rusko bulgarski rechnik izobrazitelno izkustvo ivanka atanasova

Великотърновски университет

"Св. св. Кирил и Методий"

Филологически факултет

Катедра "Руски език"

Иванка Атанасова

РУСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК

НА ТЕРМИНИТЕ В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО

Велико Търново

2006

ISBN-10: 954-775-579-Х

ISBN-13: 978-954-775-579-6

Уеб сайт: http://ruskiezik.blogspot.com

http://ruskiezik.blogspot.com/

стр. 3 от 139

ПРЕДГОВОР

Терминологията на изобразителното изкуство обхваща обширен и тематично разно-

образен слой от лексиката както на съвременния руски, така и на съвременния български

език, представен в лексикографията в твърде ограничен обем. "Краткий словарь терминов

изобразительного искусства" [М., 1965] и "Кратък речник на термините в изобразителното

изкуство" [С., 1970] в известен смисъл са остарели и не удовлетворяват потребностите на

широкия кръг читатели.

Настоящият речникът е построен на базата на съставените от нас два речника – "Реч-

ник на термините в изобразителното изкуство [В. Търново, 2006]" и "Словарь терминов

изобразительного искусства" [В. Тырново, 2006] с основен източник на езиковия материал

горепосочените кратки речници на термините в изобразителното изкуство, съдържащи съот-

ветно около 690 руски и около 600 български речникови статии. Допълнителният материал

(еднословни термини и терминологични словосъчетания) е подбран от руски и български

енциклопедични и тълковни (в това число и двуезични) речници, речници на чуждите думи,

учебни пособия, специална научна и научно-популярна литература по технология и история

на изобразителното изкуство, списания, каталози от художествени изложби. За изясняване

значенията на някои термини са използвани информатори – преподаватели и студенти от Фа-

култета за изобразителни изкуства.

Определяйки границите на терминологията на изобразителното изкуство, трябва да

отбележим неясните им очертания, неточността, неопределеността, което е свързано не само

със специфичния характер на самото изобразително изкуство, но и с факта, че значителна

част от термините обслужва и други области на знанието, участва едновременно и в състава

на други терминологични системи като, например, ботаника, зоология, химия, анатомия на

човека и животните, минералогия, история, археология, етнография, спорт, туризъм, архи-

тектура, промишлено производство и др.

В съвременния живот всички предмети, които обкръжават човека, са или обект на

изображение в изобразителното изкуство, или резултат от творческия труд, или съучастието

на художника в широк смисъл в тяхното създаване.

В речника не е възможно да се включат всички термини, обозначаващи обекти на изо-

бражението, тъй като обект на изображението в изобразителното изкуство е цялата обкръ-

жаваща ни действителност, но задължително трябва да се включат термините, които, бла-

годарение на специфичното им лексикално значение, функционират единствено в сферата на

изобразителното изкуство и формират централния слой (ядрото) на специалната лексика.

Подборът на термините от периферните слоеве се извършва по няколко принципа, от

които най-важни са следните: необходимост, честотност, актуалност на употребата.

Традиционно в терминологичните речници на изобразителното изкуство отсъстват

термини от сферата на архитектурата и пластичната анатомия на човека поради специфични-

те им особености, отличаващи ги както по съдържание, така и по структура от останалите

термини, а също и термини, назоваващи оттенъци на цветове. Първо, поради голямото раз-

нообразие на цветовите оттенъци не всички имат названия, и второ, художниците се интере-

суват преди всичко от химичния състав и свойствата на художествените бои като плас-

тичност, трайност, отровност, плътност, прозрачност и пр., с които най-често са свързани

техните названия.

Народните художествени занаяти са толкова разнообразни, че практически не е въз-

можно да се обхване цялата лексика, свързана с тях.

стр. 4 от 139

В речника са включени професионализмите и номенклатурните названия, тъй като ос-

новната им част обслужва изключително терминологията на изобразителното изкуство и,

следователно, влиза в централния и слой, а между термините, професионализмите и номен-

клатурните названия няма ясно очертани граници.

Терминологията на изобразителното изкуство не е подлагана на унифициране в съот-

ветствие с изискванията на някои лингвисти към термините, а се е развивала стихийно (с

изключение на отделни опити на някои художници и изкуствоведи). Ето защо както в специ-

алната литература, така и в терминологичните речници се срещат термини с неточно (по-

широко или по-тясно) значение, полисемантични термини, синоними (дублети и варианти).

В семантичен план термините на изобразителното изкуство, включени в речника, об-

разуват изключително пъстра група. Те означават: раздели, жанрове и техните разновид-

ности; различни художествени течения, направления; творчески организации на художници;

материали, инструменти, техники и технически разновидности; художници според характера

на творческия им труд и принадлежността им към различни направления, течения в изкуст-

вото; действия и процеси, свързани с художествените произведения; начини за експониране

и разпространение на художествените произведения; обекти на изображението и пр.

Речникът е построен на два етапа по специално разработени за целта компютърни

програми. Първият етап включва съставянето на тълковните речници на изходния език (рус-

кия) и преводния език (българския). Съставянето на речниците се извършваше паралелно с

помощта на специално разработен за тази цел софтуерен продукт, предназначен за по-

строяване и поддръжка на компютърни речници – Компютърен речник на термините на

изобразителното изкуство (КРТИИ). Той представлява малка информационна система, ос-

нована на релационни бази данни и осигуряваща поддръжката на двата речника – българския

и руския.

Горната половина на главния прозорец е предназначена за българския компютърен

речник, а долната – за руския. Речниковите статии са разположени по азбучен ред, а в скоби

е отбелязан произходът на заетите от чужди езици еднословни термини. Синонимите (дубле-

ти и варианти) се разполагат вертикално по азбучен ред, но и хоризонтално най-често след

доминантата. Тълкуванията се подават във вид на описателна дефиниция, като се включват

всички значения на полисемантичните термини. Компютърната програма не само автома-

тично подрежда лексикалните единици по азбучен ред, но предоставя възможност паралелно

да се наблюдават термините еквиваленти, да се редактират речниковите статии, да се отстра-

нява излишната информация, бързо да се намира нужният термин или да се открива отсъст-

вието му. На фигура № 1 е показана работна страница на КРТИИ.

Руско-български речник на термините в изобразителното изкуство също е построен по

специално разработена за целта компютърна програма FineArtsDict, построена на базата на

предходната програма.

Софтуерният продукт за съставяне и поддръжка на двуезични тълковни компютърни

речници обединява вече известните ни два тълковни речника (българския и руския) и два

нови двуезични тълковни речника – българско-руски и руско-български.

Главният прозорец на FineArtsDict е разделен хоризонтално на две половини, като

горната част е предназначена за българския и българско-руския речник, а долната – за руския

и руско-българския речник.

стр. 5 от 139

Фиг. № 1 Работна страница на КРТИИ

Всяка половина на главния прозорец се състои от три малки прозореца, разположени

вертикално. Първият прозорец включва еднословни термини и терминологични словосъ-

четания по азбучен ред, вторият – всичките им значения (тълкувания), а третият – еквива-

лентите и вариантните им съответствия заедно с тълкуванията на преводния език. Всъщност,

първият и вторият прозорец заедно представляват българския или руския тълковен ком-

пютърен речник на изходния език. Първият и третият прозорец заедно представляват дву-

езичния тълковен речник – българско-руския или руско-българския. На фигура № 2 е пока-

зана работна страница на FineArtsDict.

Програмата предоставя възможност за съставяне на речниковите статии както на бъл-

гарско-руския, така и на руско-българския речник по определен модел: въвеждане на тер-

мина на изходния език, въвеждане на неговия еквивалент или вариантните му съответствия,

включване превода на всичките значения на термина в изходния език.

Термините и техните значения се пренасят от изходния руски речник в десния горен

прозорец на преводния (руски) език, а от изходния български речник термините и техните

значения се пренасят в десния долен прозорец на преводния (български) език.

При различия в тълкуванията или в количеството на значенията на термините в изход-

ния и преводния език се предоставя възможност за редактиране само в речника на преводния

език, като тези промени не се пренасят автоматично в речника на изходния език.

Когато в един от тълковните речници липсва термин еквивалент (например, при реа-

лии и лакуни), терминът от изходния език заедно с неговите значения се въвежда като нов

(допълнителен) в речника на преводния език.

стр. 6 от 139

Фигура № 2 Работна страница на FineArtsDict.

При съставянето на двуезичните тълковни речници на термините на изобразителното

изкуство са използвани следните методи: непосредствено наблюдение, семантичен анализ и

сравнителен анализ, който се счита за основен. Незафиксираните в други двуезични речници

еквиваленти и вариантни съответствия на термините на изобразителното изкуство са подби-

рани чрез сравняване на техните значения (тълкувания).

Оформяне на речниковите статии

В настоящия речник е възприета азбучната система на подаване на термините, макар

че при терминологични словосъчетания, образувани на базата на един основен термин с по-

мощта на разпространители, се предпочита азбучно-гнездовата система. Изборът е наложен

от техническите възможности на компютърната програма и удобството при използване от

широк кръг читатели на двуезичните тълковни речници в окончателния им книжен вариант.

Речникът съдържа около 2 900 лексикална единици, 47 % от които са терминологични

словосъчетания. Еднословните термини са представени главно от съществителни имена (94

%). Глаголите (предимно от несвършен вид) образуват ограничена група, включваща само 5

% от термините, а субстантивираните прилагателни имена и причастия обхващат около 1 %

от термините. Нашите наблюдения потвърждават главната особеност на терминологичната

лексика – именния и характер.

Терминологичните словосъчетания са образувани предимно на основата на съществи-

телните имена и най-често се състоят от два терминоелемента – прилагателно и съществи-

телно. В терминологията на изобразителното изкуство поликомпонентните терминологични

словосъчетания се срещат рядко. В атрибутивните терминологични словосъчетания е прието

на първо място да стои съществителното име (основното понятие), а след него при-

лагателните и причастията (основните и допълнителните признаци). В терминологията на

изобразителното изкуство наблюдаваме както постпозиция, така и препозиция на прила-

стр. 7 от 139

гателните и причастията в двукомпонентните атрибутивни терминологични словосъчетания,

които понякога образуват синтактични варианти.

Заглавната дума на речниковата статия се изписва с черен шрифт в изходната и форма

с ударение, а след нея с получерен курсив се отбелязва рода на съществителните имена и ви-

да на глаголите. В руските речници е прието съществителните имена да се поставят в основ-

ната им форма (в именителен падеж единствено число), а глаголите в инфинитив. Ако съ-

ществителното име е представено в множествено число, то числото се отбелязва с получерен

курсив, а в скоби с черен шрифт се посочва формата за единствено число (с изключение на

лексемите pluralia tantum) с ударение, а родът се изписва с получерен курсив, например: бо-

бо ники мн (ед бобо ник м); ол ме н мн (ед ол ме н м); ине ли мн (ед ине л ж);

ба рб мн; бели ла мн; рисова т несов.

Еквивалентът се печата с получерен шрифт с ударение, а след него следва тълкуване-

то на преводния език във вид на описателна дефиниция. Ако еквивалентът има синоними

(дублети и варианти), те се отделят със запетая, например: абстра ктное иск сство -

-

; лессиро вка ж .

В речника са включени всички значения на полисемантичните термини в изходния

език, които се обозначават с цифри, например: ортре т м 1. Един от жанровете в

живописта, скулптурата и графиката, посветен на изобразяването на дадено конкретно лице

(цяла фигура, бюст, глава) с предаване на индивидуалните му черти и душевното му със-

тояние. 2. Отделно произведение на този жанр.

Ако еквивалентът има по-голямо или по-малко количество значения в сравнение с

термина в изходния език, ненужните значения се отстраняват, а липсващите значения се до-

бавят.

При два взаимно допълващи се еквивалента се подават и двата термина, например:

ерл м 1. Вид дребен печатарски шрифт. 2. Остаряло название на скъпоценни бе-

ли топчета от органически произход, вадени от вътрешността на бисерна мида, които се из-

ползват като материал при направата на различни накити и за украса на облеклото.

При отсъствие на термин еквивалент се дава само тълкуването на термина в изходния

език, макар че понякога е напълно възможно да се преведе буквално еднословният термин

или терминологичното словосъчетание. Буквалният превод на термина не може да се счита

за термин, защото той не е член на съответната терминологична система.

При наличието на синоними (дублети и варианти) в изходния език еквивалентът и

тълкуването се подават на преводния език след един от тях (най-често след доминантата),

като след останалите членове на синонимичния ред се отбелязва съответната препратка, нап-

ример: акре ле ние с ф я ф ф ж. В технологията на рисунката: спе-

циална обработка на повърхността на рисунката с цел да се закрепят върху нея частиците на

материала, с който се рисува, най-често частиците на въглена. фикса См. акре ление.

фикса ия ж См. акре ление. фикси рование с См. акре ление.

ОТ АВТОРА

стр. 8 от 139

Съкращения

в. – век

вер. – вероятно

вж. – вижте

вм. – вместо

в т.ч. – в това число

г. – година

гр. – град

диал. – диалектен

ед – единствено число

ж – женски род

и др. – и други

и пр. – и прочие

и т.н. – и така нататък

м – мъжки род

мн – множествено число

напр. – например

нач. – начало

несов – несвършен вид

остар. – остарял

пр. Хр. – преди Христа

с – среден род

с. – село

сл. Хр. – след Христа

соб. – собствен

т. нар. – така наречен

стр. 9 от 139

А

а брис м 1. В технологията на

лиографията: контролно копие на контури-

те на оригиналната рисунка, което спомага

за точното пренасяне на рисунката върху

печатната форма (камъка). 2. В широк

смисъл: в рисунката като вид графично

произведение и в техниката на рисунката

изобщо: съвкупността от линии, които

оформят очертанията (предимно външни-

те) на изобразявания обект.

абстра ктное иск сство -

-

Течение в

модерното западно изобразително изкуст-

во на ХХ в., което отхвърля изо-

бразяването на външия свят под предлог,

че чистото съчетние на линии, форми или

цветове е способно да предаде чувството

или идеята на художника и да възбуди ес-

тетическа наслада (затова се нарича още и

бе ре метно и к ство).

абстрак иони м м См. абстракт-

ное иск сство.

аван ар и м м Явле-

ние в съвременната литература и изкуство.

Едни автори включват в неговия обем

всички крайни нереалистични явления, до-

ри те да датират от преди няколко десе-

тилетия (сюрреализъм, дадаизъм, ташизъм

и др.), а други автори стесняват обема му

до най-нови творци в пластичните изкуст-

ва, които работят с още неутвърденото,

неизвестното и шокират публиката с дръз-

ки и оспорвани от художествена гледна

точка решения.

аван ар и ст м См. х о ник

аван ар ист.

аванти т л м -

В книжната графика и полиграфия-

та: страница, върху която се отпечатва

най-общото заглавие на книгата (или други

общи данни за изданието) и която се нами-

ра срещу главния титул.

авант ри н м Минерал

със златист, розов или зеленикав цвят –

разновидност на кварца, използван като

материал за художествени изделия.

аве рс м Лицевата страна на

монета или медал, на която са изобразени

държавният герб, образът на владетеля.

австри ская ки новар См. крас-

н хром.

авто рав ра ж Гра-

вюра, която изцяло е изпълнена от самия

автор (включително и обработката на пло-

чата).

авто ра фия ж ф я Гра-

фична техника за изпълнение на художест-

вената литография, при която художникът

рисува върху специална преводна хартия

(корнпапир), от която рисунката механи-

чно се пренася върху камъка.

авто ра фская б ма а ф-

я Специална пре-

водна хартия, която се използва в автогра-

фията. Художникът рисува върху хартията

и след това рисунката механично се прена-

ся върху камъка.

автолито ра фия ж -

ф я 1. Графична техника за изпълнение на

художествената литография, при която

художникът работи непосредствено върху

самия камък. 2. Графично произведение,

получено чрез тази техника. 3. В широка и

неточна употреба терминът включва и ав-

то рафията.

авто ортре т м 1.

Разновидност на портретния жанр, при

която художникът изобразява самия себе

си. 2. Собствен портрет, изображение на

художника, направено от самия него.

а втор м В изобразителното

изкуство: творец, създател на художест-

вено произведение.

а вторская ко ия Копие, изпълнено от самия

автор на оригинала, което е вариант или

точно повторение.

а втор а ж В изобрази-

телното изкуство: жена творец, създател на

художествено произведение.

автоти ия ж я 1. Фото-

механичен или ръчен начин за печатане,

който се състои в пренасяне на образ, ри-

сунка или писмо върху цинкова плоча, за

да се получи клише за напечатване. 2. Са-

мият отпечатък от такова клише.

стр. 10 от 139

авто инко ра фия ж -

ф я Рядко използвана техническа раз-

новидност на изпъкналата гравюра, при

която рисунката ръчно се нанася от худож-

ника върху повърхността на цинка и се об-

работва чрез разяждане.

а а т м Твърд минерал с раз-

ноцветни слоеве, разновидност на халце-

дона – полускъпоценен камък, разнообра-

зен по цвят на слоевете, използван като


а ита ио нное иск сство -

Някои видове изобрази-

телно изкуство (политически плакат, поли-

тически рисунки във вестниците, някои

елементи на художественото оформление

на празниците), чието непосредствено

съдържание са обществено-политическите

идеи, изразени в активно въздействаща

върху зрителя форма.

а е ия ж я В технологията

на изобразителното изкуство: възникване

на връзка между две разнородни твърди

или течни тела при съприкосновение (на-

пример между грунда и боите).

а рная ре ба ж 1. Техническа разновид-

ност на резбата, при която фонът се от-

странява чрез линеарни, кръгови или други

видове прорези при плоски и тънки пред-

мети. 2. Съвкупността от произведения,

изпълнени в тази техника.

а рная фили ра н ж ф -

Художествена техника, при която

фигурите, състоящи се от елементи изпъл-

нени от тел, се запояват само помежду си

без фона, като се образува дантела от ме-

тал, а използваните зърна се запояват вър-

ху тази дантела.

а рная фили ра н с ма л Ху-

дожествена техника, разновидност на

ажурния филигран, при която отворите

между филигранните детайли са запълнени

с прозрачен емайл, при което се получава

миниатюрен цветен витраж.

ака еми м м Напра-

вление в изобразителните изкуства, въз-

никнало през XVI в. в Италия в придвор-

ните и буржоазни академии, което се ха-

рактеризира с догматично следване и при-

лагане на каноните на класическото и ре-

несансово изкуство в обучението по живо-

пис: статуарна и тържествена композиция,

условни пози и жестове, точен рисунък,

традиционни цветове, светлосянка, избяг-

ване на пряка слънчева светлина.

ака еми ческая ро ра мма 1. Наи-

менование на композицията, изпълнявана

от младите художници по дадена тема при

завършването на Петербургската худо-

жествена академия. 2. Название на самата

тема, която се дава на учениците, завърш-

ващи художествена академия.

Ака е мия х о еств СССР - я СССР Висш на-

учно-творчески център в бившия СССР,

който обединява най-изтъкнатите дейци на

съветското изобразително изкуство и осъ-

ществява педагогическата и научноизсле-

дователска работа във всесъюзен мащаб.

ака е мия х о ественная -

я ж ж -

я Специално висше учреждение, пред-

назначено за учебно-възпитателна работа и

ръководна дейност в областта на изобрази-

телните изкуства.

аквамари н м Минерал,

разновидност на берила, силикат на бери-

лия и алуминия – скъпоценен камък, с цвят

от светлозелен до небесносин, използван

като материал за художествени изделия.

акварели ст м См. х о ник-аква-

релист.

акварели стка ж См. х о ни а-

акварелистка.

акваре л ж 1. Акварелни

бои – бои, състоящи се от пигмент и свър-

зващо вещество (растително лепило с при-

меси на мед, захар, глицерин). 2. Аква-

релна техника – живописна техника, из-

ползваща акварелни бои. 3. Произведение

на живописта, изпълнено с акварелна тех-

ника.

акваре л ная и во ис См. аква-

рел во 2 знач.

акваре л ная те хника См. аква-

рел във 2 знач.

акваре л н е кра ски См. аква-

рел в 1 знач.

стр. 11 от 139

акваре л н мол бе рт Тринож-

ник (статив), предназначен за работа с ак-

варелни бои.

акваре л н рис нок Техническа разновидност на ри-

сунката, изпълнявана с акварелни бои.

аквати нта ж Техни-

ческа разновидност на дълбоката гравюра

на метал, при която рисунката се нанася

върху слой смолист прах от асфалт или ко-

лофон и няколкократно се разяжда с ки-

селина.

аквати ия ж я Техни-

ческа разновидност за печатане на гравюри

с водни бои.

акрилофиста ков лак Лак,

който се получава от изкуствени акрилови

смоли (от акрилова киселина) и фъстъчено

масло, използван в технологията на изо-

бразителното изкуство.

акроли т м Способ, прила-

ган в античната скулптура, при който се

използва разнороден материал за създава-

не на статуи (обикновено съчетание от

мрамор и боядисано или позлатено дърво).

акроте ри м й Керамич-

но или каменно скулптурно украшение,

което се поставя над ъглите на фронтона

на гръцкия храм или на други сгради и

изобразява палмета, човек, животно и др.

аксел ба нт мн В

изобразителното изкуство: характерен ак-

сесоар при живописци баталисти, пред-

ставляващ шнур, изплетен от сърма или

коприна, с метални краища, който се носи

през дясното рамо от висши военни чинов-

ници в някои страни.

аксесс а р м В изобрази-

телното изкуство: предмет с второстепен-

но значение, който обикновено допълва ха-

рактеристиката на централния образ и до-

изяснява основния замисъл, като обикно-

вено съдържа детайли от облеклото, ин-

струменти и пособия на труда.

акт м Етюд на голо човешко

тяло, изпълнен живописно, графично или

скулптурно; всяко пластично представяне

на гола човешка фигура.

ак е нт м В изобразително-

то изкуство: начин на подчертаване чрез

цвят, светлина, линия или чрез разположе-

нието в пространството на фигура, лице,

предмет, детайл на изображението, на кой-

то зрителят трябва да обърне особено вни-

мание.

ак и е нтн набо р я Печатане на разни

малки по размери форми – бланки, про-

грами, обяви, грамоти, покани, билети,

обложки на книги, титулни страници и др.,

при което печатната форма се изработва

чрез акцидентен набор.

ак и е н ия ж См. ак и ентн

набор.

алеба стр м Мек варовит

камък от вида на мрамора с прозрачно бял

цвят, от който се правят дребни художест-

вени предмети, камерна скулптура, вази и

др.

алеба строво-лёссов р нт

Грунд, съдържащ льос и алабастър, из-

ползван за стенописи в Узбекистан.

алексан ри ская каме См.

ммиарабик.

алексан ри т м Мине-

рал, разновидност на берила – скъпоценен

камък с изумруднозелен цвят, който на из-

куствено осветление изглежда виолетов,

използван като материал за художествени

изделия.

алла ри ма ж Техника

при маслената живопис, при която рабо-

тата трябва да бъде завършена за кратко

време, преди окончателното засъхване на

боите.

алле о рия ж я В изобрази-

телното изкуство: олицетворение и изобра-

зяване на някои отвлечени понятия чрез

конкретни образи, обикновено известни

вече от митологията, епоса и религията.

алма м Най-твър-

дият от всички минерали, самороден въг-

лерод – скъпоценен камък от най-висш

клас със силен блясък, безцветен или със

слаби жълти, зелени, светлосини, сиви и

по-рядко розови оттенъци, използван като


алта р м См. ертвенник.

ал фре ско с См. ал фреско.

стр. 12 от 139

ал бо м м 1. Художествено

изработена книга (тетрадка) с бели листове

за вписване на стихове, автографи, за из-

пълнение на рисунки и др. 2. Художестве-

но изработена книга с листове от специ-

ална хартия или друг материал, пригодена

за подреждане на снимки, портрети, илюс-

тровани картички, марки, монети и др. 3.

Печатно издание с малко текст и с повече

илюстрации, рисунки, чертежи и др. от

един автор или тематични, жанрови, по

исторически периоди, поредица и др.

ал ра фия ж ф я Рядко

практикуван способ за литографско пе-

чатане с метални корнирни плочи (алу-

миниеви и цинкови).

ал ман и н м Минерал,

благороден гранат – вид скъпоценен камък

с червен до виолетовочервен цвят, използ-

ван като материал за художествени изде-

лия.

ал се кко с ф

Сте-

нописна техника, при която за разлика от

мокрото фреско живописта се изпълнява

върху засъхнала мазилкова основа и се

закрепва с помощта на лепливи вещества.

ал фре ско с ф

ф -

Основна техническа разновидност

на фреската, при която живописта се из-

пълнява върху прясна, още незасъхнала

хоросанова мазилка.

ал фре ско на и вестко вом р нте

с а кле Техническа разновидност на ал-

фреското, която се изпълнявала от старите

руски майстори върху варов грунд с къл-

чища.

ал фре ско на есча ном р нте

Техническа разновидност на алфреското,

характеризираща се с нанасянето на под-

ложки от пясъчен грунд подобно на подго-

товката при многослойната маслена жи-

вопис, която се изпълнявала с бои, разтво-

рени във вода.

ал фре ско олиро ванное Техни-

ческа разновидност на алфреското, при

която то се полира горещо с помощта на

специално устройство.

ал ми ни м й 1. Химичен

елемент, сребристобял метал, използван в

изобразителното изкуство като материал за

художествени произведения. 2. Худо-

жествено произведение, изработено от та-

къв материал.

амети ст м Минерал, раз-

новидност на кварца, полускъпоценен ка-

мък със син или виолетов цвят, използван


аммиа чно-ка еи нов кле - я - Лепило, използ-

вано в технологията на изобразителните

изкуства, съдържащо казеин и амоняк.

ам и р м 1. Стил в архитек-

турата и изобразителното изкуство от вре-

мето на Империята на Наполеон I, отлича-

ващ се със своята парадност, помпозност и

подражание на античното гръцко и римско

изкуства, който се характеризира в архи-

тектурата – с триумфални арки, колони,

украшения и др., а в приложното изкуство

– със закръглени форми и мотиви във вид

на митични животни. 2. Понякога така се

нарича самобитният вариант на руския

класицизъм от първата четвърт на XIX в.,

който формално (външно) прилича на

френския ам ир.

ам ле т м -

В приложното изкуство: малък предмет

с магическа сила, който се носи на шията

или на ръката за предпазване от болести,

злополука, нещастия и носи успех на при-

тежателя си.

а мфора ж ф В керамиката: у

древните гърци: съд с две дръжки в раз-

лична форма, използван за вода, вино и

други течности, изработван от глина, ме-

тал и други материали, често украсяван с

рисувани или релефни изображения.

анало м й В приложното из-

куство: висока и тясна, с наклонена плос-

кост църковна масичка, върху която се сла-

гат икони и религиозни книги за четене в

църква, обикновено украсена с дърворезба.

анато мия ласти ческая -

я я Специална област на анатомията, изуча-

ваща пластичните свойства на човешкото

тяло в зависимост от неговия вътрешен

стр. 13 от 139

строеж, която се базира върху анализа на

устройството на мускулатурата и скелета.

ан ли ская кра сная й

Вид светлочервена художествена

боя.

ан о б м В технологи-

ята на художествената керамика: много тъ-

нък слой глина, който се нанася върху по-

върхността на изделието от проста червена

или изкуствено оцветена глина в процеса

на изготвянето му.

ан ра и т м Минерал,

разновидност на граната – скъпоценен ка-

мък с кафявочервен или черен цвят, изпол-

зван като материал за художествени изде-

лия.

анили нов е кра ски Художествени

бои, представляващи органични съе-

динения, получавани при преработката на

каменните въглища.

анимали м м Изобра-

зяване на животни в изобразителното из-

куство.

анимали ст м См. х о ник-ани-

малист.

анималисти ческая ск л т ра Разновидност

на скулптурата, в която се включват произ-

ведения, изобразяващи животни и птици.

анималисти чески анр - ж Разновидност на изобра-

зителното изкуство, посветена на изобра-

зяването на животни.

анкре с См. л блённ рел еф.

анса мбл м В изобрази-

телното изкуство: единство, цялост, завър-

шеност на художественото произведение.

Терминът може да се употребява както за

отделно художествено произведение, така

и за група произведения.

анти ква ж Вид закръгле-

ни печатарски букви, с които обикновено

се печата; общо название на два вида

шрифт – ренесанс антиква и класи-

цистична антиква.

антисе тики мн

Вещества, които

предпазват дървесината от загниване, из-

ползвани като материал в скулптурата и

приложното изкуство.

анти чная и во ис ж -

Разновидност на живописта, харак-

терна за античния свят със специфичните и

особености.

анти чная кера мика - Разновидност на керамиката от

античната епоха със специфичните и осо-

бености.

анти чная ати на - Вид патина, използвана в античния

свят.

анти чная ск л т ра

Разновидност на скулптурата,

характерна за античния свят със специ-

фичните и особености.

анти чная ста т я я Статуя от античната епоха.

анти чная нка стика -

Техническа разновидност на

восъчната живопис, която се изпълнява с

разтопени чрез нагряване бои върху топла

основа с помощта на четка или метален

инструмент и завършва с нагряване на жи-

вописта.

анти чное иск сство - Изкуството на високо развитите

робовладелски формации в Средизем-

номорието и Близкия изток през I-то хи-

лядолетие пр. Хр. и през I-та половина от

I-то хилядолетие сл. Хр. (в Гърция, ели-

нистичните държави и Рим).

анти чн е каме и В приложното изкуство: камеи, създадени

в античния свят със специфичните им осо-

бености.

анфа с м ф ф В изобразител-

ното изкуство: представяне на човешкото

лице или фигура, гледана насреща.

а лика ия ж я 1. Спо-

соб за създаване на художествени произве-

дения, както и на изделия на приложните

изкуства (накити, колани, юзди и др.) чрез

налепване, нашиване, приковаване върху

кожа, дърво, тъкан и др. на разноцветни

късове материя (тъкан, хартия, кожа, ме-

тал) във вид на фигури или орнаментални

мотиви. 2. Самото произведение, създаде-

но по този способ.

стр. 14 от 139

а те чн и с Разновидност на гипса, използвана в меди-

цината, която намира приложение в техно-

логията на изобразителното изкуство.

ар н во с Стил в изкуството

и дизайна, утвърдил се през 90-те години

на XIX в., който се характеризира с изо-

бражение на плоски декоративни форми,

асиметрия, използване на нови (често скъ-

пи) материали, вълнообразни форми (въл-

ни, пламъци, развети коси).

арабе ск м См. арабеск.

арабе ска ж 1. В история-

та на изкуството: определен вид орнамен-

тална украса (скулптурна или живописна)

на произведенията на арабското декора-

тивно изкуство, открояваща се със съчета-

ване на геометрични форми със силно сти-

лизирани растителни елементи. 2. С този

термин понякога означават ротеската (в

3 знач.). 3. Арабеска в широк смисъл се

нарича всяка сложна орнаментална украса

с причудливо-фантастичен характер.

арави ская каме См. ммиара-

бик.

аран ёр м См. х о ник-аран-

ёр.

аран и роват несов ж В

изобразителното изкуство: подреждам из-

ложба, витрина и др.

аран иро вка ж ж В

изобразителното изкуство: подредба на из-

ложба, витрина и др.

армат ра ж 1. Части от

въоръжението като елементи или материал

за декоративна композиция. 2. Вж. скелет.

армат рн фри

ф Фриз, в който са включени арматур-

ни мотиви (състоящи се от части от въоръ-

жението).

армиро ванн лито витра Тех-

ническа разновидност на витража, изпъл-

нявана от разтопена стъкломаса, в която

потопяват телена мрежа с определена кон-

фигурация и рисунък.

арричиа то с Във фрес-

ковата живопис: междинните слоеве ма-

зилка, съдържащи вар и натрошени или

смлени тухли.

Арте л х о ников Сдружение на

младите руски художници, съществувало

през 60-те години на XIX в. в Петербург.

арха ика ж 1. В историята

на изкуството: старогръцкото изкуство,

което се развива през VII –VI в. пр. Хр. на

територията на континентална Гърция, на

островите от гръцкия архипелаг, малоази-

атското крайбрежие и Южна Италия. 2. В

по-широк смисъл така се нарича изкуство-

то на най-древните епохи в общественото

развитие, което се отличава с примитивни

форми.

архитекто ника ж

В архитектурата, изобразителните изкуст-

ва и литературата: хармонично свързване

на всички отделни части (структурни еле-

менти) в единно стройно цяло при изграж-

дане на художественото произведение.

архитект рная кера мика -

Разновидност на ке-

рамиката, предназначена за художествено

оформление на сгради.

асимметри чески орна мент -

Орнамент, чиито

компоненти са разположени асиметрично.

асимметри я ж я В изо-

бразителното изкуство: нарушение на си-

метричния строеж на обектите на изобра-

жение.

асси ст м В старата руска живопис:

линии (щрихи, лъчи) или орнаментални

мотиви, изпълнени от златни листи върху

изсъхналия багрен слой.

Ассо иа ия х о ников револ -

ио нно Росси и я ж -

Р я Най-масовото

творческо обединение на съветските ху-

дожници през 20-те години на XX в.

асфа л т м ф В тех-

нологията на живописта: тъмнокафява

прозрачна боя от изкопаемо смолисто ве-

щество, широко разпространена в минало-

то.

ател е с См. ател е х о ествен-

ное.

ател е х о ественное ж Рядко използвано

название на помещение за работа на живо-

стр. 15 от 139

писец, скулптор, график във връзка със за-

падноевропейската действителност.

атла нт м В декоративната

скулптура: статуя на мъж, поставена като

носеща архитектурна част, вместо колона,

пиластър и др.

атриб т м В историята на

изкуството: постоянен отличителен белег

на даден герой на художественото произ-

ведение (предмет, външен знак или дейст-

вие), който неизменно се свързва с него.

атриб ия ж я Опреде-

ляне принадлежността на неподписано

художествено произведение към дадена

епоха, школа, стил или към творчеството

на определен автор.

атти ческие мра мор Мрамори,

добивани в Атика, използвани като ма-

териал за скулптура в античния свят.

а реоли н м См. ёлт кобал т.

ахромати ческие вета -

Всички нюанси на цвето-

вете в стълбицата за сивота от белия до

черния цвят (бял, светлосив, сив, тъмно-

сив, черен); неутрални цветове, които про-

пускат светлината, без да я разлагат на

основните цветове.

АХРР ж См. Ассо иа ия х о -

ников револ ио нно Росси и.

а ро ра фия ж ф я В худо-

жествената керамика: начин на декорира-

не, който се състои в пулверизиране на ке-

рамичните бои върху художественото из-

делие, покрито с трафарет.

Б

бабби т мн (ед бабби т м)

Метални сплави на оловна или калаена ос-

нова, използвани като материал за чеканка.

бал ахи н м В приложно-

то изкуство: декоративен завършък от плат

или дърво, който стои като покрив или

корона над легло, над църковен олтар или

престол, над владишки трон, кресло и др.,

понякога богато украсен с дърворезба (ако

е изработен от дърво).

бал а м м См. тер ентин.

барби о н мн Пред-

ставители на реалистичното художествено

течение във френската пейзажна живопис

от 30-те и 60-те години на XIX в. от Барби-

зонската школа, които работят в с. Барби-

зон.

барботи н м Фаянсово те-

сто от бяла глина, пясък и багрило, използ-

вано като материал за изработване на ху-

дожествена керамика.

ба рб мн В техниката на

дълбоката гравюра: малки стружки от ме-

тал по краищата на щриха, издълбани със

щихел или игла.

барел е ф м ф ф

Техническа разновидност на изпъкналия

релеф, при която изобразените фигури и

предмети се издигат над плоскостта само с

част от обема си (не по-голяма от полови-

ната).

бари тов е бели ла я й Бяла художе-

ствена боя, която се получава от минерала

швершпат или от минерала барит (бариев

окис).

баро кко с Стил, кой-

то се развива през XVII и I-та половина на

XVIII в. в изкуството на редица европей-

ски страни, главно в Италия, а също така в

Испания, Фландрия, в Германия, Франция

и др., характеризиращ се с декоративна

пищност, монументалност, сложни, пре-

трупани композиции, живописност.

барс ч я кист Четка за рисуване,

направена от козината на язовец, използва-

на в живописта.

ба рхатн е на и л ники В скулпту-

рата: инструменти – пили със ситни зъбци

за изпълнение на фина работа.

басма ж См. окла .

батали ст м См. х о ник-бата-

лист.

бата л н анр ж - Жанр в живописта (много рядко в дру-

гите видове изкуство), дял на историческа-

та живопис, посветен на военната темати-

ка, който включва предимно изображения

на битки и на други военни епизоди.

бата л н иво и се См. х о -

ник-баталист.

стр. 16 от 139

бати ст м Тънко ленено

или памучно платно, използвано като ос-

нова в живописта.

бе во рсов е ковр - В приложното изкуство: килими с глад-

ка повърхност.

бе а рная х о ни а - ж Художничка, лишена от талант

за художествено творчество.

бе а рност ж В изо-

бразителното изкуство: липса на талант у

художника.

бе а рн х о ник - ж Художник, лишен от талант за ху-

дожествено творчество.

бе е ност ж й В

изобразителното изкуство: отсъствие, лип-

са на идейност

бе м й В скулптурата: боя за

повърхностно оцветяване на художестве-

ните произведения от дърво, без да се

скрива структурата им.

бе лая ли на я й я Бял

праховиден мазен и силно пластичен мине-

рал – алуминиев хидросиликат, употребя-

ван за правене на порцеланови изделия.

белёное ма сло Рас-

тително масло, използвано като свързващо

вещество за художествените бои, което е

подложено на специална обработка за из-

белване.

белёное олотно Платно за рисуване, избелено по специал-

на технология.

белён холст См. белёное олот-

но.

бе лич я кист Четка за рисуване,

направена от козината на катеричка, из-

ползвана в живописта.

белко вая те м ера -

В живописта: темпера, при която за

свързващо вещество се използва яйчен

белтък.

беломори т м См. селенит.

бел и р би кле Лепило, при-

готвено от моруна, което се използва като

материал в технологията на изобразител-

ното изкуство.

бе л а а т я Минерал, раз-

новидност на ахата – полускъпоценен ка-

мък със снежнобял цвят, непрозрачен, бле-

стящ, използван като материал за худо-

жествени изделия.

бе л и вестня к я Ва-

ровик с бял оттенък, използван като мате-

риал за скулптура.

бе л мра мор я Мра-

мор с бял оттенък, използван като мате-


бе л о а л я Минерал, раз-

новидност на опала – бял скъпоценен ка-

мък, използван като материал за художест-

вени изделия.

бе л стат а рн мра мор Бял

мрамор, използван като материал за ста-

туи.

бел ё с В керамиката: изпечено гла-

зирано, но недекорирано художествено из-

делие.

бен и н м Летлива лесноза-

палима и избухлива течност, която се до-

бива от петрол и се използва в техно-

логията на изобразителното изкуство като

разтворител и материал за приготвяне на

фиксативи.

берё а ж 1. Дървесина от

бреза като материал за художествени про-

изведения. 2. Художествено произведение,

изработено от такъв материал.

бери лл м Минерал, сборно

название на силикатите на берилия и алу-

миния – скъпоценен камък, оцветен в най-

различни цветове в зависимост от приме-

сите (най-често жълтеникав или жълтозе-

лен), използван като материал за худо-


берли нская ла р -

я

я ж я -

я й я Тъмносиньо интензивно багрило с лазурен

характер, представляващо по химически

състав ферифероцианид, което се упо-

требява главно за приготвяне на акварелни

и маслени бои. Различните названия на

боята са свързани с различните начини на

получаване и различната степен на чисто-

та.

стр. 17 от 139

берли нская си няя ла р См. бер-

линская ла р .

бес ре ме тное иск сство См. аб-

страктное иск сство.

бес ве тная ла р - В керамиката: глазура без добавка на

оцветител (пигмент).

би ерме ер м бидерма йер Стил в

изобразителното изкуство, който се раз-

вива в живописта през II-та трета на XIX в.

предимно в Германия и Австрия, за който

е характерно предпочитанието към интим-

ните сантиментални сюжети от частния

живот на хората в съответствие с миро-

гледа на немските бюргери.

бирми т м Червен кехли-

бар, добиван в Бирма, който се използва


бир а ж Непро-

зрачен минерал, воден фосфат на алу-

миния и медта, с небесносин или блед-

нозелен цвят, използван като материал за

художествени изделия.

бискви т м 1. В художест-

вената керамика: бял, матов, непокрит с

глазура порцелан. 2. Художествени изде-

лия от такъв материал.

бистр м 1. Материал за ри-

суване от специално приготвени дървени

сажди във вид на прозрачна тъмнокафява

боя с жълтеникав оттенък, която се употре-

бява при акварелна живопис за еднотонна

тушировка. 2. Название на техниката на

рисунката с такъв материал, която се из-

пълнява с четка или с перо.

би т м м См. асфал т.

бла оро н о а л

Разновидност на опала с различни

цветове (бял, черен, розов, жълт) с ха-

рактерни преливания на цветовете, из-

ползван като материал за художествени

изделия.

блестя щая ла р я - В керамиката: непрозрачна глазура,

отличаваща се с бляскавата повърхност на

изделието.

блик м я В специален

смисъл: най-светлото, често най-блестя-

щото място на повърхността на предмета,

което е разположено върху най-

изпъкналите и осветени части на обемната

форма.

бобо ники мн (ед бобо ник м)

См. об имн е чекан .

бо м В керамиката: парчета от бра-

кувани керамични изделия.

бока л м В приложното из-

куство: висока обемиста чаша за пиене при

угощение, украсена релефно или оцветена.

бол ти хел м Инструмент за гра-

виране – полукръгъл резец, чието платно

може да бъде по-тясно или по-широко от

гърба, използван за гравиране на вдлъбна-

тини и доработка на украшения.

бо м а ж В керамиката: поставка за

изпичане или сушене, която е направена от

една и съща маса с художественото изде-

лие.

бор о с В изобразителното

изкуство: виненочервена боя.

бор о в вет См. бор о.

бор р м Ивица, която

обикаля лист, плоскост, предмет; кант,

кенар, ръб.

боро ки мн (ед боро о к м) См.

робо ники.

борто вка ж Ленено плат-

но с ниско качество, използвано като осно-

ва в живописта, предимно за декоративни

цели.

брасле т м 1. В бижутерията:

накит, който се носи на китката на ръката,

изработен от различни материали (метал,

керамика, дърво, пластмаса, мъниста и

др.). 2. Сребърна или златна грив-

на, съставена от прешлени, малки пла-

стинки или от цяло парче, украсявана че-

сто със скъпоценни камъни.

бре кчиеви н мра мор Мрамор,

състоящ се от различни цветни късове,

здраво споени помежду си, използван като

материал за скулптура.

бриллиа нт м я Шлифован

бял диамант – скъпоценен камък, използ-


лия.

брил я нт м См. бриллиант.

бристо л м См. бристо л ски кар-

то н.

стр. 18 от 139

бристо л ски карто н Вид висококачествен картон, близък по

състав до ватмана, използван като матери-

ал за рисуване.

бро н а ж 1. Сплав от мед,

олово, цинк и др. добавки, която се употре-

бява за отливки на скулптурни произведе-

ния. 2. Скулптурни произведения, израбо-

тени от такъв материал.

брон ирова т несов По-

кривам художествени произведения и из-

делия с метален състав с бронзов цвят.

бро н овое стат а рное лит ё В

скулптурата: техника за отливане на ста-

туи от бронз.

бро ж В приложното из-

куство: женски накит, изделие на бижуте-

рията с най-разнообразни форми, изработ-

ван от благородни и полублагородни ме-

тали, скъпоценни камъни, кост, дърво, ке-

рамика и др., който се прикрепва към дре-

хата с безопасна игла.

Б бно в вале т” " На-

звание на едно от обединенията на москов-

ските живописци от формалистичното на-

правление, което възниква преди Октом-

врийската революция. Художниците из-

ползват рязката деформация на реалните

форми и подчертават първичната сила и

материалност.

б к м бук 1. Дървесина от като

материал в изобразителното изкуство. 2.

Художествено произведение, изработено

от такъв материал.

б кви а ж См. ини иал.

б ма а ж См. рисовал ная б ма-

а.

б о н фре ско ф ф Техническа разновидност на

фреската, изпълнена върху прясна неза-

съхнала хоросанова мазилка без поправки

(с темпера).

б синки мн (ед б синка ж) -

В приложното изкуство:

твърди разноцветни материали за украса

на облеклото и за направа на накити – гер-

дани, гривни, амулети и др.

б с мн См. о ерел е.

б тафо рия ж ф я ф -

Предмети, изработени за

сценично оформление на театрална поста-

новка, имитиращи действителните.

б ча р а ж В технологията

на монументалната скулптура: метален ин-

струмент за обработка на камък във вид на

четиристенен чук, който има две ударни

повърхности, покрити със зъбци с пира-

мидална форма.

б стро рос ха щие кра ски - Художествени бои, които

съхнат сравнително бързо, а това зависи от

състава на свързвателите.

Б тие ” с " Московско ху-

дожествено обединение от 20-те години на

ХХ в., в което влизат предимно млади жи-

вописци, последователи на усвоените във

ВХУТЕМАС принципи на сезанизма.

б това я и во ис См. б тово

анр.

б това я ск л т ра -


включваща произведения предимно на

малката пластика, посветени на домашния

и обществен бит.

б тово анр ж

ж ж ж Жанр в живописта, посветен на събитията

и сцените от съвременния на художника

домашен и обществен бит.

б ч я кист Четка за рисуване, на-

правена от козината на бик, използвана в

живописта.

б енна ле с Периодични

изложби в областта на изобразителното из-

куство, които се провеждат веднъж на две

години и биват световни, международни

или регионални.

б ст м 1.

Разновидност на кръглата скулптура – изо-

бражение на глава и горната част от чо-

вешкото тяло до гърдите, един от най-раз-

пространените видове на скулптурния

портрет. 2. Конкретно произведение на

тази разновидност.

В

ва а ж В приложното изкуст-

во: художествено изработен съд от глина,

стр. 19 от 139

дърво, алабастър, мрамор, стъкло, метал и

др. материали.

ва о ис ж ж -

В историята на изкуството: украсяване

на съдове с рисувани орнаменти или фигу-

рални композиции, които се изпълняват

почти винаги по керамичен начин, т. е. със

специални бои преди изпичането на съда.

валёр м В живописната тех-

ника: светлосенъчното степенуване (града-

ция и интензивност) на колорита в карти-

ната.

вариа нт м Художествено

произведение, свързано със сходно произ-

ведение от същия автор и на същата тема.

вариа ия фо рм я ф В областта на изобразителното

изкуство: система от последователни изме-

нения на една основна форма в границите

на категорията, към която тя принадлежи.

ва тман м -

я Дебели грапави ленени хартии под

общото название "ватман", служещи като

основа за рисуване.

вая ние с я 1.

Процесът на създаване на скулптурните

произведения от твърди материали. 2. В

широк смисъл – ск л т рата като цяло,

включително и мо елирането. Терминът

се употребява рядко.

вая тел м Остаряло название на

скулптора. (См. х о ник-ск л тор).

ве в м Вид английска керамика

с бели фигури на цветен фон.

ве та ж В историята на

изкуството: произведение на пейзажния

жанр, което точно възпроизвежда изгледа

на дадена местност или град. Употребява

се само във връзка с изкуството на XVIII в.

вене иа нски тер енти н -

Терпентин, получаван

от листопадния бор, използван в техноло-

гията на изобразителното изкуство.

ве н ел м Художествено оп-

летени начални букви на име на училище,

военна част и др., които се поставят на

шапка, ръкав, униформа, знаме, бланка и т.

н.

вер а ччио с Във фреско-

вата живопис: съставни бои, използвани

като подготовка.

вермил о н м См. киновар .

верниса м ж 1. Обичай на

старите френски художници да покриват с

фирнис картините си в присъствието на

поканени художници и ценители на из-

куството преди откриването на изложбата.

2. Разглеждане на изложба от специално

поканени лица (художници, критици, жур-

налисти) преди официалното и откриване.

3. Първият ден на откриването на дадена

изложба за широката публика, когато не е

бил организиран закрит преглед преди то-

ва.

верста к м я Работна маса, из-

ползвана от скулптори и приложници.

верт ка ж В скулптура-

та: въртящ се статив, предназначен за мо-

делиране.

в хлост ж я -

я ж Де-

фект на живописта: промяна на тона в кар-

тините, при което се влошава цветът на

боите и отслабва тяхната светлосила

вследствие на различни физични и химич-

ни процеси в багрения слой.

ви оиска тел м В изобрази-

телното изкуство: рамка за търсене на пей-

заж.

ви и рование с Насочване

зрителната линия на оптичен уред към ня-

какъв предмет с цел да се определят про-

порциите му.

ви и роват несов Насоч-

вам зрителната линия на оптичен уред към

някакъв предмет, за да определя пропор-

циите му.

вино ра ная чёрная Черна художествена боя, която се получа-

ва от лозови пръчки чрез изпичане без дос-

тъп на въздух.

вин е тка ж В книжната

графика: малка композиция (орнаментална

или фигурална), предназначена за украса,

която обикновено се използва като застав-

ка или концовка.

витра м ж 1.

Разновидност на декоративно-приложното

стр. 20 от 139

изкуство, при която произведенията се из-

пълняват с разноцветни стъкла или със

специални бои върху стъкло и се монтират

на прозорците на някой архитектурен ком-

плекс или (сграда). 2. Произведение на

декоративната фигурална композиция или

орнамент – изпълнено от разноцветни

стъкла (или от рисувано стъкло).

витра и к сково о ветно о и

ро ра чно о стекла Техническа разно-

видност на витража, изпълняван от парче-

та цветно и прозрачно стъкло.

витра и лито о ро ра чно о и

ветно о стекла Техническа разновидност

на витража, изпълняван от лят релеф от

прозрачно и цветно стъкло.

витра и ли точно о ветно о и

ро ра чно о стекла Техническа разно-

видност на витража, изпълняван от плочки

от цветно и прозрачно стъкло.

витра и ветн х стеклобло ков витраж от цветни стъклени блокове Тех-

ническа разновидност на витража, изпъл-

няван от цветни стъклени блокове.

витра на акрила те Техническа

разновидност на витража, изпълняван вър-

ху акрилат – органично съединение подоб-

но на стъклото.

витра и ст м См. х о ник-витра-

ист.

витра ная и во ис Техническа

разновидност на витража, изпълняван вър-

ху цветно стъкло.

витра ная и во ис на стекло-

тка ни Техническа разновидност на ви-

тража, изпълняван върху тъкан от стъкло.

ви нёвая каме Смола (клей) от вишнови дървета, използ-

вана в технологията на изобразителното

изкуство.

ви нёв кле См. ви нёвая ка-

ме .

вкле ка ж й В художестве-

ното оформление на книгата: репродукция

или гравюра, изпълнена като отделен отпе-

чатък и залепена между страниците.

во ян е кра ски См. акварел в 1

знач.

во ная ерс екти ва См. ер-

с ектива во ная.

во ная са ка В керамиката:

изменение (намаляване) размерите на ху-

дожественото изделие в процеса на суше-

не.

Во ро е ние с ж Р -

Епоха на разцвет на културата на за-

падноевропейските страни през XV – XVI

в., когато се възраждат традициите на ан-

тичното изкуство, а в центъра на изкуство-

то се поставя реалистичният образ на чове-

ка.

волни стост ла ри В керамика-

та: дефект на глазурата, който се изразява

във вълнообразна повърхност на глазурно-

то покритие.

волокни ст и с См. селенит.

вороб еви т м Розовочервен мине-

рал, разновидност на берила, използван


ворони ло с Стоманен инструмент,

широко използван в техниката на дълбока-

та гравюра (особено в мецотинто) – стома-

нена пръчка с полирани краища във фор-

мата на конус и лопатка или с овално се-

чение.

во рсовая ткан В приложното изкуство:

домашна декоративна тъкан, при която

десенът се получава от отделно навързани

за основата цветни вътъци.

во рсов е ковр В приложното изкуство: до-

машни декоративни килими, при които

десенът се получава от отделно навързани

за основата цветни вътъци.

воск м См. челин воск.

воскова я и во ис ж - Техническа разновидност

на живописта (рядко употребявана днес),

при която восъкът се използва като свърз-

вател, който се разтопява преди нанасяне-

то.

воскова я те м ера - В живописта: темпера, чието свързващо

вещество съдържа восък.

восково с о соб В

технологията на скулптурата: високока-

чествен начин за отливане на скулптурни

стр. 21 от 139

произведения от бронз, при който калъпът

се покрива отвътре с тънък равен восъчен

слой и се запълва с втвърдяваща се огнеу-

порна пръст.

восстанови тел ная ла р -

В керамиката: глазура, която се

получава при опалване с въглероден пла-

мък при недостиг на кислород и притежава

особено богата цветност.

во хрение с См. в светление.

воще ние с Покриване повърхността

на скулптурните произведения с восък с

определена художествена цел.

вре на я та и ровка Инкрустация,

при която на повърхността на стоманеното

изделие се гравира рисунка, чиито краища

се подрязват навътре, а дъното се насича.

вре менн е материа л См. мя -

кие материал .

всеми рная в ставка См. всемир-

ная х о ественная в ставка.

всеми рная х о ественная в -

ставка ж ж ж Изложба, в която учас-

тват художници от цял свят.

всесо ная в ставка См. всесо-


всесо ная х о ественная в -

ставка ж ж-

ж Художествена из-

ложба, в която участват художници от це-

лия бивш Съветски съюз.

вски а ние кра ски В керамиката:

дефект на декорировката във вид на пер-

форация на глазурата или малки ме-

хурчета, които се пукат при охлаждане.

ВХУТЕИН м См. В с и ос -

арственн х о ественно-техничес-

ки инстит т

ВХУТЕМАС мн См. В с ие ос -

арственн е х о ественно-техничес-

кие мастерские.

в ла ивание с См. от елка.

в емчатая ма л я й Златарска техника, при която по повърх-

ността на метала се правят различни по

форма трапчинки (ямички), които се за-

пълват с цветен стъклен (емайлов) прах,

след което предметът се загрява.

в и а ние с ф я Техни-

чески способ да се рисува върху дървена

повърхност, кожа и др. с нажежена мета-

лна пластинка или острие.

в колотка ж 1. Тех-

ника за изпълнение на скулптурни про-

изведения от големи листове метал (медни,

оловни, железни и др.) чрез изчукване от

обратната страна, които после се спояват.

2. Скулптурни произведения, изпълнени в

тази техника.

в кр ва ние с -

я ж В техниката на

дълбоката гравюра и художествената лито-

графия: разяждане на металната плоча или

литографския камък на няколко етапа, като

за целта разядените части на произ-

ведението се покриват с устойчив към ки-

селини лак, след което разяждането на

плочата продължава.

в лё иват ся несов ж

В изобразителното изкуство: престоявам

определено време, за да придобия необхо-

димите качества на художествен материал

(например, глина, растително масло, га-

сена вар).

в ле ка ж ж В изобра-

зителното изкуство: престояване определе-

но време с цел художественият материал

да придобие необходимите качества, на-

пример, глина, растително масло, гасена

вар.

в ил ная фили ра н Художест-

вена техника, разновидност на филигран-

ната техника чрез запояване, при която

след запояването на изображението фонът

се отстранява чрез изсичане или изрязване.

в лавки мн В керамиката: дефек-

ти на повърхността на художественото из-

делие във вид на стъкловидни участъци.

в клая рав ра См. в сокая

рав ра.

в клое равирова ние Техничес-

ка разновидност на гравиране на релеф,

при която изображението е по-високо от

фона (фонът е издълбан, отстранен).

в кл рел е ф ф Техническа разновидност на релефа, при

която изображението се изгражда чрез

стр. 22 от 139

обемни форми, които частично се издигат

над повърхността.

в ра е ние с я

Възпроизвеждане на вътрешното съдър-

жание на явленията от действителността

(чувствата, мислите, психологическите

състояния, обективната същност на хората

и събитията, на природата и предметния

свят) със средствата на изобразителното

изкуство.

в р ба ние с См. в секание.

в р ба т несов См. в секат .

в р бка ж Процес на отстранява-

не на метала по вътрешния контур на худо-

жественото изделие при неговото изкова-

ване.

в са ка ж Намаляване дължината

на художественото изделие за сметка на

увеличаване на напречното му сечение

само на отделни места, например, по кра-

ищата или по средата при изковаването му.

в светление с В старата руска жи-

вопис: процес на постепенно избледняване

на детайлите на лицето или другите откри-

ти части на тялото (където преобладава

охра) чрез многократни подложки върху

гладкия основен тон.

в сека ние с

Техника на изпълнение на скулптурата в

камък – гранит, мрамор, варовик, пясъчник

и др.

в сека т несов

Изпълнявам скулптура в камък – гранит,

мрамор, варовик, пясъчник и др., т. е. в

твърд материал.

в скреба ние о асфа л т Специ-

ална разновидност на литографската тех-

ника, състояща се в издраскване с нож,

шабер или литографска игла върху засъх-

налия слой на т. нар. сирийски асфалт, на-

несен върху корнирания камък.

в со кая рав ра Една от основните гравюрни техники, при

която за разлика от дълбоката гравюра

върху хартията се отпечатват изпъкналите

(високите) части на плочата или дъската.

в со кая еча т Един

от трите основни видове печат при худо-

жествената гравюра (и в печатарската

практика изобщо), при който се отпечатват

изпъкналите части на плочата или кли-

шето, които лежат на една плоскост.

в со ки ори о нт Перспективният или видимият хоризонт,

който е поставен по-близо до горния край

на изображението във връзка с композици-

онното решение, което художникът изби-

ра.

В со кое Во ро е ние Р - Заключителният етап в развитието на

изкуството от епохата на Ренесанса в Ита-

лия в края на XV и през I-та половина на

XVI в.

в ставка е тско о х о ествен-

но о тво рчества ж - Изложба на художествени про-

изведения, изпълнени от деца.

в ставка ж См. в ставка х о-

ественная.

в ставка х о ественная ж-

ж ж -

ж ж Временно обществено

представяне на произведения на из-

куството за разглеждане от публика.

в ставля т ся несов Показвам, из-

лагам свои художествени произведения на

изложба.

в ставочная коми ссия См. ри.

В с ие ос а рственн е х о -

ественно-техни ческие мастерски е

ж ж - -

ХУТЕМ С 1. Назва-

ние на московското художествено висше

учебно заведение през периода от 1920 до

1926 г. 2. Название на ленинградското

висше художествено учебно заведение

през периода 1923 – 1925 г.

В с и ос а рственн х о -

ественно-техни чески инстит т

ж ж -

ХУТЕИН 1. Название на

московското художесвено висше учебно

заведение от 1926 до 1930 г. 2. Название на

ленинградското висше художествено учеб-

но заведение през периода 1925 – 1930 г.

в с ха щие масла Растителни масла, които съхнат

сравнително бързо, използвани като свърз-

ватели на маслените бои, например: лене-

но, орехово, маково, конопено и др.

стр. 23 от 139

в тя ка ж я В худо-

жественото коване: увеличаване дължи-

ната на художественото изделие за сметка

на намаляването на напречното му сече-

ние.

в вет м В керамиката: дефект във

вид на белезникави налепи на повърхност-

та на готовото неглазирано художествено

изделие.

в ива л щи а ж

В приложното изкуство: специалистка, из-

работваща бродерии.

в ива ние с В приложното

изкуство: нашиване върху платно на раз-

лични фигурки (хора, животни, растения и

др.) с бели или цветни конци.

в ива т несов В

приложното изкуство: нашивам върху

платно различни фигурки (хора, животни,

растения и др.) с бели или цветни конци.

в ивка ж 1. Вид приложно из-

куство за украса на дрехи и битови пред-

мети, изработени от тъкани, върху които

ръчно или на машина се изработват орна-

менти или мотиви (фигури на хора, расте-

ния, животни). 2. я

В приложното изкуство: художествено из-

работено изделие от платно, върху което

са нашити различни фигури (хора, живот-

ни, растения и др.) с бели или цветни кон-

ци. 3. Техника в приложното изкуство –

бродиране на шевица върху тъкан.

вя м я 1. Дървесина от бряст

като материал в изобразителното изкуство.

2. Художествено произведение, изработено


вя а л щик м В приложно-

то изкуство: майстор, изработващ плетени

изделия, специалист по плетиво.

вя а л щи а ж В при-

ложното изкуство: майсторка, изработваща

плетени изделия, специалист по плетиво.

вя а н е с В приложното

изкуство: текстилна материя, получена от

преплитане на текстилни нишки с разно-

образна фактура, с пластична или орнамен-

тална украса: дантели, пуловери, чорапи,

ръкавици и др.

вя кост ж Свойство на художест-

вените бои да прилепват към повърхността

на основата.

вя ж я Декора-

тивен начин на оформление на заглавия,

начални редове, цели изречения, монумен-

тални надписи и др. с високи, тесни главни

букви, свързани и вплетени една в друга,

като често гредата на предишната буква

служи за греда и на следващата.

Г

а ббро с Зърнеста магмена

скала с хубави тонове, която се полира

лесно и се употребява като материал в

скулптурата.

а а т м Твърда лъскава раз-

новидност на каменните въглища, употре-

бявана като материал за художествени из-

делия.

алере я ж См. х о ественная а-

лерея.

ал ва но ла стика ж -

1. В технологията на гравюрата:

начин за изготвяне на метални копия от

оригиналната гравирана плоча чрез елект-

ролиза. 2. Нанасяне чрез електролиза на

тънък слой стомана, хром или никел върху

повърхността на плочата с гравирано изо-

бражение, за да се предпази от изхабяване

при многократното печатане, т. нар. стома-

низиране.

ал ва но ласти ческая ск л т -

ра Разновидност на скулптурата, изпълня-

вана в техниката на галванопластиката.

ал ва носте ия ж я

Покриване на метални художествени изде-

лия с тънък слой от друг метал по електро-

литен начин.

ал ва ностереоти ия ж -

я Вид печатна техника, един

от способите в стереотипията за изготвяне

на копия-стереотипи от печатни форми за

висок печат, получени по метода на галва-

нопластиката.

а л ка ж Дребни

гладки ошлифовани от водата камъчета,

използвани смлени като материал при

фреската.

стр. 24 от 139

а мма ветова я В изобразителното изкуст-

во: название на външните цветови особе-

ности на колорита, характеристика на "оп-

тичната" закономерност, която обединява

основните цветови отсенки в творбата.

а н тски рани т Гранит с дреб-

нозърнест строеж и розов оттенък, добиван

на полуостров Гангут, използван като ма-

териал за скулптура.

ан ха рское иск сство Изкуство, което се развива в се-

верозападната част на Индия, на терито-

рията и Афганистан по времето, когато

тези области влизат във владенията на цар-

ството на Кушаните – голяма робовла-

делска държава през I в. сл. Хр.

ано сис м В техниката на

античната скулптура: покриване с тънък

слой восък повърхността на видимите те-

лесни части на статуята, който придава на

мрамора лек блясък, без да променя съ-

ществено цвета му.

анч м Особен вид алабастър – леп-

кав материал, получаван при изпичането

на камъка, съдържащ гипс и глина, който в

Средна Азия се използва като материал в

резбарството.

а р а ж В приложното из-

куство: предпазна метална пластинка при

дръжката на сабя, меч, рапира и др. с деко-

ративен характер.

армо ния ж я В областта

на изобразителното изкуство: 1. Съгласу-

ваност, стройност на компонентите на ху-

дожественото произведение. 2. Приятно за

окото съчетание на багрите на художест-

веното произведение.

елио рав ра ж

Техническа разновидност за възпроизвеж-

дане на репродукции, при която формите

за дълбок печат се правят по фотомехани-

чен начин.

елио о р м Минерал със златист

цвят, разновидност на берила, който се

използва като материал за художествени

изделия.

елиотро м Минерал с

тъмнозелен цвят с червени или жълти пет-

на, разновидност на халцедона, използван


емати т м Червеникаво-

кафяв минерал с характерен блясък, из-


изделия.

е мм мн (ед е мма ж) В

приложното изкуство: малки обработени

благородни или полублагородни камъни с

издълбано изображение, използвани като

украса на златни, сребърни и месингови

пръстени, а също и като печати.

еометри чески орна мент - Вид орнамент, който се

състои изключително от геометрични мо-

тиви и е лишен от всякакви изобразителни

елементи.

еометри чески стил - 1. Термин от историята на из-

куството, който означава ранния стадий в

развитието на старогръцката вазова живо-

пис (от края на II-то хилядолетие до VII в

пр. Хр.), чиято украса се състои от хори-

зонтални ивици, включващи геометричен

орнамент, към който по-късно се присъе-

диняват силно схематизирани изображения

на хора и животни. 2. В по-широко значе-

ние терминът обхваща и другите подобни

паметници от същата епоха (например,

малката култова скулптура).

ерб м В приложното изкуство:

емблема на държава, град, знатен род и

др., изобразявана върху флагове, печати,

монети, щитове и др.

е рма ж 1. В античното из-

куство: скулптурно изображение на старо-

гръцкия бог Хермес до гърдите, поставено

върху правоъгълен (или стеснен в долната

си част) стълб. 2. Разновидност на скулп-

турния портрет и портретния паметник, за

които е характерно сливане на скулптур-

ното изображение с правоъгълния поста-

мент (раменете на бюста са отрязани спо-

ред размера на постамента). 3. Конкретно

произведение на тази разновидност.

иа и нт м Минерал, скъ-

поценен камък – прозрачен циркон в чер-

вен цвят, използван като материал за худо-


стр. 25 от 139

и бка ж Ковашка операция, при

която на художественото изделие се при-

дава извита форма по даден контур.

и с м 1. Материал за скулп-

турни отливки, представляващ бял или

безцветен кристален минерал, воден кал-

циев сулфат, който, изпечен и смлян, при-

добива способност да се втвърдява, когато

се смеси с вода. 2. Художествено произве-

дение, изпълнено от такъв материал.

и с Скал о ла Гипс с голяма трай-

ност, представляващ смес от печен и непе-

чен гипс, който се използва като материал

за моделиране на скулптурни произве-

дения.

и совая фо рма В тех-

нологията на скулптурата: гипсов калъп,

състоящ се от няколко части, съединяващи

се посредством клинови жлебове, който

може да даде много отливки.

и сов р нт В

живописта и приложното изкуство: рунд,

в чийто състав е включен гипс.

и сов ка мен См. алебастр.

и с мн я В практи-

ката на художественото образование: от-

ливки от гипс на скулптурни произведения

(предимно антични), които се използват

като модели в часовете по рисуване.

ирля н а ж я В приложно-

то изкуство: пластична или рисувана укра-

са във вид на лента, съставена от растител-

ни мотиви, увити с панделки, окачена с

двата си края на бутони и дъговидно увис-

нала надолу.

ла вная то чка схо а ж-

Термин от перспективата, който

означава: онази точка на хоризонта, където

се събират всички прави линии, перпен-

дикулярни на плоскостта на изображение-

то.

ла о ли а ж Първата

славянска и старобългарска азбука, създа-

дена около 863 г. от Константин-Кирил

Философ за превод на богослужебните

книги от гръцки на старобългарски език

ла о л м -

В скулптурата: стоманена пръчка

във вид на буквата "Г", използвана при

моделиране в глина.

ла и лка ж См. ла ил ник.

ла и л ник м В живопис-

та: уред за изглаждане или лъскане на ак-

варелна рисунка.

ла ро ванн ка фел В художествената керамика: кахла,

чиято повърхност е покрита с глазура.

ла ро ванная кера мика глази ра-

на кера мика Керамични изделия, покрити с

глазура.

ла ро ванная керами ческая

ли тка Ке-

рамична плоча, покрита с глазура, която се

използва в приложното изкуство.

ла рова ние с Покрива-

не на художествено изделие от керамика,

метал или стъкло с глазура.

ла рова т несов По-

кривам художествено изделие от керамика,

метал или стъкло с глазура.

ла ро вка ж См. ла рование.

ла р ж В технологията

на художествената керамика: тънък стък-

ловиден слой, с който се покрива повърх-

ността на керамичното изделие в процеса

на изготвянето му.

ла р восстанови тел но о об-

и а См. восстановител ная ла р .

ла кони товая елёная Естествена

минерална боя със светлозелен цвят, полу-

чавана от минерала глауконит, която се из-

ползва в живописта.

ли на ж Специална тъмно-

жълта лепкава пръст, която при изпичане

се втвърдява, използвана като материал за

моделиране на скулптури и керамични из-

делия.

ли тика ж См. лито ли тика.

ли тоте ка ж 1.

Сбирка от гравирани скъпоценни камъни.

2. В някои случаи така се нарича музейна-

та колекция от скулптури, предимно ан-

тични. Най-известни са глиптотеките в

Мюнхен и Копенхаген.

л би нн и рк л См. нкти-

ровал ная ма ина.

стр. 26 от 139

л бо кая еча т Един от трите основни вида печат в худо-

жествената графика (и в полиграфията),

при който върху хартията се отпечатват из-

дълбаните части на повърхността на пло-

чата.

л бо ки кракел р Дефект в жи-

вописта – кракелюр (пукнатина), засягащ

не само горния слой, но и долните слоеве

на боите.

л ха я ла р В керамиката: не-

прозрачна глазура, която се нанася, за да

се замаскира цвета на художественото из-

делие или с друга декоративна цел.

л ха я фили ра н См. фоновая

фили ран .

л ти н м См. столя рн кле .

ние ние с Дефект на дърве-

сината – загниване, причинено от гъбички,

което я прави неподходяща за скулптурни

работи.

нил ж Дефект на дърве-

сината – гнило място, причинено от гъбич-

ки, което я прави неподходяща за скулп-

турни работи.

обеле н м 1. Френски ръчно

тъкан килим с високи художествени ка-

чества, изработен в т. нар. гобленова мани-

фактура в Париж и предназначен за украса

на стените. 2. В по-широк смисъл: всеки

тъкан килим или килимена тъкан със

сложни изображения (главно фигурални

композиции) и високи художествени ка-

чества, независимо кога, къде и по какъв

начин е изработена.

олла н ская чёрная

ж Художествена

черна боя, която се произвежда от пет-

ролни сажди.

олтова ние с Серийно полиране на

дребни художествени изделия под наляга-

не във въртящ се барабан с помощта на

стоманени топчета, конуси и др.

ол ба я ати на Ко ха Вредна пати-

на, която причинява корозия върху бронзо-

вите скулптури, представляваща двоен

карбонат – натриев и меден.

Гол ба я ро а” С я Наз-

вание на изложбата на руските симво-

листи, която се е състояла в Москва през

1907 г.

ол бо мра мор Мрамор със син-

кав оттенък, използван като материал за

скулптура.

ол бо я хонт См. са фир.

он о ла ж В приложното

изкуство: дълга плитка лодка, оформена и

декорирана художествено, като предната и

част се издига нагоре във формата на ле-

бедова глава или някакво друго скулптур-

но изображение.

онча р м См. мастер- ончар.

онча рн е и е лия

я 1. В приложното изкуство: изде-

лия от печена цветна порьозна глина, пок-

рити с прозрачна глазура или ангоба. 2. В

широк смисъл терминът обхваща цялата

майолика и даже керамиката.

онча рн кр - Основно техническо съоръжение за

производство при грънчарството, състоя-

що се от два дървени диска, закрепени за

краищата на една вертикална ос.

онча рство с 1. Вид

приложно изкуство: изработване на из-

делия от печена цветна порьозна глина,

покрити с прозрачна глазура или ангоба. 2.

В широк смисъл обхваща цялата майолика

и керамиката.

орел е ф м ф ф

Техническа разновидност на изпъкналия

релеф, при която изобразените фигури и

предмети се издигат над плоскостта с по-

голямата част от обема си, а понякога с це-

лия си обем; често те само са долепени до

фона, а някои детайли са съвсем отделени

от него.

ори о нт м Условна ли-

ния, която съответства на видимия хори-

зонт на равна открита местност и служи за

основа на правилното перспективно из-

граждане.

о рн воск См. о окерит.

о рн хр ста л -

Безцветен прозрачен минерал, разно-

видност на кварца, използван като матери-

ал за художествени изделия.

оро ска я в ставка См. оро -

ская х о ественная в ставка.

стр. 27 от 139

оро ска я х о ественная в -

ставка ж ж ж Художествена изложба,

която се експонира в изложбената зала на

даден град.

оро ско е а й ж Разновидност на пейзажния жанр, посвете-

на на изобразяването на града.

оря чая ко вка В

изобразителното изкуство: техника на из-

пълнение на художествени произведения

посредством удари с чук върху нажежен

метал.

Гос а рственная Ор е ная а-

ла та ж ж й

ж й Най-старият руски

музей за декоративно-приложно изкуство,

който се намира в Московския Кремъл,

възникнал през XVI в. като работилница за

производство и съхранение на оръжие.

Гос а рственная Трет яко вская

алере я ж Т я я Т я я Най-големият музей

за руско и съветско изобразително изкуст-

во, основан в Москва през 1856 г. от Павел

Михайлович Третяков – виден деец на

руската култура, богат московски търго-

вец.

Гос а рственн е свобо н е х о-

ественн е мастерски е ж - ж Название

на художествените висши учебни заведе-

ния в Москва и Петроград (Санкт-Петер-

бург), както и на художествените училища

в някои други градове през първите години

след ВОСР.

Гос а рственн м е и обра и -

тел н х иск сств и мени П кина

ж й -

М й

й

Един от най-големите музеи за чужде-

странно изобразително изкуство, открит в

Москва през 1912 г., създаден от колекция-

та на Московския университет.

Гос а рственн м е иск сст-

ва наро ов Восто ка ж й

М й

Му-

зей за изобразително и декоративно-

приложно изкуство на народите от бившия

съветски и чуждестранния Изток (Средна

Азия, Кавказ и Задкавказието, Далечния

Изток и Югоизточна Азия, Близкия и

Средния Изток, северна и тропическа Аф-

рика).

Гос а рственн р сски м е ж й Р й Най-

големият (наред с Третяковската галерия)

музей за руско и съветско изобразително

изкуство, основан в Санкт-Петербург през

1895 г.

Гос а рственн рмита -

ж Е ж Е ж Извънград-

ска къща, парков повилион, а от XVIII в.

включва и някои зали на Зимния дворец в

Санкт-Петербург с художествени колек-

ции. Това е един от най-големите в света

художествени и културно-исторически му-

зеи.

о тика ж См. отически стил .

оти чески стил

Стил в западноевропейското

изкуство от II-та половина на XII до XV в.,

епоха на най-високия разцвет на феода-

лизма и начало на неговото разлагане, кой-

то намира най-голямо приложение в архи-

тектурата с остри сводове, с островърхи

кули, с многоцветни стъкла и с богата ор-

наментика.

ох а ж Китайска национал-

на живопис (а също така графика, сте-

нопис, приложно изкуство) от ХХ в., отли-

чаваща се от европейското изкуство с осо-

бен стил, характеризиращ се с използване

на коприна, мека попивателна хартия, че-

рен и цветен туш, прозрачни и покривни

бои.

раб м 1. Дървесина от габър


2. Художествено произведение, изпълнено


раб ти хел м Най-

широко употребяваната разновидност на

резеца (щихела) за гравиране на много

тънки линии и щрихи на повърхността на

художествените произведения и изделия.

равёр м 1. Художник, кой-

то със средствата на гравюрата създава

оригинални художествени творби или въз-

произвежда произведенията на други авто-

ри. 2. Майстор, който владее някоя от тех-

стр. 28 от 139

никите за гравиране на метал, камък, стък-

ло, дърво и др.

равёр о е рев См. мастер-кси-

ло раф.

равирова л н чека н Стоманен инструмент, употребяван в тех-

никата на дълбоката гравюра, най-често

при полутоновата гравюра, който предста-

влява чукче, чийто заоблен връх е покрит

със заострени грапавини.

равирова л щик м См. равёр во

2 знач.

равирова л щи а ж См. рави-

ровщи а.

равирова ние с 1. В

техниката на гравюрата: обработване на

плочата или дървеното блокче с меха-

нични средства, най-често със специални

режещи инструменти. 2. грави ране В по-

широко и неточно значение терминът обх-

ваща и химичната обработка на плочата. 3.

грави ране, гравиро вка Нанасяне на издъл-

бано изображение върху повърхността на

предмет от твърд материал (метал, камък,

дърво и др.).

равирова т несов 1. В

техниката на гравюрата: обработвам пло-

чата или дървеното блокче с механични

средства, най-често със специални режещи

инструменти. 2. В по-широко и неточно

значение терминът обхваща и химичната

обработка на плочата. 3. Издълбавам

вдлъбнат или релефен образ или надпис

върху метал, дърво, стъкло, линолеум и др.

със специални резци.

равиро вка ж См. равирование в

1, 2 и 3 знач. 4. Рисунка или надпис, грави-

рани на метална, дървена, каменна и др.

повърхности.

равиро вка о ля н См. лос-

костное равирование.

равиро вка о черн Техника за

декориране повърхността на метални изде-

лия чрез нанасяне на контурна рисунка,

изображение, фигурална композиция, кои-

то след това се запълват с черна матова

сплав от сребро, мед, сяра и др.

равиро вка с хо о левка са Техни-

ка за изпълнение на стенописи с цветни ос-

нови чрез гравиране на изсъхналата мазил-

ка.

равиро вщик м См. равёр във 2

знач.

равиро вщи а ж В изобразително-

то изкуство: жена, специалист по гра-

виране на дърво, камък, метал, стъкло и

пр.

рав ра ж 1. В изобрази-

телното изкуство: вид графика, който об-

хваща произведенията, получени чрез от-

печатване от гравирана плоча. 2. Отделно

произведение на този вид графика.

рав ра на е реве ф я См. ксило-

рафия.

рав ра на ка мне -

В художествената графика: рядко упо-

требявана литографска техника, при която

се работи върху предварително разяден с

киселина камък с метален инструмент на-

речен литографска игла.

рав ра на лино ле ме Широ-

ко употребявана техническа разновидност

на високата гравюра, която се изпълнява

върху линолеум и по техника и ху-

дожествени средства е сходна с гравюрата

на дърво и е особено пригодна за изра-

ботване на плакети.

рав ра на мета лле Графически способ по принципа на

дълбокия печат, при който нанесената на

гладка полирана стоманена, медна, месин-

гова или цинкова плоча рисунка се гравира

със специални стоманени длетца, с разнос-

тепенно ромбическо косо сечение на върха

(щихел, грабщихел и др.) или по химичен

начин – чрез издълбаване с киселина.

рана т мн (ед рана т м)

Минерал, който обединява група силикати,

различно оцветени от йоните на магнезия,

алуминия, желязото, мангана, калция и

хрома – полускъпоценен зърнест камък,

обикновено с тъмночервен цвят, използван


рани л ник м Стоманен инстру-

мент, използван в техниката на дълбоката

гравюра (най-често в мецотинто), пред-

стр. 29 от 139

ставляващ овално обрязана пластинка, по-

крита със ситни зъбци.

рани т м 1. Вид много раз-

пространена твърда скала със зърнест

строеж, използвана като материал за скул-

птура и интериор. 2. Скулптурно произве-

дение, направено от такъв материал.

рат а р м Стоманен ин-

струмент във вид на сърцевидно острие с

дръжка, което има триъгълно сечение и се

употребява главно в гравюрата на метал, а

понякога и в маслената живопис за из-

стъргване на грапавините на добре засъх-

налия багрен слой преди полагането на

следващия.

ра фик м См. х о ник- рафик.

ра фика ж ф 1. Вид изобра-

зително изкуство, който по съдържание и

форма е близък до живописта, но има соб-

ствени конкретни задачи и художествени

възможности и включва рисунката и от-

печатаните с плоча (дъска) художествени

творби – гравюра, щампа, литография. Ос-

новно изобразително средство е черно-бя-

лата рисунка (т. е. линията, светлосянката).

2. Отделно художествено произведение на

този вид изобразително изкуство.

рафи н м ф В приложното из-

куство: стъклен съд, обикновено с висока

шия за вода, вино и др., понякога худо-

жествено украсен.

рафи тн каран а ф Молив (инструмент за рисуване),

направен от минерала графит с примеси от

специални сортове глина, появил се в края

на XIX и началото на ХХ в.

раффи то с См. с раффитов

рис нок.

раф я ж В техниката на старата

руска живопис от XVI – XVII в.: контурна

рисунка, надраскана върху мазилката.

ре ки оре х 1. Дървесина от

орех като материал в изобразителното из-

куство. 2. Художествено произведение, из-

пълнено от такъв материал.

ре ческие мра мор -

Мрамори, добивани в Гърция, изпол-

звани като материал за скулптура.

ри а л м 1. Монохромна живо-

пис в сив тон предимно с декоративно

предназначение във вид на декоративна

стенопис или пано, обикновено имитираща

скулптурен релеф. 2. Еднотонна живопис с

различен цветови оттенък. 3. Френски ри-

суван емайл от епохата на Възраждането

от град Лимож.

ри фел м Пръчица от мек

минерал (черна лиска) за рисуване и пи-

сане на аспидна плоча.

рифо н м ф В декоративно-

приложното изкуство: изображение на гри-

фон, крилато митологично същество, с тя-

ло на лъв или друго животно, с глава на

орел или друга птица, появило се в Древ-

ния Изток и античното изкуство, по-късно

се превръща в мотив в ръкописната украса,

металопластиката, каменната пластика,

дърворезбата и др.

рифона м Рядко употребяван

термин, обозначаващ много бегли и не-

рядко случайни импровизирани скици

предимно на полетата на ръкописите и

книгите.

ГРМ м См. Гос арственн р с-

ски м е .

росс ля р м я Минерал,


мък с жълтеникавозеленикав цвят, използ-


лия.

роте ск м 1. Създаване на

острохарактерен, често сатиричен, худо-

жествен образ чрез необичайно и рязко

преувеличаване на реалните форми. 2. В

широк смисъл така се нарича всяко остро-

характерно, уродливо и карикатурно, всяко

странно-фантастично изображение. 3. Ор-

намент от времето на италианския Рене-

санс, който носи името си от названието на

подземните римски пещери, където са за-

пазени сходни орнаменти от антични сте-

нописи, представляващ орнаментална иви-

ца от симетрично разпределени растителни

мотиви.

р нт м 1. В технологията на

живописта: тънък слой специална смес от

лепила, пълнители и други добавки, с кой-

то се покрива основата за живописване, за

да се получат необходимите за художника

цветни или фактурни свойства на повърх-

ността и , за да се ограничи просмукването

стр. 30 от 139

на свързвателя. 2. В техниката на дълбока-

та гравюра: слой от устойчива към кисели-

ните смес, с който се покрива металната

плоча преди започване на работа, а поня-

кога и в процеса на ецването. 3. Бялото

оцветяване на повърхността на плочата

преди да се нанесе рисунката.

р нтова т несов В тех-

нологията на живописта: нанасям грунд

върху повърхността на основата, предназ-

начена за живописване.

р нто вка ж В техно-

логията на живописта: нанасяне на грунда

върху повърхността на основата, предназ-

начена за живописване.

р ова я в ставка См. р о-

вая х о ественная в ставка.

р ова я х о ественная в -

ставка гру пова худо жествена изло жба,

гру пова изло жба Художествена изложба, в

която се експонират произведения на ня-

колко автора.

р ово ортре т -

Разновидност на портретния жанр,

която включва изображенията най-малко

на трима портретирани.

р а ж 1. Дървесина от

круша като материал в изобразителното

изкуство. 2. Художествено произведение,

изпълнено от такъв материал.

ГТГ ж См. Гос арственная Тре-

т яковская алерея.

а ная и во ис См. а во 2

знач.

а ная те хника См. а во 2

знач.

а н е кра ски См. а в 1

знач.

а ж 1. Гвашови бои –

вид водни минерални бои, приготвени в

пастьозно състояние от разтвор с вода и

растителен клей (лепило – гумиарабика,

декстрин и др.). 2. Гвашова техника – жи-

вописна техника, която използва гвашови

бои. 3. Произведение на живописта, изпъл-

нено с гвашова техника.

мми с См. каме .

ммиара бик м

ф

В Смола, отделяна от стъблата на афри-

кански акации, която се използва при при-

готвянето на бои и лепила.

ммиара биковая те м ера В жи-

вописта: темпера, чието свързващо ве-

щество е гумиарабика.

мми т м Смола, доби-

вана от някои тропически дървета, която

се използва в технологията на изобразител-

ното изкуство – за производство на жълта

акварелна боя, жълти лакове, тушове и др.

ммисмола ж См. каме .

си ное еро 1. Приспо-

собление за рисуване с течно багрило,

направено от гъше перо, което било широ-

ко разпространено до средата на XIX в. 2.

Техника на рисунката, изпълнена с такъв

инструмент.

тная те хника Техника за изра-

ботване на художествени изделия от стък-

ло чрез надуване (без използване на ка-

лъп).

тное стекло Художествени изде-

лия от стъкло, изработвани чрез свободно

надуване (без калъп).

Д

а аи м м Модернистич-

но западно движение в изкуството с нихи-

листичен характер, зародило се във Фран-

ция в нач. на XX в., за което е характерно

безпредметно смесване на линии и цве-

тове. През 1916 г. Тристан Цара основава

движението а аи ъм, отваряйки на про-

изволна страница речник, според който

думата "dada" означава 'детско конче за

игра'.

амма ра ж -

Смола от южноиндийско тропическо

растение, използвана като материал в тех-

нологията на изобразителното изкуство.

амма рн лак -

Лак, приготвен от дамара, из-

ползван като материал в технологията на

изобразителните изкуства.

арохрани тел ни а ж дарохрани -

телница В приложното изкуство: кутия от

църковния олтар за съхранение на причас-

тие, нафора, осветени дарове и др., изра-

стр. 31 от 139

ботвана от сребро или посребрена мед в

различни неголеми размери и форма (често

като църковната сграда), богато украсена с

растителни орнаменти, изображения на

светци и др.

ви ки мн В технологията на ста-

рата руска живопис: светли штрихи, за-

вършващи процеса на постепенното из-

светляване на откритите части на тялото и

на дрехите.

во но р ба нок й Инстру-

мент в скулптурата и приложното изкуст-

во: – дърводелско ренде, към острието на

което е прикачена допълнителна метална

пластина.

в хсло ная акваре л ная те хни-

ка й Разно-

видност на акварелната техника, изпълня-

вана с два слоя боя.

в хсло ная и во ис й ж й Техническа

разновидност на маслената живопис, из-

пълнявана с два слоя боя.

в хсло ная клеева я те хника - й Разновидност

на туткалената техника, изпълнявана с два

слоя бои.

в хсло н и вестко во- есча -

нист р нт - я -

Двупластов варено-пясъчен

грунд, състоящ се от долен пясъчно-варен

и горен варено-пясъчен слой, предназна-

чен за монументално-декоративна живо-

пис.

в хсло н и вестко в р нт В монументална-

та живопис: двупластов варен грунд, със-

тоящ се от долен варено-пясъчен пласт и

горен чисто варен пласт.

е исис м й В

средновековната източно-християнска жи-

вопис: композиция, в центъра на която е

изобразен Христос, а от двете му страни

Богородица с Йоан Кръстител, обърнати

към него в молитвени пози, която често се

състои от три самостоятелни части (ико-

ни), които образуват триптих.

е ис с м См. еисис.

ека а нс м -

1. В широк смисъл: съвкупност от

явления (течения) в западната култура през

XIX в., която се характеризира с враждеб-

но отношение към принципите на класи-

ческото изкуство, отричане на реализма,

краен индивидуализъм. 2. В тесен смисъл

обхваща само последната четвърт на XIX

в.

ека е нт м См. х о ник- ека-

ент.

ека е нтство с См. ека анс.

екал кома ния ж я

В изобразителното изкуство: способ за по-

върхнен печат, по който се изготвят пре-

водни изображения (маркировки, орнамен-

ти, етикети, детски играчки и др.), пред-

назначени за пренасяне върху метал, дър-

во, хартия, порцелан и др. материали.

еко р м Съчетание от еле-

менти за украса на произведенията на при-

ложното изкуство, архитектурата (сте-

нопис, дърворезба, пластична украса), как-

то и за украса на града по време на праз-

ници.

екорати вная и во ис - ж 1. Живопис, включена в

архитектурния ансамбъл или в произ-

ведение на декоративно-приложното из-

куство, която за разлика от монумен-

талната живопис е предназначена да укра-

сява или подчертава конструкцията или

функцията на предметите. 2. В широк и

неточен смисъл включва понякога и мону-

менталната живопис (защото и тя е проти-

воположна на кавалетната живопис), както

и театралната декорация.

екорати вная ск л т ра -

-

Разновидност на скулптурата, включена

в архитектурния ансамбъл и предназначе-

на за украса на фасади и интериори, на

паркове, улици и площади: статуи и реле-

фи със самостоятелно или спомагателно

значение, скулптурни орнаменти по отдел-

ните части върху предметите на приложно-

то изкуство (включително и релефните

кахли, отлетите и гравирани метални укра-

шения и др.), малки статуетки от порцелан,

мрамор, метал и други материали, които са

част от вътрешната украса на жилището; 2

В широк и неточен смисъл понякога

включва и скулптурните паметници, които

стр. 32 от 139

също така са част от архитектурен ансам-

бъл, но съдържат самостоятелен художест-

вен образ.

екорати вное иск сство Изкуство,

включващо декоративната живопис, деко-

ративната скулптура и декоративно-при-

ложното изкуство.

екорати вное лифова ние ф ф В изобразителното изкуство:

шлифоване, отличаващо се с по-висока

степен на изглаждане като повърхността

на изделието прилича на огледална.

екорати вно- рикла но е иск сст-

во - ж

Изкуство за изра-

ботване на битови предмети, които при-

тежават художествени, естетически качес-

тва и са предназначени не само за задово-

ляване на непосредствените практични

нужди, а и за украса на жилищата, архи-

тектурните ансамбли, парковете и т. н.

екорати вност ж -

В изобразителното изкуство: худо-

жествено качество, което се определя от

колоритното и композиционното решение

на произведението, от неговото предназна-

чение, място и роля в архитектурния ан-

самбъл като част от архитектурния инте-

риор на скулптурния паметник в ансамбъ-

ла.

екорати вн е кра ски -

Художествени бои, предназ-

начени за декоративни работи.

екора тор м См. х о ник- еко-

ратор.

екора торка ж См. х о ничка-

екораторка.

екора ия ж См. екора ия теат-

рал ная.

екора ия театра л ная я я Изображение на

средата, в която действат героите на дра-

матичното или музикално-драматичното

произведение, върху сцената на театъра.

екори рование с Укра-

сяванe, художествено оформяне, нанасяне

на рисунки, изображения, орнаменти вър-

ху художествените изделия.

екори роват несов Ук-

расявам, художествено оформям, нанасям

рисунки, изображения, орнаменти върху

художествените изделия.

екориро вка ж См. екорирова-

ние.

екстри н м Скорбелен

продукт, водноразтворим полизахарид, из-

ползван като материал в технологията на

изобразителното изкуство.

емантои м Разновид-

ност на граната, прозрачен минерал, скъ-

поценен камък с изумруднозелен цвят, из-


изделия.

е рево с 1. Дървесината като




еревя нная кр лая ск л т ра Разновидност на скулп-

турата, включваща произведения, изра-

ботени от дърво.

еревя нная ре ба 1.

Художествена обработка на дърво чрез из-

рязване на различни изображения и деко-

ративни мотиви. 2. Техническа разновид-

ност на резбата, при която изображението

изпъква над фона с една втора от естестве-

ния обем.

ес е о рт м Живописна или скул-

птурна композиция с декоративно предназ-

начение, поставена над вратата и свързана

с нея като елемент в цялостното оформле-

ние на стената.

етали а ия ж й я Ху-

дожествено средство в практиката на изо-

бразителното изкуство: изпълнение, вклю-

чващо за по-голяма пълнота многобройни

детайли и подробности.

етали и роват несов й

В изобразителното изкуство: разработвам

подробно отделните части – детайлите на

художественото произведение.

ета л ж й В изобразително-

то изкуство: 1. Подробност, която уточ-

нява характеристиката на образа. 2. Незна-

чителна част на едно художествено произ-

ведение.

еформа ия ж ф я В изо-

бразителното изкуство: изменения, откло-

няващи изображението на предмета в ху-

стр. 33 от 139

дожествената творба от неговите естестве-

ни пропорции, използвани като художест-

вено средство.

ет м См. а ат.

товое олотно Платно, изтъкано от влакната на ед-

ноименното тропично растение, използ-

вано като основа за рисуване.

иа е ма ж В приложното

изкуство: 1. Царска корона в античността и

средновековието или само предната част

на корона, изработена от благороден метал

и скъпоценни камъни. 2. Знак за княжеско

или болярско отличие. 3. Накит за глава,

скъпоценно женско украшение във форма

на дъга или венец.

иама нт м См. алма .

иви иони м м См. неоим рессио-

ни м.

и а н м й

й Разновидност на изкуството, ко-

ято включва художественото проектиране

на външния вид на промишленото изделие,

неговото оформление.

и а нер м См. х о ник- и а -

нер.

и кая ати на В скулптурата: вред-

на патина, разрушаваща метала, с яр-

козелен цвят, която се състои от хлористи

и хлорни медни съединения.

инами чност ж

ф В изобразителното изкуство: не-

посредствено зрително внушение за дви-

жение (когато отделните форми се изграж-

дат чрез контрасти на светлини и сенки,

когато отделната форма се съподчинява

ритмично с други отделни форми и т. н.).

иора ма ж Разновидност

на изобразителното изкуство наред с пано-

рамата, при която живописта се допълва с

други художествени средства като се до-

ближава частично до ролята на театрална

декорация.

и тих м Две съединени

подвижно дъсчици (най-често икони), по-

крити с релефни или живописни изображе-

ния, широко разпространени в среднове-

ковното изкуство.

ис армо ния ж я В

изобразителното изкуство: 1. Липса на

хармония в съчетаването, съгласуването на

отделните компоненти на художественото

произведение. 2. Липса на хармония в баг-

рите на художественото произведение.

ифова ние с См. молотковая тех-

ника.

ифо вка ж См. молотковая тех-

ника.

ли нная кист Четка за рисуване с

дълъг косъм, използвана в живописта.

ол ове чност ж й

В изобразителното изкуство: свойство на

художествените произведения, изпълнени

от трайни материали да се съхраняват до-

статъчно дълго време, например, худо-

жествените изделия от камък, дърво, кера-

мика.

ол ове чн е материа л См. твёр-

е материал .

оли чное ис мо Термин от страта

руска живопис: изпълнение на пейзажа, ар-

хитектурата, съдовете, дрехите – всичко,

освен лицата и откритите части на тялото.

оломи т м 1. Вид мине-

рал – калциев и магнезиев карбонат, разно-

видност на варовика, използван като мате-

риал в скулптурата. 2. Скулптурно произ-

ведение, направено от такъв материал.

олото с В скулптурата и

приложното изкуство: инструмент с остър

край за дълбаене на дърво.

ол ме н мн (ед ол ме н м) -

Мегалитни паметници, състоящи се

от 2 големи побити в земята камъка, пок-

рити с една или повече каменни плочи.

омина нта ж В изо-

бразителното изкуство: отделна стойност

или структурна група в композицията, коя-

то господства над останалите стойности

или композиционни съставки благодаре-

ние на контраста или на особеното поло-

жение, което заема в изобразителното по-

ле.

о олни тел н е вета См. сло -

н е вета.

оска ж В технологията на

гравюрата: плоча от метал, камък, дърво,

линолеум или друг материал, на чиято по-

върхност се изпълнява гравюрата преди

отпечатването.

стр. 34 от 139

рамати м м 1. В ху-

дожественото произведение: напрежение и

острота на сюжетното действие, които

обикновено са резултат на сериозен, често

пъти трагичен конфликт; разкриване на

характера на героите в момент на силни

преживявания. 2. Понякога, по аналогия с

житейския смисъл на думата "драма", се

употребява като синоним на трагично, по-

къртително.

ра иро вки мн -

В изобразителното изкуство: тер-

мин, който означава разпределението и

общия характер (трактовката) на гънките

по дрехите или тъканите изобщо.

ра чев е на и л ники Пили за

груба обработка с едра кръгла насечка,

назъбка.

реве сно-волокни стая т ка-

т рка Мазилка, в чийто състав влиза дър-

весно влакно, служещо за основа на стен-

ната живопис.

реве сн ол Дървените въглища, използвани като мате-

риал в технологията на изобразителното

изкуство.

рел ж В технологията на

скулптурата: инструмент във вид на свре-

дел за малки дупки, използван при обра-

ботката на твърдите материали.

рил ж См. рел .

р ески ар ж ж Графично произведение, разновидност на

шаржа, при което хуморът преобладава

над сатиричните елементи.

б м 1. Дървесина от дъб като




бле т м В изобразителното

изкуство: втори екземпляр на художестве-

ното произведение, тъждествен с първия.

бли рование с В реставрацията:

укрепване на остарялата или повредена ос-

нова на живописното произведение чрез

залепването и върху друга основа.

бли роват несов В

изобразителното изкуство: създавам худо-

жествено произведение в два екземпляра,

правя точно повторение.

блиро вка ж В изобра-

зителното изкуство: създаване на худо-

жествено произведение в два екземпляра,

правене на точно копие.

тик м В керамиката: дефект в

опалването – образуване на подутини на

повърхността на художественото изделие,

откъсване на малки парченца от повърх-

ността му.

Д че нто с Название на

XIII век в специален смисъл – XIII век като

определен период в развитието на италиан-

ското изкуство или италианската култура

като цяло.

мковская и р ка Глинена пи-

сана играчка, изделие на един от руските

народни художествени занаяти, която се

правела в с. Димково, недалеч от гр. Вятка.

мчат квар -

Непрозрачен мине-

рал, разновидност на кварца, използван


На Урал този минерал носи наименование-

то мчат то а .

мчат то а Наименование на

о ения кристал (о ения квар ),

разпространено на Урал. (См. мчат

квар ).

Е

ева н елие с Основна бо-

гослужебна книга на християнството, коя-

то съдържа описание на земния живот на

Исус Христос, украсявана с миниатюри,

заглавки, заставки, концовки, подвързии и

обкови, което нерядко я превръща в памет-

ник на средновековното изкуство.

е и етски рифт

ж Плътен, мощен и тежък

шрифт, в който главните и второстепен-

ните греди не се различават по дебелина, а

правоъгълните му серифи са еднакво дебе-

ли с останалите греди и се пресичат под

прав ъгъл с тях.

е е о ная в ставка См. е е о -


е е о ная х о ественная в -

ставка ж ж

стр. 35 от 139

ж Художествена изложба,

която се организира ежегодно.

ел ж 1. Дървесината от

смърч, използвана като материал за худо-

жествени произведения. 2. Художествено

произведение, направено то такъв матери-

ал.

емел я новски рани т Гранит с

червеникавокафяв оттенък, добиван не-

далеч от гара Емеляновка (на магистралата

Коростен – Новгород – Волинск), използ-

ван като материал в скулптурата-

емч а ж я В технологията

на монументалната живопис: кристали-

зирал калциев карбонат на повърхността

на разтворена във вода гасена вар.

е итрахи л ж В при-

ложното изкуство: част от свещеническото

облекло при служене на треби, което пред-

ставлява широко продълговато парче плат,

украсено със сърма, с избродирани орна-

менти.

есте ственная ати на См. атина.

есте ственн е кра ски Художествени бои,

които се срещат в готов вид в природата.

есте ственн л трамарин См.

л трамарин в 1 знач.

Ж

а еи т м ж Минерал, мета-

силикат на натрия и алуминия, оцветен в

бял или яркозелен цвят, използван като ма-

териал за художествени изделия.

анр м ж В изобразителното

изкуство: понятие, характеризиращо да-

дена област на изкуството, която включва

определен кръг от теми или от дадена тех-

ника.

анри ст м См. х о ник- ан-

рист.

а нровая и во ис См. б тово

анр.

а нровая ск л т ра См. б то-

вая ск л т ра.

е л м См. ски етр.

елати н м См. елатина.

елати на ж ж Кожен тут-

кал, много добре пречистен и излят във

вид на плочи или тънки прозрачни листи,

който се използва в технологията на изоб-

разителното изкуство.

елати ново-ма слян м л си-

о нн р нт - -

В живописта: емулсионен

грунд, в чийто състав са включени туткал

(желатин) и масло.

еле ная о ха ж я Епоха в развитието на човешката циви-

лизация, която обхваща края на II-то хиля-

долетие и цялото I-то хилядолетие пр. Хр.

и се характеризира със създаването на же-

лезни оръдия на труда и на определени

типове художествени предмети.

еле о с ж я 1. Химичен еле-

мент – метал, използван в изобразителното

изкуство като материал за художествени

произведения. 2. Художествено произведе-

ние, изработено от такъв материал.

елтко вая те м ера В живописта:

темпера, чието свързващо вещество е яй-

чен жълтък.

ёлт а ат ж Мине-

рал, разновидност на ахата, полускъпоце-

нен камък с жълт цвят, използван като ма-


ёлт ка ми См. ка ми ёл-

т .

ёлт ко бал т ж ж Жълта худо-

жествена боя, смес от натриеви, калиеви

соли с кобалт.

ёлт марс См. марс ёлт .

ёлт са фи р ж ф Минерал, разновидност на сапфира, скъпо-

ценен камък с жълт цвят, използван като


ёлт т рмали н ж - Минерал, разновидност на турмалина,

скъпоценен камък с жълт цвят, използван


ёлт л трамари н См. крон

баритов .

ёлт я хонт Остаряло название

на хиа инта (См. иа инт).

стр. 36 от 139

е мч м

Скъпоценни бели топчета с органически

произход, изявадени от вътрешността на

бисерна мида, които се използват като ма-

териал при направата на различни накити

и за украса на облеклото.

е ртвенник м ж

В изобразителното изкуство: скулп-

турно (релефно) изображение на алтар –

място, където в древността се извършвало

жертвоприношение.

ёсткая кист См. щетинная

кист .

ёстки кракел р Дефект в живо-

писта – кракелюр (пукнатина) с остри кра-

ища.

ёная кост См. кост ёная.

ёная охра См. охра еная.

ёная сиена См. сиена ёная.

ёная мбра См. мбра ёная.

ива я мо е л ж Живо съ-

щество, служещо като модел на художни-

ка.

иви а ж См. тер ентин.

иво и се м См. х о ник- иво-

исе .

иво и сная ко ла См. кола

иво иси.

иво и сност ж ж

Качество на живописната творба, което из-

разява движението на цветовите и светло-

сенъчни отношения и на локалните багри в

техните контрасти и преходи.

иво и сн лак ж Лак, предназначен за произведения на жи-

вописта.

и во ис ж ж Един от ос-

новните видове изобразително изкуство –

художествено изобразяване на предметния

свят върху плоскост (стена, дъска, платно,

картон и др.) с помощта на цветни мате-

риали.

и во ис акваре л См. аква-

рел во 2 знач.

и во ис в не скол ко риёмов См. мно осло ная масляная иво ис .

и во ис в о и н риём См. алла

рима.

и во ис во ян ми кра сками См. акварел во 2 знач.

и во ис а См. а во 2

знач.

и во ис кре мниево-о не о р-

н ми кра сками Техника в живописта,

изпълнявана с огнеупорни бои, смесени с

аморфна силициева киселина.

и во ис ма слом См. масло во 2

знач.

и во ис ма слян ми кра сками См. масло во 2 знач.

и во ис на кре мни ор ани чес-

ких смо лах Техника на живописта, при

която в състава на грунда се използват си-

лициеи органични смоли.

и во ис на олистиро л н х

смо лах Техника на живописта, при която в

състава на грунда се използват полисти-

ролни смоли.

и во ис на окси н х смо лах

Техника на живописта, при която в състава

на грунда се използват епоксидни смоли.

и во ис о све е и вестко во

т кат рке См. ал фреско.

и во ис о с хо и вестко во

т кат рке См. асекко.

и во ис о с хо т кат рке

бе о ра вок См. б он фреско.

и во ис о с ро т кат рке с

о ра вками те м еро См. ал фреско.

и во ис о-с ро м См. алла

рима.

и во ис с римене нием синте-

ти ческих смол Техника на стенната живо-

пис, при която за свързващо вещество слу-

жат някои синтетични смоли.

и кая т В техно-

логията на рисунката: течен материал за

рисуване с четка или перо, който се състои

от специално приготвени сажди и лепилни

вещества.

и кое стекло Тех-

ническо название на воден разтвор на нат-

риевия силикат, използван в керамиката

като свързващо вещество.

и лка ж Рудна минерална

или водна жила, която е често срещан не-

стр. 37 от 139

достатък в камъка, предназначен за скулп-

тура.

и рн каран а Молив (инструмент за рисуване), чийто

свързвател се състои от растителни мазни-

ни.

о стовская ро с ис Декоративна

маслена живопис на метални подноси –

руски народен художествен занаят с цен-

тър с. Жостово, Московска област.

рна л но- а е тная ра фика См.

кни ная рафика.

хлое ме сто См. в хлост .

хлост ж См. в хлост .

ри с ж В областта на изобра-

зителното изкуство: група художници, из-

куствоведи и представители на художест-

вената общественост, които преценяват

произведенията, предложени за изложба,

конкурс, отпечатване или разглеждане.

З

а р нто ванное олотно - Платно за рисуване, покрито с

грунд, служещо за основа на живописно

произведение.

а р нто ванн холст См. а р н-

тованное олотно.

а мка ж См. ако чённост .

ака м В изобразителното

изкуство: художествено произведение, ко-

ето е създадено по заявка на клиента.

ака чик м См. инвестор.

ако л ник м См. олото.

ако нченност ж В

изобразителното изкуство: такъв стадий в

работата над художественото произве-

дение, когато е достигната най-голяма

пълнота на въплъщението на творческия

замисъл, а в по-тесен смисъл, когато е из-

пълнена определена изобразителна задача.

ако чённост ж В керамиката:

дефект на декорировката, който се изра-

зява в посивяване на цветовете.

акре и тели мн (ед акре и тел

м) См. фиксатив .

акре ле ние с ф я ф -

ф ж В технологията на рисунката:

специална обработка на повърхността на

рисунката с цел да се закрепят върху нея

частиците на материала, с който се рисува,

най-често частиците на въглена.

акре ле ние кра сочно о сло я -

я й В реставрацията

на живописта: възстановяване на стабил-

ността на багрения слой, в който са се об-

разували пукнатини и който е започнал да

се отделя от по-долните пластове бои, от

грунда или от основата, което се осъщест-

вява чрез инжектиране на лепилни вещест-

ва.

акр чивание с Ковашка

операция, при която една част от худо-

жественото изделие се обръща към другата

част под ъгъл около оста си.

акр тая в ставка - ж Художествена изложба, закрита за

масово посещение от любителите на изоб-

разителното изкуство.

акр тая ком о и ия я В изобразителното изкуство:

художествено произведение, в което не

могат да бъдат включени допълнителни

компоненти, без да се наруши неговата

хармония.

акр т ко нк рс -

В областта на изобразителното из-

куство: конкурс, при който произведенията

са представени под някакъв девиз или

псевдоним или в който участват ограничен

брой или специално подбрани автори.

а м сел м В областта на

изобразителното изкуство: конкретна и ця-

лостна представа за съдържанието и фор-

мата на художественото произведение, съ-

ществуваща в творческото въображение на

художника преди да започне непосред-

ствената работа.

а навес м В приложното из-

куство: художествено изработена преграда

в театъра, която отделя сцената от зрител-

ната зала и оказва естетическо въздейст-

вие, нерядко украсена с орнаменти.

аострённая кист Четка за рису-

ване със заострен край, използвана в живо-

писта.

а иси мн См. неавторские ро-

иски.

стр. 38 от 139

арисо вка ж 1. Рисунка по

натура, изпълнена най-често извън ателие-

то, която служи като материал при създа-

ване на по-значително произведение или

се прави със специална цел – 2.

Изпълнение (рисуване) на скица.

арисо в ват несов В

изобразителното изкуство: рисувам скица

– рисунка по натура, изпълнена най-често

извън ателието, която служи като материал

при създаване на по-значително произве-

дение или се прави със специална цел.

ар бе ное и обра и тел ное ис-

к сство ж ж Изо-

бразителното изкуство на другите народи с

изключение на руския.

ар бе ное иск сство См. ар -

бе ное и обра ител ное иск сство.

асл енн е ятел иск сств ж ж В областта на изо-

бразителното изкуство: почетно звание,

което се присъждаше от Президиума на

Върховния Съвет на съответната бивша съ-

юзна република на живописци, скулптори,

графици и други дейци на изкуствата, съз-

дали забележителни произведения или

имащи големи заслуги в подготовката на

художествени кадри и написването на на-

учни трудове в областта на изкуствата.

асо рка ж я В керами-

ката: вид дефект на глазурата, предста-

вляващ бучица на повърхността на глазу-

рата или под нея в резултат на попадение

на частици от друг материал.

аста вка ж В книжната

графика: малка орнаментална или изобра-

зителна композиция, широка колкото на-

брания текст (или по-тясна от него), с коя-

то започва глава или част от книга.

атя ка ж См. ретр сса .

а се н мн (ед а се не м, а се -

ни а ж) См. барб .

вери н стил См. тератоло и-

чески стил .

елёная емля я - я Зелена художествена

боя, представляваща естествен продукт,

който се получава при разпадането на ба-

залта и други минерали.

елёная ки новар См. свин овая

елен .

елёная ине л Разновидност на шпинела – скъпоценен ка-

мък, оцветен в зелено (от тревнозелено до

тъмнозелено, почти черно), използван като


елён мра мор

Мрамор със зеленикав оттенък, използван

като материал за скулптура.

елён т рмали н - Минерал, разновидност на турмалина

– скъпоценен камък със зелен цвят, изпол-

зван като материал за художествени изде-

лия.

елён я хонт См. и мр .

емляно и ме нт См. нат рал -

н и мент.

ерка л ное и обра е ние -

ж В гра-

вюрата и литографията: изображението

върху плочата или литографския камък по

отношение на изображението в отпечатъ-

ка. Изображението се рисува като огледал-

но отражение на оригинала.

ерка л н ерево Пренасяне на

рисунката върху грунда, обърната като от-

ражението в огледалото.

ерн ж Малки златни или сребър-

ни топчета, запоявани върху орнаментите

от филигран на златарските изделия.

о ра ф м См. мастер-и о раф.

олота р м См. мастер- олотар .

олота я и сере бряная наво ка о

кра сно ме и с римене нием чёрно о

ла ка Художествена техника, при която до-

бре излъскана затоплена медна плоча се

покрива със специален лак, опушва се на

пламък, върху нея се нанася рисунка със

стоманена игла и се изстъргва с нож, заг-

рява се до почерняване на медта, избелва

се и върху рисунката се нанася златна или

сребърна амалгама.

олоти ст то а Название само но Урал на минерал, разно-

видност на топаза – скъпоценен камък със

златист цвят, използван като материал за


стр. 39 от 139

о лото с 1. Химичн елемент,

светложълт неръждясващ благороден ме-

тал, използван в изобразителното изкуство

като материал за художествени произве-

дения и изделия. 2. Художествено произ-

ведение или изделие, изпълнено от такъв

материал.

олото е сече ние Строго определено математично съотно-

шение на пропорциите, при което едната

от двете съставни части се отнася към по-

голямата така, както по-голямата към ця-

лото; понятие, което изразява закономер-

ност за хармонично съотношение на части-

те към цялото в природата и изкуството.

олот х ел ма стер 1. Остаряло

название на художник, изработващ златни

накити. 2. См. мастер- о олотчик.

олот х и сере брян х ел ма стер

См. мастер- олотар .

олоче ние с я Покрива-

не с тънки златни листове (варак) повърх-

ността на художествените произведения от

дърво или метал.

она л ная в ставка См. онал -


она л ная х о ественная в -

ставка ж ж ж Художествена изложба,

в която се експонират произведенията на

художниците, работещи в дадена географ-

ска зона.

оофо р м ф В античното из-

куство: фриз във форма на непрекъсната

изобразителна композиция, изпълнена в

техниката на скулптурния релеф, изобразя-

ваща живи същества или орнамент, в кой-

то са включени животински мотиви.

ре лая х о ни а я ж-

Така се нарича художничката през

периода на своята творческа зрялост.

ре л х о ник я ж Така се нарича художникът през периода

на своята творческа зрялост.

ба тка ж В скул-

птурата: стоманен инструмент за обработ-

ване на различни видове камък, единият

край на който се разширява във вид на

плоска лопатка, която завършва с едри зъб-

ци.

би ло с В скулптурата: ин-

струмент за обработка на камък и сечене

на метал.

И

и ва ж 1. Дървесина от върба




и вов ол Въглен за рисуване,

приготвен от върба.

и ла равирова л ная ф Инструмент, кой-

то широко се използва в техниката на дъл-

боката гравюра и литографията, представ-

ляващ закрепено за дръжка стоманено ост-

рие, което има кръгло или многоъгълно

сечение, а понякога е конусовидно или

пресечено напряко с наклон. В литогра-

фията рав орската и ла се нарича лито-

рафска и ла.

и лово офо рт ф Широко

употребявана техническа разновидност на

дълбоката гравюра на метал, при която

щрихите на рисунката се издълбават със

специална гравьорска игла върху покрита-

та с определен грунд метална плоча, която

се разяжда с киселина.

и еали а ия ж я В

изобразителното изкуство: нарушаване на

жизнената правдивост вследствие на пред-

намерено или неволно разкрасяване на

изобразявания обект.

и е ност ж й Концен-

трирана съдържателност на изкуството,

която изразява в образна форма понятията,

представите и идеите на човека за дейст-

вителността, неговите естетически, нравс-

твени и обществено-политически идеали.

и ео ра мма ж Вид кар-

тинен писмен знак (пиктограма), чието съ-

държание не съвпада с нарисувания образ,

а има преносно значение и предава едно

отвлечено понятие.

и е я ж я В областта на изобра-

зителното изкуство: главната мисъл на ху-

дожественото произведение, чрез която се

разкрива обществената позиция на худож-

ника и обективната насоченост на неговото

изкуство.

стр. 40 от 139

и ол м В скулптурата: матери-

ален предмет, който е обект на религиозно

поклонение – човешки и животински фи-

гури с най-различни натуроподобни или

символични форми, направени от дърво,

глина, камък (най-често мрамор), мед,

бронз, сребро, злато и др.

и вестко во-ка еи новая и во ис См. ка еиново-и вестковая иво ис .

и вестко в е бели ла Гасена вар,

използвана в живописта като бяла боя.

и ве стная х о ни а - ж Художничка, която се ползва с

известност сред ценителите на изкуството.

и ве стн х о ник - ж Художник, който се ползва с из-

вестност сред ценителите на изкуството.

и вестня к м 1. Утаечна

скала, състояща се предимно от калцит,

използвана като материал за скулптурни

произведения. 2. Скулптурно произве-

дение, изпълнено от такъв материал.

и вест ж Бяло твърдо вещест-

во, получено чрез изпичане на варовик, из-

ползвано като материал в стенната живо-

пис.

и ло м м В изобразителното изкуст-

во: място, където художественото произве-

дение е пречупено.

и обра е ние с ж Въз-

произвеждане на външния сетивно-конкре-

тен облик на явленията от действителност-

та със средствата на изкуството.

и обра и тел н е иск сства - 1. Изкуства, които

са свързани със зрителното възприятие и

създават изображения на видимия свят

върху плоскост или в пространството: та-

кива са живописта, графиката и скулптура-

та. Наричат се още ространствени и -

к ства. Често към тях причисляват и архи-

тектурата, и цялото декоративно-приложно

изкуство, тъй като произведенията им са

пространствени и се възприемат чрез зре-

нието. Терминът ластични и к ства е

тъждествен по съдържание и подчертава

сетивно-нагледния, осезателен характер на

съответните видове изкуство. 2. См. рисо-

вание во 2 знач.

и обра и тел н фон В изобрази-

телното изкуство: фон, включващ изобра-

женията.

и о ра ф м См. мастер-и о раф.

и ра е м В художествената

керамика: елемент от облицовката на стена

или печка във вид на плочка, ъгъл, част от

корниз и др., които на обратната страна

имат специални ребра (румфи) за закреп-

ване в стената. Терминът кафел се упо-

требява предимно във връзка със западно-

европейските кахли.

и мр м Мине-

рал, разновидност на берила – скъпоценен

камък от най-висок клас със зелен цвят, из-

ползван като материал за художествени из-

делия.

и мр ная е лен См. и мр -

но- еленая.

и мр но- елёная Название на зе-

лена художествена боя с изумруднозелен

цвят.

и я щн е иск сства я - Старо класификационно опреде-

ление за група изкуства, които имат за цел

чисто естетическо и морално въздействие

върху човека: музика, живопис, графика,

скулптура, поезия, красноречие, танц – за

разлика от приложните изкуства, които

имат практическо полезно предназначение.

ико на ж В историята на из-

куството: кавалетно произведение на рели-

гиозната живопис, което същевременно е

култов предмет – символично изображение

на Христос, на някой християнски светец

или сцена от "светото писание".

иконо ра фия ж ф я 1.

Раздел от изкуствознанието за проучване

на сюжетите и образите в изобразителното

изкуство и техния произход. 2. Описание

на изображенията в изкуството, установя-

ване правилата за изобразяване на митоло-

гични, исторически лица и сюжети с тех-

ните характерни особености и символи. 3.

Във връзка с изкуството на миналите епо-

хи (напр. във връзка с изкуството на сред-

новековието): система от общоприети (или

предписани) канонични правила за изобра-

зяване на дадено лице или сюжет.

стр. 41 от 139

иконо и се м См. х о ник-

иконо исе .

и коно ис ж

ж В историята на изкуството: раз-

новидност на кавалетната религиозна жи-

вопис, чиито произведения служат като

обект за поклонение и култ главно в стра-

ните, където е било разпространено източ-

но-православното християнство.

иконоста с м Преграда,

която в православната църква отделя олта-

ра от помещението за богомолци, предста-

вляваща сложна архитектонична компози-

ция, в която са обединени архитектура, де-

коративна скулптура, дърворезба, иконо-

пис.

илл иони м м В

специален смисъл: трактовка на изображе-

нието, характерна за някои периоди или

стилове в историята на изкуството, която

се стреми към живо възпроизвеждане на

обектите, към външно правдоподобие, кое-

то граничи с илюзията (зрителната изма-

ма).

илл мина тор м См. мастер-илл -

минатор.

илл мини рование с -

1. Оцветяване на гравюри или рисунки

(на ръка) главно с локални цветове без гра-

дации на тоновете. 2. По отношение на

древните (особено средновековните) ръко-

писи този термин често обозначава про-

цеса на изпълнение на цветните миниа-

тюри и орнаменти, независимо от техния

характер и техника.

илл мини роват несов -

1. Оцветявам гравюри или рисунки

(на ръка) главно с локални цветове без гра-

дации на тоновете. 2. По отношение на

древните (особено средновековните) ръко-

писи този термин често обозначава про-

цеса на изпълнение на цветните миниа-

тюри и орнаменти, независимо от техния

характер и техника.

илл страти вност ж В изобрази-

телното изкуство: повърхностно, едно-

странно отражение на действителността в

изкуството, предаване на външните черти

на явлението без проникване в неговата

същност.

илл стра тор м См. х о ник-ил-

л стратор.

илл страторка ж См. х о ни а-

илл страторка.

илл стра ия ж я 1.

Разновидност на художествената графика,

която има за задача да онагледява, образно

да пояснява (и отчасти да допълва) даден

текст. 2. Отделно произведение на този

вид художествена графика.

илл стри рование с

Снабдяване с илюстрации, рисуване на

картина по текст, за да го пояснява.

илл стри роват несов -

Снабдявам с илюстрации, рисувам кар-

тина по текст, за да го поясня.

имита тор м См. х о ник-имита-

тор.

имита ия ж я В прилож-

ното изкуство: 1. Сполучливо възпроиз-

веждане на нещо, подражание. 2. См. о -

елка во 2 знач. 3. Фалшиво подобие на

художествено произведение.

имити роват несов 1. В

изобразителното изкуство: точно възпро-

извеждам, подражавам изкусно. 2. См.

о ел ват .

им рессиони м м

1. Направление и художествен метод във

френската живопис от 70-те – 80-те години

на XIX в., които се свързват с творчеството

на Моне, Сислей, Писаро, Реноар. Основен

принцип на импресионистите е работата от

натура, старанието да бъдат предадени

мимолетни впечатления. 2. В широк сми-

съл терминът обхваща и многобройните

последователи на им ресиони ма в дру-

гите страни не само в живописта, но и в

графиката и скулптурата.

им рессиони ст м См. х о ник-

им рессионист.

им рессиони стка ж См. х о ни-

а-им рессионистка.

им ре ссия ж я Ескизно

нахвърляна живописна или графична твор-

ба, в която художникът е искал да запечата

моментните си впечатления от даден при-

роден обект. За пръв път терминът е упот-

ребен от френския художник Клод Моне.

стр. 42 от 139

им римат ра ж В

технологията на живописта: остаряло наз-

вание на цветното тониране на грунда чрез

нанасяне на тънки пластове от топли, неут-

рални или студени оцветявания, характер-

но за живописната практика на старите

майстори.

инве стор м Човек или

учреждение, които възлагат поръчка на да-

ден художник за изпълнение на художест-


ин иби тор мн (ед ин иби тор м)

Вещества, които могат да за-

бавят протичането на дадена реакция, упо-

требявани като съставка на художествени-

те бои и лакове.

ин и о с Органично синьо

багрилно вещество, което се получава от

сока на тропично растение или по синтети-

чен път.

ин и оли т м Мине-

рал, разновидност на турмалина – скъ-

поценен камък със син цвят, използван


ин и ская ёлтая й

ж Художествена боя – златистожъл-

то органично багрило с лазурен характер,

получавано в старо време в Индия от ури-

ната на крави и слонове, когато са се хра-

нили с определен вид багрилни растения.

ин стриа л ная сте тика См.

ром ленная стетика.

ин стриа л н е а Разно-

видност на пейзажния жанр, отразяваща

развитието на индустриализацията.

ини иа л м -

В украсата на ръкописните книги и

в книжното оформяне: художествено изра-

ботена, едноцветна или многоцветна голя-

ма начална буква на глава (или част) от

текста. Названието б кви а е остаряло.

инкерма нски и вестня к Варовик,

добиван в Крим, недалеч от гара Инкер-

ман, използван като материал за скулпту-

ра.

инкр ста тор м См. х о ник-ин-

кр статор.

инкр ста ия ж я 1.

Раздел от декоративно-приложното изкуст-

во, който включва произведения, изпълне-

ни в техниката на инкрустацията. 2. Тех-

ника на изпълнение на декоративна ком-

позиция от пластинки или късчета твърд,

често скъпоценен материал (злато, сребро,

слонова кост, седеф и др.), вкопани (вряза-

ни) по повърхността на украсявания пред-

мет. 3. Отделна декоративна композиция,

изпълнена в тази техника.

инкр ста ия в ветно левка с

р и х материа лов Техника на монумен-

тално-декоративната живопис – ин-

крустация на различни материали в цветен

пласт мазилка.

инкр ста ия ветн х левка сов

Техника на стенопис с цветни пластове ма-

зилка чрез инкрустация.

инкр ста ия ветн х т кат -

рок Техника на монументалната живопис,

при която на определени места на стенопи-

са в един пласт се поставят цветни мазил-

ки, след което засъхналата повърхност се

изцикля със стоманена цикла.

инкр сти роват несов -

В изобразителното изкуство: изпъл-

нявам инкрустации.

иноко ж См. ассист.

инси нии мн

Външните знаци на висша светска и ду-

ховна власт като произведение на из-

куството.

инта лии мн (ед инта лия ж)

Малки обработени благородни или полу-

благородни камъни с издълбано изображе-

ние, използвани като украса на златни,

сребърни и месингови пръстени, а също и

като печат.

инта л и мн (ед инта л я ж) См.

инталии.

инта рсия ж я 1. Разновид-

ност на инкрустацията: техника за из-

пълнение на декоративна композиция от

разноцветни късчета дърво (фурнири), ко-

ито се врязват в повърхността на украсява-

ния предмет (понякога се добавя кост, се-

деф и др.). 2. В неточно значение означава

сходна по външен вид украса с налепени

върху предмета пластинки от разноцветни

фурнири (или от други материали).

стр. 43 от 139

интенси вност ве та - Свойство на художествените бои:

яркост, наситеност.

интер е р м 1. Жанр в

изобразителното изкуство, който изобра-

зява вътрешното архитектурно про-

странство – стаи, зали, анфилади и др. 2.

Произведение на живописта или гра-

фиката, което се отнася към този жанр. 3.

В декоративно-приложното изкуство:

оформление, украса на вътрешно помеще-

ние.

интер е рная архитект рная кера -

мика Керамика, предназначена за инте-

риора на сгради.

интона ко с Във фреско-

вата живопис: последният слой мазилка,

върху който се изпълнява фреската.

иск сственная ати на См. атина.

иск сственная сан и на Сангин

(материал за рисуване), приготвян по из-

куствен начин.

иск сственная се ия Сепия (мате-

риал за рисуване), приготвяна по из-

куствен начин.

иск сственн е ка мни Скъпоценни камъни, получавани

чрез синтез, използвани като материал за


иск сственн е кра ски - Художествени бои, получени по из-

куствен начин, които не се срещат в готов

вид в природата.

иск сственн л трамари н из-

ку ствен ултрамари н См. л трамарин во

2 знач.

иск сство с Творческа

художествена дейност, обобщение на мно-

гостранния човешки опит, филтриран през

душевността на художника, фиксиран в

устойчиви образи, представляващи духов-

на ценност, тъй като съхраняват висшите

за всеки народ представи за красота, нрав-

ственост и хуманност.

иск сство ля иск сства Самоцелно изкуство, което

не служи на обществените идеали

иск сствове м Спе-

циалист, работещ в областта на изкуство-

знанието.

иск сствове ение с -

Наука за изкуството, която включва

теорията и историята на изкуството, също

както и художествената критика. Най-

често терминът означава науката за изо-


иск сство на ние с См. иск сство-

ве ение.

исокефа лия ж ф я Разпро-

странен в древността и средновековното

изкуство начин за изграждане на многофи-

гурна композиция, при който главите на

всички стоящи фигури са разположени на

еднаква височина (т. е. по една хоризон-

тална линия), като само предната редица

фигури е представена в цял ръст, а на ос-

таналите се рисуват само главите, подре-

дени в хоризонтални редове в един и същ

размер.

и стинная фре ска См. б он фреско.

истори ческая и во ис - ж Жанр в живописта, който

изобразява конкретните исторически съби-

тия в обществения живот на миналото и

съвременността и действията на истори-

ческите личности. Към нея се отнасят съ-

що така историческият портрет и истори-

ческият пейзаж.

истори ческая карти на - Худо-

жествено произведение на живописта, при-

надлежащо към историческия жанр.

истори ческая ск л т ра - Разновидност на скулп-

турата, включваща скулптурни портрети

на исторически личности и скулптурни

композиции на исторически сцени.

истори чески анр ж Жанр в изкуството, посветен на изо-

бразяване исторически личности и кон-

кретни исторически събития от общест-

вения живот в миналото и днес.

истори чески иво и се - ж Живописец, който твори

в областта на историческата живопис.

истори чески е а - й ж Терминът се отнася до живо-

писта на класицизма и означава пейзаж,

свързан с образи от античността.

стр. 44 от 139

истори ческое олотно См. истори-

ческая картина.

исто рия иск сств я -

Дял от изкуствознанието, който

изучава развитието на изобразителното из-

куство от момента на възникването му до

наши дни въз основа на анализа на худо-

жествените произведения и оценката на

творчеството на художниците.

итал я нские мра мор -

Мрамори, добивани в Ита-

лия, използвани като материал за скул-

птури.

итал я нски каран а -

1. В технологията на рисунката:

материал и едновременно инструмент за

рисуване във вид на тънка пръчица от баг-

рилно вещество, приготвено от стрита на

прах печена кост, смесена с растително

лепило, с дървена или метална обвивка,

появил се през XV в. 2. Название на тех-

никата, при която рисунката се изпълнява

с такъв инструмент.

К

ка ми м Название на

група минерални художествени бои, в ос-

новата на които влизат кадмиеви съе-

динения, например: кадмиева жълта, кад-

миева червена.

ка ми ёлт ж

ж й ж Жълта минерална боя, в чийто състав вли-

зат кадмиеви съединения, използвана в

живописта.

ка ми красн - й Червена художест-

вена боя, в чийто състав влизат кадмиеви

съединения.

ка еи новая кра ска я Художествена боя, чийто свързвател пред-

ставлява казеинова емулсия.

ка еи новая те м ера

В живописта: темпера, чийто

свързвател е казеин.

ка еи новая м л сия я Емулсия, приготвена от казеин,

служеща за свързвател на художествени

бои.

ка еи ново-и вестко вая и во ис

- ж - -

В монументалната живопис:

най-съвършената техническа разновидност

на фреската, при която като свързвател се

използва смес от гасена вар и казеин. Из-

пълнява се върху мокра мазилка на ня-

колко етапа като допуска частични поправ-

ки.

ка еи ново-ма сляная те м ера См.

тем ера ка еиново-масляная.

ка еи ново-ма сляная м л сия - - я Емулсия, съдър-

жаща казеин и масло, използвана като

свързващо вещество в художествените

бои.

ка еи ново-ма слян м л сио н-

н р нт - В живописта: емулсионен грунд, в

чийто състав са включени казеин и масло.

ка еи нов р нт В живописта: грунд, който се състои от ка-

зеин, нишадърен спирт, суха оловнобяла

боя или цинквайс и вода.

ка еи нов кле - Лепило, приготвено от казеин, разт-

ворен в нишадърен спирт или боракс, из-

ползвано като материал в технологията на


калаи т м См. бир а.

кала м м См. тростниковое еро в

1 нач.

калли ра ф м См. х о ник-кал-

ли раф.

калли ра фия ж ф я Из-

куство да се изписват букви красиво и ху-

дожествено.

ка л ка ж 1. -

я Вид прозрачна хартия за снема-

не копия от рисунки. 2. Копие, на-

правено на такава материя.

кал ки рование с 1. В

практиката на изобразителното изкуство:

превод на рисунка (ескиз и пр.) чрез нана-

сяне на контурите върху прозрачна хартия,

покриваща рисунката. 2. В миналото така

се наричали всички начини на превод на

рисунката.

стр. 45 от 139

кал ки роват несов

Възпроизвеждам върху тънка хартия или

платно чертеж или рисунка.

каме ная те м ера В живописта:

темпера, чието свързващо вещество е ня-

каква смола гумиарабика или вишнева гу-

ма.

каме ж й Смола

от наранена кора на някои дървета (чере-

ша, вишна, слива и др.), използвана като

свързвател на художествени бои или за

приготвяне на лепило.

каме и мн (ед каме я ж) В

приложното изкуство: малки благородни

или полублагородни камъни, украсени с

релефно изпъкнало изображение.

ка менная олиро ванная мо а ика ф й й Техническа раз-

новидност на мозайката, възникнала през

XVI в. във Флоренция, при която малки

късчета или цветни каменни плочки с де-

белина 2–3 мм се залепват върху мраморна

плоча и се шлифоват, при което се създава

илюзия, че мозайката е нарисувана с бои.

ка менн е ба б В

скулптурата: надгробни каменни ваяния,

разпространени в южноруските степи и

Сибир.

ка менн х ел ма стер См. мастер-

камнере .

каменотёс м См. мастер-камено-

тёс.

ка мен 1. Камъкът като ма-

териал за скулптура. 2. Скулптурно произ-

ведение, изпълнено от такъв материал.

ка мерная в хфи рная ком о и-

ия В кавалетното изкуство: композиция

от две фигури.

ка мерная трёхфи рная ком о и-

ия В кавалетното изкуство: композиция

от три фигури.

ка мерн ортре т См. станков

ортрет.

камнере м См. мастер-камнере .

ка мнере ное иск сство См. лито-

ли тика.

кан еля бр м В при-

ложното изкуство: художествено офор-

мена подставка с разклонения за няколко

свещи или лампи, изработена от бронз,

сребро, желязо, метални сплави, мрамор и

др. материали.

каните л ж В приложното

изкуство: златни или сребърни нишки за

бродиране.

канифо л ж ф Прозрачна

светложълта до жълтокафява стъкловидна

смола, получава от терпентин, която се из-

ползва като материал в технологията на


кано н м 1. В древното из-

куство: закономерност в пропорциите на

човешкото тяло, която се приема за идеал-

на и се изразява чрез съотношенията на

прости числа, като за мярка обикновено

служи някоя част от тялото (нос, лице). 2.

В широк смисъл: всяка система от точни

правила и предписания в областта на изо-

бразителното изкуство, например регла-

ментирането на иконографията, на компо-

зиционните и изобразителни похвати от

страна на църквата или държавата.

канфа рики мн (ед канфа рик м)

Чекани със заострен край с форма като

тъпа игла за пренасяне на рисунката върху

метал, а също така за украса на фона с точ-

ки.

канфарне ние с Украса на фона на

художественото изображение с точки вър-

ху метална повърхност с помощта на спе-

циални инструменти – канфарики.

каоли н м См. белая лина.

ка м 1. Израстък на ствола на дър-

во, използван като материал в скулптурата

за придаване на по-голяма изразителност.

2. Гипсов, епоксиден или направен от друг

материал калъп за отливане на гипсови

калъпи.

ка око рен м Израстък до корена

на ствола на дърво, използван като ма-

териал в скулптурата за придаване на по-

голяма изразителност.

кара а ч м я 1. Дърве-

сина от полски бряст като материал в

изобразителното изкуство. 2. Художест-

вено произведение, изпълнено от такъв ма-

териал.

каран а м 1. В техноло-

гията на рисунката: материал и инструмент

стр. 46 от 139

за рисуване във вид на тънка пръчица от

багрилно вещество с дървена или метали-

ческа обвивка. 2. Название на тех-

никата, при която рисунката се изпълнява

с молив (графитен, италиански, сребърен

или оловен). 3. Пръчици сангин или пастел

(пастелни моливи).

каран а ная мане ра Техническа

разновидност на дълбоката гравюра на ме-

тал, която имитира рисунка с молив, въг-

лен, сангин, пастел, при която върху по-

върхността на грундираната плоча се на-

насят щрихи и петна с рулетка или чукче.

каран а н набро сок Техническа разновидност на ски-

цата, изпълнена с молив.

каран а н ортре т Техническа

разновидност на портрета, изпълнен с мо-

лив.

каран а н рис нок Техническа раз-

новидност на рисунката, изпълнена с мо-

лив.

карбо ловая кислота См. фенол.

карбо л ная кислота См. фенол.

карбор н м Съедине-

ние на кремък с въглерод, използвано като

материал в керамиката.

кариати а ж В декора-

тивната скулптура: статуя на женска фигу-

ра, изпълнена като носеща архитектурна

част, вместо колона или пиластър.

карикат ра ж Изо-

бражение, в което преднамерено са под-

чертани и комично преувеличени отри-

цателните особености на обекта, с цел да

бъдат осмени и разобличени, за да им се

даде обобщена обществено-политическа и

морална преценка.

карикат ри ст м См. х о ник-ка-

рикат рист.

карикат ри стка ж х о ни а-

карикат ристка.

карка с м В техно-

логията на скулптурата: скелет от железни

пръти и тел, с който се укрепва скулп-

турното произведение, което се моделира

от глина или се отлива от гипс.

карми н м В живописта:

оригинално багрило с червен цвят, първо-

начално получавано от крилата на особен

род насекоми – кърмъз.

карна ия ж 1. я В изкуст-

вото на старите майстори и в средно-

вековната живопис: цветово изграждане на

видимите части на човешкото тяло. 2. -

В същото значение понякога се

употребява терминът инкарнат.

карнео л м Минерал, раз-

новидност на халцедона – полускъпоценен

камък с месесточервен или кафяв цвят, из-


изделия.

карра рски мра мор Класически

бял мрамор, известен в цял свят, добиван

недалеч от град Карара в Италия, използ-

ван като материал за скулптура.

карти на ж Произведение

на кавалетната живопис, което правдиво

въплъщава някакъв сериозен замисъл, из-

пълнявано в различни видове техники и с

различни материали върху платно, дъска,

картон, хартия и др. с маслени, темперни,

акварелни и др. бои.

карти нная алере я См. х о ест-

венная алерея.

карто н м 1. Дебел книжен

лист, използван като материал за рисуване.

2. В специален смисъл: спомагателна ри-

сунка, която точно възпроизвежда една

композиция (или отделен детайл от нея) и

е изпълнена в мащаба на бъдещата творба.

карт м Декоративно

оформяне на надпис или емблема, най-

често във вид на обрамчен щит с рамка

или полуразгънат свитък.

касто рковое ма сло -

Масло, получавано от семената на ри-

цина, използвано като свързващо вещество

на художествените бои.

катали а тор мн (ед катали а тор

м) В технологията на изо-

бразителното изкуство: вещества, които

променят скоростта на химичните реак-

ции, без в края на реакцията да изменят

своя състав и количество, използвани като

съставка на художествените бои.

стр. 47 от 139

ка те ри м й Инструмент

в живописта – дълга лъжица за полиране

на восъчните бои, използвана в древността

при енкаустиката.

ка фел м См. и ра е .

кахоло н м См. бе л а а т.

кача лка ж См. ранил ник.

ква ра тн е на и л ники Пили с

квадратно напречно сечение, използвани в


ква ра тн е робо ники Пробои

(инструменти за пробиване на отверстия) с

квадратно сечение, използвани в скулпту-

рата.

квар м Минерал – силициев

двуокис, широко разпространен в природа-

та минерал, използван като материал за


квас мн Вещество, из-


живописта, което се получава при смесва-

нето на калиев и алуминиев сулфид.

кватроченти ст м См. х о ник-

кватрочентист.

Кватроче нто с На-

звание на XV век в специален смисъл: като

определен период в развитието на италиан-

ското изкуство или на цялата италианска

култура.

ке р м 1. Дървесина от кедър




ке ровое ма сло Ма-

сло, добивано от орехите на сибирския

кедър, използвано като материал в техно-

логията на изобразителните изкуства.

кера мика ж В декора-

тивно-приложното изкуство: всички ви-

дове художествени изделия от печена гли-

на със специален състав и техника на из-

пълнение: изделия от порцелан, фаянс, ма-

йолика, теракота, грънчарски изделия.

керами ст м См. х о ник-кера-

мист.

керами ческая и во ис Техни-

ческа разновидност на живописта, изпъл-

нявана с помощта на релеф от керамика.

керами ческая ли тка Керамична плочка, използвана в

монументално-декоративното и приложно-

то изкуство.

керами ческие кра ски Смес от пигменти, флюсове и лепкава

основа (терпентин, глицерин, захарен раз-

твор и т. п.), служеща за декориране на ке-

рамични художествени изделия.

керамсе тка ж Метална мрежа, по-

крита с предварително изпечена глина,

която се закрепва на дървени тапи и служи

за основа в монументално-декоративната

живопис.

керо ла стика ж

1. В скулптурата: Рядко

употребявано наименование на техниката

за моделиране от восък. 2. Скулптурни

произведения, направени от восък.

киа роск ро с В исто-

рията на гравюрата: термин, който озна-

чава една техническа разновидност на

цветната гравюра на дърво и се отнася

главно до италианските гравьори от XVI в.

Отпечатъкът и напомня рисунка с четка,

изпълнена със сравнително малко светло-

сенъчни градации и близки цветови отсен-

ки.

ки и л м я 1. Дървесина от дрян




ки и л м См. ки ил.

кили м м В приложното из-

куство: художествено ръчно изработени от

вълна цветни орнаментирани гладки деко-

ративни изделия с две лица, които имат

широко приложение в бита.

ки новар ж й

Яркочервена

художествена боя, приготвена от минерала

киновар (живачен сулфид).

кино лакати ст м См. х о ник-

кино лакатист.

ки ари с м 1. Дървесина от

кипарис (вечно зелено дърво с дребни люс-

повидни листа) като материал в изобра-

зителното изкуство. 2. Художествено про-

изведение, изработено от такъв материал.

стр. 48 от 139

ки се к м 1. Остаряло название на

скъпо илюстрирано издание във вид на ал-

бум или книга с гравюри или репродукции.

2. В първоначалното си значение – скъпо

издание, предназначено за подарък.

кири лли а ж Втората

старобългарска и славянска азбука след

глаголицата. Славянска азбука, съставена

през IX в. от братята Кирил и Методий по

образец на гръцкото уставно писмо.

кистева я ро с ис Техническа раз-

новидност на стенописта, изпълнявана с

четка.

кист ж 1. Най-важният ин-

струмент на художника, специално при-

годен към различните изисквания и разно-

видности на живописната техника. 2. Тех-

ника на изпълнение на дадено художестве-

но произведение с такъв инструмент.

кита ская т й Разновидност на туша, произвеждан в Ки-

тай, използван като материал в изобра-

зителното изкуство.

кита ски фарфо р й - В керамиката: най-древният порце-

лан, създаден през VII – VIII в. пр. Хр.

китч м В областта на изобрази-

телното изкуство: художествен сурогат,

чиито определящи параметри са евтината

имитация и разширяването на социалните

илюзии.

ки ра ж Чук с дарак, използ-

ван като инструмент в скулптурата.

ки ра ж См. ки ра.

кия нка ж Инструмент във вид на

дървен, железен или стоманен чук с равна

ударна повърхност, използван в скулптура-

та.

кла ссик м См. х о ник-классик.

кла ссика ж 1. В историята

на изкуството: епохата на най-високото

развитие на античното изкуство, свързана

с художественото развитие на старогръц-

ките робовладелски полиси (главно Атина)

през V – IV в. пр. Хр. 2. В по-широк сми-

съл терминът се употребява както понятие-

то класическо изкуство (классическое ис-

к сство).

класси и м м Худо-

жествено направление в европейското из-

куство през XVII – XIX в., чийто предста-

вители считат за висш образец античното

изкуство и следват традициите на Високия

Ренесанс.

класси ческая рав ра См. л -

блённая рав ра.

класси ческое иск сство - Изкуство, което се ползва с

всенародно признание и дълго време за-

пазва значението си на образец или норма.

То предполага прогресивно за времето си

съдържание и адекватна съвършена худо-

жествена форма.

клеева рка ж Специален съд за ва-

рене на лепило, използван в технологията

на изобразителното изкуство.

клеева я и во ис

1. Техническа разновидност на

живописта, която се използва най-често за

направа на театрални декори, при която

туткалът служи като свързвател. 2. В ши-

роко значение терминът обединява всички

технически разновидности на живописта,

където свързващо вещество е туткалът (ак-

варел, гваш).

клеева я кра ска я Художествена боя, чийто свързвател пред-

ставлява туткалена емулсия.

клеева я фо рма ж В технологията на скулптурата: най-съвър-

шеният калъп, който възпроизвежда най-

дребните детайли на оригинали и се при-

готвя от еластична желатинова маса за

многократно отливане на декоративна

скулптура, изпълнена в твърд материал и с

много дребни и сложни детайли.

клеева я м л сия

я В живописта: емулсия, пригот-

вена от туткал, служеща за свързвател на

художествени бои.

клеев е р нт -

В живописта: грундове, съдържащи туткал

или друго лепило.

кле е-ма слян м л сио нн

р нт -

В живописта: емулсионен грунд, в

чийто състав са включени туткал и масло.

кле е-мелово р нт - Грунд, съдържащ туткал и

стр. 49 от 139

креда, използван като материал в жи-

вописта.

кле е-м чно р нт - Грунд, съдържащ туткал и

брашно, използван като материал в живо-

писта.

кле м Каша от смола или

скорбяла, брашно, туткал, каучук и др.,

която прикрепва трайно едно нещо към

друго, използвана като материал в техно-


кле мо с 1. См. марка во 2

знач. 2. В иконописта: малка завършена

композиция със самостоятелен сюжет, коя-

то е част от общия замисъл на иконата.

кле стер м й Вид лепило

от скорбяла или брашно, използвано като

материал в изобразителното изкуство.

клён м 1. Дървесина от клен




кле щи мн В художественото

коване: инструмент, с помощта на който

изделията се изваждат от жаравата, задър-

жат се и се преобръщат по време на кова-

нето.

клея нка ж См. клееварка.

кля мер м Щипка от извита

тел за прихващане на акварелни работи на

паспарту под стъкло без рамка.

кля мера ж См. клямер.

кнеми а ж См. наколенник.

кни ная рав ра Разновидност на

гравюрата, предназначена за художествено

оформление на книги.

кни ная ра фика ж ф -

Разновидност на графиката, предназна-

чена за художествено оформление на кни-

ги, списания, вестници.

кни н нак См. кслибрис.

ко бал т м -

я В живописта: название на

светлосиня минерална боя със състав ко-

балтов алуминат. Освен син кобалт съ-

ществува още зелен кобалт, виолетов ко-

балт, жълт кобалт.

ко вка х о ественная ж -

В изобразителното из-

куство: техника на изпълнение на худо-

жествени произведения от метал посред-

ством удари с чук.

ковро вщик м См. мастер-ковров-

щик.

ковро вщи а ж В при-

ложното изкуство: майсторка, която изра-

ботва килими.

ковро е лие с Худо-

жествен занаят за изработване (ръчно или

машинно) на специализирани постелъчни

тъкани.

ковротка чество с См. ковро елие.

ковр мн (ед ковёр м) В

приложното изкуство: всички видове

плътни цветни тъкани, предназначени за

покриване на стени и дивани: велурени и

гладки килими, гоблени, китеници и др.

ко а ж Ципа на повърхността на

живописно произведение, която се обра-

зува от излишъка на емулсия и туткал.

ко н кле ж В технологията на жи-

вописта: разновидност на туткала, про-

извеждан от кожи.

ко я кист Четка за рисуване, на-

правена от козината на коза, използвана в

живописта.

колла ж ж 1. Техника в изо-

бразителното изкуство – залепване на раз-

лични по цвят и фактура материали върху

различни основи. 2. Художествено произ-

ведение, изпълнено в тази техника.

коллек ионе р м В

изобразителното изкуство: лице, което

прави колекции, систематически събира,

подрежда и съхранява произведения на из-

куството.

коллек иони роват несов -

В изобразителното изкуство:

събирам, подреждам и съхранявам произ-

ведения на изкуството.

колле к ия ж я В изобра-

зителното изкуство: подредена сбирка от

произведения на изкуството.

коловоро т м В техноло-

гията на скулптурата: инструмент за вър-

тене на свредела, който се употребява при

обработката на твърди материали.

стр. 50 от 139

колонко вая кист Най-хубавата

четка за рисуване, произвеждана в Русия,

която се прави от козината на сибирски

пор, използвана в живописта.

колори ст м См. х о ник-коло-

рист.

колори т м 1. В живопис-

та: взаимоотношението на всички цветове

в произведението, неговото цветово из-

граждане като едно от средствата за прав-

диво и изразително изобразяване на дей-

ствителността. 2. Терминът се употребява

в по-тесен смисъл, близък до значението

на понятието ветова ама и тоналност.

колори тност ж Ка-

чество на богато обагрена картина, ху-

дожествен предмет и др.: обагреност, жи-

вописност, картинност.

коло сс м 1. Бронзова статуя

на древногръцкия бог на слънцето Хелиос

на остров Родос. 2. Статуя с огромни раз-

мери. Терминът се употребява във връзка с

историята на изкуството.

колот ка ж Инструмент във вид

на дървен чук, използван в скулптурата.

колча н м В пприложното

изкуство: четвъртита или цилиндрична ку-

тия от дърво, кожа, плат или метал, често

украсявана с релефни изображения, в коя-

то, закрепена на гърба, през древността и

средновековието ловците и бойците слагат

стрелите.

кол е с В приложното из-

куство: огърлица със скъпоценни укра-

шения.

кол о с В приложното

изкуство: накит за пръстите на ръцете, ед-

но от най-старите украшения, който обик-

новено приема формата на халка или спи-

рала.

комбинато рика стр кт рная -

В изобрази-

телното изкуство: научна дисциплина с

комплексен характер, която обединява

знанията, необходими за запознаването със

строежа на формите и орнамента.

комбини рованн е р нт В жи-

вописта: грундове, състоящи се от тут-

кален, емулсионен или синтетичен грунд,

покрит със слой маслена боя.

коми ческое с В изобрази-

телното изкуство: осмиване на пороците и

недостатъците, подчертаване на смешното

в обществените явления и в бита, главно с

цел да бъдат осъдени.

ком о и ия ж я 1. Хар-

монично съчетание (подреждане, сглобява-

не) на съставките в картината (форми, изо-

бражения, цветови петна, светлини и сен-

ки), в гравюрата (линии, черни и бели пет-

на), в скулптурата (пластични маси, обеми,

движения, светлини и сенки) с цел да се

получи по-голямо и специфично худо-

жествено-емоционално въздействие и най-

добре да се разкрие основната идея, дей-

ствието, отношението в изображението. 2.

Отделно художествено произведение, кое-

то е значително по съдържание, обмислено

и строго изградено и завършено по изпъл-

нение. В живописта този смисъл на терми-

на е близък до понятието картина.

ком онова т несов

Създавам произведение на изкуството като

обединявам в едно цяло отделните му час-

ти.

ком оно вка ж Съз-

даване на произведение на изкуството по-

средством обединяване в едно цяло на от-

делните му части.

кон ре в м Релефно изобра-

жение на рисунка или орнамент върху ко-

рици на книги или други печатни произве-

дения.

коне чн материа л В скулптурата: материал, в кой-

то е изпълнено художествено про-

изведение, предназначено за изложба или

украса – камък, дърво, метал, за разлика от

временния материал, предназначен за мо-

делиране – глина, шамот, пластилин, во-

сък.

ко нк рс м В практиката на

художествения живот: съревнование на ав-

торите на художествени произведения за

висока оценка, за получаване на опреде-

лени награди или права.

ко нная ста т я я Ста-

туя, изобразяваща ездач на кон.

коно ля ное ма сло Масло, получавано от семената на конопа,

стр. 51 от 139

използвано като свързващо вещество на

маслените художествени бои.

коно ля ное олотно

Платно, из-

тъкано от конопени влакна (кълчища),

служещо за основа на живописни произве-

дения.

консерва ия ж я Съв-

купност от мерки и способи за консер-

вация на художествени произведения.

консерви р щие вещества См.

антисе тики.

констр ктиви м м -

Течение в изобразителното изкуство,

което възниква след Първата световна вой-

на и чийто основен принцип е художестве-

ните произведения да се изграждат рацио-

нално, дори математически разчетени като

конструкции, изпълнение.

констр кти вност ж -

Особеност при композирането и

обемно изграждане на формата в худо-

жественото произведение, при което личи

грижата на художника стабилно и строго

да организира формалните съставки на

творбата.

констр к ия ж я В

изобразителното изкуство: същност, харак-

терна особеност на строежа на всяка фор-

ма в натурата и в изображението, предпо-

лагаща взаимна връзка между частите в

цялото и тяхното съотношение.

контра р м ж Изобра-

зителен похват, с който се цели постига-

нето на по-голяма пластична изрази-

телност на изобразените в живописната

или графична творба предмети или фигу-

ри.

контракта ия ж я

Сключване на договор с художник за уча-

стие в художествена изложба с определена

творба, която ще бъде откупена след за-

криване на изложбата, с авансово запла-

щане на част от сумата.

контра о ст м В изо-

бразителното изкуство: контрастно по-

ложение на симетрични или противо-

положни части на човешкото тяло (на ръце

и крака, на горната и долната част на тяло-

то).

контра ст м В специален

смисъл: противопоставяне и взаимно за-

силване на две съпоставими качества в

творбата – едно от важните художествени

средства на изобразителното изкуство.

контра стн е тона Отношение между два противопо-

ложни тона – най-светъл и най-тъмен, при

светлосенъчното изграждане на формата и

най-топъл и най-студен в колоритния

строй на живописната творба.

контра стн е вета См. сло н е

вета.

контррел е ф м ф Тех-

ническа разновидност на вдълбания релеф

– употребяван в древността начин за изра-

ботване на печати, при който строго нега-

тивните по отношение на изпъкналия ре-

леф вдлъбнатини дават отпечатък във вид

на миниатюрен барелеф.

контрти т л м См. авантит л.

ко нт р м См. абрис.

ко нт рная сте ка Инструмент за

металопластика, служещ за очертаване на

контура на рисунката.

конфли кт м ф В сюжети-

те на изобразителното изкуство: изобра-

жение на стълкновенията между про-

тивоположни обществени сили, на борбата

между новото и старото.

кон ево ра воро т В книжната

графика и полиграфията: концовката за-

едно със съседната страница на разтво-

рената книга, оформени като едно цяло.

кон о вка ж В книжната

графика: малка орнаментална или фигу-

рална композиция, изпълнена в графична

техника или възпроизведена по фотомеха-

ничен способ, с която при художествено

оформление на ръкопис или печатна книга

завършва даден текст или самата книга.

ко а ски бал а м й -

Балсам, получаван от сока на юж-

ноамерикански растения, използван в тех-

нологията на изобразителните изкуства.

ко алла к м См. ко алов лак.

ко а лов лак Лак, по-

лучен от изкопаема смола (копал), който се

употребява в живописта за покриване по-

стр. 52 от 139

върхността на картини и за смесване на

боите.

ко а л мн (ед ко а л м)

Твърди прозрачни жълти или червени смо-

ли от тропичен произход, които се копаят

от земята и се употребяват като материал

за приготвяне на лакове за художествените

бои.

ко ии ст м См. х о ник-ко иист.

ко и рка ж См. ерево ная б ма-

а.

ко и рование с См. ерево в 1

знач.

ко и роват несов Правя

копие, точно възпроизвеждам произве-

дение на изкуството.

ко ия ж Точно повторение

на художественото произведение, обик-

новено в същите размери и материал.

кора лл м 1. Варовит скелет

от корал (морско неподвижно животно,

прикрепено към скала, което живее на го-

леми групи), използван като материал за

художествени произведения. 2. Художест-

вено произведение, направено от такъв

материал.

коре ко в ка мен - В гравюрата: литографски камък, чия-

то повърхност е корнирана (назърнена)

при подготовката и за печатане.

коре о к м См. корн.

корн м В гравюрата: грапава

назърнена повърхност на литографския ка-

мък преди печатане.

корн а и р м См. авто рафская

б ма а.

короле вская ла р я Вид синя художествена боя, получавана от

смесването на кобалт или ултрамарин с

оловна бяла.

коро на ж В приложното из-

куство: украшение и знак на царско или

императорско достойнство, направено от

злато или сребро и декорирано със скъпо-

ценни камъни, което е творба на прилож-


коро ла стика ж В

скулптурата: моделиране на художествени

произведения от глина.

коро ткая кист Четка за рисуване,

направена от къси косми, използвана в жи-

вописта.

ко р сная и во ис Техника в

живописта – полагане на плътен, непро-

зрачен, сравнително дебел слой боя на гъс-

ти мазки (за разлика от тънкослойната,

прозрачна и полупрозрачна живопис).

ко р сная тен См. собственная

тен .

ко р сност кра сок Свойство на художествените бои

да покриват повърхността с непрозрачен

плътен слой.

ко р сн е кра ски Плътни бои, които имат

значителна способност за отразяване на

светлината.

кор н м Твърд минерал –

природен двуалуминиев триокис, някои

разновидности от който са скъпоценни ка-

мъни (рубин, топаз, сапфир), използвани


коря а ж Пън заедно с корените,

извадени от земята, използван като мате-


ко сточковая чёрная Художествена боя, получавана чрез

изпичане без достъп на въздух на сухи ко-

стилки от кайсии, праскови, сливи, вишни

и др.

кост ж Големите зъби на слон и

други животни, използвани като материал

за художествени изделия.

кост ёная -

Черна художествена боя, получе-

на чрез изпичане без достъп на въздух на

остатъци от обезмаслени кости.

кост слоно вая ёная - ф й Черна

боя, по-рано получавана чрез изпичане на

слонова кост без достъп на въздух, а сега

чрез суха дестилация на различни кости.

кост м м В приложното

изкуство: цялото горно облекло на човека:

дрехи, обувки, шапки, накити и др.

костяно кле См. столя рн

кле .

стр. 53 от 139

ко а чи ла Мине-

рал със зеленикав оттенък, разновидност

на кварца, пронизан от иглести кристали –

маслинено-зелените иглици на минерала

рутил, използван като материал за худо-


кракел р мн (ед кракел р м)

В живописта и реставрацията:

пукнатини на повърхността на художестве-

ните произведения, които възникват с те-

чение на времето в резултат на нееднак-

вото съхнене на отделните багрени слоеве.

кракле с В художествената

керамика: мрежа от тънки пукнатини вър-

ху глазираната повърхност на керамичното

изделие, получена при изпичането и цене-

на заради декоративния и ефект.

кра ла к м Тъмночервено

органично багрило с лазурен характер, по-

лучавано от корените на багрилната море-

на или по синтетичен път, употребявано в

живописта.

кра ла к фиоле тов Художест-

вена боя с виолетов цвят, получавана от

корените на някои растения или по синте-

тичен начин.

кра чатая я ма Минерал, разно-

видност на кварца (яшма) с пъстри приме-

си, използван като материал за художест-


краси л ное е ло я ж й

Художествен занаят – оцветяване

на текстилни материали с естествени баг-

рила от растителен, животински или мине-

рален произход.

кра ски мн (ед кра ска ж) -

В технологията на изобразителното

изкуство: специално приготвени течни, по-

лутечни или твърди вещества и съедине-

ния, които притежават повишена цветност,

способност за оцветяване и достатъчна

устойчивост.

краскотёрка ж В изобразителното

изкуство: специален съд (хаванче) за стри-

ване на художествени бои.

кра сная я ма Минерал, разновид-

ност на кварца (яшма) с червен цвят, из-


делия.

кра сное е рево См. маха они.

краснофи рн стил -ф Термин от историята на из-

куството, свързан с развитието на старо-

гръцката вазова живопис през V и IV в. пр.

Хр., при която фонът на изображението е

покрит с черна боя, а фигурите и предме-

тите запазват червеникавия цвят на небоя-

дисаната глина.

кра сн ка ми См. ка ми

красн .

кра сн ле нико вски рани т

Гранит с червеникав оттенък, добиван не-

далеч от село Лезники Житомирска област,

използван като материал за скулптура.

кра сн т рмали н - Минерал, разновидност на турмалина

– скъпоценен камък, обагрен в червен

цвят, използван като материал за худо-


кра сн хром Художествена боя с червен цвят, полу-

чавана от минерала хромит.

кра сн я хонт Староруското наз-

вание на р бина. (См. р би н).

кра тер м В художествената

керамика: съд с две дръжки у древните

гърци за смесване на вино с вода.

кра ева ние с В скулптурата: меха-

нично почистване на метални повърхности

от окиси с железни или месингови четки.

кра ева т несов В скулптурата: ме-

ханично почиствам метални повърхности

от окиси с железни или месингови четки.

кра ен е я а яй - яй яй Сварени

великденски яйца, украсени с различни

растителни, животински и геометрични ор-

наменти и надписи, които се изпълнявали

чрез рисуване (писане) с метална тръбичка

и разтопен восък, оцветяван в различни

цветове.

кре мов и вестня к Варовик с

кремав оттенък, използван като материал

за скулптура.

кре стики мн (ед кре стик м) -

Дървени кръстчета, използвани от

скулпторите при моделиране от глина, ко-

ито служат за закрепване на натрупаната

глина.

стр. 54 от 139

кристалли ческая ла р -

В керамиката: глазура, от-

личава се с особен рисунък, който напомня

рисунките по заскрежено стъкло.

кри тик м См. х о ественн

критик.

кри тика ж См. х о ественная

критика.

крити чески реали м Метод в изкуството и литерату-

рата, възникнал през XIX в. на основата на

философията на Кант, който предава вярно

изображение на живота с неговите проти-

воречия и пороци и е насочен към утвър-

ждаване на демократични обществени иде-

али.

Кри то-Мике нская к л т ра -

-М Е й Древна култура, създадена и разпростране-

на през бронзовата епоха (2800 – 1100 г.

пр. Хр.) в района на Егейско море – остро-

вите и крайбрежието, главно на Южна

Гърция.

крова вик м См. ематит.

кроки с В изобразителното

изкуство: бегла рисунка от натура; по-ряд-

ко – бързо наскицирване на композицион-

ния замисъл. Употребява се рядко и по

смисъл е близък до широко разпростране-

ния термин ски а (набросок).

кро млехи мн (ед кро млех м) -

Скулптурен паметник от неолита –

най-сложното мегалитно съоръжение от

разположени в концентрични кръгове гру-

бо обработени каменни плочи или стъл-

бове, побити в земята, които понякога са

съединени с хоризонтални покривни пло-

чи.

крон бари тов ж Жълта художествена боя, приготвена от

минерала барит (бариев окис).

крон свин о в ёлт См.

свин овая ёлтая.

крон и нков См. инковая

ёлтая.

кро щая ла р

В керамиката:

глазура, не притежаваща прозрачност (бле-

стяща или матова).

кро щая си ла кра сок См. кор с-

ност красок.

кро щие кра ски См. кор сн е

краски.

кр лая кист Четка

за рисуване с кръгла форма, използвана в

живописта.

кр лая ск л т ра -

Единият от двата основни вида скул-

птура, при който за разлика от релефа фи-

гурата или предметите се изобразяват в

целия им обем (в три пълни измерения),

така че могат да бъдат разглеждани от

всички страни.

кр л е на и л ники В скулптура-

та: пили (инструменти) с кръгло напречно

сечение.

кр л е робо ники В скулптура-

та: пробои (инструменти за пробиване на

отверстия) с кръгло сечение.

кр евни а ж В приложното из-

куство: жена (майсторка), която изработва

дантели.

кр ево с В приложното

изкуство: мрежесто украшение с растител-

ни, животински или геометрични орнамен-

ти, изплетено от прежда, в редки случаи

сърма или други нишки, прилагано към

облеклото или за домашна употреба.

кр но ерни стая б ма а - я Хартия за рисуване с едро-

зърнеста структура.

кр но ерни ст е рани т Грани-

ти с едрозърнеста структура, използвани

като материал за художествени про-

изведения.

кр но ерни ст холст - Платно с едрозърнеста

структура, служещо за основа в живопи-

ста.

ксило раф м См. мастер-ксило-

раф.

ксило ра фия ж ф я -

1. Основна техни-

ческа разновидност на високата гравюра,

най-старата графична техника, която се из-

пълнява върху блокче от крушово или бу-

ково дърво, като се дълбаят онези части от

нанесената върху него рисунка, които

трябва да останат бели на отпечатъка. 2.

стр. 55 от 139

Произведение на изкуството, създадено

чрез тази техника.

кти торски ортре т

Разновидност на портретния

жанр, включваща стенописни портрети на

ктитори (дарители), рисувани през средно-

вековието и Възраждането в църкви и ма-

настири.

к би м м Течение в из-

куството, което възниква и се развива във

Франция в навечерието на Първата све-

товна война с основен принцип – схемати-

зиране на видимите форми, разлагането им

на прости геометрични обеми (куб, пира-

мида, кълбо, конус, цилиндър).

к би ст м См. х о ник-к бист.

к бок м В приложното изкуст-

во: 1. Старинен съд за пиене на вино – ча-

ша с широко устие и поставка. 2. Съд, по-

добен на ваза, художествено изработен от

дърво, камък (алабастър, мрамор), метал

(бронз, сребро, злато), който се дава като

награда на победител в спортни състеза-

ния.

к ва л а ж Голям

ръчен чук, използван като инструмент в


к в и н м В керамиката: из-

дут дълбок глинен съд, нерядко изработен

с художествена украса.

к не чная р бка Ковашка опера-

ция, при която художественото изделие се

разделя на части.

к не чная фо рма Масивна плоча с

отвори и канали, върху която се поставя

нажеженото художествено изделие, и под

ударите на чука то придобива съответната

форма.

к не чн молото к Основен ковашки инструмент, използван в

скулптурата за коване на метални худо-


к ло н м В приложното из-

куство: украшение от скъпоценни камъни

върху огърлица или на верижка, носено на

шията.

к н и т м Минерал с розова или ли-

лава окраска, разновидност на сподумена,


изделия.

к е л ж В приложното из-

куство: голям съд за извършване на обреда

кръщение в християнската църква, изра-

ботен от мрамор, мед, бронз, сребро, дърво

с метална обшивка, украсяван с гравирани

орнаменти, релефи и др. на религиозна те-

ма.

к ра нт м В живописта: ин-

струмент за стриване на боите, който има

конусовидна форма и е направен от твърд

камък или мрамор. Малкият к рант има

форма на обърната винена чаша и се прави

от стъкло или порцелан.

к рси в м Название на всич-

ки ръкописни и печатарски шрифтове, ко-

ито приличат на ръкописните и имат нак-

лон надясно на главните (отвесните) си

греди от 8' до 25'.

к скова я фо рма См. и совая

форма.

к я роск ро с См. киароск ро.

Л

лабра о р м

Минерал от групата на фелдшпа-

тите – полускъпоценен камък, безцветен,

бял или сив със зеленикави и синкави отте-

нъци, използван като материал за художес-

твени изделия.

лава н ное ма сло См. лаван овое

масло.

лава н овое ма сло

В живописта: масло, получавано от

цве-товете на лавандулата, използвано ка-

то свързвател на маслените бои.

лави с м Рядко употребявана

техническа разновидност на дълбоката гра-

вюра на метал, чийто отпечатък напомня

рисунка с туш, сепия, акварел и др.

ла ри т м Лазурен мор-

скосин полупрозрачен красив минерал,

който се употребява като материал за из-

работване на художествени украшения и за

получаване на ултрамарин.

ла р ж Светлосин цвят или худо-

жествена боя с такъв цвят.

ла р о рная я - я Силно отровна нетрайна синя

художествена боя, която бързо позеленява

стр. 56 от 139

с маслата, използвана от старите майстори

поради липса на друга синя боя.

ла ки м Филмообразуващи

разтвори на органични прозрачни вещест-

ва, с които се покриват произведения на

маслената, темперната живопис и др.

лак ля ре т и Специален лак, из-

ползван в маслената живопис за обработ-

ване на потъмнелите части на художестве-

ното произведение.

ла ки х о ественн е ж -

Вид народно приложно изкуство,

което включва изделия от папие-маше,

дърво или метал, украсени с темперна жи-

вопис (най-често върху черен фон) и пок-

рити със слой от прозрачен лак.

ла ковая миниат ра Вид декора-

тивно-приложно народно изкуство – ми-

ниатюрна лакова живопис върху дребни

предмети (кутийки, пудриери и др.).

ла м овая ко от Художествена боя, която се

получава при непълното изгаряне на мас-

ла.

лан а фт м См. е а .

лат н ж Сплав от мед и

цинк, понякога с примеси от други метали

(олово, калай, желязо и др.), употребявана

като материал в скулптурата и приложното

изкуство.

ла реа т м В областта на

изобразителното изкуство: деятел на из-

куството, удостоен с премия на междуна-

роден или в мащабите на страната кон-

курс.

левка с м 1. Название на грунда в

старата руска живопис, състоящ се от ала-

бастър или креда и лепилни вещества. 2.

Самостоятелен материал или грунд за

стенна живопис, приготвен от инертен

гипс или вар със ситно нарязани кълчища.

левка сное с раффи то Техническа

разновидност на сграфитото, при която на

грундираната с казеиново-маслена емулсия

основа се нанасяна цветен слой мазилка

(левкас).

лев ло а ж В живописта:

съставка на пчелния мед, служеща за свър-

зващо вещество на художествените бои.

лё ки б стов стано к

Специален ста-

тив, предназначен за скулптурни портрети.

леки ф м В приложното из-

куство: съд с една дръжка за благовонно и

дървено масло у древните гърци, украсен

със сцени от военния и всекидневния бит,

растителни, животински и геометрични ор-

наменти.

ле нинская ре мия - я В областта на изобразителното из-

куство: най-високата награда за създаване

на значителни високохудожествени произ-

ведения, получили широко обществено

признание през епохата на социализма.

ле нточная та иро вка Най-стара-

та таушировка (техника подобна на инкру-

стацията), която се изпълнявала от тънки

ивици (лентички) от златен или сребърен

изкован лист, които се набиват в повърх-

ността на изделието.

ле нточн орна мент - В монументално-декоративното

изкуство: орнамент, изпълнен във вид на

хоризонтална лента или ивица.

ле и т несов 1. В скул-

птурата: изработвам образи и предмети от

глина, восък, пластилин и др. меки мате-

риали. 2. В живописта: придавам пластич-

ност, обемност на произведението чрез

светлини и сенки.

ле ка ж См. х о ественная ле -

ка.

ле ни на ж В декоратив-

ното изкуство: релефни украшения (най-

често орнамент) върху фасадата или вът-

решните стени на архитектурната сграда,

които се правят обикновено от гипс.

ле щик м Художник, който е спе-

циалист по моделиране.

ле щи а ж Художничка, която е

специалистка по моделиране.

леса мн я Приспособление от

греди и дъски, което се поставя до стената

на зданието или до скулптурно произведе-

ние по време на работата на художника.

лессирова т несов Живописвам с

прозрачни бои.

лессиро вка ж -

Един от похватите в живопис-

стр. 57 от 139

ната техника, при който върху изсъхналия

плътен багрен слой се нанасят много тънки

слоеве прозрачни и полупрозрачни бои,

силно разредени с лак, масло и др., за да се

постигне обем, дълбочина и звучност на

тона.

лессиро вочн е кра ски См. ро-

свечива щие краски.

лете л кра Дефект в керамика-

та: откъсване на глазурата по краищата на

художествените изделия.

леща ка ж Поставка за опалване

на керамичните художествени изделия, из-

работена от огнеупорен материал.

лине ная ерс екти ва См. ер-

с ектива лине ная.

лине ник м См. конт рная стека.

ли ния ж я В изобразителното

изкуство: основно средство за изразяване

замисъла на твореца наред с баграта.

ли ния ори о нта См. ори онт.

ли но рав ра ж См. рав ра на

линоле ме.

лино ле м м Вид матери-

ал за гравюра, за основа на който служи

здрава конопена или ютена тъкан, на която

едната страна се покрива с линолеумна ма-

са с дебелина от 2 до 7 мм (окислено лене-

но масло, размесено със смоли, минерална

боя и корково, торфено или дървено браш-

но), а другата страна се намазва с маслена

боя за предпазване от влага.

ли а ж липа 1. Дървесина от липа




ли ов ол Въглен, приготвен

от липа, използван като материал за рису-

ване.

листова я та иро вка с рассе чко

Технически начин подобен на инкруста-

цията, при който рисунката се изрязва из-

цяло или на части от метален лист се наби-

ва с чук върху грапавата повърхност на ху-

дожественото изделие.

листово ено ла ст Листов пено-

пласт – материал, служещ за основа в жи-

вописта.

лито ли т м См. мастер-камнере .

лито ли тика ж

ф ф я

Изкуство да се

гравират образи върху скъпоценни камъни.

лито ли ф м См. мастер-камнере .

лито ли фика ж См. лито ли ти-

ка.

лито раф м См. х о ник-лито-

раф.

лито рафи рование с ф -

Създаване на художествени произве-

дения в областта на литографията.

лито рафи роват несов -

ф Печатам с помощта на литография.

лито ра фия ж ф я 1. В

изобразителното изкуство: широко разпро-

странена графична техника, при която гра-

вюрата се изпълнява върху камък (особен

вид плътен варовик) или върху за-

менящите го метални плочи от цинк или

алуминий. 2. Отделно графично произ-

ведение, изпълнено в тази техника.

лито ра фская ж ф

Художествено ателие или цех, къ-

дето се възпроизвеждат произведения на

изкуството с помощта на литографска тех-

ника.

лито ра фски ка мен ф-

Вид камък (особен вид плътен

варовик), върху който се изпълнява гравю-

ра.

лито ра фщик м См. мастер-лито-

рафщик.

лито о н м В живописта:

бяла минерална боя, смес от цинков сул-

фид и бариев сулфат.

ли то-ро сс ж Смес от дребни

парчета камък, керамика, варовик, стъкло

и др., която с помощта на валяк се притис-

ка в мократа мазилка, служеща за основа в

монументално-декоративната живопис.

литоти нто с Първона-

чалното название на лави върх камък.

(См. ра м вка т ).

литофа ния ж ф я 1. Пор-

целанови декоративни изделия с рисунки,

които се виждат, когато се разглеждат на

светлина. 2. Техника на изработване на та-

кива изделия. 3. Извършване барелефни

стр. 58 от 139

изображения на восък като подготвителен

процес при произвеждане на художествени

просветващи картини на хартия.

лит ё м ж -

В технологията на скулптурата: техника

на отливане на скулптурното произведение

от метал – бронз, желязо, цинк и др. Обик-

новено отлятата от метал скулптура има

тънки стени и остава куха отвътре.

ли хнит м См. аросски мрамор.

ли ева я р ко ис Название на ста-

рите руски ръкописи (ръкописни книги),

включващи освен текста и цветни миниа-

тюри.

ли ево о линник В ико-

нописта: сборник от образцови рисунки,

които иконописецът копира при изписва-

нето на даден образ или композиция.

ли чное ис мо Термин от старата

руска живопис, означаващ изпълнение на

лицата и другите открити части на тялото.

ли чн е на и л ники Пили със сит-

на назъбка за довършителни работи.

ло б ик м Ръчен инструмент (рез-

барски лък) за ажурна резба, използван в

декоративно-приложното изкуство.

лока л н вет я - 1. Термин от практиката на жи-

вописта, който означава свойствения на

всеки предмет и характерен за него цвят. 2.

Живописците наричат локален цвят или

локален тон предаването на цвета на пред-

мета чрез еднородно цветно петно, което

променя светлосилата си, но е лишено от

цветови отсенки, които се обуславят от

различията в осветлението на натурата.

ло тос м Широко разпростр-

нен мотив – изображение на лотос, считан

за свещено растение като символ на чети-

рите основни елемента в природата – въз-

дух, вода, земя и слънце (светлина и огън),

в декоративното изкуство на Египет, Ки-

тай, Индия, Гърция, Византия и др.

лоща тники (ед лоща тник м) В

изобразителното изкуство: чекани (инстру-

менти) с плоско сечение за излъскване, из-

равняване на повърхността на художест-

веното произведение.

лоще ние с Начин на декориране на

керамичните художествен изделия чрез по-

лиране на повърхността им с дърво, камък,

метал и др. преди опалването.

л бо к м См. л бочн е картинки.

л бо чн е карти нки Картинки,

представляващи народни гравюри на дър-

во, изпълнявани от безименни художници

самодейци и печатани на отделни листи в

много екземпляри, съдържащи пояснител-

ни надписи.

л нн ка мен См. селенит.

л няно е ма сло В жи-

вописта: масло, получавано от семената на

лена, което служи като свързващо вещест-

во на художествените бои.

л няно е ма сло отбелённое - В живописта: ленено

масло, избелено по специална технология,

което служи за свързвател в маслените

бои.

л няно е отбелённое ма сло См.

л няное масло отбелённое.

л няно е олотно

Платно, изтъкано от ленени влакна, слу-

жещо за основа на живописни произ-

ведения.

л няно кле Лепи-

ло, получавано при непълното разваряване

на ленени семена в гореща вода, използва-

но в технологията на изобразителното из-

куство.

л няно холст См. л няное олот-

но.

л не т м В декора-

тивната живопис и декоративната скул-

птура: фигурална или орнаментална ком-

позиция, която запълва полукръгло поле

над врата, прозорец или на стената (в инте-

риора или върху външните стени на сгра-

дата).

л не тта ж См. л нет.

л стр м В технологията на

художествената керамика: металният или

седефен блясък на металните глазури или

при надглазурната техника, който се поя-

вява при включването в състава на глазу-

рата (или в надглазурните бои) на метални

съединения (окиси на мед, сребро и др.) и

при опалването на керамиката във въгле-

родна (редучна) атмосфера.

стр. 59 от 139

л стра ж й й В

приложното изкуство: художествен пред-

мет: висящ светилник с много свещи в ми-

налото или с електрически лампи, много-

свещник, изработван от метал, дърво, стък-

ло.

ля а ч я ерс екти ва ж

Перспективен ефект, който се полу-

чава при необичайно ниска гледна точка,

разположена почти до самата повърхност

на земята.

ля ис м

Химично съединение, използвано

като художествен материал в технологията

на изобразителното изкуство. В търговията

се нарича а ски камък.

ля ис-ла р ж См. ла рит.

М

маврита нское иск сство -

Изкуство, което възниква през VII – VIII в.

сл. Хр. в южната част на Испания и в стра-

ните на Северна Африка в резултат на сли-

ването на културата на арабите-завоевате-

ли с културата на местното население.

ма рибское иск сство Рядко из-

ползвано наименование на мавританското

и к ство (ма рибско означава западно).

(См. мавританское иск сство).

ма о нна ж Скулптурно

или живописно изображение на Богоро-

дица у католиците.

ма ат несов В

изобразителното изкуство: рисувам лошо и

неумело.

ма ня ж

Неумело, небрежно нарисувана картина

или рисунка.

ма о к м 1. В живописта: тех-

ническо название на начина, по който се

нанасят боите с четка, нож и др. върху

платното при маслената живопис, техни-

ческите свойства на изпълнението, свърза-

ни със следите на четката върху повърх-

ността на багрения слой. 2. Следа от четка-

та с боята, оставена върху основата (плат-

ното). Терминът най-често се употребява

по отношение на маслената живопис.

ма о лика ж й В декора-

тивното изкуство: изделия от оцветена по-

рьозна глина, покрити с непрозрачен

емайл (детайли за архитектурна облицов-

ка, съдове, статуетки и т. н.).

маке т м 1. В техниката на

художественото оформление на книгата:

предварителен образец на книгата, който

точно възпроизвежда замисъла на худож-

ника-оформител и служи като модел за из-

дателството и печатницата. 2. При театрал-

ното оформление – модел, който възпроиз-

вежда в мащаб 1:20 или 1:25 декоративно-

то оформление на спектакъла – декорации-

те, мебелите, детайли от обстановката, фи-

гурите на действащите лица.

ма ковое ма сло В

живописта: масло, получавано от семената

на белия мак, използвано като свързващо

вещество на маслените художествени бои.

мак лат ра ж 1. От-

печатък със забележими дефекти (зацап-

ване на изображението, общо замърсяване,

физически повреди и др.), които го правят

негоден за употреба или понижават качес-

твото му. 2. Лошокачествен отпечатък. 3.

Нискокачествено художествено про-

изведение.

малахи т м Минерал, во-

ден карбонат на медта със всички отте-

нъци на зеления цвят, чак до черно-зелено

– полускъпоценен камък, използван като

материал за изработване на художествени

изделия и за направата на малахитова зеле-

на боя, която е най-трайна от всички медни

бои.

малева т несов См. ма ат .

мали нов т рмали н

Разновидност на турмалина, оц-

ветен в малиновочервен цвят – скъпоценен

камък, талисман на художниците, използ-

ван като материал за художествени из-

делия.

ма л е олла н - Широк кръг холандски живописци от

XVII в., наричани така поради камерния

характер на творчеството им, поради мал-

кия размер на картините, които създават, а

също така и за да бъдат различавани от ве-

ликите им съвременници – холандските

художници Рембранд, Халс и др.

стр. 60 от 139

маля р м я ж я Лош художник,

бездарен живописец.

маля рн кле См. столя рн

кле .

ма н а ж Японски чернобели ко-

микси – "гротески", "странни (или весели)

картинки", измислени от художника Кацу-

сика Хокусай през 1814 г. за серия негови

гравюри. Героите се изобразяват с огромни

очи и разрошени коси.

ман ана ка ж Художник, който рисува

манга (вид японски комикси).

манеке н м В специален

смисъл: човешка фигура от дърво или друг

материал, която (благодарение на специал-

ното си устройство) може да бъде поста-

вяна в различни пози.

мане ра ж 1. См. техника в

1 и 2 знач. 2. В историята на изкуството

терминът означава общите свойства на из-

пълнението, характерни за даден художник

или художествена школа в определен пе-

риод от творческото им развитие.

мане рност ж В ху-

дожествената практика: особеност на под-

хода и изпълнението на художественото

произведение – липса на простота и ес-

тественост, която води до създаване на

превзети, измъчени или условни творби.

ман скри т м Стари-

нен ръкопис от времето преди изнамиране

на книгопечатането, писан на папирус, а

след II в. сл. Хр. – на пергамент, който се

навивал на руло и се съхранявал в цилин-

дрични кутии, а по-късно пергаментните

листи се събирали във вид на тетрадки.

ман ери м м Художе-

ствено течение в италианското изкуство от

XVI в., което се основава върху формално,

едностранчиво тълкуване и утриране, под-

чертаване на похватите, на "маниера" на

художниците от Високия Ренесанс, съз-

давайки превзети и капризно изискани

произведения, отделяйки особено внима-

ние на сложните и причудливи ракурси и

змеевидно извитите фигури.

мари на ж й ж

1. Жанр на изобразителното изкуство, пос-

ветен на изобразяване на морето. 2. Худо-

жествено произведение от този жанр (жи-

вопис, по-рядко рисунка или гравюра).

марини ст м См. х о ник-мари-

нист.

ма рка ж 1. Разновидност на

приложната графика, т. е. миниатюрни

произведения на графичното изкуство, из-

пълнени с полиграфически средства, пред-

назначени за залепване върху писма или

документи като знак за предварително

заплащане. 2. Фабрично клеймо, фирмен

знак на изделията, стоките.

марка и т м Минерал –

железен дисулфид, със същия състав като

пирита, но по-рядко срещан в природата,

със златистожълт цвят, употребяван като


маркетри с Техника на

инкрустация върху дърво от малки дър-

вени, метални и други късчета.

маркси стско-ле нинская сте тика - Есте-

тика, която се оформя и развива в пряка и

непосредствена зависимост от марксистко-

ленинската философия.

марс ёлт ж Вид

жълта художествена боя, по-лазурна от ес-

тествената охра.

марс фиоле тов Изкуствена ху-

дожествена боя с виолетов цвят.

ма ска ж 1. Изо-

бражение на човешко или животинско ли-

це, което се закрепва на лицето, предназна-

чено обикновено за карнавали, изработва-

но от платно, картон, дърво с карикатурно

подчертани нос, очи, зъби, мустаци и пр.

съобразно с ролята на маскирания. 2. Мас-

киран човек. 3. Гипсова отливка от лицето

на починал човек

маскаро н м Разновид-

ност на релефа – скулптурно изпълнена

маска във вид на висок или нисък релеф от

камък, цимент, дърво или метал, която се

използва за украса на архитектурни фаса-

ди, водостоци, чешми, мебели и пр.

маскеро н м См. маскарон.

ма сло с 1. Маслена боя –

боя, при която за свързвател служат раз-

лични растителни масла (ленено, маково и

др.). 2. Маслена техника – най-важната и

стр. 61 от 139

най-широко разпространена живописна

техника, при която за основен свързвател

на боите се употребяват различни видове

растителни масла (ленено, орехово, мако-

во, конопено, слънчогледово). 3. Произве-

дение на живописта, изпълнено с маслена

техника.

ма сляная и во ис См. масло во

2 знач.

ма сляная те хника См. масло во 2

знач.

маслян е р нт - В живописта: грундове, съдържащи рас-

тителни масла.

ма слян е кра ски См. масло в 1

знач.

ма слян е ла ки - Лакове, получавани чрез обваря-

ване на дамарената или мастиксова смола

в ленено, маково или орехово масло, из-

ползвани като материал в технологията на


ма стер м й 1. Занаятчия,

който е минал през степените чирак и кал-

фа и е издържал специален изпит, на който

му се дават званието и правото да работи

самостоятелно в областта на художестве-

ните занаяти. 2. Звание, прозвище на из-

ключително даровит, изкусен в специал-

ността си творец във всички видове и жан-

рове на изобразителното изкуство.

ма стер- онча р м й -

Специалист по грънчарство,

занаятчия, който изработва грънчарски из-

делия.

ма стер- равёр м См. равёр во 2

знач.

ма стер- о ра ф м См. мастер-и о-

раф.

ма стер- олота р м й -

ж я ж я Остарялото название на

златаря – майстор, който изработва златни

и сребърни накити. 2. Майстор, специалист

по позлатяване.

ма стер-и о ра ф м й -

ф ф 1. Название на художник ико-

нописец в Древна Русия. 2. Название на

опитен живописец в Древна Русия.

ма стер-илл мина тор м й

В изобрази-

телното изкуство: майстор, който оцветява

ръчно гравюри, рисунки.

ма стер-каменотёс м й -

Майстор, който

изпълнява в твърд материал оригиналните

скулптурни произведения с помощта на т.

нар. пунктир-машина.

ма стер-камнере м

ф Специалист, работещ в област-

та на литоглификата.

ма стер-ковро вщик м й -

й -

Специалист по килимарство, май-

стор, който изработва килими.

ма стер-ксило раф м й -

ф ф й

Майстор, който изпълнява

гравюри на дърво, специалист по ксило-

графия.

ма стер-лито ра фщик м й

ф ф Майстор, работещ в

литографско ателие.

ма стер- о оло тчик м Майстор,

специалист по позлатяване.

ма стер-ре чик м См. ре чик во 2

знач.

ма стер-сере бряник м 1. Майстор,

специалист в областта на чеканката от сре-

бро. 2. Майстор, специалист по посребря-

ване.

мастерска я ж ж -

1. Помещение за работа на

художници, скулптори, графици, обик-

новено със специално равномерно северно

осветление, идващо от наклонен стъклен

покрив, прозорец или стъклена стена. 2.

Учениците на голям художник, които се

обучават в ателието му.

мастерска я х о ественно о ли-

т я Ателие за художествено леене.

мастерство с См. рофессионал -

ное мастерство.

ма стер- вели р м й ж -

ж й Майстор, който работи в областта на би-

жутерията – изработва златни и сребърни

накити.

ма стикс м

Ароматна стягаща смола, която се

стр. 62 от 139

получава от вечнозелено средиземно-

морско дърво и се употребява в техно-


ма стиксов ма слян лак - В живописта: маслен

лак, в чийто състав е включен мастикс.

мастихи н м ж В спе-

циално значение: инструмент от гъвкава

стомана във вид на нож със специална

форма, който се употребява в живописта

както за почистване на палитрата, така и за

сваляне на неизсъхналия багрен слой от

отделни части на картината (когато трябва

да се преработят някои детайли).

мас та б м В областта на

изобразителното изкуство: отношение на

намалените разстояния и размери на худо-

жествено произведение, макет към дей-

ствителните разстояния и размери. Той е

важно формално-естетическо средство за

изграждане на композицията и художест-

вения образ, което определя мярката на съ-

отношението между отделните съставки и

въвежда единство. Мащабът е средство за

постигане на хармония в художественото


материа л ност ж

Предаване на вещественост на предметите

в живописта.

матирова ние с В скулп-

турата: специална обработка на повърх-

ността на художествено произведение от

дърво с цел тя да получи матов оттенък.

матирова т несов В

скулптурата: обработвам по специален

начин повърхността на художествено про-

изведение от дърво с цел тя да получи ма-

тов оттенък.

ма товая ла р В

керамиката: покривна глазура не притежа-

ваща блясък.

матрё ка ж Изделие

на един от руските народни художествени

занаяти – дървена ярко оцветена кукла с

полуовална форма, във вътрешната кухина

на която се поставят пъхнати една в друга

по-малки кукли. Названието произлиза от

умалителната форма на руското женско

име Матрьона, което било широко разпро-

странено в селските райони.

матри а ж Калъп, напра-

вен най-често от бронз или дърво, върху

който се изчукват изображения на тънки

златни или сребърни листове, широко при-

лаган в античната торевтика.

мат а р м См. равировал н че-

кан.

маха о ни с 1. Дървесина

от махагон, вечнозелено дърво в тропи-

ческа Америка, използвано като материал

в изобразителното изкуство. 2. Художест-

вено произведение, изпълнено от такъв ма-

териал.

меа н р м 1. Известен от

древността и широко разпространен вид

геометричен орнамент, образуван от начу-

пена под прав ъгъл линия (по принципа на

двупосочната спирала). 2. Понякога така се

нарича орнаментът, образуван от крива ли-

ния с изпъкнали и вдлъбнати дъги, наподо-

бяващи морски вълни или чийто основен

елемент са концентричните завитъци.

ме бел ж Предмети за вът-

решно обзавеждане, за създаване на подхо-

дяща обстановка и удобства за живот и

трудова дейност в жилищните и обществе-

ните сгради: легла, столове, маси, гарде-

роби, бюра, библиотеки и други, чието из-

работване от дърво, метал, стъкло, тъкани,

пластмаси и други е предмет на декоратив-

но-приложното изкуство и вътрешната

архитектура.

мебел ное иск сство -

Дял от приложното изкуство и от

вътрешната архитектура, свързан със съз-

даването на практични, удобни и красиви

мебели за жилища, учреждения, общест-

вени заведения и др.

ме али т мн (ед ме али т м) -

В скулптурата: 1. Огромен при-

митивно обработен камък в древността,

който обикновено е поставян за надгробен

камък. 2. Гробниците, строени от отделни

големи камъни или от грамадни плочи –

долмени, кромлехи, менхири.

мё м В живописта: сладко ве-

щество, което пчелите изработват от сока

на цветовете, използвано като свързващо

вещество на художествените бои.

ме а л ж В приложното из-

куство: специален почетен отличителен

стр. 63 от 139

знак, учреден по случай определено съби-

тие или в чест на изтъкнат деец обикнове-

но във вид на кръгла (рядко елипсовидна

или многоъгълна) метална пластинка, кой-

то се раздава като държавна награда за

военни или граждански заслуги, за изклю-

чителни успехи в някоя област (спорт, из-

ложби и др.), като лични награди на коро-

новани глави. Ме алът се изработва със

средствата на малката пластика, украсен е

с релеф от двете страни.

ме ал е р м См. х о ник-ме а-

л ер.

ме ал е рка ж См. х о ни а-ме-

ал ерка.

ме ал е рное иск сство -

Разновидност

на изкуството на малката пластика с гла-

вен обект на творчеството създаване на

модели, плакети, художествени медали на

свободна идейно-тематична и пластична

разработка.

ме ал о н м 1.

В монументално-декоративното и прилож-

но изкуство: кръгло или овално поле, за-

пълнено с фигурална или орнаментална

композиция, която е част от декоративното

оформление на сградата или битовия

предмет. 2. Женско украшение с кръгла

или овална форма, което се окачва с ве-

рижка на шията.

ме ленно рос ха щие краски Художествени бои,

които съхнат сравнително бавно, а това

зависи от състава на свързвателите.

ме ная е лен Зелена художествена боя, получавана от

минерала малахит.

ме ж Химичен елемент, чер-

веникав метал, използван като материал за

изработването на художествени произве-

дения.

ме наро ная в ставка См.

ме наро ная х о ественная

в ставка.

ме наро ная х о ественная

в ставка ж ж ж ж ж Худо-

жествена изложба, в която участват худож-

ници само от няколко държави.

мел м 1. Естествен

изкопаем продукт – калциев карбонат, из-

ползван още от древността и до днес като

бяла боя, като пълнител за производството

на бои, за направа на грундове, китове и

др. 2. Материал за рисуване, състоящ се от

пигмент, пълнител и свързващо вещество,

произвеждан във вид на пръчици и моли-

ви.

мелани т м Разновидност

на граната – черен непрозрачен минерал,


изделия.

ме лкая ла стика

ф Разновидност на скулптурата,

включваща малки по обем скулптурни

произведения, изработени както от скулп-

торите за художествени изложби, така и от

художествената промишленост и от народ-

ните художествени занаяти – изделия от

порцелан, фаянс, метал, кост, дърво, стък-

ло, теракота и др.

мелко ерни стая б ма а - я Хартия с дребнозърне-

ста структура, служеща като материал за

рисуване.

мелко ерни ст е рани т Гранити

с дребнозърнеста структура, използвани


мелко ерни ст холст - Платно с дребнозърнеста

структура, служещо за основа в живопис-

та.

мелово р нт В жи-

вописта: грунд, в чийто състав е включена

креда.

мелори с См. берлинская ла р .

мел хио р м Сплав от мед,

никел, желязо, манган, отличаваща се с ви-

сока корозионна устойчивост, употребя-

вана като материал за художествени из-

делия.

мемориа л м См. мемориал н

ансамбл .

мемориа л н анса мбл -

Голям архитектурно-

скулптурен паметник, съчетание от някол-

ко скулптурни тела и прилежащата им

природна среда, функционално и про-

стр. 64 от 139

странствено организирани с изразен худо-

жествен образ за естетическо и патриотич-

но въздействие.

мен и р мн (ед мен и р м) -

Мегалитни скулптурни паметници от

неолита във вид на вертикално поставени

грубо обработени каменни стълбове, висо-

ки до 4 – 5 метра, различно оформени и с

различна големина, които са открити във

Франция, Англия, скандинавските страни,

Азия, Африка, Сибир и др.

мессер ти хел м В изобразително-

то изкуство: резец (инструмент) с на-

пречно сечение във вид на остроъгълен

триъгълник.

металли а ия ж я На-

насяне на метално покритие върху повърх-

ността на художествени изделия с помощ-

та на специален апарат – метализатор.

металли ческая щётка

Специална четка, направена от тел,

която се използва в гравюрата.

металли чески ри фел ф Старинен инструмент за рисуване във вид

на метална пръчица.

металло ра фия ж ф я

Един от трите основни вида

печат в художествената графика (и в поли-

графията), при който върху хартията се от-

печатват издълбаните части на повърх-

ността на плочата.

металло ла стика ж -

Техника – обра-

ботка на метали (злато, сребро, мед, бронз

и др.) за създаване на художествени произ-

ведения.

мета фора х о ественная -ф ж В литературата и изо-

бразителното изкуство: художествен пох-

ват, който се изгражда с пренасяне на

признаци от един предмет на друг с цел да

се създаде художествен образ с естетико-

емоционален и асоциативен характер.

ме то х о ественн - ж ж Истори-

чески оформила се съвкупност от прин-

ципи за художествено образно отражение

на действителността в изкуството, която се

обуславя от нивото и характера на разви-

тие на обществото, от неговите философ-

ски, политически, научни, нравствени и

естетически възгледи и идеали.

механи ческое олирова ние Поли-

ране на художествените изделия от метали

и сплави с помощта на специални апарати.

ме ена т м В областта на

изобразителното изкуство: частно лице,

което покровителства и оказва материална

поддръжка на отделни представители на

изкуството или на някакви инициативи в

художествения живот.

ме о-ти нто с

Техническа разновидност на дъл-

боката гравюра на метал, при която върху

равномерно награпената повърхност на

плочата с полир или шабер се изграждат

полутоновите и светлите части на изобра-

жението с тонови петна.

ме кови на ж Долнокачест-

вено конопено платно използвано в жи-

вописта като основа, предимно за де-

коративни цели.

минера л ная и во ис -

ж ж Техни-

ческа разновидност на монументално-

декоративната живопис, при която като

свързвател се употребява водно стъкло.

минера л ная чёрная Естествена

земна боя, получавана от черни глинести

шисти, използвана като материал в живо-

писта.

минера л н е кра ски Художествени бои, които съдържат

неорганични соли и метални окиси.

миниат ра ж 1. В

изобразителното изкуство: едноцветна или

многоцветна рисунка на страниците на ръ-

кописна книга, която служи за илюстри-

ране или украса на текста. 2. Картина или

изображение в малък размер върху слоно-

ва кост, седеф, метал и други с изящна из-

работка.

миниат ри ст м См. х о ник-ми-

ниат рист.

миниат ри стка ж См. х о ни-

а-миниат ристка.

миниат рная ск л т ра См.

ск л т рная миниат ра.

Мир иск сства С - Обединение на петербургските

стр. 65 от 139

художници, създадено към края на 90-те

години на XIX в., чиито естетически схва-

щания се противопоставят на ре-

алистичните принципи и традиции на пе-

редвижниците.

ми тра ж В приложното из-

куство: в одеждата на православните све-

щеници – кръгла, позлатена и украсена със

скъпоценни камъни и религиозни емблеми

епископска шапка (корона), слагана по

време на богослужение.

мифоло и чески анр - ж В историята на изкуството: изо-

бразително изкуство, което черпи сю-

жетите си от митологията, т. е. от древните

религиозно-фантастични легенди за богове

и герои.

ми ра ж В приложното

изкуство: позлатени или посребрени тънки

метални (обикновено медни) нишки за

бродиране.

мно о ла новая фили ра н Худо-

жествена техника – разновидност на ажур-

ния филигран, при която изображението се

състои от два или няколко плана, запоени

един върху друг.

мно о ла нов рел е ф - ф Техническа разновидност на ре-

лефа, която обединява художествените

средства на орелефа и барелефа.

мно осло ная акваре л ная те х-

ника й Техническа разновидност на акварелната

живопис, изпълнявана с няколко слоя боя.

мно осло ная и во ис См. мно-

осло ная масляная иво ис .

мно осло ная клеева я те хника й Техни-

ческа разновидност на туткалената тех-

ника, изпълнявана с няколко слоя бои.

мно осло ная ма сляная и во-

ис й ж

й -

й ж й Основна техническа разновидност на мас-

лената живопис, при която картината се

изгражда на няколко етапа (подложка, над-

живописване, лесировка), с прекъсвания,

за да изсъхне нанесения багрен слой и след

това да се нанесе нов багрен слой, за раз-

лика от техниката ала прима, при която

картината се изгражда на един път преди

засъхването на боите.

мно осло н и вестко во- есча -

нист р нт - я - Многопластов грунд, предназ-

начен за монументално-декоративна живо-

пис.

мно осло н с о соб ис ма См.

мно осло ная масляная иво ис .

мно офи рная ком о и ия -

ф я Художествено

произведение, чиято композиция се състои

от три и повече фигури.

мно офи рн а мятник Скулп-

турен паметник, включващ няколко фигу-

ри.

мно о ве тная в ивка В при-

ложното изкуство: бродерия, която се из-

пълнява с няколко различни цвята конци.

мо ели роват несов

Създавам, изпълнявам скулптурни про-

изведения.

мо елиро вка ж В

изобразителното изкуство изобщо: преда-

ване на обемно-пластичните и пространст-

вени свойства на предметния свят чрез

полутонове и светлосенки (в живописта и

графиката) или чрез характерните за плас-

тиката триизмерни форми (в скулптурата).

мо е л ж 1. В практиката на

изобразителното изкуство: човек, който

позира на художника при изпълнението на

някакво произведение (включително етюд

или скица). 2. В преносен смисъл така се

нарича понякога всеки обект или предмет,

който служи на художника като натура. 3.

Скулптурата (гипсова или восъчна отливка

от оригинала или самият оригинал, изпъл-

нен от глина или восък), предназначена за

изпълнение в твърд материал, за отливане

или увеличаване.

мо ел е р м См. х о ник-мо е-

л ер.

мо е л щик м См. х о ник-мо е-

л ер.

мо е рн м

Направление в западното изкуст-

во от края на XIX в. началото на ХХ в.,

което се изявява преди всичко и най-вече в

стр. 66 от 139

художествената промишленост и архитек-

тура, но се отразява също така в живопис-

та, графиката и скулптурата и се харак-

теризира с претенциозно стилизиране на

произведенията. Възниква във Франция,

Англия и Германия за преодоляване на

еклектизма в тези страни (Късен Ренесанс,

барок, класицизъм, готика) и за намиране

на архитектурни форми на новите строи-

телни материали – желязо, бетон, стъкло.

мо ерни м м Широко

понятие, включващо дейността на всички

субективистични течения и групи в изкуст-

вото от началото на XX в., което отрича

неговата познавателна и обществена роля,

идейност, реализъм и народност, заменя

изкуството с формалистично фокусни-

чество, игнорира традициите и значението

на класическото художествено наследство,

разрушава реалистичната форма, кул-

тивира субективизма.

мо ерни ст м См. х о ник-мо ер-

нист.

мо ерни стка ж См. х о ни а-

мо ернистка.

мо а ика ж й 1. Разновид-

ност на монументалната живопис. 2. Тех-

ника на монументалната живопис, при ко-

ято основен материал за създаване на ху-

дожествени произведения са разноцветни-

те твърди материали – смалти, естествени

цветни камъчета, цветни керамични плоч-

ки и др. 3. В широк смисъл терминът об-

хваща и съответните изделия в при-

ложното изкуство. 4. Отделно произведе-

ние на монументалната живопис, изпълне-

но в техниката на мозайката.

мо а ика и керами ческих лит й Техническа

разновидност на мозайката, подредена от

керамични плочи.

мо а ика о е рев 1. Техническа

разновидност на мозайката, изпълнявана

върху дървена плоскост. 2. Художествено

произведение, изпълнено в тази техника.

мо аи ст м См. х о ник-мо аист.

мо аичи ст м См. х о ник-мо а-

ист.

мо аи чник м См. х о ник-мо а-

ист.

мо аи чное анно Пано, изпълнено в техниката на мозайката.

мо аи чное ис мо о с хо б ма -

е Живописна техника, изпълнявана с мал-

ка четка върху суха хартия и следващо ши-

роко застъпване.

мо крое с раффи то ф - Техническа разновидност на сграфи-

тото, която се изпълнява в два – три цвята

с метален инструмент, с който върху още

мокрия пласт от светла мазилка се издрас-

кват или изстъргват някои части от изобра-

жението, така че да се открие долната, по-

тъмна по тон, мазилка.

мо кр со с Техника на рисунка-

та, изпълнявана с разтворен във вода сос,

който се нанася с четка, без да се закрепва

рисунката.

моло о х о ник ж-

Така се нарича начинаещият художник

в първите години на своята творческа дей-

ност.

мо лот м ч к Инструмент подобен

на буквата "Т" с дървена дръжка, предназ-

начен за чукане и коване, използван в


молотко вая те хника В скулптура-

та: древна техника за изпълнение на скулп-

турни произведения от тънки метални ли-

стове чрез студена обработка с чук, изпол-

звана главно за декоративни композиции

както в малката пластика, така и в мо-

нументалната скулптура. Названието и е

свързано с основния инструмент – чук

(молот).

мол бе рт м В живописта:

дървено или метално приспособление за

работа на живописеца, върху което под-

рамката с платното, картона, дъската и т.

н. за рисуване се закрепват на необходима-

та височина (и с нужния наклон).

моне та ж В приложното

изкуство: къс метал с определено тегло и

чистота на сплавта, гравиран от официал-

ната власт, който служи като универсално

платежно средство, паричен знак.

моно ра мма ж 1. Деко-

ративен знак, получен от преплитането на

една или няколко начални букви от собст-

вено име и фамилия, от название на учебно

стр. 67 от 139

заведение, обществена организация, уч-

реждение и др. 2. Условен знак (на жи-

вотно, птица, цвят и др.), който заменя

подпис на ръкопис, картина, гравюра, ар-

хитектурен проект и др.

моно рамми ст мн -

В историята на изкуството: анонимни

художници, чиито произведения са подпи-

сани с монограми (преплетени инициали

на името и презимето, образуващи декора-

тивен знак или рисунка).

моноли т м В скулптура-

та: творба с големи размери, изсечена от

един каменен блок – гранит, мрамор, варо-

вик, пясъчник и др.

моноли тност ж

Ценно качество в изобразителното изкуст-

во, изразяващо цялостност в изграждането

на художествения образ.

моноти ия ж я 1. Осо-

бена графична техника, свързана с процеса

на отпечатването, която се отличава от

всички видове гравюри по това, че плочата

не се подлага нито на механична, нито на

химична обработка чрез разяждане, а се

нанася с четка и боя върху гладката по-

върхност на плочата. 2. Рисунка, отпечата-

на по този начин.

монохро мия ж 1. я Ед-

ноцветие в най-общ смисъл. В живописта,

графиката и декоративно-приложните из-

куства се постига чрез оцветяване с един

цвят и неговите оттенъци, а в архитектура-

та и скулптурата – чрез едноцветен мате-

риал. 2. Едноцветен печат.

монохро мн рис нок -

1. В изобразителното изкуство:

едноцветна рисунка, оцветена с един цвят

и неговите оттенъци. 2. В по-общ смисъл:

равномерно оцветена рисунка (без всякак-

ви оттенъци).

монтмориллони т м Минерал, во-

ден магнезиев и алуминиев силикат, из-

ползван като художествен материал, който

придава на глината особена пластичност.

мон ме нт м В изобрази-

телното изкуство: скулптурен паметник

със значителни размери в чест на голямо

историческо събитие или виден обществен

деец.

мон ментали ст м См. х о ник-

мон менталист.

мон мента л ная и во ис -

ж - -

ж ж 1.

Особен вид живопис, обхващаща големи

по размер живописни произведения, които

са свързани с архитектурата, но същевре-

менно имат самостойно образно съдържа-

ние с голямо обществено значение: изобра-

зителни пана, стенописи, мозайки. Поня-

кога тя се нарича мон ментално- еко-

ративна иво ис, тъй като в архитектур-

ния ансамбъл тя изпълнява и декоративни

функции, но нейните задачи не се изчерп-

ват с това. Понякога се нарича стенна и-

во ис, тъй като творбите се изпълняват

върху стенна плоскост и са органически

свързани с интериора и екстериора на

сградата. 2. Отделно произведение на тази

разновидност.

мон мента л ная ро а а н а -

Система от меро-

приятия на Съветското правителство, орга-

низирана през 1918 г., за издигане на скул-

птурни паметници и поставяне на паметни

плочи, релефи, мемориални ансамбли в

градовете на републиката, които да пропа-

гандират идеите на революцията и да въз-

питават народните маси в социалистически

дух.

мон мента л ная ск л т ра - Разновидност на

скулптурата, включваща паметници и

скулптурни комплекси, които притежават

значително обществено съдържание и са

неразривно свързани с околната архитек-

тура или природна среда.

мон мента л но- екорати вная и -

во ис См. мон ментал ная иво ис .

мон мента л ное иск сство -

- -

Изкуство, което про-

пагандира големи обществени идеи и е

предназначено за широките народни маси

и което, за разлика от кавалетното изкуст-

во, придобива образна завършеност в съ-

ответния архитектурен или природен ан-

самбъл. То включва скулптурните памет-

ници и групи, посветени на исторически

личности и събития, пана, мозайки, фрес-

стр. 68 от 139

ки. Понякога то се нарича мон ментално-

екоративно и к ство, тъй като спомага

за естетическата изразителност на даден

ансамбъл.

мон мента л ност ж -

Художествено качество на про-

изведение на изкуството – картина, скулп-

тура, сграда, с което се внушава вътрешна

сила на образа, патос, тържественост, ве-

личествен вид, представителност. Тя е ка-

чество не само на формата, но и едновре-

менно на съдържанието на творбата. Пора-

ди това и по-дребни по размери творби мо-

гат да бъдат монументални.

мон ме нтщик м См. ск л тор-

мон ментщик.

море ние м й й В

скулптурата и приложното изкуство: оцве-

тяване с байц на дървени повърхности.

мори лка ж й В скулптурата:

боя за повърхностно оцветяване на худо-

жествените произведения от дърво, без да

се скрива структурата им.

мори он м Полускъпоценен

камък, разновидност на кварца от тъмнока-

фяво до черно, използван като материал за


мори т несов й й В

скулптурата и приложното изкуство: по-

кривам, обагрям дървена повърхност с

байц.

моро осто кост ж й-

Свойство на художествените мате-

риали, в частност на боите, да издържат на

студ, т. е. на замръзване и затопляне, без

да се разрушат или да променят външния

си вид.

Моско вская ор ани а ия со а

х о ников Творческа организация на ху-

дожниците, живеещи и работещи в Москва

и Московска област.

Моско вское чи лище и во иси,

вая ния и о чества М

ж

Известно руско художествено учебно заве-

дение, открито през 1832 г., главен център

на художествения живот в Москва в про-

дължение на много десетилетия.

МОСХ ж См. Московская ор а-

ни а ия со а х о ников.

моти в м 1. В специално зна-

чение: единично явление (най-често при-

родна картина), което е носител на опреде-

лено съдържание, образ или състояние и се

отнася както към натурата, така и към

изображението и в художественото про-

изведение. 2. В декоративно-приложното

изкуство: декоративен елемент, който ле-

жи в основата на дадена композиция (или

на част от композицията) и се използва

като основен материал (като повод или

импулс за творческото въображение).

мра мор м 1. Материал за

скулптура – твърд варовит камък с особена

зърнеста структура, относителна бистрота

и цвят в различни оттенъци, който лесно се

поддава на ваене и полиране. 2. Скулп-

турни произведения, изработени от такъв

материал.

мрамори а ия ж В керамиката:

начин на декориране на художественото

изделие чрез свободно стичане на цветни

ангоби по повърхността му.

мра морщик м Майстор каменоде-

лец, изпълняващ в твърд материал с по-

мощта на пунктирмашина оригинални

скулптурни произведения, изпълнени от

временен материал, най-често гипс.

м а р м Странично изображение във

вид на мрежа от вълнообразни линии вър-

ху отпечатък от клише при неговото не-

правилно изготвяне.

м е м й Във връзка с изобра-

зителното изкуство: учреждение, което се

занимава със събиране, съхраняване, изу-

чаване и излагане на художествени произ-

ведения.

М е и обра и тел н х иск сств

и мени П кина См. Гос арственн

м е и обра ител н х иск сств имени

П кина.

М е иск сства наро ов Восто ка См. Гос арственн м е иск сства

наро ов Востока.

м ля м ж 1. Точно гипсово,

восъчно или от друг материал копие, снето

непосредствено от натурата, което предава

точно формата на предмета (например,

маска, снета от лицето на покойник, от ръ-

цете на известен пианист). 2. В отделни

стр. 69 от 139

случаи означава копие от скулптури и ар-

хитектурни детайли.

м мия м я й я Ху-

дожествена боя, приготвена от остатъци от

египетски мумии, асфалт и смола. Сега се

приготвя от някои видове железни руди.

м рава ж В живопи-

ста: староруското название на глазурата

предимно със зелен цвят.

м ра вит несов ж В ху-

дожествената керамика: покривам худо-

жествените изделия с глазура.

м ра вление с См. обливка.

м фел м ф В керамиката:

пещ, чието работно пространство е от-

делено от нагревателите с огнеупорна сте-

на. м ка ж В керамиката: дефект на

опалването – кафеникаво или черно петно

на повърхността на художественото из-

делие.

м та бел м В

специален смисъл: тънка пръчица от здра-

во дърво с топчица накрая, която служи

като опора за дясната ръка на живописеца

при рисуването на дребни детайли.

мя кая кист Четка за

рисуване, направена от космите на сибир-

ски пор, пор, язовец, бялка, катеричка, от

опашката на бик или коза, използвана в

живописта.

мя кие материа л -

В скулптурата: материали,

предназначени за моделиране на художест-

вени произведения – глина, шамот, плас-

тилин, восък.

мя ки ка мен Камък,

който не се отличава с голяма твърдост и

лесно се поддава на механична обработка,

например, пясъчник, мрамор.

мя ки каран а Мо-

лив с по-мек графит, използван като ма-

териал и инструмент за рисуване.

мя ки кракел р Дефект в живо-

писта – кракелюр (пукнатина) с тъпи кра-

ища.

мя ки лак - 1.

Материал – вид лак, съдържащ мазнина,

обикновено еленова лой. 2. Техническа

разновидност на дълбоката гравюра на

метал, при която металната плочка се на-

мазва тънко и равномерно с такъв лак, а

отпечатъкът напомня рисунка с молив.

мя кое е рево Дърво,

чиято дървесина не се отличава с голяма

твърдост и лесно се поддава на механична

обработка, например, липа.

мя чи тели мн (ед мя чи тел м)

См. ластификатори.

Н

наби вка рел е фа и факт р Изко-

ваване на допълнителни релефни издатини

и вдлъбнатини на повърхността на худо-

жественото изделие, например, на жилките

на листата.

набивна я та иро вка Инкруста-

ция, при която не се изисква предвари-

телно да се изрязва изображението, а зла-

тото се набива непосредствено на предва-

рително насечената повърхност на издели-

ето.

набл а тел ная ерс екти ва См.

ерс ектива набл ател ная.

набо ка ж В народното изкуство:

тъкан с рисунки, отпечатани с помощта на

дъска, върху която са изрязани, изготвяна

ръчно чрез удари с чук по наложената на

дъската тъкан.

набо рная мо а ика й-

Техническа разновидност на мозайката,

изпълнявана от дребни късчета смалти.

набра с ват несов В изобразител-

ното изкуство: рисувам наброска – ри-

сунка, живопис или скулптура по натура,

чрез която художникът бегло фиксира сво-

ите наблюдения.

набро ска ж В изобразителното из-

куство: изпълнение на наброска – рисунка

(живопис, скулптура) от натура, чрез която

художникът бегло фиксира своите наблю-

дения.

набро сок м Рисунка от

натура, чрез която художникът бегло фик-

сира своите наблюдения.

наво ка ж Старинен начин за на-

насяне на слой скъпоценен метал (злато

или сребро) на повърхността на художест-

вените изделия от мед, бронз, желязо и

стр. 70 от 139

други метали с използване на златна или

сребърна амалгама – живачен разтвор от

съответните метали.

наво ка коре ка В

гравюрата: назърняване повърхността на

плочата при подготовката за печатане.

на ля ная а ита ия -

я Масова действена форма за полити-

ческа агитация сред широките народни

маси, осъществявана чрез издаването на

печатни, а също и чрез ръкописно израбо-

тени агитационни материали: плакати, ли-

стовки, илюстровани лозунги, стенвест-

ници, агиттабла и пр.

на ла рная ро с ис Рисунки,

изпълнявани върху глазираната повърх-

ност на художествените изделия.

на ро бие с

В скулптурата: каменен памет-

ник, издигнат над гроба на покойника.

на фили мн (ед на фил м) -

ф ф й В скулптурата: тънка пи-

ла, служеща за обработка на дребни де-

тайли.

на а чная б ма а См. к рка.

на а чная к рка См. к рка.

накова л ня ж я Голяма

плоска желязна подложка, на която се ко-

ват желязо и други метали, използвана за

създаване на художествени изделия от ме-

тални пластини.

нако л м В керамиката: дефект в

глазурата – точковидни вдлъбнатинки,

образувани при отделянето на газове от

разтопената глазура.

наколе нник м -

В приложното изкуство: предмет на

предпазното въоръжение, който покрива

крака и го защитава от рани.

накр вно сло См. интонако.

на а ная фили ра н Художестве-

на филигранна техника, при която изобра-

женията от тънки нишки и топчета се запо-

яват непосредствено към металния лист.

на а ная фили ра н с ма л См. ере оро чатая мал .

на и л ник м В скулптурата

ръчен металорежещ инструмент за заглаж-

дане метални и дървени повърхнини.

на л в м Дефект в живо-

писта: слой боя, натрупан на повърхността

на друг слой боя.

наро ное иск сство - Изобразително и декоративно-

приложно изкуство, което е колективно

творчество на даден етнос, отразява харак-

тера на на-рода, неговите обичаи, истори-

чески събития, и се отличава със специ-

фичното си жанрово съдържание, език и

структура.

наро ност иск сства В областта на изобразител-

ното изкуство: отразяване в изкуството на

стремежите, идеалите и изискванията на

трудовите народни маси.

наро но-х о ественн е ро м -

сл Местни отрасли на народното декора-

тивно-приложно изкуство, чиито майстори

са обединени в специализирани артели за

производство на определени художествени

изделия.

наро н е карти нки См. л бочн е

картинки.

наро н е х о ественн е ро -

м сл См. наро н е х о ественн е

ремёсла.

наро н е х о ественн е ремёс-

ла ж я - ж я Дейност, при която

ръчно се изработват художествени изделия

с практическа стойност от различни спе-

циалности: килимарство, керамика, зла-

тарство, ковачество и др.

наро н х о ник - ж Висше почетно звание, което се

дава на деятели на изобразителното изкус-

тво за изключителна творческа дейност и

особени заслуги в развитието на живопис-

та, скулптурата, декоративното и прилож-

ното изкуство, учредено през 1950 г. в бив-

шия СССР.

наря м См. кра ение.

насека ние рис нка В техниката на

коването: възпроизвеждане на повърхност-

та на изделията на различни щрихи, насеч-

ки, решетки, рисунки, надписи и т. п.

насе чка ж 1. Насичане, на-

рязване на метални, дървени и други по-

върхности. 2. Вид инкрустация –

стр. 71 от 139

шарка, врязана украса върху метал, дърво

и др. 3. См. та ировка.

наска л н е и обра е ния См. ет-

ро лиф .

насле ие х о ественное -

ж ж -

Произведения на изкуството от

минали епохи, чието изучаване и критично

използване е изходна точка за по-нататъш-

ното творческо развитие на съвременното

изкуство.

насти лка ж В технологията на

старата руска живопис: парче платно, за-

лепено на дъската преди нанасянето на

грунда.

нас щенност ве та См. интен-

сивност вета.

ната л евски рани т Гранит с ка-

феникав оттенък, добиван недалеч от с.

Наталевка, Запорожка област, използван

като материал за художествени произведе-

ния.

нат ра ж 1. В практиката

на изобразителното изкуство: всички явле-

ния, живи същества и предмети, които ху-

дожникът изобразява (или може да изо-

брази), като ги използва за модели и ги

наблюдава непосредствено в процеса на

работата си. 2. В широк смисъл терминът

обхваща понякога цялата обективна дейст-

вителност и нейното многообразие.

нат рали м м Систе-

ма от естетически възгледи, която възник-

ва (във връзка със съответната художестве-

на практика) през II-та половина на XIX в.

върху теоретичната основа на философия-

та на позитивизма, която свежда общест-

вените закономерности до биологичните.

Изразява се в отказване от широки обоб-

щения, от идейност и целенасоченост, кое-

то води до лекомислено, чисто външно

опиране на всичко, което художникът

вижда.

нат рали ст ж См. х о ник-нат -

ралист.

нат ра л ная о хра См. охра.

нат ра л ная сан и на Материал за

рисуване – сангин, приготвян от естествен

минерал.

нат ра л ная се ия Материал за

рисуване – сепия, употребявана в Европа

от средата на XVIII в., която се приготвяла

от морски молуск (мекотело).

нат ра л ная сие на См. сиена.

нат ра л ная мбра См. мбра.

нат ра л н и ме нт В техноло-

гията на изобразителното изкуство: пиг-

мент, получаван от естествени минерали,

намиращи се в природата.

нат рщик м В практиката на

изобразителното изкуство: човек, който

позира на художника при изпълнението на

някакво произведение (включително етюд

или скица).

нат рщи а ж моде лка В практика-

та на изобразителното изкуство: жена, коя-

то позира на художника при изпълнението

на някакво произведение (включително

етюд или скица).

нат рмо рт м 1. Един

от жанровете на изобразителното изкуство,

който изобразява битови предмети, зелен-

чуци, плодове, убит дивеч, цветя и др. 2.

Отделно произведение от този жанр.

на чная итал я нская ерс екти -

ва Сис-

тема за изобразяване на пространството,

при която линиите на предметите в изобра-

зителното поле се събират в убежни точки

на хоризонта, а не се съкращават обратно

към окото на зрителя.

неа вторские ро и ски Музейно-

реставрационен термин, който обозначава

неавторски поправки, закриващи на отдел-

ни места истинската живопис.

неа олита нская ёлтая -

ж Жълта художествена боя,

която била известна в Италия още през

XIV в.

небелёное ма сло В живописта: рас-

тително масло, което се използва като

свързващо вещество за художествените

бои и не е подлагано на специална обра-

ботка за избелване.

небелёное олотно

Платно за рисуване, което не е из-

белвано по определена технология.

небелён холст См. небелёное

олотно.

стр. 72 от 139

нев с ха щие масла - Масла, които съхнат изключи-

телно бавно, използвани като свързватели

в художествените бои, например: лешни-

ково, бадемово, маслиново и др.

не ати вное равирова ние См. -

л блённое равирование.

не ла ро ванная керами ческая

ли тка Ке-

рамична плоча, която не е покрита с глазу-

ра, използвана в монументално-декоратив-

ното и приложното изкуство.

не ол ове чност ж й-


куство: свойство на художествените произ-

ведения, изпълнени от нетрайни материа-

ли, да се съхраняват за кратко време, нап-

ример, художествените изделия от пласти-

лин, глина, гипс.

не а р нто ванное олотно негрун-

ди рано платно Платно за рисуване, което

не е покрито с грунд.

не а р нто ванн холст См. не-

а р нтованное олотно.

неи ве стн х о ник - ж Художник, който не е из-

вестен на ценителите на изкуството.

не и л бер м Сплав от мед, цинк

(13% – 45%) и никел (5% – 35%) с цвят и

блясък на сребро, използвана като матери-


не тра л ная а мма

Цветова гама, включваща неутрални

тонове.

не тра л н е тона См. не трал -

н е вета.

не тра л н е вета

Цветове, кои-

то не се отнасят нито към топлите, нито

към студените.

не тра л н фон ф В живописта: фон, който не съдържа изо-

бражения, употребяван най-често в портре-

та.

необо ённая кера мика Разновидност на керамиката,

която не е подложена на изпичане.

неоим рессиони м м -

Късна фаза от развитието на импре-

сионизма във Франция, Белгия, Италия.

Той продължава принципите на субектив-

но-зрителното възприемане и отразяване

на природата на ефектите на светлинното

сияние на въздуха, като довежда докрай

похвата за спектрално разлагане на багре-

ните тонове на основни чисти цветове. Ха-

рактерно за техниката на рисуване е по-

ставянето на боите на отделни, обособени

мазки, петна и точки (оттук и названията

поантилизъм и дивизионизъм) – с оглед да

се получи оптично смесване на цветовете в

окото на зрителя.

неоим рессиони ст м См. х о -

ник-неоим ресионист.

неокласси и м м

Художествено направле-

ние, при което се наблюдава възобновява-

не на стилистичните похвати и стилистич-

ните форми, отчасти и на тематиката на

европейския класицизъм от XVII в.

неоли т м Новокаменна

епоха – вторият период от каменната епо-

ха, който се характеризира с преми-

наването на човечеството от присвояваща

към произвеждаща земеделско-скотовъдна

икономика с по-уседнал живот и по-добра

обработка на каменните оръдия, през кой-

то се създават забележителни произведе-

ния на праисторическото изкуство – кера-

мика и скулптура.

неор ани ческие кра ски -

Художествени бои, които имат

минерален или метален произход.

неореали м м -

Френско и италианско движение за

нов реализъм в изобразителното изкуство,

предимно със социално съдържание, въз-

никнало през 1945 г.

неореали ст м См. х о ник-нео-

реалист.

не росве чива щее ис мо -

ж Живописване, изпъл-

нено с покривни бои.

не росве чива щие кра ски См.

кор сн е краски.

не ро чн е кра ски й Художествени бои, отличаващи се с много

ниска степен на трайност.

стр. 73 от 139

несо хн щие масла См. нев с -

ха щие масла.

нефри т м ф Млечнобял или

зеленикав минерал от групата на амфибо-

лите, използван като материал за худо-


ние лло с 1. Черна сплав на

сяра със сребро, мед или боракс. 2. Декора-

тивна техника, дошла на Балканския полу-

остров от Закавказието, състояща се в из-

рязване на изображенията върху метална

повърхност (от сребро или злато), които се

запълват с такава сплав.

ни ки ори о нт Когато перспективният или видимият хо-

ризонт е поставен по-близо до долния край

на изображението (във връзка с компози-

ционното решение, което художникът из-

бира) се нарича нисък хоризонт.

нимб м В религиозната живо-

пис: светъл златист или златен кръг, изо-

бразяван от зографите около главите на

светците по икони и стенописи в църквите.

Може да бъде изкован от сребърен лист,

декориран с релефен растителен орнамент.

нитрола к м Лак, обрабо-

тен с примес от азотна киселина, из-

ползван като материал в живописта.

нова торство с В изо-

бразителното изкуство: въплъщаване в

произведенията на нови идеи и образи,

които утвърждават нови прогресивни яв-

ления в обществения живот.

но в кракел р Дефект в живописта – кракелюр (пукнати-

на), който се е появил върху художестве-

ното произведение сравнително скоро.

но о вка ж ж Инструмент –

трионче за рязане на метал, използвано в


но о вочн е на и л ники Инстру-

менти в скулптурата – пили, чието напреч-

но сечение прилича по форма на ножовка.

норве ски ол бо мра мор Мра-

мор със синкав оттенък, добиван в Норве-

гия, използван като материал за скулптура.

н мм ли тов е и вестняки Варо-

вик, образуван от скелетите на морски жи-

вотни – нумулити, използван като матери-

ал в скулптурата.

н а нс м См. оттенок.

О

обво и т несов -

В изобразителното изкуство: про-

карвам линия по контурите на художестве-

ното произведение (рисунка, портрет и т.

н.) с туш или боя.

обво ка ж -

1. Линия, очертана по контурите на

художественото произведение (рисунка,

портрет и др.) с туш или боя. 2. Очертава-

не на линия по контурите на художестве-

ното произведение (рисунка, портрет и т.

н.) с туш или боя.

обво н е чека н Метални инстру-

менти (чекани), с помощта на които се въз-

произвеждат контурите на рисунката вър-

ху метална повърхност, като се контурират

по набелязаните точки.

обели ск м В скулптурата:

висок монолитен каменен стълб с квад-

ратно сечение, постепенно стесняващ се

към върха и завършващ пирамидално, един

от най-разпространените паметници на во-

енната слава.

об и м В керамиката:

основен технологичен стадий – обработ-

ване при висока температура в специални

пещи на предварително изсушеното худо-

жествено изделие.

об и ла рн - В керамиката: опалване на художестве-

ните изделия, което се извършва след на-

насянето на глазурата.

об и екорати вн См. об и

м фел н .

об и м фел н ф -

В керамиката: опалване на художест-

вените изделия в муфелни пещи за закреп-

ване на рисунките върху глазурата.

об и олито См. об и ла р-

н .

об и те л н - В керамиката: първото изпичане на ху-

дожественото изделие, след което то се

глазира.

об и ти л н См. об и тел -

н .

стр. 74 от 139

об и мки мн Инструмент за коване,

придаващ на художественото изделие ци-

линдрична или ръбеста форма, който се

състои от две части (горна и долна), а

опашката му е прикрепена към наковалня-

та.

об и мн е чека н Метални ин-

струменти с продълговата, овална, бобо-

видна форма, използвани в скулптурата и


обла оро енн воск См. ни-

чески воск.

областна я в ставка См. обласная

х о ественная в ставка.

областна я х о ественная в -

ставка Художествена изложба, в която

участват художници само от една област.

обли вка ж -

ж В технологията на

керамичното изкуство: полагане на слой

глазури обикновено чрез поливане (обли-

ване) на керамичното изделие с рядка по

консистенция глазурна маса преди повтор-

ното изпичане на предмета.

обло ка ж -

В книжната графика: част от подвър-

зия – ивица от хартия, картон, платно и др.

материали, която обгръща лицевата стра-

на, ръба и задната (обратната) страна на

тялото на книгата.

обна ённая фи ра я В

изобразителното изкуство: художествено

произведение, представляващо съблечена

човешка фигура.

обо ённая кера мика - Разновидност на керамиката, която

е изпечена по специална технология.

оболва нивание с Грубо

обработване на камък за скулптура.

оболва ниват несов Об-

работвам грубо камък за скулптура.

о бра х о ественн -

ж ж В

областта на изобразителното изкуство:

специфична, свойствена на изкуството

форма за отразяване на действителността,

която разкрива общото чрез конкретното и

индивидуалното и се реализира в творчес-

кия процес. Терминът се отнася не само до

художественото произведение като цяло,

но и до отделни съществени елементи на

неговото съдържание.

обра тная ерс екти ва Система за изобразяване на

пространството, при която линиите на

предметите в изобразителното поле не се

събират в убежни точки на хоризонта, как-

то при научната (геометрична) перспекти-

ва, а се съкращават обратно към окото на

зрителя. Тя не почива на закономерностите

на линейната (геометричната) перспектива

и е застъпена главно в средновековната из-

точно-християнска живопис (икони и сте-

нописи).

обра тное и обра е ние См. ер-

кал ное и обра ение.

обра тн набо р - я й Техника на мо-

зайката, при която художникът залепва

цветните късчета смалта откъм лицевата

им страна върху временна подложка, която

се отстранява след прикрепването на мо-

зайката на определеното и място.

обре на я рав ра См. ро ол ная

рав ра.

обро нное равирова ние Техника

на гравирането при която с резец се изра-

ботва релеф или даже кръгла скулптура от

метал.

обро нн орел е ф В приложното

изкуство: орелеф, при който изобразените

фигури и предмети едва са долепени до

фона, а някои детайли са съвсем отделени

от него.

обр бка ж Отделяне на част от ма-

териала по външните контури на худо-

жественото изделие при изковаването му.

обсе чка ж См. обр бка.

обси иа н м Стъкловиден

минерал, който се образува при бързото

изстиване на лавата, използван като мате-

риал за художествени изделия.

О бщество станкови стов ж -

ж

Обединение на млади московски

живописци, предимно възпитаници на

ВХУТЕМАС, съществувало от 1925 до

1932 г.

О бщество х о ников им. А.И.

К и н и ж ж

стр. 75 от 139

И ж Обединение, което въз-

никва през 1909 г. в Петербург със съдей-

ствието на А.И. Куинджи и което по-късно

се издържа със завещаните от него средст-

ва.

Объе ине ние моско вских х о -

ников - ж МХ Обединение на худож-

ници живописци, в което влизат главните

членове на дореволюционната групировка

"Вале каро" и техните ученици от москов-

ския ВХУТЕМАС, създадено през 1924 г.

Объе ине ние р сских ск л то-

ров РС Творческа организация, в която чле-

нуват скулптори от всички направления,

съществувала от 1926 до 1936 г.

Объе ине ние х о ников им.

И.Е. Ре ина И Е Р Из-

ложбена организация на московски худож-

ници от 20-те години на ХХ в., в която

участват предимно бивши ученици на Ре-

пин от Ленинградската художествена ака-

демия.

Объе ине ние х о ников-реали -

стов ж - ХР Московска изложбена ор-

ганизация от края на 20-те години на ХХ

в., в която участват бившите членове на

"Съюза на руските художници" и на

"Сдружението на подвижните художестве-

ни изложби".

объём м В изобразителното

изкуство: триизмерност или впечатление

за триизмерност в художествената творба.

Постига се чрез рисунъка и цветовото изг-

раждане на образа с използване на линей-

ната и въздушната перспектива. В кръглата

скулптура се осъществява реално в мате-

риала, при релефа чрез условното съкрате-

но моделиране на формите съобразно с

принципите на перспективата, а в живо-

писта и графиката и чрез светлосянката.

объёмная мо а ика Техническа раз-

новидност на мозайката, изпълнявана вър-

ху капаците на кутийки, вази, писмени

прибори (най-често във вид на плодове и

цветя).

объёмная ск л т ра См. кр лая

ск л т ра.

объёмная фили ра н Техническа

разновидност на филиграна, предназна-

чена за обемни предмети – вази, купи, под-

носи, кутии, обемни изображения на жи-

вотни и птици, архитектурни форми и т. п.,

които се изготвят от отделни детайли и по-

сле се монтират в цялостната композиция.

об кнове нн о а л Минерал, разновидност на опала, с

различни цветове – бял, сив, зелен, розов,

без преливане на цветовете, използван като


об кнове нн хал е о н - Минерал, разновидност на

халцедона, със сив, бял, жълтеникав или

друг оттенък, използван като материал за


ова л н е робо ники Пробои

(инструменти в скулптурата) с овално се-

чение, служещи за пробиване на отвер-

стия.

о нева я са ка В керамиката: из-

менение (намаляване) размерите на ху-

дожественото изделие при опалване.

о ненн о а л Мине-

рал, разновидност на опала – скъпоценен

камък с яркочервен или оранжев цвят без

преливане на цветовете, използван като


о ра ниват несов ф В

бижутерията: шлифовам повърхността на

скъпоценен камък във вид на стенички,

ръбчета.

о ра нка ж ф В бижуте-

рията: шлифоване повърхността на скъпо-

ценен камък във вид на стенички, ръбчета.

о арённая х о ни а См. талант-

ливая х о ни а.

о арённ х о ник См. талант

во 2 знач.

о носло ная акваре л ная те хни-

ка й Техни-

ческа разновидност на акварелната живо-

пис, изпълнявана с един слой боя.

о носло ная и во ис й-

ж й В жи-

вописта: техника на изпълнение на худо-

жественото произведение с един слой боя.

о носло ная клеева я те хника - й Техничес-

стр. 76 от 139

ка разновидност на туткалената живопис,

изпълнявана с един слой боя.

о носло ная те хника См. о но-

сло ная иво ис .

о носло н и вестко во- есча -

нист р нт - я - Еднопластов грунд от вар и

пясък, предназначен за монументално-

декоративна живопис.

о носло н с о соб ис ма См.

о носло ная иво ис .

о носло н с о соб ис ма о

с хо б ма е Техническа разновидност на

маслената живопис: създаване на произ-

ведения с един слой боя, нанасяна върху

суха хартия.

о носло н с о соб ис ма о

с ро б ма е Техническа разновидност

на маслената живопис: създаване на произ-

ведения с един слой боя, нанасяна върху

влажна хартия.

о нофи рная ком о и ия -ф я В изобразителното

изкуство: художествено произведение,

чиято композиция се състои само от една

фигура.

о нофи рн а мятник В скулп-

турата: паметник, състоящ се от една фигу-

ра.

о но ве тная в ивка -

я В приложното изкуство: бро-

дерия, изпълнявана в един цвят (обикнове-

но бял).

о ере л е с В при-

ложното изкуство: един от най-древните

накити, състоящ се от отделни зърна на

минерали, раковини, зъби на животни и

др., нанизани на връв, който се носи около

шията.

о и вки мн См. ви ки.

о наме нка ж В старата руска жи-

вопис: нанасяне на линейна композици-

онна рисунка в началния стадий на работа

над икона, стенопис или миниатюра.

о окери т м

Смолист минерал със зелен, жълт

или кафяв цвят, който се използва в изоб-

разителното изкуство като материал за

приготвяне на пластилин.

ока тка ж Техника за създаване на

скулптура от пластична маса, при която

течната пластична маса се нанася на стени-

те на гипсовия калъп и се залива.

окла м Във византийско-

то, старобългарското, староруското и сред-

новековното изкуство на балканските на-

роди: украса на лицевата част на иконата

или подвързията на евангелието, изпълне-

на от изчукани или щамповани листове

сребро или злато.

О кна сати р РОСТА Р СТ Витрини на Руската телеграфна

агенция: съветски агитационно-политичес-

ки плакати с малък тираж, посветени на

борбата с вътрешната и външната контра-

революция, които са били създавани в спе-

циални ателиета.

О кна ТАСС Т СС Витрини на Телеграфната агенция на Съ-

ветския съюз: съветски агитационно-

политически плакати, издавани през време

на Великата отечествена война и посвете-

ни на борбата с фашизма.

око нная ма л См. а рная фи-

ли ран с мал .

оконча тел н материа л См. ко-

нечн материал.

окси и рование с В ме-

талопластиката: окисляване на повърх-

ността на металните предмети, при което

те губят металния си блясък и получават

кафеникав, синьозелен или друг оттенък,

което се използва при изработването на ук-

рашения и ху-дожествени изделия от ме-

тални пластинки.

окси и роват несов В

металопластиката: окислявам повърхност-

та на металните художествени изделия,

при което те губят металния си блясък и

повърхността им придобива кафеникав,

синкавозелен или друг оттенък. .

Октя бр ” м Обединение на архи-

текти, художници оформители, работещи в

областта на фотомонтажа и киното, живо-

писци и изкуствоведи, основано в Москва

през 1928 г. на основата на формалистични

принципи, като се отричат идейно-

образното реалистично изкуство в името

на "създаването на вещи".

стр. 77 от 139

олео ра фия ж Остаряло название

на хромолито рафията. (См. хромолито-

рафия).

оливи н м Ми-

нерал, силикат на желязото и магнезия –

полускъпоценен камък с мидест лом, стък-

лен блясък и цвят от тъмножълт до масли-

ненозелен цвят, използван като материал


оли фа ж ф Варено ле-

нено масло, използвано като материал в

технологията на живописта.

оли фление с В живо-

писта: покриване повърхността на осно-

вата на художественото произведение с

безир.

о лово с й Химичен елемент –

ковък метал с бял цвят, използван като ма-

териал в скулптурата и приложното из-

куство.

ол ха ж 1. Дървесина от ел-

ша като материал в изобразителното из-



ОМХ с См. Объе инение москов-

ских х о ников.

о никс м Минерал, полускъ-

поценен камък с бели и черни ивици, разн-

овидност на ахата, използван като матери-


о а л м Минерал, хидрогел на

силициев двуокис – скъпоценен прозрачен

камък обикновено с млечнозеленикав или

жълтеникавобял цвят с променливи отбля-

съци, използван като материал за худо-


о -а рт м - -

Направление в изобразителното изкуст-

во на Запад в средата на 30-те и в нач. на

60-те години на ХХ в. Подновено развитие

на геометрично-архитектурния абстрак-

ционизъм или оптично изкуство, което

обикновено се изгражда върху основата на

един, два или няколко ритмично повтаря-

щи се геометрични форми, които сами се

включват като съставни части в други гео-

метрични съчетания, изпълнени в силно

контрастни цветове.

о ис ж В старото руско изкуство:

външните контури на линейните очертания

при началния стадий на работата над ико-

на или фреска.

ор али т м См. ревесно-волокни-

стая т кат рка.

ор ани ческие кра ски Художествени бои, които съдържат

сложни органични съединения, предимно

от растителен и животински произход.

ор ена мн (ед о р ен м) В

приложното изкуство: почетни отличия,

давани на цивилни и военни лица за особе-

ни заслуги и постижения в служба на дър-

жавата, изработвани във форма на звезда,

кръст или окръжност от благородни мета-

ли, емайл, а понякога и скъпоценни камъ-

ни.

орео л м В религиозното из-

куство: сияние във вид на кръг или ради-

ално разположени лъчи, което огражда фи-

гурите на боговете или светците. В христи-

янското изкуство за разлика от нимба, кой-

то огражда само главите на светците, оре-

олът обгръща цялата фигура.

оре х м См. ре ки орех.

оре ховое ма сло Масло, получавано от орехови ядки, из-

ползвано като свързващо вещество в мас-

лените бои.

ори ина л м 1. См. о -

линник в 1 знач. 2. Художествено про-

изведение, което служи за образец при

изработване на копия.

ори ина л ная рав ра -

Гравюра, която изцяло е из-

пълнена от самия автор (включително и

обработката на плочата).

орле м См. ро онит.

орна мент м Художест-

вена композиция от ритмично подредени

геометрични, растителни, животински и

др. мотиви, които украсяват определено

поле, повърхност на предмет, книга, тъкан,

архитектурна фасада, стена, потон, мебел,

метално художествено изделие и др.

орнамента ия ж орнаментация 1.

См. орнаментовка. 2. См. орнаментика.

орнаме нтика ж

Съвкупност от орнаменталните елементи в

произведения на изобразителното изкуство

и архитектурата.

стр. 78 от 139

орнаменти роват несов -

В изобразителното изкуство: укра-

сявам с орнаменти.

орнаменто вка ж В

изобразителното изкуство: украсяване с

орнаменти.

ОРС с См. Объе инение р сских

ск л торов.

Ор е ная ала та См. Гос арст-

венная Ор е ная алата.

оса ка ж Набиване – намаляване

дължината на художественото изделие за

сметка на увеличението на неговото на-

пречно сечение при изковаване.

осе а ние с оро нване См. ос ание.

осетро в р би кле Лепило,

приготвяно от есетра, използвано като ма-

териал в технологията на изобразителното

изкуство.

оси на ж 1. Дървесина

от трепетлика като материал в изобрази-

телното изкуство. 2. Художествено произ-


осно ва ж См. основание.

основа ние с В технологията

на живописта: материалът, върху който се

нанася грундът и боите на картината: плат-

но, дърво, картон, хартия, а понякога и

метал, стъкло, линолеум и др.

ОСТ с См. Общество станковис-

тов.

о стр ре е См. и ти хел .

ос а ние с Дефект в жи-

вописта – отделяне, падане на дребни ча-

стички от багрения слой на художествено-

то произведение.

отбелённое олотно См. белёное

олотно.

отбелённ холст См. белёное о-

лотно.

отбо рка ж В техниката на старата

руска живопис: един от начините на посте-

пенно избледняване на детайлите на от-

критите части на тялото, състоящ се в по-

степенно ретуширане с малки мазки в раз-

лични посоки.

отвер и тели мн (ед отвер и тел

м) Вещества, които допри-

насят за по-бързото втвърдяване на худо-

жествените материали, използвани в тех-


отве с м В практиката на изо-

бразителното изкуство: просто приспосо-

бление (инструмент) – конец с малка те-

жест на края, което улеснява правилното

(устойчиво) поставяне на човешката фи-

гура в рисунката или етюда в процеса на

работата по натура.

отво ка ж В художествената кера-

мика: декориране на художественото изде-

лие чрез нанасяне на изображения, орна-

менти във вид на тесни ивици (ленти) с по-

мощта на грънчарско колело.

от е лка ж Операция, придаваща на

кованото художествено изделие завършен

вид.

от е лочное лифова ние См. еко-

ративное лифование.

откр тая в ставка -

ж Художествена изложба, отворена за

разглеждане от посетителите.

откр тая ком о и ия я В изобразителното изкуство:

художествено произведение, в което могат

да бъдат включени допълнителни компо-

ненти без да се наруши неговата хармония.

откр т ко нк рс -

В изобразителното изкуство: конкурс,

при който авторите на творбата са извест-

ни на журито.

отли вка ж В техноло-

гията на скулптурата: процесът на меха-

нично възпроизвеждане на скулптурния

оригинал или гипсовото копие, при които

предварително приготвените специални

калъпи се запълват с течно вещество, кое-

то лесно се втвърдява (гипс, цимент, разто-

пен метал – бронз, чугун, желязо, цинк и

др.).

отл м Дефект на дървесината –

пукнатина между годишните кръгове, коя-

то прави материала непригоден за скулпту-

ра.

отме тин мн См. ви ки.

отме тки мн См. ви ки.

отно е ния мн я Термин

от художествената практика, определящ

взаимната връзка между елементите на

изображението, съществуваща в натурата

стр. 79 от 139

и използвана при създаване на произведе-

нията.

от еча ток м В графи-

ката: листът с графичния отпечатък, полу-

чен от първоначалното изображение, из-

пълнено на каменна, дървена или метална

плоча посредством някои от способите на

графиката (литография, офорт, ксилогра-

фия).

от еча т вание с Начин на прена-

сяне, при който рисунката, изпълнена с

молив на паус, се налага върху изделието

откъм лицевата и страна и се заглажда с

шпатула или линиите на рисунката се

очертават с молив.

отоща щие материа л В керами-

ката: материали, използвани като суро-

вини, които практически не се свиват при

сушене

отсла ивание ла ри В керамика-

та: дефект на глазурата, който се харак-

теризира с отделяне на отделни късчета от

глазурата на художественото изделие.

отстре л м См. тик.

отте нок м В изо-

бразителното изкуство: 1. Изменение (по-

някога едва забележимо) в цвета на нату-

рата под въздействието на обкръжаващата

среда. 2. Малки, често пъти едва забележи-

ми различия в цвета, светлосилата или на-

ситеността на два близки тона.

о ттиск м См. от ечаток.

оформи тел м См. х о ник-

оформител.

оформле ние с ф Твор-

ческа дейност, свързана с подредбата и

украсата на дадени обекти: витрина, из-

ложбена зала, панаирна палата, интериор и

екстериорна обществена сграда, музей,

художествена галерия, архитектурен ан-

самбъл, улица или площад във връзка с ня-

какъв празник или честване и др.

оформля т несов ф я Под-

реждам, украсявам дадени обекти: вит-

рина, изложбена зала, панаирна палата, ин-

териор и екстериорна обществена сграда,

музей, художествена галерия, архитекту-

рен ансамбъл, улица или площад във връз-

ка с някакъв празник или честване и др.

офо рт м ф 1. Широко употре-

бявана техническа разновидност на дъл-

боката гравюра на метал, при която щри-

хите на рисунката се издълбават със спе-

циална гравьорска игла върху покритата

със специален грунд метална плоча, която

се разяжда с киселина. 2. Съвкупността от

различни видове дълбоки гравюри на ме-

тал, изпълнени чрез разяждане: офорт,

верни му, акватинта, резерваж, лави и др.

офорти ст м См. х о ник-офор-

тист.

офсе т м ф ф

Техническа разновидност за възпроизвеж-

дане на репродукции – индиректен печатен

способ за повърхнен печат, при който сло-

ят мастило от печатащите елементи се

предава първоначално върху цилиндър с

гумено платно, а от него – върху отпечат-

вания материал.

охо тничи кле - Лепило, приготвено от изрезки от

козя и овча кожа, използвано в техно-


ОХР с См. Объе инение х о ни-

ков-реалистов.

о хра ж -

Природно изкопаема мине-

рална боя с жълт или жълточервен цвят,

използвана в живописта.

о хра ёная Жълто-

кафява минерална боя, получена в резултат

на изпичането на естествената охра, изпол-

звана като художествена боя.

о хра нат ра л ная См. охра.

о хрение с См. в светление.

о и вки мн См. ви ки.

П

а волока ж См. настилка.

а а щие те ни я В

перспективата: сянката, хвърлена от да-

дено тяло на околните предмети.

а кля ж Грубо влакно от

лен или коноп, използвано като материал в

технологията на скулптурата и монумен-

талната живопис.

стр. 80 от 139

ала с м В приложното изкуство:

гладък килим с две лица ръчна или ма-

шинна изработка, украсен с геометрични

фигури в ярки цветове.

а лев мра мор Бледожълт мра-

мор с розов оттенък, използван като ма-

териал за скулптура.

а лехская миниат ра Разновид-

ност на миниатюрната лакова живопис,

един от руските народни художествени

занаяти, появила се в с. Палеха, Ивановска

област.

али тра ж 1. Овална или

правоъгълна тънка дъсчица (рядко от ме-

тал, порцелан, стъкло) с дупка за големия

пръст на ръката, върху която художниците

поставят по-малко от всички употребявани

от тях бои. 2. Точно изброяване на боите,

които даден художник използва в творчес-

ката си работа.

а лка ж См. м табел .

а л ма ж 1. Дървесина от

палма като материал в изобразителното из-



ал ме тта ж Орнамент

във вид на стилизиран палмов лист, ри-

суван в цветове или изпълнен скулптурно

в яйцевидно или кръгло поле и съставен от

удължени листа, разположени симетрично

около отвесен заоблен лист.

а мятник м Произведе-

ние на монументалната скулптура и ар-

хитектура, изпълнено в траен материал,

посветено на видно лице (герой, държав-

ник, учен, писател и др.) или събитие с

голямо обществено-историческо значение.

Паметник може да бъде бюст с постамент,

фигура в цял ръст (кръгла или релеф) или

голяма по размери и сложна по решение

фигурална композиция, съставляваща

скулптурно-архитектурен ансамбъл.

а мятник иск сства В

областта на изобразителното изкуство: ху-

дожествено произведение (живопис, скул-

птура, миниатюра, приложни изкуства и

др.), създадено в историческото минало,

което представлява интерес за историята

на изкуството и за културната история на

даден народ.

а мятник к л т р См. амят-

ник иск сства.

анно с 1. Живописно, кера-

мично, скулптурно или мозаично произ-

ведение с декоративно предназначение,

което се монтира в стената на архи-

тектурната сграда. 2. Част от повърхността

на стената, отделена с рамка (по-рядко и

по друг начин) и запълнена с живопис или

със скулптурен релеф.

ано тик м м Музей

или художествена галерия със специално

осветление, в която се показват забележи-

телни предмети, места, събития, като спо-

ред нуждата се използват и восъчни мане-

кени, фигури на бележити хора.

анора ма ж 1. Особена

(наред с диорамата) разновидност на изо-

бразителното изкуство, в която живописта

се допълва с други художествени средства.

Представлява огромен цилиндър, вътре в

който е определено място за зрителите. 2.

Обект на изображението: пейзажен мотив,

който обхваща много широко простран-

ство и много изобразителни елементи. 3.

Художествено изображение на този мотив.

анто раф м ф Уред за

изработване на копия с възможност за про-

мяна на мащаба им, основан върху геомет-

ричния принцип на подобието. Съществу-

ват две разновидности: за линейни работи

(чертежи, карти, и др.) и за релефни работи

(барелефни, скулптурни, гравирни ма-

шини, манипулатори и др.).

ара н ортре т -

Разновидност на портретния жанр в

живописта – портретираният се изобразява

в тържествена поза и облекло, в параден

костюм.

ариа н м 1. Разновидност

на бисквита (порцелана) с оттенък на жъл-

теникав мрамор, появила се в средата на

XIX в. 2. Изделия, изработени от такъв ма-

териал.

ари ская ла р См. берлинская

ла р .

ари ская си няя См. берлинская

ла р .

а рковая ск л т ра См. са ово-

арковая ск л т ра.

стр. 81 от 139

а рн ортре т Разновидност на

портретния жанр – портрет, на който са

изобразени едновременно две лица.

а росски мра мор Мрамор от ост-

ров Парос, използван като материал за

скулптура в античния свят.

арс на ж Название на произведе-

нията на потретния жанр в Русия през II-та

половина на XVI – XVII в.

арти ност иск сства й-

В областта на изобра-

зителното изкуство: съзнателно про-

явление на класовите интереси в из-

куството, художествено отражение на жи-

вота от позициите на политическата линия

и възгледите на една или друга партия.

арча ж В приложното из-

куство: декоративен плътен плат за та-

пицерия и празнични горни дрехи, декори-

ран с растителни орнаменти, изтъкани от

златни, сребърни или копринени нишки.

ас арт с 1. Специален

картон, различно оцветен (черно, сиво, ка-

фяво, масленозелено), който служи за за-

лепване на картини и снимки, за направата

на албуми за снимки. 2. Картонена рамка,

чийто фон се повдига, за да се слагат в нея

картини или снимки.

астели ст м См. х о ник- асте-

лист.

асте л ж 1. Пастелна боя

– материал за рисуване, който се изработва

във формата на обвити в хартия разноцвет-

ни пръчици (пастелни моливи) и се състои

от фино смлени (пулверизирани) минерал-

ни вещества (багрила, смесени с цинкова

бяла), слепени от гума арабика, декстрин,

мляко, захар, талк или фарфорова глина. 2.

Пастелна техника – техника за рисуване с

пастелни бои. 3. Произведение на живо-

писта, изпълнено с пастелна техника.

асте л ная кра ска См. астел в 1

знач.

асте л ная те хника См. астел

во 2 знач.

асто ная и во ис ж Разновидност на живописта, коя-

то има плътен багрен слой и гладка повър-

хност.

асто ност ж 1. В

техниката на маслената живопис: полагане

на боите върху платното на дебели пласто-

ве, което се използва като художествено

средство. 2. В тесен смисъл: живопис, коя-

то има плътен багрен слой и гладка по-

върхност. 3. Пластичност на неразредените

маслени бои, поради което мазката запазва

непроменена формата, която четката и

придава.

астора л ж 1. -

ж В историята на изкуството:

жанр в изобразителното изкуство (раз-

новидност на жанровата живопис), който

изобразява с известна идеализация живота

на пастирите (овчари, говедари) и е свър-

зан с нереалистичен подход към действи-

телността. 2. Отделно художествено произ-

ведение на този жанр.

асха л н е я а См. кра ен е

я а.

ати на ж -

Тънък окислен покривен слой (от зе-

леникав до кестеняв и тъмен цвят), образу-

ван естествено от атмосферни влияния

върху метални (медни, бронзови, месинго-

ви, никелови) предмети – статуи, монети,

куполи или получен по изкуствен начин

(чрез оксидация) с художествена цел.

атини рование с Вся-

ко естествено или изкуствено потъмняване

по химичен начин, чрез окислително, во-

съчно, омаслено, прашно замърсяване или

чрез боя не само на медни, бронзови, ме-

сингови и никелови изделия, но и на сре-

бърни изделия, дървени предмети – икони,

рамки, както и на гипсови статуи за имити-

ране на бронз (патиниран гипс).

атини роват несов В

изобразителното изкуство: покривам с из-

куствена патина с художествена цел скулп-

турни произведения и художествени изде-

лия от метал и гипс.

атиниро вка ж См. атинирова-

ние.

а три а ж атри а Релефно из-

пъкнало изображение, от което се изготвя

матрица за размножаването му. Всеки ори-

гинал, който се размножава чрез матрица,

изпълнява ролята на атри а.

стр. 82 от 139

е а м й ж ф 1.

Жанр в изобразителното изкуство, посве-

тен на изобразяването на природата в ней-

ния естествен или видоизменен от човека

вид. 2. Отделно произведение от този

жанр. В този смисъл се употребява и тер-

минът лан афт.

е а и ст м См. х о ник- е а-

ист.

е а и стка ж См. х о ни а-

е а истка.

е а ная и во ис Разновид-

ност на живописта, отнасяща се към пей-

зажния жанр.

е а ная мастерска я Ателие за

работа на художници пейзажисти.

е а н анр й ж ж Жанр в изобразителното изкуство, посве-

тен на изобразяването на природата в ней-

ния естествен или видоизменен от човека

вид.

ектора л ж

В приложното изкуство: украшение, което

се носи на гърдите.

е м а ж Шуплеста вулкан-

ска маса, която се използва като материал

за полиране на скулптурните произведения

от камък.

ем ова т несов Поли-

рам скулптурните произведения от камък,

като използвам пемза.

ентилико нски мра мор Млечно-

бял мрамор с жълтеникав оттенък и дреб-

нозърнеста структура, добиван в антич-

ността на склона Пентиликон, използван


ен ка ж См. акля.

ен ко в холст См. коно ляное

олотно.

е л м м В приложното из-

куство: женска дреха без ръкави, носена

върху туника в Древна Гърция и Рим.

е рв е от еча тки - В гравюрата: отпечатъкът, който ху-

дожникът прави непосредствено след

окончателното завършване на работата

върху плочата или камъка.

ер а мент м 1. Специ-

ално обработена тънка кожа (агнешка, те-

лешка, козя, магарешка и др.), която служи

за писане в античността и средновековие-

то. 2. Ръкопис, изпълнен върху такава ко-

жа. 3. Вид полупрозрачна хартия, която не

пропуска влага и мазнина и служи за печа-

тане на документи, луксозни издания, опа-

ковки и др.

ер а ментн кле Туткал, получаван от кожените

отпадъци, които остават при добиването на

кожения пергамент, използван в техноло-

гията на изобразителните изкуства.

ерево м 1. я -

Механичен способ за пренасяне,

копиране на изображение от подготвената

предварително рисунка върху стената,

платното, дървото и др. материали при

създаване на стенописи, живописни твор-

би, графични табла и пр. 2. В реставрация-

та на живописта: пренасяне на багрения

слой (с или без грунда) върху нова основа

с цел пълна подмяна на износената стара

основа. 3. В практиката на старата руска

живопис: контурна рисунка върху хартия,

използвана от живописеца като образец

или материал при компонирането на ико-

на, стенна живопис, миниатюра.

ерево и т в материа л я В скулптурата: изпълнение на

художествено произведение в твърд мате-

риал като точно копие на модел, изработен

от мек материал.

ерево на я б ма а Копир-

на хартия, оцветена най-често в черно, си-

ньо или виолетово, която служи за изваж-

дане на повече копия на рисунки.

ере оро чатая ма л й Златарска техника, при която върху

металната повърхност се правят преградки

от метални лентички или от филигранова

жица и всяка преградка се запълва с емай-

лов прах с определен цвят, след което

предметът се загрява.

ере оро чатая мал с листов -

ми (ле нточн ми) ере оро ками Худо-

жествена техника, разновидност на клетъч-

ния емайл, при която на тънкия златен

лист се прави вдлъбнатина, съответстваща

на контурите на рисунката, след това прег-

радки от тънички тесни ивици злато, съот-

ветстващи на контурите на рисунката, се

стр. 83 от 139

залепват на дъното на вдлъбнатината и се

запояват, а клетките, образувани от пре-

градките, се запълват с цветен емайл.

ере оро чатая мал с ере о-

ро ками и ро волоки Художествена

техника, разновидност на клетъчния

емайл, подобна на клетъчния емайл с лис-

тови преградки, с тази разлика, че прег-

радките се правят от проводник (тел).

ере ви на я в ставка 1. Излож-

ба, организирана от Дружеството на под-

вижните художествени изложби. 2. под-

ви жна худо жествена изло жба, подви жна

изло жба Художествена изложба, която се

експонира в различни изложбени зали в

различни населени места.

ере ви ники мн (ед ере ви -

ник м) См. х о ники- ере ви ники.

ерено сная и ла См. нктиро-

вал ная ма ина.

ере лёт м В книж-

ната графика: корица на книга, изработена

от твърд материал, художествено оформе-

на.

ери о т м См. оливин.

ери ла мн я В при-

ложното изкуство: предпазна ограда, висо-

ка около 1 м., поставена на опасни за пада-

не места: балкони, тераси, стълбища, мо-

стове, изработена от дърво, метал, камък,

тухли и др. материали решетъчно (ажурно)

или плътно и обикновено се оформя худо-

жествено.

ерио и ческая в ставка См. е-

рио ическая х о ественная в ставка

ерио и ческая х о ественная

в ставка ж - ж ж Художест-

вена изложба, която се организира през

определен период от време.

ерл м 1. Вид дребен печатар-

ски шрифт. 2. Остаряло название на

скъпоценни бели топчета от органически

произход, образувани във вътрешността на

бисерна мида, които се използват като ма-

териал при направата на различни накити

и за украса на облеклото.

ермане нт елён Зелена худо-

жествена боя, получавана от стронциева

жълта и изумрудна зелена.

еро с 1. Инструмент за рису-

ване с течно багрилно вещество (предимно

с туш), направено от метал, тръстика или

птичи пера. 2. Название на техниката на

рисунката, изпълнена с такъв инструмент.

е рсиковая чёрная Черна худо-

жествена боя, получавана посредством

изгаряне на костилки от праскова без дос-

тъп на въздух.

ерсона л ная в ставка См. ер-

сонал ная х о ественная в ставка.

ерсона л ная х о ественная

в ставка ж

ж ж -

я ж я

ж ж Художествена

изложба, в която се експонират про-

изведения само от един автор.

ерс екти ва ж 1.

Спомагателна научна дисциплина, изу-

чаваща законите за изобразяване на пред-

метния свят в съответствие със зрителното

(оптичното) му възприятие. 2. Конкретна

проява на изобразяване на предметния свят

в съответствие със зрителното му възприя-

тие както в самата натура, така и в про-

изведенията на изкуството.

ерс екти ва во ная Раздел от научната дисци-

плина "Перспектива", изучаващ измене-

нията в цвета на предмета и в отчетливост-

та на неговите очертания, когато пред-

метът е много отдалечен от зрителя.

ерс екти ва лине ная й Раздел от научната дисци-

плина "Перспектива", който дава въз-

можност да се възпроизвеждат вярно очер-

танията на обемни предмети върху плос-

кост във всяко едно от възможните им по-

ложения в пространството.

ерс екти ва набл а тел ная - Чисто практи-

чески начин за възпроизвеждане на перс-

пективата "на око", без да се коригира въз

основа на теорията.

ерс екти вн рел е ф -

ф Разновидност на изобразя-

ването – понякога така се нарича релефът,

който може да предава пространството със

средствата на перспективата, като по-отда-

лечените предмети се изобразяват по-мал-

стр. 84 от 139

ки и в по-нисък релеф, за да се смекчи

светлосянката.

е рстен м В приложното изкуство:

накит за пръстите на ръката със скъпоце-

нен камък.

ерча точн кле Висококачест-

вен туткал, приготвян от парчета изварени

овнешки и лайкови кожи, използван като

материал в технологията на изобразител-


ескостр ная от е лка В скулпту-

рата: обработване на художествените изде-

лия до получаване на матова повърхност в

специални камери, където се подава пясък

на струи под налягане с помощта на сгъ-

стен въздух.

есча ник м я 1. Вид мек

ронлив камък, използван като материал в

скулптурата. 2. Скулптурно произведение,


Петерб р ская ака е мия х о -

еств ж - я Учреждение с ръководно значение,

което обединява най-големите майстори на

изобразителното изкуство в дореволюци-

онна Русия и подготвя художествени кад-

ри с висша квалификация.

ети т м Вид дребен печа-

тарски шрифт с големина на буквите от 8

пункта.

е тля ж В технологията на

скулптурата: инструмент, ланцетка, на-

правена от тел, извита като дъга или във

вид на триъгълник.

етро ли ф мн ф -

ж я Изображения на живот-

ни, ловни сцени или отделни предмети

върху скалите или по стените на пещерите

в най-старите заселени места на Европа,

Северна Америка, Сибир и др., изпълнени

от първобитните хора с бои, гравирани или

изсечени като релефи.

етр р ия ж я Техника

за производство на художествени изделия

чрез отливка от разтопени скални маси.

еча т ж 1. Предмет, при-

бор с изрязани върху него знаци за възпро-

извеждане на отпечатъци върху хартия, во-

сък и др. 2. Изображение върху документ

или предмет на текст, образи или символи,

с които се потвърждават неговата досто-

верност, истинност, авторство, законност.

3. Процесът на възпроизвеждане на рисун-

ки, репродукции чрез печат.

и ме нт м В технология-

та на изобразителното изкуство: багрилно

вещество в прахообразно (твърдо) състоя-

ние, предназначено за смесване със свърз-

ващи вещества при изработване на бои и

мастила.

и ме нт керами чески В керами-

ката: неорганично съединение (оксид,

шпинел и др.) с ярък цвят, който се запазва

при опалване на художествените изделия

при висока температура и разтопяване на

глазурата.

икто ра мма ж 1. В

древността: картинен знак, който съответ-

ства на съществително с нагледно значе-

ние от едно просто изречение. Представ-

лява отделна рисунка на предмет, която

носи смислово значение, без да е свързана

с езика на този, който я рисува. 2. При съв-

ременните средства за визуална инфор-

мация и комуникация: рисувани върху

квадратни или правоъгълни плоскости се-

мантични знаци, които дават лаконична и

разбираема от всички информация (знак за

хотел, ресторант, телефон и др.).

икто ра фия ж ф я

ф Най-старият начин

за изразяване на мисли с помощта на рису-

ването с явната цел за съобщение, предста-

вляващ проста рисунка или несложна ком-

позиция от рисунки на предмети, животни,

хора и др., чрез която се разказва за опре-

делено събитие.

ила ж Инструмент за ряза-

не с назъбено острие, използван в скул-

птурата и приложното изкуство.

инакоте ка ж Назва-

ние на някои западноевропейски картинни

галерии (в Мюнхен, Болоня и др.).

ири т м Минерал, широко

разпространен в природата, представляващ

сярно съединение на желязото със злати-

стожълт цвят, използван като материал за


иро ра фия ж См. в и ание.

стр. 85 от 139

иро м Минерал от групата

на гранатите – скъпоценен камък с красив

тъмночервен цвят, използван като матери-


иса т несов ж Създа-

вам художествено произведение в областта

на живописта.

иса т в не скол ко риёмов См.

исат мно осло но.

иса т в о и н риём См. исат

о носло но.

иса т мно осло но ж й Създавам произведение на

многослойната живопис.

иса т о носло но ж й Изпълнявам произведение на

еднослойната живопис.

иса т о- ол с хо м ж - Живописвам върху полусуха

основа.

иса т о- ол с ро м ж - Живописвам върху по-

лумокра основа.

иса т о-с хо м ж - Живописвам върху суха основа.

иса т о-с ро м ж Живописвам върху мокра основа.

истоле т м Малко огне-

стрелно оръжие, предназначено за дей-

ствие с една ръка, богато украсено с метал-

ни обковки и гравирани растителни орна-

менти.

ис мо с ж Създаване

на произведение на живописта.

и фос м В керамиката: го-

лям глинен яйцевиден съд с остро дъно и

широко устие, употребяван в древността и

средновековието за течности, храни и пр.

и хта ж 1. Дървесина от ела




ла вни мн (ед ла вен м) В кера-

миката: вещества, които имат ниска темпе-

ратура на топене или при опалването обра-

зуват лесно топими съединения с другите

компоненти.

лав ж В старата руска живопис:

един от начините за изпълнение на лицата

(и другите открити части на тялото), ха-

рактеризираща се с плавни, постепенни

преходи от тъмните части към светлите.

ла иа т м 1. В изобрази-

телното изкуство: художник, който пред-

ставя за свои чужди художествени произ-

ведения, образи, композиции и т. н. 2. В

изкуствознанието и художествената крити-

ка: човек, който представя за свои чужди

мисли, идеи, концепции, без да посочва

връзката им с първоизточника.

ла иа тор м См. ла иат.

ла иа тство с Дейст-

вие, проява на плагиат.

лака т м 1. Широко раз-

пространена разновидност на художестве-

ната графика, една от най-масовите форми

на изобразителното изкуство, която е насо-

чена към активно и широко въздействие на

зрителя в обществените места, по улиците

и т. н. 2. Отделно произведение на този

вид графика (обикновено репродукция от

оригинала).

лакати ст м См. х о ник- лака-

тист.

лака тная ра фика Разновидност

на графиката, представляваща най-

масовият вид изобразително изкуство,

който разрешава задачите на по-

литическата агитация и на рекламата чрез

художествени средства.

лака тчик м См. х о ник- ла-

катист.

лаке с Художествено изде-

лие от евтин материал (метал или дърво),

покрито с друг по-ценен материал (злато,

сребро и др.).

лаке тка ж 1. Медал с

правоъгълна или близка до правоъгълната

форма. 2. Произведение на малката плас-

тика с предназначение за награда или въз-

поменание, състоящо се от релефна метал-

на пластинка, прикрепена към метална,

дървена или каменна подложка – плоскост

с гравиран или апликиран надпис.

лакирова т несов В

изобразителното изкуство: покривам ме-

тални изделия с тънък лист от сребро, зла-

то или дървено изделие с по-ценна дърве-

сина.

стр. 86 от 139

лакиро вка ж -

ж Покриване на художест-

вено произведение от евтин материал с

друг по-ценен материал (злато, сребро и

др.).

ла н мн (ед план м) См. лан

ространственн е.

ла н ростра нственн е 1.

В произведенията на изобразителното из-

куство: всяка една от различно отдалече-

ните пространствени зони, които съответ-

стват на най-съществените или най-забеле-

жимите части на изображението и имат

значение на основни опорни пунктове при

пространственото изграждане на худо-

жественото произведение (особено на пей-

зажа). 2. Елемент от обемно-пластичното

моделиране на формата. Терминът обозна-

чава отделните детайли на обемната фор-

ма, които са съотнесени помежду си по

големина, очертания и положения, а също

така и елементите на по-подробното моде-

лиране в рамките на всеки от основните

пространствени планове.

ла стика ж 1. В изобра-

зителното изкуство: Техника за изобразя-

ване на скулптурни произведения от меки

материали. 2. Съвкупността от скулптурни

произведения от меки материали. 3. Вж

ск л т ра в 1 знач. 4. См. ск л т ра

във 2 знач. 5. Конкретните особености и

качества на обемното изграждане на фор-

мите в произведенията на скулптурата, жи-

вописта или графиката.

ластили н м пластили н Пластична

маса, приготвена от глина с примеси на во-

сък и багрилни вещества, която се упот-

ребява като материал за моделиране в


ласти нчатая мо а ика Техническа

разновидност на мозайката от едри еле-

менти (плочки), които се врязват в съот-

ветствие с изобразителните контури.

ластифика тор мн (ед ласти-

фика тор м) пласти ика тори В техноло-

гията на изобразителното изкуство: ве-

щества, които се добавят в художествените

материали за увеличаване на тяхната плас-

тичност и еластичност.

ласти ческая анато мия См. ана-

томия ластическая.

ласти ческие иск сства См. ро-

странственн е иск сства.

ласти чност ж Ка-

чество на художествените произведения в


особена красота, цялостност, изразител-

ност на моделирането и цветовото реше-

ние на формите, богатството на цветовите

и тонални преходи, хармоничната взаимна

връзка и изразителност на масите, форми-

те, техните линии и силуети в композици-

ята.

ласти чн е материал См. мя -

кие материал .

лафо н м ф 1. В монументал-

ната живопис: рисуване на тавана на раз-

лични по вид помещения с техника фреско

или направо върху мазилката. 2. Мону-

ментална живопис, украсяваща тавана.

лен р м В

живописта: правдиво отражение на баг-

рите в натурата под открито небе. 1. В те-

сен смисъл: рисуване на живописна карти-

на на открито, сред самата природа или се-

лищна среда, на дневна, слънчева светли-

на. 2. В по-широк смисъл: естетическа и

живописна концепция и метод за изразява-

не на непосредствени впечатления и ефек-

ти от природата при естествената и въз-

душно-светлинна обстановка и състояние.

3. Организирана среща на група худож-

ници и/или скулптори за съвместна твор-

ческа работа под открито небе.

ле и на ж В керамиката: дефект

на глазурата – липса на глазура на значи-

телни участъци от повърхността на худо-

жественото изделие, получена в резултат

на отделяне на парчета от глазурата.

лита ж См. леща ка.

ло ская а рная фили ра н Ху-

дожествена техника, разновидност на

ажурния филигран, при която целият

предмет представлява плоска дантела, об-

разувана от проводникови (телени) детай-

ли, запоени помежду си в една плоскост.

ло ская кист Четка

за рисуване с плоска форма, използвана в

живописта, използвана в живописта.

ло ская еча т Един от трите основни вида печат в ху-

стр. 87 от 139

дожествената графика и полиграфично

производство, при който предназначените

за отпечатване части на изображението

лежат на една и съща плоскост с непред-

видените за отпечатване елементи, които

се изолират със специален слой, задържащ

печатарското мастило.

ло ская ре ба ф

1. Техническа разновидност на рез-

бата, за фон на която служи повърхността

на дъската или другия материал. 2. Съв-

купността от произведения, изпълнени в


ло ские на и л ники Пили с плос-

ко напречно сечение, използвани в скулп-

турата.

ло ские ра или Рашпили с плос-

ко напречно сечение, използвани в скулп-

турата.

лоскорел е фная ре ба См. лос-

кая ре ба.

лоскостно е равирова ние Техни-

ка за декориране на повърхността на ме-

талните художествени изделия чрез нана-

сяне на контурна рисунка, шарки, много-

фигурни композиции и т. н., а също така и

изпълнение на различни надписи и шриф-

тови работи.

л в чи кракел р См. мя ки

кракел р.

ове рхностная та иро вка См.

набивная та ировка.

ове рхностн кракел р Дефект

в живописта – кракелюр (пукнатина), зася-

гащ само повърхностния слой боя.

овторе ние с См. авторско ко ие.

о р н ортре т Разновидност

на портретния жанр, изобразяваща човеш-

ката фигура до гърдите.

о а тливост ж

Свойство на дървесината лесно да се под-

дава на механична обработка в процеса на

създаване на художествените произведе-

ния.

о бо ки мн (ед о бо ка ж) -

й Ковашко сечиво, състоящо се от

горна и долна част, ускоряващо изтегляне-

то на метала при изковаването на худо-

жествените изделия.

о ла рная кра ска В керамика-

та: смес от керамични пигменти с флюс за

декориране на художествени изделия, кои-

то после се покриват с глазура.

о ла рная ро с ис я В керамиката: способ, при кой-

то се работи върху бисквитиран кера-

мичен предмет с подглазурни бои, след ко-

ето той се покрива с прозрачна глазура, та-

ка че декорацията, изпълнена с боите, ос-

тава под глазурата.

о отови тел н рис нок - Рисунка, изпълнена от

художника, представляваща начален етап

от работата му върху произведение на

многослойната маслена живопис.

о отови тел н сло т ка-

т рки В на-

стенната живопис: първият пласт мазилка

върху стената, предназначена за стенопис.

о е лка ж ф ф 1. Съз-

даване на фалшиви подобия на худо-

жествени произведения. 2. Фалшиво по-

добие на художествено произведение.

о е л ват несов ф ф -

Създавам фалшиви подобия на ориги-

нални художествени произведения.

о линник м 1. Истин-

ското, първичното неподправеното худо-

жествено произведение на даден автор,

разработил определен сюжет по свой твор-

чески маниер, което се различава от копи-

ята, репродукциите и фалшификатите му.

2. В практиката на старата руска живопис:

наръчник, сборник от образцови рисунки

за иконописци. 3. В практиката на старата

руска живопис: сборник с подробни техни-

чески наставления и указания за иконо-

писци.

о малёвок м Начална

фаза в работата над картината, изпълнява-

на в техниката на многослойната маслена

живопис, а понякога и при други жи-

вописни техники.

о малёвка ж См. о малёвок.

о малёв ват несов ж -

В техниката на многослойната ма-

слена живопис: изпълнявам подготовка.

стр. 88 от 139

о о л ски и вестня к Варовик,

добиван в околностите на гр. Подолск, из-

ползван като материал за скулптура.

о ра мник м См. о рамок.

о ра мок м

Дървена рамка, често пъти с на-

пречни или закрепени по диагонал допъл-

нителни летви, върху която се опъва плат-

ното за живописване.

о се чка ж Ковашко

сечиво: инструмент за подсичане на метал

с правоъгълна опашка, която по време на

работа се пъха в отверстие на наковалнята.

о со лнечное ма сло - В живописта: масло, получавано

от семената на слънчогледа, използвано

като свързващо вещество на художестве-

ните бои.

о стака нник м ф В приложно-

то изкуство: чашковидна метална поставка

на чашка за чай, кафе, нерядко декорирана

с различни орнаменти.

о тёк м я Дефект в живо-

писта: следи от стичаща се боя.

о елте ние с ж я -

Дефект в живописта – измене-

ние тоновете на старите картини вслед-

ствие пожълтяване на маслата в боите.

о ха ние с См. в хлост .

о хлост ж См. в хлост .

о а ж В изобразителното из-

куство: положението на модела при рису-

ване на човешката фигура предимно при

създаване на портрет.

о нее рои ве е ние - Художествено произведение от

късното творчество на даден художник.

о нее тво рчество -

Съвкупността от художествени про-

изведения, създадени през последните го-

дини от творческата дейност на даден ху-

дожник.

о и рование с В изобра-

зителното изкуство: заставане на модела в

определено положение за провеждане на

сеанс при създаването на творбата.

о и роват несов В спе-

циален смисъл: служа за модел на худож-

ника, като запазвам посоченото от него по-

ложение (поза).

о ити вное равирова ние См. в -

клое равирование.

о оло тчик м См. мастер- о олот-

чик.

околе нн ортре т Разновидност

на портретния жанр, изобразяваща човеш-

ката фигура до коленете.

окро вн е ла ки ф В живо-

писта: различни видове течни продукти с

установена гъстота, които имат свойството

да се втвърдяват, когато са на тънък пласт

и да образуват еластична ципа, упот-

ребявани като свързващо вещество при

производство на бои и лакове и за покри-

ване на картините.

оли ва ж В технологията на худо-

жествената керамика: слой глазура, полу-

чен чрез поливане на керамичното изделие

с глазурна маса преди повторното му из-

пичане.

оливинила ета тная те м ера В

живописта: темпера, чието свързващо ве-

щество е поливинилацетатна емулсия.

оли рафи я ж ф я Отра-

съл на леката промишленост, обединяващ

индустриални способи, технологии и про-

цеси за размножаване на оригинали с гра-

фичен характер, документи, плакати, рек-

лами и др.

олили тная ск л т ра Техничес-

ка разновидност на скулптурата, направена

от отделни цветни каменни блокове, от

които се изработват отделните детайли и

после се монтират.

олимера ета тное с раффи то

Техническа разновидност на графитото,

чиито пластове съдържат полимерацетатна

емулсия.

олимера ета тн р нт В живо-

писта: гунд, съдържащ полимерацетатна

емулсия.

оли тих м В западно-

европейското изобразително изкуство от

миналите епохи: художествено произведе-

ние от пет или повече подвижно закрепени

части с релефни или живописни изобра-

жения, които са тематично и сюжетно

свързани.

стр. 89 от 139

олирова ние с В изобра-

зителното изкуство: придаване на блясък

на повърхността на предмета, постигнат

чрез нанасяне на политура (течност със

специален състав) и излъскване чрез раз-

триване със специална технология предим-

но на дървесни повърхнини или чрез ме-

ханично излъскване на повърхността на

метални, каменни, дървени и др. предмети.

олиро ванн ветно левка с

Техника за изпълнение на стенописи с

цветни пластове чрез инкрустиране на цве-

тен гипс и полиране.

олирова т несов В изо-

бразителното изкуство: придавам блясък

на повърхността на предмета, постигнат

чрез нанасяне на политура (течност със

специален състав) и излъскване чрез раз-

триване със специална технология предим-

но на дървесни повърхнини или чрез ме-

ханично излъскване на повърхността на

метални, каменни, дървени и др. предмети.

олиро вка ж См. олирование.

олиро вники мн (ед олиро вник

м) В приложното изкуство: специални ин-

струменти за ръчно полиране на художест-

вени изделия от благородни метали, на-

правени от твърдия минерал хематит.

олистиро л н ено ла ст -

Лек порест синтети-

чен материал, служещ за основа в живо-

писта.

олихро мия ж я 1. В

скулптурата и архитектурата: различно оц-

ветяване на отделните части на произве-

дението (или употреба на разноцветни ма-

териали), което се използва като художест-

вено средство. Употребява се предимно

във връзка с изкуството на античността и

средните векове. 2. Многоцветност изоб-

що. Употребява се рядко.

о лка ж См. леща ка.

олоса тая я ма Яшма с пъстри

ивици, използвана като материал за худо-


олотно с 1. В живописта:

Основа от някаква достатъчно здрава тъ-

кан, обикновено покрита с грунд. 2. По-

някога така се нарича самата тъкан (ле-

нена, конопена, ютена и др.), предна-

значена за живописване. 3. Завършено ху-

дожествено произведение на живописта,

изпълнено върху платно.

ол в с ха щие масла - В живописта: масла, които

съхнат бавно, използвани като свързватели

на художествените бои, например: слънчо-

гледово, соено, памучно, борово, рициново

и др.

ол ко р сн е кра ски - Група

художествени бои, отличаващи се със

средна степен на покривност, заемащи

средно положение между покривните и по-

лупрозрачните бои.

ол кр лая стаме ска См. стамес-

ка ол кр лая.

ол кр л е на и л ники Пили с

полукръгло напречно сечение, използвани

в скулптурата.

ол кр л е ра или Вид пила

със зъбци с полукръгло напречно сечение,

използвана в скулптурата.

ол лессиро вочн е кра ски См.

ол росвечива щие краски.

ол ма слян е р нт - В живописта: грундове, пред-

ставляващи туткален, емулсионен или син-

тетичен грунд, покрит с един слой маслена

боя.

ол ро ра чн е кра ски См. ол -

росвечива щие краски.

ол росве чива щее ис мо - ж Живописване с

полупрозрачни бои.

ол росве чива щие кра ски - Художествени бои, отли-

чаващи се с ниска степен на прозрачност,

заемащи средно положение между полупо-

кривните и прозрачните бои.

ол све т м В изобразителното из-

куство: елемент от светлосянката, който

обхваща само светлосенъчните градации,

стоящи по-близко до светлината, откол-

кото до сянката.

ол те н ж я В изобрази-

телното изкуство: Един от основните еле-

менти на светлосянката както в натурата,

така и в художественото произведение,

който обхваща междинните светлосенъчни

стр. 90 от 139

градации, чрез които се осъществява пре-

хода между осветените и засенчените ча-

сти на предмета, както в цялото художест-

вено произведение, така и в отделните де-

тайли на изображението.

ол то н м 1. В изобрази-

телното изкуство: междинен тон, който

осъществява прехода между два близки,

неконтрастни тона. 2. Основният цветен

тон на предмета на местата между освете-

ните и засенчените части на обемната

форма.

ол фая нс м ф я 1. Матери-

ал с ниско качество, подобен на фаянса. 2.

Изделия от този материал, подобни на

грънчарските изделия.

ол фи рн сре ни стано к Специален

статив, предназначен за произведения на

камерната пластика.

ол вероне м -

В живописта: земна зе-

лена боя, продукт на изветрянето на ми-

нерала авент. Названието е от собствено

име – град в Италия.

оновле ния мн См. неавторские

ро иски.

оощри тел ная ре мия Художествено произведение, откупено от

организация или частно лице по време на

изложба.

о -арт м Неоавангардистко

направление в съвременното изкуство,

появило се в последните години в САЩ,

Англия и други страни с амбицията да сме-

ни абстракционизма, което използва реал-

ни предмети, изображения, реклама и др.

за създаване на произволни комбинации и

има претенции за общодостъпност и масо-

вост.

ортре т м портре т 1. Един от жан-

ровете в живописта, скулптурата и гра-

фиката, посветен на изобразяването на

дадено конкретно лице (цяла фигура, бюст,

глава) с предаване на индивидуалните му

черти и душевното му състояние. 2. Отдел-

но произведение на този жанр.

ортрети рование с -

В изобразителното из-

куство: създававане на художествен порт-

рет на дадено лице.

ортрети роват несов -

В изобразителното

изкуство: създавам художествен портрет

на дадено лице.

ортрети р ем м

Човек, на когото художни-

кът прави портрет.

ортрети ст м См. х о ник- орт-

ретист.

ортрети стка ж См. х о ни а-

ортретистка.

ортре тная ж Стая,

галерия с портрети, например, в дворянска

къща в Русия.

ортре тная и во ис ж Един от жанровете в живописта,

посветен на изобразяването на дадено кон-

кретно лице.

ортре тная мастерска я Ателие за

работа на художниците портретисти.

ортре тная миниат ра -

Разновидност на миниатю-

рата за създаване на портрети, които се ри-

суват под лупа с пунктирани линии или

фини щрихи, като се използват различни

материали (масло, емайл, гваш, акварел и

др.) и се изпълняват върху дърво, метал,

слонова кост, пергамент, хартия.

ортре тная ск л т ра См.

ск л т рн ортрет.

ортретн барел е ф Разновид-

ност на портретния жанр – барелеф във

форма на портрет.

орфи р м ф Твърд минерал

от вулканичен произход с тъмночервен

цвят, употребяван като материал в декора-

тивно-приложното изкуство.

орфи ра ж ф В

приложното изкуство: дълга горна дреха

от скъп червен плат (мантия), която носят

царе и високопоставени личности през

средновековието.

остаме нт м 1. В скул-

птурата: каменна, бетонна, метална, дър-

вена или от друг материал подставка с го-

леми размери, върху която се монтира мо-

нументалното скулптурно произведение –

стр. 91 от 139

паметник, колона, статуя. 2. По-рядко така

се нарича малката подставка, която е не-

делима част от скулптурното произведе-

ние.

остим рессиони м м -

Фаза от

развитието на френската живопис към края

на XIX в., обикновено обхваща периода от

1886 (след последната обща изложба на

импресионистите) до 1906 г. Терминът не

е особено точен и не е достатъчно осветен

в изкуствоведческата наука.

оти р м В приложното из-

куство: църковен съд – метална чаша с

подставка за поднасяне на причастие, изра-

ботена обикновено от сребро с позлата от-

вътре и украсена с орнаменти, компози-

ции, апликации, емайл, цветни камъни.

о черк м 1. В изобразител-

ното изкуство: маниер на изписване, оп-

ределящ характерното начертаване на пис-

мото на дадена личност. 2. В преносен

смисъл: характерните особености на пла-

стичния език на художника по отношение

на композиция, рисунък, колорит, щрих,

мазка и др., по които се различават творци-

те.

очерне ние с См. в хлост .

оясно ортре т

Начин на изображение,

при който човешката фигура се показва до

пояса.

ра ем м Светлозелен про-

зрачен минерал, разновидност на кварца,


изделия.

ра ктик м См. х о ник- рак-

тик.

рекра сное в иск сстве - В областта на изобра-

зителното изкуство: правдиво отразяване

на действителността в съвършени худо-

жествени форми от позицията на прогре-

сивни естетически идеали.

рерафа ли т мн ф

ф Художници от романтич-

но-стилизаторското течение в английската

живопис от средата на XIX в., които се

опитват да внесат в живописта религиоз-

ността и нравствената чистота.

ри волока ж См. настилка.

рикла на я ра фика ж ф Раздел от приложните изкуства,

свързан най-пряко с нуждите на общество-

то от пропаганда, реклама и визуална ко-

муникация – графика, която е свързана

идейно и художествено с литературния

текст и е предназначена за декоративно

оформяне на книга, списание, плакат и др.

рикла ни к м См. х о ник- ри-

кла ник.

рикла ни а ж ж См.

х о ни а- рикла ни а.

рикла но е иск сство ж Раздел от изобразителното из-

куство, един от най-древните и много-

образни видове изкуство; творческа дей-

ност за изработка на предмети, предназна-

чени да задоволяват както практически,

така и естетически нуждите на човека, да

допринасят за издигане културата на хора-

та. Част от творбите имат предимно утили-

тарно предназначение (облекло, съдове,

мебели); друга част имат предимно декора-

тивен характер (везба, тъкани, стенопис).

рили а емост ж См. а е ия.

рили а ние с См. а е ия.

римитиви м м

Едно от многобройните течения в съвре-

менното изкуство, което се проявява глав-

но в скулптурата и живописта, като се ха-

рактеризира с пълно отричане на всички

достижения на миналото в името на подра-

жание на формите на изкуството в т. н.

"примитивни" епохи, на първобитните пле-

мена и народи.

римити в мн 1. Наи-

менование на италианските художници от

епохата на Ранния Ренесанс. 2. В специал-

но значение: условно название на произ-

ведения на италианските художници от

епохата на Ранния Ренесанс, свързано с не-

дооценяването на това изкуство в мина-

лото. 3. Произведение на изкуството на

първобитните народи на началните стадии

на тяхното обществено развитие. 4. Поня-

кога така се наричат и произведенията на

съвременни художници, които творят в

направление, имитиращо примитивното

изкуство.

стр. 92 от 139

ри орох м 1. В практиката на изо-

бразителното изкуство: старинен начин на

копиране, при който оригиналът се набож-

да с игла по контурите, пренася се на но-

вото място и се тампонира с боя на прах. 2.

Рисунка, пренесена върху хартия, тъкан и

др. по този начин.

робе лка ж я я В

средновековната живопис: термин, който

определя начина на изпълнение на светли-

те части по дрехите на светците. Боите се

полагат на няколко пъти, като се смесват с

все по-голямо количество бяла боя, при

което постепенно се намалява плоскостта,

върху която те се полагат.

ро бн е от еча тки - Отпечатъкът, който художникът

прави преди завършване на работата върху

плочата или камъка, за да провери качест-

вото на своята работа и ефекта от направе-

ните поправки и допълнения.

ро бн е о ттиски См. робн е от-

ечатки.

робо ники мн (ед робо ник м)

В скулптурата: иструменти за про-

биване на отверстия.

ро о л ная рав ра ж Техническа раз-

новидност на гравюрата на дърво, при коя-

то влакната на дървеното блокче, върху

което се изпълнява гравюрата, са успоред-

ни на повърхността му.

роекта нт м См. х о ник- роек-

тант.

роектиро вщик м См. х о ник-

роектант.

роектиро вщи а ж См. х о ни-

а- роектировщи а.

роек ио нн и рк л См. ро-

ор ионал н ирк л .

ро ра чная ла р

В керамиката: глазура, отличаваща

се с висока степен на прозрачност.

ро ра чн е кра ски См. росвечи-

ва щие краски.

рои ве е ние иск сства См. х о-

ественное рои ве ение.

рокле иват несов

В живописта: нанасям туткален разтвор

върху основата.

рокле ка ж В жи-

вописта: първият етап на работа при грун-

диране – нанасяне на туткален разтвор

върху основата.

ром вка ж В реста-

врацията: освобождаване повърхността на

художественото произведение от замърся-

ващите го наслоения (прах и сажди), съ-

проводено понякога с отстраняване на ла-

ковия слой.

ром ленная ре ро к ия Ре-

продукция, която се изпълнява без уча-

стието на автора на оригинала в тех-

нологичния процес.

ром ленная сте тика -

1. Дял от естетиката, чийто предмет са ес-

тетическите явления и категории в про-

мишлеността – обстановка и среда, сред-

ства за производство, готова продукция. 2.

Самостоятелна научно-приложна дисци-

плина, която изучава основните принципи

и методи, социалната същност и законо-

мерностите в развитието на дизайна, в т. ч.

взаимоотношенията му с други сродни и

гранични научни, научно-приложни и тех-

нически дисциплини.

ро и ски мн (ед ро и ска ж) -

ж 1. В техниката на маслената живо-

пис: етап при изпълнението на многослой-

ната живопис – полагане върху подго-

товката на по-плътен багрен слой на от-

делни места в картината преди нанасянето

на велатура. 2. В по-широк смисъл по-

някога така се нарича и подготовката, а

също така и нанесените поправки и изме-

нения в готовата картина.

ро и с ват несов В техниката на

многослойната живопис: изпълнявам под-

ложки.

ро о р ии мн (ед ро о р ия ж)

Термин на художествената

практика, който определя съотношението

между отделните форми (части) на даде-

ния предмет по големина, отговаряща на

общия облик на цялото.

ро ор иона л н и рк л - В скулптурата: ин-

стр. 93 от 139

струмент, който се употребява за сверява-

не на пропорциите при изработването на

копие на скулптурното произведение в

увеличен или начален мащаб.

роре на я ре ба См. а рная

ре ба.

ро рис ж В практиката на старата

руска живопис: контурна рисунка на хар-

тия, служеща за образец на живописеца

или за материал при компонирането на

иконата, стенната живопис или миниатю-

рата.

ро рост ж Дефект в дървесината

– омъртвяване на дървесната тъкан от ме-

ханични повреди на дървото, което я прави

негодна за скулптура.

рор бка ж Ковашка операция,

при която художественото изделие само се

подрязва като в недокосната част остава

здраво съединено.

рор в м В живописта: по-

вреда на художественото произведение –

отверстие, дупка.

росве чива щая ма л Художе-

ствена техника, при която ниският метален

релеф се покрива с прозрачен или полу-

прозрачен емайл, при което високите еле-

менти прозират по-силно.

росвечива щее ис мо -

ж Живописване с про-

зрачни бои.

росве чива щие кра ски -

Група

художествени бои със слаба покривност,

които се употребяват в тънък слой и про-

пускат светлината.

росе чная фили ра н См. в -

ил ная фили ран .

ростра нственн е иск сства -

-

Изкуст-

ва, които са свързани със зрителното въз-

приятие и създават изображения на види-

мия свят върху плоскост или в про-

странството: такива са живописта, гра-

фиката и скулптурата. Наричат се още

ространствени и к ства. Често към тях

причисляват и архитектурата, и цялото де-

коративно-приложно изкуство, тъй като

произведенията им са пространствени и се

възприемат чрез зрението. Терминът лас-

тични и к ства е тъждествен по съдър-

жание и подчертава сетивно-нагледния,

осезателен характер на съответните видове

изкуство.

ростра нственн е ла н См.

лан ространственн е.

рост е тона См. рост е вета.

рост е вета Три

цвята от спектъра: жълт, червен и син, кои-

то не се получават от смесването на други

цветове, а сами при смесването помежду

си образуват съставни допълнителни цве-

тове – зелен, оранжев, виолетов. Върху

основните цветове се изгражда цялата гама

в живописта.

рос ха ние кра сок - В живописта: процес на изпаряване на

влагата и втвърдяване на свързвателите на

художествените бои.

Проторенесса нс м

Етап в развитието на италианското изкуст-

во и култура през XIII – XIV в., който

предшества Ренесанса и до голяма степен

подготвя почвата на неговото изкуство.

ротя ка ж я Ковашка

операция – увеличаване дължината на ху-

дожественото изделие за сметка на намаля-

ване на напречното му сечение.

рофессиона л м См. рофессио-

нал н х о ник.

рофессиона лка ж См. рофесси-

онал ная х о ни а.

рофессиона л ная х о ни а

ф ж ж -

ф ф -

1. Художничка, за която изобра-

зителното изкуство се е превърнало в про-

фесия. 2. Добра художничка, добър специ-

алист в областта на изобразителното из-

куство.

рофессиона л ное мастерство

ф й й -

Умение на художника максимално да

използва всички средства и възможности

на своето изкуство, за да създаде съдържа-

телни и въздействащи художествени обра-

зи, да намери пределно изразителна форма,

стр. 94 от 139

да постигне органично сливане на формата

със съдържанието.

рофессиона л н х о ник

ф ж ж

ф ф 1. Ху-

дожник, за когото изобразителното изкус-

тво се е превърнало в професия. 2. Добър

художник, добър специалист в областта на


ро фил м ф В областта на

изобразителното изкуство: 1. В човешкото

изображение: странично положение на гла-

вата или на цялата фигура. 2. Външният

контур на лицето, погледнато отстрани.

ро чн е кра ски й Ху-

дожествени бои, отличаващи се с висока

трайност.

ро и вка ж В скулптурата: про-

биване на дупки в художествените изделия

с помощта на специални инструменти –

пробои.

р щ м В керамиката: дефект на

глазурата, издатина на повърхността на ху-

дожественото изделие, получена в резул-

тат на бързото повишаване на температу-

рата около 800 – 1000 градуса С.

рямо набо р я я

я й Техника на мозайката, при която тя се из-

пълнява от лицевата страна на определено-

то и място (стена, свод и др.) или върху

отделна плоча, която след това се вгражда

в стената.

рямо ерево В живописта: пре-

насяне на рисунката на грунда от лицевата

страна.

рямо о л н е робо ники Про-

бои – инструменти за пробиване на отвер-

стия с правоъгълно напречно сечение.

сихоло и чески ортре т - Разновидност на пор-

третния жанр – художникът показва пси-

хологическото състояние на портретира-

ния.

ансо н м Инструмент с

изпъкнала фигура за отбелязване с натиск

на изображение (цветя, листа, розетки и

др.) върху изработения художествен пред-

мет.

ансони рование с Обработка на

повърхността на художественото произве-

дение с помощта на пуансон (островръх

стоманен инструмент).

антили м м 1.

См.

неоим рессиони м. 2. Маниер на живо-

писване с мазки във вид на точки, характе-

рен за поантилизма (неоимпресионизма).

антили ст м См. х о ник- оан-

тилист.

рёк м В скулптурата:

дефект, представляващ неголяма кухина,

дупка в камъка като материал за скулптур-

ни произведения или в отлетите от метал

скулптури.

ни чески воск Пчелен восък, обварен в морска вода с до-

бавка на сода, използван в технологията на


нкти рма ина ж См. нктиро-

вал ная ма ина.

нкти рная мане ра Техническа разновидност на дъл-

боката гравюра на метал, която е била

употребявана главно за репродуциране на

живописни произведения, която се изпъл-

нява със специални пунктирни игли, с кои-

то се набиват дребни точки върху повърх-

ността на плочата.

нктирова л ная и ла См. нк-

тировал ная ма ина.

нктирова л ная ма и на -

В технологията на скулпту-

рата: прост уред, който се употребява

главно за сверяване на обемите и про-

порциите при точно възпроизвеждане (ко-

пиране) на скулптурния оригинал.

нктирова л ная ра ма См. нк-

тировал ная ма ина.

нсо н м -

Стоманен островръх инструмент, който

се употребява в техниката на дълбоката

гравюра, най-често при т. н. пунктирна

техника и при полутоновата гравюра.

рочники мн (ед рочник м) Че-

кани (метални инструменти) с кръгла или

сферична главичка за изчукване на полу-

кръгли форми на чеканката от опаковата

стр. 95 от 139

страна или на вдлъбнатинки от лицевата и

страна.

ро ники мн (ед ро ник м)

См. рочники.

стота ж Дефект в скулп-

турата – празнина в художествените произ-

ведения, отлети от метал.

стоте лая ск л т ра Техничес-

ка разновидност на скулптурата, включ-

ваща скулптурни произведения, кухи от-

вътре, отлети от гипс, метал или някаква

сплав.

тти мн В изкуството: допълващи

основната композиция сюжетно незначи-

телни изображения на амури, гении, анге-

ли и пр. във вид на голи деца.

ола нов еме нт Материал,

използван в технологията на изобразител-

ното изкуство, получаван от смляна вар и

вулканична пепел, открита за пръв път

край гр. Пуцоли в Италия.

П кински м е См. Гос ар-

ственн м е и обра ител н х ис-

к сств имени П кина.

чели н воск - Пластично вещество, обикновено с

жълтеникав цвят, произвеждано от пчели-

те, което се използва като материал в тех-


ени чн кле - Лепкав разтвор, получаван от непълно-

то разваряване на пшенични зърна в горе-

ща вода, използван в технологията на изо-

бразителните изкуства.

е еста л м В изобра-

зителното изкуство: подставка на статуя

или скулптурна група, която, за разлика от

постамента, обикновено е малка и е свър-

зана със самата статуя (или група).

ета ж 1. Картина или ста-

туя, която представлява оплакването на

Исус Христос от майка му Дева Мария. 2.

Картина или статуя, която представлява

оплакването на син от майка му.

я л мн ф В приложното

изкуство: дървена или метална четири-

ъгълна или кръгла рамка, на която се обтя-

га тънко платно за везане на пред-

варително нарисувани мотиви върху плат-

ното.

Р

ра воро т м См. текстово ра во-

рот.

ра воро тн ти т л - В книжното оформление: титулът

(страницата, която съдържа заглавието на

книгата и други данни за цялото издание)

заедно с контратитула (страницата, върху

която се отпечатва най-общото заглавие на

книгата).

ра и и тели мн (ед ра и и тел

м) В техни-

ката и технологията на живописта: течни

вещества и смеси (вода, различни масла,

лакове, терпентин и др.), с които художни-

кът смесва боите в процеса на работата си,

за да получи необходимите качества на ба-

грения слой.

ра ме тка ж Пренасяне на формата

и размерите на художественото произведе-

ние от рисунката на основата.

ра м вка т - Рядко употребявана разновидност на

литографската техника, появила се в сре-

дата на XIX в., позволяваща да се възпро-

извежда рисунката, изпълнена върху камък

(със специален литографски туш) като ак-

варелна живопис, т. е. с използване на вода

и четка.

ра м тая т См. ра м вка т -

.

ра рисо в ват несов В

приложното изкуство: покривам, укра-

сявам с рисунки, изрисувам, нашарвам,

изпъстрям художествени изделия.

ра р бка ж См. рор бка.

ра р в м В живописта:

повреда на художественото произведение

– нарушаване на целостта му, поява на

пролука, отверстие.

ра ковина ж См. стота.

рак с В керамиката: начин на де-

кориране на художествените изделия чрез

рязко охлаждане на глазираното изделие в

талаш.

ра к рс м Перспективното

съкращаване на формата на рисувания

обект вследствие на ниското или високото

стр. 96 от 139

положение на гледната точка и предимно

при много скъсена дистанция.

рак ечник м 1. Варо-

вита скала, образувана от мидени черупки,

споени помежду си от варовик, използвана

като материал за скулптура и интериор. 2.

Скулптурно произведение, направено от

такъв материал.

ра мка ж Приспособление от

дърво, метал, пластмаса и др., с което се

обкръжава живописното и графичното ху-

дожествено произведение и се пригажда за

закачване на стенна плоскост.

ра мка- ас арт ж ра мка паспарту

См. ас арт во 2 знач.

Ра ннее Во ро е ние Р Р - 1. Епохата на формиране и развитие

на изкуството на Ренесанса в Италия през

XV в. 2. В него често се включва и Прото-

ренесанса (XIII – XIV в.).

ра ннее рои ве е ние - Художествено произведение от

ранното творчество на даден художник.

ра ннее тво рчество - Съвкупността от художествени про-

изведения, създадени през първите години

от творческата дейност на даден худож-

ник.

ра о рт м 1. В художест-

вения текстил: основен, изходен елемент

на орнамента (или десена), който се повта-

ря многократно по ширината и дължината

на тъканта, като образува единно декора-

тивно цяло. 2. Понякога терминът се упот-

ребява и в други области на приложното

изкуство, които използват сходен принцип

за изграждане на орнамента.

РАПХ ж См. Росси ская ассо иа-

ия ролетарских х о ников.

раска тка ж Ковашки инструмент,

служещ за ускоряване на изтеглянето на

художественото изделие на дължина, кой-

то има една плоска и една изпъкнала стра-

на.

рас исна я и иво и сная ма л

Художествена техника, при която върху

художествени изделия от тънък меден лист

се изпълнява миниатюрна живопис с емай-

лови бои (емайллак).

рас исна я ма л Художествени

произведения и изделия, изработени от

емайл по съответна техника, украсени с

рисунки.

рас и с ват несов ф

1. Създавам, изпълнявам

стенописи. 2. Рисувам икони или рели-

гиозни сцени и изображения върху стените

на църква.

раствори тели мн (ед раствори тел

м) См. ра и ители.

расти тел н орна мент - Отдавна известен и ши-

роко разпространен вид орнамент, за осно-

ва на който служат стилизирани цветя,

листа и клони на някакви растения, които

могат силно да се отличават от природните

форми и дори съвсем да не съвпадат с тях.

растре скивание с Недо-

статък, дефект на монументалната жи-

вопис – напукване на варовата мазилка,

върху която са изпълнени произведения на

стенната живопис.

раст ёвка ж Осно-

вен инструмент за рисуване със сос, молив,

въглен, пастел във вид на тънка метална

пръчица, чиито краища са разцепени по ос-

та и закрепени с подвижни винтчета, меж-

ду които се закрепва материалът за ри-

суване, и служи за разтриване на стрития

на прах материал.

раст ка ж См. раст ёвка.

расхо ники мн (ед расхо ник м)

См. обво н е чекан .

ра хто а м См. мчат квар .

ра ил м В технология-

та на скулптурата: инструмент – специална

пила с едри зъбци, която се използва при

окончателната обработка на скулптурното

произведение, изпълнявано в твърд ма-

териал.

реали м м 1. Метод на

художественото творчество, който съот-

ветства на обективно-познавателната при-

рода на изкуството и на неговата прогре-

сивна обществена роля. 2. Конкретно худо-

жествено творчество, използващо този

метод.

реа лии мн (ед реа лия ж)

Предмети и сведения за материалната кул-

стр. 97 от 139

тура на древните народи: за бита, нравите,

държавното устройство, вярванията и др.

Към реалиите се отнасят и инсигниите

или регалиите.

реали ст м См. х о ник-реалист.

реали стка ж См. х о ни а-реа-

листка.

ре верс м В приложното из-

куство: обратната страна, гръб на монета

или медал, на която са обозначени страна-

та, стойността, годината на емисията и

някои декоративни мотиви: роза, житни

класове, тютюнево стъбло и др.

ре а лии мн См. инси нии.

ре енера ия ж я Реста-

враторски термин, който означава въз-

обновяване на потъмнелия и изгубил про-

зрачността си лак в живописно произведе-

ние чрез въздействие върху него с пари на

спирт.

ре иона л ная в ставка См. ре и-

онал ная х о ественная в ставка.

ре иона л ная х о ественная

в ставка Художествена изложба, в която

участват художници от даден регион.

ре ерва м ж 1. Техничес-

ка разновидност на дълбоката гравюра на

метал с разяждане, при която рисунката се

възпроизвежда върху плочата със специ-

ално мастило. 2. В керамиката: начин за

оцветяване на керамичните изделия в два

цвята, като се използва тона на самата ке-

рамика (онези части на керамичното из-

делие, които не трябва да променят цвета

си, се покриват с мас или смола, които из-

гарят при опалването).

ре е м Стоманен ин-

струмент, който широко се употребява в

техниката на гравюрата, особено при гра-

вюрата с щихел и гравюрата на дърво, кой-

то представлява закрепено за дръжка сто-

манено длетце с ромбоидно, косо или по-

лукръгло сечение на върха.

ре о вая рав ра См. л блён-

ная рав ра.

ре чик м 1. Художник, кой-

то работи в областта на резбата (предимно

дърворезба). 2. Майстор, специалист, кой-

то изпълнява произведения в областта на

резбата (предимно дърворезба) по готови

проекти.

ре чик о е рев Художник, спе-

циалист в областта на дърворезбата.

ре чик о ка мн См. мастер-кам-

нере .

ре чик о ко сти Майстор, специа-

лист по резба върху кост.

ре чи а ж 1. Художнич-

ка, специалист в областта на резбата (пре-

димно дърворезбата). 2. Жена, която из-

пълнява произведения в областта на резба-

та (предимно дърворезба) по готови про-

екти.

ре ба ж 1. Техника в изо-

бразителното изкуство: художествена об-

работка на дърво, кост, камък и други ма-

териали (пластмаса, алабастър и др.), при

които от материала се издялват със специа-

лен инструмент скулптурни фигури или

върху гладката му повърхност се издълба-

ват изображения, орнаменти и др. 2. Съв-

купността от художествени произведения,

изпълнени в съответната техника.

ре ба о а о енобето н 1. Худо-

жествена обработка на газопенобетон – из-

рязване на различни изображения и деко-

ративни мотиви. 2. Съвкупност от худо-

жествени произведения, изпълнени в тази

техника.

ре ба о а нч 1. Резба по особен

вид алабастър, широко разпространена в

Средна Азия, използвана за различни деко-

ративни работи. 2. Съвкупност от худо-

жествени произведения, изпълнени в тази

техника.

ре ба о е рев См. еревянная

ре ба.

ре ба о ка мн См. лито ли ти-

ка.

ре ба о ко сти 1. Художествена

обработка на кост – изрязване на различни

изображения и декоративни мотиви. 2.

Съвкупност от художествени произведе-

ния, изпълнени в тази техника.

ре ба о о ристо кера мике 1.

Художествена обработка на порьозна кера-

мика – изрязване на различни изображения

и декоративни мотиви. 2. Съвкупност от

стр. 98 от 139

художествени произведения, изпълнени в


ре ба о о ристом силикал и -

т Художествена обработка на порест си-

ликалцит – изрязване на различни изобра-

жения и декоративни мотиви.

ре ба о т ф 1. Художествена

обработка на туф – изрязване на различни

изображения и декоративни мотиви. 2.

Съвкупност от художествени произведе-

ния, изпълнени в тази техника.

ре сфе ер м й ф Приспосо-

бление, инструмент за рисуване с въглен,

креда, пастел, който се състои от тънка

метална или бамбукова тръбичка, разцепе-

на по дължината в единия край, върху кой-

то е надянат метален пръстен за стягане на

вложения в тръбичката въглен или друг

материал.

рекви и т м Предмети,

необходими на сцената при театрална по-

становка: мебели, съдове, полилеи, оръ-

жия, книги, килими, цветя и др.

рекла ма ж В изобразител-

ното изкуство: дейност, при която се из-

ползват средствата на изобразителното из-

куство с цел да се популяризират различни

неща: плакати, афиши, проспекти, дип-

лянки, каталози, изложби и др.

реконстр к ия ж я

1. В скулптурата: възстановяване на скулп-

турно произведение, което е запазено в

силно видоизменено или фрагментарно съ-

стояние чрез възстановяване на изгубените

части и отстраняване на по-късните до-

бавки. 2. Проект за такова възстановяване.

рели ио ная и во ис ж Жанр в живописта, посветен на

религията.

рели ио ное иск сство

Разновидност на изобразително-

то изкуство, която се характеризира с ре-

лигиозна тематика.

реликва ри м й -

В приложното изкуство:

малка кутия за съхранение на свети мощи,

която се съхранява в олтара. Изработва се

от мрамор, варовик или метал (злато, среб-

ро) и се украсява с растителни, животин-

ски и други орнаменти, религиозни сцени

и образи на светци, със скъпоценни и по-

лускъпоценни камъни.

рел е ф м ф 1. Един от основ-

ните видове скулптура, при който изобра-

жението се изгражда чрез обемни форми,

които само частично се издигат над плос-

костта. 2. Отделно произведение на този

вид скулптура.

рел е ф и ветно о левка са Тех-

ническа разновидност на релефа, изпълня-

ван от цветна мазилка.

рел е фная ре ба ф 1.

Техническа разновидност на резбата, при

която изображението силно изпъква над

плоскостта на фона, като и придава трииз-

мерност. 2. Техническа разновидност на

резбата, при която изображението изпъква

над фона с две трети от естествения обем.

рел е фная фили ра н о чека нке

Художествена техника, разновидност на

филиграна, при която изображенията се за-

появат на предварително подготвения ре-

леф върху чеканка.

рел е фная ма л См. росвечива-

щая мал .

рема рки мн (ед рема рка ж) В гра-

вюрата на метал: случайни изображения на

полетата, които обикновено не са свързани

със сюжета на самата гравюра и се поя-

вяват в резултат на изпробване на инстру-

ментите, а понякога придобиват само-

стоятелно художествено значение.

Ренесса нс м Р ж

Епоха на разцвет на културата на западно-

европейските страни през XV – XVI в., ко-

гато се възраждат традициите на антично-

то изкуство, а в центъра на изкуството се

поставя реалистичният образ на човека.

ре лика ж В областта на

изобразителното изкуство: авторско копие

на художествено произведение, което се

отличава от оригинала предимно по своите

размери, но могат да бъдат изменени и ня-

кои детайли от второстепенно значение.

ре ро к ио нная рав ра - Гравюра, която обик-

новено възпроизвежда произведенията на

живописта с относителна точност, появила

се в Европа през XV – XVI в.

стр. 99 от 139

ре ро к ия ж я 1.

Масово възпроизвеждане на художест-

вения оригинал (картина, графика, мо-

зайка, стенопис, стъклопис, скулптура и

др.) със средствата на печата, предимно в

намален мащаб. 2. Отделен отпечатък, кой-

то възпроизвежда художествения оригинал

и е изпълнен със средствата на някои от

посочените видове печат.

ре ро и роват несов -

В областта на изобразителното изкуст-

во: възпроизвеждам репродукция на худо-

жествено произведение.

рес блика нская в ставка См.

рес бликанская х о ественная в -

ставка.

рес блика нская х о ественная

в ставка ж ж ж Худо-

жествена изложба, в която участват худож-

ници само от една република на бившия

СССР.

реставра тор м См. х о ник-ре-

ставратор.

реставра ия ж я 1. В


възстановяване на повредени или про-

менени от времето художествени про-

изведения по научни методи с цел да бъдат

точно възобновени или да бъдат запазени

за по-дълго време. 2. Понякога така се на-

рича и реконструкцията на фрагментарно

запазените художествени произведения.

реставри роват несов -

1. В областта на изобразителното из-

куство: възстановявам повредени или про-

менени от времето художествени произве-

дения по научни методи с цел да бъдат

точно възобновени или да бъдат запазени

за по-дълго време. 2. Реконструирам фраг-

ментарно запазени художествени произве-

дения.

ретрос екти вная в ставка См.

ретрос ективная х о ественная в -

ставка.

ретрос екти вная х о ественная

в ставка ж -

ж ж

Изложба, с която се прави преглед на ми-

налото творчество на даден художник, на

определен период от развитието на изобра-

зителното изкуство или на отделни негови

родове, жанрове, теми.

ретр сса м ж В техника-

та на дълбоката гравюра: тънък слой боя,

съзнателно оставен от художника на по-

върхността на гравюрната дъска преди пе-

чатането.

ре т ж 1. В монументал-

ната живопис: частични поправки с темпе-

ра върху стените, изпълнени ал фреско,

които се нанасят след изсъхването на ма-

зилката. 2. В гравюрата: частични поправ-

ки върху плочата след като се открият чрез

пробния отпечатък дефектите на изпълне-

нието. 3. В маслената живопис: разтриване

на посивелите части на багрения слой със

специален лак или фирнис.

рефле кс м ф 1. В изобрази-

телното изкуство: един от основните еле-

менти на светлосянката, свързан с ефекта

на отразената светлина. 2. Ефектът на от-

разената светлина, която пада върху пред-

мета или върху някоя негова част (която

обикновено е в сянка) от съседните освете-

ни предмети, от слънцето и т. н. Отнася се

както до натурата, така и до нейното изо-

бражение.

ри мская мо а ика См. смалтова

мо а ка.

рисова л ная б ма а я я Специална хартия, пред-

назначена за рисуване – материал, получа-

ван от преработката на различни растител-

ни части, съдържащи целулоза.

рисова л щик м См. х о ник-ри-

совал щик.

рисова л щи а ж См. х о ни а-

рисовал щи а.

рисова ние с 1. Изпълне-

ние на рисунка с молив, въглен, сангин,

перо или четка (туш, акварел). 2. Остаряло

наименование на учебен предмет в учили-

ще. Днес се употребява терминът и обра-

ително и к ство (и обра ител ное ис-

к сство).

рисова т несов Изписвам

с молив, перо, креда, бои и т. н. образ, кар-

тина и др.

рис нок м 1. Основно ху-

дожествено средство, което обединява

стр. 100 от 139

почти всички специфични страни на въз-

производството на предметния свят: обем-

ното и пространствено моделиране на фор-

мите, вярното предаване на пропорциите,

експресията, ясно изразената характерност

и т. н. 2. Техническа разновидност

на художествената графика, която използ-

ва техническите средства и възможности

на рисуването. Изпълнява се с молив, въг-

лен, сангин, перо или четка (туш, акварел).

Като изразни средства се използват щри-

хът, линията и петното. 3. Отдел-

но произведение на този вид графика.

рис нок в то чках См. точечн

рис нок.

рис нок каран а о м См. каран-

а н рис нок.

рис нок от р ки Начин на пренася-

не, при който рисунката се изпълнява ръч-

но с молив непосредствено на художестве-

ното изделие.

рис нок еро м Техническа разно-

видност на рисунката, изпълнявана с перо.

рис нок т Техническа разновидност

на рисунката, изпълнена с туш.

рис нок лём Техническа разновидност

на рисунката, изпълнена с въглен.

рис нчат е чека н В изобрази-

телното изкуство: чекани (инструменти), с

помощта на които се предават отпечатъци

от рисунки: решетки, ивици, вдлъбнатин-

ки, щрихи и др.

ритм м В областта на изо-

бразителното изкуство: термин, който оп-

ределя някои особености на структурата на

художественото произведение по аналогия

с музикалния ритъм и означава преди

всичко повтаряне, редуване на някои ком-

позиционни елементи в произведението

(които са строго подчинени на цялото).

ритми чност ж См. ритм.

ри фит несов ф Набраздя-

вам повърхността на скулптурни произве-

дения от твърд материал с определена ху-

дожествена цел.

рифле ние с ф Набраздя-

ване повърхността на скулптурни произве-

дения от твърд материал с определена ху-

дожествена цел.

рифлёвки мн (ед рифлёвка ж) В скул-

птурата: пили за малки художествени про-

изведения с извита форма, използвани за

обработка на вдлъбнатини.

ро они т м Минерал на

кристали във вид на едрозърнести маси с

розовочервен цвят, употребяван като мате-

риал в изобразителното изкуство за дребни

скулптурни работи. Названието орле е

остаряло.

ро е тка ж Старинен широ-

ко разпространен декоративен мотив в ка-

менната пластика, дърворезбата, шевицата,

представляващ обикновено орнамент с

форма на шипков цвят, вписан в кръг. Сво-

бодата и разнообразието в интерпрети-

рането не дават възможност да се определи

наподобяваният растителен първоизвор

(маргарита, лайкучка, роза) – съчетанието

с геометричната форма на кръга.

ро мари новое ма сло

Масло, получавано от розмарин, из-



ро ов квар Минерал с розов

цвят, разновидност на кварца, използван


ро ов мра мор Мрамор с розов

оттенък, използван като материал за скул-

птура.

ро ов т рмали н - Минерал, разновидност на турмалина

– скъпоценен камък с розов цвят, използ-


лия.

рока л м 1. й Орнамент с

форма на раковина, характерен за европей-

ското изкуство от началото на XVIII в. 2.

Късният етап в развитието на стила роко-

ко, когато този орнамент получава широко

разпространение.

рококо с Стилово направле-

ние, което се развива през XVIII в. предим-

но във Франция по времето на регент-

ството и царуването на Людвик XV като

специфичен декоративен стил, свързан с

придворните празненства и развлеченията

на аристокрацията.

стр. 101 от 139

рома нски стил Стил на средновековното европейско из-

куство от X – XIII в., който засяга архитек-

турата, скулптурата и живописта и се ха-

рактеризира с особените пропорции в обе-

мите и формите. Скулптурата се прави от

камък, дърво и бронз, а в живописта пре-

обладава фреската, предимно с догматично

религиозни сюжети, орнаментални плоско-

сти и композиции, условни изображения с

повишена експресия и фолклорни ув-

лечения.

романти м м Направ-

ление в европейското изкуство от 20-те и

30-те години на XIX в., което сменя класи-

цизма и се характеризира с търсене на

външно яркото, рядко срещаното, необи-

чайното в изобразяваните явления, а не на

типичното и закономерното.

рома нтик м См. х о ник-роман-

тик.

ромби ческие на и л ники Инстру-

менти в скулптурата – пили с ромбоидно

напречно сечение.

рон о с 1. Прав, заоб-

лен, свързан ръкописен шрифт, изписван

без въртене на перото със специално перо,

като пишещата повърхност сключва ъгъл

45' по посоката на писане. 2. Широко

твърдо метално перо с разцеп, използвано

за изписването на този шрифт.

ро с ис ж 1. Разновид-

ност на монументално-декоративната жи-

вопис: термин, който обхваща всички

свързани с архитектурата живописни про-

изведения, с изключение на мозайките и

паната. 2. При неточна употреба

терминът включва като разновидност на

монументално-декоративната живопис

всички произведения на монументалната

живопис, в това число мозайката и паното.

3. Отделно произведение на тази

разновидност. 4. В приложното изкуство:

сюжетни и орнаментални изображения,

които се нанасят върху предметите с четка

или друг заменящ я инструмент. 5. Поня-

кога терминът означава наред с изобрази-

телната и орнаментална декорировка и

оцветяването на художествените изделия

(например писани народни играчки). 6. В

старото руско изкуство: изпълнение на

всички линейни очертания на изображе-

нието в пределите на външните контури

при началния стадий от работата на живо-

писеца върху икона или фреска. 7. В старо-

то руско изкуство: изпълнените от жи-

вописеца линейни очертания в пределите

на външните контури при началния стадий

от работата върху икона или фреска.

ро с ис ла рями на амо тно

ли не Техническа разновидност на мону-

ментално-декоративната живопис, изпъл-

нявана чрез полагане на глазури върху ша-

мотна глина.

ро с ис реве сностр ечно ли-

т акваре л Техническа разновидност

на монументално-декоративната живопис,

изпълнявана с акварелни бои върху тала-

шитена дъска, служеща за основа.

ро с ис о в сох е и вестко -

во т кат рке См. б он фреско.

ро с ис о левка с с олоче нием Техническа разновидност на монументал-

но-декоративната живопис, изпълнявана

върху мазилка с позлатяване.

ро с ис о све е и вестко во

т кат рке См. ал фреско.

ро с ис о ветн м левка сам с

олоче нием Техническа разновидност на

монументално-декоративната живопис с

цветни пластове чрез позлатяване на цвет-

ната мазилка.

ро с ис све тл х керами ческих

бло ков с о собом рис ки ветно о

амо та на с ре кир ича Техническа

разновидност на монументално-декоратив-

ната живопис върху светли керамични бло-

кове чрез посипване на цветен шамот вър-

ху неизпечените тухли.

ро с ск м В керамиката: стадий в

подготовката на глинената маса чрез про-

дължително бъркане на глината във вода.

Росси ская ассо иа ия ролета р-

ских х о ников я - ж Р я Р Х Ху-

дожествено обединение, основано с цел да

се укрепят позициите на пролетарските

художници.

р ба нок м Ин-

струмент, използван в скулптурата за из-

стр. 102 от 139

глаждане и подравняване на дървени по-

върхности.

р бели т м Разновидност на турма-

лина – минерал с розов цвят, използван


р би н м Минерал, разновид-

ност на корунда (окис на алуминия) – скъ-

поценен камък от най-висок клас с ярко-

червен, виолетовочервен и тъмночервен

цвят, който се получава и по изкуствен

начин, използван като материал за худо-


р би н-бал м Разновидност на

шпинелите – скъпоценен камък с розов

цвят, използван като материал за ху-

дожествени изделия.

р би новая ине л -

Разновидност на шпинела – скъ-

поценен камък, оцветен в червено (ру-

биненочервено или вишненочервено), из-


изделия.

р би е лл м Разновидност на шпи-

нела – скъпоценен камък с оранжев или

жълт цвят, използван като материал за ху-


р ё с В приложното из-

куство: огнестрелно оръжие, с което по

правило се манипулира с две ръце, нерядко

украсявано с рог, кост, слонова кост,

бронз, сребро, злато, полускъпоценни и

скъпоценни камъни.

р ле тка ж Инструмент,

употребяван в техниката на дълбоката гра-

вюра на метал, най-често при полу-

тоновата гравюра, представляващ малко

назъбено стоманено колелце, което е мон-

тирано върху стоманена ос с дълга дръжка.

р мени т м Название на кехлибара с

черен и тъмнокафяв цвят в Румъния, из-


делия.

р сская мо а ика Техническа раз-

новидност на мозайката, възникнала на

Урал, при която късчета камък (малахит

или лазурит) се подбират така, че създават

илюзия за монолит.

Р сски м е См. Гос арствен-

н р сски м е .

р чни к м См. к нечн молоток.

р чно е олирова ние Ръчно поли-

ране на художествени изделия от скъпо-

ценни метали с помощта на специални ин-

струменти.

р би кле й Лепило, приготвено от плавател-

ни мехури, рибни хрущяли, хриле и кости,

използвано в технологията на изо-


ряби на ж В керамиката: дефект на

глазурата, който се изразява във вълнооб-

разна повърхност на глазурното покритие.

С

са ка ж В керамиката: 1. Подреж-

дане на художествените изделия в работ-

ното пространство на пещта за опалване. 2.

Художествените изделия, подредени в

пещта за опалване.

са о во- а рковая ск л т ра Разновидност на пла-

стиката, включваща декоративно-пла-

стични творби на скулптурата (кръгла

скулптура, релеф, вази, амфори и др.) от

камък, бронз, алуминий и керамика (от

шамот, каменина), създадени за оформяне

на паркове и градини в населените места и

ландшафта.

са а а овая См. оллан ская

чёрная.

сало н м 1. Название на из-

ложбите на Френската художествена ака-

демия през XVII – XIX в. 2. сало н От края

на XIX в. така се наричат и други големи

периодични изложби във Франция. 3. По-

стоянни изложби, предназначени за про-

дажба на произведения на изкуството и ху-

дожествени предмети. 4. Магазин за про-

дажба на материали и инструменти за ху-

дожници.

само е ятел ная х о ни а -

й ж ж -

й й Художничка, която не е

професионалистка, а се занимава с изобра-

зително изкуство наред с основната си

професия.

само е ятел ное и обра и тел ное

иск сство й - й Художестве-

но творчество на хора, които не са худож-

стр. 103 от 139

ници професионалисти, а се занимават с

изобразително изкуство наред с основната

си професия.

само е ятел ное иск сство См. са-

мо еятел ное и обра ител ное иск сст-

во.

само е ятел н х о ник -

ж ж -

Художник, който не е профе-

сионалист, а се занимава с изобразително

изкуство наред с основната си професия.

само ве т мн (ед само ве т м) В

монументалното и приложното изкуство:

естествени цветни скъпоценни и полускъ-

поценни камъни, отличаващи се с проз-

рачност и блясък, използвани за украса на

сгради и за производство на декоративни и

бижутерски изделия.

сам и т м 1.

Дървесина от чимшир като материал в изо-

бразителното изкуство. 2. Художествено

произведение, изработено от такъв матери-

ал.

сан и н м См. сан ина.

сан и на ж

1. Материал за рисуване, който се произ-

вежда във вид на пръчици с червеникаво-

кафяв цвят. 2. Техника на рисунката, из-

пълнена с такъв материал.

сан ара к м Смола, доби-

вана от иглолистни дървета в Северна Аф-

рика, със светложълт цвят и миризма на

бор, употребявана в живописта като мате-

риал за приготвяне на художествени лако-

ве.

санки р м В старобългарска-

та и староруската живопис: основният тон,

от който започвало изпълнението на лица-

та и другите открити части на тялото.

санки р м См. санкир.

са фи р м ф Минерал, разно-

видност на корунда – скъпоценен прозра-

чен камък с тъмносин цвят, оцветен от

примесите на съединенията на желязото и

титана, използван като материал за худо-

жествени изделия. Термините ол бо

яхонт и сини яхонт са остарели.

са фири н м ф Минерал

със синкавосив или светлосин цвят, разно-

видност на халцедона, използван като ма-


са р ер м Жълтокафяв или

червенокафяв минерал, разновидност на

халцедона, използван като материал за


сар они кс м Минерал,

разновидност на ахата (халцедона) – скъ-

поценен камък с правилно редуване на

тъмни, червенокафяви и червенооранжеви

с млечнобели и оранжеви слоеве, използ-


лия.

сати ра ж Една от формите

на комичното, при която отрицателните

черти на изобразяваните обекти се осмиват

особено остро и гневно.

сати рик м См. х о ник-сатирик.

сатири ческие карти нки Народни

гравюри на дърво с противоправител-

ствени, сатирични сюжети, отразяващи

настроенията на народа, тяхното недовол-

ство от феодалните данъци, нерядко с але-

горично изобразяване, които понякога се

печатали в нелегални печатници.

саф я н м я Обработена ви-

сококачествена козя или овча кожа, упо-

требявана като материал за подвързия на

книги.

сбо рка ж В керамика-

та: дефект на глазурата – образуване на

капчици и бръчки.

сверло с я В скулпту-

рата: инструмент, с който се пробиват

кръгли дупки в твърд материал (камък,

дърво, метал).

свет м 1. В специален

смисъл: един от основните елементи на

светлосянката в художественото про-

изведение или в натурата, който означава

светлосенъчните особености на най-

осветените части на предмета по отноше-

ние на сянката и полусянката. 2. Характе-

рът на осветеността като средство за худо-

жествено изображение.

све тлая а мма Цвето-

вая гама, състояща се от светли цветове.

све тлая каме См. ммиарабик.

све тл е тона См. светл е вета.

стр. 104 от 139

све тл е вета Цветове, близки до белия

цвят, които се отличават със слаба на-

ситеност и гъстота.

светоси ла ж В специа-

лен смисъл: относителната светлинна

стойност на даден тон, съответстващ на

определен детайл в художественото произ-

ведение, която се определя чрез съотноше-

нието му с другите предимно съседни то-

нове (като елементи на светлосянката).

светотенево контра ст - В изобразителното из-

куство: контраст, построен на противо-

поставяне на светлосенките.

светотенево рис нок - Техническа разновидност

на рисунката, изпълнена с помощта на

светлосенки.

светоте н ж я В изо-

бразителното изкуство: строго закономер-

ни градации на светлините и сенките, чрез

които се възприемат и възпроизвеждат в

художествените произведения свойствата

на предметите и явленията от действител-

ността.

светская иво ис ж - Жанр в живописта, посветен на свет-

ския живот.

свине м Тежък мек ковък

метал със сивосинкав цвят, използван като

материал за художествени произведения.

свин о вая ёлтая ж В живописта: жълто багрило, получавано

от оловна сол на хромовата киселина.

свин о вая е лен Художествена

боя, получавана от смесването на оловна

жълта и берлинска синя, използвана в жи-

вописта.

свин о в е бели ла я

я ф

я я й -

я я

я ф я Бяла боя с химичен състав оловен карбо-

нат, една от най-трайните, стари и широко

употребявани бои в живописта. Названия-

та кремни ка бяла, кла енф ртска олов-

на бяла, крем ерова бяла идват от назва-

нията на съответните градове, където се

произвеждат: Кремниц, Клагенфурт (Ав-

стрия), Кремз (Германия). За да се прикрие

лошото качество на боята, съдържаща в

по-голямо количество примеси от баритна

бяла, тя се продава на пазара с различни

търговски наименования: холан ска бяла,

вене ианска бяла, хамб р ска бяла, и-

ферна оловна бяла.

свин о в каран а - Молив (инструмент за рисуване), на-

правен от олово или негова сплав, появил

се през XVI в.

свин о в с рик См. с рик свин-

ов .

свобо ная х о ни а ж Художничка, която

не работи във фирма, а се занимава с твор-

ческа дейност и изпълнява поръчки.

свобо н х о ник ж Художник, който

не работи във фирма, а се занимава с твор-

ческа дейност и изпълнява поръчки.

свя щие вещества См. свя -

ва щие вещества.

свя ва щие вещества 1. В технологията

на изобразителното изкуство: вещества,

които влизат в състава на боите и опреде-

лят техните специфични свойства (с из-

ключение на онези, които се обуславят от

пигмента), срещащи се в природата (расти-

телни масла, растителни и животински ле-

пила, яйце, восък, гасена вар и др.). 2. В

технологията на изобразителното изкуст-

во: вещества, които влизат в състава на

боите и определят техните специфични

свойства (с изключение на онези, които се

обуславят от пигмента), получавани по

химичен път (поливинилацетатни смоли).

с раффи то с См. с раффитов

рис нок.

с раффи то олиро ванное Техни-

ческа разновидност на сграфитото, при

която повърхността на стенописа се поли-

ра със специално устройство за горещо

изглаждане.

с раффи то с ал фре ско Техничес-

ка разновидност на сграфитото – комбини-

ран начин на стенната живопис с използва-

не на алфреско.

стр. 105 от 139

с раффи то с инкр ста ие вет-

н х т кат рок Техническа разновид-

ност на сграфитото – комбиниран начин на

стенната живопис с използване на инкру-

стации от цветни мазилки.

с раффи то с мо а ико Техническа

разновидност на сграфитото – комбиниран

начин на стенната живопис с използване

на мозайка.

с раффи то с асто но и во и-

с ветн ми еме нтами о све е

т кат рке Техническа разновидност на

сграфитото – комбиниран начин на стенна-

та живопис с използване на пастьозна жи-

вопис с цветен цимент върху прясна ма-

зилка.

с раффи то с ло ским т кат р-

н м рел е фом Техническа разновидност

на сграфитото – комбиниран начин на

стенната живопис с използване на плосък

релеф на мазилката, получен чрез притис-

кане на шаблона.

с раффи то с обе лко и вест

о све е еме нтно т кат рке Техни-

ческа разновидност на сграфитото, при

която пластът цветна варова мазилка се

покрива в прясно състояние с вар, слабо

оцветена с устойчив на основи пигмент.

с раффи то с ре н м или формо -

ванн м рел е фом и еме нта или и са

Техническа разновидност на сграфитото –

комбиниран начин на стенна живопис с

използване на гравиран или моделиран

релеф от цимент или гипс.

с раффи то с тисне нием контрре-

л е фа и рел е фа о с ро т кат рке

Техническа разновидност на сграфитото –

комбиниран начин на стенната живопис с

отпечатване чрез натиск на контрарелеф

върху прясната мазилка.

с раффи то т ное См. с раффи-

то олированное.

с раффи тов рис нок ф 1. Разновидност на монументалната живо-

пис. 2. Техника на стенната декоративна

украса, която се изпълнява в два – три цвя-

та с метален инструмент, с който върху

добре изсъхналия пласт от светла мазилка

се издраскват или изстъргват някои части

от изображението, така че да се открие

долната по-тъмна по тон мазилка. 3. Про-

изведение на изкуството, изпълнено в тази

техника. 4. В керамиката: издълбаване на

декоративни мотиви върху горния слой

глина (или върху 2 – 3 разноцветни пласта)

на керамичното изделие.

сеа нс м Времето (в рамките

на един ден), през което художникът рабо-

ти без прекъсване, без да променя модела

и художествената си задача.

севр и р би кле Туткал,

приготвян от пъструга, използван като ма-

териал в технологията на изобразителното

изкуство.

се анни м м Художест-

вено направление на модерното изкуство,

основано от френския живописец П. Сезан,

чиито представители свеждали цялото бо-

гатство от форми в реалната действител-

ност към геометричните форми (куб, къл-

бо, пирамида и т. н.), а задачите на коло-

рита – към предаване на отвлечените фор-

ми с помощта на контрастните топли и

студени тонове; показвали схематично,

грубо опростено, мъртво и бездушно изо-

бражение на природата и хората.

се анни ст м См. х о ник-се ан-

нист.

селени т м

Минерал, натриево-калциев силикат, с

млечносиньо сияние и вълшебна игра на

светлината, използван като материал за

дребни декоративни изделия.

се ия ж я 1. В технологията на

рисунката: материал за рисуване във вид

на прозрачна кафява боя, по-късно – от

типа на акварела, която била приготвена от

мастилото на морските молюски. 2. Техни-

ка на рисунката, изпълнена с този ма-

териал (с мека четка и вода както аква-

рела).

се рая я ма Яшма (минерал, разно-

видност на кварца) със сив цвят, използва-

на като материал за художествени изделия.

сер оли к м Оранжев, чер-

венооранжев и кафявочервен минерал, раз-

новидност на халцедона, използван като


серебре ние с Покриване с тънки

сребърни листове (варак) повърхността на

стр. 106 от 139

художественото произведение от дърво

или метал.

серебро с Химичен елемент

– метал, използван в изобразителното из-

куство като материал за художествени

произведения.

сере бряник м См. мастер-серебря-

ник.

сере брян каран а 1. Инструмент и материал за рису-

ване – тънка пръчица от сребро или негова

сплав, поставена в специална обвивка и

споена със специална дръжка, появила се

през XVI в. 2. Техника на рисунката, из-

пълнена с такъв материал.

се рное молоко Рядка техническа

разновидност на дълбоката гравюра, из-

пълнявана чрез разяждане, при която изо-

бражението се създава от тоновите петна,

получавани в резултат на въздействието на

сярното мляко (течна маса от сяра и дър-

вено масло) на откритата повърхност на

метала, а останалата част от плочата се по-

крива със специален туткален състав.

се рн вет См. серное молоко.

се р и вестня к Варовик със сив


птура.

се р и мн (ед сер а ж)

В приложното изкуство: накит,

предназначен да се носи на ушите.

се ессио н м См. мо ерн.

се чки мн (ед се чка ж) Остри ин-

струменти (чекани) подобни на секачи с

плоско или полукръгло острие, служещи за

отстраняване на фона при изпълнение на

ажурни работи от метални листове.

сиби рски амети ст - Минерал, раз-

новидност на аметиста – полускъпоценен

камък с пурпурен цвят, използван като ма-


сие на ж

я

Естествена минерална

боя – вид охра с тъмножълт или жълтока-

фяв цвят, която се употребява в стенната,

темперната и маслената живопис. Назва-

нието си носи от областта Сиена в Италия.

сие на ёная -

я

я Червенокафява интензивна

боя, получавана от изпичането на натурал-

ната сиена (безводен железен окис), широ-

ко употребявана във всички живописни

техники.

сие на нат ра л ная См. сиена.

сиени т м Скала, съставена

главно от ортоклаз, която се използва като

материал в скулптурата.

сие нская емля См. сиена.

сиккати в мн (ед сиккати в м) -

В технологията на живописта: спе-

циални течни или силно сгъстени съедине-

ния, които ускоряват изсъхването на ма-

слените бои.

силика тная и во ис См. мине-

рал ная иво ис .

сили товая еч В

керамиката: пещ с нагревател от силит –

минерал, подобен на корунда.

сил т м 1. Свойство на

формата на фигурите и предметите, въз-

приемани като обобщено цяло, най-често

като тъмно петно на светъл фон (без да се

различават детайлите в рамките на общите

очертания). Терминът се отнася както към

натурата, така и към художественото про-

изведение. 2. Специфична графична техни-

ка, при която фигурите и предметите се

изобразяват като еднородно неразчленено,

най-често черно петно с остро изразителни

външни очертания.

сил ти ст м См. х о ник-сил -

тист.

сил ти стка ж См. х о ни а-си-

л тистка.

си мвол м В изобразително-

то изкуство: образ, който изразява в ино-

сказателна форма отвлечено понятие или

идея.

символи и роват несов -

В изобразителното изкуство: из-

ползвам символични образи.

символи м м Течение

в изкуството, което възниква във френска-

та литература през XIX в. и се разпростра-

нява особено широко в литературата и

изобразителното изкуство на Германия

стр. 107 от 139

през 90-те години върху основата на идеа-

листичното, мистично учение за двата свя-

та: реалния свят на външната видимост и

недостъпния, непознаваем свят на съкрове-

ната същност.

символи ст м См. х о ник-симво-

лист.

символи стка ж См. х о ни а-

символистка.

симметри чески орна мент - Орнамент, изпълнен по

законите на симетрията.

симме три я ж я Такова ре-

шение на предмета или композицията на

художественото произведение, при което

еднородните части (или предмети) се раз-

полагат успоредно на еднакво разстояние

от централната ос на обекта, заемащ по от-

ношение на тях централно положение.

си ни я хонт См. са фир.

си нте иск сств -

Органичното единство и взаимодей-

ствието на различните видове изкуства в

рамките на едно художествено произведе-

ние или на художествения ансамбъл, който

е изграден от относително самостоятелни

произведения. Най-често изобразителното

изкуство се съчетава с архитектурата.

синтети ческие ка мни См. иск с-

ственн е камни.

синтети чески амети ст Корунд,

оцветен в "аметистов" цвят с титанови,

хромови или железни окиси, използван


синтети чески смоляно кле Ле-

пило от синтетични смоли, използвано

като материал в технологията на изобрази-

телното изкуство.

си няя и вино ра н х ло Синя

художествена боя, която се получава при

специална обработка на лозови пръчки.

си няя ине л Разно-

видност на шпинела – скъпоценен камък,

оцветен в синьо, използван като материал


си ла ст м Пастообразен, подобен

на гума материал, създаден на основата на

силиконовите полимери, който се използва

в изобразителното изкуство за моделиране

на малки пластики.

ска нное е ло См. фили ран .

скан ж См. фили ран .

ска р ел ж и м В скулп-

турата: стоманен инструмент за обработ-

ване на различни видове камък, единият

край на който се разширява във вид на

плоска лопатка.

ски етр м ж В при-

ложното изкуство: Художествено украсен

с орнаменти, благородни метали и скъпо-

ценни камъни прътовиден предмет, който

се носи от високопоставени светски лично-

сти (царе, маршали) и духовници (папи,

патриарси, владици) и символизира до-

стойнството, сана, властта на този, който е

удостоен с него.

скла ен м В старото руско изкуст-

во: икона от няколко сгъваеми части с изо-

бражения на всяка от тях или на една цент-

рална (най-голямата). Обикновено се със-

тояли от три части като средната се от-

варяла от другите две странични части.

скла но мол бе рт Сгъваем мол-

берт, предназначен за рисуване под откри-

то небе.

скобли лка ж Инструмент, използ-

ван в живописта за изстъргване на боята на

отделни места на картината.

ско б мн (ед скоба ж) Спе-

циални метални нитове за окачване на ак-

варелни работи под стъкло без рамка.

скр чивание с См. акр чивание.

ск л тор м См. х о ник-

ск л тор.

ск л тор-мон ме нтщик м Скул-

птор, който работи в областта на монумен-

талната скулптура.

ск л тор- ортрети ст м Скулп-

тор, който създава портрети.

ск л тор а ж См. х о ни а-

ск л тор а.

ск л т ра ж 1. Вид

изобразително изкуство, което създава

обемно-пространствени изображения на

материалните предмети, предимно чо-

вешки изображения. 2. Отделно про-

изведение от този вид изобразително из-

куство.

стр. 108 от 139

ск л т ра в е реве См. еревян-

ная кр лая ск л т ра.

ск л т ра ма л х форм См. мел-

кая растика.

ск л т рная ли на Специална

глина, използвана като материал за моде-

лиране на скулптурни произведения.

ск л т рная миниат ра -

-


включваща произведения с миниатюрни

размери.

ск л т рно-рел е фная а рная

фили ра н ж Художествена техника, раз-

новидност на ажурния филигран, при коя-

то изделието представлява скулптурен три-

измерен релеф (понякога орелеф), обра-

зуван от ажурен филигран.

ск л т рн ортре т - Разновидност на скулптура-

та, включваща произведения, отнасящи се

към портретния жанр.

сле ок м В технологията на скулп-

турата: точно копие на скулптурния ориги-

нал, изпълнено чрез студено леене предим-

но от гипс.

сли ва ж 1. Дървесина от сли-

ва като материал в изобразителното изкус-

тво. 2. Художествено произведение, изпъл-

нено от такъв материал.

сли вов кле Смо-

ла (клей) от сливови дървета, използвана в

технологията на изобразителните изкуства.

сло ная фили ра н См. мно о-

лановая фили ран .

сло н е тона См. сло н е вета.

сло н е вета ж

ж

Цветове, които се

получават при смесването на основните

цветове – зелен, оранжев, виолетов. Нари-

чат се още о ълнителни ветове ( о-

олнител н е вета), защото се намират

срещуположно в розетката на основните

цветове (жълто, червено, синьо) и се полу-

чават от смесването на останалите два ос-

новни цвята. Живописците често наричат

о ълнителните ветове контрастни

(контрастн е), макар че от физична глед-

на точка тези понятия не са тъждествени.

слои ст е ла стики Произведения

на стенната живопис, изпълнявани върху

основа от пресована със синтетични смоли

хартия или тъкан.

слоно вая кост 1.

Зъби от слон като материал за художест-

вени произведения и изделия. 2. Ху-

дожествено произведение или изделие,


сма л та ж 1.

Малки късчета непрозрачно цветно стъкло,

които се употребяват (наред с късчетата

цветен мрамор) като основен художествен

материал. 2. Синя боя, приготвена от стък-

ло, оцветено с кобалтов окис, разпростра-

нена в миналото (от XVI в.).

смал товаре ние с Процес на при-

готвяне на смалта.

сма л товая мо а ика

й й Техническа раз-

новидност на мозайката, изпълнявана от

смалта.

смара м См. и мр .

сме анная те хника - В изобразителното изкуство: опре-

делена, конкретна техника с използване на

елементи от друга техника (или други тех-

ники).

смоко вни а ж я 1. Дърве-

сина от смокиня като материал в изобрази-

телното изкуство. 2. Художествено произ-


смо ло-бал а м м Балсам от сибир-

ска ела и сибирски сребрист смърч, изпол-

зван като материал в технологията на изо-


смолян е ла ки См. маслян е ла-

ки.

смо рщивание с Де-

фект в живописта – появяване на бръчки,

гънки на повърхността на художественото


со бственная тен я В областта на изобразителното изкуство:

сянката на самия предмет, чието разполо-

жение върху неговата повърхност се оп-

ределя от формата на предмета и направ-

лението на източника на светлина.

со бственно ра о е нн е ка мни

См. само вет .

стр. 109 от 139

совреме нная и во ис -

ж Разновидност на живописта,

характерна за съвременната епоха със спе-

цифичните и особености.

совреме нная кера мика -

Разновидност на керамиката,

характерна за съвременната епоха ссъ спе-

цифичните и особености.

совреме нная ск л т ра - Разновидност на скул-

птурата, характерна за съвременната епоха

ссъ специфичните и особености.

совреме нное и обра и тел ное ис-

к сство - Изобразителното изкуство в съв-

ременната епоха със специфичните му осо-

бености.

совреме нное иск сство -

Изкуството в съвременната

епоха със специфичните му особености.

со ер а ние и фо рма ж ф В областта на изобразителното

изкуство: неразривно свързани и взаимно

обусловени категории, първата от които

определя какво именно е изобразено в ху-

дожественото произведение, а втората – по

какъв начин и с какви средства това е по-

стигнато.

со евое ма сло Масло,

получавано от соя, използвано като мате-

риал в технологията на изобразителното

изкуство.

соколи н ла Название на син-

кав минерал, разновидност на кварца с ха-

рактерен копринен блясък, използван като


солитёр мн (ед солитёр м) 1. Диа-

манти с тегло по-голямо от 10 карата. 2.

Едър брилянт, вграден в бижутерско изде-

лие (пръстен, брошка) самостоятелно, без

други камъчета.

соляна я ла р В

керамиката: глазура, която се получава при

опалване на глинената повърхност с пари

на готварска сол, притежаваща мек, полу-

матов блясък и запазваща дори най-малки-

те подробности на скулптурната обработка

на повърхността.

сосна ж 1. Дървесина от бор




со с м 1. В технологията на ри-

сунката: материал за рисуване, приготвен

от мека и ситно стрита на прах черна боя,

смесена с много малко количество лепило,

която се продава във вид на пръчици с об-

вивка от станиол. 2. Техниката на рисун-

ката, изпълнена с този материал, който се

нанася върху хартията с парцалче или раз-

тушовка, а детайлите понякога се за-

вършват с италиански молив.

сохра нност В изобра-

зителното изкуство: състояние на худо-

жественото произведение, характеризира-

що се с цялост и невредимост.

со иалисти чески реали м -

ж

Основният творчески метод на

социалистическото изкуство. През 30-те

години на ХХ век някои творци го наричат

нов х о ествен реали ъм.

со иа л н ортре т

Разновидност на портретния

жанр – художникът показва социалното

положение на портретирания.

Со р сских х о ников С ж Едно от най-голе-

мите изложбени обединения в Москва пре-

ди Октомврийската революция, в което

влизат главно художници от реалистично-

то направление, при това предимно пей-

зажисти, съществувало от 1903 до 1927 г.

Со х о ников СССР С ж Доброволна об-

ществена организация на художниците, ос-

нована през 1932 г.

с ека ние с В керамиката:

физико-химичен процес на образуване на

твърд материал в резултат на опалване при

висока температура.

с ессарти н м Минерал,


мък с оранжев цвят, използван като мате-


с е иа л н е чека н Чекани (ин-

струменти в скулптурата), които се използ-

ват за специални цели.

стр. 110 от 139

с ло на я ма л Художествена

техника, при която металната основа на из-

делието изцяло се покрива с емайл.

с о ме н м Минерал,

алуминиев и литиев силикат – скъпоценен

прозрачен камък, оцветен в различни цве-

тове – бял, жълт, зелен, виолетов, използ-


лия.

с ра вочник ля х о ников - ж Книга с основни

или най-необходими сведения в областта

на изобразителното изкуство, често изпол-

звана от художниците.

с р а ж Остаряло название на ме-

син а (См. лат н ).

сре невеко вая и во ис - ж Разновидност на живо-

писта, характерна за епохата на среднове-

ковието със специфичните и особености.

сре невеко вая кера мика - Разновидност на кера-

миката, характерна за епохата на среднове-

ковието със специфичните и особености.

сре невеко вая ск л т ра - Разновидност на скул-

птурата, характерна за епохата на средно-

вековието със специфичните и особености.

сре невеко вое и обра и тел ное

иск сство Изобразителното изкуство през

средновековието със специфичните му

особености.

сре невеко в е сте но иси Стено-

писи, изпълнявани през средните векове

със специфичните им особености.

сре не ерни ст холст - Платно със среднозърнеста

структура, служещо за основа в живопис-

та.

ср вно лак См. мя ки лак.

ссе а ние с я Дефект в живо-

писта – уплътняване, сбиване, намаляване

обема на багрения слой в художественото


стал на я стаме ска См. икла.

стаме ска ж Вид дърводел-

ско широко плоско длето, използвано като

инструмент в скулптурата.

стаме ска ол кр лая Вид далта с

полукръгла форма, използвана в скулпту-

рата.

стаме ска ряма я Права далта, из-

ползвана като инструмент в скулптурата.

станко вая рав ра Разновидност

на гравюрата, предназначена за изложбени

зали, художествени галерии и музеи.

станко вая ра фика я ф -

Разновидност на графиката, включваща

произведения със самостоятелно худо-

жествено значение, които по съдържание

не са непосредствено свързани с някакъв

литературен текст и нямат строго опреде-

лено практическо предназначение.

станко вая и во ис ж Произведения на живописта,

предназначени за изложбени зали, галерии,

музеи.

станко вая ск л т ра Разновидност на скулптурата,

предназначена за изложбени зали, галерии,

музеи.

станкови ст м См. х о ник-стан-

ковист.

станко вое иск сство Дял от изобразителното изкуст-

во, включващ произведения със самостоя-

телно значение, които не са свързани с ня-

какъв художествен ансамбъл, нямат чисто

утилитарни функции, преносими са (карти-

на, рисунка, гравюра, скулптурен портрет

и др.) и имат относително самостоятелно

декоративно предназначение.

станко в ортре т

Разновид-

ност на портретния жанр, предназначен за

лични колекции, изложбени зали, худо-

жествени галерии и музеи.

стано к м В скулптурата:

дървен или метален триножник с кръгла

или квадратна дъска-подставка, която е

монтирана на вертикална ос или на колел-

ца, за да може да се върти.

ста р е мастера й Термин, с който обикновено се наричат ев-

ропейските художници от XV – XVIII в. и

най-вече изтъкнатите реалисти (Мазачо,

Донатело, Леонардо да Винчи, Рафаело,

Тициан, Микеланджело, Дюрер, Веласкес,

стр. 111 от 139

Рубенс, Рембранд, Халс, Шарден и др.), в

т. ч. и най-големите руски реалисти от

XVIII в. (А. Рокотов, Д. Левицки, В. Боро-

виковски и др.).

ста р кракел р Дефект в живописта – кракелюр (пукнати-

на), който се е появил върху художестве-

ното произведение много отдавна.

стат а рное лит ё Техника на леене

на статуи от метал – бронз, чугун, цинк,

сплави и благородни метали.

стат а рн и вестня к Варовик за

изпълнение на статуи.

стат а рн мра мор Мрамор за из-

пълнение на статуи.

стат тка ж Малка по

размер статуя, която може да се постави

върху маса.

ста т я ж я Значително по

размер произведение на кръглата скулп-

тура, което изобразява по правило стояща

човешка фигура и по-рядко други реални и

въображаеми същества (божество, живот-

но).

стаффа м ф ж В изобрази-

телното изкуство: второстепенни елементи

в художественото произведение, на-

пример, хора и животни в пейзаж.

ста иона рная в ставка См. ста-

ионарная х о ественная в ставка.

ста иона рная х о ественная

в ставка я ж - ж я ж Художест-

вена изложба, която постоянно се екс-

понира в определена художествена зала.

ста иона рн мол бе рт Статив за

живопис (молберт), предназначен за рабо-

та в ателието, който не се сгъва.

стек м См. стека.

сте ка ж В техно-

логията на скулптурата: основен инстру-

мент за моделиране от глина, восък или

друг мек материал във вид на лопатка,

направена от специални видове дърво, ме-

тал или кост.

стекло с 1. Стъклото като

материал за направата на художествени

битови предмети. 2. В специален смисъл:

термин, който обединява художествените

битови предмети, изработени от стъкло.

стекля нная б ма а См. к рка.

стекля нная кист Специална четка, направена от стъкло,

която се използва в гравюрата.

сте ла ж В историята на из-

куството: надгробен паметник или мемо-

риален знак във вид на вертикална плоча

или стълб.

стенна я и во ис См. рос ис в

1, 2 и 3 знач.

стенн е ро с иси См. рос ис в 1,

2 и 3 знач.

стено и се м См. х о ник-стено-

исе .

сте но ис ж См. рос ис в 1, 2 и 3

знач.

стереохро мия ж я

Техническа разновидност на стенната жи-

вопис, изпълнявана с бои и водно стъкло.

стили а тор м См. х о ник-сти-

ли атор.

стили а ия ж я 1. В

изобразителното изкуство: подражание на

някой от стиловете на минали епохи. 2.

Обобщено и опростено – схематично изо-

бразяване на предметните форми в орна-

ментите, подчинено на определено стилово

единство.

стили ова т несов В

изобразителното изкуство: 1. Придавам на

художественото произведение черти, кои-

то извикват представата за някакъв стил. 2.

Правя опростена рисунка с декоративен

характер.

стил м 1. Общност на идей-

но-художествените особености на произве-

денията на различните видове изкуства от

дадена епоха. 2. Национална особеност на

изкуството. 3. Терминът понякога означава

отделни специфични художествени приз-

наци на произведенията на изкуството или

паметниците на материалната култура. 4. В

по-тесен смисъл: съвкупност от идейно-

художествени особености, характерни за

дадена творческа група, школа (тук поня-

тието се доближава по значение до поня-

тието художествено направление) или за

творчеството на даден художник, което

стр. 112 от 139

притежава ярки индивидуални черти и има

широко влияние.

стира тор м Приспособление за ра-

бота с акварел, без да се залепва хартията

на дъската, което се състои от две рамки,

като едната се пъха в другата, което служи

за опъване на краищата на навлажнената

хартия подобно платното на подрамката.

столя рн еревя нн молото к

Чук от дърво с равна ударна

повърхност, използван в скулптурата.

столя рн кле я ж й Ле-

пило, приготвяно от кости, служещо за ле-

пене на дърво и използвано като съставка

на бои и грундове.

стра сб р ски тер енти н - Терпентин, получаван

от ела, използван като материал в техноло-

гията на изобразителното изкуство.

Стро ановское чи лище С - я Художествено учебно

заведение в Москва, което подготвя ху-

дожници специалисти във всички области

на приложното изкуство и художествената

промишленост, основано през 1825 г.

строи тел н и с Разновидност на гипса, използвана в

строителството, която намира приложение

и в технологията на изобразителното из-

куство.

строн иа новая ёлтая - ж Жълта художествена боя,

приготвяна от минерала стронцианит.

стро н иевая ёлтая ж Жълта художествена боя, пригот-

вяна от хромостронциева сол.

ст ия ж 1. Професионал-

но училище от най-прост тип, предназна-

чено за широк кръг учащи се, които могат

да се занимават с изобразително изкуство,

без да се откъсват от основната си про-

фесия. 2. Ателието на живописеца, скулп-

тора или графика (днес почти не се употре-

бява).

ст к м См. ст кко.

ст кко с сту ко В монументално-де-

коративното изкуство: тестообразна смес

от гипс, мраморно брашно, стипца и лепи-

ло, употребявана за измазване на вътреш-

ни стени и архитектурни детайли, която

след втвърдяването и се шлифова и полира

и наподобява мраморна облицовка; изкуст-

вен мрамор.

с ани с См. с ане.

с к м Дефект на дървеси-

ната – остатък от отрязан страничен из-

растък (клон), който я прави неподходяща

за скулптурни работи.

с еробло ка ж ж В книж-

ната графика: художествено оформена хар-

тиена обвивка на книгата, която се поставя

върху кориците.

с ремати м м

Крайно течение в изобразителното изкуст-

во в началото на ХХ в. в Русия, което

свежда живописта до лишени от всякакъв

смисъл различно комбинирани разноцвет-

ни плоскости или обемни форми.

с ремати ст м См. х о ник-с -

рематист.

с рик свин о в - Художествена боя,

представляваща червен оловен окис, който

се добива при силно нагорещяване на

оловната бяла в присъствие на въздух.

с са л ж В историята на из-

куството: тънки метални листове от злато,

сребро, калай, мед и др., които се употре-

бяват за обковка на иконите и свещените

книги, за позлатяване на иконостаси, мебе-

ли, украшения и др.

с са л ное о лото Златист прах – оловен сулфит, използван в

приложното изкуство за покриване на ме-

тални и дървени повърхности.

с ха я и ла Техническа

разновидност на дълбоката гравюра, при

която щрихите на изображението се издъл-

бават с игла за офорт върху чиста, негрун-

дирана метална плоча (най-често цинкова),

без разяждане с киселина.

с ха я кист В живопи-

ста и графиката: спомагателен технически

похват, при който се работи с твърди четки

и силно разредени бои главно в декоратив-

ното изкуство, особено при изпълнение на

портрети за оформление на улици и мани-

фестации.

стр. 113 от 139

с ха я т Материал,

приготвян от сажди и лепилни вещества

(туш), който се продава във вид на пръчи-

ци или плочки в порцеланови панички.

с хо е с раффи то ф Техническа разновидност на сграфитото,

при която върху плочи от гипс, туф, газо-

шлакопенобетон и др. се нанася гипсов

или креден слой чрез изстъргване и грави-

ране.

с хо каран а Матри-

ал и инструмент за рисуване (молив), чий-

то свързвател не съдържа мазнини.

с хо ко лер См. и мент.

с хост ж В художествената кера-

мика: непокрито с глазура място на по-

върхността на художественото изделие.

с хост ла ри В керамиката: де-

фект на глазурата – отслабване на блясъка

на глазурата поради високата температура

на опалването (или ниската температура на

глазурата).

с хост кра ски В керамиката: де-

фект на декорирането – отслабване на бля-

съка поради недостатъчна плътност или

твърде тънък слой на боята.

с ка ж В керамиката:

технологичен процес – отстраняване (изпа-

ряване) на влагата от художествените из-

делия в естествени условия или при загря-

ване.

с ё с В керамиката: отпадъци от

бракувани художествени изделия, получе-

ни по време на сушенето.

сф ма то с ф Термин, свър-

зан с живописта на италианския Ренесанс

от времето на Леонардо да Винчи, който

означава особена мекота на изпълнението,

обусловена от определен художествен под-

ход към изобразителните обекти, при кое-

то очертанията на предметите са почти не-

уловими, сякаш забулени в мъгла.

с ре м В керамиката:

готово художествено изделие преди опал-

ването му.

с е т м ж 1. В живописта:

изображение в художественото произведе-

ние на дадено конкретно явление или съ-

битие. 2. В по-широк смисъл – всеки обект

от живата натура или предметния свят,

служещ за изображение, включително и

единичен предмет, като понякога заменя

термина.

с ане с Бродирано с копри-

нени конци декоративно пано за стена, ши-

роко разпространено в Средна Азия и осо-

бено в Узбекистан, отличаващо се с ярки

цветове и орнаменти, състоящи се от ро-

зетки, стилизирани цветя, птици, вази и др.

с ани с См. с ане.

с рреали м м Напра-

вление в съвременното изкуство, което

възниква във Франция след Първата све-

товна война и се базира върху трудовете на

Зигмунд Фройд с неговата теория на под-

съзнателното, което се характеризира със

свързване на елементите на реалните фор-

ми в най-необичайна непоследователност,

в необичайни комбинации с цел да раз-

рушат логиката на нормалното човешко

възприятие.

с рреали ст м См. х о ник-с р-

реалист.

Т

тала нт м 1. Голяма дарба

за художествено творчество в областта на

изобразителното изкуство. 2. Художник,

надарен с талант.

тала нтливая х о ни а -

ж ж Художничка, надарена с талант.

тала нтлив х о ник См. та-

лант во 2 знач.

талисма н м См. ам лет.

тал к м Минерал от групата

на силикатите, мек и мазен на пипане, из-

ползван като материал в изобразителното

изкуство.

тан и р м Термин, свързан с

печатането на вестници, списания и др.,

който означава графичен начин за получа-

ване на равен сив тон или на различни

фактурни ефекти, като се използва щрихо-

во цинкографско клише.

та и рование с См. та ировка.

та иро вка ж Своеобразна много

стара техника за украса на бронзови и сто-

манени изделия със скъпоценни метали –

стр. 114 от 139

насечка, при която върху насечените по-

върхности се набиват златни и сребърни

орнаменти от тънки нишки на стилизирани

растения, животни, птици или хора.

та иро вка волочёно ро воло-

ко Начин на изпълнение на таушировка

чрез набиване, използван от XVI в. (след

изобретяване на изтеглячната машина),

при който телта се поставя върху рисунка-

та непосредствено от кангала и се отрязва

след завършване на определения участък

от рисунката.

та иро вка с осле ще на-

во ко Начин на изпълнение на тауши-

ровка, при който леко се увеличава го-

товият релеф, като по линиите на ри-

сунката се поставя златна амалгама, след

което художественото изделие се нагрява,

за да се изпари живакът.

та и м м Течение в жи-

вописта през ХХ в., разновидност на аб-

стракционизма, което се стреми да достиг-

не остра емоционалност чрез бързо пола-

гане на боите върху платното, в повечето

случаи спонтанно и безразборно, с пори-

висти удари на четката във вид на петна,

обикновено наложени едно върху друго.

та и ст м См. х о ник-та ист.

твёр ое е рево Дър-

во, чиято дървесина се отличава с голяма

твърдост и трудно се поддава на механи-

чна обработка, например, орех.

твёр е материа л - й В скулптурата:

материали, предназначени за худо-

жествени произведения с голяма трайност,

устойчивост на атмосферни процеси –

дърво, камък, метал и др.

твёр ка мен Ка-

мък, който се отличава с голяма твърдост и

трудно се поддава на механична обработ-

ка, например, гранит.

твёр каран а Молив с по-твърд графит, използван като

материал и инструмент за рисуване.

твёр ластили н -

Пластиличен материал (пласти-

лин), съдържащ картофено брашно и ситно

стрита бяла боя, използван като материал

за моделиране на скулптурна миниатюра и

медали.

творе ние с В об-

ластта на изобразителното изкуство: худо-

жествено произведение, сътворено с дарба,

с вдъхновение.

творён е мета лл См. с сал .

творе м См. х о ник-творе .

твори т несов я В областта на

изобразителното изкуство: създавам худо-

жествено произведение, творба.

тво рчески ро е сс

Съвкупност от етапите на работа на

художника върху създаването на завърше-

но художествено произведение, което да

въплъщава определен идейно-образен за-

мисъл: оформяне на образния замисъл в

творческото въображение на художника;

създаване на самото произведение.

тво рчество с См. х о ественное

творчество.

текстово ра воро т ф В книж-

ното оформление: две съседни страници

(от общ прегънат лист) на отворена книга,

оформени като единно цяло.

текстоли т м Здрава,

слоеста пресована материя, която се по-

лучава чрез напояване на тъкани с из-

куствени смоли, използвана като основа за

създаване на художествени произведения.

текст ра ж Особености

в строежа на дървесината, които придават

на всеки вид дърво своеобразна рисунка,

използвани от художниците в тяхната ра-

бота.

те ма ж Понятие, което озна-

чава основните особености на съдържа-

нието в художественото произведение,

обхваща кръга от явления, на които ху-

дожникът посвещава своето произведение

и към които иска да привлече вниманието

на зрителите.

тема тика ж В изобра-

зителното изкуство: съвкупност от теми,

които са широко застъпени в творчеството

на даден художник или в изобразителното

изкуство през определен период.

темати ческая в ставка См. тема-

тическая х о ественная в ставка.

стр. 115 от 139

темати ческая карти на -

Живописно произведение със

значително идейно съдържание, чиято те-

ма е важна и съществена от обществена

гледна точка.

темати ческая ком о и ия См. те-

матическая картина.

темати ческая х о ественная

в ставка ж - ж ж Художест-

вена изложба, в която се експонират твор-

би с определена тематика.

тёмная а мма Цветова

гама, състояща се от тъмни цветове.

тёмн е тона См. тём е вета.

тёмн е вета Цветове, близки до черния

цвят, отличаващи се с по-висока на-

ситеност и гъстота.

те м ера ж 1. Темперна

боя – боя, чийто свързвател се състои от

различни емулсии: казеинова, яйчена, тут-

калена и др. 2. Темперна техника – техника

на живописта, изпълнявана с темперни

бои. 3. Темперна живопис – художествено

произведение, изпълнено с темперни бои.

те м ера ка еи ново-ма сляная - - В живописта:

темпера, чийто свързвател се състои от ка-

зеин и масло.

те м ера на оливинила ета тно

м л сии См. оливинила етатная тем-

ера.

те м ера на е л ном к ри ном я -

е См. яичная тем ера.

те м ера яи чно-ма сляная и яи чно-

ла ковая я й - В жи-

вописта: темпера, чието свързващо ве-

щество се състои от яйце, масло и лак.

те м ерная те хника См. тем ера

во 2 знач.

те м ерн е кра ски См. тем ера в

1 знач.

тен ен ио ное иск сство -

В областта на изобрази-

телното изкуство: изкуство, което съзна-

телно изразява и пропагандира идеите и

стремежите на дадена класа или обществе-

на група.

тенева я ла р В керамиката: глазура, отличаваща

се с ниска степен на прозрачност, която се

нанася върху релефна или грапава повърх-

ност и е предназначена да възпроизведе

дадена рисунка чрез различни по дебелина

и интензивност на тона слоеве.

тен ж я 1. В специален сми-

съл: един от основните елементи на свет-

лосянката в художественото произведение

или в натурата, който обозначава светлосе-

нъчните особености на най-слабо освете-

ните (или съвсем неосветени) части на

предмета по отношение на светлините и

полусенките. 2. В по-широк смисъл включ-

ва и свързаните със светлосянката цветови

особености на произведението.

тё лая а мма Цветова

гама, включваща топли тонове.

тё л е тона См. тё л е вета.

тё л е вета Представата за топъл цвят

в натурата и в произведенията на изкуст-

вото обикновено се свързва с цвета на огъ-

ня, на слънчевата светлина и т. н. (жълти,

оранжеви, червени цветове).

тератоло и чески орна мент -

ж -

Орнамент със стилизирани изоб-

ражения на приказни животни и птици.

тератоло и чески стил -

ж -

В приложното изкуство: вид ор-

наментална украса, която произхожда от

изкуството на първобитно-общинния

строй и е особено разпространена в изкус-

твото на номадските народи (напр. в из-

куството на скитите), в която основно мяс-

то заемат изображенията на животни.

термо а ра В керамиката: уред за

измерване на температурата при опалване

на художествените изделия.

термосто кост ж й-

В керамиката: свойство на матери-

ала да издържа, без да се разрушава резки

промени на температурата.

терно вая каме См. ммиара-

бик.

тер енти н м -

Гъста жълтеникава

стр. 116 от 139

прозрачна течност с характерна миризма,

която се добива чрез дестилация на смола

от иглолистни дървета и се използва в тех-

нологията на живописта и дълбоката гра-

вюра.

тер енти нно-воскова я те м ера В


щество се състои от терпентин и восък.

тер енти нное ма сло См. тер ен-

тин.

тер енти нно-лава н но-воскова я

те м ера В живописта: темпера, чието

свързващо вещество се състои от терпен-

тин, лавандулово масло и восък.

тер енти нно-ма сляная те м ера В


щество се състои от терпентин и масло.

террако та ж 1. В деко-

ративно-приложното изкуство: изделия от

печена цветна (жълта или червена) глина с

порьозна структура, които не са покрити с

глазура. 2. В широко и неточно значение

така се наричат всички изделия от печена

глина, независимо от спецификата на тех-

нологията и художествените им особено-

сти.

те хника ж 1. В областта

на изкуството: съвкупност от професи-

онални навици, похвати и начини за изпъл-

нение на художественото произведение: В

по-тесен смисъл означава непосредствения

резултат от работата на художника със

специален материал и специален инстру-

мент, умението да използва художест-

вените възможности на материала. 2. В по-

широк смисъл: обхваща и съответните

изобразителни елементи – предаването на

материалността на предметите, моделира-

нето на обемните форми, изграждането на

пространствените отнощения и др.

те хника рав р -

Съвкупността от всички техники

на гравюрата: гравюра на дърво, линогра-

вюра, гравюра с щихел, мецотинто, суха

игла, офорт, верни-му, акватинта, полуто-

нова гравюра, пунктирна техника, резер-

важ, лави.

те хника екорати вно от е лки

ал ми ниев х с ла вов Техника, предо-

ставяща възможност да се оцветява скулп-

турата не само в различен оттенък на брон-

за, но и в различни цветове в зависимост

от замисъла на скулптора.

те хника и во иси ж Съвкупност от всички техни-

ки на живописта: акварел, гваш, темпера,

туткалена техника, пастел, енкаустика,

фреска, мозайка.

те хника р блено о рел е фа и

о рист х материа лов Техника на стен-

ната живопис, при която на повърхността

на изсечения от туф релеф се нанася слой

вар и върху варовата мазилка се изпълня-

ват стенописи алфреско.

те хника ск л т р Съвкупност от професио-

нални навици, похвати и начини за изпъл-

нение на скулптурни произведения: моде-

лиране, изсичане, изчукване, отливане,

галванопластика.

техни ческая елати на Риби клей,

получаван чрез изваряване на обезмаслена

рибена кожа, хрущяли и т. п., използван

като материал в технологията на изобрази-

телното изкуство.

техни ческая сте тика См. и а н.

техно ло м См. х о ник-техно-

ло .

ти ро в ла Жъл-

токафяв минерал, разновидност на хал-

цедона, с влакнести включения от железен

хидроокис, разположени радиално, с реду-

ващи се светли и тъмни ивици, използван


ти а м ж 1. Съвкупност от

характерни черти в облика на конкретен

човек като израз на съществените страни

на определен човешки тип в изобразител-

ното изкуство. 2. Човек с характерна външ-

ност, който позира на художник, скулптор.

ти и ческое с В областта

на изобразителното изкуство: правдиво от-

ражение в изкуството на изобразяваните

явления като специфична форма за обоб-

щаване на отделните факти от действител-

ността, за разкриване на нейните законо-

мерности в изкуството.

ти и чност ж См. ти ическое.

тис м 1. Дървесина от тис (юж-

но вечнозелено иглолистно дърво) като ма-

териал в изобразителното изкуство. 2. Ху-

стр. 117 от 139

дожествено произведение, изпълнено от

такъв материал.

тисне ние о левка с Техника на

изпълнение на сграфито с цветни мазилки

чрез щампосване с помощта на матрици с

изрязана върху дървена дъска релефна ри-

сунка или ръчно – с ланцетка.

тита нов е бели ла й

я В технологията на живо-

писта: минерална бяла боя, чиято основна

съставка е титан.

ти т л м

В

книжното оформление: начална страница

на книга, която съдържа заглавието на

книгата и други подробни данни за цялото

издание (името на автора, названието на

книгата, издателството, годината и място-

то на издаването и т. н.) и се поставя на

дясната половина на първото фолио.

ти т л н лист См. тит л.

ти т л н ра воро т ф В

книжното оформление: титулният лист

заедно със съседната страница на отворена

книга, оформени като единно цяло (първо

фолио).

тка ни х о ественн е ж ж В

приложното изкуство: художествено изра-

ботени тъкани, които имат декоративно

предназначение: употребяват се за завеси,

драперии, за тапициране на мебели, за по-

кривки, шалове, дрехи и т. н.

Това рищество ере ви н х х -

о ественн х в ставок С ж

ж ж ж Обединение на руските художници реа-

листи от демократичното направление,

създадено през 1870 г., изиграло голяма

прогресивна роля в историята на руското

изкуство.

толко в о линник я я В средновековното религиозно

изкуство: наръчник, ръководство за иконо-

пис и църковни стенописи, съдържащо

подробни наставления и указания както по

отношение на изобразяваните сюжети и

светци, така и на технологията на живо-

писните техники.

тон м 1. В изобразителното из-

куство: изходният най-прост елемент на

светлосянката в натурата и в художестве-

ното произведение, който означава свет-

линната стойност на даден елемент от

обемната форма, на даден цветен оттенък и

т. н. 2. Общият светлосенъчен строй на

художественото произведение или мотива,

определян от регистъра на светлосянката.

3. Изходният най-прост елемент на коло-

рита (в действителността и в произведени-

ята на изкуството), който означава коло-

ристичната стойност на даден цветен от-

тенък. 4. Общите особености на колорит-

ното изграждане на художественото про-

изведение или мотив. 5. Свойствата на

сложните цветове, получени от смесване

на боите на палитрата.

тона л ност ж тона лност 1. Общи-

те външни особености на колорита или

светлосянката в произведенията на живо-

писта и графиката. Употребява се най-че-

сто по отношение на цветовото изграждане

и съвпада по основното си значение с тер-

мина цветова гама. 2. При характеристи-

ката на графичните произведения той озна-

чава диапазона на светлосенъчни града-

ции, застъпен в дадена творба, а също така

богатството и разнообразието на пре-

ходите между тях.

то н о с Живописно произведение

на кавалетното изкуство с кръгла форма

или скулптурен релеф във вид на кръг.

Терминът се употребява във връзка с из-

куството на италианския Ренесанс.

тони рование с В тех-

нологията на изобразителното изкуство:

слабо оцветяване на повърхността на ху-

дожественото произведение (или неговите

материали) със специална цел. В скулпту-

рата най-често се оцветяват (патинират)

гипсовите копия с цел да се имитира друг

материал.

тони роват несов В


во: слабо оцветявам повърхността на худо-

жественото произведение (или неговите

материали) със специална цел. В скулпту-

рата най-често се оцветяват (патинират)

гипсовите копия с цел да се имитира друг

материал.

стр. 118 от 139

тониро вка ж См. тонирование.

тонкокерами ческие и е лия Ху-

дожествени керамични изделия с едно-

роден тънък строеж (порцелан, фаянс, ма-

йолика и др.).

тонова я рав ра Техническа разновидност на гравюрата,

при която като основно художествено

средство се използва светлосянката или

тънки, много близко разположени линии –

щрихи, които се възприемат като единно

петно с различна интензивност на тона.

то а м 1. Минерал от група-

та на силикатите, силикат на алуминия, съ-

държащ флуор, разновидност на корунда –

скъпоценен камък с различни цветове (син,

зелен, жълт, оранжев, розов), най-често

жълт или виненочервен, използван като

материал за художествени изделия. 2. Така

се нарича ланинският кристал ( орн

хр стал ) само на Урал.

то ол м 1. Дървесина от

топола като материал в изобразителното



торе втика ж 1. В скул-

птурата и декоративно-приложното из-

куство: обработка на метал чрез коване,

щамповане, гравиране. 2. Съвкупност от

художествени произведения, изпълнени в

някоя от тези техники. Употребява се във

връзка с античното изкуство.

торе м В технологията на гравю-

рата на дърво: дървено блокче с влакна

перпендикулярни на повърхността му,

върху което се изпълнява гравюрата.

торс м Произведение

на кръглата скулптура, което изобразява

човешко тяло (без главата) и части от

крайниците. Торсо може да бъде както

фрагмент от древна статуя, чиито части са

изгубени или разрушени от времето, така и

напълно завършено самостойно произведе-

ние.

тор о вая рав ра - Техническа раз-

новидност на гравюрата на дърво, при коя-

то влакната на дървото, върху което се из-

пълнява гравюрата, са перпендикулярни на

повърхността.

тор о н м Рисувателна

хартия с грапава повърхност, служеща за

основа на художествено произведение.

то чечн рис нок -

Техническа разновид-

ност на рисунката, изпълнена с точки.

то чка ре ния В спе-

циално значение: най-важният термин в

перспективата, определящ мястото, където

се намира наблюдателят (по-точно окото

на наблюдателя) по отношение на видими-

те или изобразявани предмети.

то чка але ния См. лавная точ-

ка схо а.

травле ние м я ж В

техниката на дълбоката гравюра и худо-

жествената литография: обработване на

металната плоча и литографския камък с

химични средства, за да се получи отпе-

чатък от замисленото художествено про-

изведение.

травле ние с осле овател н м

в кр ва нием См. в кр вание.

травяна я елёная Тревнозелена

художествена боя, използвана в живопи-

ста.

травяна я е лен См. травяная е-

лёная.

тра икоми ческое с

В областта на изобразителното изкуство:

съчетаване на трагичното с комичното в

художествените произведения.

тра и ческое с В област-

та на изобразителното изкуство: изобра-

жение на непримирими конфликти между

героите, които са представители на проти-

воположни сили, носители на противопо-

ложни идеи и страсти; изображение на на-

прегната и остра борба между героите,

която завършва с гибелта на единия.

тра и ии мн (ед тра и ия ж)


художествените достижения на миналото,

които се изучават и използват за изпълне-

ние на задачите, поставени пред съвремен-


трактова т несов Оп-

ределям постановката на даден въпрос,

проблем в изобразителното изкуство, като

стр. 119 от 139

го разрешавам със съответните художест-

вени средства.

тракто вка ж Начин на

разглеждане, разработване и тълкуване на

художествен образ в изобразителното из-

куство.

трафаре т м ф 1. Целуло-

идна, метална или картонена пластинка, в

която са прорязани съответни форми и се

използва за щампосване, боядисване на

стени и пр. 2. Техника за възпроизвеждане

на рисунки, орнаменти и надписи, при коя-

то се използва такава пластинка. 3. Ри-

сунки, орнаменти, надписи, които се въз-

произвеждат с помощта на тази техника.

тре ел м Естествен мек ка-

мък, използван като материал за шлифо-

ване на скулптурни произведения.

Трет яко вка См. Гос арствен-

ная Трет яковская алерея.

Трет яко вская алере я См. Гос -

арственная Трет яковская алерея.

трёх ра нн е на и л ники Пили с

тристенно напречно сечение, използвани в


Трече нто с Т В специален

смисъл: XIV век като определен период в

развитието на италианското изкуство (или

на цялата италианска култура).

тре щина ж 1. Дефект

на дървесината – цепнатина, която може да

се запълни. 2. Дефект на камъка – цепнати-

на, която го прави неподходящ за скулп-

турни работи. 3. См. кракел -

р .

три тих м 1. Произведе-

ние на живописта (и много рядко на графи-

ката или скулптурата), което се състои от

три отделни части, обединени от обща те-

ма. 2. В старото изкуство: художествено

произведение от три подвижно закрепени

части с живописни или релефни изображе-

ния.

тростнико вое еро 1. Приспособление за рису-

ване (инструмент) с течно багрилно ве-

щество, направено от тръстика, което се

употребява от източните народи. Нарича

се още калем (калам). 2. -

Техника на изпълнение на рисунка с та-

къв инструмент.

троя нка ж См. батка.

тр бочки мн (ед тр бочка ж) Че-

кани (инструменти), чиито работни части

имат вдлъбната, полукълбовидна повърх-

ност с различен диаметър и дълбочина.

тр бочная ли на См. белая лина.

т а я кист Четка за рисуване с

тъп край, използвана в живописта.

т рмали н м т Минерал със

сложен химичен състав – мангано-железен

силикат, който съдържа бор, флуор, нат-

рий, калций, литий и др., скъпоценен ка-

мък, използван като материал за художест-


т рне тка ж См. ончарн кр .

т ева ние с

Налагане на сенки по рисунки с разтушов-

ка.

т ева т несов Налагам

сенки по рисунки с разтушовка.

т ёвка ж См. т евание.

т ж 1. В технологията на

рисунката: материал за рисуване с четка

или перо, който се състои от специално

приготвени сажди и лепилни вещества. 2.

Техниката на рисунката, изпълнена с четка

и черен туш.

т я ж 1. Дървесина от туя (вечно-

зелено иглолистно дърво) като материал в

изобразителното изкуство. 2. Художестве-

но произведение, изпълнено от такъв ма-

териал.

тя елове с м Название на то-

а а само в Урал. (См. то а ).

У

варови т м Минерал, ес-

тествен калциево-хромов силикат, разно-

видност на граната – скъпоценен камък с

тъмнозелен цвят, използван като материал


л блённая рав ра - Една от основните гравюрни тех-

ники, при която за разлика от високата

гравюра върху хартията се отпечатват

вдлъбнатите части на плочата или дъската.

стр. 120 от 139

л блённое равирова ние Техни-

чески начин на гравиране, при който ри-

сунката или релефът се изрязват отвътре.

л блённ рел е ф - ф 1. Рядко срещана техническа

разновидност на релефа, при която се за-

пазва плоскостта на изображението. 2. В

широко значение терминът понякога

включва и техниката на контрарелефа.

ол м 1. В технологията на

рисунката: широко разпространен матери-

ал за рисуване във вид на тънки пръчици,

приготвени чрез овъгляване на специални

видове дървета или чрез пресуване на спе-

циална въглена маса, смесена с растително

лепило. 2. Техниката на рисунката, изпъл-

нена с този материал.

краи нские рани т Гранити, до-

бивани в Украйна, използвани като мате-


кра е ние с ж В при-

ложното изкуство: художествено изра-

ботени предмети за украса на главата, тя-

лото или дрехите: гривни, пръстени, оби-

ци, гердани, пафти, колани и др.

кр вистост кра сок См. кор с-

ност красок.

л трамари н м 1. Ху-

дожествена боя с хубав син цвят, полу-

чавана от полублагороден минерал, нари-

чана още естествен лтрамарин (естест-

венн л трамарин). 2. Художествена

боя, получавана по изкуствен път, която се

доближава много до естествения ултрама-

рин.

мбра ж -

В живописта: есте-

ствена боя, минерален пигмент със зелени-

кавокафяв до червеникавокафяв цвят, по-

лучила названието си от провинция Умб-

рия в Италия.

мбра ёная В жи-

вописта: кафява минерална боя, получена

от изпичането на естествената умбра.

мбра нат ра л ная См. мбра.

ра л ски мра мор Мрамор, доби-

ван на Урал, използван като материал за

скулптура.

ра л ски хри оли т См. еманто-

и .

ровен м

я Уред (инструмент) за определяне

на водоравното положение, използван в


р ков кле Лепило, приготвя-

но от сушени кайсии или зарзали, из-



ти л м См. бисквит.

т ная фре ска См. ал фреско

олированное.

Ф

фа ен ти хел м В приложното из-

куство: нишковиден резец, на чието плат-

но са направени множество жлебчета

(улейчета), използван за декоративни рабо-

ти.

факт ра ж ф В изобрази-

телното изкуство: 1. Характерните особе-

ности на материала, на повърхността на

предметите в натурата и тяхното изобра-

жение в художествените произведения. 2.

Особености на обработката на материала,

от който е направено произведението и ха-

рактерните качества на този материал.

фане ра ж Широка тън-

ка дървена плоскост, направена от няколко

тънки пласта, която се използва за основа в

живописта.

фанта стика ж ф В изо-

бразителното изкуство: изображение на

нещо несъществуващо, нереално, при-

казно; необичайно съчетание на предмети,

явления и отделни техни страни, реализи-

рано от творческата фантазия на художни-

ка.

фарфо р м 1. Бяло водоне-

проницаемо вещество, добивано от каолин

и др. примеси, най-финият керамичен ма-

териал, от който се правят трапезни съдо-

ве, статуетки, вази и други произведения

на декоративното изкуство. 2. Произведе-

ния на изкуството, направени от такъв ма-

териал.

фарфо р костяно - В керамиката: разновидност на мекия

порцелан, съдържащ като флюс пепел от

животински кости, богата на калций.

стр. 121 от 139

фарфо р мя ки В

керамиката: порцелан, който съдържа зна-

чително количество фелдшпат и други ве-

щества, които се топят при ниска темпера-

тура, в изходната суровина.

фарфо р твёр В керамиката: порцелан, в чиято изходна

суровина преобладават глинести вещества.

фарфо ровая ли на См. белая ли-

на.

фарфо ровая ст ка Специален съд – хаванче от пор-

целан, използвано за стриване на худо-

жествените бои.

фас м См. анфас.

фаса ная архитект рная кера ми-

ка Разновидност на керамиката, предназ-

начена за художественото оформление на

фасадите (екстериора) на сградите.

фасет ти хел м В приложното из-

куство: резец с успоредни странични сте-

нички, чиито режещи повърхности се сре-

щат под ъгъл 100 градуса.

фасо нн е робо ники См. фи р-

н е робо ники.

фа мски ортре т ф - Разновидност на портретния жанр –

название на портрети с култово-

религиозно предназначение, намерени в

некрополите от I – III в. сл. Хр. на терито-

рията на Среден Египет, рисувани върху

дърво или платно в техниката на енкаусти-

ката.

фая нс м ф я 1. Материал за ху-

дожествени изделия, в чийто състав влизат

каолин (глина) и други примеси, сходен с

порцелана. 2. Изделия от такъв материал,

покрити с прозрачна глазура. По външен

вид изделията от висококачествен фаянс

много приличат на порцелан, но се отлича-

ват с порьозната си структура и по-мал-

кото си относително тегло.

фая нс и вестко в В керамиката:

фаянс, съдържащ като изходни компонен-

ти освен пластични материали и кварц,

креда или доломит.

фая нс мя ки ф я В кера-

миката: фаянс, който съдържа значително

количество вещества с ниска температура

на топене.

фая нс олево а тн В керами-

ката: фаянс, съдържащ освен глинести ве-

щества и кварц определено количество

фелдшпат.

фая нс твёр ф я В ке-

рамиката: фаянс с висока температура на

опалване и добри механични качества.

фено л м ф -

Безцветно кристално вещество, което се

съдържа в дървесния и каменовъгления

катран (от който се добива), употребявано

като материал в технологията на живопис-

та.

фи рн е робо ники Пробои

(инструменти за пробиване на отверстия) с

работна част във вид на различни фигурки,

предназначени за декоративни работи.

фи рн ни ки стано к Специален статив за

произведения на малката пластика.

фи рн чека н См. ансон.

фикса См. акре ление.

фиксати в мн (ед фиксати в м)

ф ф ж В технологията на

рисунката: материал – специален разтвор,

който се състои от лепилни вещества или

различни смоли и служи за фиксиране на

рисунките (с молив, въглен и др.), за да се

предпазят от повреда.

фикса ия ж См. акре ление.

фикси рование с См. акре ление.

фикси роват несов ф В

технологията на рисунката: обработвам по-

върхността на рисунката с цел да се закре-

пят върху нея частиците на материала, с

който се рисува, най-често частиците на

въглена.

фили ра н ж ф 1. Златар-

ски изделия от извити метални нишки, за-

крепени чрез запояване, които образуват

сложни завитъци или дантелени плетеници

(прозиращи или поставени върху гладък

фон). 2. Техниката за изработване на фи-

лигранни предмети, която е известна от

дълбока древност (разпространена е била в

Древния Египет, в Антична Гърция и т. н.).

фини фт ж Староруското название

на й . (См. мал ).

стр. 122 от 139

фи нские рани т Гранити, доби-

вани в района на Финския залив на Бал-

тийско море, използвани като материал за

скулптура.

фиоле тов марс См. марс фио-

летов .

фиста ковая смола Смола, полу-

чавана от шамфъстък (тропически храст),

използвана като материал в технологията


флах ти хел м В приложното из-

куство: плосък резец, чийто гръб и плоска

част са винаги успоредни.

фле м В живописта: инструмент

за рисуване – широка мека четка с тъп

край за изпълнение на плавни преходи на

тоновете и велатура.

фле евая кист См. фле .

флома стер м ф В избра-

зителното изкуство: инструмент за писане

и рисуване, който се състои от пластмасов

корпус, в който се поставя порест патрон,

напоен с цветна смес и с пишеща част на

края – жило.

флоренти ская мо а ика См. ка-

менная олированная мо а ка.

фл ори т м ф Минерал, съ-

държащ калций и флуор, употребяван в

изобразителното изкуство като материал за

приготвянето на емайли и глазури.

фл с м ф В керамиката: веще-

ство с ниска температура на топене.

фови м м ф Художествено тече-

ние във френската живопис в началото на

XIX в., чиито представители обръщат осо-

бено внимание на колорита. Моделирането

на обема, пространството, въздушната и

линейната перспектива в произведенията

на фовистите се подменят с декоративни

цветови отношения. Художниците се

стремят да изразяват силни емоции, да

създават усещане за "див" фантастичен

свят с ярки цветове.

фови ст м См. х о ник-фовист.

фон м ф В изобразителното из-

куство: всяка част на фигуралната или ор-

наментална композиция по отношение на

изобразения пред нея детайл.

фо новая фили ра н Филигранна

техника, при която филигранното изобра-

жение се запоява към металния лист като

понякога допълнително се украсяват със

специални инструменти (канфарики).

фонта нная ск л т ра Разновид-

ност на скулптурата, включваща художест-

вени произведения, предназначени за укра-

са на фонтани.

фо р а м ф В книжното офор-

мление: прегънат лист хартия в началото

на книгата, едната половина на който е за-

лепена върху вътрешната страна на кори-

цата.

фо рма ж 1. ф В изобразител-

ното изкуство означава обемно-пла-

стичните особености на предмета. 2. калъ п

В технологията на скулптурата: пластичен

отпечатък от скулптурния оригинал, пред-

назначен за отливане на копия, който

обикновено се прави от гипс и се състои от

няколко съединяващи се части, плътно

скрепени чрез клинови длабове.

фо рма в расколо тк я Калъп, който се използва, когато скулпту-

рата е изработена от мек материал (неза-

съхнала глина, восък, пластилин и др.) и

дава само едно копие, при което оригина-

лът се унищожава.

формал и м м ф Напра-

вление в изкуството и естетиката, което от

началото на ХХ в. става преобладаващо и

господстващо в изкуството на западните

страни, което се базира върху преувелича-

ването и абсолютизирането на ролята на

формата в изкуството.

формали н м ф Търговско

наименование на 30 – 40% разтвор на фор-

малдехид във вода – безцветна течност с

остра и характерна миризма, използвана в

изобразителното изкуство като антисеп-

тично средство.

формали ст м См. х о ник-фор-

малист.

формали стка ж См. х о ни а-

формалистка.

форма т м ф В изобразител-

ното изкуство: формата на плоскостта,

върху която се изпълнява произведението

(правоъгълна, овална, кръгла и т. н.).

стр. 123 от 139

формова т несов ф В тех-

нологията на скулптурата: изработвам ка-

лъпи за отливане на копия от скулптурния

оригинал или от гипсовия модел.

формо вка ж ф В техно-

логията на скулптурата: процесът на изра-

ботване на калъпи за отливане на копия от

скулптурния оригинал или от гипсовия

модел.

формо вочн и с ф Разновидност на гипса, използвана за

формуване в технологията скулптурата.

формо ла стовая фо рма Калъп за

отливане на скулптурни произведения, из-

работен от специален материал (формо-

пласт), отличаващ се с водоустойчивост,

механична здравина и трайност.

фото раф м См. х о ник-фото-

раф.

фото ра фия ж См. х о ественная

фото рафия.

фотомонта м ф ж В

художествената графика: графична техни-

ка, която се използва предимно в плаката и

представлява съчетание на снимки с ри-

сунки, които допълват и обединяват фото-

графския материал.

фототи ия ж ф я -

1. Техническа разновидност за

възпроизводство на репродукции, при коя-

то се използва стъклена или метална пло-

ча, върху която образите се нанасят чрез

фотографиране. 2. Отпечатък, получен по

този начин.

фото инко ра фия ж ф -

ф я ф я Технологичен про-

цес за изработване на клишета за висок

печат чрез пренасяне на образ върху ме-

тална, обикновено цинкова плоча по фото-

механичен начин, а след обработка с кисе-

лина белите полета се разяждат.

фра ме нт м ф В изобрази-

телното изкуство: 1. Част от художествено

произведение. 2. Отломка от съществува-

що някога художествено произведение.

фра нкф ртская чёрная Черна ху-

дожествена боя, доставяна от гр. Франк-

фурт.

фре ска ж ф ф ж -

1. Най-важната техническа разновид-

ност на монументалната живопис, при коя-

то мазилката се използва като свързвател.

В широк смисъл включва стенописите, из-

пълнени в техниката алфреско и алсеко,

както и казеиново-варовата живопис върху

прясна мазилка. 2. Отделно произведение

на монументалната живопис, изпълнено в

някоя от посочените техники (алфреско,

алсеко, казеиново-варова живопис). 3. В

тесен смисъл См. б он фреско.

фрески ст м См. х о ник-фрес-

кист.

фре ско а се кко См. асекко.

фре сковая и во ис См. фреска.

фре сковая ро с ис См. фреска.

фри м ф 1. В декоративната

скулптура и живопис: фигурална компози-

ция или орнамент във вид на хоризонтална

ивица върху горната част на вътрешната

или външна стена на сградата. 2. Понякога

терминът се употребява и в приложното

изкуство.

фри ов орна мент См. ленточ-

н орнамент.

фри тта ж ф В керамиката:

стопена смес от компонентите на глазу-

рата.

фронтис и с м фронтиспи с 1. В

книжното оформление: страница с илю-

страция или портрет, който образува фо-

лио с титула. 2. Понякога така се нарича

богато украсеният контратитул.

фря ское ис мо Староруското

наименование на отклоненията на иконо-

писната практика от условните, канонични

начини на изобразяване към по-голяма

външна правдивост. Терминът често сочи

изучаването на европейските образци и

обикновено се употребява във връзка с жи-

вописта от II-та половина на XVII в.

фря ж См. фря ское ис мо.

ф а нок м Вид дър-

воделско ренде за гладко рендосване на

плоски повърхности, използвано в скулп-

турата.

ф ли нов е и вестняки Варови-

ци, състоящи се от твърди скелетни ос-

татъци на дребни морски животни (фу-

зулини), използвани като материал за

скулптура.

стр. 124 от 139

ф т ри м м ф 1. Едно от

многобройните формалистични направле-

ния в западното изкуство, възникнало в

Италия през 1909 г., което отрича худо-

жественото наследство, културата и мо-

рала на миналото и съвременността и се

прекланя пред техниката, машините, голе-

мите промишлени градове. 2. В широк

смисъл терминът обхваща цялата съвкуп-

ност от крайни формалистични течения в

европейското изкуство.

ф т ри ст м См. х о ник-ф т -

рист.

ф т ри стка ж См. х о ни а-ф -

т ристка.

Х

хал е о н м Общо назва-

ние на влакнести разновидности на кварца

– прозрачни или полупрозрачни минерали,

използвани като материал за художествени

изделия: сердолик, хризопраз, сардер, хе-

лиотроп, сапфирин и др.

хло ковое ма сло Масло, получавано от семената на памука,

използвано като материал в технологията


хло ча тоб ма ная ря а -

ж В приложното изкуство: преж-

да, получавана от влакна на памук, използ-

вана като материал за художествени изде-

лия.

холо ная а мма Цветова гама, включваща студени тонове.

холо ная ко вка В

изобразителното изкуство: техника на из-

пълнение на художествени произведения

посредством удари с чук върху студен ме-

тал.

холо н е тона См. холо н е ве-

та.

холо н е вета Представата за студен

цвят в натурата и в произведенията на из-

куството обикновено се свързва с цвета на

леда, снега, дъждовните облаци (синкави,

лилави, виолетови оттенъци).

холст м См. олотно.

хол ская миниат ра Разновид-

ност на миниатюрната лакова живопис –

един от руските народни художествени за-

наяти, зародил се в с. Холуй, Ивановска

област.

хор ко вая кист В живописта: чет-

ка за рисуване, направена от козината на

сибирски пор, считана за най-качествена

от произвежданите в Русия.

хохлома ж См. хохломская рос-

ис .

хохломска я ро с ис Разновидност

на декоративната живопис върху дървени

изделия – един от руските народни худо-

жествени занаяти, зародил се в Поволжие-

то с център с. Хохлома.

хри обери лл м Мине-

рал, естествен берилов алуминат – скъ-

поценен камък, който се среща във вид на

зелени и жълти кристали в гранитите, пег-

матите и слюдените шисти, използван като


хри оли т м Минерал,

разновидност на оливина – скъпоценен

камък, който се среща във вид на про-

зрачни кристалчета със златистозелен цвят

и силен блясък, използван като материал


хри о ра м Минерал,

разновидност на халцедона – полускъпоце-

нен фосфоресциращ камък със светлоси-

ньозелен, ябълченозелен или тревнозелен

цвят, използван като материал за худо-


хри со лефанти нная ск л т ра ф Разновид-

ност на античната скулптура, включваща

произведения, изработени от дърво и по-

крити с тънки пластинки от слонова кост

(които оформят видимите части на чо-

вешкото тяло) и пластинки от злато (за ко-

сите и дрехите).

хромати ческие вета Всички нюанси на цветовете, кои-

то се получават в резултатат на разлагане

на светлината.

хро молито ра фия ж -

ф я 1. Техника за отпечатване на цвет-

ни живописни творби върху специално

приготвена хартия, която се изпълнява

стр. 125 от 139

чрез комбиниране на няколко плочи – за

всеки цвят се изработва отделна плоча. 2.

Название на получения по този начин от-

печатък.

хр ста л м 1. Материал за

изработване на художествени битови пред-

мети – специално по състав и обработка

прозрачно стъкло, което се използва за

производство на съдове и малка скулптура.

2. Художествени битови предмети, из-

пълнени от кристал.

х о ественная в ставка См. в -

ставка х о ественная.

х о ественная алере я ж -

я я -

я ХГ В областта на изобразителното из-

куство: сбирка от художествени произве-

дения (в областта на живописта), ценна

както по броя, така и по качеството и под-

бора на изложените в нея творби.

х о ественная ко вка См. ковка

х о ественная.

х о ественная кри тика ж - 1. Раздел от из-

куствознанието, който разглежда, тълкува

и преценява произведения на изобрази-

телното изкуство. 2. Съвкупност от пре-

ценки на произведения на изобразителното

изкуство. 3. Статия, в която се анализира и

преценява конкретна художествена излож-

ба или творчеството на даден художник.

х о ественная ле ка ж -

-

1. Една от основните скулптурни

техники, свързана с обработването на меки

материали – специални сортове глина, во-

сък, пластилин. 2. В преносно значение

терминът се употребява в живописта или

графиката във връзка с "моделиране на

формата" с помощта на светлосянката и

цвета.

х о ественная обрабо тка ка мня

В скулптурата: изпълнение (изсичане, из-

чукване) на художествени произведения от

камък.

х о ественная ром ленност ж Масово

производство на декоративно-приложни

художествени изделия по проекти на ху-

дожници (художествен текстил, стъклар-

ски и керамични изделия, мебели, килими,

тапети и др.).

х о ественная ро с ис См. рос-

ис в 1 и 4 знач.

х о ественная фото ра фия -

ж ф ф я ф ф я

Техника за рисуване със светлина – по-

лучаване на изображение върху светочув-

ствителен носител с цел да се изобрази и

съхрани околният свят, като едновременно

с това се предават и внушенията, идеите и

чувствата на художника фотограф.

х о ественное и е лие ж - Изделие (предмет), което е

продукт на творческия труд на художника

или майстора в областта на приложното

изкуство.

х о ественное лит ё ж -

В технологията на скул-

птурата: техника на отливане на скулптур-

ното произведение от метал – бронз, желя-

зо, цинк и др. Обикновено отлятата от ме-

тал скулптура има тънки стени и остава

куха отвътре.

х о ественное насле ие См. на-

сле ие х о ественное.

х о ественное рои ве е ние -

ж

Произведение, което е

продукт на творческия труд на художника

в областта на графиката, живописта или


х о ественное тво рчество -ж 1. В

изобразителното изкуство: съвкупност от

етапите на работа на художника върху съз-

даването на завършено художествено про-

изведение, което да въплъщава определен

идейно-образен замисъл: оформяне на об-

разния замисъл в творческото въображе-

ние на художника; създаване на самото

произведение. 2. Съвкупност от художест-

вени произведения. 3. Произведенията на

един художник, един творец.

х о ественное ч т ё ж -

Способността на човека да раз-

бира изобразителното изкуство.

х о ественно- рои во ственная

ра фика Разновидност на графиката,

стр. 126 от 139

предназначена за производство на етикети,

грамоти, пощенски марки и др.

х о ественност ж ж -


куство: 1. Специфична особеност на из-

куството, която го отличава от другите

форми на познанието. 2. Мярка за съвър-

шенство на художественото произведение.

х о ественн е ро м сл См.

наро н е х о ественн е ремёсла.

х о ественн е ремёсла См. на-

ро н е х о ественн е ремёсла.

х о ественн е сре ства худо же-

ствени сре дства Всички изобразителни

елементи и способи, които използва ху-

дожникът за изразяване на съдържанието

на произведението: композиция, перспек-

тива, пропорции, светлосянка, цвят, щрих,

фактура и др.

х о ественн е тка ни См. ткани

х о ественн е.

х о ественн кри тик ж - Специалист, зани-

маващ се с критика на произведения на


х о ественн ме то См. мето

х о ественн .

х о ественн о бра См. обра

х о ественн .

х о ник м ж В изобрази-

телното изкуство: специалист, който рабо-

ти творчески в областта на живописта, гра-

фиката, скулптурата или декоративно-при-

ложното изкуство.

х о ник-аван ар и ст м ж-

Худож-

ник, представител или последовател на

авангардизма.

х о ник-акварели ст м ж

Художник, който

работи в областта на акварелната живопис.

х о ник-анимали ст м х ж

Художник, рабо-

тещ в областта на анималистичния жанр,

който изобразява животни и животинския

свят.

х о ник-аран ёр м ж

ж ж Художник, който

аранжира изложби, витрини и др.

х о ник-батали ст м ж

Художник, специа-

лист в областта на баталния жанр.

х о ник-витра и ст м ж

ж ж ж

Художник,

специалист в областта на витража (стък-

лописа).

х о ник- равёр м ж -

Художник, който със средст-

вата на гравюрата създава оригинални ху-

дожествени творби или възпроизвежда

произведенията на други автори.

х о ник- ра фик м ж

ф ф Художник, специалист в

областта на графиката.

х о ник- ека е нт м ж

Художник, предста-

вител или последовател на декадентството.

х о ник- екора тор м ж


лист в областта на декоративно-приложно-


х о ник- и а нер м ж

й й Художник, който ра-

боти в областта на дизайна, промишлен

проектант в най-употребявания и широк

смисъл в архитектурата, инженерните съо-

ръжения, машиностроенето, електрониката

и т. н.

х о ник- анри ст м ж

ж ж Художник, специа-

лист по битова живопис.

х о ник- иво и се м ж

ж ж Художник, който

работи в областта на живописта, като съз-

дава с помощта на специални четки и бои

художествени изображения върху плос-

кост (стена, дъска, платно, хартия, кера-

мични плочки).

х о ник-иконо и се м ж-

ж

ф ф Художник, който

рисува образи на светци – икони и стено-

писи.

х о ник-илл стра тор м ж-

Худож-

ник, който изпълнява илюстрации към

текст.

стр. 127 от 139

х о ник-имита тор м ж

Художник, специ-

алист в областта на имитацията.

х о ник-им рессиони ст м -

ж Художник, представител или последовател

на импресионизма.

х о ник-инкр ста тор м ж-

Худож-

ник, специалист в областта на инкруста-

цията.

х о ники- ере ви ники мн (ед

х о ник- ере ви ник м) ж

ж ж Членове

на Дружеството на подвижните художест-

вени изложби (Товарищество перед-

вижных художественных выставок), което

е обединение на художниците реалисти от

демократичното направление и изиграва

голяма прогресивна роля в историята на

руското изкуство.

х о ник-калли ра ф м ж

ф ф Художник, спе-

циалист в областта на калиграфията.

х о ник-карикат ри ст м ж-

Ху-

дожник, специалист в областта на ка-

рикатурата.

х о ник-кватроченти ст м -

ж -

Художник, творил през периода на

Кватроченто (XV в. в Италия).

х о ник-керами ст м ж

Художник, специалист

по керамика.

х о ник-кино лакати ст м -

ж -

Художник, който работи в областта

на киноплаката.

х о ник-кла ссик м ж

Художник, чиито произве-

дения имат изключително и трайно значе-

ние в живота на обществото.

х о ник-колори ст м ж

Художник, който е

майстор на цветовете.

х о ник-ко ии ст м ж

Художник, който изпъл-

нява копия от произведения на изкуството.

х о ник-к би ст м ж -

Художник, представител

или последовател на кубизма.

х о ник-ле щик м Художник,

който е специалист по моделиране.

х о ник-лито раф м ж

ф ф Художник, работещ

в областта на литографията.

х о ник-марини ст м ж

Художник, работещ

в областта на морския пейзаж, който изо-

бразява в картините си морето в различни-

те му състояния или създава картини по

теми, свързани с морето.

х о ник-ме ал е р м ж


алист в областта на медалиерното из-

куство.

х о ник-миниат ри ст м ж-

Ху-

дожник, специалист в областта на ми-

ниатюрата.

х о ник-мо ел е р м ж


алист по изработването на образцови мо-

дели, например на дрехи, обувки.

х о ник-мо е л щик м См. х -

о ник-мо елиер.

х о ник-мо ерни ст м ж

Художник, пред-

ставител или последовател на модернизма.

х о ник-мо аи ст м ж

Художник, специалист

по мозайката.

х о ник-мо аичи ст м См. х о -

ник-мо аист.

х о ник-мо аи чник м См. х -

о ник-мо аист.

х о ник-мон ментали ст м -

ж -

Художник, специалист в областта на

монументално-декоративното изкуство.

х о ник-нат рали ст м ж

Художник,

представител и последовател на на-

турализма.

х о ник-неоим рессиони ст м -

ж -

стр. 128 от 139

Художник, представител или после-

довател на неоимпресионизма.

х о ник-неореали ст м ж


ставител или последовател на неореализ-

ма.

х о ник-оформи тел м ж-

ф ф Художник,

който работи в областта на художест-

веното оформление.

х о ник-офорти ст м ж

ф ф Художник, специа-

лист в областта на офорта.

х о ник- астели ст м ж


работи с пастелна техника.

х о ник- е а и ст м ж

й ж й ж Художник, спе-

циалист в областта на пейзажния жанр.

х о ник- ла иа т м См. ла иат

в 1 знач.

х о ник- ла иа тор м См. ла и-

ат в 1 знач.

х о ник- лакати ст м ж

Художник, спе-

циалист в областта на плаката.

х о ник- ортрети ст м ж

Художник,

специалист в областта на портретния жанр.

х о ник- ра ктик м ж

Художник, придобил

опитност и сръчност в професията си.

х о ник- рикла ни к м ж-

ж ж Художник,

специалист в областта на приложното из-

куство.

х о ник- роекта нт м ж


циалист в областта на художественото

проектиране.

х о ник- роектиро вщик м См.

х о ник- роектант.

х о ник- рофессиона л м См.

рофессионал н х о ник.

х о ник- антили ст м ж-

- Худож-

ник, представител или последовател на

поантилизма.

х о ник-реали ст м ж -

Художник, представител

или последовател на реализма.

х о ник-ре чик м См. ре чик в 1

знач.

х о ник-реставра тор м ж-

Худож-

ник, специалист в областта на реставра-

цията.

х о ник-рисова л щик м ж-


циалист в областта на рисунката.

х о ник-рома нтик м ж

Художник, предста-

вител и последовател на романтизма.

х о ник-само чка м См. само-

еятел н х о ник.

х о ник-сати рик м ж

Художник, работещ в

областта на сатирата.

х о ник-се анни ст м Художник,

представител или последовател на сезаниз-

ма.

х о ник-сил ти ст м Художник,

специалист в областта на силуета.

х о ник-символи ст м ж


ставител или последовател на символизма.

х о ник-ск л тор м ж

Художник, който ра-

боти в областта на скулптурата.

х о ник-станкови ст м Худож-

ник, специалист в областта на кавалетното

изкуство.

х о ник-стено и се м ж


циалист в областта на стенописта.

х о ник-стили а тор м ж


циалист в областта на стилизацията.

х о ник-с ремати ст м Худож-

ник, представител или последовател на су-

прематизма.

х о ник-с рреали ст м ж-

Художник,

представител или последовател на сюрреа-

лизма.

стр. 129 от 139

х о ник-та и ст м Художник,

представител или последовател на ташиз-

ма.

х о ник-творе м ж

Художник, създаващ про-

изведения на изобразителното изкуство.

х о ник-техно ло м ж


лист в областта на технологията на изо-


х о ник-фови ст м Художник, пред-

ставител или последовател на фовизма.

х о ник-формали ст м ж

ф ф Художник, пред-

ставител или последовател на формализма.

х о ник-фото раф м ж

ф ф ф ф Художник, специ-

алист в областта на художествената фото-

графия.

х о ник-фрески ст м ж

ф ф й ф -

Художник, специалист в областта на

фреската.

х о ник-ф т ри ст м ж

ф ф Художник, пред-

ставител или последовател на футуризма.

х о ник-чека нщик м Художник,

специалист в областта на чеканката.

х о ник- ар и ст м ж

ж ж Художник, специа-

лист в областта на шаржа.

х о ник- рифтови к м ж-

Художник,

който е специалист по изписване на букви.

х о ник- кс еримента тор м -

ж -

Художник, който експериментира

нова техника, материали и инструменти в


х о ник- кс рессиони ст м -

ж Художник, представител или последовател

на експресионизма.

х о ник- нка ст м ж -

Художник, специалист по

енкаустика.

х о ник- мори ст м ж


създава хумористични произведения.

х о ники- ере ви ники мн ж-

ж ж Чле-

нове на Дружеството на подвижните худо-

жествени изложби (Товарищество пере-

движных художественных выставок), кое-

то е обединение на художниците реалисти

от демократичното направление и изиграва

голяма прогресивна роля в историята на

руското изкуство

х о ни а ж ж В изо-

бразителното изкуство: специалистка, коя-

то работи творчески в областта на живо-

писта, графиката, скулптурата или декора-

тивно-приложното изкуство.

х о ни а-акварели стка ж -

ж Художничка, която работи в областта на

акварелната живопис.

х о ни а- екора торка ж -

ж Художничка, която работи в областта на

декоративно-приложното изкуство.

х о ни а-илл стра торка ж -

ж -

Художничка, която изпълнява илюстра-

ции към текст.

х о ни а-им рессиони стка ж

ж -

Художничка, представител или

последовател на импресионизма.

х о ни а-карикат ри стка ж -

ж -

Художничка, специалист в об-

ластта на карикатурата.

х о ни а-ле щи а ж Художнич-

ка, която е специалистка по моделиране.

х о ни а-ме ал е рка ж Худож-

ничка, специалист в областта на медалиер-


х о ни а-миниат ри стка ж Ху-

дожничка, работеща в областта на миниа-

тюрата.

х о ни а-мо ерни стка м ж-

Ху-

дожничка, представител или последовател

на модернизма.

х о ни а- е а и стка ж -

ж й ж й ж Художничка, специалист в областта на

пейзажния жанр.

стр. 130 от 139

х о ни а- ортрети стка ж -

ж -

Художничка, специалист в областта на

портретния жанр.

х о ни а- рикла ни а ж -

ж ж ж Художничка, специалист в областта на


х о ни а- роектиро вщи а ж

ж - -

Художничка, специалист в областта на

художественото проектиране.

х о ни а- рофессиона лка ж

См. рофессионал ная х о ни а.

х о ни а-реали стка ж ж-

Художнич-

ка, представител или последовател на реа-

лизма.

х о ни а-ре чи а ж См. ре чи-

а в 1 знач.

х о ни а-рисова л щи а ж -

ж Худож-

ничка, специалист в областта на рисунката.

х о ни а-само чка ж См. само-

еятел ная х о ни а.

х о ни а-сил ти стка ж Худож-

ничка, специалист в областта на силуета.

х о ни а-символи стка ж -

ж Художничка, представител или последо-

вател на символизма.

х о ни а-ск л тор а ж -

ж Ху-

дожничка, която работи в областта на


х о ни а-формали стка ж -

ж ф ф Художничка, представител или последо-

вател на формализма.

х о ни а-ф т ри стка ж ж-

ф ф Ху-

дожничка, представител или последовател

на футуризма.

х о ни а- мори стка ж Худож-

ничка, която създава хумористични произ-

ведения на изобразителното изкуство.

Ц

а о нлак м Прозрачен

разтвор на целулозен нитрат и смоли в

смес с ацетон и амилацетат или спирт,

употребяван за лакиране на метални, дър-

вени и други повърхности, използван като

материал в изобразителното изкуство.

вет м я 1. В специален сми-

съл: едно от основните средства на изобра-

зителното изкуство, което отразява (заедно

със светлосянката) материалните свойства

на предметния свят. 2. Качество на отдел-

ния цветен тон в ансамбъла на дадено ху-

дожествено произведение или мотив.

ветна я ла р В

керамиката: глазура, оцветена с някакъв

пигмент.

ветна я лито ра фия См. хромоли-

то рафия.

ветна я т Особена разновид-

ност на цветния туш, която днес почти не

се използва от художниците.

ветники мн (ед ветни к м) См.

ветн е камни.

ветно оро о к См. и мент.

ветн е ка мни Природни минера-

ли, отличаващи се с ярка, красива окраска,

използвани като материали за художестве-

ни изделия.

ветова я а мма См. амма вето-

вая.

ветове ение с Уче-

ние за цветовете, представляващо съвкуп-

ност от данните по физика, физиология и

психология, отнасящи се до цветовете.

ветово контра ст В изобразител-

ното изкуство: контраст, построен на осно-

вата на противопоставянето на цветовете.

ветово рефле кс Термин, отна-

сящ се към живописта, където рефлексът

обхваща също така и тясно свързаните със

светлосянката цветови особености.

ветово тон В изо-

бразителното изкуство: особеност на цве-

та, по която той се отличава от останалите

цветове на спектъра: червен, син, зелен и

др.

ек м Дефект в керамиката – неоц-

ветени и незапълнени тънки пукнатини в

стр. 131 от 139

глазурата, представляващи производствен

брак.

елло ла ст м Пластмаса, получена

чрез обработка на нитроцелулоза с кам-

фор, използвана като материал в скулпту-

рата.

еме нт м Сив прах, полу-

чен от изпичането на глина, варовик и дру-

ги примеси, който, смесен с вода и пясък,

се втвърдява, използван като материал в


во.

еме нт Ки на Дълготраен гипс, кой-

то се приготвя от гипсов камък, обработен

със стипца и след това изпечен, използван

в скулптурата като материал за модели-

ране.

ени на ж См. ениное ело.

ени нное е ло Техническа разно-

видност на майоликата, разпространена в

Русия през XVII – XVIII в., при която де-

коративната рисунка се нанася с четка вър-

ху суровия бял емайл на изделията от ма-

йолика преди изпичането им.

ентра л ная то чка схо а См.

лавная точка схо а.

ере и н м

Жълт или бял восък, по-

лучен от пречистването на озокерит (пла-

нински восък), използван като материал в

технологията на живописта.

ерко вн е ро с иси - Стенопис с религиозна тематика,

предназначена за украса на църковни хра-

мове.

ерко вн е сте но иси См. ерков-

н е рос иси.

еро ла стика ж См. керо ласти-

ка.

иани т м Минерал, алуми-

ниев силикат, с красив небесносин цвят,


изделия (за имитация на сапфир).

и кля ж В скулптурата: ин-

струмент, стоманено сечиво за стъргане на

дърво.

инк м 1. Химичен елемент –

метал, използван в изобразителното из-

куство като материал за художествени

произведения. 2. Художествено произведе-

ние, изпълнено от такъв материал.

и нковая ёлтая ж В живописта: жълта художествена боя, по-

лучавана от цинкова сол на хромовата ки-

селина.

и нковая елёная В живописта: зелена художествена боя, ко-

ято се получава от парижката синя и цин-

ковата жълта.

и нков е бели ла я й В живописта: бяла художествена

боя, приготвена от цинков окис.

инко ра ф м ф Специа-

лист в областта на цинкографията.

инко ра фия ж См. фото инко-

рафия.

ирко н м Минерал, който

съдържа главно циркониев окис с примеси

от редки земни елементи, използван като


и рк л м В изобразително-

то изкуство – уред за описване на окръж-

ности и измерване на разстояние при чер-

тежи.

итри н м Минерал с про-

зрачен жълт цвят, разновидност на кварца,


изделия.

Ч

чека нка ж 1. Техника за

изпълнение на скулптурни произведения

от тънки метални листове. 2. Ху-

дожествени произведения, изпълнени в

тази техника. 3. В скулптурата и декора-

тивно-приложното изкуство: обработка на

лицевата метална повърхност на художест-

вените произведения и изделия с чекан и

др. инструменти.

чека нка о лит В скулптурата:

обработка с чекан на лицевата повърхност

на отливката от метал.

чека нщик м См. х о ник-чекан-

щик.

чека н мн (ед чека н м) 1.

Стоманен инструмент с дребни шипове,

използван в техниката на дълбоката гравю-

ра. 2. Метални инструменти с различен

стр. 132 от 139

профил, използвани в техниката на скулп-

турата и приложното изкуство.

червото чина ж я Де-

фект на дървесината – разрушаване на дър-

весината от дървояд, което я прави непод-

ходяща за скулптурни работи.

чёрная а мбра См. а ат.

чёрная мане ра См. ме о-тинто.

чёрная т Разновид-

ност на туша, приготвен с черен пълнител,

използван като материал в изобра-

зителното изкуство.

черни ла мн Устойчива

еднородна смес от равномерно разпре-

делени малки частици пигмент (багрило,

оцветител), свързващи вещества (природни

смоли, растителни масла, восък, смоли и

др.) и добавки (разтворител, разредител,

сикатив и др.), която се използва като ма-

териал в художествения печат.

чернова я обрабо тка -

В изобразителното изкуство: на-

чална схематична работа над художест-


чернова я фо рма См. форма в

расколотк ”.

чернова я абро вка ф - В скулптурата: шлифоване, от-

личаващо се с по-ниска степен на из-

глаждане.

чёрнофи рн стил ф - Термин от историята на из-

куството, свързан с развитието на ста-

рогръцката вазова живопис в края на VII и

през VI в. пр. Хр. Фигурите и предметите

се изобразявали като наситено черни силу-

ети (с очертани с игла вътрешни контури)

върху червения фон на глината.

чёрн мел 1. См. итал янски

каран а в 1 и 2 знач. 1. См. со с в 1 и 2

знач.

чёрн мра мор Мрамор с черен


птура.

чёрн о никс Мине-

рал, разновидност на оникса – полускъпо-

ценен камък с черен цвят, използван като


чёрн о а л Минерал,

разновидност на опала – скъпоценен камък

с черен цвят, използван като материал за


чёрн са фи р ф Ми-

нерал, разновидност на сапфира – полускъ-

поценен камък с черен цвят, използван ка-

то материал за художествени изделия.

чёрн т рмали н - Минерал, разновидност на турмалина

– скъпоценен камък с черен цвят, талисман

на вещиците, използван като материал за


черн ж -

1. В приложното изкуство: тех-

ника за декориране на метални, предимно

сребърни изделия чрез запълване на рисун-

ката със специална черна сплав. 2. Худо-

жествени изделия, изпълнени в тази тех-

ника.

Чет ре иск сства” “Ч ” Художествено обединение, ко-

ето възниква в Москва през 1924 г. и се

състои предимно от живописци и графици,

известни от изложбите преди революция-

та.

Чинквече нто Ч В спе-

циален смисъл: название на XVI в. като

исторически период в развитието на итали-

анското изкуство или на цялата италианска

култура.

чи стая те хника В

изобразителното изкуство: определена,

конкретна техника без използване на еле-

менти от други техники.

чи стая фо рма См. и совая фор-

ма.

чи стая фре ска См. б он фреско.

чистова я обрабо тка -


окончателна доработка на произведение на

изкуството преди окончателното му за-

вършване.

чистова я абро вка По-фино ша-

бероване – обработка с шабер на лети и

златарски художествени изделия до по-

лучаване на гладка и равна повърхност.

чи стое иск сство См. иск сство

ля иск сства.

стр. 133 от 139

ч нная ск л т ра Техническа

разновидност на скулптурата, включваща

произведения, излети от чугун.

ч нное стат а рное лит ё Техни-

ка на леене на статуи от чугун.

Ш

а бер м Стоманен инстру-

мент, който се употребява широко в тех-

никите на дълбоката гравюра и особено

при мецотинто и представлява закрепено

за дръжка стоманено острие с остри зъбци,

които имат звездовидно сечение.

абло н м 1. В специално

значение: най-простата техника за отко-

пирване на прости рисунки и орнаменти

чрез изрязване на онези места, които точно

отговарят по място и очертания на цветни-

те петна в оригинала, върху листове тънък

картон или паус. 2. Самият лист от картон

с ирязани части, предназначен за откопир-

ване на прости рисунки и орнаменти.

абро вка ж В изобра-

зителното изкуство: обработка с шабер

предимно на лети (а също така и зла-

тарски) изделия до получаване на гладки,

чисти и равни повърхности.

амо т м Глина, съдържаща

до 40% шамот (огнеупорна пръст от изпе-

чена глина), използвана като материал за

моделиране на скулптурни произведения.

амо тная ли на См. амот.

ар м ж 1. В изобразително-

то изкуство: разновидност на художестве-

ната графика, създавана въз основа на ряз-

ко сатирично (или хумористично) подчер-

таване и преувеличаване на характерните

черти, страни или свойства на изобразява-

ните обекти. 2. Отделно графично произ-

ведение от този тип.

ар и роват несов ж

Рисувам шарж – изобразявам някого в под-

чертано карикатурен вид.

ар и ст м См. х о ник- ар-

ист.

ве ские рани т Гранити, доби-

вани в Швеция, използвани като материал

за скулптура.

е е вр м 1. В изобрази-

телното изкуство: изключително худо-

жествено произведение. 2. Най-хубавото

произведение на един творец. 3. През сред-

ните векове – художествено изделие на на-

родните художествени занаяти, което било

необходимо да се представи за получаване

на званието майстор.

ёлк м В приложното из-

куство: нишки, получавани от копринената

пеперуда или по изкуствен начин, изпол-

звани като материал за художествени из-

делия.

ёлковое олотно

Платно, изтъкано от коприна,

служещо за основа на живописни произве-

дения.

елко ра фия ж В керамиката: на-

чин на декориране, при който рисунката се

нанася на художественото изделие чрез

притискане на боята с ракел (вид стоманен

инструмент) към мрежест трафарет.

елла к м Продукт, полу-

чаван от смолата на някои индийски дър-

вета във вид на тънки жълти или кафяви

люспи, употребяван в изобразителното из-

куство като материал за приготвяне на ху-

дожествени лакове.

ел е ние с Дефект в

живописта – постепенно отделяне от по-

върхността на художественото произведе-

ние на люспички от багрения слой.

ерл м Минерал – черна или мали-

нова непрозрачна разновидност на турма-

лина, съдържащ значително количество

железен окис, използван като материал за


ерст ж В приложното из-

куство: влакно, получавано от козината на

овцете, използвано като материал за ху-


и ка ж Плод на някои

иглолистни дървета, използван като мате-

риал в декоративно-приложното изкуство.

ко ла и во иси ж - 1. В историята на изкуството: група ху-

дожници или художествени произведения,

свързани с общ стил, тематика и техни-

чески похвати. В широк смисъл означава

националните стилови особености на из-

стр. 134 от 139

куството. 2. В тесен смисъл – учениците и

последователите на някой велик майстор с

характерните особености на тяхното твор-

чество.

Шко ла о бщества оощре ния х -

о еств У ж Художествено

училище в Петербург, основано през 1857

г., в което даровити младежи са били под-

готвяни за приемните изпити в Художест-

вената академия. След Октомврийската

революция училището е реорганизирано в

Художествено-промишлен техникум.

к рка ж В

изобразителното изкуство: дебела хартия с

полепен стъклен прах, която се употребява

за изглаждане на дървени и метални скул-

птури и художествени предмети.

ли кер м В керамиката:

рядка глинена каша, от която се изливат

кухи глинени художествени изделия в гип-

сови форми.

лиссел б р ски и вестня к Ва-

ровик, добиван в околностите на гр. Шли-

селбург, използван като материал за скулп-

тура.

лифова л ная к рка См. к р-

ка.

лифова ние с ф -

ф В техниката на скулптурата: гладка

обработка на повърхността от твърд мате-

риал, с която се завършва процеса на из-

чукване.

лифова т несов ф В

техниката на скулптурата: гладко обра-

ботвам повърхността от твърд материал, с

което завършвам процеса на изчукване.

лифо вка ж См. лифование.

ма л та ж См. смал та.

м ти т л м В кни-

ното оформление: отделна страница с

кратко заглавие на книгата, която е по-

ставена пред титула, също както и подобно

заглавие пред отделните части на книгата.

оо и рование с я Раз-

новидност на метализацията – покриване

на художествените изделия с метален слой

чрез разпръскване на разтопения метал.

аклёвка ж -

Фина замазка, с която се заглаждат

повърхности, при подготовката им за мо-

нументално-декоративна живопис.

але р мн В историята на при-

ложното изкуство: гладки стенни килими

или тъкани за тапицерия със сюжетни и

пейзажни изображения, изработвани ръч-

но.

а тел м В

технологията на живописта: инструмент

във вид на закрепена за дръжка металална

пластинка с отрязан под прав ъгъл край,

която служи за грундиране, смесване на

боите, почистване на палитрата.

а хтел м См. ател .

ера к м В художественото кова-

не: малка двурога наковалня с маса до 4 кг

с различен профил.

ине ли мн (ед ине л ж) -

Група минерали, широко разпростра-

нени в природата, чиито прозрачни разно-

видности са скъпоценни камъни, оцветени

в различни цветове (червено, зелено, жъл-

то, оранжево, синьо) използвани като мате-


и ти хел м В приложното из-

куство: инструмент за гравиране, чиито

странични краища са леко извити навън.

нт м В специален сми-

съл: стоманен правоъгълен или цилин-

дричен инструмент с конусовидно острие,

който се употребява от скулптора при об-

работването на различни видове камък с

помощта на чук.

рифт м ф Специален рису-

нък и вътрешно обусловено композици-

онно единство на буквите и знаците, които

се използват от художника (в книжното

оформление и плаката) за художественото

оформление на текста в произведението.

рифтови к м См. х о ник-

рифтовик.

там м 1. Метален калъп

за производство на дребни художествени

изделия. 2. В полиграфията: отпечатък ка-

то произведение на художествената печат-

на графика (литография, гравюра, моно-

типия).

тифт м См. металлически ри-

фел .

ти хел м См. ре е .

стр. 135 от 139

трих м Линия, очертавана с

едно движение на ръката, която е елемент

на дадена линейно-изобразителна система.

трихова т несов В

изобразителното изкуство: нанасям щрихи

върху рисунка.

трихо вка ж В изобра-

зителното изкуство: нанасяне на щрихи

върху рисунка.

трихово офо рт См. и лово

офорт.

трихово рис нок -

Техническа разновидност на рисун-

ката, изпълнена с щрихи.

т кат рка ж В

монументалната живопис: мазилка, при-

готвена от вар, пясък и вода, служеща за

основа.

т чная мо а ика См. ластинча-

тая мо а ка.

Щ

ще бен м Смес от дребни

речни камъчета с пясък, използвана като

материал в монументално-декоративното

изкуство.

щети нная кист Четка за рисуване, направена от свинска

четина, използвана в живописта.

щит м В изобразителното из-

куство: стенд, щанд, където се поставят

предмети за изложба.

вкла м Много рядък кре-

хък минерал, алуминиев или берилиев си-

ликат, скъпоценен камък със синьозелен

или тъмнозелен цвят, използван като мате-


е ская к л т ра См. Крито-

Микенская к л т ра.

ксли брис м Книжен

знак, малък по формат, художествено из-

пълнен с графичните способи за гравюра

на метал, на дърво, литография или отпе-

чатан с фотоцинкографско клише, който се

поставя на вътрешната страна на корицата

или на заглавната страница и показва, чия

собственост е книгата.

кс еримента тор м См. х о ник-

кс ериментатор.

кс о и ио нная коми ссия См.

ри.

кс о и ия ж я Във

връзка с изобразителното изкуство: прин-

ципите и начинът на подреждане на худо-

жествените произведения, изложени за

разглеждане.

кс она т м Във връзка с

изобразителното изкуство: художествено

произведение, изложено за разглеждане в

музей, изложба, галерия и др.

кс оне нт м 1. В изо-

бразителното изкуство: всеки участник в

художествена изложба като автор, а поня-

кога и като собственик. 2. В по-тесен сми-

съл: участник в художествени изложби на

някакво обединение или организация, кой-

то не е негов член, поради което е длъжен

да представя творбите си за оценка пред

жури.

кс ресси вност ж -

я В изо-

бразителното изкуство терминът може да

се отнася както до художественото произ-

ведение, така и до самата натура. Отразява

силата на въздействието на произведение-

то като цяло или достойнствата на някои

детайли в характеристиката на отделни

лица.

кс рессиони м м

Направление в литературата и особено в

изобразителното изкуство през първите де-

сетилетия на ХХ в., за което са характерни

ярка изразителност на образния строй, не-

уравновесена и чужда на канона ком-

позиция, драматични контрасти между

тъмното и светлото, динамично движение

на персонажа.

кс рессиони ст м См. х о ник-

кс рессионист.

кс ре ссия ж См. кс рессив-

ност .

кстер е рная архитект рная ке-

ра мика См. фаса ная архитект рная ке-

рамика.

стр. 136 от 139

ласти чност ж

Свойство на художествените бои – плав-

ност, мекота.

лектроли т м В керамиката: ве-

щество, което се използва за разреждане на

керамичния шликер (водно стъкло, сода и

др.).

ллини м м -

1. Античното изкуство от III –

I в. пр. Хр. от периода на интензивната

гръко-римска колонизация на Източното

Средиземноморие, който е свързан с обра-

зуването на робовладелски монархии и с

разпространението на елинската култура в

тях. 2. В своето основно общо значение

терминът обхваща историята на културата

(и цялата история) на съответните страни

през посочения период.

ллинисти ческое иск сство См.

ллини м.

ма лев е кра ски й й Гъсти художествени бои, чиито

свързващи вещества са специални лакове,

които след изсъхването си напомнят

емайл.

ма л ж й 1. Лекотопими бели

или оцветени глазури от фелдшпат, упот-

ребявани за покриване или художествено

декориране на метални, керамични и стък-

лени изделия. 2. Техника на изпълнение на

изделията от емайл. 3. Произведения на

декоративно-приложното изкуство, укра-

сени с различни емайлови сплави.

ма л ере оро чатая В керамика-

та: начин на декориране, при който на по-

върхността на художественото изделие се

нанасят преградки с височина 1 – 2 мм,

разделящи контурите на цветните петна,

които се запълват с ветни емайли.

ма л о ска ни См. мал о фи-

ли рани.

ма л о фили ра ни Разновидност

на филигранната техника, образуваща сти-

лизиран орнамент, чиито изображения по-

някога се оцветяват с емайли.

ма л с накла ками и мета лла Вид техника на емайла, при която метално-

то изделие (най-често от червена мед) из-

цяло се покрива с емайл от двете страни,

изпича се, след което се поставят изря-

заните по контур релефни изображения от

тънко сребърна или медна фолга (варак) и

отново се изпича.

мбле ма ж В приложното

изкуство: означаване на важно понятие

или на отвлечена идея чрез условен знак

или изображение. Тя няма за задача да

въплъти в образ съдържанието на понятие-

то или идеята, а само ги посочва, като из-

ползва чисто условни връзки.

м л сии мн (ед м л сия ж)

Течности, наситени с неразтвори-

ми мастни или смолисти частици на друга

течност или вещество, използвани в техно-


м л сио нн р нт В живописта: грунд, състоящ се от

смес от масло, предимно варено и туткален

разтвор.

нка ст м См. х о ник- нка ст.

нка стика ж См. восковая иво-

ис .

и ра фика ж ф Наука за

разчитане и тълкуване на надписи по архе-

ологически паметници – керамични, ка-

менни, метални, папирусни и др.

окси н кле - Лепило, приготвено от епоксидни смо-

ли, използвано като материал в тех-


оле т мн (ед оле та ж, оле т

м) В приложното изкуство: знак

на военен чин в някои армии, с четири-

ъгълна или друга форма, украсен със сър-

ма и включващ отличителната емблема на

разните родове войска.

о ха бро н Ис-

торико-културна епоха, която се характе-

ризира с разпространението на бронза за

направата на оръжия, оръдия на труда, на-

кити и др.

рмита м См. Гос арственн

рмита .

ски м В изобразителното

изкуство: спомагателно художествено про-

изведение, което има подготвителен харак-

тер и представлява предварително нахвър-

ляне на по-голямата творба, като въплъ-

щава замисъла и с основните компози-

ционни средства.

стр. 137 от 139

ски и рование с В изобразително-

то изкуство: процес на изпълнение на ес-

киз.

ски ност ж В изобразителното

изкуство: беглост, приблизителност при

изпълнение на художественото произведе-

ние и значително обобщаване на детайли-

те.

ста м м См.. там во 2 знач.

сте т м 1. Специа-

лист в областта на естетиката, теоретик на

естетиката. 2. Лице, което обича и цени ху-

бавото в изобразителното изкуство.

стети м м -

Отношение към изкуството, съгласно

което художествените ценности са авто-

номни, неутрални спрямо политически,

социални, нравствени и други жизнени

въпроси.

сте тика ж Наука, която

изследва естетическите отношения на чо-

века към действителността, изразяващи се

в: а) естетическо съзерцание (възприемане,

преживяване и пр.); б) творчество по зако-

ните на красотата и специално в областта


сте тка ж 1. Жена, която

е специалист в областта на естетиката, тео-

ретик на естетиката. 2. Жена, която обича

и цени хубавото в изобразителното изкуст-

во.

сте тство с См. стети м.

сто м м Свита като цигара

кожа или хартия за рисуване със сос, въг-

лен, пастел, туш и др. 2. Рисунка, изпъл-

нена с такъв инструмент.

тике тка ж В приложната

графика: дребноформатен рекламен вид,

представляваш лист, прилепен към търгов-

ския артикул, съдържащ названието на

продукта, името на предприятието или

фирмата, която го произвежда, а също и

допълнителни елементи с декоративен ха-

рактер – цветно петно, орнамент или ри-

сунка.

т м В изобразителното из-

куство: спомагателно произведение с мал-

ки размери, изпълнено изцяло от натура с

цел тя да бъде внимателно изучена и да се

усъвършенства професионалното май-

сторство.

т ник м 1. Специална

кутия (обикновено дървена) с принадлеж-

ности за рисуване и място за закрепване на

етюда. 2. Лек дървен калъф за съхранение

на пейзажни етюди.

т ност ж В практи-

ката на изобразителното изкуство: един от

най-големите недостатъци на изпълнение-

то, при който частното, дребното, случай-

ното не е преодоляно в процеса на рабо-

тата и отслабва или изопачава идейно-об-

разното съдържание на произведението.

Ю

биле ная в ставка См. биле -


биле ная х о ественная в с-

тавка й ж ж й ж Художествена излож-

ба, посветена на някакъв юбилей (годиш-

нина).

вели р м См. мастер- велир.

вели рное е ло ж я Из-

куството да се произвеждат от различни

видове материали (благородни и по-

лублагородни метали, скъпоценни и фал-

шиви камъни, кост и дърво, керамика, ми-

дени черупки, синтетични материали и др.)

разнообразни накити: обеци, брошки,

гривни, медальони, колиета, пръстени и

др.

ли на ж В техноло-

гията на скулптурата: инструмент за про-

биване на отверстия в твърд материал, кой-

то се привежда в движение от специален

лък.

мори ст м См. х о ник- мо-

рист.

мори стка ж См. х о ни а-

мористка.

стир ти хел м В приложното

изкуство: инструмент за гравиране, чието

напречно сечение представлява остър овал,

използван при поставяне на камъче в би-

жутерско изделие.

Я

стр. 138 от 139

я блоня ж я 1. Дървесина от

ябълка като материал в изобразителното


изработено от такъв материал.

яи чная те м ера я й В живописта: широко разпространена в

староруското изкуство темпера, чийто

свързвател е яйчена емулсия.

ямч а ж См. емч а.

янта рн ма слян лак Лак,

приготвян от кехлибар и масло, използван

в технологията на изобразителното изкуст-

во (например, в яйчено-маслената темпе-

ра).

янта р м я 1. Изко-

паема вкаменена смола от някогашни игло-

листни дървета, която се среща на отделни

късове, оцветена в бледожълт до черве-

нокафяв цвят, използвана като материал за

художествени изделия, разновидност на

твърдите копали. 2. Художествено произ-

ведение или изделие, изпълнено от такъв

материал.

я н евски рани т Гранит със си-

ньозелен оттенък, добиван недалеч от гара

Янцево, Запорожска област, използван


яр м я Меден окис – художествена

боя с яркозелен цвят.

яр ж яр См. яр.

я хонт м Староруското название на

някои скъпоценни камъни, например, ру-

бин, сапфир и др., използвани като матери-


ячме нн кле Лепило, получава-

но чрез изваряване на ечемичени зърна, из-

ползвано в технологията на изобразително-


я ма ж я Вид минерал, разно-

видност на кварца, използван като матери-


стр. 139 от 139

rusko bulgarski rechnik izobrazitelno izkustvo ivanka atanasova

Documents

vii viii

xv xvi

xiii xiv

xvi xvii

xvii xix

xvii

xiv

xvi