Учебник по "Прогнозиране и планиране"

Ó ВАСИЛ МАНОВ ПЕТКОВ

Ó УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО “СТОПАНСТВО”Директор: доц. д-р Борислав Борисов, тел. 62-88-57, 62-52-679Маркетинг: Георги Алексиев, тел. 62-52-544Худ.-техн. редакция: Истилиян Божилов, тел. 62-52-517Счетоводство: Георги Миланов, тел. 62-52-665Секретар: 62-88-57

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВОгр. София, Студентски град “Христо Ботев”

Посвещавам настоящата си книга на моя учител и пример в науката, преподаването и живота акад. Евгени Матеев, на моя

внук Васи и на моите бивши, настоящи и, дай Боже, бъдещи студенти с пожелание да опазят и пренесат през годините

непреходните идеи от творческото наследство на УЧИТЕЛЯ с главна буква акад. Евгени Матеев.

3

Съдържание

Въведение...............................................................................................................................................15

Тема първаВРЪЗКАТА ИКОНОМИЧЕСКА СИСТЕМА - СИСТЕМЕН ПОДХОД - ПРОГНОЗИРАНЕ И ПЛАНИРАНЕ...................................................................................................23

1. ПОСТАНОВКА НА ВЪПРОСА ЗА ГЕНЕЗИСА НА ПРОГНОЗИРАНЕТО И ПЛАНИРАНЕТО.............................................................................23

2. ПОНЯТИЕ ЗА СИСТЕМА............................................................................................................262.1. Относно необходимото и достатъчно условие

един обект да бъде система...................................................................................................262.2. Системата като продукт на взаимодействието

между изграждащите я елементи..........................................................................................272.3. Взаимоотношението част - част (елемент - елемент) в системата.......................................282.4. Взаимоотношението част - цяло (елемент - система)...........................................................292.5. Свойства на системата...........................................................................................................31

3. ПРЕХОДЪТ КЪМ ЕПОХАТА НА СЛОЖНИТЕ СИСТЕМИ И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СИСТЕМНО МИСЛЕНЕ И СИСТЕМЕН ПОДХОД..............................................................................................................333.1. Мисленето от епохата на машините......................................................................................343.2. Системно мислене..................................................................................................................383.3. Системен подход....................................................................................................................41

4. ЕВОЛЮЦИЯТА НА РАЗВИТИЕТО И ПРОЦЕСЪТ НА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА СТОПАНСТВОТО И НЕГОВИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ............................................................................................444.1. Икономиката до появата на общественото разделение на труда..........................................444.2. Общественото разделение на труда - като процес на трансформация

на стопанството и неговите елементи в икономически системи.........................................465. ПРОГНОЗИРАНЕТО И ПЛАНИРАНЕТО НА БЪДЕЩЕТО

НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ КАТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА СИСТЕМНИЯ ПОДХОД В ТЯХНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ..........................53

6. ПРОГНОЗИРАНЕТО И ПЛАНИРАНЕТО В СИСТЕМАТА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ.................................................................................556.1. Обща характеристика на управлението на икономическите системи...................................556.2. Обективната обусловеност на каскадния принцип на управление

на икономическите системи..................................................................................................576.3. От обща характеристика към съдържателен анализ

на управлението на икономическите системи......................................................................616.3.1. Управлението от социалнопсихологическа гледна точка..........................................636.3.2. Икономически интереси и управление........................................................................666.3.3. Обществено положение и управление........................................................................696.3.4. Управление, състезание и координация......................................................................71

6.4. Прогнозирането и планирането в системата на управление на икономическите системи..................................................................................................776.4.1. Разграничаването между прогнозиране и планиране - съществено методологическо

изискване......................................................................................................................78

6.4.2. Относно критерия на разграничението между прогнозиране и планиране...............................................................................81

6.4.3. Структурният анализ на икономическите системи и разграничителната линия между прогнозиране и планиране..................................84

6.4.4. Връзката прогнозиране, планиране (програмиране), моделиране.............................897. ТИПОЛОГИЯТА НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ

И СПЕЦИФИКАТА НА ПРОГНОЗИРАНЕИ ПЛАНИРАНЕ НА ТЯХНОТО БЪДЕЩЕ................................................................................100

Тема втора НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО КАТО СЛОЖНА ИКОНОМИЧЕСКА СИСТЕМА.........................................................................101

1. НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ПО-ВИСША СИСТЕМА........................................................................101

2. ЕНДОГЕНЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО......................................1062.1. Критерии за обособяване на демографската система и на националната икономическа

система и на нейните подсистеми (на необходимото условие нещо да е система)..................................................................107

2.2. Характеристика на отношенията на обуславяне между демографската система и подсистемите на националната икономическа система (отношенията на обуславяне по линия на елемент - елемент в системата)......................................................................1112.2.1. Характеристика на взаимоотношението

между демографска система и производствена подсистема.....................................1112.2.1.1. Поглед върху взаимоотношението

от позициите на демографската система........................................................1122.2.1.2. Поглед върху взаимоотношението от позициите

на производствената подсистема....................................................................1122.2.1.3. Особеният род причинно-следствена връзка

между демографска система и производствена подсистема..........................1132.2.1.4. Сили, детерминиращи поведението на изходите и входовете, свързващи

демографска система с производствената подсистема......................................................................113

2.2.1.4.1. Сили, детерминиращи поведението на поток {(2.1).(1)}.................1142.2.1.4.2. Сили, детерминиращи поведението на поток {(1). (2.1)}................116

2.2.2. Характеристика на взаимоотношението между демографска система и подсистема услуги...................................................116

2.2.2.1. Поглед върху взаимоотношението от позициите на демографската система...............................................................................117

2.2.2.2. Поглед върху взаимоотношението от позициите на подсистема услуги......................................................................................117

2.2.2.3. Особеният род причинно-следствена връзка между демографската система и подсистема услуги.....................................118

2.2.2.4. Сили, детерминиращи поведението на изходите и входовете, свързващи демографската система и подсистема услуги.................................................119

2.2.2.4.1. Сили, детерминиращи поведението на поток {(2.2).(1)}.................1192.2.2.4.2. Сили, детерминиращи поведението на поток {(1). (2.2)}................120

2.2.3. Характеристика на взаимоотношението между производствена подсистема и подсистема услуги.........................................122

2.2.3.1. Особеният род причинно-следствена връзка между производствена подсистема и подсистема услуги..............................122

2.2.3.2. Сили, детерминиращи поведението на изходите и входовете, свързващи производствена подсистема с подсистема услуги..........................................122

2.2.4. Характеристика на взаимоотношението между производствена подсистема и подсистема ноосфера....................................123

2.2.4.1. Особеният род причинно-следствена връзка между производствена подсистема и подсистема ноосфера..........................124

2.2.4.2. Сили, детерминиращи поведението на изходите и входовете, свързващи производствена подсистема с подсистема ноосфера.....................................124

2.2.5. Характеристика на взаимоотношението между подсистема услуги и подсистема ноосфера...................................................125

2.2.5.1. Особеният род причинно-следствена връзка между подсистема услуги и подсистема ноосфера........................................126

2.2.5.2. Сили, детерминиращи поведението на изходите и входовете, свързващи подсистема услуги с подсистема ноосфера....................................................126

2.2.6. Характеристика на взаимоотношението между демографска система и подсистема ноосфера...............................................127

2.3. Отношенията на обуславяне по линия елемент-система в националното стопанство.................................................................................................129

2.4. Вътрешен строеж на демографската система и на подсистемите на националната икономическа система..............................................1302.4.1. Ендогенен строеж на демографската система..........................................................1302.4.2. Ендогенен строеж на производствената подсистема................................................1332.4.3. Ендогенен строеж на подсистема услуги..................................................................1352.4.4. Ендогенен строеж на подсистема ноосфера.............................................................137

2.5. Изискванията на трите плоскости на отношения на обуславяне в икономическата система към нейното управление..................................142

3. СВОЙСТВА НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА СИСТЕМА.....................................1463.1. Характеристика на свойството инерционност.....................................................................146

3.1.1. Детерминантите на инерционността към парадигмата на разработка на стратегическото бъдеще на националната икономика......................................................................................148

3.1.2. Относно новата роля на целите в методологията на разработка на стратегическото бъдеще на националната икономика.........................................149

3.1.3. Относно обусловеността, същността и ролята на итеративната процедура за развитие на възможностите за развитие....................................................................151

3.2. Характеристика на взаимоотношението стопански оптимум - национални потребности от даден вид продукция...........................................................................................................157

3.3. Взаимоотношението "определеност-неопределеност" (ограничение - свобода) в икономическата система..........................................................165

3.4. Факторното въздействие при сложната икономическа система.........................................172

Тема трета РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО И НА ПОДХОДА НА ОБЩЕСТВОТО КЪМ НЕГО ВЪВ ВРЕМЕТО..........................................175

1. ЕВОЛЮЦИЯТА В РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО............................1762. ЕВОЛЮЦИЯ В РАЗВИТИЕТО НА ПАЗАРА.............................................................................180

2.1. Основните точки на еволюцията на пазара.........................................................................1802.2. Еволюцията в същността, характера и ролята

на базовите елементи на пазарната икономика..................................................................1822.2.1. Промяната в ролята на основните актьори на пазарната икономика - капиталистът и

наемният работник.....................................................................................................1822.2.2. Собствеността не е основният въпрос

на пазарната икономика от края на XX век...............................................................1842.2.3. От автономно действие и функциониране на видовете пазари

към тяхното нарастващо взаимодействие.................................................................191

2.2.4. От борба за преразпределение на пазарите към борба за формиране на пазари.............................................................................................193

2.2.5. От Дарвинов тип конкуренция към конкуренция тип съревнование.......................1932.2.6. Рискът - спътник на пазарната икономика................................................................1962.2.7. От свобода на избора за продавача към свобода на избора за купувача..................197

3. ЕВОЛЮЦИЯТА В ПОДХОДА НА ОБЩЕСТВОТО КЪМ ИКОНОМИКАТА..........................1983.1. Историческите граници на класическата икономическа теория

за националното стопанство...............................................................................................1983.2. Кейнсианският подход към икономиката и неговите исторически граници......................2003.3. Посткейнсианският период в развитието на подхода

на обществото към икономиката.........................................................................................2133.4. Системният подход към икономиката - верният път към нейното бъдеще........................220

4. ТРАНСФОРМИРАНЕТО НА КОМАНДНИТЕ СТОПАНСТВА В ПАЗАРНИ И НЕГОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПОДХОДА НА ОБЩЕСТВОТО ЗА ИКОНОМИКАТА................................................................................2274.1. Уникалността на задачата за трансформиране на икономиките

с нарушено органично развитие в пазарни.........................................................................2274.2. Правилната постановка на въпроса за типологията на модерната пазарна икономика -

непременно условие за успеха на реформите.....................................................................2304.3. Относно ролята и значението на същинската цел

на трансформационните процеси в икономиката...............................................................2324.4. Повишаването на народното благосъстояние и достойното човешко съществуване -

същинска цел на пазарната икономика и трансформационния процес.............................................................................................236

4.5. Пазарна икономика не е икономиката без държавна намеса..............................................2424.6. Пазарната икономика не е тъждествена на икономиката

със 100 % частна собственост.............................................................................................2454.7. България отчаяно се нуждае от пазарна икономика,

но не и от пазарен фундаментализъм.................................................................................252

Тема четвърта МЯСТОТО НА НАЦИОНАЛНОТО ПЛАНИРАНЕ В ТИПОЛОГИЯТА НА МОДЕРНАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА.............................................261

1. ПОЯВАТА И РАЗВИТИЕТО НА НОВИ СТРУКТУРНИ ЕЛЕМЕНТИ В ТИПОЛОГИЯТА НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА - ГЛАВЕН БЕЛЕГ И РЕЗУЛТАТ НА ЕВОЛЮЦИЯТА............................................................................................2611.1. Свободата на избора, стратегическият курс и приоритети на развитието,

и равнопоставеността на стопанските агенти - основно съдържание на типологията на модерната пазарна икономика..............................................................262

1.2. Модерната пазарна икономика като свобода на избора и функционираща състезателност.......................................................................................262

1.3. Модерната пазарна икономика като стратегически курс и приоритети на развитието................................................................................................263

2. МЯСТОТО НА НАЦИОНАЛНОТО ПЛАНИРАНЕ В ТИПОЛОГИЯТА НА МОДЕРНАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА...........................................................................2642.1. Националното планиране като инструмент за разработка

на стратегическия курс и приоритети на развитието.........................................................2642.2. Националното планиране - рожба на развитието на пазара................................................266

3. ЕВОЛЮЦИЯТА НА НАЦИОНАЛНОТО ПЛАНИРАНЕ В СТРАНИТЕ С ПАЗАРНА ИКОНОМИКА..............................................................................272

4. ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ ОТНОСНО МЯСТОТО И РОЛЯТА НА НАЦИОНАЛНОТО ПЛАНИРАНЕ В ТИПОЛОГИЯТА НА МОДЕРНАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА...........................................................................277

5. КАКВО Е И КАКВО НЕ Е НАЦИОНАЛНОТО ПЛАНИРАНЕ?...............................................279

Тема пета БЕЗ НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ЦЕЛЕСЪОБРАЗНИ И УСПЕШНИ РЕФОРМИ........................................286

1. ЗА ДА БЪДЕ КВАЛИФИЦИРАН ЕДИН ПРОЦЕС НА ПРОМЕНИ КАТО РЕФОРМА, ГЛАВНОТО УСЛОВИЕ ЗА ТОВА Е НАЛИЧИЕТО НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ.............................................................................................287

2. НЕ МОЖЕ ДА ИМА СЛУЧАЙНО ИЗЛИЗАНЕ ОТ РАЗРУХАТА. НЯМА НИТО ЛЕСНИ, НИТО МАГИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ В ИКОНОМИКАТА......................290

3. НЕ МОЖЕ ДА ИМА УСПЕШНО РАЗПЛИТАНЕ (РАЗСИЧАНЕ) НА ВЕРИГИТЕ ОТ ПРОБЛЕМИ НА ПРЕХОДА БЕЗ ЦЯЛОСТНА И ВЪТРЕШНО СЪГЛАСУВАНА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА........................................2913.1. Миналото не може да бъде идеал за бъдещето...................................................................2993.2. Всяка болна икономика се нуждае от специфична терапия................................................3063.3. Реформите се нуждаят от болезнен мисловен процес, а не от импровизации...................3113.4. Без внимателно и грижовно отношение към наследството

не може да има успешни реформи и развитие....................................................................3133.5. Пазарна икономика и взаимоотношението стратегия - стопанска конюнктура.................3153.6. Пазарна икономика и взаимоотношението стратегия -

тактика - оперативно управление........................................................................................3163.7. Макроикономическа стратегия и ефективна стопанска дейност........................................3183.8. Стратегията за реформи и развитие и необходимата

икономическа политика за нейната реализация..................................................................3193.9. Националната стратегия за реформи, развитие

и преструктуриране - основа за консенсус в обществото..................................................320

Тема шеста МЕТОДОЛОГИЯ НА РАЗРАБОТВАНЕ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ...............................................................................322

1. ОТ НОВА ФИЛОСОФИЯ НА ПРЕХОДА КЪМ НОВА ФИЛОСОФИЯ НА РАЗРАБОТКА НА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕФОРМИ.................................................................322

2. ОТ НОВА ФИЛОСОФИЯ ЗА РЕФОРМИ КЪМ НОВА ФИЛОСОФИЯ ЗА РАЗРАБОТКА НА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ.................................................................................3262.1. Относно изследването върху екзогенната за националната икономика среда...................3262.2. Относно изследването върху ендогенното състояние

на националната икономика................................................................................................3292.3. Относно начина на изследване на съществените пет вериги

във връзка с установяването на възможностите за бъдещо развитие................................3312.3.1 Логика на изследване на веригата “Цели на развитието

на икономиката « Структура на икономическата

система « Икономическа динамика”......................................................................332

2.3.2. Логика на изследване на веригата Ресурси « Структура

на икономическата система « Икономическа динамика........................................337

2.3.3. Логика на изследване на веригата Екология « Структура

на икономическата система « Икономическа динамика........................................3392.3.4. Логика на изследване на веригата Научно-технически

прогрес « Структура на икономическата

система « Икономическа динамика........................................................................3402.3.5. Логика на изследване на веригата Външноикономически

връзки « Структура на икономическата система « Икономическа динамика....3412.3.6. Логика на изследване на взаимодействието

между основните пет вериги.....................................................................................341

2.4. Итеративност на процедурата по формиране на макростратегия за развитие и преструктуриране..........................................................................................345

Тема седма ЛЕОНТИЕВАТА СИСТЕМА КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ, ПРОГНОЗИРАНЕ И ПРОЕКТИРАНЕ БЪДЕЩЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА СИСТЕМА..............................................................347

1. НАЙ-ОБЩ ВИД НА ЛЕОНТИЕВАТА СИСТЕМА....................................................................3472. ЛЕОНТИЕВАТА СИСТЕМА - АДЕКВАТЕН ИНСТРУМЕНТ

ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА СИСТЕМА...........................3513. ОТНОСНО РАЗГРАНИЧЕНИЕТО ПРОИЗВОДСТВЕНО-КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ,

МЕЖДИННА-КРАЙНА ПРОДУКЦИЯ......................................................................................3544. ХАРАКТЕРИСТИКАТА НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА,

ДАВАНА ОТ ЛЕОНТИЕВАТА СИСТЕМА ПО ВЕКТОР-РЕД И ПО ВЕКТОР-КОЛОНА.............................................................................3554.1. Характеристика по вектор-ред.............................................................................................3554.2. Характеристика пo вектор-колона.......................................................................................359

5. ВИДОВЕ ЛЕОНТИЕВИ СИСТЕМИ...........................................................................................3665.1. Видове Леонтиеви системи според начина на отразяване на амортизацията.....................3665.2. Видове Леонтиеви системи според начина на отразяване

на външнотърговския стокообмен......................................................................................3665.3. Видове Леонтиеви системи според използваната мерна единица......................................3685.4. Видове Леонтиеви системи в зависимост от степента

на отраслова диверсификация.............................................................................................3695.5. Видове Леонтиеви системи според начина на отразяване

на развитието на икономическата система.........................................................................3705.6. Други модификации на Леонтиевата система.....................................................................373

6. МАТРИЦА НА ПРЕКИТЕ И МАТРИЦА НА ПЪЛНИТЕ РАЗХОДИ.......................................3756.1. Доказателство за това, че изразът (Е-А) е матрица на преките разходи............................3756.2. Доказателство за това, че изразът (Е-А)-1 е матрица на пълните разходи..........................377

6.2.1. Аналитично представяне на логиката на кумулативно наслагване на косвените разходи от първи до n-ти порядък към преките разходи....................377

6.2.2. Доказателство, че обратната матрица на матрицата на преки разходи е матрица на пълните разходи......................................................389

6.3. Икономичесkа интерпретация на матрицата на пълните разходи......................................3946.3.1. Икономическа интерпретация на обикновените скалари.........................................3956.3.2. Икономическа интерпретация на елементите

по главния диагонал на матрицата на пълните разходи...........................................3976.3.3. Икономическа интерпретация на вектор-колоната

на матрицата на пълни разходи.................................................................................3986.3.4. Икономическа интерпретация на тенденциите в стойността

на детерминантата на матрицата на пълните разходи..............................................4017. МАТРИЦАТА НА ПЪЛНИТЕ РАЗХОДИ - ИНСТРУМЕНТ

ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СИСТЕМНИЯ ПОДХОД В АНАЛИЗА И УПРАВЛЕНИЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА.............................408

8. ПРОГНОЗИРАНЕ НА ВЕКТОРА НА КРАЙНАТА ПРОДУКЦИЯ...........................................4118.1. Прогнозиране на крайната продукция за нуждите

на потреблението (в собствения смисъл на думата) в демографската система.....................................................................................................411

9. ПРОГНОЗИРАНЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНАТА МАТРИЦА.........................................................4159.1. Прогнозиране на технологическата матрица

с помощта на RAS процедурата..........................................................................................4159.2. Прогнозиране на технологичната матрица

чрез метода на главните коефициенти................................................................................417

10. КЛЮЧЪТ КЪМ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА......................................................................................418

Тема осма ДИНАМИЧНИЯТ МОДЕЛ НА ФОН НОЙМАН КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕДНО НАЦИОНАЛНО СТОПАНСТВО...................................................................................429

1. ОТНОСНО ФОН НОЙМАНОВАТА ТЕОРЕМА ЗА МАГИСТРАЛИТЕ...................................4292. АРХИТЕКТУРА НА ФОН НОЙМАНОВИЯ МОДЕЛ................................................................4303. НАПРАВЛЕНИЯ НА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ФОН НОЙМАНОВИЯ МОДЕЛ..............................434

Тема девета НЕЛИНЕЕН ОПТИМИЗАЦИОНЕН МОДЕЛ ЗА РАЗРАБОТКА НА СТРАТЕГИЧЕСКОТО БЪДЕЩЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА СИСТЕМА..............................................................435

1. АРХИТЕКТУРА НА МОДЕЛА...................................................................................................4352. ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА НЕЛИНЕЙНИЯ МОДЕЛ

ЗА РАЗРАБОТКА НА СТРАТЕГИЧЕСКОТО БЪДЕЩЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА СИСТЕМА..........................................................4372.1. Икономическа интерпретация на линейната функция........................................................4372.2. Икономическа интерпретация на първото ограничение

на нелинейния оптимизационен модел...............................................................................4372.3. Икономическа интерпретация на второто ограничение

на нелинейния оптимизационен модел...............................................................................4402.4. Икономическа интерпретация на третото ограничение......................................................4412.5. Икономическа интерпретация на четвъртото ограничение................................................4412.6. Икономическа интерпретация на петото ограничение........................................................4422.7. Икономически смисъл на шестото ограничение.................................................................4422.8. Икономически смисъл на седмото ограничение.................................................................4422.9. Икономически смисъл на осмото ограничение...................................................................4432.10. Икономически смисъл на деветото ограничение..............................................................4432.11. Икономически смисъл на десетото ограничение...............................................................4432.12. Икономически смисъл на единадесетото ограничение.....................................................443

3. МАКРОСТРУКТУРНОТО СЪОТНОШЕНИЕ НАТРУПВАНЕ - ПОТРЕБЛЕНИЕ И ОПТИМАЛНИЯТ РЕЖИМ НА ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА.............................................447

Тема десета ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ФУНКЦИИ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ.................452

1. МЕТОДОЛОГИЧЕСКА ОСНОВА НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ФУНКЦИИ...........................4522. МОДИФИКАЦИИ НА ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ФУНКЦИЯ....................................................4553. НАПРАВЛЕНИЯ НА ИЗПОЛЗВАНЕ

НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ФУНКЦИИ...................................................................................458

Тема единадесета ТИПОЛОГИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ.......................................................................460

1. ТИПОЛОГИЯ НА РАСТЕЖА СПРЯМО РЕСУРСА БРОЙ ЗАЕТИ (СПРЯМО ФАКТОРА РАБОТНА СИЛА)..........................................................460

2. ТИПОЛОГИЯ НА РАСТЕЖА СПРЯМО РЕСУРСА КАПИТАЛ...............................................4613. ТИПОЛОГИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ

СПРЯМО ПЪРВИЧНИТЕ ПРИРОДНИ РЕСУРСИ....................................................................4624. ТИПОЛОГИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ

СПРЯМО ОПАЗВАНЕТО, РЕХАБИЛИТАЦИЯТА И ПОДОБРЯВАНЕТО НА ПРИРОДНАТА СРЕДА...................................................................462

5. ТИПОЛОГИЯ НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРОГРЕС И ТИПОЛОГИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ................................................................463

Тема дванадесета ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС, ВЪНШЕН ДЪЛГ И ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ.............................464

1. ЗАЩО И КОГА ВЪЗНИКВА ПОТРЕБНОСТ ОТ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ В ЕДНА СТРАНА?....................................................................................................................................464

2. ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ - АБСОЛЮТНО БЛАГО, НО И КОВАРЕН КАПАН ЗА ИКОНОМИКАТА.......................................................................4662.1. Относно начина на определяне на необходимия обем

чуждестранни инвестиции...................................................................................................4662.2. Относно условията, при които необходимият обем

чуждестранни инвестиции се превръща във фактор на растежа.......................................4682.2.1. Предимствата и недостатъците на двете направления

на използване на чуждестранните инвестиции в една страна..................................4682.2.2. Относно оценката на инвеститорите за ефективността на стопанството и

икономическия статус на една страна.......................................................................4692.2.3. Онагледяване на ролята (абсолютно благо или коварен капан)

на чуждестранните инвестиции.................................................................................4733. Стратегия за приспособяване..................................................................................................481

Тема тринадесета ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ И СТРАТЕГИЯ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ....................................................................486

1. ИКОНОМИЧЕСКА ИЗГОДА И ЕКВИВАЛЕНТНОСТ ОТ ВЪНШНОТЪРГОВСКИЯ ОБМЕН.......................................................................................486

2. ЕФЕКТИВНОСТ НА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ.......................................................................4932.1. Ефективност на износа.........................................................................................................4942.2. Ефективност на вноса..........................................................................................................4992.3. Ефективност от стокообмена в цялост. Условия на търговия............................................501

3. РАЗРАБОТВАНЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ЕФЕКТИВЕН ИЗНОС.................................................5073.1. Архитектура на модела за оптимизация на износа..............................................................5073.2. Икономически смисъл (икономическа интерпретация)

на модела за оптимизация на износа...................................................................................5093.3. Информационно "захранване" на модела за оптимизация

на износа на една страна.....................................................................................................5104. РАЗРАБОТВАНЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ЕФЕКТИВЕН ВНОС...................................................514

4.1. Архитектура на модела за оптимизация на вноса...............................................................5144.2. Икономически смисъл (икономическа интерпретация)

на модела за оптимизация на вноса....................................................................................5154.3. Информационно "захранване" на модела за оптимизация

на вноса на една страна.......................................................................................................5165. МОДЕЛ ЗА ОПТИМИЗАЦИЯ НА ВЪНШНОТЪРГОВСКИЯ

СТОКООБМЕН В ЦЯЛОСТ.......................................................................................................5175.1. Архитектура на модела........................................................................................................5185.2. Икономически смисъл (икономическа интерпретация) на модела

за оптимизация на външнотърговския стокообмен в цялост.............................................5186. ВАЛУТНИЯТ КУРС КАТО СТРАТЕГИЧЕСКА МАКРОПРОМЕНЛИВА...............................523

Тема четиринадесета ПРОМЯНАТА В ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО И ПОКРОВИТЕЛСТВО И СТРАТЕГИЯТА ЗА ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ НА СТРАНАТА.....................532

1. ВЕЧНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ В ПРЕХОД................................................532

2. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО И ЗАДЪЛБОЧАВАНЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ВРЪЗКИ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ В ПРЕХОД - НЕОБХОДИМО УСЛОВИЕ ЗА УСПЕШНОТО ИНТЕГРИРАНЕ НА ПРЕХОДНИТЕ ИКОНОМИКИ В СВЕТОВНОТО СТОПАНСТВО И ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО....................................................534

3. КОЕ ДЕТЕРМИНИРА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ВРЪЗКИ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ В ПРЕХОД?...................................................................................537

4. УСЛОВИЯ И ОГРАНИЧЕНИЯ, ПРИ КОИТО ЩЕ ПРОТИЧА ПРОЦЕСЪТ ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ В ПРЕХОД................................................................543

5. ПЪТИЩА И МЕХАНИЗМИ НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ В ПРЕХОД....................................................................................544

6. НЕОБХОДИМОСТ И ВЪЗМОЖНОСТ ОТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ОСТАНАЛИТЕ СТРАНИ В ПРЕХОД В ОТРАСЛИТЕ ОТ ТРИТЕ СЕКТОРА НА ИКОНОМИКАТА..................................................545

Въведение

Най-невярната представа, каквато може да съществува в едно общество по повод на дадено понятие (на даден процес), представлява тази спрямо планирането. Едва ли може да се намери пример за по-неадекватна представа за същността на понятия от тази за прогнозирането и планирането. Едва ли може да се намери пример за по-често използване в ежедневния живот на човека, семейството или организацията от този за използването на прогнозирането и планирането. Още със събуждането си човекът се интересува от прогнозата за времето, за да направи своя тоалет за деня, за да организира своята командировка, бизнес дейност и т.н. Още със събуждането си той “актуализира” своя план “от вчера” или “разработва” нов план за днешния, утрешния или по-отдалечения ден на своята делова дейност или релаксация. И така, от сутринта до късна вечер, до своето лягане. Този план се записва на листче, в деловия тефтер, в секретарския бележник или на компютъра. От сутрешния тоалет, през пазаруването, до сложната и диверсифицирана дейност на организацията ежедневието не протича извън прогнозирането, извън планирането. И това го правят всеки ден дори тези, които имат непоносимост към понятията прогнозиране и планиране.

Откъде идва това разминаване между ежедневна практика, от една страна, и представа - от друга, спрямо прогнозирането и планирането. Двадесетият век бе белязан с възхода и падението на авторитета и вярата в планирането. В основата на падението стои идеологизирането на понятието планиране, неговото отъждествяване със социализма, стои некоректната практика на неговото отъждествяване с волевото командване на икономиката.

В настоящия курс е направен опит за разкриване на съдържателния “образ” на прогнозирането и планирането на бъдещето на икономическите системи. Този съдържателен образ се извежда от изследването на икономиката в качеството й на сложна система, от изследването на еволюцията на тази система, от изследването на нейните свойства.

Още тук, в увода, изрично трябва да се подчертае, че процесът на прогнозиране и планиране най-малко е технически процес. Това не е нито процес на шаблонно прилагане на някакъв кодекс от правила, нито педантична мрежа от баланси, нито някакъв свитък от отчетно-статистически и планови формуляри, нито набор от формули или математически алгоритми. Прогнозирането и планирането са преди всичко величествени познавателни процеси, процеси на познание и на преобразуване (въз основа на познанието) на икономическите системи от по-ниска към по-висока степен на тяхното развитие. По своята дълбока същност прогнозирането и планирането представляват научноизследователски процеси в строгия собствен смисъл на думата. Самото разработване на един план представлява една трудна, отговорна и сложна научноизследователска работа.

Връзката на прогнозирането и планирането с висшите форми на научно-изследователската работа имат прекалено усложнен характер. Така, например, нито един макропоказател не се обуславя непосредствено от научно-изследователската работа около “разбиването” на атомното ядро, ако не се смята, разбира се, връзката, че е нужно да се отделят средства за изследвания и експерименти. Но независимо от това, съществува връзка между посочената изследователска област и въпросния макропоказател. По същия

начин, на пръв поглед въпросите на наследствеността като че ли нямат пряко отношение към разработването на една стратегия за развитие на една национална икономика. Казано иначе, трябва ли разработващият такава стратегия да има представа за отношението между наследственост и изменчивост, между соматични и полови клетки, между организъм и среда при разработването на стратегията. Няма нито една област на науката - стига, разбира се, да бъде наука, която да няма връзка с разработката на една стратегия. Казано иначе, няма област на знанието, която да не интересува човека, който разработва истинска стратегия.

Прогнозирането и планирането са процеси сами по себе си научноизследователски, процеси, които включват в себе си научноизследователската работа в едни области пряко, а в други косвено. По тази причина значението на прогнозирането и планирането за икономиката надхвърля рамките на стопанството, разбирано в тесния смисъл на думата. Прогнозирането и планирането се превръщат в една единна система, която обхваща развитието на съответния стопански обект в неговата цялост.

При досегашния подход към развитието на стопанството не се отчита неговата връзка с другите системи. Поради това за повърхностния наблюдател се губи единството на обществения живот и връзката, например, между теория и практика. Навремето великото откритие на Менделеев не е могло да има практическо значение, но това откритие “отвори вратата” за интензивна изследователска работа върху атомната енергия, което разкри огромното си значение за икономическата практика едва през втората половина на ХХ век. Изкуството при планирането се състои в това да се намери правилно съотношение между различните задачи. Ако се подцени ролята на по-отвлечените теоретически проблеми, това може да подкопае и основата за разработка и на практическите. Обратно, ако се прекали в “теоретизирането”, то може да увисне във въздуха и да се остане както без конкретни практически резултати, така и без теория.

Научноизследователските по своето съдържание процеси на прогнозиране и планиране се нуждаят от специалисти, които са не само добри изпълнители и даже не толкова добри изпълнители, колкото творци, нуждае се от инициативни професионалисти, от хора, които не се примиряват със старото, още по-малко прекланящи се пред старото. Истинският процес на прогнозиране и планиране се нуждае от “революционери” в живота, защото един план (една стратегия) не представлява мъртъв бюрократичен низ от цифри или педантична мрежа от баланси. Той е жив организъм, чието сърце - това са неизчерпаемата инициатива и творчество на хората. Ако стратегията не се опре и не вгради в себе си творческата енергия и активност на хората, ако не вгради в себе си изискванията и възможностите за оползотворяване на генетичния потенциал на нацията, ако не създава условия за изява и за развитие на този потенциал, ако не изпълни всички клетки на тази стратегия с тази творческа енергия, не може да бъде получен продукт, който да претендира за званието “план” или “стратегия”.

Казано иначе, чрез прогнозирането и планирането, задачата е да бъдат възбудени (генерирани) инициативи и интереси за творчество, от една страна, и, от друга - да бъдат координирани тези инициативи и интереси за творчество, за да бъде гарантирано тяхното претворяване в живота - творчеството на един пункт в дадена икономическа система се явява условие за реализацията на творчеството на друг пункт (други пунктове) в същата икономическа система. В тази си функция на генератор и координатор на инициативи и интереси за творчество планирането изпъква като величествен социологически процес, като изпреварваща демокрация, с една дума - като нов тип цивилизация.

И така, истинският процес на прогнозиране и планиране се нуждае от хора, които винаги търсят новото, които гледат напред, които не се помиряват с рутината. Казано иначе, прогнозирането и планирането се нуждаят от хора, способни да “яздят промяната”.

А това означава, че специалистите по прогнозиране и планиране трябва решително да се освободят от ролята им да “тичат след промяната” и да овладеят изкуството да генерират промяна, която ще води до целесъобразни от икономическа, социална и екологическа гледнa точкa резултати и последици. Този, който следва стратегия на догонване не само в икономиката, е обречен на вечно изоставане. Той просто няма шанс някога да догони тези, които поставят стандартите в различните области на живота, в т.ч. и в икономиката. Затова прогнозирането и планирането се нуждаят от хора, които не чакат новото да им бъде посочено от някой друг, които не се задоволяват с “маниловски мечти”, а чустват, че сами творят своето бъдеще и при това знаят как да го творят.

И така, истинското разработване на един план в стопанството не е обикновена техническа задача, още по-малко може да носи технически характер. По тази причина е необходима основна ревизия на методологическата база, върху която са се строили в миналото различните планове. Необходимо е да се разчистят натрупаните предразсъдъци, необходимо е създаването на истинска наука за прогнозирането и планирането, каквато може да се изгради само върху основата на системния подход. “Колкото и да изглежда парадоксално - още в 1987г. в своето последно фундаментално изследване “Структура и управление на икономическата система” акад. Е. Матеев писа - може да се каже, че задачата е тепърва да се създаде планиране (в смисъл на оптимизирана координация на инициативи - тъй като преобладаващите в миналото “волеви задания” относно рационирането не представляват, както беше вече изтъкнато, план в строгия смисъл на термина, - въпреки че както атаките срещу планирането, така и контраатаките в негова защита протичаха под знамето именно на термина планиране!”1

Настоящият курс представлява един опит за създаване на така необходимата нова теория и методология в областта на прогнозирането и планирането на бъдещето на икономическите системи. Този курс има за своя цел подготовката на необходимите специалисти за нуждите на прогнозирането и планирането като величествени познавателни и преобразуващи въз основа на познанието процеси. И по-точно, курсът е насочен към създаването на символни аналитици - професията на бъдещето - (по думите на Р. Рийч)2.

1 Акад. Матеев, Е., Структура и управление на икономическата система, изд. Наука и изкуство, С., 1987, с. 366.

2 “Често нашата склонност в по-късния живот - пише Р. Рийч - е да виждаме действителността като серия от статични снимки - тук пазара, тук технологията, тук опасност за околната среда, там политическо движение. Взаимоотношенията между тези явления остават неизследвани. Голямата част от официалното образование затвръждава тази грешка, като предлага факти и цифри на порции - по една хапка “история”, “география”, “математика”, “биология”, като че ли всяка от тях е отделна и несвързана с другите. Това може да е ефикасна система за предаване на хапки данни, но не и за внушаване на мъдрост. Това, което всъщност ученикът научава е, че светът е съставен от отделни части, всяка от които може в основни линии да се разбере изолирано от другите.

За да открива нови възможности, обаче, човек трябва да може да вижда цялото и да разбира процесите, чрез които частите на действителността са свързани в едно. В реалния свят въпросите рядко се появяват ясни и лесно разделими. Символният аналитик трябва непрекъснато да се опитва да различава по-големите причини, последствия и взаимоотношения. Това, което изглежда проста задача, поддаваща се на стандартно решение, може да излезе симптом на по-фундаментален проблем, който сигурно ще се покаже другаде в различна форма. Решавайки основния проблем, символният аналитик може да добави значителна стойност - Образованието на символния аналитик поставя ударението върху системното мислене. Вместо да се учат студентите как да решат проблема, който им се поставя, те се учат да изследват защо е възникнал проблемът и как той е свързан с други проблеми. Едно нещо е да се научиш да пътуваш от едно място до друго, следвайки предписан маршрут, съвсем друго нещо е да изучиш целия терен, така че да намериш преки пътеки към всяко място, в което искаш да отидеш. Вместо да приемат, че проблемите и

Курсът “Прогнозиране и планиране развитието и функционирането на икономическите системи” е композиран в две части. В тази първа част на курса, най-напред е дадена постановка на въпроса за връзката “икономическа система - системен подход - прогнозиране и планиране”, както и на въпроса относно типологията на икономическите системи и неизбежната специфика на прогнозирането и планирането на тяхното бъдеще. Една е типологията на националната икономическа система, друга е типологията на регионалната икономическа система, трета е типологията на фирмата в качеството й на система, с една типология са производствените фирми, с друга типология са фирмите от сферата на услугите. По-нататък - с една типология са промишлените фирми, с друга - строителните, с трета - селскостопанските. С една типология е транспортната фирма, с друга - здравната, с трета - консултантската. Една е типологията на дейността на една банка, друга е тя на един университет, трета - на спортен клуб и т.н.

В тази първа част на курса, по-нататък, въз основа на системния подход е изследвана типологията на националната икономическа система, развитието на тази система и на подхода на обществото към нея във времето. И въз основа на това изследване се извеждат мястото на националното планиране в типологията на модерната пазарна икономика; ролята и значението на националната стратегия за реформи, развитие и преструктуриране; методологията за разработка на макроикономическа стратегия, опорните точки на тази методология, нейния итеративен характер; основните методи, чрез които може и трябва да се изследва икономическата система и да се формира архитектурата на нейното бъдеще. В курса се аргументира тезата, че колкото и важни да са методите, с които се изследва националната икономическа система, то най-важна си остава философията (парадигмата), в рамките на която се използват методите. Доказано е, че с един и същи метод могат да бъдат осъществявани (в зависимост от философията на неговото използване) както анализ на ниско равнище (в смисъл на примитивно, на равнище въз основа на видимото), така и системо-анализ от висок ранг, който според Боулдинг3 може да гарантира необходимият успех в бъдеще и на икономическата теория, и на икономическата практика.

Авторът на курса се надява и би бил удовлетворен, ако настоящата книга спомогне за формиране на новия тип специалисти - символните аналитици - от каквито още сега се нуждае националната икономика на България, ако читателите намерят в тази книга отговор на въпросите относно стопанското развитие на страната, които ги вълнуват и нещо повече - намерят отговор на въпросите, които не им дават покой. Разбира се, авторът не храни илюзии и не счита, че е дал окончателният отговор на тези въпроси. Проблемите, на които е посветена книгата, са толкова отговорни за бъдещата съдба на икономиката и страната, те са в същото време трудни, даже прекалено трудни и сложни за решаване, че всяка претенция за еднозначност на решенията е опасна. Всяка задача (и най-елементарната) може да има и най-често има не едно единствено решение. Еднопътието, каквото и да е то,

техните решения се формулират от други (както е при масовата стандартизирана продукция), студентите се учат, че проблемите обикновено могат да се преформулират според това, къде гледат в една широка система от сили, променливи и резултати, и че чрез изследване на по-голям проблем могат да се открият неочаквани взаимовръзки и потенциални решения” - Рийч, Р., Б., Трудът на нациите (как да се подготвим за капитализма на ХХII век), УИ “Св. Климент Охридски”, С., 1992, с. 198, 199.

3 “От един момент нататък - пише Боулдинг - успехът на икономическата наука ще зависи от способността й да се откъсне от тези системи на ниско равнище, които са полезни само в качеството на първи приближения и използва системи, които по-непосредствено съответстват на нейния универсум.” - Боулдинг К., Общая теория систем - скелет науки (перев. с англ) в: Исследования по общей теории систем, изд. Прогресс, М., 1969, с. 123.

води до никъде. За последните 55 години България преживя ужасите на еднопътието, за да ги преживява отново.

Разбира се, че нито човекът, нито стопанската организация, нито националното стопанство, нито страната могат да вървят едновременно по повече от един път. Когато тук се посочва порочността на еднопътието, се има предвид идеологическото еднопътие, което не допуска други възможни варианти (пътища) на развитие, за априорното отричане на алтернативността на еднопътието, на “доказване” на безалтернативността. В случая става дума за идентификация на възможните варианти (алтернативи) на бъдещото развитие. Няма идеален вариант, но има по-добри, по-малко добри, недобри и направо губещи варианти на развитие. За да бъде избран верният път на развитие, трябва да бъдат идентифицирани и изследвани възможните варианти и между тях да бъде избран този, който ще бъде следван в бъдеще. Именно това е мисията на прогнозирането и планирането на развитието и функционирането на икономическите системи.

В настоящия труд е отделено значително място на анализа на проблемите на прехода към пазарна икономика, на тази уникална задача, която българското общество трябва да реши и която задача не може да бъде решена извън прогнозирането и планирането.

Курсът “Прогнозиране и планиране развитието и функционирането на икономическите системи” е разработен въз основа на почти четиридесетгодишното изучаване на литературата в областта на икономическата теория, в т.ч. в областта на прогнозирането, планирането и управлението на икономиката, въз основа на критичното (през филтъра на теорията) осмисляне на икономическата практика, в т.ч. на прехода към пазарна икономика. В първите години на този преход авторът на настоящия курс се оказа и единственият автор, отстояващ правото на съществуване на прогнозирането и планирането. За това свое “твърдоглавие” и “бъркане на крака” в строя срещу планирането той понесе “полагащите” се в такива случаи на неподчинение и непослушание анатеми4.

Тази роля на “черна овца” спрямо официалния камертон не бе за завиждане. И авторът на настоящия курс започна да си задава въпроса: основателно ли е неговото категорично отстояване правото на живот на планирането, когато от всички посоки по негов адрес (на планирането) се чуваше консенсусният глас “разпни го!”. Всеки опит на автора да си отговори на този въпрос, да разбере дали не е отишъл твърде далеч в своето “твърдоглавие” по адрес на планирането, го караше да търси нови факти и аргументи. А те (новите факти и аргументи) показваха, че авторът на настоящия курс все още не е поел истински по пътя към истинското “твърдоглавие” в полза на планирането.

4 В две свои публикации (Четиво за автори и критици на модели за икономическа реформа; Преклонението пред негово величество молива - единствено верният изход от кризата) през 1990 г. авторът на настоящия курс предложи своето виждане за начина на осъществяване на прехода в България. В това свое виждане авторът отстояваше законното място и роля на планирането в процеса на управление осъществяването на прехода. Позицията на автора на настоящия курс за философията на прехода разгневи привържениците на шоковия преход. Този гняв бе излян в серия от публикации (Вж. Мичковски А., Да живее икономическата криза, в-к Подкрепа, година 1, бр. 15 от 10 юли 1990г., проф. д.ик.н. Любен Беров, Наведнъж или на хапки, в-к Свободен народ, бр.70 от 24 юли 1990г., проф. д.ик.н. Георги Петров, Мъдрите мъдруват, но парите не лудуват, в-к Дума, бр. 121 от 2 август 1990г.) За съжаление на опонентите на автора на настоящия курс животът потвърди колко е бил прав той със своето предложение за характера на прехода в България през 1990г. За любознателния читател ще бъде интересно да види позицията на автора на настоящия курс за философията на прехода от преди повече от 10 години и критиката на тази позоция от неговите опоненти. Едно връщане към дискусията от преди повече от 10 години ще покаже на читателя до какви пагубни последици може да води замяната на научните аргументи в дискусиите с идеологически клишета.

Настоящият курс е резултат от десетгодишното упорито следване и вървене по този път (в годините на прехода) към истинското “твърдоглавие”. Авторът е повече от убеден в необходимостта от планиране, в това, че делото на планирането си заслужава “твърдоглавието” и дори главата на твърдоглавия. През всичките тези години на изпитания, терзания и на вътрешна борба относно необходимостта и ролята на планирането в управлението на съвременните икономически системи най-голяма опора на автора бе и си остава акад. Евгени Матеев, неговото респектиращо с обема и дълбочината си творческо наследство.

Курсът “Прогнозиране и планиране развитието и функционирането на икономическите системи” е изграден основно върху идеите на акад. Матеев за националното стопанство в качеството му на система, за системния подход, за структурата на националната икономика, за разграничението между прогнозиране и планиране, за планирането като социологически процес, за съдържателната характеристика на управлението, за взаимоотношението пазар - план, за икономическата интерпретация на матрицата на пълните разходи.

Опазването и пренасянето във времето на творческото наследство на акад. Евгени Матеев, на класиката в областта на икономическата наука, създадена от него, както и превръщането й в достояние на поколенията е дело - колкото необходимо, полезно, почтено и достойно, толкова отговорно и трудно. Какво е една нация без духовните й водачи, какво е една национална наука без нейните създатели, какво е една университетска институция без нейните еталонни личности? Теорията на акад. Евгени Матеев за управлението на икономическата система, за прогнозирането и планирането като най-съществени елементи на това управление е онова нещо, което характеризира националната идентичност на българската икономическа наука, на приноса на българска икономическа наука в съкровищницата на световната икономическа наука. Авторът на настоящия курс ще бъде удовлетворен, ако с тази си книга в някаква степен е успял да изпълни макар и част от своя морален и професионален дълг към едно неоценимо национално богатство, с което разполага България - творческото наследство на акад. Евгени Матеев.

Проблематиката, обект на настоящия труд по дефиниция предполага дискусионност. Ако този труд предизвика към размисъл и чрез това към необходимата дискусионност, то авторът ще счита своята задача за изпълнена. Авторът ще приеме с благодарност бележките и предложенията на читателите, които биха спомогнали за усъвършенстването на труда при неговото издаване в бъдеще.

Авторът изказва своята сърдечна благодарност и признателност към хората, които бяха съпричастни към написването на тази книга, които подкрепяха морално автора в неговия тежък път по нейното написване и които не пожалиха сили и труд по въвеждането на текста, по техническото оформление на труда: ст.ас. Марин Маринов, гл.ас. Георги Киранчев, докторант Йовка Банкова, доц. д-р Гинка Милчева, докторант Христо Катранджиев, Даниела Чонкова, Ивайло Тихолов-Франц, Росен Димитров.

юни, 2001 г., СофияАвторът

Тема първа

ВРЪЗКАТА ИКОНОМИЧЕСКА СИСТЕМА - СИСТЕМЕН ПОДХОД - ПРОГНОЗИРАНЕ И ПЛАНИРАНЕ

1. ПОСТАНОВКА НА ВЪПРОСА ЗА ГЕНЕЗИСА НА ПРОГНОЗИРАНЕТО И ПЛАНИРАНЕТО

Всяка съзнателна човешка дейност, свързана с определяне на цели, които трябва да бъдат постигнати в бъдеще, с изясняване и определяне на необходимите за постигането на тези цели ресурси и мероприятия, с координиране по място и време на необходимите работи и ресурси (съгласно изискванията на технологията за постигане на всяка една цел) представлява процес на планиране - независимо от това дали този процес е облечен в съответната му форма, или той не намира изрично писмен израз. Казано иначе, всеки процес на вземане на решение и неговата обосновка се дефинира като планиране. Всеки студент всъщност е станал студент въз основа на свой личен план, в който има и поставена цел, и определяне на необходимите ресурси и действия за постигане на тази цел, и “жертвите”, които кандидат-студентът трябва да “даде” в името на постигане на тази цел. Генезисът на плановия процес е в самата съзнателна човешка дейност. Той възниква тогава, когато се появява съзнателната човешка дейност, тогава, когато човекът започва да взема решения относно своето бъдеще и във връзка с това относно своите действия, с една дума, когато започва да взема решения относно своята съзнателна дейност. То (планирането) е неизменна нейна характеристика. За достатъчно дълъг период от време то не е било обособено изрично като нарочна самостоятелна дейност.

Даже в ранния стадий на присвояващия тип икономика племето е вземало решение да осъществи поредния лов на дивеч или риба, да събере плодове и т.н. То е организирало тези дейности. Казано иначе, и в този най-ранен стадий на човешката цивилизация е било налице планиране от примитивен тип. Този стадий на примитивно общество се характеризира с примитивна дейност, примитивно съзнание и примитивно планиране. На следващия стадий - този на пастирите - заедно с развитието на съзнателната човешка дейност настъпва развитие и в планирането като неин съществен елемент. Това важи в още по-голяма степен за следващия стадии - този на земеделците и най-вече за индустриалния стадий.

В стадиите на произвеждащия тип икономика всяко решение: да бъде построено жилище за семейството или фамилията; да бъде увеличено стадото овце, крави и т.н.; да бъде направено или осигурено някакво сечиво, инструмент, инвентар (каруца, рало) и т.н. по същество е представлявало процес на планиране. За изграждането на жилището са се определяли необходимите материали (камъни, дървен материал, ... и т.н.). Увеличеното стадо се е преизчислявало в допълнително количество листников фураж, сено, слама, концентриран фураж. Разбира се, за достатъчно дълъг период тази дейност не е била облечена в съответната писмена форма. Семейният живот във всичките му форми е бил осъществяван в рамките на неписано планиране.

Най-напред в явна форма на план (проект) се отразяват онези обекти - цели на човека, които са се характеризирали с подчертана сложност откъм елементи и връзки между елементите - сгради (жилищни и стопански), инвентар (кола, веялка и т.н.). Появата на машината превръща плана в неговата явна форма, в неотменен белег на съзнателната творческа човешка дейност. Широкото и масово разпространение на явния планов процес най-напред е в техниката, строителството и военното дело. В своята изрична форма планирането се появява на сцената тогава, когато човекът се натъква на решаването на сложни проблеми. С нарастването на мащабността и сложността на проблемите, които човекът е трябвало да решава в своя живот, планирането последователно се трансформира от неговата неявна в неговата явна форма. Аналогично на другите дейности, в хода на човешката еволюция с появата на общественото разделение на труда, то се обособява в специфична човешка дейност.5

И така, планирането в своята явна форма като процес на определяне (формиране) на цели, които трябва да се постигнат в бъдеще, по изясняване на необходимите ресурси и мероприятия, с координацията по място и време между ресурси и действия (съгласно технологичния ред за постигане на съответната цел), се обособява като изрична дейност, тогава, когато системите, с които оперира или които създава човекът, стигат определен праг на сложност.

Показателен пример в това отношение предоставя историята във връзка с институционализирането на прогнозирането на времето. По време на Кримската война (1854 г.) след провал на атаката, подготвяна по море за превземане на Севастопол, от внезапно развихрила се буря били нанесени значителни повреди на част от корабите, а френският военен кораб “Хенрих IV” потънал. Френското командване се обърнало с

5 “Военната организация на страната както във военно, така и в мирно време - пише един от бащите на линейното програмиране Джордж Данцинг - обединява икономически и военни дейности и изисква най-съвършена, щателно премислена координация на работите по осъществяване на плановете, разработвани от различни ведомства. Ако един от тези планове е насочен към проектиране и изготвяне на някакво оборудване, трябва да бъде съгласувано с икономическите възможности за прехвърляне на работна сила, материали и производствени мощности от гражданския сектор на стопанството във военния. Тези преобразувания, а също така и споменатите работи непосредствено трябва да се впишат във военната програма. За да се даде някаква представа за характера на взаимозависимите различни видове най-важни работи може да се отбележи, че всеки отделен вид работа, свързан с планирането на работната сила, включва в себе си стотици подвидове, а в областта на материално-техническото снабдяване количеството на подвидовете може да достигне до няколко хиляди. Всякога ли задачите са били толкова сложни? Тук е уместно да се приведе следното заявление на М. К. Вуд и М. А. Гейслер: Някога на главнокомандващия му се е отдавало да съставя план за бойните действия лично. Но доколкото подлежащите на планиране действия се разраствали както в пространството и времето, така и по общата им сложност, се появили ограничаващи фактори, свързани с човешките способности. Военната история е пълна със случаи, когато командващите са търпели поражения поради това, че са се загубвали в детайлите; не поради това, че те не са могли в последна сметка да обхванат тези детайли, но поради това, че на тях не им се е удавало да обхванат всички съществени детайли за това време, с което са разполагали за вземане на решение. В оная степен, в която задачите на планирането се усложнявали, в тая степен върховният главнокомадващ се е обграждал с главен щаб от специалисти, които допълвали командващия при изработване на решенията. Наличието на главен щаб позволило да бъде разчленен процеса на планиране и да се назначат отговорни специалисти по всеки въпрос. Обязаностите на командващия се ограничили до определяне (избора) на целите на операцията, а също с координиране, планиране и разрешаване на конфликтите между службите на щаба.”, Данцинг, Дж., Програмирoвание, его обобщение и применения, перев. с англ., изд. Прогресс, М., 1966, с. 19-21.

въпрос към Парижката обсерватория: “Възможно ли било предварителното предвиждане на бурята в Черно море?” Отговорът бил положителен. Тогава Франция организирала служба за прогнозиране на времето. Другите страни се отнесли снизходително към това решение на Франция, не последвали нейния пример. Когато обаче различни природни стихии нанесли значителни поражения на техните територии, те също пристъпили към организиране на служби за прогнозиране на времето. В 1869 г. в САЩ, в района на Великите езера били унищожени около 2000 различни съда и правителството веднага решило да създаде и създало мрежа от служби за прогноза на времето. В 1872 г. била създадена Международната метеорологична организация. През 1873 г. се провежда първият Международен метеорологически конгрес във Виена и бил създаден Международен метеорологически комитет.

Аналогично на военната област и в икономиката необходимостта от прогнозиране и планиране е обусловена от системния характер на стопанството и неговите елементи, от нарастващата сложност на тези системи, и на сложността на проблемите на тяхното развитие. Правомерността на тази аналогия е доказана от бащите на кибернетиката (Винер, Ешби, Берталанфи, Хол, Фейджин, Боулдинг), открили общите закони на функциониране и развитие на машината, животното и човека (по-общо в природата и обществото) в качеството им на системи. Всички обекти, за които са изпълнени както необходимото условие - наличие на елементи, така и достатъчното условие - наличие на отношения на обуславяне между тези елементи, се дефинират като системи. В рамките на системата съществуват отношения на обуславяне веднъж от типа част - част (елемент - елемент) и втори път от типа част - цяло (еле-мент - система).

Планирането се оказва рожба на същата тази еволюция в развитието на икономиката, от която преди 200 години се роди моделът на класическата пазарна икономика. Колкото и странно да звучи планирането се оказва рожба на развитието на пазара. То е продукт на еволюцията в развитието и по-точно продукт на процеса на трансформация (в хода на това развитие) на стопанството и неговите елементи в икономически системи, на процеса на непрекъснато усложняване на тези системи и на проблемите, които трябва да се решават във връзка с функционирането и развитието на постоянно усложняващите се икономически системи в една непрекъснато изменяща се обкръжаваща среда.

И така, прогнозирането и планирането като съзнателна дейност са рожба на развитието на човека и обществото. Те се обособяват в изрична специфична дейност тогава, когато човекът е трябвало да премине към вземане на решения за развитието на сложни системи. По тази причина в следващото изложение се прави анализ на понятието система.

2. ПОНЯТИЕ ЗА СИСТЕМА

Понятието система се дефинира от Берталанфи като “комплекс от елементи, които се намират във взаимодействие”,6 или (според Хол и Фейджин) като “съвкупност от обекти и връзки между тях”7, а от Ръсел Акофф8 като “съвкупност от два или повече елемента, удовлетворяващи следните три условия: 1) Поведението на всеки елемент влияе върху

6 Вж. Исследования по общей теории систем, изд. Прогресс, М., 1969, с. 12.7 Определения понятия системы - в: Исследования по общей теории систем, изд. Прогресс, М.,

1969, с. 252.8 Акофф, Р., Планирование будущего корпорации, перев. с англ., изд. Прогресс, М., 1985, с. 38-39.

поведението на цялото. Ако се вземе за пример човешкият организъм (вероятно най-познатата система), то всяка от неговите части - сърце, бъбреци, черен дроб - влияят върху работата на цялото; 2) Поведението на елементите и тяхното въздействие върху цялото са взаимозависими. Това условие предполага, че поведението на всеки елемент и неговото влияние върху цялото зависят от поведението най-малкото на още един елемент. Нито един елемент не въздейства върху системата като независимо цяло. В човешкия организъм, например, поведението на сърцето и неговото въздействие върху тялото зависи от поведението на бъбреците, мозъка и другите елементи. Същото е валидно и по отношение на бъбреците, мозъка и всеки друг елемент; 3) Ако съществуват групи елементи, всяка от тях влияе върху поведението на цялото и нито една от тях не оказва такова влияние независимо. С други думи, елементите на системата са свързани помежду си по такъв начин, че от тях не могат да възникнат независими подгрупи." Въпреки различията в редакцията на дефиницията за система, давана от бащите на кибернетиката (на теорията на системите - Винер, Ешби, Хол, Фейджин, Берталанфи), те са категорично единодушни в едно - системата е органична съвкупност от елементи, намиращи се в отношения на взаимно обуславяне.

2.1. Относно необходимото и достатъчно условие един обект да бъде система

За да представлява система един обект, той трябва да удовлетворява както необходимото условие за съществуване на система - наличието на елементи, така и достатъчното условие - наличието на отношения на взаимно обуславяне между тези елементи. Ако е налице множество от елементи, но не е изпълнено достатъчното условие (т.е. липсват отношения на обуславяне между елементите от множеството), то това множество от елементи не формира система. Колкото и да е голямо по размер множеството на чакащите на една автобусна (респективно, трамвайна, тролейбусна и т.н.) спирка, то това множество не формира система, защото не е налице достатъчното условие. Множеството от 11 футболисти, формиращи отбор, който се състезава, представлява система, защото са изпълнени и необходимото, и достатъчното условия за това. Система формират и работещите в една фирма, където трудът на един е условие за труда на другия или другите.

Възниква същественият въпрос: всяко ли отношение на обуславяне (на взаимодействие) между елементи води до система? Чудесен отговор на този въпрос дава Ешби. “Един начин на свързване е - пише той - машините насилствено да се съединят, както това свързване става, когато два автомобила се вкопчат при катастрофа. Този начин на свързване, обаче, не представлява за нас голям интерес, тъй като автомобилите се изменят твърде много от процеса. Това, което искаме, е начин на свързване, който не нарушава вътрешната работа на всяка машина, така че след свързването всяка машина е все още същата машина, каквато е била преди свързването. То (свързването) трябва да бъде между дадените входове и изходи, като останалите части не се засягат независимо от тяхната достъпност.”9. Следователно до система водят само тези отношения на обуславяне между елементите, които не нарушават вътрешната структура и функции на свързаните елементи, така че след свързването елементите продължават да бъдат това, което са били и преди свързването им. А в резултат на свързването им се получава нещо ново, което не присъства поотделно в

9 Ешби, У., Въведение в кибернетиката, прев. от англ. ез., изд. Наука и изкуство, С., 1967, с. 69.

свързаните елементи. И тъкмо това ново, получено в резултат на свързването между елементите, представлява системата. Когато в една епруветка се поставят две молекули водород и една молекула кислород, те (молекулите) не остават една до друга, а си взаимодействат и в резултат на реакцията се получава нещо ново - една молекула вода със свойства, различни и спрямо свойствата на двете молекули водород, и спрямо свойствата на молекулата кислород.

2.2. Системата като продукт на взаимодействието между изграждащите я елементи

Системата не е просто необходимото условие - наличието на елементи, и достатъчното условие - отношенията на взаимно обуславяне между тези елементи. Системата се явява продукт, резултантна от взаимодействието между изграждащите я елементи. Системата не се явява механичен сбор от елементи, нито аритметична сума от свойствата, функциите и ролята на елементите, изграждащи системата. Свойствата, функцията и ролята на системата са неприсъщи на свойствата на изграждащите я елементи и се явяват резултантна от взаимодействието на елементите. Системата се явява такова нещо, което не подлежи на разлагане на независими елементи (части). От друга страна, всеки елемент на системата притежава свойства, които се губят, ако той бъде изваден (отделен) от системата. Отделеното от човешката система око не може да вижда. На свой ред човекът може да тича, да свири на музикален инструмент, да чете, да пише и да върши много други неща, нещо, което нито един от елементите (подсистемите) на човека не е способен да извърши самостоятелно. Нито един елемент (подсистема) на човека не се явява и не представлява човека като такъв, само цялото (т.е. неговите елементи или подсистеми в тяхното взаимодействие го формират като такъв). Аналогична е ситуацията с автомобила и която и да е друга машина. Подобно е положението с какъвто и да е друг животински вид. Такава е ситуацията с всяка система, създадена от човека, или в която участва човекът.

Съществените свойства на системата произтичат, както бе посочено, от взаимодействието между нейните елементи, а не от техните действия, взети поотделно. Системата е такова цяло, което не може да се раздели на независими части. По тази причина, когато системата се разчлени на съставните й части, тя губи своите съществени свойства. Тъкмо поради това и то е главното - системата е цяло, което не може да бъде разбрано посредством анализа. Разбира се, общата теория на системите не отрича значението на традиционния аналитичен подход, който има за задача да установи “от какво се състои” един сложен обект. Нито пък относителната самостоятелност на откритите по този път съставки може да се игнорира. Съставните части на едно цяло се третират, самите те, като системи (подсистеми) със своя специфика и относителна самостоятелност, свързани една с друга (като елементи на голямата система) чрез своите входове и изходи. По такъв начин общата теория на системите превъзмогва не само свеждането на сложните обекти до сума от съставки, но и свеждането на съставките до инертно и безкачествено следствие от цялото.

Осъзнаването на този факт е основният източник на интелектуалната революция, предизвикващ смяната на епохите. За да се разберат поведението и свойствата на системите е нужен не анализ, а съвършено друг метод. Въз основа на този метод се изследват на адекватна основа (спрямо същността и съдържанието на системата) и елементите на системата, и отношенията на обуславяне в нея, и свойствата на системата и тези на изграждащите я елементи. Във всяка сложна система са налице два типа

отношения на обуславяне: веднъж по линия на част - част (елемент - елемент) в системата; и втори път по линия на частта - цялото (елемента и системата в цялост).

2.3. Взаимоотношението част - част (елемент - елемент) в системата

При сложните системи е налице особен род причинно-следствена връзка по линията част - част (елемент - елемент). Особеният характер на причинно следствената връзка се заключава в това, че взаимоотношението между кои да е два и повече елемента не е еднопосочно - в смисъл, че единият елемент вечно е причина, а другият се явява негово постоянно следствие. Взаимоотношението е двупосочно или многопосочно - така че всеки един елемент е и причина спрямо другия (другите) елемент/и. Но в същото време този елемент се явява и следствие от състоянието и поведението на другия (другите) елемент/и. В резултат на тази особена причинно-следствена връзка е налице една перманентна метаморфоза на състоянието на един елемент в състояние на другия (другите) елемент/и. Тази особена причинно-следствена връзка между елементите на една система не хармонира на традиционната представа за причинно следствените връзки като еднопосочни. На свой ред традиционният подход към тези връзки в управлението води само до една единствена последица - резултатите от функционирането на съответната система са крайно неудовлетворителни. Поради особения род причинно следствена връзка между елементите на една система е налице пренасяне на ефективността, с която функционира един елемент, върху останалите елементи. И когато тази ефективност е ниска, нейното разпространение (по линия на връзките на обуславяне) върху останалите елементи не може да доведе до нищо добро за съответната система.

2.4. Взаимоотношението част - цяло (елемент - система)

И при това взаимоотношение (елемент - система) е налице нееднопосочност. И тук в един и същи момент от времето всеки от участниците във взаимоотношението - и елементът, и системата - са едновременно и причина за състоянието на другия (другите), но заедно с това и следствие от състоянието на другата (другия). Ако се проследи връзката и взаимодействието от елемента към системата, ще се установи, че състоянието на елемента се явява причина за състоянието на системата. Казано иначе, състоянието на системата се явява причина спрямо състоянието на системата. Тази причинно-следствена връзка може да бъде илюстрирана с примери от различни системи. Например, ако излезе от строя акумулаторът, то от строя излиза автомобилът като система. Ако излязат от строя свещите, то последицата за автомобила като система е същата. До същия резултат в поведението на системата автомобил ще се стигне и ако от строя излезе карбураторът, или двигателят, или който и да било друг елемент.

Аналогично стоят нещата с взаимоотношението елемент - система при човека. Прострелването или пробождането на сърдечния мускул води незабавно до смърт на системата човек. До същия резултат се стига, ако от строя излезе елементът черен дроб. Все до същия резултат води излизането от строя на бъбреците или на белия дроб. В този случай да не функционира съответният елемент е равносилно на това да не функционира човешката система като цяло.

Ако се погледне от другия край на взаимоотношението елемент - система, този път от системата към елемента, ще се констатира отново същата зависимост. Състоянието на системата определя състоянието на елементите. Когато, например, човешкият организъм е болен, то боледуват и елементите на тази система. По същия начин, когато икономиката боледува, то боледуват всички нейни елементи. Казано иначе, трудно е да бъдат открити здрави елементи, елементи в кондиция в една болна или боледуваща система.

За управлението на една система от особена важност се явява осъзнаването на разгледаната причинно-следствена връзка и по едната линия (от системата към елемента) и по другата линия (от елемента към системата). От особена важност се явява осъзнаването на истината, че отговорността на даден елемент за функционирането на една система не зависи от белезите, с които може да бъде охарактеризиран елемента. Последиците за системата, до които може да доведе един елемент, не зависят от това колко прост или сложен по структура е сам по себе си той. Последиците за една система, до които един елемент може да доведе, зависят единствено от мащаба и сложността на системата, чиято съставка се явява той.

Чудесна илюстрация на тази зависимост се явява прекъсването за едно денонощие в електроподаването в района на Ниагарския водопад в САЩ през ноември 1964 г. Последиците за икономиката на района от нефункционирането й за това денонощие, изчислени от специалистите, бяха с еквивалент на тогавашното годишно производство на българската икономика. Виновник за прекъснатото електроподаване било излизането от строя на едно контактно устройство, достатъчно просто по конструкция, но включено в една сложна и мощна енергийно-преносна система, то става носител на отговорността за функционирането на системата. Да не функционира това просто контактно устройство, означава да не функционира мащабната и сложна система, чийто елемент се явява то. Ако това устройство е било включено в една система, която е един милион пъти по-малка по мащаб и сложност спрямо електроенергийната система от района на Ниагарския водопад, то и последиците от неговото нефункциониране за системата щяха да са милион пъти по-малки. И така, последиците, които може да генерира един елемент със своето излизане от строя за една система, зависят не от характеристиките на елемента, а от характеристиките на системата, в която е включен. Тези последици зависят не от сложността и мащаба на елемента, а от сложността и мащаба на системата, в която е включен. До тези последици се стига, защото елементът става носител на товара на отговорността за функционирането и за резултатите от това функциониране на тази система, в която е включен.

И така, за отношенията на обуславяне в системата е характерно това, че и по едната линия (елемент - елемент) в системата и по другата линия (елемент - системата в цялост) е налице причинно-следствена връзка от особен род. В един и същи момент от времето при взаимоотношението елемент - елемент всеки от елементите, участващи в това взаимоотношение, едновременно е и причина за състоянието на другия елемент, но заедно с това той се явява и следствие от състоянието на другия елемент. Казано иначе, причинно-следствената връзка не е еднопосочна - в смисъл: единият от елементите винаги да е причина, а другият - следствие. Работата е там, че в един и същи момент от времето всеки от елементите, участващи във взаимоотношението част - част, е едновременно и причина за, и следствие от състоянието на другия (другите) елемент(и). Нееднопосочна е и връзката част - цяло (т.е. връзката елемент - система). И тук в един и същи момент от времето състоянието на частта (елемента) е и причина за, и следствие от състоянието на цялото (системата), и тук системата е и причина за състоянието на елемента, но и следствие от неговото състояние.

2.5. Свойства на системата

Системата не представлява, както бе посочено, аритметична сума от свойствата, функциите и ролята на елементите, които я изграждат. Системата притежава свойства, неприсъщи на свойствата на изграждащите я елементи. Свойствата, функциите и ролята на системата се явяват резултантна от взаимодействието между елементите. Това различие между свойствата на системата и свойствата на отделните изграждащи я елементи се нарича емержентност. И по-точно: емержентността означава, че свойствата, функциите и ролята на системата не са тъждествени на свойствата, функциите и ролята на изграждащите я елементи. Както и обратното - свойствата на елементите, които изграждат системата, са различни спрямо свойствата на системата.

Друго съществено свойство на системите е синергизмът. Той (синергизмът) представлява онзи по-висок потенциал (продуктивност) на системата, получен в резултат на взаимодействието между изграждащите я елементи, спрямо аритметичната сума от частните потенциали (продуктивности) на отделните елементи, изграждащи системата. Тази по-висока продуктивност е резултантна от хармонизираното взаимодействието между изграждащите я елементи.

Друго съществено свойство на сложните системи е факторното взаимодействие. “Науката днес - пише Ешби - се намира на нещо като вододел. От два века тя изследва системи, които са или вътрешно прости, или могат да се разложат на прости съставки. Самият факт, че такава една догма като "варирайте факторите един по един" можа да се възприеме в течение на един век, показва, че учените са се занимавали с изследване главно на системи, които допускат този метод: защото този метод по същество е неприложим в сложните системи. Чак през 20-те години, след работите на сър Роналд Фишер за опитите, проведени от него върху обработваемите площи, стана ясно, че има сложни системи, които не допускат варирането на факторите един по един. Тези системи са толкова динамични и така вътрешно свързани, че варирането на един фактор веднага става непосредствена причина за изменението на други, понякога твърде голям брой фактори. Доскоро в науката имаше тенденция да се избягва изучаването на такива системи.”10

Факторите, въздействащи върху една система, имат едно или друго въздей-ствие върху нея в зависимост от това за каква система става дума - проста или сложна. Лакмусът за разпознаване на една система (дали е проста или сложна) е приложимостта на алгоритъма “Варирайте факторите един по един.” Ако този алгоритъм е приложим при изследването на една система, то тя е проста. И обратно, ако този алгоритъм е неприложим при изследването на една система, то тя е сложна. При простите системи факторите въздействат върху системата автономно, т.е. поединично и поради това е възможно да се изследва тяхното въздействие върху системата чрез варирането им един по един. При сложните системи факторите въздействат върху системата чрез резултантната на своето взаимодействие, а величината на резултантната от взаимодействието се лимитира от фактора с най-нисък потенциал. По тази причина при сложните системи не е възможно да бъде приложен алгоритъма “Варирайте факторите един по един”.

Следващото свойство на съвременните системи се явява тяхната сложност. Особеният характер на причинно-следствените връзки в системата е главният фактор, обуславящ нарастващата й сложност. Тази особеност е в основата на нарастващата трудност при решаване на проблемите на развитието на системите. Трудността се засилва допълнително

10Вж. Ешби, У., Въведение в кибернетиката, превод от англ., изд. “Наука и изкуство”, С., 1967, с. 15-16.

и от характера на въздействието на екзогенните фактори върху една система. Особеното е в това,както бе посочено, че при сложните системи факторите въздействат върху сложните системи не поединично, т.е. автономно. Те въздействат върху сложните системи чрез резултантната от своето взаимодействие. Сложността на една система се детерминира веднъж от необходимото условие един обект да бъде система (наличието на елементи) и втори път от достатъчното условие за това (отношенията на обуславяне). Установено е, че елементите на една система растат в аритметична прогресия, а отношенията на обуславяне в нея в геометрична прогресия. Пряко следствие от начина на растеж на елементите и на отношенията на обуславяне помежду им се явява непрекъснатото нарастване сложността на системите. Паралелно с нарастващата сложност на системите расте и сложността на проблемите във връзка с управлението на тези системи. При решаването на сложните проблеми управляващите обикновено се стремят да ги декомпозират на по-частни (субпроблеми), а после търсят частните решения на тези субпроблеми. Изследванията в областта на решаването на сложните проблеми на управлението на сложните системи доказаха, че проблемите не бива да се дезагрегират на части, които биха съответствали на отделна научна дисциплина. Тези изследвания доказаха, че взаимодействието между решенията, намерени за частните проблеми, е много по-важно от самите частни решения.11

Един опит за обобщение върху направените разсъждения относно същността на съвременните сложни системи довежда до три много съществени особености на системите. На първо място това е изводът, че съвременната сложна система не е просто органическа съвкупност от елементи и отношения на обуславяне между тези елементи, че тя е преди всичко продукт (резултантна) от взаимодействието между изграждащите системата елементи. На второ място, това е изводът относно начина на въздействие на екзогенните фактори върху една сложна система. За разлика от простите системи, при сложната система факторите въздействат върху нея чрез резултантната от взаимодействието помежду им. А величината на тази резултантна се определя от фактора с най-нисък потенциал. На трето място, за успешното управление на сложните системи по-важно е взаимодействието между намерените решения на частните проблеми пред качеството на самите решения на частните проблеми.

Взаимодействието се оказва тотално и повсеместно - и навътре в системата, и навън от нея. И по линия на ендогенния строеж на системата, и по линия на нейните екзогенни отношения взаимодействието се оказва главното съдържание на функционирането на сложните системи. “Единственият начин да осъзнаем новата си роля като съархитекти на природата - пише Ал Гор - е да се възприемем като част от сложна система, действаща не според простите правила на причина и следствие, с които сме свикнали. Проблемът не е толкова във въздействието ни върху околната среда, колкото във взаимодействието ни с нея. Следователно, за да го разрешим, трябва внимателно да обмислим тези, както и сложните вътрешни взаимоотношения между елементите на цивилизацията и естествените елементи на екологичната система на земята.”12

И така, обектите, които създава човекът, или обектите и процесите, в които участва той не действат (т.е. не функционират) според простите правила на причина и следствие. Те функционират в условията на сложни нееднопосочни причинно-следствени връзки. Успешното управление на системите се нуждае поради това преди всичко от освобождаване от представата за простите правила на причина и следствие. Успешното

11 Вж. Акофф, Р., Планирование будущего корпорации, перев. с англ., изд. Прогресс, М., 1985, с. 26, 42, 43.

12 Гор, Ал, Застрашената земя, превод от англ. език, УИ “Св. Климент Охридски”, С., 1995, с. 59-60.

управление се нуждае от адекватна представа за действителната сложност на нееднопосочните причинно-следствени връзки в съвременния свят.

3. ПРЕХОДЪТ КЪМ ЕПОХАТА НА СЛОЖНИТЕ СИСТЕМИ И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СИСТЕМНО МИСЛЕНЕ И СИСТЕМЕН ПОДХОД

“Под епоха аз разбирам - пише Ръсел Акофф - исторически период, през който хората ги обединява освен всичко друго и използвания общ метод на изследване и произтичащата оттук представа за природата на света. Затова да говорим, че ние преживяваме изменение на епохата, означава да се съгласим, че както методите, с чиято помощ се опитваме да разберем света, така и нашето действително разбиране търпят радикална и цялостна промяна... Докато ние още изживяваме преходен период от една епоха към друга, стоим с единия крак във всяка от двете. Колкото повече се различават тези две епохи, толкова по-голямо напрежение изпитваме и това ще продължава дотогава, докато не застанем твърдо с двата крака в новата епоха”13 Тази нова епоха е епохата на системите. Тя идва на мястото на епохата на машините. Новата епоха е преди всичко нова представа за машината, а именно представата за нея в качеството й на система. Машината винаги е била машина. Но в епохата на машините тя (машината) се е възприемала като машина. В епохата на системите машината се възприема като система. “Векът на системите възниква от новата представа, новите цели и новия метод”14 Двете епохи на цивилизования свят - на машините и на системите - се отличават една от друга по типа мислене, по представата за природата на света.

3.1. Мисленето от епохата на машините

При мисленето от епохата на машините изследваният обект се разглежда като цяло, което, за да бъде опознато, трябва да бъде разложено (декомпозирано) на съставните му елементи. Тази изходна точка на мисленето от епохата на машините (във връзка с обяснението на даден обект) обуславя следните три стъпки, през които преминава процесът на опознаване на обекта.

Първата стъпка на мисленето от епохата на машините представлява процес на декомпозиция на обекта, от който се интересува изследването, на съставните му елементи.

Втората стъпка има за предмет обяснението на поведението и свойствата на всеки един елемент, до който е стигнато в хода на декомпозицията.

При третата стъпка се извършва агрегиране на свойствата на отделните елементи, до които е достигнато в хода на декомпозицията, за да бъдат обяснени поведението и свойствата на обекта, от който се интересува изследването.

13 Акофф, Р., Планирование будущего корпорации, перев. с англ., изд. Прогресс, М., 1985, с. 27, 28.

14 Акофф, Р., Планирование будущего корпорации, перев. с англ., изд. Прогресс, М., 1985, с. 36.

Основният недостатък на мисленето от епохата на машините се заключава в това, че то е противоестествено на системната същност на обектите, които се изследват с негова помощ. При това мислене се предполага, че причината обяснява напълно своето следствие. За това мислене причинно-следствените връзки са еднопосочни. В епохата на машините, когато се вярваше в разложимостта на обектите на съставните им части (елементи), се смяташе, че едно просто причинно-следствено отношение е напълно достатъчно, за да бъдат обяснени всички взаимодействия.

Според представата на мисленето от епохата на машините едно явление се явява причина за друго (явлението следствие), ако причината е както необходима, така и достатъчна за даденото следствие. Едно явление се явява необходимо за друго явление (следствието), ако второто не може да произтече без първото. Едно явление се явява достатъчно за друго явление (следствие), ако осъществяването на първото предизвиква появата на второто (явлението следствие).

Начинът на обяснение на всички природни явления (какъвто се явява мисленето от епохата на машините) с помощта само на едно причинно-следствено отношение, предизвиква редица въпроси, чиито отговори разкриват останалите корени (опорни точки) на мирогледа от епохата на машините. Най-напред възниква въпросът: “Всичко ли във вселената се явява следствие на някаква причина?” Отговорът на този въпрос се диктува от доминиращото схващане за възможността от пълно разбиране (опознаване) на вселената. Доколкото познанието за света е възможно, то всичко се разглежда като следствие на някаква причина. Без това не е възможно свързването на обектите помежду им, без това не е възможно опознаването на обектите. Това схващане за познаваемостта на света е известно в науката като детерминизъм. Той (детерминизмът) предписва на всичко произходящо вероятност или избор.

Ако всичко във вселената според детерминизма е обусловено, то тогава причината се явява следствие на предходната причина. Ако бъде проследена цялата верига от причини, ще се стигне ли до началото на тази верига? Отговорът и на този въпрос отново се диктува от увереността във възможностите за завършено познание за вселената. И този отговор е “да”. По тази причина бе постулирана първопричината за съществуването на вселената - Бог. Тази линия на разсъжденията получи названието “космологическо доказателство за съществуването на бог”. Забележителното е в това, че космологичното доказателство произтича от възприемането на каузалността на връзките и на вярата в завършеното познание за вселената. Доколкото в качеството на първопричина бе определен бога, той бе обявен за създателят. Не във всички теологически схващания за вселената, обаче, надделява функцията на създателя, на първопричината. В много от тях даже не се персонифицира създателят в бога.

Вторият важен въпрос, който философията на детерминизма повдига, се отнася до обясняването на свободата на волята, до избора и целите в детерминираната вселена. Общоприет отговор на този въпрос нямаше и няма, защото болшинството се съгласяваше относно това, че понятието свобода на волята или избора не е необходимо условие за обяснението на каквито и да било природни явления, в това число и за обяснението на човешкото поведение. Друг важен резултат на прехода към каузалността в мисленето произтича от приемането на причината като достатъчна за своето следствие. Предполагаше се, че причината обяснява напълно своето следствие, че за това обяснение нищо повече не е било необходимо, даже обкръжението не е било нужно за обяснението на следствието.

По тази причина мисленето от епохата на машините е било и е в много голяма степен свободно от обкръжаващата среда. Най-вероятно голяма роля за ориентацията на мисленето от епохата на машините към абстрахиране от средата е изиграло мястото, в което обикновено са се извършвали изследванията - лабораторията. Тя (лабораторията) е

мястото, оборудвано специално за изключване от външни въздействия. Това е мястото, където влиянието на една променлива се изучава без намеси, внасяни от обкръжаващата среда. Привързаността на мисленето от епохата на машините към еднопосочната причинно-следствена връзка бе източник на много дилеми, в т.ч. по въпроса за свободата на волята. На границата на ХIХ и ХХ век американският философ Сингер доказа, че науката “мошеничества”, че тя използва два различни типа отношения, но и двата типа се наричат причинно-следствени. Той показа, че жълъдът не се явява причина за появата на дъба, защото той (жълъдът) е недостатъчно условие за това, даже ако и да е необходимо за него. Ако жълъдът се посее в океана, в пустинята или на полюса, то до раждане и растеж на дъб няма да се стигне. Да се нарича отношението между жълъда и дъба “вероятностно” или “недетерминирано от причина”, според Сингер е заблуждение, доколкото, когато се говори за причина, не е възможно да има вероятност по-ниска от единица. Причината определя напълно своето следствие. Поради това Сингер предпочита да говори за отношение “производител - продукт” и да отдели това отношение от връзката “причина - следствие”. Както сочат Сингер, Акофф и Емери погледът върху света през призмата “производител - продукт” се отличава съществено от погледа през призмата “причина - следствие”. Доколкото “производителят” е само необходим, но не и достатъчен за продукта, неговото разглеждане не може да обезпечи пълното разбиране за продукта. Ако се върнем към примера с жълъда, то трябва да се каже, че наред с жълъда съпроизводители на дъба се явяват още подходящата почва, влагата и климатът. Тези други необходими условия (съпроизводители), взети заедно, образуват обкръжаващата среда за жълъда.

По тази причина използването на връзката “производител - продукт” за обясняване на всеки един обект изисква изследване и на неговото обкръжение. В същото време използването на еднопосочното отношение “причина - следствие” не изисква такова изследване на обкръжението. Науката, която се основава на изследването на отношенията по линията “производител - продукт”, е свързана с обкръжаващата (даден обект) среда, а не е свободна от тази среда. Законът, в чиято основа лежи отношението “производител - продукт”, е длъжен да посочи обкръжението, за което той е валиден. Нито един такъв закон не може да бъде приложим във всяко едно обкръжение, доколкото обкръжаващите условия няма да бъдат необходимите условия. От тази гледна точка не съществуват универсални закони. Даже законът, според който всяко нещо, което е хвърлено нагоре в пространството, обезателно пада надолу, не се явява универсален. Ония закони, чието действие се свързва с някакво обкръжение, могат да използват вероятностни характеристики. Например, може да се говори за и да се търси вероятността относно поникването и израстването на дъба от жълъда в дадено обкръжение. Това е валидно и тогава, когато някои важни особености на обкръжението не са известни. Вероятността в случая означава вероятност да съществуват все още неразкрити, но необходими условия, за да се получи един “продукт”.

И така, мисленето от епохата на машините в значителна степен е свободно от обкръжаващата среда. То е индиферентно към тази среда и е обърнато навътре, обърнато е към историята. В същото време измененията в обкръжаващата среда се превръщат във все по-значим фактор за функционирането и управлението на една система. Както сочи Алвин Тофлър, да се реагира на произтичащите около нас промени недостатъчно бързо или недостатъчно ефективно, то е равносилно на това да не се реагира съвсем. Вцепенението пред лицето на измененията в обкръжението, изискващи променено поведение, той нарече удар на бъдещето. Ако в миналото измененията в обкръжението не са оказвали силен натиск върху хората и поради това те не са им отделяли сериозно внимание, то в края на ХХ век скоростта на промените стана толкова голяма, че невярната реакция спрямо тези промени струва скъпо и даже често води до катастрофи. Всеки ден от сцената слизат

компании и правителства, които лошо се приспособяват към измененията или се адаптират прекалено бавно. Както се изразява един от най-известните изследователи на мениджмънта Питър Дракър, управляващите днес са длъжни да управляват нарушенията на непрекъснатостта. Измененията в управлението - като реакция на промените в обкръжаващата среда - според Дракър се превръщат в главна грижа за тези, които се занимават с ръководството на една система.

Доколкото скоростта на измененията в обкръжаващата (една система) среда расте, то расте и сложността на възникващите проблеми пред управлението на тази система. А колкото повече расте скоростта на промените в средата, то толкова повече се изменят възникващите пред управлението на една система проблеми и толкова по-кратък е животът на намерените техни решения. По тази причина към момента, когато са намерени решенията на много възникващи проблеми (обикновено най-важните), то проблемите дотолкова се изменят, че намерените решения не им съответстват и са неефективни. Тези решения се оказват мъртвородени спрямо коренно изменената среда. Казано иначе, много решения се отнасят за проблеми, които вече не съществуват в тази форма, в каквато са били, когато те са били решавани. При тази ситуация управляващите една система са обречени да изостават спрямо измененията в обкръжението все по-силно и по-силно.

Динамично изменящата се среда изисква нов тип управляващи, обучени и сособни да се адаптират към промените, способни да прогнозират тези промени. В този нов тип управляващи трябва да се изработи силен имунитет към измененията в обкръжението. Така че измененията се ускоряват не само в обкръжението, но и в мисленето. Хората стават по-чуствителни към измененията в обкръжаващата ги среда. Те започват да усещат изменения, които по-рано не са забелязвали. Най-значителните промени настъпиха в способите, с които човекът се опитва да опознае света. Това са промените в представите за същността на света. По тази причина расте литературата, посветена на измененията в об-кръжението и произтичащите оттук изменения в управлението на обектите. Тази литература се съсредоточава преди всичко върху обективните аспекти. Счита се, че болшинството управленчески проблеми, пораждани от промените, произтичат от скоростта на тези промени. Очевидно не е възможно да се реагира ефективно на промените в обкръжението, ако не се разбира тяхната природа. Става дума за разбиране в цялост, а не само на конкретните случаи.

Възгледът на човека за света явно или скрито влияе абсолютно върху всичко, което той мисли или прави. Той (човекът) не може ефективно да реагира на измененията в този свят, ако не си изработи по-точна представа за природата на света. В края на ХIХ век и началото на ХХ век във всички области възникваха все по-често дилеми. Изследователите, натъкнали се на дилема в една област, научавали постепенно за дилеми, възникващи в други области. Те (изследователите) осъзнавали факта, че преобладаващите механистически възгледи за света са все по-съмнителни. За това са способствали събития, произтекли преди Втората световна война, по време на войната и след нея. Заслугата на тази война се заключава в това, че тя изведе науката и учените от лабораториите в “реалния свят” и ги застави да решават важните проблеми, които възникват в крупните и сложни организации (системи) - военни, правителствени и стопански. Учените открили, че проблемите на които търсят решение, не могат да бъдат дезагрегирани на части. Макар че по този начин (чрез това дезагрегиране) може да се стигне до такива части, които биха съответствали на отделна научна дисциплина. Установи се, че взаимодействието между решенията, намерени на частните проблеми (до които се стига в хода на дезагрегацията) е много по-важно в сравнение със самите частни решения. Това обстоятелство постави началото на междудисциплинарните изследвания. Сходството в междудисциплинарните из-

следвания е свързано преди всичко с това, че те имат работа с поведението на системите. Постепенно бе осъзнато, че понятието система може да се използва за организацията на все по-широк диапазон интелектуални занимания и още по-важно: понятието система доведе до дилема, засягаща основите на мисленето от епохата на машините и показа как трябва да се измени представата за света, за да бъде преодоляна тази дилема. С тази нова дилема за света се прекрачва от епохата на машините към епохата на системите, от мисленето от епохата на машините към мисленето от епохата на системите.

Все по-категорично се осъзнава, че мисленето от епохата на машините противостои на системната същност на обектите. То е изградено върху основата на разлагането на изследвания обект. А както бе посочено системата по дефиниция е такова цяло, което не подлежи на разлагане на независими части. Мисленето от епохата на машините разглежда по-нататък свойствата на цялото като аритметична сума от свойствата на отделните части, до които се стига при декомпозицията на цялото. Всъщност свойствата на системата не се явяват аритметична сума от свойствата на отделните елементи. Те (свойствата на системата) се явяват продукт от взаимодействието между елементите. По тази причина системата не може да бъде опозната посредством анализа на всяка една част поотделно и чрез последващо агрегиране на характеристиките на отделните части. Работата е там, че с мисленето от епохата на машините не може да бъдат установени самите характеристики на отделните части, до които се стига в хода на разлагането на цялото. Ако е възможно по тази линия да се стигне до такива части, които не подлежат на по-нататъшно декомпозиране, то и тогава не е възможно да бъдат изследвани същинските свойства на частите (елементите), защото всеки един от тях се изследва вън от естествената му среда, в която той функционира. Казано иначе, всяка част от цялото обладава качества, които се губят, когато часттта бъде отделена от цялото (системата).

3.2. Системно мислене

При мисленето от епохата на системите (т.е. при системното мислене), обектът от който се интересува изследването, не се разглежда като цяло, което, за да бъде опознато, трябва да се декомпозира на съставящите го елементи. В този случай обектът се разглежда като елемент на по-висша система. Тази отправна точка на мисленето от епохата на системите обуславя също три стъпки на процеса, през който преминава опознаването на обекта. Но тези стъпки са с коренно различно съдържание и логика спрямо стъпките на мисленето от епохата на машините.

При първата стъпка на системното мислене се търси отговор на въпроса: “Коя е тази по-висша система, чийто елемент се явява интересуващият из-следването обект?”

Втората стъпка на системното мислене има за задача да даде характеристика (да идентифицира) свойствата, функциите, поведението и ролята на тази по-висша система, чийто елемент се явява интересуващият изследването обект.

При третата стъпка на системното мислене се осъществява идентификация на поведението, свойствата, функциите и ролята на обекта, от който се интересува изследването, но в качеството му на елемент на по-висшата система.

Разликата в мисленето между епохата на машините и системите произтича не от това, че едната анализира, а другата синтезира, а от това, че при системното мислене едното и другото се съчетават по нов начин. При аналитичното мислене от епохата на машините изследваният обект, както бе посочено вече, се разглежда като цяло, което, за да бъде

опознато, трябва да се разложи на съставните му части. При системното мислене изследваният обект се разглежда като елемент на по-висша система. Поради изтъкнатия си характер мисленето от епохата на машините стеснява кръгозора на изследователя. Обратно, системното мислене има свойството непрекъснато да разширява този кръгозор. Това непрекъснато предизвикателство към разширяването на кръгозора на изследователя идва от това, че поведението и свойствата на един обект могат да бъдат обяснени като се потърси такава система (система от по-висш порядък), чийто елемент се явява той. Но тогава възниква друг въпрос - как може да бъде обяснено поведението на тази по-висша система. Отговорът е очевиден: като се разглежда още по-сложна система, чийто елемент се явява по-висшата (спрямо изследвания обект) система. По тази линия се формира своеобразна интерференция на безкраен преход от система с по-нисък ранг на сложност към система с по-висок ранг на сложност. Тази интерференция се явява главното предизвикателство към разширяване кръгозора на изследователя. Експанзионистичната същност на системното мислене има огромно значение за избора на пътя за решаване на проблемите на управлението на обектите. Когато в епохата на машините нещо не е работело задоволително, се е търсело подобрение, манипулирайки поведението на частите. Казано иначе, решението се е търсело чрез поглед навътре в обекта (системата) и се е излизало навън, когато се е стигало до тежки неудачи. В епохата на системите и по-точно чрез системното мислене решението се търси навън от обекта (системата), т.е. в обкръжението и само когато това не е възможно се върви навътре.

Системно мислещите изследователи съсредоточават вниманието си върху целеполагащите и целесъобразни системи. В машинната епоха даже хората “представляват машини”. В епохата на системите даже машините представляват части на целесъобразни системи. Сега машината не може да бъде разбрана по друг начин освен посредством целта, за която тя се използва в целенасочената система, чиято част се явява. Обикновено машината в качеството й на система няма собствени цели, тя служи на “чужди” цели. Системите, които имат собствени цели, са организмите и организациите. Обаче частите на организма (например сърце, бъбреци, мозък) нямат собствени цели. В същото време частите на организацията имат свои цели. За това, когато се разглежда една организация, трябва да се анализират три равнища на цели: цели на организацията, цели на частите на организацията, цели на системата от по-висок порядък, чийто елемент се явява организацията.

Както бе посочено, системното мислене съчетава по нов начин анализа и синтеза. Главното за този нов начин е развитието на взаимната допълняемост между анализа и синтеза. Обикновено анализът се съсредоточава върху структурата, той търси отговор на въпроса: Как работят частите поотделно? Синтезът акцентира върху функциите. Той търси отговор на въпроса: Защо отделните елементи (части) работят така? Счита се, че анализът дава знание, а синтезът - разбиране. Анализът позволява нещата да бъдат описани, а синтезът - да бъдат обяснени. И по-нататък: анализът е устремен към вътрешността на нещата, докато синтезът е насочен навън от тях. Мисленето от епохата на машините се занимаваше само с обяснението на взаимодействието между частите на един обект. Системното мислене се занимава освен с тези взаимодействия още и с взаимодействието на дадения обект с други обекти от неговото обкръжение и със самото обкръжение. То се занимава също така с функционалните взаимодействия между частите на системата. Подобна ориентация произтича от това, че системното мислене се е формирало в областта на разработката и преустройството на системата. При разработката на системата частите, определени аналитически от гледна точка функциите на цялото, не се събират заедно като неизменни елементи в една картинка (пъзел). Те са длъжни така да “подхождат” една към друга, че да работят хармонично и чрез това ефективно. Хармонията им е от изключително

значение за управлението на системите. Под хармонично взаимодействие се има предвид влиянието не само на функционирането на частите върху цялото, но също така и функционирането на цялото и взаимодействието на частите помежду им. Има се предвид също така влиянието на функционирането на частите и на цялото върху системата, чийто елемент се явява цялото, и върху другите системи от нейното обкръжение.

Съществени са различията между това, което се нарича аналитично, и това, което се нарича синтетично управление. Най-съществената разлика е в прилагането на принципа на системността при синтетичното управление (т.е. на системното мислене като основа на управлението). Принципът на системата не присъства при аналитичното управление. А този принцип на системността гласи: ако всяка отделна част на системата функционира с максимална ефективност, то системата като цяло в резултат на това не ще функционира с максимална ефективност. Всеобщата достоверност на този принцип не е очевидна. Но обос-новаността на този принцип за конкретни ситуации е доказана.15 Доказано е, че функ-ционирането на една система зависи преди всичко от това как си взаимодействат една с друга нейните части, а не от това как работи всяка от тях независимо.

За съжаление, съществуващата методология на управление се базира преимуществено на мисленето от века на машините. Когато управляващите се натъкнат на крупни сложни проблеми, те почти винаги ги разчленяват на решими (т.е. управляеми) части. Така да се каже разсичат проблема чрез неговото разчленяване на части. След това управляващите решават или изпълняват всяка една част от проблема по най-добрия начин. А резултатите от тези автономни усилия (решения) се събират в решение на крупния и сложен проблем. За съжаление сумата от най-добрите решения на отделните части от проблема не се явява най-доброто решение за възловия проблем. За радост, то рядко бива и най-лошото решение. Осъзнаването на противоречието между частите и цялото е от особена важност за успешното управление. Това противоречие детерминира необходимостта от координиране поведението на частите (елементите) на системата. И това е така, защото най-доброто функциониране на цялото (системата) не може да бъде сведено до сумата от най-доброто функциониране на неговите части поотделно.

Принципът на системността обуславя потребността от системен подход в управлението на обектите (системите). Системният подход обезпечава по-ефективна методология в сравнение със съществуващата за решаване на проблемите и за използване на

15 За да илюстрира правомерността на този принцип Ръсел Акофф привежда редица примери. “Да допуснем, например, че съществува множество модели автомобили, от които може да се направи избор - пише Акофф - Да предположим, че ние можем да вземем по един автомобил от всяка марка и ги поставим в един огромен гараж. След това наемаме най-добрите инженери, за да определят на коя марка автомобил се намира най-добрия карбуратор. Когато резултатът е известен, се записва в нарочния анкетен лист и се предлага същата процедура за двигателя.Така се продължава дотогава, докато съответната оценка получат всички детайли и възли на автомобила. След това към инженерите се отправя молба да съберат всички най-добри детайли на едно място (в един ав-томобил). Ще бъде ли получен най-добрия автомобил чрез това събиране на едно място на най-добрите детайли и възли? Разбира се, че няма да бъде получен идеалния автомобил, защото частите не могат да се стиковат един с друг (не могат да бъдат сглобени в едно изделие). А ако те бъдат сглобени, те няма да работят добре в това им съчетание...

Точно така, бейзболният или футболният отбор, когато всички играчи са звезди, много рядко бива най-добрият възможен отбор, ако въобще може да бъде. Разбира се, често се казва, че този отбор от звезди може да стане най-добрия, ако му се създаде възможност да играе в такъв състав година или повече. Наистина, но ако се получи добър отбор, то много малка е вероятността, че в отбора са включени всички звезди.”, Акофф, Р., Планирование будущего корпорации, перев. с англ., изд. Прогресс, М., 1985, с. 42.

възможностите, които постиндустриалната революция генерира. Разбира се, системният подход не се ограничава само с рамката на посочените проблеми и възможности.

3.3. Системен подход

Системният подход е и системно мислене, и поглед от всички възможни гледни точки върху изследвания обект, и верният отговор на въпроса относно това кое от двете неща (необходимото условие и достатъчното условие, без които не може да има система) се явява независима променлива и кое е зависима променлива. Като системно мислене, системният подход непрекъснато изисква разширяване на кръгозора на изследователя и управленеца, непрекъснато поставя нови претенции и предизвикателства пред тях. Системният подход е обърнат към обкръжението на един обект, обърнат е към бъдещето. В същото време системният подход е средството за достигане до елементарната градивна единица в естествената й среда, в която тя функционира. Това, което не бе възможно да се направи с мисленето от епохата на машините, а именно да се из-следват свойствата на елементарната градивна единица, става възможно със системния подход. То не бе възможно с мисленето от епохата на машините, защото чрез разлагането на цялото на съставните му части се стигаше до изваждане на частта от естествената й среда, в която тя функционира.

Втората съставка на системния подход - погледът от всички възможни гледни точки върху изследвания обект е много съществено негово предимство. “Колкото повече са гледните точки върху предмета - пише Ръсел Акофф - толкова по-добре можем да го разберем.”16 Да бъде визиран обекта на изследване от всички възможни гледни точки, означава да бъде приложена американската система на проектиране в техниката към всяка една друга система.

Що се отнася до третата съставка на системния подход, то според нея роля на независима променлива играе достатъчното условие (нещо да бъде система), а именно такава роля играят отношенията на обуславяне в системата. Пак според системния подход роля на зависима променлива играе необходимото условие (нещо да е система), а именно такава роля играят елементите, изграждащи системата. Зависимостта на елементите на една система спрямо отношенията на обуславяне в нея може да се представи по следния начин:

Елементите на системата = f (отношенията на обуславяне в системата).

Да бъдат зависима променлива елементите на системата спрямо отношенията на обуславяне в нея не означава нищо друго освен това, че елементите в една система трябва да се “раждат” по естествен начин, че те са продукт на отношенията на обуславяне в системата. Така, както новият член на демографската система се появява на бял свят в резултат на интимните отношения на обуславяне между тя и той, така и елементите на всяка друга система се появяват там и тогава, където и когато това е предпоставено от отношенията на обуславяне. Да бъдат разменени местата на необходимото и достатъчното условие (за наличието на система) спрямо това кое е независима променлива и кое е зависима променлива, би означавало да се извърши насилие и произвол върху системата като й се натрапват, като насилствено се привнасят в нея елементи. Естествено е всяко нещо да се ражда там и тогава, където и когато са назрели необходимите условия за това.

16 Акофф, Р., Планирование будущего корпорации, перев. с англ., изд. Прогресс, М., 1985, с. 42.

Ако трябва да бъде опредметен прехода от мисленето от епохата на машините към системното мислене и системния подход с някакъв аналог, то за такъв може да се използва преходът от представата за плоскостта на Земята към представата за нейната сферична форма, от представата за неподвижността на Земята към представата за нейното движение веднъж около нейната ос и втори път по нейната орбита около Слънцето. Преходът от единия тип мислене към другия е пълен аналог на прехода от представата (по видимото), че Слънцето се движи около Земята, към представата, че Земята е един от спътниците на Слънцето.

Този аналог показва, че преходът от несистемен подход към системен ще бъде труден и болезнен. Но този преход е единствената гаранция за успешното управление на системите в бъдеще. По тази причина световните авторитети в областта на знанието обръщат изрично внимание върху овладяването на философията на системното мислене и системния подход. “Системното мислене - внушава Робърт Рийч - издига абстрахирането с още едно стъпало. По-рафинираните форми на системното мислене не идват толкова естествено. Често нашата склонност в по-късния живот е да виждаме действителността като серия от статични снимки - тук пазара, тук технологията, тук опасност за околната среда, там политическо движение. Взаимоотношенията между тези явления остават неизследвани. Голямата част от официалното образование затвърждава тази фрагментарна грешка, като предлага факти и цифри на порции по една хапка “история”, “география”, “математика” и “биология”, като че ли всяка от тези науки е отделна и несвързана с другите. Това може да е ефикасна система за предаване на хапки данни, но не за внушаване на мъдрост. Това, което ученикът научава всъщност е, отделни части, всяка от които може в основни линии да се разбере изолирано от другите.”17

Робърт Рийч извежда потребността от нов тип специалисти, от нова професия на бъдещето - тази на символните аналитици. За разлика от професията на рутинните производствени услуги и тези на персоналните услуги символните аналитици са призвани да откриват и решават проблеми със стратегическо значение и важност за съответните системи. За създаването на този нов тип специалисти на бъдещето е нужен нов тип образование. Става дума за образование, което приучава към концептуализиране на проблемите и решенията. Образованието е призвано да формира четири основни умения в обучаваните: абстрахиране, системно мислене, експериментиране, сътрудничество.

Символният аналитик е призван да може да открива нови възможности, да може да вижда цялото и да разбира процесите, чрез които частите на действителността са свързани в едно. Той трябва да се опитва да различава по-големите причини, последствия и взаимоотношения. В реалния свят въпросите рядко се поставят определени и лесно решими. Това, което изглежда проста задача, поддаваща се на стандартно решение, най-често се оказва симптом на проблем с фундаментално значение. Затова образованието на символния аналитик поставя ударението върху системното мислене. Това образование няма за задача да учи студентите на това как да решават един проблем, който им се поставя. То има за задача да ги учи на това как да изследват защо е възникнал проблемът и как този проблем се свързва с други проблеми. Образованието на символния аналитик няма за задача да учи обучаемия как се пътува от едно до друго място като се следва предписан маршрут. То има за задача да научи обучаемия как да изучи целия терен и да намери преки пътеки към всяко място, в което може да се отиде. И може би най-важното: вместо да бъдат обучавани, че проблемите и техните решения се формулират и намират от други, то студентите се учат на това, че проблемите най-често могат да бъдат

17 Рийч Р., Трудът на нациите (как да се подготвим за капитализма на ХХI век), превод от англ., УИ “Св. Климент Охридски”, С., 1992 г., с. 198, 199, 202.

преформулирани. Като бъдат обучавани да гледат в една по-широка система от сили, променливи и резултати, като бъдат обучавани да изследват един много по-голям терен, символните аналитици могат да откриват неочаквани взаимовръзки и възможности, с една дума нови решения. Затова, като че ли най-важното за обучението на символния аналитик се явява формирането на способност за самостоятелно последващо обучение. Казано иначе, главната задача на обучението е да научи обучаемите как сами да се учат.

4. ЕВОЛЮЦИЯТА НА РАЗВИТИЕТО И ПРОЦЕСЪТ НА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА СТОПАНСТВОТО И НЕГОВИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ

Характерът на стопанството е в пряка зависимост от неговата техническа основа и съответстващото на тази основа разделение на труда. Въз основа на типа разделение на труда могат да бъдат очертани две епохи на стопанството. Едната епоха на стопанството се базира на разделението на труда по пол и възраст (на базата на така нареченото естествено разделение на труда). Втората епоха се базира върху общественото разделение на труда.

4.1. Икономиката до появата на общественото разделение на труда

Стопанството от епохата на естественото разделение на труда се е състояло от n на брой универсални стопански единици (УСЕ). Картината на стопанството от тази епоха може да се представи по следния начин:

Фиг. 1

Във всяка една универсална стопанска единица се е осъществявал един и същ икономически процес, а стопанските единици са си приличали като две капки роса, като двама братя еднояйчни близнаци. Във всяка една от тези универсални стопански единици се е затварял възпроизводственият цикъл и са се осъществявали различни видове труд - на орача, на сеяча, на жътваря, на мелничаря, на хлебаря, на овчаря, на стригача на вълна, на

УСЕ3 ...

УСЕ1000 УСЕnУСЕ500

УСЕ1

... ...

УСЕ2

… …

…

перача на вълната, на предача, на тъкача, на шивача, на обущаря, на учителя, на млекаря и т.н. “В повечето земеделски общества - пише Алвин Тофлър - ... семейството е голямо, състоящо се от няколко поколения, които работят заедно като производствена единица и живеят под един покрив. Домът, с близко разположените около него ниви е мястото на работата, центърът на живота. Домът е също така училището, болницата, мястото в което се полагат грижи за старците.”18 До средата на ХIХ век продължителността на живота е била кратка - от 25-35 години в едни или други периоди. Смъртността при децата и подрастващите е била много висока. Честите епидемии са опустошавали градове и села. За целия свой живот хората никога не са пътешествали повече от няколко мили от родните си места. Личната свобода е била ниска, а нищетата и лишенията повсеместни. 19 Всяка една от тези универсални стопански единици е потребявала това и толкова, каквото и колкото си е произвела сама.

Между тези универсални стопански единици не са съществували никакви икономически взаимоотношения. Казано иначе, в стопанството от епохата на естественото разделение на труда е било изпълнено само необходимото условие, за да бъде то система, но не е било изпълнено достатъчното условие за това. По тази причина (отсъствието на отношения на обуславяне между УСЕ-ци) икономиката от този период не се явява система. В тази икономика универсалните стопански единици съществуват и функционират една до друга, а не една чрез друга. Икономиката от епохата на естественото разделение на труда е от досистемен тип и се явява предисторията на икономическата система.

Работещият в универсалната стопанска единица самият е бил универсален създател на блага. Той задължително е трябвало да бъде вещ по целия фронт от дейности, осъществявани в затворената стопанска единица. Икономиката от естественото разделение на труда е имала нужда от хора с универсални познания и умения. По тази причина в отделната личност са се интегрирали широк спектър различни професии - на орача, жътваря, мелничаря, дърводелеца, скотовъдеца, строителя, учителя, лекаря, войника и т.н. Когато бащата е трябвало да изоре нивата, той е вземал за свой помощник един от синовете си. Едновременно с дейността по оранта бащата е преподавал знание както за самата нея, така и за други дейности, свързани с нея. А ако синът се е порязвал, то бащата тутакси се е превъплъщавал в ролята на доктор. Оказвайки медицинска услуга на сина си, той му е “преподавал” знание как да се постъпва в подобни други случаи.

Появата на общественото разделение на труда внесе коренна промяна в структурата и съдържанието на стопанството, в съдържанието и характера на човешкия труд.

4.2. Общественото разделение на труда - като процес на трансформация на стопанството и неговите елементи в икономически системи

Общественото разделение на труда се характеризира с наличието на едновременно съсъществуващ труд от различни видове. Ако при естественото разделение на труда, отделните видове труд съществуват само или преди всичко в рамките на тяхната последователност, то при общественото разделение на труда, те (отделните видове труд)

18 Тофлър, Алвин, Прогнози и предпоставки, изд. Факултет по журналистика към СУ, С., 1992, с. 132.

19 Вж. Акофф, Р., Планирование будущего корпорации, (Russel L. Ackoff, CREATING THE CORPORATE FUTURE), перев. с англ., изд. Прогресс, С., 1985, с. 28.

съществуват и в рамките на тяхната паралелност. Ако в първия случай отделните видове труд са наредени последователно един след друг, то във втория случай е налице едновременното им съсъществуване. Казано иначе, във втория случай отделните видове труд съществуват и в рамките на тяхната последователност, и в рамките на тяхната паралелност (едновременност). Паралелността не измества последователността, а само дава нова координатна система на нейното съществуване.

Общественото разделение на труда се появява на сцената тогава, когато средствата за производство, с които оперира човекът, достигат определен предел на развитие (сложност). На свой ред разделението на труда дава тласък за по-нататъшното развитие на средствата за производство. По тази линия се формира ескалираща спирала: всяка нова стъпка, всеки нов прогрес в техниката води до по-нататъшно развитие на разделението на труда, а всяка нова стъпка в това разделение на труда води до по-нататъшното развитие на техниката. Великите открития в техниката - парната машина, тъкачния стан, бесемеровия метод за леене на стомана, вулканизацията на каучука и т.н. придадоха невероятна скорост на тази спирала, доведоха до истинска революция в стопанството и живота на човека.

Епохата, придала тази невероятна скорост на разглежданата спирала, е известна като епоха на промишлената революция. Към 80-90-те години на ХIХ век бе сформирана инфраструктурата за развитието на промишлеността. Към този период бе осъществено обединяването на отделната страна в единен национален пазар. А в началото на ХХ век бе консолидирана производствената структура, създадена в епохата на промишлената революция. Тази нова полоса (1900 - 1930 г.) получи името епоха на масовото производство. В тази епоха господства производствения стереотип в стопанството - стремеж към производство на масов продукт с минимални разходи. Следващата полоса (1930 - 1950г.) се формира от епохата на масовите продажби. В тази епоха се извършва преход от производствения стереотип към пазарния. Става дума за пренасяне на центъра на вниманието от производството към реализацията, към пазара.

А взети заедно (епохата на промишлената революция, епохата на масовото производтво, епохата на масовите продажби) формират индустриалната ера. Съществен белег на тази ера е замяната на физическата енергия на човека (на неговите мускули, на неговата мускулна енергия) с машината. След тази ера настъпва постепенен преход от индустриалната към постиндустриалната епоха. Най-същественото за новата (постиндустриалната) епоха е замяната на ум-ствената енергия на човека с машината (компютъра).

Общественото разделение на труда разруши и трансформира универсалните стопански единици в специализирани (специализирани стопански единици - ССЕ). В тези специализирани стопански единици целогодишно се осъществяват една или малко на брой стопански дейности, а производството на продуктите от тази единица е в мащаб, който далеч надхвърля нейните собствени нужди. Това условие “заставя” специализираните стопански единици да си обменят излишъците от своите продукти. Настъпва епоха, когато всяка от специализираните стопански единици работи за другите, работи за пазара. По тази линия общественото разделение на труда доведе до съвършено друга структура на стопанствата на отделните страни. В тази нова структура вече има и елементи (специализираните стопански единици), и отношения на обуславяне между тези елементи (стопански единици). Тази нова картина на стопанството може да се представи по начина, показан на фиг. 2.

Сложната плетеница от взаимоотношения между ССЕ се осъществява от пазара. Разбира се, пазари е имало и преди индустриалната епоха, преди промишлената

революция. Но до тази епоха пазарът е играл относително малка роля в човешката история20. Той (пазарът в индустриалната епоха) гарантира сигурността на всеки специализиран производител, че той може да размени целия излишък на продукта на своя (специализиран) труд, който надвишава собственото му потребление срещу такива части от продуктите на специализирания труд на другите, от които се нуждае. Тази сигурност, давана от пазара, насърчава всеки човек да се заеме с даден вид работа и да развива и усъвършенства способностите или дарбите, които притежава, за този специализиран вид работа.

Фиг. 2

Специализираният производител непрекъснато се нуждае от помощта на другите специализирани производители. “По-вероятно е - пише А. Смит - да постигне своето, ако може да заангажира техния егоизъм в своя полза и да им покаже, че за тях самите е изгодно да направят за него това, което иска от тях. Всеки, който предлага на друг каквато и да била сделка, му прави следното предложение: дай ми това, което ми е нужно, и ти ще имаш това, което е нужно на тебе - такъв е смисълът на всяко подобно предложение и именно по този начин ние получаваме един от друг далеч по-голямата част от услугите, от които се нуждаем. Ние очакваме своя обяд не от благоволението на месаря, пивоваря, хлебаря, а от ревнивото им отношение към собствените им интереси. Ние се обръщаме не към тяхната хуманност, а към техния егоизъм, и никога не им говорим за нашите нужди, а за техните изгоди”21.

Без пазара, без склонността към обмен, замяна и размяна всеки човек щеше да е принуден сам да си набавя всеки предмет от първа необходимост и жизнено удобство, от които се нуждае. Всички щяха да изпълняват едни и същи задължения и да вършат една и съща работа и нямаше да съществува такова различие в занятията, което единствено води до що годе значително различие в способностите. Във всяко развито общество - учи А. Смит - фермерът обикновено е само фермер, манифактуристът е само манифактурист. Трудът, необходим за производството на едно завършено изделие в една специализирана стопанска единица, винаги се разпределя между голям брой работници. Даже в производството на съвсем прости изделия участват работници с много различни професии - каквито са топлийката, гвоздея, лененото и вълненото сукно. Например, в

20 Вж. Тофлър, Алвин, Прогнози и предпоставки, изд. Факултет по журналистика към СУ, С., 1992, с. 97.

21 Смит, А., Богатството на народите, С., 1983, с. 16.

ССЕ200 ССЕn

ССЕ2

ССЕ53ССЕ1

… …

специализираната стопанска единица за производството на топлийки един изтегля телта, друг я изправя, трети я нарязва на заготовки, четвърти изостря върха на всяка заготовка, пети поставя главичката към незаострения край на заготовката. Само изготвянето на главичката изисква три отделни операции. Специализираното производство на една топлийка става с около 18 отделни операции, най-често изпълнявани от отделни работници, специализирани в производството само на една или две операции. По този начин стоят нещата със специализираното производство на гвоздеи и сукно, на всеки един продукт.

Специализираното производство (в условията на общественото разделение на труда) се явява резултат на съвместния труд на множество работници от различни професии. “Например вълненото палто - пише А. Смит, - което надничарят носи, колкото недодялано и грубо да изглежда то, е продукт на съвместния труд на голямо множество работници. Овчарят, сортировачът на вълна, даракчията, бояджията, кардировачът, предачът, тъкачът, тепавичарят и много други - всички трябва да обединят различните си занаяти, за да изработят дори това просто изделие. Освен това, колко много търговци и превозвачи трябва да са били заети с транспортирането на материалите от едни от тези работници до други, които често живеят в твърде отдалечена част на страната! Колко много превози, най-вече по вода, колко много корабостроители, моряци, производители на корабни платна и въжета трябва да са били заети, за да доставят различните материали, използвани от бояджията, които често идват от най-отдалечените краища на света! Колко разнообразен труд е необходим за изработване на инструментите на най-посредствения от тези работници! Да не говорим за такива сложни машини като кораба, тепавицата, тъкачния стана.”22

След като за изработването на ножиците, с които овчарят стриже овцете са нужни толкова различни видове труд, то за производството на сложните продукти са необходими многократно по-голямо разнообразие видове труд. И така, икономиката от епохата на общественото разделение на труда се характеризира с едновременно съществуващ труд от различни видове, с обособени, но взаимно свързани стопански единици, със съвместен труд от различни видове по производството на всяко едно изделие. Специализираните стопански единици и специализираният труд в тези единици имат три съществени предимства спрямо универсалните стопански единици и универсалния труд в тях. Най-напред специализираният труд води до повишаване на сръчността на всеки отделен работник. Както сочи А. Смит, бързината с която се изпълняват отделните операции в специализираните стопански единици, надхвърля всяка представа на хората (които никога не са виждали тези операции) за възможностите на човешката ръка. На второ място, специализацията води до икономия на време, което обикновено се губи при преминаването от един вид труд към друг. Изгодата, която се получава по тази линия, е много по-голяма, отколкото може да се предположи. На трето място, специализацията съдейства за изобретяването на машини23, които улесняват и съкращават труда, които позволяват един

22 Пак там, с. 13-14.23 “Изобретяването на всички онези машини - пише А. Смит - които толкова много улесняват и

съкращават труда изглежда се е дължало първоначално на разделението на труда. Много по-вероятно е хората да откриват по-лесни и по-бързи методи за постигане на дадена цел, когато цялото внимание на техния ум е насочено към тази единствена цел, отколкото когато то се разсейва върху множество неща. Но в резултат на разделението на труда. цялото внимание на всеки работник естествено се насочва към една проста цел... Голяма част от машините, използвани в онези манифактури, в които трудът е претърпял най-голямо разделение, са били първоначално изобретени от обикновени работници, които заети в някаква твърде проста операция, естествено, са насочвали мислите си към откриването на по-лесни и по-бързи методи за нейното изпълнение... При първите

човек да може да замени работата на мнозина. Специализираното производство води до голямо увеличаване на производството във всички различни занаяти в резултат на разделението на труда. То води ( в добре управляваните общества) до онова всеобщо изобилие, което се разпростира върху най-низшите слоеве на народа. При тази система на производство (специализацията) всеки работник разполага с голямо количество от собствените си изделия свръх това, от което той самият се нуждае. Поради това, че всички други работници се намират в точно същото положение той получава възможност да разменя голямо количество от своите изделия срещу голямо количество или - което е същото - срещу цената на голямо количество от техните. Той се снабдява обилно с това, от което се нуждае. По този начин общественото разделение на труда чрез специализацията създава условия за получаване на едно всеобщо изобилие от стоки и услуги и за неговото разпространяване сред всички слоеве на обществото.

Според А. Смит, ако универсалният производител на топлийки може да изготви за един работен ден до 20 броя, то специализираният производител изготвя 4800 броя. Но същата тази специализация, която води до невероятно нарастване на производителността на труда спрямо универсалното производство, е носител на безброй беди. И най-голямата беда е в това, че редуцира човека. Специализацията води до развитието на една човешка способност, на едно негово качество за сметка на всички останали негови способности и качества. По тази линия тя води до израждане, тънко пресъздадено от Чарли Чаплин в неговия филм “Модерни времена” и от Рене Клер във филма “Свободата е наша”. Ако универсалният работник е трябвало да има знания и умения по целия фронт (или най-малкото по значителна част) от човешката практика и живот, ако в този работник са си давали среща различни страни на човешкото знание и практика, то при специализирания работник е налице парцелиране. Индустриалната революция отне на човека разнообразието от функции и знания, характерни за семейното универсално стопанство. Функциите на производителния труд попаднаха в специализираните стопански единици. А училището пое отговорността за обучението. Лекарят и болницата поеха грижата за болните. Специализацията създаде един свят на взаимозависим труд. Един е специализирал в едно, а друг в друго. И в името на тази специализация са пожертвани всички останали способности и качества на човека. В специализираната фабрика или учреждение всеки

парни машини непрекъснато било използвано едно момче, за да отваря и затваря последователно връзката между котела и цилиндъра в зависимост от качването и слизането на буталото. Едно от тези момчета, което обичало да играе с другарите си, забелязало, че ако върже една връв от дръжката на клапана, който отваря тази връзка, за друга част на машината, клапанът ще се отваря и затваря без неговата помощ и ще му позволи да се забавлява с другарите си. Така едно от най-големите подобрения, направени в парната машина след нейното изобретяване, било откритие на момче, което искало да спести собствения си труд.

Но далеч не всички усъвършенствания на машините са били изобретени от онези, които е трябвало да ги използват. Много усъвършенствания били направени благодарение на изобретателността на машиностроителите, когато направата на машини станала отделен отрасъл, а някои - благодарение на изобретателността на онези, които биват наричани философи или хора на умозрението, чиято работа е да не правят нищо, но да наблюдават всичко и които поради това често са способни да комбинират силите на най-отдалечените един от друг и разнородни предмети. С прогреса на обществото философията, или умозрението, като всяко друго занятие става главната или единствена професия и занимание на отделна група граждани. Като всяко друго занятие тя също е подразделена на голям брой различни специалности всяка от които образува предмета на дейност на отделна категория или класа учени; такова подразделяне на заниманията във философията, както и във всяка друга работа, увеличава сръчността и спестява време. Всеки индивид става по-вещ в своята специалност; общо взето се върши повече работа и в резултат значително нараства обхвата на науката.” Смит, А., Богатството на народите, С., 1983, с. 12-13.

изпълнява една малка, повтаряща се задача, без всякаква представа за връзката й с цялостната дейност, без каквото й да било удовлетворение от своето умение или майсторство, без каквато й да била възможност да върши нещата по свое усмотрение или за творчество. По тази причина раздробеният трудов процес в традиционната обработваща промишленост е монотонен и жалък. В своите усилия да замени себе си с машината (като източник на енергия) човекът разчленява работата си на елементарни операции, достатъчно прости, за да могат да се изпълняват от машина. По този начин човекът редуцира себе си, уподобявайки се на машина и изпълнявайки много прости, повтарящи се задания и операции. Така в епохата на специализацията даже хората представляват машини, те самите се превръщат в придатък на машините. Работата на човека се дехуманизира. В този факт е източникът на един от най-трудните проблеми на специализираното производство от индустриалната епоха. Редуцирането на човека в специализираното производство се определя като ирония на индустриалната епоха.24

Работникът от постиндустриалната епоха (от третата вълна) вече не е придатък на машината. Той е независим и изобретателен с квалификация и познания. Подобно на занаятчията (универсалния работник) отпреди индустриалната революция, който притежаваше набор от ръчни инструменти, работниците от постиндустриалната епоха притежават квалификация и информация, които отговарят на набор от интелектуални инструменти. Те владеят “средствата за производство” по начин, недостъпен за фабричните специализирани работници. Те са независими “майстори - занаятчии”, а не взаимозаменяеми ръце от поточните линии. Те са добре образовани и ненавиждащи рутината, отворени към промените. Икономиката на постиндустриалната епоха изисква придобиването на нови ценности и нови умения. Тази икономика ще предлага максимум разнообразие - работа, която е структурирана за работещия и работа, която работещият структурира сам, работа, която изисква инициатива и друга, която не изисква. Икономиката на постиндустриалната епоха се нуждае от работници, които са изобретателни, новатори,образовани, дори склонни към индивидуализъм. Тази икономика се нуждае от съвършено различен (спрямо индустриалната епоха) вид работник25. Тя се нуждае не от работник член на масите, тя се нуждае - от работник личност. Нуждае се, както бе посочено, от независими, образовани, изобретателни, поемащи рискове - творци. Що се отнася до умствения работник, той трябва да притежава талант за системно мислене, за аб-страктно мислене и за самостоятелно мислене. Преходът към икономиката на постиндустриалната епоха означава преход от една икономика основана върху силата на мускулите и машините, към икономика, която се опира върху силата на ума и компютъра. В тази нова икономика даже машината се разглежда като елемент на целенасочена система.

И така, общественото разделение на труда довежда до диференциране на стопанството на n на брой специализирани стопански единици. Става дума за взаимосвързани стопански единици. И в стопанството (аналогично на интегрирането и диференцирането в математиката) на процеса диференциране съответства процес на интегриране. Това интегриране и координиране на специализираните стопански единици в икономиката от

24 Тофлър, Алвин, Прогнози и предпоставки, изд. Факултет по журналистика към СУ, С., 1992, с. 37-43; Вж. също Акофф, Р., Планирование будущего корпорации, (Russel , L. Ackoff, CREATING THE CORPORATE FUTURE), перев. с англ., изд. Прогресс, С., 1985, с. 35, 47.

25 Тофлър, Алвин, Прогнози и предпоставки, изд. Факултет по журналистика към СУ, С., 1992, с. 43-50, 102, 118, 132, 139; Вж. също Дракър, П., Новите реалности, прев. от англ., изд. Хр. Ботев, С., 1992, с. 173, 257; Вж. още Рийч Р., Трудът на нациите, превод от англ., УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 1992, с. 149-160; 194-207.

ерата на общественото разделение на труда става от невидимата ръка на пазара 26. Освен това диференцирането в отделните сектори на стопанството има своите особености.

Практически неограничени са възможностите на разделението на труда в промишлеността и твърде скромни са те в селското стопанство. По своята природа селското стопанство (за разлика от промишлеността) не допуска нито толкова много подразделения на труда, нито толкова пълно отделяне на един вид работа от друг вид. Невъзможно е, както пише А. Смит, да се отдели така напълно занятието на скотовъдеца от занятието на земеделеца, както занаятът на дърводелеца е отделен от занаята на ковача. “Предачът и тъкачът почти винаги са две различни лица, докато орачът, бранувачът, сеячът и жътварят често са едно и също лице. Тъй като тези различни видове труд са обусловени от различните видове годишни времена, невъзможно е един човек да бъде посто-янно зает в който и да било от тях. Тази невъзможност за такова пълно и цялостно обособяване на всички различни видове труд, прилагани в земеделието, е може би причината, поради която нарастването на производителната сила на труда в това занятие невинаги върви в крак с нейното нарастване в промишлеността”27.

И така, общественото разделение на труда създава взаимозависими специализирани стопански единици, води до раждане на пазара като средство за интегриране и коопериране на специализирания труд. Както бе посочено, пазар е имало и преди индустриалната епоха, но той е играл относително ограничена роля в човешката история. Пазарът, рожба на общественото разделение на труда, обратно, има всеобхващаща и всестранна роля в тази история.

В резултат на общественото разделение на труда стопанството и неговите елементи се трансформират в икономически системи. От този момент започва един безкраен процес на развитие от по-прости към по-сложни икономически системи. Веднъж трансформирало се стопанството като цяло и неговите елементи в системи, са подложени на непрекъснато усложняване. Посоката на развитие на икономическите системи е към тяхното по-нататъшно усложняване.

5. ПРОГНОЗИРАНЕТО И ПЛАНИРАНЕТО НА БЪДЕЩЕТОНА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ КАТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА СИСТЕМНИЯ ПОДХОД В ТЯХНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ

Според Игор Ансъф, един от всепризнатите авторитети в областите на стратегическото управление, стратегията (т.е. планирането) представлява приложение на системния подход, който осигурява на сложната организация общото направление на развитие и

26 Според Смит “индивидът има предвид само собствената си изгода и в този, както и в много други случаи, бива насочван от невидима ръка да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения. И за обществото не винаги е беда, че тази цел не е влизала в намеренията му. Преследвайки собствения си интерес, той често съдейства за интереса на обществото по-ефикасно, отколкото когато възнамерява действително да съдейства за тази цел. Никога не съм виждал да са сторили много добро онези, които са си давали вид, че търгуват за всеобщото благо. Това е фактически само поза, която не се наблюдава често сред търговците, и не са нужни много думи, за да бъдат убедени да се откажат от нея.”, Смит, А., Богатството на народите, С., 1983, с. 437.

27 Пак там, с. 9.

хармонизираност на това развитие. А Кинг и Клиланд доказват, че необходимостта от разработване на система от планове, т.е. на съвкупност от взаимно свързани планове, се определя от това, че решенията на сложни стратегически проблеми също са достатъчно сложни28. С нарастващата сложност на проблемите, които трябва да решава човекът, свързва необходимостта от планиране и Дж.Данцинг29 - един от бащите на линейното програмиране.

И така, безспорни световни авторитети в областта на управлението на икономическите системи извеждат необходимостта от планиране от сложността на икономическите системи и сложността на проблемите на тяхното развитие. А съвременната сложна икономическа система е продукт, резултат, както бе посочено, на взаимодействието между изграждащите я елементи и на въздействието (на взаимодействуващите помежду си) върху нея и нейните елементи екзогенни фактори. С такова взаимодействие се характеризират и ендогенните фактори. Съществуващата и нарастваща сложност на съвременните икономически системи стои най-често в основата на неуспеха на начинанията в стопанството и на разочарованията от този неуспех. Една от съществените констатации на Збигнев Бжежински в неговите анализи върху трансформационните процеси в централно и източноевропейските страни, например, се отнася именно до коварството на сложността. Според него очакванията на развитите страни за бързи и безпроблемни реформи в преходните икономики не са се оправдали, защото “от страна на Запада имаше общо недооценяване на системната сложност на необходимите промени на прехода”30. Сложността се превръща в постоянен проблем не само на макроикономическите системи, но и на микроикономическите системи.

Нарастващата сложност на съвременните (в т.ч. на макро - и микро) икономическите системи и на проблемите на тяхното развитие поставя на изпитание традиционните методи и подходи на човека и обществото към действителността (в т.ч. към икономическата действителност). Тази сложност (по-точно: нарастваща сложност) стои в основата на болестите от различно естество, които (по думите на У.Ешби) побеждават човека31. Тази сложност поставя остро необходимостта от откриване и “създаване” на нови методи за тяхното изследване и управление. Без преход от анализ на ниско равнище към системоанализ от висок ранг, казано иначе, без системен подход борбата с болестите от психологическо, социално и икономическо естество няма да напредне32.

Един такъв метод се явяват (по-точно: могат да бъдат) прогнозирането и планирането на бъдещето на макро- и микроикономическите системи. Така както системният подход се явява функция на системния характер на обектите от действителността (в т.ч. на обектите от икономическата действителност), така и прогнозирането и планирането на бъдещето на тези системи се явяват функция на приложението на системния подход в изследването и управлението на същите тези системи.

Успешното преминаване на коя да е система (в т.ч. и на коя да е икономическа система) от едно в друго състояние все по-определено се нуждае от прогнозиране и планиране.

28 Кинг, У., Д. Клиланд, Стратегическое планирование и хозяйственная политика, перев.с англ., изд. Прогресс, М., 1982, с. 44.

29 Вж. Данцинг, Дж., Линейное программирование (его обобщения и применениия), перев. с англ., изд. Прогресс, М., 1966, с. 19-21.

30 Бжежински, Зб., Великите преобразования, в-к Демокрация, бр. 4 от 18.02.1994 г.31 Вж.Ешби, У., Въведение в кибернетиката, превод от англ. ез., изд. Наука и издателство, С.,

1967, с. 16-17.32 Вж. Боулдинг, К., Общая теория систем - скелет науки, перев. с англ., в: Исследование по

общей теории систем, изд.Прогресс, М., 1969, с. 123.

Както бе посочено още на първите страници на тази тема първа, напрежението на силите на театъра на военните действия, от една страна, и промишленото производство (по-широко: потокът от ресурси в икономиката), от друга - всичко това са комплекси (т.е. системи) от многочислени взаимосвързани процеси. Налице е, разбира се, различие в целите, които трябва да бъдат постигнати съобразно природата на посочените процеси (съответно театъра на военните действия или икономиката) и в обема на необходимите ресурси и усилия за постигане на целите. В същото време в управлението на тези съвършено различни системи, могат да се обособят съществени линии на сходство.

И в единия, и в другия случай е необходимо да бъдат изяснени и структурата, и състоянието на структурата на съответната система, и в единия, и в другия случай трябва да бъде определена целта, която трябва да бъде постигната в бъдеще от съответната система. И въз основа на целта и състоянието на структурата на съответната система се определят (извеждат) необходимите ресурси и действия за постигане на съответната цел от съответната система. След като са определени количествените характеристики на ресурсите и усилията се извършва координиране по място и време на взаимодействието между различните ресурси и действия съгласно изискванията за постигането (решаването) на всяка една подцел и задача. Казано иначе, изготвя се необходимата програма или график за преминаване на съответната система от нейното фактическо състояние към определената цел33.

Преминаването на икономическата система на България, например, от фактическото състояние, в което се намира в края на 2000 г., към истинска пазарна икономика не може да стане случайно, не може да стане без прогнозиране и планиране. “Именно сега, когато толкова държави преживяват процес на кипене-пише Х.Форд - сега, при царящото навсякъде безпокойство, настъпва момент, когато трябва да прогнозираме предстоящите задачи”34. Колкото по-ферментиращо е едно общество, а обществото на България е в дълбок процес на ферментация, толкова по-нужни за неговото успешно и целесъобразно развитие стават прогнозирането и планирането.

6. ПРОГНОЗИРАНЕТО И ПЛАНИРАНЕТО В СИСТЕМАТА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ

6.1. Обща характеристика на управлението на икономическите системи

Като много други понятия терминът управление се отличава с “отлежалост” от векове, но и с това, че подобно на други понятия е придобил с времето твърде широко и заедно с това твърде неопределено съдържание. Съвременната наука за стопанското управление направи големи усилия да внесе яснота и определеност в понятието управление. Сред авторитетите в тази област почти е оформено общо становище, според което управлението в икономиката (management) представлява процес, чрез който се постига извършване на

33 Вж.Данцинг, Дж., Линейное программирование (его обобщения и применения), перев. с англ.; изд.Прогресс, М., 1966, с. 9-10.

34 Форд, Х., Моят живот и моите успехи, превод от англ., Буларт 2000, С., 1991, с. 7.

нещо чрез други хора35. Според тези авторитети работата по управлението се състои от следните функции: планиране, организиране, подбор на кадри, контрол, обновяване (innovation) и представителство. В редица дефиниции за управлението се акцентира върху един или друг негов аспект. Така например Илуд Бюфа твърди, че първичната функция на управлението е да се вземат решения, които определят бъдещия ход на действие на стопанската организация за кратък или дълъг период от време36.

Условие, което дава основание за поставяне на въпроса за управление на икономиката (по-точно: на икономическите системи), представлява това обстоятелство, че стопанските системи могат да получават сами по себе си различни състояния в бъдещия период. Кое от различните възможни състояния ще получи (съответната стопанска система) зависи от системата команди спрямо нея, които в своята съвкупност характеризират управлението на дадената икономическа система.

Задачата на управлението се състои преди всичко в това да бъдат “изработени” величините, които могат да определят координатите на дадена икономическа система в бъдеще. Стопанската система представлява “точка във фазовото пространство, координатите на която са съответно равни на дадените значения на променливите”37.

Но, за да изпълнят своята функция в управлението, тези величини трябва да се превърнат в решения на хора, адресирани до хора. Именно по това управлението на една икономическа система се отличава от управлението на техническите системи. Управлението на една социална система, каквато е всяка една макро - или микроикономическа система, и при положение, че то самото е социален процес, израз на интереси и отношения между хората, не може и не бива да се подвежда под модела на термостата. Икономиката винаги си остава икономика, т.е. област на действия и отношения между хората.

Превръщането на информацията, която стои на изхода на стадия, на който се определят величините на координатите на дадена икономическа система в бъдеще, в управляващи решения е сложен социологически процес. Това превръщане е свързано с определяне на нови числови значения на величините, които служат като ограничения, със задаването изобщо на нови ограничения като постоянни или само ad hoc-фактори и т.н. Превръщането на информацията (която стои на изхода на стадия, на който се определят величините на координатите на икономическата система в бъдеще) в управляващи решения, представлява съединително звено между управлението в специалния социологически смисъл на думата и управлението в общия кибернетичен смисъл.

Още по-сложен процес представлява изпълнението на взетите решения. Тук се включват такива съществени елементи на социологическия процес като системата от интереси, системата от стимули и отговорности, работата с кадрите и т.н. Живият човек, както учеше акад. Е. Матеев, не е полупроводников елемент - поради това изграждането на модерна система на управление в икономиката означава едно единствено нещо - не ограничаване и намаляване, а обратно увеличаване на възможностите за творчеството на човека и разкриване богат-ството на личността.

Управляващите решения (сигнали) са продукт на плановия процес, осъществяван от управляващата система за нуждите на съответната управлявана система. “Материалът”, от който се произвеждат тези сигнали, представлява информацията за обкръжението (средата), в чиито рамки функционира съответната управлявана система, информацията за

35 Вж. Dale, E., Management: Theory and praxis, Mc. Graw-Hill B.C, p. 4, 11.36 Вж. Buffa, E., Modern production manafement, J Weley and Tons Jnc., p. 16.37 Арис, Р., Дискретное динамическое программирование, М., 1969.

състоянието на управляваната система към началото на периода, за който се отнася решението, информацията от сферата на изследователските и конструкторските работи във формата на технически или друг тип проекти, информацията за състоянието и тенденциите в демографската система и природната среда - и като източник на ресурси, и като среда за живеене и отдих.

За да бъде преработена входящата в управляващата система информация в управляващи сигнали, насочени към управляваната система е необходим още един тип информация. Става дума за алгоритъма на преработка на входящата в управляващата система информация в съответни управляващи сигнали. Касае се в случая за технологията на самия планов процес.

Подходящо описание както на потоците входяща информация, както на сигналите и ограниченията, така и на алгоритъма на преработка на входящата информация в управленски сигнали дава терминологията на математическото програмиране. Фазовите променливи са решенията на плана и на оперативното управление. Инструменти (лостове) на управлението са тези величини, на които свободно може да се задава едно или друго значение. Целева функция на управлението е тази величина, която се използува като критерии за оптимизация на дейността на съответната управлявана система. Ролята на ограничения играе информацията, която изразява състоянието на съответната стопанска система към началото на бъдещия период. Техническите проекти определят отношенията между икономическите величини (например, разходни коефициенти за гориво, енергия, суровини и материали, коефициенти на капиталоемкост, трудоемкост и т.н.). Уравнението на процеса представлява математическите описания (алгоритми) на обработка на информацията. Казано иначе, икономико-математическите модели представляват описание в математически символи на информационните потоци и на операциите, чрез които те се преработват в управляващи сигнали (в управляващи решения).

Последователното разгръщане на съдържанието на термина управление съвсем закономерно доведе до термините управлявана система (съответната макро- или микростопанска система) и управляваща система. Управляваната система се явява обект на управление, а управляващата система нейният субект на управление. В термина управляваща система логическото ударение следва да се постави не само върху управлението, но и върху система. С това се подчертава, че става дума не за единични актове на управление, а за съвкупност от решения, в която всяко от тях зависи от останалите и на свой ред ги обуславя.

Общоприетите дефиниции за управлението на стопанството (по-точно: на стопанските системи) включват в неговото съдържание планирането. Именно чрез него се реализира първичната функция на управлението по вземане на решения, които определят бъдещия ход на действие на съответната стопанска система (макро - или микро-). Така да се каже, планирането се явява средството за разработка (за формиране) на управленските сигнали (решения), средството за организиране на входящите информационни потоци и за тяхната преработка в управленски сигнали.

По тази причина планирането представлява основата на управлението. Практиката с пълно основание прави разграничение между плана (като система от решения за бъдещата перспектива) и управлението (в смисъл на решения относно организационната структура на управляващата система и в смисъл на система от оперативни мероприятия, необходими, за да се осигури изпълнението на решенията, съставляващи съдържанието на плана). Така че в термина управление на една стопанска система се включват и планирането на системата и нейните подсистеми, и оперативното управление, обезпечаващо изпълнението на плановите решения (управленските сигнали).

6.2. Обективната обусловеност на каскадния принцип на управление на икономическите системи

Сложността на управляваната стопанска система (на обекта на управление) обуславя също такава сложност и при управляващата система. На различния тип връзки и отношения между елементите, които характеризират различните структурни единици на управляваната стопанска система, следва да съответствуват различни функции, разпределени между структурните единици (подсистеми) на управляващата система. Практически въпросът пред управляващата система стои така: как могат да бъдат обхванати чрез система от решения изумително голямото множество от елементи на съответната стопанска система и още по-сложното поведение, което те имат в различните по характер отношения помежду си. Невъзможността от изчерпателност на променливите (признаците) на обектите на планиране, от една страна, и необходимостта от изчерпа-телност от гледна точка на това да се постигне определеност на системата, от друга, лежи в основата на проблемите и трудностите при управлението на стопанските системи.

Практиката и теорията предлагат два подхода за справяне с феномена сложност на управляваната стопанска система. Паралелно с нарастващата сложност на обекта и средата, в която е принуден да функционира той, редица водещи фирми са разработвали все по-сложни и бързодействуващи системи за тяхното управление. В същото време управляващите на много фирми и заедно с тях редица учени предложиха противоположно решение: да се опрости и намали хоризонта на дългосрочното планиране, да се откажат фирмите от планирането и да се доверят на интуицията и опита.

Изучавайки принципите на управленческо поведение нобеловият лауреат за икономика Г. Саймън направи извод относно това, че така както отделните хора, така и цели организации не са в състояние да се справят с проблемите, чиято сложност превишава някакво определено равнище. Когато това равнище е превишено, управляващите вече не са в състояние нито да разберат какво става в обкръжаващата среда и стопанската система, нито да осъществяват рационална стратегия за нейното развитие. По тази причина Саймън предлага принципа за ограничената рационалност, според който управлението на съответната система трябва да върви към опростяване.

В полза на създаването на усложнени системи на управление авторитетният специалист по стратегическо управление Игор Ансъф се позовава на една от основополагащите теореми на кибернетиката, формулирана от У.Р. Ешби38. Според Ансъф теоремата на Ешби за необходимото разнообразие, преведена на езика на управление на стопанската система, гласи: за да се противостои успешно на средата, сложността и бързината на приетите решения в управляващата система на съответната стопанска единица трябва да съответствуват на сложността и бързината на измененията, протичащи в обкръжението, т.е. в средата. Съгласно тази теорема, за да се справя с все по-сложните проблеми на своето обкръжение, стопанската система трябва да “строи” все по-сложни управленски системи.

Даниел Бел отдавна е предупредил за двете опасности, в чиито капан може да се озове управлението. Едната опасност е да се стане жертва на преопростяването на системата на управление, а другата - да се попадне в тресавището на преусложняването на системата на управление. Както се вижда, процесът на развитие и усъвършествуване на управлението на

38 Вж. Ешби, У., Въведение в кибернетиката, превод от англ.ез., изд. Наука и издателство, С., 1967, с. 258-279.

стопанските системи трябва да бъде прокаран безпрепятствено между Сцилата и Харидбата.

Как да се разреши конфликтът между нарастващата сложност на стопан-ските системи и способностите на тези, които управляват тези системи, да обхванат и се справят с тази сложност. Как да се разреши спора между тези, които отстояват идеята за усложняване на системите на управление - като отговор на нарастващата сложност на обектите на управление в икономиката, от една страна, и привържениците на принципа на ограничената рационалност. Отговорът на тези въпроси е еднакво нужен и за равнище фирма, и за равнище национална икономика, и за равнище териториална единица. Според Ансъф този отговор е един както за равнище фирма, така и за равнище национална икономика: намаляване сложността на управленските системи. Но, предупреждава Ансъф, това съвсем не значи, че на сложните задачи отговарят опростени решения. Всъщност според Ансъф двата подхода заслужават внимание.

Авторът на този курс счита, че верният отговор на горепосочените два въпроса се съдържа в книгата У.Р. Ешби - "Въведение в кибернетиката". На примера на стъпалния регулатор в електротехниката, с чиято помощ се усилва електрическия ток въпреки действието на закона за съхраняване на енергията, авторът на курса вижда изхода в борбата с феномена сложност в прилагането на каскадния принцип в управлението39.

Всъщност до този извод и до това решение на стоящата пред управлението задача доста време преди автора са достигнали Масарович и акад. Е.Матеев. Масарович различава и анализира два подхода за решаване на въпроса със сложността на множество променливи: а) абстрактен, при който се използува малко структуриран математически модел, модели-ращ само някои доминиращи, казано иначе, ключови особености на разглежданото явление; б) йерархичен подход, при който проблемът се разчленява на редица подпроблеми и всеки от тях се решава независимо от другия. Координацията между решенията на субпроблемите при този подход се постига чрез итерации.

При йерархичния подход управляващата система трябва да бъде структурирана в подсистеми в зависимост от характера на информационните потоци и тяхната преработка в управляващи сигнали. Като следствие от това и моделирането следва да представлява система от модели, по-точно йерархична (т.е. каскадна) система от модели, свързани чрез своите входове и изходи. Така както управляващата система обхваща чрез своите подсистеми (а не непосредствено като проста система на едно равнище) цялата информация, отнасяща се до дадена стопанска система, така и системата от стиковани на каскадна (йерархична) основа модели има изчерпващ характер и не се нуждае по терминологията на Масарович от абстрактен подход, т.е. от изкуствено опростяване на обекта.

39 “От друга страна - пише Ешби - какво означава това, когато много голямата система, която трябва да се регулира, е социално-икономическата сфера и отговорният проектант j е някакво множество примерно от социолози, пропускателната способност на които е ограничена до тази на представителите на вида Homo? Означава ли това, че прогресът в регулирането е невъзможен (тъй като регулаторът трябва да се построи от представител на този вид)?... Именно това разделение на два етапа прави усилването на мощност възможно, тъй като в противен случай, т.е. за един етап, законът за запазване на енергията ще осуети всяко просто и непосредствено усилване. ... Именно разделението на двете системи прави възможна направата на усилвател на мощност въпреки закона за запазване на енергията, като същността на въпроса се заключава в това, че енергията от входа в първия етап може да се допълни, за да даде изхода във втория етап. ... И така, една машина може да приема нова и по-проста форма, когато състоянията й са обединени по подходящ начин. - Вж. Ешби, У., Въведение в кибернетиката, превод от англ.ез., изд. Наука и издателство, С., 1967, с. 334, 335, 336, 139.

В същото време в литературата силно разпространено е схващането, че при моделирането на стопанските системи можем да се задоволим с абстрактни модели, в които величините са силно опростени. Това изискване за опростяване даже се включва като съществен белег в дефиницията на понятието модел. Абстрактният подход (чрез опростен избор на променливите) има безспорно значение за теоретическите изследвания или за решаване на спорадични задачи, но не може да бъде полезен за решаване на практическите проблеми на управлението на стопанските системи.

Обратно, йерархическият подход открива пътя към практическото решаване на един от най-трудните въпроси на стопанското управление - съчетаването на централизацията с децентрализацията на решенията40. Нещо повече, с прехода към каскадния подход отпада самият въпрос за централизацията и децентрализацията или по-точно: прераства във въпрос за функциониране на стиковани на йерархична основа подсистеми, съответно на съгласувани модели, описващи информационните потоци и операциите върху тях.

В теорията за икономико-математическото моделиране ударението се поставя върху функциите на моделите като средство за оптимизация на решенията. Възниква законният въпрос дали предлагането от това място (за практическите нужди на управлението на стопанските системи) определение на моделирането като описание на информационните потоци и операциите върху тях се съгласува с оптимизиращите им функции. Практиката на управлението отдавна познава една неприятна ситуация: може да има съгласувани едно с друго решения, които обаче не са оптимални, и, от друга страна, може да има решения, всяко от които е оптимизирано, но не е съгласувано с останалите.

Каскадният подход изисква и прави възможно изграждането на такава система на управление, при която двете функции на моделите се осъществяват едновременно. Казано иначе, при този подход управлението на съответната стопанска система (по-точно: свързаните едно с друго на каскадна основа уравнения на подсистемите) води до такива съгласувани решения (съвместни системи от уравнения), които са най-добрите. Погледнато от другата страна: този подход води в същото време до такива оптимални решения, които са възможни за реализация, защото са съгласувани едно с друго. Този подход води до получаване на оптимални и взаимно съгласувани помежду си управленски сигнали (решения).

И така, практическата задача във връзка с изграждането на управленска система на база каскадна основа се свежда до това да бъде определена системата от математически

40 За съжаление в практиката на прехода на България господства крайно некоректната представа за взаимоотношението централизация - децентрализация на решенията. И по-точно: счита се, че при пазарната икономика няма нужда от централизирани решения, че при тази икономика са налице само децентрализирани решения. Затова ще бъде приведена една постановка на С. Бочев, която хвърля светлина по тази тема “Всякога е имало капитали, всякога ще ги има, но капитализмът е начин на производство, който дава свой отпечатък на дадено общество, който създава особен стопански строй, който довежда създаването и циркулацията на богатствата до максимална скорост и който се характеризира с това: едромашинно производство, достигащо до съвършенство и клонящо все повече и повече да намали участието на човешкия труд; засилен обмен на стоки, който събаря политическите и протекционни граници и превръща националното стопанство на част от мировото стопанство; ускорена циркулация на богатствата чрез кредита, който ги облича и съхранява в мобилни ценности, растяща централизация, която се състреодоточава във все по-малко центрове, които доскоро като бяха собственост на едно малцинство, вземаха характер на експроприация на другите, но които в последно време, като стават - чрез акционерство, кооперативизъм и общински и държавни предприятия - собственост на мнозина, вземат характер на двигател и носител на общото благосъстояние." - Вж. Бочев, С., Капитализмът в България, изд. Фондация Българска наука и култура, 1998, с. 101 - 102.

описания в съответствие със структурата на съответната стопанска система, организационната структура на управляващата система, структурата на информационните потоци и характера на операциите на тяхната обработка и преобразуване в управленски сигнали.

6.3. От обща характеристика към съдържателен анализ на управлението на икономическите системи

Управлението на една икономическа система представлява процес на вземане на такива решения днес, които да доведат до такива резултати (последици) утре, с които ще бъдат съгласни хората (личности и колективи от личности) - участници в системата и формиращи я по същество. Така че под управление на една икономическа система трябва да се разбира не всеки процес на вземане на решение по повод на нейното бъдеще, а само тези процеси на вземане на решения, които могат да доведат до благоприятни последици за системата в бъдеще. В този смисъл управлението е процес на селекция измежду всички възможни варианти на решения, за да бъдат избрани най-добрите решения. А този избор е наложителен и заедно с това възможен, поради това, че има широко поле на алтернативи - както по линия на целите на развитие на съответната система, така и по линия на ограниченията, при които ще се постигат целите. В този смисъл управлението изпъква като процес на усвояване на потенциала на алтернативността и по линия на целите, и по линия на ограниченията.

Оттук в един широк процедурен смисъл най-напред управлението има място тогава, когато на една векторна функция от цели У(У1, У2,... , Уn ) могат да бъдат зададени от един център, който представлява управляваща подсистема, различни значения. А някаква съвкупност от ограничения по отношение на тези алтернативни значения на векторната функция от цели определя полето на свободните решения; на второ място, процесът на управление се състои в задаване на една от множеството от възможни системи от значения на векторната функция У(У1, У2,..., Уп); на трето място, управлението в посочения смисъл определя една единствена система от значения на вектора на фазовите променливи Х(Х1, Х2,... , Хп); на четвърто място, свободата, що се отнася до значенията на векторната функция от цели, и еднозначната определеност, що се отнася до вектора на фазовите променливи Х, са корелативни понятия41. Това е най-общото описание на всеки, какъвто и да било процес на управление, в т.ч. и на управлението на една икономическа система. Въпреки своя абстрактен характер това описание е изключително богато на информация. Нещо повече, именно в качеството си на формализирано описание на реалните процеси на функциониране на системата (и на нейното управление) то представлява основа на инструментите, с които управлението се извършва реално.

Всеки и всякакъв механизъм на управление може да води до едни или други резултати (в смисъл на функциониране на една реална икономическа система) в зависимост от това, до каква степен той осигурява спазването на формалните (функционалните) зависимости. Формализацията при общата теория на системите предполага, че елементите на дадена система са качествено определени и тази определеност остава за периода на управлението според дадения модел неизменна; че връзките на взаимно обуславяне са също така качествено определени; че каузалната, съдържателната страна на тези връзки е изведена

41 Вж. Математика и кибернетика в экономике, изд. Экономика, М., 1975, с. 259; Вж. също Энциклопедия кибернетики, Киев, 1975, статия “Кибернетики”.

пред скоби и остава място само за функционалната зависимост. Тук въпросът не е в това, че формализираната теория на системите отрича ролята на “физическите” фактори, че не оставя място за тях. Въпросът е друг, той се състои в това, че тя (формализираната теория) ги предполага, абстрахира се от тях и по този начин ги приема за известни. Когато се изменят (и елементите, и отношенията на обуславяне помежду им), ще се даде друга дефиниция на техните входове и изходи, ще се изработи друга дефиниция на подсистемите, друга дефиниция на техните входове и изходи, ще се изработи друг модел - но докато не се изменят отново, т.е докато моделът си остава адекватно описание на съответната система, всички тези предварителни дефиниции си остават такива, каквито са зададени.

На фона на формалното описание на икономиката като кибернетична система се поставят отчетливо и определено проблемите на каузално-генетичните зависимости, т.е за управлението по същество. Стопанските процеси от вида 1, 2, ..., п са действие на елементарни (в смисъл на първични) колективи от хора. Ако трябва да съществува система, а следователно и самите тези колективи заедно със съставляващите ги личности, те трябва да произведат Х1, Х2, Х3,..., Хп стоки или услуги. Ако не направят това, системата, а следователно и самите елементарни колективи и съставляващите ги индивиди или няма да съществуват, или ще бъдат други, а не същите. Възниква въпросът, кое е това, което ще застави елементите 1, 2, ..., п да произведат Х1, Х2, Х3,..., Хп, т.е каузално ще обуслови формално описаните събития? Стопанските колективи произвеждат Х1, Х2, Х3,..., Хп при дадени технически коефициенти. Ако техническите предпоставки са налице, възниква въпросът: кое заставя стопанските колективи да произвеждат именно при тези технически коефициенти, а не при други. Системата е динамична. При други условия динамичността се определя от относителния дял на инвестициите спрямо БВП: но кое ще спре този относителен дял на едно или друго разстояние от абсолютния предел на стоте процента? Въпросите от този характер са вече в областта на съдържателния анализ на процеса на управление и по-точно: на анализа на управлението от социално-психологическа гледна точка; на управлението през призмата на интересите, общественото положение, състезателността, конкуренцията и собствеността.

6.3.1. Управлението от социалнопсихологическа гледна точка

Управлението на икономическите системи по цялата пирамида, като се започне от икономическата мегасистема (световното стопанство) и се свърже с елементарната стопанска система с неделимост на операциите в нея, е управление от страна на личности по отношения на личности. Когато се постави въпроса не вече за функционалните отношения, при които причинно-следствените връзки се предпоставят и в такъв смисъл са изведени пред скоби, а за самите тези причинно-следствени връзки, предмет на разглеждане стават процесите, при които личностите и колективите поставят в действие сами себе си и чрез това - производителните сили. Ако технологическото управление изразява “механизма”, по който функционират технологическите системи, програмирани от човека личност - срещу това управлението на икономическите системи изразява “механизма”, по който функционират самите личности, съответно стопански колективи, като елементи на специфичен тип система-общество.

В какво се състои спецификата на тази система в сравнение с по-нисшите в еволюционен смисъл системи и съответно на социалното (и в частност на икономическото) управление в сравнение с управлението на останалите системи? Социалната система е абиологическа и антибиологическа. Всяка биологическа система се основава върху сигнали, които в една или друга степен имат рефлекторен характер. В социалните системи

рефлекторната основа на връзки е незначителна по мащаб и по тази причина отношенията на обуславяне в тези (социални) системи могат да бъдат само абиологически и антибиологически. По тази причина в тези системи е нужен абиологически и което е по-важното, антибиологически процес на управление.

В досоциалните миниатюрни групи на шимпанзетата и горилите е била налице непосредствена връзка между дейността на индивида (наистина дейност в рамките на групата в качеството й на необходима биологическа среда) по събиране на храна и неговото самозапазване като индивид. Стотици хиляди години еволюция до неандерталеца изменят малко нещо в тази непосредствена връзка и за нейното поддържане все още са достатъчни или поне играят голяма роля биологичните инстинкти. Но даже при началните форми на разделение на труда започва едно разкъсване на тази пряка връзка, което поставя началото на “отчуждаване” на прачовека от биологическата (рефлекторна) основа на връзки, типични за стадото.

Спецификата на тези абиологически и антибиологически сигнали, с които се управляват социалните подсистеми, се проявява непосредствено в това, че те действуват чрез съзнанието, чрез психиката на човека, резултират в целесъобразни действия - така както специфичните сигнали, чрез които се управляват биологическите подсистеми, се проявяват като рефлекторни обуславящи фактори. Няма по-сложен процес в битието от психиката на човека личност. От гледна точка на поведението на личността в икономическата система сложността на психиката се проявява в наличието на множество силно динамични и в повечето случаи противоречиви мотиви за действие. На този фон управленският сигнал - носител на информация, с която участникът в стопанския процес се поставя в определено по съдържание действие - представлява един от мотивите, който играе роля на пусков механизъм по отношение на всички останали и в такъв смисъл представлява решаващ по отношение на останалите мотиви стимул.

Управленският сигнал в качеството си на психически мотив - стимул, може да има негативен или позитивен характер. Негативен стимул създава например забраната, скрепена с някаква санкция: “ако крадеш - толкова години затвор”. Позитивен стимул създава този управленски сигнал, който открива пътя на положителни мотиви за действие. Такъв сигнал най-често се комбинира със съответна положителна санкция. Пример: “ако произведеш качествено и в срок тази стока, ще получиш такова заплащане”.

Задействуващата информация, която се съдържа в даден управленски сигнал, е само един от множеството мотиви. Най-ефикасен и силен е този управленски сигнал, който открива пътя на преобладаващ брой положителни мотиви към съответното действие, които мотиви до момента на сигнала по една или друга причина не са могли да бъдат поставени в ход. Такъв управленски сигнал, комбиниран със съответната положителна санкция, може да играе роля или на още един, недостигащ до съответния момент мотив, или на снемане на една забрана, т.е. снемане на един мотив за въздържане от действия.

Когато един управленски сигнал разрешава действие, което се желае от обекта на властта, той, сигналът, не престава да бъде проява на власт, разрешението да бъде направено нещо също е власт. В случаите, когато са налице преобладаващ брой положителни мотиви, ролята на управленския сигнал и на властта по-общо се свежда до средство за координация. По този начин се получава дефиниция на управлението в качеството му на координация, т.е. дефиниция за това “меко управление”, лишено от елементи на началстване.

Обратно, най-неефективен управленски сигнал ще бъде този, който се явява последен и решаващ мотив в състава на множество други отрицателни мотиви по отношение на действието, например при роба по отношение на труда: или към въздържание от действие, например при клептомана по отношение на въздържанието от кражба.

Би било илюзия, обаче, да се смята, че може да има ситуация, при която цялата управляваща информация може да се сведе само до това, което се дефинира като координиране. При всички случаи във функциите на управлението (властта) влиза един консервативен елемент - поддържането на общите условия за съществуване на обществото и на координиращия алгоритъм. Както се вижда, напълно реална е една перспектива, при която управленският сигнал, насочен към отрицателни мотиви, може да се сведе до забрана, т.е. до въздържане от действие. Колкото по-голяма е ролята на управляващата информация като мотив не за въздържане от действие, а за действие, и то насочен срещу преобладаващи по брой и сила отрицателни мотиви, толкова повече управлението ще изпъква като насилие. Стига се до дефиниция и за управление деспотия.

И така, механизмът на управлението в качеството му на задействуваща информация (в качеството му на власт) има твърде широк спектър между два екстремума: координация - на единия край, и насилие - на другия.

Спецификата на принудата зависи не само от характера на самия управленски сигнал в качеството му на психически мотив (стимул), но и от фона, върху който този сигнал се нанася. В реалния стопански колектив (с неделима във времето и/или пространството дейност) - елемент на икономическата система, личностите участвуват с цялата пълнота на своята психика, а не само като прибавки на технологическата система от процеси: със своите знания (натрупана информация), със своите сили (възможност за реализация на знанията), със своята идеология (обща мотивационна основа за действие), със своите интереси (конкретна мотивация), с волевите си прояви и т.н. Въздействуващата информация, която сигналите на управлението носят със себе си, има отношение към цялата тази изключително сложна гама от параметри, които характеризират събраните в стопанския колектив личности. В “играта” участват множество прояви на всяка отделна личност - елемент на първичния стопански колектив, и то като система. Именно поради това постъпващата отвън (по отношение на личността елемент) информация, съдържаща се в сигналите на управлението, се преработва в едни или други действия без енергетически еквивалент между сигнали и изход, а не преминава като през абсолютен проводник, за да излезе такава, каквато е влязла. Социалната функция на идеологическото въздействие се състои в това да се повлияе върху съдържанието и силата на цялата съвкупност от психически мотиви, на фона на които трябва да упражни своята роля на задействуващ информационен поток на управленското решение.

Отношението между управленски сигнал, като стимул и идеологическия фон е много характерен признак за качествената характеристика на етапите на икономическата еволюция и поради това - подложено на развитие: първо, що се отнася до съдържанието на тези действия, с които управляваният елемент трябва да отговори на обуславящите въздействия, и второ - що се отнася до сложността на реагирането на управляваната подсистема изобщо.

На тези етапи от развитието на икономиката, когато решаващо значение има мобилизирането на сравнително прости и груби трудови усилия, например прокопаването на канали, добивната промишленост, транспортирането (включително и работата на гребците в лодките) и други подобни груби работи, ролята на управленските сигнали се състои главно в неутрализиране на отрицателни мотиви. Същата роля играе и идеологическото въздействие. То трябва да внуши неотвратимост на сложилите се отношения, пълно послушание, липса на инициатива.

Обратно, при необходимост от активно действие на подсистемите, т.е. когато те трябва да реагират по сложни начини чрез дълга и творческа преработка на входящата информация в изходящ резултат, става необходимо управлението да задействува положителни мотиви, а не само да неутрализира отрицателни (но тази задача си остава,

макар и като частична). Идеологията в този случай създава и развива именно такива мотиви: знание, творчество, конкуренция, лична свобода и пр.

Очертаните два типа икономики (и съответствуващите им типове управление) не представляват изцяло само две последователни епохи в историята. Без да се подлага на съмнение еволюцията в този смисъл (с общата особеност на всяка еволюция, че изминатият етап не може да се повтори), следва да се има пред вид, че даже и преди епохата на робовладението (а не само в последните векове, когато има развитие, основано върху техническото творчество) се проявяват мотиви от втория, творческия тип. Пример за това е героиката на родовия строй, култът към великия ловец, към храбрия боец, към влиятелния заклинател и т.н. И заедно с това на съвременния етап въпреки огромната роля на интелектуализацията имат реална база мотивите за строга дисциплинираност, изпълнителност, педантична стандартизация, вярност към традицията и пр.

И така, налице са различно дозирани, в различна комбинираност - информационни потоци, които трябва да неутрализират отрицателните мотиви спрямо изискващите се действия (линията на послушание, на неотвратимост, на традиционализъм) и потоци, които трябва да подбудят положителни мотиви (линия на активност, на новаторство, на знание, на съревнование, на творчество). Генералната линия на развитието на обществото е в полза на задействуването на позитивни мотиви, защото усложняването на стопанския процес в качеството му на отношение към природата изисква във все по-висока степен инициативност, знания и творчество у човека в качеството му на управляващ по отношение на технологичните процеси фактор. Но тази генерална линия е само тренд и в зависимост от социалните условия е налице зигзаговиден път около тренда. Въпреки една обща ситуация на системата, изискваща висока степен на творчество, високият потенциал на социалните противоречия може да създаде превес (в идеологическото въздействие) към потискане на отрицателни (спрямо волеизявленията на консолидираната управляваща прослойка) мотиви, ако емпирическият опит подсказва неотложността на тази задача.

Що се отнася до спектъра от средства за идеологическо въздействие, налице е тренд, като генерална линия на еволюцията тенденция към силно усложняване и разнообразяване на състава на идеологическия информационен поток. Расте обхватът и последователният ред от знания, необходими за мотивацията. Расте ролята на цялата жизнена среда като средство за идеологическото въздействие, расте ролята на бита и на структурата на потреблението, в това число и сформирането на самите потребности у потребителя.

6.3.2. Икономически интереси и управление

Интересът не е нищо друго освен обективно обусловения стремеж на индивида (групата, колектива, обществото) за постигане на определен икономически резултат (или за извличане на определена изгода) с оглед задоволяване на сложилите се и развиващи се потребности. Материална основа на интереса се явява потребността. Икономическите интереси се явяват форма на проявление на потребността.

Различието между потребности и интереси е свързано преди всичко с характера на изразяване на материалните условия на живота. Потребностите характеризират двустранната връзка в обществото и неговия материален живот. Те са не само импулс на производството, но и негов продукт. Интересът, за разлика от потребността, характеризира материалния живот едностранно. Той се явява само като импулс за развитие, движеща сила.Потребността (по своята “смислова” натовареност) в своята “двустранност” характеризира преди всичко състоянието на условията на живота на определен исторически етап. Функционалната роля на интереса се отличава само с това, че той

характеризира стремежа на индивида или обществото. Интересът е движещ в определено направление фактор. Тази насоченост получава своето логическо завършване в целта на движението, а целта се явява като “завършване” на интереса. При това “завършването” не снема, не отстранява интереса, защото движението на икономиката е безкрайно. В това движение се извършва постоянно възпроизводство както на движещия фактор - интереса, така и на съответстващата му цел на движение. Следователно интересът изразява не състояние на материалния живот в определени исторически условия, а техните непосредствени движещи фактори. Интересите изразяват именно насоченост на движението, т.е. характеризират само целевата функция на потребностите. Интересът, обаче, се превръща в самостоятелна категория, а не се явява само “част” от потребността. Потребностите изразяват изходната първа степен в тяхната (на материалните условия) характеристика, защото представляват от себе си самото формиране и проявление на тяхното битие в живота на обществото. Интересите се опират на тази степен като на дадена и изразяват направлението на движение на тези материални условия.

Управляваната личност реагира на управленските сигнали, в посока, която съответства на нейните интереси. Затова тя приема “благоприятните” изменения и осуетяването на “неблагоприятните” като стимул. Казано иначе, ония управленски решения (сигнали), които съответстват на интересите на личността, се превръщат в неин стимул. Ако изпълнението на едно управленско решение видоизменя състоянието на обекта на управление в благоприятна посока, т.е. ако съответства на неговия интерес, решението ще се окаже достатъчен по сила стимул и ще бъде изпълнено; ако води, обратно, до неблагоприятно изменение, то няма да бъде изпълнено; при ситуация на алтернативност ще бъде изпълнено онова от управленските решения, което съответствува на интересите.

В квалификацията “благоприятно”, съответно “неблагоприятно” може да се търси обективно съдържание в смисъл на съответствие или несъответствие спрямо някакъв критерий, и то така, че обектът на съответното въздействие може да съзнава, но може и да не съзнава тази връзка, а ако я съзнава - може да я споделя, но може и да не споделя самата оценка на базата на обективния критерий. Но в това понятие има и субективен смисъл, т.е. благоприятно е това, което обектът на въздействие (управляваната система) оценява сам като такова. Субективният интерес може да съвпада, но може и да не съвпада с обективното понятие за благоприятен ефект, съответно с обективния критерий. Ролята на стимул може да играе само субективното понятие за интерес. Даже когато с едно управленско решение се цели осъществяването на един обективен интерес, който не се осъзнава от обекта на въздействието и субективно като такъв, този акт може да има резултат само ако е скрепен със санкцията на някой субективен интерес. Например, при принудителното лекуване, задължителното образование и т.н.

Осъзнатият интерес се проявява като заинтересованост. Тя (заинтересоваността) е формата, в която икономическите интереси се проявяват като осъзната необходимост. В теорията и практиката се различават материална и морална заинтересованост. Както “мате-риалната”, така и “моралната” заинтересованост (т.е. както “материалните”, така “моралните” интереси) са равноправни компоненти в една съвсем материална в точния философски смисъл на думата категория, каквато представлява общественото положение. Но даже ако понятието материални интереси се свързва не с философското съдържание на термина материален, а се отъждествява с парични интереси, то преливането на материалните интереси в морални си остава. Това е съвсем очевидно в съвременното общество, където размерът на паричните доходи (като всеобщ изразител на всички ценности) представлява квалифициране на общественото положение на техния обладател изобщо. Почти всички предмети за потребление, например, които се купуват с парите, съдържат в себе си освен функцията да задоволяват физиологически или близки до тях

потребности, още и функцията на репрезентативност, т.е. те представляват израз на общественото положение в неговата обща същност. Затова при разграничаването на т.нар. материални и морални интереси може да става всъщност дума за нещо твърде определено и специфично: за абстрактно или конкретно определяне на съдържанието на общественото положение, което съответен компонент (личност или колектив) на системата ще получи.

И така, “материалните интереси”, т.е. паричните доходи, също се превръщат в елемент на общественото положение. От тази гледна точка социалната функция на титлата “доктор на науките” и на покупката на модни обувки или тоалети е една и съща - те са елемент на общественото положение на индивида. В тази функция изчезва разликата между интереси, свързани с мястото, което индивидът заема чрез дейността си (това, което той дава на обществото), и мястото, което той заема чрез своето потребление (това, което той получава от обществото). Интересите и в двете посоки се синтезират в общественото положение, което се определя и от едните, и от другите. Отдавна мащабите на потреблението са надхвърлили физиологическото възпроизводство и даже комфорта, където потреблението изпъква в основната си функция и неговата репрезентативна функция е още бледа. Но даже първобитният човек, въпреки че е гладувал, е посвещавал голяма част от своя “фонд за потребление” на украшения, които са изпълнявали при това не толкова естетическа роля, колкото ролята на фетиш на общественото положение, т.е. украшението е било предназначено не да му се радва този, който го носи, а да го видят другите.

От позицията на съвременния човек изглежда глупаво това, че първобитният човек е влагал толкова сили и време, за да изрази своето място в обществото (общественото си положение) чрез татуировка, вместо да постигне същата цел чрез “по-рационални” средства, като си вложи времето и силите, да речем, в спортуване. Но същата мярка може да се приложи и към съвременното потребителско общество. Най-вероятно бъдещите поколения ще се чудят защо е трябвало да се хабят средства и сили за ежегодна подмяна на леката кола, когато признак на преуспяване са могли да бъдат и други прояви. Иначе казано, защо членовете на обществото са се “замервали” с продукти на своя труд, вместо да правят това, като се състезават в разгадаването тайните на атома, например. Разбира се, както съжденията на съвременника по адрес на първобитния човек, така и хипотетичното осъждане от страна на бъдещия гражданин по отношение на съвременното потребителско общество си остават рационалистични, антиисторически и следователно - неоснователни. Но не там е същността на въпроса. Същественото е в това, че самите икономически интереси, които взети емпирично, като социалнопсихологически фактори играят такава голяма роля в процеса на икономическото управление, се нуждаят от обяснение.

6.3.3. Обществено положение и управление

Общественото положение се свързва с признанието (високо, ниско), което човек получава в обществото. Стремежът към себеизява и признание е едно от великите човешки качества. Във всеки индивид природата е закодирала гномчето на човешкото желание, на човешкия стремеж да бъде забелязан и оценен за това, което е, за това, което създава. Казано иначе, във всеки човек съществува стремеж към обществено признание. И това качество е толкова силно, че в непреодолимия си стремеж към обществено признание човек може да предпочете да бъде угнетяван или експлоатиран от някой член на собствената му раса или класа, който обаче се отнася към него като към пълноценен човек или съперник - с други думи като с равен, отколкото с него да се държат толерантно и доброжелателно представителите на някаква по-високопоставена група, които не го признават за това, за което той би искал да бъде смятан. Такава е същността на великия

стремеж към признание както на отделния индивид, така и на цели групи, класи, професии, раси и народи.42 Общественото признание е нещо, от което хората изпитват не по-малка потребност и за което се борят с не по-малка страст, отколкото за свободата. Този стремеж е много близък до свободата, но не се покрива с нея и не бива да се отъждествява с нея. Въпреки, че признанието предполага свободата за групата като цяло, то е много по-тясно свързано с понятия като солидарност, взаимно разбирателство, братство, потребност от еднакви условия за работа.

Даже ощетените от природата и случайността хора - болните, недъгавите, осакатените - се стремят към изява, към признание в обществото. “Телесните недостатъци не са причина да се отказва работа на тия, които я търсят.... Между по-голямата част от хората господства великодушния възглед, че всички неспособни за труд, трябва да легнат върху гърба на обществото и да се издържат за сметка на обществената благотворителност. Наистина има случаи, - например с идиотите -, когато не може да се мине без обществената благотворителност.... Независимо от това аз съм убеден, че щом е постигнато достатъчно разделение на труда - а именно до най-високата степен на стопанска целесъобразност, никога няма да останат хора без работа. Така че от гледна точка на народното стопанство е във висша степен разорително да се възлага товарът на обществото за издръжка на физически малоценните, да се обучават те за странични работи каквито са плетенето на кошници или други малодоходни занаяти... Въобще отстраняването на човека от полето на труда е крайна мярка. За обществото в неговата цялост тя винаги не е полезна, а много често бива вредна.”43

Обяснението на голямата роля на социално-психологическте фактори в процеса на икономическото управление може да стане само с помощта на системния подход. Ако според механическия подход не системата обуславя елементите и тяхното поведение, а независимо сформиралите се елементи обуславят системата, то при системния подход се предполага, че системата обуславя елементите и тяхното поведение. Ако механическият подход разглежда функцонирането на независимо сформиралите се елементи не иначе, а само чрез своите психически и етически прояви, които остават сами като необяснени фактори, т.е. като първичен източник на обяснението, то този подход измества въпроса за механизма на икономиката от областта на икономиката в областта на психическите прояви, но без да го решава.

За илюстрация на подобно изместване може да се приведе една напълно убедителна аналогия: лесно може да се дедуцира еволюцията в една биологическа екосистема, ако се постулира такова качество на организмите като инстинкт за самосъхранение. Всъщност отношението е тъкмо обратното: самият този инстинкт е следствие от борбата за живот, т.е. от еволюцията. Тя оставя да съществуват само тези участници, които имат такъв инстинкт - останалите изчезват и не могат да препредават своето "равнодушие" на потомството.

Ако се направи едно връщане към приведените по-горе форми, в които се проявяват икономическите интереси, ще се констатира и тяхното общо съдържание. Както по-големите парични доходи и оттук ежегодната смяна на колите, така и докторската титла са елементи на един и същи феномен - на общественото положение на личностите.

Основа на всички и всякакви обществени отношения е разделението на труда, при което действията на един индивид се оказват (пряко - при услугите, косвено - чрез движението на междинните продукти) свързани чрез взаимна зависимост с действията на другите индивиди. Емпирично е ясно, че именно съставът от действия, закрепени към даден

42 Вж. Философиите на капитализма, антология, изд. ПЕРО, С., 1996, с. 86.43 Форд, Х., Моят живот и моите успехи, изд. Буларт 2000, С., 1991, с. 59, 60, 61, 63.

индивид във връзка с общественото разделение на труда, представлява естествена част от характеристиката на неговото обществено положение. В широк (или по-вярно първичен) смисъл на термина общественото положение на А, който лекува, и на Б, когото лекуват; на А, който пише поеми, и на Б, който ги чете; на А, който обучава, и на Б, когото обучават, и т.н. ще бъде различно. Става дума за професионалните различия, които намират проява в различното обществено положение. Емпирично е ясно, че общественото положение на лекаря е едно, на чистача на улици е друго.

Но при това фундаментално и най-общо определение на общественото положение може да се говори само за различни по вид действия, които влизат в кръга на общественото положение на различните индивиди. Характеристика в количествен смисъл, най-общ израз на която характеристика е "по-високо" и "по-ниско" положение, не може да се даде, докато се стои при тази най-обща гледна точка. С какво трудът на чистача е сам по себе си по-малоценен от труда на лекаря?

Специфичните по състав операции, определени от разделението на труда, са необходим елемент за общественото положение и в обществените отношения, защото вън от тази фундаментална дейност няма общество, следователно няма и обществени отношения. Докато се стои на тази плоскост, не може да се види механизма на движението, силите, които заставят Б да мие улиците, а А да лекува (макар лекуването да включва също някои операции, които сами по себе си не са по-приятни и елегантни от миенето на улицата). Самите отношения изпъкват като отношения на паралелни действия, в тях няма никакъв елемент на алтернативност в смисъл този (А) или другият (Б) да бъде участник в едното или другото действие.

Общественото положение (като характеристика на личността по отношение на обществото) се изразява, както се вижда, не само и даже не толкова в разновидните дейности в резултат на общественото разделение на труда, колкото - и това е най-същественото - в една обща за различните видове дейности градация "по-високо" - "по-ниско". В какво се състои тайната на това квалифициране на качествено различни по състав операции, които определят общественото положение като "по-високо" и "по-ниско"? Запазвайки емпиричния (индуктивен) подход, може да бъдат установени два типа отношения между компонентите в обществото във връзка с тяхното градирано обществено положение.

Първият тип характеризира такива отношения, при които реализирането на общественото положение на един субект, по-точно - конкретното съдържание на възможностите, които съставляват неговото обществено положение, изключва реализирането на аналогично градирано обществено положение на друг субект. Това е отношение на алтернативност (на конкуренция в най-широкия възможен смисъл на този термин). Вторият тип характеризира отношенията, при които реализирането на градирано обществено положение на един субект (изпълването му със съответно съдържание) е условие за реализиране на аналогично градирано обществено положение на друг. Това е отношение на солидарност. Тези два типа отношения съдържат механизмите, които характеризират причинно-следствените връзки в икономиката.

6.3.4. Управление, състезание и координация

Първото и основно условие, за да възникнат отношения на състезателност, се състои в това някакъв социален субект да се намира в някаква област на интереси в ситуация на алтернативност: или той, или някой друг субект ще заеме дадено обществено положение. Когато става въпрос за състезание в социалната област, същественият момент е в това, че

субектът на състезанието взима решения относно своите действия в борбата: първо, касае се за целесъобразно действие на участник в състезанието и, второ, решението относно действието си взима именно той. Даже при минимална степен на самостоятелност, каквато е била при роба, той е вземал решение. Робът наистина е получавал стриктни заповеди, но е превръщал тези заповеди в свои волеви актове, с тях е мобилизирал своите сили. Чрез преработка на заповедите в свои решения, той е могъл да изпълнява заповедта по-добре или по-зле и в зависимост от този диапазон на соб-ствени решения е бил обект на отбор от страна на своя господар. Именно в този съществен признак на състезанието намира конкретен израз обстоятелството, че всеки елемент на една система сам представлява подсистема (черна кутия), т.е. преработва сигналите отвън с някаква степен на положително или отрицателно творчество. Тази степен на творчество (с положителен или отрицателен знак) характеризира участника в една ситуация на отбор като субект, който сам взема решение и със самото това става субект на състезанието.

Свободата (при определен кръг от ограничения) на субекта в една ситуация на състезание се отнася до вземането на решения, а не, например, до някакви умозрителни ситуации, т.е. касае се за сигнали, насочени навътре към самите елементи на подсистемата, която в случая се разглежда като субект на състезанието, и обуславящи реагирането на тази подсистема по адекватен начин. Не би имало състезание, ако субектът не е в състояние да избира между различни варианти на поведение в цялост - но заедно с това състезание не би имало, ако субектът не е в състояние да отреагира в качеството си на система съгласно избрания от решението вариант. Ако една фирма не може свободно да избира дали да направи инвестиции за реконструкция и по този начин да отстрани своя конкурент, или да използва тези средства да изкупи неговите акции и по такъв начин да си осигури олигополно или монополно положение, не може да се говори за конкуренция. Но ако ръководният център на тази фирма не е в състояние да "застави" своите собствени поделения да осъществят чрез своите програми реконструкцията, и то като се ръководят не от локална, а от централна функция на предпочитание, също не е възможна конкуренция.

Както се вижда, участието в състезание навън определя и типа на управлението навътре. Колкото по-висок е потенциалът на състезанието, в което участва един субект, колкото по-голяма става отговорността на свободния избор на алтернативни решения, толкова по-наложително става едно управление с централно (в мащаба на съответната система - субекта) установена функция на предпочитание вместо като резултат от свързани една с друга, но локално оптимизирани реакции на съставките на тази подсистема - субект на състезанието. Еволюцията на управлението навътре в такава посока изисква обособяване на специализирани органи - интегратори на релевантна входяща информация, а във връзка с това и на специализирани аферентни пътища за нейното концентриране; на специализирани органи - "памет" за запазване на натрупаната информация; специализирани еферентни пътища на сигналите, с които се задействат елементите. В социалната област такова интегрирано (или по - точно интегриращо) управление навътре (от един център - субект на конкуренция, навън) се осъществява чрез сигнални решения, т.е. чрез целесъобразно установена информация, която задейства адресатите като един от мотивите за тяхната целесъобразна дейност.

Свобода на решенията с лице навън и принудителност с лице навътре - тази характеристика би звучала като прекомерно хегелианска и умозрителна, ако не представляваше едно обикновено описание на мениджмънта в съвременната фирма (особено в най-крупните). Наистина, ако управляващият център - субект на конкуренция, не вземе адекватни решения и не осигури или не поддържа адекватен алгоритъм за тяхното изпълнение, той не би бил в състояние да участва в конкуренцията и би бил отстранен. В посочения смисъл, т.е. от гледна точка на един определен субект, състезанието (навън) и

планът (навътре) са действително антиподи. Планът навътре се изразява в този случай в самодисциплината и волевата сила на личността. Емпиричен факт: колкото по-висок е потенциалът на състезанието между личностите в едно общество, толкова по-волеви (вът-решно дисциплинирани) типове се “изработват” (т.е. остават да съществуват) като продукт на обществения подбор. Решенията на субекта на състезанието в аспекта навън се отличават със самостоятелност, но тя е относителна, т.е. отнася се до определено поле от алтернативи, ограничено от екзогенни фактори. Една фирма, например, трябва да избира само между такива алтернативни решения, които не противоречат на законодателството или общата обективна feasibility. От друга страна решенията на субекта на състезанието в аспект навътре се отличават наистина с обуславящо въздействие, но също така в относителен смисъл, тъй като те са един, но не и единственият фактор, който обуславя действията на съставките (ако се касае за елемент - личност, управляващото решение е само част от мотивацията, то действа върху общия психически фон, за който ставаше дума в предходното изложение). Източникът на тази симетричност на относителна свобода навън и относителна ”принудителност” навътре е в това, че самият субект на конкуренцията е относителен. Спрямо своите елементи субектът на конкуренцията е източник на свободни за него и задължителни за тях управляващи сигнали, спрямо по-високото йерархическо ниво той е елемент и трябва да изпълнява свободни за това по-високо ниво и задължителни за самия него сигнали.

От позициите този път на елементите, които влизат в системата на избрания като наблюдателен пункт субект, организираният характер на дейностите навътре (с резултата, от които субектът в съревнованието, т.е. дадената подсистема като цяло влиза като свободен участник в състезанието навън) не означава, че състезанието навътре изобщо слиза от сцената. То остава като характеристика на отношенията вътре в съответната подсистема между нейните съставки - отношения, свързани този път с тяхното поле на свободни действия в рамките на управляващите сигнали отгоре. И цялата специфичност на полето на свободни действия, в които тя самата участва като единствен субект, намира израз в предмета, формите, потенциала и пр. на състезанието вътре в нея. Цялата тази относителност се проявява в това, че елементите на дадена система действат като цяло (т.е. по отношение на другите системи от същия ранг) на база на солидарност (общи интереси) и чрез координирани действия, а по отношение един на друг - на база състезателност.

Ако е налице едно състезание на лекоатлети, за да се реализира общественото положение на първенец в полза на лекоатлет спринтьор А означава, че Б не може да постигне същото това обществено положение - на това равнище съществува състояние на състезателност между А и Б. Но между същите лекоатлети - спринтьори може да се създават отношения на солидарност, ако те участвуват в един и същи отбор на щафетно бягане - равнището е по-високо и спрямо интересите на отбора в цялост отношенията между лекоатлетите минават на база солидарни интереси и организирани, а не алтернативни усилия. Двата типа отношения, и то във връзка с един и същ субект, не се изключват един от друг, само че обхващат различно обществено положение с различно съдържание. В един футболен отбор А, който играе срещу отбор Б, играчите се намират в отношения на солидарност в качеството им на членове на един от отборите, но в същото време са и в отношение на конкуренция в качеството си на индивидуални играчи, доколкото всеки един от тях се стреми към това той, а не другият(те) да допринесе повече за общия интерес, за да заеме по-високо обществено положение - този път вътре в отбора. Нещо повече двата типа отношения са не само съвместими, но са и условие един за друг. Ако липсва съревнование вътре в отбора, няма да се реализира солидарното обществено положение - победата на отбора. От друга страна, общата цел, която изразява

солидарността, създава предмета на съревнованието между играчите навътре (в отбора), което намира своя смисъл само в нейното реализиране.

И така, навътре в дадена система е налице отношение на конкуренция между нейните елементи, навън от нея са налице отношения на солидарност между същите тези елементи.Тази двустранност на отношенията характеризира прехода от един етаж към друг по цялата височина на пирамидата, където такъв преход е възможен. Усложняването на пирамидалната структура на интересите (т.е. на общественото положение) при всички случаи изменя характера, по-точно съдържанието на двата типа градирани отношения. Нека лекоатлетите - спринтьори образуват система, която на свой ред не се състезава като цяло с никого, т.е. системата, която от гледна точка на бягането е най-горният етаж (от друга гледна точка тя може да бъде елемент на по-висока система). В такъв случай съдържанието на конкуренцията между елементите - отделни лекоатлети, може да бъде само едно: кой ще покрие зададеното разстояние пръв. Всички останали играчи “са тичали напразно”. Друг аналогичен пример: от стотиците изследователски институти върху болестта рак един ще открие причинителите на това заболяване, както и начините на неговото лечение и превенция - останалите “напразно” са си губили времето. Общото в тези два примера е, че от гледна точка на съдържанието на градираните отношения тези системи са последни етажи.

Нека се промени и усложни ситуацията. При лекоатлетите състезанието вече не е индивидуално, а щафетно. Предмет на състезание между лекоатлетите вече не е едно и също разстояние, а различни отсечки, които стават части на едно общо разстояние. Съревнованието между лекоатлетите от отбора получава по-общ характер: приносът на всеки един за общия успех. От тази по-абстрактна гледна точка пак има ситуация “един отбор печели” - “другите губят”. Аналогична е ситуацията при научноизследователската работа върху рака: ако множеството независими изследователски институти се обединят в по-висша система, настъпва изменение в правилата на играта. Както и при лекоатлетите, еднородни действия се заменят с разделение на труда. Всеки един от бившите конкуренти става “монополист” в тази част от задачата,която той получава. Обект на конкуренция става друга задача, която също като и преди това, е една, а кандидатите за победа са много - но тази задача, както се вижда, е с ново съдържание: кой най-успешно и най-бързо ще допринесе за общото решение - както при щафетата, така и при футболния отбор. По отношение на частта от общата задача бившият конкурент става наистина монополист, но по отношение на новата задача - първо място в колективния институт - той си остава конкурент, защото първото място е едно, а кандидатите за него са много. По отношение на задачата за рака като цяло “разхищението” на сили и средства е отстранено, но то се оказва отново възстановено по отношение на борбата за първо място в съвместните изследвания.

Възниква въпросът: в какво се състои еволюцията на макросистемата в хода на това преминаване от индивидуалното състезание на лекоатлетите към щафетно бягане, от индивидуално откриване на средство против рака - към съвместна работа и т.н. Тази еволюция може да бъде характеризирана правилно само ако се застане на позицията на даден обект на състезанието(т.е. - даден кръг от отношения, които съставляват съдържание на градираното обществено положение на участниците) и се проследи неговото движение. Съществена роля в усложняването на структурата играе изместването на даден обект на състезание на по-високо равнище в пирамидата. Когато бягането (като поле на конкуренция) е в мащаба на малката организация, първото място в покоряването на едно идентично разстояние е обект на конкуренцията, а здравето на всички участници - солидарният интерес. При щафетата бягането става обект на конкуренция на колективите и база за образуване на по- висока система, което налага мястото на този обект за

конкуренция вътре в малките колективи да се заеме от друг обект (най-големият принос в успеха на отбора на щафетното бягане) и т.н. Най-дълъг и характерен път в това отношение може да се констатира при науката. Някога решението на една научна задача беше дело на конкуриращи се личности. На следващия етап то става дело на конкуриращи се институти, при което конкуренцията вътре в института има за обект мястото, което неговите участници ще заемат един спрямо друг в хода на решаването на съвместната задача. По-късно - съвместната задача на множество институти с разделение на труда, в много случаи се стига до световен мащаб на системата.

На фона на тази еволюция изпъква ярко ограничеността както на социалдарвинизма, така и на теориите, които не виждат друга, освен стоковата конкуренция. Тази ограниченост се състои не в настояването, че там, където конкуренцията бъде заместена от монопол, започва гниене, а в това, че не се разбира динамичният характер и относителността на монопол и конкуренция. Действително, ако бъде заместена системата от конкуриращи се институти по борба с рака, с по-висша организация на сътрудничество (която става на свой ред, що се отнася до рака, структурна единица - елемент), бившите самостоятелни институти конкуренти стават монополисти на възложената върху всеки един от тях част от проблема, но това означава не отстраняване на конкуренцията, а изменение на нейното съдържание (замяна на самостоятелното откриване на тотално средство с ролята, която съответната част от работата ще има за общата задача).

Резултатите от еволюцията се състоят в това, че на всяко по-горно структурно равнище се разширява значително полето от отношения, идващи отдолу. Що се отнася до долното равнище, важи същата закономерност, т.е. мястото на излезлите нагоре проблеми се заема от все повече нови проблеми, дошли отдолу и т.н. В цялост се получава все по-голямо интензифициране на връзките и увеличаване на техния брой, което характеризира повишаването на антиентропията в обществото като единна макросистема.

Придвижването на (полетата) на градираните обществени отношения отдолу нагоре (то налага обособяването на специализирани подсистеми на управление, които заместват конкуренцията вътре в съответната система между нейните елементи, построена по правилото “кой както успее”, с конкуренция на база изпълнение на сигналите от страна на управляваната подсистема) се подчинява на определена закономерност. Преди всичко, за да прерасне управлението в една система от дифузно в интегриращо, необходимо е връзките между нейните елементи да бъдат достатъчно многобройни, достатъчно интензивни и да водят до достатъчно диференцирани вериги от косвени връзки. При ниско равнище на развитие на производителните сили, например, дребностоковото производство е адекватна форма на управление и изграждането на интегриращо управление не само е ненужно, но и невъзможно. При високо развитие на производителните сили пазарът престава да бъде достатъчен източник на задействаща информация и обособяването на интегрираща подсистема на управление става най-малкото възможна и полезна.

Но степента на сложност и интензивност на вътрешните връзки е само предпоставка, но не и достатъчен фактор за преминаване - по отношение на даден обект - от конкуренция “кой както успее” към регламентирана от алгоритъм и арбитраж конкуренция, т.е. за преминаване от дифузно към интегрирано управление. На базата на достатъчна сложност навътре една специализирана интегрираща подсистема на управление става не само полезна и възможна, но и необходима под действието на фактор, който идва отвън. Ако връзките във външната среда (в мегасистемата) са недостатъчно многобройни и интензивни, т.е. ако състезанието с други подобни системи елементи е с недостатъчен потенциал, връзките вътре във всяка една от системите елементи могат да се изграждат на базата на сравнително прост механизъм на управление, поостроен на дифузен принцип, при който елементите подсистеми са помежду си в конкуренция по принципа “кой както

успее”. Но от едно прагово значение нагоре на интензивността на конкуренцията в мащаба на мегасистемата, когато конкуренцията стане достатъчно интензивна (т.е. “температурата” - достатъчно висока), средство за борба и условие за оцеляване на подсистемите става сложното реагиране на всяка една от тях, взета вече като цяло, като единица субект на конкуренция. Необходимостта от такова сложно реагиране се прибавя като решаващ фактор към възможността от изграждане на специализирана интегрираща подсистема на управление, защото остава да просъществува в борбата навън, в рамките на мегасистемата, само тази система, която изпълни това условие.

Описаното взаимодействие между солидарност и състезание, преминаването на координираните действия в състезание и на състезанието в координирани действия показва колко сложен е въпросът за предмета на състезанието - въпрос, с който теорията (понякога облечена в твърде философски одежди) трябва да се влее в практиката. Едно голо наименование и еднозначно описание на сферата, към която спадат колективите от личности, не е достатъчен признак, за да се внесе необходимата определеност относно предмета на състезанието. В една и съща сфера са възможни в това отношение варианти - било в синхронен, било в диахронен, т.е. с оглед на еволюцията аспект. В икономиката, например, борбата може да има за предмет или по- голям дял от дадения вид продукция (лидерство на фирмата) ; по-голяма устойчивост в смисъл на опора върху разнообразна продукция (фирмите “полиглоти”); по-голяма маса печалба като източник за динамика, за екстензивно разпространение, за дивиденти(благоприятно положение на фондовата борса. Или: съставяне и изпълнение на проекти за нова продукция с по-голямо търсене (в зависимост от диференциалната й ефективност) и за повишаване ефективността на съпоставимата продукция, като условие за по-голяма динамика на съответната фирма(в рамките на отрасъла или заедно с отрасъла) и диференциални придобивки, и т.н.

С други думи, въпросът е: за какво се води състезанието, в какво се състои победата? Въпросът “ за какво се води състезанието”, се решава не от субективните предпочитания на състезаващите се, а от присъщите на даден етап от еволюцията обективни особености. На сцената ще останат само тези, които имат предпочитания към такива обекти, каквито съответстват на тези особености, “ доктринерите”, ако се появят такива, ще бъдат заменени в качеството си на участници в състезанието от “ прагматици”, след което “ доктринерите” могат да отидат на друга сцена и да се съревновават в каквото и да било друго.

И така, от предходния анализ се налага съществен извод: състезанието въобще не може да се отъждествява само с една от множеството негови форми, както по традиция правят ортодоксалните икономисти, които не виждат нищо друго, освен конкуренцията при класическите пазарни отношения.

6.4. Прогнозирането и планирането в системата на управление на икономическите системи

Двете понятия - прогнозиране и планиране - са много тясно свързани и могат да бъдат изяснени само едно по отношение на друго. А уточняването на терминологията далеч не представлява само въпрос на научна елегантност, то е свързано най-непосредствено с практическите задачи по усъвършенствуване на управлението на стопанските системи. Двата термина получиха широко разпро-странение във втората половина на ХХ век, въпреки че не всички операции, за които те се отнасят, са напълно нови. Частично те изразяват действително нови неща, а частично те се отнасят до съществуващи операции в управлението, но извършвани сега с нови средства.

Изобщо в науката всяко ново нещо си има свой непосредствен предшественик. Както при всички новости, така и в случая, се получава известна неустановеност в терминологията.

Това невинаги може да се избегне. Но винаги е необходимо уточняване, защото термините се употребяват така, че невинаги на хората е ясно за какво собствено става дума. Затова първата стъпка в тази част на курса ще бъде посветена на изясняването на термините прогнозиране и планиране. Естествено целта тук съвсем не се свежда само до изясняване на термините. Интересуват ни преди всичко самите процеси на прогнозиране и на планиране и самите операции на тези процеси. В хода на характеристиката на тези процеси ще се наложи и направи известно терминологично уточняване.

6.4.1. Разграничаването между прогнозиране и планиране - съществено методологическо изискване

Целесъобразно е изясняването на процесите на прогнозиране и на планиране и оттам уточняването в съответната терминология да започнат индуктивно. За целта ще бъдат използувани няколко елементарни примера. И въз основа на анализа на тези примери ще бъдат направени необходимите изводи и обобщения.

В живота се говори за прогноза в областта на метеорологията. С тази прогноза се цели да се установи какво ще бъде времето - слънчево, с валежи, или ще има бури, какви ще бъдат температурите. Това е най-типичният пример за прогнозиране. А времето е класическа област, в която самото прогнозиране се е появило и развило.

В живота се говори за прогнозиране и прогнози в областта на демографията. Прогнозата в тази област предвижда какво ще бъде населението на страната, да речем, към 2050 г. Става дума за броя на населението, за неговата полово-възрастова структура, за неговата професионално-квалификационна структура, за неговата етническа структура и т.н.

В живота се говори за прогнозиране и относно това каква ще бъде демограф-ската политика на една страна. Става дума за прогноза, която трябва да отговори на въпроса: какви мерки ще бъдат взети в демографската област. Ще бъдат ли създадени облекчения за многодетните семейства, ще се развие ли системата на детски ясли и детски домове и т.н.

И така, в посочените три случая се използуват термините прогнозиране и прогноза. Възниква въпросът: какво е общото между тези три случая и кое е различното. За кои от тях е коректно и в каква степен може да се използува понятието прогнозиране.

При първия случай, когато се търсеше отговор на въпроса какво ще бъде времето в предстоящата седмица, се касае за един независим от действията на човека и обществото процес. Дали те ще прогнозират или не времето, от това ни най-малко не зависи дали ще вали или няма да вали дъжд. В първия случай, казано иначе, е налице субект, който прогнозира, от една страна, и, от друга страна, един обективен процес - времето, който ще се развие без каквато и да било връзка със самия акт на прогнозирането.

Какъв е смисълът на прогнозирането в този първи случай? Каква е практическата цел на прогнозирането? Щом като времето не се съобразява с вярната или невярна прогноза за него, то в какво се състои смисълът на усилията на метеоролозите и на разхода на ресурси за осъществяване на една прогноза за времето. Примерът е много елементарен, но за това пък удобен, за да се отговори на поставените въпроси. Големият смисъл на прогнозирането и прогнозата за времето се състои в това, че човекът, обществото, военното подразделение и стопан-ският деец ще могат да се приспособят по най-разумния и рационален начин към

осъществяващия се вън и независимо от тях обективен процес. И така, при прогнозирането на времето става дума за един обективен процес. “Разгадаването” на неговото бъдещо състояние се прави във връзка с вземане на едно или друго решение, с възприемане на едно или друго поведение на човека (обществото, военното подразделение, стопанския агент) за приспособяване към това бъдещо състояние на обективния процес - времето.

При втория случай също е налице процес, който сам по себе си не зависи от това, дали ще бъде прогнозиран или няма да бъде прогнозиран. Хора ще се раждат и хора ще умират. И в този случай се касае за акт на разгадаване, на познание, отнесен към един обективен процес, както в първия случай. В рамките на тази общност между първия и втория случай е налице и съществена разлика. При първия случай целта на прогнозирането бе да се получи необходимата информация за бъдещото състояние на времето, за да се осъществи безболезненото приспособяване на човека към него. При втория случай практическата цел на прогнозирането се заключава в това човекът да повлияе върху обективния процес (де-мографската система) с една или друга система мероприятия, които той ще разработи в зависимост от картината, очертана от прогнозата.

При третия случай се касае за установяване на това каква ще бъде (по-точно: трябва да бъде) демографската политика на една страна в един бъдещ период. Съдържанието на познавателния акт в този трети случай е по-особено, особено спрямо този при първия случай. В този трети случай се касае за това да се установи системата от действия, казано иначе, съдържанието на демографската политика, която да създава необходимите и достатъчни условия за позитивна промяна в демографските процеси. Ако става дума за единични действия при демографската политика, то задачата е извънредно проста. Ако става дума за система от съгласувани действия на тази политика, то работата се усложнява и става предмет на една твърде широка задача.

И така, налице е различно съдържание на прогнозния процес в първия, втория и третия случай, налице е различие и в целта на прогнозирането в тези три случая. В известен смисъл вторият случай стои по средата, защото съдържа елементи от първия, доколкото се касае до познавателен акт за един обективен процес, който се осъществява и развива без намесата на човека. Заедно с това вторият случай съдържа елементи, присъщи на третия случай - става дума за разработка на мероприятия, с които да се повлияе върху един обективен процес.

В първия случай е налице осъществяване на типична прогноза, а в третия случай - типично разработване на програма. Характерното за прогнозата се заключава в това, че се касае до разгадаване, до познаване на бъдещото състояние на един обективен, независещ от човека, процес. Смисълът на прогнозата се заключава в това, че въз основа на опознатото бъдещо развитие на независимия от човека процес той (човекът) подготвя система от мероприятия, които той извършва с оглед постигане на едни или други цели, при съобразяване с едни или други обективни, независещи от него закономерности.

Дейността по опознаване на бъдещото състояние на обективния процес се нарича прогнозиране, а дейността по разработка на система мероприятия с оглед постигане на едни или други цели, при съобразяване с едни или други обективни, независещи от субекта закономерност, програмиране (планиране) в най-широк смисъл на този термин.

Какъв е практическият смисъл на разграничаването между прогнозиране и планиране?От разгледаните три случая става ясно, че при прогнозата става въпрос за една

специфична задача - да бъде опознато бъдещото състояние на един обективен процес, докато при планирането (програмирането) става въпрос за друга специфична задача - да бъде определено бъдещето на една система при така опознатото състояние на обективните процеси, които формират средата (обкръжението), в което ще протече бъдещото функциониране и развитие на съответната система. А да бъде определено това бъдеще на

системата означава най-напред да бъде формулирана целта на бъдещото развитие на системата. На второ място това означава да бъдат изведени необходимите действия на системата и необходимите ресурси за тези действия, чрез които се постига целта.

Става ясно, че в двата случая става дума за съвършено различни по своето съдържание задачи. Ако няма яснота по тази коренна разлика между двете задачи, ако не е ясно какво подлежи на прогнозиране и какво подлежи на планиране, то няма да може да има правилна постановка на задачата, която трябва да се реши. Без внасяне на необходимото разграничение, на необходимата яснота в този пункт, там, където ще трябва да се опознава бъдещото състояние на един обективен процес, т.е. там, където е необходимо (прогнозиране), може да е налице занимание с процес на планиране. А там, където става дума за планиране на собствените действия, може да е налице занимание с прогнозиране. По този начин ще пострадат и процесът на прогнозиране, и процесът на планиране.

Тази опасност от неразграничаване на двата процеса може да се илюстрира с един съвсем елементарен пример.

Пред един фермер стоят две задачи: едната, да предвиди какво ще е времето - ще вали ли или няма да вали; втората, ще излезе ли да сее, или няма да сее. При първата задача той трябва да се “справи” с един обективен процес - в смисъл на това да опознае (предвиди) бъдещото му състояние. Ако селянинът замени “опознаването” със своето желание времето непременно да бъде хубаво, ще сбърка, защото той не може да командва времето, не може да командва валежите и слънчевите дни. Той може да направи само едно единствено нещо - да се съобрази с времето. Ако във втория случай, когато трябва да реши ще сее или няма да сее, селянинът погледне на задачата само като на някаква прогноза и не излезе да засее в подходящото за това време, ще остане гладен.

При елементарните примери, с които оперираме, разграничението между прогнозиране и планиране е ясно, така да се каже, от само себе си. При сложните и обширни задачи на прогнозирането и планирането една от най-трудните, но и най-важните предварителни практически задачи се заключава именно във въпросното разграничение, в точното характеризиране на променливите, с които ще се работи - кои величини по какъв начин трябва да се определят (чрез прогнозиране или чрез планиране). Кои величини на каква методика на определяне се поддават и трябва да бъдат подложени - решението на тази предварителна задача се оказва колкото важно, толкова и сложно.

И така, разграничаването между обекта на прогнозиране и на планиране се явява един от базисните методологически проблеми на модерното управление. Там, където става дума за прогнозиране, човекът има пред себе си обективен процес. И ако към този процес той (човекът) приложи методи на планиране, т.е. ако той схване процеса като система от показатели, които ще характеризират неговата непосредствена дейност, ще внесе в планирането волунтаризъм. Ако пред човека стоят величини, които по своя характер влизат в кръга на неговите действия, а се задоволи с прогнозиране, той ще се обрече на пасивност. Да бъдат избягвани както волунтаризмът, така и пасивността (самотекът) е от особено значение за качеството на планирането и управлението на една система.

Именно в това се заключава смисълът на коректното разграничение между прогнозиране и планиране. Става дума за правилната постановка на въпроса за едните и другите задачи. Това, което по своята природа се поддава само на прогнозиране, трябва да бъде само предмет на прогнозиране. И това, което по своята природа се поддава на планиране (програмиране), т.е. на съгласувана система от действия на човека, трябва да бъде предмет на планиране.

6.4.2. Относно критерия на разграничението между прогнозиране и планиране

Още при емпиричното разграничение на двете понятия (при избраните за пример три случая) прогнозиране и планиране си бе послужено с една особена отправна точка. Този специфичен критерий на разграничението, който бе използуван “тихомълком”, сега трябва да бъде представен в неговата явна форма. А този критерий бе човекът, неговите действия и пр. Според този критерий това, което е вън от човека, вън от “нас” и не зависи от нас, е предмет на прогнозиране. А това, което зависи от човека, от “нас”, това, което се отнася (или касае) до “нашите действия”, е предмет на планиране (програмиране).

Както се вижда, разграничението между прогнозиране и планиране съдържа в себе си една особена относителност в смисъл, че то зависи от субекта на предвиждането и на действието. Необходимо е специално акцентиране на това обстоятелство, защото е от голямо значение не само теоретически, но и практически. За да се навлезе в същността на проблема и тук ще се подходи емпирически. Ще бъде използуван елементарен пример с производства, които са свързани по вертикалата. Например, производството на памук, производството на памучна прежда, производство на памучен плат, производство на ризи. Или друга верига: дърводобив, дървопреработване, производство на мебели.

Нека за отправна точка на анализа бъде дърводобивното предприятие и нека от неговите позиции видим кои са обектите на прогнозиране и кои са обектите на планиране. Първият обект на прогноза за това предприятие ще бъде лесосечният фонд. Този фонд се явява за ръководството на предприятието като външен, независещ от него фактор. И в този смисъл лесосечният фонд се явява обект на прогноза за предприятието. Такъв независещ от ръководството на предприятието фактор се явяват и потребностите от дървесина. По тази причина и те се явяват обект на прогноза за ръководството на предприятието. Външен по отношение на това предприятие фактор се явява и развитието на техниката, с която се добива дървесината от горските масиви. Тази техника се проектира и създава от предприятие на подотрасъл машиностроене - производство на машини за дърводобивната промишленост. Външни по отношение на дърводобивното предприятие фактори са наличието на квалифицирана работна сила за този вид дейност, промените в стопанското законодателство, макроикономическата ситуация и т.н.

Въз основа на прогнозите за числените значения на тези обективни, външни за предприятието фактори, то (предприятието) определя целта на своята бъдеща дейност, извежда необходимите мероприятия, действия и ресурси за постигане на тази цел и ги координира по място и време. Казано иначе, предприятието разработва своя план, своята програма за бъдещи действия и поведение. В тази програма по-важните моменти са: динамиката и структурата на производството на предприятието, програмата за реализация на продукцията на предприятието, плана за материалното осигуряване на производството, инвестиционната програма на предприятието, програмата за квалификация на кадрите и т.н. Както се вижда, програмата на предприятието включва множество елементи и връзки вътре в самото предприятие, което само по себе си е сложна система. Ако предприятието бъде представено с един правоъгълник, то вътре в този правоъгълник ще попаднат елементите и отношенията между тях, които са предмет на планирането. Външните фактори, предмет на прогнозиране (от позициите на предприятието), могат да бъдат представени със стрелки, насочени към правоъгълника или излизащи от него. Насочените към правоъгълника стрелки ще представят числовите значения на входящите потоци ресурси и информация, а излизащите от правоъгълника стрелки ще представят числените значения на изходящите от предприятието продукция, услуги, вноски в бюджета и т.н.

Фирма(предприятие)

Входящи потоци Изходящи потоци

Схема 1

И така, задачата е, прогнозирайки числовите значения на всички външни фактори, влияещи върху дейността на дърводобивното предприятие, да се състави една система от мероприятия, които попадат вътре в правоъгълника, и които предприятието (избрано за отправна точка) ще изпълнява. От неговата позиция на отправна точка е ясно и що е прогноза, и що е план, и що е управление. Ясен е разграничителният критерий, въз основа на който се обособява обекта на прогнозиране, от една страна, и на планиране, от друга.

Нека сега за отправна точка бъде взето дървопреработващото предприятие. При него също има такова разграничение между външни фактори, които определят входа и изхода на системата (дървопреработващото предприятие), и съвкупност от величини, които характеризират програмата за действие на предприятието и попадат вътре в системата. Добитият дървен материал от дърводобивното предприятие се явява вход за дървопреработващото. Така както дърводобивното предприятие трябваше да прогнозира лесосечния фонд, така и ръководството на дървопреработващото предприятие трябва да прогнозира дървения материал, който ще бъде добит от предшествуващото по вертикалата предприятие, и който ще бъде продаден на дървопреработващото предприятие за преработка. За директора на дървопреработващото предприятие действията на директора на дърводобивното предприятие са външни, т.е. обективни фактори. Затова за него те са обект на прогнозиране. Освен действията на директора на дърводобивното предприятие за директора на дървопреработващото предприятие външни фактори са още: новата техника и технологии в преработката на дървесина, възможностите за обезпечаване с необходимата работна сила, възможностите за набавяне на необходимите материали, енергия, възможностите за осигуряване с необходимите капитали за инвестиции и т.н. Накрая дървопреработващото предприятие, за да може да състави своята програма, трябва да прогнозира потребностите от тази продукция, която то произвежда - дъски, плоскости, фасонирани заготовки и т.н.

Както се вижда, въз основа на числовите значения на външните фактори, или както се наричат още - екзогенни величини - се определят (като техни функции) и действията на планиращия субект (в примера на дърводобивното или дървопреработващото предприятие), които действия представляват ендогенни величини. Екзогенните величини, които бяха избрани, са и могат да бъдат за предприятието само обект на прогноза. Ендогенните величини, които характеризират неговата програма, са и могат да бъдат само обект на програмиране (планиране). Ако тези величини не бъдат програмирани от предприятието, няма кой да ги извърши. В това именно се заключава функцията на управлението.

Нека да преминем към друга ситуация, към друга позиция, т.е. към друга отправна точка на планирането. Нека обединим двете предприятия (дърводобивното и дървопреработващото) в една по-висша система - комбинат. В този случай някои от величините, които преди това обединение бяха екзогенни, се превръщат в ендогенни. От позицията на комбината лесосечният фонд продължава да бъде екзогенна величина (вход). Продължават да бъдат екзогенни и повечето величини, които бяха означени със стрелки, насочени към двата правоъгълника - развитието на техниката, възможностите за набавяне на необходимите работна сила, материали, енергия, капитални вложения и т.н. Но една от величините - добитият дървен материал (който стои на изхода на дърводобивното

предприятие и на входа на дървопреработващото предприятие) и в този случай бе екзогенна величина и за двете предприятия, сега от позицията на комбината става израз на вътрешни отношения между негови подразделения. Преди обединението добитият дървен материал беше обект на прогноза и за двете предприятия. След обединението им в комбинат той (добитият дървен материал) се превърна в обект на програма, и то само поради изменената позиция на планирането.

Нека продължим с промените в отправната точка на планирането. В числото на екзогенните величини беше развитието на техниката в двете предприятия. Но, ако към комбината бъдат включени звената, които проектират и създават новата техника и технологии за дърводобива и дървопреработката, то тези звена от екзогенни се превръщат в ендогенни и от обект на прогнозиране (за бившите самостоятелни предприятия) ще станат обект на планиране за комбината. Налага се същественият извод: в зависимост от системата, която се получава, една или друга величина може да бъде обект на прогноза или на планиране.

Подходящ пример за илюстрация дава уличното регулиране на движенито. Ако няма регулировчик и правила за движението по пътищата (и кръстовищата), то действията на всеки водач ще са абсолютно външни (екзогенни) спрямо действията на останалите. Когато водач А на лек автомобил наближи кръстовище, ще трябва да гадае относно посоката, в която ще пресече кръстовището водач Б. Това е прогнозиране и от позицията на водач А, и от позицията на водач Б. За да може всеки един от водачите да направи своята програма за преминаване през кръстовището, всеки от тях трябва да направи преди това прогноза за поведението на другия (другите) водачи.

Но ако на кръстовището застане регулировчик, действията на двамата шофьори стават обект на планиране. А спрямо системата регулировчик действията на шофьорите А и Б се превръщат в ендогенни величини. Екзогенни или ендогенни величини започва да има само системата в цялост, но не и елементите един по отношение на друг. Във връзка с това прогнозирането и планирането си менят отношението едно към друго - в зависимост от структурата на системата, за която те се отнасят.

Това обстоятелство свързва много тясно постановката и организацията на планирането с внимателен и задълбочен анализ на системите, за които се отнася. Анализът на системи или както постепенно се установява като термин, системоанализът е много ценно направление в икономическата кибернетика. Системоанализаторите са едни от най-важните фигури при кибернетизацията на управлението на стопанските системи.

6.4.3. Структурният анализ на икономическите системи и разграничителната линия между прогнозиране и планиране

Както се вижда, при разглеждането на отношението между прогноза и програма се стигна съвсем закономерно до понятието система и до свързване на прогнозирането и планирането със структурния анализ на системите.

Структурата на стопанските системи зависи непосредствено от задълбочаването на обществения характер на икономическия процес, а следователно от развитието на производителните сили. По-специално тенденциите към усложняване са свързани с процеса на обогатяване на състава на брутния продукт. Това означава, че непрекъснато възникват все нови и нови продукти и услуги (механизмът на това роене ще бъде анализиран в тема втора), възникват нови предприятия, в които те (новите продукти и услуги) се произвеждат, а предприятията се специализират и производството се уедрява. Специализацията и концентрацията са две страни на един и същ процес. Не може да се

говори за концентрация, ако не се говори и за специализация. Така че в основата на усложняването на стопанската система като обект на управление стоят специализацията и концентрацията44.

В резултат посочените тенденции - обогатяването по състав на брутния продукт и специализацията и концентрацията - доведоха в края на ХХ век до неимоверно усложняване на стопанските системи. Само преди 70-80 години стопанската система можеше да се опише така: предприятие - национално стопанство в цялост. Става дума за една опростена картина на управление. Навътре предприятието се управляваше с методите на прякото програмиране. Що се отнася до отношенията между предприятията - а тези отношения също представляват управление в най-широк (кибернетичен) смисъл - се осъществяваха чрез пазара. Разграничението между пряко управление и пазар на този стадий беше съвършено ясно и дори очевидно.

Съвременната стопанска система се различава коренно от тая проста схема на отношения, типична за икономиката отпреди 70-80 г. В своята най-обща форма системата на управление на стопанската система днес е многозвенна. Едно първо звено представляват заводите (не "предприятията", а заводите - има съществена разлика). Заводът представлява една технологическа система. Над заводите се образува нова система, която най-често се нарича подразделение. Подразделенията представляват системи на пряко управление спрямо заводите. В мащаба на подразделението, като по-висока система, действията на един завод по отношение на действията на други не са вече предмет на прогнозиране. Тук става дума за планиране.

Както се вижда, с развитието на системата веднага се изменя съотношението между прогнозиране и планиране. Над тези подразделения се образува още една система. Това е областта (в географски смисъл). Всички подразделения на една крупна корпорация, които се намират в САЩ и Канада, образуват система от трети ранг - една област. Друга област са заводите на корпорацията, които се намират в Европа, трета - в Азия, четвърта - в Австралия и Океания и т.н. Накрая, няколко такива области формират корпорацията в цялост. Много от тези гигантски системи в областта на промишлеността и търговията имат продажби, по-големи по обем от националния продукт, съответно от стокооборота на цели държави.

Както се вижда, получава се четиристепенна пирамида, сложна структура, която замества вътре между предприятията косвените пазарни отношения с пряко планиране.

Нека сега преминем от управлението вътре в корпорацията към управлението на отношенията между самите корпорации като сложни системи. Една по отношение на друга те се намират в съвсем друг тип връзки. Една по отношение на друга те са заставени да прогнозират своите действия. Една корпорация, която произвежда метали, е принудена да прогнозира, а не да програмира действията на друга корпорация, която произвежда автомобили. Както се вижда, при преминаване от корпорацията нагоре се изменя самият тип на отношения, казано иначе, разграничителната линия между програмиране и прогнозиране представлява системата корпорация.

Това не означава, че корпорациите не се стремят да разширяват помежду си действието по програмиране и да превърнат нови екзогенни величини в ендогенни. Все по-чести стават договорите за дългосрочни делови връзки между корпорации, все по-честа е практиката на корпоративни поръчки от една към друга корпорация.

Разбира се, доколкото непосредствена цел на корпорацията не е координацията на нейната дейност с останалите корпорации, а постигането на печалба, дотолкова може да се

44 Вж. Бочев, С., Капитализмът в България, изд. фондация Българска наука и култура, С., 1998, с. 101-102.

наблюдава и противоположна на по-горе посочената тенденция. Не са редки случаите, когато при една прогноза за намален пазар на определен вид продукция, дадена корпорация взема решения за разширяване на инвестициите и обема на производството на тази продукция. Защо се прави такава парадоксална от общоикономическа гледна точка програма въз основа на една иначе правилна прогноза? Но от позициите на интересите на корпорацията и нейната стратегия подобна програма не е парадоксална, защото при прогнозирано стесняване на пазара за дадения вид продукция за корпорацията е важно този пазар да бъде неин. При стратегията корпорацията преценява дали да послуша един съвет да не прави капитални вложения, или обратно - да направи още по-големи вложения.

Особено място в системата планове на корпорацията заемат техните дългосрочни стратегически планове. Когато се говори за стратегически планове на корпорацията се има предвид не преносният, а прекият смисъл на термина стратегически. Предмет на тези планове е определянето на начина на развитие на корпорацията - дали тя ще съсредоточи дейността си в отрасъла, който е традиционен за нея, или ще прибегне до диверсификация на своята стопанска дейност, като навлезе в други отрасли. По-нататък в стратегията се решава въпроса за начина на осъществяване на диверсификацията - дали чрез изграждане на свои предприятия в новия отрасъл или като погълне (чрез така наречения мърджинг) другите производители.

Корпорацията уточнява каква стратегия ще следва в областта на своя традиционен отрасъл: в каква степен ще разширява производството и в каква степен ще съумее да запази монополно високи цени, каква стратегия ще следва по отношение на суровинните източници, на работната сила, в областта на научно-изследователската и опитно-конструкторската дейност и т.н. Взети в своята цялост стратегическите планове на корпорацията са планове за настъпление (нападение) на полето на бизнеса и планове за защита на завоюваните позиции от корпорацията в бизнеса.

Цялата следваща каскада от планове на корпорацията представлява силно усложнена система, която е свързана тясно със стратегическия план. От него конкретните планове и програми получават своята целева функция. Самото програмиране се оказва по този начин средство, което координира строго и детайлно всички функции и дейности вътре в стопанската система на корпорацията и ги насочва - в това число и мощните сили на научно-техническия прогрес - към целите на стратегическия план.

От втората половина на ХХ век се появиха и други отправни точки на плановия процес - едната, националното стопанство; другата - интеграционните съюзи и групировки. Разрастването на обществения характер на стопанската дейност както на национално, така и на международно ниво (т.н. интернационализация на производителните сили и стопанската дейност) породиха нуждата от планиране и на тези нива на стопанска дейност45.

45 Много интересен пример, илюстрирaщ тази теза, бе разказан на автора на този курс през 1990 г. в Университета в Нюкасъл. Професор C. Ritson от университета, който запознаваше гостите със задачите на икономическата реформа в селскостопанския отрасъл на Англия на настоящия етап, каза, че в началото на сто петдесет и първата годишнина на тази реформа основната задача пред нея е да се създаде механизъм за ограничаване на селскостопанското производство. На въпроса защо се прави това, защо излишъците от селскостопанска продукция не се изнасят, бе отговорено, че през 1989 г. всички излишъци от краве масло са били изнесени в СССР, но че полученото възнаграждение не е покрило разходите за производството на изнесеното краве масло. Основната причина за тази картина било субсидирането на производството на мляко и млечни продукти в Общността и Англия. Субсидираната цена на млякото и млечните продукти създава стимул във фермерите да увеличават производството на мляко и млечни продукти. Но това, което се оказало и оказва изгодно за фермера, било и е неизгодно за страната. И по тази причина се налага стъпката

Както бе посочено всяко отделно предприятие в националното стопанство представлява само по себе си сложна подсистема и всички подобни подсистеми се свързват една с друга с това, че продукцията на едната представлява предпоставка за другата. Когато отделните предприятия бъдат включени в по-крупни системи, тези именно връзки между подсистемите се превръщат по отношение на по-високата система в едногенни величини и могат да стават предмет на програмиране, на целесъобразна координация. И колкото по-голям е мащабът на общата система, толкова по-голям е и броят на тези превръщания.

Възниква въпросът: когато тази обща система достигне мащаба на националното стопанство в цялост, то кои величини остават екзогенни - обект на прогнозиране, и кои са ендогенни - обект на планиране, вече от позициите на високата система (националното стопанство).

Чисто теоретически сложните отношения и връзки, при които продукцията или дейността на едно предприятие или подразделение е условие за другото, могат да се опишат математически с помощта на система от уравнения. Нека отделните видове продукти бъдат означени с цифри от 1, 2, ... до n. Например 1 са въглищата, 2 - ел.енергия, 3 - стомана и т.н. до продукт n. Теоретически това са милиони величини. Производството на всеки един продукт зависи: първо, от растящото производство на всички останали продукти Х1, Х2, Х3,..., Хn, където първият продукт участвува като материал или като производствени фондове; второ, от това колко единици от продукт 1 са необходими като материал или като производствени фондове за единица от другите продукти, т.е. от техническите норми или, както се казва, от техническите коефициенти; трето, от необходимия краен продукт, който се използува за потребление от населението.

По този начин се получава теоретически една огромна система диференциални уравнения, описваща връзките в националната икономика като сложна свръхсистема. Количеството на всеки един продукт става резултат от останалите и от позициите на системата в цялост се превръща в ендогенна величина - обект на планиране. Затова от позицията на системата в цялост няма нужда да се прогнозира колко електрическа енергия ще се произвежда например в 2020 г., а трябва да се планира колко ел.енергия ще се произвежда тогава. Защото това зависи от поведението на другите производства, които също са обект на планиране.

Но за да се определят значенията на величините Х1, Х2, Х3, ..., Хn, които изразяват количествата на различните видове продукция като ендогенни величини, необходимо е да се знаят коефициентите в системата от уравнения, т.е. нормите за разход на суровини, материали, енергия, за производителност на различните видове производствени съоръжения, за производителността на труда. Тези норми зависят от това какъв вид техника се прилага в стопанската дейност. Те представляват синтезиран израз на развитието на техниката, събират в себе си резултатите от огромните и сложни процеси на творчество и характеризират по този начин технологическото равнище на цялата система.

ограничаване на производството. В системата на това ограничаване са включени наднационални и национални мерки.

Най-напред е в сила системата на квоти за производството на селскостопанска продукция. Според тази система Брюксел определя на Англия квота за производство на мляко и млечни продукти в размер на 1/9 от производството на тези продукти в Общността. Тази квота се разпределя от Млечния център в Лондон на квоти за различните райони на Англия. А районните млечни центрове довеждат съответните квоти до квоти за всеки отделен фермер. Когато фермерът произвежда мляко и млечни продукти над определената му квота, най-напред промяната в политиката предвижда намаляване на изкупната цена на тези продукти. Тази промяна в изкупните цени се отнася до даден размер (граница) на превишението. Когато тази граница бъде надхвърлена, се предвиждат други санкции, в т.ч. и административни.

Що се отнася до крайния продукт (интерпретация на този термин се прави в темата Леонтиева система), то неговата структура зависи също от редица коефициенти. Тези коефициенти изразяват връзката между изменението в доходите на населението и цените на стоките и услугите, от една страна, и предизвиканите от това изменение промени в обема на потребяваните от населението стоки и услуги, от друга страна. Казано иначе, тези коефициенти характеризират разпределението на покупателната сила на населението между различните видове продукти и услуги в зависимост от промените в неговите доходи и промените в цените на тези стоки и услуги. В крайна сметка, тези коефициенти изразяват сравнителните предпочитания на населението към различните стоки.

Системата от технически коефициенти, които изразяват научно-техническото творчество на нацията, и системата от коефициенти при потреблението, които изразяват предпочитанията на потребителите, са величини, които трябва да бъдат получени чрез прогноза, защото се явяват по отношение на планиращия център екзогенни.

И така, може да се обобщи. В крайна сметка обект на прогноза при националната икономическа система веднъж са коефициентите, които изразяват научно-техническото творчество на нацията. Те са външни (екзогенни) по отношение на центъра, който управлява националната икономика. И по тази причина подлежат на прогнозиране - това е прогноза на техническото развитие. На второ място, казано иначе, втори обект на прогноза се явява структурата на крайното потребление.

Наред с двата рода коефициенти има и други екзогенни по отношение на националната икономическа система величини. Такива величини са броят и структурата на населението. Освен това числените значения на самите технически коефициенти, както и изобщо възможностите за едно или друго производство, зависят и от природните условия в най-широк смисъл. От позициите на националната икономическа система природните условия (природата) не могат да бъдат предмет на друго, освен на прогноза. Ако при планирането тези прогнози бъдат заменени с добрите пожелания на управляващите националната икономика, ще се получи не план, а фантазия. Но щом веднъж прогнозата е дала числените значения за тези обекти, от там нататък планирането има работа със съставяне на съгласувана, координирана програма за разумните и целесъобразни (от икономическа, социална и екологическа гледна точка) усилия на нацията.

Трябва да се подчертае, че тази система от уравнения, която бе очертана най-принципно, има все още и преди всичко теоретическо значение. Тя изразява характера на прогнозирането и на планирането. Но използуването на подобни системи на уравнения за практическите цели на управлението на националната икономическа система е поставено и процесът набира скорост. Развитието на планирането на макрониво означава едно постепенно разширяване на функционалните изчисления за сметка на прогнозирането. Но във всеки момент от времето обществото е на някакво разстояние от това идеално състояние, което очертава логиката на системния подход. И следователно то е принудено вместо да извършва функционални изчисления, които теоретически са напълно възможни, да оперира с прогнозиране. Такива са сегашното състояние, от една страна, и, от друга - тенденцията на развитие на прогнозата и планирането във връзка със структурата на икономиката от края на ХХ век - началото на ХХI век.

Най-общата характеристика на прогнозирането и планираните на равнище предприятия, подразделения, корпорация, област, национална икономическа система и интеграционна общност се отнася до една категорично утвърдила се практика за нивата предприятие, подразделения, корпорация, област и за една все още спорна практика за ниво национална икономическа система и интеграционна общност. Все още съществува страх от планирането на тези нива, все още има много предразсъдъци спрямо неговите

възможности на двигател на развитието. Всички тези въпроси се анализират в тема четвърта.

Характеристиката на прогнозирането и планирането на икономическите системи, на разграничителния критерии между двата процеса съвсем естествено доведе до въпроса за средствата (методите) за прогнозиране и планиране. Беше констатирано, че в основата и на прогнозирането, и на планирането стоят моделите и моделирането.

6.4.4. Връзката прогнозиране, планиране (програмиране), моделиране

Терминът "модел" се използува с най-различни значения. Този термин се отнася не само до математически модели, той достига със своите корени до основите на гносеологията. Всяка човешка представа представлява модел в този строго специален смисъл. Всяко човешко слово представлява модел на представата - значи модел на модела. Всяко човешко писмо представлява модел на словото.

И в икономиката, когато се работи с модел, се има предвид апарат, който се подчинява напълно на общите елементи на дадената дефиниция, отнасяща се до модел изобщо. Всеки икономически модел представлява отражение на един обективен факт (по-точно: процес), най-често отражение, опростено с оглед на дадена цел.

Когато се говори за моделиране, е необходима по-нататъшна конкретизация в това широко научно понятие. Без да бъде напусната общата дефиниция, трябва да се посочи за какви собствени модели става дума. Те трябва да отговарят на общите условия, но покрай тях трябва да отговарят и на допълнителни условия, които ги конкретизират.

Понятието модел в икономиката дойде от инженерното дело. Там се работи с модели, например, модел на една язовирна стена, която се построява в лабораторни условия. При строго спазване на мащаба, всички процеси, които според проекта стават с язовирната стена, ще станат и при модела. По този начин се експериментира какви напрежения, какъв напор на водната маса може да издържи стената. Както се вижда, те имат тази специфика, че са фактически модели. Възниква въпросът: а какво представлява самият проект на инженер-строителя? Проектът представлява най-типичен модел само че не с физически средства, а с геометричен модел (проект на сграда), математически модел, доколкото има изчисления на сградата (на нейната якост, устойчивост и т.н.), където в чисто количествени символи са представени количествени отношения.

В икономиката моделите дойдоха преди всичко като математически модели, изразяващи или в графици, или в числа обективните процеси, които стават или които ще станат. Това е съдържанието на понятието моделиране в икономиката. За да се отговори на въпроса: какъв е смисълът на математическите модели в икономиката, ще бъде подходено емпирически.

Нека да допуснем, че е налице голямо количество продукция от вида n. Нека цената на този продукт съдържа достатъчна печалба и поради това тя (цената) търпи намаление. Възниква въпросът: намалението на цената на продукт n ще доведе ли до разширяване на неговите продажби? При дадени условия тази мярка може да доведе до постигане на преследваната цел, но при други условия тя може да доведе до съвършено различни последици. В икономиката са налице изключително сложни вериги от причини и следствия и не винаги може да се каже от пръв поглед (по интуиция), до какви последици ще доведе дадено мероприятие.

По какъв начин в този случай може да бъде решена поставената задача? Чрез експериментиране? По начало отговорът е да. Но експериментите в икономиката са коренно различни спрямо експериментите, например, във физиката. Защото, когато се

експериментира във физиката, се отива в лабораторията и там се работи с една извадка, която ни най-малко не влияе на обективния процес, който трябва да бъде изучен. Друго е, например, експериментирането при лекаря. Той също експериментира, но експериментира най-напред в своята лаборатория с животни. Но върху човека лекарят не може да експериментира, без да е получил вече увереност от експериментите върху животни, че няма да изложи на риск здравето и живота на пациента. Лекарят въздействува върху човека едва, когато е решил задачата на експеримента.

Напълно аналогична е обстановката и в икономиката. Нека се върнем към икономическата задача, която бе изложена по-горе - за прогнозиране на последиците от изменението на цената на n-ти продукт. При съответни условия (други равни условия) структурата на потребление на населението може да се разглежда като функция на изменението в неговите доходи. Данни за това се съдържат в домакинските бюджети на населението. На тяхна основа може да се построи система от уравнения, които да изразяват ако не функционалната, то поне корелационната връзка между растежа на дохода на едно лице и относителните количества, в които се потребяват един или друг вид продукти. Защото, оказва се, че ако доходът на лице от населението се увеличи с 10 %, то потреблението на всеки един от различните видове продукти не се повишава с 10 %, а с различни проценти.

Получават се корелационни връзки (зависимости), системи от криви, където по абсцисата се нанася дохода на едно лице от населението, а по ординатата се получава количеството на потреблението на съответните видове стоки. Когато бъдат изчислени уравненията на тези криви, се получават вероятните значения за следващия период. И даже нещо повече. Може да се установи степента на вероятност, с която съответната величина ще бъде валидна за бъдещето. И в рамките на тези вероятност могат да бъдат определени гаранционните запаси от продуктите. Това е прогнозиране, защото величината е екзогенна по отношение на управляващия орган. А тази величина може да се получи с модел за прогнозиране на структурата на потребление. По същество с този модел се експериментира.

Именно в това е смисълът на голяма част от моделирането в икономиката - да се експериментира чрез него в тази специфична област на човешката дейност. Моделирането в икономиката се развива бурно. Налице е голямо "производство" на модели. Не всички от тях, обаче, "влизат" в работа. Това, разбира се, не е победа. Защото трябва да се пресее много пясък, за да се намери златно зърно в него. Но, ако човекът се бои от многото пясък, няма да стигне до златото. Затова обстоятелството, че е налице истинска инфлация на модели, от една страна, трябва да подбужда към достатъчна критичност, но, от друга страна, дава основание и за оптимизъм, защото по този път може да се стигне до напредък в тая нова област на човешката дейност. В това се заключава необходимостта от спокойно научно отношение към тези проблеми. Бъдещето на тази нова област няма нужда нито от повърхностно ура, нито от консервативен скептицизъм. То има нужда от търсене на какво от това богато творчество може да влезе в практиката.

Давайки най-обща характеристика на състоянието на моделирането в областта на икономиката, трябва да се изтъкне, че все още няма създадена една научноиздържана класификация на моделите. Може би все още е рано за нея. Заедно с това няма и единна математическа теория на моделите. В зависимост от случая се използуват едни или други математически структури.

С оглед на практическите цели все пак всички модели могат да бъдат разделени в две категории. Единият тип модели са предназначени за изчисляване на функционални или корелационни зависимости. Другият (вторият) тип модели са предназначени за оптимизация. Те се използуват в случаите, когато са възможни множество комбинации - на практика неопределен брой комбинации - и трябва да бъде избрана най-добрата от тях.

Почти всички примери, използувани досега за илюстрация на понятието икономическо моделиране, спадат към първата категория. Моделите от тази категория се използуват както при прогнозирането на екзогенните величини, така и при изработването (на тяхна основа) на икономически планове. Особено широка област на прогнозиране с помощта на моделирането на корелационните връзки представлява структурата на потреблението, по-точно на платежоспособното търсене, което вече бе посочено като пример. На настоящия етап от развитие на планирането редица величини, които по своя характер са ендогенни, също се оказват предмет на прогнозиране. За тази цел се използуват еднопродуктови, двупродуктови и прочие модели, които определят един показател като функция или като корелационно зависим от други показатели и т.н. Най-развита форма на моделиране, предназначена за определяне на показателите на един национален план като функции от прогнозираните екзогенни величини, представлява моделът на баланса на междуотрасловите връзки (този модел се представя и характеризира в тема седма).

Много характерни и обещаващи са някои разработки - не само на математически модели, но и на цели програми за компютъризирани системи. При условие, че отчетността е "възможна" на тези системи, то във всеки момент могат да се изчисляват определен брой функции, свързани в система. Например, един подобен проект предвижда изчисляване на обема на продукцията от даден вид, която трябва да се произведе, с помощта на нарочна функция. В проекта са включени още функцията разноски, функцията печалба, използуване на мощностите и т.н. Цялата информация така е програмирана, че всяка секунда да може да се получи численото значение на 16 такива функции.

За какво служи тази компютъризирана система за управление? Нека ръководството на едно крупно предприятие обсъжда стратегически варианти на неговото развитие. Един ръководител предлага да се приеме дадена поръчка - нека това е вариант на търговския директор. Вариантът на производствения директор е да се отклони поръчката, защото тя ще внесе такива смущения и даже нарушения в производствената програма на предприятието. Двата варианта се проиграват през компютъризираната система в момента на спора и се получават като функции от тях евентуалните последици, до които водят. Това пред-ставлява най-типично експериментиране чрез компютъризираната система, в чиято основа стоят моделите и моделирането.

Системите за експериментиране (имитационното моделиране) ще стават все по-необходими с нарастването на сложността на управляваните системи - от ниво предприятие, до ниво национално стопанство. На практика - задачата за определяне на последиците от едно или друго решение, взето днес, за съдбата на съответната управлявана система утре не е нова. Тази задача е стояла винаги. Бедата в миналото е била в това, че са отсъствували математическите и технически средства за нейното бързо решаване (по-точно: за изпреварващото спрямо процесите решение).

В началото на ХХI век тази задача, обаче, стои по-остро. Радостното е, че към този период се създават и субективните и материалните условия за нейното решаване - в лицето на компютъризираните системи за диалогов режим на управление на стопанските системи. Без такива системи е невъзможно предварително да се разбере дали едно великолепно предложение за решение е действително такова.

Може да се окаже, например, че едно великолепно предложение за увеличаване на даден вид продукция води до прекомерно и ненужно увеличение на запасите. Може да се окаже, че това великолепно предложение е обременено и с други нежелани последици. С една дума, не всяко хубаво предложение от дадена гледна точка подлежи на приемане, защото връзките са много сложни. И едно "хубаво" предложение може да доведе до вредни резултати на такъв пункт и в такова време, където и когато най-малко са очаквани. Ако се

разполага с компютъризиран център за моделиране, който всяка секунда да показва какво ще стане със съответната система, ако спрямо нея се вземе това и това решение, това означава само едно - качествено усъвършенствуване на управлението на съответната система. Имитационните системи, казано иначе, гарантират леко, бързо и главно (основано върху строга обективност на решенията) управление.

Втората категория модели - тези за оптимизация - се използуват най-често при разработката на икономически програми. Класически са станали моделите на транспортната задача на линейното програмиране. Ако има множество места за добив на инертни материали (пясък) за нуждите на строителството на дадена територия и ако има множество строителни обекти на същата територия, се образува една мрежа, при която се търси отговор на въпроса: от кое място на добив на пясъка до кой (кои) строителни обекти трябва да се вози, за да се икономисват транспортни разходи. Това е, както се вижда, въпрос на програмиране не само в математически, но и в икономически смисъл, защото се отнася до система от човешки действия. Ако имаше само едно място за добив на пясък и един строителен обект - транспортна задача на линейното програмиране няма. Ако имаше само един обект, където се добива пясък, но два строителни обекта - отново няма транспортна задача.

Но достатъчно е да има две места за добив на пясък и два строителни обекта, за да възникне транспортна задача. Тази задача е нерешима с инструментите на обикновената аритметика или алгебра. Това е задача на линейното програмиране. Моделът се състои от система неравенства и равенства с една целева функция - най-малки транспортни разходи, или - най-малко необходими за превоза автомобили, или трета цел - най-малко (кратко) време на превоза.

Към втория клас модели се отнасят тези, свързани с оптималното използуване на производствените мощности от различен вид. Налице е ситуация с множество машини, всяка от които може да се използува за множество различни видове продукция: как да се разпредели между тези машини една сложна производствена програма, за да се получи оптимално използуване на мощностите? - това е въпросът на който трябва да се получи отговор при тази задача.

Към втория клас модели се отнасят и тези, чрез които се обезпечава рационалното хранене на селскостопанските животни (т.н. задачи на рациона). Към тази група се отнасят още моделите на рационалния разкрой на материалите и за рационалните смеси в химията, металургията.

Към втората група се отнасят моделите за оптимизация на териториалната дислокация на стопанската дейност.

Особено място във втората група модели заемат моделите, свързани с масовото обслужване, при което е налице неравномерност на процесите - в търгов-ските магазини, пристанищата, гарите, кината, театрите, болниците и т.н. Тези модели са насочени към осигуряване на най-добро използуване на съоръженията и на работното време на заетите в посочените области.

Широко разпространено средство не само за оптимизация, но и за организиране на сложните производствени, строителни, научноизследователски и други програми са мрежовите графици (е мрежовото планиране). При относително прости системи интуицията на ръководителя може да е напълно достатъчна за организиране изпълнението на подобни програми. При сложните системи, които обхващат дълга поредица от взаимно свързани елементи, и най-добрата интуиция не е в състояние да координира всички тези елементи, и, което е най-важното, не може да оптимизира системата от гледна точка на определена функция (цел) на предпочитания. Това може да стане с помощта на мрежовото планиране (с помощта на мрежовите графици).

Развитието на моделирането във всичките му аспекти зависи не само от успехите на икономическата наука и на математиката. Може да има идеални от такава гледна точка модели, които да си останат в учебниците, ако съответната стопанска система не разполага с рационална, организирана масова и бърза информация. За да се осъществи това условие (да се създаде тази предпоставка), е необходима и съответната техника (съвременните компютъризирани системи). А за да бъде приложена и използувана рационално тази техника, е необходима адекватна организация на управлението на съответната система.

Заключавайки, трябва да бъде направен един последен извод относно термина програмиране. Малко по-горе ставаше дума за линейно програмиране. А в началото на тази част от учебника ставаше дума за разграничението между програмиране и прогнозиране. Значението на термина в единия случай не винаги съвпада със значението му в другия случай. Когато става дума за програмиране в икономиката, се има предвид определянето и координирането по място и време на система от мероприятия и ресурси с оглед постигането на строго определена цел.

Когато се говори за линейно програмиране, динамично програмиране, отново се има предвид система от мероприятия, но става дума за един частен случай на определение на програмите, става дума за математическо програмиране. Както се вижда, терминът програмиране в смисъл на изработване на икономически програми, изобщо, се употребява с много по-широко значение, отколкото при математическото програмиране - от типа на линейното програмиране, динамичното програмиране, нелинейното програмиране, при теорията на масовото обслужване и т.н.

Но терминът програмиране и програма се използува и в трети, още по-тесен смисъл. Когато една задача е съставена и се въвежда в компютризираната система за решение, то са необходими съответни системи от команди и операции, които системата трябва да изпълни, за да бъде решена задачата. Тези системи от команди също се наричат програми, дейността по тяхното създаване - програмиране.

Всички операции, за които ставаше дума в тази първа част на курса, са средствата или по-точно частите от единната сложна система от действия, които съставляват управлението на дадена стопанска система.

ИЗВОДИ относно прогнозирането и планирането в системата на икономическото управление.

Обект на прогнозиране са екзогенните за една икономическа система процеси, нейните връзки с други системи, в т.ч. със системите от по-висш ранг. Прогнозират се онези процеси и явления, които не могат да бъдат контролирани от съответната система. Прогнозира се всичко онова, върху което съответната система не може да има решаващо въздействие. обратно, това са процеси и явления, които имат силно външно въздействие върху съответната система.

Обект на планиране, на координация са онези процеси и явления, които са под контрола на съответната управляваща система. Това са преди всичко ендогенните за съответната управлявана система процеси. В тези предели, в които управляващият една система може да контролира нейното бъдеще, не си заслужава да се занимава с неговото предсказване46. В тези граници, в които е възможно (в които се отдава) бързото и ефективно реагиране на неконтролираните и неочаквани за управляващия една система процеси, той не се нуждае от прогнозиране. Колкото по-голяма и по-добра е способността на управляващите да адаптират управляваната система към неконтролираните от тях

46 Вж. Акофф, Р., Планирование будущего корпорации, перев. с англ., изд. Прогресс, М., 1985, с. 28; Вж. Тофлър, Алвин, Прогнози и предпоставки, изд. Факултет по журналистика към СУ, С., 1992, с. 22.

събития, толкова по-малко ще се нуждаят управляващите от прогнозиране на (т.е. от "контрол" над) тези събития. Затова управляващите трябва да разширяват своите възможности да "контролират" бъдещето и ефективно да реагират на онова, което не се намира под техния контрол.

Човекът е принуден да прогнозира времето, защото той е безсилен да го контролира. И въз основа на прогнозата за времето той взема решения относно своите действия. Той не прогнозира своите действия, а взема решения относно това какво ще прави. Човекът не може да си поръча такова време, каквото му се иска. Но ако прогнозата за това време предвижда буря, то човекът взема такива решения относно своя тоалет, обувки, горна дреха и т.н., че той да се предпази от лошото време.

Основният въпрос при разработването на перспективата за една система се явява разграничаването между това, което е обект на прогнозиране и това, което е обект на планиране. Или, което е все същото: да бъдат разграничени предметът на прогнозата и предметът на плана. Отговорът на този въпрос отвежда до друг въпрос - коя е (кои са) екзогенна за съответната икономическа система променлива в собствения смисъл на думата и коя е (кои са) ендогенна променлива. По дефиниция екзогенните променливи са обект на прогнозиране, а ендогенните на действие, на решение, т.е. на планиране.

Особено важно методологическо изискване при разработката на перспектива за една система се явява изискването за активно отношение към съдбата на съответната система. Не може да има и да бъде полезна една перспектива, формирана на база съзерцателно отношение към собствените действия, към собствената съдба на този, който разработва решението. Защо хората и стопанските агенти се интересуват от прогнозата за времето? За да бъде взето вярното решение. Ако да речем решението се отнася до утрешния тоалет на човека, то за него е важно да знае какво ще бъда времето утре - дъждовно, слънчево или ветровито. И в зависимост от това ще бъде подбран подходящият тоалет. Важно е да се знае, че е недопустимо да има планиране там, където се изисква прогнозиране. И обратно, недопустимо е да има прогнозиране там, където се изисква планиране. Не може и не бива да има прогнозиране там, където става дума за собствените действия на съответната система. Самото действие на системата е повлияно от прогнозата за екзогенните процеси, но е именно действие, решение, а не прогноза за това действие.

И така, правилният подход към перспективата на една система е от изключителна важност. Много важно е прогнозирането и планирането да не се осъществяват от съзерцателна позиция. Важно е да се разбере, че и отделният човек, и стопанската система са творци на собствената си бъдеща съдба, че те трябва да бъдат не само актьори на своята драма, но и автори (творци) на своята драма. Тъкмо прогнозирането и планирането са процесите, чрез които човекът и стопанската система пишат "драмата" на своето бъдеще.

Да бъдат определени коректно екзогенните и ендогенните за една стопанска система променливи, да бъдат определени коректно независимите и зависими променливи за тази система - означава правилно да бъде поставена (по думите на Аристотел) задачата за перспективата на тази система. Означава да бъде определен верният вход към разработката на необходимата перспектива. Акад. Е. Матеев упорито внушаване, че колкото по-сложна задача стои за решаване, пред човека, то толкова по-важен е верният вход към решението, защото, ако се влезе през неверен вход, никога няма да се стигне до решението. А разработката на перспективата, на стратегическото бъдеще на една система е тъкмо такава сложна и отговорна задача.

В този смисъл ценността на една прогноза не е свързана с това дали бъдещото развитие ще "потвърди" или "опровергае" нейните предвиждания, а е свързана с информацията, която дава, за да се вземат днес необходимите решения относно бъдещето на съответната система. Например, ако в прогнозата за времето се предвиждат бури, тя следва да се

използува, за да се изведат необходимите противодействия, за да не пострадат от тези бури нито жилището Ви, нито бизнеса Ви, да не пострадате и Вие самият.

Ако една прогноза за бъдещето на икономиката на България чертае мрачни и даже ужасни перспективи и тази прогноза се потвърждава от живота 1000 %, това не означава, че трябва да има преклонение пред въпросната прогноза, защото се е оказала напълно достоверна. Дълбокият смисъл на прогнозирането и планирането е именно в това да не допуснат да се случи прогнозираният ужас. Смисълът на прогнозата е в това да очертае опасностите и проблемите пред икономиката в бъдеще, а на планирането да очертае необходимите контрамерки и действия, така че икономиката да реагира по най-адекватния начин на бъдещите опасности. Ролята на един капитан на кораб не е в това да гледа (като кореспондент на ежедневник) на развихрящата се буря в морето, а съобразно развитието на бурята да изменя курса и скоростта на кораба, че той да оцелее въпреки природното бедствие. Аналогично на ролята на капитана на кораба и планирането има за задача така да преведе кораба на икономиката между Сцилата и Харибдата, че той да остане непокътнат.

И така, ако с прогнозата получаваме отговор на въпроса как екзогенната среда (обкръжението) ще атакува съответната икономическа система - и в смисъл на създаване на допълнителни благоприятни възможности за развитието на системата, и в смисъл на създаване на допълнителни опасности и проблеми пред нейното развитие, то с планирането (програмирането) се извеждат контрамерките, действията, които икономическата система трябва да предприеме в отговор на характера на атаката на средата срещу нея. Ако за прогнозата е достатъчно наблюдението върху обкръжението, неговото професионално изучаване и описание на очакваните промени и на очакваните посоки на въздействие на тези промени (в обкръжението) върху съответната икономическа система, то основното за планирането (програмирането) е извеждането на активното действие и поведение, които икономическата система трябва да предприеме в тази среда.

Планирането (като елемент на типологията на съвременната пазарна икономика) е рожба на нарастващата сложност на икономическите системи. Даже управляващият една система да успее да охарактеризира всички подробности като такива, ако той не успее да отдели от тези подробности най-важните, най-съществените, ще сбърка и ще претърпи поражение47.

47 "Винаги ли задачите са били толкова сложни? - някога на главнокомандващия се е отдавало да съставя план за бойните операции лично, но доколкото подлежащите за планиране действия са нараствали в пространството и времето, доколкото е нараствала тяхната обща сложност, са се появили ограничаващи фактори, свързани с човешките възможности. Военната история е пълна със случаи, когато командващите са търпели поражения поради това, че те са се забърквали в детайлите, не затова, че те не са могли в крайна сметка да отчетат тези детайли и да ги обхванат, а поради това, че те не са могли да обхванат най-съществените детайли в същото време. С нарастването на сложността е нараствала и нуждата към върховния главнокомандващ да се създаде специализиран орган, наречен генерален щаб". - Вж. Данцинг, Дж., Линейное програмирование (его обобщения и применения), перев. с англ., изд. Прогресс, М., 1966, с. 19-21.

Прогнозирането и планирането много тясно са свързани с моделирането. Програмирането се използува в три случая - икономически48, математически49 и софтуерен.

Полето на неконтролируемите от човека изменения, казано иначе, полето на прогнозната дейност не остава неизменно. Нещо повече, човекът съзнателно може да съкращава това поле и да намалява зависимостта на една система от случайните фактори. Тази “замяна” на прогнозата с координиране50 (т.е. с планиране) може да се илюстрира със следния пример. Ако електроенергетиката на една страна се развива на база водноелектрически централи и ако тези централи се изграждат на текущи води, то енергетиката ще бъде в изключителна зависимост от валежите през годината. Тя (електроенергетиката) ще зависи изцяло от средногодишния отток и разпределението му по месеци. В този случай прогнозата за валежите ще бъде от много съществено значение за нормалната и ефективна работа на енергетиката. Ако водноелектрическите централи вместо на текущи води се изграждат на язовирни стени, то електропроизводството няма да бъде във фатална зависимост от стока (оттока) по месеци. Вместо да бъде съобразено електропроизводството с едно външно (за отрасъла и икономиката) явление - разпределението на оттока по месеци, то започва да зависи от координацията на две дейности - производството на електроенергия и годишното изравняване на оттока. Ако по-нататък се реши да бъде отстранена зависимостта на електроенергетиката и от колебанията на годишния отток, които като обективен фактор определят възможния обем на производството на електрическа енергия, това означава да се координира производството на електрическа енергия със строителството на крупни водоеми за многогодишно изравняване на оттока.

Разширяването на полето на прилагане на координацията на мястото на прогнозата представлява по същество удължаване на линията на целесъобразност на връзките между производствените процеси. От това, каква верига от последствия ще бъде обхваната целесъобразно от човека, за да се определи на това основание неговата трудова дейност в настоящия момент, зависи съдържанието на трудовата дейност в настоящия момент. Колкото по-отдалечени последствия е в състояние човек да вземе предвид, толкова по-успешно ще бъде ориентираното към тях производство в настоящия момент. При силно

48 "Промишленото производство, потокът ресурси в икономиката, напрежението на силите в театъра на военните действия - пише Дж.Данцинг - всичко това са комплексни, и взаимосвързани процеси. Различията тук могат да имат място само в целите. В същото време в управлението на тези съвършено различни явления - или както се говори - системи - могат да се отделят съществени черти на сходство. За това е необходимо да се изясни структурата и състоянието на системата, а също и целта, която трябва да бъде постигната. Това е нужно за определяне на действията, които е необходимо да бъдат изпълнени, тяхното разпределение и координация по място и време. Количествените характеристики на това нещо се наричат програма. Т.е. програмата е нещо, което ще позволи системата да премине от съществуващото състояние към желано състояние."

49 Линейното програмиране е свързано с математическото описание на взаимните връзки между съставните части на системата. Те (съставните части) представляват подобие на строителни блокове, които могат да се комбинират в количествено отношение до създаване на саморегулираща се структура, удовлетворяваща определени цели в рамките на съществуващите ограничения. Специалистите, използващи моделите на линейното програмиране, манипулират - подобно на архитекта, само че върху книгата със символни изображения -блокове, до тогава, докато бъде получена удовлетворителна конструкция. теорията на линейното програмиране се занимава с научните методи за получаване на най-добрия вариант на конструкция при дадените условия и ограничения и при точно формулирани цели, които трябва да бъдат постигнати от системата.

50 Вж. Матеев, Е., Перспективно планиране (Междуотраслови връзки и технически коефициенти), С., 1969, с. 14-22.

усложнена икономическа система се оказва необходимо, за да получи непосредствената човешка дейност в настоящия момент оптимално съдържание, да се вземе предвид дълга поредица от последствия. Ефективността на всяка отделна стопанска дейност може да се повишава само при условие, че нейният целесъобразен характер в разглеждания тук смисъл ще се задълбочава.

Както е известно от практиката, когато перспективите, свързани с ново предприятие, са недостатъчно определени, то се проектира обикновено с големи резерви и гаранции за всякакъв род “ако”, които силно понижават неговата ефективност. Колкото по-висока степен на специализация трябва да се достигне, толкова по-ясни трябва да бъдат перспективите. Да се замени производството на универсална машина с производството на специализирана машина, значи да се увеличи икономическата ефективност на тази продукция, но със самото това се усложняват връзките на даденото производство с националното стопанство в цялост, така че съгласуването с останалите производствени процеси, вместо да се осъществява по една линия, трябва да протича по множество линии в зависимост от броя на специализираните машини, с които се заменя универсалната.

По такъв начин обективната необходимост от разширяване на обхвата на целесъобразността, или, с други думи, на координацията вместо прогнозата е заложена, от една страна, в усложняването на връзките в икономическата система и, от друга страна, в необходимостта от повишаване на икономическата ефективност на всеки отделен производствен процес. Заедно с това разширяването на обхвата на целесъобразността е неразривно свързано с удължаване на перспективата. По принцип всяко планиране, доколкото се отнася към бъдещ момент, е перспективно. Но даже ако перспективното планиране се разбира в обикновен, по-тесен смисъл, следва да се подчертае, че неговото развитие и усъвършенстване се оказва най-непосредствено следствие,от една страна, от усложняването на стопанската система и, от друга страна, от обективния процес на повишаване на ефективността на производството.

Скоростта и пълнотата на обработване на “сигналите”, постъпващи отвън, в ответна реакция на системата не изисква пълно диференциране. Степента на диференциацията на въздействието отвън има свой оптимум, поради което планирането не бива да се абсолютизира. Оптимумът зависи преди всичко от степента на развитие на разделението на труда, т.е. от обективната сложност на връзките в икономическата система.

Прогнозирането и планирането заемат възлово място в системата на управление на икономическите системи, защото формират тяхното бъдеще. Прогнозирането очертава контурите на средата, в която ще бъде принудена да функционира съответната икономическа система. Чрез прогнозирането се изследват процесите в политическото, икономическото, социалното, екологическото и технологическото обкръжение на съответната система. И по-точно: изследва се отражението на тези процеси върху съответната икономическа система и откъм създаване на допълнителни благоприятни възможности за нейното функциониране и развитие, и откъм допълнителни проблеми пред това развитие.

Въз основа на резултатите от прогнозирането за най-вероятната среда, в която ще бъде принудена да функционира съответната система в бъдеще, от една страна, и въз основа на изследването върху ендогенното състояние на съответната система, от друга - чрез планирането се извеждат и целите на бъдещото развитие на тази система, и ограниченията, при които ще трябва да бъдат постигани целите. Най-съществената функция на планирането - да създава бъдещето на съответната икономическа система51 - определя неговото основополагащо място в системата на управление.

51 Вж. Акофф, Р., Планирование будущего корпорации, перев. с англ., изд. Прогресс, М., 1985, с. 22.

Чрез планирането се изследват възможностите за развитие на съответната система и което е най-важното - изследват се възможностите за развитие на възможностите за нейното развитие.

И така, прогнозирането и планирането стоят в основата на формирането на управленските решения (и настъпателни, и отбранителни) за една икономическа система, на определянето на целите на нейното развитие и на необходимите ресурси и мероприятия за постигане на целите, на координирането между мероприятия и ресурси по място и време съгласно изискванията на реда за постигането на всяка една цел. Казано иначе, прогнозирането и планирането формират базата на управлението в широкия смисъл на думата. Освен това прогнозирането и планирането създават базата на управлението в тесния смисъл на думата. Въз основа на резултатите от прогнозирането и планирането се организира всестранна-та дейност на съответната система и се изгражда необходимата система на контрол по изпълнението на задачите и постигането на целите на бъдещото й развитие.

Прогнозирането и планирането имат своите фундаментални методологически основи. Но тези основи се прилагат съобразно особеностите на съответната система, за нуждите на чието управление се използват.

7. ТИПОЛОГИЯТА НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ И СПЕЦИФИКАТА НА ПРОГНОЗИРАНЕ И ПЛАНИРАНЕ НА ТЯХНОТО БЪДЕЩЕ

Когато се анализираше процеса на трансформация на националното стопанство и неговите елементи в икономически системи, бе констатирано, че различните области на стопанството създават различни възможности за прилагане на общественото разделение на труда. В селското стопанство, например те са значително по-малки в сравнение с промишлеността. Тези специфични възможности за разпространение на общественото разделение на труда в отделните сфери на човешката дейност обуславят различията в типологията на икономическите системи.

Една е типологията (едни са елементите и отношенията на обуславяне помежду им) в националната икономическа система. Друга е типологията на регионалната икономическа система. Една е типологията на фирмата от реалния сектор, друга е тя на елементите от финансовия сектор. Нещо повече налице е различие между фирмите от реалния сектор. Една е типологията на фирмата от химическата промишленост, друга е тя на фирмата от мебелната промишленост. И съвършено различна е типологията на фирмата от аграрния сектор - както спрямо типологията на фирмата от химическата промишленост, така и спрямо тази на фирмата от мебелната, машинoстротелната, текстилната... промишленост. Различна е тя и спрямо типологията на строителната фирма.

Огромна е разликата между фирмите от сектора на услугите и тези от индустриалния сектор. Значителна е разликата между фирмите от отраслите на сектор “Услуги”. Една е типологията на образователната фирма, друга е тя на здравната фирма. Съвършено друга е тя на консултантската фирма. Една е типологията на транспортната фирма, друга е тя на фирмата от телекомуникационния сектор. Съвършено друга е типологията на една банка.

Една е типологията на фирмата със стопанска дейност, съвършено друга е тя при организациите, които не осъществяват стопанска дейност.

Огромното многоoбразие от икономически системи слага отпечатък върху спецификата на прогнозирането и планирането на тяхното бъдеще. Типологията на всяка една

разновидност на икономическа система обуславя спецификата на методологията на прогнозиране и планиране на нейното бъдеще.

Учебник по "Прогнозиране и планиране"

Documents