към старите пшеници лимец, емер и спелта идва от позна-нията за техните съставки и възможността да са алтернатива за балансираното човешко хранене .

7–8 (268) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

4343

Водораслите – ценен природен ресурс

Стотици видове водорасли обитават пела-гиала и бентала на черноморската екоси-стема и на сладководните водоеми . Въпре-ки очевидната ресурсна обезпеченост, днес само малка част от тях се използват в Бълга-рия за производството на комерсиални про-дукти . Водораслите могат да се използват за храна и фураж, в медицината и фармацев-тичната промишленост, в биотехнологиите, в промишлеността и селското стопанство като агенти за постигане на благоприятен приро-ден статус, в биореставрацията, във водопре-чиствателните съоръжения и като моделни обекти . От тази гледна точка стопанското из-ползване на водораслите и техните продукти е важно за българската икономика . В статия-та представяме възможностите за получване на ценни иновативни продукти от тях .

Използването на водораслите като стопан-ски продукт датира от VI век пр . н . е . в Китай, Япония и Индия, където за храна се използват морските мaкрофити от 3-те глав-ни групи – зелени, кафяви и червени . Днес обемът на произведените в аквакултури и получени от естествената им среда макрово-дорасли по данни на ФАО от 2005 г . е над 15 млн . тона . Като хранителен продукт те се използват още и в Корея, Нова Зеландия, Филипините, Британските острови, Аляска, Северна Америка, Ирландия и др . (Темни-скова и Стойнева, 2011) . Под формата на листа за суши, екозотични салати и средства за лечение те навлизат и на нашия пазар .

Черноморското водоросло цистозира (Cystoseira barbata, C. crinita) оказва проти-восклеротично, антираково действие, норма-лизира артериалното налягане, обмяната на веществата, съдържа ценни микроелементи .

групата на кафявите морски водорасли се използва в козметика . Техните лечебни свой-ства са доказани през вековете, тъй като съдържат всички необходими за кожата ве-щества . При използване на водораслите за

козметични маски богатия набор от микро-елементи стимулира активността на клетките и възстановява баланса на кожата . Аминоки-селините подхранват кожата и я снабдяват с енергия (http://fitoapteka .com) .

Безценно влияние върху кожата оказва високото съдържание на ненаситените маст-ни киселини тип омега-3 , възстановяващи структурата на колагена и на фибриларните белтъци на съединителната тъкан (определя-щи еластичността на кожата) . Маските от ка-фяви водорасли омекотяват кожата, правят я по-гладка и еластична и подпомагат заздра-вяването на малките ранички и язви . Могат да се използват с успех и за лечение на целулит поради въздействието си върху алфа-рецепторите на мастните клетки, отговарящи за натрупването на мазнини, за лечебно-оз-дравителни вани и лечение на кожата на главата и укрепването на косата .

В днешно време от морски водорасли се изработват както чипс и салати, така и вино и сладолед . Водораслите се добавят и в хляба при приготвяне на нови здравословни проду-кти . Този тип обогатяване се прилага и у нас . Взаимодействието между производството на морски водорасли и отглеждането на видове риба, хранещи се с морски водорасли (на-пример кефал) и миди, също носи допълни-

Гл. ас. Димитър Герджиков, доц. д-р Даниела Петрова

Институт по рибни ресурси – варна

44

телни ползи (Проект #009-DK1314-BG, 2011) .Още през 70-те години на ХХ век извест-

ният български учен алголог Вяра Петрова прави детайлно проучване на разпростране-нието и запасите от макрофити пред нашия бряг и стига до извода, че може да бъде осъществяван промишлен добив от тях .

Днес поради интензивната еутрофикация на Черно море в периода 1970 – 1995 г . и съпътстващите явления като ниска про-зрачност на водата, хипоксия и аноксия на придънния слой вода, в акваторията на бъл-гарското крайбрежие запасите от стопански ценни макроводорасли са намалели . Пока-зателно за това явление е известният факт с намаляването на полето на Зернов – биоце-нозата на Phylophora в Северозападната част на Черно море (Mee et al,

2005) . Поради честото настъпване на хи-поксии и аноксии в тази акватория, биоцено-зата намалява своите размери с пъти и губи своята стопанска ценност . Преди еутрофика-ционния период в Черно море (1970-1995 г .), на база на Phylophora, се развива интензив-но промишлено производство на агар-агар и на други ценни вещества от водорасли .

По последни данни (Петрова и герджи-ков, 2008; 2010; 2011; 2012; 2013; Moncheva et all, 2010; Първоначална оценка, 2013) през последните 20 години (след 1995 г .), се ре-гистрира непрекъснат процес на намаляване на трофността на българските крайбрежни води . Това е добра перспектива за подобря-ване на екологичното състояние и развитието на дънните биоценози от морски водорасли . С намаляване на „цъфтежите“ на морския фитопланктон се увеличава прозрачността на водното тяло, и не се наблюдават често яв-ленията на хипоксия и аноксия, разрушава-щи дънните биоценози .

Това определя добри перспективи пред предприемаческата дейност в областа на морските аквакултури от водорасли и други стопански ценни организми .

Съществуват около 50 вида спирулина (Spirulina) . Те се различават значително в растежните си характеристики и нуждата от различни хранителни вещества . Например „Spirulina platensis” и „Spirulina maximum” са предпочитани, защото притежават не само пълна гама от хранителни вещества, но и отговарят на условията за отглеждане в до-машни условия . Тези видове се предлагат на пазара от различни производители и могат да бъдат постоянно култивирани и отглеждани в продължение на две години без изменения и намаляване на продукцията . Спирулината съдържа голям процент лесно усвоими от организма белтъчини и може да служи за заместител на месото, а също при спортни диети и за медицински цели .

Спирулината е общоприета като „най-до-брата здравословна храна за консумация от човека” по целия свят . Много авторитетни международни организации като Органи-зацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО), Световната здравна организация (СЗО), храните и лекарствата (FDA) и т .н ., са постигнали окончателно решение по този въ-прос . В Китай, Държавният съвет е поставил за цел в „Седмия национален петгодишен план” разработка на начини за отглеждане на Spirulina и допълнение на гамата от хра-нителни протеини за консумация от човека .

В Институт по рибни ресурси - Варна бе разработена и изпитана инсталация за отглеж-дане на вида Spirulina maxima (syn . Arthrospira maxima) . Обещаващи са резултатите относ-но възможностите за масово производство в български условия на този перспективен за промишлено отглеждане вид микроводорас-ло (Бояджиев и др ., 2011; Петрова и герджи-ков, 2013) .

ИЗвОДИВодораслите представляват ценен про-

мишлен продукт, чието отглеждане ще дове-де до иновативни продукти, разработване на нови пазари и за значителни печалби .

В български условия е възможно разрабо-тване на пилотни проекти и постоянни ин-сталации за отглеждане на водорасли както в лабораторни условия, така и в условията на аквакултура, в акваторията на българското крайбрежие .

ЦВет

АрСт

ВО

Андрей Канински, Бистра Атанасова Институт по декоративни растения – София

добив на семена от едногодишни астри

Получаването на високи до-биви и качествeни семена от едногодишни астри е свързано с разработване и прилагане на научнообосновани сеитбообра-щения (Върбанова, 1994) . Астри-те като култура са чувствителни към избора на подходящ пред-шественик и редуването им в сеитбообращение (Канински, 1994, 1996) . Всяка година аст-рите трябва да се отглеждат на ново място . В статията представяме резул-

татите от изследване влиянието на монокултурата и сеитбообра-щението върху добива на семе-на от едногодишни астри . Изследванията са проведени в

Института по декоративни расте-ния - София през периода 1990-1995 г . върху алувиално-ливадна почва . Опитът е заложен след пред-

шественик - царевица за зърно, при поливни условия . При съставяне на отделните

сеитбообращения са включени най-подходящите предшестве-ници за едногодишни астри, установени от Канински (1991) в предишни проучвания: фиево-овесена смес, пролетен ечемик – сорт Алфа, фасул за зърно – сорт Русе 13 и карамфил Шабо . За контрола е използвано мо-

нокултурно отглеждане на едно-годишни астри - сорт Блага . Варианти: I вариант - монокултурно от-

глеждане на астри в продълже-ние на 6 последователни години (контрола); II вариант – петполно сеитбо-

обращение със следните култу-ри: астри, фиево-овесена смес, пролетен ечемик, фасул за зърно

и карамфил Шабо; III вариант – четириполно се-

итбообращение със следните култури: астри, фиево-овесена смес, пролетен ечемик и карам-фил Шабо; IV вариант – триполно сеитбо-

обращение със следните култу-ри: астри, фиево-овесена смес и карамфил Шабо . Агротехническите мероприя-

тия (торене, поливане, борба с болестите и неприятелите, гри-жа за растенията по време на вегетацията и др .) на отделните култури са проведени съобразно възприетите технологии на от-глеждане . Отчетени са следните пока-

затели: брой цветове на едно растение - основен показател, определящ семенната продук-тивност и добива на семена (кг/дкa), отчетен по БДС 32-87-84 (1986) . Данните за добива са обрабо-

тени математически по метода на дисперсионния анализ . Независимо, че решаваща

роля за образуването на семена-та преди всичко имат климатич-ните фактори - температура и валежи, не по-малка е и ролята на сеитбообращенията (Канин-ски, 1991) . Резултатите за влия-нието на монокултурата и сеит-бообращенията върху броя на образуваните цветове са дадени на таблица 1 . При монокултурното отглежда-

не на астри в продължение на 6 последователни години, броят на цветовете на едно растение непрекъснато намалява, като в края на изследването общият среден брой цветове е с близо 2 цвята по-малко . Като се има

предвид нормата засадени рас-тения на 1 дка (5-6 хил . бр .) и намаляването на цветовете на опитната парцелка (5 м2) може да се предположи в каква сте-пен монокултурното отглеждане ще окаже отрицателно въздейст-вие върху добива на семена от астри . От всички изпитани сеитбо-

обращения най-добър ефект върху броя на цветове е реги-стриран при петполното . Стой-ностите на този показател не-прекъснато нарастват по години, спрямо тези на монокултурата (контрола) . В края на изследва-нето средният брой цветове на едно растение е с 2,1 цвята по-вече, спрямо тези на контролата, отчетени за 1995 г . Четирипол-ното и триполното сеитбообра-щения също показват по-високи стойности от тези на монокул-турното отглеждане, но по-ниски от петполното . Броят на цветовете при петпол-

ното, четириполното и триполно-то сеитбообращения средно за периода надвишават контролата съответно с: 23,80%, 22,22% и

7–8

(268

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

46

47

Таблица 2. влияние на монокултурата и сеитбообращението върху добива на семена от едногодишни астри – сорт Блага

Таблица 1. влияние на монокултурата и сеитбообращението върху броя на цветове при едногодишни астри, сорт Блага

19,05% . По-големи различия по отношение на този показател се наблюдават при отделните се-итбообращения, когато астрите идват за повторно отглеждане на същото място . Данните за добива на семена

от астри в зависимост от отглеж-дането им като монокултура и в сеитбообращение са отразени в таблица 2 . Анализът на резулта-тите показва, че добивът на се-мена е най-нисък при монокул-турното отглеждане, в сравнение с получената продукция при от-делните сеитбообращения . Про-следен по години, добивът на семена от астри при монокул-турата намалява, спрямо пър-вата година (1990 г .) – 96,16% през 1991 г .; 91,67% през 1992 г .; 85,81% през 1993 г ., 76,77% през 1994 г ., 70,08% през 1995 г . и 86,74% средно за периода . От всички изпитани сеитбо-

обращения най-продуктивно по отношение добива на семена е петполното, с много добра доказаност на разликата спря-мо монокултурното отглеждане (контрола) . Добивът на семена от астри при петполното сеитбо-обращение превишава този на контролата с 8,91% през 1991 г ., с 14,05% през 1992 г ., с 21,33% през 1993 г ., с 36,47% през 1994 г . и с 55,12% през 1995 г . Най-голяма разлика в добива на семена при петполното се-итбообращение с контролата е отчетена през 1995 г . – 7,05 кг/дка, а средно за периода – 3,28 кг/дка . По продуктивност четирипол-

ното и триполното сеитбообра-щения превишават монокулту-рата по добив на семена при повторно отглеждане на астри, съответно с 10,66% през 1993 г . и с 3,53% през 1992 г .

ИЗвОДИ • Монокултурното отглеждане

на астри води до намаляване броя на цветовете на едно рас-тение и добива на семена от единица площ . • От всички изпитани сеитбо-

обращения най-ефективно по отношение добива на семе-на от астри е петполното, при което добивът надвишава този, получен при монокултурното от-глеждане с 55,12% за послед-ната година на изследване и с 20,72% средно за периода . • Ефектът от прилагане на се-

итбообращения върху добива на семена е толкова по-висок, колкото по многополно е сеит-бообращението . • За практиката се препоръчва

отглеждането на астри да става най-малко след 5 години на съ-щото място .

7-8-9

20152 000 1 300 85 000

www.sommet-elevage.fr

Земеделие плюс 268/2015

Documents