Езически божестваМит и свят

В нашия ежедневен език думата "мит" означава най-често нещо неистинско, някаква преднамерена или случайна заблуда, която бива представяна за истина. Под "митология" се разбира или система от митове, най-често митове за определен народ, или науката за мита. В литературата под "мит" се има предвид особен тип разказ, един литератулен жанр, близък до приказката, преданието и легендата.

Съвсем друго обаче е философското разбиране за мита. Тук под мит се разбира митологичен начин на мислене, митологичен светоглед, доминиращ в началото на човешката история.

Първата и най- важната собственост на митологичното мислене е неговата синкретичност - то не разграничава едно от друго неща, които за нас са очевидно съвсем различни.Митологичният човек не отделя себе си отчетливо от околната природа, приживява се като неразделна част от нея. Индивидът не разглежда себе си като свободен и самостоятелен в общността, а само като нейна органична част. Той живее в един органичен, жив свят.Този свят много наподобява света на съня. Митологичния човек не различава субект и обект, име от именован предмет, чувство от мисъл, произход от същност, причина от предходно и т.н. Може да се каже, че за него е валиден принципът'' всичко е всичко ''. Тук всяко нещо може да се да се превърне във всяко друго.Синкретизмът означава и една безконечна метаморфоза. Камъкът можеда стане птица, животно - човек, а божеството могат да приемат всякакъв облик. Затова Овидий е кръстил своя сборник от митове Метаморфози. Какво е обяснението?

Когато създадеме нещо, ние го правим точно такова, каквото желаем. Ние обективираме, т.е. превръщаве в някакъв обект, в някакъв предмет - реален или идеален - нашата мисъл.По този начин влагаме в нещата онова, което вече сме имали в ума си. По смисъл реалното нещо е равно на онова, което сме мислили преди неговото създаване. Така възниква законът тъждеството (А = А), който стои в основата на формалното логично мислене.Затова и "2+2=4"е винаги истинно, защото има винаги има едно и също съдържавие. Затова и нещата в света можем да ги възприемаме като вещи - устойчиви в времето, неизменни, инертни материални единства от качества. Само логическото мислене може да мисли с числа, с отчетливи идеи. Само то може да мисли външните неща като вещи .

В епохата на мита обаче нещата не са инетересни вещи, а по - скоро флуидни същества. Както след зимата от привидно мъртвата зеля прорастват растенията, така и всеки предмет може да се превърне в живо същество. Тук няма физически контакти и закони, тук "всичко е всичко''.

Митологичният човек мисли емоционално, патетично, а не строго, безстрастно и логично. По - скоро мислите сами го връхлитат и владеят вниманието му, отколкото той сам да ги измисля и да ги насочва според своето желание. Затова Леви-Строс, известният френски изследовател на мита, че не човек мисли мита, а митът мисли чрез човека. Това мислене не е индивидуално, тук властват общите мисли, повтарящите се формули. Тази разлика лесно се забелязва, ако сравнимхарактерните безкрайни повторения на древния фолклор с джас-инпровизацията.

Смесването на нещата и техните имена прави възможно заклинанието, словесната магия, защото боравенето с името е равностойно на боравене с именования предмет.

Отъжествяването на ''преди '' и "поради това '', смесването на предходно и причина правивъзможно гадаенето. Бъдещето е свързано с всичко от настоящето и затова от произволни сегашни неща може точно да се отгатне бъдещето.

За митологичния човек питането за същността на едно нещо е равнозначно на питането за неговия произход.Въпросът"Какво представлява огънят ?" намира отговор в историята за открадването на огъня от Прометей, т.е. не се изследва същността на предмета, а се разказва историята на неговата поява в света на митологичния човек.

Щом човек не създава, тогава той е зависим от наличното. Затова негова основна грижа е да спазва онези правила на поведение, да повтаря онези действия, които дотогава са гарантирали съществуването на неговия род. Той повтаря действията на предците, които ''някога'', в едно неизвестно колко далечно минало (липсва хронология!) са дали образите - на ловуване, за да могат индивидът и общността да оцелеят в този неразгадаем жив свят.

Когато човек значително разшири своята практическа и умозрителна дейност, този начин на мислене постепенно губи своята власт и остава в приказките.

Скандинавска митология

Скандинавските богове са разделени в две основни групи - "ази" (раса Аезир) и "вани" (раса Ванир). Ваните са земни богове, символизиращи богатството, плодородието и плодовитостта. Те са свързани със земята и морето. Азите са небесните богове, символизиращи мъдростта, мощта и войната. Те живеят дълго, но не са безсмъртни и загиват във времената на Рагнарок (Залезът на боговете).

Сътворението

В началото, на земята нямало нищо. Съществувала само черната бездна Гинунгагап. На север от нея се простирало царството на студа Нифелхейм, а на юг - царството на огъняМуспелхейм. Но ето. че в царството на мразовете бликнал изворът Гергелмир, чиито води дали началото на могъщата река Еливагар. Тя потекла стремително на юг, пропадайки в бездната Гинунгагап. Жестокият студ превръщал водата й в лед, но изворът Гергелмир не преставал да бълва все нови и нови потоци. Ледените грамади растяли и се приближавали все повече и повече до Муспелхейм. Накрая, ледът достигнал толкова близо до царството на огъня, че започнал да се топи. Искрите, излитащи от Муспелхейм се смесили с топящия се лед и му вдъхнали живот. И тогава, над безкрайните ледени простори на Гинунгагап се издигнала исполинска фигура. Това бил великанът Имир, първото живо същество в света. От лявата ръка на Имир се появили момче и момиче, а от крака му се родил шестоглавия великан Трудгелмир. Така било поставено началото на рода на великаните - жестоки и коварни, като леда и пламъка, от които са произлезли. Заедно с великаните, от топящия се лед се появила и гигантската краваАудумла. Четири реки от мляко потекли от вимето й, давайки храна на Имир и децата му. Понеже все още нямало пасища, Аудумла се хранела, облизвайки солените ледени грамади. Една от тези грамади постепенно се стопила и от нея се появил могъщият великан Бури. Неговият син Бор се оженил за великанката Бестла, която родила боговетеОдин, Вили и Ве. На новородените богове не се понравил света, в който трябвало да живеят, а и не искали да понасят тираничното господството на жестокия Имир. Те се опълчили срещу великана и след дълга и жестока борба, го убили. Имир бил толкова огромен, че в кръвта, която потекла от раните му, потънала кравата Аудумла и всички останали великани. Само внукът на Имир - великанът Бергелмир успял да построи лодка, с която се спасил заедно с жена си. Сега вече никой не пречел на боговете да уредят света според своето желание. От тялото на Имир те създали земята - кръгла и плоска. Разположили я всред огромното море, образувано от кръвта на великана. Нарекли земята Митгард, (Средна земя/страна). От черепа на Имир създали небесния свод, от костите му - планините, от косите - дърветата в горите, от зъбите му - скалите, а от мозъка - облаците. От искрите, излитащи от огнения Муспелхейм направили звездите и украсили с тях небето. След като сътворили света, Один и братята му решили да го населят. На брега видяли две дървета - ясен и елха. Отсекли ги и от ясена направили мъж, а от елхата - жена. Един от боговете им вдъхнал живот, другият им дал разум, а третият - кръв. Така се появили първите хора - мъжът Аск и жената Ембла. След всичко това, боговете се погрижили и за великаните. Отвъд морето, на север от Митгард, те създали странатаЙотунхейм и я дали във владение на спасилия се великан Бергелмир и неговите потомци - ледените великани. 

АЗИ (АЕЗИР)

БАЛДЕР - Богът на светлината, радост, чистота, красота, невинност и помирение. Син на Один и Frigg, той е обичан от боговете, така и за мъже и се смята за най-доброто от боговете. Той имаше добър характер, беше приятелски, мъдър и красноречив, въпреки че той е малко енергия. Съпругата му е дъщеря на Nanna NEP, и синът им е Forseti, богът на правосъдието. Балдер зала беше Breidablik ( "широката слава").Повечето от историите за загриженост Балдер смъртта му. Той беше мечтаете за неговата смърт, така Frigg извлечени клетва от всяка твар, обект и сила в природата (змии, метали, болести, отрови, пожар и т.н.), че никога не би навредило на Балдер. Всички се съгласиха, че нито един от видовете им никога няма да боли или да участва в наранява Балдер. Мислене го непобедим, боговете се забавляваха след това с помощта на Балдер като цел за нож-хвърляне и стрелба с лък.

Браги е скандинавски бог на поетите, син на бога на войната и въздуха Один и на богинята на брака и семейството Фриг.

Вали е син на Один от великанката Ринд. Роден е единствено с целта да отмъсти за убийството на Балдур, чийто доведен брат се явява. Веднага след раждането си той възмъжава (само за една нощ - на сутринта е готов да влезе в битка) и не мие ръцете си и не вчесва косите си, докато не погубва убиеца на брат си - слепият бог Хьод, убил Балдур, подведен от Локи.

Според митовете Вали ще преживее Рагнарьок и заедно с другите оцелели богове и тези от „младото поколение“, ще живее в обновения свят.

ИДУН - богиня на вечната младост, жена на Браги. Тя била скромна и тиха, но без нея азите нямало да бъдат живи. Тя имала кошница, пълна с ябълките на вечната младост, с които угощавала боговете. Кошницата била вълшебна и никога не се изпразвала.

Локи бог на огъня, побратим на Один. Той бил великан, смел и красив, но много коварен. Макар и великан, азите го приели като свой и често попадали в беда заради него, но и често ги спасявал, благодарение на находчивостта си. Той също е един от дванадесетте главни богове. Той е вдъхновител на убийството на Балдер, заради което боговете го заточили в подземния свят. В дните на Рагнарок(Залезът на боговете) е предводител на гигантите в битката им срещу боговете (азите). Локи убиваХеймдал, но самият той загива от копието му.

МАГНИ и МОДИ - синове на Тор. Магни е бог на физическата сила, а Моди е покровител наберсерките. Те оживяли след Рагнарок и заедно с другите оцелели започнали да строят новия свят.

ОДИН - господар на Асгард, върховен бог на скандинавския пантеон. Той бил надарен със свръхчовешки качества, което обаче не му пречело да събира мъдрост и знания отвсякъде. Один канел във Валхала загиналите в битка храбри войни, а там им прислужвали Валкириите - девици-войни. Один често пътешествал сред хората, наблюдавал ги и ги съветвал. В миг на просветление, той разкрил на азите, ваните, гномите, гигантите и хората смисъла на руните. На плещите му стояли гарваните Хугин и Мунин, а в нозете му лежали вълците Гери и Фреки. Хугин и Мунин летели над цялата земя през деня, а Гери и Фреки я обикаляли през нощта и след това разказвали на господаря си какво са видяли и чули. Один носел на главата си крилат, златен шлем, а в ръката си държал копието Гунгнир, което не пропускало никога целта. Конят му Слейпнир, бил с осем крака и можел да препуска по земята, водата и въздуха. Господарят на света обикалял земята, яздейки жребеца си и невидим за хората, участвал в сраженията им, като помагал на по-достойните да победят. В Рагнарок(Залеза на боговете), вълкът Фенрир убил Один, но преди това той забил копието си Гунгнир в гърдите му.

СИФ - богиня на плодородието, жена на Тор. По красота Сиф отстъпвала само на Фрея, но коси като нейните, нямал никой, защото били направени от златото на гномите.

ТОР - бог на гърмотевиците, син на Один и богинята на земята Йорд. Тор е висок, мускулест и червенокос. След Один, Тор е считан за най-могъщия бог. Още като дете, той поразявал всички със силата и мощта си. Не бил така мъдър, като баща си, но затова пък нямало по-силен от него в целия свят, а подвизите му били неизброими. Тор препускал по небето в своята, обкована с желязо колесница, впрегната в двата козела Тангниостр и Тангриснир. Те били по-бързи от вятъра и даже по-бързи от Слейпнир - жребеца на Один. Тор притежавал вълшебен пояс, който увеличавал двойно силата му. На ръцете си носел железни ръкавици, а вместо копие, меч или лък, използвал тежкия железен чук Мьолнер, с който можел да разбива и най-здравите скали. Тор рядко оставал в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните. Но когато над азите надвисвала опасност, било достатъчно да произнесат името му и той веднага се явявал на помощ. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но след като отстъпил девет крачки, паднал поразен от отровата му.

ТИР - бог на войната, син на Один и сестрата на морски великан. След Один, Тир бил трети по значение всред азите и най-храбрият бог. Той имал само лява ръка, защото загубил дясната, спасявайки боговете от гигантския вълк Фенрир. Това обаче, не му пречело да бъде изкусен войн и да участва във всички сражения. Тир е един от дванадесетте главни богове. В дните на Рагнарок(Залезът на боговете), той и вълкът Гарм се убили взаимно.

ФРИГ - богиня на брака, семейството, жена на Один. Тя е господарка на живеещите в Асгард богини. Тя била толкова мъдра, колкото и нейния мъж. Подобно на Один, Фриг често се спускала на земята и предрешена бродела всред хората, слушайки за мъките и грижите им.

ХОД (ХОДЕР) - наречен Слепият бог, син на Один. Той обладавал огромна сила, но никога не напускал Асгард и рядко излизал от двореца си. Ход е един от дванадесетте главни богове. Заради убийството на Балдер, бил убит от Вали. СледРагнарок (Залезът на боговете), той и Балдер успяват да се измъкнат от разрушения подземен свят и помагат да се построи новия свят.

ХЕЙМДАЛ - наречен Мъдрият бог, син на Один. Страж на моста-дъга Бифрост - входа към Асгард. Хеймдал спял малко, виждал всичко на сто дни път във всяка посока и можел да чуе как расте тревата. Той имал рог, наречен Гялар и когато го надуел, звукът му се чувал по целия свят. Хеймдал е един от дванадесетте главни богове. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), той и главния му враг Локи се убили с копията си.

ХЕРМОД - вестителят на боговете. Името му е свързано с безуспешния опит, Балдер да бъде върнат от подземното царство на Хел. 

ВАНИ (ВАНИР)

АЕГИР - бог на морето. Негова жена е морската богиня Ран. Те имали девет дъщери - Гялп, Грейп,Ейстла, Ейргява, Ангея, Атла, Улврун, Имд и Ярнсакса. И деветте заедно, като една същтност, са майки на Хеймдал.

НИОРД - покровител на мореплаването, на риболова, на корабостроенето и всички морски ветрове му били подвластни. Той бил по-богат от всички ази, а като всички вани бил много добър. Ниорд е един от дванадесетте главни богове.

УЛ (УЛЕР) - заварен син на Тор, син на Сиф. Забележителен стрелец с лък. Стрелите му винаги улучвали целта, независимо колко голяма и колко отдалечена била. Той бил един от дванадесетте главни богове.

ФРЕЙР (ФРЕЙ) - бог на плодородието, син на Ниорд. На Фрейр била подвластна слънчевата светлина. Той бил могъщ и прекрасен - отстъпвал по красота само на Балдер. Бил много добър, като баща си Ниорд и покровителствал мира на земята. Фрейр също бил един от дванадесетте главни богове. Във времената на Рагнарок (Залезът на боговете) бил убит от огнения великан Сурт.

ФРЕЙЯ - богиня на любовта, дъщеря на Ниорд и сестра на Фрейр. В Асгард тя била първа богиня след Фриг. Фрейя нямала равна по красота нито всред боговете, нито всред хората, а сърцето й било толкова добро и нежно, че съчувствала на всяко страдание. Когато плачела, от очите й капели златни сълзи. Фрейя била също и предводителка на Валкирийте.

ВЕЛИКАНИ

Митологични същества, великани и чудовища

МИР - първото живо същество на земята. Според скандинавската митология, при възникването на Вселената огънят на Муспелхейм се срещтнал с мразовете на Нифелхейм при Гинунгагап (хаос, празнота, вакуум) и на това място ледът се разтопил, а от водата се зародил живот в лицето на Имир. От него са произлезли великаните (тролите). Боговете от расата Аезир (азите) убили Имир и направили от черепа му небесния свод, от тялото му - земята, от кръвта - морето, от костите - планините, а от косите - горите.

БУРИ - прародител на боговете. Появил се от леден блок, близан от митичната крава Аудумла. Бури е баща на Бор и дядо на азите, боговете от расата Аезир. И до сега не е уточнено дали Бури е великан или бог.

БОР - древен скандинавски бог, син на Бури. Той се оженил за ледената великанка Бестла - дъщеря на ледения великан Болтор. От тази връзка се родили първите трима богове от расата Аезир - азите Один, Вили и Ве.

МИМИР - сляп великан. Най-могъщият от всички великани. Той бил пазител на извора на мъдростта, който извирал от корените на гигантския ясен Игдрасил. Върховният бог Один дал на Мимир едното си око, за да може да пие от водите на извора.

СУРТ - предводител на огнените великани от Муспелхейм. Във времената на Рагнарок (Залезът на боговете), той убил Фрейр с огнения си меч, но при това загинал и той..

ЧУДОВИЩА

ЙОРМУНГАНД - едно от децата на Локи и великанката Ангрбода. Чудовищна морска змия (змей), обвиваща с тялото си цялата земя. Наричана е още Мидгардска змия (змей). Другите деца на Локи и Ангрбода са огромният вълк Фенрир и Хел - господарката на подземния свят.

ЙОРМУНГАНД - едно от децата на Локи и великанката Ангрбода. Чудовищна морска змия (змей), обвиваща с тялото си цялата земя. Наричана е още Мидгардска змия (змей). Другите деца на Локи и Ангрбода са огромният вълк Фенрир и Хел - господарката на подземния свят.

ФЕНРИР - чудовищен вълк, дете на Локи и великанката Ангрбода. Азите успяли с хитрост да го оковат, но във времената на Рагнарок (Залезът на боговете) той разкъсал веригите и се освободил, след което погълнал слънцето и убил Один. След това и той загинал.

ХЕЛ - чудовище, олицетворяващо смъртта. Дете на Локи и великанката Ангрбода. Господарка на подземния свят, изобразявана като жена, която от кръста надолу е скелет.

ГАРМ - кучето (вълкът) на Хел, пазач на подземния свят. Имал четири очи. Във времената на Рагнарок (Залезът на боговете) убил Тир и е убит от него.

МИТОЛОГИЧНИ СЪЩЕСТВА

АУДУМЛА - едно от първите живи същества - гигантска крава, която се появила заедно с великана Имир от ледения хаос. Тя е откърмила първя великан Имир. Когато водата на Гинунгагап змръзнала отново, кравата Аудумла близала леда, докато се появил Бури, баща на Бор, който пък бил баща на Один, Вили и Ве - първите богове от расата Аезир (ази).

СЛЕЙПНИР - осмоног вълшебен кон, който Локи подарил на Один. Той можел да препуска по земята, по морските вълни и да лети във въздуха. С него Один пътешествал между световете.

МУНИН и ХУГИН - двата вълшебни гаравана, които служели на Один. Всеки ден те летяли по широкия свят и разказвали на Один какво са видяли и чули.

ХЕЙДРУН - коза, която живеела в Асгард и се хранела с листата и клонките на Игдрасил. Всички богове пиели от нейното мляко.

Елфи и гноми

Веднага щом в небето засияло слънцето, животът на земята станал по-весел и по-радостен. Хората се трудели мирно в полето, всички били доволни и никой не искал да стане по-знатен или по-богат от другите. В тези времена боговете напускали често Асгард и странствали по света. Те научили хората как да добиват руда, как да направят първата наковалня, първите клещи и първия чук. С тяхна помощ, след това били изготвени всички сечива и инструменти. Тогава нямало войни, нямало грабежи, нямало клетвопрестъпления. В планините хората добивали много злато, но не го трупали като съкровише, а правели от него домакински съдове и украшения. Затова наричали този век "Златен".

Веднаж, търсейки в земята руда, боговете Один, Вили и Ве намерили червеи, които се появили в тялото на Имир, от което преди време били направили земята. Гледайки ги, Один казал: "Ние населихме с хора повърхността на земята, но забравихме за нейните недра. Нека направим от тези ненужни червеи малки човечета-гноми и да имдадем във владение подземното царство. Ще го наречем Сварталфхейм т.е Страната на черните елфи." Тогава брат му Вили попитал: "А ако им омръзне да живеят там и поискат да излезат навън, на слънце?" "Не се бой, братко" - отвърнал Один. "Ще направя така, че слънчевите лъчи да ги превръщат в камъни. Това ще ги накара да живеят само под земята." "Добре, съгласен съм" - казал Вили. "Но ние забравихме не само недрата на земята. Ние забравихне и въздуха. Нека тогава превърнем част от тези червеи в черни елфи или гноми, а другата - в светли елфи. Тях ще ги заселим във въздуха между Митгард и Асгард и ще наречем страната им Алфхейм т.е. Страната на светлите елфи." Братята се съгласили с него и се захванали на работа. Така се появили гномите и елфите и скоро след това, гномите станали най-изкусните майстори. Никой не можел да обработва скъпоценните камъни и металите по-добре от тях. Даже самите богове често търсели услугите им. Докато гномите работели в недрата на земята, светлите елфи се трудели на повърхността й. Те отглеждали най-красивите и ароматни цветя и всяка година покривали земята с тях, за да я направят още по-красива.

Норни

Безгрижно и щастливо живеели хората в златния век, но това не продължило дълго. От изток, от страната на великаните, в Митгард дошли три жени. Едната от тях била стара и грохнала и се наричала Урд - "миналото", другата била зряла жена и се наричала Верданди - "настоящето", а третата била съвсем млада и се наричала Скулд - "бъдещето". Тези три жени били прорицателките норни, вълшебници, надарени със способността да определят съдбата на света, на хората и даже на боговете.

"Скоро, много скоро жаждата за злато ще проникне в сърцата на хората и тогава ще свърши златния век" - казала Урд. "Хората ще се убиват и мамят заради златото. Много славни герои ще бъдат заслепени от блясъка му и ще загинат заради него" - добавила Верданди. "Да, всичко ще бъде така, но ще мине време и златото ще изгуби властта си над хората и тогава те ще бъдат отново щастливи." - казала Скулд.

"Жаждата за злато ще завладее не само хората, но и боговете и те също ще проливат кръв и ще нарушават клетвите си" - отново заговорила Урд. "Великаните ще започнат война с боговете. Тази война ще продължи много години и ще завърши с гибелта на боговете и великаните." - казала Верданди. "Да, така ще бъде, но не всички богове ще загинат. Техните деца и онези от тях, които не са убивали и не са престъпвали клетвите си, ще оживеят и ще управляват новия свят, който ще възникне след гибелта на стария." - възразила Скулд.

И наистина, всичко в света започнало да става така, както предопределили норните. В сърцата на хората се зародила алчността. Много от тях оставили мирните си занимания, хванали мечовете и започнали да воюват. Слънцето в небето продължавало да грее все така, но хората вече не били така щастливи, както преди. Сбъднало се и другото предсказание - между боговете и великаните започнала жестока борба, която продължавала векове. Безсилни да се доберат до Асгард и да победят азите, великаните насочили гнева си към хората. Започнали да изпращат в Митгард студове и суша, бури и градушки, а понякога спускали от планините огромни лавини, под които изчезвали цели селища. За да защитят хората от злодеянията им, боговете издигнали от веждите на Имир пръстен от високи, непроходими гори. Но понякога гигантите успявали да се промъкнат през него и тежко на онзи, който се изпречвал на пътя им. Желаейки да погубят света,те изпратили чудовища след слънцето и луната, за да ги погълнат. Единственият бог-аз, от който великаните се страхували, бил гърмовержеца Тор, който водел всеки ден безпощадни битки с тях, наказвайки ги за деянията им.

Децата на Локи

Отдавна, още преди великаните да започнат войната с азите, богът на огъня Локи, странствайки по света, достигнал страната на гигантите - Йотунхейм и останал там цели три години. Живял през това време при великанката Ангрбода, която му родила три деца: момичето Хел, змията Йормунганд и вълкът Фенрир. Когато се върнал в Асгард, Локи не казал никому за пребиваването си в страната на великаните. Но всевиждащият Один разбрал скоро за децата му и се отправил към извора Урд, за да попита норните каква ще бъде по-нататъшната им съдба.

"Вижте, вижте, мъдрият бог е дошъл при нас. Но той няма да чуе добри вести." - казала най-старата норна, когато го видяла. "Това, което ще чуе от нас, ще го лиши от покой." добавила средната норна. "Да, той е дошъл да чуе за децата на Локи и великанката Ангрбода." - потвърдила най-младата норна. "Щом знаете защо съм дошъл, отговорете на въпроса, който искам да ви задам." - казал Один. "Знай, че тези, за които искаш да ни питаш, ще донесат на боговете много нещастия." - казала Урд. "Двама от тях ще са причина за твоята смърт и за смъртта на най-големия ти син. Третият ще властва след вас и царството му ще бъде царство на тъмнината и смъртта." - добавила Верданди. "Да, вълкът ще убие теб, а змията - Тор, но и те самите ще загинат, а царството на тъмнината няма да просъществува дълго. Животът ще победи смъртта, а светлината - тъмнината." - казала Скулд.

Загрижен и печален се завърнал в Асгард властелинът на света. Той събрал боговете, разказал им за предсказанието на норните и изпратил Тор в Йотунхейм, да доведе децата на Локи. Азите изслушали с тревога думите на Один, но били още по-изплашени, когато Тор довел на колесницата си Хел, Йормунганд и Фенрир. Младата Хел била с две глави по-висока от гигантската си майка. Лявата половина на лицето й била кърваво червена, като сурово месо, а дясната - черна, като вечната нощ. Змията Йормунганд била още малка - дълга била само петдесет крачки, но от зиналата й паст се стичала смъртоносна отрова, а студените й очи святкали с безпощадна злоба. Вълкът Фенрир бил още съвсем малък и безобиден. Изглеждал като обикновен вълк, който въртял весело опашка и се понравил на боговете. Седящият на трона си Один огледал внимателно тримата и проговорил: "Чуй ме, Хел. Ти си голяма и силна и ние решихме да те направим повелителка на страната, която лежи дълбоко под земята, чак под страната на гномите - Сварталхейм. В нея са душите на умрелите, които не са достойни да живеят с нас във Валхала. Отивай там и не се появявай повече на земята." "Добре, съгласна съм." - отвърнала Хел. "Ти, Йормунганд, ще живееш на дъното на всемирния океан. Там ще намериш достатъчно място и храна." - продължил Один. "Сссссъгласссссна съм" - изсъскала змията, гледайки боговете с немигащи зли очи. "А ти, Фенрир, ще живееш при нас в Асгард." - промълвил накрая Один. Още в същият ден Хел се отправила в царството на мъртвите, а Йормунганд пропълзяла на дъното на океана. Там тя растяла и растяла, докато обвила с тялото си цялата земя и от тогава престанали да я наричат Йормунганд. Наричали я вече "Митгардската змия". Фенрир живял цяла година в Асгард и растял не с дни, а с часове и се превърнал в такова чудовище, че никой от боговете не смеел да го доближи. Това правел само храбрият Тир, който го хранел. Тогава азите решили да си послужат с хитрост и да се отърват от Фенрир. Цял месец се трудили и изковали здравата верига Лединг, с която искали да го оковат, като му казали, че искат само да изпробват силата му, за да са сигурни, че е достоен да живее с тях. Фенрир се съгласил, напънал се и разкъсал с лекота веригата. Изплашените ази се отдалечили и веднага започнали да правят втора верига. Този път работили цели три месеца и я направили три пъти по-дебела. Това била веригата Дроми. Но за техен ужас и този път Фенрир я разкъсал без усилие. Тогава Один решил да се обърнат за помощ към гномите и изпратил пратеник в Сварталхейм. Чувайки молбата на боговете, гномите дълго спорили от какъв метал да направят веригата. Накрая, най-възрастният казал: "Няма да я направим от метал. Ще я направим от корените на планините, от шума на котешките стъпки, от женските бради, от слюнката на птиците, от гласовете на рибите и от сухожилията на мечките." Така и направили. След два месеца веригата Глейпнир била готова. И от този миг котешките стъпки станали безшумни, жените нямат бради, планините нямат корени, птиците - слюнка, рибите - глас, а мечките - сухожилия. Азите били много очудени, когато видяли за пръв път Глейпнир. Веригата била тънка и мека като коприна, но колкото и да я опъвали, толкова по-здрава ставала. Тогава те пренесли Фенрир на самотния остров Лингви, за да не може да причинява вреди на тях и на хората. Но когато поискали да сложат веригата около врата му, той изръмжал сърдито: "Тази верига е твърде тънка и ако не е вълшебна, ще я скъсам с лекота. Но ако е вълшебна, сигурно няма да мога да я разкъсам, въпреки силата си. Значи може да стана ваш пленник. Все пак ще позволя да ме подложите на това изпитание, ако някой от вас сложи ръката си в устата ми." Азите се отдръпнали смутено, но тогава храбрият Тир излязъл напред и положил дясната си ръка в устата на вълка. Поглеждайки тревожно към Тир, боговете омотали бързо Фенрир с вълшебната верига, а другия й край закрепили здраво за скалите. Огромният вълк напрегнал всичките си сили, но веригата останала здрава. След много усилия, той признал поражението си и поискал да го освободят, но азите отказали. Тогава, той изревал, побеснял от измамата и откъснал ръката на Тир. Докато една част от боговете се грижели за раната на Тир, останалите, начело с Один взели Фенрир, заедно със скалите към които бил прикован и го отнесли дълбоко под земята. Така, най-после азите успяли за дълго да се избавят от страшните деца на Локи.

Смъртта на Балдер

Минали векове откакто азите се разправили с ужасните деца на Локи. Один отново управлявал света. Тор отново защитавал Асгард и Митгард от нападенията на великаните. Боговете били отново весели и щастливи. Но ето, че кошмарни сънища започнали да преследват Балдер - богът на пролетта. Присънвало му се, че напуска слънчевата страна на боговете и се спуска завинаги в мрачното подземно царство на Хел. Красивият бог предчувствал близкия си край. Изчезнала усмивката, озаряваща лицето му и той станал печален и замислен. Тогава, разтревоженият Один отишъл в Йотунхейм при мъдрия великан Мимир, а след това при прорицателките-норни, за да се посъветва с тях. Но и Мимир и норните го посрещнали мрачни и тъжни. Те му казали, че каквото и да прави, съдбата на Балдер е решена и краят му е неминуем. Само Скулд - най-младата норна му казала: "Чуй ме, Один. Балдер няма да остане вечно в царството на Хел. Той е твърде честен и невинен, за да остане завинаги в страната на мрака. Повече нищо няма да ти кажа, но нека това те утеши." Один се завърнал с лошата вест в Асгард и сякаш черен облак надвиснал над страната на боговете. Само Фриг - майката на Балдер, вярвала, че ще успее да спаси сина си. Тя обиколила Асгард, Митгард, Нифелхейм, Йотунхейм, страната на гномите и страната на елфите и помолила всички метали, всеки камък, всяко растение, всеки звяр, всяка птица и всяка риба да се закълнат, че никога няма да причинят вреда на Балдер. Когато се завърнала в Асгард и разказала на боговете какво е направила, всички се зарадвали, а Балдер забравил страховете си. За да провери неуязвимостта си, Балдер помолил всички да го замерят с камъни, да изстрелят стрелите си в него, да се опитат да го промушат с мечовете и копията си. Но колкото и да опитвали развеселените богове, камъните, стрелите, копията и мечовете се отклонявали от смеещия се Балдер. Всички се радвали, че вече нищо не застрашавало бога на пролетта. Единствен Локи, гледайки веселбата се мръщел сърдито. Защото завиждал на Балдер и не го обичал. "Рано се радвате. Мимир и норните не може да грешат" - казал си той и отишъл при Фриг, преобразен като грохнала старица. Направил се на очуден и запитал богинята, защо всички са се нахвърлили върху красивия й син, сякаш искат да го убият. Фриг се разсмяла и разказала на бабичката за неуязвимостта на Балдер. "А, такава ли била работата." - промълвила мнимата баба. "Сигурна ли си обаче, че са се заклели абсолютно всички?" Тогава Фриг си спомнила, че видяла далече на север, в горите на Норвегия, едно малко стръкче имел, което било толкова малко, че още нищо не разбирало. Затова и не поискала от него да се закълне. Локи едва се въздържал да не извика от радост. Бързо напуснал двореца на Один и се понесъл към Норвегия. В това време стръкчето имел вече било израстнало. Богът на огъня го откъснал, направил от него стрела и се върнал в Асгард. Балдер и останалите богове все още се забавлявали. Единствен слепият бог Ход стоял в страни и не вземал участие във веселбата. Локи накарал и Ход да изстреля една стрела в неуязвимия си брат, като му обещал, че ще насочи ръката му в целта. Не подозирайки коварството му, Ход взел стрелата от имел и я изстрелял право в сърцето на Балдер, който паднал мъртъв на земята. Боговете застинали покрусени, не вярвайки на очите си. Единствен Вали се нахвърлил бесен върху слепия си брат и го убил. Виждайки отчаянието на Фриг, най-малкият син на Один - Хермод, възседнал бързоногия Слейпнир и се понесъл към царството на Хел, за да измоли от нея освобождаването на брат си. Когато Хел чула молбата му, казала, че ще освободи Балдер, ако боговете обиколят земята и се уверят, че всички плачат и тъгуват за мъртвия бог. Узнавайки от Хермод за условието на Хел, азите се разпръснали веднага по целия свят и колкото по-далече отивали, виждали, че всяко живо същество плачело и тъгувало за Балдер. Плачели гномите и елфите, плачели хората и великаните, зверовете в горите и птиците в небето. Плачели цветята и дърветата, плачели даже рибите в морето. Само Локи не плачел и мислел как да измами боговете и да остави завинаги Балдер в царството на Хел. Когато радостните ази се връщали в Асгард, видяли някаква великанка в една пещера в Йотунхейм, която щом ги видяла, се усмихнала весело. "Не плачеш ли за Балдер?" - ужасено запитали боговете. "Че защо да плача? Той не ми е нужен." - весело отвърнала тя. Ето защо Балдер останал завинаги в подземното царство на Хел. Дълго след това Тор издирвал тази великанка , за да я убие, но така и не я намерил, защото това бил преобразенит Локи.

Наказанието на Локи

Веднаж, много, много отдавна, боговете пирували безгрижно в двореца на Аегир - повелителят на морето. Пиршеството продължило чак до настъпването на зимата. Само Тор, обезпокоен, че великаните ще завладеят в негово отсъствие Асгард и Митгард, потеглил на изток. Слугите на морския бог, Фемафенг и Елдир прислужвали толкова сръчно, че предизвикали спонтанното възхищение на пируващите ази, които ги обсипвали с похвали. Това озлобило завистливия бог на огъня. Опиянен от изпитото пиво, той убил с меча си Фемафенг. Възмутените богове скочили възмутени срещу него и го изгонили завинаги, нежелаейки да проливат кръв в дома на любезния домакин. Изплашеният Локи побягнал и дълго бродил около двореца на Аегир. Но злобата му не утихвала и когато до ушите му долетял смехът на богвете, не издържал и се втурнал обратно в залата. Елдир, другият слуга на морския бог, се опитал да го спре, но Локи го отблъснал и седнал отново на масата. При вида му, веселящите се ази замлъкнали поразени, а Один казал сурово: "Навярно си изгубил ума си, щом след всичко, което направи, се върна отново при нас. Казахме ти веднаж и пак ще го повторим - махай се и не се появявай повече пред очите ни!" "Никъде няма да ходя" - отвърнал Локи, усмихвайки се язвително и започнал да се подиграва на боговете. В това време, на вратите се появил разгневеният Тор и гърмовно извикал: "Махай се, Локи или моят чук Мьолнер ще те накара да замълчиш завинаги!" Лукавият бог на огъня се отправил към вратата, но преди да излезе се обърнал към боговете и злобно казал: "Знайте, че Балдер загина заради мен, защото аз сложих стрелата от имел в ръката на Ход и аз насочих лъка му. Знайте също. че заради мен, той не се върна от царството на Хел, защото аз се преобразих във веселата великанка, която не искаше да плаче за него." След тези думи той побягнал навън, преди поразените от ужас богове да се съвземат и да се втурнат след него. Достигайки до реката, Локи се гмурнал в нея, превръщайки се в риба. Виждайки това, азите взели мрежата на богинята Ран и я хвърлили във водата. Когато влачещата се мрежа достигнала спотайващия се под речните камъни бог, той скочил отчаяно извън водата, но могъщият Тор го хванал във въздуха. Страшно било наказанието на Локи. Разгневените ази го отвели до най-високата скала в Митгард и го приковали към нея. Над главата му поставили отровна змия, от чиято уста непрекъснато капела отрова. Сигин, вярната жена на Локи, седяла ден и нощ до него, държейки над главата му голяма чаша. И когато отровата започнела да прелива, тя я изливала далече от него. В това време обаче, отровата капела върху лицето на бога на огъня и той се гърчел в страшни мъки.

Пророчеството за Залеза на боговете - Рагнарок

Минало много време, откакто коварния бог на огъня Локи, бил прикован към скалата. Скръбта на азите след гибелта на прекрасния Балдер, започнала вече да стихва. По това време се родил вторият син на Тор, наречен Моди, който не отстъпвал по сила на брат си Магни, а победените от Тор великани вече били забравили пътя към Асгард и хората се разпръснали по цялата земя, заселвайки най-отдалечените кътчета на Митгард. И тогава се появила пророчица, която виждала бъдещето така, както хората виждат това, което се случва около тях. Славата й се разнесла по целия свят, достигайки даже до Асгард. Щом чул за нея, великият Один я повикал, за да предскаже на него и децата му по-нататъшната им съдба. Веднага щом дошла, прпрочицата започнала да говори: "Виждам, как още много столетия азите ще управляват, както преди света. Виждам, как ще се увеличават богатствата и славата им. Виждам, как ще ги почитат хората и как ще се боят великаните от тях. Но също така виждам, как се събират черни облаци над главите им и как приближава залезът на боговете. Тогава ще настъпят три зими с небивали студове и ветрове, които ще продължат три години, но хората няма да им обърщат внимание, защото ще воюват непрекъснато за злато, което е заслепило очите им и е помрачило разсъдъка им. В края на третата зима ще паднат оковите, с които е окован бога на огъня и той ще се надигне изпълнен със злоба и желание за мъст. От земните недра ще се изтръгне могъщият вълк Фенрир, а от морските дълбини ще се надигне Митгардската змия. Виждам, как Локи събира всички великани от Нифелхейм и Йотунхейм и как идва с тях къ Митгард на кораба "Нагалфар". Всред тях е Сурт - могъщият повелител на Муспелхейм. Той държи в ръката си огнен меч. Голям, много голям е корабът "Нагалфар". Той е направен от ноктите на всички умрели и с него идва несметна войска. Виждам смелият страж Хеймдал, който вече тръби със своя рог Гялар. Виждам, че са се разтворили всичките петстотин и четиридесет врати на Валхала и през всяка от тях излизат по осемстотин смели войни. Пред всички, на своя Слейпнир, с копието Гунгнир в ръка и златен шлем на главата, препуска Один. Останалите ази се спускат, като лавина по моста-дъга Бифрост, за да посрещнат врага. Виждам, как битката между боговете и вликаните, придружени от чудовища, започва в долината Вигрид. О, мъка за всички вас - виждам как Фенрир разкъсва бащата на боговете и как славният Тор убива Митгардската змия, но поразен от отровата й, сам пада мъртъв на земята. Виждам, как Локи се сражава с Хеймдал и как двамата се убиват взаимно. Виждам как Гарм, кучето на Хел се хвърля върху Тир и как загиват двамата. Вече е паднал прекрасният Фрейр, поразен от огнения меч на Сурт, който веднага се хвърля към богините, сражавищи се рамо до рамо с мъжете си. Виждам, как Видар - Мълчаливият Аз, настъпва челюстта на Фенрир, как забива меча си в гърлото му и убива чудовището. Ето, Магни и Моди вдигат бойния чук на Тор и също встъпват в боя и виждам, как Сурт загива под ударите на Мьолнер. И виждам, да - виждам, че великаните са победени, но огненият меч на повелителя на Муспелхейм е паднал върху ясена Игдрасил и могъщото дърво е обгърнато от пламъци. Неговите корени, отдавна проядени от дракона Нидхог, не могат да го крепят повече и той рухва. Заедно с него се руши небесният свод, а земята потъва в океана. Ето, вълците Скол и Хати поглъщат слънцето и луната и... вече не виждам нищо." Пророчицата замлъкнала, а боговете седяли замислени. Даже неукротимият Тор мълчал. Малко след това обаче, пророчицата заговорила отново: "Радвайте се, богове! Виждам, как се разпръсва черният дим, а в небето засиява новото слънце. То е по-ярко и по-красиво от предишното. Вече не съществуват Асгард, Митгард, Йотунхейм, Нифелхейм и Муспелхейм. Няма я страната на гномите, няма я и страната на елфите. Виждам само безкрайния океан. О, не! Високо-високо в небето, по-високо от Асгард, виждам мълчаливия Видар, храбрия Вали, могъщите Магни и Моди - те са останали живи. Заедно с тях са Балдер и Ход, които са успяли да се спасят от мрачното царство на Хел. В пояса на Магни е затъкнат страшният чук на баща му. Оцелелите богове строят за себе си нова страна, а под тях, от океана се появява отново земята. Тя, цялата е зелена и е покрита с девствени гори, обширни поля, пасища, градини и ниви. Ето ги и хората. Те вече не мислят за богатства. Блясъкът на златото не ги заслепява и вече не воюват. Те са щастливи." - били последните й думи. "Кога ще бъде всичко това?" - запитал Один. "Не знам кога, но знам, че ще бъде!" - отвърнала тя.

Рагнарьок

 „Последното провидение на боговете“в скандинавската митология е поредица от значими събития, включваща титанична битка, за която било предречено, че ще завърши със смъртта на много богове и герои (в това число Один, Тор, Фрейр, Хаймдал и Локи), настъпването на различни природни катаклизми, и последващият потоп на земята. Според мита, след Рагнарьок светът отново се появява над водата, обновен и плодороден, оцелелите след битката богове се срещат и земята се населва отново от потомството на две оцелели човешки същества - Лиф и Лифтразир.

За събитията, свързани с Рагнарьок, се говори първо в поетичната Стара Еда, която през 13 век е събрана от различни устни предания, а после и в Снора Еда, написана в проза от Снори Стурлусон. Популярност им придава и последната от цикъла опери на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, озаглавена „Залезът на боговете“ (в оригинал Götterdämmerung)

Пророчеството за Залеза на боговете - Рагнарок

Минало много време, откакто коварния бог на огъня Локи, бил прикован към скалата. Скръбта на азите след гибелта на прекрасния Балдер, започнала вече да стихва. По това време се родил вторият син на Тор, наречен Моди, който не отстъпвал по сила на брат сиМагни, а победените от Тор великани вече били забравили пътя към Асгард и хората се разпръснали по цялата земя, заселвайки най-отдалечените кътчета на Митгард. И тогава се появила пророчица, която виждала бъдещето така, както хората виждат това, което се случва около тях. Славата й се разнесла по целия свят, достигайки даже до Асгард. Щом чул за нея, великият  Один я повикал, за да предскаже на него и децата му по-нататъшната им съдба. Веднага щом дошла, прпрочицата започнала да говори: "Виждам, как още много столетия азите ще управляват, както преди света. Виждам, как ще се увеличават богатствата и славата им. Виждам, как ще ги почитат хората и как ще се боят великаните от тях. Но също така виждам, как се събират черни облаци над главите им и как приближава залезът на боговете. Тогава ще настъпят три зими с небивали студове и ветрове, които ще продължат три години, но хората няма да им обърщат внимание, защото ще воюват непрекъснато за злато, което е заслепило очите им и е помрачило разсъдъка им. В края на третата зима ще паднат оковите, с които е окован бога на огъня и той ще се надигне изпълнен със злоба и желание за мъст. От земните недра ще се изтръгне могъщият вълк Фенрир, а от морските дълбини ще се надигне Митгардската змия. Виждам, как Локи събира всички великани от Нифелхейм и Йотунхейм и как идва с тях къ Митгард на кораба "Нагалфар". Всред тях е Сурт - могъщият повелител на Муспелхейм. Той държи в ръката си огнен меч. Голям, много голям е корабът "Нагалфар". Той е направен от ноктите на всички умрели и с него идва несметна войска. Виждам смелият страж Хеймдал, който вече тръби със своя рог Гялар. Виждам, че са се разтворили всичките петстотин и четиридесет врати на Валхала и през всяка от тях излизат по осемстотин смели войни. Пред всички, на своя Слейпнир, с копието Гунгнир в ръка и златен шлем на главата, препуска Один. Останалите ази се спускат, като лавина по моста-дъга Бифрост, за да посрещнат врага. Виждам, как битката между боговете и вликаните, придружени от чудовища, започва в долината Вигрид. О, мъка за всички вас - виждам как Фенрир разкъсва бащата на боговете и как славният Тор убива Митгардската змия, но поразен от отровата й, сам пада мъртъв на земята. Виждам, как Локи се сражава с Хеймдал и как двамата се убиват взаимно. Виждам как Гарм, кучето на Хел се хвърля върху Тир и как загиват двамата. Вече е паднал прекрасният Фрейр, поразен от огнения меч на Сурт, който веднага се хвърля към богините, сражавищи се рамо до рамо с мъжете си. Виждам, как Видар - Мълчаливият Аз, настъпва челюстта на Фенрир, как забива меча си в гърлото му и убива чудовището. Ето, Магни и Моди вдигат бойния чук на Тор и също встъпват в боя и виждам, как Сурт загива под ударите на Мьолнер. И виждам, да - виждам, че великаните са победени, но огненият меч на повелителя на Муспелхейм е паднал върху ясена Игдрасил и могъщото дърво е обгърнато от пламъци. Неговите корени, отдавна проядени от дракона Нидхог, не могат да го крепят повече и той рухва. Заедно с него се руши небесният свод, а земята потъва в океана. Ето, вълците Скол и Хати поглъщат слънцето и луната и... вече не виждам нищо." Пророчицата замлъкнала, а боговете седяли замислени. Даже неукротимият Тор мълчал. Малко след това обаче, пророчицата заговорила отново: "Радвайте се,богове! Виждам, как се разпръсва черният дим, а в небето засиява новото слънце. То е по-ярко и по-красиво от предишното. Вече не съществуват Асгард, Митгард, Йотунхейм, Нифелхейм и Муспелхейм. Няма я страната на гномите, няма я и страната на елфите. Виждам само безкрайния океан. О, не! Високо-високо в небето, по-високо от Асгард, виждам мълчаливия Видар, храбрия Вали, могъщите Магни и Моди - те са останали живи. Заедно с тях са Балдер и Ход, които са успяли да се спасят от мрачното царство на Хел. В пояса на Магни е затъкнат страшният чук на баща му. Оцелелите богове строят за себе си нова страна, а под тях, от океана се появява отново земята. Тя, цялата е зелена и е покрита с девствени гори, обширни поля, пасища, градини и ниви. Ето ги и хората. Те вече не мислят за богатства. Блясъкът на златото не ги заслепява и вече не воюват. Те са щастливи." - били последните й думи. "Кога ще бъде всичко това?" - запитал Один. "Не знам кога, но знам, че ще бъде!" - отвърнала тя.