ОМ вестник, брой 7

Месечно издание на ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително

Брой 7, Май 2012

openom.eu ОМ – Създаваме и Взаимодействаме Отворено и Положително

ОМ е отворен, положителен, органичен и жив процес на движение, обединение, самооргани-зация, работа, създаване, взаимодействие. ОМ е пълноценно, всеобхватно, единно, вечно и непре-къснато развитие. Ние всички, в сговор и любов, сме ОМ. И с нашите взаимни действия садим и разпръскваме семенцата на радостта, за да създа-ваме и жънем плодовете на щастието.Обединени сме от общите си стойности и стреме-

жи. Изграждаме и се развиваме съзнателно, отго-ворно, съзидателно и взаимно. Разпространяваме най-доброто от всички нас. Уреждаме събития, за да създадем отворено и положително непрекъс-нато развитие не само в отделния човек, но и по-ложителни и отворени взаимодействия между хо-рата и в обществото като цяло. Участвайте и Вие в ОМ давайки и създавайки най-доброто от Вас самите.

ОМ е обединение от хора, които създаваме и взаимодействаме отворено и положително.

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

Взаимодействия от Doonited

Пазаруваме сезонно и регионално.Прекарваме поне два часа на ден навън.Правим първи стъпки към мечтите си.

http://doonited.com/На 19.04 се проведе първата от вече редовните скайп срещи на ОМ, които организираме на всеки две сед-мици. По време на тези срещи всеки споделя с какво се занимава и кои са последните проекти, по които работи. Това позволява на всеки да бъде наясно с дейността на останалите, както и с цялостната насо-ка на развитие на ОМ. Някои от по-важните моменти, споменати при последната ни среща, са запознава-нето на Ясен с интернет страницата на Живи места, по която ще работи и разработваната от него идея за нов дизайн на ОМ, завършването на книгата за НДЕ от Ники Георгиев и желанието на Тошо да започне с преводи от Стив Павлина, а Меми - да разкаже за още прекрасни хора, даващи положителни примери.Срещите ни дават възможност и да изчистим по-следните подробности около издаването и разпрос-транението на книги и да разпределим задачите помежду си. Желанието ни е да предоставим лесен и удобен достъп до книгите, които ще разпростра-няваме в различни формати, за да могат те да дос-тигнат до повече хора. Предстои ни също така да проучим и при следващи срещи да уточним как ще бъде реализирана идеята ни за засаждане на дръвче-та, които да компенсират употребената за отпечат-ването на книги хартия.

Редовни ОМ skype срещиАвтор: Рослава Стоянова

openom.eu Авторски творби

Детска награда за мир 6 – 2010Статия за Франсия Симон от Детска награда за мир (childrenspeaceprize.org).Превод за ОМ от английски език: Милена (Меми) Пехливанова Международната Детска награда за мир (Children’s Peace Prize) се връчва всяка година на изключител-но дете, чиито смели или забележителни действия и мисли са въздействали върху проблеми, засяга-щи деца по цял свят.Носител на Международната Детска награда за мир за 2010 г – Франсия Симон, 16г .

На 29. 11.2010 на церемония в Хага бе обявено, че Франсия Симон е победител в Международните детски награди за мир за 2010-та година. Франсия, която е на 16 години и живее в Доминиканската република, повежда кампания за правото на де-цата на вписване в официалните регистри – това се отнася както за родените в Доминиканската

република, така и за бегълците от Хаити. Само след официална регистрация тези деца получа-ват достъп до основни права като здравни грижи и образование. Самата Франсия попада в такава ситуация. В отговор тя се захваща със сериозно проучване и показва голямо постоянство в свое-то вписване в регистрите. Тя успява и придобива право на постоянен достъп до училище. Оттогава Франсия използва знанията и опита, придобити по време на своя регистрационен процес, за да по-мага на други деца без сертификат за раждане да се сдобият със законен статут. Тя вече е помогнала на 130 деца да получат официално име и нацио-налност. С това тя помага на децата да изградят самочувствие и им дава шанс да водят по-спокоен и удовлетворителен живот.Наградата й бе връчена от гватемалския акти-вист за човешки права Ригоберта Менчу Тум, който през 1992г. получава Нобелова награда за мир на 33-годишна възраст и така става най-мла-дия лауреат въобще. Церемонията е посетена от различни представители на правителството, биз-нес обществото и неправителствените органи-зации. Говориха специалистът по детски права Джо Бекър от Наблюдатели на човешките права (Human Rights Watch) и Кейлаш Сатиярти, осно-вател на Глобално движение против детския труд (Global March Against Child Labour) и председател на кампанията Образование за всички (Education For All). Франсия бе щастлива и развълнувана да получи наградата: „Желанието ми е да обикалям света, да търся деца без сертификат за раждане и да им по-магам да го получават, за да могат да стават инжи-нери, архитекти и т.н. Надявам се историята ми да се разпространи по целия свят.”

Сн. www.childrenspeaceprize.org

Картички от рециклирана хартияАвтор: Рослава СтояноваПочти всеки ден пощенските ни кутии се пълнят с ненужни брошури. Вместо да ги изхвърляме би-хме могли да превърнем поне част от тях в нещо красиво, с което да зарадваме приятелите си за рождения им ден или дори просто без повод.Рециклирането на хартия не е никак трудно и може да бъде направено без много усилия и в домашни условия с подръчни средства. Първо избираме ня-коя по-едноцветна брошура, по която няма мно-го черен текст и я накъсваме на малки парченца. Имайте предвид, че рециклираната хартия няма да стане в цвета на брошурата, а много по-блед ню-

анс. Накисваме листчетата в съд с вода, като ако хартията е гланцирана, е добре да я ос-тавим да прес-тои една нощ, макар че не е абсолютно за-д ъ л ж и т е л н о . След това смиламе с блендер или пасатор, докато

продължава =>>


в сместта не останат цели парченца. Тук е момен-тът ако желаете да добавите стрити сухи листенца или тревички.

Следва да прецедим така получената хартиена пулпа. За целта можем да използваме рамка, върху която е опъната мрежичка или парче плат, или пък сито или дори ако ще правим по-малки картички – цедка за чай с плоско дъно. Аз използвам теле-на мрежичка, върху която просто поставям най-обикновена рамка за снимки – изключително лес-но и удобно. Най-сполучливо става, ако поставим

рамката в друг съд, пълен на дъното с вода. Така формирането на листа става във водна среда и съ-ответно хартията е по-гладка и хубава. Поставяме рамката във вода и изливаме в нея хартиената пул-па, като преценяваме количеството. Листът ще стане доста по-тънък, отколкото е пулпата, така че по-добре да е в повече, отколкото по-малко.Преди да извадим рамката от водата, можем да украсим картичката си с хербаризирани цветче-та, настъргани корички от портокал, разноцветни кончета или каквото ви хрумне. Тук на ход е въоб-

ражението ви! Ако се страхувате вградените листа да не паднат, можете да покриете цялата картичка с един слой от бяла салфетка, но имайте предвид, че така цветовете ще са по-бледи.След като извадим рамката, попиваме с гъбичка отдолу излишната вода. Покриваме с плат, обръ-щаме и внимателно отделяме вече формирания лист хартия от рамката. Покриваме и от другата страна с плат и започваме да го гладим с ютия. Обикновено около десет минути са достатъчни, за да изсъхне хартията. Към края можете да гладите направо върху нея, но не и от страната на вграде-

ните цветя. Ако хартията е още влажна, може да я оставите да си изсъхне сама; вероятно е да се на-гъне малко, но след няколко часа под някоя тежка книга и този проблем е решен.По този начин, освен картички, могат да се напра-вят и етикети, оригинални визитки, хартия за опа-коване на подаръци, пощенски пликове и много други неща. Нужно е само въображение и жела-ние да експериментирате.

=>> продължение


Издателство „Скалино“, една българо-италианска приказкаАвтор: Милена (Меми) ПехливановаКогато преди няколко месеца попаднах на ревюта за книга-та „Възможните майки“, бях приятно изненадана от добрата идея. Колкото проста (в добрия смисъл на думата, от типа „как досега никой не се е сетил?“), толкова и интерес-на, забавна и неустоима. Много и различни жени (точният им брой е 116, на националностите им 5, а на текстовете – 124) споделят доста съкровени разкази по темата майчинство. Хубавото е, че по-зициите и мненията на авторките не са еднознач-ни, а за да стане още по-интересно, текстовете не са подписани, т.е. не могат да се обвържат с име-ната на корицата. Страхотно, нали? Следях с ин-терес информацията за книгата, когато разбрах, че от издателството са организирали представяния в много градове от страната (това ги отличава дори от грандовете в бранша, а?) и си запазих за тях датата във Варна.

Въпреки че там небрежно пристигнах с колелото си, бях посрещната лично и като почетен гост на входа от две усмихнати и много сърдечни млади дами, за които после разбрах, че са двете състави-телки на сборника и основателки на издателство „Скалино”. Емилия Миразчийска и Райна Кастолди са приятелки вече от доста години, още от времето когато и двете са били в първи курс в специалност културология на Софийския университет. След за-вършването и двете се омъжват в една и съща го-дина, Емилия остава в София, а Райна, която е от

Варна, отива да живее в Милано. Казват, че никога не са били до такава степен рамо до рамо, както когато се заемат да осъществят първия си общ проект – „Възможните май-ки“ – от самото въз-никване на идеята за тази книга до съста-вянето й и издаването й първо на български през април 2011, след това и на италиански – в края на септември същата година. Текстовете в двете издания обаче са различни, второто ита-лианско издание е своеобразно продължение на първото, с други автори и истории. Например, след срещата ни във Варна, ме поканиха да напи-ша нещичко за италианското издание и въпреки че името ми е на корицата, не бих разбрала нищо от своя текст, ако не си го пазех някъде в архивите:)Чак след избистрянето на идеята за книгата съз-дават и самото издателство през януари 2011 г., защото искат тази книга в пълния смисъл на ду-мата да е първата, с която стартират дейността си. Аз бих казала, че това ще стане тяхната книга-емблема, защото една толкова добра идея логично има добри продължения, като това ще са проектите „Възможните бащи“ и „Възможните деца“. Хубавото е, че не ос-тават само в този кръг, а междувремен-но вземат правата за България на два съ-временни италиански романа: „Неправна кантора“ – първият роман на Федерико Бакомо, дебютирал с псеводнима Дючезни още докато е бил действащ адвокат (вече по кни-жарниците) и „Без токчета“ – първият роман на Франческа Ланчини, професионален модел и ак-

Емилия и Райна (в средата) на представянето на Maternita possibili във Венеция, декември

2011, © сн. Фаусто Мародер

© Сн. Галя Йотова

© Сн. Галя Йотова



триса (предстои да излезе през месец май 2012).Междувременно кандидатстват и печелят фи-нансиране в конкурс на Програма „Култура“ на Столична община в подкрепа на кандидатура-та на София за европейска столица на културата с един проект за албум с фотографии и есета за София. Така през септември 2011 г. излиза албума „Софийски истории в кадър“ с автори Галя Йотова и Светла Петкова, в който те двете – фотограф и изкуствовед – участват със снимки и текстове (фо-тографа не само снима, но и пише, и изкуствове-дът не борави само с думите, но и с обектива).Това, заради което харесвам издателството и хо-рата зад него, е обезоръжаващия устрем, с който представят и предлагат книгите си, отворения маркетинг, близък до хората, симпатичната им амбиция да обединяват автори от различни евро-пейски страни с читатели от други страни и въ-обще целия този нов начин на работа. Поддържат активно сайта си, всяка една от книгите им има своя страница във фейсбук, а в блога на сайта си публикуват т.нар. „читателски дневници“ за кни-гите си, писани от различни читатели в три дни от една и съща съща седмица, избрана от съответния читател, поканен да изрази впечатленията си от някоя от книгите на „Скалино”.Те са гъвкави и адаптивни, използват моментните си вдъхновения и идеи и това ги изпълва с удовлет-


=>> продължение ворение. Например, запознават се с автор-ката на поредната им книга – сборника с разкази „Тънкостите на приготвянето“ Деница Дилова – след като я срещат в Разград, къ-дето са представили „Възможните майки” и я канят за автор в италианското издание, също като мен. Или пък се обръщат към Светла Кьосева, която живее в Унгария, с предложението да напише читател-ски дневник за „Тънкости на приготвянето“, а тя така се вдъхновява от идеята им за сборник с ко-ледни разкази, че избира и превежда два такива от съвременни унгарски авторки и така се превръ-ща в ко-съставител и преводач на планирания от „Скалино” коледен сборник.Просто им личи колко много обичат това, с което се занимават, колко харесват книгите, които изда-ват и всъщност колко се забавляват. А това май е единственият възможен начин работата да се раз-вива и процъфтява. Желая им да запазят устрема и усмивките си, а ние очакваме още много и пре-красни неща от издателство „Скалино”!

Дека Абди – за мира между религии и етноси

Статия: Дека Ибрахим Абди (Кения) на Награда за цялостен житейски приносПревод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова„… за това, че показва как в едно общество на разнообразни култури и етноси, религиозните и други различия могат да бъдат преодолени дори и след жестоки конфликти, и да бъдат обединени в един процес на сътрудничество, който води до мир и развитие“.Дека Ибрахим Абди беше световен борец за мир от Кения. Тя участваше в миротворчеството и раз-решаването на конфликтите в много от най-разде-лените страни по света. Нейната обширна методо-логия обединяваше активизъм сред обикновените хора, меко, но безкомпромисно водачество и духов-на мотивация, произлизаща от ученията на исляма.

Ранни годиниДека Абди, родена във Важир през 1964г., израст-ва в смесен квартал, в който живеят различни ет-нически групи с различни религиозни вярвания. Въпреки че е мюсюлманка, най-близките й прия-тели в детството са християни и идват от различ-на етническа група. В гимназията, учениците са разделени на две според религията и етноса си, но Дека и приятелите й създават пространство меж-ду двата противоположни лагера, като остават за-едно; място, което нараства постепенно, тъй като към него се присъединяват и други ученици, кои-то не желаят да избират единия лагер пред другия. Тези ранни действия създават основата на бъде-щата й философия за междурелигиозно сътрудни-чество и на работата й в подкрепа на мира. Тя е убедена, че изграждането на положителни взаи-моотношения между различните групи и религии е от съществено значение за постигането на ус-тойчив мир.

openom.eu

Мирна инициатива сред обикновените хора: Мирният комитет във Важир

Важир е една от северните кенийски об-ласти, които между 1963 и 1990г. се нами-рат в извънред-но положение, докато прави-т е л с т в е н и т е

войски водят активни борби с партизанско движе-ние (войната Шифта). След приключването на из-вънредната ситуация и полу-окупацията, районът става още по-опасен. Открит конфликт отнема жи-вота на 1500 души и води до силна омраза между различните страни. През 1992г. Дека и други жени, както и загрижени мъже, започват мирна инициати-ва сред обикновените граждани, срещайки хора от всички кланове. Въпреки противопоставянето от страна на водачите на клановете (възрастни мъже), те започват да организират преговори между во-юващите страни (представители на малцинствата действат като посредници). Когато е постигнато споразумение, те създават Мирен комитет Важир с представители на всички страни – кланове, прави-телствени органи по сигурността, парламентарни представители, държавни служители, мюсюлман-ски и християнски религиозни лидери, неправи-телствени организации и т.н., които да помогнат за изпълнение на споразумението. Дека, която работи като координатор по проект за мобилен център за оказване на първа помощ на номадски племена, е избрана за секретар на Мирния комитет и така по-ема двойна роля.Подаване на ръкаРазработеният във Важир модел, който Дека опис-ва като „комитет за мир и развитие – структура за преодоляване на конфликти на местно ниво“, е из-ползван отново през 1998г., когато християнската общност във Важир е подложена на насилие. Дека помага за създаването на бедствен комитет от мю-сюлманки, които помагат и се извиняват на хрис-тиянската общност. Организират се общи молит-ви на християнки и мюсюлманки, в които двете страни споделят своите преживявания и така заз-дравяват взаимоотношенията си. В последствие мирният комитет във Важир започва да включва и християнки, което води до създаването на меж-

дурелигиозен мирен комитет, който осъществява и други дейности и се намесва в религиозни кон-фликти.Насърчаването на междурелигиозния диалог и оп-итите за уталожване на напрежението и разреша-ване на конфликтите между различните религии е основен фокус на Дека още от самото начало на миротворческата й дейност, а нейните методи днес се използват не само из цяла Кения, но и в Уганда, Етиопия, Судан и Южна Африка. Дека е преподавала в Сомалия, Сиера Леоне, Судан, Канада, Камбоджа, Филипините, Гана, Нигерия, Холандия, Зимбабве и Великобритания.През 1996-97г. Дека ръководи екип на образовател-ната програма за Общностно развитие на Проект за управление на ресурсите на безводните земи в Кения. Тя пише много и е член на Организационния съвет на Инициативата за развитие на номадите, кенийска иницитива за развитие на селските ре-гиони. През 1997г. тя е един от основателите на Коалиция за мир в Африка (COPA). Като регио-нален координатор за източна Африка, тя участва в програмата Свързване на мирните практики с политиките (LPP) на COPA, финансиран от Comic Relief във Великобритания. LPP се опитва да под-помага и да свързва общности в опасни райони с дейности по превенция на конфликти и изгражда-не на мир. През 1998г. Дека става Координатор по обучение на Отзоваване на конфликти (RTC), кои-то участват в преодоляване на конфликти: плани-ране, организиране и улесняване на провеждането на редица образователни програми за справяне с конфликти. Тя е била и член на управителния съ-вет на международната организация Съвместно съществуване, инициатива, посветена на заздра-вяване на дейността на изследователите, защит-ниците, организациите, мрежите и хората занима-ващи се с и определящи политиките в сферата на съвместното съществуване. Дека е и един основа-телите на ДЕЙСТВИЕ – Мрежа на хората, работе-щи за изграждане на световен мир. От септември 2000г. е била и член на консорциум от африкан-ски международни специалисти по разрешаване на конфликти, работещи заедно за разработване-то на поредица от интензивни семинари за отдела по Икономически и Социални дейности към ООН (UNDESA). UNDESA подпомага правителства и граждански организации в субсахарска Африка да заздравят способностите си да предвиждат, ограничават и управляват конфликтни ситуации.



Сн. www.rightlivelihood.org

Преводни творби


От 2002г. Дека е патрон на основаната в Лондон неправителствена организация Peace Direct. Тя работи за междурелигиозното и междуетническо сътрудничество чрез подпомагане на проект, це-лящ осигуряване на платформа за млади мюсюл-мани от Великобритания след бомбардировките в Лондон, за да бъдат изследвани проблемите и пре-дизвикателствата пред това да бъдеш мюсюлма-нин и британец в днешното общество. Дека е била и член на Международния консултативен съвет на университета в Улстер, INCORE London-Derry, Северна Ирландия. Тя е била и член на управител-ния съвет на центъра Бергхоф в Германия.През последните години от живота си Дека жи-вее в Момбаса и работи с редица организации по въпросите на мира, конфликтите и развитието. Тя набира средства за финансиране на общности гру-пи и усилията им за изграждане на мир и комуни-кационна инфраструктура и продължава да рабо-ти с млади хора в помощ на общността във Важир и нейното икономическо развитие. Тя подкрепя дейците за мир чрез наставления и обучения, за да създаде едно ново поколение миротворци в Кения и в региона на Африканския рог*.В Момбаса Дека подкрепя основаването на център Оазис на мира, помагайки на на местни общности в Кикамбала да осъществят началното посредни-чество. Тя работи и като съветник на кенийското правителство за осъществяването на посредни-чество в различни части на страната.През 1999г. Дека получава Медал за изключител-ни заслуги от Регионалния комисар на кенийското правителство във Важир, а през 2005г. е обявена за Кенийски миротворец на годината. Тя е и една от 1000 жени, номинирани за Нобелова награда през 2005г., сега известни като 1000 жени на мира по света. Дека получава и Наградата за мир Хесиан (Германия) през 2009г.

Учението на корана като основа на дейността й Религиозната и духовна идентичност на Дека като мюсюлманка й дава здрава основа за миротвор-ческата й дейност. Нейните религиозни вярвания оформят визията й за това как трябва да бъде по-стигнат мира. Тя изследва и се основава на учение-то на корана за разбирането на душата в контекста на определяне на необходимото за изграждане на искрен и дълготраен мир. Дека окуражава хората и общностите, засегнати от конфликти, да анали-зират критично себе си, използвайки стихове от корана, който според нея ще им позволи да изгра-дят религиозна и духовна основа, чрез която да преодолеят конфликта.Принципи за изграждане на мирДека дефинира няколко принципа, които обоб-щават опита й в изграждането на мир и свързват теорията и политиката с практическите действия, както и индивидуалните активисти с мобилизира-нето на общността. Понякога тя изразява това със съкращението АФРИКА – анализ (Analysis), гъв-кавост (Flexibility), отзивчивост (Responsiveness), иновация (Innovation), познаване на и действия според контекста (Context- specific and awareness), и ориентация към действие и учене (Action/learning-orientation).Дека Ибрахим Абди загива на 14.07.2011г. след тежка автомобилна катастрофа.Цитат„Участието в мирния процес не се отнася до ма-тематиката на числата и процентите, които показват кой е мнозинство и кой малцинство. То е за множествеността, разнообразието, учас-тието и принадлежността на всеки, засегнат от конфликта…“

Дека Ибрахим Абди*Африканският рог – регион в източна Африка, включващ териториите на Сомалия, Етиопия, Еритрея и Джибути`


Огледало

Аз зная чудно огледало,цял свят във себе си побрало.Там черното го виждаш бяло,

зеленото изглежда зряло,и гладното дори е яло,а бедното – забогатяло.

То тъжното лице разсмяло,на всички щастие желало,дори и нов живот създало,

Това стихотворение е написано за Международния конкурс за поезия „Кастело ди Дуино“, Триест, Италия. Този конкурс е забележителен с практи-ката си, че победителите трябва да дарят голяма част от спечелената сума (40%) за хуманитарна цел, избрана от тях. Така творците не само се под-помагат финансово, но им се дава и възможността самите те да подпомогнат някого.

и всички хора обладало.То, взело малко – много дало,

на Любовта е огледало…Автор: Радослав Сяров

openom.eu

Общностна градина – нещо повече от зелено пространствоСтатия: Нещо повече от зелено пространство: дъл-боко в Бруклин двама фермери дават нов смисъл на понятието „общностна градина“ (smali.me/3df) на Рейчъл Сайнър

Превод за ОМ от английски език: Рослава СтояноваВ един неделен следобед, различни хора се съ-бират на тротоара пред Bushwick City Farms (bushwickcityfarm.wordpress.com/), за да се гмур-нат сред пакети със зеленчуци, спасени от кофите за боклук покрай супермаркетите, и дрехи, дарени от местни жители. От време на време хората вли-зат право във фермата, за да поздравят и нахранят пилетата. Децата дърпат родителите си за ръката, за да влязат вътре. Местните хора разговарят ви-соко на остър пуерторикански испански, докато избират растенията, които се раздават безплатно,

а Маша, един от фер-мерите-основатели, им отговаря свободно на същия език.Някога общностните градини бяха нови и смели начинания, места за обмен между градски жители с разнообразен социално-икономиче-ски статус. През 60-те и 70-те години, когато градовете в САЩ по-

степенно се изпълниха с хора от средната класа, жи-вели преди в околностите, градските градини започ-наха да изскачат една по една в отделните квартали в опит да направят градовете по-зелени и устойчиви.Днес обаче, общностните градини са недостъпни за много хора, защото има дълги списъци с чака-щи за тях, изисква се внасянето на годишни так-си, а техните „общности” често са съставени от наскоро заселили се в квартала, вместо от отдавна установени и живеещи заедно семейства.Двама фермери в Бруклин, Ню Йорк са решени да върнат духа на общностните градини, като въвле-кат жителите в ежедневната работа в една градска ферма, включително грижа за посевите, хранене на пилетата и компостиране.Вини Олсен и Маша Раджински изграждат Bushwick City Farms върху изоставено незакон-но сметище в забързаната, вечно заета част на

Бруклин, под една издигната метро-линия, където основните жители са пуерторикански семейства. Използвайки почти само изхвърлените материа-ли, те работят заедно с местните в продължение на три години, за да изградят място за пилетата, място за компостиране и лехи за зеленчуци.“По-екологично и отговорно към околната среда е да се използват рециклирани материали”, обяснява Маша. Единствените неща, за които Bushwick City Farms се нуждае от пари, са пръстта и храната за пилетата – а единствените им приходи идват от ин-дивидуални дарения или хора, набиращи средства в общността. В момента те имат кампания за групово финансиране на интернет страницата на Ioby, за да съберат пари за ново място за ферма, също в Бруклин.В своята мисия да се превърнат в истинска общ-ностна градина, Маша и Вини подават ръка на жи-телите на квартала чрез множество образователни програми. Редовно организират безплатни уроци по английски език, водени от доброволци. Работят с местното държавно училище, където заедно с деца-та изграждат градина и отглеждат зеленчуци, които след това влизат в обяда на учениците, давайки им рядката възможност да усетят връзката между про-изводство и потребление. Местната гимназия има доброволци, които всеки четвъртък идват да наглеж-дат компоста. Има и серия от практически семинари, които учат местните на градинарство и компостира-не. Семействата се отбиват да видят пилетата, които според тях им напомнят за живота им в Пуерто Рико, където отглеждането на кокошки е нещо обичайно.“Освен върху храните, се фокусираме и върху ов-ластяването на общността”, казва Маша, докато гледа към изоставеното пространство, което тя и Вини скоро ще превърнат в следващата си ферма. „Ние връщаме значението на израза „общностна градина”.”

Преводни творби


Работилничка за чудесаАвтор: Рослава СтояноваЙовка Христова е един от най-усмихнатите хора, ко-ито съм срещала и дори и само половин час, прека-ран с нея ми беше достатъчен, за да установя това. Тя заедно с още две майки на специални деца създава „Работилничка за чудеса”, а по-късно към тях се при-съединява и още една специална майка.Историята, както казва Йовка, е дълга. От години тя си измайсторява различни неща от платове – шие си дрехи на стара шевна машина и прави малки по-даръчета за приятели. Никога обаче не е предпола-гала, че може да се занимава по-сериозно с това и завършва математика. Докато един ден, в търсене на средства за лечението на малката си дъщеря с ау-тизъм, прави плах опит да предложи изработените от нея елхички от плат на един благотворителен ко-леден базар, организиран от съпруги на посланици. Резултатите надминават очакванията й и това й дава увереност да продължи напред. Организира самос-тоятелна изложба с пана пачуърк, помага й Център ателие „Н.Шмиргела”, а след това пък тя помага на клуб „Слънчогледи”, като води ателиета за арт за-нимания, „променяйки всичко и правейки го лесно за специалните деца, базирайки се на опита си удома”.„Работилничката за чудеса” дълго време е само една мечта за Йовка. Но покрай кан-дидатстването по проект за финансиране, мечтата постепенно започва да се избистря и да придобива реалност. Не получа-ва средствата по проекта, но идеята вече е толкова ясна и близка, че не може да остане само на хартия. С подкрепата на съпруга й „Работилничката за чуде-са” престава да бъде само мечта и наистина зарабо-тва. Първите два месеца Йовка работи сама, а след това кани и още две майки на специални деца – Иги и Поли. Успехът им с коледната украса и наскоро – с мартеничките, им дава така нужната увереност, че могат да се справят.Йовка най-красиво е описала какво представлява са-мата работилничка: „Работилничка, защото е малка все още, а за чудеса, защото майките на специални деца стават свидетели и съучастници в малко повече чудеса, отколкото обикновено забелязваме. Чудеса, като първите стъпки, като обичам те, като кратък раз-каз, от малки човечета, за които лекарите са обявили,

че няма да ходят, че няма да говорят, че няма да могат. Ние вярваме в чудесата!”Майките се събират да работят заедно и да учат нови техники или пък всяка работи от вкъщи, когато има свободно време, а изпод ръцете им излизат неверо-ятни красоти. Използват много естествени матери-али – вълна, която обработват чрез иглонабиване и плъстене. Изработват възглавнички, брошки, украси за коледни елхи, мартенички, а сега подготвят и нови изненади по повод първи юни и деня на детето. Имат идея в бъдеще да изработват и по-универсални неща, които да могат да се разпространяват през цялата го-дина, а не по конкретен повод. Йовка споделя, че тази творческа работа действа много успокояващо, като в същото време позволява на майките на специални деца едновременно да се грижат за тях и да имат ня-какви доходи, работейки когато могат от вкъщи.Освен „Работилничката за чудеса”, с помощта на педагог и психолог Йовка организира и творчески занимания за деца с аутизъм и други заболявания. Децата изработват торбички за ароматни сапунчета, пана от вълна и др., разхождат се и играят заедно, а радостта им да подарят на родителите си нещо, изработено от самите тях, е голяма. Според Йовка освен придобитите умения, една от най-важните ползи за децата е увереността, която получават, че са способни, че могат да се справят също толкова добре, колкото другите. Желанието й е да даде на тези деца бъдеще и възможност един ден, когато по-раснат, сами да си осигуряват някакви доходи, чрез усвоеното изкуство.След време Йовка има желание да организира и курсо-ве за майки на специални деца, за да могат те да усвоят различните техники за работа. Самата тя се е научила на всичко сама с помощта на материали от интернет и множество проби и грешки и сега желае да сподели това знание с останалите. След курса майките ще мо-гат да участват в „Работилничката за чудеса”, както и самите те да споделят знанията си с други.Изпитвам най-искрено възхищение към Йовка и мога само да й пожелая заедно с останалите специални майки и деца да сътворят още много чудеса!Повече можете да научите от интернет страницата на ФЕЛТ (http://smali.me/3dg).

Снимка: Елеонорa Минкова

Снимка: Елеонора Арнаудова


Интересното в случая…Автор: Иво Иванов, Канзас15 януари 2009Интересното в случая са обувките на треньора Оден. Отборът по баскетбол на колежа Лийс е в разгара на поредната убийствена тренировка и двете лачени обувки чакат собственика си в офиса му така, както са го правили стотици пъти преди това – една до друга, с войнишка дисциплинира-ност и сервилно изплезени кожени езици. Интересното в случая е, че въпреки че треньорът все още не е в тях, двете обувки не са напълно празни. Офисът не се заключва, което е дало въз-можност на тайнствен злосторник да се промъкне незабелязано в стаята и да напълни двата досто-лепни чепика с пяна за бръснене. На подобен так-тически ход тук в Щатите му казват „практическа шега”, но Оден явно не е имал чувство за хумор, защото буквално побеснял, след като заровил из-морените си крака в пълните с мазна пяна обувки.Естествено, вината веднага била хвърлена върху палячото на отбора – 21 годишния гард Кен Минк, който бил известен с неизчерпаемия си арсенал от практическите шеги. Той бил едва първа година студент, но вече бил успял да натрупа завидно па-костническо наследство и да убеди целия колеж в това, че притежава естествен афинитет към белята.Интересното в случая е, че това не му пречело да бъде пълен отличник и същевременно да играе на най-високо ниво в отбора. Още като новобра-нец Кен бележел по 12 точки на мач и се водел за най-бързият играч в колежа. Минк бил необходим на треньора, но инцидентът с пяната явно бил по-следната капка: гневът надделял, обувката на тър-пението преляла и той препоръчал баскетболиста да бъде изхвърлен от университета. Ректорът из-викал младежа в офиса си и го уведомил, че всич-ки улики сочат към него и че за никого няма съм-нение, че именно той е тайнственият Севилски бръснар, извършил атентата с пяната. По този без-компромисен начин Кен бил изхвърлен завинаги от колежа, а мечтите му за баскетболна слава били стъпкани под кожените обувки на треньора Оден.Интересното в случая е, че Минк не е имал нищо общо с този инцидент. „Просто бяха твърдо реши-ли, че аз съм виновникът, въпреки че аз дори не знаех за какво става дума.” – твърди Кен. – „Вярно е, че имах реноме на майтапчия и подобни клоу-нади не ми бяха чужди, но в този случай вината не бе моя. За нещастие ми липсваше алиби за около

десет минути и това им беше достатъчно да ме из-хвърлят.” Обезсърчен, Минк се записал във воен-новъздушните сили, а после доказал колко малко образование се иска в нашия бранш, ставайки ко-лега – журналист и дори зам. главен редактор във вестника Ноксвил Сентинел.Интересното в случая е, че каквото и да правел, Кен вярвал, че някъде дълбоко в себе си е преди всичко баскетболист. Мечтата му да играе отно-во, го терзаела, а мисълта, че все още няма висше образование, го вбесявала. Минк искал отчаяно да си върне това, което му било отнето толкова неза-служено. Но дошло семейство, три деца, сметки, заеми и куп неочаквани задължения. Някой бе ка-зал, че животът е това, което ти се случва, дока-то правиш други планове, и ето, че ежедневието, житейските отговорности и съдбата влезнали в мощна коалиция, за да сложат край на мечтите на баскетболиста.Интересното в случая е, че не са успели. Минк не спирал да играе. Поддържал страхотен фит-нес, спортувал непрекъснато и естествено, игра-ел баскетбол при всяка възможност, предимно в аматьорски лиги. Миналата година отишъл в дво-ра на съседите, където имало кош и започнал да хвърля тройки. Кен установил с изумление, че просто не може да изпусне: вкарвал без никакво напрежение от всички възможни ъгли, разстояния и положения. Топката минавала през мрежичка-та почти неусетена – като струя хладен въздух и когато канонадата от тройки най-после свърши-ла, Минк се прибрал в дома си и казал на жена си Амелия: „Знаеш ли, все още ме бива!” „Бива те за какво?” „За баскетбол, жено. Време е да си завърша колежа”. Речено-сторено и журналистът изпратил е-мейли до осем регионални универси-тета с молба да му бъде даден шанс да се включи в отбора. Седем от тях дори не го удостоили с от-говор. Осмият – Роун Стейт Колидж – го поканил на проба. Треньорът на отбора Ренди Незбит бил изумен от желанието на Кен да играе и просто ня-мал сили да му откаже.Интересното в случая е, че подобно на упорития Минк, треньорът Незбит е непоправим мечтател със сантиментална душа – нещо рядко срещано в прагматичната треньорска професия. „Аз съм от тези хора, които плачат в киното. Някъде в гра-павия ми характер има много чувствително, скри-то местенце”. Незбит бил впечатлен най-вече от стрелбата на Кен и го включил незабавно в отбора



като 12 играч. От това лято Минк е студент в Роун Стейт Колидж и не само че ходи на лекции, явява се на изпити и се поти по сесиите, но и се раздава на игрището, наравно с останалите 11 играча.Интересното в случая е, че той е единственият в тима, който не може да забива, но това не му пречи да участва в почти всички отигравания и заучени комбинации. Тренировките са 2.5 часа всеки ден и понякога, след особено изнурително натоварва-не, Кен едва се добира до своята камионетка Форд Рейнджър, за да се прибере в къщи. Но паренето в мускулите и ставите едва ли ще го откаже – този конкретен играч има нечовешка толерантност към болка. Говори се, че като гимназист си счупил дяс-ната ключица по време на мач, но доиграл срещата с лява ръка и не пропуснал нито една от следващи-те си срещи. Е, няма съмнение че Минк определено е загубил демаража си, защитния му стоеж е прека-лено висок, краката малко тромави, а играта му е леко демодирана. Стрелбата му, макар и убийстве-но прецизна, е без отскок с избутване от дясната ръка, като китката не натиска топката до край и я праща почти без въртене към коша. Напомня малко на стрелбата на Боб Кузи от един крак.Интересното в случая е, че въпреки това Кен се вписва без проблем в отбора, защото винаги е разбирал много добре играта. Преди няколко дена по време на тренировъчен мач, Минк получи пас в движение, пое топката в крачка без да наруши ритъма си и изстреля циркаджийски пас-куршум зад гърба си към непокрит съотборник. Последва лесен кош, а треньорът Незбит се наложи да раз-търка невярващите си очи.Интересното в случая е, че въпреки, че е послед-ният играч на пейката, от 4 месеца насам Кен е не само звездата на отбора – той е звездата на цяла Америка. Откакто се присъедини в Роун Стейт, публиката за мачовете се увеличи с четири пъти, а на трибуните вече има хора дори по време на тренировка. Телевизионните камери следват от-бора навсякъде, а Спортс Илюстрейтед, Ню Йорк Таймс и безброй други медии отразиха в най-ма-лък детайл сагата на Кен. През последния месец Минк бе затрупан от писма на почитатели, стана гост в ток-шоутата на Конън О’Браян и Риджис Филбин, а няколко холивудски студия проявиха интерес към историята му.Интересното в случая е че самият Кен не разби-ра на какво се дължи цялата тази лудост. На тре-ти ноември гардът влезе в игра срещу отбора на

Кинг колеж. Кен остана непокрит за миг в ляво от коша и получи незабавно топката. Минк фин-тира защитника си така, че той за малко да излети от кецовете си. Безпомощно увиснал във въздуха, той успя някак си да фаулира Кен и така нашия герой се озова на фал линията. Естествено, безпо-грешната му ръка отбеляза без колебание и двата наказателни удара, записвайки първите си точки за сезона.Интересното в случая е, че след като се отдели с кадифена въздишка от пръстите му, топката влез-на не само в коша, но и в книгата на рекордите Гинес, чийто представител седеше на трибуните. В този ден отборът на Кен Минк спечели, наниз-вайки 93 точки, но само неговите две ще останат завинаги в историята.Университетският баскетбол е религия в Америка. Създаден е като колежански спорт, в колеж, от ко-лежански професор и с идеята да бъде игран от колежани. Може би затова най-автентичната, ви-тална среда за тази игра е именно американски-ят университет. Нивото е невероятно, скоростта и атлетичността на играчите – зашеметяваща, тре-ньорите – свръх-компетентни. Дори в малките колежчета като Роун Стейт се играе спиращ дъха баскетбол. Сред съотборниците на Кен има играчи като Ларик Кънингам с вертикален отскок 115 см.Интересното в случая е, че в момента в който аз пиша, а вие четете тази статия, някъде в щата Тенеси господин Кен Минк играе баскетбол. Сигурен съм, че когато свършите да четете този текст, ще се съгласите, че това само по себе си е изумително. Тук често го питат: „Защо? Защо се върна в университета?”Интересното в случая е, че и на него самия му е много трудно да отговори на този въпрос: „Ами, предполагам че единственият начин, по който мога да отговоря на този въпрос, е с друг въпрос”, казва Кен, „Случвало ли ти се е да имаш усещането, че си оставил нещо много важно незавършено?”Интересното в случая е, че когато казал на жена си, познатите си и роднините си, че се връща да играе в колежа, те реагирали по един и същи на-чин. Всички му казали изумени: „Ти си луд! Това е най-голямата глупост, която сме чували!”Интересното в случая е, че когато Александър Флеминг заявил, че в зеленикавия мухъл има нещо животоспасяващо, което нарекъл пеницилин, по-вечето хора казали следното: „Ти си луд! Това е най-голямата глупост, която сме чували!”



openom.eu

Същите думи били хвърлени и към Томас Едисън, когато казал на света, че, за да има светлина в мра-ка, ще трябва да уловим сноп невидими, движещи се частички и да ги вкараме в крушка от стъкло. Не по-различна е била и реакцията на хората, ко-гато налудничавите братя Райт влезли в гротеск-ния си велосипед с крила и заявили, че не е нужно да си по-лек от въздуха, за да летиш.Интересното в случая е, че е лесно е да кажеш на някого, че е луд, но къде ли щеше да бъде светът, ако нямаше луди хора и ако те винаги се вслушва-ха в думите на скептиците? Сигурно щях да пиша тази статия на свещи, с перо и мастило. Щяхме да умираме от гнойна ангина, да се чудим какво лежи отвъд Атлантическия океан и едва ли някога щеше да има следи от човешки крак на луната.

Интересното в случая е, че трябва да се отнасяме с огромно уважение към Кен Минк, защото лудите хора движат света напред. Имате ли някоя лудост в главата? Или нещо много важно, което е остана-ло незавършено? В никакъв случай не ги погреб-вайте: никога не е късно да опровергаете диагно-зата на другите.Скоро героят на нашия разказ Кен Минк ще праз-нува рождения си ден.Най-интересното в случая е, че върху тор…Чакайте малко! Какво му е интересното на този случай? Този случай не е просто интересен. Той е меко казано невероятен!И така: скоро Кен Минк ще празнува рождения си ден.Най-невероятното в случая е, че върху тортата му ще има точно 74 свещички!


Светли примери 3 – Д-р Константин ХаджиоглуАвтор: Радослав Сяров

Д-р Константин ХаджиоглуГрад Рени се мие от водите на Дунав и се намира на територията на днешна Украйна. Само на някол-ко километра са границите с Румъния и Молдова. Пристанището на град Рени десетилетия наред е най-голямото по товарооборот пристанище на река Дунав. По времето на Аспарух цялата окол-ност е българска. С течение на историята град Рени влиза в състава на поне още 10 различни държави – Киевска Рус, Галичко-Волинското княжество, Полша, Молдавското княжество, Кримското хан-ство, молдавска Богдания, Османската империя, Руската империя, Румъния и Украйна. Съответно изключително пъстър е и етническия състав на града.В такава среда точно година след Освобождението и точно 1200 години след Аспарух се ражда бъл-гаринът Константин Хаджиоглу – близък родни-на на писателя Михалаки Георгиев. Тогава градът тъкмо е преминал в състава на Руската империя в резултат на Руско-турската освободителна война. Когато пораства, младият Константин заминава за Санкт Петербург, където завършва медицина и специализира в - забележете – цели 7 области на медицината – от хирургия, през гинекология до офталмология. Като отличен специалист д-р Хаджиоглу скоро се запознава с висшите сре-ди на аристокрацията в царска Русия. Може би това му позволява да се ожени за графиня Вяра

Александровна Голубцова – потомка на петвеко-вен благороднически руски род.В Руската империя Константин има условия за блестяща кариера, но, като истински родолюбец и светъл пример за всички българи, отива да жи-вее в свободна България, където дори не е роден, но откъдето е коренът му. Основава клиники в Силистра и Добрич. Става основоположник и све-тило на добричката хирургия. По онова време гра-дът все още се казва Хаджиоглу-Базарджик, също както и фамилията на доктора, която в буквален превод означава „Синът на поклонника“.Но уви, идва времето на войните – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Във во-енно време д-р Хаджиоглу спасява живота на сто-тици ранени и болни. За съжаление през Първата световна война той е пленен от румънците и зака-ран с други българи в лагер, където продължава да лекува сънародниците си, но умира след година.Д-р Константин Хаджиоглу живее едва 37 годи-ни, но, освен че спасява стотици животи, заедно с графиня Голубцова дава живот на пет собствени деца. Цели 50, 60 и дори 70 години след смъртта му, в Добрич продължават да се намират призна-телни българи, на които е дал втори живот със спасяващите си операции. За Д-р Хаджиоглу няма да прочетете в книгите и учебниците, но старите хора в Добрич още говорят за неговото благород-ство и дело. Светла му памет.

Авторски творби

ОМ вестник, брой 7

Documents