383

МЕХАНИЗМИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ ОТ ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ИЗЛЪЧВАНЕ

ОТ МОБИЛНИ РАДИОПРЕДАВАТЕЛНИ СТАНЦИИ

Росен Пасарелски 1), Анушка Станчева 1), Пламен Цветков 2)

1) НБУ, гр. София, бул. “Монтевидео” 21, www.nbu.bg2) ТУ - София, гр. София, бул. “Климент Охридски” 8, www.tu-sofia.bge-mails: rpasarelski@mail.bg, astancheva@nbu.bg, tzvetkov@tu-sofia.bg,

Резюме: Съгласно българското законодателство в България след инсталирането на всяка базова станция се провежда измерване на нивото на резултатното електромагнитно поле, след което мобилният оператор получава разрешение за ползване на базовата станция. Целта на тези измервания е да се докаже, че мобилните оператори спазват установените максимално допустими нива на радио емисии. Освен това с цел повишаване на общественото доверие, периодично трябва да се извършват измервания, както от страна на операторите на мобилни мрежи, така и от независими акредитирани институции. Така в България се осигурява по-голяма прозрачност, което демонстрира, че мрежите на мобилните оператори работят в рамките на строги правила за максимално допустимите нива на електромагнитни излъчвания.

Ключови думи: електромагнитно излъчване, базови станции, ICNIRP, измерване на електромагнитно поле.

1. ВъведениеЗа краткия период на своето развитие мобил-

ните клетъчни мрежи са претърпели същест-вени изменения - не само количествени, но и качествени, които промени продължават и днес. Към днешна дата са известни четири поколения мобилни клетъчни системи [1]:

• първо поколение – аналогови системи – NMT (NORDIC MOBILE TELEPHONE). Ми-налото на клетъчните системи е свързано с тях и те вече спират да бъдат експлоатирани;

• второ поколение – цифрови системи – GSM (Global System for Mobile communications). Това са системите на днешния ден и най-широко използваните мрежи в момента.

• трето поколение – универсалните мо-билни телекомуникационни системи – UMTS (Universal Mobile Telecommunication System).

• четвърто поколение – системите на близко-то бъдеще – LTE (Long Term Evolution). Еволю-цията на стандартните клетъчни системи към интелигентни IP клетъчни мрежи.

Във всички аналогови мобилни клетъчни системи се използва честотна модулация за предаване на реч и служебна информация (сигнализация). Предаването става по ради-оканали, които използват различни участъци от честотния спектър. Основният недостатък на аналоговите системи е относително малкия капацитет. Това е следствие на недостатъчно ра-ционалното използване на заделените честотни

ленти при честотното разделяне на каналите. Този недостатък е станал очевиден в средата на 80-те години, първоначално в страните с най-широко разпространени мобилни клетъчни връзки и затова значителни усилия били насо-чени към търсене на по-съвършени технически решения. В резултат на тези проучвания са се появили цифровите мобилни клетъчни систе-ми от второ поколение. Преходът към цифро-вите системи се е стимулирал и от широкото внедряване на цифрова изчислителна техника в телекомуникациите. В значителна степен преходът е подпомогнат от разработването на нискоскоростни методи за кодиране и появата на свръхминиатюрни интегрални схеми за ци-фрова обработка на сигнали. Всички цифрови системи от второ поколение се характеризират с по-ефективно използване на наличния честотен спектър, съществено разширение на възмож-ностите за управление и поява на допълнителни функционални възможности.

Системите от трето поколение са универсал-ни широколентови мобилни телекомуникацион-ни системи, които осигуряват мобилна връзка за голям набор от телекомуникационни услуги. Те интегрират мултимедийни услуги и възмож-ности за видеотелефония и видеоконференция, бързоскоростен достъп до Интернет, предаване на делова, развлекателна и образователна ин-формация и други. Системите от трето поколе-

384

ние включват наземен и спътников сегмент и поддържат високи скорости за пренос на данни.

Мрежите от четвърто поколение – LTE (Long Term Evolution), са системите, които се развиват и разрастват към днешна дата. Стандартните мобилни клетъчни системи с комутация на канали и пакетна комутация, еволюират към интелигентни IP клетъчни мрежи. Те предлагат широколентов радиодостъп и бързоскоростни мултимедийни услуги – телевизия, интернет и видеотелефония с изключително високи ско-рости от 100 Mbit/s до 1 Gbit/s.

Базовите станции са радиоприемо-предава-телни устройства, които използват насочени или ненасочени антени. Ненасочената антена излъчва еднакво силен сигнал във всички хори-зонтални посоки. По този теоретично начин тя покрива кръгла област. Мобилният телефон, на-миращ се в тази област, обикновено има добра радиовръзка с базовата станция. Радиусът на окръжността може да бъде изменен с изменение на мощността на предаване на базовата стан-ция, което в повече случаи се прави във връзка с планирането на клетъчното радиопокритие. Като правило максималният размер на клетката е съобразен с възможностите за реализация на мощност на предаване на мобилния телефон.

За да се използва ефективно радиочестотният спектър, определен за използване от мобилните клетъчни системи, всеки радиоканал трябва да се използва многократно, което изисква добре дефинирани и отделени географски области, които имат достъп до обхвата с честоти. Таки-ва области на обслужване се дефинират като клетки, което води до използване на термина клетъчни системи.

Независимо от използваните технологии за реализиране на посочените услуги е необхо-димо перманентно да се следи нивото на елек-тромагнитно излъчване не само от конкретна базова станция, а преди всичко резултантното ново на намиращи се в близост базови станции в целия радиочестотен спектър с цел осигу-ряване на нива на безопасна експозиция на електромагнитното поле.

2. Нормативна и законова уредба, свързани с безопасно въздействие на електромагнитните полета върху живота и здравето на населениетоСветовната здравна организация (СЗО) на

база на препоръките, определени от Междуна-родната комисия за защита от нейонизира-щи радиолъчения (International Commission on Non-Ionizing Radiation Protection - ICNIRP) предлага прагови стойности за съответните па-раметри на електромагнитното поле, над които е вредно пребиваването на хора и други прагови стойности, за които да има ограничения във времето за престой.

Чрез превод на български език и чрез при-знаване (основният текст на стандарта е на английски език) общи, основни и продуктови европейски стандарти, отнасящи се до норми (за специфична погълната мощност (SAR)), методи за измерване и оценка на облъчването на населението с електромагнитни полета са въведени като Български стандарти [2-9].

Основен нормативен документ, регламен-тиращ безопасното въздействие на електро-магнитните полета върху живота и здравето на населението е Наредба № 9 за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хиги-енно-защитни зони около излъчващи обекти (Наредба № 9) [10] на Министерството на здравеопазването (МЗ).

С тази Наредба № 9 се определят нормите и изискванията за защита на населението от вредното въздействие на електромагнитни полета (ЕМП) в честотния обхват от 30 kHz до 30 GHz. По смисъла на тази наредба населени територии са селищата и зоните за продължи-телно обитаване, курортните зони, зоните за отдих и лечение и др. в границите на тяхната регулация.

За електромагнитни полета в честотния об-хват от 30 kHz до 300 MHz се нормира и опреде-ля напрегнатостта на електрическата съставна, а над 300 MHz плътността на енергийния поток (плътността на мощност). Пределно допусти-мите нива на напрегнатостта и на плътността на енергийния поток на ЕМП в населена територия са дадени в таблица 1.

В Наредба № 9 е въведено и изискване за определяне на хигиенно-защитните зони около излъчващите обекти, както и провеждането на контролни измервания на стойностите на електромагнитното поле след изграждането и въвеждането им в действие.

Разписани са и задълженията на инвести-тора, както по отношение изчисляването на хигиенно-защитната зона, така и по отношение

385

организирането и провеждането на контролни измервания.

Контролните измервания на стойностите на ЕМП се извършват най-малко в 3 пункта от населената територия, там където според пред-варителните изчисления се очакват най-високи стойности на полето, на места с продължително пребиваване на хора.

Измерванията се извършват по утвърдени методики и при най-неблагоприятния за населе-нието режим на експлоатация на обекта (мощ-ност, модулация, посока на излъчване и др.).

В Наредба № 9 се споменават контролните органи, но без ясно да е разписано кои са те и каква е тяхната роля в процеса на изграждане на базовите станции и на пускането им в екс-плоатация. Не е разписан и контролът на тези обекти в самия процес на експлоатация.

3. Нормативна и законова уредба, свързани изискванията за изграждане на базови станции (категоризация) и пускане в действие Нормативната уредба по проектиране и из-

граждане на далекосъобщителната инфраструк-тура и нейните елементи, в т.ч. базови станции, е от компетентността на Министерството на регионалното развитие и благоустрой-ството (МРРБ) и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тя е регламентирана със За-кона за електронните съобщения (ЗЕС) [15], със Закона за устройство на територията (ЗУТ) [11] и с подзаконови актове, издадени на основание на тези закони.

Съгласно ЗУТ базовите станции и стацио-нарните радиоизлъчватели на електромагнитни полета в процеса на проектиране и изграждане се третират като строителни обекти, наричани още строежи.

С изменението и допълнението на Закона за устройството на територията (изм. ДВ. бр. 99 от 14 Декември 2012 г.) чл. 137, ал.1, ин-вестиционно проектиране и разрешаване на строителството в зависимост от характеристи-ките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация на строежите, базовите станции се категоризират (от 1 до 6 категория) в трета категория: т. з) (нова - ДВ, бр.41 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани от магистрален тип на национал-но ниво, включително съобщителни и базови станции.

Предложените изменения в чл. 137 се нала-гат от анализа на досегашната практика и целят по-точно категоризиране на строежите, в зави-симост от техните характеристики, сложност и рискове при експлоатация.

Контролът по време на изпълнението на строителството се осъществява от лицето, уп-ражняващо строителен надзор, при условията на ЗУТ - за строежи, които подлежат на стро-ителен надзор, от техническия ръководител, от проектанта - в съответствие с договора за авторски надзор, както и от други контролни органи, оправомощени със закон да извършват контрол по време на изпълнението на строи-телството.

След завършване на строежа се съставя при-емателно-предавателна документация, която освен актовете и протоколите, съставяни по време на строителството, съдържа протоколи за измерване на нивата на електромагнит-ните полета и оценка за съответствието им с изискванията на Наредба № 9 от 1991 г., протоколи за измерване на параметрите на мълниезащитната уредба и на съпротивлението на заземяване, както и указания по отношение на безопасността за провеждане на техническа-та им експлоатация.

Таблица.1: Пределно допустими нива на електромагнитни полета

Честотен обхват, в който работи радиоизлъчвателя Пределно допустимо ниво от 30 до 300 kHz 25 V/m от 0,3 до 3 MHz 15 V/m от 3 до 30 MHz 10 V/m от 30 до 300 MHz 3 V/m от 0,3 до 30 GHz 10 μW/cm2

386

4. Национални органи, осигуряващи ефективен контрол и превенцияСъгласно чл. 130 на ЗЕС Комисията за регу-

лиране на съобщенията (КРС) редовно и най-малко веднъж на всеки две години, преразглеж-да необходимостта от ограниченията, посочени в чл. 130, ал. 2-4, като едни от целите са „защита на общественото здраве от въздействието на електромагнитните полета“ и „безопасността на живота“. Така КРС, съгласно чл. 130а от ЗЕС се задължава да публикува резултатите от това преразглеждане на страницата си в интернет, а при необходимост може да въведе съответни ограничения.

Законът за здравето урежда обществени-те отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. С цел защита на здравето на гражданите на територията на Р. България се извършва държавен здравен контрол. Органи на държавния здравен контрол са главният държавен здравен инспектор на Република България, регионалните здравни инспекции и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). Съгласно чл. 15, ал. 2 държавен здравен контрол за спаз-ване на изискванията за защита на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява от определени от министъра на здравеопазването регионални здравни инспек-ции и от НЦРРЗ, но за съжаление не се визират нейонизиращите лъчения. В чл. 19 съвсем общо е казано, че органите за държавен здравен кон-трол имат право да предлагат на органите на Дирекцията за национален строителен контрол при въвеждане в експлоатация на строежите в Р. България решение за отказ за приемане на обекти с обществено предназначение, когато установят съществени нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт, а така също да издават хигиенни заключения за съответствието на обектите с обществено предназначение, на продуктите, стоките и дей-ностите със значение за здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда със здравните изисквания. Анализът на факторите на жизнената среда се извършва в лаборатории, определени със запо-вед на министъра на здравеопазването.

Съгласно чл. 23. (1) Националните центрове по проблемите на общественото здраве осъ-

ществяват дейности по: • оценка на риска и неблагоприятното вли-

яние на факторите на жизнената среда върху индивидуалното, семейното и общественото здраве;

• защита на лицата от действието на йони-зиращите и нейонизиращите лъчения;

Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здраве-то на човека биологични, химични, физични и социални фактори (чл. 31. (1)). Министърът на здравеопазването ръководи националната сис-тема за анализ, оценка и контрол на нейонизи-ращите лъчения в урбанизираните територии и обществените сгради (чл. 32. (2)). Регионалните здравни инспекции наблюдават, анализират и оценяват факторите на жизнената среда на територията на областта и предлагат мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху здравето на гражданите.

По линия на ЗУТ правомощията на об-щинските органи във връзка с проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и поддържането на електронни съобщителни мрежи и съоръжения не дават възможности за ограничения по осигуряване и защита на общественото здраве от въздействието на елек-тромагнитните полета.

Съгласно Закона за устройство на терито-рията право на контрол имат:

• Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК)

• Комисията за регулиране на съобщени-ята (КРС)

• Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ)

• Министерство на здравеопазването (МЗ)

Базовите станции и стационарните радиоиз-лъчватели на електромагнитни полета подлежат на узаконяване чрез издаване на разрешение за ползване от органите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) към МPPB, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното раз-витие и благоустройството. Това е Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни

387

обекти [12], но поради общия и характер в нея не се цитират специални изисквания за въвеж-дане в експлоатация на радиопредаватели и съпътстващите ги съоръжения.

Държавните приемателни комисии, назнача-вани от Дирекцията за национален строителен контрол, освен документите по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 2 от 2003 г. задължително изискват и протоколи от акредитирана лаборатория за измерване на плътността на електромагнит-ната мощност в микровълновия диапазон на електромагнитните полета в околността на излъчващите антени на приемно-предавател-ните станции.

Националният център по общественото здраве и анализи (НЦОЗА) към МЗ разпо-лага със съвременна апаратура за измерване на ЕМП. Освен НЦОЗА, в страната има още няколко уреди за измерване на електромагнит-ното поле, които са закупени за Регионалните инспекции за опазване и контрол на общест-веното здраве (РИОКОЗ).

Една от предпоставките за осигуряване на ефективен контрол върху ЕМП от страна на Министерството на здравеопазването е нали-чието на съвременна измервателна апаратура.

Освен тези средства, са необходими и сред-ства за осигуряване на периодичното калиб-риране на измервателните уреди. За да бъде направена калибровка на съответния уред, същият трябва да бъде изпратен в Полша или Германия, тъй като в тези страни съществуват лаборатории за извършване на такава услуга.

В Наредба № 9 е предвидено за базови стан-ции с изходна мощност до 10 W оценката на хигиенно-защитните зони да се извършва чрез измерване на стойностите на електромагнитно-то поле за съответствие с пределно допустими-те нива, съответно за базови станции с изходна мощност над 10 W да се изчисляват границите на хигиенно-защитните зони още на етапа на инвестиционното проектиране, като стойности-те на електромагнитното поле да се измерват за съответствие с пределно допустимите нива след въвеждане на строежа в експлоатация.

Необходимо е да се отчете нуждата от информиране на обществото по темата за влиянието на ЕМП. Много хора са настроени негативно срещу електромагнитните лъчения и това е с право, защото се дължи на липсата на информация. Тези опасения и негативни на-строения може да бъдат аргументирано оборени

от проучванията и препоръките на Световната здравна организация, което гласи: “Основното заключение от изследванията на СЗО е, че излагането на ЕМП под граничните стойно-сти, определени от Международната комисия за предпазване от нейонизиращи излъчвания (ICNIRP), няма последици за здравето” [13].

В таблица 2. са представени сравнителни стойности за някои от пределно допустимите норми за ЕМП в честотните обхвати за GSM900, GSM1800 и UMTS, съгласно действащата в момента в P. България Наредба № 9 [10].

От данните от таблица 2 може да направим извода, че граничните стойности, прилагани в Р. България и тези прилагани в страните, приели препоръките на СЗО - ICNIRP са много по-строги. Това е доказателство и за заключението по отношение на здравния риск за Българското обществото.

5. Действия, предприети от МЗ за усъвършенстване на превенцията от ЕМПОсновните действия, които е предприело

Министерство на здравеопазването за изра-ботване и прилагане на стандарти и норми за монтиране на базови станции в населените места и за защита на населението от вредното въздействие на електромагнитните полета, както и за прилагане на мерките, предложени в Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г., са както следва:

1. Колектив от експерти от Министерство на здравеопазването и Националния център по общественото здраве и анализи е разработил Проект на Наредба за максимално допустимите нива на електрически, магнитни и електромаг-нитни полета в жизнената среда [14]. С наред-бата се определят максимално-допустимите нива на тези полета в честотния обхват от 0 Hz до 300 GHz, излъчвани от стационарни източ-ници, които по своето основно предназначение излъчват, пренасят или трансформират електро-магнитна енергия и които могат да въздействат на човека. Максимално допустимите нива са определени за четири зони в зависимост от времето на пребиваване на хора в условията на електромагнитни полета.

388

Съгласно проекта на наредба, контролът ще бъде провеждан в три етапа:

• оценка на изчислената от инвеститора хигиенно-защитна зона по време на проекти-рането;

• измервания при въвеждане на обектите в експлоатация с цел оценка на възможното облъчване на населението;

• контрол по време на експлоатация с при-лагане на всички законови правомощия за недопускане в жизнената среда на нива, над-вишаващи пределно допустимите.

В проекта на наредба са отразени основните положения, залегнали в Препоръка 1999/519/ЕО. Пределни стойности, които са еднакви с тези в Препоръката, са установени за І и ІІ зона, в които излагането на хората на ЕМП е рядко или практически невъзможно и много по-ниски стойности, защитаващи населението, за ІІІ и ІV зони, в които пребивават хора.

Проектът на наредбата бе публикуван за об-ществено обсъждане на електронната страница на министерството на 16 февруари 2010 г.

2. Изготвяне на проект на споразумение между правителството и мобилните оператори.

В изпълнение на резолюцията на минис-тър-председателя по Доклад на министъра на здравеопазването от 16 октомври 2009 г. бе сформирана работна група за разработване на предложения за промени в съществуващото законодателство, както и за изготвяне на про-ект на споразумение между правителството и мобилните оператори, с което всяка страна ще поеме ангажименти във връзка с експлоатаци-ята на базовите станции.

Разработен е първи вариант на Споразу-мението, като предстои неговото обсъждане с представители на мобилните оператори и подписването му.

Една от клаузите в Споразумението е свързана с условието мобилните оператори да използват, където технически е възможно,

съвместно инфраструктура за разполагане на базови станции, с цел намаляване облъчването на населението.

3. Оценяването на хигиенно-защитната зона около източниците на електромагнитна енергия, участието на органите на държавния здравен контрол при съгласуването на местопо-ложението на базовите станции, извършването на измервания преди въвеждане в експлоатация и последващия контрол, са все мерки, които ще гарантират защитата на населението от вредно-то въздействие на електромагнитните полета. Тези мерки са от компетентност на Министер-ство на здравеопазването.

Посочените по-горе мерки са в изпълнение на Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г., относно опасенията във връзка с въздействието но електромагнитните полета върху здравето [15].

С по-горе анализирания проект за нова Наредба за максимално допустимите нива на електрически, магнитни и електромагнитни полета в жизнената среда, разработен на осно-вание изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, в който са отразени основните положения, залегнали в препоръка 1999/519/ЕО [16, 17], ще се опреде-лят максимално допустимите нива на въздейст-вие върху човека на електрически, магнитни и електромагнитни полета в честотния обхват от 0 Hz до 300 GHz, излъчвани от обекти с из-лъчващи съоръжения, които по своето основно предназначение излъчват, пренасят или тран-сформират електромагнитна енергия и които могат да въздействат на човека.

С изготвения през 2010 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето се цели предотвратяване на риска за здравето на населението от въздействието на нейони-зиращите лъчения чрез информиране на насе-лението, осигуряване на публично достъпна информация за източниците на нейонизиращи

Таблица 2. Пределно допустими норми за ЕМП, съгласно ICNIRP и Наредба №9

Пределно допустими норми ICNIRP Наредба №9 Норми в България GSM 900 4,5 W/m² 0.1 W/m² 45 пъти по-строги GSM 1800 9 W/m² 0.1 W/m² 90 пъти по-строги UMTS 10 W/m² 0.1 W/m² 100 пъти по-строги

389

лъчения, както и осъществяване на ефективен държавен здравен контрол по отношение на нейонизиращите лъчения като фактор на жиз-нената среда.

Предвижда се задължение за Министерство-то на здравеопазването, Националния център по обществено здраве и анализи и регионалните здравни инспекции за информиране на насе-лението за въздействието на нейонизиращите лъчения върху здравето на гражданите, както и за мерките за ограничаването му.

Предлага се разписването на процедура по съгласуване за всеки обект с излъчващи съоръ-жения на хигиенно-защитна зона, по чиято гра-ница върху земната повърхност и/или над нея, се установяват стойности, по-малки или равни на максимално допустимите нива, извън която не е възможно възникването на неблагоприятни ефекти върху здравето на човека, причинени от въздействието на електромагнитното поле. Хигиенно-защитната зона ще се съгласува от главния държавен здравен инспектор.

За съжаление и двата проекта - за нова На-редба и за изменение и допълнение на Закона за здравето все още не са приети.

Използвана литература:[1] Универсални мобилни телекомуника-

ционни системи - Росен Пасарелски, 2013.[2] БДС EN 50492: 2008 “Основен стандарт

за измерване на място на напрегнатост на маг-нитно поле отнесено към облъчване на хора в зоната на базови станции”.

[3] БДС EN 62209-1: 2006 „Облъчване на хора от радиочестотни полета, създавани от ръчно носими и прикрепени към тялото безжич-ни съобщителни устройства. Модели на човек, методи и процедури. Част 1: Процедура за оп-ределяне на специфичната погълната мощност (SAR) за ръчно носими устройства, използвани в близост до ухо (честотен обхват от 300 MHz до 6 GHz) (IEC 62209-1:2005)”.

[4] БДС EN 62209-2: 2010 „Облъчване на хора от радиочестотни полета от ръчно носими и прикрепени на тялото безжични съобщителни устройства. Модели на човек, методи и про-цедури. Част 2: Процедура за определяне на специфична погълната мощност (SAR) за ръчно носими безжични устройства, използвани в близост до човешко тяло (честотен обхват от 30 MHz до 6 GHz) (IEC 62209-2:2010)”.

[5] БДС EN 50400: 2006 + A1: 2012 „Основен стандарт за демонстриране съответствието на фиксирани съоръжения за предаване на ради-осигнали (110 MHz - 40 GHz), предназначен за използване в безжични далекосъобщителни мрежи с основни ограничения или опорни нива, отнасящи се до облъчването на населението с радиочестотни електромагнитни полета при обслужване”.

[6] БДС EN 50401: 2006+A1:2011 “Стандарт за продукт за демонстриране съответствието на фиксирани съоръжения за предаване на ра-диосигнали (110 MHz - 40 GHz), предназначен за използване в безжични далекосъобщителни мрежи с основни ограничения или опорни нива, отнасящи се до облъчването на населението с радиочестотни електромагнитни полета при обслужване”.

[7] БДС EN 50413: 2009 „Основен стандарт за процедури за измерване и изчисляване на облъчването на хора от електрически, магнитни и електромагнитни полета (0 Hz - 300 GHz)”.

[8] БДС EN 50554: 2010 „Базов стандарт за оценяване на място на излагането на въз-действие на населението на радиочестотни електромагнитни полета в мястото на радио-разпръскване”.

[9] БДС EN 50475: 2008“Основен стандарт за изчисляването и измерването на облъчването на хора от електромагнитни полета от съоръжения за радиоразпръскване във високочестотните ленти (3 MHz - 30 MHz)”.

[10] Наредба №9 от 1991г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хиги-енно-защитни зони около излъчващи обекти”, издадена от Министерство на здравеопазването, в сила от 03.05.1991 г., обн. ДВ. бр. 35 от 3 Май 1991 г., попр. ДВ. бр.38 от 14 Май 1991 г., изм. ДВ. бр. 8 от 22 Януари 2002 г.

[11] Закон за устройство на територията (изм. ДВ. бр. 99 от 14 Декември 2012 г.).

[12] Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

[13] Report from the Commission on the application of council recommendation of 12 July 1999 (1999/519/EC) on the limitation of the exposure of the general public to electromagnetic fields (0 Hz to 300 GHz), Second Implementation

390

Report 2002-2007.[14] Проект за наредба за максимално до-

пустимите нива на електрически, магнитни и електромагнитни полета в честотния обхват от 0 Hz до 300 GHz, излъчвани от стационарни източници в жизнената среда, МЗ, 16.2.2010 г, www.mh.government.bg .

[15] Закон за електронните съобщения (ЗЕС), http://lex.bg/laws/ldoc/2135553187 .

[16] COUNCIL RECOMMENDATION of 12 July 1999 on the limitation of exposure of the general public to electromagnetic fields (0 Hz to 300 GHz)(1999/519/EC).

[17] Доклад на междуведомствена работ-на група, определена със Заповед № Р-75 от 03.09.2009 г. на министър -председателя на Република България.

БлагодарностПолучените резултати отразяват работата

по проект FNI-Б01-0017 и авторите изказват благодарност за финансовата помощ и подкрепа на МОН по фонд “Научни изследвания”.

Данни за авторите:Росен Иванов Пасарелски: висше образо-

вание - телекомуникации, НБУ, доктор, доцент, НБУ, департамент Телекомуникации.

Анушка Цветанова Станчева: висше об-разование - радиотехника, ТУ-София, доктор, доцент, НБУ, департамент Телекомуникации.

Пламен Маринов Цветков: висше образо-вание - маг. инж. „Информационно-измервател-на техника“ ТУ-София, доктор „Метрология и метрологично осигуряване“, професор „Елек-троизметвателна техника“, ТУ-София, Факул-тет Автоматика, Катедра “Електроизмервателна техника”, НБУ, департамент Телекомуникации.

PREVENTION MECHANISMS OF ELECTROMAGNETIC RADIATION FROM MOBILE RADIO

BROADCASTING STATIONS

Rosen Pasarelski 1) , Anushka Stancheva 1) , Plamen Tzvetkov 2)

1) NBU, Sofia, 21 Montevideo blvd. www.nbu.bg2) TU of Sofia, Sofia, 8 Kl. Ohridski blvd., www.tu-sofia.bg

e-mails: rpasarelski@mail.bg, astancheva@nbu.bg, tzvetkov@tu-sofia.bg,

Abstract: In Bulgaria in force rules governing the measurement of electromagnetic fields after the installation of each base station measurement of the resultant electromagnetic field is carried out. The mobile operator cannot obtain permission to use the base station in without these measurements. The purpose of these measurements is to prove that mobile operators comply with established maximum permitted levels of radio emissions. In order to increase public confidence, such measurements must be periodically performed as self-monitoring by the mobile operators and also by an independent accredited institution. This should ensure greater transparency and demonstrate the fact that in Bulgaria the networks of mobile operators work within strict rules on maximum permitted levels of еlectromagnetic radiations.

Key words: ectromagnetic radiations, base station, ICNIRP, measurements.

Reference:[1] Universalni mobilni telekomunikatsionni

sistemi - Rosen Pasarelski, 2013.[2] BDS EN 50492: 2008 “Osnoven standart za

izmervane na myasto na napregnatost na magnitno pole otneseno kam oblachvane na hora v zonata na bazovi stantsii”.

[3] BDS EN 62209-1: 2006 „Oblachvane na hora ot radiochestotni poleta, sazdavani ot rachno nosimi i prikrepeni kam tyaloto bezzhichni saobshtitelni ustroystva. Modeli na chovek, metodi i protseduri. Chast 1: Protsedura za opredelyane na spetsifichnata pogalnata moshtnost (SAR) za

391

rachno nosimi ustroystva, izpolzvani v blizost do uho (chestoten obhvat ot 300 MHz do 6 GHz) (IEC 62209-1:2005)”.

[4] BDS EN 62209-2: 2010 „Oblachvane na hora ot radiochestotni poleta ot rachno nosimi i prikrepeni na tyaloto bezzhichni saobshtitelni ustroystva. Modeli na chovek, metodi i protseduri. Chast 2: Protsedura za opredelyane na spetsifichna pogalnata moshtnost (SAR) za rachno nosimi bezzhichni ustroystva, izpolzvani v blizost do choveshko tyalo (chestoten obhvat ot 30 MHz do 6 GHz) (IEC 62209-2:2010)”.

[5] BDS EN 50400: 2006 + A1: 2012 „Osnoven standart za demonstrirane saotvetstvieto na fiksirani saorazheniya za predavane na radiosignali (110 MHz - 40 GHz), prednaznachen za izpolzvane v bezzhichni dalekosaobshtitelni mrezhi s osnovni ogranicheniya ili oporni niva, otnasyashti se do oblachvaneto na naselenieto s radiochestotni elektromagnitni poleta pri obsluzhvane”.

[6] BDS EN 50401: 2006+A1:2011 “Standart za produkt za demonstrirane saotvetstvieto na fiksirani saorazheniya za predavane na radiosignali (110 MHz - 40 GHz), prednaznachen za izpolzvane v bezzhichni dalekosaobshtitelni mrezhi s osnovni ogranicheniya ili oporni niva, otnasyashti se do oblachvaneto na naselenieto s radiochestotni elektromagnitni poleta pri obsluzhvane”.

[7] BDS EN 50413: 2009 „Osnoven standart za protseduri za izmervane i izchislyavane na oblachvaneto na hora ot elektricheski, magnitni i elektromagnitni poleta (0 Hz - 300 GHz)”.

[8] BDS EN 50554: 2010 „Bazov standart za otsenyavane na myasto na izlaganeto na vazdeystvie na naselenieto na radiochestotni elektromagnitni poleta v myastoto na radiorazpraskvane”.

[9] BDS EN 50475: 2008“Osnoven standart za izchislyavaneto i izmervaneto na oblachvaneto na hora ot elektromagnitni poleta ot saorazheniya

za radiorazpraskvane vav visokochestotnite lenti (3 MHz - 30 MHz)”.

[10] Naredba №9 ot 1991g. za predelno dopustimi niva na elektromagnitni poleta v naseleni teritorii i opredelyane na higienno-zashtitni zoni okolo izlachvashti obekti”, izdadena ot Ministerstvo na zdraveopazvaneto, v sila ot 03.05.1991 g., obn. DV. br. 35 ot 3 May 1991 g., popr. DV. br.38 ot 14 May 1991 g., izm. DV. br. 8 ot 22 Yanuari 2002 g.

[11] Zakon za ustroystvo na teritoriyata (izm. DV. br. 99 ot 14 Dekemvri 2012 g.).

[12] Naredba № 2 ot 2003 g. za vavezhdane v eksploatatsiya na stroezhite v Republika Balgariya i minimalni garantsionni srokove za izpalneni stroitelni i montazhni raboti, saorazheniya i stroitelni obekti.

[13] Report from the Commission on the application of council recommendation of 12 July 1999 (1999/519/EC) on the limitation of the exposure of the general public to electromagnetic fields (0 Hz to 300 GHz), Second Implementation Report 2002-2007.

[14] Proekt za naredba za maksimalno dopustimite niva na elektricheski, magnitni i elektromagnitni poleta v chestotniya obhvat ot 0 Hz do 300 GHz, izlachvani ot statsionarni iztochnitsi v zhiznenata sreda, MZ, 16.2.2010 g, www.mh.government.bg .

[15] Zakon za elektronnite saobshteniya (ZES), http://lex.bg/laws/ldoc/2135553187 .

[16] COUNCIL RECOMMENDATION of 12 July 1999 on the limitation of exposure of the general public to electromagnetic fields (0 Hz to 300 GHz)(1999/519/EC).

[17] Doklad na mezhduvedomstvena rabotna grupa, opredelena sas Zapoved № R-75 ot 03.09.2009 g. na ministar -predsedatelya na Republika Balgariya.

392

МЕХАНИЗМЫ ПРЕВЕНЦИИ ЭЛЕКТРОМАГНИТНОГО ИЗЛУЧЕНИЯ МОБИЛЬНЫХ СТАНЦИЙ РАДИОПЕРЕДАЧИ

Росен Пасарелски 1), Анушка Станчева 1), Пламен Цветков 2)

1) НБУ, гр. София, бул. “Монтевидео” 21, www.nbu.bg2) ТУ - София, гр. София, бул. “Климент Охридски” 8, www.tu-sofia.bge-mails: rpasarelski@mail.bg, astancheva@nbu.bg, tzvetkov@tu-sofia.bg,

Резюме: Согласно болгарскому законодательству в Болгарии после монтирования каждой базовой станции проводится измерение уровня электромагнитного поля, после чего мобильный оператор получает разрешение о пользовании базовой станции. Цель этих измерений – доказать, что мобильные операторы соблюдают установленные максимально допустимые уровни радио эмиссий. Кроме того, с целью повышения общественного доверия, периодически нужно осуществлять измерения, как со стороны операторов мобильных сетей, так и независимыми аккредитованными органами. Так в Болгарии обеспечивается большая прозрачность, что демонстрирует, что сети мобильных операторов работают в рамках строгих правил максимально допустимых уровней электромагнитных излучений.

Ключевые слова: электромагнитное излучение, базовые станции, ICNIRP, измерение электомагнитного поля.