ПОМОЩ ЗАЕГИПЕТСКИЯ

ЛЕШОЯД

КРАТЪК ОТЧЕТ НА ПРОЕКТАПРОЕКТ LIFE+ СПЕШНИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЕГИПЕТСКИЯ ЛЕШОЯД (NEOPHRON PERCNOPTERUS) В БЪЛГАРИЯ И ГЪРЦИЯ (LIFE10 NAT/BG/000152)

Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е най- малкият от четирите вида европейски лешояди, с раз-мах на крилете 170 см и дължина на тялото 60 – 70 см. Поради бързия спад на популациите в по-голямата част на ареала, той е включен в Червения списък на IUCN в категория „Застрашен“; строго защитен е от Берн-ската и Бонската международни конвенции, както и от Конвенцията по международна търговия със защите-ни видове от дивата флора и фауна (CITES). Световната популация на вида се оценява на 21 000 – 67 000 ин-дивида. Верен спътник на човека и редовен патрул по сметищата от дълбока древност, египетският лешояд е дълбоко свързан с културата на местните хора. Той е главен герой в предания и легенди, и е възприеман като свещена птица и предвестник на пролетта.

За съжаление, египетският лешояд е най-бързо изчез-ващата хищна птица в Европа. Само за последните 30 години популацията му на Балканите е намаляла с над 80%. В момента България приютява не повече от 30 двойки, а в Гърция са останали по-малко от 10. Ако се запази същата тенденция, до 25 години египетският лешояд може да изчезне напълно от Балканския полу-остров.

Мисията на проекта по LIFE+ „Помощ за египетския лешояд“ бе да предотврати изчезването на египетския лешояд в България и Гърция. Мерките и дейностите по проекта бяха фокусирани върху основните и най-се-риозни заплахи за вида в двете страни – незаконното използване на отрови, токовите удари от необезопа-сени електрически стълбове, унищожаването на мес-тообитанията му, безпокойството и бракониерството.

МИСИЯТА

ПРОЕКТ LIFE+ СПЕШНИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЕГИПЕТСКИЯ ЛЕШОЯД (NEOPHRON PERCNOPTERUS) В БЪЛГАРИЯ И ГЪРЦИЯ LIFE10 NAT/BG/000152

www.LifeNeophron.eu Кратко заглавие: Помощ за египетския лешоядПродължителност на проекта: 5 години (1/10/2011 – 31/12/2016)Целеви райони: 27 зони от Натура 2000 (12 в България и 15 в Гърция): Провадийско-роякско плато; Ломовете; Камчийска планина; Котленска планина; Добростан; Маджарово; Студен кладенец; Крумовица; Мост Арда; Бяла река; Сакар; Язовир Ивайловград; Долината Фи-лиури; Долината Компсатос; Южен горски комплекс Евру; Орейнос-Еврос–Килада-Дерейу; Централни Ро-допи и долината на река Нестос (Места); Планините Цена и Пиново; Планините Орлякас и Цургиакас; Ан-тихаски планини и Метеора; Билото на планина Козя-ка; Планините Парамитиа; проломите Каламас и Ахе-рондас; Планините Цаманта; Филиатон; Фармаковуни и Мегали Рахи; Планина Тимфи; Планината Дускон; Ореокастро; гората Меропи; долината Горму и езера-та Делвинакиу; Централно Загори и източната част на планина Митсикели; Гората Дадя-Суфли.Координиращ бенефициент: Българско дружество за защита на птиците (БДЗП)Партньори по проекта: Гръцко орнитологично друже-ство (HOS), WWF Гърция, Кралско дружество за защи-та на птиците (RSPB)Бюджет: 2,625,742.00 €; 50% от които (1,312,871.00 €) са предоставени от програма LIFE на ЕССъфинансиране: Фондация „А. Г. Левентис” и Фондация „МАVА“Ръководител на проекта: Стоян Николов (БДЗП)

ОСНОВЕН ЕКИП НА ПРОЕКТА:БДЗП: Ваня Георгиева – администратор на проекта; Владимир Добрев – отговорник природозащитни дей-ности; Йорданка Луканова – отговорник комуникации; Димитър Градинаров – отговорник по престъпления срещу птици; Едита Дифова – експерт агроекология.HOS: Виктория Саравия – координатор на проекта; Рула Тригу – комуникационен координатор; Констан-тина Демири – национален координатор за борба с от-ровите; Димитрис Вавилис – екип за борба с отровите в Метеора; Ксирутакис Папайонау – регионален отго-ворник за борба с отровите в Епир; Анастасиос Бунас и Лаврентис Сидерополус – полеви асистенти.WWF Гърция: Теодора Скарци – отговорник природо-защитни дейности за Гърция; Наташа Марагу – админи-стратор на проекта; Пантелис Сарис – отговорник фи-нанси и администрация; Елзбиета Крет – екип за борба с отровите в гръцка Тракия; Алкис Кафетзис – полеви експерт, Родула Карабаца, Пасхалис Сейтанис – асис-тенти комуникация, Константинос Лярикос – ръководи-тел природозащита, Ясон Кантас – отговорник медии, Панагиота Марагу – експерт биоразнообразие.RSPB: Ленке Балинт – координатор на проекта; Стефан Опел – старши полеви биолог; Шантал Палмер – гла-вен дизайнер на RSPB; Eйдриан Оутс – международен финансов директор; Памела Брахам – отговорник фи-нанси; Гай Шорок – отговорник престъпления срещу дивата природа.

Контакти: София 1111, ж.к. Яворов, бл. 71, вх.4, ет. 1Тел. +359 2 97 99 500; факс: +359 2 97 99 501Е-mail: stoyan.nikolov@bspb.org, www.bspb.orgАвтори на текста: Стоян Николов, Йорданка ЛукановаАвтори на снимките: Борис Белчев, Йордан Христов, Димитрис Вавилис, Рула Тригу, Тасос Бунас, Виктория Саравия, Ивайло Зафиров, Танос Кастритис, Неарос Аспропарис, Димитър Градинаров, Хюсеин Донмезюлу, Владислава Илиева, Светослав Спасов, Стоян НиколовИлюстрация: Пасхалис Дугалис Дизайн: Ивелина Георгиева, www. bannerjiinica.com

Всички права запазени, БДЗП ©2016ISBN 978-954-8310-38-3Природозащитна поредица на БДЗП, книга 33

ПРОЕКТЪТ

© Т

асос

Бун

ас

© Б

орис

Бел

чев

© Й

орда

н Хр

исто

в

1

дължават да предизвикват интерес, а пътуваща-та изложба в България вече е обиколила 8 града. Ученици от 5 училища в гръцка Тракия символич-но осиновиха двойки египетски лешояди в рам-ките на ежегодни събития.

РАЗКРИВАНЕТО НА ЗАПЛАХИТЕ

ДЕЙНОСТИ И РЕЗУЛТАТИ

• Проучихме причините за високата смъртност на балканската популация на египетския лешояд, като проследихме динамиката в числеността и раз-пространението на вида за последните 30 години; извършихме токсикологичен, паразитологичен и генетичен анализ на 70% от младите египетски ле-шояди в България и в Гърция, за да определим здра-вословното състояние на популацията; изготвихме база данни за всички известни случаи на смъртност при египетския лешояд в България и Гърция от 1997 г. насам.

• Научихме какво се случва с египетските лешо-яди по пътя им към местата за зимуване в Афри-ка, като поставихме сателитни предаватели на 22 млади и 5 възрастни египетски лешояда и следяхме ежедневно придвижванията им.

• Анализирахме хранителния спектър на вида и разработихме хабитатен модел, изследвайки 87 гнездови територии в България и в Гърция през периода 2003 – 2015 г.

• Тествахме ефекта от допълнителното подхран-ване върху продуктивността и преживяемостта на египетския лешояд на Балканите. В продъл-жение на 5 години индивидуално подхранвахме 50% от двойките в България и Гърция (около 400 подхранвания и 10 тона месо годишно). Разрабо-тихме и наръчник за управление на площадки за допълнително подхранване.

• Изготвихме първата за Гърция Национална стратегия за борба с незаконните отрови, включ-ваща Пилотен план за действие за борба с отро-вите на местно ниво, Национална работна група

и два екипа с кучета за борба с отровите, както и местна мрежа от поддръжници.

• Разработихме и спомогнахме за утвърждава-нето на Национален план за действие за опазва-не на вида в Гърция.

• Ограничихме безпокойството и прякото пре-следване на вида - благодарение на охраната на 60% от гнездата увеличихме гнездовия успех с 6%. След 2013 г. дейността се извършваше с по-мощта на доброволци, като в нея годишно участ-ваха над 25 души от България, Гърция, Германия, Испания, Италия, Канада, Литва, Полша, Португа-лия, Румъния, САЩ, Унгария и Франция.

• Ограничихме риска за египетския лешояд от смърт, причинена от токов удар – картирахме 9 496 електрически стълба и оценихме риска от токов удар в радиус от 5 км около всички актив-ни гнезда в България и Гърция, както и в ключови местообитания на вида в Африка (4 643 стълба). С помощта на електроразпределителните компа-нии EVN България и Енерго-про Варна ЕАД, как-то и HEDNO в Гърция, изолирахме най-опасните електрически стълбове – общо 463 в 17 активни територии на вида.

• Подобрихме състоянието на важни хранителни местообитанията на вида в България. Над 1  400 фермери са кандидатствали по агроекологични мерки за подобряване на управлението на паси-ща в територии, в които се среща египетския ле-шояд. В резултат на което, 95 948.79 дка пасища се управляват по начин, благоприятен за опазва-нето на вида.

• Разработихме международен План за опазване на египетския лешояд по миграционния му път (с участие на 33 страни от Европа, Централна Азия, Кавказ, Близкия Изток и Африка) и създадохме Международна работна група; провеждахме ежегодни международни семинари, посветени на природозащитната наука, методите на работа на терен, борбата против отровите и престъпле-нията срещу птиците.

• Обучихме 352 длъжностни лица (сред които 127 митнически служители) в България и Гърция за работа по случаи на престъпления срещу при-родата. Разследвахме 6 случая на престъпления срещу птиците. Публикувахме ръководство за предотвратяване на трафика на защитени видо-ве.

• Монтирахме първата в света камера за дистан-ционно наблюдение на диво гнездо на египетски лешояд, което ни даде ценна информация за по-ведението и диетата на вида.

• Създадохме ползотворно сътрудничество с ре-гионални, национални и международни медии, в резултат на което опазването на египетския ле-шояд се превърна в тема от национално и между-народно значение.

• Отпечатахме и разпространихме 60 вида ин-формационни материали (брошури, наръчници, календари, изложбени пана, картички, информа-ционни табели, тениски, стикери, плакати и др.) в над 70 000 копия.

• Публикувахме 48 видеа в YouTube профила на проекта; страницата във Facebook събра над 3 000 последователи, а профилът в Twitter – близо 800.

• Поставихме 30 информационни табели в най-ва-жните за египетския лешояд райони в България и в Гърция, както и на ключови обществени места.

• Проведохме 60 събития в големи градове и клю-чови райони, на които привлякохме над 50  000 души. Огромните графити на египетски лешояди в Хасково, Маджарово, Сапес и Тихеро ще про-

© Д

имит

рис

Вави

лис

Два

та е

кипа

с к

учет

а за

бор

ба с

отр

овит

е в

Гърц

ия. ©

Вик

тори

я С

арав

ия

Рабо

та с

фер

мер

и. ©

Рул

а Тр

игу

Миграционни пътища на египетските лешояди от Балканите.

2 3

ОСНОВНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПРОЕКТА

• Разполагаме с нова информация и знания за балканската популация на египетския лешояд, да-ващи яснота и насоки за бъдещи природозащит-ни дейности: по отношение на преживяемостта, гнездовия успех и причините за смърт; ареала за гнездене и зимуване, пътя на миграция, местата с тесен фронт и „горещи точки“ за хранене и по-чивка; особености на храната и местообитани-ята; генетиката и здравословното състояние на популацията.

• Намален е рискът от смъртни случаи и неус-пешно гнездене, и е увеличено наличието на без-опасна храна: опасността от отравяне е смек-чена, благодарение на патрулите на екипите с кучета за борба с отровите, както и на мрежите от местни поддръжници. Рискът от безпокой-ство и бракониерство в гнездовите територии на вида е сведен до минимум чрез схема за ох-рана на гнездата, която е съчетана и с методи за допълнително подхранване. Значително е нама-лена заплахата от токов удар, благодарение на ефективното сътрудничество с електроразпре-делителни компании за изолирането на опасни електрически стълбове.

• Повишена информираност, подкрепа и капаци-тет за опазването на египетския лешояд сред ос-новните заинтересовани страни:

• нараснала е осведомеността на международ-но ниво, благодарение на активното сътрудни-чество с целеви групи по пътя на миграция на вида, обмяна на опит, разработване на Плана за опазване на египетския лешояд по миграцион-ния му път и присъствие в интернет (над 1  000 индивидуални посещения от 60 държави в сайта на проекта всеки месец);

• проблемът с опасни ветеринарномедицински продукти и отрови е поставен в дневния ред на държавните институции;

• изграден е капацитет на НПО и държавни ин-ституции за борба с престъпленията срещу при-родата и е подобрено сътрудничеството между българските и гръцките институции в областта на природозащитата и правоприлагането;

• партньорите по проекта се ползват с довери-ето на местните хора и на природозащитни ор-ганизации, с които си сътрудничат и работят на терен ефективно. Създадена е мрежа от студенти и доброволци чрез пряко ангажиране в природо-защитни дейности.

• Най-добрите практики и знания са споделени за целите на ефективното опазване на вида:

• опитът от изпълнението на проекта е споде-лен чрез многобройни доклади и научни публи-кации в импакт фактор списания;

• изграден е необходимият капацитет за плани-ране и прилагане на бъдещи ефективни приро-

Тенденция на популацията на египетския лешояд в България и Гърция по време на проекта (ординатата изразява брой индивиди).

2012 2013 2014 2015 2016

90

80

70

60

50

40

30

20

10

0

България

Гърция

Обединени данни за двете страни

дозащитни дейности в лицето на българските и гръцките партньори;

• в България нарастват познанията за ползите от прилагането на агроекологични мерки, свър-зани с опазването на египетския лешояд;

• в Гърция е въведен пилотен за Балканите ме-тод за борба с отровите;

• тестван е ефектът от традиционни природоза-щитни практики върху гнездовия успех и прежи-вяемостта на лешоядите.

© И

вайл

о За

фиро

в

Осв

обож

дава

нето

на

Каст

ор -

егип

етск

ият

леш

ояд,

окр

ит н

атро

вен

през

201

4 г.

© Т

анос

Кас

трит

ис©

Дим

итър

Гра

дина

ров

© Н

еаро

с Ас

проп

арис

4 5

СОЦИАЛНО – ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТВИЕНА ПРОЕКТА

ПОЛЗИТЕ ЗА ХОРАТА И МЕСТНИТЕ ОБЩНОСТИ

• Направена е инвестиция в размер на 2,312,071 € в българската и гръцката икономика, от които 1,312,871 € са финансов принос на ЕС, 950,000 € - на Фондация „А. Г. Левентис“ и 49.200 € – на фонда-ция МАVА, както и съфинансиране от партньорите на проекта.

• Осигурена е временна или дългосрочна заетост на 130 души в България и Гърция, значителна част от които са местни хора от проектните зони.

• Над 300 души на национално, регионално и международно ниво са се включили доброволно в дейности на проекта в рамките на петте годи-ни.

• Оказване на експертна помощ при кандидат-стване, предаване на знания, повишаване на ка-пацитета и развитие на гражданското общесто сред местните общности. Над 150 фермери са получили експертна помощ за кандидатстване по агроекологични мерки в България, а 40 фермери са директно подпомогнати от проекта.

• Проектът инвестира в подобряване на местна-та туристическа и природозащитна инфраструк-тура: поставени са 30 информационни табели; изработени са графити с екологична тематика в Хасково, Маджарово, Тихеро и Сапес; изградени са две съвременни площадки за подхранване в Епир, възобновени са и се поддържат площадки за подхранване в Метеора, в ПП „Русенски Лом“; поставени са на 27 електропастира в Гърция с цел да се намали конфликтът с хищниците и евен-туалните незаконни поставяния на отровни при-

мамки; обновени са експозициите в Регионалния Исторически Музей в Русе и в Историческия му-зей „Бурасани“ в Епир; организирани са акции за почистване и обновяване на инфраструктура в туристически обекти в ключови за вида терито-рии (Маджарово, Компсатос и др.);

• Осъществени са и значителни непреки ин-вестиции в слаборазвити райони, включващи популяризиране на възможностите за туризъм, промоция на регионите (напр. създаване на ре-гионална марка „Маджарово – градът на лешо-ядите“). Ежегодно провеждане на събития с при-родозащитна насоченост в 5 училища в Ясмос, Сапес, Тихеро и Суфли (Гърция).

• Повече от 2000 публикации в национални-те, регионалните и в международните медии в България и Гърция, включващи телевизии, ра-диостанции, печатни и онлайн издания. Публи-кувани са 10 научни статии в реномирани из-дания като Biological Conservation, Ibis, Journal of Ornithology, Bird Conservation International и Ostrich. Изготвени са 20 технически доклада, свързани с най-важните дейности и резултати

от проекта. За петте години сайтът на проекта www.LifeNeophron.eu има 115 000 посещения от 183 страни. Медийният интерес, националният и международният отзвук на проблемите създават усещане за значимост и местна гордост.

Териториален обхват на аудиторията на сайта на проекта: www.LifeNeophron.eu

© Ф

ранц

Роб

илер

Граф

итът

в С

апес

. © W

WF

Гърц

ияГр

афит

ът в

Мад

жар

ово

© В

лади

слав

а И

лиев

а©

БД

ЗП

6 7

БЪДЕЩЕТО

Продължаване работата по опазването на вида с цел спиране на негативната тенденция и увеличаване на популацията на Балканите

Основните дейности, които ще продължат и след края на проекта, са:

1. продължаване на мониторинга и изследването на вида;

2. разработване на иновационни природозащитни мер-ки с краткосрочен положителен ефект;

3. продължаване на работата на екипите с кучета за бор-ба с отровите в Гърция;

4. продължаване на програмата за охрана на гнезда и до-пълнително подхранване;

5. повишаване на осведомеността за значението на еги-петския лешояд за обществото, местните общности и бизнеса;

6. повишаване на капацитета на основните заинтере-совани страни за опазването на вида по протежение на миграционния му път;

7. по-добро прилагане на законодателството и в двете държави, свързано с основните заплахи за вида, както и прилагането на мерките, предвидени в националните и международни планове за действие;

8. осигуряване на правителствена подкрепа в прилагане-то на политиките на ЕС и други международни споразу-мения с отношение към опазването на вида.

Тези дейности целят:

• поддържане на природозащитните мерки, изпълня-вани по време на проекта;

• разширяване на обхвата на тези мерки и в други региони;

• разработване на нови мерки, които да допринесат за ефективното опазване на вида не само в гнездовите му територии, но и по миграционния му път.

Мониторингът по изпълнението на тези цели ще бъде осъществяван в рамките на мрежата Натура 2000 в България и в Гърция, както и чрез плановете за действие на вида.

• На Програмата LIFE+ на Европейската Комисия, Фондация „А.Г. Левентис“, Фондация MAVA и на Ме-морандума за мигриращите хищни птици в Африка и Евразия (CMS/Raptors MoU), както и на всички дарители за финансовата подкрепа, без която този проект нямаше да бъде възможен.

• На Емилия Янкова, Николай Терзиев, Волен Ар-кумарев, Георги Попгеоргиев, Добромир Добрев, Ивайло Ангелов, Цветомира Йоцова, Христо Хри-стов, Десислава Костадинова, Ивайло Иванов, Ге-орги Георгиев, Красимир Манев, Меджнун Адемов, Митко Ангелов, Светослав Цветанов, Пенчо Пенчев, Руси Атанасов, Яна Барзова, Марин Куртев, Албена Куртева, Кралю Кралев, Димитър Неделчев, Емил Йорданов, Станислав Дюлгеров, Силвия Дюлгеро-ва, Янина Климентова-Николова, Ивайла Клименто-ва, Георги Герджиков, Михаил Илиев, Теменужка Николова, Живко Барзов, Наташа Питърс, Клемен-тин Буген, Крисия Аяла, Ирене Маутан, Каролина Климаите, Aистис Петрускевисиус, Александър Маринов, Християна Стомонякова, Свилен Чешме-джиев, Ваня Ангелова, Антон Стаменов, Костадин Стоичков, Доан Бекиров за ентусиазма и усърдна-та работа, както и на всички останали сътрудници и доброволци, които през тези 5 години се включиха в мониторинга, подхранването, охраната на гнезда, комуникационните събития и другите дейности по проекта в България.

• На Ангелос Авангелидис, Янис Хондрос, Йоргос Греусиотис, Рубен „Негро“ Гонзалес, Танос Кастри-тис, Арис Манолопулос, Ева Стефанаки, Христос Ангелидис, Василис Пападопулос, Али Абтурахман, Теодорис и Константинос Христодолу, Eли Нава-рет, Пасхалис Сейтанис, Катерина Демири, Васи-лис Павасилиу, Никос Марукас, Йоанис Сербезис, Атанасиос Диамалис, както и на всички останали сътрудници и доброволци, които през тези 5 го-

дини се включиха в мониторинга, подхранването, охраната на гнезда, комуникационните събития и другите дейности по проекта в Гърция. Огромни благодарности и на членовете на Мрежата на за-интересованите страни, които подкрепяха нашата работа. Специални благодарности и на Гьоргос и Тодорос Тасос от Природен парк „Бурасани“ и на Община Коница за позволението да създадем пло-щадки за подхранване на техните земи.

• На Гай Кларк, Гай Шорок, Джени и Юън Уестън, Дора Керидо, Елизабет Бал, Ейдриан Оутс, Ленке Балинт, Марк Дей, Майк Макгрейди, Ник Фолкард, Памела Брахам, Робърт Шелдън, Стефан Опел, Шан-тал Палмер, Ян Фишър, за съдействието при изпъл-нение на дейностите на Кралското дружество за защита на птиците.

• На Нада Тошева, Стойчо Стойчев, Светослав Спасов, Мирто Хадзаки, Ригас Тсиакирис, Дими-трис Василакис, Ставрус Ксирутакис, Константи-нос Лиарикос, Костас Пойразидис, Айлин Хасан и Франк Зиндерлинк за участието им в Надзорния съвет на проекта.

• На общини, министерства, регионалните им ин-спекторати и други институции, на дирекциите на природни паркове, Образователни природозащит-ни центрове, училища, НПО и местните общности в България и в Гърция за подкрепата при изпълне-нието на дейностите по проекта.

• На EVN България, Енерго-про ЕООД и HEDNO за сътрудничеството при обезопасяването на стълбо-ве, както и на М-тел за съдействието при инсталира-нето на видео камера за наблюдение.

• На мрежата от експерти, НПО и институции от Балканите, Близкия Изток, Африка и Западна Евро-па, без чието съдействие дейностите по миграцион-ния път на египетския лешояд нямаше да бъдат въз-можни.

• На нашите четириноги колеги и приятели – Куки и Кико, които рискуваха живота си в името на опаз-ването на египетските лешояди в Гърция.

БЛАГОДАРНОСТИ

© Ж

ечо

Пла

нинс

ки

© С

вето

слав

Спа

сов

© H

OS

© С

тоян

Ник

олов

8 9

ДРЕВ

НО П

РЕДА

НИЕ

НА Б

АЛКА

НИТЕ

ГЛАС

И, Ч

Е ПР

ОЛЕ

ТТА

ДОЛИ

ТА С

КУ

КУВИ

ЦА, В

ЪЗСЕ

ДНАЛ

А ЕГ

ИПЕТ

СКИ

ЛЕШ

ОЯД

EGYP

TIAN

VUL

TURE

IS A

HER

ALD

OF

SPRI

NG. P

EOPL

E CA

LL E

GYPT

IAN

VULT

URES

CUC

KOO

’S H

ORS

ES B

ELIE

VING

THAT

THEY

CAR

RY LA

ZY

CUCK

OO

S FR

OM

AFR

ICA

ON

THEI

R BA

CKS

IN TH

E SP

RING

.

BUT O

NLY

ONE

CUC

KOO

‘S H

ORS

E CA

N‘T B

RING

US T

HE S

PRIN

G!

Помо

гни

ни д

а опа

зим

този

пре

двес

тник

на п

роле

тта!

Help

us s

afeg

uard

the

last

Egyp

tian

vultu

res o

n th

e Ba

lkans

!

ww

w.Li

feN

eoph

ron.

eu

Illus

tratio

n: 1

40 id

eas

THE RETURNOF THE

NEOPHRON

LIFE+ PROJECT URGENT MEASURES TO SECURE THE SURVIVAL OF THE EGYPTIAN VULTURE (NEOPHRON PERCNOPTERUS) IN BULGARIA AND GREECE (LIFE10 NAT/BG/000152)

LAYMAN‘S REPORT

The Egyptian Vulture (Neophron percnopterus) is the smallest of the four species of vultures in Europe, with a wingspan of 170 cm and a body length of 60 – 70 cm. Due to the rapid decline in its populations throughout most of its range, the species is included in the IUCN Red List as endangered; it is also strictly protected under the international Berne and Bonn Conventions, as well as under the Convention on International Trade in Endangered Species of Wild Fauna and Flora (CITES). The global population of the species is estimated to be between 21,000 and 67,000 individuals. Common in grasslands managed through traditional extensive grazing and frequent visitor of dumpsites, since ancient times the Egyptian Vulture has been deeply associated with the culture of rural communities and has been protagonist of many legends and traditions, being often regarded as a sacred bird and a herald of spring.

Unfortunately, this emblematic species is the most rapidly declining bird of prey in Europe. In the last 30 years alone its population on the Balkans has shrunk by more than 80%. At present no more than 30 pairs inhabit Bulgaria; in Greece their number is less than 10. If this trend is maintained, in 25 years the Egyptian Vulture could become totally extinct from the Balkan Peninsula.

The mission of the LIFE+ Project „The Return of the Neophron“ was to prevent the extinction of the Egyptian Vulture from Bulgaria and Greece. The measures und retaken and activities realized implemented the project address the main and most critical threats to the species in both countries: the illegal use of poison baits, electrocution caused by overhead electrical power grid infrastructure, habitat destruction, disturbance, and poaching.

OUR MISSION

LIFE+ PROJECT URGENT MEASURES TO SECURE THE SURVIVAL OF THE EGYPTIAN VULTURE (NEOPHRON PERCNOPTERUS) IN BULGARIA AND GREECE

LIFE10 NAT/BG/000152

www.LifeNeophron.eu

Short name: The Return of the Neophron

Duration: 5 years (1/10/2011 – 31/12/2016)

Target areas: 27 Natura 2000 zones (12 in Bulgaria and 15 in Greece): Provadiysko-Royaksko Plateau; Lo-movete; Kamchiyska Mountain; Kotlenska Mountain; Dobrostan; Madzharovo; Studen Kladenets; Krumo-vitza; Most Arda; Byala Reka; Sakar; Ivailovgrad Reser-voir; Filiouri Valley; Kompsatos Valley; Southern Evros forest complex; Evros Mountains - Dereio Valley; Dasos Dadias-Soufli; Central Rhodope and Nestos Valley; Tze-na-Pinovo Mountains; Orliakas and Tsourgiakas Moun-tains; Antichasia Mountains and Meteora; Summits of Mount Koziakas; Paramythia Mountains, Kalamas and Acherontas Gorges; Tsamanta, Filiaton, Farmakovouni and Megali Rachi Mountains; Tymfi Mountain; Douskon Mountain, Oraiokastro, Meropi Forest, Gormou Valley and Delvinaki Lake; Central Zagori and Eastern Mitsike-li Mountains.

Coordinating beneficiary: Bulgarian Society for the Pro-tection of Birds (BSPB)

Partners: Hellenic Ornithological Society (HOS), WWF Greece, Royal Society for the Protection of Birds (RSPB)

Budget: €2,625,742.00; 50% (1,312,871.00 €) funded by the LIFE Programme of the EC

Co-financing: A. G. Leventis Foundation; MAVA Foun-dation

Project leader: Stoyan Nikolov (BSPB)

PROJECT TEAM:

BSPB: Vanya Georgieva, project administrator; Vladimir Dobrev, conservation officer; Yordanka Lukanova, communication officer; Dimitar Gradinarov, bird-crime officer; Edita Difova, agro-environment expert.

HOS: Victoria Saravia, project coordinator; Roula Trigou, communication coordinator; Konstantina Ntemiri, Anti-poison Task Force coordinator; Dimitris Vavylis, field ornithologist and anti-poison dog handler; Haritakis Papaioannou, regional anti-poison officer for Epirus; Tasos Bounas and Lavrentis Sidiropoulos, field ornithologists.

WWF Greece: Theodora Skartsi, conservation officer for Greece; Natasha Maragou, project administrator; Pantelis Saris, accounting and administration; Elzbieta Kret, field researcher and handler of the anti-poison team dog in Greek Thrace; Alkis Kafetzis, field researcher, Rodoula Karampatsa, Paschalis Seitanis communication assistants, Constantinos Liarikos, conservation manager, Iason Kantas, media officer, Panagiota Maragou, biodiversity expert.

RSPB: Lenke Balint, project coordinator; Steffen Oppel, senior field biologist; Chantal Palmer, chief designer for the RSPB; Adrian Oats, international financial director; Pamela Braham, financial officer; Guy Shorrock, wildlife crime officer.

Contacts: Sofia 1111, Complex Yavorov, bl. 71, entr.4, fl. 1Phone: +359 2 97 99 500; fax: +359 2 97 99 501Е-mail: stoyan.nikolov@bspb.org, www.bspb.org

Authors of text: Stoyan Nikolov, Iordanka Lukanova

Authors of photos: Boris Belchev, Iordan Hristov, Dimitris Vavylis, Roula Trigou, Victoria Saravia,Tasos Bounas, Ivaylo Zafirov, Thanos Kastritis, Nearos Asproparis, Dimitar Gradinarov, Hüseyin Dönmezoğlu, Vladislava Ilieva, Svetoslav Spasov, Stoyan Nikolov

Illustration: Paschalis Dougalis

Design: Ivelina Georgieva, www. bannerjiinica.com

All rights reserved, BSPB ©2016

ISBN 978-954-8310-38-3

TEH PROJECT

© B

oris

Belc

hev

© B

oris

Belc

hev

© Yo

rdan

Hris

tov

1

portant areas for the Egyptian Vulture in Bulgaria and in Greece, as well as on key public spots.

We organized 60 events in cities, towns and in key areas, attracting more than 50,000 visitors. Four huge Egyp-tian-Vulture-themed graffiti in the towns of Haskovo, Madzharovo, Sapes and Tychero will continue to in-spire the public and the media; the touring exhibition in Bulgaria has already visited eight cities. Symbolic adoption of the Egyptian Vulture pairs of Greek Thrace by the students of five local schools marked the annual events there.

THREATS ADDRESSED

ACTIVITIES AND RESULTS

• We investigated the mortality causes of the Balkan population of the Egyptian Vulture by monitoring the dynamics of the population number and the breeding pair distribution on the Balkans for the last 30 years; we carried out toxicological, parasitological and genetic analyses of samples from 70% of the juvenile Egyptian Vultures in Bulgaria and Greece in order to determine the health status of the population; we compiled a da-tabase for all known mortality cases for the Egyptian Vulture in Bulgaria and Greece since 1997.

• We learned a lot more about the migration routes and the wintering grounds of the Balkan population by fitting 22 juvenile and five adult Egyptian Vultures with satel-lite transmitters, and to track their movements.

• We analyzed the diet of the species and we developed a habitat model by studying 87 breeding territories in Bulgaria and Greece during the 2003 – 2015 period.

• We tested the effectiveness of traditional conservation interventions, such as supplementary feeding and nest guarding, in terms of enhancing the productivity and survival rates of the Egyptian Vulture on the Balkans.

• In Greece, wwe implemented an effective approach for preventing the main mortality cause for the species – the illegal use of poison baits; this approach includes the development of a National Strategy and a Pilot Lo-cal Action Plan to combat wildlife poisoning, the coor-dination of a National Task Force, the creation of two Anti-poison Dog Units for the prevention of poison use, as well as the establishment of a network of local stakeholders. Moreover, a National Action Plan for the Conservation of the Egyptian Vulture in Greece was de-veloped and we facilitated its delivery.

• We ensured sufficient in terms of quantity safe food for the Egyptian Vulture and we developed guidelines for the establishment and management of supplementary feeding stations for the species; we restored one feed-ing station and set up two more in Greece; for five years we provided supplementary food for 50% of the pairs in Bulgaria and in Greece every year (about 500 feedings, adding up to a total of 10 tons of meat per year).

• We helped decrease the disturbance and the direct persecution of the species. Thanks to our nest guarding activities for 60% of the pairs, seven juvenile birds were saved and the fledging success was increased by 6%. After 2013 this activity was carried out with the help of volunteers, with an average of 25 participants every year, including foreigners (from Canada, France, Ger-many, Hungary, Italy, Lithuania, Poland, Portugal, Roma-nia, Spain, and USA).

• We decreased the risk of electrocution caused mor-tality for the Egyptian Vulture. We mapped 9,496 pow-er pylons and assessed the risk of electrocution in a 5-kilometer radius around all active nests in Bulgaria and Greece, as well as in key wintering sites of the spe-cies in Africa (4,643 pylons). With the support of the Bulgarian energy providers EVN and Energo-Pro Varna sole-owner JSC and the Greek electricity grid operator HEDNO, the most dangerous pylons were insulated – a total of 463 pylons in 17 active territories for the spe-cies (397 pylons in Bulgaria and 66 in Greece).

• We improved the habitat conditions for the species in Bulgaria. More than 1,400 farmers within the project ar-eas have applied for funding under agro-environmen-tal measures benefitting our target species; 40 farmers received direct funding by the project; as a result the land management over of 9,594.88 ha of pastures was improved in adaptation for the conservation of the Egyptian Vulture.

• International cooperation for the conservation of the Egyptian Vulture: We increased international cooper-ation for the conservation of the species along its mi-gration routes by establishing a network of experts and state institutions in the countries along the migration flyway of the Egyptian Vulture; we developed a Flyway Action Plan for the Conservation of the Balkan and Cen-

tral Asian Populations of the Egyptian Vulture (with con-tributors from 33 states from Europe, Central Asia, the Caucasus, the Middle East and Africa) and we estab-lished an international working group; every year we organized international seminars with training sessions focused on conservation, fieldwork work methodology, anti-poison measures and bird-crime prevention.

• We facilitated the cooperation with other stakeholders and institutions by building up the capacity for response in the case of bird-related crimes by through the training of 352 officials from Bulgaria and Greece (127 customs officers) in 17 seminars and 9 meetings; we organized the training of a customs officer from Greece in Great Britain. Thanks to our project six cases of bird-related crimes were investigated. We published a manual for the prevention of endangered species trafficking.

• For the first time worldwide we installed a camera in an Egyptian Vulture’s wild nest to provide us further in-sight into their breeding behavior and diet.

• We turned the conservation efforts for the Egyptian Vulture into a topic of national and international impor-tance by implementing a large-scale media campaign at international, national and regional scale.

• We increased public understanding of the Egyptian Vulture by producing over 60 different information ma-terials (leaflets, guides, calendars, exhibition panels, post-cards, information signs, T-shirts, stickers, posters, banners etc.) totaling more than 70,000 copies.

• We published 48 videos in the YouTube profile of the project; our Facebook page has more than 3,000 fol-lowers, and our Twitter profile – nearly 800.

• We installed 30 information panels in the most im-

© D

imitr

is Va

vylis

The

Anti-

poiso

n D

og U

nits

©

Vic

toria

Sar

avia

Wor

k w

ith fa

rmer

s. ©

Rou

la Tr

igou

Add: Egyptian vultures migratory routes.

2 3

MAIN ACHIEVEMENTS OF THE PROJECT

• Significantly broadened knowledge about the Balkan population of the Egyptian Vulture that provides clarity and directions for future conservation activities: with regard to survival rate, breeding success and causes for mortality; distribution (breeding and wintering grounds; migration routes, including migration bottleneck sites and „hot-spots“ of the migration); diet and habitat characteristics; genetics and population health.

• Decreased risks of mortality and of breeding failure; increased availability of safe food within the project areas; the risk of poisoning has been mitigated through Anti-poison Dog Units patrols and networks of local supporters. The risk of disturbance and poaching in the breeding territories of the species has been minimized through a nest-guarding scheme, together with a targeted supplementary feeding scheme. The threat of electrocution has been significantly reduced through cooperation with energy providers in order to insulate dangerous power grid pylons.

• Significant increase in the awareness, support and Egyptian Vulture conservation capacity among key stakeholders:

• increased knowledge on the international level through: active cooperation with a variety of target groups along the migration route of the species; experience exchange; development of Egyptian Vulture Flyway Action Plan (EVFAP); and virtual exchange through maintaining attractive project website with more than 1,000 individual visits from over 60 countries monthly;

• significant contribution to building capacity for working with the species among NGOs and authorities on the Balkans, as well as in Africa through

a series of trainings, organized every year;

• nationally, the issue of use of hazardous veterinary drugs and poisons has been included in the agenda of the respective ministries; increased capacity for combating bird crimes through launching a new cooperation initiative between institutions in Bulgaria and Greece;

• partners of the project cooperate effectively with local communities and other nature conservation organizations; a network of university students and volunteers has been created to promote their direct involvement in conservation activities;

• established and consolidated contacts between the partnering organizations and the law-enforcing bodies (customs officers and prosecutors);

• We shared the implemented best practices and the gained knowledge in order to improve the effectiveness of the conservation of the species:

• the practical fieldwork and scientific experience gained during the project has been shared through numerous reports and scientific publications;

Egyptian vulture population trend in Bulgaria and Greece during the project (vertical axis indicates the number of individuals).

2012 2013 2014 2015 2016

90

80

70

60

50

40

30

20

10

0

Bulgaria

Greece

Pooled data forboth countries

• strong capacity for planning and implementing of future nature conservation activities was developed – for both Bulgarian as well as Greek partners;

• in Bulgaria, awareness about European agro-environmental measures linked to the conservation of the Egyptian Vulture has been increased;

• in Greece, great progress has been achieved in combating use of poison, implementing an approach that is innovative for the Balkans and pioneers some of the best practices in Europe.;

• we enhanced Egyptian Vulture conservation tactics testing the gains of ‘traditional’ nature conservation activities on the dynamics of the Balkan population.

© Iv

aylo

Zaf

irov

Cast

or –

the

Egyp

tian

vultu

re fo

und

poiso

ned

in

2014

was

rele

ased

bac

k in

to th

e w

ild

© T

hano

s Kas

tritis

© D

imita

r Gra

dina

rov

© N

earo

s Asp

ropa

ris

4 5

SOCIO-ECONOMIC IMPACT OF THE PROJECT

BENEFITS FOR THE PUBLIC AND THE LOCAL COMMUNITIES

• An investment of €2,312,071 in both Bulgarian as well as Greek economies; of these, €1,312,871 are contributed by the EU, €950,000 – by A. G. Leventis Foundation and €49,200 – by MAVA Foundation; 24,973 $US donated by the Raptors MoU for the organization of an international conference in Ethiopia in 2013 and 35,000 $US for a conference in Bulgaria in 2015. The fund-raising campaign for nest guarding of Egyptian Vultures raised more than 7,600 Bulgarian leva (approx. €3,900 plus 5.000 € raised by Birdwing and donated to HOS for the Anti-poison Dog Unit).

• Short- or long-term employment for 130 people in Bulgaria and Greece; a significant portion of these were local people from within the project areas.

• For five years, more than 300 people have been involved in project activities as volunteers on the regional, national and international levels.

• Expert assistance for the local communities in knowledge sharing, capacity building and civil society development. More than 150 farmers have received expert assistance in their application for agri-environmental measures in Bulgaria, and 40 farmers have been supported directly by the project.

• The project contributed with direct investments in local infrastructure such as: installation of 30 information panels; creation of ecologically-themed graffiti in the towns of Haskovo, Madzharovo, Tychero and Sapes; setting up of two new feeding sites in Epirus; resuming the activities at the feeding site in Meteora; clearing and maintenance of the feeding site in Russenski Lom Nature Park; distribution of

27 electric fences in Greece, aimed at reducing the man-predator conflict; support for the Regional History Museum in the town of Russe, Bulgaria, and the Bourazani Natural History Museum in Epirus; renovation of the bridge over Arda River in the town of Madzharovo and an initiative to clear the river and its banks; facilitation for the delivery of computers donated by CISCO to local schools in the villages of Madara and Potochnitsa, Bulgaria. Donation of paint cans for the mountain shelter of Kompsatos (Polyarnos village).

• Significant indirect investments have also been realized in underdeveloped municipalities and in local communities. Among them: creating opportunities for tourism development and local economic growth; promotion of the target areas and establishing a regional brand for Bulgaria: “Madzharovo: the Town of Vultures”, motivation of 5 schools with annual environmental education events in Iasmos, Sapes, Tychero and Soufli.

• More than 2,000 publications in regional, national and international media in Bulgaria and Greece, including TV stations, radio stations, press and online

media. 10 scientific articles have been published in recognized editions such as Biological Conservation, Ibis, Journal of Ornithology, Bird Conservation International and Ostrich. Additionally, 20 technical reports were prepared on the most important activities and results of the project. The project website www.LifeNeophron.eu had 115,000 visits from 183 countries for the five-year period. The interest from the media the media and the national and international focus on issues concerning the Egyptian Vulture conservation contribute to make local people value the species and create a feeling of pride and responsibility towards the species.

Territorial scope of the audience of the project website: www.LifeNeophron.eu

© F

ranz

C. R

obill

er

The

mur

al o

f the

Sap

es p

rimar

y sc

hool

©

WW

F G

reec

eTh

e gr

affit

y in

Mad

zhar

ovo.

©

Vla

disla

va Il

ieva

© B

SPB

6 7

THE FUTURE

Continuing the quest for the conservation of the Egyptian Vulture in order to stop the negative trend and increase the population of the Balkans.

The project partners are committed to carry on with a suite of activities to reinforce the conservation on the species, namely:

1. continuing the monitoring and research on the species;

2. developing innovative conservation measures with short-term positive effect;

3. continuing the operation of tracker-dog team in Greece;

4. continuing the nest guarding and supplementary feeding programme;

5. raising the awareness about the significance of the Egyptian Vulture for our culture, the local communities and the business (energy supplying companies, farming, nature-friendly tourism, etc.);

6. capacity building for the key stakeholders of Egyptian Vulture conservation along its migration routes;

7. increasing law enforcement in both countries with regard to the main threats for the species; implementing the measures provided in the national and international action plans;

8. ensuring government support for the implementation of EU policies and other international agreements concerning the conservation of the species.

These activities aim to:

• ensure sustainability of the project results towards stabilizing the Balkan population;

• expand the range of these measures to cover other areas too – that of the historical distribution of the species;

• develop new measures that can contribute to the effective conservation of the species not only in its breeding territories but along its migration routes too.

The monitoring of the implementation of these objectives will be realized within the Natura 2000 network in Bulgaria and Greece, as well as through the national action plans for the species.

• To the LIFE+ Programme of the European Commission, A. G. Leventis Foundation, MAVA Foundation and the CMS/Raptors MoU for Africa and Eurasia, and to all our donors for their financial support without which this project would not have been possible.

• To Emilia Yankova, Nikolay Terziev, Volen Arkumarev, Georgi Popgeorgiev, Dobromir Dobrev, Ivailo Angelov, Tsvetomira Yotsova, Hristo Hristov, Desislava Kostadinova, Ivailo Ivanov, Georgi Georgiev, Krassimir Manev, Mecnun Ademov, Mitko Angelov, Svetoslav Tsvetanov, Pencho Penchev, Rusi Atanassov, Yana Barzova, Marin Kurtev, Albena Kurteva, Kralu Kralev, Dimitar Nedelchev, Emil Yordanov, Stanislav Dyulgerov, Silvia Dyulgerova, Yanina Klimentova-Nikolova, Ivayla Klimentova, Georgi Gerdzhikov, Mihail Iliev, Temenuzhka Nikolova, Zhivko Barzov, Natasha Peters, Clementine Bougain, Crisia Ayala, Irene Mouthaan, Karolina Klimaite, Aistis Petruskevicius, Alexander Marinov, Hristiyana Stomonyakova, Svilen Cheshmedzhiev, Vanya Angelova, Anton Stamenov, Kostadin Stoichkov, Doan Bekirov for their enthusiasm and tireless efforts; also, to all colleagues and volunteers who took part in the monitoring, feeding, nest guarding, communication and other activities of the project in Bulgaria during these five years.

• To Angelos Evangelidis, Giannis Chontros, Giorgos Greousiotis, Rubén “Negro” González, Thanos Kastritis, Aris Manolopoulos, Eva Stefanaki, Christos Angelidis, Vasilis Papadopoulos, Ali Abturahman, Teodoris and Constantinos Christodolou, Chrisoula Fotiou, Eli Navarrete, Pashalis Seitanis, Katerina Demiri, Vasilis Pavasiliou, Nikos Maroukas, Ioannis Serbezis, Athanasios Diamalis and to all colleagues and EVS and Greek volunteers who took part in the monitoring, feeding, nest guarding, communication and other activities of the project in Greece during

these 5 years. A huge thanks goes also to to members of the Stakeholders Network that have supported our work, either by informing us of sightings of Egyptian vultures, spreading the word and fighting the use of poison baits, or just by welcoming us to their towns, villages, houses and sharing with us their time and knowledge about these incredible birds. Special thanks also to Giorgos and Thodoros Tasos from the Bourazani Environmental Park and the Municipality of Konitsa for allowing us to establish the feeding sites on their land.

• To Adrian Oats, Chantal Palmer, Dora Querido, Elisabeth Ball, Guy Clarke, Guy Shorrock, Ian Fisher, Jenny and Ewan Weston, Lenke Balint, Mark Day, Mike McGrady, Nick Folkard, Pamela Braham, Robert Sheldon, Stefan Oppel.

• To Nada Tosheva, Stoycho Stoychev, Svetoslav Spassov, Mirto Hadzaki, Rigas Tsiakiris, Dimitris Vasilakis, Stavros Xirouchakis, Konstantinos Liarikos, Kostas Poirazidis, Aylin Hassan and Frank Zinderlink for their participation in the Steering Committee of the project.

• To municipalities, ministries, regional inspectorates and other institutions, nature park directorates, Environmental Education Centers, schools, NGOs and local communities in Bulgaria and Greece for their support in the execution of the project activities.

• To EVN Bulgaria, Energo-Pro Sole-owner Limited Liability Company and HEDNO for their cooperation for the insulation of power pylons, and to M-Tel for their cooperation for the installation of the remote video camera.

• To the network of experts, NGOs and institutions from the Balkans, the Middle East, Africa and Western Europe; without their cooperation the activities concerning the migration routes of the Egyptian Vulture would not have been possible.

• Last but not least, to our four-legged colleagues and friends “Kuki” and “Kiko” who put their life at risk for the conservation of the last Egyptian Vultures in Greece.

ACKNOWLEDGE-MENTS

© S

veto

slav

Spas

ov

© H

OS

© S

toya

n N

ikol

ov

© J

echo

Pla

nins

ki

8 9