Португалия и ИспанияСилвия Радева и Зара Руменова 11г

клас

РЕВОЛЮЦИЯТА НА КАРАМФИЛИТЕ 

Toва е военен преврат в Португалия, извършен на 25 април 1974 г. от група офицери, организирани в Движение на

въоръжените сили с цел възвръщане на демократичните порядки в страната.

Превратът е насочен срещу наследника на диктатора Антонио Салазар - Марсело Каетано и 

фашисткия характер на управлението. Начело нахунтата застават майор 

Отелу ди Карвалю генерал Антонио де Спинола, а премиер след преврата става 

Вашко дос Гонсалес.

Салазар

Спинола

Названието на революцията

произхожда от нейния символ - карамфила, тъй като в дулата на

оръжията на участващите

войници са били поставени

карамфили и превратът

приключва без жертви.

Монумент в град Грандола, посеветен на Революцията от 1974 г

Превратът е наблюдаван безучастно от Испания, където вече се подготвя смяна на властта на генерал Франко с демократично

управление.ген. Франко

•  В утрото на 25 април 1974 г., когато зазвучава песента “Градола, вила морена”,

разбунтуваните военни напускат казармата в гр.

Сантарейн под командването на капитан Салгейру Майа и

се отправят към Министерството на отбраната, но скоро узнават, че Марселу Каетану и неговият министър

на отбраната са избягали в казармата на Националната

републиканска гвардия на пл. “Карму”.

МАРСЕЛУ КАЕТАНУ

САЛГЕЙРУ МАЙА

•Ако изключим разменените изстрели при щурмуването на седалището на ПИДЕ/ДЖС (Политическата полиция) на ул. “Антониу Мария Кардозу”, оперативните сили и по-

специално населението, солидарно с бунтовниците, запазили изненадващо

цивилизовано поведение.

•Революцията наистина била извършена без кръвопролития и в обстановка на минимално насилие, но последвалият период се оказал много по-смутен. По време на протичащия

революционен процес възникнали разногласия сред военните. Страната

вървяла през горещото лято на 1975 г. към гражданска война.

В утрото на 26 април Хунтата за национално спасение огласява по Португалското радио и телевизия

чрез своя импровизиран говорител ген. Спинола първото си комюнике до страната, но не

успява да прикрие политическото разногласие, което дълбае все

по-голяма пропаст между неините членове. Оставката на

първия министър-председател в следреволюционния период

Палма Карлуш след отхвърлянето на предложението

за засилване на неговите правомощия, спадът на

доверието в Спинола заради някои негови позиции, смятани за контрареволюционни, военната

криза в казармата в Танкуш, говорят за ново съотношение на

силите в ДВС и засилват конфронтацията, която достига

своя епилог на 25 ноември 1975 г.

АНТОНИО САЛАЗАР ДИКТАТОР НА

ВОЕНЕННА ХУНТА

ТРИТЕ ЦЕЛИ НА РЕВОЛЮЦИЯТА : ДЕМОКРАЦИЯ

, ДЕКОЛОНИЗАЦИЯ ИРАЗВИТИЕ

28.04 1974 Г.

      Непосредствено следствие от революцията е прекратяването на колониалната война, което открива пътя за деколонизация. За по-малко от 2 години бившите африкански колонии стават

независими страни, признати от международната общност. От империята остават Макау, по-късно интегрирано в

китайската територия след фаза на мирни преговори, и Източен Тимор, който след дълга

голгота, белязана от гражданската война и индонезийската окупация, заявява

недвусмислено на референдума, проведен през 1999 г. с помощта на Обединените нации,

желанието си за автономия и независимост.

ЗА ДЕМОКРАТИЗИРАНЕТО НА СТРАНАТА СЕ

ПРЕДЛАГАТ РАЗЛИЧНИ ФОРМИ :    Отелу Сарайва де Карвалю, спорна

фигура от революционния период и оперативен командир на 25 април, който

дори бива арестуван с обвинение за терористични действия, е за

политическо въвеждане на властта на народната демокрация.

Рамалю Еаниш, по това време подполковник,

побеждава два пъти Отелу: първия, като отменя

военния преврат на 25 ноември 1975 г., и втория,

спечелвайки с голямо мнозинство

президентските избори през 1976 г. Рамалю Еаниш, подкрепян от двете главни

партии - Социалистическата и

Народнодемократичната.

Страната постепенно започва да свиква с демократичния живот. На 2 април

1976 г. се приема новата Португалска конституция, която гарантира

парламентарна демокрация по пътя към социализма. Тази конституция, отразявайки несъмнено менталната атмосфера в момента, осигурява все

пак принципите на правовата държава, защитата правата на човека, плурализма и демокрацията.

ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО КЪМ ЕИО : 8 ГОДИНИ НА

ПРАВОЛИНЕЕН ПРЕГОВОРЕН ПРОЦЕС ПРИ ТРУДНА

КОНЮНКТУРА В гордо самотната Салазарова Португалия става наложително отварянето към Европа и известно обвързване със Съединените щати.

Особено след 60-те години се сблъскват мненията на две течения за икономическото развитие на Португалия, на европеистите и

на африканистите.

   От залеза на Британската империя след войната Салазар разбира късно, че е важно известно

сближаване със САЩ. През 1948 г. той подписва с американците договор за отстъпване на базата в

Лажеш (на Азорските острови), а през 1949 г. Португалия влиза в НАТО (като съоснователка). В резултат на големи дипломатически усилия още през 1948 г. страната е бенефициент на “Плана

Маршал” (2-ра фаза), влиза в ЕОТС (която от 1961 г. започва да се нарича OCСE), присъединява се към Европейската платежна уния и по-късно към Европейския валутен договор (АМЕ). Но голямото завоевание на стария режим е интегрирането в

ЦЕФТА, което позволява на Португалия да участва в европейските интеграционни движения

с големи икономически изгоди и на минимална политическа цена

Мариу Суариш - премиер в първото конституционно правителство, внася официално молбата за присъединяване към ЕИО през март 1977 г. като отговор на Португалия на новата

политическа и икономическа обстановка, отчитайки новата конюнктура в резултат на краха

на империята. Въпреки неблагоприятните последствия от първия петролен шок през 70-те

години, всички парламентарно представени партии, с изключение на ПКП, подписват молбата

за присъединяване. Атакуването на частната собственост, процесът на национализацията,

изтичането на капиталите, отсъствието на чуждестранни инвестиции, прекомерното

бюрократизиране и крещящата неефективност на доконституционните правителства довеждат

обществените финанси и икономиката на ръба на банкрута

При подписването на Договора за присъединяване на Португалия (и Испания) към 12-те през юни 1985 г. в Манастира на йеронимите все още се чувстват последиците от

политиката на затягане на коланите и на бюджетни рестрикции в

резултат на значителните чуждестранни заеми , които

португалската държава се налага да поиска, за да превъзмогне

главно външния дълг и изпълни структурните мерки за развитието

на португалската икономика

ЕДНО ТРАНСФОРМИРАЩО

СЕ ОБЩЕСТВО   Първото голямо предизвикателство, пред което се изправя

демократичната държава, е приемането на 500 000 португалци, които се връщат от бившите африкански

колонии в разгара на горещото лято.

В новата светска и плуралистична държава, с новата конституция се

появяват закони за семейството, отхвърля се половата

дискриминация, дава се равноправие на извънбрачните

деца, преговаря се с Ватикана за промяната на Конкордата, за

разрешаване на развод на двойките, сключили католически

брак, и се закриля законово детето. Законът за декриминализирането на аборта, както и за сексуалното

възпитание и противозачатъчните средства, дълги години забранени в

Португалия, най-сетне е приет от Парламента през 1984 г.

Революцията на карамфилите довела също до революция в мисленето. С края на диктатурата и цензурата народът си възвърнал свободата

на словото. Изгубил се страхът и чинопочитанието към висшестоящия.

След втория мандат на Антониу Рамальо Еанеш следват 20 години през които Португалия е управлявана от президенти социалисти (Мариу Соариш и Жоржи Сампаю). През 2006 година демократа Анибал Каваку Силва става първият десен президент на Португалия, заемал този пост след “революцията на карамфилите” през 1974 година. През 2011 той е

преизбран.

Мариу Соариш ( в ляво )

Хуан Карлос