Човекът е храм

ристо василевски

Човекът

е хрампоезия

Със съдействието на:

Славянска академия благодари за подкрепата

Библиотека „Славянска прегръдка”


Човекът е хрампоезия

Преводачески екип: Божидар Велчев,

Валентин Гърков, Виолета Христова, Димитър Христов,

Елка Няголова.

Художник на корицата: проф.Николай ДрачевРедактор: Елка Няголова

Оформление: Валерий ПощаровКомпютърен дизайн: Георги Георгиев

Коректор: Елисавета НенковаПечат: СТЕНО

© Ристо Василевски, автор© проф.Николай Драчев, художник

© Славянска литературна и артистична академияISBN: 978-954-92402-1-4

2009


Човекът

е хрампоезия

5

Акад. Ристо Василевски. Превод: Елка Няголова

меЧтаНИе ЗаСЛИЗаНе На ГоСПоД

От псалмите пропит,от гласове препълнен,от плавното движение на всяко тяло,от мислите отнесен във други светове,от ликовете свети осветлен -пропити от нагар на восък и тамян -реален като всичко покрай мен,дочух глух гласи той изпълни цялото пространство,и образа на Храма промени:Отца и Сина, и Светият духсъс свита, невидяна досега –апостоли, светци и ученици,те осветиха всички тъмни кътчета,а светлите пък сториха по-светли.Възторгнат, не видях, как приближиразплаканата майка и плачът ùпревърна се в усмивка;а старецът се вдигна на крака,без помощта на неговата патерица;

6


нахраниха се гладните,а жадните пък в миг се утолиха;и даровете бяха поделени,и Храмът светна с изначална хубост.Изпълнен с всичко туй,видението в себе си прикътах,така и не разбрах – дали бе сън,или наяве беше, та докоснаонези, на които Бог е татко.

7

Акад. Ристо Василевски. Превод: Димитър Христов

ПоЗИЦИЯта На храма

Някой хвърли поглед към чистия простори отреди мястото в бъдещия град,на което ще се изгради Храмъткато пътепоказател на всички пътища,като видна точка от всички точки, като отблясък на небесните огледала.Да може отвсякъде да се приижда,от него да се стигне до всеки земени до всеки небесен живот.Някой посегна с вещата ръка,подтикна умението за граденеи даде заповедда се положи стожер,който постоянно ще излъчвадобър Божи и човешки дух.Някой отреди неговата вечност,вгради в него всички тайни,за да устои в промените на времето,да изтърпи атаките, грабежите, палежите,

8


да се отдалечи от надмощиетона всяка друга вяра.Някой отреди височината му,за да бъде по-близо до Бога,да може той отгоре да го вижда,да гледа неговите бръчки,които ще го правят зрял,покрит със златна патина.Някой вгради в него арките и кръговете,за да претвори кръговрата на живота,за да бъде прозорец,през който може да се побегне от злотои да се получи всеки Божи благослов.Някой отреди силата,с която той мнозина ще разбуди –да устоят на страстта и пакостта,да прегърнат добрината,да потърсят смисъла на любовтаи да даряват всички около себе сис дарове на доблест, на дух и търпение.

9


И повели:Да не се изтъква стойността на даровете,за да не се напомня на ония,които няма как да ги дадат.

10


ГоСПоД, НеГовИЯт СИН И НИе

Те бдят над нас,както ние бдим над своите близки,докато ги упътваме във времето,в езика, говора, простора,в благодатта на мълчанието,на почитта и паметта,за радостните знаци на живота,за неясните представи за смъртта.Това, което те ни учат, не е закон, на койтовсякак можем да се подчиним,но е единственият светъл път,по който трябва да се движим,за да постигнем онова, коетопотомците ще стигнат леснои то ще им е за опора.Повече сме ние в тяхното съзнание,отколкото те в нашта памет,както нашите деца

11


са плод на нашето съзнаниеи постоянно вглеждаме се в тях,и корена съзираме,който и тях, и нас крепи ни.Оттам са всички техни прошки,щом останем насамеили със страх пристъпваме във Храма,и пред Господ ще застанем, и пред Неговия Син – със истината;оттам са всички наши прошки към своите,щом пред нас застанат с истините си,които и тях, самите, приобщават.

12


СветеНата воДа

Тази вода, в която нагази младият Боги се помоли на колене –Кръстителят да му даде своята вяра,тази вода още тече.От извор към извор,от река към река,достига дотам, додето издига се кръст,където глас Божи звучи.Тя жаждата утолява,лекува болежки,които създават свят, но без нас,и вярваме всички, че в тази вода не се губи кръстът.Сега е пред Храма, да, ето я –клокочи в съдините,тъй, както бълбука в гърлата ни,устоите сгрява,възвръща ни вярата в надежди изгубени,духа ни укрепва

13


пред всяко едно изкушение.О, колко голяма е нейната капка,тя нечие жежко чело ще охлади,докоснала лютата рана и тежката мисъл!

14


ЗоГраФИСваНе

Първо в Храма влезе Божият дух,за да осветли отвътре себе си.После завършиха иконописцитес вещи ръце и с умения зографски.Отбрани отвсякъде,те внесоха в Храма южния чарна църквите и манастирите,мириса на тамяна и босилека,трепетната светлостна вощениците и кандилата.Загладиха зидоветеи почнаха да редят боите,които завчас изписваха знайни образи.Светците, ангелите, апостолитепак грейнаха със своята хубост,а от стените наднича целият живот:загриженият нежен поглед на Прамайката,предателството на масата на Тайната вечеря,

15


Божието разпятие на кръста,страданията на светите мъченици,битката със змея,принасянето на жертвите, тайнството на кръщението и на причастието,светостта на възкресението...А над всичко товаи над всичкисе откри Господ Бог, да бди над всичко, да бъде над всички.Земните пастири с бляскави одеждиса Божи знаци в себе си и на себе си,те осветиха Храма и пуснаха паствотода се поклони в църквата, да нашепва молитвитеза този земени онзи друг, неизвестен,небесен живот.

16


СтарееНе

Край Храма въртеше се Времето,по стените пълзеше,в темелите слизашеи покривите възсядаше,по кръста полепвашеи с птиците под стрехите гнездеше,отхапваше с остри зъбитова, което докосваше.И ето ги първите болести,затихнаха стъпките на оня часовник,звънецът замря.Стените се роняти покривът срутва се,дъждът доизглажда сводаи лой от свещитезамъгли на светците лицата...Едно друго време премина край Храма:събори оградитеи всичко разхвърля,и всички видяха лицето му.Безбожниците и друговерците

17


нашариха със срамни графити стенитеи плочите с чуждите знаци раниха,и Храмът остана немощен,остана без чест и без сили.Държеше го само още Божата милост,подкрепяше също и тези, във него.Те чуваха своето Аз,и пазеха Бога и вярата в себе си.

18


оБреДНа ПоГаЧа

Сякаш сам Господ ù даде душа,сякаш са бдели над нея пророците,докато смесваше мамасолта със брашно и вода,и сякаш плътта на Христос претворяваше.И втаса тя във пещта,като че всички светци са я пъстрили,подобно небе, което подпирадруго небе.

Оглежда я мама от всички странис просветлено лице,със длани изтърсва от неябрашното, примесено с пепел,и с тънък месал я увива,специално платно –увита във него, по-бяла и топла да стане.

А после, стъкмена във сватбена дреха,я слага в ръцете на татко,

19


да мине по пътя до Храма,зад него пристъпва изправена - сякаш пристъпва не по земята,не се и оглежда в реката,отдето си носи вода,нито с гласа си мек тананика.

И двамата влизат във Храма - така, както влиза се в място,в което добавяш, не губиш.Пред техния поглед започва се обредът –прекръстен и с вино прелят.

Погачата в длани върти се - тъй, както върти се земятав различното време.А после - пак светлият пътот Храма към къщи.Там ние, децата, пред портата чакамеи сядаме бързо край масата.Делим помежду си погачата – тъй, както делим и съдбата си.

22


ФреСкИ

Очи към Богородица извръщатпонякога светците от стените,а тя не се поддава на умора.Те чудят ù се: Чедото си още носи, помата си със третата ръка,любов се лее от очите ù.Необяснимо ù е Благовестието,това неразгадано Боже чудо,и връзката му с вековете.Детето ù научило е всичко,по нищо не личи, че се страхуваза своята съдба,пренася се на важните места,които ще я следват,а нас пък ни очакват.И вижда как тълпата го следи,от болестите изцелена,засища и на гладните глада,съзира на предателството коренаи знае: ще го доведе до кръста,

23


от който после ще възкръсне.Той вижда ясно: чака го разпятие,познава тези, дето ще го разпнат,но въпреки това прощава им.Той знае: всяка капка от кръвта муи всяка част от неговата плътще станат после вино недопитои хляб насъщен, дето не се свършва.А тези, дето се досещат вечеи тези, дето вечно ще го следват,провиждат в него своя Боги знаят, че по име ще ги помни –тъй, както помни своите звезди.

24


ЗаГУБеНа ДУШа

Тя гледа от безкрая –дали някой на Задушницаотива до могилата на тленното ù тяло,дали раздава, та глада ù да насити,дали ù осветява пътя,по който трябва да върви,за да достигне там, където и другите души откриха онзи свят различен.Изминала е дълъг път,съвсем от пътя изменена е.Но чиста ще се спре пред Господ,награди или укор да приемеи да открие себе си.Но как очи да свърнеот миналия си живот,нали остави в него децата ù да плачат,скръбта на близките си също...Как нишките, които свързват я, да скъса,та те настойчиво назад я дърпат.

25


И ето, затова тя спуска се от висините,над земния ни Храм кръжи,обхожда стаите на своя доми близките целува по челата –печат лечебен слага върху раните им,така, че никой да не забележини лекия ù допир, ни плахата походка,с която си отива.Лекува тя тъгата си по тяхи радостта от новия живот стаява.

26


УСеЩаНе За ЛЮБов

Като дошла от друг далечен свят,тя влиза в Храмаи пода сякаш не допирасъс леките си стъпки. Прекръства се три пъти до вратата,иконите целува, лепта слага,земята после със поклон докосваи в хора храмов се заслушва.Дали на мене само ми се струва,но винаги я виждам: вперва погледв един млад ангел, нещо му заръчва.И сякаш че и той ù отговаря,с очи премигва, като че ù махас крилете си и цял се разтреперва.И ако той не е тъй иреален,очаквам любовта да сподели,да слезе той до нея от стената,като от нейно собствено небе,душата ù любяща да прегърне -подобно най-желаното съкровище.И този сън накрая да се сбъдне.

27


Тогава ангелът ще стане ангел,животът ù ще бъде пак живот,прахта ще е пак прахи пепел – пепелта.

28


ЗаПаЛваНе На СвеЩИ

Набожно тихо, покоя да не наруши,народът влиза в Храма,протътряйки нозе.Светците по иконите почита,до съдовете с пясък приближаваи пали мълком свещи:-за живите са горе,-а долу пък – за мъртвите.Със равен гласили със шепот тихмълвят се най-обични именаи пламъчето треперливо свети в пътя им,в небесния и в земния живот.Кривят се свещите,затоплени от огъня,той сгрява и ръцете, и лицата,прогонва оня студ,вграден в основите.И мир необясним у нас настава,и чудо! – хората обединени,във Божиите светове навлизат.

Ристо Василевски - лауреат на Международния фестивал “Славянска прегръдка”, Варна’2008

30


ЯвЛеНИЯ

При всички литургии и молитви,при изповеди тихи и причастияс плътта Христова, с неговата кръв,при тъжните обреди, а и помени,при дълги литургии, а и шествия,когато стихне Храмът сам и празен,а свещите - догарящи – затлеят,тогава светват в полумрака сякашочите на светци и мъченици,блестят тогава съдове излъсканина Божата трапеза; зазвъняватонези мечове, и копия, и шпори,и ангели разперват в миг крилата си,и чува се гласът на Господ Бог –заключва той и този кратък ден,и този миг от земния живот.Понякога се вижда как сълзасе стича от очите на Мария,отронва се въздишка в тишината –за нечия нерадостна съдба.Сърцето на Архангела потрепва,

31


а вятърът перчема на агнецаразвява и в полето гони стадото.Но пътем може би ще се стаи,ще го обземе нощният покой,ще влезе сред човешките ни сънища –подобно втори лик на ориста ни.

32


ЗакъСНЯЛо открИваНе На ГоСПоД

Разглеждам този човек,разглеждам мнозина.Сред волния вятър отраснал е,на тежки пороци предаден,без спомен –ни за деди, ни за потомци,без брачна постеля и детска прегръдка...Тъй дълго той бягашеот Божия огън,от всяко светилище.Сега – закъснял,всяка сутрин и вечерсмирено пристъпва във Храма,дарува иконите,вода освещава,хляба предъфкваи пие Христовото вино,следи всяка служба,присъства в литийното шествие,

33


от място на място се мести,по манастири нощува –така открива и себе си,и Бога у себе си вижда...А друг път, разпъван от крайности,се бори със друговерцитеи орис различна открива,но тя не е близо до Бога.Смири ли пък двете безкрайности,намира пътя и вярата,и Божата милост измолва,и пълната прошка постига.А Господ му вярва, че може.

34

Акад. Ристо Василевски. Превод: Виолета Христова и Валентин Гърков

ЯвЯваНе На ПреДЦИте

Спохождат ме предците от всички времена,знайни, незнайни, чак от първите спомени.Облъхват ме в лицето, изричат имената си,показват ми болките си,рани, по-стари от много векове.

Аз ги чувам, дума не казвам.Хапя устни, отвръщам поглед,заравям се все по-дълбоко в постелята,да скрия глава,да не ми влязат в нея,за да не ги стигне още по-зла орисия.

Боже, позволи ми да заспяи да сънувам най-после човек,който нищо не пита, нищо не смята,само мълком ходии мери Слънцето.

Ружица Циндори - Хърватска, Милюрко Вукадинович и Ристо Василевски - Сърбия

36

Акад. Ристо Василевски. Превод: Божидар Велчев

На БреГа На ДНеПър

На брега на Днепърчувствам бреговете на Дунава. Речните островчета тупкат като сърцата, които ги държат живи. Знам черното им убежище, търся техните извори, които трябва да са същите, но потичат от различни страни. Виждам себе си как текапо средата на тяхното русло, как вече за кой ли пътсе вливам в Черното, как после се връщам по водатакъм своя нов извор. И се въртя като време, съзнавайки, че започвам отново живота, който някой друг ще живее.

Киев, 13.10.2007.

Мъжка прегръдка по време на фестивала във Варна: Ристо Василевски и Милан Орлич - Сърбия,

Тоде Илиевски - Македония, Милюрко Вукадинович - Сърбия

38


трИ ПаметНИка

На едно и също място – три паметника: Метална дъга, която се извисява над баираи показва цветовете си,едва когато се запалят нощните светлини. Монумент на освободителите, чийто смисъл на победите се мени, та може и да се окаже, че са победени два пъти – веднъж във войната, която са печелили, другия път в мира, който са изгубили. И третият: жив, върху който каца ято гълъби.

Кацат на ръката му, от която ядат хляб, на главата му, от която черпят мъдростта на покоя и сливането с природата, на гърба и на раменете, на коляното му, което приема допира на ноктите им

39


като събуждане от вече извървени пътища. Подскачат, тълпят се около него, отхвърлят всяко съмнениев своята вярност, превръщат се в плащ, който го пази от всякакви изненади.

Хваната от обектива снимка: три паметника, всеки със свой смисъл. Пред очите на свети Владимир, излъчват спокойствието, на което ние не сме склонни.

Киев, хотел „Украйна“, 12.10.2007.

40


о/Да/ На ГЛаСа

Гласът е магията,създала Думата.Тя е послужила на Богда обясни себе сии природата, която е сътворил.Щом чул себе си,събудил Слуха и Духа,да осмислят Говора.Той дълго се изменял,за да се превърне в Знак,който може да се огледавъв всяко огледало,във всяко Писмо и Език.Сменял лицата си,заличавал тона и обликав зависимост от уменията на другите.Превърнал се в пясък, глина и камък,измислял начин,по който да бъде запомнен завинаги.Стопявал се в себеподобните,в допира с непознатите,

41


опитвал се да се нагоди.Когато не успявал да го направи,поставял някого или нещо,да посредничи между тях –като цимент между тухлите.Умирал с всеки починал.Раждал се с всеки новороден езики само в него живеел в пълнота.Имал лице на писменост,затиснато в мозъчната кора на съзнанието.Но, произлязъл от Природата,завързан с възли за Човека,сякаш забравил за Всемира.Никога не успял да се превърне в общ знак,валиден за говора на всички –из/тичането на Времето,глухия шепот на галактиките,пробиването и притисканетона светлинните кръгове,силата на издиганетои сгъстяването на вълните,движението на въздушните струи,

42


трептенето и кръженето на водите,появата и нарастването на болката,смътното огласяване на поривите,пресъздаването на видении нарисувани по памет картини,продължението, отсъствиетои обновяването на семената,разпръскването на аромата,използването на невидимото...Превръщал се в най-голямото умение на Човека –да оставя следа,така, както той оставя своята,искайки да я развие във всичко останало.

43


раНИ, БеЛеЗИ

Каквото и да докосна – книги, снимки, писма, далечни следи от миналото, - превръща се в рани.

Рани, от които извира споменът и задушава онова, което се случва сега, особено ако то означава малко.

Във всичко виждам следите на скъпите хора, погледите, които укоряват или хвалят, ароматът на родния край, последвалите пътища.

Само белезите от раните от онова, което върша, ме държат в живота и ме влачат напред, без да зная/т/ къде.

44


Ще ИДа в ПреСПа

По здрач, на разсъмване, все едно кога, ще ида в Преспа, в Охрид, ще премина, ще заобиколя всички засади, всички шпиони, и ще ги стигна, и бос, и гладен, сит от години, от войни, пленен от белотата на момичешките ръце, които отпуснато падат върху платнищата, върху пясъка, върху горещия камък. Ще слизам полека по Баба* и Галичица**, по стръмните пътечки, по острите гребени, пеейки от страх, заради гласовете и виенето на зверовете, които поставят лапи върху горящото чело на скъпата жертва, опиянени от зъбите, от знака, който зида смъртта. След това ще скръстя ръце, ще спра дъха си и ще скоча на облака, който прилича на гора, и ще плавам над реката, над езерото, над тайните леговища, над пещерите,

45


в които домуват хора и зверове. Ще се препаша с мирни, свети конци против уроки, ще пия манастирска вода от изворите, които текат от дъното на езерата до дъното на душата. И ще пея, и ще пия с винарите благо вино, и ще газя моминските платнища, дадени в дар, и ще играя с Биляните и Косарите, и ще забравя за тъжната нощ на Самуил, за очите на войниците – червените бисери, посипани из падините на долна Беласица. И ще легна спокойно в градината, в родните градини на годините, върху възглавница от камък, в блатна постеля, ще милвам костта, през която свисти вятърът като рог, с който започва и завършва всеки лов. И ще гледам как възкръсват далечните предци с лицата на по-сетнешните синове, на красивите дъщери, които слизат по бърдото от млечните си колибислед богата нощ с овчарите.

46


И ще кажа: и плодът, и дървото, и коренът им имат нещо от моя череп, от душата ми. След това ще забравя за нощта, за деня, за празните приказки, за хората в саксиите, в епруведките и зоопарковете, за близките и далечни случки, за градовете, в които пълзи опиумът на времето,като зъл червей в сърцето на зелената гора. И така, пиян и буден, чакащ разсъмването, ще засияя като слънце или като млада месечина!

__________________________* /бел. прев./ Планините в Македония Баба и Галичица

В СОК “Камчия” по време на фестивала:Ристо Василевски - Сърбия, Майа Джйерек - Хърватска,

Петар Паич - Сърбия, Галина Климова и Сергей Надеев - Русия

Рецитал на акад. Ристо Василевски

49


ПреДметИ

къщата, която блести на слънцето,столът, на който сядам,масата, на която обядвам,всички мъртви предмети,прозорецът, с който докосвам природата,постелята, в която лежаи дълги години старея,с лъжовната вяра, че обновявам света,чашите, които сменям по вид,писалките, въобще – приборите за писане,износените дрехи, всъщност – всичкопринадлежи на миналото.само аз и моята домашна змия,която всяко утроизпълзява обратно в своя свят,се залъгваме с бъдещето,макар че добре знаем –отдавна не му принадлежим.

50


ЗемЯ

хоратаот мъртвите световена прицел държатцелия святдори и себе си

изгребват утробитесменят лика на водитетрошат и дялат камъни

като празни зверовес предпазливи очибдят за своите леговища

огън огъня гълтаозонът мирише на костисмъртотвсякъде

брони в различни цветовечелюсти всички размери

51


козинабодлипаяжина

тайни дълбоки бърлогинастръхнали канаримиши дупкихвърлят се по висинитеровят се в дълбинитеи смаляват широкотоколкото животитолкова смъртии още повече

В Радио Варна преди началото на литературна вечер

53


ЧерНа И БЯЛа СтраНа

На вожда Караджорджевич

Черни Джордже, ти знаеш най-добре, че във всяка война се надигат най-малко две страни – черна и бяла – които искат главите една на друга, показват ги на трета, и пред нея -дори и да е мъртва, са покорни.

Когато главите не могат сами да се окичат една с друга, винаги търсят трета, която винаги се намира и понякога ù поднасят по пладне бащината, братовата или кумовата.

54


Черни Джордже, защо си пропуснал това и - обзет от съня за свобода, си клюмнал, заспал си под дървото, което повече няма да свие клоните си, за да не посрами своя връх?

По-късното завещание на църквата – Изкупителка, на нечие собствено приковаване към несъществуващия позорен стълб, е само крачка към твоята слава, но и вяра, в която изобщо не се вярва, и заради която никога не можем да заспим спокойнои да се събудим лесно, Велики Караджордже!

_______________* Караджорджевичи – сръбска кралска династия. /бел. прев./

55


БеСИЛкИте

Сигурно са измислени, когато човекът е разбрал, че със своята смърт дървото може да донесе смъртта на някой друг, осъден на смърт. Колко ли пъти онези, които са ги правели и онези, които бесят, са заменяли жертвата с оня, който е позволил да се издигнат -това и самите те не знаят. А нито те, нито жертвата, никога няма да разберат чия болка е била по-голяма: на онези, които са отишли на бесилотоили на онези, които са бесели,бесейки така и себе си за цял живот. Защото, мъртвите уста не говорят, а живите трябва да мълчат.

56


ЯЙЦето

Трябва да бъде нечие. Онова, от което произлиза, онова, на което принадлежи, означава всичко.

То е връзката между два свята: онзи, който си отива и онзи, който започва от него.

Макар и да не се чува, в него има един бъдещ глас. Макар че кротува, в него бушува едно бъдещо движение.

Макар да не се вижда, в него се съдържа всичко, което трябва да види, да осмисли и прави – върви напред-назад, недовиждайки, до своето изчезване.

57


Като най-голяма тайна, в него живее яйцето на друго яйце, яйцето на следващото яйце и най-накрая, яйцето, което ще промени света, напук на всичко.

58


вСИЧко

Неясно е какво се превръща в око,ум, дух, в светлината, която засиява и премахва тъмнината, която ги скрива, за да се създадат наново и пак да излязат на светло, за да я изтълкуват по-добре.

Окото, което докосва крайните точки на съществуващото, на земята и въздуха, на вселената, достъпна чрез всички увеличения и смалявания.

Умът, който достига контурите

59


на видимото и невидимото, което се движи извън материята, която ни притиска, а ние, свикнали с нея, не усещаме тежестта, не виждаме цвета, не разпознаваме вкуса на онова, което идва сега, което добива облик, на което ще дадем име и ще започне да ни служи, както и ние на него.

Материятав зародиша (или разпадането), от която ще се роди кой знае какъв живот и каква смърт ще се повтори.

Прагът на нещото което трябва да се открие тепърва, за да се задвижи всичко от истинското начало и да намери пътя,

60


устремено към някаква цел и избегнало края.

Бог,който стои на всичките точки на началото и края и наблюдава, за да открие всичко вътре, защото всичко, което е открил досега и до което сме се докоснали, сме го превърнали в свое, насочили сме го срещу Него, което значи и срещу себе си.

Животъткойто се повтаря толкова пъти, за да си намери облика, който е вечен,и който престава да мисли за себе си.

Всичко за всичко, за всички.

Поморие, България, 11 август 2004 г.

24 май 2008 г., преди манифестацията във Варна:Мича Цвйетич - Сърбия, Иво Фрбежар - Словения,

Елка Няголова - България, Ристо Василевски - Сърбия,Мариан Желев - България

62


Не отИвам в ДЖаЛаЛаБаД

Не отивам в Ню Йорк. Ударен е от ръката, за която се грижешеи сега си лекува раните, чисти праха, успокоява плача за онези, които видяха смъртта си, а не знаеха защо.

Небето над него е затворено, яростта заплашва да унищожи всяко добро и зло в чуждите дворове.

Не отивам в Париж и Рим. Оттам достигат вести за болести, които могат да покосят сърцето и ума и на много по-силния свят.

Не отивам в Лондон. Той вече не живее в Лондон и мъглата над него е все по-гъста.

63


Не отивам в Москва. Не знам кой може да ме повали по пътя и коя морска тъма може да ме погълне.

Не отивам и в Джалалабад. Там всичко гори и на този огън може да се стопли само злото.

Всъщност, не отивам, никъде. Всичко това го видях и тук.

64


Път, ПрокоБа

Конете,с още нощни крила,рано на изгревтропат на твойта врата.Изоставяш постелята топла,по лицето целуваш любиматаи небрежно поемаш на път.Нечия тежка ръкате води към непознатото.Недорасъл за нощта,лек в безгрижността си,с насмешка затваряш вратата,дирята скриваш зад себе си,по нея вървиш.Във въздухасякаш потрепват следитеот твойто лице.И връщаш секъс по късв свойта метална обвивка.

65


БоЛНата къЩа

Заслушвам се в говора на своите близки.При всекиго – рана в устата,някакъв тайнствен и чуден коренотмества, променя ума им.

Лошо сплоти се кръвта ни,враждите от пазвите плъзнаха,на всички страни се разхвърляха,да сме първи и близо до злото,и нищо не ни отминава.

До смъртта сме сега по-наблизо,отколкото до живота.

Татко, хайде да издържим,да не може никой да ни посочи,че слаби сме били във тоз живот някога!

24 май 2008 г., Варна.Участници в Международния фестивал

“Славянска прегръдка”

24 май 2008 г., Варна.

67


ПеПерУДеНа СъДБа

Пеперудката и аз единственият живот в тази стая

Кръжи тякрай своето слънцедалече от всякаква мисълче то осветява смъртта

Аз вече отдавна съм вътрена времето в светлия кръги никакъв път не намирамсъс който лекува се огънятизпичащ ме дълго отвътре.

Пеперудката и азнай-близък живот до смъртта

68


ДвИЖеНИе, кръСтовИЩа

Пътуваме тежко, спокойно,а всеки път вечни опасности дебнат ни,като някакво ново начало.

Сред шлемове кървави, сред гнилите копия,преклещени челюсти, златните гробници...Музеи ни гонят с видения.

От тъмни кръстовища до Божите празниципоказват ни път барабаните,но той не отвежда до никъде.

Да, всъщност, върти се във кръг,до най-южната точка на пътя,където се губи потайно...

69


ФреСкИ, маНаСтИрИ

Надойдоха зли временаи орди от друговерцинапират от всички странида вземат край масите нашето място,да омърсят наште свети постели,да ни превърнат в поданици или яничари.И главно, подминаха нашите хроники,наште метоси, манастири и църкви,или върху техните здрави темелисвои светилища храмови зидат,та и греха си да оправдаятпред боговете – и наши, и техни.

Те бяха от вяра различна,те бяха отцепници от своите вери,и всичкото зло, което направиха,нашият Бог пак би им простил.Но как ли сега ще му простина туй отродено, побъркано стадо,което посяга към небесата

70


и черни лицето Му, толкоз пресветло,събаря наред наште Божии къщи,изтрива светците от техните зидове,подлага на нови, невиждани мъки,дори мъчениците...?

И как християнски да му простиме,когато си знае какво сътворява,и колко това ни боли, о, мой Боже?!

14 април1999 г.

72


от раЯ

От рая търсим рай, затова никъде не го намираме. Адам и Ева са имали само ябълка и затова сторили само един грях. А ние сред изобилието от плодове не знаем на кой от всичките да се поклоним, за да накажем с него себе си и другите.

От рая търсим рай и така отваряме вратите на пъкъла. Атлантида е спомен и не е паднала от небето, а се е откъснала от Земята и се е върнала в праначалото, където не съществуват градовете, силните народи и техните жреци, които искали да знаят повече за другите, а да не знаят нищо за себе си.

73


От рая търсим рай, опитваме достъпното за окото, ухото, ума. Което гледаме - не го виждаме, искаме да видим какво виждат другите. Преситихме се от това, което ни е дадено, посягаме към онова, което е на другите.

Влизаме във войни, водим битки, победителят в които е определен предварително, дори и да не стигне до бойното поле, защото той винаги идва от бъдещето.

От рая търсим рай, по-друга светлина,мрак и истина, макар да не сме свикнали с това. Не търсим приятелство с роднините си в небето, а се опитваме да им отнемем онова,

74


което имат, въпреки че не познаваме и това, което имаме самите ние.

От рая търсим рай, извън него търсим Смисъл, Реч и Говор, които никога няма да можем да разберем, както не разбираме и нашите собствени.

От рая търсим рай, забравяйки, че Бащата не би изпратил Сина нито да стои в пъкъла, нито пък после да го спасява.

Москва, 4 септември 2004 г.

Част от инициаторите на Славянска академия

76


вСе Пак храм

Мястото, където е заченат Човекът, е Храм,Плачът, който оглася живота,Майчиното мляко, бащиният допир,Домът, в който за първи път усещаш себе си,Прозорецът, от който идва първата светлина,Улицата, от която достигат първите гласове,Езикът, на който сричаш първите думи, Денят, в който прохождаш,Първото оглеждане в извора или в огледалото,Нивата, засята от собствена ръка,Масата с първите набрани плодове,Небето със звездите и непознатите предели,Първото обричане на Бога,Първата среща с истината,Първата любов, първото бащинство,Първата смърт,Войната, избегната, за да запази всеки живот,Пътят, открит, за да покаже на всички,Мисълта, която може с друг да се сподели,Границата, която се преминава само с дарове...

77


Човекът е Храм.Ако може себе си да познаеИ да види себе сиЧист отвътре и отвън.

78

СъДърЖаНИе

Мечтание за слизане на Господ – 5,Позицията на Храма – 7,

Господ, Неговият Син и ние – 10,Светената вода – 12,Зографисване – 14,

Стареене – 16,Обредна погача – 18,

Фрески – 22,Загубена душа – 24,

Усещане за любов – 26,Запалване на свещи – 28,

Явления – 30,Закъсняло откриване на Господ – 32,

Явяване на предците – 34,На брега на Днепър – 36,

Три паметника – 38,О/да/ на гласа – 40,Рани, белези – 43,

Ще ида в Преспа – 44,Предмети – 49,

Земя - 50,

79

Черна и бяла страна – 53,Бесилките – 55,

Яйцето – 56,Всичко – 58,

Не отивам в Джалалабад – 62,Път, прокоба – 64,Болната къща – 65,

Пеперудена съдба – 67,Движение, кръстовища – 68,

Фрески, манастири – 69,От Рая - 72,

Все пак, Храм – 76.

Голямата награда “Летящо перо”, чийто носител е акад. Ристо Василевски.

Човекът е храм

Documents