random 100509024820-phpapp01
TRANSCRIPT
Богатството на българския език
Годишен преговорІV клас
“О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и mрочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели...”
Паисий Хилендарски
“ Всичко българско и родно любя, тача и милея...”
Видове изречения по цел на изказване
1. Съобщителни – с тях се изказват съобщения.
2. Въпросителни – съдържат въпрос.3. Възклицателни – с тях се изразяват
чувства – радост, болка, възторг, тъга, възхищение, страх и др.
4. Подбудителни – изразяват желание, заповед, забрана, съвет или молба.
Видове изречения по състав
1. Просто изречение. -Изречение, което съдържа едно
сказуемо.2. Сложно изречение.-Изречение, което съдържа две или
повече прости изречения.
Свързване на простите изречения в състава на сложното.
• Със запетая;• Със съюз;• С тире;
Образуване на думите• Непроизводни думи – път, спорт, кон, лен• Производни думи – с помощта на
представки и наставки от непроизводните думи се образуват производни (пътник, спортист, конник, ленен)
• Сложни думимореплавател денонощие българо-
английски
Пряко и преносно значение на думите
• Пряко значение – значението, което носи дадена дума. (златно колие)
• Преносно значение – когато пренасяме значението на дадена дума върху друга (сравняваме предмети или явления).
(златни ръце, златно сърце)
Синоними и антоними• Синоними – различни по звуков
състав, но близки по значение.гука, цвърчи, свирука, писука
• Антоними – думи с противоположно значение
слаб – дебел; висок – нисък;умен – глупав; смел – страхлив.
Съществително име
1. Определение: Части на речта, които назовават предмети и отговарят на въпроса ,, Какво е това?”
Подчертават се с2.Видове същ.имена: съществителни нарицателни - отговарят на
въпроса:Какво е това ?- река, момче..... съществителни собствени –отговарят на
въпроса Кой е?; Коя е ?; Кое е?; Кои са?- Дунав, Митко....
умалителни съществителни– с тях назоваваме малки предмети или изразяваме чувства- ушенце, пиленце
3.Род на същ.име:Мъжки род – един мъж – м.р.Женски род – една жена – ж.р. Среден род – едно пиленце – ср.р.4.Число на съществителното име:Единствено число – един предмет – ед.ч. Множествено число – много предмети –
мн.ч.
5.Членуване на съществителните имена:1.Съществителните имена от женски род
се членуват с определителния член: ед.ч. – ТА мн.ч. – ТЕ маса – масата масите нощ – нощта нощите пролет - пролетта 2.Съществителните имена от среден род
се членуват с определителния член: ед.ч – ТО мн.ч. - ТА момче – момчето момчетатазвънче – звънчето
звънчетата
Когато същ.име от м.р.ед.ч е подлог в изречението, то се членува с пълен член – ЪТ или –ЯТ.
Писателят написа ново стихотворение.
Когато същ.име от м.р.ед.ч не е подлог в изрече-нието, то се членува с кратък член – А или –Я.
Той прочете новото стихотворение на писателя.
Членуване на съществителните имена от м.р. според службата им в
изречението
Прилагателни имена
1.ОпределениеЧасти на речта, които означават признаци на
предметите и отговарят на въпросите: Какъв?;Каква?; Какво?
Какви? Подчертават се с вълнообразна линия 2.Род и число на прилагателните имена:По род и число прилагателните имена се съгласуват
със съществителните имена, които поясняват.весел мъж – м.р.;ед.ч.красива природа – ж.р.;ед.ч.сиво зайче – ср.р.;ед.чусмихнати дечица – ср.р.;мн.ч.
3.Членуване на прилагателните имена
Прилагателните имена се членуват както съществителните, които поясняват:
ж.р.- ТА ср.р-ТО м.р.- Я, -ЯТ мн.ч.-ТЕмалката малкото малкия малкият малките
4.Степенуване на прилагателни именаСтепенуване – сравняване на лица или
предмети по техните качества. Използват се частиците ПО и НАЙ.
При писане те се отделят с тирекрасив по-красив
най-красив
5.Правопис на прилагателни имена, които се пишат с двойно Н /-нн-/
Когато прилагателното име в мъжки род завършва на –НЕН, то в ж.р.;ср.р. и мн. ч. се пише с –нн-
лунен – лунна, лунно, лунни .Когато прилагателното име в мъжки род
завършва на –ЕН, то в ж.р.;ср.р. и мн. ч. се пише с едно -н
писмен – писмена, писмено, писмени.
Глагол
1 Определение: Части на речта, които откриваме с въпроса ,,
Какво прави?”. 2. Лице на глагола. ед.ч. мн.ч 1л – аз пея 1л. - ние пеем 2л. – ти пееш 2л. –вие пеете 3л той, тя, то – пее 3л. – те пеят 3.Число на глаголите Единствено число – когато действието се
извършва от един предмет – ед.ч.Множествено число – когато действието се
извършва от много предмети – мн.ч.
4.Време на глагола Когато действието се извършва в момента на
говорене и пред глагола може да се постави думата СЕГА, казваме, че глагола е в СЕГАШНО ВРЕМЕ
Момчил сега чете книга. Когато действието се извършва преди момента
на говорене и пред глагола може да се постави думата ПРЕДИ, казваме, че глагола е в МИНАЛО ВРЕМЕ .То бива два вида:
- МИНАЛО СВЪРШЕНО – изразява действието в минало-
то, което е свършило преди момента на говорене.
Той вече поля цветята.
- МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО – изразява действието в миналото, което е продължавало в момента на говорене.
Тогава той още поливаше цветята. Когато действието ще се извърши след момента
на говорене и пред глагола може да се постави думата ЩЕ, казваме, че глагола е в БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ
Мая ще свири на пиано.
5. Правопис на глаголите 1.Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание – А ,в
3л.мн.ч. се пишат с –АТ, когато окончанието е –Я се пишат с – ЯТ
аз плета те плетат аз вървя те вървят2. Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание – М ,в
3л.мн.ч. се пишат с –АТ или - ЯТ, аз давам те дават аз стрелям те стрелят3. . Глаголите, които в 1л.ед.ч. имат окончание –
М ,в 1л.мн.ч. се пишат с – МЕ, когато в 1л.ед.ч. имат окончание – А или –Я ,в 1л.мн.ч. се пишат с – М
аз рисувам ние рисуваме аз вървя ние вървим аз пиша ние пишем
Числително име1.Определение – думите, с
които се назовават числа, се наричат числителни имена.
2. Видове числителни имена: а) числителни бройни –
показват количеството, отговарят на въпроса “Колко?”
б) числителни редни – показват поредно място, отговарят на въпроса “Кой по ред?”
Членуване на числителните имена
• Когато числителното име в мъжки род, единствено число е подлог в изречението, то се членува с пълен член, а когато не е подлог – с кратък член.
Първият подава топката на втория.
Наречие
1. Определение – дума, която пояснява сказуемото.
2. Видове наречия:а) за място – излизам навън (Къде?)б) за време – танцува вечер (Кога?)в) за начин – спя сладко (Как?)г) за количество – чисти много
(Колко?)
3. Степенуване на наречията – използват се частиците по и най.
4. Правопис на наречията. Пишат се слято – наляво, завинаги,
помежду, презглава, недобре, невинаги, вдругиден, настрани, напосоки, отначало, наесен, назаем, набързо, наведнъж, накриво, навсякъде и др.
Местоимения
Местоимението е самостойна, изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително). Някои местоимения имат форми за лице, число, падеж. Някои се менят и по род, а някои се членуват.
• Лични местоимения - назовават участниците в общуването(аз, ние, ти, вие) и лицата или предметите,за които се говори(той, тя, то, те). Характеризират с най-много граматични форми - за лице, число, за род.
Гласни звукове 1.Видове гласни звуковеГласните звукове са тесни и широки. Широките
гласни се изговарят с широк отвор на устата, а тесните гласни – с тесен отвор.
Образуват се двойки гласни: а – ъ; о – у; е – и.2.Правописни правила. Гласният звук в неударена сричка проверяваме
чрез сродна дума, в която е под ударение / ръка – ръчен/. Ако няма дума за проверка, правим справка с правописния речник.
Когато се съмняваме дали да пишем А или Ъ в последната сричка на думата, проверяваме чрез формата за множествено число. Пишем Ъ, ако гласният звук изпада / рекъл – рекли/, и А, ако се запазва / казал – казали/
театър – театри бляскав - бляскави
Съгласни звукове
1.Видове съгласни звукове: Съгласните звукове са: сонорни, звучни и
беззвучни. Сонорни - тези който изграждат думата-
ламарина / л, м, р, н,/ Звучни са първите 7 от българската
азбука - б, в, г, д, ж, з, й + дз, дж Беззвучни –к, п, с, т, ф, х, ц, ч, ш. Звучните и беззвучните образуват
двойки:Б-П; В-Ф; Г-К; Д-Т; Ж-Ш; З-С; ДЖ-Ч; ДЗ-Ц
Правописни правилаПравописа на съгласните звукове проверяваме чрез
сродни думи или други форми на думата, в които след съгласния има гласен звук.
ориз – ориза зъб – зъби кубче – кубовеКакто и да се изговарят и чуват, представките винаги се
пишат по един и същи начин.Например: подсказва, разтягам; отбива; сбира; изскочи
Правописа на звучните съгласни В, С в началото на думата, пред съгласна проверяваме в правописния речник:
всякога, второкласник, вход. сбор, сгъват , сдружение, сграда Правопис на беззвучната съгласна Т пред звучна
съгласна в средата на думата проверяваме в правописния речник
гонитба , сватба, отговор, отгризвам, отгоре
Почитайте своя род и език!
Пишете грамотно!
Гордейте се с българското творчество!
Йорданка Първанова, СОУ “Л.Каравелов”-Димитровград