Наръчник на пациента

Какво се разбира под ампутация? Под ампутация се има предвид пълното или частично отстраняване на част от тялото, което най-често касае крайниците, а тук в частност долните крайници. До ампутация се стига тогава, когато не е налице терапевтична възможност за запазване на засегнатата част от тялото. По правило това са случаите, в които тя е толкова увредена, че без ампутация последствията за пациента биха били тежко здравословно състояние и/или силни болки. Ампутациите винаги са последица от заболяване или нараняване, например при злополука.

При по-младите хора най-честата причина за ампутация са вродени аномалии или спортни и транспортни злополуки, но също така до ампутация биха могли да доведат и ракови заболявания или инфекции. При около 80 % от всички ампутации е налице т.нар. артериална оклузивна болест. Обикновено това заболяване се появява чак в напреднала възраст, което обяснява защо две трети от всички пациенти са на възраст над 60 години. Под (периферна) артериална оклузивна болест (ПАОБ) се разбират патологични стеснения на артериите в крайниците, в частност в долните крайници. Тези стеснения на артериите водят до смущения в кръвооросяването. Основна причина за артериална оклузивна болест е атеросклерозата, позната също като "склероза". Към рисковите фактори спадат повишеното кръвно налягане (хронична артериална хипертония), повишения холестерол (хиперлипопротеинемия), пушенето (консумацията на никотин), както и диабета (Diabetes mellitus).

Нива на мобилност и теглови категории, определящи избора на правилна протеза

Теглова категория

Ниво на мобилност 1

Нивото на мобилност в комбинация с тегловата категория на функционал-ните части като протезно стъпало, колянна и тазобедрена става най-често се представя графично. Така се гарантира компетентно групиране на функционалните части и адапторите от ортопедичния техник.

Телесното тегло, включително редов-но или често носените товари, е от решаващо значение за това, към коя теглова категория да бъде причислен пациента.

Потребителят е в състояние да използва протезата за ходене по равна основа при равномерен ритъм на крачката, предимно на закрито. Той е типичният "придвижващ се на закрито". Терапевтична цел: възстановяване на способността за стоене и за ограничено движение в закрити помещения.

Ниво на мобилност 2 Ниво на мобилност 3 Ниво на мобилност 4

Потребителят е в състояние да преодо-лява малки препятствия на околната среда като бордюри, стъпала или неравни повърхности. Той е "придвижващият се на открито". Терапевтична цел: възстановяване на способността за стоене и за неограничено в закрити помещения и ограничено на открито придвижване.

Потребителят е в състояние да се придвижва с различна скорост и да преодолява почти всички препятствия на околната среда. За него е характерна професионална или терапевтична тренировъчна активност, която налага използване на протезата извън рамките на обикновеното придвижване. Той е "придвижващият се на открито без ограничения". Терапевтична цел: възстановяване на способността за стоене и за неограничено в закрити помещения и незначително ограничено на открито придвижване.

Потребителят е в състояние да се придвижва редовно с висока или променлива скорост. Той е много активен и обича да се движи. Използването на протезата излиза далеч извън основната способност за ходене. Въз основа на високите изисквания се стига до увеличено натоварване от удар, напрежение и деформация. Той е "придвижващият се на открито без ограничения с особено високи изисквания". Терапевтична цел: възстановяване на способността за стоене и за неограничени на закрито и открито придвижване и мобилност.

Индивидуално протезиране Съвременните протези нямат нищо общо с класическия "дървен крак" от едно време. Днес протезиране е възможно при всеки вид ампутация и всяка форма на остатъчния крайник (чукана). Протезите успяват да имитират все по-добре естественото придвижване на човека, те стават все по-надеждни и дълготрайни, лесни за използване и удобни. Компонентите на една протеза Днес най-често протезите представляват модулна система, която може да се регулира бързо в съответствие с изискванията и потребностите на пациента. Дори по-късно, след като протезата вече е завършена, могат да се подменят адаптори и тя да се променя. Модулните протези могат да се облицоват с козметично покритие от пенопласт.

Какво представлява приемната гилза? Приемната гилза е свързващият елемент между протезата и човешкото тяло. В нея се поставя остатъчния крайник. Само гилза, която пасва добре, приляга надеждно, осигурява комфорт при носене, поддържа се, слага се и се сваля лесно, гарантира оптимално протезиране. Подходящата приемна гилза също така прилепва изцяло към остатъчния крайник като не нарушава нито кръвооросяването, нито лимфния поток в него. При колебания в обема на остатъчния крайник, т.е. ако обиколката му понякога се увеличава, понякога намалява, приемната гилза трябва да позволява и нагаждане. Различните изисквания към приемните гилзи на протезите могат да бъдат удовлетворени с помощта на разнообразни материали. Съвременните приемни гилзи най-често са изработени от комбинация от пластмаси. В зависимост от височината на ампутиране се прилагат различни форми на приемната гилза и компоненти на протезата.

Ампутация на стъпало

Ампутацията на стъпало може да касае няколко пръста, част от стъпалото (напр. през предната част на стъпалото или през средата на стъпалото) или цялостно отстраняване на стъпалото. Ампутацията по Сайм (Syme) представлява техника, при която се отстранява цялото стъпало. При ампутации в областта на пръстите и предната част на стъпалото често е достатъчна прецизно наместена ортопедична стелка, която компенсира липсващата част на крака. В случаите, когато се отстранява цялото ходило, се изготвя рамкова протеза, която достига до под коляното. Функцията на запазената колянна става не се нарушава. Решението каква протеза да бъде избрана зависи от техниката на ампутиране. Индустриално произведеното протезно стъпало замества функцията на естественото стъпало при стоене и придвижване.

Подколянна ампутация Като подколянна ампутация се определят всички ампутации под колянната става, при което последната остава напълно функционираща. Подколянна протеза с горна приемна гилза Този вид протезиране се прилага при тежко състояние на остатъчния крайник и при спортни протези. Остатъчният крайник се поставя в долна приемна гилза, която обхваща края му. Към долната приемна гилза посредством ортеза се фиксира допълнително горна приемна гилза, която обхваща бедрото и осигурява много надеждно задържане на протезата на място, както и голяма контактна площ. Друго предимство на този вид протеза е същевременно и недостатък: Самият остатъчен крайник се натоварва относително малко. Натоварването се прехвърля към бедрото. Вследствие на тясното обхващане от горната гилза е възможно бедрената мускулатура да отслабне. В остатъчния крайник може да възникне застой. Също така често се наблюдава убиване и протриване.

Обхващаща кондилите протеза с вътрешна мека гилза При тази протеза няма горна приемна гилза. Тя се състои от външна, изготвена от карбон приемна гилза и мека вътрешна гилза, свързваща протезата с остатъчния крайник. Приемната гилза се закрепва към тялото със значително удебеляване над най-широката част на коляното (кондилите), като така протезата се свързва с остатъчния крайник. Последният влиза изцяло в приемната гилза, т.е. осъществява пълен контакт. Краят на остатъчния крайник също трябва да се опира в дъното на приемната гилза. Описаните по-горе недостатъци на протезата с горна приемна гилза отпадат. Обхващащите кондилите протези могат да доведат до претоварване на колянната става. Също така при това протезиране трябва да се извърши прецизно напасване, за да се избегне притискане на мускулатурата или триене на протезата в остатъчния крайник, което може да предизвика убиване.

Подколянна протеза с протезен чорап (Liner) През последните години все повече и повече се налага една нова техника: протезирането с чорап. Върху остатъчния крайник се обува плътно прилепващ чорап от силикон, полиуретан или кополимери, така наречената подплата (Liner). Чорапът приляга толкова плътно към остатъчния крайник, че може единствено да се намотае/размотае, но не и да се свлече. В долния край на протезния чорап се намира малък метален щифт, който щраква в ключалка на приемната гилза на протезата. Така протезата е надеждно и здраво свързана с чорапа. Някои модели протезни чорапи дори нямат този метален щифт. Те функционират на принципа на вакуума, т.е. при поставяне на протезата се създава подналягане, което фиксира приемната гилза надеждно към остатъчния крайник. Други модели протезни чорапи пък работят със затягащи шнурове. Предимствата на техниката с протезен чорап се състоят в това, че осигурява надеждно фиксиране на протезата без да настъпва редукция (атрофия) на бедрената мускулатура. Също така няма и смущаващи ръбове на протезата. Възможно е все пак да се окаже, че остатъчният крайник се запотява повече в протезния чорап и да възникнат кожни проблеми. Също така някои пациенти не могат да привикнат към неизбежното опъване на кожата.

Дезартикулация на колянна става Дезартикулацията на коляно е вид ампутация, която се извършва в областта на колянната става. Активната функция на ставата се губи, подбедрицата се ампутира изцяло. Бедрото, най-често заедно с капачката на коляното, се запазва. Ампутациите в областта на колянната става налагат протезиране, което да замества функцията й. В сравнение с подколянното протезиране тук се добавя още един модул: коляното. По отношение на приемната гилза и при дезартикулацията на коляно са възможни два варианта. Мека вътрешна гилза Меката приемна гилза образува функционален модул с твърдата външна гилза от лята смола и се грижи за доброто фиксиране на протезата. Предимство е, че меката гилза оформя остатъчния крайник конично и служи като подплата. Техника с протезен чорап (Liner) При протезирането с чорап, което вече беше разяснено подробно в предходната глава, е необходимо да се следи остатъчният крайник да не бъде допълнително удължен от щифтовото съединение. По тази причина при дезартикулация на коляното често се прибягва до протезни чорапи на принципа на вакуума или чорапи, функциониращи със затягащи шнурове.

При дезартикулация на коляното остатъчният крайник е удобен и може да поема голямо натоварване. Въз основа на естествената дължина на бедрото и дебелината на материала на приемната гилза точката на въртене на изкуствената колянна става се измества надолу. Така подбедрицата става по-къса. Съвременните коленни стави са конструирани така, че конструктивната височина до оста на въртене да е възможно най-малка, за да не се подсилва този ефект.

Бедрена ампутация Бедрените ампутации могат да се извършват по цялата дължина на бедрото. В случай на бедрена ампутация се губи както костна контактна площ, така и дължина на костния лост. Колкото по-къс е остатъчният крайник, толкова повече се променя и мускулното равновесие. Това може да доведе до деформации и ограничения в ставната подвижност. За да се избегне претоварване на остатъчния крайник, бедрените протези са конструирани така, че част от натоварването да се поема и от тазовата (седалищната) кост. Първоначално пациентът трябва да свикне с това усещане. Кожата също трябва да се нагоди към новото натоварване. Специални помощни средства, например от парашутна коприна, улесняват поставянето на бедрената протеза от пациента. Тъй като по бедрото има особено много меки части, които трябва да влязат в приемната гилза, в началото поставянето на протезата изисква известно привикване. Най-често бедрените протези се оборудват с приемни гилзи, състоящи се от мека вътрешна гилза и твърда външна гилза от карбон. И тук техниката с протезен чорап започва да се прилага все по-често.

Поддържаща тазовата кост приемна гилза (напречно овална гилза) При тази форма на приемната гилза тазовата кост ляга върху ръба на гилзата. През тази точка се поема част от телесното тегло. Остатъчният крайник се обхваща от всички страни от приемната гилза и се притиска равномерно.

За да не се свлича пациентът от туберната опора (задната част на ръба на гилзата, върху която ляга седалищната кост (тубер)), върху която сяда, и да не се плъзва във вътрешността на гилзата, на предния ръб на приемната гилза е разположена пелота. Страничното фиксиране на приемната гилза към остатъчния крайник става чрез меките части. Този вид приемна гилза позволява по-добро поемане на колебания в обема.

Обхващаща тазовата кост приемна гилза (надлъжно овална гилза CAT-CAM) При тази форма на приемната гилза телесното тегло се поема от цялата повърхност на остатъчния крайник, тазовата кост се обхваща от гилзата на протезата. Така не се стига до необичайно сядане върху тазовата кост. Обемът на приемната гилза трябва да съвпада точно с този на остатъчния крайник.

Благодарение на надлъжно овалното легло за остатъчния крайник се усилва страничното придържане. Получава се костно заключване. Така приемната гилза вече не може да се измести навън. Контролът на пациента върху протезата се подобрява значително.

M.A.S.-гилза При наречената на откривателя си Марло Ортиз приемна гилза поемането на натоварването става изключително от остатъчния крайник. Тази гилза се отличава с диагоналното фиксиране на костните и мускулните части на остатъчния крайник. Тя позволява по-добро управление на протезата и по-голяма свобода на движение в областта на тазобедрената става. Пациентът може да се движи по-добре, например може да връзва сам връзките на обувките си дори и при поставена протеза. Тъй като при M.A.S.-гилзата васкуларната мускулатура е изцяло освободена, сядането се улеснява. M.A.S.-гилзата може да се използва както с, така и без протезен чорап. За да не се стигне до негативно натоварване на бедрото, тя следва да бъде старателно и прецизно напасната.

Тазова ампутация Ампутациите в областта на таза могат да обхванат както част от тазобедрената става (дезартикулация на тазобедрената става), така и частично (хемипелвектомия) или дори цялостно (хемикорпоректомия) премахване на таза заедно с долен, респ. долните крайници. Ампутациите в областта на таза поставят специални изисквания към пациентите, тъй като тук трябва да се замени още една става - тазобедрената. Освен това, в зависимост от вида на ампутацията, липсват и опорни точки, което вече затруднява седенето на пациента. Например такъв е случаят, когато се налага отстраняване на части от таза. По принцип придвижването с помощта на тазобедрени протези е възможно. Махащата фаза на протезата се командва чрез завъртане на таза в обратна посока, което изисква много усилия и е голямо предизвикателство за пациента по отношение на запазването на равновесие. При дезартикулация на тазобедрена става се напасва тазов колан, който обхваща частично таза и към който се фиксират останалите модули на протезата - тазобедрена става, коляно и протезно стъпало. За улесняване на придвижването много пациенти си помагат с патерици.

Тазобедрени протези се прилагат при следните индикации: интертрохантерни ампутации, дезартикулации на тазобедрена става, хемипелвектомия. При протезирането трябва да се обърне особено внимание на правилното позициониране на ставата и ориентирането й по посоката на придвижване. Тъй като по принцип тазобедрената става се поставя в колана за таз пред линията на натоварване, свързващата опорна част до коляното следва да е обърната постериорно (назад). Така се гарантира ретропозиция на оста на колянната става съгласно конструктивните директиви и надежден стоеж на пациента.

Тазобедрените модули трябва да позволяват надеждно стоене, ходене с по-малко усилия и равномерно сядане от двете страни. Използват се моноцентрични и полицентрични стави с ограничител на разтягането. Ставите се движат свободно. За обезопасяване срещу пречупване те са поставени в предната част на тазовия колан. Там не причиняват и неудобство при седене.

Какво може едно протезно стъпало?

В хода на еволюцията на човека и изправянето му от четири на два крака здравото стъпало се е променило решаващо по отношение на функцията и комплексността си. То е носещият елемент в тялото.

Голям брой рецептори в тъканите на стъпалото подават на бегача важна информация за състоянието на настилката. Действащите върху здравото стъпало торзионни сили се амортизират, улавят и така не се пренасят върху тялото.

Всички тези различни задачи трябва да могат да се изпълняват и от протезното стъпало. Протезното стъпало е изложено на много големи динамични натоварвания, на които то трябва да издържи много дълго време без съществено износване или промяна в характеристиките. Човек очаква енергийно ефективно ходене, което включва също сигурност, комфорт и динамика.

Изискванията към дадено протезно стъпало, които от своя страна се влияят допълнително и от индивидуалните претенции и чувства на пациента, определят в крайна сметка избора на протезното стъпало. Правилният избор на протезно стъпало зависи от нивото на мобилност и личните потребности на пациента.

Пациентът бива инструктиран, че обувките трябва да са с еднаква височина на тока и по възможност с еднакво тегло. Различните височини на токовете могат да доведат до падане или счупване на компоненти, тъй като се променя статиката.

Съществуват три основни типа протезно стъпало: протезно стъпало без става, протезно стъпало с акумулиране на енергия (карбоново) и протезно стъпало със става. Протезните стъпала без става са леки и еластични и се движат гладко. Тези с акумулиране на енергия се изготвят от карбон. Карбоновите протезни стъпала поддържат динамично променящи се скорости на вървене при леко стъпване от пета към пръсти. Те са подходящи и за спортни занимания. Протезните стъпала със става могат да се напасват особено добре към различни земни повърхности. Триизмерните движения на глезена на "подвижното протезно стъпало" поемат силата на реакция на земната повърхност, редуцират точките на натиск в приемната гилза и разтоварват коляното и таза. Ударните натоварвания се разпределят, остатъчният крайник и цялата съединителна верига се щадят. Симетричното ходене, както и ходенето по наклони, странични полегати места и неравен терен става по-надеждно, пестящо енергия и естествено. Автоматично адаптивните протезни стъпала с глезенна става се нагаждат перманентно към различни земни повърхности чрез хидравлично управляван глезен и така осигуряват особено голяма сигурност и комфорт. Те позволяват физиологични движения на глезенната става - подобни на тези на естественото стъпало. Оборудвани с вградени амортисьори, те намаляват ударното натоварване и силата на тежестта в гилзата.

От много време на пазара се предлагат протезни стъпала, при които има възможност за регулиране на височината на тока. С тях пациентът вече не е принуден да се съобразява с конкретно определена височина на тока, а може да варира и да носи различни обувки. Тези протезни стъпала обаче налагат специално инструктиране, тъй като при всяка промяна трябва да се постига сигурния конструктивният ъгъл на наклона на торса (статиката). Използването на индивидуално регулиращ се във височина адаптор за става позволява ходене на босо също както и носене на обувки на ток с различна височина. Статичната конструкция на протезата остава непроменена от това. Адапторът за става може да се постави както веднага, така и след време. Електронно управляваните протезни стъпала са нова разработка. Те разпознават самостоятелно комплексните движения на стъпалото и привеждат глезенната става в правилната позиция на всяка крачка. Една от актуалните разработки е хидравличното протезно стъпало с глезенна става и микропроцесорно управление. Софтуерът е в състояние да "изучава" индивидуалните потребности при вървене. Така стъпалото се нагажда динамично към ходовите характеристики и подпомага смяната на скоростта и ходенето по различни повърхности.

Какво прави една колянна става?

Протезните коленни стави трябва не само да заменят биологичната колянна става, а и да поемат частично и функциите на липсващата мускулатура. При това протезната колянна става трябва да оправдава редица изисквания - да дава на пациента силно чувство на сигурност, да отговаря на неговата динамика и да може да се напасне към походката му. Дори гериатричният бегач се нуждае от много добра стабилност. Коя колянна става да се използва зависи от нивото на мобилност и теглото на пациента. Естественото ходене на човека се разделя на две фази: махаща фаза, в която кракът се изнася напред, и фаза на стоеж, в която кракът стои на земята, докато другият крак замахва напред. Свиването и изнасянето напред на подбедрицата може да се управлява по три различни начина на функциониране: съществуват механични, пневматични и хидравлични коленни стави.

Механични коленни стави При механичните коленни стави се притиска пружина, когато коляното се свива. След това тя се освобождава и така подпомага движението на подбедрицата напред. Механичните коленни стави са с незначително тегло и поради това са подходящи за леко ходене с равномерна скорост при високи изисквания за безопасност.

Пневматични коленни стави Пневматичните коленни стави разполагат с цилиндър, в който се сгъстява въздух както при свиване, така и при изправяне на коляното. За разгъването и свиването може да се настрои поотделно какво количество въздух да се използва за успокояване на движението на коляното или като връщащ енергия, "пружиниращ газов амортисьор". Тези коленни стави са комфортни и позволяват меко люлеене при различни скорости на движение, както и безопасно ходене. Хидравлични коленни стави При хидравличните коленни стави амортизирането на движението става с течност (масло) в цилиндър. Тези стави обикновено се прилагат при много активни пациенти. Хидравличните коленни стави не връщат енергия, но са подходящи за бързо сменящи се скорости на движение. При електронно управляваните коленни стави стоящата и махащата фаза се командват от микропроцесори. С този вид стави пациентът може да коленичи надеждно. Наклони и стъпала също се преодоляват по-добре. Новоразработената активна колянна става с управление от двигател замества функцията на управляващата коляното мускулатура и позволява дори изкачване на стълби с редуване на краката.

Специални протези

Протези за деца Правят се опити за това, чрез протезиране да се помогне на децата с ампутиран крак или на тези, които трябва да живеят с вродена деформация. За целта са разработени собствени модулни системи. Умаляването на компонентите прави възможно протезирането на малко дете или юноша при запазване на правилните пропорции. Най-накрая е налице безпроблемен преход към модулните системи за възрастни. Специалните изисквания към протезите за деца се удовлетворяват чрез специални конструкции на ставите. Полицентрична колянна става с по-голям ъгъл на свиване и отчасти допълнително регулиране на въртенето осигуряват максимална свобода на движение и индивидуално напасване. Потребностите на децата се удовлетворяват също и с избора на цвят на продукта.

Протези, позволяващи къпане Стандартните протези за всекидневна употреба не са водоустойчиви. За да си вземе душ, вана или да поплува пациентът има нужда от водоустойчив, подпомагащ ходенето продукт - така наречената протеза, позволяваща къпане. Новоразработените устойчиви на вода протезни системи, които комбинират хидравлични коленни стави и карбоновите протезни стъпала, са с висока степен на функционалност в ежедневието и са подходящи за занимания в мокри зони. Те са устойчиви на замърсяване и влага.

Възможни трудности след ампутацията В наръчник, който е насочен най-вече към пациенти с наскоро ампутиран долен крайник, не бива да се премълчава, че ампутацията след заболяване не само е шанс за живот без болка и връща загубеното качество на живот, но също и че - преди всичко в началото - може да създаде трудности.

Фантомно чувство /Фантомно усещане За разлика от фантомната болка фантомното чувство не се свързва с болки. По-скоро става дума за реално преживявани усещания в ампутираната част от тялото, т.е. пациентът остава с впечатлението, че ампутираната част от тялото му все още е там.

Фантомни чувства се появяват при 50 до 90 % от пациентите след ампутация, като по-възрастните пациенти са засегнати значително по-често. Фантомното усещане често се описва от пациента като чувство за натиск или студ. Появяват се обаче също и т.нар. кинетични (=движещи) фантомни движения и директни усещания за позиция и разположение на ампутираните крайници.

Причината за фантомното чувство е, че както мозъкът, който е запаметил централната схема на тялото, така и нервите трябва да се нагодят към новата схема на тялото. Фантомното чувство може да изчезне с времето.

Фантомна болка /Идиопатична болка в остатъчния крайник Като фантомни се описват болките, които се усещат по, респ. в ампутираната част от тялото и отчасти могат да са толкова силни, че да ограничават значително качеството на живот на пациента. Точната причина все още не е изяснена. Така например се приема, че увредените при ампутацията нерви, които между другото отговарят за предаването на болката към мозъка, изпращат постоянни сигнали към него, които той интерпретира като болка в ампутираната част от тялото. Друго обяснение изхожда от факта, че запаметената в мозъка "картина" на тялото продължава да е налице въпреки ампутацията. Последната прекъсва рязко предаването на усещания от отделения крайник. Вследствие на това се променя моделът на стимулиране, който навлиза през гръбначния в главния мозък. Фантомната болка се описва от засегнатите лица като остра с пробождащ, режещ, изгарящ или спазматичен характер. Продължителните болки се срещат рядко, по-често се докладва за повтарящи се болезнени атаки.

Проблеми с остатъчния крайник Веднага след операцията причина за проблеми с остатъчния крайник често са болките от раната. Със заздравяването на раната те постепенно отслабват и накрая изчезват напълно. Често възникват проблеми относно протезата, ако тя вече не пасва добре и причинява притискане или подуване. С подобни проблеми пациентите се сблъскват преди всичко в началото след ампутацията. По-малката активност в остатъчния крайник води до отслабване на мускулатурата там, поради което приемната гилза става по-голяма. Желаният пълен контакт между гилзата и остатъчния крайник се загубва и тя става хлабава. Накрая се налага напасване на нова гилза.

Увеличено изпотяване По-обилното изпотяване също може да създаде проблеми, защото гилзата може да стане прекалено тясна. Меките части се притискат в ръба на гилзата и може да се стигне до удебелявания и възли по него. Възможни са също смущения в артериалния, венозния и лимфния поток с образуване на отоци. В помощ тук могат да бъдат компресиращите бандажи, протезните чорапи, специална гимнастика за остатъчния крайник и добре прилягаща приемна гилза с пълен контакт. Кожата на остатъчния крайник страда от гилзата на протезата. Тя реагира чувствително, става суха и белеща се. Винаги е възможно да се развият кожни заболявания, като напр. контактни алергии, възпаления на фоликулите на космите, циреи и гъбични инфекции. Постарайте се да поддържате теглото си относително постоянно и да избягвате големи колебания в обема на остатъчния крайник.

Поддържане и почистване Освен ежедневното почистване на протезата, редовното и основно поддържане на остатъчния крайник е най-ефективното средство срещу поява на кожни проблеми, дължащи се на усложнените хигиенни условия в приемната гилза. Преди всичко засиленото изпотяване в гилзата създава добра хранителна среда за развитието на микроби и гъбички. По тази причина всяка вечер остатъчният крайник трябва да се измива старателно с мек сапун с неутрално рН. Тук следва да се обърне особено внимание на кожните гънки, тъй като там възпаленията се развиват по-бързо. След почистване в остатъчния крайник трябва да се втрие овлажняващ или омазняващ мехлем.

Козметични облицовки Съществуват различни типове козметични пеноматериали, които позволяват в случай на ампутация да се предложи по възможност перфектен козметичен заместител. Най-често тези пеноматериали са предварително оформени според обема и височината на коляното. Така пациентът има възможност да ползва почти неразличима визуално козметика. За постигането на възможно най-естествен вид като завършек на добре напаснатата козметика се предлагат различни покриващи чорапи.

Животът след ампутацията Няма спор, че една ампутация винаги означава значителна намеса в досегашния начин на живот и най-вече в началото обременява пациента и неговите близки. Но: За много от пациентите с ампутация операцията означава и облекчение, край на дългогодишни болки и увреждания и начало на нов период от живот с ново качество. Най-вече по-младите и здрави пациенти съумяват бързо да се върнат към своето ежедневие. Който е готов да възприеме ампутацията и протезата не като съдба, а като шанс, успява и по-лесно да борави с протезата, да я интегрира като подразбираща се в неговия живот и да продължи да живее почти без ограничения. Професия и протеза Протезата сама по себе си не представлява пречка за това пациентът да продължи да ходи на работа след ампутацията. В зависимост от нивото на мобилност и усвоената професия често е възможно дори упражняване длъжността, заемана и преди.

Контакт с протезата в семейството, кръга от приятели и познати Ампутацията е предизвикателство не само за самия пациент. Членовете на неговото семейство, приятелите, познатите му, но също и непознатите често не знаят как да се държат в тази нова ситуация. Подкрепата от семейството и приятелите обаче е особено важна, защото тя мотивира допълнително за понасянето на евентуални болки, изпълняването на уморителни упражнения, променянето на стила на живот и развиването на перспективи за бъдещето. По тази причина членовете на семейството биват включвани в рехабилитацията по възможност още от самото начало. Опитът показва: Който се опитва да скрие недъга си, прави особено впечатление. Ако пациентите с ампутация са открити спрямо обкръжението си и обяснят какъв е случаят с ампутацията и протезата, те бързо установяват, че недостатъкът на пръв поглед бързо се превръща в интересна тема за разговор и човекът отсреща губи страха си от докосване.

Активни с протеза Да се спортува с протеза насърчава безпроблемното боравене с нея и е ефективно противодействие на рисковете за здравето и наднорменото тегло. Спортът също така има силно интегриращо действие и е добра възможност за прекарване на свободното време в компанията на други лица - с или без ампутации. При Nordic Walking щеките за ходене дават допълнителна сигурност, овладяват се добре дори от хора, които не са спортисти, и могат да се използват навсякъде. Специални групи по Nordic Walking за хора с ампутиран долен крайник насърчават също така общуването със съмишленици и мотивират. Карането на колело е добра възможност за подвижност в ежедневието. То не е особено предизвикателство за модулните компоненти на протезата, единствено приемната гилза трябва да приляга добре, за да не се появи притискане. Ако пациентът се чувства несигурен на стандартно колело, може би ще борави по-добре със специална триколка. Ръчно задвижваните велосипеди (handbikes/handcycles) и веломобилите също са добра алтернатива.

За по-възрастните и физически ограничени пациенти се препоръчва най-вече плуването. Тялото се облекчава от подемната сила на водата, стимулират се подвижността на ставите, както и дишането и кръвообращението. Дали каране на ски, танци, езда, гмуркане или лека атлетика - почти няма граници в спортните занимания за хората с ампутиран долен крайник. Активни спортисти с уреждания демонстрират редовно, че не отстъпват по нищо на спортистите без ампутации. Освен оптималното протезиране при по-комплексните видове спорт, например бягане, е необходимо също и подбирането на подходяща специална протеза за спорт.

Глосар

Атрофия: Изчезване, загуба. Закърняване на нормално развита тъкан или клетки.

Приемна гилза Cat-Cam: Гилза с надлъжно овална форма, която предлага редица медицински предимства, като безпрепятствено кръвооросяване на остатъчния крайник, засилена функция на мускулатурата, естествено натоварване на тазобедрената става, както и по-добро управление на протезата.

Фемур: Бедрена кост.

Фибула: Малък пищял (външната кост на подбедрицата).

Протезно стъпало: Част от протезата, която замества човешкото стъпало.

Протезна тазобедрена става: Част от протезата, която замества човешката тазобедрена става.

Идиопатична болка: Болка с неизвестна причина и неясен произход.

Вътрешна гилза: Освен твърдата външна обвивка гилзите могат да са оборудвани и с мека, гъвкава вътрешна обвивка.

Временна протеза: Протеза, която се носи в първите три до шест месеца след операцията до постигането на стабилен обем на остатъчния крайник. По същество функцията на временната протеза наподобява тази на дефинитивната

протеза на по-късен етап, но същевременно позволява и редовно напасване към променящия се обем на остатъчния крайник.

Карбон: Материали, състоящи се от пластмаса. Разговорно понятието се използва и за композитни материали с карбонови влакна. Карбоновите влакна се използват между другото в производството на модулните части или приемните гилзи на протези. Карбонът се отличава с лекота, огромна якост на опън и голямо връщане на енергия при огъване.

Протезно коляно: Част от протезата, която замества човешкото коляно.

Кондили: Странични разширения на бедрената кост в долния й край.

Обхващаща кондилите гилза: Гилза, която обхваща кондилите на коляното (също обгръщаща кондилите или супракондилна гилза)

Протезиране с чорап (Liner): Специална техника на фиксиране на приемната гилза към остатъчния крайник. Чорапът (Liner) от еластичен материал (силикон или друг подобен) се обува, респ. изтегля от върха на остатъчния крайник до неговия край. Не е възможно свличане на чорапа поради плътното му прилепване по цялата площ на остатъчния крайник. В края на остатъчния крайник чорапът се фиксира към външната гилза посредством сто-

манен щифт, шпилка или маншет и така се свързва с протезата.

Адаптор Lotus: Вграден под горната гилза, той позволява извъртане на подбедрицата нагоре, например за кръстосване на краката при сядане.

Модулна конструкция: Модулът е подменящ се елемент на дадена система. В този случай под система се разбира протезата като цяло с модулите приемна гилза, тазобедрена част, коляно и протезно стъпало. При протезите с модулна конструкция (също скелетна конструкция) носещите и функционалните части се сглобяват и монтират отделно от козметичните части на протезата.

Едем: Видимо и напипващо се натрупване на течност в тъканите.

Осеоинтеграция: (osseo = кост, костен) Техника за фиксиране на протезата директно към остатъчния крайник, при пропускане на приемната гилза. В костта на остатъчния крайник се монтира фиксиращ щифт, който се извежда през кожата. Протезата се прикрепя към него.

Протеза: (от гръцки prósthesis = добавяне, поставяне) Изкуствена част от тялото за компенсиране на липсваща естествена такава.

Приемна гилза: Част от протезата, която свързва остатъчния крайник с останалите части на протезата.

Двуслойна (монококова) конструкция: Носещите и функционалните части се сглобяват неразделно една от друга. Днес двуслойната конструкция се използва все още в отделни случаи.

Махаща фаза: Част от крачката на човека. В махащата фаза кракът се извежда напред, докато другият край е в стояща фаза.

Стояща фаза: Част от крачката на човека. В стоящата фаза кракът се намира на земята.

Тибия: Пищял

Тубер: Седалищна кост, част от таза, която се натоварва при седене.

Тазов колан: Задната част на ръба на гилзата, върху която сяда туберът и която пренася тежестта на тялото към протезата. Използва се само при напречно овалните приемни гилзи.

Обхващаща тубера гилза: Обхваща тубера и обтяга гилзата към таза (също гилза CAT-CAM).

Качество от Германия - Нашите партньори

Тясното сътрудничество с германския производител и дистрибутор Streifeneder ortho.production GmbH гарантира високо качество на продуктите и протезирането. Streifeneder ortho.production GmbH специализира в производството и пласмента на продукти и помощни средства в областта на ортопедичните технологии. За създаването на удобни за употреба продукти и решения централата в Емеринг до Мюнхен разполага със собствени отдели за развойна дейност и иновационен център с лаборатория за изследване на походката.

Източник: "Ампутация на долен крайник - а после накъде? Наръчник на пациента", първо преработено ново издание: 2012 / eurocom e.V. - european manufacturers federation for compression therapy and orthopaedic devices, Дюрен.