ОМ вестник - Септември 2012

ОМ – СЪЗДАВАМЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВАМЕ

ОТВОРЕНО И ПОЛОЖИТЕЛНО

ОМ ВЕСТНИК

брой 11, септември 2012

ОМ е отворен, положителен, органичен и жив процес на движение, обединение, самооргани- зация, работа, създаване, взаимодействие. ОМ е пълноценно, всеобхватно, единно, вечно и непре- къснато развитие. Ние всички, в сговор и любов, сме ОМ. И с нашите взаимни действия садим и разпръскваме семенцата на радостта, за да създаваме и жънем плодовете на щастието. Обединени сме от общите си стойности и стремежи. Изграждаме и се развиваме съзнателно, отговорно, съзидателно и взаимно. Разпространяваме най-доброто от всички нас. Уреждаме събития, за да създадем отворено и положително непрекъс- нато развитие не само в отделния човек, но и по- ложителни и отворени взаимодействия между хо- рата и в обществото като цяло. Участвайте и Вие в ОМ давайки и създавайки най-доброто от Вас самите.

Развитие на ОМ

След завръщането ни, заредени с нови сили и

идеи след летните отпуски, месец септември

донесе за ОМ много положителните неща.

Вече имаме преведени всички 32 басни за

деца, адаптирани по „Синята икономика” на

проф. Гюнтер Паули. Към всяка от басните

има прекрасни илюстрации, както и аудио-

файл с текста. А скоро се надяваме да

прибавим към това и видео, в което басните

ще бъдат разиграни под формата на куклен

театър, което ще ги направи още по-интересни

и любопитни за най-малките. Много ще се

радваме, ако успеем да намерим спонсор за

издаването на басните, което ще ни позволи да

ги разпространяваме безплатно в училища и

детски градини.

Вдъхновен от басните на проф. Паули,

Радослав написа в стихотворна форма своите

Басни-пракрасни. В тях главните герои отново

са животни и със своите действия и думи

успяват да ни покажат колко много можем да

научим от тях ние, хората.

През септември успяхме да завършим и една

нова книга – „Положителни действия за всеки

ден”. В нея ще намерите по едно малко

положително действие за всеки ден от

годината или оставено за вас пространство, в

което сами да измислите и създадете своето

положително действие. Тези малки стъпки ще

ви направят по-щастливи и по-уверени в себе

си и в доброто, защото те и въодушевението

от постигането им са и пътят на развитието, и

пътят към мечтите.

От този месец започнахме да публикуваме в

ОМ и материали от страницата на Сървайвал

Интернешънъл. Като загрижени граждани на

света и като хора благодарим на тази

прекрасна организация за дългогодишния им

труд по опазване на индигенните народи по

света. От опазването на индигенните народи

на Земята зависи дали човечеството ще оцелее

и ще се развие. Също така им благодарим за

отзивчивостта им и позволението им да

използваме всичките им материали в ОМ.

През септември направихме и някои

технически промени по страницата на ОМ. На

всяка страница вече се появяват салйдове с

най-новите ни творби, а също така се стремим

да използваме и повече снимки, като се

надяваме така да придадем на сайта по-добър

и професионален вид.

Страница 2 Авторски творби openom.eu

Демократично и положително вземане на решения

Автор: Крум Сяров

Ако някой си мисли, че вземането на решения

демократично и заедно е много лесно, то

силно се лъже. Една от причините това да е

труден процес, но може би най-важната, е

това, че хората са различни. Едни от нас са

толкова затворени, че дори, когато имат

знания и възможности за нещо, те

предпочитат да не си казват мнението. А

други са толкова отворени, че изказват мнение

по всички въпроси, независимо колко знания

и умения имат по въпроса. Важно е да се

създадат предпоставки въпреки тези

трудности да може да се вземе решение.

Затова и често демократичните гласувания са

тайни. Но пък тогава се сблъскваме с

трудностите на тайното поемане на

отговорност, което въобще не е ясно дали е

поемане на отговорност. Възможно ли е

отговорността да е безлична? Точно защото е

трудно да се вземат демократични решения и

то в консенсус, е много любопитно да се

следят такива процеси отблизо. Вече писах за

исландския народ, който сам си пише

конституцията и за немската пиратската

партия. Е, вече има и българска пиратска

партия. Тя още не е напреднала толкова, за да

я вземем за пример за вземане на решения, но

ще наблюдаваме дейността й.

Днес искам да обърна внимание на

подготовката за избори на немската пиратска

партия. Една от най-важните точки в

програмата й – свободата от и отпадането на

авторските права и патентите – трябва да бъде

безупречно подготвена, за да може партията

да продължи развитието си. Една доста

сложна и доста невъзможна тема. Разбира се,

че е възможно да се случи, но няма да стане

отведнъж, а бавно и постепенно, крачка по

крачка, когато обществото разбере напълно

смисъла от това. Само група ентусиасти няма

да могат да донесат промяната. Досега при

вземане на важни решения се включваха,

предимно онлайн, всички членове на

пиратската партия, правиха предложения и

гласуваха предимно чрез софтуерната

програма бърз фийдбек. Това действа много

добре, особено когато темите са прости, ясно

дефинирани и в обсъждането не участват

толкова много хора. Но по тази така важна

тема това е невъзможно. Вече на няколко пъти

пиратите имаха доста големи изтънки, защото

се сблъскаха точно с тези трудности. Можем

да си извадим следния извод:

Когато става дума за сложни знания, умения и

действия, най-добре е да има нещо

предварително подготвено, което да служи за

основа. Често то може да бъде след това

напълно отхвърлено или променено, но

винаги играе ролята на благодарна почва за


вземане на демократично решение. Това дава

условията за минимална структура и

организация и максимално творчество.

Липсата на подготовка и на конкретни

предложения създават краен хаос, който дори

и да помага го прави след много време. А

времето не е суровина, с която една

съвременна политическа партия може да

разполага до безкрай, особено когато става

дума за бързи и важни решения.

Тук се сблъскваме доста ясно с фактора време.

Ако искаме повече и по-качествена

демокрация, то ни трябва и повече време за

вземането на решения. Дали? Много

индигенни народи ни показват, че ако всички

действат заедно, по импулса на един или по

общ импулс, който винаги идва от

Свръхсъзданието, от Бога, то решенията могат

да се вземат със скоростта на Светлината.

Необходима е обаче пълна Свобода,

Свързаност с околния свят, Интуиция и

Любов. Това са все неща, които не се изявяват

с пълна сила в днешния човек. Затова и силно

противоречивото решение на шефа на

немската пиратска партия в Берлин да състави

с адвокати първоначален текст е правилно.

Също така е правилно да има и един или

няколко координатора на процесите. Това са

обикновено тези, които имат най-много опит.

Важно е да се обърне внимание и на това, че

Идеята рядко се осъществява в сложното

общество, което сме изградили, мигновено.

Обикновено са необходими множество малки

последователни Действия, които отделните

Хора могат да смелят, да осмислят, да

възприемат. Много хубаво го е казал Гогол с

невидимите стъпала към Бога, по пътя на

развитието. Но иДеи-те в никакъв случай не

трябва да забравяме.

Почти винаги демократични решения се

вземат като се гласува „за“ или „против“. Това

обаче много често не е достатъчно, за да

повдигне едно истинско обсъждане, да вземе

предвид гледните точки на всички и да

изчисти евентуални съмнения и неясноти.

Добър пример за това как „за“ или „против“

не води до решение, е дейността на ЕС, за

която често е необходим консенсус на

всичките 27 държави-членки.

Ето един по-положителен, шест степенен

модел:

1. Предложението съвпада с моето мнение и

напълно го подкрепям;

2. Имам малки съмнения, но подкрепям

решението;

3. Оставям решението на другите, но го

подкрепям и действам за изпълнението му

4. Имам големи съмнения за правотата на

решението и съветвам другите да променят

мнението си, но въпреки това приемам

гласуването и действам за изпълнението му.

5. Не съм съгласен с решението и не мога да

участвам в изпълнението му, но не желая да го

блокирам и не преча.

6. Предложението дълбоко противоречи на

разбиранията ми и затова налагам вето.

Възможности 1 и 2 се считат за „да“, 3-5 за

„въздържание“ и 6 за „не“.


Граници в Нощ на изкуствата ‘2012 в Стара Загора Автор: Искра Иванова

На 28.09.2012 в Нощ на изкуствата `2012 –

Стара Загора ще представим арт-

инсталацията „Граници“ (автор Искра

Иванова , с участието на Златина Стефанова).

Тя ще бъде разположена в парк „Пети

октомври” от 19:00 до 23:00 часа.

Заповядайте!

Граници е арт-инсталация в развитие. Идеята

е чрез нея да изследваме пространствата и

реакциите които ни заобикалят.

За начало на инсталацията този път съм

избрала пространство което е свързано силно

с децата, а именно площадката за игра в парк

„Пети октомври”.

За моя голяма радост в инсталацията се

включи Златина Стефанова (студент,

Факултет по Изобразително Изкуство, ВТУ

„Св. Св. Кирил и Методий”)

Автор на проекта: Искра Иванова


Съседства Автор: Крум Сяров

През 70-те и 80-те в некомунистическа Европа

е голямата вълна на желанието за

самозадоволяването на нуждите. Много хора

създават общества и отиват да живеят в

отдалечени месности. Дори още по-рано

подобно нещо се случва в Сащ – различните

хипи движения. Сега постепенно това става

силно застъпено и в България и в страните от

бившия източен блок в Европа. Развитието на

обществото в момента показва обаче ясно, че

не това е правилния пък, който ще може да

донесе промяната за целите ни общества.

Единични инициативи може да успеят, но това

води най-много до допълнително

разпокъсване на обществото на групички.

Излизането от обществото не е решение. Това

се казва и в посланията от книгите на

Светлината на Диана Мечкова. Още нещо –

хората в богатите европейски страни далеч не

търсят само чисто физическо задоволяване на

нуждите си, а себеразгръщане и пълно

себеосъществяване. Нещо, което се постига не

само със здрави и много връзки в обществото,

но и с добро и разнообразно образование. А

знаем, че най-творческите места са най-

големите градове, пълни с така наречени

млади културно-креативни хора.

И аз, както много други, имах желание да

изградя едно самозадоволяващо нуждите си

общество на село, но някак си, интуитивно,

никога не бях с пълно сърце сигурен, че точно

това искам. Сега вече ми е ясно защо и вече

виждам много по-добри модели, някои от

които представям тук:

1. Така нареченото CSA – земеделие,

подпомагано от общините. Става дума за

тясно и пряко сътрудничество между

производители и потребители. Повече можете

да научите от органично. От ОМ, съвместно с

органично, подготвяме една книга-

ръководство по темата. Това е един модел с

бъдеще. Всъщност това е част от бъдещето в

задоволяване нуждите на градовете с

качествена храна.

2. Градове в промяна – това е съвкупност от

най-различни инициативи в градовете, които

водят до по-устойчив начин на живот. Едно

ново движение, което още търси себе си.

Ползата от него е предимно в създаването на

мрежата между различни инициативи. Ако то

успее да я изгради, ще бъде успешно.

Единични дейности не могат да доведат до

трайни положителни промени, но тяхното

навързване и съвкупност са способни на това.

Една любопитна насока са градските градини

и градското земеделие. Това е също един от

отраслите на бъдещето. Силата му е в това, че

се случва в групички, в малки общества и че е

лесно и ефективно. А и носи добавена

стойност на градовете по ред причини.

3. Съседства – това е един още по-нов модел

от Швейцария. Всъщност не е нищо ново –


става дума отново за изграждане на общества,

но този път не някъде си, откъсното от хората,

а направо в градовете, по квартали и

местожителство. В този модел виждам и най-

добрите възможности за развитие, защото е на

местно ниво и сближава непосредствено

хората. В егоистичните общества, в които

живеем, това няма да стане никак лесно, но е

напълно възможно. Защо? Защото умното

използване и разпределение на ресурсите

намалява значително разходите.

Икономически е изгодно. Обедняването на

средната класа в Европа рано или късно ще

доведе до търсенето на нови модели, с които

можем значително на намалим разходите си,

без да се лишаваме напълно от

потребителския си начин на живот. Разбира

се, намаляването на консумацията трябва да

върви ръка за ръка с по-разумното използване

на ресурсите. Смея да твърдя, че ако хората го

правят, то ще могат да живеят само с около

1/3 от средствата, с които го правят сега и то

повишавайки значително качеството си на

живот. Основната насока е локалната обмяна

на ресурси, например място за живеене,

енергия, хранителни стоки, превозни средства

и т.н. Или казано по друг начин – действия

заедно.

Вече бях дал пример за това как хората от

един блок, а защо не и квартал, могат да се

обединят в едно общо сдружение и да си

плащат сметките за вода, ток, боклук и т.н.

заедно. Това води до значително улеснение за

фирмите доставчици. А и когато се плаща

като голям потребител е по-евтино. Така се

постигат значително по-ниски цени за

потребителите. Още по-важно е, че те влизат в

жива връзка по между си и по този начин

започва да мислят и действат инновативно и

да въвеждат все повече и повече нови модели.

Така разходите падат допълнително и

въодушевлението нараства. Истинската полза

е обаче на съвсем друго място – във

взаимността. Създаването на нови, здрави и

тесни отношения между хората подобрява

качеството им на живот и ги прави щастливи.

В същото време живота в един по-обща среда,

града, дава възможност и за запазване на

достатъчно лично пространство и разстояние

между хората, ако има нужда от това. Освен

това има възможност и за жива и променяща

се навързаност и с други такива групи. Всичко

това оживява социалния организъм.

Съчетанието между няколко подобни

„градски“ модела ще доведе до едно много по-

пълно самозадоволяване на нуждите, тоест

независимост, по-евтин и по-качествен живот.

Всичко това увеличава значително свободата

и възможностите за творческо себе-

осъществяване на личността и общността.


Развитие на енергетиката в Германия, Франция и Япония

Автор: Крум Сяров

Частта на възобновяемите енергии от общото

енергийно производство в Германия

надхвърли за първи път 25%. Начело е

вятърната енергия с 9,2%, следвана от

биомасата с 5,7%, фотоволтаиката с 5,3%,

вода с 4,0%, боклук и други с 0,9%. Въпреки

положителните новини се забелязва, че

енергията от силата на водата играе много

малка роля и не е развила пълния си

потенциал. В още по-голяма сила това е вярно

за геотермалната енергия, чиито потенциал в

Германия е много голям. Това е и доказано

най-чистата, достъпна и сигурна енергия.

55% от възобновяемата енергия идва от вятър,

слънце и биомаса. Само по себе си това не е

лошо, но често използваните практики са

спорни. Например, в Германия не грее чак

толкова силно и често слънце и почти не си

струва от енергийна и природна гледна точка

да се поставят соларни панели. Вятърните

перки пък често се разполагат в Северно море,

в областта Wattenmeеr, където поради климата

и бурното море е доста рисковано. Товарните

кораби отиващи към Хамбург, Бремен и

Копенхаген и др. могат при вълнение да се

блъснат във ветрогенераторите и да причинят

екологична катастрофа, която доведе до гибел

на чувствителния биотоп в плитките солено-

сладки води на морето. Биомасата пък бива,

наред с горе-изброените, силно субсидирана и

измества посевите за храна, което в глобален

план означава глад за Африка и Азия.

В същото време Франция взе решение да

закрие най-старата си атомна електро-

централа, разположена на река Рейн и близо

до Базел, Фрайбург и Мулуз. Това ще се случи

през 2016. Въпросната атомна електро-

централа далеч не е сигурна и в нея е имало

множество инциденти. Освен това региона е

земетръсен и са възможни наводнения по

реката.

Франция също така забранява добивът на

шистов газ и започва изолацията на голям

брой домове – по един милион на година,

както и засилено използване на други енер-

гийни източници освен атомна енергия.

Япония пък взе решение да не строи повече

атомни електроцентрали. Максималната про-

дължителност на живота на реакторите бе

ограничена до 40 години, което означава, че

най-късно до 20 години ще затвори и

последната атомна електроцентрала в Япония.

Решението за съществуващите вече реактори

обаче не е крайно и може да бъде променено.

Засега от 52-те централи отново пуснати са

само две. Не е ясно колко от останалите

въобще ще бъдат пуснати отново. На някои

места съпротивата на населението е голяма, а

и контролните органи изглежда, че този път

проверяват всичко повече от внимателно.


Най-скъпият дар Автор: Иво Иванов, Канзас

Дoнорите на органи са истинските златни

олимпийци.

В неделя вечер Джейсън Купър влезе в игра в

22-ата минута на мача Портланд Трейл

Блейзърс – Маями Хийт. Той спокойно зае

мястото на изморения Шакийл О’Нийл пред

20 000 зрители в „Роуз Гардън Арина“. Без да

губи време, Купър открадна топката от гарда

на Портланд и разтресе коша с мезозойска

забивка. Само за 15 минути Джейсън отбеляза

три коша от три стрелби, прибра 4 отскочили

топки и би животински чадър на Рубен

Патерсън. По-интересното е, че в абсолютно

същия момент същият този Купър почиваше

пред телевизора в скромния си апартамент в

Ню Йорк на 5000 км от залата на Портланд.

Сигурно се питате как този 31-годишен мъж е

намерил начин да осъществи едно от най-

древните желания на човека – да се намира на

две различни места по едно и също време. Кой

не е искал в даден момент да притежава

подобни свръхестествени способности? Да

може да се излежава до обяд и в същото време

да е на лекция; да дреме на досадно събрание

и да кара ски на Маркуджиците; да е на

мъчителна вечеря с тъста и тъщата, докато

самодоволно мушка студена бира по време на

Левски – ЦСКА пред телевизора.

Купър, разбира се, няма чак такива

невероятни качества. Той нито знае как да се

клонира, нито пък е намерил начин да

извършва квантов скок във времето. Появата

му на двубоя с Портланд е съзнателно

преувеличена. Истина обаче е, че поне част от

него в буквалния смисъл излиза на терена

всеки път, щом центърът на Маями Алонзо

Моурнинг влезе в игра. Точно преди 2 г.

Купър спаси живота на легендарния

баскетболист, дарявайки го с единия от

бъбреците си. Кошмарно дегенеративно

заболяване, носещо сложното име фокална

гломерулосклероза, нападна Алонзо на

олимпиадата в Сидни през 2000 г. Малко след

като се прибра полужив в САЩ, Зо, както тук

наричат Моурнинг, научи, че болестта му е

неизлечима и че бързото й развитие скоро ще

отнеме не само кариерата, но и живота му.

Просто не бе за вярване, че железният, 210-

сантиметров Алонзо, чието тяло

представляваше стълпотворение от

хипертрофирали мускули, е само на крачка от

смъртта.

Съдбата обаче му изпрати благородния

Джейсън, който научил за критичното

състояние на Моурнинг само седмица преди

Моурнинг да бъде сложен на диализа. Без

въобще да се съмнява в решението си и без да


поиска и цент в отплата, Купър предлага

единия от бъбреците си на Алонзо. Серията

тестове го определят като подходящ донор.

Двамата имат една и съща кръвна група (О

положителна) и са далечни братовчеди,

въпреки че не са поддържали връзка. Освен

това Джейсън е относително висок (190 см),

което прави вътрешите му органи още по-

съвместими с тези на баскетболния великан.

Бъбрекът е много важен орган, през който

всеки ден минава огромно количество кръв.

Той поема отровните токсини от организма,

филтрира ги и чрез серия сложни процеси

успява да ги превърне в безвредна урина,

която се отделя от тялото. Той също секретира

три важни хормона, които регулират

метаболизма и произвеждането на кръвни

клетки. Преди появата на Купър Алонзо е бил

напълно отчаян и се е готвел за най-лошото.

Особено мъчителни били мислите за

семейството и децата му, които били

изключително привързани към болния си

баща. Затова неочакваната саможертва на

далечния братовчед, който работи като

обикновен охранител в банка, пристигнала

като слънце по време на буря.

Зо е човек със страхотна воля и може би

затова минути преди операцията намерил сили

да погледне Джейсън в очите и да изрече

трудни за казване думи. „Искам да знаеш, че

можеш да се откажеш във всеки миг. Стани от

леглото, отвори вратата, излез от хирургията и

не се обръщай назад – промълвил умиращият

баскетболист. – Няма да ти се сърдя. Няма да

се ядосвам. Просто ще приема решението ти с

разбиране.“

Само няколко часа по-късно Моурнинг имаше

нов бъбрек и шанс за нов живот. След като

прочете автобиографичната книга на Ланс

Армстронг, Алонзо намери сили и да се върне

в баскетбола. „Когато ме налегне болка и

умора на игрището – казва Зо, – си спомням за

Армстронг и за това колко по-тежък и

невъзможен бе неговият път.“ Може би затова

Алонзо не сваля жълтата гривна на

фондацията на Ланс от китката си. След

контузията на Шак Моурнинг трябваше да го

замести в цели 18 мача. За почуда на всички

Алонзо и бъбрекът на Джейсън Купър се

развихриха като урагани и Зо бързо се настани

на първо място в лигата по процент на

стрелбата (56,7%) и чадъри (3,71 на мач). За да

предпази бъбрека си от лактите в НБА,

Моурнинг носи специален защитен колан,

произведен за него от „Найк“.

Религиозният Алонзо е убеден, че

неочакваната поява на идеален донор в точния

момент е повече от съвпадение. Той гледа на

бъбрека като на знак от най-висшата

възможна инстанция и смята, че той му е

донесъл нови отговорности. Мечтата му е да

спечели поне веднъж титлата, но най-

голямото му желание е с примера си да

поощри даряването на органи и да направи

същото за бъбречните заболявания, което

Армстронг направи за борбата с рака. Зо


създаде фондация, която вече е събрала над $

10 млн. за неговата благородна кауза.

Един от най-популярните цитати на Уинстън

Чърчил е, че ние живеем от това, което

получаваме, но правим живот от това, което

даваме.

Безкористната щедрост е това, което ни прави

хора в един свят, в който напоследък върлува

тотален материализъм. Добре е да помним, че

колкото повече даваме, по-богати ставаме, а

няма по-голям, по-величествен дар от този да

подариш живот. Америка с всичките си

недостатъци има и изумително благородни

черти. На всеки, който получава шофьорска

книжка, му се задава един много важен

въпрос: „Искате ли да бъдете донор в смъртта

си?“ Самата мисъл е тежка и неудобна, но

отговорът често е животоспасяващ. Ако

кажеш „да, искам“, върху книжката се изписва

„донор“. Никой не обича да мисли за

собствената си смърт, но истината е, че

животът е крехък, съществуването ни

условно, обстоятелствата непредсказуеми.

При 100 км/ч на магистралата всеки е на една

спукана гума разстояние от смъртта.

Както казват моите съграждани от групата

„Канзас“: „Ние сме всичко на всичко прах във

вятъра.“ Аз гледам прагматично на нещата и

знам, че нито един от вътрешните ми органи

няма да ми свърши работа в гроба. На

шофьорската ми книжка пише „Иво Иванов:

донор“. Ако, не дай си Боже, неочаквано бия

шут на камбаната, бих искал да дам колкото

се може повече от себе си на тези, които

отчаяно се нуждаят. Знаейки точно какви

щуротии съм правил през двайсетте си

години, предполагам, че черният ми дроб

няма да свърши особена работа, но вместо да

угояват червеите, сърцето, панкреасът,

бъбреците и белите ми дробове могат да дадат

живот и щастие на хора, които иначе биха

били обречени. Не знам как е в България, но

тук въпреки напредничавото мислене в тази

област има огромни списъци с хора, чакащи

органи от донор с години. Всеки ден в САЩ

умират 17 души в очакване на

трансплантация.

Зо не е единственият елитен спортист с

подобна история. Шон Елиът получи бъбрек

от брат си, след което се върна в Сан Антонио

Спърс и дори спечели титлата. Грег Остертаг

от Юта Джаз също играе с един бъбрек,

защото дари своя на болната си сестра.

Магьосникът на сноуборда Крис Клъг бе на

косъм от смъртта през 2000 г., но

благодарение на някой, отговорил с „да“ на

въпроса за шофьорската книжка, получава

здрав черен дроб и само 18 месеца по-късно

печели медал на игрите в Солт Лейк Сити. По-

късно Крис описа премеждията си в

невероятната книга „До ръба и обратно“. По

всяка вероятност скоро ще видим Клъг в

Торино в третата му поредна олимпиада. Крис

ме помоли да предам на читателите на „7 дни

спорт“ следното съобщение: „Всичко най-

хубаво и честита Нова година на България. В

момента съм в Италия и се готвя за


последната олимпийска квалификация.

Българският отбор също е тук. Познавам

някои от вашите момчета. Искам да предам на

всички в България, че днес съм тук само

защото един човек бе взел решението да дари

органите си, давайки ми възможност да живея.

Аз ще му бъда задължен и признателен

завинаги. За мен донорите на органи са

истинските златни олимпийци. Благодаря на

всички, които ме подкрепят.“ Ако искате,

пишете лично на Крис на moc.gulksirhc@sirhc

Преди 12 години подобно на сноубордиста

американско семейство попада в Италия, но за

разлика от него е там на екскурзия. Малкият

им син Никълъс бил влюбен в богатата

история на тази страна и си представял, че е

древноримски генерал. „Когато се завърна от

завоеванията си – казвал 7-годишният

малчуган, – всички ще знаят кой съм и даже

улици ще носят моето име.“ На 29 септември

1994 семейство Грийн става жертва на

въоръжен грабеж. В суматохата Никълъс е

прострелян в главата и умира на място.

Смазаните родители заявяват в болницата, че

искат да дарят всички органи на сина си –

нещо нечувано по това време в Южна Италия.

Ето какъв е резултатът от това тяхно решение:

двама ослепяващи млади родители

проглеждат; една майка успява за пръв път да

види лицето на детето си; един диабетик,

който ту влизал, ту излизал от кома е

излекуван; две хлапета с ограбено от диализа

детство имат нови бъбреци, а едно 15-

годишно умиращо момченце получава

сърцето му; черният дроб на Никълъс спасява

симпатично италианско момиче на име Мария

Пиа, което е в кома и само на няколко часа от

смъртта. За жеста на семейство Грийн научава

цяла Италия, където животът на 7 души е

променен завинаги. Медиите отразяват

широко събитието. Италианците са покъртени

и само за 24 часа броят на дарителите на

органи в страната се утроява. Почти

мълниеносно страната се изкачва от едно от

последните места в Европа в тази категория на

едно от първите. Днес Никълъс Грийн е

покорил напълно Италия, но неговият триумф

е далеч по-траен от този на древноримски

генерал. На негово име са кръстени най-

голямата болница в страната, детски

площадки, училища и да, дори улици!

„Синът ни има милиони лели и чичовци,

пръснати из цяла Италия“, казва баща му

Реджи. През 1998 Джейми Лий Къртис и Алън

Бейтс участваха във филма „Подаръкът на

Никълъс“, който разказа неговата история.

Казват, че между донора и получателя

съществувала някаква почти свръхестествена

вразка. Родителите на Никълъс поддържат

контакт с всички, получили органите на сина

им. Що се отнася до Алонзо и Джейсън, днес

те са толкова близки, че се разбират без думи.

Миналата година Мария Пиа дойде в САЩ

чак от Сицилия, за да целуне гроба на

Никълъс и да се срещне с родителите му Маги

и Реджи. Мария е 30-годишна майка на две

деца, водеща щастлив и здравословен живот.

Страница 12 Аторски творби openom.eu

Болезнено срамежливата италианка бе видимо

смутена от вниманието на медиите. „Не става

дума само за черния дроб на Мария – заяви

Маги Грийн при срещата. – Никълъс е също в

сърцето й.“ До гроба на малкия донор Мария

не издържа и се разплака, след като прокара

пръсти върху образа на детето, гравиран на

плочата. На два метра под земята би трябвало

да лежи мъртвият Никълъс, но аз лично се

съмнявам в това. За хора, които са в състояние

да бъдат на две места по едно и също време,

няма място за смърт.

Един от най-добрите специалисти в областта

на трансплантацията – д-р Джон Поулсън,

твърди, че донорите са анонимните герои на

нашето време.

Никълъс Грийн продължава да живее, и то не

само в седемте италианци, носещи органите

му. Той е много зает с разпространението на

посланието, че на този свят му трябват повече

герои. „Бихте ли превели на родителите –

помоли зъзнещата от студ Мария Пиа, – че

сега ще отведа детето им обратно в Сицилия,

където винаги има толкова слънце.“ И с тези

думи италианката си тръгна, хванала с една

ръка дъщеря си Алесия, а с другата

прелестния си 6-годишен син… Никълъс.

Страница 13 Аторски творби openom.eu

Животните и пчелата

Автор: Радослав Сяров

„-Превъзхождам самолета“,

птица казала, напета.

„-А аз съм лъв и годподар,

на всичките животни цар.“

„-А ние да ви кажем, значи,

че строим небостъргачи“,

гордо казали термити,

архитекти най-мастити.

Рече бисерната мида:

„-Знаете ли колко вида

бисери във мен растат?

Затуй ме мен така ценят.“

По земя ли, във вода ли,

всеки гордо се похвали.

„-Теб, каква ти е хвалбата?“,

се присмяли на пчелата.

„-Храни ви чрез мен Земята“,

скромно казала пчелата.

„-А мой продукт е и медът,

и него всички го ядат.“

Давай нужната отплата

за благата и храната

и благодари на всички

Божи твари и пчелички.

Славей и червей Автор: Радослав Сяров

Славейче в небе летяло,

после кацнало, запяло.

Отдолу червей изпълзял,

на славейчето завидял.

Цял ден, славейче, ти пееш,

да работиш, май, не смееш,

а аз от малък, та до дърт,

работя вечно като кърт.

Цял ден славя, славя Бога,

песни пея, както мога,

славей съм, защото славя,

Бог затуй ме надарява!

Пея аз, а ти не чуваш,

трудиш се, но негодуваш,

със радост вече работи,

да славим Бога, аз и ти!

Виж, сестра си гъсеница,

като теб пълзи в тревица,

но пеперуда някой ден,

в небе ще литне като мен!


Желание Автор: Детелина Златева и Ели Зарева

Вселената – загадъчно красива!

Вселената – загадъчно красива,

поражда размисли във нашите сърца

за всички тайни, скрити и достъпни,

за хората по цялата земя…

Безспорно Тя си има Свой Създател…

Безспорно Той Велик е, Всемогъщ…

Безпорно Той обича ни безкрайно -

щом в Дар ни Я дарил на всички нас…

Дарил е Той земята ни прекрасна

с безбройни езера, гори, поля;

дарил е Той звездите да ни светят.

за да не тънем в тъмнина и мрак…

Дарил ни е цветята по земята

да внасят радост в нашите сърца;

дарил ни е и Своята Любов гореща,

да не замръзнем в този свят студен…

Оставил е сами да разгадаем

ний тайните за този свят красив;

но най-великата от всички тайни

е тайната за Бога Всемогъщ…

Творец е Той на цялата Вселена!!!

Творец е Той на цялата Земя!!!

Творец е Той на нашите души безсмъртни!!!

Творец е Той на „НОВАТА ЗЕМЯ“!!!

Вселената – загадъчно красива

със своята неземна красота;

във нея много тайни и загадки има,

дори и неоткрити хиляди неща…

Безспорно Тя си има Свой Създател,

направил чудни, прелестни неща:

скали, гори, реки, морета, океани,

пустините и ледени земи…

Дарил е Той Земята ни прекрасна,

да бъдем в „земен рай“ и да творим,

сърцето и ръцете да създават чудесата,

очите да се радват на прелестната красота.

Дарил ни е и обич към децата,

да бъдем ний родители добри,

а детските очи са нещо гениално,

усмивката им е утеха, дори и в лоши дни!

Оставил е сами да преоткрием

ний тайните със ум и мисъл, и мечти:

никога да не забравяме кои сме и защо сме

тука,

да не копнеем ний за земните богатства,

а със труда си творим!

И нека всички се помолим на Твореца

за всички нас, за нашите деца,

за нашата Земя, за цялата Вселена -

за да захвърлим злобата, омразата

и да отворим с Любовта и Добротата

и най-заледените и безсърдечни хиляди сърца!

Какво му трябва на човека,

когато може да прегърне със усмивката

Света???

Вселената ще го обгърне с Обичта си

и ще последват чудеса!

Ще бъде всеки най-най-щастлив на този Свят,

защото ще живее

в „НОВАТА ЗЕМЯ“ -

ЗЕМЯ, ИЗЧИСТЕНА ОТ ЗЛОТО И…

ПОРОКА!!!


Вкусни и здравословни рецепти Превод за ОМ: Крум Сяров

Зеленчуково гювече

Продукти:

картофи

червено цвекло

моркови

царевица

зеле

черен пипер

масло

мляко

яйца

сметана

индийско орехче

свежи подправки на вкус

Варим картофите. Морковите и

червеното цвекло само леко

заваряваме. Морковите можем и

заедно със зелето и царевицата леко

да задушим. Редим всичко в

гювечето, заливаме с подправките,

млякото, яйцето и печем 20-15

минути на 180 градуса. Можем

отгоре да сложим и сирене.

Тиквени парчета с круши

Продукти:

тиква

кориандър

зехтин

лимон

черен пипер

чесън

круши

лютива чушка

джинджифил

В зависимост от големината на

тиквата се реже на различен брой

резени. Резените се мажат със сместа

от кориандъра, зехтина, лимона и

черния пипер. Така се пекат. На

ситно отгоре се добавя и чесън.

Крушите се режат на дребно и се

смесват с джиндживила и лютивата

чушка. Слагат се върху парчетата

изпечена тиква и се сервират.

Страница 16 Преводни творби openom.eu

Да започнеш нещо добро Статия: „Съоснователят на StartSomeGood

Том Докинс споделя някои уроци за

груповото финансиране на социални

предприемачества“ на Рейчъл Сайнър

Превод за ОМ от английски език: Рослава

Стоянова

StartSomeGood стартира през март 2011г. като

интернет страница за групово финансиране,

насочена конкретно към социални

предприемачи. Целта им е да подпомогнат

стартирането на социални предприемачества,

като свържат основателите им с необходимия

финансов и интелектуален капитал и създадат

около проектите една общност, винаги готова

да помогне.

Наскоро StartSomeGood издаде eлектронна

книга, която описва част от новаторските

проекти, станали възможни, благодарение на

интернет страницата. През първите девет

месеца от основаването си StartSomeGood

набира над $225 000 за финансирането на 34

проекта. В книгата създателите на успешните

начинания споделят част от уроците, които са

научили при стартирането на

предприемачествата. Съоснователят на

StartSomeGood Том Докинс споделя с Dowser

повече за книгата, както и някои свои мисли

за потенциала на груповото финансиране и

какво е важно при стартирането на едно

предприемачество.

Dowser: Кои са основните акценти в

електронната книга, която SSG издаде

наскоро?

Докинс: В началото смятахме просто да

напишем кратка статия за проектите,

стартирали благодарение на StartSomeGood,

но реакцията на хората бе толкова

положителна, че решихме да направим нещо

повече. Така се роди тази електронна книга.

Това, което наистина ме вдъхновява, е колко

големи оптимисти са хората, основатели на

проектите – човек наистина трябва да е

оптимист, за да се захване със социално

предприемачество – и отговорността, която

поемат. Сякаш казват „ако аз не го направя, то

кой друг?” И наистина точно с този въпрос

започва всеки социален предприемач –

разбира, че нещо трябва да бъде направено, че

никой няма да се появи от нищото и да ни

помогне да го направим, и че всъщност вече

имаме всичко, от което се нуждаем, за да

решим проблема сами.

Вдъхновяващото на груповото финансиране е,

че то отключва ресурсите, които вече са

налични – не се нуждаем от разрешение от

правителството, от големи фондации, от

високопоставени приятели, от богати хора –

от всички онези, които обикновено вземат

решения по различни социални въпроси. Сега

можем да се обърнем към онези, които

наистина ги е грижа за това, което правим, и

които разбират от каква помощ се нуждаем, за

да започнем. Това е истинското послание на

книгата – че хората могат да намерят

ресурсите, от които се нуждаят. Те разбират

това; ако не те, то кой друг?


Как премина първата година от

основаването на SSG?

За нас 2011-та беше свързана със стартирането

на бета версията на интернет страницата,

превехме леки корекции, видяхме как минаха

първите няколко проекта, разбрахме какво

работи и какво не. През 2012-та целта ни е да

накараме все повече хора да разберат, че ние

им предлагаме алтернатива, че това е една от

възможностите за стартиране на социално

предприемачество. Наскоро се срещнах с Мат

Фленъри, основател на Kiva, и той ми

сподели, че са кандидатствали във всички

бизнес състезания за социално

предприемачество. За Echoing Green дори са

кандидатствали два пъти. Подали са

документи и до фондацията Уйлям Джеймс. И

не са сполучили никъде. Нещо като историята

на Бийтълс, които били отхвърлени от 40

звукозаписни компании, само че в сферата на

социалното предприемачество. Но накрая

решили да стартират въпреки всичко – не се

нуждаели от разрешение от никого, за да го

направят. И разбира се идеята на Kiva се

оказва наистина брилянтна.

Целта ни е да направим появата на

следващите Kiva малко по-лесна.

Стартирането на социално предприемачество

никога няма да стане лесно, но ние се

опитваме да го направим поне малко по-лесно

– за да могат предприемачите да започнат от

по-рано, да не им се налага да дават $800 и да

чакат две години, за да получат сертификат

501C3*, или да се надяват да спечелят

финансиране или някое бизнес състезание. Не

е нужен един голям инвеститор, вместо това е

необходима голяма група от хора, всеки от

които дава според възможностите си и заедно

те се превръщат в движещата сила, нужда за

стартиране на проекта.

Кои са предизвикателствата, с които се

сблъскват потребителите на SSG?

Повече от половината проекти по сайтовете за

групово финансиране се провалят. Всъщност

предпочитаме да използваме израза

„финансиране от равностойни”, защото

колкото и добра да е идеята ти, реално няма

такова нещо, като една анонимна тълпа, която

само чака да ти даде парите си. Всеки проект

се превръща в една уникална общност,

привлечена от предприемача. И тези, които

успяват, го постигат благодарение на

усилената си работа. Затова и се опитахме,

макар и неуспешно, да променим израза

„групово финансиране” на „финансиране от

равностойни”. „Групово” предполага

наличието на една анонимна група от

индивиди, докато „равностойни” предполага

хора, с които имате някакви взаимоотношения

(без това да означава, че те са ти приятели или

роднини). „Равностойни” предполага и

културна връзка – тях ги е грижа за същите

неща, за които и теб, или са част от същата

културна или географска общност и затова

може би ще искат да ти помогнат.

Как отразявате тази ваша философия в

начина на работа на интернет страницата?

Целият уебсайт се основава на тази

философия – че можеш да мобилизираш

общност от равни на теб хора, които да ти


помогнат в осъществяването на промяната,

която желаеш да постигнеш.

Микрофилантропията не означава куп пари,

разделен на малки части, тя е напълно

различна от традициционната филантропия.

Хората биват вдъхновявани по различен

начин и помагат за различни каузи. Когато

даряваш един милион долара, една от

причините за това е чисто и просто спестяване

на данъци. Но когато даряваш десет или

петдесет долара, изобщо не мислиш за

подобни неща. Всичко, което има значение, е

колко вдъхновен си от идеята, колко близък се

чувстваш до човека, общността или каузата и

до каква степен реално искаш да видиш

осъществено бъдещето, за което се бори

проектът. Всъщност предприемачът кани

финансиращите го да станат част от неговия

път към създаването на един нов свят.

Имали сме и дарение от $35 000 – по-голямо

индивидуално дарение отколкото изобщо

някога сме очаквали. То беше за Автобус

„Прави добро”, мобилен екип от доброволци,

който пътува из различни градове в Северна

Америка и помага в различни обществени

дейности. Те събраха над $101 000 – това

доказва, че всеки може да успее, че интернет

страницата наистина работи така, както

трябва. Но при груповото финансиране

миналото не определя бъдещето. Събрали сме

уникална комбинация от хора, които

подкрепят различни проекти. Но ние сме само

инструмент. Хората постоянно ме питат колко

средства могат да съберат, чрез нашата

платформа. И всеки път им казвам, че този

въпрос е грешен. Все едно да си купиш хиляда

марки от пощата и да ги питаш колко пари

можеш да събереш с тях. Но преди да зададеш

този въпрос, трябва да знаеш на кого ще

изпратиш писмата и какво ще напишеш в тях,

получателите наистина ли ще ги е грижа за

написаното и колко могат да си позволят да ти

дадат. А отговорът на всеки един от тези

въпроси е различен при всеки отделен проект.

Какви уроци научихте вие от дейността на

SSG през последната година?

Научаваме все повече за ползите от

фокусирането върху положителното влияние,

което социалните предприемачи оказват,

вместо само върху проблемите, които

решават. Една от промените, които

направихме, е, че преди на страницата на

всеки проект пишеше „кой е проблемът, върху

който работите и какво решение предлагате”,

а днес вместо това имаме „какво бъдеще

създавате и как го постигате?” Опитахме се да

ориентираме цялата страница около тази

положителна гледна точка към промяната,

вместо да караме хората да мислят само за

проблемите. Затова караме хората да си

представят как би изглеждал един по-добър

свят според тях и да ни поканят да изградим

този свят заедно. Ако посочите даден проблем

и мислите само как да го разрешите, тогава –

ако проблемът да кажем е равен на -1, то

разрешеният проблем ви дава 0. Само че ние

искаме да стигнем до +1, т.е. до един по-добър

свят за всички.

*501с3–според Кодекса за вътрешните до-

ходи на САЩ са организациите с идеална цел.


Творческо земеделие

Статия на Списание Оя – мисли различно,

действай различно. Автор е Силвия Бутлер,

която отглежда редки породи животни.

Превод за ОМ от немски език: Крум Сяров

Някъде из австрийските алпи, на височина от

1100 метра се намират 40-те декара на

известното Краметер стопанство. Става дума

за семейно стопанство на принципите на

пермакултура и горското земеделие. И докато

сина се е заел с него, то бащата обикаля в цял

свят да помага и съветва подобни проекти.

Дори само то интернет страницата на

стопанството си личи, че творчеството е

основна част от работата на семейството.

Дейността и доходите може да са

съсредоточени върху земеделието, но се

допълват разумно и с много други дейности,

включително и съветническа и

публицистична. Но да започнем отначало.

Какво е пермакултура? Обикновено

земеделие, в центъра на което седят почвата и

водата. И малко животновъдство, което

допълва цикъла на веществата. Стабилността

и оцеляването на системата се поддържа от

разнообразието. Еднообразието и

съсредоточаването само върху единични

култури няма място в пермакултурата, а още

по-малко при семейство Холцер, чието име

носи и цял нейн дял. Всяка една част от

стопанството си има своя смисъл и носи

множество ползи за останалите части.

Най-важното правило гласи: няма правила.

Стопанството се нагажда на природните

дадености и условия. По време на разходката

имаме чувството, че не сме на полето, а в гора,

сред която тук таме има малки нивички с

картофи, зърнени култури или плодни

дръвчета. Това е и смисълът на горското

земеделие – съчетание на горско стопанство и

земеделие. Освен гора и нивички има обаче и

нещо друго – над 70 малки езерца. Именно те

пък са в основата на пермакултурата. Всички

тези езерца са много различни. В някои от тях

се гледа риба, в други раци, трети са само за

пречистване на водата, в четвърти растат

водорасли, пети са чисти като огледало, а

шести са си направо блата. Именно те

осигуряват и основното препитание. Най-

важното е, че това са различни биотопи, които

са свързани в една система, която създава

специфичен микроклимат. Точно такъв,

какъвто искат стопаните му.

На мястото се отглеждат освен това гъби, има

пчелин и разсадник за дръвчета.

Съотношението между различните дейности

постоянно се променя в зависимост от

даденостите, необходимостите и не на

последно място от търсенето и пазара. Мотото

винаги е било – търсим нови ниши, които са

не само перспективни и все още не

съществуват, но и ни доставят удоволствие.

Превърне ли се в мода, започне ли да бъде

повтаряно и от други стопанства, то значи е


време да се намери друго основно препитание

и производство. Всъщност точно така работи

и една инновативна хай-тех компания. Когато

прочетем във земеделския вестник, че нещо

има бъдеще и всички тръгнат да го правят, ние

вече отдавна сме престанали да го правим или

го прекратяваме веднага и започваме да

задаваме следващата тенденция. Всяка една

промяна е свързана с нова възможност.

Въобще всичко се случва с желание и

творческа мисъл. Няма и помен от застой. В

момента се строи приспособление за сушене

на билки (да не забравяме, че се намираме в

планината, където вали често). Работи се със

соларни панели и с рециклирани материали.

Дори и неприятностите се превръщат в

успехи. Миналата нощ е имало град и младите

репички са практически унищожени. Нищо,

мястото веднага се превръща в следващото за

пасище на прасетата.

Господин Холцер през цялото време ни

съветва да си създадем собствено стопанство,

колкото и малко да е то. Няма нищо по-добро

от собственото производство! Винаги можем

да започнем с една саксия босилек на

терасата. Най-голямо значение отдава обаче

на кокошките. Те не само, че носят яйца, но и

неуморно ядат голите охльови и други

гадинки, ровят и разрохкват почвата и я торят.

Разхождат се свободно заедно с прасетата,

които са като техни пазачи от лисици и

гризачи. Всичко действа на метода на

симбиозата, точно какво в природата. Нито

едно парче земя или култура не е изолирана и

не носи полза само сама по себе си, а и за

останалите култури и парцелчета. Изглежда,

че цари хаос и наистина не се планува много,

но всяко едно нещо си е на мястото, защото се

действа веднага където и когато има

необходимост.

Много е любопитно да се отбележи, че

разликата в надморската височина между най-

ниската и най-висока точка на мястото е 400

метра! Някои биха казали, че това е

неудобство, но не и Холцер. Той го намира за

предимство, защото може да сее едни и също

плодове и зеленчуци на различна надморска

височина и да има по-дълго пресни от тях.

Нима не е по-важно да откриваме

предимствата и да ги използваме, вместо да се

оплакваме от недостатъците? Ако дадено

място е прекалено влажно, то там се прави

езерце. Ако е прекалено сухо и каменисто –

градинка с билки.


Музикалният ренесанс на Венецуела

Статия: Хосе Антонио Абреу (Венецуела)

на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава

Стоянова

„… за това, че сътворява уникален културен

ренесанс, правейки магията на музиката

достъпна за хиляди деца и общности в

неравностойно положение”

Хосе Антонио Абреу е роден във Венецуела

през 1939г. Образованието му е разностранно

– през 1961г. получава докторска степен по

икономика на петрола, а през 1964г.

придобива квалификация за композитор и

органист от Венецуелската национална

музикална консерватория. През 1969г. вече е

професор по икономика и планиране в

различни университети, както и депутат във

венецуелския конгрес. През 1975г. с

основаването на симфоничен оркестър Симон

Боливар и Национален младежки симфоничен

оркестър (NSYO) се посвещава на дейността,

за която получава тази награда.

Успехът на NSYO под диригентството на

Абреу води до създаването на младежки

оркестри и на други места във Венецуела, а

по-късно те прерастват в Национална система

на детските и младежки оркестри на

Венецуела под егидата на Държавна фондация

FESNOJIV. В момента тя включва 110 000

венецуелци, обединени в 120 младежки и 60

детски оркестъра, както и мрежа от хорове.

Музикалното обучение при децата започва от

двегодишна възраст. Оркестрите са групирани

в 75 оркестрални групи, пръснати из цялата

страна, като всяка такава група включва поне

един оркестър. Системата предлага и

работилници, в които децата се научават сами

да изработват или поправят музикални

инструменти. Предвидени са и специални

програми за деца в неравностойно положение.

Изградени са специализирани центрове и

институти за фонология, аудиовизуална

теника и висше музикално образование.

Вероятно най-забележителният елемент в тази

оркестрова система е, че тя е ориентирана

специално към хората с ниски доходи. Често я

описват като „социално движение с огромни

измерения, което използва музиката, като

инструмент за социална интеграция на

различни групи от населението на Венецуела

и подкрепа на бедните.” Оркестрите оказват

значително социално влияние в общностите.

Те легитимират и популяризират музиката в

общността и така създават един вид

музикален и културен ренесанс. Проведените

проучвания показват, че младежите, свирещи

в оркестрите, се представят по-добре и в други

сфери на социалния живот и образованието.

Тази уникална програма за музикално

образование и пробуждане привлича

международно внимание и признание. През


1993-94г. ЮНЕСКО присъжда на FESNOJIV

своята Международна музикална награда, а

през 1998г. ПРООН ги поздравява за борбата

им с бедността. Вдъхновени от техния пример,

подобни инициативи стартират и в други

Латиноамерикански страни и дръжави от

Карибския басейн. Венецуелският национален

детски симфоничен оркестър предизвиква и

възхищението на Европа при своята обиколка

в Италия и Франция през 1998г. и в Германия

през 2000г.

FESNOJIV е организация с близо 1000

служители, разпръснати в 75 оркестрални

групи. Абреу е директор на Фондацията от

основаването й през 1994г., а преди това пет

години е бил министър на културата и

президент на Националния съвет за култура

във Венецуела. През 1998г. той става

посланик на мира към ЮНЕСКО.

Абреу е носител и на няколко награди, сред

които Prince of Asturias Arts Award за 2008г.,

Polar Music Prize за 2009г. и връчваната от

Франция „Légion d’honneur”. През 2010г.

Абреу получава и почетна степен от

университета Метрополитана в Каракас.

Цитат

„ Голяма част от децата и младежите идват

от най-уязвимите и отхвърлени от

обществото общности. Участието им в

оркестрите им дава възможност да си

поставят нови цели, да имат планове и

проекти, да мечтаят. То внася смисъл в

съществуването им и им помага в

ежедневната борба за по-добри условия на

живот чрез многобройните възможности,

които оркестърът им дава.”

Хосе Антонио Абреу


ОМ вестник - Септември 2012

Documents