manu propria 2

рисуващ пишещрисуващ пишещ

2 3

Иво Беров

Иво Беров

Иво Беров: Не ставам за политик, за-щото хората искат да ги лъжеш, а аз не мога." Из интервю на Рени Нешкова - Гласове Иво Беров е известен журналист, бло-гър и писател, автор на десетки музикални форми в YouTube в оригинална стилистика, напомняща шансона и протяжните родоп-

ски песни. Сам пише, композира и изпъл-нява тези парчета. Завършил е френска филология, пре-веждал е филми, но поради мизерно за-плащане се е отказал да го прави. Неговата поредица „Живелища” от снимки на стари самотни къщи и хора из страната стана популярна в мрежата.

Един от героите на поредицата му, въз-растен говедар, казва: „Доживях до 100 го-дини, защото аз управлявах говедата, а не те мене”. В гилдията Иво е известен като чешит с неочаквани умозаключения за хората и съ-битията от днешна и минала България, кои-то отгоре на всичкото се оказват верни. Той

е смъртен враг на клишето и простащината във всичките им форми и превъплъщения. Негово оръжие е да сваля маската на уж очевидни неща и да ги показва в истинската им същност и неочаквана светлина. Силно привързан е към иносказанията, иронията и самоиронията. Понякога доста жестока, но истинска.

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ4 5Иво Беров

Добре де, този път не стана на бог, но следващият може да се получи Не защото е скучно, или защото в костите все още има мозък. Или сърце вътре в чучелото.

Не защото е кървав гвоздеятс остатъчна болка в отрязан крайникТози път не успя да стане бог, нодушата му вече свири в чайника

и билето май е вече готовоутайката му ще бъде изпита Той все още не е станал като бог, но зародишът вече рита … Връвчицата, която беше издърпана все едно че е носна кърпа Миризма на повърнато и съсирена кръв

Разкъсан червей, стръв за мряната, която все още се мята из вира Тя още не знае, че вече е хваната, тя още се мисли за жива и диша ли, диша, диша ли, диша, диша и все не издишва душата си Още три вика преди затишието с парчета мълчание в тишината

Иво Беров


6 7

Илия Йончев

Роден в Пловдив през 1970г.,Илия Йон-чев произхожда от една от най–известните творчески фамилии на България. Той е четиринадесетият художник от фамилия Йончеви.

Има дванадесет самостоятелни и много участия в общи изложби в страната и чуж-бина. Негови творби са собственост на воде-щи български и чужди колекционери.

Елеонора Пенева

Елеонора Пенева е родена на 7 август 1968 г. в Пловдив. Пише стихове, разкази, есета, пиеси, детски приказки, публикувани в местни и национални литературни издания. Лауреат

е на национални конкурси в поетичния и есеистичния жанр. През 1999 г. излиза стихосбирката й „Вълче хорище“. Член е на Поетична ака-демия „Добромир Тонев“.

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ8 9Илия Йончев

* * *

Аз съм много малка

приличам на бебе.

Но дървеното кошче

не иска да се люлее.

Спирам да плача

със самотата се свиква.

Сега гледам между тревите

но никой не ми се усмихва.

Сигурно щурец настъпих

нещо се обърка този ден.

И само краката на мама

спряха пред мен.


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ10 11Илия Йончев

* * *

Забравих да ти кажа

животът ми беше охра

и аквамарин аз го обръщам.

Така ме учи самотен мак

в полето, изчервявам се.

Питах за теб калинката.

Надявам се, че щастието

ще ми стигне

поне сега

поне до някъде...

Търкаля се в тръните,

опакова се,

дави се в локвата.

Нали знаеш, че гравитацията

разваля походката.

Гласът ми е висок като тополите

Ужасен вятър с предразсъдъците спори.

Нямам небе

пък ме тегли нагоре.



12 13

Иво Сираков

Щастието е сътворено от моменти, кои-то жените пазят в своите съзнания, като скъпоценни камъни. Те знаят, че най-щаст-ливият момент, ще е и най-болезнения спо-мен. От погледа до целувките, умирайки от любов или търсейки освобождението от нишките, които ги превръщат в марионет-ки, всички Те (жените които рисувам), на-

блюдават публиката в спокойно очакване. Храната им не е истината, за тях хра-на са отговорите, които аз нямам, защото тези богини са вдъхновени от изображени-ето, а не от думите. Със своят поглед изглежда искат да ка-жат: "Flectere si nequeo superos, Acheronta movebo." Бог и жените се раждат от тези предпочитания. А аз..."Aún aprendo!"

ВанюКръстев

По някакъв начин да осмисля тоз жи-вот, през който всички ние бърже-бърже ще прецапаме. Къде с текст, къде с рисун-ка, къде със снимка. Къде с друго. Моят философски гуро, Христо Стои-чков, веднъж спомена, че „животът е едно голямо тайнство, не мож го разбра“. То е

ясно, че няма да го разбера, но поне да си направя интерпретацията от мястото на събитието. Главният Редактор поне ни е дал тази свобода. И това, ако не е готин смисъл, здраве му кажи Всичко друго е паювщина.

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ14 15Иво Сираков

Човекът, който рисува женски крака

Направи следващата линия след дълга пауза. Изправи се внезапно, придвижи молива по листа и бързо се отдръпна в бамбуковия стол. От това разстояние заопипва с очи картината. Потърси раната от нахалното си движение и за миг се притесни. После реши, че всичко си е наред. Въпреки че ги бе докосвал с твърда ръка, те си оставаха меки, заоблени и леко отворени. Интимните гънки подсказваха скритото си продължение под прикриващия плат. Дефектни по момичешки, с колене като репи, но все пак хубави крака на жена.Гопинат стоя неподвижен докато сутрешната светлина най-после загря въздуха в хладния апартамент. Слънчевият прозорец на пода рамкира собствения му гол прасец и го напръска с танцуващи прашинки.

Мъжките крака могат да излъчват единствено сила. Женските очи се залепват за мускулите и там си остават. Виж, женските крака са друго нещо – хлъзгави са за мъжкия поглед и той пропада към мястото, където се събират. Всяка линия води натам.

Гопинат наблюдава картината докато пак усети чувството, че нищо не разбира. Повече не може да поеме, повече не може да изкара. Зашляпа с боси стъпала към кухнята и се бави там колкото може по-дълго. Когато реши, че отново е готов да гледа картината, капна две капки мляко в кафето и го разбърка с молив. Върна се в стаята и седна. Разтърка очи, а клепачът му влажно изджвака. Погледна към статива. Стоя така до обяд. Отпуснат, неподвижен. Бамбукът изненадано изскърца, когато отново рязко се изправи и надвеси над нея. Намокри пръст в недокоснатото кафе и го прокара по

Ваню Кръстев

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ16 17Иво Сираков Ваню Кръстев

едното й бедро. Течността попи в хартията. Влакънцата на целулозата изпъкнаха и тя настръхна. Гопинат отпи замислено глътка от чашата.

Не може да й е толкова студено. Тя е топла. Затоплена е от слънцето.

Върна се в кухнята. Докосна с ръка все още леко топлата кафеварка. Доля си. Отпи, а мобилният телефон зазвъня отнякъде. Всеки приглушен тон го насочваше. Накрая го откри.– Здрасти Гопи. Как е?Гласът на Тони-Бонбони. Когато пропусне да се поеме въздух в паузата между две думи Тони-Бонбони започваше да мяука.– Здраст… – започна Гопинат, но Тони-Бонбони жизнено го прекъсна.– Абе Мила те търси навсякъде. Няма ти номера. Да й го дам ли? Иска да ти каже за някаква шантава идея.– Не ми се говорят празни приказки.– Що? Зает ли си?– Не ми се говорят празни приказки.– Излез малко навън. Има слънце. Хората пият на припек. Може да свием.– Нищо добро не рисувам напушен.– Нищо де. Ти излез.През прозореца нахлуха някакви странни звуци. Някъде нещо застърга. Нещо тежко искаше да си остане на мястото, но някой упорито го завличаше нанякъде. Продължи толкова дълго, че стана неприятно. Гопинaт се надвеси. Претърси с поглед околността, но не видя нищо особено.– Гоп? Ало?– Да. Слушай, ти знаеш картините ми. Би ли мастурбирал на нарисувани от мен женски крака?– Какво? Не те разбр…– Би ли си ударил чикия на някоя от рисунките ми?– Не знам, май не. Ти рисуваш само крака. Аз харесвам зърна.– Зърна? Че какво има в едни зърна?– Настръхват, открояват се под блузата. Побъркват ме – измяука Тони-Бонбони.Гопинат обели със зъби парченце кожа от основата на нокътя си. На мястото на ивицата веднага тръгна кръв и той я засмука.– Според мен в едни зърна няма нищо.– Добре Гоп, както кажеш.

Гопинат пусна телефона и той потъна в гънките на чаршафа. Взе чашата с кафе и я помириса. Бръкна в дъното, разтри между пръстите си малко утайка и я помириса. Избърса се в горния край на листа, после в слиповете. Потъна отново в бамбуковия стол и последователно отпи пет-шест шумни глътки. Не откъсна очи от статива, докато върху него не пропълзяха сенките на следобеда. В тишината на апартамента изведнъж зажужа гневна муха. Тупна върху едното й недовършено коляно и се завъртя около оста си.

Малки прецизни трапчинки, там където леко изпъкват мускулите на бедрата. Там е дяволът, който прелъстява. Там, и в млечнокафената й кожа.


Гопинат взе молива и чашата с кафе и се надвеси отново над нея. Рисува няколко часа. Докосваше глезените й със сигурна ръка и тя нямаше нищо против. Не се умори, но пръстите му почваха да лепнат от кафето. Накрая я остави. Отдръпна се неудовлетворен на стола. Огледа възбуден стаята. После стана и затвори прозореца – вечерният хлад нахлуваше изпод балона на пердето.

Къде си ти? Къде показваш млечнокафените си съблазнителни крака? Не си в мръсното легло. Навън си, при хората. Горещо ти е. Ако можех да нарисувам лицето ти, щеше да жумиш от слънчевите зайчета на отсрещните прозорци и любопитните погледи зад тях. Къде са тези прозорци? В испанско село?

Гопинат влезе пак в кухнята. Отряза дебело, неогъващо се парче кашкавал и го пъхна в устата си. Подъвка го прав, а голият му корем изпъкваше. Когато се върна при картината, сумракът на стаята го изненада. Включи осветлението и веднага се почувства гол. Корнизът изпищя от рязкото дърпане на завесите.

Разголена си толкова само от едно бързо движение. За частица от секундата показваш вълшебното си тяло. Но кой, кой те вижда? Кой е достоен за този миг? Продавачът на плодове? Дендито с пурата? Дебелият татко? Пъпчивият юноша върху смешното си колело? Кой?

Надвеси се до облегнатите на стената картини. Разлисти ги с пръсти, както се рови в чекмедже с медицински картони. Видя много женски крака – разтворени, свити, напрегнати, отпуснати. В различни пози, с различна форма, различно разголени. Избра си една. Опря я о бамбуковия стол. Тя танцува върху повдигната вариететна сцена. Тялото й се извива извън рамката и не се вижда, но краката й изпълват цялото пространство на картината. В момента разлюляват ефирно парче сценична рокля. Тъмен воайьор с чаша алкохол в ръка ги наблюдава


от дъното на залата. Приличаха си – похабени от алкохол и тютюн, но още търсещи.

Може би ще се срещнат след края на програмата. Тя ще покрие бедрата си със сълзи, а той ще ги избърше с драскаща длан. Ала и двамата сте мръсници. Ще си разкажете играта един на друг. Не сте като кафената мулатка. Тя е още твърде неопитна и има по-невинни крака от теб, танцьорке. Ще ми се да разбера кой ги наблюдава. Кой се интересува от тях? Кой ги търси?

Гопинат кръстоса пръсти зад тила си и развъртя лакти. Усуква се със стонове няколко минути, местейки погледа си върху двете картини. След това се показа на прозореца. Огледа отсрещните балкони на олющената кооперация. Боклуци, колела, кашони, бутилки, саксии. Малка припламваща точка в средата на тъмен мъжки силует, стоящ на загасени лампи. Квартален воайор.

Не, теб не може да те наблюдава някой мръсен мъж. Теб може да те наблюдава само един чист и елегантен кубински автомобил. Само той е достоен да заглежда хубавите ти крака с хромирания обръч на фара си. И те да се отразяват в него.

Взе парче молив и се нахвърли върху статива.


22 23

Роман Кисьов

Роман Кисьов е роден през 1962 г. в Казанлък, но е отраснал в Русе. Живее и твори в София. През 1981 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1991 - Нацио-налната художествена академия в София, специалност Живопис в класа на акад. Светлин Русев. Твори в две направления – изобрази-телното изкуство и поезията. Самостоятелни изложби в София, Ви-ена, Берлин и Скопие. Участия в групови изложби в България, Италия, Р Македония и САЩ, както и в международни пленери по живопис (Гърция и Р Македония). Освен живопис, работи и в областта на рисунка-та, илюстрацията и оформлението на кни-гата. Илюстрирал десетки книги на светов-ни поети, между които Хьолдерлин, Томас Бернхард, Тадеуш Ружевич, Имант Зиедо-

нис и др. Негови творби са притежание на На-ционалната художествена галерия, Кул-турен дом “Средец” в София, Градската художествена галерия в Русе, Дом “Вит-генщайн” – Виена (Австрия), Музей на град Скопие (Р Македония), Градската худо-жествена галерия в Струмица (Р Македо-ния), Градската художествена галерия в Ку-маново (Р Македония) и частни колекции в България, Германия, Франция, Италия, Ру-мъния, Латвия, Р Македония, САЩ и Бенин (Африка). Също така Роман Кисьов е утвърден поет. По неговата поезия е заснет късо-метражният филм „Вратите на рая” (БНТ, Телевизионен център – Русе, 1996, реж. Пенка Шопова). Включен е в поетически антологии в България, Румъния, Сърбия, Р Македония, Индия, Нагорни Карабах и в международната антология на английски


език „Poets for World Peace” (2011), както и в авторитетни литературни списания в Русия, Армения, Румъния, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Македония, Ал-бания, Турция, Косово, Индия... Публикуван е в електронни литературни издания в Италия, Франция, Русия, Армения, Румъния, Гърция, Китай, Египет, Ливан, Ирак, Мароко и др. Не-гови стихове са превеждани и публикувани на английски, френски, италиански, руски, румънски, нидерландски, датски, гръцки, турски, сръбски, хърватски, македонски, ал-бански, арменски, грузински, китайски, ив-рит, арабски, хинди и бенгали. Участвал е в престижни международни фестивали на све-товната поезия. През 1995 г. получава Националната на-града за поезия на ДИ „Христо Г. Данов”, Пловдив (за книгата „Вратите на рая”). През същата година му е присъдена и Наградата за култура и изкуство „Сексагинта приста” -

Русе. През 2014 г. става лауреат на наградата „Литературен Дедал” на известното издател-ство „Макавей” от Скопие (Р Македония). Член е на международния редакционен съвет на списанието за европейска и азиат-ска поезия, култура и духовност KADO. Автор е на поетическите книги: „Вратите на рая” (1995), „Сянката на полета” (2000), „Пилигрим на Светлината” (2003), „Криптус” (2004, 2007), „Гласове” (2009), „Градината на тайните” (2014) и „Яйца на феникс” (2014);На чужди езици: „Hodočasnik svjetla” (Пили-грим на Светлината”), на хърватски, (Загреб, Хърватия, 2008), „Словото Пастир”, на маке-донски (Скопие, Р Македония, 2010), „Poems” (Стихотворения), на бенгали, (Калкута, Ин-дия, 2013), „Lumea cuvintelor” (Светът на ду-мите), на румънски ( Яш, Румъния, 2014) и "ՀԱՄԲԱՐՁՈՒՄ. Възнесение. Вознесение.", триезична - на арменски, български и руски, (Степанакерт, Нагорни Карабах, 2014).

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ24 25Роман Кисьов

Mysteria Orphica I – Кладенецът на Логоса (2007)маслени и акрилни бои на платно, 100 х 120 см

ВЕСТИТЕЛЯТ

Вестителят се появи

Той носеше два облакапод една мишницаи имаше прозирно-бистроизворно лицес водни кръгове около очите

Изрече ято птициВещаеше потопни дъждовеи нови светове

След това се изпариНа неговото мястоизрасна в миг дървоИ вместо със листато ненадейно се покрис уста

(Из стихосбирката „Криптус”, 2004)


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ26 27Роман Кисьов

МИСТИКЪТ

Очите му светят:в дясното око – Слънцетов лявото – Лунатав третото око – седем звезди

Тялото мухвърля сянкаот тайнствени знаци

Духът муе на светлинни крачкипред него

Стъпва предпазливо –от страхда не настъпи някой ангел

(Из стихосбирката „Градината на тайните”, 2014)

Mysteria Orphica II – Рибата на Логоса (2007)маслени и акрилни бои на платно, 100 х 120 см



28 29

ГеоргиМосков

Картините му са истинско пиршество от уникални цветове и форми – някои, рису-вани преди години, други – съвсем нови. Преподавателят по история на изкуството и живопис е уловил момента на разкрива-нето – в един поглед и един жест, когато човек е истински и маската още не е сме-нила естествената мимика. В надписи око-ло картините, той е изразил смисълът и търсенията в творчеството си. Индивидуалист като истинските хора на изкуството, Москов пише, че човешкият живот е не това, което си прочел или нау-

чил, а това, което си почувствал, мислите, които са твои, плод на твоя опит.„Ако живееш по правилата, написани от други, ти не живееш своя живот. За да живееш пълноценно, първо трябва да приемеш смъртта. Да поемеш рискове и да хващаш мига. Именно тези уловени мигове, като стъкълца, събирани от дете, правят пъзела, който като подредиш пре-ди да умреш, разбираш, че си живял. Този пъзел е картината на твоя живот“.Източник: vsekiden.bg - Валерия Йонкова

Аз съм глухарче в пръстен. Мечтата ми е да ме извадят от пръстена, да ме духнат и да си пожелаят нещо, но често се случва да ме носят на пръста си, да ме мачкат, из-потяват и да ме захвърлят в непоносимо, грозна кутия с бижута. И все пак си оставам глухарче в пръс-

тен, готово да изпълнява странни желания на недотам симпатични хора. Можете да ме срещнете навсякъде в магазина, рейса, трамвая, влака, улицата, може и да съм в дома Ви. Сега ме осмислете отново. Аз съм просто човек!

Dandelion

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ30 31Георги Москов

Загледал съм се в изгубеното. Прехвърлям странни сенки, стоящи в

ъглите. Прескачам черни паузи на раздяла, сипвам по малко боя за да

продължа нататък.

Загледал съм се в неизречимото. Изучавам мълчаливи кукли,

разтварящи пластмасова уста без звук, крадат от въздуха, поят го с

ацетон.

Загледал съм се в думи, разпадащи се на малки съставни части,

падащи по пода букви, търсещи убежище.

Загледал съм се, а всъщност не виждам, а слепотата ми попива мрака,

като суха гъба.

Сетивата ми мълчат!

Слухът ми е заблуден от жужащата лампа, ароматът на застояло

обсева обонянието ми.

Пръстите с погнуса докосват грапавите стени, влажни и хлъзгави.

Бил съм тук!

Познато ми е усещането!

Хиляди пъти!

Хиляди пъти късах хартиената й рокля, за да видя плътта. Разкъсвах я

на малки частици, за да може да остане без рамка, но тя не се предаде.

Всеки път, с всеки случаен срещнат се изпълваше отновно и отново.

Тъкмо започвах да я опознавам, да бъда сигурен в изказаното и

видяното и тя се променяше, повеждаше ме в друга посока.

Изгаряше в ръцете ми, хвърляше се разплакана в обятията ми,

обсебваше с празнословие дните ми.

Един единствен път знаех със сигурност, че съм накрая, че свършва

този безкраен брътвеж, ровене в неизречимото, анализиране на малките

Dandelion

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ32 33Георги Москов

нюанси, но и тогава се оказах жестоко подведен.

Тя ме заключи.

Затвори ме без сетива и остави само със спомените.

А те не бяха един и два.

Спомени, блъскащи се в стените, дишащи, откраднати, взети назаем,

съчинени, илюзорни.

Трудни за преглъщане!

Напивах я неколкократно, но тя не припадаше и не се предаваше,

напротив, ставаше все по-уверена и взимаше превес над мен, после се

надсмиваше над слабостта ми.

Тя все още не знае, че в единствената нощ, когато ми се отдаде, успях

да открадна една шепа страст.

Сега я въртя в джоба си като монета. Дрънча с нея наляво и надясно,

а звука се отразява в стените. Рекушира и създава илюзията, че не съм

сам в тъмното.

Исках едно единствено нещо от нея, да я обичам без правила.

Но, уви, искал съм всичко!

Затова ме наказа. Вечер я чувам зад стените как се кикоти с

поредния, който иска да я разбере и знам, че съвсем скоро и той ще

се окаже в моето положение, но той навярно е все още млад и нежно я

докосва. Търси правилния подход.

Аз се изморих, предадох и отчаях, затова ще постоя малко тук, ще

вдишам аромата на боя, а утре, утре когато вратата се отвори, за да

влезе поредната й жертва – ще избягам.

Загледал съм се в изгубеното, неизречимото, в изображението, в

неизразимото.

Dandelion


34 35

Пламен Стоев

Здравейте, казвам се Пламен Стоев. Занимавам се с живопис и фотография. Роден съм във Велико Търново, завър-шил съм Факултет по Изобразителни Изку-ства към Великотърновския Университет – специалност Живопис. Някои от галериите, в които съм пред-ставял живопис и фотография са галерия 1908, Ной, Пагане, Триадис, Астри, Human Things в София, галерия Матея във Велико Търново. Също така голям брой участия в общи изложби и пленери в страната и чужбина. Освен призвание, за мен, визуалните из-

куства са и начин на живот, моята интер-претация на онова, което възприемам от действителността. Моите творби често провокират въпро-си, засягащи природата на нашите жела-ния, убеждения и страхове. Работите ми представляват визуален език, даващ жи-вот на креативната и, в голяма степен - не-съзнавана част от съзнанието ни. Аз търся, изследвам и развивам непо-знатите аспекти на възприятията и това ме мотивира да продължавам да усъвършен-ствам техниките си във фотографията и живописта.

Здравейте. Роден съм в Бургас преди 26 лета. Пребивавах 7 дълги години в чуж-бина като се завърнах обратно в края на декември 2014. Харесвам споделянето на пътуването както с обиколки из природата по света и обратно, така и навътре в света на музи-ката, танците и изобщо пътуването в света на изкуството; харесвам напористия и ус-пешен гении в изразяването на неизрази-

мото и понякога дори невъобразимото; в този ред на мисли философията на Ницше така както и всяка философия и литерату-ра, която има способността да развижва мисълта. Изпитвам все по-честа нужда да изра-зявам това, което мисля, чувствам и си ми-сля и усещам, че съм научил. Най-удобното място, където мога да задоволовя тази по-требност е проектът manu propria.

ГосподинВълчев

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ36 37Пламен Стоев Господин Вълчев

пропорционално прозрение любовта е като летенестрахът е като пълзенеедното извисява и въздигаа другото принизява и подиграва.омраза, завист и гняв - сега и за това ли трябва да се вдига врява?нима в това странно време на желанияима въобще нужда от някакви си послания, че очите са прозорец към душатаа любовта-земна стълбичка към небесата?но нека не се въртим ние в омагьосаните страсти със сладкодумни приказки опасни.Тялото е превозното средство на душата,сърцето е мотора, съзнанието - нейното гориво.Когато Две тела се съединят и обединят,любовта разкривала своят път . Нещо едновременно сладко и горчиво,някак си безкрайно игриво и красиво.И какво изобщо прави съществуването ни щастливо ?И нима не се изразява свободата на живота точно в това - в обединението на две души в една...

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ38 39Пламен Стоев

Да бъдеш това което си, без значение защо, нито пък кой какво ще си помисли. Да се превръщаш от нищо в нещо, да си себе си все по-често е чудесно. Да бъдеш това, което си е чудно, а да не бъдеш би било доста трудно. Да се смееш и да пееш, Да се усмихваш и да милееш, и да умееш да не се пилееш. Да бъдеш себе си е чар, един красив, голям, небесен дар. Да бъдеш или не, този въпрос няма значение. да, да бъдеш себе си е трудно, ...но пък и още по-чудно.

да бъдеш любовта озаряваща нашата душа,а не егото заключващо нашите сърца - в това се крие смелостта на една неземна красота,дръзнала да се опълчи на света с нейната неугасваща светлина.да, дами и господа, това не е лесно,но нима има нещо по-чудесно?

Господин Вълчев


40 41

Стефан Георгиев

Стефан Георгиев е роден на 24 юни 1954 г. в град Велико Търново, България. През 1974 г. той завършва художествената гимназия в град Казанлък. След това продължава образованието си в "Св Кирил и Методий" във Велико Търново във Факултета по изобразител-но изкуство. Работи предимно масло върху платно и смесена техника живопис, илюстрация и пластични изкуства. Също така работи с акварели, пастели и акрил.Негови картини са представени в много галерии и частни колек-ции в Холандия, Германия, Италия, Испания, Великобритания, Гърция, България, Турция, Русия, САЩ, Канада, Хонг Конг и Тайван. Член е на съюза нахудожниците в Гърция – EETE Пътуването му като художник започва през 1979 г. Работи в областта на живописта и илюстрацията. Представя свои картини в много независими и групови изложби в България, Германия и Турция. От 2000 до 2014 г. живее и работи в Атина, Гърция, където участва в поредица от самостоятелни изложби и участва в общи изложби на съюза на художниците в Гърция- EETE. Сте-фан също работи като илюстратор на детски книги за някои от най-значимите издателства в Гърция:Livanis, Pataki, Elenika Gramata, Sinhroni Epohi, Kastor, Volonaki, Astir and Orion. Отпечатани са 28 детски книги, съдържащи негови илюс-трации. Илюстрациите са изцяло изрисувани на ръка върху хартия с масло, акварел, темпера и акрилни бои. Създава също така черно-бели илюстрации, които са изобразени върху хартия с мастило, перо писалка и четка. Художникът създава илюстрации за деца от всички възра-сти. В средата на 2014 г. се премества в Манчестър, Великобри-тания, където в момента живее и работи.Използва смесена техника за създаване на картинитеси. Разно-образието от материали, с акрилна паста, злато и сребро, метал-но фолио, колаж, акрил и маслени бои, обогатяват и засилват образа върху платното. Повърхността на платното се обработва с помощта на шпатула, докато желаният ефект се постига след което се наслоява с повече контраст и нежни цветове, които за-висят от темата на картината. Композициите са главно фигурални, детайлите са реалис-тични, но стилизирани и декоративни. Разнообразието от теми е комбинирано с богати цветове, текстура и разнообразие от рас-тителни и природни елементи. Те правят картините интересни, близки до човешката духовност и лесни за възприятие.

ИЗЛОЖБИ:2014 - Художествена галерия "" Жорж Папазов "" - Пловдив, България2014 - Художествена галерия '' Поморие '' - Поморие, България2013 г. - Художествена галерия "ЛАРГО" - Варна, България2013 г. - Художествена галерия "НЕСИ" - Бургас, България2013 г. - Художествена галерия "TANDRA" - Банкя, България2012 г. - Художествена галерия "МИНЕРВА" - "Гранд хотел Со-фия", София, България2012 г. - Художествена галерия "Видима" - Севлиево, България2010 г. - Център за Култура "PALEO FALIROU" - Атина, Гърция2010 г. - "Българския културен институт" - Берлин, Германия2009 г. - Художествена галерия "Жорж Папазов" - Пловдив, Бъл-гария2009 г. - "ТЕХНОПОЛИС GAZI" - ОХИ на EETE, Атина, Гърция2008- "Център за култура и изкуство MIHAIL VODA- Атина, Гър-ция2008 г. - "ТЕХНОПОЛИС GAZI" - ОХИ на EETE, Атина, Гърция2008 г. - Художествена галерия "VAPROSI" - София, България2007 г. - Художествена галерия "GORDGIA" - Амстердам, Холан-дия2007 г. - CHEMICAL BLOND ART GALLERY & MATZUMATZU ART & DESIGN- Амстердам, Холандия2006 - Художествена галерия "Topart" - Велико Търново, Бъл-гария2005 - Център за култура и изкуство "Парнасос" - Атина, Гърция2004 - Център за култура и изкуство "PALEO FALIROU" - Атина, Гърция2003 - Обща изложба - Център за култура и изкуство - Агиос Стефанос, Атина2000 - Художествена галерия "ДАР" - Кърджали, България1999 - Художествена галерия "КРЕДО" - Хасково, България1999 - Club на художниците - Димитровград, България1998 - Художествена галерия "Жанет" - Пловдив, България1997 - Клуб на художниците - Димитровград, България1996 - Художествена галерия "Арета" - Варна, България1995 - Художествена галерия "Арета" - Варна, България1994 - Център за култура и изкуство - София, България1994 - Клуб на художниците - Димитровград, България1993 - Хотел "Санкт Петербург" - Пловдив, България1987 - Международна изложба, живопис - Holfeld, Germany1983 - Обща изложба -Картини и малка пластика "Шипка 6 ;; - София, България1982 - Изложба - Снимка на месеца "Шипка 6" "- София, Бъл-гария

Ако идваш от изток ме наричай Амате-расу- богинята на Слънцето в японските градини, а ако пътуваш от запад, тогава съм за теб Инти- богът Слънце, покрови-тел на инките. Родих се за да нося светлина, да при-емам светлина, да творя със светлина, единствено стиховете ми са онзи словесен набюдател на моето пътуване към звезди-те. „Една стрела, неизстреляна, задържа устрема на Духа, тетивата изтласкваща си-лата да следваш своите идеали. Следавайки пътя към Слънцето, бавно догаряща, Тя умира, за да се слее с океана от светлина” . Разлиствам лист по лист Душата си, и всеки ден разкривам по един тайнствен кът от нея, осветявам с пламък от свещ , един неизвървян път все още. Рисувам карти-ни от емоции и чувства, изкачвам планини от познания, и разбирам че съществувам

единствено за да БЪДА. Онзи вечен замисъл, закодиран в нас, е единствения смисъл, единствения път, единствената цел, но за да достигнем тази цел, е необходимо да превърнем центро-бежната сила в центростремителна, т.е. да се докоснем до ядрото на същността ни, за да можем по един индивидуален начин да предадем на света нашата уникалност. Борбата е нестихваща и неумолима, да се бориш за себе си и против себе си, за да откриеш най-накрая себе си. Това прераж-дане е ново дихание, пробуждащо Душата, да изиграе поредния танц, да бъде неиз-менна частица от божествената игра. Музиката, извираща от най-дълбоките пластове ни води през непознати земи, за да прогледнем още веднъж отвъд света, да се завърнем в лоното на вечната хармония заложена във всеки един от нас.

Inti Amaterasu

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ42 43Стефан Георгиев

Фатална реалност

Прокрадната ехидност в усмивката на една илюзия,ек от смях на две разсече,с полет сред облаци от жар и плам,гълъб чете между редовете изписани в мъглявините, с жезъла на любовта, повит в скрина на сърцето,безпризорна някога в нечия душа,светлина, диреща опора и снага,със сетни сили въздигна се,съзвездие гравира върху космическата пустота.

Паднали листа предали душата си на студената земя,повиват с прегръдка знойна, поканени да посетят светът на Муладхара,шумът на водопада ромолящ, унася в сладка дрямка, тела заспиват, вплетени под астралната дъга,а тя, изваяна в арката на вечен полет на колибри,втъка в косите им златни фибри,и погълнати от огледалото на паралелен свят,души опиянени, колабират в лоното на безмерна синева.

Гласът, потопен в плеяда звезден прах,понесе се във вихъра на ескалиращи в оргазъм ноти, фотонен лъч разлят в сакрална делва - освети мечти,ехота от вибрацията на резониращи очи,трептящи блясъци разпръскват топлинаи с нея новородена от ръката на всемира,избуяла насред вселенската градина,гардения с цвят на целувка под дъжда,в своя първи дъх,пробуди да проплаче - дълбока, нежна страст.

Обич, лишена от маската човешки облик,заброди сред живи земни твари,земетръс разнесе се върху гръдта необозрима земна плът,преливащи в божествено грехопадение,тела, изповядващи пред олтара на своето единение, онази немислима за границите на ума, ЛЮБОВ ,жигосана завинаги в душите,прокуди два отшелника да дирят своя свят,и пречистени в духа на висшата сакралност,изборът им изкова магична - фаталната реалност.

Inti Amaterasu

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ44 45Стефан Георгиев

САКУРА

Една „Сакура” плаче.....

а в аромата на нейните сълзи

запечатала се е Енигма !

Залостена в капсула на времето,

Душата й се дави в турболенция от мълниеносни чувства ,

Нежно пропукват се огледалата на самотата....

А в погледа зад илюминатора,

Далеч отвъд хоризонта от безбрежност,

Свобода...... понася я към обятията на Любовта!

Две дъждовни роси отронени от танца на грехопадението,

Простенали дъхът на Дионисиевия екстаз,

Разсъблечени от предразсъдъци,

Разголени от арфата на Радостта,

Като стрели пътуващи към небосвода от звезди,

Галопиращи в нестихващия огън на Феникса,

Прегръщат съдбата си вплела обертоновете на

Вечността!

Inti Amaterasu


46 47

Light On design studio

А за мен какво да напиша... завършила съм сценография, рисувам от 1990 г. или по отдавна, вече не помня. Освен с рисуването правя и керамика. Сега всичко е между плътното време покрай сина ми, който е на година и девет

месеца. И всеки ден е борба за лично време ( : но това е голямо предизвикателство, защо-то си използвам всяка минута за творчест-во и за разходки на планина и море.

Родена съм в зимата на 1988 година, ама откакто се помня предпочитам лятото. Морето е моето място. Вярвам в русал-ки. Пиша кратко, нямам търпение за пове-

че. Мои разкази намират своето он- и оф-лайн място. До скоро!

Ралица Стоянова

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ48 49Light On design studio

На брега на двата святаОбичането мирише на море. Синьото е най-топлият цвят*. В неговите прегръдки е хлъзгаво и уютно. Чакам го всяка вечер на брега. Когато слънцето заспива, той излиза от морето. Имаме няколкото часа до субуждането на слънцето. Тогава морето си го прибира. Обичането ни е до голяма степен невъзможно. Той не може да живее далеч от брега. Морето е неговият дом. Сушата го мори, слънцето го изгаря и кара кожата му да се отлепва от тялото. По изгрев болките му стават твърде силни.


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ50 51Light On design studio

Целувките ми не могат да ги облекчат. Все пак не спирам да го целувам. Докато не се отдръпне тъжен и уморен от болката и тръгне обратно към морето. Аз го следвам до водата. Държа го здраво за хлъзгавата ръка, докато не се изплъзне. После плача дълго на брега. Сушата е моят дом. Не мога да живея в морето. За мен то е тъмна бездна. Веднъж той ме взе със себе си. Беше студено и страшно. Щом отворих очи видях само синьо, само вода. Започнах да се задушавам, откопчих се от ръката му и с последни сили заплувах към повърхността. Той ме последва, но, точно когато стигна, слънцето започна да изгрява. Единственото място за срещите ни е плажът. Единственото ни време - от смъртта на слънцето до следващото му раждане. Не говорим, защото не знаем езиците си. Имаме своя морзова азбука от целувки. Обичането ни е до голяма степен невъзможно. Случва се само тук - на брега на двата свята.

*Blue is the warmest color – име на филм, който гледах в Балчик



52 53

Мария Дянкова

Казвам се Мария Дянкова, родена съм и израснала в София. Почти на 22 години. Още в детските си години започнах да се увличам по изкуството. Мисля, че дядо ми откри това у мен. Той беше колекционер на живописни платна от известни българ-ски автори и често ме подтикваше да рису-вам. Все ми купуваше бои, а после рамкира-ше детските ми рисунки. Ставаше ми все по-интересно. В началното училище ня-колкократно печелих конкурси за изобра-зително изкуство, когато в про гимназията си дадох сметка, че искам сериозно да се занимавам с това. Тогава ме приеха м Худо-жествената гимназия или по-точно Нацио-нално училище за изящни изкуства “Илия

Петров”, където завърших живопис в класа на Атанас Ташев. Продължих без колебание в Националната художествена академия, отново специалност живопис в ателието на проф. Андрей Даниел. Сега съм трети курс. Зад гърба си имам две самостоятелни изложби в София и една в Пловдив в гале-рия на открито “Червеното пони” , както и множество участия в общи експозиции. Не бих нарекла себе си маринист, но оп-ределено в последните години ме вълнува много морската тематика, която може да се забележи в абсолютно всичките ми платна. Морето ме вдъхновява, обичам Созо-пол, но не само, обичам скалите в Ахтопол, чайките, лодките, пристанищата, а после се опитвам да ги пресъздам с четката.

Здравейте! Аз съм Блага на 17 от Пловдив. Обичам да чета. Обичам живота. Това са нещата които най-много ме вдъхновяват да пиша. Придържам се към поезията, но ми до-

пада и стила на краткия разказ. Голямата ми мечта е това което пиша да помага на хората да се вглеждат в себе си и да пре-открият собствения си свят. Затова им по-казвам картини от моя собствен.

БлагаЗапрянова

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ54 55Мария Дянкова

***

Там където реката целуваше морето

имаше една килната колиба

Живееха в моряшка самота

стар рибар и дъщеря му

Тя плетеше мрежи

Той ловеше риба

Тя бисери ловеше

Той със свито сърце ги продаваше

Така минаваха дните

а вечер на брега на морета

Тя съзерцаваше хоризонта

Той си спомняше майка и в нея

Блага Запрянова

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ56 57Мария Дянкова

***Една проста линиямежду небето и моретокрие толкова обещаниятолкова страшни тайнихоризонта ли е вече твоята родинатази ли любима те погубва(толкова е близои все не я стигаш)виждаш очите исамо когатослънцето залязваи блестив небето, в моретои в твоите очичуваш смеха думитепесента исамо в шума на вълнитеразбиващи сев кораба на мечтите тище я целунеш само когато устните ти посинеяти се разпаднеш на морска пянав прегръдките ище разбереш истината за хоризонтаедва когато можеш да летиш с вятъраа тялото ти не струва повечеот кофа вмирисана риба

Блага Запрянова


58 59

Михаела Иванова

Да имаш дарба, не означава да ти се отдава, да правиш нещо по – добре, от другите! Истин-ският дар „Божий” е да носиш изострена чувст-вителност, да си впечатлителен, да възприемаш света ярко и емоционално. Когато тези емоции се натрупат в теб и напират да излязат, дали ще посегнеш към четката или към белия лист или ще започнеш да дърпаш струните на някой музикален инструмент, по скоро зависи от об-стоятелствата. Казвам се Михаела Иванова и вече измина-ха много години, от както избрах четката и па-литрата, за да изразявам този неудържим вър-тешен порив. Най – голямата ми мечта винаги е била да бъда художник. Учих в художествената гимназия „Цанко Лавренов”, в гр. Пловдив и във Факултета за изобразително изкуство, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, където завър-ших специалност „Живопис”, през 1988 г. Дълъг беше пътят от ранното ми творчест-во до картините, които рисувам днес. Автор съм на повече от десет самостоятелни излож-би. Имам многобройни участия в общи излож-би, кураторски проекти и пленери. Имам и ня-колко награди за живопис, които приех, като признание и стимул, но това са външните неща и суетата. Важно е, да останеш верен на меч-тата и да следваш стръмния път, като запазиш свободата, да бъдеш себе си! В изкуството ме привлича възможността да изследвам възможните състояния на простран-ствата и различните присъствия в тях, незави-

симо от това, което се случва в действителност, затова моя интерес винаги е бил насочен към пейзажа. Опитвам се да отида отвъд видими-те форми, да покажа, че зад видимия свят има друг, невидим, че двата свята са взаимно свър-зани и преплетени до безкрайност. Откривам тази мистика, предимно в природните форми, затова основни образи и теми в моите карти-ни са – земята и водата, небето и планината, облаците и дървесата. Походите в планините, съзерцаването на различните природни състо-яния са една от моите най – големи страсти! Планината е друг свят, особено магичен и чист, който зарежда със светлина и енергия. В планинските пейзажи намирам безкрайно из-билие от форми и багри. Много често, там се откриват готови картини, по – богати и съвър-шени от всякакви наши фантазии. В картините си винаги тръгвам от конкретна натура. Стремя се да запазя характерния образ, който първо-начално ме е впечатлил. Но, когато рисувам картина, аз създавам друга реалност и тя отра-зява моите емоции, мисли и преживявания. Водена от тях, изчиствам детайлите, търся разнообразни гледни точки, подчертавам ритъ-ма на повтарящите се форми, предавам акцен-тите на светлината. Стремежът ми е, да постиг-на някакво свое обобщение, което съдържа философско – поетични послания. И вярвам, че когато чувството е искрено и картината е на-правена с любов, хората ще открият себе си в нея!

Родена съм през миналия век – малко след Втората световна война и много пре-ди сегашната демокрация. Животът ми е свързан с град Бургас. Изразен в цифри, той е следният: двама сина, петима внуци, едно филологическо висше образование, повече от пет профе-сии /лаборант, учител, редактор, драматург, журналист и др./, около петнадесет место-живеения, три книги с поезия за деца и три

книги с поезия за възрастни, един съпруг и няколко десетки приятели, на които може би сърцето често бие за мен, както моето бие за тях. В останалите области от живо-та не си водя точна статистика – например колко книги съм прочела, колко пъти съм се влюбвала и така нататък… - всички лич-ни достояния са в стиховете ми. Благодаря на Бог за това благослове-ние.

СтоянкаГрудова

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ60 61Михаела Иванова

големите платнаса за голям корабс епична осанка

на сала му дайразмятана кърпана корабокрушенец

Стоянка Грудова

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ62 63Михаела Иванова

понякогазаспиваш с ножзабит в гърдитесънят те спасяваутрото те долекувазатваря се ранатакато вода над потъващ камък

Стоянка Грудова


64 65

Мирослав Данаилов Миронов

Роден съм на 15 септември 1990 година в София, България. Завършил съм средното си образо-вание през 2009 година в столичното 140 СОУ „Иван Богоров“, където бях в общооб-разователна паралелка. През 2010 година започнах обучението си в Национална Художествена Академия, където успешно завърших специалност „Живопис“ при проф. Андрей Даниел и вто-ра специалност „Теория и практика на худо-жественото образование“ през 2014 г.*От есента на 2014г. изучавам „Дизайн на компютърни игри“ в НХА при доц. Арсен Минков. Започнах да проявявам значителен ин-терес към изобразителните изкуства през средата на 2007г., и за малкото опит, кой-

то съм събрал мога смело да заявя, че ще продължавам напред независимо от обсто-ятелствата !Участия в няколко конкурса и изложби: - Изложба на завършилите в НХА студенти степен "бакалавър", випуск 2013-2014г., къ-дето спечелих голямата награда. - 4 платна -"По стъпките на Владимир Димитров- Майстора" - 3 платна - 2014г. -"Национален студентски фестивал на из-куствата 2013 "Неофит Рилски"" - 1 платно - Нощ на Музеите и Галериите София- Га-лерия Париж-Москва- 2013 – 1 платно -"Малка частна изложба" 2010 - 2 платна - Конкурс “Рисунка” - 2010 - 2 рисунки - Национална фондация "св. св. Кирил и Методи" - 2009 - 1 платно

Емилиян Петков. Относително добре различим посредством обозначението „Емилиянеца”; след завършване на музи-калното, философското и останалите си образования и образователни начинания,

работя системно, усилено, последовател-но – като градски идиот на Търново, пола-гайки основите на нов, радикален, недос-тигнат стандарт в най-добрата практика на това високо елитарно изкуство. Амин.

Емилиян Петков

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ66 67Мирослав Данаилов Миронов

из ‘КАЗУИСТИКА’

ПЛУВЕЦЪТ

На Тил Линдеман

... плувецът се разтваря, сякаш във водата,макар че неусетно, наранява ù покоя;а тялото му яко, с обнажените линии познати,ù свойта странна красота явява, стройни

форми; вътре – в широката нейна и няма утроба;плувецът се носи нататък – във пътя на рибите,гòрките нощни звезди, в блясък оголени;със сол се насища му, гладката кожа...; ала ще видите

нейде накрая – край бряг, някой нов,неназован; разстроени – двамина – там;единственините, нас: ‘Mann gegen Mann!”…

... все по-надълбоко, навътре във сумрака леденна бурята; пò към сърцето далечно на хладното,тъмно море...; единият – първи; последен,пък – другият, втори... Водата загребва той жаднос горещите длани – железни и нежни – със нея се бори...;

... а цели светове загиват във копнежа ми...;

но ще се видим пак – завинаги – на най-далечния и пуст харман:единствените двама – ний, неутешимите – ‘Mann gegen Mann!”

МАРАТОНЕЦЪТ

... обикаля той, край гробищата тичешком,пристъпва в лекия си тръс, полека, таостават му няколко стадия, само – този маратонще свърши; човекът ще догони самотата

своя, от чиито пори се излива мирисътна мъжка пот и, в небето попива, нагоре –вълшебното ухание на юношеска плът...;не спира бегачът, нито пък, знае умора

сърцето му; само секунда за отдих и,глътка мълчание – по-голяма от всяканадежда – с водата затоплена; му припомня

за някакъв залез, отдавнашен – в някое лято,отминало в по-далечната младост...; и с вопъл,момчето посреща я, пак продължава нататък.

ФАРМАЦЕВТЪТ

Ночь, улица, фонарь, аптека,Бессмысленный и тусклый свет.Живи еще хоть четверть века -

Все будет так. Исхода нет.

... Умрешь - начнешь опять сначалаИ повторится все, как встарь:

Ночь, ледяная рябь канала,Аптека, улица, фонарь...

Ал. Блок, "Пляски смерти", 1912 г.

... потънал във хладната, черна стопилкана кипналата и безока нощ, фармацевтътседи зад гишето в аптеката, лъха на билкиотровни, тъгата му – тежка и вехта...

... той стрива в хаван ароматния радикс,бавно превръща го, заедно с всичкоостанало – в прах; притихнал площаданавън е, а тъмна и пуста, и ничия –

е нощта...; после пък, пада в прашецасълза от очите и, в solutio отровно го превръща; във млечен,

някакъв сок..., през иглата полека минава, едва, препарата, и влива сев него; усмихва се странно, човекът...

Емилиян Петков


68 69

ГришаКубратов

Гриша Кубратов е роден на 16 юни 1953 г. Завършва специалност Живопис и есте-тика във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Велико Търново. Магистър Преподавател по рисуване и графичен дизайн в НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, Русе. Преподавател Графичен дизайн РУ „Ан-гел Кънчев”. Преподава в бакалавърска и магистърска степен в Аграрно - Индустриа-лен Факултет- катедра Промишлен дизайн: Графичен дизайн и визуални комуникации; Копютърни технологии и мултимедийно проектиране; Рекламен дизайн, Шрифт, Графичен дизайн; Триизмерна графика, Елементи и композиция на мултимедийна среда; Художник на свободна практика. Про-ектира и изработва стенописи, керамични пана, промишлени експозиции, оформле-ние на обществени интериори, живопис, скулптура.

Изложби2005 Преди и сега2008 самостоятелна2008 колективна за ММД2011 самостоятелначастни галерии в СофияПленери2000 Екоарт2003 Ломея2006 Ломея2010 ЛомеяБианале2007, 2009, 2011 МиниАрт2012 Приятели на морето Бургас Малки форми ПлевенИзложби на СБХ РусеМеждународни Изложби1990 Монклеър, Ню Джърси2008 ПрагаСТЕНОПИСИ и керамично паноСКУЛПТУРА ОТ ДЪРВОГрафичен Дизайнза издателство ПАРНАС и ИК АВАНГАРД ПРИНТИЗЛОЖЕНИЯ МУЗЕЙНИ ЕКСПОЗИЦИИ и др.

Казвам се Елена Денева, родена съм в град Дряново на 17.09.1985 г., живея в град Ловеч. Завършила съм Великотър-новски университет „Св. св. Кирил и Мето-дий“, специалност социална педагогика. Автор съм на четири поетични книги: „Щастие в кибритена кутийка“ (2005), „Кар-тонен храм (2006), „Натюрморт с пеперуди“ (2013) и „Сенки и бонбонки“ (2014), издаде-

на със съдействието на Асоциация за изку-ство и култура Полски Тръмбеш Награжда-вана съм в редица национални конкурси за поезия и есеистика, мои стихове са публи-кувани в антологии и в периодичния печат – “Само за теб” – антология на българската женска любовна лирика, списание “Зна-ци”, вестник “Словото днес”.

Елена Денева

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ70 71Гриша Кубратов

ВЕЧНОСТТА НАРЕЧЕНА МАКАЗ - за мъжкото и женското начало, за вечния кръговрат, за прозрението след изяждане на ябълката и постигнатата мъдрост. 25/25 см акрил, MDF

***

това, което пръстите ти наричат

любовен език

е само отклонение от пътя към сърцето ми

не мога да го преведа на човешки

защото тишината ми

отдавна се е разминала с твоята

като корени в различни гори

като таралеж

с нарисувана ябълка

това, което пръстите ти наричат любовен език

е последното желание на змията


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ72 73Гриша Кубратов

***

Поисках мед - ужили ме пчела.

Поисках песен - беше погребална.

Поисках да съм. Вече съм била.

Поисках да умра. Не бе фатално.

С желанията вече съм дотук.

Ще си тека: спокоен бавен ручей.

И само моят крехък бистър звук

на мъдрост от дълбокото ще учи.

СРЕБЪРНО МОМИЧЕ 20/30 см, акрил, MDF 2015



74 75

Ангел Гешев


1962 г. – Роден в Пловдив, България

1981 г. – Завършва ССХУ за Сценични кадри, Пловдив

1993 г. – Завършва МГАХИ „Суриков”, Москва, катедра „Графика”,

магистър

1993 – 1995 г. – Работи в Московското студио на Руската акаде-

мия за изобразително изкуство

1998 г. – Творчески директор на „ А&Y” Студио, Пекин, Китай

Самостоятелни изложби

2015 г. – Галерия „U.P.A.R K.”, Пловдив


2013 г. - Музей за изящни изкуства - Дзинтай ,Пекин, Китай

2013 г. - Клон Източна Европа на W.R.S.A. Пекин, Китай

2013 г. – Галерия „Жорж Папазов”, Пловдив

2013 г. – Галерия „Форум”, София


2012 г. – Галерия „Yifine”, Пекин

2011 г. – Галерия „U.P.A.R.K.”, Пловдив

2009 г. – Галерия „Hong Merchant”, Шанхай

2006 г. – Български културно-информационен център, Москва

Галерия „Hong Merchant”, Шанхай

Галерия „Аполинер”, Пловдив

2004 г. - Посолство на РБългария, Пекин

Галерия „Аполинер”, Пловдив

Галерия „Пролет”, Бургас

2003 г. – Галерия „99”, Ашафенбург, Германия

2002 г. – Парламент на РБългария, София

2000 г. - Ян Хуан музей, Пекин, спонсориран от Министерство на

културата на РКитай

1998 г. – Галерия „Макта”, София

1996 г. – Посолство на РБългария, Пекин

1995 г. – Чешки културен център, София

Участия в общи изложби

2014 г. – Централа на Европейската Банка , Франкфур на Майн,

Германия


2008 г. – Втори международен фестивал на изящните изкуства

„Традиции и съвременност”, Москва. Голямата награда за графика

2007 г. – Панаир на изкуствата, Пекин

„Глаголицата” - Градска художествена галерия, Пловдив

2006 г. – „S I P A – 2006” – Международен панаир за графика и

фотография, Сеул

2005г. – „60 години от победата над фашизма” – Национален му-

зей на изобразителното изкуство, Пекин

- „A & Y Studio” – Национална художествена академия,

София

- „A & Y Studio” – Градска художествена галерия, Пловдив

2004 г. – Международно изложение на изобразителното изкуство,

Сеул

2002 г. – Фестивал на изящното изкуство „Импресия”, Пловдив

2001 г. - Графика на „A & Y Studio”, галерия „Yibo”, Шанхай

- „Shanghai Art Expo”, Шанхай

2000г. – Панаир на изкуствата, Тайпей, Тайван

1999 г. – „Направено в Китай”, галерия „Ромфея”, Пловдив

1999 г. – Международно изложение на изобразителното изкуство,

Пекин

1997 г. – Първо международно изложение на графичното изкуство

„Квадринале”, Москва

1996 г. - Национална галерия за чуждестранно изкуство, София

Колекциии

2008 г. Голямата награда за Графика -Фестивал - Вяра , Москва,

Русия

Национален музей за изобразително изкуство, Пекин, Китай

Национален музей по изящни изкуства „Пушкин”, Москва

Министерство на културата на Русия, Москва

МГАХИ „Суриков”, Москва

Национална художествена академия, София

Градска художествена галерия, Пловдив

Музей „Zumerly”, Ratgers University, USA

University of Portland, USA

Колекция „Delta Airlines”, Москва

Държавна агенция за българите в чужбина, МС на РБългария

Народно събрание на РБългария

Инкомбанк, Москва

„Texas Petroleum”, Пекин

За творец като Ангел Гешев, който дъл-ги години живее между два свята ( Китай и България), две култури, глаголицата се явява като голямо изкушение. До това без-спорно водят дългите години на живот в Китай. Глаголицата на Ангел Гешев освен чисто графичните си параметри на звуците, носи в себе си специфичната знаковост. Ако разгледаме символиката при Мир-ча Елиаде, на сакралните знаци и символи, ще разберем, защо именно към глаголица-та се е насочил Ангел. Той търси във всеки знак-символ, повече от графично изобра-жение. Те говорят своят език, излизат извън рамките на общоприетото, за да ни раз-

крият своята сакралност. За да ни покажат отвъд ежедневието, смисъла вложен в тях. Това са много повече от изображения. В тях се вижда границата между езичеството и христянството. Към непосредствеността на вярата и нейното иконично догматизи-ране. Или към иконизирането на думите и изобразяването на словото. Днес Ангел Гешев иска да приобщи към изначалната съкралност на тези знаци и символи мнозинството. Той е много повече от калиграф, той отива отвъд визуализирането. В неговото творчество има чисто семиотичната израз-ност на глаголическите знаци седи и една прекрасна изобразителна и графична и де-коративна красота.


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ76 77Ангел Гешев Ангел Гешев

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ78 79Ангел Гешев Ангел Гешев


80 81

Ина Христова

Ина Христова завършва История на из-куството в Национална художествена ака-демия, София и специализира Илюстрация в Escola Massana в Барселона, Испания. През последната година работи в сту-дио за графичен дизайн в Берлин, Герма-ния, участва в семинар по експеримен-тална графика и илюстрация в Италия и Испания. В момента осъществява диплом-ния си проект колекция от ръчнопечатани книги "Забранена литература". Стипендиант в ателието по графични техники към Escola Massana, Барселона. Илюстрира за Dschungel Wien Theater, Австрия, за Pinzat art bags, Испания, Sorli Discau, Escola Massana, Литературен кръг

Смисъл, списание BCN MES, публикации в ILUSTRA, Murcia, Испания Илюстрира последните няколко книги на Виолета Христова и тук ви предлагаме графиките от книгата „Една ампула мрак”.

общи изложби НЕ ФЕСТ, ХИП ХИП ателие , СофияSanta Monica, БарселонаCCCB, БарселонаЕscola Massana, БарселонаEscola Isia, Урбино, ИталияБиблиотека Саграда Фамилия, Санта Кла-ра, Барселона

Виолета Христова е автор на осем кни-ги с поезия: „Пеш до земетръса”, 1995г. ИК.”Христо Бо-тев”„ Звездна карта”, 1997 г. ИК „П.К.Яворов” „Да бъде нощ” 2001г, ИК.”Захарий Стоя-нов”„Другата стая”, 2006г., ИК „Захарий Стоя-нов” „Сняг от друга зима” 2008г. ИК „Български писател” „Тревата ли?” 2010г. Изд. Ателие Аб,

„... каза тя. И слезе от небето”, 2012г., 2013г. Изд. Ателие Аб, Издателство „По-тайниче” /второ издание/и „Една ампула мрак” 2015г, Литературен кръг „Смисъл”. Носител e на национални литературни отличия: „Георги Братанов”, „Мара Белче-ва”, mърва награда в поет. конкурс „В по-лите на Витоша”и мн. др. Нейни стихове са превеждани на руски, френски и сръбски езици и са включвани в редица сборници и антологии.

Виолета Христова

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ82 83Ина Христова Виолета Христова

Какво ми каза тази нощ на тръгване:

Сънят река е с много брегове. И остри камъни, въртопи, речни ями.Ще те докосна и ще се събудиш.Ще се събудиш и ще ме забравиш.Но твоят път до следващата нощ е само тебеширена чертичка.Не се страхувай! Тъмното е длан.Обичам те. И много си ми важна.Вратата е последната във ляво,още по-нататък е сърцето.Смъртта е само малък таен джоб и ново обещание за тяло.А утрото е влага, скрита в мен.Ще се събудиш и ще ме забравиш.

Това ми каза тази нощ на тръгване.

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ84 85Ина Христова

Една ампула мрак

Аз още дишам твоята безупречна любов,в която няма сянка,ни тела,ни празнично докосване,ни спомени.Метафора на всичко,с което се повдигамцял живот.Кристална философияи фотографияна нищото...В житейски плантя всъщност е безкрайност.А нищото е всичко,даже себе си...И затова сега ще завъртя в черупката си нежната вселена.Ще сложа под езика сиедна ампула мрак,за всеки случай – утре е студено.На дъното - в самия адсъм аз.И светя. И поглъщам всяко време.Но нямам думи да се изрека.Не се наричам никак, само гледам.Защото помня други правилаи съм преситенаот други съвършенства...

Но по-добредокрай да няма бряг,отколкото реката да изчезне.



Човешко е

Владетелю на лунното мастило,на пясъчните облаци и руни!Създателю на земните подробности,записани във мен с небесни думи!Блажен въздушен пратеник до всички,които чакат близост и надежда!Творец на доверчивата изричностили на съвършената безбрежност!Не ме обиждай с прах от лесни мисли,не улеснявай звездния ми жребий!Разбирам ли, или копая истини,които някой вече е погребвал?Дали чертая в мрака хоризонти,или събуждам прилепи заспали?Не ми отнемай бронята от обичи дървения меч от идеали!Очите ми преливат от безсилие,със себе си съм пълна чак догоре…Не ми дължиш съдба, която винагиизглежда съвършена като пролет.И грешката, и следващите грешкиприличат на смалена добродетел.Човешко е... Но много е човешкотова, което слиза от небето.

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ88 89Ина Христова

Неизбежно

Не ме избираш ти. Душата те избира.По прости правила, по свои си причини. И лястовицата така гнездото си намира, а славеят - любимите градини. Живея в сладостта. За крясъка съм глуха, паричка е сърцето ми и пари. С нея ще платя любимите товари, когато се прибирам от света. Сега се очаровам, очаквам и оставам, препъвам се в оголения страх,събирам обещания, изричам... И забравямтова, което вечер изрека.Не ме намираш ти. Душата те намери, на сенките сред смътния седеф, умът те разпозна сред своите химери, но толкова е предвидим умът. И не любов ни свързва, паяжина лепне, по устните ми, светла като мед.А думите изглеждат само безсловеснии краят на страха - предизвестен.В предишния живот не знаех, че е зима,не знаех, че земята се върти...и винаги пристига това, което имаш,преминало през всичките врати.



Дълбоко и лично

И тогава видях, че в окото си имаше хор.И познах несвободния - в жеста на всяко отричане.А думите, дето отдавна ръмжаха затворени,хукнаха бясно навън и захапаха всичко.Толкова тежки тела, после духова музика...Трупи, натрупани още от края на лятото...Няколко грама душа, която отлиташетихо от устните - вече си имаше ято.Изглежда любов, но е само унило привличане,глухо се люшка – въже, изоставило кораба...Някой закотви живота далече от всичко – тръгвам нагоре, а бавно се влача надолу…В мене ръмжи един възхитителен тигър - с жълти очи е страхът и се прави на силен.Искам да мина по косъм, но само да мина,оттатък, където светът ми си има причина.

Защото видях, че в окото си имаше хор,а в мене живее само възторг единичен,разбрах, че гласът се катери полека нагоре,но винаги слиза в сърцето –дълбоко и лично.


92 93

Григор Малинов

Григор Малинов е художник, работещ в областта на маслената живопис. През 1988 г, той завършва Средно Спе-циално Художествено училище "Цанко Лавренов" в Пловдив и по-късно през 1995 г. се дипломира при Факултета за изящни изкуства към "Св.Св. Кирил и Методий", Велико Търново със специалност "Живо-пис". Оттогава той твори и експериментира в областта на живописта.

"..... В моята работа аз комбинирам класически и съвременни принципи на изящното изкуство. Старая се постоян-но да обогатявам моята техника и миро-глед, променям палитрата си с всяка нова творба. За мен платното е необятна вселена, която очаква да бъде изобразена всеки път по нов, различен и ионтересен на-чин."

Нинко Кирилов е писател, журналист, музикант и още няколко неща. Сборникът му с казкази "Двойници и животни" е сочен като един от най-успешните родни литера-

турни дебюти. Има участие в сборници с разкази и комикси (само като сценарий). Пише, защото не може да не пише.

Нинко Кирилов

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ94 95Григор Малинов Нинко Кирилов

ГОЛГОТА

тя пи чайаз не пих водка

разказа миза местния храмбил построен бавноза 25 годиниа в камбаните му ималомного повече среброот изискваното по канон

наскоро настанила приятелив хотела срещу църкватаедва после съобразилаче камбаните биятна всеки 15 минутигостите ѝ обачене се оплакали от непрестанното звъненедори не го чули

човек чува този звънсамо ако е настроен за негосамо ако иска да го чуеказал ѝ човек от църквата

допих си неводкатаразделихме се

тръгнах да се прибирам пешамислех сикак ще напиша това в разказминах покрай църкватаза първи път чух звъна на камбаните

прекръстих се

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ96 97Григор Малинов

РОКЛЯТА

ако се порежешгледай поне да оставиш петноя на дрехая в ума си

ръбът на роклята ѝе остърако не си умел въжеиграчможеш да паднеши да падашда падашда продължиш да падашдокато тя не те хване

тогава те чаканещо като самотано малко по-различноще се будиш с дъх който вече не е твоятще се хранишще отглеждаш цветяможе дори и коткаили детеи това е добре

а може и просто да си спестишвсичко товаможе просто да не се опитвашслед това години ще мислишкакво би станалоако беше посегнал към роклята ѝ

и ако се беше порязалдали щеше да оставиш петноя на дрехая в ума ѝ

Нинко Кирилов

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ98 99Григор Малинов Нинко Кирилов

КОГАТО СПИШ В ДРУГАТА СТАЯ

е нощно не съвсем

дишаш въздух като мояно не съвсем

спиш на легло като нашетоно не съвсем

имаш тяломога да те докоснано не съвсем

можеш да ми кажеш нещои почти искашно не съвсем

обичаш мено не съвсемсъвсем не


100 101

Татяна Илиева

Рисувам от две години, преди това съм се занимавала с макетиране и за кратко с дизайн, всъщност това последното съм за-вършила. Днес попаднах на един текст, който бях забравила. Написан от Ина Ивано за ри-сунките ми. Ето го и текста: .. " Реших, че това е точ-

на метафора на женското сърце. Изящно, ранимо, противоречиво, не на фокус, ис-крица светлина върху водна повърхност. Не ви ли прилича на образ на балери-на? Тя и в танца, и дори уловена за миг на платно изразява едно – чувствственост."

Роден съм в Котел, но не съм живял там . Завършил съм Техникум по електро-техника в Сливен . Но ..... През по голямата част от съзнателни-ят си живот ме е влечало изкуството във всичките му форми . Обичам да рисувам, макар че не ми се получава в повечето случаи, с поезията е същото, три сезона и половина съм пял в Сливенската работническа опера, когато я

имаше, но най ме влече приложното изку-ство и в момента съм на тема миниатюрна резба . В момента работя / от 30 год. / в строи-телството и се занимавам с изграждане на ел. инсталации. С две думи - оптимист , който обича хо-рата и живота. Благодаря за вниманието още веднъж !

СтанимирМанойлов

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ102 103Татяна Илиева

На жена ми

Розово утро.Черно-бял крясък лети.

Цветна градина.

Станимир Манойлов

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ104 105Татяна Илиева

Минават дните.Есенни листа

падат с трясък на асфалта.

Станимир Манойлов


106 107

Антон Атанасов

Здравейте, казвам се Антон Атанасов, от гр. Провадия /малко градче във Вар-ненска област/. Израснал съм с изкуство и изучаване на други науки като интерес, който ме е заинтригувал от малък. Завършил съм средно и висше с изящ-ни изкуства, специалност графика, но от малък най-много ме е влечал цвета и жи-вописта като цяло. Всичко което съм изучил е благодаре-ние на голямата практика, която съм при-ложил с цел постигане на големи резул-тати, но за мене никога не е достатъчно, думата ,,повече" е хубава дума. Относно рисуването, използвам масле-ни и акрилни бои на платна или грундирани плоскости най-често. Темите ми са доста пъстри понеже обичам да експерименти-рам във всякакви тематики, но тази която ми е най-голяма слабост са морските пей-

зажи, исторически сцени в морската исто-рия и кораби. Други тематики, на които съм обръщал дълго време внимание, бяха илюстрации-те, филмови плакати, комикси и поп арт. Други изкуства, към които имам голям интерес, са музиката и киното. От гледна точка на музиката се занимавам от някол-ко години със свирене на електрическа ки-тара и композиране със записване на ав-торска музика. За киното това което е почти невъз-можно за вкъщи, разработвам сценарии за филми който са в работен вариант и с музиката и рисуването имам възможност-та да илюстрирам сцени и да композирам музика за фона им. Може да се каже че живея за изкуството като цяло и се старая целият ми фокус да пада на него.

Казвам се Айше Феимова Рубева, роде-на съм в гр. Стара Загора. Завърших Шу-менския университет „Епископ Константин Преславски“ със специалности Българска филология – бакалавър, История – магис-тър, Тракийски университет специалност ПНУП – магистър. Работя като старши учи-тел в начален етап в ОУ „Никола Й. Вапца-ров“ с. Ябланово, общ. Котел. Пиша поезия, разкази, и от известно време работя по един филмов сценарий, чийто главен герой Мустафа е поет. Два „негови“ фикционални цикъла с поезия ще допълнят първата ми двуезична книга, тъй като първия от тях Mustafa konuuyor („Го-вори Мустафа“) беше написан на турски ивече е преведен на италиански от Никола Вердераме, за да бъде публикуван в най-престижното италианско списание за пое-зия „Atelier”.

В момента работя по редакцията на турските текстове на втория цикъл от сти-хотворения на Мустафа „в Истанбул“ с по-мощта на турския поет и преводач Гьок-ченур Челибиоглу, който е преводач на стихосбирката „Бдин“ на Иван Христов, която пък излезе преди няколко дни на турски език с допълнено съдържание и за-главие. Мои произведения са публикувани в „Литературни Балкани” и различни онлайн сайтове за литература. Във втората поло-вина на 2015 предстои излизането на двуе-зичната ми първа стихосбирка „Някой ден ще полетя“/ Bir gün uçacağım, подготвяна от издателство „Скалино“, която съдържа ав-торски версии на стиховете ми на българ-ски и турски език. Двете стихотворения, които ще прочетете са от там.

Айше Феимова Рубева

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ108 109Антон Атанасов

* * *

стъпвам леко сред мъгли

разстлани над безводно море

от страх да не събудя мъртвите

търся слепец да ме изведе

на пътя

аз зрящата

не мога


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ110 111Антон Атанасов

* * *

в молитви страшни

душата ми се раздира

но Бог

отвърнал взор

мълчи

в тишината няма на всемира

чувам крясъка на водата

идваща да ме спаси

и преди края на битието

търся теб

поне веднъж да ме погледнеш

тъй както монахът

гледа своята любима



112 113

Васил Василев

Това, което всеки творец желае – преди всичко да бъде разбран. След това идва сърцето… И въпросът е дали ще стигнеш до душа-та на зрителите, защото нашето изкуство е визуално. Ако успеят първо да те разберат, има голяма вероятност и да те харесат.

Това е било винаги моя мечта, да стигна до съкровеното в един човек, да успея да накарам той да види частица от света през моите очи и сърце. Човек трябва да бъде искрен в това, което прави, тогава и нещата стават истин-ски.

Журналист по професия, писател по призвание, китарист по неволя и спортист по дух. Обича хубави книги, да пее, комбинаци-ята от черно и бяло, хора, с които може да мълчи без да се чувства неудобно, стари и скъпи китари, есента, човешкия допир, диня, неща, направени ръчно. Също така – да гледа хората в очите, ръкостискането, дълги и тънки пръсти, ви-соките скорости, котката си, миризмата на пожълтели листа, сок от грейпфрут и мал-ките трапчинки, които се образуват, когато

хората се смеят. Не желае да порасне, въпреки неоспо-римите външни белези за този процес. Все още мечтае да стане космонавт, да лети до Марс, да живее в Япония, да кара болид от Формула 1, да напише роман и да запише платинен албум. Музикално предпочита да издирва не-известни никому джаз изпълнители от жен-ски пол и да ги слуша с чаша Макалън. Продъжава да вярва в доброто у хора-та.

Мариян Славов

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ114 115Васил Василев

Ини

искам да те нарисувамдори когато е тъмнои не виждамвърховете на пръститеса моите очишарят по тебкато детекоето си играе с тебеширхаресва ми платното тиопънато по безброй пътищасъс следи от стъпкиотражения на облации засъхнала морска солхаресва ми когатодумите ти се плискатв бреговете миа после няма думихаресвам твоите приливии отливиаз съм брегъткойтовинагище бъде там

Мариян Славов

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ116 117Васил Василев Мариян Славов

Peccavi

Страници странници, ехо от погледибледи на белия листнеизказано нежни, ненужни и делничнисенки от срам и от страст

Гонени гузни от сгънати пръстишепнат в ъгли от тъгаточки забравени с дъх на предателствосухо поставят финал

С укор ги гледам, грозно горещичерни и честни горятв прах потопени студените свещницитлеят ограбени в мен


118 119

ЗлатинаЗарева

"Когато от малък, главата ти е пълна с фантазии, а любовта към фентъзито и фан-тастиката не стихва, единственото, което можеш да направиш е да намериш начин да изразиш тази любов, чрез изкуство. От малка се възхищава на кориците на книги и на филмовите плакати и съм ги смятала за изключително красиви, от там дойде и желанието ми да мога и аз да пра-

вя такива неща. Радвам се, че съм имала и все още имам страстта да се уча сама и да се раз-вивам, за да мога да изкарвам образите от главата си на яве. Искам да мога, някой ден ,да обикалям света с лаптоп и раблет под ръка и да тво-ря от всяко кътче на планетата.

Писането на поезия е едновременно пъ-туване в две посоки. Дълбая навътре в себе си, за да се опозная и така да дос-тигна до другите. Това е един от начините да се почувствам цялостна. Същото веро-ятно е и с останалите изкуства. Приемам една симфония, картина или снимка като протегната ръка, която очаква някой да я поеме. И съм благодарна, когато про-тегнатата от друг творец ръка и моята се срещнат и се разпознаят. Така, усещайки се част от друг нечий свят и разпознавай-ки се в него, се чувствам отново цялост-на. И съществото ми ликува! Аксиния Михайлова

АКСИНИЯ МИХАЙЛОВА, поет и пре-водач, автор на 6 поетични книги на бъл-гарски език: Тревите на съня (1994), Луна в празен вагон (2004), Три сезона (2005), Най-ниската част на небето (2008), Разкоп-чаване на тялото (Жанет 45, 2011), Смя-на на огледалата (Жанет 45, 2015), и една на френски: Небе за изгубване (Галимар, 2014).

Има две публикувани книги с избра-ни стихотворения на словашки и арабски език:Опитомяване /Krotenie, LIC, Братис-лава (2006), В очакване на вятъра, Нова култура, Кайро (2013). Нейни стихове са публикувани на над 15 европейски езика, а също в Египет, Япония и Китай. Участва в основаването на литературно списание в Ах, Мария, член на редколегията му. Съставител и преводач на Антоло-гия на съвременната литовската поезия, (ФБЛ,2007), Антология на съвременната латвийска поезия (ФБЛ, 2008), както и на повече от тридесет книги с поезия и проза. Носител на няколко национални и меж-дународни литературни награди за поезия и превод и на най-високото отличие на Ре-публика Латвия Рицар на Ордена на Трите звезди. През 2012 г. Разкопчаване на тя-лото е удостоена с националните литера-турни награди: „Христо Фотев“ и „Милош Зяпков“. През ноември 2014 френската й кни-га Небе за изгубване бе удостоена с най-престижната годишна награда за поезия във Франция "Аполинер 2014“.

Аксиния Михайлова

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ120 121Златина Зарева

От другата страна на свободата

Тя има за дом цяло мореи много прозорци за гости.

Прогонете този петел от каменното стълбище,огненият му гребен ще подпали призориплатната на покоя, заради който тя потопив очите си всички Итаки.

Прогонете този петел,сега тя се учи да обича себе сии гъвкавото й тяло привиква с аскезата,сега разхожда крехката си радоств градината и не подозира колко още смърти я чакат във всички онези прозорци,обсадили морето.


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ122 123Златина Зарева

Да преминеш през затворена врата

Твърдеше, че има няколко крила повечеот другите хора и те го държат над видимите неща,а аз се изгубвах в думите му,в пропитите с тютюнев дим изтърбушени кресла и не забелязвахкак в леглото ни избуява мухъл, как порастват резци на думите и мълчанието се превръщав единствената ми свобода.

Много рядко, когато ангелът идва на вечеря,третото крило поляга между ножа и чашата с винои променя смисълана видимите неща.



124 125

ГригорГеоргиев - Gollorr

Казвам се Григор Георгиев, но се под-писвам като Gollorr. На 25 години от Ловеч. От 19 годишен се занимавам с илюс-

трация... обичам метъла, средновековна музика и именно там, често намирам там вдъхновение за рисунките си.

Ами аз съм Александър Цонков a.k.a. Lostov. Набор ’82, родом съм от Сливен. (Или както му казваме там – Сли‘ен). Оби-чам да чета и се старая да пиша неща, кои-то самият аз бих прочел с интерес. Или поне се опитвам да го правя. Чес-то се вдъхновявам и от филми, музика и текстове на песни. Огромен почитател съм на Краля (мисля, че е ясно кой), който е по-влиял дълбоко на съзнанието ми. И всъщ-ност продължава да го прави с всяка една прочетена негова книга. Експериментирам с различните жанро-

ве и се старая да предизвиквам различ-ни преживявания от целия емоционален спектър на читателя. Имам влечение към мистериите, хоръра, фантастиката, трилъ-ра, понякога към хумористичните истории и към детайлното обрисуване на човешки вътрешности. Както и някаква абсурдна комбинация от изброените. Както и кръв. Трябва да има кръв. Както кръвта ни дава живот, така тя придава и един особен живот на една история – изпълва я със съ-държание, смисъл и цвят.

Александър Цонков

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ126 127Григор Георгиев - Gollorr

Нещото

Нямаше представа от колко време е в това състояние. Дали от ня-

колко часа или няколко дена. Тялото му бе брутално узурпирано и не мо-

жеше да помръдне. Нещо го бе приковало в противните си обятия и не

го пускаше. Нямаше и да го пусне. Нещо го бе покварило по възможно

най-ужасния начин.

Същото това нещо бе упоило и разсъдъка му – не изцяло, но доста-

тъчно, за да го обезсили и отчае дотолкова, че искрено да желае бърза

смърт. Знаеше, че краят му е близо, но не искаше да си представя как

щеше да настъпи. Искаше просто всичко вече да се свършва. Нямаше

спомен как се бе стигнало до това положение, а и вече нямаше значе-

ние. Последното, което си спомняше, бе как някой, нещо покри лицето

му и оттогава потъна в черната прегръдка на болката и безнадеждност-

та. Оттогава бе приклещен в някаква чужда материя. Тя се бе увила око-

ло него и го бе обездвижила.

Враждебен организъм го бе оплел в мрежите си от разнообразни тъ-

кани, бе се втъкал в него и единствено лицето му стоеше открито.

Едната му буза бе покрита с лепкава слуз, която от време на време

капеше и се смесваше по-надолу с другите вещества, които периодично

извираха от материята, която го държеше здраво. Не усещаше тялото

си, нямаше контрол над него. Но чувстваше болката.

Изгарящата болка отвътре, която го връхлиташе на вълни и след това

затихваше, оставяйки тлеещи огнища в него. Не можеше да извика. Не

искаше, защото нещо му казваше, че така ще стане по-зле.

Нещо бе в тялото му. Нещо чуждо, нещо враждебно. Същото това

нещо, което го бе отвлякло и приковало на това мрачно място, по този

"Art done for "Just Games Interactive Entertainment"All rights reserved."


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ128 129Григор Георгиев - Gollorr

начин. Усещаше как нещото в него се движи и изсмуква живеца му. Усещаше

как то расте. И когато пораснеше достатъчно… Опитваше се да не мисли за

това. Не искаше да мисли за това. Откри, че колкото повече се опитваше да се

измъкне, колкото повече умът му се бунтуваше срещу тази гротескна намеса,

толкова повече нещото в него се движеше заплашително. Затова бе изпаднал в

състояние на полулетаргична изтръпналост, в която сюрреалистичните кошма-

рите владееха съзнанието му. Стараеше се да не мисли въобще, просто чакаше

всичко да свърши и последната и единствена надежда бе, че ще е скоро и че

ще стане бързо. Хаотичните спомени за човека, който някога беше, само го ка-

раха да страда вътрешно и подсилваха стремежа му към избавлението, което

не пристигаше.

Нещо светна в лицето му. С мъка отвори натежали клепачи. Огря го силна

светлина и примижа. Усети как нещото в него се раздвижи. Болезнен спазъм

премина през тялото му и той потръпна. Сред ярката бяла светлина, успя да

различи човешки силует. След няколко секунди, доколкото изтерзаните му очи

съумяха да привикнат в светлината, видя войник в пълно бойно снаряжение. На

лицето зад скафандъра му, се изписваше неподправен ужас.

– Убий ме! – успя да промълви клетникът. Нещото в него се размърда по-насто-

ятелно. Съзнанието му крещеше от болка, но не можеше да ? даде глас.

– Убий ме! – повтори той с върховно усилие. Войникът пред него го гледаше

с нарастващ страх. Не можеше да вземе решение. Колебаеше се, не знаеше

дали е редно.

В този миг коремът на нещастника се разпори сред фонтан от бликаща кръв

и от него излезе Пришълецът. Изчадието изпищя пронизително, разкривайки

множество малки остри зъби. Приемникът му се гърчеше в предсмъртна аго-

ния. Войникът изкрещя от изненада. Насочи оръжието си и натисна спусъка.

От дулото излезе мощна огнена струя и пламъците мигом обгърнаха и двамата.

Пришълецът пищеше неистово, докато огънят не превърна тялото му в почер-

нели цвърчащи останки, а бедният нещастник най-сетне получи своето закъс-

няло избавление.


"Art done for "Just Games Interactive Entertainment"All rights reserved."


130 131

Силвия Шосева

Силвия Шосева е родена 1983г. в град София. През 2002 г. завършва Художестве-ната гимназия в София, а през 2007г. СУ” Св. Климент Охридски”, специалност „Изоб-разително изкуство”. През 2009г. завършва магистратура , специалност „Графичен ди-зайн” в Нов Български Университет. Творческият път на Силвия Шосева за-почва от ранна детска възраст с непрестан-но желание за рисуване. Самата тя казва, че помни първите си рисунки, датиращи от времето, когато е била на три годишна възраст. През целия си живот до този мо-мент тя е преминавала през различни етапи и вдъхновения, които са и показвали пътя към нови търсения. В ранната живопис тя е експресивна и вдъхновена от художника Генко Генков. В по-късен етап започва да затвърждава един неповторим и характерен стил, който с времето започва да я отличава като творец. В периода 2007-2015г. тя се вдъхновява от актьори и певци, които харесва и започ-

ва да рисува лицата им, превъплъщавайки ги в герои на картините си. Това е един вид игра с публиката на „Познай кое е лицето”. От 2007г. до 2010г. Силвия е повлияна от Брут арта. В картините си използва симво-ли свързани с насилие и сексуалност. Това са предимно портрети на актьорите Никол Кидман, Кирстен Дънст, Хейли Осмънт, пе-вицата Бьорк и др. В периода 2011-2014г. започва да из-ползва цветя, различни растения в карти-ните си, въздействащи по различен начин в съчетания с портретите, които са все още обект на нейните търсения. Лицата са ясни, бели и открояващи се. Цветовете са контрастни. Портретите са едновременно портрети, но и символи. Природата е също обект на трансфор-мация. В картините на Силвия има мистич-ност и една неповторима откровеност, при-съща за творчеството и в съчетание със символи, с които въздейства на зрителя.

Катерина Христова е проплакала за пръв път през 1992 в София. Обича приключени-ята и се е вкарвала в не една и две бели, поради тези си сентименти. През 2011 за-вършва Американския Колеж в София и взима решението, напук на баба си, да учи история на изкуството в Нотингам, Англия. Често може да бъде видяна да се шляе по улиците, облечена във всички цветове на дъгата и отнесено пишеща на телефона си. Предимно накъсани мисло-импресии, кои-то обикновено превръща в текстове месеци по-късно, защото точно в 3:05 сутринта и е дошла добра идея. Едно нещо е сигурно,

без изкуство не може да живее. Води блог, "Отнесена на Острова" от около две години и там публикува размислите си, но не мисли че някой освен майка и (два пъти в година-та) го чете. Един от близките и приятели е черен клепоух заек, който се подвизава под името Пангур Бан, което в превод от староирланд-ски означава “бяла котка”. Приятелите и ще я опишат като “герой от детска книжка” или “луда като шапкар”, но истината е, че Кат е просто 12-годишно момиче, затворено в тяло на жена. Уж.

Катерина Христова

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ132 133Силвия Шосева Катерина Христова

Аз обичам.Него обичам.Теб обичам. Само.Сгушено.Чисто.Тръпнещо.Тихо.Следобедно.Разминаващо се...С няколко многоточия. Повече ОтколкотоМожеш даРазбереш.Побирам те в Слънчеотразителни клепкиИ Дъждовни шепи-Пия те на спомениИ щастливо По нотиЩе догоня Липсата ти.Залюлявам се в Изплъзващо се чувство.Аз и ти-обич една хотелска стаяпространство. Сапунени мехури-Извън Брюксел се пукат.Обожавам. Каквото можеше да бъде.Благодаря,Че не Е. А можеше още да боли.Вдишай.Издишай.Прогори краищата миС целувка.И Напусни.

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ134 135Силвия Шосева

Мъж-звяр с име на цвете,И душа изплетена от пепел.Рониш ме на песъчинки,Като пясъчен замък- Смлени миди, Потрошен седеф. Как изграждаш Счупени колони- С пирони ли зачуквашСтраховете си илиС карфици забождашМухите-светлояди? Аз съм последната светулка През юни и Тлея - то Сякаш съвсем не беше, Освен...Че още помня очертанията Му в мъгливите сутрини.Но август вече за втори пътСе ИзнизваИ зная, че скоро есента Отново ще разцъфне в косите ми,АМорето ще заспи под клепките.

Катерина Христова

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ136 137Силвия Шосева Катерина Христова

Хроника на една раздяла в бъдеще време.

Някои дни се чудя повече от други,Как със теб ще се разпаднем- Двамата бегачи, единият на дълги, другият на къси разстояния...Кой ще се задъха първи и ще забави крачка,Кой ще се умори да бъде следван и ще поеме по непозната пътека.Или взаимно ще решим, че координатите не съответстватИ ще изберем да картографираме Нечии други пространства.Дали умът ми ще се разпадне на незабравчени поля,Или пък ти ще издишаш липсата миКато коловозен мираж в тъмното на реката.Дали Нашият Град, ще се замърси дотолкова, че белите ни лястовици да се попилеят... Аз дали ще избягам отново с полъха на нова любовИлиТи ще решиш, че моята несигурност те оплита в риза без ръкави?Някои дни се чудя повече от други,Как със теб ще се разпаднем.Но както каза ти -"денят е наш и това е всичко, което е от значение"


138 139

Лилия Питър

Здравейте, казвам се Лилия Питър и съм родена на 27.07.1985г. в гр.Пирдоп. Завърших Националната Гимназия за древни езици и култури “Константин-Кирил философ” с профил “българистика” през 2004, а висшето си образование получих в

СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “философия”. Работя като графичен дизайнер на сво-бодна практика и рисувам когато намеря време и вдъхновение. В правенето на изкуство намирам задо-

Лилия Питър

воляване на няколко свои базови потреб-ности: потребност от свобода, потребност от себеразкриване и потребност от себе-познание. Почти никога не знам какво в крайна

сметка ще излезе от дадена картина, поз-волявам на концепцията да изкристализи-ра сама и после се радвам на резултата като страничен наблюдател.

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ140 141Лилия Питър Лилия Питър

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ142 143Лилия Питър Лилия Питър


144 145

Константин Петков Костов

Роден 1988 в Пловдив, живее и работи в СофияОБРАЗОВАНИЕ:2014 докторант - Национална Художествена Академия, София, България 2014 резидент в Cite International des Arts, Париж, Фран-ция2013 магистър, специалност „Живопис“ към Национална Художествена Академия, София, България 2011 бакалавър, специалност „Живопис“ към Национал-на Художествена Академия, София, България - в класа на проф. Андрей Даниел и гл.ас. Правдолюб Иванов2009 обменнен семестър по програма „Еразъм“ - Burg Giebichenstein Hochschule fr Kunst und Design, Halle(under Saale), Гер-мания2007 Национална Художествена Гимназия „Цанко Лавре-нов“ , Пловдив, България - Специалност „Живопис“УЧАСТИЕ В ИЗЛОЖБИ:2015 „Всичко е добре, когато започва добре“- изложба на студенти и преподаватели от Национална Художест-вена Академия София в Държавна Художествена Галерия „Борис Денев“ Велико Търново2015 IMAGO MUNDI Luciano Benneton Collection at Venice Art Biennale 2015, Венеция, Италия2015 „Всичко е добре, когато започва добре“- изложба на студенти и преподаватели от Национална Художествена Академия София в Градска Художествена Галерия, Русе, България2015 ‘Внимание: Прясна Боя!‘ – групова изложба живо-пис – СГХГ София, България2015 ESSL ART AWARD CEE 2015 - номинации за Бълга-рия, Галерия „Академия“, София, България2015 ‚The next step generation’ – млади български худож-ници от колекцията на Хюго Вутен, Европейска комисия Берлиамонт, Брюксел, Белгия2015 Галерия ‚ СофияПрес‘ – временна експозиция, Со-

фия2015 „Всичко е добре, когато започва добре“- изложба на студенти и преподаватели от Национална Художествена Академия София в Галерия ‚Методи Мета Петров‘, Димитровград, Сърбия2014 ‚Какво се случи?‘ Галерия СБХ ‚Шипка 6‘, София, България2014 'My name is artist – The next step generation’ - Hugo Voeten Art Center, Херенталс, Белгия2014 „Всичко е добре, когато започва добре“- изложба на студенти и преподаватели от Национална Художествена Академия София в Градска художествена галерия „Петко Задгорски“- Бургас, България2014 НАЦИОНАЛНИ ЕСЕННИ И3ЛОЖБИ Пловдив 2014 „Отстранени системи/Estranged systems” , Пловдив, Бъл-гария2014 Mundus Vade Retro - KIBLA PORTAL Марибор, Сло-вения2014 „Младото изкуство като обект на желание“ – Гале-рия „Ракурси“, София, България2014 „Пленер с.Шишковци посветен на Владимир Дими-тров – Майстора“ проект на НХА съвместно община Кюс-тендил – изложба ГХГ Кюстендил, България2014 „Всичко е добре, когато започва добре“ - изложба на студенти и преподаватели от Национална Художест-вена Академия София в Градска художествена галерия – Варна, България2013 7mes Jeux de la FRANCOPHONIE 2013, Ница, Франция (Hermes- ACROPILIS Hall, Ница, Франция – номи-нации; Arts visueles vernissage АCOPOLIS, Ница, Франция )2013 NE Fest (Фестивал за независимо изкуство) 2013 – част от DA international festival 2013, DaDA Cultural Bar exhib., София, България2013 ESSL ART AWARD CEE 2013 - номинации за Бълга-рия, Галерия „Академия“, София, България2013 Изложба на магистри 2013 Национална Художетве-на Академия, Галерия „Академия“, София, България2011 Societe Generale Експресбанк, Изложбена зала цен-трален офис, София, България

Константин Петков Костов

2011 Студентска изложба на дипломанти випуск 2011 Национална Художествена Академия, изложбена зала Шипка 6 СБХ (Съюз на Българските Художници), София, България2011 Хартиен Арт Фест, НХА София, България2011 Фондация Св.св. Кирил и Методий - изложба на млади художници, критици и куратори, Галерия Шипка 6 СБХ, София, България2011 „Still-life and Co“ - Галерия къща Вигденщаин, Виена, Австрия2010 СЛЕД ЛЕД (проект на студенски съвет към НХА), На-ционална Художествена Академия, София, България2010 Sofia-London exchange (международен проект на НХА съвместно Candit Art Trust foundation, London, UK) първа изложба – Candit Art Trust Gallery, London, UK;втора изложба – Галерия “Академия“, София, България2010 Национална студентска изложба – конкурс, Галерия“Червеното Пони“ Пловдив2010 Az rkezk (the Arrivals,Галерия Български култу-рен институт съвместно Roselly Gallery, Будапеща, Унгария2009 Jahres aus Stellung – Hermes Gallery, Burg Giebichenshtein Hochschule fr Kunst und Design, Halle (under Saale), Germany2009 10 Jahre klasse Ute Pleuger, Volkspark Gallery Burg Giebichenshtein Hochschule fur Kunst und Design, Halle(Saale), Germany2008 Нощ на музеите и галериите Пловдив-“ Light”, худо-жествена акция, ГХГ Къща-музей мексиканска графика Пловдив, България2008 Still-life and Co – Галерия София Прес, София, Бъл-гария2008 Between green and red (самостоятелна изложба), ГХГ Къща-музей мексиканска графика Пловдив, България2008 Национална студентска изложба – конкурс, Галерия“Червеното Пони“ Пловдив2007 Изложба на дипломна защита - Галерия Гладстон СПХ Пловдив2007 Трети национален конкурс за учебна рисунка - из-ложба, Галерия Дебют, София

2007 Стената, графити фест, Международен Панаир на изкуствата, Пловдив2006 Impression изложба, Международен Панаир на изку-ствата, Пловдив2006 Art Collage изложба-награждаване, Четвърти меж-дународен арт колаж симпозиум, Пловдив2006 Втори национален конкурс за учебна рисунка - из-ложба, Галерия Дебют, София2005 Наследници на Цанко Лавренов, Галерия Румфея, Пловдив2005 Първи национален конкурс за учебна рисунка - из-ложба, Галерия Дебют, София2005 Every green and blue, Международно биенале на гра-фиката, Торун, Полша2005 Art Collage изложба-награждаване, Трети междуна-роден арт колаж симпозиум, ПловдивНАГРАДИ:2015 Nomination for Essl Art Award CEE 20152013 Cit internationale des Arts Paris – Награда Нацио-нална Художествена Академия и Societe Generale Експресбанк2013 Nomination for 7mes Jeux de la FRANCOPHONIE 20132013 Nomination for Essl Art Award CEE 20132011 Фондация “Св.св. Кирил и Методий” , конкурс за млади художници,критици и куратори - награда „Живо-пис“2011 Хартиен Арт Фест София, НХА и фондация Амате-рас - награда2007 Национална фондация “13 века България’ - награда Атанас Стайков2006 Четвърти международен арт колаж симпозиум - първа награда2006 Втори национален конкурс за учебна рисунка - вто-ра награда2005 Наследници на Цанко Лавренов - награда2005 Трети международен арт колаж симпозиум - награ-да2005 IFSA Poland - Diplom award

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ146 147Константин Петков Костов Константин Петков Костов


148 149

Пепина Манолова

Здравейте! Казвам се Пепина Манолова и съм „рисуващ“. За мен човек е рисуващ постоянно – в мечтите си, в отноше-нията си, в начина по който се събужда сутрин. Така и аз творя през по-голямата част от съзнателният си живот. И да ви кажа честно – чудесно е! През 2014 година, завърших Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“, специалност Илюс-трация и оформление на книгата. По време на обучение-то си там участвах в различни изложби и конкурси. През 2011 година, спечелих първа награда в националният конкурс за учебна рисунка, а през 2012 първа награда за Артистична рисунка. Към момента уча Анимация в Arts University Bournemouth, Англия. Едно поредно приключение, което

ми носи много нови емоции. Идеята за това да изградя персонаж и да му вдъхна живот ме привлече. Магията да видиш как рисунката оживява е неописуема. Ето защо реших да вложа и продължа да развивам всичко науче-но досега именно чрез Анимацията. По време на първата си година там, участвах в благотворителна изложба, за построяването на ново студио за рисуване. За мен беше удоволствие да разбера, че имам принос за тази инициа-тива. Освен рисуваща съм и търсеща. Търсейки човек си задава въпроси, а те са като двигател за съществуване. В работите си обичам да експериментирам и предизвик-вам себе си. Природата е най-голямото ми вдъхновение и често я наблюдавам. Идеите са около нас, нужно е да бъдем будни за тях!

Здравейте, казвам се Даниел Йовков, роден съм през 1991 г. в София. През 2010 г. съм завършил гимназия с профилирано изучаване на английски език. От 2012 г. до 2014 г. живеех

в Зиген (Германия). В момента уча славянска филология в Софийски уни-верситет.

Даниел Йовков

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ150 151Пепина Манолова

***

Желая с теб

всеки миг да запечатам,

да го опиша

и докато го

правя, налице съм,

със същата тази

усмивка,

която ми даваш,

желая всеки момент

в кадър да хвана –

ти тук,

ти там,

ти някъде,

ти навсякъде,

а аз или зад листа,

или зад апарата,

ще те запечатвам,

оставяйки спомена

за теб,

и когато един

ден спра,

няма да има спомен

от мен,

но аз ще имам

част от теб – изписана

в кадър...


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ152 153Пепина Манолова

***

Падението на човек

най-общо казано е,

като отворила се

дупка на столичното шосе,

безспирно се заобикаля

от време на време,

някой слага клон

в нея да се откроява,

но никой не би

направил нищо

повече

за да спре шосето

да се разпада

и така докато

не стане бездънна яма,

без шанс за никаква

промяна,

та и хората са такива,

дъждът пълни дупката,

а сълзите очите,

но толкова много

морета и океани,

че няма просто

как да си различен,

ямата пропада,

човека в нея,

душата в тялото

и падението край

няма.



154 155

Радина Гавраилова

Младата 18 годишна художничка - въз-питаник на НГПИД „Академик Дечко Узу-нов”, специалност „Изящни изкуства“ - влюбена в изкуствата и природата, която се чувства най-добре когато сътворява красота. Накратко за мен: Живея в град Казан-лък. Обожавам да пътувам, да се докосвам

до света и да се забавлявам истински. Лю-бознателна съм, старая се да бъда инфор-мирана, вярвам в собствената си хармония и личен баланс и не вярвам в случайността. Държа на семейството и приятелите си. И съм благодарна, че се научих да обичам и ценя освен моментите си с другите, но и моментите, в които съм сама.

Георги Петков, (Казанлък 1979г.) За-вършил е философия (PhD, СУ) занимава се с писане основно на проза, понякога на поезия: сатирична, сантиментално-сериоз-на или сатирично-еротическа. Изкушен е от писането на кино анализи

и театрална критика в стилистиката на су-бективния реализъм и от различни „други“ на съвременността жанрове. Скоро предстои да излезе първият му роман „Ръката на Мария“.

Георги Петков

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ156 157Радина Гавраилова

***

Желая тялото ти и въздишките ти на душата

да си отпаднала в ръцете ми всесилна

когото те крада да си богата

когато те разплаквам да се смееш

да ти изтръпват пръстите когато устните ми те наричат

замлъкнали от страст усмихнати ‘мръсницо!’

да ставаш цялата в целувките ми жар.

***

Поглед с устните – от приближаване

равновесие вскок гравитацията

топло, меко, задържам се –

– залитам белите ти

памукови колена,

– крадеш ли ме?

Като есенна, ябълка, резенче, да те обичам.

Гравирано, зимна, застинала, ловна картина,

– красиво е.

нападателно, непомръдваме.

Дишаме повече.

Повече гледаме. По-гледи

По близо ли сме?

Повече говорим.

Престъпили ли сме изобщо някога –

непрекрачили ли сме нещо?

Повече мълчим.

Малки

– сладки

устни

– в устните.


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ158 159Радина Гавраилова

***

говори ми нежно, а после

ме хвани грубо –

искам да усетя

пеперудените ти думи,

емоционалният език,

разтварянето на крилата,

росата в чашата на цветето,

трептенето на пеперуди.

искам да почувствам

как сладостта ти

вдига глезените ми до етера на възуха

и пръстите ти как изтръпват моите,

а когато падам

от небесата ти

запалена от слънцето

със бурите и водите

на три солени океана –

пробий ме като бик

пробий ме с двете си рога!



160 161

Зибо Силвенс

Зибо Силвенс (Зибо, или Зи, както я на-ричат приятелите) се влюбва в рисуване-то още на 2-3 годишна възраст, когато за пръв път подушва боровия терпентин (Вни-мание: „Терпентинът е опасен, да се пази от деца”). Днес, трийсетина години по-късно, все още твърди, че рисуването, освен неиз-бежно, е и голямата й любов. Вероятно за-това наред с творбите, които създава по поръчка, има и такива, които за нищо на света не би продала (но пък не пречи да попитате). Зибо определя себе си като мечтател и откривател. Харесва открити очи и откри-ти пространства. Май заради принципа си

„Без рамки” става и художник-стенописец. Предпочита да е инкогнито („рисуването ми говори само за себе си”). Но ще я по-знаете по зеленото око (онова на езика, за-ради което няма да си направи пиърсинг), когато я срещнете на стоп или из софий-ските улички и паркове. „Какво означава „Зибо”, я питаме на-връх „Джулая”. „Събирач на живи въглени” според ня-кои от древните митологии”, усмихва се тръпчиво-сладкият й ментов поглед. Дали е така, обаче, и самата Зи не знае. Може би защото обича да поставя под въпрос дори „неопровержимите истини”. Всъщ-ност най-вече тях.

"Една идея пали хиляди свещи." Емерсън

СтанимирДимитров

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ162 163Зибо Силвенс

Премрежен

облакът в косите на Париж

заплака върху мраморното рамо

и Нот'р дам с камбанени сълзи

посегна в тишината да удари...

Гласът и в тротоара на смъртта

пресрещна погледа на лудите педали:

- Хей, плодове обичате ли? А...?

продават се в Париж по всички гари...

- И виж... в отрязаната ми ръка

съм стиснал ябълката на страха.

Станимир Димитров

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ164 165Зибо Силвенс

Инфаркт

инсулт или прераждане –

какво му трябва на човека зад

карфицата?

Навярно патерица към смъртта!

и дишане,

и да пикае на лицата им!

Предателите...

ще посрещат изгреви

а красотата ще повръща синева...

и всяка вагина накичена с метафори

и всеки член изправен към медал!

А този падналият знае че краката му

едва ли могат повече да го държат...

и въпреки това сънува влакове и

електрически кълба и дъжд...

Станимир Димитров


166 167

Боян Йорданов - Босилек

Илюстратор. Художник, роден неизбеж-но в безпаметен августовски ден в благия град Благоевград. Рисувам откакто баба ми се помни (имам проблеми с паметта). Основното си образование завърших като левичар, а средното като природо-ма-тематик. В момента се подвизавам като докто-рант в старопрестолния град след магис-търска степен по триизмерна графика, но все така си оставам бакалавър по душа и

пирински македонец по сърце. С еднакво твърдоглавие творя като аналогов дизайнер, кирилически типограф и етно-илюстратор. Изобразеното от мен е неразривно свързано със забравените ве-кове. Сънуван синтез между обичта ми към българската култура и традиция, и поняко-га трудното за осмисляне влечение към де-тайла и художественото повествование. Планът ми за спасение на света включ-ва прозорец, книга, кисело мляко и перо.

Нося името Симона. Понякога се загръщам и с други имена. Неистово ги търся в думи … подреде-

ни в ред гласни и съгласни … Откривам ги в неопитомени мисли, чийто наемател е с лице на многоточие.

СимонаЯнакиева

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ168 169Боян Йорданов - Босилек

"Духовете от село Делвино"

А твоите пръсти? ... по ръба на душата ... … ровят се из жълти, прашни документи в лудница ... плячкосват спомени ... увиват се около сянката си на стената ... заглушават крясъка на птиците ... за да открият в немощта си, че им се присънва сънят на смешния човек .

Симона Янакиева

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ170 171Боян Йорданов - Босилек

Фрагменти:

... говорила ли съм ти за онези светлини, които се гонят в здрачината на стаята, когато отвън приближи кола или камион. Шумът от мотора остава далеч в края на улицата, а проблясъкът от фарове става все по-ясен. Разбулва притихналите ъгли на стаята и в противовес на желанието ми, превръща топлото ми тялото в контур, който следващите две секунди ще оформят в завършена фигура. И после светлините ще изчезнат, за да се появят отново ... така оглушително, и така безметежно ...

"Колобър"

Симона Янакиева


172 173

Мая Стойкова

Здравейте, аз съм Мая Стойкова. Родена и израс-нала в град Казанлък. С наполовина руска мисъл и кръв. Навлизането ми в изкуство-то започва, когато ставам на 9 години и поради преместването ми в друго учили-ще забелязват уменията ми в областта на изобразителното изкуството и ставам част от местна живописна школа. По също-то време сестра ми започва да посещава клуб по творческо писане. Там се събират деца горящи за създаване на нови свето-ве, което привлича и мен. Ставам част от тогавашния литературен клуб по фентази и фантастика, а днес по-знат ни под името „Светлини сред сенки-те“. И до днес заедно продължаваме да пи-шем и да се въплатяваме в нови светове в съвместните си романи. Възпламеняване-то на любовта и страста в изобразителното и литературно изкуство започва в ранната 2004. Същата тази година издаваме пър-вия от единайсетте си романа.

По-късно през 2008 година се запис-вам в конкурсните изпити за Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“, където се за-познавам с особеностите на промишле-ния дизайн. И през 2013година завършвам средното си специално образование като дизайнер. През есента на 2013 пътят ми ме на-сочва към София и по специално хвърля поглед върху Националната художествена академия. Със страх и малко подготовка се записвам в съвсем друга област – жи-вопис. Днес вече минали две години от обучението ми там, осъзнавам истинската ми любов към живопистта и бъдещето ми в тази насока. Пламъкът в мен продължава да се въз-пламенява както в четката така и в писал-ката. И чрез него съм готова да обгарям различния за мен свят. С умисъл да се под-палва и разпалва с помощта на всички ос-танали творци.

Ани Николова, Родена съм в далечната 1963година, в едно селце в Добруджа. За-върших гимназия в Добрич, след това Ико-номическия университет във Варна. Спра-вях се по-добре с точните науки. Римите ме изненадаха / и не само мен/ доста къс-но - бях на 40 години. Пиша онлайн, рядко

редактирам. Според мен всяка следваща редакция убива емоцията вложена в стихо-творението. Имам 2 публикации- едната е във добричкия вестик "Антимовски хан". Печелила съм награда за реклама за кафе Якобс. Не участвам в конкурси. Ня-мам издадена книга.

Ани Николова

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ174 175Мая Стойкова

СЪБУЖДАНЕ

Събуждам се по-късно от стрелките,които обикалят времетои съм лениво-цветна- есенна.Поръсвам по первазите усмивки-едва тогава ми се усмихва Слънцето.Събудена все още те сънувамс кожа като пелерина,която ме обгръща цяла..Очите ти сънувам как се скитатв хралупите на мойта нежност..Попарвам се с кафето сънено,вгорчавам си ъглите на усмивките,хрипливо вдишвам аромата зимени заживявам ден отнесен…А всъщност, искам ти да ме отнасяшв бляновете на квадрати,където хвърля зарове съдбатаи заедно да моделираме обрати. И ти ли се събуждаш, като мене?


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ176 177Мая Стойкова

БЯГСТВА

И винаги започвам отначалонастъпила на прага си съня.Събуждам понеделниците.. Бягам...С надеждата не съм сама.

Все още мога да очаквам.В очите пламъкът гори.Бягайки подреждам дните,в които смятам, че си ти.Защото...оцеляването е ненужноако няма празник, след това.Ако никой с теб не се зарадвазащо ще скиташ по света?!

И винаги започвам отначалонастъпила на прага си съня.Събуждам понеделниците.. Бягам...от лепкавите пръсти на нощта.



178 179

ИваДимитрова

Моя милост работи в областта на изкуството и дизайна.

ИваДим

Реагирам спонтанно на ситуации и емоции, създавайки плакати,илюстрации или други проекти, които комуникират с моите идеи.

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ180 181Ива Димитрова Ива Дим


182 183

РаяИванова

14.11.1988 – родена в София 1997 – 2007 – посещава първа частна школа „Дъга“ 1999 – участие в европейски месец на културата, Пловдив 1999 – сребърен медал от конкурса „Шанкар“, Индия 2000 – участие в международен пленер

в Италия 2001 – диплома от Техеран 2002 – втора награда от национален конкурс на фондация „Спасение“ на тема „Поколение без дрога“; първа и трета на-града в национален конкурс за рисунка в Ню Йорк, САЩ, организиран от UNFPA 2004 – бронзов медал от международен

РаяИванова

конкурс за рисунка Sichuan, Китай 2005 – награда на международното жури в Египет 2007 – първа самостоятелна изложба в галерия „Пагане“, София 2007 – следва архитектура в Технически Университет, Виена

2009 – сътрудник в архитектурно бюро „Tanos”, Виена 2011 – записва живопис в университета по приложни изкуства, Виена 2012 – самостоятелна изложба „Front/Back” в българския културен институт „Дом Витгенщайн“, Виена

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ184 185Рая Иванова

Бургаски вечери

Вълни-честотни.

Пяна -за бръснене.

Пясък - в бъбреците.

Русалка -хотела.

Наздраве!-Мерси!

Опит за летене

Докато изпускаш самолета,

аз те уча да летиш.

Оставаш-

За да не си изпуснем полета.

Първият ми спомен

Корабокруширах.

В мътни води.

А после водите изтекоха.

Рая Иванова


Бургаски вечери

Вълни-честотни.

Пяна -за бръснене.

Пясък - в бъбреците.

Русалка -хотела.

Наздраве!-Мерси!

Опит за летене

Докато изпускаш самолета,

аз те уча да летиш.

Оставаш-

За да не си изпуснем полета.

Първият ми спомен

Корабокруширах.

В мътни води.

А после водите изтекоха.



Пералня

Стаята е празна.Тениската на Нирвана.Стъклени бутилки.Пълни със дъна.

Търся начини.Събирам точки.Сънувам калинки.На черни точки.Няма връзка.Нямам връзка.Ходя по улица.Прибирам се.И спя.



190 191

Константин Касабов

Здравейте! Казвам се Константин Каса-бов, но съм по-известен с товрческия ми псевдоним - Консто. Аз съм худдожник и живописец и рису-вам вече от 13 години, завършил съм в На-ционалната Художествена Гимназия НУИИ "Илия Петров" през 2010, както и Нацио-налната Художествена Академия, бакала-вър, специалност Живопис при проф. Ан-дрей Даниел през 2014г. В момента карам магистратура в съща-та специалност. Живея и рисувам в София,

занимавам се със съвременна живопис, постигната с класически методи и техники. През февруари 2015г. направих първа-та си самостоятелна изложба "Контражур" в Underground Gallery и съм участвал в ре-дица съвместни изложби. Обичам да експериментирам с различ-ни материали и техники и се интересувам от всякакво съвременно визуално изку-ство. В свободното си време свиря фънк на бас китара и размишлявам за живота.

Кой съм и защо съм? Всички ме знаят като Веселин (Стоя-нов). Когато ме четат обаче аз се превръ-щам в Хоралд Чеков. Този претенциозен така наречен „артистичен псевдоним” (тази маска) се роди от любовта ми към двама големи писатели, а именно – Харолд Пин-тър и А. П. Чехов. Хоралд Чеков е писателят, който нами-ра смешното в тъжното и го споява с аб-сурд. Готов е да осмее всичко и всеки и не го интересуват последиците. Може да бъде и сериозен, когато иска да обърне внимание на проблем, който силно го въл-нува. Умее да накара човек да се замисли за малко. Умее и да кара героите си да се влюбват, да полудяват, да се самоубиват и безуспешно да се опитват да излязат от не-

ловки ситуации. Той търси нови хоризонти, вертикали и диагонали. Веселин Стоянов е мечтателят, който търси признание: като актьор и работи върху това да стане режисьор някой ден, и като писател. Гледа да не се взема на се-риозно, но гледа сериозно на изкуството и неговото качество. Разбира се добре с всеки (освен когато не иска да се разбира с някого). Любител е на добрия театър, добрата актьорска игра, добрият филм, добрият режисьор, хубавата жена, джаза, чашката кафе, цигарите и на ползите от алкохола. Истинският човек не забравя, че имена-та са само маски, с които другите могат да ни разпознават.

Веселин Стоянов

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ192 193Константин Касабов

Момичето, което се хранеше с истории

Не я познавах. Тя току що се беше качила в автобуса, когато

успях да намеря къде да се облегна без да има възможност

някой да ме обере. Момичето сигурно беше някъде осми/девети

клас. Беше и лошо. Правеше някакви гримаси и се държеше за

корема. Хубавелка с очила, но много гладна. Щях да я заговоря

и да и предложа нещо за хапване, но за жалост нямах нищо. Да

си бях взел един Кит Кат, ама не. Реших, че няма смисъл да я

занимавам с нищо, щом не мога да и помогна по никакъв начин.

От сега нататък винаги ще си нося някоя и друга вафла със себе

си.

Продължих да я наблюдавам, за да мога по всяко време да

скоча и да я хвана, ако започне да припада. Вече и беше много

лошо и лицето и се променяше с десет физиономии в секунда.

Наблизо се освободи място. Тя го видя и хукна към него. Още

преди да седне, извади от мешката си на Айрън Мейдън една

дебела книга. Отвори я на отбелязаното място и започна да

чете, за да забрави глада.

Хоралд Чеков


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ194 195Константин Касабов

Убийствената посредственост

„Умрях и в отвъдното не видях жив човек.” Не съм сигурен дали

това е нечия чужда сентенция прочетена или чута някъде, но ако е

моя, то много се гордея с нея. Вече няколко пъти ми се случва да

напиша книга и като я предложа в някое издателство да ми казват, че

вече някой друг я е написал, а аз така и не съм разбрал. Наричат ме

плагиатор, а това не е така. Просто имам един много голям проблем.

Аз нямам нито една оригинална мисъл в главата си. Всичко, което си

помисля, някой друг вече си го е помислил. Искам да съм единствен

по рода си, но колко ли други хора са си го помислили това същото

нещо преди мен?

Спрях да общувам с хората, защото при всеки разговор с мен

те имаха чувство на постоянно дежа вю. Най-добрият ми приятел се

самоуби, защото имаше чувството, че водим едни и същи разговори,

че сме заседнали в един момент във времето и не помръдваме. Ама

той животът е толкова кратък. Майките ни раждат разкрачени върху

отворените ни гробове, светлината блясва за миг и после отново пада

нощ (хубава сентенция, дано да е моя). Някой засне погребението.

Оказа се, че надгробното ми слово е дума по дума идентично с друго

от някакъв филм, който даже не си спомням да съм гледал. И вече

близките му не искат да ме виждат повече.

Аз съм най-посредственият човек на света. Не мисля, че друг е стигал

толкова далече в своята посредственост, че да убие каквото и да

е. Май трябва да кандидатствам за рекордите на Гинес. Ама с моя

късмет сигурно вече някой друг е пробвал и те са разбрали, че е

симулант.

В тоя ред на мисли, щом можеш да симулираш посредственост, то

значи може да се симулира и креативност и необикновеност. Толкова

искам да съм различен, нов, свой човек си, че още утре ще си направя

костюм от пържоли. 100% това много ще издразни вегетарианците!

Ама ще раздразни и кучетата, което не е добре. Не, ще напиша книга.

В нея един корабокрушенец ще живее на самотен остров, но един ден

ще спаси един човекоядец от неговото племе, което се е канило да го

изяде и защото го е спасил в петък, ще го нарече Петкан; после ще

научи човекоядеца на своя език и т.н. и т.н. Е, това ми изглежда доста

оригинално.

Да, какъв чудесен ден. Чудя се чай ли да пия, или да се обеся.

Хоралд Чеков



196 197

Георги Чепилев

Завършил стенопис и реставрация. Ра-боти в областта на приложната графика. Художник със специално разрешение за работа от Св. Синод на Б.П.Ц. и Национа-лен църковен музей. Илюстратор в медии и издателства, сътрудник на списанието за комикси " Чуден свят" от 1980 г. Изследвания върху типологията на ко-миксите започва да публикува от 1984 г. и отпечатва над 30 статии. Благодарение на него пловдивският печат е ракетоносител

на първите статии за историята и естети-ката на комикса в българските медии през 80-те години на миналия век. През 1991 г. основава и издава вест-ник за комикси "Диаскоп" с образователна цел. Основател на елетронния бюлетин за култура, комикси, художници изкуство „Ди-аскоп”. Съчетава иконописта с модерните тече-ния.

Екатерина Григорова (Добринище 1975) e авторка на множество публикации на по-езия. Нейната първа стихосбирка „Фарадеев кафез” (изд. Жанет 45) е отличена с на-града от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет” 2013, както и с номинация за “Национална награда за литература “Памет” (година първа – годи-на на Иван Методиев)” за 2013 г. Носителка на второто място от Националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение (2014). Втората й поетична книга – „Дъска по мокрия пясък“ (изд. Ерго) – е удостоена с номинация за

Националната литературна награда „Иван Николов“ 2014 и с номинация за наградата за нова българска поезия „Николай Кън-чев – 2014”.

"Поезията на Екатерина Григорова е като излят, но накъсан монолог от провиден-чески мисли, сякаш ти гледа на ръка. Това е една фикционна поезия, понеже никога не е сигурно дали става дума за реалнос-тта или за измислицата. Думите в нея са много, но изглеждат малко, понеже всяко двустишие е сънувана фраза, която пом-ниш на следната сутрин." Цветанка Еленкова

Екатерина Григорова

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ198 199Георги Чепилев

Самолет

I

Това, с което те превъзхождам, е тази болка,

замаяност –

с която ме превъзхождаш.

Броя числата, градусите в термометъра

и вдигам врява до небето, щом зърна кръженето на

орел.

Хей, това, с което те превъзхождам, са тези

крясъци.

Аз мога да фуча, да чупя вилици.

Мога да мълча като аутист – разклащайки само

кокошарника вътре.

Пеейки с децата, които минават през слънцето.

Мога да играя степ, рокендрол и да цвиля.

Да разперя ръцете си като самолет –

ако не си на борда, ще се разпердушиним.


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ200 201Георги Чепилев

II

Слушай, недей да се държиш така,

сякаш те изоставям.

Да дишаш тежко, в кестените да

разбиваш главата си.

Ти – който отвори моя череп,

ти – който не спря да

дрънкаш колко е хубав животът.

И там вътре да слагаш масата,

да се прекръстваш с мен пред

всяка пожълтяла дъскорезница.

Слаба съм, в главата ми е кацнал

самолет

и какво ли не лети –

чаши, обувки, мравките

полузашеметени.

Един ръждясал нож –

на никого вече не служи,

косата ти – като топъл балон.



202 203

ДесиславаДимчева

"Здравейте, казвам се Деси. Завършила съм Компютърни системи и технологии в Техническия университет, но винаги съм се интересувала от изкуство-то и то, по стечение на обстоятелствата (щастливи такива), е постоянно част от моя живот. Докато следвах попаднах в сферата на анимацията и илюстрацията, запознах се с професионалисти, които ми припомниха колко обичам да се занимавам с това. Програмист по разум и илюстратор по

душа, винаги разкъсвана между тези про-фесии..към днешна дата някак успях в ра-ботата си да съчетая и двете, което ме пра-ви много щастлива. Любими мои писатели са ме научили, че не трябва да се приемаме много на сери-озно, че без хумор и насмешка над всич-ко около нас.. трудно се живее. И някак все се случва, че хуморът е част от моите илюстрации...или поне това, което е забав-но за мен."

Родена съм в София, където завърших художествената гимназия и после акаде-мията. От 2009 живея в Берлин. Рисувам, мечтая, работя като уеб ди-

зайнер, работя като бариста. Пиша тайно и се надявам, някой ден да се осмеля да илюстрирам и покажа на бе-лия свят детските си книги.

Жасмина Накева

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ204 205Десислава Димчева Жасмина Накева

Като дете си мислех, че да порастнеш всъщност не

е най-вълнуващото нещо, което може да се случи

на човек. Другите деца искаха да станат доктори,

адвокати или супер известни, и това въобще не

съвпадаше с концепта ми за това да бъдеш голям.

Всъщност, за не бях сигурна какво точно беше

предизвикателството на това да порастваш, но две

неща знаех:

Първото, което се случва докато порастваш, е

че тялото ти се променя. Спомням си разглеждах

от близо клепачите на прабаба ми – тънки, меки и

почти прозрачни. Чудех се, какво ли е да имаш

такива клепачи. Усещаха ли се така деликатни, както

изглеждаха? Усещаха ли се стари? Това изведнъж ли

ставаше – събуждаш се една сутрин и косата ти е

сива, зъбите ти ги няма, а клепачите ти са деликатни?

Не бързах да посрещна остарялото си тяло. Не се и

страхувах от него.

Второто нещо, което принадлежеше на светът на

възрастните беше фактът, че ти е позволено да

участваш в купища вълнуващи събития. Да пътуваш

с автобус до съседен град – сама!, да караш колата на

баща си, да избереш какво да не вечеряш, да стоиш до

късно. Това бяха само част от безкрайните атракции,

които лунапарка на възрастните предлагаше. Аз

вече се возех към този парк на забавленията и не се

притеснявах, че няма да стигна до него.

Та какво беше предизвикателството? Трябваше да

има някакава задача, нещо което да изпълниш по пътя си към порастването. Не можеше да бъде така лесно – промяна на тялото и входа е свободен, мадам!

Деството ми беше слънчево. Наколко злополучни приятелства по пътя, но кой ги е нямал. След това дойде емоционално училище – отново нищо извън обичайното. Докато тези обикновени

неща ми се случваха, аз наблюдавах понякога хората около мен, търсейки моята тайна парола към светът на възрастните. Беше като да се въртя на въртележката с родителите ми, сестра

ми, приятели и съученици. Всички се въртяхме заедно, но не съвсем. Въпреки че бяхме на същата въртележка, всички гледахме в различни посоки и изживявахме нещата различно. Един

гледаше в храстите долу, друг зареяно проследяваше малка птичка прелитаща покрай нас и лудото ни въртене, а аз ... аз се въртях и се смеех и се въртях и се смеех и изведнъж вече не

бях дете.

Вече не можех да стоя под дъжа без чадър, само с песента си на уста. Вече не беше правилно да стоиш с подгизнали дрехи и две малки локви вода наместо обувки. Вече бях голяма. Наивно

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ206 207Десислава Димчева Жасмина Накева

очаквах, че това – порастването - ще се случи с

голямо дрънчене и суматоха. Но не, аз още нямах

отговор на това, какво беше важното нещо, което

трябваше да направя докато пораствам.

Отговорът дойде неочаквано от баба ми, която

една вечер ми разказваше стара семейна

история. Сарказмът в гласа и бе така силен, че аз

изтръгната от същността на разказа й, трябваше

да се замисля за чувствата й, или по-скоро за

липсата на такива. И разбрах. През последните

няколко години с всяка среща, с всеки спомен и

разказ, баба ми ставаше все по- вгорчена и тъжна.

Понякога дори жестока. Това ли ме очакваше

и мене? Тя знаеше неща и те бяха достатъчни

да знае всичко, да е изживяла всичко. Сега тя

можеше да си позволи да наблюдава безразлично

светът и никога вече да не го поставя под въпрос.

Никога вече да не е любопитна, никога вече да

не помирише зелената трева така както преди,

защото тя въсщност знаеше как мирише зелената

трева. Тя сигурно дори нямаше да даде вече втори

шанс на зелената трева да мирише различно за

нея.

И аз намерих моята тайна задача. Не беше

парола, не беше гатанка. И нямаше нищо общо

с дейностите които се полагаха на възрастните.

Точно обратното – всичко опираше до това да

не забравиш детето, което някога си бил преди

да се метнеш на влака за големия лунапарк на

порастването. Защо никой не ми каза това преди? Как можеха да пропуснат нещо толкова важно? Също бяха пропуснали да ми кажат, че трябва сам да се научиш да не забравяш малкото ти

аз. Да се научиш да не го забравяш и също така да се грижиш за него.

Та ето ме сега, грижа се добре за детето в мен чрез моето изкуство и видения. Все още се уча да го пазя - отскубва ми се от ръката от време на време и сърцето ми изтръпва, докато не го

намеря отново сред тълпата от възрастни, заплеснати по атракциите на лунапарака за порастнали.


208 209


Родена съм в София, където завърших ху-дожествената гимназия и после академия-та. От 2009 живея в Берлин.

Рисувам, мечтая, работя като уеб ди-зайнер, работя като бариста.

Пиша тайно и се надявам, някой ден да се осмеля да илюстрирам и покажа на

белия свят детските си книги.


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ210 211Жасмина Накева Жасмина Накева

Като дете си мислех, че да порастнеш всъщност не е най-вълнуващото нещо,

което може да се случи на човек. Другите деца искаха да станат доктори, адвокати

или супер известни, и това въобще не съвпадаше с концепта ми за това да бъдеш

голям. Всъщност, за не бях сигурна какво точно беше предизвикателството на това

да порастваш, но две неща знаех:

Първото, което се случва докато порастваш, е че тялото ти се променя. Спомням

си разглеждах от близо клепачите на прабаба ми – тънки, меки и почти прозрачни.

Чудех се, какво ли е да имаш такива клепачи. Усещаха ли се така деликатни,

както изглеждаха? Усещаха ли се стари? Това изведнъж ли ставаше – събуждаш се

една сутрин и косата ти е сива, зъбите ти ги няма, а клепачите ти са деликатни? Не

бързах да посрещна остарялото си тяло. Не се и страхувах от него.

Второто нещо, което принадлежеше на светът на възрастните беше фактът, че

ти е позволено да участваш в купища вълнуващи събития. Да пътуваш с автобус до

съседен град – сама!, да караш колата на баща си, да избереш какво да не вечеряш,

да стоиш до късно. Това бяха само част от безкрайните атракции, които лунапарка

на възрастните предлагаше. Аз вече се возех към този парк на забавленията и не се

притеснявах, че няма да стигна до него.

Та какво беше предизвикателството? Трябваше да има някакава задача, нещо

което да изпълниш по пътя си към порастването. Не можеше да бъде така лесно –

промяна на тялото и входа е свободен, мадам!

Деството ми беше слънчево. Наколко злополучни приятелства по пътя, но кой ги

е нямал. След това дойде емоционално училище – отново нищо извън обичайното.

Докато тези обикновени неща ми се случваха, аз наблюдавах понякога хората

около мен, търсейки моята тайна парола към светът на възрастните. Беше като

да се въртя на въртележката с родителите ми, сестра ми, приятели и съученици.

Всички се въртяхме заедно, но не съвсем. Въпреки че бяхме на същата въртележка,

всички гледахме в различни посоки и изживявахме нещата различно. Един гледаше

в храстите долу, друг зареяно проследяваше малка птичка прелитаща покрай нас и

лудото ни въртене, а аз ... аз се въртях и се смеех и се въртях и се смеех и изведнъж

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ212 213Жасмина Накева

вече не бях дете.

Вече не можех да стоя под дъжа без чадър, само с песента си на уста.

Вече не беше правилно да стоиш с подгизнали дрехи и две малки локви вода

наместо обувки. Вече бях голяма. Наивно очаквах, че това – порастването - ще

се случи с голямо дрънчене и суматоха. Но не, аз още нямах отговор на това,

какво беше важното нещо, което трябваше да направя докато пораствам.

Отговорът дойде неочаквано от баба ми, която една вечер ми разказваше

стара семейна история. Сарказмът в гласа и бе така силен, че аз изтръгната

от същността на разказа й, трябваше да се замисля за чувствата й, или по-

скоро за липсата на такива. И разбрах. През последните няколко години с

всяка среща, с всеки спомен и разказ, баба ми ставаше все по- вгорчена

и тъжна. Понякога дори жестока. Това ли ме очакваше и мене? Тя знаеше

неща и те бяха достатъчни да знае всичко, да е изживяла всичко. Сега тя

можеше да си позволи да наблюдава безразлично светът и никога вече да

не го поставя под въпрос. Никога вече да не е любопитна, никога вече да не

помирише зелената трева така както преди, защото тя въсщност знаеше как

мирише зелената трева. Тя сигурно дори нямаше да даде вече втори шанс на

зелената трева да мирише различно за нея.

И аз намерих моята тайна задача. Не беше парола, не беше гатанка. И

нямаше нищо общо с дейностите които се полагаха на възрастните. Точно

обратното – всичко опираше до това да не забравиш детето, което някога

си бил преди да се метнеш на влака за големия лунапарк на порастването.

Защо никой не ми каза това преди? Как можеха да пропуснат нещо толкова

важно? Също бяха пропуснали да ми кажат, че трябва сам да се научиш да

не забравяш малкото ти аз. Да се научиш да не го забравяш и също така да

се грижиш за него.

Та ето ме сега, грижа се добре за детето в мен чрез моето изкуство и

видения. Все още се уча да го пазя - отскубва ми се от ръката от време на

време и сърцето ми изтръпва, докато не го намеря отново сред тълпата от

възрастни, заплеснати по атракциите на лунапарака за порастнали.



214 215

ПетърСтанимиров

"Винаги е знаел, че ще стане художник, страх го е от клишетата и скача в дълбо-кото, когато се задържи на едно място Художник. Името му свързваме с ко-миксите в списание Дъга, с издателство Плеяда и с кориците на Стивън Кинг и Дийн Кунц, с бума на книгите игри у нас, с работата му като арт директор в студио Haemimont Games, със сдружение Про-ектът Дъга... И с илюстрациите на редица любими заглавия за деца и възрастни. Както забелязваш, той не се страхува от предизвикателства и е готов от раз да зареже рутината, за да се впусне в ново творческо приключение. Петър Станимиров е един от художни-ците, които през 80-те пълнят с картинни разкази списание Дъга (негови са Буба-чко, Карамела Му, Пуки и галактическите пирати, Крепостта на безсмъртните, Ос-тровът на съкровищата, Янтар и други) и бетонират високия статут на комикса в съзнанието на всеки, разгръщал списани-ето. През 90-те минава от другата стра-

на на барикадата и стъпва решително в книгоиздаването, като заедно с Димитър Стоянов създава Плеяда - издателството, наложило Стивън Кинг у нас, не просто публикувайки произведенията му, но и оформяйки ги по непоколебимо разпоз-наваем и визуално разтърсващ начин. В някакъв момент вероятно си бил ув-лечен и по книгите игри - да знаеш, че и в тях пръст има Станимиров. Той помага за събирането на млад екип от български автори, които, под чуждестранно звучащи псевдоними, щурмуват жанра. А след това отново се хвърля в непознатото и ста-ва водещ художник (впоследствие и арт директор) в студио за компютърни игри. Единайсет години по-късно Петър осъз-нава, че достатъчно дълго се е откъснал от рисуването, такова, каквото иска да бъде, и със свежи сили и ентусиазъм се завръща към илюстрациите."

Текст и интервю Нели А. Калчева за списание Sofia Life

Илиана Илиева е родена на 08.04.1969 г. в гр. Враца. Завършва НГДЕК “Констан-тин-Кирил Философ” (профил старобъл-гаристика) и СУ “Св. Кл. Охридски” (руска филология и история). Живее и работи в София. Автор на кни-гата “Жабешки скок. Тристишия, хайку, танка” (Издателско ателие Аб, 2004 г.) и на стихосбирките “Ти, който хакна планетата” (Издателство “Книгата” – Варна, 2008 г.), “Пента и Пижо. Малки и още по-малки пес-ни” (Издателство “Книгата” – Варна, 2009

г.), “Говорещите руни на реката “ (Издател-ство “Захарий Стоянов”, 2011 г.), “Предме-ти” (Издателство „Пергамент”, 2014 г.). Има публикации в редица български и чуж-дестранни издания за литература и култу-ра. Член на Българския хайку съюз (БХС) и ”Хайку клуб – София”. Редактор в Елек-тронно списание "LiterNet" и зам. гл. редак-тор на списание „Хайку свят” (издание на „Изток –Запад” и БХС).

Илиана Илиева

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ216 217Петър Станимиров

ЧАРКЪТ

Ой, ти, дошло от нищото,

подритвам те и си ритам акъла.

Ти си ми съзнанието за незнание,

моята утринна амнезия,

паметта за падналия без бой,

паметник на незнайния войн,

зъбчатка от Чикагото на Алеко,

манията на Плюшкин с жива душа.

Бъди след мен

за онзи, който ще те повика

правилно.


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ218 219Петър Станимиров

АРЕНА

Чух твоя вик – направо ме прониза.

Над бездни – на спирали закръжих –

като захвърлена от лудницата риза.

Нима ме усмирява твоят стих?

Аз се стопих – слана на керемида –

хързулнах се към острия й край.

Да скоча – звънка капчица – ми иде,

но де такъв късмет и кой го знай?

Стоя, разперена срещу свистежа

на твоя вик – самата аз корниз.

И вече съм огромна светла мрежа

под твоя полет в млъкналата вис.

Домува думата ти – в мен спасена,

спасява ме от крайния разпад.

И пак висим над смъртната арена,

в каквато се превърна този свят.



220 221

Детелина Тихолова

Детелина Тихолова е родена в Добрич, живее и работи в Кюстендил. Учител по изобразително изкуство. Специализира текстилен дизайн и фотография. От 1992 г. пише хайку, а от 2004 г. съз-дава хайга. Работи и в двете основни тече-ния на хайга - традиционна с рисунки с туш (суми-е) и модерна с фотографски изобра-жения. Свои текстове е публикувала в сп.

”Хайку свят”,"Но поезия", "Пламък", "Лите-ратурен клуб", хайку антологиите "Пътят", "Градът" и "Различна тишина". Публика-ции на хайга има в онлайн изданията "Full Moon", "Simply Haiku" и "Haigaonline". Печели награди от електронния конкурс на LiterNet "Мечти по лято" (2002), от меж-дународния фотографски конкурс "За най-добра снимка от България" (2004). След

Детелина Тихолова

спечелен конкурс за дебютна книга на изд. "Арс" публикува книгата си "Хайку, хайга, суми-е" (2010), а през 2011 г. прави самос-тоятелна изложба на хайга и суми-е в гале-рия "1908", София. През 2014 г. работи по фотографския проект "Отвътре" - художници по време на работа в ателиетата им, представен в ХГ "Вл. Димитров-Майстора", Кюстендил и

влиза в събитието "Месец на фотография-та 2014". На Петия национален конкурс за хайку на свободна тема (2012) печели 2-ро мяс-то, на Шестия (2013) - 2-ро място за хайку и 1-во за сенрю, а на Седмия - Награда за цялостно представяне (2014). Член е на Българския хайку съюз.

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ222 223Детелина Тихолова Детелина Тихолова

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ224 225Детелина Тихолова Детелина Тихолова


226 227

Милена Петрова

"Изкуството трябва да обединява хора-та и да бъде израз на стремеж към висок морал и духовност. Стремя се да изразявам своя емоцио-

нален опит и осъзнатост чрез картините си. Надявам се, че те говорят сами за себе си."

Нося името Яна и съм родена в града на липите, поетите и правите улици. 12 години домът ми бе ателието, после детето-художник в мен бе затворено в тяло на номад, нямащ дом, но имащ свят. Прик-люченствайки завърших Социология и Gender Studies в University Konstanz и MBA във FOM Essen.

Пишат за мен, че не съм free spirit в риза, а фризби в изба. През призмата на вино. Обичам и обличам в думи, масло, пaс-тел, туш и перо диханните следобеди, в които крачките ми опипват някой нов град. Живея в свят, в който изкуството и жи-вотът са в неразделно единство.

ЯнаВелева

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ228 229Милена Петрова

ΙΘΆΚΗшахматно разположените улици

всички те теглят

към онази тераса

неговата

обгърната в аромат на жасмин

гледаща към хълмове

далечни

като оголени черепи

а в ноздрите им

яркожълти мимози

розово-червени плевели

водещи към ръба

на лудостта

винаги се връщам там

като Одисей в Итака

като него разбирам

че още една част от нея

съм изгубила

осъдена

на вечно скитане

Яна Велева

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ230 231Милена Петрова

ОБЕТ ЗА ВЯРНОСТ

прекалената вярностнай-страшната изневяраграпава, лепкавапростреляна от нечие мълчаниегримиранa пресиленос опушен грим във чернонажежена до бялопакетиранав безименен кашонсивотата денемхищната практичностплевелите в градинатаизникнали за нощнадигатхалбата делнични мислиза мен и тебили доброили нищопрекалената вярностнапълно излишна

Яна Велева


232 233

Ивайло Димитров Василев

"Приемам за себе си израза "рисуващ" и все по-малко "художник" ... и съм се зат-

ътрил все повече към "изразяващ" и все по-малко "рисуващ" ... но кой ли знае ?!"

"Преслав пише и рисува аматьорски. Иска да целуне живота в устата с език и после да и/му се изплюе в лицето.

Вълнува го истината, грозотата, стра-данието, вътрешното детство, красивите женски форми, ексцесът и липсата."

ПреславГетов

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ234 235Ивайло Димитров Василев

Fumus-21 / Химикалка, ацетон, хартия, размер: 210х297мм

Върнах се от работа

Предната вечер

И поставих банкнотите на земята

Клекнах

И им се любувах

Броих ги

Помирисах ги

Беше жалко

Че времето може да се равнява на хартия

И че всеки ден се равнява на определена банкнота

Преслав Гетов


И дали

Когато купиш нещо с тази банкнота

Ти даваш нов живот на миналия ден

Или всичко става част от една безкрайна студенина

несравнима с нищо в този свят

А през деня

Слънцето грее

Дрехите стават

И всичко е ново

Даже една стара гума изглежда вече зряла

И когато ядеш






Не просто погълваш яденето

Но му се радваш

Всичко което си натрупал под ориза е като изненада

Другите неща са

Ръце можещи да ръкуват ръце

Ръце освободени от юмруците си

Този свят е стар брой на вестник

Който препрочиташ наново

Когато ти е скучно

Но с малко късмет

Може би

Би могъл така да го сгънеш

Че би хвръкнал страхотно.


Fumus-33-1 / Колаж, Химикалка, ацетон, хартия, размер: 420х297мм

Водолей/Олигофрен

Това е написано на компютър, а не на лист

хартия, тъй като не търпи отлагане.

Искам веднага да го видиш.

То е като куршумът, който лети към нещо

неумолимо, нехаещ, за това дали ще го стигне.

Или торпедото, което не се вълнува от грозата,

която причинява, един Смърт, която отхапва

парлак от кораба-мишена и се смее с пълна

уста.

Незачитащ

победоносно

правата на собственост и свобода,

като крадецът, тъпчещ търбуха си с хляба на

строполения от Света.

Аз си представям теб като една огромна карта.

Разстилам те пред себе си и всичко твое лъщи

под моите слънца. Нищо не остава скрито. Аз

подлагам моретата ти на чудовищна суша и

после бъркам с пръст в недрата на солниците

ти, някого бълващи синьо, като кръв. Скупчвам

целия живот в теб на едно място и огромното

ми око класифицира и разкъсва всеки един

вид. Гавря се с непознатото в теб, насилствено

му слагам име. Когато не е останало нищо



непознато, огромната ми лупа подпалва костите и ги изпращам

многохилядни черни маймуни да заровят останките, така че някой ден

да се роди нов живот, който пак да сломя. Всичко това е метафора. Нека

бъде ясно. Запечатвам с камерата си холокоста, който съм извършил

и докато се напиваме ти представям тези гнусни сцени като снимки на

брачната ти рокля.

Тялото ти и личността ти са Левиатан.

Нямам търпение да ги уловя с куката си.

Бих те вдигнал във въздуха,

уловена

и после ще те сложа на най-високата планина.

Представям си как оглозгвам костите на ходилата ти от целувки,

а буйните ти коси правя такелажи на хиляди кораби, които пращам до

краищата на света. Очите ти се отварят и затварят епилептично, докато

скалпът ти е в плен на бурята на ръцете ми. Ти представляваш Земята, а

аз съм Варваризма, който идва да я подчини и в това действие да бъде

сам той подчинен от знака на равенството. Всичко отшумява на заден

фон, сред слънцето и белите кости, стои само твоята корона. Необятна

си като космоса, амфибийното ти тяло съдържа всички планета, без

да има нужда да бъдат изреждани. Стотици хиляди дни прекарвам

пресявайки пясък в съществото си, да го напълня с материя, след като

съм я изсмукал.

Ти си джунгла и аз наливам арогантно в теб тонове бензин

Ти първо се стъписваш

Но после се влябваш в роклята си

Кротал от пламъци

Пием виното от напалм

Fumus-33-2 / Колаж, Химикалка, ацетон, хартия, размер: 297х420мм



244 245

Калина Тонева

Казвам се Калина Тонева. Рисуването ми дава енергия, удовлетворение и усеща-не, че съм на мястото си. Обичам лекотата и свежестта на акварела. Това е техниката, чрез която изразявам себе си най-добре. Рисувам нещата, които са близки до мен. Търся в тях светлината и дълбочи-

ната. Харесвам атмосферата на градския пейзаж. Летящите балони в него ми създават особено усещане за празник и романтика. Чувствам се прекрасно, когато разбе-ра, че емоцията, която съм вложила е дос-тигнала до хората.

Емануил А. Видински е роден през 1978 г. Завършил е 91-ва Немска гимназия в Со-фия и специалностите “Славистика“ и „Гер-манистика” в СУ “Св. Климент Охридски”. Носител на наградата за разказ на На-ционалния конкурс “Рашко Сугарев” (2004) за „4 Октомври“ и на втора награда от кон-курса за кратък разказ на изд. “Балкани” и ОББ (2009) за „Егон и тишината“ (първа не бива връчена). Автор на сборниците с разкази “Кар-тографии на бягството” (Стигмати, 2005) и "Егон и тишината" “ (Жанет 45, 2015), на романа “Места за дишане” (Алтера, 2008) и на стихосбирката „Par Avion“ (Жанет 45, 2011). Съосновател е на хуманитарния семи-нар “Ъгъл” върху творчеството на Чавдар

Мутафов, Томас Ман и Достоевски (2003-2004), редактор на музикалната страница в “Литературен вестник” “Музайка” (2005-2006), създател и редактор на поредицата “Световни романи” към ИК “Алтера” (2007-2010). В периода 2008-2012 е редактор в бъл-гарската редакция на радио „Deutsche Welle“ в Бон, Германия, а от 2013-та е гла-вен редактор на изд. "Панорама", както и на едноименното списание. Освен с литература, Емануил А. Видин-ски се занимава и с музика. Заедно с поета Петър Чухов през пролетта на 2013 година създават групата Par Avion Band, която из-пълнява основно авторски песни. Първият им сингъл се появява през ля-тото на 2014.

Емануил А. Видински

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ246 247Калина Тонева

Може би най-малката улица в София

Това не са просто стълби, това е

улица, може би най-малката улица в София:

изкачвал съм се по нея, слизал съм по нея,

спирал съм на някое от стъпалата й, тичал

съм, защото съм закъснявал за среща, тичал

съм с нетърпението на щастливото очакване;

разхождал съм се бавно с ръце в джобовете

на панталона, навеждал съм глава, увит в шала

си, за да се предпазя от бръснещия насреща

ми вятър; на тази улица съм сядал, за да

изпуша една цигара или да разлистя новия

брой на току-що закупено списание; на нея

съм се целувал, крещял съм, тук веднъж видях

дъждовната вода, която не се стичаше надолу,

а пълзеше нагоре и помислих, че съм полудял;

тук, в една от страничните й гънки, прекарах

няколко среднощни часа в компанията на

огромно бездомно куче, което спеше на една

страна и не се смути от присъствието ми,

когато седнах до него, вдишвах сутрешната

свежест на приближаващото лятно утро и

дори поставих длан върху главата му; тук се

разделих с една училищна любов, сбих се с

най-добрия си приятел, отказах на проститутка,

подарих наполовина изпитото си шише водка

на един бездомник, който за благодарност

направи театрален жест с ръка и в тази ръка

имаше толкова грация; тук един януарски

ден се подхлъзнах и паднах върху стъпалата,

оставайки легнал по гръб със засмяно лице,

вперил поглед в причудливите фигури, които

чертаеше дъхавата пара на дробовете ми; тук

като ученик седях и свирих на китара, защото

бях твърдо убеден, че съм непреодолимо

интересен и никой не може да подмине това;


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ248 249Калина Тонева

на тази улица идвах, за да се опитам да се помиря с провалите си; тук се надсмивах над себе си, театралничех, вярвах си, срещах се с хора, изкачвах се и слизах сам, с други, отново сам, отново с други;

тук веднъж намерих пачка с пари, увита с ластик, и бях твърдо убеден, че са мръсни пари, да не кажа кървави, затова ги разделих на равни части – с едната си купих книги и дискове, другата пръснах по

приятели, а третата дарих на първите трима бездомници, които ме срещнаха; на тази улица едно горещо лято загубих сандала си, много смешна история, седнах на едно от стъпалата, събух сандала, за да

извадя камъче, което ми убиваше, оставих го до себе си и в този момент едно малко палаво куче го отмъкна, тръгнах на един крак да го гоня, то пък съвсем пощуря от радост, но в крайна сметка загубих

гонитбата и трябваше да отида бос, с другия сандал в ръката, на срещата с приятели, които ме спукаха от подигравки и ме кръстиха Пепеляшко; тук едно късно лято взех решение да напусна България и

споменът именно за тези стълби ме накара да се върна, но това, в края на краищата, не са просто стълби, това е улица, може би най-малката улица в София.



250 251

Яна Казакова

. . . казвам се Яна и много обичам жи-вотните, децата, планината, морето, снега, скалите и най-вече да рисувам. Така де . . . илюстратор съм и като все-ки художник, всичко, което ми повлияе по някакъв начин се опитвам да пресъздам на хартия с любимите ми моливи. Най-много свобода имам, когато илюс-трациите ми са предназначени за деца. Те нямат ограниченото мислене на възраст-

ните и не чувствам нужда да обяснявам защо съм нарисувала нещо по определен начин. Несправедливостта и нехайното отно-шение на човека към природата, ме под-тиска. Затова се радвам, когато участвам в проекти на организации с такава насока на работа. По този начин чувствам, че пома-гам по някакъв начин нещо да се промени.

Весела Фламбурари е българска детска писателка. Родена е на 17 Януари 1967 година в гр. Добрич, България. Завършила е висше образование. Член е на Съюза на българските писатели. Притежава литературните награди: 2015 – Национална награда “Най-добър детски фантаст”, България. 2012 – Plaketa “Mali Princ”, Босна и Хер-цеговина. 2011 – Национална награда за принос в детското книгоиздаване “Константин Кон-стантинов”, България. 2010 – Национална награда за детска

литература “Петя Караколева”, България. Весела Фламбурари има издадени 12 книги за деца и юноши. По приказките на Весела Фламбурари са реализирани теле-визионни серии в Българска национална телевизия и радиопредавания в Българско национално радио. Весела Фламбурари е непрекъснат гост на много срещи с деца в България, Гърция, Швеция, Босна и Херцеговина, Сърбия. Всички срещи с деца на авторката пре-минават като текст-пърформанси, тъй като писателката представя книгите си с израз-ните средства на кукления театър.

Весела Фламбурари

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ252 253Яна Казакова

МАРТА

Марта лекичко отвори очи. Прозя се и извади едно пръстче извън завивката. Все още бе хладно. Подуши с нос и въздъхна. Можеше и да е хладно, но мирисът никога не можеше да се сбърка. Някъде далече се бе пукнала първата пролетна пъпка... И сега, като малка помпичка, издухваше пролетни пожелания. Марта въздъхна отново. Е, това си бяха пожелания, но така или иначе я чакаше работа. Марта скочи на тъканата топла черга и подсвирна. Отсреща, зад прозорчето, някой надничаше любопитно:- Момент, идвам! Провикна се Марта и бързо облече един сукман. Когато навърви чорапчето си на пръст, за да го обуе по-лесно, вече съвсем осезаемо чувстваше любопитството на гостенина отвън.- Ето ме! – отвори тя вратата.Там стоеше малко катериче. Всъщност, най-отпред стояха две големи ококорени очи, а чак някъде отзад стоеше и самото катериче.Очите огледаха бързо стаята. Подскочиха лекичко по Марта и се върнаха обратно:- Извинете, аз... много съжалявам. Не, не че съжалявам, но… – забърка се катеричето.- Добре, първо влез! - покани го Марта.То се шмугна, тоест, първо се шмугнаха очите. Огледаха и най-тъмните ъгълчета и някак се умърлушиха от това, което видяха. Марта въздъхна за трети път тази сутрин. После се разшета, изпържи тиганици, извади гърненце с мед, счупи орехи и лешници и се настани на столчето до госта.Катеричето посегна и излапа първата тиганица. После схруска няколко орехчета и накрая се престраши:- Гледам, че... такова... виждам де… ето например тази черга е цялата в червено и бяло, нали?- Да - отвърна Марта.- И перденцата с дантелките и те са в червено и бяло, и юргана, дори печката е зидана с червени и бели тухлички – продължи катеричето, като се взираше отново и отново в предметите.- Точно така, на прав път си! – поощри го Марта.Очите на мъничето засияха от задоволство и то лапна втора тиганица, дебело намазана с мед. Схрупа и няколко лешника.

Продължение на стр. 72


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ254 255Яна Казакова

- Значи, това е мартенската къща... тази, с мартениците, искам да кажа, нали?- Да, отново не грешиш! – усмихна му се Марта.- Я виж ти! – усмивката влезе в катеричето и то се отпусна. – Тогава къде е тя? – попита сякаш между другото.- Коя? – полюбопитства на свой ред Марта.- Баба ти? Ъъъ, предполагам! – притесниха се очите на катеричето.- Баба се запиля един вторник преди двеста години, но не вярвам да е отишла далеч. – отвърна Марта.- Но как е възможно? – подскочи катеричето. – На мен ми казаха, че е тук всяка година! Нима е станала грешка?- Баба… – понечи да каже Марта.- Ами да, Баба Марта! – засуетиха се очите на катеричето. – Как без нея?- Баба Марта? А, аз съм! – отвърна Марта.- Но ти не си баба! – запротестираха очите.- Че кой казва, че съм баба? – попита кисело Марта.- Ти... всички, мама... а бе, всички! – катеричето взе да подскача от неудобство.- Това е само приказка. Гледай! - и Марта заизважда дипломите и свидетелствата. – Виж, завършила съм с отличие и това доказва, че съм Марта! Пък и никъде нямаше условие да съм баба!- Хубаво... аз, такова... още не мога да чета! – прошепна съкрушено катеричето.- Да, разбирам – Марта разпери безпомощно ръце. Изглеждаше тъжна.- Слушай – промълви тихичко катеричето и очите му я погалиха. – Дали нямаш, за доказателство де, някоя... ъъъ... мартеничка?Марта се сепна. Скочи и отвори тежката кована ракла. После махна с ръка. Катеричето се приближи. В очите му се таеше неверие, но и надежда. Те хлътнаха в раклата и то хлъцна! Там лежаха стотици, не! - хиляди мартенички: пискюлчета, топки, пижо-пендовци и гривнички.- Лелеее! – само каза катеричето и я погледна.- Хайде, избери си! – предложи Марта.- Не, ти... – прошушна мъничето.И тя му завърза една плетеничка на лапичката.- Уха! – прошепна то.И се загледа с любов в червените и бели конци.- А сега – рече Марта, - ще ми помогнеш ли да ги раздадем?- Уха! – повтори катеричето, а очичките му светнаха като слънца.



256 257

Елина Кръстева-Zlina

Казвам се Елина Кръстева. Занимавам се с илюстрация и дизайн. Вдъхновявам се от природата и силата на човешкият дух, от победата на доброто! За мен всеки нов ден е ново начало, за

един по-добър живот. Завършила съм Национална Художест-вена Академия и НПГПФ. Работя за Self Employed and Loving It!

ВБВ (1977) е автор на различни поетич-ни и прозаични видове, сред тях са книги-те Е:то. (2000; Литературен вестник) и Ще: (2011; Жанет-45) Третата и последна част от тази трилогия за времето ще излезе през 2022 г., вж. vbv.bg. ВБВ е основател и идеолог на Ред.гру – редакторска група за регулярни мани-фести, редакции и становища, които по-

степенно образуват бавна и едноименна книга. Съорганизатор е на множество ли-тературни инициативи – Дыр Ряжущ, Ли-турне, Градски четения, Литературен квар-тет, акорд:еон, Отворена литература – и носител няколко национални награди. Всъщност ВБВ освен автор е пишеща машина и съкращение.

ВБВ

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ258 259Елина Кръстева-Zlina

Приспивни капки за нос

Def 103 за Данаил: Облаците са мислите на ЗемятаЩ.

Горски шоколад със ваденка откраднах от хралупата на вятъра студен,сред октомврийските дъждовни сгради тайничко и бавно го ядем.Ето градска плочка дъжд: пият котки от луната с малко, грапаво езиче.А ние с телескопи разглеждаме звезди, които след трамваи бясно тичат.

На света има само четири животни: във всеки нощен край – по ъгъл.Те като везни ни балансират; в люлка ни люлеят; и светът е вътре кръгъл.Дракон, елефант, кит и кърт – всеки има си език; и единствено децатанепрестанно ветрове и облаци наум четат: перестите мисли на Земята.

Когато глобусът се разгневи: слоести безформи гръмотевици оплитат;и тогава с дни вали, а гадателните птици в стратосферата отлитат.Земята сънищата ни тъче, а купестите облаци са кладенец към нас.Понякога небето става чисто и без мисли, понякога очите ни са глас.

Крайдънни същества – през крачка. Прескачам клони. Катеря си балкона.В главата ни – хвърлейдоскоп, който се търкаля таралежно в небосклона.Четири животни идват всяка вечер: от всички краища сънят пристига;и клонаците разплитат приказка, която в хралупата на ваденка се скрива.

Ти си почудата, очите на небето. И уйдурдисаните скръндзи не разбират,че „все съм си” е нещо неизменно; и високомерно нареждат, коригират…Но ти си хремав и не чуваш. Смееш се насън, тайнаникаш си над локвии мислите превръщат се навън – в бъдеще, облаци и физически бинокли.

ВБВ


260 261

Точка Илиева

Illustration, Character Design, Drawing

Красимира Стойнова е родена в гр. Пе-щера, където завършва своето средно об-разование. Завършила е ВМЕИ "Ленин" в гр. София, специалност "Риотехника и те-левизия", след което е работила е като ин-женер-технолог в завод за запаметяващи устройства в гр. Пловдив. Работила е като преводач на български екипи към Техноимпекс и Енергоимпекс в

гр. Бенгази, Либия.Понастоящем живее в гр. Бостън, САЩ. Носител е награда от Международния поетичен конкурс По стъпките на лятото - 2013г. за стихотворе-нието "Окарина". Има издадени две стихосбирки - "В два континента" и "Есени далечни", както и книжка с гатанки за деца.

Красимира Стойнова

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ262 263Точка Илиева

СРЕБЪРНИ ЛИПИ Тихите сребърни липи на юнив прашните улички глухи...Аз ще намеря ли точните думи?

В речника всички са сухиминали дни да ми те нарисуватс пейките стари, с децата,гдето до късните нощи палуват под на липи аромата.

Нека рисува художник, аз няма – мириса липов, извечен,детския кикот, глас глъхнещ на мамада се прибираме вече.

Нека и този дъх в щрих той да тества – с лъх на сеното на купа!Аз ще си дам, вярвай, всичките средства,но тази картина ще купя!


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ264 265Точка Илиева

МЕЖДУ ЦИГАНСКОТО ЛЯТО И ЗИМАТА Тръгна капризното циганско лято,вдигна нагоре ръчица,скочи, увисна на късното ято,на клюна на крайната птица.

Свиха се зряло обагрени листи,сините, вред, минзухари.Тонове жълтозелени, златисти,тънка слана ги попари.

Сгърчени, мокри се диплят в тревата,с цвят на войнишко кафяво.Празни и скучни чернеят гнездата,клони поклащат се вяло.

Глухо просвирва далечният вятър,в търсене ноти гальовни.Духне нанякъде, върне се в чартър,песните – все му тъжовни!

Аз го разбирам. Добряк е, но има нещо, което го спиратопъл и чувствен да бъде, че зима вечно в гърба го подпира.

Пада мъглата и всичко се слива.Хремав стих в пролог нарежда:„Есен, ех, есен! Ех, как ти отивада си последна надежда!”



266 267

Андрей Духнев

Роден на 30.12.1976 година в Силистра Завършил 2009 година графичен и ко-муникационен дизайн във: Fachhochschule MünsterCollaboration // 10 / 2004 - 10 / 2007 // Graphic Designer at: Projekt 14 Interaktive Medien GmbHin Münster10 / 2007 - 08 / 2008 // Graphic Designer at: mock&more in Münster2006 // Fotoshoot and Video for Kai Pflaume www.kaipflaume.de2007 // Plakat and Flyer for Into The Groove, Diplomwork for Keyboards und Musicproduction at the Musicschool in MünsterNicolas Börger2007 // CD-Cover and CD-Label for Dreadnut inc.2008 // LP cover for the Band „Dein Mikrokosmos“ Single: „Dein Regenschirm“04 / 2008-07 / 2008 // Corporate Design for

the Band Dreadnut inc.2007-2009 // Illustration for Online Magazine: Destructed2008-2009 // Corporate and Web Design for www.feinkost-space.desince 2008 // Plakat and Flyer for Studentenorchester Münstersince 2008 // working as a Freelancer Graphic Designer at: Cyrano, mock&more, BüroBert Odenthal and Blattschuss2010 // Krimphove-Website Screendesign2010 // Quaeromed-Website Screendesign2010 // Klemens im Stadthaus 1: new Logo, Pictogramme, Website2010 // CD-Cover, CD-Label, Booklet for Richard Alexander et sa Bande Originale -entre apéro et opéra2011 // Screendesign for Buch.de (at Facebook)2012 // Freelancer by mock&more and Cyrano and some Private-Projekts

Животът и стечението на обстоятел-ствата са нещо прекрасно, когато се спъ-неш в тях. Първо хлъцваш, можеш да про-точиш и една лига, след което достойно преглъщаш всичко. Дори не се чудиш как-во е, стига да не те задави и да успееш на секундата да поемеш глътка въздух. Казвам се Иван Сотиров и си имам

всичко необходимо за да живея добре, ос-вен спомени и желания. С никого не общувам, защото нямам нужда, а и не мисля, че празните приказки могат да осмислят ежедневието, така както един следобеден риболов. Живея спокойно!

Иван Сотиров

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ268 269Андрей Духнев

ЧУЧЕЛО Кога точно се превърнах в чучело нямам ясна представа. Една сутрин се събудих забоден върху кол, а главата ми бъкаше от информация. Вместо със слама, някой я беше натикал с изрезки от вестници. Не стига ,че трябваше да разгонвам гаргите, да плаша децата и всяка наминаваща твар, но ми се налагше да го правя мислейки и цитирайки.Не страдах от главоболие, нямах сърце, не се боях от тъмното, от сенките, от странните шумове нощем (поне така си мислех) Бях чучело с велики мисли в главата си. Първата сутрин беше най-ужасяваща, когато осъзнах, че съм лошо облечен и забит в центъра на полето.Около мен обикаляха странни същества, а статията в главата ми диктуваше: „Извънземните навестявали нашата планета от доста отдавна, но само трима били избраните, пред които те са разкрили в действителния си вид. Те също били хора, но с различен външен вид. Били соларни, живеели от другата страна на Слънцето, в непосредствена близост до ярката звезда. Извличали енергия почти от всичко в космоса, както и космическите им кораби затова не било трудно да пътуват през всемира и да достигат до огромни разстояния.„


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ270 271Андрей Духнев

И сред тези трима явно аз бях четвъртия избран, защото странни на вид същества ме ръчкаха, бодяха и крещяха като обезумели. Ако имах слама нямаше да се изненадам ,а щях да ги приема както си и беше, за деца, които истински се забвляват с моята особа. Първата вечер беше също толкова странна, тъй като вече замислях как точно да се справя с тези вредители, когато се появиха сенките. Гледаха ме странно и ме изучаваха, сякаш не съм чучело, а музеен експонат. В този момент в главата ми зазвуча: „Повечето от тях имат връзка с неразкрити убийства, които са извършени в района. Една от легендите разказва, че в южната половина на пътя, където гората осигурява гъста сянка, разбойници дебнели в засада жертвите си. Те ги обирали и им прерязвали гърлата, след което си организирали битки до смърт за пленените жени.” Нещо страшно, чучелско, се надигна в мен! Скочих, успях да се откопча от кола, на който бях забит и побягнах........



272 273

Марина Шидерова

Вроденото чувство за хармония и кра-сота, съчетано с професионалните умения на дизайнер и художник намират израз в акварелите на Марина Шидерова. Вглеждайки се в нежния, ефирен рису-нък, зрителят попада в чудния, прекрасен свят на младата художничка. Посредством класическите акварелни техники Марина интерпретира разбирането си за света, който я заобикаля. Тя търси и намира вдъхновение в ра-

достта от живота и природата. Всяка ней-на творба сякаш разказва своя собствена история. История на моменти, изпълнени с щастие и красота. В чистите, избистрени форми на плани-ните, дърветата, снега, залезите, старите къщи, лицата на хората, Марина показва своето виждане за живота и сякаш насила кара хората да си спомнят за онази поза-бравена, но всевечна красота, която крепи света около нас.

Мадлен Николаева Стайкова-Алгафари е българска писателка, психотерапевтка, преводачка, режисьорка. Родена е на 4 ноември 1967 г.. Израснала е във Враца, където завършва езикова гимназия. Ди-пломира се в СУ „Св. Климент Охридски“ съвместно с НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ — специалност: режисура за драматичен и куклен театър. След дипломирането си, работи в БНТ като редакторка и водеща. През 2003 издава първата си книга „Мира няма“ — поезия и психология. "Всички сме чели приказката за гроз-ното пате. Мисля, че ние – българите – имаме единствен недостатък: ние сме па-тета, които не знаят, че са лебеди. Огледай се в „езерото” на разсъжде-нията в тази книга, читателю. Разказвам за много други нации, за болните и здра-

вите гледни точки към най-важните теми на днешното живеене – мъжкото и жен-ското, болестите, страховете, кризата, ду-ховната интелигентност, истинските неща в живота, психотелесната терапия и др. Огледай се в тези теми, читателю, и помисли отново дали си и дали искаш да бъдеш грозно пате, или да съблечеш тази невярна представа за себе си, да спреш да я насаждаш у децата си и да бъдеш щастлив лебед най-после! Не е нужно да се променя същността, а само гледната точка към нея, за да намерим здравето и щастието в баланса между „какво ще ка-жат другите” и „какво избирам аз”. Из книгата на Мадлен Алгафари „От "Какво ще кажат другите?" до "Какво избирам аз?".

Мадлен Алгафари

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ274 275Марина Шидерова

БЪЛГАРКА

Ти си онази – същата, която жънеше до мрак на нивата,а гласът ти се носеше морен над къщите.Същата си – на хорото – лудата, най-дивата.И очите, и ръцете, и косите ти са същите.

Ти си тази, която замесваше със сълзи хляба,но с усмивка, с песен приспиваше децата си.Дори, когато страх и болка гърлото ти давят,запази пламъка и любовта в душата си.

Ти си – същата – извезала най-фините одеждис напукани от работа до кръв ръцеи скътала в най-безнадеждни времена надеждав кървящото от скръб, но вярващо сърце.

Онази си – втъкала себе си на чергите във шарките,превила гръб, но литнала с душата,вградила сянката си в спомените ни – най-жарките, за да пребъдат те през времената!

Магьосница, светица, страдалка и богиня –на мъдрост и сила орисана ти си!С течащо по вените наследство-светиня:помни се, българко, помни се!

Мадлен Алгафари


276 277

Невена Хинкова

Казвам се Невена Хинкова от Велико Търново съм. Рисувам от дете и все още рисувам като такова. Смятам,че всеки трябва да живее

вършейки всичко с любов и желание! Не обичам рутината, и посредствените хора. Обичам приключенията и искрените и открити хора!

Пейчо Кънев е поет и преводач. Той има няколко книги издадени в България и няколко книги, издадени в Съединените Щати.

Стихотворенията му са публикувани в повече от 900 литературни издания в Се-верна Америка, Европа, Азия и Австралия.

Пейчо Кънев

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ278 279Невена Хинкова

Графити

Този свят, като че надраскан

набързо от молива на дете и

след това неумело изтрит от

гумата му, става все по-шарен.

Ето ме и мен на стената:

черно човече с вдигнати към

небето ръце и сърце в средата,

по-голямо от главата.

Как познах, че това съм аз?

Много лесно! Долу, в краката му,

има смачкани, бели листове

със задраскани редове.


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ280 281Невена Хинкова

Ахил

Празна, бяла стая.

Три стола в средата

и нищо друго.

На стената има картина,

която вече я няма.

Закачен виси

само споменът за нея.

Както вече казах,

има три стола.

Еднакви, обикновени, скучни.

Тогава кой от тях е той?

Как така кой?

Естествено, че този, на

който от крака му тече

кръв.



282 283

ЯворБоянов

Още от дете съм силно привлечен от не-обяснимото. То е и основния ми източник на вдъхновение. Смятам, че истинското изкуство идва от невидимите за нас свето-ве, подобно на многобройните тайнствени явления, на които сме ставали свидетели още от древността. Затова и като тях, то често няма рационално обяснение, а прос-то се приема (или не) такова, каквото е. В творческия процес използвам интуи-

цията и чувствата си чрез сюрреалистич-ния метод на автоматичното рисуване/пи-сане. Изграждам лична митология, съчета-вайки образи, извлечени от подсъзнание-то, различни свои обсесии и фасцинации, окултни и мистични влияния. Харесва ми да иронизирам негативни-те емоции и чувства. Често си служа с ок-симорони и комбинирам противоположни

ЯворБоянов

естетически категории. Сред темите, кои-то обикновено се повтарят в картините ми са неземното и разпадащата се реалност, любовта и сексуалността в техните гибелни аспекти, двойствеността, безизходността и самоунищожението.

Избрани изложби и участия2015 – Колекция Imago Mundi: Save the Dreams (Фондация Giorgio Cini, Венеция,

Италия)2014 – Младото изкуство като обект на же-лание (Галерия "Ракурси", София, Бълга-рия)2014 – Уютни кошмари (Галерия "Викинг", София, България)2013 – PAINtings 2008-2012 (Галерия "Май", Сливен, България)2013 – Valentine’s Day Special (Ателие "Пла-стелин", София, България)

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ284 285Явор Боянов

Шапка на Завоевател

*

Смисълът инвестира в падението.

Безумието е достатъчна милостиня за гладния.

Нощи и дни на безмълвни стенания

И четири дози мастило в кръвта -

Излишни, ненужни.

*

Прекъсвам тази церемония.

С нокът побутвам овалните огледала.

Облаци изникват зад чувствата

И изумяват публиката с изкуственото си господство.

*

Лети дълбоко в небесното езеро една кожа от злато,

Обсипана с мехурчета-черепи.

Приземява се потъмняла и с неизвестен привкус.

Изтича от центъра на челото ми,

А после се процежда през пръстите.

Явор Боянов

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ286 287Явор Боянов Явор Боянов

Запознавам се с кучешките обичаи.

*

Ридаещо и самосъжаляващо се

Месо от благородство преяжда със себе си.

Отстъпва пред новия девствен снобизъм.

Ние сме задавените гласове на лицемерието.

Сменяме обвивките си и се събуждаме

В снегове от застинала и недоизказана болка.

*

Не остава по-далеч от обикновено

Малката бледорозова луна,

Която шпионирам през тлеещата тиня.

Крясъците на бълхите,

Самотната песен на епруветките -

Бездетно оправдание за приблизителността.

Похотливите кабели определят

Колко изкривена да бъде годината.


288 289

Чавдар Николов

Музиката преди всичко, така през 19 век Пол Верлен се опитва да манифестира френския символизъм. Век по-късно и и 2000 км по на югоиз-ток музиката преди всичко заместваше до някъде липсата на свобода в Развитото ни Социалистическо Общество. Накои радиостанции, нелегалните пре-записи, контрабандните плочи даваха под-слон и убежище на поколението от 70 го-дини. Purple In Rock, Dark Side Of The Moon или пък Physical Graffiti можеха с лекота да изтрият от съзнанието ни лустросаните

портрети на Политбюро, гледащи ни безиз-разно от стените на класните стаи. С рока навлизаше един вирус на надежда, че един ден света ще бъде също така наш както беше за нашите връстници отвъд. Разбира се, да деформираш любими-те си музикални кумири изглежда на пръв поглед откачено. Но съм уверен, че и така може да се покаже респект и дори прекло-нение. Дано съм убедителен и за вас. При-лагам, като доказателства шаржовете на Ozzy Osbourne и Freddie Mercury.

Стефан Бонев е роден на 4 април 1961 г. в Сливен, живее в Силистра, а по-късно и в София. От 1987 г. е установява в Пловдив. Ра-боти като инженер, после като журналист и PR специалист. Понастоящем е главен екс-перт в отдел "Култура" на Община Плов-див. Автор е на сборниците "Разкази за два-ма" (2005, ИК „Марица“), "Изпит по лете-не" (2009, изд. „Летера“), спечелил награда "Пловдив", и "Пред прага на храма" (2012, ИК „Хермес“). Негови разкази са публикувани в две авторитетни антологии в САЩ през 2003 г. ("Thresholds" и “Two lines", в превод от Зоя Маринчева). Разказът му "Стареца" влиза през 2010 г. в сборник на "Булвест 2000" с тестове за кандидатстване след 7 клас, а "Късогледство" е даван за превод на чеш-

ки на държавен изпит в ПУ "П. Хилендар-ски". Друг негов разказ, „Писмо за надеж-да“, през 2013 г. попада като единствен художествен текст в пособието „Текстове и задачи за развитие на четивни умения”, създадено по Програмата за междуна-родно оценяване на учениците - формат PISA (Programme for International Student Assessment), а творбата на Бонев „Клоша-рят“ е включена в помагалото за подготов-ка за изпита по български език и литерату-ра след 7-ми клас на издателство „Азбуки – Просвета“, озаглавено „Трансформиращ преразказ? Това е лесно!“. Бонев организира собствен литерату-рен конкурс, носещ името "Недоизречено“, който е претърпял вече шест поредни из-дания.

Стефан Бонев

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ290 291Чавдар Николов

Блондинка на терасата

Комшията е почти глух. Оглушал е с годините. Май има нещо и от фронта, някаква граната гръмнала близо до него и оттогава започнал да недочува. И понеже е глух, не чува писъка на спирачките от улицата под нас, не чува воя на полицейската сирена, нито пък среднощните пиянски крясъци от ресторанта отсреща. Не чува и продрания лай на кучето в старата къща долу. Нито пък безкрайните препирни на съседите от другата страна. Не ги чува, но не чува и птичките, които са се заселили в клоните на черешата, и които са точно под прозореца му. Не чува и нежните мелодии, които се чуват от отворения прозорец на цигуларя от отсрещната кооперация. Съседът ми не чува и телевизора си. Постоянно му надува звука, от което мен ме хващат мътните. Иде ми да отида и да му звънна на вратата като на пожар, и да му тегля една нашенска. Все пак цял ден съм бил на работа, трепал съм се. И ми се иска спокойствие поне вкъщи. Но не отивам да му звъня, псувам си го само тихо. Почти наум. За да не ме чуе жената от кухнята. Когато и тя се ядосва на комшията и ме пита защо не отида да му звънна, аз й отговарям, че няма смисъл. Нали миналата година му звънях веднъж, но той и звънеца не си чува.


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ292 293Чавдар Николов

И сега го чувам, докато се въртя в леглото и стискам очи, за да заспя. Какво пак се е разприказвал посред нощ. Нали е глух – не чува дори себе си. И се надвиква с мислите ми, надвиква самотата си, безсънието ли, безизходицата ли… Гласът му е силен и молещ, но неразбираем. Думите му се овалват една в друга, докато стигнат до мен през панела. Не че държа да разбера какво толкова приказва, но така и така не мога да заспя… Освен че е глух, комшията вече и недовижда. Очите му отслабнали постепенно. Това вече наистина ще да е от годините. И от работата му. Преди да се пенсионира, е бил счетоводител. От толкова много взиране в сметките по осем часа на ден, е нормално да останеш без очи. И сега ходи с два чифта очила, наложени едни върху други. И пак не може да види това, което виждам аз. Не вижда как от последния етаж хвърчат найлонови торбички с боклуци в опит да уцелят отвора на контейнера за отпадъци. Не вижда двете коли, които са се блъснали на кръстовището пред блока ни. Не вижда кръвта по асфалта, нито пък човека, който си скубе косите, седнал на бордюра. Но не вижда и птичките, които пеят на клоните пред терасата му, нито сочната блондинка, която се е изтегнала по бански с книжка в ръка на терасата отсреща… Това за блондинката не е вярно. Увлякох се нещо. И аз не я виждам. Каква ти блондинка по бански и с книжка посред нощ? Фантазии!



294 295

Христо Нейков

Христо Нейков Нейков... Роден съм во лето 1988-о в гр. София. Народност -бъл-гарска, етническо самосъзнание - бълга-рин, шоп.

Хванъл съм бил на прощъпулника мо-лив и четка. Чист късмет, при положение, че не на всеки му се предлага такъв избор.

Преносен. После: рев, рев, рев... Други-те неща не ги помни добре, защото са ма-лозначителни. Любимо занимание – да мисли. Повече от това обича само – да не мисли.

Някак е дошъл дотук и това го задължа-ва да продължи и нататък. Макар че пише, не вярва на вътрешния си глас, защото нещата и без гласове се случват.

ВенциславВасилев

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ296 297Христо Нейков

Minutus mundus

Светът е необятно малък

и няма над размера власт,

но сянката му хвърля тяло,

в което може би съм аз –

гравиран някак, или вписан

преди първичния момент.

Нещата нямат собствен смисъл,

а отношение към мен.

Аз имам власт и над размера

на всяка светлина и мрак.

Разграничих се и намерих

света. Но смисъл – не успях.

Тогава просто се отрекох

от всичко свое. А отвъд

размера и властта - Човекът

е чакал да му сторя път.

Венцислав Василев

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ298 299Христо Нейков

Точният камъкТочно такъв за какъвто ме мислиш съм.Други подробности няма.В опит да бъдем човекозащитницихвърлихме първия камък –всеки по всеки – за несъответствиес личната мярка за правда.Точно каквото сами си харесвамени раздели безпощадно.Точно такива, каквито изглеждаме,всичко разделяме братски –

Венцислав Василев

с липса на цялостно светоусещанезад солидарните маски.Може и друго да има, но някаксито е почти невъзможно -да осъзнаем целта на делата сии откъде произхождат.Няма подробности. Само богатство,което ни прави излишни -купчина хвърлени камъни. Аз съмтакъв за какъвто ме мислиш.


300 301

Nakoart

Той рисува под псевдонима Nakoart. Гра-фиката е в кръвта и в съзнанието му (но не и в дипломата му, за добро или лошо). Още от дете започва своите „монотонни драсканици” – в скучните прогимназиални часове, с химикал-ка върху тетрадката за работа в клас, за ужас на учителите и родителите си. Започва малко напук, след непрестанното натякване от препо-давателката му по изобразително изкуство, че „с химикал не се рисува!” И така… повече от 30 години… с химикал-ка. Творчеството му е разпознаваемо с триго-нометричните фигури (най-често – шестоъгъл-ници), чрез които пресъздава у зрителя усе-щането за обем на рисуваните тела. Избягва фотореалистичния ефект на светлосянката, за постигане на 3D внушенията си, а само чрез разликата в размера и формата на геометрич-ните форми, успява да оживи перспективата в творбите си. Определя стила си като „медита-тивен” – както в процеса на създаване, така и в съзерцанието и „разчитането” на символите в произведенията си. „Всяка моя графика, носи кодирана в себе си загадка. Не само заради скритите симво-ли, а и заради начина на сътворяване. Чес-то композициите задават въпроси – фигурите са ребус или фонът е лабиринт, решението на които ненадейно изплува пред очите, сякаш винаги е бил там. Творбите ми са своеобразни

”коани”, чието разгадаване е резултат от съ-зерцание, но и плод на интелектуално натруп-ване и развитие.” Рисува основно с графит и мастило. В по-следните години (откакто технологията го поз-волява) използва и гел-ролери. „Гелът е мастило с променен вискозитет. Предимството на желираното мастило е, че съхне по-бавно, което позволява да бъде уп-равлявано по-дълго след нанасянето върху листа или платното – изключително дружелю-бен и благодатен материал. Да не говорим за избора на цветове, нюанси и дори текстури… Преди, когато рисувах с обикновени химикал-ки, се налагаше след всеки щрих да почиствам писеца от насъбралата се около топчето кап-ка мастило. Често на листа, на който бършех химикалката, се получаваше по-въздействаща с абстракцията си картина от творбата, върху която работех.” Наистина, графиките му изобилстват от скрити символи, в тях дори могат се открият някои от отговорите на вечните философски въпроси, но най-важното е, че носят на окото красота и позитивна емоция, неподвластна на хладнокръвната диктовка на разума. Зрители-те могат да се потопят в безвремието на без-крайните лабиринти и геометрични форми и пропорции, изграждащи медитативните твор-би на автора.

Пловдивчанинът Нако Цветкашки е психолог по образование, но артист по душа. Твори и гори в различни сфери на изкуството, сам се определя като „полива-лентен автор”. „Пиша, така слепям и съхранявам от-къслечните мисли, преминаващи през съз-нанието ми подобно мълнии по фарадеев кафез. Някои от тях пропускам да отлетят тангенциално, в орбитите покрай главата ми, но други – които носят в себе си коди-ран смисъл, отговор или решение – задър-жам за себе си, складирани грижливо на лист или направо кодирани в битовете на харддиска. Понякога прехвърчащите про-зрения се сплотяват в стройни ята и обра-зуват пространни , концептуално ангажи-рани текстове, но често просто изплювам поредното си умотворение и го подреждам

на рафтовете за отлежаване. С времето, ярките от тях узряват и след дребни козме-тични корекции биват допускани до очите на читателите. Обожавам четенето, правя го всеки ден и това не е самоцел, а по-скоро потреб-ност. Обичам да усъвършенствам стила си – това вече е плод на амбицията, владееща ме от дете. Но повече от всичко харесвам книгата – тялото, полиграфичното изпъл-нение, ароматът на мастилото върху хар-тията, оплетката на конците и текстила при шиенето, шумоленето на листовете, хлоп-ването на кориците, допирът до обложка-та, близостта до възглавницата ми и спо-койствието, че бди над нощите ми и кротко регистрира сънищата ми, с обещанието да ми прошепне важните от тях, за да не ги загубя в орбитите на небитието.”

Нако Цветкашки

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ302 303Nakoart

Само в онези утрини…

Рано сутрин, докато ониричните остатъчни видения от недосънува-

ните нощни феерии все още алчно ме теглят обратно към съня и се

разбъркват в калейдоскопични картини с реалността, а шумолящи-

те чаршафи ме мамят с топлия си шепот да не ги напускам… Кога-

то любимият човек протяга в съня си жадно ръце, за да намери в

близостта на дъха ми утеха за тревогите си насън или наяве… Само

в мрака на онези хладни утрини грабвам перото и търся красота-

та извън пленителната прегръдка на постелите, защото единствено

жертвайки уют и комфорт мога да намеря тъждествена стихия, коя-

то да ме вдъхнови.


рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ304 305Nakoart

Доброзло

Сине, често ми повтаряш: „Няма пълно щастие!”

Вярващите се молят и се надяват в живота да ги спохожда само

добро. Но както ни учат древните мъдреци, доброто и лошотията в

този свят вървят винаги ръка за ръка – неразривно единни. Доброзло!

Въпросът ми към теб е: би ли понесъл върху гърба си опашката

от последици заради щастието, което си пожелаваш? Единствено

когато си готов, ще получиш благодатта, за която си се молил,

омесена обаче с болката, обидата, разочарованието и омерзението,

неизменно съпътстващи доброто. Подготвеният ще посрещне всичко

това с усмивка, защото ще е наясно с природния закон. Другите,

като теб, ще продължат да се молят…

А ще има ли смисъл?



306 307

Димана Ганчева

Казвам се Димана Ганчева на тридест и една. Занивам се драсканици върху малки листчета и после правя същото и на ком-пютър. Там нещата продобиват форма и клиен-тите си отдъхват или припадат, зависи. Имам таблет и страхотно колело. Боря за повече свободно време за лични проeкти и дълги престои в планината. Това може би са трите нещата без, кои-то не мога.

Нещо като „пари, ключ, телефон“ преди да изляза отвкъщи. Опитвам се да бъда естет, поне вътреш-но така се усещам. Може би не всеки път ми се получава. Човек се учи докато не го... домързи. Анимацията е моята детска, юношеска и вече позастаряваща страст и мечта. Лекувам я с графичен дизан от няколко години насам. Помагам в едни много готи-ни и смислени проeкти, Surfrider Foundation Sofia и Gone wear. Чек ит. Усмивка.

Името ми е Дамяна Димтирова и съм прясно навършила 17. Вирея в покрайни-ните на Велико Търново в смесено семей-ство от котки и хора с преобладаващ про-цент на коткоподобните. Пиша в стихотворна форма от как наме-рих хармонията между реалността и света зад слънчевите очила и плътния шал/само една от моите Нарнии/.

Събирам парчетата си по пътищата на България, а когато може и извън граници-те й. Случва се да печеля литературни кон-курси, но засега само национални. Отлича-вам се с присъствието на поне една диня под формата на какво ли не в ежедневния 'тоалет'. С канелата, малките улички, полските цветя и котките сме влюбени и е взаимно.

Дамяна Димтирова

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ308 309Димана Ганчева

Обява във вестник

красива чаровна и висока

точно метър шейсет и две

опустошила е вече трима

прави се, че те обича

година-две-в най-лошия случай три

купувате мивки сменяте плочки

боядисвате детски стаи

и прибирате улични котки

една сутрин се връщаш от риболов

и нея я няма

оставила е котката

няма те вече 9 сутрини

ако бяхме в париж

за това време вече щях да съм написала

достатъчно неща поне за една

цяла стихосбирка

моето търново

рядко е достатъчно поетично

точно в такива случаи

и от тогава насам

никак не съм многословна

няма ме вече 9 сутрини'

Дамяна Димтирова

оставила си е и дрехите обеците и книгите

друг е на ред да я обзавежа

след три дни е с нов

сменила е само прическата

купила си същите дрехи

и те гледа все така по котешки

но вече от чужд скут

на съседната маса

преди два дни си тръгна

утре по-добре си останете вкъщи


310 311

Ивелина Благоева

Харесва ми идеята да създавам и творя. Изработката на бижута е творчески процес и е едно от моите хобита. Съчетанието от различни елементи и комбинацията от тех-ните цветове и нюанси превръщат бижута-та в един чудесен, уникален аксесоар. За мен фотографията е също творчески процес. Интересът ми към фотографското изкуство и желанието за снимане се бе за-родило още когато притежавах компактен фотоапарат. Но увлечението прерасна в любов след покупката на първия DSLR фо-тоапарат. Това е творческият инструмент, кой-то ми даде възможността да сътворявам нещо красиво, или иначе казано - да съз-давам "картини", независимо от това, че не умея да рисувам.

Красотата на природата е навсякъде около нас и може да бъде открита дори в най-незначителните неща. Благодарение на фотографията развивам способността си да я забелязвам и документирам. Ма-крофотографията е завладяваща. Освен снимки на цветя и насекоми, водни капки и глухарчета, голямо удоволствие ми дос-тавят опитите да извличам абстрактни изо-бражения от заобикалящите ни предмети. Чрез формите, цветовете и процесите, които протичат в тях, предметите от еже-дневието могат да бъдат заснети по нео-бикновен начин. Да бъдат постигнати въздействащи ре-зултати, разкриващи не само красотата им пред зрителя, но и провокиращи любопит-ството и въображението му.

Всеки ден събирам преживявания - до-косвания на длани, полъх на бриз, шум от морски вълни, цветове от дъга ... и ги пре-връщам в мелодия на стих – равномерен, танцувален, с лесни стъпки - всеки път различни, но винаги сякаш познати и лич-ни. За мен стиховете са мънички парченца от разнообразния емоционален свят, кои-

то във всеки един момент променят цвета, вкуса и формата си. Стихът е свободолюбива птица. Ако не го опишеш с думи в момента, в който кац-ва в душата ти, отлита и никога вече не се връща. Поетът е един опитен ловец, чиито сети-ва за настоящето винаги са готови за лов, а светът на фантазиите му е необятен.

МариелаРусева

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ312 313Ивелина Благоева

РАЗЛИСТВАНЕ

Разлистеното случване потръпва от надежда,а тичинките му безброй сияят,във бисерните капки на утрото оглежда се,тихичко прошепва, каквото си мечтае.

Познава всяко вдишване, но друг е ароматът,защото то е някак променено,посоката сменил е изменчивият вятър,става му неясно и му е смутено.

Пораснало във нищото от нищото ли идва?Едва ли нещо случва се случайно ...Невидима за зрящите крехка парадигмав камъни и пясък стаила се е тайно.

От сокове отпива, дори когато няма,със риск да бъде даже виртуално,надеждата и вярата съвсем не са измама,бавно се разлистват в случване реално.

Сияещи тичинки прашец на воля ръсят,отнася ги променливият вятър,веднъж на камък никнали, оазиси не търсят,във нищото покълва нещо свято.

Мариела Русева

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ314 315Ивелина Благоева

ВСЕЛЕНА ОТ ЧАСТИЦИ

Вселената разперва си дланта,по нея се търкулват световетеи ширналата до безкрай тъмаискриците им в мрака си заплете.

Превръща ги в частици от съня,а те наивно пък сънуват неяи ги тълкува рано сутринтаи я тълкуват, без да го умеят.

Събрала бледата им светлина,неведом път сама си сътворява,но всяко зрънце носи суета,която смисъл му въобразява

за трайност и значимост в ористана една от всичките вселени,макар дори сама безкрайносттада не е наясно с тази тема.

Мариела Русева


316 317

Яна Христова

Разчитам, дебна, наблюдавам, запом-ням, колекционирам... книги, личности, пътища и скъсаните по тях обувки. Казвам се Яна. От няколко години ми-слите ми приемат формата на фотогра-фии. Разхвърляни и безобразни. Всъщ-

ност винаги е много по-просто, отколкото звучи. Както много други, и аз опознавам, ос-мислям и опипвам света около себе си, а и себе си, чрез фотография.

Ивайло Динев е автор на книгата за сту-дентските протести "Наш ред е!" и стихо-сбирката "Варварска почит". Носител на първи награди за поезия на конкурса "Боян Пенев" в Шумен и отлича-

ван на конкурса "Веселин Ханчев" в Стара Загора. Има публикувани стихове в "Литерату-рен вестник", "Литературен клуб" и "Литер-Нет".

Ивайло Динев

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ318 319Яна Христова

Namaste

Искам да съм капка в твоята кръв:

да се убодеш с игла, да зъзна навън,

да ме изсмучеш и пак да се върна в теб,

да ме побъркваш с вино,

да се преобръщам в тялото ти,

да се ширя вътре като пълководец,

по-скоро откривател,

да ме изпратиш под твоя флаг,

да ти разкажа какво съм намислил,

да бъда там, където никой никога не е бил,

да усещам мълчанието,

да ме притиснеш с твоите дрехи, да пулсирам,

да потреперя с теб в конвулсии,

да ме отровиш и след това излекуваш.


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ320 321Яна Христова

Разяждане

Въздухът в стаята замириса на смърт.

Това не ме учудва, както винаги.

Отскоро се случва така че

баща ми ме вика да му сменям чорапите.

Смъртта винаги мирише на нещо лично.



322 323

Йоан Гълъбов

Йоан Гълъбов е фотограф развиващ се в модния и портретен жанр. Живее и ра-боти в София, но всяка възможност за пъ-тешествие с цел реализиране на проект е добре дошла. Започва да снима на 17 годишна въз-раст и страстта му към портретната фото-графия бързо го кара да си изгради малко студио, в което да работи върху фантазия-та си за светлина и пресъздаване на емо-ции. В момента е студент в НХА специалност 'Мода', за която той твърди, че има пряка връзка с модната фотография и възмож-ността да знае как една дреха е създадена е фактор за добрия кадър.

Работата на Йоан е публикувана в раз-лични чуждестранни и български медии, като в момента снима и изгражда изцяло визуалния облик на българския лейбъл Minoar. Младият българин е отворен да експе-риментира и се старае да не поставя огра-ничие на идеите си и тяхната реализация. Освен модната и портретната фотография, еротиката заема голяма част от работата на фотографа. В близкото бъдеще има голямото же-лание да се запознава с все повече хора, с които би могъл да обедини идеи в общи реализирани проекти.

Ясен Василев, драматург и поет, роден в България през 1988, в момента живее в Шанхай. Дебютната му пиеса “Зазиданите” е по-ставена в София през 2012 и има номина-ция Аскеер за драматургия. Продукция по втория му текст за теа-тър “Борхестриптих” е поръчана от Swatch Art Peace Hotel, Шанхай и режисирана от автора като site-specific представление и видео инсталация през октомври 2014.

“Кота 506” е четена за първи път в нем-ски превод през февруари 2015 в театър Drachengasse, Виена с подкрепата на Кул-турКонтакт и Федералното канцлерство на Австрия. Носител на наградата на публиката на фестивала София: поетики 2010 и автор на стихосбирките “Сляп виси безкрая” (2009) и “Андрогин” (2011).

Снимката е направена от Aragon Yao

ЯRсен ВасилеВ

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ324 325Йоан Гълъбов

ИНДЕКС НА САМОТАТА

В първия ден, когато разбрахме, че любовта си отива, температурите паднаха 40 градуса под нулата, косата изсветля за секунди, кожата стана прозрачна, под дълбокaтa сивa

качулкa кръвта забави своя ход, само ритъмът на сърцето продължаваше настоятелно, но избледняло. Найлоновите торби летяха носени от вятъра, безполови същества крачеха

между горите от пластмасови ръце на изтърбушени манекени, извадени от изпотрошените витрини на фалирали магазини. Там някъде един ангел събираше хартия и картон

за вторични суровини с усърдието, с което се събират парчетата от тялото на някой, който скоро ще възкръсне. Такситата бяха пълни, храната беше студена, живите статуи не

поглеждаха никого, снимките бяха твърде много, за да можеш наистина да ги видиш, сънят прекъсваше на всеки час и нищо не оставаше от спомена. Индексът на самотата се

покачваше – можеше да се види през прозореца, да се усети като тежест в гърдите, трудно дишане, желание да повърнеш. Казват, че в такива дни е по-добре въобще да не

излизаш. Времето не тече, а бавно, неусетно се разстила.


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ326 327Йоан Гълъбов

КАПАН ЗА ВЪЛЦИ

Двама братя растяхме в капан за вълци. Капанът беше заложен върху карта. Единият трябваше да бъде заколен, другият по-крехък от китайски порцелан, двамата по-тихи, по-нежни,

двамата повече oбичахa Рим. Гъста козина, гладка кожа, топла кръв. Твоят брат, вълкът, ще се развие. Какъв език говорят отгледаните от вълци? Трябва да преподаваме този език в

училища, да пишем документи на него. Трябва да нарисуваме перфектна карта и граници по картата. Може ли прогоним един от братята отвъд границата? Да му оставим само едно

пророчество. И той ще бъде срещу всеки човек, и всеки човек ще бъде срещу него. Водата скоро ще бъде по-скъпа от златото. Спокойно, всички ние ще умрем, но парите ни ще живеят.



328 329

ПеткоПетков

Хай, казвам се Петко и работя като гра-фичен дизайнер и фотограф от близо 9 го-дини. Старая се да създавам фотографии, които да остават за дълго в съзнанието на

хората. Вярвам, че един фотограф може да ос-тави 10 снимки след себе си и те да се пом-нят вечно, а и също така да остави 10 000 и никой да не види нито една от тях.

Ео, казвам се Йоана Стоянова, от Горна Оряховица. Предпочитам да се изразявам в миниа-тюрни форми – набързо и задъхано изля-ти. Вярвам си, засега, че от такива пробези имаме нужда, за да оцелеем, докато не ни

застигне тежкотоварното много-премисле-но. Уча последен семестър културология в СУ... уча се също да снимам и да разгова-рям.

Лила Ли.

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ330 331Петко Петков

къс

свивам се на кълбо и вдишвам себе си

къс възпламенен

през разфокусирания ми поглед

преминават нощни трамваи

очите ти са точки

в монохромно боке

кардамоновите релси

обчертават измамни траектории

гласните стуни

се разтягат до стомаха

раирани слънца

правят мост

по тънките им шевове

пияни пешеходци

с посинели стъпла

маршируват безцелно

...

в почвата на пределно явното

Йоана Стоянова


денят, който продаде своето начало

потопите са спрели, карнавалните проблясъци мързелуват

в следзалезния локвен свят

каналните обитатели са затаили дъх

няма следа от следи

дори торбичката, простряна на отсрещната тераса

спи

прозорците напъват пясъчни пори

и се самоотразяват на шега

птици летят под щорите на стъкления наклон

наобратно

денят беше натрупал преголяма сметка



прашасали смокини

искам време

да се отпусна в светлината

да проследя дирята на влюбените охлюви

не тях самите

дирята..

хайде да си напълним устите

с лук и прашасали смокини

не искам мълчанието ми

да е целенасочено пресметнато безразличие

а свободата - мълчание

изпълнено с набързо сдъвкан яд

изплют във чужда пазва

хайде да се плюем със случайни думи

кокос и излишни зъби

заявката за нежност дебне

в бебешките късчета въображение

не искам да чувствам вина

че свалям маските си инфантилно

хайде

хайде да сваляме маски инфантилно

да си го кажем

да преброим правописните грешки

да ги сложим в рамка и да я запалим



336 337

ИлиянаИлиева

Светлина! Тя ни помага да поглеждаме в тъмнина-та, тя е тази, която носи искрици в душите ни, когато тъмни, тежки дни е притискат до болка! Светлината, която рисува надежда и любов в мечтите ни, светлината, с която рисувам вече години наред.

Светлината, която озари сърцето и сто-пли душата ми, красота, която се научих и все още се уча да улавям с помощта на фо-тографията. Ето това съм аз – Илияна – стъпвам боса по слънчеви пътеки и рисувам с тях вяра, страст и добрина.

Петя Хайнрих (04.10.1973, София) е завъшила Първа английска гимназия в София, а след това – журналистика в СУ. Създател и двигател на книжното списание само за поезия НО ПОЕЗИЯ. Автор на стихосбирките: „01“ (Арс, 2008) „Разправа с поезията“ (Пергамент, 2010) „каза мари“ (Пергамент, 2011) „Литни, хвани ни“ (Жанет 45, 2012) „Лотос“ (Small Stations Press, 2014)Втора Славейкова награда за „Стихотво-

рение, което твърди, че е написано един-ствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“ (Трявна, 2010). Номинация за наградата „Христо Фо-тев“ за „каза мари“ (Бургас, 2012). Номинация за наградата „Николай Кън-чев“ за „Лотос“ (София, 2014). Живее със семейството си в Дюсел-дорф, Германия. Колоездач, който говори с птици.

Петя Хайнрих

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ338 339Илияна Илиева - Гонзалес

Живи кройки

Панчо беше сръчен, работлив и ведър майстор шивач на рокли. Поздравяваше

учтиво, отваряше врата, сваляше шапка и пушеше лула под звездите. Обичаше

виното, киното, изрядно изгладените ризи и котката си Царица, която бе ленива и

глуха. Когато Царица пукна от преяждане, Панчо залиня, заряза добрите си навици и

пропадна в дупка.


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ340 341Илияна Илиева - Гонзалес

Лежи си Панчо в дупката с лице към звездите, положил е изсъхналите си ръце на тила и крои ли крои с поглед. Но звездите се

мърдат, обхождат зрителното му поле и все му се изплъзва онази кройката на спасителна рокля.

Царица не поема отговорност извън рамката на чинията с гъши пастет.



342 343

Сияна Касабова

Казвам се Сияна Касабова, на 21 годи-ни съм. Занимавам се с модна и портретна фотография. От 3 години живея и уча в Ан-глия. Обожавам природата и цветята. Стилът си мога да опиша като нежен, елегантен, женствен. Обичам да улавям емоцията у хора-

та, които снимам. Работя предимно с ес-тествена светлина, избягвам да снимам в студиото, защото снимките навън имат съвсем различно излъчване, светлината е по-мека и разнообразна.

Мария Донева е автор на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Празни-ната меГу нас" (Охрид), "Има страшно", "50 години старозагорско куклено изкуство", "Прикоткване на смисъла", "Меко слън-це", "Магазин за обли камъчета", "Перце от дим", "Заекът и неговата мечта", "Шепа

лъскави череши", "Чисти стихотворения". Работи в Постоянния театър към Дър-жавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево и е драматург в Драма-тичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.Фотограф - Бабак Салари

Мария Донева

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ344 345Сияна Касабова

***

Молба с по-силен пламък от молитва:

да зная, че към мене той изпитва

такава съща нетърпима нужда.

Че аз не съм му странна, нито чужда.

Да е със мен и всичко да ни стига.

Да бъдем два съседни реда в книга.

Да бъдем близки. И да е наблизо.

Да виждам как, когато вкъщи влиза,

светът омеква, кротко се променя.

Да знам, че той обича точно мене.

Но аз дори не знам кого ли моля…

защото то не става с труд и воля,

нито с молба, дори да е голяма.

А просто – е. Или съвсем го няма.


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ346 347Сияна Касабова

Мъглата днес е само моя.

Страхът ще спре и ще се кротне,

ще се докосне до покоя

като задрямало животно.

Внезапно ще ми мине болката.

Без повод ще се утеша.

Мъглата е разсеян облак,

решил да повърви пеша.



348 349

Ивана Купенова (Kerabo)

аз съм kerabo обичам кратките форми.обичам абстрактното и минимализма. обичам да вдъхвам живот на детайла. обичам геометрията във фотографията.обичам да смъквам камуфлажа на цвето-вете, да разказвам за света и себе си - ис-крено и монохромно.обичам да обичам.

за мен е важно да накарам хората да ми-слят и чувстват. гледайки кадъра, да искат да влязат в него, да намерят нещо за и от тях самите. “Когато думите не стигат, ще се изра-зявам със снимки. Ако и снимките не са достатъчни, ще се задоволя с мълчание.” - Ансел Адамс.

Росен Кукушев е роден на 16 февруари 1983 г. Завършил е „Международни отно-шения” и „Арабско общество и култура” в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор е по „Нова и съвременна исто-рия”. Първата му стихосбирка „Вдъхновения

и унищожения” излезе от печат през ме-сец юли 2012 г. Има публикации в Алма-нах „Нова Българска Поезия-2012”, спи-сание-алманах „Културна палитра”, бр. 3-4 и 5/ 2013 г., „Литературен вестник”, бр. 1/ 2014 г., антология „Литературни бесилки” и Klaxon Press Journal.

Росен Кукушев

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ350 351Ивана Купенова (Kerabo)

***

индустриална мъгла

контури на сгрешено

градоустройство

като на длан на гледачка

смисълът се спуска по въже върху

миглите ти и сякаш си готова да заплачеш

но моля те недей

подтекстът капсулира значимото

текстът едва го разкрива

останалото ще разкажем без да записваме думи

обичам те задоволително лесно

ти си ослепително далечна

аз те привличам

ти ме отблъскваш:

прости закони на

механиката


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ352 353Ивана Купенова (Kerabo)

Каква поезия е жената

каква поезия е жената

рано сутрин сред уюта на завивките

в най-нежна паяжина с аромати – разпилени нишки

далеч от дребни мъдрости

от глупави и неразбрани извинения

с микроскопична длан

докосвам нейното красиво петолиние

от слънчевите ласки по гърба

до крехките извивки на сол ключа

под коляното

потъват стиховете в меката й плът

и се разливат

своенравно



354 355

Силвена Тончева

Professional soul-catcher В изкуството си се стремя да уловя душата на портретирания и да я вплета в представянето на фикционалните характе-ри, които са обект на изображение. Всеки човек има своят аура, вътрешна светлина, която стуи през очите и избора на подходящ сюжет, който да акцентира на нея е моето най-голямо предизвикател-

ство. Вдъхновяват ме тъмните приказки, съ-нища и картини. Стремя се използвайки символни сю-жети да създада една нова реалност, фо-тографии, които те карат да се замислиш, да доизмислиш, или в които просто да по-тънеш за красив отчастък от времето.

Казвам се Валентина Йосифова от Ва-рна и съм влюбена в магията поезия. Пър-вото си стихотворение написах на 11-го-дишна възраст. Мои стихотворения са публикувани в местния и националния печат. Автор съм на две книги „Под пясъчната риза на бре-га“ - лирика, издателство „Онгъл“, 2013 г. и „Мечти, ябълки и канела“ – сборник разка-зи, издателство „Онгъл“, 2014 г. Участвам

със свои стихотворения в „Приятели в по-езията 3“ - сборник стихотворения, изда-телство „izdavam.com“, 2013 г, „Тракийска лира – 9“ – литературен алманах, издател-ство „Вилком“, 2013 г. и „Тракийска лира -10“, издателска къща „Жажда“, 2014 г. От 2011 г. публикувам в интернет прос-транството свои творби под псевдоним Valens.

Валентина Йосифова

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ356 357Силвена Тончева

Тръгвам си

Тръгвам си. Недей да ме задържаш.

(„Как?“, „Защо?“, „Дали?“ ги забрави.)

Блато щом е общият ни бързей,

щом невяра двама ни души.

Тръгвам си, та светли да останат

чистите ни чувства от мига,

в който на душата ми-пиано

с обич виртуозно изтъка.

Тръгвам си с последното „Обичам те!“

(Други думи плевел са за мен.)

Беше наша, но е вече ничия

нежна песен от отминал ден.

Нежна песен...

Моя обич...

Тръгвам си.

Не е честно...

Много ме боли!

...

Ако върнем бързея у себе си

заедно ще сме със теб, нали?


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ358 359Силвена Тончева

Не настоявай

Не настоявай! Много си студено!

Вълните ти, крещящи – девет бала!

И аз да плувам!? Дявол да ме вземе!

Не съм по тебе толкоз изтрещяла.

Не настоявай! В грешна си пътека.

До мене и сърцето ми не стига.

Недей се пени. Хайде по-полека.

Аз искам нежна ласка. Разбери го.

Врата си имам. И звънец на нея.

Защо не дойдеш кротко и с усмивка.

Ще ти отворя и ще се разсеят

страхът и мракът, дето ме притискат...

Ми настоявай! Писна ми от тебе

със ярост по стените ми да блъскаш.

Но знай, че който през стената влезе,

не влиза вече в дом, а в пуста къща.



360 361

Ариана Трифонова

Казвам се Ариана и съм слънчогледо-во дете на прехода. В свободното си време съм свободна, а понякога творя с каквото се намери. Напоследък се изразявам чрез фото-графия. Не вярвам в уникалното, а в пре-

раждането му под различни творби. Заглавията са стереотипи, а животът повърхностен, но пък обичам да се влюб-вам и да ходя да боса. Ариана Трифонова, Виктория, Канада.

казвам се людмила. би ми харесвало да нося мъжко име. да изследвам оголените си мъжки еро-тични фантазии. допада ми и да наблюдавам женските си сантиментални обсесии. действително консервативната ми при-рода ме спасява от сгромолясването в екс-травагантността. но неизбежното избива като алергични обриви в смахнати пърформанси или сти-хове.

непостоянна съм. затова ми е трудно да си обясня защо любовната ми авантюра с психологията и астрологията, проточила се във времето, продължава да ме възбужда. вървя си по пътя, но не си свирукам. знам, че животът е невинна детска игра, но е предизвикателство да си играя. следвам посоката интуитивно и се уча да се доверявам на бог.мила ламбовска

MилаЛамбовска

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ362 363Ариана Трифонова

лъскаме прангите

джам пра’им аре

мац-мац мацорано

суингираме в потайна доба

дробим връхчетата

на боровете

сърбаме шумно

духаш ми

изоставяш ме

Mила Ламбовска

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ364 365Ариана Трифонова

арогантен джаз

като сълзица чист измислен

главен герой в съвети за пропаднали жени

любящ абориген отдаден горестен

с разместени джанти

надървен

захвърлен от величествен бог

в нищото

харесваш ми

Mила Ламбовска


366 367

Мануела Стаменова

Здравейте. Казвам се Мануела Стаме-нова. Завърших средното си образование-то си, както и магистратура в Лондон. Въ-преки техническата специалност „Бизнес и информатика”, моят начин да изразя себе си е модната фотография. Обичам да наблюдавам природата и да откривам прекрасни места, които да ста-нат фон на моето изкуство. Модата е моята голяма страст от много години, но тя се превърна в начин на жи-

вот, когато започнах да представям идеите си чрез фотографията. Красотата е нався-къде около нас. Често нещо малко може да ме вдъхнови да изградя голяма концепция. Не държа на перфектните мерки, а на индивидуалността. Например, една портретна снимка може да покаже душевното състояние на моде-ла. Очите са отражение на душата. Те са искрени, и когато снимката е естествена, можем да им се доверим напълно.

Лора Динкова е родена през 1988г. в София. Завършва българска филология и магистратура по литература и кино в Со-фийския университет „Св. Климент Охрид-ски”. Автор е на поетичната книга „Отклю-чено безвремие” (УИ „Св. Климент Охрид-ски”), с която през 2012 г. печели награда в конкурса за дебютна литература „Южна пролет”, провеждан в Хасково. През 2013 печели Трета награда от ор-

ганизирания в Харков, Украйна славянски поетичен конкурс, както и съпътстваща награда в италианския конкурс за поезия на Бова Марина: Premio internazionale di poesia ,,Delia-citta'' di Bova Marina. Н Нейни стихотворения са превеждани на италиански, френски и руски език. Публикува статии, рецензии и литера-турна критика в българския културен печат и в електронни сайтове.

Лора Динкова

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ368 369Мануела Стаменова

Път

Дъгата ту угасва, ту изгрява,

един самотен Бог създава

свят.

Полуреално, сякаш се съмнява,

ще издържи ли крехкият живот

на тежестта от самотата...

Лиричното встъпление за света,

е само повод за добавяне на истина

към многото представи и понятия

за недовършен (и смешен) човек.

Гледам с лупа отвътре навън ,

приближавам полека душата;

от очите ми стават наспали се

на годините вечните залези...

Аз отдавна стигнах до нея,

ще ме видите сочеща с пръсти

и едва доловимо ще шепна:

,,под стъклото нямаше нищо!’’


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ370 371Мануела Стаменова

Човешката душа – в петна

Навярно няма чисти и във словото,

така успокоявам ранното израстване,

достигнало кристално прояваване

в един сезон напълно според нормите.

Приглаждам и подреждам мислите,

които застояват, замъгляват погледа

и правят лесно време в паметта си.

Така изглежда някак си прозрачно

нестигнатото дъно на душата ми;

пред погледа ми се сплъстява малко

призрачно

жена пред раждане, или пък мъж след

зазоряване.

Очакваме в метафори живота си,

това, което казваме и пишем,

е всъщност личен предговор към

мислите,

пред които сме с петна в душите.



372 373

ДимитърАтанасов

Казвам се Димитър и съм инженер. Фотографията ми е хоби, удоволствие, способ да създам един мой свят, хубав или лош – отражение на моето съз-нание, мисли и моментни чувства. Начин поне за миг да се откъсна от си-вото ежедневие.

Вярвам, че човек трябва непрекъснато да се развива, да търси нови граници и да си прокарва път там където не съществува такъв. Пътят не е лесен…. Искаш ли да дойдеш с мен, да бъдеш моята муза и вдъхновение?

Тони Теллалов е роден на 08.10.1970 г. в гр. Шумен. До 28-годишна възраст е живял в Ям-бол, после в други градове – все българ-ски. Завършва социална педагогика в Шуменския университет "Еп. Константин Преславски".

Доктор по социална педагогика (2012). Понастоящем живее в Шумен. Автор на шест стихосбирки. Носител на няколко на-ционални награди за литература. Редактор и съставител на редица пое-тични книги, литературни сборници и алма-наси.

Тони Теллалов

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ374 375Димитър Атанасов

НА НЯКАКВА МЕЖДИННА ГАРА

по скътаните лудници в очите ти

по пустите им притъмнели паркове

разбирам колко си сама и беззащитна

ръкавът ти съдран и мръсен

е твойто бяло знаме всъщност

страдание си и надежда

но тръгвам за да хвана влака

а ти опитай пак и пак

предавай се при всеки ешелон

едва ли в някой позамръзнал ден

ще слезе пътник без билет и срок

и парковете ще познаеш във очите му

но знаеш ли?

перон!


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ376 377Димитър Атанасов

ДЕТСТВО

Край реката клекналите къщи,

гаргите високо във небето

и хлапета чупещи леда,

за да пуснат книжна лодка –

Боже, колко свобода

без капчица пролята кръв.



378 379

Matt Edmondson

Не спирай да изразяваш себе си. Никога не ми е било особено лесно да се изразявам с думи. Някак все не успя-ват съвсем да изразят това, което е вътре в мен. А то е като буря, както е във всеки човек на изкуството. Трудно е да се опи-ше. Като да видиш последните лъчи на за-леза. Всичко наоколо се изменя в играта на оранжеви, розови и виолетови нюанси. Имаш усещането, че можеш да докоснеш тази светлина с ръка, да я погалиш, да я задържиш. Не искаш тя да си отива тол-кова бързо, защото не знаеш дали ще има утре, защото тя никога няма да е една и съща, но всеки път ще е красива. Цветове, светлина, форма, доза неж-ност и невинност, малко страх и несигур-ност, болка, мечти - моят вътрешен свят изразен чрез фотографския способ. Така мога частично да се опитам да опиша това, което създавам и чувствам чрез творбите си. Трудно ми е да се нарека фотограф, защото сякаш фотографията живее в един по-реален свят, където се показва с една идея по-материалното и една идея по-мал-ко духовното. Винаги съм бил на границата между различните изкуства, увлечен и от музиката, която сама по себе си ме дви-жи напред, вдъхновен и от киното, живо-писта, фотографията. Пречупвайки всички тях през моята душа, създавам едно свое-образно цяло. Макар многото установени

правила в снимането, аз просто се оставям на моя усет, и създавам работите си така, както ги чувствам. Въпреки непрекъснато ми лутане от едно кътче на въображението - към дру-го, непрекъснатото чудене и питане "защо правя това", "справям ли се", "изразих ли силно това което исках", накрая просто разбирам, че изкуството и душата не под-лежат на синтез. Изкуството не бива да се оковава в клетката на разума и трябва просто да бъде пуснато такова каквото е, да отлети и да се докосне до нечия душа - да я обогати, развълнува и зарадва. Не спирай да изразяваш себе си. Ми-сля, че един творец трябва да прави имен-но това. Да изразява нещата както ги усе-ща, а не да се ръководи от моди и течения. Трябва понякога да си смел, за да бъдеш истински и да бъдеш себе си. И като тво-рец не винаги ще бъдеш приет и често ще останеш неразбран. Но това, което твориш винаги е над тези дребни човешки неволи, то пътува във времето и пространството търсейки душите имащи нужда именно от него, а не от някое друго… Кой съм аз? И аз не знам, но знам че съм творец, и се гордея че се занимавам именно с това прекрасно нещо наречено ИЗКУСТВО. Че усещам и виждам нещата различно, и че имам възможността да ги пресъздам в мои творби.

Стела Камбурова, артист, художник, дизайнер, йога инструктор - всестранно развиваща се красавица.

Стела Камбурова

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ380 381Matt Edmondson

На Изи

Галя с ръце нощта,

мъркащи щурци

запалват дланите ми в хиляди светулки.

Притихнали котешки очи

ме гледат гладно през съня си.

По-сладък и от свобода е пулсът ми

на карта

цялата отдаденост лежи,

аз във твоя свят, а ти на скута ми.

И девет стъпки само ни делят,

докато замъркат и светулките...



Трепета, с който преследваш илюзиите,

изпразва от смисъл и космоса.

Малки частици от теб в него

и той се усмихва нежно в светлозелено.

Намерението да тръгнеш подир звуците на сърцето съживява

галактики, умуващи тромаво върху трактати за атоми.

И Земята ухае тогава

неустоимо,

с въздух лепкав като мимоза –

трепетен, крехък и млад

и винаги част от гърдите ти.



Накъде ме запиля отново Времето-

по пътищата, подир образите му пречупени.

С фантазии, играещи на сцената,

спектакли в пот и пръхтене -

на живота главните роли.

Миражи се оказаха дните ми,

които не бяха с вас прекарани.

По-силна в това да се събуждам рано и безсилна пред това да ме е нямало.

А пътят дълъг е натам и два пъти по-дълъг на обратно.

Но се завръщам някакси смирена и може би с умората от раменете ми свалена...

А пътят е поет…

и да се върнеш!



Пускам завесите на моята стая и те вкарвам в нейните

граници.

Прости ми, че въздухът ни е прашен,

че нямам ключа от безкрая,

че оставихме мечтите в мрежите на паяка-

пазителят на нашата драма.

Продължавам да те пазя силно,

с вяра и страх, но знаеш ли

какво означава най-малкото твое закъснение,

когато пространството е по-силно от времето?!



388 389

Мария Цветкова-Ерин

Мария е на 21 години от София. В ръце-те й се мотаят фотоапарати още от ранна детска възраст. В един момент започва да сънува сним-ки и решава, че е крайно време да има свой собствен апарат. Смята, че това е

най-лесния начин да се обясниш на някого в любов. Участва в няколко изложби. В свобод-ното си време учи право. Обича да пише кратки текстове, в които да си разказва дните.

Светлозар Стоянов е автор на два сборника с разкази – „Втора класа” (2010), който печели наградите „Южна пролет” и „Светлоструй” за проза, и „Гравюра от бе-лези” (2014), носител на „Николай Хайтов” за млад автор. Роден е в Казанлък на 31 декември 1974. Пише проза от десетина години, но не винаги се е занимавал само с това. Ра-ботил е като барман в родния Казанлък,

сервитьор в Манчестър, разрушител на стари сгради в промишлен Лондон, пор-третист по Черноморието, учител по лите-ратура. Наскоро Светлозар Стоянов бе отличен в надпреварата за Созополските семинари на Фондация „Елизабет Костова“. В момента работи като автор на журна-лически коментари и материали в няколко столичини и провинциални медии.

Светлозар Стоянов

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ390 391Мария Цветкова-ЕринМария Цветкова-Ерин

ТЯ ИДВА В СТРАНЕН ЧАС

без да позвъни

без дори да почука

без sms

без e-mail

без телефонно обаждане

идва и ти носи рак

инфаркт

инсулт

тумор над слепоочието

модерни болести

оргазъм

идва с куфарите си

роклите

косата си

черепа

наметалото

мъртвешката си усмивка

води бившите си

до един мъртви

любовниците им мъртви

съпругите мъртви

и животът който ти остава

след нея

защото животът след смъртта е просто

смърт

тя идва в странен час

за да те целуне

да ти роди деца

да вдигнете сватба

да правите любов

да произвеждате секс

да се чукате

Светлозар Стоянов Светлозар Стоянов

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ392 393Мария Цветкова-Ерин

както не си чукал никоя

да те напусне

да те убие

да те самоубие

защото животът след любовта е за

простосмъртните

тя просто идва в странен час

не когато лежиш пиян в канавката

не когато те оперират от херния

не когато катастрофираш с колата си

или откачаш от глад

тя идва

когато си подредил живота си

когато си останал насаме с приятелите

и получаваш добра заплата

имаш хубава професия

осигуровка

апартамент

спестяваш

тя идва в странен час

толкова красива

похотлива

великолепна

толкова незаслужена

толкова необичайна

толкова неочаквана

тя просто идва в странен час

като молитва в устата на неверник

като цвете под опашката на дявола

като парфюм на убиец с метален бокс в ръката

тя идва


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ394 395Мария Цветкова-ЕринМария Цветкова-Ерин

ЩЕ ИЗПИЯ ЧЕРВЕНОТО НА ВСИЧКИТЕ ТИ СВЕТОФАРИ

и поседнах на бордюра на живота

пиян от умора

остарях

от вечното безконечно очакване

и боли ме гръбнакът

изтръпват краката

а костите щракат

докато чакам

да смениш

светофара

и мина светлозарен

под слънцето зелено

по пешеходната пътека

с лека крачка

като ленън

докато зареждаш пистолета

Светлозар Стоянов Светлозар Стоянов

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ396 397Мария Цветкова-Ерин Светлозар Стоянов

ХАЙКУ ЗА ЖЕНИ

жените всъщност искат

обикновени мъже

никоя не търси въже


ХАЙКУ ЗА МЪЖЕ

не задържам никого

насила при себе си

дори косата на главата си



СИТУАЦИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯ

едни и същи



едно и също



вездесъщи са

като монах

в тибет

повтарям тази мантра

зациклил в диска

на гнездото си

отскача лазера

където парковете

зеят като гробища

и гълъбите зреят като гарвани



402 403

Пламен Вълчев – Echoes

Пламен Вълчев – Echoes, е роден и из-раснал в Пловдив, България. От 2000-та година, живее в Детройт, Мичиган, САЩ. Неговият интерес към фотографията, започва през 2006 г., като в началото сни-ма главно пейзаж. През 2009 г. започва да се интересува от стрийт, черно-бяла фотография и от ал-

тернативни дигитални процеси. Малко по-късно, през 2010 г. започва да се занимава с илюстративна - колажна фотография. Защо Echoes. Неговите снимки са ехо-то, отразено в неговата душа, от неговите мечти и сънища. Ехото от улиците и хората с които се среща. Ехото от музиката от за-обикалящия го свят и природа.

Родена съм в София, но очите ми бро-дят през континентите, културите и време-то. Поезията се ражда в мен и във взаимо-действието ми със света, изтича като съл-зи и отклюва всички възможни емоции.

Любов и писане се преливат в едно и образуват смисъла на съществуването ми. Приютявам в океана на поезията и оби-чам новите гости в своя свят.

Ирен Петрова / Iren Folie

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ404 405Пламен Вълчев – Echoes

Нощ

събирам нощта в чаша

за да пия когато ми липсваш

светлината на луната ще

държи

тялото ми с ниска температура

за да не усещам студа

духащ от тунела на

отсъствието ти

звездите ще бъдат снежинки

и ще мокрят главата ми

когато се пръскам

като със светена вода

а щурците ще ме събуждат

за да наблюдавам

кога съм изпразнила чашата

и да потърся още нощ

Ирен Петрова/Iren Folie

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ406 407Пламен Вълчев – Echoes

Уловени в дъжда

искам да те видя със

затворени очи

да те погаля с поглед

и да те целуна с длан

да те приема в пазвата си

като летен дъжд

да те оставя по плътта ми да

се стичаш

да се отрониш

като листо или сълза

в канавката

и да си кажем сбогом

Ирен Петрова/Iren Folie


408 409

Дамян Хаджииванов

Повървете за малко с мен... Всичко започна с едно малко лентово фотоапаратче "Смяна" преди около 30 го-дини. Хоби, удоволствие, тръпка, призва-ние, професия.

Думичките сменяха местата си през времето, но не губеха сантимента си. Желанието за по-дълбоко надникване и жаждата за уловена светлина продължава-ха и продължават да се увеличават.

Живея в Несебър. Пиша, пея, преподавам български език и литература и ръководя детска вокална студия “Сюрприз” в читалището на града.

Имам една издадена книга «Родена в понеделник» /сборник с мои стихове и сти-хове на Лилия Христова /.

Живка Митова

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ410 411Дамян Хаджииванов

ИЗГРЕВ

Делфините отварят

звездната завеса

и палката на Диригента

оставя първи

слънчев автограф

върху вълните.

Аплодисменти

бурно се разбиват

в спящите скали.

Тържествен

гларусов оркестър

посреща главния герой

над хоризонта!


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ412 413Дамян Хаджииванов

ОЗАРЕНИЕ

Влюбеният поглед на морето

влива в мен спасителна вълна…

И нощта напуска ме полека,

за да ме прегърне светлина.

Върху жива водна пелерина

слънчев лъч послание реди…

И безбрежен мир в зелено-синьо

озарява моите очи.



414 415

Александър Костадинов

Казвам се Александър Костадинов и всеки ден работя с идеята все повече хора да знаят това. Започнах да снимам преди около пет години, а да мисля и усещам започнах по-рано, може би преди осемнадесет години, според мен за да се нарека фотограф, та дори и творец, второто е по-важно. Събирах пари цяла вечност за да се сдобия с първия си фотоапарат и днес, може би милион снимки по-късно, той още е с мен.

Това е пример за отдаденост. Но тех-никата не е всичко, в желанието си да се развивам заминах за Великобритания, там в 'Arts University Bournemouth (AUB)' завър-ших курс по фотография, който ми помог-на да открия себе си и съответно започнах да изграждам собствения си стил. Мога да определя работата си до сега си по-скоро като изложба на мисли, про-вокиращи замисъл. Аз не снимам хора, а идеи.

Светлозар Желев не е поет или писа-тел. Преди всичко читател. Обича да спо-деля мисли, усещания, емоции. Използва думите като мост към другите и себе си. Не редактира казаното и написаното. Пише, когато му се иска. Не е публику-ван, не е известен. Бил е много неща, още повече не е.

Живее добре, но обича да бъде друга-де. Хедонист и естет. Търси красотата във всичко. Намира смисъл в това да бъдеш щастлив. Старае се да го причинява и да си го причинява винаги, когато може. Смята усмивката и прегръдката за нар-котиците в живота си. И приятелите. И книгите, разбира се.

Светлозар Желев

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ416 417Александър Костадинов

понякога

нямам очаквания

за нищо

нито синьо

нито слънчево

дори ин и ян

сивеят

и тогава

изпивам чая си

излизам

и оставям деня

да се стича по мен

нямам нищоосвенбуквитепонякогалекуватпонякога боляткато пиронитена стигмазабитивъв всяка частна тялотокапкиразтопен метализгарящипробиващиизстиващиоставащиза да не зарастнемникога


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ418 419Александър Костадинов

Когато казваш обичам, ти го живееш

когато казваш не мога, ти умираш

когато казваш хайде, ти се раждаш

когато казваш имам нужда от теб, ти се

разтваряш

когато казваш моля те, ти отдаваш себе си

когато казваш утре, ти бягаш

когато казваш бъди щастлив, ти целуваш и

докосваш

когато нищо не казваш, ти не си

Думите нямат определение и смисъл, те са

по Росалес



420 421

КироСтаноев

Роден съм през 1983 година в София. Работя в сферата на портретната и ху-дожествената фотография. Имам публикации във VOGUE Italia, PHOTO France, PLAYBOY, MAXIM, Forbes и други печатни медии, интернет издания,

каталози и книги за художествена фото-графия. В момента работя върху два лични про-екта в стилистиката на класиката и сюрре-ализма.

Вече се познаваме. Аз бях късащата по пътя обувки. Снимащата, за да осмисли света и себе си.

Това, което не знаете, е, че понякога се прокрадват думи, крехки и плахи. Между живота и фотографията.


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ422 423Киро Станоев

Искаше ми се да бъда малка. Точка. Или пък запетайка? Всъщност удивителна... Но тя винаги е голяма. Искаше ми се да бъда добра. Лоша. Но успях да стана само лоша. Дори в това не бях добра. Искаше ми се да бъда. Но не бях.


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ424 425Киро Станоев

Разминахме се по пътя на живота.Ти маската си не свали, душата си не предложих и аз.Поглед и... край.Разминахме се по пътя на живота.



426 427

Ники Веселинов

Максималист. Талантлив. Самоук. Аз съм от хората, на които им се наложи да порастнат от малки. На 15г. започнах да работя и сътворя-вам всичко сам. Не съм следвал или учил изкуства в учебно заведение, уча всичко от изпитите в живота. Вдъхновението ми идва времето ми на-саме и утопичните ми вярвания за един по-красив свят, с по-красиви хора, с по-кра-сиви ценности. Винаги беднотията и непрофесионализ-ма ме мотивират страшно много. А у нас - те са в изобилие. Фотографията също го отнася. Хората масово вече виждат само снимки във фотографията. А фотография-та на моменти е по-реална от това в което живеем, защото тя показва нещата отстра-ни такива каквито са – обективна, обща гледка. Като погледна снимките си, винаги си припомням кой съм. Снимките винаги го-ворят и за това какъв е човекът зад каме-

рата. Там стоят запечатъни десетки чувства, мисли, вярвания, жленаия, стенания.... и какво ли не. Една снимка може да има неповторимо влияние върху мисленето ти и да те вдъх-нови за промяна. Творбата, каквато и да е, носи в себе си заряда на сърцето и ръцете които са я правили. Така чрез пречупване-то на време и места, фотографията и всяко нещо в което е вложена творческа мисъл, може да донесе своето послание и влия-ние, на хиляди хора. Затова и я обичам, тя ми позволява да комуникирам на друго ниво. Изключително богата и динамична, не мога да я вкарам лесно в категория. Опит-вам се да съчетая новото с класическото, аматьорското с професионалното, комер-сиалното с духовното, невинното с пороч-ното....търся се, от крайност в крайност...... и ще търся, докато не видя желания резул-тат!

Митко Новков е роден на 25 юли 1961 година в село Бързия – последен подстъп преди прохода Петрохан в посока София. Гимназия завършва в Берковица, в Со-фийския университет се дипломира като магистър по психология и философия (1988). Доктор на Факултета по журналистика

и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Освен психолог и философ, Митко Нов-ков е също литературен критик и медиен анализатор, журналист и публицист, ради-оводещ и есеист, преподавател и редактор. Автор на шест книги с критика, есета, интервюта и „западни коани“

Митко Новков

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ428 429Ники Веселинов

Три вкуса

Родината на чая – Китай (Азия). Родината

на кафето – Етиопия (Африка). Родината на

какаото – Мексико (Централна Америка).

Три тонизиращи напитки с произход от три

континента – дали пък тази генеалогия не

трябва да ни говори нещо? Например, че в

чая, кафето и какаото може да открием вкуса

на тези материци, тяхното толкова деликатно

въздействие върху небцето…

И така да отгатнем характера на хората, които

предпочитат едната, другата или третата

чашка с…

Чаят, напитка на велики нации – англичани,

руснаци, китайци, японци. Стегнат в

церемонии – японската тя-но-ю, английската

Five o’clock, руската чаепитие. Чаят изисква

ритуал, при него някак не е редно да

пристъпваш без подготовка и дори обучение

– пиещите чай са хора възпитани, знаещи,

почитащи. Обичат мащабите, харесват ги,

но обичат и себе си – от всички единствено

чаят се брои и за лекарство. Чай от лапад,

от липа, от смрадлика – тия отвари минават

почти за панацеи. Който пие чай, иска да

бъде природосъобразен и грамаден; като

природата грамаден. Не „захвърлен в

природата“, а намерил се в природата. Ала

природа имперска, сиреч организирана,

ритуализирана. Азиатци: ом, дзен – ей такива

неща, царски…

Чаят – вкусът на стабилността и силата.



Кафето, напитка на случайността – турците зарязват чувалите си при бягството си от

Виена и кафето покорява Европа. В някаква степен това е южният и източен успешен

поход на север и запад. Походът на кафето – обратен на кръстоносните. Следователно

да пиеш кафе е амбиция – да се представиш, да се покажеш, да завоюваш. Което значи

и стремеж към независимост – Етиопия е единствената държава в Африка, която не е

била нечия колония. Мусолини се е опитал, ама е ударил на етиопски камък. В същото

време кафето е и лежерност – сядаш на кафе с приятели, бъбрите си, за никъде не

бързате. Както Африка не бърза за никъде, кара си живота сред беднотия и недоимък.

Пък щастливи. Африканци – лъвове и зебри, безгрижни…

Кафето – вкусът на свободата и удоволствието.



Какаото, напитка на екзотичността поне за нас, европейците – не сме я познавали,

преди да идем до Америките. Но и на лукса – с какаови зърна в ацтекската държава

са плащали за всичко, от роби до кокошки. Пък и като че ли са смятали, че е по-

евтино да жертвопринасят хора, отколкото какао, практиката това показва. Оттук

жестокостта на какаото – този, който предпочита да го пие, пада си вероятно и по

по-засукани сексуални изпълнение. Изобщо пазете се от хора, които пият какао, може

в някой момент да ви изненадат неприятно. Е, не е задължително, разбира се, но със

сигурност това са търсачи на приключения, авантюристи, които не си пият какаото

вкъщи. Американци – Бъфало Бил и кристални черепи, неуморими…

Какаото – вкусът на приключението и разкоша.

Три вкуса като „Три цвята“ на Кешловски – дали пък и от тях не биха станали три

красиви филма? Като първият ще бъде утвърждаващ, вторият – отрицаващ, а третият

– непукистки…



Смъртта на душата

Вече няма душа, Фройд я уби. Превърна я в психика; в нещо, което може да се измери, изследва, регистрира. Душата – мистичният обект на поети, художници, композитори, философи; вместилището на чувствата, на Лаурите и Тристаните, където любовта разцъфтява с небивала буйност, тази душа днес е мъртва: суха отвътре и поломена отвън мръсна черупка, която дори ракът-пустинник – този клошар на океаните, с погнуса подминава. „Автоматизирано движение на телата”, Сексмашина като Хамлетмашина: след смъртта на душата удоволствие се изпитва само от количеството. Колкото повече, толкова повече…

Фройд е виновен, безспорно. Тайнствената субстанция, наречена от древните ψϋχή, виенският доктор подложи на безброй процедури – сгъстяване, изтласкване, проекция, пренос, фиксация, раздвояване, тълкуване, за да я стигматизира в статистически и математически измерима непрекъснато болна променлива. Една хипохондрична и невротична psyche, отчаяно и натрапчиво нуждаеща се от psy-choanalysis. Но да превърнеш душата, ψϋχή, в психика, psy-che, значи да я убиеш, да я умъртвиш, погубиш: подхвърлена във властта на теглилките тя вече няма качества. След Фройд душата е алгебрична величина без нищо общо с поезията, с музиката, с чувствата и любовта… Мъртва материя; леш, тлен и прах. Чувате ли сухото тракане на метронома, отброяващ обречените минути на психоаналитичния сеанс?

Мъртвите нямат удоволствия, мъртвите просто гният. И душата гние – вехне, мършее, изтлява. Днес никой няма душа, но всеки има психика. Мерим си психарите психиките: екстравертна е моята, защото по пункт Е на FPI ми дава 9, а по пункт D – само 1. Фройд уби душата, тестовете я разложиха: каква душа, аз си имам IQ?! Новото удоволствие на душата, която не е вече душа, а психика, е да бъде измерена; другото ново удоволствие на душата, която не е вече жива, а мъртва, е да чезне. Също като Чешърския котарак нам тя е завещала единствено озъбената си усмивка, хилейки ни се зловещо, докато лежим (обездушени) на психоаналитичната кушетка.

Да, Фройд е виновен...



436 437

ЕленаХристова

Здравейте! Аз съм Еленхен и любимото ми занимание е да разказвам приказки в снимки. Обичам всички приказки! Обичам да разказвам за изгревите край морето, за залезите в планината, за нощите под от-крито небе. Обичам да разказвам за любимите ми места, случвания, емоции.

Нерядко главните ми герои са цветя или просто момичета сред цветя. Харесва ми да е приказно, вълшебно и нежно. Светлината и цветовете са основни из-разни средства, а красотата е поуката в края на приказката. Вярвам, че творенето ни прави истин-ски живи и затова творя и вдъхновявам от любов към живота и неговата красота.

Родена съм през 1970 година. Живея и работя в Несебър. Имам една изадена сти-хосбирка - "Родена в понеделник", в съав-торство с Живка Митова. Поезията е реалния сън, в който искам да живея.

Интересува ме светът на думите, който понякога е враждебен, а друг път ласкав. Думите като начин да изразят сетивнос-тта, емоцията, картините и мелодията, коя-то пораждат. И мълчанието им.

Лилия Христова

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ438 439Елена Христова

Искам да погледнапрез прозорците на дърветата.Дървото няма думи,но знаекак Бог е подредилдушата му.А човекът има думи,но не знае как Бог е подредилдушата му.Затова искам да прогледна през прозорцитена дърветата,над пустошта от думи,за да видякак Бог е подредилдушата ми.


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ440 441Елена Христова

8888

Среднощна гара.Като гневни шпагисъбират сестрелките на часовника.Мигът на неочакванезапочва.На пейката - клошар.Сънуватихо цвете,поникнало,в пустинята на релсите.Сълзата му ще го полее,за да пазинадеждата за стъпкипо перона.Стрелките на часовникапрекрачватчаса на непристигащите влакове.Клошарят се усмихва -върху релситепораства кроткоцветето на утрото.



442 443

Никола Колев

Казвам се Никола Колев и живея в Габро-во. По професия съм дизайнер, но се зани-

мавам и с рисуване, писане, много обичам музиката.

Валентин Попов е роден на 8 ноември 1979 г. в град Плевен. Завършва средното си образование в СОУ „Христо Смирнен-ски”, и висше образование по специалност „Специална педагогика“ в СУ „Св Климент Охридски“ през 2001 г. След дипломиране-то си работи по специалността около пет години, след което навлиза в сферата на туризма. Страстта му е писането на проза, като пише от 17–годишен. Пише разкази, автор е на ревюта на книги, в момента пише два романа с работни заглавия "Отвъд края" и "Къщата". „Отвъд края” е постапокалиптичен ро-ман в първо лице единствено число, чие-то действие се развива на територията на България. Първата глава от романа със заглавие „Кучешката дупка” е публикувана в сп. „Дракус” бр. 4/2013 като самостояте-лен разказ.

„Къщата” е роман с много български фолклорни елементи, скокове във времето и приключения. Валентин Попов поддържа сайта „kniga-bg.com“, където представя творчеството на български и чуждестранни автори, съ-временни писатели и класици. През април 2014 г. излиза дебютната книга на Валентин Попов, сборникът "Но-щта срещу ноември". В нея са включени 12 разказа. Разказът „Нощта срещу 1 ноем-ври“ е включен в списание „Дракус” - бр. 2/ 2014 г." Ноември 2014 г. от печат излиза сбор-ника „Вдъхновени от краля”, който съдър-жа разкази на различни български автори. В него е включен и „Дневникът на един луд”. В момента подготвя издаването на вто-рия си сборник с разкази с работно загла-вие „Брод през световете”.

Валентин Попов

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ444 445Никола Колев

Танцът на Смъртта

„Нощта е по-тъмна от козината на Бош”, помисли си старицата, докато лежеше в

тъмната, студена стая и гледаше към прозорчето, през което леко прозира светлината

от звездите. Бош беше верен другар повече от седемнадесет години. Прекрасно

овчарско куче. Чисто черно. Само на едната лапа – тъмно кафяво петно. Точно цветът

на това петно ѝ напомни за картината на Йеронимус Бош „Седемте смъртни гряха”,

по-скоро на расото на свещенника от нея. Този, който олицетворява лакомията.

Дали заради това или заради друго, и кучето имаше нескончаем апетит към храна.

Често Дилайла се е чудеше над въпроса къде побира толкова храна това животно. А

после умря. Остави я сама. Старица, която тихо лежи нощем и крадешком гледа през

прозореца си. Пердетата са разпокъсани и висят като парцали от корниза, който не

е бърсала от прах от .... самата тя не знае кога. Паяжини се спускат от ъглите почти

до земята. Пъплят паяци, увиват заплелите се мухи и бавно ги изсмукват. Животът

изтича бавно, докато остане кухата им обвивка, която напомня за безмисления живот.

Старицата сякаш чува търкането на власинките на арахноидите по тънките

копринени нишки. Понякога долавя звука на смилане на соковете от мухите и нощните

пеперуди. Докато можеше да става, отваряше прозореца и светваше лампата. Стаята

се пълнеше с всякакви нощни летящи твари – верни поданици на мрака. А когато

легнеше и целия свят заспиваше, тя слушаше звуците, които издаваха. В началото

чуваше само как по-едрите пеперуди се блъскат в полилея или стъклото на прозореца,

а после слуха ѝ сякаш се тренира на честота уловима за насекомите само. Чуваше

полета на молец. Чуваше този молец как се храни. Звукът ѝ бе толкова приятен, че

изкара вълнени дрехи от един сандък, за да ги примами. Призори чак заспиваше

опиянена.

И сега лежи и слуша как паяк се спуска по тънка нишка. Въпреки катарактата

си /а може би точно благодарение на нея/ вижда малката черна фигурка, която

ловко се насочва към плячката си. От всички звуци, които долавя, най-неприятен и

е жуженето на мухите. Най-вече шумът от потриване със задни крака на крила. Но

няма как. Търпи ги, защото подхранват армията ѝ от паяци. Старицата Дилайла се

усмихва.

След смъртта на Бош живееше сама. Няма мъж, няма деца, няма роднини.

Може и да имаше, но не ги бе чувала от хиляда години. А и не са ѝ притрябвали

вресливи женоря с куп сополиви деца. Тя си е добре. Има новите си дрехи, има

бижутата си, които слага всеки след обяд. Обича да облича нова рокля и да стои пред

огледалото. Красива е, въпреки години. Има и приятели. Паяците и молците. Даже

като се замисли молците ѝ допадат повече. Изяждат миналото и остава само днешния

ден. Или нощ, както е в случая. Дилайла лежи и слуша. Тишина за всеки друг, но за

нея е по-шумно, отколкото в джунгла. Спомня си младостта. Беше толкова зелена

и глупава. Обличаше се хубаво и пригледно, майка ѝ и баща ѝ одобряваха всеки

нейн тоалет, а после ходеше на забави. Танцуваше като богиня. Избираше кавалер и

магията се раждаше. После той я търсеше, но тя знаеше, че той не е за нея. „Прекалено


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ446 447Никола Колев

добра си”, казваше майка ѝ. „Прекалено е невзрачен за теб, мила”, казваше баща

ѝ. Накрая тя само започна да отклонява поканите им. Докато един ден отиде на

бал и никой не я покани. Постоя половин час, а после се направи, че ѝ е лошо и

се прибра. Повече не отиде на бал. Обличаше дрехите, слагаше бижутата, руж,

червило, сенки, но не излизаше от стаята си. Просто седеше и гледаше момичето

(жената, лелята, бабата) в огледалото и знаеше, че няма подходящ мъж за нейното

ниво. Понякога се сещаше за приказката за Снежанка и горделивата мащеха, но

пропъждаше тези мисли от главата си. Тя не би убила по-младо момиче, заради

красотата. Истинското вино е отлежалото и леко нагарча.

Разхили се в леглото, но смехът премина в хрипове и накрая се закашля.

Поне преди си мислеше, че не би убила. Когато дойде Кристина да почисти къщата

ѝ, тя не спря да я гледа. Седемнадесет годишното момиче имаше тънка и гъвкава

снага, стегнати едри гърди, оформено дупе и дълга и неземно руса коса, която се

спускаше до кръста ѝ. Обикновенно я връзваше, за да не ѝ пречи да чисти, но

тогава изпъкваха високите бели скули и огромните зелени очи. Кристина бе сирак,

дошла на скоро от Швеция. На никого нямаше да липсва. Дилайла я почерпи със

кейк. Когато момичето изгуби съзнание, тя сложи примка на врата ѝ и я обеси в

килера.

Дилайла се надигна. Погледна към килера, чиято врата зееше отворена,

но в мрака видя само бяло петно. Роклята на Кристина. Още висеше от въжето,

а старицата слушаше как червейте пъплят из плътта и се хранят. Вдигна ръка

да оправи кичур коса, но търкането на косми в кожа създаде толкова неприятен

звук,че побърза да остави нещата така, както са. Отново се отпусна в чаршафите.

И тогава чу друг звук. Непознат звук. Тих звук. Като полъх в полъха. Като мрак в

мрака. Като тишина в тишината. Какво ли бе това? Ослуша се. Ето го пак. Този

път ѝ се стори, че е като полъх разместил прашинки на пода. Надигна се отново,

макар че се задъха от усилието. Сбръчканото ѝ лице бе побеляло като роклята

на обесеното момиче, бръчките ѝ са дълбоки като каньон, очите са бледи със

жълта склера и хлътнали като планински езера, крайниците сухи и тънки като

клечки през зима, косата е рядка, мръсна като саван на одавна погребан човек.

Обърна се по посока на странния звук и устата ѝ се оформи за беззвучен писък.

Не е говорила от години. Нямаше с кой. Всички бяха недостойни за нея и гласът

закърня. Не можеше да извика, не можеше да избяга. Зад нея се усмихваше череп,

надничащ изпод черна качулка. Дългата мрачна роба се развяваше около тялото,

а костеливата ръка стискаше косата. „Не може да е истина”, помисли си Дилайла,

„Това ли е смъртта? Така ли ще си отида? Нима е на моето ниво да ме вземе скелет

с вехта дреха? Нима няма ангелогласни песнопения, бели криле, които да понесат

красивата ми душа към Рая, където ми е мястото?”. Дилайла не разбра, че мислите

се въртяха в главата ѝ няколко минути след като тя бе отделена от тялото със

свистенето на справедливото острие.

03.09.2014 г.



448 449

Емил Рашковски

"Казвам се Емил Рашковски, на 39 го-дини и съм пейзажен фотограф. Роден съм и израснал в София, Бълга-рия. По образование съм инженер и работя в ИТ индустрията. Снимането ми е хоби, на което се отдавам през своботното си вре-ме. Интересът ми към фотографията за-почна някъде преди десетина години, но винаги съм имал влечение към природата и нейната красота. Фотографията е просто средството, което ми помага да изразя начинът, по кой-то я възприемам.

Като запален планинар и скиор, обичам да съм сред природата. Снимането ме кара да търся нейната красота. Обичам творче-ския процес, при който влагам собствено-то си интерпретиране на картините, които снимам. Така се опитвам да изразя чув-ствата си за това, което виждам. Харесвам ми да се фокусирам върху мимолетните, но и най-красиви моменти на изгрева, залеза, светлините на нощта, звездното небе. Тези трансформации са наистина магически, символ са на вечния кръговрат, когато де-нят умира, но и винаги се ражда отново, затова са и толкова въздействащи."

Лилия е едно наскоро навършило шест-найсет години момиче, която пише, за да подрежда света си. Родена и отраснала в столицата, тя за-почва да се занимава с литература в гим-назията. Твърди, че пише от любов към

близките си и от непрекъснато желание да вижда повече от света. Има публикации в няколко електронни издания, измежду които са "Литературен клуб" и "Кръстопът".

ЛилияЙовнова

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ450 451Емил Рашковски

ТОРНАДО

Стоя далеч от теб,

виждам как непрестанно

те заобикаля някакъв

плашещ и разрушаващ

хаос, който предизвикваш

само с движението си

из този мрачен свят.

Нищо чудно, че винаги

казваш колко е скучно там

вътре, най-близо до теб.

Всеки знае колко тягостно

спокойно е в окото на бурята.

Не тъжи, все някога ще се

появи някой достатъчно смел

и непоколебим да стигне

до ядрото на твоята самота.

Лилия Йовнова

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ452 453Емил Рашковски

ВЕЧНОСТ

Понякога, когато сме на 80,

(защото в моята глава само с теб стигам 80)

забързвам крачка да те върна в миналото.

Спъвам се по улици, които са остарели,

изпочупени са безвъзвратно,

заедно с красивата ни мисъл,

посивяла от ежедневност.

Понякога когато сме на 80,

(защото в моята глава само с теб стигам 80)

ти претоплям супата, чая и кафето.

Не бива да се разболяваш, само ти

можеш така да ме сгряваш.

Какво ще правя, ако топлината на

живота ми изстине необратимо?

Понякога когато сме на 80,

хващам ръката ти две идеи по-силно,

защото се налага да се връщаме в сегашно време,

а на 15, (и на 18, и на 20,)

н и щ о не изглежда толкова вечно.

Нищичко освен това, че само с теб

си представям да стигна 80.

Каква по-различна вечност ми трябва?

Лилия Йовнова


454 455

ВикторияАтанасова

Виктория от Варна, интересувам се от кул-тура, обичам театъра, хубавите книги, оп-

итвам се да превърна консервативна нау-ка каквато е икономиката в поезия.

"Дълго време се успокоявах с това, че важното е да имаш какво да кажеш, без значение дали има кой да те чуе. Но наско-ро разбрах, че думите и душите са за спо-

деляне. Понякога по-тъмни, отколкото светли, но винаги търсещи своята прожекция."

ДилянаГерджикова

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ456 457Виктория Атанасова

Като догаряща цигара

Забравена в пепелника

В момент на силна ярост

Или на просто безразличие

Угаснахме и ние

За пореден път

Събудени от себе си

Заспали изведнъж.

Незнаехме кои сме,

Защо сме и къде

Не знаехме душите си и грешките

И все…

Но имахме късмета,

че стигнахме до край

Цигарата изтлея

Изгасна без пушач.

Довиждане.

Кутията е празна.

Аз свърших моите.

Ти също нямаш

Думи.

Цигарата угасна,

Угасна по между ни.

Диляна Герджикова

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ458 459Виктория Атанасова

Една история ще пазя

Една история докрай

Без начало и недоразказана

На кой му пука

И все тая.

Но аз я пазя,

Ничия не е, не е и моя

Съхранявам я

За нечие добро сърце

Ако има такова.

Ако ли не на гроба ми

Ще порасне

Като до кладенец върба.

Една история, неразказана.

Диляна Герджикова


460 461

Мартин Костов

Мартин Костов е роден през 1997 г. в Со-фия. Занимава се с литература и фото-

графия. Има публикации в "Литературен вестник" и сп. "Страница", както и в елек-


тронните издания "LiterNet", "Литературен клуб", "Public Republic", „Диаскоп“, „Бани-ца“ и др.

Автор на стихосбирката "Дом" (2014, изд. "Да").

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ462 463Мартин Костов

* * *

Няма ме

Блестиш

Сякаш си звезда

Която търси

Облаци и паркове

ноти

мъртвите пеят

песента напомня

цвета на очите ти


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ464 465Мартин Костов

***

от мен до теб

разстоянието

е ръцете

в които се будя

дрехите

са тялото на

потната ти кожа



466 467

Александър Станишев

Казвам се Александър Станишев и меч-тата ми е да бъда слаб (под 75 кила) опера-тор. Вече имам няколко заснети филма и се-риали и други визуални произведения, кои-то на моменти много си харесвам.

Някои други хора също ги харесват. Снимах филм в Ню Йорк, ходих да пре-подавам в Лапландия. Може да се каже, че почти живея в сбъдната мечта! Следващата ми мечта е да съм висок фотограф.....

Нели Лишковска е родена в София.За-вършила е българска филология в СУ”Св.Климент Охридски”. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита”(1998), „Зеницата на Бога”(2007), „Стъпки по ръба на месечината”(2008) и „Танго за Луцифер”(2014)Автор е и на ро-

маните „Нероденият” (2009), „Леговище-то на тъгата”(2010), „Зверо sapiens”(2011), „Петнайсетият камък”(2012) , „Безкрайната точка”(2013)и „Ключовете от Рая”(2014).Има и сборник с пиеси – „Недокоснати пи-еси”(2013)

Нели Лишковска

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ468 469Александър Станишев

ВРАТИТЕ

...той отвори вратата, зад която имаше най-обикновена стая с едно легло, маса и стол, а на стената висеше картина, но странното

беше, че имаше още една врата срещу тази, през която беше влязъл току-що и той направи няколкото крачки до нея и той отвори

вратата, зад която имаше най-обикновена стая с едно легло, маса и стол, а на стената висеше картина, но странното беше, че

имаше още една врата и той отвори вратата, зад която имаше най-обикновена стая с едно легло, маса и стол, а на стената висеше

картина и той отвори вратата, зад която имаше най-обикновена стая с едно легло, маса и стол и той отвори вратата, зад която

имаше най-обикновена стая и той отвори вратата...


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ470 471Александър Станишев

"...Тогава си помислих, че всичко тук и всички ние във всеки един момент можем да бъдем изтрити от тази реалност.

Но Той още не го правеше.

Защо? Запитах се тихо. Защо?

И се разплаках над прецъфтелите рози в градината..." Из разказа "Птицата"



472 473

Явор Попов

Роден на 2 декември 1949 г. в гр. Со-фия. Завършва полиграфическия техникум „Юлиус Фучик” специалност фотография. 1979г. е удостоен от Министерство на кул-турата със званието фотограф-художник. 1986г. специализира във фирмата „Sinar”, Шафхаузен, Швейцария. Работил е като фотограф-редактор в редакция "Форек" на "Българска фото-графия", бил е зам.-председател на Клуба на фотодейците в България, а от 1995 г. е фотограф на свободна практика. Негово дело са илюстрациите в първи, втори и трети том на енциклопедията "История на България" - плод на любовта на артиста към находките от миналото и интересните

съкровища. Явор Попов твори също и в областта на художествената фотография, където снима портрети, природа, модели, арт и дори деликатеси. Носител е на мно-гобройни награди за постиженията си във фотографията. Член е на Управителния съвет на Асоци-ацията на рекламните фотографи в Бълга-рия. От 2005г. е председател на национално сдружение „Фотографска академия”. През последните 21 години е участвал в много изложби в страната - София, Пловдив, До-брич, Смолян и др., и в чужбина - Индия, Канада, Полша, Македония, Югославия, Ливан и др.

Иван Ланджев (1986) е български поет, есеист и сценарист. Докторант по руска класическа литература (ХІХ век) в СУ „Св. Климент Охридски“, преди това е завър-шил философия и културология в същия университет. Победител в Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2009), носител на Наградата за дебют „Южна пролет“ (2011), два пъти номиниран за Националната на-града за поезия „Иван Николов“ (2010,

2014). Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Слове-ния, Словакия, Унгария, Латвия. Негови стихотворения са превеждани на англий-ски, немски, испански, италиански, сло-венски, хърватски, словашки, арабски. Стихосбирки: „По вина на Боби Фишер“ (2010), „Ние според мансардата“ (2014).

Иван Ланджев

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ474 475Явор Попов

Лекции по естетика при неочаквани случаи

При някои вкусът идва така просто, от повечето си тръгва просто така.Несигурен като река. Несигурен като ръка, която знае, че не бива, но и тая нощ се свивана юмрук, готов да спорисъс стъкла, стени, авторитети,да доказва колко важни са поетите.

Опитай се да нямаш много общо с тях.

Това, което смятат арогантност,е смехът на увереността ти.Наклони я леко като шапка, показвай я пред гости.Просто така. Или така просто.

Безсънието не е старомодно. Ти не си даваш сметка – нощемси нащрек за най-естествения шум, когатотънката износена игла надраскахубавата част от плочата. Всеобщата балада се разсипва. Моментът винаги съдържа поражениеи този не е по-различен. Сега забележи:дори ъглите в стаята отказват да са ти приятели. Моментътвинаги съдържа поражение и страх, че ще се уталожим.

Да, ние рано ще се уталожим.

Защо ти е изобщо да заспиваш?Сутрин си провалът в огледалото и можеш да си сигурен, че ти отива.


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ476 477Явор Попов

Опит за датировка

То е

тъжно:

все едно че гледаш библиотека да гори.

То е

невъзможно:

как да шашнеш огледалото?

То е маниерно

(твърде е литературно):

някои така приписват мъдрост на рибите.

То е едно такова...

Признаваме, че знаем

малко за произхода на нещото,

но пък поне успяхме

да определим периода:

то е отдавна.

Приблизително

от теб насам.



478 479

Галина Велева

Здравейте, казвам се Галина Велева и ми е приятно да се запознаем. Родена съм преди много години в Родо-пите и те завинаги останаха в сърцето ми, моята първа и последна любов. По професия съм строител, фотогра-фията е моята тиха лудост. Обожавам природата и при всеки удо-бен момент търся нейната близост. Природата е Тази, която никога не ме е излъгала. Да посрещнеш изгрева или да изпра-тиш залеза ... има ли нещо по-непреходно и истинско ? Много обичам да пътувам и го правя при всяка възможност, харесва ми да опозна-

вам други нации и други географски шири-ни. Фотокамерата е моят уловител на ми-гове. Мигове, които понякога се случват само веднъж в съществуването, наречено живот. Дали съм участвала в конкурси и из-ложби – да участвала съм, но това едва ли Ви вълнува. Ако снимките ми са Ви казали нещо – това е моята награда, не спечеле-ните дипломи или медали. Представям Ви две мои творби: едната е изгрев на язовир Голям Беглик, втората е от едно незабравимо пътешествие в Ис-ландия, страната в която истински се влю-бих.

Красимир Йорданов.Космополит от регионален мащаб.Подрежда думички, съчинява песнички. Китароподрънквец.

Основател на виртуалния „Институт за лю-бовни трепети“.Опитва се да научи бръмбарите в главата си да играят ансамблови съчетания.

Красимир Йорданов

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ480 481Галина Велева

Зелено стихотворение

Зелени сънища сред леден февруари.

Природата, оголила душата си зелена,

опитва плахо да прокуди зимата

от северните географски ширини,

да я изтика бавно към Антарктика,

понеже тук кокичетата прецъфтяха,

а пролетната оратория за слънце и капчуци,

предвидена за Март, не се отменя!

В такава нощ пределът на сезоните

е ясно очертан от клюн на щъркел:

дотук е бялото, нататък е зелено!

Започва изгревът да сипе огън

върху гори, полета и върхари.

Зеленоока, идва пролетта.

Разпръсква топлите си акварели

над храсти и дървета вледенени,

додето грейнат, кърваво-зелени!


рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ482 483Галина Велева

Пъстрото великолепие на сушата

От моя остров облаците ми изглеждат призрачни.

На хвърлей преминават само. Рядко плачат.

Разпръскат се и атакуват дюните,

за да се вкопчат в топлите им качества.

През дланите им преминава цялата разпереност,

наречена правдоподобно „птиче братство”.

Дали ще бъде всъщност светотатство

да те сравнявам с птица неуверена?

Неделята ми е наострена и островна.

Какво великолепие е сушата!

Къде си, облаче ле, черно, да те яхна,

да си изплачем заедно градушките!

Така и не разбрах дотук ти облак ли си, птица ли?

Градушка, дюна, изгрев във неделя?

Усещам смътно твоето придвижване

и тиха вулканичност ме обзема.



484 485

Ивета Данаилова

Ивета Данаилова е родена на 27 декем-ври 1974 в Сливен. Завършва езикова гим-назия и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От дете пише стихове, 8 години члену-ва в класа по литературно творчество към школата по изкуствата "Мишо Тодоров с преподавател поетесата Евгения Генова в родния си град, която става редактор и на първата й книга, излязла в далечната вече 1991г. Носител е на литературни награди от национални и международни конкурси, нейни творби са излъчвани по радиото и

телевизията, има публикации в различни вестници и списания, антологии и сборни-ци, сред които сп. "Пламък", "Литературен форум", "Български писател", "Словото", "Словото днес" и др., "Антология на мла-дите български поети" (2007 и 2008, изд. "Фондация за развитие на местните общ-ности"), "Поети 2013"(Български писател"), "В полите на Витоша" (девето издание на конкурса - 2015), "Ние, дечурлигата"(ИК "Жажда", 2009) и др. Автор е на стихосбирките "Почивни-ят ден на ветропоказателите" ("Български писател", 2011г.), „Хроники от къмпинга”


(„Български писател”, 2006), „Точка на пре-чупване” (ИК „Пламък”, 2001, издадена с конкурс на Националния център за книга-та), „Кралици на слънцето” (Роял 77 – Ва-рна, 1994) и „Родена от звезда” („Бумеранг Прес”, 1991). Превеждала е за "Пламък" творби на шотландски и уелски поети. Член е на Съюза на българските писатели. През годините работи като журналист в електронните медии, а в периода 2008 - 2012 живее в Италия. Въпреки литера-турната си биография, Ивета Данаилова записва и един любопитен експеримент в изобразителното изкуство и фотографи-

ята, вдъхновен от страстта й към морето, която неотлъчно върви заедно с къмпин-гуването и уиндсърфинга - от дете. Свое-образно продължение на предпоследната й книга, но с визуални средства е излож-бата "Безсъници и хроники от къмпинга" , изложена през септември 2008 в "Галери-ята на открито пред Народен театър „Иван Вазов” (организатор Дирекция „Култура” на Столична община). Тя представя морето в серия снимки, повечето от тях - на необи-чайните картини, които авторката прави от миди, камъни, пясък, дърво, като „рисува” с естествените им форми и цветове...

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ486 487Ивета Данаилова Ивета Данаилова

***

Вечер край огъня

лицата изглеждат изсечени

докато диша кротко морето

заспало встрани

истории бликат

търкалят се думи

по хладните камъни

в прохладния пясък

и стигат до тебе

по-истински

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ488 489Ивета Данаилова

***

Това място е забравено от бога

и табелите сочат Бургас.

Шипки по цветните хълмове

раздират на вятъра дрехата.

Резедавите крехки лозници

костеливи ръце в песъчливата пръст са заровили.

Хората тук

от години съзерцават далечното синьо море,

но не са го докосвали.

Вечер в кръчмата

стари рибарски истории

озаряват лицата им.

Мъжете разказват как някога

далечното синьо ги мамело

и задълго после ги нямало.

Някои - не се завърнали,

останали там -

при рибите, мрежите и синия бог.

Сега само старците тук се навъртат.

Напролет си нижат като жълтици годините.

Децата им -

подир табелите хукнали.

стихове от книгата

"Хроники от къмпинга" (изд. "Български писател",

2006 )



490 491

Дончо Кюланов

Казвам се Дончо Кюланов от гр. Козло-дуй едно малко градче от северозападна България. Фотографията не ми е профе-сия, но винаги ме е вълнувала от момента, в който съм се докоснал до нея. Не съм учил нищо свързано по някакъв начин с изкуството, но то винаги ме е вълнувало. Обичам живописта, като малък раз-глеждането на книжките с репродукции на различни художници като Шишкин, Айва-

зовски и Рембранд явно по някакъв начин ми е повлияло в последствие. Харесват ми фотографиите, които са живописни като картини, които придават точно това усещане на живописта. Много харесвам естествената женска красота и винаги я търся, когато снимам. Моето вдъхновение са жена ми и пър-вородният ми син !!!

Казвам се Мария Никова. По професия съм библиотекар-библиограф към Нацио-налния археологически институт с музей – БАН. Преди четири години, в навечерието на Гергьовден, избрах да създам Страничката на Мари. Година по-късно създадох личния си блог Pieces of Ia и авторска страница във Фейсбук към него (Pieces of Ia), в които и до днес споделям себе си. С течение на времето разбрах, че писа-нето ми се случва с лекота, че се усещам изпълнена и вдъхновена, когато съумявам

да предам в няколко думички света си. Ко-гато разбера, че съм нечия причина за ус-мивка, когато ми споделят, че съм докос-нала, че са намерили частица от себе си в мен. Пиша, защото помага. За това, което правя и съм, имат думата всички, които ми отделят от времето си, за да ме усетят. Благодарна съм им от цялото си сърце, че всеки ден, по малко ме осъществяват. Иска ми се да съумея да предам, с це-лия този текст, онази частица душа, която докосва в усмивка, едно истинско благода-ря. С доброта.

Мария Никова

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ492 493Дончо Кюланов Мария Никова

Седем думички са любими.

Душа.

Топлота.

Прегръдка.

Мама.

Усмивка.

Доброта.

Благодаря.

Седем усещания, които отразяват.

Теб.

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ494 495Дончо Кюланов

Близостта е няколко минути от твоето време

в нечии ден.

Мисълта за другия е безсловесно отношение.

Там думите нямат значение.

Там си любим на сърцето.

Мария Никова

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ496 497Дончо Кюланов Мария Никова

"(...) детство мое, за мен така е важно,

щом студено ми стане да мога

да се взема от детския огън. (...)"

Богомил Гудев

Може би все повече ни се налага да се държим като пораснали. Може би детето в нас надделява, когато никой не ни гледа. Може би будим недоумение, докато победоносно избираме да изкъпем

новите си гумени ботуши в най-голямата локва. Може би всеки ден за кратко ни писва да се държим като възрастни. Може би балоните, които преброяват очите ни на първи юни, ни връщат в

детството. Детството са двете най-мили думи - мама и татко. Детството, в което да ходиш прав под масата носеше привилегията да вършиш най-големите пакости. Детството, което помни най-

щурите ти игри и най-искрения ти смях. Детството е онази въртележка в Южния парк, блъскащите се колички и захарния памук. Дали са все още там? Може би. Днес, докато отвръщах на всяко

дете с усмивка, си спомних за миг моето детство. Най-ценното време, в което показваш обичта си в една прегръдка.


498 499

Росен Христов

Казвам се Росен Христов. Занимавам се с фотография от 2 години и ретуш от 5 години. В момента работя във фирма за-нимаваща се главно с това. Пожелавам на всеки хобито му да се превърне в профе-сия. Когато човек прави това което обича, чувството не може да се опише. Харесва ми тръпката зад обектива,

общуването, позитивната енергия по вре-ме на процеса, опознаването на различни характери и локации. Снимам предимно пейзаж и портрет, но се впускам и във всякакви предизвикателства, обичам да експериментирам.

Като цяло, обичам да създавам !

Не обичам да говоря за себе си... Каз-вам се Диляна и съм от Димитровград. Мисля, че съм на 32 години. Казвам "мисля", защото като подминах 30-те, сп-рях да обръщам внимание на конкретика-та в цифрите. Като всички останали хора имам и добри и лоши страни. Старая се да балансирам, защото не бих искала да ра-зочаровам никого. Най-вече себе си. Пиша от 4-5 клас. Публикувала съм в местния и централния печат. Но на кого ли му пука! Писането е потребност най-вече за самия автор. Човек на крайностите съм. В

стиховете също. Пиша или много лирично, или грубо и цинично. Обичам класическия стих, за мен в него е истинското майстор-ство. Често ползвам многоточия. Първо, защото обичам да давам шанс на читателя да се позамисли и второ, защото.... ами по-някога не знам как да завърша фразата. От известно време съм увлечена в пи-сане на проза. Имам доста идеи, само две реализирани. За проза трябва социален опит и време. Ужасно много време... Ина-че, по цял ден пиша. Социални доклади. Не за друго, просто съм социален работник...

ДилянаХристова

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ500 501Росен Христов Диляна Христова

Написано в дъжда

И какво като чакам и мръзна!

Булевардът е мокър и сив.

Само аз - като спомен развързан,

съживявам пейзажа мъглив.

И те чакам – метафорично.

От градушки надежди редя.

Свири вятър край мен истерично,

плаши хората, мен и града.

Преминавам през локва, голяма,

като мътно парче от море.

И така упорито те няма,

че дъждът не желае да спре.

Никой вече не тича, не бърза.

Търколи се работният ден.

И какво като чакам и мръзна!

Някой някъде чака ли мен!?

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ502 503Росен Христов

Залез

Дъждът по прозореца плаче.

Солидарно изпускам сълза.

Падна залез – ръждив и разкрачен...

Капна слънце и после заспа.

Драматично запалвам цигара,

бълвам сенки в преднощния смут.

В тишината се врязва китара,

свири може би някакъв луд,

като мен - без разсъдък и чувство,

от Безкрая внезапно смутен.

Вечността е в самото изкуство,

тъй е преходно всичко край мен!

Стъпва мрак. Като войнствен палач е.

Хоризонтът пред мене кърви.

С този залез – ръждив и разкрачен,

накъде ли животът върви...

Диляна Христова

manu propria 2

Documents