Цар Иван Александърпоел властта след дълъг

период на вътрешнаслабост на държавата.

Иван Александъруправлявал от 1331 до

1371 година - 40 години. Осигурил мир със

Сърбия, като дал сестра си за жена на сръбския

крал. Нанесъл поражение на

византийците и се възползвал от

междуособиците им.

Особено голяма подкрепа оказвал на книжовниците. По негова заръка били

създадени прекрасни книги с много красиви цветни рисунки.

Четвероевангелието на цар Иван Александър (Лондонското

евангелие) е илюстрован ръкопис, написан през 1355-1356 г. от монаха Симеон за цар Иван Александър. Съдържа 268

пергаментови листа с текста на четирите канонически евангелия.

Украсено е с 366 многоцветниминиатюри.

Евангелие от Йоан

Цар Иван Александър получава книгатанаправо от ръцете на Св. Йоан Богослов

Царят е голям покровител на книжнината и изкуствата, прави

много дарения на църкви и манастири, основава нови.

Ктиторски портрет на цар Иван Александърот Бачковския манастир

Държавата започнала отново да отслабва. Някои боляриотцепили земите си и престанали да се подчиняват на царя.

В началото на 60-те г. на XIV в. Иван Александър разделил държавата на две царства: едното с център Видин поставил под управлението на първородния си син Иван Срацимир, а другото, с център Търново - на втория си син Иван Шишман.

Подписът на цар Иван Шишман под Рилската грамота от 1378 г. гласи

"Иван Шишман, в Христа бога благоверен цар и самодържец на

всички българи и гърци".

Златен печат на цар Иван Шишман

През ХІV век Византия и Сърбия също били разпокъсани и воювали помежду си. Всичко това улеснило нашествието на

османските турци на Балканския полуостров.

Владетелите на балканските страни не успели да изградятсъюз срещу новия неприятел. Османците настъпили в Тракия.Завладели Одрин, Пловдив, Стара Загора, София. Българиязагубила земите си на юг от Стара планина.

Новият цар в Търново – Иван Шишман, и видинският – Иван Срацимир, се признали за васали на османците, но не спирали

да враждуват помежду си.

Османците се насочили към сръбските земи,

където отначало претърпели поражение.

По-късно сръбските войски били победени

при Косово поле.

След тази победа османците се насочили към Търново.

През пролетта на 1393 г. султан Баязид І стоварва огромна войска

пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий

Цамблак разказва в „Похвалнослово за Евтимий“: „варварскиятцар...ненадейно нападна града –

не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъдес човешки тълпи.“ Иван Шишманне е в града и патриарх Евтимий

ръководи защитата му. Градътиздържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат

столицата с щурм.

ЛЕГЕНДА ЗА ПОСЛЕДНИЯ БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ

Когато черните османски орди стъпили на българсказемя, Търновското царство паднало, крепостните стенибили сринати, църквите – поругани, светините – разпилени.Някогашните величествени царски палати се превърнали вразвалини. Народът бил сломен от мъка и страдания,навред се разнасяли вопли и стенания, живите завиждалина мъртвите.

Единствена опора на хората в тези трудни дни билпатриархът. Евтимий успокоявал, насърчавал, благославял,страдал и плачел с всички българи. Тежка била участта нанарода, но идвали още по-страшни дни, още по-голяматурска жестокост.

Турският завоевател Челеби Сюлейман искал да стъпче ипоследната мъжка гордост на Търново и намислил да сеотърве от по-будните мъже. Извикал 110-те най-знатни болярив църквата “Св. апостоли Петър и Павел”, уж да се посъветва стях, а когато се събрали, заповядал да ги избият. На голям гряхстанал свидетел божият храм, олтарите били обляни в кръв,още по-черен станал мракът над Търново. Но и с това неприключило всичко.

Поробителят решил да лиши българите от последната им утеха и заповядалда обезглавят патриарха. Извели го от тъмницата и го повели към Лобнатаскала, където светият човек трябвало да бъде посечен. Тръгнал Евтимий и по пътя благославял хората, онемели от ужас, скръб и отчаяние. Спокоен, излъчващ невероятна сила на духа, опора на целия насъбрал се народ, патриархът положил глава под топора и отправил последна молитва.И тогава станало чудо. Издигнатата за удар ръка на палача се вкаменила. Секирата проблеснала безпомощно във въздуха и не паднала върхубеловласата глава. Турците потръпнали от суеверен страх – разбрали, че нямат власт над светия човек. Палачът коленичил ужасен и безпомощен. На колене паднали и българите, но в благодарствена молитва. Турцитепостепенно се окопитили и измислили друго наказание – заточение. Отноворидания огласили Търново.

Млади и стари плачели като деца, лишени от родителска обич –

сбогували се с патриарха. Всичкиизлезли да го изпратят, безмерна била

мъката им. “На кого ни оставяш, владико? Кой ще ни утеши в нашите

неволи, отче свети!” – хората ридаели, целували ръцете му, босите му крака и

земята, по която стъпвал. Майкитеподавали своите рожби за последна

благословия. Сам завладян от мъкатаси, патриархът благославял с

трепереща ръка сред всеобщоторидание. Напускайки почернения

град, Евтимий оставил на българитепоследна утеха и последно оръжие –

вярата.

Из „Легенди за Търновското царство“Ж. Радева

През 1396 година било покорено и Видинското царство.

Османското завоевание променило много съдбата на българите. Държавата била

унищожена, а нейните водачи –избити. Духовенството било

прогонено или избито, разрушени били черкви, манастири и дворци.

Но въпреки тези трагични изпитания българите успели да се запазят като народ и столетия по-късно да възродят държавата си.

Завоевателите наложили в българските земи

мюсюлманската религия. Тяхната държава била подчинена на

военни правила, защото мюсюлманите били длъжни да воюват. Основната им войска

били конниците.

Най-жестоки войници били еничарите, които се набирали чрез отнемане на момчета от християнски семейства.

Това е данъкът девширме /от турски „сбор“/, който народът ни неслучайно наричал „кръвен“. Той отнемал жива християнскакръв – най-избраните, красиви и умни момчета до 20 години, които трябвало да забравят род и родина, вяра и език, за да

станат оръдие за поддържане на османската власт. В средата на 15 век обичайният брой на събраните деца е 2000-2500

годишно.

В Османската империя християните били наричани „неверници“ , „рая“ и нямали равни права с мюсюлманите. Те трябвало с труда си

и многобройни данъци да издържат войската и управниците. Нямали право да носят дрехи с ярки цветове и да притежават оръжие. Храмовете им трябвало да са вкопани наполовина в земята и да са без външна украса. Много пъти в следващите

столетия българите се вдигали на бунтове, но не били достатъчно силни и добре организирани, за да успеят.

Васал – подчинено, зависимо лице.

Султан – титлата на владетеля на османските турци.

Рая – немюсюлманско население в Османската империя, което плащало данъци.

1. Времето на Иван Александър2. Завоюването на българските земи

Иван Александърсинове

Иван Шишман Иван Срацимир

Търновско царство Видинско царство

1393 година 1396 година

3. Българите – зависимо население в Османската империя