Земеделие плюс 267/2015

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮС

ISSN 1310-7992www.oralo.bg 5–6 (267) / 2015

НОВ!

5–6 (267) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

11

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: [email protected]

СъдържаниеНовини от ССА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2ЗемеделСки културибиологичното.земеделие.и.екоуправлениетона.селското.стопанство. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3Отглеждане.на.зърнено-житни.култури.в.сертифицирано.поле.за.биологично.земеделие. . . . . . . 6Хербициди.и.хербицидни.смеси.при.рапица . . . . . . 9Алелопатичен.ефект.на.плевели.Част.2 ..Алелопатичен.ефект.върху.татул. . . . . . . . . . 13Вегетационно.приложение.на.хербициди.и.смесите.им.с.Лактофол.В.при.слънчоглед. . . . . . . . . . 15технологично.качество.на.зимна..твърда.пшеница.Мирабел. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19тОреНеАзотните.торове.и.нитратите.в.растенията.. . . . . . . . 23Начини.за.подобряване.на.оборски.тор.. . . . . . . . . 24лОЗе и ВиНОбиологичното.лозарство.–.възможност.за.диверсификация.на.дейността.в.лозаро-винарския.сектор.. . . . . . . . . . . 25ОВОЩАрСтВОСъвременни.сортове.ягоди . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27Характеристика.на.ябълкови.сортове.тип.Шекерки. . . . . . 29контрол.на.вредителите.по.ябълката.при.биологично.производство. . . . . . . . . . . . . . . . . . 32ЦВетАрСтВО Добив.от.карамфил.Шабо.при.монокултура.и.в.сеитбообращение.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35Самардала.–.декоративно.растение.или.подправка.. . . . . 37

БиБлиОтекА.ЦАрЕВИЦА.–.селекционни.постижения.на.Институт.по.царевицата..-.кнежа.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39икОНОмичеСки иЗмереНияОпределяне.и.получаване.на.наследствена.пенсия. . . . . . 47

Главен.редактор:инж ..М ..Милошова,.GSM.0882.966.460Отговорен.редактор:Проф ..д-р.Ив ..трънков,.GSM.0882.966.459редактор:П ..ПековPR.и.реклама:Ст ..Пекова,.GSM.0888.336.519Предпечатна.подготовка:"Ентропи.1".ЕООД,.тел ..+359.2.852.02.48редколегия:Акад ..Ат ..Атанасов,.проф ..д-р.т ..тонев,.проф ..д ..ик ..н ..Пл ..Мишев,проф ..д-р.Д ..Домозетов,.проф ..д-р.т ..Митова,.проф ..д-р.Д ..Вълчев,проф ..д-р.С ..Машева,.доц ..д-р.т ..колев,.проф ..д-р.инж ..М ..Михов,доц ..д-р.Е ..Станева,.проф ..д ..с ..н ..М ..Семков,.доц ..д-р.В ..Гайдарска

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старотоземеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

Проекти.на.стойност.над.2,100.млрд ..лева,.предвиж-дащи.инвестиции.в.земеделските.стопанства,.са.подаде-ни.до.8.юни.2015г ..в.рамките.на.приема.на.заявления.по.подмярка.4 .1.„Инвестиции.в.земеделски.стопанства”.на.Програмата.за.развитие.на.селските.райони.(ПрСр).2014-2020 ..размерът.на.заявената.субсидия.по.подаде-ните.проекти.е.за.над.1,230.млрд ..лв .,.а.общият.брой.на.заявленията..-.3.359 .

Само.в.срока.за.подаване.на.заявления.за.купуване.на. земеделска. техника.–.18.май,. са.подадени.2.168.проекта .. Документи. за. подпомагане. по.мярка. 4 .1. за.инвестиции. извън. закупуването. на. земеделска. техни-ка.(строително-монтажни.работи,.трайни.насаждения.и.други).или.комбинация.от.двете.възможности.-.в.срок.от.19.май.до.8.юни.–.са.подали..1.191.стопани .

Най-много.са.желаещите.да.инвестират.в.земедел-ските.стопанства.в.област.Пловдив.–.298.проекта,.след-вана.от.Плевен.–.240.проекта,.и.бургас.–.226.проекта ..Най-малко.кандидати.има.в.област.Смолян.-..подадени.7.проекта .

Индикативният.бюджет.за.настоящия.прием.по.под-мярка.4 .1.е.в.размер.на.150.милиона.евро .

ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция

НовиНи от ДФЗ

Списанието.се.издава.с.подкрепата.на:

Подадени проекти по подмярка 4.1 от ПрСр 2014-2020

5–6

(267

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

2

ПЛЮ

С

2

Председателят на Селкостопанска академия проф. д-р тотка трифонова се срещна с представители на посолството на китайската народна република в България

НовиНи от ССА

Председателят. на. Селскостопанска. академия.проф ..д-р.тотка.трифонова.и.главният.научен.секре-тар.доц ..д-р.Виолета.божанова.се.срещнаха.с.вто-рия.секретар,.отговарящ.за.науката.и.технологиите.към.посолството.на.китайската.народна.република.в.българия,.Луо.кинг.и.третия.секретар.по.търговските.отношение,.г-н.Луо.Пенченг .

Посещението.е. във. връзка. с.предстоящото.от-криване. на. асоциация. за. насърчаване. на. сътруд-ничеството. в. селското. стопанство. между. китай. и.страни.от.Централна.и.Източна.Европа,.което.ще.се.състои.в.българия.в.края.на.този.месец .

Председателят.на.Академията.запозна.китайските.представители. с. възможностите. за. разширяване. и.задълбочаване. научно-техническото. сътрудничество.между.двете.страни.в.областта.на.аграрната.наука.и.селското.стопанство ..Проф ..трифонова.подчерта.че.през.последните.години.сътрудничеството.между.ССА.и.партньори.от.китай.бележи.значителен.ръст .

„Подписани.са.4.рамкови.споразумения,.а.в.пе-риода. 2010. -2014. г .. се. изпълняваха. 11. проекта. с.институти. и. фирми. от. кНр. в. областта. на. селек-цията,. репродукцията. и. ембрио. -. трансфера. при.говеда,. овце.и. кози. ;. селекцията. на. ягодоплодни.култури;.производството.на.фуражни.култури-.трев-ни,. бобови. и. сорго;. събирането,. съхранението. и.проучването. на. генетичните. ресурси. от. културни.растения;.инвентаризацията.и.колекционирането.на.местни.растителни.генетични.ресурси.от.зеленчуко-ви.и.ароматни.култури;.биотехнологичните.и.еко-логични.подходи.за.изучаване.и.размножаване.на.Ginco.Biloba.за.градско.озеленяване,.рекултивиране.на.промишлени.и.неплодородни.терени.и.др .“,.по-ясни.тя .

Двете.страни.изразиха.желание.за.разширяване.на. контактите. и. задълбочаване. на. сътрудничество ..бяха. коментирани. нови. възможности. за. финанси-ране.на.съвместни.научни.проекти,.като.източници.биха.могли. да. бъдат. както. европейски. програми,.така.и.директни.двустранни.споразумения.на.пра-вителствено.ниво .

С.цел.намиране.на.нови.партньори,.китайските.представители.предложиха.на.Академията.да.изпра-ти.нейни.учени.на.работни.срещи.в.Пекин .

5–6 (267) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

3

ЗемеделСки

култури

Биологичното земеделие и екоуправлениетона селското стопанство

Доц. д-р Диляна Митова, Институт по аграрна икономика, София

През.последните.няколко.десетилетия. станах-ме. свидетели.на.драстични.промени. в.областта.на.производството.и.преработката.на.хранителни.продукти.в.световен.мащаб ..Утвърдени.с.векове.начини.на.производство.отстъпиха.място.на.мо-дерни.форми.на.земеделие.и.преработка,.които.се.оказаха.много.по-евтини.на.фона.на.растящо-то.търсене ..Не.след.дълго.се.появиха.и.първите.симптоми.на.нездравост.в.тези.технологии ..Инду-стриалните.и.високо.интензивни.селскостопански.системи.са.едни.от.основните.причини.за.настъ-пващите.климатични.промени.–.пряко.и.непряко,.за. окончателната. загуба. на. някои. много. ценни.неща.–.части.от.непокътната.природа,.от.човеш-ко. здраве,. от. култура,. от. история,. от. човешки.живот ...

биологичното.земеделие.(бЗ).е,.макар.и.малка,.брънка.от.веригата.дейности,.насочени.към.опаз-ване.на.природните.ресурси.и.здравето.на.хората.и.животните .. Затова. то.е. земеделска. система.с.приоритет.в.бъдеще ..

В.статията,.на.базата.на.наличната.информа-ция,.разглеждаме.въпросите.на.развитието.и.ро-лята.на.бЗ.в.българия.през.последните.десетина.години,.като.съставна.част.и.инструмент.от.екоу-правлението.на.селското.стопанство ..

За.целта.използваме.показателите:.дял.на.пло-щите. с. бЗ. от. общо. използваната. земеделска.площ;.изменение.в.площите.с.бЗ;.площта.в.кон-версия.като..показател.за.увеличения.интерес.към.бЗ.и.за.потенциалното.му..нарастване.в.бъдеще;.основни.култури.в.бЗ.в.българия;.биологично.жи-вотновъдство. –. брой. животни;. брой. оператори.в.бЗ;.контрол.и.сертифициране.на.биологичните.площи;. националните. и. международни. пазарни.възможности.за.българските.биологични.продукти;..политика.за.подкрепа.на.бЗ ..

Екоуправлението. в. селското. стопанство. е.управление.на.човешката.дейност.за.опазване.и.подобряване.на.природната.среда ..то.е.управле-ние.на.екодейностите.за.производство.на.храни.за. хората. и.животните,. суровини. за. промишле-ността. и. др .. Известно. е,. че. селскостопанската.дейност. е. основен. фактор,. водещ. до. деграда-ция.и. замърсяване,. и. в. същото. време.–. съще-ствен.фактор.за.консервация.и.подобряване.на.

природната.среда ..Нарастването.на.обществения.интерес.към.екопроблемите,.„позеленяването”.на.ОСП.и. увеличаващите. се. частни. и. обществени.средства. за. съхраняване. на. природната. среда,.поставят. особено. ударение. върху. екоуправле-нието. на. селското. стопанство .. В. нашата. страна.проблемът.за.аграрната.устойчивост.и.екоуправ-лението.е.сравнително.нов.за.изследователите.в.социално-икономическите. науки,. земеделските.производители,.агробизнеса,.групите.по.интереси,.аграрната.администрация,.политиците.и.широката.общественост ..

Възникването.и.бързото.развитие.на.биологич-ното. земеделие. през. последните. десетилетия. е.положителен.пример.за.ролята.на.пазара.и.част-ната. инициатива,. които. превръщат. тази. форма.на. земеделие. в. съставна. част. и. същевременно.в.инструмент.за.екоуправление.на.селското.сто-панство .. Защо. това.е. така?.Според.възприетото.определение.за.биологично.производство.(бП),.то.може. да. се. дефинира. като. процес,. при. който.крайните. продукти. се. получават. от. земеделски.практики,.които.са.икономически.ефективни,.еко-логосъобразни.и.социално.приемливи ...бЗ.може.да.се.разглежда.като.съставна.част.от.самия.про-цес.за.екоуправление.на.селското.стопанство,.за-щото.в.него.е.заложено.опазване.и.подобрява-не.на.природата ..Същевременно.бЗ.може.да.се.определи.като.инструмент.от.екоуправлението.на.селското.стопанство,.защото.чрез.него.се.въвеж-дат.практики,.опазващи.околната.среда ..Изборът.на.системите. за.бъдещото. земеделие. трябва.да.бъде.направен.взимайки.предвид.икономически-те,.социални.и.екологични.аспекти.на.тези.систе-ми ..

бЗ..е.неразривна.част.от.екоуправлението.на.

4

селското. стопанство. и. има.многостранен.благо-приятен.ефект.върху.устойчивото.му.развитие,.а.именно:.lИкономически:. висока. добавена. стойност,.

развиващ. се. пазар,. незаети. пазарни. ниши,. ек-спортна.ориентация;.lЕкологичен:.съхранява.околната.среда,.възста-

новява.почвите.и.опазва.биоразнообразието;.lЗдравословен:.производство.на.безопасни.и.

здравословни.биохрани;.lСоциален:.по-висока.необходимост.от.ръчен.

труд,.заетост.и.приобщаване.на.маргинализирани.и.социално-уязвими.групи ..

Развитие и роля на БЗ в България В.последните.няколко.години.биологичното.зе-

меделие.е.един.от.секторите,.който.в.условията.на.криза. се.развива. с.бързи. темпове,. като.не-прекъснато.нарастват.площите.и.броят.на.опера-торите,.включени.в.система.на.контрол ..Причи-ните.са.свързани.с.много.добрите.предпоставки.за. развитие. на. биологичното. земеделие. у. нас.–. запазени. от. екологична. гледна. точка. райони;.осведомеността. и. желанието. на. потребителите.да. се. хранят. здравословно;.осъзнатите.ползи. за.околната.среда.и.селските.райони;..подпомагане.на.биологичните.производители.по.Програмата.за.развитие.на.селските.райони.(ПрСр).и.с.усилията.на.МЗХ.в.партньорство.с.бизнеса.и.неправител-ствените.организации.в.сектора.за.популяризира-не.на.ползите.за.производителите.и.потребителите.на.този.вид.продукти.и.храни ...

Площи в системата на контрол – Дял на площи-те с биологично земеделие от общо използваната (ИЗП).. За. периода. 2006-2013. г .. данните. показ-ват,. че.в.българия.интересът.към.развитието.на.биологично. производство. в. селското. стопанство.нараства,. макар. да. е. все. още. слаб .. българия.продължава. да. бъде. с. най-малък. дял. площи. с.бЗ.от.общо.използваната.площ.в.ЕС ..През.2009.г ..в.българия.само.0,2%.от.общата.ИЗП.е.с.бЗ.при.средна.стойност.за.ЕС-27.–.4,7% ..През.2009.г .. най-висок. е. делът. на. площите. с. биологично.земеделие.в.Австрия.–.18,5%.от.ИЗП,.следвана.от.Швеция.–.12,8%.и.Естония.–.11,0% ..За.2011.г ..данните.сочат,.че.площите.с.бЗ.у.нас.са.вече.0,5%.–.което.си.е.увеличение.повече.от.2.пъти.(5,4%.за.ЕС);.а.за.2012.г ..–.0,8%.–.т .е ..4.пъти.повече. в. сравнение. с. 2009. г .. За. 2013. г .. този.

показател. е. 1,12% .. Въпреки. малкия. размер. на.площите.с.бЗ,.те.се.увеличават.и.у.нас,.най-вече.благодарение.на.плащанията.от.ЕС ..По.данни.на.Отдел. “биологично. земеделие”,. Дирекция. “рас-тениевъдство”,.МЗХ,.през.2013.г ..площите.с.бЗ.у.нас.са.се.увеличили.до.56.287.ха,.или.9,4.пъти.спрямо.2006.г ...

биологичната.продукция.идва.от.напълно.кон-вертираните.за.бЗ.площи ..Преди.дадена.площ.да.бъде.призната.за.бЗ,.тя.трябва.да.премине.през.преходен.период.на.„конверсия” ..Общата.площ.за.бЗ.е.сума.от.площите.в.конверсия.и.от.напъ-лно.конвертираните.вече.площи ..През.2008.г ..за.половината.от.членките.на.ЕС.площта.в.конверсия.като.процент.от.общата.площ.за.бЗ.е.между.10.и.20%;.за.българия.е.74,6%,.а.през.2011.г ..е.65% ..През.2012.г ..се.запазва.тенденцията.и.делът.на.площите.в.преход.от.общия.размер.на.площите.в.система.на.контрол.е.повече.от.2.пъти.по-голям.от.площите,.преминали.прехода.(27.843.ха.срещу.12.294.ха) ..През.2013.г ..се.запазва.тенденцията.от.2012.г ..и.делът.на.площите.в.преход.от.общия.размер.на.площите.в.система.на.контрол..е.почти.двойно.по-голям ..това.се.дължи.на.нарастването.на.броя.на.операторите. в. система.на. контрол,.чиито. площи. задължително. според. законодател-ството.трябва.да.преминат.през.преходен.пери-од ..Площта.в.конверсия.като.процент.от.общата.площ.за.бЗ.може.да.се.разглежда.като.показа-тел.за.потенциалното.нарастване.в.сектора.на.бЗ.през.следващите.години ..Процентът.на.площта.в.конверсия.от.общата.площ.за.бЗ.е.най-висок.за.българия.от.всички.страни-членки.на.ЕС.(следвана.от.румъния,.Испания.и.Полша) ..това..показва,.че.интересът.към.бЗ.у.нас.нараства.и.че.в.близко.бъдеще.се.очаква.на.пазара.(както.на.вътрешния,.така.и.на.външния).да.се.увеличи.чувствително.делът. на. произведените. в. българия. биологични.продукти ..

Основните култури, отглеждани в БЗ в.българия.са.полските.култури,.трайните.насаждения.и.ли-вади.и.пасища.(фиг ..2) ...През.2013.г ..трайните.насаждения.са.били.30%,..ливадите.и.пасищата.–.около.27%,.угар.–.5%.и.полските.култури.–.38% ...

Фиг. 1. Изменение в площите с БЗ, ха Източник:.МЗХ,.въз.основа.на.данни.от.годишните.доклади.на.контролиращите.органи.на.бП.

Фиг. 2. Площи с основни земеделски култури в БЗ, ха Източник:.МЗХ,.въз.основа.на.данни.от.годишните.доклади.на.контролиращите.органи.на.бП

5

Основният. фокус. в. производството. на. био-логични.продукти. в.българия.е.поставен.върху.многогодишните. култури,. но. все. повече. място.намират. и. зеленчуците. и. зърнените. култури ..През. 2012. г .. насажденията. с. лозя,. отглеждани.по. биологичен. начин,. нарастват. на. 2. 058. ха.(2011.г ..–.1.455.ха),.а.през.2013.г ..–.на.3.871.ха .. Основен. фактор. за. този. повишен. интерес.към.биологичното.лозарство.(и.по-конкретно.към.винените. лозя). е. влизането. в. сила. през. 2012.г .. на. регламент. на. ЕС. относно. биологичното.вино.(N.203/2012) ..този.регламент.позволява.на.производителите.на.вино.от.биологично.грозде.да. използват. термина. „биологично. вино”. върху.

етикетите. си. (което. съответно. дава. гаранции.на. потребителя. за. използваните. практики. при.производство.на.биологично.вино) ..През.2012.г ..съгласно.правилата.на.горепосочения.регламент.у.нас.са.произведени.489.тона.биологично.вино ..

През.2012.г ..значително.се.увеличават.площи-те.с.постоянни.ливади.и.пасища.–.почти.двойно.спрямо.2011.г ..тази.тенденция.се.запазва.и.през.2013.г .,.което.е.свързано.с.увеличаване.на.броя.на.животните.в.системата.на.контрол.и.съответ-но. засилен. интерес. от. страна. на. операторите.към.биологичното.животновъдство ..

бавно,.но.сигурно.нараства.и.броят.на.жи-вотните,. отглеждани. с. методите. на. бЗ. у. нас.(фиг .3) ..Най-голям.ръст. бележат. овцете. –. от. 1.054.през.2006.г ..на.9.175.през.2012.г .,.или.8,7.пъти ..козите.също.увеличават.чувствително.броя.си.през.2012.г ..–.повече.от.2,5.пъти.в.сравнение.с.2007.г .

.За.съжаление.през.2013.г ..има.известно.на-маление.в.броя.на.овцете,.но.при. говедата.и.козите.се.наблюдава.увеличение ..

. В. системата. на. контрол. през. 2012. г .. са. и.85. 346. пчелни. семейства. (за. 2006. г .. са. били..33.981) ..През.2013.г ..този.брой.е.вече..117.360 ..Предпоставка.за.увеличението.през.2012.г ..спря-мо.2011.г ...с.45%..и.през.2013/2012.със.137%.е.добрият.прием.на.биологичния.пчелен.мед.на.европейския. и. световен. пазар ..Производството.на.мед.нараства.съответно.от.1.263.тона.през.2011.г ..на.2.448.тона.през.2012.г ..и.на.2.718.тона.през.2013. г ..По-голямата.част.от.него.се.изнася.на.световния.пазар ..

Има.потенциал.за.увеличаване..на.биологич-ното.животновъдство.у.нас,.въпреки.че.делът.на.сертифицираните. животновъдни. ферми. продъ-лжава.все.още.да.бъде.много.малък ..това.по-ражда.дисбаланс.в.производството.и.изкривява.принципите.на.бЗ,.в.което.животните.са.основен.елемент.в.кръговрата.на.хранителните.вещества.на.ниво.ферма ..

към.края.на.2013. г .. общият.брой.на.реги-стрираните.в.МЗХ.биологични производители, пре-работватели и търговци е 3 123.(от.тях.3.015.са.земеделски.производители).–.увеличение.от.1,5.пъти.спрямо.2012.г ..–.2.016,.което.пък.е.почти.двойно..спрямо.предходната.2011.г ..(фиг ..4).

В. сравнение. с. 2009. г .,. годината,. от. която.се.прилага.новото.европейско.законодателство.в.областта.на.биологичното.земеделие,.през.2013.г .. броят.на.операторите. в. система.на. контрол.е.нараснал.повече.от.шест.пъти ..В.сравнение.с.2007.г ..–.почти.10.пъти.(фиг ..5) ..

Средният.размер.на.стопанствата.за.бЗ.за.ЕС,.както.и.за.българия,.е.по-голям.спрямо.този.на.конвенционалните.стопанства.като.цяло,.а.био-логичните.фермери.са.средно.по-млади.от.тези.в.конвенционалните.стопанства ..

(продължава в следващия брой)

Фиг. 3. Биологично животновъдство, брой животни* *.Животни.в.период.на.преход.и.животни,.преминали.периода.на.преход.Източник:.МЗХ,.въз.основа.на.данни.от.годишните.доклади.на.контролиращите.органи.на.бП.

Фиг. 5 Разпределение на операторите в системата на контрол *.Животни.в.период.на.преход.и.животни,.преминали.периода.на.преход.Източник:.МЗХ,.въз.основа.на.данни.от.годишните.доклади.на.контролиращите.органи.на.биологичното.производство

Фиг. 4. Брой оператори (производители, преработва-тели, търговци) в БЗИзточник:.МЗХ,.въз.основа.на.данни.от.годишните.доклади.на.контролиращите.органи.на.бП.

5–6

(267

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

6

ПЛЮ

С

6

Отглеждане на зърнено-житни култури в сертифицирано поле за биологично земеделие Д. Атанасова, В. Манева, Институт по земеделие – КарнобатВ. Котева, Земеделски институт – Стара ЗагораБ. Зарков, Институт по земеделие – КарнобатЕ. Дачев, Юрофинс Агросайенс Сървисес ЕООД – Летница

Зърнено-житните.култури.заемат.особено.ва-жно.място.в.биологичното.земеделие ..те.са.ос-новните.полски.култури,.от.които.се.произвеж-дат.детски.и.диетични.храни.и.са.доста.търсе-ни.както.на.нашия,. така.и.на.международния.пазар .. биологичната. продукция. включва. хляб,.зърнени.закуски,.бисквити,.детски.храни.и.ред.други.изделия .

биологогично. отгледаните. житни. култури. за.консумация.от.хората.заемат.40%.от.пазара.на.биологичните. продукти. в. света,. като. най-голя-ма. част. от. тях. се. използват. в. хлебопекарната.индустрия ..биологично.отгледаните.житни.пред-ставляват.2.%.от.продажбите.на.житни.видове.в.Европа ..Пазарът.на.биологична.пшеница.е.до-миниран.от.търговията.с.брашно,.но.се.разноо-бразява.и.с.използване.в.различни.хлебопекарни.–.традиционни,.индустриални.и.в.супермаркети.(божанова.и.Дечев,.2009) .

В. българия. биологично. отглежданите. полски.култури. (зърнени,. зелени. фуражи. и. техниче-ски). през. последните. години. заемат. от. 40. до.55.%.от.цялото.биологично.земеделие.(Mitova,.2012) .. През. последните. години. голям. интерес.предизвикват. такива. култури,. като. еднозърнес-тия.лимец.(Triticum monococcum L .),.двузърнестия.лимец.(емер).(Tr. dicoccum Schrank.(Schuebl)),.ка-мут. (Triticum turanicum L .). и. спелта. (Tr. spelta L .) ..Изключително. ценните. хранителни. и. диетични.характеристики,. които. притежават. тези. древни.видове.пшеница.ги.правят.интересни.и.атрактив-ни.(Найденова,.2012;.2013) .

До.настоящия.момент.в.нашата.страна.при.зърнено-житните. култури. не. са. разработвани.целенасочено.биологични.технологии.за.отглеж-дането.им ..В.биологичните.ферми.се.прилагат.предимно.чужди.технологични.разработки,.които.са.набързо.адаптирани.и.не.са.съобразени.с.по-чвено-.климатичните.и.производствените.условия.на.страната.ни .

Основните.принципи.на.биологичното.произ-водство.включват:

–. балансирано. използване. на. хранителните.вещества.и.органичната.материя.в.почвата;

–. ефективно. използване. на. водни,. почвени,.

растителни.и.животински.ресурси;–.разнообразие.на.генетичните.ресурси;–.забрана.за.използване.на.синтетичните.то-

рове.и.пестициди;–.минимални.външни.вложения;–. рециклиране. на. хранителните. вещества.

(компостиран.оборски.тор,.растителни.остатъци,.и.др .);

–.използване.на.бобови.и.зелено.торене;–.адаптиране.на.производството.към.местните.

агроклиматични.условия;.–.отглеждане.по.възможност.на.местни.сор-

тове.растения;–.прилагане.на.минимум.почвени.обработки.

и.биологична.растителна.защита;–. оказване. на. минимален. негативен. ефект.

върху. природната. среда. -. превантивни.методи.като.устойчиви.към.болести.култури;.механичен.контрол,.сеитбообращения.с.житни.(ръж,.пше-ница).и.смесени.култури.за.потискане.на.плеве-лите.(костадинова,.Попов,.2012) .

От. 2004. година. Институт. по. земеделие. –.карнобат.започва.целенасочена.изследователска.дейност.по.разработване.на. технологии. за.би-ологично.отглеждане.на.зърнено-житни.култури ..През.2007.г ..е.сертифицирано.първото.поле.за.производство.на.биологична.продукция,.а.през.2010.г ..е.сертифицирано.и.второто.поле ..Общата.площ.на.двете.полета.е.90.дкa .

7

Изследването.включва.три.етапа:I.етап.–.от.2004.до.2006.г .;.II.етап.–.от.2007.

до.2010.г .;.III.етап.–.от.2010.до.2014.г .;През. първия. етап. беше. направен. подбор.

на. подходящ. земеделски. участък. за. създаване.на. „мини. опитно. поле. за. биологично. земеде-лие”,.съобразно.с.изискванията.на.Наредба.№.22/2001.г ..Първият.участък,.който.беше.локали-зиран.за.тази.цел,.влезе.в.ремисия.през.2005.г ..той.се.намира.на.3.км.от.гр ..карнобат,.ограден.е.с.изкуствено.създаден.горски.пояс ..Площта.му.е.30.дка ..Има.югозападно.изложение ..Почвата.е.излужена.смолница .

През.2004–2005.г ..е.направена.характеристика.на. потенциалното. и. активното. плодородие. на.почвата. в. „мини.опитното.поле”.и.мониторинг.на.заплевеляването.и.нападението.от.неприятели.и.болести.

Почвата. в. участъка. се. характеризира. с:. ху-мусен.А.хоризонт.45.см,.преходен.АВ.хоризонт.20–25.см.и.В.хоризонт.40–50.см .;.от.слабо-ки-села.до.неутрална.реакция;.средно.съдържание.на. общ. хумус;. недостатъчна. запасеност. с. ми-нерален.азот.и. усвоим.фосфор,.добра. запасе-ност.с.подвижен.калий;.средно.съдържание.на.активни.карбонати.в.долните.хоризонти.(котева,.Атанасова,.2007) .

Ежегодният. мониторинг. на. заплевеляването.установи,.че.в.края.на.периода.от.многогодиш-ните. двусемеделни. плевели. се. среща. в. ниска.плътност.паламида.(Cirsium arvense L .).в.централна-та.част.на.полето,.където.е.оформена.една.срав-нително.не.широка.ивица.от.този.плевел ..От.ед-ногодишните. двусемеделни. преобладават. лепка.(Galium spp),.източна.ралица.(Consolida orientalis L .),.полско.подрумче. (Anthemis arvensis L .).и.скърби-ца.(Myagrum perfoliatum L .) ..Малко.разпространени.са.мак. (Papaver phoeas L .),. полски.синап. (Sinapis arvensis L .),.бяла.куча.лобода.(Chenopodium album L .),. полска. метличина. (Centaurea cyanus L.), пол-ско.лютиче.(Ranunculus arvensis L .),.слънчева.млеч-ка.(Euphorbia helioscopia L.).и.обикновено.огнивче.(Anagalis arvensis L.). От.едногодишните.едносеме-делни.е.разпространен.дивият.овес. (Avena fatua L .), основно. в. периферията. на. участъка,. която.граничи.с.път.или.с.горски.пояс.(Atanasova,.D .,.V ..Koteva,.2009) .

При.житните.култури,.отглеждани.в.условия-та.на.биологично.земеделие.се.срещат.листни-те.въшки.-.Metapolophium dirhodum, Rhopalosiphum padi, Rhopalosiphum maidis, Schizaphis graminum и.Sitobion avenae,.като.преобладава.Sitobion avenae. (Мaneva,.Atanasova,.Koteva,.2008) .

Установи.се.зависимост.между.намаляване.на.броя.на.плевелите.и.съответно.на.паразитирани-те.листни.въшки ..За.повишаване.ролята.на.мно-гоядните.хищници.и.паразити.в.житните.посеви.е.необходимо.в.съседство.с.тях.да.се.отглежда.цъфтяща.нектароносна.растителност,.едногодиш-

ни.и.многогодишни.треви ..тези.култури.създават.условия.за.допълнително.подхранване.и.гостоп-риемници,.върху.които.да.се.размножават.енто-мофагите.(Мaneva,.Atanasova,.Koteva,.2008) .

Проучиха. се.подходящи.сортове.овес,.ръж,.твърда. и. мека. пшеница. за. включване. в. пол-ско. зърнено. сеитбообращение. при. условия. на.биологично. земеделие ..Съвместно. с. изследова-тели.от.ИПк.–.Чирпан,.ДЗИ.–. Ген ..тошево.и.ИрГр.–.Садово,.бяха.проучени.характеристиките.на.отглежданите.в.практиката.български.сортове.ръж,. овес. и. пшеница .. Въз. основа. на. тяхната.продуктивност,.качество.на.зърното,.устойчивост.на.абиотичен.и.биотичен.стрес.и.др ..показате-ли.са.подбрани. за.експерименти.в.система. за.биологично.производство.голозърнест.и.плевест.овес,.ръж,.твърда.и.мека.пшеница,.многореден.и.двуреден.ечемик .

За.преодоляване.на.проблемите.с.почвеното.плодородие,. несамопоносимостта. и. заплевеля-ването.е.съставено.двуполно.сеитбообращение.„грах-слънчогледова. смеска. –. житни. култури” ..Проучено.беше.използването.на.органичен.тор.Хумустим. при. обикновена. и. твърда. пшеница,.зимен.ечемик,.ръж.и.овес .

През. 2007. година. полето. получи. статут. на.биологично.и.сертификат.от.„балканбиоСерт“.–.Пловдив .

В. началото. на. втория. етап. беше. подбрано.още.едно.поле,.териториално.разположено.бли-зо.до.първото,.с.площ.74.дка.и.също.защитено.от. горски.пояс ..След.встъпване.в.ремисия,.на.него.е.оформено.двуполно.сеитбообращение.–.житни.култури.–.грах-слънчогледова.смеска .

За. оптимизиране. на. хранителния. режим.на. културите. са. изпитани. 5. органични. тора. -.Хумустим,. биохумакс,. Емусан,. байкал. ЕМ-1У.и. био-Едно. 101 .. Установен. е. ефекта. от. при-ложението.им.върху.продуктивността.на.твърда.и.мека.пшеница,.ръж,.двуреден.и.многореден.ечемик.и.овес.(котева.и.др .,.2013) .

Проучено.беше.влиянието.на.различни.сеит-бените.норми.върху.добива.и.качеството.на.зър-ното ..В. така.формираните.посеви. установихме.конкурентността.на.пшеницата,.ечемика,.ръжта.и. овеса. спрямо. плевелната. растителност .. При.биологично.отглеждане.на.културите,.повишава-нето.на.сеитбените.норми.способства.за.пони-жаването.на.заплевеляването ..При.зимен.ечемик.оптималната.норма.може.да.се.завиши.с.25.%,.при.пшеницата.–.с.50.% ..като.заплевеляването.намалява.почти.два.пъти ..При.ръж.и.тритикале.заплевеляването. е. ниско. и. с. увеличаването. на.посевните. норми. не. се. променя. съществено ..При.голозърнест.овес.намаляване.на.степента.на.заплевеляването. започва. при. увеличаването. на.сеитбените.норми.с.50.и.75.%.(Атанасова,.Д ..В ..котева,.Е ..Дачев.2011) .

Установихме.влиянието.на. сеитбената.норма.

8

на. житните. култури. върху. нападението. от. не-приятели ..При.ечемика.най.–.висока.численост.и.най.–.голямо.видово.разнообразие.на.листни.въшки.има.при.сеитбена.норма.100.+.75.%,.а.при.пшеницата.-.при.сеитбена.норма.100.%.(Манева,.котева,.Атанасова,.2012) .

За.проследяване.въздействието.върху.биораз-нообразието.беше.извършен.мониторинг. в. си-норите. и. горските. пояси,. съпътстващи. биоло-гичните.полета ..Целта.на.това.изследване.бе.да.се.направи.фитосанитарен.мониторинг. за.уста-новяване.на.конкретните.плевели,.неприятели.и.болести. в. синорите. към. полето. за. биологично.земеделие. при. съответните. агроклиматични. ус-ловия .

При. обследването. на. прилежащите. синори.видовият. състав. на. плевелите. се. различава. по.годините ..Видовете.Agrostemma githago L.,.Myosotis stricta L. Tragopogon pratensis L,. Vicia striata M.B.,.Myosotis stricta L,.Аpera spica-venti L. ,.Eragrostis minor L. Hordeum murinum L. и. Lolium temulentum L. се.срещат.и.през.трите.години .

През. пролетта. в. синорите. са. установени.да.вредят.четири.вида.листни.въшки.-.Sitobion avenae (Fabricius,.1775), Schizaphis graminum (Rondani,.1847), Rhopalosiphum maidis (Fitch,.1856).и.Rhopalosiphum padi (Linnaeus,.1758).Наблюдава.се.предпочита-ние.на.видовете.листни.въшки.към.определени.плевелни.видове:.Schizaphis graminum мигрира.по.Alopecurus myosuroides L .,.Bromus arvensis L ..и.Lolium temulentum L ..през.юни ..Sitobion avenae се.откри-ва. при. Hordeum murinum L .,. през. месец. юни ..Rhopalosiphum maidis се. открива. през. юни. при.Arrhenatherum avenaceum P .B .,.а.Rhopalosiphum padi се. наблюдава. по. Alopecurus myosuroides L .. през.май.и.юни ..Най.–.разпространен.в.синорите.е.видът. -. Schizaphis graminum .. (Манева,.Атанасова,.2013) .

Установени. бяха:. праховита. главня. Ustilago nuda по.дивия.ечемик.Hordeum murinum .,.а.при.дивият.овес.Avena spp -.коронеста.ръжда.Puccinia coronate (Атанасова,.Манева,.Попова,.2012) .

В. биологичното. поле. установихме. естест-вено. биорегулиране. на. плевелите. –. Polygonum convolvulus L. и. Polygonum aviculare L .,. от.Oulema melanopa (L .) .. Независимо. от. вида. на. житните.култури.и.датата.им.на.сеитба.Oulema melanopa.(L .). предпочита. двата. плевелни. вида. (Манева,.Атанасова,.2013) .

През.третия.етап.беше.сформиран.стационар.с. триполно. сеитбообращение. с. предшествени-ците. –. грах-слънчогледова. смеска,. царевица. за.силаж.и.угар ..Предшествениците.се.редуват.по.време.и.място ..След.тях.се.засяват.зимна.пшени-ца,.зимен.ечемик,.тритикале,.ръж.и.овес ..Целта.на. това. изследване. е. да. се. проучи. влиянието.на.предшествениците.в.триполно.полско.сеитбо-обращение.върху.фитосанитарното.състояние.на.

посева,. растежа,. развитието. и. продуктивността.на.културните.растения .

След.тригодишна.ротация.на.културите,.може.да.се.каже,.че.угарта.е.добър.предшественик.за.обикновена.пшеница.и.пролетен.овес,.тъй.като.добивът. е. значително. по-висок,. а. заплевелява-нето.е.по-ниско.в.сравнение.с.предшественика.силажна. царевица .. Грах-слънчогледовата. смеска.като. предшественик. е. по-подходяща. за. зимен.ечемик,. тритикале. и. ръж ..Добивите. и. продук-тивните. показатели. са. по-високи,. а. нивото. на.заплевеляване.е.сравнително.по-ниско,.отколко-то. след. силажна. царевица. (Атанасова,. Зарков,.Манева,.2013) .

В. триполното. полско. сеитбообращение. ече-микът.е.най.–.слабо.нападащата.се.от.листни.въшки. култура. през. пролетта .. В. най. –. висока.степен.от.листни.въшки.се.напада.овесът.и.след.трите.предшественика ..ръжта,.тритикалето,.пше-ницата.и.овеса.се.нападат.в.най.–.голяма.степен.след. предшественик. грах-слънчогледова. смеска.(Манева,.Атанасова,.2014) .

През. този. период. беше. проучено. влияние-то. на. срока. на. сеитбата. върху. структурата. на.посева,. добива,. качеството. на. продукцията. и.фитосанитарното. състояние. на. зърнено-житните.култури ..Сортовете.зимен.ечемик.се.засяваха.в.шест.дати,.а.сортовете.пшеница,.ръж,.тритикале.и.овес.–.в.три.дати .

Засяването.на.културите.и.сортовете.след.оп-тималната. дата. понижава. нивото. на. заплевеля-ване .. През. последната. година. на. проучването,.най-висок.добив.реализираха.сортовете.ечемик.Вики.и.Платон.(389.кг/ха),.засяти.през.септем-ври ..Продуктивността.на.почти.всичките.сортове.са.на.едно.ниво,.когато.са.засяти.през.септем-ври.и.октомври ..След.тази.дата.тя.започва.да.се.понижава ..Най-нисък.добив.всички.сортове.ре-ализират,.при.сеитба.в.началото.на.месец.март ..При.Емон,.Ванеса.и.кристи.добивът.не.достига.и.30.%.от.този.в.оптималната.дата ..Най-висок.добив.от.сеитба.в.пролетна.дата.има.двуреден.ечемик.-.сорт.Лардея,.засят.в.началото.на.март,.реализира.46%.от.продуктивния. си.потенциал ..Сортовете.пшеница.Миряна.и.Енола.и.в.трите.дати.дават.почти.еднакъв.добив.(съответно.414.и.421;.383.и.383.и.283.и.284.кг/дкa),.който.на-малява.пропорционално.след.оптималната.дата .

тритикале. сорт. Вихрен. има. продуктивност,.аналогична.на.сортовете.пшеница ..ръж.Милениум.дава.с.4.%.по-висок.добив,.когато.е.засята.през.октомври. и. с. 15.%.по-нисък,. когато. е. засята.през.ноември .

резултатите.от.настоящите.и.бъдещи.проучва-ния.ще.послужат.за.оформяне.на.технология.за.отглеждане.на.зърнено-житни.култури.в.условия-та.на.биологично.земеделие.в.българия .

5–6 (267) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

99

Хербициди и хербицидни смеси при рапица

Доц. д-р Грози ДелчевТракийски университет,

Аграрен факултет, Стара Загора

Изпитани. са. нови. хербициди. и. хербицидни.смеси.за.борба.с.икономически.най-важните.пле-вели,.в.това.число.полски.синап.и.дива.ряпа,.при.зимна.маслодайна.рапица.отглеждана.по.конвен-ционална. технология .. Изведен. е. полски. опит. с.конвенционалния.Максимус. хибрид. PR44D06 .. С.този.опит.се.цели.да.се.проучат.възможностите.за. използване. на. новия. вегетационен. хербицид.Салса.75.ВГ.в.комбинация.с.други.партниращи.продукти,. съдържащи. комбинации. от. различни.активни.вещества ..Изследвана.е.ефикасността.на.резервоарните.смеси.на.Салса.с.почвените.херби-циди.бутизан.и.рънуей,.за.по-пълен.и.продължите-лен.контрол.на.всички.разпространени.в.рапицата.широколистни.плевели,.като.част.от.стратегията.за.управление.на.плевелната.резистентност ..Проучен.е.евентуалният.синергетичен.ефект.при.резерво-арните.смеси.на.Салса.с.противожитните.херби-циди.Пантера.и.Ажил,.и.използване.на.различен.прилепител.към.тях ..Установено.е.влиянието,.кое-то.оказва.приложението.на.прилепителите.тренд,.кодасайд.и.Силвет.върху.нивото.на.ефикасност.на.самостоятелно.приложения.хербицид.Салса ..

Изпитани.са.следните.варианти:.1..контрола.–.заплевелена;.2..Салса.–.2.г/дкa.+.тренд.–.0,1.%.(2-4.лист);.3..Салса.–.2.г/дкa.+.кодасайд.-.150.мл/дкa.(2-4.лист);.4..Салса.–.2.г/дкa.+.Силвет.-.10.мл/дкa.(2-4.лист);.5..Салса.–.2.г/дкa.(2-4.лист);.6..Салса.–.1,5.г/дкa.+.бутизан.–.125.мл/дкa.+.тренд.–.0,1.%.(2-4.лист);.7..Салса.–.1,5.г/дкa.+.бутизан.–.125.мл/дкa.+.кодасайд.-.150.мл/дкa.(2-4.лист);.8..Салса.–.2.г/дкa.+.бутизан.–.200.мл/дкa.+.тренд.–.0,1.%.(4-6.лист);.9..Салса.–.2.г/дкa.+.бутизан.–.200.мл/дкa.+.кодасайд.-.150.мл/дкa. (4-6.лист);.10..Салса.–.2. г/дка.+.Пан-тера.–.80.мл/дкa.+.тренд.–.0,1.%.(2-4.лист);.11..Салса.–.2.г/дкa.+.Пантера.–.80.мл/дкa.+.кодасайд.-.150.мл/дкa.(2-4.лист);.12..Салса.–.2.г/дкa.+.Ажил.–.50.мл/дкa.+.тренд.–.0,1.%.(2-4.лист);.13..Салса.–.2.г/дкa.+.Ажил.–.50.мл/дкa.+.кодасайд.-.150.мл/дкa.(2-4.лист);.14..рънуей.–.30.мл/дкa.(2-4.лист);.15..Салса.–.2.г/дкa.+.рънуей.–.30.мл/дкa.+.тренд.–.0,1.%.(2-4.лист) .

С.включването.на.рапичен.хибрид.от.продукто-вата. линия.Максимус.отпада.необходимостта.от.употребата.на.растежни.регулатори ..това.позволя-

ва.да.се.проучи.само.влиянието.на.хербицидите,.прилепителите. и. смесите. между. тях .. Опитът. е.изведен.след.предшественик.твърда.пшеница .

Приложен. самостоятелно,. хербицидът. Салса.притежава.много.добра.ефикасност.срещу.всич-ки. налични. широколистни. плевели,. в. това. чис-ло.и.срещу.полския.синап.и.дивата.ряпа,.както.и.срещу.самосевките.от.кориандър.и.бял.трън ..Хербицидът.притежава.слаба.прилепимост,.пора-ди.което.е.необходимо.да.се.внася.съвместно.с.прилепител.(аджувант) .

При. самостоятелната. му. употреба. без. други.партниращи. хербициди,. неговата. ефикасност. е.по-висока. при. приложението. му. с. прилепителя.тренд,.в.сравнение.с.прилепителите.кодасайд.и.Силвет.(табл ..1) .

разликите.в.ефикасността.на.Салса.под.влия-ние.на.тренд,.от.една.страна.и.кодасайд.и.Силвет.от.друга,.са.в.рамките.на.1–5% ..При.внасянето.на.Салса.без.прилепител,.ефикасността.на.херби-цида.намалява.значително.срещу.всички.широко-листни.плевели.–.намалението.е.между.14.и.20% ..това.намаление.е.особено.ясно.изразено.по.от-ношение.на.плевелите.с.власинки.по.листата.като.пача.трева.или.с.восъчен.налеп.като.бяла.лобода .

Липсата.на.прилепител.води.до.значително.на-маление.на.ефикасността.на.Салса.срещу.само-севките.от.кориандър.с.18.%.и.срещу.самосев-ките.от.бял. трън.с.20.%. (табл ..2) ..разликата.в.ефикасността.срещу.тези.самосевки.под.влияние.на.прилепителя.тренд.от.една.страна.и.прилепи-телите.кодасайд.и.Силвет.от.друга.е.малка.–.до.2.%.при.кориандъра.и.до.4.%.при.белия.трън .

10

Салса. е. листен. хербицид. и. не. притежава.почвено.действие ..При.продължително.влажно.време. след. третирането. се. развива. вторично.заплевеляване,. което. налага. неговото. комби-ниране.с.друг.противошироколистен.хербицид.с. почвено. действие .. За. разширяване,. и. най-вече.за.удължаване.на.хербицидния.ефект,.са.проучени.комбинациите.на.Салса.с.почвения.хербицид.бутизан ..резервоарните.смеси.Салса.–.15.г/хa.+.бутизан.–.1,25.л/хa,.внесена.през.фаза.2.-.4.лист.и.Салса.–.20.г/хa.+.бутизан.–.2.л/хa,.внесена.през.фаза.4.-.6.лист,.контро-лират.успешно.всички.широколистни.плевели.в.зимната.маслодайна.рапица ..те.контролират.и.основните.житни.плевели.и.самосевки.от.житни.култури.от. 80. до. 100.% ..Двете. резервоарни.смеси,.особено.втората,.притежават.много.дъл-го.последействие.за.продължителен.контрол.и.на.вторично.поникналите.плевели .

Слабата.прилепимост.на.Салса.налага.доба-вянето.на.прилепител.и.при.комбинирането.й.с.други.хербициди ..При.съвместното.приложе-ние.на.Салса.и.бутизан,.хербицидната.ефикас-ност. и. последействие. на. резервоарната. смес.срещу.житните.плевели.са.по-високи.при.вна-сянето.й.с.прилепителя.кодасайд.в.сравнение.с.прилепителя.тренд ..По-висока.ефикасност.и.последействие.с.участието.на.кодасайд.към.ре-зервоарната.смес.Салса.+.бутизан.се.отчита.както.при.третиране.през.фаза.2.-.4.лист,.така.и. през.фаза. 4. -. 6. лист .. Ефикасността. срещу.широколистните.плевели.на.хербицидната.смес.Салса.+.бутизан.не.се.влияе.от.вида.на.при-лепителя.–.кодасайд.или.тренд .

Салса.е.типичен.противошироколистен.хер-бицид.-.тя.не.притежава.противожитно.дейст-вие ..При.силно.смесено.заплевеляване.с.жит-ни. и.широколистни. плевели,. за. разширяване.на. спектъра.на.действие.на.Салса,. се.налага.хербицидът.да.се.комбинира.с.противожитни.хербициди ..С.тази.цел.са.проучени.комбина-циите.на.Салса.с.вегетационните.противожитни.хербициди.Пантера.и.Ажил ..тези.комбинации.са.внасяни.под.формата.на.резервоарни.смеси.през.фаза.2.-.4.лист.на.рапицата .

При.съвместната.употреба.на.Салса.и.Пан-тера.с.прилепителя.кодасайд.се.отчита.синер-гетичен.ефект.–.ефектът.на.сместа.е.по-висок.от.този.на.сместа.на.двата.хербицида.с.приле-пителя.тренд ...Синергизмът.е.по-силен.по.отно-шение.на.някои.от.най-опасните.при.рапицата.плевели. -. полски. синап,. дива. ряпа,. лепка. от.широколистните;.житна.пиявица,.полска.овсига.от.житните ..Хербицидната.смес.Салса.+.Пан-тера.+.кодасайд.проявява.много.висока.ефи-касност. и. спрямо. самосевките. от. кориандър,.бял.трън.и.твърда.пшеница .

При.резервоарната.смес.на.Салса.+.Ажил,.по-висока.ефикасност.се.отчита.при.съвместна-

Таблица 1. Ефикасност на някои хербициди и хербицидни смеси срещу едногодишни широколистни плевели при рапица по 100 %-овата визуална скала на EWRS

ХербицидиПл

евел

и

обик

нове

на.леп

ка

лече

бна.

лайк

а

див.

мак

полски

.син

ап

дива

.ряп

а

полско

.под

румч

е

пови

тици

видн

о.фа

сулч

е

овча

рска

.торб

ичка

контрола.–.заплевелена 0 0 0 0 0 0 0 0

Салса.–.20.г/хa.+тренд.–.0,1.%.(2-4.лист) 100 100 100 100 100 100 100 100

Салса.–.20.г/хa.+кодасайд.–.1,5.л/хa.(2-4.лист)

95 99 98 99 97 99 96 98

Салса.–.20.г/хa.+Силвет.-.100.мл/хa.(2-4.лист)

96 97 99 98 95 98 99 99

Салса.–.20.г/хa.(2-4.лист) 80 88 85 80 82 86 85 80

Салса.–.15.г/хa.+бутизан.–.1,25.л/хa.+тренд.–.0,1.%.(2-4.лист)

100 100 100 100 100 100 100 100

Салса.–.15.г/хa.+бутизан.–.1,25.л/хa.+кодасайд.–.1,5.л/хa.(2-4.лист)

100 100 100 100 100 100 100 100

Салса.–.20.г/хa.+бутизан.–.2.л/хa.+тренд.–.0,1.%.(4-6.лист)

100 100 100 100 100 100 100 100

Салса.–.20.г/хa.+бутизан.–.2.л/хa.+кодасайд.–.1,5.л/хa.(4-6.лист)

100 100 100 100 100 100 100 100

Салса.–.20.г/хa.+Пантера.–.800.мл/хa.+тренд.–.0,1.%.(2-4.лист)

100 100 100 99 99 100 100 98

Салса.–.20.г/хa.+Пантера.–.800.мл/хa.+кодасайд.-.150.мл/дкa.(2-4.лист)

100 100 100 100 100 100 100 100

Салса.–.20.г/хa.+Ажил.–.500.мл/хa.+тренд.–.0,1.%.(2-4.лист)

99 100 100 98 98 100 100 99

Салса.–.20.г/хa.+Ажил.–.500.мл/хa.+кодасайд.-.150.мл/дкa.(2-4.лист)

98 100 100 95 95 100 100 97

рънуей.–.300.мл/хa.(2-4.лист) 100 98 100 15 15 98 99 92

Салса.–.20.г/хa.+рънуей.–.300.мл/хa.+тренд.–.0,1.%.(2-4.лист)

100 100 100 100 100 100 100 100

11

та.й.употреба.с.прилепителя.тренд ..При.този.ва-риант.е.налице.адитивен.ефект.–.ефектът.е.равен.на.сумарното.хербицидно.действие ..При.резер-воарната.смес.на.Салса.+.Ажил.с.прилепителя.кодасайд.се.отчита.антагонистичен.ефект.основ-но.при.широколистните.плевели.-.полски.синап,.дива.ряпа,.лепка;.при.житните.-.полска.овсига,.житна.пиявица,.както.и.при.самосевките.от.бял.трън.и.от.кориандър,.но.не.и.при.самосевките.от.твърда.пшеница ..По.отношение.на.тези.плевели.и.самосевки.ефикасността.на.хербицидната.смес.Салса.+.Ажил.+.кодасайд.е.по-ниска.от.този.на.сместа.Салса.+.Ажил.+.тренд.с.2.-.3.% .

Хербицидът.рънуей.е.системен.листен.херби-цид ..Внесен.през.фаза.2.-.4.лист.на.рапицата,.той. притежава. много. добра. ефикасност. срещу.повечето.от.наличните.в.рапицата.широколистни.плевели ..За.съжаление.хербицидът.е.неефикасен.срещу.полския.синап.и.дивата.ряпа.(ефикасност.от. едва. 15.%). и. е. по-слабо. ефикасен. срещу.самосевките.от.кориандър.(ефикасност.от.60.%).и.срещу.бял.трън.(ефикасност.от.65.%).в.срав-нение.със.Салса ..рънуей.не.притежава.и.проти-вожитен.ефект .

резервоарната.смес.на.Салса.и.рънуей.с.при-лепителя.тренд.притежава.много.добра.ефикас-ност.срещу.всички.едногодишни.и.многогодишни.широколистни.плевели,.в.това.число.и.срещу.пол-ския.синап.и.дивата.ряпа,.както.и.срещу.само-севките.от.кориандър.и.бял.трън ..Не.е.ефикасна.срещу.житните.плевели.и.самосевките.от.житни.култури ..това.налага.при.смесено.заплевеляване.с.житни.и.широколистни.плевели,.резервоарната.смес.Салса.+.рънуей.+.тренд.да.се.комбинира.с.противожитен.хербицид .

На.петия.ден.след.третирането.със.Салса.се.отчитат. слаби. признаци. на. фитотоксичност. по.листата. на. рапицата ..тя. е. по-слаба. при. самос-тоятелното. третиране. с. хербицида. Салса. и. ре-зервоарните.му. . смеси. с. хербицидите.бутизан,.Пантера.и.рънуей.и.прилепителите.тренд,.кода-сайд.и.Силвет.-.бал.1.по.скалата.на.EWRS ..Фито-токсичността.е.по-силна.при.съвместното.внасяне.на..Салса.с.противожитния.хербицид.Ажил.и.при-лепителите.тренд. и. кодасайд. като. резервоарни.смеси.-.бал.2.по.скалата.на.EWRS ..При.всички.варианти.фитотоксичните.прояви.се.преодоляват.от.рапицата.за.около.6.-.7.дни.след.появата.им.и.не.оказват.негативно.влияние.върху.добива.на.рапично.семе .

Хербицидът.рънуей.проявява.много.висока.се-лективност.по.отношение.на.зимната.маслодайна.рапица ..При. самостоятелно. третиране. с.рънуей.не.са.отчетени.фитотоксични.прояви.по.рапич-ните.растения.-.бал.1.по.скалата.на.EWRS ..При.съвместното.му.внасяне.със.Салса.като.резерво-арна.смес.признаците.на.фитотоксичност.са.както.при.самостоятелната.употреба.на.Салса.-.бал.1.по.скалата.на.EWRS .

Таблица 2. Ефикасност на някои хербициди и хербицидни смеси срещу едногодишни житни плевели и самосевки при рапица по 100 %-овата визуална скала на EWRS и селективност по 9-балната скала на EWRS

Хербициди

Плев

ели

лиси

ча.о

пашк

а

итал

ианс

ки.р

айграс

ветр

ушка

полска

.овс

ига

твърд

а.пш

ениц

а*

кори

андъ

р**

бял.тр

ън**

*

селе

ктив

ност


Салса.–.20.г/хa.+тренд.–.0,1.%.(2-4.лист) 0 0 0 0 0 100 100 1


0 0 0 0 0 98 97 1


0 0 0 0 0 98 96 1

Салса.–.20.г/хa.(2-4.лист) 0 0 0 0 0 82 78 1

Салса.–.15.г/хa.+бутизан.–.1,25.л/хa.+тренд.–.0,1.%.(2-4.лист)

100 88 80 80 80 99 99 1

Салса.–.15.g/ha.+бутизан.–.1,25.л/хa.+кодасайд.–.1,5.л/хa.(2-4.лист)

100 92 86 82 84 100 100 1


100 90 80 80 80 100 99 1


100 93 87 82 86 100 100 1


100 98 100 95 100 100 100 1


100 100 100 100 100 100 100 1

Салса.–.20.г/хa.+Ажил.–.500.мл/хa.+тренд.–.0,1.%.(2-4.лист)

100 98 100 95 100 96 96 2

Салса.–.20.г/хa.+Ажил.–.500.мл/хa.+кодасайд.-.150.мл/дкa.(2-4.лист)

100 96 100 92 100 94 95 2

рънуей.–.300.мл/хa.(2-4.лист) 0 0 0 0 0 60 65 1

Салса.–.20.г/хa.+рънуей.–.300.мл/хa.+тренд.–.0,1.%.(2-4.лист)

0 0 0 0 0 100 100 1

*.-.самосевки.от.твърда.пшеница**.-.самосевки.от.кориандър***.-.самосевки.от.бял.трън

12

Получените. добиви. на. семе. са. резул-тат.от.сумарния.ефект.на.ефикасността.и.селективността.на.проучваните. хербициди.(табл .. 3) ..Най-високи. добиви. на. семе. са.получени.през. 2010. г .,. когато.метеороло-гичните.условия.бяха.най-благоприятни.за.растежа. и. развитието. на. зимната. масло-дайна. рапица .. През. 2012. г .. добивите. са.силно.редуцирани.от.неблагоприятните.ме-теорологични.условия,.най-вече.от.късното.поникване. в. резултат. на. силното. засуша-ване ..2011.г .. заема.междинно.положение.-. условията. през. есента. бяха. благоприят-ни.за.развитието.на.рапицата,.но.късните.пролетни.студове.доведоха.до.повреди.по.листната.маса.и.временно.забавяне.на.рас-тежа .

Най-висок.добив.на.семе.както.по.годи-ни,.така.и.средно.за.периода.на.проучване.се.получава.при.третиране.с.комбинацията.Салса.–.20.г/хa.+.бутизан.–.2.л/хa.+.ко-дасайд.–.1,5.л/хa.през.фаза.4.-.6.лист,.след-вана.от.комбинацията.Салса.–.15.г/хa.+.бутизан.–.1,25.л/хa.+.кодасайд.–.1,5.л/хa.през.фаза.2.-.4.лист,.съответно.с.21,1.%.и.20,2.%.над.заплевелената.контрола ..Добри.резултати.се.получават.и.при.резервоарни-те.смеси.Салса.–.20.г/хa.+.бутизан.–.2.л/хa.+.тренд.–.0,1.%.през.фаза.4.-.6.лист,.следвана.от.комбинацията.Салса.–.15.г/хa.+.бутизан.–.1,25.л/хa.+.тренд.–.0,1.%.през.фаза.2.-.4.лист ..Високите.добиви.при.тези.варианти.се.дължат.както.на.добрата.хербицидна. ефикасност. на.Салса,. така. и.на.продължителното.последействие.на.бу-тизан.за.контрол.и.на.вторично.поникнали-те.плевели ..И.през.трите.години.на.опита,.добавянето.на.прилепителя.кодасайд.към.резервоаната.смес.Салса.+.бутизан.води.до.получаването.на.по-високи.добиви.на.семе.в.сравнение.с.добавянето.на.приле-пителя.тренд ..При.хербицидната.смес.Сал-са.+.Пантера.+.кодасайд,.вследствие.си-нергизма.между.препаратите,.добивите.на.семе.са.равни.на.тези.от.горепосочените.комбинации.с.бутизан ..При.смесването.на.Салса.с.Пантера.и.тренд.и.с.Ажил,.кода-сайд.и.тренд.добивите.са.по-ниски.поради.слабия.контрол.на.вторичното.заплевелява-не.при.по-влажна.и.топла.есен ..Добивите.на.семе.са.най-ниски.при.самостоятелната.употреба.на.Салса.без.прилепител.–.10,5.%.над.заплевелената.контрола ..При.доба-вянето.на.прилепителите.тренд,.кодасайд.и.Силвет.и.на.хербицида.рънуей.добивите.се.повишават,.но.остават.по-ниски.от.тези.на.вариантите.с.бутизан,.Пантера.и.Ажил,.поради.липсата.на.контрол.върху.житните.плевели .

Таблица 3. Влияние на някои хербициди и хербицидни смеси върху добива на семе от рапица

Фактор.А

Фактор.В

2010.г . 2011.г . 2012.г . Средно(Фактор.В)

кг/хa % кг/

хa % кг/хa % кг/

хa %

контрола.–.запле-велена 3722 100 3103 100 2080 100 2968 100

Салса.–.20.г/хa.+тренд.–.0,1.%.(2-4.лист)

4373 117,5 3541 114,1 2392 115,0 3435 115,7


4329 116,3 3500 112,8 2371 114,0 3421 115,3


4329 116,3 3506 113,0 2375 114,2 3424 115,4

Салса.–.20.г/хa.(2-4.лист) 4135 111,1 3398 109,5 2311 111,1 3281 110,5

Салса.–.15.г/хa.+бутизан.–.1,25.л/хa.+тренд.–.0 .1.%.(2-4.лист)

4492 120,7 3662 118,0 2471 118,8 3542 119,3

Салса.–.15.г/хa.+бутизан.–.1,25.л/хa.+кодасайд.–.1,5.л/хa.(2-4.лист)

4541 122,0 3677 118,5 2486 119,5 3568 120,2


4519 121,4 3662 118,0 2479 119,2 3553 119,7


4574 122,9 3711 119,6 2498 120,1 3594 121,1


4429 119,0 3596 115,9 2434 117,0 3486 117,5


4530 121,7 3649 117,6 2471 118,8 3550 119,6

Салса.–.20.г/хa.+Ажил.–.500.мл/хa.+.тренд.–.0,1.%.(2-4.лист)

4429 119,0 3593 115,8 2429 116,8 3484 117,4

Салса.–.20.т/хa.+Ажил.–.500.мл/хa.+.кодасайд.-.150.мл/дкa.(2-4.лист)

4388 117,9 3572 115,1 2413 116,0 3457 116,5

рънуей.–.300.мл/хa.(2-4.лист) 4169 112,0 3388 109,2 2288 110,0 3283 110,6

Салса.–.20.г/хa.+рънуей.–.300.мл/хa.+.тренд.–.0,1.%.(2-4.лист)

4388 117,9 3547 114,3 2402 115,5 3446 116,1

Средно.(Фактор.А) 4365 - 3540 - 2393 - -

НСр./.LSD,.кг/хa:F .A.............p≤5%=55..............p≤1%=73..............p≤0,1%=94F .B.............p≤5%=123.............p≤1%=162.............p≤0,1%=210AxB............p≤5%=212.............p≤1%=281.............p≤0,1%=364

5–6 (267) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

1313

Анна ПеневаИПАЗР “Никола Пушкаров”, София

Алелопатичен ефект на плевеличаст 2: Алелопатичен ефект върху татул

През. 2006-2008. г .. бяха.из-ведени. лабораторни. опити. за.проучване. на. алелопатичното.въздействие.на.студени.водни.извлеци. и. на. инкорпориран.сух.и.свеж.растителен.матери-ал. от. здравец (Geranium spp .),.мушкато (Pelargonium. spp .). и.обикновен. пелин. (Artemisia vulgaris). върху. кълняемостта. и.динамиката. на. растеж. (висо-чина.на.пониците,.дължина.на.корените,.свежо.и.сухо.тегло).на. един. от. важните. за. бъл-гария. плевели. -. татул. (Datura stramonium.L .) ..

Изпитване на алелопатич-ния ефект на водни извле-ци и на стрити на прах сухи листа и корени от здравец (Geranium spp.) ..

Опитът. включваше. 5. вари-анта:.1.–.контрола.(с.обикно-вена.вода),. 2.–.воден.извлек.от.сухи.листа.на.здравец.в.съ-отношение. 1:10,. 3. –. инкор-пориран. прах. от. сухи. листа.на.здравец.в.количество,.рав-но.на.това.във.водния.извлек.1:10. (5. г),. 4. –. воден. извлек.от. сухи.корени.на. здравец.в.съотношение.1:10,.5.-.инкор-пориран.прах.от.сухи.корени.на.здравец.в.количество,.рав-но.на.това.във.водния.извлек.1:10.(5.г) ..

Изпитване на алелопатич-ния ефект на водни извле-ци и на стрити на прах сухи листа и стъбла от мушкато (Pelargonium spp.)..

Опитът. включваше. 5. вари-анта:.1.–.контрола.(с.обикно-

вена.вода),. 2.–.воден.извлек.от. сухи. листа. на. мушкато. в.съотношение.1:10,.3.–.инкор-пориран.прах.от.сухи.листа.на.мушкато. в. количество,. равно.на.това.във.водния.извлек.1:10.(5.г),.4.–.воден.извлек.от.сухи.стъбла. на. мушкато. в. съотно-шение.1:10,.5.-.инкорпориран.

прах.от.сухи.стъбла.на.мушка-то.в.количество,.равно.на.това.във.водния.извлек.1:10.(5.г) ..

Таблица 1, Влияние (алелопатичен ефект) на водни извлеци (ВИ) и инкорпориран прах (ИП) от растителни части (листа – л, стъбла – ст, корени – к) върху кълняемостта на татул (Datura stramonium L,)

ВариантиДни.след.третирането.(ДСт)

7 14 21 28 35водни.извлеци.и.стрити.на.прах.сухи.листа.и.корени.от.здравец (Geranium spp .)

1(K) 20,00 30,00 33,33 33,33 33,33% 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00

2.-.ВИл 0,00 0,00* 0,00* 0,00* 0,00*%.към.к 0,00 0,00 0,00 0,00 0,003.-.ИПл 0,00 3,33 3,33* 3,33* 3,33*%.към.к 0,00 11,10 9,99 9,99 9,994.-.ВИк 0,00 3,33 3,33* 3,33* 0,00*%.към.к 0,00 11,10 9,99 9,99 0,005.-.ИПк 0,00 13,33* 13,33* 13,33* 13,33*%.към.к 0,00 44,43 39,99 39,99 39,99

водни.извлеци.и.стрити.на.прах.сухи.листа.и.стъбла.от.мушкато (Pelargonium.spp .)1(K) 20,00 30,00 33,33 33,33 33,33% 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00

2.-.ВИл 0,00 3,33 3,33* 3,33* 3,33*%.към.к 0,00 11,10 9,99 9,99 9,993.-.ИПл 0,00 3,33 3,33* 3,33* 3,33*%.към.к 0,00 11,10 9,99 9,99 9,994.-.ВИст 0,00 13,33* 13,33* 13,33* 13,33*%.към.к 0,00 44,43 39,99 39,99 39,995.-.ИПст 3,33 13,33* 20,00* 20,00* 20,00*%.към.к 16,65 44,43 60,01 60,01 60,01

воден.извлек.от.свежи.листа.обикновен.пелин.(Artemisia vulgaris)1(K) 60,00 40,00 40,00 40,00 40,00% 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00

2.–.ВИл 33,33* 26,67 23,33 23,33 23,33%.към.к 55,55 66,68 58,33 58,33 58,33

*.р.<.0,05

14

Изпитване на ефекта на водни извлеци от свежи лис-та обикновен пелин (Artemisia vulgaris)..

Опитът. включваше. 2. вари-анта:. 1. –. контрола. (с. обик-новена. вода),. 2. –. воден. из-влек.от.свежи.листа.от.долния,.средния.и.горния.етаж.на.рас-тенията.в.съотношение.1:10.(5.г.в.50.cм3.вода) .

При.всички.опити.на.7-ия,.14-ия,.21-ия,.28-ия.и.35-ия.ден.след. третирането. (ДСт). беше.отчитана.кълняемостта.на.тату-ла,.а.на.35-ия.ДСт.–.и.дина-миката.на.растежа.на.плевела .

Опитите.бяха.статистически.анализирани.чрез.ANOVA.и. t-тест.при.ниво.на.значимост.p.

<.0,05 .резултатите. за. влиянието.

(алелопатичния. ефект). на. во-дни.извлеци. (ВИ).и.инкорпо-риран. прах. (ИП). от. свежи. и.сухи. растителни. части. (листа.–.л,.стъбла.–.ст,.корени.–.к).върху. кълняемостта. на. татула.(Datura stramonium.L .).са.отразе-ни.в.таблица.1,.а..за.влияние-то.върху.динамиката.на.расте-жа.на.плевела.–.в.таблица.2 ..

Водните. извлеци. и. прахът.от.листа.и.корени.на.здравец.имаха. отрицателен. алелопати-чен.ефект.върху.кълняемостта.на D. stramonium, а.инкорпори-раният. прах. от. смлени. сухи корени.-.стимулиращ.ефект.по.отношение. на. динамиката. на.

растежа.на.плевела .Водните. извлеци. и. прахът.

от.листа.и.стъбла.на.мушкато.имаха. отрицателен. алелопати-чен. ефект. върху. кълняемост-та. . на татула,. но. инкорпори-раният.прах.от.смлените.сухи растителни. части. имаше. сти-мулиращ.ефект.по.отношение.на.динамиката.на.растежа.на.плевела ..растенията.успяха.да.преодолеят. негативното. вли-яние. и,. като. компенсация. за.по-малкия. брой. поникнали.растения,. се. развиваха. по-добре. от. тези. в. контролата,.поради. което. показателите. за.динамиката.на.растежа.имаха.по-високи.стойности .

Водните. извлеци. от. свежи.листа.на.пелин.проявявиха.от-рицателен.алелопатичен.ефект.по.отношение.на.D. stramonium .

Изводи*. Потискащо. влияние. (от-

рицателен.алелопатичен.ефект).върху. кълняемостта. на. татула.(Datura stramonium).оказват..ин-корпорираният.прах.от.смлени.сухи.листа.от.здравец.и.водни-те.извлеци.и.инкорпорираният.прах. от. смлени. сухи. листа. и.стъбла.от.мушкато .

*. Стимулиращо. влияние.(положителен. алелопатичен.ефект). върху. кълняемостта. на.D. stramonium.не.е.установено ..

*. Потискащо. влияние. (от-рицателен.алелопатичен.ефект).върху. динамиката. на. растеж.на.татула.оказват..водните.из-влеци. от. свежи. листа. на. пе-лин .

*. Стимулиращо. влияние.(положителен. алелопатичен.ефект). върху. динамиката. на.растеж.на.D. stramonium.оказ-ват. инкорпорираният. прах. от.смлени. сухи корени. от. здра-вец. и. инкорпорираният. прах.от. смлените. сухи растителни.части.от.мушкато .

Таблица 2,Влияние (алелопатичен ефект) на водни извлеци (ВИ) и инкорпориран прах (ИП) от растителни части (листа – л, стъбла – ст, корени – к) върху динамиката на растеж на татул (D, stramonium L,)

ВариантиВисочина.(cм) Дължина.на.коре-

ните.(cм)Свежо.тегло.(мг) Сухо.тегло.(мг)

водни.извлеци.и.стрити.на.прах.сухи.листа.и.корени.от.здравец (Geranium spp .)1(K) 4,09 1,11 61,67 10,89% 100,00 100,00 100,00 100,00

2.-.ВИл 0,00* 0,00* 0,00* 0,00*%.към.к 0,00 0,00 0,00 0,003.-.ИПл 2,00 0,87 16,67 3,33%.към.к 48,90 78,38 27,03 30,594.-.ВИк 0,00* 0,00* 0,00* 0,00*%.към.к 0,00 0,00 0,00 0,005.-.ИПк 7,77* 3,22* 96,67* 13,33*%.към.к 189,98 290,09 156,75 122,41

водни.извлеци.и.стрити.на.прах.сухи.листа.и.стъбла.от.мушкато (Pelargonium.spp .)1(K) 4,10 1,10 61,67 10,90% 100,00 100,00 100,00 100,00

2.-.ВИл 2,02 0,89 16,67* 3,33*%.към.к 49,27 80,91 27,03 30,553.-.ИПл 2,00 0,87 16,67* 3,33*%.към.к 48,78 79,09 27,03 30,554.-.ВИст 2,64 0,67 13,89* 2,67*%.към.к 64,39 60,91 22,52 24,505.-.ИПст 7,80* 3,20* 96,67* 13,33*%.към.к 190,24 290,91 156,75 122,29

воден.извлек.от.свежи.листа.обикновен.пелин.(Artemisia vulgaris)1(K) 4,27 2,73 100,00 6,67% 100,00 100,00 100,00 100,00

2.–.ВИл 4,40 2,37 68,33 6,00%.към.к 103,04 86,81 68,33 89,96

*.р.<.0,05

5–6 (267) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

1515

Доц. д-р Грози ДелчевТракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора

Вегетационно приложение на хербициди и смесите им с „лактофол В“ при слънчоглед

За. ограничаване. на. негативното. влияние. на.вторичното.заплевеляване.с.най-опасните.за.слън-чогледа. едногодишни. и. многогодишни.широко-листни.и.житни.плевели.като.паламида,.повити-ца,. бутрак,. обикновен. щир,. бяла. лобода,. куче.грозде,. абутилон,. пача. трева. и. др .,. е. изведен.полски. опи,. в. който. са. изпитани. 6. хербицида.от.конвенционалната.технология.за.отглеждане.на.маслодаен.слънчоглед:.Гоал.(оксифлуорфен).–.800.мл/хa,.Стомп.(пендиметалин).–.4.л/хa,.рафт.(окса-диаржил).–.800.мл/хa,.Уинг.(пендиметалин.+.ди-метенамид).–.4.л/хa,.Пледж.(флумиоксазин).–.80.г/хa.и.Модаон.(бифенокс).–.1,5.л/хa ..те.са.вна-сяни.самостоятелно.или.като.резервоарни.смеси.с.комплексния.листен.тор.„„Лактофол.В““.–.8.л/хa,. с. цел. намаляване. на. фитотоксичността. им ..техните.ефикасност.срещу.плевелите.и.селектив-ност.по.отношение.на.слънчогледа.са.сравнени.с.тези.на.хербицида.Пулсар.(имазамокс).–.1,2.л/хa.от.технологията.клиърфилд.и.на.хербицида.Екс-прес.(трибенурон-метил).–.40.г/хa.от.технологията.Експрес.сън .

Вариантите.от.конвенционалната.технология.са.изведени. на. основен. фон. Пеликан. –. 250. мл/хa ..този.почвен.хербицид.е.внесен.след.сеитба.преди.поникване.на.слънчогледа.за.борба.с.пър-вичното. заплевеляване. с. едногодишни. житни. и.широколистни.плевели .

Всички. варианти. са. заложени. през. фаза. 3. -.4.двойка.същински.листа.на.слънчогледа,.когато.действието. на. почвените. хербициди. започва. да.намалява .. Хербицидите. Гоал,. Стомп,. рафт,. Уинг,.Пледж.и.Модаон.са.с.почвено.и.листно.действие ..това.дава.възможност.да.се.унищожат.поникнали-те.плевели.в.най-ранни.фази.от.тяхното.развитие,.а.от.друга.страна.се.предотвратява.поникването.на.нови .

Поради. слабата. си. прилепимост. хербицидът.Пулсар. е. внасян. съвместно. с. прилепителя.Деш.–.500.мл/хa. (за.да.е.по-ефикасен.срещу.балур.и.паламида),.а.хербицидът.Експрес.е.внасян.съв-местно.с.прилепителя.тренд.–.0,1.% .

Вариантите.от.конвенционалната.технология.са.изведени.с.хибрид.брио,.вариантите.от.технологи-ята.клиърфилд.-.с.хибрид.Неома.(имитолерантния.

хибрид. на. брио),. а. вариантите. от. технологията.Експрес.сън.-.с.хибрид.P64LE19.(трибенурон-ме-тил. толерантен. хибрид) ..Опитът. е. заложен. след.предшественик.твърда.пшеница .

комбинациите.на.хербицидите.Стомп.и.Уинг.с.Пеликан.са.неефикасни.срещу.бутрака,.палами-дата.и.повитицата.(табл ..1) ..Стомп.и.Уинг.прите-жават.много. добър. противожитен. ефект,. в. това.число. и. срещу. балура. от. семена ..те. могат. да.се.прилагат.при.смесено. заплевеляване.с.едно-годишни.житни.и.някои.широколистни.плевели,.но.при.отсъствие.на.бутрак,.паламида.и.повитица.(табл ..2) .

комбинацията.на.Модаон.с.Пеликан.е.неефи-касна. срещу. бутрака,. паламидата. и. повитицата ..Не.проявява.хербициден.ефект.и.срещу.едного-дишните.житни.плевели.дараджан,.зелена.и.сива.кощрява,.кръвно.просо,.див.овес ..тя.трябва.да.се.прилага.при.заплевелаване.основно.с.едногодиш-ни. широколистни. плевели,. към. които. проявява.ефикасност.от.95.-.100.% .

При.хербицидите. Гоал,.рафт.и.Пледж.се.от-чита.ефикасност.от.90.до.100.%.срещу.едного-дишните.широколистни.видове.бутрак,.обикновен.щир,.бяла.куча.лобода,.черно.куче.грозде,.татул,.абутилон,.тученица,.полски.синап ..Частично..въз-становяване. се. наблюдава. само. при. единични,.най-често. преминали. оптималната. фаза. за. тре-тиране.екземпляри.от.бутрак ..При.Гоал.от.мно-гогодишните. широколистни. видове,. паламидата.е. много. по-силно. засегната. и. потисната. в. раз-витието.си.отколкото.поветицата ..рафт.и.Пледж.са.по-ефикасни.срещу.повитицата.в.сравнение.с.паламидата .. Действието. на. тези. три. хербицида.върху.паламидата,.повитицата.и.бутрака.е.тотал-но.в.ранните.фази.на.развитие.на.трите.плеве-

16

ла.–.от.фаза.котиледони.до.появата.на.първите.същински.листа.за.бутрака.и.фаза.2.-.3.лист.при.паламидата.и.повитицата ..При.по-късно.третиране.се.постига.единствено.забавяне.в.развитието.на.тези.три.плевела,.но.слънчогледът.развивайки.се.с.по-бързи.темпове,.преодолява.конкуренцията.и.засенчва. плевелите .. Във. всички. случаи. листното.третиране.с.Гоал,.рафт.или.Пледж,.комбинирано.с.почвено.внасяне.на.Пеликан,.осигурява.добър.контрол.над.широколистните.плевели.при.конвен-ционалния.хибрид.брио .

Хербицидите. Гоал,. рафт. и.Пледж. притежават.и.противожитен.ефект ..рафт.в.комбинация.с.Пе-ликан.проявява.много.добра.ефикасност. срещу.наличните. в. опита. житни. плевели. –. дараджан,.зелена.и.сива.кощрява,.кръвно.просо,.див.овес ..комбинацията.на.Пледж.с.Пеликан.е.неефикасна.срещу.дивия.овес,.но.е.ефикасна.на.90.%.сре-

щу.дараджана,.кръвното.просо,.зелената.и.сивата.кощрява ..Гоал.е.ефикасен.на.80.-.85.%.срещу.зелената.кощрява.и.дараджана,.но.е.неефикасен.срещу.сивата.кощрява,.кръвното.просо.и.дивия.овес .

Хербицидът. Пулсар. внесен,. като. резервоар-на.смес.със.Стомп,.унищожава.напълно.видове-те.кощрява,.дараджан,.кръвно.просо,.див.овес,.видовете.щир,.бяла.лобода,.полски.синап,.куче.грозде,. фасулче,. подрумче,. галинзога,. овчарска.торбичка,.татул,.абутилон,.пача.трева,.пипериче ..Пулсар. унищожава. на. 100. %. и. бутрака .. Хер-бицидът.успешно.контролира.и.многогодишните.плевели.–.балур.от.семена.и.коренища,.повитица,.паламида .. За. по-успешен. контрол. срещу. едно-годишни. широколистни. плевели. като. пача. тре-ва.и.бяла.лобода.и.срещу.многогодишни.житни.плевели.като.балур.от.коренища.към.хербицида.Пулсар.трябва.да.се.прибави.прилепителя.Деш.в.доза.500.мл/хa .

Пулсар.контролира.напълно.и.слънчогледовата.синя. китка ..Имитолерантният. хибрид.Неома. не.е.устойчив.към.нея ..По.този.начин.синята.китка.се.провокира.да.поникне.заедно.със.слънчогледа,.след.което.се.унищожава.от.хербицида ..така.не.само.се.постига.пълен.контрол.над.този.парази-тен.плевел,.но.се.намалява.и.запасът.от.нейните.семена.в.почвата .

При. конвенционалната. и. Експрес. сън. техно-логии.борбата.със.синята.китка.се.води.чрез.из-ползване.на.устойчиви.към.този.паразитен.плевел.хибриди .. Включените. в. опита. хибриди. брио. и.P64LE19.са.устойчиви.към.всички.нейни.раси .

Хербицидът. Експрес. контролира. на. 100. %.всички. многогодишни. и. едногодишни. широко-листни. плевели. –. паламида,. повитица,. бутрак,.щир,. бяла. лобода,. полски. синап,. куче. грозде,.фасулче,.подрумче,.галинзога,.овчарска.торбичка,.татул,.абутилон,.пача.трева,.пипериче ..При.нали-чие.на.плевели.с.власинки.по.листата,.като.пача.трева.или.с.восъчен.налеп.като.бяла.лобода,.е.необходимо.хербицидът.Експрес.да.се.внася.съв-местно.с.прилепителя.тренд.–.0,1.% .

Експрес.е.типичен.противошироколистен.хер-бицид ..той.не.притежава.противожитно.действие ..При.наличие.на.житни.плевели.е.необходимо.да.се.комбинира.с.противожитен.хербицид ..резер-воарната.смес.на.Експрес.с.балурицида.Стратос.ултра.контролира.успешно.и.всички.едногодишни.и.многогодишни.плевели,.в.т .ч ..троскот,.пирей.и.балур.от.коренища .

Вегетационното. приложение. на. хербицидите.Гоал,.Стомп,.рафт,.Уинг,.Пледж.и.Модаон.във.фаза.3.-.4.двойка.същински.листа.предизвиква.силни.фитотоксични. прояви. върху. слънчоглед. хибрид.брио.-.жълто-бели.петна.по.листата,.върху.които.са. попаднали. хербицидите .. Фитотоксичността. е.най-силно.изразена.при.Гоал,.следван.от.Пледж.и. рафт .. За. Гоал. 10. дни. след. третирането. балът.

Таблица 1.Ефикасност на някои вегетационни хербициди срещу едногодишни широколистни плевели при слънчоглед по 100 %-овата визуална скала на EWRS

Вари-анти

Плев

ели

бутр

ак

обик

нове

н.щир

бяла

.лоб

ода

черн

о.ку

че.гр

озде

татул

абути

лон

тучен

ица

полски

.син

ап

конвенционална.технология.–.хибрид.брио


Пели

кан.

-.250

.мл/

хa.-.

ССПП

Гоал.–.800.мл/хa 96 100 100 100 100 100 100 100

Стомп.–.4.л/хa 0 100 100 100 95 96 100 98

рафт.–.800.мл/хa 90 100 100 100 98 100 100 100

Уинг.–.4.л/хa 0 100 93 100 80 90 95 92

Пледж.–.80.г/хa 90 100 100 100 100 95 100 100

Модаон.–.1,5.л/хa 0 100 100 100 100 100 100 100

Лактофол.В.–.8.л/хa 0 0 0 0 0 0 0 0

Гоал.–.800.мл/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 96 100 100 100 100 100 100 100

Стомп.–.4.л/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 0 100 100 100 95 96 100 98

рафт.–.800.мл/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 90 100 100 100 98 100 100 100

Уинг.–.4.л/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 0 100 93 100 80 90 95 92

Пледж.–.80.г/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 90 100 100 100 100 95 100 100

Модаон.–.1,5.л/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 0 100 100 100 100 100 100 100

технология.клиърфилд.–.хибрид.Неома


Пулсар.–.1,2.л/хa.+Стомп.–.2,3.л/хa 100 100 100 100 100 100 100 100

технология.Експрес.сън.–.хибрид.P64LE19


Експрес.-.40.г/хa.+Стратос.ултра.–.2.л/хa 100 100 100 100 100 100 100 100

17

на. повреда. достига. 5,. а. за.Пледж. и. рафт. –. 4.по. 9-балната. скала. на. EWRS ..При. хербицидите.Стомп,. Уинг. и. Модаон. фитотоксичността. е. по-слаба.–.бал.3.по.скалата.на.EWRS ..Признаците.на.фитотоксичност.се.появяват.най-рано.при.Гоал.и.Пледж.–.още.на.втория.ден.след.третиране-то,.следвани.от.рафт.и.Стомп.–.на.третия.ден ..При.Уинг.и.Модаон.фитотоксичността.се.проявява.най-късно ..

Внасянето.на.комплексния.листен.тор.„Лакто-фол.В“.заедно.с.хербицидите.Стомп,.рафт,.Уинг.и.Модаон. под.формата. на. резервоарни. смеси,.води.до.увеличаване.на.селективността.на.херби-цидите ..баловете.на.повреди.намаляват.средно.с.една.степен.при.Стомп,.Уинг.и.Модаон.и.с.две.степени.при.рафт .

Листният.тор.„Лактофол.В“.съдейства.и.за.по-бързото.преодоляване.на.фитотоксичните.прояви.при. тези. четири. хербицида ..При. рафт,. въпреки.че. фитотоксичността. е. по-силна,. под. влиянието.на.Лактофол.тя.се.преодолява.наравно.с.тази.при.Уинг.и.Модаон .

Ефектът. на. листния. тор. „Лактофол. В“. е. най-слаб.при.комбинирането.му.с.хербицидите.Гоал.и.Пледж ..При.тези.резервоарни.смеси.Лактофол.не. увеличава. селективността. на. хербицидите. и.най-слабо.съдейства.за.преодоляване.на.фитоток-сичността .

При. използването. на. резервоарни. смеси. на.„Лактофол. В“. с. хербицидите. Гоал,. Стомп,. рафт,.Уинг,.Пледж.и.Модаон.не.се.констатира.антаго-низъм.и.намаляване.на.хербицидната.ефикасност..на.продуктите .

тези.шест. хербицида. не. проявяват. системно.действие,. а. повредите. върху. слънчогледа. се.из-разяват.в..контактни.некрози.върху.листата,.при.които.вегетационният.връх.се.запазва ..Срокът.на.пълното. възстановяване. на. поразените. растения..варира.от.15-20.до.30.дни.и.е.в.пряка.зависимост.от. агрометеорологичните. условия .. Повредите. са.по-силни. и. продължителни. в. условията. на. екс-тремно.засушаване.в.периода.след. третиране.с.хербициди.(през.2011.г .).и.по-слаби.-.при.хладно.и.влажно.време.през.този.период.от.развитието.на.слънчогледа. (през.2012. г .,.когато.след.трети-рането.през.м ..май.паднаха.валежи.в.размер.на.142,2.л/м2) .

При. третиране. с. хербицида.Пулсар. се.отчи-тат. слаби. фитотоксични. прояви. по. слънчогледа.2.-.3.дни.след.третирането.–.бал.2.по.скалата.на.EWRS ..При.Пулсар.първоначално.те.са.по-сил-ни.в.сравнение.с.хербицида.Експрес ..По-силните.фитотоксични.прояви.се.дължат.на.използването.на.прилепителя.Деш.съвместно.с.Пулсар.за.да.се.увеличи.ефикасността.на.хербицида.срещу.плеве-лите.с.власинки.или.с.восъчен.налеп.по.листата,.каквито. са. пачата. трева. и. бялата. лобода .. Впо-следствие. през. вегетацията. на. слънчогледа,. при.имитолерантния.хибрид.Неома.не.се.наблюдават.

никакви.признаци.на.фитотоксичност.под.влияние.на.хербицида.Пулсар .

Новите. хомозиготни. хибриди. от. технологията.Експрес.сън.се.характеризират.с.висока.устойчи-вост. към. едновременното. третиране. на. слънчо-гледа.с.хербицида.Експрес,.балурицид.и.приле-пителя.тренд.под.формата.на.резервоарна.смес ..Включената.в.опита.резервоарна.смес.Експрес.+.Стратос.ултра.+.тренд.проявява.висока.селектив-ност.по.отношение.на.хомозиготния,.трибенурон-метил. толерантен. слънчогледов. хибрид. P64LE19.–.бал.1.по.скалата.на.EWRS ..Не.се.налага.при-лепителя.тренд.да.бъде. заменян.с.комплексния.листен.тор.„Лактофол.В“,.с.цел.да.бъде.намалена.фитотоксичността. на. хербицидната. смес ..това. е.от.особено.значение.за.ефикасността.на.Експрес,.особено.при.наличие.на.плевели.с.власинки.по.листата.като.пача.трева.или.с.восъчен.налеп.като.бяла.лобода,.когато.прибавянето.на.прилепителя.тренд.към.хербицида.е.абсолютно.необходимо ..Не. е. нужно. да. се. преминава. и. към. разделно.

Таблица 2.Ефикасност на някои вегетационни хербициди срещу многогодишни широколистни и едногодишни житни плевели при слънчоглед по 100 %-овата визуална скала на EWRS и селективност по 9-балната скала на EWRS

Вари-анти

Плев

ели

пала

мида

пови

тица

коко

шо.п

росо

зеле

на.к

ощря

ва

сива

.кощ

рява

кръв

но.п

росо

див.

овес

селе

ктив

ност

конвенционална.технология.–.хибрид.бриоконтрола.–.заплевелена 0 0 0 0 0 0 0 1

Пели

кан.

–.25

0.ml

/ha.

-.ССП

П

Гоал.–.800.мл/хa 95 90 85 80 0 0 0 5

Стомп.–.4.л/хa 0 0 97 98 98 95 95 3

рафт.–.800.мл/хa 90 98 100 100 100 100 100 4Уинг.–.4.л/хa 0 0 100 100 100 100 95 3Пледж.–.80.г/хa 90 95 90 90 90 90 0 4

Модаон.–.1,5.л/хa 0 0 0 0 0 0 0 3

Лактофол.В.–.8.л/хa 0 0 0 0 0 0 0 1

Гоал.–.800.мл/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 95 100 85 80 0 0 0 5

Стомп.–.4.l/ha.+Лактофол.В.–.8.l/ha 0 0 97 98 98 95 95 2

рафт.–.800.мл/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 90 98 100 100 100 100 100 2

Уинг.–.4.л/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 0 0 100 100 100 100 95 2

Пледж.–.80.г/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 90 95 90 90 90 90 0 4

Модаон.–.1,5.л/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 0 0 0 0 0 0 0 2

технология.клиърфилд.–.хибрид.Неомаконтрола.–.заплевелена 0 0 0 0 0 0 0 1Пулсар.–.1,2.л/хa.+Стомп.–.2,3.л/хa 100 100 100 100 100 100 100 2

технология.Експрес.сън.–.хибрид.P64LE19контрола.–.заплевелена 0 0 0 0 0 0 0 1Експрес.-.40.г/хa.+Стратос.ултра.–.2.л/хa 100 100 100 100 100 100 100 1

18

внасяне.на.двата.хербицида.-.Експрес.и.Стратос.ултра.от. гледна. точка.на.икономическата.ефек-тивност .

Получените.добиви.на.семе.са.резултат.от.су-марния.ефект.на.ефикасността.и.селективността.на.проучваните.хербициди.(табл ..3) ..Най-високи.добиви.на.семе.са.получени.през.2010.г .,.когато.метеорологичните.условия.бяха.най-благоприятни.за.растежа.и.развитието.на.маслодайния.слънчо-глед ..През.2011.г ..добивите.са.силно.редуцира-ни.от.неблагоприятните.метеорологични.условия,.най-вече.в.резултат.на.силното.засушаване.през.летните.месеци ..През.2012.г ..падналите.през.м ..май. значителни. валежи. създадоха. благоприятни.условия.за.развитието.на.слънчогледа,.но.високи-те.температури.през.лятото.–.с.2–3оС.по-високи.от.средните.за.многогодишния.период.1928–2012.г .,.съпроводени.с.липсата.на.валежи,.редуцираха.част.от.заложените.добри.добиви.на.семе .

Най-високи.добиви.на.семе,.както.по.години,.така.и.средно.за.периода.на.проучване,.се.полу-чават.при.използване.на.технологията.клиърфилд.-. третиране. на. хибрида. Неома. с. хербицидна-та.комбинация.Пулсар.+.Стомп.–.30,9.%.над.заплевелената.контрола ..Непосредствено.след.нея.са.добивите.при.технологията.Експрес.сън.-.тре-тиране.на.хибрида.P64LE19.с.комбинацията.Екс-прес.+.Стратос.ултра.-.28,6.%.над.нетретирана-та.контрола ..тези.добиви.са.резултат.от.високата.хербицидна.ефикасност.и.селективност.на.двете.резервоарни.хербицидни.смеси .

При.конвенционалната.технология.високи.до-биви. на. семе. се. получават. при. резервоарните.смеси.на.хербицидите.рафт,.Уинг,.Стомп.и.Мода-он.с.комплексния.листен.тор.„Лактофол.В“.–.от.18,2.до.20,.%.над.контролата ..Получените.от.кон-венционалния.хибрид.брио.добиви.са.по-.ниски.поради.по-голямата.фитотоксичност.на.тези.хер-бицидни.смеси.въпреки.добрата.им.ефикасност.срещу.плевелите ..комбинациите.на.Гоал.и.Пледж.с.„Лактофол.В“,.средно.за.периода.на.проучване,.водят.съответно.до.16,9.и.15,3.%.увеличение.на.добива .

Най-малки. са. увеличенията. на. добива. при.самостоятелното. третиране. с. Гоал,. Стомп,. рафт,.Уинг,.Пледж.и.Модаон.без.прибавяне.на.листния.тор.„Лактофол.В“.–.от.11,4.до.17,0.% ..Главната.причина.за.това.е.по-високата.фитотоксичност.на.хербицидите.при.самостоятелната.им.употреба .

При.сравнение.на.хербицидите.от.конвенцио-налната.технология.се.отчита,.че.добивите.са.най-високи.при.резервоарните.смеси.на.рафт.и.Уинг.с.„Лактофол.В“ ..те.са.резултат,.от.една.страна.от.добрата. ефикасност. на. тези. хербициди. срещу.разпространените.в.опита.житни.и.широколистни.плевели,.а.от.друга.-.от.повишената.селективност.на.рафт.и.Уинг.в.резултат.на.прибавянето.на.ком-плексния.листен.тор .

Препаратите. Гоал,. Стомп,. рафт,. Уинг,. Пледж.и.Модаон. имат. . регистрация. за. употреба. и. в.периода.след.сеитба.преди.поникване.на.култу-рата ..Получените.резултати.показват,.че.е.по-це-лесъобразно.те.да.бъдат.използвани.като.почве-ни.хербициди ..Вегетационно.приложение.на.тези.хербициди.на.база.почвено.внасяне.на.Пеликан.се. препоръчва,. когато. е. засят. конвенционален.слънчогледов.хибрид,.но.впоследствие.се.появя-ва. вторично. заплевеляване. с. едногодишни. или.многогодишни.широколистни.плевели ..към.вегет-ационно. третиране.с. тези.хербициди. трябва.да.се.пристъпва.само.в.краен.случай ..когато.такова.третиране.е.наложително,.то.трябва.да.се.ком-бинира. с. листния. тор. „Лактофол. В“ .. Внасянето.на. този. комплексен. листен. тор. в. доза. 8. л/хa.с.хербицидите.Стомп,.рафт,.Уинг.и.Модаон.(но.без.Гоал.и.Пледж).под.формата.на.резервоарни.смеси,. съдейства. за. намаляване. на. фитотоксич-ността. и. за. нейното. по-бързо. преодоляване. от.слънчогледа .

Таблица 3.Влияние на някои вегетационни хербициди и смесите им с комплексния листен тор Лактофол В върху добива на семе от слънчоглед

Фактор.АФактор.Вкг/хa

2010.г . 2011.г . 2012.г . Средно(Фактор.В)

% кг/хa % кг/хa % кг/хa %конвенционална.технология.–.хибрид.брио


Пели

кан.

-.250

.млхha

.-.СС

ПП

Гоал.–.800.мл/хa 2631 119,0 2192 117,2 2246 114,7 2356 117,0

Стомп.–.4.л/хa 2481 112,2 2072 110,8 2175 111,1 2243 111,4

рафт.–.800.мл/хa 2596 117,4 2169 116,0 2252 115,0 2338 116,1

Уинг.–.4.л/хa 2532 114,5 2106 112,6 2222 113,5 2287 113,6

Пледж.–.80.г/хa 2571 116,3 2147 114,8 2232 114,0 2317 115,1

Модаон.–.1,5.л/хa 2501 113,1 2107 112,7 2158 110,2 2255 112,0

Лактофол.В.–.8.л/хa 2401 108,6 1973 105,5 2075 106,0 2150 106,8

Гоал.–.800.мл/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 2631 119,0 2188 117,0 2252 115,0 2354 116,9

Стомп.–.4.л/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 2611 118,1 2231 119,3 2305 117,7 2382 118,3

рафт.–.800.мл/хa.+Лактофол.В.–.8.л/лa 2689 121,6 2237 119,6 2334 119,2 2420 120,2

Уинг.–.4.л/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 2689 121,6 2252 120,4 2320 118,5 2420 120,2

Пледж.–.80.г/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 2582 116,8 2152 115,1 2226 113,7 2320 115,3

Модаон.–.1,5.л/хa.+Лактофол.В.–.8.л/хa 2647 119,7 2201 117,7 2289 116,9 2379 118,2

технология.клиърфилд.–.хибрид.Неома


Пулсар.–.1,2.л/хa.+Стомп.–.2,3.л/хa 3000 136,4 2380 126,5 2525 126,0 2635 130,9

технология.Експрес.сън.–.хибрид.P64LE19контрола.–.заплевелена 2222 100 1831 100 2022 100 2025 100Експрес.-.40.г/хa.+Стратос.ултра.–.2.л/хa 3002 135,1 2307 126,0 2503 123,8 2604 128,6

Средно.(Фактор.А) 2567 - 2128 - 2224 - -

НСр./.LSD,.кг/хa:F .A.............p≤5%=128.............p≤1%=137.............p≤0,1%=148F .B.............p≤5%=168.............p≤1%=190.............p≤0,1%=216AxB...........p≤5%=218.............p≤1%=256.............p≤0,1%=302

5–6 (267) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

1919

Ив. Петрова, Е. АлександроваИнститут по криобиология и хранителни технологии, София

технологично качество на зимнатвърда пшеница мирабел

Макаронените.изделия.са.се.наложили.в.менюто.на.хора.от.различни.националности.поради.разнообразните.възможности.за.приготвяне.за.консумация,.бър-зата.и.лесна.технология.за.про-изводство,.дълготрайно.съхране-ние.и.добра.транспортабилност ..Независимо. от. специфичните.регионални. предпочитания. на.потребителите,. основните. ха-рактеристики. за. качество. на.макаронените.изделия.са.техни-ят.външен.вид,.формиращ.пър-вичната. търговска. стойност. на.суровите.изделия,.като.изисква-нето.е.да.са.с.кехлибарен.цвят.и.с.гладка.повърхност;.здрави-на. -. определяща. пригодността.им.за.транспорт.и.съхранение.и.кулинарни.свойства,.свързани.с.вкусовото.възприемане.на.сва-рените. изделия .. Главните. ком-поненти.на.кулинарното.качест-во.на.макаронените.изделия.са.тяхната. реология. и. лепкавост,.като.се.изисква.да.бъдат.елас-тични.и.твърди,.без.да.се.чув-ства.лепкавост.при.сдъвкване .

традиционната. суровина. за.производството.на.над.600.вида.макаронени. изделия. е. твърда-та. пшеница. (Triticum. durum.Desf .) ..технологичния. напредък.в. макаронената. и. мелничната.индустрия,. пазарният. натиск. и.нарастващите. изисквания. на.клиентите. налагат. строги. кри-

терии. за. качество. на. твърдата.пшеница.като.суровина.за.ма-каронени.изделия .. Гаранция. за.получаването. на. висок. добив.грис.и.преработването.му.в.ма-каронени.изделия.с.кехлибаре-но.жълт.цвят.и.с.високо.кули-нарно.качество.е.сортът.твърда.пшеница. да. е. с. подходящите.характеристики .. качествената.твърда.пшеница.е.с.едро.здра-во.зърно.със.стъкловидна.струк-тура,. високо. съдържание. на.жълти. пигменти,. на. протеин. и.силен.глутен .

Настоящата.статия.представя.резултатите.от.оценката.на.тех-нологичното. качество. на. сорт.зимна. твърда. пшеница. Мира-бел .. Изследвани. са. . проби,.отгледани. през. периода. 2011-2012. г .. в. конкурсни. сортови.опити. при. полски. условия. в.Горски.Извор,.раднево,.Генерал.тошево.и.бургас.в.системата.на.Изпълнителна.агенция.по.сорто-изпитване,. апробация. и. семе-контрол. (ИАСАС) ..Анализирани.и. сравнени. са. свойствата. на.зърно,. грис. и. макаронен. про-дукт.с.тези.на.стандартния.сорт.Сатурн.1 .

технологичната. оценка. е.осъществена. чрез. разработена.в.ИкХт.и. утвърдена. в.ИАСАС.система.за.окачествяване ..Хек-толитровата. маса. и. масата. на.1000. зърна. са. определени. съ-

ответно.по.бДС.EN. ISO.7971:.2009. и. бДС. ISO. 520:. 2010 ..Стъкловидността. на. зърното. е.определена. съгласно. стандарт.EN. 15585:. 2008 .. Експеримен-талното.смилане.на.зърното.до.грис.е.извършено.с.адаптирана.лабораторна. мелница. QC-109.Labor.Mim ..Добивът.на.грис.е.изчислен.за.14%.влага.на.зър-ното. и. е. коригиран. също. за.14%.влага.на.гриса .

Съдържанието.на.протеин.в.зърното. и. гриса. е. определено.по.метода.на.келдал.(N.x.5,7).съгласно. бДС. EN. ISO. 20483:.2006,.а.на.мокър.глутен.по.бДС.EN.ISO.21415-2:.2008 ..Функцио-налното.качество.на.протеина/глутена.е.оценено.по.SDS.-.се-диментационен.обем.на.смляно.зърно.(ICC.151:.1990).и.реоло-гичните.свойства.на.мокър.глу-тен. по. показателите. отпускане.и.компресибилитет.(бДС.13375:.1990/Изменение.1:.1993) ..

реологията. на. грисовите. те-ста. е. изследвана. по. модифи-цирания. за. твърдата. пшеница.метод. на. Irvine. et. al .. (1961). с.фаринограф.Brabender ...Харак-теристиките.на.фаринографския.профил. са:. време. за. замесва-

Таблица 1. Физични свойства на зърното на твърдите пшеници

Сорт хектолитрова.маса,.кг/хл маса.на.1000.зърна,.г.с ..в . стъкловидност,.% добив.на.грис,.%средно обхват средно обхват средно обхват средно обхват

Мирабел 81,2 80,0-82,8 37,0 35,3-39,8 78 43-92 59,7 58,1-62,2

Сатурн.1 80,7 79,2-81,4 38,6 36,3-41,0 78 71-92 60,1 57,5-61,8

20

не,.мин.–.времето.за.достигане.на. максималната. консистенция.на. тестото;. максимална. кон-систенция,.BU–.консистенцията.на. върха. на. кривата;. толеран-сен.индекс,.BU.-.намаление.на.консистенцията. след. 4. минути.месене.след.върха.на.кривата,.ширина. на. фаринографската.крива. -. също. след. 4. минути.месене ..

концентрацията. на. жълти-те. пигменти. е. определена. по.бДС.EN.ISO.11052:.2006.спря-мо. стандартна. крива. с. чист.β-каротин .. Макароненият. про-дукт. под. формата. на. дискове.с.диаметър.7.мм.е.получен.по.микрометода.на.Alause.(1977).и.окачествен.по.показателя.число.на.кулинарно.качество.(Чкк) .

Млевно качество Физичното. състояние. на.

твърдата.пшеница.е.важен.фак-тор.за.нейния.млевен.потенциал.и.качеството.на.крайните.про-дукти ..Общоприетите.класифик-ационни.косвени.показатели.за.млевно.качество.са.хектолитро-вата.маса,.масата.на.1000.зърна.и.стъкловидността.на.зърното ..те.са. . индикатори. и. за. здравния.статус. на. пшеницата,. тъй. като.всички. фактори,. които. дефек-тират. зърното,. влияят. и. върху.тях. (измръзване,. недозряване,.спаружване,. прорастване,. бо-лести.по.растението,.нападение.от.насекомни.вредители.и.др .) .

На. таблица. 1. са. показани.физичните. характеристики. на.изследваните. твърди. пшеници ..

Видна.е.успешната.селекция.в.млевен.аспект.от.технологично-то. качество. на. сорт.Мирабел,.който. се. характеризира. със.здраво,.едро.и.с.висока.хекто-литрова.маса.зърно ..Мирабел.е.с.по-ниска.маса.на.1000.зърна,.по-висока.хектолитрова.маса.и.равна. стъкловидност. на. зърно-то.спрямо.стандарта.Сатурн.1,.като.двата.сорта.дават.подобни.добиви.на.грис.от.експеримен-талното.смилане .

Цветови потенциалтрадиционният. потребител.

определя. кехлибарено. жълтия.цвят.като.първичен.маркетингов.елемент.на.висококачествените.макаронени.изделия ..Общопри-етите. биохимични. фактори. на.жълтия. цвят. включват. количе-ството.на.жълти.пигменти.и.ак-тивността.на.зърнената.липокси-геназа,.които.са.сортови.харак-теристики ..Затова.скринингът.за.цвят. е. важен. качествен. прио-ритет.в.световните.селекционни.програми.по.твърдата.пшеница .

Съдържанието.на.жълти.пиг-менти.в.зърното.и.гриса.на.Ми-рабел.е.сравнимо.с.това.на.Са-турн.1.както.по.средни.стойно-сти,.така.и.по.обхват.на.варира-не.според.реколтната.година.и.мястото.на.отглеждане.(табл .2) ..косвен.показател.за.активността.на. зърнената. липоксигеназа. са.пигментните.загуби.при.прера-ботване. на. зърното. до. грис. и.макаронен.продукт ..резултатите.показват,. че. загубите. на.жълти.пигменти. при. производството.на. макаронен. продукт. от.Ми-рател. е. 1,5. пъти. по-ниско. от.това.на.загубите.при.Сатурн.1 ..това.резултира.в.по-хубав.жълт.цвят.на.произведените.от.него.изделия,.където.концентрацията.на. жълти. пигменти. възлиза. на.

Таблица 2. Съдържание на жълти пигменти във веригата зърно-грис-макаронен продукт

Сорт Съдържание.на.жълти.пигменти,.ppm.с .в . Загуби.на.пигменти.при.производство.на.макаронен.продукт.спрямо.зърното,.%

зърно грис дисксредно....обхват средно....обхват средно....обхват средно................обхват

Мирабел 7,36........6,62-7,87 6,50........5,86-6,88 4,81......3,32-5,61 34,6.................23,9-49,9

Сатурн.1 7,44........7,02-8,01 6,52........5,66-6,91 3,65......2,75-4,68 51,6.................38,2-59,7

Фиг. 1. Фаринограми на изследваните твърди пшеници при 36,5% абсорбция на вода

21

4,81.ppm.с .в. срещу.3,65.ppm.за.стандарта ..

Кулинарен потенциал Съдържание и качество на

протеин/глутенПри. кулинарната. обработ-

ка. на. макаронените. продукти.от. твърда. пшеница. протичат.два. взаимно. конкуриращи. се.процеса. -. полимеризиране. на.протеина. и. клайстеризиране.на. скорбялата .. Готовността. за.образуване. на. глутенова. мре-жа,. определяща. структурата.и. реологията. на. макаронени-те. теста,. поведението. им. при.екструдирането.и.свойствата.на.сварените. макаронени. проду-кти. зависи. от. количеството. и.качеството. на. протеина .. така.съдържанието.на.протеин.и.глу-теновата. сила. са. най-отговор-ните. фактори. за. кулинарното.качество.на.изделията.от. твър-да.пшеница ..твърда.пшеница.с.високо.съдържание.на.протеин.и.със.силен.глутен.дава.здрави.нелепкави.теста,.които.са.иде-ални.за.преработване.в.изделия.с.много.добри.кулинарни.свой-ства .. Ето. защо. подобряването.на.концентрацията.на.протеина.и.силата.на.глутена.в.зърното.са.сред. приоритетните. акценти. в.програмите.за.сортово.развитие.на.твърдата.пшеница..

На. таблица. 3. са. показани.средните.стойности.и.диапазо-ните.на.вариране.на.съдържа-нието.на.протеин.и.добива.на.мокър. глутен. на. изследваните.твърди.пшеници .

както.се.вижда,.съдържание-то.на.протеин.в.зърното.в.за-висимост.от.сорта.и.реколтна-та.година.варира..от.12,01.до.15,46%.с .в ..като.средни.стой-ности.твърда.пшеница.Мирабел.съдържа.с.около.1%.по-малко.протеин.от.стандарта.Сатурн.1 ..

Съответно. по-ниско. е. с. около.2%. и. съдържанието. на. глутен.в.зърното.и.гриса ..Съдържание.на.протеин.в.зърното.от.поря-дъка.на.13-14%.с .в .. е.прием-ливо,.но.недостатъчно.ниво.от.гледна.точка.на.кулинарното.ка-чество .. Съвременното. макаро-нено. производство. предпочита.грис. с. над. 14%. с .в .. протеин,.което. съответства. на. над. 15%.с .в ..протеин.в.зърното .

резултатите. от. двугодишната.оценка.на.качеството.на.глуте-на.на.двата.сорта.са.показани.на. таблица. 4 .. Данните. сочат,.че. сорт. твърда. пшеница. Ми-рабел. през. реколта. 2011г .. по.SDS-седиментационни. стойно-сти.(средно.за.годината.54.cм3).и. вискоеластични. свойства. на.глутена. по. показателите. отпус-кане.(средно.7.мм.за.зърно.и.8. мм. за. грис). и. компресиби-литет.(средно.82.и.86.ИДк.ед ..съответно. за. зърно. и. за. грис).изявява.силен.глутен ..Вижда.се.още,.че.2012.година.се.харак-теризира. с. по-ниско. качество.на.глутена.на.изпитваните.сор-тове.в.сравнение.с.2011.годи-на ..Засегнато.е.дори.зърното.на.стандарта.Сатурн.1,.но.тъй.като.сортът. принципно. се. отличава.

с. много. силен. глутен,. запазва.достатъчно. висока. стойност. на.показателя. SDS-седиментация.(47. cм3). и. добри. реологични.свойства.на.мокрия.глутен.(от-пускане.9.и.10.мм.за.зърно.и.грис.и.компресибилитет.87.и.93.ИДк.ед ..за.зърно.и.грис) ..Сред-ната.седиментация.на.Мирабел.обаче.намалява.около.два.пъти.(30. cм3). и. вискоеластичността.на. глутена. е. понижена. в. по-голяма.степен.спрямо.стандар-та.-.отпускане.средно.съответно.11.и.13.мм.за.зърно.и.за.грис.и. компресибилитет. средно. 94.ИДк.ед .. за. зърно.и. 103.ИДк.ед .. за. грис .. Един. от. изводите.от.тези.резултати.е,.че.срок.на.изпитване. от. две. години. не. е.достатъчен. за. категоричната.изява. на. потенциала. на. даден.сорт.и.е.редно.спазване.на.из-питване.за.стандартния.период.от.три.години .

Реологични свойства на гри-сови теста

Фундаменталната. зърнена.реология. окачествява. пшенич-ните.теста.по.техните.физични.свойства,.които.са.важни.фак-тори.при.избора.на.суровината.за.производство.на.макаронени.изделия.и.неговото.управление,.

Таблица 3. Съдържание на протеин и мокър глутен в зърното и гриса

Сорт протеин,.%.с .в . глутен,.%зърно грис зърно грис

средно......обхват средно.......обхват средно.........обхват средно........обхват

Мирабел 13,25......12,01-14,55 12,21.......11,05-13,58 25,8.............23,6-29,8 27,8............25,6-31,2

Сатурн.1 14,11......12,60-15,46 13,33.......11,54-14,44 27,9.............24,0-30,2 30,0............25,6-32,0

Фиг. 2. Технологична класификация на макаронения продукт, средно за 2011-2012 г.

22

както.и.за.крайното.качество.на.изделията ..реологичната.оценка.на.макаронените.теста.по.моди-фицирани.за.твърдата.пшеница.методи.се.прилага.не.само. за.рутинен.контрол.на.качеството.на.гриса.в.зърнените.лаборато-рии.и.в.мелничната.индустрия ..тя.е.приложима.и.за.скрининг-анализ.в.селекционните.програ-ми,.за.да.се.получи.по-цялостна.характеристика. на. сортовете. и.тяхното. градиране. по. сила. на.глутена .

На.фиг ..1.са.показани.фари-нограми.на.сортовете.по.годи-ни.и.място.на.отглеждане ..

Всички.фаринографски.пара-метри. и. общите. фаринограф-ски.профили.са.в.съответствие.с. протеиновото. съдържание. и.вискоеластичността. на. глутена.в. гриса .. Принципно. фарино-грамите.на.теста.с.повече.про-теин.са.по-високи,.с.намалено.време. за. образуване. и. пови-шен. толерансен. индекс,. а. с.по-силен.глутен.и.при.подобно.протеиново. съдържание. -. по-широки,.по-равни.и.с.увеличе-но. време. за. хидратиране .. От.представените.фаринограми. се.вижда,. че. тестата. от. реколта.2011. г .. от. двата. сорта. са. по-силни.и.се.отличават.с.по-дълго.време. за. развитие. на. тестото,.по-широка. крива. и. по-бавно.падане. на. консистенцията. при.месене .. Характеристиките. на.месене.на.тестваните.проби.на.твърда.пшеница.Мирабел.през.реколта. 2012. са. сравнително.по-слаби. –. с. намалено. време.за. хидратиране,. по-ниска. ста-билност. на. тестото. и. по-тесни.фаринограми .. По-силният. тип.на.глутена.на.стандарта.Сатурн.1.има.повече.вътрешни.резер-ви.да.запазва.вискоеластичните.си.характеристики.и.видимо.са.

модифицирани. свойствата. на.тестото.само.на.пробата.от.Гор-ски.Извор. (13,5. мм. отпускане.и.105.ИДк.ед ..компресибили-тет.на. глутена.в. гриса).и.то.в.по-малка.степен.в.сравнение.с.промените. в. свойствата.на. те-стата. от. Мирабел. от. реколта.2012.г .

Класификация на макаронени-те продукти

технологичната. пригодност.на.твърдата.пшеница.за.използ-ването. й. по. предназначение. в.крайна. сметка. се. изразява. в.качеството. на. произведения. от.нея. краен. продукт .. Позициите.на.сорт.Мирабел.и.стандартния.сорт.Сатурн.1.по.цвят.и.кули-нарно.качество.на.произведени-те.от. тях.макаронени.продукти.са.илюстрирани.на.фиг ..2 ..За.да.се. елиминира. отчасти. влияние-то.на.протеиновото.съдържание.върху.кулинарния.резултат,.той.е.изразен. на. единица. протеин. в.зърното.(Чкк/Прз).(фиг ..2). Виж-да.се,.че.Мирабел.има.по-нисък.кулинарен.потенциал.от.стандар-та.Сатурн.1,. но.по.цвят. заема.по-висока.позиция ..

качеството.на.всеки.вид.зър-но. е. съвкупност. от. редица. ха-рактеристики,. които. определят.пригодността. му. да. удовлетво-рява. определени. потребности ..Даден. сорт. зърно,. в. частност.твърда. пшеница,. следва. да. е.балансиран,.като.обединява.до-бри.стопански.и.преработвател-ни. (технологични). качества .. По.данни. на. ИАСАС. сорт. зимна.твърда. пшеница. Мирабел. при.изпитването. му. в. системата. на.държавното. сортоизпитване. в.периода. 2011-2012. г .. показва.много.добри.стопански.и.биоло-гични.качества.(добив.на.зърно,.студоустойчивост,. устойчивост.на.полягане,.чувствителност.към.

болести,.прорастване.и.др .) ..По.всички.елементи.от.този.аспект.на. качеството. сорт. Мирабел. е.равен. или. превъзхожда. стан-дартния.сорт.Сатурн.1 .

ЗАКЛЮчЕНИЕСорт. твърда. пшеница. Ми-

рабел. притежава. технологична.пригодност.за.преработване.до.грис. и. макаронени. продукти.и. в.допълнение.изявява.много.добри.стопански.качества ..През.2013. г .. е. признат. от. Експерт-ната.комисия.по.зърнено-житни.култури.към.ИАСАС.с.право.за.вписване.в.националната.сорто-ва.листа ..

класическите. критерии. за.функционалното. качество. на.твърдата. пшеница. са. цвета. и.кулинарните.свойства.на.произ-ведените.от.нея.макаронени.из-делия ..Първокачествените.изде-лия.се.характеризират.с.кехли-барено.жълт.цвят.и.пригодност.за.запазване.на.целостта.си.при.кулинарна.обработка ..Ето.защо.подобрението. на. глутеновата.сила. и. повишаването. на. кон-центрацията. на. жълти. пигмен-ти. в. зърното. в. селекционния.процес.е.също.толкова.важно,.колкото. и. постигането. на. до-бри.стопански.качества.на.кул-тивираните. твърди. пшеници ..При. държавното. сортоизпитва-не.всеки.сорт.освен.на.щател-но. изследване. на. стопански. и.биологични.качества.се.подлага.на.строг.контрол.и.за.техноло-гично.качество ..Изискването.да.бъдат.регистрирани.само.сорто-ве.с.доказано.високо.техноло-гично.качество.е.гаранцията.за.конкурентоспособна. българска.твърда. пшеница,. която. да. по-среща. изискванията. на. пазара.и.на.модерните.производствени.технологии .

Таблица 4. Качество на протеина/глутен в зърното и гриса

Сорт. SDS-обем,cм3

отпускане,.мм компресибилитет,.ИДк.ед .

зърно грис зърно грис2011.........2012 2011........2012 2011........2012 2011........2012 2011........2012

Мирабел ..54.............30 7,3...........10,7 8,2...........13,2 82..............94 86.............103

Сатурн.1 ..56.............47 6,5.............8,7 5,5.............9,8 77..............87 76...............93

5–6 (267) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

2323

Доц. д-р Енчо Мянушев,ас. Георги Димитров - ИПАЗР”Н.Пушкаров”

Азотните торове и нитратите в растенията

Една. от. биологичните. особе-ности. на. зеленчиковите. култури.е. склонността. им. да. натрупват.азотни. съединения-нитрати. в. ре-зултат.на.азотното.торене ..когато.съдържанието.на.нитрати.и.нитри-ти.се.увеличи,.те.стават.опасни.за.здравето.на.човека ..Зеленчуковите.култури.в.зависимост.от.свойство-то. си. да. акумулират. нитрати,. се.разделят.на.три.групи:.силно.аку-мулиращи.-.от.1000.до.5000.мг/кг.и.слабо.или.неакумулиращи ..

към.първата.група.спадат.-.спа-накът,.марулята,.салатата,.зеленият.чесън,.зеленият.лук,.тиквичките.и.пъпешите ..към.втората.-.репички-те,. морковите,. главестото. зеле. и.салатните.краставици ..към.третата.-.доматите,.пиперът,.лукът,.зелени-ят.фасул,.зеленият.грах.и.корни-шоните ..

За.спанака.е.без.значение.от.какъв.вид.е.азотния.тор ..той.из-влича.от. почвата.цялото.налично.количество.нитрати.и.за.това.тряб-ва.да.се.внимава.при.дозиране-то.с.тора ..Начинът.на.наторяване.също.е.от. значение ..При.поста-вянето.на.тора.непосредствано.в.близост.до.корените.се.получава.по-бързо.и.по-голямо.обогатяване.с.нитрати,.отколко-при.наторяване.на.повърхността ..От.минералните.торове. нитратните. действат. най-бързо.и.са.най-ефикасни.по.отно-щение.на.нитратното.съдържание.в.растенията .

Освобождаването. на. азота. от.органичните. торове. и. наличието.му.в.почвата.може.да.намали.или.да.се.увеличи.съобразно.обусло-вените. от. времето. промени. на.почвената. влага. и. температура ..При.дадени.условия.се.активизи-ра.дейността.на.микроорганизми-те,.поради.което.количеството.на.нитратите.от.минерализирането.в.

почвения. разтвор. . се. увеличава.много ..Метеорологичните.фактори.-. валежи,. температура,. влияят. за.разтварянето.на.хранителните.ве-щества,.особено.за.наличието.на.азот.в.почвата .

При. отглеждането. на. зеленчу-ковите.култури.оранжерийно.и.на.открито.се.използват.много.често.високи.норми.азотни.торове ..При.съобразяването.им.със.съответния.почвен.тип,.запасеността.от.храни-телни.вещества.и.особеностите.на.културата.не.се.получават.изявени.негативни. явления. на. замърсява-не,. но. при. наднормено. торене,.преследващо.комерчески.цели.за.получаване.на.високи.добиви,.се.влошава.качеството.на.получената.продукция .

разлика.в.натрупването.на.ни-трати.има.и.при.отделните.сорто-ве.от.един.и.същ.вид,.като.вари-рането.достига.от.два.до.пет.пъти ..Екологическите.условия.влияят.съ-ществено.върху.растежа,.физиче-ските.и.биологическите.процеси.в.растенията ..Затова.в.някои.случаи.азотното. торене. е. по-слаб. фак-тор.за.акумулирането.на.нитрати.в. продукцията,. отколкото. почва-та,.продължителността.и.интензив-ността. на. светлината,. температу-рата. и. влажността. на. въздуха. и.почвата ..

При. отглеждане. на. зеленчуци.при.тежки,.кисели.или.богати.на.органично.вещесто,.добре.запасе-ни.с.хранителни.вещества.почви,.съдържанието. на. нитрати. в. про-дукцията.е.по-високо ..В.условията.на.къс.ден,.намалено.осветление,.облачни.и.мъгливи.дни.съдържа-нието. на. нитрати. също. е. по-го-лямо ..

Агротехническите. мероприя-тия.също.влияят.върху.нитратното.съдържание ..това.налага.своевре-

менно. да. се. прилага. подходящ.сеитбооборот. и. обработка. на.почвата,.да.се.подбира.подходящ.предшественик,. своевременно.да. се. засява. в. най-подходящ. за.културите. срок. и. при. оптимална.гъстота ..редките.или.гъстите.посе-ви.често.допълнително.повишават.съдържанието. на. нитрати. в. про-дукцията .

Основно.првило.е.обаче.да.се.тори.с.минерални.торове.на.ба-зата. на. задължителен. и. редовен.агрохимически. контрол. на. поч-вата,. балансирано. да. се. използ-ва. азотът. с. другите. хранителни.елементи. (фосфор,. калий,.магне-зий,. микроелементи) ..торенето. с.оборски.тор,.компост,.сидерати.и.зелено. торене. да. се. съчетават. с.оптимални.норми.в.съотношение.с. минералните. торове .. При. ор-гано-минералното. торене. количе-ството.минерални.торове.(азотни,.фосфорни,. калиеви),. предвидени.за. торене. на. зеленчукови. култу-ри,.могат.да.бъдат.намалени.с.20-30% .. Внасянето. на. високи. нор-ми.оборски.тор.над.15-20.т/дкa,.трябва.да. се.избягва,. защото. се.повишава.нитратното.съдържание .

.Важно.изискване.е.да.се.спаз-ват. сроковете. за. подхранване. с.азотни.торове.и.да.се.внасят.не.по-малко.от.20-30.дни.преди.при-биране.на.реколтата ..Необходимо.е.поддържането.на.оптимален.во-ден. режим. на. растенията. и. из-бягването. на. всякакви. стресови.състояния.от.засушаване.или.пре-овлажняване,. които. могат. допъл-нително.да.повишават.нитратното.съдържание .

тОреНе

5–6

(267

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

24

ПЛЮ

С

24

Доц. д-р Енчо Мянушев,ас. Георги Димитров – ИПАЗР

Начини за подобряване на оборски тор

Един.от.начините.за.подобрява-не. качеството. на. оборския. тор. е.нарязване.на.сламата,.използвана.за.постеля ..С.това.се.повишава.поглъ-щателната. способност,. създават. се.условия. за. уплътняване. на. тора,. а.в.последствие.разхвърлянето.по.нивите.става.по-равномерно ..Подобряване.на.оборския.тор.се.по-стига.също.и.при.използването.на.торф.за.постеля ..той.съдържа.значително.повече.азот.в.сравнение.със.сламата,.има.по-голяма.поглъщателна.способ-ност.и.свързва.трайно.отделящия.се.амоняк.при.хидролитичното.разпадане.на.азотните.съединения,.вследствие.на.което.се.намаляват.и.азотните.загу-би ..Напоследък.се.смята,.че.най-целесъобразно.се.използва.торфът,.когато.преминава.през.оборите .

През. компостирането. на. оборския. тор. с. фо-сфорни. минерални. торове. се. намаляват. загуби-те.на.азот.и.на.органично.вещество.през.време.на.съхраняването ..Освен.това.прибавката.на.фо-софорни. торове. към.пресния.оборски. тор. усил-ва.развитието.на.някои.полезни.микроорганизми.(амонифициращи.и.целулозоразлагащи),.а.потиска.денитрифициращите ..компостирането.на.оборския.тор.с.фосфорни.торове.не.само.намалява.загубите.на.азот.и.повишава.ефекта.от.него,.но.и.увеличава.разтворимостта.на.внесените.торове ..Хиперфосфа-тът,. който. се. препоръчва. само. за. кисели. почви,.при.компостирането.му.с.оборски.тор.може.да.се.използва.и.при.неутрални.и.алкални.почви .

За.повишаване.ефективността.на.оборския.тор.от.голямо.значение.е.и.времето.на.неговото.заора-ване ..то.трябва.да.бъде.диференцирано.в.зависи-мост.от.почвените.и.климатичните.условия,.а.също.така.и.в.зависимост.от.културата,.срещу.която.се.внася ..За.равнинните.райони.на.Северна.и.Южна.българия.и.при.условията.на.тежки.по.механичен.състав. почви. се. препоръчва. като. най-ефективно.есенното.заораване.на.оборския.тор.с.дълбоката.оран .. Есенното. заораване. на. оборския. тор. при.тези.условия.дава.най-голямо.увеличение.на.доби-вите ..За.полупланинските.райони.и.леко.песъкли-вите.и.ерозирани.почви.се.препоръчва.пролетно.внасяне.на.оборския. тор ..Пролетното. внасяне.е.възможно. и. за. предпочитане. при. зеленчуковите.култури,.тютюна.и.др .,.които.се.засаждат.сравни-телно.по-късно.и.се.налага.пролетно.преораване.на.почвата .

Заораването.се.извършва.по.различни.начини ..Най-често.се.препоръчва.то.да.става.веднага.след.разхвърлянето.на.торта ..При.такова.заораване.загу-бите.са.най-малки.и.ефектът.от.торенето.–.най-го-

лям ..Времето.на.заораване.зависи.от.степента.на.разложеност.на.оборския.тор.и.от.съдържанието.на.амонячен.азот ..Пресният.и.полуугнилият.обор-ски. тор,. който. съдържа. значително.количество.амонячен.азот,.трябва.да.

се.заорават.веднага.след.разхвърлянето ..При.торе-не.с.угнил.оборски.тор.ефективността.се.повишава.значително,.ако.се.заоре.след.изсъхването.му.на.повърхността.на.почвата ..

По.статистически.данни.половината.от.оборския.тор. у.нас. се.изкарва.през. зимата,. а. се. заорава.през. пролетта .. Най-големи. загуби. на. хранителни.вещества. и. най-малък. ефект. от. торенето. се. по-лучават,. когато. оборският. тор. се. разтоварва. на.малки.купчини.и.се.оставя.да.престои.така ..тогава.микробиологичните. процеси. продължават,. темпе-ратурата.в.купчинките.остава.висока.и.загубите.на.азот.се.увеличават ..Освен.това.известно.количество.от.азота.се.измива,.при.което.се.създава.голяма.пъстрота.в.плодородието .

Под.влияние.на.торенето.настъпват.съществени.изменения. и. в. реакцията. на. почвата. (pH) ..тя. е.най-висока. при. чистото. органично. торене. и. по-степенно.намалява.с.увеличаване.количеството.на.минералните.торове .

С. увеличаване. броя. на. частните. ферми. и. с.внедряването.на.някои.нови.методи.за.отглеждане.на. животните. възникват. и. много. нови. въпроси ..Един.от.тях.е.въпросът.за.отстраняването,.съхраня-ването.и.оползотворяването.на.органичните.оста-тъци ..торът,.който.се.получава.при.безпостелъчно.отглеждане.на.животните,.се.различава.съществено.по.физичните.и.химични.свойства.от.обикновения.оборски.тор ..това.води.до.изменения.в.начините.на.съхраняване,.транспортиране.и.разхвърляне.на.тора,.в.процесите.на.ферментацията.и.в.загубите.на.хранителни.елементи.и.органично.вещество .

От.изложеното.по-горе.става.ясно,.че.при.раз-хвърлянето.на.тора.в.зависимост.от.неговото.със-тояние,.почвените.и.климатични.условия,.нормите.на.торене,.степента.на.разреждане.и.състоянието.на.почвената.повърхност.настъпват.значителни.загу-би.на.азот ..Ограничаването.на.тези.загуби.е.важно.средство.за.повишаване.ефекта.от.торенето ..Ня-кои.агрохимически.мероприятия.като.брануването,.култивирането.и.плиткото.заораване.на....8-10.cм.намаляват.загубите.на.азот.до.25%,.а.преораване-то.на.почвата.на.18-20.cм.ги.свежда.до.нула ..Плит-кото.заораване.е.по-ефективно.от.брануването,.но.практически.е.по-трудно.приложимо .

5–6 (267) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

25

лозе и ви

но

Валерий Пейков, Даниела Димитрова, Владимир Димитров Институт по лозарство и винарство, Плевен

Биологичното лозарство – възможност за диверсификация на дейността в лозаро-винарския сектор

(продължение от брой 3-4)

Високата.степен.на.риск,.при-съща. като. цяло. на. лозарството,.предвид.дългосрочния.характер.и.значителния. размер.на. първона-чалната.инвестиция,.е.много.по-силно.изразена.при.биологичното.производство.на. грозде ..Стабил-ността. на. добивите. и. качество-то.на.продукцията.понастоящем.се.причислява.към.слабите.стра-ни.на.дейността ..В.сравнение.с.развитите.лозарски.страни,.които.имат.по-дълъг.опит.в.отглеждане-то.на.биологични.лозя.и.в.които.опасността.за.гроздовата.реколта.произтича.предимно.от.оидиума.(Испания,. Италия. и. Франция).и. сивото. гниене. (Германия,.Ав-стрия.и.Швейцария),.в.страната.ни.най-често.проблемите.са.про-вокирани. от. разпространението.на.мана,.оидиум.и.сиво.гниене.(костадинова.и.др .,.2012,.Пейков.и.др .,. 2012) .. размерът. на. пора-женията. зависи. от. климатичните.условия. на. годината .. като. при-мер,. през. изминалата. дъждовна.година. в. биологично. отглежда-ните. лозя. на. цялата. територия.на. страната,. най-тежки. повреди.са. констатирани. от. мана. и. ои-диум .. Периодично. получаваните.слаби. стопански. резултати. при.производството. на. биологично.грозде,.особено.в.Северна.бъл-гария,.изискват.провеждането.на.широкомащабни.комплексни.на-учни.изследвания.и.практически.експерименти. за. установяване.и. предлагане. на. практиката. на.рационални. и. ефективни. техно-логични. и. технически. решения ..Научно. обоснованата. съвмести-мост.на.комплекса.от.фактори.–.подходящ. микрорайон. и. терен,.

сортова.структура,.формировка.и.технология.на.отглеждане,.е.ос-новата,.гарантираща.постоянство.в.годините.на.количеството.и.ка-чеството.на.получаваното.грозде ..В. настоящия. момент. в. страна-та. липсва. актуално. микрорайо-ниране. на. лозарските. терени,.което. също. е. основна. слабост,.възпрепятстваща. инвестициите. в.биологичното. лозарство,. поради.реалната.опасност.от.неправилен.избор.при.определяне.на.основ-ните. технологични. параметри,.особено.когато.не.се.ползва.екс-пертния.опит.на.специалистите.в.областта ...

Нестабилността. на. получава-ната. реколта. в. количествено. и.качествено.отношение.създава.и.друг.проблем,.свързан.с.успеш-ната. реализация. на. органичното.десертно. грозде,. а. именно. не-способността. за. формиране. на.големи. по. обем. партиди. с. ед-нородна. по. качествени. параме-три.продукция,.което.ограничава.възможностите. за. договориране.между.производители.и.търговци,.и. се. отразява. негативно. върху.доходността. от. осъществяваната.дейност ..

рисковият. характер. на. про-изводството. и. допълнителните.вложения. по. сертификация. и.контрол. са. основните. мотиви,.които. карат. производителите. да.търсят. по-висока. реализационна.цена ..Някои.от.производителите.на. биологично. вино. се. опитват.да.реализират.продукцията.си.на.цени.от.три.до.пет.пъти.по-висо-ки.от.тези.на.вината,.произведе-ни. по. конвенционална. техноло-гия ..В.този.смисъл.ограниченият.понастоящем.вътрешен.пазар.на.биологични. продукти. и. ниската.

платежоспособност. на. българ-ския.потребител,.също..могат.да.се. определят. като. слаба. страна.на.биологичното.земеделие.като.цяло,.и.в.частност.на.биологич-ното. производство. на. грозде. и.вино ..

В. международен. аспект. екс-пертните. оценки. прогнозират.силен.растеж.в.близките. години.на. пазара. на. биологично. вино,.най-вече.в.САЩ,.Скандинавски-те.държави.и.Япония.(Bouzdine-Chameeva,.2011) ..Продажбите.на.биологично. вино. в. Швейцария.представляват. 2,1%. от. общата.стойност.на.продажбите.на.био.продукти,. като. годишния. темп.на.растеж.се.изчислява.на.9,2%.(Willer,.2013) ..В.рамките.на.Евро-пейския. съюз,. търсенето. на. би-ологично. вино. се. увеличава. на.пазара. във.Великобритания,.Ни-дерландия.и.Швеция ..Водещите.вносители. на. био-вино. в. Общ-ността.са.Германия.(най-големият.световен.вносител.на.биологично.вино.–.около.30.млн ..бутилки.го-дишно. или. близо. 225. хил .. хек-толитра.вино,.която.осъществява.внос. предимно.от. европейските.държави),.Норвегия,.Финландия,.Дания,.Швейцария,.Австрия.(CBI,.2013) .. развитието. на. междуна-родната. търговия. с. произведе-ни. по. методите. на. биологично-то. земеделие. вина. представлява.възможност. за. българските. про-изводители,. но. и. сериозно. пре-дизвикателство,. предвид. острата.конкуренция. едновременно. на.

26

биологични. и. конвенционални.вина,. както. с. произход. от. тра-диционните. европейски. държа-ви. –. винопроизводители,. така. и.от.държави.като.Чили,.република.Южна.Африка,.Аржентина ..

като. потенциални. пазари. за.реализация.на.органично.десерт-но. грозде. може. да. се. посочат.също. Германия. и. Великобрита-ния,.където.годишните.продажби.на.биологични.плодове.и.зелен-чуци.заемат.голям.дял.-.съответно.35%.и.25%,.в.общата.стойност.на. реализираните. биологични.продукти.(ЕС,.2010) ..

Пазарният.успех.на.български-те.производители.на.биологично.грозде.и.вино.изисква.сериозни.инвестиции,.които.могат.да.полу-чат.подкрепа.по.линия.на.мярка.„биологично.земеделие”.от.ПрСр.2014-2020,. подмерки. 11 .1. „Пла-щания. за. преминаване. към. би-ологично. земеделие. за. ха.ИЗП”.и.11 .2.„Плащания.за.поддържане.на. биологично. земеделие. за. ха.ИЗП”.при.максимално.допустим.размер.на.субсидията.900.евро/ха. за. многогодишни. култури ..Възможности. за. модернизиране.на. производството,. повишаване.на. професионалната. квалифика-ция. на. заетите. в. биологичното.лозарство,. консултантски. услуги.и. развитие. на. иновативния. по-тенциал. на. дейността. предоста-вят. предвидените. мерки. М. 01.„трансфер. на. знания. и. инфор-мационни.дейности”,.М.04.„Ин-вестиции.във.физически.активи”,.М.06.„развитие.на.стопанството.и.стопанската.дейност”,.подмярка.6 .1 .. „Стартова. помощ. за. млади.земеделски. производители”,. М.16. „Сътрудничество”,. подмярка.16 .1 .. „Подкрепа. за. сформиране.и.функциониране.на.оперативни.групи.в.рамките.на.ЕПИ.за.сел-скостопанска. производителност.и. устойчивост”,. подмярка. 16 .2 ..„Подкрепа. за. пилотни. проекти.и.за.развитие.на.нови.продукти,.практики,.процеси.и.технологии” ..Опитът. на. водещите. държави. в.производството. на. биологично.вино.показва,.че.реализацията.на.продукцията.се.осъществява.пре-димно.чрез.директни.продажби ..Финансова. помощ. за. хоризон-тална.или.вертикална.интеграция.на.производители,.преработвате-ли.и.търговци.с.цел.изграждане.на.местни.пазари.и.къси.вериги.на.доставки.може.да.бъде.пре-

доставена. по. подмярка. 16 .4 .. от.ПрСр.2014-2020 ...

Важен.ресурс.в.подкрепа.на.производството.на.био-вино.са.и.предвидените.средства.по.мярка.„Инвестиции”. от. Националната.програма.за.подпомагане.на.ло-заро-винарския.сектор.на.бълга-рия.за.винарските.2014-2018.го-дини,. една. от. поставените. цели.на.която.е.стимулиране.растежа.на. производството. на. биологич-но.вино.до.2%.от.общото.коли-чество. на. произвежданото. вино.в. страната .. Отпускането. на. фи-нансова.подкрепа,.предвиденият.ресурс. на. която. трябва. да. об-хване. общо. 250. проекта,. цели.също. насърчаване. използването.на.екологични.практики,.основа-ни.на.приложението.на.по-малко.пестициди,. опазване. на. почвата.от. замърсяване,. поддържане. на.биоразнообразието.и.ландшафта ..

като.основни.заплахи.пред.раз-витието. на. биологичното. лозар-ство.се.открояват.едновременно.с. присъщите. за. цялостното. раз-витие.на.земеделието.в.страната.ни.потенциални.негативи.от.отри-цателните. демографски. процеси.в.селските.райони.и.засилващата.се.емиграция.на.работната.сила.с. необходимата. квалификация,.и. липсата. на. широкомащабни.рекламни. кампании,. което. съз-дава. . предпоставки. за.нелоялна.употреба. на. обозначението. за.биологичен. продукт,. подронвай-ки. имиджа.на.българското.био-логично.гроздо-.и.винопроизвод-ство ..трябва. да. се. подчертае. и.сериозната.заплаха.за.развитието.на.дейността,.която.произтича.от.възможното.намаление.на.разме-ра.на.очакваните.субсидии ..както.е.известно,.лозарството.е.капита-лоинтензивна. дейност,. изисква-ща.в.пъти.по-голяма.подкрепа.в.сравнение.с.някои.от.останалите.сектори. на. земеделското. произ-водство,.за.активизиране.на.пре-дприемаческата.инициатива,.като.генератор. на. заетостта. и. устой-чивото.развитие.на.биологичното.производство. на. грозде. и. вино,.диверсифициращо. дейността. в.лозаро-винарския.сектор ..В. този.ред.на.мисли.следва.да.отбеле-жим,.че.с.актуализацията.на.раз-мера.на.компенсаторните.плаща-ния.и.плащанията.за.отглеждане.на. лозови. насаждения,. преми-нали. периода. на. конверсия. от.първоначално. установените. 470.

и.418.евро.на.хектар.на.729.и.613.евро.на.хектар.от.началото.на.2012.г .,.темпът.на.преминава-не.от.конвенционално.към.био-логично. производство. на. грозде.се. засили. чувствително .. Открит.остава.въпросът.дали.плащанията.за.този.вид.дейност.са.катализа-тор.на.дългосрочни.интереси.или.провокират. моментни. инициати-ви,.които.при.евентуален.отказ.от.плащания. ще. доведат. до. рязък.спад. в. площите. на. биологично.отглежданите.лозя ..

Основна.цел.на.националната.политика. в. биологичното. лозар-ство.следва.да.бъде.изграждането.на.стабилни.и.жизнени.стопански.единици. на. основа. затворения.цикъл. „производство. на. сурови-на.–.преработка” ..това.означава.очакваната. подкрепа. да. се. на-сочи.приоритетно.към.малките.и.средни. предприятия. –. произво-дители.на. грозде.и. вино.и.към.ускоряване. процесите. на. хори-зонтална.и.вертикална.интеграция.в.биологичното.лозарство.с.оглед.постигането. на. търсения. иконо-мически,.социален.и.екологичен.ефект. на. местно,. регионално. и.национално.ниво ..

ЗАКЛЮчЕНИЕ Устойчивото.развитие.на.био-

логичното.производство.на. гроз-де.и.вино.в.българия.изисква.да.се.предприемат.действия.в.след-ните.насоки:.

•. провеждане. на. агроеколо-гично.райониране.и.определяне.на.подходящите.микрорайони.и.терени.за.създаване.и.отглеждане.на. лозови. насаждения,. предназ-начени.за.биологично.производ-ство.на.грозде;.

•.засилване.на.информацион-ната,. образователна. и. консул-тантска.дейност,.и.укрепване.на.връзката.между.държава,.наука.и.производство;.

•.осигуряване.на.необходи-мия.размер.финансова.подкре-па. за.стабилизиране. темповете.на.възходящо.развитие.на.дей-ността;.

•. изграждане. на. дистрибу-ционни. канали. и. рекламиране.на.българската.продукция.на.въ-трешния.и.международния.пазар;.

•.развитие.на.научните.изслед-вания.в.областта.на. технологии-те.и.маркетинга.на.биологичното.производство.на.грозде.и.вино .

5–6 (267) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

27

овощарство

Ас. д-р Веселка Антонова, ИЗ – Кюстендил

Съвременни сортове ягоди

Сортовият.състав.е.от.реша-ващо.значение.за.получаването.на.изобилна.и.висококачествена.продукция.от.ягодите .

В.света.ежегодно.се.създават.десетки. висококачествени. сор-тове.с.добри.органолептични.и.търговски.качества ..Сред.много-образието.от.сортове.трябва.да.се.избере.този,.който.е.най-под-ходящ.за.конкретните.климатич-ни. условия,. с. отлични. вкусови.качества.и.ежегодно.гарантиран.висок.добив .

Изискванията. към. съвремен-ните.сортове.ягоди.са: .растенията. да. са. жизне-

ни,. родовити. и. изправе-норастящи;

.цветовете. да. са. едри,.двуполови.и.самоплодни;

.да. имат. сравнително.дружно.узряване.на.пло-довете;

.плодовете. да. са. средно.едри.до.едри,.с.привле-кателен. външен. вид,. с.шийка,.с.плътно.плодово.месо,.със.здрава.кожица,.равномерно. оцветени. и.да. не. потъмняват. силно.при. леко. презряване,. с.малък.брой.повърхностно.разположени. или. плитко.потопени. в. плодовото.месо.семенца;

.да. имат. добра. устойчи-вост. на. неблагоприятни.климатични.условия.–.за-сушаване. (почвено.и. ат-мосферно),. горещини. и.късни.пролетни.студове;

.да.са.устойчиви.на.ико-номически. важни. боле-сти.и.неприятели;

.да.са.подходящи.за.тех-нологична. преработка. и.за.замразяване .

Представените. ягодови. сор-тове.са.подредени.по.срок.на.зреене:

Клери (Clery, Италия).–.ранен.сорт,.чийто.цветове.имат.добра.устойчивост. на. студ .. Плодът. е.лъскаво. червен. с. правилна. ко-нична. форма,. много. плътен,.сладък.и. с.добър.аромат ..Има.възможност. за. вторичен. цъф-теж. и. добив .. Важно. е. да. се.знае,. че. нападението. от. кафя-во. гниене. (Rhizoctonia solani) по.растенията.на.този.сорт.е.знак.за.високо.съдържание.на.азот.в.почвата ..Подходящ.за.биологич-но.отглеждане,.при.което.не.се.наблюдава. тази. чувствителност ..Плодовете.са.основно.за.прясна.консумация,. но. от. последните.беритби. (издребняване). могат.да. се. използват. за. замразява-не .. родовит. сорт,. устойчив. на.транспортиране .

Сортовете. Clery и. Antea. са.много. сходни,. подходящи. са.за.еднакви.климатични.условия,.с.еднаква.форма.на.плода,.но.първият.е.ранозреещ,.а.вторият.среднозреещ,.имат.общ.родител.–.бащината.форма.Marmolada .

Антея (Antea, Италия).–.сорт.със. средно. едри. атрактивни.

плодове. с. лъскав. червен. цвят,.който.се.запазва.дори.и.при.на-стъпване.на.пълна.зрелост ..Удъл-жено-конични.с.плътно.плодово.месо.(дори.и.при.висока.темпе-ратура),.много.сладки.с.устойчи-ва.кожица ..родовит.сорт,.подхо-дящ.за.биологично.отглеждане .

Мая (Maya, Италия). –. сред-но.ранен.сорт.със.силни.полу-изправени. растения .. Плодът. е.атрактивен,. едър. (средна. маса.23,2.г).с.удължено-конична.фор-ма,.лъскав.червен.цвят,.плътен,.с. много. добър. вкус. и. аромат ..При. презряване. леко. потъмня-

ват ..Използва.се.за.консумация.в.прясно.състояние.и.за.замра-зяване ..родовит.сорт.(524.г/рас-тение),.с.добра.устойчивост.към.повечето.гъбни.болести:.Oidium fragariae,. Sphaerotheca macularis, Mycosphaerella fragariae, Alternaria alternate ..Не.понася.излишък.от.азот ..Дава.добри.резултати.как-то. при. отглеждане. на. открито,.така.и.в.тунели .

Дарселект (Darselect, Фран-ция).–.среднозреещ.сорт.с.ви-сока.родовитост.(2,25-3,0.т/дка) ..Плодовете.са.едри.(средна.маса.

28

19-20. г). с. лъскав. тъмночервен.цвят,.плодовото.месо.е.червено ..Има.подобрена.устойчивост.към.Phytophthora cactorum.и.Verticillium dahliae,. но. е. чувствителен. към.брашнеста.мана.и.червен.ово-щен.акар .

Мармолада (Marmolada, Ита-лия). -. сорт. със. силнорастящи.

растения,. които. цъфтят. обил-но .. Плодовете. са. средно. едри.(средна. маса. 18,3. г),. конични,.червени. до. тъмночервени,. с.умерен. блясък. и. потопени. се-менца ..Плодовото.месо. е. чер-вено,. плътно,. с. малка. кухина,.сладко-кисело,.с.изразен.аромат ..Средно.късен.родовит.сорт.(649.г/растение) ..Чувствителен.е.към.брашнеста. мана. (Sphaerotheca macularis). и. бели. листни. петна.(Mycosphaerella fragariae). Подхо-дящ. е. за. биологично. отглеж-дане,.за.прясна.консумация,.за.замразяване. и. за. преработка ..Издържа.на.транспортиране .

Ароса (Arosa, Италия). –. къс-нозреещ.сорт,.който.се.отличава.с.коничен,.средно.едър.червен.плод. със. силен. блясък;. много.плътен,.ароматен.и.с.много.до-

бър. вкус ..Може. да. се. отглеж-да.и.на.по-бедни.почви ..Дълъг.беритбен. период .. Подходящ.за.отглеждане.и.в. тунели ..При.настъпване. на. пълна. зрелост.плодът.е.много.сладък.и.силно.ароматен ..Издържа.на.съхране-ние.и. транспортиране.на. голе-ми.разстояния ..Много. родовит ..През.втората.година.се.предста-вя.много.добре .

Полка (Polka, Холандия).–.сре-ден. до. късен. много. родовит.(745.г/растение).сорт ..Плодове-те.са.средно.едри.(средна.маса.15,8. г),. конични,. с. интензивен.тъмночервен. цвят,. със. силен.

блясък,. плътни,. изравнени,. с.много. добър. вкус. и. аромат .. В.края.на.беритбения.сезон.пло-довете. издребняват .. Много. до-бре. се. развива. и. на. по-тежки.почви ..Чувствителен.e.към.сиво.гниене. (Botrytis cinerea),. червено.кореново. гниене. (Phytophthora fragariae).и.умерено.чувствителен.към. Phytophthora cactorum .. Срав-нително.устойчив.към.брашнес-та.мана.(Sphaerotheca macularis).и.виолетовокафяви. листни. петна ..Издръжлив.e.на.ниски.темпера-тури.през.зимата,.което.го.прави.много. подходящ. за. отглеждане.в. студени. райони .. Създаден. е.като.алтернатива.на.Зенга.Зенга-на.за.нуждите.на.преработвател-ната.индустрия ..Подходящ.е.за.консумация.в.прясно.състояние.и.за.биологично.отглеждане .

Сенека (Seneca, САЩ). -. сорт.със.средно.едри.до.едри.плодо-ве.(средна.маса.18,5.г),.закръгле-но-конусовидни,. керемидено-червени.със.слаб.блясък ..Имат.шийка.и.се.откъсват.лесно ..Пло-довото.месо. е. оранжевочерве-

но,. умерено.плътно,. със.средна. кухи-на,. сладко-кисело. с. до-бре. изразен.аромат .. Сор-тът. е. късноз-реещ,. родо-вит,.чувствителен.към.брашнеста.мана .. Средният. добив. от. рас-тение.е.652. грама ..Има.много.добра.адаптационна.способност ..Подходящ.е. за.биологично.от-глеждане,.консумация.в.прясно.състояние.и.за.преработка .

Освен. представените. перс-пективни. ягодови. сортове,. е.включен.и.старият.немски.сорт.Зенга.Зенгана,.който.дори.след.толкова. години. в. практиката,.продължава. да. е. един. от. най-подходящите.сортове.за.прера-ботка .

Зенга Зенгана (Senga Sengana, Германия).–.стандартен.сорт.със.силно.облистени.растения ..Цве-тоносите.са.многобройни,.почти.изправени,. цветовете. са. разпо-ложени. под.нивото. на. листата ..Плодовете. са. средно. едри. до.едри.от.първите.беритби,. а.от.последните. две. силно. издре-бняват;. заоблени. до. тъпокону-совидни;. интензивночервени.

с. умерен. блясък. и. с. дълбоко.потопени. семенца;. чашката. е.малка. и. сравнително. трудно.се. отделя. от. плода;. плодовото.месо. е. червено,. плътно,. слад-ко-кисело;. средно. ароматно. с.добър. вкус;. много. подходящи.за.преработка;.твърде.силно.заг-ниват.в.дъждовно.време ..Сортът.е.чувствителен.към.сиво.гниене.(Botrytis cinerea). и. устойчив. към.брашнеста. мана. и. болести. по.кореновата.система .

5–6 (267) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

2929

Иван Минев, Теодора Стоянова, Петко МинковИнститут по планинско животновъдство

и земеделие, Троян

Характеристика на ябълкови сортове тип Шекерки

В.миналото.овощарството.е.било.основен.поминък.на.на-селението. от.троянския. реги-он ..Поради.пресечения.терен.основната. част. от. обработва-емата. земя. е. била. заета. от.овощни. насаждения. –. сливи,.ябълки,.круши ..те.са.намерили.подходящи. почвено-климатич-ни. условия. за. растеж. и. раз-витие.и.до.сега.в.махали.със.затихващи. функции. и. покрай.стари.къщи.в.района.се.сре-щат.местни.сортове.и.форми.ябълки. –. Шекерки,. коравки,.Прешленки,. Синапки. (Минев.и.др .,.2012) ..

Дългогодишното.им.отглеж-дане,. както. и. ролята. на. на-родния.селекционер.са.дове-ли.до.голямо.разнообразие.от.разновидности.и.форми ..реди-ца. ябълкови. сортове. и. фор-ми. като. Перуша,. Скринянка,.кантарка,. Йововка,. троянка,.Лимонка. са. много. родовити,.с.вкусни.плодове.с.дълъг.срок.на.съхранение,.богати.на.заха-ри,.витамини,.калий,.фосфор,.пектин.и.други. важни. за.ор-ганизма. елементи. (божкова. и.др .,.2006;.Минев.и.др .,.2011) .

Проученият.богат.генофонд.от.уникални.местни.сортове.и.форми,.застрашени.от.изчезва-не,. трябва.да.бъде.съхранен ..Поради. повишената. устойчи-вост.към.болести,.те.могат.да.бъдат. включени. в. градини. за.биологично. плодопроизвод-ство,.чиято.продукция.с.успех.да.се.използва.за.приготовля-ването. на. традиционни. здра-вословни. храни,. като. сушени.плодове,. пестили,. мармелади,.

както. и. типичните. за. балкан-ския. район. плодови. ракии.(Минев.и.др .,.2009) .

В статията представяме резултатите от проучване на форми ябълки от типа на Ше-керките, от местните гене-тични ресурси на род Malus в региона на Троян и Априлци и отбор на форми с добри сто-пански качества.

Изследвани. са. 14. форми.ябълки.от.групата.на.Шекерки-те,.открити.при.експедицион-но. проучване. на. разнообра-зието.от.форми.на.род.Malus.в.Централния.Старопланински.район. в. региона. на.троян. и.Априлци ..Дърветата.се.отглеж-дат. при. надморска. височина.от.350.до.650.м..без.расти-телно-защитни.мероприятия. и.при.неполивни.условия .

Изследвани. са. силата. на.растеж.на.дърветата.и.техните.

размери ..Определена.е.висо-чината.и.обиколката.на.ствола ..Установени.са.биологичните.и.морфологични. особености. на.плодовете ..Определени.са.тех

Таблица 1. Размери на дърветата

Форма височина.на.дървото,.м

височина.на.ствола,.cм

обиколка.на.ствола,.cм

среден.диаметър..на.короната,.м

1/25 .09 . 10,30 220 140 5,30Петран/24 .09 . младо.дърво.-.размножение4/24 .09 . 6,80 100 70 6,406/24 .09 . 12,80 180 136 10,208/25 .09 . 9,80 220 153 5,309/25 .09 . 10,50 240 123 9,8011/24 .09 . 12,60 125 117 11,4014/24 .09 . 13,80 210 151 10,2014/25 .09 . 9,10 180 172 5,9015/25 .09 . 10,20 230 205 9,201/10 .10 . 9,30 130 208 8,2016/10 .10 . 7,40 120 134 8,5018/10 .10 . 10,30 150 160 7,8019/10 .10 . 8,80 220 150 11,50

30

ните. размери,. маса,. форма,.вкусови. качества. и. оцветява-не .. Установена. е. реакцията.им.към.основните.икономиче-ски.важни.болести.брашнеста.мана. (Podosphera leocotricha). и.струпясване.(Venturia inaequvalis).(Cooke).Winter .

Изследван. е. основният. им.биохимичен. състав:. сухо. ве-щество,.общи.захари,.инверт-на.захар,.захароза,.киселини.и.пектин ..

Изследванията. са. извърше-ни. съгласно. Методиката. за.изучаване.на.растителните.ре-

сурси.при.овощните.растения.(Недев.и.кол .,.1979) .

При..експедиционното.про-учване.на.местните.растителни.ресурси.от.род.Malus.в.реги-она.на.троян.и.Априлци.са.от-крити. и. проучени. 14. форми.Шекерки ..те.растат.като.еди-нични. дървета. самостоятелно.или.в.смесени.насаждения ..

В.повечето.случаи.те.са.об-лагородени. на. семенна. под-ложка,. стимулираща. силен.растеж. и. формиране. на. го-леми. дървета. с. обиколка. на.ствола.над.200.cм.(при.форми.

№№.5/25 .05 ..и.1/10 .10 .).и.ко-рони. с. диаметър. до. 11,50. м.при.форма.19/10 .10 ..(табл ..1) ..Дърветата.имат.голяма.височи-на,.достигаща.до.13,80.м.при.форма.14/24 .09 ..(табл ..1) ..Зна-чителната. сила. на. растежа. и.установените.размери.на.дър-ветата.са.основание.за.благо-приятните.почвено-климатични.условия. на. месторастенията.им.в.района.на.отглеждането ..

Проучваните. Шекерки. по-криват. беритбен. период. 30-40. дни .. При. ранните. форми.плодовете. достигат. беритбена.

Таблица 2. Измерване на проби от ябълкови плодове тип Шекерки, събрани в региона на Троян.

Форма теглог

дължинадръжкамм

височинамм

средендиаметърмм

оцветяване/вкусови кчества нападение от струпяс-ване

1/25.09. 27 .4 8,3 34,1 38,0 Зеленикаво.със.слаба.руменина,.плодово.месо.–зеленикаво,.сладко,.без.киселини,.нежно,.дебела.кожица

чувствителен.

Петран/ 24.09.

124,6 11,7 59,6 65,6 Преобладаващо.червено.със.зелени.участъци.и.по-тъмночер-вени.ивици,.плодово.месо-белезникаво,.нежно,.сочно,.без.киселини,.сладко

слабо..чувствителен

4/24.09. 40,9 14,2 40,0 47,2 Жълто-зелено,.белезникаво,.с.руменина.с.по-тъмни.червени.ивици.от.огрятата.страна,.плодовото.месо.бяло,.без.киселини,.сладко,.нежно,.хрупкаво,.без.аромат,.груба.кожица

слабо.чувствителен

6/24.09. 85,3 13,3 49,6 59,0 Зеленикаво.с.руменина.откъм.огрятата.страна,плодово.месо-белезникаво-зеленикаво,.без.киселини,.слабо.сладко,.нежно,.хрупкаво,.груба.кожица

средно..чувствителен

8/25.09. 54,7 9,2 46,1 49,8 Жълтениково-зеленикаво.с.руменина,.плодово.месо.–.белез-никаво-зеленикаво,.крехко,.слабо.сочно,.слабо.сладко,.без.киселини


9/25.09. 51,2 5,9 43,1 50,0 Жълтениково-зеленикаво.с.руменина,.плодово.месо.–.белез-никаво-зеленикаво,.хрупкаво,.с.аромат,.слабо.кисело,.сочно,.дебела.кожица

слабо.чувствителен

11/24.09. 43,6 14,5 40,8 45,2 Жълто-зелено.с.изравнена.руменина.откъм.огрятата.страна,.плодовото.месо.–.белезникаво,.сухо,.без.киселини,.слабо.сладко,.твърдо,.груба.кожица


14/24.09. 44,8 19,8 44,6 46,3 Зеленикаво-жълтеникаво,.плодово.месо.–.сладко,.белезникаво,.хрупкаво,.кожица-твърда,.жилава


14/25.09. 53,2 9,2 43,3 51,6 белезниково-зеленикаво.с.руменина,.с.по-тъмни.ивици,.пло-дово.месо.–.белезникаво-зеленикаво,.твърдо,.без.киселини,.слабо.сладко,.жилава.кожица

15/25.09. 63,9 10,2 48,4 54,3 Светло-зеленикаво.с.руменина,.плодово.месо.–.белезникаво,.много.нежно,.слабо.сладко,.без.киселини,.дебела.кожица


1/10.10. 56,8 7,8 45,5 50,8 Червено.с.вишневи.ивици,.плодово.месо.–.белезникаво,.неж-но,.сочно,.хрупкаво,.сладко,.без.киселини


16/10.10. 40,6 8,2 42,5 44,8 Червено.с.по-тъмни.ивици.и.зелени.петна,.плодово.месо.–.белезникаво,.нежно,.сладко,.без.киселини,.слабо.сочно


18/10.10. 62,4 8,0 46,3 53,2 Червено.с.по-тъмни.ивици.и.жълти.петна,.плодово.месо.–.бледозелено,.плътно.към.грубо,.сочно,.слабо.кисело


19/10.10. 71,0 10,8 49,1 56,7 Преобладаващо.червено.с.тъмни.вишневи.ивици,.плодово.месо.–.белезникаво,.сочно,.нежно,.балансирано.съдържание.на.захари-киселини


Average 58,60 10,79 45,21 50,89STDEV 23,85 3,64 5,81 6,83

31

зрялост. втората. половина. на.септември,.а.при.късните,.из-вестни.като.зимни.Шекерки.–.втората.половина.на.октомври ..Добивите. са. значителни. като.в. отделни. години. достигат.200-280.кг.от.дърво ..Плодода-ването. е. редовно,. но. се. на-блюдава. редуване. на. години.с.по-нисък.добив.след.обилно.плододаване .

Най-важните. обобщаващи.признаци.на.тази.група.ябълки.са.сладките.плодове.и.ниското.съдържание.на.киселини ..раз-мерите.и.оцветяването.на.пло-довете.при.изследваните.фор-ми. варират. в. твърде.широки.граници ..При.повечето.плодо-вете.са.с.жълтеникаво.оцветя-ване.с.интензивно.червен.ру-менец.и.по-тъмни.ивици ..те.са.със.сравнително.малка.едрина ..Масата.при.проучените.форми.варира. от. 27,4. г. при. форма.1/25 .09 ..до.124,6.г.при.форма.Петран./24 .09 .,.като.при.пове-чето.форми.теглото.на.плодо-вете.е.40-60.г.(табл ..2) .

Плодовото. месо. е. бледо-жълтеникаво,.крехко,.умерено.сочно,. много. сладко,. с. едва.доловим.аромат.и.сравнително.добро.качество ..

Съдържанието. на. сухо. ве-щество. в. плодовете. на. изди-рените.Шекерки.се.движи.от.

13,25%. при. форма. 1/10 .10 ..до.21%.при.1/26 .09 ..При.пре-обладаващата.част.то.е.около.14%. (табл .. 3) ..Общото. коли-чество.захари.варира.от.5,0.до.13,65% ..Съдържанието.на.пе-ктин.при.изследваните.форми.е. сравнително. ниско .. С. най-високо. съдържание. е. форма.19/10 .10 ..–.0,88% .

Важна. характеристика. на.овощните.сортове,.в.това.чис-ло.и.ябълките,.е.възприемчи-востта. им. към. икономически.важните. болести .. Преобла-даващата. част. от. издирените.ябълкови. форми. тип. Шекер-ки. имат. сравнително. слаба.чувствителност. към. струпясва-не. (Venturia inaequvalis). (Cooke).Winter ..Само.форма.1/25 .09.е.чувствителна,. а. средно. чувст-вителни.са.6/24 .09 .,.18/10 .10 ..и.19/10 .10 ..(табл ..2) ..При.кул-турните.сортове,.отглеждани.в.месторастенията.на.Шекерки-те. нападението. от. струпясва-не.в.периода.на.проведеното.изследване. е. от. 30. до. 50% ..По. отношение. на. болестта.брашнеста. мана. (Podosphera leocotricha).(Elias.&Everhart).при.проучваните.форми.не.е.уста-новено.нападение ..Поражения.от.болестта.не.са.отчетени.и.при.културните.сортове .

Най-голям. интерес. от. из-

дирените. ябълки. представля-ва.форма.(19/10 .10 .),.известна.сред.местното.население.като.Дядовата.Христова.зимна.Ше-керка .. Намерена. е. в. района.на. Черни. връх,.Априлци .. Въз-растта. й. е. над. 80. години. и.е.с. голяма.сила.на.растеж,. с.обиколка. на. ствола. 150. cм ..Плодовете. са. с. привлекателен.външен.вид,.с.преобладаващо.червено.оцветяване.с.по-тъмно.червени. ивици .. Плодовете. са.средно.едри.за.групата.на.Ше-керките.и.са.с.размери.висо-чина.49,1.мм.и.среден.диаме-тър.–.56,7.мм ..Дръжката.е.10,8.мм ..Масата.на.плодовете.е.71.г,.но.значителна.част.от.тях.са.с.по-голямо.тегло.–.115.г ..

Плодовото.месо.е.белезни-каво,.сочно,.нежно.и.с.балан-сирано.съдържание.на.захари-киселини .

ИЗВОДИПроучените. форми. ябълки.

от. групата. на. Шекерките. са.с.добро.развитие.в.района.на.троян. и.Априлци ..Имат. голя-ма. сила. на. растеж,. обикол-ката.на. ствола.при.отделните.дървета.е.около.140.cм,.като.достига.до.208.cм ..Дърветата.са. жизнени. и. при. 60-90. го-дишна.възраст ..Плододаването.е.редовно,.добивите.достигат.200-280. кг. от. дърво .. Масата.на. плодовете. варира. от. 27,4.г.до.124,6.г,.като.при.повече-то.форми.е.40-60.г ..Плодовете.им.започват.да.узряват.втората.половина.на.септември .

Повечето. от. проучените.форми. са. слабо. чувствител-ни. на. струпясване. (Venturia inaequvalis).(Cooke).Winter,.кое-то.ги.определя.като.подходя-щи. за. биологично. плодопро-изводство ..

Достойнствата. на. Шекер-ките. са. тяхната. родовитост,.сравнително.слаба.чувствител-ност. на. болести. и. неприяте-ли.и.добрата.съхраняемост.на.плодовете.им ..

Най-перспективни. са. фор-мите.Дядовата.Христова.зимна.Шекерка.и.Петран/24 .09 .

Таблица 3. Химичен състав на пресни ябълкови плодове (Шекерки).

Проба. сухо.веще-ство.по.Re%

общи.захаримг%

инвертна.захармг%

захарозаmg%

киселинимг%

пектинмг%

1/25 .09 . 21,00 7,35 6,65 0,67 0,40 0,11

Петран./24 .09 . 14,50 5,00 5,00 - 0,37 0,25

4/26 .09 . 13,50 6,15 3,85 2,19 0,30 0,32

6/26 .09 . 16,00 5,20 4,35 0,81 0,37 0,06

8/25 .09 . 15,25 12,80 6,65 5,84 0,23 0,53

9/25 .09 . 16,00 13,65 4,50 5,84 0,23 0,36

11/26 .09 . 14,00 5,20 5,00 0,19 0,34 0,11

14/25 .09 . 14,50 13,65 7,50 5,84 0,23 0,36

14/26 .09 . 14,00 8,20 7,35 0,51 0,23 0,06

15/25 .09 . 14,25 12,80 6,15 6,32 0,27 0,85

1/10 .10 . 13,25 7,20 6,65 0,52 0,30 0,75

16/10 .10 . 17,25 7,50 7,50 - 0,23 0,42

18/10 .10 . 16,25 7,20 7,20 - 0,34 0,38

19/10 .10 . 14,50 7,50 7,50 - 0,27 0,88

5–6

(267

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

32

ПЛЮ

С

32

контрол на вредителите по ябълката при биологично производство Мария Боровинова Вилина Петрова Институт по земеделие, Кюстендил

Опазването. на. ябълковата. продукция. от. вреди-тели.при.биологично.проиводство.е.много.трудно,.като.се.имат.предвид.забраната.за.употреба.на.син-тетични.пестициди,.както.и.ограниченият.брой.био-препарати .Икономически.важни.болести.по.ябълката.са. струпясването. и. брашнестата. мана,. а. през. от-делни.години.и.огнения.пригор.(Gobin.et.al .,.2006;.боровинова,.2007) ..За.контрол.на.тези.болести.при.биологично.производство.са.разрешени.само.мед-.и.сярасъдържащи.фунгициди.(Gobin.et.al .,2006) ..Устой-чивите.на.струпясване.сортове.са.най-сигурният.на-чин.за.намаляване.употребата.дори.и.на.разрешени-те.фунгициди.(Shaffer,1994;Borovinova,2006) ..

Неприятелите. ябълков. плодов. червей,. листни. и.щитоносни.въшки,.листозавивачки.и.хоботници.при-чиняват.значителни.повреди.по.ябълковата.продук-ция.и.са.сериозен.проблем.при.биологично.произ-водство.на.ябълки.(Tamm.et.al .,.2004) ..

Изследванията. са.проведени.в.ябълково.насаж-дение,.създадено.през.пролетта.на.1996.г ..на.площ.от.10.дкa.със.сортовете.Прима,.Флорина.и.Ервин.баур,.присадени.върху.вегетативната.подложка.ММ.106 ..Дърветата.са.засадени.на.разстояния.4,5.на.2,5.м,.или.89.дървета.на.декар ..Напояването.се.извърш-ва.чрез.капкова.инсталация . ..В.тази.публикация.са.представени.резултати.от.технологията.за.биологично.производство ..

брашнестата.мана.се.контролира.само.чрез.сани-тарна.резитба,.като.за.периода.на.изследване.всяка.година..(с.изключение.на.2013.г .).двукратно.(юни,.юли).е.правено.почистване.на.заразените.леторасли ..За. ограничаване.развитието. на. огнения. пригор. се.провежда.санитарна.резитба.и.се.прилагат.ограни-чено.медсъдържащи.фунгициди ..борбата.срещу.вре-дителите.се.провежда.чрез.употреба.на.биопрепара-ти.–.дипел.ВП,.мадекс.3Ск,.ним.азал.т/С,.пиретрум.ФС.Ек.и.акарзин ..

Не.се.прилага.минерално.торене.през.периода.на.отглеждане,.а.се.използва.оборски.тор.или.култу-ри.за.зелено.торене ..

Степента.на.нападение.на.листата.от.брашнеста.мана.е.определяна.първата.половина.на.август ..По-вредите.от.причинителите.на.гниене.са.определяни.при. беритбата,. като. за. целта. са. преглеждани. по.400.плода.от.сорт ..Инфектираните.от.огнен.пригор.леторасти.са.определяни.на.по.16.-.24.дървета.от.

сорт ..Степента.на.нападение.от.черно.гниене.е.оп-ределяна.през.есента.на.2007.и.2010.г ..на.по.16.-.24.дървета.от.сорт ..

Началото.и.продължителността.на.летежа.на.ябъл-ковия.плодов.червей.е.установено.посредством.съ-бран.от.предходната.година.материал.от.гъсеници.в.пояси.от.велпапе,.съхранявани.в.кафези ..Използвани.са.и.феромонови.уловки.поставяни.в.короната.на.дървета.от.южната.страна.на.височина.1,50.-.1,80.м.от.повърхността.на.почвата ..Прегледи.за.уловени-те.пеперуди.са.провеждани.ежедневно.до.първия.улов,.а.след. това. три.пъти.седмично ..За.началото.на.летежа.и.плътността.на.ябълковата.плодова.оса.са.използвани.бели.пластмасови.плоскости.(35.x.35.см),. намазани. с. незасъхващо. лепило .. Уловките. са.поставяни.след.разпукване.на.пъпките.при.ябълката.и.са.закачани.на.телената.конструкция.в.реда,.като.на.декар.са.поставяни.по.3.уловки.за.всеки.сорт ..Извършвани.са.всекидневни.наблюдения.за.устано-вяване. началото. на. летеж,. след. което. динамиката.е. проследявана. три. пъти. седмично .. Повредите. от.неприятеля.са.отчитани.на.всички.плодове.на.по.8.дървета.от.сорт.(от.4000.до.9000.плода).по.време.на.беритбата ..Повредите.от.неприятели.по.стволовете.и.скелетните.клони.са.установени.чрез.прегледи.на.по.16-24.дървета.от.сорт ..

През.периода.на.изследване.и.по.трите.опитни.сорта.са.установени.повреди.от.гъбите.Podosphaera.leucotricha(Ellis. et. Everhart). Salmon,. Monilinia.fructigena. (. Aderh. et. Ruhul). Honey,. Botryosphaeria.obtusa(Schwein).Shoem.и.бактерията.Ewinia.amylovora.(Burrill).Winslow .. От. четирите. патогена. значителни.повреди.нанасят.P ..leucotricha.и.B ..оbtusа ..

През.периода.2007.–.2010.г ..листата.на.дърветата.на.сортовете.Прима.и.Ервин.баур.са.опазени.добре.от.брашнеста.мана.и.степента.им.на.нападение.не.

Таблица 1. Степен на нападение на листата от P. leucotricha през периода 2007- 2013г.

СортСтепен.на.нападение,.%

2007 2008 2009 2010 2013 средноПрима. 3,5.c. 8,2.c. 4,4.c. 8,5.c. 17,0.c. 8,32.c.

Флорина. 12,1+++. 20,5.+++. 22,8.+++. 23,5.+++. 64,6.+++. 28,62.+++.Ервин.баур. 9,5.++. 9,0.ns. 5,0.ns. 9,9.ns. 43,2.+++. 15,32.+++.

LSD.0,05. 3,282. 1,645. 7,509. 2,623. 2,251. 1,737.

с-контрола;.ns-няма.доказаност.;.+.-.р<0,05.;.++.-.р<0,01;.+++.-.р<.0,001.

33

надвишава. 10%. (табл .. 1) .. Значително. по-силна. е.повредата. при. сорт.Флорина,. при. който. степента.на. нападение. надвишава. 23,5% .. При. проведения.експеримент.без.извършване.на.санитарна.резитба.през.2013. г ..се.установи,.че.само.за.една. година.повредите.от.брашнеста.мана.се.увеличават.значи-телно.и.при.трите.сорта ..резултатите.от.проведения.експеримент.показват,.че.с.детайлна.зимна.резитба.и. двукратна. санитарна. (зелена). резитба. през. веге-тацията.за.отстраняване.на.заразените.леторасти,.е.възможно. добро. опазване. на. сортовете. Прима. и.Ервин.баур.от.брашнеста.мана ..

От.трите.опитни.сорта.Флорина.е.с.най-висока.чувствителност.към.брашнеста.мана ..разликите.меж-ду.степента.на.нападение.на.Флорина.и.останалите.два.е.доказана.статистически.при.висока.степен ..

Инфектирани.от.M ..laxa.майски.букетчета.и.лето-расти.при.сорт.Ервин.баур.са.установени.през.три.от.годините.на.проучване,.като.броят.на.заразените.части. на. дърво. е. от. 3,56. до. 13,83 .При. Прима. и.Флорина.единични.инфектирани.майски.букетчета.и.леторасти.са.установени.само.през.2010.г ..

Гъбата.M ..fructigena.e.установена.като.причинител.на.гниене.на.плодовете.по.време.на.зреенето.и.бе-ритбата.им.и.през.5-те.години.на.проучване.(табл ..2) ..трябва.да.се.отбележи,.че.кафявото.гниене.се.развива.основно.върху.плодове,.които.са.нападнати.от. ябълков. плодов. червей. или. наранени. от. други.вредители ..Повредите. от. този. патоген. са. незначи-телни.през.годините.на.проучване.с.изключение.на.2011.г .,.когато.достигат.до.21,42%.при.Ервин.баур ..този.сорт.се.очертава.като.сравнително.по-чувстви-телен.на.двата.патогена.от.род.Monilinia.в.сравне-ние.с.Прима.и.Флорина ..

Повреди. от. черно. гниене. с. причинител. гъбата.B ..obtusa.са.открити.за.първи.път.през.2004г ..в.оп-итното.насаждение ..Патогенът.причинява.раковини.по. стволовете,. скелетните. клони. и. разклонения,. и.гниене.на.плодовете ..раковините.може.да.обхванат.пръстеновидно.инфектираните.стволове.и.клони.и.да.

причинят.загиване.на.клоните.и.клонките.над.рако-вините ..Степента.на.повреда.от.B ..obtusа,.отчетена.през.2007.и.2010.г ..е.в.границите.от.14,06%.при.Флорина.през.2007. г ..до.54,17%.при.Ервин.баур.през.2010.г .. (таб ..3) ..Степента.на.нападение.от.B ..obtusа. при. биологично. производство. е. много. по-висока.от.тази.при.интегрирано.и.конвенционално.(Borovinova.et.al .,.2012)

През. периода. на. изследване. единични. инфек-тирани.леторасти.с.Ewinia.amylovora.при.сортовете.Прима. и.Флорина. са. открити. само. през. 2011. г,.докато. при. Ервин.баур. са. установени. през. целия.период.на.изследване,.с.изключение.само.на.2013.г ..

През.периода.на.изследване.в.насаждението.са.установени.85.вида.неприятели.от.35.семейства ..От.тях.като.постоянни.вредители,.които.надвишават.въз-приетите.прагове.на.вредност,.са.ябълковият.плодов.червей.-.Cidia.pomonella.L .,.ябълковата.плодова.оса.-.Hoplocampa.testudinea.Klug .,.калифорнийската.щи-тоносна.въшка.-.Quadraspidiotus.perniciosus.Comst ..През.отделни.години.листните.въшки.–.сем ..Aphididae.и.листогризещите.гъсеници.–.сем ..Tortricidae.също.увеличават.плътността.си.над.икономическия.праг.на.вредност ..Значителна.е.и.плътността.и.на.видовете.от.сем ..Ipidae,.и.ябълковата.стъкленка.-.Synanthedon.myopaeformis.Borkh .,.повреждащи.стволовете.и.ске-летните.разклонения.на.дърветата ..

Икономически.най-важен.неприятел.при.биоло-гично.производство.на.ябълки.е.ябълковия.плодов.червей ..Плътността.на.на.този.неприятел.се.разли-чава. съществено. през. отделните. години .. броят. на.уловените.индивиди.през.периода.на.изследване.е.в.границите.от.22.през.2007.г ..до.259.през.2012.г .,.т .е.с.11,8.пъти.повече.(табл ..4) ..Нарастването.на.плът-ността.затруднява.борбата.с.този.вредител.и.води.до.значителни.повреди ..

През.периода.на.изследване.за.опазване.на.пло-довете. от. ябълков. плодов. червей. са. извършвани.по.8.третирания.с.изключение.на.2007г ..и.2008.г .,.когато.са.проведени.съответно.по.7.и.10.третира-ния ..Използван.е.вирусният.препарат.Мадекс.3Ск ..Данните.за.повредите.от.ябълковия.плодов.червей.показват,.че.процента.на.червивите.плодове.през.го-дините.с.нормално.плододаване.(2008,.2010.и.2012.г .). е. в. границите. от. 9,73%.до. 28,51%. средно. за.трите.опитни.сорта.(табл ..4) ..По-високата.червивост.през.2012.г ..се.дължи.на.много.високата.плътност.на.популацията.на.ябълковия.плодов.червей.и.много.дългия.период.на.летеж,.който.в.сравнение.с.2008.г ..и.2010.г ..е.по-дълъг.съответно.с.21.и.30.дни ..

През.останалите.години.червивостта.е.много.ви-сока.и.през.2011.г ..достига.до.67,95.%.при.сорт.Ер-вин.баур ..Данните.за.годините.2007,.2009.и.2011.не.са.показателни,.като.се.има.предвид,.че.са.получени.от.388.до.1017.кг.плодове.от.декар,.при.нормален.добив.от.3000.до.7000.кг ..

От.трите.опитни.сорта.с.най-нисък.процент.чер-виви.плодове.е.Прима,.което.се.дължи.на.факта,.че.плодовете.на.този.сорт.узряват.в.края.на.август,.на-

Таблица 2. Повреди от M. laxa и M. fructigena през 2008 – 2013 г.

Сорт

Ср ..брой.заразени.от.M ..laxa.майски.букетчета.и.клонки.

на.1.дърво

Загнили.плодове..от.M ..fructigena,..

%.

2008. 2009. 2010. 2007 2009. 2010. 2011. 2012. 2013.Прима 0 0 0 .13 0 .25 1

Флорина. 0. 0. 0,06. 8,69 .2,14 .0,25 .14,5 .0 .Ервин.баур. 3,56. 5,67. 13,83. 3,81. 3. 21,42. 1,5. 11,55.

Таблица 3. Повреди от B.obtusa, S. myopaeformis и S. rugulosus Сорт Степен.на.нападение.от.B ..

obtusа,(.%.).Ларвни.ходове.на.S .myopaeformis.средно.на.дърво

Повредена.повърх-ност.от.S ..rugulosus,.средно.на.дърво2007 2010

Прима. 26 .56.с. 37 .50.с. 27 .40. 42 .81.Флорина. 14 .06.ns. 15 .63.-.-.-. 10 .69. 12 .88.Ервин.баур. 54 .16.+.+. 54 .17.+.+. 36 .48. 58 .74.LSD.0,05 16,39 8,834

ns.–.няма.доказаност;.+.-.P<0 .05;.++.-.P<0 .01;.+++.-.P<0 .001.

34

чалото.на.септември.и.се.прибират.по-рано,.докато.летежът.на.пеперудите.продължава.до.средата.или.края.на.месец.септември ..Установено.е,.че.пеперуди.на.ябълковия.плодов.червей.се.улавят.до.4.ноември.през.2008.г ..През.годините.с.нормално.плододаване.при.сорта.Прима.са.направени.от.1.до.3.пръскания.по-малко ..Получените.резултати.показват,.че.раноз-реещите.сортове.се.нуждаят.от.по-малък.брой.пръс-кания.и.ако.овощната.градина.е.създадена.така,.че.да.се.води.диференцирана.растителна.защита.може.да.се.спестят.от.1.до.3.пръскания ..Подобни.резулта-ти.са.получени.от.боровинова.и.др .,.(2000) ..

Процентът.на.повредените.плодове.от.калифор-нийската.щитоносна.въшка.през.повече.от.годините.на.изследване.са.незначителни.–.от.0,3%.до.0,74%.(табл .. 4) .. Значително. по-високи. са. повредите. през.2010.г ..–.7,25%.средно.за.трите.сорта ..Еднократно-то.пръскане.по.време.на.вегетацията.през.предше-стващите. 3. години,. както. и. непроведеното. зимно.пръскане.през.2010.г. ..са.причина.за.увеличаване.плътността. на. вредителя .. Проведените. зимно. и. 3.вегетационни.пръскания.през.2011.г ..значително.на-маляват.популацията.и.повредата.през.тази.година ..

Повредите. по. плодовете. от. ябълковата. плодова.оса,. отчетени. по. време. на. беритбата. са. незначи-телни.и.при. трите.опитни.сорта,. с.изключение.на.тези.при.Флорина.през.2010.г ..(табл .4) ..Ежегодното.увеличаване.на.плътността.на.Hoplocampa.testudinea.от.20.броя.средно.на.една.уловка.през.2007.г ..до.54.през.2011г .,.липсата.на.подходящи.биопрепарати.за.контрол.дават.основание.в.бъдеще.да.се.търсят.нови.средства.за.контрол.на.вредителя ..

резултатите.от.проведените.проучвания.върху.по-вредите.по.стволовете.и.клоните.показват,.че.ябъл-ковата.стъкленка.-.Synanthedon.myopaeformis.Borkh ..и.видове.от.сем ..Ipidae.(Scolytidae).нанасят.сериозни.повреди. при. биологичното. производство .. Повреди.под. формата. на. отвори. с. ходове. на. ларвите. на.ябълковата.стъкленка.под.кората.на.опитните.дървета.за.първи.път.са.установени.през.2004.г ..,.като.през.следващите.години.броят.на.нападнатите.дървета.и.повредената.част.от.стволовете.и.скелетните.клони.се.увеличава.значително,.за.да.достигне.от.10,69.до.36,48.ларвни.ходове.средно.на.дърво.през.2010.г ..Всички.повреди.са.установени.около.рани.от.дълбо-

ка.резитба,.механични.наранявания.при.обработки.и. повреди. от. ниски. зимни. температури ..Средният.брой.на.ходовете.на.стъкленката.върху.едно.дърво.от. биологичната. технолотия. е. от. 2,7. до. 5,7. пъти.по-голям.от. този.при.конвенционалната. технология.(Borovinova.et.al .,.2012) ..

Два.вида.от.род.Scolytidae.-.Scolytus.rugulosus.и.Scolytus. mali. са. установени. като. неприятели,. кои-то. повреждат. стволовете. и. скелетните. клони,. но.значителните. повреди. причинява. Scolytus. rugulosus ..Повредената.от.него.площ.достига.до.58,74%.при.Ервин.баур ..

Сортът.Флорина. се. напада. най-слабо,. както. от.ябълковата.стъкленка.така.и.от.малкия.бръчков.бе-ловинояд ..

ИЗВОДИ Установено. е,. че. гъбата. Podosphaera. leucotricha.

(Ellis. et. Everhart). Salmon,. е. патоген,. който. причи-нява. ежегодни. повреди. при. ябълковите. сортове,.резистентни. на. струпясване .. Повредите. от. гъбата.Botryosphaeria.obtusa.(Schwein).Shoem.се.увеличават.значително.след.11.годишно.приложение.на.биоло-гичната.технология ..

При. сортовете. Прима,. Флорина. и. Ервин. баур.до. 12-16. годишна. възраст. на. дърветата. брашнес-тата. мана. може. успешно. да. се. контролира. само.с. провеждане. на. санитарна. резитба. по. време. на.вегетацията ..

През.периода.на.изследване.в.насаждението.са.установени.85.вида.неприятели.от.35.семейства ..От.тях.като.постоянни.вредители,.които.ежегодно.над-вишават.възприетите.прагове.на.вредност.са.ябълко-вия.плодов.червей.-.Cidia.pomonella.L .,.ябълковата.плодова. оса. -. Hoplocampa. testudinea. Klug .. и. ка-лифорнийската.щитоносна. въшка. -. Quadraspidiotus.perniciosus.Comst ..Икономически.най-важен.непри-ятел.е.ябълковият.плодов.червей,.който.при.висока.плътност.не.може.да.се.контролира.успешно.само.с.вирусният.препарат.мадекс ..

При.биологично.производство.на.ябълки.се.явя-ват.и.нови.проблеми.свързани.с.развитието.на.вре-дители,.като.черното.гниене.Botryosphaeria.obtusa.,.стъкленката.(Synanthedon.myopaeformis.Borkh).и.ви-довете.корояди.от.сем ..Ipidae.(Scolytidae).

Таблица 4. Плътност и повреди от икономически важните неприятели по ябълката през периода 2007 – 2012 г.

Година

Н.е.п.р.и.я.т.е.лЯбълков.плодов.червей калифорнийска.щитоносна.въшка Ябълкова.плодова.оса

Плътност.брой.

пеперуди.на.уловка

Продъл-жителност.на.летеж,.

дни.

червиви.плодове,.% повредени.плодове,.% Плътност.брой

Продъл-жителност.на.летеж,.

дни

повредени.плодове,.%.Прима Флорина Ервин.

баурПрима Флорина Ервин.

баурПрима Флорина Ервин.

баур

2007. 22. 137. -*. 55,20. 60,50. -. 0,41. 0,19. 162. 20. -. 10,5. 0.2008. 75. 129. 2,17. 22,70. 12,12. 8,49. 1,25. 0,97. 102. 21. 1,5. 1,5. 0.2009. 106. 133. -. 36,10. 27,74. -. 0,61. 0,87. 518. 25. -. 1,41. 0,37.2010. 70. 120. 3,14. 16,95. 9,10. 10,1. 3,64. 7,97. 1082. 41. 0,18. 2,01. 0,31.2011. 236. 135. -. 63,09. 67,95. -. 0,05. 0,58. 1077. 54. -. 3,8. 1,67.

2012. 259. 150. 15,5. 38,75. 31,27. 2,68. 3,53. 3,25. 1462. 28. 2,06. 1,12. 0,07.*няма.плодоношение.

5–6 (267) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

35

ЦВетАрСтВО

Андрей Канински, Бистра Атанасова Институт по декоративни растения, София

добив от карамфил Шабо при монокултура и в сеитбообращение

Един.от.факторите.за.повиша-ване. на. почвеното. плодородие.и.за.получаване.на.висок.добив.с.добро.качество.на.продукци-ята.е.прилагането.на.ефективни.сеитбообращения. с. участието.на.подходящи.предшественици ..

От. проведени. у.нас.изслед-вания.е.установено,.че.най-под-ходящи.предшественици.за.по-лучаване.на.висок.добив.на.се-мена.от.карамфил.Шабо.са.та-гетес,.фиево-овесена.смес,.про-летен.ечемик.и.фасул.(Kaninski,.1995,.1996) ..

В.статията.представяме.резул-татите. от. проучване. влиянието.на.монокултурата.и.сеитбообра-щението.върху.добива.и.качест-вото.на.отрязан.цвят.от.карам-фил.Шабо ..

Изследванията.са.изведени.в.експерименталната.база.на.Ин-ститута.по.декоративни.растения.-. София. през. периода. 1990. -.1995.г ..върху.алувиално-ливадна.почва. с. лек. механичен. състав:.хумусно. съдържание. –. 0,78%,.N2.от.1,6.–.2,1.мг,.K2O.от.5,0.–.7,0.мг,.P2O5.от.9,0.–.12,0.мг.в. 100. г. почва. и. рН. в. кСІ. от.5,1.–.7,1 ..

Опитът.е.заложен.след.пред-шественик.-.царевица.за.зърно.при.поливни.условия ..

При. съставяне. на. отделните.сеитбообращения. са. включени.най-подходящите. предшестве-ници. за. карамфил. Шабо,. ус-тановени. от. канински. (1991). в.предишни. проучвания:. фиево-овесена. смес,. тагетес. –. сорт.Ориндж,. пролетен. ечемик. –.сорт.Алфа,.фасул.за.зърно.–.сорт.русе.13 ..За.контрола.е.използва-но.монокултурно.отглеждане.на.карамфил.Шабо ..

Варианти:.I.вариант.-.монокултурно.от-

глеждане.на.карамфил.Шабо.в.продължение.на.6.последовател-ни.години.(контрола);.

II. вариант. –. петполно. сеит-бообращение.със.следните.кул-тури:. карамфил. Шабо,. фиево-овесена.смес,.тагетес,.пролетен.ечемик.и.фасул.за.зърно;.

III. вариант. –. четириполно.сеитбообращение. със. следните.култури:. карамфил. Шабо,. фи-ево-овесена.смес,.тагетес.и.про-летен.ечемик;.

IV. вариант. –. триполно. сеит-бообращение.със.следните.кул-тури:. карамфил. Шабо,. фиево-овесена.смес.и.тагетес ..

Агротехническите. мероприя-тия. (торене,.поливане,.борба.с.болестите. и. неприятелите,. гри-жа. за. растенията. по. време. на.вегетацията.и.др .).на.отделните.култури.са.проведени.съобразно.възприетите. технологии. на. от-глеждане ..

В.процеса.на.проучването.са.отчетени.следните.по-важни.по-казатели:.височина.на.растенията.(cм).

-.основен.показател.определящ.качеството.на.отрязания.цвят;.добив.на.отрязан.цвят.е.от-

четен. по. изискванията. на. бДС.32-87-84.(1986):.

В. таблица. 1 са. представени.стойностите. на. височината. на.растенията. при. монокултурно.отглеждане.на. карамфил.Шабо.и.в.различни.сеитбообращения ..Най-ниски. стойности. на. този.показател. се. наблюдават. при.монокултурното. отгглеждане. на.карамфила.(контрола) ..

Проследена.по.години.висо-чината. на. растенията. намалява.

Таблица 1. Влияние на монокултурата и сеитбообращението върху висо-чината на растенията при карамфил Шабо

см

а

а

а

см

36

с. 15,0. см. от. 1990. г .. до. 1995.г .,.като.средната.за.периода.на.изследването.е.37,8.см ..Височи-ната.на.растенията.и.при.трите.сеитбообращения.средно.за.пе-риода.на.изследване,.надвишава.тази.на.контролата.с.24,87%.при.петполното.сеитбообращение,.с.21,95%.при.четириполното.и.с.18,78%.при.триполното ..разлика-та.във.височината.между.отдел-ните.сеитбообращения,.съпоста-вени.помежду.си.е.незначителна.и.варира.с.около.1-2.см ..

По.отношение.добива.на.от-рязан.цвят.-.стандартна.продук-ция.разликите.между.отделните.сеитбообращения.са.дадени.на.таблица.2 .

Видно.е,.че.най-нисък.добив.е. отчетен. при. монокултурното.отглеждане.на.карамфил.Шабо ..През. 1995. г .. добивът. на. стан-дартната.продукция.при.този.ва-риант.е.с.51,29.хил ..бр ./дка.по-

малък.от.този.получен.през.1990.г .,. а. спрямо. средния. добив. за.изследвания.период.е.намалял.с.13,82.хил ..бр ./дка .

При. петполното. сеитбообра-щение. средно. за. периода. на.изследване. (1990.–.1995. г .).до-бивът. на. стандартна. продукция.превишава. контролата. с. 22,69.хил ..бр ./дка,.при.четириполното.-.с.19,50.хил ..бр ./дка.и.при.три-полното.-.с.15,15.хил ..бр ./дка ..

Най-високи. добиви. на. отря-зан.цвят.–.стандартна.продукция.са.получени.през.1994.г ..и.1995.г .,. където.разликите.в.добивите.са.доказани.с.най-голяма.степен.на. достоверност:. при. петпол-ното. сеитбообращение. (1995г .),.добивът.надвишава.този.на.кон-тролата.с.178,44%,.а.при.чети-риполното.и.триполното.сеитбо-обращения.(1994г .),.съответно.с.122,14%.и.с.112,03% ..

И. при. трите. сеитбообраще-

ния. не. се. наблюдава. същест-вено. намаляване. на. добива. на.отрязан. цвят. при. повторно. от-глеждане.на.карамфил.Шабо.на.едно.и.също.място ..

Данните.за.добива.на.отрязан.цвят. –. нестандартна. продукция.са.дадени.на.таблица.3 ..резул-татите.показват.обратна. зависи-мост. в. сравнение. с. тези. полу-чени. при. стандартната. продук-ция .. Най-висок. добив. на. нес-тандартна. продукция. е. отчетен.при.монокултурното.отглеждане.на.карамфил.Шабо ..В.края.на.периода. на. изследване. (1995г .).при.монокултурата.добивът.се.е.увеличил.около.2.пъти.в.сравне-ние.с.първоначалния.(1990г .) ..

При. петполното. сеитбообра-щение.добивът.на.нестандартна.продукция.през.1995.г ..е.с.13,35.хил ..бр ./дка.по-нисък.от.този.на.контролата,. при. четириполно-то.-.с.11,64.хил ..бр ./дка.и.при.триполното. -. с. 10,68. хил .. бр ./дка ..Най-висок.добив.на.нестан-дартна. продукция. от. трите. се-итбообращения. е. получен. при.триполното .

ИЗВОДИ Монокултурното. отглеждане.

на.карамфил.Шабо.води.до.на-маляване.количеството.и.качест-вото.на.отрязания.цвят.-.колкото.по-продължителна. е. монокулту-рата,. толкова. по-нисък. е. доби-вът. и. качеството. на. получената.цветна.продукция ..

Петполното.сеитбообращение.оказва.положително.въздействие.върху. количеството. и. качество-то.на.отрязан.цвят.от.карамфил.Шабо,.като.в.края.на.периода.на.изследването.добивът.преви-шава.този.на.монокултурата.със.178,44%.и.с.31,83%.средно.за.периода ..

Ефектът. от. прилагане. на. се-итбообращения. върху. добива.и.качеството.на.отрязания.цвят.е. толкова.по-висок,.колкото.по.многополно. е. сеитбообраще-нието ..

За. практиката. се. препоръч-ва. отглеждането. на. карамфил.Шабо. да. става. най-малко. след.4.години.на.едно.и.също.място ..

Табл. 2. Влияние на монокултурата и сеитбообращението върху доби-ва на отрязан цвят - стандартна продукция от карамфил Шабо

Табл. 3. Влияние на монокултурата и сеитбообращението върху доби-ва на отрязан цвят - нестандартна продукция от карамфил Шабо

a

a

a

a

a

a

5–6 (267) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

3737

Емилия Атанасова – ИПАЗР „Н. Пушкаров“

Самардала – декоративно растение или подправка

Самардалата. (Nectaros-cordum. siculum. subsp. Bul-garicum) е. многогодишно.тревисто. луковично..растение..от. . подсемейство. Лукови. (Al-lioideae),.семейство..кокичеви.(Amaryllidaceae) .. Синоними:.Allium. siculum,. Nectaroscor-dum.bulgaricum,.Allium.bulgari-cum,.Allium.siculum.Ucria .

Може. да. се. срещне. под.различни.имена:.Honey.Garlic.(меден. чесън),. Mediterranean.Bells. (средиземноморски.звънчета),. Sicilian. Honey. Lily.(сицилианска. медна. лилия),.Ornamental.Onion.(декоративен.лук),.Sicilian.Garlic.(сицилиански.чесън .).

какво. означава.Nectaroscordum?. Според. кни-гата.на.Джон.брайън.„Лукови-ци“. (John.E ..Bryan. -. . „Bulbs“).наименованието. идва. от. две.думи. -. . нектар. –. това. е. на-питката. на. гръцките. богове. и.скордум. –. аромат. на. чесън ..В.диво.състояние.се.среща.в.Мала.Азия,.Северна.Франция,.Италия,. островите. . Сицилия,.Сардиния,.корсика,.също.така.се. среща. в. българия,. румъ-ния,. Молдова,. на. полуостров.крим,.в.кавказ ..

Луковицата.е.2–3.см,.покрита.с. кафяви. люспи .. Листата. са.лентовидни,. дълги. до. 40. см,.тристранни.и.по.това.не.могат.да. бъдат. сбъркани. с. листата.на. друго. растение .. Легенда.гласи,. че. когато. бог. създавал.растенията,. хванал. с. три.пръста.листата.на.самардалата.и. по. този. начин. се. създала.характерната. им. форма .. те.израстват.през.март,.цъфтежът.е.май-юни ..Цветоносът.е.доста.висок.-.70-130см,.увенчан.с.кра-

сиво. чадъроподобно. съцветие.от. 20-40. дребни. камбановид-ни. цветчета. с. размер. до. 2.см,.оцветени.в.няколко.цвята.–. зелено,. кремаво,. лилаво ..размножава. се. със. семена.и. с. луковици .. Луковиците.се. засаждат. през. октомври-ноември.на.дълбочина..10-15.см.и.на.разстояние.до.25.см.между. тях,. за. да. не. си. пре-чат. растенията .. Самардалата.е. непретенциозна,. може. да.се.отглежда.на.слънчево.мяс-то..или.на.полусянка ..Почвата.трябва. да. е. лека,. да. пропу-ска. вода. и. въздух .. Отглежда.се. в. градините. самостоятелно.или.смесено.с.други.растения.(например.с.Хоста).или.на.групи,.пръснати. в. моравата .. След.няколко. години. луковиците.се. размножават. и. може. да.се. разсадят .. размножава. се.и. със. семена,. които. узряват.през.август ..През.2009.година.в.брюксел.на.изложението. за.цветя.е.наречена.„българското.лале”,.но.у.нас.не.е.популярна.като. декоративно. растение,. а.

като.подправка.със.специфичен.вкус.и.приятен.аромат ..

Самардалата. се. среща. в.диво.състояние.в.цяла.Източна.българия,. Източна. Стара.планина,. Странджа .. расте. в.подлеса.на.букови.и.габърови.гори .. За. населението. от. тези.райони..самардалата.е.любима.подправка .. Събират. я. в. диво.състояние. или. я. отглеждат.в. дворовете .. Листата. на.самардалата. съдържат. летливи.вещества,. които. предизвикват.сълзене. на. очите .. В. свежо.състояние.са.доста.люти,.дори.повече.от.лука.и.чесъна ..Под-правката. се. прави. от. листа-та,. които. се. берат. преди. да.цъфне. растението,. смилат. се.и. се. смесват. със. сол .. Солта.омекотява. и. фиксира. вкуса ..Получената. каша. се. суши. на.сянка. продължително. време.и. след. това. се. прибира. в.добре. затворени. съдове. за.съхранение ..Не.се.подлага.на.топлинна. обработка,. защото.вкусът.се.променя ..Може.да.се.направи.подправка.и.по.друг.начин. –. листата. се. нарязват.и. изсушават. на. сянка,. след.това. се. смесват. с. изсушени.пера. от. лук. и. чесън,. сухи.магданоз. и. копър .. Всичко. се.смесва.и.стрива ..Получава.се.подправка.с.богат..аромат ..В.Източна.българия. самардалата.се. нарича. „самаришка. трева”.или. „самадийска. трева” .. В.Южна.и.Югозападна.българия.подправката. е. позната. под.имената.„стрижак”,.„стрижалец”,.а.в.Северозападна.българия.я.наричат.„див.чесън”,.„див.лук”.или.„кучи.лук“ ...В.някои.части.на. страната. . (Сливенско). . е.известна.като.„пой”.или.„зелена.

38

сол“ .. Продава. се. прясна.или..изсушена.по.пазарите.в.районите,. където. се. събира.или.отглежда .

Пресните. . листа. могат.да. се. добавят. съм. салата. –.краставици,..домати.или.зелена.салата .. . Сушената. подправка.се. употребява. в. ястия. от.зеленчуци,. яйца,. сандвичи,.сирене,. . върху. препечена.филийка. с. масло. или. зехтин,.ястия.от.лапад,.коприва,.спа-нак,. също. така. като. добавка.към. таратор,. супи .. . Може.да.се.добави.към.месо,.мал-ко. преди. да. е. готово. ястие-то .. Освен. в. българия. като.подправка. се. употребява. в.румъния,.Молдова ..В.румъния.е.известна.като.„български.лук“ ..На. руския. пазар. се. предлага.със.същото.име ..Любима.под-правка.е.в..бесарабия,.къде-то. се. нарича. „самардал“. или.„мюрдя“ ..там. стои. на. масата.наред.със.солта.и.пипера ..

Самардалата. е. лечебно.

растение .. Съдържа. витамини,..етерични. масла,. стероли,.танини. и. флавоноиди .. В.народната. медицина. са.известни. множество. ползи.от. самардалата. –. полезна.е. за. работата. на. сърцето,..възпрепятства. образуването.на. холестеринови. плаки.в. кръвоносните. съдове,.понижава. кръвното. налягане,.улеснява. храносмилането,.помага. при. стомашни. болки,.при. кашлица .. разбира. се,.всички. тези. ефекти. се.проявяват,. ако. се. употребява.без.сол ..Счита.се,.че.стимулира.уринирането. и. пречиства.бъбреците ..Влияе.благотворно.при.кожни.заболявания,.от.сок.от. листата. се. прави. . мехлем.за. трудно. заздравяващи. рани.при. различни. кожни. болести.(псориазис. и. др .) .. Има.рецепти. за. употреба. в. топло.прясно.мляко.–.при.стомашни.оплаквания. и. хронична.кашлица .

За шест групи производители – близо 7 милиона лева от дФЗДФ.„Земеделие”.изплати.близо.7.милиона.лева.по.схемата.„Групи.производители” ..Финансовата.

помощ.е.осигурена.от.Европейския.фонд.за.гарантиране.на.земеделието.(ЕФГЗ).и.от.националния.бюджет ...Средствата.се.дават.на.шест.групи.производители.за.извършени.инвестиционни.разходи.през.2014.г ..

Най-голяма.финансова.помощ.е.преведена.на."АГрЕкОСЕЛЕкт".ООД.–..гр ..Пловдив.-.близо.2,5.милиона.лева ..Следват."ГрИИНФрУт.бГ".ООД.–.гр ..бургас.и."ХЕПИ.ФрУтС".ООД.–.гр ..Пловдив.-..с.по.над.1,2.милиона.лева ..ДФ.„Земеделие”.изплати.и.близо.967.хил ..лв ..на."СЪНИ.ФрУтС".ООД.–.гр ..София,.малко.над.900.хил ..лв ..на."ЗАр.ГрУП".ООД.–.с ..Обединение,.общ ..Полски.тръмбеш.и.над.170.хил ..лв ..на."АЛЛ.брАНДС".ООД.–.гр ..русе .

Шестте.договора.по.схемата.„Групи.производители”.са.сключени.през.2013.г ..Извършените.пла-щания.са.първи.за.пет.от.групите.и.второ.за.една.от.тях ..

Субсидираните.инвестиционни.разходи.за.2014.г ..включват.купуване.на.земеделска.техника.-.трактори,.пръскачки,.мотокарни.уредби,.косачки,.платформи.за.бране.на.плодове.и.др .,.както.и.купуване.на.системи.за.капково.напояване,.мрежи.за.защита.от.градушки,.автоматични.линии.за.претегляне.и.опаковане.на.плодове.и.овощен.посадъчен.материал .

Основните.изисквания.за.одобряване.на.групи.производители.на.плодове.и.зеленчуци.са.те.да.имат.поне.4-ма.членове.и.годишен.оборот.не.по-малък.от.левовата.равностойност.на.50.000.евро.без.ДДС ..Инвестициите.по.схемата.„Групи.производители”.трябва.да.бъдат.извършени.в.рамките.на.не.повече.от.5.години ..През.този.5-годишен.период.бенефициерите.трябва.да.изпълнят.поне.една.от.целите.на.схемата,.а.именно.–.да.увеличат.броя.на.членовете.в.групата,.да.увеличат.стойността.на.реализираната.продукция,.да.внедрят.нови.продукти.или.технологии,.да.подобрят.сътрудничест-вото.с.производителите.и.преработвателите.на.земеделски.продукти.и.др .

Повече.информация. за. схемата. „Групи.производители”.може.да. се.намери.на.www .dfz .bg. в.раздел.“Селскостопански.пазарни.механизми”/.„Плодове.и.зеленчуци”/.„Временно.признати.орга-низации.на.производители” .

.ДФ „Земеделие” –Разплащателна агенция

НовиНи от ДФЗ

16

ЦАР

ЕВИЦА

–СЕ

ЛЕКЦ

ИОННИ

ПОСТ

ИЖЕН

ИЯ

НА

ИНСТ

ИТУ

Т

ПО Ц

АРЕВ

ИЦАТ

А –

КНЕЖ

А

A62

БИБЛ

ИОТЕ

КАЗЕ

МЕД

ЕЛИЕ

Полс

ки

култ

ури

брой

5–6

(267

) 201

5ЗЕ

МЕДЕ

ЛИЕ

ПЛЮ

С

Авт

орск

и ко

лект

ив

към О

тдел

„Гене

тика

, се

лекц

ия и

сем

епро

изво

дств

о“

при

Инс

титу

т по

цар

евиц

ата

– Кне

жа

1.Доц

.д-р

Стефан

Вълчи

нков

2.Доц

.д-р

Дим

итри

наИ

лчов

ска

3.Доц

.д-р

Геор

гиЙ

орда

нов

4.Доц

.д-р

Ива

нка

Ива

нова

5.Доц

.д-р

Пен

каВ

ълчи

нков

а

6.Доц

.д-р

Люба

Ива

нова

Гло

гова

7.Доц

.д-р

Миа

дин

Гено

в

8.Доц

.д-р

Ива

нка

Гено

ва

9.Доц

.д-р

Ник

ола

Сим

еоно

в

10.Доц

.д-р

Кири

лАнгел

ов

11.Про

ф.дс

нКи

рилХр

истов

215

От1962годинаИ

нститутътпоагротехника–Кнежасепроф

и-лира

вНаучноизследователски

институтпо

царевицата,който

отговарязанационалнатапрограмастазикултураикоординира

научноизследователскатадейноствстраната.

Със

специализиранетона

институтасе

въвежда

селекционнапрограм

ана

българскияи

световенналичен

генофонд,

коетопозволява

ефективно

използванена

световнияопит

поселек-

ция,семепроизводствоиагротехниканацаревицата,иводидо

създаваненасерияновихибриди,признатиирайониранизапроизводство.

Достиж

ения на Института по царевица за периода

1966–2014 г.

314

КНЕЖ

А 30

7Ф

АО3

00-400

.Вегетац

ионе

нпе

риод

–д

остига

зрял

остза1

10д

ни.

Растен

иятас

аср

едно

вис

оки,здр

ави,

непо

лягащи.

Коча

нитеи

матд

ължин

а21

см.Бро

йре

дове

18.

Зърн

ото

ес

кони

чно

–ци

линд

ричн

афор

ма,

жълтон

ацв

ят,тип

кон

ски

зъб.

Про

дуктив

ности

оптим

ални

услов

ия:

Доб

ив:бе

зна

появ

ане

–8

00–

100

0кг/д

ка,с

напо

яван

е–

1200

–1

500

кг/д

ка.

Оптим

ална

гъс

тота:бе

зна

появ

ане

–60

00р

аст./

дка,с

нап

оява

не–

680

0ра

ст./дк

а.

Кне

жа

310

– но

вНов

цар

евич

енх

ибри

дбъ

лгар

ска

селе

кция

от

ранн

ата

груп

ана

зря

лост(Ф

АО3

00-399

).Създа

ден

пок

ласи

ческ

иметод

на

селе

кция

,Кн

ежа

310

епр

остоли

неен

хиб

рид

отгру

па

300-39

9по

ФАО.

Узря

ваза

105-11

0дн

и.Ген

етич

ниятм

упо

тенц

иалзап

роду

ктив

носте

над

110

0кг/

дка.

Растен

иятас

аср

едно

вис

оки,здр

ави

иус

тойч

иви

нап

оляган

е.И

матб

ързстар

тна

ра

звитие

.Ко

чани

тес

аслаб

око

нусо

видн

и.

Зърн

ото

етип

„кон

ски

зъб“с

жълтао

крас

ка.

Вре

тено

тое

чер

вено

.Хи

брид

ъте

устой

чив

наи

коно

мич

ески

важ

ни

боле

сти

поц

арев

ицата.

Пре

поръ

чителн

агъстота

нао

тгле

жда

неп

ри

усло

вия:

сна

появ

ане

–68

00-700

0ра

ст./дк

а;б

ез

напо

яван

е–

5800

-600

0ра

ст./дк

а.

КНЕЖ

А ПУК

ЛИВА

1Б

Про

стол

инее

нср

едно

ран

хибр

ид.

Вис

очин

ана

рас

тени

ята

–

от1

80д

о23

0см

.За

лага

коча

нан

а80

-100

см.

Вегетац

ионн

иятпе

риод

до

техн

ичес

казря

лосте

от11

5до

130

дни

.

Доб

ивътн

азърн

ое

500-60

0кг/д

ка.Зъ

рното

е с

бялцв

ят.

Пук

анки

тес

ас

добр

ока

чество

.

Коча

нъте

сред

нод

ълъг,

кони

чен,с

дължин

а18

-20

см,бр

ойр

едов

е–

14-16.

Обр

азув

аот2

до

4ко

чана

на

едно

рас

тени

е.

Сро

кове

на

сеитба

:

от1

5-20

-ти

апри

лдо

10-ти

май

Оптим

ална

гъс

тотап

ри

непо

ливн

иус

лови

я–

4500

-50

00р

аст./

дка,а

при

пол

ивни

–

5500

-600

0ра

ст./дк

а.

Хибр

идъте

устой

чив

на

поля

гане

ин

апо

-важ

ните

икон

омич

ески

бол

естии

не

прия

тели

по

царе

вица

та.

314

КНЕЖ

А 30

7Ф

АО3

00-400

.Вегетац

ионе

нпе

риод

–д

остига

зрял

остза1

10д

ни.

Растен

иятас

аср

едно

вис

оки,здр

ави,

непо

лягащи.

Коча

нитеи

матд

ължин

а21

см.Бро

йре

дове

18.

Зърн

ото

ес

кони

чно

–ци

линд

ричн

афор

ма,

жълтон

ацв

ят,тип

кон

ски

зъб.

Про

дуктив

ности

оптим

ални

услов

ия:

Доб

ив:бе

зна

появ

ане

–8

00–

100

0кг/д

ка,с

напо

яван

е–

1200

–1

500

кг/д

ка.

Оптим

ална

гъс

тота:бе

зна

появ

ане

–60

00р

аст./

дка,с

нап

оява

не–

680

0ра

ст./дк

а.

Кне

жа

310

– но

вНов

цар

евич

енх

ибри

дбъ

лгар

ска

селе

кция

от

ранн

ата

груп

ана

зря

лост(Ф

АО3

00-399

).Създа

ден

пок

ласи

ческ

иметод

на

селе

кция

,Кн

ежа

310

епр

остоли

неен

хиб

рид

отгру

па

300-39

9по

ФАО.

Узря

ваза

105-11

0дн

и.Ген

етич

ниятм

упо

тенц

иалзап

роду

ктив

носте

над

110

0кг/

дка.

Растен

иятас

аср

едно

вис

оки,здр

ави

иус

тойч

иви

нап

оляган

е.И

матб

ързстар

тна

ра

звитие

.Ко

чани

тес

аслаб

око

нусо

видн

и.

Зърн

ото

етип

„кон

ски

зъб“с

жълтао

крас

ка.

Вре

тено

тое

чер

вено

.Хи

брид

ъте

устой

чив

наи

коно

мич

ески

важ

ни

боле

сти

поц

арев

ицата.

Пре

поръ

чителн

агъстота

нао

тгле

жда

неп

ри

усло

вия:

сна

появ

ане

–68

00-700

0ра

ст./дк

а;б

ез

напо

яван

е–

5800

-600

0ра

ст./дк

а.

КНЕЖ

А ПУК

ЛИВА

1Б

Про

стол

инее

нср

едно

ран

хибр

ид.

Вис

очин

ана

рас

тени

ята

–

от1

80д

о23

0см

.За

лага

коча

нан

а80

-100

см.

Вегетац

ионн

иятпе

риод

до

техн

ичес

казря

лосте

от11

5до

130

дни

.

Доб

ивътн

азърн

ое

500-60

0кг/д

ка.Зъ

рното

е с

бялцв

ят.

Пук

анки

тес

ас

добр

ока

чество

.

Коча

нъте

сред

нод

ълъг,

кони

чен,с

дължин

а18

-20

см,бр

ойр

едов

е–

14-16.

Обр

азув

аот2

до

4ко

чана

на

едно

рас

тени

е.

Сро

кове

на

сеитба

:

от1

5-20

-ти

апри

лдо

10-ти

май

Оптим

ална

гъс

тотап

ри

непо

ливн

иус

лови

я–

4500

-50

00р

аст./

дка,а

при

пол

ивни

–

5500

-600

0ра

ст./дк

а.

Хибр

идъте

устой

чив

на

поля

гане

ин

апо

-важ

ните

икон

омич

ески

бол

естии

не

прия

тели

по

царе

вица

та.

413

Кнеж

а 435Средноранпростолинеенхибрид.

Вегетационенпериод115–120дни.

Растения–средновисоки(220-240см),

устойчивинаполягане.Кочани–средно-дълги,конично-цилиндрични,с14-16реда.Вретенотоесантоциановооцветяване.

Зърно–„типконскизъб“,жълтонацвят.

Рандеман84%

,масана1000зърна320-

340грама.

Високодобивенхибрид.П

риусловиябезиснапояванесеполучаватдобивим

ежду

1170и1370кг/дка.П

ритежаваком

плекснаустойчивосткъм

икономическиваж

ниболестипоцаревицата.Оптим

алнигъстотинаотглеждане:

принапояване–7000раст./дка,безнапояване–5200аст./дка.

Кнеж

а 442Достигазрялостза115-120дни.

Височинатанарастениятае240–

250см,здрави,неполягащ

и.Ф

орманакочана–конично-

цилиндрична.Бройредове–18-20.

Зърнотоежълто,типполутвърдо.

Добив:безнапояване–800до

1000кг/дка,снапояване–от1300до1594кг/дка.

КНЕЖ

А ЗАХА

РНА 1

Простолинеенсредноранхибрид.

Вегетационенпериоддоконсум

ативназрялост–80-90дни.

Височинатанарастениятаеот160

до170см.В

исочинатаназалаганенакочанае60-80см

.Образува2-3

стандартникочанасдължинаот14до

22см.,дебелинавосновата40м

м,ана

върха28мм.Б

роятнаредоветее12.

Зърнотоесветложълтодож

ълто,снеж

наконсистенция.

Приоптим

алниусловиянаотглеждане

сеполучавадобивот900до1020кг/дкаи4500-5000броястандартникочанаотдекарпринеполивниусловия,априполивни–5500-6000броя.

Хибридътимадобраустойчивостна

поляганеинапо-важнитеиконом

ическиболестиинеприятелипоцаревицата.

Срокътзасеитбатаеот10.IVдо15-20.V.запървакултураи

от25.VI.до05.V

II.завторакултура.Сеитбатам

ожедасе

извършваипрезпериодот7-10дни.П

ринеполивниусловиягъстотатанапосевае4500раст./дка,априполивни–5000-6000раст./дка.

Необходим

аепространственаиливремеваизолацияот

обикновенаипукливацаревица.

512

КНЕЖ

А 2

SUДву

лине

енх

етер

озис

енх

ибри

дзаха

рна

царе

вица

.Вегетац

ионе

нпе

риод

до

техн

ичес

казря

лост

80-88

дни.Тол

еран

тен

къмд

атов

исе

итби

.Ра

стен

ия–

здр

ави,д

обре

обл

истени

,с

мно

го

добр

аус

тойч

ивос

ткъ

мп

оляган

е,в

исок

и22

0-23

0см

.,слаб

обр

атящ

и,у

стой

чиви

на

икон

омич

ески

важ

ниб

олес

тии

неп

риятел

ипр

иес

тестве

ниу

слов

иян

аотглеж

дане

.Изхра

нватн

ормал

ноп

оед

инд

одв

ако

чана

,зало

жен

на

висо

чина

80-10

0см

.К

очан

и–

цили

ндри

чно-ко

ничн

и,д

обре

оз

ърне

ни,с

добъ

ртъргов

ски

вид,д

остигатдо

21

-25

смд

ължин

аи

фор

мир

ат1

4-16

ред

а.

Зърн

о–

норм

ален

зах

арен

тип

,не

жно

с

мно

год

обри

вку

сови

кач

ества,с

редн

оед

ро,пр

еобл

адав

ащо

жълтои

по-св

етло

.Под

ходя

що

зак

онсе

рвир

ане.

Про

дуктив

ност–

при

пол

ивни

услов

ияд

обив

ътн

астан

дарт

ни

коча

нид

остига1

500-17

00к

г/дк

а.П

одхо

дяща

гъстота

на

отглеж

дане

при

услов

ияс

нап

оява

нее

600

0-70

00р

аст./

дка.,а

безна

появ

ане

–35

00-400

0ра

ст./дк

а.

Изи

сква

про

стра

нствен

аил

ивр

емев

аизол

ация

. КНЕЖ

А 3

SU –

НОВ

Дос

тигад

отехн

ичес

казря

лостза

80-85

дни.

Растен

ияс

вис

очин

а21

0-22

0см

.Зд

рави

,ус

тойч

иви

нап

оляган

е,слаб

обр

атящ

и.

Коча

ни–

21-23

см.Цил

индр

ични

,че

дри,с

до

бър

търгов

ски

вид.

Зърн

о–

Бял

о,н

ормал

ензах

арен

тип

,не

жно

с

мно

год

обри

вку

сови

кач

ества,1

3-14

мм.

Про

дуктив

ности

оптим

ални

услов

ия:пр

иум

ерен

ипо

ливн

иус

лови

я-160

0-190

0кг/д

ка

ипо

вече

станд

артни

коча

ни.

Изиск

вап

ростра

нствен

аиз

олац

ия5

0-10

0мо

тфур

ажна

цар

евиц

аи

компа

ктен

пос

ев.

*Уст

ойчи

ви н

а по

-важ

нит

е ик

оном

ичес

ки

боле

сти

и не

прия

тел

и по

цар

евиц

ата.

Кне

жа

509

Сре

днок

ъсен

про

стол

инее

нхи

брид

. Вегетац

ионе

нпе

риод

125

-130

дни

.Ра

стен

ия–

здр

ави

иус

тойч

иви

нап

оляган

е,

висо

ки2

60-270

см.

Коча

ни–

сла

бок

онус

овид

нис

дължин

а22

-24

см,с

14-16

реда

зър

но.

Вре

тено

тое

роз

ово.

Зърн

о–

„кон

ски

зъб”,жълтоо

цветен

ои

заем

а80

–8

2%о

ттеглото

нак

очан

а.

Хибр

идъте

св

исок

апр

одук

тивн

остпр

ипо

ливн

ии

непо

ливн

иус

лови

я.

Доб

ивите

сао

т11

00д

о14

00к

г/дк

а.

Оптим

ална

гъс

тотан

аотглеж

дане

:45

00

раст./дк

апр

ине

поли

вни

и65

00р

аст./

дка

при

поли

вни

усло

вия.

КНЕЖ

А 51

1С

редн

окъс

енм

ежду

лине

енхиб

рид.

Растен

ия–

сре

дно

висо

ки,ви

сочи

нан

аза-

лагане

нако

чана

–сре

дна.

Фор

матана

коч

анаеци

линд

ричн

о-ко

ничн

а,

смак

симал

енд

иаметър

во

снов

ата.

Бро

ятн

аре

дове

тее

18-20

.Вре

тено

тое

антоц

иано

во.

Зърно

–з

ъбов

идно

сж

ълтав

ръх

нач

аст,

гръб

натастр

анае

жълтад

оле

коо

ранж

ева.

Доб

иви

–бе

зна

появ

ане

до1

200-13

00к

г/дк

а.

При

услов

ияснап

оява

не–над

145

0кг/д

ка.

Оптим

ална

гъс

тотанаотглеж

дане

:пр

ина

по-

яван

е65

00рас

т./д

ка,бе

зна

появ

ане–45

00/

раст./дк

а.

512

КНЕЖ

А 2

SUДву

лине

енх

етер

озис

енх

ибри

дзаха

рна

царе

вица

.Вегетац

ионе

нпе

риод

до

техн

ичес

казря

лост

80-88

дни.Тол

еран

тен

къмд

атов

исе

итби

.Ра

стен

ия–

здр

ави,д

обре

обл

истени

,с

мно

го

добр

аус

тойч

ивос

ткъ

мп

оляган

е,в

исок

и22

0-23

0см

.,слаб

обр

атящ

и,у

стой

чиви

на

икон

омич

ески

важ

ниб

олес

тии

неп

риятел

ипр

иес

тестве

ниу

слов

иян

аотглеж

дане

.Изхра

нватн

ормал

ноп

оед

инд

одв

ако

чана

,зало

жен

на

висо

чина

80-10

0см

.К

очан

и–

цили

ндри

чно-ко

ничн

и,д

обре

оз

ърне

ни,с

добъ

ртъргов

ски

вид,д

остигатдо

21

-25

смд

ължин

аи

фор

мир

ат1

4-16

ред

а.

Зърн

о–

норм

ален

зах

арен

тип

,не

жно

с

мно

год

обри

вку

сови

кач

ества,с

редн

оед

ро,пр

еобл

адав

ащо

жълтои

по-св

етло

.Под

ходя

що

зак

онсе

рвир

ане.

Про

дуктив

ност–

при

пол

ивни

услов

ияд

обив

ътн

астан

дарт

ни

коча

нид

остига1

500-17

00к

г/дк

а.П

одхо

дяща

гъстота

на

отглеж

дане

при

услов

ияс

нап

оява

нее

600

0-70

00р

аст./

дка.,а

безна

появ

ане

–35

00-400

0ра

ст./дк

а.

Изи

сква

про

стра

нствен

аил

ивр

емев

аизол

ация

. КНЕЖ

А 3

SU –

НОВ

Дос

тигад

отехн

ичес

казря

лостза

80-85

дни.

Растен

ияс

вис

очин

а21

0-22

0см

.Зд

рави

,ус

тойч

иви

нап

оляган

е,слаб

обр

атящ

и.

Коча

ни–

21-23

см.Цил

индр

ични

,че

дри,с

до

бър

търгов

ски

вид.

Зърн

о–

Бял

о,н

ормал

ензах

арен

тип

,не

жно

с

мно

год

обри

вку

сови

кач

ества,1

3-14

мм.

Про

дуктив

ности

оптим

ални

услов

ия:пр

иум

ерен

ипо

ливн

иус

лови

я-160

0-190

0кг/д

ка

ипо

вече

станд

артни

коча

ни.

Изиск

вап

ростра

нствен

аиз

олац

ия5

0-10

0мо

тфур

ажна

цар

евиц

аи

компа

ктен

пос

ев.

*Уст

ойчи

ви н

а по

-важ

нит

е ик

оном

ичес

ки

боле

сти

и не

прия

тел

и по

цар

евиц

ата.

Кне

жа

509

Сре

днок

ъсен

про

стол

инее

нхи

брид

. Вегетац

ионе

нпе

риод

125

-130

дни

.Ра

стен

ия–

здр

ави

иус

тойч

иви

нап

оляган

е,

висо

ки2

60-270

см.

Коча

ни–

сла

бок

онус

овид

нис

дължин

а22

-24

см,с

14-16

реда

зър

но.

Вре

тено

тое

роз

ово.

Зърн

о–

„кон

ски

зъб”,жълтоо

цветен

ои

заем

а80

–8

2%о

ттеглото

нак

очан

а.

Хибр

идъте

св

исок

апр

одук

тивн

остпр

ипо

ливн

ии

непо

ливн

иус

лови

я.

Доб

ивите

сао

т11

00д

о14

00к

г/дк

а.

Оптим

ална

гъс

тотан

аотглеж

дане

:45

00

раст./дк

апр

ине

поли

вни

и65

00р

аст./

дка

при

поли

вни

усло

вия.

КНЕЖ

А 51

1С

редн

окъс

енм

ежду

лине

енхиб

рид.

Растен

ия–

сре

дно

висо

ки,ви

сочи

нан

аза-

лагане

нако

чана

–сре

дна.

Фор

матана

коч

анаеци

линд

ричн

о-ко

ничн

а,

смак

симал

енд

иаметър

во

снов

ата.

Бро

ятн

аре

дове

тее

18-20

.Вре

тено

тое

антоц

иано

во.

Зърно

–з

ъбов

идно

сж

ълтав

ръх

нач

аст,

гръб

натастр

анае

жълтад

оле

коо

ранж

ева.

Доб

иви

–бе

зна

появ

ане

до1

200-13

00к

г/дк

а.

При

услов

ияснап

оява

не–над

145

0кг/д

ка.

Оптим

ална

гъс

тотанаотглеж

дане

:пр

ина

по-

яван

е65

00рас

т./д

ка,бе

зна

появ

ане–45

00/

раст./дк

а.

611

Кнеж

а 517Трилинеенхибрид.Подходящ

заотглежданекактоза

зърно,такаизасилаж.

Растения–средновисоки(200-220см).

Горнияткочансезалагасредновисокона6-ти-7-м

ивъзел.Ф

орматанакочанаеконично–

цилиндрична.Броятнаредоветее16-18.

Вретенотоеоцветеноантоцианово,със

среднастепеннаинтензивност.Зърно–зъбовидно,сж

ълтавръхначаст.Добиви:безнапояване–1200кг/дка;

принапояване–1500кг/дка.Оптим

алнагъстотанаотглеждане:

принапояване6500раст./дка,безнапояване–4500раст./дка.

Кнеж

а 546 – новПростолинеенхибрид.

Достигазрялостза125-130дни.

Растениятасаздрави,устойчивинаполягане.Кочанитесаконично-цилиндрични.Б

ройредове:14-16.Зърно–ж

ълтавръхначаст,типзъбовидно.Продуктивностиоптим

алниусловия:Д

обив:безнапояване–1100до1400кг/дка,снапояване–от1400до1600кг/дка.Оптим

алнагъстота:безнапояване–4500раст./дка,снапояване–6500раст./дка.

Кнеж

а 625 и Кнеж

а М625

Модиф

ициранаформ

уланахибридКнеж

а625.Характеристикатам

уесъщатакактона

оригиналнияхибрид,ноес1-2днипо-късен.Имапродуктивност103-106%

отКнежа

625.Сем

епроизводствотомуеизклю

чителноизгодно,см

ноговисокразмнож

ителенкоеф

ициент.От1дкасем

епроизводнаплощм

огатдасезасеят150-200дказазърно.Хибридътеспо-високаадаптивнаспособност.Мож

едасепроизвеждапосхем

анасм

есване(с50%стерилнирастения)

идабъдевключенвтаканаречената

“системаплю

с”сновитехибридинаИнститута.

Кнеж

а 683АПростолинеенхибрид.

Вегетационенпериод–135дни.

Стъблотоездраво,високо270-290см

.Кочанитесаслабоконусовиднисдълж

ина24-27сми16реда.

Зърнотоезъбовидно,жълтооцветено

изаема84%

отобщототегло.

Добивитебезнапояванесадо1300,а

принапояванедо1500кг/дка.Гъстотанаотглеж

данеесъответно4000и6000раст./дкапринапояванеибезнапояване.

710

Кне

жа

549

– но

в

Про

стол

инее

нхи

брид

.Дос

тигазря

лостза

118-12

6дн

и.

Растен

ияс

аср

едно

висо

ки–

260

см

Устойч

ивн

апо

лягане

ип

речу

пван

ена

стъб

лото.

Коча

ни–

цил

индр

ични

,дъ

лжин

а–

21-23

см.Бро

йре

дове

:16

-18.

Зърн

ото

есъ

сзъбо

видн

афор

ма,с

жълт

връх

иж

ълто-ора

нжев

агръб

нач

аст.

Про

дуктив

ност:бе

зна

появ

ане

–13

00к

г/дк

а;с

нап

оява

не–

150

0кг/д

ка.

Оптим

ална

гъс

тота:бе

зна

появ

ане

–45

00

раст./дк

а;с

нап

оява

не–

650

0ра

ст./дк

а

Кне

жа

595

Про

стол

инее

нхи

брид

.Вегетац

ионе

нпе

риод

125

–1

30д

ни.

Растен

ия–

здр

ави

иус

тойч

иви

нап

оляган

е,

сви

сочи

на2

95–

300

см.

Коча

ни–

кон

усов

идни

сд

ължин

а22

–2

4см

,с

16р

еда

зърн

о,в

ретено

тое

чер

вено

.Зъ

рно

–жълтоо

цветен

о,„ко

нски

зъб

“,заем

а82

–8

5%

оттеглото

нак

очан

а.

Про

дуктив

ност–

при

услов

ияб

езн

апоя

ване

90

0–

1000

кг/дк

а,с

нап

оява

не–

110

0–

1200

кг/дк

а.Оптим

ална

гъс

тотан

аотглеж

дане

:бе

зна

появ

ане

–45

00–

480

0ра

ст./дк

а,с

на

появ

ане

–50

00–

550

0ра

ст/д

ка.

КНЕЖ

А 62

0Меж

дули

неен

хиб

рид

груп

а60

0по

FAO,

достига

зрял

остза1

30-135

дни

.Ра

стен

ия:здра

ви,ус

тойч

иви

нап

оляган

е,

висо

ки2

80-300

см.

Коча

ни:дъ

лги,с

кон

ично

-цил

индр

ична

фор

ма,с

ъсс

реде

нбр

ойр

едов

е.

Зърн

о:тип

„ко

нски

зъб

“,жълтон

ацв

ят.

Мас

ата

на1

000

зърн

ае

380-40

0г.

Про

дуктив

ност:хи

брид

ъти

ма

висо

кпо

тенц

иалзад

обив

–п

рио

птим

ални

ус

лови

ядо

160

0кг/д

ка.

Гъстота

нао

тгле

жда

не:бе

зна

появ

ане

–40

00р

астени

я/дк

а;с

нап

оява

не–

600

0ра

стен

ия/д

ка.

КНЕЖ

А 62

1Меж

дули

неен

хиб

рид,гру

па6

00п

оFA

O,до

стига

зрял

остза1

30-135

дни

.Ра

стен

ия:здра

ви,ус

тойч

иви

на

поля

гане

,ви

соки

270

-290

см.

Коча

ни:дъ

лги,с

кон

ично

-цил

индр

ична

фор

ма,с

гол

ямд

иаметър

.Мас

ата

на

1000

зър

нае

350

-370

г.Зъ

рно

–тип

„кон

ски

зъб“,с

жълтвр

ъхи

ора

нжев

агръб

нас

тран

а.

Про

дуктив

ност:до

бивъ

тпр

иус

лови

ябе

зна

появ

ане

е14

00к

г/дк

а,а

при

на

появ

ане

–15

50к

г/дк

а.Тол

еран

тен

на

засу

шав

ане.

Гъстота

нао

тгле

жда

не:бе

зна

появ

ане

–40

00р

астени

я/дк

а;с

нап

оява

не–

600

0ра

стен

ия/д

ка.

710

Кне

жа

549

– но

в

Про

стол

инее

нхи

брид

.Дос

тигазря

лостза

118-12

6дн

и.

Растен

ияс

аср

едно

висо

ки–

260

см

Устойч

ивн

апо

лягане

ип

речу

пван

ена

стъб

лото.

Коча

ни–

цил

индр

ични

,дъ

лжин

а–

21-23

см.Бро

йре

дове

:16

-18.

Зърн

ото

есъ

сзъбо

видн

афор

ма,с

жълт

връх

иж

ълто-ора

нжев

агръб

нач

аст.

Про

дуктив

ност:бе

зна

появ

ане

–13

00к

г/дк

а;с

нап

оява

не–

150

0кг/д

ка.

Оптим

ална

гъс

тота:бе

зна

появ

ане

–45

00

раст./дк

а;с

нап

оява

не–

650

0ра

ст./дк

а

Кне

жа

595

Про

стол

инее

нхи

брид

.Вегетац

ионе

нпе

риод

125

–1

30д

ни.

Растен

ия–

здр

ави

иус

тойч

иви

нап

оляган

е,

сви

сочи

на2

95–

300

см.

Коча

ни–

кон

усов

идни

сд

ължин

а22

–2

4см

,с

16р

еда

зърн

о,в

ретено

тое

чер

вено

.Зъ

рно

–жълтоо

цветен

о,„ко

нски

зъб

“,заем

а82

–8

5%

оттеглото

нак

очан

а.

Про

дуктив

ност–

при

услов

ияб

езн

апоя

ване

90

0–

1000

кг/дк

а,с

нап

оява

не–

110

0–

1200

кг/дк

а.Оптим

ална

гъс

тотан

аотглеж

дане

:бе

зна

появ

ане

–45

00–

480

0ра

ст./дк

а,с

на

появ

ане

–50

00–

550

0ра

ст/д

ка.

КНЕЖ

А 62

0Меж

дули

неен

хиб

рид

груп

а60

0по

FAO,

достига

зрял

остза1

30-135

дни

.Ра

стен

ия:здра

ви,ус

тойч

иви

нап

оляган

е,

висо

ки2

80-300

см.

Коча

ни:дъ

лги,с

кон

ично

-цил

индр

ична

фор

ма,с

ъсс

реде

нбр

ойр

едов

е.

Зърн

о:тип

„ко

нски

зъб

“,жълтон

ацв

ят.

Мас

ата

на1

000

зърн

ае

380-40

0г.

Про

дуктив

ност:хи

брид

ъти

ма

висо

кпо

тенц

иалзад

обив

–п

рио

птим

ални

ус

лови

ядо

160

0кг/д

ка.

Гъстота

нао

тгле

жда

не:бе

зна

появ

ане

–40

00р

астени

я/дк

а;с

нап

оява

не–

600

0ра

стен

ия/д

ка.

КНЕЖ

А 62

1Меж

дули

неен

хиб

рид,гру

па6

00п

оFA

O,до

стига

зрял

остза1

30-135

дни

.Ра

стен

ия:здра

ви,ус

тойч

иви

на

поля

гане

,ви

соки

270

-290

см.

Коча

ни:дъ

лги,с

кон

ично

-цил

индр

ична

фор

ма,с

гол

ямд

иаметър

.Мас

ата

на

1000

зър

нае

350

-370

г.Зъ

рно

–тип

„кон

ски

зъб“,с

жълтвр

ъхи

ора

нжев

агръб

нас

тран

а.

Про

дуктив

ност:до

бивъ

тпр

иус

лови

ябе

зна

появ

ане

е14

00к

г/дк

а,а

при

на

появ

ане

–15

50к

г/дк

а.Тол

еран

тен

на

засу

шав

ане.

Гъстота

нао

тгле

жда

не:бе

зна

появ

ане

–40

00р

астени

я/дк

а;с

нап

оява

не–

600

0ра

стен

ия/д

ка.

89

КНЕЖ

А 611 и Кнеж

а М611

Простолинеенхибрид.

Вегетационенпериод135-140дни.

Растениятасаздрави,устойчивинаполягане,свисочинадо240–245см

,небратят.Кочанитесацилиндрични,сдълж

ина23-27см

,с14-16редазърна.Среднототеглона

единкочане350–380грама.В

ретенотомуе

червено.Зърнотоеж

ълто,зъбовидно.Заема80-82%

оттеглотонакочана.Безнапояванедобивътназърноенад1000

кг/дка,принапояванедо1780кг/дка.Оптим

алнагъстотанапосева4000-4200раст./дкабезнапояванеи5500-6000принапояване.Н

ай-дълговремеотглеж

данбългарскихибрид.Модиф

ицираниятхибридКнежаМ

611има

същатахарактеристикакактооригиналнияхибрид,ноим

апо-добросем

епроизводство,по-краткавегетацияс1-2дниисеприбирас1%

по-нискавлагавзърното.Продуктивносттам

уе103-105%

по-високаотКнежа611.

Кнеж

а 613Простолинеенхибрид.

Вегетационенпериод130-135дни.

Хибридътимаздраво,небратящ

остъбло,устойчивенаполягане,съссреднависочина250-255см

.Кочанитесацилиндрични,съссреднадълж

ина24-26см

,бройнаредовете16-18.Вретеното

ечервено.Теглотонаединкочане380-450грам

а.Зърнотоезъбовидно.Теглотона1000зърнае370грам

а.Високапродуктивностприполивнии

неполивниусловия.Добивитевариратот1000до1500кг/

дка.Оптим

алнагъстотанаотглеждане-4000

раст./дкапринеполивниусловияи5500раст./дкапринапояване.

КНЕЖ

А 614Простолинеенхибрид.

Вегетационенпериод135-140дни.Растения

–здрави

иустойчиви

наполягане,

височина300-310см.

Кочани–

цилиндрични,с

дължина

22-24см

,с

14-16редазърно,червеновретено.Зърно

–типичен

конскизъб,

жълто,

заема

80-82%

оттеглотонакочана.Принеполивниусловиядобивътназърнодостига

до1000кг/дка,апринапояване–1600кг/дка.ВГърция,вопити,едал1690кгзърноотдекар,а

впроизводството

отцялата

площсредно

по1300-1400кг/дка.Оптим

алнагъстота-

4000-4500раст./дка

принеполивниусловияи5000-5500растенияприполивни.

Кнеж

а 619Простолинеенхибрид.ГрупапоФ

АО

580.Узряваза130-132дни.Растения–здравииустойчивинаполягане,свисочина230-260см

,коитоформ

иратпоединкочан.Кочанитесацилиндрични,сдълж

ина22-24сми16-18

реда.Зърнотоеж

ълто,зъбовидно,стеглона1000зърна350-380грам

а.Безнапояванедобивитесадо1000кг/

дка,аснапояване–до1400кг/дка.Хибридътим

апо-добрасухоустойчивостотстандартаКнеж

а625.Сем

епроизводствотомусеизвърш

вапокласическиначин(собезм

етляване)илипосхемана“см

есване”.Повторатасхем

авм

асовияпосевимаоколо50%

растениясъсстерилниметлици,катодобивътм

ожедасеувеличис8-10%

,акосесеесъвм

естно(ленточно)схибридисъссъщатавегетация

(напр.КнМ625),произведенипосъщ

атасхема–т.нар.

система“плю

с”.Оптим

алнагъстота–приусловиябезнапояване–4500раст./дка,апринапояване–5500раст./дка.

5–6 (267) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

47

икОНОм

ичеСки

иЗм

ереНия

Проф.д-р Светлинка Христова – УНСС

Определяне и получаване на наследствена пенсия

Наследствената.пенсия.е.пе-риодично. плащане,. на. което.имат. право. наследниците. на.починалото. лице. (наследодате-ля) ..тя. се. отпуска. на. членове.на.семейството.на.осигуреното.лице,.след.неговата.смърт .

В. наследствени. пенсии. мо-гат.да.преминават.личните.пен-сии.за.трудова.дейност:.пенсия.за.осигурителен.стаж.и.възраст;.пенсия. за. общо. заболяване. и.пенсия. за. трудова. злополука.и. професионална. болест .. От.пенсиите,. несвързани. с. трудо-ва.дейност.се.наследяват.само.пенсиите. за. военна. инвалид-ност ..Не.могат.да.се.наследя-ват.пенсиите.за.гражданска.ин-валидност,. социалните. пенсии.за. старост,. социалните. пенсии.за. инвалидност,. пенсиите. за.особени.заслуги.и.персонални-те.пенсии .

Получаването.на.наследстве-на.пенсия.не.се.счита.за.прие-мане.на.наследство ..Отказът.от.наследство. не. лишава. наслед-ниците.от.право.на.получаване.на.наследствена.пенсия .

В.зависимост.от.вида.на.лич-ната.пенсия,.която.починалото.лице.е.получавало.или.е.имало.право. на. такава,. се. разграни-чават. следните. видове.наслед-ствени.пенсии:.за.осигурителен.стаж.и.възраст;.за.инвалидност.поради. общо. заболяване;. за.трудова.злополука.и.професио-нална.болест.и.за.военна.инва-лидност .

При смърт на осигурено лице, което не е пенсионер.се.преце-нява.правото.му.на.отпускане.на.наследствена.пенсия.от.всич-ки.възможни.видове,.които.то.е.придобило.със.своята.смърт ..Уточнява.се.най-благоприятната.

от.тях.по.вид.и.съответно.тя.се.изплаща ..Възможни.са.следните.варианти:

• когато.осигуреното.лице.е.придобило.право.на.пенсия.за.осигурителен.стаж.и.възраст,.на. наследниците. се. отпуска.този. вид. при. положение,. че.той.е.най-благоприятен;

• когато.осигуреното.лице.е.придобило.право.на.пенсия.за.общо.заболяване.или.трудо-ва.злополука,.или.професионал-на.болест,.на.наследниците.се.отпуска. този. вид,. който. почи-налия.би.получил.като.инвалид.със.загубена.работоспособност.повече.от.90.на.сто .

При смърт на пенсионер, кой-то е получавал лична пенсия за инвалидност. поради. общо. за-боляване.или.трудова.злополука.или.професионална.болест,.на-следствената.пенсия.се.отпуска.в.зависимост.от.вида.на.пенси-ята,. получавана. приживе ..това.означава,. че. когато. пенсионе-рът. е. получавал. лична. пенсия.за. инвалидност. поради. общо.заболяване,.на.наследниците.се.отпуска. този. вид. пенсия .. раз-мерът. на. наследствената. пен-сия.се.определя.от.полагащата.му.се.лична.пенсия.за.инвалид-ност.при.загуба.на.работоспо-собност.над.90.на.сто .

При смърт на пенсионер, кой-то е получавал пенсия за военна инвалидност,. на. наследниците.се. отпуска. този. вид. пенсия ..

размерът. на. наследствената.пенсия. се. определя. от. пола-гащата.му.се.лична.пенсия.за.военна.инвалидност.при.90.на.сто.загубена.работоспособност .

Технологията на определяне и получаване на наследствена пен-сия, включва следните основни моменти:

1.. Уточняване. на. групите.лица,.имащи.право.да.получа-ват. наследствена. пенсия ..това.са:

• Децата. до. навършва-не.на.18-годишна.възраст,.ако.учат.–.за.срока.на.обучението,.но.не.по-късно.до.26-годишна.възраст ..Законодателството.дава.право. тези. лица. да. получават.пенсия.и.над.тази.възраст,.ко-гато.са.инвалидизирани.до.18-,.съответно. до. 26-годишна. въз-раст;

• Преживелият. съпруг(га)..5. години.по-рано.от.възрастта.за. придобиване. на. пенсия. за.осигурителен. стаж,. или. преди.тази.възраст,.когато.е.инвалиди-зиран .. Преживелият. съпруг(га).трябва.задължително.да.декла-рира.в.заявлението.за.отпуска-не.на.наследствена.пенсия,.че.не. е. сключил. друг. брак. след.смъртта.на.наследодателя;

• родителите.от.децата.си,.когато.са.навършили.възрастта.за. придобиване. на. пенсия. за.осигурителен.стаж.и.възраст.и.не.получават.лична.пенсия .

2. Определяне. размера. на.наследствената.пенсия .

размерът. на. наследствената.пенсия.се.определя.в.процент.от. полагащата. се. лична. пен-сия.на.починалото.лице,.както.следва:

• при. един. наследник. –.50.на.сто.от.личната.пенсия;

48

• при.двама.наследници.–.75.на.сто.от.личната.пенсия;

• при.трима.и.повече.на-следници.–.100.на.сто.от.лич-ната.пенсия .

Наследствената. пенсия. се.отпуска. общо. за. всички. на-следници.и.се.разделя.по.рав-но. между. тях .. Минималният.размер.на.наследствената.пен-сия.не.може.да.бъде.по-малък.от. 75. на. сто. от. минималният.размер. на. пенсията. за. осигу-рителен. стаж. и. възраст .. След.01. юли. 2014. г .. минималния.размер.на.наследствената.пен-сия.е.115,88.лв ..(75.на.сто.от.154,50.лв .) .

3..Срокове.за.отпускане.на.наследствена.пенсия .

Наследствената.пенсия.се.от-пуска.от.датата.на.придобиване.на. правото. на. пенсия .. когато.починалото.лице.не.е.пенсио-нер,. това.право.на.пенсия.се.придобива. от. датата. на. смър-тта,. в. случай,. че. заявлението.от.наследниците.е.подадено.в.срок.до.6.месеца.от.тази.дата ..В.противен.случай.наследстве-ната.пенсия.се.отпуска.от.дата-та.на.подаване.на.заявлението .

При. положение,. че. почи-налото. лице. е. пенсионер,. на-следниците.получават.право.на.пенсия.от.първо.число.на.ме-сеца,.следващ.датата.на.смър-тта.при.условие,.че.заявление-то. с. необходимите. документи.е.подадено.до.6.месеца.след.смъртта. на. наследодателя .. ко-гато.този.срок.не.е.спазен,.т .е ..документите.са.подадени.след.6.месеца.от.смъртта.на.лицето,.наследствената. пенсия. се. от-пуска.от.датата.на.подаване.на.заявлението .

4..Право. на. получаване. на.добавка. към. пенсията. на. на-следника .

Съгласно. кодекса. за. соци-ално. осигуряване. наследника.няма.право.да.получава.едно-временно. две. пенсии .. когато.починалото.лице.е.получавало.пенсия,. то. наследниците. имат.право.да.получават.добавка.от.пенсията.или.сбора.от.пенсии-те,.които.е.получавало.почина-

лото.лице .когато. починалото. лице. не.

е.получавало.пенсия,.добавка-та.се.определя.от.пенсията.или.сбора. от. пенсиите,. на. които.починалия. е. имал. право ..До-бавката. не.може. да. се. полу-чава. заедно. с. наследствената.пенсия.от.същия.наследодател .

5.. Необходими. документи.за. отпускане. на. наследствена.пенсия .

Необходимите. документи.за. отпускане. на. наследствена.пенсия. следва. да. се. подават.в. Главно. управление. „Социал-но.осигуряване“ ..Наследниците.прилагат. и. удостоверение,. из-дадено.от.общинската.админи-страция ..то. съдържа. допълни-телна. информация. за. наслед-ниците,.относно.осигуряване.и.разсиновяване,. настойничест-во,.попечителство.и.др .

към.заявлението.за.отпуска-не.на.наследствена.пенсия.от.наследодател,.който.е.бил.пен-сионер. наследниците. е. необ-ходимо.да.представят.следните.документи:

• удостоверение. за. на-следници;

• удостоверение.от.учеб-но. заведение,. където. лицата.продължават. обучението. си.над. 18-. до. 26-. годишна. въз-раст;

• експертно. решение. на.тЕЛк/НЕЛк. за. лица. инвалиди-зирани.по.време.на.обучение-то.им;

• експертно. решение. на.тЕЛк/НЕЛк. за. преживели. съ-прузи,.които.не.са.навършили.изискващата. се. възраст. и. са.неработоспособни;

• декларация. за. децата,.че. не. са. осиновявани,. а. за.преживелите.съпрузи,.че.не.са.сключвали.граждански.брак;

• декларация. за. родите-лите,. че. не. получават. лична.пенсия. и. не. са. лишавани. от.родителски.права;

• декларация,. удостове-ряваща,. че. са. родители,. т .е ..удостоверение.за.раждане,.съ-дебно.решение.или.удостове-рение.от.общината .

към.заявлението.за.отпуска-не.на.наследствена.пенсия.от.наследодател,. който. не. е. бил.пенсионер,. освен. по-горе. по-сочени.документи.се.предста-вят.и.следните:

• заявление.по.образец.–.УП-1;

• документи. за. осигури-телен. (трудов). стаж.–. трудова.книжка,. осигурителна. книжка,.удостоверение.за.осигурителен.стаж.–.обр ..УП-3.и.др .

• документи. за. брутното.трудово. възнаграждение. или.доход,. върху. който. са. внесе-ни.осигурителни.вноски.за.три.последователни. години. от. по-следните.15.години.осигурите-лен. стаж. по. избор. на. пенси-онера. преди. 01. януари. 1997.г .. и. за. брутното. трудово. въз-награждение.или.доход,.върху.който.са.внесени.осигурителни.вноски. за. осигурителния. стаж.след. тази. дата. до. датата. на.придобиване.на.право.на.пен-сия.–.образец.УП-2 .

Административният ред на отпускане на наследствена пен-сия включва следните моменти:

• наследниците,. които.имат. право. на. наследствена.пенсия. подават. заявление. за.издаване.на. удостоверение. за.наследници. до. общината. (ра-йона,. кметството). по. постоян-ния.адрес.на.починалото.лице,.както. и. удостоверение. за. от-пускане. на. наследствена. пен-сия;

• подаване. на. заявление.от.наследниците.за.получаване.на.наследствена.пенсия.в.об-щината,.района,.кметството.по.последния.постоянен.адрес.на.починалото. лице .. към. заявле-нието.се.прилагат.удостовере-нието.за.наследниците.и.други-те.доказателствени.документи;

• след. проверка. на. дос-товерността. на. представените.документи,.на.наследниците.се.издава.удостоверение.за.отпус-кане.на.наследствена.пенсия;

• срокът. в. който. следва.да.бъде.издадено.удостовере-нието.за.отпускане.на.наслед-ствена.пенсия.е.7.работни.дни .

Земеделие плюс 267/2015

Documents