І. Литературни понятия

1. Повествовател = разказвач (само в прозата: романи, разкази и повести).

2. В лириката носителят на лирическото чувство се нарича: лирически герой, лирически субект, лирически Аз, лирически човек, лирически говорител.

3. Литературни родове и видове:Литературни родове Литературни видове = жанрове

1. Епос – разказване за събития = проза, белетристика

1. Разказ2. Повест3. Роман4. пътепис5. Фейлетон (творба на границата между литература и публицистика; осмиване и изобличаване на злободневно събитие или герой)

2. Лирика – изразяване на чувства = поезия 1. Стихотворения -ода – за възхвала -елегия – преобладаващи тъжни чувства -сонет – стихотворение от 14 стиха (реда) (Димчо Дебелянов – “Пловдив”) -балада – обикновено се разгръща темата за смъртта; характерни са митологичните и фантастичните елементи (Христо Ботев – “Хаджи Димитър”) -лирическа миниатюра – кратко стихотворение, в което се изобразява най-често природна картина и чрез нея се изразява чувство; съзерцателност (Пенчо Славейков) -епиграма – кратко хумористично стихотворение с изобличителен характер2. Поема – обемиста лирическа творба, често с епически елементи и наличие на сюжет

3. Драма – за игра на театрална сцена 1. Трагедия – конфликт с трагичен край2. Комедия – конфликт с комични характеристики3. Гражданска драма – драматически конфликт; диалози и монолози на героите

4. Сюжет – подреждането на събитията в епическите творби (понякога се среща и в по-големите лирически жанрове)

5. Композиция – последователността от ключови елементи: -експозиция – встъпителна част

- завръзка – начало на сюжетното действие- кулминация – най-напрегнатият момент в творбата- развръзка – завършек на сюжетното действие- епилог – коментар за последвалите събития

6. Тропи и фигури

-метафора – пренасяне на качества от един обект върху друг въз основа на сходства помежду им (златни коси, спи езерото)

- олицетворение – придаване на човешки черти на неживи обекти (“Балканът пее хайдушка песен”)-метонимия – свързване на два обекта поради някаква зависимост между тях (“Върхът отговори с други вик...”)-синекдоха – назоваване на цялото чрез негова част (бащино огнище вм. бащин дом)-епитет – художествено определение (величествена планина, уханна роза)-сравнение – съпоставка между два обекта (използва се думата като)-алегория – казва се едно нещо, а се разбира друго; среща се в басните, когато чрез изобразяване на животни се представят човешки качества-хипербола – преувеличение-литота – преумаляване -антитеза – противопоставяне-оксиморон – съчетаване на несъчетаеми понятия (жив труп, слепци с очи)-анафора – повторение на дума или израз в началото на няколко последователни стиха-мезофора – повторение на дума или израз в средата на няколко последователни стиха-епифора - повторение на дума или израз в края на няколко последователни стиха-инверсия – обръщане на словореда-асонанс – повторение на определен гласен звук за постигане на внушение (жЕтварка пЕЕ нЕйде в полЕто)-алитерация – повторение на определен съгласен звук за постигане на внушение (ГаРванът ГРачи ГРозно)-ирония – лека насмешка, подигравателно изтъкване на отрицателни качества- сарказъм – язвителна, жестока насмешка-гротеска – парадоксално и деформирано изображение на даден обект

ІІ. Автори и творби

Автор Творби Тема, идеи Герои ЗабележкиХристо Ботев1848, Калофер – 1876, вр. Волапоет-революционер

"Майце си" първото публикувано Ботево стихотворение; лирическо обръщение към майката; мотивите за клетвата, скиталчеството

"Към брата си" обръщение към брата (не само кръвен роднина, но и брат по съдба)

"Елегия" картина на робството;

"Борба" борбата за освобождение

"До моето първо либе"

обръщение към либето; мотивите за песента и любовта; конфликтът между уседналия патриархален живот и стремежът към свобода; любовта, която спира поривите към

революция"На прощаване"

поема; прощаване с майката; изливане на чувствата при раздялата; опозициите дом-път, робство-свобода, живот-смърт;

"Хаджи Димитър"

балада; възпяване на безсмъртния образ на бореца за свобода; пространствата на Балкана (където умират смелите) и полето (където се пее робската песен); природата като съпричастна на юнака

"Моята молитва"

жанрът на молитвата; обръщение към Бога, но не християнския, а този на разума и свободата

"Обесването на Васил Левски"

елегия; посветена на конкретно събитие; мотивите за зимата и плача; бесилото като символ на саможертвата

Иван Вазов1850, Сопот, 1921, Софияпръв български професионален писател; твори в почти всички възможни жанрове; централен за него е образът на България

"Българският език” (ода)

посветено на родната реч, която според Вазов е достатъчно красива и мелодична, за да бъде наредена сред останалите културни езици; гневен упрек към тези, които отричат българския език като груб

"Отечество любезно", "При Рилския манастир" (оди)

природата като майка; като благодат и бягство от ежедневните проблеми; място, където човек черпи хармония и се чувства жив; природата като вдъхновение за поета

"Елате ни писани след

вижте", "Линее нашто поколение"

Освобождението; възмущението на Вазов от мизерното съществувание и липсата на духовни идеали у следосвобожденския българин

"Епопея на забравените" - "Левски", "Паисий", "Кочо", "Опълченците на Шипка"

“Епопеята” е цикъл от 12 оди, които проследяват израстването на народното съзнание преди Освобождението. Не са подредени хронологично. Първа е одата “Левски”, а последна – Опълченците на Шипка”. Основен е мотивът за словото; явяват се опозициите позор-слава, герой-народ, минало-настояще, тъмнина-светлина;проследяват се както отделни значими личности от епохата на Възраждането, така и събития (защитата на Перущица в одата “Кочо” и опълчението по време на Руско-Турската война в “Опълченците на Шипка”)

разказът "Дядо Йоцо гледа"

писан след Освобождението. Дядо Йоцо е слепец, който обаче с душата си вижда какво се случва с България и се възмущава от следосвобожденската действителност

основна идея за Вазовите разкази е националното, българското; характерен е авторовият коментар; действието се развива хронологично

повестта "Чичовци"

битова хумористична повест; действието се развива в Бяла черква. Основният

Иван Селамсъзът и Варлаам Копринарката

конфликт е спорът между двама съседи (Тарильомът и Селямсъзът) заради един капчук. На този фон се разгръща картина на българското възрожденско общество от малкия градец

(Тарильомът)част от героите се срещат и в романа “Под игото”(Мичо Бейзадето, хаджи Смион, Фратю, Мунчо, Иванчо Йотата)

романът "Под игото"

първият български роман; действието се развива в Бяла черква;битови сцени, подготовката на Априлското въстание; започва с идването на Бойчо Огнянов и завършва със смъртта му

Бойчо Огнянов (прякор на Иван Краличът); Рада Госпожина; д-р Соколов; чорбаджи Марко; Мичо Бейзадето – положителни персонажи.Кириак Стефчов, чорбаджи Йордан Диамандиев, хаджи Ровоама – отрицателни персонажи

Алеко Константинов1863, Свищов – 1897, с.Радилово

Разни хора – разни идеали”

цикъл от 4 фейлетона; картина на отрицателните черти в обществото.І част – помощник-регистраторът, който иска да стане регистратор и се стреми към този пост с цената на всичко – кариеризмът и грубите му проявленияІІ част – освободените по закона за амнистията затворници, които си припомнят престъпленията си и възхваляват безнаказаността в БългарияІІІ част – желанието

на главния герой да стане управител на Солунската митница, за да трупа облагиІV част – диалогът между чичото и племенника. Племенникът иска да стане политик, но честен, а чичото твърди, че в България няма честни политици и идеалите са осъдени на смърт

“Бай Ганьо” няма точно определена жанрова структура; съдържа 2 части – “Бай Ганьо тръгва из Европа” и “Бай Ганьо се върна из Европа”. В І част героят е сам, налага своите интереси, опитва се да превземе Европа, да я пригоди към собствените си вкусове; проявява отрицателни черти от характера си.ІІ част – връщайки се в България, Бай Ганьо си намира съмишленици в лицето на Гочоолу, Дочоолу, Данко Харсъзина. Влиза в различни социално-политически роли – журналист, организатор на избори, кандидат за депутат

Бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу, Данко Харсъзина – отрицателни персонажи.

Иваница Граматиков – прототип на този герой е самият Алеко – това е човекът-идеалист, осъден на неразбиране в обществото, защото Бай Ганьо е навсякъде и не оставя останалите да се изявят

Пенчо Славейков1866,Трявна – 1912, Брунате, Италия,представител на Индивидуализма (акцент върху силната човешка личност, която

поемите "Cis moll” и "Ралица"

поемите на Славейков са поместени в книгата “Епически песни”. делят се на фолклорни поеми ( “Ралица” и “Бойко”) и философски поеми (“Фрина”, “Сърце на

Кръгът “Мисъл”– 90-те години на ІХІ век, включва: д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров.Те въвеждат Модернизма в

оцелява въпреки трудните обстоятелства, и съхранява човешкото в себе си)

сърцата”, “Микел Анджело”, “Cis Moll”). Фолклорните се основават на българската традиция, а философските се спират върху живота на известни личности и предават драмата в живота им – “Cis Moll” е посветена на глухотата на Бетховен

българската литература, търсят европеизирането на родното творчество, вглеждат се в съдбата на индивида

"Ни лъх не дъхва над полени", "Спи езерото; белостволи буки","Самотен гроб в самотен кът";

лирически миниатюри от книгата “Сън за щастие”, която съдържа над 90 подобни произведения. Съзерцателност, спокойствие, природни картини, чрез които се внушава определено чувство

Славейков има и още една книга – “На Острова на блажените”, която е книга-мистификация, защото зад измислени имена на поети Славейков помества собствените си творби. Подредбата е на антологичен принцип – най-добрите произведение от въпросните измислени автори

Пейо Яворов1878, Чирпан – 1914, Софияпръв български символист (1906 г. – цикълът “Безсъници”)участник в Македоно-Одринстоко освободително движение

"Градушка" социална тематика; тежкият живот на българския селянин, градушката като метафора на унищожителното битие

"Заточеници" национална проблематика; мотивът за заточениците, които се прощават с родината

"Ще бъдеш в бяло", "Две хубави очи", "Стон"(=”На Лора”), "Сенки"

любовна лирика, посветена на двете музи на поета – Мина и Лора;образът на жената едновременно като ангел и дявол, като невинност и грях

"Песента на човека", "Маска", "Две души"

символистични творби – личното страдание, драмата на човешката душа, двойствената природа на човека

Елин Пелин –1877, Байлово- 1949, Софияписател на българското село

"Ветрената мелница", "Косачи", "Задушница", "Мечтатели", "На оня свят", "Андрешко",

разкази, посветени на българския селянин, за когото трудът и любовта са начин за съхранение на душевността; начин за себеизразяване

“Ветрената мелница” – Христина, Лазар Дъбака, дядо Корчан;“Косачи” – Лазо, Благолаж“Мечтатели” – Рустем, Акима;“Задушница” – Станчо и Стоилка;“На оня свят” – дядо Матейко“Андрешко” – Андрешко и съдия-изпълнителят

Разказите на Елин Пелин са на социална тематика. Природата участва в разказа, свързва се с преживяванията на героите. Композицията е стремителна.

"Чорба от греховете на отец Никодим", "Занемелите камбани";

разкази от цикъла “Под манастирската лоза”; алегорична проза, приличаща на библейско иносказание; главните герои са монаси ли духовни лица, които проявяват чисто човешки слабости; мотивът за човека като сбор от положително и отрицателно, от черно и бяло

разказвач е отец Сисой

повестта "Гераците"

разпадането на патриархалните отношения в българското село;

Йордан Герака, баба Марга, синовете им

основни образи са кръчмата, къщата, борът, които в началото на повестта се свързват със статута на Гераците, а в края кръчмата е затворена и приютява жертвите на разпадащото се семейство; къщата е разделена между синовете, борът е отсечен

Божан, Петър и Павел; Йовка, Елка, Захаринчо; слугата Матей Маргалака

Димчо Дебелянов –1887, Копривщица, 1916, Демирхисарумира на фронта по време на световна войнапоет-символист

"Черна песен", "Пловдив" (сонет), "Да се завърнеш...", "Помниш ли, помниш ли...", "Спи градът"

страданието на човешката личност; мотивите за невъзможното завръщане в уютния свят на детството; образът на града като зловещо пространство, което потиска човека

"Миг" символистична творба

"Един убит", "Сиротна песен", "Тиха победа"

военна лирика, писана на фронта;

Христо Смирненски – 1898, Кукуш, 1923, Софияпостсимволист

"Да бъде ден!", "Ний", "Йохан", "Юноша"

лирика, посветена на революцията. Според Смирненски чрез революцията ще се разруши Старият свят и ще се съгради нов – пролетарски. Цветова символика, метафоричност; образите на урагана, бурята, които се свързват с революцията

"Стария музикант", "Цветарка", "Зимни вечери" (поетически цикъл от 7 части-картина на социалното страдание в крайния квартал)

социалното страдание, жертвите на сляпата съдба, образите на децата, старците, уличната жена, болните от туберкулоза, циганите

Гео Милев1895, Раднево – 1925, Софияекспресионист

“Септември” Творбата е посветена на Септемврийското антифашистко въстание от 1923 година. Поема в 12 части, която условно може да се раздели на 2 тематични кръга– подготовка за въстанието и разгром на въстаниците. 7-ма част е преходна и съдържа само две думи: “Започна трагедията”. На преден план изпъква образът на поп Андрей. Последната част е възторжено-патетична и прави препратки към миналото, митологията и историята, като по този начин се търси обобщение

Експресионизмът се заражда в Германия и Австрия през 20-те години на ХХ век като отзвук от войните. Поезията използва огрубен език, оварварява се; цели се шокирането на читателя; поетика на ужаса; използват се фрагменти – читателят сам трябва да прави логическите връзки; разчита се на интуицията. Гео Милев издава 2 списания: “Везни “ и “Пламък”, които са със символистична насоченост

Атанас Далчев – 1904, Солун – 1978, Софияпредметна и философска лирика;интелектуалното начало в поезията.1927 – стихосбирката “Прозорец”.В края на живота си Далчев създава своите “Фрагменти” – кратки размисли за живота и изкуството

"Прозорец", "Болница", "Стаята", "Къщата", "Повест", "Книгите", "Камък", "Дяволско"

Рядко оттласкване от символизма, като на мястото на символите и темата за човешката душа идват предметите и внушенията за смисъла на човешкия живот. Вещите изместват човека от пространството, надживяват го; поставя се съмнението за съществуването на лирическия персонаж. Основни образи в тази лирика са: портретът, огледалото, стаята, къщата, смъртта

Елисавета Багряна – 1893, София – 1991, Софияпърва

"Кукувица", "Стихии", "Потомка", "Вечната"

Женският глас в българската поезия. В първата си стихосбирка акцентира върху

стихосбирка – “Вечната и святата”

волността, младостта, жизнеността на лирическата героиня, която не се вписва в патриархалните традиции. По-късните й стихове се насочват към размисли за смисъла на живота.

Йордан Йовков – 1880, Жеравна – 1937, Пловдив

"Последна радост"

Разказ, в който присъства темата за войната. Люцкан живее хармонично, като за него смисъл на живота са цветята, които продава. Мобилизиран и изпратен на фронта, героят се чувства не на мястото си. Умира с ръка, протегната към една мъничка лайка – символ на търсената хармония. Войната не се отрича директно, а чрез смислите, заложени в творбата.

Люцкан, Цветана, инженерът

Йовков е творец-хуманист, който вярва в доброто начало у своите герои.Разказите му се характеризират повече с размишления и проследяване на трансформациите у персонажите, отколкото с действие. Композицията е кръгова

"Шибил", "През чумавото", "Индже"(всеки от разказите има мото, взето от фолклора)

От цикъла “Старопланински легенди” – пространството на Балкана, което е обитавано от силни личности, притежаващи физическа красота. Героите се променят към добро, реализира се вярата на Йовков в положителното начало у всеки човек.

“Шибил” – Шибил , Рада, Велико кехая, беят“През чумавото” – Тиха, хаджи Драган, Величко“Индже” – Индже, Пауна, Найден Гърбавото, Сяро Барутчията

"Песента на колелетата"

За смисъла на човешкия живот. Главният герой Сали Яшар търси смисъл и го открива в заниманието си – да прави “пеещи” каруци

Сали Яшар, Джапар, Шакире

"Албена" Цикълът “Женско Албена, Куцар,

сърце” – героинята е едновременно красива и грешна, но с красотата си предизвиква съчувствие у хората, които са готови да я оправдаят за извършеното от нея престъпление

Нягул

"Другоселец", "Серафим"

За състраданието като знак за човешкото.

“Другоселец”– другоселецът, Торашко“Серафим” – Серафим, Павлина, Еньо

Никола Вапцаров – 1909, Банско – 1942, Софияразстрелян за антифашистка дейност

"Вяра", "Писмо" ("Ти помниш ли..."), "Песен за човека", "Сън", "История", "Завод", "Кино",

От първата и единствена стихосбирка на Вапцаров – “Моторни песни” (1940 г.). Стихосбирката е разделена на 4 цикъла: “Песни за човека”, “Песни за родината”, “Песни”, “Песни за една страна” (за Испания). Мотивите за песента, вярата, завода, човека, изкуството, историята. Начупен стих, диалогичност, циклизация, реторичност.

"Прощално", "Борбата е безмилостно жестока..."

Предсмъртни стихотворения, писани в ареста няколко часа преди смъртта на поета. Първото е посветено на жена му и е прощаване с нея. Второто е насочено към всички, които ще дойдат след Вапцаров; приемствеността на идеите

Димитър Димов-1909, Ловеч – 1966, Румъния

“Тютюн”(роман)

Творбата има 2 редакции, защото оригиналната версия не била приета от

Борис Морев, Ирина, Мария, Татко Пиер, Костов, фон

Димов е автор на три големи романа : “Поручик Бенц”,

новата комунистическа власт. Затова Димов дописва романа и добавя нови герои (напр. Лила) и нови сюжетни нишки. В основата на изображението стои тютюневата фабрика “Никотиана” и хората около нея. Борис и Ирина са главните герои. И двамата са амбициозни и искат да се измъкнат от малкото си родно градче и да успеят в живота. Ирина завършва медицина, а Борис става шеф на “Никотиана”, но по пътя към върха и двамата губят човешкото у себе си и се превръщат в жертви на луксозния си живот. Пропадат духовно и нравствено. Борис се пропива и умира, а Ирина не намира смисъл в живота си, вижда, че светът й се разпада и се самоубива.

Гайер, Диенко, Шишко, Варвара

“Осъдени души”, “Тютюн”. Типични за творчеството му са фаталните жени и изобразяването на дадена пагубна страст

Димитър Талев – 1898, Прилеп – 1966, София

“Железният светилник”

Романът започва със създаването на Глаушевия род след сватбата на Стоян и Султана. На фона на съдбата на семейството се проектира темата за духовното освобождение на Македония. Действието се развива в гр. Преспа. Духовен водач на преспанци е Лазар Глаушев, който помага да се изградят

Стоян Глаушев, Султана, Кочо, Лазар, Катерина, Ния, Аврам Немтур, Климент Бенков, Андрей, Божана, Рафе Клинче

“Железният светилник” е първият роман от четирилогията, посветена на живота и съдбата на сем. Глаушеви и на Македония:“Железният светилник”, “Преспанските камбани”, “Илинден”, “Гласовете ви чувам”

нова черква и училище. Резбарят Рафе Клинче, който идва, за да направи иконостас за черквата, въплъщава идеята за неспокойния творчески дух, за възрожденския творец