1Издание на Университета за национално и световно стопанство

26 февруари 2010 г. Год. LVI, брой 576 Наследник на в. “Студентска мисъл” (1920 г.) и на в. “Икономист” (1954 г.)

Като че ли беше вчера. Моментът ни връща в нашите сту-дентски години – краят и началото на нов етап. Няма как да го забравя – той остана завинаги в съзнанието ми, сподели една от гостенките в залата. Светлини, цветя, сияещи лица. Празнич-на атмосфера. Абсолвентите бяха дошли час по-рано, за да запечатат със снимки празника.

На добър час, деца на нашияуниверситет!

Ректорът проф. Борислав Борисов към абсолвентите: “Млади, обичливи - бъдещето е във вас!”

На стр. 2

Лесно беше. Така отгово-ри първокурсникът Петьо Барашки, когато ректо-

рът проф. Борислав Борисов го попита как е минало състе-занието по математика.

Най-добър математик сред икономистите

Петьо учи Икономика с чуж-доезиково обучение и през декември печели първо място на Петдесетото национално състезание по математика за студенти. Първото място той дели с трима студенти от Софий-ския университет и един от УАСГ. Знаеш ли какво е това – все едно студент от Техниче-ския университет да дойде при нас и да вземе награда по ико-номика, пошегува се проф. Борисов. Петьо получи почетна грамота от ректора с пожела-нията да носи радост за УНСС.

В УНСС е по-трудно за него, отколкото е очаквал. Любимото му място е спортният комплекс

“Бонсист”, доволен е от добри-те условия.

Ходи на всички лекции и упражнения. С чувство за

хумор разбрахме, че няма при-ятелка. Обяснението: матема-тиката изисква жертви.

(“Вестник на УНСС”)

Петьо Барашки

На Ректорски съвет проф. Борисов приветства най-добрия математик (вляво) сред икономистите

Трябваше да се наведат. Един след друг прага на вра-тата прекрачиха капитаните на баскетболния отбор на УНСС Станимир Стоянов, Тони Миленков, Мануел Мар-ков – Мъни и Гецата Панов, шефът на катедрата по физ-култура и спорт Спас Ставрев. “Много е хубаво. Браво!”, възкликна Атанас Голомеев–Змея, след като разгледа обновения спортен комплекс “Бонсист”.

Четворка, делена на две

Големият български баскетболист Атанас Голомеев-Змея, възпитаник на нашия унверситет, за годините си в УНСС

А защо Змея?Защото 17 години Голомеев

е лидер на националния отбор. Никой друг не играе като капи-тан по-дълго за България. Изби-ран е в идеалната петица на европейското в Барселона през

1973 г. Тогава и на следващото първенство през 1975 в Белград е стрелец №1. Първият българ-ски баскетболист, получил раз-решение да играе в чужбина – в Адана.

На стр. 6

9 000 кандидат-студенти

11 000предварителни изпита

Тези цифри отново нареждат нашия универси-тет на първо място сред желанията на младите бъл-гари да следват висше образование. Записвания-та за предварителните изпити продължават до 7 април. На стр. 2

Как живеемПроучване на

“Вестник на УНСС” Започваме със здравето

На стр. 6

Капитаните на баскетболния отбор на УНСС през годините - Станимир Стоянов, Тони Миленков, Мануел Марков - Мъни се снимаха с Гецата, Голомеев и Ставрев под коша в новата зала

Връстницата на УНСС

Леда Милева коментира

Неотдавна тази скулптура смени собственика си срещу 104 млн. долара

„КРачещият чоВеК“

На стр. 7

УНСС - най-желаният

Ректорът проф. Борислав Борисов връчва дипломата на отличника

Боян Стойнов, кореняк новозагорец

26 февруари 2010, бр. 5762

В живота има дати, които се помнят. Tази е сред тях. С тези думи ръководи-телят на катедра Публична администра-ция и регионално развитие проф. Хрис-то Христов посрещна дипломираните бакалаври и магистри. В годините на обучение вие получихте нови знания и

умения, но висшето образование е само първият етап. Обучението продължава през целия живот, каза проф. Христов.

Първият заместник-ректор на УНСС проф. Стати Статев поздрави студенти-те с вяра, че катедрата е сред най-сил-ните в УНСС. ВиолеНа НеНчеВа

Завършва само началният етап

При връчването на дипломите на студентите от специалност Стопанска логистика – бакалавър и магистър, ръко-водителят на катедра Стопанска логис-тика доц. Павел Димитров приветства вече бившите студенти от специалност-та, като им пожела успешна реализация и ги призова да не забравят, че учението продължава цял живот. Бъдете горди, че

получавате диплома от водещия универ-ситет в България и то по специалност, която се развива динамично и е с нара-стващо значение, каза доц. Димитров.

Ръководителят на катедрата най-на-пред връчи дипломата на отличника на випуск 2009 в образователно-квалифи-кационната степен “бакалавър” Стоянка Ушева. (“Вестник на УНСС”)

Випуск 2009 на Стопанска логистика облече тържествените тоги

Отличниците и в специалност Сто-панско управление се оказаха достатъч-но, за да могат да поведат убедително списъка на абсолвентите. В това имаше и символика, тъй като този випуск бака-лаври е първият, който получи дипломи-те си в зала Тържествена през новата година.

Дипломите бяха връчени от ръково-дителя на катедра Управление доц. Мар-гарита Харизанова, която поздрави при-състващите и припомни на успешно завършилите бакалавърската си степен млади хора, че за да бъдат на висотата

на обществения и икономическия живот в съвременна България, трябва да про-дължат да обогатяват знанията си през целия живот.

Първенецът на специалността Свет-лана Бояджиева благодари на препода-вателите за получените солидни знания, а на родителите – за тяхната подкрепа. Абсолвентите са доказали, че притежа-ват воля и сили да преодоляват трудно-стите и да вървят напред.

С грамота “Бакалавър - отличник” бяха наградени шестима от завършилите.

(“Вестник на УНСС”)

Попътен вятър за първите от 2010-а

На добър час, деца на нашия университет!

Под звуците на химните на България и Европа се изправиха бившите студен-ти, стоящи на прага на професионалния си път.

Тържеството по връчването на дипломите на бакалаврите от специал-ността Икономика на съобщенията бе поставено от доц. Евангелий Андронов. Отличниците от специалността са в топ 10 на университета, отбеляза той.

Всъщност тук те са повече – двана-десет, започна шеговито приветствие-то си ректорът проф. Борислав Бори-сов. В своето слово той отбеляза: Виж-дате през коя година е основан нашият университет – 1920-а. Трудно ми е да измислям за всеки випуск нови пожела-ния, а не ми се иска да са стандартни-те. Но припомням историята на нашия университет неслучайно. Той е създаден от единадесет професори, които напус-кат Софийския университет поради една много проста причина. Тогава царят упражнява изключително силен натиск върху преподавателската общ-ност, стремейки се да я подчини и да я направи като елемент на придворните служители. Тези горди професори обаче не са съгласни с ролята, която им отрежда главата на държавата и създа-ват нашия университет. Наричат го Свободен. Това е първото име на УНСС. Димо Казасов тогава произнася знаме-нателната фраза: “Там, където няма свобода, няма и наука”.

Защо ви връщам към този факт? За да не забравяте никога, че сте учили в университет, основан от горди и свобо-долюбиви хора, и да бъдете такива в живота си.

Не забравяйте училището, в което станахте бакалаври. Знаете ли на английски език единият от преводите

какво значи? ерген. Но не в буквалния смисъл, а като човек в началото на живота си. Пред вас има много степе-ни, много нови неща, които ще започне-те да усвоявате като умения. В УНСС получихте знанията. Уменията ще при-добиете в практиката и опита. Сигу-рен съм, че знанията, които получихте в нашия университет, са изключително здрав фундамент, с който няма да се посрамите в трудовата си дейност. Работете упорито – рано или късно това ще ви се отблагодари.

обърнете сериозно внимание и на ергенството, защото нацията ни зали-ня. Бъдещето е във вас. Радвам ви се, като ви гледам – млади, хубави, обичливи деца. Деца на нашия университет, на нашата страна. Пожелавам ви много здраве! Поздравете своите семейства. Никога не забравяйте, че за това, което сте днес, заслугата е и тяхна. и утре създайте ваши семейства. Успех! - поже-ла в заключение проф. Борисов.

Икономика на съобщенията е една от най-добрите специалности в най-младия факултет на УНСС – Приложна информа-тика и статистика, подчерта деканът на факултета доц. Валентин Гоев. Той се върна тридесетина години във времето към прадядото на съвременните компю-три – тогавашния български Правец 8М, за да обозначи големия напредък в тех-нологиите и комуникациите днес. Доц. Гоев постави акцент върху три неща: английския език, компютрите и знанията по специалността. Ученето не е етап – то е през целия живот.

Водачът в списъка на отличниците е момиче – Дарина Стойнова, а второто и третото място делят Боян Стойнов и Веселин Кръстев. Те получиха дипломи-те си лично от ректора.

СимоНа ГачеВа

От стр. 1

Доц. Гоев, доц. Андронов и доц. Кисимов сред абсолвентите

Повече от 9000 са кандидат-студентите, които ще държат 11 хиляди пред-варителни изпита. Записванията продължават до 7 април. Тези цифри отново нареждат университета ни на първо място сред желанията на кандидат-сту-дентите, разказа директорът на дирекция Учебна дейност ЛиДия ВеЛчеВА.

За първи път предварителни сесии има и за изпитите по чужди езициПредварителният единен приемен изпит ще бъде в два варианта: на хартиен

носител – с тестова книжка и на електронен – чрез компютър. Предварителните изпити на хартиен носител също ще бъдат в две сесии: през март и април.

УНСС е първото висше училище в България, което ще изпитва селектронен единен приемен изпит Редовната изпитна сесия за електронния изпит е от 1 юни до 30 юни 2010 г.,

а срокът за подаване на регистрационни карти – от 6 април до 1 юни. Изпитът ще бъде всяка сутрин от 9 ч. и всеки следобед от 14 ч. в специално оборудвана за целта компютърна зала.

Редовната изпитна сесия за приемните изпити на хартиен носител ще бъде през юли. Първият изпит ще е по математика.

Няма промяна в позицията на УНСС за държавните зрелостни изпити. Както и миналата година,

оценката от матурата по български език и литература ще се признава само за специалност “Медии и журналистика”.

Ще бъдат открити две нови специалности

в образователно-квалификационна степен бакалавър – Политическа икономия (професионално направление Икономика, поднаправление Икономика и бизнес) и Бизнес информатика с преподаване на английски език (професионално направление Икономика, поднаправление Икономика с преподаване на англий-ски език). ЦВеТаН СимеоНоВ

Най-желаниятуниверситет

26 февруари 2010, бр. 576 3

- Чувал съм да казвате, че УНСС е Вашата кауза, Ваш втори дом, понякога и първи. Наричате студентите деца. Защо?

- Имаше много неусетни, но последователно силни натрупва-ния в тази насока, докато осъз-нах, че всъщност УНСС е станал моя кауза.

Първото от тях е свързано с следването ми във ВИИ “Карл Маркс” във великолепна специал-ност, каквато беше политическата икономия. В специалността бяхме малко на брой, но изключителни студенти. Ще припомня само, че в нашата група бяха Ренета Инджова – министър-председател на стра-ната, Кристалина Георгиева – вицепрезидент на Световната банка, сега еврокомисар, а в по-горния курс бе Иван Костов – също премиер на България, Димитър Луджев – вицепремиер, и др. Преподаваше ни проф. Любен Беров, също министър-председател. Въобще подготовка-та ни в института бе стабилна и бяхме много търсени в практика-та. Когато се дипломирах, имах няколко добри предложения за работа и въпреки че настойчиво ми бе предложено, и през ум не ми минаваше да остана като асис-тент във ВИИ “Карл Маркс”.

Постъпих в Комитета за мла-дежта и спорта - една слънчева организация, както ми изглежда-ше тогава. Занимавах се с пре-красно направление – студентска младеж и бригадирско движение. Твърде скоро обаче разбрах две много важни неща. Първото е, че от теб нищо не зависи в тази сис-тема, а и въобще в системата на дър жав ната администрация. Ре ше-нията се вземаха някъде другаде и далеч. От теб се иска да ги изпъл-няваш, но не и да мислиш или твориш. Второто е, че в тази адми-нистративна машина няма как да бъдеш свободен човек по който и да е параметър на това понятие. Като резултат след една година направих това, от което веднъж

се бях отказал – явих се на кон-курс и станах асистент. Тогавашното ми по-скоро интуи-тивно усещане, че само в универ-ситета може да си свободен по дух и мисъл и да твориш като сво-боден човек, отдавна вече е твър-да убеденост. Това беше и нача-лото на градежа на каузата УНСС.

Животът ме е поставял в какви ли не професионални ситуации. В нито една от тях обаче аз не съм се чувствал безпомощно или неу-добно. Мисля, че основна причи-на за това е солидната подготов-ка, която получих във ВИИ “Карл Маркс” като икономист и особено в областта на политическата ико-номия.

Като студент не съм оценявал в необходимата степен въздейст-вието, което са оказвали моите преподаватели върху мен. С тече-ние на времето и отсяването на спомените обаче, постепенно в мен се наложиха образци на тях-ното поведение като стандарт за познание, изказ, отношение. Този стандарт е в две посоки: “Следвай примера им!” и “Не бъди като тях!”

В края на деветдесетте години разрухата и деморализацията на прехода налегнаха и УНСС. Беше страшно да гледаш материалната база, сняг навяваше в аудитории-те, преподавателите бяха неуве-рени в това, което правят, студен-тите - безразлични, атмосферата - унила. И ставаше все по-зле. Беше въпрос на оцеляване. Един свят на академичен дух, наука и възпитание си отиваше.

Тогава окончателно разбрах, че УНСС е моя кауза. Кауза да има свободни и творчески мисле-щи хора, знаещи студенти, които утре ще бъдат политическият, дър-жавен и бизнес елит на страната, университет, който ще задава стандартите на поведение на този елит, университет, с който акаде-мичната общност ще се гордее, университет, който ще е най-до-

брият в България. Тогава се кан-дидатирах за ректор и след избо-ра ми напуснах парламента като депутат.

Що се отнася до това, че нари-чам студентите деца. Това от една страна е израз на моето обичливо отношение към тях. От друга стра-на, не трябва да забравяме, че в университета по особен начин продължаваме да ги възпитаваме, но вече на друго равнище, като институционално възпитание на бъдещи ръководители.

- С какво Ви е най-близък УНСС? Бихте ли посочили теж-ките си дни и трудните решения като ректор?

- УНСС в момента е един оазис сред всеобщия хаос на българския начин на живот. Най-близък ми е със свободолюбивия дух и акаде-мичното си достойнство.

Що се отнася до трудните решения, то всички решения са трудни, защото се отнасят до съд-бите на конкретни хора от една страна, а от друга страна - до бъде-щето на нацията в най-буквалния смисъл на думата.

А дните стават тежки не от обема работа, а от отношения. Българинът не се е научил да казва добра дума за добре свършена работа. Но претенции и съвети със задна дата - колкото искаш! В такива моменти нагарча доста!

- Откъде идва стремежът Ви за промени и вечното неудо-влетворение от постигнатото?

- Така поставен, въпросът ми изглежда малко като “този не знае какво иска”. Напротив, много добре знам какво искам и то е УНСС да стане съизмерим с най-добрите университети в Европа. Това е реално и постижимо. В много отношения вече сме го постигнали и аз съм удовлетворен. До крайната цел обаче има още път, а значи неудовлетвореност и движение към нея.

- Употребявате израза “очна ставка”. Какво имате пред вид?

- Този израз го измисли дъще-ря ми, когато вечер ме разпитва как е минал денят или дадено съби-тие. От типа “кажи си всичко като на очна ставка, а след това ще чуеш моето мнение по въпроса”. Изключително полезно. “Очна ставка” имам и сред колегите, с които работя и на чието мнение разчитам.

- Къде търси спокойствие неспокойният Ви дух?

- В книгите, в писането, в общу-ването с дъщеря ми и с мъдри приятели.

- Какви ценности оставиха на поколенията основателите на УНСС и техните следовници?

- Академичният дух и достойн-ство.

- Министърът на образовани-ето Ви възложи да подготвите проект на нов закон за висшето образование. Ще има ли изнена-ди?

- Едва ли! Почти всички идеи за нови постановки в закона за висше образование сме ги обсъж-дали години наред в Съвета на ректорите и общо взето сме наяс-но накъде трябва да вървим.

- Мечтата Ви за УНСС и за България?

- В УНСС да идват на стаж сту-денти и докторанти от Харвард и Оксфорд, а в България да емигри-рат от Швейцария!

Мечтая в УНСС да идватна стаж студенти

от Харвард и ОксфордРекторът проф. Борислав Борисов: Нашият университет ми е най-близък със свободолюбивия дух и академичното си достойнство

Познавам проф. Борисов повече от пет години. Той ме връща към моите учители в професията – с критериите си за работата, с амбицията да гради и да е недоволен от постигнатото. В приветствието си в деня на откриването на обновения спортен комплекс “Бонсист” в края на 2009 г. образователният минис-тър доц. Сергей Игнатов подчерта: “Мога да ви кажа, че това, което се случи в УНСС през последните шест години, е забележително. От 2002 г. помня тези халета и полуразрушения терен на спортния ком-плекс. След появата на проф. Борислав Борисов, който тогава беше все още доцент, нещата в УНСС много динамично започнаха да се променят”.

В най-новата ми книга “Играй честно 2” на някол-ко места споделям впечатленията си от универси-тета и общата ни работа с проф. Борисов. И съвсем естествено отговорите му на моите въпроси поста-вям на първо място в раздела “Очи в очи”.

Любен ГенОВ

Семейството, УНСС, приятелите и колегите са трите най-важни неща в моя живот, каза развълну-ван заместник-ректорът доц. Марчо Марков (вляво) пред многобройните си гости, дошли да го поздра-вят за неговия 60-и рожден ден.

Първият заместник-ректор проф. Стати Статев връчи на рожденика почетния знак на ректора на УНСС проф. Борислав Борисов.

И нашият вестник от сърце честити 10х6 на доц. Марков. И да не забравя, че през 10 от тях е бил главен редактор на в. “Икономист”, предшествени-кът на днешния “Вестник на УНСС”.

Честито, колега!

Под патронажа на министъра на труда и социалната политика То тю Мла денов се със-тоя офи циал ната цере-мония по награждаване-то на “Ме ни джър човеш-

ки ре сур си – 2009 г.”. Организатори на нацио-налния конкурс бяха фон-дация “Човешките ресур-си в България и евроин-теграцията” и списание “Човешки ресурси”.

На церемонията наци-оналният приз “Мениджър човешки ресурси - 2009 г.” за категорията “Кариерни центрове” бе връчен на доц. Йордан Близнаков - ръководител на Между-университетския център за развитие на кариера-та. (“Вестник на УНСС”)

Доц. Йордан Близнаков носител на националния приз

“Мениджър човешки ресурси”

Доц. Йордан Близнаков

Печалбите от трафика на хора са близо 30 мили-арда долара годишно, което прави дискутирания проблем опасен за обще-ството ни. С тази статис-тика доц. Димитър Дими-тров, ръководител на катедрата Национална и регионална сигурност, въведе участниците в темата на кръглата маса – Политика и стратегия за противодействие на тра-фика с хора. Дискусион-ното поле беше осигурено от катедра Национална и регионална сигурност и Центъра за стратегически изследвания в отбраната и сигурността към УНСС.

С доклади участваха двадесет и трима студен-ти от специалност Иконо-мика на отбраната и сигурността.

Доц. Марчо Марков, заместник-ректор на УНСС, подчерта като осо-бено важно участието на младите хора.

Те трябва да бъдат

привличани в публични дискусии, защото липсва обществена реакция по проблема. Това отбеляза и Румен Петков, предсе-дател на общото събрание на Международния инсти-тут за сигурност и сътруд-ничество.

Проф. Стефан Хри-стов приветства петдесет и четиримата участници в изследванията. Сред тях има хабилитирани препо-даватели, докторанти и студенти. Проф. Христо Първанов, декан на факул-тета Икономика на инфра-структурата, се анга жира значителна част от докла-дите да влязат в научните изследвания на екипите на факултета.

Пред студентите гово-ри и посланикът на крал-ство Норвегия в България Тове Скарстейн, който разказа за инициативите на своето правителство за противодействие сре-щу трафика на хора.

ЦВеТаН СимеоНоВ

Трафикът на хора печели 30 милиарда годишно

4

Престъпление в интернет на всеки 10 секунди. Такава е обобщената информация от международен доклад за сигур-ността във виртуалното прос-транство. Всекидневно повече от 23 500 сайта се заразяват с вируси. Инфектирани са и 89,7% от електронната ни бизнес поща.

Дискусия предизвика меж-дународната конференция по информационна сигурност, организирана от Меж ду на род-ната федерация по обработка на информация. В голямата кон-ферентна зала доц. Валентин Кисимов, зам.-ректор на УНСС и ръководител на катедра Информационни технологии и комуникации, посрещна чуж-дестранните гости с историята за УНСС. Той отбеляза с гор-дост, че университетът става на 90 години.

Сигурността в интернет е илюзия. Президентът на Меж-дународната федерация по обработка на информация проф. Бази фон Солмс аргумен-тира тезата си с данните, че дневно в интернет се обменят повече от 1 милиард заразени съобщения. Невъзможно е про-цесът да се контролира, но като професионалисти трябва да се справим, добави той.

Няма законодателство, което да урежда тези пробле-ми на сигурността, обясни

проф. Солмс. Трябва да позво-лим на професионалистите да избират дали да поемат риска. Ако детето ви кара колело на улицата, вие сте тези, които носят отговорността. Взели сте информирано решение. Целим хората да знаят, че гаранции за сигурността няма. Това е дилема.

Във форума участва и акад. Кирил Боянов, председател на Българския национален коми-тет на Международната феде-рация. По време на конферен-цията Федерацията осъществи и годишната среща на ръковод-ството си, на която България беше домакин за пръв път.

(“Вестник на УНСС”)

Световни капацитети обсъдихаинформационната сигурност

Ако бях като вашите професори, щях да прощавам на студентите да закъсняват с до 30 минути в този трафик. Така шеговито оправда себе си изпълнителният директор на Българския форум на бизнес лидерите Стамен Тасев. Преди студентите да се срещнат с него, се запознаха с ролята на студентската организация АИEСЕК. Освен слухово, те можеха да я възприемат и зрително – от печатните материали. Критика и препоръки – това очакваше от студентите анкетната карта пред тях. Надникнах. Можеше и повече да се постараем в отговорите.

Иска ми се да ми се случи това, което ми се случи в Бел-гия, възкликнала една студент-ка. Попитали я какво е то и тя отговорила: Излизам от къщи с колело към университета и сре-щам министър-председателя – също с колело. Аз си отивам на лекции, той – на работа. С този разказ Стамен Тасев доближи идеята за корпоративната социална отговорност до сту-дентите. Корпоративната соци-

ална отговорност означава загриженост на фирмата към околната среда, към работни-ците, към обществото. Тя ще бъде в основата на проекта “Бизнесът в действие”. В три дни през март повече от сто студенти ще участват в бизнес симулация, където ще решават казуси с партньори от реалния бизнес. Проектът е организи-ран от АИEСЕК. Основната си цел определят така: да проме-ним света такъв, какъвто го виждаме.

С примери и мултимедия Тасев разказа за необходи-мостта съзнанието на мени-джърите да бъде екологично и отговорно към подчинените. Електронните самолетни биле-ти и пътуването до работа с колело, спортуването и трудът на открито са идеалните при-мери за фирма със съвременен поглед към служителите си и обществото.

Повече информация за биз-нес симулацията през март можете да намерите в сайта на АИEСЕК www.aiesec-unwe.net

(“Вестник на УНСС”)

Устойчиви в бизнеса

Да променим светакакъвто го виждаме

Проф. Бази фон Солмс

Хората не обичат да им навираш в очите безобразията. Това е една от причините да няма сериозни журналистиче-ски разследвания според Анна Заркова от в. “Труд”. По покана на катедра Медии и обществени комуникации журналистката разговаря със студенти за скри-тите подробности и опасности-те в журналистиката.

Има свобода на словото. Въпросът е какво да правиш, когато я имаш. Лъжата в нашия занаят лъсва. Анна Заркова подчерта, че работата на жур-налистите е не да дава отгово-ри, а да осигури информация за въпросите. Усетите ли се, че много коментирате – не сте никакъв журналист. Повече информация, проверена от три независими източника. Изкушението да повярваш и да напишеш веднага, щом ти се обадят по телефона, е голя-мо. Най-трудното е да запа-

зиш равновесие. Жълтата преса ли? Големи-

те тиражи показват нещо тъжно: в България обичат да четат лоши работи. Такива са наблюденията на Анна Зарко-ва, но въпреки това държи на принципа, че журналистите не трябва да имат предпоставена теза.

Говори спокойно за прежи-вяното от нея заливане с кисе-лина и не се възприема като жертва. Напротив. Обобщава редица случаи за нападения над свои колеги. Изводът: прес-

тъпленията срещу журналисти имат малка разкриваемост, каквато и останалите престъ-пления в страната.

Имам едно правило без изключение, сподели журна-листката. Когато направиш нещо сериозно и се бориш за него, то задължително променя ситуации, съдби или определя дневен ред на правителство. В журналистиката много копаеш и изведнъж – ставаш фактор. Това са нашите победи. Затова ви казвам: избрали сте правил-ното! (“Вестник на УНСС”)

Среща с журналистката Анна Заркова

УНСС, Факултет по журналисти-ка на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, радио, телеви-зия, всекидневник – това са част от професионалните поприща на доц. Петко Тодоров, ръководител на кате-драта Медии и обществени комуни-кации. Инженер, журналист и доцент по икономика, той е aвтор на шест публицистични книги, учебници и учебни помагала, съставител на осем сборника, водещ и автор на стотици телевизионни и радио пре-давания.

Медия мениджмънт, медийна комуникация и медийни технологии са сферите, в които се простират научните му интереси. Разговаряме за младите журналисти, които под-готвя катедрата, и за мотивацията им да се превърнат в борци за идеи.

Какви са наблюденията Ви за мотивацията на студентите по журналистика?

Студентите ни учат по по-труден учебен план, на основа-та на икономикса и политологи-ята. Затова са по-мотивирани от журналистите в другите уни-верситети. Много работодате-ли предпочитат наши възпита-ници, защото са подготвени да работят в ресори като иконо-мика, сигурност и вътрешна политика.

По-трудните дисциплини създават и система на учене. След като в УНСС се обучават кадри за обществената сфера, естествено е да обучаваме и студенти, запознати с комуника-цията между институциите.

В нашата катедра направи-хме първо учебен план и потър-сихме за него преподаватели. Това е по-добро за студентите. В последните години за 1 място кандидатстват 10 души.

Вашият коментар за съвре-менната българска журналис-тика?

Съвременната българска журналистика носи всички недъ-зи на обществото ни. Липсва обществена атмосфера за съзи-дание. Това време е златно за българската журналистика, защото тя може да създава образци, да налага стандарти. За съжаление не го прави. Българската чалга култура и политическата система потис-кат свободната и честна журна-листика. Журналистиката слугу-ва на управляващите, на иконо-мически силните. Това не е жур-налистиката на Йосиф Хербст. Говорим за това със студентите, за да са подготвени с какво ще се срещнат. Хубаво е, че докато не познават ограниченията на системата, могат да преместят границите. При мирението е сим-волична смърт. Харесвам опре-делението, че журналистиката е воюване за обществено значи-ма идея.

Как катедрата Медии и обществени комуникации помага студентите да развият практически умения?

Стараем се да мотивираме студентите да пишат. Писменото слово има глава, пета, изисква системно изложение. То е в основата и на електронните медии. От печатен журналист винаги може да стане радио или телевизионен. Обратният про-цес е по-труден.

Втората ни идея е да ги насърчаваме да сътрудничат с мярка в медиите. Една от бедите в журналистиката е, че студен-

тите рано започват работа и пропускат етапа си на висше образование.

Журналистиката не е само технология. За да можеш да пишеш по определена тема, трябва да имаш знания. Професионалната квалифика-ция се състои от знания, умения и опит. Тук даваме знанията и част от уменията. Останалото се придобива в практиката.

Редовно срещаме студенти-те с активни и интересни колеги от радиото, телевизията и печа-та. Във “Вестник на УНСС” имате възможност да се учите от Любен Генов, една от легендите във вестникарството.

Може ли да се изгради учебно телевизионно студио в нашия университет?

Засега не развиваме идея-та, защото често подобни студиа се превръщат в читалищна самодейност. Технологиите се обновяват много бързо и е труд-но за държавно висше учебно заведение да поддържа такава техника.

Изискванията Ви към пре-подавателите в катедрата?

Колегите трябва да бъдат стриктни в учебния процес. Важно е и да са активни – със световно знание, собствено отношение и участие в журна-листиката. Държа на ценности-те, които би трябвало да утвърж-даваме и възпитаваме и в деца-та си – труд, знание, солидар-ност и доверие.

ВелиНа СашеВа

Златно времеза журналистиката

Разговор с доц. Петко Тодоров

Снимка: Минко Чернев

26 февруари 2010, бр. 576

Много копаеш и изведнъжставаш важен фактор

5

Говорим си за риска в управлението на стопан­ския живот. Още през ноем­ври 1983 г. в съавторство с проф. Давид Давидов и доц. Христо Далкалъчев публику­ва в списание “ново време” статия, която не изследва успехи или непогрешимост, а стопанския риск, отговор­ността за решенията, зна­чението на информационни­те системи в стопанското управление и пр. името му в тази статия е написано като евгени вместо еван­гелий. Питам го за този “риск”. Защо? не го уведо­мили за “прекръстването”, вероятно заради асоциация­та с религията.

Откъде идва името му?Прабаба му Елена била гър-

киня и кръстила дядо му с името Евангелий, което означава Благовест (Евангелие означава Благовестие). Само осем души у нас според него са носили това име. Случайно съвпаде-ние е, че дядо му, който бил родом от Никопол и работел като чиновник в общината, се жени за Евангелица. Баба му била родом от Арбанаси.

От Петльовден до ПрошкаНеотдавна беше Пет льов-

ден. Колко хора знаят повече подробности за този празник? Коренът му е във времето, когато цар Ирод започнал да коли младенците. Тогава спо-ред легендите Богородица отбелязвала на вратите кръст с кръв на петел, за да заблуди войниците, които търсели жерт-вите си. Възраждане на Пет-льовден в България има, когато турците започват да събират еничари – по същия начин отбе-лязвали кръстове с петльова кръв.

Сретение Господне пък е припознаване на Христос като Господ. При нас този празник е оцелял още от самото Рож-дество Христово. Дълги години той не се тачи, но българите не са го забравили.

Какво значение отдава на празниците?

Всеки празник е радост за душата. Дори на Трифон Зарезан да седнеш да изпиеш чаша вино с приятели с черен петел – какво лошо има!

Сирни Заговезни също мал-цина го знаят. Казват – прошка. Смисълът е дълбок – да искаш прошка от най-възрастния в семейството. Това беше един от най-важните празници вкъщи. Въртеше се халвата,

слагаше се пара в леген с брашно и децата трябваше да я вадят с уста. Тогава се бях спе-циализирал – пиех вода и пара-та влизаше в устата ми.

Къде е научил тиятрадиции?От баба си и просто от

любопитство. Неговият имен ден е свързан с българския обичай, наречен Благовец. На този ден Архангел Гавраил известява, че Богородица ще зачене непорочно.

Помага ли му тази любо-знателност в научната рабо-та?

Интересите му са в друга област – управление на опера-циите. Всеки има някаква почва, върху която стъпва. Тук той включва и любознателност-та – не може да не ти помага.

Предизвикателствата?Трудно е да се каже. Започва

като системен организатор в изчислителен център. Това е първата му специалност. Едно от образованията му е машин-на обработка на информация-та. Завършва го през 1972 г. и в изчислителния център си мисли, че кариерата му ще върви в тази област. Един от преподавателите му казва, че набират асистенти. Защо не се яви на конкурс? Представя се най-добре от седмината канди-дати. Темата е теория на упра-влението. Тогава шеф на кате-драта е покойният професор Румен Янакиев – авторитетен учен, който създава тази спе-циалност в България. Статистик

по образование. За съжаление трагично завършва живота си.

Какво научава от проф. Янакиев?

Първият курс лекции, който слуша, е основи на управлени-ето. Има голяма възможност да надникне и в световния опит. Учебниците и теорията на проф. Янакиев не отстъпват по нищо от световните. Сегашният ме ни-джмънт, превъзнасян, че е вне-сен от САЩ, е разработван и от проф. Янакиев.

Областта му в науката?Управление на операциите и

проектите. На популярен език това е управление на производ-ството и услугите. Как входове-те трябва да се превърнат в готов продукт. Извършват се редица операции, за да могат трудът, информацията, матери-алите да се предложат на потре-бителя. Прави се под контрола на ръководителите, които отго-варят за трансформирането на входа в обикновен изход. Един от пътищата за получаването на продукти е проектът. Това е продукт, който може да бъде материален, програмен, услуга и пр.

По-късно минава към упра-вление на проектите, за които днес се говори много, усвояват се фондове и пр. Но не се спо-менава, че проектът е старо понятие. Един мост, магистрала и пр. – това са проекти, които се правят в единствен екземпляр. Един вестник също е проект.

Свободата на мениджъраСвързана е с интервалното

мислене и смятане. Особеното е, че не се работи с твърди числа, а с интервал от числа. Управленците не говорят за твърди числа. Казват например – бюджетът ще бъде между 3 и 4 милиарда. Това има голямо значение, защото се предвиж-да целият спектър от възможни резултати, а не едно единстве-но число, за което да кажеш – не го изпълнихме или преиз-пълнихме. Това дава свобода на мениджъра да действа.

А студентите?Поне на неговите студенти

интересът е много жив. Не работи с големи групи – не повече от 70 души. След втора-та година те си избират специ-алността.

Впечатленията му отмладите?Преподавателската му рабо-

та вече е около 40 години. Казва, че сред студентите има много добри, има и калпазани. От преподавателя зависи как ще ги запали, как ще ги насочи. В интернет - океан. Тъкмо зато-ва някой трябва да ги насочва – какво е полезно, необходимо. Тук е и ролята на преподавате-ля. Както свършва периодът на масовото производство, така свършва и времето на масово-то образование. Нужно е да се работи с целенасочени групи, с проекти. Същото е и в журна-листиката. В интернет като в океан могат да се удавят и жур-налистите.

Разликата от частните университети?По-малко студенти, значи-

телно по-големи такси. Но това е нож с две остриета. Има и куриози. Идва студент и пита защо трябва да се явява на изпит, след като си е платил.

Връщаме се към празницитеПразниците на университе-

тите са свързани със светиите. Софийският университет праз-нува на Св. Климент Охридски. Във Варна Икономическият университет чества Св. Ни ко-лай. Не приема един празник на всички университети – сега 8 декември се разлива по курорти и купони. УНСС е съз-даден на 21 май. Някога праз-никът е бил на 5 май. Можем да се върнем към 21 май.

Започнахме с празници­те и завършваме с тях. Помежду им е миналото, настоящето и бъдещето.

“ВестниК нА Унсс”

Доц. Евангелий Андроновглавен секретар на УНСС по стандартизация на универси-тетската документация и управленските технологични про-цедури и ръководител на секция Икономика и управление на комуникациите към катедра Информационни технологии и комуникации

за студентите, науката и празниците

Обичам те - няма спор, но обичам и приятелите си, които ме чакат пред теле-визора, обичам и студената си бира, обичам и футбола! Това е част от посланието, с което Любомир Цветанов печели първо място в кон-курса на Пума “Любов = Футбол”. Той побеждава други 1000 самопризнания, че футболът е важен дори в деня на влюбените. Искре-ността му печели уикенд за двама за Св. Валентин.

Любомир е студент по право, трети курс. Харесва спе циал ността си, но об мис-ля да я използва за раз-витието си в друга посока. Интересува се от музикал-но продуцентство и спортен ме ни джмънт. Музиката открива, когато е 12-годи-шен – рап, денсхол и реге.

Пее в клубове. Пътувам сто километра, пея без пари и се прибирам щастлив. Тако-ва е творческото му начало в родните Две могили. От УНСС съм доволен. Науча-вам нови неща. Осигурили са ми и база, благодарен е Любомир.

Футболът, излизането с приятели, приятелката му и опитите за покер печалби правят живота му в Сту-дентския град щастлив. Описва спортната си страст като вреден навик, защото измества другите му прио-ритети. Понякога отказвам на много хора – няма да изляза – ще гледам мача. Все пак на първо място в ценностите си поставя образованието и семей-ството. Без другото може.

Любомир е ходил на бригада в Ню Джърси, САЩ. Това ми беше първа-та и последната бригада! За американците същест-вува само работа. С пари-те си изплащат заеми и жилища. Дори сградите не са толкова високи, колкото съм си ги представял. Западна Европа ми харес-ва повече.

Любомир не обича лицемерите и намръщени-те. Сериозните хора го натоварват. Философията му за общуването: каквото имаме, да си го кажем на майтап.

(“Вестник на УНСС”)

Характер

Няма да изляза,има мач!

Любомир Цветанов

Аудио-книга. Това е продукт, който ще опитат да разработят на българския пазар тринайсет четвъртокурсници от Бизнес админи-страция. Те работят по проект на Джуниър Ачийвмънт-България. С насоки им помагат ст. ас. Ангел Марчев и доц. Матилда Александрова. Тринайсетте студенти от другата група още оформят идеята си. Те са конкуренти в националното състезание във Варна през май, заедно с колеги от други университети.

Целта на проекта е да свърже студентите с бизнеса и да им помогне да се ориентират на пазара. Журито ще включва мениджъри на компании като Нестле-България и Майкрософт-България. В учеб-ната програма те играят ролята на група, която има 10 хиляди дола-ра и иска да ги инвестира в продукт или услуга. Печеливш е отборът, който събере най-много “инвеститори”.

Групите имат управленска структура изпълнителен директор, подизпълнителен директор, администратор, по двама души, които отговарят за маркетинга и финансите, и един – за връзките с обществеността. (“Вестник на УНСС”)

Разработва се аудио-книга Мис и Мистър УНССОт 19 март в кабинет 1009 започ-

ва записването за кастинга Мис и Мистър УНСС 2010. Кандидатите трябва да носят три снимки в цял ръст в електронен вариант. Наградни-ят фонд е 5000 лв. Заявки могат да подават редовните студенти и докто-ранти.

Конкурсът ще бъде част от тър-жествата по случай 90-годишнината на УНСС. Кампанията “Аз помогнах!” продължава да събира средства от покани и дарения за децата от дома “Даскал Ботю” в Калофер. До момен-та са събрани повече от 50 000 лв.

Полуфиналът на шоуто ще бъде на 26 април (понеделник) в аула “Мак-сима”, а връчването на наградите - в същата зала на 3 май (понеделник).

26 февруари 2010, бр. 576

От Благовестието до риска

6

На важно място в тази визитка на Голомеев е шампионската титла в сту-дентското първенство с ВИИ “Карл Маркс” през 1974 г. Седем години по-къс-но стъпва за последен път в нашия уни-верситет, за да се дипломира.

В началото на февруари “Вестник на УНСС” го покани да върне времето назад. Голомеев прие с удоволствие и след като покара ски на Боровец, дойде в “Бонсист”. Посрещна го Ставрев. Едно време двамата се борят под кошо-вете – Насо в Левски, Спас в Акаде-мик. Днес двамата големи мъже седят на една маса и мислят как да върнат студентите в спорта. Със зали като нашата ще е по-лесно.

С Голомеев започваме поредицата “Звездопад”, за да ви разказваме за известните спортисти, завършили УНСС. В следващ брой очаквайте раз-говор със спортния директор на ФИБА-Европа Коста Илиев.

Шампион с ВИИНяма по-хубаво от спорта, казва с

приятен бас Голомеев, когато сядаме на чаша кафе. Станах студентски шам-пион с отбора на ВИИ “Карл Маркс” през 1974 г. Днес, 36 г. по-късно, още

съм в желязна форма. На 63 пак ги бия на тенис и голф.

Треньор в отбора на института ми беше Гецата. Спомням си, че заедно участвахме и на една икономиада. Това е състезание между икономическите институти от Източна Европа. Гецата казва, че съм играл като по чудо. Чудо-то беше, че тогавашният ректор проф. Давидов ме извика и каза: “Отиваш там, иначе лошо. Няма значение кой преподава на твоята група. Явяваш се при когото ти имаш възможност”. Труд-но ми беше хем да играя, хем да уча.

Отивам на изпита по политиконо-мия, а преподавателят ме посреща с думите:

– Ти спортистът ли беше?– Не – отговорих аз – не съм спор-

тист.– А какъв си? Физкултурник ли?– Състезател съм. Брат ми беше с мен. Преподавате-

лят се заяде и каза: – Ще ви пиша на двамата по една

четворка. Да си я разделите. Единствено той ме е късал. Казах на

проф. Давидов и той разреши да се явя при друг. Вижда ме след месец препода-вателят и ме пита какво става. Нали чака да му дойда пак. Подиграва ми се. Обясних, че отдавна съм го забравил този изпит. Правя се на луд. Така проф. Давидов ми помогна за изпита, а аз помогнах на института да стане шампи-он по баскетбол.

До Канада и назадНавремето учех архитектура в уни-

верситета Макгил в Канада, където баща ми беше търговски представител на Бъл-гария. През 1969 г. се върнах и на след-ващата година записах МИО във ВИИ “Карл Маркс”. 1975-а завърших семе-стриално и шест години по-късно се дипломирах. Не съм идвал тук от 1981 г. Невероятен комплекс си имате. Не познавам по-добре пипната зала. Преди 2-3 години ме извикаха да коментирам мач в залата на ЦСКА на стадион “Бъл-гарска армия”. Казах им: “Момчета, тук съм почнал да тренирам през 1965 г. Коя година сме сега? 40 години нищо не е пипано. Даже едно време съблекалнята беше по-хубава, защото на онзи мач беше потънала във вода”.

Ще видите, че, дай Боже, като откри-ят залата на 4-и километър, веднага ще ни дадат голямо състезание. Докато не тръгне икономиката, докато не ни купят напълно европейските компании, да влязат истинските пари, все така ще сме. И после трябва да се инвестира разумно. Но не в петима американци, които взимат парите и си отиват

Баскетболът в АмерикаСтудентският спорт може да се про-

мени с пари и база. Всеки университет в света се гордее със спорта си, а най-до-брата система са измислили америка-нците. Там конкуренцията е огромна. Всяка година има картотекирани 4000 играчи над 2 метра.

На 15 септември на вратата чакат 70 момчета. Искат да влязат в отбора на университета или колежа. Треньорът ги взима на триседмичен лагер. Първият ден отпадат 20 души, на третия още 10. Цяло лято се скъсват да тренират сами. Никой не се интересува от тях, очакват да отидеш готов. Да изкъртиш дъските, да се докажеш. Ако успееш, влизаш в отбора. След това може да стигнеш и до НБА.

В Щатите един университет развива баскетбол, друг тенис. Ползата им е, че печелят популярност. Защото след това излиза Майкъл Джордан и казва: “Аз съм завършил Северна Каролина”. И всеки иска да влезе там.

Учете, деца!Баскетболът ми даде популярност и

още нещо. Ще разкажа една история, за да разберете какво имам предвид. Кога-то се върнах от Канада и влязох в отбора

на Гецата – Академик, там играеха чети-рима от ВИФ. Викахме им анцузите. Останалите бяха завършили висше обра-зование – икономисти, медици, архите-кти, журналисти. Когато излязох от Ака-демик, вече всички бяха от ВИФ. А когато излязох от Левски през 1987 г., никой никъде не учеше. Е, какъв да ни е баскет-болът? Ние бяхме с по две висши образо-вания. След това никой никъде. По-късно аз помогнах на някои момчета да влязат да следват. Баскетболът е академичен спорт. В Щатите Леброн Джеймс го сочат с пръст, защото не е минал през коле-жанския баскетбол. Да, той е най-добри-ят след Майкъл Джордан, обаче не го обичат. Защото не е учил. Знаете ли каква приемственост има в спорта в Щатите? Всяка година през октомври моите приятели, с които играех в Макгил, организират спонсорска вечер. Даваш някакъв чек – 100, 200 долара, някои пла-щат и по 20 000. Така събират пари за издръжка на отбора – 50-60 000 долара и си осигуряват лагерите. Колко важни са традициите!

Разликата между САЩ и БългарияТрудно доловима е, макар че я раз-

брах още на третия мач. Остава една секунда до края и аз трябва да изпълня-вам два наказателни удара. Ако вкарам двата, бием. Ако вкарам единия – равен, ако изпусна – губим. Всички минават и ми казват: “Успокой се, бейби”. Тук в България казват: “Стегни се, копеле”. Това е разликата в манталитета. Трябва да сме като сърбите, те имат уникално самочувствие. Сърбинът излиза на тере-на и казва: “Какъв е този американец? Сега ще го разбия.” И го прави. Защото го учат от дете къде да застане, как да подава, как да дриблира. И бият. Спортът е 25 % труд и 25 % талант, а останалото, най-важното, е самочувствието.

(“Вестник на УНСС”)

Четворка, делена на две

От стр. 1

Атанас Голомеев

Понеделник – на лежанката. Вторник – на масата и на земята. Четвъртък – само на земята. Другите дни – на бюро-то пред компютъра или на катедрата.

Така минава седмицата на служите-лите, които приеха предложението на колегите си от спорта да играят в обно-вения спортен комплекс “Бонсист”. Вече идват повече от 30, а къде са дру-гите?

Засега може да посещавате часове-те по 4 вида спорт. В понеделник от 17 ч. – фитнес. Във вторник от 17 ч. – аероби-ка, а от 18,30 ч. тенис на маса. В четвър-тък от 17 ч. е време за каланетика, йога и пилатес.

Преподавателите – изненадани, служителите – щастливи – Идеята е наша, но няколко пъти от

университета ни питаха кога може да спортуват. Затова решихме да побърза-ме – разказва научният секретар на катедрата Лариса Касабова. – Служители на Лесотехническия университет също спортуват при нас, а от американското посолство играят волейбол.

Тенисистите да не се обиждат – уни-верситетският клуб “Св. Георги” ги чака. Два пъти седмично Студентският съвет ползва залите за тенис на корт, футбол и тенис на маса.

Има кой да се погрижи и за контузе-ните. Във вторник от 13,45 до 15,15 ч. и в петък от 13,30 до 14,45 ч. е приемното време на дипломирания кинезитера-певт Симеон Рибагин. Той лекува всич-ки, които имат травми или се възстано-вяват след операция.

– Много се радвам, че вече и ние

може да спортуваме – казва Лили Кирилова от куриерската служба. След час фитнес или аеробика се чувствам супер. Бих ходила да плувам и да играя плажен волейбол.

Жените вдигат щангиЧасовете по фитнес са едни от най-

посещаваните. – Още не бях обявила програмата и дойдоха 5 колежки да ме питат кога почваме – разказва препода-вателят по фитнес и лека атлетика Екатерина Тошева.

Тя им показва лесни упражнения за гърба, ръцете, рамото, краката и коре-ма. – Поне два месеца ще тренираме така. Като напреднат, ще включим и по-сложни. Мисля, че ще съм им полез-на, мога да ги науча на доста неща – например как да се хранят здравослов-но. Очаквам да се включат и повече мъже, защото техният начин на живот не е по-разнообразен.

Аеробика с НадетоТрикратната републиканска шампи-

онка по бодифитнес Надя Цветкова води аеробиката. Това е комплекс от танцови стъпки и подскоци, ритмично изпълне-ни под музикален съпровод. В каланети-ката се правят упражнения с малка амплитуда на движението и повече пов-торения. Целта е тонизиране и стягане

на мускулатурата. – Харесва им, разбира се, иначе

нямаше да идват толкова – над 10 жени. Изненадаха ме приятно. Бързо усвояват правилното изпълнение, не губят темпо-то, имат координация на движенията – доволна е Надя. – Но това не е изненад-ващо. Личи си старата школа – едно време на спорта в училището се е гле-дало по-сериозно. За моя радост и аз хванах малко от този режим. Учителите изпълняваха стриктно учебната програ-ма със задължителните упражнения от гимнастиката, леката атлетика и игрите с топка. Не ни пускаха да пием кафе и да играем карти в кафенетата. Разликата между поколенията е огромна, дори и в културата на хранене.

Много съм доволна от служителите, от активността и дисциплината им. Имат нужда от повече упражнения за разтя-гане и гъвкавост. При тях хиподинамия-та (обездвиженост) е очевидна, което е нормално. Работата им е такава. Няма причина да се притесняват, аз ще помог-на.

Канят доцентите на мачЕлена Монева включва преподава-

телите и служителите в часовете на отбора на университета по тенис на маса. – Имат желание да спортуват, това е хубаво. Могат да играят, но аз им показвам някои нови трикове – намига Монева. Тя е 19-а на европейско пър-венство за девойки, 10 г. националка за жени и шампион отборно на 3 държави – България, Македония и Дания. – Интересът към тениса на маса е огро-мен, идват и извън часовете. Скоро ще им организирам турнирче с моя отбор, да видя докъде са стигнали. Ако искат, с

най-добрите може да отидем на между-народната работническа спартакиада на Албена през юни.

Време за йогаПреподавателят Анастасия Ваташка

работи в нашия университет от 25 г. Преди време също е водела часове за служители, затова се радва, че възста-новихме традицията.

– В залата проявяват същото стара-ние, както и в работата си. Мога да го кажа, защото отдавна съм тук и позна-вам повечето от тях като добри служи-тели. Бързо възприемат упражненията по каланетика, йога и пилатес (гимнас-тика). Тренират с голямо желание, амби-ция, виждам, че са щастливи. В зависи-мост от настроението им – дали искат по-интензивна или по-спокойна трени-ровка – правим различни упражнения. Импровизирам.

Тези жени имат семейства и заслу-жават време за себе си. Свикнаха и идват редовно. Харесва им, справят се отлично. Активно се включи и Лидия Велчева (директор на дирекция Учебна дейност). Взе ми акъла, не очаквах да е толкова добра.

След час фитнес или аеробика слу-жителите са още по-усмихнати и щаст-ливи.

Как живеем?Проучване на “Вестник на УНСС”

Играйте с нас

В следващия бройСТУДЕНТСКОТО МЕНЮ - асортимент и цени

Служители от УНСС “в час” по аеробика

26 февруари 2010, бр. 576

26 февруари 2010, бр. 576 7

Списва се от студенти по “Журналистика

и масмедии”, “мио”, “маркетинг”

vestnikunss@unwe.acad.bg

ГЛАВЕН РЕДАКТОР Велина Сашева

ДИРЕКТОР Цветан Ламбрев

ДЕжУРЕН НА БРОЯ Симона Гачева

РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Александър Димитров Веселина Любомирова

Виолена Ненчева Цветан Симеонов

ФОТОРЕПОРТЕРИ: Данаил Петков Ивайло Пеев

Предпечатна подготовка: ПолиТех ЕООД

Печат Класик дизайн – София

Среща край фабриката. Така започва любовта между Никола Вапцаров и неговата съпруга Бойка в началото на 30-те години на 20 век. Близо 80 години по-късно техните отношения са символ на любовта за 31.67% от гласу-валите в класацията “Любов-ните истории на ХХ век” на Българската национална те ле визия.

Степенувана любов – голяма, по-голяма, най-голя-ма. Класирането създава за труд нения. Днешните сре-щи не са по-малко романтич-ни. Знаем ли всичко за любо-вта? Говорим за тази, която е в литературата и киното, по коридорите в университета, на улицата, в живота и сред приятелите. Тази, която са преценили да ни покажат. В скритата любов също има величие. То не влиза в класа-ции. Хронометърът е доста-тъчно точен, за да определи победител. Но чувствата на Вапцаров и съпругата му, пропити в стихотворението “Прощално”, са трогателни не защото някакво гласуване ги класира. Те едва ли се нуждаят от обяснение.

Прощално На жена ми

Понякога ще идвам във съня тикато нечакан и неискан гостенин.не ме оставяй ти отвън на пътя –вратите не залоствай.

ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –ще те целуна и ще си отида.

Възможно лие класиране

на любовта?

Тя е петгодишна, когато непознати хора отвеждат от дома им баща й за справка. За да не се върне повече. Гео милев – големият български поет, преводач и публицист - пръв нарече България “държава на духа”. издава най-добрите български списания “Пламък” и “Везни”, в които превежда стиховете на най-големите европейски поети по онова време. Разпознават го чак след четвърт век по изкуственото око сред десетки жертви на терора от 1925 г. Дъщеря му е възпитаничка на американския колеж в България и на института за детски учителки при американската детска градина, създаден от нейната леля Пенка Касабова (сестра на баща є Гео милев, която почина на 99 години).

Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца и пиеси. Едва ли има сту-дент, преподавател или служи-тел в нашия университет, който да не е рецитирал или пял в детството си знаменитото й стихотворение “Зайченцето бяло”. Била е генерален дирек-тор на националната телеви-зия, председател на Съюза на преводачите, депутат във Великото Народно събрание, официален български предста-вител в ЮНЕСКО във френска-та столица.

В навечерието на 90-годиш-нината си връстницата на нашия университет изненада почитателите си с размишле-ния за една знаменита скулпту-ра – “Крачещият човек” на швейцарския творец Алберто Джакомети. Тя е създадена през 1961 г. по поръчка на “Чейс Манхатън банк” в Ню Йорк. Неотдавна тази фигура постави световен рекорд на търг на “Сотби” в Лондон. 183-сан-тиметровият “Крачещ чо век” смени собственика си срещу 104 милиона долара. Най-скъпо

продаденото произведение на изкуството досега бе картината “Момче с лула” на Пабло Пика-со.

Ето впечатленията на Леда Милева:

“Крачещият човек” е една от серията творби на швейцар-ския скулптор - метални, сурови и грапави човешки фигури, пръснати по музеи и частни колекции. Стоеше сред огромно спрямо неговите размери голо мраморно поле в един вътре-шен двор към сградата на ул. “Миолис”, където са офисите на всички постоянни представи-телства към ЮНЕСКО в Париж.

Фигурата хвана въображе-нието ми още първия път, кога-то я видях. Стана ми навик при всяко влизане в сградата да се спирам в края на фоайето и да поглеждам през стъклената стена към “Крачещия човек”, към неговата тънка и висока фигура, винаги забързана, леко приведена напред, при-видно крехка, но здраво стъ-пила на земята. Когато над

“Крачещия човек” плющи дъжд, ефектът е изумителен, неволно те полазват тръпки. В ясен ден “Човекът” изглежда весел и оптимистичен, а вечер върху влажния мрамор падат огромните жълти квадрати на осветените прозорци. Тогава “Човекът” сякаш върви не по земята, а из Космоса, като че ли прекрачва от звезда на звезда. Но най-често той навя-ва едновременно тъга и уваже-ние с непокорния си вътрешен порив, който не му дава покой, и той вечно крачи към неиз-вестното и непостигнатото. Само че ние, в Българското представителство, не му каз-вахме “Човекът, който крачи”, а “Крачещото човечество”. И вярвам, че ако Джакомети беше още жив, не би ни се раз-сърдил за този свободен пре-вод. Навярно в много градове и сгради по света тази неголя-ма фигура би събуждала мисли и естетически преживявания, но едва ли друго място би било по-подходящо за нея от ЮНЕСКО. Една организация, изправена пред огромните про-блеми на “Крачещото човечест-во”, пред духовните стремле-ния на един събуден свят, но вече устремен към звездите.

Когато мисията ми в ЮНЕСКО приключваше и вече правех прощалните си визити, изведнъж почувствах колко ще ми липсва този символ на кра-чещото човечество. Затова поръчах да ми направят голяма снимка на фигурата на Джако-мети и я опаковах заедно с книгите си. Тя и сега стои в антрето на софийското ми жилище. Така, заедно с “Кра-чещото човечество”, посреща-ме всеки, който прекрачи прага на нашия дом. Ще я видите и върху корицата на последния том от четиритомното издание на произведенията ми.”

Гледаме ли ние на себе си като на деца на нашия университет, неуморно кра-чещи към знанието и истин-ските неща в живота? (“Вест-ник на УНСС”)

Връстница на нашия университет

Дъщерята на Гео Милев на 90 годиниЗащо известната поетеса и преводачка Леда Милева се вдъхновява от “Крачещият човек” на швейцарския скулптор Алберто Джакомети

“Крачещият човек”

Как се краде мома студентка? Удряш една ракия за кураж, хващаш се на хорото и каквото стане. Това научих от видео-клипа от юбилейния концерт за 100 г. от създаването на читалището “Цар Борис I” в Бистрица. Сниман е през октомври. Селото е известно не само с това, че премиерът Бойко Борисов е картотекиран във футболния му отбор. Славата на Бистрица разнася и групата за автентичен фолклор Бистришките баби. От две лета с тях пее техническият сътрудник на катедрата по предприемачество в Бизнес факултета Роза Николова. Моминското й име е Пашалийска, тя е роднина с най-старата баба – Нада Пашалийска. Групата, прочута с песните си от Шоплука, празнува 70 лета.

Пея от дете в ансамбъл Бистрица. Явно трябваше да навърша 45 години, за да ме поканят при бабите – споделя Роза

и ме черпи два шоколадови бонбона. Горна граница няма – докато можеш. Помня деня, когато нашата ръководителка Дина Колева ме покани – през юни 2007 г. Девет баби сме, изпълняваме песните на три гласа – първият и третият образуват мелодията, а вторият глас поддържа основния тон. Пее се на две групи - една-та пее, другата отпява. Не може да се опише с ноти, учи се само по слух.

Пеенето им е уникално, много старин-но, запазено още от предхристиянската епоха. Специалистите го определят като архаична полифония. Текстовете - най-ве-че за работа – сеитба, жътва, но и за праз-ници – сватби, кръщенета, Бабин ден. През 2005 г. ЮНЕСКО включи Бистришките баби в шедьоврите на световното нематериално културно наследство.

Канят ни по целия свят – продължава Роза. За две години обиколих Италия,

Словакия, Мароко, Австрия, Армения, през лятото пътувахме до Хърватия. Прие-маме, ако ни поемат всички разноски, пари не получаваме. Един ден спим на пода, на другия в най-хубавите хотели във Виена, Болоня или Рим. Веднъж пяхме в едно село и ни сложиха на дюшеци. Чар-шафите бяха чисти, но на мен не ми се лягаше на земята. Тогава баба Нада ми каза: “Момиче, нищо не си виждала. През войната това щеше да ти се стори рай.” Тя остава вдовица с три деца и само пеенето я държи.

Миналата година Роза и бабите пяха на тържеството за 120-годишнината на Софийския университет. С удоволствие ще дойдат и при нас.

ЦВеТаН ламБРеВна снимките горе: Бистришките

баби с българския посланик в Рим Ата-нас Младенов. Вдясно: Роза Николова

Наш човек пее при Бистришките баби

26 февруари 2010, бр. 576

Дебют във Висшата лига

Дузпа в тъч

Бронзови медалина волейбол

От правилен футболще се изкривим

Европа ни кани на баскетбол

8

Престижна покана се полу-чи в Асоциацията за универси-тетски спорт (АУС). Европейска-та асоциация ЕУСА кани сту-дентския шампион на България за 2009 г. на европейското по баскетбол в полския град Познан (18-25 юли). На финала в края на октомври УНСС разби НСА със

75:73, въпреки че на полувреме-то изоставаше с 21 точки.

Познан е един от градовете домакини и на европейското по футбол през 2012 г. Там нацио-налният отбор на Мъри Стоилов нявма шанс да се класира, а УНСС направо получава пока-на. Европейското е най-значи-

мото състезание в студентския спорт след световните игри (универсиадата). Шампионати има също по хандбал, бадмин-тон, тенис на маса, плажен волейбол, ръгби, волейбол, фут-бол, футбол в зала, тенис, гре-бане, билярд и голф.

В Познан предстои десето-то европейско по баскетбол. Победител за 2009 е Любляна (Словения). В България покана пристига за четвърти път, досе-га наш отбор не е участвал. Ние може да сме първите.

Треньорът Спас Ставрев пред “Вестник на УНСС”: “Заслужихме си тази чест и ми се иска да отидем. Ще направим всичко възможно и се надявам да успеем. Ние разбхиме НСА, ние сме шампионите.”

Освен за 2009 г., сме първи за 2006, 2001,1999 и 1974 г. През 2007 г. завършихме трети, а през 2008 – втори. Отборът изненада специалистите и в Аматьорска-та лига. Освен студентите, под кошовете там скачат и бивши професионални играчи. Два пъти сме втори в София – 2006, 2007, и веднъж втори в България – през 2006 г.

Като студентски шампиони на България за 2009 г. баскетболистите полу-чиха покана за европейското първенство Снимки: Иван Вълчанов

От морето туристите си носят рапани, миди, водорасли, пясък, картички. В края на фев-руари и волейболистите на УНСС ходиха на море и се вър-наха с нещо много по-ценно – бронзови медали от Висшата лига по волейбол. Това е втора-та по сила група в България след Суперлигата, където играят ЦСКА и Левски. След 7 победи и 10 загуби нашият отбор събра 24 точки. В Суперлигата играят 8 отбора, а във Висшата – 7, тоест ние сме 11-и в България.

УНСС получи поканата за участие в последния момент. Докато съберат отбора, натру-паха пет загуби. Но след силен финален спринт и четири побе-ди, завършиха четвърти в редовния сезон.

След мачовете от редовния сезон, първите 6 отбора зами-наха за финалите в Каварна. Там играха всеки срещу всеки. УНСС изненада всички фавори-ти и след още 3 победи се изка-чи с едно място и спечели брон-зовите медали. Много силно играха Владислав Божиков, който учи Макроикономика, Димитър Стаменов (Право), Йордан Василев (Икономика на

съобщенията), Виктор Жечев (Финанси), Георги Тодоров (Икономика на търговията), Танчо Иванов (Икономика) и Тодор Стайков (Икономика). Капитан на отбора е Светозар Димов – Сакса.

Хвърлиха бомбата още в първия мач - 3:1 срещу втория в крайното класиране Габрово. В следващия играха с фаворита Калиакра и макар че взеха пър-вия гейм с 30:28, загубиха 1:3. Последва втора победа - 3:1 над Миньор и загуба 1:3 от Дунав.

Така в последния кръг се решаваше кой ще вземе брон-зовите медали – УНСС или Черно море, който миналата година игра в Суперлигата. На моряците им трябваха само два гейма, за да завършат трети. Но с помощта на съотборниците си, вдъхновеният на рождения си ден Светозар Димов ги направи разногледи и не им позволи да минат 20 точки в нито един от геймовете - 25:19, 25:20 и 25:15. 3:0 и бронзови медали!

Отборът участва и в Купата на България и след много силен мач отпадна от втория в Супер-лигата Лукойл-Нефтохимик (Бургас).

Казват, че първата мисъл винаги е най-правилна. Ще се кла-сираме поне на бараж, реших аз, като видях групата за Евро 2012. После си спомних кой ни е треньор. Мъри Стоилов не спечели нито един от важните мачове от квалификациите за световното с Италия и Ирландия и успя да падне с 1:4 от Кипър. Ама остана.

Ако сам даваш парите и допуснеш грешка, може да опиташ да я поправиш. Но Мъри харчи 30 000 лв на месец – това му е запла-тата, проваля се и казва, че не е най-виновният, имало и по-винов-ни. За какви ни мисли?

Всеки треньор с достойнство сам щеше да си вземе шапката и да си отиде. Но това се случва при по-интелигентните. Ти го плюеш, той си мисли, че дъжд вали.

Стоилов е най-голямата грешка на БФС. Ако искаме да бием, трябва да намерим авторитетен специалист, който не само да приказва, а наистина да върши работа. А не да дрънка глупости. Бил готов да опере пешкира при провал в квалификациите, обяви след жребия. Да обясни защо не го опра предишния път. Не каза и дали ще върне парите, ако пак ни потопи.

И как е възможно да губиш с тези играчи? С Бербатов, който струва 38 млн. евро. С Мартин Петров, на когото през лятото му свършва договорът с Манчестър Сити и сега половин Европа се натиска да го вземе. Шампионът на Германия Волфсбург, шампи-онът в Купата на УЕФА през 2006 и 2007 г. Севиля, рекордьорът по титли на Италия Ювентус. Ами капитанът на Астън Вила Стилиян Петров?

“Стилиян е нашият лидер”, казва треньорът Мартин О’Нийл. При Мъри той подава само назад. Не знае какво да прави, няма самочувствие. Стилиян и Бербатов играят на финал за Купата на лигата на Англия. Мъри не ги харесва, а след загубата от Полша, Боби каза, че България ги мрази. Нагло оправдание за безсилие-то на шефовете на футболния съюз и треньора. С тях отборът е загинал.

С футболисти като Бербатов, Мартин, Стилиян, Божинов, Ран-гелов, Домовчийски, Тунчев, Велизар Димитров, Благо Георгиев, Камбуров разправя, че класирането не било сигурно и съперници-те били опасни. Като не може да печели, поне да не ни се поди-грава.

Би било престъпление, ако не се класираме за европейското през 2012. Мъуриньо трябва земята да изоре, но да ни заведе поне на бараж. Иначе да си ходи на бостана в Хасково. Ако и след този провал продължи да ни говори за правилен футбол, ще взе-мем да се изкривим.

Стилиян е звезда на европейския футбол, а Мъри ни разправя, че нямаме играчи

Започва спортен турнир 2010

Блокадата на волейболистите в черно срещу Лукойл нямаше успех. Резултатът 0:3 лъже, защо-то и в трите гейма играта бе равностойна.

Три купи за една седмица спечели УНСС на футбол. Шам-пиони са момичетата в студент-ския шампионат на малки вра-тички и момчетата в столичното първенство за аматьори, отно-во на малки вратички. Момче-тата се класираха и на финал в студентското, но го загубиха с 0:4 от Минно-геоложкия универ-ситет.

Титлата на женския отбор е първа в 4-годишната му история. Завършвали са 2 пъти втори и веднъж трети. На финала през януари те победиха Софийския университет с 3:1. Любопитното е, че в предварителната група ги излъгахме и паднахме 0:4. Който се смее последен, се смее най-добре. Два гола на финала вкара Михаела Димитрова, а един Биляна

Атанасова. На вратата Вили-слава Иванова сложи катинар и го заключи два пъти.

Момчетата биха и в първите два мача от втората фаза на столичното първенство за ама-

тьори на малки вратички. След втория кръг УНСС води в А1 с 35 т., с една повече от втория Ластери УАСГ. През март започ-ват турнирите на големия терен.

Футбол без токчета

Купата е на дузпатаЖенският отбор на УНСС е номер 1 в студентското първенство на малки вратички

Страницата подготви ЦВЕTАН ЛАМБРЕВ

Шестото издание на фут-болния турнир, баскетболно състезание и първенство по тенис на маса – тези прояви в спортната зала “Бонсист” ще вълнуват гости и студенти на УНСС. Свободен достъп за всички!

Крайният срок за записва-не във футболното състезание е 10 март, а за баскетболния турнир и първенството по тенис на маса – 26 март.

Таксата за участие е 90 лв. за футболния турнир, 30 лв. за баскетбола и 10 лв. за първен-ството по тенис.

Събитието по традиция ще завърши с демонстративен фут-болен мач между отборите на “Звездите” и Студентския съвет. . За повече информация: каб. 1009 в УНСС, тел. 02/81 95 591