Скандинавската митология (или Ноорс митология) обхваща предхристиянската религия, вярата и легендите на скандинавците, както и на викингите, които се заселват в Исландия. Важно е да се отбележи, че финландците имат самостоятелна система от вярвания въпреки че между двете митология има много общи моменти. Скандинавската митология представлява и най-добре запазената версия на старата митология на германите като включва и Англо-саксонскатa митология. Митологията на германите сама по себе си е развита от ранна Индоевропейска митология.

Скандинавската митология представлява колекция от убежденията и историите, разпространени сред северните германски племена. Тя не представлява истинска религия, тъй като не се смята за истина пратена от боговете и не разполага с една или повече свещени книги. Разпространявала се е предимно устно, под формата на дълги стихове. Устното разпространение на легендите продължава до епохата на викингите. Почти цялата информация за скандинавската митология, с която разполагаме идва от средновековни текстове, написани по време или след християнизацията на тези земи.

В скандинавския фолклор някои от убежденията, присъстващи в скандинавската митология, се запазват непроменени много дълго време. Някои от традициите са част от фолклора на местното население и в наши дни. Други части от митологията на скандинавците впоследствие се е възродила или се е изменила под формата на германски неопаганизъм.

Скандинавската митология се превръща в основна тема в немалко съвременни литературни произведения, както и във филмови или театрални продукции.

Сигурно голяма част от вас се питат от къде произлиза фентъзито? Кое е вдъхновило първите автори в този жанр да творят такива произведения? Отговора е много прост – митологията. Легендите и историите и въобще фолклора на различните народи. Като, че ли във фентъзито, което четем днес има елементи от всички митологии, но от всички тях най-много изпъква скандинавската. Тя съдържа абсолютно всички елементи на нашият любим жанр, макар да е доста по-мрачна от повечето произведения.

Според Скандинавската митология в началото не е имало буквално нищо. Нищо освен една огромна бездна наречена Хинунгагап, а на север и на юг от нея – съответно царството на мъглите, Нифелхейм и царството на огъня, Муспелхейм(представете си това всичко е нищо). Изведнъж от царството на мъглите се появил изворът Хвергелмир. От него бликнали дванадесет могъщи и големи реки, които стремглаво се понесли на юг към Муспелхейм. Разбира се, Нифелхейм сковавал водите на извора, но той бил толкова могъщ, че никога не пресъхнал или замръзнал за винаги. За сметка на това ледовете се понесли още по-бързо към царството на огъня.

Когато искрите и пламъците от огненото царство се смесили с леда те му вдъхнали живот и от него се появила исполинската фигура на първото живо същество – великана Имир. Тогава от лявата ръка на Имир се появили момченце и момиченце, а от краката му се родил великана, предшественик на хримтурсите, коварни и жестоки като пламъка и леда, които създали техният пра-родител. Скоро от една ледена грамада се появил великанът Бури, чиито син, Бор, взел великанката Беслу за жена, която родила трима синове-богове – Один, Вили и Ве.

Но на боговете този свят не им харесал. Те възстанали срещу първият от Великаните – Имир и след дълга и тежка битка го убили. Рукналата от него кръв удавила всички други великани, без един, който си построил лодка и избягал. Така боговете били необеспокоявани и започнали да създават света така, както на тях им харесва.

От тялото на Имир те създали земята. Нарекли я Митгард или Средната земя(познато нали). С черепа му създали небосвода, с косите му – планините, а от костите – дърветата. От зъбите му направили камъните, а от мозъка му облаците. От искрите на Муспелхейм създали звездите. Всичко си било на мястото освен едно – света не бил населен. Тогава те отишли на брега на морето и видяли две дървета, които изрязали и създали от тях мъжа и жената.

Това били първите хора – мъжът Аск и жената Ембла. На запад от Митгард създали страната Йотунхейм, която дали на великаните. След време боговете станали повече, а на най-старият от тях – Один, му се родили много деца, които създали своя собствена страна. Нарекли я Асгард, а себе си аси.

От тук нататък започват истинските и епични легенди – за приключенията и битките на богът на буриите Тор, историята за бащата на боговете Один и за това по каква причина е загубил окото си и кои са двата гарвана на рамото му и двата вълка до трона му , поставен на най-високата част на Асгард – върха на дървото Игдрасил, както и за лукавият бог на огъня Локи и неговите деца – огромният вълк Фенрир, владетелката на Подземното царство Хел и вселенският змей наричан още Митгард..

Легендата за изковаването на копието на Один Гунгнир и чука на Тор – Мьолнир, за раждането на осмокракият кон на Один Слейпнир роден буквално от Локи(да Локи му е майка, колко странно нали?), за пътешествието на Тор до страната на великаните Утгард и битката му с великана Хрунгнир. Митът за норните и техните предсказания, най-страшното, от които е Рагнарок – Залезът на Боговете. Легендата за Рагнарок е може би най-епичната легенда от Скандинавската митология