1Издание на Университета за национално и световно стопанство

29 март 2010 г. Год. LVI, брой 577 Наследник на в. “Студентска мисъл” (1920 г.) и на в. “Икономист” (1954 г.)

На стр. 6-7

Как живеемПроучване на

“Вестник на УНСС” МеНюто

На стр. 6

На благия водач

Преди 90 години заедно с УНСС се роди нашият професор акад. Евгени Матеев – патриархът на икономическата наука в България

С удоволствие се връщам в университета, който съм завършил. Не е само чест, но и предизвикателство да говоря пред тези, които идват след мен. Бъдете винаги критични към това, което чувате, защо-то знанието не се спуска, то се гради. Tова написа минис-търът на външните работи Николай Младенов в

Златната книга на УНСС,

oтворена за послания от вре-мето на Свободния универси-тет от 1920 г. Там са послания-та и подписите на всички известни личности, посещава-ли УНСС.

През 1991 г. кандидатствах малко наизуст в УНСС, защото мислех, че нямам шанс да вляза в Международни отно-шения, каза Николай Младе-нов. Явно е било

късмет, може би съдбaСъс сигурност бяха късмет

преподавателите, на които попаднахме. Доц. Георги Генов, доц. Атанас Гочев, доц. Динко Динков, които виждам тук, ни предадоха чувството, че трябва постоянно да си

задаваме въпроси. Караха ни да мислим и да търсим неща-та, които искаме да научим. Създаваха не само светоусе-щане, но и ми помогнаха да се ориентирам къде искам да продължа образованието и професионалното си развитие. Благодаря им за това, което направиха за мен и за цяло поколение.

Министърът бе представен на присъстващите, изпълнили аула “Максима”, от ректора проф. Борислав Борисов.

Голяма е опасността све-тът ни да се разпадне от без-крайни сблъсъци. За да се пре-борим с това, имаме нужда не от затваряне, а от

нов поглед към света.Той не може да дойде

самостоятелно, а от общото европейско действие, заяви министърът, който най-напред се спря на значението на някои основни условия, залегнали в Лисабонския договор, и под-черта необходимостта от еди-нен подход при решаване на глобалните въпроси.

Европа трябва да се превърне

в притегателен център за оста-налите. Подчертано бе значе-нието на Западните Балкани за ЕС и ролята на България за интегрирането на страните от региона.

Нямаме нуждаот 27 снежанки Министърът на външните работи Николай Младенов в УНСС, където е завършил: “Преподавателите ни дадоха чувството постоянно да си задаваме въпроси”

На стр. 2

Пред препълнената аула “Максима” министър Николай Младенов бе пред-ставен от ректора проф. Борислав Борисов.

Снимки: Ивайло Пеев, Емил Христов

След повече от 20 години България - със своите 51

университета и 150 хиляди сту-денти - ще има нов Закон за висшето образование. Той е дело на Съвета на ректорите по поръчение на министър доц. Сергей Игнатов и неговият

първи варианти бе представен в тържествената зала на УНСС на пресконференция в края на март от нашия ректор проф. Борислав Борисов като пред-седател на Съвета на ректори-те. Проектозаконът е обсъден в университетските среди,

отразява предложения на дър-жавни институции и неправи-телствени организации, както и нормативната уредба на висшето образование в стра-ните-членки на ЕС.

Проф. Борисов определи проекта като нов закон с клю-

чови постановки за промени. Спецификата на висшето обра-зование е консервативна и ние сме се постарали да оставим добрите практики и да изменим това, което е пречело досега, изтъкна той.

След широко обсъждане проектът бе представен пред журналисти от ректора проф. Борислав Борисов, председател на Съвета на ректорите в България

Новият закон за висшето образование вдига летвата

Представянето на проектозакона стана в тържествената зала на университета

Електронните изпити - играем

по модела “Любов”

Факултативното обучение ще

прибавя кредитиНа стр. 4

На стр. 5

На стр. 2

На добър час, абсолвенти!

Доц. Марчо Марков:

Доц. Валентин Кисимов:

На стр. 3

2 29 март 2010, бр. 577

Цветя за отличниците. Красиво и празнично. Така катедрата Международни икономически отношения и бизнес изпрати своите 161 бакалаври и 136 магис-три напът за живота. Тряб-ваха ни много и тримата доктори, които имаме, за да закръглим на 300 души, въпреки че техните дипло-ми се връчват от Висшата атестационна комисия, пошегува се доц. Иван Стойчев, ръководител на катедрата.

Живеем в предизвика-телно време – УНСС ви помага да се ориентирате в несигурния свят. Така той поздрави дипломанти-те и благодари на родите-лите им, че са са повярва-ли в нашия университет.

Проф. Пламен Мишев,

зам.-ректор на УНСС, се изненада от препълнената зала. Реализация няма да ви пожелавам, защото част от вас вече са я запо-чнали.

Хубаво е, когато конку-рентите са неособено образовани. С добронаме-

рено чувство за хумор д-р Огнян Донев, председател и управляващ мениджър на Софарма АД, се сближи с атмосферата на специал-ността, която той също е завършил, и покани дипло-мантите да се включат в Алумни асоциацията на

завършилите МИО. Вие сте прекрасни,

умни цветя, пожелавам ви да станете част от голямата свежа група от можещи хора. Това е МИО! Така проф. Бистра Боева поздрави завърш-ващите.

На добър час, абсолвенти!

Доц. Иван Стойчев приветства абсолвентите и гостите

Законът е слънцето на справедливостта и

господар на правосъдие-то. С тази римска макси-

ма проф. Христина Бала-банова, декан на Юриди-

ческия факултет, изпрати с дипломи магистрите по Право. Тържествената зала побра настроение-то на най-силния випуск на Юридическия факул-тет, който догодина навършва 20 години. Проф. Балабанова изра-зи надеждата си нашите прависти да заемат постове на висши магистрати или минист-ри.

Предметна награда и грамота за отличен успех, заедно с диплома-та си, получи най-добра-та студентка Мария Вел-чева.

Бъдещите юристи получиха дипломите си

Четиринадесет бака-лаври и осемнадесет магистри от специалност “Икономика на отбраната и сигурността” - със спе-циализациите по “Корпо-ративна сигурност” и “Конфликтология и сигур-ност” - получиха дипло-мите си.

Признавайки, че този ден събужда тъга и у него, ръководителят на кате-драта “Национална и регионална сигурност” доц. Димитър Димитров се обоснова с думите: “Завиждам ви за възмож-ностите, които имате. Използвайте ги макси-мално!”

Има за какво да ви завиждаме ние, препода-

вателите, продължи мисълта на колегата си проф. Христо Първанов, декан на факултета “Ико-номика на инфраструкту-

рата”: “Започвате профе-сионалния си път в най-мощната икономическа общност – Европейския съюз!

Четиримата отлични-ци магистри получиха и специални грамоти от ректора на УНСС.

Снимки: Ивайло Пеев

Път в отбранатаи сигурността

Цветя за отличниците

Няма да говорим за мостове - мост е нещо, през което човек само минава, не спира, каза министърът. Със съседите си трябва да градим общности.

Икономически растеж, основаващ се на иноваци-ите и знанието, равновесие между икономиката и околната среда, координиране на икономическите и интегриране на отбранителните политики - това са основните цели на европейската стратегия “Европа 2020”, откроени от Младенов. Нямаме нужда от 27 Сне-жанки, а от една, подкрепена от 27 джуджета. Така министърът описа образно предизвикателствата пред новата дипломатическа служба на ЕС.

Министър Младенов отговори на въпроси на сту-денти за глобалното затопляне, европейската перспек-тива на Турция и мястото на жените в политиката. Срещата беше организирана от Студентския съвет и ръководена от неговия председател Калоян Димитров.

СимоНа Гачева

Нямаме нуждаот 27 снежанки

Министърът на външните работи Николай Младенов в УНСС, където е завършил: “Преподавателите ни дадоха чувството постоянно да си задаваме въпроси”

От стр. 1

Министър Младенов се ръкува сърдечно със своя научен ръко-водител доц. Георги Генов в присъствието на ректора проф. Борисов. Вдясно - репортерката на “Вестник на УНСС” Симона Гачева очаква да предаде на министъра миналия брой на вестника, в който доц. Генов разказва за своя студент.

Представен бе проект за големите общиниСреща по проект “Промис” по програмата за Юго-

източна Европа на Европейския съюз откри в малката конферентна зала проф. Стати Статев, първи зам.-рек-тор на УНСС. Университетът беше домакин на форума, заедно със Столичната община и фондацията “Инсти-тут за технологии и развитие”.

Целта на проекта е да се помогне на големите общини и области да разработят стратегии за упра-вление на общинската собственост и да насърчат социално-икономическото градско развитие. Проек-тът започна в средата на март миналата година и про-дължава 36 месеца. В него участват дванадесет парт-ньори, от които седем общини от държави-членки на Европейския съюз. (“вестник на УНСС”)

Член на Вашингтон-ския форум за научни изследвания в областта на транспорта стана гл.ас. д-р Христина Николова от катедра “Икономика на транспорта” на УНСС. Тя взе участие в годишната конференция на форума във Вашингтон, състоял се от 10 до 14 март.

Този форум е прес-тижна, независима орга-низация за обмен на идеи и научни постижения на изследователи, лица от практиката и правител-ствени организации по всички аспекти и пробле-ми, свързани с развитието на транспорта и логисти-ката, както в САЩ, така и в международен план. В рамките на членството във форума се осъществяват семинари и конференции

за дискутиране на идеи и изследователски разра-ботки в икономиката, упра-влението и държавната политика в областта на транспорта.

На конференцията гл.ас. д-р Христина Нико-лова представи резулта-тите от работата си по проекта “Устойчиво раз-витие и конкурентоспосо-бност на българската ико-номика”, реализиран от екип от преподаватели и изследователи от УНСС по програма “Идеи” и финансиран от фонд “Научни изследвания” към Министерство на образо-ванието, младежта и нау-ката. Тя получи високи оценки за предложените идеи и постигнатите науч-ни резултати.

(“вестник на УНСС”)

Наш човек член навашингтонски форум

Най-напред на трибуната бяха цветята

29 март 2010, бр. 577 3

Последователно се спря на предлаганите промени в акре-дитацията и управлението на висшите училища, формиране-то, натрупването и трансфера на кредити, организацията на учебния процес, научноизсле-дователската дейност и др.

АкредитациятаДокументът предвижда

акредитацията на всички уни-верситети да се извършва от Националната агенция за оце-няване, процедурата да e с ясни критерии и оценки от 0 до 10, да е единна и да включва: институ-ционална оценка на висшето училище и оценка по професио-нални направления. От тях ще зависи финансирането. Тези, които получат най-високи “бележки”, ще получат и повече пари от държавния бюджет, а на “слабите” ще бъде дадено право да се поправят до една година. Ако не - се закриват. Продължават ли да издават дипломи, ще бъдат глобявани с по хиляда лева за всеки непра-вомерно приет студент.

Неакдеритираните висши училища няма да имат право да извършват нов прием. Тези, които го направят, няма да полу-чават държавна субсидия, нямат право да събират такси за обу-чение, а издадените дипломи на студенти, приети след отказа за акредитация, се обявяват за нелегитимни от министъра на образованието, младежта и науката, който налага и глоба на ръководителя на висшето училище за всеки неправомер-но приет студент.

На заседанието на Съвета на ректорите, веднага след пресконференцията, бе предложено да се увели-чи издръжката на един студент, която сега е около 800 лв., докато за един ученик е повече от 1200 лв.

УправлениетоВисшите училища самостоятелно определят орга-

низационната си структура с решение на Общото събрание и/или на Академичния съвет.

Органите на управление са Общото събрание, Ака-демичният съвет и ректорът. Продължителността на техния мандат е не по-малка от четири и не по-голяма от шест години. Ректорите и другите органи на упра-вление могат да бъдат избирани за два последовател-ни мандата. Продължителността на един мандат се определя от Общото събрание.

КолежитеАко имат достатъчно хабилитирани преподаватели

на основен трудов договор, чийто брой е определен със закона, колежите ще придобият правото да се регистрират като висши училища. Повечето от тях обаче не отговарят на това условие - в тях преподават лектори от други университети, които сключват допъл-нителни договори и четат лекции на хонорар. Новият закон ще забрани тази възможност и колежите, оста-нали без нужния брой хабилитирани преподаватели, ще могат да се сливат помежду си, за да оцелеят.

Другият вариант е да станат част от вече същест-вуващи университети, което означава, че ще загубят самостоятелното си ръководство, но ще продължават да се помещават в досегашните си сгради. Срокът на обучение в колежите ще остане тригодишен.

ПреподавателитеВсеки от тях ще може да работи само на едно

място на основен трудов договор и неговото име ще може да се използва при акредитацията само на един университет. Това обаче е при условие, че новият

закон за развитие на академичния състав не позволи да се развихри масово производство на професори.

Ще се въведат срочни трудови договори от три до седем години, с които ще бъдат назначавани асистен-тите. Ако за този период те не станат доктори, ще трябва да напуснат университета.

СтудентитеВисше образование с бакалавърска степен ще се

получава и за три години. След това бакалаврите ще имат право да учат още две години за магистри, но само в професионалното направление, в което са завършили бакалавърската си степен.

Четиригодишното бакалавърско обучение се запазва, като през последната година се учи за специ-алност и се получава право за обучение в магистър-ска степен и в друго професионално направление.

Проф. Борисов даде пример с УНСС, където триго-дишните бакалаври ще излизат с професия икономи-сти. Който продължи и четвърта година, ще се профи-лира като финансист, счетоводител и др. Много малки фирми не търсят специалисти само по маркетинг например, а хора с по-общи икономически познания. Нека да се даде възможност на такива студенти да стават бакалаври за по-кратко време, поясни проф. Борисов.

Стопанската дейностПри обсъждането на проекта е предложено уни-

верситетите да имат право да създават търговски дружества и да се разпореждат със собственост.

КредититеЗадължителна става единната кредитна система.

Един кредит се определя за не по-малко от 25 часа и не повече от 30 часа пълна академична заетост, необходима за постигане на желаните учебно-научни резултати. Кредитите ще се дават по учебни дисци-плини, за изследователска дейност, както и за самос-тоятелни разработки. Целта е да се улесни мобил-ността на студентите и да се спре практиката за

искане на големи суми при прехвърляне от един в друг университет.

Обучението по учебния план в бакалавърска и в магистърска степен предвижда придобиването на не по-малко от 60 кредита за една учебна година и не по-малко от 30 за един семестър.

МобилносттаПри преместване от един университет в друг уни-

верситетите ще признават взаимно оценките си. Сега това не се прави, тъй като на много места имената на изучаваните дисциплини не съвпадат. Ако обаче при около три четвърти от преподавания материал съв-пада, за валидна ще бъде приемана бележка от при-емащия университет. Това е част от системата за трансфер на учебни кредити, която ще позволява на младите хора да учат по един или два семестъра в друг университет, без да им се налага да прекъсват следването си.

Според правилата в Европейския съюз около поло-вината от студентите до пет години трябва да получат възможност да учат поне един семестър в чуждестра-нен университет. Предвижда се още до изпит да не се допускат студенти, които не са се явявали на тестове, не са писали курсови работи и не са изготвяли възло-жените им от преподавателите проекти.

(“вестник на УНСС”)

Новият закон за висшето образование вдига летвата

От стр. 1

Всеки пети да учи в чужд университет20 процента от студентите в Европей-ския съюз трябва да са учили поне един семестър в друга държава. Това е изис-кване пред България до 2020 г. За да

може в нашите университети да се водят лекции на английски, немски и френски език за гостуващите сту-денти, се предвижда повече от 600 преподаватели да преминат езикови курсове по европроекта “Повишаване на квалификацията на преподавателите”.

(“вестник на УНСС”)

В голямата конферентна зала Съветът на ректорите продължи обсъждането на законопроекта за висшето образование

4

Като мечките, и ние не играем хоро на гладно. Имаме някол-ко възможности - или полуфабрикати, или студентски стол, или “вечеря навън”.

Най-лесно е да си купиш нещо от лафката. Около един лев и много въглехидрати. Отиваме на опашката. Нареждаме се зад колегите, за да изчакаме пакетче солети.

Ако пък предпочитаме Обедната зала – има правила. Там 5,30 лв. струва шопска салата и пилешка пържола и 4, 30 лв. – ако млечната салата и панираният кашкавал ще осмислят студент-ския ти обяд.

И ние имаме нужда понякога да не ядем солети или пици. Тогава ден преди това се настройваме, че ще “ядем навън”. При-готвяме и малко повече пари. За всеки случай. Оказва се, че в “Грошъ” например за 2 лева можеш да си хапнеш 300 грама мусака, за 1,20 лв – тартор – леко и за джоба, и за стомаха. Ако имаме нужда от сладко, можем да хвърлим всичко за половин час и да изядем един крем карамел.

За сладкарниците правим две уговорки – в Студентския град или извън? Турската сладкарница е най-близкaтa възможност. Толумбички, баклава, торти, тирамису. Ако имаме време, слад-карница Романс в квартала Симеоново е класически пример за сладкарница като от филмите – с гледка, шоколад и влюбени погледи. Малко по-скъпа е, малко по-далеч, но за студентите с кола – подарък за свободната събота.

Специалисти по хранене в Студентския град – всеки за себе си. Затова и не се справяме много добре с тази задача. Най-чес-то ядем това, за което ни стигат парите, особено ако не работим. Здравословната храна е скъпа. Поне зеленчуците и плодовете, които са сезонни, можем да си позволим. Една зелка и два мор-кова за лев и петдесет – богата салата с витамини, за да компен-сираме пролетната умора.

И все пак – не сме толкова гладни, колкото говорим. Друго си е човек да се оплаче.

велиНа Сашева

Друго си е човекда се оплаче

29 март 2010, бр. 577

Как живеемПроучване на “Вестник на УНСС”

Неканени мисли

Колаж: ивайло Пеев

Ряпа с вкус на дъвкаСедмици наред обществото бистри що е то генномодифи-

цирани организми и може ли да им дадем почва у нас. Явно пак ще се налага да следваме мода при отглеждането.

Лошо няма. Справихме се с тамагочитата, култивирахме си собствена порода добре облечени бизнесмени, ще отгледаме и ряпа с вкус на дъвка.

Един въпрос обаче не ми дава мира. Защо, заети с подражаване на чуждото, не отглеждаме нещо, от което цялата държава има нужда. Качествени кадри например.

В редица страни още от средното образование съществуват програми, които развиват интересите на учениците по профили. Силните общества и бизнесът разчитат на програми от вида “човешки капиталови контракти”. В тях работодателят поема пълната издръжка по следването на студента. След като завърши, неговият доход е гарантиран. Ако според крайни мнения това е поробване, никой не може да отрече, че следването изисква финансов ресурс. Прегладнял безпаричен студент далеч не е само градска легенда.

Истински студентски кредити в България няма. Няма дори тяхно бледо подобие – заем с облекчени условия за учащи. Казват, че рано или късно ще се появи. Дотогава родата ще продава ниви, имот и добичета, само и само да има пари за учението на любимия внук. Според най-добрия сценарий.

Бизнесът се оплаква, че университетите не гарантират добри специалисти, а студентите са поставени в унизителното положение дипломите им да се третират с пренебрежение. Държавата гони децата си в чужбина. След време и генномодифицирани студенти няма да помогнат.

ГеорГи миНчев

- Как привличате студенти към дейността на ИСК?

- През последните години университетът направи много за дейностите, които са свър-зани с продължаващото обуче-ние, консултирането и участие-то в проекти. Следдипломната квалификация в УНСС същест-вува вече 40 години. 70% от преподавателите са от универ-ситета, а останалите са кон-султанти, експерти от минис-терствата и от практиката. Миналата година представи-хме ИСК пред студентите по покана на Студентския съвет. Друг начин за популяризиране е таблото ни на първия етаж, което предстои да обновим. Много често в лекциите на пре-подавателите също разказваме за курсовете. Добре е да се посети и сайтът на отделение ИСК.

- Вашите наблюдения за интереса на студентите към факултативното обучение?

- Студентите се интересу-ват много, а после не се запис-ват. Не са достатъчно инициа-тивни, а четирите години в университета трябва да се използват за допълнителна квалификация и провеждане на стажове.

За факултативното обуче-ние се заплаща общо 800-900 лева за четирите семестъра, а на свободния пазар продаваме тази услуга с 30-40 часа хора-риум повече за около 1500 лева. Групите трябва да са най-малко по двайсет души, за да има някаква ефективност. Сега про-меняме учебните планове на факултативните специалности и по правилника на УНСС ще се дават кредити за положените изпити. Надяваме се това да

бъде допълнителен стимул за студентите.

- Какви са другите въз-можности? - Школата по чуждоезиково

обучение също има голям потенциал. Преподавателите са едни от най-добрите специали-сти в България. Студентите пишат в автобиографиите си, че знаят език, а според евро-пейско проучване най-голям относителен дял на говорещи чужди езици са българите. Едновременно с това – на най-ниско равнище. Това означава нужда от още обучение.

Предлагаме възможност и за сертификати на университе-та в Кеймбридж по ИТ умения. Студентите ги владеят, но става дума за легитимност, за разпознаваемост в Европа. Опитът показва, че 4 от 5 души

са подготвени да вземат този сертификат без допълнително обучение.

- Какви са извънунивер-ситетските дейности?

- ИСК участва в междуна-родни проекти, в това число и образователни. Работим по мобилност на преподавателите и се интересуваме от усвоява-нето от оперативни програми. Обучаваме хора от бизнеса, занимаваме се и с консултант-ска дейност. В момента в ИСК има по един проект два класа по Предприемачество – едини-ят е от студенти по МИО, а дру-гият – от ученици в средните училища. Те имат възможност да трупат опит като създават свои фирми.

- Най-интересното за Вас във в. „Икономист”?- Като студент бях в редко-

легията на вестника, после като преподавател - отговорен секре-тар и главен редактор. Много интересно беше в печатницата. Тогава техниката беше стара и буквите още се набираха на машина. Някои от колегите, с които пишехме, станаха препо-даватели, други - журналисти.

Мен не ме привлече журна-листиката. Учех политическа икономия, поканиха ме да оста-на в катедрата и останах. Вече 33 години.

Сега тъгувам, че сменихме името на вестника, но смятам, че колегите имат основание. В УНСС не учат само икономи-сти.

Факултативното обучение ще прибавя кредити

Разговор с доц. Марчо Марков заместник-ректор по продъл-жаващото обучение в УНСС

Доц. Марчо Марков е заместник-ректор по про-дължаващото обучение в УНСС. от 2003 до 2009 г. е декан на общо иконо ми-ческия факултет, а от 2005 г. ръководи Института за след-дипломна квалификация при УНСС. Член на Съюза на уче-ните и Съюза на икономи-стите в България, доц. Марков е бил и главен редак-тор на в. “Икономист”. Разговаряхме за предим-ствата на продължаващото обучение и заинтересова-ността на студентите.

Искам моят живот да има смисъл. Категорична е. Нари-чаме я Лили.

В Кариерния център той претърпява промяна. Влади.

Лилия Миладинова и Вла-димир Кръстев учат социални дейности, профил трудова зае-тост в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, задо-чници в пети курс. За месец те станаха част от нашия универ-ситет. Бяха изпратени на стаж за своята преддипломна прак-тика в Междууниверситетския център за развитие на карие-рата.

Да приемаме критика. Това е основното, което Лили нау-чава тук. Благодарение на кон-султанта Атанас Димитров. Влади успява да говори по-свободно сред хора и се учи на професионализъм в детай-лите.

Извън стажа в УНСС, те вече са се занимавали със социална дейност. Не, няма да работя в офис, реагира Лили, преди да разкаже за емоциите си с децата. Павел е третоклас-никът, за когото се грижи в продължение на 3 месеца. Тя е негов ментор. Обяснява, че

тази купешка дума означава, че задачата ти е да възпиташ нещо в това дете. Забранено ти е да се привързваш! – основно правило на социалния работ-ник. Неправителствените орга-низации са начин да стигнеш до социално слабите деца или

тези от малцинствата – за малко.

Кариерният център ме научи на доброволчество, раз-казва Лили. В УНСС тя помага на студентите с увредено зре-ние. Трябва да говориш лично с тях. Те не са по-малко общител-ни от придружителите си. Чувствам се щастлива, когато правя нещо за някого. Тук имаме задачи, които ни карат да мислим. Лили обобщава преживения месец така: Ата-нас Димитров ни научи – ако ще правиш нещо добре, трябва да ти идва отвътре.

Влади запомня същото. С тази разлика, че той се чувства най-добре в областта на кари-ерното консултиране, въпреки че е работил и с деца. Тежи му. Преди Кариерния център е бил на стаж и в бюро по труда, и в отдел за закрила на детето. В УНСС харесва студентите – открити и добри. Сред тях има и приятели.

Лили и Влади напуснаха нашия университет. Ще запом-нят Атанас Димитров с критич-ната му преценка, детайлите и чувството за хумор. В момента в Междууниверситетския цен-тър има нова стажантка. Ще се запознаем.

велиНа Сашева

Да приемаме критикаНа стаж в нашия университет

Лилия Миладинова

Владимир Кръстев

529 март 2010, бр. 577

Използваме няколко модела. Първият е за електронизация на кандидатстудентската кампания – това е американският модел САТ, в който изпитът е на компютър. В Европа този вид изпитване не е толкова силно застъпено.

Другият модел е за семестриално изпитване – един въпрос с пет възможни отговора, като само един е верен. В науки като математиката и информатиката е нужна точност и прецизност. Не сме измислили вариант за компютърно изпитване на есе. Ако го въведем, трябва да има човек, който да го оценява, а целта е всичко да се извършва на компютри.

Подготвени ли сме за нова форма на изпитване?Два семестъра се прави опит за електронно изпитване по

математика. Изпитните резултати не са с много добри оценки. Сега преценяваме дали това е от стрес да се работи с компю-тър, или системата е много строга. В кандидатстудентската кампания нямаме опит и затова успоредно правим изпит на хартия, но мислим, че младите хора работят по-лесно с компю-тър, отколкото с хартия и молив.

Защитата срещу преписване?И двата вида електонно изпитване се правят със системата

интранет. При тази система няма достъп до интернет. Това ограничава възможността за преписване.

МотивациятаВ началото на 90-те години младите се раждат с друго ДНК

– имат други чувства, начини на мислене, осъзнават други цен-ности. Липсва чувството за креативност. Човек трябва да учи в университет не за да вземе диплома, а да се научи да създава нещо. В нашата катедра опитахме да разиграем два модела – на моркова и на тоягата. Не работят. В момента играем по модела “любов”. Човек трябва да прояви обич, която да прерас-не в нещо креативно.

Мотивацията не е такава, каквато е била навремето. Или нашите критерии за мотивация не са верни, или трябва да направим нещо, с което да засилим интереса.

Подготовката Човек взима една цигулка. В началото свири фалшиво.

След месец, десет, дванадесет години започва да свири вярно. Но само нотите и тяхното интерпретиране не са истинската музика – липсва душата. Същото е и при нас. Факти трябва да има. Проблемът е как да ги интерпретираме. Определено имаме проблеми със средното образование, но не можем да ги компенсираме. Разминаването в знанията, които трябва да съответстват на програмите в средното образование, и дейст-вителните знания на младите студенти е сериозно.

Всички изпити – електронни?Искаме през този семестър някои изпити да стават по елек-

тронен път. По някои дисциплини ще остане и устният изпит. Процентът на съотношението между писмената и устната част зависи от самата дисциплина.

СимоНа Гачева

Електроннитеизпити

Играем по модела “Любов”

Доц. Валентин Кисимовзаместник-ректор по електронизацията, ръководител на катедрата Информационни технологии и комуникации, за модела на електронизация в УНСС

Вашето приемане в Евро-пейския съюз е правилно напи-сана страница в европейската история. Вгледайте се в целта – Европа ви очаква! С уважение посланикът на Кралство Испа-ния в България Хорхе Фуентес се срещна със студентите от УНСС по покана на катедрата Публична администрация и регионално развитие и факул-тет “Между народна икономика и политика”. Дипломатът разни-щи “Миналото, настоящето и бъдещето на Европейския съюз през призмата на испанското председателство” след привет-ствието на проф. Христо Хри-стов, ръководител на катедра-та.

Когато ви говори човек от ранга на Хорхе Фуентес, след третата минута го възприемате като приятеля Хорхе, а не като посланик. Той ми издаде тай-ната, че България и Испания са в топли отношения, защото когато държавите са се “наста-нявали” на континента, между страните ни просто се намър-дали другите. С тези думи

Европа чака Посланик Хорхе Фуентес: Вгледайте се в целта!

Снимка: Данаил Петков

проф. Статев, първи зам.-рек-тор на УНСС, благодари за лекцията.

Фуентес припомни петте етапа на разширение на Съюза. Когато влиза блокът от 10 страни, по-късно и България и Румъния, станахте част от Централна Европа. Днес тя е отворена – давам думата си, че в Европейската дипломати-ческа служба ще работят много от възпитаниците на УНСС. Там ще се отворят 1000-1500 работни места, като всяка дър-жава ще има своя квота, зави-сима от броя на населението, подчерта посланикът.

За настоящето Фуентес очерта 7 основни цели – 2 от

тях за България. Той предвиди, че до 2011 г. ще влезем в Шенген, а до 2013 – в Еврозоната. Останалите стре-межи той свърза с опита да се превъзмогне кризата, да се приложи Лисабонският дого-вор, да се утвърдят европей-ските ценности извън Европа, да се пази равновесие във външната политика и Съюзът да разшири семейството си с още две страни – Турция и Русия.

Хорхе Фуентес Монсонис-Вилайонга за втори път е посланик на Кралство Испания у нас от май 2009 г. след пери-ода 1993-1997 г.

(“вестник на УНСС”)

Ако очаквате от мен да ви дам урок как да станете лидери, нося ви разочарования. Проф. Андрей Пантев изненада с под-хода си на срещата със студен-тите, които напълниха голямата конферентна зала. Поканен от Информационния младежки съюз, историкът обедини с думите си студентите и гостите. За да вникнем в своята съдба, трябва да познаваме другите, категоричен беше професорът. Посланието на лидера е скро-мен израз на идеята, че “аз съм един от вас, но виждам по-до-бре от вас в бъдещето”.

Тихите човешки разговори липсват на лидерите. Но най-липсващият артикул е добрият човек.

Увлекателно, честно и директно говорене – това спе-чели симпатиите към проф. Пантев. Да станеш лидер не е наука – това е дарба, развита в определена среда, до голяма степен е приключение с неиз-

Липсват тихитечовешки разговори Проф. Андрей Пантев: Хората обичат мъжкари

Снимка: Ивайло Пеев

Снимка: Ивайло Пеев

вестен край. Не лидерите пра-вят хората, а хората правят лидерите.

Ето още някои мисли на професора:

Храброст без благоразумие е признак на страх.Столът на главния редак-тор във вестника е по-ва-жен от един престол.Компютърът не може да опише есенен дъжд.Свидетели сме на брутален марш на парите. Проф. Пантев описа сегаш-

ното поколение така: чалгад-

жии раждат чалгаджии; зли хора раждат зли хора – има опростяване, което може би вече никога няма да може да бъде спряно. Един студент реа-гира – не се тревожете, няма да загинем – и аз снощи бях на чалга клуб с разголена певица, но не се смятам за простак. Не ме разбирайте погрешно, отго-вори с чувство за хумор профе-сорът, и аз харесвам “Нещо нетипично” на Ивана! Никой не ви казва да не ходите на чалга – ама четете и Шекспир, и дядо Вазов!

(“вестник на УНСС”)

Сядай и чети здравоВсяко лято хиляди студенти напускат страната за няколко

месеца. На бригада. Традиционните страни, към които се насоч-ват – САЩ и Великобритания. Как ви звучи Ню Йорк, Лас Вегас, Мексико, Бахамите? Предизвикателно. Забравихме, наближава сесия. Ами сега? Сядай и чети здраво, защото всичко зависи от теб. За останалото, което те интересува, можеш да получиш информация от офиса на Юсит Калърс, който се намира в нашия университет. (“вестник на УНСС”)

Ако бяхте влезли в голяма-та конферентна зала, щяхте да видите човек, който се разхож-да из залата, ръкомаха, смее се и говори със студентите. Това беше проф. Бернд Халир, директор на Европейския институт по търговия. Той изне-

се публична лекция на тема “Глобализация на търговията”. Различният му подход и непре-къснатото общуване с гостите направи залата тясна за всич-ки. Лекцията беше организира-на от катедрата Икономика на търговията.

Проф. Халир поведе гостите на въображаемо пътешествие през вековете. И обясни как различната култура на всеки народ и различните знания, с които разполага, оказват влия-ние върху развитието на търгов-ските отношения. Основните причини за търговия според него са появата на нови, по-евтини продукти и на по-евтин труд.

ЦветаН СимеоНов

Почти лекция? На кръстопът?Системата

на авторските права свързва по особен начин мисълта и пазара, мате-риалното и духовното. Тази идея прокара в лекцията си директорът на

дирекция “Традиционно знание” на Световната организация по интелек-туална собственост Венд Венланд. В Центъра по интелектуална собстве-ност участниците в дискусията раз-искваха темата за “Интелектуалната собственост на кръстопът - Защитата на творбите на културното наслед-ство”. виолеНа НеНчева

6 29 март 2010, бр. 577

С две неща се гордея много – с моето семейството и с работата си в УНСС. А като свържа професионал-ното си развитие с името на академик Евгени Матеев, чиято асистентка бях (1974 – 1985 г.), гордостта ми при-добива различни измерения: благодарност към съдба-та, дълг към колегите и институцията УНСС, професио-нална отговорност. За мен е щастлива случайност съвпадението на 90-годишнината на УНСС с 90-годиш-нината на академик Евгени Матеев.

За Академика (както всички го наричахме) са написани много топли и искрени слова: голям човек (чл. кор. проф. Добрин Спасов); голям учен, любим пре-подавател и мъдър ръководител и държавник (чл. кор. проф. иван илиев); моят кумир (ст.н.с. II ст. Стою Дулев); личност със собствено мнение и високо вдиг-ната глава (проф. иван Николов); личност, надрасла времето (Соня Бакиш); гениален учен и човек (проф. тодор любиков); български учен от световна величина (проф. Камен миркович); магията Матеев (доц. Боян Дуранкев); най-изтъкнатият учен–икономист на България (проф. любомир андреев); обаятелен човек (Славейко лозанов, бивш студент). – (Спомени за ака-демик евгени матеев, изд. Съюз на учените в България, С. 2009).

Какво ново и какво различно бих могла да напиша за академик Матеев? Как да изразя своята гордост и признателност? Прибирайки се вкъщи с тези измъчва-щи ме въпроси в главата, не зная защо си помислих за една моя любима книга – “Трима на бумел” от Джером Джером. Извадих книгата и видях причината да се сетя за нея. Тя се криеше в мотото:

“На благия водач, който винаги ме оставя да постъпвам както си искам, но ме извежда на правия път.

На обичащия смеха философ, който макар и да не ме е научил да понасям търпеливо зъбобола, научил ме е да се утешавам, че и това ще мине.

На добрия приятел, който се усмихва, когато му разказвам за грижите си.

На добрия наставник тази малка книжка посвеща-ва лош негов ученик.”

Поклон пред благия Водач, пред Философа, пред Приятеля, пред добрия Наставник, а следователно и пред Човека академик Евгени Матеев! Това можа да му посвети по повод на 90-годишния юбилей не много лоша (надявам се) негова ученичка.

Доц. велиНа Балева

Имахме намерение с доц. Пенчо Иванов да разговаряме с въпроси и отговори, но той така живо започна разговора, че решихме да не го прекъсваме. Какво каза той?

отношението към студентитеНикой не може да оспори, че акад. Евгени

Матеев беше най-изявеният български учен-икономист, но той впечатляваше и като изключителен университетски преподавател. Това, което определяше неговото отношение към студентите, беше уважение и респект. Негова беше мисълта, че разликата между висшето и средното образование са семинарните занятия. Това беше причината да е особено взискателен към начина, по който се водеха те, защото в тях студентите можеха да се изявяват като индивидуалности, като творчески личности.

За младите преподаватели и научни работнициАкад. Матеев имаше уникално отношение

към младите хора, които навлизаха в науката. Ненатрапчиво, интелигентно, без да налага

Няма умен отговор на глупав въпрос

На благия водач...

Преди 90 години заедно с УНСС се роди нашият професор акад. Евгени Матеев, патриархът на икономическата наука в България

Стиска ли ни да се посветим на професиите си? Въпросът не е риторичен, защото много студен-ти не работят това, за което са учили. Това може да се потвърди от почти всеки дипломант, ако го накарате да ви изреди какви про-фесии са захванали вече бивши-те му колеги. Защо млад счетово-дител се занимава с човешки ресурси, а бакалавър от тази спе-циалност ще кара магистратура счетоводство при това с амбици-ята не да му е в помощ за работа-та, а да му е основно занимание. Първата причина за този профе-сионален хаос беше в старата система за кандидатстване. Тогава неориентираните абиту-риенти пишеха в кандидатсту-дентския картон по над 20 жела-ния за следване, без да знаят какво значат и половината от тях. После само тези с най-високите оценки бяха доволни, защото влизаха първото, което искат, и го учеха с амбиция. Другите попа-даха в специалност, далечна от интересите им и още през сту-дентските стажове се преориен-тираха в други области. Накрая бързаха да запълнят пропастта между новото си

поприще и образованието,

като избираха подходяща магис-тратура.

Професионалните направле-ния, в които сега се учи, попра-виха този дефект на обучението. Последните три випуска студен-ти избират само област, близка до интересите им. Две години се ориентират коя е тяхната профе-сия и се борят за нея. Би трябва-ло сега студентите по-лесно да проправят професионалния си път. Практиката показва обаче, че дори да са доволни от образо-ванието си, много студенти не намират сили и достатъчно моти-вация да се развиват практичес-ки в това, което са учили. Такива примери има безброй в универ-ситета. Журналист, който работи в администрация или пък разви-ва собствен цветарски бизнес. Юрист се отказва от практиката и захваща научна кариера в политическите науки. Политолог, който има собствен спа център, а негов колега става застрахова-тел. Студентите, които сменят попрището, не се провалят. Те пак доказват, че са качествено подготвени за пазара на труда, но изоставят професията, за която реално имат образование. Има и счетоводители, които пък стават журналисти. Един от тях беше дори сътрудник на универ-ситетския вестник в първите си стъпки от числата към перото.

Ето какво мислят двама бивши възпитаници на УНСС с дипломи за политолози.

И двамата колеги са бакала-ври и магистри по тази специал-ност. Били са силни студенти, но не са търсили възможност за реализация на наученото още като студенти. По време на криза специалностите в тази област от сферата на услугите още по-труд-но намират реализация.

Политолог работи с лизинги Любомир Борисов е от

Добрич. Избрал е сам да учи политология, но преценява, че в банковия сектор по-бързо ще направи кариера. Има вече почти три години стаж в лизингови отдели. Не е работил като поли-толог. Обяснява, че при ли зин-

гите има повече възможности за работа, по-бърза реализация и по-високи заплати. Повишават го дори по време на криза.

– Любо, какво ще правиш след пет години, когато стиг-неш максимума на израстване като практик, но нямаш нужна-та диплома за повишение?

Л: Мисля още преди това да карам магистратура по финанси.

– А по-късно ще ти стигнат ли две години специализирано образование за дългосрочна кариера?

Л: После ще уча друго, или пък опитът ще ми стига.

Много млади висшисти рабо-тят така и споделят философията на банковия служител Любо. Те търсят високи доходи, а на паза-ра на труда още има глад за млади кадри и цензът за образо-ванието им вместо да расте- пада. Не са малко работодатели-те, които искат диплома от уни-верситет, но не държат да е точно по специалността. Ако човекът им хареса, те щели да си го научат. Тази практика ще намалява с развитието, стабили-зирането и разширяването на българския бизнес по европей-ските стандарти. Има логика сту-дент по международни отноше-ния да работи като журналист по чуждестранните въпроси, но докога всеки ще учи едно пък ще трупа трудов стаж в обратното. Нито икономиката може макси-мално качествено да работи така, нито пък това е задачата на образованието.

Как изглежда обратният пример?

Срамота е да не приложиш наученото Йордан Красев е от

Кърджали и също е с диплома по политология. Бил колега на банковия служител Любо. Има висока диплома, но не е ходил на стажове като студент освен задължителния от две седмици. Пробва да работи за лизингови фирми, но преценява, че не затова е посветил пет години на политическите науки. Шест месеца му отнема кандидатства-нето за работа по време на криза, за да си намери работа като политолог без стаж. От този месец започва работа в един от големите синдикати у нас като експерт обучител на работещите, за да знаят как да отстояват правата си пред рабо-тодателските организации. За поч ва с по-ниска заплата от колегата си и по-дълго ще гони техните доходи, но е доволен, защото перспективите са добри и дългосрочни.

– Йордане, как издържа толкова време да търсиш работа в специалност, която кризата първа засяга?

– За това съм учил. Срамота е да не дадеш всичко от себе си, за да приложиш наученото. Това носи и лично удовлетворение, но и осмисля петте години в уни-верситета. Грехота е да не проб-ва човек това, в което е най-до-бър. Сега може и да е по-трудно, но нещата ще си дойдат на мяс-тото.

Ще учиш ли нещо друго? За сега не. Имам тепърва

какво да дам на обществото от това, което пише в дипломата

ми, нали затова съм учил висше (смее се). После времето ще покаже, но сигурно пак ще е в моята област.

Понякога животът не позво-лява да мислим като Йордан, защото шестте месеца, в които той е търсил работа като поли-толог също трябва да се яде. Тогава хващаме първото, което ни вземат. Ставаме брокери на имоти, защото и там няма доста-тъчно специалисти и взимат всеки с добра диплома. Дали нашите студенти от тази нова специалност в УНСС ще запъл-нят нишата си или ще хванат друг път?

Истината е, че за да рабо-тим това, за което сме учили, трябва упоритост. Висшето образование вече не е ценност, както преди години, а необхо-димост. Почти всеки втори връстник на сегашните студенти има или ще има диплома от уни-верситет. Днес въпросът не е дали ще вземем това образова-ние, а от кой университет и колко сме се трудили, докато го завършим.

Дори най-доброто висше училище има толкова много сту-денти, че

конкуренцията между колегите от една специалност е жестока Чуждите езици се измерват

вече в качество и количество. Преди пет години се искаше един западен език и втори беше предимство. Сега вече са два задължителни и трети като необ-ходим бонус. Специализациите във висши училища извън стра-ната и стажове в международни компании са задължителни в биографията. Магистратурите е нормално да са повече от една и се търси трета в чужбина. Това ще различава през следва-щите години многото млади вис-шисти. А който иска да върви напред и нагоре, не може да скача по-ниско от летвата на стандартите.

веСелиНа люБомирова

Кариера

Скачаме ли надстандартите?

Йордан Красев (вторият) и Любомир Борисов (третият) при дипломирането им за магистри

729 март 2010, бр. 577

собственото си мнение и гледна точка. И когато младият учен спечелеше неговото доверие, той беше негов изключителен защитник в най-критичния за всеки докторант момент - защитата на дисертацията. По време на защита един професор отвори автореферата на 17-та страница (даже после го кръстиха професор 17-та страница) и произнесе фразата: “Не съм чел работата, но искам да попитам нещо”. Тогава акад. Матеев му каза: “Уважаеми колега, на глупав въпрос, умен отговор не може да се даде”.

Сега при разработването на дисертации се наблюдават две крайности: или крайно активна съвместна работа, едва ли не научният ръководител е като втори автор на дисертацията, или – безразличие – имаш своята пътека – разработвай я.

Като ръководител на катедратаВъв всяка научна общност се събират хора с

различни интереси, манталитет, морал, ерудиция. По тази причина напълно естествено възникват проблеми. Така беше и в нашата катедра “Планиране”. Като изключителен балансьор (той цял живот четеше дисциплината “Баланс на народното стопанство”) академикът намираше най-правилния подход към всеки от колегите, за да го предизвика да направи най-доброто за цялата катедра.

отговорността към наукатаСлучи се акад. Матеев да ме заведе на

международна научна конференция, организирана от Сибирското отделение на Академията на науките на бившия Съветски съюз в град Иркутск. Той изнесе основния доклад за моделирането на икономическите процеси. Всички знаеха, че акад. Матеев е безспорният авторитет и всяка негова дума беше с особена стойност. Поради пропуски в организацията на конференцията бяхме настанени в една стая. Сутринта ме събуди някакъв шум. Макар да беше много рано, акад. Матеев станал, облякъл се и с доклада в ръце вървеше из стаята и си представяше как ще го чете. Умният,

авторитетният винаги е неспокоен и изключително отговорен. Чувал съм го да казва: “Еднакво си неточен, ако дойдеш пет минути преди обявения час на срещата, или пет минути след него.

Акад. Матеев посрещаше превратностите на времето философски. С доц. Велина Балева го посетихме, когато беше болен. Тя и дъщеря му Зоя Матеева са връстници. Говорихме за прехода, за промените, тогава академикът каза: “Трябва да разберете, че в живота има много превратности. Моето поколение сме родени в една социално-икономическа среда. Мислехме, че в нея ще приключим жизнения си път, но влязохме в друга и не можете да си представите какви бяха преживяванията. Пред вас е същата съдба.”

Накрая доц. иванов сподели една любопитна подробност:

“Пред кабинета на акад. Матеев в катедрата имаше стълпотворение от студенти и преподаватели, които искаха да разговарят с него. Много от тях днес го забравиха, някои дори го отрекоха. Любопитно е как ли биха го гледали в очите, ако беше жив.”

Няма умен отговор на глупав въпросДоц. Пенчо Иванов и. д. ръководител на катедра “Маркетинг и стратегическо планиране” за преподавателя акад. Евгени Матеев

Проф. Васил Манов за съвпадението между 90-годишнината на акад. Евгени Матеев и на нашия университет

През един пролетен ден на 1963 г. бъдещата съпру-га кани бъдещия си съпруг да го заведе на много хуба-во място в София. Къде? Такива места в София тогава са сладкарниците “Бамбука” и “Прага”. Не! Срещат се на ъгъла на улиците “Стефан Караджа” и “Раковски”, където по онова време се намира ВИИ “Карл Маркс”. Поканата е за лекция на акад. Евгени Матеев.

Бъдещият съпруг не може да забрави това. Лекцията го омагьосва така, че става фен на лектора за цял живот. Започва трудовата си дейност в казанлъшкия завод “Арсенал” от най-ниското ниво – занимава се с практически задачи от рода на календарните графици за последователността в обработката на детайли.

Проф. Васил Манов свързва съдбата си с УНСС – четири години като студент и 40 години като препода-вател. Наричат го ученик и последовател на академи-ка. Под печат е неговият обемист труд, озаглавен “Два юбилея, една съдба и една кауза”. Слушаме го с увле-чение, записваме с диктофона си и препрочитаме написаното от него. Така се роди този разговор за акад. Евгени Матеев и УНСС.

Напук на зложелателите УНСС стана най-автори-тетната, най-атрактивната и най-привлекателната за кандидат-студентите университетска институция. Вероятно не е случайно съвпадението между 90-го-дишнината на акад. Матеев и на УНСС. Явно съдбата е отредила в годината, в която е положено началото на нашия университет, да се роди и патриархът на икономическата наука в България. Няма да бъде пре-силено да кажем, че в случая наистина става дума за два юбилея с една съдба и обща кауза. Проф. Манов дава следните биографични факти за своя преподава-тел и учител:

роден на 1 април 1920 г. в търговище. още в гимна-зията се проявяват изключителните качества на бъде-щия академик. той владее свободно френски, немски, английски и латински, превежда “илиада”. Когато се налагало, превеждал от немски на английски, от немски на френски и пр. Следва в Духовната семинария и е единственият в дългогодишната й история, който я завършва с пълно отличие. През 1943 г. се дипломира като юрист в СУ “Св. Климент охридски”. След 1944 г. става редактор по икономическите въпроси във в. “работническо дело”. от 1950 г. е професор по народностопанско планиране във вии “Карл маркс”. През 1966 г. е избран от БаН за академик, а през 1976 г. – за чуждестранен член на академията на науките на СССр.

от 1967 до 1972 г. е секретар на отделението за философски, икономически и правни науки на БаН. Заема отговорни и изборни постове във висшите държавни органи – председател на Държавния комитет за плани-ране, председател на Централното статистическо управление, министър без портфейл, председател на висшата атестационна комисия при министерския съвет, председател на Съвета по възпроизводство на материалните ресурси в Държавния съвет, народен представител в IV, V, VI и VII Народно събрание и пред-седател на Постоянната парламентарна комисия по икономическо развитие.

акад. матеев е преподавател и професор в нашия

университет повече от 30 години, зав. катедра “Управление и планиране на народното стопанство” и член на академичния съвет. Приключва земния си път, скован от тежка болест, на 4 юни 1997 г.

Както България няма своя втори Вазов, така няма и своя втори МатеевТой е личност, скроена не по мащабите на малка

България, пише проф. Манов. Светът оценява това и му поверява два високи мандата – председател на Икономическата комисия за Европа към ООН със седалище в Женева и вицепрезидент на Меж дуна-родната организация на транснационалните корпора-ции. Акад. Матеев е ученият, който трансферира и доразвива у нас авангардните постижения на светов-ната академична наука, скачва ги с българската иконо-мическа среда. Човек на трудните решения. Икономист, философ, юрист, социолог, математик, историк, лите-ратор. Фабрика за идеи. Наивните и опростенческите представи за действителността и сложността на ико-номическите проблеми според него водят до блокира-не на реформите и нарастване на недоверието към тях. Преклонението пред чужди рецепти е опасно, когато те не са съобразени с икономическата ситуация у нас. Според думите на академика, основната област на научните му интереси са икономиката и нейното упра-вление от позициите на общата теория на системите. Той е един от малкото учени в света с впечатляващи достижения в теорията на икономическите системи и системния подход в анализа, изследването и управле-нието на икономиката.

Дългогодишният постоянен представител на България в ООН чл.-кор. проф. Александър Янков спо-деля, че единственият случай, когато не се е притесня-вал от български представители, посещаващи САЩ и ООН, било, когато такъв представител бил акад. Евгени

Матеев. Единствено при него проф. Янков се чувствал горд, че България има такива личности.

Ученият и власттаАкад. Матеев е творец, който не се страхува от

резултатите, до които го довежда научноизследовател-ската му работа. За него истини са и Пушкин, и Лермонтов, и Моцарт, и Вагнер. Той е против замяната на една митология с друга. За това говорят и неговите оценки по време на един висш партиен пленум през 1964 г. Повод е докладна записка на Тодор Живков за нова система на стопанското ръководство: “Дейст ви-тел ните недостатъци в сегашната система не се отстра-няват, а се възпроизвеждат”, казва академикът. Въпросната докладна записка предизвиква неговата фраза: “Др. Живков, аз искам да отрежа главата на реформата, а Вие ме каните да й правя фризура”.

Бележка на редакцията. През май 2004 г. бе обявен конкурс за национална стратегия за регионално разви-тие през периода 2005-2015 г. За съжаление подходът на организаторите на конкурса – министерството на регионалното развитие – го опорочи и лиши България от възможността учени от УНСС да участват актив-но в разработката на стратегия, която и днес липсва на страната. ръководството на университета и рек-торът проф. Борислав Борисов реагираха по матеевски срещу грубата преднамереност към изследователския

екип на проф. васил манов като участник в конкурса. Последователите на уважавания световен учен акад. евгени матеев получиха червен картон от нашенски чиновнически и шуробаджанашки решения.

Неповторим лектор и творец на знанияПет поредни години студентът Васил Манов слуша

лекции на академика. Те са дълбоко интелектуално преживяване, подтик към сериозна мисловна дейност. Магията им е в сплавта от доказателствата и брилянт-ното слово. Академикът е силен и вещ в икономиката, защото е силен и вещ не само в тази област. Не мога да не помня колко тънък познавач бе той на световна-та класика – литература, култура и изкуство, заключа-ва проф. Манов.

Матеевите лекции правят студента горд, че учи икономика. За академика студентът е личност, на която трябва да се помага да развие потенциала си. Без насилие и опекунство. Той не се стреми да създа-ва себеподобни. Помага им да бъдат различни, да бъдат това, което са. Винаги ще помня, подчертава проф. Манов, колко много той държеше на самостоя-телното мислене на студентите. За това колко голям е акад. Матеев говори “дребният” факт, че когато му предлагат да запишат на магнетофон негов лекционен курс, той отказва.

Академикът е голям във всичко. Целият му живот е едно творческо неспокойствие, което изцяло се вмества във формулата на Фройд за несъвмести-мостта между творчеството и послушанието. Двама българи, според проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС от 1948 до 1952 г., респектират със своето про-зрение и дръзновение световната наука и практика. Това са Джон Атанасов – бащата на хардуера на електронната изчислителна техника, и акад. Евгени Матеев – създател на теорията на икономическите алгоритми на софтуера.

Акад. Евгени Матеев

Съвременникът на бъдещето

Материалите за акад. Евгени Матеев са подготвени от екип на “Вестник на УНСС”

29 март 2010, бр. 5778

Дванадесет медала спече-ли отборът по лека атлетика в състезанията за Европейската студентска купа през февруа-ри. Тичаха, скачаха и тласкаха в леденостудената зала “Фести-вална”. Тя е толкова стара и грохнала, че вътре духа насре-щен вятър, шегуват се лекоа-тлетите.

Треньорката Екатерина Тошева заведе на състезания-та най-много спортисти - 19, и взе най-много медали - 12. Звездите на отбора са Таня Германлиева (Застраховане), която завърши втора на 60 и 200 м, и Велко Николов (Финанси). Той е втори на 200, 400 м и трети с щафетата на 4 по 200 м. Два медала взе и Павлина Драгнева – трета на 200 м и трета на скок дължи-на.

Това не е най-големият ни успех. През 2008 г. УНСС завър-ши първи в републиканското студентско първенство по лека атлетика.

Страницата подготви ЦВеTАН ЛАМБРеВ

Лека атлетика

Дванадесет медалас насрещен вятър

Вилислава Иванова пази вратата на футбол-ния отбор, шампион в студентското на малки вратички. Моника Манолова охранява нея от сви-репите нападатели. Срещнахме се с двете моми-чета след финала срещу Софийския университет.

Клас стани, клас мирноМомчетата от класа ми в Софийската немска

гимназия имаха футболен отбор, играеха всяка седмица, разказва Вили. На полувремето аз и моите приятелки се правехме на футболистки. Някой каза: “А защо нямаме женски отбор?” Събрахме се и ме сложиха на вратата.

Четох интервю на вратаря на Левски Георги Петков. Казва, че ние сме най-лудите, защото си слагаме главата там, където другите краката. Съгласна съм. За да си добър, трябва да следиш играта, да предвиждаш кога ще стрелят и да не мислиш много. Да си луд.

Аз съм от Челси, а любимият ми вратар е Петер Чех. Веднъж минавахме с приятели покрай едно кафене и даваха мач на Чехия. Загледах се и за 10 минути вратарят ги спаси. Питах кой е и казаха, че е Чех.

Вляво, по крилотоНяма много добри леви защитници. След

контузията на Ашли Коул дори треньорът на Англия Фабио Капело се хвана за главата. Зато-ва в УНСС направихме дългосрочна инвестиция в студентката по Финанси Моника Манолова. Топката минава, ти не, казват свирепите защит-ници. Пред чара и уменията на Мони се спира всеки. Тя е усмихната като майска пчеличка, жизнерадостна и разговорлива.

Футбол по стенитеПреди 6 години помолих нашата учителка в

Софийската математическа гимназия да напра-вим женски отбор. Въпреки че е известен треньор и е играла във Фенербахче, тя не беше съгласна. Каза да разлепя съобщения по стените и се учуди, когато дойдоха десетина момичета, раз-казва Мони. След 3 месеца тренировки участва-хме в първия турнир и взехме бронзовите медали. Аз бях капитан. Завърших, приеха ме в УНСС и бях решила да не играя повече заради контузия.

В първи курс се колебаех какъв спорт да запиша и докато се разхождах из Бонсист, видях на една врата бележка “Футбол за жени”. Изненадах се. Кабинетът беше отворен, а вътре треньорът Иван Стоилов. Като разбра коя съм, каза веднага да се записвам.

Първите две години се събирахме по-рядко и може би не се бяхме сработили. През третата станахме колектив, намерихме нови таланти и нямаше кой да ни спре. Може да сме още по-до-бри, ако ни подкрепят повече. Казвах на моите приятели да идват да ни гледат, те отговаряха, че жените не могат да играят. Но им стана любопитно, дойдоха на един мач и разбраха, че бъркат. На турнир за наградите на Каменица момчетата едва ни биха 3:2. Не искаха да изли-зат, било им под нивото. На женския футбол му липсва само популярност, не отстъпваме по нищо на мъжете.

Скрий ситопката

по женски

На голлинията

Спирането на топката на гърди е наслада за окото. Моника и Вили (на снимката вдясно) го умеят най-добре

Дузпа между краката

Влакът идва след три минути

Часът е 11:57, слушаме последните новини от футбо-ла. Агитката на ЦСКА нахлу на терена в гара Мездра и пре-късна мача. Футболистът орлин орлинов е обвинен в изнасилване. Признава си. Вицепрезидентът на БФС и кмет на Сливен Йордан Леч-ков отказа да спре за поли-цейска проверка в София. Избяга.

До тук ни докараха Боби Михайлов и (не)управляваният от него футболен съюз. Боби, Лечков, Наско Сираков, Коста-динов си мислят, че като са голе-ми футболисти, са и големи директори. Не са. За да станеш добър жокей, не е задължително да си бил хубав кон. Трябва да

си учил управление, маркетинг, ПР, финанси, счетоводство. По-лоши шефове БФС едва ли е имал. Тези са върхът и дъното едновременно. И чуват ли се какво говорят Вальо Михов, Леч-ков, Балъков? Да спрем първен-ството!? Защо? Защото не могат да го управляват ли? Защото лицензират стадиони, където и кучетата не биха играли футбол? Че има договор с телевизията за 50 млн. лв не е важно.

Догодина дори национален стадион няма да имаме. УЕФА ще откаже лиценз, защото три-буните не са покрити. И тогава Бербатов, Мартин, Стилиян, Валери ще трябва да играят в Бургас. Или в Турция и Гърция.

Това постигна Боби. Колкото дузпи трябваше да спаси като шеф, всичките ги пусна. Между краката. Първо съсипа нацио-налния отбор, после го изгони от България. А сега иска да ни оста-ви една година без футбол, дока-то се оправят стадионите. Но пари за това не дава. Това са управниците на БФС, това е бъл-гарският футбол. Резултатите? Вече и Кипър ни бие с по-много на нула.

Влакът идва в 12 ч., Боби!

Нашият университет дава пример как трябва да се прави волейбол в Бълга-

рия. Ние сме колектив. Отборът не е събиран два месеца, а години. Например този сезон общината в Каварна даде 200 000 лв и поиска да станат шам-пиони на Висшата лига. Наме-риха играчи набързо, завърши-ха първи и влязоха в Суперлига-та. Но ако се бяха провалили, догодина в Каварна можеше и да няма волейбол. Те имат силни играчи, но още не са отбор. А ние сме.

Спортът е важен за обще-ството. Той прилича на бизнеса. Във всяка фирма има треньор, капитан, конкуренти от другата страна на мрежата. И бизнес, и волейбол се прави с план.

Стъпка 1. Трябват ти мом-

чета или момичета, на които им се играе. В УНСС има 20 000 студенти, огромен избор

2. Треньор, който да подбе-ре правилните играчи, да ги мотивира, да каже къде е най-добре да играят.

3. Поставят се цели, които всички задължително да след-ват. Аз да нападам повече, за да ме видят и да се продам – от това няма смисъл. Така отбо-рът не печели.

4. Намираш спонсор. Уни-верситетът ни помага с базата, с хубавата зала. Трябва ни още малко помощ, за да се класи-раме в Суперлигата. През сед-мица ще дават наши мачове по националната телевизия. Уни-верситетът няма да е само във вестниците и по интернет, а и по телевизията.

Волейбол в крачкаС капитана на волейболния отбор Светозар Димов гово-

рим за стратегия, маркетинг, пари и разбира се волейбол. Светозар е отличник в университета, шампион на България със Славия., бивш капитан на Марек, бивш хонорован асистент по Маркетинг и трети в България на плажен волейбол. Играе от 15 години. Светозар е спонсор на волейболния отбор - с бюджет колкото конкурса за Мис УНСС тази година завърши-ха трети във Висшата лига за мъже. В най-силната група, Суперлигата играят осем отбора – те са 11-ти в България

Таня: Спортът е търпениеТаня Германлиева е шест пъти

отборна шампионка по тенис с Лев-ски. Когато не държи ракетата, тича по пистата.

- Таня, ти си една от най-до-брите млади тенисистки в Бълга-рия. Как стана така, че спечели два медала на спринт?

- Тренирам от година и полови-на. Атлетиката ми помага да съм по-силна, да се изморявам по-бав-но. Тенисът е индивидуален спорт, а като се съберем на пистата, винаги е весело.

- Учи една година в Америка. Разликата между нашия и техния спорт е?

- Там спортуват повече деца. Заблуда е, че всички се хранят в Мак-доналдс - те се грижат повече за здравето си от нас.

- Как се става топ спортист?- С воля, желание, постоянство,

труд. И търпение, тонове търпение.

Велко: И белите могат да тичатВелко Николов е роден в Пана-

гюрище. Тича по пистите от осми клас, когато в училището му идват

треньори по лека атлетика и му пред-лагат да се запише. Той е балкански шампион за 2008 г. на 400 м с пре-пятствия.

- Имаш ли любима дисци-плина?

- 400 м с препятствия. Не всеки го може, трябва усет, да умееш да си разпределиш крачките. 200 и 400 м гладко бягане са ми само помощни дисциплини.

- А спортист?- Джереми Уоринър, който е све-

товен шампион на 400 м гладко бяга-не. Той е единственият добър бял спринтьор. Да си бял и бърз, това е уникално.

- Какво е спортът за теб?- Забавление. На тренировките

се натоварвам физически и се разто-варвам психически. Нищо не ми взима, може би само свободно време, но не се оплаквам. Треньорите каз-ват, че се развивам с всяко състеза-ние.

- Ти си добър спортист. Защо избра УНСС?

- Защото спортът е до време, после ти трябва професия. Тук хем спортувам, хем научавам важни неща за бъдещето ми в бизнеса.

Таня с треньорката Екатерина Тошева

- Доволна съм, взехме мак-симума – казва Тошева. – В най-добрия случая можехме да сме втори на 4 по 200 м, но и бронзов медал е супер. Рад-вам се, че толкова момчета и

момичета обичат леката атле-тика, въпреки че не сме спор-тен университет Имат воля и желание. По-добре отколкото да седят по цял ден пред ком-пютрите.

Запалянковците в атака, футболът в засада