rechnik izobrazitelno izkustvo ivanka atanasova

144

Upload: ivankavtu

Post on 03-Dec-2014

807 views

Category:

Documents


3 download

TRANSCRIPT

Page 1: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova
Page 2: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

Великотърновски университет

"Св. св. Кирил и Методий"

Филологически факултет

Катедра "Руски език"

Иванка Атанасова

РЕЧНИК НА ТЕРМИНИТЕ

В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО

Велико Търново

2006

ISBN-10: 954-775-577-3

ISBN-13: 978-954-775-577-2

Уеб сайт: http://ruskiezik.blogspot.com

Page 3: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 3 от 144

ПРЕДГОВОР

Терминологията на изобразителното изкуство обхваща обширен и тематично разно-

образен слой от лексиката на съвременния български език, представен в лексикографията в

твърде ограничен обем. "Кратък речник на термините в изобразителното изкуство" [С., 1970]

в известен смисъл е морално остарял и не удовлетворява потребностите на широкия кръг

читатели.

Като основен източник на езиковия материал за настоящия речник беше използван го-

репосоченият "Кратък речник на термините в изобразителното изкуство", съдържащ около

600 речникови статии. Допълнителният материал (еднословни термини и терминологични

словосъчетания) е подбран от енциклопедични и тълковни речници, речници на чуждите

думи, учебни пособия, специална научна и научно-популярна литература по технология и

история на изобразителното изкуство, списания, каталози от художествени изложби. За

изясняване значенията на някои термини са използвани информатори – преподаватели и сту-

денти от Факултета за изобразителни изкуства.

Определяйки границите на терминологията на изобразителното изкуство, трябва да отбе-

лежим неясните им очертания, неточността, неопределеността, което е свързано не само със

специфичния характер на самото изобразително изкуство, но и с факта, че значителна част от

термините обслужва и други области на знанието, участва едновременно и в състава на други

терминологични системи като, например, ботаника, зоология, химия, анатомия на човека и

животните, минералогия, история, археология, етнография, спорт, туризъм, архитектура,

промишлено производство и др.

В съвременния живот всички предмети, които обкръжават човека, са или обект на изо-

бражение в изобразителното изкуство, или резултат от творческия труд, или съучастието на

художника в широк смисъл в тяхното създаване.

В речника не е възможно да се включат всички термини, обозначаващи обекти на изо-

бражението, тъй като такъв обект в изобразителното изкуство е цялата обкръжаваща ни

действителност, но задължително трябва да се включат термините, които, благодарение на

специфичното им лексикално значение, функционират единствено в сферата на изо-

бразителното изкуство и формират централния слой (ядрото) на специалната лексика.

Подборът на термините от периферните слоеве се извършва по няколко принципа, от ко-

ито най-важни са следните: необходимост, честотност, актуалност на употребата.

Традиционно в терминологичните речници на изобразителното изкуство отсъстват тер-

мини от сферата на архитектурата и пластичната анатомия на човека поради специфичните

им особености, отличаващи ги както по съдържание, така и по структура от останалите тер-

мини, а също и термини, назоваващи оттенъци на цветове. Първо, поради голямото разнооб-

разие на цветовите оттенъци не всички имат названия, и второ, художниците се интересуват

преди всичко от химичния състав и свойствата на художествените бои като пластичност,

трайност, отровност, плътност, прозрачност и пр., с които най-често са свързани техните

названия.

Народните художествени занаяти са толкова разнообразни, че практически не е възможно

да се обхване цялата лексика, свързана с тях.

В речника са включени професионализмите и номенклатурните названия, тъй като ос-

новната им част обслужва изключително терминологията на изобразителното изкуство и,

следователно, влиза в централния и слой, а между термините, професионализмите и номен-

клатурните названия няма ясно очертани граници.

Page 4: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 4 от 144

Терминологията на изобразителното изкуство не е подлагана на унифициране в съот-

ветствие с изискванията на някои лингвисти към термините, а се е развивала стихийно (с

изключение на отделни опити на някои художници и изкуствоведи). Ето защо както в специ-

алната литература, така и в терминологичните речници се срещат термини с неточно (по-

широко или по-тясно) значение, полисемантични термини, синоними (дублети и варианти).

В семантичен план термините на изобразителното изкуство, включени в речника, об-

разуват изключително пъстра група. Те означават: раздели, жанрове и техните разновид-

ности; различни художествени течения, направления; творчески организации на художници;

материали, инструменти, техники и технически разновидности; художници според характера

на творческия им труд и принадлежността им към различни направления, течения в изкуст-

вото; действия и процеси, свързани с художествените произведения; начини за експониране

и разпространение на художествените произведения; обекти на изображението и пр.

При съставянето на речника беше използван специално разработен за тази цел софтуерен

продукт, предназначен за построяване и поддръжка на компютърни речници – Компютърен

речник на термините на изобразителното изкуство (КРТИИ).Той представлява малка ин-

формационна система, основана на релационни бази данни и осигуряваща поддръжката на

двата речника – българския и руския.На фигура № 1 е показана работна страница на КРТИИ.

Фиг. № 1 Работна страница на КРТИИ

Горната половина на главния прозорец е предназначена за българския компютърен

речник, а долната – за руския. Речниковите статии са разположени по азбучен ред, а в скоби

е отбелязан произходът на заетите от чужди езици еднословни термини. Синонимите (дубле-

ти и варианти) се разполагат вертикално по азбучен ред и хоризонтално най-често след доми-

нантата. Тълкуванията се подават във вид на описателна дефиниция, като се включват всич-

Page 5: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 5 от 144

ки значения на полисемантичните термини. Компютърната програма не само автоматично

подрежда лексикалните единици по азбучен ред, но и предоставя възможност паралелно да

се наблюдават термините еквиваленти, да се редактират речниковите статии, да се отстраня-

ва излишната информация, бързо да се намира нужният термин или да се открива отсъст-

вието му.

Оформяне на речниковите статии

В настоящия речник е възприета азбучната система на подаване на термините, макар

че при терминологични словосъчетания, образувани на базата на един основен термин с по-

мощта на разпространители, се предпочита азбучно-гнездовата система. Изборът е наложен

от техническите възможности на компютърната програма и удобството при използване от

широк кръг читатели на двуезичните тълковни речници в окончателния им книжен вариант.

Речникът съдържа около 3 000 лексикална единици, 46 % от които са терминологични

словосъчетания. Еднословните термини са представени главно от съществителни имена (94

%). Глаголите (предимно от несвършен вид) образуват ограничена група, включваща само 5

% от термините, а субстантивираните прилагателни имена и причастия обхващат около 1 %

от термините. Нашите наблюдения потвърждават главната особеност на терминологичната

лексика – именния и характер.

Терминологичните словосъчетания са образувани предимно на основата на съществи-

телните имена и най-често се състоят от два терминоелемента – прилагателно и съществи-

телно. В терминологията на изобразителното изкуство поликомпонентните терминологични

словосъчетания се срещат рядко. В атрибутивните терминологични словосъчетания е прието

на първо място стои съществителното име (основното понятие), а след него прилагателните

и причастията (основните и допълнителните признаци). В терминологията на изо-

бразителното изкуство наблюдаваме както постпозиция, така и препозиция на прилагател-

ните и причастията в двукомпонентните атрибутивни терминологични словосъчетания, кои-

то понякога образуват синтактични варианти.

Заглавната дума на речниковата статия се изписва с черен шрифт в основната и форма

с ударение, а след нея с получерен курсив се отбелязва рода на съществителните имена и ви-

да на глаголите. Ако съществителното име е представено в множествено число, то числото се

отбелязва с получерен курсив, а в скоби с черен шрифт се посочва формата за единствено

число (с изключение на лексемите pluralia tantum) с ударение, а родът се изписва с получерен

курсив, например: ои мн (ед оя ж), свър ва тели мн (ед свър ва тел м); фи рниси мн (ед

фи рнис м); светлини мн; тъмнини мн. След заглавната дума и нейната кратка граматична

характеристика в скоби се дава справка за произхода (доколкото има сведения) само на ед-

нословните термини, например: ариа н м (анг. parian); е а ж м (фр. paysage); с рафи то с

(ит. sgraffito); текст ра ж (лат. textura); фирниси рам несв (от нем. Firnis); а о нлак м (нем.

Zaponlack).

При термини, преминали в нашия език чрез посредничеството на друг език, се посочва

езикът, от който съответният термин е зает непосредствено, а след това (доколкото е въз-

можно) се проследява неговият път до изходния език, например: ан о м (рус. ангоб от фр.

engobe); ваш м (фр. gouache от ит. guazzo); мра мор м (лат. marmor от гр. marmaros 'бле-

стящ'); с же т м (рус. сюжет от фр. sujet от лат. subiectus).

При термини, за които има еднаква възможност да са заети от един или друг език, се от-

белязват и двата езика, като на първо място се посочва езикът, от който е по-вероятно да е

заета думата, например: ара е ска ж (фр. arabesque, ит. arabesco 'арабски' от лат. arabesco);

аро к м (фр. baroque, нем. Вarock от ит. barocco 'маниерен, странен'); маскаро н м (фр.

mascaron, ит. mascherone); стили а ия ж (нем. Stilisieren, фр. styliser).

Ако термините са заети от езици, които не използват славянска или латинска азбука, те се

транскрибират с латиница (ако има данни за това), като в някои случаи само се посочва из-

Page 6: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 6 от 144

точникът, например: вара к м (тур. varak от ар. wereq); о а ж (кит.); елма м (тур. elmas от

ар.); ла ри т м (рус. лазурит, фр. l' azurite от ар. lazaward от перс.).

При сложни термини, първо се дава езикът, от който е дошъл терминът (ако има све-

дения), а след това се разчленява на терминоелементи, като се посочва и техният произход,

например: авто ортре т м (рус. автопортрет по гр. auto от autos 'сам, личен, от само себе си' +

фр. portrait); лито ли т м (гр. lithos 'камък' + glypho 'дълбая'); лито рав ра ж (гр. lithos

'камък' + фр. gravure 'гравиране'); неоим ресиони ъм м (гр. neos 'нов' + фр. impressionnisme);

олео ра фия ж (лат. oleum 'масло' + гр. grapho 'пиша, рисувам').

Значенията (тълкуванията) на термините се подават във вид на описателна дефиниция,

като в речника са включени всички значения на полисемантичните термини, които се обоз-

начават с цифри, например: те м ера (ит. tempera) 1. Темперна боя – боя, чийто свързвател се

състои от различни емулсии: казеинова, яйчена, туткалена и др. 2. Темперна техника – тех-

ника на живописта, изпълнявана с темперни бои. 3. Темперна живопис – художествено про-

изведение, изпълнено с темперни бои. чека нка ж (рус. чеканка) 1. Техника за изпълнение на

скулптурни произведения от тънки метални листове. 2. Художествени произведения, изпъл-

нени с тази техника.

Синонимите (дублетите и вариантите) се подават вертикално (по азбучен ред) и хоризон-

тално, като се разделят със запетая. Значенията (тълкуванията) им се подават след един от

термините (най-често доминантата), като след останалите се посочва съответната препратка,

например: т ркоа м (фр. turquoise, turc 'турски') ир а Непрозрачен минерал, воден фос-

фат на алуминия и медта, с небесносин или бледнозелен цвят, използван като материал за

художествени изделия. ир а ж (рус. бирюза от перс. firuza) Вж. т ркоа . м ра ж (лат.

umbra 'сянка') есте ствена м ра м ра есте ствена Естествена боя, минерален пигмент със

зеленикавокафяв до червеникавокафяв цвят, получила названието си от провинция Умбрия в

Италия. м ра есте ствена Вж. м ра. есте ствена м ра Вж. м ра.

ОТ АВТОРА

Page 7: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 7 от 144

Съкращения

анг. – английски

ар. – арабски

бретон. – бретонски

бълг. – български

в. – век

вен. – венециански

вер. – вероятно

вж. – вижте

вм. – вместо

в т.ч. – в това число

г. – година

гр. – град

гр. – гръцки

диал. – диалектен

евр. – еврейски

ед – единствено число

ж – женски род

и др. – и други

инд. – индийски

индон. – индонезийски

и пр. – и прочие

исп. – испански

ит. – италиански

и т.н. – и така нататък

келт. – келтски

кит. – китайски

клат. – късно латински

лат. – латински

лит. – литовски

м – мъжки род

мал. – малайски

мн – множествено число

напр. – например

нач. – начало

нем. – немски

несв – несвършен вид

нгр. – новогръцки

нид. – нидерландски

нлат. – научен латински

остар. – остарял

перс. – персийски

пол. – полски

порт. – португалски

пр. Хр. – преди Христа

рум. – румънски

рус. – руски

с – село

с – среден род

санскр. – санскритски

сенег. – сенегалски

сл. Хр. – след Христа

соб. – собствен

ср. – сръбски

срвиснем. – средновисоко немски

срвлат. – средновековно латински

стгр. – старогръцки

стфр. – старофренски

съкр. – съкращение

тадж. – таджикски

т. нар. – така наречен

тур. – турски

тюрк. – тюркски

финик. – финикийски

фр. – френски

чув. – чувашки

Page 8: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 8 от 144

А

а рис м (нем. Abriss 'чертеж, скица') 1. В

технологията на литографията: контролно

копие на контурите на оригиналната ри-

сунка, което спомага за точното пренасяне

на рисунката върху печатната форма (ка-

мъка). 2. В широк смисъл: общо очертание,

конт р (във 2 знач.).

а стра ктен екс ресиони ъм Направле-

ние в изобразителното изкуство, което се

изгражда върху основата на деформацията и

особено върху ярките, понякога крещящи

колоритни съчетания.

а стра ктно и к ство Вж. а страк ио-

ни ъм.

а страк иони ъм м (фр. abstractionisme

по лат. abstractus 'отвлечен' + изъм) а -

стра ктно и к ство е редме тно и -

к ство неи о ра и телно и к ство отвле -

чено и к ство Течение в модерното запад-

но изобразително изкуство на ХХ в., което

отхвърля изобразяването на външния свят

под предлог, че чистото съчетание на линии,

форми или цветове е способно да предаде

чувството или идеята на художника и да

възбуди естетическа наслада (затова се на-

рича още и е редметно и к ство).

аван арди ъм м (от фр. avant-guardisme

от avant-guarde 'авангард') Явление в съвре-

менната литература и изкуство. Едни автори

включват в неговия обем всички крайни не-

реалистични явления, дори те да датират от

преди няколко десетилетия (сюрреализъм,

дадаизъм, ташизъм и др.), а други автори

стесняват обема му до най-нови творци в

пластичните изкуства, които работят с още

неутвърденото, неизвестното и шокират пу-

бликата с дръзки и оспорвани от художест-

вена гледна точка решения.

аван арди ст м (от фр. avant-guarde

'авангард') Вж. дожник аван ардист.

аванти т л м (фр. avant 'отпред' + лат.

titulus) Вж. контратит л.

авант ри н м (фр. аventurine, нем. Аvan -

+ turin) Минерал със златист, розов или зе-

леникав цвят, разновидност на кварца, из-

ползван като материал за художествени из-

делия.

аве рс м (фр. avers от лат. arversus) Ли-

цевата страна на монета или медал, на

която са изобразени държавният герб, об-

разът на владетеля.

авто рав ра ж (рус. автогравюра от

авто по гр. auto от autos 'сам, личен, от са-

мо себе си' + гравюра от фр. gravure) Вж.

ори инална рав ра.

авто ра фия ж (рус. автография, фр.

autographie по гр. auto от autos 'сам, ли-

чен, от само себе си' + гр. grapho 'пиша,

рисувам') Графична техника за изпълне-

ние на художествената литография, при

която художникът рисува върху специал-

на преводна хартия (корнпапир), от която

рисунката механично се пренася върху

камъка.

авто ра фска арти я Вж. корн а ир.

автолито ра фия ж (рус. автолито-

графия по гр. auto от autos 'сам, личен, от

само себе си' + нем. Lithograhie, фр. litho-

grahie) 1. Графична техника за изпълне-

ние на художествената литография, при

която художникът работи непосредствено

върху самия камък. 2. Графично произве-

дение, получено чрез тази техника. 3. В

широка и неточна употреба терминът

включва и авто рафията.

авто ортре т м (рус. автопортрет по

гр. auto от autos 'сам, личен, от само себе

си' + фр. portrait) 1. Разновидност на пор-

третния жанр, при която художникът изо-

бразява самия себе си. 2. Собствен порт-

рет, изображение на художника, направе-

но от самия него.

авто ортрети ст м (по гр. auto от

autos 'сам, личен, от само себе си' + фр.

portraitiste) Вж. дожник авто орт-

ретист.

а втор м (рус. автор, пол. autor от лат.

autor от auctor 'меценат, покровител') В

изобразителното изкуство: творец, създа-

тел на художествено произведение.

а вторка ж (от автор, рус. автор, пол.

autor от лат. autor, auctor 'меценат, покро-

вител') Жена-творец, създател на худо-

жествено произведение.

а вторско ко ие овторе ние Копие,

изпълнено от самия автор на оригинала,

което е вариант или точно повторение.

Page 9: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 9 от 144

автоти ия ж (по гр. auto от autos 'сам,

личен, от само себе си ' + typos 'отпечатък')

1. Фотомеханичен или ръчен начин за печа-

тане, който се състои в пренасяне на образ,

рисунка или писмо върху цинкова плоча, за

да се получи клише за напечатване. 2. Сами-

ят отпечатък от такова клише.

авто инко ра фия ж (по гр. auto от

autos 'сам личен, от само себе си' + нем.

Zinkografie от Zink от лат. zincum + гр.

grapho 'пиша, рисувам') Рядко използвана

техническа разновидност на изпъкналата

гравюра, при която рисунката ръчно се на-

нася от художника върху повърхността на

цинка и се обработва чрез разяждане.

а ита ио нно и к ство Някои видове

изобразително изкуство (политически пла-

кат, политически рисунки във вестниците,

някои елементи на художественото офор-

мление на празниците), чието непосред-

ствено съдържание са обществено-по-

литическите идеи, изразени в активно въз-

действаща върху зрителя форма.

а итта ло с агиттабло Една от най-раз-

пространените разновидности на нагледната

агитация, отпечатвана в много екземпляри

или изработвана ръчно за нуждите на отдел-

ни предприятия, учреждения и др.

а дски ка мък Вж. сре ърен нитрат.

ад е ия ж (нем. Аdhesion по лат. ahaesio

'прилепване') В технологията на изо-

бразителното изкуство: възникване на връз-

ка между две разнородни твърди или течни

тела при съприкосновение (например, меж-

ду грунда и боите).

аеро ра фия ж (рус. а рография, фр.

aе rographie по лат. aёr 'въздух' + гр. grapho

'пиша, рисувам') Начин на декориране, кой-

то се състои в пулверизиране на керамич-

ните бои върху художественото изделие, по-

крито с трафарет.

аж р м (фр. a jour 'на дупчици') Техника

при резбарското, златарското, плетаческото,

бродерийното и др. изкуства, при която

между декоративните елементи са оставени

отвори (дупки), като по този начин фонът се

отстранява, а фигурите се очертават много

по-ярко с илюзия за триизмерност.

аж рна ре а род чена ре а 1. Тех-

ническа разновидност на резбата, при която

фонът се отстранява чрез линеарни, кръгови

или други видове прорези при плоски и

тънки предмети. 2. Съвкупността от про-

изведения, изпълнени в тази техника.

АИАП ж Вж. Межд наро дна асо-

иа ия на ласти ческите и к ства.

академи ъм м (фр. acadе misme по

лат. academia от гр. akademeia) Направле-

ние в изобразителното изкуство, въз-

никнало през XVI в. в Италия в при-

дворните и буржоазни академии, което се

характеризира с догматично следване и

прилагане на каноните на класическото и

ренесансово изкуство в обучението по

живопис: статуарна и тържествена ком-

позиция, условни пози и жестове, точен

рисунък, традиционни цветове, светло-

сянка, избягване на пряка слънчева свет-

лина.

Акаде мия до жествена Вж. На ио-

нална дожествена академия.

аквамари н м (нем. Аquamarin по лат.

aqua 'вода' + marinus 'морски') Минерал,

разновидност на берила, силикат на бери-

лия и алуминия – скъпоценен камък, с

цвят от светлозелен до небесносин, из-

ползван като материал за художествени

изделия.

акваре л м (рус. акварель, фр.

aquarelle от ит. acquarello от лат. aqua 'во-

да') 1. Акварелни бои – бои, състоящи се

от пигмент и свързващо вещество (расти-

телно лепило с примеси на мед, захар,

глицерин). 2. Акварелна техника – живо-

писна техника, използваща акварелни

бои. 3. Произведение на живописта, из-

пълнено с акварелна техника.

акваре лен ортре т Разновидност на

портретния жанр, включваща портрети,

изпълнени в акварелна техника.

акварели ст м (от ит. acquarello) Вж.

дожник акварелист.

акварели стка ж (от акварелист от

ит. acquarello) Вж. дожничка аква-

релистка.

акваре лна живо и с Вж. акварелна

те ника.

акваре лна рис нка Техническа раз-

новидност на рисунката, изпълнявана с

акварелни бои.

Page 10: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 10 от 144

акваре лна те ника Вж. акварел във 2

знач.

акваре лни ои во дни ои Вж. акварел

в 1 знач.

аквати нта ж (ит. acquatinta от лат. aqua

tinta 'оцветена вода') Техническа разновид-

ност на дълбоката гравюра на метал, при

която рисунката се нанася върху слой смо-

лист прах от асфалт или колофон и ня-

колкократно се разяжда с киселина.

аквати ия ж (по лат. aqua 'вода' + гр.

typos 'печат, отпечатък') Техническа разно-

видност за печатане на гравюри с водни бои.

акина к м (от гр. akinakes) В приложното

изкуство: къс, двуостър железен или брон-

зов меч, използван през древността най-вече

в Скития, Иран и областите, разположени на

изток от тях, декорирани с растителни и жи-

вотински орнаменти.

акроли т м (по гр. akros 'остър, горен,

най-висок' + гр. lithos 'камък') Способ, при-

лаган в античната скулптура, при който се

използва разнороден материал за създаване

на статуи (обикновено съчетание от мрамор

и боядисано или позлатено дърво).

акроте ри м (по лат. acroteria от гр.

akroterion) Керамично или каменно скулп-

турно украшение, което се поставя над ъг-

лите на фронтона на гръцкия храм или на

други сгради и изобразява палмета, човек,

животно и др.

аксел а нти мн (рус. аксельбанты, нем.

Аchselband по Аchsel 'рамо' + Band 'връзка')

В изобразителното изкуство: характерен

аксесоар при живописци баталисти, предс-

тавляващ шнур, изплетен от сърма или коп-

рина, с метални краища, който се носи през

дясното рамо от висши военни чиновници в

някои страни.

аксесоа р м (фр. accessoire 'страничен,

допълнителен') В изобразителното изкуство:

предмет с второстепенно значение, който

обикновено допълва характеристиката на

централния образ и доизяснява основния

замисъл, като обикновено съдържа детайли

от облеклото, инструменти и пособия на

труда.

акт м (фр. acte от лат. actum 'нещо из-

вършено') Етюд на голо човешко тяло, из-

пълнен живописно, графично или скулп-

турно; всяко пластично представяне на

гола човешка фигура.

ак е нт м (нем. Аkzent по лат. accentus

'ударение, звук') В изобразителното из-

куство: начин на подчертаване чрез цвят,

светлина, линия или чрез разположението

в пространството на фигура, лице, пред-

мет, детайл на изображението, на който

зрителят трябва да обърне особено вни-

мание.

ак иде нтен еча т Вж. ак иден ия.

ак иде н ия ж (рус. акциденция,

нем. Аkzidenz от лат. accidentia 'случай-

ност'), ак иде нтен еча т Печатане на

разни малки по размери форми – бланки,

програми, обяви, грамоти, покани, биле-

ти, обложки на книги, титулни страници

и др., при което печатната форма се изра-

ботва чрез акцидентен набор.

ала а стър м (нем. Аlabaster от лат.

alabaster, alabastrum, гр. alabastron) Мек

варовит камък от вида на мрамора с про-

зрачно бял цвят, от който се правят дреб-

ни художествени предмети, камерна

скулптура, вази и др.

ала ри ма ж (ит. alla prima от лат. pri-

ma 'първа') Техника при маслената живо-

пис, при която работата трябва да бъде

завършена за кратко време, преди окон-

чателното засъхване на боите.

ал м м (нем. Аlbum, фр. album по

лат. albus 'бял') 1. Художествено израбо-

тена книга (тетрадка) с бели листове за

вписване на стихове, автографи, за изпъл-

нение на рисунки и др. 2. Художествено

изработена книга с листове от специална

хартия или друг материал, пригодена за

подреждане на снимки, портрети, илю-

стровани картички, марки, монети и др.

3. Печатно издание с малко текст и с по-

вече илюстрации, рисунки, чертежи и др.

от един автор или тематични, жанрови,

по исторически периоди, поредица и др.

ал ра фия ж (нем. Аlgraphie по лат.

al(uminium) + гр. grapho 'пиша, рисувам')

Рядко практикуван способ за литограф-

ско печатане с метални корнирани плочи

(алуминиеви и цинкови).

але о рия ж (рус. алегория, лат.

allegoria, гр. allegoria 'иносказание') В

изобразителното изкуство: олицетворе-

Page 11: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 11 от 144

ние и изобразяване на някои отвлечени по-

нятия чрез конкретни образи, обикновено

известни вече от митологията, епоса и рели-

гията.

александри т м (по соб. рус. Алексан-

дър, император Александър I) Минерал, раз-

новидност на берила – скъпоценен камък с

изумруднозелен цвят, който на изкуствено

осветление изглежда виолетов, използван

като материал за художествени изделия.

алко о лно-ма стиков фи рнис Фирнис, в

чийто състав са включени алкохол и мас-

тикс.

алко о лно-шелла ков фи рнис Фирнис,

в чийто състав са включени алкохол и шел-

лак.

алманди н м (фр. almandine от срвлат.

almandina, лат. alabandina) Минерал, благо-

роден гранат – вид скъпоценен камък с чер-

вен до виолетовочервен цвят, използван

като материал за художествени изделия.

ал ака ж (фабрична марка нем. Аlpaka)

Бяла метална сплав от мед (65%), никел

(15%) и цинк (20%), която се употребява в

приложното и бижутериятаза направата на

домакински съдове, музикални инструменти

и ювелирни изделия.

алсе ко с (ит. al secco 'на сухо') с о

фре ско стено и с вър с а ва рова ма-

и лка Стенописна техника, при която за

разлика от мокрото фреско живописта се

изпълнява върху засъхнала мазилкова осно-

ва и се закрепва с помощта на лепливи ве-

щества.

алта р м (рус. алтарь от лат. altare 'жерт-

веник') же ртвеник ес а р олта р В изобра-

зителното изкуство: скулптурно (релефно)

изображение на алтар – място, където в

древността се извършвало жертвоприно-

шение.

ал ми ни м (нем. Аluminium, фр.

aluminium по лат. alumen, aluminis 'стипца')

1. Химичен елемент, сребристобял метал,

използван в изобразителното изкуство като

материал за художествени произведения. 2.

Художествено произведение, изпълнено от

такъв материал.

алфре ско с (ит. al fresco 'на прясно')

мо кро фре ско стено и с вър мо кра

ва рова ма и лка Основна техническа раз-

новидност на фреската, при която живо-

писта се изпълнява върху прясна, още

незасъхнала хоросанова мазилка.

америка нски лан Вж. ол ли ък

лан.

амети ст м (рус. аметист от нем. Аme-

thyst, фр. amethyste, лат. amethystus по гр.

amethystos 'неупиващ') Минерал, разно-

видност на кварца, полускъпоценен ка-

мък със син или виолетов цвят, използван

като материал за художествени изделия.

амоня чно-ка еи ново ле и ло Лепи-

ло, използвано в технологията на изо-

бразителното изкуство, съдържащо казе-

ин и амоняк.

ам и р м (фр. empire) Стил в архитек-

турата и изобразителното изкуство от

времето на Империята на Наполеон I, от-

личаващ се със своята парадност, помпоз-

ност и подражание на античното гръцко и

римско изкуства, който се характеризира

в архитектурата – с триумфални арки,

колони, украшения и др., а в приложното

изкуство – със закръглени форми и моти-

ви във вид на митични животни.

ам ле т м (рус. амулет, нем. Аmulett,

фр. amulette по лат. amuletum 'висулка'),

м ска талисма н В приложното изкуст-

во: малък предмет с магическа сила, кой-

то се носи на шията или на ръката за

предпазване от болести, злополука, не-

щастия и носи успех на притежателя си.

а мфора ж (рус. амфора, нем. Am-

phora от лат. amphora, гр. amphoreus) В

керамиката: у древните гърци: съд с две

дръжки в различна форма, използван за

вода, вино и други течности, изработван

от глина, метал и други материали, често

украсяван с рисувани или релефни изо-

бражения.

АМХ с Вж. Ателие на младия -

дожник.

анало м (сргр. analogeion) В прилож-

ното изкуство: висока и тясна с наклоне-

на плоскост църковна масичка, върху ко-

ято се слагат икони и религиозни книги

за четене в църква, обикновено украсена

с дърворезба.

анато мия ласти чна ласти чна

анато мия Специална област на анато-

Page 12: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 12 от 144

мията, изучаваща пластичните свойства на

човешкото тяло в зависимост от неговия

вътрешен строеж, която се базира върху

анализа на устройството на мускулатурата и

скелета.

ан ли ска черве на Вид светлочервена

художествена боя.

ан ли ски лак Вж. сто чиво ленено

масло.

ан о м (рус. ангоб от фр. engobe) Вж.

ан о а.

ан о а ж ан о (рус. ангоб от фр.

engobe) В технологията на художествената

керамика: много тънък слой глина, който се

нанася върху повърхността на изделието от

проста червена или изкуствено оцветена

глина в процеса на изготвянето му.

андради т м (по соб. порт. Andradida, фа-

милия на минеролога Д' Андрад) Минерал,

разновидност на граната – скъпоценен ка-

мъкс кафявочервен или черен цвят, използ-

ван като материал за художествени изделия.

анили нови ои каменовъ лени ои Художествени бои, представляващи орга-

нични съединения, получавани при прера-

ботката на каменните въглища.

анили нови жъ лти каменовъ лени

жъ лти Художествени жълти бои, които се

получават в резултат на преработката на

каменните въглища и се отличават по хи-

мичня си състав: кафтолна жълта, ацова

жълта, индантрена жълта. Въведени са с цел

да заменят индийската жълта.

анимали ъм м (фр. animalisme по лат.

animal 'животно') Изобразяване на животни

в изобразителното изкуство.

анимали ст м (фр. animaliste по лат.

animal 'животно') Вж. дожник анима-

лист.

анималисти чен жанр Разновидност на

изобразителното изкуство, посветена на

изобразяването на животни.

аниме с Стил в анимационното изобра-

зително изкуство, възникнал като продъл-

жение на манга комиските през 70-те го-

дини на ХХ в., характеризиращ се с дра-

матичност на сюжета и изобразяване на ге-

роите с огромни очи и разрошени коси.

анкре с (фр. ancrе) Вж. вдъл ан релеф.

анреле ф м (фр. en relief) Вж. лоска

ре а.

анса м ъл м (фр. ensemble 'заедно') В

изобразителното изкуство: единство, ця-

лост, завършеност на художественото

произведение. Терминът може да се упо-

требява както за отделно художествено

произведение, така и за група произведе-

ния.

а нтвер енска си ня Вж. ерлинска

синя.

анти ква ж (нем. Аntiqua от лат. littera

antiqua 'стара буква') Вид закръглени пе-

чатарски букви, с които обикновено се

печата, общо название на два вида шрифт

– ренесанс антиква и класицистична ан-

тиква.

антимо нен ино ър Художествена

боя, разновидност на изкуствения цино-

бър.

антимо нена жъ лта Художествена

жълта боя, получавана от минерала анти-

монит.

антисе ти и мн (по нлат. antiseptica,

което по гр. anti 'противо-' + sepsis 'гние-

не') консерви ращи вещества Вещества,

които предпазват дървесината от загнива-

не, използвани като материал в скулпту-

рата и приложното изкуство.

анти чна енка стика Техническа раз-

новидност на восъчната живопис, която

се изпълнява с разтопени чрез нагряване

бои върху топла основа с помощта на

четка или метален инструмент и завърш-

ва с нагряване на живописта.

анти чна живо и с Разновидност на

живописта, характерна за античния свят

със специфичните и особености.

анти чна кера мика Разновидност на

керамиката от античната епоха, характе-

ризираща се със специфични особености.

анти чна ати на Вид патина, използ-

вана в античния свят.

анти чна ск л т ра Разновидност на

скулптурата, характерна за античния свят

със специфичните и особености.

анти чна ста т я Статуя, отнасяща се

към античната епоха.

Page 13: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 13 от 144

анти чни каме и В приложвното изкуст-

во: камеи, създадени в античния свят със

специфичните им особености.

анти чно и к ство Изкуството на високо

развитите робовладелски формации в Сре-

диземноморието и Близкия изток през I-то

хилядолетие пр. Хр. и през I-та половина от

I-то хилядолетие сл. Хр. (в Гърция, елини-

стичните държави и Рим).

антро омо рфни моти ви Човешки изо-

бражения, включени в украсата на про-

изведения на каменната пластика, металната

пластика, дърворезбата, ръкописните книги

и др.

анфа с м (фр. en face 'в лице') Вж. фас.

а лика ия ж (рус. аппликация, фр.

application по лат. applicatio 'присъединява-

не') 1. Способ за създаване на художествени

произведения, както и на изделия на при-

ложните изкуства (накити, колани, юзди и

др.) чрез налепване, нашиване, приковаване

върху кожа, дърво, тъкан и др. на разноцвет-

ни късове материя (тъкан, хартия, кожа, ме-

тал) във вид на фигури или орнаментални

мотиви. 2. Самото произведение, създадено

по този способ.

ар н во с (фр. art nouveau 'ново изкуст-

во') Стил в изкуството и дизайна, утвърдил

се през 90-те години на XIX в., който се ха-

рактеризира с изображение на плоски деко-

ративни форми, асиметрия, използване на

нови (често скъпи) материали, въл-

нообразни форми (вълни, пламъци, развети

коси).

ара е ска ж (фр. arabesque, ит. arabesco

'арабски' от лат. arabesco) 1. В историята на

изкуството: определен вид орнаментална

украса (скулптурна или живописна) на про-

изведенията на арабското декоративно из-

куство, открояваща се със съчетаване на

геометрични форми със силно стилизирани

растителни елементи. 2. С този термин по-

някога означават ротеската (в 3 знач.). 3.

Ара еска в широк смисъл се нарича всяка

сложна орнаментална украса с причудливо-

фантастичен характер.

ара ска ма Вж. миара ика.

аранжи рам несв (рус. аранжировать от

фр. arranger 'нареждам') В изобразителното

изкуство: подреждам изложба, витрина и др.

аранжиро вка ж (рус. аранжировка

от фр. arranger 'нареждам') В изобразител-

ното изкуство: подредба на изложба, вит-

рина и др.

аранж о р м (рус. аранжер от фр.

arranger 'нареждам') Вж. дожник аран-

ж ор.

аричиа то с (ит. arricciato) Във фрес-

ковата живопис: междинните слоеве ма-

зилка, съдържащи вар и натрошени или

смлени тухли.

армат ра ж (рус. арматура, пол.

armatura по лат. armatura 'въоръжение') 1.

Части от въоръжението като елементи

или материал за декоративна компози-

ция. 2. Вж. скелет.

армат рен фри Фриз, в който са

включени арматурни мотиви (състоящи

се от части от въоръжението).

арме нска черве на Вид червена худо-

жествена боя.

ар а ика ж (рус. архаика по гр.

archaikos 'древен') 1. В историята на из-

куството: старогръцкото изкуство, което

се развива през VII – VI в. пр. Хр. на те-

риторията на континентална Гърция, на

островите от гръцкия архипелаг, малоази-

атското крайбрежие и Южна Италия. 2. В

по-широк смисъл така се нарича изкуст-

вото на най-древните епохи в обществе-

ното развитие, което се отличава с при-

митивни форми.

ар итекто ника ж (рус. архитектони-

ка, нем. Architektonik по гр. architektonike

'строително изкуство') В архитектурата,

изобразителните изкуства и литература-

та: хармонично свързване на всички от-

делни части (структурни елементи) в

единно стройно цяло при изграждане на

художественото произведение.

ар итект рна кера мика Разновид-

ност на керамиката, предназначена за ху-

дожествено оформление на сгради.

асиметри чен орнаме нт Орнамент,

чиито компоненти са разположени аси-

метрично.

асиме трия ж (нем. Аsymetrie, фр.

asymetrie от гр. asymmetria) В изобрази-

телното изкуство: нарушение на симет-

Page 14: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 14 от 144

ричния строеж на обектите на изображение.

асфа лт м (фр. asphalte, нем. Аsphalt от

гр. asphaltos 'смола') ит м В технологията

на живописта: тъмнокафява прозрачна боя

от изкопаемо смолисто вещество, широко

разпространена в миналото.

ателие с (фр. atelier) Вж. до жествено

ателие .

Ателие на мла дия до жник АМХ Творческа организация на младите българ-

ски художници, създадена през 1961 г.

атит д м (фр. attitude) Положение,

стойка на модела – тяло, предмет и др. при

рисуването им от художник.

атла нт м (по соб. гр. Аtlas, Аtlantos 'ти-

тан, който поддържал с плещите си небето')

В декоративната скулптура: статуя на мъж,

поставена като носеща архитектурна част,

вместо колона, пиластър и др.

атри т м (рус. атрибут, фр. attribut от

лат. attributum 'прибавен') В историята на

изкуството: постоянен отличителен белег на

даден герой на художественото произве-

дение (предмет, външен знак или действие),

който неизменно се свързва с него.

атри ия ж (рус. атрибуция, фр.

attribution лат. attributum 'прибавен') Опреде-

ляне принадлежността на неподписано ху-

дожествено произведение към дадена епоха,

школа, стил или към творчеството на опре-

делен автор.

а реоли н м (от лат. aureus 'златен') Вж.

ко а лтова жъ лта.

а а т м (нем. Аchat, лат. achates от гр.

achates) Твърд минерал с разноцветни слое-

ве, разновидност на халцедона – полускъ-

поценен камък, разнообразен по цвят на

слоевете, използван като материал за ху-

дожествени изделия.

а ромати чни ветове Всички нюанси

на цветовете в стълбицата за сивота от бе-

лия до черния цвят (бял, светлосив, сив,

тъмносив, черен); неутрални цветове, които

пропускат светлината, без да я разлагат на

основните цветове.

а ова жъ лта Художествена боя, разно-

видност на анилиновата жълта.

Б

а ери мн (нгр. mpampogeros 'дър-

так' като карнавален термин) Вж. к кери.

авносъ нещи ои Художествени

бои, които съхнат сравнително бавно, а

това зависи от състава на свързвателите.

авносъ нещи масла Масла, които

съхнат бавно, използвани като свързвате-

ли на художествените бои, например: со-

ено, слънчогледово, памучно, борово, ри-

циново и др.

авносъ нещи свър ва тели Свързва-

тели, които съхнат сравнително бавно,

тъй като се състоят от бавносъхнещи мас-

ла.

а рени а ж Вж. орфира.

а ри мн (ед а ра) Вж. вят в 1

знач.

а рила мн (ед а ри ло) Вж. ои.

а рила расти телни расти телни а-

рила Растения, които се използват за

боядисване на текстилни материали.

адана рка ж (тур. badana + ка от ар.

bitana) Четка за баданосване (измазване

на стена с варов разтвор).

а (нем. Вeize) В скулптурата: боя

за повърхностно оцветяване на художест-

вените произведения от дърво, без да се

скрива структурата им.

а вам несв (нем. beizen) а вам

В скулптурата и приложното изкуство:

покривам, обагрям дървена повърхност с

байц.

а ване с (нем. beizen) а ване

В скулптурата: оцветяване с байц на дър-

вени повърхности.

а вам несв (нем. beizen) Вж. а -

вам.

а ване с (нем. beizen) Вж. а ва-

не.

акъ р м (тур. bakir) Вж. мед1.

акъ р и сан Медни съдове: синии,

сахани, гюмове, купи, чаши, джезвета и

др. занаятчийско производство, украсени

с различни по форма, техника и компози-

ции изображения.

акърджи ство с (тур. bakir) Вж.

медникарство.

алда и н м (рус. балдахин, нем. Вal-

dachin по ит. baldacchino 'багдатски') В

Page 15: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 15 от 144

приложното изкуство: декоративен завър-

шък от плат или дърво, който стои като пок-

рив или корона над легло, над църковен ол-

тар или престол, над владишки трон, кресло

и др., богато украсен с дърворезба (ако е

изработен от дърво).

алка нски стил Художествен декорати-

вен стил на славянските ръкописни книги,

оформил се през XIII в., като използва ос-

новните елементи, характерни за византийс-

кия стил в орнаменталната украса на ръко-

писите, където плетеничните и растителните

мотиви се включват в определени гео-

метрични форми – кръг, многоъгълник,

квадрат, ромб, правоъгълник, елипса.

алса м м (нгр. Balsamon или от ит. bal-

samo, нем. balsam от финик.) Вж. тер ен-

тиново масло.

Ба нска до жествена шко ла Вж. Бан-

ско-Ра ложка дожествена школа.

Ба нска шко ла Вж. Банско-Ра ложка

дожествена школа.

Ба нско-Ра ло жка до жествена шко -

ла Ба нско-Ра ло жка шко ла Ба нска -

до жествена шко ла Ба нска шко ла Ху-

дожествена школа, създадена през епохата

на Възраждането с център гр. Банско.

Ба нско-Ра ло жка шко ла Вж. Банско-

Ра ложка дожествена школа.

ара ите мн (по соб. бълг. Бара ков)

Название на трима художници: Васил Бара-

ков, Златю Бояджиев и Давид Перец, които

през 20-те години в Пловдив се запознават и

сприятеляват на основата на всеотдайността

си към изобразителното изкуство.

а р и мн (фр. barbe 'брада') В техниката

на дълбоката гравюра: малки стружки от

метал по краищата на щриха, издълбани със

щихел или игла.

ар и о н и мн (по соб. фр. Вarbizon,

название на селище) Представители на реа-

листичното художествено течение във френ-

ската пейзажна живопис от 30-те – 60-те

години на XIX в. от Барбизонската школа,

които работят в с. Барбизон.

ар оти н м (рус. барботин от фр. bar-

botine) Фаянсово тесто от бяла глина, пясък

и багрило, използвано като материал за из-

работване на художествена керамика.

ар оти нна те ника Предаване на

детайли върху антични вази (гръцки,

римски и др.) чрез релефни линии, точки

и разнообразни орнаменти с помощта на

разредена фина глина (барботин), нанесе-

на с четка или острие.

ареле ф м (фр. bas-relief 'нисък ре-

леф') Техническа разновидност на из-

пъкналия релеф, при който изобразените

фигури и предмети се издигат над плос-

костта само с част от обема си (не по-

голяма от половината).

ареле фна ре а 1. Техническа раз-

новидност на резбата, при която изобра-

жението изпъква над фона с една втора от

естествения обем. 2. Съвкупността от

произведения, изпълнени в тази техника.

ари тна я ла шверш а т ерма-

не нтва с Бяла художествена боя, която

се получава от минерала швершпат или

от минерала барит (бариев окис).

ари тна жъ лта Жълта художествена

боя, приготвена от минерала барит (бари-

ев окис).

аро к м (фр. baroque, нем. Вarock от

ит. barocco 'маниерен, странен'), аро ко

Стил, който се развива през XVII и I-та

половина на XVIII в. в изкуството на ре-

дица европейски страни, главно в Италия,

а също така в Испания, Фландрия, в Гер-

мания, Франция и др., характеризиращ се

с декоративна пищност, монументалност,

сложни, претрупани композиции, живо-

писност.

аро ко с (фр. baroque, нем. Вarock от

ит. barocco 'маниерен, странен') Вж. а-

рок.

ар тни а ж (от барут, тур. barut и

ар. от гр. pyrites 'огнен') В приложното

изкуство: принадлежност към старинните

огнестрелни оръжия за носене на барут,

изработвана от различни материали

(сребро, волски рога, еленови рога и др.),

богато украсявана с орнаменти.

атали ст м (рус. баталист по фр. ba-

taillie 'битка') Вж. дожник аталист.

ата лна живо и с Жанр в живописта

(много рядко в другите видове изкуство),

дял на историческата живопис, посветен

на военната тематика, който включва

Page 16: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 16 от 144

предимно изображения на битки и на други

военни епизоди.

ати ста ж (фр. batiste по соб. Вaptiste,

фамилия на производителя) Тънко ленено

или памучно платно, използвано като осно-

ва в живописта.

е да рен до жник Художник, лишен

от талант за художествено творчество.

е да рна до жничка Художничка, ли-

шена от талант за художествено творчество.

е да рност ж В изобразителното из-

куство: липса на талант у художника.

е иде ност ж Отсъствие, липса на

идейност в изобразителното изкуство.

е и р м (тур. bezir от ар. bazr 'семе'),

оли фа. Варено ленено масло, използвано

като свързвател на художествените бои и

като материал в технологията на живописта.

е иро свам несв (тур. bezir от ар. bazr

'семе') Покривам повърхността на основата

за живописно произведение с безир.

е иро сване с (от тур. bezir от ар. bazr

'семе') Покриване повърхността на основата

за живописно произведение с безир.

е редме тно и к ство Вж. а страк-

иони ъм.

е теле сни ои Така се наричат оптич-

ните бои за разлика от боите на прах, счи-

тани за телесни бои.

е ве тна ла ра В художествената ке-

рамика: глазура без добавка на оцветител

(пигмент).

елтъ чен р нд В живописта: грунд,

представляващ смес от разбит белтък, цин-

кова бяла и креда.

елтъ чна ем лсия Емулсия от пресен

или изсушен яйчен белтък, служеща за

свързвател на художествени бои.

ен и н м (фр. benzine по нлат. benzoe

'смола' от ар. iuban gawi 'явайска смола')

Летлива леснозапалима и избухлива теч-

ност, която се добива от петрол и се изпол-

зва в технологията на изобразителното из-

куство като разтворител и материал за при-

готвяне на фиксативи.

ери л м (фр. beryl от нлат. beryllus, гр.

beryllos от инд.) Минерал, сборно название

на силикатите на берилия и алуминия, скъ-

поценен камък, оцветен в най-различни цве-

тове в зависимост от примесите (най-

често жълтеникав или жълтозелен), из-

ползван като материал за художествени

изделия.

ерли на ж (рус. берлина по соб. нем.

Вerlin) Вж. ерлинска синя.

ерли нка ж (от берлина по соб. нем.

Вerlin) Вж. ерлинска синя.

ерли нска си ня ари жка си ня ер-

ли нка ерли на ерли нско сини ло

а нтвер енска си ня а м р ска си ня

кита ска си ня милори Тъмносиньо ин-

тензивно багрило с лазурен характер,

представляващо по химичен състав фери-

фероцианид, което се употребява главно

за приготвяне на акварелни и маслени

бои. Различните названия на боята са

свързани с различните начини на получа-

ване и различната степен на чистота.

ерли нско сини ло Вж. ерлинска

синя.

и дерма ер м (нем. Вidermeier по

соб. Вidermeier) Стил в изобразителното

изкуство, който се развива в живописта

през II-та трета на XIX в. предимно в Гер-

мания и Австрия, за който е характерно

предпочитанието към интимните санти-

ментални сюжети от частния живот на

хората в съответствие с мирогледа на

немските бюргери.

иена ле с (ит. biennale по лат. bienna-

lis, а то по bis- 'два пъти, двоен' + annus

'година') Периодични изложби в областта

на изобразителните изкуства, които се

провеждат веднъж на две години и биват

световни, международни или регионални.

иена ле на карикат рата и ма лката

сатири чна ла стика Название на перио-

дична художествена изложба на карика-

турата и малката сатирична пластика,

провеждана на всеки 2 години.

иж та мн (ед иж с – фр. bijou от

брет. bizou 'пръстен') Вж. накити.

иж те р м (фр. bijoutier) Вж. ма стор

иж тер.

иж те рия ж (фр. bijouterie) Изкуст-

вото да се произвеждат от различни мате-

риали (благородни и полублагородни ме-

тали, скъпоценни и фалшиви камъни,

кост и дърво, керамика, мидени черупки,

Page 17: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 17 от 144

синтетични материали и др.) разнообразни

накити: обеци, брошки, гривни, медалиони,

колиета, пръстени и др.

и мсща н м (анг. beams от beam + нем.

Stein) В изобразителното изкуство: вул-

каничен минерал, по състав сроден с алу-

миниевите силикати, употребяван най-често

за направата на грунд за пастели.

ир а ж (рус. бирюза от перс. firuza)

Вж. т ркоа .

и сер м (ар. busre) Вж. ерла.

искви т м (фр. biscuit по bis 'два пъти' +

cuit 'печен') 1. В художествената керамика:

бял, матов, непокрит с глазура порцелан. 2.

Художествени изделия от такъв материал.

и стър м (фр. bistre) 1. Материал за ри-

суване от специално приготвени дървени

сажди във вид на прозрачна тъмнокафява

боя с жълтеникав оттенък, която се употре-

бява при акварелна живопис за еднотонна

тушировка. 2. Название на техниката на ри-

сунката с такъв материал, която се изпълня-

ва с четка или с перо.

и тов жанр Вж. итова живо ис.

и това живо и с жа нрова живо и с

и тов жанр Жанр в живописта, посветен на

събитията и сцените от съвременния на ху-

дожника домашен и обществен бит.

ит м м (рус. битум, нем. Вitum по лат.

bitumеn 'смола') Вж. асфалт.

ла оро ден о а л Разновидност на опала

с различни цветове (бял, черен, розов, жълт)

с характерни преливания на цветовете, из-

ползван като материал за художествени из-

делия.

лестя ща ла ра В керамиката: непро-

зрачна глазура, отличаваща се с бляскавата

повърхност на изделието.

ли ък лан Начин на изображение,

при който се показват само главата и раме-

нете на човешката фигура.

лик м (нем. Вlick 'поглед') 1. Вж. ля-

сък. 2. По отношение на техниката на сред-

новековната живопис: светли щрихи (или

мазки) върху най-изпъкналите части на ли-

цето, ръцете, краката и други части на тяло-

то, които не винаги са положени върху най-

осветените части на изображението.

лок м (рус. блок от нем. Вlock от

нид. bloc 'дънер, клада') 1. Вид шрифт без

ос, характерен с тежките си еднакво дебе-

ли греди и плътни форми, употребяван за

заглавия и кратки текстове. 2. Вид тет-

радка със слепени в краищата листове за

рисуване.

ля сък м В специален смисъл: най-

светлото, често най-блестящото, място на

повърхността на предмета, което е разпо-

ложено върху най-изпъкналите и освете-

ни части на обемната форма.

о оми лски а метни и Каменни

надгробия – кръстове, съркофази, обелис-

ки – израз на култа към мъртвите и кос-

могоничните представи у богомилите.

ои мн (ед оя ж – тур. boya) а ри-

ла В технологията на изобразителното

изкуство: специално приготвени течни,

полутечни или твърди вещества и съеди-

нения, които притежават повишена цвет-

ност, способност за оцветяване и доста-

тъчна устойчивост.

ока л м (фр. bocal от ит. boccale 'бур-

кан, кана' от срвлат. baucalis от гр.

baukalis 'съд') В приложното изкуство:

висока обемиста чаша за пиене при уго-

щение, украсена релефно или оцветена.

ор м 1. Дървесина от бор като мате-

риал в изобразителното изкуство. 2. Ху-

дожествено произведение, изпълнено от

такъв материал.

ордо с (фр. bordeaux по соб. Вor-

deaux, град във Франция) В изобразител-

ното изкуство: виненочервена художест-

вена боя.

орд р м (фр. bordure) В приложното

изкуство: ивица, която обикаля лист,

плоскост, предмет; кант, кенар, ръб.

орне ски ко а л В технологията на

изобразителното изкуство: разновидност

на меките копали, наречена така по ме-

стонахождение.

ояджи ско ле и ло Вж. костено ле-

ило.

ояджи ство наро дно Художествен

занаят – оцветяване на текстилни мате-

риали с естествени багрила от растите-

лен, животински или минерален произ-

ход.

Page 18: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 18 от 144

ояджи я м (от тур. boya) Лош худож-

ник, бездарен живописец.

ра и лски ко а л В технологията на

изобразителното изкуство: разновидност на

меките копали, наречена така по местона-

хождение.

ра нден р и мн (от соб. нем. Вranden-

burg) В технологията на изобразителното

изкуство: гайтанени украшения по мъжка

дреха, главно военна, ловджийска или спор-

тна. Така били украсени четническите и въс-

таническите униформи на българските ре-

волюционери.

расле т м (рус. браслет, фр. bracelet) В

приложното изкуство: сребърна или златна

гривна, съставена от прешлени, малки пла-

стинки или от цяло парче, украсявана често

със скъпоценни камъни.

ра ншва ска елена Зелена худо-

жествена боя, открита в Брауншвайг, откъ-

дето носи названието си.

рашне на ем лсия В живописта: емул-

сия, приготвена от ръжено брашно и гореща

вода, служеща за свързвател на ху-

дожествени бои.

ре менска еле на Нетрайна медна боя

със светлозелен цвят, използвана в живопис-

та.

риля нт м (рус. бриллиант, от фр. brilli-

ant) Шлифован бял диамант – скъпоценен

камък, използван като материал за ху-

дожествени изделия.

риля нтова жъ лта Жълта художествена

боя, приготвена от смес на кадмиева жълта с

оловна или цинкова бяла.

ри стол м (анг. bristol по соб. Вristol,

град в Англия) Вид висококачествен картон,

близък по състав до ватмана, използван като

материал за рисуване.

роде рия ж (фр. broderie) ве мо , шеви -

а В приложното изкуство: художествено

изработено изделие от платно, върху което

са нашити разни фигури (хора, животни,

растения и др.) с бели или цветни конци.

роди рам несв (фр. broder) Вж. ве а.

родирова чка ж (фр. broder) В прилож-

ното изкуство: специалистка, изработваща

бродерии.

рока т м (нем. Вrokat от ит. broccato)

В приложното изкуство: декоративен

плътен плат за тапицерия и празнични

горни дрехи, декориран с растителни ор-

наменти, изтъкани от златни, сребърни

или копринени нишки.

рон м (фр. bronze от ит. bronzo) 1.

Сплав от мед, олово, цинк и др. добавки,

която се употребява за отливки на скулп-

турни произведения. 2. Скулптурни про-

изведения, изработени от такъв материал.

рон и рам несв (фр. bronzer, нем.

bronzieren от ит. bronzare) Покривам със

златен или сребърен бронз повърхността

на художествено произведение, изпълне-

но от дърво или метал.

рон и ране с (фр. bronzer, нем. Вron-

zieren от ит. bronzare) Покриване със зла-

тен или сребърен бронз на повърхността

на художествено произведение, изпълне-

но от дърво или метал.

ро н ов еча т Способ за печатане с

бронзово (златно или сребърно) мастило

със специални машини.

ро н ова е о а Историко-културна

епоха, която се характеризира с разпро-

странението на бронза за направата на

оръжия, оръдия на труда, накити и др.

ро шка ж (рус. брошка от фр.

broche) В приложното изкуство: женски

накит, изделие на бижутерията с най-раз-

нообразни форми, изработван от благо-

родни и полублагородни метали, скъпо-

ценни камъни, кост, дърво, керамика и

др., който се прикрепва към дрехата с

безопасна игла.

ряст м 1. Дървесина от бряст като

материал в изобразителното изкуство. 2.

Художествено произведение, изпълнено

от такъв материал.

к м 1. Дървесина от бук като мате-

риал в изобразителното изкуство. 2. Ху-

дожествено произведение, изпълнено от

такъв материал.

кво и се м Вж. дожник кво-

исе .

кова че рна Художествена боя, по-

лучавана от букови клонки, изгорели без

достъп на въздух.

Page 19: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 19 от 144

о н фре ско (ит. buon fresco) чи ста

фре ска Техническа разновидност на фрес-

ката, изпълнена върху прясна незасъхнала

хоросанова мазилка без поправки (с темпе-

ра).

р и я ж (тур. burgu) Вж. свредел.

тафо рен рекви и т Вж. тафория.

тафо рия ж (рус. бутафория от ит.

buttafuori по butta 'изхвърлям' + fuor 'вън')

Предмети, изработени за сценично офор-

мление на театрална постановка, имитира-

щи действителните.

чакчи ство с (тур.) Вж. ножарство.

ча рда ж (фр. boucharde, ит. bocciarda

по boccia 'пъпка') В технологията на мону-

менталната скулптура: метален инструмент

за обработка на камък във вид на четирис-

тенен чук, който има две ударни повърхнос-

ти, покрити със зъбци с пирамидална форма.

чарди свам несв (фр. boucharde, ит.

bocciarda по boccia 'пъпка') Обработвам ка-

менна повърхност на скулптурно про-

изведение с бучарда.

чарди сване с (от фр. boucharde, ит.

bocciarda по boccia 'пъпка') Обработка на

каменна повърхност на скулптурно произ-

ведение с бучарда.

ъ кли а ж лоска В приложното из-

куство: дървен или керамичен затворен съд

за вино във форма на елипсоид. Поради

сплесканата и форма в някои райони на

страната се нарича лоска.

ър о и с м, скоро и с Вид ръкописен

шрифт.

ър осъ нещи ои Художествени бои,

които съхнат сравнително бързо, а това за-

виси от състава на свързвателите.

ър осъ нещи масла Растителни масла,

които съхнат сравнително бързо, използ-

вани като свързватели на маслените бои,

например: ленено, орехово, маково, конопе-

но и др.

ър осъ нещи свър ва тели Свързвате-

ли, които съхнат сравнително бързо, тъй

като се състоят от бързосъхнещи масла.

ст м (фр. buste) стов ортре т 1.

Разновидност на кръглата скулптура – изо-

бражение на глава и горната част от човеш-

кото тяло до гърдите, един от най-

разпространените видове на скулптурния

портрет. 2. Конкретно произведение на

тази разновидност.

стов ортре т Вж. ст.

ял ан о лски ко а л В технологията

на изобразителното изкуство: разновид-

ност на меките копали, наречена така по

местонахождение.

ял а а т Минерал, разновидност на

ахата – полускъпоценен камък със снеж-

нобял цвят, непрозрачен, блестящ, изпол-

зван като материал за художествени изде-

лия.

ял о а л Минерал, разновидност на

опала – бял скъпоценен камък, използван

като материал за художествени изделия.

ял т тка л р ски т тка л В техноло-

гията на живописта: разновидност на тут-

кала, при който за пълнител служи цинк-

вайс или креда, които му придават бял

цвят.

ял шелла к Червен шеллак, обрабо-

тен с хлорна вар, използван в техно-

логията на изобразителното изкуство.

я ла ли на Вж. каолин.

я ла смола Смола, употребявана в

технологията на изобразителното из-

куство, получавана при суха дестилация

на етерични масла от дърветата.

В

ва ене, с вая телство 1. Процесът на

създаване на скулптурните произведения

от твърди материали. 2. В широк смисъл

– скулптурата като цяло, включително и

моделирането.

ва а ж (рус. ваза, фр. vase по лат. vas,

vasis 'съд') В приложното изкуство: худо-

жествено изработен съд от глина, дърво,

алабастър, мрамор, стъкло, метал и др.

материали.

ва ова живо и с ва о и с В история-

та на изкуството: украсяване на съдове с

рисувани орнаменти или фигурални ком-

позиции, които се изпълняват почти ви-

наги по керамичен начин, т. е. със специ-

ални бои преди изпичането на съда.

ва о и с ж (от фр. vase по лат. vas,

vasis 'съд' + пис) Вж. ва ова живо ис.

Page 20: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 20 от 144

вал о р м (фр. valeur 'стойност, ценност')

В живописната техника: светлосенъчното

степенуване (градация и интензивност) на

колорита в картината.

ва ндикова кафя ва Вж. флорентинска

кафява.

ва ндикова черве на Вид червена боя,

използвана като материал в живописта.

вар ж Бяло твърдо вещество, получено

чрез изпичане на варовик, използвано като

материал в стенната живопис.

вара к м (тур. varak от ар. wereq) В исто-

рията на изкуството: тънки метални листове

от злато, сребро, калай, мед и др., които се

употребяват за обковка на иконите и свеще-

ните книги, за позлатяване на иконостаси,

мебели, украшения и др.

вариа нт м (рус. вариант, нем. Variante

от фр. variant по лат. varians, -antis 'проме-

нящ се') Художествено произведение, свър-

зано със сходно произведение от същия ав-

тор и на същата тема.

вариа ия на фо рмата В областта на

изобразителното изкуство: система от по-

следователни изменения на една основна

форма в границите на категорията, към коя-

то тя принадлежи.

варо вик м 1. Утаечна скала, състояща се

предимно от калцит, използвана като мате-

риал за скулптурни произведения. 2. Скулп-

турно произведение, изпълнено от такъв

материал.

ва тман (анг. wattman по соб. Whatman)

Вж. ватманова артия.

ва тманова арти я ва тман Дебели гра-

пави ленени хартии под общото название

"ватман", служещи като основа за ри-

суване.

вая тел м Вж. дожник ск л тор.

вая телство с Вж. ваене.

вдъл а н реле ф анкре 1. Рядко срещана

техническа разновидност на релефа, при

който се запазва плоскостта на изобра-

жението. 2. В широко значение терминът

понякога включва и техниката на т. нар.

контрарелеф.

вед та ж (ит. veduta) В историята на

изкуството: произведение на пейзажния

жанр, което точно възпроизвежда изгледа на

дадена местност или град. Употребява се

само във връзка с изкуството на XVIII в.

ве а несв роди рам В приложното

изкуство: нашивам върху платно различ-

ни фигурки (хора, животни, растения и

др.) с бели или цветни конци.

ве ане с В приложното изкуство: на-

шиване върху платно на различни фигур-

ки (хора, животни, растения и др.) с бели

или цветни конци.

ве ано исмо вя Декоративен начин

на оформление на заглавия, начални ре-

дове, цели изречения, монументални над-

писи и др. с високи, тесни главни букви,

свързани и вплетени една в друга, като

често гредата на предишната буква служи

за греда и на следващата.

ве а ж 1. Техника в приложното из-

куство – нашиване върху платно на раз-

лични фигурки (хора, животни, растения

и др.) с бели или цветни конци. 2. Вж.

родерия.

ве мо с Вж. родерия.

велат ра ж (ит. velatura 'покриване,

покривало') ла ра лесиро вка Един от

похватите в живописната техника, при

който върху изсъхналия плътен багрен

слой се нанасят много тънки слоеве про-

зрачни и полупрозрачни бои, силно раз-

редени с лак, масло и др., за да се постиг-

не обем, дълбочина и звучност на тона.

вели кденски я а Вж. червени я -

а.

вене иа нска я ла Вж. оловна яла.

вене иа нска черве на В живописта:

вид червена художествена боя, пренесена

от Венеция.

вене иа нски тер енти н Терпентин,

получаван от листопадния бор, използван

в технологията на изобразителното из-

куство.

ве н ел м (рус. от пол. wezel 'възел')

Художествено оплетени начални букви

на име на училище, военна част и др.,

които се поставят на шапка, ръкав, уни-

форма, знаме, бланка и т. н.

верда чио с (ит. verdaccio) Във фрес-

ковата живопис: съставни бои, из-

ползвани като подготовка.

Page 21: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 21 от 144

верми о н м (фр. vermeillon) Вж. ино-

ър.

верни -м с (фр. vernis 'лак' + mou 'мек'),

мек лак 1. Материал – вид лак, съдържащ

мазнина, обикновено еленова лой. 2. Техни-

ческа разновидност на дълбоката гравюра на

метал, при която металната плочка се на-

мазва тънко и равномерно с такъв лак, а от-

печатъкът напомня рисунка с молив.

верниса ж м (фр. vernissage 'лакиране') 1.

Обичай на старите френски художници да

покриват с фирнис картините си в присъс-

твието на поканени художници и ценители

на изкуството преди откриването на излож-

бата. 2. Разглеждане на изложба от специал-

но поканени лица (художници, критици,

журналисти) преди официалното и откри-

ване. 3. Първият ден на откриването на да-

дена изложба за широката публика, когато

не е бил организиран закрит преглед преди

това.

вероне м (ит. по соб. Veronesse, град в

Италия) вероне ка ръст веро нска еле на

емя Зелена земна боя, която се състои от

железни окиси и носи названието си от гр.

Верона, Италия, в чиито околности има за-

лежи от такива окиси.

вероне ка ръст Вж. вероне .

веро нска еле на емя Вж. вероне .

ве рсо с Обратната (задната, втората)

страна на материал, върху който се пише

(папирус, пергамент и др.)

вие нски т тка л о ща рско ле и ло

а -чири ш В технологията на художестве-

ните бои: туткал, който се получава от пше-

нично брашно, на което се действа с някой

ферментационен бацил. Най-добро-

качественото лепило се произвеждало във

Виена, откъдето идва наименованието ви-

енски т ткал. Широко се използва при про-

изводството на обувки, поради което се на-

рича и о щарско ле ило.

ви анти ска есте тика Система от бого-

словско-естетически принципи, определящи

характера на художествения образ, идео-

логическите функции, както и възприе-

мането и тълкуването на византийското из-

куство.

ви анти ски кано н Част от художест-

вената система, която се формира въз осно-

ва на идеите на неоплатонизма още в

практиката на ранно-византийското из-

куство през V – VI в. и изкристализира

като богословско-естетическа доктрина

след иконоборческите спорове през VIII –

IX в.

ви анти ско и к ство Изкуството на

Византийската империя от IV – VI до сре-

дата на XV в.

ви и рам несв (нем. visieren) В изобра-

зителното изкуство: насочвам зрителната

линия на оптичен уред към някакъв

предмет, за да определя пропорциите му.

ви и ране с (от нем. visieren) В изо-

бразителното изкуство: насочване зри-

телната линия на оптичен уред към ня-

какъв предмет с цел да се определят про-

порциите му.

ви о р м (от нем. visieren) В изобра-

зителното изкуство: рамка за търсене на

пейзаж.

ВИИИ Никола Па влович Вж.

На ионална дожествена академия.

ви нерва с м (нем. Wienerweiss) Вид

промита креда (калциев карбонат), която

се използува при грундиране на платната

за живопис, като боя при фресковата тех-

ника, при приготвяне на пастелни бои и

др.

вине тка ж (фр. vignette, ит. vinetta по

лат. vinea 'лоза') В книжната графика:

малка композиция (орнаментална или фи-

гурална), предназначена за украса, която

обикновено се използва като заставка или

концовка.

виоле тов ко а лт Художествена боя с

виолетов цвят, получавана от минерала

кобалтин.

виоли н м (ит. violino) Вж. виолино.

виоли но с, виолин В скулптурата:

инструмент за въртене на свредела, който

се употребява при обработката на меки

материали (мрамор и др.).

висо к еча т Един от трите основни

видове печат при художествената гравю-

ра (и в печатарската практика изобщо),

при който се отпечатват изпъкналите час-

ти на плочата или клишето, които лежат

на една плоскост.

Page 22: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 22 от 144

висо к реле ф ореле ф Техническа разно-

видност на изпъкналия релеф, при която

изобразените фигури и предмети се издигат

над плоскостта с по-голямата част от обема

си, а понякога с целия си обем; често те са-

мо са долепени до фона, а някои детайли са

съвсем отделени от него.

Висо к Ренеса нс Заключителният етап в

развитието на изкуството от епохата на Ре-

несанса в Италия в края на XV и през I-та

половина на XVI в.

висо к ори о нт Перспективният или

видимият хоризонт, който е поставен по-

близо до горния край на изображението във

връзка с композиционното решение, което

художникът избира.

висо ка рав ра Една от основните гра-

вюрни техники, при която за разлика от

дълбоката гравюра върху хартията се отпе-

чатват изпъкналите (високите) части на

плочата или дъската.

Висш инстит т а и о ра и телни и -

к ства Никола Па влович Вж. На ио-

нална дожествена академия.

ви тленик м В приложното изкуство:

плоска (бъклица) с витлообразен нарез, ре-

лефно показан и отвън на устието.

витра ж м (фр. vitrage от vitre 'стъкло') 1.

Разновидност на декоративно-приложното

изкуство, при която произведенията се из-

пълняват с разноцветни стъкла или със спе-

циални бои върху стъкло и се монтират на

прозорците на някой архитектурен комплекс

или (сграда). 2. Произведение на декоратив-

ната фигурална композиция или орнамент –

изпълнено от разноцветни стъкла (или от

рисувано стъкло).

витражи ст м (от фр. vitrage от vitre

'стъкло') Вж. дожник витражист.

ви шнева ма Смола (клей) от вишнови

дървета, използвана в технологията на изо-

бразителното изкуство.

вкле ка ж (рус. вклейка) В художестве-

ното оформление на книгата: репродукция

или гравюра, изпълнена като отделен от-

печатък и залепена между страниците.

во ден нак Рисунка върху лист хартия,

която се вижда, само когато листът се поста-

ви срещу светлината. Прилага се при изра-

ботване на луксозни хартии за ценни книжа

(банкноти, акции, облигации и др.), блан-

ки и др.

во ден асте л Живописна техника, из-

пълнявана с пастелни бои, разтворени

във вода.

во дна тер и я Вж. ли ела.

во дни ои Вж. акварелни ои.

во дни ра реди тели Разредители, със-

тоящи се от водни разтвори на лепила.

во дни свър ва тели Свързватели, със-

тоящи се от разтворими във вода вещест-

ва, например, захар, мед.

во дно стъкло Техническо название

на воден разтвор на натриевия силикат,

използван в керамиката като свързващо

вещество.

во сък м Вж. челен восък.

во съчен на чин В технологията на

скулптурата: висококачествен начин за

отливане на скулптурни произведения от

бронз, при който калъпът се покрива от-

вътре с тънък равен восъчен слой и се за-

пълва с втвърдяваща се огнеупорна

пръст.

во съчна ем лсия В живописта: емул-

сия, приготвена с восък, служеща за свър-

звател на художествени бои.

во съчна живо и с енка стика Тех-

ническа разновидност на живописта

(рядко употребявана днес), при която

восъкът се използва като свързвател, кой-

то се разтопява преди нанасянето.

во съчна те м ера В живописта: тем-

пера, чието свързващо вещество съдържа

восък.

во съчни ои Художествени бои, чий-

то свързвател представлява восъчна

емулсия.

воти вни реле фи Вж. о рочни лоч-

ки.

врати ърко вни Входни врати на

църквата, които в миналото се украсява-

ли богато с дърворезба.

врача нски варо вик Разновидност на

варовика, добиван в околностите на гр.

Враца, използван като материал за скулп-

тура.

вре менни материа ли ме ки матери-

а ли ласти чни материа ли В скулптура-

Page 23: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 23 от 144

та: материал, предназначен за моделиране

на художествени произведения – глина, ша-

мот, пластилин, восък.

всесъ на и ло ж а Вж. всесъ на -

дожествена и лож а.

всесъ на до жествена и ло ж а Ху-

дожествена изложба, в която са участвали

художници от бившия Съветски Съюз.

втвърди тели мн (ед втвърди тел м) Ве-

щества, които допринасят за по-бързото

втвърдяване на художествените материали,

използвани в технологията на изобра-

зителното изкуство.

вто ри ласт и равни телен ласт В

сте нната живопис: вторият пласт мазилка

върху стената, предназначена за стенопис,

чрез който се попълват неравностите на

първия пласт и повърхността се изравнява.

въ лен м 1. В технологията на рисунка-

та: широко разпространен материал за рису-

ване във вид на тънки пръчици, приготвени

чрез овъгляване на специални видове дърве-

та или чрез пресуване на специална въглена

маса, смесена с растително лепило. 2. Тех-

никата на рисунката, изпълнена с този ма-

териал.

въ ленова рис нка Вж. рис нка с въ -

лен.

въ д шна ерс екти ва Раздел от на-

учната дисциплина "Перспектива", изуча-

ващ измененията в цвета на предмета и в

отчетливостта на неговите очертания, ко-

гато предметът е много отдалечен от зри-

теля.

Въ ра ждане с Вж. Ренесанс.

въ рожде нска живо и с Живописта в

българското изобразително изкуство от края

на XVIII в. до 1878 г. със специфичните и

особености.

въ одя ща ерс екти ва Перспективен

ефект, който се получава, когато гледната

точка е много ниско и се намира почти на

повърхността на земята.

въ лна ж В приложното изкуство: влак-

но, получавано от козината на овцете, из-

ползвано като материал за художествени

изделия.

въ лненик м В приложното изкуство:

част от националната женска носия, подоб-

на на престилка, опасвана отзад, разпро-

странена в Северна България. Приготвена

е от вълнена тъкан, откъдето произлиза и

названието и , в червен и черен цвят и е с

оформена мрежа от концентрични разно-

цветни ромбове, очертанията на които са

от дребни цветни точки.

вър а ж 1. Дървесина от върба като

материал в изобразителното изкуство. 2.

Художествено произведение, изпълнено

от такъв материал.

въ р ана тъ кан Вж. китена тъкан.

въртеле жка ж Въртящ се статив за

скулптура.

въ трешна ра мка Вж. одрамка.

вя м (рус. вязь) Вж. ве ано исмо.

Г

а ро с (ит. gabbro от лат. glaber 'гла-

дък') Зърнеста магмена скала с хубави то-

нове, която се полира лесно и се употре-

бява като материал в скулптурата.

а ър м 1. Дървесина от габър като

материал в изобразителното изкуство. 2.

Художествено произведение, изпълнено

от такъв материал.

а а т м (нем. Gagat, фр. gagate от лат.

gagatem 'черный янтарь' от соб. гр. Ga-

gates, град в Ликия) Твърда лъскава раз-

новидност на каменните въглища, упот-

ребявана като материал за художествени

изделия.

ада л шка ж Вж. мартени а.

а та н м (тур. gaytan или нгр. gaitani

от срвлат. gaitanum 'колан') В приложното

изкуство: шнур, изплетен на чарк от въл-

нени или памучни нишки, който служи за

обшиване и украса на шаячните дрехи на

българите и облеклото на турската армия

през XIX в.

а танджи ство с (тур. gaytan или

нгр. gaitani от срвлат. gaitanum 'колан')

Народен художествен занаят за производ-

ство на гайтани.

алвано ла стика ж (нем. Galvano-

plastik по соб. Galvani, фамилия на физи-

ка + гр. plastike) В технологията на гра-

вюрата: 1. Начин за изготвяне на метални

копия от оригиналната гравирана плоча

чрез електролиза. 2. Нанасяне чрез елект-

Page 24: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 24 от 144

ролиза на тънък слой стомана, хром или ни-

кел върху повърхността на плочата с грави-

рано изображение, за да се предпази от из-

хабяване при многократното печатане.

алваносте ия ж (рус. гальваностегия

от нем. Galvanostegie по соб. Galvani + гр.

stege ‘покривам’) Покриване на метални ху-

дожествени изделия с тънък слой от друг

метал по електролитен път.

алваностереоти ия ж (по соб. Galvani

+ рус. стереотипия, фр. stereotypie, нем.

Stereotypie по гр. stereos 'пространствен,

здрав' + typos 'отпечаток') Техника за изгот-

вяне на стереотипни отпечатъци по метода

на галванопластиката.

але риен тон ожълтя ване Дефект в

живописта: изменение на тоновете на стари-

те картини вследствие пожълтяване на мас-

лата в боите.

але рия ж (фр. galerie от ит. galleria)

Вж. дожествена алерия.

а ма ветова ветова а ма В изобра-

зителното изкуство: название на външните

цветови особености на колорита, харак-

теристика на "оптическата" закономерност,

която обединява основните цветови отсенки

в творбата.

анд а рско и к ство Изкуство, което се

развива в северозападната част на Индия и

на територията на Афганистан по времето,

когато тези области влизат във владенията

на царството на Кушаните – голяма робо-

владелска държава през I в. сл. Хр.

ано сис м (гр. ganos 'блясък') В техника-

та на античната скулптура: покриване с тъ-

нък слой восък повърхността на видимите

телесни части на статуята, който придава на

мрамора лек блясък, без да променя същест-

вено цвета му.

ара фа ж (ит. garaffa, garrafa от исп.

garrafa от ар. garraf) В приложното изкуство:

стъклен съд, обикновено с висока шия, за

вода, вино и др., понякога художествено

украсен.

ар о л м Скулптурно изображение на

митично чудовище, което се използва за ук-

раса на архитектурни фасади, водоскоци,

чешми и др.

а рда ж (фр. garde) В приложното из-

куство: предпазна метална пластинка при

дръжката на сабя, меч, рапира и др. с де-

коративен характер.

арнит ра ж (нем. Garnitur, фр. garni-

turе) 1. В приложното изкуство: украше-

ние, прибавено към облекло, обувки,

шапка. 2. Група от предмети с утилитар-

но предназначение, свързани стилово по

форми, цвят.

ваш м (фр. gouache от ит. guazzo) 1.

Гвашови бои – вид водни минерални бои,

приготвени в пастьозно състояние от раз-

твор с вода и растителен клей (лепило –

гуми-арабикум, декстрин и др.). 2. Гва-

шова техника – живописна техника, коя-

то използва гвашови бои. 3. Произведе-

ние на живописта, изпълнено с гвашова

техника.

ва шова те ника Вж. ваш във 2

знач.

ва шови ои Вж. ваш в 1 знач.

е а ж В приложното изкуство: вид

овчарска тояга – дълга, накрая с извивка

или кука, която обикновено е естествен

израстък, а в някои случаи е закрепена

допълнително, богато украсена с пастир-

ска резба.

е ми мн (ед е ма ж – рус. гемма от

лат. gemma 'пъпка') В приложното из-

куство: малки обработени благородни

или полублагородни камъни с издълбано

изображение, използвани като украса на

златни, сребърни и месингови пръстени,

а също и като печат.

ео ра на мета лна армат ра В скул-

птурата: стоманена пръчка във вид на

буквата "Г", използвана при моделиране

в глина.

еометри ъм м Течение в абстрак-

ционизма, което се характеризира с това,

че в основата на художествените ком-

позиции се поставя геометрична фигура

или комбинация от фигури, например,

правоъгълник, квадрат и др.

еометри чен орнаме нт Вид орна-

мент, който се състои изключително от

геометрични мотиви и е лишен от вся-

какви изобразителни елементи.

еометри чен стил 1. Термин от исто-

рията на изкуството, който означава ран-

ния стадий в развитието на старогръцката

Page 25: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 25 от 144

вазова живопис (от края на II-то хилядоле-

тие до VII в пр. Хр.), чиято украса се състои

от хоризонтални ивици, включващи геомет-

ричен орнамент, към който по-късно се при-

съединяват силно схематизирани изображе-

ния на хора и животни. 2. В по-широко зна-

чение терминът обхваща и другите подобни

паметници от същата епоха (например мал-

ката култова скулптура).

ер м (рус. герб от пол. herb от срвис-

нем. Erbe) В приложното изкуство: емблема

на държава, град, знатен род и др., изобра-

зявана върху флагове, печати, монети, щи-

тове и др.

ер е ф м (тур. gergef от перс.) В при-

ложното изкуство: дървена или метална че-

тириъгълна или кръгла рамка, на която се

обтяга тънко платно за везане на предва-

рително нарисувани мотиви върху платното.

ерда н м (тур. gerdan от перс. gerdan

'шия') Вж. о ърли а.

Геро на со иалисти ческия тр д В

областта на изобразителното изкуство това

звание се даваше за изключителни и трайни

постижения на дейци на изкуството.

и анто ра фия ж (нем. Gigantographie

от гр. gigas, gigantos 'великан' + grapho 'пи-

ша, рисувам') Репродукция на силно увели-

чени растерови полутонови изображения

(снимки, илюстрации).

и с м (рус. гипс, нем. Gips от лат.

gypsum, гр. gypsos) 1. Материал за скулп-

турни отливки, представляващ бял или без-

цветен кристален минерал, воден калциев

сулфат, който, изпечен и смлян, придобива

способност да се втвърдява, когато се смеси

с вода. 2. Художествено произведение, из-

пълнено от такъв материал.

и сов р нд В изобразителното из-

куство: грунд, в чийто състав е включен

гипс.

и сов калъ Вж. клинов калъ .

и сови ко ия В практиката на худо-

жественото образование отливки от гипс на

скулптурни произведения (предимно ан-

тични), които се използват като модели в

часовете по рисуване.

ирля нда ж (рус. гирлянда от ит. ghir-

landa) В приложното изкуство: пластична

или рисувана украса във вид на лента, със-

тавена от растителни мотиви, увити с

панделки, окачена с двата си края на бу-

тони и дъговидно увиснала надолу.

ла вна е жна то чка Термин от пер-

спективата, който означава: онази точка

на хоризонта, където се събират всички

прави линии, перпендикулярни на плос-

костта на изображението.

ла о ли а ж Първата славянска и

старобългарска азбука, създадена около

863 г. от Константин-Кирил Философ за

превод на богослужебните книги от

гръцки на старобългарски език.

ла дик м лади ч Вид дърводелско

ренде за гладко рендосване на плоски по-

върхности, използвано в скулптурата и

приложното изкуство.

лади ло с Уред за изглаждане или

лъскане на акварелна рисунка.

лади ч м Вж. ладик.

ла и рам несв (нем. glasieren от Glas

'стъкло') Покривам художествено изделие

от керамика, метал или стъкло с глазура.

ла и рана ка ла В приложното из-

куство: кахла, чиято повърхност е по-

крита с глазура.

ла и рана кера мика Керамични из-

делия, покрити с глазура.

ла и рана кера мична ло ча Кера-

мична плоча, покрита с глазура, която се

използва в приложното изкуство.

ла и ране с (от нем. Glasur от Glas

'стъкло') Покриване на художествено из-

делие от керамика, метал или стъкло с

глазура.

ла ра ж (нем. Glasur от Glas 'стък-

ло'), леч В технологията на художестве-

ната керамика: тънък стъкловиден слой, с

който се покрива повърхността на кера-

мичното изделие в процеса на изготвяне-

то му.

ла рно о а лване В керамиката:

опалване на художествените изделия,

което се извършва след нанасянето на

глазурата.

ла н ова во съчна те м ера В живо-

писта: темперна боя, в чиято емулсия се

съдържат восък, туткал и поташ.

Page 26: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 26 от 144

ла с а ир м (нем. Glaspapier от Glas

'стъкло' + Papier 'хартия') шк рка Дебела

хартия с полепен стъклен прах, която се

употребява за изглаждане на дървени и ме-

тални скулптури и художествени предмети.

леджо свам несв В керамиката: по-

кривам художествените изделия с глазура.

леджо сване с Вж. олив.

ле дна то чка В специално значение:

най-важният термин в перспективата, опре-

делящ мястото, където се намира наблю-

дателят (по-точно окото на наблюдателя) по

отношение на видимите или изобразявани

предмети.

леч м Вж. ла ра.

ли на ж Специална тъмножълта лепка-

ва пръст, която при изпичане се втвърдява,

използвана като материал за моделиране на

скулптури и за изработване керамични из-

делия.

ли нени еча ти интаде ри ще м ели Печати, направени от глина, използвани

през неолита и халколита (VI – IV хи-

лядолетие пр. Хр.) за украсяване на тялото с

червена охра (татуиране).

ли нени та лички Плоскости с различ-

на форма и размери, направени от глина,

върху които древните египтяни, шумери,

вавилонци, асирийци, перси, хети критяни,

траки и др. народи са писали с обло перо, с

остро перо или с триъгълно перо своите

писмени знаци.

ли тика ж (рус. глиптика от фр.

glyptique, нем. Glyptik от гр. glyptos 'изрязан,

гравиран') Вж. лито ли тика.

ли тоте ка ж (рус. глиптотека, фр.

glyptotheque, нем. Glyptothek от гр. glyptos

'изрязан' + theke 'кутия') 1. Сбирка от грави-

рани скъпоценни камъни. 2. В някои случаи

така се нарича музейната колекция от скул-

птури, предимно антични. Най-известни са

ли тотеките в Мюнхен и Копенхаген.

лифо ра фия ж (анг. glyphography от

гр. glyptos 'изрязан, гравиран' + grapho 'пи-

ша, рисувам') Наука, която изучава особено-

стите и дешифрирането на древните грави-

рани камъни.

л те н м (лат. gluten 'лепило') кле ко-

ви на Лепливо белтъчно вещество, което се

съдържа в зърнените храни и се използва

като материал при приготвянето на ху-

дожествените бои.

л ти н м Вж. т ткал.

ни ене с Дефект на дървесината – за-

гниване, причинено от гъбички, което я

прави неподходяща за скулптурни рабо-

ти.

ни лост ж Дефект на дървесината –

гнило място, причинено от гъбички, кое-

то я прави неподходяща за скулптурни

работи.

о еле с (гр. gobele) В приложното из-

куство: античен съд с вид на чаша, но с

по-значителни изменения в линията на

формата и с богата художествена украса,

изработван от глина или метал (бронз,

злато, сребро); служи за битови и култови

нужди.

о ле н м (фр. gobelin) В приложното

изкуство: 1. Френски ръчно тъкан килим

с високи художествени качества, израбо-

тен в гобленова манифактура в Париж и

предназначен за украса на стените. 2. В

по-широк смисъл: всеки тъкан килим или

килимна тъкан със сложни изображения

(главно фигурални композиции), и висо-

ки художествени качества, независимо

кога, къде и по какъв начин е изработена.

3. Бродирана картина.

о ле нено латно Платно с правилна

и плътна тъкан, на която вътъчните или

основните нишки образуват подчертани

редици вследствие на това, че едните или

другите са направени от двоен или троен

конец, използвано като основа в живо-

писта.

оди шна и ло ж а Вж. одишна -

дожествена и лож а.

оди шна до жествена и ло ж а о-

ди шна и лож а Художествена изложба,

която се организира ежегодно.

о ло тя ло В изобразителното изкуст-

во: художествено произведение, изо-

бразяващо съблечена човешка фигура.

ондо ла ж (рус. гондола, пол. gondola

от ит. gondola) В приложното изкуство:

дълга плитка лодка, оформена и декори-

рана художествено, като предната и част

се издига нагоре във формата на лебедова

Page 27: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 27 от 144

глава или някакво друго скулптурно изобра-

жение.

оре що кова не В изобразителното из-

куство: техника на изпълнение на художест-

вени произведения посредством удари с чук

върху нажежен метал.

о тика ж (рус. готика, нем. Gotik, ит.

gotico, фр. gothique от клат. gothicus 'готи-

чески) Вж. отически стил.

оти чески стил о тика Стил в западно-

европейското изкуство от II-та половина на

XII до XV в., епоха на най-високия разцвет

на феодализма и начало на неговото разла-

гане, който намира най-голямо приложение

в архитектурата с остри сводове, с островър-

хи кули, с многоцветни стъкла и с богата

орнаментика.

о а ж (кит.) Китайска национална

живопис (а също така графика, стенопис,

приложно изкуство) от ХХ в., отличаваща се

от европейското изкуство с особен стил,

характеризиращ се с използване на коприна,

мека попивателна хартия, черен и цветен

туш, прозрачни и покривни бои.

ра щи ел м (нем. Grabstichel) Най-ши-

роко употребяваната разновидност на щихе-

ла за гравиране на много тънки линии и

щрихи на повърхносттта на художествените

произведения и изделия.

рави рам несв (нем. gravieren 'изрязвам',

фр. graver) В техниката на гравюрата: 1. Об-

работвам плочата или дървеното блокче с

механични средства, най-често със специал-

ни режещи инструменти. 2. В по-широко и

неточно значение терминът обхваща и хи-

мичната обработка на плочата. 3. В тех-

никата на приложните изкуства: издълбавам

вдлъбнат или релефен образ или надпис

върху метал, дърво, стъкло, линолеум и др.

със специални резци.

рави рана ре а Вж. исана ре а.

рави ране с (от нем. gravieren 'изряз-

вам', фр. graver) В техниката на гравюрата:

1. Обработване на плочата или дървеното

блокче с механични средства, най-често със

специални режещи инструменти. 2. В по-

широко и неточно значение терминът обх-

ваща и химичната обработка на плочата. В

техниката на приложните изкуства: 3. На-

насяне на издълбано изображение върху

повърхността на предмет от твърд мате-

риал (метал, камък, дърво и др.).

равиро вка ж (нем. gravieren 'изряз-

вам', фр. graver) Вж. равиране в 3 знач.

рав о р м (рус. гравер от фр. graveur)

1. Художник, който със средствата на

гравюрата създава оригинални художест-

вени творби или възпроизвежда произве-

денията на други автори. 2. Майстор,

който владее някоя от техниките за гра-

виране на метал, камък, стъкло, дърво и

др.

рав о рска и ла лито ра фска и ла Инструмент, който широко се използва в

техниката на дълбоката гравюра и лито-

графията, представляващ закрепено за

дръжка стоманено острие, което има

кръгло или многоъгълно сечение, а поня-

кога е конусовидно или пресечено напря-

ко с наклон. В литографията рав орс-

ката и ла се нарича лито рафска и ла.

рав ра ж (рус. гравюра от фр. gra-

vure) 1. В изобразителното изкуство: вид

графика, който обхваща произведенията,

получени чрез отпечатване от гравирана

плоча. 2. Отделно произведение от този

вид графика.

рав ра на дърво ксило ра фия

дърворе 1. Основна техническа разно-

видност на високата гравюра, най-старата

графична техника, която се изпълнява

върху блокче от крушово или буково дър-

во, като се дълбаят онези части от нанесе-

ната върху него рисунка, които трябва да

останат бели на отпечатъка. 2. Произве-

дение на изкуството, създадено чрез тази

техника. Гравюрата на дърво се нарича

също така ксило рафия или дърворе .

рав ра на ка мък В художествената

графика: рядко употребявана литограф-

ска техника, при която се работи върху

предварително разяден с киселина камък

с метален инструмент, наречен литограф-

ска игла.

рав ра на линоле м лино ра-

в ра линоре а Широко употребявана

техническа разновидност на високата

гравюра, която се изпълнява върху лино-

леум и по техника и художествени средс-

тва е сходна с гравюрата на дърво и е

Page 28: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 28 от 144

особено пригодна за изработване на плаке-

ти.

рав ра на мета л Графичен способ по

принципа на дълбокия печат, при който на-

несената на гладка полирана стоманена,

медна, месингова или цинкова плоча рисун-

ка се гравира със специални стоманени

длетца, с разностепенно ромбическо косо

сечение на върха (щихел, грабящихел и др.)

или по химичен начин – чрез издълбаване с

киселина.

рав ра с р ле тка Вж. ол тонова

рав ра.

рав ра с щи ел Най-старата и най-

трудно изпълнима, "класическа" разновид-

ност на дълбоката гравюра, при която се

работи със стоманени резци – щихели върху

метална (предимно медна) плоча за ра-

зяждане. Днес се употребява много рядко.

ра дска и ло ж а Вж. радска до-

жествена и лож а.

ра дска до жествена и ло ж а ра д-

ска и ло ж а Художествена изложба, която

се експонира в изложбената зала на даден

град.

ра дски е а ж Разновидност на пей-

зажния жанр, посветена на изобразяването

на града.

ра жданска а ка ра ждански

шрифт Опростена стилизация на кирилски

полуустав на основата на антиквата, пред-

назначена за наборен шрифт, която е въве-

дена в Русия от Петър Първи.

ра ждански к рси в Ръкописен шрифт,

използван в България през II-та половина на

XIX в.

ра ждански шрифт Вж. ражданска

а ка.

рана т м (рус. гранат от нем. Granat,

клат. granatum 'зърнест плод') Минерал, кой-

то обединява група силикати, различно оц-

ветени от йоните на магнезия, алуминия,

желязото, мангана, калция и хрома – полус-

къпоценен зърнест камък, обикновено с

тъмночервен цвят, използван като материал

за художествени изделия.

рани т м (фр. granite, ит. granito от лат.

granum 'зърно') 1. Вид много разпространена

твърда скала със зърнест строеж, използвана

като материал за скулптура и интериор. 2.

Скулптурно произведение, направено от

такъв материал.

ран ли ране с (от нем. granulieren от

нлат. granulum 'зрънце') Златарска техни-

ка – покриване повърхността на предмета

със ситни или по-едри зърна от метал.

рафи к м (фр. graphique от нем. Gra-

phik от гр. graphikos') Вж. дожник ра-

фик.

ра фика ж (рус. графика, фр. gra-

phique, нем. Graphik от лат. graphica, гр.

graphike 'рисуване') 1. Вид изобразително

изкуство, който по съдържание и форма е

близък до живописта, но има собствени

конкретни задачи и художествени въз-

можности и включва рисунката и отпеча-

таните с плоча (дъска) художествени

творби – гравюра, щампа, литография.

Основно изобразително средство е черно-

бялата рисунка (т. е. линията, светлосян-

ката). 2. Отделно художествено произве-

дение на този вид изобразително изкуст-

во.

рафи тен моли в Молив, направен от

минерала графит с примеси от специални

сортове глина, появил се в края на XIX и

началото на ХХ в.

рафи чка ж (фр. graphique от нем.

Graphik 'графика' от гр. graphikos') Вж.

дожничка рафичка.

рафи чен ди а н Вж. рафична ар-

итект ра.

рафи чна ар итект ра рафи чен

ди а н офо рмяне на ве стни и и с иса -

ния Изкуство от система на печатната

графика, предмет на което е изграждане-

то на външно-нагледния образ на перио-

дичните издания. Това се постига чрез

композицията и контраста в подреждане-

то на основните компоненти, от които се

състоят вестникът и списанието: загла-

вия, текстови материали, илюстрации,

обяви, разграничителни средства, бели

петна, цветни елементи.

ра лка ж Дефект в живописта:

слой боя, натрупан на повърхността на

друг слой боя.

леджо сване с, али вка али ване

оли в В технологията на керамиката: по-

лагане на слой глазури обикновено чрез

Page 29: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 29 от 144

поливане (обливане) на керамичното изде-

лие с рядка по консистенция глазурна маса

преди повторното изпичане на предмета.

ри вна ж 1. В технологията на скулпту-

рата: инструмент – ланцетка, направена от

тел, извита като дъга или във вид на триъ-

гълник. 2. В бижутерията: накит, който се

носи на китката на ръката, изработен от раз-

лични материали (метал, керамика, дърво,

пластмаса, мъниста и др.).

рифо н м (фр. griffon от гр. gryps,

grypos) В декоративно-приложното изкуст-

во: изображение на грифон – крилато ми-

тологично същество, с тяло на лъв или дру-

го животно, с глава на орел или друга птица,

появило се в Древния Изток и античното

изкуство, по-късно се превръща в мотив в

ръкописната украса, металопластиката, ка-

менната пластика, дърворезбата и др.

ро дова че рна Художествена боя, по-

лучавана от гроздови семки чрез изпичане

без достъп на въздух.

рос ля р м (клат. grossularia 'цариград-

ско грозде') Минерал, разновидност на гра-

ната, скъпоценен камък с жълтеника-

возеленикав цвят, използван като материал

за художествени изделия.

роте ска ж (нем. Groteske, фр. gro-

tesque, ит. grotesco 'смешен, комичен' от

grotta 'пещера') 1. Създаване на острохарак-

терен, често сатиричен, художествен образ

чрез необичайно и рязко преувеличаване на

реалните форми. 2. В широк смисъл така се

нарича всяко острохарактерно, уродливо и

карикатурно, всяко странно-фантастично

изображение. 3. Орнамент от времето на

италианския Ренесанс, който носи името си

от названието на подземните римски пеще-

ри, където са запазени сходни орнаменти от

антични стенописи, представляващ орна-

ментална ивица от симетрично разпре-

делени растителни мотиви.

р ласт Вж. ърви ласт.

р а о ра о тка В изобразителното из-

куство: начална схематична работа над про-

изведение на изкуството.

р и рам несв Обработвам грубо камък

за скулптура.

р и ране с Грубо обработване на ка-

мък за скулптура.

р о шлифо ване В изобразителното

изкуство: шлифоване, отличаващо се с

по-ниска степен на изглаждане.

р нд м (нем. Grund 'дъно, основа')

1. В технологията на живописта: тънък

слой специална смес от лепила, пъл-

нители и други добавки, с който се по-

крива основата за живописване, за да се

получат необходимите за художника

цветни или фактурни свойства на повър-

хността и , за да се ограничи просмуква-

нето на свързвателя. 2. В техниката на

дълбоката гравюра: слой от устойчива

към киселините смес, с който се покрива

металната плоча преди започване на ра-

бота, а понякога и в процеса на ецването.

3. Бялото оцветяване на повърхността на

плочата преди да се нанесе рисунката.

р нд а минера лни ои Вж. р нд

на до ктор Ка м.

р нд на до ктор Ка м р нд а ми-

нера лни ои Грунд, който се полага вър-

ху варно-циментова мазилка и намира

широко приложение в декоративната жи-

вопис. Нарича се още р нд на доктор

Ка м, защото той е направил някои по-

добрения на грунда.

р нди рам несв (нем. grundieren) В

технологията на живописта: нанасям

грунд върху повърхността на основата,

предназначена за живописване.

р нди ране с (от нем. grundieren) В

технологията на живописта: нанасяне на

грунда върху повърхността на основата,

предназначена за живописване.

р нди рано латно Платно за рису-

ване, покрито с грунд, служещо за основа

на живописно произведение.

р ов ортре т Разновидност на пор-

третния жанр, която включва най-малко

трима портретирани.

р ова и ло ж а Вж. р ова до-

жествена и лож а.

р ова до жествена и ло ж а р -

ова и ло ж а Художествена изложба, в

която се експонират произведения от гру-

па автори.

рънча р м Вж. ма стор рънчар.

рънча рски и де лия 1. В приложно-

то изкуство: изделия от печена цветна по-

Page 30: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 30 от 144

рьозна глина, покрити с прозрачна глазура

или ангоба. 2. В широк смисъл терминът

обхваща цялата майолика и даже кера-

миката.

рънча рско колело Основно техничес-

ко съоръжение за производство при грън-

чарството, състоящо се от два дървени дис-

ка, закрепени за краищата на една вер-

тикална ос.

рънча рство с 1. Вид приложно изкуст-

во: изработване на изделия от печена цветна

порьозна глина, покрити с прозрачна глазу-

ра или ангоба. 2. В широк смисъл обхваща

цялата майолика и керамиката.

ер м В приложното изкуство: китена

тъкан, при която отделни вълнени прежди с

определена дължина (от 6 до 10 см) се на-

вързват за нишки от основата.

ма ж (нем. Gummi, фр. gomme от лат.

cummi, gummi, гр. kommi от ар. kemai 'смо-

ла от дърво') Вж. кле .

мена ем лсия Емулсия, приготвена от

някаква гума, масло, балсами и вода, слу-

жеща за свързвател на художествени бои.

миара ика ж (нлат. gummi arabicum)

ара ска ма кордофа н сене а лска ма В технологията на изобразителното изкуст-

во: смола, отделяна от стъблата на афри-

кански акации, която се използва при при-

готвянето на бои и лепила.

ми т м (нем. Gummigutt от нлат.

gummi guttae 'капки от клей') Смола, доби-

вана от някои тропически дървета, която се

използва в технологията на изобразителното

изкуство – за производство на жълта аква-

релна боя, жълти лакове, тушове и др.

ъ лъ м Изображение на гълъб като де-

коративен мотив в българското изобрази-

телно изкуство – живопис, дърворезба, ка-

менна пластика.

ърне с В керамиката: издут дълбок

глинен съд, нерядко изработен с художест-

вена украса.

ъ ше еро 1. Приспособление за рисува-

не с течно багрило, направено от гъше перо,

което било широко разпространено до сре-

дата на XIX в. 2. Техника на рисунката, из-

пълнена с такъв инструмент.

Д

дадаи ъм м (фр. dadaisme от dada 'не-

свързано, неясно детско бърборене') Мо-

дернистично западно движение в изкуст-

вото с нихилистичен характер, зародило

се във Франция в нач. на XX в., за което е

характерно безпредметно смесване на ли-

нии и цветове. През 1916 г. Тристан Цара

основава движението дадаи ъм, отваряй-

ки на произволна страница речник, спо-

ред който думата "dada" означава 'детско

конче за игра'.

далма тика ж (лат. dalmatica) В при-

ложното изкуство: 1. Дълга тясна права

дреха, леко разширена в долния край, но-

сена през Средновековието от царете при

тържествени случаи. 2. Горна дреха у ка-

толическите духовници, изработвана от

тежък декоративен копринен плат, с тес-

ни ръкави и маншети, украсена с бисери

и цветни камъни.

да лта ж Вид дърводелско широко

плоско длето, използвано като инстру-

мент в скулптурата.

дама р м (тур. damar) Рудна минерал-

на или водна жила, която е често срещан

недостатък в камъка, предназначен за

скулптура.

дама ра ж (мал. damar) дама рена

смола Смола от южноиндийско тропи-

ческо растение, използвана като материал

в технологията на изобразителното из-

куство.

дама рен лак дама ров лак Лак, при-

готвен от дамара, използван като матери-

ал в технологията на изобразителното из-

куство.

дама рена смола Вж. дамара.

дама ров лак Вж. дамарен лак.

дама ска ж (гр. damasko от ит. damas-

co по соб. Damask, град в Сирия) В при-

ложното изкуство: декоративен плат, ук-

расен с изображения на цветя, произвеж-

дал се главно в Дамаск (Сирия), откъдето

носи името си, и употребяван за завеси и

тапициране на мебели и стени.

дамаскини ране с (от дамаска, гр. da-

masko от ит. damasco по соб. Damask,

град в Сирия) 1. Раздел от декоративно-

Page 31: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 31 от 144

приложното изкуство, който включва произ-

ведения, изпълнени в техниката на инкру-

стацията. 2. Техника на изпълнение на деко-

ративна композиция от пластинки или къс-

чета твърд, често скъпоценен материал (зла-

то, сребро, слонова кост, седеф и др.), вко-

пани (врязани) по повърхността на украся-

вания предмет. 3. Отделна декоративна

композиция, изпълнена в тази техника

данте ла ж (фр. dantelle) В приложното

изкуство: мрежесто украшение с растител-

ни, животински или геометрични орна-

менти, изплетено от прежда, в редки случаи

сърма или други нишки, прилагано към об-

леклото или за домашна употреба.

дарови т до жник Вж. талантлив -

дожник.

дарови та до жничка Вж. талантлива

дожничка.

даро рани телни а ж В приложното из-

куство: кутия от църковния олтар за съх-

ранение на причастие, нафора, осветени да-

рове и др., изработвана от сребро или пос-

ребрена мед в различни неголеми размери и

форма (често като църковната сграда), бога-

то украсена с растителни орнаменти, изо-

бражения на светци и др.

дво на ра два Релефно изображение на

двойна брадва – символ на богинята на лова

Котис у древните траки – върху монети,

глинени съдове и др.

дво ник м Инструмент в скулптурата и

приложното изкуство – дърводелско ренде,

към острието на което е прикачена до-

пълнителна метална пластина.

дв ла в оре л Изображение на двуглав

орел (символ на царската власт) като деко-

ративен мотив в българското изобразително

изкуство – живопис, дърворезба, каменна и

метална пластика.

дв лине на систе ма Система за писане

– първата от трите системи за писане на ху-

дожествени шрифтове; другите две са че-

тирилинейната и петлинейната системи.

дв ла стов ва рен р нд В монументал-

ната живопис: двупластов варен грунд, със-

тоящ се от долен варено-пясъчен пласт и

горен чисто варен пласт.

дв ла стов ва рено- я съчен р нд Дву-

пластов варено-пясъчен грунд, състоящ се

от долен пясъчно-варен и горен варено-

пясъчен, предназначен за монументално-

декоративна живопис.

дв сло на акваре лна те ника Раз-

новидност на акварелната техника, из-

пълнявана с два слоя боя.

дв сло на живо и с дв сло на те -

ника Техническа разновидност на масле-

ната живопис, изпълнявана с два слоя

боя.

дв сло на те ника Вж. дв сло на

живо ис.

дв сло на т тка лена те ника Разно-

видност на туткалената техника, изпълня-

вана с два слоя бои.

Де ърска до жествена шко ла Де -

ърска шко ла Художествена школа,

създадена през Възраждането с център

гр. Дебър.

Де ърска шко ла Вж. Де ърска до-

жествена школа.

де исис м (гр. deesis 'молене') Вж. де -

сис.

де ис с м (гр. deesis 'молене') Вж. де -

сис.

де сис м (гр. deesis 'молене') де исис

де ис с В средновековната източно-хри-

стиянска живопис: композиция, в центъ-

ра на която е изобразен Христос, а от две-

те му страни Богородица с Йоан Кръсти-

тел, обърнати към него в молитвени пози,

която често се състои от три самостоятел-

ни части (икони), които образуват трип-

тих.

декада нс м (фр. dе cadence 'упадък'),

декаде нтство 1. В широк смисъл: съв-

купност от явления (течения) в западната

култура през XIX в., която се характери-

зира с враждебно отношение към прин-

ципите на класическото изкуство, отрича-

не на реализма, краен индивидуализъм. 2.

В тесен смисъл обхваща само последната

четвърт на XIX в.

декаде нт м (рус. декадент, нем. Deka-

dent от лат. decadens, -entis 'упадащ') Вж.

дожник декадент.

декаде нтство с (рус. декадентство, от

фр. dе cadence, от срвлат. decadentia 'упа-

дък') Вж. декаданс.

Page 32: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 32 от 144

декалкома ния ж (рус. декалькомания

от фр. dе calcomanie) Способ за повърхнен

печат, по който се изготвят преводни изо-

бражения (маркировки, орнаменти, етикети,

детски играчки и др.), предназначени за

пренасяне върху метал, дърво, хартия, пор-

целан и др. материали.

деко р м (рус. декор, фр. dе cor от лат. de-

corare 'украсявам') Съчетание от елементи за

украса на произведенията на приложното

изкуство, архитектурата (стенопис, дърво-

резба, пластична украса), както и за украса

на града по време на празници.

декорати вна живо и с 1. Живопис,

включена в архитектурния ансамбъл или в

произведение на декоративно-приложното

изкуство, която за разлика от монумен-

талната живопис е предназначена да украся-

ва или подчертава конструкцията или функ-

цията на предметите. 2. В широк и неточен

смисъл включва понякога и монументалната

живопис (защото и тя е противоположна на

кавалетната живопис), както и театралната

декорация.

декорати вна ла стика Вж. декоратив-

на ск л т ра.

декорати вна ск л т ра декорати вна

ла стика 1. Разновидност на скулптурата,

включена в архитектурния ансамбъл и

предназначена за украса на фасади и инте-

риори, на паркове, улици и площади: статуи

и релефи със самостоятелно или спомага-

телно значение, скулптурни орнаменти по

отделните части върху предметите на при-

ложното изкуство (включително и ре-

лефните кахли, отлетите и гравирани метал-

ни украшения и др.), малки статуетки от

порцелан, мрамор, метал и други материали,

които са част от вътрешната украса на жи-

лището. 2 В широк и неточен смисъл поня-

кога включва и скулптурните паметници,

които също така са част от архитектурен

ансамбъл, но съдържат самостоятелен ху-

дожествен образ.

декорати вни ои Художествени бои,

предназначени за декоративни работи.

декорати вно и к ство Вж. декоратив-

но- риложно и к ство.

декорати вно- рило жно и к ство де-

корати вно и к ство Изкуство за изработ-

ване на битови предмети, които притежават

художествени, естетически качества и са

предназначени не само за задоволяване

на непосредствените практически нужди,

а и за украса на жилищата, архитектурни-

те ансамбли, парковете и т. н.

декорати вност ж (от фр. dе coratif) В

изобразителното изкуство: художествено

качество, което се определя от колорит-

ното и композиционното решение на про-

изведението, от неговото предназначе-

ние, място и роля в архитектурния ансам-

бъл като част от архитектурния интериор

на скулптурния паметник в ансамбъла.

декора тор м (рус. декоратор от фр.

dе corateur) Вж. дожник декоратор.

декора торка ж (от декоратор, фр. de-

corateur) Вж. дожничка декораторка.

декора ия ж (рус. декорация, фр. dе -

coration от лат. decorare 'украсявам') Вж.

декора ия театрална.

декора ия театра лна декора ия Изображение на средата, в която действат

героите на драматичното или музикално-

драматичното произведение, върху сце-

ната на театъра.

декори рам несв (фр. dе corer) В при-

ложното изкуство: украсявам, художест-

вено оформям, нанасям рисунки, изобра-

жения, орнаменти върху художествените

изделия.

декори ране с (от фр. dе corer) В при-

ложното изкуство: украсяванe, художест-

вено оформяне, нанасяне на рисунки,

изображения, орнаменти върху художест-

вените изделия.

декстри н м (рус. декстрин, фр. dext-

rine, лат. dexter 'десен') Скорбелен про-

дукт, водноразтворим полизахарид, из-

ползван като материал в технологията на

изобразителното изкуство.

демантои д м (от нем. Demant 'елмаз')

Разновидност на граната, прозрачен ми-

нерал, скъпоценен камък с изумруднозе-

лен цвят, използван като материал за ху-

дожествени изделия.

десена тор м (фр. dessinateur) десина -

тор Вж. дожник десенатор.

десина тор м (фр. dessinateur) Вж. -

дожник десенатор.

Page 33: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 33 от 144

дета л м (нем. Detail от фр. dе tail 'под-

робност') В изобразителното изкуство: 1.

Подробност, която уточнява характеристи-

ката на образа. 2. Незначителна част на едно

художествено произведение. 3. Вж. фра -

мент в 1 знач.

дета ли а ия ж (нем. Detaillieren от фр.

dе tailler) Художествено средство в прак-

тиката на изобразителното изкуство: из-

пълнение, включващо за по-голяма пълнота

многобройни детайли и подробности.

дета ли рам несв (нем. Detaillieren от фр.

dе tailler) В изобразителното изкуство: раз-

работвам подробно отделните части, де-

тайлите на художествените произведения.

дета ли ст м (нем. Detaillist от фр.

dе tailliste) Вж. дожник дета лист.

де тски и ра чки В приложното изкуст-

во: предмети за забава и развлечение на де-

цата, служещи същевременно за развитие на

тяхната умствена, нравствена и физическа

природа и сръчност, както и за ес-

тетическото им възпитание.

деформа ия ж (рус. деформация, нем.

Deformation от лат. deformatio) В изобрази-

телното изкуство: изменение, отклоняващо

изображението на предмета в художест-

вената творба от неговите естествени про-

порции, използвано като художествено

средство.

джа нка ж 1. Дървесина от джанка като

материал в изобразителното изкуство. 2.

Художествено произведение, изпълнено от

такъв материал.

диаде ма ж (рус. диадема, пол. dyadema

от лат. diadema, гр. diadema по гр. dia 'през,

чраз' + dema 'връзка') В изобразителното

изкуство: 1. Царска корона в античността и

средновековието или само предната част на

корона, изработена от благороден метал и

скъпоценни камъни. 2. Знак за княжеско или

болярско отличие. 3. Накит за глава, скъпо-

ценно женско украшение във форма на дъга

или венец.

диама нт м (нем. Diamant, фр. diamant от

гр. adamas, afamantos 'стомана, желязо') ел-

ма Най-твърдият от всички минерали, са-

мороден въглерод, скъпоценен камък от

най-висш клас със силен блясък, безцветен

или със слаби жълти, зелени, светлосини,

сиви и по-рядко розови оттенъци, използ-

ван като материал за художествени изде-

лия.

диви иони ъм м (рус. дивизионизм

от фр. divisionisme по division) Вж. нео-

им ресиони ъм.

диви т м (тур. divit) В приложното из-

куство: продълговата метална, най-често

бронзова кутийка за пазене и носене на

пера и мастило за писане през епохата на

Възраждането, украсявана с гравирани

растителни орнаменти и релефна пласти-

ка.

ди а н роми шлен ста лин Разно-

видност на изкуството, която включва ху-

дожественото проектиране на външния

вид на промишленото изделие, неговото

оформление.

ди а нер м (анг. designer 'проектант,

конструктор') Вж. дожник ди а нер.

ди а нерка ж (от дизайнер, анг. de-

signer 'проектант, конструктор') Вж. -

дожничка ди а нерка.

дина мика на фо рмата В изобрази-

телното изкуство: непосредствено зри-

телно внушение за движение (когато от-

делните форми се изграждат чрез конт-

расти на светлини и сенки, когато отдел-

ната форма се съподчинява ритмично с

други отделни форми и т. н.).

диора ма ж (рус. диорама, фр. diorama

от гр. dia 'през, чрез' + horama 'вид, из-

глед') Разновидност на изобразителното

изкуство наред с панорамата, при която

живописта се допълва с други художест-

вени средства като се доближава частич-

но до ролята на театрална декорация.

ди ля нка ж Лист с отпечатани илю-

страции, пояснителни и информационни

текстове, който се прегъва (дипли) някол-

ко пъти.

ди ти м (гр. diptychos 'сгънат на

две') Две съединени подвижно дъсчици

(най-често икони), покрити с релефни

или живописни изображения, широко

разпространени в средновековното из-

куство.

дире ктно оста вяне Вж. ряко о-

ставяне.

Page 34: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 34 от 144

ди скос м (гр. diskos) В приложното из-

куство: малък, често пъти богато украсен

църковен съд – блюдо, върху което се поста-

вя хлябът за причастието или се събират

волни помощи. Най-често се изработва от

благороден метал и се украсява с орнаменти

или фигурални изображения.

дис армо ния ж (от гр. dys + harmonia

'съзвучие') В изобразителното изкуство: 1.

Липса на хармония в съчетаването, съгла-

суването на отделните компоненти на ху-

дожественото произведение. 2. Липса на

хармония в багрите на художественото про-

изведение.

ДКИПИ ж Вж. Държавна комисия а

и о ра ителни и риложни и к ства.

ДКИПИА ж Вж. Държавна комисия

а и о ра ителни и риложни и к ства и

ар итект ра.

ДКМИ ж Вж. Държавна комисия а

мон ментални и к ства.

ДПК ж Вж. Държавна ок ателна

комисия.

длето с В скулптурата и приложното из-

куство: инструмент с остър край за дълбаене

на дърво.

довърши телна ра о та Окончателна до-

работка на произведение на изкуството пре-

ди окончателното му завършване.

до ктор Ка мов ласт Ка мов ласт В

декоративната живопис: пласт мазилка с

особен състав и дебелина 2-4 мм, създаден

от доктор Кайм, който се нанася върху

грунда на доктор Кайм.

до лен сека ч Ковашко сечиво: инстру-

мент за подсичане на метал с правоъгълна

опашка, която по време на работа се пъха в

отверстие на наковалнята.

долме ни мн (ед долме н м – фр. dolmen

от келт. tolmen 'каменна маса') Мегалитни

паметници, състоящи се от 2 големи побити

в земята камъка, покрити с една или повече

каменни плочи.

доломи т м (фр. dolomite от соб. Dolo-

mien) 1. Вид минерал – калциев и магнезиев

карбонат, разновидност на варовика, изпол-

зван като материал в скулптурата. 2. Скулп-

турно произведение, направено от такъв

материал.

дома шно латно се лско латно В

живописта: основа за създаване на живо-

писно платно, изтъкана на домашен стан.

домина нта ж (рус. доминанта, фр.

dominante от лат. dominans, -antis 'господ-

стващ') В изобразителното изкуство: от-

делна стойност или структурна група в

композицията, която господства над оста-

налите стойности или композиционни

съставки благодарение на контраста или

на особеното положение, което заема в

изобразителното поле.

донати в м (лат. donatif) Вж. одаръ-

чен медал.

до ълни телни ветове Вж. сложни

ветове.

драмати ъм м (фр. dramatisme от гр.

drama 'действие') 1. В художественото

произведение: напрежение и острота на

сюжетното действие, които обикновено

са резултат на сериозен, често пъти тра-

гичен конфликт; разкриване на характера

на героите в момент на силни преживява-

ния. 2. Понякога, по аналогия с житей-

ския смисъл на думата "драма", се упот-

ребява като синоним на трагично, покър-

тително.

дра е рии мн (фр. draperie от drap

'плат') дра иро вки В изобразителното

изкуство: термин, който означава разпре-

делението и общия характер (трактовка-

та) на гънките по дрехите или тъканите

изобщо.

дра иро вки мн (от фр. draperie от

drap 'плат') Вж. дра ерии.

дра скани а ж а ани а Неумело,

небрежно нарисувана картина или рисун-

ка.

дре но ъ рнеста арти я Хартия с

дребнозърнеста структура, служеща като

материал за рисуване.

дре но ъ рнесто латно Платно с

дребнозърнеста структура, служещо за

основа в живописта.

дре лка ж (нем. Drell от нид. drill) В

технологията на скулптурата: инструмент

във вид на свредел за малки дупки, из-

ползван при обработката на твърдите ма-

териали.

Page 35: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 35 от 144

др жески шарж Графично произведе-

ние, разновидност на шаржа, при което ху-

морът преобладава над сатиричните еле-

менти.

Др жество Звено " През 1929 г. група

млади художници се отцепват от Дружест-

вото на южнобългарските художници и ос-

новават Дружество "Звено", просъщес-

твувало само две години.

Др жество Ро дно и к ство Основано

е през 1919 г. с цел да постави родното из-

куство на здрави основи, да даде народен

характер на българското изкуство, да следи

и да се произнася за всяко начинание от ху-

дожествен характер.

Др жество Съвре менно и к ство Основано през 1903 г. в София от група вид-

ни общественици, писатели и художници.

Др жество а оддъ ржане на и к ст-

вото в Бъл а рия, Др жество на до жни-

ите в Бъл а рия Първото сдружение на

българските художници, основано през 1893

г. в София по инициатива на д-р Иван

Шишманов, Иван Мърквичка и др. През

1902 г. се преименува в Др жество на -

дожни ите в Бъл ария.

Др жество на естети ите и к ствове -

дите и литерат рове дите Научно-общест-

вена организация, която обединява научни

работници в областта на естетиката, изкуст-

вознанието и литературознанието, основана

през 1970 г. като колективен член на Съюза

на научните работници в България.

Др жество на не ави симите до жни-

и Основано през 1919 г. по подобие на

международната организация на незави-

симите художници в Париж, по инициатива

на П. Морозов и П. Киселички.

Др жество на но вите до жни и Орга-

низирано е през 1931 г.

Др жество на северно ъ л арските -

до жни и Основава се през 1921 г. в Русе по

примера на южнобългарските художници.

Др жество на до жни ите в Бъл а -

рия Вж. Др жеството а оддържане на

и к ството в Бъл ария.

Др жество на до жни ите рило жни-

и Създадено по инициатива на Методи

Балалчев през 1930 г. с цел да обедини ху-

дожниците, които работят в областта на

приложните изкуства.

Др жество на жно ъ л арските -

до жни и Дружеството е основано е в

Пловдив през 1912 г.

Др жество на жнославя нските -

до жни и Ла да Вж. Съ на жно-

славянските дожни и Лада .

д ле т м (нем. Dublett от фр. doublet

от double 'удвоен') В изобразителното из-

куство: втори екземпляр на художестве-

ното произведение, тъждествен с първия.

д ли рам несв (фр. doubler 'удвоя-

вам') В изобразителното изкуство: съз-

давам художествено произведение в два

екземпляра, правя точно повторение.

д ли ране с (от фр. doubler 'удвоя-

вам') В изобразителното изкуство: съз-

даване на художествено произведение в

два ек-земпляра, правене на точно копие.

д лекс-автоти ия ж (рус. дуплекс

от анг. duplex 'двоен' + гр. autos 'сам, ли-

чен, от само себе си' + typos 'отпечатък')

Способ за висок печат, предназначен за

двуцветно репродуциране на едноцветно

полутоново изображение.

Д че нто с (ит. Ducento, Duecento) На-

звание на XIII в. в специален смисъл –

XIII век като определен период в разви-

тието на италианското изкуство или ита-

лианската култура като цяло.

дъ м 1. Дървесина от дъб като мате-

риал в изобразителното изкуство. 2. Ху-

дожествено произведение, изпълнено от

такъв материал.

дъл а на ре а Техника на изпълне-

ние на резба, при която се извършва

плитко изваждане на дървесината в еле-

ментарни линеарни и геометрични фи-

гурки или несложни растителни, жи-

вотински и човешки фигури.

дъл о к еча т Един от трите основни

вида печат в художествената графика (и в

полиграфията), при който върху хартията

се отпечатват издълбаните части на по-

върхността на плочата.

дъл о ка рав ра Една от основните

гравюрни техники, при която за разлика

от високата гравюра върху хартията се

Page 36: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 36 от 144

отпечатват вдлъбнатите части на плочата

или дъската.

дъл отра ност ж Свойство на худо-

жествените произведения, изпълнени от

трайни материали да се съхраняват доста-

тъчно дълго време, например, художест-

вените изделия от камък, дърво, керамика.

дъ рвен ч к Чук от дърво с равна ударна

повърхност, използван в скулптурата.

дъ рвени въ лища мн Твърд порист про-

дукт с високо съдържание на въглерод, кой-

то се получава при нагряване на дър-

весината без достъп или с ограничение на

въздух, използван като материал в техноло-

гията на изобразителното изкуство.

дърво с 1. Дървесината като материал в

изобразителното изкуство. 2. Художествено

произведение, изпълнено от такъв материал.

дърво на живо та Характерна декора-

тивна композиция в българското среднове-

ковно и възрожденско изкуство, каменна и

метална пластика, дърворезба.

дърводе лско ренде Инструмент, използ-

ван в скулптурата и приложното изкуство за

изглаждане и подравняване на дървени по-

върхности.

дървоо ра о тване с Художествен зана-

ят, който включва резбата и копаничарст-

вото. Води началото си от дървената лъ-

жица, овчарската гега и писаната хурка, а

по-късно включва архитектурните детайли

на жилището: тавани, корнизи, врати, рамки

на прозорци, долапи.

дърво ла стика ж (дърво + рус. пласти-

ка, фр. plastique от гр. plastike 'извайване')

Разновидност на скулптурата, включваща

произведения, изработени от дърво.

дърворе м Вж. рав ра на дърво.

дърворе а ж 1. Художествена обработ-

ка на дърво чрез изрязване на различни

изображения и декоративни мотиви. 2. Съв-

купността от произведения, изпълнени в

тази техника.

дърворе а р м Вж. ма стор ксило-

раф.

Държа вна коми сия а и о ра и телни и

рило жни и к ства и ар итект ра ДКИ-

ПИА Създадена е през 1976 г. като специа-

лизиран обществено-държавен орган с цел

да осъществява идейно-естетическата и кул-

турната политика в областта на изобрази-

телните изкуства, дизайна и архитекту-

рата.

Държа вна коми сия а и о ра и тел-

ни и рило жни и к ства ДКПИ Създа-

дена е през 1971 г. като специализиран

обществено-държавен орган с цел да

осъществява идейно-естетическата и кул-

турната политика в областта на изобрази-

телните изкуства и дизайна.

Държа вна коми сия а мон мента лни

и к ства ДКМИ Създадена е през 1969

г. с цел да осъществява върховно худо-

жествено ръководство и контрол при про-

ектирането и строителството на всички

обекти от национално значение.

Държа вна ок а телна коми сия

ДПК Създадена е през 1957 г. като спе-

циализиран орган със съвещателен глас с

цел да се централизира дейността по от-

купуването на художествени произведе-

ния в страната и да се повиши критерият

при техния подбор.

Държа вно рис ва лно чи лище Вж.

На ионална дожествена академия.

Държа вно до жествено инд -

стриа лно чи лище Вж. На ионална -

дожествена академия.

д кмеджи ство с (от тур. dukme)

Вж. медникарство.

Е

ева н елие с (гр. euaggelion 'блага

вест') Основна богослужебна книга на

христианството, която съдържа описание

на земния живот на Исус Христос, укра-

сявана с миниатюри, заглавки, заставки,

концовки, подвързии и обкови, което не-

рядко я превръща в паметник на средно-

вековното българско изкуство.

евкла м (рус. вклаз, фр. euclase по

гр. klasis 'чупене') Много рядък крехък

минерал, алуминиев или берилиев сили-

кат – скъпоценен камък със синьозелен

или тъмнозелен цвят, използван като ма-

териал за художествени изделия.

Е е ска к лт ра Кри то-Мике нска

к лт ра Древна култура, създадена и

разпространена през Бронзовата епоха

Page 37: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 37 от 144

(2800 – 1100 г. пр. Хр.) в района на Егейско

море – островите и крайбрежието, главно на

Южна Гърция.

е и тие н м (нем. Еgyptienne от фр.

е gyptienne) Вж. ежи тиен.

едно е к м Керамично художествено

произведение, опалвано еднократно и едно-

временно с глазурата, която се нанася върху

суровата форма на предмета.

едно ла стов ва рено- я съчен р нд Ед-

нопластов грунд от вар и пясък, предназ-

начен за монументално-декоративна жи-

вопис.

едносло на акваре лна те ника Техни-

ческа разновидност на акварелната живо-

пис, изпълнявана с един слой боя.

едносло на живо и с едносло на те -

ника В живописта: техника на изпълнение

на художественото произведение с един

слой боя.

едносло на од ото вка В живописта:

подготовка, изпълнена с един слой боя.

едносло на те ника Вж. едносло на

живо ис.

едносло на т тка лена те ника Техни-

ческа разновидност на туткалената живопис,

изпълнявана с един слой боя.

еднофи рна ком о и ия В изобрази-

телното изкуство: художествено произведе-

ние, чиято композиция се състои само от

една фигура.

едно ве тна роде рия В приложното из-

куство: бродерия, изпълнявана в един цвят

(обикновено бял).

едно ве тна од ото вка Начална фаза в

работата над картината, изпълнявана в тех-

никата на многослойната маслена живопис

или друга живописна техника в един цвят.

едро ъ рнеста арти я Хартия за рисува-

не с едрозърнеста структура.

едро ъ рнесто латно Платно с едрозър-

неста структура, служещо за основа в жи-

вописта.

едъ р лан кр ен лан си оло и -

чески лан Начин на изображение, при

който обектът е показан от много близко

разстояние. Вниманието на наблюдателя се

съсредоточава изключително върху по-

казваното пространство на картината (фото-

графията, рекламата), и така се пропуска

маловажното. Той е характерен особено

за иконната и портретната живопис от

епохата на Ренесанса. Нарича се още

кр ен лан или си оло ически лан.

ежи тие н м (нем. Еgyptienne от фр.

е gyptienne) е и тие н Плътен, мощен и

тежък шрифт, в който главните и второ-

степенните греди не се различават по де-

белина, а правоъгълните му серифи са ед-

накво дебели с останалите греди и се пре-

сичат под прав ъгъл с тях.

ексли рис м (лат. ex libris 'от книги-

те') Книжен знак, малък по формат, худо-

жествено изпълнен с графичните способи

за гравюра на метал, на дърво, литогра-

фия или отпечатан с фотоцинкографско

клише, който се поставя на вътрешната

страна на корицата или на заглавната

страница и показва, чия собственост е

книгата.

екс еримента тор м (нем. Еxperimen-

tator от лат. experimentum 'опит') Вж. -

дожник екс ериментатор.

екс о и ия ж (нем. Еxpfsition от лат.

expositio 'излагане') 1. Във връзка с изо-

бразителното изкуство: принципите и на-

чинът на подреждане на художествените

произведения, изложени за разглеждане.

2. Вж. и лож а.

екс она т ж (рус. кспонат, нем.

Еxponat от лат. exponatus 'оставен за по-

каз') Във връзка с изобразителното из-

куство: художествено произведение, из-

ложено за разглеждане в музей, изложба,

галерия и др.

екс оне нт м (лат. exponens, -entis 'из-

лагащ на показ') В изобразителното из-

куство: всеки участник в художествена

изложба като автор, а понякога и като

собственик.

екс реси вност ж (фр. expressif от

лат. exprimo 'изразявам') Вж. екс ресия.

екс ресиони ъм м (фр. expressio-

nisme от лат. expression 'изразяване, из-

разителност') Направление в литера-

турата и особено в изобразителното из-

куство през първите десетилетия на ХХ

в., за което са характерни ярка изра-

зителност на образния строй, неурав-

новесена и чужда на канона композиция,

Page 38: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 38 от 144

драматически контрасти между тъмното и

светлото, динамично движение на персона-

жа.

екс ресиони ст м (фр. expressionniste)

Вж. дожник екс ресионист.

екс ресиони стка ж (от експресионист,

фр. expressionniste) Вж. дожничка екс -

ресионистка.

екс ре сия ж (рус. кспрессия, фр.

expression от лат. expressio 'израз, изразява-

не') екс реси вност и ра и телност В изо-

бразителното изкуство терминът може да се

отнася както до художественото про-

изведение, така и до самата натура. От-

разява силата на въздействието на произ-

ведението като цяло или достойнствата на

някои детайли в характеристиката на от-

делни лица.

еласти чност ж (от фр. е lastique от гр.

elastikos 'разтеглив') Свойство на художест-

вените бои – плавност, мекота.

еле н м Изображение на елен като деко-

ративен мотив в българското изобразително

изкуство – живопис и каменна пластика.

Елини ъм м (рус. Эллинизм от гр.

Hellenismos по hellen 'елински') Вж. Елини-

стично и к ство.

Елинисти чно и к ство Елини ъм 1.

Античното изкуство от III – I в. пр. Хр. от

периода на интензивната гръко-римска ко-

лонизация на Източното Средиземноморие,

който е свързан с образуването на робовла-

делски монархии и с разпространението на

елинската култура в тях. 2. В своето ос-

новно общо значение терминът обхваща

историята на културата (и цялата история)

на съответните страни през посочения пери-

од.

елинисти чно моне тно и к ство Монет-

ното изкуство през епохата на Елинизма (III

– I в. пр. Хр.).

елма м (тур. elmas от ар.) Вж. диамант.

елфен а ншвар м (нем. Еlfenbein-

schwarz) слоновоко стна че рна Черна ху-

дожествена боя, по-рано получавана чрез

изпичане на слонова кост без достъп на въз-

дух, а сега чрез суха дестилация на различни

кости.

ема л м (нем. Еmail, Еmaille от фр. е mail

+ Lack от инд. laksa) 1. Лекотопими бели

или оцветени глазури от фелдшпат, упот-

ребявани за покриване или художествено

декориране на метални, керамични и

стъклени изделия. 2. Техника на из-

пълнение на изделията от емайл. 3. Про-

изведения на декоративно-приложното

изкуство, украсени с различни емайлови

сплави.

ема ллак м (от нем. Еmail, Еmaille от

фр. е mail) Вж. ема лови ои.

ема ли рам несв (нем. emailieren) По-

кривам повърхността на метално худо-

жествено изделие с емайл и я нагрявам.

ема ли ране с (от нем. emailieren)

Златарска техника, при която по повърх-

ността на метала се насипва цветен стък-

лен прах и предметът се загрява.

ема лови ои ема ллак Гъсти худо-

жествени бои, чиито свързващи вещества

са специални лакове, които след изсъхва-

нето си напомнят емайл.

ем ле ма ж (рус. мблема, лат. emble-

ma от гр. emblema 'изпъкнало украше-

ние') В приложноти изкуство: означаване

на важно понятие или на отвлечена идея

чрез условен знак или изображение. Тя

няма за задача да въплъти в образ съдър-

жанието на понятието или идеята, а само

ги посочва, като използва чисто условни

връзки. В практическата употреба терми-

ните ем лема и символ често се сближа-

ват по значение.

ем лсии мн (ед ем лсия ж – фр.

е mulsion от лат. emulsis 'издоен') Течно-

сти, наситени с неразтворими мастни или

смолисти частици на друга течност или

вещество, използвани в технологията на

изобразителното изкуство.

ем лсио нен р нд В живописта:

грунд, състоящ се от смес от масло, пре-

димно варено и туткален раствор.

ем лсия от чере шова ма Емулсия,

приготвена от гума от череша, праскова,

вишна, слива и пр., служеща за свързва-

тел на художествените бои.

енка ст м (от нем. Еnkaustik, лат. en-

caustica от гр. enkaustike по enkaio 'изга-

рям') Вж. дожник енка ст.

енка стика ж (вер. рус. нкаустика,

нем. Еnkaustik, лат. encaustica от гр. enka-

Page 39: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 39 от 144

ustike по enkaio 'изгарям') Вж. восъчна жи-

во ис.

енко л ион м (стгр. enkolpion 'нагръд-

ник') В приложното изкуство: миниатюрно

изображение на Богородица и Христос,

представени заедно или отделно, което във

вид на малка икона, едър медалион или вър-

ху кръст се носи с верижка на гърдите от

висши духовни лица.

е и ра фика ж (рус. пиграфика, фр.

е pigraphique от гр. epigraphe 'надпис') Наука

за разчитане и тълкуване на надписи по ар-

хеологически паметници – керамични, ка-

менни, метални, папирусни и др.

е и ра фски орнаме нт В изкуството на

народите от Азия и Близкия Изток: надписи,

украсени с орнаменти.

е итра и л м (от гр. epi 'на' + trachelos

'врат, шия') В приложното изкуство: част от

свещеническото облекло при служене на

треби, което представлява широко, про-

дълговато парче плат, украсено със сърма, с

избродирани орнаменти.

е окси дно ле и ло Лепило, приготвено

от епоксидни смоли, използвано като мате-

риал в технологията на изобразителното

изкуство.

е оле ти мн (ед е оле т м – рус. полет,

фр. е paulette от е paule 'рамо') В приложното

изкуство: знак на военен чин в някои армии,

с четириъгълна или друга форма, украсен

със сърма и включващ отличителната ем-

блема на разните родове войска.

ермини я ж (нгр. hermeneia 'тълкуване,

обяснение') ермини я В средновековното

религиозно изкуство: наръчник, ръковод-

ство за иконопис и църковни стенописи,

съдържащо подробни наставления и ука-

зания, както по отношение на изобразя-

ваните сюжети и светци, така и на техно-

логията на живописните техники.

Ермитаж м Вж. Държавен Ермитаж.

ески м (фр. esquisse от ит. scizzo) В

изобразителното изкуство: спомагателно

художествено произведение, което има под-

готвителен характер и представлява предва-

рително нахвърляне на по-голямата творба,

като въплъщава замисъла и с основните

композиционни средства.

есте ствен и с не е чен и с Гипс,

който се среща в готов вид в природата,

използван като материал в изобразител-

ното изкуство.

есте ствен лтрамари н Вж. лтрама-

рин в 1 знач.

есте ствена еле на емя еле на емя Зелена художествена боя, представлява-

ща естествен продукт, който се получава

при разпадането на базалта и други мине-

рали.

есте ствена о ра Вж. о ра.

есте ствена ати на Вж. атина в 1

знач.

есте ствена сие на Вж. сиена.

естествена сиенска емя Вж. сиена.

есте ствена м ра Вж. м ра.

есте ствени ои риро дни ои Худо-

жествени бои, които се срещат в готов

вид в природата.

есте ствени свър ва тели есте ствени

свъ р ващи вещества Вж. свър ватели в

1 знач.

есте ствени свъ р ващи вещества Вж.

свър ватели 1 знач.

есте т м (фр. esthе te от гр. aisthetes

'чувстващ') естети к 1. Специалист в об-

ластта на естетиката, теоретик на есте-

тиката. 2. Лице, което обича и цени хуба-

вото в изобразителното изкуство.

естети ъм м (фр. esthе tisme от гр.

aisthanomai 'възприемам') есте тство От-

ношение към изкуството, според което

художествените ценности са автономни,

неутрални спрямо политически, социал-

ни, нравствени и други жизнени въпроси.

естети к м (рус. стетик, гр. aisthetes

'чувстващ') Вж. естет.

есте тика ж (рус. стетика, нем.

ästhetik от гр. aisthetika) Наука, която из-следва естетическите отношения на чове-

ка към действителността, изразяващи се

в: а) естетическо съзерцание (възприема-

не, преживяване и пр.); б) творчество по

законите на красотата и специално в об-

ластта на изобразителното изкуство.

есте тка ж (от естет, фр. esthе te от гр.

aisthetes 'чувстващ') 1. Жена, която е спе-

циалист в областта на естетиката, теоре-

Page 40: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 40 от 144

тик на естетиката. 2. Жена, която обича и

цени хубавото в изобразителното изкуство.

есте тство с (от фр. esthetisme от гр.

aisthanomai 'възприемам') Вж. естети ъм.

есто м м (рус. стомп, фр. estomp) 1.

Свита като цигара кожа или хартия за рису-

ване със сос, въглен, пастел, туш и др. 2.

Рисунка, изпълнена с такъв инструмент.

ес а р м Вж. алтар.

етике т м (фр. е tiquette) В приложната

графика: дребноформатен рекламен вид,

представляваш лист, прилепен към търгов-

ския артикул, съдържащ названието на про-

дукта, името на предприятието или фир-

мата, която го произвежда, а също и до-

пълнителни елементи с декоративен ха-

рактер – цветно петно, орнамент или ри-

сунка.

ет д м (фр. е tude 'изучение' от лат.

studium) В изобразителното изкуство: спо-

магателно произведение с малки размери,

изпълнено изцяло от натура с цел тя да бъде

внимателно изучена и да се усъвършенства

професионалното майсторство.

ет дник м (рус. тюдник от фр. е tude

'изучаване' от лат. studium) Специална кутия

(обикновено дървена) с принадлежности за

рисуване и място за закрепване на етюда.

ет дност ж (от фр. е tude от лат. stu-

dium) В практиката на изобразителното из-

куство: един от най-големите недостатъци

на изпълнението, при който частното, дреб-

ното, случайното не е преодоляно в процеса

на работата и отслабва или изопачава идей-

но-образното съдържание на произведение-

то.

е ване с (нем. ätzen) Вж. ра яждане.

Ж

жа ешки рак рс Перспективен ефект,

който се получава при необичайно ниска

гледна точка, разположена почти до самата

повърхност на земята.

жадеи т м (фр. jadе ite по исп. pietra de

ijada) Минерал, метасиликат на натрия и

алуминия, оцветен в бял или яркозелен цвят,

използван като материал за художествени

изделия.

жака рдови кили ми В приложното

изкуство: постелки за жилищни помеще-

ния, декорирани с най-разнообразни ор-

наменти, тъкани на фабричен жакардов

стан, при който рисунката на килима е

предварително перфорирана на картони.

жанр м (фр. genre от лат. genus, -eris

'род, вид') В изобразителното изкуство:

понятие, характеризиращо дадена област

на изкуството, която включва определен

кръг от теми или от дадена техника.

жанри ст м (рус. жанрист от фр. genrе

по лат. genus, -eris 'род, вид') Вж. дож-

ник жанрист.

жа нрова живо и с Вж. итова живо-

ис.

же ъл м ски тър В приложното из-

куство: художествено украсен с орнамен-

ти, благородни метали и скъпоценни ка-

мъни прътовиден предмет, който се носи

от високопоставени светски личности

(царе, маршали) и духовници (папи, па-

триарси, владици) и символизира до-

стойнството, сана, властта на този, който

е удостоен с него.

желати н м (фр. gе latine от ит. gelatina

по лат. gelatus 'замразен') Кожен туткал,

много добре пречистен и излят във вид на

плочи или тънки прозрачни листи, който

се използва в технологията на изобрази-

телното изкуство.

желати нов калъ В технологията на

скулптурата: най-съвършеният калъп,

който възпроизвежда най-дребните де-

тайли на оригинала и се приготвя от ела-

стична желатинова маса за многократно

отливане на декоративна скулптура, из-

пълнена в твърд материал и с много дреб-

ни и сложни детайли.

Желя на е о а Епоха в развитието на

човешката цивилизация, която обхваща

края на II хилядолетие и цялото I хилядо-

летие пр. Хр. и се характеризира със съз-

даването на железни оръдия на труда и на

определени типове художествени пред-

мети.

желя о с 1. Химичен елемент, метал,

използван в изобразителното изкуство ка-

то материал за художествени произведе-

ния. 2. Художествено произведение, из-

пълнено от такъв материал.

Page 41: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 41 от 144

жени лни кили ми В приложното изкуст-

во: вид китени килими от мека тъкан за пос-

телки на пода, на дивани, кушетки и др.

же ртвеник м Вж. алтар.

жив моде л Живо същество, служещо ка-

то модел на художника.

жи ва вар Смес от гасена вар и други ма-

териали (пясък, косми и др.), обработена по

специален начин, за да стане податлива за

моделиране на скулптурни форми.

живо и с ж Един от основните видове

изобразително изкуство – художествено

изобразяване на предметния свят върху

плоскост (стена, дъска, платно, картон и др.)

с помощта на цветни материали.

Живо и с на де ствието" Разновид-

ност на абстракционизма – "живопис", съз-

давана върху основата на биологичното дей-

ствие. У художника няма предварителен

замисъл, платното е проснато на пода, той

танцува върху него, разлива лакови бои с

продупчени отдолу кутии.

живо и свам несв Създавам художестве-

но произведение в областта на живописта.

живо и свам дв сло но Изпълнявам

живописно произведение с два слоя боя.

живо и свам едносло но Изпълнявам

произведение на еднослойната живопис.

живо и свам мно осло но Създавам

произведение на многослойната живопис.

живо и свам мо кро Живописвам върху

мокра основа.

живо и свам ол мо кро Живописвам

върху полумокра основа.

живо и свам ол с о Живописвам

върху полусуха основа.

живо и свам с о Живописвам върху

суха основа.

живо и сване с Създаване на произведе-

ние на живописта.

живо и се м Вж. дожник живо и-

се .

живо и сна ка ла В приложното изкуст-

во: кахла, украсена с живописни орнаменти.

живо и сна шко ла В историята на из-

куството: група художници или художест-

вени произведения, свързани с общ стил,

тематика и технически похвати. 1. В широк

смисъл означава националните стилови осо-

бености на изкуството. 2. В тесен смисъл

– учениците и последователите на някой

велик майстор с характерните особености

на тяхното творчество.

живо и сност ж Качество на живо-

писната творба, което изразява движе-

нието на цветовите и светлосенъчни от-

ношения и на локалните багри в техните

контрасти и преходи.

животи нски орнаме нти Вж. терато-

ло ични орнаменти.

животи нски осно ви Основи в живо-

писта от животински произход: кожен

пергамент, слонова кост и др.

животи нски стил Вж. тератоло и-

чен стил.

ж ри с (фр. jury от анг. jury от стфр.

jurе e 'следствие') В областта на изобрази-

телното изкуство: група художници, из-

куствоведи и представители на художест-

вената общественост, които преценяват

произведенията, предложени за изложба,

конкурс, отпечатване или разглеждане.

ж ри рам несв (от жури, фр. jury от

анг. jury от стфр. jurе e 'следствие') В об-

ластта на изобразителното изкуство: пре-

ценявам произведенията, предложени за

изложба, конкурс, отпечатване или раз-

глеждане.

жълт а а т Минерал, разновидност на

ахата, полускъпоценен камък с жълт

цвят, използван като материал за худо-

жествени изделия.

жълт ка дми Вж. кадмиева жълта.

жълт ко а лт Вж.ко алтова жълта.

жълт са фи р Минерал, разновидност

на сапфира – скъпоценен камък с жълт

цвят, използван като материал за худо-

жествени изделия.

жълт т рмали н Минерал, разновид-

ност на турмалина – скъпоценен камък с

жълт цвят, използван като материал за

художествени изделия.

З

аве са ж В приложното изкуство: ху-

дожествено изработена преграда в театъ-

ра, която отделя сцената от зрителната за-

Page 42: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 42 от 144

ла и оказва естетическо въздействие, неряд-

ко украсена с орнаменти.

авъ ршеност ж В изобразителното из-

куство: такъв стадий в работата над худо-

жественото произведение, когато е достиг-

ната най-голяма пълнота на въплъщението

на творческия замисъл, а в по-тесен смисъл,

когато е изпълнена определена изобрази-

телна задача.

а ла вка ж ини иал началка В укра-

сата на ръкописните книги и в книжното

оформление: художествено изработена, ед-

ноцветна или многоцветна голяма начална

буква на глава (или част) от текста.

а ла вна стра ни а ти т л ти т лен

лист ти т лна стра ни а В книжното офор-

мление: начална страница на книга, която

съдържа заглавието на книгата и други под-

робни данни за цялото издание (името на

автора, названието на книгата, издателство-

то, годината и мястото на издаването и т. н.)

и се поставя на дясната половина на първото

фолио.

Задр а на ма сторите на наро дните

до жествени аная ти ЗМНХЗ Основана е

през 1967 г. в София с основна задача – въз-

раждане на художествените традиции в на-

родните занаяти, за внедряване в новия бит

на елементи от народното творчество, за

създавана на национален стил в художест-

веното производство.

а ешки т тка л фре нски т тка л Тут-

кал, приготвен от заешки кости и кожа, из-

ползван в технологията на боите. Най-

доброкачественият се произвеждал във

Франция, откъдето идва названието му

френски т ткал.

а драви тели мн (ед а драви тел м) В

технологията на изобразителното изкуство:

вещества, които укрепват, заздравяват грун-

да, например стипца, формалин, танин.

акри т конк рс В областта на изобрази-

телното изкуство: конкурс, при който про-

изведенията са представени под някакъв

девиз или псевдоним или в който участват

ограничен брой или специално подбрани

автори.

акри та и ло ж а Художествена излож-

ба, закрита за масово посещение от лю-

бителите на изобразителното изкуство.

али ване с Вж. леджосване.

али вка ж Вж. леджосване.

а мисъл м В областта на изобразител-

ното изкуство: конкретна и цялостна

представа за съдържанието и формата на

художественото произведение, съществу-

ваща в творческото въображение на ху-

дожника преди да започне непосредстве-

ната работа.

амърся ване с В керамиката: вид де-

фект на глазурата, представляващ бучица

на повърхността на глазурата или под нея

в резултат на попадение на частици от

друг материал.

ан и а рски ко а л Копал, който е

по-твърд от каменна сол, наречен така по

местонахождение, използван в тех-

нологията на изобразителното изкуство.

а а еност ж В изобразителното из-

куство: състояние на художественото

произведение, характеризиращо се с ця-

лост и невредимост.

арф м (тур. zarf от ар. zarf) В при-

ложното изкуство: чашковидна метална

подложка на чашка за чай, кафе, нерядко

декорирана с различни орнаменти.

асе нчена рис нка Вж. ластична

рис нка.

асл жил до жник Почетно звание

в областта на изобразителното изкуство,

което се дава на живописци, скулптори,

графици и др. дейци на изкуствата за

дълготрайна и предана служба и за заслу-

га в подготовката на художествени кадри

и създаването на научни трудове в об-

ластта на изобразителното изкуство.

аста вка ж В книжната графика:

малка орнаментална или изобразителна

композиция, широка колкото набрания

текст (или по-тясна от него), с която за-

почва глава или част от книга.

атво рена ком о и ия В изобрази-

телното изкуство: художествено произве-

дение, в което не могат да бъдат включе-

ни допълнителни компоненти, без да се

наруши неговата хармония.

атъмне ни стъкла Вж. о алови

стъкла.

вери нен стил Вж. тератоло ичен

стил.

Page 43: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 43 от 144

е ло с Долнокачествено конопено плат-

но, използвано в живописта като основа,

предимно за декоративни цели.

еле н ко а лт Вж. ко алтова елена.

еле н т рмали н Минерал, разновидност

на турмалина – скъпоценен камък със зелен

цвят, използван като материал за ху-

дожествени изделия.

еле н ш ине л Разновидност на шпинела

– скъпоценен камък, оцветен в зелено (от

тревнозелено до тъмнозелено, почти черно),

използван като материал за художествени

изделия.

еле н я с ис Минерал, разновидност на

ясписа, оцветен в зелен цвят, използван като

материал за художествени изделия.

еле на викто рия Зелена художествена

боя, получавана от различни смеси.

еле на емя Вж. естествена елена е-

мя.

е мен во сък Вж. ере ин.

лата р м Вж. ма стор иж тер.

лата рство с, к мджи ство Худо-

жествен занаят, добре развит у нас още пре-

ди XIX в. за изработване на изделия от злато

и сребро (гривни, обици, пръстени, огърли-

ци, диадеми, чапрази, пафти и др.). К м-

джи ство е остаряло название на латарст-

вото.

ла тен рон Златист прах, оловен сул-

фит, използван в приложното изкуство за

покриване на метални и дървени повърх-

ности.

лати ст то а Минерал, разновидност

на топаза – скъпоценен камък със златист

цвят, използван като материал за художест-

вени изделия.

ла тно сече ние Строго определено ма-

тематично съотношение на пропорциите,

при което едната от двете съставни части се

отнася към по-голямата така, както по-

голямата към цялото; понятие, което изра-

зява закономерност за хармонично съотно-

шение на частите към цялото в природата и

изкуството.

ла то с 1. Химичен елемент – светло-

жълт неръждясващ благороден метал, из-

ползван в изобразителното изкуство като

материал за художествени произведения и

изделия. 2. Художествено произведение

или изделие, изпълнено от такъв матери-

ал.

мия ж Изображение на змия като

декоративен мотив в българското изо-

бразително изкуство.

ЗМНХЗ ж Вж. Задр а на ма сто-

рите на народните дожествени а-

наяти.

о ра ф м (гр. zographos) Вж. ма стор

о раф.

о рафи свам несв (от гр. zographos) В

стенната живопис: рисувам икони или ре-

лигиозни сцени и изображения върху сте-

ните на църква.

о рафи сване с (от гр. zographia) В

стенната живопис: рисуване на икони или

религиозни сцени и изображения върху

стените на църква.

она лна и ло ж а Вж. онална до-

жествена и лож а.

она лна до жествена и ло ж а о-

на лна и ло ж а Художествена изложба, в

която се експонират произведенията на

художниците, работещи в дадена гео-

графска зона.

оофо р м (от гр. zoon 'животно' +

phoros 'носещ') В античното изкуство:

фриз във форма на непрекъсната изобра-

зителна композиция, изпълнена в техни-

ката на скулптурния релеф, изобразяваща

живи същества или орнамент, в който са

включени животински мотиви.

рял до жник Така се нарича ху-

дожникът през периода на своята твор-

ческа зрялост.

ря ла до жничка Така се нарича ху-

дожничката през периода на своята твор-

ческа зрялост.

ъ а т шка р ел В скулптурата: стома-

нен инструмент за обработване на раз-

лични видове камък, единият край на

който се разширява във вид на плоска ло-

патка, която завършва с едри зъбци.

ъ рнесто латно Плътна тъкан, коне-

цът на която е двоен или троен във вътъ-

ка или основата, използвана като основа

в живописта.

Page 44: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 44 от 144

И

идеали а ия ж (рус. идеализация, фр.

idealisation от гр. idea 'понятие, представа') В

изобразителното изкуство: нарушаване на

жизнената правдивост вследствие на пред-

намерено или неволно разкрасяване на изо-

бразявания обект.

иде ност ж (рус. идейность от нем. Idee

по лат. idea от гр. idea 'понятие, представа')

В областта на изобразителното изкуство:

концентрирана съдържателност на изкуст-

вото, която изразява в образна форма поня-

тията, представите и идеите на човека за

действителността, неговите естетически,

нравствени и обществено-политически иде-

али.

идео ра ма ж (рус. идеограмма, фр.

idе ogramme от гр. idea 'понятие, представа' +

gramma буква') Вид картинен писмен знак

(пиктограма), чието съдържание не съвпада

с нарисувания образ, а има преносно значе-

ние и предава едно отвлечено понятие.

иде я ж (нем. Idee по лат. idea от гр. idea

'понятие, представа') В областта на изо-

бразителното изкуство: главната мисъл на

художественото произведение, чрез която се

разкрива обществената позиция на худож-

ника и обективната насоченост на неговото

изкуство.

и дол м (гр. eidolon 'изображение' по

eidos 'образ, подобие') В скулптурата: мате-

риален предмет, който е обект на религи-

озно поклонение – човешки и животински

фигури с най-различни натуроподобни или

символични форми, направени от дърво,

глина, камък (най-често мрамор), мед,

бронз, сребро, злато и др.

и долна ла стика Разновидност на пла-

стиката, включваща фигури и предмети с

култово предназначение, изработени от

глина, камък (най-често мрамор), кост, злато

и др.

и е лено ле нено ма сло Ленено масло,

избелено по специална технология, което

служи за свързвател в маслените бои.

и е лено латно Платно за рисуване,

избелено по специална технология.

и ве стен до жник Художник, който

се ползва с известност сред ценителите

на изкуството.

и ве стна до жничка Художничка,

която се ползва с известност сред цените-

лите на изкуството.

и вод м В иконописта: сборник от об-

разцови рисунки, които иконописецът ко-

пира при изписването на даден образ или

композиция.

ИИ м Вж. Инстит т а и к ство на-

ние.

ИИИ м Вж. Инстит т а и к ство-

нание.

ИПК м Вж. На ионален инстит т а

аметни ите на к лт рата.

и к ствен лтрамари н Вж. лтра-

марин във 2 знач.

и к ствена ати на Вж. атина във 1

знач.

и к ствени ои Художествени бои,

получени по изкуствен начин, които не се

срещат в готов вид в природата.

и к ствени свър ва тели Вж. свър -

ватели във 2 знач.

и к ствени свъ р ващи вешества

Вж. и к ствени свър ватели.

и к ство с Творческа художествена

дейност, обобщение на многостранния

човешки опит, филтриран през душев-

ността на художника, фиксиран в устой-

чиви образи, представляващи духовна

ценност, тъй като съхраняват висшите за

всеки народ представи за красота, нрав-

ственост и хуманност.

и к ство с др а фо рма Вж. инофор-

мално и к ство.

и к ствове д м Специалист, работещ

в областта на изкуствознанието.

и к ствове дка ж Жена, специалист в

областта на изкуствознанието.

и к ство на ние с Наука за изкуст-

вото, която включва теорията и историята

на изкуството, също както и художестве-

ната критика. Най-често терминът озна-

чава науката за изобразителното изкуст-

во.

и ло ж а ж Вж. дожествена и -

лож а.

Page 45: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 45 от 144

и ло ж а на де тски рис нки Изложба на

художествени произведения, изпълнени от

деца.

и ло ж а на младите дожни и Худо-

жествена изложба, в която участват само

млади художници до определена възраст.

и ло ж а до жествена Вж. дожест-

вена и лож а.

и о раже ние с Възпроизвеждане на

външния сетивно-конкретен облик на явле-

нията от действителността със средствата на

изкуството.

и о ра и телни и к ства 1. Изкуства,

които са свързани със зрителното възприя-

тие и създават изображения на видимия свят

върху плоскост или в пространството: таки-

ва са живописта, графиката и скулптурата.

Наричат се още ространствени и к ства.

Често към тях причисляват и архитектурата,

и цялото декоративно-приложно изкуство,

тъй като произведенията им са пространст-

вени и се възприемат чрез зрението. Терми-

нът ластични и к ства е тъждествен по

съдържание и подчертава сетивно-наглед-

ния, осезателен характер на съответните ви-

дове изкуство. 2. Вж. рис ване във 2 знач.

и о ра ф м (гр. zographos) Вж. ма стор

о раф.

и окефа лия ж (гр. isos 'равен, еднакъв'

+ kephale 'глава') Разпространен в древ-

ността и средновековното изкуство начин за

изграждане на многофигурна композиция,

при който главите на всички стоящи фигури

са разположени на еднаква височина (т. е.

по една хоризонтална линия), като само

предната редица фигури е представена в цял

ръст, а на останалите се рисуват само глави-

те, подредени в хоризонтални редове в един

и същ размер.

и и свам несв В изобразителното из-

куство: покривам, украсявам с рисунки, из-

рисувам, нашарвам, изпъстрям стени, ху-

дожествени предмети и др.

и ъ кнал реле ф Техническа разновид-

ност на релефа, при която изображението се

изгражда чрез обемни форми, които ча-

стично се издигат над повърхността.

и равни тел м Вж. и равни телна дъска .

и равни телен ласт Вж. втори ласт.

и равни телна дъска , и равнител

Специална дъска за изравняване на пла-

стовете мазилка при изпълнение на сгра-

фито.

и ра м, и ра я ване Възпроизвеж-

дане на вътрешното съдържание на явле-

нията от действителността (чувствата,

мислите, психическите състояния, обек-

тивната същност на хората и събитията,

на природата и предметния свят) със

средствата на изкуството.

и ра и телност ж Вж. екс ресия.

и ра я ване с Вж. и ра .

и светля вания мн В средновековната

живопис: термин, който определя начина

на изпълнение на светлите части по дре-

хите на светците. Боите се полагат на ня-

колко пъти, като се смесват с все по-голя-

мо количество бяла боя, при което посте-

пенно се намалява плоскостта, върху коя-

то те се полагат.

и си чам несв Изпълнявам скулптура

в камък – гранит, мрамор, варовик, пя-

съчник и др., т. е. в твърд материал.

и си чане с Техника на изпълнение на

скулптурата в камък – гранит, мрамор,

варовик, пясъчник и др.

и те ляне с Ковашка операция – уве-

личаване дължината на художественото

изделие за сметка на намаляването на на-

пречното му сечение.

и мр д м (рус. изумруд, тур. zumrud

от перс. или ар. zumurrud от гр.) смара д

Минерал, разновидност на берила – скъ-

поценен камък от най-висок клас със зе-

лен цвят, използван като материал за ху-

дожествени изделия.

и ч квам несв 1. Вж. и сичам. 2. От-

странявам калъпа от гипсовия модел на

скулптурата.

и ч кване с 1. Вж. и сичане. 2. От-

страняване на калъпа от гипсовия модел

на скулптурата.

и я щна ра фика Разновидност на

графиката, включваща произведения със

самостоятелно художествено значение,

които по съдържание не са непосредстве-

но свързани с някакъв литературен текст

и нямат строго определено практическо

предназначение.

Page 46: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 46 от 144

и я щни и к ства Старо класифика-

ционно определение за група изкуства, кои-

то имат за цел чисто естетическо и морално

въздействие върху човека: музика, живопис,

графика, скулптура, поезия, риторика, танц

– за разлика от приложните изкуства, които

имат практическо полезно предназначение.

ико на ж, к на (нгр. eikona от стгр. eikon

'образ') В историята на изкуството: кавалет-

но произведение на религиозната живопис,

което същевременно е култов предмет –

символично изображение на Христос, на ня-

кой християнски светец или сцена от "све-

тото писание". К на е народно название на

иконата.

ико нна живо и с Вж. иконо ис.

иконо ра ф м (от нгр. eikona по стгр.

eikon 'образ' + grapho 'пиша, рисувам') Вж.

дожник иконо исе .

иконо ра фия ж (от нгр. eikona по стгр.

eikon 'образ' + grapho 'пиша, рисувам') 1.

Раздел от изкуствознанието за проучване на

сюжетите и образите в изобразителното из-

куство и техния произход. 2. Описание на

изображенията в изкуството, установяване

правилата за изобразяване на митологични,

исторически лица и сюжети с техните ха-

рактерни особености и символи. 3. Във

връзка с изкуството на миналите епохи

(например във връзка с изкуството на Сред-

новековието): система от общоприети (или

предписани) канонични правила за изобра-

зяване на дадено лице или сюжет.

иконо и с ж (от нгр. eikona по стгр. ei-

kon 'образ' + пис) ико нна живо и с иконо-

и ство В историята на изкуството: раз-

новидност на кавалетната религиозна жи-

вопис, чиито произведения служат като

обект за поклонение и култ главно в стра-

ните, където е било разпространено източ-

но-православното християнство. Иконо-

иство е остарялото название на ико-

но иста.

иконо и се м (от нгр. eikona по стгр.

eikon 'образ') Вж. дожник иконо исе .

иконо и ство с (от нгр. eikona по стгр.

eikon 'образ') Вж. иконо ис.

иконоста с м, к ностас (гр. eikonostasion

от стгр. eikon 'образ' и stasion 'място за стое-

не') Преграда, която в православната църква

отделя олтара от помещението за богомол-

ци, представляваща сложна архитекто-

нична композиция, в която са обединени

архитектура, декоративна скулптура, дър-

ворезба, иконопис. К ностас е народното

название на иконостаса.

ил иони ъм м (фр. illusionnisme от

лат. illusio 'лъжа, насмешка') 1. В специа-

лен смисъл: трактовка на изображението,

характерна за някои периоди или стилове

в историята на изкуството, която се стре-

ми към живо възпроизвеждане на обекти-

те, към външно правдоподобие, което

граничи с илюзията (зрителната измама).

2. В отрицателен смисъл терминът се

употребява за характеризиране на натура-

листичния подход към изобразяването на

действителността, който има за цел да

възпроизведе видимите свойства, а не

същността и смисъла на явленията.

ил мина тор м (рус. иллюминатор от

фр. illuminateur от клат. illuminator) Вж.

ма стор ил минатор.

ил мини рам несв (рус. иллюминиро-

вать от фр. illuminer, по лат. illumino) 1.

Оцветявам гравюри или рисунки (на ръ-

ка) главно с локални цветове без града-

ции на тоновете. 2. По отношение на

древните (особено средновековните) ръ-

кописи този термин често обозначава

процеса на изпълнение на цветните мини-

атюри и орнаменти, независимо от тех-

ния характер и техника.

ил мини ране с (от фр. illuminer по

лат. illumino) 1. Оцветяване на гравюри

или рисунки (на ръка) главно с локални

цветове без градации на тоновете. 2. По

отношение на древните (особено средно-

вековните) ръкописи този термин често

обозначава процеса на изпълнение на

цветните миниатюри и орнаменти, неза-

висимо от техния характер и техника.

ил стра тор м (рус. иллюстратор, фр.

illustateur от лат. illustrator 'просветител')

Вж. дожник ил стратор.

ил стра торка ж (от илюстратор, фр.

illustateur от лат. illustrator 'просветител')

Вж. дожничка ил страторка.

ил стра ия ж (рус. иллюстрация,

фр. illustration от лат. illustratio) 1. Разно-

видност на художествената графика, коя-

то има за задача да онагледява, образно

Page 47: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 47 от 144

да пояснява (и отчасти да допълва) даден

текст. 2. Отделно произведение на този вид

художествена графика.

ил стри рам несв (рус. иллюстрировать,

нем. illustieren по лат. illustro 'обяснявам)

Снабдявам с илюстрации, рисувам картина

по текст, за да го поясня.

ил стри ране с (от нем. illustieren по

лат. illustro 'обяснявам') Снабдяване с илю-

страции, рисуване на картина по текст, за да

го пояснява.

имита тор м (нем. Imitator от лат.

imitator) Вж. дожник имитатор.

имита торка ж (от имитатор, нем.

Imitator от лат. imitator) Вж. дожничка

имитаторка.

имита ия ж (рус. имитация, нем.

Imitation, фр. imitation от лат. imitatio 'под-

ражание') В изобразителното изкуство: 1.

Сполучливо възпроизвеждане на нещо, под-

ражание. 2. Вж. фалшификат. 3. Художест-

вено произведение или предмет, създаден в

резултат на подражание.

имити рам несв (нем. Imitieren, фр. imiter

от лат. imito) В изобразителното изкуство: 1.

Точно възпроизвеждам, подражавам изкус-

но. 2. Вж. фалшифи ирам.

им ресиони ъм м (фр. impressionnisme

от impression 'впечатление') 1. Направление

и художествен метод във френската живо-

пис от 70 – 80 години на XIX в., които се

свързват с творчеството на Моне, Сислей,

Писаро, Реноар. Основен принцип на им-

пресионистите е работата от натура, ста-

ранието да бъдат предадени мимолетни впе-

чатления. 2. В широк смисъл терминът обх-

ваща и многобройните последователи на

импресионизма в другите страни не само в

живописта, но и в графиката и скулптурата.

им ресиони ст м (фр. impressionniste)

Вж. дожник им ресионист.

им ресиони стка ж (от импресионист,

фр. impressionniste) Вж. дожничка им-

ресионистка.

им ре сия ж (рус. импрессия, нем.

Impression по лат. impressio 'впечатление')

Ескизно нахвърляна живописна или гра-

фична творба, в която художникът е искал

да запечата моментните си впечатления от

даден природен обект. За пръв път терминът

е употребен от френския художник Клод

Моне.

им римат ра ж (от лат. iп- 'не' + pri-

mas, primatus 'първенствуващ, глава') В

технологията на живописта: остаряло на-

звание на цветното тониране на грунда

чрез нанасяне на тънки пластове от топ-

ли, неутрални или студени оцветявания,

характерно за живописната практика на

старите майстори.

инвести тор м (от лат. investo 'обли-

чам, покривам') Човек или учреждение,

които възлагат поръчка на даден худож-

ник за изпълнение на художествено про-

изведение.

инвестит ра ж (клат. investitura) В

изкуството на древните траки: иконо-

графска сцена, която изобразява връч-

ването на отличителните знаци (ин-

сигниите) на царската власт от божест-

вото на героя, представена като релефно

изображение върху пръстени, шлемове,

наколенници, апликации и др.

инда нтрена жълта Художествена

боя, разновидност на анилиновата жълта.

индивид а лна и ло ж а Вж. самосто-

ятелна дожествена и лож а.

индивид а лна до жествена и ло ж-

а Вж. самостоятелна дожествена и -

лож а.

инди о с (нем. Indigo от исп. или

порт. indigo от лат. indicum 'индийска

боя', гр. indikon 'синка') 1. Органично си-

ньо багрилно вещество, което се получа-

ва от сока на тропично растение или по

синтетичен път. 2. Копирна хартия, оцве-

тена най-често в черно, синьо или виоле-

тово, която служи за изваждане на повече

копия на рисунки.

инди ска жъ лта Художествена боя –

златистожълто органично багрило с лазу-

рен характер, получавано в старо време в

Индия от урината на крави и слонове, ко-

гато са се хранили с определен вид баг-

рилни растения.

инди ска черве на Вид червена худо-

жествена боя, пренесена от Индия.

инд стриа лна есте тика Вж. ро-

мишлена естетика.

Page 48: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 48 от 144

ини иа л м (рус. инициал, нем. Initial от

клат. initialis 'начален') Вж. а лавка.

инкарна т м (лат. incarnatio) Вж. карна-

ия.

инкр ста тор м (нем. Inkrustieren, фр.

incruster от лат. incrusto, incrustare) Вж. -

дожник инкр статор.

инкр ста ия ж (нем. Inkrustation, фр.

incrustation от клат. incrustatio) 1. Раздел от

декоративно-приложното изкуство, който

включва произведения, изпълнени в техни-

ката на инкрустацията. 2. Техника на изпъл-

нение на декоративна композиция от пла-

стинки или късчета твърд, често скъпоценен

материал (злато, сребро, слонова кост, седеф

и др.), вкопани (врязани) по повърхността

на украсявания предмет. 3. Отделна декора-

тивна композиция, изпълнена в тази техни-

ка.

инкр сти рам несв (нем. inkrustieren, фр.

incruster от лат. incrusto, incrustare) В изоб-

разителното изкуство: изпълнявам ин-

крустации.

иноформа лно и к ство и к ство с

др а фо рма Разновидност на абстрактното

изкуство, характеризираща се с прилагане

на различни техники и неживописни мате-

риали като цимент, кал, парцали и други

отпадъци.

инси нии мн (лат. insignium, insignia)

ре а лии Външните знаци на висша светска

и духовна власт като произведение на из-

куството.

Инстит т а и к ство на ние ИИ, Ин-

стит т а и о ра и телни и к ства ИИИ Основан през 1949 г. под названието Инс-

тит т а и о ра ителни и к ства (ИИИ -

до 1969 г.) с цел да се създаде научноизсле-

дователски център на българското изкуство-

знание, преименуван в Инстит т а и -

к ство нание (ИИ).

Инстит т а и о ра и телни и к ства Вж. Инстит т а и к ство нание.

Инстит т а а метни ите на к лт ра-

та Вж. На ионален инстит т а амет-

ни ите на к лт рата.

Инстит т о траколо ия Създаден през

1972 г. към БАН за изследване на проблеми-

те на Древна Тракия – история, материална

култура и изкуство, език, извори.

инс ла т м Вж. елотекс.

инта р ия ж (нем. Intarsia от ит. intar-

sio) 1. Разновидност на инкрустацията:

техника за изпълнение на декоративна

композиция от разноцветни късчета дър-

во (фурнири), които се врязват в повърх-

ността на украсявания предмет (понякога

се добавя кост, седеф и др.). 2. В неточно

значение означава сходна по външен вид

украса с налепени върху предмета пла-

стинки от разноцветни фурнири (или от

други материали).

интен и вност ж (от нем. Intensiv, фр.

intersif по срвлат. intensivus) Свойство на

художествените бои: яркост, наситеност.

интерио р м (фр. intе rieur по лат. inte-

rior 'вътрешен') 1. Жанр в изобразително-

то изкуство, който изобразява вътрешно-

то архитектурно пространство – стаи, за-

ли, анфилади и др. 2. Произведение на

живописта или графиката, което се отна-

ся към този жанр, също се нарича инте-

риор. 3. В декоративно-приложното из-

куство: оформление, украса на вътрешно

помещение.

интона ко с (ит. intonaco) Във фреско-

вата живопис: последният слой мазилка,

върху който се изпълнява фреската.

ин и и тори мн (ед ин и и тор м, –

нем. Inhibitor от лат. inhibito 'задържам')

Вещество, което може да забави протича-

нето на дадена реакция, употребявано ка-

то съставка на художествените бои и ла-

кове.

истори ческа живо и с Жанр в живо-

писта, който изобразява конкретните ис-

торически събития в обществения живот

на миналото и съвременността и дейст-

вията на историческите личности. Към

нея се отнасят също така историческият

портрет и историческият пейзаж.

истори ческа карти на, истори ческо латно Художествено произведение на

живописта, принадлежащо към истори-

ческия жанр.

истори чески жанр Жанр в изкуст-

вото, посветен на изобразяване исто-

рически личности и конкретни ис-

торически събития от обществения живот

в миналото и днес.

Page 49: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 49 от 144

истори чески живо и се Живописец,

който твори в областта на историческата

живопис.

истори чески е а ж Терминът се отна-

ся до живописта на класицизма и означава

пейзаж, свързан с образи от Античността.

истори ческо латно Вж. историческа

картина.

исто рия на и к ствата Дял от изкуст-

вознанието, който изучава развитието на

изобразителното изкуство от момента на

възникването му до наши дни въз основа на

анализа на художествените произведения и

оценката на творчеството на художниците.

италиа нски моли в 1. В техноло-гията

на рисунката: материал и едновременно ин-

струмент за рисуване във вид на тънка пръ-

чица от багрилно вещество, приготвено от

стрита на прах печена кост, смесена с расти-

телно лепило, с дървена или метална обвив-

ка, появил се през XV в. 2. Название на тех-

никата, при която рисунката се изпълнява с

такъв материал и инструмент.

италие н м Вид шрифт, произлязъл от се-

мейството шрифтове с хоризонтална ос.

Й

о ники мн (ед о ника ж – от гр. ioni-

kos) Лентов пластичен орнамент, съставен

от яйцевидни форми с по едно листо от две-

те страни и стреловидна форма между тях,

използван за украса в древногръцката и

римска архитектура и по-късно в пред-

ставителни сгради от по-ново време.

К

кава л и сан В приложното изкуство:

духов музикален инструмент, съставен

обикновено от три части, украсен в духа на

пастирската резба с линеарни или фигу-

рални орнаменти – изображения на птици,

животни и цветя.

кавале тен ортре т Вж. камерен орт-

рет.

кавале тна ра фика Разновидност на

графиката, включваща произведения, пред-

назначени за изложбени зали, галерии, му-

зеи.

кавале тна живо и с Произведения на

живописта, предназначена за изложбени

зали, галерии, музеи.

кавале тна ск л т ра Разновидност

на скулптурата, предназначена за из-

ложбени зали, галерии, музеи.

кавале тно и к ство Дял от изобрази-

телното изкуство, включващ произведе-

ния със самостоятелно значение, които не

са свързани с някакъв художествен ан-

самбъл, нямат чисто утилитарни функ-

ции, преносими са (картина, рисунка, гра-

вюра, скулптурен портрет и др.) и имат

относително самостоятелно декоративно

предназначение.

ка дмиев ора нж Оранжева художест-

вена боя, в чийто състав влиза кадмий.

ка дмиева жъ лта жълт ка дми ка д-

ми м жъ лта лимо н Жълта минерална

боя, в чийто състав влизат кадмиеви съе-

динения, използвана в живописта.

ка дмиева черве на черве н ка дми Червена художествена боя, в чийто със-

тав влизат кадмиеви съединения.

ка дми м м (рус. кадмий, фр. cadmium

от лат. cadmium по гр. kadmeia 'земя на

кадмий') Название на група минерални

художествени бои, в основата на които

влизат кадмиеви съединения, например:

кадмиева жълта, кадмиева червена.

ка дми м жъ лта лимо н Вж. кадмие-

ва жълта.

ка еи нов р нд В живописта: грунд,

който се състои от нишадърен спирт, су-

ха оловнобяла боя или цинквайс и вода.

ка еи нова оя Художествена боя,

чийто свързвател представлява казеинова

емулсия.

ка еи нова ем лсия Емулсия, пригот-

вена от казеин, служеща за свързвател на

художествени бои.

ка еи нова те м ера В живописта:

темпера, чийто свързвател е казеин.

ка еи ново ле и ло Лепило, пригот-

вено от казеин, разтворен в нишадърен

спирт или боракс, използвано като мате-

риал в технологията на изобразителното

изкуство.

Page 50: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 50 от 144

ка еи ново-ва рена те ника Вж. ка еи-

ново-варова живо ис.

ка еи ново-ва рова живо и с ка еи но-

во-ва рена те ника В монументалната жи-

вопис: най-съвършената техническа раз-

новидност на фреската, при която като свър-

звател се използва смес от гасена вар и ка-

зеин. Изпълняа се върху мокра мазилка на

няколко етапа като допуска частични поп-

равки.

ка еиново-маслен ем лсионен р нд В

живописта: емулсионен грунд, в чийто съ-

став са включени казеин и масло.

ка еиново-маслена ем лсия Емулсия,

съдържаща казеин и масло, използвана като

свързващо вещество в художествените бои.

ка еи ново-ма слена те м ера В живо-

писта: темпера, чийто свързвател се състои

от казеин и масло.

каи а ж В приложното изкуство: 1.

Женска шапка с конусовидна форма, при-

готвена от бяло конопено платно, по външ-

ната страна с релефно извезани радиални

редове с червени вълнени конци, разпро-

странена в средната част на Западна Бъл-

гария до първите две десетилетия на ХХ в.

2. Женска забрадка с твърда ореолоподобна

основа откъм лицевата страна, обшита с

монети и метални пластинки и покрита по

задната страна с бяла квадратна кърпа, раз-

пространена в селищата по долното течение

на река Вит.

Ка мов ласт Вж. доктор Ка мов

ласт.

ка мова смес Вж. смес на доктор

Ка м.

кала м (тур. kalay по соб. Qala, град на

п-ов Малака) Химичен елемент – ковък ме-

тал с бял цвят, използван като материал в

скулптурата и приложното изкуство.

кале м м (тур. kalem от ар. qalam от гр.

kalamos 'тръстика') 1. Вж. тръстиково еро

в 1 и 2 знач. 2. Пръчица от мек минерал

(черна лиска) за рисуване и писане на ас-

пидна плоча.

кали ра ф м (рус. каллиграф, фр. calli-

graphe от гр. kalligraphia по kalos 'хубав' +

grapho 'пиша, рисувам') Вж. дожник ка-

ли раф.

кали рафи рам несв (фр. calligraphier

от гр. kalligraphia по kalos 'хубав' + grapho

'пиша, рисувам') Красиво, художествено

изписвам букви.

кали рафи ране с (от фр. calligraphier

от гр. kalligraphia по kalos 'хубав' + grapho

'пиша, рисувам') Красиво художествено

изписване на букви (като действие, про-

цес).

кали ра фия ж (рус. каллиграфия,

фр. calligraphie от гр. kalligraphia по kalos

'красив' + grapho 'пиша, рисувам') Изкуст-

во да се изписват букви красиво и худо-

жествено.

кали ра фка ж (от калиграф, фр.

calligraphe от гр. kalligraphia по kalos 'ху-

бав' + grapho 'пиша, рисувам') Вж. -

дожничка кали рафка.

ка лка ж (фр. calque от ит. calco) 1.

Паус, оризова хартия – вид прозрачна

хартия за снемане на копия от рисунки. 2.

Копие, направено на такава хартия.

калки рам несв (фр. calquer) Възпро-

извеждам върху тънка хартия или платно

чертеж или рисунка.

калки ране с (от фр. calquer) В прак-

тиката на изобразителното изкуство: пре-

вод на рисунка (ескиз и пр.) чрез нанася-

не на контурите върху прозрачна хартия,

покриваща рисунката.

кало ферско ре а рство Дял от рез-

барското изкуство в България със специ-

фичните му стилови особености, с център

Калофер и главни майстори Димитър и

Антон Станишеви, открили резбарска

работилница през 1864 г.

калъ м (тур. kalip от ар. от гр.

kalopous 'дървен крак') В технологията на

скулптурата: пластически отпечатък от

скулптурния оригинал, предназначен за

отливане на копия, който обикновено се

прави от гипс и се състои от няколко съе-

диняващи се части, плътно скрепени чрез

клинови длабове.

калъчли ство с (от тур. kilic) Вж. са-

лярство.

Ка мара на наро дната к лт ра КНК Специализиран институт, създаден през

1945 г. в София с цел да подпомага и на-

сочва всестранното културно творчество

Page 51: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 51 от 144

в България, включително и в областта на

изобразителното изкуство.

каме д м (рус. камедь от гр. kommidion)

кле ма Смола от наранена кора на ня-

кои дървета (череша, вишна, слива и др.),

използвана като свързвател на художест-

вени бои или за приготвяне на лепило.

каме и мн (ед каме я ж – рус. камея от

фр. camе e, нем. Karmin, ит. cameo, срлат.

carminium; преставлява контаминация от ар.

qirmiz 'червен' + лат. minium 'червено багри-

ло от крилата на насекомото кармъз') В при-

ложното изкуство: малки благородни или

полублагородни камъни, украсени с релеф-

но изпъкнало изображение.

камена рски ч к Голям ръчен чук, из-

ползван като инструмент в скулптурата.

камени на ж Самородна глина, състоя-

ща се от пластична глина и топилни вещест-

ва (като слюда), която намира приложение в

керамичното производство, скулптурата и

производството на домакински съдове, сер-

визи.

ка менна ла стика Разновидност на

пластиката, включваща художествени про-

изведения, направени от камък.

ка менна ре а Вж. лито ли тика.

ка менни а и В скулптурата: надгробни

каменни изваяния, разпространени в юж-

норуските степи и Сибир.

каменовъ лени ои Вж. анилинови

ои.

каменовъ лени жъ лти Вж. анилинови

жълти.

каменоде ле м Вж. ма стор каменоде-

ле .

каменоде лство с Художествен занаят за

изработване на каменни строителни детайли

и релефи.

ка мерен ортре т кавале тен ортре т Разновидност на портретния жанр, предназ-

начена за изложбени зали, художествени

галерии и музеи.

ка мък м 1. Камъкът като материал за

скулптура. 2. Скулптурно произведение, из-

пълнено от такъв материал.

ка на траки ска В приложното изкуст-

во: един от най-разпространените типове

метални съдове в Тракия през V – IV в. пр.

Хр. – ниски, с издуто тяло, малка шия и

дръжка или с удължени пропорции и ви-

сока шия, украсени с растителни и живо-

тински орнаменти.

канава а ж (гр. kanabatsa от вен. ca-

navaza) Долнокачествено платно, използ-

вано като основа в живописта, предимно

за декоративни цели.

кандела ър м (фр. candelabre от лат.

candelabrum по candela 'свещ') В прилож-

ното изкуство: художествено оформена

подставка с разклонения за няколко све-

щи или лампи, изработена от бронз, сре-

бро, желязо, метални сплави, мрамор и

др. материали.

кано н м (гр. kanon 'правило, предпи-

сание') 1. В древното изкуство: законо-

мерност в пропорциите на човешкото

тяло, която се приема за идеална и се из-

разява чрез съотношенията на прости

числа, като за мярка обикновено служи

някоя част от тялото (нос, лице). 2. В ши-

рок смисъл: всяка система от точни пра-

вила и предписания в областта на изобра-

зителното изкуство, напр. регламентира-

нето на иконографията, на композици-

онните и изобразителни похвати от стра-

на на църквата или държавата.

ка нтарос м (гр. kantharos 'бръмбар') В

приложното изкуство: глинен или мета-

лен съд с две отвесни дръжки за пиене на

вино, украсен с орнаменти.

каоли н м (рус. каолин, нем. Kaolin по

кит. соб. Kao-ling 'висока планина') ки-

та ска ли на ор ела нова емя я ла

ли на В керамиката: бял праховиден ма-

зен и силно пластичен минерал – алуми-

ниев хидросиликат, употребяван за пра-

вене на порцеланови изделия.

ка ита лис мон мента лис м (лат.

capitalis monumentalis) Общо название на

част от семейството шрифтове с наклоне-

на ос, които се употребяват за гравиране

на тържествени надписи върху епиграф-

ски паметници в Древна Гърция, Древен

Рим и др. страни.

ка ита лис р стика м (лат. capitalis

rustica) Общо название на част от семей-

ството шрифтове с хоризонтална ос, упо-

требявани в Древния Рим за написване на

книги, при които буквите се пишат в дву-

Page 52: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 52 от 144

линейната система, като наклонът на перото

спрямо хоризонталната линия за писане е от

75' до 90' и дава тънки отвесни греди, офор-

мени от ширината на ръба на перото и де-

бели хоризонтални греди, оформени от ця-

лата ширина на перото.

ка т мо рт м м (от нем. Kaputt mortum)

Червенокафява трайна художествена боя,

получена по химичен път от железни окиси.

карамфи лово ма сло Масло, получавано

от цветовете на карамфила, използвано като

материал в технологията на изобра-

зителното изкуство.

кар о лова киселина Вж. фенол.

кар ор нд м (рус. карборунд, нем.

Karborund от лат. carbo 'въглен' + нлат.

(co)rundum) Съединение на кремък с въгле-

род, използвано като материал в керамиката.

кариати да ж (фр. caryatide, ит. cariatidi

от лат. caryatides, гр. karyatides по соб. гр.

Kariai, жрица на Артемида в гр. Кария) В

декоративната скулптура: статуя на женска

фигура, изпълнена като носеща ар-

хитектурна част, вместо колона или пила-

стър.

карикат ра ж (рус. карикатура от ит.

caricatura от caricare 'преувеличавам') Изо-

бражение, в което преднамерено са подчер-

тани и комично преувеличени от-

рицателните особености на обекта, с цел да

бъдат осмени и разобличени, за да им се

даде обобщена обществено-политическа и

морална преценка.

карикат ри ст м (рус. карикатурист от

фр. caricaturiste) Вж. дожник карикат -

рист.

карикат ри стка ж (от карикатурист,

фр. caricaturiste) Вж. дожничка карика-

т ристка.

карка с м (рус. каркас, ит. carcassa от фр.

carcasse 'скелет') Вж. скелет.

карми н м (рус. кармин, нем. Karmin, фр.

carmin от срлат. carminium по ар. qirmiz

'червен' + лат. minium 'миниум') В жи-

вописта: оригинално багрило с червен цвят,

първоначално получавано от крилата на

особен род насекоми – кърмъз.

карми нов ино ър Художествена боя –

изкуствен цинобър, приготвен от кармин.

карна ски во сък Восък, получаван

от бразилската палма, използван в техно-

логията на изобразителното изкуство.

карна ия ж (фр. carnation 'цвят на

тялото' от лат. carnis 'плът') инкарна т В

изкуството на старите майстори и в сред-

новековната живопис: цветово изгражда-

не на видимите части на човешкото тяло.

В същото значение понякога се употребя-

ва терминът инкарнат.

карнео л м (рус. карнеол, нем. Karneol

по лат. caro, carnis 'месо') Минерал, раз-

новидност на халцедона – полускъпоце-

нен камък с месесточервен или кафяв

цвят, използван като материал за худо-

жествени изделия.

карти на ж (рус. картина от ит. cartina

от carta 'хартия') Произведение на кава-

летната живопис, което правдиво въплъ-

щава някакъв сериозен замисъл, изпълня-

вано в различни видове техники и с раз-

лични материали върху платно, дъска,

картон, хартия и др. с маслени, темперни,

акварелни и др. бои.

карти нна але рия Вж. дожествена

алерия.

карто н м (фр. carton от ит. cartone) 1.

Дебел книжен лист, използван като мате-

риал за рисуване. 2. В специален смисъл:

спомагателна рисунка, която точно въз-

произвежда една композиция (или отде-

лен детайл от нея) и е изпълнена в маща-

ба на бъдещата творба.

карт ш м (фр. cartouche) Декоратив-

но оформяне на надпис или емблема, най-

често във вид на обрамчен щит с рамка

или полуразгънат свитък.

ка селска кафя ва Вж. флорентинска

кафява.

катали а тори мн (ед катали а тор м

– рус. катализатор, нем. Katalysator от

нлат. catalysator) В технологията на изо-

бразителното изкуство: вещества, които

променят скоростта на химичните реак-

ции, без в края на реакцията да изменят

своя състав и количество, използвани

като съставка на художествените бои.

ка ри ски ко а л Мек копал, наре-

чен така по местонахождение, използван

Page 53: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 53 от 144

в технологията на изобразителното изкуст-

во.

ка те ри м (от гр. kauter 'нажежено же-

лязо') Инструмент в живописта – дълга лъ-

жица за полиране на восъчните бои, изпол-

звана в древността при енкаустиката.

ка ел м (нем. Kachel) Вж. ка ла.

ка ла ж (нем. Kachel) ка ел В худо-

жествената керамика: елемент от облицов-

ката на стена или печка във вид на плочка,

ъгъл, част от корниз и др., които на обратна-

та страна имат специални ребра (румфи) за

закрепване в стената.

квадрина ле с (от лат. qandri по лат.

quattor 'четири' + annus 'година') Периодич-

ни изложби в областта на изобразителните

изкуства, които се провеждат веднъж на

четири години и биват световни, междуна-

родни или регионални.

квар м (рус. кварц от нем. Quarz от

пол. диал. kvardy 'твърд') Силициев двуокис

– широко разпространен в природата мине-

рал, използван като материал за ху-

дожествени изделия.

кватроченти ст м (от ит. quattrocento

'четиристотин') Вж. дожник кватрочен-

тист.

Кватроче нто с (ит. quattrocento 'четири-

стотин') Название на XV век в специален

смисъл: като определен период в развитието

на италианското изкуство или на цялата

италианска култура.

ке е с (тур. kebe от перс. qaba) В при-

ложното изкуство: 1. Китена тъкан, получе-

на чрез вмъкване на отделни цветни вътъци,

чиито свободни краища се вплитат в ниш-

ките на основата, а релефният кит е об-

разуван от прегънатите средни части на

конците. 2. Вид горна дреха (наметало) от

такава тъкан.

кене м (тур. ken от перс.) В приложното

изкуство: тясна бродирана или изплетена

украса от растителни, животински и др. ор-

наменти, предназначена за обточване краи-

щата на забрадки, пазви и ръкави на женски

ризи.

кера и н м Вж. черешова ма.

кера мик м (от нем. Keramik от гр. kera-

mike по keramos 'грънчарска глина') Вж.

дожник керамик.

кера мика ж (рус. керамика, нем.

Keramik от гр. keramike по keramos 'грън-

чарска глина') В декоративно-при-

ложното изкуство: всички видове ху-

дожествени изделия от печена глина със

специален състав и техника на из-

пълнение: изделия от порцелан, фаянс,

майолика, теракота, грънчарски изделия.

кера мика ръ ка Керамика, внасяна

от гръцки производителни центрове в

континентална и островна Гърция през

периода VI – IV в. пр. Хр., която се със-

тои от съдове за запазване на зърнени

храни и пренасяне на вино и масло, съдо-

ве за хранене и пиене, съдове за благо-

вонни масла, съдове за други битови

нужди (лампи, канделабри и др.), съдове

за погребални цели.

кера мика мон мента лно-декора-

ти вна Вж. мон ментално-декоративна

керамика.

кера мика раистори ческа Керами-

ка, създадена през праисторическата епо-

ха, която води началото си от неолита и

се състои главно от съдове за храна и теч-

ности.

кера мика ри мска Керамика, създаде-

на през римската епоха предимно на

грънчарско колело, разнообразна по фор-

ма, украса, техника на изработване и

предназначение.

кера мика старо ъ л арска Керамика,

създадена в българските земи през VII –

XI в., която се разделя на 4 големи групи

по предназначение: кухненска, трапезна,

керамика за съхраняване на продукти и

керамика със специално предназначение.

кера мика съвре менна Българска ке-

рамика, създадена от средата на XIX в. до

наши дни, отличаваща се с голямо разно-

образие.

кера мика траки ска Керамика, съз-

дадена от древните траки ръчно или на

грънчарско колело, която не се отличава

с голямо разнообразие на формите.

кера мичка ж (от керамик от нем. Ke-

ramik от гр. keramike по keramos 'грънчар-

ска глина') Вж. дожничка керамичка.

кера мични ои Смес от пигменти,

флюсове и лепкава основа (терпентин,

Page 54: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 54 от 144

глицерин, захарен разтвор и т. п.), служеща

за декориране на керамични художествени

изделия.

кера мично ано Пано, изпълнено от ке-

рамика.

керо ла стика ж (ит. ceroplastica от лат.

cera по гр. keros 'восък' + фр. plastique по гр.

plastike 'ваене, ваятелство') еро ла стика

В скулптурата: 1. Рядко употребявано наи-

менование на техниката за моделиране от

восък. 2. Скулптурни произведения, изпъл-

нени от восък.

кестеня ва кафя ва Художествена боя,

разновидност на умбрата, подобна на ман-

гановата кафява, която съдържа в моле-

кулата си по-голямо количество манганов

окис.

ке ли а р м (тур. kehlibar от перс. kehru-

ba) янта р 1. Изкопаема вкаменена смола от

някогашни иглолистни дървета, която се

среща на отделни късове, оцветена в бледо-

жълт до червенокафяв цвят, използвана като

материал за художествени изделия, разно-

видност на твърдите копали. 2. Худо-

жествено произведение или изделие, изра-

ботено от такъв материал.

кече с (тур. kece) Вж. лъст.

киа роск ро с (ит. chiaroscuro 'светлосян-

ка') В историята на гравюрата: термин, кой-

то означава една техническа разновидност

на цветната гравюра на дърво и се отнася

главно до италианските гравьори от XVI в.

Отпечатъкът и напомня рисунка с четка,

изпълнена със сравнително малко свет-

лосенъчни градации и близки цветови от-

сенки.

ки ликс м (гр. kylix) В приложното из-

куство: съд с две дръжки у древните гърци,

употребяван за пиене на вино, изработван от

глина или метал (злато, сребро, позлатен

бронз).

кили м м (тур. kilim от перс. kolim) В

приложното изкуство: художествено изра-

ботени (ръчно или машинно) цветни ор-

наментирани декоративни изделия (тъкани,

шити, бродирани), които имат широко при-

ложение в бита.

килима р м (от тур. kilim от перс. kolim)

Вж. ма стор килимар.

килима рка ж (от килимар от тур. ki-

lim от перс. kolim) В приложното изкуст-

во: майсторка, която изработва килими.

килима рство с (от тур. kilim от перс.

kolim) Художествен занаят за изработва-

не (ръчно или машинно) на специализи-

рани постелъчни тъкани – килими.

кили ми наро дни Една от значител-

ните области на народното декоративно

приложно изкуство с многовековна на-

ционална традиция по отношение както

на техниката, така и на украсата, компо-

зицията, колорита и тъкането на специал-

ни постелки (килими).

кинова р м (от гр. kinnobari) Вж. и-

но ър.

кино лакати ст м Вж. дожник ки-

но лакатист.

ки ари с м (гр. kyparissos) 1. Дървеси-

на от кипарис (вечно зелено дърво с дреб-

ни люсповидни листа) като материал в

изобразителното изкуство. 2. Художест-

вено произведение, изпълнено от такъв

материал.

ки рили а ж Втората старобългарска

и славянска азбука след глголицата. Сла-

вянска азбука, съставена през IX в. от

братята Кирил и Методий по образец на

гръцкото уставно писмо.

кист а ж (от рус. кисть) Вж. четка

в 1 знач.

кита ска ли на Вж. каолин.

кита ска си ня Вж. ерлинска синя.

кита ски во сък Восък от животин-

ски произход, използван в технологията

на изобразителното изкуство.

кита ски ор ела н В керамиката:

най-древният порцелан, създаден през

VII – VIII в. пр. Хр.

кита ски т ш Разновидност на туша,

произвеждан в Китай, използван като ма-

териал в изобразителното изкуство.

кита ски ино ър Художествена

боя – разновидност на изкуствения ци-

нобър, произвеждан в Китай.

ки тена тъ кан въ р ана тъ кан В при-

ложното изкуство: домашна декоративна

тъкан, при която десенът се получава от

Page 55: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 55 от 144

отделно навързани за основата цветни вътъ-

ци.

ки тени кили ми ки тени и Домашни

декоративни килими, при които десенът се

получава от отделно навързани за основата

цветни вътъци

ки тени и мн (ед ки теник м) Вж. ките-

ни килими.

ки ти а ж Вж. мартени а.

ки ра ж Чук с дарак, използван като ин-

струмент в скулптурата.

кич м (нем. Kitsch) В областта на изо-

бразителното изкуство: художествен суро-

гат, чиито определящи параметри са евти-

ната имитация и разширяването на соци-

алните илюзии.

кла енф ртска оло вна я ла Вж. олов-

на яла.

кла стер м (нем. Kleister) Вид лепило от

скорбяла или брашно, използвано като ма-

териал в изобразителното изкуство.

кламер м (нем. Klammer) Щипка от из-

вита тел за прихващане на акварелни работи

на паспарту под стъкло без рамка.

кларендо н м Вид шрифт от семейството

на шрифтовете с отвесна ос.

класи к м (фр. classique по лат. classicus

'първокласен') Вж. дожник класик.

класика ж (рус. классика, лат. classicus

'първокласен') 1. В историята на изкуството:

епохата на най-високото развитие на антич-

ното изкуство, свързана с художественото

развитие на старогръцките робовладелски

полиси (главно Атина) през V – IV в. пр. Хр.

2. В по-широк смисъл терминът се употре-

бява както понятието класическо и к ство.

класи и ъм м (рус. классицизм, нем.

Klassizismus, фр. classicisme по лат. classicus

'първокласен') Художествено направление в

европейското изкуство през XVII – XIX в.,

чийто представители считат за висш образец

античното изкуство и следват традициите на

Високия Ренесанс.

класи ческо и к ство Изкуство, което се

ползва с всенародно признание и дълго вре-

ме запазва значението си на образец или

норма. То предполага прогресивно за вре-

мето си съдържание и адекватна съвършена

художествена форма.

кле м Вж. камед.

кле кови на ж Вж. л тен.

кле тъчен ема л Златарска техника,

при която върху металната повърхност се

правят преградки от метални лентички

или от филигранова жица и всяка пре-

градка се запълва с емайлов прах с опре-

делен цвят, след което предметът се за-

грява.

кле щи мн В художественото коване:

инструмент, с помощта на който изделия-

та се изваждат от жаравата, задържат се и

се преобръщат по време на коването.

кли нов калъ клинови ден калъ

и сов калъ В технологията на скулп-

турата: гипсов калъп, състоящ се от ня-

колко части, съединяващи се посредст-

вом клинови жлебове, който може да да-

де много отливки.

кли нова ра мка Вж. нес ъваема рам-

ка.

клинови ден калъ Вж. клинов ка-

лъ .

клише с (фр. cliche) В техниката на

гравюрата: готовата за печат обработена

плоча, с която се възпроизвеждат ориги-

нали.

кнеми да ж (гр. knemida) Вж. нако-

ленник.

кни жна ра фика Разновидност на

графиката, предназначена за художест-

вено оформление на книги, списания,

вестници.

КНК ж Вж. Камара на народната

к лт ра.

ко а лт м (нем. Kobalt от лат. cobal-

tum) ко а лтова си ня син ко а лт В жи-

вописта: название на светлосиня мине-

рална боя, представляваща кобалтов алу-

минат.

ко а лтов сикати в на и длер Сика-

тив, състоящ се от силно обварено масло

и кобалтов окис, който се използва в тех-

нологията на изобразителното изкуство.

ко а лтова жъ лта жъ лт ко а лт а -реоли н Жълта художествена боя, пред-

ставляваща смес от натриеви, калиеви со-

ли с кобалт.

Page 56: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 56 от 144

ко а лтова еле на еле н ко а лт Назва-

ние на зелена художествена боя, предста-

вляваща кобалтов цинков окис.

ко а лтова си ня Вж. ко алт.

кова н мета л 1. Техника за изпълнение

на скулптурни произведения от големи ли-

стове метал (медни, оловни, железни и др.)

чрез изчукване от обратната страна, които

после се спояват. 2. Скулптурни про-

изведения, изпълнени в тази техника.

кова на мед мед кова на 1. Техника за

изработване на съдове и декоративни пред-

мети от мед (бакър). 2. Медни съдове и де-

коративни предмети, изпълнени в тази тех-

ника.

кова не с Вж. дожествено коване.

кова но желя о 1. Художествен занаят

(техника) със стари традиции в България за

изработване на предмети за домашния бит

чрез изковаване от желязо. 2. Художествени

предмети, изпълнени в тази техника.

кова шки ч к Основен ковашки инстру-

мент, използван в скулптурата за коване на

метални художествени изделия.

ков о р м (рус. ковер от чув. kavêr) В

приложното изкуство: всички видове плът-

ни цветни тъкани, предназначени за по-

криване на стени и дивани: велурени и глад-

ки килими, гоблени, китеници и др.

ко жен т тка л к о лнски т тка л В тех-

нологията на живописта: разновидност на

туткала, произвеждан от кожи. Названието

к олнски т ткал идва от мястото на произ-

водство.

кола ж м (фр. collage)1. Техника в изо-

бразителното изкуство – залепване на раз-

лични по цвят и фактура материали върху

различни основи. 2. Художествено про-

изведение, изпълнено в тази техника.

кола к м Вж. о реден ля .

кола н м (тур. kolan) В приложното из-

куство: тесен пояс, най-често от текстилни

материали, по-рядко кожен или метален,

обикновено украсен с различни орнаменти.

колек ионе р м (рус. коллекционер от

фр. collectionneur по лат. collectio 'събиране')

В изобразителното изкуство: лице, което

прави колекции, систематически събира,

подрежда и съхранява произведения на из-

куството.

колек иони рам несв (от лат. collectio

'събиране') В изобразителното изкуство:

събирам, подреждам и съхранявам произ-

ведения на изкуството.

коле к ия ж (рус. коллекция от лат.

collectio 'събиране') В изобразителното

изкуство: подредена сбирка от произведе-

ния на изкуството.

колие с (фр. collier) В приложното из-

куство: огърлица със скъпоценни украше-

ния.

колори ст м (фр. coloriste от лат. color

' цвят') Вж. дожник колорист.

колори стка ж (от колорист, фр. colo-

riste от лат. color 'цвят') Вж. дожничка

колористка.

колори т м (рус. колорит, фр. coloris,

нем. Kolorit от ит. colorito по лат. color

'цвят, багра') 1. В живописта: взаимоотно-

шението на всички цветове в произведе-

нието, неговото цветово изграждане като

едно от средствата за правдиво и изрази-

телно изобразяване на действителността.

2. Терминът се употребява в по-тесен

смисъл, близък до значението на поня-

тието ветова ама и тоналност.

колори тност ж (от ит. colorito от лат.

color 'цвят, багра') Качество на богато

обагрена картина, художествен предмет и

др.: обагреност, живописност, картин-

ност.

ко лос м (рус. колосс, нем. Kolob, фр.

colosse от лат. colossus по гр. kolossos 'го-

ляма статуя') 1. Бронзова статуя на древ-

ногръцкия бог на слънцето Хелиос на

остров Родос. 2. Статуя с огромни разме-

ри. Терминът се употребява във връзка с

историята на изкуството.

колофо н м (фр. colophone от клат.

colophon от гр. kolophonia(rhetine) по наз-

вание на град Колофон в Мала Азия)

Прозрачна светложълта до жълтокафява

стъкловидна смола, получава от терпен-

тин, която се използва като материал в

технологията на изобразителното изкуст-

во.

колча н м (рус. колчан от тюрк.) В

приложното изкуство: четвъртита или ци-

линдрична кутия от дърво, кожа, плат

или метал, често украсявана с релефни

Page 57: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 57 от 144

изображения, в която, закрепена на гърба,

през древността и Средновековието ловците

и бойците слагат стрелите.

ком инато рика стр кт рна В изобра-

зителното изкуство: научна дисциплина с

комплексен характер, която обединява зна-

нията, необходими за запознаването със

строежа на формите и орнамента.

ко микси мн (ед ко микс м – анг. comics)

Рисунки, които предават съдържанието на

приказки или на смешни, приключенчески

истории, придружени с надписи за доизяс-

няване на съдържанието. 2. В западните

страни – поредица от рисунки с тематика от

кървави престъпления или страшни из-

мислици, които дразнят въображението.

коми чно с (фр. comique от гр. komodia

'комедия' по гр. komos 'весела процесия в

чест на Дионис') В областта на изобразител-

ното изкуство: осмиване на пороците и не-

достатъците, подчертаване на смешното в

обществените явления и в бита, главно с цел

да бъдат осъдени.

ком о и ия ж (рус. композиция, нем.

Komposition по лат. compositio 'съчинение,

свръзка') 1. Хармонично съчетание (под-

реждане, сглобяване) на съставките в карти-

ната (форми, изображения, цветови петна,

светлини и сенки), в гравюрата (линии, чер-

ни и бели петна), в скулптурата (пластични

маси, обеми, движения, светлини и сенки) с

цел да се получи по-голямо и специфично

художествено-емоционално въздействие и

най-добре да се разкрие основната идея,

действието, отношението в изображението.

2. Отделно художествено произведение,

което е значително по съдържание, обмис-

лено и строго изградено и завършено по

изпълнение. В живописта този смисъл на

термина е близък до понятието картина.

ком они рам несв (нем. komponieren от

лат. componere) Създавам произведение на

изкуството като обединявам в едно цяло

отделните му части.

ком они ране с (от нем. komponieren от

лат. componere) Създаване на произведение

на изкуството посредством обединяване в

едно цяло на отделните му части.

кон ре в м (рус. конгрев по соб. анг.

Congrev) 1. Релефно изображение на рисун-

ка или орнамент върху корици на книги или

други печатни произведения. 2. Начин за

едновременно печатане на много цветове.

конк рс м (нем. Konkurs, фр. concours

от лат. concursus 'стичане, сблъскване') В

практиката на художествения живот: съ-

ревнование на авторите на художествени

произведения за висока оценка, за полу-

чаване на определени награди или права.

ко нна ста т я Статуя, изобразяваща

ездач на кон.

коно ено ма сло Масло, получавано

от семената на конопа, използвано като

свързващо вещество на маслените худо-

жествени бои.

коно ено латно кълчи щено лат-

но Платно, изтъкано от конопени влакна

(кълчища), служещо за основа на живо-

писни произведения.

консерва ия ж (рус. консервация,

пол. konserwacja от лат. conservatio 'съх-

ранение') 1. Съвкупност от мерки и спо-

соби за консервация на художествени

произведения. 2. Разработка на научно

обосновани методи за запазване и под-

държане при специален режим със съот-

ветна температура и влажност на худо-

жествени произведения, археологически

находки и паметници на културата в на-

учни институти, лаборатории и ателиета.

консерви ращи вещества Вж. анти-

се ти и.

констр ктиви ъм м (рус. конструк-

тивизм, фр. constructivisme по лат. con-

struo 'строя, построявам') Течение в изо-

бразителното изкуство, което възниква

след Първата световна война и чийто ос-

новен принцип е художествените произ-

ведения да се изграждат рационално, до-

ри математически разчетени като кон-

струкции, изпълнение.

констр кти вност ж (от фр.

constructif по лат. consruo 'строя, постро-

явам') Особеност при композирането и

обемно изграждане на формата в ху-

дожественото произведение, при което

личи грижата на художника стабилно и

строго да организира формалните състав-

ки на творбата.

констр к ия ж (рус. конструкция,

пол. konstrukcja, нем. konstruktion от лат.

Page 58: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 58 от 144

constructio 'строеж, устройство') В изобра-

зителното изкуство: същност, характерна

особеност на строежа на всяка форма в на-

турата и в изображението, предполагаща

взаимна връзка между частите в цялото и

тяхното съотношение.

контраж р м (рус. контражур, фр.

contre-jour) Изобразителен похват, с който

се цели постигането на по-голяма пластична

изразителност на изобразените в жи-

вописната или графична творба предмети

или фигури.

контракта ия ж (рус. контрактация,

пол. kontraktacja, фр. contractation от лат.

contractatio 'сключване на договор) Сключ-

ване на договор с художник за участие в

художествена изложба с определена творба,

която ще бъде откупена след закриване на

изложбата, с авансово заплащане на част от

сумата.

контра о ст м (рус. контрапост, нем.

Kontrapost от ит. contraposto) В изобразител-

ното изкуство: контрастно положение на

симетрични или противоположни части на

човешкото тяло (на ръце и крака, на горната

и долната част на тялото).

контрареле ф м (от лат. contra 'срещу,

против' + фр. relief по ит. relievo) Техничес-

ка разновидност на вдълбания релеф –

употребяван в древността начин за изработ-

ване на печати, при който строго негатив-

ните по отношение на изпъкналия релеф

вдлъбнатини дават отпечатък във вид на

миниатюрен барелеф.

контра ст м (рус. контраст, нем. Kontrast,

фр. contraste 'противоположност', ит.

contrasto 'борба') В специален смисъл: про-

тивопоставяне и взаимно засилване на две

съпоставими качества в творбата – едно от

важните художествени средства на изобра-

зителното изкуство.

контрасти рам несв (от нем. Kontrast,

фр. contraste от ит. contrasto 'борба') В изо-

бразителното изкуство: противопоставям

две съпоставими качества в художественото

произведение.

контрасти ране с (от нем. Kontrast, фр.

contraste от ит. contrasto 'борба') В изобрази-

телното изкуство: процес на противопо-

ставяне на две съпоставими качества в худо-

жественото произведение.

контра стни то нове Отношение меж-

ду два противоположни тона – най-

светъл и най-тъмен при светлосенъчното

изграждане на формата и най-топъл и

най-студен в колоритния строй на живо-

писната творба.

контра стни ветове Вж. сложни

ветове.

контрати т л м (от лат. contra 'срещу,

против' + titulus 'надпис, почетно звание'),

авантит л В книжната графика и поли-

графията: страница, върху която се отпе-

чатва най-общото заглавие на книгата

(или други общи данни за изданието) и

която се намира срещу главния титул.

контро лен кръст В практиката на

изобразителното изкуство: помощно

средство, употребявано от старите май-

стори – изрязан правоъгълен отвор в кар-

тон, представляващ пропорционално на-

маление на листа, върху който се рисува,

като срещуположните страни на отвора

се съединяват с добре опънати конци.

конт р м (нем. Kontur, ит. contorno,

фр. contour 'очертание') 1. В изобразител-

ното изкуство: външните очертания на

фигурата или предмета (на група фигури

или предмети) като едно от средствата за

художествена изразителност. 2. В рисун-

ката като вид графично произведение и в

техниката на рисунката изобщо: съвкуп-

ността от линии, които оформят очерта-

нията (предимно външните) на изобразя-

вания обект.

конт ри рам несв (от нем. Kontur, ит.

contorno, фр. contour 'очертание') Вж. о -

рамчвам.

конт ри ране с (от нем. Kontur, ит.

contorno, фр. contour 'очертание') Вж. о -

рамчване.

конфли кт м (рус. конфликт, нем.

Konflikt от лат. conflictus 'стълкновение,

разногласие') В сюжетите на изобрази-

телното изкуство: изображение на стълк-

новенията между противоположни об-

ществени сили, на борбата между новото

и старото.

кон о вка ж В книжната графика:

малка орнаментална или фигурална ком-

позиция, изпълнена в графична техника

или възпроизведена по фотомеханичен

Page 59: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 59 от 144

способ, с която при художествено оформле-

ние на ръкопис или печатна книга завършва

даден текст или самата книга.

ко а ски алса м Балсам, получаван от

сока на южноамерикански растения, използ-

ван в технологията на изобразителните из-

куства.

ко а л м (нем. Kopal, фр. copal от исп.

copal) В технологията на изобразителното

изкуство: твърда прозрачна жълта или чер-

вена смола от тропичен произход, която се

копае от земята и се употребява като ма-

териал за приготвяне на лакове за худо-

жествените бои.

ко алла к м (от рус. копал, нем. Kopal,

фр. copal, исп. copal + нем. Lack от инд.

laksa) Лак, получен от изкопаема смола (ко-

пал), който се употребява в живописта за

покриване повърхността на картини и за

смесване на боите.

ко ие с (тур. kopye, kopya, ит. copia от

лат. copia 'множество, запас') Точно повто-

рение на художественото произведение,

обикновено в същите размери и материал.

ко и рам несв (нем. kopieren, фр. copier

по лат. copia 'множество, запас') Правя ко-

пие, точно възпроизвеждам произведение на

изкуството.

ко и ране с (от нем. kopieren, фр. copier

по лат. copia 'множество, запас') Вж. ревод.

ко и ст м (фр. copiste) Вж. дожник ко-

ист.

ко ри на ж В приложното изкуство:

нишки, получавани от копринената пеперу-

да или по изкуствен начин, използвани като

материал за художествени изделия.

ко ри нена еле на Художествена боя,

която се получава от смесването на пруска

синя и хромова жълта в определена про-

порция.

ко ри нено латно Платно, изтъкано от

коприна, служещо за основа на живописни

произведения.

ко ра ж (гр. kore 'момиче') В скулптура-

та: антична статуя на млада красива жена,

която обикновено държи в ръка приношение

на боговете.

кора л м (рус. коралл, нем. Koralle от

лат. corrallium от гр. korallion) 1. Варовит

скелет от корал (морско неподвижно живот-

но, прикрепено към скала, което живее на

големи групи), използван като материал

за художествени изделия. 2. Художест-

вено произведение или изделие, напра-

вено от корал.

кордофа н м Вж. ми-ара ика.

кори а ж Вж. кори а на кни а.

кори а на кни а кори а В книж-

ната графика: част от подвързия – ивица

от хартия, картон, платно и др. материа-

ли, която обгръща лицевата страна, ръба

и задната (обратната) страна на тялото на

книгата.

корн м (нем. Korn 'зърно') В гравюра-

та: грапава назърнена повърхност на ли-

тографския камък преди печатане.

корни ран ка мък В гравюрата: лито-

графски камък, чиято повърхност е кор-

нирана (назърнена) при подготовката и за

печатане.

корни ране с (от нем. Korn 'зърно') В

гравюрата: назърняване повърхността на

плочата при подготовката за печатане.

корн а и р м (нем. Kornpapier от

Korn 'зърно' + papier 'хартия') авто ра ф-

ска арти я Специална преводна хартия,

която се използва в автографията. Худож-

никът рисува върху хартията и след това

рисунката механично се пренася върху

камъка.

коро на ж (рус. корона, нгр. korona от

лат. corona 'венец') В приложното изкуст-

во: украшение и знак на царско или импе-

раторско достойнство, направено от злато

или сребро и декорирано със скъпоценни

камъни – творба на приложното изкуство.

коро ла стика ж (коро + рус. пласти-

ка, фр. plastique по гр. plastike) В скулпту-

рата: моделиране на художествени произ-

ведения от глина.

кор нд м (рус. корунд, нем. Korund от

санскр.) Твърд минерал – природен дву-

алуминиев триокис, някои разновидности

от който са скъпоценни камъни (рубин,

топаз, сапфир), използван като материал

за художествени изделия.

коси чник м ко ал В приложното из-

куство: женски накит за глава, който се

окачва отзад по продължение на косите,

изработван от чужди коси, конски косми

Page 60: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 60 от 144

и черна вълна или от метални плочки, ока-

чени на верижка, окичен с нанизи от мъ-

ниста, монети, цветя и др.

косми чески рели кви Вещи и творби на

изкуството, които първият български кос-

монавт Георги Иванов отнесе в космоса на

борда на космическия кораб.

кост ж Големите зъби на слон и други

животни, използвани като материал за ху-

дожествени изделия.

ко стен ор ела н В керамиката: разно-

видност на мекия порцелан, съдържащ като

флюс пепел от животински кости, богата на

калций.

ко стено ле и ло ояджи ско ле и ло Лепило, получавано от хрущяли, кости и ро-

гови остатъци на гръбначни животни, из-

ползвано в технологията на изобразителните

изкуства.

кости лкова че рна Художествена боя,

получавана чрез изпичане без достъп на въз-

дух на сухи костилки от кайсии, праскови,

сливи, вишни и др.

ко стна че рна Вж. ечена кост.

кост м м (фр. costume от ит. costum

'обичай') В приложното изкуство: цялото

горно облекло на човека: дрехи, обувки,

шапки, накити и др.

кост м анти чен В приложното изкуст-

во: костюмът през Античността със спе-

цифичните му особености.

кост м ъ л арски В приложното из-

куство: костюмът на българите със специ-

фичните му особености.

ко тешко око Минерал със зеленикав от-

тенък, разновидност на кварца, пронизан от

иглести кристали – маслинено-зелените иг-

лици на минерала рутил, използван като

материал за художествени изделия.

ко тленски кили ми В приложното из-

куство: гладки килими, които се изработват

на вертикален стан без нищелка и се от-

личават със своята тържественост, с пре-

обладаване на геометрични мотиви (пра-

воъгълник, ромб, триъгълник) в зелен, чер-

вен, син цвят и по-рядко жълт.

ко а л м Вж. косичник.

кра м (фр. crabe от нем. Krabbe) В деко-

ративната скулптура: декоративен детайл в

готическата архитектура, издялан от ка-

мък във форма на стилизиран лист, цвят

или цветна пъпка и служещ да разно-

образи външните ребра на готическите

кули.

крава м Вж. о реден ля .

кра ни фи рниси В живописта: фир-

ниси, които се нанасят върху завър-

шените картини, когато боите са за-

съхнали много добре.

кракел ри мн (ед кракел р м – фр.

craquelure) В живописта и реставрацията:

пукнатини на повърхността на художест-

вените произведения, които възникват с

течение на времето в резултат на неед-

наквото съхнене на отделните багрени

слоеве.

кракле с (фр. craquele) В художестве-

ната керамика: мрежа от тънки пукнати-

ни върху глазираната повърхност на ке-

рамичното изделие, получена при изпича-

нето и ценена заради декоративния и

ефект.

кра лска жъ лта Жълта художествена

боя с ярък златист цвят.

кра лска си ня Вид синя художествена

боя, получавана от смесването на кобалт

или ултрамарин с оловна бяла боя.

кра лак м (нем. Krapplack) Тъмно-

червено органично багрило с лазурен ха-

рактер, получавано от корените на баг-

рилната морена или по синтетичен път,

употребявано в живописта.

кра тер м (рус. кратер, нем. Krater от

лат. crater от гр. krater) В художествената

керамика: съд с две дръжки у древните

гърци за смесване на вино с вода.

кре да ж (ср. креда от лат. creda, creta)

1. Естествен изкопаем продукт – калциев

карбонат, използван още от древността и

до днес като бяла боя, като пълнител за

производството на бои, за направа на

грундове, китове и др. 2. Материал за ри-

суване, състоящ се от пигмент, пълнител

и свързващо вещество, произвеждан във

вид на пръчици и моливи.

кре ден р нд В живописта: грунд, в

чийто състав е включена креда.

кре м ерва с м кре м ерова я ла Вж.

оловна яла.

Page 61: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 61 от 144

кре м ерва сово ле и ло В технологията

на живописта:: лепило, състоящо от крем-

зервайс и безир.

кре м ерова я ла Вж. крем ерва с.

кре мни ка я ла Вж. оловна яла.

криста л м (нем. Kristall, фр. crystal от

лат. cristallium, гр. krystallos 'лед') 1. Мате-

риал за изработване на художествени би-

тови предмети – специално по състав и об-

работка прозрачно стъкло, което се използва

за производство на съдове и малка скулп-

тура. 2. Художествени предмети, изпълнени

от такъв материал.

криста лна ла ра В керамиката: глазу-

ра, отличаваща се с особен рисунък, който

напомня рисунките по заскрежено стъкло.

крити к м (фр. critique от kлат. criticus по

гр. kritikos 'оценител') Вж. дожествен

критик.

кри тика ж (рус. критика, фр. critiqre от

лат. critica по гр. kritike) Вж. дожествена

критика.

крити чески реали ъм Метод в изкуст-

вото и литературата, възникнал през XIX в.

на основата на философията на Кант, който

предава вярно изображение на живота с не-

говите противоречия и пороци и е насочен

към утвърждаване на демократични об-

ществени идеали.

крити чка ж (от критик, фр. critique от

kлат. criticus по гр. kritikos 'оценител') Вж.

дожествена критичка.

Кри то-Мике нска к лт ра Вж. Е е ска

к лт ра.

кроки с (фр. croquis) В изобразителното

изкуство: бегла рисунка от натура; по-рядко

– бързо наскицирване на композиционния

замисъл. Употребява се рядко и по смисъл е

близък до широко разпространения термин

ски а.

кромле и мн (ед кромле м – рус.

кромлех, фр. cromlech по брет. crom 'кръг' +

lech 'камък') Скулптурен паметник от нео-

лита – най-сложното мегалитно съоръжение

от разположени в концентрични кръгове

грубо обработени каменни плочи или стъл-

бове, побити в земята, които понякога са

съединени с хоризонтални покривни плочи.

кро ндир м (от гр. kronteri) В керамика-

та: съд за вино – широка глинена кана с чов-

ка за изливане, украсена с издълбани или

цветно рисувани линеарни или фигурни

орнаменти.

кр ен лан Вж. едър лан.

кр ша ж 1. Дървесина от круша като

материал в изобразителното изкуство. 2.

Художествено произведение, изпълнено

от такъв материал.

кръ ла ск л т ра Единият от двата

основни вида скулптура, при който за

разлика от релефа фигурата или предме-

тите се изобразяват в целия им обем (в

три пълни измерения), така че могат да

бъдат разглеждани от всички страни.

кръ ла че тка Четка за рисуване с

кръгла форма, използвана в живописта.

кръсто ве тка ж Скулптурно-декора-

тивен завършък, съставен от четири пла-

стични растителни мотива, разположени

хоризонтално на кръст около отвесно

стълбче.

кръ стчета мн (ед кръ стче с) Дървени

кръстчета, използвани от скулпторите

при моделиране от глина, които служат

за закрепване на натрупаната глина.

ксило ра ф м (от гр. xylon 'дърво' +

grapho 'пиша, рисувам') Вж. ма стор

ксило раф.

ксило ра фия ж (от гр. xylon 'дърво'

+ grapho 'пиша, рисувам') Вж. рав ра

на дърво.

ксоа н м (гр. xoan) Първоначална фор-

ма на статуарната пластика в Древна Гър-

ция – статуя от дърво (по-късно и от мра-

мор), при която само главата е моделира-

на, а тялото и крайниците представляват

обло стъбло.

кти торски ортре ти Разновидност

на портретния жанр, включваща сте-

нописни портрети на ктитори (дарители),

рисувани през Средновековието и Въз-

раждането в църкви и манастири.

к и ъм м (рус. кубизм, фр. cubisme

по лат. cubus, гр. kybos 'куб') Течение в

изкуството, което възниква и се развива

във Франция в навечерието на Първата

световна война с основен принцип – схе-

матизиране на видимите форми, разлага-

нето им на прости геометрични обеми

(куб, пирамида, кълбо, конус, цилиндър).

Page 62: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 62 от 144

к и ст м (нем. Kubist, фр. cubiste по гр.

kybos 'куб') Вж. дожник к ист.

к кери мн (ед к кер м) а ери Мас-

кирани и костюмирани изпълнители в кар-

навални обичаи и обреди, извършвани в

България през Сирница (в Източна Бълга-

рия) и на Коледа или Нова година (в Запад-

на България) с пожелание за плодородие,

здраве и др. В някои райони на страната се

наричат а ери.

к ки мн (ед к ка ж) Вж. афти.

к ло н м (рус. кулон от фр. coulant) В

приложното изкуство: украшение от скъпо-

ценни камъни върху огърлица или на ве-

рижка, носено на шията.

к на ж (от икона, нгр. eikona от стгр.

eikon 'образ') Вж. икона.

к носта с м (от иконоста с, гр. eikono-

stasion) Вж. иконостас.

к а ж (гр. koupa от лат. cupa 'буре') В

приложното изкуство: 1. Домашен съд –

дълбока полукръгла паница; стъклен или

порцеланов съд за поднасяне на сладко; ча-

ша с широко устие и подставка. 2. Съд, по-

добен на ваза, художествено изработен от

дърво, камък (алабастър, мрамор), метал

(бронз, сребро, злато), стъкло, който се дава

като награда на победител в спортни състе-

зания.

к ел м (рус. купель) В приложното из-

куство: голям съд за извършване на обреда

кръщение в християнската църква, из-

работен от мрамор, мед, бронз, сребро, дър-

во с метална обшивка, украсяван с гра-

вирани орнаменти, релефи и др. на рели-

гиозна тема.

к ра нт м (фр. courante) В приложното

изкуство: инструмент за стриване на боите,

който има конусовидна форма и е направен

от твърд камък или мрамор. Малкият курант

има форма на обърната винена чаша и се

прави от стъкло или порцелан.

к рос м (гр. koros, kouros 'момче') В

скулптурата: антична статуя на млад мъж,

изобразен като атлет.

к рси в м (рус. курсив, нем. Kursiv, фр.

cursive от срвлат. cursivus littera 'бързопи-

сен') Название на всички ръкописни и пе-

чатни шрифтове, които приличат на ръко-

писните и имат наклон надясно на глав-

ните (отвесните) си греди от 8' до 25'.

к ина ж Дефект в скулптурата –

празнина в художествените произведе-

ния, отлети от метал.

к ненска кера мика Разновидност

на керамиката, включваща керамични

съдове, предназначени за кухненски

нужди.

к мджи ство с (от тур. kuyumcu)

Вж. латарство.

к мджи я м (тур. kuyumcu) Вж.

ма стор иж тер.

кълчи ща мн Грубо влакно от лен или

коноп, използвано като материал в техно-

логията на скулптурата и монументална-

та живопис.

кълчи щено латно Вж. коно ено

латно.

кърля нка ж В приложното изкуство:

част от националната женска носия, по-

добна на престилка, опасвана отзад, раз-

пространена в Североизточна България

покрай Дунава, където се прави от вълне-

на черна тъкан, ситно набрана по горния

край и с ивица везмо по долния.

къ сно рои веде ние Художествено

произведение от късното творчество на

даден художник.

къ сно тво рчество Съвкупността от

художествени произведения, създадени

през последните години от творческата

дейност на даден художник.

къ сносредновеко вна живо и с Жи-

вописта в българското изобразително из-

куство през XVI – XVII в. със специфич-

ните и особености.

к о лнска кафя ва Вж. флорентинска

кафява.

к о лнски т тка л Вж. кожен т ткал.

Л

ла радо р м (рус. лабрадор, от нем.

Labrador, фр. labrador по соб. Labrador,

полуостров в Канада) че рен л нен ка -

мък Минерал от групата на фелдшпатите

– полускъпоценен камък, безцветен, бял

или сив със зеленикави и синкави оттенъ-

Page 63: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 63 от 144

ци, използван като материал за художестве-

ни изделия.

лаванд лово ма сло В живописта: мас-

ло, получавано от цветовете на лавандулата,

използвано като свързвател на маслените

бои.

лави с (рус. лавис, фр. lavis) Рядко упо-

требявана техническа разновидност на дъл-

боката гравюра на метал, чийто отпечатък

напомня рисунка с туш, сепия, акварел и др.

лави вър ка мък литоти нто Рядко

употребявана разновидност на литографска-

та техника, появила се в средата на XIX в.,

позволяваща да се възпроизвежда ри-

сунката, изпълнена върху камък (със спе-

циален литографски туш) като акварелна

живопис, т. е. с използване на вода и четка.

Първоначално носи специалното название

литотинто.

ла ви а ж Вж. оли а.

ла ра ж (рус. лазурь, пол. lazur от

срвлат. lazurium от ар. lazaward от перс.) Вж.

велат ра.

ла ри т м (рус. лазурит, фр. l' azurite от

ар. lazaward от перс.) Лазурен морскосин

полупрозрачен красив минерал, който се

употребява като материал за изработване на

художествени украшения и за получаване на

ултрамарин.

ла рни а ри Вж. ро рачни ои.

ла рни ои Вж. ро рачни ои.

ла кова живо и с Вид народно приложно

изкуство, което включва изделия от папие-

маше, дърво или метал, украсени с темперна

живопис (най-често върху черен фон) и по-

крити със слой от прозрачен лак.

ла кове мн (ед лак м – нем. Lack от инд.

laksa) Филмообразуващи разтвори на орга-

нични прозрачни вещества, с които се по-

криват произведения на маслената, тем-

перната живопис и др.

лале с (тур. lale от перс. laba) Турски де-

коративен стил, който се разпространява от

началото на XVII в. и идва да замести ара-

беската и геометричния стил в декорацията

на обществените сгради, частните домове,

бейските чифлици, по произведения на зла-

тарството и дърворезбата.

ла м еншвар м (нем. Lampen-

schwarz) ла м ова че рна Художествена

боя, която се получава при непълното из-

гаряне на масла.

ла м и раистори чески В керами-

ката: особен вид предмети от глина, ха-

рактерни за неолита и халколита, които

имат триъгълно вместилище, снабдено с

три крачета и тяло, наподобяващо живот-

но (коза, овен), главата на което е моде-

лирана в предната част; стените са укра-

сени с врязани геометрични орнаменти

(меандри, спирали, триъгълници и др.),

които са инкрустирани с бяла материя.

ла м ова че рна Вж. лам еншвар .

ландша фт м (нем. Landschaft) Вж.

е аж.

лан е тка ж (фр. lancette, по лат. lancea

'копие') сте ка В технологията на скулп-

турата: основен инструмент за моделира-

не от глина, восък или друг мек материал

във вид на лопатка, направена от специ-

ални видове дърво, метал или кост.

ла реа т м (рус. лауреат, нем. Laureat

по лат. laureatus 'увенчан с лавров венец')

В областта на изобразителното изкуство:

деятел на изкуството, удостоен с премия

на международен или в мащабите на

страната конкурс.

лев ло а ж (фр. levulose от лат.

laevus 'ляв') В живописта: съставка на

пчелния мед, служеща за свързващо ве-

щество на художествените бои.

ле ене с Вж. дожествено леене.

леки т м (нем. Lekythus, фр. lecythe от

гр. Lekythos) В керамиката: съд с една

дръжка за благовонно и дървено масло у

древните гърци, украсен със сцени от во-

енния и всекидневния бит, растителни,

животински и геометрични орнаменти.

ле нено ле и ло Лепило, получавано

при непълното разваряване на ленени се-

мена в гореща вода, използвано в техно-

логията на изобразителните изкуства.

ле нено ма сло В живописта: масло,

получавано от семената на лена, което

служи като свързващо вещество на худо-

жествените бои.

Page 64: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 64 от 144

ле нено латно Платно, изтъкано от ле-

нени влакна, служещо за основа на живо-

писни произведения.

ле нинска ре мия В областта на изобра-

зителното изкуство: най-високата награда за

създаване на значителни високоху-

дожествени произведения, получили ши-

роко обществено признание през епохата на

социализма.

ле нтов орнаме нт В монументално-деко-

ративното изкуство: орнамент, изпълнен във

вид на хоризонтална лента или ивица.

ле и лени р ндове Вж. т ткалени

р ндове.

ле и ло с Каша от смола или скорбяла,

брашно, туткал, каучук и др., която прик-

репва трайно едно нещо към друго, използ-

вана като материал в технологията на изоб-

разителното изкуство.

лесиро вка ж (рус. лессировка, нем.

Lasierung) Вж. велат ра.

лея рство с Старинен занаят за отливане

от мед, олово, калай и цинк на различни

домашни съдове, печати, дръжки за врати,

блюда за везни, части за юзди, стремена,

свещници, кандилници, кръстове, накити,

звънци, камбани, нерядко декорирани с раз-

лични орнаменти.

ли е ла ж (нем. Libelle от лат. libella),

нивели р во дна тер и я Уред (инструмент)

за определяне на водоравното положение,

използван в скулптурата.

лик м с рат Вж. маска в 1 знач.

лине ен ри тъм В изобразителното из-

куство: термин, изразяващ специфичното за

всяко произведение на изкуството съче-

тание на линии (повтарящи се и редуващи

се), което е част от композиционната основа

на произведението.

лине на ерс екти ва Раздел от научна-

та дисциплина "Перспектива", който дава

възможност да се възпроизвеждат вярно

очертанията на обемни предмети върху

плоскост във всяко едно от възможните им

положения в пространството.

лине на рис нка Вж. с ематична ри-

с нка.

ли ния ж (рус. линия, нем. Linie от лат.

linea) В изобразителното изкуство: основно

средство за изразяване замисъла на тво-

реца наред с баграта.

лино рав ра ж (от анг. linoleum по

лат. linum 'ленено платно' + oleum 'масло'

+ рус. гравюра от фр. gravure) Вж. рав -

ра на линоле м.

линоле м м (анг. linoleum по лат.

linum 'ленено платно' + oleum 'масло')

Вид материал за гравюра, за основа на

който служи здрава конопена или ютена

тъкан, на която едната страна се покрива

с линолеумна маса с дебелина от 2 до 7

мм (окислено ленено масло, размесено

със смоли, минерална боя и корково, тор-

фено или дървено брашно), а другата

страна се намазва с маслена боя за пред-

пазване от влага.

линоре а ж (от анг. linoleum по лат.

linum 'ленено платно' + oleum 'масло' +

резба) Вж. рав ра на линоле м.

ли а ж 1. Дървесина от липа като ма-

териал в изобразителното изкуство. 2.

Художествено произведение, изпълнено

от такъв материал.

лито ли т м (гр. lithos 'камък' + gly-

pho 'дълбая') Вж. лито лиф.

лито ли тика ж (гр. lithoglyptike от

lithos 'камък' + glyphe 'резба') лито ли -

фика лито ли фия литоре а ли ти-

ка ка менна ре а Изкуство да се грави-

рат образи върху скъпоценни камъни.

лито ли ф м (рус. литоглиф от гр.

lithos 'камък' + фр. glyphe, нем. Glyphe по

гр. glyphe 'резба') лито ли т Специа-

лист, работещ в областта на литоглифи-

ката.

лито ли фика ж (рус. литоглифика от

гр. lithos 'камък' + фр. glyphe, нем. Glyphe

по гр. glyphe 'резба') Вж. лито ли тика.

лито ли фия ж (от гр. lithos 'камък' +

фр. glyphe, нем. Glyphe по гр. glyphe 'рез-

ба') Вж. лито ли тика.

лито рав ра ж (гр. lithos 'камък' +

фр. gravure 'гравиране') Гравюра, изпъл-

нявана върху литографски камък.

лито ра ф м (нем. Lithographie, фр.

lithographie по гр. lithos 'камък' + grapho

'пиша, рисувам') 1. Вж. дожник лито-

раф 2. Вж. ма стор лито раф.

Page 65: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 65 от 144

лито рафи рам несв (нем. Lithographie-

ren, фр. lithographier по гр. lithos 'камък' +

grapho 'пиша, рисувам') Печатам с помощта

на литография.

лито рафи ране с (от нем. Lithogra-

phieren, фр. lithographier по гр. lithos 'камък'

+ grapho 'пиша, рисувам') Създаване на ху-

дожествени произведения в областта на ли-

тографията.

лито ра фия ж (рус. литография, нем.

Lithographie, фр. lithographie по гр. lithos

'камък' + grapho 'пиша, рисувам') 1. В изо-

бразителното изкуство: широко разпростра-

нена графична техника, при която гра-

вюрата се изпълнява върху камък (особен

вид плътен варовик) или върху заменящите

го метални плочи от цинк или алуминий. 2.

Отделно графично произведение, изпълнено

в тази техника.

лито ра фска и ла Вж. рав орска и -

ла.

лито ра фски ка мък Вид камък (особен

вид плътен варовик), върху който се из-

пълнява гравюра.

лито ра фско ателие Художествено ате-

лие или цех, където се възпроизвеждат про-

изведения на изкуството с помощта на ли-

тографска техника.

лито о н м (рус. литопон, нем. Lithopon,

фр. lithopone по гр. lithos 'камък') В жи-

вописта: бяла минерална боя, представ-

ляваща смес от цинков сулфид и бариев сул-

фат.

литоре а ж (от гр. lithos 'камък' + рез-

ба) Вж. лито ли тика.

лито та ж (гр. litotes) В областта на изо-

бразителното изкуство: художествен похват,

при който изобразените предмети, пер-

сонажи придобиват по-малки размери от

действителните, а това им придава по-силна

емоционалност.

литоти нто с (от гр. lithos 'камък' + лат.

tingo 'напоявам, боядисвам') Вж. лави вър-

камък.

литофа ния ж (рус. литофания, фр.

lithophanie по гр. lithos 'камък' + phanos

'ясен, прозрачен') 1. Порцеланови декора-

тивни изделия с рисунки, които се виждат,

когато се разглеждат на светлина. 2. Техни-

ка на изработване на такива изделия. 3. Из-

пълнение на барелефни изображения

върху восък като подготвителен процес

при произвеждане на художествени про-

светващи картини на хартия.

ло ова че рна Черна художествена

боя, получена от лозови пръчки чрез из-

пичане без достъп на въздух.

лока лен тон Вж. локален вят.

лока лен вят лока лен тон 1. Тер-

мин от практиката на живописта, който

означава свойствения на всеки предмет и

характерен за него цвят. 2. Живописците

наричат локален вят или локален тон

предаването на цвета на предмета чрез

еднородно цветно петно, което променя

светлосилата си, но е лишено от цветови

отсенки, които се обуславят от различия-

та в осветлението на натурата.

ло тос м (рус. лотос, нем. lotos, фр.

lotos от лат. lotus от гр. lotos) Широко

разпространен мотив – изображение на

лотос, считан за свещено растение като

символ на четирите основни елемента в

природата – въздух, вода, земя и слънце

(светлина и огън), в декоративното из-

куство на Египет, Китай, Индия, Гърция,

Византия и др.

л нен ка мък Вж. селенит.

л стър м (фр. lustre) В технологията

на художествената керамика: металният

или седефен блясък на металните глазу-

ри, който се появява при включването в

състава на глазурата (или в надглазурни-

те бои) на метални съединения (окиси на

мед, сребро и др.) и при изпалването на

керамиката във въглеродна (редучна)

атмосфера.

л не т м (фр. lunette) л не та В деко-

ративната живопис и декоративната скул-

птура: фигурална или орнаментална ком-

позиция, която запълва полукръгло поле

над врата, прозорец или на стената (в ин-

териора или върху външните стени на

сградата).

л не та ж (фр. lunette) Вж. л нет.

М

маврита нско и к ство ма ри ско

и к ство Изкуство, което възниква през

Page 66: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 66 от 144

VII – VIII в. в южната част на Испания и в

страните на Северна Африка в резултат на

сливането на културата на арабите завое-

ватели с културата на местното население.

Понякога това изкуство се нарича ма ри -

ско, т. е. западно.

ма и чески реали ъм Форма на модер-

ното изкуство от II-та половина на ХХ в. с

реалистичен аспект, в който се допуска еле-

мент на странност и тайнственост, понякога

на привидения.

ма ри ско и к ство Вж. мавританско

и к ство.

мада аска рски ко а л Вид мек копал,

употребяван като материал в технологията

на изобразителното изкуство.

мадо на ж Скулптурно или живописно

изображение на Богородица у католиците

ма ен моли в Молив (инструмент за ри-

суване), чийто свързвател се състои от рас-

тителни мазнини.

ма и лка ж Вж. оросан.

ма ка ж 1. В живописта: техническо на-

звание на начина, по който се нанасят боите

с четка, нож и др. върху платното при мас-

лената живопис, техническите свойства на

изпълнението, свързани със следите на чет-

ката върху повърхността на багрения слой.

2. Следа от четката с боята, оставена върху

основата (платното). Терминът най-често се

употребява по отношение на маслената жи-

вопис.

ма о лика ж (ит. maiolica по соб. Majo-

lica, остаряло название на остров Майорка –

Мальорка) В декоративното изкуство: изде-

лия от оцветена порьозна глина, покрити с

непрозрачен емайл (детайли за архитек-

турна облицовка, съдове, статуетки и т. н.).

ма стор м (нгр. maistoras, maistor от лат.

magister 'учител') 1. Занаятчия, който е ми-

нал през степените чирак и калфа и е из-

държал специален изпит, на който му се

дават званието и правото да работи самос-

тоятелно в областта на художествените за-

наяти. 2. Звание, прозвище на изключително

даровит, изкусен в специалността си творец

във всички видове и жанрове на изобрази-

телното изкуство.

ма стор иж те р м иж те р ма стор

лата р лата р ма стор к мджи я к -

мджи я Майстор, който работи в об-

ластта на бижутерията – изработва златни

и сребърни украшения. К мджия е ос-

тарялото название на латаря.

ма стор рав о р м Вж. рав ор във

2 знач.

ма стор рънча р м рънча р Спе-

циалист по грънчарство, занаятчия, който

изработва грънчарски изделия.

ма стор дърворе а р м Вж. ма стор

ксило раф.

ма стор лата р м Вж. ма стор и-

ж тер.

ма стор о ра ф м, зо ра ф ма стор

и о ра ф и о ра ф 1. Художник иконопи-

сец от епохата на Възраждането. 2. На-

звание на българските художници до Ос-

вобождението (1878 г.). И о раф е диа-

лектно название на о раф.

ма стор и о ра ф м Вж. ма стор о -

раф.

ма стор ил мина тор м ил ми-

на тор В изобразителното изкуство: май-

стор, който оцветява ръчно гравюри, ри-

сунки.

ма стор каменоде ле м каменоде -

ле Майстор, който изпълнява в твърд

материал оригиналните скулптурни про-

изведения с помощта на пунктирмашина.

ма стор килима р м, килима р ма -

стор на тъка ни кили ми Специалист по

килимарство, майстор, който изработва

килими.

ма стор ксило ра ф м ксило ра ф

ма стор дърворе а р дърворе а р Майстор, който изпълнява гравюри на

дърво, специалист по ксилография.

ма стор к мджи я м Вж. ма стор

иж тер.

ма стор лито ра ф м лито ра ф Май-

стор, който работи в литографско ателие.

ма стор маран о м маран о Вж.

ма стор ре ар.

ма стор модел о р м модел о р мо-

де лчик Майстор, специалист по изработ-

ване на леярски модели на скулптурни

произведения.

Page 67: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 67 от 144

ма стор на кова н мета л Майстор, кой-

то изработва художествени изделия от кован

метал.

ма стор на ре а та Вж. ре ар във 2

знач.

ма стор на тъка ни кили ми Вж. ма -

стор килимар.

ма стор на фре ската Вж. дожник

фрескист.

ма стор о ра о и се м Вж. дожник

иконо исе .

ма стор ре а р м ма стор на ре а та

Вж. ре ар във 2 знач.

ма сторство с (от майстор, нгр. mais-

toras, maistor от лат. magister 'учител') Вж.

рофесионално ма сторство.

маке т м (фр. maquette от ит. macchietta

'модел') 1. В техниката на художественото

оформление на книгата: предварителен об-

разец на книгата, който точно възпро-

извежда замисъла на художника оформител

и служи като модел за издателството и пе-

чатницата. 2. При театралното оформление

– модел, който възпроизвежда в мащаб 1:20

или 1:25 декоративното оформление на

спектакъла. 3. Модел на архитектурна пост-

ройка, паметник и др., направен от гипс,

картон и др.

ма ково ма сло В живописта: масло, по-

лучавано от семената на белия мак, изпол-

звано като свързващо вещество на мас-

лените художествени бои.

мак лат ра ж (рус. макулатура, фр.

maculature по лат. maculare 'изцапвам') 1.

Отпечатък със забележими дефекти (зацап-

ване на изображението, общо замърсяване,

физически повреди и др.), които го правят

негоден за употреба или понижават качест-

вото му. 2. Лошокачествен отпечатък. 3.

Нискокачествено художествено произве-

дение.

мала и т м (фр. malachite от гр. Malachite

по гр. malache 'ружа') Минерал, воден кар-

бонат на медта със всички оттенъци на зе-

ления цвят, чак до чернозелено – по-

лускъпоценен камък, използван като ма-

териал за изработване на художествени из-

делия и за направата на малахитна зелена

боя, която е най-трайна от всички медни

бои.

мала и тна еле на Зелена художест-

вена боя, получавана от минерала ма-

лахит.

ма лер м Вж. дожник.

мали нов т рмали н Разновидност на

турмалина, оцветен в малиновочервен

цвят – скъпоценен камък, талисман на ху-

дожниците, използван като материал за

художествени изделия.

ма лка ла стика Вж. малка ск л т -

ра.

ма лка ск л т ра малка ластика

ма лки ск л т рни фо рми Разновидност

на скулптурата, включваща малки по

обем скулптурни произведения, израбо-

тени както от скулпторите за художестве-

ни изложби, така и от художествената

промишленост и от народните художест-

вени занаяти – изделия от порцелан, фа-

янс, метал, кост, дърво, стъкло, теракота

и др. Терминът малка ластика съвпада

по значение с малка ск л т ра, но се

употребява предимно за малки произве-

дения със строго определени размери,

предназначени за художествени изложби.

ма лки ск л т рни фо рми Вж. мал-

ка ск л т ра.

ма лки ола нд и Широк кръг холанд-

ски живописци от XVII в., наричани така

поради камерния характер на творчество-

то им, малкия размер на картините, които

създават, а също така и за да бъдат разли-

чавани от великите им съвременници –

холандските художници Рембранд, Халс

и др.

ма н а ж (яп.) Японски чернобели ко-

микси – "гротески", "странни (или весе-

ли) картинки", измислени от художника

Кацусика Хокусай през 1814 г. за серия

негови гравюри. Героите се изобразяват с

огромни очи и разрошени коси.

ма ана ка ж Художник, който рисува

манга (вид японски комикси).

ман а нова кафя ва Художествена

боя, разновидност на умбрата, съдържа-

ща в молекулата си по-голямо количество

манганов окис.

ма ндорла ж (гр. mandorla) Изображе-

ние на ореол с елиптична форма в хри-

стиянската иконография.

Page 68: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 68 от 144

манеке н м (фр. mannequin от нид.

mannekijn 'човече') В специален смисъл:

човешка фигура от дърво или друг матери-

ал, която (благодарение на специалното си

устройство) може да бъде поставяна в раз-

лични пози.

мание р м (фр. maniе re) Вж. те ника в 1,

2 и 3 знач.

мание рен стил Неестествен художест-

вен стил, прекалено изискан, лишен от про-

стота, постигнат с външни, ефектни тех-

нически похвати и средства, лишаващ от

жизненост художествената творба, присъщ

на всички формалистични направления в за-

падното изкуство.

маниери ъм м (фр. maniе risme) Худо-

жествено течение в италианското изкуство

от XVI в., което се основава върху фор-

мално, едностранчиво тълкуване и утри-

ране, подчертаване на похватите, на "ма-

ниера" на художниците от Високия Ре-

несанс, създавайки превзети и капризно

изискани произведения, отделяйки особено

внимание на сложните и причудливи ра-

курси и змеевидно извитите фигури.

мание рност ж (от фр. maniе re 'превзет')

В художествената практика: особеност на

подхода и изпълнението на художественото

произведение – липса на простота и естест-

веност, която води до създаване на превзети,

измъчени или условни творби.

мани ста мн (ед мани сто с) Вж. мъни-

ста.

ман скри т м (срвлат. manuscriptus по

лат. manus 'ръка' + scriptus 'написан') Ста-

ринен ръкопис от времето преди изнами-

ране на книгопечатането, писан на папирус,

а след II в. сл. Хр. – на пергамент, който се

навивал на руло и се съхранявал в цилин-

дрични кутии, а по-късно пергаментните ли-

сти се събирали във вид на тетрадки.

маран о м (тур. marangoz или нгр.

maragkos по вен. marangon 'дърводелец') Вж.

ре ар във 2 знач.

мар ари т м (гр. margarites) Вж. ерла.

мари на ж (нем. Marine, фр. marine от

ит. marina по лат. marinus 'морски') Вж.

морски е аж.

марини ст м (по лат. marinus 'морски')

Вж. дожник маринист.

марини стка ж (от маринист по лат.

marinus 'морски') Вж. дожничка мари-

нистка.

ма рка ж (нем. Мarke 'знак') 1. Разно-

видност на приложната графика, т. е. ми-

ниатюрни произведения на графичното

изкуство, изпълнени с полиграфични

средства, предназначени за залепване

върху писма или документи като знак за

предварително заплащане. 2. Фабрично

клеймо, фирмен знак на изделията, стоки-

те.

марка и т м (клат. marcasita по ар.)

Минерал – железен дисулфид, със същия

състав като пирита, но по-рядко срещан в

природата, със златистожълт цвят, упот-

ребяван като материал за художествени

изделия.

маркетри м (анг. marquetry, фр. mar-

queterie) Техника на инкрустация върху

дърво от малки дървени, метални и други

късчета.

маркси стко-ле нинска есте тика Ес-

тетика, която се оформя и развива в пряка

и непосредствена зависимост от марксис-

тко-ленинската философия.

ма рсова жъ лта Вид жълта художест-

вена боя, по-лазурна от естествената ох-

ра.

ма ртени а ж ки ти а ада л шка

Старинен български народен апотропи-

чен накит, свързан с първи март, с идва-

нето на пролетта, достигнал до нас от

езическата митологична практика. В раз-

личните райони на страната тя има раз-

лични названия: кити а, адал шка.

ма ска ж (рус. маска, нем. Maske, фр.

masque, ит. maschera от срвлат. mascus от

ар. mashara) 1. Изображение на човешко

или животинско лице, което се закрепва

на лицето, предназначено обикновено за

карнавали, изработвано от платно, кар-

тон, дърво или кратуна, с карикатурно

подчертани нос, очи, зъби, мустаци и пр.

съобразно с ролята на маскирания. В раз-

личните райони на страната имат различ-

ни названия: маска, с рат, лик. 2. Мас-

киран човек. 3. Гипсова отливка от лице-

то на починал човек.

маскаро н м (фр. mascaron, ит.

mascherone) Разновидност на релефа –

Page 69: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 69 от 144

скулптурно изпълнена маска във вид на ви-

сок или нисък релеф от камък, цимент, дър-

во или метал, която се използва за украса на

архитектурни фасади, водостоци, чешми,

мебели и пр.

ма слен асте л В живописта: пастелна

боя, в чийто състав е включено масло.

ма слена живо и с Вж. маслена те ни-

ка.

ма слена те ника ма слена живо и с Вж. масло във 2 знач.

ма слени ои о икнове ни ма слени ои Вж. масло в 1 знач.

ма слени р ндове В живописта: грундо-

ве, съдържащи растителни масла.

ма слени ра реди тели В живописта: раз-

редители, състоящи се от различни рас-

тителни масла.

ма слени свър ва тели В живописта:

свързватели, състоящи се от растителни ма-

сла.

ма слено- алса мени ои Художествени

бои, чийто свързвател се състои от масло и

балсам.

ма слено-во съчни ои Художествени

бои, чийто свързвател се състои от масло и

восък.

ма слено-ко а лени ои Вж. маслено-

лакови ои.

ма слено-ла кови ои ма слено-ко а ле-

ни ои Художествени бои, чийто свързвател

се състои от масло и лак.

ма слено-смо лести ои Художествени

бои, чийто свързвател се състои от масло и

смола.

ма слено-смо лести ла кове Лакове, полу-

чавани чрез обваряване на дамарената или

мастикова смола в ленено, маково или оре-

хово масло, използвани като материал в

технологията на изобразителното изкуство.

ма сло с 1. Маслена боя – боя, при която

за свързвател служат различни растителни

масла (ленено, маково и др.). 2. Маслена

техника – най-важната и най-широко разп-

ространена живописна техника, при която за

основен свързвател на боите се употребяват

различни видове растителни масла (ленено,

орехово, маково, конопено, слънчогледово).

3. Произведение на живописта, изпълне-

но с маслена техника.

ма стикс м (нем. Мastix, анг. mastix по

лат. mastiche от гр. mastika, mastiche 'смо-

ла') ма стиксова смола Ароматна стяга-

ща смола, която се получава от вечнозе-

лено средиземноморско дърво и се упо-

требява в технологията на изобразително-

то изкуство.

ма стиксова смола Вж. мастикс.

ма стиксов ма слен лак В живописта:

маслен лак, в чийто състав е включен ма-

стикс.

масти ло с Устойчива еднородна смес

от равномерно разпределени малки ча-

стици пигмент (багрило, оцветител),

свързващи вещества (природни смоли,

растителни масла, восък, смоли и др.) и

добавки (разтворител, разредител, сика-

тив и др.), която се използва като матери-

ал в художествения печат.

масти и н м (рус. мастихин, ит. mesti-

chino от гр. mastika, mastiche 'смола') Вж.

нож.

материа лност ж (лат. materialis 'ве-

ществен') Предаване на вещественост на

предметите в живописта.

мати рам несв (нем. mattieren) В скул-

птурата: обработвам по специален начин

повърхността на художествено произве-

дение от дърво с цел тя да получи матов

оттенък.

мати ране с (нем. mattieren) В скулп-

турата: специална обработка на повърх-

ността на художествено произведение от

дърво с цел тя да получи матов оттенък.

матка м (тур. matkap от ар. mitqap)

В технологията на скулптурата: инстру-

мент за въртене на свредела, който се

употребява при обработката на твърди

материали.

матоа р м (фр. mattoir) Стоманен ин-

струмент, употребяван в техниката на

дълбоката гравюра, най-често при полу-

тоновата гравюра, който представлява

чукче, чийто заоблен връх е покрит със

заострени грапавини.

ма това ла ра В керамиката: по-

кривна глазура не притежаваща блясък.

Page 70: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 70 от 144

матри а ж (нем. Мatrize по лат. matrix,

-icis 'женско животно за разплод') Калъп,

направен най-често от бронз или дърво,

върху който се изчукват изображения на

тънки златни или сребърни листове, широко

прилаган в античната торевтика.

ма ри ски ко а л В технологията на

изобразителното изкуство: разновидност на

меките копали, наречена така по местона-

хождение.

ма а о н м (нем. Мahagoni, анг. mahagoni

от нлат. mahagony от индон.) 1. Дървесина

от махагон – вечнозелено дърво в тропичес-

ка Америка, използвано като материал в

изобразителното изкуство. 2. Художествено

произведение, изпълнено от такъв материал.

маща м (нем. Мabstab) В областта на

изобразителното изкуство: отношение на

намалените разстояния и размери на худо-

жествено произведение, макет към дей-

ствителните разстояния и размери. Той е

важно формално-естетическо средство за

изграждане на композицията и художестве-

ния образ, което определя мярката на съ-

отношението между отделните съставки и

въвежда единство. Маща ът е средство за

постигане на хармония в художественото

произведение.

ма ск лен к рси в По-небрежно писано

уставно писмо.

меа ндър м (нем. Мaander, фр. meandre,

лат. maeander по соб. гр. Мaiandros, назва-

ние на силно лъкатушна река в Кария, Мала

Азия) 1. Известен от древността и широко

разпространен вид геометричен орнамент,

образуван от начупена под прав ъгъл линия

(по принципа на двупосочната спирала). 2.

Понякога така се нарича орнаментът, обра-

зуван от крива линия с изпъкнали и вдлъб-

нати дъги, наподобяващи морски вълни или

чийто основен елемент са концентричните

завитъци.

ме ели мн (ед ме ел ж – рус. мебель,

нем. Мobel, фр. meuble от лат. mobils 'под-

вижен') Предмети за вътрешно обзавеждане,

за създаване на подходяща обстановка и

удобства за живот и трудова дейност в жи-

лищните и обществените сгради: легла, сто-

лове, маси, гардероби, бюра, библиотеки и

други, чието изработване от дърво, метал,

стъкло, тъкани, пластмаси и други е предмет

на декоративно-приложното изкуство и

вътрешната архитектура.

ме елно и к ство Дял от приложно-

то изкуство и от вътрешната архитектура,

свързан със създаването на практични,

удобни и красиви мебели за жилища, уч-

реждения, обществени заведения и др.

ме али ти мн (ед ме али т м – гр. me-

gas 'голям' + lithos 'камък') В скулптурата:

1. Огромен примитивно обработен камък

в древността, който обикновено е поста-

вян за надгробен камък. 2. Гробници (или

светилища), стрени от отделни големи ка-

мъни или от грамадни плочи – долмени,

кромлехи, менхири.

мед кова на Вж. кована мед.

мед1 ж акъ р Химичен елемент –

червеникав метал, използван като мате-

риал за изработването на художествени

произведения.

мед2 м В живописта: сладко вещество,

което пчелите изработват от сока на цве-

товете, използвано като свързващо ве-

щество в художествените бои.

меда л м (рус. медаль, фр. medaille от

ит. medaglia) В приложното изкуство:

специален почетен отличителен знак, уч-

реден по случай определено събитие или

в чест на изтъкнат деец обикновено във

вид на кръгла (рядко елипсовидна или

многоъгълна) метална пластинка, който

се раздава като държавна награда за воен-

ни или граждански заслуги, за изключи-

телни успехи в някоя област (спорт, из-

ложби и др.), като лични награди на коро-

новани глави. Медалът се изработва със

средствата на малката пластика и е укра-

сен с релеф от двете страни.

меда ли до жествени до жествени

меда ли Изработват се от 70-те години на

XX в. и се характеризират със свободна

идейно-тематична и пластична разработ-

ка като самостоятелни художествени про-

изведения от типа малка пластика и са

във връзка с развитието на медалиерство-

то.

медалие р м (от медал, рус. медаль,

фр. medaille от ит. medaglia) Вж. -

дожник медалиер.

Page 71: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 71 от 144

медалие рно и к ство медалие рство Разновидност на изкуството на малката пла-

стика с главен обект на творчеството създа-

ване на модели, плакети, художествени ме-

дали на свободна идейно-тематична и плас-

тична разработка.

медалие рство с (фр. medaille от ит. me-

daglia) Вж. медалиерно и к ство.

медалио н м (рус. медальон, фр. medaillo

от ит. medaglione) Вж. медал он.

медал о н м (рус. медальон, фр. me-

daillon, от ит. medaglione) медалио н 1. В

монументално-декоративното и приложно

изкуство: кръгло или овално поле, запъл-

нено с фигурална или орнаментална ком-

позиция, която е част от декоративното

оформление на сградата или битовия пред-

мет. 2. Женско украшение с кръгла или

овална форма, което се окачва с верижка на

шията.

меди и нски и с Разновидност на гип-

са, използвана в медицината, която намира

приложение в технологията на изо-

бразителното изкуство.

ме дна си ня лани нска си ня Силно от-

ровна нетрайна синя художествена боя, коя-

то бързо позеленява с маслата, използвана

от старите майстори поради липса на друга

синя боя.

медника рство с, д кмеджи ство а-

кърджи ство Народен художествен занаят

за производство на медни съдове, един от

най-разпространените и с най-богати худо-

жествени традиции от времето на българс-

кото Възраждане. Термините д кмеджи -

ство и акърджи ство са остарели.

межд наро ден фонд Зна ме на мира " Фонд от произведения на деца към Меж-

дународната детска асамблея "Знаме на ми-

ра", създаден през 1979 г. В него се съх-

раняват творби на изящното и приложното

изкуство, литературата и музиката на хиля-

ди деца от над 100 страни от петте конти-

нента.

Межд наро дна акаде мия о кера мика

към не ско (Aсаdemie internationale de la

ceramique, AIC), АИК Създадена е през

1957 г. със седалище гр. Женева с цел изуча-

ване на съвременното керамично изкуство,

организиране на изложби, уреждане на цен-

тър за изучаване и документиране на съв-

ременната керамика.

Межд наро дна асо иа ия на ла-

сти ческите и к ства (Association interna-

tionale des arts plastiques) АИАП Учредя-

ва се през 1954 г. във Венеция но инициа-

тива на Юнеско като неправителствена

организация с цел да стимулира между-

народното сътрудничество между худож-

ниците от всички страни, да защитава

техните материални и морални права, да

сътрудничи с други международни орга-

низации с близки цели.

межд наро дна и ло ж а Вж. межд -

народна дожествена и лож а.

межд наро дна до жествена и ло ж-

а межд наро дна и ло ж а Художестве-

на изложба, в която участват художници

от няколко държави.

мек ка мък В скулптурата: камък,

който не се отличава с голяма твърдост и

лесно се поддава на механична обработ-

ка, например, пясъчник, мрамор.

мек лак Вж. верни-м .

мек моли в Молив (инструмент за ри-

суване) с по-мек графит, използван като

материал и инструмент за рисуване.

мек ор ела н Материал в керамиката

(порцелан), в чиято изходна суровина се

съдържат значително количество фелд-

шпат и други вещества, които се топят

при ниска температура.

мек фая нс Материал в керамиката

(фаянс), който съдържа значително коли-

чество вещества с ниска температура на

топене.

ме ка кори а В книжната графика:

корица на книга, изработена от мек мате-

риал, художествено оформена.

ме ка че тка Четка за рисуване, напра-

вена от космите на сибирски пор, пор,

язовец, бялка, катеричка, от опашката на

бик или коза, използвана в живописта.

меки ко а ли В технологията на изо-

бразителното изкуство: смоли (копали),

отличаващи се с по-малка твърдост.

ме ки материа ли Вж. временни ма-

териали.

Page 72: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 72 от 144

ме ко дърво Материал в скулптурата и

приложното изкуство – дърво, чиято дърве-

сина не се отличава с голяма твърдост и

лесно се поддава на механична обработка,

например, липа.

мелани т м (нем. Мelanit от гр. melas 'че-

рен') Разновидност на граната – черен не-

прозрачен минерал, използван като матери-

ал за художествени изделия.

мел ио р м (рус. мельхиор, нем. Мelchior

от фр. maillechort) Сплав от мед, никел, же-

лязо, манган, отличаваща се с висока коро-

зионна устойчивост, употребявана като ма-

териал за художествени изделия.

мемориа л м (рус. мемориал, фр. memo-

rial, ит. memoriale от клат. memoriale, -alis

'паметен') Вж. мемориален ансам ъл.

мемориа лен анса м ъл, мемориа л Го-

лям архитектурно-скулптурен паметник –

съчетание от няколко скулптурни тела и

прилежащата им природна среда, функ-

ционално и пространствено организирани с

изразен художествен образ за естетическо и

патриотично въздействие.

мен и ри мн (ед мен и р м – бретон.

menhir от men 'камък' + hir 'дълъг') Мегалит-

ни скулптурни паметници от неолита във

вид на вертикално поставени грубо об-

работени каменни стълбове, високи до 4 – 5

метра, различно оформени и с различна го-

лемина, които са открити във Франция, Ан-

глия, скандинавските страни, Азия, Африка,

Сибир и др.

ме син м (нем. Мessing), ири нч Сплав

от мед и цинк, употребявана като материал

в скулптурата и приложното изкуство. Пи-

ринч е остарялото название на месин а.

ме стна и ло ж а Вж. местна дожест-

вена и лож а.

ме стна до жествена и ло ж а ме стна

и ло ж а Художествена изложба, в която

участват художници от дадена община, об-

ласт или район на страната.

метали а ия ж (нем. Мetallisation, фр.

metallisation) Нанасяне на метално покритие

върху повърхността на художествени из-

делия с помощта на специален апарат – ме-

тализатор.

мета лна ла стика метало ла стика 1.

Техника – обработка на метали (злато, среб-

ро, мед, бронз и др.) за създаване на ху-

дожествени произведения. 2. Всички из-

работени от метал изделия, които имат

художествена стойност и служат като

предмети за украса: накити, съдове, мо-

нети, медали, печати, обковки и др.

мета лни осно ви Метали, използвани

като основи в живописта: желязо, мед,

цинк, сребро, злато и други.

метало ра фия ж (нем. Мetall, фр.

metal от лат. metallum, гр. metalion 'руд-

ник' + grapho 'пиша, рисувам') 1. В изоб-

разителното изкуство: изкуство да се гра-

вира върху метал, злато, сребро, мед,

цинк, олово, бронз и др. 2. Вж. дъл ок

ечат.

металоо ра о тване с (нем. Мetall,

фр. metal от лат. metallum, гр. metalion

'рудник' + обработване) Художествен за-

наят за изработване на предмети от ме-

тал, включващ златарство, кована мед,

ковано желязо.

метало ла стика ж (от нем. Metall,

фр. metal от лат. metallum, гр. metalion

'рудник' + фр. plastique от гр. plastike 'из-

вайване') Вж. метална ластика.

мета фора до жествена до жест-

вена мета фора В литературата и изобра-

зителните изкуства: художествен похват,

който се изгражда с пренасяне на призна-

ци от един предмет на друг с цел да се

създаде художествен образ с естетико-

емоционален и асоциативен характер.

ме тод до жествен до жествен ме -

тод Исторически оформила се съвкуп-

ност от принципи за художествено образ-

но отражение на действителността в из-

куството, която се обуславя от нивото и

характера на развитие на обществото, от

неговите философски, политически, на-

учни, нравствени и естетически възгледи

и идеали.

метони мия ж (гр. metonymia 'преи-

менуване') Художествен похват, при кой-

то един знак (предмет, образ) се замества

с друг на основата на някаква общност на

значенията.

ме ена т м (рус. меценат по соб. лат.

Мaecenas, -atis, богат римлянин, известен

покровител на хората на изкуството) В

изобразителното изкуство: частно лице,

Page 73: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 73 от 144

което покровителства и оказва материална

поддръжка на отделни представители на

изкуството или на някакви инициативи в

художествения живот.

ме ена тство с (от меценат – рус. меце-

нат по соб. лат. Мaecenas, -atis, богат рим-

лянин, известен покровител на хората на

изкуството) В изобразителното изкуство:

покровителстване и материално издържане

на художници, скулптори и други творци в

областта на изобразителното изкуство.

ме оти нто с (ит. mezzotinto от mezzo

'среден' + tinto 'оцветен'), че рен мание р

Техническа разновидност на дълбоката гра-

вюра на метал, при която върху равномерно

награпената повърхност на плочата с полир

или шабер се изграждат полутоновите и

светлите части на изображението с тонови

петна.

милори с (фр. millorie) Вж. ерлинска

синя.

мим а р м (ар. mimbar, тур. mimber) В

приложното изкуство: катедра за четене на

корана в мюсюлманските култови сгради,

която се изработва от дърво или камък и се

украсява с геометрични или растителни мо-

тиви.

миндерлъ к м (тур. minderlik) В прилож-

ното изкуство: 1. Художествено изработена

тъкан, която служи за постилане на минде-

ра. 2. Понякога терминът означава миндер

(одър), върху който се постила такава тъкан.

минера лен во сък Вж. ере ин. ми-

нера лен во сък Вж. ере ин.

минера лна живо и с силика тна живо-

и с Техническа разновидност на монумен-

тално-декоративната живопис, при която

като свързвател се употребява водно стъкло.

минера лна жъ лта Естествена земна боя

с лимоненожълт цвят, използвана като ма-

териал в живописта.

минера лни ои Бои, които съдържат не-

органични соли и метални окиси, изпол-

звани в живописта.

минера лни осно ви Основи в живописта

от минерален произход: плочи от литограф-

ски камък, варовик, плочи от разни ми-

нерали, каменни и тухлени стени.

минера лни свър ва тели В живопи-

ста: свързватели на художествените бои

от минерален произход, например вар,

цимент.

миниат ра ж (рус. миниатюра, ит.

miniatura, фр. miniature от клат. minio 'бо-

ядисвам с миниум') 1. В изобразителното

изкуство: едноцветна или многоцветна

рисунка на страниците на ръкописна кни-

га, която служи за илюстриране или укра-

са на текста. 2. Картина или изображение

в малък размер върху слонова кост, се-

деф, метал и други с изящна изработка.

миниат ри ст м (фр. miniaturiste) Вж.

дожник миниат рист.

миниат рна ла стика Вж. ск л -

т рна миниат ра.

ми ни м м (лат. minium 'цинобър'), с -

рик В технологията на изобразителното

изкуство: оловна сол с червен цвят, упот-

ребявана в смес с безир като материал за

противокорозийни покрития на железни

предмети и др. С рик е остарялото наз-

вание на мини ма.

митоло и чен жанр В историята на

изкуството: изобразително изкуство, кое-

то черпи сюжетите си от митологията, т.

е. от древните религиозно-фантастични

легенди за богове и герои.

ми тра ж (гр. mitra 'кърпа за глава') В

приложното изкуство: в одеждата на пра-

вославните свещеници – кръгла, позлате-

на и украсена със скъпоценни камъни и

религиозни емблеми епископска шапка

(корона), слагана по време на богослуже-

ние.

млад до жник Така се нарича начи-

наещият художник в първите години на

своята творческа дейност.

мле чни стъкла Вж. о алови стъкла.

мно о ла нов реле ф Техническа раз-

новидност на релефа, която обединява

художествените средства на орелефа и

барелефа.

мно о ла стов ва рено- я съчен

р нд Многопластов грунд, предназна-

чен за монументално-декоративна жи-

вопис.

мно осло на акваре лна те ника Техническа разновидност на акварелната

Page 74: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 74 от 144

живопис, изпълнявана с няколко слоя боя.

мно осло на живо и с Вж. мно осло -

на маслена те ника.

мно осло на ма слена живо и с Вж.

мно осло на маслена те ника.

мно осло на ма слена те ника мно-

осло на те ника мно осло на ма слена

живо и с мно осло на живо и с Основна

техническа разновидност на маслената жи-

вопис, при която картината се изгражда на

няколко етапа (подложка, надживописване,

лесировка), с прекъсвания, за да изсъхне

нанесения багрен слой и след това да се на-

несе нов багрен слой, за разлика от техника-

та ала прима, при която картината се изг-

ражда на един път преди засъхването на

боите.

мно осло на од ото вка В живописта:

подготовка, изпълнена от няколко слоя бои.

мно осло на те ника Вж. мно осло -

на маслена те ника.

мно осло на т тка лена те ника Тех-

ническа разновидност на туткалената тех-

ника, изпълнявана с няколко слоя бои.

мно осло на т шова те ника Техни-

ческа разновидност на тушовата техника,

изпълнявана с няколко слоя бои.

мно офи рна ком о и ия Художест-

вено произведение, чиято композиция се

състои от три и повече фигури.

мно о ве тен еча т Техника на полигра-

фично възпроизвеждане на цветни ори-

гинали, при която по ръчен, фотомеханичен

или електронен способ се изготвят четири

или повече растерови печатни форми за от-

делни цветове, които върху отпечатъка се

възприемат цялостно като цветови нюанси.

мно о ве тна од ото вка Начална фаза

в работата над картината, изпълнявана в

техниката на многослойната маслена живо-

пис или други живописни техники в някол-

ко цвята.

моаре с (фр. moire) Орнаментоподобна

геометрична структура, която възниква от

налагането на два или повече растера. Из-

ползва се от художниците като специфична,

графично ефектна растерова структура при

апликации, колажи и др., особено когато се

противопоставят различни графични факту-

ри.

моде л м (фр. modе le от ит. modello от

лат. modulus 'начин') 1. В практиката на

изобразителното изкуство: човек, който

позира на художника при изпълнението

на някакво произведение (включително

етюд или скица). 2. В преносен смисъл

така се нарича понякога всеки обект или

предмет, който служи на художника като

натура. 3. Скулптурата (гипсова или во-

съчна отливка от оригинала или самият

оригинал, изпълнен от глина или восък),

предназначена за изпълнение в твърд ма-

териал, за отливане или увеличаване.

моделие р м (фр. modelier 'моделиер')

Вж. дожник моделиер.

моделие рка ж (от моделиер, фр. mo-

delier 'моделиер') Вж. дожничка моде-

лиерка.

модели рам несв (фр. modeler, нем.

modelieren) 1. В скулптурата: изработвам

образи и предмети от глина, восък, пла-

стилин и др. меки материали. 2. В живо-

писта: придавам пластичност, обемност

на произведението чрез светлини и сенки.

3. Създавам образцов модел на предмет,

например дрехи, обувки.

модели ране с (фр. modeler, нем. mo-

delieren) Вж. дожествено моделиране.

моделиро вка ж (от фр. modeler, нем.

modelieren) Вж. дожествено модели-

ране.

моде лка ж (от модел – фр. modе le от

ит. modello от лат. modus 'начин') В прак-

тиката на изобразителното изкуство: же-

на, която позира на художника при из-

пълнение на някакво произведение

(включително етюд или скица).

моде лчик м (от модел, фр. modе le от

ит. modello от лат. modus 'начин') Вж.

ма стор модел ор.

модел о р м (фр. modeleur) Вж. ма -

стор модел ор.

моде рен стил Вж. модерн.

моде рн м (фр. moderne 'съвременен'),

моде рен стил се есио н Художествено

направление в западното изкуство от края

на XIX в. и началото на ХХ в., което се

изявява преди всичко и най-вече в худо-

жествената промишленост и архитектура,

но се отразява също така в живописта,

Page 75: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 75 от 144

графиката и скулптурата и се характеризира

с претенциозно стилизиране на произведе-

нията. Възниква във Франция, Англия и

Германия за преодоляване на еклектизма в

тези страни (Късен Ренесанс, барок, класи-

цизъм, готика) и за намиране на архитек-

турни форми на новите строителни матери-

али – желязо, бетон, стъкло.

модерни ъм м (фр. modernisme) Широко

понятие, включващо дейността на всички

субективистични течения и групи в изкуст-

вото от началото на XX в., което отрича не-

говата познавателна и обществена роля,

идейност, реализъм и народност, заменя

изкуството с формалистично фокусничест-

во, игнорира традициите и значението на

класическото художествено наследство,

разрушава реалистичната форма, култивира

субективизма.

модерни ст м (фр. moderniste) Вж. -

дожник модернист.

модерни стка ж (от модернист – фр.

moderniste) Вж. дожничка модернистка.

моде рно и к ство Общо, събирателно

название на съвременното новаторско из-

куство от края на XIX и през ХХ в.

модифика ия на фо рмата Изменения в

структурата на формата, които се възпри-

емат като нов визуален израз на характера и ,

без да променят същността на категорията,

към която тя принадлежи. Видоизменение,

преобразуване, алгоритъм на трансформа-

ция на една фигура, характеризираща се с

една или друга типология, т. е. система от

взаимно разположение на точките, линиите,

повърхнините и обема в пространството

(фигурите биват плоски или обемни, прости

или съставни).

мо аи ст м (фр. mosaiste) Вж. дожник

мо аист.

мо а ичен еча т Способ за цветен печат,

при който всички цветове се нанасят еднов-

ременно с една печатна форма. Тя пред-

ставлява мозайка от много печатни еле-

менти – на различните цветове.

мо а ично ано Пано, изпълнено в тех-

никата на мозайката.

мо а ка ж (рус. мозаика от фр. mo-

saique, ит. mosaico от срвлат. mosaic(um)

(opus) 1. Разновидност на монументалната

живопис. 2. Техника на монументалната

живопис, при която основен материал за

създаване на художествени произведения

са разноцветните твърди материали –

смалти, естествени цветни камъчета,

цветни керамични плочки и др. 3. В ши-

рок смисъл терминът обхваща и съответ-

ните изделия в приложното изкуство. 4.

Отделно произведение на монументална-

та живопис, изпълнено в техниката на

мозайката.

мо а ка от кера мични ло чи Техни-

ческа разновидност на мозайката, подре-

дена от керамични плочи.

мо ам и кски ко а л В технологията

на изобразителното изкуство: разновид-

ност на твърдите копали, наречен така по

местонахождение.

моке т м (фр. moquette от moc(ade)

'имитация на кадифе' + -ette) В приложно-

то изкуство: вид текстилна мъхната мате-

рия, нерядко украсена с растителни и жи-

вотински орнаменти, употребявана за ки-

лими и тапицерия.

мо кро с рафи то Техническа разно-

видност на сграфитото, която се изпъл-

нява в два – три цвята с метален инстру-

мент, с който върху още мокрия пласт от

светла мазилка се издраскват или изстър-

гват някои части от изображението, така

че да се открие долната, по-тъмна по тон,

мазилка.

мо кро фре ско Вж. алфреско.

мол е рт м (рус. мольберт, нем. Мal-

brett) В живописта: триножник, подстав-

ка, на която се слага рамка с опънато

платно за рисуване.

мо лер м Вж. дожник.

моли в м (гр. molibi, molybi от стгр.

molybion от molybos 'олово') 1. В техно-

логията на рисунката: материал и инстру-

мент за рисуване във вид на тънка пръчи-

ца от багрилно вещество с дървена или

метална обвивка. 2. Название на техни-

ката, при която рисунката се изпълнява с

молив (графитен, италиански, сребърен

или оловен).

моливдов л м (нгр. molibdoboullon)

Оловен печат за подпечатване на офици-

ални документи и частна кореспонден-

Page 76: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 76 от 144

ция, представляващ кръгла плочка с изобра-

жения и надписи върху двете страни, който

се прикачва към документа с копринен ко-

нец. Такива са били печатите на български-

те царе през Средновековието.

моли вна рис нка Вж. рис нка с мо-

лив.

моне та ж (рус. монета, пол. moneta по

соб. лат. Мoneta, прякор на богиня Юнона, в

чийто храм правели монети) В приложното

изкуство: къс метал с определено тегло и

чистота на сплавта, гравиран от официална-

та власт, който служи като универсално пла-

тежно средство, паричен знак.

моно ра м м (фр. monogramme от гр. mo-

nos 'един' + gramma 'буква') 1. Декоративен

знак, получен от преплитането на една или

няколко начални букви от собствено име и

фамилия, название на учебно заведение, об-

ществена организация, учреждение и др. 2.

Условен знак (на животно, птица, цвят и

др.), който заменя подпис на ръкопис, кар-

тина, гравюра, архитектурен проект и др.

моно рами сти мн (ед моно рами ст м –

от монограм, фр. monogramme от гр. monos

'един' + gramma 'буква') В историята на из-

куството: анонимни художници, чиито про-

изведения са подписани с монограми (пре-

плетени инициали на името и презимето,

образуващи декоративен знак или рисунка).

моно ра фия ж (гр. monos 'един' + gra-

pho 'пиша, рисувам') В изкуството: научно

съчинение, в което се разглежда всестранно

един обект – паметник на изкуството, твор-

ческа дейност на художник, художествено

течение, историческа епоха и др.

моноли т м (фр. monolithe от лат. mono-

lithus от гр. monolithos по гр. monos 'един' +

litos 'камък') В скулптурата: творба с големи

размери, изсечена от един каменен блок –

гранит, мрамор, варовик, пясъчник и др.

моноли тност ж (от монолит – фр. mo-

nolithe от лат. monolithus от гр. monolithos,

по гр. monos 'един' + lithos 'камък') Ценно

качество в изобразителното изкуство, изра-

зяващо цялостност в изграждането на худо-

жествения образ.

моноти ия ж (рус. монотипия, анг.

monotype 'монотип' от гр. monos 'един' + ty-

pos 'отпечатък') 1. Особена графична тех-

ника, свързана с процеса на отпечатването,

която се отличава от всички видове гра-

вюри по това, че плочата не се подлага

нито на механична, нито на химична об-

работка чрез разяждане, а се нанася с чет-

ка и боя върху гладката повърхност на

плочата. 2. Рисунка, отпечатана по този

начин.

моно ро мия ж (гр. monochromos по

monos 'един + chroma 'цвят') Едноцветие

в най-общ смисъл. В живописта, графи-

ката и декоративно-приложните изкуства

се постига чрез оцветяване в един цвят и

неговите оттенъци, а в архитектурата и

скулптурата – чрез едноцветен материал.

моно ро мна рис нка 1. В изобрази-

телното изкуство: едноцветна рисунка,

оцветена в един цвят и неговите оттенъ-

ци. 2. В по-общ смисъл: равномерно оц-

ветена рисунка (без всякакви оттенъци).

мон ме нт м (рус. монумент, нем. Мo-

nument от лат. monumentum от monere

'напомням') В изобразителното изкуство:

скулптурен паметник със значителни раз-

мери в чест на голямо историческо съби-

тие или виден обществен деец.

мон ментали ст м (клат. monumentalis

'величествен') Вж. дожник мон мен-

талист.

мон мента лна живо и с мон мен-

та лно-декорати вна живо и с сте нна

живо и с 1. Особен вид живопис, обхва-

щаща големи по размер живописни про-

изведения, които са свързани с архитек-

турата, но същевременно имат самостой-

но образно съдържание с голямо общест-

вено значение: изобразителни пана, сте-

нописи, мозайки. Понякога тя се нарича

мон ментално-декоративна живо ис,

тъй като в архитектурния ансамбъл тя из-

пълнява и декоративни функции, но ней-

ните задачи не се изчерпват с това. Поня-

кога се нарича стенна живо ис, тъй като

творбите се изпълняват върху стенна

плоскост и са органично свързани с инте-

риора и екстериора на сградата. 2. Отдел-

но произведение от тази разновидност.

мон мента лна ск л т ра Разновид-

ност на скулптурата, включваща памет-

ници и скулптурни комплекси, които

притежават значително обществено съ-

държание и са неразривно свързани с

Page 77: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 77 от 144

околната архитектура или природна среда.

мон мента лно и к ство мон мента л-

но-декорати вно и к ство Изкуство, което

пропагандира големи обществени идеи и е

предназначено за широките народни маси и

което, за разлика от кавалетното изкуство,

придобива образна завършеност в съответ-

ния архитектурен или природен ансамбъл.

То включва скулптурните паметници и гру-

пи, посветени на исторически личности и

събития, пана, мозайки, фрески. Понякога

то се нарича мон ментално-декоративно

и к ство, тъй като спомага за естетическата

изразителност на даден ансамбъл.

мон мента лно-декорати вна живо и с Вж. мон ментална живо ис.

мон мента лно-декорати вна кера мика

кера мика мон мента лно-декорати вна Разновидност на керамичното изкуство,

предназначено за художествено оформяне

на архитектурната среда като един от ос-

новните жанрове на монументалното изкус-

тво за осъществяване на синтеза – органич-

ната връзка на монументалното изкуство с

архитектурата.

мон мента лно-декорати вно и к ство Вж. мон ментално и к ство.

мон мента лност ж (клат. monumentalis)

Художествено качество на произведение на

изкуството – картина, скулптура, сграда, с

което се внушава вътрешна сила на образа,

патос, тържественост, величествен вид,

представителност. Тя е качество не само на

формата, но и едновременно на съдържани-

ето на творбата. Поради това и по-дребни по

размери творби могат да бъдат монументал-

ни.

мори он м (лат. morion вм. mormorion

'вид кристал') Полускъпоценен камък, раз-

новидност на кварца, обагрен от тъмно-

кафяво до черно, използван като материал

за художествени изделия.

мо рски е а ж мари на 1. Жанр на изо-

бразителното изкуство, посветен на изо-

бразяване на морето. 2. Художествено про-

изведение от този жанр (живопис, по-рядко

рисунка или гравюра).

моти в м (фр. motif от срвлат. motivum от

лат. moveo 'движа') 1. В специално значе-

ние: единично явление (най-често природна

картина), което е носител на определено

съдържание, образ или състояние и се

отнася както към натурата, така и към

изображението и в художественото про-

изведение. 2. В декоративно-приложното

изкуство: декоративен елемент, който ле-

жи в основата на дадена композиция (или

на част от композицията) и се използва

като основен материал (като повод или

импулс за творческото въображение).

моще рани телни а ж реликва ри

В приложното изкуство: малка кутия за

съхранение на свети мощи, която се съх-

ранява в олтара. Изработва се от мрамор,

варовик или метал (злато, сребро) и се

украсява с растителни, животински и

други орнаменти, религиозни сцени и об-

рази на светци, със скъпоценни и полу-

скъпоценни камъни.

мра о сто чи вост ж Свойство на

художествените материали, в частност на

боите, да издържат на студ, т. е. на за-

мръзване и затопляне, без да се разрушат

или да променят външния си вид.

мра мор м (лат. marmor от гр. marma-

ros 'блестящ') 1. Материал за скулптура –

твърд варовит камък с особена зърнеста

структура, относителна бистрота и цвят в

различни оттенъци, който лесно се подда-

ва на ваене и полиране. 2. Скулптурни

произведения, изработени от този мате-

риал.

м е м (рус. музей, нем. Мuseum от

лат. museum, гр. museion 'храм на музите')

Във връзка с изобразителното изкуство:

учреждение, което се занимава със съби-

ране, съхраняване, изучаване и излагане

на художествени произведения.

м ла ж м (фр. moulage) 1. Точно гип-

сово, восъчно или от друг материал ко-

пие, снето непосредствено от натурата,

което предава точно формата на предмета

(например, маска, снета от лицето на по-

койник, от ръцете на известен пианист).

2. В отделни случаи означава копие от

скулптури и архитектурни детайли.

м ми на оя Вж. м мия.

м ми на кафя ва Вж. ечена елена

емя.

м мия ж (рус. мумия, нлат. mumia от

ар. mumiyya от перс. mum 'восък') м -

ми на оя Червена художествена боя,

Page 78: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 78 от 144

приготвена от остатъци от египетски мумии,

асфалт и смола. Сега се приготвя от някои

видове железни руди.

м ска ж (тур. muska от ар.) Вж. ам лет.

м фел м (нем. (Мuffel) В керамиката:

пещ, чието работно пространство е отделено

от нагревателите с огнеупорна стена.

м фелно о а лване В керамиката: опал-

ване на художествените изделия в муфелни

пещи за закрепване на рисунките върху гла-

зурата.

м шара ие с (фр. moucharabieh от ар.) В

приложното изкуство: декоративна дървена

решетка, която се слага на прозорците към

улицата в мохамеданските къщи. През нея

се вижда навън, но отвън навътре не може.

м шелкалк м (нем. Мuschelkalk) 1. Ва-

ровита скала, образувана от мидени черуп-

ки, споени помежду си от варовик, използ-

вана като материал за скулптура и интериор.

2. Скулптурно произведение, направено от

такъв материал.

м ща ел м (рус. муштабель от пол.

musztabel) а лка В специален смисъл: тън-

ка пръчица от здраво дърво с топчица на-

края, която служи като опора за дясната ръ-

ка на живописеца при рисуването на дребни

детайли.

мъни ста мн (ед мъни сто с) мани ста В

приложното изкуство: твърди разноцветни

материали за украса на облеклото и за нап-

рава на накити – гердани, гривни, амулети и

др.

Н

на л да телна ерс екти ва Чисто

практически начин за възпроизвеждане на

перспективата "на око", без да се коригира

въз основа на теорията.

на орна мо а ка Техническа разновид-

ност на мозайката, изпълнявана от дребни

късчета смалти.

на ро ска ж Рисунка (живопис, скулпту-

ра) от натура, чрез която художникът бегло

фиксира своите наблюдения

на ръ чкване с Дефект в живописта: по-

явяване на бръчки, гънки на повърхността

на художественото произведение.

на ле дна а ита ия Масова действе-

на форма за политическа агитация сред

широките народни маси, осъществявана

чрез издаването на печатни, а също и

чрез ръкописно изработени агитационни

материали: плакати, листовки, илюстро-

вани лозунги, стенвестници, агиттабла и

пр.

на ръ дник м, ектора л В прилож-

ното изкуство: украшение, което се носи

на гърдите.

на ъ рчване с В керамиката: дефект

на глазурата – образуване на капчици и

бръчки

над ро ен а метник над ро ие Ка-

менен паметник, издигнат над гроба на

покойника.

над ро ие с Вж. над ро ен амет-

ник.

на делфа л м (нем. Nadelfeile) Вж.

надфил.

надживо и свам несв Нанасям поп-

равки върху живописно произведение на

друг художник, които покриват на места

оригиналната живопис.

надживо и сване с Музеен и рестав-

раторски термин, който означава поправ-

ките, нанесени от друг художник върху

живописното произведение, които на

места покриват оригиналната живопис.

надлъ жна рав ра о ре на ра-

в ра Техническа разновидност на гра-

вюрата на дърво, при която влакната на

дървеното блокче, върху което се изпъл-

нява гравюрата, са успоредни на повърх-

ността му.

на дфил м (рус. надфиль, нем. Nadel-

feile) на делфа л В скулптурата: тънка

пила, служеща за обработка на дребни

детайли.

наиви ъм м (от фр. naive по лат. na-

tivus) Стил в живописта, при който ху-

дожникът опростява нарисуваните обра-

зи, имитирайки детска рисунка. Често

обект на изображение са пасторални пей-

зажи и селски бит.

наи вно и к ство Изкуство на само-

родни художници без специално образо-

вание, занимаващи се с живопис или

скулптура непрофесионално.

Page 79: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 79 от 144

на кити мн (ед на кит м) иж В при-

ложното изкуство: художествено изработе-

ни предмети за украса на главата, тялото

или дрехите: гривни, пръстени, обици, гер-

дани, пафти, колани и др.

на кити анти чни В приложното изкуст-

во: накити от античната епоха със спе-

цифичните им особености.

на кити раистори чески В приложното

изкуство: накити от праисторическата епоха

със специфичните им особености.

на кити средновеко вни ъ л арски В

приложното изкуство: накити от българско-

то Средновековие със специфичните им

особености.

накова лня ж Голяма плоска желязна

подложка, на която се коват желязо и други

метали, използвана за създаване на худо-

жествени изделия от метални пластини.

наколе нник м кнеми да В приложното

изкуство: предмет на предпазното въоръ-

жение, който покрива крака и го защитава

от рани.

на ресто лен кръст Един от най-важ-

ните църковни утвари, необходими при из-

вършване на литургията, изработван пре-

димно от дърво (понякога от седеф, слонова

кост) с богата миниатюрна резба.

на речна рав ра що р ова рав ра Техническа разновидност на гравюрата на

дърво, при която влакната на дървото, върху

което се изпълнява гравюрата, са перпенди-

кулярни на повърхността.

на кване с Недостатък, дефект на мо-

нументалната живопис – напукване на ва-

ровата мазилка, върху която са изпълнени

произведения на стенната живопис.

наро ден до жник Висше почетно зва-

ние, което се дава на деятели на изобра-

зителното изкуство за изключителна твор-

ческа дейност и особени заслуги в раз-

витието на живописта, скулптурата, де-

коративното и приложното изкуство, уч-

редено през 1950 г.

наро дни носи и Вж. носии народни.

наро дни до жествени аная ти до -

жествени аная ти Дейност, при която ръч-

но се изработват художествени изделия с

практическа стойност от различни спе-

циалности: абаджийство, килимарство, ка-

меноделство, керамика, златарство, мед-

никарство, ковачество и др.

наро дно и к ство Изобразително и

декоративно-приложно изкуство, което е

колективно творчество на даден етнос,

отразява характера на народа, неговите

обичаи, исторически събития, и се отли-

чава със специфичното си жанрово съ-

държание, език и структура.

наро дност в и к ството В областта

на изобразителното изкуство: отразяване

в изкуството на стремежите, идеалите и

изискванията на трудовите народни маси.

наръ чник на до жника Книга с ос-

новни или най-необходими сведения в

областта на изобразителното изкуство,

често използвана от художниците.

насе чка ж 1. Насичане, нарязване на

метални, дървени и други повърхности. 2.

Вид инкрустация – шарка, врязана украса

върху метал, дърво и други.

насле дство до жествено Вж. до -

жествено насле дство.

нат ра ж (рус. натура от лат. natura

'природа') 1. В практиката на изобрази-

телното изкуство: всички явления, живи

същества и предмети, които художникът

изобразява (или може да изобрази), като

ги използва за модели и ги наблюдава не-

посредствено в процеса на работата си. 2.

В широк смисъл терминът обхваща поня-

кога цялата обективна действителност и

нейното многообразие. Употребява се

рядко.

нат ра лен рекви и т Реквизит, състо-

ящ се от оригинални предмети.

нат рали ъм м (рус. натурализм,

нем. Naturalismus, фр. naturalisme по лат.

naturalis 'естествен') Система от естети-

чески възгледи, която възниква (във връз-

ка със съответната художествена практи-

ка) през II-та половина на XIX в. върху

теоретичната основа на философията на

позитивизма, която свежда обществените

закономерности до биологичните. Изра-

зява се в отказване от широки обобще-

ния, от идейност и целенасоченост, което

води до лекомислено, чисто външно опи-

ране на всичко, което художникът вижда.

Page 80: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 80 от 144

нат рали ст м (рус. натуралист, нем.

Naturalist, фр. naturalistе по лат. naturalis 'ес-

тествен') Вж. дожник нат ралист.

нат рали стка ж (от натуралист – рус.

натуралистка, нем. Naturalist, фр. naturalistе

по лат. naturalis 'естествен') Вж. дожнич-

ка нат ралистка.

нат ра лна о ра Вж. о ра.

нат ра лна сие на Вж. сиена.

нат рмо рт м (фр. nature morte 'мъртва

природа') 1. Един от жанровете на изобра-

зителното изкуство, който изобразява би-

тови предмети, зеленчуци, плодове, убит

дивеч, цветя и др. 2. Отделно произведение

от този жанр.

на чна италиа нска ерс екти ва Сис-

тема за изобразяване на пространството, при

която линиите на предметите в изобра-

зителното поле се събират в убежни точки

на хоризонта, а не се съкращават обратно

към окото на зрителя.

НАХУ с Вж. На ионално ателие на -

дожни ите чители.

На иона лен инстит т а а метни ите

на к лт рата НИПК, Инстит т а

а метни ите на к лт рата ИПК Създа-

ден през 1957 год. като Инстит т а амет-

ни ите на к лт рата (ИПК). През 1975

год. е преименуван в На ионален инстит т

а аметни ите на к лт рата (НИПК).

На иона лен м е а декорати вно-

рило жни и к ства Създаден е през 1976 г.

със задача да издирва, съхранява, проучва и

популяризира произведенията на декора-

тивно-приложните изкуства в България.

на иона лна и ло ж а Вж. о ща до-

жествена и лож а.

На иона лна до жествена акаде мия

Висш инстит т а и о ра и телни и -

к ства Никола Па влович ВИИИ

Никола Павлович Държа вно рис -

ва лно чи лище Рис ва лно чи лище

Държавно до жествено инд стриа лно

чи лище Х до жествено инд стриално

чи лище Х до жествена акаде мия Акаде -

мия до жествена Създадена е през 1896 г.

като Държавно рис вално чилище (Ри-

с вално чилище), от 1909 г. преименувано

в Държавно дожествено инд стриално

чилище (Х дожествено инд стриално

чилище), през 1921 г. превърнато в Х -

дожествена академия, а през 1953 г. във

Висш инстит т а и о ра ителни и -

к ства Никола Павлович (ВИИИ

Никола Павлович ). През 1995 г.

институтът е преименуван в На ионална

дожествена академия.

На иона лна до жествена але рия

НХГ Открита е през 1948 г. като нацио-

нален музей на българското изобразител-

но изкуство, изпълняващ задачите на кул-

турно-просветен и научно-изследовател-

ски институт.

на иона лна до жествена и ло ж а

Вж. о ща дожествена и лож а.

На иона лно ателие на до жни ите

чи тели НАХУ Творческа организация,

която обединява художниците учители от

цялата страна и осигурява обществената

им изява като живописци, графици, скул-

птори, приложници.

на иона лност в и к ството В об-

ластта на изобразителното изкуство: спе-

цифичните особености на изкуството на

даден народ в процеса на неговото исто-

рическо развитие, които го отличават от

изкуствата на другите народи.

нача лка ж Вж. а лавка.

наче лник м В приложното изкуство:

украшение на конската амуниция, което

се прикрепя към челото на коня или към

нагръдния му ремък, получило широко

разпространение в древна Тракия.

неа олита нска жъ лта Жълта худо-

жествена боя, която била известна в Ита-

лия още през XIV в.

не ати вна мо а ка Вж. о ратно о-

ставяне.

не ла и рана ка ла В приложното из-

куство: кахла, чиято повърхност не е по-

крита с глазура.

не ла и рана кера мика Разновидност

на керамиката, непокрита с глазура.

не ла и рана кера мична ло ча Кера-

мична плоча, която не е покрита с глазу-

ра, използвана в монументално-декора-

тивното изкуство.

не ра ж (исп. negro от лат. niger 'че-

рен') че рен на чин Литографска техника,

при която се работи със заострен инстру-

Page 81: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 81 от 144

мент (шабер или литографска игла) върху

асфалтов грунд, с който е покрита корнира-

ната (назърнена) повърхност на литограф-

ския камък.

не р нди рано латно Платно за рису-

ване, което не е покрито с грунд.

недъл отра ност ж В областта на изо-

бразителното изкуство: свойство на худо-

жествените произведения, изпълнени от

нетрайни материали да се съхраняват за

кратко време, например, художествените

изделия от пластилин, глина, гипс.

неи е лено латно Платно за рисуване,

което не е избелвано по определена тех-

нология.

неи ве стен до жник Художник, който

не е известен на ценителите на изкуството.

неи о ра и телно и к ство Вж. а с-

трак иони ъм.

неи съ ващи масла Масла, които съх-

нат изключително бавно, използвани като

свързватели в художествените бои, напри-

мер: лешниково, бадемово, маслиново и др.

не мска р енска кре да Материал за

рисуване – висококачествена креда, произ-

веждана в Германия.

не мски с т ш В графиката: разновид-

ност на туша, произвеждан в Германия.

неови анти ски стил Стил в украсата

на ръкописите, продължение на византий-

ския цветен стил от X – XII в., който до-

минира през XIV в. особено в ръкописите на

Търновската книжовна школа.

неоим ресиони ъм м (от гр. neos 'нов' +

фр. impressionnisme) оантили ъм ди-

ви иони ъм Късна фаза от развитието на

импресионизма във Франция, Белгия, Ита-

лия. Той продължава принципите на су-

бективно-зрителното възприемане и отра-

зяване на природата на ефектите на светлин-

ното сияние на въздуха, като довежда до-

край похвата за спектрално разлагане на

багрените тонове на основни чисти цветове.

Характерно за техниката на рисуване е пос-

тавянето на боите на отделни, обособени

мазки, петна и точки (оттук и названията

оантили ъм и диви иони ъм) – с оглед да

се получи оптично смесване на цветовете в

окото на зрителя.

неоим ресиони ст м (гр. neos 'нов' +

фр. impressionniste) Вж. дожник нео-

им ресионист.

неокласи и ъм м (гр. neos 'нов' +

рус. классицизм, фр. classicisme по лат.

classicus 'първокласен') новокласи и ъм

Художествено направление, при което се

наблюдава възобновяване на стилистич-

ните похвати и стилистичните форми, от-

части и на тематиката на европейския

класицизъм от XVII в.

неоли т м (рус. неолит, нем. Neolit от

гр. neos 'нов' + lithos 'камък') Новокамен-

на епоха – вторият период от каменната

епоха, който се характеризира с премина-

ването на човечеството от присвояваща

към произвеждаща земеделско-скотовъд-

на икономика с по-уседнал живот и по-

добра обработка на каменните оръдия,

през който се създават забележителни

произведения на праисторическото из-

куство – керамика и скулптура.

неор ани чни ои Художествени бои,

които имат минерален или метален про-

изход.

неореали ъм м (гр. neos 'нов' + фр.

realisme по срвлат. realis 'веществен') Вж.

нов реали ъм.

неореали ст м (гр. neos 'нов' + фр. rea-

liste по срвлат. realis 'веществен') Вж. -

дожник неореалист.

не е чен и с Вж. естествен и с.

не е чена кера мика Разновидност на

керамиката, която не е подложена на из-

пичане (опалване).

не ро ра чна ла ра Вж. окривна

ла ра.

не ро ра чни ои Вж. окривни ои.

не ро ра чно живо и сване Живопис-

ване, изпълнено с покривни бои.

нес ъва ема ра мка кли нова ра мка Рамка за картина, която не може да се

сгъва и се състои от отделни клинове.

нетра ни ои Художествени бои, от-

личаващи се с много ниска степен на

трайност.

не тра лен фон В живописта: фон,

който не съдържа изображения, употре-

бяван най-често в портрета.

Page 82: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 82 от 144

не тра лна а ма Цветова гама, включва-

ща неутрални тонове.

не тра лни то нове Вж. не трални ве-

тове.

не тра лни ветове не тра лни то нове Цветове, които не се отнасят нито към топ-

лите, нито към студените.

нефирниси рана те м ерна те ника В

живописта: разновидност на темперната

техника без използване на фирнис.

нефри т м (рус. нефрит, нем. Nephrit, фр.

nephrite от лат. nephritis по гр. nephros 'бъб-

рек') Млечнобял или зеленикав минерал от

групата на амфиболите, използван като ма-

териал за художествени изделия.

нивели р м (рус. нивелир от фр. niveleur)

Вж. ли ела.

ние ло с (рус. ниелло, нем. Niello от ит.

niello 'черен') Декоративна техника, дошла

на Балканския полуостров от Закавказието,

състояща се в изрязване на изображенията

върху метална повърхност (от сребро или

злато), които се запълват с черна сплав.

нико олска кре да Материал за рисува-

не – висококачествена креда, добивана у нас

край Никопол.

ним м (рус. нимб, нем. Nimbus от лат.

nimbus 'облак') В религиозната живопис све-

тъл златист или златен кръг, изобразяван от

зографите около главите на светците по

икони и стенописи в църквите. Може да бъ-

де изкован от сребърен лист, декориран с

релефен растителен орнамент.

НИПК м Вж. На ионален инстит т а

аметни ите на к лт рата.

ни сък реле ф Вж. ареле ф.

ни сък ори о нт Перспективният или

видимият хоризонт, поставен по-близо до

долния край на изображението във връзка с

композиционното решение, което худож-

никът избира.

нитрола к м (нлат. nitro(genium) 'азот' +

нем. Lack от инд. laksa) Лак, обработен с

примес от азотна киселина, използван като

материал в живописта.

нишесте н р нд В живописта: грунд, в

чийто състав се включва нишесте.

нишесте на ем лсия В живописта: емул-

сия, приготвена от оризово-пшенично или

картофено нишесте и гореща вода, слу-

жеща за свързвател на художествени бои.

нишесте но ле и ло Лепило, приготве-

но от нишесте, използвано в технология-

та на изобразителното изкуство.

нов кракел р Дфект в живописта –

кракелюр (пукнатина), който се е появил

върху художественото произведение

сравнително скоро.

нов реали ъм неореали ъм Френско

и италианско движение за нов реализъм в

изобразителното изкуство, предимно със

социално съдържание, възникнало през

1945 г.

"Нов свето вен а а а л" Илюстрован

многоцветен карикатурен стенвестник

(печатан само на една страна), издаван

през периода 1935 – 39 г.

нов до жествен реали ъм Вж. со и-

алистически реали ъм.

Но ва веще ственост" Вж. Нова

редметност".

Но ва карти нна але рия" Илюстро-

вано списание за деца и юноши, издавано

през 1934 – 43 г.

"Но ва редме тност", "Но ва ве-

ще ственост" Движение сред германски-

те художници след Първата световна

война (1914 – 18 г.) за връщане към пози-

тивната и конкретна реалност в изкуство-

то.

нова торство с (рус. новаторство по

лат. novator) В изобразителното изкуство:

въплъщаване в произведенията на нови

идеи и образи, които утвърждават нови

явления в обществения живот.

но вите до жни и Название на ху-

дожниците, членове на Дружеството на

новите художници, основано през 1931 г.,

които се отличават със социални тенден-

ции в творчеството си.

ново ъ л арска живо и с Живописта

в българското изобразително изкуство от

1878 г. до наши дни със специфичните и

особености.

новокласи и ъм м (нов + рус. клас-

сицизм, фр. classicisme по лат. classicus

'първокласен') Вж. неокласи и ъм.

Page 83: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 83 от 144

нож м масти и н В специално значение:

инструмент от гъвкава стомана във вид на

нож със специална форма, който се употре-

бява в живописта както за почистване на

палитрата, така и за сваляне на неизсъхна-

лия багрен слой от отделни части на карти-

ната (когато трябва да се преработят някои

детайли).

ножа рство с, чакчи ство Развит в

миналото занаят за производство на ножове,

джобни ножчета, ножици, бръсначи, дребни

сечива за домашна употреба, за дърворезба,

за обработка на кожи и др. – разновидност

на оръжейничеството. Този занаят се е нари-

чал още чакчи ство.

ножо вка ж (рус. ножовка) Инструмент

– трионче за рязане на метал, използвано в

скулптурата.

носи и наро дни наро дни носи и о лек-

ло В приложното изкуство: традиционното

облекло на българския народ, един от ком-

понентите на българската култура, които

особено ясно и отчетливо разкриват непов-

торимата и етническа специфика, отразяват

общността и , локалното и разнообразие,

бележат главни моменти от историческото и

развитие, техническата мисъл и изпълнител-

ското майсторство, творческите дарования,

естетическите принципи и идеали на бъл-

гарския народ.

НХГ ж Вж. На ионална дожествена

алерия.

н а нс м (фр. nuance 'отсенка') отте нък

В изобразителното изкуство: 1. Изменение

(понякога едва забележимо) в цвета на на-

турата под въздействието на обкръжаващата

среда. 2. Малки, често пъти едва забележи-

ми различия в цвета, светлосилата или на-

ситеността на два близки тона.

О

о ели ск м (рус. обелиск, фр. obelisque по

гр. obeliskos 'ръжен, шиш') В скулптурата:

висок монолитен каменен стълб с квадратно

сечение, постепенно стесняващ се към върха

и завършващ пирамидално, един от най-раз-

пространените паметници на военната сла-

ва.

о ем м В изобразителното изкуство: три-

измерност или впечатление за триизмерност

в художествената творба. Постига се чрез

рисунъка и цветовото изграждане на об-

раза с използване на линейната и въз-

душната перспектива. В кръглата скулп-

тура се осъществява реално в материала,

при релефа – чрез условното съкратено

моделиране на формите съобразно с

принципите на перспективата, а в живо-

писта и графиката – и чрез светлосянката.

о е и мн (ед о е а ж) Вж. о и и.

о икнове н о а л Минерал, разновид-

ност на опала, с различни цветове – бял,

сив, зелен, розов, без преливане на цвето-

вете, използван като материал за худо-

жествени изделия.

о икнове н ал едо н Минерал – раз-

новидност на халцедона, със сив, бял,

жълтеникав или друг оттенък, използван

като материал за художествени изделия.

о икнове на смола Вж. черна смола.

о икнове ни ма слени ои Вж. масле-

ни ои.

о и и мн (ед о и а ж) о е и В при-

ложното изкуство: накит, предназначен

да се носи на ушите.

о ко вка ж 1. Във византийското, ста-

робългарското, староруското и среднове-

ковното изкуство на балканските народи:

украса на лицевата част на иконата или

подвързията на евангелието, изпълнена

от изчукани или щамповани листове

сребро или злато. 2. Метална украса на

врати, прозорци и долапи в българските

възрожденски къщи.

о лекло с Вж. носии народни.

о ло жка ж В книжната графика: ху-

дожествено оформена хартиена обвивка

на книгата, която се поставя върху кори-

ците.

о ра м Вж. о ра дожествен.

о ра до жествен до жествен о -

ра о ра В областта на изобразителното

изкуство: специфична, свойствена на из-

куството форма за отразяване на действи-

телността, която разкрива общото чрез

конкретното и индивидуалното и се реа-

лизира в творческия процес. Терминът се

отнася не само до художественото произ-

ведение като цяло, но и до отделни съ-

Page 84: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 84 от 144

ществени елементи на неговото съдържа-

ние.

о ра о и се м Вж. дожник иконо и-

се .

о ра мчвам несв (от рамка, рус. рамка по

нем. Rahmen) конт ри рам В изобрази-

телното изкуство: прокарвам (очертавам)

линия по контурите на художественото про-

изведение (рисунка, портрет и т. н.) с туш

или боя.

о ра мчване с (от рамка – рус. рамка по

нем. Rahmen) конт ри ране В изобразител-

ното изкуство: прокарване на линия по кон-

турите на художественото произведение

(рисунка, портрет и т. н.) с туш или боя.

о ра тна ерс екти ва Система за изо-

бразяване на пространството, при която ли-

ниите на предметите в изобразителното по-

ле не се събират в убежни точки на хо-

ризонта, както при научната (геометрична)

перспектива, а се съкращават обратно към

окото на зрителя. Тя не почива на законо-

мерностите на линейната (геометричната)

перспектива и е застъпена главно в сред-

новековната източнохристиянска живопис

(икони и стенописи).

о ра тно оста вяне Техника на мозайка-

та, при която художникът залепва цветните

късчета смалта откъм лицевата им страна

върху временна подложка, която се отстра-

нява след прикрепването на мозайката на

определеното и място

о реден кост м травести ране В при-

ложното изкуство: облекло, накити, маски и

принадлежности, свързани с изпълнението

на даден обред в българските обредно-

митологични и карнавални традиции.

о реден ля крава кола к В прилож-

ното изкуство: обреден хляб, чието при-

готовление е свързано с обичаи при по-

големи празници и с празненства и обреди

при раждане, женитба, смърт, украсен отго-

ре с моделирани фигурки, изразяващи идея-

та, влагана в обичая или обреда. В раз-

личните райони на страната се нарича кра-

ва или колак.

о ре на рав ра Вж. надлъжна рав -

ра.

о ро чен ка мък В скулптурата: култово-

обреден паметник, посветен на даден ка-

лендарен светец, покровител на полските

посеви.

о ро чен кръст В скулптурата: култо-

во-обреден каменен паметник с патроно-

мично предназначение, посветен на даден

календарен светец, украсен със символи,

растителни и геометрични орнаменти.

о ро чни ло чки воти вни реле фи Разновидност на релефа – релефи с малки

размери, посвещавани в светилищата на

тракийските божества през римската епо-

ха, върху които е представен образа на

божеството. Някои от тях съдържат над-

писи на гръцки или латински с обяснения

за божеството.

о сидиа н м (рус. обсидиан, нем. Оbsi-

dian от лат. оbsidianus от lapis obsianus

'камък на Обсий' по соб. Оbsius, римля-

нин, който доставил камъка от Етиопия)

Стъкловиден минерал, който се образува

при бързото изстиване на лавата, използ-

ван като материал за художествени изде-

лия.

о ща рско ле и ло Вж. виенски т т-

кал.

о щ лан В изобразителното из-

куство: начин на изображение, при който

наблюдателят е отдалечен от изобра-

зявания обект. О щият лан е характе-

рен за пейзажите; за изображения, където

е необходимо да се покажат масови сцени

с повече фигури, които извършват ня-

какви действия; когато трябва да се пока-

же не толкова отделнат аличност, колко-

то обстановката, в която се развива съби-

тието (картините на ранните холандски

майстори).

о ща до жествена и ло ж а ОХИ

на иона лна до жествена и ло ж а на-

иона лна и ло ж а Художествена излож-

ба от творби на български художници

(живописци, графици, скулптори) от ця-

лата страна.

овча рска ре а Вж. астирска ре а.

о леда лен о ра о леда лно и о ра-

же ние В гравюрата и литографията: изо-

бражението върху плочата или литограф-

ския камък по отношение на изображе-

нието в отпечатъка. Изображението се

рисува като огледално отражение на ори-

гинала.

Page 85: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 85 от 144

о леда лна симе трия Симетрия, наподо-

бяваща огледалното изображение на пред-

метите, при която има пълно съответствие

на образите със съответно правилно разпо-

ложение на близките и отдалечените от ог-

ледалото точки.

о леда лно и о раже ние Вж. о ледален

о ра .

о нен о а л Минерал, разновидност на

опала – скъпоценен камък с яркочервен или

оранжев цвят без преливане на цветовете,

използван като материал за художествени

изделия.

о ни ще с В приложното изкуство: гли-

нена площадка в центъра на дома, украсена

с врязани орнаменти, която е свързана с

култа към домашното и държавното огнище.

о ърли а ж ерда н В приложното из-

куство: един от най-древните накити, състо-

ящ се от отделни зърна на минерали, ра-

ковини, зъби на животни и др., нанизани на

връв, който се носи около шията.

о окери т м (рус. озокерит, нем. Оzo-kerit

по гр. ozo 'мириша' + keros 'восък') ла-

ни нски во сък Смолист минерал със зелен,

жълт или кафяв цвят, който се използва в

изобразителното изкуство като материал за

приготвяне на пластилин.

о они рано ле нено ма сло Масло, полу-

чавано от обикновеното ленено масло чрез

изваряване и продухване със струи от кис-

лород, използвано в технологията на изоб-

разителното изкуство.

ОИ ж Вж. окръжна и лож а.

о но о е с (по гр. oinos 'вино' + cheo 'из-

пивам') В приложното изкуство: съд с една

дръжка и устие с форма на трилистна дете-

лина за пиене на вино у древните гърци и

римляните, направен от глина или метал

(злато, сребро, бронз).

оконча телен материа л В скулптурата:

материал, в който е изпълнено художестве-

ното произведение, предназначено за из-

ложба или украшения – камък, дърво, метал,

за разлика от временния материал, пред-

назначен за моделиране – глина, шамот,

пластилин, восък и др.

окръ жна и ло ж а ОИ Художествена

изложба, в която участват художници от да-

ден окръг.

окръ жна до жествена але рия

ОХГ Художествена галерия в окръжен

център.

оксиди рам несв (нем. oxydieren, фр.

oxider по гр. oxys 'кисел') В металопла-

стиката: окислявам (съединявам с кисло-

род) повърхността на метални художест-

вени изделия, от което те губят лъскавия

си метален вид и повърхността им добива

кафеникав, синкавозеленикав или друг

оттенък.

оксиди ране с (от нем. oxydieren, фр.

oxider по гр. oxys 'кисел') В металопла-

стиката: окисляване на повърхността на

металните предмети, при което те губят

металния си блясък и получават кафени-

кав, синьозелен или друг оттенък, което

се използва при изработването на укра-

шения и художествени изделия от метал-

ни пластинки.

олео ра фия ж (лат. oleum 'масло' +

гр. grapho 'пиша, рисувам') Вж. ромоли-

то рафия.

оливи н м (нем. Оlivin, фр. olivine по

лат. oliva 'маслина') еридо т Минерал,

силикат на желязото и магнезия – полу-

скъпоценен камък с мидест лом, стъклен

блясък и цвят от тъмножълт до масли-

ненозелен цвят, използван като материал

за художествени изделия.

оли фа ж (гр. aleipha 'масло, мазнина')

Вж. е и р.

оло вен моли в Молив (инструмент за

рисуване), направен от олово или негова

сплав, появил се през XVI в.

оло вна я ла кре мни ка я ла кла -

енф ртска оло вна я ла кре м ерова

я ла кре м ерва с ола ндска я ла ве-

не иа нска я ла а м р ска я ла ши -

ферна оло вна я ла Бяла боя с химичен

състав оловен карбонат – една от най-

трайните, стари и широко употребявани

бои в живописта. Названията кремни ка

яла, кла енф ртска оловна яла,

крем ерова яла идват от названията на

съответните градове, където се произвеж-

дат: Кремниц, Клагенфурт (Австрия),

Кремз (Германия). За да се прикрие ло-

шото качество на боята, съдържаща в по-

голямо количество примеси от баритна

бяла, тя се продава на пазара с различни

Page 86: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 86 от 144

търговски наименования: оландска яла,

вене ианска яла, ам р ска яла, ши-

ферна оловна яла.

оло вна жъ лта Жълто багрило, получа-

вано от оловна сол на хромовата киселина,

използвано като материал в изобразител-

ното изкуство.

оло вна черве на сат рнена черве на Художествена боя, представляваща червен

оловен окис, който се добива при силно на-

горещяване на оловната бяла в присъствие

на въздух.

олта р м (лат. altare) Вж. алтар.

оло во с Тежък мек ковък метал със си-

восинкав цвят, използван като материал за

художествени произведения.

олта рни две ри мн, а рски две ри свети

две ри В приложното изкуство: средните,

централните врати на иконостаса, през кои-

то се влиза в олтара, украсени с дърворезба,

растителни и геометрични орнаменти и изо-

бражения на животни.

ол щване с Дефект в живописта: посте-

пенно отделяне от повърхността на ху-

дожественото произведение на люспички от

багрения слой.

о никс м (рус. оникс, нем. Оnyx от лат.

onyx по гр. onyx 'нокът') Минерал, полускъ-

поценен камък, с бели и черни ивици – раз-

новидност на ахата, използван като ма-

териал за художествени изделия.

о -а рт м (анг. optic 'оптичен') о ти чно

и к ство Направление в изобразителното

изкуство на Запад в средата на 30-те и в на-

чалото на 60-те години на ХХ в. – под-

новено развитие на геометрично-архи-

тектурния абстракционизъм или оптично

изкуство, което обикновено се изгражда

върху основата на един, два или няколко

ритмично повтарящи се геометрични фор-

ми, които сами се включват като съставни

части в други геометрични съчетания, из-

пълнени в силно контрастни цветове.

о а л м (рус. опал, нем. Opal, фр. opale,

лат. opalus от гр. opallios от санскр. upala

'камък, скъпоценен камък') Минерал, хид-

рогел на силициев двуокис – скъпоценен

прозрачен камък, обикновено с млечно-

зеленикав или жълтеникавобял цвят с про-

менливи отблясъци, използван като мате-

риал за художествени изделия.

о а лване с В керамиката: основен

технологичен стадий – обработване при

висока температура в специални пещи на

предварително изсушеното художествено

изделие.

о а лови стъкла мле чни стъкла а-

тъмне ни стъкла Стъкла, наситени с ня-

кои неорганични вещества (като флуори-

ди, сулфати, фосфати, сулфиди, хлориди

и др.), които органично се разтварят в си-

ликатните стъкла. Използват се като ма-

териал в приложното изкуство за произ-

водство на технически и домакински из-

делия, предмети за украса, художествени

произведения.

о ре а ч м Вж. рестилка.

о ти чно и к ство Вж. о -арт.

о шен квар Вж. о шен кристал.

о шен криста л о шен квар Не-

прозрачен минерал, разновидност на

кварца, използван като материал за худо-

жествени изделия.

ор ани чни ои Бои, които съдържат

сложни органични съединения, предимно

от растителен и животински произход.

о рдени мн (ед о рден м – рус. орден,

нем. Оrden по лат. ordo 'ред') В прилож-

ното изкуство: почетни отличия, давани

на цивилни и военни лица за особени за-

слуги и постижения в служба на държава-

та, изработвани във форма на звезда,

кръст или окръжност от благородни мета-

ли, емайл, а понякога и скъпоценни камъ-

ни.

оре л м Изображение на орел като де-

коративен мотив в изобразителното из-

куство, който е широко разпространен в

каменната пластика, дърворезбата, мета-

лопластиката, живописта.

ореле ф м (фр. haut-relief 'висок ре-

леф') Вж. висок релеф.

ореле фна ре а 1. Техническа разно-

видност на резбата, при която изображе-

нието изпъква над фона с две трети от ес-

тествения си обем. 2. Съвкупността от

произведения, изпълнени в тази техника.

орео л м (фр. aureole, лат. aureolus

'позлатен') В религиозното изкуство: сия-

Page 87: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 87 от 144

ние във вид на кръг или радиално разполо-

жени лъчи, което огражда фигурите на бого-

вете или светците. В християнското изкуст-

во за разлика от нимба, който огражда само

главите на светците, ореолът обгръща цяла-

та фигура.

о ре м 1. Дървесина от орех като мате-

риал в изобразителното изкуство. 2. Худо-

жествено произведение, изпълнено от такъв

материал.

о ре ово ма сло В живописта: масло, по-

лучавано от орехови ядки, използвано като

свързващо вещество в маслените бои.

ори ина л м (рус. оригинал, нем. Оriginal

по клат. originalis 'първоначален') 1. Ис-

тинското, първичното неподправеното ху-

дожествено произведение на даден автор,

разработил определен сюжет по свой твор-

чески маниер, което се различава от ко-

пията, репродукциите и фалшификатите му.

2. Художествено произведение, което служи

за образец при изработване на копия.

ори ина лна рав ра авто рав ра Гравюра, която изцяло е изпълнена от самия

автор (включително и обработката на пло-

чата).

ори ова арти я Вж. а с.

орнаме нт м (нем. Оrnament от лат. orna-

mentum 'украшение') Художествена компо-

зиция от ритмично подредени геометрични,

растителни, животински и др. мотиви, които

украсяват определено поле, повърхност на

предмет, книга, тъкан, архитектурна фасада,

стена, потон, мебел, метално художествено

изделие и др.

орнамента лен фри Вж. фри в 1 знач.

орнамента лна живо и с стено и сен

орнаме нт 1. Разновидност на монументал-

ната живопис: художествени орнаментални

композиции, рисувани върху стените и та-

ваните при декоративното оформление на

жилищни и култови сгради, широко из-

ползвани през периода на българското Въз-

раждане. 2. Отделно произведение на тази

разновидност на монументалната живопис.

орнамента ия ж (рус. орнаментация от

лат. ornamentum 'украшение') 1. Вж. ор-

наментовка 2. Вж. орнаментика.

орнаме нтика ж (рус. орнаментика, нем.

Оrnamentik по лат. ornamentum 'украшение')

Съвкупност от орнаменталните елементи

в произведенията на изобразителното

изкуство и архитектурата.

орнаменти рам несв (нем. ornamen-

tieren, фр. ornementer по лат. ornamentum

'украшение') В изобразителното изкуство:

украсявам с орнаменти.

орнаменто вка ж (рус. орнаментовка

от лат. ornamentum 'украшение') В изо-

бразителното изкуство: украсяване с ор-

наменти.

оро нване с Дефект в живописта: от-

деляне, падане на дребни частички от

багрения слой на художественото про-

изведение.

оръже ничество с Събирателно наз-

вание на ред традиционни български за-

наяти: ножарство (бучакчийство), сабляр-

ство, пушкарство и др., свързани с произ-

водството на оръжие.

осно ва ж В технологията на живо-

писта: материалът, върху който се нанася

грундът и боите на картината: платно,

дърво, картон, хартия, а понякога и ме-

тал, стъкло, линолеум и др.

осно вни ветове ро сти ветове

ро сти то нове Три цвята от спектъра –

жълт, червен и син, които не се получават

от смесването на други цветове, а сами

при смесването помежду си образуват съ-

ставни допълнителни цветове – зелен,

оранжев, виолетов. Върху основните цве-

тове се изгражда цялата гама в живопис-

та.

отве с м В практиката на изобразител-

ното изкуство: просто приспособление

(инструмент) – конец с малка тежест на

края, което улеснява правилното (устой-

чиво) поставяне на човешката фигура в

рисунката или етюда в процеса на работа-

та по натура.

отвле чено и к ство Вж. а страк-

иони ъм.

отво рена ком о и ия В изобрази-

телното изкуство: художествено произ-

ведение, в което могат да бъдат включени

допълнителни компоненти без да се на-

руши неговата хармония.

Page 88: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 88 от 144

откри т конк рс В изобразителното из-

куство: конкурс, при който авторите на

творбата са известни на журито.

откри та и ло ж а Художествена излож-

ба, отворена за разглеждане от посети-

телите.

отк ка ж Художествено произведение,

откупено от организация или частно лице по

време на изложба.

отлежа вам несв В изобразителното из-

куство: престоявам определено време, за да

придобия необходимите качества на худо-

жествен материал, например глина, ра-

стително масло, гасена вар.

отлежа ване с В изобразителното изкуст-

во: престояване определено време с цел ху-

дожественият материал да придобие необ-

ходимите качества, например, глина, расти-

телно масло, гасена вар.

отли ване с В технологията на скулпту-

рата: процесът на механично възпроизвеж-

дане на скулптурния оригинал или гип-

совото копие, при който предварително

приготвените специални калъпи се запълват

с течно вещество, което лесно се втвърдява

(гипс, цимент, разтопен метал – бронз, чу-

гун, желязо, цинк и др.).

отли вка ж В технологията на скулпту-

рата: точно копие на скулптурния оригинал,

получено чрез отливане в гипс, стъкло, бе-

тон, бронз, чугун и др. материали.

отноше ния мн Термин от художествена-

та практика, определящ взаимната връзка

между елементите на изображението, съ-

ществуваща в натурата и използвана при

създаване на произведенията.

от еча тък м В графиката: листът с гра-

фичния отпечатък, получен от първона-

чалното изображение, изпълнено на камен-

на, дървена или метална плоча посредством

някои от способите на графиката (литогра-

фия, офорт, ксилография).

отте нък м Вж. н анс.

оформ ител м (от лат. forma) Вж. дож-

ник оформител.

оформле ние с (от лат. forma) Творческа

дейност, свързана с подредбата и украсата

на дадени обекти: витрина, изложбена зала,

панаирна палата, интериор и екстериорна

обществена сграда, музей, художествена га-

лерия, архитектурен ансамбъл, улица или

площад във връзка с някакъв празник или

честване и др.

офо рмям несв (от лат. forma) Под-

реждам, украсявам дадени обекти: вит-

рина, изложбена зала, панаирна палата,

интериор и екстериор на обществена

сграда, музей, художествена галерия, ар-

хитектурен ансамбъл, улица или площад

във връзка с някакъв празник или чества-

не и др.

офо рмяне на ве стни и и с иса ния Вж. рафична ар итект ра.

офо рт м (фр. eau-forte 'азотна кисели-

на') 1. Широко употребявана техническа

разновидност на дълбоката гравюра на

метал, при която щрихите на рисунката

се издълбават със специална гравьорска

игла върху покритата със специален

грунд метална плоча, която се разяжда с

киселина. 2. Съвкупността от различни

видове дълбоки гравюри на метал, изпъл-

нени чрез разяждане: офорт, верни му,

акватинта, резерваж, лави и др.

офорти ст м (от фр. eau-forte 'азотна

киселина') Вж. дожник офортист.

офорти стка ж (от офортист – от фр.

eau-forte) Вж. дожничка офортистка.

офсе т м (рус. офсет, анг. offset) Вж.

офсетов ечат.

офсе тов еча т офсе т Техническа

разновидност за възпроизвеждане на ре-

продукции – индиректен печатен способ

за повърхнен печат, при който слоят ма-

стило от печатащите елементи се предава

първоначално върху цилиндър с гумено

платно, а от него – върху отпечатвания

материал.

ОХГ ж Вж. окръжна дожествена

алерия.

ОХИ ж Вж. о ща дожествена и -

лож а.

о ра ж (рус. охра, пол. ochra от лат.

ochra, гр. ochra по ochros 'жълтеникав'),

нат ра лна о ра есте ствена о ра При-

родно изкопаема минерална боя с жълт

или жълточервен цвят, използвана в жи-

вописта.

П

Page 89: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 89 от 144

ав р м ав рче и нта В приложното

изкуство: калаен или керамичен съд за ра-

кия (до 1 литър) с едно устие, с плоска пра-

воъгълна форма със закръглени горни ъгли

или с кръгла форма, подобна на бъклица,

украсяван с геометрични, растителни и жи-

вотински орнаменти. В различните райони

на страната се употребяват различни наиме-

нования: ав р, ав рче инта.

ав рче с Вж. ав р.

а и я ж (тур. pazi) Вж. ара ет.

а е ти мн (ед а е т м – фр. paillette)

Декоративен материал за художествено

оформяне на знамена, църковни одежди,

царски и болярски облекла, скъпи стилови

облекла, национални костюми, бални рокли

и др., изработени от тънък месинг, щанцо-

ван в различни форми – кръгчета, елипси и

пр., позлатени, посребрени, оксидирани и

др.

али тра ж (рус. палитра, фр. palette от

ит. paletta 'лопатка') 1. Овална или право-

ъгълна тънка дъсчица (рядко от метал, пор-

целан, стъкло) с дупка за големия пръст на

ръката, върху която художниците поставят

по-малко от всички употребявани от тях

бои. 2. Точно изброяване на боите, които да-

ден художник използва в творческата си

работа.

а лка ж (рус. палка) Вж. м ща ел.

алме та ж (рус. пальметта, фр. pal-

mette) Орнамент във вид на стилизиран пал-

мов лист, рисуван в цветове или изпълнен

скулптурно в яйцевидно или кръгло поле и

съставен от удължени листа, разположени

симетрично около отвесен заоблен лист.

а метни на и В скулптурата: възпоме-

нателни пластични творби – плочи, релефи,

свободно стоящи пластики, изработени в

траен материал (камък, метал), които се

поставят по обществени сгради, жилища,

пътища, площади и местности за възпомена-

ние на дадено лице или събитие, което е

свързано или е станало на определеното

място.

а метник м Произведение на монумен-

талната скулптура и архитектура, изпълнено

в траен материал, посветено на видно лице

(герой, държавник, учен, писател и др.) или

събитие с голямо обществено-историческо

значение. Паметник може да бъде бюст с

постамент, фигура в цял ръст (кръгла или

релеф) или голяма по размери и сложна

по решение фигурална композиция, със-

тавляваща скулптурно-архитектурен ан-

самбъл.

а метник на и к ството а метник

на к лт рата В областта на изобразител-

ното изкуство: художествено произведе-

ние (живопис, скулптура, миниатюра,

приложни изкуства и др.), създадено в ис-

торическото минало, което представлява

интерес за историята на изкуството и за

културната история на даден народ.

а метник на к лт рата Вж. амет-

ник на и к ството.

ам чна ре жда В приложното из-

куство: прежда, получавана от влакна на

памук, използвано като материал за худо-

жествени изделия.

ам чно ма сло Масло, получавано от

семената на памука, използвано като ма-

териал в технологията на изобразително-

то изкуство.

ани а ж В приложното изкуство:

дълбок отворен глинен съд с различни

размери, предназначен за сипване на яс-

тие или наливане на вино, вода и др.,

обикновено гледжосан отвътре, по-рядко

и отвън; често бива богато украсен с кон-

центрични линии на дъното или спуска-

щи се по стените ивици.

ано с (фр. panneau от лат. pannus 'къс

сукно') 1. Живописно, керамично, скулп-

турно или мозаично произведение с деко-

ративно предназначение, което се монти-

ра в стената на архитектурната сграда. 2.

Част от повърхността на стената, отделе-

на с рамка (по-рядко и по друг начин) и

запълнена с живопис или със скулптурен

релеф.

ано тик м м (гр. pan 'всичко, цяло'

+ optikos 'видим') Музей или худо-

жествена галерия със специално освет-

ление, в която се показват забележителни

предмети, места, събития, като според

нуждата се използват и восъчни манеке-

ни, фигури на бележити хора.

анора ма ж (рус. панорама, нем. Pa-

norama, фр. panorama от гр. pan 'всичко,

цяло' + horama 'изглед') 1. Особена (наред

Page 90: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 90 от 144

с диорамата) разновидност на изобразител-

ното изкуство, в която живописта се до-

пълва с други художествени средства. Пред-

ставлява огромен цилиндър, вътре в който е

определено място за зрителите. Панора-

мата е предназначена за изобразяване на

значителни събития, които се разгръщат на

голямо пространство и обикновено е посве-

тена на военна тематика. 2. Обект на изо-

бражението: пейзажен мотив, който обхва-

ща много широко пространство и много

изобразителни елементи. 3. Художествено

изображение на такъв пейзажен мотив.

а нти мн (ед а нта ж – рум. panta от

нем. Band 'връзка') В приложното изкуство:

1. Художествено изработени въртящи се

около оста си метални елементи за закреп-

ване на прозорци, врати, шкафове. 2. Ху-

дожествено изработени приспособления за

затваряне на прозорци, врати, шкафове, кри-

ла на мебели.

анто ра ф м (фр. pantographe по гр. pan

'всичко' + grapho 'пиша, рисувам') Уред за

изработване на копия с възможност за про-

мяна на мащаба им, основан върху геомет-

ричния принцип на подобието. Съществуват

две разновидности: за линейни работи (чер-

тежи, карти и др.) и за релефни работи (ба-

релефни, скулптурни, гравирни машини,

манипулатори и др.).

а -чири ш м (нем. Papp + тур. ciris) Вж.

виенски т ткал.

ара ден ортре т Разновидност на порт-

ретния жанр в живописта – портретираният

се изобразява в тържествена поза и облекло,

в параден костюм.

ара е т м (гр. parapeti от ит. parapetto)

а и я В приложното изкуство: предпазна

ограда, висока около 1 м., поставена на

опасни за падане места: балкони, тераси,

стълбища, мостове, изработена от дърво, ме-

тал, камък, тухли и др. материали реше-

тъчно (ажурно) или плътно и обикновено

художествено оформена.

ариа н м (анг. parian) 1. Разновидност

на бисквита (порцелана) с оттенък на жъл-

теникав мрамор, появила се в средата на

XIX в. 2. Изделия, изработени от такъв ма-

териал.

ари жка си ня Вж. ерлинска синя.

Пари жка шко ла Термин, въведен от

Бернар Доривал през 1925 г. за означава-

не на художествената дейност и тенден-

ции в изобразителното изкуство, създава-

но в Париж като най-голям художестве-

но-творчески център през XIX и нач. на

ХХ в.

а рков е а ж Разновидност на пей-

зажния жанр, посветен на изобразяването

на паркове и градини.

а ркова ла стика Разновидност на

пластиката, включваща декоративно-пла-

стични творби на скулптурата (кръгла

скулптура, релеф, вази, амфори и др.) от

камък, бронз, алуминий и керамика (от

шамот, каменина), създадени за украса на

паркове и градини в населените места и

ландшафта.

а рково и ландша фтно и к ство

ПЛИ Творческа дейност, която има за

цел да създава, проучва, проектира, из-

пълнява и поддържа екологически и есте-

тически издържана обкръжаваща човека

среда, формирана с помощта предимно на

жив растителен материал: паркове, гра-

дини, озеленяване на улици и булеварди,

устройство на ландшафта (промишлен,

селскостопански, горски и пр.) и него-

вите съставни части и елементи – реки,

планини, плата, крайбрежия и др.

арти ност в и к ството В областта

на изобразителното изкуство: съзнателно

проявление на класовите интереси в из-

куството, художествено отражение на

живота от позициите на политическата

линия и възгледите на една или друга

партия.

ас арт с (рус. паспарту от фр.

passe-partout 'подходящ за всякъде') 1.

Специален картон, различно оцветен

(черно, сиво, кафяво, масленозелено),

който служи за залепване на картини и

снимки, за направата на албуми за сним-

ки. 2. Картонена рамка, чийто фон се пов-

дига, за да се слагат в нея картини или

снимки.

асте л м (фр. pastel от ит. pastello) 1.

Пастелна боя – материал за рисуване,

който се изработва във формата на обви-

ти в хартия разноцветни пръчици (пас-

телни моливи) и се състои от фино смле-

Page 91: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 91 от 144

ни (пулверизирани) минерални вещества

(багрила, смесени с цинкова бяла), слепени

от гумиарабика, декстрин, мляко, захар,

талк. 2. Пастелна техника – техника за рису-

ване с пастелни бои. 3. Произведение на жи-

вописта, изпълнено с пастелна техника.

асте л вър те м ерна од ото вка Разновидност на пастелната техника, изпъл-

нявана върху подготовка от темперни бои.

астели ст м (фр. pastel от ит. pastello)

Вж. дожник- астелист.

асте лна оя Вж. астел в 1 знач.

асте лна карти на В живописта: карти-

на, изпълнена с пастелни бои в пастелна

техника.

асте лна те ника Вж. астел във 2

знач.

асти рска ре а овча рска ре а Резба

върху дърво с плитки начертания и нарези,

изпълнявана в три техники: писана (грави-

рана), плитко дълбана и ажурна.

астора л м (фр. pastoralle от лат. pasto-

ralis 'пастирски') Вж. асторален жанр.

астора лен жанр астора л В история-

та на изкуството: жанр в изобразителното

изкуство (разновидност на жанровата живо-

пис), който изобразява с известна идеализа-

ция живота на пастирите (овчари, говедари)

и е свързан с нереалистичен подход към

действителността.

аст о на живо и с Разновидност на

живописта, която има плътен багрен слой и

гладка повърхност.

аст о ност ж (ит. pastoso 'тесто' от

нлат. pastosus) 1. В техниката на маслената

живопис: полагане на боите върху платното

на дебели пластове, което се използва като

художествено средство. 2. В тесен смисъл:

живопис, която има плътен багрен слой и

гладка повърхност. 3. Пластичност на нераз-

редените маслени бои, поради което мазката

запазва непроменена формата, която четката

и придава.

атенто ван ино ър Разновидност на

изкуствения цинобър.

ате ра ж (лат. patera) В приложното

изкуство: плитък и разлат метален съд

(бронзов) с дръжка за извършване на въз-

лияние при жертвоприношение през езичес-

ката римска епоха, чиято дръжка завършва

обикновено с животинска глава (овен,

куче и др.), а в средата на съда се прави

релефно изображение на митично съ-

щество.

ати на ж (рус. патина от ит. patina)

1. Тънък окислен покривен слой (от зеле-

никав до кестеняв и тъмен цвят), образу-

ван естествено от атмосферни влияния

върху метални (медни, бронзови, месин-

гови, никелови) предмети – статуи, моне-

ти, куполи или получен по изкуствен на-

чин (чрез оксидация) с художествена цел.

2. Вж. отъмняване на живо иста.

атини рам несв (фр. patiner по ит. pa-

tina) В изобразителното изкуство: покри-

вам с изкуствена патина с художествена

цел скулптурни произведения и худо-

жествени изделия от метал и гипс.

атини ране с (от фр. patiner по ит.

patina) Всяко естествено или изкуствено

потъмняване по химичен начин, чрез оки-

слително, восъчно, омаслено, прашно за-

мърсяване или чрез боя не само на медни,

бронзови, месингови и никелови изделия,

но и на сребърни изделия, дървени пред-

мети – икони, рамки, както и на гипсови

статуи за имитиране на бронз (патиниран

гипс).

атри а ж (нем. Patrize от лат. pater

'баща') Релефно изпъкнало изображение,

от което се изготвя матрица за размножа-

ването му. Всеки оригинал, който се раз-

множава чрез матрица изпълнява ролята

на атри а.

а а ж (нем. Pause от лат. pausa по

гр. pausis 'спиране') Контурно копие на

художествено произведение за стенна

или друга живопис, направено от специ-

ална хартия, по линиите на което са на-

правени дупчици с игла, с помощта на

които да може да бъде откопирано на чи-

стата повърхнина за изписване.

а н м (гр. paouni от ит. pavone по

лат. pavo, pavonis) Изображение на пти-

цата паун като декоративен мотив в изо-

бразителното изкуство – каменна пласти-

ка, дърворезба, живопис, украса на ръко-

писни книги. Счита се за символ на без-

смъртието.

а с м (от нем. Pauspapier) ори ова

арти я Прозрачна хартия за чертане, ко-

Page 92: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 92 от 144

пиране, използвана като материал в изобра-

зителното изкуство.

а фти мн (ед а фта ж – тур. pafta от

перс. bafta) ча ра и к ки В приложното

изкуство: метална закопчалка за колан,

представляваща две плочки, едната от които

е снабдена с кукичка, а другата с брънчица

за закачване на кукичката, изработвани в

различни техники, богато украсени с орна-

менти, емайл, позлата и др. В различните

райони на страната се употребяват различни

наименования – ча ра и, к ки.

е а ж м (фр. paysage) ландша фт 1.

Жанр в изобразителното изкуство, посветен

на изобразяването на природата в нейния

естествен или видоизменен от човека вид. 2.

Отделно произведение на този жанр. Разно-

видности на пейзажния жанр: градски, пар-

ков, морски. В този смисъл се употребява и

терминът ландшафт.

е а жен жанр Вж. е аж в 1 знач.

е ажи ст м (фр. paysagiste) Вж. дож-

ник е ажист.

е ажи стка ж (от пейзажист – фр. pay-

sagiste) Вж. дожничка е ажистка.

ектора л м (фр. pectoral по лат. pecto-

ralis 'нагръден') Вж. на ръдник.

е лике с (гр. pelike) В приложното из-

куство: съд със сравнително малки размери,

широко крушовидно тяло, плоско дъно със

съвсем ниско столче и две дръжки, които за-

почват под силно разширеното устие и за-

вършват над най-издадената част на тялото.

Украсяван е с червени и черни фигури в раз-

нообразни сюжети и е предназначен за вино

или зехтин.

ел р м (фр. pelure 'люспа, ципа') Тънка

и прозрачна хартия за писане, употребявана

в литографското производство.

е м а ж (рус. пемза от анг. pumice от

лат. pumex 'пяна') Шуплеста вулканична ма-

са, която се използва като материал за по-

лиране на скулптурните произведения от

камък.

ем вам несв (лат. pumex) Полирам

скулптурните произведения от камък, като

използвам пемза.

е лос м (гр. peplos) В приложното из-

куство: женска дреха без ръкави, носена

върху туника в Древна Гърция и Рим.

ер аме нт м (нем. Pergament по клат.

pergamina по соб. Pergamus, град в Мала

Азия) 1. Специално обработена тънка ко-

жа (агнешка, телешка, козя, магарешка и

др.), която служи за писане в Античност-

та и Средновековието. 2. Ръкопис, изпъл-

нен върху такава кожа. 3. Вид полупроз-

рачна хартия, която не пропуска влага и

мазнина и служи за печатане на докумен-

ти, луксозни издания, опаковки и др.

ер аме нтен т тка л Туткал, получа-

ван от кожените отпадъци, които остават

при добиването на кожения пергамент,

използван в технологията на изобразител-

ниото изкуство.

ер аме нтово ле и ло Лепило, при-

готвено от изрезки от козя и овча кожа,

използвано в технологията на изобрази-

телното изкуство.

ер е л м (тур. pergel от перс.) Уред за

описване на окръжности и измерване на

разстояние при чертежи, който се използ-

ва и в изобразителното изкуство.

ередви жни и мн (рус. передвижни-

ки) Вж. дожни и ередвижни и.

еридо т м (рус. перидот, нем. Peridot,

фр. peridot) Вж. оливин.

ериоди чен еча т о и о ра и телни

и к ства Периодични издания (вестници

и списания), посветени на изобразителни-

те изкуства (художествен периодичен пе-

чат), и други издания с изобразителна

(визуална) информация (илюстрован пе-

риодичен печат), чиито редактори, оценя-

вайки голямото значение на илюстрация-

та, целенасочено поместват илюстрати-

вен материал (гравюри, рисунки, карика-

тури, репродукции, фотоснимки, скици,

чертежи, карти и др.) в своите издания.

ериоди чна и ло ж а Вж. ериодич-

на дожествена и лож а.

ериоди чна до жествена и ло ж а

ериоди чна и ло ж а Художествена из-

ложба, която се организира през опреде-

лен период от време.

ерл м (фр. perle) Вид дребен печа-

тарски шрифт.

е рла ж (фр. perle от лат. perla) и -

сер мар ари т Скъпоценни бели топчета

с органичен произход, образуванивъв

Page 93: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 93 от 144

вътрешността на бисерна мида, които се из-

ползват като материал при направата на раз-

лични накити и за украса на облеклото.

ермане нтва с м (лат. permanens, -entis

+ нем. Weiв 'бял') Вж. Баритна бяла.

еро с 1. Инструмент за рисуване с теч-

но багрилно вещество (предимно с туш),

направено от метал, тръстика или птичи

пера. 2. Название на техниката на ри-

сунката, изпълнена с такъв инструмент.

еро а ново 1. Перо от опашката на

паун, използвано като материал за худо-

жествени изделия. 2. Накит от пера от опаш-

ката на паун. 3. Орнамент в грънчарството,

имитиращ пауново перо.

ерси ска черве на Червена художест-

вена боя, пренесена от Персия.

ерс екти ва ж (рус. перспектива, фр.

perspective, срвлат. perspectiva по лат. per-

specto 'виждам през') 1. Спомагателна на-

учна дисциплина, изучаваща законите за

изобразяване на предметния свят в съот-

ветствие със зрителното (оптичното) му

възприятие. 2. Конкретна проява на изобра-

зяване на предметния свят в съответствие

със зрителното му възприятие както в сама-

та натура, така и в произведенията на изкус-

твото.

ерс екти вен реле ф В историята на из-

куството: разновидност на изобразяването –

понякога така се нарича релефът, който мо-

же да предава пространството със средства-

та на перспективата, като по-отдалечените

предмети се изобразяват по-малки и в по-

нисък релеф, за да се смекчи светлосянката.

ерс екти вен ори о нт Мислена хори-

зонтална линия на височината на човешките

очи, която не винаги съвпада с природния

хоризонт.

ете л м Изображение на петел като деко-

ративен мотив в изобразителното изкуство –

каменна пластика, керамика, дърворезба,

тъкани, възрожденски печати.

ети т м (рус. петит, нем. Petit от фр. petit

'малък') Вид дребен печатарски шрифт с

големина на буквите от 8 пункта.

етро ли фи мн (ед етро ли ф м – гр.

petra 'скала, камък' + gliphe 'резба') ска лни

и о раже ния Вж. скални и о ражения.

етро ра ма ж (гр. petra 'скала, камък'

+ gramma 'буква') Праисторическо изо-

бражение, нарисувано с багра върху ска-

ла или камък.

етр р ия ж (гр. petra 'скала, камък'

+ ergon 'работа') Техника за производство

на художествени изделия чрез отливка от

разтопени скални маси.

еча т м 1. Предмет, прибор с изря-

зани върху него знаци за възпроизвеж-

дане на отпечатъци върху хартия, восък и

др. 2. Изображение върху документ или

предмет на текст, образи или символи, с

които се потвърждават неговата досто-

верност, истинност, авторство, законност.

3. Процесът на възпроизвеждане на ри-

сунки, репродукции чрез печат.

еча тни с о со и Вж. ечатни те ни-

ки.

еча тни те ники еча тни с о со и Обособени цикли от технологии и проце-

си за получаване на характерни печатни

форми, които със съответното полигра-

фическо оборудване служат за възпроиз-

веждане на печатна продукция чрез нана-

сяне на мастило за печат върху отпечат-

вания материал.

е чен и с Гипс, подложен на специ-

ална термична обработка, съдържащ по-

малко вода в молекулата си, отколкото

естествения, използван като материал в

изобразителното изкуство.

е чена еле на емя м ми на ка-

фя ва Кафява художествена боя, получа-

вана в резултат на изпичането на зелената

земя. В търговията понякога тази боя се

нарича м ми на кафява.

е чена кера мика Разновидност на

керамиката, която е изпечена по спе-

циална технология.

е чена кост ко стна че рна Черна ху-

дожествена боя, получена чрез изпичане

без достъп на въздух на остатъци от обез-

маслени кости.

е чена о ра В живописта: жълтока-

фява минерална боя, получена в резултат

на изпичането на естествената охра.

е чена р ска си ня В живописта:

пруска синя, която е подложена на изпи-

чане по определена технология.

Page 94: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 94 от 144

е чена сие на Вж. сиена ечена.

е чена сие нска емя Вж. сиена ечена.

е чена м ра В живописта: кафява ми-

нерална боя, получена от изпичането на ес-

тествената умбра.

ещема л м (тур. pestemal от перс. pest -

mal) В приложното изкуство: част от нацио-

налната женска носия, подобна на пре-

стилка, опасвана отзад, разпространена в из-

точните райони на Средна Северна Бълга-

рия, изработена от тъмносиня или черна

тъкан, рядко с по една ивица от орнаменти

по двата отвесни края.

и ме нт м (рус. пигмент, нем. Pigment

от лат. pigmentum 'багрило') В технологията

на изобразителното изкуство: багрилно ве-

щество в прахообразно (твърдо) състояние,

предназначено за смесване със свързващи

вещества при изработване на бои и мастила.

иедеста л м (фр. piedestal) В изобрази-

телното изкуство: поставка на статуя или

скулптурна група, която, за разлика от по-

стамента, обикновено е малка и е свързана

със самата статуя (или група).

иета ж (ит. pieta от лат. pietas) 1. Кар-

тина или статуя, която представлява оплак-

ването на Исус Христос от майка му Дева

Мария. 2. Картина или статуя, която предс-

тавлява оплакването на син от майка му.

икто ра ма ж (лат. pictus 'рисуван' + гр.

gramma 'буква') 1. В древността: картинен

знак, който съответства на съществително с

нагледно значение от едно просто изрече-

ние. Представлява отделна рисунка на пред-

мет, която носи смислово значение, без да е

свързана с езика на този, който я рисува. 2.

При съвременните средства за визуална ин-

формация и комуникация: рисувани върху

квадратни или правоъгълни плоскости се-

мантични знаци, които дават лаконична и

разбираема от всички информация (знак за

хотел, ресторант, телефон и др.).

икто рафи чно исмо икто ра фия Най-старият начин за изразяване на мисли с

помощта на рисуването с явната цел за съ-

общение, представляващ проста рисунка

или несложна композиция от рисунки на

предмети, животни, хора и др., чрез която се

разказва за определено събитие.

икто ра фия ж (лат. pictus 'рисуван'

+ гр. grapho 'пиша, рисувам') Вж. икто-

рафично исмо.

икторали ъм м (фр. pictural по лат.

pictura 'рисунка') Метод за фотографско

пресъздаване, при който се търсят главно

естетически, емоционални и интелектуал-

ни ефекти на базата на предварително ви-

дяна и контролирана композиция в ли-

нейно и тонално отношение, независимо

от реално съществуващия обект.

ила ж 1. Ръчен металорежещ ин-

струмент за заглаждане на метални и

дървени повърхнини, използван в скулп-

турата. 2. Вж. раш ила.

инакоте ка ж (рус. пинакотека, нем.

Pinakothek, гр. pinakotheke по pinax, pina-

kos 'картина' + theke 'вместилище') 1. В

Древна Гърция: помещение, в което са се

пазели определени чрез гласуване за дар

на боговете художествени произведения.

2. В Древния Рим: помещение, в което се

пазели най-скъпите художествени пред-

мети, статуи и картини, принадлежащи

на семейството. 3. Название на някои за-

падноевропейски картинни галерии (в

Мюнхен, Болоня и др.).

и нта ж (рус. пинта от анг. pint) Вж.

ав р.

интаде ри мн Вж. линени ечати.

ири нч м (тур. pirinc, от перс. bereng)

Вж. месин .

ири т м (нем. Pyrit, фр. pyrite, от гр.

pyrites 'огнен камък') Минерал, предста-

вляващ широко разпространено в приро-

дата сярно съединение на желязото, със

златистожълт цвят, използван като мате-

риал за художествени изделия.

иро рав ра ж (фр. pyrogravure от

гр. pyr 'огън' + фр. gravure) Техническа

разновидност на гравюрата върху дърво,

кожа и др., извършвана с нагорещен ин-

струмент.

иро ра ф м (фр. pyrographie по гр.

pyr 'огън' + grapho 'пиша, рисувам') 1. Ху-

дожник, специалист по пирография. 2.

Инструмент за пирографиране.

иро рафи рам несв (от гр. pyr 'огън'

+ grapho 'пиша, рисувам') Рисувам с на-

Page 95: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 95 от 144

жежено метално острие по дърво, кожа и др.

иро рафи ране с (от гр. pyr 'огън' +

grapho 'пиша, рисувам') Рисуване върху дър-

вена повърхност, кожа и др. с нажежена ме-

тална пластинка или острие.

иро ра фия ж (фр. pyrographie от гр.

pyr 'огън' + grapho 'пиша, рисувам') Техни-

чески способ да се рисува върху дървена по-

върхност, кожа и др. с нажежена метална

пластинка или острие.

иро м (рус. пироп, нем. Pyrop от гр.

pyropos 'подобен на огъня') Минерал от гру-

пата на гранатите – скъпоценен камък с кра-

сив тъмночервен цвят, използван като мате-

риал за художествени изделия.

и сан ръшля н В приложното изкуст-

во: рисувани свежи бръшлянови листа за ук-

раса на коси на моми от Трявна и Тревнен-

ско – стар народен обичай.

и сана ре а рави рана ре а Техника

за изпълнение на пастирска резба, при която

се извършва врязване без изваждане на дър-

весината, след което резките се напълват с

барутен или въглищен прах, по-рядко с дру-

ги багрилни вещества.

и сани я а Вж. черве ни я а .

истоле т м (рус. пистолет от фр. pistolet

по соб. Pistoia, град в Италия) Малко огнес-

трелно оръжие, предназначено за действие с

една ръка, богато украсено с метални об-

ковки и гравирани растителни орнаменти.

и тос м (гр. pithos) В керамиката: голям

глинен яйцевиден съд, с остро дъно и ши-

роко устие, употребяван в древността и

Средновековието за течности, храни и пр.

ла иа т м (рус. плагиат, нем. Plagia от

срвлат. plagiatus 'откраднат') 1. В изобрази-

телното изкуство: художник, който пред-

ставя за свои чужди художествени про-

изведения, образи, композиции и т. н. 2. В

изкуствознанието и художествената крити-

ка: човек, който представя за свои чужди

мисли, идеи, концепции, без да посочва

връзката им с първоизточника.

ла иа тство с (срвлат. plagiatus 'открад-

нат') Действие, проява на плагиат.

лака ж м (фр. placage) Вж. лакиров-

ка.

лака т м (рус. плакат, нем. Plakat, фр.

placard 'обява, афиш' от нид. plakkaat, лат.

plakatum 'свидетелство') 1. Широко раз-

пространена разновидност на художест-

вената графика, една от най-масовите

форми на изобразителното изкуство, коя-

то е насочена към активно и широко въз-

действие на зрителя в обществените ме-

ста, по улиците и т. н. 2. Отделно произ-

ведение на този вид графика (обикновено

репродукция от оригинала).

лакати ст м (от плакат – рус. плакат,

нем. Plakat, фр. placard 'обява, афиш' от

нид. plakkaat, лат. plakatum 'свидетелст-

во') Вж. дожник лакатист.

лака тност ж (от плакат – рус. пла-

кат, нем. Plakat, фр. placard 'обява, афиш'

от нид. plakkaat, лат. plakatum 'свидетел-

ство') Качество но художественото про-

изведение: пресилена външна приповдиг-

натост в позата и израза при рисунъка на

човешки образи и предмети от действи-

телността, обикновена яркост в колорита

при живописни картини.

лаке с (фр. plaque) Художествено

изделие от евтин материал (метал или

дърво), покрито с друг по-ценен материал

(злато, сребро и др.).

лаке т м (фр. plaquette) Произведе-

ние на малката пластика с предназна-

чение за награда или възпоменание, със-

тоящо се от релефна метална пластинка,

прикрепена към метална, дървена или

каменна подложка – плоскост с гравиран

или апликиран надпис.

лакирам несв (фр. plaquer) В изо-

бразителното изкуство: покривам ме-

тални изделия с тънък лист от сребро,

злато или дървено изделие с по-ценна

дървесина.

лаки ране с (фр. plaquer) Вж. лаки-

ровка.

лакиро вка ж (фр. plaquer) ла-

ки ране лака ж Покриване на художест-

вено произведение от евтин материал с

друг по-ценен материал (злато, сребро и

др.)

лан м (рус. план, фр. plan от лат. pla-

nus 'равен, плосък') В произведенията на

изобразителното изкуство: 1. Всяка една

от различно отдалечените пространстве-

ни зони, които съответстват на най-съ-

ществените или най-забележимите части

Page 96: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 96 от 144

на изображението и имат значение на основ-

ни опорни пунктове при пространственото

изграждане на художественото произведе-

ние (особено на пейзажа). 2. Елемент от

обемно-пластичното моделиране на форма-

та. Терминът обозначава отделните детайли

на обемната форма, които са съотнесени

помежду си по големина, очертания и поло-

жения, а също така и елементите на по-по-

дробното моделиране в рамките на всеки от

основните пространствени планове.

лани нска си ня Вж. медна синя.

лани нски во сък Вж. о окерит.

лани нски криста л Безцветен прозра-

чен минерал, разновидност на кварца, из-

ползван като материал за художествени из-

делия.

лани нски ино ър Разновидност на

изкуствения цинобър, използван в техноло-

гията на изобразителното изкуство.

ла стика ж (рус. пластика, фр. plastique

от гр. plastike 'извайване') В изобрази-

телното изкуство: 1. Техника за изобразя-

ване на скулптурни произведения от меки

материали. 2. Съвкупността от скулптурни

произведения от меки материали. 3. В ши-

рок смисъл терминът е равнозначен на тер-

мина ск л т ра в 1 знач. 4. Вж. ск л т ра

във 2 знач. 5. Конкретните особености и

качества на обемното изграждане на форми-

те в произведенията на скулптурата, живо-

писта или графиката.

ластили н (рус. пластилин, нем. Plas-

tilin, фр. plastiline от ит. plastilina по гр.

plastos 'слепен, създаден') Пластична маса,

приготвена от глина с примеси на восък и

багрилни вещества, която се употребява

като материал за моделиране в скулптурата.

ластифика тори мн (ед ластифика -

тор м – рус. пластификатор, нем. Plasti-

fikator по гр. plastos 'слепен, създаден' + лат.

facio 'правя') В технологията на изобра-

зителното изкуство: вещества, които се до-

бавят в художествените материали за увели-

чаване на тяхната пластичност и еластич-

ност.

ласти чна анато мия Вж. анатомия

ластична.

ласти чна рис нка асе нчена рис нка Техническа разновидност на рисунката, на

която са положени сенки и светлосенки,

които и придават по-голяма пластичност,

обемност.

ласти чни и к ства Вж. ростран-

ствени и к ства.

Пласти чни и к ства и до жестве-

ни але рии Държавно обединение, съз-

дадено през 1985 г. за ръководство на

създаването и разпространението на про-

изведенията на пластичните изкуства, ор-

ганизиране дейността на държавните ко-

мисии за изобразителни и приложни из-

куства и архитектура, на синтеза на изоб-

разителните изкуства с архитектурата, на

художествените изложби и художестве-

ните галерии, на вноса и износа на худо-

жествени произведения.

ласти чни материа ли Вж. временни

материали.

ласти чност ж (рус. пластичность от

гр. plastos 'слепен, създаден') Качество на

художествените произведения в областта

на изобразителното изкуство: особена

красота, цялостност, изразителност на

моделирането и цветовото решение на

формите, богатството на цветовите и то-

нални преходи, хармоничната взаимна

връзка и изразителност на масите, фор-

мите, техните линии и силуети в компо-

зицията.

латно с В живописта: 1. Основа от

някаква достатъчно здрава тъкан, обикно-

вено покрита с грунд. 2. Понякога така се

нарича самата тъкан (ленена, конопена,

ютена и др.), предназначена за живопис-

ване 3. Завършено художествено произ-

ведение на живописта, изпълнено върху

платно.

лафо н м (фр. plafond) В монумен-

талната живопис: 1. Рисуване на тавана

на различни по вид помещения с техника

фреско или направо върху мазилката. 2.

Монументална живопис, украсяваща та-

вана.

лафоне р м (фр. plafoniе re) Вж. ла-

фониера.

лафоние ра ж (фр. plafoniе re) ла-

фоне р В приложното изкуство: осве-

тително тяло, което се поставя в не-

посредствена близост до тавана.

Page 97: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 97 от 144

лене р м (рус. плен р, фр. plein-air 'пъ-

лен въздух') ленери ъм В живописта:

правдиво отражение на багрите в натурата

под открито небе. 1. В тесен смисъл: рису-

ване на живописна картина на открито, сред

самата природа или селищна среда, на днев-

на, слънчева светлина. 2. В по-широк сми-

съл: естетическа и живописна концепция и

метод за изразяване на непосредствени впе-

чатления и ефекти от природата при естест-

вената и въздушно-светлинна обстановка и

състояние. 3. Организирана среща на група

художници и/или скулптори за съвместна

творческа работа под открито небе.

ленери ъм м (фр. plein-air 'пълен въз-

дух') Вж. ленер.

лене рна живо и с В живописта: 1.

Правдиво отражение на багреното богатство

на натурата, което се проявява в естествени

природни условия, т. е. на открито, под сил-

ното въздействие на светлината и въздуха.

2. В по-тесен смисъл – създаване на живо-

писни произведения на открито (извън ате-

лието), свързано с изучаване ефектите на

пленера.

лета ч м В приложното изкуство: май-

стор, изработващ плетени изделия, специа-

лист по плетиво.

лета чка ж В приложното изкуство:

майсторка, изработваща плетени изделия,

специалист по плетиво.

летени а ж 1. Характерна рисувана

украса на старобългарските ръкописни кни-

ги, състояща се от растителни, животински

и др. орнаменти. 2. Орнамент, образуван от

разнообразно кръстосани фигури, които

запълват изцяло повърхността на предмета.

летиво с В приложното изкуство: тек-

стилна материя, получена от преплитане на

текстилни нишки с разнообразна фактура, с

пластична или орнаментална украса: данте-

ли, пуловери, чорапи, ръкавици и др.

ПЛИ с Вж. арково и ландшафтно и -

к ство.

ло ска ж Вж. ъкли а.

ло ска ре а анреле ф 1. Техническа

разновидност на резбата, за фон на която

служи повърхността на дъската или друг ма-

териал. 2. Съвкупност от произведения, из-

пълнени в тази техника.

ло ска че тка Четка за рисуване с

плоска форма, използвана в живописта.

ло сък еча т Един от трите основни

вида печат в художествената графика и

полиграфично производство, при който

предназначените за отпечатване части на

изображението лежат на една и съща

плоскост с непредвидените за отпечатва-

не елементи, които се изолират със спе-

циален слой, задържащ печатарското ма-

стило.

ло ча ж В технологията на гравю-

рата: плоча от метал, камък, дърво, ли-

нолеум или друг материал, на чиято по-

върхност се изпълнява гравюрата преди

отпечатването.

лъст м кече Изделие от вълна, по-

лучено по технология "валяне", с битово

предназначение – постилки, многоцветни

килими и др.

оансо н м (фр. poincon) 1. Вж. атри-

а. 2. Инструмент с изпъкнала фигура за

отбелязване с натиск на изображение

(цветя, листа, розетки и др.) върху изра-

ботения художествен предмет.

оантили ъм м (фр. pointillisme от

point 'точка') Вж. неоим ресиони ъм.

оантили ст м (фр. pointilliste) Вж. -

дожник оантилист.

оантили стка ж (от поантилист –

фр. pointilliste) Вж. дожничка оанти-

листка.

о влек м В монументално-декоратив-

ното изкуство: византийски лентов орна-

мент.

овторе ние с Вж. авторско ко ие.

ода ръчен меда л донати в В при-

ложното изкуство: особен нумизматичен

знак с междинно положение между моне-

та и медал, сечен за подарък на владете-

ли, управляващи и други приви-

легировани лица.

ода ръчна моне та В приложното из-

куство: отлята или сечена монета по по-

ръчка на държавата, имаща право да ими-

тира монети на градските управи или об-

щини и на отделни лица (владетели) с цел

да бъде раздавана като подарък, отлича-

ваща се с по-прецизна обработка и по-ви-

сока художествена стойност.

Page 98: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 98 от 144

одатли вост ж Свойство на дървесина-

та лесно да се поддава на механична об-

работка в процеса на създаване на худо-

жествени произведения.

од о ник м Ковашко сечиво, състоящо

се от горна и долна част, ускоряващо из-

теглянето на метала при изковаването на

художествените изделия.

одви жна и ло ж а Вж. одвижна -

дожествена и лож а.

одви жна до жествена и ло ж а од-

ви жна и ло ж а Художествена изложба,

която се експонира в няколко изложбени

зали в различни населени места.

од ла рна декора ия В керамиката:

способ, при който се работи върху бискви-

тиран керамичен предмет с подглазурни

бои, след което той се покрива с прозрачна

глазура, така че декорацията, изпълнена с

боите, остава под глазурата.

од отви телна рис нка Рисунка, из-

пълнена от художника, представляваща на-

чален етап от работата му върху произве-

дение на многослойната маслена живопис.

од ото вка ж Начална фаза в работата

над картина, изпълнявана в техниката на

многослойната маслена живопис, а понякога

и при други живописни техники.

одживо и свам несв В техниката на

многослойната маслена живопис: изпълня-

вам подготовка.

одживо и сване с В техниката на мно-

гослойната маслена живопис: изпълнение на

подготовка.

одкож шване на оя та В живописта:

недостатък, дефект, изразяващ се в надига-

не, отлепване, нагъване на багрения слой.

одло жки мн (ед одло жка ж) 1. В тех-

никата на маслената живопис: етап при из-

пълнението на многослойната живопис –

полагане върху подготовката на по-плътен

багрен слой на отделни места в картината

преди нанасянето на велатура. 2. В по-

широк смисъл понякога така се нарича и

подготовката, а също така и нанесените

поправки и изменения в готовата картина.

одра мка ж въ трешна ра мка Дървена

рамка, често пъти с напречни или закрепени

по диагонал допълнителни летви, върху ко-

ято се опъва платното за живописване.

ожълтя ване с Вж. алериен тон.

о а ж (рус. поза, фр. pose от клат.

pausare 'преставам') В изобразителното

изкуство: положението на модела при ри-

суване на човешката фигура (предимно

при създаване на портрет).

о и рам несв (фр. poser) В специален

смисъл: служа за модел на художника,

като запазвам посоченото от него поло-

жение (поза).

о и ране с (от фр. poser) В изобрази-

телното изкуство: заставане на модела в

определено положение за провеждане на

сеанс при създаването на творбата.

о ити вна мо а ка Вж. ряко о-

ставяне.

о латя ване с Полагане на благород-

ни метали или техни сплави върху раз-

лични основи във вид на тънки листчета

или на прах.

ока а лка ж В приложното изкуст-

во: малка декоративна фигура, която

служи да насочи погледа на читателя към

определено място в текста, раз-

пространена в ръкописните книги от XV

– XVII в.

окри вна ла ра не ро ра чна ла-

ра В керамиката: лазура, не притежава-

ща прозрачност (блестяща или матова).

окри вни ои не ро ра чни ои В

живописта: лътни бои, които имат зна-

чителна способност за отразяване на

светлината.

окри вно ола ане на ои те Техни-

ческо понятие, което означава изгражда-

нето на живописното произведение с

плътни, непрозрачни и сравнително дебе-

ли пластове бои за разлика от прозрачна-

та и полупрозрачна живопис, изградена

от тънки слоеве бои.

окри вност на ои те В живописта:

свойство на художествените бои да по-

криват повърхността с непрозрачен плъ-

тен слой.

олвероне м олвероне ева еле на

Земна зелена художествена боя, продукт

на изветрянето на минерала авент. Назва-

нието е от соб. име Верона – град в Ита-

лия.

Page 99: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 99 от 144

олвероне ева еле на Вж. олвероне .

оли в м Вж. леджо сване.

оли ра фия ж (гр. poly 'много' + grapho

'пиша, рисувам') Отрасъл на леката промиш-

леност, обединяващ индустриални способи,

технологии и процеси за размножаване на

оригинали с графичен характер, документи,

плакати, реклами и др.

олиеле м (гр. polyelaion по гр. poly

'много' + elaion 'елей, маслинено масло'),

олиле В приложното изкуство: художест-

вен предмет: висящ светилник с много све-

щи в миналото или с електрически лампи,

многосвещник, изработван от метал, дърво,

стъкло.

олиле м (гр. polyelaion по гр. poly

'много' + elaion 'елей, маслинено масло') Вж.

олиеле .

оли ти м (нем. Polyptichon от срвлат.

polyptychum от гр. polyptychos 'сгънат мно-

гократно') В западноевропейското изобрази-

телно изкуство от миналите епохи: худо-

жествено произведение от пет или повече

подвижно закрепени части с релефни или

живописни изображения, които са тематич-

но и сюжетно свързани.

оли р м (нем. Polier, фр. polir 'лъскам'),

олирова ч Стоманен инструмент, който се

употребява в техниката на дълбоката гра-

вюра и особено при мецотинто, чиито кра-

ища имат формата на конус, лопатка или

овално сечение.

оли рам несв (нем. polieren, фр. polir

'лъскам' от лат. polio) В изобразителното из-

куство: придавам блясък на повърхността на

предмета, постигнат чрез нанасяне на поли-

тура (течност със специален състав) и излъс-

кване чрез разтриване със специална техно-

логия предимно на дървесни повърхнини

или чрез механично излъскване на повърх-

ността на метални, каменни, дървени и др.

предмети.

оли ране с (от нем. polieren, фр. polir

'лъскам' от лат. polio) В изобразителното

изкуство: придаване на блясък на повърх-

ността на предмета, постигнат чрез нанасяне

на политура (течност със специален състав)

и излъскване чрез разтриване със специална

технология предимно на дървесни повърх-

нини или чрез механично излъскване на по-

върхността на метални, каменни, дървени

и др. предмети.

олирова ч м (от полир – нем. Polier,

фр. polir 'лъскам') Вж. олир.

олиро вка ж (рус. полировка от фр.

polir) 1. Вж. олиране 2. Най-фината

шлифовка се нарича олировка.

оли ро мия ж (гр. polychromos 'мно-

гоцветен' по poly 'много' + chroma 'багра')

1. В скулптурата и архитектурата: раз-

лично оцветяване на отделните части на

произведението (или употреба на разно-

цветни материали), което се използва ка-

то художествено средство. Употребява се

предимно във връзка с изкуството на Ан-

тичността и Средните векове. 2. Много-

цветност изобщо. Употребява се рядко.

оли а ж ла ви а В приложното из-

куство: дъска, поставена на стената в по-

мещението с огнището на такава височи-

на, че да може да се достига за подреж-

дане на домакинските съдове, към която

нерядко е прикрепена челна тясна дъска,

украсена с дърворезба.

ол ли ък лан америка нски

лан Начин на изображение, при който

човешката фигура се показва до пояса.

ол ма слени р ндове В живописта:

грундове, представляващи туткален,

емулсионен или синтетичен грунд, по-

крит с един слой маслена боя.

ол ма слени ра реди тели В техно-

логията на живописта: разредители, ко-

ито представляват различни емулсии (яй-

це, казеин, растителни масла, лепила).

ол ма слени свър ва тели В техно-

логията на живописта: свързватели, със-

тоящи се от емулсии (от яйца, лепила,

растителни масла).

ол мо кро фре ско Основна техни-

ческа разновидност на фреската, при коя-

то живописта се изпълнява върху прясна,

полумокра хоросанова мазилка.

ол окри вни ои ол окри вни

то нове Група художествени бои, отлича-

ващи се със средна степен на покривност,

заемащи средно положение между по-

кривните и полупрозрачните бои.

ол окри вни то нове Вж. ол о-

кривни ои.

Page 100: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 100 от 144

ол ро ра чна ла ра В керамиката:

глазура, отличаваща се с ниска степен на

прозрачност, която се нанася върху релефна

или грапава повърхност и е предназначена

да възпроизведе дадена рисунка чрез раз-

лични по дебелина и интензивност на тона

слоеве.

ол ро ра чни ои Художествени бои,

отличаващи се с ниска степен на прозрач-

ност, заемащи средно положение между

полупокривните и прозрачните бои.

ол ро ра чно живо и сване Живопис-

ване с полупрозрачни бои.

ол с о фре ско Стенописна техника,

при която за разлика от мокрото фреско жи-

вописта се изпълнява върху полузасъхнала

мазилкова основа и се закрепва с помощта

на лепливи вещества.

ол ся нка ж В изобразителното изкуст-

во: един от основните елементи на свет-

лосянката както в натурата, така и в ху-

дожественото произведение, който обхваща

междинните светлосенъчни градации, чрез

които се осъществява прехода между осве-

тените и засенчените части на предмета,

както в цялото художествено произведение,

така и в отделните детайли на изображе-

нието.

ол то н м (полу- + гр. tonos 'ударение') 1.

В изобразителното изкуство: междинен тон,

който осъществява прехода между два близ-

ки, неконтрастни тона. 2. Основният цветен

тон на предмета на местата между осветени-

те и засенчените части на обемната форма.

ол то нова рав ра рав ра с р ле т-

ка Техническа разновидност на дълбоката

гравюра на метал, която имитира рисунка с

молив, въглен, сангин, пастел, като върху

повърхността на грундираната плоча се на-

насят щрихи и петна с рулетка или чукче.

ол тра ни ои Художествени бои, от-

личаващи се със средна степен на трайност.

ол ста в м По-дребно, по-просто от

устава калиграфско едноазбучно писмо за

книги, което се пише между две хоризонтал-

ни линии за писане.

ол фая нс ж В керамиката: 1. Матери-

ал с ниско качество, подобен на фаянса. 2.

Изделия от такъв материал, подобни на

грънчарските.

ом е ска черве на ом ея нска

черве на Вид червена художествена боя,

използвана в древния Помпей.

ом е ски стил Стил на стенопис-

ната украса в домовете на знатните рим-

ляни в гр. Помпей, унищожен при изриг-

ването на вулкана Везувий през 79 г. сл.

Хр.

ом ея нска черве на Вж. ом е ска

червена.

о арт м (анг. pop art, съкр. от popu-

lar 'популярен' + art 'изкуство') Неоаван-

гардистко направление в съвременното

изкуство, появило се в последните годи-

ни в САЩ, Англия и други страни с ам-

бицията да смени абстракционизма, което

използва реални предмети, изображения,

реклама и др. за създаване на произволни

комбинации и има претенции за общодо-

стъпност и масовост.

ортре т м (рус. портрет, фр. portrait)

1. Един от жанровете в живописта, скулп-

турата и графиката, посветен на изобра-

зяването на дадено конкретно лице (цяла

фигура, бюст, глава) с предаване на инди-

видуалните му черти и душевното му

състояние. 2. Отделно произведение на

този жанр.

ортре тен жанр ортре тно и к ст-

во Вж. ортрет в 1 знач.

ортрети рам несв (от фр. portrait)

Вж. ортрет вам.

ортрети ран м (от фр. portrait) Вж.

ортрет ван.

ортрети ране с (от фр. portrait) Вж.

ортрет ване.

ортрети ст м (от фр. portrait) Вж. -

дожник ортретист.

ортрети стка ж (от портретист – от

фр. portrait) Вж. дожничка ортре-

тистка.

ортре тна живо и с Един от жанро-

вете в живописта, посветен на изобразя-

ването на дадено конкретно лице.

ортре тна миниат ра Разновидност

на миниатюрата за създаване на портре-

ти, които се рисуват под лупа с пунктира-

ни линии или фини щрихи, като се из-

ползват различни материали (масло, аква-

рел, гваш, емайл и др.), и се изпълняват

Page 101: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 101 от 144

върху дърво, метал, слонова кост, пер-

гамент, хартия.

ортре тно и к ство Вж. ортретен

жанр в 1 знач.

ортрет вам несв (от фр. portrait) орт-

рети рам В изобразителното изкуство: съз-

давам художествен портрет на дадено лице.

ортрет ван м (от фр. portrait) ортре-

ти ран В изобразителното изкуство: човек,

на когото художникът прави портрет.

ортрет ване с (от фр. portrait) ортре-

ти ране В изобразителното изкуство: съз-

дававане на художествен портрет на дадено

лице.

орфи р м (рус. порфир, нем. Porphyr от

гр. porphyreos 'червен') Твърд минерал от

вулканичен произход с тъмночервен цвят,

употребяван като материал в декоративно-

приложното изкуство.

орфи ра ж (гр. porphyra) а рени а В

приложното изкуство: дълга горна дреха от

скъп червен плат (мантия), която носят царе

и високопоставени личности през Среднове-

ковието.

ор ела н м (нем. Porzelan, ит. porcellana

от лат. porcella 'малко свинче') В кера-

миката: 1. Бяло водонепроницаемо вещест-

во, добивано от каолин и др. примеси – най-

финият керамичен материал, от който се

правят трапезни съдове, статуетки, вази и

други произведения на декоративното из-

куство. 2. Произведения на изкуството, из-

пълнени от такъв материал.

ор ела нова емя Вж. каолин.

ор ела ново ава нче В живописта:

специален съд – хаванче от порцелан, из-

ползвано за стриване на художествените

бои.

оръ чка ж В изобразителното изкуство:

художествено произведение, което е съз-

дадено по заявка на клиента.

остаме нт м (нем. Postament от срвлат.

postamentum) 1. В скулптурата: каменна,

бетонна, метална, дървена или от друг ма-

териал подставка с големи размери, върху

която се монтира монументалното скулп-

турно произведение – паметник, колона,

статуя. 2. По-рядко така се нарича малката

подставка, която е неделима част от скулп-

турното произведение.

остим ресиони ъм м (фр. postim-

pressionnisme от лат. post 'отзад, след', +

фр. impressionnisme) следим ресиони -

ъм Фаза от развитието на френската жи-

вопис към края на XIX в., обикновено об-

хваща периода от 1886 (след последната

обща изложба на импресионистите) до

1906 г. Терминът не е особено точен и не

е достатъчно осветен в изкуствоведческа-

та наука.

о стни р ндове Вж. т ткалени

р ндове.

остоя нна и ло ж а Вж. остоянна

дожествена и лож а.

остоя нна до жествена и ло ж а

остоя нна и ло ж а Художествена из-

ложба, която постоянно се експонира в

определена художествена зала.

остоя нно ле нено ма сло Вж. сто -

чиво ленено масло.

оти р м (гр. poterion 'чаша') В при-

ложното изкуство: църковен съд – ме-

тална чаша с поставка за поднасяне на

причастие, изработена обикновено от

сребро с позлата отвътре и украсена с

орнаменти, композиции, апликации,

емайл, цветни камъни.

ото н м 1. Декоративна живопис с го-

леми размери върху тавана на някое по-

мещение. 2. Декоративната композиция

на тавана като цяло (стенописи, орнамен-

ти, архитектурни детайли и т. п.) също се

нарича отон.

отъмня ване на живо иста отъм-

ня ване на то новете Дефект на живопис-

та: промяна на тона в картините, при кое-

то се влошава цветът на боите и отслабва

тяхната светлосила вследствие на различ-

ни физични и химични процеси в багре-

ния слой.

отъмня ване на то новете Вж. о-

тъмняване на живо иста.

о черк м В изобразителното изкуст-

во: 1. Маниер на изписване, определящ

характерното начертаване на писмото на

дадена личност. 2. В преносен смисъл:

характерните особености на пластичния

език на художника по отношение на ком-

позиция, рисунък, колорит, щрих, мазка и

Page 102: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 102 от 144

др., по които се различават отделните твор-

ци.

оче рнено сре ро толе дско сре ро В

приложното изкуство: 1. Техника за декори-

ране на метални, предимно сребърни из-

делия чрез запълване на рисунката със спе-

циална черна сплав. 2. Художествени из-

делия, изпълнени в съответната техника.

Названието толедско сре ро е свързано с

мястото, където за пръв път се използва тази

техника – гр. Толедо (Испания).

очи стване с В реставрацията: освобож-

даване повърхността на художественото

произведение от замърсяващите го на-

слоения (прах и сажди), съпроводено по-

някога с отстраняване на лаковия слой.

ра ем м (рус. празем, нем. Prasem от гр.

prasinos 'зеленикав като праз') Светлозелен

прозрачен минерал, разновидност на кварца,

използван като материал за художествени

изделия.

раистори чески орнаме нт Орнамент от

праисторическата епоха със специфичните

му особености.

раистори ческо и к ство Изкуство, съ-

творено през първите епохи на човешкото

развитие: палеолит, неолит, халколит, брон-

зова епоха със специфичните му осо-

бености.

ракти к м (рус. практик от лат. prac-

ticus, гр. praktikos 'готов за действие') Вж.

дожник рактик.

рарафаели ти мн (лат. prae 'до, преди' +

соб. ит. Rafaello) Вж. рерафаелити.

ра сковна ма Смола (клей) от праско-

ви дървета, използвана в технологията на

изобразителното изкуство.

ре вод м рена сяне ко и ране Меха-

ничен способ за пренасяне, копиране на изо-

бражение от подготвената предварително

рисунка върху стената, платното, дървото и

др. материали при създаване на стенописи,

живописни творби, графични табла и пр.

рекра сното в и к ството В областта

на изобразителното изкуство: правдиво от-

разяване на действителността в съвършени

художествени форми от позицията на прог-

ресивни естетически идеали.

рена сям в материа л В скулптурата:

изпълнение на художествено произведение

в твърд материал като точно копие на мо-

дел, изработен от мек материал.

рена сяне с Вж. ревод.

ре енд лии мн В приложното из-

куство: украшения – трилистни или дру-

ги фигури, съставени от нанизани бисер-

ни зърна, които висят от двете страни на

царската корона на монарси през Средно-

вековието.

рерафаели ти мн (лат. prae 'до, пре-

ди' + соб. ит. Rafaello) рарафаели ти

Художници от романтично-стилизатор-

ското течение в английската живопис от

средата на XIX в., които се опитват да

внесат в живописта религиозността и

нравствената чистота.

ресла вска рис вана кера мика Вид

керамика с бял чиреп, върху който с раз-

ноцветни глазури са изписани геометрич-

ни, стилизирани, растителни и фигурални

мотиви.

рести лка ж ф та о ре а ч В при-

ложното изкуство: съществена част от

българския народен женски костюм, коя-

то се запасва отпред върху горната дреха

(цветна, твърде пъстра). В Северна Бъл-

гария Престилките са две – едната се за-

пасва отпред, а другата отзад върху риза-

та. Названията ф та о ре ач се употре-

бяват в различни райони на страната.

рило жна ра фика Раздел от при-

ложното изкуство, свързан най-пряко с

нуждите на обществото от пропаганда,

реклама и визуална комуникация – гра-

фика, която е свързана идейно и худо-

жествено с литературния текст и е пред-

назначена за декоративно оформление на

книга, списание, плакат и др.

рило жник м Вж. дожник ри-

ложник.

рило жничка ж Вж. дожничка

риложничка.

рило жно и к ство Раздел от изо-

бразителното изкуство, един от най-

древните и многообразни видове из-

куство; творческа дейност за изработка

на предмети, предназначени да за-

доволяват както практически, така и ес-

тетически нуждите на човека, да допри-

насят за издигане културата на хората.

Page 103: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 103 от 144

Част от творбите имат предимно утилитарно

предназначение (облекло, съдове, мебели);

друга част имат предимно декоративен ха-

рактер (везба, тъкани, стенопис).

римити ви мн (фр. primitif от лат. primi-

tivus 'първоначален') 1. Наименование на

италианските художници от епохата на Ран-

ния Ренесанс. 2. В специално значение: ус-

ловно название на произведения на итали-

анските художници от епохата на Ранния

Ренесанс, свързано с недооценяването на

това изкуство в миналото. 3. Произведение

на изкуството на първобитните народи на

началните стадии на тяхното обществено

развитие. 4. Понякога така се наричат и

произведенията на съвременни художници,

които творят в направление, имитиращо

примитивното изкуство. 5. В подобен сми-

съл терминът може да се употребява също

така и по отношение на други периоди и

страни, като конкретното му съдържание

съответно се променя.

римитиви ъм м (фр. primitivisme от

primitif 'примитивен' по лат. primitivus

'пръв') Едно от многобройните течения в

съвременното изкуство, което се проявява

главно в скулптурата и живописта, като се

характеризира с пълно отричане на всички

достижения на миналото в името на подра-

жание на формите на изкуството в т. н.

"примитивни" епохи, на първобитните пле-

мена и народи.

риро дни ои Вж. естествени ои.

ро ен от еча тък Отпечатъкът, който

художникът прави преди завършване на ра-

ботата върху плочата или камъка, за да про-

вери качеството на своята работа и ефекта

от направените поправки и допълнения.

ро ив м В живописта: повреда на худо-

жественото произведение – отверстие, дуп-

ка.

ро о и мн В скулптурата: инструменти

за пробиване на отверстия.

род чена ре а Вж. аж рна ре а.

роекта нт м (рус. проектант по нем.

Projekt от лат. projectus 'хвърлен напред')

Вж. дожник роектант.

роекта нтка ж (от проектант – рус.

проектант по нем. Projekt от лат. proiectus

'хвърлен напред') Вж. дожничка ро-

ектантка.

ро ра чен о а л Минерал, разновид-

ност на опала – прозрачен скъпоценен ка-

мък, използван като материал за худо-

жествени изделия.

ро ра чна ла ра В керамиката:

глазура, отличаваща се с висока степен

на прозрачност.

ро ра чни ои ла рни ои ла р-

ни а ри Група художествени бои със

слаба покривност, които се употребяват в

тънък слой и пропускат светлината.

ро ра чно живо и сване Живописва-

не с прозрачни бои.

рои веде ние на и к ството Вж. -

дожествено рои ведение.

рои во дствено до жествено-и -

ълни телски кадри Вж. дожествено-

и ълнителски кадри.

ромежд тъчни фи рниси В живо-

писта: фирниси (специални лакове), кои-

то се използват, когато е необходимо да

се създаде връзка между долните, много

добре засъхнали пластове бои и новите

пластове.

роми шлена есте тика инд стри-

а лна есте тика 1. Дял от естетиката, чий-

то предмет са естетическите явления и

категории в промишлеността – обстанов-

ка и среда, средства за производство, го-

това продукция. 2. Самостоятелна науч-

но-приложна дисциплина, която изучава

основните принципи и методи, социална-

та същност и закономерностите в разви-

тието на дизайна, в т. ч. взаимоотноше-

нията му с други сродни и гранични на-

учни, научно-приложни и технически

дисциплини. В българската практика не-

правилно се употребява терминът инд -

стриална естетика вместо ромишлена

естетика.

ро олом а ж В приложното изкуст-

во: название на царска корона във Визан-

тия и България през XIII и XIV в., появи-

ла се вместо короната стема, представля-

ваща произведение на златарското из-

куство, изработено от злато, скъпоценни

камъни, бисери и брокатна тъкан.

Page 104: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 104 от 144

ро о р ии мн (ед ро о р ия ж – рус.

пропорция от лат. proportio 'съразмерност')

Термин на художествената практика, който

определя съотношението между отделните

форми (части) на дадения предмет по голе-

мина, отговаряща на общия облик на ця-

лото.

ро ор иона лен ер е л В скулптурата:

инструмент, който се употребява за све-

ряване на пропорциите при изработването

на копие на скулптурното произведение в

увеличен или начален мащаб.

рос е кт м (нем. Prospekt по лат. pro-

spectus 'вид, изглед') 1. В сценографското

решение – платно, върху което е изобразено

небе, изглед на селище, природен пейзаж,

улици, площади, къщи и пр., без да се рису-

ват по него хора и животни. 2. Печатно из-

ложение на плана на предприятие, на изда-

ние, програма, каталог, реклама.

ро сти то нове Вж. основни ветове.

ро сти ветове Вж. основни ветове.

ростра нствени и к ства ласти чни

и к ства Вж. и о ра ителни и к ства в 1

знач.

ро сфорник м (от гр. prosphora 'прино-

шение') В приложното изкуство: художест-

вен предмет – малка дъсчица с кръгла, квад-

ратна или ромбовидна форма с дълбоки на-

рези, а понякога и със стилизирани изобра-

жения на птици, която се използва за украса

на обредни хлябове.

Проторенеса нс м (гр. protos 'пръв' + фр.

renaissance от renaitre 'възраждам се') Етап в

развитието на италианското изкуство и кул-

тура през XIII – XIV в., който предшества

Ренесанса и до голяма степен подготвя поч-

вата на неговото изкуство.

рофесиона лен до жник до жник

рофесионали ст рофесиона лист 1. Ху-

дожник, за когото изобразителното изкуство

се е превърнало в професия. 2. Добър ху-

дожник, добър специалист в областта на

изобразителното изкуство.

рофесионали ст м (рус. професиона-

лист от фр. professionnel от лат. professio)

Вж. рофесионален дожник.

рофесионали стка ж (от професиона-

лист – рус. профессионалист от фр. profes-

sionnel от лат. professio) Вж. рофесио-

нална дожничка.

рофесиона лна до жничка до ж-

ничка рофесионали стка рофесиона-

ли стка 1. Художничка, за която изобра-

зителното изкуство се е превърнало в

професия. 2. Добра художничка, добър

специалист в областта на изобразително-

то изкуство.

рофесиона лно ма сторство ма -

сторство Умение на художника макси-

мално да използва всички средства и въз-

можности на своето изкуство, за да създа-

де съдържателни и въздействащи худо-

жествени образи, да намери пределно из-

разителна форма, да постигне органично

сливане на формата със съдържанието.

ро фил м (фр. profil от ит. profilo) 1.

В човешкото изображение: странично

положение на главата или на цялата фи-

гура. 2. Външният контур на лицето, пог-

леднато отстрани.

р ска си ня Изкуствено багрило с

интензивен тъмносин цвят (с химичен съ-

став ферифероцианид), разновидност на

парижката синя, употребявано за пригот-

вяне на маслени и акварелни бои.

ръ стен м В приложното изкуство:

накит за пръстите на ръцете, един от най-

старите накити, който обикновено прие-

ма формата на халка или спирала.

ръстенджи ство с Разновидност на

леярството (художествен занаят) – леене

на калаени украшения за жени (главно

пръстени, обеци, брошки, гривни от хал-

кички).

ря ко оста вяне дире ктно оста вя-

не о ити вна мо а ка Техника на мо-

зайката, при която тя се изпълнява от ли-

цевата страна на определеното и място

(стена, свод и др.) или върху отделна пло-

ча, която след това се вгражда в стената.

си оло и чески лан Вж. едър

лан.

си оло и чески ортре т Разновид-

ност на портретния жанр, при която ху-

дожникът показва психологическото със-

тояние на портретирания.

ти чи о лед Перспективен ефект,

който се получаваот необичайно висока

Page 105: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 105 от 144

гледна точка, често перпендикулярна на

земната повърхност.

кнатина ж 1. Дефект в дървесината –

цепнатина, която може да се запълни. 2. Де-

фект в камъка – цепнатина, която го прави

неподходящ за скулптурни работи. 3. Вж.

кракел ри.

ни чески во сък Пчелен восък, обварен

в морска вода с добавка на сода, използван в

технологията на изобразителното изкуство.

нктирмаши на ж (от рус. пунктир по

нем. punktieren 'пунктирам' по лат. punktum

'точка, следа' + фр. machine от лат. machina

от гр. machana 'приспособление') В техноло-

гията на скулптурата: прост уред, който се

употребява главно за сверяване на обемите

и пропорциите при точно възпроизвеждане

(копиране) на скулптурния оригинал.

нкти рна и ла нсон Стоманен ост-

ровръх инструмент, който се употребява в

техниката на дълбоката гравюра, най-често

при т. н. пунктирна техника и при полуто-

новата гравюра.

нкти рна те ника Техническа разно-

видност на дълбоката гравюра на метал,

употребявана главно за репродуциране на

живописни произведения и изпълнявана със

специални пунктирни игли, с които се наби-

ват дребни точки върху повърхността на

плочата.

нсо н м (фр. poincon) Вж. нктирна

и ла.

р рен амети ст си и рски амети ст Минерал, разновидност на аметиста – полу-

скъпоценен камък с пурпурен цвят, изпол-

зван като материал за художествени из-

делия.

шка ж В приложното изкуство: огне-

стрелно оръжие, с което по правило се ма-

нипулира с две ръце, нерядко украсявано с

рог, кост, слонова кост, бронз, сребро, злато,

полускъпоценни и скъпоценни камъни.

шка рство с Народен художествен за-

наят за производство на различни видове

пушки, разновидност на оръжейничеството.

че лен во сък во сък Пластично вещест-

во, обикновено с жълтеникав цвят, про-

извеждано от пчелите, което се използва

като материал в технологията на изо-

бразителното изкуство.

шени чно ле и ло Лепкав разтвор,

получаван от непълното разваряване на

пшенични зърна в гореща вода, използ-

ван в технологията на изобразителното

изкуство.

ъ рви от еча тък В гравюрата: отпе-

чатъкът, който художникът прави непо-

средствено след окончателното завърш-

ване на работата върху плочата или камъ-

ка.

ъ рви ласт р ласт В стенната

живопис: първият пласт мазилка върху

стената, предназначена за стенопис.

ъ стър а а т Твърд минерал с разно-

цветни слоеве (най-често сиви, тъмнока-

фяви черни), разновидност на халцедона

– полускъпоценен камък, използван като

материал за художествени изделия.

я съчник м 1. Вид мек ронлив камък,

използван като материал в скулптурата.

2. Скулптурно произведение, изпълнено

от такъв материал.

Р

ра ъ рнат ти т л В книжното офор-

мление: титулът (страницата, която съ-

държа заглавието на книгата и други дан-

ни за цялото издание) заедно с контрати-

тула (страницата, върху която се отпечат-

ва най-общото заглавие на книгата) обра-

зуват ра ърнат тит л.

ра къ сване с В живописта: повреда

на художественото произведение – на-

рушаване на целостта му, поява на про-

лука, отверстие.

ра реди тели мн (ед ра реди тел м)

ра твори тели В технологията на живо-

писта: течни вещества и смеси (вода, раз-

лични масла, лакове, терпентин и др.), с

които художникът смесва боите в проце-

са на работата си, за да получи необходи-

мите качества на багрения слой.

ра твори тели мн (ед ра твори тел м)

Вж. ра редители.

ра т шо вка ж (от нем. tuschieren)

Основен инструмент за рисуване със сос,

молив, въглен, пастел във вид на тънка

метална пръчица, чиито краища са раз-

цепени по оста и закрепени с подвижни

Page 106: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 106 от 144

винтчета, между които се закрепва мате-

риалът за рисуване, и служи за разтриване

на стрития на прах материал.

ра я ждане чре сте ен ване сте ен -

ване В техниката на дълбоката гравюра и

художествената литография: разяждане на

металната плоча или литографския камък на

няколко етапа, като за целта разядените час-

ти на произведението се покриват с устой-

чив към киселини лак след което разяжда-

нето на плочата продължава.

ра я ждане с е ване В техниката на

дълбоката гравюра и художествената лито-

графия: обработване на металната плоча и

литографския камък с химични средства, за

да се получи отпечатък от замисленото ху-

дожествено произведение.

ра сфедер м (нем. Reibfeder 'чертожно

перо') Приспособление, инструмент за ри-

суване с въглен, креда, пастел, който се съ-

стои от тънка метална или бамбукова тръ-

бичка, разцепена по дължината в единия

край, върху който е надянат метален пръс-

тен за стягане на вложения в тръбичката

въглен или друг материал.

ра кла и сана В приложното изкуство:

старинна народна битова мебел за съхране-

ние на ново облекло, тъкани и накити, с

форма на паралелепипед, украсявана с дър-

ворезба (предимно с геометрични орна-

менти).

рак рс м (от фр. raccourcir 'съкращавам')

Перспективното съкращаване на формата на

рисувания обект вследствие на ниското или

високото положение на гледната точка и

предимно при много скъсена дистанция.

ра мка ж (рус. рамка от нем. Rahmen)

Приспособление от дърво, метал, пластмаса

и др., с което се обкръжава живописното и

графичното художествено произведение и

се пригажда за закачване на стенна плос-

кост.

ра мка ас арт (от рус. рамка по нем.

Rahmen + фр. passepartout 'подходящ за вся-

къде') Вж. ас арт във 2 знач.

Ра нен Ренеса нс 1. Епохата на формира-

не и развитие на изкуството на Ренесанса в

Италия през XV в. 2. В него често се включ-

ва и Проторенесанса (XIII – XIV в.).

ра нно рои веде ние Художествено

произведение от ранното творчество на

даден художник.

ра нно тво рчество Съвкупността от

художествени произведения, създадени

през първите години от творческата дей-

ност на даден художник.

ра нносредновеко вна живо и с Жи-

вописта в българското изобразително из-

куство в периода от VII до XII в. със спе-

цифичните и особености.

ра о рт м (фр. rapport) В художестве-

ния текстил: основен, изходен елемент на

орнамента (или десена), който се повтаря

многократно по ширината и дължината

на тъканта, като образува единно декора-

тивно цяло.

ра стеров еча т Техника за възпроиз-

веждане на репродукции с помощта на

растер (оптическо приспособление от две

стъклени плочи с гравирани върху тях

линии).

расти телни а рила Вж. а рила ра-

стителни.

расти телни орнаме нти Отдавна из-

вестен и широко разпространен вид орна-

мент, за основа на който служат стилизи-

рани цветя, листа и клони на някакви рас-

тения, които могат силно да се отличават

от природните форми и дори съвсем да не

съвпадат с тях.

расти телни осно ви Основи в живо-

писта от растителен произход: хартия,

книжен пергамент, картон, линолеум,

дъска, шперплат, целотекс, платно.

ра ш ила ж (нем. Raspel 'пила') В

технологията на скулптурата: инструмент

– специална пила с едри зъбци, която се

използва при окончателната обработка на

скулптурното произведение, изпълнявано

в твърд материал.

реали ъм м (фр. realisme по срвлат.

realis 'действителен, веществен') 1. Метод

на художественото творчество, който съ-

ответства на обективно-познавателната

природа на изкуството и на неговата про-

гресивна обществена роля. 2. Конкретно

художествено творчество, използващо то-

зи метод.

Page 107: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 107 от 144

реа лии мн (ед реа лия ж – рус. реалия

от срвлат. realia от realis 'веществен') Пред-

мети и сведения за материалната култура на

древните народи: за бита, нравите, държав-

ното устройство, вярванията и др. Към реа-

лиите се отнасят и инсигниите или регалии-

те.

реали ст м (фр. realiste по срвлат. realis

'действителен, веществен') Вж. дожник

реалист.

реали стка ж (от реалист – фр. realiste

по срвлат. realis 'действителен, веществен')

Вж. дожничка реалистка.

реве рс м (фр. revers от лат. reversus

'обърнат') Обратната страна, гръб на монета

или медал, на която са обозначени страната,

стойността, годината на емисията и някои

декоративни мотиви: роза, житни класове,

тютюнево стъбло и др.

ре а лии мн (рус. регалии, нем. Regalie

по лат. regalia от regalis 'царски') Вж. инси -

нии.

ре енера ия ж (рус. регенерация от

нем. Regeneration по лат. regeneratio 'възста-

новяване, възобновяване') Реставраторски

термин, който означава възобновяване на

потъмнелия и изгубил прозрачността си лак

в живописно произведение чрез въздействие

върху него с пари на спирт.

ред чна ла ра В керамиката: глазура,

която се получава при опалване с въгле-

роден пламък при недостиг на кислород и

притежава особено богата цветност.

ре а ж 1. Техника в изобразителното

изкуство: художествена обработка на дърво,

кост, камък и други материали (пластмаса,

алабастър), при която от материала се из-

дялват със специален инструмент скулптур-

ни фигури или върху гладката му повърх-

ност се издълбават изображения, орнаменти

и др. 2. Съвкупност от художествени произ-

ведения, изпълнени в съответната техника.

ре а р м маран о 1. Художник, който

работи в областта на резбата (предимно

дърворезба). 2. Майстор, специалист, който

изпълнява произведения в областта на рез-

бата (предимно дърворезба) по готови про-

екти. В миналото се употребява равнознач-

ното понятие маран о .

ре а рка ж 1. Художничка, специа-

лист в областта на резбата (предимно

дърворезбата). 2. Жена, която изпълнява

произведения в областта на резбата (пре-

димно дърворезба) по готови проекти.

ре а рство с Народен художествен

занаят – художествена обработка на дър-

во, кост, камък и други материали (пласт-

маса, алабастър и др.), при която от мате-

риала се издялват със специален инстру-

мент скулптурни фигури или върху глад-

ката му повърхност се издълбават изобра-

жения, орнаменти и др.

ре о вам несв Обработвам художест-

вено дърво, кост, камък и други материа-

ли (пластмаса, алабастър и др.), при което

от материала се издялват със специален

инструмент скулптурни фигури или вър-

ху гладката му повърхност се издълбават

изображения, орнаменти и др.

ре ерва ж м (фр. rе servage от лат.

reservare 'запазвам, съхранявам') 1. Тех-

ническа разновидност на дълбоката гра-

вюра на метал с разяждане, при която

рисунката се възпроизвежда върху пло-

чата със специално мастило. 2. В керами-

ката: начин за оцветяване на керамичните

изделия в два цвята, като се използва то-

на на самата керамика (онези части на

керамичното изделие, които не трябва да

променят цвета си, се покриват с мас или

смола, които изгарят при опалването).

ре е м Вж. щи ел.

рекви и т м (рус. реквизит, нем. Re-

quisit по лат. requisitum 'необходимо не-

що') Предмети, необходими на сцената

при театрална постановка: мебели, съдо-

ве, полилеи, оръжия, книги, килими, цве-

тя и др.

рекла ма ж (рус. реклама, нем. Rek-

lame, фр. rе clame по лат. reclamare 'ви-

кам') В изобразителното изкуство: дей-

ност при която се използват средствата

на изобразителното изкуство с цел да се

популяризират различни неща: плакати,

афиши, проспекти, диплянки, каталози,

изложби и др.

реконстр к ия ж (рус. реконструк-

ция, нем. Rekonstruktion от нлат. recon-

structio 'изграждане') 1. В скулптурата:

възстановяване на скулптурно произведе-

Page 108: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 108 от 144

ние, което е запазено в силно видоизменено

или фрагментарно състояние чрез въз-

становяване на изгубените части и отстра-

няване на по-късните добавки. 2. Проект за

такова възстановяване.

реле ф м (рус. рельеф, фр. relief по ит.

rilievo) 1. Един от основните видове скулп-

тура, при който изображението се изгражда

чрез обемни форми, които само частично се

издигат над плоскостта. 2. Отделно произ-

ведение на този вид скулптура.

реле фна ка ла В приложното изкуство:

кахла с релефна повърхност.

реле фна ре а 1. Техническа разновид-

ност на резбата, при която изображението

силно изпъква над плоскостта на фона, като

и придава триизмерност. 2. Съвкупността от

произведения, изпълнени в тази техника.

рели ио на живо и с Жанр в живопис-

та, посветен на религията.

рели ио но и к ство Разновидност на

изобразителното изкуство, която се харак-

теризира с религиозна тематика.

реликва ри м (от лат. reliquiae) Вж. мо-

ще ранителни а.

Ренеса нс м (фр. Renaissance по renaitre

'възраждам се') Въ ра ждане 1. Епоха на

разцвет на културата на западноевропейски-

те страни през XV – XVI в., когато се въз-

раждат традициите на античното изкуство, а

в центъра на изкуството се поставя реалис-

тичният образ на човека. 2. Стил в изкуст-

вото, характерен за тази епоха.

ре лика ж (рус. реплика, фр. rе plique) В

областта на изобразителното изкуство: ав-

торско копие на художествено произведе-

ние, което се отличава от оригинала пре-

димно по своите размери, но могат да бъдат

изменени и някои детайли от второстепенно

значение.

ре род к ио нна рав ра Гравюра, коя-

то обикновено възпроизвежда произведения

на живописта с относителна точност, появи-

ла се в Европа през XV – XVI в.

ре род к ия ж (нем. Reproduktion, фр.

rеproduction 'воспроизведение' от лат. re-

'повторение' + productio 'производство, про-

изведение') 1. Масово възпроизвеждане на

художествения оригинал (картина, графика,

мозайка, стенопис, стъклопис, скулптура и

др.) със средствата на печата, предимно в

намален мащаб. 2. Отделен отпечатък,

който възпроизвежда художествения

оригинал и е изпълнен със средствата на

някои от посочените видове печат.

ре род и рам м (рус. репродуциро-

вать, нем. Reproduzieren от лат. re- 'повто-

рение' + productio 'производство, произве-

дение') Възпроизвеждам репродукция на

художествено произведение.

ре лика нска и ло ж а Вж. ре -

ликанска дожествена и лож а.

ре лика нска до жествена и -

ло ж а ре лика нска и ло ж а Худо-

жествена изложба, в която са участвали

художници само от една република на

бившия СССР.

реставра тор м (рус. реставратор от

клат. restaurator) Вж. дожник рестав-

ратор.

реставра торка ж (от реставратор –

рус. реставратор от клат. restaurator) Вж.

дожничка реставраторка.

реставра ия ж (рус. реставрация от

нем. Restauration от клат. restauratio 'въз-

становяване') 1. В областта на изобрази-

телното изкуство: възстановяване на пов-

редени или променени от времето худо-

жествени произведения по научни методи

с цел да бъдат точно възобновени или да

бъдат запазени за по-дълго време. 2. По-

някога така се нарича и реконструкцията

на фрагментарно запазените художест-

вени произведения.

реставри рам несв (рус. реставриро-

вать, нем. restaurieren, фр. restaurer от лат.

restauro 'възобновявам') 1. В областта на

изобразителното изкуство: възстановявам

повредени или променени от времето ху-

дожествени произведения по научни ме-

тоди с цел да бъдат точно възобновени

или да бъдат запазени за по-дълго време.

2. Реконструирам фрагментарно запазени

художествени произведения.

ретрос екти вна и ло ж а Вж. ретро-

с ективна дожествена и лож а.

ретрос екти вна до жествена и -

ло ж а ретрос екти вна и ло ж а Излож-

ба, с която се прави преглед на миналото

творчество на даден художник, на опре-

Page 109: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 109 от 144

делен период от развитието на изобразител-

ното изкуство или на отделни негови родо-

ве, жанрове, теми.

ретр са ж м (фр. retroussage) В техниката

на дълбоката гравюра: тънък слой боя, съз-

нателно оставен от художника на по-

върхността на гравюрната дъска преди пе-

чатането.

рет ш м (фр. retouche 'поправка') 1. В

монументалната живопис: частични поправ-

ки с темпера върху стените, изпълнени алф-

реско, които се нанасят след изсъхването на

мазилката. 2. В гравюрата: частични поп-

равки върху плочата, след като се открият

чрез пробния отпечатък дефектите на из-

пълнението. 3. В маслената живопис: разт-

риване на посивелите части на багрения

слой със специален лак или фирнис.

рефле кс м (фр. rе flexe по лат. reflexus

'прегъване, отражение') 1. В изобразително-

то изкуство: един от основните елементи на

светлосянката, свързан с ефекта на от-

разената светлина. 2. Ефектът на отразената

светлина, която пада върху предмета или

върху някоя негова част (която обикновено

е в сянка) от съседните осветени предмети,

от слънцето и т. н. Отнася се както до нату-

рата, така и до нейното изображение.

ре чен чакъ л Дребни гладки ошлифова-

ни от водата камъчета, използвани смлени

като материал при фреската.

ри а ж Изображение на риба като де-

коративен мотив в изобразителното изкуст-

во, който е широко разпространен в мо-

зайката, каменната пластика, дърворезбата,

живописта.

ри ен т ткал Вж. ри и кле .

ри и кле , ри ен т тка л Лепило, при-

готвено от плавателни мехури, рибни хру-

щяли, хриле, перки и кости, използвано в

технологията на изобразителното изкуство.

ри мска мо а ка Вж. смалтова мо а -

ка.

ри мски орнаме нт Орнамент, характе-

рен за римската епоха със специфичните му

особености.

ри мско латно Еднородна ленена тъкан

с много правилна и приятна структура от

двоен и троен конец, която се използва за

основа в живописта.

Рис ва лно чи лище Вж. На ионал-

на дожествена академия.

рис вам несв Изписвам с молив, пе-

ро, креда, бои и т. н. образ, картина и др.

рис вана кера мика Разновидност на

съвременното монументално-декоратив-

но изкуство, широко прилагана при офор-

мяне на архитектурната среда и предимно

на обществени сгради.

рис ване с 1. Изпълнение на рисунка

с молив, въглен, сангин, перо или четка

(туш, акварел). 2. Остаряло наименование

на учебен предмет в училище. Днес се

употребява терминът и о ра ително и -

к ство.

рис ва телна арти я арти я Специ-

ална хартия, предназначена за рисуване –

материал, получаван от преработката на

различни растителни части, съдържащи

целулоза.

рис ва ч м Вж. дожник рис вач.

рис ва чка ж Вж. дожничка рис -

вачка.

рис нка ж 1. Техническа разновид-

ност на художествената графика, която

използва техническите средства и въз-

можности на рисуването. Изпълнява се с

молив, въглен, сангин, перо или четка

(туш, акварел). Като изразни средства се

използват щрихът, линията и петното. 2.

Отделно произведение на този вид графи-

ка.

рис нка с въ лен въ ленова рис н-

ка Техническа разновидност на ри-

сунката, изпълнена с въглен.

рис нка с моли в моли вна рис нка Техническа разновидност на рисунката,

изпълнена с молив.

рис нка с то чки то чкова рис нка Техническа разновидност на рисунката,

изпълнена с точки.

рис нка с т ш т шова рис нка Тех-

ническа разновидност на рисунката, из-

пълнена с туш.

рис нък м В изобразителното изкуст-

во: основно художествено средство, кое-

то обединява почти всички специфични

страни на възпроизводството на предмет-

ния свят: обемното и пространствено мо-

делиране на формите, вярното предаване

Page 110: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 110 от 144

на пропорциите, експресията, ясно изразе-

ната характерност и т. н.

рито н м (гр. rhyton) В приложното из-

куство: съд, който има тяло с форма на рог

или глава на животно или човек и два отво-

ра – голям, за наливане на течността, и ма-

лък, за изливане, изработван от дърво, кост,

глина, метал.

ри тъм м (рус. ритм, фр. rythme, лат.

rhufhmus от гр. rhythmos 'размерване') В об-

ластта на изобразителното изкуство: тер-

мин, който определя някои особености на

структурата на художественото про-

изведение по аналогия с музикалния ритъм

и означава преди всичко повтаряне, редува-

не на някои композиционни елементи в про-

изведението (които са строго подчинени на

цялото).

рифел вам несв (нем. riefeln, riefen) На-

браздявам повърхността на скулптурни

произведения от твърд материал с опре-

делена художествена цел.

рифел ване с (от нем. riefeln, riefen) На-

браздяване на повърхността на скулптурни

произведения от твърд материал с оп-

ределена художествена цел.

ри и ново ма сло В живописта: масло,

получавано от семената на рицина, използ-

вано като свързващо вещество в худо-

жествените бои.

ро о ка ж В приложното изкуство: тъ-

кан от царевична беловина (шума) или от

папур, понякога декорирана с малки едно-

цветни фигурки, употребявана за постилане

на пода и за декориране на стени.

родони т м (гр. rhodon 'роза') Минерал на

кристали във вид на едрозърнести маси с

розовочервен цвят, употребяван като мате-

риал в изобразителното изкуство за дребни

скулптурни работи.

ро е та ж (фр. rosette) Старинен широко

разпространен декоративен мотив в камен-

ната пластика, дърворезбата, шевицата,

представляващ обикновено орнамент с

форма на шипков цвят, вписан в кръг. Сво-

бодата и разнообразието в интерпретиране-

то не дават възможност да се определи на-

подобяваният растителен първоизвор (мар-

гарита, лайкучка, роза) – съчетанието с гео-

метричната форма на кръга.

ро мари ново ма сло Масло, получа-

вано от розмарин, използвано като мате-

риал в технологията на изобразителното

изкуство.

ро ов т рмали н Минерал, разновид-

ност на турмалина – скъпоценен камък с

розов цвят, използван като материал за

художествени изделия.

рока л м (рус. рокайль, фр. rocaille

'раковина') Късният етап в развитието на

стиа рококо, когато в европейското из-

усто широко разпространение получават

орнаменти във вид на раковина.

рококо с (фр. pococo от rocaille 'деко-

рация в стил рококо') рома нски стил

Стил на средновековното европейско

изкуство от X – XIII в., който засяга ар-

хитектурата, скулптурата и живописта и

се характеризира с особените пропорции

в обемите и формите. Скулптурата се

прави от камък, дърво и бронз, а в живо-

писта преобладава фреската, предимно с

догматично религиозни сюжети, орна-

ментални плоскости и композиции, ус-

ловни изображения с повишена експре-

сия и фолклорни увлечения.

рома нски стил Стил на средновеков-

ното европейско изкуство от X – XIII в.,

който засяга архитектурата, скулптурата

и живописта и се характеризира с особе-

ните пропорции в обемите и формите.

Скулптурата се прави от камък, дърво и

бронз, а в живописта преобладава фрес-

ката, предимно с догматично религиозни

сюжети, орнаментални плоскости и ком-

позиции, условни изображения с повише-

на експресия и фолклорни увлечения.

романти ъм м (рус. романтизм, фр.

romantisme) Направление в европейското

изкуство от 20-те и 30-те години на XIX

в., което сменя класицизма и се характе-

ризира с търсене на външно яркото, ряд-

ко срещаното, необичайното в изобразя-

ваните явления, а не на типичното и зако-

номерното.

романти к м (от фр. romantisme) Вж.

дожник романтик.

ронд м (фр. ronde) Вж. рондо.

ро ндо с (фр. rondeau) ронд 1. Прав,

заоблен, свързан ръкописен шрифт, из-

писван без въртене на перото със специ-

Page 111: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 111 от 144

ално перо, като пишещата повърхност

сключва ъгъл 45' по посоката на писане. 2.

Широко твърдо метално перо с разцеп, из-

ползвано за изписването на този шрифт.

р и н м (рус. рубин, нем. Rubin от

срвлат. rubinus от лат. ruber 'червен') Мине-

рал, разновидност на корунда (окис на алу-

миния) – скъпоценен камък от най-висок

клас с яркочервен, виолетовочервен и тъм-

ночервен цвят, който се получава и по из-

куствен начин, използван като материал за

художествени изделия.

р и нов ш ине л Разновидност на шпи-

нела – скъпоценен камък, оцветен в червено

(рубиненочервено или вишненочервено),

използван като материал за художествени

изделия.

р ле тка ж (рус. рулетка, фр. roulette от

rouler 'свивам, нагъвам') Инструмент, упо-

требяван в техниката на дълбоката гравюра

на метал, най-често при полутоновата гра-

вюра, представляващ малко назъбено сто-

манено колелце, което е монтирано върху

стоманена ос с дълга дръжка.

р сенски варо вик Разновидност на ва-

ровика, добиван в околностите на гр. Русе,

използван като материал за скулптура.

р ски т тка л Вж. ял т ткал.

ръко и сен шрифт 1. Характерен почерк

с голяма степен на унификация на бук-

вените знаци независимо от мястото им в

думата. 2. Печатен шрифт, възпроизвеждащ

характерен почерк.

ръко и си мн (ед ръко и с м) ръко и с-

ни кни и Книги, писани на ръка от епохата

на Средновековието, богато украсени с пле-

теници, миниатюри, растителни, животин-

ски, геометрични и фигурални композиции.

ръко и сни кни и Вж. ръко иси.

ръ ти а ж В приложното изкуство: жен-

ски монетен накит – нагръдник, предста-

вляващ правоъгълно парче плат или мека

кожа, върху което са нашити на редове раз-

лични по големина и произход монети, пре-

димно сребърни.

С

са ля рство с, калъчли ство Народен

художествен занаят за производство на раз-

лични видове саби – разновидност на

оръжейничеството. Калъчли ство е ос-

тарялото название на са лярството.

са ждена кафя ва Художествена боя,

представляваща кафяв лак, получен от

необгорели сажди.

сало н м (фр. salon 'гостна' от ит. sa-

lone) 1. Название на изложбите на Френ-

ската художествена академия през XVII –

XIX в. 2. От края на XIX в. така се нари-

чат и други големи периодични изложби

във Франция.

самоде ен до жник до жник само-

де е самоде е Художник, който не е

професионалист, а се занимава с изобра-

зително изкуство наред с основната си

професия.

самоде е м Вж. самодеен дожник.

самоде ка ж Вж. самоде на дож-

ничка.

самоде на до жничка до жничка

самоде ка самоде ка Художничка, коя-

то не е професионалистка, а се занимава с

изобразително изкуство наред с основна-

та си професия.

самоде но и к ство Вж. самоде но

и о ра ително и к ство.

самоде но и о ра и телно и к ство

самоде но и к ство Художествено твор-

чество на хора, които не са художници

професионалисти, а се занимават с изо-

бразително изкуство наред с основната си

професия.

самостоя телна и ло ж а Вж. самосто-

ятелна дожествена и лож а.

самостоя телна до жествена и ло ж-

а самостоя телна и ло ж а индивид -

а лна до жествена и ло ж а индивид -

а лна и ло ж а Художествена изложба, в

която се експонират произведения само

от един автор.

сан и н м (фр. sanguine) черве н ас-

те л 1. Материал за рисуване, който се

произвежда във вид на пръчици с черве-

никавокафяв цвят. 2. Техника на рисунка-

та, изпълнена с такъв материал.

сандара к м (рус. сандарак, фр. sanda-

raque от гр. sandarake) Смола, добивана

от иглолистни дървета в Северна Африка,

със светложълт цвят и миризма на бор,

Page 112: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 112 от 144

употребявана в живописта като материал за

приготвяне на художествени лакове.

санки р м (рус. санкир, санкирь) В старо-

българската и староруската живопис: ос-

новният тон, от който започвало изпълне-

нието на лицата и другите открити части на

тялото.

са нени ем лсии В технологията на

изобразителното изкуство: емулсии, пригот-

вени от по-гъсти или по-редки разтвори от

сапун с ленено масло, фирниси, яйце, тут-

кали, безири и др. материали.

са фи р м (гр. sapphieros от евр. sappir по

санскр. sanipriya 'мил, скъп на планетата

сатурн') Минерал, разновидност на корунда

– скъпоценен прозрачен камък с тъмносин

цвят, оцветен от примесите на съединенията

на желязото и титана, използван като мате-

риал за художествени изделия.

са фири н м (гр. sapphieros от евр. sappir

по санскр. sanipriya 'мил, скъп на планетата

сатурн') Минерал със синкавосив или свет-

лосин цвят, разновидност на халцедона, из-

ползван като материал за художествени из-

делия.

са рдер м (фр. sarde по соб. гр. Sardis,

град в Мала Азия) Жълтокафяв или черве-

нокафяв минерал, разновидност на халце-

дона, използван като материал за художест-

вени изделия.

сардо никс м (гр. sardonyx по соб. гр.

Sardis, град в Мала Азия) Минерал, разно-

видност на ахата (халцедона) – скъпоценен

камък, с правилно редуване на тъмни, чер-

венокафяви и червенооранжеви с млечнобе-

ли и оранжеви слоеве, използван като мате-

риал за художествени изделия.

са тира ж (рус. сатира, фр. satyre от лат.

satira) В областта на изобразителното из-

куство: една от формите на комичното, при

която отрицателните черти на изобра-

зяваните обекти се осмиват особено остро и

гневно.

сатири к м (фр. satyrique по лат. satiricus)

Вж. дожник сатирик.

сат рнена черве на Вж. оловна черве-

на.

са тия н м (тур. sahtiyan от перс.) Обра-

ботена висококачествена козя или овча ко-

жа, употребявана като материал за под-

вързия на книги.

СБХ м Вж. Съ на ъл арските -

дожни и.

свети две ри Вж. олтарни двери.

све тла а ма Цветова гама, състояща

се от светли цветове.

све тла остоя нна еле на Светлозеле-

на художествена боя, получена от смес на

хромоксидна зелена с кадмиева жълта.

све тли то нове Вж. светли ветове.

све тли ветове све тли то нове Цве-

тове, близки до белия цвят, които се от-

личават със слаба наситеност и гъстота.

светлини мн 1. В специален смисъл:

един от основните елементи на светло-

сянката в художественото произведение

или в натурата, който означава светлосе-

нъчните особености на най-осветените

части на предмета по отношение на сян-

ката и полусянката. 2. Характерът на ос-

ветеността като средство за художестве-

но изображение.

светло еча т м Вж. фототи ия.

светлосе нъчен контра ст В изобрази-

телното изкуство: контраст, построен на

противопоставяне на светлосенките.

светлосе нъчна рис нка Техническа

разновидност на рисунката, изпълнена с

помощта на светлосенки.

светлоси ла ж В специален смисъл:

относителната светлинна стойност на

даден тон, съответстващ на определен

детайл в художественото произведение,

която се определя чрез съотношението му

с другите предимно съседни тонове (като

елементи на светлосянката).

светлося нка ж В изобразителното

изкуство: строго закономерни градации

на светлините и сенките, чрез които се

възприемат и възпроизвеждат в худо-

жествените произведения свойствата на

предметите и явленията от действител-

ността.

свето вна и ло ж а Вж. световна -

дожествена и лож а.

свето вна до жествена и ло ж а

свето вна и ло ж а Изложба, в която

участват художници от цял свят.

Page 113: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 113 от 144

све тска живо и с Жанр в живописта, по-

светен на светския живот.

"Светъ т на и к ството" Обединение на

петербургските художници, създадено към

края на 90-те години на XIX в., чиито есте-

тически схващания се противопоставят на

реалистичните принципи и традиции на пе-

редвижниците.

свре дел м р и я В скулптурата: ин-

струмент, с който се пробиват кръгли дупки

в твърд материал (камък, дърво, метал).

свър ва тели мн (ед свър ва тел м) Вж.

свър ващи вещества.

свъ р ващи вещества , свър ва тели 1.

В технологията на изобразителното изкуст-

во: вещества, които влизат в състава на бои-

те и определят техните специфични свойст-

ва (с изключение на онези, които се обусла-

вят от пигмента), срещащи се в природата

(растителни масла, растителни и животинс-

ки лепила, яйце, восък, гасена вар и др.). 2.

В технологията на изобразителното изкуст-

во: вещества, които влизат в състава на бои-

те и определят техните специфични свойст-

ва (с изключение на онези, които се обусла-

вят от пигмента), получавани по химичен

път (поливинилацетатни смоли).

с рафи то с (ит. sgraffito) 1. Разновид-

ност на монументалната живопис. 2. Техни-

ка на стенната декоративна украса, която се

изпълнява в два – три цвята с метален инст-

румент, с който върху добре изсъхналия

пласт от светла мазилка се издраскват или

изстъргват някои части от изображението,

така че да се открие долната по-тъмна по

тон мазилка. 3. Произведение на изкуството,

изпълнено в тази техника. 4. В керамиката:

издълбаване на декоративни мотиви върху

горния слой глина (или върху 2 – 3 разноц-

ветни пласта) на керамичното изделие.

с рафи то вър стъкло Техническа раз-

новидност на сграфитото, изпълнявана вър-

ху стъкло, служещо за основа.

сеа нс м (фр. seance) Времето (в рамките

на един ден), през което художникът работи

без прекъсване, без да променя модела и

художествената си задача.

се ани ъм м (фр. sesannisme по соб.

Sesann) Художествено направление на мо-

дерното изкуство, основано от френския

живописец П. Сезан, чиито представители

свеждали цялото богатство от форми в

реалната действителност към гео-

метричните форми (куб, кълбо, пирамида

и т. н.), а задачите на колорита – към пре-

даване на отвлечените форми с помощта

на контрастните топли и студени тонове;

показвали схематично, грубо опростено,

мъртво и бездушно изображение на при-

родата и хората.

сека ч м В скулптурата: инструмент за

обработка на камък и сечене на метал.

селени т м (рус. селенит, нем. Selenit

по гр. selene 'луна') л нен ка мък Мине-

рал, натриево-калциев силикат, с млечно-

синьо сияние и вълшебна игра на светли-

ната, използван като материал за дребни

декоративни изделия.

се лско латно Вж. домашно латно.

сене а лска ма Вж. миара ика.

се ия ж (лат. sepia от гр. sepia) 1. В

технологията на рисунката: материал за

рисуване във вид на прозрачна кафява

боя, по-късно – от типа на акварела, коя-

то била приготвена от мастилото на мор-

ските молюски. 2. Техника на рисунката,

изпълнявана с такъв материал (с мека

четка и вода както акварела).

сердоли к м (рус. сердолик от гр. Sar-

donyx по соб. Sardis, град в Мала Азия)

Оранжев, червенооранжев и кафявочер-

вен минерал, разновидност на халцедона,

използван като материал за художествени

изделия.

се есио н м (нем. Sezession по лат. se-

cessio, -onis 'отделяне') Вж. модерн.

си и рски амети ст Вж. р рен

аметист.

си на лна черве на Вж. ино ър.

сие на ж (рус. сиена, нем. Siena по

соб. Senna, град в Италия) есте ствена

сие на есте ствена сие нска емя сие н-

ска ръст нат ра лна сие на Естествена

минерална боя – вид охра с тъмножълт

или жълтокафяв цвят, която се употребя-

ва в стенната, темперната и маслената

живопис. Названието си носи от областта

Сиена в Италия.

сие на е чена е чена сие на е чена

сие нска емя , сие нска е чена емя Чер-

венокафява интензивна боя, получавана

Page 114: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 114 от 144

от изпичането на натуралната сиена (безво-

ден железен окис), широко употребявана

във всички живописни техники.

сиени т м (рус. сиенит, фр. syenite, нем.

Syenit по соб. Syene, древен –египетски

град, днес Асуан) Скала, съставена главно

от ортоклаз, която се използва като матери-

ал в скулптурата.

сие нска е чена емя Вж. сиена ечена.

сие нска ръст Вж. сиена.

сиералео нски ко а л В технологията на

изобразителното изкуство: разновидност на

твърдите копали, наречена така по местона-

хождение.

сикати в на К тре В технологията на

живописта: сикатив (вещество, което уско-

рява съхненето на маслените бои), съдър-

жащ голямо количество олово и манган.

сикати ви мн (ед сикати в м – рус. сик-

катив, фр. siccatif по лат. siccativus 'изсуша-

ващ') В технологията на живописта: спе-

циални течни или силно сгъстени съеди-

нения, които ускоряват изсъхването на мас-

лените бои.

силика тна живо и с Вж. минерална

живо ис.

силика тни ро и Вж. стенна олест.

сили това ещ В керамиката: пещ с на-

гревател от силит – минерал, подобен на ко-

рунда.

сил е т м (фр. silhouette по соб. B. de

Silhouette) 1. Свойство на формата на фигу-

рите и предметите, възприемани като обоб-

щено цяло, най-често като тъмно петно на

светъл фон (без да се различават детайлите в

рамките на общите очертания). Терминът се

отнася както към натурата, така и към худо-

жественото произведение. 2. Специфична

графична техника, при която фигурите и

предметите се изобразяват като еднородно

неразчленено, най-често черно петно с ост-

ро изразителни външни очертания.

си мвол м (фр. symbole от гр. symbolon)

В изобразителното изкуство: образ, който

изразява в иносказателна форма отвлечено

понятие или идея.

символи и рам несв (рус. символизиро-

вать, фр. symboliser по гр. symbolon 'сим-

вол') В изобразителното изкуство: изпол-

звам символични образи.

символи ъм м (рус. символизм, фр.

symbolisme по гр. symbolon 'символ') Те-

чение в изкуството, което възниква във

френската литература през XIX в. и се

разпространява особено широко в литера-

турата и изобразителното изкуство на

Германия през 90-те години върху осно-

вата на идеалистичното, мистично учение

за двата свята: реалния свят на външната

видимост и недостъпния, непознаваем

свят на съкровената същност.

символи ст м (рус. символист от фр.

symbolisme по гр. symbolon 'символ') Вж.

дожник символист.

символи стка ж (от символист – рус.

символист от фр. symbolisme по гр. sym-

bolon 'символ') Вж. дожничка симво-

листка.

симетри чен орнаме нт Орнамент, из-

пълнен по законите на симетрията.

симе трия ж (рус. симметрия от лат.

symmetria от гр. symmetria) Такова реше-

ние на предмета или композицията на

художественото произведение, при което

еднородните части (или предмети) се раз-

полагат успоредно на еднакво разстояние

от централната ос на обекта, заемащ по

отношение на тях централно положение.

синекдо а ж (гр. synekdochе ) В об-

ластта на изобразителното изкуство: ху-

дожествен похват (вид метонимия), при

който с част от образа на даден предмет

или явление се замества образът на целия

предмет или явление.

син ко а лт Вж. ко алт.

син т рмали н Минерал, разновид-

ност на турмалина – скъпоценен камък

със син цвят, използван като материал за

художествени изделия.

син ш ине л Разновидност на шпине-

ла – скъпоценен камък, оцветен в синьо,

използван като материал за художествени

изделия.

синте на и к ствата Органичното

единство и взаимодействието на различ-

ните видове изкуства в рамките на едно

художествено произведение или на худо-

жествения ансамбъл, който е изграден от

относително самостоятелни произведе-

Page 115: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 115 от 144

ния. Най-често изобразителното изкуство се

съчетава с архитектурата.

ска лни и о раже ния етро ли фи Изо-

бражения на животни, ловни сцени или от-

делни предмети върху скалите или по сте-

ните на пещерите в най-старите заселени

места на Европа, Северна Америка, Сибир и

др., изпълнени от първобитните хора с бои,

гравирани или изсечени като релефи.

ске ле с (тур. iskele от ит. scala) Вж. ске-

ля.

ске лет м (фр. squelette по гр. skeletos

'изсъхнал') карка с В технологията на скул-

птурата: скелет от железни пръти и тел, с

който се укрепва скулптурното про-

изведение, което се моделира от глина или

се отлива от гипс. В този смисъл се употре-

бява и терминът армат ра във 2 знач.

ске ля ж скеле (тур. iskele от ит. scala от

гр. или лат.) Приспособление от греди и

дъски, което се поставя до стената на зда-

нието или до скулптурното произведение по

време на работа на художника.

ски тър м (гр. skeptron по skepto 'подпи-

рам') Вж. же ъл.

ски а ж (нем. Skizze, ит. schizzo, лат.

schedius по гр. schedios 'неочакван, внеза-

пен') Рисунка по натура, изпълнена най-че-

сто извън ателието, която служи като ма-

териал при създаване на по-значително про-

изведение или се прави със специална цел.

ски а с моли в Техническа разновид-

ност на скицата, изпълнена с молив.

ски и рам несв (нем. skizzieren) В изо-

бразителното изкуство: рисувам скица – ри-

сунка по натура, изпълнена най-често извън

ателието, която служи като материал при

създаване на по-значително произведение

или се прави със специална цел.

ски и ране с (от нем. skizzieren) В изо-

бразителното изкуство: рисуване на скица –

рисунка по натура, изпълнена най-често из-

вън ателието, която служи като материал

при създаване на по-значително произве-

дение или се прави със специална цел.

ско и мн (ед ско ба ж) Специални метал-

ни нитове за окачване на акварелни работи

под стъкло без рамка.

скоро и с м Вж. ър о ис.

ск л ти рам несв (нем. skulptieren от

лат. sculpo 'изрязвам, дълбая') Създавам,

изпълнявам скулптурни произведения.

ск л тор м (рус. скульптор от лат.

sculptor от sculpere 'изсичам') Вж. дож-

ник ск л тор.

ск л торка ж (от скулптор – рус.

скульптор от лат. sculptor от sculpere 'из-

сичам') Вж. дожничка ск л торка.

ск л т ра ж (рус. скульптура, нем.

Skulptur от лат. sculptura) 1. Вид изобра-

зително изкуство, което създава обемно-

пространствени изображения на матери-

алните предмети, предимно човешки изо-

бражения. 2. Отделно произведение на

този вид изобразително изкуство.

ск л т рен ортре т Разновидност на

скулптурата, включваща произведения,

отнасящи се към портретния жанр.

ск л т рна миниат ра миниат р-

на ла стика Разновидност на скулптура-

та, включваща произведения с миниатюр-

ни размери.

следим ресиони ъм м (от бълг. след

+ фр. impressionnisme) Вж. остим-

ресиони ъм.

сли ва ж 1. Дървесина от слива като

материал в изобразителното изкуство. 2.

Художествено произведение, изпълнено

от такъв материал.

сли вова ма Смола (клей) от сли-

вови дървета, използвана в технологията

на изобразителните изкуства.

сло жни то нове Вж. сложни ветове.

сло жни ветове сло жни то нове до-

ълни телни ветове контра стни ве-

тове Цветове, които се получават при

смесването на основните цветове – зелен,

оранжев, виолетов. Наричат се още до-

ълнителни ветове, защото се намират

срещуположно в розетката на основните

цветове (жълто, червено, синьо) и се по-

лучават от смесването на останалите два

основни цвята. Живописците често нари-

чат до ълнителните ветове контраст-

ни, макар че от физична гледна точка те-

зи понятия не са тъждествени.

сло нова кост 1. Зъби от слон като ма-

териал за художествени произведения и

изделия. 2. Художествено произведение

Page 116: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 116 от 144

или изделие, изпълнено от такъв материал.

слоновоко стна че рна Вж. елфен а н-

швар .

слъ нчев ка мък Вж. елиолит.

слънчо ле дово ма сло В живописта: ма-

сло, получавано от семената на слънчогледа,

използвано като свързващо вещество в ху-

дожествените бои.

сля ане с Дефект в живописта: уплътня-

ване, сбиване, намаляване обема на баг-

рения слой в художественото произведение.

сля калъ В скулптурата: калъп, който

се използва, когато скулптурата е израбо-

тена от мек материал (незасъхнала глина,

восък, пластеилин и др.) и дава само едно

копие, при което оригиналът се унищожава.

сма лта ж (рус. смальта от ит. smalto

'емайл') шма лта 1. Малки късчета непро-

зрачно цветно стъкло, които се употребяват

(наред с късчетата цветен мрамор) като ос-

новен художествен материал. 2. Синя боя,

приготвена от стъкло, оцветено с кобалтов

окис, разпространена в миналото (от XVI

в.).

сма лтова мо а ка ри мска мо а ка Техническа разновидност на мозайката, из-

пълнявана от смалта.

смара д м (гр. smaragdos 'изумруд') Вж.

и мр д.

смара дена еле на Вж. шва нф ртска

елена.

смес на до ктор Ка м Ка мова смес В

декоративната живопис: мазилкова смес с

неизвестен състав, изобретена от доктор

Кайм, която се полага върху засъхналия

Каймов пласт.

сме сена те ника В изобразителното из-

куство: определена, конкретна техника с

използване на елементи от друга техника

(или други техники).

со ствена ся нка В областта на изобра-

зителното изкуство: сянката на самия пред-

мет, чието разположение върху неговата

повърхност се определя от формата на

предмета и направлението на източника на

светлина.

со ено ма сло Масло, получавано от соя,

използвано като материал в технологията на

изобразителното изкуство.

со лна ла ра В керамиката: глазура,

която се получава при опалване на глине-

ната повърхност с пари на готварска сол,

притежаваща мек, полуматов блясък и за-

пазваща дори най-малките подробности

на скулптурната обработка на повърх-

ността.

сос м (фр. sauce по лат. salsus 'солен')

1. В технологията на рисунката: материал

за рисуване, приготвен от мека и ситно

стрита на прах черна боя, смесена с мно-

го малко количество лепило, която се

продава във вид на пръчици с обвивка от

станиол. 2. Техника на рисунката, изпъл-

нена с този материал, който се нанася

върху хартията с парцалче или разтушов-

ка, а детайлите понякога се завършват с

италиански молив.

со иа лен ортре т Разновидност на

портретния жанр – художникът показва

социалното положение на портретирания.

со иалисти чески реали ъм нов -

до жествен реали ъм Основният творчес-

ки метод на социалистическото изкуство

и художествената критика. През 30-те го-

дини на ХХ в. някои творци го наричат

нов дожествен реали ъм.

со чна еле на Вид светлозелена худо-

жествена боя.

с есарти н м Минерал, разновидност

на граната – скъпоценен камък с оранжев

цвят, използван като материал за худо-

жествени изделия.

с и чане с В керамиката: физико-хи-

мичен процес на образуване на твърд

материал в резултат на опалване при ви-

сока температура.

с од ме н м (гр. spodumenos 'превър-

нат в пепел') Минерал, алуминиев и ли-

тиев силикат – скъпоценен прозрачен

камък, оцветен в различни цветове – бял,

жълт, зелен, виолетов, използван като

материал за художествени изделия.

сравне ние с Вж. дожествено срав-

нение.

сре ро с 1. Химичен елемент – бял

благороден метал, използван в изобрази-

телното изкуство като материал за худо-

жествени произведения и изделия. 2. Ху-

Page 117: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 117 от 144

дожествено произведение или изделие, из-

пълнено от такъв материал.

сре ърен рон Сребрист прах, използ-

ван в декоративното изкуство за покриване

на метални и дървени повърхности.

сре ърен моли в 1. Материал и инстру-

мент за рисуване – тънка пръчица от сребро

или негова сплав, поставена в специална

обвивка и споена със специална дръжка,

появила се през XVI в. 2. Техника на рисун-

ката, изпълнена с такъв инструмент и мате-

риал.

сре ърен нитра т, а дски ка мък Химич-

но съединение, използвано като художест-

вен материал в технологията на изобра-

зителното изкуство. В търговията се нарича

адски камък.

сре ден лан Начин на изображение,

при който човешката фигура е показана до

коленете. Средният лан показва доста-

тъчно отчетливо и човешкото тяло, и ли-

цето. По този начин се запазват предим-

ствмата на едрия план.

средновеко вна ъ л арска живо и с Живописта в българското изобразително

изкуство през XIII – XV в. (II българска

държава и I в. на турското робство) със спе-

цифичните и особености.

средновеко вна живо и с Разновидност

на живописта, характерна за епохата на

Средновековието със специфичните и осо-

бености.

средновеко вна кера мика Разновидност

на керамиката, характерна за епохата на

Средновековието със специфичните и осо-

бености.

средновеко вна ск л т ра Разновид-

ност на скулптурата, характерна за епохата

на Средновековието със специфичните и

особености.

средновеко вно и о ра и телно и к ст-

во Изобразителното изкуство през Сред-

новековието със специфичните му осо-

бености.

средно ъ рнесто латно Платно със

среднозърнеста структура, служещо за ос-

нова в живописта.

средносъ нещи ои В технологията на

живописта: художествени бои, които съхнат

нито бавно, нито бързо, а това зависи от

състава на свързвателите.

средносъ нещи масла В технология-

та на живописта: растителни масла, които

съхнат нито бързо, нито бавно, служещи

за свързватели на художествените бои.

средносъ нещи свър ва тели В тех-

нологията на живописта: свързватели,

които съхнат нито бързо, нито бавно, тъй

като се състоят от средносъхнещи рас-

тителни масла.

ста лин м (анг. styling) Вж. ди а н

ромишлен.

стар кракел р Дефект в живописта –

кракелюр (пукнатина), който се е появил

върху художественото произведение от-

давна.

ста ри ма стори Термин, с който

обикновено се наричат европейските ху-

дожници от XV – XVIII в. и най-вече из-

тъкнатите реалисти (Мазачо, Донатело,

Леонардо да Винчи, Рафаело, Тициан,

Микеланджело, Дюрер, Веласкес, Рубенс,

Рембранд, Халс, Шарден и др.), в т. ч. и

най-големите руски реалисти от XVIII в.

(А. Рокотов, Д. Левицки, В. Боровиков-

ски и др.).

старо ъ л арска живо и с Живописта

в българските земи от VII до XVIII в. със

специфичните и особености.

старо ъ л арска фре скова те ника Разновидност на фресковата техника, ха-

рактерна за старобългарското изкуство.

старо ъ л арски орнаме нт Орна-

мент, характерен за старобългарското

изобразително изкуство.

старо ъ л арско и к ство Изкуство-

то в българските земи от VII до XVIII в.

със специфичните му особености.

старо ъ л арско и о ра и телно и -

к ство Изобразителното изкуство в бъл-

гарските земи от VII до XVIII в. със спе-

цифичните му особености.

стати в м (нем. Stativ, фр. statif по лат.

stativus 'стоящ на едно място') 1. В живо-

писта: дървено или метално приспособле-

ние за работа на живописеца, върху което

подрамката с платното, картона, дъската

и т. н. за рисуване се закрепват на необ-

ходимата височина (и с нужния наклон).

Page 118: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 118 от 144

2. В скулптурата: дървен или метален три-

ножник с кръгла или квадратна дъска под-

ставка, която е монтирана на вертикална ос

или на колелца, за да може да се върти. 3.

Приспособление за изпълнение на бареле-

фи.

стати в а ка мерна ла стика Специален

статив, предназначен за произведения на

камерната пластика.

стати в а ма лка ла стика Специален

статив за произведения на малката пластика.

стати в а ск л т рен ортре т Специа-

лен статив, предназначен за скулптурни

портрети.

стат е тка ж (рус. стату тка от фр. sta-

tuette, от лат. statua) Малка по размер статуя,

която може да се постави върху маса.

ста т я ж (рус. статуя, нем. Statue от лат.

statua по sto 'стоя прав') Значително по раз-

мер произведение на кръглата скулптура,

което изобразява по правило стояща човеш-

ка фигура и по-рядко други реални и въоб-

ражаеми същества (божество, животно).

стафа ж м (рус. стаффаж, нем. Staffage)

В изобразителното изкуство: второстепенни

елементи в художественото произведение,

например хора и животни в пейзаж.

сте ка ж (ит. stecca) Вж. лан етка.

сте ла ж (рус. стела, нем. Sele, лат. stela

по гр. stele 'стълб') В историята на изкуст-

вото: надгробен паметник или мемориален

знак във вид на вертикална плоча или стълб.

сте нна о лест сте нни ро и силика тни

ро и В стенната живопис: недостатък, де-

фект на стенната мазилка, представляващ

петна, предизвикани от влагата и про-

никналите заедно с нея нитрати, силикати,

сулфати и други соли, които лесно се ронят.

сте нна живо и с Вж. мон ментална

живо ис.

сте нни ро и Вж. стенна олест.

стено и с ж, м 1. Разновидност на мону-

ментално-декоративната живопис: термин,

който обхваща всички свързани с ар-

хитектурата живописни произведения, с

изключение на мозайките и паната. 2. При

неточна употреба терминът включва като

разновидност на монументално-деко-

ративната живопис всички произведения на

монументалната живопис, в т. ч. мозайката

и паното. 3. Само в мъжки род: отделно

произведение на стенописта (разно-

видност на монументално-декоративната

живопис).

стено и с вър мо кра ва рова ма-

и лка Вж. алфреско.

стено и с вър с а ва рова ма и л-

ка Вж. алсеко.

стено и свам несв Създавам, изпълня-

вам стенописи.

стено и сен орнаме нт Вж. орнамен-

тална живо ис.

стено и се м Вж. дожник стено-

исе .

сте ен ване с Вж. ра яждане чре

сте ен ване.

стерео роми я ж (рус. стереохромия,

нем. Stereochromie по гр. stereos 'про-

странствен; здрав, твърд' + chroma 'цвят')

Техническа разновидност на стенната жи-

вопис, изпълнявана с бои и водно стъкло.

стил м (рус. стиль от фр. style по лат.

stylus от гр. stylos 'пръчица за писане вър-

ху восъчна дъсчица') 1. Общност на идей-

но-художествените особености на про-

изведенията на различните видове из-

куства от дадена епоха. 2. Национална

особеност на изкуството. 3. Терминът по-

някога означава отделни специфични ху-

дожествени признаци на произведенията

на изкуството или паметниците на мате-

риалната култура. 4. В по-тесен смисъл:

съвкупност от идейно-художествени осо-

бености, характерни за дадена творческа

група, школа (тук понятието се доближа-

ва по значение до понятието художестве-

но направление) или за творчеството на

даден художник, което притежава ярки

индивидуални черти и има широко влия-

ние.

стили а тор м (рус. стилизатор от

нем. stilisieren, фр. styliser) Вж. дожник

стили атор.

стили а торка ж (от стилизатор –

рус. стилизатор от нем. stilisieren, фр.

styliser) Вж. дожничка стили аторка.

стили а ия ж (от нем. stilisieren, фр.

styliser) 1. В изобразителното изкуство:

подражание на някой от стиловете на ми-

нали епохи. 2. Обобщено и опростено –

Page 119: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 119 от 144

схематично изобразяване на предметните

форми в орнаментите, подчинено на опре-

делено стилово единство.

стили и рам несв (нем. stilisieren, фр.

styliser) В изобразителното изкуство: 1. При-

давам на художественото произведение чер-

ти, които извикват представата за някакъв

стил. 2. Правя опростена рисунка с декора-

тивен характер.

сти а ж (гр. stypse от стгр. stypsis по

stypho 'стягам') Вещество, използвано като

материал в технологията на живописта, кое-

то се получава при смесването на калиев и

алуминиев сулфид.

сти чания мн (ед сти чане с) Дефект в

живописта: следи от стичаща се боя.

стра с р ски тер енти н Терпентин,

получаван от ела, използван като материал в

технологията на изобразителното изкуство.

строи телен и с Разновидност на гипса,

използвана в строителството, която намира

приложение и в технологията на изо-

бразителното изкуство.

строн иа нова жъ лта Жълта художест-

вена боя, приготвяна от минерала строн-

цианит.

стро н иева жъ лта Жълта художествена

боя, приготвена от хромостронциева сол.

ст де на а ма Цветова гама, включваща

студени тонове.

ст де ни то нове Вж. ст дени ветове.

ст де ни ветове ст де ни то нове Пред-

ставата за студен цвят в натурата и в про-

изведенията на изкуството обикновено се

свързва с цвета на леда, снега, дъждовните

облаци (синкави, лилави, виолетови оттенъ-

ци).

ст де но кова не В изобразителното из-

куство: техника на изпълнение на художест-

вени произведения посредством удари с чук

върху студен метал.

ст дио с (ит. studio от лат. studium 'място

за занятия') 1. Професионално училище от

най-прост тип, предназначено за широк кръг

учащи се, които могат да се занимават с

изобразително изкуство, без да се откъсват

от основната си професия. 2. Ателието на

живописеца, скулптора или графика (днес

почти не се употребява).

ст ко с (фр. stuc, ит. stucco) В мону-

ментално-декоративното изкуство: тесто-

образна смес от гипс, мраморно брашно,

стипца и лепило, употребявана за измаз-

ване на вътрешни стени и архитектурни

детайли, която след втвърдяването и се

шлифова и полира, за да наподобява мра-

морна облицовка – изкуствен мрамор.

стъ клена че тка Специална четка, на-

правена от стъкло, която се използва в

гравюрата.

стъкло с В изобразителното изкуство:

1. Стъклото като материал за направата

на художествени битови предмети. 2. В

специален смисъл: термин, който обеди-

нява художествените битови предмети,

изработени от стъкло.

стъкло и с ж, м Вж. витраж в 1 и 2

знач.

стъкло и се м Вж. дожник стък-

ло исе .

стъкло ла стика ж (от бълг. стъкло +

рус. пластика, фр. plastique, от гр. plastike

'извайване') Разновидност на пластиката,

включваща скулптурни произведения, на-

правени от стъкло.

стър а ло с Стоманен инструмент във

вид на сърцевидно острие с дръжка, кое-

то има триъгълно сечение и се употребя-

ва главно в гравюрата на метал, а поняко-

га и в маслената живопис за изстъргване

на грапавините на добре засъхналия ба-

грен слой преди полагането на следва-

щия.

с ани с Бродирано с копринени кон-

ци декоративно пано за стена, широко

разпространено в Средна Азия и особено

в Узбекистан, отличаващо се с ярки цве-

тове и орнаменти, състоящи се от розет-

ки, стилизирани цветя, птици, вази и др.

с ремати ъм м (рус. супрематизм

от лат. supremus 'висш') Крайно течение в

изобразителното изкуство в началото на

ХХ в. в Русия, което свежда живописта

до лишени от всякакъв смисъл различно

комбинирани разноцветни плоскости или

обемни форми.

с ра т м (тур. surat от ар.) Вж. маска в

1 знач.

с рик м Вж. мини м.

Page 120: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 120 от 144

с ровина ж В керамиката: готово худо-

жествено изделие преди опалването му.

с моли в Материал и инструмент за

рисуване (молив), чийто свързвател не съ-

държа мазнини.

с асте л Техника на живописта, изпъл-

нявана с пастелни бои като самостоятелен

материал.

с асте л вър акваре лна од ото в-

ка Техническа разновидност на сухия пас-

тел, изпълняван върху подготовка от ак-

варелни бои.

с еча т В художественото оформле-

ние на книгата: релефна (щампована) рисун-

ка или орнамент върху корицата или об-

ложката.

с т ш Материал, приготвян от сажди и

лепилни вещества (туш), който се продава

във вид на пръчици или плочки в пор-

целанови панички.

с а и ла Техническа разновидност на

дълбоката гравюра, при която щрихите на

изображението се издълбават с игла за

офорт върху чиста, негрундирана метална

плоча (най-често цинкова), без разяждане с

киселина.

с а че тка В живописта и графиката:

спомагателен технически похват, при който

се работи с твърди четки и силно разредени

бои главно в декоративното изкуство, осо-

бено при изпълнение на портрети за офор-

мление на улици и манифестации.

с о с рафи то Техническа разновидност

на сграфитото, при която върху плочи от

гипс, туф, газошлакопенобетон и др. се на-

нася гипсов или креден слой чрез из-

стъргване и гравиране.

с о фре ско Вж. алсеко.

с ше не с В керамиката: технологичен

процес – отстраняване (изпаряване) на вла-

гата от художествените изделия в естест-

вени условия или при загряване.

сф ма то с (ит. sfumato 'дим, задимен')

Термин, свързан с живописта на италиан-

ския Ренесанс от времето на Леонардо да

Винчи, който означава особена мекота на

изпълнението, обусловена от определен ху-

дожествен подход към изобразителните

обекти, при което очертанията на пред-

метите са почти неуловими, сякаш за-

булени в мъгла.

с емати чна рис нка лине на ри-

с нка Техническа разновидност на ри-

сунката, изпълнена само чрез линии, без

полагане на сенки.

съвре менен орнаме нт Орнамент, ха-

рактерен за съвременната епоха със спе-

цифичните му особености.

съвре менна живо и с Разновидност

на живописта, характерна за съвре-

менната епоха със специфичните и осо-

бености.

съвре менна кера мика Разновидност

на керамиката, характерна за съвременна-

та епоха със специфичните и особености.

съвре менна ск л т ра Разновидност

на скулптурата, характерна за съвремен-

ната епоха със специфичните и особено-

сти.

съвре менно ъ л арско и к ство Българското изкуство в съвременната

епоха със специфичните му особености.

съвре менно ъ л арско и о ра и тел-

но и к ство Българското изобразително

изкуство в съвременната епоха със специ-

фичните му особености.

съвре менно и к ство Изкуството в

съвременната епоха със специфичните му

особености.

съвре менно и о ра и телно и к ство Изобразителното изкуство в съвременна-

та епоха със специфичните му особено-

сти.

съдържа ние и фо рма В областта на

изобразителното изкуство: неразривно

свързани и взаимно обусловени катего-

рии, първата от които определя какво

именно е изобразено в художественото

произведение, а втората – по какъв начин

и с какви средства това е постигнато.

съ рма ж (тур. sirma) В приложното

изкуство: 1. Златни или сребърни нишки

за бродиране. 2. Позлатени или посреб-

рени тънки метални (обикновено медни)

нишки за бродиране.

съ нене на ои те В живописта: про-

цес на изпаряване на влагата и втвър-

дяване на свързвателите на боите.

Page 121: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 121 от 144

Съ на ъ л арските до жни и

СБХ Съ на др жествата на до жни-

ите в Бъл ария Съ на до жни ите в

Бъл ария Създаден е през 1932 г. като Съ-

на др жествата на дожни ите в

Бъл ария – културно-просветна и професи-

онална организация, през 1944 г. е преиме-

нуван в Съ на дожни ите в Бъл а-

рия, а през 1961 г. е преименуван в Съ на

ъл арските дожни и (СБХ).

С ъ на др жествата на до жни ите

в Бъл а рия Вж. Съ на ъл арските -

дожни и.

Съ на до жни ите в Бъл а рия Вж.

Съ на ъл арските дожни и.

Съ на жнославя нските до жни и

"Лада Основан е през 1904 г. в София с 4

клона: български, сръбски, хърватски и сло-

венски с центрове: София, Белград, Загреб и

Любляна.

с же т м (рус. сюжет от фр. sujet от лат.

subiectus) 1. В живописта: изображение в

художественото произведение на дадено

конкретно явление или събитие. 2. В по-

широк смисъл – всеки обект от живата на-

тура или предметния свят, служещ за изоб-

ражение, включително и единичен предмет.

с рреали ъм м (фр. surrе alisme 'свръх-

реализъм') Направление в съвременното из-

куство, което възниква във Франция след

Първата световна война и се базира върху

трудовете на Зигмунд Фройд с неговата тео-

рия на подсъзнателното, което се характери-

зира със свързване на елементите на ре-

алните форми в най-необичайна непо-

следователност, в необичайни комбинации с

цел да разрушат логиката на нормалното

човешко възприятие.

с рреали ст м (от фр. surrе alisme 'свръх-

реализъм') Вж. дожник с рреалист.

с рреали стка ж (от сюрреалист – от

фр. surrе alisme 'свръхреализъм') Вж. дож-

ничка с рреалистка.

ся нка ж 1. В специален смисъл: един от

основните елементи на светлосянката в ху-

дожественото произведение или в натурата,

който обозначава светлосенъчните особе-

ности на най-слабо осветените (или съвсем

неосветени) части на предмета по отноше-

ние на светлините и полусенките. 2. В по-

широк смисъл включва и свързаните със

светлосянката цветови особености на

произведението.

Т

тала нт м (рус. талант, фр. talant от

лат. talentum по гр. talanton 'стара мярка

за тегло') 1. Голяма дарба за художестве-

но творчество в областта на изобразител-

ното изкуство. 2. Художник, надарен с

такива качества и способности.

талантли в до жник дарови т -

до жник Вж. талант във 2 знач.

талантли ва до жничка дарови та

до жничка Художничка, надарена с та-

кива качества и способности.

талисма н м (фр. talisman от ар. от гр.

telesma 'свещен предмет; вълшебство, за-

клинание') Вж. ам лет.

талк м (нем. Talk от ит. talco, исп. tal-

co от ар. talk) Минерал от групата на си-

ликатите, мек и мазен на пипане, използ-

ван като материал в изобразителното из-

куство.

тан и р м (нем. Tangier) Термин, свър-

зан с печатането на вестници, списания и

др., който означава графичен начин за по-

лучаване на равен сив тон или на различ-

ни фактурни ефекти, като се използва

щрихово цинкографско клише.

таши ъм м (рус. ташизм от фр. tache

'петно') Течение в живописта през ХХ в.,

разновидност на абстракционизма, което

се стреми да достигне остра емоционал-

ност чрез бързо полагане на боите върху

платното, в повечето случаи спонтанно и

безразборно, с поривисти удари на четка-

та във вид на петна, обикновено наложе-

ни едно върху друго.

твор а ж творе ние В областта на

изобразителното изкуство: художествено

произведение, сътворено с дарба, с вдъх-

новение. Терминът творение е остарял.

творе ние с Вж. твор а.

творе м Вж. дожник творе .

тво рчески ро е с В областта на изо-

бразителното изкуство: съвкупност от

етапите на работа на художника върху

създаването на завършено художествено

произведение, което да въплъщава опре-

Page 122: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 122 от 144

делен идейно-образен замисъл: оформяне на

образния замисъл в творческото въобра-

жение на художника; създаване на самото

произведение.

тво рчество с Вж. дожествено твор-

чество.

творя несв В областта на изобразително-

то изкуство: създавам художествено про-

изведение, творба.

твърд ка мък Камък, който се отличава

с голяма твърдост и трудно се поддава на

механична обработка, например, гранит.

твърд моли в Материал и инструмент за

рисуване (молив) с по-твърд графит.

твърд ор ела н Керамичен материал

(порцелан), в чиято основна суровина пре-

обладават глинести вещества.

твърд фая нс Керамичен материал (фа-

янс) с висока температура на опалване и до-

бри механични качества.

твъ рда кори а В книжната графика: ко-

рица на книга, изработена от твърд мате-

риал, художествено оформена.

твъ рда че тка Четка за рисуване, напра-

вена от свинска четина, използвана в живо-

писта.

твъ рди ко а ли твъ рди смоли Копали

(смоли), отличаващи се с по-голяма твър-

дост, които се използват в технологията на

изобразителното изкуство.

твъ рди материа ли Вж. тра ни матери-

али.

твъ рди смоли Вж. твърди ко али.

твъ рдо дърво Материал в скулптурата и

приложното изкуство – дърво, чиято дърве-

сина се отличава с голяма твърдост и трудно

се поддава на механична обработка, напри-

мер, орех.

те еши р м (тур. tebesir от перс.) Вж.

креда.

те я м (тур. tezgah от перс.) Работна

маса, използвана от скулптори и приложни-

ци.

тексти л до жествен до жествен

тексти л В приложното изкуство: художест-

вено изработени тъкани, които имат де-

коративно предназначение: употребяват се

за завеси, драперии, за тапициране на мебе-

ли, за покривки, шалове, дрехи и т. н.

тексти лна ла стика Разновидност на

пластиката, изпълнена от текстилни мате-

риали.

тексти лно ано Пано, изпълнено от

текстилни материали.

текстоли т м (лат. textum 'тъкан' + гр.

lithos 'камък') Здрава, слоеста, пресована

материя, която се получава чрез напоява-

не на тъкани с изкуствени смоли, използ-

вана като основа за създаване на худо-

жествени произведения.

текст ра ж (лат. textura) Особености

в строежа на дървесината, които при-

дават на всеки вид дърво своеобразна

рисунка, използвани от художниците в

тяхната работа.

те лена че тка Специална четка, на-

правена от тел, която се използва в гра-

вюрата.

теле сни ои В живописта: бои на

прах, за разлика от оптичните бои, счита-

ни за безтелесни.

те ма ж (рус. тема, нем. Thema, лат.

thema от гр. thema 'основна мисъл') Поня-

тие, което означава основните особено-

сти на съдържанието в художественото

произведение, обхваща кръга от явления,

на които художникът посвещава своето

произведение и към които иска да при-

влече вниманието на зрителите.

тема тика ж (рус. тематика от нем.

Thema, лат. thema от гр. thema 'основна

мисъл') В изобразителното изкуство: съв-

купност от теми, които са широко застъ-

пени в творчеството на даден художник

или в изобразителното изкуство през оп-

ределен период.

темати чна и ло ж а Вж. тематична

дожествена и лож а.

темати чна карти на Живописно про-

изведение със значително идейно съдър-

жание, чиято тема е важна и съществена

от обществена гледна точка.

темати чна до жествена и ло ж а

темати чна и ло ж а Художествена из-

ложба, в която се експонират творби с оп-

ределена тематика.

те м ера ж (ит. tempera) 1. Темперна

боя – боя, чийто свързвател се състои от

различни емулсии: казеинова, яйчена,

Page 123: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 123 от 144

туткалена и др. 2. Темперна техника – тех-

ника на живописта, изпълнявана с темперни

бои. 3. Темперна живопис – художествено

произведение, изпълнено с темперни бои.

те м ера от я чен елтъ к Темперна боя,

чието свързващо вещество се състои от яй-

чен белтък.

те м ера от я чен жълтъ к В живописта:

темперна, чието свързващо вещество се със-

тои от яйчен жълтък.

те м ерна живо и с Вж. тем ера в 3

знач.

те м ерна те ника Вж. тем ера във 2

знач.

те м ерни ои Вж. тем ера в 1 знач.

тенден ио но и к ство В областта на

изобразителното изкуство: изкуство, което

съзнателно изразява и пропагандира идеите

и стремежите на дадена класа или об-

ществена група.

терако та ж (ит. terra cotta 'изпечена зе-

мя') 1. В декоративно-приложното изкуство:

изделия от печена цветна (жълта или черве-

на) глина с порьозна структура, които не са

покрити с глазура. 2. В широко и неточно

значение така се наричат всички изделия от

печена глина, независимо от спецификата на

технологията и художествените им особе-

ности.

тератоло и чен орнаме нт Орнамент със

стилизирани изображения на приказни жи-

вотни и птици.

тератоло и чен стил вери нен стил

животи нски стил В приложното изкуство:

вид орнаментална украса, която произхожда

от изкуството на първобитно-общинния

строй и е особено разпространена в изкуст-

вото на номадските народи (например, в из-

куството на скитите), в която основно място

заемат изображенията на животни.

термо сто чи вост ж В керамиката:

свойство на материала да издържа, без да се

разрушава резки промени на температурата.

тер енти н м (рус. терпентин от нем.

Terpentin по гр. terebinthinos от terebinthos

'терпентиново дърво') Вж. тер ентиново

масло.

тер енти нено ма сло Вж. тер ентиново

масло.

тер енти но-дама рен фи рнис В жи-

вописта: фирнис (лак), в чийто състав са

включени терпентин и дамара.

тер енти но-ма стиксов фи рнис В

живописта: фирнис (лак), в чийто състав

са включени терпентин и мастикс.

тер енти ново ма сло тер енти нено

ма сло тер енти н алса м Гъста жълте-

никава прозрачна течност с характерна

миризма, която се добива чрез дестила-

ция на смола от иглолистни дървета и се

използва в технологията на живописта и

дълбоката гравюра. Тер ентин е търгов-

ско название на тер ентиновото масло.

те ника ж (рус. техника, нем.

Technik, фр. technique по гр. technikos

'изкусен' от techne 'изкуство, майсторст-

во') мание р В областта на изобрази-

телното изкуство: съвкупност от про-

фесионални навици, похвати и начини за

изпълнение на художественото произве-

дение: 1. В по-тесен смисъл означава не-

посредствения резултат от работата на

художника със специален материал и спе-

циален инструмент, умението да използва

художествените възможности на матери-

ала. 2. В по-широк смисъл: обхваща и съ-

ответните изобразителни елементи – пре-

даването на материалността на предмети-

те, моделирането на обемните форми, из-

граждането на пространствените отноше-

ния и др. 3. В историята на изкуството

терминът означава общите свойства на

изпълнението, характерни за даден ху-

дожник или художествена школа в опре-

делен период от творческото им разви-

тие.

те ника на рав рата Съвкупността

от всички техники на гравюрата: гравюра

на дърво, линогравюра, гравюра с щихел,

мецотинто, суха игла, офорт, верни-му,

акватинта, полутонова гравюра, пунктир-

на техника, резерваж, лави.

те ника на живо иста Съвкупност

от всички техника на живописта: акварел,

гваш, темпера, туткалена техника, пастел,

енкаустика, фреска, мозайка.

те ника на ск л т рата Съвкупност

от професионални навици, похвати и на-

чини за изпълнение на скулптурни произ-

Page 124: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 124 от 144

ведения: моделиране, изсичане, изчукване,

отливане, галванопластика.

те ноло м (рус. технолог от нем. Tech-

nologie по гр. techne 'сръчност' + logos 'нау-

ка, учение') Вж. дожник те ноло .

те чен т тка л Туткал (лепило), който се

използва при изпълнението на временни

декоративни работи.

те чен т ш В технологията на рисунката:

туш (течен материал за рисуване с четка или

перо), който се състои от специално при-

готвени сажди и лепилни вещества.

ти рово око Жълтокафяв минерал, раз-

новидност на халцедона, с влакнести вклю-

чения от железен хидроокис, разположени

радиално, с редуващи се светли и тъмни

ивици, използван като материал за ху-

дожествени изделия.

ти а ж м (фр. typage от гр. typos 'отпеча-

тък, образ') 1. Съвкупност от характерни

черти в облика на конкретен човек като из-

раз на съществените страни на определен

човешки тип в изобразителното изкуство. 2.

Човек с характерна външност, който позира

на художник, скулптор.

ти и чно с (от фр. type, лат. typus по гр.

typos 'отпечатък, образ') В областта на изо-

бразителното изкуство: правдиво отражение

в изкуството на изобразяваните явления ка-

то специфична форма за обобщаване на от-

делните факти от действителността, за раз-

криване на нейните закономерности в из-

куството.

тита нва с м (от нлат. titanium по соб.

гр. Titan + нем. Weiв 'бял'), тита нова я ла В

технологията на живописта: минерална бяла

боя, чиято основна съставка е титан.

ти т л м (рус. титул от лат. titulus 'над-

пис, почетно звание') Вж. а лавна страни-

а.

ти т лен лист Вж. а лавна страни а.

ти т лна стра ни а Вж. а лавна стра-

ни а.

толе дско сре ро Вж. очернено сре ро.

тон м (фр. ton по гр. tonos 'ударение') В

изобразителното изкуство: 1. Изходният

най-прост елемент на светлосянката в на-

турата и в художественото произведение,

който означава светлинната стойност на

даден елемент от обемната форма, на даден

цветен оттенък и т. н. 2. Общият светло-

сенъчен строй на художественото произ-

ведение или мотива, определян от регис-

търа на светлосянката. 3. Изходният най-

прост елемент на колорита (в действи-

телността и в произведенията на изкуст-

вото), който означава колористичната

стойност на даден цветен оттенък. 4. Об-

щите особености на колоритното из-

граждане на художественото произведе-

ние или мотив. 5. Свойствата на сложни-

те цветове, получени от смесване на бои-

те на палитрата. 6. В техниката на дълбо-

ката гравюра: много тънък слой боя (или

печатарско мастило), който се оставя вър-

ху повърхността на плочата преди печа-

тането.

тона лност ж (рус. тональность, от

фр. tonal) Общите външни особености на

колорита или светлосянката в произведе-

нията на живописта и графиката. 1. Упо-

требява се най-често по отношение на

цветовото изграждане и съвпада по ос-

новното си значение с термина ветова

ама. 2. При характеристиката на графич-

ните произведения той означава диапазо-

на на светлосенъчни градации, застъпен в

дадена творба, а също така богатството и

разнообразието на преходите между тях.

то нова рав ра Техническа разно-

видност на гравюрата, при която като ос-

новно художествено средство се използва

светлосянката или тънки, много близко

разположени линии – щрихи, които се

възприемат като единно петно с различна

интензивност на тона.

то а м (фр. topaze от гр. topazos по

соб. Topazos, остров в Червено море) Ми-

нерал от групата на силикатите, силикат

на алуминия, съдържащ флуор, разновид-

ност на корунда – скъпоценен камък с

различни цветове (син, зелен, жълт, оран-

жев, розов), най-често жълт или винено-

червен, използван като материал за худо-

жествени изделия.

то ла а ма Цветова гама, включваща

топли тонове.

то ли то нове Вж. то ли ветове.

то ли ветове то ли то нове Пред-

ставата за топъл цвят в натурата и в про-

изведенията на изкуството обикновено се

Page 125: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 125 от 144

свързва с цвета на огъня, на слънчевата

светлина и т. н. (жълти, оранжеви, червени

цветове).

то о ла ж 1. Дървесина от топола като

материал в изобразителното изкуство. 2. Ху-

дожествено произведение, изпълнено от

такъв материал.

торе втика ж (фр. torevtique, нем. Torev-

tir от гр. toreuo 'вая') В скулптурата и де-

коративно-приложното изкуство: 1.Обра-

ботка на метал чрез коване, щамповане, гра-

виране. 2. Съвкупност от художествени

произведения, изпълнени в някоя от тези

техники. Употребява се във връзка с антич-

ното изкуство.

торс м (ит. torso) то рсо Произведение

на кръглата скулптура, което изобразява чо-

вешко тяло (без главата) и части от край-

ниците. Торс може да бъде както фрагмент

от древна статуя, чиито части са изгубени

или разрушени от времето, така и напълно

завършено самостойно произведение.

то рсо с (ит. torso) Вж. торс.

торшо н м (фр. torchon) Рисувателна хар-

тия с грапава повърхност, служеща за ос-

нова на художествено произведение.

то чкова рис нка Вж. рис нка с точки.

травести ране с (от фр. travestir ит. tra-

vestire) Вж. о реден кост м.

тра ака нт м (анг. tragacanth от гр. traga-

kantha 'дърво, което дава гума') Вж. тра-

ант.

тра а нт м (нем. Tragant от гр. tragakan-

tha 'дърво, което дава гума') тра ака нт Вид

лепливо вещество, което се получава от клея

на тропически растения, използвано в тех-

нологията на живописта.

тра икоми чно с (от клат. tragicomoedia

по гр. tragodia от tragos 'козел' + komodia) В

областта на изобразителното изкуство: съче-

таване на трагичното с комичното в худо-

жествените произведения.

тра и чно с (лат. tragicus от гр. tragodia

по tragos 'козел') В областта на изобразител-

ното изкуство: изображение на неприми-

рими конфликти между героите, които са

представители на противоположни сили,

носители на противоположни идеи и стра-

сти; изображение на напрегната и остра

борба между героите, която завършва с

гибелта на единия.

тради ии мн (ед тради ия ж – рус.

традиция, нем. Tradition, фр. tradition от

лат. traditio 'предаване') В изобразително-

то изкуство: художествените достижения

на миналото, които се изучават и изпол-

зват за изпълнение на задачите, поставе-

ни пред съвременното изкуство.

тра ни ои В живописта: художест-

вени бои, отличаващи се с висока трай-

ност.

тра ни материа ли твъ рди материа -

ли В скулптурата: материали, предназна-

чени за художествени произведения с го-

ляма трайност, устойчивост на атмосфер-

ни процеси – дърво, камък, метал и др.

тра но ле нено ма сло Вж. сто чиво

ленено масло.

траки ски орнаме нт Орнамент, ха-

рактерен за тракийската епоха.

тра ко- ръ ки на кити В приложното

изкуство: накити, характерни за тракий-

ската и гръцката епоха със специфичните

им особености.

тра ко-ри мски на кити В приложното

изкуство: накити, характерни за тракий-

ската и римската епоха със специфичните

им особености.

тракто вка ж (рус. трактовка по лат.

tractare 'разсъждавам') Начин на разглеж-

дане, разработване и тълкуване на худо-

жествен образ в изобразителното изкуст-

во.

тракт вам несв (рус. трактовать от

лат. tractare 'разсъждавам') Определям по-

становката на даден въпрос, проблем в

изобразителното изкуство, като го разре-

шавам със съответните художествени

средства.

тра е на кера мика Разновидност на

керамиката, включваща керамични съдо-

ве, предназначени за хранене.

трафаре т м (рус. трафарет от ит. tra-

faretto 'продупчен') 1. Целулоидна, ме-

тална или картонена пластинка, в която

са прорязани съответни форми; използва

се за щампосване, боядисване на стени и

пр. 2. Техника за възпроизвеждане на

рисунки, орнаменти и надписи, при която

Page 126: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 126 от 144

се използва такава пластинка. 3. Рисунки,

орнаменти, надписи, които се възпроизвеж-

дат с помощта на тази техника.

Тре вненска до жествена шко ла

Тре вненска шко ла Художествена школа,

създадена през епохата на Възраждането с

център гр. Трявна.

Тре вненска шко ла Вж. Тревненска -

дожествена школа.

тре ел м (нем. Tripel по соб. Tripoli, име

на град) Естествен мек камък, използван

като материал за шлифоване на скулптурни

произведения.

тре етли ка ж 1. Дървесина от трепет-

лика като материал в изобразителното из-

куство. 2. Художествено произведение, из-

пълнено от такъв материал.

Третяко вска але рия Вж. Държавна

Третяковска алерия.

Трече нто с (ит. trecento 'триста', il

trecento 'XIV век') В специален смисъл: XIV

век като определен период в развитието на

италианското изкуство (или на цялата ита-

лианска култура).

триена ле с (ит. triennale по лат. tri 'три' +

annus 'година') Периодични изложби в об-

ластта на изобразителното изкуство, които

се провеждат веднъж на три години и биват

световни, международни или регионални.

трио н м (гр. prioni) Инструмент за ряза-

не с назъбено острие, използван в скулп-

турата и приложното изкуство.

три ти м (гр. triptychos 'троен') 1. Про-

изведение на живописта (и много рядко на

графиката или скулптурата), което се състои

от три отделни части, обединени от обща

тема. 2. В старото изкуство: художествено

произведение от три подвижно закрепени

части с живописни или релефни изображе-

ния.

тръсти ково еро 1. Приспособление за

рисуване с течно багрилно вещество, на-

правено от тръстика, което се употребява от

източните народи. Нарича се още калем. 2.

Техника на изпълнение на рисунка с такъв

инструмент.

т не лно о а лване В керамиката: първо-

то изпичане на художественото изделие,

след което то се глазира.

т рмали н м (нем. Turmaline, фр. tour-

maline от сенег.) Минерал със сложен хи-

мичен състав – мангано-железен силикат,

който съдържа бор, флуор, натрий, кал-

ций, литий и др. – скъпоценен камък, из-

ползван като материал за художествени

изделия.

т тка л м (тур. tutkal) Лепило, пригот-

вяно от кости, кожи, рога, отпадъци от

риби и др., използвано в технологията на

изобразителното изкуство като съставка

на бои и грундове.

т тка лена оя Художествена боя,

чийто свързвател представлява туткалена

емулсия.

т ткалена ем лсия В живописта:

емулсия, приготвена от туткал, служеща

за свързвател на художествени бои.

т тка лена те м ера В живописта:

темпера, чийто свързвател е туткал.

т тка лена те ника Техническа раз-

новидност на живописта, която се из-

ползва най-често за направа на театрални

декори, при която туткалът служи като

свързвател.

т тка лени р ндове ле и лени

р ндове о стни р ндове В живопи-

ста: грундове, съдържащи туткал или

друго лепило.

т тка лено- рашне н р нд В живо-

писта: грунд, съдържащ туткал и брашно.

т тка лено-кре ден р нд В живопис-

та: грунд, съдържащ туткал и креда.

т тка лено-ма слен ем лсио нен

р нд В живописта: емулсионен грунд, в

чийто състав са включени туткал и масло.

т ткало свам несв (от тур. tutkal) В

живописта: нанасям туткален разтвор

върху основата.

т ткало сване с (от тур. tutkal) В жи-

вописта: първият етап на работа при

грундиране – нанасяне на туткален разт-

вор върху основата.

т ш м (нем. Tusch) 1. В технологията

на рисунката: материал за рисуване с чет-

ка или перо, който се състои от специал-

но приготвени сажди и лепилни вещест-

ва. 2. Техника на рисунката, изпълнена с

четка и черен туш.

Page 127: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 127 от 144

т ши рам несв (нем. tuschieren) Налагам

сенки по рисунки с разтушовка.

т ши ране с (от нем. tuschieren) Вж. т -

шовка.

т шова рис нка Вж. рис нка с т ш.

т шо вка ж (от нем. tuschieren) т ши -

ране Налагане на сенки по рисунки с раз-

тушовка.

тъ мна а ма Цветова гама, състояща се

от тъмни цветове.

тъ мна остоя нна еле на Тъмнозелена

художествена боя, получавана от смес на ог-

нената хромоксидна зелена и баритната

жълта.

тъ мни то нове Вж. тъмни ветове.

тъ мни ветове тъ мни то нове Цветове,

близки до черния цвят, отличаващи се с по-

висока наситеност и гъстота.

тъмнини мн Дефект в живописта: тъмни

петна върху картините, които се появяват с

течение на времето.

т ркоа м (фр. turquoise, turc 'турски'),

ир а Непрозрачен минерал, воден фос-

фат на алуминия и медта, с небесносин или

бледнозелен цвят, използван като материал

за художествени изделия.

У

варови т м (рус. уваровит) Минерал, ес-

тествен калциево-хромов силикат, разно-

видност на граната – скъпоценен камък с

тъмнозелен цвят, използван като материал

за художествени изделия.

кре ване на а рения сло В реста-

врацията на живописта: възстановяване на

стабилността на багрения слой, в който са се

образували пукнатини и който е започнал да

се отделя от по-долните пластове бои, от

грунда или от основата, което се осъществя-

ва чрез инжектиране на лепилни вещества.

лтрамари н м (нем. Ultramarin от

срвлат. ultramarinus 'който е отвъд морето')

1. Художествена боя с хубав син цвят, полу-

чавана от полублагороден минерал, нарича-

на още естествен лтрамарин. 2. Художес-

твена боя, получавана по изкуствен път,

която се доближава много до естествения

ултрамарин, наричана още и к ствен л-

трамарин.

м ра ж (лат. umbra 'сянка') есте ст-

вена м ра м ра есте ствена В живо-

писта: естествена боя, минерален пиг-

мент със зеленикавокафяв до червеника-

вокафяв цвят, получила названието си от

провинция Умбрия в Италия.

м ра есте ствена Вж. м ра.

сто чиво ле нено ма сло остоя нно

ле нено ма сло тра но ле нено ма сло ан-

ли ски лак В технологията на изобра-

зителното изкуство: ленено масло, полу-

чавано от обикновеното ленено масло

чрез нагряване в присъствие на въглеро-

ден окис, което е много устойчиво към

атмосферни влияния и се употребява за

приготвяне на художествени бои. В тър-

говията се нарича ан ли ски лак.

с кване с Ковашка операция, при

която една част от художественото изде-

лие се обръща към другата част под ъгъл

около оста си.

Учи лище а рило жни и к ства

ИЗА" (съставено от началните букви на

изкуство и занаяти) Първо по рода си в

България средно специално учебно заве-

дение, основано през 1932 г. от Райна

Пенкова и ръководено от нея.

факт ра ж (рус. фактура по лат. fac-

tura 'извършване') В изобразителното из-

куство: 1. Характерните особености на

материала, на повърхността на предмети-

те в натурата и тяхното изображение в

художествените произведения. 2. Особе-

ности на обработката на материала, от

който е направено произведението, и ха-

рактерните качества на този материал.

фалшифика т м (нем. Falsifikat) В об-

ластта на изобразителното изкуство: фал-

шиво подобие на художествено произве-

дение.

фалшифи и рам несв (нем. falsifi-

zieren по лат. falsifico) В областта на изо-

бразителното изкуство: създавам фал-

шиви подобия на оригинални художест-

вени произведения.

Page 128: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 128 от 144

фанта стика ж (рус. фантастика, фр.

fantastique 'невероятен' от гр. phantastike

'способност към въображение') В изобрази-

телното изкуство: изображение на нещо не-

съществуващо, нереално, приказно; необи-

чайно съчетание на предмети, явления и от-

делни техни страни, реализирано от твор-

ческата фантазия на художника.

фас м (фр. face от лат. facies 'лице') ан-

фа с В изобразителното изкуство: предста-

вяне на човешко лице или фигура, гледана

насреща.

фасети рам несв (нем. facetieren от фр.

facetter) В бижутерията: шлифовам повърх-

ността на скъпоценен камък във вид на сте-

нички, ръбчета.

фасети ране с (от нем. facetieren от фр.

facetter) В бижутерията: шлифоване повърх-

ността на скъпоценен камък във вид на сте-

нички, ръбчета.

фа мски ортре т Разновидност на пор-

третния жанр – название на портрети с кул-

тово-религиозно предназначение, намерени

в некрополите от I – III в. сл. Хр. на тери-

торията на Среден Египет, рисувани върху

дърво или платно в техниката на енкаусти-

ката.

фая нс м (фр. faiance по соб. Faenza, град

в Италия) 1. Материал за художествени из-

делия, в чийто състав влизат каолин (глина)

и други примеси, сходен с порцелана. 2.

Изделия от такъв материал, покрити с проз-

рачна глазура. По външен вид изделията от

висококачествен фаянс много приличат на

порцелан, но се отличават с порьозната си

структура и по-малкото си относително тег-

ло.

фено л м (рус. фенол, нем. Phenol, фр.

phenol от гр. phaino 'светя, блестя' + лат.

ol(eum) 'масло') кар о лова киселина Без-

цветно кристално вещество, което се съ-

държа в дървесния и каменовъгления катран

(от който се добива), употребявано като ма-

териал в технологията на живописта.

фертра дер м (нем.) Инструмент за ри-

суване – широка плоска мека четка, изпол-

звана в живописта.

фикса ж м (фр. fixage по лат. fixus 'зако-

ван') 1. Вж. фиксативи. 2. Вж. фиксиране.

фиксати ви мн (ед фиксати в м – фр.

fixatif) В технологията на рисунката: ма-

териал – специален разтвор, който се със-

тои от лепилни вещества или различни

смоли и служи за фиксиране на рисунки-

те (с молив, въглен и др.), за да се пред-

пазят от повреда.

фикса ия ж (рус. фиксация, нем.

Fixation от фр. fixation) Вж. фиксиране.

фикси рам несв (фр. fixer по лат. ficus

'траен') В технологията на рисунката: об-

работвам повърхността на рисунката с

цел да се закрепят върху нея частиците на

материала, с който се рисува, най-често

частиците на въглена.

фикси ране с (от фр. fixer по лат. ficus

'траен') фикса ия В технологията на ри-

сунката: специална обработка на повърх-

ността на рисунката с цел да се закрепят

върху нея частиците на материала, с кой-

то се рисува, най-често частиците на въг-

лена.

фили ра н м (рус. филигрань, фр. fili-

grane от ит. filigrana по filo 'конец' + grana

'зърно') 1. Златарски изделия от извити

метални нишки, закрепени чрез запоя-

ване, които образуват сложни завитъци

или дантелени плетеници (прозиращи

или поставени върху гладък фон). 2. Тех-

никата за изработване на филигранни

предмети, която е известна от дълбока

древност (разпространена е била в Древ-

ния Египет, в Антична Гърция и т. н.).

фили ра нна те ника Златарска тех-

ника, при която формите или детайлите

на изделията се изплитат – образуват се

от нагъването на сребърна, медна или

сребърно-медна тел.

фи но шлифо ване В скулптурата:

шлифоване, отличаващо се с по-висока

степен на изглаждане, като повърхността

на изделието прилича на огледална.

фи рниси мн (ед фи рнис м – нем. Fir-

nis) В живописта: различни видове течни

продукти с установена гъстота, които

имат свойството да се втвърдяват, когато

са на тънък пласт и да образуват еластич-

на ципа, употребявани като свързващо

вещество при производство на бои и ла-

кове и за покриване на картините.

Page 129: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 129 от 144

фирниси рам несв (от нем. Firnis) В жи-

вописта: покривам повърхността на картина

с фирнис.

фирниси рана те м ерна те ника Разно-

видност на темперната техника с използване

на фирнис.

фирниси ране с (от нем. Firnis) В живо-

писта: покриване повърхността на картина с

фирнис.

флоренти ска мо а ка Техническа раз-

новидност на мозайката, възникнала през

XVI в. във Флоренция, при която малки

късчета или цветни каменни плочки с дебе-

лина 2 – 3 мм се залепват върху мраморна

плоча и се шлифоват, при което се създава

илюзия, че мозайката е нарисувана с бои.

флоренти нска кафя ва ка селска ка-

фя ва к о лнска кафя ва Естествена мине-

рална боя с кафяв цвят, използвана в изо-

бразителното изкуство. Названията к олн-

ска и каселска са свързани с мястото на

добиване – торфените залежи край Касел и

Кьолн. Тя е чувствителна към основите и не

трябва да се употребява върху стена.

фл ма стер м (анг. flowmaster) В изобра-

зителното изкуство: инструмент за писане и

рисуване, който се състои от пластмасов

корпус, в който се поставя порест патрон,

напоен с цветна смес и с пишеща част на

края – жило.

фл ори т м (нем. Fluorit от лат. fluorum)

Минерал, съдържащ калций и флуор, упот-

ребяван в изобразителното изкуство като

материал за приготвяне на емайли и глазу-

ри.

фл с м (рус. флюс от нем. Fluss) В кера-

миката: вещество с ниска температура на

топене.

фови ъм м (фр. fauvisme, от fauve 'див')

Художествено течение във френската живо-

пис в началото на XIX в., чиито представи-

тели обръщат особено внимание на колори-

та. Моделирането на обема, пространството,

въздушната и линейната перспектива в про-

изведенията на фовистите се подменят с

декоративни цветови отношения. Художни-

ците се стремят да изразяват силни емоции,

да създават усещане за "див" фантастичен

свят с ярки цветове.

фови ст м (фр. fauvisme, от fauve 'див')

Вж. дожник фовист.

фо лио с (нем. Folie по лат. in folio) В

книжното оформление: две съседни стра-

ници (от общ прегънат лист) на отворена

книга, оформени като единно цяло.

фон м (нем. Fond, фр. fond 'основа' от

лат. fundus 'дъно') В изобразителното из-

куство: всяка част на фигуралната или

орнаментална композиция по отношение

на изобразения пред нея детайл.

фо р а м (нем. Vorsatz) В книжното

оформление: прегънат лист хартия в на-

чалото на книгата, едната половина на

който е залепена върху вътрешната стра-

на на корицата.

фо рма ж (рус. форма, пол. forma от

лат. forma 'външно очертание') В изобра-

зителното изкуство означава обемно-пла-

стичните особености на предмета.

формали ъм м (фр. formalisme от лат.

forma 'външно очертание') Направление в

изкуството и естетиката, което от начало-

то на ХХ в. става преобладаващо и гос-

подстващо в изкуството на западните

страни, което се базира върху преувели-

чаването и абсолютизирането на ролята

на формата в изкуството.

формали н м (нем. Formalin от лат.

form(ica) 'мравчена киселина') Търговско

наименование на 30% – 40% разтвор на

формалдехид във вода – безцветна теч-

ност с остра и характерна миризма, из-

ползвана в изобразителното изкуство ка-

то антисептично средство (материал).

формали ст м (фр. formaliste от лат.

forma 'външно очертание') Вж. дожник

формалист.

формали стка ж (от формалист – фр.

formaliste от лат. forma 'външно очерта-

ние') Вж. дожничка формалистка.

форма т ж (нем. Format от лат. forma-

tum 'оформление') В изобразителното из-

куство: формата на плоскостта, върху

която се изпълнява произведението (пра-

воъгълна, овална, кръгла и т. н.).

формо въчен и с Разновидност на

гипса, използвана за формуване в техно-

логията скулптурата.

Page 130: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 130 от 144

форм вам несв (от пол. forma от лат.

forma 'външно очертание') В технологията

на скулптурата: изработвам калъпи за отли-

ване на копия от скулптурния оригинал или

от гипсовия модел.

форм ване с (от пол. forma от лат. forma

'външно очертание') В технологията на

скулптурата: процесът на изработване на

калъпи за отливане на копия от скулптурния

оригинал или от гипсовия модел.

фото ра ф м (гр. phos, photos 'светлина' +

grapho 'пиша, рисувам') Вж. дожник фо-

то раф.

фото ра фия ж (от гр. phos, photos 'свет-

лина' + grapho 'пиша, рисувам') Вж. до-

жествена фото рафия.

фото ра фка ж (от фотограф – от гр.

phos, photos 'светлина' + grapho 'пиша, рису-

вам') Вж. дожничка фото рафка.

фотомонта ж м (гр. phos, photos 'свет-

лина + фр. montage от monter 'сглобявам') В

художествената графика: графична техника,

която се използва предимно в плаката и

представлява съчетание на снимки с рисун-

ки, които допълват и обединяват фотограф-

ския материал.

фототи ия ж (гр. phos, photos 'светлина

+ typos 'печат, отпечатък') светло еча т 1.

Техническа разновидност за възпро-

изводство на репродукции, при която се из-

ползва стъклена или метална плоча, върху

която образите се нанасят чрез фото-

графиране. 2. Отпечатък, получен по този

начин.

фото инко ра фия ж (гр. phos, photos

'светлина + нем. Zinkografie по нем. Zink +

гр. grapho 'пиша, рисувам') Вж. инко ра-

фия.

фра ме нт м (рус. фрагмент, нем. Frag-

ment от лат. fragmentum 'отломък') В изо-

бразителното изкуство: 1. Част от художест-

вено произведение. 2. Отломка от съ-

ществуващо някога художествено произ-

ведение.

фре нска еле на Зелена художествена

боя, известна още в Древна Гърция и Рим.

фре нска шам а нска кре да Високока-

чествена креда за рисуване, внасяна от

Франция.

фре нски т тка л Вж. аешки т ткал.

фре ска ж (ит. fresco 'пресен') Вж.

фрескова живо ис.

фрески ст м (от ит. fresco 'пресен') Вж.

дожник фрескист.

фре скова живо и с фре ска 1. Най-

важната техническа разновидност на мо-

нументалната живопис, при която мазил-

ката се използва като свързвател. В ши-

рок смисъл включва стенописите, изпъл-

нени в техниката алфреско и алсеко, как-

то и казеиново-варовата живопис върху

прясна мазилка. 2. Отделно произведение

на монументалната живопис, изпълнено в

някоя от посочените техники (алфреско,

алсеко, казеиново-варова живопис). 3. В

тесен смисъл вж. он фреско.

фри м (фр. frise по срвлат. frisium,

phrygium 'бродерия' по гр. phrygion 'фри-

гийско украшение') 1. В декоративната

скулптура и живопис: фигурална компо-

зиция или орнамент във вид на хоризон-

тална ивица върху горната част на вът-

решната или външна стена на оградата. 2.

Понякога терминът се употребява и в

приложното изкуство.

фри та ж (нем. Fritte) В керамиката:

стопена смес от компонентите на глазу-

рата.

фронтис и с м (фр. frontispice по лат.

frons, frontis 'чело' + aspicio 'гледам') 1. В

книжното оформление: страница с илю-

страция или портрет, който образува фо-

лио с титула. 2. Понякога така се нарича

богато украсеният контратитул.

ф та ж (тур. futa от ар.) Вж. рестил-

ка.

ф т ри ъм м (рус. футуризм, нем.

Futurismus по лат. futurus 'бъдещ') 1. Едно

от многобройните формалистични напра-

вления в западното изкуство, възникнало

в Италия през 1909 г., което отрича худо-

жественото наследство, културата и мо-

рала на миналото и съвременността и се

прекланя пред техниката, машините, го-

лемите промишлени градове. 2. В широк

смисъл терминът обхваща цялата съвкуп-

ност от крайни формалистични течения в

европейското изкуство.

ф т ри ст м (от нем. Futurismus по

лат. futurus 'бъдеще') Вж. дожник ф -

т рист.

Page 131: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 131 от 144

ф т ри стка м (от футурист – от нем.

Futurismus по лат. futurus 'бъдеще') Вж. -

дожничка ф т ристка.

Х

а лище с (тур. hali 'килим' по соб. Ка-

ликала, град в Турция) В приложното из-

куство: китена тъкан, при която единият

край от отделните рунови кичури се вмъква

в основата, а другият остава свободен при

естествена дължина на влакното от 8 до 12

см.

ал едо н м (срвлат. chalcedonius по соб.

Chalcedon, град в Мала Азия) Общо наз-

вание на влакнести разновидности на кварца

– прозрачни или полупрозрачни минерали,

използвани като материал за художествени

изделия: сердолик, хризопраз, сардер, хели-

отроп, сапфирин и др.

а м р ска я ла Вж. оловна яла.

а м р ска си ня Вж. ерлинска синя.

а рлемски сикати в В технологията на

изобразителното изкуство: сикатив, който се

състои от сгъстено масло и дамарен или

мастиксов терпентинен фирнис.

армо ния ж (лат. harmonia по гр. harmo-

nia 'съзвучие') В областта на изобразител-

ното изкуство: 1. Съгласуваност, стройност

на компонентите на художественото произ-

ведение. 2. Приятно за окото съчетание на

багрите на художественото произведение.

арти я ж (гр. chartion, chartia) Вж. рис -

вателна артия.

въ рлена ся нка В перспективата: сянка-

та, хвърлена от дадено тяло на околните

предмети.

елио рав а ж (нем. Heliogravure от

фр. heliogravure по гр. helios 'слънце' + фр.

gravure) Техническа разновидност за въз-

произвеждане на репродукции, при която

формите за дълбок печат се правят по фото-

механичен начин.

ХГ ж Вж. дожествена алерия.

елиоли т м (гр. helios 'слънце' + lithos

'камък') слъ нчев ка мък Минерал, раз-

новидност на ортоклаза, със златисто ис-

крящо преливане на цветовете, който при

оцветяване образува слънчеви "зайчета" в

малинови, оранжево-червени и жълти тоно-

ве, използван като материал за художест-

вени изделия.

елиотро м (гр. heliotropion по helios

'слънце' + trope 'обръщане') Минерал с

тъмнозелен цвят с червени или жълти

петна, разновидност на халцедона, изпол-

зван като материал за художествени изде-

лия.

емати т м (нем. Hamatit от гр. haima,

haimatos 'кръв') Червеникавокафяв мине-

рал с характерен блясък, използван като

материал за художествени изделия.

е рма ж (лат. herma по соб. гр. Her-

mes, древногръцки бог) 1. В античното

изкуство: скулптурно изображение на

древногръцкия бог Хермес до гърдите,

поставено върху правоъгълен (или стес-

нен в долната си част) стълб. 2. Разновид-

ност на скулптурния портрет и портрет-

ния паметник, за които е характерно сли-

ване на скулптурното изображение с пра-

воъгълния постамент (раменете на бюста

са отрязани според размера на постамен-

та). 3. Конкретно произведение на тази

разновидност.

ермини я ж (гр. hermeneia 'тълкува-

не, обяснение') Вж. ерминия.

иа и нт м (нлат. hyacinthus от гр.

hyakinthos 'див зюмбюл' по соб. гр. Hya-

kinthos, митичен герой) Минерал, прозра-

чен циркон в червен цвят – скъпоценен

камък, използван като материал за худо-

жествени изделия.

и е р ола ж (гр. hyperbolе ) В об-

ластта на изобразителното изкуство: ху-

дожествен похват, при който изобра-

зените предмети, персонажи придобиват

по-големи размери от действителните, а

това им придава по-силна емоционал-

ност.

о керова еле на В живописта: зелена

художествена боя.

ола ндска я ла Вж. оловна яла.

ола ндска че рна ола ндски са жди Черна художествена боя, която се произ-

вежда от петролни сажди.

ола ндски са жди Вж. оландска

черна.

ори о нт м (рус. горизонт, нем. Hori-

zont от клат. horizon, -ontis, гр. chorizon,

Page 132: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 132 от 144

chorizontos 'разграничаващ') Условна линия,

която съответства на видимия хоризонт на

равна открита местност и служи за основа

на правилното перспективно изграждане.

ороса н м (тур. horasan от перс. соб.

Horasan) ма и лка В монументалната живо-

пис: мазилка, приготвена от вар, пясък и

вода.

ри о ери л м (нем. Hhrysoberyll от лат.

chrysoberyllus по гр. chrysos 'злато' + фр.

beryl от нлат. beryllus, гр. beryllos от инд.)

Скъпоценен камък, естествен берилов алу-

минат, който се среща във вид на зелени и

жълти кристали в гранитите, пегматите и

слюдените шисти, използван като материал

за художествени изделия.

ри оелефанти нна ск л т ра Разно-

видност на античната скулптура, включваща

произведения, изработени от дърво и покри-

ти с тънки пластинки от слонова кост (които

оформят видимите части на човешкото тя-

ло) и пластинки от злато (за косите и дрехи-

те).

ри оли т м (рус. хризолит, нем. Chryso-

lith по гр. chrysos 'злато' + lithos 'камък')

Минерал, разновидност на оливина – скъ-

поценен камък, който се среща във вид на

прозрачни кристалчета със златистозелен

цвят и силен блясък, използван като мате-

риал за художествени изделия.

ри о ра м (гр. chrysos 'злато' + pra-

sinos 'зеленикав') Минерал, разновидност на

халцедона – полускъпоценен фосфоресци-

ращ камък със светлосиньозелен, ябълче-

нозелен или тревнозелен цвят, използван

като материал за художествени изделия.

ристия нска живо и с Жанр в живопис-

та, посветен на християнската религия.

ромати чни ветове Всички нюанси на

цветовете, които се получават в резултат на

разлагане на светлината.

ро мова жъ лта Жълта художествена

боя, приготвена от хромовооловна сол.

ро мова черве на Художествена боя с

червен цвят, получавана от минерала хро-

мит.

ромовожъ лта еле на Художествена

боя, производна от хромова жълта и париж-

ка синя в определени пропорции.

ромолито ра фия ж (гр. chroma

'цвят' + нем. Lithographie, фр. lithographie

по гр. lithos 'камък' + grapho 'пиша, рису-

вам') ве тна лито ра фия, олео ра фия

1. Техника за отпечатване на цветни жи-

вописни творби върху специално пригот-

вена хартия, която се изпълнява чрез

комбиниране на няколко плочи – за всеки

цвят се изработва отделна плоча. 2. Наз-

вание на получения по този начин отпе-

чатък. Олео рафия е остарялото назва-

ние на ветната лито рафия ( ромоли-

то рафията).

до жествен крити к крити к Спе-

циалист, занимаващ се с критика на про-

изведения на изобразителното изкуство.

до жествен ме тод Вж. метод до-

жествен.

до жествен о ра Вж. о ра до-

жествен.

до жествен тексти л Вж. текстил

дожествен.

до жествен сет Способността на

човека да разбира изобразителното из-

куство.

Х до жествена акаде мия Вж. На ио-

нална дожествена академия.

до жествена але рия карти нна а-

ле рия але рия ХГ В областта на изо-

бразителното изкуство: сбирка от худо-

жествени произведения (в областта на

живописта), ценна както по броя, така и

по качеството и подбора на изложените в

нея творби.

до жествена и ло ж а и ло ж а -

до жествена и ло ж а Временно предста-

вяне на произведения на изкуството за

разглеждане от публика.

до жествена кри тика кри тика 1.

Раздел от изкуствознанието, който раз-

глежда, тълкува и преценява произведе-

ния на изобразителното изкуство. 2. Съв-

купност от преценки на произведения на

изобразителното изкуство. 3. Статия, в

която се анализира и преценява конкрет-

на художествена изложба или творчест-

вото на даден художник.

до жествена крити чка крити чка Жена специалист, занимаваща се с крити-

Page 133: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 133 от 144

ка на произведения на изобразителното из-

куство.

до жествена мета фора Вж. метафора

дожествена.

до жествена роми шленост Масово

производство на декоративно-приложни ху-

дожествени изделия по проекти на худож-

ници (художествен текстил, стъкларски и

керамични изделия, мебели, килими, тапети

и др.).

до жествена фото ра фия Техника за

рисуване със светлина – получаване на изо-

бражение върху светочувствителен носител

с цел да се изобрази и съхрани околният

свят, като едновременно с това се предават

и внушенията, идеите и чувствата на ху-

дожника фотограф.

до жествени аная ти Вж. народни -

дожествени анаяти.

до жествени меда ли Вж. медали -

дожествени.

до жествени сре дства В изобразител-

ното изкуство: всички изобразителни еле-

менти и способи, които използва худож-

никът за изразяване на съдържанието на

произведението: композиция, перспектива,

пропорции, светлосянка, цвят, щрих, факту-

ра и др.

до жествено ателие ателие 1. Поме-

щение за работа на художници, скулптори,

графици, обикновено със специално рав-

номерно северно осветление, идващо от

наклонен стъклен покрив, прозорец или

стъклена стена. 2. Учениците на голям ху-

дожник, които се обучават в ателието му.

до жествено и де лие Изделие (пред-

мет), което е продукт на творческия труд на

художника или майстора в областта на при-

ложното изкуство.

Х до жествено инд стриа лно чи лище Вж. На ионална дожествена академия.

до жествено кова не кова не В изобра-

зителното изкуство: техника на изпълнение

на художествени произведения от метал

посредством удари с чук.

до жествено ле ене ле ене В техноло-

гията на скулптурата: техника на отливане

на скулптурното произведение от метал –

бронз, желязо, цинк и др. Обикновено отля-

тата от метал скулптура има тънки стени

и остава куха отвътре.

дожествено модели ране моде-

ли ране моделиро вка 1. Една от основ-

ните скулптурни техники, свързана с об-

работването на меки материали – специ-

ални сортове глина, восък, пластилин. 2.

В изобразителното изкуство изобщо: пре-

даване на обемно-пластичните и прост-

ранствени свойства на предметния свят

чрез полутонове и светлосенки (в живо-

писта и графиката) или чрез характерните

за пластиката триизмерни форми (в скул-

птурата).

до жествено насле дство насле д-

ство до жествено Произведения на из-

куството от минали епохи, чието изуча-

ване и критично използване е изходна

точка за по-нататъшното творческо раз-

витие на съвременното изкуство.

до жествено рои веде ние рои -

веде ние на и к ството Произведение,

което е продукт на творческия труд на

художника в областта на графиката, жи-

вописта или скулптурата.

до жествено сравне ние сравне ние

В областта на изобразителното изкуство:

художествен похват, чрез който се съпо-

ставят два предмета, образа, явления и

др.

до жествено тво рчество тво рчест-

во В изобразителното изкуство: 1. Вж.

творчески ро ес 2. Съвкупност от ху-

дожествени произведения. 3. Произведе-

нията на един художник, един творец.

до жествено-и ълни телски ка д-

ри рои во дствено до жествено-

и ълни телски ка дри Специалисти, из-

пълняващи художествени произведения и

предмети по модели, изработени от ху-

дожници.

до жественост ж В областта на изо-

бразителното изкуство: 1. Специфична

особеност на изкуството, която го отли-

чава от другите форми на познанието. 2.

Мярка за съвършенство на художествено-

то произведение.

до жник м ма лер мо лер В изобра-

зителното изкуство: специалист, който

работи творчески в областта на живопис-

та, графиката, скулптурата или декора-

Page 134: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 134 от 144

тивно-приложното изкуство. Малер, молер

са остарели названия на дожника.

до жник аван арди ст м, аван арди ст

Художник, представител или последовател

на авангардизма.

до жник авто ортрети ст м, авто ор-

трети ст Художник, който работи в областта

на автопортрета.

до жник акварели ст м, акварели ст

Художник, който работи в областта на аква-

релната живопис.

до жник анимали ст м, анимали ст

Художник, работещ в областта на анимали-

стичния жанр, който изобразява животни и

животинския свят.

до жник аранж о р м, аранж о р Ху-

дожник, който аранжира изложби, витрини

и др.

до жник атали ст м, атали ст Ху-

дожник, специалист в областта на баталния

жанр.

до жник кво и се м, кво исе

Художник, който е специалист по изписване

на букви.

до жник витражи ст м, витражи ст Ху-

дожник, специалист в областта на витража.

до жник рав о р м Вж. рав ор в 1

знач.

до жник рафи к м, рафи к Худож-

ник, специалист в областта на графиката.

до жник декаде нт м, декаде нт Худож-

ник, представител или последовател на де-

кадентството.

до жник декора тор м, декора тор Ху-

дожник, специалист в областта на декора-

тивно-приложното изкуство.

до жник десена тор м, десена тор -

до жник десина тор до жник-десина тор

десина тор Художник, който подготвя за

изпълнение проект за тъкан или сам прави

проекти (десени) за текстилната про-

мишленост.

до жник десина тор м Вж. дожник

десенатор.

до жник дета ли ст м, дета ли ст Ху-

дожник, специалист в предаване на подроб-

ностите.

до жник ди а нер м, ди а нер Ху-

дожник, който работи в областта на дизай-

на, промишлен проектант в най-употре-

бявания и широк смисъл в архитектурата,

инженерните съоръжения, машинострое-

нето, електрониката и т. н.

до жник екс еримента тор м, ек-

с еримента тор Художник, който експе-

риментира нова техника, материали и ин-

струменти в изобразителното изкуство.

до жник екс ресиони ст м, екс ре-

сиони ст Художник, представител или по-

следовател на експресионизма.

до жник енка ст м, енка ст Ху-

дожник, специалист по енкаустика.

до жник жанри ст м, жанри ст Ху-

дожник, специалист по битова живопис.

до жник живо и се м, живо и се

Художник, който работи в областта на

живописта, като създава с помощта на

специални четки и бои художествени

изображения върху плоскост (стена, дъс-

ка, платно, хартия, керамични плочки).

до жник иконо ра ф м Вж. дож-

ник иконо исе .

до жник иконо и се м, иконо и -

се до жник иконо ра ф иконо ра ф

ма стор о ра о и се о ра о и се Ху-

дожник, който рисува образи на светци –

икони и стенописи. Ма стор о ра о и-

се и о ра о исе са остарели названия

на иконо исе а.

до жник ил стра тор м, ил стра -

тор Художник, който изпълнява илю-

страции към текст.

до жник имита тор м, имита тор

Художник, специалист в областта на

имитацията

до жник им ресиони ст м, им ре-

сиони ст Художник, представител или по-

следовател на импресионизма.

до жник инкр ста тор м, инкр ста -

тор Художник, специалист в областта на

инкрустацията.

до жник кали ра ф м, кали ра ф

Художник, специалист в областта на ка-

лиграфията.

до жник карикат ри ст м, карика-

т ри ст Художник, специалист в областта

на карикатурата.

Page 135: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 135 от 144

до жник кватроченти ст м, кватро-

ченти ст Художник, творил през периода на

кватроченто (XV век в Италия).

до жник кера мик м, кера мик Худож-

ник, специалист по керамика.

до жник кино лакати ст м, кино ла-

кати ст Художник, който работи в областта

на киноплаката.

до жник класи к м, класи к Художник,

чиито произведения имат изключително и

трайно значение в живота на обществото.

до жник колори ст м, колори ст Ху-

дожник, който е майстор на цветовете.

до жник ко и ст м, ко и ст Художник,

който изпълнява копия от произведения на

изкуството.

до жник к и ст м, к и ст Художник,

представител или последовател на кубизма.

до жник лито ра ф м, лито ра ф Ху-

дожник, работещ в областта на литография-

та.

до жник марини ст м, марини ст Ху-

дожник, работещ в областта на морския пей-

заж, който изобразява в картините си мо-

рето в различните му състояния или създава

картини по теми, свързани с морето.

до жник медалие р м, медалие р Ху-

дожник, специалист в областта на медалиер-

ното изкуство.

до жник миниат ри ст миниат ри ст

Художник, специалист в областта на ми-

ниатюрата.

до жник моделие р м, моделие р Ху-

дожник, специалист по изработването на об-

разцови модели, например на дрехи, обувки.

до жник модерни ст м, модерни ст Ху-

дожник, представител или последовател на

модернизма.

до жник мо аи ст м, мо аи ст Худож-

ник, специалист в областта на мозайката.

до жник мон ментали ст м, мон мен-

тали ст Художник, специалист в областта на

монументално-декоративното изкуство.

до жник на сво о дна ра ктика Ху-

дожник, който не работи във фирма, а се за-

нимава с творческа дейност, като създава

художествени произведения, предназначени

за изложби, конкурси, галерии, или изпъл-

нява поръчки на организации или частни

лица.

до жник нат рали ст м, нат рали ст

Художник, представител или после-

довател на натурализма.

до жник неоим ресиони ст м, нео-

им ресиони ст Художник, представител

или последовател на неоимпресионизма.

до жник неореали ст м, неореали ст

Художник, представител или последова-

тел на неореализма.

до жник оформи тел м, оформи тел

Художник, който работи в областта на

художественото оформление.

до жник офорти ст м, офорти ст Ху-

дожник, специалист в областта на офор-

та.

до жник астели ст м, астели ст

Художник, който работи с пастелна тех-

ника.

до жник е ажи ст м, е ажи ст

Художник, специалист в областта на пей-

зажния жанр.

до жник ла иа т м Вж. ла иат в 1

знач.

до жник лакати ст м, лакати ст

Художник, специалист в областта на пла-

ката.

до жник оантили ст м, оанти-

ли ст Художник, представител или после-

довател на поантилизма.

до жник ортрети ст м, ортрети ст

Художник, специалист в областта на пор-

третния жанр.

до жник ракти к м, ракти к Ху-

дожник, придобил опитност и сръчност в

професията си.

до жник рило жник м, рило ж-

ник Художник, специалист в областта на

приложното изкуство.

до жник роекта нт м, роекта нт

Художник, специалист в областта на ху-

дожественото проектиране.

до жник рофесионали ст м Вж.

рофесионален дожник.

до жник реали ст м, реали ст Ху-

дожник, представител или последовател

на реализма.

Page 136: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 136 от 144

до жник ре а р м Вж. ре ар в 1 знач.

до жник реставра тор м, реставра тор

Художник, специалист по реставрация.

до жник рис ва ч м, рис ва ч Худож-

ник, специалист в областта на рисунката.

до жник романти к м, романти к Ху-

дожник, представител и последовател на ро-

мантизма.

до жник самоде е м Вж. самодеен -

дожник.

до жник сатири к м, сатири к Худож-

ник, работещ в областта на сатирата.

до жник символи ст м, символи ст Ху-

дожник, представител или последовател на

символизма.

до жник ск л тор м, к л тор вая тел

Художник, който работи в областта на

скулптурата. Понякога се нарича вая тел.

до жник стено и се м, стено и се

Художник, специалист в областта на стено-

писта.

до жник стили а тор м, стили а тор

Художник, специалист в областта на стили-

зацията.

до жник стъкло и се м, стъкло и се

Художник, специалист в областта на вит-

ража (стъклописа).

до жник с рреали ст м, с рреали ст

Художник, представител или последовател

на сюрреализма.

до жник творе м, творе Художник,

създаващ произведения на изобразителното

изкуство.

до жник те ноло м, те ноло Худож-

ник, специалист в областта на технологията

на изобразителното изкуство.

до жник фови ст м Художник, пред-

ставител или последовател на фовизма.

до жник формали ст м, формали ст

Художник, представител или последовател

на формализма.

до жник фото ра ф м, фото ра ф Ху-

дожник, специалист в областта на художест-

вената фотография.

до жник фрески ст м, фрески ст ма -

стор на фре ската Художник, специалист в

областта на фресковата живопис.

до жник ф т ри ст м, ф т ри ст Ху-

дожник, представител или последовател

на футуризма.

до жник мори ст м, мори ст Ху-

дожник, който създава хумористични

произведения.

до жник шаржи ст м, шаржи ст Ху-

дожник, специалист в областта на шаржа.

до жничка ж В изобразителното

изкуство: специалистка, която работи

творчески в областта на живописта, гра-

фиката, скулптурата или декоративно-

приложното изкуство.

до жничка акварели стка ж, аква-

рели стка Художничка, която работи в

областта на акварелната живопис.

до жничка рафи чка ж, рафи чка

Художничка, специалист в областта на

графиката.

до жничка декора торка ж, деко-

ра торка Художничка, която работи в об-

ластта на декоративно-приложното из-

куство.

до жничка ди а нерка ж, ди а -

нерка Художничка, която работи в об-

ластта на дизайна, промишлен проектант

в най-употребявания и широк смисъл в

архитектурата, инженерните съоръжения,

машиностроенето, електрониката и т. н.

до жничка екс ресиони стка ж,

екс ресиони стка Художничка, предста-

вител или последовател на експресиониз-

ма.

до жничка ил стра торка ж, ил -

стра торка Художничка, която изпълнява

илюстрации към текст.

до жничка имита торка ж, имита -

торка Художничка, специалист в област-

та на имитацията.

до жничка им ресиони стка ж,

им ресиони стка Художничка, предста-

вител или последовател на импресиониз-

ма.

до жничка кали ра фка ж, кали-

ра фка Художничка, специалист в об-

ластта на калиграфията.

до жничка карикат ри стка ж, ка-

рикат ри стка Художничка, специалист

в областта на карикатурата.

Page 137: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 137 от 144

до жничка кера мичка ж, кера мичка

Художничка, специалист по керамика.

до жничка колори стка ж, колори ст-

ка Художничка, която е майсторка на цве-

товете.

до жничка марини стка ж, марини ст-

ка Художничка, работеща в областта на

морския пейзаж, която изобразява в карти-

ните си морето в различните му състояния

или създава картини по теми, свързани с мо-

рето.

до жничка моделие рка ж, моделие р-

ка Художничка, специалист по изработва-

нето на образцови модели, например, на

дрехи, обувки.

до жничка модерни стка ж, модер-

ни стка Художничка, представител или по-

следовател на модернизма.

до жничка на сво о дна ра ктика Ху-

дожничка, която не работи във фирма, а се

занимава с творческа дейност, като създава

художествени произведения, предназначени

за изложби, конкурси, галерии, или изпъл-

нява поръчки на организации или частни ли-

ца.

до жничка нат рали стка ж, нат ра-

ли стка Художничка, представител или по-

следовател на натурализма.

до жничка офорти стка ж, офорти ст-

ка Художничка, която работи в областта на

офорта.

до жничка е ажи стка ж, е а-

жи стка Художничка, специалист в областта

на пейзажния жанр.

до жничка оантили стка ж, оанти-

ли стка Художничка, представител или по-

следовател на поантилизма.

до жничка ортрети стка ж, ортре-

ти стка Художничка, специалист в областта

на портретния жанр.

до жничка рило жничка ж, рило ж-

ничка Художничка, специалист в областта

на приложното изкуство.

до жничка роекта нтка ж, роек-

та нтка Художничка, специалист в областта

на художественото проектиране.

до жничка рофесионали стка ж Вж.

рофесионална дожничка.

до жничка реали стка ж, реали ст-

ка Художничка, представител или после-

довател на реализма.

до жничка ре а рка ж Вж. ре ар-

ка в 1 знач.

до жничка реставра торка ж, ре-

ставра торка Художничка, специалист по

реставрация.

до жничка рис ва чка ж, рис ва ч-

ка Художничка, специалист в областта

на рисунката.

до жничка самоде ка ж Вж. само-

де на дожничка.

до жничка символи стка ж, симво-

ли стка Художничка, представител или

последовател на символизма.

до жничка ск л торка ж, ск л -

торка Художничка, която работи в об-

ластта на скулптурата.

до жничка стили а торка ж, сти-

ли а торка Художничка, специалист в об-

ластта на стилизацията.

до жничка с рреали стка ж, с р-

реали стка Художничка, представител

или последовател на сюрреализма.

до жничка формали стка ж, фор-

мали стка Художничка, представител

или последовател на формализма.

до жничка фото ра фка ж, фото-

ра фка Художничка, специалист в об-

ластта на художествена фотография.

до жничка ф т ри стка ж, ф т -

ри стка Художничка, представител или

последовател на футуризма.

мори ст м (анг. humorist, нем. Hu-

morist от срвлат. humorista) Вж. -

дожник морист.

Ц

а ани а ж Вж. драскани а.

а о нлак м (нем. Zaponlack) Прозра-

чен разтвор на целулозен нитрат и смоли

в смес с ацетон и амилацетат или спирт,

употребяван за лакиране на метални, дър-

вени и други повърхности, използван ка-

то материал в изобразителното изкуство.

а рски две ри Вж. олтарни двери.

Page 138: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 138 от 144

ве тен тон В изобразителното изкуство:

особеност на цвета, по която той се от-

личава от останалите цветове на спектъра:

червен, син, зелен и др.

ве тна ла ра В керамиката: глазура,

оцветена с някакъв пигмент.

ве тна рав ра Гравюра, изпълнена в

два и повече цвята.

ве тна лито ра фия Вж. ромолито ра-

фия.

ветова а ма Вж. ама ветова.

ветови съотноше ния Термин от худо-

жествената практика, който определя точ-

ната връзка на всеки цветен тон с другите

(главно със съседните) тонове в худо-

жественото произведение, като важно сред-

ство за правдиво и изразително изобра-

зяване на действителността.

вето на ние с Учение за цветовете,

представляващо съвкупност от данните по

физика, физиология и психология, отнасящи

се до цветовете.

ви ли т м (нем. Zwillich от лат. bilix) В

живописта: долнокачествено платно, из-

ползвано за декоративни цели.

вят м В специален смисъл: 1. Едно от

основните средства на изобразителното из-

куство, което отразява (заедно със светло-

сянката) материалните свойства на пред-

метния свят. 2. Качество на отделния цветен

тон в ансамбъла на дадено художествено

произведение или мотив.

елоте кс м (анг. celotex) инс ла т Ху-

дожествен материал, служещ за основа,

който е направен от дървени стърготини,

които се объркват на каша с някое лепило

(туткал, казеин и др.), след което се пресова

в най-различни дебелини.

ере и н м (от лат. cera 'восък') е мен

во сък минера лен во сък Жълт или бял во-

сък, получен от пречистването на озокерит

(планински восък), използван като материал

в технологията на живописта.

еро ла стика ж (ит. ceroplastica от лат.

cera 'восък' + фр. plastique по гр. plastike 'ва-

ене, ваятелство') Вж. керо ластика.

иани т м (от нем. Zyan, лат. cyanus от

гр. kyanos 'лазурен') Минерал, алуминиев

силикат, с красив небесносин цвят, използ-

ван като материал за художествени изде-

лия (за имитация на сапфир).

и кла ж (от нем. Ziehklinge) В скулп-

турата: инструмент, стоманено сечиво за

стъргане на дърво.

име нт м (фр. ciment, нем. Zement от

лат. caementum 'дялан камък') Сив прах,

получен от изпичането на глина, варовик

и други примеси, който, смесен с вода и

пясък, се втвърдява, използван като мате-

риал в технологията на изобразителното

изкуство.

инк м (нем. Zink от лат. zincum) 1.

Химичен елемент – метал, използван в

изобразителното изкуство като материал

за художествени произведения. 2. Худо-

жествено произведение, изпълнено от та-

къв материал.

и нква с м (нем. Zinkweiв от Zink +

Weiв 'бял') и нкова я ла В живописта:

бяла художествена боя, приготвена от

цинков окис.

и нкова я ла Вж. инква с.

и нкова жъ лта В живописта: жълта

художествена боя, получавана от цинкова

сол на хромовата киселина.

и нкова еле на В живописта: зелена

художествена боя, която се получава от

парижката синя и цинковата жълта, из-

ползвана като материал в живописта.

инко ра ф м (нем. Zink + гр. grapho

'пиша, рисувам') Специалист в областта

на цинкографията.

инко рафи рам несв (нем. Zink + гр.

grapho 'пиша, рисувам') Изработвам цин-

кографски клишета за печат.

инко ра фия ж (нем. Zinkografie от

Zink от лат. zincum + гр. grapho 'пиша,

рисувам') фото инко ра фия Технологи-

чен процес за изработване на клишета за

висок печат чрез пренасяне на образ вър-

ху метална, обикновено цинкова плоча по

фотомеханичен начин. След обработка с

киселина белите полета се разяждат.

ино ър м (нем. Zinnober от гр. kinna-

bari) верми о н кинова р си на лна чер-

ве на В живописта: яркочервена худо-

жествена боя, приготвена от минерала

киновар (живачен сулфид).

Page 139: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 139 от 144

ирко н м (нем. Zirkon, фр. zircon, гр.

zirkon от ар. и перс. zargun) Минерал, който

съдържа главно циркониев окис с примеси

от редки земни елементи, използван като

материал за художествени изделия.

итри н м (нем. Zitrin от лат. citrus 'лимо-

ново дърво') Минерал с прозрачен жълт

цвят, разновидност на кварца, използван

като материал за художествени изделия.

ърко вна стено и с Стенопис с религи-

озна тематика, предназначена за украса на

църковни храмове.

Ч

чакъ л м (тур. çakil) Смес от дребни реч-

ни камъчета с пясък, използвана като ма-

териал в монументално-декоративното из-

куство.

ча ра и мн (ед ча ра м – тур. çapraz,

от перс.) Вж. афти.

чвор м Вж. че .

чека н м (рус. чекан) 1. Стоманен инстру-

мент с дребни шипове, използван в тех-

никата на дълбоката гравюра. 2. Метални

инструменти с различен профил, използвани

в техниката на скулптурата и приложното

изкуство.

чека нка ж (рус. чеканка) 1. Техника за

изпълнение на скулптурни произведения от

тънки метални листове. 2. Художествени

произведения, изпълнени в тази техника.

чемши р м Вж. чимшир.

че м чвор Дефект на дървесината – ос-

татък от отрязан страничен израстък (клон),

който я прави неподходяща за скулптурни

работи.

черве н ан о лски ко а л В технологията

на изобразителното изкуство: разновидност

на твърдите копали, наречена така по место-

нахождение.

черве н ка дми Вж. кадмиева червена.

черве н марс Вж. червена марсова.

черве н асте л 1. Вж. сан ин в 1 знач. 2.

Вж. сан ин във 2 знач.

черве н т рмали н Минерал, разновид-

ност на турмалина – скъпоценен камък,

обагрен в червен цвят, използван като мате-

риал за художествени изделия.

черве н шелла к Вид смола, получа-

вана от тропически дървета, използвана в

технологията на изобразителното изкуст-

во.

черве н я с ис Минерал, разновидност

на ясписа – камък с червен цвят, изпол-

зван като материал за художествени изде-

лия.

черве на ма рсова черве н марс В жи-

вописта: изкуствена художествена боя с

червен цвят.

черве на о лска емя В живопи-

ста: вид червена художествена боя, до-

бивана в околностите на гр. Неапол край

селището Пуцуоли.

черве ни я а и сани я а вели к-

денски я а В приложното изкуство:

сварени великденски яйца, украсени с

различни растителни, животински и гео-

метрични орнаменти и надписи, които се

изпълнявали чрез рисуване (писане) с ме-

тална тръбичка и разтопен восък, оцветя-

ван в различни цветове.

червенофи рен стил Термин от ис-

торията на изкуството, свързан с разви-

тието на старогръцката вазова живопис

през V и IV в. пр. Хр., при която фонът на

изображението е покрит с черна боя, а

фигурите и предметите запазват червени-

кавия цвят на небоядисаната глина.

червоя дина ж Дефект на дървеси-

ната – разрушаване на дървесината от

дървояд, което я прави неподходяща за

скулптурни работи.

че рен л нен ка мък Вж. ла радор.

че рен мание р Вж. ме отинто.

че рен на чин Вж. не ра.

че рен о никс Минерал, разновидност

на оникса – полускъпоценен камък с че-

рен цвят, използван като материал за ху-

дожествени изделия.

че рен о а л Минерал, разновидност

на опала – скъпоценен камък с черен

цвят, използван като материал за худо-

жествени изделия.

че рен са фи р Минерал, разновид-

ност на сапфира – полускъпоценен камък

с черен цвят, използван като материал за

художествени изделия.

Page 140: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 140 от 144

че рен т рмали н Минерал, разновидност

на турмалина – скъпоценен камък с черен

цвят, талисман на вещиците, използван като

материал за художествени изделия.

че рен т ш Разновидност на туша, при-

готвен с черен пълнител, използван като ма-

териал в изобразителното изкуство.

чере ша ж 1. Дървесина от череша като

материал в изобразителното изкуство. 2.

Художествено произведение, изпълнено от

такъв материал.

чере шова ма кера и н В технология-

та на изобразителното изкуство: в търго-

вията черешовата ма е сборно наиме-

нование за всички гуми, които се събират от

черешовите, вишневите, сливовите, праско-

вите и др. широколистни дървета.

че рна смола о икнове на смола Смола,

използвана в технологията на изобрази-

телното изкуство, представляваща дървен

катран, който се получава при дестили-

рането на етерични масла от дърветата.

черни а ж 1. Дървесина от черница ка-

то материал в изобразителното изкуство. 2.

Художествено произведение, изпълнено от

такъв материал.

черно я ла рав ра Гравюра, изпълне-

на в един цвят.

чернофи рен стил Термин от история-

та на изкуството, свързан с развитието на

старогръцката вазова живопис в края на VII

и през VI в. пр. н. е. Фигурите и предметите

се изобразявали като наситено черни силуе-

ти (с очертани с игла вътрешни контури)

върху червения фон на глината.

че тка ж 1. Най-важният инструмент на

художника, специално пригоден към раз-

личните изисквания и разновидности на

живописната техника. Понякога се нарича

кист а. 2. Техника на изпълнение на дадено

художествено произведение.

чимши р м, чемши р (тур. simsir от

перс.) 1. Дървесина от чимшир като матери-

ал в изобразителното изкуство. 2. Худо-

жествено произведение, изпълнено от такъв

материал.

Чинквече нто с (ит. Cinquecento) В спе-

циален смисъл: название на XVI век като

исторически период в развитието на итали-

анското изкуство или на цялата италиан-

ска култура.

чи ровски кили ми В приложното

изкуство: гладки килими, изработвани на

вертикален стан с постоянна нищелка с

един или два бордюра, с преобладаване

на геометрични мотиви в по-старите мо-

дели и природонаподобителни – в по-но-

вите (цветя, лозници, саксии и др.) главно

в индиговосин, кафяв, охров и зелен цвят

(и в по-богата цветова гама в по-новите

модели).

чи ста те ника В изобразителното из-

куство: определена, конкретна техника

без използване на елементи от други тех-

ники.

чи ста фре ска Вж. он фреско.

чистота на вета В изобразителното

изкуство: качество, което се определя от

степента на смесване на хроматичния

цвят с ахроматичния.

ч ждестра нно и к ство Вж. ч жде-

странно и о ра ително и к ство.

ч ждестра нно и о ра и телно и -

к ство ч ждестра нно и к ство Изобра-

зителното изкуство на другите народи (с

изключение на българския) със специ-

фичните му особености.

ч к м Инструмент, подобен на бук-

вата "Т", с дървена дръжка, предназначен

за чукане и коване, използван в скулпту-

рата.

Ш

ша ер м (нем. Schaber) Стоманен ин-

струмент, който се употребява широко в

техниките на дълбоката гравюра и особе-

но при мецотинто и представлява закре-

пено за дръжка стоманено острие с остри

зъбци, които имат звездовидно сечение.

ша еро ване м (от нем. Schaber) Обра-

ботка с шабер предимно на лети (а също

така и златарски) изделия до получаване

на гладки, чисти и равни повърхности.

ша ло н м (рус. шаблон от нем. Schab-

lone) 1. В специално значение: най-про-

стата техника за откопирване на прости

рисунки и орнаменти чрез изрязване на

онези места, които точно отговарят по

Page 141: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 141 от 144

място и очертания на цветните петна в ори-

гинала, върху листове тънък картон или па-

ус. 2. Самият лист от картон с изрязани час-

ти, предназначен за откопирване на прости

рисунки и орнаменти.

шамо т м (фр. chamotte) Глина, съдържа-

ща до 40% шамот (огнеупорна пръст от из-

печена глина), използвана като материал за

моделиране на скулптурни произведения.

шарж м (фр. charge от charger 'преувели-

чавам') В изобразителното изкуство: 1. Раз-

новидност на художествената графика, съз-

давана въз основа на рязко сатирично (или

хумористично) подчертаване и преувелича-

ване на характерните черти, страни или

свойства на изобразяваните обекти. 2. От-

делно графично произведение от този тип.

шаржи рам несв (фр. charger 'преувели-

чавам') В изобразителното изкуство: рису-

вам шарж – изобразявам някого в подчер-

тано карикатурен вид.

шаржи ст м (от шарж, фр. charge от char-

ger 'преувеличавам') Вж. дожник шар-

жист.

шарла ов ино ър Разновидност на из-

куствения цинобър, използван като мате-

риал в изобразителното изкуство.

шва нф ртска еле на смара дена е-

ле на В живописта: вид зелена боя, която не

бива да се употребява във водни, туткалени

и сухи техники (пастел) поради отровния си

характер. Смара дена елена е търговско

название на шва нф ртската елена с цел

да се прикрие нейната отровност.

шверш а т м (нем. Schwerspat) Вж. а-

ритна яла.

шеви а ж Вж. родерия.

шед о вър м (фр. chef-d'oevre) В изобра-

зителното изкуство: 1. Изключително худо-

жествено произведение. 2. Най-хубавото

произведение на един творец. 3. През Сред-

ните векове – художествено изделие на на-

родните художествени занаяти, което било

необходимо да се представи за получаване

на званието майстор.

ше елева еле на В живописта: зелена

художествена боя, наречена по името на

нейния откривател Шееле, шведски химик.

шелла к м (нид. schellack, нем. Schellack,

анг. shellac) Продукт, получаван от смолата

на някои индийски дървета във вид на

тънки жълти или кафяви люспи, употре-

бяван в изобразителното изкуство като

материал за приготвяне на художествени

лакове.

ши ло с В специален смисъл: стома-

нен правоъгълен или цилиндричен ин-

струмент с конусовидно острие, който се

употребява от скулптора при об-

работването на различни видове камък с

помощта на чук.

ши ферна оло вна я ла Вж. оловна

яла.

шиша рка ж Плод на някои иглолист-

ни дървета, използван като материал в

декоративно-приложното изкуство.

шка р ел ж (ит. scarpello, scalpello,

лат. scarpellum) В скулптурата: стоманен

инструмент за обработване на различни

видове камък, единият край на който се

разширява във вид на плоска лопатка.

шк рка ж (рус. шкурка) Вж. лас а-

ир.

шли кер м (нем. Schlicker В керамика-

та: 1. Рядка глинена каша, от която се из-

ливат кухи глинени художествени изде-

лия в гипсови форми. 2. Суспензия от

емайлова смес, която се нанася върху ке-

рамично художествено изделие, за да об-

разува емайлов пласт.

шлифо вам несв (нем. schleifen 'точа')

В техниката на скулптурата: гладко обра-

ботвам повърхността на художествено

произведение, изпълнено в твърд матери-

ал, с което завършвам процеса на изчук-

ване.

шлифо ване с (от нем. schleifen 'точа')

шлифо вка В техниката на скулптурата:

гладка обработка на повърхността на ху-

дожествено произведение, изпълнено в

твърд материал, с която се завършва про-

цесът на изчукване.

шлифо вка ж (рус. шлифовка от

срвиснем. slifen) Вж. шлифоване.

шма лта ж (рус. шмальта от нем.

Schmalte) Вж. смалта.

шм тит л м (рус. шмуцтитул от

нем. Schmutzitel) В книжното оформле-

ние: отделна страница с кратко заглавие

на книгата, която е поставена пред титу-

Page 142: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 142 от 144

ла, също както и подобно заглавие пред от-

делните части на книгата.

ш а кла ж (от нем. Spachtel 'шпатула')

Вж. ш ат ла.

ш акло вка ж (рус. шпаклевка от нем.

spachtelеn 'шпаклувам') ш а ло вка Фина

замазка, с която се заглаждат повърхности

при подготовката им за монументално-

декоративна живопис.

ш а т ла ж ш а кла (фр. spatule по лат.

spatula от spat(h)a 'широко оръжие') В тех-

нологията на живописта: инструмент във

вид на закрепена за дръжка метална плас-

тинка с отрязан под прав ъгъл край, която

служи за грундиране, смесване на боите, по-

чистване на палитрата.

ш а ло вка ж (рус. шпаклевка, от нем.

spachtelеn 'шпаклувам') Вж. ш акловка.

ш ер ла т м (нем. Sperrplatte) Широка

тънка дървена плоскост, направена от ня-

колко тънки пласта, която се използва за ос-

нова в живописта.

ш ине ли мн (ед ш ине л м – нем.

Spinell) Група минерали, широко разпро-

странени в природата, чиито прозрачни раз-

новидности са скъпоценни камъни, оц-

ветени в различни цветове (червено, зелено,

жълто, оранжево, синьо) използвани като

материал за художествени изделия.

шрафиро вка ж (нем. Schraffieren) В

средновековната живопис: линии (щрихи,

лъчи) или орнаментални мотиви, изпълнени

от тънки листове злато върху изсъхналия

багрен слой, които се закрепват с лепилни

вещества.

шрифт м (нем. Schrift 'почерк') Специа-

лен рисунък и вътрешно обусловено ком-

позиционно единство на буквите и знаците,

които се използват от художника (в книж-

ното оформление и плаката) за ху-

дожественото оформление на текста в про-

изведението.

ш ла ж В скулптурата: дефект, пред-

ставляващ неголяма кухина, дупка в камъка,

който се използва за скулптурни произве-

дения, или в отлетите от метал скулптури.

Щ

ща м а ж (нем. Stampfe от ит. stampa

'печат') 1. Метален калъп с вдлъбнато или

изпъкнало изображение за серийно про-

изводство на дребни художествени изде-

лия. 2. В полиграфията: отпечатък като

произведение на художествената печатна

графика (литография, гравюра, моноти-

пия).

ще м ели мн (ед ще м ел м – нем.

Stempel) Вж. линени ечати.

щит м В изобразителното изкуство: 1.

Стенд, щанд, където се поставят предме-

ти за изложба. 2. Пилон, знак, конструк-

ция за рекламни и нагледни художестве-

ни средства.

щифт м (нем. Stift) Старинен инстру-

мент за рисуване във вид на метална пръ-

чица.

щи ел м (нем. Stichel), ре е Сто-

манен инструмент, който широко се упо-

требява в техниката на гравюрата, осо-

бено при гравюрата с щихел и гравюрата

на дърво, който представлява закрепено

за дръжка стоманено длетце с ромбичес-

ко, косо или полукръгло сечение на вър-

ха.

що р ова рав ра Вж. на речна

рав ра.

щри м (нем. Strich 'черта') Линия,

очертавана с едно движение на ръката,

която е елемент на дадена линейно-изо-

бразителна система.

щри ова рис нка Техническа разно-

видност на рисунката, изпълнена с щри-

хи.

щри о вам несв (рус. штриховать от

нем. Strich 'черта') В изобразителното из-

куство: нанасям щрихи върху рисунка.

щри о вка ж (рус. штриховка от нем.

Strich 'черта') В изобразителното изкуст-

во: нанасяне на щрихи върху рисунка.

щ кат ра ж (нем. Stukkatur от ит.

stuccatura) В декоративното изкуство: ре-

лефни украшения (най-често орнамент)

върху фасадата или вътрешните стени на

архитектурната сграда, които се правят

обикновено от гипс.

Page 143: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 143 от 144

иле на и ло ж а Вж. иле на до-

жествена и лож а.

иле на до жествена и ло ж а и-

ле на и ло ж а Художествена изложба,

посветена на някакъв юбилей (годишнина).

та ж (нем. Jute от инд.) Вж. тено

латно.

тено латно та Платно, изтъкано от

влакната на едноименното тропично ра-

стение, използвано като основа в живо-

писта.

Я

я ълка ж 1. Дървесина от ябълка като

материал в изобразителното изкуство. 2. Ху-

дожествено произведение, изпълнено от

такъв материал.

я чен р нд В живописта: грунд, в чий-

то състав е включена яйчена емулсия вместо

безир или ленено масло.

я чена ем лсия В живописта: яйце, из-

ползвано като свързващо вещество в ху-

дожествените бои, тъй като представлява

естествена емулсия.

я чена те м ера В живописта: темпера,

чийто свързвател е яйчена емулсия.

я чено-желати нена ем лсия В живо-

писта: яйчена емулсия с добавка на жела-

тин, използвана като свързващо вещество в

художествените бои.

я чено-ма слена те м ера В живописта:

темпера, чието свързващо вещество се със-

тои от яйце и масло.

я чено-сти ена ем лсия В живопис-

та: яйчена емулсия с добавка на стипца, из-

ползвана като свързващо вещество в худо-

жествените бои.

ям оли я ж В приложното изкуство:

китена тъкан, подобна на губера, но с по-

рядък кит.

ямч а ж (рус. ямчуга) Кристализирал

калциев карбонат на повърхността на раз-

творена във вода гасена вар, който се от-

странява, защото влошава художествените

качества на варта като свързвател във фрес-

ковата живопис.

ямъ чен ема л Златарска техника, при

която по повърхността на метала се правят

различни по форма трапчинки (ямички),

които се запълват с цветен стъклен (емай-

лов) прах, след което предметът се за-

грява.

я нтар м (рус. янтарь от лит. gintaras)

Вж. ке ли ар.

я о нски во сък Растителен талк, кой-

то и при нормална температура е леплив,

използван в технологията на изобразител-

ното изкуство.

яр м (тюрк. yar 'пропаст') Меден окис,

използван в живописта като художестве-

на боя с яркозелен цвят.

я ркост на вета В изобразителното

изкуство: качество, което определя него-

вото сравнително място в скалата на си-

вота (от черен до бял).

я сен м 1. Дървесина от ясен като ма-

териал в изобразителното изкуство. 2.

Художествено произведение, изпълнено

от такъв материал.

я с ис м (лат. iaspis от гр. iaspis) Ми-

нерал – плътна скала от микроскопични

кварцови зърна с голямо количество при-

меси от окисите на мангана и желязото,

оцветен в червен, зелен, черен или жълт

цвят, използван като материал за худо-

жествени изделия.

яшма ж (тюрк. yesmin, тур. jasim от

ар. yasm) Вид минерал, разновидност на

кварца, използван като материал за худо-

жествени изделия.

Page 144: Rechnik Izobrazitelno Izkustvo Ivanka Atanasova

стр. 144 от 144