„mЕДИЙНО ПОВЕДЕНИЕ НА МЛАДЕЖКАТА...

„MЕДИЙНО ПОВЕДЕНИЕ НА МЛАДЕЖКАТА АУДИТОРИЯ В

ОНЛАЙН СРЕДА”

ДОКЛАД

МАРТ 2012

Агенция Медиана 2012 година

Агенция МЕДИАНА 1

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО: 1. Обем на изследваните лица

1001 човека 15-29 години

2. Метод

„Facе-to-face” интервюта по домовете на респондентите

3. Извадка Двустепена гнездова извадка

4. Представителност Представително за младежта (15-29 г.)

5. Период на провеждане Проведено на терен – февруари 2012 г.

ИЗПЪЛНИТЕЛ:

Агенция “МЕДИАНА”


ОСНОВНИ ИЗВОДИ

Ø Интернет вече е станал неотменима част от живота на младите хора. И

ако до 2008 година процесът на навлизане на Интернет беше по-бавен,

то след 2008 година наблюдаваме значително нарастване на младите

хора, ползващи и притежаващи в дома си Интернет. Към днешна дата

почти всеки млад човек до 29 години е включен в Мрежата. За две

трети това е ежедневие.

Ø Може да се прогнозира, че до 5 години практически няма да има млад

човек, които да не ползва Интернет. Към този момент делът на

ползващите световната мрежа сред младите (15-29 годишни) в България

е 85 %, а сред най-младите (15-17 годишните) – 91 %.

Ø Изключение правят нискообразованите и хората от малките населени

места, сред които Интернет навлиза по-бавно.

Ø Ако към 2008 г. около половината млади хора са имали Интернет в

дома си, то към 2012 г. техният дял вече е 80 %. Това променя начина

на ползване на Интернет и се отразява върху медийната среда, като

цяло.

Ø Интернет практически се превръща в основният информационен

носител на традиционните медии - измествайки хартиените вестници.

Настъплението му продължава като засега частично завзема

радиоефира, телевизионните излъчватели, хартиените книги. (Вече

всеки трети млад човек гледа телевизия онлайн).

Ø За една четвърт от младата генерация Интернет вече е станал основно

средство за информация, а 40 % търсят информация за събития първо

там.


Ø Причините са няколко. На първо място е бързината на разпространение

на информацията – отпада неудобството да се чакат емисиите на

радиото, телевизията или пък хартиения вестник с (вече) остарели

новини. Удобството е друг важен фактор – информацията в Интернет е

достъпна по-всяко време, почти на всяко място (в дома, на работа,

навън). Навлизането на пазара на компактни и преносими устройства,

даващи възможност за връзка с Интернет почти навсякъде (смарт-фони,

таблети, лаптопи) също подпомага този процес.

Ø Традиционните медии са принудени да се съобразят с този процес. Те

навлизат в Интернет като по този начин създават един общ поток на

медиите в Интернет.

Ø Всъщност, това, което наблюдаваме, е създаването на собствена медия

посредством Интернет и в интернет-пространството. Интернет се

превръща в новата водеща медия. Младите се възползват от

възможността да избират информацията, да избират източниците и

времето, в което да се случва това. Те „загребват” парчета от различни

медии и на практика кофигурират своя собствена медия – често без да

знаят чия (на коя медия) информация потребяват. Към момента това

важи с пълна сила за една трета от младите хора в България.

Ø Социалните мрежи стават активен участник в този процес. Близо 60 %

от ползващите Интернет четат това, което „приятелите” им „постнат”.

Интернет създава медийно-информационен общ поток ... в който

младите хора се ориентират отново през Интернет – чрез социалните

мрежи. До голяма степен, вече не авторитетът на медията насочва

потребителя, а авторитетите („приятелите”) в мрежата!


Ø Вестниците на книжно тяло губят популярността си сред младите. Те

продължават да четат и хартиени вестници, но все повече от тях се

ориентират към електронните им варианти или информационните

сайтове.

Ø Формира се своеобразна култура на медийно-информационно

потребление. Можем да го наречем „От много места по малко!”

Информация се търси от много места, но се „загребва” по малко,

повърхностно. Търсят се кратки форми. В бъдеще това поведение може

да промени драстично медийната среда в България.

Ø Създава се своеобразна култура на незнанието. Близо 50 % от младите

хора, са на мнение, че не е нужно запаметяваш информация, при

положение, че може да я намериш в Интернет.

Ø Близо половината млади не са прочели нито една книга за последната

година, а 14 % си признават, че и през живота си не го правили.

Ø Вече можем да предположим наличието на „компютърна (Интернет)

зависимост” при младите хора. Към момента близо една четвърт от

младите се изнервят, не знаят какво да правят, чувстват се

изключително дискомфортно, когато са лишени от Интернет. Това важи

за половината от най-младите - 15-17 годишните.

Ø Всъщност, Интернет вече променя и физическата реалност на младите

хора – те прекарват все повече време във виртуалното пространство,

част от тях практически живеят в Мрежата. Всеки четвърти млад човек

е почти непрекъснато в Интернет.


НАВЛИЗАНЕТО НА ИНТЕРНЕТ СРЕД МЛАДИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРНЕТ СРЕД МЛАДАТА ГЕНЕРАЦИЯ

„ПОЛЗВАТЕ ЛИ ИНТЕРНЕТ?”

% от 15-29 годишните

2008 2009 2011 2012

ДА 69,6 76,8 80,9 84,9

НЕ 30,4 23,2 19,1 15,1

100 % 100 % 100 % 100 %

ПОЛЗВАТЕ ЛИ ИНТЕРНЕТ? (% ОТ 15-29 ГОДИШНИТЕ)

84.980.976.8

69.6

15.119.123.2

30.4

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

100

2008 2009 2011 2012

ДА

НЕ

Данните са повече от красноречиви – наблюдаваме почти

лавинообразно навлизане на Интернет сред младите хора в България. За 4

години делът на ползващите Интернет сред младата генерация се е увеличил

с 15 % и към настоящия момент той вече е 85 % (!).


ИНТЕРНЕТ В ДОМА

„ИМАТЕ ЛИ ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ В ДОМА СИ?”


2008 2009 2011 2012

ДА 54,5 67,7 78,8 79,4

НЕ 45,5 32,3 21,2 20,6

100 % 100 % 100 % 100 %

"ИМАТЕ ЛИ ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ В ДОМА СИ?" (% ОТ 15-29 ГОДИШНИТЕ)

79.478.8

67.7

54.5

20.621.232.3

45.5

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

100

2008 2009 2011 2012

ДА

НЕ

Наблюдаваме и един друг скок – връзката с Интернет от дома. За

периода от 2008 година до 2012 година младите, имащи Интернет в дома си

са се увеличили с 25 %. Ако до преди няколко години това беше своеобразна

форма на лукс, то към днешна дата това е „необходимост”.

Нещо повече, част от младите вече имат преносими, компактни

устройства, позволяващи връзка с Интернет почти навсякъде.

„ИМАТЕ ЛИ В ДОМА СИ ИЛИ У ВАС НЯКОЕ ОТ СЛЕДНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ УСТРОЙСТВА

СВЪРЗАНИ С ИНТЕРНЕТ?”


ПРИТЕЖАВАТ ТАБЛЕТ (IPAD И ДР. ПОДОБНИ) 6,3

ПРИТЕЖАВАТ КИНДЪЛ, ЕЛЕКТРОНЕН ЧЕТЕЦ 5,5

ПРИТЕЖАВАТ СМАРТ ФОН (IPFONE И ДР. ПОДОБНИ) – GSM С ИНТЕРНЕТ

22,5


ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ В РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ

% ОТ 15-17 ГОДИШНИТЕ



ПОЛЗВАТ ИНТЕРНЕТ 90.5 87.1 77.3

ИМАТ В ДОМА СИ КОМПЮТЪР (ЛАПТОП), СВЪРЗАН С ИНТЕРНЕТ

82.8 82.3 71.8

ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ В РАЗЛИЧНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ГРУПИ


% ОТ ВИСШИСТИТЕ

(ВКЛ. СТУДЕНТИТЕ)

% ОТ ТЕЗИ СЪС СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ (ВКЛ. УЧАЩИТЕ В СРЕДНО

ОБРАЗОВАНИЕ)

% ОТ ТЕЗИ С ОСНОВНО И ПО-НИСКО

ОБРАЗОВАНИЕ

ПОЛЗВАТ ИНТЕРНЕТ 98.4 89.9 38.5


96.5 83.3 31.2

ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ В РАЗЛИЧНИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА


% ОТ ЖИВЕЕЩИТЕ В СЕЛАТА И МАЛКИТЕ

ГРАДОВЕ

% ОТ ЖИВЕЕЩИТЕ В ГОЛЕМИТЕ (ОБЛАСТНИ) ГРАДОВЕ И СТОЛИЦАТА

ПОЛЗВАТ ИНТЕРНЕТ 79.0 90.7


70.2 88.4

Практически, Интернет навлиза по-бавно единствено сред по-

нискообразованите и хората от малките населени места.

ЧЕСТОТА НА ПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРНЕТ СРЕД МЛАДИТЕ


„КОЛКО ЧЕСТО ПОЛЗВАТЕ ИНТЕРНЕТ – ВЛИЗАТЕ ПО МНОГО ПЪТИ НА ДЕН, ВЕДНЪЖ ДНЕВНО И ЛИ ПО-РЯДКО?”

% ОТ 15-29 ГОДИШНИТЕ % ОТ ВСИЧКИ

% ОТ ПОЛЗВАЩИТЕ

ИНТЕРНЕТ

почти непрекъснато съм свързан и влизам по много пъти на ден

25.3 29.8

всеки ден (почти всеки ден) влизам в мрежата 42.0 49.6

три-четири пъти седмично 10.9 12.9

един-два пъти седмично 4.5 5.2

2-3 пъти в месеца 1.6 1.8

по-рядко 0.7 0.7

не ползвам интернет 15.1 -

100.0 % 100.0 %

За две трети от младите и за близо 80 % от ползващите Интернет до 29

години, Интернет се е превърнал в ежедневие. Най-силно това се проявява

при най-младите:

ЧЕСТОТА НА ПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРНЕТ В РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ

„КОЛКО ЧЕСТО ПОЛЗВАТЕ ИНТЕРНЕТ – ВЛИЗАТЕ ПО МНОГО ПЪТИ НА ДЕН, ВЕДНЪЖ ДНЕВНО И ЛИ ПО-РЯДКО?”

% ОТ ПОЛЗВАЩИТЕ ИНТЕРНЕТ





38 31 21

всеки ден (почти всеки ден) влизам в мрежата

47 51 49

няколко пъти седмично 14 16 25

2-3 пъти в месеца и по-рядко 1 2 5 100.0 % 100.0 % 100.0 %


КАКВО Е ИНТЕРНЕТ ЗА МЛАДИТЕ

СУБЕКТИВНА ЦЕННОСТ НА ИНТЕРНЕТ – ЗА КАКВО МИ СЛУЖИ?

„А ЗА КАКВО НАЙ-ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАТЕ ИНТЕРНЕТ?”

% ОТ 15-29 ГОДИШНИТЕ, ПОЛЗВАЩИ ИНТЕРНЕТ

за контакти – чатене, разговори с приятели – Скайп и др. подобни

72.6

за Фейсбук и други социални мрежи 69.0

за теглене на музика, филми 54.1

за търсене на информация, която ме интересува

52.3

за лична/служебна кореспонденция (електронна поща)

46.4

за посещение на развлекателни сайтове 30.1

за забавление с компютърни игри 25.2

за търсене на нови контакти и запознанства 20.7

за справки за стоки, услуги, прогноза за времето, разписания и др.

19.6

за следене на новините и събитията у нас и по света

17.3

за гледане на телевизия или телевизионни предавания

8.8

за пазаруване 7.0

за слушане на радио/онлайн 6.6

за участие във форум/и в които съм се включил

6.4

за теглене на книги 4.4

за писане в личен блог 1.0

ЗА ТЪРСЕНЕ НА РАБОТА 0.7

друго 0.1

Сборът на процентите надхвърля 100 %, доколкото един човек може да прави повече от едно нещо в Интернет.

Основната субективна ценност на Интернет за младите е преди всичко в

комуникацията и общуването. Информационната страна на Интернет е едва

на четвърта позиция.


КАКВО ПРАВЯТ МЛАДИТЕ В ИНТЕРНЕТ

„КОЕ ОТ ТЕЗИ НЕЩА ПРАВИТЕ В ИНТЕРНЕТ:”

% ОТ 15-29 ГОДИШНИТЕ,

ДА, ПРАВЯ ТОВА

гледате видео/клипове 82.3

сваляте музика 73.1

сваляте филми 72.2

търсите информация за стоки и услуги, които ви трябват 71.9

играете игри онлайн 57.2

четете блогове на хора, които са ви интересни 56.6

гледате някои телевизионни предавания, качени в интернет 48.0

четете иЛИ пишете (участвате) във форуми 45.2

четете вестници /статии от вестници 42.8

гледате телевизия онлайн 35.8

следите един или повече новинарски сайта (mediapool, актуално и др.)

35.3

гледате записи на мачове или друг спорт, качени в мрежата 30.6

слушате радио онлайн 30.3

четете списания 26.3

пазарувате по Интернет 25.1

слушате/четете някои вече излъчени радио предавания, качени в мрежата

20.3

поддържате собствен блог 13.7

сваляте книги 10.4

поръчвате си платени филми, видео, МУЗИКА 6.9


„ВЛИЗАЛ ЛИ СТЕ В ПОСЛЕДНАТА СЕДМИЦА В:”

% ОТ 15-29 ГОДИШНИТЕ,

ВЛИЗАЛИ СА В: ДА

гугъл транслейтър (или друг преводач) 51.8

прогноза за времето 49.4

уикипедия 45.1

програмата на телевизията 37.6

гугъл ърт 34.4

онлайн карти (БГ Мапс, Гугъл Мапс и др.) 26.1

разписание на транспорта 20.5

Макар че младите поставят акцента на Интернет върху комуникация,

общуване и забавление, той е много повече от това и за тях самите.

За тях той е и речник, енциклопедия, телефон, карта на света, поле за

изява, създаване на усещане за общност, образователно средство, възможност

да „стигнеш” до хора извън твоята среда, начин да „отидеш” до магазина в

Англия ... И всичко това на един клик разстояние.

Някои от изследваните млади хора спонтанно споделят – „Интернет е

всичко”!

На практика, в обозримо бъдеще не само традиционните медии, но и

традиционните пазари на стоки и услуги ще могат да стигнат до младите хора

единствено през Интернет.


ИНТЕРНЕТ КАТО ИНФОРМАЦИОНЕН КАНАЛ СРЕД МЛАДИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ОСНОВНИ СРЕДСТВА ЗА ИНФОРМИРАНЕ

„ОТКЪДЕ НАЙ-ЧЕСТО НАУЧАВАТЕ ЗА СЪБИТИЯТА У НАС И ПО СВЕТА – ВЕСТНИЦИ, ТЕЛЕВИЗИЯ, РАДИО, ИНТЕРНЕТ ИЛИ ОТ ДРУГО МЯСТО? ”

(ДО ТРИ ОТГОВОРА)


от телевизията 88.0

от интернет 55.4

от приятелите * 41.0

от семейството 35.5

от вестниците 22.4

от радиото 21.5

от друго място 2.8

Сборът на процентите надхвърля 100 %, доколкото един човек може да се информира от повече от един източник.

* Прави впечатление големият брой млади хора, за които сериозен

източник на информация са „приятелите”. Както може да се види на

следващите страници, в голямата част от случаите става дума за „приятели” в

социалните мрежи (над 70 % от младите хора са включени поне в една от

тях).

„КОЙ ОТ ТЕЗИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ВАС Е ОСНОВЕН – ТОЗИ, ОТ КОЙТО ОСНОВНО СЕ

ИНФОРМИРАТЕ?”

(САМО ЕДИН ОТГОВОР)







не може да каже, че един е основнияТ 2.9

100.0 %


Телевизията все още удържа първенството си като основен

информационен източник, но е под сериозната конкуренция на Интернет.

Практически, тя вече е изгубила съревнованието по бързина и актуалност в

сравнение с Мрежата.

„АКО РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ НЕЩО ИНТЕРЕСНО СЕ Е СЛУЧИЛО КАКВО ПРАВИТЕ ПЪРВО – ПУСКАТЕ РАДИОТО, ПУСКАТЕ ТЕЛЕВИЗОРА ИЛИ ВЛИЗАТЕ В ИНТЕРНЕТ?”

% ОТ 15-29 ГОДИШНИТЕ % ОТ ВСИЧКИ


веднага влизам в интернет 40.0 47.4

пускам телевизора 35.7 42.1

пускам радиото 3.3 3.9

не се интересувам 5.5 6.6

НЕ ПОЛЗВАМ ИНТЕРНЕТ 15.5 -

100.0 % 100.0 %

Интернет се превръща в основен информационен канал. Той се

превръща в основната медия, събираща в себе си всички останали и налагаща

им „правилата на играта”.

Бъдещето може ясно да се предвиди, ако се проследи възрастовият и

образователен разрез.


ОСНОВНИ СРЕДСТВА ЗА ИНФОРМАЦИЯ СРЕД РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ

„КОЙ ОТ ТЕЗИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ВАС Е ОСНОВЕН – ТОЗИ, ОТ КОЙТО ОСНОВНО СЕ ИНФОРМИРАТЕ?”




от телевизията 47 53 65

от интернет 28 27 19

от семейството 12 8 3

от приятелите 7 6 1

от вестниците 0 2 6

от радиото 2 2 3

не може да каже, че един е основнияТ

2 3 4

100.0 % 100.0 % 100.0 %






веднага влизам в интернет 52 51 37

пускам телевизора 37 39 51

пускам радиото 1 4 6

не се интересувам 10 6 6

100.0 % 100.0 % 100.0 %

Формира се своеобразна култура на търсене и получаване на

информация - Интернет.

Ако традиционните медии желаят да участват в съревнованието за

вниманието на младежката аудитория, те нямат алтернативи, освен да бъдат в

Интернет.


ОСНОВНИ СРЕДСТВА ЗА ИНФОРМАЦИЯ СРЕД РАЗЛИЧНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ГРУПИ

„КОЙ ОТ ТЕЗИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ВАС Е ОСНОВЕН – ТОЗИ, ОТ КОЙТО ОСНОВНО СЕ

ИНФОРМИРАТЕ?”




% ОТ ТЕЗИ СЪС СРЕДНО

ОБРАЗОВАНИЕ (ВКЛ. УЧАЩИТЕ В

СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ)



от телевизията 43 56 78

от интернет 35 25 6

от семейството 6 8 7

от приятелите 5 4 6

от вестниците 6 2 1

от радиото 1 3 1

ОТ ДРУГО МЯСТО 0 0 1

не може да каже, че един е основнияТ

5 3 1

100.0 % 100.0 % 100.0 %


% ОТ15-29 ГОДИШНИТЕ, ПОЛЗВАЩИ ИНТЕРНЕТ




ОБРАЗОВАНИЕ (ВКЛ. УЧАЩИТЕ В

СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ)



веднага влизам в интернет 54 46 31

пускам телевизора 36 44 47

пускам радиото 6 4 0

не се интересувам 4 6 22

100.0 % 100.0 % 100.0 %

Всъщност, наблюдаваме това, което предстои в обозримо бъдеще.

Засега по-младите и по-високо образованите слоеве се потапят плътно в

Интернет-средата. Скоро, обаче, техният пример ще последват и останалите.


Комуникацията с традиционните медии ще се реализира почти изцяло през

Мрежата.

ПРИЧИНИ ЗА ИЗБОРА НА ИНТЕРНЕТ КАТО ОСНОВНО СРЕДСТВО ЗА ИНФОРМАЦИЯ

„ЗАЩО СЕ ОРИЕНТИРАХТЕ КЪМ ИНТЕРНЕТ – С КАКВО Е ПО-ДОБЪР ОТ РАДИОТО,

ТЕЛЕВИЗИЯТА, ВЕСТНИЦИТЕ?”

(ДО ТРИ ОТГОВОРА)


% ОТ ТЕЗИ, ЗА КОИТО ИНТЕРНЕТ Е ОСНОВНИЯТ

ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ

ПО-БЪРЗА ИНФОРМАЦИЯ, ПОСЛЕДНА ИНФОРМАЦИЯ 51.5

УДОБНО Е (ДОСТЪПНО Е ПО-ВСЯКО ВРЕМЕ, КОГАТО НА МЕН МИ Е УДОБНО, НЕ ЧАКАМ ЕМИСИИТЕ НА ТЕЛЕВИЗИЯТА, РАДИОТО)

36.1

ПО-РАЗНООБРАЗНА ИНФОРМАЦИЯ 13.5

ТЪРСЯ, НАМИРАМ ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО МЕ ИНТЕРЕСУВА – САМ ИЗБИРАМ

9.4

ТОЧНА, ВЯРНА, ДОСТОВЕРНА ИНФОРМАЦИЯ (ВКЛ. НЯМА ЦЕНЗУРА)

9.4

ПО-ПОДРОБНА, ПО ПЪЛНА И ИЗЧЕРПАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ 7.9

МНОГО ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ (ВКЛ. СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ)

6.0

ЕВТИНО Е, БЕЗ ПАРИ Е 5.9

ИМА ВСИЧКО 4.5

НАВИК, СВИКНАЛ СЪМ ТАКА 2.9

ЗАБАВНО Е, ИНТЕРЕСНО Е, РАЗВЛЕКАТЕЛНО Е 2.5

МОДЕРНО Е, ТОВА Е БЪДЕЩЕТО 2.2

ПО-ЛЕСНА КОМУНИКАЦИЯ (С ПРИЯТЕЛИ) 0.8

НЯМА РЕКЛАМИ (МОЖЕШ ДА ГИ ИГНОРИРАШ) 0.6

ИНТЕРАКТИВНОСТ – МОГА ДА СПОДЕЛЯМ И СОБСТВЕНОТО СИ МНЕНИЕ

0.3

НЕ ЗНАМ (вкл. неотговорили) 2.1

Сборът на процентите надхвърля 100 %, доколкото един човек може да посочи повече от

една причина да избере Интернет.

В Интернет информацията се появява светкавично, най-прясна, най-

актуална е. Това е една от основните причини една четвърт от младите да

изберат именно Интернет за основно средство за информиране. Това е и


основното предимство пред останалите медии - не се налага да се чакат

емисиите на радиата и телевизиите, да се чете (вече) остарелия вестник с

вчерашните новини.

Друго изтъкнато предимство – можеш да влезеш в Мрежата в удобно

за теб време. Съответно, не медията диктува ритъма на информацията, а

аудиторията – тя иска информацията тук и сега, когато на нея й е удобно!

И традиционните медии са принудени да се съобразяват с това.

Естествено, те присъстват и са част от интернет пространството. Там, обаче,

те се явяват в друго качество (и в друг формат) – на новинарски и

информационни сайтове. Телевизионните предавания, качени в Интернет,

придобиват характеристиките на вестник (свалят печатен текст), радиата –

също, вестниците (в електронен вариант) пускат видео. И всички постепенно

се превръщат в новинарски информационни сайтове.

От своя страна, аудиторията „загребва” от този общ поток, често без да

знае „чия” информация ползва – на „Дарик”, „Актуално”, „Труд” или други.

Те „загребват” от Интернет!

Всъщност, концепцията за „аудитория” на дадена медия все повече губи

смисъл.


УБИВА ЛИ ИНТЕРНЕТ ТРАДИЦИОННИТЕ МЕДИИ

ОТ ПОЛЗВАЩИТЕ ИНТЕРНЕТ:

% от ползващите интернет

млади до 29 год.

ЧЕТАТ ВЕСТНИЦИ (ПОНЕ ВЕДНЪЖ СЕДМИЧНО) 46.1 СЛУШАТ РАДИО * 55.8 ГЛЕДАТ ТЕЛЕВИЗИЯ * 96.2 ЧЕТАТ СПИСАНИЯ ** 49.9 ЧЕТАТ КНИГИ ** 31.1

* Под „слушащи радио” и „гледащи телевизия” се имат предвид хората, които са го правили в рамките на последните два дена.

** Под „четящи списания” и „четящи книги” се имат предвид хората, които са го правили поне веднъж в последните три седмици.

ОТ ТЯХ ОБАЧЕ:



ЧЕТАТ ВЕСТНИЦИ /СТАТИИ ОТ ВЕСТНИЦИ В ИНТЕРНЕТ 42,8 СЛУШАТ РАДИО ОНЛАЙН 30,3 СЛУШАТ / ЧЕТАТ НЯКОИ ВЕЧЕ ИЗЛЪЧЕНИ РАДИО ПРЕДАВАНИЯ, КАЧЕНИ В МРЕЖАТА

20,3

СВАЛЯТ МУЗИКА ОТ ИНТЕРНЕТ 73,1 ЧЕТАТ СПИСАНИЯ В ИНТЕРНЕТ 26,3 ГЛЕДАТ ТЕЛЕВИЗИЯ ОНЛАЙН 35,8 ГЛЕДАТ НЯКОИ ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕДАВАНИЯ, КАЧЕНИ В ИНТЕРНЕТ 48,0 СВАЛЯТ ФИЛМИ ОТ ИНТЕРНЕТ 72,2 ЧЕТАТ КНИГИ В ЕЛЕКТРОНЕН ВИД, СВАЛЕНИ ОТ ИНТЕРНЕТ 10,4

На пръв поглед изглежда, че Интернет просто разширява достъпа до

традиционните медии.

Вестниците се четат – макар и в електронен вид, телевизиите получават

допълнителна аудитория (гледат се вече излъчени програми), радиото – също.

Проблем за традиционните медии изглежда няма.

Всъщност, големият проблем е в невъзможността да определят

собствената си аудитория (което създава проблем и с рекламните приходи).

Собствената аудитория „изчезва” – размива се. Всъщност, аудиторията

конфигурира своя собствена медия от фрагментите на различните медии. При

това те не създават личната си „медия” от еднотипни медии. Те взимат парче


от вестници, парче от радия, парче от телевизии, парчета от новинарски

сайтове.

ИНТЕРНЕТ КАТО СОБСТВЕНА МЕДИЯ

Нека видим каква е интензивността на контактите с медиите в интернет

пространството.

Взимаме следните индикатори:

Ø Четат вестници в интернет;

Ø Четат списания в интернет;

Ø Гледат телевизионни предавания, качени в интернет;

Ø Слушат някои, вече излъчени радиопредавания, качени в интернет;

Ø Следят един или повече новинарски сайта;

Ø Четат блогове;

Ø Четат форуми.

Всички тях разглеждаме като „медии”.

Ето какво получихме:



НЕ СЛЕДЯТ МЕДИИ 26,8

СЛЕДЯТ 1-2 МЕДИИ 32,1

СЛЕДЯТ ТРИ МЕДИИ 11,2

СЛЕДЯТ ЧЕТИРИ МЕДИИ 11,8

СЛЕДЯТ ПЕТ И ПОВЕЧЕ МЕДИИ 18.1

С три и повече медии в интернет контактуват 41 % от младите хора

ползващи интернет. С четири и повече – 30 % от тях.

Тези млади хора практически създават своя собствена медия, взимайки

парчета от различни места.


Нека видим интензивността на потребление сред тези 30 % активно

сърфиращи сред интернет-медиите млади хора.

КОЛКО ВЕСТНИКА СЛЕДЯТ

СЛЕДЯТ 4 И ПОВЕЧЕ МЕДИИ В ИНТЕРНЕТ

НЕ ЧЕТАТ ВЕСТНИЦИ ИЛИ ЧЕТАТ МНОГО РЯДКО 6,0

ЧЕТАТ ЕДИН ВЕСТНИК 27,4

ЧЕТАТ ДВА И ПОВЕЧЕ ВЕСТНИКА 66,5

100%

КОЛКО ИНФОРМАЦИОННИ САЙТА ПОСЕЩАВАТ

СЛЕДЯТ 4 И ПОВЕЧЕ МЕДИИ В ИНТЕРНЕТ

НЕ ПОСЕЩАВАТ ИНФОРМАЦИОННИ САЙТОВЕ 0,0

ПОСЕЩАВАТ ЕДИН - ДВА ИНФОРМАЦИОННИ САЙТА 44,6

ПОСЕЩАВАТ 3 И ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИОННИ САЙТА 55,4

100%

Естествено, тези млади хора не „четат” многобройните вестници в

традиционния смисъл на думата. Те взимат анализ от единия, коментар от

другия, нещо любопитно от третия и към това добавят парчета информация

от новинарските сайтове, друга гледна точка от блоговете, реакцията от

форумите. За тези млади хора (близо една трета от младежката съвкупност)


вече и телевизията не е основен информационен източник. Тя е добавка,

образ, потвърждение на вече получената информация.

СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ – ПРОСТО СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ ЛИ?

Вече видяхме, че Интернет трансформира медийната среда.

Традиционните медии се вплитат в един общ поток, от който потребителите

избирателно „загребват” интересуващото ги!

Изглежда сякаш младите хора са свободни да изберат нещо съобразно

своите интереси и предпочитания.

Картината е малко по-сложна. Потопеният в Интернет млад човек далеч

не винаги е в състояние да се ориентира сам – сред огромното изобилие от

медии, информация, забавление. Всъщност, за своята ориентация, той често

разчита отново на Интернет. Този път през социалните мрежи.

БРОЙ ПРОФИЛИ В СОЦИАЛНИ МРЕЖИ



НЯМАТ ПРОФИЛ В НИТО ЕДНА СОЦИАЛНА МРЕЖА 14.7

ИМАТ ПРОФИЛ САМО В ЕДНА СОЦИАЛНА МРЕЖА 32.8

ИМАТ ПРОФИЛ В ДВЕ СОЦИАЛНИ МРЕЖИ 20.2

ИМАТ ПРОФИЛ В 3 И ПОВЕЧЕ СОЦИАЛНИ МРЕЖИ 32.3

100.0 %

Над 80 % от ползващите Интернет млади хора (или около 70 % от

всички млади хора) са включени в социалните мрежи. Една трета от тях

участват активно в повече от една.

Извън комуникацията, създаването на среда и общност, социалните

мрежи играят сериозна роля в медийното поведение на младите хора.


„СЪГЛАСНИ ЛИ СТЕ СЪС СЛЕДНИТЕ ТВЪРДЕНИЯ:”

% ОТ 15-29 ГОДИШНИТЕ, ВКЛЮЧЕНИ В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ

ДА ДОНЯКЪДЕ НЕ

Чета предимно това, което приятелите от мрежата ми постнат – ми препоръчат

20 41 39 100,0 %

Всеки пети млад човек, включен в мрежата, чете преди всичко това,

което „приятелите” му постнат. За над половината именно комуникацията в

социалните мрежи е основният ориентир за медийна консумация.

Тук, обаче, не става дума за спонтанна комуникация на хора с

приблизително еднакви интереси и образователно и интелектуално ниво.

Голяма част (близо 90 %) от младите хора откриват в социалните мрежи

и своите авторитети – хора, които те признават за авторитети и които те

приемат за „приятели” (хора, които да „следват”).

До голяма степен, вече не авторитетът на медията насочва

потребителя, а авторитетите („приятелите”) в мрежата!

Комуникациите с медиите все повече минава през Интернет, а

носочването към определени медии и „парчета” от тях отново е функция на

Интернет – този път през социалните мрежи.

„ИМАТЕ ЛИ „ПРИЯТЕЛИ” В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ, ЗА КОИТО МОЖЕТЕ ДА КАЖЕТЕ, ЧЕ СА ХОРА С МНОГО ПОВЕЧЕ ЗНАНИЯ И ОПИТ ОТ ВАС?”

% ОТ ИМАЩИТЕ ПРОФИЛ В НЯКОЯ

СОЦИАЛНА МРЕЖА В ИНТЕРНЕТ

Да 87.1


не 12.9

100.0 % ПОПУЛЯРНОСТ НА РАЗЛИЧНИТЕ СОЦИАЛНИ МРЕЖИ СРЕД МЛАДИТЕ

„ИМАТЕ ЛИ ПРОФИЛ (ВКЛЮЧЕН ЛИ СТЕ ) В НЯКОЯ ОТ ГЛОБАЛНИТЕ ИЛИ В БЪЛГАРСКИТЕ МЕСТНИ СОЦИАЛНИ МРЕЖИ?”



FACEBOOK 82.5

VBOX7 27.3

GOOGLE+ 24.7

YOU TUBE 18.8

TWITTER 17.4

SVEJO.NET 3.4

NETLOG 2.9

ZDRAVEI.NET 2.1

KAFE7 1.8

KA4I.COM 1.2

PING.BG 1.1

TRAVEL GUIDE 1.0

LINKEDIN 0.7

FLICKR 0.7

HUBAVDEN.COM 0.7

NOVOTO.NET 0.5

ИМПУЛС БГ 0.5

ДРУГИ (ПОД 0,5 %) 1.8

НЯМАТ ПРОФИЛ В СОЦИАЛНА МРЕЖА В ИНТЕРНЕТ 14.6

Сборът на процентите надхвърля 100 %, доколкото един човек може да има профил в повече от една социална мрежа.


АУДИТОРИЯ НА ПЕРИОДИЧНИЯ ПЕЧАТ (15-29 ГОД.)

ДЯЛ НА РАЗЛИЧНИТЕ ВЕСТНИЦИ СРЕД МЛАДЕЖКАТА АУДИТОРИЯ (НЕЗАВИСИМО ОТ НОСИТЕЛЯ - ХАРТИЯ ИЛИ ИНТЕРНЕТ)

„КОИ ВЕСТНИЦИ ЧЕТЕТЕ - НА ХАРТИЯ ИЛИ В ИНТЕРНЕТ?”


ТРУД (ДНЕВЕН) 12.5 24 ЧАСА 12.5 ТЕЛЕГРАФ 9.6 СТАНДАРТ 7.3 УИКЕНД 3.0 7 ДНИ СПОРТ 2.6 СТРУМА 2.0 МЕРИДИАН МАЧ 1.9 МОНИТОР 1.8 ВСЕКИ ДЕН 1.1 ДНЕВНИК 1.1 МАРИЦА 1.1 НОВИНАР 1.0 ЕКИП 7 0.9 БЪЛГАРИЯ ДНЕС 0.9 СЕГА 0.8 ШОУ 0.8 РОСИЦА 0.7 НОВ ЖИВОТ 0.6 НАБЛЮДАТЕЛ 0.6 ТЕМА СПОРТ 0.6 ЛИЧНА ДРАМА 0.6 ПРЕСА 0.5 168 ЧАСА 0.5 ДРУГИ (ПОД 0.5%) 8.8 НЕ ЧЕТАТ (ВКЛ.ЧЕТАТ РЯДКО, ЕПИЗОДИЧНО) 56.9

Сборът от процентите не е равен на 100 %, доколкото един човек може да чете повече от един вестник.

АУДИТОРИЯ НА ВЕСТНИЦИТЕ* (ЕЖЕДНЕВНИЦИ И СЕДМИЧНИЦИ) СРЕД МЛАДИТЕ



ЧЕТАТ ВЕСТНИЦИ 43.1 ЕПИЗОДИЧНИ (СЛУЧАЙНИ) ЧИТАТЕЛИ 26.0 НЕ ЧЕТАТ ВЕСТНИЦИ 30.9

100.0 %

* ПОД ОБЕМ НА ЧИТАТЕЛСКАТА АУДИТОРИЯ ТУК СЕ РАЗБИРАТ ВСИЧКИ, КОИТО ЧЕТАТ ВЕСТНИЦИ

ПОНЕ ВЕДНЪЖ СЕДМИЧНО (НЕЗАВИСИМО ДАЛИ В ИНТЕРНЕТ ИЛИ НА КНИЖНО ТЯЛО, НАЦИОНАЛНИ ИЛИ РЕГИОНАЛНИ, СЕДМИЧНИЦИ ИЛИ ЕЖЕДНЕВНИЦИ).

** ПОД ЕПИЗОДИЧНИ СЕ ИМАТ ПРЕДВИД ХОРАТА, КОИТО ЧЕТАТ 1-2 ПЪТИ В МЕСЕЦА.

В СЛЕДВАЩИТЕ ТАБЛИЦИ ПОД „ЧЕТЯЩИ ВЕСТНИЦИ” СЕ РАЗГЛЕЖДАТ САМО МЛАДИТЕ ХОРА, КОИТО ЧЕТАТ ВЕСТНИК ПОНЕ ВЕДНЪЖ СЕДМИЧНО!

На пръв поглед данните за вестниците са оптимистични. Значителен

обем от младите хора ги четат – като може да се предположи, че с нарастване

на възрастта делът на четящите вестници ще се увеличи.

Проблемът при вестниците е не загуба на читатели, а

загуба на читателите на книжно тяло (основното рекламно

пространство).

НАЧИН НА ЧЕТЕНЕ НА ВЕСТНИЦИ

„ПОСЛЕДНИЯ ПЪТ, КОГАТО ЧЕТОХТЕ ВЕСТНИЦИ НА ХАРТИЯ ЛИ БЕШЕ ИЛИ В ИНТЕРНЕТ?”


% ОТ ЧЕТЯЩИТЕ ВЕСТНИЦИ

ЧетаТ само на хартия 70.3

ЧетаТ и в Интернет, и на хартия 8.7

ЧетаТ само в Интернет 20.9

100.0 % * Под “четящи вестници” се имат предвид хората, които четат вестник поне

веднъж седмично.

Перспективите могат да се видят във възрастовия разрез по долу. Ясно

се вижда заместването на книжното тяло с четенето в Интернет.

ПРОМЯНА В НАЧИНА НА ЧЕТЕНЕ НА ВЕСТНИЦИ

% ОТ ЧЕТЯЩИТЕ ВЕСТНИЦИ




ЧетаТ само на хартия 60 71 72


ЧетаТ и в Интернет, и на хартия 18 7 9

ЧетаТ само в Интернет 22 22 19

100.0 % 100.0 % 100.0 %

Голямата промяна е в начина на четене. Близо две трети продължават да

четат вестници само и единствено на книжно тяло. Причината е не толкова в

утвърдените навици, традицията. Просто все още много вестници се опитват

да спасят книжното тяло (рекламното си пространство) и нямат интернет

издание. Останалата една трета се е преориентирали към четене на вестници в

интернет, а близо всеки пети чете само в мрежата. Процесът, видно от

предпочитанията на най-младите, ще продължи да се задълбочава. От една

страна поради генерационните промени, а от друга - и поради нарастащият

брой „възрастни”, които се включват в мрежата със закъснение.

Всъщност, ако и когато имат избор да четат един вестник на книжно

тяло и същия този вестник в Интернет, все повече млади избират да го четат в

електронен вариант.

Тук, за илюстрация, са взети само вестниците, които имат и електронно,

и книжно тяло.

„ПОСЛЕДНИЯ ПЪТ, КОГАТО ЧЕТОХТЕ ВЕСТНИЦИ НА ХАРТИЯ ЛИ БЕШЕ ИЛИ В

ИНТЕРНЕТ?”


% ОТ ЧЕТЯЩИТЕ ВЕСТНИЦИ, КОИТО

ИМАТ И ЕЛЕКТРОННО, И КНИЖНО ТЯЛО




100.0 % НОВАТА ГЕНЕРАЦИЯ

% ОТ ЧЕТЯЩИТЕ ВЕСТНИЦИ, КОИТО ИМАТ И ЕЛЕКТРОННО, И КНИЖНО ТЯЛО

% ОТ 15-17 % ОТ 18-24 % ОТ 25-29


ГОДИШНИТЕ ГОДИШНИТЕ ГОДИШНИТЕ

ЧетаТ само на хартия 52 62 69

ЧетаТ и в Интернет, и на хартия 5 9 7

ЧетаТ само в Интернет 43 29 24

100.0 % 100.0 % 100.0 %

Традиционните печатни медии са изправени пред алтернативата – или

да се примирят с намаляващата адитория на книжното тяло, или да запазят и

увеличат аудиторията, излизайки в Интернет (и практически унищожавайки

основния си рекламен носител – книжното тяло).

Всъщност, запазването на редовната аудитория, оцеляването зависи от

присъствието на медията в Интернет.

БРОЙ РЕДОВНО СЛЕДЕНИ (ЧЕТЕНИ) ВЕСТНИЦИ

ОТ

ЧЕТЯЩИТЕ ВЕСТНИЦИ

ОТ ЧЕТЯЩИТЕ ВЕСТНИЦИ

САМО НА ХАРТИЯ

ОТ ЧЕТЯЩИТЕ ВЕСТНИЦИ В

ИНТЕРНЕТ

не следят редовно нито един вестник 51.5 57.1 38.0

следят редовно само един вестник 29.0 29.9 26.8

следят редовно 2 и повече вестника 19.5 13.0 35.2

100.0 % 100.0 % 100.0 %

Медиите са принудени да избират – или присъствие в Интернет и

участие в общата, споделена аудитория, или стесняваща се и

епизодична аудитория на книжното тяло.

Реалната, системна аудитория на един вестник все повече ще се

определя от читателите в Интернет – те ще са редовната читателска

аудитория.


РЕДОВНА АУДИТОРИЯ НА ВЕСТНИЦИТЕ СРЕД МЛАДИТЕ (ЧЕТАТ ПОНЕ ЕДИН ВЕСТНИК НАД 2 ПЪТИ СЕДМИЧНО)


ЧЕТАТ РЕДОВНО ВЕСТНИЦИ (НАД 2 ПЪТИ СЕДМИЧНО)

20.9

КАК ЧЕТЕ РЕДОВНАТА АУДИТОРИЯ – НА ХАРТИЯ ИЛИ В ИНТЕРНЕТ

„ПОСЛЕДНИЯ ПЪТ, КОГАТО ЧЕТОХТЕ ВЕСТНИЦИ НА ХАРТИЯ ЛИ БЕШЕ ИЛИ В ИНТЕРНЕТ?”


% ОТ РЕДОВНАТА АУДИТОРИЯ




100.0 %

Голяма част от редовната аудитория на вестниците е такава

благодарение на възможността да ги четат в Интернет.

Всъщност, аудиторията на един вестник все повече ще се определя и ще

зависи от четящите го в Интернет.

РЕДОВНА МЛАДЕЖКА АУДИТОРИЯ* НА ОСНОВНИТЕ ЕЖЕДНЕВНИЦИ (НЕЗАВИСИМО ОТ НОСИТЕЛЯ - ХАРТИЯ ИЛИ ИНТЕРНЕТ)

„КОИ ВЕСТНИЦИ ЧЕТЕТЕ - НА ХАРТИЯ ИЛИ В ИНТЕРНЕТ?”


% редовна аудитория

ДЯЛ НА ИНТЕРНЕТ АУДИТОРИЯТА НА ВЕСТНИКА СПРЯМО ЦЯЛАТА

АУДИТОРИЯ


24 ЧАСА 6.3 43 % ТРУД (ДНЕВЕН) 5.8 35 % ТЕЛЕГРАФ 4.1 - СТАНДАРТ 3.6 38 % МЕРИДИАН МАЧ 1.5 50 % ВСЕКИ ДЕН 1.1 - 7 ДНИ СПОРТ 1.1 62 % СТРУМА 1.0 65 % ДНЕВНИК 0.8 100 % НОВИНАР 0.5 37 % МОНИТОР 0.3 37 % МАРИЦА 0.2 35 %

* Под „редовна аудитория” се имат предвид, хората, четящи съответния вестник над 2 пъти седмично. СПЕЦИФИКА НА ЧЕТЕНЕТО НА ХАРТИЯ И В ИНТЕРНЕТ

„КОЛКО ВРЕМЕ ПРИБЛИЗИТЕЛНО ВИ ОТНЕМА ПРОЧИТАНЕТО/ПРЕГЛЕЖДАНЕТО НА ЕДИН ВЕСТНИК, КОГАТО ГО ЧЕТЕТЕ НА ХАРТИЯ?”

ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ НА ЕДИН ВЕСТНИК

% ОТ ХОРАТА, ЧЕТЯЩИ НА ХАРТИЯ

ОТНЕМА МИ 5 - 10 МИНУТИ 6 %



ОТНЕМА около 45 МИНУТИ 11 %

ОТНЕМА около час 9 %

ОТНЕМА НАД един час 6 %

100.0 %

„КОЛКО ВРЕМЕ ПРИБЛИЗИТЕЛНО ВИ ОТНЕМА ПРОЧИТАНЕТО/ПРЕГЛЕЖДАНЕТО НА ЕДИН ВЕСТНИК, КОГАТО ГО ЧЕТЕТЕ В ИНТЕРНЕТ?”

ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ НА ЕДИН ВЕСТНИК

% ОТ ХОРАТА, ЧЕТЯЩИ В ИНТЕРНЕТ




ОТНЕМА около 45 МИНУТИ 7 %

ОТНЕМА около час 3 %

ОТНЕМА НАД един час 2 %

100.0 %

Четенето в Интернет отнема значително по-малко време. Това е от

съществено значение за работещите млади хора. Същевременно,


половината от тях имат достъп до Интернет и на работното си място.

Голямата част от тях могат да влизат в Мрежата безпроблемно през работно

време. На практика, четенето на вестник за тях се превръща от част от

свободното време в част от работното време – своеобразна кражба на работно

време. Тази трансформация, обаче, може да се извърши единствено с

електронния вариант на вестника.

Всъщност се променя и начинът на четене – четат се части, фрагменти,

раздели, като останалото се игнорира почти напълно.

АУДИТОРИЯ НА НОВИНАРСКИТЕ САЙТОВЕ (15-29 ГОД.) ОБЩА АУДИТОРИЯ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ САЙТОВЕ (БЕЗОТНОСИТЕЛНО НА ЧЕСТОТАТА)

„КОИ БЪЛГАРСКИ НОВИНАРСКИ САЙТОВЕ ПОСЕЩАВАТЕ?”



НЕ ПОСЕЩАВАТ НИКАКВИ НОВИНАРСКИ САЙТОВЕ 41.8 ВЕСТИ-БГ 20.7 НОВИНИТЕ-БГ 19.9 АКТУАЛНО 18.1 ДАРИК НЮЗ 13.5 НЮЗ.БГ 12.4 МЕДИАПУЛ 9.8 БЛИЦ 8.4 БТА 8.2 ДНЕВНИК 6.6 ДНЕС ПЛЮС 6.6 ФОКУС-НЮЗ 5.4 BTV.BG 3.6 УЕБ-КАФЕ 2.9 Е-ВЕСТНИК 2.1 ДОЙЧЕ ВЕЛЕ 1.6 DIR.BG 1.6 E-79.COM 1.2 DNES.BG 1.0 MORETO.NET 1.0 ДРУГИ (ПОД 1 %) 9.0

Сборът на процентите надхвърля 100 %, доколкото един човек може да посещава повече от един новинарски сайт.

Вестниците изглежда губят битката срещу новинарските сайтове като

източник на информация за събитията у нас и по света.


Така например, 46 % от младите хора, притежаващи Интернет, четат

вестници.

Новинарските сайтове посещават 58 % от притежаващите Интернет.

54 % от младите хора не четат вестници – но 40 % от тях посещават

новинарските сайтове.

Обратното, обаче, не е вярно. От неследящите новинарски сайтове само

23 % четат вестници.

ПОСЕЩАЕМОСТ НА НОВИНАРСКИТЕ САЙТОВЕ (БЕЗОТНОСИТЕЛНО НА ЧЕСТОТАТА)



НЕ ПОСЕЩАВАТ НИТО ЕДИН НОВИНАРСКИ САЙТ 41.8

ПОСЕЩАВАТ САМО ЕДИН НОВИНАРСКИ САЙТ 15.2

ПОСЕЩАВАТ 2 НОВИНАРСКИ САЙТА 14.2

ПОСЕЩАВАТ 3 И ПОВЕЧЕ НОВИНАРСКИ САЙТА 28.8

100.0 %

Голямата част от младите хора не делегират изцяло доверието си на

един сайт. Близо половината от тях следят два и повече сайта. Наблюдаваме

същата картина, както при вестниците. Интернет разширява възможността за

контакт с повече медии и младите хора не се чувстват обвързани с един

източник. Те „прелитат” над няколко информационни източника и формират,

реконструират „събитието” от фрагменти от няколко източника.

РЕДОВНА АУДИТОРИЯ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ САЙТОВЕ

„А ИМАТЕ ЛИ ЕДИН ИЛИ ПОВЕЧЕ НОВИНАРСКИ САЙТОВЕ, КОИТО РЕДОВНО ПРЕГЛЕЖДАТЕ – ОТ КОИТО ОСНОВНО СЕ ИНФОРМИРАТЕ? КОИ?”



НЕ ПОСЕЩАВАТ НИКАКВИ НОВИНАРСКИ САЙТОВЕ 41.8 НЯМА САЙТОВЕ, КОИТО ПРЕДПОЧИТАТ 10.2 АКТУАЛНО 9.6 ВЕСТИ-БГ 9.4


НОВИНИТЕ-БГ 8.9 ДАРИК НЮЗ 6.9 НЮЗ.БГ 5.5 МЕДИАПУЛ 5.1 БЛИЦ 4.9 БТА 4.8 BTV.BG 3.1 ДНЕС ПЛЮС 2.4 ФОКУС-НЮЗ 1.7 ДНЕВНИК 1.4 DIR.BG 1.3 ДРУГИ (ПОД 1%) 11.1

Сборът на процентите надхвърля 100 %, доколкото един човек може да посещава редовно повече от един сайт.

БЛОГОВЕТЕ И ФОРУМИТЕ – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА МНЕНИЕ

Тук можем да видим една от причините за изместването на

традиционните медии от Интернет и интернет-медиите. Мрежата дава

възможност на хората не само да научат, видят, да се информират ... Тя им

дава възможност да си кажат! Да изразят мнение, да се изявят, да „влязат” в

медиите. Това, което доскоро беше достъпно само за шепата журналисти и

публични фигури, днес е достъпно до всеки.

За младите хора (по презумпция търсещи поле за самоизява) форумите

и блоговете (както и социалните мрежи) са изключително привлекателни.

Близо половината от ползващите Интернет пишат във форумите.

Парадоксалното е, че близо всеки осми млад човек е изпълнен със

самочувствието, че има какво да каже на света (Интернет), че е компетентен

да го направи. Съответно регистрира блог и се опитва да го поддържа.


% ОТ 15-29 ГОДИШНИТЕ, ПОЛЗВАЩИ ИНТЕРНЕТ

ДА НЕ

четете блогове на хора, които са ви интересни 56.6 43.4 100,0 %


четете иЛИ пишете (участвате) във форуми 45.2 54.8 100,0 %

поддържате собствен блог 13.7 86.3 100,0 %

ИНТЕРНЕТ КАТО ФАКТОР ЗА ПРОМЯНА И В НАЧИНА НА ЧЕТЕНЕ НА КНИГИ

ДЯЛ НА МЛАДИТЕ, КОИТО ЧЕТАТ КНИГИ


четат* книги 27.1

епизодично** четат книги 18.3

НЕ ЧЕТАТ КНИГИ 54.6

100.0 %

* „четат книги” – всички прочели поне една книга в рамките на последните 3 седмици;

** „Епизодично” четящи – прочели поне една книга в рамките на последните 3 месеца.

Данните са стряскащи. Над две трети от младата генерация практически не

чете книги. Следва да се има предвид, че това е престижен въпрос и вероятно

реалните стойности са по-високи.

ЧЕТЯЩИ КНИГИ СРЕД РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ

% ОТ 15-17

ГОДИШНИТЕ % ОТ 18-24


ГОДИШНИТЕ

четат книги 34 28 20


епизодично четат книги 21 18 18

НЕ ЧЕТАТ КНИГИ 45 54 62

100.0 % 100.0 % 100.0 %

Изглежда, че при най-младите се възражда интереса към четенето. Не

можем обаче да го твърдим категорично, доколкото е възможно под „книги”

част от учениците и студентите да разбират и учебниците (въпреки че е

категорично подчертано във въпросника, че не става дума за тях).

ЧЕТЯЩИ КНИГИ СРЕД РАЗЛИЧНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ГРУПИ




ОБРАЗОВАНИЕ (ВКЛ. УЧАЩИТЕ В СРЕДНО

ОБРАЗОВАНИЕ)



четат книги 43 25 8

епизодично четат книги 26 18 3

НЕ ЧЕТАТ КНИГИ 31 57 89

100.0 % 100.0 % 100.0 %

Тук са най-стряскащите данни от цялото изследване. Над

половината (57 % !) от настоящите и бъдещи висшисти не

четат книги – нито в хартиен, нито в електронен формат.

На практика 100 % от тях са свързани в Интернет и активно сърфират в

информационната и социалната електронна мрежа. Книгите, обаче, не са

техен приоритет. Всъщност, една трета (34 %) от тях споделят, че дългите

писания им доскучават. Всеки седми (!) висшист споделя, че четенето на

книга го затормозява.

КАК ЧЕТАТ КНИГИ – НАВЛИЗАНЕТО НА ИНТЕРНЕТ И ЕЛЕКТРОННИТЕ КНИГИ

% ОТ 15-29 ГОДИШНИТЕ, четящи


книги

четат книги НА ХАРТИЯ 78.8

четат книги И НА ХАРТИЯ, И В ЕЛЕКТРОНЕН ВИД

19.2

ЧЕТАТ КНИГИ САМО (ПОЧТИ САМО) В ЕЛЕКТРОНЕН ВИД

2.0

100.0 %

Засега изглежда, че хартиената книга оцелява, въпреки намаляващия

обем читателска аудитория. Изцяло преминалите на електронен вариант са

едва 2 %. Това, което се случва е, че четящите използват възможностите на

Интернет, за да разширят достъпа си до книги. Останалите просто прегръщат

другите възможности на Мрежата и игнорират книгите.

ПРОМЕНИ В НАЧИНА НА ЧЕТЕНЕ НА КНИГИ (СРЕД РАЗЛИЧНИТЕ ГЕНЕРАЦИИ)

% ОТ четящиТЕ книги % ОТ 17-24


ГОДИШНИТЕ

четат книги НА ХАРТИЯ 76 86

четат книги И НА ХАРТИЯ, И В ЕЛЕКТРОНЕН ВИД

22 12

ЧЕТАТ КНИГИ САМО (ПОЧТИ САМО) В ЕЛЕКТРОНЕН ВИД

2 2

100.0 % 100.0 %

Вероятно в обозримо бъдеще хартиената книга също ще е подложена на

натиск от страна на електронния си вариант – с масовото навлизане на

таблетите и електронните четци. Засега, обаче, проблемът е по-скоро в

нечетенето на книги изобщо, а не в четенето в Интернет или в електронен

вариант.

ЗА КНИГИТЕ И ЧЕТЕНЕТО



Четенето на книги е отживяло времето си

да 40 %

Четенето на книги ме затормозява да 36 %

Не обичам да чета дълги писания – взимат много време и ми доскучават

да 59 %

Предпочитам да прочета няколко кратки неща отколкото нещо дълго

да 63 %

Вероятно се наблюдава нова култура на четенето свързана с Интернет.

Огромният обем информация в Мрежата, разнообразните възможности, карат

значителна част от младите хора да съкратят времето за едно, за да имат

време за повече неща. Всъщност, „четенето” за мнозина от тях се превръща в

„прелитане” над многобройни теми, информации, забавления.

За голяма част от младите хора Интернет разширява информационните

им възможности ... и заедно с това намалява задълбочеността, концентрацията

на вниманието.

Можем да прочетем, чуем, видим много ... но четем, чуваме и виждаме

от много по малко.

ИНТЕРНЕТ ЗНАЕ ВСИЧКО – А АЗ ИМАМ ИНТЕРНЕТ! (НЕ ЗНАМ, НО НЕ МИ И ТРЯБВА – ИМАМ ИНТЕРНЕТ!)


Всичко, което го има в дебелите книги, днес можеш да намериш лесно в интернет

да 53 %

Днес няма нужда да си пълниш главата с информация – сега всичко се намира в интернет

да 50 %

Ако имаш интернет не ти трябва да четеш книги да 30 %

С интернет нямам нужда от радио, вестници, телевизия и книги

да 25 %

Хората, които знаят много вече не са интересни – интернет знае много повече

да 22 %


Може да се предположи, че Интернет създава един своеобразен „щит”,

оправдание за незнанието. Аз не знам, не защото не съм положил усилия ... а

просто защото днес това не е нужно. Всичко го има в Интернет!

За значителна част от младите хора Интернет се превръща в

своеобразна „външна памет”, „мемори кард”, която те могат да включат при

нужда.

Проблемът е, че знанията са предпоставка да можеш да знаеш какво да

търсиш, какво да питаш „външната памет”.

Това, което вероятно наблюдаваме е - Потъване в незнанието,

обкръжени от огромен обем от информация.

Причините за това, обаче, не би следвало да се търсят в Интернет. Да,

той дава известно оправдание за незнанието, за това, че не четеш, не се

интересуваш. Но причината не е в него сам по себе си. Всъщност, Интернет

дава на всеки това, от което се интересува. На стремящите се към знание той

дава огромни възможности. На останалите дава забавление, контакти и

комуникация.

Това може ясно да се види по-долу. За целта разделихме младите хора

на две части – такива, които се интересуват от това, което се случва у нас и по

света; и такива, които не се вълнуват от подобни неща.

„МОЖЕТЕ ЛИ ДА КАЖЕТЕ ЗА СЕБЕ СИ, ЧЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА У НАС И ПО СВЕТА?”


да, определено 33,8

донякъде 49,2

не 17,0

100.0 %

Ето и медийното поведение на двете групи (и двете ползват

Интернет):



% от 15-29 годишните, ползващи интернет

% от тези, които не се интересуват

% от интересуващите

се

четат вестници /статии от вестници 16 61

следят един или повече новинарски сайта (mediapool, актуално и др.)

7 56

четат блогове на хора, които са им интересни 40 62

търсят информация за стоки и услуги, които им трябват

50 78

свалят книги 5 16

четат списания 12 33

гледат някои телевизионни предавания, качени в интернет

36 53

слушат /четат някои вече излъчени радио предавания, качени в мрежата

11 27

„ВЛИЗАЛ ЛИ СТЕ В ПОСЛЕДНАТА СЕДМИЦА В:”


Влизали са в:

% от тези, които не се интересуват


се

уикипедия 40 55

гугъл транслейтър (или друг преводач) 41 61

гугъл ърт 28 40

онлайн карти (БГ Мапс, Гугъл Мапс и др.) 16 36

Практически няма разлика по отношение на комуникацията, социалните

мрежи, развлеченията – игри, филми, музика и пр. Голямата разлика е в

потреблението на информация. И причината не е в Интернет, а в хората,

които го потребяват. В по-широк план – в обществото, медиите, в рекламата,

които предополагат и двете категории на една плоскост. Те са просто

потребители! „Героите” на рекламното пространство, „героите” на медиите.

Съвсем естествено новите „герои” си изграждат и защитна идеология –

Не е нужно да знаеш, да се интересуваш и четеш!

Интернет е просто една брънка от тяхната броня – Не знам, но Интернет

знае – А аз имам Интернет!




% от тези, които не се

интересуват


се


ДА 65 40

Ако нещо го няма в интернет – значи не си струва и да го търсиш

ДА 40 21


ДА 37 15


ДА 64 43

Ако имаш интернет не ти трябва да четеш книги ДА 57 17

Четенето на книги е отживяло времето си ДА 66 22

Четенето на книги ме затормозява ДА 66 18

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ИНТЕРНЕТ ЗАВИСИМОСТ

Данните показват, че има сериозни причини да се смята, че значителна

част от младите хора вече са „пристрастени” към Интернет – развиват

интернет-зависимост.


% ОТ ПОЛЗВАЩИТЕ ИНТЕРНЕТ МЛАДИ

15-29 ГОД.

ДА ДОНЯКЪДЕ НЕ

Когато нямам интернет се чувствам много зле

29.7 42.1 28.2 100,0 %

Не знам какво да правя когато нямам интернет

20.0 31.6 48.4 100,0 %

Без интернет се изнервям 23.6 33.8 42.6 100,0 %

Ако погледнем нещата в различните генерации, проблемът придобива

още по-ясни очертания.


ДА, СЪГЛАСЕН СЪМ

15-17 год. 18-24 год. 25-29 год.

КОГАТО НЯМАМ ИНТЕРНЕТ СЕ ЧУВСТВАМ МНОГО ЗЛЕ 48 29 18

НЕ ЗНАМ КАКВО ДА ПРАВЯ КОГАТО НЯМАМ ИНТЕРНЕТ 34 19 11

БЕЗ ИНТЕРНЕТ СЕ ИЗНЕРВЯМ 43 21 14

Както се вижда, „пристрастеността” към Интернет нараства

лавинообразно с намаляването на възрастта.

„Mедийно поведение на младежката аудитория в онлайн среда”

едномерни разпределения

МАРТ 2012


аГЕНЦИЯ МЕДИАНА 2012 ГОДИНА

„Можете ли да кажете за себе си, че се интересувате от новините – интересува ви това,

което се случва у нас и по света?”

% ОТ ВСИЧКИ

да, определено 33,8

донякъде 49,2

не 17,0

100.0 %

„Колко често купувате Вестници?”

% ОТ ВСИЧКИ

не купувам 44,9

един-два пъти седмично 14,9

няколко пъти в месеца 11,0

три четири пъти седмично 6,6

веднъж месечнО 5,6

всеки ден(почти всеки ден) 5,5

по-рядко 5,5

на 2-3 месеца 3,6

1-2 пъти годишно 2,4

100.0 %


% ОТ ВСИЧКИ

кога за последен път сте:

чели вестник (независимо дали на хартия или от

интернет)

чели книга (не учебници)

чели списание гледали

телевизия слушали

радио ходили на

кино

днес 9,6 3,1 1,3 63,8 35,2 0,1

вчера 13,0 5,7 5,1 32,6 19,7 0,2

преди 2-3 дни 18,1 3,9 7,4 1,9 13,2 0,3

преди 4-5 дни 6,0 3,5 6,8 0,4 5,1 1,3

преди седмица 8,7 6,3 11,8 0,4 5,0 3,2

преди 2-3 седмици 6,4 4,6 11,5 0,0 3,0 7,9

Преди месец 4,9 9,0 16,7 0,2 1,5 12,2

Преди 2-3 месеца 3,4 9,3 6,4 0,1 0,6 11,9 Преди около половин година 3,5 10,0 3,9 0,2 1,3 9,9

Преди година 3,4 10,0 4,8 0,0 1,2 8,3

Преди 2-3 години 0,9 6,9 2,0 0,1 0,2 3,9 Преди повече време (отдавнA, не помня)

6,2 13,9 7,8 0,3 5,4 16,3

Не съм го правил 15,8 13,8 14,3 0,2 8,6 24,6

100% 100% 100% 100% 100% 100%


„Кои вестници четете - на хартия или от интернет?”


% ОТ ВСИЧКИ

ТРУД (ДНЕВЕН) 12.5

24 ЧАСА 12.5

ТЕЛЕГРАФ 9.6

СТАНДАРТ 7.3

УИКЕНД 3.0

7 ДНИ СПОРТ 2.6

СТРУМА 2.0

МЕРИДИАН МАЧ 1.9

МОНИТОР 1.8

ВСЕКИ ДЕН 1.1

ДНЕВНИК 1.1

МАРИЦА 1.1

НОВИНАР 1.0

ЕКИП 7 0.9

БЪЛГАРИЯ ДНЕС 0.9

СЕГА 0.8

ШОУ 0.8

РОСИЦА 0.7

НОВ ЖИВОТ 0.6

НАБЛЮДАТЕЛ 0.6

ТЕМА СПОРТ 0.6

ЛИЧНА ДРАМА 0.6

ПРЕСА 0.5


168 ЧАСА 0.5

ДРУГИ (ПОД 0.5%) 8.8

НЕ ЧЕТАТ (ВКЛ.ЧЕТАТ РЯДКО, ЕПИЗОДИЧНО) 56.9

СБОРЪТ ОТ ПРОЦЕНТИТЕ НЕ Е РАВЕН НА 100 %, ДОКОЛКОТО ЕДИН ЧОВЕК МОЖЕ ДА ЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ВЕСТНИК..

„Колко време приблизително ви отнема прочитането/преглеждането на един вестник, КОГАТО ГО ЧЕТЕТЕ НА ХАРТИЯ? (Общо – независимо дали го четете наведнъж или на

няколко пъти).?”

% от четящите вестници

5-10 минути 6.4

11- 20 минути 26.9

21-30 минути 40.0

Около 45 минути 11.1

Около час 9.4

Над един час 6.2

100.0 %

„Колко време приблизително ви отнема прочитането/преглеждането на един вестник, КОГАТО ГО ЧЕТЕТЕ в интернет? (Общо – независимо дали го четете наведнъж или на

няколко пъти).?”

% от четящите вестници в интернет

5-10 минути 19.4

11- 20 минути 43.3

21-30 минути 25.4

Около 45 минути 7.4

Около час 3.0

Над един час 1.6

100.0 %


„Можете ли да кажете за себе си, че преди сте бил редовен читател на вестници – сте чели вестник 2-3 пъти седмично или по-често? (Независимо дали на хартия или в интернет)?”

% от нечетящите

вестници

Да, четях 10.2

Не, и преди не четях вестници 89.8

100.0 %

„Казахте, че четете книги. Как четете книги - на хартия или в електронен вид (ЕЛЕКТРОННА КНИГА („киндъл” И ДР. ПОДОБНИ), таблет, компютър или др.)?”

% от четящите книги

чета книги на хартия 78.8

чета книги и на хартия и в електронен вид 19.2

чета книги само, почти само в електронен вид 2.0

100.0 %

„Съгласни ли сте със следните твърдения”

% ОТ ВСИЧКИ

да не

Четенето на книги е отживяло времето си 39,5 60,5 100.0 %

Четенето на книги ме затормозява 35,7 64,3 100.0 %

Не обичам да чета дълги писания – взимат много време и ми доскучават

59,1 40,9 100.0 %

Предпочитам да прочета няколко кратки неща отколкото нещо дълго 63,0 37,0 100.0 %

„Имате ли в дома си или у вас някое от следните електронни устройства свързани с интернет?”

% ОТ ВСИЧКИ

да не

Лаптоп, НАСТОЛЕН Компютър - СВЪРЗАН С ИНТЕРНЕТ 79,4 20,6 100.0 %

Таблет (IPad И ДР. ПОДОБНИ) 6,3 93,7 100.0 %


Киндъл Електронен четец 5,5 94,5 100.0 %

Смарт фон (IPfone И ДР. ПОДОБНИ) - GSM с интернет 22,5 77,5 100.0 %

„ползвате ли интернет въобще?”

% ОТ ВСИЧКИ

ДА 84.9

НЕ 15.1

100.0 %

„Откъде най-често научавате за събитията у нас и по света – вестници, телевизия, радио,

интернет или от друго място? ”

(До три отговора)

% ОТ ВСИЧКИ



от приятелите 41.0





СБОРЪТ НА ПРОЦЕНТИТЕ НАДХВЪРЛЯ 100 %, ДОКОЛКОТО ЕДИН ЧОВЕК МОЖЕ ДА

СЕ ИНФОРМИРА ОТ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ИЗТОЧНИК.

„Кой от тези източници за вас е основен – този, от който основно се информирате?”

(Само един отговор)

% ОТ ВСИЧКИ





от приятелите 4.6




не може да каже, че един е основнияТ 2.9

100.0 %

„Защо се ориентирахте към интернет – с какво е по-добър от радиото, телевизията, вестниците?”

(До три отговора)

% ОТ ТЕЗИ, ЗА КОИТО ИНТЕРНЕТ Е ОСНОВНИЯТ

ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ

ПО-БЪРЗА ИНФОРМАЦИЯ, ПОСЛЕДНА ИНФОРМАЦИЯ 51.5

УДОБНО Е (ДОСТЪПНО Е ПО-ВСЯКО ВРЕМЕ) 36.1

ПО-РАЗНООБРАЗНА ИНФОРМАЦИЯ 13.5

ТЪРСЯ, НАМИРАМ ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО МЕ ИНТЕРЕСУВА – САМ ИЗБИРАМ

9.4

ТОЧНА, ВЯРНА, ДОСТОВЕРНА ИНФОРМАЦИЯ (ВКЛ. НЯМА ЦЕНЗУРА)

9.4

ПО-ПОДРОБНА, ПО ПЪЛНА И ИЗЧЕРПАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

7.9

МНОГО ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ (ВКЛ. СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ)

6.0

ЕВТИНО Е, БЕЗ ПАРИ Е 5.9

ИМА ВСИЧКО 4.5

НАВИК, СВИКНАЛ СЪМ ТАКА 2.9

ЗАБАВНО Е, ИНТЕРЕСНО Е, РАЗВЛЕКАТЕЛНО Е 2.5

МОДЕРНО Е, ТОВА Е БЪДЕЩЕТО 2.2

ПО-ЛЕСНА КОМУНИКАЦИЯ (С ПРИЯТЕЛИ) 0.8

НЯМА РЕКЛАМИ (МОЖЕШ ДА ГИ ИГНОРИРАШ) 0.6

ИНТЕРАКТИВНОСТ – МОГА ДА СПОДЕЛЯМ И СОБСТВЕНОТО СИ МНЕНИЕ

0.3


НЕ ЗНАМ (вкл. неотговорили) 2.1


ПОСОЧИ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ПРИЧИНА ДА ИЗБЕРЕ ИНТЕРНЕТ.

„Колко често ползвате интернет – влизате по много пъти на ден, веднъж дневно и ли по-рядко?”



29.8

всеки ден(почти всеки ден) влизам в мрежата

49.6

три-четири пъти седмично 12.9

един-два пъти седмично 5.2

2-3 пъти в месеца 1.8

по-рядко 0.7

100.0 %

„Имате ли компютър свързан с интернет в работата си – ако работите?”


% ОТ РАБОТЕЩИТЕ МЛАДИ, КОИТО

ПОЛЗВАТ ИНТЕРНЕТ

ДА 20.4 59.0

НЕ 14.2 41.0

НЕ РАБОТЯ 65.4 -

100.0 % 100.0 % „Можете ли на работното си място да прегледате новините, да ЧАТИТЕ С приятел или да

потърсите в интернет нещо, което ви интересува– без да ви правят скандали?”


% ОТ РАБОТЕЩИТЕ МЛАДИ, КОИТО ИМАТ

КОМПЮТЪР, СВЪРЗАН С ИНТЕРНЕТ НА

РАБОТНОТО СИ МЯСТО

ДА 54.7

НЕ 45.3

100.0 %

„А за какво най-често използвате интернет?”

(Посочете до пет отговора)


за контакти – чатене, разговори с приятели – Скайп и др. подобни

72.6

за Фейсбук и други социални мрежи 69.0

за теглене на музика, филми 54.1

за търсене на информация, която ме интересува

52.3

за лична/служебна кореспонденция (електронна поща)

46.4

за посещение на развлекателни сайтове 30.1

за забавление с компютърни игри 25.2

за търсене на нови контакти и запознанства 20.7

за справки за стоки, услуги, прогноза за времето, разписания и др.

19.6

за следене на новините и събитията у нас и по света

17.3

за гледане на телевизия или телевизионни предавания

8.8

за пазаруване 7.0

за слушане на радио/онлайн 6.6

за участие във форум/и в които съм се включил

6.4

за теглене на книги 4.4

за писане в личен блог 1.0


ЗА ТЪРСЕНЕ НА РАБОТА 0.7

друго (без да уточнява) 0.1


ПРАВИ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО НЕЩО В ИНТЕРНЕТ.

„кое от тези неща правите В интернет:”


ДА НЕ

гледате видео/клипове 82.3 17.7 100,0 %

сваляте музика 73.1 26.9 100,0 %

сваляте филми 72.2 27.8 100,0 %

търсите информация за стоки и услуги, които ви трябват

71.9 28.1 100,0 %

играете игри онлайн 57.2 42.8 100,0 %

четете блогове на хора, които са ви интересни 56.6 43.4 100,0 %

гледате някои телевизионни предавания, качени в интернет

48.0 52.0 100,0 %

четете иЛИ пишете (участвате) във форуми 45.2 54.8 100,0 %

четете вестници /статии от вестници 42.8 57.2 100,0 %

гледате телевизия онлайн 35.8 64.2 100,0 %

следите един или повече новинарски сайта (mediapool, актуално и др.)

35.3 64.7 100,0 %

гледате записи на мачове или друг спорт, качени в мрежата

30.6 69.4 100,0 %

слушате радио онлайн 30.3 69.7 100,0 %

четете списания 26.3 73.7 100,0 %

пазарувате по Интернет 25.1 74.9 100,0 %

слушате/четете някои вече излъчени радио предавания, качени в мрежата

20.3 79.7 100,0 %


поддържате собствен блог 13.7 86.3 100,0 %

сваляте книги 10.4 89.6 100,0 %

поръчвате си платени филми, видео, МУЗИКА 6.9 93.1 100,0 %

„Влизал ли сте в последната седмица в:”

% ОТ ПОЛЗВАЩИТЕ ИНТЕРНЕТ ДА НЕ НЕ СЪМ ГО

ЧУВАЛ

гугъл транслейтър (или друг преводач)

51.8 44.5 3.7 100,0 %

прогноза за времето 49.4 50.0 0.6 100,0 %

уикипедия 45.1 50.5 4.5 100,0 %

програмата на телевизията 37.6 61.0 1.5 100,0 %

гугъл ърт 34.4 56.6 8.9 100,0 %

онлайн карти (БГ Мапс, Гугъл Мапс и др.)

26.1 67.3 6.5 100,0 %

разписание на транспорта 20.5 76.8 2.7 100,0 %


„Кои български новинарски сайтове посещавате?”

(до пет отговора)

% ОТ

ПОЛЗВАЩИТЕ ИНТЕРНЕТ

НЕ ПОСЕЩАВАТ НИКАКВИ НОВИНАРСКИ САЙТОВЕ 41.8

вести-бг 20.7

новините-бг 19.9

актуално 18.1

дарик НЮЗ 13.5

Нюз.бг 12.4

медиапул 9.8

Блитц 8.4

БТА 8.2

дневник 6.6

днес плюс 6.6

Фокус-НЮЗ 5.4

BTV.BG 3.6

уеб-кафе 2.9

е-вестник 2.1

Дойче веле 1.6

DIR.BG 1.6

E-79.COM 1.2

DNES.BG 1.0


MORETO.NET 1.0

фрогнюз 0.8

STRUMA.CO 0.8

ДОБРИЧ ОНЛАЙН 0.8

SPORTAL.BG 0.7

PLOVDIV24.BG 0.7

NTV.BG 0.6

ДРУГИ (ПОД 0,5 %) 4.6


ПОСЕЩАВА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН НОВИНАРСКИ САЙТ.

НОВИНАРСКИ САЙТОВЕ С ПОСЕЩАЕМОСТ ПОД 0,5% ОТ МЛАДЕЖКАТА АУДИТОРИЯ

други (БЕД ДА УТОЧНЯВА КОИ) 0.5 GBG.BG 0.2

EKIP7.BG (РАЗГРАД) 0.3 SPORTNI.BG 0.2

DJOBS.BG 0.3 ЗАМАН (ВЕСТНИК) 0.2

ABV.BG 0.3 TOPNOVINI.COM 0.2

GONG.BG 0.2 VSEKIDEN.BG 0.1

NEWSLETTER 0.2 BNT.BG (КАНАЛ 1) 0.1

BULGARIA-NEWS.BG 0.2 СПОРТНИ САЙТОВЕ 0.1

PARALEL44.COM 0.2 DATA.BG 0.1

КВОРУМ СИЛИСТРА 0.2 ЛИНК БГ 0.1

РАЗЛОГ ДНЕС 0.2 АРДА НЮЗ 0.1

ВЕСТНИК РОСИЦА 0.2 KALDATA.COM 0.1

МАРИЦА (ВЕСТНИК) 0.2 ZAMUNDA.NET 0.1


„А имате ли един или повече новинарски сайтове, които редовно преглеждате – от които основно се информирате? Кои?”

(до три отговора)

% ОТ


НЕ ПОСЕЩАВАТ НИКАКВИ НОВИНАРСКИ САЙТОВЕ 41.8

няма сайтове, които предпочитат 10.2

актуално 9.6

вести-бг 9.4

новините-бг 8.9

дарик НЮЗ 6.9

Нюз.бг 5.5

медиапул 5.1

Блитц 4.9

БТА 4.8

BTV.BG 3.1

днес плюс 2.4

Фокус-НЮЗ 1.7

дневник 1.4

DIR.BG 1.3

уеб-кафе 0.9

е-вестник 0.9


E-79.COM 0.9

DNES.BG 0.9

MORETO.NET 0.8

STRUMA.CO 0.8

ДОБРИЧ ОНЛАЙН 0.8

PLOVDIV24.BG 0.7

Дойче веле 0.6

ДРУГИ (ПОД 0.5%) 3.8


ПОСЕЩАВА РЕДОВНО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН САЙТ.

НОВИНАРСКИ САЙТОВЕ С РЕДОВНА ПОСЕЩАЕМОСТ ПОД 0,5% ОТ МЛАДЕЖКАТА АУДИТОРИЯ

ABV.BG 0.4 МАРИЦА (ВЕСТНИК) 0.2

фрогнюз 0.3 SPORTNI.BG 0.2

SPORTAL.BG 0.3 РАЗЛОГ ДНЕС 0.1

DJOBS.BG 0.3 GBG.BG 0.1

АРДА НЮЗ 0.3 TOPNOVINI.COM 0.1

NTV.BG 0.2 BNT.BG (КАНАЛ 1) 0.1

EKIP7.BG (РАЗГРАД) 0.2 СПОРТНИ САЙТОВЕ 0.1

NEWSLETTER 0.2 KALDATA.COM 0.1

PARALEL44.COM 0.2 RAZKRITIA.COM 0.1

КВОРУМ СИЛИСТРА 0.2 НОВ ЖИВОТ 0.1


„Имате ли профил (включен ли сте ) в някоя от глобалните или в българските местни социални мрежи?”

(до пет отговора)

% ОТ


НЯМАт ПРОФИЛ В СОЦИАЛНА МРЕЖА В ИНТЕРНЕТ 14.6

Facebook 82.5

vbox7 27.3

Google+ 24.7

You Tube 18.8

Twitter 17.4

svejo.net 3.4

Netlog 2.9

zdravei.net 2.1

Kafe7 1.8

Ka4i.com 1.2

ping.bg 1.1

Travel Guide 1.0

linkedin 0.7

Flickr 0.7

hubavden.com 0.7


novoto.net 0.5

ИМПУЛС БГ 0.5

vajni.net 0.4

nishto.net 0.3

BGHot 0.2

BLOG.BG 0.2

SOFIANCI.COM 0.2

CLIP4E.COM 0.1

MYSPACE.COM 0.1

AHA.BG 0.1

ЕЛМАЗ 0.1

ROMANS.BG 0.1


ИМА ПРОФИЛ В ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА СОЦИАЛНА МРЕЖА.

„Кои от тях най-често използвате?”

(до ТРИ отговора)

% ОТ


НЯМАт ПРОФИЛ В СОЦИАЛНА МРЕЖА В ИНТЕРНЕТ 14.6

нямат социални мрежи, които посещават редовно 2.6

Facebook 77.4

Google+ 15.2

vbox7 12.5

You Tube 10.2

Twitter 10.1

svejo.net 1.2

zdravei.net 0.8

Netlog 0.7

Kafe7 0.6

Flickr 0.6

ping.bg 0.6

Ka4i.com 0.4

linkedin 0.3

hubavden.com 0.3


relacia.com 0.2

novoto.net 0.2

SOFIANCI.COM 0.2

BGHot 0.1

AHA.BG 0.1

ЕЛМАЗ 0.1

ROMANS.BG 0.1


ИЗПОЛЗВА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА СОЦИАЛНА МРЕЖА. „Имате ли „приятели” в социалните мрежи, за които можете да кажете, че са хора с много

повече знания и опит от вас?”

% ОТ ИМАЩИТЕ ПРОФИЛ В НЯКОЯ

СОЦИАЛНА МРЕЖА В ИНТЕРНЕТ

Да 87.1

не 12.9

100.0 %

„Ако разберете, че нещо интересно се е случило какво правите първо – пускате радиото, пускате телевизора или влизате в интернет?”


пускам радиото 3.9

пускам телевизора 42.1

веднага влизам в интернет 47.4

не се интересувам 6.6

100.0 %

„Съгласни ли сте със следните твърдения:”


% ОТ ПОЛЗВАЩИТЕ ИНТЕРНЕТ ДА ДОНЯКЪДЕ НЕ


52.8 31.0 16.2 100,0 %


50.1 34.0 15.9 100,0 %

Ако имаш интернет не ти трябва да четеш книги

29.8 24.8 45.4 100,0 %

Ако нещо го няма в интернет – значи не си струва и да го търсиш

29.4 31.0 39.7 100,0 %


22.1 30.1 47.7 100,0 %

„Съгласни ли сте със следните твърдения:”

% ОТ ПОЛЗВАЩИТЕ ИНТЕРНЕТ ДА ДОНЯКЪДЕ НЕ

Когато нямам интернет се чувствам много зле

29.7 42.1 28.2 100,0 %

Не знам какво да правя когато нямам интернет

20.0 31.6 48.4 100,0 %

Без интернет се изнервям 23.6 33.8 42.6 100,0 %

С интернет нямам нужда от радио, вестници, телевизия и книги

25.4 35.1 39.5 100,0 %

Чета предимно това, което приятелите от мрежата ми постнат – ми препоръчат

17.2 40.0 42.8 100,0 %

За мен интернет е преди всичко средство за развлечение

48.2 38.7 13.1 100,0 %

„mЕДИЙНО ПОВЕДЕНИЕ НА МЛАДЕЖКАТА...

Documents