Начало ›

Тристранни операции

СЧЕТОВОДНА

Тристранни операции

Съгласно чл.15 от ЗДДС тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:

- регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);

- стоките се транспортират директно от А до В;

- посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;

- придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

За разлика от режимите при вътреобщностна доставка на стоки и вътреобщностно придобиване на стоки при които се осъществява доставка между две регистрирани за целите на ДДС лица в две различни държави членки А и Б, то при тристранните операции доставката на стоките е между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В.

В зависимост от това дали Вие сте „прехвърлител”, „посредник” или „придобиващ” имате определени задължения съгласно действащата нормативна уредба за тяхното отчитане и документиране.

Нека разгледаме трите възможности ако Вие сте регистрирано за целите на ДДС лице в България и сте участник в тристранна операция, като освен вас участници са и лица регистрирани за целите на ДДС в Испания и Португалия.

І. Вие сте „прехвърлител” и извършвате доставка на стоки на „придобиващ” лице регистрирано за целите на ДДС Португалия чрез „посредник” от лице регистрирано за целите на ДДС Испания, като стоките се транспортират директно от България до Португалия. В случая Вие извършвате вътреобщностна доставка на стоки на регистрираното лице в Испания, като за тази доставка издавате фактура с нулева ставка съгласно общите правила при вътреобщностна доставка на стоки. Като във фактурата посочвате VAT номера на посредника по тристранната операция от Испания а не на получателя по доставката от Португалия. Съгласно чл. 125, ал.2 от ЗДДС Вие като посредник в тристранна операция, заедно със справка-декларацията подавате и VIES-декларация за тази доставка за съответния данъчен период.

ІІ. Вие сте „придобиващ” в тристранна операция, като „прехвърлител” е и лице регистрирано за целите на ДДС в Испания чрез „посредник” от лице регистрирано за целите на ДДС в Португалия, , като стоките се транспортират директно от Испания до България. Вие получавате фактура от посредника в тристранна операция в която има сигнатурата "чл. 28с/Е/ /З/ 77/388/ЕЕС" или аналогичния от новата директива „чл.141/2006/112/ЕО”. В този случай Вие се явявате придобиващ по вътреобщностно придобиване на стоки и съгласно чл.82, ал.3 от ЗДДС данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция (от Вас), осъществена при условията на чл. 15. Когато:

Данъкът е станал изискуем, Вие сте длъжни да го начислите, като издаде данъчен документ (протокол) по чл.117 като го издадете не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем и следва да съдържа реквизитите, посочени в чл.117. ал.2 от ЗДДС, в който посочите данъка на отделен ред, включите размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно чл.69. ал.1 от ЗДДС Вие имате право да приспаднете изискуемия от вас данък, когато стоките се използват за целите на извършваните от вас облагаеми доставки като ги включете в дневник покупки с право на приспадане на пълен данъчен кредит (или с право на приспадане на частичен данъчен кредит) за същия период или в един от следващите три данъчни периода. Ако стоките са предназначени за извършване на освободени доставки или на основание чл.70. ал.1. т. 1 от ЗДДС за същите няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит, тогава не ги включвате в дневник покупки с право на данъчен кредит.

ІІІ. Вие сте „посредник” в тристранна операция, като „прехвърлител” е лице регистрирано за целите на ДДС в Испания а „получател” е лице регистрирано за целите на ДДС в Португалия, като стоките се транспортират директно от Испания до Португалия. Регистрирано за целите на ДДС в Испания ще ви издаде фактура за вътреобщностна доставка на стоки в която ще има ДДС със ставка „нула” и вашия VAT номер съгласно чл.94, ал.2 от ЗДДС. Но съгласно чл.62, ал.5 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им (територията на Португалия). От това следва, че българската

фирма извършва вътреобщностно придобиване на стоки с място на изпълнение Португалия, което придобиване ще е освободено съгласно чл.141 от директива 2006/112/ЕС на Съвета съгласно която всяка страна-членка трябва да предприеме специфични мерки, да не се начислява ДДС върху вътрешнообщностната придобивка на стоки на нейна територия, при тристранна операция. От което следва, че за посредника не възниква задължение да се регистрира за целите на ДДС в Португалия. Задължение да начисли ДДС по тази доставка ще има регистрираното за целите на ДДС лице в Португалия „получател” в тристранна операция. Съгласно чл.113, ал.12 от ППЗДДС регистрираното лице-посредник в тристранна операция отразява фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция в дневника за покупките за данъчния период, през който е включил съставената издадена от него фактура за доставката към придобиващия в тристранната операция в дневника си за продажбите. В тези случаи колони от 9 до 14 не се попълват, като в колона "вид на документа" се посочва код "09", а в колона "ДО при придобиване на стоки от посредник в тристранна операция" се посочва данъчната основа в лева от фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция. Тази данъчна основа не участва при определянето на резултата за периода. В ППЗДДС чл.9, ал.2 поставя и няколко изисквания относно доказването на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС - посредникът в тристранна операция следва да разполага със следните документи:

1. фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която е посочен идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на посредника;

2.фактура по чл. 79, ал. 2, т. 1, издадена от посредника в тристранната операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата членка, където стоките пристигат (в нашия правилник все още е като сигнатура фигурира "чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС");

3. VIES-декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която е издадена фактурата по т. 2;

4. писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени.

Трябва да имате предвид, че съгласно чл.9, ал.3 от ППЗДДС в случай че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите доказващи обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната и данъкът става изискуем от посредника и се начислява от него чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС който се издава в 15-дневен срок, считано от датата, на която данъкът е станал изискуем. Ако в последствие посредникът в тристранна операция се снабди с документите доказващи обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС, след срока по чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС той коригира резултата от прилагането на чл. 9, ал. 4 и 5 от ППЗДДС.

Ние сме посредник при тристранна операция. Транспортът е за сметка на посредника. Доставчикът на транспортната услуга е унгарска фирма, а посоката на стоките е от Унгария до Франция.

09 Aug 2011 11:41

Пламен Донев (Експерт)

Компания: Kreston BulMar

0

1

Да - протоколът е с 20% начислено от Вас българско ДДС

Как се процедира с фактурата за транспорт? Следва ли да се включи в дневника за покупки и да се издава протокол?

Относно: приложение на разпоредбите на ЗДДС във връзка с тристранни операции

В хода на извършена ревизия е установено, че българско дружество, регистрирано по ЗДДС, през м. април 2007 г. закупува от друго лице, притежаващо идентификационен номер по ДДС във Франция, стока (патешки черен дроб). За тази покупка е издадена фактура от френското данъчно-задължено лице, което е и декларирало ВОД към българското дружество за съответния период. Има данни, че френското дружество е доставило стоката на българското в склад във Франция, от който склад българското дружество е продало част от закупената стока на лица -регистрирани за целите на ДДС в други държави членки - Белгия и Испания, за които е подало информация във VIES декларациите си за съответните периоди /от месец юни 2007г. до м. октомври/ като е посочило, че е посредник в тристранна операция. Представени са потвърждения от придобиващите, че са получили фактурираната от българското лице стока. От ревизираното дружество са изискани писмени обяснения, в които същото e посочило, че транспорта не e за негова сметка и собствеността е прехвърляна при условия ЕХW склада във Франция. Ревизиращият екип не е отправил молба за информация до съответната държава членка за установяване облагането на вътреобщностното придобиване в държавата-членка, където е завършил превоза на стоките.

Друга част от стоката през м. октомври 2007 г. обратно е препродадена от българското дружество на френското дружество, от което първоначално е била закупена същата, като е документирана с фактура, в която също е посочено, че доставката е извършена в качеството на посредник в тристранна операция. Декларирана е във VIES декларацията за съответния период като доставка на посредник в тристранна операция.

Аналогично е фактурирана и декларирана и друга доставка към друго френско дружество, с идентификационен номер за целите на ДДС издаден във Франция.

За продажбата, представляваща обратно изкупуване е приложен Фиш за резултат от проучване във Франция по повод отправена молба за информация от ревизиращия екип до съответната държава членка. От фиша е видно, че стоката е с български произход и че в частта на обратното изкупуване не е напускала територията на Франция.

Въпросите Ви са:

В случая налице ли са тристранни операции, съгласно чл. 15 от ЗДДС ?

При тристранни операции, посредникът задължен ли е да издаде само една фактура само към един придобиващ ?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:

Относно фактурите с получатели - лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, различна от тази на прехвърлителя и посредника.

Съгласно чл.15 от ЗДДС тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:

- регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на

стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва

доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);

- стоките се транспортират директно от А до В;

- посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;

- придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

В случаите, при които не е налице директно транспортиране на стоките, доставките не могат да се третират като тристранни операции.

Считаме, не е налице директно транспортиране, когато стоките, преди отправянето им към придобиващ в друга държава-членка са складирани в продължение на месеци на територията на държавата членка на прехвърлителя /в случая Франция/, от където са транспортирани към съответните придобиващи.

Тъй като при доставката от френското дружество, към българското дружество българското дружество е предоставило на френския си контрагент своя български регистрационен номер по ЗДДС, за същия възниква задължение да начисли ДДС за вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, основание чл. 62, ал.2 от ЗДДС, освен ако не докаже, че ВОП е обложено в държава-членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. За такива доказателства по преписката няма данни.

За българското дружеството е възникнало задължение за регистрация за целите на ДДС във Франция, тъй като съгласно чл. 32 от Директива 2006/112/ЕС доставките му са с място на изпълнение на територията на Франция - държавата членка, където се намира стоката по време на започване на експедицията й към клиента. В този случай последващите доставки, извършени от българското дружество към контрагентите му в Испания и Белгия следва да имат режима на ВОД за българското /чл. 138, пар.1 2006/112/ЕС/, съответно ВОП за испанското и белгийското дружества.

Обратната продажба на част от стоката от българското дружество към френския доставчик също е доставка с място на изпълнение на територията на Франция.

В тази връзка следва да бъде инициирано изпращане на спонтанна информация от органа по приходите, извършващ конкретното ревизионно производство до другата заинтересована от тази информация държава членка по реда предвиден в процедурите, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП. В случая следва да бъде обърнато специално внимание и на факта, че при извършването на първоначалната продажба на стоката от френското дружество към българското дружество същата е отчетена като ВОД, като впоследствие част от тази стока е обратно изкупена от същото това френско дружество, предвид което за тази част няма да е налице ВОД. Следва

също така да се обърне внимание, че следва да се проследи веригата на доставчици на стоката, тъй като има данни, че същата е с български произход, като следва да се получи обратна информация за това с оглед установяване на наличие на данни за данъчна измама.

Относно възможността посредникът да достави получената по една доставка стока на няколко придобиващи при условията на чл. 15 от ЗДДС.

Видно от разпоредбите на ЗДДС по отношение на тристранните операции няма изрично изискване - всяка покупка да е последвана само от една продажба, но подчертаваме още веднъж, че стоката следва да се транспортира директно към придобиващия по тристранната операция. В този смисъл, при по-усложнена фактическа обстановка /аналогично на процесния случай/ следва да се прави внимателен и прецизен анализ доказателствата за определяне точния характер на операцията и съответното й данъчно третиране.

От гледна точка на изискванията на ЗДДС има посочен срок за снабдяване с документи, доказващи извършването на тристранни операции -чл.9, ал.З от ППЗДДС.

ДОКУМЕНТИРАНЕ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДИСТАНЦИОННИТЕ ПРОДАЖБИ И ТРИСТРАННИТЕ ОПЕРАЦИИ

Евгени РАНЕЛОВ

(магистър по финанси)

Дистанционните продажби и тристранните операции са специфична форма на вътреобщностна търговия, без аналог досега в нашата уредба и практика. Новият ЗДДС, в съответствие с Шестата директива на ЕС, дава насоки и правила за третиране на този вид доставки. За специалистите е важно както законовото третиране на въпросните доставки, така и тяхното документиране и счетоводно отчитане в ежедневната практика. Именно на тази тема ще посветим следващите редове.

Дистанционни продажби

Дистанционните продажби са специален режим на облагане на доставки от регистрирани лица от държава членка към нерегистрирани лица от държава членка. В известен смисъл този вид доставки заменя досегашния "износ", но с редица особености.

Режим на дистанционни продажби съгласно чл. 14 от ЗДДС е налице, когато съществуват едновременно следните условия:

а. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

б. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

в. получателят по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държава членка, където приключва транспортът;

г. стоките не са нови превозни средства, не се монтират или инсталират за сметка на доставчика или не са предмет на специален ред на облагане на маржа на цената.

Или това са доставки, при които доставчикът е регистрирано лице по ДДС в държава членка, а получателят е нерегистрирано по ДДС лице, данъчно незадължено юридическо лице или физическо лице - от държава членка.

При наличието на тези условия мястото на изпълнение е на територията на България (имаме предвид случаите, когато доставчикът е българска фирма, регистрирана по ДДС) и българската фирма трябва да начисли данък в размер 20 на сто. Този ред ще се прилага, докато за българската фирма не възникне задължение по законодателството на съответната държава членка, в която приключва транспортът на стоката, да се регистрира, т.е. след като надвиши "прага" за регистрация в съответната държава членка.

Български фирми, регистрирани по ДДС лица, трябва внимателно да следят дали не достигат "прага" за регистрация в различните държави членки, в които извършват доставки по режима на дистанционните продажби.

След регистрацията в съответната държава членка мястото на изпълнение на доставките вече ще е в тази държава членка за дистанционните продажби, които извършва българската фирма.

Съгласно чл. 20, ал. 5 от ЗДДС българската фирма може по избор да приеме, че мястото на изпълнение е на територията на държавата членка, където приключва транспортът на стоките, независимо че не е достигнала прага за регистрация, ако са налице условията. Тогава българската фирма ще облага въпросната доставка със ставката в съответната държава членка.

Тогава съгласно чл. 114, ал. 2 от закона във фактурата освен реквизитите по чл. 114, ал. 1 следва да се посочат:

- идентификационният номер, издаден от другата държава членка за целите на ДДС;

- ставката и размерът на данъка, приложими за другата държава членка.

Отново ще подчертаем, че българските фирми, регистрирани по ЗДДС, които извършват дистанционни продажби в държави членки, трябва редовно да следят "прага" в съответната държава с оглед да се регистрират своевременно. Нещо повече, Шестата директива изисква цялата доставка, с която се превишава "прагът", да се обложи в държавата членка по действащата там ставка на данъка.

За фирмите от държави членки задължението да се регистрират за дистанционни продажби възниква, когато надвишат определения за страната ни "праг" от 70 000 лева.

Различието в данъчните ставки в държавите членки дава възможност на избор за регистрация и прилагане на по-ниска ставка в държавата, където завършва транспортът на стоките. Това е по-изгодно за българския доставчик и трябва да се използва.

Следва да се отбележи, че в "прага" 70 000 лева не се включва сумата на данъка и сумата на акцизните стоки. Освен това е важно да се знаят изискванията на данъчното законодателство в съответните държави членки, с които българските фирми извършват дистанционни продажби, за целите на регистрацията и взаимоотношенията с данъчната администрация по начисляване и внасяне на ДДС.

Както се вижда, дистанционните продажби, макар и "износ", се различават от него, тъй като не прилагат както при износа ставка нула, а данъчната ставка. Те се различават и от вътреобщностните доставки (ВОД), при които ставката е нула, тъй като получателят в държава членка не е регистрирано лице и не може да начисли данък като вътреобщностно придобиване (ВОП).

Документирането на дистанционните продажби се извършва с фактура. Тя освен реквизитите по чл. 114, ал. 1 трябва да притежава и допълнителните реквизити по чл. 114, ал. 2. Затова

считаме, че е целесъобразно предприятията, които имат в практиката си дистанционни продажби, да отпечатват фактурите си, включително трите допълнителни реквизита за този вид продажби.

Ще отбележим, че дистанционните продажби не се включват във VIES декларацията.

Счетоводното отчитане на данъка при дистанционни продажби има следния вид:

Дт с/ка Клиенти

Кт с/ка от група 70 Приходи от продажби

Кт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите

Когато дистанционните продажби в дадена държава членка превишат "прага" и българското предприятие - доставчик, се регистрира за целите на ДДС в съответната държава, начисленият данък по ставката за съответната държава се отчита съобразно прилаганата форма на отчитане на дейност в чужбина - като дейност в чужбина или като предприятие в чужбина.

Тристранни операции

Докато ВОД и ВОП са режими на доставки между две регистрирани за целите на ДДС лица от различни държави членки, то при тристранните операции броят на лицата, участващи в доставка, е три.

Отношенията се формират при следната схема:

а. регистрирано в държава членка "А" лице, наричано "прехвърлител", извършва доставка на стоки чрез регистрирано лице в държава "Б", наричано "посредник", за "придобиващ" - регистрирано лице в държава членка "В";

б. стоките се транспортират директно от държава "А" в държава "В", но документите се оформят като доставки и придобиване от "А" чрез "Б" - до "В";

в. посредникът от държава членка "Б" не е регистриран в някоя от другите две държави - "А" и "В";

г. придобиващият от държава членка "В" начислява данък като получател по доставката.

На практика има "две доставки" и едно "придобиване", но всъщност доставката е само една - директно от "А" до "В".

Българско предприятие, регистрирано по ЗДДС лице, може да е в ролята на всяка от трите страни в режима на тристранната операция: прехвърлител, посредник или придобиващ.

Да разгледаме всяка от трите възможности от гледна точка на данъчното третиране по ЗДДС, документалното оформяне и счетоводното отчитане:

Първи случай: Българска фирма, регистрирано по ЗДДС лице, извършва доставка на стоки чрез посредник от Германия до придобиващ във Франция.

Българската фирма извършва ВОД до регистрирано лице в Германия. За доставката се прилагат общите правила за ВОД. Издава се фактура с нулева ставка за ДДС. Във фактурата се посочва идентификационният номер по ДДС на посредника в Германия.

Доставката се декларира от българската фирма във VIES декларацията.

Счетоводното записване е следното:

Дт с/ка Клиенти

анал. сметка на посредника в Германия

Кт с/ка от група 70 Приходи от продажби

Вторият случай: Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, е посредник. Тя закупува стоки от Германия (немската фирма е прехвърлител) и ги доставя на френска фирма (придобиващ). Стоките се транспортират директно от Германия до Франция, но документите се oформят тристранно чрез българската фирма - посредник.

Българската фирма - посредник, ще получи фактура за ВОД от немската фирма, в която е посочена ставка "нула" и идентификационният номер по ДДС на българската фирма съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗДДС.

Съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗДДС мястото на изпълнение на тази доставка (ВОП) няма да е на територията на България, а на територията на Франция - там, където стоките пристигат, ако са налице условията (едновременно) по чл. 62, ал. 5 от закона.

Правилникът за прилагане на ЗДДС в чл. 9, ал. 2 поставя изисквания за доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от закона относно мястото на изпълнение и наличието на тристранна операция, а именно:

- трябва да има фактура, издадена от прехвърлителя от Германия, в която да е посочен идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 от закона на посредника - българската фирма;

- българската фирма - посредник, трябва да е издала фактура с посочване ДДС-номера на придобиващия във Франция;

- в издадената фактура посредникът трябва да отбележи следната сигнатура - "чл. 28с/Е/ /З/ 77/388/ЕЕС";

- посредникът - българската фирма, трябва да декларира за съответния данъчен период доставката във VIES декларацията;

- посредникът трябва да има потвърждение от придобиващия във Франция, че стоката е получена.

Наличието на тези условия и документация показват на практика, че българската фирма извършва ВОП, но с място на изпълнение - Франция. Това ВОП съгласно френското законодателство трябва да бъде освободено от облагане така, както го освобождава и българското законодателство - чл. 65, ал. 2, т. 4 от закона.

Мястото на изпълнение на тази доставка съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗДДС е мястото, където се придобива стоката - Франция, от регистрирано лице - участник в тристранна операция.

Явно, ако не се прилагаше схемата на тристранна операция, българската фирма трябваше да се регистрира във Франция за придобиването на стоките от немската фирма и да начисли данък. Данък следваше да начисли и при доставката на тези стоки на френската фирма като регистрирано лице във Франция. Режимът на тристранна операция се облекчава значително, като се избягват регистрации, облагане на доставки, ползване на данъчен кредит и пр.

Облекченият режим на тристранната операция дава възможност на българската фирма - посредник, да не се регистрира във Франция, да не начислява данък, а такъв да се начисли от френската фирма - придобиващ.

Документирането на тристранната операция и счетоводното отчитане може да се осъществи при следната примерна схема:

- за получената фактура от прехвърлителя - предприятието в Германия:

Дт с/ка 304 Стоки

анал. сметка Стоки по тристранна операция с...

Кт с/ка 401 Доставчици

анал. сметка на прехвърлителя в Германия

- за издадената фактура на името на придобиващия във Франция:

Дт с/ка 411 Клиенти

анал. сметка на придобиващия във Франция

Кт с/ка 702 Приходи от продажби на стоки

- за отчетната стойност на доставката:

Дт с/ка 702 Приходи от продажби на стоки

Кт с/ка 304 Стоки

анал. сметка на прехвърлителя

- при получаване на паричния превод от придобиващия:

Дт с/ка 504 Разплащателна сметка във валута

Кт с/ка 411 Клиенти

анал. сметка на придобиващия

- при превеждане на сумата на прехвърлителя:

Дт с/ка 401 Доставчици

анал. сметка на прехвърлителя

Кт с/ка 504 Разплащателна сметка във валута

- отделно се отчита комисионата за посредническата услуга в зависимост от това кой я плаща - прехвърлителят или придобиващият.

Третият случай: Българско предприятие, регистрирано по ДДС лице, е придобиващ в тристранна операция - купува стоки от фирма в Германия чрез посредничество на фирма от Франция. Стоките се транспортират директно от Германия до България.

Българското предприятие е придобиващ по ВОП. То издава протокол по чл. 117, ал. 2 и начислява данък. Освен това то получава фактура от френската фирма - посредник, като във фактурата му е посочена сигнатурата "чл. 28с/Е/ /З/ 77/388/ЕЕС".

Съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗДДС данъкът по тази доставка, за която са налице условията за тристранна операция по чл. 15, се дължи от придобиващия - българската фирма. Протоколът се

издава в срок до 5 дни от датата на данъчното събитие. Протоколът се отразява в дневника за продажбите. Ако придобиващото предприятие ще ползва стоките за облагаеми доставки, то като регистрирано лице по общия ред има право на данъчен кредит и отразява протокола и в дневника за покупките за същия данъчен период или най-късно до третия данъчен период.

Протоколът съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2.

Ако не се начисли данък в предвидения срок, придобиващото лице се наказва със санкцията по чл. 180 от закона.

Счетоводното отчитане при придобиващото лице:

- за получената стока директно от прехвърлителя (Германия):

Дт с/ка 304 Стоки

Кт с/ка 401 Доставчици

анал. сметка на посредника във Франция

- за издадения протокол по чл. 117, ал. 2:

Дт с/ка 4531 Начислен данък за покупките

Кт с/ка 4532 Начислен данък за продажбите

(ако придобиващият има право на данъчен кредит. В противен случай данъкът се включва в стойността на стоката)

Двете счетоводни записвания могат да се вземат и по друг начин в зависимост от софтуера на предприятието.

Дължимата сума на посредника се превежда.

Отделно се разчита комисионата на посредника, ако е договорена такава.

В заключение ще отбележим, че тристранните операции и дистанционните продажби изискват специфичен ред на документиране и счетоводно отчитане. И ако той бъде спазен, предимствата на тези режими на вътреобщностна търговия са безспорни.