Сряда, 8 април 2020 ã., áр. 69 (6867), ãîдиíа ÕÕIX. Öåíа 40 ñò.

прогнозаза ВрЕМЕТоUSD - 1.79681, EUR - 1.95583, CHF - 1.84826, GBP - 2.22019 ВалуТни

курсоВЕСРЯДА 140/0î ЧЕТВЪРТЪК 16î/20 ПЕТЪК 18î/50

БАЛКАН ПЕЛЕТС ООДвиñîкîкачåñòвåíи дървåñíи

ПЕЛЕТИКЛАС А1

360 лв./òîí дî изчåрпваíå

íа кîличåñòваòа ñ áåзплаòíа

дîñòавка íад 2 òîíа

За заявка и дîñòавка òåл. 0877272621ãр. Сåвлиåвî. ул. “Мариí Пîпîв” 41 Тази част от екипа на МОНИ

ТАКСИ, която ще остане да работи, уведомява нужда-ещите се от таксиметрови услуги, че се осъществяват препоръчителните периодич-

ни мерки за дезинфекция на автомобилите, като се набляга на най-възловите места. Апелираме за взаимност в стремежа да опазим здравето си, също така е препоръчително да се използват задните се-далки. Предварително благодарим за разбирането! Остават досега работещите телефони 066/800-126; 066/800-142; 0897/800-126.

ЖЕНИНА ДЕНЧЕНА

- Какво се случва в музей „Етър“ по време на пандемия?

- Очакваме времето, когато отново можем да посрещаме посетители. „Етър“ е място, кое-

то зарежда със спокойствие, връща човек към корените му, символ е на устойчивост. Точно от това имаме необходимост в периоди на изпитания. И тъй като посетителите не могат да се заредят с тази енергия, ид-вайки на място, ние им дава-ме възможност да го направят чрез виртуалната разходка, коя-то предлага нашата страница в Интернет. Чрез 3D снимки всеки може да обходи съоръжения, задвиж-вани с вода, да влезе в някои от къщите и да види детайли, които са му убягнали. Разбира се, ми-лиони хора имат и свои лични колекции от запечатани в „Етър“ мигове. В екипа ни има силна моти-

вация за работа - малко от нас на място, други от разстояние. Когато туристите отново могат да преминат през портите на музея, те ще заварят всичко до-бре съхранено и обгрижено. Вярваме, че след това из-питание стотици хиляди българи и чужденци ще дойдат тук и ще почувстват силата на традици-ята, запазила един народ. Тази сила го е пазила през миналите векове, ще го запази и сега. Затова и ние продължаваме да работим всеотдайно. Наскоро един познат, дочул разговор, че ходя на работа, учудено въз-кликна: „Вие пък какво работи-те? Нали музеят е затворен?“. Мнозина не познават музейната работа. В древна Елада музеят

е храм на музите, покровителки на изкуствата. В модерната си форма пър-вите музеи възникват в Европа по време на Ренесанса, като колекции от интересни предмети или картини. За първи път музей като термин за сграда и арте-факти в нея се употребява през XVII век в Англия. През XVIII век функциите на музеите са свър-зани с обучения и изследвания. XIX век добавя развлекателната функция и най-накрая - през XX век, идва търговската дейност. Днес повечето държави са пре-върнали музеите си в стожер на своята културна идентичност и политика. Те са едни от най-ува-жаваните институции.

продължава на стр. 3

Прîф. д-р Димиòрîва: "Кîãаòî òуриñòиòå îòíîвî прåмиíаò прåз пîрòиòå íа музåя, щå заваряò вñичкî дîáрå ñъхраíåíî и îáãрижåíî" Продължава рубриката "Култура по време на пандемия", в която ръ-ководители на културни институ-ции разказват какво се случва там във времето на изолация, успяват ли да оползотворят "неработното време" с полезни дейности. Каква е атмосферата в РЕМО "Етър" без гълчавата на посетителите, как продължава научноизследователска-та дейност в музея разказва него-вият директор Светла Димитрова.

Учителите изпитват и поставят оценки дистан-ционно. Това е нов етап в започналото преди близо месец онлайн обучение. Препитването може да бъде устно или писмено - по преценка на препода-вателя. Дигиталното обу-чение започна с указания преподавателите да пра-вят преговори, обобщения и упражнения на вече взе-тия материал в класната стая. През втората сед-мица се премина към пре-подаване на изцяло нови уроци, а сега се добавя и поставянето на оценки на учениците. Те ще се впис-ват в електронните днев-ници, каквито вече има в почти всички училища.

От 13 до 16 април ще има облекчен (разтовар-ващ за учениците) дис-танционен учебен режим. В зависимост от специ-фиката на училището, в рамките на 2 до 4 часа, може да се акцентира вър-ху занимания по интере-си (физически дейности, изобразително изкуство и музика), за занимания с педагогическите съветници или дискусии по темите за часа на класа. Пролетната ваканция трябваше да е от 11 до 20 април за I-XI клас.

4 дíи îíлайí разòîварваíå за учåíициòå

СвЕтозАр ГАтЕв

Идеята на БФС да стартира мащабна програ-ма за детски футбол под формата на турнири за момента се отлага заради извънредното положение в България и борбата с коронавируса, но това не означава, че няма да се проведе. Централата остава на позицията, че увеличава-нето на масовостта във футбола е най-бързият и пряк път към вдигане на цялостното ниво и съз-даване на по-добри въз-можности за подбор на таланти. Първоначалната идея на БФС беше да орга-

низира мащабни детски турнири тази пролет и по-конкретно между 3 ап-рил и 25 май. Трябваше да участват отбори от почти всички области на стра-ната, а надпреварите да включат над 300 отбора от 4 зонални и 24 областни съвета на БФС. Турнири-те трябваше да бъдат за деца, родени през 2007 година. Сега идеята на БФС е да измести тези надпрева-ри за късното лято, точно преди началото на новата учебна година. Така деца-та при всички случаи ще бъдат по родните си места и отборите ще бъдат добре селектирани.

продължава на стр. 2

В БългарияДо снощи:С COVID-19 577Жåрòви 23Излåкуваíи 42

вЕлА лАзАровА

От два дни две частни микробиологични лабора-тории в Габрово извърш-ват изследвания на проби за коронавирус.

Едната е срещу Вто-ра поликлиника - СМДЛ „Медика” - ул. „Христо Смирненски”, тел. 066/800-190, 0882 443 555. Другата e в кв. Младост, СМДЛ „Рамус” - ул. „Свищовска” № 75 (срещу „Лидл”), тел. 0879 154 781.

Новината за „100 ве-сти” съобщи д-р Пламен Панов.

Един пакет COVID-19

за 34 лева включва освен изследвания за антитела и кръвни показатели, пълна кръвна картина, утайка. За това как да се справяме като пациенти и към кого да се обърнем, ако имаме симптоми на коронавирус, разговаряме и с д-р Павлина Хинкова, общопрактикуващ лекар.

При оплаквания на пациента от температура, хрема, суха кашлица, бол-ки в гърлото и мускулите, диария, обща отпадналост, конюнктивит, загуба и на-маление на вкуса и обоня-нието е необходимо той да се обади на личния лекар

(джипито). Той поддържа контакт с болния по теле-фона. След четвъртия ден, ако оплакванията на паци-ента се влошат, трябва да бъде насочен към клини-чен преглед, диагностичен тест и рентгенова снимка. По преценка на личния лекар пациентът може да бъде консултиран с ин-фекционист в Инфекциоз-но отделение при МБАЛ - Габрово.

"Нямаше ясни крите-рии, при които Инфекци-озно отделение да приема пациенти за консултация, защото в болница постъп-ват на лечение само ясно

диагностицирани пациенти с коронавирус оплаквания - тест и рентгенова сним-ка, сподели д-р Хинкова. Ето защо ние, личните ле-кари, бихме желали да се организира консултативен кабинет, в който пациенти, преминали домашен пре-стой, да бъдат преглежда-ни и диагностицирани. Да не се позволява смесване на болни и здрави хора.

Организирането на та-къв кабинет е доста труд-но, тъй като на всеки един пациент трябва да се гле-да като на потенциално болен от коронавирус.”

продължава на стр. 2

Двå лаáîраòîрии за COVID-19 в Гаáрîвî

577 са потвърдените случаи на COVID-19 у нас по данни на Националния оперативен щаб. Вчера са доказани още 12 нови случая, като 7 са в София, 3 в Стара Загора, 1 в Пловдив и 1 в

Кърджали. Лабораториите продължават да работят. 213 са лицата с по-твърден COVID-19, които са настанени под лекар-ско наблюдение в болнич-ни условия.

продължава на стр. 2

Вчåра - 12 íîви ñлучая, в Гаáрîвî íяма îò 8 марò

Според информации на РЗИ - Габрово картината за лицата, поставени под задължителна домашна из-олация в областта, е след-ната: на 7 април - 283 на 6 април - 278

на 3 април - 297 на 2 април - 348 на 1 април - 347 на 31 март - 324 на 30 март - 413 на 27 март - 290 на 26 март - 253 на 25 март - 188

Лицаòа пîд караíòиíа в Гаáрîвñка îáлаñò ñå задържаò пåòи дåí íа åдíî íивî

Оцåíкиòå -îíлайí

Мащаáåí прîåкò íа БФС за дåцаòа ñå мåñòи в края íа ляòîòî

Вчера кметът на Общи-на Дряново Трифон Пан-чев пусна заповед, с която разрешава провеждането на традиционния съботен пазар в Дряново при спаз-ване на определени изи-сквания. Пазарът, който години наред събира про-изводители от Габровска и Търновска област, беше спрян на 10 март (пак със заповед на Панчев), е раз-решен от 11 април. В заповедта кметът е

посочил условията, при които трябва да се спаз-ват: - участие само на зе-меделски производители; - спазване на дистан-ция от поне два метра между продавачите; - движението да бъде еднопосочно – от ул. „Хад-жи Димитър“ към ул. „Ста-ра планина“. Препоръчително е из-ползването на лични пред-пазни средства.

Трифîí Паíчåв разрåши ñъáîòíия пазар в Дряíîвî

2 8 април 2020 г.

• аВарии - 066/816-130• инфорМационЕн офис - 066/816-113• инфорМационЕн офис инкасо - 066/816-117

„Вик” ооД - габроВобул. „Трети март” № 6www.vik-gabrovo.com

643 заявление от рабо-тодатели са постъпили в Агенцията по заетостта за компенсация от държавата за запазване на работните места по схемата 60/40 за периода на извънредното положение. Това е почти двойно увеличение спрямо последния работен ден на миналата седмица. Фирми-те са посочили, че искат да получат помощ за оси-гуряване на доходите на 7231 свои служители. Те са предимно микро и малки предприятия в секторите „Ресторантьорство“, „Хоте-лиерство“, „Преработваща промишленост“ и др. Сред тях има ресторанти, питей-ни заведения и такива за бързо хранене, цехове за мебели.

Община Габрово по-лучи дарение от 300 ме-

дицински маски от при-ятелите от партньорския

китайски град Уейфанг. Защитните средства ще

бъдат раздадени на по-требителите на Домашен социален патронаж. Контактите между два-та града датират от нача-лото на 2019 г., по линия на членството на Габрово в Мрежата от Творчески градове към ЮНЕСКО, къ-дето градът ни е признат за Творчески град на за-наятите и народното твор-чество. Културният обмен беше белязан от поредица инициативи, с участие на наши и китайски занаят-

чии. През април 2019 г. изделия на габровски за-наятчии участваха в Све-товна изложба на културни и творчески постижения в Уейфанг като Габрово бе единственият европейски град, който взе участие в този престижен форум. Основната цел на Све-товната изложба, част от 12-то изложение - панаир на културата и изкуства-та, бе да се представят историите на мултикултур-ното творчество в света

чрез живи изпълнения и в триизмерно пространство, да се покажат научната и културна ценност на за-наятите и народните изку-ства. През месец септември в Габрово гостуваха пред-ставители на Уейфанг, по време на провеждащата се за първа поредна годи-на Международна творче-ска работилница, в рамки-те на XVII Международен панаир на традиционните занаяти.

Известният китайски майстор на хвърчила Wang Yongxun представи гра-да си, известен още като Международна столица на хвърчилата, и различните техники за тяхното изра-ботване в специално обо-собена шатра по време на Панаира. Община Габрово благо-дари на приятелите си от град Уейфанг за навремен-ния жест, съпричастността и вниманието, което ни оказват!

Прияòåли îò Уåйфаíã, Киòай, изпраòиха 300 маñки за Гаáрîвî

Фирма „Медтех Суис“ ООД предостави на кмета на община Габрово даре-ние от 200 маски за много-кратна употреба с клапан респиратор, които ще бъ-дат използвани от структу-рите на администрацията и общинските предприятия в ежедневната им работа по дезинфекция и обслуж-ването на граждани на първа линия. Компанията е базира-на в Габрово и е специа-лизирана в производство-то на медицински изделия за рехабилитация и спорт. От 14 март фирмата про-извежда изцяло само мас-ки за многократна употре-ба с клапан респиратор, като до момента са про-изведени и реализирани

над 100 000 броя основно в аптеки, болници, инсти-туции, структури на МВР и др. Към момента „Мед-тех Суис“ работи в непре-късваем режим на работа като дневният производ-ствен капацитет възлиза на над 10 000 броя. В края на месец май фирмата ще въведе в екс-плоатация робот, с кой-то ще се произвеждат трислойни медицински маски от висок клас, като продукцията на минута ще бъде 150 броя. Община Габрово изказ-ва своите сърдечни благо-дарности към управители-те на фирма „Медтех Суис“ Бисер Шарков и Милена Георгиева за направения жест!

“Мåдòåх Суиñ” ООД прåдîñòави íа Таíя Õриñòîва 200 маñки за мíîãîкраòíа упîòрåáа

643 заявлåíия îò раáîòîдаòåли пî ñхåмаòа 60/40

Предпазни шлемове за многократна употреба ще получи медицинският пер-сонал в Центъра за спеш-на медицинска помощ в Габрово, МБАЛ „Д-р Тота Венкова”, двата диагнос-тично-консултативни цен-

търа, както и служители в общински предприятия, ангажирани с дезинфекци-ята на града. Средствата за персо-нална защита са 500 броя и са лично дарение на се-мейство Тотеви от София.

500 прåдпазíи шлåма за мåдициíñки ñлужиòåли

Двå лаáîраòîрии за COVID-19 в Гаáрîвîпродължава от стр. 1

Вчера общопрактику-ващите лекари са обсъди-ли възможностите за раз-криване на такъв кабинет в Габрово.

Допълнително ще се уточни къде ще бъде мес-тоположението му.

Отпускане на болни-чен лист на пациенти, диагностицирани с ко-ронавирус, останали на домашно лечение, става по следния начин. Тези, които са с леки симптоми и нямат пневмония, по-криват критериите за ле-чение вкъщи. Те остават в дома си и 28 дни трае тях-ното наблюдение. Личният

лекар поддържа контакт с тях по телефона. Ако се влошат, се извиква Спеш-на помощ и само със спе-циализираната линейка и екипа, снабден с лични предпазни средства, те ще бъдат откарвани в бол-ницата за консултация.

Ако не се влошат, след 28-я ден би трябвало да се направи ново тесту-ване и след един отрица-телен резултат и липса на клинични оплаквания пациентът се счита за из-лекуван. Той има право да ползва 28 дни - болни-чен лист. Издаването му все още не е уточнено. Предстои да се реши кой

ще издаде този болничен лист.

Според наредбата за издаване на болнични листи всеки лекар има право да издаде еднолич-но само 14 дни. Продъл-жението им се гледа в ЛКК комисия. Не е редно болният пациент да бъде накаран да се явява по комисии. Проблем, който очаква допълнителни на-редби.

Желанието на джипи-тата е да бъде по-удобно за хората. Мерките, които се вземат, да не допуснат разрастване разпростра-нение на болестта - ми-нимална среща с други

пациенти, с медицински персонал. Затова бихме желали да има този спе-циализиран медицински кабинет, който да е отде-лен от пациентите с други оплаквания. Такива каби-нети вече са разкрити в болница „Пирогов” и ВМА - София, Пловдив - три кабинета към три болни-ци, Плевен - кабинет към Спешно отделение, Вели-ко Търново.

Наистина мерките, предприети на държавно ниво, работата на Цен-тралния щаб дават резул-тат. Габрово удържа за-сега. Дай Боже, да няма болни от коронавирус в

тежко състояние. Има пациенти, които вече са преболедували.

Най-вероятно има хора, които са изкарали с лека симптоматика това заболяване.

Най-обнадеждаващото и най-радостен е фактът, че все пак в Инфекциоз-но отделение на МБАЛ - Габрово няма нито един болен с пневмония.

Противоепидемичните мерки, предприети в ця-лата страна, трябва много стриктно да се спазват. Може би благодарение на това България успява да има по-ниско ниво на за-болеваемост.

Мащаáåí прîåкò íа БФС за дåцаòа ñå мåñòи в края íа ляòîòî

продължава от стр. 1Първата идея беше об-щият брой турнири да е 30. Но е възможно да се увеличат до 40. Българският футболен съюз се ангажира с пъл-ното логистично обезпеча-ване на програмата.

За провеждането на всеки турнир ще бъдат подсигурени терени и съ-дии, а всяко дете ще по-лучи напълно безплатно състезателен екип. На от-борите ще бъдат осигуре-ни и специални футболни топки.

Вчåра - 12 íîви ñлучая, в Гаáрîвî íяма îò 8 марò

продължава от стр. 121 са пациентите с COVID-19, които са в ин-тензивни отделения и кли-ники. 325 от регистрираните случаи са на мъже и 252 на жени. Средната въз-раст е 48 години. Регистрираните случаи по справка, предоставена от Националния операти-вен щаб, са: Благоевград – 18; Бургас – 25; Варна – 24; Велико Търново – 4; Видин – 2; Враца – 2; Габрово – 2; Добрич – 11; Кърджали – 10; Кюстен-дил – 7; Ловеч – 2; Монта-на – 18; Пазарджик – 11; Перник – 8; Плевен – 9; Пловдив – 32; Русе – 3; Силистра – 2; Сливен – 9; Смолян – 14; София – 340; Стара Загора – 14; Хаско-

во – 6; Шумен – 4. Общият брой на по-твърдените случаи на COVID-19 при лица-меди-цински служители е 31 души. Починалите лица са 23. Вчера в УМБАЛ „Све-та Анна“ - София, е по-чинал 36-годишен мъж с положителна проба за COVID-19. Пациентът е хос-питализиран на 30 март в инфекциозно отделение заради белодробно стра-дание. Заради влошаване на състоянието е приве-ден в реанимация, където впоследствие е поставен на апаратна вентилация. Мъжът е бил с фиброза на белия дроб и трахеостома, получени в резултат на пътнотранспортно произ-шествие преди години.

Най-обнадеждаващото и най-радостен е фактът, че в Инфекциозно отделение на МБАЛ “Д-р Тота Венкова” - Габрово няма нито един болен с пневмония

Габровската фирма „НИКО Техноло-гии“ спази направи скромно дарение на предпазни шлемове за хората на първа линия в битката срещу коронавируса у нас, съобщи „Габрово нюз“. Медици и персонал във Военноме-дицинската академия, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, „Александровска“, УМБАЛ в Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен, МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово и МОБАЛ „Д-р Стефан Черке-зов“ – Велико Търново получиха личните предпазни средства, произвеждани в Габрово от местната високотехнологична компания. Предпазният шлем на „НИКО Техно-логии“ е за многократна употреба. Той е лек и удобен. Рамката се прави от висо-кокачествена неръждаема стомана, с ви-сока степен на микробиологична резис-тентност. Върху този метал се задържат микроорганизми значително по-кратко, в сравнение с пластмасата. Материалът допуска отлична обра-ботка с дезинфектанти и химикали. Нечу-

плив и гъвкав е. Конструкцията на рам-ката отлично се напасва върху главата, като това значително подобрява комфор-та при продължително носене. Шлемът е предпочитано предпазно средство от ле-кари, специалисти и здравни работници.

„НИКО Тåхíîлîãии” дари прåдпазíи шлåмîвå íа 10 áîлíици в Бълãария

38 април 2020 г.

продължава от стр. 1Добрата страна на днеш-ната пандемия е изваж-дането на преден план на професионалистите. Хора-та започват да разбират, че без наука, без добре подготвени специалисти изпитанията не могат да се преодоляват. През по-следните години бяхме свидетели на едно урод-ливо явление - всеки да разбира от всичко и да дава съвети, без дори да се опита да разбере как работи една система. Това беше повсеместно. Зва-нието професор, доцент, учен се използваше като синоним на „останал в ми-налото“. Сега е моментът да се преосмисли това. - Съветват ни като си стоим по къщите, да свър-шим работи, които отдав-на се каним да направим, да прочетем интересна книга. Ако си представим „Етър“ като един голям дом, какви дейности мо-гат да се свършат? - Една от най-важните работи е да продължим съхраняването на едно от големите богатства на Бъл-гария. Много неща, които днес изглеждат актуални и конвертируеми, ще бъдат засипани от забравата на времето. Остават важните, онези, в които поколение след поколение намира смисъл. Тихо, спокойно, дискретно, без да търсим внимание, ние - музейните специалисти, пазим памет-та на миналото. Невидима-та работа в един музей е много повече от видимата. Професионално подготве-ни хора правят проучвания за важни събития, лично-сти, организации, начини на живот и всичко, което вече се е случило. Издир-ват интересни предмети, документи, снимки, запис-ват спомени. Събраните веществени материали се преглеждат от комисия, която определя значимост-та, начина на изработка,

времевите граници и т. н. Комисията прави иденти-фикация на предметите и се произнася дали те имат качества на културни ценности. Тази дейност е много отговорна. Изискват се доста познания и бо-гат опит. Целият процес по идентификация се до-кументира в утвърден от държавата формуляр. Предметът, който по-лучи статут на културна ценност, се вписва в спе-циални книги. Описанието в тях трябва да е така на-правено, че предметът да бъде разпознат, без дори да го виждаш. И отново се разчита на професионали-зъм и добро познаване не само на българския език, но и на специфичната тер-минология. След това му се търси място на съх-ранение при определена температура и влажност. Често, преди да бъде при-бран във фондовете, арте-фактът посещава ателието на реставратора, където преминава през сложна процедура на реставра-ция и консервация. Право да извършват тази дей-ност имат само доказани професионалисти, вписа-ни в специален регистър. На културната ценност се прави паспорт, в който се описва всичко, което се знае за нея, включително участието й в изложби, публикации и т. н. На все-ки пет години се извърш-ва пълна инвентаризация на фондовете на музея, а ежегодно - репрезентатив-ни проверки по специална методика. Ще спра дотук. Раз-казах само една малка част от дейността на му-зейните специалисти. Тя се извършва целогодишно. През изминалите три сед-мици, в които вратите ни бяха затворени за туристи, работихме по обогатяване на сайта с информация, подготвяхме концепции и планове за разширяване

на експозициите на втори-те етажи на къщите в му-зея, обработвахме архиви и вписвахме книги в регис-търа на специализираната ни библиотека, реставри-рахме културни ценности, разработвахме тематични картотеки. Този вид работа продължава и през април. Във фотографското ателие имаше много негативи и снимки, които сега се оп-

исват и анотират. Дизай-нерът на музея подготвя две изложби, визията на нов календар за 2021 годи-на, материали за събития, които ще се случат през летните месеци. - Посетители няма, нали, как изглежда музей „Етър“ без хора? - Свикнали сме да виждаме посетители на-всякъде и през цялата го-дина, защото работим без почивен ден. Липсват ни

и повечето от майстори-те, макар те да имат дос-тъп до работилниците си. Всеки ден дежурни сле-дят да няма посегателства, наблюдават състоянието на сградите, съоръжения-та, експозициите. Музеят обаче има нужда от свои-те посетители, както и те се нуждаят от него. Тази връзка е толкова силна, че липсват думи, с кои-

то да се опише. Вероятно не е и необходимо. Както това място, чрез своята символика и атмосфера, дава от енергията си на хората, така и те му вдъх-ват сила за развитие. Обо-гатяването е взаимно и много пълноценно. Всеки ден научаваме колко мно-го липсват на посетители-те часовете, прекарани в „Етър“, защото ни пишат непрекъснато във Фейсбук и на електронната поща.

Те също липсват на музея - това им отговаряме. И ги очакваме с истинско нетърпение, веднага щом тази ситуация приключи. - Има вероятност вед-нага след пандемията хората, да предположим в средата на лятото, да почнат много да пътуват, да се забавляват, мислите ли отсега с какво може да ги изненадате?

- Културният ни кален-дар за 2020 г. е подготвен още през ноември минала-та година. За съжаление, интересни събития през май ще отпаднат, но се надявам да ги реализира-ме или през есента, или следващата година. Вяр-вам, че Еньовденските празници ще се случат и посетителите ще участват активно в тях. Продължа-ваме да работим върху подготовката на образо-

вателната програма „В света на старопланинска-та архитектура”, която ще се състои в началото на август. Есента, ако всичко е нормално, ще направим „Празник на пестила“ и за първи път фолклорен кон-курс „Обредна трапеза“. Тези колеги, които рабо-тят дистанционно, са ан-гажирани с всичко около подготовката на изброе-

ните събития. Освен това правим експерименти как да стигнем до хората в ус-ловията на ограничаване на социалните контакти. Освен виртуален тур на малко познати места в му-зея, предложихме дистан-ционно обучение на лазар-ки, подготвяме занимания от вкъщи за великденските празници. - Имате ли някакви новини за съдбата на ва-шия голям проект? Има

ли какво да се прави още по него? - Проектът за музея също бе във фокуса на работата ни през послед-ните седмици. В Общи-на Габрово се подготвят заданията за обществе-ните поръчки и ние под-помагаме специалистите, осъществяваме връзка с проектантите, подготвяме документи, правим проуч-вания. Знаете, че проек-тът е много сложен и има кратък срок на реализа-ция. Поради тази причина всичко по него трябва да бъде внимателно огледа-но и преценено. Надявам се до седмица-две да бъ-дат подписани договорите между Общината и финан-сиращия орган. Най-важното в този проект е, че ще позво-ли на музея да доразвие идеите на Лазар Донков, свързани с опазване и по-пуляризиране на немате-риалното културно наслед-ство - обичаите, знанията, уменията, традициите. Това наследство трудно се до-кументира и още по-трудно се показва. „Етър“ е ярък пример в представяне на занаятите и домашните за-нятия от миналото, но той е жив музей - трябва да се развива и обогатява. Твор-ческият туризъм, който се появи и наложи през по-следните години, дава въз-можност на посетителите да съпреживяват миналото в музеите. Има знания и умения, които трябва да предадем на следващите поколения, и дейностите по проекта ще ни позволят да го правим по добър на-чин. В последните месеци отделям доста от свобод-ното си време да чета стари вестници, спомени и документи за историята на музея. Нараства убежде-нието и непоколебимостта ми, че сме на прав път по отношение бъдещото раз-витие на институцията.

Прîф. д-р Димиòрîва: "Кîãаòî òуриñòиòå îòíîвî прåмиíаò прåз пîрòиòå íа музåя, щå заваряò вñичкî дîáрå ñъхраíåíî и îáãрижåíî"

тоткА ПоляковА

Читалищната дейност, както всички институции, работещи с хора и публи-ки, за първи път е в пъл-на изолация. За читалище „Габрово - 2002” истинска-та карантина трая само седмица, защото по-голя-мата част от художестве-ните състави организираха своята дейност от домове-те на ръководители си.

Оказа се, че особено тежко понасят изолация-та най-малките самодей-ци - певци, музиканти и танцьори. Свикнали всяка седмица да се срещат с изкуството, с приятели и

ръководители, те търсят своята среда и за мно-го от тях репетициите и заниманията продължават онлайн.

За най-малките - начи-наеща група на ансамбъл „Сивек”, ръководителите Валя Маринова и Лилия Стойнова са подбрали ви-део клипчета от техни из-яви на сцената и им ги пускат периодично, за да не се чувстват изолирани и да подклаждат интереса им към танцовото изку-ство. За по-напредналите клипчетата са с цели кон-церти на читалището и на други детски изяви. Учас-тниците в представителния

състав на „Сивек” също осмислят своето време по време на карантина с видеозаписи от десетките турнета по света с тяхно участие.

Малките певци от „Га-бровските гласчета” с ръ-ководител Стефка Стоева продължиха редовните си занимания с получаването на записи с новите пес-ни за сезона, на които децата трябва да научат текстовете и да слушат мелодията. Стоева прове-рява напредъка им, като ги препитва за текста и им разказва за историята на отделната песен. В един от индивидуалните й ча-сове тя беше приятно из-ненадана от талантливия певец Иван Димов, кой-то не само беше научил песните, но и сам беше измислил авторска песен. Той предложи на ръково-дителката си видеозапис с музиката и текста на песента в съавторство с Биляна Крумова. На по-мощ на децата се притече и утвърденият композитор Борислав Борисов, кой-то живее и работи в Ан-глия, но е голям приятел на състава и често пома-га на своята съученичка от Котел Стефка Стоева с аранжименти и синбек за песни. Сега, когато в Англия и той е в принуди-телен отпуск, подготви за

групата четири нови ориги-нални песни.

Балерините на танцова школа „Лиана”, с ръково-дител Лили Пантелеева и репетитор Искра Симеоно-ва, са другият репетиращ дистанционно танцов със-тав. Репетициите започват с упражнения за разтягане и гъвкавост за поддържа-не на тяхната подготовка и разбира се, определе-ни балетни техники. После започва часът на насла-дата, когато на тяхното

внимание се поднасят из-брани балетни постановки на „Спящата красавица”, „Лебедово езеро”, „Синя птица” и много други обра-зци на световния балет и световноизвестни артисти. В края на „часа” ръководи-телките неизменно успоко-яват и напомнят на своите възпитанички, че трябва да стоят вкъщи и да спаз-ват карантината.

Не остана назад и танцов клуб „Играорци”, който провежда репети-

ции по график с всичките си групи за начинаещи и напреднали. Участниците, които са учители, служи-тели, съдии, прокурори, шофьори, предприемачи и какви ли не още късни любители на фолклорни-те танци, също разгряват с нужните упражнения и след това по терлици за-играват кръшни ръченици и хора. Самите те се шегу-ват, че в репетициите вече се включват не само близ-ките им, но и домашните

любимци. В подготовка е осъ-

ществяването онлайн на една идея, която щеше да стартира през март. Сре-щи на хора, които обичат художественото слово и които обичат да слушат и самите те да рецитират стихове. Може би тя ще започне чрез мобилни ус-тройства от дома и свърз-ване, където може, чрез телевизорите, но това още се подготвя...

Да, тежко е за про-фесии и дейности, в кои-то работата с хората е в постоянното контактуване, но когато искаш да осмис-лиш деня си, можеш да подредиш в папки отдел-ните концерти по години, видеоматериали и снимки от десетките международ-ни турнета, да подредиш архива така, че утре, ко-гато решиш да го дариш на Държавен архив, да е в чудесна готовност.

Можеш да отметнеш с болка и съжаление орга-низираните и готови вече турнета през тази година, като се опиташ да върнеш депозита за пътуванията и детските лагери и да помечтаеш за нови, защо-то животът продължава. Продължава и читалищна-та дейност на Народно читалище „Габрово - 2002” в условия на карантина.

За чиòалищå „Гаáрîвî - 2002” караíòиíаòа òрая ñамî ñåдмица, пîñлå ръкîвîдиòåлиòå îрãаíизираха дåйíîñòòа îò разñòîяíиå

4 8 април 2020 г.

адрес „100 вести“

ДАНИЕлА ЦоНЕвА

продължава от бр. 67 Гравюрата е графично изкуство, създадено чрез различни печатни форми и техники. Изработва се върху дърво, метал, стък-ло, камък. Изходен мате-риал за създаването на гравюра и за отпечатване на изображението върху хартиен носител е графич-ната рисунка. А графиката е вид изобразително из-куство, реализирано чрез изразните средства на ли-нията, щрихът или петното, които се нанасят с молив, туш, мастило, въглен. По-ясненията са важни при изясняване казуса кой е авторът - Август Даугел или Феликс Каниц, на из-ображението на Габрово с Конашкия мост, часов-никовата кула и сцената с пристигането на руските войски в града ни. Безсъмнено е автор-ството на Даугел относно гравюрата „Вид на град Габрово на Балканите“, но със задължителното уточ-нение, че той я създава по рисунка на Феликс Каниц. И този факт се потвърж-дава от неоспорими сви-детелства в живота и дей-ността на унгареца, както и от съхранените му ори-гинални графични скици и рисунки. Усвояването на лито-графирането, на рисува-нето с акварел, умението да гравира върху камък утвърждават Каниц като „отличен илюстратор“. Из-бухналата в Средна Евро-па революция от 1848 г. го впечатлява и той съз-дава поредица илюстра-ции, които са публикувани в лайпцигското издание „Илюстрирте цайтунг“. За-познанството му с неговия редактор И. И. Вебер съз-дава дългогодишно прия-телство между двамата, което е основано и на професионални интере-си – Феликс Каниц става кореспондент и художест-вен редактор на илюстро-ваното списание. „Худо-жественото му дарование, високата образованост и широка култура“, според проф. Г. Фехар, му осигу-ряват редовен ангажимент, правят го важен сътрудник на „Илюстрирте цайтунг“. Като специален пратеник на редакцията, през 1856 г. Каниц пътува до Север-на Италия, за да осигури илюстрации за издание-то от посещението на ав-стрийската императорска двойка - Франц Йосиф и съпругата му Елисавета, при италианските си пода-ници. Резултат от това пъ-туване, по свидетелството на биографа му Фехер, са 42 илюстрации, публикува-

ни в притурките на списа-нието под наслов „Импе-раторското пътешествие“. Поради разразилите се бунтове в Западните Балкани, през 1858 г. на Каниц е възложена нова задача от редакцията – да осигурява илюстрации от местата на събитията. Босна, Херцеговина, Черна гора и Далмация създават у него първите впечатле-ния не само от случващи-те се в тях въстания, но и от непознатите дотога-ва географски територии и население. През 1866 г. Каниц прави заключе-нието: „Непосредствено до нашите порти се намират богати и гъсто населени територии, които и в но-вите географически карти не са по-добре означени“, което се превръща в мо-тив за предприемане на проучвателски пътувания из Балканските провинции на Османската империя. Първото си пътуване до България Каниц реа-лизира на 11 юли 1860 г. То е провокирано от на-мерението му да разбере каква е разликата между сърбите и българите. Отто-гава той посещава северо-българските земи 18 пъти със задача, възложена му от Виенската академия на науките, за проучване

на българите. Във време, когато извънстудийната фотография липсва или използването на нейните средства е все още огра-ничено, при събирането на археологически и етног-рафски материали е осо-бено важно подготвянето на скици и рисунки. Ака-демичното образование на Феликс Каниц като худож-ник и службата на гравьор му помагат за това. Габрово е сред сели-щата, които привличат пъ-тешественика, перото на писателя-учен и молива

на художника-график. В Габрово Каниц пребива-ва в периода 14-16 юни 1871 г., но пътеписният му текст за селището отра-

зява и по-късни събития от втората половина на 70-те години – Априлското въстание и Руско-турската освободителна война. Впечатленията си за архитектурата на Габрово, за бита и нравите на га-бровци, за тяхната духов-ност и свободолюбив дух

Каниц претворява не само в текст, но и в скици, гра-фични изображения и ак-варелни рисунки. Самият той бележи за рисуване-то си в Габрово: „Неумо-рим, аз тичах ревностно [...], вземах си бележки или рисувах и така съби-рах пъстрите черти, които трябва да се свържат в цялостен образ в главата“. Освен двете по-популярни изображения на Габрово с река Янтра, Конашки-ят мост и часовникова-та кула, една от скиците, които Каниц изобразява в

графична рисунка, е „Кова-чите в Габрово“, възпроиз-ведена и публикувана като гравюра в Български наро-ден календар за 1875 г. Според Стоян Роман-ски (един от водещите български езиковеди, ет-нографи и слависти), Ка-ниц полага голямо стара-ние „да види и скицира всичко, което може да му бъде необходимо при из-работването“ както на при-родни и битови картини, така и на къщи, хора и носии. Той бележи още, че българските градове спе-циално винаги задържат вниманието на Каниц. При посещението на един град, освен „скици и общия му изглед или отделни негови части, той нерядко чертае неговия план, особено ко-гато градът е интересен по своето положение“. И за Габрово Каниц прави „един малък план „а la vue” [изглед] на града“. През 1939 г. Романски пише в труда си „Бълга-рия в образите на Феликс Каниц“: „тези образи пред-ставят България в едно състояние, което не съ-ществува вече – времето от последните години пре-ди Освобождението. Мно-го от тях добиват цена на документи за едно изчез-нало вече минало: такива

са изображенията на бъл-гарските градове, на мно-го разрушени и изчезнали вече старини, на битови сцени, носии и какво ли не друго. При това пове-чето от тях имат и худо-жествена стойност, защото техният автор е бил и по дух, и по образование пре-ди всичко художник“. Впечат-лен от творчеството на Каниц - „надарен и школу-ван художник“, е и Никола Мавродинов, който през 1942 г. пише за него, че „с почти фотографска точ-ност той рисува видяното“. Според българския изкуст-вовед и добър познавач на българското среднове-ковно изкуство, архитекту-ра и култура, „многоброй-

ните саморъчно нарисува-ни графични илюстрации, включени в труда на Ка-ниц, се отличават с голяма точност и достоверност на рисунките“. И още едно мнение от 2011 г. на проф. Николай Чернокожев, кой-то бележи, че Каниц „при-лага илюстрации, които се основават изцяло на видя-ното, на личния опит“. Събраната за българи-те информация Феликс Ка-ниц включва в тритомното си съчинение „Дунавска България и Балканът“, из-дадено в Лайпциг между 1875-1879 г. Но то бързо се разпродава, за да се по-яви наскоро поправено и допълнено издание (1880, 1882 г.), същевременно и във френски превод (1882

г.), а първият том и на руски език (1876 г.). Интересът към Каницо-вото издание стига дотам, че някои автори се опит-ват да „споделят“ неговата слава. Например парижко-то списание „L`illustration” обнародва статия „Пъту-ване по разбунтувалия се Изток“ на Луи Ригондод с илюстрации от Кауфман. Съдържанието на тази ста-тия в голямата си част е препис от книгата на Феликс Каниц, а рисун-ките – копия на неговите илюстрации. И за да се прикрие това действие, чрез илюстрация авторите имитират невярни обстоя-

телства как получават тур-ски паспорт за пътуване-то. Екземпляр от статията, изпъстрен с бележки от Каниц, е намерен между книжата му. Картините на Каниц от България са познати най-вече в гравюри, включени в двете издания на съ-чинението му „Дунавска България и Балканът“, но и чрез акварели, които се пазят в БАН като дар от неговия племенник, реали-зиран чрез Тодор Недков, бивш пълномощен минис-тър във Виена. И отно-во пример по Каницовите рисунки да се изработват не само гравюри, но и акварели, която практика се илюстрира с изложба, специално устроена през

1885 г. в Австрийското дру-жество за изкуство във Виена. От тях като израбо-тени по негови образци от австрийския художник-пей-зажист Алфред Ригер (ро-ден през 1834 г. в Триест, от 1838 г. живее и работи във Виена, където през 1905 г. умира) се сочат акварелите на Севлиево, индустриалния град Габро-во, долината на Струма, Калоферския проход, Вит при Садовец. Стоян Ро-мански сочи, че друга част от експонираните във ви-енската изложба акваре-ли принадлежи на Леонид Петрович, който по време на Освободителната война е кореспондент-художник на френското списание „L` illustration“.

В тази изложба е из-ложен и акварелът с из-глед на моста над Янтра в Габрово откъм североза-пад. Той е по-известен на българите и на габровци чрез графичната рисун-ка „Влизането на руските войски в Габрово“ и това е точният български пре-вод на оригиналния текст на немски език, т. е. ни-кой не си е позволил как-то да „приписва“, така и да „нарича“ рисунката с друго наименование, как-то това се твърди в бр. 200 от 3 септември 2016 г. Тя е публикувана в том първи от второто издание (1879-1880) на съчинение-

то на Каниц в графика с оригиналното наименова-ние „Eizung der russhen Truppen in Gabrovo”. С първоначалното си назва-ние „Мостът на Янтра при Габрово“ акварелът не е предаден в БАН, за разли-ка от другия известен ак-варел, представящ Габро-во с река Янтра и стария Конашки мост от началото на 70-те години на ХIХ век. Включването на нови текстове и илюстрации във второто издание се обяснява от Стоян Роман-ски съобразно времето, в което излиза то - след 1878 г., но и според жела-нието на автора Каниц да представи в образи „роб-ското време през послед-ните години с борбите и

войната за Освобождение-то заедно с възторга на българското население“, което е акцент във вто-рото издание. За разлика от първото, новото изда-ние - бележи Романски, е попълнено „със сцени от времето на робството или Освобождението“, които представляват „разнород-ни нови композиции най-вече съобразно текста на това издание“. Второто издание на книгата му е готово през лятото на 1879 г. Но необ-ходимостта от някои до-пълнения забавя с някол-ко месеца отпечатването му. Самият Каниц пише на Великден през 1880 г.: „постарах се не само да преработя онова, кое-

то трябва да се кориги-ра и дооправи от първото издание, но също така и да скицирам най-забеле-жителните събития, които от началото на Руско-тур-ската война предизвикаха епохални промени в тери-торията между Дунава и Балкана“. И независимо че в началото на юни 1877 г. Каниц се завръща в Па-риж от поредното си пъту-ване в България, именно при характеризиране на войната от 1877-1878 г. в посетените от него места „той е използвал скиците, направени при пътувани-ята си“, за да „представи по прочетените от него описания на тая война, сражения, походи, посре-щания на руските войски от местното българско население на обществени места и в частни къщи, дори сцени с офицери и войници“. Каниц е носител на многобройни отличия, сред които и австрийският медал „За наука и худо-жество“ - доказателство, че оригиналните му ски-ци, графики и акварели са оценени с голяма ис-торическа и художествена стойност. Тези, които пред-ставят България, са опре-деляни като негови култур-ни приноси към българите. С графичните си рисун-ки на Габрово Каниц за първи път представя пред европейската обществе-ност визуалния му образ. А Август Даугел е първият, който популяризира през 1877 г. в Русия Каницова-та графична рисунка чрез гравюрата, отпечатана в „Иллюстрованная хроника войны“. Затова не бива, когато не познаваме де-тайлите от тяхното твор-чество, да ги противопос-тавяме без основание, а да подхождаме „в името на истината и историче-ската правда“, към които се стреми през целия си живот Каниц. Защото не изкуственото поставяне на Даугел срещу Каниц, а по-гледът към творчеството на двамата върху обща плоскост позволява да се изяснят приносите им към представяне архитектурна-та среда на Габрово.

Заради Кîíашкия мîñò изправямå Дауãåл ñрåщу КаíицНе противопоставяне, а поглед към творчеството на двамата изяснява приносите им към представяне архитектурната среда на Габрово

Феликс Каниц (1829-1904) - археолог, етнограф, геог-раф и художник. По време на своите 18 пътувания по бъл-гарските земи прави описания и рисунки, които дават ценни сведения за живота на бълга-рите през ХIХ век. Посещава Габрово през 1871 г.

Скица „Габрово с Конашкия мост“ (поглед от юг), началото на 70-те години на ХIХ в., художник: Феликс Каниц

Графична рисунка „Габрово с Конашкия мост“ (поглед от юг), началото на 70-те години на ХIХ в., художник: Феликс Каниц

Графична рисунка „Влизането на руските войски в Габрово“, 70-те години на ХIХ в., худож-ник: Феликс Каниц, гравьор: Август Даугел

Скица „Габрово с р. Янтра и Конашкия мост“, началото на 70-те години на ХIХ в., худож-ник: Феликс Каниц

58 април 2020 г. имоти; работа предлага; продава-купува разни; курсове; счетоводство

НАШИ КЛИЕНТИ ТЪРСЯТ: ПАРЦЕЛИ В ГАБРОВО И СЕЛАТА - ГРАДСКИ ВОДОПРОВОД, АСФАЛТ, ОТ 1000 ДО 2500 м2 НА РАЗУМНА ЦЕНА; КЪЩИ В ДОБРО СЪСТОЯНИЕ В ПЛАНИНАТА асф. път, ток и вода до 15000 лв; КЪЩИ в града до 30000 лв; ЦЕНТЪР: 3-ст. -до 50000 лв; 2-ст.- до 40000 лв; 1-ст. - до 30000 лвЗА КЪЩИ НА WWW.GABROVO.HOUSE

ПРОДАВА АПАРТАМЕНТИ 2-ст., Голо бърдо, 69 м2, ет. 4/5, 2 южни стаи, трапезария, кухненски бокс 52 000 лв2-ст., център, 61 м2, ет. 6/6, за ремонт 39 500 лв2-ст., център, 61 м2, ет. 5/5, за ремонт 39 800 лв2-ст., Бичкиня, 65 м2, етаж 3/8, ЕПК 40 000 лв2-ст., Колелото, 61 м2, 5/6, тухла, ТЕЦ 44 200 лв2-ст., Градище, 66 м2, ет. 3/5, ново строителство, обзаведен 71 500 лв2-ст., Колелото, 64 м2, етаж 3/5, ремонтиран, PVC, ТЕЦ 69 800 лв2-ст., Шиваров мост, 88 м2, 1/3, южен 73 000 лв2-ст., Център, ет. 5/11, ч. ремонт, PVC 65 000 лв2-ст., Дядо Дянко, 60 м2, ет. 5/5, за частичен ремонт 30 000 лв3-ст., Ш. мост, 86 м2, ет. 1/4, обз. 55 000 лв3-ст., Градище, 95 м2, ет. 4/4, обз. 100 000 лв

3-ст., център, ново строителство, 111 м2, ет. 5, ТЕЦ, гараж за 2 коли 120 000 eu3 ст., Тлъчници, НС, 98 м2, ет. 5/5 60 000 eu3 ст., Тлъчници, 89 м2, етаж 3/5, обзаведен, газово отопление 75 000 eu3 ст., Шести участък, 2/4 ет., 100 м2, за основен ремонт, гараж 99 000 лв3-ст., Ш. мост, 105 м2, етаж от къща, след ре-монт, газ + гараж + 1-стаен 39 м2 157 000 лв3-ст., Център, 83 м2, възможност за газ 61 900 лвПРОДАВА КЪЩИ

Врабците, 2-етажна, 53 м2 ЗП, обзаведена, двор 850 м2 изключителни права 43 300 лвКамъка, 40 м2 ЗП, двор 266 м2 33 900 лвБорики, груб строеж, 352 м2, РЗП, два гаража, 4 спални, 3 бани, двор 1010 м2 218 000 лвШарани, 2 къщи - стара за реставрация и нова, 211 м2 РЗП, плевня, двор 1918 м2 56 000 лв

Чавеи, 286 м2 РЗП, обзаведена, бивша къща за гости, 6 спални, 6 бани, двор 1230 м2 150 500 лвДрагомани, 87м2 ЗП,стара,двор 1329м2 36 500 лвБеленци, 270 м2 РЗП, механа, лятна кухня, два гаража, двор 787 м2 102 995 euШиваров мост,118 м2 РЗП, гараж, двор 556 м2

31 900 лвМестност Качорите, 144м2 РЗП, двор 2934м2, автентична 17 101 еu Баевци, 70 м2 ЗП, двор 883 м2 27 900 лв.Велковци, 140 м2 РЗП, гараж, два навеса, плевня, 4 спални, двор 1400 м2 43 500 euЛесичарка, 182 м2 РЗП, реновирана, 1393 м2 двор 62 995 euИванковци, 132 м2 РЗП, двор 4540 м2 44 900 лвЯворец, 176 м2 РЗП, двор 760 м2 20 000 лвИглика, 68 м2 ЗП, двор 691 м2 13 600 euЖълтеш, 60 м2 ЗП, гараж, двор 850 м2 59 900 лвНова махала, 136 м2 РЗП, двор1499 м2 42 500 лвДрагановци, 157 м2 РЗП, гр. строеж, гараж, двор 1040 м2 31 500 euКметовци, 74 м2 ЗП, двор 1112 м2 39 500 лвЛоза, 30 м2 ЗП, двор 500 м2 16 000 лвЧитаковци, 176 м2 РЗП, за довършителен ремонт, двор 2200 м2 39 800 лвМалини, 2-ет., за ремонт, двор 1140 м2 8 000 лвГледаци, 1/2 част от къща, двор 907м2 20 000 лвБеломъжи, 51 м2, ремонтирана, плочи, двор 3771 м2 31 500 euИд. център,137 м2 ЗП, отст. пр. строеж, за осно-вен ремонт и реконструкция 51 800 euЕтъра, 73 м2 ЗП, двор 286 м2 11 800 eu

Колелото, 2-ет., 306 м2 РЗП, 413 м2 двор, гараж, стопанска постройка 156 600 лвИванили, с плочи, стоп. постр., 956 м2 5 600 euШенини, груб строеж, 229 м2 РЗП, два гаража 570 м2 69 950 лвБорово, 3-ет., РЗП 180 м2, с дюкян, лятна кухня, на 2 улици, двор 309 м2 40 000 лвБорово, 2-ет., РЗП 166 м2, лятна кухня, двор 339 м2 договарянеОрловци, 120-годишна къща,отлична реставрация, необзаведена,лок. парно двор 1599 м2 55 900 euКъща на 3 км от Центъра, 240 м2 РЗП, 3 спални, НС 2011, 2 гаража, двор 1788 м2 280 000 лвКъща на 12 км от Габрово, 226 м2 РЗП, 3 спални, НС 2009, двор 1854 м2 91 500 euПРОДАВА ЕТАЖИ

Плачковци, 88 м2, 1/2 етаж + гараж 45 600 лвВелчевци, 80 м2, 2/2 етаж 30 900 лвБаждар, 97 м2, 1-ви/3 етаж, PVC 64 000 лвКЪЩА ЗА ГОСТИ

Сейковци, 372 м2 РЗП, 2 къщи, стопански по-стройки, двор 9180 м2 147 000 лвПРОДАВА ПАРЦЕЛИ

Поповци, 507 м2 5 600 лвВелчевци, 298 м2 8 900 лвСирмани, 488 м2, за общ. обслужване 14 400 лвМичковци, 800 м2 16 000 лвЧавеи, 540 м2, с бунгало 7 600 лвБойката, 1188 м2, с проект 15 900 лвУПИ до НТС, 293 м2 69 000 лвСирмани, три УПИ общо 1777 м2 62 200 лвШенини, УПИ, 2200 м2, бунгало, гараж 25 200 лв

Войново, УПИ, 949 м2, изглед -язовира 16 900 лвБорово, УПИ, 503 м2 16 900 лвРусевци, 1829 м2, на 2 улици, юг 55 500 лвБорики, 5580 м2 34 340 euВойново, до язовира, 4 УПИ, 4886 м2 56 000 лвРусевци, 853 м2, на 2 улици, юг 17 600 euИндустриална зона, УПИ, производствена и скла-дова дейност - 5923 м2 150 000 лвВелчевци, 2504 м2 18 800 eu Младежки дом, 828 м2, до 10 м 9 900 euРусевци - 1118 м2, до 10 м, Кинт 1.2 22 600 euСтефановци, 1554 м2, склад и произв. 16 eu/м2

Сирмани - 925 м2 до 15 м, Кинт 2.0, плътност 70% за общежитие или блок обезщетениеГенчевци, 2771 м2, юг 7 000 euВелковци, 1653 м2, до асфалтов път 6 000 euБИЗНЕС ИМОТИ

Обходен път за Шипка, 20 дка, 106 м лице, до пътен възел Поповци, променено предназначение с изтекъл срок, за подновяване 240 000 лвПроизводствена сграда, 457 м2 РЗП, собствен трафопост, асфалтов път, рампа 274 000 лвПроизводствена сграда, 105 м2, отстъпено право на строеж, в центъра 51 800 лвДърводелска фабрика, Млечево 119 000 лвПроизводствена база сгради 4229 м2, 18725 терен, до гара Пордим 345 000 euСграда в груб строеж - 1056 м2 РЗП, УПИ 4455 м2, за хотел и басейн 399 000 лвСИЗ, фабрика за кожи РЗП 800 м2, 2880 терен, канал, до трафопост 215 000 euБивше общежитие, Колелото, 4 ет. + магазин,

1500 м2 РЗП 193 800 euГАБРОВО, СГРАДА С МАГАЗИН, КАФЕ И ОФИСИ В ГРУБ СТРОЕЖ 100 000 euОфис, 164 м2, ет. 4/4 52 600 euДАВА ПОД НАЕМ

ИЦ, двустаен, обзаведен, след ремонт 600 лвХалета от 250 до 480 м2 5 лв/м2

Мол Габрово, тристаен, обзаведен 588 лвИЦ, тристаен, обзаведен, след ремонт 1200 лвАдминистративен център, офис - 106 м2 600 лвМитница, офис - 160 м2 550 лвТЪРСИ ПОД НАЕМ

Център, 1-стаен, лукс. обзаведен до 250 лвЦентър, 2-стаен, обзаведен до 350 лвЦентър, 3-стаен, лукс. обзаведен до 450 лвКъща, с лукс. обзавеждане и двор до 800 лв�АГЕНЦИЯТА СЕ ПРИДЪРЖА КЪМ ЕВ-РОПЕЙСКИ СТАНДАРТ БДС EN 15733 �СЕРТИФИЦИРАН ОЦЕНИТЕЛ НА НЕ-ДВИЖИМИ ИМОТИ �ПАКЕТ УСЛУГИ УПРАВЛЕНИЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ �ПАКЕТ УСЛУГИ КАДАСТРАЛНО ЗАС-НЕМАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ� ОЦЕНКИ ЗА БАНКОВИ КРЕДИТИ �АГЕНЦИЯТА РАБОТИ САМО С ДОГО-ВОР В ПИСМЕНА ФОРМА�ПАКЕТ УСЛУГИ БЕЗПЛАТНА ОЦЕНКА ПРИ ВЪЗЛАГАНЕ ПРОДАЖБА ИЛИ ОТ-ДАВАНЕ НА ИМОТ

https://paragon-bg.com • https://gabrovo.house

ПЛ. ВЪЗРАЖДАНЕ 5 � 066 860 007

0889 507112, 0885 812240

02/03

http://gabrovo.house

СПЕШНО КУПУВА - ПЛАЩА ВЕДНАГА:Панелен апартамент - двустаен, тристаенГарсониера - Младост, центърДвустаен, тристаен в идеален център

НОВИ ОФЕРТИ:Трендафил, двустаен, ет. 3 28 500 лвК-с „Хр. Ботев“, 61м2, ет. 2, н. стр. 72 000 лвИЦ, мезонет, ново стр., ет. 2/3 125 000 лвДонино, вила, 70м2, 600 м2 двор 55 000 лвИЦ, тристаен, 100м2, ет. 3 78 000 лвСмиловци, вила, 2 етажа, 1600 м2 28 000 лвБичкиня, 112м2, тухла 48 000 лвБаждар, 115м2, ет. 2, двор 65 000 лвИдеален център, 50м2 50 000 лвЦентър, 85м2, ет. 3, тухла 46 000 лвИдеален център, 90м2, ет. 1 65 000 лв

ИЗГОДНИ ОФЕРТИ:Център, магазин, 84м2 68 000 лвЦентър, 144 м2, ет. 2 45 000 лвЦентър, луксозен офис, 125м2 50 000 €

Идеален център, магазин, 40м2 48 000 лвПРОДАВА НОВО СТРОИТЕЛСТВО:Радичевец, къща,130м2, до ключ обз. 70 000 €Идеален център, 100м2, ет. 2 60 000 €Идеален център, Младост - 2-стайни, 3-стайни

ГАРСОНИЕРИ: Ид. център, гарсониера, 50м2, ет. 2 48 000 лвИндустриална зона, 56м2, ет. 1 11 000 лв

ДВУС ТАЙ НИ/ТРИС ТАЙ НИ:Шиваров мост, 60м2, ет. 2, ново стр. 43 000 лвEса, двустаен, панел 35 000 лвИд. център, двустаен, тухла, ет. 2 51 500 лвБаждар, 99м2, таванска стая, ет. 2 65 000 лвТрендафил, 76м2, ет. 3, PVC 52 000 лвПадало, PVC, 96м2 55 000 лвИдеален център, 140м2, ет. 4 52 000 €Младост, 116м2, монолит 60 000 лвШиваров мост, 65м2, ет. 2 42 000 лвИдеален център, 100 м2, ет. 2, PVC 75 000 лвИдеален център, 95 м2, ет. 2 65 000 лв

ГРАД С КИ КЪ ЩИ И ЕТАЖИ:Камъка, 140м2, двор 80 000 лвХаджицонев мост, 2 етажа, 220м2, гараж, двор, PVC 45 500 лвШиваров мост, 80м2, ПВЦ 55 000 лвБаждар, къща, 80 м2, 480 м2 двор 65 000 лв

ПАР ЦЕ ЛИ:Изход Севлиево, 3 дка 22 000 лвХаджицонев мост, УПИ, 1 дка 8 000 лвКиевци, 1200м2 36 000 лвПройновци, 1200м2, УПИ 12 000 лвСирмани, 1050м2, УПИ 15 000 лвИндустриална зона, 500м2 15 000 лвШирок център, Младежки дом, 1 дка 11 000 euул. „Свищовска“, 450 м2 25 000 лвЛъката, 480 м2 УПИ 15 000 лвСтефановци, 796 м2, УПИ 8 500 лвГарата, 2700 м2, 600 м2 догИзход за В. Търново, гл. път, 1516 м2 60 000 лвОк. Ветеринарна лечебница, 10.4 дка, УПИ дог

ВИ ЛИ, СЕЛСКИ КЪЩИ:Източник, 150м2, 600 м2 двор 65 000 лвОрловци, 2 етажа, 100м2 РЗП 17 000 лвЦвятковци, двуетажна, 1.2 дка двор 16 000 лвГорна Росица, 70м2 ЗП, 2000м2 двор 27 000 €Зелено дърво, 1 дка, бунгало 15 000 лвЗлатевци, къща, 900 м2 двор 27 000 лв

ДАВА ПОД НАЕМ:Идеален център, лукс студио, обзаведено 380 лвДо OMV, двустаен, обзаведен 200 лв

ОЩЕ АКТУАЛНИ ОФЕРТИ - В ОФИСА

10/07

МОНОЛИТ25години

www.monolit-bg.com

уют • спокойствие • сигурност“Скобелевска” 32, ет. 1 (срещу Театъра)

тел.: 066/80 85 74, 0885 118 119иМоТи проДаВаМногосТаЕн апарТаМЕнТ в блок „Здравец“ - 100 кв. м, се продава на тел. 0899/134-889.упи, 7300 кв. м, на ул. „Пе-рущица“ се продава на тел. 0885/733-225. [22, 22]къща В кв. Шумели се про-дава на тел. 0887/60-77-61. [24, 21]къща на 2 км от Габрово се продава на тел. 0897/56-90-27. [15, 11]ДВусТаЕн апарТаМЕнТ в кв. Трендафил 2 се продава на тел. 0899/11-85-57. [21, 9]

апарТаМЕнТ - 57 кв. м, па-нел, на Крушата се продава на тел. 0898/305-248. [2, 1]

иМоТи ДаВа поД наЕМрЕноВирани и обзаведени офиси в сградата на ОББ се отдават под наем на тел. 0888/907-666.наЕМи В ИЦ, два магази-на/офиси, договаряне - тел. 0888/378-193. [11, 4]саМосТояТЕлЕн ЕТаж от къща в центъра, ул. „Орлов-ска“ 35, се дава под наем на тел. 0889/436-680. [3, 2]

зЕМикупуВа зЕМЕДЕлска земя в страната. Плаща веднага - тел. 0887/760-790. [28, 24]зЕМЕДЕлски зЕМи и гори се купуват на тел. 0894/23-24-25. [11, 9]

гори проДаВагора сЕ продава на тел. 0899/11-85-57. [21, 9]

иМоТи купуВаЕВТина къща, може и полу-съборена, се купува на тел. 0895/752-838.купуВа сТари къщи и по-стройки по селата на ниски цени - тел. 0889/991-977.ДВусТаЕн апарТаМЕнТ се купува на тел. 0887/760-790. [20, 18]

нощуВкикъща за гости - Габро-во, тел. 0878/532-714, 0888/532-714.нощуВки - тел. 0879/272-528, 0888/254-625.нощуВки В идеален център - справки на тел. 0876/731-419. [7, 3]

тел. 0675/32 824,моб. 0885/666 636

уроци, курсоВЕспорТЕн клуб „Алфа-Метал“ провежда курсо-ве за безопасно бора-вене с огнестрелно оръ-жие. Тел. 066/80-69-62.

Вестник "100 вести" изли-за всеки ден, без събота и неделя 8Гишето за обяви на входа на редакцията - Габро-во, ул. „Отец Паисий“ 2, рабо-

ти от 8.30 до 16.30 ч.

рабоТа прЕДлагаМЕбЕлна фирМа „Фореста мебел“ търси да назначи мебе-листи и проектанти - Габрово, 0886/332-968.ХоТЕл изВън Габрово търси гот-вачи/ки, камериерки, сервитьори/ки, бармани, маркетинг продажби, личен шофьор. Справки на тел. 0884/555-554. [13, 4]

фирМа „МЕркурий произ-ВоДсТВо и пакЕТаж”аД Тър-си Да назначи: склаДоВ рабоТник, МашинЕн опЕра-Тор и сръчни рабоТнички/ци за ръчна рабоТа – „па-кЕТироВач”. За контакти: тел. 0885/088-099 от 8,00 до 17,00 часа (понеделник до петък). [12, 5]

склаД за бира и безалкохол-ни набира шофьори-пласьори. Справки на тел. 0888/623-904.1 [13, 7]ТаксиМЕТроВи шофьори се търсят на тел. 0896/644-577. [12, 2]пасТир за 10 крави се търси на тел. 0898/310-464. [11, 2]

„поДЕМ габроВо“ търси ел. мон-тьор. Справки на тел. 0884/854-354. [5, 5]ТърсиМ Да назначим (на посто-янен или граждански договор): 1. озЕлЕниТЕли за поддържане на градини и декоративни зелени площи, с познания в работата с градински инструменти и инвентар – косачка, тример, храсторез и др. Шофьорската книжка е пре-димство; 2. ХигиЕнисТки (чис-тачки на производствени помеще-ния и офиси). Телефон за контакт: 0884/939-212. [3, 1]фирМа Търси МонТажници на ДограМа. Справки на тел. 0888/255-318. [12, 1]

счЕТоВоДсТВосчЕТоВоДна канТора „КОНТО-ЕКСПЕРТ“ - сче-товодни услуги, годишно приключване, данъчни де-кларации - справки на тел. 066/804-066

счЕТоВоДна къща: счетоводно обслужва-не, годишни данъчни декларации, годиш-но приключване, ре-гистрация на фир-ми - справки на тел. 0898/480-821

проДаВа МаТЕриаликаМЕнни плочи - 10 лв./кв., и дялан камък - 35 лв., се продават на тел. 0895/752-838.циМЕнТоВи коло-ВЕ се продават на тел. 0888/390-082. [20, 11]

проДаВа разниоборуДВанЕ за кафе, готово за работа, се про-дава на тел. 0890/51-51-42. [6, 3]цисТЕрни и бидо-ни се продават на тел. 0887/307-193. [25, 1]

жиВоТни проДаВаярки сЕ продават на тел. 0887/24-90-00. [10, 8]

Храна за жиВоТнипраВоъгълни бали продава. Безплатен транспорт. Справки на тел. 0895/068-983. [14, 13]

сЕлскосТопански

Винарска изба с. караисЕн прЕД-лага на сВоиТЕ клиЕнТи ВиноМа-ТЕриал - калЕнка оТ рЕколТа 2019 г. (саМо В избаТа - няМаМЕ ДисТрибу-Тори). Тел. 0888/520-053, 06132/2459, 06132/2460. [33, 31]

проДаВа ТорбиоТор за граДини и оВощни насажДЕния се продава - справки на тел. 0898/630-249. [24, 9]

угнил оборски тор се продава. Собствен транспорт със самосвал. Тел. 0899/414-153. [30, 5]оборска Тор в чували - 3.00 лв./бр., с транспорт - 0878/650-456. [14, 4]

купуВа разнисТара нафТа се купува на тел. 0895/752-838.изкупуВа буркани срещу „Капитан Дядо Ни-кола“ - тел. 066/88-21-13, 0884/156-497.

купуВа МаТЕриалипункТ за вторични ку-пува всякакви железа - тел. 0896/183-637.

чЕТирисТаЕн обзаВЕДЕн апартамент, 94 кв. м, срещу Консултативна поликлини-ка, четвърти етаж, тухла, ТЕЦ, алуминиева дограма, паркет продава за 69000 лева 0898/513-413 [10, 1]

6 8 април 2020 г.отопление; превози; автопазар; строителство, ремонти, услуги; лекари

оТоплЕниЕДърВа за огрев се прода-ват на тел. 066/823-712, 0887/620-535, 0876/162-172.„Мг-лЕс“ проДаВа дърва за огрев - 0887/547-499, 0878/513-655.нарязани, нацЕпЕни дърва - 85 лв./куб., метрови - 75 лв., чувал дърва - 5 лв., раз-палки - 5 лв., се продават на тел. 0893/511-154.„пЕХлиВаноВ“ - пресяти въ-глища донбас, брикети, дър-ва. Ниски цени, безплатен транспорт - 066/805-642, 0897/892-903.

суХи ДърВа в чували и раз-палки - 5 лв. Безплатна дос-тавка. Тел. 0876/839-779.разпалки и дърва в чували, с безплатен транспорт, се продават на тел. 0877/108-825.ДърВа за огрев в чували и разпалки - 5 лв. Доставка на място. Тел. 0876/437-140.суХи ДърВа в чували и раз-палки - 5 лв. Незабавна дос-тавка. Тел. 0877/191-102.ДърВа В чували - 5 лв., и РАЗПАЛКИ, с безплатен транспорт, се продават на тел. 0876/583-472.ДъбоВи за огрев - наце-пени, 80 лв., с безплатен транспорт, се продават на тел. 0877/471-466.нацЕпЕни, нарязани дърва - 80 лева, незабавна дос-тавка, се продават на тел. 0884/709-093

пЕлЕТи - 0897/97-44-77, www.alexfloor.com.

нацЕпЕни ДърВа - 80 лв. Безплатен транспорт. Не-забавна доставка. Тел. 0895/252-686.суХи и сурови нацепени дър-ва - 80 лв., се продават на тел. 0895/752-838.ДърВа за огрев - метрови, за печка и камина, гарантира-но качество и количество, се продават на тел. 0879/988-131, 0879/988-047.МЕТроВи - 75 лв., нарязани - 85 лв., чували - 5 лв., се продават на тел. 0988/816-628.суХи разпалки в големи чували - 5 лв./бр. Сухи дърва в големи чували - 5 лв./бр. Справки на тел. 0876/29-43-43. [20, 14]

нарязани и нацепени дърва - 80 лв., се продават на тел. 0878/47-22-37. [24, 15]суХи, гоТоВи дърва за ог-рев, нарязани и нацепени - с НЕЗАБАВНА ДОСТАВКА, мет-рови дърва се продават на тел. 0896/80-76-88. [20, 14]салкъМ проДаВа. Метрови - 60 лв./куб., нарязани - 75 лв./куб. Тел. 0896/735-859. [11, 2]проДаВа МЕТроВи дърва за огрев - 75 лв./куб., наря-зани - 85 лв./куб. Безплатен транспорт. Тел. 0896/735-859. [11, 2]рязанЕ и цепене - тел. 0894/602-701. [20, 2]рЕжа ДърВа на 7 лв./куб. - тел. 0899/155-386. [12, 1]рЕжа, цЕпя, прЕнасяМ и нарЕжДаМ ДърВа по до-мовете - справки на тел. 0988/381-544. [6, 1]

аВТоМобили проДаВапЕжо 307 - комби, 2006 г., 1.6, HDI, дизел, се продава на тел. 0899/93-26-13. [13, 5]рЕно сцЕник, 1.5 dCi, 2005 г., регистрирана, с проблем в мотора, за 1000 лв. се про-дава на тел. 0894/52-52-58.

[3, 2]опЕл асТра, 1999 г., 1600 куб., моно инжекция, бензин, се продава на тел. 0877/50-07-37. [4, 2]

аВТочасТи/МагазиниизкупуВаМ каТализаТо-ри - 0894/52-52-58. [3, 2]

скрап, сТариаВТоМобиликоли за скрап от място се изкупуват на тел. 0899/092-510. [24, 21]

прЕВозиуслуги със самосвал - 25 лв., и багер - 50 лв./час - 0893/511-154.ТранспорТни услуги до 2,5 тона - каросерия - справки на тел. 0896/828-147. [25, 14]ТранспорТ с бус - 0.45 лв./км - тел. 0894/004-045. [13, 1]

ТранспорТ с каМион До ДВа Тона, саМосВал, До-кЕрски услуги - изнасяне, пренасяне, изхвърляне на мебели, пренасяне на строи-телни и други тежки товари, извозване на ненужна покъ-щнина, строителни отпадъци до сметището - справки на тел. 0898/780-448ТранспорТ със самосвал до 3.5 тона и работници - справки на тел. 0894/602-701. [20, 2]ТранспорТ със саМосВал - 4 тона - тел. 0876/522-774. [11, 1]

McУп ра ви тел и главен ре дак тор: Иван Гос по ди нов - 066/810-410, 0887/611-753.

Дежурен редактор: Димка Господинова - 066/810-416, 0889/227-805; Технически редактор: Бояна Пенчева - 066/810-416, 0888/261-847. Ре пор те ри: Стефка Бурмова - 088/666-7532. Женина Денчева - 0886/210-426. Коректор: Стеф ка Бе ше ва - 066/810-418, 0889/517-920. Сче то вод с т во: Светослав Константинов - 066/810-413. Юри д. съ вет ник: Ев ге ни По пов - 0888/339-070. Wеb ди зайн: Димитър Иванов Гос по ди нов. Печат: ПК По лИП рЕС - 066/810-920.

5300 Габ ро во, ул. “Отец Паисий” № 2,www.stovesti.info; e-mail: 100vesti@stovesti.info

Всички права запазени. Позоваването на “100 вести” е задължително!

Всекидневник за общините Габрово, Севлиево, Трявна, Дряново

Издание на ИК “Колонел” ООД, първият брой на “100 вести” излиза на 7.01.1992 г.

сТроиТЕлсТВо

изгражДа ТЕраси - 0897/931-088.

кърТи и пробиВа - справки на тел. 0897/832-363фирМа изгражДа, ремон-тира или събаря - обезопася-ва всякакви покриви. Изграж-да навеси, огради и други на най-ниски цени и с високо качество. Тел. 0895/752-838.фирМа събаря, почиства за сметка на материалите - тел. 0896/183-637.кърТи, рЕжЕ, зида, ВиК, ел. фаянс - справки на тел. 0878/943-895събаря сТари къщи и по-стройки - справки на тел. 0889/991-977.рабоТа с малък багер и са-мосвал - справки на тел. 0899/140-258.услуги с мини багер - 75 см ширина - тел. 0897/42-93-74.кърТя бЕТон, камък - тел. 0888/544-438. [26, 16]рЕМонТ на покриви, навеси и беседки - тел. 0876/533-200. [24, 13]фирМа изВършВа всякакви външни и вътрешни ремонти, покриви, беседки, бетонира-не, събаряне и почистване на отпадъци - 0877/72-92-57. [6, 3]

ВъТрЕшЕн рЕМонТпаркЕТ, ДЮшЕМЕ - редене, БЕЗПРАХОВО циклене, фино шлайфане, лакиране - мон-таж на ламиниран паркет - 066/86-61-43, 0889/286-025.бЕзпрашно циклЕнЕ - справки на тел. 0887/040-471.Вик, фаянс, теракота - тел. 0884/228-253. [22, 16]фаянс, ТЕракоТа, цимен-това шпакловка, боя - тел. 0896/82-81-47. [24, 20]Вик, фаянс и теракота - тел. 0884/228-253. [25, 10]

изолацииалпинисТи - 0898/907-400.алпинисТи - тел. 0899/321-190изолации, скЕлЕ - 0878/943-895

израбоТВа

ограДна МрЕжа про-изВЕжДа, гВозДЕи и ТЕлоВЕ на заВоДски цЕни се предлагат на тел. 0886/650-175.

израбоТка на метални кон-струкции, гаражни и други врати, огради, парапети - 0885/943-808, 066/870-546.

щори

EТ „касТЕло“ - щори - външни и вътрешни, ВраТи - блиндирани, входни, авто-матични гаражни, ролЕТки - охранителни, ДограМа - алуминиева, PVC, бариЕри - автоматични - 066/87-04-89, 0888/255-318

коМинипрофЕсионално почисТ-ВанЕ на комини - отгоре и отдолу. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ. Тел. 0897/704-502.

коМиночисТач с опиТ - 30 лВ. - тел. 0894/525-258.

коМиночисТач - 0889/177-737.

ВикизТочВанЕ на септични ями - тел. 0889/177-737.Вик МонТаж и поддръжка - 0887/680-034.оТпушВанЕ на канали - 0889/177-737.Вик рЕМонТи - тел. 0894/22-05-09. [30, 11]рЕМонТираМ Всички ви-дове смесители за баня и кухня - тел. 0887/481-291, 066/821-533. [7, 2]

Ел. рЕМонТиДрЕбни ЕлЕкТроуслуги по домовете - тел. 0899/145-802.

ДограМаЕТ „алЕксанДър йорДа-ноВ“ - алуМиниЕВа и PVC дограма - справки на тел. 0896/741-415.

рЕМонТ на ЕлЕкТроурЕДи рЕМонТ на хладилници и фризери по домовете - 0897/425-313.Ел. урЕДи се поправят на тел. 0894/22-05-09. [30, 19]рЕМонТ на телевизори по домовете - тел. 0888/279-846. [22, 14]

рЕМонТ на перални, съ-домиялни, печки, бойлери - 0988/815-645, 0884/155-075. [4, 2]

почисТВанЕДнл клиник извършва следните услуги: почистване на дивани, килими, прозорци, цялостно почистване. Справ-ки на тел. 0893/834-708. [15, 7]

косЕнЕпрофЕсионално косЕнЕ и поддръжка на дворове - тел. 0899/140-254.фрЕзоВанЕ на градини - справки на тел. 0899/140-254.косЕнЕ с храсторез - тел. 0876/47-99-10. [11, 11]косЕнЕ, касТрЕнЕ на тре-ва, храсти и къпини - тел. 0886/308-017. [11, 2]косЕнЕ, касТрЕнЕ, по-чистване - справки на тел. 0894/602-701. [20, 2]косЕнЕ и почистване на места - 0899/155-386. [12, 2]

услугирязанЕ, касТрЕнЕ на опас-ни дървета (АЛПИНИСТ) - www.arborist-bg.com, тел. 0884/942-942.кърТи, чисТи, извозва - справки на тел. 0889/177-737.заВаръчни услуги - справ-ки на тел. 0885/72-46-71. [11, 8]рязанЕ на опасни дървета - справки на тел. 0894/602-701. [20, 2]

лЕкарипсиХиаТър и НЕВРОЛОГ. Д-р Трифонов, Габрово, ул. „Ема-нуил Манолов“ № 12-А, 066/804-549, 0885/251-655. ИЗДАВА ПСИХИАТРИЧНИ УДОСТОВЕРЕНИЯ.Д-р Марина Санкева, специалист кожни и венерически бо-лести, естетична дерматология, гр. Габрово, ул. „Брянска“ 11, понеделник, вторник, сряда и петък от 10.00 до 17.00 часа. Записване на тел. 066/800-140

ЕроТикаЕроТичЕн Масаж - тел. 0894/277-849. [16, 7]

ЦЕН­ТЪР­ЗА­ПРО­ФЕ­СИ­О­НАЛ­НО­ОБУ­ЧЕ­НИЕ­-­ГАБ­РО­ВООр гА НИ зИ рА лИ цЕН зИ рА НИ Кур СО вЕ зА:

ши Вач рЕ МонТ на шЕВ ни Ма ши ни ЕлЕк Т ро и Мо То ка рис Ти ог ня ри кра нис Ти бар Ман-сЕр ВиТьор

из Да Ва Дър жа ВЕн До ку МЕнТ за пра Вос по соб носТ

гоТ Вач, сЕр ВиТьор коз МЕ Тик фризьо ри лЕ чЕ бЕн Ма саж МаникЮр, пЕДикЮр, нокТопласТика

066/808-592, 0887/361-876

Ма ши нисТ на пъТ но-сТро и ТЕл ни Ма ши ни

Срåдñòваòа îò кíиãаòа „Спîмåíи за áаñкåòáîла в Гаáрîвñки îкръã” ñа дарåíиå за áаñкåòáîлåí клуá “Чардафîí”откъс от предговора на книгата

Цоньо Ботев: Не бих посегнал да пиша тази книга, ако нямах достатъчно свободно време. Не за-щото няма смисъл. Просто книги като тази трябва да напишат големите спортни звез-ди. Хора, които са оставили трайна диря в един или друг спорт. А аз не съм бил такъв. Аз обичах баскетбола и играех най-вече за удоволствие. Още повече, че в онези години баскетболът не беше професионален спорт. Особено в Габрово. Причините да я напиша са две. Основна-та е в Габрово да остане спомен за моите приятели - баскетболисти, които никога

не са имали претенции да станат велики, но безкрайно много обичаха баскетбола. Втората причина е, че досегашният опит да бъде съхранена някаква памет чрез интервюта и събиране на информация за габровския баскетбол от Иван Господинов и Вела Лазарова не доведе до създаването на автентична история на този популярен в Габрово (поне в миналото) спорт. По-точно се отзовавам на призива на в. „100 вести“: „Затова обръщението на вестника при от-криване на рубриката „Между двата коша”

в съботния брой от 8 януари 2011 г.: „Да си припомним и запишем заедно история-та на баскетбола в Габрово”, е към всички, които са играли или пазят скъпи спомени и материали за вълнуващата игра с жълтата топка. За повече от тридесетте години на организиран баскетбол в Габровски окръг от 1946 до 1980 г. детските, юношеските, жен-ските и мъжките отбори участват в много вътрешни, окръжни, междуградски, републи-кански и други първенства, донесли не малко вълнения, спортни успехи и надежди“.

прåдлаãа ñå в кíижарíица „Тîм Първи” в Гаáрîвî

7 8 април 2020 г.

Александър Райнов

На 8 април 2020 г. се на-вършват 49 години от провеж-дането на историческия първи конгрес на ромите по света. Думата „цигани“ ромите не я признават за тяхна дума. Тя е арабска дума, произлиза от названието на река Цингани, която тече в древна Персия – сегашен Иран.

Поради историческите пре-вратности още в древността, в V век номадското племе Рома бива принудено да тръгне в своето велико пътешествие, за да намери своето щастие за по-добър, щастлив живот. Дума-та „рома“ на древносанскрит-ски на езика хинди означава планина, т. е. балкан. Думата „цингани“ или „цигани“ нямала превод в техния език (диале-кта). Ето защо на конгреса 324 делегати решават да си остане тяхното древноиндийско матер-но „рома“, с което название са тръгнали от щата Пенджан, Индия, и Централна Индия по света. От историята на роми-те знаем, че са сравнително старо население с произход от индийските парии, тръгна-ли под натиск по земите на България и Балканския полуос-тров в градовете и селата на Гърция, Албания, Югославия и европейската част на Турция. Тук живеят приблизително 600 години. Произходът им е свър-зан със скитащи племена в Азия. Напускат Централна Азия. Разселват се в различни стра-ни на света. Това движение е извършвано в периода от V до X век. След това дълго са жи-вели в Предна Азия. От изток към запад следвали две посоки – едната Иран, Арабия, Сирия,

Египет и Балканския полуос-тров, другата – Северен Иран, Мала Азия, Кавказ, Южна Ру-сия, Европа и Балканския полу-остров. Масовото появяване на ромите в европейските държа-ви е в периода от XIII – XV век. От архивни материали се виж-да, че цигани имало в Унгария - 1219 г., Чехословакия – 1329 г., в Италия – 1422 г., Франция – 1419 г., Германия – 1417 г., Англия – 1430 г., Дания – 1433 г. Сега ромите са били най-много в Сомалия. Ромите в различни-те страни носят различни наи-менования. В средноазиатските страни ги наричат люли, в Ар-мения – боша, в Иран – карачи, а в други страни – агупти, егюп-ти, гюпти, в Турция – чингене, в Гърция – зингами, в Англия – джипси. Различните групи роми носят в дадена страна и различни названия, свързани с професията им – курбати, калдараши, лингури, бургоджии, копанари, дръндари, вретена-ри, кошничари, миелет и про-чие. Циганите наричат себе си рома, народностна група, свър-зана по произход със скитащи племена в Средна Индия. Исти-ната е, че щом двама циганина се срещнат, в която и точка на света, и се попитат на ромски език: „Вие ром ли сте?“, и ако другият отговори на ромски език: „Аз съм ром“, веднага се ръкуват и взаимно се почерп-ват. Преводът: Ту ромсян? Ме сим ром? И така се знаят, че и в двамата тече група „В“ кръв.

Ромското население заим-ствало елементи от културата на тези народи, сред които е живяло, или през тези страни, през които е преминало. В почти всички тези страни те се деляли на отседнали и полуот-седнали и скитащи. Обществе-

ният и семейният бит е запазил много остатъци от миналото племенно устройство. Особено у скитащите род (групи кръвни родственици) с родоначалник. Много от ромите в света са за-пазили патриархалната общест-вена власт на старейшината.

В много от страните, в кои-то са се преселвали, ромите са били посрещани враждебно от местното население и власт, контрастиращи със своя бит, езически вярвания и пр. Ци-ганите са били преследвани и принуждавани да се местят от селище в селище. Даже и там, където са отседнали, те живеели в отделни или вън от чертите на селищата.

Постоянното движение, тежкият живот, мизерията, пре-следванията, пренебрежително-то и враждебното отношение е изработвало у ромите чувство на неприязън, затвореност, съпротивизъм, малоценност, съпроводено от закостенели, увехнали предразсъдъци и на-садена коварна омраза, трудно изкореняваща. Това е една от причините за забавяне на тях-ното развитие, за по-бавното приобщаване към народите, на чиито територии са живели.

От друга страна скитни-чеството, просията, кражбите, нечистоплътността, културната изостаналост, които са били плод на начина им на живот, са подсилвани и от обкръжава-щата ги среда – отношение на недоверие, презрение и враж-дебност. Това е било също така бариера на пътя на тяхното приобщаване и обществено по-литическо културно развитие. Коренно изменение и начин на живот, в бита, културата и съзнанието на това население можело да настъпи само в ус-ловията на общество, в което няма експлоатация на човек от човека, в което грижата за чо-века е основна грижа. Расова-та народностна дискриминация е чужда на общество, в което съществуват предпоставки за приобщаване към материалната и духовната култура на по-из-дигнатите народностни групи. Това е социалистическото об-щество.

Циганите идват малко преди да падне България под турско робство. По време на турското феодално общество – паши, бе-йове, аги и пр., циганското на-селение се е деляло главно на

две основни групи. Едната част е продължила да скита, без да отсяда в определен район. Друга основна част е отсядала в покрайнините на градовете и селата, като образувала свои обособени цигански квартали, където някъде наричаме сега гета.

Скитащите цигани се дви-жели на групи, табори, ръково-дени от свои вождове – чери-башии. Изкарвали прехраната си от случайни занаяти или занаятчийски услуги. Извърш-ват кражби, занимавали се с просия, врачуване и др. Само зимно време се установявали в селищата, за да презимуват. Построявали си къщи – землян-ки, коптори. Основна част от циганите са отсядали. Занима-вали се с различни занаяти – железари, ковачи, калайджии. От тях някои си обзавеждали малки работилници, с помощта на оджаци и кожени мехове (кюруци) обработвали събрано отпадъчно желязо. Така изра-ботвали групата цигани желе-зари и ковачи брадви, мотики, търнокопи, палешници, лемеши, конски, магарешки, волски пе-тали. Част от тези цигани – бур-гуджиите и ковачите, наричали агупти и егюпти. Предполага се, че те са минали през Египет, откъдето са дошли с по-висока техническа култура. От тях се забелязва на нашите пазари чудесна стока на сечива за бита и селското стопанство.

Друга част от циганите се занимавали с калайдисване, кошничарство, даракчийство, юрганджийство, бърдарство или са били мечкодари, копа-нари, хамали, кукличкари, му-зиканти, певци, танцьори. Общо взето са били трудови хора.

Преобладаващата част от циганското население, което по това време компактно отседна-ли, били с постоянен контакт с българите. Възприели и усвои-ли българския език и възприели християнската религия. Посте-пенно усвоили много български нрави, традиции, обичаи. Някои от тях владеели и български народни инструменти – гайда, кавал, тъпан, играели българ-ски народни хора и запявали български народни песни. Тези хора придобили името българ-ски цигани. Научили много до-бре български език. Една част от циганите християни са били насилствено принуждавани да

възприемат мохамеданството. И така останали с името турски цигани, т. е. мохамедани.

Трета група са така наре-чените влашки цигани, които говорят на румънски диалект.

Турските феодали безпо-щадно са експлоатирали по-робеното общо население с труда, имота и честта на потис-натата рая. Добре са живели само българските чорбаджии, паши и бейове. Тежко било и положението на турското население, което пъшкало от ограбването и своеволията на своите феодали. Циганите са били изобщо безправни. Трудът им бил използван както от тур-ските управници, така и от бъл-гарските чорбаджии. За да се препитават, циганите били при-нудени да използват детския труд и пак водели полугладно съществувание. Това принужда-вало част от тях да се спускат към кражби, да скитат, да тър-сят по-лек начин на живот, да се занимават с измами. Начи-нът на живот променя психика-та на човека. Битието определя съзнанието, образование и кул-тура въобще не прониквало в циганските семейства. Знаем от историята, че през средните векове тази част от гражданите на света е била прогонвана в горите да съжителства със зве-ровете.

В известен период от време у господстващите класи и сред част от населението се офор-мило пренебрежително отноше-ние към циганското население като хора от втора категория или както и сега някои персони упорито твърдят: „Отървана ра-бота“, „Увреден ген“, „Циганин ли е, стъпи му на врата“. Не беше ли някога отношението на американците към негрите та-кова? А сега ги наричат „афро-американци“ - мозъка на САЩ. Сега думата „негър“ е забране-на със закон.

САЩ промениха политиката си спрямо негрите и ги спе-челиха. „Доброто побеждава!“ - Достоевски. Така ще бъде и с ромите в България. Думата „циганин“ ще отпадне. Трябват ни нови отношения!

Названието „цигани“ при-доби смисъл на обидно про-звище, синоним на нечисто-плътност, на неграмотност, не-честност, лентяйство, измама и др. Основание за това са давали начинът на живот на

скитащите цигани, ниската им култура, мизериите, условията на живот и консервативният им бит. Това пренебрежително отношение към циганите в про-дължение на много години е тегнело като злокобна съдба и върху онази част от него, която с честен труд е припечелвала за оцеляване. Турските паши и бейове използвали и оная част от циганското население, което се е турчеело. Възлагали им да извършват най-черната робата, като по-низши хора, да чистят канали, помийни ями и да строят бесилки. Из запис-ките на Захари Стоянов. Но в този период не е имало офор-мено обществено отношение за преследване и унищожава-не на циганите, каквото беше създадено в средновековната реакция в някои европейски страни като Германия, Холан-дия, Франция, Англия, Белгия. По време на нацизма и фаши-зма без съд и присъда загиват 600 хиляди роми, включително жени и деца. По време на Хо-локоста загиват и 6 милиона евреи, а през Първата светов-на война – 25 хиляди арменци.

Друго беше отношението на Молдова, България и Румъния към ромите и Русия.

Еднаквата участ на поро-бени, безправни, ограбвани, преследвани е създала пред-поставки за установяване на отношение на търпимост, а и в много случаи има взаимопо-мощ между българи и цигани. Положението, в което са били поставяни циганите (нераздел-на и органична част на българ-ския народ), е накарало някои от тях да съчувстват и подпо-магат на националноосвободи-телната борба на българския народ. В периода на хайдут-ството и четническото движе-ние много от циганите, които се занимавали с пренасянето на дърва от Балкана или са произвеждали в гората въгли-ща, са подпомагали с храна и убежище хайдутите, а отделни хора са участвали и в акции на хайдутите (пак из записките на Захари Стоянов). Известен е дядо Гани Гачеоглу от Сливен, който е снабдявал българските четници с храна и барут, а не-говите синове Георги и Тодор са изработвали и предали на хайдутите 12 саби френгии. От книгата „Циганите в България“.

продължава в следващия брой

8 април е Международен ден на ромите

Александър Райнов

Материалът, който написах по по-вод 8 април - Международния ден на ромите, е доста обширен. Положих доста труд, докато го напиша. Аз съм на 79 години, със средно техническо образование – машиностроене. Но от дете все пея в хорове. И сега пея също в църковен хор (мъжки), където съм солист. Пея в Божествения храм „Света Богородица“ - гр. Габрово – перла на Северна България.

В цивилния живот съм работил четири години като стругар. След това осем години шлосер-монтьор на памучни станове „Янтра“ 2 – про-фесии близки. Нали баща ми беше текстилец, спомагателен работник във фабрика „Спас Георгиев“ - Сливен. Аз съм от този борчески град. Градът на стоте войводи, с което се гордея. Баба е била текстилка във фабрика „Цвета Бончева“ - гр. Сливен. Ето това ме накара да поддържам традициите на сливенските текстилци. Ами нали първата фабрика в Сливен за текстил е „Добри Желязков“. Майка работеше в консервна фабрика „Иван Лилов“ на мармалада. Бяхме седем деца - пет момчета и две момичета. Момчетата сме със средно образование, а сес-трите ми с основно.

Само аз съм в Габрово, по неволя на съдбата. Тук като младеж след ка-зармата дойдох и си завърших средно-то образование. Преди това завърших професионално техническо училище в село Казичене, непосредствено до Со-фия, но то беше от 7 клас – три години и се признаваше 10 клас реално.

Имах желание да следвам геогра-

фия, защото моята баба по майчина линия в мен виждала бъдещ даскал. Татко е участник във Втората светов-на война. Бил е пленник. Освобожда-ва се и отново в дъжд от куршуми в Унгария на фронта. Не е бил раняван. Завръща се с победата. Бил е в III-та армия с г-н Стойчев. От Военното ок-ръжие ми казаха, след като си завър-ших средното образование в Габрово, че съм нямал късмет, защото татко не бил раняван. А той има орден за храброст! Като 5-годишен ме кичеше с него. Стана ми много мъчно. Вуйчо ми е офицер – бивш командир на арт. поделение в с. Струпец. Много ми е помагал. Имаше ме за свое дете. Дъ-щеря му е учителка по физика, синът му е със средно образование – елек-тротехник.

Аз никого не осъждам. Отдадох се на пеене. И ето, че по

призвание ме наричат певец. Пял съм в училищен хор, в смесен хор на читалище „Пейо Дачев“ в кв. Даме Груев в Сливен. В казармата ръково-дех мъжка вокална група – спечелила първо място в гр. Нова Загора. След това в Габрово пях в хор „Априлов – Палаузов“ - солист на „Аве Мария“ и „Серенада“ на Шуберт. Едновременно пеех и в комбината „Васил Коларов“ в ансамбъла за песни на народите. Тук пеех на 11 езика – гръцки, македон-ски, български, арабски, югославски, румънски, италиански, руски и дори и ромски песни. Една пях на таджикски език. Пял съм на много тържества на партиите, на правителствени, между-народни и др. Поканиха ме в оперния военен хор на запасните офицери, тук пях от 1975 до 2006 г., бях солист на хора.

Диригент ни беше проф. Христо Ари-щиров, вокален педагог – Георги Дели-ганев – директор на операта в Русе. Бях солист на „Калинка“ и песента „Во царствием твое“ на Добри Хри-стов – патриарха на българската музи-ка. В един разговор нашият диригент ми каза, че аз съм „екстра категория певец“. Достигам тоновете си – си бе-мол – до – втора октава. Почудих се, като зная откъде съм излязъл.

По стечение на обстоятелствата живея в Габрово. През 1970 година спечелих конкурс за изпълнение на руска песен с песните „Калинка“ и „Ленинские горы”. На заключителния концерт на 12 април 1970 г. в партий-ната зала в София по телевизията в

четворката – сопран, алт, тенор и бас, аз бях тенор, на концерта аз избрах да участвам с „Калинка“ и оттогава започнаха да ми викат Сашо Калин-ката. За състезанието ме подготви ос-нователят на хор „Емануил Манолов“, диригентът Стефан Ботев.

2003 година ме изпратиха като най-добрия изпълнител на руски песни в Белорусия – като награда да участ-вам с песента „Альоша“ във връзка с 63 години от победата над фашизма в побратимения град на Габрово – Мо-гильов. Подготви ме зам.-диригентът маестро Димитър Цонев. Кмет на град Габрово тогава беше инж. Богомил Белчев. Там пях със 120 човека сме-сен младежки хор и само оркестър. Когато се завърнах в България, кметът ме поздрави като каза: „Отзивите в БССР за изпълнението са блестящи“. Аз тогава бях изтеглен на работа в отдел „Изкуство и култура“. А преди това от висшестоящи органи от „Ва-сил Коларов“ бях изпратен на помощ на работа в електротелферния завод „Подем“ - монтьор на електротелфери, модификации от половин тон до пет тона. Тук пеех в мъжки работнически хор. Най-добър в страната. Бях солист на песента „Морето спи“. Диригент ни беше маестро Димитър Цонев. Пял съм и в група „Шяйе“ за стари градски песни. От тях най-обичам „Сънувах те до мен“, „Искам да те забравя“, „Жена“, „Люлякови нощи“, „Ако е грях“, „Минаха години“, „Стройна се Калина вие“, „Бели ружи“, от ромските: „Пъте-шествие“ и „Зелени очи“. От италиан-ските: „О, соле мио“, от югославските: „Ща че ми живот“, „Защо си ме, май-ко, родила“, от българските: „Злато, моме“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“,

„Не казвай, либе, лека нощ“, „Данюва мама“, „Първом, първом“, „Теньовата стара майка“, „Дей гиди луди млади години“, „Мари, моме малка“, от маке-донските - „Стани, моме, да заиграш“, „На сърце ми стар мерак лежи“, „На-зад, назад“, „Цветените очи черешки“, „Давай ме, мила мамо“, от гръцките - „Постели легло за двама“, „Бохе-ми“, „Всяко пристанище“, „Акрополи“, „Миргля“ (гръцки храст), от руските - „Калинка“, „Московски възвишения“, „Стругиянка“, „Березы“, „Мателице“, „Яблъчка“ и казачок, „Кръстникът ми е рус“ и много други песни. Имам тетрадка със 100 песни, а една с 400 песни. Бях дал да си препишат и не ми я върнаха.

Благодарение на песента обиколих Европа. Някои страни като Франция, Холандия, Германия, Австрия по 2-3 пъти, Русия и републиките по 7 пъти, Гърция, Италия и социалистическите страни по няколко пъти, но съжаля-вам, че нямам висше образование. Внучката ми Александрина е студентка във Велико Търново – втора година немска филология, племенницата на един от братята – Радост Райнова, е студентка първа година в Пловдивска-та музикална академия. Братовчедка ми Антоанета Атанасова беше учител-ка – пенсионерка. Песента ми отвори вратите в живота. Синовете ми са със средно образование. Трима сина – шофьор, бизнесмен и акордеонист.

Щастлив съм, когато пея в гради-ната. Обичам да присаждам дръвчета. А песните са винаги с мен. Едновре-менно си пиша. Имам за издаване 5 книги - „Отново родени“, „Към нови хоризонти“, „Небивали разкази“, „Спо-мени и разкази“, „Разкази“.

Алåкñаíдър Райíîв: "Щаñòлив ñъм, кîãаòî пåя в ãрадиíаòа"Като зная откъде съм излязъл, се почудих, когато диригентът каза, че съм екстра категория певец

Иñòîрия - как áяха в миíалîòî и как ñа ñåãа

Alois Schоnn - Lagernde Zigeuner (1856) commons.wikimedia.org

8 8 април 2020 г.

тоДоркА МИрЧЕвА кМЕтСкИ НАМЕСтНИк

НА кМЕтСко НАМЕСтНИЧЕСтво

зЕлЕНо ДЪрво

Започвам с един ис-торически увод, защото историята на дадено на-селено място е в основата на мирогледа на хората, които го обитават. През далечната 1872-1873 година габровката Тота Венкова завършва първия випуск на Габров-ското петокласно девиче-ско училище. От 1 август

1873 г. до 1 август 1877 г. е учителка в основното девическо училище. През съдбовните августовски дни на 1877 година с много други габровки помагат на руския медицински персо-нал, начело с доктор Пя-сецки, да облекчават стра-данията на ранените руски офицери и войници. През 1878 година Славянското благотворително общество в Русия отпуска стипендии на способни българи да учат във висшите учили-ща на необятната страна. Габровци изпращат Тота Венкова, тъй като е имала предварителна подготовка, да учи медицина в Петер-бург. В Родината си се за-връща през 1886 година, след като завършва уче-нието си. Доктор Тота Венкова е първата жена-лекар в България. Посвещава се на професията си с го-лям ентусиазъм. Работи в болниците в София, Русе, Велико Търново, Варна. Специализира в Петербург през 1893 година. През 1901 година с голяма тъга напуска работата си, тъй като е сериозно болна. На 23 декември 1921 г. доктор Тота Венкова умира. Це-лият й живот е посветен в служба на българската държава. Прави и завеща-ния. През 1923 година за-вещанието й е изпълнено: На Софийския университет са дарени 40 000 лева, на санаториума в град Ис-крец – 500 000 лева, на Габровското девическо училище – 500 000 лева. През 1940 година, на 6 октомври, над село Зе-лено дърво започва стро-ителството на детско ле-товище. На по-късен етап е преобразувано в регио-нално климатично училище (снимката с децата). Изби-рат това място, защото е било доказано, че тук се повлияват много добре от чистия балкански въздух белодробните заболява-ния…

Д-р Тота Венкова е споделила, че „най-мъч-ното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и уп-равляваш“. Очевидно е било мъч-но да се възпитават и тези, които са опнали ня-колко тона боклук, в бук-валния смисъл, насред бе-лите дробове на гората. В близост до горското климатично училище. Оче-видно, че не само исто-рията на своя край, но и природните закони не по-знават онези, които са за-формили под синьото небе

една позорна инсталация. Тези, които са стова-рили огромното количе-ство боклук, очевидно не обичат себе си. Уважаващ себе си човек, не би до-пуснал да го залее упре-кът на всички нас, които искаме да живеем в чиста природна среда. На всеки здравето му е свидно. Очевидно, че в този случай и много по-добни тези, които решават да се отърват от собстве-ния си непотребен багаж, не им е свидно за здра-вето на чуждия човек и природа. Тя, планината, не

е чужда – тя е наша. С вярата, че ще на-правим нещо по-добро за всички нас, впрегнах-ме ентусиазма и немал-кия човешки, технически, финансов и времеви ре-сурс, за да отстраним един тумор насред гората в местността Топлешка по-ляна до училище „Д-р Тота Венкова“ и околните села. Заедно с работниците от общинското предприятие „Благоустрояване“ - Габро-во продължаваме да про-меняме с пример мисле-нето на онези, които не

мислят. За да променим живота на всички ни към по-добро. Петър и Лъчезар, шо-фьорите Дора и Митко, Пенчо от село Стомане-ците всеки ден загърбват здравето си, но не обръ-щат гръб на боклуците – продукт на Цивилизацията. За да ни е лъчезарно в средата, която обитаваме. Посветили са се на не-благодарна работа. Те и малцината техни колеги от „Благоустрояване“ – Габро-во, които събират всичко след всякакви катастрофи, бедствия, ежедневия, имат

съзнанието, че са лекари-те на околната среда. Не молят за уважение – за-служават да го имат! Ако някой циник като тези, опнали безмерния си гардероб насред чис-тата гора, се чуди какво ще правят работниците по чистотата, ако няма боклуци, отговорът е: Ще благоустрояват! Ще влагат нашите средства в нещо съзидателно. На тези, кои-то разсипват съзиданието, ще поясним, че посягат освен на финансов и чо-вешки ресурс, посягат на

неизмерим с финанси ка-питал – водата от Балкана, която се влива в питейния язовир „Христо Смирнен-ски“. Наричам ги тези или онези, защото за момен-та имаме предположения, но тези или онези ще ни кажат, че трябват доказа-телства! Ако някъде е останало стъкло, то е без да ис-каме. Не, нарочно, като техните смразяващи акто-ве. Има вероятност този, който е забравил къде е мятал стъкларии, да си пореже съзнанието, без да

иска, и да усети болката, която ние изпитваме при гледката и при чистенето. Любете се сред Приро-дата и множете доброто, но любете повече и нея, Природата! Тя няма по-требност от човешките лю-бовни предпазни средства. Ние имаме потребност от нея – особено в тези дни го разбрахме силно, в летните горещи месеци търсим нейната прохлада. Очевидно е, че работата в образователната система трябва да се промени по т. нар. дисциплина „Човек

и природа“ сега, а някога „Природознание“. Очевид-но е, че гръмките кампа-нии не са решение. Иска се ежедневна работа с примери добри и лоши. За да преборим вируса на бездарието. Вирусът на доброто да е панацея на всички виру-си, създадени от хора. А на вас, госпожи и господа, които създава-те боклуци сред околната среда, приятни сънища! Дано да е спокоен сънят ви с нови пижами и чисто бельо! Снимки: Авторът

За ñвидíîòî íа вñички здравå, за лåкариòå íа îкîлíаòа ñрåда и îíåзи, кîиòî изхвърляò áåльîòî ñи ñрåд чиñòаòа плаíиíа