ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮС

ISSN 1310-7992www.oralo.bg 3–4 (266) / 2015

www.pioneer.com/bulgaria тел. 02 489 98 75

3–4

(266

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

2

ПЛЮ

С

2

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: zemedelieplius@mail.bgwww.oralo.bg

СъдържаниеЗемеделието у наСИновационни нагласи в земеделските стопанства . . . . . . 3Биологичното производство и семейното земеделие . . . . 5ЗемеделСки културиИзбор на подходящи сортове зърнено-житни култури за биологично земеделие . . . . . . . . . . . . . . . . . 8Ефикасност на хербицидни смеси и комбинирани хербициди при твърда пшеница . . . . . . 11Стевия – технология . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14лоЗе и ВиноБиологичното лозарство – възможност за диверсифи-кация на дейността в лозаро-винарския сектор . . . . 17влияние на бактериален тор bio – one върху някои показатели на десертен сорт Приста . . . . . . . . . . . . . 20оВощарСтВоНови сортове касис . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22Препарати за биологична борба с антракноза и американска брашнеста мана по касиса . . . . . . 24чувствителност на облачинската вишня към гъбни болести . . . . . . 26еколоГиЯАлелопатичен ефект на плевели . . . . . . . . . . . . . . . 28Компостирането – средство за осъществяване на агроекологично земеделие . . . . . . . 45ЦВетарСтВоМини карамфил – продуктивност и качество в условия на засушаване . . . . . . . . . . . . 47

БиБлиотека химическа борба срещу плевелите при основните полски култури . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31

Главен редактор:инж . М . Милошова, GSM 0882 966 460Отговорен редактор:Проф . д-р Ив . Трънков, GSM 0882 966 459Редактор:М . СпасоваPR и реклама:Ст . Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:"Ентропи 1" ЕООД, тел . +359 2 852 02 48Редколегия:Акад . Ат . Атанасов, проф . д-р Т . Тонев, проф . д . ик . н . Пл . Мишев,проф . д-р Д . Домозетов, проф . д-р Т . Митова, проф . д-р Д . вълчев,проф . д-р С . Машева, доц . д-р Т . Колев, проф . д-р инж . М . Михов,доц . д-р Е . Станева, проф . д . с . н . М . Семков, доц . д-р в . Гайдарска

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старотоземеделско списание в България – сп. „орало”, издавано от 1894 г.

Земеделските стопани проявяват сериозен интерес към възможностите, предлагани от подмярка 4 .1 „Ин-вестиции в земеделски стопанства” от Приграмата за развитие на селските райони 2014–2020 г .

Преобладаващата част от проектите са за инвести-ции в сектор „Растениевъдство“ с цел подобряване на производствения процес и повишаване обема на про-изведената продукция . Подадени са проектни предло-жения за земеделска техника, основно за производство на етерично-маслени, зърнено-житни култури, трайни насаждения, лозя . Пет от първите подадени проекти са за стопанства, намиращи се в Северозападна България .

въведените до момента в ИСАК проекти са за над 13,7 млн . лв . Общият размер на финансовата помощ, за която кандидатстват, е близо 7,2 млн . лв .

Приемът на заявления за инвестиции за закупуване на земеделска техника е до 18 май 2015 г . Ще се подпомага закупуването на техника, използвана за об-работка на почвата и прибиране на реколтата: само-ходна техника – колесни трактори, верижни трактори, специализирани самоходни машини (силажокомбайни, зърнокомбайни и др .), друг вид самоходни машини и прикачна техника .

ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция

НовиНи от ДФ „ЗЕМЕДЕЛиЕ“

Списанието се издава с подкрепата на:

По подмярка 4.1 са регистрирани още в първия ден от приема 18 проекта

УТОЧНЕНИЕв брой 2 (265)/2015, авторският колектив на статията „хуминов препарат за органично производство при твърда пшеница“ е: Доц . д-р Илияна Петрова, ИКхТ – София; доц . д-р Танко Колев, АУ – Пловдив; ас . Надя Павлова, ИКхТ – София

3–4 (266) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

3

Земедели

ето у наС

Доц . д-р Минка АнастасоваИнститут по аграрна икономика

иновационни нагласи в земеделските стопанства

Една от основните предпоставки за повишаване на конкурентоспособността и постигане на устойчи-во развитие на земеделските стопанства е степента на внедряване на иновации в тяхната дейност . За-това е особено важно да се знае каква е нагласата на земеделските производители да прилагат нови технологии, техника, селскостопански машини, нови сортове култури, породи животни и нови методи на производство и управление в агробизнеса .

в тази връзка представяме резултатите относно иновационните нагласи на земеделските производи-тели получени при разработването на научен проект „Управление на иновациите в земеделието” с ръко-водител: проф . д-р Д . Николов (ИАИ; 2013–2014) . Използвани са данни от проведено в рамките на цитирания проект анкетно проучване сред 333 зе-меделски стопани със съдействието на НССЗ .

Получените резултати са следствие от приложе-нието на адаптиран модел на Роджърс при групи-рането на стопанствата според равнището на ино-вационните им намерения . Обособени са четири основни групи земеделски стопанства: иноватори; ранно-възприемащи земеделските иновации; къс-но-възприемащи и инертни . Тяхното разпределение може да се проследи на фигура 1 . Както се виж-да преобладават стопанствата на ранно-възприема-щите земеделските иновации . Това са стопанствата, които по принцип достатъчно силно осъзнават не-обходимостта от въвеждането на иновации в зе-меделското производство, но все още не са взели решение да пристъпят към неговото осъществяване . Те по-скоро са склонни да инвестират в иновации ако имат такава възможност, отколкото да я прене-брегнат .

Основната причина за недостатъчната решител-ност се корени в липсата на достатъчно финансови ресурси, която заема първо място (45,9%) сред посочените причини за евентуален отказ от използ-ването на иновационните технологии . Решение на този проблем земеделските производители възнаме-ряват да намерят във възможностите, които предос-тавят структурните фондове на ЕС .

в структурата на демотивиращите фактори при групата на ранно-възприемащите стопанства на вто-ро място е липсата на достатъчно пазари за ино-вациите в земеделието (24,6%) . Налага се изводът, че предлаганите на пазара иновационни решения в областта на земеделието не подкрепят в необходи-мата степен формирането на категорична позиция относно закупуването и внедряването на земеделска техника, машини, оборудване и т .н . По-нататък на едно и също място сред факторите, които възпре-пятстват реализирането на изразената иновационна активност се нареждат нежеланието за поемане на риск от внедряването на каквато и да е иновация и липсата на необходимата квалификация и уме-ния с по 9,8% . Непосредствено след тях е поста-вен факторът „липса на необходимата информация” (8,2%) . Очевидно е, че въпреки активната дейност по разпространение на новите открития, знания, постижения и чужд опит на добри практики в об-ластта на земеделската техника, технологиите, патен-тованите нови сортове култури, методите за борба с неприятелите по растенията и авангардните сред-ства за лечение на животните не е достатъчна за да стигне цялата тази информация непосредствено до земеделските производители .

втората по обхват група земеделски производи-тели е тази на късно-възприемащите земеделските иновации . Към нея се причисляват онези земедел-ски стопанства, които предпочитат старите тради-ционни подходи и методи в земеделското произ-водство . Те по-трудно възприемат новите открития на селскостопанската наука, техника и технологии

Фиг. 1. Типология на земеделските стопанства според модела на Роджърс (%)

Източник: Собствени изчисления

4

и не проявяват особено голям интерес към тяхното приложение в своята дейност . Тези фермери не отричат напълно иновациите в земеделието, но е си-гурно, че по-скоро ще предпочетат да не рискуват и да не внедрят иновации в земеделската практика отколкото да инвестират в нея .

в структурата на демотивиращите фактори и тук централно място (54,2%) се пада на липсата на фи-нансови средства . За разглежданите фермери тази причина е с още по-голямо значение в сравнение с групата на ранно-възприемащите, при която по-соченият фактор също е с първостепенно значение .

в групата на късно-възприемащите фермери фак-торът „липса на необходимата информация” оказва по-слабо влияние върху формирането на негативно отношение към прилагането на земеделските инова-ции в сравнение с групата на ранно-възприемащите лица (2,4 пъти по-слабо) . Едва ли този факт се дъл-жи на по-голяма информационна обезпеченост от страна на късно-възприемащите фермери относно възможните иновационни решения в областта на зе-меделието . По-скоро това е израз на незаинтересо-ваност към съществуващите авангардни технологии в отрасъла, породена от особено силното въздейст-вие и обсебване на липсата на парични средства за внедряване на каквито и да е земеделски иновации .

Лицата от групата на късно-възприемащите земе-делските иновации, които все пак биха предприели стъпки към тяхното внедряване ще разчитат както и ранно-възприемащите земеделски производители преди всичко на структурните фондове на ЕС - 45,7% от тях са ги посочили като източник за осигуряване на необходимите пари за закупуване на желаната иновация .

Съгласно получените резултати от модела на Роджърс съществуват още две групи земеделски стопани: т .нар . иноватори и инертни фермери . Де-лът на иноваторите представлява 8,3% от цялата съвкупност, което означава че на всеки 12 от ан-кетираните лица един от тях може да се счита за иноватор . Тези земеделски производители са много силно мотивирани да внедрят земеделски иновации . Това са фермери, които дълбоко вярват в предим-ствата на иновационните решения в областта на земеделието и ще направят всичко възможно за да ги въведат в своята дейност . Обемът на собствените парични средства явно и при иноваторите е недос-татъчен за да отговори на нуждите от финансиране при закупуване на земеделска иновация, тъй като и при тях преобладават очакваните парични средства да дойдат от структурните фондове на ЕС -34% . По този показател иноваторите почти са изравнени с групата на ранно-възприемащите фермери .

в групата на инертните фермери попадат едва 4,9% от всички изследвани лица и това е най-малобройната част, който факт сам по себе си е достатъчно оптимистичен . Това са земеделски про-изводители, за които действието на демотивиращите причини върху вземането на решение за закупуване и внедряване на земеделска иновация е най-силно

изразено . На практика нито един от тях не е по-сочил поне една причина, която може да породи желание за нововъведение в земеделската практика . Почти е сигурно, че тази група фермери много трудно биха променили отношението и формира-ните си нагласи към информационните и пазарни дирения на земеделските иновации . Основната роля за негативното иновационно поведение се пада на фактора „липса на необходимите финансови сред-ства” – на него се позовават 60% от инертните фермери . Очевидно е, че въпреки първостепенното значение на финансовите ресурси за всички изслед-вани групи, в последния случай те са с най-силно влияние .

Освен това при реализирането на желанието за въвеждане на земеделски иновации фермери-те, независимо от групата към която принадлежат, в най-голяма степен ще разчитат на мерките от ПРСР и структурните фондове на ЕС . За новия период 2014-2020г. по-конкретни възможности в това отношение предлага Мярката 16 в ПРСР. Тази Мярка е предназначена за постигане на целите на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) за селскостопанска производителност и устойчивост посредством сформирането и функционирането на оперативни групи в рамките на ЕПИ . Оперативните групи ще се създават от земеделски стопани, из-следователи, консултанти и предприятия, в сектора на селското стопанство и храните по Закона за за-дълженията и договорите . Те ще се сформират за изпълнение на конкретен иновативен проект и за конкретен период на действие . Помощта по тази подмярка ще се отпуска като обща сума, която покрива разходите за сътрудничество и разходите за изпълнение на иновативните проекти съгласно предварително одобрени планове . Допустимите раз-ходи включват и разходите за стимулиране на инте-рес към осъществяване на иновативен проект .

Резултатите от функционирането на оперативни-те групи се очаква да бъдат в следните посоки: увеличаване на иновационната активност на земе-делските стопани; повишаване на селскостопанската производителност и ефективно използване на ресур-сите; внедряване на нови продукти и услуги за раз-ширяване на пазарните възможности за първичното селскостопанско производство; производство на ка-чествени и безопасни храни осигуряващи здраво-словен начин на живот ; поддържане на биоразноо-бразието и оказване на екосистемни услуги .

3–4 (266) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

55

Доц . д-р Пламена Йовчевска Институт по аграрна икономика – София

Биологичното производство и семейното земеделие

Промените в жизнената среда на човека, пре-дизвикани от все по-ускорено, понякога дори и необратимо изчерпване на ресурси, климатични промени, водещи все по-често до компрометира-не на реколтата, през ххI век се превръщат в ек-зистенциални проблеми на все по-глобализиращия се свят . Отговорът на научната общност, за разре-шаване на тези проблеми, се изразява в редица политики, насочени към все по-екологизирано про-изводство . Биологичното производство става нор-ма . То е припознато като технологично решение с щадящо отношение към околната среда .

в статията представяме резултатите от емпирич-но социологическо изследване, проведено у нас през 2010 и 2012 г . на проблемите на семейното земеделие и биологичното производство . Анализът на въпросите, свързани с екологизацията на новата ОСП, с отношението към поземления ресурс и бъ-дещите намерения, разкриват устойчивост между нагласите на селскостопанските производители и политиките в посока опазване на околната среда и смекчаване на климатичните промени .

Биологичното производствов българското земеделие и ОСП България започва да прилага европейското зако-

нодателство в областта на биологичното земеделие през 2009 г . При приложението на първата за бъл-гарското земеделие бюджетна и програмна рамка на ОСП, биологичното земеделие е включено като подмярка към мярка 214 Агроекологични плаща-ния . Резултатите от прилагането на подмярката ре-гистрират съществен интерес сред продуцентите, част от които са фамилни земеделски стопанства . За период от пет години, през 2013 г . броят опе-ратори в системата на контрол е нарастнал над 6 пъти( по данни на МЗх) . Обществото оценява прилагането на технологични решения и практики, щадящи природния ресурс и околната среда като фактор с нарастващо значение за изпълнение на част от приоритетите на стратегията Европа 2020 . в тази връзка, стопанската активност на продуцен-тите в отрасъл селско стопанство, придобива все по-съществено значение .

Предвид въвеждането на новата ОСП 2014-2020, най-скъпо стуващата, най-старата и съще-временно, най-динамично променящата се общ-ностна политика, при поредната си реформа, се

нуждае от общественото мнение на европейските данъкоплатци . За целта, през 2011 Евробарометър прави проучване сред гражданите на ЕС-27 (фиг .1) . Значението на селското стопанство и на селските райони е оценено като „много значимо“ от всеки двама от петима жители на континента . в България това мнение се споделя от всеки пети респондент . Почти всеки четвърти гражданин на ЕС-27 и на България определя значението на селското стопан-ство и на селските райони като „значимо“ . Това са резултати, подкрепящи общоприетото мнение, че сме аграрна страна с добри предпоставки за раз-витие на селскостопанско производство . Държим да отбележим, че не става дума само за прород-но-климатични дадености, а за наличие и на со-циален капитал, факт, чиято значимост предстои да анализираме . У нас през 2011 г . групата на респон-дентите дали отговор „без мнение“ е по-широко представена, в сравнение с ЕС-27 . Очакванията са този дял да претърпи промяна при все по-пълното и цялостно прилагане на общностната земеделска политика у нас . Резултатите от ОСП, независимо от това дали са удовлетворителни или не, ще повлия-ят оценката на българските граждани .

Фамилно земеделие и биологично производство: части от една система През 2010 и 2012 г . се проведе емпирично

социологическо изследване (по-нататък ЕСИ): „Екологичната култура на производителите на сел-скостопанска продукция“ . Първият етап се осъщест-ви в региона на област Благоевград . Резулатите са типични за дребноплощното производство, ха-

„Селянинът „виси на зърното“ Иван Хаджийски(1907–1944)

Източник: Проучване на Евробарометър, 2011 г., изчисления на автора

Фиг. 1.

6

рактерно преди всичко за семейните земеделски стопанства . Националният етап на изследването се провежда през 2012 г . Резултатите са представи-телни за регистрирани земеделски производители . Анализът на данните от двата етапа на изслед-ването очертават някои проблемни области при усвояването на европейски средства в българското земеделие . Една от тях е регистрираният у нас дефицит по отношение информираността за ОСП на ЕС (фиг . 2) . Прилагането на общностната зе-меделска политика е сложна бюрократична про-цедура, съчетаваща изисквания и компетенции от разнородни административни структури, при това в динамично променящ се режим .

„Зелените мерки“, които ще се прилагат от 2015 г ., изискват не само висока степента на ин-формираност на продуцентите, но и наличие на специфични знания от които, до голяма степен, зависи усвояването на финансовите потоци за под-крепа и просперитета на продуцентите в отрасъ-ла . Представителните за страната резултати (фиг . 2) разкриват известни „тесни места“ в работата на органите, администриращи ОСП . Същевременно, те са показателни за значението на нивото на ад-министративния капацитет за привеждане на тези специфични знания до производителите по места . Отговорностите на оторизираните с тази дейност структури са още по-значими, предвид декларира-ната от продуцентите потребност от допълнителна информация (фиг .3) .

Резултатите от ЕСИ открояват съществен про-блем в това отношение . Девет от десет респон-денти при дребноплощното производство имат по-требност от по-висока информираност . Това, както вече отбелязахме, са преди всичко фамилни фер-ми, които в рамките на ОСП 2014+ се числят към малките земеделски стопанства, които са обявени за приоритетно подпомагане и прилагат биологич-но производство . Тази характеристика прави фа-милните земеделски стопанства съществен елемент в европейската система на земеделие (фиг . 4) .

Нещо повече, известни техни когнитивни уме-ния дават основание да определим семейните сто-панства в селското стопанство като израз на биоло-гичното производство . Можем да направим моти-виран извод, че биологичното производство е об-разец на фамилното земеделие (фиг . 4) . Основание за това са резултатите от ЕСИ, показващи, че над 60% от продуцентите, занимаващи се с дребно-площно производство предпочитат да запазят ка-чествата на земята в бъдеще, пред алтернативата да получат повече реколта през текущата година . Това поведенческо предпочитание е белег за из-ключително познавателно ниво за значимостта на природния фактор в селскостопанското производ-ство . Същевременно, този резултат от представи-телното по своя характер изследване през 2010 и 2012 г ., е белег на силни синергийни възможности за успешно прилагане на зелени практики и щадя-що отношение към природния ресурс от страна на продуцентите при приложението на екологизирана-та ОСП 2014+ и по-специално на новата Мярка 1 . Биологично производство .

в тази насока са и резултатите от отговорите на въпрос как се оценяват екологичните практики (Йовчевска, 2012) . За почти 54% от респондентите те са възможност за съхранение на околната среда . Следващият по значимост отговор е възможност за получаване на допълнителни доходи – почти 21% дават този отговор . Интерес представлява и про-филът на респондентите, отговорили, че екологич-ните практики откриват възможност за навлизане в нови пазарни ниши – над 16% . Едва един от 10 респонденти определя екологичните практики като ограничение в производствената дейност . Тези

Източник: Емпирично социологическо изследване 2010 и 2012 г. Източник: Емпирично социологическо изследване 2010 и 2012 г.

Източник: Емпирично социологическо изследване 2010 и 2012 г.

Фиг. 2.

Фиг. 3. Фиг. 4.

7

резултати потвърждават изказаното по-горе и оф-орменото като извод съждение, че биологичното производство може да се определи като образец на семейното земеделие . високото ниво на еколо-гична култура на българския производител на сел-скостопанска продукция се разкрива и при анализа на резултатите при отговора на въпрос дали се съ-образява с качествата на земята, която обработва . „Напълно“ отговарят над 66%, а отовор „по-скоро да“ дават над 30% от респондентите . Почти 72% отговарят, че се съобразяват с качествата на земята при сеитбообращенията, а над 63% се съобразя-ват с качествените характеристики на поземления ресурс при технологията за отглеждане на съответ-ната култура (Йовчевска 2012) .

Представителният характер на резултатите от проведеното ЕСИ ни дават основание да предпо-ложим, че прилагането на новата ОСП 2014+ ще бъде по-успешно и ще допринесе до смекчаване на известни диспропорции и структурни проме-ни в българското селско стопанство, регистрирани при приложението на ОСП 2007-2013, които не са предмет на настоящия анализ .

Съществена информация за перспективите пред семейното земеделие у нас и за развитие на би-ологичното производство е показана на фигура 5 . На въпрос: „Мислите ли и занапред да се зани-мавате със селскостопанско производство“, всеки пети респондент декларира намерение да разшири производството . Почти 45% ще запазят досегашни-те нива и обеми на производство . Следователно, седем от десет продуценти, представители на дребноплощното земеделие, ще продължават да се занимават и поддържат устойчиво производство . Само един от десет респонденти декларира отказ . Тези резултати са показателни за устойчивостта на този род дребно, семеен тип земеделие, което е основен фактор за поддържане на селските райо-ни, за осъществяване на биологичен тип производ-ство, щадящо околната среда и природния ресурс, благоприятстващо за съхраняване на екосистеми-те и ограничаващо загубата на биоразнообазие, съхраняващо ландшафта, както и предоставяне на

редица други, т .нар . екосистемни услуги от об-ществен интерес, за което продуцентите получават подкрепа по линия на европейските финансови източници .

Именно поради значимостта си, малките, се-мейни стопанства и биологичното земеделие са във фокуса на целевото подпомагане от ОСП 2014+ . Съчетаната подкрепа за най-малките стопански единици в земеделието и за най-трудоемкото про-изводство, към което се числи биологичното про-изводство е пример за преоткриване на известни ценности, който получиха известен шанс за рене-санс благодарение и на икономическата криза, по мащаб и обхват сравнима с Голямата депресия от 1929 г . в търсене на нови икономически решения и поява на все по-сериозни опасения от необрати-ми увреждания на природната среда, все пробле-ми с глобален характер, световната и европейска общественост търси и открива работещи решения в биологичното производство и в продуктите от това производство . Това е добър бизнес модел и пример за това как политиката и пазарното стиму-лиране водят до прилагане на устойчиви методи за производство, в т .ч . и до т .нар . зелен растеж, както и до икономически растеж посредством създава-не на добавена стойност . Конюнктурната среда за поддържане на подобен синхрон е налице, под-крепата й с подходящи политики й придава устой-чив характер . Резултатността е стимулиращ фактор за възобновяване и поддържане на бизнес модела в работещо състояние .

Това са нови възможности за доходи, с цел из-ползването на конкурентното предимство на при-родно-климатичните дадености в нашата страна и подкрепата от европейските земеделски фондове да се рентират в икономически ползи от проду-центите . Това е възможност за спиране процеса на обезлюдяването на селските райони . Предвид нарастналия интерес на потребителите към консу-мация на „биопродукти“, на продукти от доказан регион и др . еко храни, семейното земеделие има възможност да поддържа своето възпроизводство в устойчиви граници, осигуряващи добри стопан-ски резултати на продуцентите от селските райони . Запазването и разширяването на възможностите за бизнес са съществен мотив за преодоляване на не-гативните демографски тенденции в тези региони . Обществото очаква предоставяне и поддържане на екосистемни услуги, за които има заделени фи-нансови инструменти .

В заключение може да се направи извод за наличие на благоприятна реална възможност за повишаване качеството на живот на индивидуал-ния производител, на семейната ферма и на об-ществото като цяло . При приложението на новата ОСП 2014-2020, биологичното производство, като образец на семейното земеделие, има съществено място при реализиране на този успешен бизнес модел с висока екологична и стопанска значимост .

Източник: Емпирично социологическо изследване 2010 и 2012 г.

Фиг. 5.

3–4

(266

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

8

зем

едел

ски

кул

тури

(продължава от брой 2)

всички, включени в сравни-телното изпитване сортове от шесте житни култури са характе-ризирани и по признаците темп на нарастване на кълновете и дължина на корените . Темпът на нарастване на кълновете е ва-жен признак, характеризиращ жизнеността на семената и оси-гуряващ бързо покълване и кон-курентност на растенията, което е от изключителна важност за условията на биологичното земе-делие . С най-бърз темп на нара-стване във фаза кълн от всички изследвани видове се характери-зира твърдата пшеница, следва-на от ечемик, тритикале, обик-новена пшеница и ръж . При всички изследвани видове се установи, че голяма част от сор-товете, които реализират най-ви-сок продуктивен потенциал при биологични условия се отличават и с по-бърз темп на нарастване или с по-дълги корени 120 часa след покълването на семената .

Пет стари и съвременни сор-тове твърда пшеница са оценя-вани по агрономически призна-ци при биологични условия на отглеждане за период от две го-дини с цел да бъдат идентифи-цирани най-подходящите - висо-кодобивни и устойчиви сортове за тази система на земеделие . Най-новият сорт на института Предел показа най-висок добив – 207,1 кг/дкa средно за две го-дини, следван от стария българ-ски сорт А-233 със среден добив

от 199,5 кг/дкa, но А-233 реа-лизира най-високия добив през 2012 г . – 233,1 кг/дкa (фиг . 4) .

Най-високодобивните сорто-ве се оказаха и с най-стабилен добив . Стабилността е преценя-вана въз основа на вариацион-ните коефициенти . Те се харак-теризираха с най-голям брой продуктивни братя, брой зърна в един клас, тегло на зърната в един клас и с най-малка дължи-на на класа .

Проведеният анализ на ва-рианса доказва значимостта на влиянието на генотипа, годините на отглеждане и взаимодействи-ето между тях върху варирането на добива и признаците, свърза-ни с продуктивността на класа (табл . 1) .

Тези резултатити подкрепят широко разпространеното мне-ние, че условията на среда-та оказват значително влияние върху генотипния отговор при биологично или екологично от-глеждане на селскостопански-те култури (Wolfe et al . 2008) . Поради това, че при тази сис-тема на отглеждане условията на средата са много по-разно-

образни в сравнение с конвен-ционалното земеделие, стабил-ността на добива е от по-голямо значение, отколкото величината му (Lammerts van Bueren, 2002) .

Известно е, че условията на отглеждане в биологичното зе-меделие оказват негативно влия-ние върху някои качествени по-казатели на зърното и най-вече върху съдържанието на протеин, поради намалено количество на разтворим азот в почвата . Нашите резултати от двугодиш-ното изпитване показват, че при биологични условия при всички използвани сортове твърда пше-ница съдържанието на протеин и глутен в зърното е по-ниско в сравнение с това, което същите сортове реализират при конвен-ционални условия (фиг . 5) .

Средното съдържание на протеин от всички сортове при биологични условия е 13,4 %, а на мокър глутен – 27,2, дока-то при конвенционални условия съдържанието на протеин е 16,3 %, а на мокър глутен – 32,1 % . Старият сорт А-233 се ха-рактеризира с най-високо съдър-жание на протеин и при двете

Виолета Божанова, ИПК - Чирпан; Величка Котева, ЗИ - Стара Загора; Тодорка Савова, ИЗ - Карнобат; Марина Марчева, АУ - Пловдив; Галя Панайотова, ТУ - Стара Загора; Спасимира Недялкова, ИПК - Чирпан;Гинка Рачовска, ИРГР - Садово; Костадин Костов, Галина Михова, ДЗИ - Генерал Тошево

избор на подходящи сортове зърнено-житни култури за биологично земеделие

Фиг. 4. Добив зърно (кг/дкa) от български сортове твърда пшеница, отглеждани при биологични условия

9

системи на култивиране -17,59 % - при конвенционална и 14,2 % при биологична .

Представените дотук резул-тати от сортоизпитването на го-лям брой сортове, създадени в различни периоди от 6 житни култури показват, че на първи-те позиции по високодобивност попадат, както по-стари, така и съвременни сортове . Тази кон-статация не подкрепя напълно разпространеното предположе-ние, че старите сортове, които са създадени при по-ниски нива на агротехника, са по-подходя-щи за условията на биологич-ното земеделие . Очевидно е, че и някои съвременни сорто-ве, селектирани за условията на конвенционалното земеделие, могат да проявяват високия си добивен потенциал и да бъдат стабилни при тези условия . Този извод е направен и от други из-следователи (Guarda et al ., 2004;

Hildermann, 2010), но той не омаловажава необходимостта от създаване на специализирани селекционни програми за нуж-дите на биологичното земеделие (Löschenberger et al ., 2008) . Като първи етап от целенасочената селекционна работа по създа-ване на сортове за биологични условия бяха идентифицирани комбинация от признаци, под-ходящи за създаване на идиотип твърда пшеница, съответстващ на условията на биологичното земеделие . Генотипове, които притежават такива ценни при-знаци бяха включени в хибриди-зационна програма (Bozhanova et al ., 2012) .

Проучена е възможността за повишаване на добива и качест-вото на зърното при биологично отглеждане на твърда пшеница чрез листно подхранване .

Установено беше, че биопро-дуктите хумустим и Биохумакс

влияят положително върху про-дуктивността на твърдата пше-ница сорт Прогрес . Двукратното листно подхранване с хумустим в дози 1 и 1,5 л/ха увеличава добива на зърно съответно с 9,1 и 13,7 % спрямо водна кон-трола, а Биохумакс, приложен в същите дози - с 8,6 и 14,1 % (табл . 2) . Приложените листни торове оказват положително въз-дейдтвие и върху някои качест-вени показатели на зърното като стъкловидност и съдържание на суров протеин .

За осигуряване на ефектив-но биологично производство, освен подходящи сортове, от-говарящи на специфични ус-ловия, е необходимо да бъдат произвеждани и качествени се-мена от тях . Производството на биологични семена е много по-трудно в сравнение със се-мепроизводството в условията на конвенционално земеделие . Основните проблеми се свеж-дат до: отглеждането на здрави и жизнени семена; достигане на стандартите за качество на се-мената, дефинирани за конвен-ционалното семепроизводство; контрол на болестите, неприяте-лите и плевелите без използване на пестициди, като специално внимание трябва да се отделя на семенно-преносимите боле-сти; големи производствени раз-ходи и чистотата на семената . в Регламентите за биологично производство са налице и стро-ги изисквания по отношение на използваните семена, които на този етап в България все още не се спазват . Не е организирано производството на биологични семена в т .ч . и при житните ви-дове и поради липса на норма-тивна рамка за сертифициране на биологични семена като по-севен материл .

в ИПК – чирпан през послед-ните години се произвеждат би-ологични семена от твърда пше-ница в ограничени количества, които са сертифицирани като биологична стокова продукция, но не и като семена, поради по-сочения по-горе проблем с нор-

Табл. 1. Анализ на варианса на добива и елементите на добива при сортове твърда пшеница

Фиг. 5. Съдържание на протеин и глутен % в сортове твър-да пшеница, отглеждани при конвенционални К и биологични условия Б

10

мативната рамка . в двегодишно изследване са анализирани по-севните качества на семената от 5 сорта твърда пшеница, отглеж-дани при биологични условия и са сравнени с посевните качест-ва на семената от същите сорто-ве, отглеждани при конвенцио-нални условия (фиг . 6) .

Семената от всички сорто-ве, отглеждани при биологич-ни условия се характеризираха с по-висока кълняема енергия, в сравнение с тези, отглеждани при конвенционални условия . Кълняемостта при всички сорто-ве беше висока и не се раз-личаваше съществено, от тази на конвенционалните семена . Кълняемата енергия е един от най-важните показатели, харак-теризиращи посевните свойства на семената . Ниската кълняема енергия обуславя по-бавния първоначален темп на развитие на корените и колеоптила и е свързана с по-късно поникване при полски условия, по-слабо закаляване на растенията и по-голям риск от измръзване през

зимата . във връзка с проблема със

семенно преносимите болести и забраната за използване на кон-венционални фунгициди за обез-заразяване на семената е про-учена възможността за използ-ване на някои биофунгициди и физични средства като студена плазма . Получени са обнадеж-даващи първоначални резултати, като изследванията със студена плазма са изключително инова-тивни и трябва да продължат с прецизиране на параметрите и експозицията за получаване на ефективни резултати .

в заключение трябва да се подчертае, че това са само първоначални изследвания във връзка с избора на подходящи сортове, осигуряването на фер-мерите с биологично произведе-ни семена от тях и стартиране на специализирани селекционни програми . За да се стигне по-бързо до ефективни решения и да се осигурят допълнителни фи-нансови средства за по-нататъш-ни изследвания, е необходимо

да се задълбочат партньорски отношения между научната общ-ност и биофермерите . Бъдещите съвместни дейности по сортопо-държане, селектиране на нови сортове, подходящи за конкрет-ните ферми и региони и семеп-роизводството им могат да бъдат финансирани от Програмата за развитие на селските райони .

ИЗВОДИ От проведеното сравнително-

то изпитване на зимните зърне-но-житни култури: обикновена и твърда пшеница, ечемик, овес, тритикале и ръж при биологични условия се установи, че ръжта се отличава с най-висок потенциа-лен добив на зърно, следвана от тритикале и ечемик . Най-висок потенциален добив на слама е получен от тритикале, твърда и обикновена пшеница .

Идентифицирани са най-подходящите за биологично отглеждане сортове по култу-ри, които се отличават освен с висок добивен потенциал, и с бърз темп на нарастване . Най-високодобивните сортове твърда пшеница се отличават и с най-стабилни добиви .

Листното приложение на то-рове на органична основа през вегетацията е допълнителен фак-тор за повишаване добива на зърно и за стабилизиране на тех-нологичните свойства на зърното от твърдата пшеница .

Семената от всички сортове твърда пшеница, отглеждани при биологични условия се характе-ризират с по-висока кълняема енергия, в сравнение с тези, от-глеждани при конвенционални условия . Кълняемостта на биоло-гичните семена е висока, отгова-ряща на изискванията .

За да се задълбочат и кон-кретизират по култури научните изследвания по проблемите на специализираната селекция и се-мепроизводство и за да се оси-гурят допълнителни финансови средства, е необходимо да се изградят партньорски отношения между научната общност и био-фермерите .

Taбл. 2. Влияние на биоторове върху добива и качеството на зърното от твърда пшеница

Фиг. 6. Сравняване на посевни качества на семената от сортове твърда пшеница, отглеждани в различни системи на земеделие

3–4 (266) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

1111

Доц . д-р Грози ДелчевТракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора

ефикасност на хербицидни смеси и комбинирани хербициди при твърда пшеница

Житните плевели са един от факторите, които ограничават получаването на високи и ста-билни добиви от твърда пшени-ца . в борбата срещу тях основ-но значение имат хербицидите, които поддържат полетата чисти от плевели през всички етапи от развитието на културата . Пора-ди непрекъснатото изменение в състава на плевелните асоциа-ции в посевите от твърда пше-ница и повишаване плътността на едногодишните житни плеве-ли, в частност на полската овси-га, през последните години се внедряват нови противожитни хербициди и техни резервоарни смеси с противошироколистни хербициди . Това поражда необ-ходимостта да се проучи тяхна-та ефективност и селективност при твърдата пшеница . За бор-ба с полската овсига и другите едногодишни житни плевели, при твърда пшеница сорт Дея-на са изпитани 8 различни хер-бицида и резервоарни смеси с участието на 4 нови продукта: Палас (пироксулам) - 200 и 250 г/хa, Аксиал (пиноксаден) - 600 и 900 мл/хa, Аксиал едно (пи-ноксаден + флорасулам) – 1 л/хa и Траксос (пиноксаден + клодинафоп) – 1,3 л/хa . Като еталон за хербицид със смесен спектър на действие бе използ-ван хусар макс (мезосулфурон + йодосулфурон) - 250 г/хa, а като еталони за противожит-ни хербициди бяха използвани Пума супер (феноксипроп-етил) – 1 л/хa, Грасп (тралкоксидим) – 1,2 л/хa и Топик (клодинафоп) - 450 мл/хa . Тъй като част от тези хербициди не притежават

противошироколистен ефект, като партниращ продукт бе из-ползван новият противошироко-листен хербицид Дерби супер (флорасулам + аминопиралид) в доза 33 г/хa .

Поради слабата си приле-пимост хербицидите Палас, хусар макс и Грасп са внася-ни съвместно с прилепителите съответно Дасойл - 500 мл/хa, Биопауър - 250 мл/хa и Атплюс – 1,2 л/ха . всички хербициди и съответните смеси между тях, са внасяни през фаза братене на твърдата пшеница . Опитът е изведен след предшественик маслодаен слънчоглед .

Установена е висока херби-цидна ефикасност на хербици-да Палас срещу едногодишни-те житни плевели обикновен и южен див овес, райграс, житна пиявица, лисича опашка, вет-рушка (табл . 1) . Ефикасността му срещу тях е 100 % неза-

висимо от дозата на третиране . Палас е ефикасен и срещу пол-ската овсига . По-ниската доза на хербицида от 200 г/хa кон-тролира този плевел на 90 %, а по-високата доза от 250 г/хa го контролира напълно на 100 % .

хербицидът Аксиал в ниската доза от 600 мл/хa може да се използва само при наличие на двата вида див овес – обикно-вен и южен . в тази доза херби-цида е по-слабо ефикасен сре-щу райграса, житната пиявица, лисичата опашка, ветрушката . Ефикасността му срещу тях е незадоволителна и е в граници-те на 65 - 80 % . При наличие

Табл. 1. Ефикасност на някои хербициди и хербицидни смеси срещу едногодишни житни и многогодишни широколистни плевели при твърда пшеница по 100 %-овата визуална скала на EWRS

варианти Плевели

обик

нове

н ди

в ов

ес

южен

див

ове

с

итал

ианс

ки

райгра

с

житна

пияв

ица

лиси

ча о

пашк

а

ветр

ушка

полска

овс

ига

пала

мида

пови

тица

Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 0 0 0 0

Палас – 200 г/хa 100 100 100 100 100 100 90 61 0

Палас – 250 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 69 0Палас – 250 г/хa +Дерби супер – 25 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 0Аксиал – 600 мл/хa 100 100 65 67 72 80 0 0 0Аксиал – 900 мл/хa 100 100 100 100 100 100 0 0 0Аксиал едно – 1 л/хa 100 100 100 100 100 100 0 100 0хусар макс – 250 г/хa 100 100 100 100 100 100 40 100 0Пума супер – 1 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 0 0 100 93 0 100 0Грасп – 1,2 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 98 97 100 100 0 96 0Топик – 450 мл/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 98 99 100 100 0 100 0Траксос – 1,3 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 100 100 100 100 92 100 0

12

на тези едногодишни житни плевели трябва да се използ-ва по-високата доза на Аксиал от 900 мл/хa . хербицидът и в двете дози е неефикасен срещу полската овсига .

Комбинираните хербици-ди Аксиал едно и хусар макс притежават много добро проти-вожитно действие срещу обик-новения и южния див овес, райграса, житната пиявица, ли-сичата опашка, ветрушката . Ак-сиал едно е неефикасен само срещу полската овсига, а ху-сар макс има незадоволителен ефект срещу този плевел на 40 % . Той унищожава главно рас-тенията, които се намират в по-ранни фази от своето развитие .

хербицидът Пума супер при-тежава много добра хербицид-на ефикасност срещу лисичата опашка, обикновения и южния див овес и добра ефикасност срещу ветрушката . Този херби-цид е неефикасен срещу рай-граса, житната пиявица и пол-ската овсига .

Противожитните хербициди Грасп, Топик и Траксос прите-жават много добра ефикасност срещу житните плевели обикно-вен и южен див овес, райграс,

житна пиявица, лисича опашка, ветрушка . хербицидите Грасп и Топик не могат да контролират успешно само полската овсига . Комбинирането на активните вещества на хербицидите Ак-сиал и Топик - съответно пи-ноксаден и клодинафоп - при хербицида Траксос, води до си-нергизъм и добра хербицидна ефикасност срещу този плевел – 92 % .

Освен че притежава отлично противожитно действие, херби-цидът Палас успешно контроли-ра и редица едногодишни ши-роколистни плевели - фасулче, полски синап, дива ряпа, ов-чарска торбичка, попова лъжич-ка (табл . 2) . По-слаб е херби-цидния ефект спрямо едного-дишните широколистни плеве-ли лепка, подрумче, врабчово семе, полско лютиче, скърбица, полска теменуга и многогодиш-ния плевел паламида . хербици-дът Палас не проявява херби-цидно действие срещу дивия мак и повитицата . Увеличението на дозата на хербицида от 200 г/ха на 250 г/хa води до уве-личение на хербицидната ефи-касност . Увеличението варира от 5 % до 20 % при различ-

ните видове широколистни пле-вели . Като цяло този страничен противошироколистен ефект на Палас е незадоволителен и при наличие на устойчиви и умере-но чувствителни видове е нало-жителна употребата на ефика-сен партниращ хербицид сре-щу широколистните плевели .

Комбинираните хербициди Аксиал едно и хусар макс, ос-вен добро противожитно, при-тежават и добро противоширо-колистно действие, като кон-тролират успешно и голям брой едногодишни широколистни плевели, в това число и мно-гогодишния плевел паламида . Тези хербициди имат незадово-лително действие само срещу повитицата .

хербицидът Дерби супер приложен самостоятелно в доза 33 г/хa, практически контроли-ра напълно всички едногодишни широколистни плевели . Спрямо паламидата ефективността му е 96 - 100 % . хербицидът не е в състояние да контролира само повитицата . Дерби супер при-тежава най-силен инициален и хербициден ефект срещу ши-роколистните плевели в срав-нение с Палас, Аксиал едно и хусар макс .

Ниската ефикасност срещу повитицата на всички херби-циди с противошироколистен ефект - Палас, Аксиал едно, ху-сар макс и Дерби супер - се дължи на факта, че масовото поникване на този многогоди-шен плевел е късно и става след момента на третиране с хербицидите .

С едновременното внася-не на противошироколистния хербицид Дерби супер в доза 33 г/хa като резервоарна смес с противожитните хербициди Грасп, Топик или Траксос, се постига отличен противожитен и противошироколистен ефект . Резервоарната смес на Дерби супер в доза 33 г/хa с хербици-да Пума супер притежава мно-го висок противошироколистен ефект и по-слаб противожитен

Табл. 2. Ефикасност на някои хербициди и хербицидни смеси срещу едногодишни широколистни плевели при твърда пшеница по 100 %-овата визуална скала на EWRS и селективност по 9-балната скала на EWRS

варианти Плевели

обик

нове

на леп

ка

лече

бна

лайк

а

див

мак

обик

нове

на р

алиц

а

полски

син

ап

полско

под

румч

е

проб

итол

истна

скър

бица

полско

вра

бчов

о се

ме

селе

ктив

ност

Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 0 0 0 1

Палас – 200 г/хa 45 95 0 65 100 60 50 52 1Палас – 250 г/хa 66 98 0 70 100 70 75 60 1

Палас – 250 г/хa +Дерби супер – 25 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 1

Аксиал – 600 мл/хa 0 0 0 0 0 0 0 0 1

Аксиал – 900 мл/хa 0 0 0 0 0 0 0 0 1

Аксиал едно – 1 л/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 1

хусар макс – 250 г/хa 100 100 99 99 100 100 100 100 1

Пума супер – 1 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 1

Грасп – 1,2 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 1Топик – 450 мл/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 1

Траксос – 1,3 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 1

13

ефект, дължащ се на по-ниска-та хербицидна ефикасност на Пума супер срещу някои жит-ни плевели като райграс, житна пиявица и полска овсига .

При резервоарната смес на Дерби супер в по-ниската доза от 25 г/хa с хербицида Палас в по-високата доза 250 г/хa се контролират практически всички житни и широколистни плевели при твърдата пшеница . Тази ре-зервоарна смес притежава най-висока хербицидна ефикасност и най-силен инициален ефект, независимо че хербицидът Дер-би супер участва с минимална-та си регистрирана доза .

Противошироколистният хер-бицид Дерби супер проявява отлична смесимост с противо-житните хербициди Палас, Ак-сиал, Пума супер, Топик и Трак-сос . Препаратите не проявяват антагонизъм в своето хербицид-но действие при внасянето им като резервоарни смеси .

Единствено при комбина-цията Грасп + Дерби супер е налице намаление на херби-цидната ефикасност на Дерби супер срещу паламидата с 4 % . Срещу останалите житни и ши-роколистни плевели не са отче-

тени прояви на антагонизъм .всички изпитвани противо-

житни, противошироколист-ни и комбинирани хербициди - Палас, Аксиал, Аксиал едно, хусар макс, Пума супер, Грасп, Топик, Траксос и Дерби супер, притежават много висока селек-тивност спрямо твърдата пшени-ца (табл . 2) . При нито един от хербицидите и при нито една от резервоарните хербицидни смеси, не са наблюдавани ви-дими признаци на фитотоксич-ност при културата - бал 1 по скалата на EWRS .

Получените добиви на зърно са резултат от сумарния ефект на ефикасността и селектив-ността на проучваните хербици-ди и резервоарни хербицидни смеси (табл . 3) .

Най-висок добив на зърно се получава при резервоарна-та хербицидна смес Палас + Дерби супер – 4613 кг/хa, или 115,2 % над заплевелената кон-трола . Това се дължи на факта, че тази резервоарна смес при-тежава най-висока хербицидна ефикасност и най-силен ини-циален ефект срещу плевелите . При нея се контролират прак-тически всички житни и широ-

колистни плевели при твърдата пшеница, вследствие допълва-щия се ефект на препаратите .

Много близки добиви се получават при комбинирането на противожитните хербициди Траксос и Топик с противоши-роколистния хербицид Дерби супер – съответно 4597 кг/хa и 4583 кг/хa, или 114,8 % и 114,5 % над нетретираната контрола . Много висок ефект върху до-бива на зърно се отчита и при употребата на комбинирания хербицид Аксиал едно – 4600 кг/хa, или 114,3 % .

високи добиви на зърно се получават при резервоарната смес Грасп + Дерби супер и комбинирания хербицид ху-сар макс . Разликите в добивите между тези варианти са малки и не се доказват математически .

Най-нисък е добивът на зър-но при самостоятелната упо-треба на хербицида Аксиал и в двете дози от 600 и 900 мл/хa – съответно 4160 кг/хa и 4287 кг/хa . Този хербицид е строго противожитен и причина за ни-ския добив е негативното вли-яние на неунищожените широ-колистни плевели . При наличие на едногодишни и многогодиш-ни широколистни плевели, Ак-сиал трябва да се комбинира с подходящ противошироколис-тен хербицид, подобно на про-тивожитните хербициди Пума супер, Грасп, Топик и Траксос .

По-ниски са добивите и при самостоятелната употреба на хербицида Палас и хербицид-ната комбинация Пума супер + Дерби супер . При Палас причина за по-ниския добив е по-слабия му противоширо-колистен ефект, особено при по-ниската доза на хербицида от 200 г/хa . При резервоарна-та смес Пума супер + Дерби супер причина за по-ниския до-бив е по-слабия противожитен ефект на комбинацията, дъл-жащ се на неефикасността на Пума супер срещу житни пле-вели като райграс, житна пияви-ца и полска овсига .

Таблица 3. Влияние на някои хербициди и хербицидни смеси върху добива на зърно от твърда пшеница

Фактор АФактор в

2010 г . 2011 г . 2012 г . Средно(Фактор в)

кг/хa % кг/хa % кг/хa % кг/хa %Контрола – заплевелена 4560 100 3409 100 4040 100 4003 100Палас – 200 г/хa 5002 109,7 3863 113,3 4545 112,5 4470 111,7Палас – 250 г/хa 5048 110,8 3906 114,6 4585 113,5 4513 112,7Палас – 250 г/хa +Дерби супер – 25 г/хa 5162 113,2 3993 117,1 4684 116,0 4613 115,2Аксиал – 600 мл/хa 4665 102,3 3485 102,2 4330 104,7 4160 103,9Аксиал – 900 мл/хa 4788 105,0 3714 108,9 4359 107,9 4287 107,1Аксиал едно – 1 л/хa 5107 112,0 4009 117,6 4674 115,7 4600 114,9хусар макс – 250 г/ha 5066 111,1 3905 114,5 4598 113,8 4523 113,0Пума супер – 1 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 5039 110,5 3915 114,8 4585 113,5 4513 112,7Грасп – 1,2 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 5107 112,0 3915 114,8 4628 114,5 4550 113,7Топик – 450 мл/хa +Дерби супер - 33 г/хa 5125 112,4 3966 116,3 4658 115,3 4583 114,5Траксос – 1,3 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 5153 113,0 3964 116,3 4674 115,7 4597 114,8Средно (Фактор А) 4985 - 3837 - 4530 - -

НСР / LSD, кг/хa:F .A p≤5%=54 p≤1%=72 p≤0,1%=94F .B p≤5%=109 p≤1%=144 p≤0,1%=187AxB p≤5%=188 p≤1%=250 p≤0,1%=324

3–4

(266

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

14

ПЛЮ

С

14

I. ВлИяНИЕ НА ПОСАДъЧНИя МАТЕРИАл

ВъРХУ РАСТЕжА И ПРОДУКТИВНОСТТА

При наши условия са раз-работени различни звена от технологията на отглеждане (върбанов и др ., 1996, Крумов, и кол .,1984), което дава въз-можност за увеличаване на продуктивността и съдържа-нието на сладки вещества от стевия .

върху добива и съдържание-то на сладки вещества влияят всички звена от агротехниката, като производството на разсад, срокове и гъстота на засажда-не, агротехническите меропри-ятия по време на вегетацията (Крумов и др . 1984) .

в статията представяме ре-зултатите от изследване на продуктивните и стопански качества на посеви от стевия, чрез използване на различен посадъчен материал .

Беше заложен опит с 6 ва-рианта посеви от разсад и ко-ренища първа (I) г ., коренища втора (II) г . и коренища трета (III) година .

Разсадът (различни про-изходи) от стевия е произве-ден в лабораторията по тъ-канни култури и адаптиран за външни условия в оранжерия . Засаждането е извършено в началото на м . май на по-чвен тип карбонатен чернозем . Растенията са отглеждани при поливни условия . Разстоянието на засаждане е 50/30 cм .

Коренищата са от съхране-ни растения, които са се раз-вивали в предходни години . Съхранението е извършено в избени помещения при тем-пература над 1оС във влажни дървени стърготини .

По време на вегетацията във фаза бутонизация са извър-шени биометрични измерва-ния, които включват: височина на растенията, брой основ-

ни стъбла, брой разклонения, общо тегло зелена маса, тегло зелени и сухи листа и ранде-ман . От различните варианти са определени съдържанието на стевиозид и ребаудизид А в г/100г суха маса .

Резултатите от изпитването са посочени в табл .1 . Броят на основните стъбла при разсади-те е средно 1,5 броя . При ко-ренищата от III-та г . броят на основните стъбла се увеличава почти пет пъти . Това се дължи на големия брой адвентивни пъпки, които се намират по корените на стевията .

Средната височина на рас-тенията от разсад е 36,2 см . При коренищата във всяка следваща генерация височина-та на растенията намалява .

Като цяло увеличеният брой на основните стъбла довеж-да до намаляване на сред-ната височина на растенията . Констатира се, че при посева от коренища броят на допъл-нителни разклонения намалява, както и тяхната дължина .

Добивите на зелена маса и на суха маса листа при съз-даване на посев от разсад и посев от коренища са предста-

Таблица 1. Растеж и развитие на стевия при използването на различен по-садъчен материал – 2012г.

вариант Произходосн . стъбла височина разклонения височина

бр . отн .% см oтн .% бр . отн .% см отн .%

1 . разсад 210/2 1,6 106,7 96,1 103,4 32,1 106,2 36,5 100,7

2. разсад 210/9 1,4 93,3 88,3 95,0 26,8 88,6 37,1 100,0

3. разсад Ш-62 1,5 100 94,2 101,4 31,8 105,1 37,1 94,2

4. коренища Iг . 5,2 346,7 59,3 63,8 28,9 94,6 32,2 86,5

5. коренища IIг . . 6,2 413,3 58,6 63,2 24,1 79,7 30,4 81,6

6. коренища IIIг . . 7,6 506,7 55,2 59,4 20,1 66,4 27,1 72,8

вар . 1,2,3 1,5 100 92,9 100 30,2 100 36,2 100

GD-5% 16 .9 21 .8 19 .8 13 .9

Кулка Учкунова, Земеделски инситут - ШуменИлия Учкунов, Шуменски университет „Еп. К. Преславски”Ахмед Мехмед, Веселин Учкунов, Земеделски институт - Шумен

Стевия – технология

3–4 (266) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

1515

вени в табл . 2 .От анализа на данните може

да се констатира, че като цяло добивът на обща маса средно от всички варианти е в рамки-те на 2631 кг/дкa .

Най – висок добив се уста-нови при използването на ко-ренища от I-ва година, където превишението над разсадния посев е от 24,2% . Подобни са резултатите и при полученото количество зелени листа, като и в този случай разликите са доказани .

От прегледа на данните за показателя тегло сухи листа може да се направи предвари-телния извод, че от коренища I-ва г . се получава най – висок добив (532 кг/дкa) . Със заста-ряването на коренищата доби-вът намалява (392-365 кг/дкa) .

Рандеманът на сухи листа не зависи от вида на създаде-

ния посев . Средният рандеман сухи листа е 16, 0% .

Съдържанието на сладки ве-щества при използването на различни произходи посадъчен материал е представено на фиг . 1 . Най – високо съдържание на стевиозид е установено при ко-ренищата III-та г . Като цяло съ-държанието на стевиозид е 6,75 г/100 г . Съдържанието на реба-удизид А варира от 3,41 г/100г до 4,13 г/100г при коренища III-та г . От прегледа на данните може да се направи предвари-телния извод, че съдържанието на сладки вещества не се вли-яе от това по какъв начин е създаден посевът .

ИЗВОДИ• При използването на

коренища за създаване на по-севи от стевия се установи, че броят на основните стъбла се увеличава почти пет пъти .

• Констатира се, че най-висок добив на суха лист-на маса се получава при създа-ването на посев от коренища първа година, където превише-нието е 28,9% в сравнение с посева от разсад .

• Не се установи раз-личие в съдържанието на сте-виозид и ребаудизид А при различните типове посеви .

II. ГъСТОТАТА НА ЗАСАж-ДАНЕ ЗА СТОПАНСКИТЕ КАЧЕСТВА НА СТЕВИя

Кулка Учкунова, Веселин Учкунов,

Земеделски инситут-Шуменвърху добива на сухи лис-

та, които се получават от едно растение стевия влияят всички звена на технология-та, включително и гъстотата на засаждане, за което има данни, че тя може да стиг-не 1000 растения на декар (Chan et . al . 1997) .

Представяме резултатите от изследване продуктивнос-тта на стевията при различна гъстота на засаждане .

Бяха използвани две гъсто-ти на засаждане – 50/30 cм и 50/50 см .

Полският опит е изведен на карбонатен чернозем при условия на капково напоя-ване . Разсадът е от генотип 211/2, произведен от лабо-раторията по тъканни култури и адаптиран в оранжерия за полски условия . височината на разсада е 12–15 cм и за-саждането е извършено ръч-но в началото на месец май при tо на почвата над 10оС . На посева са извършени три ръчни окопавания, като поч-вената влажност е поддържа-на в рамките на 70-75% от ППв .

Определени са показатели-те: общо тегло зелена маса, кг/дкa, тегло зелени листа, кг/дкa, тегло сухи листа в % . . в сухите листа е определено съдържанието на стевиозид и ребаудизид А в мг/100г .

Растежът и развитието на растенията засадени при рас-тояние 50/30 cм е посоче-но на фиг . 1 . При разстоя-ние 50/30 см височината на растенията достига 66,0 cм, а при разстояние на отглеж-дане 50/50 см – 56,2 cм . Превишението на височина-та при първия вариант на за-саждане е 11,8% . Различията

Таблица 2. Продуктивност на стевия при използването на различен по-садъчен материал - 2012г.

№ Произходобщо тегло тегло зелени

листатегло сухи

листа рандеман

кг/дка

отн .% кг/дкa

отн .% кг/дкa отн .% % отн .%

1 . разсад 210/2 2690 104,3 1506 103,8 436 105,6 16,2 101,2

2. разсад 210/9 2490 96,6 1381 95,2 403 97,6 16,2 101,2

3. разсад Ш-62 2555 99,1 1466 101,3 399 96,7 15,6 95,5

4. коренища Iг . . 3202 124,2 1604 110,5 532 128,9 16,6 103,8

5. коренища IIг . 2540 98,5 1389 95,7 392 95,0 15,4 96,2

6. коренища IIIг . 2311 89,6 1286 88,6 365 88,5 15,7 98,1вар . 1,2,3 2678 100 1451 100 413 100 16,0 100

GD-5% 10 .2 8 .1 6 .9 3 .4

Фиг. 1. Съдържание на стевиол гликозиди в произходи стевия

16

бяха констатирани и при броя на основните стъбла – 1,63; 1,89 . Разклоненията от 1-ви порядък са в повече (18,7%) при разстояние на засаждане 50/50 см .

Продуктивността на расте-нията отглеждани при различ-ни разстояния на засаждане са представени на таблица 1 . Установи се, че средно за двете изпитвани разстояния е получен добив 2500 кг в зеле-на маса от декар . Теглото на зелените листа при разстоя-ние 50/30 см е с 375 кг/дкa повече в сравнение с добива при разстояние на отглеждане 50/50 cм . Тази разлика е до-казана за GD 5% .

Добивът на суха маса при по-голямата гъстота е доказа-но по-висока в сравнение с по-малката гъстота на засажа-дане .

Съдържнието на слад-ки вещества в сухите лис-та е представено на фиг . 2 . Съдържанието на ребаудизид А и стевиозид е относително ед-накво . Общото съдържание на сладки вещества достига 12,38 г/100г . От изследването може да се направи предварителни-ят извод, че съдържанието на стевиозид и ребаудизид А не се влияят от разстоянието на засаждане .

ИЗВОДИ:При създаване на посев от

стевия при разстояние на за-саждане 50/30 cм и 50/50 cм доказано по-висок добив на зелена маса и зелени листа има при разстояние на засаж-дане 50/30 cм .

Констатира се, че при раз-стояние на засаждане 50/30 cм добивът на суха маса лис-та е в повече с 37,84 % в сравнение с този при 50/50 cм . Разстоянието на засажда-не не влияе на съдържанието на стевизид и ребаудизид А .

Табл. 1. Продуктивност на стевия при различни разстояния на засаждане

Разстояния общо тегло тегло зелени листа

тегло сухи листа

рандеман

кг/дкa % кг/дкa % кг/дкa % % %50/30 см 2840 113,6 1732 112,2 492 116,0 17,32 101,550/50 см 2190 87,6 1357 87,9 357 84,2 16,81 98,5средно 2500 100 1544 100 424 100 17,06 100GD5% 532 21,3 226 19,6 71 16,8 1,34 3,9

Фиг. 1. Растеж и развитие на растението стевия отглеждано при различ-ни разстояния на засаждане

Фиг. 2. Съдържание на сладки вещества при различни разстояния на засаждане

3–4 (266) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

17

лозе и ви

но

Валерий Пейков, Даниела Димитрова, Владимир Димитров Институт по лозарство и винарство, Плевен

Биологичното лозарство – възможност за диверсификация на дейността в лозаро-винарския сектор

в историческия път на раз-витие на земеделието и храни-телно-вкусовата промишленост в България, лозаро-винарският сектор традиционно заема едно от водещите места . въпреки че, в продължение на десетилетия българското десертно грозде и вино имат сериозен принос за имиджа на страната ни на международния пазар, понас-тоящем лозарството се числи към един от изоставащите и уязвими подотрасли на селско-стопанското производство (Сла-вова и др ., 2011) . Причините имат комплексен характер и засягат всички звена по вери-гата на стойността . Осезаема е необходимостта от обновяване на производствения потенциал в сектора, повишаване на до-ходността и жизнеспособността на стопанските единици, подо-бряване възрастовата структура на собствениците на лозарски стопанства и рационализиране на цялостната организация на веригата на доставки, с цел ста-билизиране и разширяване кон-курентните позиции на страната ни в търговията с грозде и вино на вътрешния и международ-ния пазар . в този аспект, био-логичното лозарство, като про-изводствен метод, съчетаващ традиционните с иновативни технологични решения, пред-ставлява реална възможност за диверсификация на дейността и повишаване конкурентоспо-собността и устойчивостта на

лозаро-винарския сектор (васи-лева и Иванова, 2005) .

в статията представяме ана-лиз на състоянието и перспек-тивите пред бъдещото развитие на биологичното лозарство, и на стимулите и ограничителните условия, определящи потенциа-ла за тяхната реализация .

Тенденции в развитието на биологичното лозарство в све-та, ЕС и България

Анализът на официалната ста-тистическа информация очерта-ва позитивен тренд в развитието на площите с лозови насажде-ния, стопанисвани по методите на биологичното земеделие в световен мащаб . По данни на Международната федерация на органичните асоциации и дви-жения (IFOAM) и Изследова-телския институт за биологично земеделие в Швейцария (FiBL) към 2012 г . общата площ на ло-зовите насаждения, отглеждани съобразно методите на биоло-

гичното земеделие възлиза на 284 265 ха и предстявлява 4% от стопанисваните площи с лозя в света . Наблюдаваното увели-чение е в размер на 348,5% през 2012 г . спрямо 2000 г . и на 7,4% спрямо 2011 г . Лозо-вите насаждения в период на конверсия заемат около 30% от посочените площи .

в Европа е съсредоточена най-голямата част от биологич-но отглежданите лозя – 89% (Willer, 2013) . водещи в това отношение са трите държави - традиционни производители на грозде и вино – Испания (81 262 ха), Франция (64 800 ха) и Италия (57 347 ха), като делът на биологичните лозя в общата

18

площ на стопанисваните лозови насаждения е висок, съответно 7,9%, 8,0 и 7,3% . Освен трите държави от ЕС-28, силно разви-тие на биологичното лозарство се наблюдава и в Турция, къ-дето лозовите насаждения, от-глеждани по методите на био-логичното земеделие, предимно за производството на десертно грозде, достигат 8 871 ха . Извън границите на Стария континент, биологичното лозарство се раз-

вива динамично и в САЩ (12 000 ха) и чили (4 600 ха) .

На фона на постоянно нама-ляващата площ на винените и десертни лозя в страната ни, от-глеждани по конвенционалната технология, площта на насажде-нията за биологично производ-ство на грозде отбелязва стаби-лен темп на растеж . По данни на Министерство на земеделие-то и храните (2014), регистрира-ните биологични лозя през 2013

г . в системата на контрол са на площ от 3 871 ха или с 1 814 ха повече от отчетените през 2012 г . Основната част от тях е пред-назначена за производство на винено грозде . все още е малък делът на десертните лозя, но и в тази насока през последните няколко години се наблюдава нарастване на предприемаче-ския интерес . Сертифицираните за биологично производство на грозде насаждения, преминали

Табл. 1. SWOT анализ на биологичното лозарство в България

19

преходния период през 2012 г . заемат площ от 546 ха, а про-изведеното количество на био-логичното вино, в съответствие с новите европейски правила е в размер на 489 т (Живкова, 2013) . Отчетената положителна тенденция се дължи в голяма степен на предоставяното фи-нансово подпомагане на произ-водителите по агроекологичната мярка от ПРСР 2007-2013 г . в размер на 729 евро на хектар за насажденията в преход и 613 евро на хектар за насажденията преминали конверсията . Запаз-ването на позитивния тренд и през следващите седем години изисква подробен анализ и пра-вилна преценка на основните стимули и ограничителни усло-вия пред развитието на биоло-гичното лозарство .

Перспективи пред разви-тието на биологичното лозар-ство в България

върху перспективите за раз-витие на биологичното лозар-ство в страната ни най-голямо въздействие оказват два основ-ни фактора – ситуацията и дина-миката на вътрешния и между-народния пазар на биологично грозде и вино и степента на финансова подкрепа, осигуря-вана на производителите . С по-мощта на метода SWOT-анализ са изведени силните и слабите страни, възможностите и запла-хите, от определящо значение за бъдещето на биологичното лозарство (табл . 1) .

Подходящият агроекологи-чен потенциал от гледна точка изисквания за отглеждане на лозовата култура, в съчетание със съществуващите традиции в производството и потребление-то на грозде и вино, формират основата на развитието на био-логичното лозарство . Друга ва-жна част от установените силни страни на сектора представлява създадената нормативна база и институционална среда, регла-ментираща условията, в кои-то осъществяват дейността си производителите на органично

грозде и вино . Освен общите изисквания, залегнали в Наред-ба №1 от 7 февруари 2013 г . за прилагане на правилата на би-ологично производство на рас-тения, животни и аквакултури, растителни, животински проду-кти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, на които след-ва да съответстват дейностите в обсега на биологичното лозар-ство, съществува и специфична правна уредба (Регламент № 203/2012 (ЕС) на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на под-робни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета във връзка с подроб-ни правила относно биологич-ното вино), посредством коя-то се въвеждат нови и единни правила за държавите от Евро-пейската общност, определящи позволените технологични прак-тики при производството на би-ологично вино от биологично грозде . Освен, че създават яс-нота по отношение на позволе-ните технологични практики при производството на био-вино, посочените разпоредби осигу-ряват търсените от производи-телите гаранции за качеството и безопасността на продукцията . в страната вече има изградени и функциониращи администра-тивни структури, както и органи за контрол на производствения процес и сертификация на про-изведеното грозде и вино .

в резултат от дългогодиш-ната изследователска дейност в областта на селекцията и меж-дувидовата хибридизация при лозата, страната ни разполага с богат набор от винени и де-сертни сортове лози, като осно-ва на инвестиционния избор в биологичното лозарство . Прило-жението на сортове с повишена устойчивост на вредители и ни-ски зимни температури, каквито има вече вписани в Официал-ната сортова листа на България е реална възможност, осигуря-

ваща стабилност на реколтата, респективно предприемаческия доход (Симеонов и др ., 2010) .

Установеният през изминалия програмен период интерес от страна на земеделските про-изводители към биологичното лозарство и винопроизводство следва да бъде подкрепен от научно-изследователските и об-разователни организации, оси-гурявайки достъп до получени-те резултати от изследванията си, обучения и консултантски услуги с оглед повишаване конкурентоспособността и ста-билността на този вид икономи-ческа дейност .

виното и туризма са естест-вени партньори, като немалка част от българските вина се реализират посредством тури-зма, и по-специално чрез ви-нения . вече близо 100 изби са включили в дейността си винен туризъм1, като някои от тях (в района около Мелник, хаско-во, Ивайловград, Пловдивско) предлагат за дегустация и би-ологични вина . По този начин винпромите диверсифицират дейността си чрез енотуризъм, а собственият туристически продукт се разнообразява и обогатява включвайки в дегус-тационната си листа все по-тър-сените и предпочитани биоло-гични вина .

високите разходи по кон-трола и сертификацията на дейността са фактор, с ограни-чително влияние най-вече по-отношение на дребните гроз-допроизводители . в този аспект като положителен момент може да се отбележи предложение-то на Европейската комисия за въвеждане на групово сертифи-циране на малките земеделски стопани . Преодоляването на посочената слабост зависи из-цяло от осъзнатата потребност и стремеж към интегриране по хоризонталната или вертикална линия на веригата „производ-ство на суровина-преработка-реализация” . (продължава в следващия брой)

1 Каталог на българското вино 2014 (двуезично издание), И . КА и ТА ООД .

3–4

(266

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

20

ПЛЮ

С

20

Галина Дякова, Ралица Минчева, Светлана Стоянова, Веселин Дочев ИСЗ „Образцов чифлик”, Русе

Влияние на бактериален тор bIo – oNe върху някои показатели на десертен сорт Приста

Едно от изискванията за пре-ход към биологично земеделие е да се предприемат мерки за по-добряване на почвените условия и повишаване на съдържанието на хумус (Костадинова и Попов, 2012) .

През последните години био-торовете се наложиха като обе-щаващ компонент на интегрира-на система за набавяне на храна в земеделието (Shehata and El-Khawas, 2003) .

Биоторовете се определят като алтернатива на химичните торове за увеличаване на плодородието на почвата и добивите в устойчи-вото земеделие (Wu et al ., 2004) . Те съдържат формулировки от живи микроорганизми, които мо-гат да фиксират атмосферния азот в достъпна форма за растенията или чрез свободно съществуване в почвата, или чрез симбиотично-то им асоцииране с растенията (Shaheen et al ., 2007) . Прилагане-то на течни биоторове има за цел постигането на балансирано хра-нене на растенията (Alves et al ., 2009) . Според влахова и Попов (2013), употребата на биоторовете е реална възможност за реализи-ране на качествена и здравослов-на храна .

Значителният растеж в сектора биологично земеделие и негови-ят принос за постигане на устой-чиво и рационално земеползване са едни от главните причини за честото сравнение между биоло-гичното и конвенционално земе-делие, като се посочват потенци-алните възможности пред биоло-гичните производители на грозде в сравнение с конвенционалните (Попов и др . 2010) .

Предпоставките, които поз-воляват в отрасъла да се прила-

гат принципите на биологичното производство в областта на ло-зарството, е подобряването на аг-рономическата характеристика на почвите, и на мерки за възстано-вяване качествата на земеделската земя чрез обогатяване на почвата с органични вещества и минерал-ни съединения, запазване на ак-тивната микрофлора, подобряване и регулиране на хранителния, во-дния, въздушния и топлинния ре-жим на почвата .

в статията представяме резул-татите от изследване на ефекта от поддържане на почвеното плодо-родие със съвременни средства, като се установи влиянието на микробиологичния препарат Био едно (Bio one, Inc. USA) върху някои агробиологични и технологични показатели на лози от десертен сорт Приста, както и адаптиране на екологосъобразна технология за биологично производство на грозде на по-късен етап .

Описание на сорт Приста – десертен лозов сорт . Узрява към 15 август, преди Кардинал . Гроздът е голям, 380 г, полусбит . Зърното е едро, 5,3 г, овално, зелено-жълто . Консистенцията е хрупкава, вку-сът – мискетов . Добивът грозде е 1,5 т на декар . Гроздето съдържа 16% захари и 4 г/л киселини . То е транспортабилно и с повишена устойчивост на сиво гниене .

Сортът е подходящ за произ-

водство на ранно грозде на от-крито и в оранжерии . Може да се отглежда и в полупланински места с надморска височина до 500-600 м .

Описание на тор Био-едно (Bio-one, Inc. USA) - Състои се от живи организми и е 100% натурален течен концентриран микробиоло-гичен продукт . Бактериален ино-кулат включващ два вида микро-организми: аеробни (Azotobacter vinelandii) и анаеробни (Clostridium pasteurianum) . Прилага се почвено за увеличаване на азотната фикса-ция в почвата, осигуряващ 20 кг активен азот на декар, използва-ем както за биологично, така и за традиционно земеделие и е с рН 5,0 - 7,5 . Спомага за усвояването на остатъчния фосфор и калий и задържа влагата . Прилагането на BIO-ONE допринася за увелича-ване на органичното вещество в почвата и същевременно я пред-пазва от ветрова ерозия (Pachev, 2014) . Експериментът е проведен в периода 2012-2014 г . в Опитно

Таблица 1. Показатели при лози сорт Приста, третирани с BIO-ONE, срав-нени с контролен, нетретиран вариант за периода 2012-2014 г.

ПоказателиЛози сорт Приста

вариант с BIO- ONE контролаброй гроздове на лоза 14,97 12,09 маса на 1 грозд, г 347,83 325,83 маса на 100 зърна, г 542,15 515,11 среден добив от 1 лоза, кг 4,58 3,75

21

лозово насаждение на ИЗС „Об-разцов чифлик” върху площ от 0,5 дка при десертен сорт Приста, с лози присадени върху подложка S04 . Третираните лози са плодо-даващи и с формировка сред-ностъблен Гюйо, при гъстота на засаждане 1,20 м /2,70 м . Опитът е извеждан в условия на конвен-ционално земеделие и включва вариант наторен с 25 % от азот-ната торова норма и с внасяне на бактериалния тор BIO-ONE (300 мл/дкa), смесен с 200 г хуминов киселинен активатор и контрола (нормално торена) . Натоварване на лозите с по 16 плодни очи е реализирано с 4 чепа на 2 плод-ни очи и една плодна пръчка с 8 очи .

Почвеният тип е карбонатен чернозем върху дълбок льос .

Отчитани са някои от показате-лите, отразяващи добива и качест-вото на гроздето от сорт Приста . характеристиката е извършена по утвърдената методика за агробио-логично и технологично проучване на сортовете ( Българска ампело-графия, том 1 ) .

Статистическата обработка на експерименталните резултати за доказване на установените разли-чия при отделните показатели е извършена по метода на диспер-сионния анализ .

Агробиологични показатели. Данните за броя на гроздовете от една лоза под влияние микробио-логичният препарат BIO-ONE при сорт Приста, през периода на на-шето изследване, са показани в таблица 1 . Отчетени са статисти-чески недоказани различия, като по-голям брой гроздове имат тре-тираните лози .

По отношение масата на 1 грозд и на 100 зърна, също има статистически недоказани разли-

чия, като по-високи стойности, в сравнение с контролния вариант, са отчетени при лозите третира-ни с бактериалния тор BIO-ONE . Тези разлики се проявяват като тенденция през целия период на проучването .

Данните за добив грозде от лоза очертават тенденция за по-висок добив при третираните лози, като различията са малки и статистически недоказани .

Химичен състав. Осреднените стойности за периода на проучва-нето на показателите на химичния състав и транспортабилност са представени на таблица 2.

- съдържание на захари. в из-следваните от нас варианти не се наблюдава съществена зависи-мост на този показател от биотора (табл . 2) . Съдържанието на захари в гроздето се колебае в минимал-ни граници през отделните години в зависимост от условията през вегетацията . По-висок процент за-хари (17,47) за периода на изслед-ване е отчетен при гроздето на варианта с изпитвания препарат . При контролния вариант е отче-тено захарно съдържание 17,18% .

Разликите между вариантите не се доказват статистически .

- съдържание на общи киселини . При нашето проучване е отчете-но по-ниско съдържание на ки-селини при гроздето на третира-ния с BIO- ONE вариант (4,28 г/дм3) (табл . 2) . Гроздето, добито от нетретирани лози е с 4,44 г/дм3 общи киселини .

Разликите са минимални и не се доказват статистически .

Транспортабилност на грозде-то. Освен механичният състав, за десертните сортове лози от изклю-чително важно значение са външ-ния вид на грозда и издръжливост-та на зърното на натиск и откъс-

ване от дръжчицата . Последните свойства имат пряко отношение към напукването и загниването на гроздето и косвено към неговата траспортабилност, съхраняемост и органолептични качества . Според Катеров и Иванов (1967), типич-ните десертни висококачествени сортове притежават издръжливост на зърното на налягане над 1500 г и на откъсване от дръжчицата над 350 г . Консистенцията на зър-ната на тези сортове трябва да е месеста, месесто-хрупкава или сочно-месеста, кожицата – средно дебела, крехка, а семената – мал-ко на брой .

- издръжливост на зърното на натиск . влиянието на микробио-логичния препарат върху издръж-ливостта на натиск на зърното е представено на таблица 2 . Да-нните сочат, че с по-висока из-дръжливост на натиск е зърното на третираните лози (1196,67 г), а нетретираните лози са с издръж-ливост на натиск 990,17 г .

Разликите между вариантите, въпреки че са значителни, не се доказват статистически, но са про-явявани ежегодно като тенденция .

- издръжливост на зърното на откъсване от дръжчицата . в срав-нение с контролния вариант, тре-тираните лози са с по-високи стойности на този показател, съот-ветно – 423,33 г и 550 г . влияние-то на бактериалния тор BIO-ONE върху този признак, в сравнение с контролните лози, не е доказано (табл . 2) .

Изводи влиянието на микробиологич-

ния препарат BIO-ONE при сорт Приста при всички разглеждани агробиологични и технологични показатели е положително и по-лучените стойности при всички проучвани показатели превишават отчетените данни при контролния (нетретиран) вариант, но разлики-те са статистически недоказани .

Като се има предвид, че при проучването на разглежданите по-казатели са направени измервания и анализ на продукцията от всич-ки растения от повторенията на вариантите, би могло да се прие-ме, че представените данни очер-тават една тенденция .

Таблица 2. Химичен състав и транспортабилност на гроздето при лози сорт Приста, третирани с BIO-ONE, сравнени с контролен, нетретиран вариант за периода 2012-2014 г.

Показатели Лози сорт Приставариант с BIO-ONE контрола

захари, % 17,47 17,18 титруеми киселини, г/м3 4,28 4,44 издръжливост на зърното на натиск, г 1196,67 990,17 издръжливост на зърното на откъсване, г 550 423,33

3–4

(266

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

22

ОВОщ

арст

ВО

Доц. д-р Недялка Стоянова, ИЗ - Кюстендил

нови сортове касис

През последните години започват да навли-зат нови, по-приспособени, привлекателни и по-устойчиви на болести сортове касис . Продължават да се отглеждат и някои стари сортове – Победа, Силвергитерс шварце, Болдуин и др . За да навля-зат в производството новите сортовете трябва да отговарят на редица изисквания .

Съвременните изисквания към касисовите сор-тове са: да са родовити, едроплодни (над 1,2 г), самоплодни, скороплодни, студоустойчиви, устой-чиви на болести, да се отличават с дружно зреене на плодовете по гроздчетата и тяхната изравне-ност, да бъдат с изправенорастящи храсти, да са пригодени към машинна беритба на плодовете, плодовете да имат десертен вкус и високо вита-минно съдържание (повече от 150 мг% витамин С), да имат различен срок на зреене и др .

От изучените през последните години сортове предлагаме следните:

Titania (Титания) . Шведски самоплоден сорт, внесен у нас след 2000 г . храстът е средно висок и изправенорастящ, с умерен брой основни клони . Едногодишните издънки са сиво-белезникави на цвят . Листните петури са средно едри, зелени, на-бръчкани . Обра-зува средно дълги гроздчета, разпо-ложени рехаво по клоните .

Плодовете зре-ят в началото на месец юли . Те са едри (0,90-1,10 г), изравнени, заоблени, черни с лъскавина и със среднодебела кожица . Плодовото месо е зеленикаво, със сладко кисел вкус и умерен каси-сов аромат . Съдържанието на витамин С е сред-но (140-170 мг%) . При презряване плодовете не окапват . Много подходящи са за употреба в свеж вид, технологична преработка и замразяване .

Сортът е средно родовит . Подходящ е за ме-ханизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете . Устойчив на гъбни болести .

Hedda (хеда) . Норвежки самоплоден сорт . храстът е средно висок до нисък, със сравнително

голям брой тън-ки основни кло-ни . Едногодиш-ните издънки са сивобелезникави на цвят . Листните петури са сред-но едри до мал-ки, светлозелени . Образува средно дълги гроздчета, разположени ре-хаво по клоните .

П л о д о в е т е зреят през тре-тото десетдневие на юни . Те са едри (0,90-1,10 г), изравнени, зао-блени, матовочерни и със среднодебела кожица . Плодовото месо е зеленикаво, със сладко кисел вкус и среден касисов аромат . Съдържанието на витамин С е ниско (100-120 мг%) . При презрява-не плодовете окапват слабо . Много подходящи са за употреба в свеж вид, технологична преработка и замразяване .

Сортът е средно родовит . Подходящ е за ме-ханизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете .

Черешнева . Украински самоплоден сорт . хра-стът е силнорастящ, изправен . Образува среден брой едногодишни дебели издънки, които са с канеленокафеникаво оцветяване . Основните кло-ни са слабо разклонени . Гроздчетата са средно дълги (5-7 см), ра зположени по няколко за-едно . Листните петури са мно-го едри, зелени и дълбоко на-бръчкани .

П л о д о в е -те започват да зреят към края на юни . Те са едри до много едри (1,5-1,8 г), закръглени, черни, мато-ви, с дебела, но еластична и здрава кожица,

23

дружно зреещи, но неокапващи . Плодовото месо е зеленикаво, сочно, с кисело-сладък вкус и слаб касисов аромат . Съдържанието на витамин С е средно (120-150 мг %) . Подходящи за преработ-ка, консумация в свеж вид и замразяване .

Сортът е много родовит . Подходящ е за ме-ханизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете . Устойчив на гъбни болести .

Санюта . Укра-ински самопло-ден сорт . храстът е силнорастящ и компактен . Об-разува среден до малък брой де-бели сивокафе-никави издънки . Основните клони са слабо разкло-нени . Гроздчетата са къси до сред-но дълги (4-5 см), разположени по няколко заедно в групи . Листните петури са зелени, средно едри и

набръчкани .Плодовете започват да зреят в началото на тре-

тото десетдневие на юни . Те са едри до много едри (1,5-1,8 г), заоблени до удължено-заоблени, изравнени, матовочерни, с тънка, но плътна ко-жица . Плодовото месо е зеленикаво, сочно, с кисело-сладък вкус и лек касисов аромат . При презряване леко окапват . Съдържанието на вита-мин С е средно (140-180 мг%) . Много подходя-щи са за преработка, консумация в свеж вид и замразяване .

Сортът е с добра родовитост . Подходящ е за механизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете и лесното откъсване . Слабо се напа-да от брашнеста мана .

Сюита Киевская . Украински самоплоден сорт . храстът е среднорастящ . Образува среден брой сивокафеникави издънки . Основните клони са слабо разклонени . Гроздчетата са средно дълги (5-6 см), разположени по няколко заедно и реха-во по клонките . Листните петури са средно едри, зелени и набръчкани .

Плодовете започват да зреят в началото на тре-тото десетдневие на юни . Те са едри до много едри (1,4-1,8 г) закръглени до закръглено-овални, черни, лъскави със среднодебела здрава кожица . При презряване леко окапват . Плодовото месо е зеленикаво, с кисело-сладък вкус и слаб касисов аромат Съдържанието на витамин С е средно (140-170 мг%) . Много подходящи са за преработ-ка, замразяване и консумация в свеж вид .

Сортът е с добра родовитост . Подходящ е за

механизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете и лесното им откъсване . Слабо се напада от брашнеста мана .

Чернобилская . Украински самоплоден сорт . храстът е силнорастящ и средновисок . Образува среден брой сивокафеникави издънки . Основни-те клони са средно разклонени . Гроздчетата са средно дълги до къси (4-5 см), разположени по единично по клонките . Листните петури са средно едри до дребни, зелени и слабо набръчкани .

Плодовете започват да зреят рано в края на юни . Те са едри (1,0-1,4 г), закръглени, черни със силна лъскавина, със здрава еластична кожица, дружно зреещи . Плодовото месо е зеленикаво, с кисело-сладък вкус и слаб касисов аромат . Съдър-жанието на витамин С е средно (140-170 мг%) .

Сортът е с добра до много добра родовитост . Подходящ е за механизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете и лесното им от-късване . Слабо се напада от брашнеста мана .

3–4

(266

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

24

ПЛЮ

С

24

Петко Минков, Теодора Стоянова, Иван МиневИнститут по планинско животновъдство и земеделие, Троян

Препарати за биологична борба с антракноза и американска брашнеста мана по касиса

черното френско грозде (Ribes nigrum) из-вестно още като касис е ягодоплодна култу-ра, която се нарежда на второ място в света след ягодата . У нас най-широко разпространен е през 60-те години на миналия век . Напосле-дък културата бележи ново развитие, което се определя от ценните й хранителни, диетични, терапевтични и стопански качества (христов, 1980 ) . Отглеждан при неподходящи условия – затворени и непроветриви месторастения ка-сисът се напада от редица болести в това чис-ло антракноза и американска брашнеста мана, които нанасят големи поражения, в резултат на което добивите намаляват значително, като по-вредите се отразяват на плододаването и през следващата година (Цонковски, Кръстева, 1970) .

Развитието и степента на нападение от бо-лестите зависи от метеорологичните условия и биологичните особености на сортовете .

За района на Троян е проучена чувствител-ността на някои новоинтродуцирани и перспек-тивни сортове към двете икономически важни болести по касиса – американска брашнеста мана и антракноза при естествен фон на за-раза . С комплексна слаба и средна чувстви-телност на изследваните болести са сортовете Ben Sarek, Неосипаюшчияся, Богатир, Titania, Ometa . (Стоянова и кол ., 2008) .

Има разработена нова растително-защитна система за борба с някои неприятели по каси-са с приложение само на биологични средства (Минков, 2012) .

в статията представяме резултатите от изпит-ване на някои нови биологични препарати за борба с икономически важните болести по ка-сиса – антракноза (Gloeosporium ribis ) и амери-канска брашнеста мана (Sphaerotheca mors-uvae) .

Изследването е проведено в района на Ин-ститута при касисовия сорт Silvergieters schwarze, отглеждан в демонстрационно овощно насаж-дение, създадено през 2001 година . Изпитани са следните биологично сертифицирани регу-латори на растежа: Sectomyel, Grafox, Myelfos

и Demolution MPT на GreenSmile . Препаратите Sectomyel и Demolution MPT са с инсектицидно действие, а Grafox и Myelfos – с фунгицидно .

Заложени са 6 варианта със следните ком-бинации:

I - ви вариант Sectomyel (400-500 мл/дка (на 100 л вода) + Grafox (в доза 0,2-0,3 л/дка) .

II - ри вариант Sectomyel (400-500 мл/дка (на 100 л вода) + Myelfos (100-200 мл/дка (на 100 л вода)

III - ти вариант Demolution MPT (400 мл на 100 л вода) + Grafox (в доза 0,2-0,3 л/дка) .

IV - ти вариант Demolution MPT (400 мл на 100 л вода) + Myelfos (100-200 мл/дка (на 100 л вода)Таблица 1, Индекс на нападение (%) при касисовия сорт Silvergieters schwarze от антракноза (Gloeosporium ribis) и американска брашнеста мана (Sphaerotheca mors-uvae) (2011).

Варианти Gloeosporium ribis

Sphaerotheca mors-uvae

I вариант 59,70 57,50II вариант 41,70 37,50III вариант 49,20 59,20IV вариант 82,50 51,70V вариант (химични препарати) 25,80 25,00VI вариант - контрола 60,00 62,50

25

V - ти вариант - третиране с химични препа-рати – Систан супер в конц . 0,03% + Нуреле Дурсбан - 0,07% .

VI - ти вариант - нетретирана контрола Проведени са 7 третирания от началото на

вегетацията на всеки 10-15 дни . Третирания-та провеждахме едновременно с биологичните варианти, химичния вариант и контролата . Ре-зултатите сравнявахме с контролата и химичния вариант с приложение на пестицидите Систан супер и Нуреле Дурсбан .

Отчитанията за нападението от болестите и ефекта от прилаганите препарати са направени съгласно Методиката за изучаване на растител-ните ресурси при овощните растения (Недев и кол ., 1979) . Индексът на нападение от про-учваните болести е изчислен по формулата на McKeney (1923) .

Повишеното потребителско търсене на еко-логично произведени плодове и изискванията за опазване на околната среда налагат необходи-мостта от разработване на алтернативни методи за контрол на болестите като се ограничи упо-требата на химически препарати .

Борбата с икономически важните болести по касиса е важен елемент за отглеждане и опазване на този овощен вид . През периода 2011-2012 година проведохме полски опити при касисовия сорт Silvergieters schwarze с ком-бинации от биологични препарати за защита на храстите от антракноза и американска бра-шнеста мана . Резултатите от проведените опити за установяване биологичната ефективност на проучваните биопрепарати, проведени с цел разработка на съвременни растително-защитни технологии за борба с икономически важните болести по касиса са представени в таблица 1 и таблица 2 .

От изпитаните комбинации за борба с двете болести по-силно проявление е отчетено през първата година от залагане на опита .

През 2011 година в периода на заразява-не се създадоха благоприятни условия за раз-витие на проучваните болести . Количеството на измерените валежи само за м . май беше 174,1 л/м2 . в съчетание с високата въздушна

влага и умерени температури нападението от антракноза беше най-силно при IV-ти вариант (82,50% индекс на нападение) . И през втората година при тази комбинация беше отчетено силно проявление на болестта, като индекса на нападение превишаваше този на контролния вариант . При някои храсти беше отчетена фи-тотоксичност . Измереният по-нисък индекс на нападение (51,70%) през втората година е в резултат на по-малкото количество на валежите, трайното засушаване и създалите се условия по време на заразяване . От всички изпитани варианти IV-ти е с най-силно проявление на антракнозата, което показва че включените в тази комбинация биологични препарати не са подходящи за борба с болестта (табл . 1) .

Сравнително по-нисък индекс на нападение е отчетен при II- ри вариант (41,70%), но и при тази комбинация през първата година от залага-не на опита поради създалите се благоприятни условия за развитие на антракнозата резултатите са незадоволителни .

През втората година, поради настъпилото засушаване при почти всички варианти бяха отчетени сравнително по-ниски индекси на на-падение (от 8,30% при I-ви вариант до 17,50% при II-ри (табл . 2) в сравнение с първата година . Ефектът от изпитаните препарати е най-добър при I-ви вариант с използване на комбинацията от Sectomyel + Grafox .

Резултатите от изпитаните комбинации с би-ологични препарати за борба с американската брашнеста мана по касиса са аналогични с тези използвани за борба с антракнозата . И тук по-високи стойности са отчетени през първата година от залагане на опита . Най-силно напа-дение е отчетено при III-ти вариант (59,20%), а най-слабо при II-ри - 37,50% (табл . 1), но полу-чените резултати са незадоволителни . През 2012 година и при тази болест сравнително нисък индекс на нападение е отчетен при II- ри вари-ант с използване на Sectomyel + Myelfos (табл . 2), което показва че при използването на тази комбинация резултатите са сравнително добри .

ИЗВОДИСилно проявление и на двете проучвани бо-

лести по касиса е отчетено през 2011 година поради създалите се благоприятни климатични условия за развитието им .

От изпитаните комбинации с биологични препарати за борба с антракнозата и амери-канската брашнеста мана добри резултати и през двете години на изследване са получени при II - ри вариант с използването на Sectomyel + Myelfos . Това проучване е основа за раз-работване на интегрирани растително-защитни технологии за борба с болестите по касиса .

Таблица 2. Индекс на нападение (%) при касисовия сорт Silvergieters schwarze от антракноза (Gloeosporium ribis) и американска брашнеста мана (Sphaerotheca mors-uvae) (2012).

Варианти Gloeosporium ribis

Sphaerotheca mors-uvae

I вариант 8,30 17,50II вариант 17,50 12,50III вариант 15,80 12,50IV вариант 10,80 13,30V вариант (химични препарати) 8,30 22,50VI вариант - контрола 21,70 28,30

3–4

(266

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

26

ПЛЮ

С

26

Теодора Стоянова, Иван Минев, Петко Минков ИПжЗ, Троян

чувствителност на облачинскатавишня към гъбни болести

вишнята е един от ценните овощни видове и е разпростра-нена навсякъде в нашата стра-на, но заема ограничени площи . Към тази култура напоследък се проявява определен интерес като ценна суровина за консервната промишленост и най-вече в слад-карската - за приготвянето на шо-коладови бонбони, поради малка-та костилка на плода . Използва се и за преработка в сокове, компоти и сладка и за консумация в свежо състояние . вишневите пло-дове се препоръчват като лечебно средство при чернодробни заболявания, анемия, пясък и камъ-ни в бъбреците (Денков, Денкова, 1998) .

вишнята е един от най-студоустойчивите кос-тилкови овощни видове . Има сравнително добра сухоустойчивост . вирее добре върху светлоси-ви, сиви и тъмносиви горски почви . Когато е на собствен корен (издънкова) дръвчетата понасят и по-тежки по механичен състав и влагоемност поч-ви ((Nikolić and all . 2000) .

Основните гъбни болести при вишнята са ран-но и късно кафяво гниене, цилиндроспориоза, сачмянка . Ранното кафяво гниене (Monilinia laxa) се появява в особено големи размери по кайсия-та, черешата, вишнята и сливата . Степента на раз-витието й е висока, когато се създадат благопри-ятните условия – оптимални температури и чести превалявания . За „опожарени” леторасти до 80% съобщава Карова (1972) . Причинителят на болес-тта се развива в широк температурен диапазон и при висока относителна влажност на въздуха (Михайлова, 1993, 1995 ) . Повреди от късното ка-фяво гниене (Monillinia fructigena) се наблюдават от наедряването на плода до неговата консумация (Стоянова, Минев, 2000) .

Сачмянката (Stigmina carpophila)(Lev Ellis) е сил-но вредоносна болест, която причинява сериозни щети при костилковите . При благоприятни мете-орологични условия през април, май и юни се забелязва масово загиване на леторасти с листа и плодове (Джувинов и кол ., 2006; Михайлова, 1962) .

в статията представяме резултатите от проучва-не възприемчивостта към някои гъбни болести на сорт Облачинска вишня, отглеждан в Троянския

регион . Изследванията са извърше-

ни с вишневия сорт Облачинска в насаждение 14 дкa в района на ИПЖЗ - Троян . То е създаде-но през 2006 година с посадъ-чен материал внесен от Сърбия . Отглежда се върху собствен ко-рен на светлосива горска почва с плитък хумусен хоризонт и мо-щен глинест в хоризонт .

Предпосадъчната подготовка на почвата включ-ва продълбочаване с отваряне на бразди с вна-сяне на 5 т/дкa оборски тор . Разстоянията на засаждане са 4/2 м . Дърветата са формирани по системата свободно растяща корона, с нисък ствол 40-70 cм . Насаждението се отглежда при неполивни условия и без прилагане на растителна защита .

Изследвани са размерите на дърветата: висо-чина на дървото (м), височина на короната (cм), обиколка на ствола (cм), среден диаметър (м) и обем на короната (м3) . Установени са възприемчи-востта и проявлението на ранното и късно кафяво гниене (Monillinia laxa и Monilinia fructigena) и сачмянката ((Stigmina carpofila) (Lev .Ellis) .

Изследванията са извършени съгласно Методиката за изучаване на растителните ресур-си при овощните растения (Недев и кол ., 1979) . Индекса на нападение от гъбните болести е из-числен по Mc Keney (1923) .

Проучваният вишнев сорт Облачинска, отглеж-дан в условията на Троян има от средна до слаба сила на растеж . На осемгодишна възраст дървета-та достигат височина 2,80 м (± 0,253) и обем на короната 3,12 м3 (± 0,764) . Средният диаметър на короната е 1,99 м (± 0,188), при което засадените през 2 м дървета в реда допират короните и фор-мират слят кордон . Сортът формира кълбовидна корона, гарнирана с гъста обрастваща дървесина . Проявява повишена склонност към образуване на коренови издънки, което потвърждава установено-то и от други автори (Nikolić and all . 2000) .

При почвено-климатичните условия на опита първите плодове бяха получени на третата година . Те достигат беритбена зрялост първата полови-на на м . юли . Имат овална форма, сравнително дребни са - с маса 3,5–4 г и с тъмночервено

27

оцветяване на плодовата кожица . При проучването на възприемчивостта на

Облачинската вишня към икономически важни-те гъбни болести е установена пряка зависимост между конкретните климатични условия на место-растенето и силата на поражение от патогените .

Почвено-климатичните условия на Троянския регион се характеризират със сравнително по-ни-ски зимни и пролетни температури и повише-на влажност на въздуха, което е предпоставка за масово разпространение на множество гъбни болести .

През последните години с тоталната промяна на климата се наблюдава по-голямо количество на валежите, много често обилни и продължител-ни, което води и до промяна в епидемиология-та и развитието на икономически важните боле-сти при повечето овощни видове в това число и при вишнята . През периода на заразяване (м . май) и развитие на патогените за последните пет години валежите са значителни в количества от 69 л/м2 до 174,1 л/м2 . Последвалите оптимални температури за проявление на болестите създадо-ха благоприятни условия за развитието им, което позволи достоверна преценка на чувствителност-та на Облачинската вишня към монилинията и сачмянката .

По отношение на ранното кафяво гниене (Monillinia laxa) е установено най-широко разпрос-транение . Определящ фактор за силното развитие на болестта е високата относителна влажност на въздуха . Количеството на падналите валежи по време на вегетацията през периода на изследване е със значителни стойности като пика е отбелязан през м . май 2014 година (фиг . 1), което създаде предпоставка за силното проявление на монили-нията . Подходящите климатични условия, натрупа-ната зараза от отглеждането на насаждението без провеждане на растителна защита доведе до епи-фитотийното є проявление . Загиването на млади

леторасти е характерен признак при тази болест и особено при вишнята . Отчетохме по-силно на-падение на връхните леторасти, като при някои от дърветата поражението по цели клонки беше на 100% . Инфекцията достигна и до по-дебелите скелетни разклонения, при които се наблюдаваше изсъхване, смолотечение и уплътняване на пора-зените органи .

При направените проучвания нападението през 2013 и 2014 година беше най-силно, като пораженията за 2014 година в насаждението са средно 45%, а при значителен брой от дърветата - 76-80% .

През 2012 и 2013 година от насаждението се получи добър добив, но беше отчетено и силно проявление на Monilinia fructigena (над 30%) през втората година . вследствие на силната зараза дър-ветата се изтощиха и не заложиха плод за след-ващата вегетация .

Благоприятните климатични фактори през пе-риода на изследване създадоха условия за разви-тие и на сачмянката (Stigmina carpophila) . в края на м . май отчетохме нападение от болестта по листата от втора степен – петната заемаха до ¼ от листните петури . При по-късните наблюдения в резултат на създалите се изключително благоприят-ни условия за развитие на гъбните болести – про-дължителен дъждовен период и оптимални темпе-ратури, вълната от зараза със Stigmina carpophila достигна до 70% . Бързото разпространение на сачмянката и силното поражение на листната маса което причини, я определят като икономически важна за този овощен вид . Облачинската вишня е силно чувствителен към гъбните болести сорт .

ИЗВОДИ вишневият сорт Облачинска отглеждан в

Троянския регион на собствен корен има от слаба до средна сила на растеж . Формира ни-ски дървета с височина на осемгодишна възраст 2,80 м, с кълбовидна, гъста корона . встъпва в плододаване на третата година, като плодовете узряват в началото на юли и са с маса 3,5-4 г, тъмночервено обагрени . Отглеждан без расти-телна защита в години със значителни валежи и благоприятни температури икономически ва-жните болести монилиния и сачмянка нанасят сериозни поражения, които при значителен брой дървета достигат 76-80% . При вътрередово раз-стояние 2 м короните на съседните дървета се допират . Поради ниските им стволове - 59,2 cм редовата ивица трудно се поддържа от заплеве-ляване . Това създава микроклимат с по-голяма влажност, което води до по-силни поражения от проучваните болести . За получаване на добри резултати Облачинската вишня е необходимо да бъде отглеждана при по-добра агротехника и подходяща растителна защита, особено в години с повече валежи .

Фигура 1. Количество на падналите валежи за пери-ода 2012-2014 година

3–4

(266

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

ЕПЛЮ

С

28

екол

оги

я

Анна ПеневаИПАЗР “Никола Пушкаров”, София

алелопатичен ефект на плевеличаст 1: алелопатичен ефект върху свиница

Алелопатията е способността на едно растение да въздейства върху друго чрез произвеждане-то на химически вещества (але-лохимикали) . Алелохимикали се съдържат във всички части на растенията (листа, стъбла, корени, плодове, семена, полен) и могат да се извличат с вода, органични разтворители, киселини и основи . Свежи или изсушени части на растения, инкорпорирани в поч-вата, също проявяват алелопатич-но действие .

При прилагането на алелопа-тията като екологосъобразен ме-тод за борба срещу плевелите, най-голям потенциал има инхи-биращото действие на плевели върху плевели и на културни рас-тения върху плевели . Така алело-химикалите се явяват естествена екологична алтернатива на синте-тичните хербициди, чрез което се намалява рискът от замърсяване на околната среда .

През 2006-2008 г . бяха изведе-ни лабораторни опити за проуч-ване на алелопатичното въздейст-вие на студени водни извлеци и на инкорпориран сух и свеж растителен материал от здра-вец (Geranium spp .), татул (Datura stramonium), чер бъз (Sambucus nigra), рапица (Brasica napus var . oleifera), мушкато (Pelargonium spp .), червена детелина (Trifolium pratense), черно куче грозде (Solanum nigrum) и обикновен пе-лин (Artemisia vulgaris) върху кълня-емостта и динамиката на растеж (височина на пониците, дължина на корените, свежо и сухо тегло) на икономически важния за Бъл-гария плевел свиница (Xanthium strumarium) .

Изпитване на алелопатич-ния ефект на водни извлеци и на стрити на прах сухи листа и корени от здравец (Geranium spp.) . Опитът включваше 5 вари-анта: 1- контрола (с обикновена вода); 2-воден извлек от сухи листа на здравец в съотношение 1:10; 3-инкорпориран прах от сухи листа на здравец в количе-ство, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г); 4- воден извлек от сухи корени на здравец в съ-отношение 1:10; 5-инкорпориран прах от сухи корени на здравец в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г) .

Изпитване на алелопатичния ефект на водни извлеци и на стрити на прах сухи листа и стъбла от мушкато (Pelargonium spp.). Опитът включваше 5 вари-анта: 1- контрола (с обикновена вода); 2-воден извлек от сухи листа на мушкато в съотношение 1:10; 3-инкорпориран прах от сухи листа на мушкато в количе-ство, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г); 4 - воден из-влек от сухи стъбла на мушкато в съотношение 1:10; 5 - инкор-пориран прах от сухи стъбла на мушкато в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г) .

Изпитване на алелопатичния ефект на водни извлеци и прах от смлени сухи листа на татул (Datura stramonium), на чер бъз (Sambucus nigra) и на воден из-влек и прах от смлени сухи цели растения рапица (Brasica napus var. oleifera), червена детелина (Trifolium pratense) и черно куче грозде (Solanum nigrum). Опитите включваха 3 варианта: 1 – кон-трола (с обикновена вода); 2 –

воден извлек от смлените сухи растителни части в съотношение 1:10; 3 – инкорпориран прах от смлените сухи растителни части в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г) .

Изпитване на ефекта на водни извлеци от свежи лис-та обикновен пелин (Artemisia vulgaris). Опитът включваше 2 ва-рианта: 1 – контрола (с обикно-вена вода), 2 – воден извлек от свежи листа от долния, средния и горния етаж на растенията в съотношение 1:10 (5 г в 50 cм3

вода) .При всички опити на 7-ия, 14-

ия, 21-ия, 28-ия и 35-ия ден след третирането (ДСТ) беше отчита-на кълняемостта на свиницата, а на 35-ия ДСТ – и динамиката на растежа на плевела .

Изведените опити бяха статис-тически анализирани чрез ANOVA и t-тест при ниво на значимост p < 0 .05 .

Резултатите за влиянието (але-лопатичния ефект) на водни из-влеци (вИ) и инкорпориран прах (ИП) от свежи и сухи растителни части (листа – л, стъбла – ст, ко-рени – к и цели растения – р) върху кълняемостта на свиницата (Xanthium strumarium L .) са отразе-ни в таблица 1, а за влиянието върху динамиката на растежа на плевела – в таблица 2 .

Инкорпорираният прах от смлени сухи листа от здравец

29

оказа отрицателен алелопатичен ефект върху кълняемостта на сви-ницата, а от смлени сухи корени - стимулиращ ефект по отноше-ние на динамиката на растежа на плевела .

водният извлек и прахът от листа на татул оказаха слабо по-тискащо влияние върху кълняем-остта и динамиката на растеж на Xanthium strumarium.

водният извлек и прахът от листа на чер бъз имаха слабо стимулиращо влияние върху къл-няемостта и динамиката на рас-теж на плевела.

водният извлек и инкорпори-раният прах от сухи растителни остатъци от рапица оказаха сти-мулиращ ефект върху кълняем-остта и особено върху показате-лите за динамика на растеж на X. strumarium (т . нар . HEAR сор-тове зимна рапица са с високо съдържание на ерукова кисели-на и глюкозинолати, на които се дължат алелопатичните свойства на рапицата, а в изведения опит хибридът “Елвис” е от сорт 00 с ниско съдържание на ерукова киселина и се отглежда за про-изводство на екологично чисто биодизелово гориво – вероятно поради тази причина не се про-яви отрицателен алелопатичен ефект, а стимулиращо развитието на плевела влияние).

Инкорпорираният прах от смлени сухи листа и стъбла от мушкато оказа отрицателен але-лопатичен ефект върху кълняем-остта на свиницата и стимулиращ ефект по отношение на дина-миката на растежа на плевела . Растенията успяха да преодолеят негативното влияние . Като ком-пенсация за по-малкия брой по-никнали растения, те се развива-ха по-добре от тези в контролата и показателите за динамиката на растежа имаха по-високи стойно-сти .

водният извлек от смлени сухи растения червена детелина оказа-ха слабо потискащо влияние вър-ху кълняемостта и динамиката на растеж на X. strumarium, а инкор-порираният прах от сухите рас-тения имаше слабо стимулиращо

Таблица 1, Влияние (алелопатичен ефект) на водни извлеци (ВИ) и инкор-пориран прах (ИП) от растителни части (листа – л, стъбла – ст, корени – к, цели растения – р) върху кълняемостта на свиница (Xanthium strumarium L,)

вари-анти

Дни след третирането (ДСТ)7 14 21 28 35

водни извлеци и стрити на прах сухи листа и корени от здравец (Geranium spp,)1(K) 33,33 66,67 73,33 73,33 73,33% 100,00 100,00 100,00 100,00 100,002 - вИл 33,33 73,33 80,00 80,00 80,00% към К 100,00 109,99 109,10 109,10 109,103 - ИПл 6,67* 40,00* 40,00* 40,00* 40,00*% към К 20,01 60,00 54,55 54,55 54,554 - вИк 46,67* 80,00 80,00 80,00 80,00% към К 140,02 119,99 109,10 109,10 109,105 - ИПк 20,00 66,67 86,67* 86,67* 86,67*% към К 60,01 100,00 118,19 118,19 118,19

воден извлек и стрити на прах сухи листа на татул (Datura stramonium)1(K) 20,00 86,67 86,67 80,00 80,00% 100,00 100,00 100,00 100,00 100,002 - вИл 20,00 53,33 73,33 80,00 73,33% към К 100,00 61,53 84,61 100,00 91,663 - ИПл 20,00 60,00 60,00 66,67 60,00% към К 100,00 69,23 69,23 83,34 75,00

воден извлек и стрити на прах сухи листа на чер бъз (Sambucus nigra)1(K) 20,00 86,67 86,67 80,00 80,00% 100,00 100,00 100,00 100,00 100,002 - вИл 26,67 93,33 106,67 106,67 106,67% към К 133,35 107,68 123,08 133,34 133,343 - ИПл 33,33 80,00 86,67 93,33 93,33% към К 166,65 92,30 100,00 116,66 116,66

воден извлек и прах от смлени сухи цели растения рапица (Brasica napus var, oleifera)1(K) 20,00 86,67 86,67 80,00 80,00% 100,00 100,00 100,00 100,00 100,002 - вИр 33,33 86,67 93,33 100,00 100,00% към К 166,65 100,00 107,68 125,00 125,003 - ИПр 20,00 86,67 86,67 86,67 86,67% към К 100,00 100,00 100,00 108,34 108,34

водни извлеци и стрити на прах сухи листа и стъбла от мушкато (Pelargonium spp,)1(K) 20,00 53,33 73,33 80,00 73,33% 100,00 61,53 84,61 100,00 91,662 - вИл 26,67 93,33 106,67 106,67 106,67% към К 133,35 175,00 145,47 133,34 133,343 - ИПл 16,67* 40,00* 40,00* 40,00* 40,00*% към К 83,35 75,00 54,55 50,00 54,554 - вИст 20,00 86,67* 86,67* 86,67* 86,67*% към К 100,00 162,52 118,19 108,34 118,195 - ИПст 33,33* 80,00* 86,67* 93,33* 93,33*% към К 166,65 150,01 118,19 116,66 127,27

воден извлек и прах от смлени сухи цели растения червена детелина (Trifolium pratense)1(K) 73,33 80,00 80,00 80,00 86,67% 100,00 100,00 100,00 100,00 100,002 - вИр 46,67 93,33 93,33 100,00 100,00% към К 63,64 116,66 116,66 125,00 115,383 - ИПр 93,33 100,00 120,00 113,33 113,33% към К 127,27 125,00 150,00 141,66 130,76

воден извлек и прах от смлени сухи цели растения черно куче грозде (Solanum nigrum)1(K) 20,00 86,67 86,67 80,00 80,00% 100,00 100,00 100,00 100,00 100,002 - вИр 26,67 80,00 86,67 93,33 93,33% към К 133,35 92,30 100,00 116,66 116,663 - ИПр 33,33 86,67 93,33 100,00 100,00% към К 166,65 100,00 107,68 125,00 125,00

воден извлек от свежи листа обикновен пелин (Artemisia vulgaris)1(K) 90,00 100,00 86,67 86,67 86,67% 100,00 100,00 100,00 100,00 100,002 – вИл 76,67 83,33* 66,67 66,67 66,67% към К 85,19 83,33 76,92 76,92 76,92* р < 0,05

30

влияние върху кълняемостта и ди-намиката на растеж на плевела.

водният извлек и инкорпорира-ният прах от сухи растения черно куче грозде оказаха много слаб стимулиращ ефект върху кълняем-остта и показателите за динамиката на растеж на свиницата .

водните извлеци от свежи лис-та на пелин проявявиха отрицате-лен алелопатичен ефект по отно-шение на плевела .

ИЗВОДИ* Потискащо влияние (отри-

цателен алелопатичен ефект) вър-ху кълняемостта на свиницата (Xanthium strumarium) оказват ин-корпорираният прах от смлени сухи листа от здравец, водният извлек и прахът от листа на татул, инкорпорираният прах от смлени сухи листа и стъбла от мушкато, водният извлек от смлени сухи цели растения червена детелина и водните извлеци от свежи листа на пелин .

* Стимулиращо влияние (поло-жителен алелопатичен ефект) вър-ху кълняемостта на X. strumarium оказват водният извлек и прахът от листа на чер бъз, водните из-влеци и инкорпорираният прах от сухи растителни остатъци от рапи-ца и черно куче грозде и инкор-порираният прах от сухите расте-ния червена детелина

* Потискащо влияние (отрица-телен алелопатичен ефект) върху динамиката на растеж на сви-ницата оказват водният извлек и прахът от листа на татул, водният извлек от смлени сухи цели рас-тения червена детелина и водните извлеци от свежи листа на пелин .

* Стимулиращо влияние (по-ложителен алелопатичен ефект) върху динамиката на растеж на X. strumarium оказват инкорпори-раният прах от смлени сухи ко-рени от здравец, водният извлек и прахът от листа на чер бъз, во-дният извлек и инкорпорираният прах от сухи растителни остатъци от рапица и черно куче грозде, инкорпорираният прах от смлени сухи листа и стъбла от мушкато и инкорпорираният прах от сухи цели растения червена детелина .

Таблица 2. Влияние (алелопатичен ефект) на водни извлеци (ВИ) и инкорпориран прах (ИП) от растителни части (листа – л, стъбла – ст, корени – к, цели растения – р) върху динамиката на растеж на свиница (Xanthium strumarium L.) вари-анти

височина (cм) Дължина на коре-ните (cм)

Свежо тегло (мг) Сухо тегло (мг)

водни извлеци и стрити на прах сухи листа и корени от здравец (Geranium spp,)

1(K) 14,34 3,27 582,44 51,56% 100,00 100,00 100,00 100,002 - вИл 15,25 4,23 686,67 68,67% към К 106,35 129,36 117,90 133,183 - ИПл 15,38 3,83 718,33 65,00% към К 107,25 117,13 123,33 126,074 - вИк 13,71 3,23* 545,67 52,00% към К 95,61 98,78 93,69 100,855 - ИПк 16,03* 4,61 768,00* 61,33% към К 111,79 140,98 131,86 118,95

воден извлек и стрити на прах сухи листа на татул (Datura stramonium)1(K) 9,90 2,30 447,28 50,56% 100,00 100,00 100,00 100,002 - вИл 9,65 1,89 405,67 76,83*% към К 97,47 82,17 90,70 151,963 - ИПл 9,30 1,71 437,50 89,17*% към К 93,94 74,35 97,81 176,36

воден извлек и стрити на прах сухи листа на чер бъз (Sambucus nigra)1(K) 9,90 2,30 447,28 50,56% 100,00 100,00 100,00 100,002 - вИл 10,04 2,92 425,67 58,00% към К 101,41 126,96 95,17 114,723 - ИПл 12,29 2,55 531,83 48,43% към К 124,14 110,87 118,90 95,79

воден извлек и прах от смлени сухи цели растения рапица (Brasica napus var, oleifera)

1(K) 9,90 2,30 447,28 50,56% 100,00 100,00 100,00 100,002 - вИр 12,57* 3,23* 636,00 73,33% към К 126,97 140,43 142,19 145,043 - ИПр 16,81* 4,83* 872,33* 67,17% към К 169,80 210,00 195,03 132,85

водни извлеци и стрити на прах сухи листа и стъбла от мушкато (Pelargo-nium spp,)

1(K) 9,65 1,89 405,67 76,83% 100,00 100,00 100,00 100,002 - вИл 10,04 2,92 425,67 58,00% към К 104,04 154,50 104,93 75,493 - ИПл 15,38 3,83 718,33 65,00% към К 159,38 202,65 177,07 84,604 - вИст 12,29 2,55 531,83 48,43% към К 127,36 134,92 131,10 63,045 - ИПст 16,81* 4,83* 872,33* 67,17% към К 174,20 255,56 215,03 87,43

воден извлек и прах от смлени сухи цели растения червена детелина (Trifolium pratense)

1(K) 16,29 3,58 717,00 76,33% 100,00 100,00 100,00 100,002 - вИр 14,32* 3,12* 712,67 61,33% към К 87,91 87,15 99,40 80,353 - ИПр 21,08* 7,27* 909,62* 74,73% към К 129,40 203,07 126,86 97,90

воден извлек и прах от смлени сухи цели растения черно куче грозде (Solanum nigrum)

1(K) 9,90 2,30 447,28 50,56% 100,00 100,00 100,00 100,002 - вИр 10,04 2,55 531,83 48,43% към К 101,41 110,87 118,90 95,793 - ИПр 12,57* 3,23* 636,00 73,33% към К 126,97 140,43 142,19 145,04

воден извлек от свежи листа обикновен пелин (Artemisia vulgaris)1(K) 17,80 18,25 1438,33 179,33% 100,00 100,00 100,00 100,002 – вИл 12,38 10,48 978,33 130,67% към К 69,55 57,42 68,02 72,87

* р < 0.05

28

Про

ф. д-р То

ньо То

нев,

гл.ас д-р Ан

ьо М

итко

в А

грар

ен уни

верс

итет

– П

ловд

ив

ХИМИЧЕС

КА

БОРБ

А СРЕ

ЩУ ПЛЕ

ВЕЛИ

ТЕПРИ

ОСНОВН

ИТЕ

ПОЛС

КИ К

УЛТУ

РИ

A61

БИБЛ

ИОТЕ

КАЗЕ

МЕД

ЕЛИЕ

Полс

ки

култ

ури

брой

3–4

(266

) 201

5ЗЕ

МЕДЕ

ЛИЕ

ПЛЮ

С

некр

оза, като

плев

елите

загива

т до

две

сед

миц

и. Л

ауди

с им

а отли

-че

н ко

нтро

л на

бял

а ку

ча лоб

ода, пра

сков

олис

тно

пипе

риче

, че

рно

куче

гро

зде, л

апад

овол

истно

пипе

риче

, об

икно

вен

щир

, ра

зстлан

щир

, ра

стла

на ло

бода

, бу

трак

, ко

кошо

прос

о и

кръв

но пр

осо.

Доб

ър к

онтр

ол н

а па

ча тре

ва, ла

йка

същин

ска, а

бутило

н, а

мбр

о-зия, и

едн

огод

ишна

жив

олин

а. З

адов

олител

ен кон

трол

на ов

чарс

ка

торб

ичка

, об

икно

вена

леп

ка, па

ламид

а, з

елен

а ко

щря

ва, тр

оско

т и

диво

про

со. Незад

овол

ител

ен к

онтр

ол н

а фас

улче

, др

ебно

цвет-

но ч

адър

че, по

лска

тем

енуга, п

ерси

йско

вел

икде

нче, п

решле

неста

кощря

ва, по

лска

пов

етиц

а, б

алур

, ед

ногоди

шна

метли

ца и

пир

ей.

Сле

д пр

илож

ение

на

Лауд

ис О

Д, ак

о се

нал

ожи

разо

рава

не н

а ца

реви

чен

блок

, след

едн

а се

дмиц

а мож

е да

се

засе

е ца

реви

ца,

след

две

сед

миц

и со

рго

или

памук

. Сле

д пр

илож

ение

на

Лауд

ис

ОД н

яма

ника

къв

риск

за

след

ващите

култур

и в

сеитбо

обор

ота,

като з

имни

житни

култури

(пш

ениц

а, е

чемик

), зимна

рап

ица

или

прол

етни

култури

на

след

ващата

годи

на.

227

РЕГИСТРИ

РАНИ ХЕРБИ

ЦИДИ П

РИ С

ЛЪНЧОГЛЕД

За химическата борба с плевелите при слънчогледа у нас са ре-

гистрирани и се прилагат голям брой хербициди с разнообразен

спектър и механизъм

на действие.За борба срещ

у едногодишни двусем

еделни плевели в слънчо-гледа м

огат да се използват хербицидите Афалон 45 С

К, Линурекс 45 С

К, Линурекс 50 СК ( А

дама) и Линурон 45 С

К (И П

и Чи).

В доза от 250 - 300 м

л/дка, продуктите се прилагат след сеитба преди поникване на културата. Линурон е селективен, систем

ен, почвен и вегетационен хербицид. А

ктивното вещество е от хим

ич-ната група производни на карбам

ида. То се намесва в процеса

фотосинтеза,

потискайки реакцията

на Хил

при чувствителните

растения. Хербицидите се абсорбират най-вече от корените, но същ

о така и от листната маса на плевелите. Ч

увствителни плевели са: полски синап, дива ряпа, лайка, бяла лобода, обикновен щ

ир, дребнолистна

галинзога, млечка,

огнивче, пача

трева, тученица,

видове кощрява, видове просо, обикновена коприва, пелин, и др.

Линурон мож

е да се смесва с М

етолахлор. За да бъдат селек-тивни продуктите, почвата трябва да бъде добре обработена, без едри

агрегати, сем

ената на

слънчогледа да

бъдат на

дълбочина не по-м

алко от 4 см. М

аксимален хербициден еф

ект се постига при наличие на почвена влага. Ето защ

о препаратите трябва да се прилагат преди прогнозирани валеж

и.Калин Ф

ло ( Ариста Лайф

сайънс) съдържа 425 г/л линурон. В

доза 250-300 м

л/дка продуктът се използва за борба с едногодиш-

ните широколистни плевели в слънчогледа. Хербицидът се прилага

след сеитба, преди поникване на културата. Чувствителни плевели

лодайна рапица. След прилож

ение на Вентум ВГ ням

а никакъв риск за следващ

ите култури в сеитбооборота, като зимни ж

итни култури (пш

еница, ечемик) или пролетни култури на слeдващ

ата година.От

групата на

сулфонилуреите

хербицидът Майстер О

Д (Байер

КропСайанс) съдърж

а 30 г/л форамсулф

урон + 1 г/л йодосулф

урон +

30 г/л изоксадифен-ет

ил (антидот). При царевицата той се използва

в дози от 120 или 150 мл/дка за борба срещ

у едногодишни ж

итни и ш

ироколистни плевели, вкл. балур от семе и коренищ

а, като се прилага във ф

аза 3-ти - 8-ми лист на културата, от котиледони до

6-ти лист на едногодишните плевели, 3 – 4-ти лист на ж

итните и 15-25

см височина

на балура.

По-високата

доза се

използва при

преобладаващо заплевеляване с балур, бутрак, палам

ида и кощрява.

Попаднал върху плевелите, хербицидът се поем

а бързо от листата, стопира

растежа

и развитието

им веднага

и ги

унищож

ава до

4 седм

ици. Визуалните признаци на хербицидно действие са: пожъл-

тяване, хлоротични петна, последвани от некроза и пълно загиване на плевелното растение. М

айстер ОД контролира и спящ

ите мерис-

темни тъкани, като по този начин предотвратява повторния растеж

на плевелите.Един от м

алкото хербициди при царевицата, който има две реги-

стрирани форм

улации е Лаудис (Байер КропСайанс). Този продукт

се отличава също така от останалите препарати по това, че е селек-

тивен и за сладка царевица (с изключение на хибрид Ерика). Ф

ор-мулацията от водоразтворим

и гранули съдържа 200 г/кг т

емботрион

+ 100 г/кг изоксадиф

ен-етил (ант

идот), а м

аслената дисперсия съ-държ

а 44 г/л т

емботрион +

22 г/л изоксадифен-ет

ил. Хербицидът

Лаудис се използва за борба срещу едногодиш

ни и многогодиш

ни житни и ш

ироколистни плевели вкл. балур от семе и коренищ

а и частично срещ

у троскот, приложен във ф

аза 2-ри - 8-ми лист на кул-

турата и до 6-ти лист на широколистните, 2 - 3-ти лист на ж

итните плевели и 15-25 см

височина на балура. Лаудис ВГ е регистриран в доза 50 г/дка +

200 мл/дка М

еро или Актироб Б (прилепители), а

Лаудис ОД в доза 200 м

л/дка. На полета теж

ко заплевелени с балур от коренищ

а продуктът не се препоръчва. Новото активно вещ

ество тем

ботрион от химичната група на трикетон е с листно прилож

ение. Продуктът е еф

икасен и при сухи условия. Освен систем

ното си действие притеж

ава и силно контактно. Ефикасен е и срещ

у добре развили

се плевели.

След

вегетационно прилож

ение, хербицидът

Лаудис ОД бързо се поем

а от листата и се транспортира до растя-щите части на растението. Н

епосредствено след прилагането трети-раните плевели прекъсват растеж

а си и след 3 до 5 дни се наблю-

дава силно избеляване и обезцветяване на листата, последвано от

326

са: ов

чарс

ка т

орби

чка, д

ив с

инап

, ди

ва р

япа, л

айка

, об

икно

вен

щир

, огни

вче, туч

ениц

а, б

яла ку

ча лоб

ода, п

ача тр

ева, м

агар

ешки

бо

дил, д

ив п

елин

, по

лски

кос

трец

и д

р. П

ри зас

ушав

ане

херб

и-ци

дния

т еф

ект

се на

мал

ява, а

при

прол

ивни

дъ

ждо

ве мож

е да

до

стигне

до

дълб

очин

ата на

кор

ените на

култура

та и

да се

наб

лю-

дава

фитоток

сичн

ост.

Кали

н Ф

ло н

е би

ва д

а се

при

лага н

а ле

ки

и пе

съчл

иви

почв

и.Гали

ган

240

ЕК (Окс

иган

240

СК)

(Ада

ма) с

ъдър

жа

240

г/л ок

-си

флуор

фен

и се

изпо

лзва

за

борб

а ср

ещу ед

ногоди

шни

и н

якои

мно

гогоди

шни

шир

окол

истни

плев

ели, ка

то пр

и слън

чоглед

а се

вн

ася

след

сеи

тба, п

реди

пон

иква

не н

а ку

лтур

ата. Р

егис

трир

аната

доза н

а пр

одук

та е

80-10

0 мл/

дка. С

лед

третир

ане

с Гали

ган

е въ

змож

на п

рояв

а на

фитоток

сичн

ост,

която

впос

ледс

твие

се

прео

-до

лява

. Окс

ифлуор

фен

е с

елек

тиве

н, к

онтактен

, по

чвен

и в

егета-

цион

ен х

ерби

цид

и е

от гру

пата н

а ди

фен

илни

те е

тери

. Нам

есва

се

в п

роце

са ф

отос

интеза, пр

ичин

явай

ки н

еобр

атим

и по

вред

и в

клетъч

ната с

трук

тура

и ф

ункц

ия н

а чу

вствител

ните п

леве

ли. Про

-ду

ктът м

оже

да с

е см

есва

с н

якои

про

тиво

житни

хер

бици

ди к

ато

Метол

ахло

р. Ч

увстви

телн

и пл

евел

и са

: ди

ва р

япа, д

ив с

инап

, ди

в фий

, ко

прив

а, ф

асулче

, ла

йка, леп

ка, ов

чарс

ка тор

бичк

а, п

одру

м-

че, ви

дове

лоб

ода, б

утра

к, ч

ерно

куч

е гроз

де, мле

чка, о

гнив

че,

татул, туч

ениц

а, щ

ир, ам

броз

ия, по

ветица

, и

др.

Херб

ицид

ите Го

ал 2

Е (240

г/л

окс

ифлуор

фен

) (Д

ау Агрос

айън

сис)

и Смер

ч 24

ЕК

(Фен

24

ЕК) (Зен

ит К

роп

Сай

ънси

с) м

огат д

а се

пр

илагат до

фен

офаза

първ

и съ

щин

ски

листа

на слън

чоглед

а и

във фаза

2-4

лист н

а пл

евел

ите. В

ъв д

оза

от 8

0 до

100

мл/

дкa, те

имат д

обра

ефик

асно

ст с

прям

о ви

дове

те л

айка

, фас

улче

, по

лски

си

нап, л

епка

, ов

чарс

ка тор

бичк

а, б

яла

лобо

да, че

рно

куче

гро

з-де

, аб

утил

он, гали

нзога, ка

зашки

бо

дил, татул, об

икно

вен

щир

, па

ламид

а, по

ветица

и

др. Нед

остатък

на пр

одук

тите е, че

пр

и по

-чес

ти п

рева

лява

ния

по в

реме

на п

оник

ване

на

слън

чоглед

а се

пр

оявя

ва ф

итоток

сичн

ост,

като сле

д 8-10

дни

тя се

пре

одол

ява, н

о е

дока

зано

, че

тов

а да

ва о

траж

ение

вър

ху д

обив

а и

оптимал

ното

приб

иран

е на

рек

олтата. Про

дуктите, п

рило

жен

и след

сеи

тба пр

е-ди

пон

иква

не н

а ку

лтур

ата, о

бразув

ат хер

бици

ден

фил

м вър

ху п

о-въ

рхно

стта н

а по

чвата, к

ойто с

пира

разви

тието

на ч

увстви

телн

ите

плев

ели, п

ремин

аващ

и пр

ез н

его. П

ри лис

тно

прил

ожен

ие, ак

тив-

ното ве

щес

тво

(окс

ифлуор

фен

) пр

едизви

ква

некр

оза

по ли

стата,

всле

дствие

на

инхи

бира

не н

а пр

оцес

а фотос

интеза. В зав

исим

ост

от д

озата, п

ерси

стен

тнос

тта

на о

ксиф

луор

фен

мож

е да

про

дълж

и до

6 м

есец

а. Н

а па

зара

се пр

едла

га и

хер

бици

да Гоа

л 4 Ф

, ко

йто

съдъ

ржа 48

0 г/л ок

сифлуор

фен

и е р

егис

трир

ан в д

оза 40

мл/

дка,

дка, к

ато

висо

ката д

оза

се п

рила

га п

ри п

о-голя

ма

плътно

ст н

а бя

ла

лобо

да, бу

трак

, ко

щря

ва, ба

лур

и па

ламид

а. О

птим

ална

та ф

аза

на

прил

ожен

ие е

2-ри

- 8-ми

лист н

а ку

лтур

ата, о

т ко

тиле

дони

до

6-ти

лист н

а ед

ногоди

шни

те ш

ирок

олис

тни

плев

ели, 3

-4 лис

т на

житни

те

и 15

-25

см вис

очин

а на

бал

ура. П

опад

нал въ

рху пл

евел

ите, Е

кип

се

поем

а бъ

рзо

от лис

тата, стоп

ира ра

стеж

а и

развитие

то и

м вед

нага и

ги у

нищож

ава

до 4

сед

миц

и. В

изуа

лните

призна

ци н

а хе

рбиц

идно

де

йствие

са: п

ожълтява

не, хлор

отич

ни п

етна

, по

след

вани

от не

кроз

а и

пълн

о загива

не н

а пл

евел

ното р

астени

е. П

ри зас

ушав

ане

восъ

ч-ни

те к

утик

ули

на п

леве

лите с

тава

т по

-деб

ели, у

стиц

ата

се затва

рят

и пр

епар

атът п

о-тр

удно

се

поем

а от л

истата. То

зи е

фек

т мож

е да

бъ

де п

реод

олян

с д

обав

яне

на м

алки

доз

и ам

оние

ва с

елитра

към

ра

ботния

ра

зтво

р. Ви

соки

те темпе

ратури

по

вр

еме

на пр

ъска

не

се отра

зява

т не

благоп

риятно

въ

рху

ефик

асно

стта на

пр

епар

ата

и тр

ябва

да

се и

збягва

т. При

вис

оки

темпе

ратури

или

про

дълж

ител

-но

студе

но в

реме

и пр

еовлаж

нява

не, ца

реви

цата е

стр

есир

ана

и това

мож

е да

дов

еде

до п

рояв

а на

фитоток

сичн

ост - изжълтява

не.

Актив

ното в

ещес

тво

фор

амсу

лфур

он б

ързо

се

разгра

жда

до

неак

-тивн

и съ

став

ки в п

очва

та, в ре

зултат н

а ко

ето

няма огра

ниче

ние

на

норм

ално

то с

еитб

ообр

ъщен

ие. Ку

лтур

и ка

то ц

арев

ица

и со

я могат

да б

ъдат зас

ети

на р

азор

ани

площ

и, тре

тира

ни с

Еки

п. В

сичк

и ос

-тана

ли к

ултури

могат д

а се

сея

т 3

мес

еца

след

тре

тира

не.

Сре

щу ед

ногоди

шни

житни

и ш

ирок

олис

тни

плев

ели, в т.ч. ба

лур

от се

ме

и ко

рени

ща

и др

уги

мно

гогоди

шни

(пал

амид

а, пи

рей),

при

царе

вица

та е

регис

трир

ан п

роду

ктът В

енту

м В

Г (Бай

ер К

роп-

Сай

анс), съ

държ

ащ в

със

тава

си

300

г/кг

фор

амсу

лфур

он +

10

г/кг

йо

досу

лфур

он-м

етил

-нат

рий

+ а

нтид

от. Хе

рбиц

идът е

сел

ективе

н,

систем

ен, ли

стен

и с

е изпо

лзва

в д

оза

10-15

г/дк

а +

200

мл/

дка

прил

епител

Мер

о. Тре

тира

нето с

пре

пара

та тря

бва

да с

е извъ

ршва

от 2

-ри

до 6

-ти

лист н

а ку

лтур

ата, о

т ко

тиле

дони

до

6-ти л

ист на

ед

ногоди

шни

те ш

ирок

олис

тни

плев

ели, 3

- 4

-ти

лист н

а житни

те и

15

-25

см в

исоч

ина

на б

алур

а. В

енту

м В

Г е

херб

ицид

от

груп

ата

на су

лфун

илур

еите, съ

с си

стем

но де

йствие

. Поп

адна

л въ

рху

пле-

вели

те п

роду

ктът с

е аб

сорб

ира

бърз

о от л

истата, стоп

ира

растеж

а и

развитие

то и

м в

една

га и

ги

унищ

ожав

а на

пълн

о до

4 с

едмиц

и след

пръ

скан

е. В

изуа

лните

призна

ци н

а хе

рбиц

идно

то д

ействи

е са

по

жълтява

не н

а пл

евел

ите, хло

ротичн

и пе

тна, п

осле

дван

и от н

екро

-за и

пълн

о загива

не на

пл

евел

ното ра

стен

ие. Ве

нтум

ВГ

контро

-ли

ра с

ъщо

така

спя

щите

мер

истемни

тък

ани, к

ато

по т

ози

начи

н пр

едотвр

атяв

а по

втор

ния

растеж

на

пл

евел

ите. Сле

д пр

илож

ение

на

Вен

тум В

Г, ак

о се

нал

ожи

разо

рава

не н

а ца

реви

чен

блок

, след

тр

и мес

еца

могат д

а се

зас

яват зах

арно

цве

кло, с

лънч

огле

д и

мас

-

326

са: ов

чарс

ка т

орби

чка, д

ив с

инап

, ди

ва р

япа, л

айка

, об

икно

вен

щир

, огни

вче, туч

ениц

а, б

яла ку

ча лоб

ода, п

ача тр

ева, м

агар

ешки

бо

дил, д

ив п

елин

, по

лски

кос

трец

и д

р. П

ри зас

ушав

ане

херб

и-ци

дния

т еф

ект

се на

мал

ява, а

при

прол

ивни

дъ

ждо

ве мож

е да

до

стигне

до

дълб

очин

ата на

кор

ените на

култура

та и

да се

наб

лю-

дава

фитоток

сичн

ост.

Кали

н Ф

ло н

е би

ва д

а се

при

лага н

а ле

ки

и пе

съчл

иви

почв

и.Гали

ган

240

ЕК (Окс

иган

240

СК)

(Ада

ма) с

ъдър

жа

240

г/л ок

-си

флуор

фен

и се

изпо

лзва

за

борб

а ср

ещу ед

ногоди

шни

и н

якои

мно

гогоди

шни

шир

окол

истни

плев

ели, ка

то пр

и слън

чоглед

а се

вн

ася

след

сеи

тба, п

реди

пон

иква

не н

а ку

лтур

ата. Р

егис

трир

аната

доза н

а пр

одук

та е

80-10

0 мл/

дка. С

лед

третир

ане

с Гали

ган

е въ

змож

на п

рояв

а на

фитоток

сичн

ост,

която

впос

ледс

твие

се

прео

-до

лява

. Окс

ифлуор

фен

е с

елек

тиве

н, к

онтактен

, по

чвен

и в

егета-

цион

ен х

ерби

цид

и е

от гру

пата н

а ди

фен

илни

те е

тери

. Нам

есва

се

в п

роце

са ф

отос

интеза, пр

ичин

явай

ки н

еобр

атим

и по

вред

и в

клетъч

ната с

трук

тура

и ф

ункц

ия н

а чу

вствител

ните п

леве

ли. Про

-ду

ктът м

оже

да с

е см

есва

с н

якои

про

тиво

житни

хер

бици

ди к

ато

Метол

ахло

р. Ч

увстви

телн

и пл

евел

и са

: ди

ва р

япа, д

ив с

инап

, ди

в фий

, ко

прив

а, ф

асулче

, ла

йка, леп

ка, ов

чарс

ка тор

бичк

а, п

одру

м-

че, ви

дове

лоб

ода, б

утра

к, ч

ерно

куч

е гроз

де, мле

чка, о

гнив

че,

татул, туч

ениц

а, щ

ир, ам

броз

ия, по

ветица

, и

др.

Херб

ицид

ите Го

ал 2

Е (240

г/л

окс

ифлуор

фен

) (Д

ау Агрос

айън

сис)

и Смер

ч 24

ЕК

(Фен

24

ЕК) (Зен

ит К

роп

Сай

ънси

с) м

огат д

а се

пр

илагат до

фен

офаза

първ

и съ

щин

ски

листа

на слън

чоглед

а и

във фаза

2-4

лист н

а пл

евел

ите. В

ъв д

оза

от 8

0 до

100

мл/

дкa, те

имат д

обра

ефик

асно

ст с

прям

о ви

дове

те л

айка

, фас

улче

, по

лски

си

нап, л

епка

, ов

чарс

ка тор

бичк

а, б

яла

лобо

да, че

рно

куче

гро

з-де

, аб

утил

он, гали

нзога, ка

зашки

бо

дил, татул, об

икно

вен

щир

, па

ламид

а, по

ветица

и

др. Нед

остатък

на пр

одук

тите е, че

пр

и по

-чес

ти п

рева

лява

ния

по в

реме

на п

оник

ване

на

слън

чоглед

а се

пр

оявя

ва ф

итоток

сичн

ост,

като сле

д 8-10

дни

тя се

пре

одол

ява, н

о е

дока

зано

, че

тов

а да

ва о

траж

ение

вър

ху д

обив

а и

оптимал

ното

приб

иран

е на

рек

олтата. Про

дуктите, п

рило

жен

и след

сеи

тба пр

е-ди

пон

иква

не н

а ку

лтур

ата, о

бразув

ат хер

бици

ден

фил

м вър

ху п

о-въ

рхно

стта н

а по

чвата, к

ойто с

пира

разви

тието

на ч

увстви

телн

ите

плев

ели, п

ремин

аващ

и пр

ез н

его. П

ри лис

тно

прил

ожен

ие, ак

тив-

ното ве

щес

тво

(окс

ифлуор

фен

) пр

едизви

ква

некр

оза

по ли

стата,

всле

дствие

на

инхи

бира

не н

а пр

оцес

а фотос

интеза. В зав

исим

ост

от д

озата, п

ерси

стен

тнос

тта

на о

ксиф

луор

фен

мож

е да

про

дълж

и до

6 м

есец

а. Н

а па

зара

се пр

едла

га и

хер

бици

да Гоа

л 4 Ф

, ко

йто

съдъ

ржа 48

0 г/л ок

сифлуор

фен

и е р

егис

трир

ан в д

оза 40

мл/

дка,

дка, к

ато

висо

ката д

оза

се п

рила

га п

ри п

о-голя

ма

плътно

ст н

а бя

ла

лобо

да, бу

трак

, ко

щря

ва, ба

лур

и па

ламид

а. О

птим

ална

та ф

аза

на

прил

ожен

ие е

2-ри

- 8-ми

лист н

а ку

лтур

ата, о

т ко

тиле

дони

до

6-ти

лист н

а ед

ногоди

шни

те ш

ирок

олис

тни

плев

ели, 3

-4 лис

т на

житни

те

и 15

-25

см вис

очин

а на

бал

ура. П

опад

нал въ

рху пл

евел

ите, Е

кип

се

поем

а бъ

рзо

от лис

тата, стоп

ира ра

стеж

а и

развитие

то и

м вед

нага и

ги у

нищож

ава

до 4

сед

миц

и. В

изуа

лните

призна

ци н

а хе

рбиц

идно

де

йствие

са: п

ожълтява

не, хлор

отич

ни п

етна

, по

след

вани

от не

кроз

а и

пълн

о загива

не н

а пл

евел

ното р

астени

е. П

ри зас

ушав

ане

восъ

ч-ни

те к

утик

ули

на п

леве

лите с

тава

т по

-деб

ели, у

стиц

ата

се затва

рят

и пр

епар

атът п

о-тр

удно

се

поем

а от л

истата. То

зи е

фек

т мож

е да

бъ

де п

реод

олян

с д

обав

яне

на м

алки

доз

и ам

оние

ва с

елитра

към

ра

ботния

ра

зтво

р. Ви

соки

те темпе

ратури

по

вр

еме

на пр

ъска

не

се отра

зява

т не

благоп

риятно

въ

рху

ефик

асно

стта на

пр

епар

ата

и тр

ябва

да

се и

збягва

т. При

вис

оки

темпе

ратури

или

про

дълж

ител

-но

студе

но в

реме

и пр

еовлаж

нява

не, ца

реви

цата е

стр

есир

ана

и това

мож

е да

дов

еде

до п

рояв

а на

фитоток

сичн

ост - изжълтява

не.

Актив

ното в

ещес

тво

фор

амсу

лфур

он б

ързо

се

разгра

жда

до

неак

-тивн

и съ

став

ки в п

очва

та, в ре

зултат н

а ко

ето

няма огра

ниче

ние

на

норм

ално

то с

еитб

ообр

ъщен

ие. Ку

лтур

и ка

то ц

арев

ица

и со

я могат

да б

ъдат зас

ети

на р

азор

ани

площ

и, тре

тира

ни с

Еки

п. В

сичк

и ос

-тана

ли к

ултури

могат д

а се

сея

т 3

мес

еца

след

тре

тира

не.

Сре

щу ед

ногоди

шни

житни

и ш

ирок

олис

тни

плев

ели, в т.ч. ба

лур

от се

ме

и ко

рени

ща

и др

уги

мно

гогоди

шни

(пал

амид

а, пи

рей),

при

царе

вица

та е

регис

трир

ан п

роду

ктът В

енту

м В

Г (Бай

ер К

роп-

Сай

анс), съ

държ

ащ в

със

тава

си

300

г/кг

фор

амсу

лфур

он +

10

г/кг

йо

досу

лфур

он-м

етил

-нат

рий

+ а

нтид

от. Хе

рбиц

идът е

сел

ективе

н,

систем

ен, ли

стен

и с

е изпо

лзва

в д

оза

10-15

г/дк

а +

200

мл/

дка

прил

епител

Мер

о. Тре

тира

нето с

пре

пара

та тря

бва

да с

е извъ

ршва

от 2

-ри

до 6

-ти

лист н

а ку

лтур

ата, о

т ко

тиле

дони

до

6-ти л

ист на

ед

ногоди

шни

те ш

ирок

олис

тни

плев

ели, 3

- 4

-ти

лист н

а житни

те и

15

-25

см в

исоч

ина

на б

алур

а. В

енту

м В

Г е

херб

ицид

от

груп

ата

на су

лфун

илур

еите, съ

с си

стем

но де

йствие

. Поп

адна

л въ

рху

пле-

вели

те п

роду

ктът с

е аб

сорб

ира

бърз

о от л

истата, стоп

ира

растеж

а и

развитие

то и

м в

една

га и

ги

унищ

ожав

а на

пълн

о до

4 с

едмиц

и след

пръ

скан

е. В

изуа

лните

призна

ци н

а хе

рбиц

идно

то д

ействи

е са

по

жълтява

не н

а пл

евел

ите, хло

ротичн

и пе

тна, п

осле

дван

и от н

екро

-за и

пълн

о загива

не на

пл

евел

ното ра

стен

ие. Ве

нтум

ВГ

контро

-ли

ра с

ъщо

така

спя

щите

мер

истемни

тък

ани, к

ато

по т

ози

начи

н пр

едотвр

атяв

а по

втор

ния

растеж

на

пл

евел

ите. Сле

д пр

илож

ение

на

Вен

тум В

Г, ак

о се

нал

ожи

разо

рава

не н

а ца

реви

чен

блок

, след

тр

и мес

еца

могат д

а се

зас

яват зах

арно

цве

кло, с

лънч

огле

д и

мас

-

425

след сеитба преди поникване на културата и в доза 40-50 мл/дка,

вегетационно за слънчогледа и фаза 2-4 лист на плевелите.

Модаон 4 Ф

(ф. A

дама) съдърж

а 480 г/л бифенокс. В

доза 150 мл/дка

хербицидът се

използва за

борба срещ

у едногодиш

ни широколистни

плевели. Продуктът

се внася

след сеитба,

преди поникване или вегетационно във ф

аза 3-5 лист на културата. Би-фенокс е селективен, контактен, почвен и листен хербицид. П

о механизъм

на действие спада към групата на хербицидите инхиби-

тори на фотосинтезата и предизвикващ

и разкъсване на клетъчните мем

брани. Чувствителни плевели са: овчарска торбичка, росопас,

синап, дива

ряпа просф

орник, бяла

лобода, татул,

черно куче

грозде, щир и др.

Дуал Голд 960 ЕК

(Синдж

ента). Продуктът съдърж

а 960 г/л S-метолахлор и е регистриран при слънчогледа в доза 150 м

л/дка. Хербицидът се прилага след сеитба преди поникване на културата. Прониква главно през колеоптила на покълващ

ите плевелни семе-

на. Ето защо плевелите се унищ

ожават преди или по врем

е на поникване, т.е. в най-ранната ф

аза от развитието им. Д

ействието чрез

корените е

по-слабо изразено

и значително

по-неефектив-

но отколкото при проникването чрез колеоптила. Дуал Голд осъ-

ществява

пълен контрол

върху следните

житни

плевели: кръвно

и кокошо просо, видове кощ

рява, просо, балур от семе и др.

Продуктът им

а непълен контрол срещу овчарска торбичка, видове

лайка, тученица, видовете щир, галинзога и др. П

ри условия на повърхностно засуш

аване продуктът трябва да се използва непо-средствено преди сеитбата с повърхностно инкорпориране (на не повече от 5 см

дълбочина в почвата).За борба с плевелите при слънчогледа успеш

но се използва и продукта Гардоприм

Плю

с Голд 500 СК (С

илба СК) (С

инджента).

Хербицидът съдържа 312,5 г/л S-м

етолахлор + 187,5 г/л тербути-

лазин. Използва се в доза 350 м

л/дка, като се внася след сеитба преди поникване на културата. Гардоприм

Плю

с Голд е селективен, систем

ен, почвен хербицид. Активното вещ

ество S-метолахлор се

поема основно от хипокотила и по-слабо от корените, а Тербути-

лазин се поема предим

но от младите корени, листа и стъбла на

растенията. Продуктът контролира следните двусем

еделни плеве-ли: синап, лайка, м

ъртва коприва, дива ряпа, овчарска торбичка, росопас, видове щ

ир, лобода, татул, дива бамя, тученица, черно

куче грозде,

пача трева,

прасковолистно пипериче,

обикновено огнивче,

галинзога и

др. От

едносемеделните

плевели чувстви-

телни на

хербицида са:

полска лисича

опашка,

кокошо

просо, кръвно просо, видове кощ

рява, балур от семена и др. П

родуктът

пипериче, бутрак, паламида, поветица и др. Ум

ерено чувствителни плевели са татула и черното куче грозде. В случай на пропадане на

културата, на

полето третирано

с Тарот Плю

с, мож

е да

бъдe засята сам

о царевица. След прибиране на царевица, третирана с

хербицида, ням

а ограничения

в сеитбооборота

по отнош

ение на

следващата култура.

Базис 75 ДФ

(ДюПон) е селективен, систем

ен, листен хербицид и съдърж

а 500 г/кг римсулфурон +

250 г/кг тиф

енсулфурон. Този херби-

цид мож

е да се прилага за борба с едногодишни и м

ногогодишни

житни и едногодиш

ни широколистни плевели. Регистриран е при

културата в доза 2-2,5 г/дка + Тренд (адж

увант) – 0,1%. Ф

енофа-

зата на приложение при царевицата е до 6-ти лист на културата и

фаза 2-ри -4-ти лист на чувствителните плевели, и 10-15 см

височина на

балура. Чувствителни

житни

и широколистни

плевели: кръвно

просо, кокоше просо, зелена кощ

рява, пирей, балур от семена и

коренища,

щир,

галинзога, бутрак,

абутилон, коприва

и др.

Уме-

рено чувствителни

плевели са:

лападоволистно и

прасковолистно пипериче, бяла и разтлана лобода, палам

ида. Устойчиви плевели са: татул, тученица, пача трева, черно куче грозде, поветица, троскот. Базис

75 ДФ

е

един сулф

онилуреен хербицид

съставен от

два активни ком

понента, чието поглъщане става от листата и корените.

Чувствителните плевели спират своя растеж

скоро след прилагането на хербицида. Базис 75 Д

Ф действа като инхибитор на ензим

а на ацетолактазата и не позволява синтезирането на ам

инокиселините – валин и изолевцин. Растеж

ът на плевелите се преустановява няколко часа след третирането, но видим

и симптом

и се появяват след 5 – 10 дни, а пълното загиване на плевелите става за 15 – 25 дни. П

о-малко

чувствителните видове могат да не загинат напълно, но забавят раз-

витието си и не са конкурентноспособни за културата по отношение

на вода и хранителни вещества. Базис 75 Д

Ф е най-активен когато

се прилага при активно растящи плевели. Д

ъжд паднал до 3 часа

след третирането мож

е да намали еф

екта. В случай на пропадане на културата на полето третирано с Базис 75 Д

Ф, след това м

оже

да бъде засята само царевица. С

лед прибиране на царевица, тре-тирана с Базис ням

а ограничение за сеитбооборота по отношение

на следващата култура.

За борба срещу кокош

о просо, обикновен и разстлан щир, ов-

чарска торбичка, бяла куча лобода, татул, пача трева, обикновено пипериче,

черно куче

грозде и

др. при

царевицата мож

е да

се използва продукта Екип ( Байер КропС

айанс) с новата ОД ф

ор-мулация

маслена

дисперсия съдърж

аща22,5 г/л ф

орамсулфурон +

22,5 г/л ант

идот. П

репаратът се използва в доза от 200 до 250 мл/

425

след сеитба преди поникване на културата и в доза 40-50 мл/дка,

вегетационно за слънчогледа и фаза 2-4 лист на плевелите.

Модаон 4 Ф

(ф. A

дама) съдърж

а 480 г/л бифенокс. В

доза 150 мл/дка

хербицидът се

използва за

борба срещ

у едногодиш

ни широколистни

плевели. Продуктът

се внася

след сеитба,

преди поникване или вегетационно във ф

аза 3-5 лист на културата. Би-фенокс е селективен, контактен, почвен и листен хербицид. П

о механизъм

на действие спада към групата на хербицидите инхиби-

тори на фотосинтезата и предизвикващ

и разкъсване на клетъчните мем

брани. Чувствителни плевели са: овчарска торбичка, росопас,

синап, дива

ряпа просф

орник, бяла

лобода, татул,

черно куче

грозде, щир и др.

Дуал Голд 960 ЕК

(Синдж

ента). Продуктът съдърж

а 960 г/л S-метолахлор и е регистриран при слънчогледа в доза 150 м

л/дка. Хербицидът се прилага след сеитба преди поникване на културата. Прониква главно през колеоптила на покълващ

ите плевелни семе-

на. Ето защо плевелите се унищ

ожават преди или по врем

е на поникване, т.е. в най-ранната ф

аза от развитието им. Д

ействието чрез

корените е

по-слабо изразено

и значително

по-неефектив-

но отколкото при проникването чрез колеоптила. Дуал Голд осъ-

ществява

пълен контрол

върху следните

житни

плевели: кръвно

и кокошо просо, видове кощ

рява, просо, балур от семе и др.

Продуктът им

а непълен контрол срещу овчарска торбичка, видове

лайка, тученица, видовете щир, галинзога и др. П

ри условия на повърхностно засуш

аване продуктът трябва да се използва непо-средствено преди сеитбата с повърхностно инкорпориране (на не повече от 5 см

дълбочина в почвата).За борба с плевелите при слънчогледа успеш

но се използва и продукта Гардоприм

Плю

с Голд 500 СК (С

илба СК) (С

инджента).

Хербицидът съдържа 312,5 г/л S-м

етолахлор + 187,5 г/л тербути-

лазин. Използва се в доза 350 м

л/дка, като се внася след сеитба преди поникване на културата. Гардоприм

Плю

с Голд е селективен, систем

ен, почвен хербицид. Активното вещ

ество S-метолахлор се

поема основно от хипокотила и по-слабо от корените, а Тербути-

лазин се поема предим

но от младите корени, листа и стъбла на

растенията. Продуктът контролира следните двусем

еделни плеве-ли: синап, лайка, м

ъртва коприва, дива ряпа, овчарска торбичка, росопас, видове щ

ир, лобода, татул, дива бамя, тученица, черно

куче грозде,

пача трева,

прасковолистно пипериче,

обикновено огнивче,

галинзога и

др. От

едносемеделните

плевели чувстви-

телни на

хербицида са:

полска лисича

опашка,

кокошо

просо, кръвно просо, видове кощ

рява, балур от семена и др. П

родуктът

пипериче, бутрак, паламида, поветица и др. Ум

ерено чувствителни плевели са татула и черното куче грозде. В случай на пропадане на

културата, на

полето третирано

с Тарот Плю

с, мож

е да

бъдe засята сам

о царевица. След прибиране на царевица, третирана с

хербицида, ням

а ограничения

в сеитбооборота

по отнош

ение на

следващата култура.

Базис 75 ДФ

(ДюПон) е селективен, систем

ен, листен хербицид и съдърж

а 500 г/кг римсулфурон +

250 г/кг тиф

енсулфурон. Този херби-

цид мож

е да се прилага за борба с едногодишни и м

ногогодишни

житни и едногодиш

ни широколистни плевели. Регистриран е при

културата в доза 2-2,5 г/дка + Тренд (адж

увант) – 0,1%. Ф

енофа-

зата на приложение при царевицата е до 6-ти лист на културата и

фаза 2-ри -4-ти лист на чувствителните плевели, и 10-15 см

височина на

балура. Чувствителни

житни

и широколистни

плевели: кръвно

просо, кокоше просо, зелена кощ

рява, пирей, балур от семена и

коренища,

щир,

галинзога, бутрак,

абутилон, коприва

и др.

Уме-

рено чувствителни

плевели са:

лападоволистно и

прасковолистно пипериче, бяла и разтлана лобода, палам

ида. Устойчиви плевели са: татул, тученица, пача трева, черно куче грозде, поветица, троскот. Базис

75 ДФ

е

един сулф

онилуреен хербицид

съставен от

два активни ком

понента, чието поглъщане става от листата и корените.

Чувствителните плевели спират своя растеж

скоро след прилагането на хербицида. Базис 75 Д

Ф действа като инхибитор на ензим

а на ацетолактазата и не позволява синтезирането на ам

инокиселините – валин и изолевцин. Растеж

ът на плевелите се преустановява няколко часа след третирането, но видим

и симптом

и се появяват след 5 – 10 дни, а пълното загиване на плевелите става за 15 – 25 дни. П

о-малко

чувствителните видове могат да не загинат напълно, но забавят раз-

витието си и не са конкурентноспособни за културата по отношение

на вода и хранителни вещества. Базис 75 Д

Ф е най-активен когато

се прилага при активно растящи плевели. Д

ъжд паднал до 3 часа

след третирането мож

е да намали еф

екта. В случай на пропадане на културата на полето третирано с Базис 75 Д

Ф, след това м

оже

да бъде засята само царевица. С

лед прибиране на царевица, тре-тирана с Базис ням

а ограничение за сеитбооборота по отношение

на следващата култура.

За борба срещу кокош

о просо, обикновен и разстлан щир, ов-

чарска торбичка, бяла куча лобода, татул, пача трева, обикновено пипериче,

черно куче

грозде и

др. при

царевицата мож

е да

се използва продукта Екип ( Байер КропС

айанс) с новата ОД ф

ор-мулация

маслена

дисперсия съдърж

аща22,5 г/л ф

орамсулфурон +

22,5 г/л ант

идот. П

репаратът се използва в доза от 200 до 250 мл/

524

тряб

ва д

а се

при

лага в

ърху

доб

ре о

браб

отен

а по

чва, б

ез б

уци

и ра

стител

ни о

статъц

и. Гар

допр

им П

люс

Голд

е с

елек

тиве

н за с

лън-

чоглед

а и

не п

реди

звик

ва „не

гативн

о заторм

озва

не“ на

разви

тието

на к

ултура

та, до

ри п

ри е

кстр

емни

кли

матич

ни у

слов

ия.

Херб

ицид

а Спе

ктру

м (72

0 г/л ди

метен

амид

-п) (БАСФ

) мож

е да

се

при

еме

за д

остоен

замес

тник

на

ацетох

лори

те п

ри с

лънч

огле

-да

. П

роду

ктът е

сел

ективе

н, п

очве

н, сис

темен

и е

регис

трир

ан в

доза 80-14

0 мл/

дка. И

зпол

зва се

за бо

рба с ед

ногоди

шни

житни

и

няко

и шир

окол

истни

плев

ели, к

ато

се п

рила

га с

лед

сеитба

пре

ди

пони

кван

е на

култура

та и

пле

вели

те. Сле

д тр

етир

ане

херб

ицид

ът

се р

азпр

едел

я ра

вном

ерно

вър

ху п

овър

хнос

тния

(2-3

см) по

чвен

слой

. Дим

етен

амид

се

поем

а пр

едим

но ч

рез ко

рени

те и

ли к

оле-

оптила

на

пони

кващ

ите

чувс

твител

ни п

леве

ли, в

резултат н

а ко

ето

те загив

ат п

реди

или

вед

нага с

лед

пони

кван

ето

си. Чув

стви

телн

и пл

евел

и са

: ли

сича

оп

ашка

, ко

щря

ва, ко

кошо

и кр

ъвно

пр

осо,

балур

от се

ме, щир

, об

икно

вена

гали

нзога, че

рно

куче

гроз

де,

бяла

куч

а ло

бода

и д

р.За

бо

рба

с ед

ногоди

шни

те житни

и

шир

окол

истни

плев

ели

в слън

чоглед

а мож

е да

се

изпо

лзва

хер

бици

дът Уи

нг П

(21

2г/л

ди-

метен

амид

-П +

250

г/л

пен

диметал

ин) (БАСФ

). В д

оза

300-40

0 мл/

дка, п

роду

ктът с

е пр

илага

след

сеи

тба, п

реди

пон

иква

не н

а ку

лтур

ата. При

по

чви

със

сред

ен до

тежък

мех

анич

ен съ

став

и

висо

ко съд

ържан

ие н

а ху

мус

да се

при

лага вис

оката до

за. Хе

рби-

цидъ

т де

йства

на м

лади

те к

ълно

ве к

ато

прон

иква

пре

з ко

рено

вия

връх

и

през ко

леоп

тила

на

чу

вствител

ните пл

евел

и и

прич

иняв

а тяхн

ото

загива

не. Чув

стви

телн

и пл

евел

и са

: ла

йка, п

одру

мче

, ле

п-ка

, фас

улче

, ви

дове

щир

, че

рно

куче

гро

зде, гра

динс

ки к

остр

ец,

лобо

да, пи

пери

че, па

ча тре

ва, аб

утил

он, ко

щря

ва, ко

кошо

прос

о,

кръв

но п

росо

, ба

лур

от с

еме

и др

. Сре

щу

татула

хер

бици

дното

дейс

твие

е н

езад

овол

ител

но. При

оби

лни

вале

жи

херб

ицид

ът н

е се

разтвар

я и

не п

рони

ква в дъ

лбоч

ина, а о

став

а в по

върх

ностни

я слой

. Уи

нг П

има

перс

истентно

ст в

поч

вата о

коло

2-3 м

есец

а и

не п

редс

тавляв

а пр

обле

м з

а но

рмал

но р

едув

ане

на к

ултури

те в

се

итбо

обра

щен

ието.

Пен

диган

330

ЕК (Ада

ма) съд

ържа 33

0 г/л пе

ндим

етал

ин. В д

оза

400-60

0 мл/

дка, хе

рбиц

идът се

изпо

лзва

за бо

рба

срещ

у ед

но-

годи

шни

житни

и

шир

окол

истни

плев

ели. Про

дуктът се

пр

илага

след

сеи

тба, п

реди

пон

иква

не н

а ку

лтур

ата. П

енди

ган

е се

лекти-

вен, с

истемен

, по

чвен

и л

истен

херб

ицид

. Чув

стви

телн

и пл

евел

и са

: ди

в ов

ес, ли

сича

опа

шка

, ко

щря

ва, ко

кошо

и кр

ъвно

про

со,

балур

от с

еме, к

остр

ец, ла

йка, л

епка

, по

друм

че, си

нап, р

осоп

ас,

фас

улче

, аб

утил

он,

лобо

да,

пача

тр

ева, пи

пери

че,

татул, че

рно

вещес

тва

- 92

г/к

г ни

косу

лфур

он +

23

г/кг

рим

сулф

урон

+ 5

50 г

/кг

дика

мба. Р

егис

трир

ан е

в д

оза

44 г/д

ка +

0,1%

Тре

нд. При

на-

личи

е на

пал

амид

а на

пол

ето

оптимал

ната ф

аза

на п

рило

жен

ие е

4-ри

– 6

-ти

лист н

а пл

евел

а. З

а бо

рба

с по

ветица

та с

е пр

епор

ъчва

пр

одук

та д

а се

вна

ся, ко

гато п

леве

ла е

око

ло 1

5-20

см. Въ

прек

и че

При

нцип

ал П

люс

съдъ

ржа

в съ

став

а си

и а

ктив

ното в

ещес

тво

дика

мба

, той

е се

лектив

ен за

култур

ата

прил

ожен

до

6-ти л

ист от

развитие

то й. При

нцип

ал Плю

с 66

,5 ВГ

се

аб

сорб

ира

бърз

о от

листата

и ко

рени

те на

пл

евел

ите, ка

то ин

хиби

ра де

лене

то и

на-

раства

нето на

ра

стител

ните кл

етки

. В

резултат от де

йствие

то на

ди

камба

се

нару

шав

ат р

астежни

те п

роце

си н

а тр

етир

аните

видо

ве.

Чув

стви

телн

ите пл

евел

и сп

ират р

астежа си

ско

ро сле

д тр

етир

ането

с При

нцип

ал П

люс и

прес

тава

т да

бъд

ат кон

куре

нти

на култура

та. Т

и-пи

чните

симптом

и (обе

зцве

тява

не и

хло

роза) се

поя

вява

т след

3-10

дни, а пълно

то загив

ане на

пле

вели

те става

за ед

на д

о тр

и се

дмиц

и.

Спе

ктър

ът н

а де

йствие

по

крив

а вс

ички

ико

номич

ески

зна

чими

пле-

вели

при

култура

та. Сле

д ца

реви

ца, тр

етир

ана

с При

нцип

ал П

люс

66,5 В

Г, пр

ез е

сента

и пр

олетта м

огат д

а се

зас

яват в

сичк

и зимни

и

прол

етни

култури

, с

изкл

юче

ние

на тютю

н и

домати. Н

а втор

ата

есен

и п

рез пр

олетта сле

д това

могат д

а се

зас

яват вси

чки

култур

и.

Ако

тре

тира

ният ц

арев

ичен

пос

ев п

ропа

дне

или

не с

е ра

звие

по

няка

ква

прич

ина, в

една

га с

лед

изор

аван

е на

пло

щта м

оже

да с

е засе

е са

мо

царе

вица

.От

селе

ктив

ните,

листни

, си

стем

ни хе

рбиц

иди

при

царе

вица

та

регистра

ция

има

прод

укта Та

рот

Плю

с (Д

юПон

), ко

йто

съдъ

ржа

3,26

% р

имсу

лфур

он +

60,87

% д

икам

ба. Доз

ата

на п

рило

жен

ие е

30

,7-38,4 г/дк

а +

0,1%

Тре

нд (пр

илеп

ител

). По-ви

сока

та р

азре

шен

а до

за се

изпо

лзва

пр

и по

-сил

но запл

евел

яван

е и

при

прер

астнал

и пл

евел

и. Пре

пара

тът

се вн

ася

за бо

рба

срещ

у шир

окол

истни

и житни

пле

вели

, в т.ч

. ба

лур

от сем

е, к

ато

се п

рила

га във

фаза

2-ри

–

6-ти л

ист на

култура

та и

ран

ни ф

ази

на е

дногод

ишни

те п

леве

ли.

Таро

т Плю

с ВГ

е х

ерби

цид, к

омби

наци

я от д

ве а

ктив

ни в

ещес

тва

- ди

камба

, хе

рбиц

ид о

т груп

ата на

рас

тежни

те р

егулатор

и и

сулф

о-ни

луре

ята ри

мсу

лфур

он. А

бсор

бира

се

бърз

о от лис

тата и

кор

ените

на пл

евел

ите, ка

то ин

хиби

ра кл

етъч

ното де

лене

в

чувс

твител

ните

видо

ве. Чув

стви

телн

ите

плев

ели

спир

ат р

астежа

си с

коро

сле

д тр

е-тира

нето с хер

бици

да и

пре

став

ат д

а бъ

дат ко

нкур

енти н

а ку

лтур

а-та. Ти

пичн

ите

симптом

и (обе

зцве

тява

не и

хло

роза) се

поя

вява

т след

3

-10

дни, а

пълно

то загив

ане

на п

леве

лите с

тава

за

една

до

три

седм

ици. Ч

увстви

телн

ите

плев

ели, к

ойто с

е ко

нтро

лира

т от х

ерби

-ци

да са

след

ните: кр

ъвно

и к

окош

о пр

осо, вид

ове

кощря

ва, ба

лур

от сем

е и

коре

нища, п

ирей

, аб

утил

он, щир

, ви

дове

лоб

ода, вид

ове

623

куче грозде, щир, тученица и др.

Хербицидите Стом

п Аква (455 г/л пендим

еталин) и Стом

п Нов

330 ЕК (330 г/л пендиметалин) (БА

СФ

) могат да бъдат използвани

при слънчоглед, когато имам

е наличие на едногодишни ж

итни и някои ш

ироколистни плевели. И двата продукта се прилагат след

сеитба преди поникване или в начало на вегетация на културата и до 2-ри лист на плевелите. Регистрираната доза на С

томп А

ква е 350-400 м

л/дка, а на Стом

п Нов е 400-450 м

л/дка. Високите дози

на хербицидите се препоръчват когато културата се отглежда на

по-тежки почви. Ч

увствителни плевели са: лисича опашка, видове

просо, див овес, кощрява, балур от сем

е, див синап, теснолистна лайка, подрум

че, фасулче, лепка, бяла лобода, черно куче грозде,

видове щир, градински кострец, пипериче, пача трева, абутилон,

татул, млечок и др., като продукта е еталон за трудни за контрол

плевели като бяла куча лобода и синап.Друг хербицид, който м

оже да се използва както след сеитба,

преди поникване, така и по време на вегетация на слънчогледа

(2-4 лист)

е Пледж

50

ВП (500

г/кг флум

иоксазин) (С

умитом

о Кем

икъл). Той се

използва в

доза 8

г/дкa. Активното

вещество

действа контактно, като след поникването на плевелите, прониква в

частта от

растението, която

се нам

ира над

почвата, главно

в стъблото.

Флум

иоксазин причинява

инхибиране на

протопорфи-

роген оксидазата. Това

причинява пероксидация

на липидите

в клетъчната м

ембрана, в резултат на което се наруш

ават нейните функции и структура. С

имптом

ите са некроза на стъблото, потис-кане растеж

а на корените, избледняване последвано от некроза на тъканите на листата. Ч

увствителни широколистни плевели към

продукта са: овчарска торбичка, синап, лайка, бяла лобода, галин-зога, лубеничник, пача трева, щ

ир, черно куче грозде, абутилон, тученица и др., както и някои ж

итни плевели - видове кощрява,

кокошо

просо, кръвно

просо, балур

от сем

е и

др. Палам

ида, бутрак и поветица се контролират от П

ледж 50 В

П при листно

приложение и ранни ф

ази на развитие на плевелите. Важ

но е да се знае, че при вегетационно прилож

ение при слънчогледа, Пледж

не трябва да се използва във ф

аза котилидони, поради опасност от фитотоксичност за културата. Ф

итотоксичността при вегетационно прилож

ение се изразява в локални контактни пригори по листата (ръж

диво-кафяви петна), които побеляват до 10 дни. П

ри почвено прилож

ение Пледж

образува тънък слой върху почвата и за да се постигне оптим

ален ефект е необходим

о тя да бъде добре обра-ботена, без бучки и растителни остатъци. П

репоръчва се работни-ят разтвор да бъде 30-40 л/дка. П

ерсистентността на хербицида в

дка с препоръчителен работен разтвор 20-40 л/дка. Друг продукт

съдържащ

240 г/л никосулфурон, който е регистриран при царевицата

е Мистрал О

пти 240 СК (Хем

нико 24 СК) ( Хем

инова). Хербицидът е регистриран в доза 21 м

л/дка. Всички изброени до тук херби-циди на база никосулф

урон се използват за борба срещу балур от

семе и коренищ

а, зелена и сива кощрява, кокош

о просо, кръвно просо, пирей, райграс, лисича опаш

ка, див овес, кисели треви, си-нап, абутилон щ

ир, бутрак, галинзога, видове пиперичета, тученица, черно куче грозде, пача трева, сам

осевки рапица и слънчоглед и др. Оптим

алната фаза на прилож

ение е 15-25 см височина на балура,

1-ви - 3-ти лист на едногодишните ж

итни плевели, 2-ри - 4-ти лист на чувствителните двусем

еделни плевели и до 8-ми лист на културата.

Един от сравнително ново регистрираните продукти при царевица-та е Елум

ис ОД (С

инджента) (75 г/л м

езотрион + 30 г/л никосулф

у-рон), ф

ормулация м

аслена дисперсия (ОД) с подобрена абсорбция

и транслокация

в плевелните

растения. Хербицидът

е селективен,

листен и почвен, двойно системен. Елум

ис ОД освен вегетационно

действие, има и допълнително почвено действие (осигурено от м

езо-трион), при което се осигурява контрол на по-късно поникващ

ите плевели

след прилож

ение. Прилага

се еднократно

в доза

130-200 мл/дка (според хабитуса на плевелите) или двукратно – 100 +

70 мл/дка и 130 +

70 мл/дка за борба срещ

у едногодишни и м

но-гогодиш

ни житни и ш

ироколистни плевели, в т.ч. балур от семена

и коренища. И

нтервалът меж

ду двете приложения трябва да бъде

8-10 дни. Ниската доза (130 до 150 м

л/дка) обикновено се при-лага, когато плевелите са във ф

аза 2-ри - 5-ти лист, а високата доза (150 – 160 м

л за балур от коренища и палам

ида до 200 мл/дка

за къпина) - при заплевеляване с многогодиш

ни и/или прераснали плевели. П

ериодът на приложение на Елум

ис ОД при царевицата е

3-ти - 7-ми лист.

Срещ

у едногодишни и м

ногогодишни ж

итни (в т.ч. балур и пи-рей от коренищ

а) и някои широколистни плевели, при царевица за

зърно и силаж м

оже да се прилага хербицидът П

ринципал (ДюПон)

(429 г/кг никосулфурон +

107 г/кг римсулф

урон). Регистрираната доза е 9 г/дка +

0,1 % Тренд (прилепител). Ф

азата на приложение

е 2-ри – 8-ми лист на културата, 1-ви – 3-ти лист на едногодиш

ните едносем

еделни плевели, 15-25 см височина на балура и 2-ри – 4-ти

лист на широколистните плевели.

За контрол на всички икономически значим

и житни и ш

ироколист-ни плевели с цел допълване спектъра на действие на хербицида Принципал спрям

о широколистните плевели е регистриран и друг

продукт - П

ринципал Плю

с (Д

юПон). Той

съдържа

трите активни

722

почв

ата

е от 4

до

6 мес

еца.

По

врем

е на

вегетац

ията н

а слън

чоглед

а мож

е да

се

третир

а съ

с хе

рбиц

иди

на б

аза

квизал

офоп

-п-етил

(50

г/л) - Т

арга С

упер

5

ЕК (Нис

ан К

емик

ал),

Леоп

ард

5 ЕК

(Нав

игат

ор 5

ЕК)

(Ада

ма),

и Та

йгър

Пла

тини

ум 5

ЕК (Зен

ит Кр

оп),

Торн

адо

5 ЕК

(Агрия

АД).

Про

дуктите

се и

зпол

зват з

а бо

рба

с ед

ногоди

шни

те ж

итни

пл

евел

и ка

то с

е пр

илагат в

доз

а 15

0 мл/

дка, а

при

нал

ичие

на

мно

гогоди

шни

так

ива, д

озата тр

ябва

да се

зав

иши

на 2

00 м

л/дк

а.

Оптим

ална

та ф

аза

на п

рило

жен

ие е

3-5-ти

лист н

а чу

вствител

ните

плев

ели

(10-20

см вис

очин

а на

бал

ура). Чув

стви

телн

и пл

евел

и къ

м

избр

оени

те хер

бици

ди с

а: лис

ича

опаш

ка, ди

в ов

ес, ра

йгра

с, к

о-ко

шо

и кр

ъвно

про

со, ко

щря

ва, ба

лур, тро

скот, пи

рей

и др

.Сре

щу

едно

годи

шни

и

мно

годи

шни

житни

пле

вели

и с

амос

ев-

ки о

т житни

култури

(пш

ениц

а и

ечем

ик) мож

е да

се

изпо

лзва

хе

рбиц

ида

Пан

тера

40

ЕК (Пан

арек

с, Р

анго

40

СК)

(Ке

мптур

а).

Херб

ицид

ът съ

държ

а 40

г/л

кв

изал

офоп

-п-теф

урил

. За

бо

рба

с ед

ногоди

шни

те ж

итни

пле

вели

про

дуктът е р

егис

трир

ан в доз

а 15

0 мл/

дка, а

при

нал

ичие

на

мно

гогоди

шни

житни

- в

доз

а 17

5 мл/

дка. О

птим

ална

та ф

аза

на п

рила

гане

е 3

-5-ти

лист н

а пл

евел

ите

и 10

-20 см

вис

очин

а на

бал

ура. Х

ерби

цидъ

т се

абс

орби

ра о

т ли

стата

на п

леве

лите и

поп

адна

л в

тъка

ните н

а чу

вствител

ните р

астени

я бъ

рзо

се п

ридв

ижва

в тях

, ка

то у

нищож

ава

най-на

пред

мла

дите

растящ

и ча

сти. Пър

вите си

мптом

и на

хлор

оза

върх

у пл

евел

ите

се п

оявя

ват

на п

етия

-дес

етия

ден

, а

пълн

ият

херб

ицид

ен е

фек

т се

наб

люда

ва н

а дв

адес

етия

ден

сле

д тр

етир

ането. Ч

увстви

телн

и пл

евел

и са

: ди

в ов

ес, ко

кошо

и кр

ъвно

про

со, ко

щря

ва, ба

лур,

пире

й, тро

скот и

др.

Сел

ект 24

0 ЕК

(240

г/л

кле

тоди

м) и

Сел

ект Суп

ер 1

20 Е

К (120

г/л

клетод

им) (Ари

ста

Лайф

сайъ

нс) се

изпол

зват за

борб

а с

жит-

ните п

леве

ли в

слънч

огле

да. Сре

щу

едно

годи

шни

едн

осем

едел

ни

плев

ели

дозите н

а дв

ата

прод

укта с

а съ

отве

тно

40 и

80

мл/

дка,

а за б

орба

с м

ногогоди

шни

те ж

итни

пле

вели

- 8

0 и

160

мл/

дка.

Оптим

ална

та ф

аза

на п

рило

жен

ие е

3-5-ти

лист н

а пл

евел

ите

и 10

-20

см в

исоч

ина

на б

алур

а (с п

риле

пител Амиго, А

карз

ин, Мас

-ло

РЗ

). Кл

етод

им е

мер

истемен

ин

хиби

тор, ко

йто

дейс

тва

чрез

прек

ъсва

не н

а ли

пидн

ата

биос

интеза. Сле

д бъ

рзото

абсо

рбир

ане

от л

истната

мас

а, д

остигайк

и до

вси

чки

части

на ч

увстви

телн

ите

плев

ели, той

се

конц

ентр

ира

в мер

истемни

те тък

ани, в

зон

ите

на

нара

ства

не. Та

м той

се

свър

зва

с ен

зима Аце

тил

Ко А

Кар

бокс

и-ла

за. То

ва п

отис

ка б

иоси

нтеза

на л

ипид

ите

- ва

жна

със

тавн

а ча

ст

на кл

етъч

ната мем

бран

а. Пър

вите си

мптом

и на

по

ражен

ие пр

и чу

вствител

ните ж

итни

пле

вели

вкл

ючв

ат: сп

иран

е на

рас

тежа

до 7

е ре

гистри

ран

прод

уктът Ка

спър

55

ВГ ( С

индж

ента) (5

0 г/

кг п

ро-

сулф

урон

+ 5

00 г

/кг

дика

мба). Хе

рбиц

идът е

регис

трир

ан в

доз

а 30

г/дк

а и

се п

рила

га в

ъв ф

аза

от 3

-ти

до 8

-ми

лист н

а ку

лтур

ата

и 2-ри

- 4-ти

лист н

а ед

ногоди

шни

те пле

вели

, 4-6-ти лис

т (роз

етка

) пр

и мно

гогоди

шни

те п

леве

ли и

15

см н

а по

ветица

та (до

цъф

теж).

Ши-

роки

ят п

розо

рец

на п

рило

жен

ие д

о 8-ми

лист н

а ца

реви

цата, да

ва

възм

ожно

ст за

гъвк

авос

т на

пръ

скан

е. К

аспъ

р 55

ВГ съ

що

така

има

100%

кон

трол

иращ

ефек

т и

върх

у пл

евел

и с

восъ

чен

слой

по

лист-

ната п

овър

хнос

т (бял

а ку

ча лоб

ода). Хе

рбиц

идът е д

войн

о си

стем

ен,

и се

пое

ма

от лис

тата и

кор

ените

на р

астени

ята, с

лед

което

спир

а си

нтеза

на ен

зима

ацетол

актат

синтетаза

и въ

зпре

пятства

проц

еса

на р

астеж. То

ва в

оди

до у

нищож

аван

е на

чув

стви

телн

ите

плев

ели

в ра

мки

те н

а 10

-15 дн

и. П

роду

ктът е ефик

асен

сре

щу аб

утил

он, ви

до-

ве щ

ир, огни

вче, о

вчар

ска

торб

ичка

, си

ня м

етли

чина

, бя

ла лоб

ода,

петнис

та б

удар

ица, гал

инзо

га, лубе

ничн

ик, татул, п

ача

трев

а, л

апа-

дово

листно

и

прас

ково

листно

пи

пери

че,

фас

улче

, туче

ница

, ди

ва

ряпа

, по

лски

син

ап, град

инск

и ко

стре

ц, чер

но куч

е гроз

де, св

иниц

а,

самос

евки

от

слън

чоглед

ови

хибр

иди, у

стой

чиви

на

сулф

онил

уреи

и

др. Чув

стви

телн

и мно

гогоди

шни

шир

окол

истни

плев

ели

са: ко

зя

брад

а, лап

ад, ки

селе

ц, п

елин

, си

ня ж

лъчк

а, п

оветиц

а, п

алам

ида, ж

и-ло

влек

, по

лски

кос

трец

, ро

дилн

а тр

ева

и др

. Мож

е да

се

смес

ва с

пр

едла

гани

те н

а па

зара

бал

уриц

иди

на б

аза

нико

сулф

урон

, фор

ам-

сулф

урон

, ри

мсу

лфур

он, бе

з пр

оява

на

антагони

зъм.

Херб

ицид

ите

на б

аза

нико

сулф

урон

се

поем

ат б

ързо

от

листата

на п

леве

лите и

се

прен

асят п

о пр

овод

ящите

тъка

ни д

о ко

рени

те,

коре

нищата

и ри

зомите, ка

то ин

хиби

рат

деле

нето на

кл

етки

те и

развитие

то н

а ра

стен

ията ч

рез бл

окир

ане

синтеза

на а

мин

окис

ели-

ните. Пле

вели

те в

една

га с

пира

т св

оето р

азви

тие, а

увя

хват н

апълно

в

тече

ние

на д

ве-три

сед

миц

и след

тре

тира

нето. Пре

ди д

а на

стъп

и пъ

лното

им загив

ане

шир

окол

истните

плев

ели

пром

енят ц

вета си

до

черв

ено-жълтени

каво

, а

житни

те п

ридо

бива

т ан

тоци

анов

а ок

раск

а.

От

нико

сулф

урон

съ

държ

ащите

прод

укти могат да

се

изпо

лзва

т:

Келв

ин Топ

(БА

СФ

) 4

3 г/

л ни

косу

лфур

он и

Ник

оган

4СК

(Ада

ма)

40

г/л

ник

осул

фур

он. Те

се

при

лагат в

доза

125

мл/

дка

срещ

у ед

-но

годи

шни

и м

ногогоди

шни

едн

осем

едел

ни, вк

лючи

телн

о ба

лур

от

коре

нища

и ня

кои

шир

окол

истни

плев

ели

(щир

, си

нап, а

бутило

н).

За е

днов

ремен

ен и

пълен

кон

трол

на

всич

ки е

дногод

ишни

и м

но-

гогоди

шни

житни

и ш

ирок

олис

тни

плев

ели

Келв

ин Топ

мож

е да

се

смес

ва с

хер

бици

да К

амби

о.Мис

трал

Екс

тра

6 ОД (Сам

сон

Екстра

6 О

Д),

(Фор

нет

Екстра

6

ОД),

(Ниш

ин Ек

стра

6

ОД)

(ИСК

Биос

айън

с) съ

държ

а 60

г/л

ни

косу

лфур

он. При

ца

реви

цата той

се изпо

лзва

в

доза 65

-75

мл/

821

дни след третирането, тъканите в зоните на нарастване покафеня-

ват и загиват. Преди да загинат старите листа пром

енят цвета си от оранж

ев до червен и тъмнолилав. П

родуктите не трябва да се см

есват с листни торове и някои противошироколистни хербици-

ди (бифенокс, им

азаквин и др.).Стратус Ултра (Ф

окус Ултра) (БАСФ

) съдържа 100 г/л циклок-

сидим +

тензид. В доза от 100 м

л/дка продуктът се използва за борба с едногодиш

ните едносемеделни плевели, а при наличие

на многогодиш

ни житни плевели, дозата се завиш

ава на 200 мл/

дка. Хербицидът се прилага във фаза 3-5-ти лист на чувствителните

плевели и 10-20 см височина на балура. Ч

увствителни плевели са: див овес, овсига, обикновена и ливадна м

етлица, кръвно и коко-шо просо, зелена кощ

рява, сива кощрява, балур, пирей, троскот

и др. За постигане на максим

ална ефикасност при силно заплеве-

ляване с пирей и троскот е препоръчително дозата на хербицида да се завиш

и с 10-20 %.

Фузилад Ф

орте 150 ЕК (Синдж

ента) съдържа 150 г/л ф

луази-фоп-П

-бутил + прилепител. П

ри слънчогледа хербицидът е реги-стриран в доза 80 м

л/дка (срещу едногодиш

ни житни плевели, в

т.ч. балур от семе) и в доза 100-130 м

л/дка (срещу м

ногогодишни

житни плевели, в т.ч. балур от коренищ

а). Продуктът се прилага

във фаза 3-5-ти лист на чувствителните плевели и 10-20 см

висо-чина на балура. Ф

узилад Форте е селективен, систем

ен, листен хербицид. Благодарение на ISO

-линк технологията се поема на-

пълно от листата на плевелите и много бързо се разпространява в

цялото растение, включително и в коренищ

ата. Развитието на жит-

ните плевели спира незабавно, първите симптом

и се повяват след няколко дни, а загиването им

- след приблизително 10 до 14 дни.Ф

уроре Супер 7,5 ЕВ (69 г/л ф

еноксапроп-п-етил) (Байер Кроп-сайанс) е регистриран в доза 120 м

л/дка за борба срещу едно-

годишните

едносемеделни

плевели и

в доза

200 мл/дка

срещу

многогодиш

ни житни плевели в слънчогледа. О

птимална ф

аза на прилож

ение е 3-5-ти лист на плевелите и 10-20 см височина на

балура. Първоначалните сим

птоми са надлъж

на хлороза, последва-на от антоцианово оцветяване и некроза. П

левелите загиват за 3-4 седм

ици. Спектърът на контролираните ж

итни плевели е следният: балур от сем

ена и коренища, ветруш

ка, див овес, южен див овес,

лисича опашка, м

етлица, зелена кощрява, кокош

о просо, кръвно просо, сива кощ

рява и др. Фуроре С

упер не контролира райграс, троскот и пирей. П

репаратът е напълно селективен за културата, независим

о от фазата на развитието ù.

Тъй като

при конвенционалните

хибриди слънчоглед

никой от

+ 160 г/л дикамба и

се използва

за борба

срещу

едногодишни

житни и ш

ироколистни плевели и паламида при царевица. Реги-

стрираната доза на Стелар е 100 м

л/дка с препоръчителен рабо-тен разтвор от 20 до 40 л/дка. П

рилага се във фаза 2-ри – 5-ти

лист на културата и плевелите. Стелар е двуком

понентен системен

вегетационен хербицид. Активното вещ

ество от ново поколение – топрам

езон, предизвиква блокиране и разграждане на хлороф

ила в

клетките (тъканите

побеляват), а

дикамба

води до

нарушение

във въглехидратно-белтъчния синтез и нивото на хормона ауксин.

В резултат на това плевелите спират своя растеж и развитие. П

ри-знаците на хербицидната еф

икасност са побеляване на зелените части

на плевелите

до 5

дни след

третиране. Пълна

некроза и

загиване се наблюдава до 14 дни след прилож

ението на продукта. Спектър

на действие

спрямо

едногодишните

широколистни

пле-вели: абутилон, видове щ

ир, бяла лобода, татул, галинзога, пача трева, пипериче, тученица, див синап, черно куче грозде, бутрак, разстлана лобада – еф

икасност по-голяма от 95 %

. Едногодишни

житни

плевели –

кощрява,

кокошо

просо, кръвно

просо, обик-

новено просо

- еф

икасност по-голям

а от

95 %

. Многогодиш

ни широколистни плевели – палам

ида – ефикасност от 80 до 95 %

, поветица – еф

икасност по-малка от 80 %

. На площ

и третирани със С

телар 210 СЛ, през следващ

ата стопанска година могат да се

засяват слънчоглед, рапица и захарно цвекло, след извършване на

основна обработка на почвата (оран).При царевицата м

оже да се използва същ

о така и хербицида Пик 75 ВГ (С

инджента) (750 г/кг просулф

урон). Хербицидът е се-лективен, листен, систем

ен, като се прилага в доза 1,5 г/дка +

0,2 % Атплю

с (аджувант) с 20 л/дка работен разтвор. П

репаратът е за борба с едногодиш

ни широколистни двусем

еделни плевели. Прозорецът на прилож

ение за пръскане е 3-ти – 8-ми лист на кул-

турата, а оптимална ф

аза за плевелите е фаза 2-ри – 4-ти лист. П

ик 75 ВГ прониква в плевелното растение през листата и корените и бързо се разпространява до точките на растеж

. След третирането

растежа

на чувствителните

плевели спира,

симптом

ите (обезцве-

тяване и некроза) стават видими в рам

ките на една седмица, а

пълното им унищ

ожение настъпва след 2-3 седм

ици. Има и инхи-

биращо действие върху палам

идата, приложен във ф

аза розетка на плевела. М

оже да се см

есва с предлаганите на пазара балурициди на база никосулф

урон, като при смесването не е нуж

но добавя-нето на прилепител.При царевицата за зърно и силаж

за борба с едногодишни и

многогодиш

ни широколистни плевели, в т.ч палам

ида и поветица,

920

селе

ктив

ните хер

бици

ди н

ямат ефик

асно

ст спр

ямо

свин

ицата и

па-

ламид

ата, кои

то п

рез по

след

ните год

ини

се н

амно

жих

а въ

в ви

сока

пл

ътно

ст, ал

терн

атив

а за това

е

т. на

р. „E

xpressSu

nТМ”

техн

ология

пр

и слън

чоглед

а. П

ри н

ея се изпо

лзва

хер

бици

дът Ек

спре

с® 5

0 СГ,

който

се п

рила

га с

амо

при

слън

чоглед

ови

хибр

иди, к

оито с

а то-

лера

нтни

на

прод

укта. Хи

брид

ите

слън

чоглед

за

2015

-та

на ф

ирма

ДюПон

Пио

нер, з

а ко

ито

херб

ицид

ът е

сел

ективе

н са

: P6

4LE2

5,

P64L

E99, P

64LE

20, P6

4LE1

9, P

63LE

75, ка

кто

и дв

а хи

брид

а на

фир

-ма

Син

джен

та

– Суб

аро

HTS

и С

умик

о HTS

. При

тези

хибр

иди,

прод

уктът се

изпол

зва

в до

за 4

г/д

ка, с

прил

епител

– Тре

нд® 9

0 –

0,1%

. Най

-под

ходя

щата

фаза

за т

ретира

не н

а шир

окол

истните

плев

ели

е 2-6-ти ли

ст (в т.

ч. св

иниц

а) и

10-15

cм ви

сочи

на за

пала

мид

а. П

репо

ръчв

а се

изпол

зван

ето

на х

ерби

цида

да

став

а до

8-ми

лист н

а слън

чоглед

а, тъй

като

след

тази

фаза

се п

олуч

ава

т. на

р. ефек

т на

чад

ъра. Тря

бва да

се избя

гва пр

ипок

рива

не н

а уч

ас-

тъци

при

тре

тира

не с Е

кспр

ес® 5

0 СГ.

При

бавя

нето н

о пр

илеп

ител

Тр

енд®

90

подо

бряв

а знач

ител

но хер

бици

дния

ефек

т от п

роду

кта,

като сп

омага

рабо

тния

т ра

зтво

р да

се

ра

зпре

дели

ра

вном

ерно

въ

рху ра

стител

ните час

ти и

да не

се оттича

под

фор

мата на

кап

ки.

Това

, ос

обен

о ва

жи

когато п

леве

лите са

заторм

озен

и от суш

а, н

и-ск

и темпе

ратури

или

дру

г стре

сов фак

тор, и

ли п

ри п

леве

ли, чи

ято

повъ

рхно

ст с

е мок

ри тру

дно, п

орад

и на

личи

ето

на в

ласи

нки

или

восъ

чен

нале

п (пал

амид

а, сви

ница

, ло

бода

и др.).

В р

егис

трир

аната

си д

оза

херб

ицид

ът е

ефик

асен

спр

ямо

след

ните в

идов

е пл

евел

и:

овча

рска

тор

бичк

а, вид

ове

сина

п, вид

ове

лайк

а, д

ива ря

па, ле

пка,

фий

, аб

утил

он,

полско

по

друм

че,

черн

о ку

че гроз

де,

компа

сна

сала

та, ви

дове

щир

, ло

бода

, татул, пал

амид

а, сам

осев

ки о

т ко

нвен

-ци

онал

ен с

лънч

огле

д и

др. Актив

ното в

ещес

тво

триб

енур

он-м

етил

(сулфон

илур

ея) се

метаб

олизир

а и

елим

инир

а бъ

рзо

от р

астени

ето.

Абс

орби

ра се

от лис

тата и

кор

ените

на п

леве

лите и

бър

зо се

при-

движ

ва в ц

ялото

растен

ие. Бл

окир

а де

лене

то н

а кл

етки

те в точ

ките

на н

арас

тван

е на

кор

ените

и стъб

лата н

а чу

вствител

ните р

астени

я.

Растеж

ът спи

ра н

якол

ко час

а след

тре

тира

нето, но

вид

ими

симпто-

ми

се п

оявя

ват 5-10

дни

по-къ

сно. П

ълно

то загив

ане

на п

леве

лите

став

а за 1

5-25

дни

, но

пре

з това

вре

ме

те веч

е не

са ко

нкур

ентни

за ку

лтур

ата. По-пр

ерас

нали

те и

по-м

алко

чу

вствител

ни пл

евел

и ка

то сви

ница

, ди

в ко

ноп, туч

ениц

а и

други

плев

елни

вид

ове

могат

да н

е загина

т на

пълн

о, н

о те о

став

ат с

топи

рани

в с

воето

развитие

и

не ко

нкур

ират ку

лтур

ата

по отно

шен

ие на

хр

анител

ни ве

ще-

ства

и в

ода. Е

кспр

ес® 5

0 СГ е

устойч

ив н

а дъ

жд, п

адна

л 2

часа

след

тр

етир

ането. При

изпо

лзва

нето на

„E

xpressSu

nТМ ”

техн

оло-

гията

няма

огра

ниче

ния

за с

ледв

ащата

култур

а в

сеитбо

обор

ота,

при

царе

вица

та. Ре

гистри

рана

та д

оза е 20

0 мл/

дка. П

рила

га се въ

в фаза

3-5-ти лис

т на

култура

та и

пле

вели

те.

Дру

г до

бре

изпи

тан

херб

ицид

за

борб

а ср

ещу

шир

окол

истните,

в т.ч

. слаб

очув

стви

телн

и на

хор

мон

опод

обни

те хер

бици

ди п

леве

ли,

е Ар

ат (БАСФ

) (500

г/л

дика

мба

+25

0 г/л

тритос

улфур

он).

При

ца

реви

цата той

мож

е да

се

прил

ага

в до

за 2

0 г/дк

а са

мос

тоятел

-но

или

с п

риле

пител

ДЕШ

(10

0 мл/

дка). Про

дуктът тря

бва

да с

е изпо

лзва

във

фаза

2-ри

-6-ти л

ист на

пле

вели

те. Ара

т ко

нтро

лира

пл

евел

и ка

то п

алам

ида, леп

ка, ло

бода

, об

икно

вен

и ра

зстлан

щир

, туче

ница

, ба

бини

зъб

и, л

ютиче

, пи

пери

че, сп

ореж

, бу

трак

, аб

ути-

лон, гал

инзо

га, татул, ф

асулче

и д

р.Дру

г ре

гистри

ран

прод

укт пр

и ца

реви

цата е

Бук

трил

Уни

верс

ал

(Бай

ер К

ропС

айан

с) (бр

омок

сини

л ок

тано

ат/х

ептано

ат –

400

,8 г/л

+

2,4 Д

етилхек

силе

стер

– 4

22,1 г/л

). При

култура

та х

ерби

цидъ

т е

регистри

ран

в до

за

80 м

л/дк

а ср

ещу

двус

емед

елни

пле

вели

с

30-50

л/дк

а ра

ботен

разтво

р. Б

уктр

ил У

ниве

рсал

е с

истемен

хер

-би

цид

срещ

у шир

окол

истни

плев

ели

в житни

култури

. Актив

ните

вещес

тва се

абс

орби

рат бъ

рзо

от лис

тната мас

а и

стъб

лата н

а пл

е-ве

лите и

пре

дизвик

ват

симптом

и на

обе

зцве

тява

не, де

фор

мац

ия,

спир

ане

на р

астежа, увя

хван

е и

некр

оза на

пле

вели

те д

о ед

на-две

се

дмиц

и след

тр

етир

ането. Усло

вията

на ок

олна

та ср

еда, бл

аго-

прия

тстващ

и ра

стеж

а и

развитие

то н

а пл

евел

ите

уско

рява

ефек

та

от тр

етир

ане

с хе

рбиц

ида. Чув

стви

телн

и пл

евел

и са

: об

икно

вен

щир

, ов

чарс

ка тор

бичк

а, б

яла ку

ча лоб

ода, п

ача тр

ева, д

ива ря

па,

полски

син

ап, че

рно

куче

гро

зде, м

лечо

к, и

тали

анск

а св

иниц

а, п

а-ла

мид

а, п

олск

а по

ветица

, по

лски

хво

щ, си

ня м

етли

чина

и д

р. П

ри

проп

адан

е на

тре

тира

ната к

ултура

и с

лед

норм

ална

пре

дсеи

тбен

а по

дготов

ка м

огат д

а се

сея

т вс

ички

култури

без ф

ураж

нобо

бови

. За

вс

ички

ос

тана

ли шир

окол

истни

култур

и тр

ябва

да

се

изча

ка

интерв

ал о

т 15

дни

.За

бор

ба с

рещу

шир

окол

истни, в

т.ч. слаб

очув

стви

телн

и на

хор

-мон

опод

обни

те хе

рбиц

иди

плев

ели

при

царе

вица

та,

се пр

илага

Мус

танг

306

,25

СК

(Дау

Агрос

айън

сис) (

6,25

г/л

фло

расу

лам

+ 3

00

г/л

2,4

Д е

стер

). Про

дуктът е

регис

трир

ан в д

оза от 4

0 ил

и 60

мл/

дка. П

ри н

алич

ие н

а па

ламид

а се

изпол

зва

висо

ката д

оза.

Херб

ицид

ите, ко

ито

съдъ

ржат ак

тивн

ото

вещес

тво

2,4

Д тр

яб-

ва с

трого

да с

е вн

асят в

ъв ф

аза

3-ти д

о 5-ти л

ист

на к

ултура

та.

По-къ

сното

прил

ожен

ие мож

е да

пр

едизви

ка фитоток

сичн

ост

за

култур

ата

изра

зява

ща

се в

чуп

ливо

ст н

а стъб

лата н

а ца

реви

цата.

Таки

ва п

робл

еми

възник

ват ка

кто

при

по-сил

ен в

ятър

так

а и

при

извъ

ршва

не н

а меж

дуре

дова

обр

аботка

. Х

ерби

цидъ

т Сте

лар

210

СЛ

(БАСФ

) съ

държ

а 50

г/л

топ

раме

зон

920

селе

ктив

ните хер

бици

ди н

ямат ефик

асно

ст спр

ямо

свин

ицата и

па-

ламид

ата, кои

то п

рез по

след

ните год

ини

се н

амно

жих

а въ

в ви

сока

пл

ътно

ст, ал

терн

атив

а за това

е

т. на

р. „E

xpressSu

nТМ”

техн

ология

пр

и слън

чоглед

а. П

ри н

ея се изпо

лзва

хер

бици

дът Ек

спре

с® 5

0 СГ,

който

се п

рила

га с

амо

при

слън

чоглед

ови

хибр

иди, к

оито с

а то-

лера

нтни

на

прод

укта. Хи

брид

ите

слън

чоглед

за

2015

-та

на ф

ирма

ДюПон

Пио

нер, з

а ко

ито

херб

ицид

ът е

сел

ективе

н са

: P6

4LE2

5,

P64L

E99, P

64LE

20, P6

4LE1

9, P

63LE

75, ка

кто

и дв

а хи

брид

а на

фир

-ма

Син

джен

та

– Суб

аро

HTS

и С

умик

о HTS

. При

тези

хибр

иди,

прод

уктът се

изпол

зва

в до

за 4

г/д

ка, с

прил

епител

– Тре

нд® 9

0 –

0,1%

. Най

-под

ходя

щата

фаза

за т

ретира

не н

а шир

окол

истните

плев

ели

е 2-6-ти ли

ст (в т.

ч. св

иниц

а) и

10-15

cм ви

сочи

на за

пала

мид

а. П

репо

ръчв

а се

изпол

зван

ето

на х

ерби

цида

да

став

а до

8-ми

лист н

а слън

чоглед

а, тъй

като

след

тази

фаза

се п

олуч

ава

т. на

р. ефек

т на

чад

ъра. Тря

бва да

се избя

гва пр

ипок

рива

не н

а уч

ас-

тъци

при

тре

тира

не с Е

кспр

ес® 5

0 СГ.

При

бавя

нето н

о пр

илеп

ител

Тр

енд®

90

подо

бряв

а знач

ител

но хер

бици

дния

ефек

т от п

роду

кта,

като сп

омага

рабо

тния

т ра

зтво

р да

се

ра

зпре

дели

ра

вном

ерно

въ

рху ра

стител

ните час

ти и

да не

се оттича

под

фор

мата на

кап

ки.

Това

, ос

обен

о ва

жи

когато п

леве

лите са

заторм

озен

и от суш

а, н

и-ск

и темпе

ратури

или

дру

г стре

сов фак

тор, и

ли п

ри п

леве

ли, чи

ято

повъ

рхно

ст с

е мок

ри тру

дно, п

орад

и на

личи

ето

на в

ласи

нки

или

восъ

чен

нале

п (пал

амид

а, сви

ница

, ло

бода

и др.).

В р

егис

трир

аната

си д

оза

херб

ицид

ът е

ефик

асен

спр

ямо

след

ните в

идов

е пл

евел

и:

овча

рска

тор

бичк

а, вид

ове

сина

п, вид

ове

лайк

а, д

ива ря

па, ле

пка,

фий

, аб

утил

он,

полско

по

друм

че,

черн

о ку

че гроз

де,

компа

сна

сала

та, ви

дове

щир

, ло

бода

, татул, пал

амид

а, сам

осев

ки о

т ко

нвен

-ци

онал

ен с

лънч

огле

д и

др. Актив

ното в

ещес

тво

триб

енур

он-м

етил

(сулфон

илур

ея) се

метаб

олизир

а и

елим

инир

а бъ

рзо

от р

астени

ето.

Абс

орби

ра се

от лис

тата и

кор

ените

на п

леве

лите и

бър

зо се

при-

движ

ва в ц

ялото

растен

ие. Бл

окир

а де

лене

то н

а кл

етки

те в точ

ките

на н

арас

тван

е на

кор

ените

и стъб

лата н

а чу

вствител

ните р

астени

я.

Растеж

ът спи

ра н

якол

ко час

а след

тре

тира

нето, но

вид

ими

симпто-

ми

се п

оявя

ват 5-10

дни

по-къ

сно. П

ълно

то загив

ане

на п

леве

лите

став

а за 1

5-25

дни

, но

пре

з това

вре

ме

те веч

е не

са ко

нкур

ентни

за ку

лтур

ата. По-пр

ерас

нали

те и

по-м

алко

чу

вствител

ни пл

евел

и ка

то сви

ница

, ди

в ко

ноп, туч

ениц

а и

други

плев

елни

вид

ове

могат

да н

е загина

т на

пълн

о, н

о те о

став

ат с

топи

рани

в с

воето

развитие

и

не ко

нкур

ират ку

лтур

ата

по отно

шен

ие на

хр

анител

ни ве

ще-

ства

и в

ода. Е

кспр

ес® 5

0 СГ е

устойч

ив н

а дъ

жд, п

адна

л 2

часа

след

тр

етир

ането. При

изпо

лзва

нето на

„E

xpressSu

nТМ ”

техн

оло-

гията

няма

огра

ниче

ния

за с

ледв

ащата

култур

а в

сеитбо

обор

ота,

при

царе

вица

та. Ре

гистри

рана

та д

оза е 20

0 мл/

дка. П

рила

га се въ

в фаза

3-5-ти лис

т на

култура

та и

пле

вели

те.

Дру

г до

бре

изпи

тан

херб

ицид

за

борб

а ср

ещу

шир

окол

истните,

в т.ч

. слаб

очув

стви

телн

и на

хор

мон

опод

обни

те хер

бици

ди п

леве

ли,

е Ар

ат (БАСФ

) (500

г/л

дика

мба

+25

0 г/л

тритос

улфур

он).

При

ца

реви

цата той

мож

е да

се

прил

ага

в до

за 2

0 г/дк

а са

мос

тоятел

-но

или

с п

риле

пител

ДЕШ

(10

0 мл/

дка). Про

дуктът тря

бва

да с

е изпо

лзва

във

фаза

2-ри

-6-ти л

ист на

пле

вели

те. Ара

т ко

нтро

лира

пл

евел

и ка

то п

алам

ида, леп

ка, ло

бода

, об

икно

вен

и ра

зстлан

щир

, туче

ница

, ба

бини

зъб

и, л

ютиче

, пи

пери

че, сп

ореж

, бу

трак

, аб

ути-

лон, гал

инзо

га, татул, ф

асулче

и д

р.Дру

г ре

гистри

ран

прод

укт пр

и ца

реви

цата е

Бук

трил

Уни

верс

ал

(Бай

ер К

ропС

айан

с) (бр

омок

сини

л ок

тано

ат/х

ептано

ат –

400

,8 г/л

+

2,4 Д

етилхек

силе

стер

– 4

22,1 г/л

). При

култура

та х

ерби

цидъ

т е

регистри

ран

в до

за

80 м

л/дк

а ср

ещу

двус

емед

елни

пле

вели

с

30-50

л/дк

а ра

ботен

разтво

р. Б

уктр

ил У

ниве

рсал

е с

истемен

хер

-би

цид

срещ

у шир

окол

истни

плев

ели

в житни

култури

. Актив

ните

вещес

тва се

абс

орби

рат бъ

рзо

от лис

тната мас

а и

стъб

лата н

а пл

е-ве

лите и

пре

дизвик

ват

симптом

и на

обе

зцве

тява

не, де

фор

мац

ия,

спир

ане

на р

астежа, увя

хван

е и

некр

оза на

пле

вели

те д

о ед

на-две

се

дмиц

и след

тр

етир

ането. Усло

вията

на ок

олна

та ср

еда, бл

аго-

прия

тстващ

и ра

стеж

а и

развитие

то н

а пл

евел

ите

уско

рява

ефек

та

от тр

етир

ане

с хе

рбиц

ида. Чув

стви

телн

и пл

евел

и са

: об

икно

вен

щир

, ов

чарс

ка тор

бичк

а, б

яла ку

ча лоб

ода, п

ача тр

ева, д

ива ря

па,

полски

син

ап, че

рно

куче

гро

зде, м

лечо

к, и

тали

анск

а св

иниц

а, п

а-ла

мид

а, п

олск

а по

ветица

, по

лски

хво

щ, си

ня м

етли

чина

и д

р. П

ри

проп

адан

е на

тре

тира

ната к

ултура

и с

лед

норм

ална

пре

дсеи

тбен

а по

дготов

ка м

огат д

а се

сея

т вс

ички

култури

без ф

ураж

нобо

бови

. За

вс

ички

ос

тана

ли шир

окол

истни

култур

и тр

ябва

да

се

изча

ка

интерв

ал о

т 15

дни

.За

бор

ба с

рещу

шир

окол

истни, в

т.ч. слаб

очув

стви

телн

и на

хор

-мон

опод

обни

те хе

рбиц

иди

плев

ели

при

царе

вица

та,

се пр

илага

Мус

танг

306

,25

СК

(Дау

Агрос

айън

сис) (

6,25

г/л

фло

расу

лам

+ 3

00

г/л

2,4

Д е

стер

). Про

дуктът е

регис

трир

ан в д

оза от 4

0 ил

и 60

мл/

дка. П

ри н

алич

ие н

а па

ламид

а се

изпол

зва

висо

ката д

оза.

Херб

ицид

ите, ко

ито

съдъ

ржат ак

тивн

ото

вещес

тво

2,4

Д тр

яб-

ва с

трого

да с

е вн

асят в

ъв ф

аза

3-ти д

о 5-ти л

ист

на к

ултура

та.

По-къ

сното

прил

ожен

ие мож

е да

пр

едизви

ка фитоток

сичн

ост

за

култур

ата

изра

зява

ща

се в

чуп

ливо

ст н

а стъб

лата н

а ца

реви

цата.

Таки

ва п

робл

еми

възник

ват ка

кто

при

по-сил

ен в

ятър

так

а и

при

извъ

ршва

не н

а меж

дуре

дова

обр

аботка

. Х

ерби

цидъ

т Сте

лар

210

СЛ

(БАСФ

) съ

държ

а 50

г/л

топ

раме

зон

която идва на есен или следващата година напролет. Tехнологията

контролира широколистните плевели в слънчоглед и при наличие

на заплевеляване и с житни, допълнително трябва да се използва

противожитен хербицид.

Експрес® 50 С

Г е смесим

с вегетационни хербициди за допъл-нителен контрол на ж

итни плевели при третиране на хомозиготни

ExpressSun® слънчогледови хибриди на ф

ирма Д

юПон П

ионер. Поради ф

акта, че съществуват голям

брой вегетационни проти-вож

итни хербициди, съдържащ

и в състава си различни коформ

у-ланти,

Експрес

® 50

СГ

мож

е да

се прилага

съвмeстно

само

с тези, които са разреш

ени в Р.България при слънчоглед. В противен

случай риска от резервоарното приложение на Експрес 50 С

Г и противож

итния хербицид се поема от ф

ермера. П

рибавянето на противож

итен хербицид не отменя прибавянето на прилепителя

Тренд® 90 в 0,1%

.Смесването

на Експрес

® 50

СГ

с вегетационни

противожитни

хербициди мож

е да доведе до намаляване на еф

екта върху жит-

ните плевели с 8 до 10 %. Такова нам

аляване на ефекта не се

наблюдава, ако продуктите се внасят разделно, с 5-10 дни разлика

меж

ду двете пръскания.Друг

начин за

борба както

с двусем

еделните, така

и срещ

у едносем

еделните плевели и всички възмож

ни раси на синя китка при слънчогледа е технологията Клиърф

ийлдЗа борба с плевелите при слънчогледа тук се използва хербици-

дът Пулсар 40 Регистриран е при C

learfield хибриди слънчоглед в доза 120 м

л/дкa. За повишаване спектъра на действие и да не се

допусне ново поникване на някои плевели, Пулсар 40 се ком

би-нира със С

томп Н

ов (120 мл/дкa +

230 mмл/дкa), внесени във

фаза 4-6-ти лист на културата, след 2-ри лист на едногодиш

ните плевели и 10-15 cм

височина на балура от коренища и палам

ида. Пулсар 40 се поем

а от надземните и подзем

ни части на плевели-те. П

ренася се по флоем

а и ксилема до всички растеж

ни точки и предизвиква инхибиране на някои м

астни киселини в клетките на плевелните растения. В

следствие на това те спират своя растеж,

некротират и загиват. Едновременното прилож

ение на Пулсар +

Стом

п Нов е оптим

ално решение в случаите, когато им

аме нор-

мално във врем

ето поникване и развитие на слънчогледа и плеве-лите, при наличие на почвена влага в м

омента на третиране, или

очаквани валеж

и до

10 дни

след пръскане.

Хербицидът Пулсар

има отлично действие спрям

о следните видове широколистни и

житни плевели: свиница, овчарска торбичка, див синап, дива ряпа,

подрумче, ф

асулче, видове щир, галинзога, пипериче, ветруш

ка,

1019

във въглехидратния и белтъчния обмен, като се потиска диш

ането и

деленето на

клетките на

чувствителните видове

растения. При

двусемеделните

растения хербицидите

причиняват

епинастични изкривявания по дръж

ките на листата и стъблата, тумороподобни

изменения по стъблата и корените, деф

ормиране на листата и др.

От групата на арилоксиоцетните киселини (хербицидите на база

2,4 Д ам. сол) м

огат да се използват следните търговски продукти: Санаф

ен (Дау А

гросайънсис), Аминопиелик 600 С

Л ( Адам

а), Ди-

копур Ф (Хербоксон Топ) (Н

ю Ф

арм), и Д

иовид 60 СЛ (Ю

найтед Ф

осфоръс) - регистрирани в дози от 120 м

л/дка за борба срещу

широколистни

плевели (с

изключение

на плевели

устойчиви на

хормоноподобните хербициди). С

илно чувствителни едногодишни

широколистни плевели към

изброените до тук хербициди са: дреб-ноцветна галинзога, черно куче грозде, обикновен щ

ир, свиница, абутилон, бабини зъби, дива ряпа, лю

тиче, овчарска торбичка, си-нап, черно куче грозде и др. Ум

ерено чувствителни многогодиш

ни широколистни плевели са: палам

ида, поветица, млечок, глухарче,

полски хвощ. С

лабо чувствителни широколистни плевели са: звез-

дица, росопас,

колендро, мак,

лайка, подрум

че, лепка,

петниста бударица, пипериче и лобода.От

групата на

хлорфеноксиоцетните

киселини хербицидът

Ма-

тон 600 ЕК (Ню Ф

арм) (600 г/л 2,4 Д

естер) им

а регистрация при царевицата. П

ри нея дозата му е 110 м

л/дка за борба с широко-

листните плевели. За разлика от другите 2,4 Д ам

инни соли Матон

е естерна форм

а, което го прави по-агресивен към чувствителните

плевели: галинзога, лобода, пача трева, пипериче, свиница, черно куче грозде, щ

ир, поветица, самосевки рапица и др.

За контрол на широколистните плевели слабочувствителни на хор-

моноподобните хербициди м

оже да се използва препарата Уидм

ас-тер 464 С

Л (Синдж

ента) и Диф

ендър СЛ (П

асифик С

Л, Магнето

СЛ) (Н

ю Ф

арм). П

репаратите се внасят в доза 120 мл/дка. П

ри тях освен активното вещ

ество 2,4 Д е добавено и дикам

ба. При

царевицата и двата хербицида са регистрирани в доза 120 мл/дка.

Хербицидите се абсорбират предимно чрез листата, но проникват

и през

корените на

чувствителните растения.

Придвиж

ването в

плевелите се извършва и в двете посоки – към

кореновата система

надолу и нагоре към надзем

ните части. Растенията закържавяват,

листните им петури се стесняват, образуват се тум

ори по листата и плевелите загиват.Кам

био СЛ (БА

СФ

) е хербицид, който има както систем

но, така и

контактно действие.

Препаратът

съдържа

90 г/л дикамба + 320

г/л бентазон. И

зползва се за борба срещу двусем

еделни плевели

лиси

ча о

пашка

, ви

дове

кощ

рява

и д

р. П

о-ни

ска

е еф

икас

ността

спря

мо

плев

ели

като

диви

я ов

ес, татула

, па

чата тре

ва, аб

утил

она,

пала

мид

ата, б

алур

а от кор

енищ

а и

диви

я ко

ноп

. На по

лета къд

ето

имам

е по

-голя

ма

плътно

ст о

т бя

ла к

уча

лобо

да е

жел

ател

но с

лед

сеитба

, пр

еди

пони

кван

е да

се

изпо

лзва

хе

рбиц

ида

Стомп

Нов

. При

нал

ичие

на

по-гол

яма

плътно

ст н

а ба

лур

от к

орен

ища, п

репо

-ръ

чителн

о е да

се изпо

лзва

и н

якой

от ре

гистри

рани

те б

алур

ицид

и,

за п

остигане

на сто

проц

ентова

ефик

асно

ст. И п

ри тази

техн

ология

съ

що

не б

ива

да и

ма

прип

окри

ване

на

третир

аните

учас

тъци

, за-

щото

тогава

има

опас

ност о

т фитоток

сичн

ост за к

ултура

та.

Пре

з по

след

ните три

год

ини

в оп

итни

те п

олета

на А

грар

ен у

ни-

верс

итет- Пло

вдив

и н

а пр

оизвод

стве

ни п

лощи

в Ю

жна

Българи

я,

по зая

вка

на ф

ирма

БАСФ

,

активн

о изпи

твах

ме

усъв

ършен

ства

-на

та в

ерси

я на

тех

ноло

гията

- Кл

иърф

ийлд

плю

с. Слънч

огле

дови

те

хибр

иди

по тази

тех

ноло

гия

се п

редл

агат о

т ня

колк

о сем

енар

ски

компа

нии. Р

азпр

остр

анен

и хи

брид

и на

българс

кия

пазар

са ф

ирма

Лимагре

йн с

хиб

рида

LG 5

6.31

CL

Plus, фир

ма

Еура

лис

с хи

брид

ите

ЕС К

анди

мис

CL Plus и

ЕС Ген

езис

CL Plus

, фир

ма

Коса

д Сем

анс

с хи

-бр

ида

CSF

129

02 C

L Plus и

фир

ма

Рапу

л с

хибр

идите

Пар

аизо

1000

CL Plus

и Л

учия

CL Plus

. Пор

ади

заси

лени

я ин

тере

с къ

м тех

ноло

гията

Клиъ

рфий

лд п

люс, в

про

цес

на и

зпитва

не и

регис

трац

ия с

а ощ

е мно

жес

тво

нови

хиб

риди

.Обе

кт н

а изпи

тван

е са

и р

азли

чни

фор

мулац

ии н

а им

азам

окс-съ

-дъ

ржащ

ите

херб

ицид

ни п

репа

рати (в т.

ч. П

улса

р и

други

още

две

по-нов

и фор

мулац

ии. На ед

ин о

т тр

ите

пунк

та б

еше

нали

це м

ного

силн

о запл

евел

яван

е с

балур

от к

орен

ища. Н

ай-вис

ок х

ерби

циде

н еф

ект

срещ

у ба

лура

се

по

луча

ва от ре

зерв

оарн

ата

смес

меж

ду

Пулса

р и

Стр

атус

ултра

. Сам

остоятел

ната у

потр

еба

на П

улса

р бе

з ДЕШ

в д

оза

125

мл/

дка, р

язко

нам

аляв

а еф

икас

ността м

у ср

ещу

балура

На оп

итно

то п

оле

в се

ло К

румов

о, о

бл. Пло

вдив

ска в ус

лови

я на

си

лно

запл

евел

яван

е с

полски

син

ап, св

иниц

а (бутра

к) и

див

ко-

ноп

и п

о-слаб

о с бя

ла к

уча ло

бода

изпитах

ме

3 до

зи н

а пр

одук

та

Пулса

р. П

о отно

шен

ие н

а еф

икас

ността сре

щу ед

ногоди

шни

те ш

и-ро

коли

стни

вид

ове

- по

лски

син

ап и

див

а ря

па н

е се

наб

люда

ват

ника

кви

различ

ия м

ежду

доз

ите

80, 10

0 и

125

мл/

дка, п

рило

жен

и с

и б

ез п

риле

пителя

ДЕШ

. По

отно

шен

ие н

а бя

лата к

уча

лобо

да

различ

ията в е

фик

асно

стта са

в по

лза

на п

о-ви

соки

те д

ози

на п

ро-

дукта

Пулса

р.В зем

лището

на сел

о Ра

децк

и, о

бл.С

ливе

нска

, по

същ

ата метод

и-ка

извед

охме оп

ита, в ус

лови

я на

теж

ко зап

леве

лява

не с пал

амид

а,

пове

тица

и

пара

зитния

пл

евел

си

ня ки

тка. В този оп

ит на

й-яс

но

1811

роко

листни

пл

еве-

ли.

Актив

ността

на

херб

ицид

а е

компл

ексн

а,

за-

щото

се ос

ъщес

т-вя

ва

поср

едство

м

дейс

твие

пре

з къ

л-на

, ко

рена

, стъб

-ло

то и

листата

на

плев

елите. С до

за

от

250

мл/

дка

Камик

с ус

пешно

ко

нтро

лира

пле

вели

те п

реди

пон

иква

не, но

има

и си

лно

дейс

твие

пр

и ве

гетаци

онно

то при

ложен

ие и о

тлич

но пое

ман

е и тр

анслок

ация

в пл

евел

ите. К

амик

с 56

0 СЕ ко

нтро

лира

усп

ешно

същ

о така

бутра

к и

пала

мид

а, н

о ко

гато п

леве

лите с

а по

никн

али. П

рила

га с

е след

се

итба

, пр

еди

пони

кван

е ил

и в на

чало

на

вегетаци

ята

на к

ултура

та

и фази

– до

2-ри

лист н

а житни

те и

до

4-ти лис

т на

шир

окол

истни-

те п

леве

ли. При

нал

ичие

то н

а оп

тимал

на п

очве

на в

лага е

фек

та н

а хе

рбиц

ида

е отли

чен. П

ри н

иска

вла

га н

а по

чвата

и су

хи у

слов

ия

Камик

с 56

0 СЕ

тряб

ва д

а се

при

лага р

анно

вегетац

ионн

о за п

о-голя

ма

ефик

асно

ст.

Херб

ицид

ът Лу

мак

с 53

8 СК

(Син

джен

та)

регистри

ран

при

ца-

реви

цата е

сел

ективе

н, л

истен

и по

чвен

, си

стем

ен и

съд

ържа

три

активн

и ве

щес

тва: 37

5 г/

л ме

тол

ахло

р +

125

г/л

тер

бут

илаз

ин +

37

,5 г/л

мез

отри

он. Изпол

зва се

за бо

рба ср

ещу ед

ногоди

шни

жит-

ни и

шир

окол

истни

плев

ели. Д

озата

от 3

00 м

л/дк

а е

регистри

рана

ве

гетаци

онно

за ку

лтур

ата

и в

ранн

и фази

на пл

евел

ите

(1-2-ри

лист н

а житни

те п

леве

ли),

а до

зата о

т 30

0-40

0 мл/

дка

се п

рила

га

след

сеи

тба, п

реди

пон

иква

не н

а ца

реви

цата. Чув

стви

телн

и житни

пл

евел

и са

: ви

дове

кръ

вни

прос

а, кок

ошо

прос

о, о

риз, д

иви

прос

а,

видо

ве к

ощря

ва, ба

лур

от с

емен

а. О

т шир

окол

истните

плев

ели

се

зася

гат: абу

тило

н, о

бикн

овен

щир

, ра

зстлан

а ло

бода

, ко

ноп, о

вчар

-ск

а торб

ичка

, бя

ла л

обод

а, т

атул, др

ебно

цветна

гал

инзо

га, ле

пка,

обик

нове

на м

етла

, ла

йка, е

дногод

ишна

жив

олин

а, п

оветиц

овид

но

фас

улче

, пр

аско

воли

стно

пип

ерич

е, туч

ениц

а, п

олск

и си

нап, ч

ерно

ку

че гро

зде, сви

ница

, по

лски

кос

трец

, па

ламид

а и

др. При

нал

ичи-

ето

на о

птим

ална

поч

вена

вла

га е

фек

тът на

хер

бици

да е

отлич

ен.

При

нис

ка вла

га н

а по

чвата

и су

хи услов

ия Л

умак

с 53

8 СК

тряб

ва

да с

е пр

илага

ранн

о ве

гетаци

онно

за

по-гол

яма

ефик

асно

ст.

Херб

ицид

ите

съдъ

ржащ

и ак

тивн

ото

вещес

тво

2,4

Д на

рушав

ат

аукс

инов

ия об

мен

на

ве

щес

твата

и пр

ичин

яват ре

зки

пром

ени

сн. 1

лиси

ча о

пашка

, ви

дове

кощ

рява

и д

р. П

о-ни

ска

е еф

икас

ността

спря

мо

плев

ели

като

диви

я ов

ес, татула

, па

чата тре

ва, аб

утил

она,

пала

мид

ата, б

алур

а от кор

енищ

а и

диви

я ко

ноп

. На по

лета къд

ето

имам

е по

-голя

ма

плътно

ст о

т бя

ла к

уча

лобо

да е

жел

ател

но с

лед

сеитба

, пр

еди

пони

кван

е да

се

изпо

лзва

хе

рбиц

ида

Стомп

Нов

. При

нал

ичие

на

по-гол

яма

плътно

ст н

а ба

лур

от к

орен

ища, п

репо

-ръ

чителн

о е да

се изпо

лзва

и н

якой

от ре

гистри

рани

те б

алур

ицид

и,

за п

остигане

на сто

проц

ентова

ефик

асно

ст. И п

ри тази

техн

ология

съ

що

не б

ива

да и

ма

прип

окри

ване

на

третир

аните

учас

тъци

, за-

щото

тогава

има

опас

ност о

т фитоток

сичн

ост за к

ултура

та.

Пре

з по

след

ните три

год

ини

в оп

итни

те п

олета

на А

грар

ен у

ни-

верс

итет- Пло

вдив

и н

а пр

оизвод

стве

ни п

лощи

в Ю

жна

Българи

я,

по зая

вка

на ф

ирма

БАСФ

,

активн

о изпи

твах

ме

усъв

ършен

ства

-на

та в

ерси

я на

тех

ноло

гията

- Кл

иърф

ийлд

плю

с. Слънч

огле

дови

те

хибр

иди

по тази

тех

ноло

гия

се п

редл

агат о

т ня

колк

о сем

енар

ски

компа

нии. Р

азпр

остр

анен

и хи

брид

и на

българс

кия

пазар

са ф

ирма

Лимагре

йн с

хиб

рида

LG 5

6.31

CL

Plus, фир

ма

Еура

лис

с хи

брид

ите

ЕС К

анди

мис

CL Plus и

ЕС Ген

езис

CL Plus

, фир

ма

Коса

д Сем

анс

с хи

-бр

ида

CSF

129

02 C

L Plus и

фир

ма

Рапу

л с

хибр

идите

Пар

аизо

1000

CL Plus

и Л

учия

CL Plus

. Пор

ади

заси

лени

я ин

тере

с къ

м тех

ноло

гията

Клиъ

рфий

лд п

люс, в

про

цес

на и

зпитва

не и

регис

трац

ия с

а ощ

е мно

жес

тво

нови

хиб

риди

.Обе

кт н

а изпи

тван

е са

и р

азли

чни

фор

мулац

ии н

а им

азам

окс-съ

-дъ

ржащ

ите

херб

ицид

ни п

репа

рати (в т.

ч. П

улса

р и

други

още

две

по-нов

и фор

мулац

ии. На ед

ин о

т тр

ите

пунк

та б

еше

нали

це м

ного

силн

о запл

евел

яван

е с

балур

от к

орен

ища. Н

ай-вис

ок х

ерби

циде

н еф

ект

срещ

у ба

лура

се

по

луча

ва от ре

зерв

оарн

ата

смес

меж

ду

Пулса

р и

Стр

атус

ултра

. Сам

остоятел

ната у

потр

еба

на П

улса

р бе

з ДЕШ

в д

оза

125

мл/

дка, р

язко

нам

аляв

а еф

икас

ността м

у ср

ещу

балура

На оп

итно

то п

оле

в се

ло К

румов

о, о

бл. Пло

вдив

ска в ус

лови

я на

си

лно

запл

евел

яван

е с

полски

син

ап, св

иниц

а (бутра

к) и

див

ко-

ноп

и п

о-слаб

о с бя

ла к

уча ло

бода

изпитах

ме

3 до

зи н

а пр

одук

та

Пулса

р. П

о отно

шен

ие н

а еф

икас

ността сре

щу ед

ногоди

шни

те ш

и-ро

коли

стни

вид

ове

- по

лски

син

ап и

див

а ря

па н

е се

наб

люда

ват

ника

кви

различ

ия м

ежду

доз

ите

80, 10

0 и

125

мл/

дка, п

рило

жен

и с

и б

ез п

риле

пителя

ДЕШ

. По

отно

шен

ие н

а бя

лата к

уча

лобо

да

различ

ията в е

фик

асно

стта са

в по

лза

на п

о-ви

соки

те д

ози

на п

ро-

дукта

Пулса

р.В зем

лището

на сел

о Ра

децк

и, о

бл.С

ливе

нска

, по

същ

ата метод

и-ка

извед

охме оп

ита, в ус

лови

я на

теж

ко зап

леве

лява

не с пал

амид

а,

пове

тица

и

пара

зитния

пл

евел

си

ня ки

тка. В този оп

ит на

й-яс

но

1811

роко

листни

пл

еве-

ли.

Актив

ността

на

херб

ицид

а е

компл

ексн

а,

за-

щото

се ос

ъщес

т-вя

ва

поср

едство

м

дейс

твие

пре

з къ

л-на

, ко

рена

, стъб

-ло

то и

листата

на

плев

елите. С до

за

от

250

мл/

дка

Камик

с ус

пешно

ко

нтро

лира

пле

вели

те п

реди

пон

иква

не, но

има

и си

лно

дейс

твие

пр

и ве

гетаци

онно

то при

ложен

ие и о

тлич

но пое

ман

е и тр

анслок

ация

в пл

евел

ите. К

амик

с 56

0 СЕ ко

нтро

лира

усп

ешно

същ

о така

бутра

к и

пала

мид

а, н

о ко

гато п

леве

лите с

а по

никн

али. П

рила

га с

е след

се

итба

, пр

еди

пони

кван

е ил

и в на

чало

на

вегетаци

ята

на к

ултура

та

и фази

– до

2-ри

лист н

а житни

те и

до

4-ти лис

т на

шир

окол

истни-

те п

леве

ли. При

нал

ичие

то н

а оп

тимал

на п

очве

на в

лага е

фек

та н

а хе

рбиц

ида

е отли

чен. П

ри н

иска

вла

га н

а по

чвата

и су

хи у

слов

ия

Камик

с 56

0 СЕ

тряб

ва д

а се

при

лага р

анно

вегетац

ионн

о за п

о-голя

ма

ефик

асно

ст.

Херб

ицид

ът Лу

мак

с 53

8 СК

(Син

джен

та)

регистри

ран

при

ца-

реви

цата е

сел

ективе

н, л

истен

и по

чвен

, си

стем

ен и

съд

ържа

три

активн

и ве

щес

тва: 37

5 г/

л ме

тол

ахло

р +

125

г/л

тер

бут

илаз

ин +

37

,5 г/л

мез

отри

он. Изпол

зва се

за бо

рба ср

ещу ед

ногоди

шни

жит-

ни и

шир

окол

истни

плев

ели. Д

озата

от 3

00 м

л/дк

а е

регистри

рана

ве

гетаци

онно

за ку

лтур

ата

и в

ранн

и фази

на пл

евел

ите

(1-2-ри

лист н

а житни

те п

леве

ли),

а до

зата о

т 30

0-40

0 мл/

дка

се п

рила

га

след

сеи

тба, п

реди

пон

иква

не н

а ца

реви

цата. Чув

стви

телн

и житни

пл

евел

и са

: ви

дове

кръ

вни

прос

а, кок

ошо

прос

о, о

риз, д

иви

прос

а,

видо

ве к

ощря

ва, ба

лур

от с

емен

а. О

т шир

окол

истните

плев

ели

се

зася

гат: абу

тило

н, о

бикн

овен

щир

, ра

зстлан

а ло

бода

, ко

ноп, о

вчар

-ск

а торб

ичка

, бя

ла л

обод

а, т

атул, др

ебно

цветна

гал

инзо

га, ле

пка,

обик

нове

на м

етла

, ла

йка, е

дногод

ишна

жив

олин

а, п

оветиц

овид

но

фас

улче

, пр

аско

воли

стно

пип

ерич

е, туч

ениц

а, п

олск

и си

нап, ч

ерно

ку

че гро

зде, сви

ница

, по

лски

кос

трец

, па

ламид

а и

др. При

нал

ичи-

ето

на о

птим

ална

поч

вена

вла

га е

фек

тът на

хер

бици

да е

отлич

ен.

При

нис

ка вла

га н

а по

чвата

и су

хи услов

ия Л

умак

с 53

8 СК

тряб

ва

да с

е пр

илага

ранн

о ве

гетаци

онно

за

по-гол

яма

ефик

асно

ст.

Херб

ицид

ите

съдъ

ржащ

и ак

тивн

ото

вещес

тво

2,4

Д на

рушав

ат

аукс

инов

ия об

мен

на

ве

щес

твата

и пр

ичин

яват ре

зки

пром

ени

сн. 1

проличава ползата от най-високата доза на Пулсар (125 м

л/дка), както

и ползите

от добавянето

на прилепителя

ДЕШ

. Въпреки

това, към

края

на вегетацията

е налице

съществено

вторично заплевеляване, основно с поветица. С

амостоятелната употреба на

Пулсар без Д

ЕШ в доза 125 м

л/дка, го изравнява по ефикасност

спрямо палам

идата и поветицата, с Пулсар прилож

ен в доза 80 мл/дка съвм

естно с 80 мл/дка от адж

уванта ДЕШ

.За

борба с

плевели, вклю

чително проблем

ни като

свиница и

паламида и всички раси на паразита синя китка при Клиърф

ийлд слънчогледови

хибриди, фирм

а Синдж

ента предлага

продукта Листего. Хербицидът съдърж

а 40 г/л имазам

окс, и е със системно

действие, който се поема от листната м

аса и корените на плевел-ните растения. П

рилага се вегетационно, в доза 120 мл/дка във

фаза от 2-ри до 6-ти лист на културата. Контролира почти целия

спектър от най-важните едногодиш

ни житни и ш

ироколистни пле-вели, балур от сем

ена и коренища и палам

ида. Оптим

ална фаза за

приложение срещ

у едногодишните ш

ироколистни плевели е 4-ти до 6-ти лист, а срещ

у едногодишните ж

итни плевели преди начало на братене, а за палам

ида и балур от коренища височина на рас-

тенията 10 до 15 см. Ф

ирмата изрично препоръчва прилож

ението на Листего да е сам

остоятелно и да не се смесва с никакви други

продукти за

растителна защ

ита и

листни торове.

Друго

важно

изискване е Листего да не се прилага, когато културата е под влияние на стресови ф

актори като големи тем

пературни ампли-

туди, мразове, обилни валеж

и, суша и др. Н

а пазара хербицидът Листего се предлага в пакет с клиърф

ийлд слънчогледовия хибрид Неом

а и с почвения хербицид Гардоприм плю

с голд.За борба срещ

у едногодишни и м

ногогодишни плевели и като

десикант преджътвено при слънчогледа м

оже да се използва тотал-

ният, системен хербицид Раундъп ( М

онсанто). Продуктът съдърж

а 360 г/л глиф

озат + 180 г/л сърф

актант. Регистрираната доза на прилож

ение е 400 мл/дка, с препоръчителен работен разтвор 15-

20 л/дка.Раундъп

Екстра (

Монсанто)

съдържа

540 г/кг

глифозат

(=

662 г/л

като калиева

сол). В доза

270 мл/дка

той се

използва предж

ътвено при слънчогледа като десикант и срещу плевели.

Тайфун С

Л (360 г/л глифозат) (ф

ирми Ф

айнкеми Ш

вебда, Ада-

ма, М

онсанто Юръп) е тотален, систем

ен и листен хербицид. При

културата, продуктът се прилага преди сеитба (300 мл/дка), като

десикант и

срещу

плевели, като

се внася

преди прибиране

на слънчогледа, при влаж

ност на зърното под 30 % и активна веге-

тация на плевелите (400 мл/дка).12

17

Флекс е реактивиращ

ият се ефект, който се проявява след всеки

паднал дъж

д, като

при добри

условия (регулярни

превалявания) и определен плевелен състав, царевицата остава чиста за м

ного дълъг

период от

време.

Спектърът

на контролираните

плевели е

следният: абутилон,

бутрак, видове

лобода, галинзога,

видове щир, лападоволистно и прасковолистно пипериче, татул, тученица,

черно куче

грозде, сам

осевки от

рапица и

др. Има

странично, понякога доста силно и продълж

ително действие и срещу балура

от коренища. В

случаи на унищож

аване на царевица, третирана с М

ерлин Флекс в следствие на буря, град, пож

ар и др., след извърш

ване на

нормална

предсеитбена обработка

(преораване или друга обработка на поне 10 см

), мож

е да бъде презасявана царевица за зърно, за силаж

и сладка царевица. Не се препоръчва

засяването на заместващ

и култури като: сорго, слънчоглед, зелен боб и соя. С

лед реколтирането на царевица, третирана с херби-цида и след преораване или друга обработка на поне 10 см

, като следващ

и култури в сеитбооборота могат да се сеят: зим

на рапица (след интервал от 4 м

есеца), мека и твърда пш

еница и ечемик

през есента, а напролет ечемик, грах, слънчоглед, царевица, соя,

картофи, нахут, сорго.

За борба срещу едногодиш

ните житни и ш

ироколистни плевели, в

т.ч. балур

от сем

ена, мож

е да

се използва

и новият

продукт Аденго 465 С

К ( Б

айер КропСайанс), който получи регистрация

през 2014 г. Хербицидът е селективен, системен, почвен и листен

и съдърж

а 225 г/л изоксаф

лутол +

90 г/л тиенкарбазон-мет

ил +

150 г/л ципросулфамид (антидот). П

левелите поемат продукта както

през кореновата система, така и през листата при вегетационно

третиране. При поем

ане от младите поници, плевелите м

оже да

загинат преди поникване, или да поникнат побелели. При вегет-

ационно третиране младите плевели загиват от поем

ането на ак-тивните вещ

ества през листната маса или през кореновата систем

а след паднал дъж

д. При царевицата препаратът се прилага в дози

35 и 44 мл/дка след сеитба, преди поникване или в доза от 35

мл/дка, прилож

ен вегетационно до 3-ти лист на културата и фаза

2-3-ти лист на чувствителните плевели. При клим

атичните условия на

2014 г.

еднократното прилож

ение на

Аденго

465 СК реш

и проблем

а с наличните едно и двусемеделни плевели и балура в

царевицата и не беше необходим

о да се прилага вегетационен хербицид. (сн. 1).Един от новите хербициди и с почвено и с листно действие е Ка-

микс 560 С

Е (Синдж

ента) (60 г/л мезотрион +

500 г/л S-метолахлор).

Хербицидът се използва за борба срещу едногодиш

ни житни и ш

и-

РЕГИ

СТР

ИРА

НИ Х

ЕРБИ

ЦИДИ П

РИ Ц

АРЕ

ВИЦАТ

АЗа

хи

мич

еска

та бо

рба

с пл

евел

ите

при

царе

вица

та у

нас

са

регистри

рани

и с

е пр

илагат гол

ям б

рой

почв

ени

и ве

гетаци

онни

хе

рбиц

иди

с ра

зноо

бразен

спе

ктър

и м

ехан

изъм

на

дейс

твие

.Уи

нг-П

(фир

ма

БАСФ

) (2

12,5

г/л

дим

етен

амид

-П +

250

г/л

пен

-ди

мет

алин

) е

селе

ктив

ен, по

чвен

, си

стем

ен х

ерби

цид. Той

се

из-

ползва

в д

оза

300-40

0 мл/

дка

за б

орба

сре

щу

едно

годи

шни

ед-

носе

мед

елни

и

двус

емед

елни

пл

евел

и пр

и ца

реви

цата. При

лага

се с

лед

сеитба

, пр

еди

пони

кван

е на

култура

та. При

ложен

вър

ху

почв

ената

повъ

рхно

ст, хе

рбиц

идът се

разпре

деля

в п

овър

хнос

тния

2-3

см по

чвен

слой

, об

разува

йки

стаб

илен

хе

рбиц

иден

ек

ран.

Пон

иква

щите

плев

ели

прем

инав

айки

пре

з не

го, влизат в

кон

такт

с хе

рбиц

ида, п

ри кое

то се

инхи

бира

тех

ния ра

стеж

и п

остепе

нно

загива

т пр

еди

или

след

пон

иква

нето. Актив

ните вещ

ества

дейс

тват

и въ

рху

вече

пон

икна

ли п

леве

ли, но

в н

ай-ран

ни ф

ази

от тях

ното

развитие

(мак

симум

до

2-ри

лис

т). При

поч

ви със

сре

ден

до теж

ък

мех

анич

ен с

ъстав

и ви

соко

съд

ържан

ие н

а ху

мус

се

пре

поръ

чва

да с

е пр

илага

висо

ката д

оза.

От

груп

ата

на изця

ло по

чвен

ите

херб

ицид

и, ре

гистра

ция

при

царе

вица

та в

стра

ната им

а и

прод

укта Дуа

л Го

лд 96

0 ЕК

(5

00

г/л

S-ме

тол

ахло

р) (Син

джен

та).

Регистри

рана

та и

изпо

лзва

на до

за

е 15

0 мл/

дка, пр

илож

ен след

се

итба

пр

еди

пони

кван

е на

ку

л-тура

та и

плев

елите. Пре

пара

тът

има

ефик

асно

ст ср

ещу

дреб

но-

семен

ните ед

ногоди

шни

житни

, в

т.ч.

балур

от се

ме

и ня

кои

едно

годи

шни

шир

окол

истни

плев

ели

(вид

ове

щир

, туче

ница

, га-

линзога).

Унищ

ожав

а пл

евел

ите, ка

то сп

ира

тяхн

ото

пони

кван

е.

Дей

стви

ето

на Дуа

л Голд

96

0 ЕК

се

пр

оявя

ва ощ

е пр

и по

къл-

ване

то и

плев

ела

е ун

ищож

ен пр

еди

да на

вред

и на

ку

лтур

ата.

Пле

вели

те са

на

й-чу

вствител

ни,

когато по

емат хе

рбиц

ида

през

коле

оптила

в

нача

лните

си стад

ии на

ра

звитие

. При

на

личи

ето

на оп

тимал

на по

чвен

а влага

ефек

тът

на хе

рбиц

ида

е отли

чен.

Кл

ик 50

СК

(фир

ма

Окс

он)

е се

лектив

ен,

почв

ен,

систем

ен

херб

ицид

при

цар

евиц

ата. С

ъдър

жа

активн

о ве

щес

тво

– 50

0 г/

л т

ербу

тил

азин

. Изпол

зва

се за

борб

а ср

ещу ед

ногоди

шни

едн

осе-

мед

елни

и д

вусе

мед

елни

пле

вели

в д

оза

200-25

0 мл/

дка, к

ато

се

прил

ага

след

сеи

тба, п

реди

пон

иква

не н

а ку

лтур

ата

и пл

евел

ите.

Дру

га а

лтер

натива

за

борб

а с

едно

годи

шни

житни

и ш

ирок

о-ли

стни

пле

вели

е Гар

допр

им П

люс Го

лд 5

00 С

К (С

илба

СК)

(Син

-дж

ента),

който

съдъ

ржа

312,

5 г/

л S-

мет

олах

лор

+ 1

87,5

г/л

тер

бу-

тил

азин

. Про

дуктът е

сел

ективе

н, с

истемен

, по

чвен

и л

истен

и е

регистри

ран

в до

за 4

00-450

мл/

дка, к

ато

се п

рила

га о

т пе

риод

а след

сеи

тба, п

реди

пон

иква

не д

о след

пон

иква

не н

а ку

лтур

ата, н

о

1613

400-60

0 мл/

дка, в

зав

исим

ост от ф

изич

ния

състав

на

почв

ата, к

ато

при

царе

вица

та м

оже

да с

е пр

илага

както

след

сеи

тба

пред

и по

-ни

кван

е, так

а и

ранн

о ве

гетаци

онно

за

култур

ата

(фен

офаза

ВВСН

10-14). Пен

диган

330

ЕК с

е по

ема

от р

астени

ята

чрез к

орен

ите,

коле

оптила

и лис

тата к

ато

блок

ира

растеж

а на

пле

вели

те. Чув

стви

-телн

и житни

и ш

ирок

олис

тни

плев

ели

са: ба

лур

от сем

е, к

ощря

ва,

коко

ше

прос

о, к

ръвн

о пр

осо, а

бутило

н, гра

динс

ки к

остр

ец, ло

бо-

да, мле

чок, п

ача тр

ева, п

ипер

иче, п

одру

мче

, си

нап, спо

реж, татул,

фас

улче

, че

рно

куче

гро

зде, щ

ир и

др.

Мер

лин

Фле

кс 4

80 С

К (Бай

ер К

ропС

айан

с)

(240

г/л

изо

ксаф

лу-

тол) е се

лектив

ен, по

чвен

и лис

тен, сис

темен

хер

бици

д. В

доз

а от

42 м

л/дк

а той

се и

зпол

зва

за б

орба

с е

дногод

ишни

житни

и ш

и-ро

коли

стни

пле

вели

при

цар

евиц

а за зър

но и

сил

аж. Мож

е да

се

прил

ага

след

сеи

тба, п

реди

пон

иква

не и

ли вегетац

ионн

о въ

в фаза

1-ви

- 3

-ти

лист н

а ку

лтур

ата. П

опад

нал

в по

чвата

херб

ицид

ът с

е по

ема

от к

ълно

вете и

кор

енче

тата н

а пл

евел

ите, к

ато

атак

ува

ме-

ристем

ната тък

ан н

а ко

тиле

дони

те и

мла

дите лис

тенц

а, вслед

стви

е на

кое

то п

обел

яват и

загив

ат. То

ва е

резултат от и

нхиб

иран

ето

на

биос

интеза н

а ен

зимите, н

еобх

одим

и за о

бразув

ането

на гла

вните

растител

ни п

игмен

ти –

хло

рофил

и к

аротен

оиди

. Пос

леде

йствие

то

е мин

имум

6-8

седм

ици. А

ко след

тр

етир

ане

с Мер

лин

Фле

кс

има пр

одължител

ен б

езва

лежен

пер

иод

(10-12

дни

), пл

евел

ите

мо-

гат

да по

никн

ат,

но голя

мото

пред

имство

на

хе

рбиц

ида

е, че

пр

и пъ

рвия

па

днал

дъ

жд, до

ри по

никн

алите, но

не

мно

го пр

е-ра

снал

и пл

евел

и (5-6 с

м) би

ват ко

нтро

лира

ни, ка

то с

лед

5-6

дни

побе

лява

т и

до 1

0-12

дни

загив

ат. Важ

но п

реди

мство

на

Мер

лин

РЕГИ

СТР

ИРА

НИ Х

ЕРБИ

ЦИДИ П

РИ Ц

АРЕ

ВИЦАТ

АЗа

хи

мич

еска

та бо

рба

с пл

евел

ите

при

царе

вица

та у

нас

са

регистри

рани

и с

е пр

илагат гол

ям б

рой

почв

ени

и ве

гетаци

онни

хе

рбиц

иди

с ра

зноо

бразен

спе

ктър

и м

ехан

изъм

на

дейс

твие

.Уи

нг-П

(фир

ма

БАСФ

) (2

12,5

г/л

дим

етен

амид

-П +

250

г/л

пен

-ди

мет

алин

) е

селе

ктив

ен, по

чвен

, си

стем

ен х

ерби

цид. Той

се

из-

ползва

в д

оза

300-40

0 мл/

дка

за б

орба

сре

щу

едно

годи

шни

ед-

носе

мед

елни

и

двус

емед

елни

пл

евел

и пр

и ца

реви

цата. При

лага

се с

лед

сеитба

, пр

еди

пони

кван

е на

култура

та. При

ложен

вър

ху

почв

ената

повъ

рхно

ст, хе

рбиц

идът се

разпре

деля

в п

овър

хнос

тния

2-3

см по

чвен

слой

, об

разува

йки

стаб

илен

хе

рбиц

иден

ек

ран.

Пон

иква

щите

плев

ели

прем

инав

айки

пре

з не

го, влизат в

кон

такт

с хе

рбиц

ида, п

ри кое

то се

инхи

бира

тех

ния ра

стеж

и п

остепе

нно

загива

т пр

еди

или

след

пон

иква

нето. Актив

ните вещ

ества

дейс

тват

и въ

рху

вече

пон

икна

ли п

леве

ли, но

в н

ай-ран

ни ф

ази

от тях

ното

развитие

(мак

симум

до

2-ри

лис

т). При

поч

ви със

сре

ден

до теж

ък

мех

анич

ен с

ъстав

и ви

соко

съд

ържан

ие н

а ху

мус

се

пре

поръ

чва

да с

е пр

илага

висо

ката д

оза.

От

груп

ата

на изця

ло по

чвен

ите

херб

ицид

и, ре

гистра

ция

при

царе

вица

та в

стра

ната им

а и

прод

укта Дуа

л Го

лд 96

0 ЕК

(5

00

г/л

S-ме

тол

ахло

р) (Син

джен

та).

Регистри

рана

та и

изпо

лзва

на до

за

е 15

0 мл/

дка, пр

илож

ен след

се

итба

пр

еди

пони

кван

е на

ку

л-тура

та и

плев

елите. Пре

пара

тът

има

ефик

асно

ст ср

ещу

дреб

но-

семен

ните ед

ногоди

шни

житни

, в

т.ч.

балур

от се

ме

и ня

кои

едно

годи

шни

шир

окол

истни

плев

ели

(вид

ове

щир

, туче

ница

, га-

линзога).

Унищ

ожав

а пл

евел

ите, ка

то сп

ира

тяхн

ото

пони

кван

е.

Дей

стви

ето

на Дуа

л Голд

96

0 ЕК

се

пр

оявя

ва ощ

е пр

и по

къл-

ване

то и

плев

ела

е ун

ищож

ен пр

еди

да на

вред

и на

ку

лтур

ата.

Пле

вели

те са

на

й-чу

вствител

ни,

когато по

емат хе

рбиц

ида

през

коле

оптила

в

нача

лните

си стад

ии на

ра

звитие

. При

на

личи

ето

на оп

тимал

на по

чвен

а влага

ефек

тът

на хе

рбиц

ида

е отли

чен.

Кл

ик 50

СК

(фир

ма

Окс

он)

е се

лектив

ен,

почв

ен,

систем

ен

херб

ицид

при

цар

евиц

ата. С

ъдър

жа

активн

о ве

щес

тво

– 50

0 г/

л т

ербу

тил

азин

. Изпол

зва

се за

борб

а ср

ещу ед

ногоди

шни

едн

осе-

мед

елни

и д

вусе

мед

елни

пле

вели

в д

оза

200-25

0 мл/

дка, к

ато

се

прил

ага

след

сеи

тба, п

реди

пон

иква

не н

а ку

лтур

ата

и пл

евел

ите.

Дру

га а

лтер

натива

за

борб

а с

едно

годи

шни

житни

и ш

ирок

о-ли

стни

пле

вели

е Гар

допр

им П

люс Го

лд 5

00 С

К (С

илба

СК)

(Син

-дж

ента),

който

съдъ

ржа

312,

5 г/

л S-

мет

олах

лор

+ 1

87,5

г/л

тер

бу-

тил

азин

. Про

дуктът е

сел

ективе

н, с

истемен

, по

чвен

и л

истен

и е

регистри

ран

в до

за 4

00-450

мл/

дка, к

ато

се п

рила

га о

т пе

риод

а след

сеи

тба, п

реди

пон

иква

не д

о след

пон

иква

не н

а ку

лтур

ата, н

о

1613

400-60

0 мл/

дка, в

зав

исим

ост от ф

изич

ния

състав

на

почв

ата, к

ато

при

царе

вица

та м

оже

да с

е пр

илага

както

след

сеи

тба

пред

и по

-ни

кван

е, так

а и

ранн

о ве

гетаци

онно

за

култур

ата

(фен

офаза

ВВСН

10-14). Пен

диган

330

ЕК с

е по

ема

от р

астени

ята

чрез к

орен

ите,

коле

оптила

и лис

тата к

ато

блок

ира

растеж

а на

пле

вели

те. Чув

стви

-телн

и житни

и ш

ирок

олис

тни

плев

ели

са: ба

лур

от сем

е, к

ощря

ва,

коко

ше

прос

о, к

ръвн

о пр

осо, а

бутило

н, гра

динс

ки к

остр

ец, ло

бо-

да, мле

чок, п

ача тр

ева, п

ипер

иче, п

одру

мче

, си

нап, спо

реж, татул,

фас

улче

, че

рно

куче

гро

зде, щ

ир и

др.

Мер

лин

Фле

кс 4

80 С

К (Бай

ер К

ропС

айан

с)

(240

г/л

изо

ксаф

лу-

тол) е се

лектив

ен, по

чвен

и лис

тен, сис

темен

хер

бици

д. В

доз

а от

42 м

л/дк

а той

се и

зпол

зва

за б

орба

с е

дногод

ишни

житни

и ш

и-ро

коли

стни

пле

вели

при

цар

евиц

а за зър

но и

сил

аж. Мож

е да

се

прил

ага

след

сеи

тба, п

реди

пон

иква

не и

ли вегетац

ионн

о въ

в фаза

1-ви

- 3

-ти

лист н

а ку

лтур

ата. П

опад

нал

в по

чвата

херб

ицид

ът с

е по

ема

от к

ълно

вете и

кор

енче

тата н

а пл

евел

ите, к

ато

атак

ува

ме-

ристем

ната тък

ан н

а ко

тиле

дони

те и

мла

дите лис

тенц

а, вслед

стви

е на

кое

то п

обел

яват и

загив

ат. То

ва е

резултат от и

нхиб

иран

ето

на

биос

интеза н

а ен

зимите, н

еобх

одим

и за о

бразув

ането

на гла

вните

растител

ни п

игмен

ти –

хло

рофил

и к

аротен

оиди

. Пос

леде

йствие

то

е мин

имум

6-8

седм

ици. А

ко след

тр

етир

ане

с Мер

лин

Фле

кс

има пр

одължител

ен б

езва

лежен

пер

иод

(10-12

дни

), пл

евел

ите

мо-

гат

да по

никн

ат,

но голя

мото

пред

имство

на

хе

рбиц

ида

е, че

пр

и пъ

рвия

па

днал

дъ

жд, до

ри по

никн

алите, но

не

мно

го пр

е-ра

снал

и пл

евел

и (5-6 с

м) би

ват ко

нтро

лира

ни, ка

то с

лед

5-6

дни

побе

лява

т и

до 1

0-12

дни

загив

ат. Важ

но п

реди

мство

на

Мер

лин

до 1-ви - 2-ри лист на житните плевели. В

ажно е да се знае, че

при вегетационно приложение ням

а значение фазата на цареви-

цата, а значение има ф

азата на плевелите. Гардоприм П

люс Голд

500 СК е ш

ирокоспектърен хербицид, съдържащ

две активни вещ

ества, които имат синергичен и взаим

но допълващ се еф

ект пом

ежду си и осигуряват оптим

ално действие срещу почти целия

спектър от едногодишни ж

итни и широколистни плевели, конку-

риращи културата. Те се поем

ат от хипокотила, младите корени,

листа и стъбла на плевелните растенията. Поради ком

бинираното им

действие срещу см

есеното заплевеляване не е необходимо

смесването на Гардоприм

Плю

с Голд 500 СК с други хербициди.

Прилож

ението му осигурява достатъчно последействие и безопас-

ност за царевицата. При наличието на оптим

ална почвена влага, еф

екта на хербицида е отличен. За постигане на по-голяма еф

и-касност, при ниска влага на почвата и при сухи условия, хербици-дът трябва да се прилага ранно вегетационно. Продуктът П

ледж 50 ВП

(Сум

итомо Кем

икал) (500 г/кг флумиок-

сазин) е селективен, почвен и листен, контактен хербицид. При ца-

ревицата обаче препаратът мож

е да се прилага само след сеитба,

преди поникване в доза 8 г/дка за борба срещу ш

ироколистни и някои ж

итни плевели. Активното вещ

ество действа контактно, като след поникването на плевелите прониква в частта от растението, която се нам

ира над почвата, главно в стъблото. Сим

птомите са

некроза на стъблото, потискане растежа на корените, избледнява-

не последвано от некроза на тъканите на листата. Продуктът ням

а систем

но действие в растението. При почвено прилож

ение Пледж

образува тънък слой върху почвата и за да се постигне оптим

ален еф

ект е необходимо тя да бъде добре обработена, без бучки и

растителни остатъци. Чувствителни плевели са: щ

ир, синап, амбро-

зия, татул, лобода, лападоволистно пипериче, лубеничник, черно куче

грозде, абутилон,

пача трева,

тученица, бутрак,

кощрява,

кръвно и кокошо просо, балур от сем

е и др. Персистентността

му в почвата м

оже да продълж

и от 4 до 6 месеца.

След

отпадането от

регистрация на

ацетохлорните препарати,

хербицидът Спектрум

(БАСФ

) (720 г/л диметенамид-П

) се явява един от техните основни зам

естници при царевица. Продуктът е

селективен, почвен, системен и е регистриран в доза 80-140 м

л/дка. И

зползва се за борба с едногодишни ж

итни и някои широ-

колистни плевели, като се прилага след сеитба преди поникване на културата и плевелите. Д

руг продукт, който съдържа активното

вещество дим

етенамид-П

(720 г/л) и е регистриран в доза 80-140 мл/дка, срещ

у едногодишни ж

итни и някои широколистни пле-

вели при царевица е Фронтиер С

упер (БАСФ

). Хербицидът има

почвено действие и затова се внася след сеитба, преди поникване на културата и плевелите. Хербицидните

препарати Стом

п Аква

и Стом

п Нов

330 ЕК

(БА

СФ

) (330 г/л пендиметалин) м

огат да бъдат използвани при ца-ревица, когато полето е потенциално заплевелено с едногодиш

ни широколистни и някои ж

итни плевели. И двата продукта се при-

лагат след сеитба преди поникване, както и в начало на вегетация на

културата и

до 2-ри

лист на

плевелите. Регистрираната

доза на С

томп А

ква е 350мл/дка, а на С

томп Н

ов е 400-450 мл/дка.

Високите дози на хербицидите се препоръчват когато културата се

отглежда на по-теж

ки почви. Стом

п Аква е най-новата, уникална ф

ормулация, разработена

от БАСФ

в областта на почвените хербициди. Активното вещ

е-ство е затворено в м

икрокапсули, които не позволяват бързото му деактивиране и разграж

дане при сухи условия. При поява

на оптим

ална почвена

влага продуктът

се активизира,

капсулите се разтварят и бавно и поетапно освобож

дават активното ве-щество в почвата. Разпределяйки се в повърхностния 2-3 см

слой на

почвата, Стом

п Аква

образува стабилен

хербициден филм

. Прем

инавайки през

този филм

, поникващ

ите плевели

влизат в

контакт с активната субстанция, абсорбират част от нея и загиват. Благодарение

на специалната

си форм

улация от

микрокапсули,

Стом

п Аква осигурява задоволителни резултати дори при по-ло-

ша обработка на почвата, сухи условия и наличие на растителни

остатъци. Капсулите не позволяват загуби на активното вещество

при полепване по растителните остатъци и почвени буци, които са характерни за други почвени продукти. С

томп А

ква е с ино-вативна, висококачествена, лесна за работа ф

ормулация, която не

отделя неприятна миризм

а и не оцветява техниката и работните съдове. Стом

п Аква проявява добра еф

икасност при лошо структурира-

ни почви, но за пълно проявление на хербицидната му активност

се препоръчва да се прилага върху добре обработени почви.При недостатъчна влага в почвата или организационни причини

е възмож

но да се приложи в ранни ф

ази от развитие на царе-вицата, но до ф

аза 2-ри лист на плевелите. Разходът на работен разтвор е около 30 – 40 л/дка.На база пендим

еталин мож

е да бъде използван и хербицидът Пендиган

330 ЕК

(Адам

а). Продуктът

е селективен,

системен,

почвен и

листен динитроанилинов

хербицид и

се използва

за борба срещ

у едногодишни ж

итни и широколистни плевели в доза

1415

3–4 (266) / 2015ЗЕМЕДЕЛИЕП

ЛЮС

45

екология

Поддържането на положителен баланс на хумуса в обработваемите земи е една от най-важните задачи на съвременното земеделие и може да се постигне само чрез системно органично торене . Поради недостига на традиционни органични торове се търсят нови източни-ци на органично вещество – селскостопански отпадъци, утайки от пречиствателни станции, битови и промиш-лени отпадъци и др . Директното им внасяне в почвата може да има отрицателен ефект (фитотоксичност, азот-на имобилизация, внасяне на токсични съединения и патогенни микроорганизми), който може да се избегне чрез предварителното им компостиране .Според съвременните изисквания за агроекологично

земеделие е важно да се обобщи натрупания опит и се изяснят възможностите за аеробно компостиране на органичните отпадъчни материали .Компостирането е процес на биологично разлагане

на органични материали и превръщането им в относи-телно стабилни хумифицирани крайни продукти, про-тичащо при повишена температура (при която загиват патогенните микроорганизми) и влажност в контроли-рани условия . Ефективна трансформация на свежата органична материя може да бъде достигната само при създаване на благоприятна среда за растежа и разви-тието на микроорганизмите, осъществяващи минерали-зационните и хумификационни процеси . Главните пара-метри, от които зависи интензивността и насоката на тези процеси са температурата, влажността и достъпът на кислород . Механичното разбъркване осигурява не-обходимия кислород и значително ускорява процеса на компостиране . Подходящата влажност е съществена за микробиологичната активност и варира от 50 до 60% от теглото на субстрата . Рециклирането на органични отпадъчни материали би трябвало да протича с малки загуби на органично вещество . в практиката се използ-ват животински и растителни остатъци от земеделието, градински отпадъци (листа и сено), битови отпадъци и други . Голяма част от растителните отпадъчни материали не могат да се използват за директно внасяне в по-чвата, тъй като са много обемни, с много хетерогенен състав, отделят фитотоксини при разлагането си и имо-билизират минералния азот . всички те имат обединя-ващ фактор – високо съдържание на целулоза и лигнин и са подходящи като субстрати за аеробно компости-ране . За осъществяване на по-бързото им разлагане е необходимо създаването на подходящи условия за по-активна дейност на микроорганизмите .Основен показател за устойчивостта на органичните

отпадъчни материали към разлагане е съотношението на въглерода към азота в тях . Препоръчва се съотно-шението С:N в началото на компостирането да бъде около 25, което създава оптимални условия за дей-

ността на микроорганизмите . Органични материали с високо съотношение на С:N (растителни остатъци, слами, рециклирани отпадъчни продукти от различни промишлености) са твърде устойчиви на разлагане и оказват слаб ефект върху подвижните съединения в по-чвата . възможността за тяхното ефективно използване се основава на предварителното им компостиране и намаляване съотношението на С:N чрез добавяне на минерален азот и стимулиране разлагането на целуло-зата с предварително селекционирани микроорганизми . Зрелостта на компостите е важен критерий за ефек-

тивността при използването им като органични торове . внасянето в почвата на недостатъчно узрели компости затруднява развитието на растенията и влияе върху ка-чеството на почвите . Фазата, която определя зрелостта на компостите е все още дискусионен въпрос, тъй като се преследват различни цели . От една страна процесът на аеробното компостиране трябва да протича за мак-симално кратък период и да води до получаване на до-бре хумифицирани крайни продукти . От друга страна трябва максимално да се отстранят възможностите за загуби на органична маса и хранителни вещества . Направеният обзор за аеробното компостиране ни

дава основание да обобщим и систематизираме усло-вията и факторите, оказващи влияние на протичането му . Основен показател за устойчивостта на органичните отпадъчни материали към разлагане е съотношението на въглерода към азота в тях, което е оптимално при стойности близки до 25:1 . Поради хетерогенната струк-тура на изходните материали и сложността на процеса на компостирането им, поддържането и контролиране-то на отделните параметри самостоятелно не е достатъ-чно, за да се предвиди качеството на крайния компост . Необходимо е комплексното изучаване на всички па-раметри, влияещи на микробиологичната активност . Ае-робното компостиране трябва да протича за максимал-но кратък период и да води до получаването на добре хумифицирани крайни продукти . Същевременно трябва максимално да се намалят възможностите за загуби на органична маса и хранителни вещества . Познанията за промените в състава на органичната материя по време на компостирането са от важно значение за контроли-ране на процесите на биодеградация на органичните отпадъци и получаване на богати на хранителни веще-ства компости . Компостирането и употребата на получените компости

е препоръчително пред директното внасяне на различ-ните видове органични торове, тъй като това е съпро-водено не само с намаляване броя на плевелите, но и с намаляване на общата маса на тора и води съответно до по-ниски разходи за внасяне в почвата .

компостирането – средство за осъществяване на агроекологично земеделиеДоц. д-р Здравка Петкова, ИПАЗР „Н. Пушкаров”

3–4

(266

) / 2

015

ЗЕМЕ

ДЕЛИ

Е

46

ПЛЮ

С

46

ЦВет

арСт

Во

Бистра Атанасова, Мария Йовкова Институт по декоративни растения – София

мини карамфил – продуктивност и качество в условия на засушаване

През последните години аномалиите в климата в световен мащаб стават все по-често явление, което налага да се разработват модели, които да характе-ризират глобалните промени . Климатичните прогнози за региона на Балканския полуостров се очаква да бъдат с по-високи годишни температури на въздуха от 2,0 – 2,5 oC и с по-малки годишни валежи през летния сезон и по-големи през останалите месеци на годината .

При декоративната растителност научните изслед-вания, свързани с промените в климата и влиянието им върху растежа и развитието на растенията са ос-къдни .

При мини карамфила е разработена моделна сис-тема за in vitro тестиране на сортове за сухоустойчи-вост (Йорданова и др ., 2009) .

Резултатите от проучване влиянието на засуша-ването върху протичането на основните фенофази и продуктивността на отрязан цвят, както и върху устой-чивостта на български сортове мини карамфил към засушаване, представяме в статията .

За целта през периода 2012 – 2013 г . в Института по декоративни растения – София е заложен опит в стоманеностъклена оранжерия за изпитване устойчи-востта на мини карамфила към засушаване . Проучени са 4 български сорта – Русалка, Биляна, Ира и Елмаз (междувидов хибрид - D . caryophyllus f . spray Hort . X D . gratianopolitanus L), отгледани като едногодишна култура .

Опитът е изведен в незасенчено отделение на оранжерията, при което растенията са изложени на пряка слънчева светлина, при високи температури и ниска влажност на въздуха .

Проучени са следните варианти: I вариант – 3 поливки седмично (контрола); II вариант – 2 поливки седмично; III вариант – 1 поливка седмично . Поливките са извършвани с 5 литра вода/м2 . Растенията са засадени през първата половина на

май с гъстота на засаждане 36 бр ./м2 .

До прихващането им се поливат 3 пъти седмично, след което броят на поливките намалява на 2 или 1 .

Проследени са основните фенофази - бутонизация и цъфтеж .

Извършена е биометрия на показателите, опреде-лящи качеството на цветната продукция – дължина на цветната дръжка и брой цветове на 1 цветонос, както и на диаметъра, височината и броят на венчелистче-та в 1 цвят . Измерванията са правени по време на масовия цъфтеж .

За определяне на добива и качеството на отря-зания цвят периодично (през 3 дни) са извършвани беритби, като за качеството е използван БДС 5771-89 .

Средната месечна температура (oC) и влажност на въздуха (%) са измервани на 30 см от повърхността на почвата всеки ден в 8, 10, 12 и 14 ч .

На фиг . 1 и 2 са дадени средната месечна темпе-ратура и влажност на въздуха измерени в продълже-ние на 5 месеца (от юни – октомври) . С по-високи температури е 2012 г ., като най-топъл месец е юли, в който е отчетена и най-високата температурата – 42,2oC, за разлика от 2013 г ., с най-горещ месец - ав-густ и максимум на температурата - 41,6oC .

И през двете години влажността на въздуха е най-ниска през месец август, през който е измерен и минимума, съответно - 21,9% и 25,2% .

Най-горещите месеци за 2012 г . и 2013 г . се ока-заха юли и август с най-високи температури и най-ниска влажност на въздуха .

Началните прояви на бутонизация и цъфтеж при вариантите с редуциран брой поливки (вариант II и III) избързват в сравнение с тези на растенията поливани 3 пъти седмично (контрола) - табл . 1 . Тази тенденция е най-добре изразена при вариант III, къ-дето бутонизацията настъпва с 5 до 11 дни по-рано, а цъфтежът - с 11 до 14 дни .

Наблюдавана е сортова специфичност по отно-шение на началото на цъфтежа - най-рано зацъфтя-ват растенията на сорт Елмаз, а най-късно на сорт Русалка .

Фиг. 1. Средна месечна температура на въздуха а/ ляво - 2012 г. б/ дясно – 2013 г.

Фиг. 2. Средна месечна влажност на въздуха а/ ляво - 2012 г. б/ дясно – 2013 г.

47

При растенията, отгледани с редуциран брой по-ливки масовият цъфтеж е регистриран също по-рано .

При вариантите с намален брой поливки продъл-жителността на цъфтежния период се удължава, което се дължи от една страна на ремонтантния цъфтеж на мини карамфила, а от друга - на по-ранния цъфтеж в резултат на засушаването .

Потискащото влияние на засушаването се по-твърждава и при декоративните показатели на цве-тоноса (табл . 2) . Дължината на цветната дръжка при растенията поливани 1 път седмично (вариант III) е по-малка от тази на контролните растения с 8,9 см при сорт Биляна, до 11,0 см при сорт Русалка .

Броят на цветовете при растенията на вариант III също е по-малък - с 0,5 бр . (сорт Елмаз) до 1,2

бр . (сорт Ира) в сравнение с тези, отглеждани при оптимален поливен режим . Разликите са доказани с изключение на сорт Елмаз (P≤0,05) .

Показателите на цвета при вариантите с редуци-ран брой поливки при всички сортове са с по-ниски стойности от тези на контролните растения, вслед-ствие на което цветовете са по-дребни и по-малко кичести .

При растенията поливани 1 път седмично разли-ките на диаметъра и височината на цвета с тези на контролата са доказани, с изключение диаметъра на сорт Русалка .

Броят на венчелистчетата (кичестост) при всички сортове значително намалява във вариантите с реду-циран брой поливки .

Получените от нас резултати при мини карамфи-ла, отглеждан в условия на засушаване (редуциран брой поливки и високи температури) подтвърждават наблюдения и при други цветни култури . При ви-соки температури броят на листата и дължината на цветната дръжка на розата намаляват, а при тагетеса се формират ниски растения с нетипичен хабитус (Yamaguchi and Hirata, 1998, Van Iersel and Nemali, 2004) .

Засушаването влияе отрицателно и върху добива на отрязан цвят при всички изпитани сортове мини карамфил (табл . 3) . Най-нисък добив в сравнение с контролата е отчетен при вариант III, по-малко с: 39 бр ./м2 при сорт Елмаз, 48 бр ./ м2 при Ира, 59 бр ./м2 при Русалка и 95 бр ./м2 при сорт Биляна .

По отношение качеството на цветната продукция най-малък добив I-во качество при всички изпитани български сортове е получен при вариант III, при който растенията са поливани 1 път седмично . При същия вариант добивът на II-ро качество е с по-ви-соки стойности в сравнение с I-во качество, което се дължи на по-късата дръжка и по-малкия брой цветове вследствие засушаването .

Най-толерантен към засушаване се оказа сорт Елмаз - междувидов хибрид, което може да се обяс-ни с неговия произход - по-добра устойчивост на бащиния родител - D . gratianopolitanus L . към небла-гоприятни климатични условия .

ИЗВОДИ Стойностите на декоративните показатели на

цветоноса при растенията отглеждани в условия на засушаване са по-ниски - цветовете са по-дребни и по-малко кичести, а цветните дръжки са с 8,9 до 11,0 cм по-къси и с по-малък брой на цветове, в сравне-ние с тези на растенията отглеждани при оптимален воден режим . При всички сортове добивът на отрязан цвят

от растенията, поливани 1 път седмично е по-малък с 39 бр ./м2 при сорт Елмаз до 95 бр ./м2 при сорт Биляна от този на растенията, отгледани при оптима-лен воден режим . От изпитаните български сортове мини карам-

фил най-толерантен към засушаване се оказа сорт Елмаз .

Алтернативно решениеза обезроговяванена Вашите животни

®