Митология на келтите

26
Митология на келтите Изготвил: Ралица Иванова

Upload: -

Post on 03-Jan-2016

278 views

Category:

Documents


3 download

DESCRIPTION

Представяне на митологията на келтите с някои основни символа.

TRANSCRIPT

Page 1: Митология на келтите

Митология на келтите

Изготвил: Ралица Иванова

Page 2: Митология на келтите

Митологията на келтските племена представлява една много значима и съществена част от европейското културно наследство и европейската цивилизация, както и изключително интересна и любопитна част от световното познание и история.

Page 3: Митология на келтите

Келтите притежавали много умения и таланти, материалната им култура била на високо ниво и добре развита, занимавали се предимно със земеделие и скотовъдство, но познавали и металургията, и други занаяти, религията им била политеистична, с праиндоевропейски корени.

Page 4: Митология на келтите

Келтите нямат своя писменост, изворите достигнали до нас са римски или гръцки. След покоряването им от Рим се срещат надписи на келтски с латински букви.

В най – стария пласт на първите келтски вярвания и обреди прозират съвсем ясно прединдоевропейски обичаи и божества – хтонични, с женски характер, а почитаните култове били свързани с великата богиня, олицетворение на плодородието и смъртта. Тези вярвания успели, макар и дълбоко скрити, да оцелеят през хилядолетията, но постепенно започнали да бъдат измествани от мъжки божества и соларни култове, поради настъпилите обществени промени и нарастващото значение на дейностите, присъщи на мъжете.

Page 5: Митология на келтите

Всяко племе живеело отделно от другите и имало свой собствен бог от мъжки пол, често съпътстван от женско божество и наричан със свое различно име. Поради това множествено разчленение и разделение е почти невъзможно да се подреди единен пантеон на келтските божества, както и да се характеризират изцяло техните атрибути, въпреки че са известни стотици техни имена

Page 6: Митология на келтите

Богове Значими келтски божества са: Таран – бог на гръмотевицата и баща на боговете; Есус – името му се превежда като „добър”, „господар”,

изобразяван като дървар; Тевтат – означава „цял народ”, покровител на единството на

племето, занаятите, търговията, земеделието; Огми – олицетворявал силата на словото и открил огамското

келтско писмо; Белен – сведенията за това божество са неясни и

противоречиви, като според римските класици то се отъждествявало с Аполон и лекувало болестите с вода от свещени горещи извори;

Гоибниу/Вулкан – ковач и покровител на черната металургия; Луг – слънчево божество, почитано в келтския свят; Силван – бог– покровител на горите и билките

Page 7: Митология на келтите

Бог Таран

Page 8: Митология на келтите

Бог Тевтат:  покровител на войниците. Един от символите му е свиня 

Page 9: Митология на келтите

Богини Сирона – богиня на изворите, лова, горите; Минерва – богиня, покровителка на ръчния

труд и произведенията на изкуството, в чийто образ вероятно намерили ново въплъщение редица келтски богини;

Епона – едно от най – важните и почитани келтски божества, името й означава „кон”, била почитана като домашно божество на конярския занаят, благополучието и изобилието.

Page 10: Митология на келтите

Епона

Page 11: Митология на келтите

Колелото на Годината е Келтската представа за цикъла на сезоните на живота. Празнуването е тясно свързано с природния цикъл - слънцестоене, равноденствия.

Page 12: Митология на келтите

Колелото ни въвежда в циклите на растеж, прибиране на реколтата, почивка и обновяване. Всеки цикъл е важен и не може да съществува без другите. 

Page 13: Митология на келтите

Герои:

Героите имат централно място в мита – те общуват с боговете, надарени са със свръхестествени качества, а боговете имат и чисто човешки черти – могат да бъдат убивани и осакатявани. Близка и сходна с ирландската митология е тази на британските келти, записана в уелските епични разкази, наречени „Мабиногион”, разделени на четири цикъла: за Пуйл, Брануен, Манауидан и Мат.

Page 14: Митология на келтите

В по – късните версии на „Мабиногион” се включва и полумитичната фигура на крал Артур, неговия замък Камелот и легендарната кръгла маса.

Page 15: Митология на келтите

Келтите почитали и обожествявали природата, всяко местенце имало дух, а боговете били навсякъде. Свещени били горите, дърветата, животните, изворите, планините, закриляни от местни божества. Това преклонение пред природните тайнствени сили и места създало множество локални култове, свързани със земята, водата и плодородието

Page 16: Митология на келтите

Вода

Водата била натоварена с особена святост и символика, тя била творец и разрушител на живота.

Край реки, езера, блата, кладенци и извори се изпълнявали различни ритуали, но най – често с хвърляне или даряване на предмети на водата.

Някои реки, езера и кладенци имали собствени божества и техните води се смятали за целебни и пречистващи.

Page 17: Митология на келтите

Плодородие

Култът към плодородието бил разпространен в целия келтски свят и бил един от основните стълбове на тяхната религия.

Много богове били отговорни за изобилието, плодовитостта, плодородието, но най – фундаментална като божество си останала майката земя, с нейните различни персонификации.

Page 18: Митология на келтите

Животни

Култови животни били птиците, змиите, рибите, глиганите, еленът, конят, кучето, бикът, мечката, всяко почитано заради различните качества, които притежавало и олицетворявало.

Page 19: Митология на келтите

Дървета Cpед най-почитаните от келтите дървета били дъбът,

ясенът, брезата, лешникът и ябълката. Считали дъба за цар на дърветата поради

изключителната му здравина и подчертаната му връзка с гръмотевиците и небесния огън.

Обучаващите се в друидското знание спяли върху преплетени ясенови клони, за да получават пророчески видения.

Лешниковите плодове били считани от келтите за хранилище на мъдростта.

Ябълката заема централно място в келтските представи за отвъдното. Там тя е идеалното дърво на безсмъртието, чиито плодове са сладки като мед и само един от тях е способен да изхранва човека в продължение на 1 месец.

Page 20: Митология на келтите

Другият свят

Съществена част от келтските религиозни вярвания били отношението към смъртта, разбирането за безсмъртието и прераждането на душата, вярата в задгробния живот и съществуването на отвъден свят, населен със странни, магически същества.

Page 21: Митология на келтите

Другият свят е описан като красив, изпълнен с вълшебство, спокойствие и блаженство, без болести, тъги, болка, той е недокоснат от земното време и е винаги плодороден–храната и напитките никога не свършват, той е изпълнен с щастие, хармония и вечност, в него царуват младостта, безгрижието и мъдростта.

Но едновременно с тази си светла проява той е земя на мъртвите и може да бъде опасен, застрашителен, непознат, мрачен, но и много примамлив.

Page 22: Митология на келтите

Келтски символи

Трайкетра Състои се от три

ъгъла и символизира Вечният цикъл

живот, смърт, прераждане;

Трите сфери въздух, земя, море;

Тройно божество- мома, майка, баба

Page 23: Митология на келтите

Келтски символи

Този символ е така наречената Келтска плетеница

Смята се, че тя има магическа сила, защото няма начало и край.

 

Page 24: Митология на келтите

Келтски символи

Трискел представлява сбор от три спирали, като символ на безкрайното движение на живота.

Page 25: Митология на келтите

Друиди

Друидите изпълнявали :

жречески, пророчески,

лечителски, правни, гадателски, поетически и

предсказателни функции

Page 26: Митология на келтите

Келтската митология е необятна част от келтската култура. Свързана с митове, вярвания, предания, богове и герои останали в историята и до днес.