Ако дариш една усмивка блага,

потрепнала за миг в мълчание,

в душа пустинна тя докарва влага,

скъсява и безкрайни разстояния.

Ако продумаш думица едничка

в смълчана обич, шепнеща без глас,

да кажеш с нея можеш всичко

и миг единствен да превърнеш в час.

Ако пророниш и една сълзица

със други тъжно плачещи очи,

небето нощно ще роди звездица

и песен в него тихо ще звучи.

Дори и само в длани свои

със дъх да стоплиш нечия ръка,

на слънцето горещите покои

смразена гръд ще разтопят така.

Дори за миг, ако подложиш рамо

и слабия на него се подпре,

това едно ще значи само –

Човекът в тебе няма да умре!

Човекът в тебе