Луиджи Пирандело

ЛиолаСелска комедия в три действия

************** от сицилиански език

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Нели Скилачи, наречен Лиолà

Дон Симоне Палумму, богат чифликчия

Леля Кроче Адзара, негова братовчедка

Туца, дъщеря на леля Кроче

Донна Мита, съпруга на дон Симоне

Леля Нинфа, майка на Лиола

Госпожа Джеза, леля на донна Мита

Госпожа Кàрмина, наречена Ламоскардина

Чуца Луца млади селянкиНеда

Палиду Тиниду трите синчета на ЛиолаКалиду

Полски пейзаж около Агридженто. Днес.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Навес между изполичарската къща и склада, оборът и помещението за мачкане на грозде на леля Кроче Адзара. В дълбочина, поле с кактуси опунция, бадеми и маслинови дървета. В десния край, под навеса, вратата на къщата, груба каменна пейка и голяма пещ. В левия край, вратата на склада, прозореца на помещението за мачкане на грозде и друг прозорец с желязна решетка. На стената, халка за връзване на животните.През септември по тия места се чупят бадемите. На две пейки сложени под ъгъл са седнали Туца, госпожа Джеза, госпожа Кàрмина Ламоскардина, Чуца, Луца и Неда и чупят, удряйки с камък бадема, сложен върху друг камък. Чичо Симоне Палумму ги наглежда; леля Кроче излиза и влиза. По земята - чували, кошници, щайги и черупки.При вдигане на завесата, чупейки бадемите, жените пеят „Ла Пасионе”.

Хор: А зад портите Мария, като чу, че го бичуват:„Ах, не удряйте така,толкова нежна е плътта”

Леля Кроче: (идвайки от вратата на склада с кошница бадеми): Хайде, хайде момичета, накрая сме! На всекиго по шепа и с Божията помощ, за тази година свършихме работата.Чуца, Луца, Неда: На мене, лельо Кроче! Дайте тука! Дайте тука!

Стр. 8

Леля Кроче: Бързо, бързо, че да стигнете навреме в село за светата меса.Чуца: Каква ти меса вече, лельо Кроче! Стана късно!Луца: И докато се облечем...Госпожа Джеза: Да не би да трябва да се преоблечете, че да чуете светата меса?Чуца: Ами как, облечени така...Неда: Аз, да можех тръгвам както съм!Леля Кроче: Хайде, хайде момичета, да не губим време!

Хор: „Води ме при него Йоане!” „Не може да ходи, Мария!”

Дон Симоне: Стига с тая „Пасионе”! Проглушихте ми ушите от сутринта. Чупете без да пеете.Луца: От години е така, докато се чупят бадемите, се пее. Света Марийо, какъв сте мърморко, ваша милост! Докога?Госпожа Кармина: Грях ви на душата, дон Симоне, че ни карате да работим и на светия ден неделя.Дон Симоне: Аз? Ами! Леля Кроче.Леля Кроче: Ах, така ли, за кого, за мен? От три дни мира не ми давате, стар бърборко, нали трябва да продадете ядките.Дон Симоне: Разбира се, мнооогото ядки, братовчедке!... С приказки празни и бадемите празни...

Госпожа Кармина: Е, какво се чува, дон Симоне, няма да ни дадете и да пийнем щом свиршим работата, така ли?Леля Кроче: Как? Ще трябва да ви даде да си пийнете, както си беше уговорката.Дон Симоне: Ама какви ти уговорки, братовчедке! Сериозно ли говорите? За няколко черупки!Леля Кроче: Хайде, хайде, колкото са толкова. Обещанието е дълг. Ей сега ще ви покажа аз как се прави. Вие, госпожа Джеза, изтичайте до имота на племенница ви, за стомна вино. И да е пълна... Тичайте!Госпожа Джеза: Ама как да отида!...Ако той не ми нареди!Дон Симоне: Ако искате вярвайте, ако искате не, братовчедке, тази година съм опропастен, но догодина, очите да ми издерат ако купя плода още на дървото.

Стр. 9

Чуца: Е, хайде, чичо Симоне! Догодина, каквото Бог даде... Луца: Като че ли не се знае как е с бадемите?Неда: Малко таз година, много догодина.Леля Кроче: То е ясно: една година добре, една година зле. Дон Симоне: Ами маслините? Ами лозето? Да бяха само бадемите? Всички връхчета на маслините поразени, да ти дожалее! Човек само да излезе да погледне...Госпожа Кармина: Ох, в края на крайщата, ваша милост! Да се оплаквате? Защо се оплаквате? Ставате за смях с тия жалби, ваша милост! Имате тук и роднина: вдовица с племенница сираче – ако сте объркали сметките, е, всичко им е добре дошло.Чуца: А, кръвта му изтекла: остава си в семейството.Луца: Да не би в гроба да си ги носи?Госпожа Кармина: И с децата дето ги има... – ох, изплъзна ми се от устата!

(При тази непредпазливост от страна на госпожа Кармина, жените остават стеснително смълчани. Чичо Симоне, с очи бълващи огън и жупел, задъхан и на път да избухне, по чудо се въздържа; вижда една кошница пред краката си и като я изритва, влиза в склада).

Леля Кроче: Добра жено, какво направихте!Леля Кармина: Ами той си го търси от устата на хората.Чуца (с невинен вид): Да не е срамно за мъж да няма деца, лельо Кроче?Леля Кроче: Тихо! Това не са приказки за момичета!Луца: Какво пък толкова...Неда: Това е знак, че Господ не е искал да му даде!Луца: Ами тогава защо обвинява жена си?

Стр. 10

Леля Кроче: Ама ще престанете ли? Хайде отивайте да чупите!Чуца: Свършихме, лельо Кроче.Леля Кроче: Ами тогава се дръпнете!

(Трите момичета се дръпват назад и наобикалят Туца, която до този момент не е казала и дума, останала смръщена, като се мъчат да я заговорят, но Туца като повдига рамене ги отблъсква; тогава, те, една след друга полекичка се приближават да чуят какво си говорят леля Кроче, госпожа Кармина и госпожа Джеза и после отиват да разкажат на другите две момичета, които се смеят, като ги предупреждават с жестове да внимават да не бъдат чути)

Леля Кроче: Главата ми стана ей такава, сестро! От сутрин до вечер, е тука, това постоянно оплакване!Госпожа Кармина: В името на Отца... И какво иска, от вас, с това дете?Госпожа Джеза: Как госпожа! Със сълзи на очи го иска...Леля Кроче: Оплаква... да си кажем правото... оплаква имота...много и хубав имот, който като умре той... Мира не си дава!Госпожа Кармина: Ами оставете го да се оплаква, ваша милост, лельо Кроче! Така не е ли по-добре за вас? Даже трябва да се помолите на Божкия син....Леля Кроче: О, госпожа Кармина, роднините сме повече от косите на главата ми.Госпожа Кармина: И какво от това? Все нещичко ще се падне и на ваша милост, малко или много, според степента на роднинството. Мене ме боли сърцето, госпожа Джеза, за вашата племенница, но като няма деца – вижте – тя може само да си избърше устата, ей така!

Стр.11

Госпожа Джеза: Да го отнесе дявола, него и целия му имот, госпожа Кармина! Какво си мислите? Не издържа вече, не издържа, моята племенница, бедната невинна душичка тя, нещастна откак се е родила, кръв моя, сираче и от баща и от майка – аз съм си я отгледала, само Господ знае как! Това използва той, че е сама, че няма друг освен мене! Че да видя аз, ако имаше баща, ако имаше братец, дали щеше да се отнася така с нея, ами че цяло чудо е, че не я унижава да я нарича храненица... Да не повярваш, да не повярваш, какво неуважение!(започва да плаче).Госпожа Кармина: Вярно е, горката донна Мита! Кой ли би казал преди четири години, всички си мислеха, че е голям късмет... Ах! „Сливите, черешите красиви....” (но като няма хляб - б.пр).Леля Кроче: Ама какво искате да каже в края на крайщата, че не беше наистина късмет? Хайде сега, какво да кажем за Мита, да не я обидя, добро момиче, но можеше ли и на сън да си представи да стане съпруга на дон Симоне Палумму?Госпожа Джеза: Ами него кой го е молил? Кой го накара да се ожени?Леля Кроче: Ами че това и глухитге го знаят! Ами че не сме ли всички свидетели как се отнасяше с първата си жена, а тя беше истинска дама, Бог да я прости, донна Розария?...Госпожа Джеза: Ами да! И всичките деца дето му даде...

Леля Кроче: Какво ли можеше да направи? Кожа и кости, горката! Нищо не можеше да чака от нея!Госпожа Кармина: Да си кажем правото, вярно е. И я оплаква, оплаква!Леля Кроче: Още жали за нея! Ами че той, Мита я взе само за едно! Може ли да отречете, че му липсваха добри партии? Ами аз самата, без много да се замислям, нямаше ли да му дам дъщеря си? Никоя не пожела! Всички роднини, навремето, го укорявахме. Нищо. Каза, че не иска да замести мъртвата с никого от нашата рода и че взема госпожа Мита... донна Мита, само за да има дете.Госпожа Джеза: И сега какво искате да кажете с тия приказки ваша милост, че.......вината е на моята племенница, така ли?

Стр.12

(В този момент, като се приближава да чуе и се обръща да направи знак на другарките си, Луца се сблъсква с леля Кроче, която се обръща много ядосано и я бута към тях. Викове и смях).

Леля Кроче: По дяволите каква си сплетница! Хайде да те няма дъще!Госпожа Кармина: Млада и свежа е донна Мита...румена наистина... пращи от здраве!Леля Кроче: А това какво общо има?Госпожа Джеза: Как какво общо има, свети Боже, не ме карайте да приказвам!... Има общо с това, че той е стар!Леля Кроче: Как стар? Кой е стар? Ама сериозно ли говорите! И той има ей такива широки рамене! И като настоява толкова да има дете – мъж е – значи знае, че може да има!Госпожа Джеза: Трябва да благодари на Бога, лельо Кроче, че моята племенница е честна и в това не може да има никакво съмнение. Ама да ослепея ако не казвам истината, коя ли светица в рая щеше да издържи тормоза на тоя старик и на натякванията му пред всички. Като е така предизвикана, вижте, от душата и` ще се изтръгне: „А, искате дете от мене, нали? Ето го тука, ще ви го дам!”Госпожа Кармина: Ах, опазил Бог, дано никога...Госпожа Джеза: Кой? Моята племенница?Госпожа Кармина: Смъртен грях, госпожа Джеза! Да пази Господ!Госпожа Джеза: Моята племенница по-скоро ще умре отколкото да направи такова нещо!Госпожа Кармина: Ах, разбира се, златно момиче е донна Мита, разумна е от малка, не говори празни приказки.Леля Кроче: Ами кой го отрича?Госпожа Джеза: И той точно това използва!Чуца: (от дъното на сцената, като вижда че минават пред навеса леля Нинфа с Палиду, Калиду и Тиниду): А, леля Нинфа с трите синчета на Лиола!Луца и Неда (пляскайки с ръце): Леля Нинфа! Леля Нинфа!

Стр.13

Чуца: (като го вика) Палиду! (малкият изтичва и се хвърля в обятията и`)Луца: (като го вика) Калиду! (малкият изтичва и се хвърля в обятията и`)Неда: (като го вика) Тиниду! (малкият изтичва и се хвърля в обятията и`)Леля Нинфа: Моля ви се момичета, оставете ги! Главата започна да ме боли от тях, и виждате ли по кое време трябва да отида на светата литургия?Чуца: (държи Палиду на ръце): Ти кого обичаш?Палиду: Тебе! (и я целува)Луца: Ами ти, Калиду?Калиду: Тебе! (и я целува)Неда: Тиниду, ами ти? Тиниду: Тебе! (и я целува)Госпожа Кармина: Е, вижда се че са, деца на баща си! Вълчетата се раждат с вълчи зъби! Госпожа Джеза: Горката леля Нинфа, прилича ми на квачка с пиленца!Леля Нинфа: Горките невинни душици, какво ще правят без майка?Госпожа Кармина: Да благодари на Бога, че са три! Както има навика да прибира всички дето и` ги оставят, можеха да бъдат двайсет, трийсет...Леля Кроче: (прави знак към момченцата): Слязохте много ниско, госпожа Кармина.Госпожа Кармина: Какво лошо има? Напротив, значи е съвестна...Леля Нинфа: Казвате, че трябва да направя един полог, да ги науча да пеят и после да ги сложа в един кафез и да ги занеса в селото.Чуца: Наистина ли, Палиду? В кафез, ти, като щиглече? Ами можеш ли да пееш? Госпожа Кармина: (като гали косичките на Палиду в обятията на Чуца): Това кое е, детето на Роза Фавариза ли?

Стр.14

Леля Нинфа: Кой, Палиду? Вярвате ли ми, че и аз вече не знам? Но ми се струва, че Калиду е, синът на Роза... Луца: Кой, този ли? А, не! Той е мой син! Нали Калиду?Госпожа Джеза: Ще има да почакаш, дъще, да е вярно!Леля Нинфа: (засегната): А защо?Госпожа Кармина: Съпруга на Лиола?Леля Нинфа: А, нищо, това не трябваше да го казвате, госпожа Кармина: защото ако има момче щедро, любящо и почтително, то това е моят син Лиола. Госпожа Кармина: Любящо? И още как! Като види сто и стоте ги пожелава!Леля Нинфа: Защото е знак, че още не е намерил някоя (гледа настойчиво Туца) – онази, която трябва. – Хайде, хайде (става) оставете ме да си ходя, момичета! (приближава се до Туца) – Какво ти е Туцида? Не ти ли е добре, дъще?Госпожа Кармина: Туцида, от сутринта я прихващат.Туца: (грубо): Нищо ми няма! Нищо ми няма!Леля Кроче: Оставете я, леля Нинфа, имаше треска през нощта.Госпожа Джеза: И така, ние си свършихме работата, нали? Идвам с ваша милост, лельо Нинфа.Госпожа Кармина: Добре ще направите! Ще стигнете в село за литургията за господата.

Леля Нинфа: Не ми приказвайте за тази литургия на големците, моля ви се! А знаете ли че, миналата неделя, не можах да я видя! В името на Отца, и Сина и Светия Дух... – беше дяволско изкушение! Не ви ли казах? Очите ми бягаха към ветрилата на дамите; започнах да гледам тия ветрила и не можах да видя месата.Чуца, Луца, Неда: А защо, защо?Госпожа Кармина: Какво видяхте във ветрилата на дамите?

Стр. 15

Леля Нинфа: Дяволът, госпожа Кармина, нали ви казах? Като че ли беше седнал до мене, да ме накара да зърна как се веят дамите! Гледайте сега: (сяда) всички неомъжени госпожици, така (прави движение, като че ли размахва ветрилото много бързо и много ситно, като след това казва дръзко и приприяно) „Ще го имам, ще го имам, ще го имам!” Женените дами, така: (движи ръката си бавно, спокойно, със задоволство) „Аз го имам, аз го имам, аз го имам!” Докато горките госпожи вдовици, (движи ръката си отпуснато, насам натам, като пречупена) „Имах го и го изгубих! Имах го и го изгубих! Имах го и го изгубих!” (всички се смеят). Уверявам ви, дяволско изкушение! Нахалост се прекръствах толкова пъти!Луца: Ами значи, ние сме най-добре! „Ще го имам! Ще го имам! Ще го имам!”Чуца, Неда (заедно с Луца): „Ще го имам! Ще го имам! Ще го имам!”Госпожа Кармина: Ау, колко са доволни, я ги гледай!

(В този момент в далечината се чува гласът на Лиола, който пеейки се връща с двуколката от селото).

Песента на Лиола: Двайсет и два дни не те видях като куче на верига залаях...

Госпожа Джеза: О, ето го Лиола, връща се с двуколката!Чуца, Луца, Неда: (като тичат пред навеса с децата на ръце): Лиола! Лиола! Лиола!Леля Нинфа: Свалете, свалете тези дечица, момичета, че да бягам; ако не, наистина няма да смогна да отида на литургията!Лиола: А, хубави майки са си намерили тука децата! Но и трите не може! Да пази Господ! Хайде, на земята тая банда! (децата слизат от ръцете на девойките, първо Палиду, после Калиду, след това Тиниду).

А този е ЛИ, а този е О и ЛА, и тримата правят ЛИОЛА.

(докато момичетата се смеят и пляскат с ръце, той се приближава до майка си) Ваша милост още ли е тук?

Стр.16

Леля Нинфа: Отивам, отивам...Лиола: Къде? Да не искате да се качите в селото по това време? Хайде, днес не мислете повече за месата – лельо Кроче, да ви благослови Бог! Леля Кроче: ...Да благослови... и си върви, синко! Лиола: Да си вървя? Ами ако искам да се приближа?Леля Кроче: Грабвам точилката и ти я фрасвам в главата!Чуца: Че да му изкарате лудата кръв!Лиола: А, така ли? Май ще ми е приятно ти да ми пуснеш лудата кръв? (хваща я на шега.....и я притиска да себе си).Луца, Неда (сграбчват го, за да защитят Чуца): А, без да пипаш! Долу ръцете! Долу ръцете! Госпожа Кармина: Колко е луд, Света Марийо! Хайде, оставете го момичета! Не го ли виждате как се е докарал?Чуца: Ами, да! Кой ли е той?Луца: Пресвета Марийо, каква изисканост!Неда: Откъде изскочи тоя англичанин? Кой ли е?Лиола: (като се перчи): Кой ли? Ще се сгодявам! (всички се смеят)Луца, Неда: А! Ще се сгодява! Ще се сгодява! (като пляскат с ръце)Чуца: С коя ли дяволка от ада?Лиола: С тебе, красавице, не ме ли искаш?Чуца: Огън и жупел по-добре, Боже!Лиола: Ами тогава с Неда.Неда: Огън и жупел!Лиола: И ти ли не, Луца? Хайде, ами ако наистина те пожелая?Луца: Ръцете да ми отрежат даже , не!Защото знаете че не искам нито една от трите! Инак, да прошепна само, че ви искам! Ама какво ще правя с три зайченца като вас? Най-много да пропусна някоя целувчица, парче хляб, или чаша лимонада!

Твърдоглавки! За мене вий не сте!От кралството на чест и красотакралица трябва да е тя, да ми спечели любовта,тогаз верига да ми сложи, да.

17 стр.

Чуца, Луца, Неда (пляскат с ръце): Браво Лиола! Браво! Браво!Госпожа Джеза: Ама да не би с игла да ги е редил? Госпожа Кармина: Още една! Още една, Лиола!Чуца, Луца, Неда: Да, да, още една! Още една!

Лиола: Имам за ум въртележка една завърта я ветрецът, щом повее. Светът завърта се и той край мене, да спре не може на никаква цена.

(Запява мелодийка за танц и се върти наоколо, като отмерва с ръце и крака ритъма, заедно с трите момченца, които скачат около него). А днес ти казвам, че за теб умирам, но утре тук не ме търси. В ума си въртележка имам подухне ли ветрец, ще ми я завърти.

(Танцът с малките е както по-горе. Момичетата и госпожа Кармина пляскат с ръце и се смеят, докато леля Кроче се ядосва).

Госпожа Джеза: А, хубава работа! Така ли искаш да намериш кралицата?Лиола: Ами защо? Откъде знаете, може вече да съм я намерил и тя да знае защо говоря и правя така? Да се преструваш е достойнство, а който не може да се преструва, не може да царува!Леля Кроче: Стига, стига момичета! Хайде вече да престанем! Оставете ме да ошетам! Госпожа Кармина: А, наистина значи дон Симоне няма да ни даде да си пийнем?Леля Кроче: Какво пиене, още, забравете! След това което се изпуснахте да кажете!Госпожа Кармина: А, и таз добра! Като е уговорено е уговорено! Знаеш ли Лиола, защо дон Симоне вече не иска да ни даде да си пийнем? Защото му казах, че няма деца!

18 стр.

Чуца: Виж и това ми било причина!Лиола: Оставете на мене, това е моя работа! (отива до вратата на склада и вика)Дон Симоне! Дон Симо`! Елате, елате да ви кажа една хубава новина!Дон Симоне: (като излиза от склада) Какво има, какво, гиди шарлатанино!Лиола: Това, че е излязал е нов закон, чичо Симоне! Нарочно направен за нас, за да се облекчи малко населението на Калабрия и на Сицилия. Само че не е нов, имало го е, след това са го махнали, сега отново го връщат. Гледайте сега. Който има една свиня, като му даде двайсет прасенца, това си е богатство, нали? Ако я продаде, колкото повече прасенца му даде, толкова човек е по-богат! Същото е и с кравата, колкото повече теленца му даде....! Докато някой клетник, с тези наши жени, да пази Господ, само да ги погледне, веднага ги заболява стомаха, истинска беда! Сега правителството е взело мерки. Издало е закон, чичо Симоне, децата да могат да се продават! Да могат да се продават! А пък аз, погледнете тука: (показва му трите момченца) мога да отворя дюкян! Искате дете? Аз ще ви го продам!. Ето това (хваща едно от тях) Вижте колко е хубаво! Добре сложено, добре гледано! Тежи двайсет кила. Целият на месо! – Вземете: за нищо го продавам: за едно буре вино Черасуоло!

(Всички се смеят, докато старият, ядосан, пристъпва трудно напред назад).

Дон Симоне: Хайде, върви си, щурако! Че никак не ми се шегува с тия неща!Лиола: Ама кой се шегува? Да не ви се струва, че се шегувам? Истината ви казвам! Ваша милост, като няма ще си купи, не е ли все тая? Защо, трябва да стоите така целия накокошинен, като болен петел?Дон Симоне: (като се вбесява всред смеха на жените): Хайде, оставете ме да си ходя, хайде де; че иначе не знам какво ще направя...

стр. 19

Лилола: (като го задържа): А, не господине, тука! Не се обиждате нали, ваша милост? Тук сме всички близки, едно котило, всички сме едно семейство, и едната ръка мие другата! Аз съм плодовит, а пък ваша милост не....Дон Симоне: (както горе): Кой ти каза! Кой ти каза? Искам да ти покажа аз на тебе!Лиола: (като се прави на изплашен и тича да се скрие зад момичетата): Опазил ни Господ! О, на мене ли? Да не искате да покажете някое чудо, ваша милост? (като бута напред ту една, ту друга девойка) Ето, с тази! С тази! С тази! Леля Кроче: О, о, момичета, какво става? Да престанем с тая лудория, че никак не ми харесва.Лиола: Е, какво толкова, лельо Кроче? На село сме: върви нагоре и надолу: един е горе, друг е долу. Чичо Симоне е надолу. И това е! Старичък е: мекошав, бавен, отпуснат, така де... С пръст да го пипнеш, белег ще му остане.Дон Симоне: (като се нахвърля с вдигната ръка): Ах, ти калпазанино, ще ти оставя аз на тебе един белег!Лиола: (като се смее, пъргаво хваща във въздуха ръката му): Ей, ей, чичо Симоне, пийте закалено вино!Чуца, Луца, Неда: Какво, какво? Какво е това закалено вино?Лиола: Какво ли? Взема се парче желязо, нажежава се и се слага в чашата, после се пие. Прави чудеса! – Чичо Симоне, благодарете на Бога, че все още не конфискуват собствеността.Дон Симоне: Така ли? Чак да ми я конфискуват?Лиола: Ами защо не? И такъв закон може да излезе утре. Извинете: тук имаме парче земя; ако ваша милост само я гледа без да и` прави нищо, какво ще му даде земята? Нищо. Като жената! Ще му даде ли дете? - Добре, идвам аз на това ваше парче земя: ще я копая, ще я торя; ще направя една дупка, ще хвърля в нея семе, и хоп, пониква дърво: на кого земята е дала това дърво? На мен! – Идвате обаче вие, ваша милост и казвате, не, мое е! Защо, защото земята е ваша, така ли? Но земята, скъпи чичо Симоне, нима знае на кого принадлежи? Дава плод, на този който я обработва. Вие ще го вземете, защото я владеете, и защото законът ви дава рамо. Но законът утре може да се промени, тогава ще изхвърлят ваша милост на бърза ръка и ще остане земята, а на онзи който е хвърлил семето ще му разцъфти дърво....

Стр.20

Дон Симоне: Ей, ама много знаеш ти!Лиола: А не, нищо! Не се страхувайте от мене, чичо Симоне! Не искам нищо, аз! Оставам на ваша милост да си блъскате главата с всичкото ви имане и да шарите с очи като гущер!

Спокоен легнах си онази вечер;звездите бяха ми закрила вън:парче земя легло ми беше;а пък възглаве – горчивият трън.Тревоги, жажда, глад и горест:какво ли ме засяга – да пея аз умея!И пея – от радост ми се весели сърцето;И пея – земята моя е, и мое е морето!Да има слънце само, да има здраве само!Момичета красиви, дечица сладки, мили,с една старица блага – като мойта майка драга.

(прегръща и целува майка си, докато момичетата пляскат с ръце; после се обръща към леля Кроче)

Хайде, какво още трябва да направим, лельо Кроче, трябва да се занесат чувалите в склада на чичо Симоне ли? Давайте! Момичета, хайде, да свършваме, че чичо Симоне ще ни даде после да си пийнем (влиза в склада и след това от вратата започва да товари на раменете на момичетата пълните чували).– Ето ти, Неда! Тръгвай! – Ето, Чуца! Хайде! – На тебе Луца! Давай – На вас госпожа Кармина! Полека! –- На вас този малкия, госпожа Джеза! – А този , най-големият от всички, ще го нося аз! – Да вървим, момичета, да вървим, чичо Симоне!Дон Симоне: Ей сега се връщам да ви донеса парите, братовчедке.Леля Кроче: Когато ви е удобно, братовчеде, има време...

Стр. 21

Лиола: (към леля Нинфа): А вие, ваша милост, елате след мен с малките, че едното от тях със сигурност ще го продадем! Да ви благосрови Бог, лельо Кроче! (тръгва заедно с жените и чичо Симоне; когато всички излизат в дъното на сцената, се връща обратно и казва на леля Кроче) Вижте, сега като свърша, трябва да дойда да говорим.Леля Кроче: С мен?Туца: (скача ядосано)Лиола: Ох, какво те прихваща, Туцида? Да не се схвана, или какво?

Леля Кроче: Какво значи всичко това?Лиола: А, нищо, лельо Кроче, сега ще се върна с чичо Симоне, и ще говорим.

(Запътва се към дъното на сцената нарамил чувала).

Туца: (веднага, разсърдена): Да знаете, че не го искам! Не го искам! Не го искам!Леля Кроче: Кого? Ти? Него?Туца: Иска да дойде да ме иска! Не го ща!Леля Кроче: Ти да не си луда? Какво говориш? Ама кой иска да ти го даде? Обаче кажи ми само едно нещо: как може да се осмели той да идва и да те иска от мене?Туца: Но като казвам не, значи че не го искам!Леля Кроче: Хайде отговаряй! Злосторнице такава, с него беше, нали? – А, вярно е, значи? – Къде? Кога?Туца: Не правете така, пред всички!Леля Кроче: Безсрамница! Злосторница, безсрамница! Погуби се, нали? (като я сграбчва я за ръцете и я гледа в очите) Кажи ми какво има? Ах.... така ли е? Майко Божия... Майко Божия... – Влез вътре, влез вътре, влез вътре...

Стр. 22

(Повлича я в къщата и затваря вратата – От вътре се чуват плач и викове; а отдалеко, от имота на чичо Симоне се носят песни и мелодия от дайре със звънчета. След малко, леля Кроче цялата в безпорядък, излиза от къщата, с ръце в косите, и като луда, без да разбира какво върши, започва да разтребва под навеса, като говори сама на себе си).

Леля Кроче: Светият ден неделя на помощ, светата неделя.... Ами сега? Ще я убия аз нея...ще я убия... О, Господи, задръжте ми ръцете! Има смелостта да каже, че аз съм виновна, безсрамна престъпница! Аз! Защото съм си била втълпила, че трябва да я омъжа за нейния чичо Симоне и защото съм и` го била втълпила и на нея, казва... (връщат се пред вратата) Ами че затова ли трябваше да отидеш с тоя безобразен обесник? Туца: (като се показва на вратата, цялата разрошена и с белези от боя, но нападателна като диво животно): Да, да! Да!Леля Кроче: Влизай вътре, нехайнице! Не ми се показвай сега, че ако не, убивам те наистина...Туца: (дръзко, без да се страхува) Ще ме оставите ли да говоря, че няма време? Какво ще постигнете така, с бой? Оставете ме да говоря! Леля Кроче: Вижте какво нахалство, Боже! И има смелост да говори! И какво ще ми кажеш?Туца: Не искате ли да знаете защо отидох с Лиола?Леля Кроче: Ами защото си безсрамница! Една невъзможна безсрамница, ето защо!Туца: Не и не! Защото, когато чичо Симоне, взе за жена Мита вместо мен, тая света вода ненапита, аз знаех че божата кравичка върти любов с Лиола!Леля Кроче: И вече какво общо е имал Лиола, след като Мита се омъжи за чичо ти Симоне?

Туца: Какво общо ли? Исках да му я отнема! Защото Лиола, и след четири години, пърхаше около нея като пеперуда около лампа! Какво още трябваше да има тая дрипла? Не стига богат съпруг ами и весел любовник? Леля Кроче: Ах, затова ли се погуби?

Стр. 23

Туца: Погубих се, да, вярно е! Бяс в сърцето ме заслепи! Но...мога да погубя и нея! Погубена съм...но.... и нея мога да съсипя!Леля Кроче: Какво говориш? Какво говориш? Как? Не разбираш ли, че сега като си погубена, не ти остава друго, освен да се ожениш за този обесник?Туца: Кой? Аз? Че да ми се смеят всички зад гърба ли? Да имам съпруг, който да бъде мой, и на всички? Не видяхте ли как се задяваше тука с момичетата – Никога! По-добре погубена! И знаете ли защо? Защото мога да стоваря моето нещастие на този, който ми го е донесъл! Погубена аз, погубена тя! – Това исках да ви кажа.Леля Кроче:(смаяна): Ама как?... О, света Марийо, май си луда...Туца: (продължава): Не от сега ми казва как се разкайва, че не е взел мен (и със светнали дяволити очи, започва да си приглажда косата и да си оправя кока). Леля Кроче: Знам: и на мене ми каза! А може би ти...?Туца: Как не! Аз? С моя чичо?Леля Кроче: Ами тогава какво искаш да направиш?Туца: Какво искам да направя ли? Ами колко роднини има чичо Симоне? Повече отколкото имаме коса на главата! (показва и` косите си, които започва да сплита) А деца, никакви! Щом не е станало преди, може да стане сега!Леля Кроче: Какво искаш да кажеш...че детето... Хайде, хайде, махни се оттук, изкушение! Дявол си ти!Туца: Ще му се хвърля в краката...Леля Кроче: А ако не повярва, че е негово?Туца: Колко сте наивна ваша милост! – Стига, стига само да се хвърля в краката му и да му призная всичко... Какво ще прави? Иска да има дете! И може да го има така...

стр.24

Леля Кроче: Влизай...влизай вътре, че идва заедно с Лиола.

(Туца веднага влиза вътре) О, Боже, как ще издържа сега, как ще издържа?

(Взема метлата и започва да мете черупките от бадеми, като се преструва на извънредно много заета. От дъното на сцената се задават дон Симоне и Лиола).

Лиола: (към дон Симоне): Дайте парите на брадовчедка ви, ваша милост, и си тръгвайте, защото аз трябва да говоря с нея.

Леля Кроче: И защо? Да не искаш случайно да изгониш братовчед ми? Къде се намираме? Тук, за твое сведение, моят братовчед е като в собствената си къща! Имаш да ми кажеш ли нещо? – Влезте, братовчеде, влезте, Туцида е вътре...Дон Симоне: Може ли да дам на нея парите?Леля Кроче: Ако искате да ги дадете; а ако не искате – все едно, братовчеде! Тука сте вие господарят, не е ли така? Може да правите каквото пожелаете... Влезте, влезте, нека да чуя какво има да ми каже тоя побъркан...Дон Симоне: Не му обръщайте внимание, братовчедке, иначе ще ви замае главата като чудовище; както замая моята. Луд е, наистина е луд! (влиза в къщата).Лиола: (като вижда, че леля Кроче затваря вратата на къщата, веднага щом е влязал чичо Симоне): Май ми се струва, че наистина съм луд...Леля Кроче: Какво казваш? Какво ти е ? Какво имаш да ми кажеш?Лиола: Е... исках да ви кажа нещичко, лельо Кроче, но знам ли, струва ми се... струва ми се, като че вече съм го казал... – Ваша милост казва, че съм луд, чичо Симоне казва, че съм луд...и даже и аз започвам вече да разбирам, че е вярно... Исках да му продам детето, лельо Кроче!... По-голяма лудост от това? – Иска го без пари... И ми се струва, че търси начин да го получи без пари...Леля Кроче: За какъв дявол приказваш? Какво правиш? Злословиш ли? Какво говориш? Кой те разбира?

Стр.25

Лиола: Нищо, аз се разбирам, лельо Кроче... Вижте, дъщеря ви, Туца: когато... когато казах, че искам да дойда и да говоря...знам ли! Направо подскочи!...Леля Кроче: Е, да! И аз забелязах. Е и, какво от това...?Лиола: Какво от това ли? Аз питам ваша милост, каните да влезе, с куп почести и церемонии, чичо Симоне, а той не мърда оттук от сутрин до вечер.Леля Кроче: Ти ли ще раздаваш заповеди в къщата ми, дали чичо Симоне да стои тука и дали да влиза или да не влиза? Какви приказки ми приказваш?Лиола: Приказките дето исках да ги кажа!Леля Кроче: Луд си!Лиола: Знам. Но мой дълг е, лельо Кроче. Трябва да го изпълня.Леля Кроче: И какъв е тоя твой дълг?Лиола: Ей сега ще ви кажа. Ваша милост знае, че не съм птиче в клетка. Свободна птица съм аз: днес тук, утре там; на слънце, на вода, на вятър – пея и се опивам; и не знам дали ме опива повече песента или повече слънцето... – И при все това, лельо Кроче, съм тук: режа си крилата и идвам да се затворя сам в клетката – Искам ръката на дъщеря ви, Туца.Леля Кроче: Какво? В името на Отца...какво казваш? Май напълно си се побъркал? Дъщеря ми? Аз, аз да ти дам дъщеря си? Хайде, върви, върви. Сбъркал си пътя! Даже на шега не го изричай!Лиола: Е, да...наистина.... да се смее човек.... Трябва да ви благодаря, лельо Кроче, трябва да ви целуна ръка, за това което ми казвате. Но имайте предвид, че трябва да ми дадете дъщеря си. Не е за мене – за нея е!Леля Кроче: За нея? По-скоро ще я пратя на бесилото отколкото да я дам на тебе. Ти какво ще кажеш, вярно е нали? Само ако бях луда! Само луда може да вземе хаймана като тебе. И не ти ли стига, че съсипа три клети майчини щерки? Ти си като ония змии дето се увиват около кравите!

Стр.26

Лиола: Хайде, хайде, вие знаете, че никого не съм съсипал!Леля Кроче: Три деца! Да не са ти се родили сами? Или пък са мои?Лиола: Е, хайде, ваша милост знае на кого са, както го знаят всички! Разпуснати момичета... Лошо е да насилиш затворена и добре пазена врата; но който върви по отворен и отъпкан път... И нещо повече, всеки, ще ви кажа, не би се притеснявал да подритне, каквото и да е препятствие по този път. Аз, не. Три невинни душици...защо? При майка ми са и няма да създават грижи, лельо Кроче.. Момченца са, и като пораснат, ваша милост знае, за земята, колкото повече ръце има, толкова сме по-богати. Стопанин съм: работник съм, наемам се на ден, като изполичар, зарязвам дърветата, кося, правя всичко и никога не се обърквам: аз съм като великденска фурна, (винаги готов – б.пр), и мога да издържам цяло село.Леля Кроче: Е, добре... виж сега, синко, на кого ще отидеш да ги разправяш тия приказки, че си губиш времето с мене.Лиола: Лельо Кроче, вижте, не бива да ми говорите така; Вижте, аз съм почтен мъж и не искам да измамя никого, както и не искам другите да го правят, като ме използват! – Нека да ми го каже, дъщеря ви Туца, че не ме иска, пред дон Симоне,!Не те иска! Не те иска! Не те иска! Каза ми го тя самата, ей сега преди малко, че не те иска! Тя самата! Чуваш ли?Лиола: (влиза вътре, като притиска уста с два пръста): Е, значи е вярно! (понечва да се хвърли към вратата на къщата, но леля Кроче, пъргаво, се изпречва отпред и двамата остават така като се гледат в очите) Лельо Кроче!Леля Кроче: Какво има?Лиола: Искам да ми го каже тя, в лицето, и пред дон Симоне!

Стр.27

Леля Кроче: Ама и настояваш! Няма какво да ти каже повече тя! Аз ти го казвам и толкова! Хайде, тръгвай си, тръгвай, да знаеш, че за тебе е по-добре...Лиола: Да, да. Тръгвам си. По-добре е за мене, разбира се, но не е по-добре за някой друг и ваша милост може да ме разбере! – Вижте, няма да стане вашата, лельо Кроче! (доближава ръка до носа и`) Помиришете тук!Леля Кроче: (като го отблъсква) : Стига, какво да помириша!Лиола: Не усещате ли миризмата?Леля Кроче: Да, на проклетник, какъвто си! Лиола: А, не! Не мириша на лош човек. Не съм някой, лельо Кроче, дето ще загуби само заради лоша ръка карти.... Засега вземам тоя кош и си тръгвам.Леля Кроче: Добре, добре; на добър час .... и си върви....Лиола: (дъвче нещо между зъбите си, смее се, и като удължава пътя си, минава пред вратата на къщата като пее):

Не вижда се това сега, (ха, ха, ха,),че слиза се, ако се качвате по стълбата, госпожо (ха, ха, ха)и може да останете подхлъзната от стълбатааа...

(силен смях накрая) Да ви благослови Бог, лельо Кроче!

(Път от дъното на сцената. Леля Кроче стои като зашеметена. След малко се отваря вратата на къщата и оттам излизат дон Симоне и Туца; тя - цялата раздърпана, като плаче, той смръщен и съкрушен. Веднага, леля Кроче прави на всички знак да мълчат)

Дон Симоне: (тихо): Какво става? Какво искаше?Гласът на Лиола: (отдалеко)

И може да останете подхлъзната от стълбатааа...

Дон Симоне: (към Туца): А..а.. с него? (Туца крие лицето си с ръце)   А дали знае...?Туца: (веднага): Не, не! Не, не! Нищо не знае! Никой не знае! Дон Симоне: Само при това условие, братовчедке! Никой да не знае! И детето – е мое!Гласът на Лиола: (от по-далече):

И може да останете подхлъзната от стълбатааа...

ЗАВЕСА

Стр.29

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Част от имота. Вляво, почти до средата на сцената, къщурката на госпожа Джеза.. Вижда се фасадата и лявата страна. Пред фасадата, вратичка, която гледа към зеленчуковата градина, заслонена странично (от ъгъла на къщата до авансцената) от бодлив плет с пътечка всред трънаците. От лявата страна на къщичката се вижда друга врата, която е към пътя. В дясно на сцената, къщата на Лиола, с врата и два прозореца. Между бодливия плет на градината на госпожа Джеза и къщата на Лиола има пътека.Когато се вдига завесата, госпожа Джеза седи в градината и бели картофи, с голяма калаена цедка за паста в скута и`. Трите момченца на Лиола, Палиду, Калиду и Тиниду са около нея.

Госпожа Джеза: Послушен си, нали Палиду?Палиду: Ами да!Калиду: И аз!Госпожа Джеза: А ти Тиниду, послушен ли си?Тиниду: Да, да, послушен съм.Госпожа Джеза: А от тримата кой е най-послушен?Палиду, Калиду, Тиниду: Аз! Аз! Аз! Не, аз! Не, не, аз! Аз! Аз! Аз!Госпожа Джеза: Добре, добре! Не може и тримата да сте най-послушни! Палиду е, като най-голям, после Калиду, и накрая Тиниду. – Слушай сега, ти като най-големичък, Палиду, можеш ли да отидеш да ми откъснеш... – виждаш ли там? –(посочва вляво, в дъното, едно място в градинката) три главички лук?

Стр.30

Палиду: Даааа! Дааааа! (затичва се)Госпожа Джеза: Чакай!Калиду: Ами аз, лельо Джеза? И аз знам къде!Тиниду: И аз!Госпожа Джеза: Полека, полека: по една глава за всеки! Всеки да откъсне по една! Палиду ще ви заведе... Ей там, Палиду, виждаш ли?Палиду, Калиду, Тиниду: Да, да, да! (тичат и изчезват в дъното от ляво)Госпожа Джеза: Полека! Не се блъскайте! Само три! Добре, така, добре! Полека...полека!

(Трите дечица се връщат с по едно лукче в ръка).

 Госпожа Джеза: А! Ама наистина сте били послушни, пък и къщовничета!

(В този момент от къщата на Лиола се чува гласът на леля Нинфа, която вика както е свикнала)

Гласът на леля Нинфа: Палиду! Калиду! Тиниду! Госпожа Джеза: Тука с мене са, лельо Нинфа!Леля Нинфа (като се показва на вратата): Все са при вас! Влезте вътре! Вътре веднага, проклетници!Госпожа Джеза: Оставете ги, лельо Нинфа: не ме притесняват! Даже ми помагат помалко...Леля Нинфа: Ако не, изпъдете ги, госпожа Джеза, не се церемонете.Госпожа Джеза: Не се бойте, с мен са кротки.Леля Нинфа: Кротки, дано! (прибира се вътре)Госпожа Джеза: Ако ли не, малко още да се стъмни и си идва татко – какво, какво, какво ли ще направи татко?Палиду: (много сериозно): Ще ни научи да пеем!

Стр.31

Госпожа Джеза: А няма ли да ви натупа по дупето?

(От дъното на пътeката слиза Чуца; спира се и казва над плета)Чуца: Госпожа Джеза, майка ми пита дали ще може да и` услужите с главичка чесън?Госпожа Джеза: Влез, дъще: ей там (показва и` вратата на къщурката) вземи си сама.Чуца (бута вратичката в плета и влиза): Много благодаря... (след което, като че чак сега вижда децата на Лиола) А, все е тука, при вас... Палиду, (навежда се и го целува) Калиду ...(както горе), Тиниду...(както горе) Нямат си майка и всички са им като майка, миличките...Госпожа Джеза: Може би ти искаш да си им майка, кажи ми истината!Чуца: Аз? Какво общо имам! – Ама за Бога, госпожа Джеза!Госпожа Джеза: Ами да разбира се, че за Бога, как, да не би за любов!Чуца: Но кажете ми нещо ...

(В този момент от дъното на пътеката се задават Луца и Неда и се показват и те на плета)

Луца: Леля Джеза ли ни търси? А, и Чуца е там!Госпожа Джеза: Ето ги и другите две!Неда: Идваме да ви помогнем, лельо Джеза! Картофи ли белите?Госпожа Джеза: Пресвета Марийо, какви сте ми къщовници! Е, не го ли казвам аз? А, да не би да има лепило в тази градина? – Влизайте, влизайте, момичета... Обаче, вижте, още го няма...Неда: Кой, лельо Джеза?Госпожа Джеза: Щом пръстчето те засърби, на будала се правиш ти! Луца (като сяда със свити крака на стола пред госпожа Джеза): Дайте, дайте тука – имам ножче – да ви помогна да избелите...

Стр.32

Госпожа Джеза: Палиду, я върви да вземеш един стол...Неда: Аз ще отида, аз ще отида! (отива и се връща с три стола)Госпожа Джеза: Така, всички седнали хубавичко тука, – и само да ми помогнат, а? – Чуца, бива ли майка ти, да чака тая главичка чесън?Чуца: А не, за тая вечер и` трябва.Госпожа Джеза: Е, не се ли стъмва вече? Смятайте, че след малко е тука.Чуца: Ама кой, лельо Джеза?Госпожа Джеза: Котката! – И тебе пръстчето те сърби!Луца: Леля Джеза говори за Лиола!Леля Джеза: О, ти да си жива! Ама наистина ги разбираш тия работи, дъще?Чуца: Исках да ви попитам, госпожа Джеза, вярно ли е че Туца, на леля Кроче, му е отказала?. Госпожа Джеза (като се прави, че сега тя не разбира): На кого? На кого?

Луца: А, сега вас ви сърби пръстчето, ваша милост!Неда: Ами да! Всички говорят.. Само не и майка и`...Луца: Кое е вярното? Ваша милост знае ли?Чуца: Ама не, казват че тя; тя не го е искала, Туца...Неда: Че е тя, тя е, да... хайде не ме карайте да си отварям устата!Луца: А той, Лиола, какво казва, лельо Джеза? Какво казва?Госпожа Джеза: Откъде да знам? Вървете да го питате!Чуца: А пък аз се радвам! Хубав урок му е дала!Луца: И аз се радвам!Неда: И аз, и аз!Чуца: Въобразяваше си, че само ей така да направи с ръка, и всички жени ще се хвърлят от прозореца!Госпожа Джеза: Вие не, нали, да благодарим на Бога, нито една от трите!Луца: Ами кой ли го брои него!Чуца: Кой ли го търси?Неда: Кой ли го иска!Госпожа Джеза: Е, да, не се ли вижда?

Стр.33

Луца: Защо ли сме тук, си казва ваша милост?Неда: Защото искаме да чуем, лельо Джеза, как обидата ще го накара да пее!Чуца: За сега жив го изяжда! Луца, Неда: Какво прави, пее ли, лельо Джеза? Пее ли, пее ли?Госпожа Джеза: (като си запушва ушите): Ох!Ох! Момичета, проглушихте ми ушите! Какво искате от мен? Сега ще викна леля Нинфа, че да питате нея дали пее!

(Леля Нинфа, сякаш някой я е повикал, се показва на вратата).

Леля Нинфа: Какво има, какво има, госпожа Джеза? Какво искат тези момичета?Луца, Чуца, Неда: Нищо, нищо, лельо Нинфа! – Да ви благослови Бог, лельо Нинфа! – Уф, тя била тука!Госпожа Джеза: Като рояк пчели са, лельо Нинфа! Налетели са ми защото искат да знаят....Чуца, Луца, Неда: Не е вярно! Не и не! – Нищо не е вярно! – Какво ви казва?Госпожа Джеза: Е, какво? Искат да знаят дали Лиола пее напук, защото Туца на леля Кроче Адзара, не го поискала за съпруг. Леля Нинфа: Кой, синът ми? Къде? Кога?Чуца: А, да, което си е вярно е вярно: не може да отречете ваша милост!Луца: И още как е вярно! Леля Нинфа: Дали е вярно, дъще – аз това не знам – Туца добре е направила, а още по-добре е направила леля Кроче, майка и`, че не е поискала да му я даде. Майка съм – ама не, не дъщеря ми – ами дори зла бездомна кучка не бих дала на такъв като сина ми, Лиола! Брей, брей, че синът ми мъж за женене ли е? И всички най-черни грехове ги има! Пазете се момичета! Като от дявола трябва да

се пазите! А пък и с три дечица тука... Хайде хайде, вкъщи, прибирайте се вкъщи, малките ми...

стр.34

(В този момент, от дъното на пътеката се чуват виковете на госпожа Кармина Ламоскардина, която се задава с ръце размахани във въздуха и цялата запъхтяна)

Госпожа Кармина: Исусе! Исусе! Исусе! Какви истории, Господи, какви истории! Да не повярваш! Няма накъде повече! Чуца: Ох, госпожа Кармина! Какво е станало, че викате така?Луца: Какво е станало госпожа Кармина? Какво има?Леля Нинфа: Защо викате? Какво ви е?Неда: Какво се е случило?Госпожа Кармина: (като влиза в градината): Какъв страшен огън! Какъв страшен огън, госпожа Джеза, в къщата на вашата племенница!Госпожа Джеза: (скача): Моята племенница? Какво? Какво се е случило? Говорете!Госпожа Кармина: Като Богородица Мария е! Скърби неутешимо! Госпожа Джеза: Моята племенница? Но защо? Какво е станало? Майко Божия, трябва да тръгвам, трябва да тичам!

(Тича по пътеката, като тръгва наляво).

Госпожа Кармина: (като вика след нея): Да, да, тичайте! Ще получи удар, горката!Леля Нинфа, Чуца, Луца, Неда: Какво е станало? Какво? Говорете! Какво е станало?Госпожа Кармина: Мъжът и`, чичо Симоне, бил с племенницата си!Чуца, Луца: С Туца ли ? С Туца?Леля Нинфа: Исусе, какви мръсотии!Госпожа Кармина: И казва че... (поглежда по особен начин леля Нинфа и с ръка прави жест: бременна)Леля Нинфа: Исусче! Господи, избавете ни!Чуца, Луца, Неда: Какво казва? Какво казва? Какво значи това?Госпожа Кармина: Какво значи това! Не може да ги знаете вие тия работи!

Стр.35

Леля Нинфа: А сигурно ли е? Сигурно ли е?Госпожа Кармина: Сигурно? Той, самият той, чичо Симоне, отишъл да се похвали на жена си!

Госпожа Нинфа: Света Марийо! Ами вярно е тогава, че повече от това няма накъде!Госпожа Кармина: Отишъл да се похвали... – но искате ли да чуете? – било вярно, че причината не е у него! И че ако беше взел за жена племенницата си, сега не едно – три деца можеше да има!Чуца: Но извинете, до вчера Туца не се ли задяваше с вашия син Лиола? Леля Нинфа: Казах ти, че аз нищо не знам за това!Госпожа Кармина: О, лельо Нинфа, какво, да не се правим сега... Как, ще отречете ли? Да не мислите, сериозно, че чичо Симоне го е казал? Хайде, друг път! Майка и дъщеря се разбрали и старият влязал в чувала!Леля Нинфа: Обаче, обаче, обаче....!Госпожа Кармина: Не вярвате ли?Леля Нинфа: За моя син не вярвам! Защо искате да намесите сега и моя син? О, света вяро!Госпожа Кармина: Лельо Нинфа, и двете ръце да ми отсекат!Чуца, Луца, Неда: Да, да вярно е! Има право! Вярно е! Да, да!Госпожа Кармина: Вашият син, да, да, с нея, с Туца! Както е вярно, че отишъл да я иска от майка и`!Чуца: (към леля Нинфа): Виждате ли че е вярно?Луца: Ами всички го знаят!Леля Нинфа: А аз не!Госпожа Кармина: (започва да се отдалечава; момичетата лека полека идват след нея, а тя отвреме навреме се обръща да ги гледа настоятелно): Но слушайте мене! Като е станала белята, вече не е знаела какво да прави с вашия син; и тогава тя, безсрамницата... разбираш ли ме? С чичо си... за да го накара да повярва, че детето е негово!

Стр. 36

Леля Нинфа: Какво казвате, света жено, какво казвате? Те, те, ами да, бяха като ведрото и въжето на кладенеца, братовчед и братовчедка: по цяла нощ и цял ден там, мръсотия, одумваха ги всички! Но защо синът ми да има нещо общо с тия приказки?Луца: А, ето донна Мита! Ето донна Мита с госпожа Джеза!

(Донна Мита, цялата разрошена, като плаче, слиза по пътеката заедно с госпожа Джеза, която се вайка, като че ли душата и` се къса, като вика, тича от началото на пътеката към навеса, и отново се връща с ръце на кръста, докато в градината жените утешават донна Мита).

Госпожа Джеза: Дъще моя! Сърце мое!... Господ ще се погрижи!... Ръка...вдигнал ръка срещу нея.... Дърт разбойник! Дърт злодей! И повече, повече от това, че и` вдигнал ръка! Хванал я за косите и я повлякал из къщата! Мошеник за затвора! Хайде да си ходя!.... Оставям я тука.... поверявам я на вас: Аз си вземам наметката и се качвам в село! Отивам да се обърна към правосъдието! В затвора! В затвора трябва да иде!

Госпожа Кармина: Добре! Добре ще направите! Обърнете се към делегата!Леля Нинфа: Какъв делегат! Слушайте мене, по-скоро на адвокат трябва да отидете!Госпожа Джеза: И при двамата, и при двамата ще отида! В затвора трябва да иде тоя анатемосан старик, дето има смелостта да каже, че детето е негово, както е истина, че кръвта на Исус Христос е в потира на светата литургия!Леля Нинфа: (като си запушва ушите): Света Марийо, какви работи!Госпожа Джеза: В затвора и тия две безсрамници, майка и дъщеря! Мръсници! Мръсници! Хайде да тръгвам... Че по тъмно ще стигна в село... ама нищо...ще пренощувам при сестра ми Тина...Ти тука, Митида, си си вкъщи...при тия съседчици... Затвори се...хубаво се затвори, оттука и отвън...няма какво друго... тръгвам си...тръгвам....

Стр. 37

Леля Нинфа: При адвокат, слушайте мене! Госпожа Джеза: В затвора! Убийци! Мръсници! В затвора! (и както вика, така се скрива от погледа в края на пътеката) Госпожа Кармина: Трябва така или иначе да и`дава издръжка!Леля Нинфа: Какво? Кой смята да се развежда? Искаш да се предадеш, така ли дъще? Не, не! Съпругата си ти!Донна Мита: Не и не! Не се връщам вече там, ако ще да ме убият!Леля Нинфа: Как така не се връщаш ? И какво искаш да правиш? Ами че те това искат, дъще! Госпожа Кармина: То се знае! Да отидат и да се разпореждат двете, майка и дъщеря, в къщата на стария, а на всички останали роднини да не дадат да припарят.Донна Мита: А да се оставя да ме бие ли? Да ме убие? Няма какво да правя повече с него! Получи от друга това, дето желаеше и сега иска да ме види мъртва, и тримата искат да съм мъртва.Госпожа Кармина: Какво казвате? Мъртва, само на думи, донна Мита! Няма ли закон? Леля ви прибяга нарочно за това до село!Донна Мита: Какъв закон! За какъв закон ми говорите! Четири години, четири години, Господ знае какво съм препатила! И има куража да ми каже, лельо Нинфа, на мене, в лицето, да не смея да говоря лошо за неговата племенница! Че неговата племенница, казва, е честна девойка!Леля Нинфа: Честна? Така ли ти каза?Госпожа Кармина: (като се удря в гърдите): Света Марийо! Света Марийо! Света Марийо!)Чуца, Луца, Неда: Честна, ох! Честна, господа!Донна Мита: Че как не! Честна... Понеже отиде с него. И казва, че ще и` остави всичко! Защото му дала доказателство, че не било заради него, ами заради мене! И че законът даже трябвало да се погрижи, когато на един мъж се случи нещастието да срещне жена като мене! Ах, лельо Нинфа, сърцето ми казваше, че не трябва да го вземам! И нямаше да го взема, ако не бях...

Стр.38

Госпожа Кармина: Сираче, вярно, бедно сираче, ами ... какво можеше да направи?Донна Мита: На гърба на леля ми бях и не можех да и` откажа...Толкова бях спокойна и доволна тука, в тази къщичка, в тази градинка... Ваша милост знае, лельо Нинфа, пред очите ви бях... – Но Господ ще отсъди, ще отсъди, ще отсъди и за онзи който ми измени!Госпожа Кармина: (решително): Лиола трябва да говори, лельо Нинфа!Леля Нинфа: Стига, Господи, за нищо на света! Стига сте го споменавали, моят син, госпожа Кармина!Госпожа Кармина: Ох, момичета, кажете и` го вие! Без очи да остана! Лельо Нинфа, той беше! Той беше!Чуца, Луца, Неда: Той! Той! Той!Донна Мита: Знам, че Лиола ме обичаше, когато бях тука, лельо Нинфа... но какво бях виновна аз, че бях зависима и трябваше да се оженя, за когото каже леля ми?Леля Нинфа: И какво искаш да кажеш, дъще, че Лиола е искал да ти направи напук, след четири години?Донна Мита: Ами не знам! Не знам!Госпожа Кармина: А не, това не, донна Мита; и аз не го вярвам! Но сега, ако Лиола е порядъчен мъж, трябва да говори! Лиола трябва да отиде и да извика в лицето на този безбожник, какво се крие зад всичко, измамата на тия две мръсници, майка и дъщеря, да съсипят тука една бедна жена, без закрила от никого! Това, това трябва да направи, ако вашия син има съвест, лельо Нинфа! Трябва да отиде да изложи тия две измамници и да разкрие тоя заговор за беда на една невинна душа!

(Настъпила е вечерта. Чува се гласът на Лиола, който се връща вкъщи пеейки).

Стр.39

Гласът на Лиола: Приятелите всички, ми казваха тогава, Мъжът ожени ли се, ще се подчинява....

Госпожа Кармина: А, ето го, връща се и си пее! Аз ще му говоря сега! Аз ще му го кажа! И, ваша милост, лельо Нинфа, трябва да му кажете и вие, че това е въпрос на съвест и тази сплетня трябва да се разкрие, трябва да се разкрие!Чуца, Луца, Неда: (като се показват над плета и викат): Лиола! Лиола! Лиола!Леля Нинфа: Ела тука, синко!Госпожа Кармина: Ела, Лиола!Лиола: (към момичетата): О, гълъбиците!Госпожа Кармина: Остави гълъбиците! Виж, донна Мита е тука!Лиола: О, донна Мита... – И какво става?Госпожа Кармина: Какво ли? Трябва да се осъзнаеш Лиола! Защото донна Мита плаче и страда заради тебе!Лиола: Заради мене?Госпожа Кармина: Да, заради тебе! За това което си направил с Туца, на леля Кроче Адзара!Лиола: Аз? И какво? Какво говорите?

Госпожа Кармина: Не отричай, Лиола! Че сега, майка и дъщеря, искат да накарат мъжа и`, чичо Симоне, да повярва, че детето е негово!Лиола: Детето? Какво дете?Госпожа Кармина: И питаш? Това на Туца!Лиола: Защо? Туца да не е...? (прави жест отпред: бременна?)Леля Нинфа (към момичетата): Хайде, момичета, хайде, вървете, че не са това приказки за вас!Луца: О, Пресвета Марийо, все с това: хайде вървете! Чуца: Все с тия приказки, че не били за нас!Лиола: Какви приказки?

Стр. 40

Госпожа Кармина: Какво, на невинен ли се правиш, Лиола? – Хайде, ще си тръгнете ли, момичета? Че тука не можем да говорим пред вас!Чуца, Луца, Неда: Да ви благослови Бог, да ви благослови Бог, лельо Нинфа! – Лека нощ, донна Мита! – Довиждане, госпожа Кармина!Лиола: А на мене – нищо? Няма ли да се сбогувате с мене?Чуца: Махай се, измамнико!Луца: Никаквец!Неда: Какъв нахалник! Избави ни, Господи!

(Отиват си по пътеката).

Госпожа Кармина ( веднага, решително): Детето на Туца е твое, Лиола!Лиола: Хайде, стига, госпожа Кармина! Ама става ви наистина навик по тези места, на всяко момиче, като започне да му прилошава и да плюе – кой е бил? Лиола!Госпожа Кармина: А, значи не е вярно, а?Лиола: Казах ви стига, защото нищо не знам!Госпожа Кармина: А можеш ли да отречеш, че си отишъл да искаш от леля Кроче ръката на дъщеря и` Туца?Лиола: А, затова ли? Сега разбрах какво общо имам....Госпожа Кармина: Не отричаш, видя ли? Не можеш да го отречеш!Лиола: Ами да...така, на шега...като минавах...Случайно минавах....Госпожа Кармина (към леля Нинфа): Виждаш ли че е вярно? Сега, ваша милост трябва да му говори, като майка! Понеже този наперен господинчо, започва да се шегува с мене, а тука има една клета душа, която плаче наистина! Виждаш я нали, Лиола!Лиола: Виждам, че плаче.... Но защо?Госпожа Кармина: А, защо ли? (тупва с крак) Говорете ваша милост!

Стр.41

Леля Нинфа: Защото чичо Симоне...Госпожа Кармина: (Ох, реши се най-накрая!) – Даже ръка и` вдигнал...

Леля Нинфа: Казва, че вече няма какво да прави с нея, защото сега племенницата му ще му даде дете...Лиола: Е, добре, това го разбрах. Сърцето ме боли за донна Мита; но аз какво да направя?Леля Нинфа: Виждате ли госпожа Кармина? Синът ми е ясен като Света Киара! Ако беше вярно, нямеше да отрича!Госпожа Кармина: И сега иска да ме баламоса, че той без нищо..... ей така, на шега, отишъл да иска ръката на Туца? Той, който никога не е искал да се ожени?Лиола: Аз ли? Кой ви каза? Не съм искал никога да се оженя? Напротив, всеки пет минути...Госпожа Кармина: Е, да се ожениш така... не наистина!Лиола: От все сърце! Като не ме искат, какво да направя? Всички ме искат, а никоя не ме иска! За пет минути, да, щом се втурна да се женя....Веднага трябва да дотича отчето със светената вода! Обаче никой не дотичва и сватбата се разтурва... – Виж ти, виж ти, виж ти, Туцида... Хубав зет си е избрала леля Кроче! – Да живее дон Симоне! Успял е... Направо, петел! Стар, но още силен, явно... А, за това значи Туцида....? Да не е луда да ме вземе мене, с тая работа дето я скрои на донна Мита? Горката донна Мита, но какво да се прави!Госпожа Кармина: Хайде, хайде, хайде, да бягам, че ако не – ще избухна! Да се бориш с хора, дето стъпкват с крака съвестта си! Как мога да гледам аз тия неща! (побягва с ръце размахани във въздуха, като прави обидни жестове)Леля Нинфа: Ох, напълно луда...Съвест! Боже мой, заинатила се е, че зорлем трябва да е както тя казва!Лиола: Не обръщайте внимание, ваша милост! По-добре сложете тия три дечица да си легнат, че Тиниду вече е заспал...

Стр. 42

Леля Нинфа: Ох, ами да! Синчето ми, скъпа душица.... Кой ли мисли вече за горкото детенце? (навежда се и го вика: Тиниду...Тиниду... (към Лиола) Хайде, вземи го, ти го вдигни.. дай ми го да го гушна...

(Лиола се навежда, прави знака на кръста върху него, след това му подсвирква, за да го събуди; но като вижда, че не чува, започва да пее, обичайната мелодийка за танц, като пляска с ръце, и тогава Тиниду става и започва да скача с другите си две братчета; и така като подскачат и трите, придружени от баща им до вратата, влизат в къщата).

Донна Мита: (като става) Аз си влизам. Да ви благослови Бог, лельо Нинфа.Леля Нинфа: Ако имаш нужда, дъще, ей сега слагам децата да си легнат, и после ще се върна при тебе. Донна Мита: Не, благодаря. Ще се затворя, през нощта, да ви благослови Бог.Леля Нинфа: Ами кой знае, ако имаш нужда от нещо през нощта, повикай, чуваш ли? Ние сме тук!Донна Мита: Благодаря, лека нощ. Лека нощ, Лиола.

(Леля Нинфа се прибира).

Лиола: Тук ли ще пренощувате тази нощ?Донна Мита: Леля ми Джеза е в селото...Лиола: Отиде да се жалва ли?Донна Мита: Каза, че отива при адвоката и при делегата, заради мене.Лиола: А не искате ли повече да се върнете при вашия съпруг?Донна Мита: Вече нямам нищо общо с моя съпруг – Лека нощ.Лиола: Колко сте простодушна, донна Мита!

Стр. 43

Донна Мита: Е... какво да се прави! Не може всички да бъдем хитри на този свят...Това значи, че за мене Господ ще се погрижи!Лиола: Господ, е, да – Трябва да се погрижи – Един път вече се погрижи – Но колкото и да сте добра, съвестна, почтителна към всички свети заповеди – и не за да ви обвинявам в провинение – но разбира се, не може да се сравнявате с Пресветата Мария.Донна Мита: Аз? Какво говорите?Лиола: Щом Господ трябва да се погрижи, извинете, но как? Със силата на Светия Дух?Донна Мита: Хайде, хайде да си влизам... Че да не би да искам да слушам такава ерес?Лиола: Каква ерес? Като ви казвам напротив, че Господ, със сигурност, не може да ви помогне така?Донна Мита: Е, да не би да сте чул от мене такова нещо?Лиола: Е как тогава? С всичките сплетни дето направи тука госпожа Кармина? Или с безполезното тичане до селото на леля ви Джеза? – Какво постигнахте? Викове...бой..адвокати...делегати....развод – или да намесите и мене, нали? Да отида да извикам в лицето на чичо Симоне, че детето на Туца е мое... – Детски работи, донна Мита... – неща от времето, когато аз и вие тука, в тази градинка, помните ли, играехме на съпруг и съпруга. И когато си скубехме понякога косите и тичахме за помирение при леля ви и при майка ми... – помните ли?Донна Мита: Помня, да.. но не съм виновна аз, Лиола... И на майка ви го казах току що... Господ знае, когато се женех, къде ми беше сърцето...Лиола: И аз го знам, донна Мита – Но сега това няма нищо общо – Оженихте се и край.Донна Мита: Говорех ви за това – не за друго – а защото ме попитахте, дали си спомням...Лиола: Да, когато бяхме малки, когато се карахме и отивахме да се оплакваме...Сега става въпрос за друго – Вие сгрешихте и мъжът ви има право.

Стр.44

Донна Мита: Аз, да съм сгрешила?

Лиола: Ами да, не загубихте ли...колко години? Четири? Пет? – Това е вашата грешка! На съпруга ви му дотегна. Не знаехте ли, че ви взе, само за да име дете? И дете трябваше да има! Ха днеска, ха утре, накрая, горкият почтен човек, прави струва, намери друга да му го направи вместо вас!Донна Мита: Ами на мене, Господ, като не пожела да ми го прати?Лиола: Ако чакате да завалят смокини, или Господ да ви го прати, без да сте Пресветата Мария! Хайде вървете да попитате Туца, сега, на нея кой и` го прати!Донна Мита: Дявола и` го прати на нея!Лиола: Дон Симоне.Донна Мита: Не! Дявола! Дявола!Лиола: Дон Симоне.Донна Мита: А, и пред мен ли отричате? Срамота е, Лиола!Лиола: Е, затова ви казвам, че сте простодушна! – Хайде, да направя както казва госпожа Кармина! Ще отида при дон Симоне, нали? Дори ще си провеся звънец на врата и ще викам по полета и села: - „Дзън дзън! Дзън дзън! Детето на чичо Симоне е мое! Дзън дзън! Дзън Дзън! Детето на чичо Симоне е мое!” Кой ще повярва? И даже всички да повярват – той ще повярва ли? – И какво накрая? Няма да повярва, защото не иска да повярва! Да си кажем истината! Да не би утре да се роди с печат на челото: Лиола? Това са невидими неща и за майката дето го е родила! И да го убият, ще вярва, че е негово! И аз нямам никакъв начин да го накарам да повярва, че е мое. А вие самата, вие самата, ако не сте простодушна, трябва да му кажете, че е вярно...Донна Мита: Че е негово?

Стр.45

Лиола: Че е негово...че е негово... че вината е била не в него, а във вас! Още повече, че той ще го има от Туца, и както го има от Туца, така утре може да го има от вас.Донна Мита: Ама как?Лиола: Как ли? Нали ви казвам? Както го има от Туца!Донна Мита: А, не! Това не! Това не! Никога, никога Боже!Лиола: Е, лека нощ тогава! Бъдете спокойна! Защо плачете, от вас зависи! На кого ще се оплачете? Защо бягяте? Кого ще обвините щом не се решавате да направите нещо? Другите ви дават пример какво да правите, а вие – не искате да го направите! Вие и` позволявате да извърши тази низост, не аз! Затова аз отрекох и отричам! За вас, за вас отричам, за ваше добро, защото няма друг начин да се разплете този възел! Да не мислите, че само вашето сърце гори? Само Господ знае, какво ми струва да не мога да крещя, да не мога да прошепна нищо! Когато отидох да изпълня – по съвест – дълга си на кавалер, и ми казаха не, и пред очите ми, това безсъвестно майчище го пусна да влезе, вашия съпруг, вътре, при Туца, видях като на картина предателството; видях вас, донна Мита и онова, което щеше да ви сполети, и затворих уста в очакване на този момент! Тая подлост не трябва да мине, донна Мита! Разплатата трябва да я дадете вие! И Господ ви го нарежда! Няма да се възползва от мене тая негодница, за да ви разсипе! (като казва тези последни думи обгръща с ръка талията и`).Донна Мита: (като се мъчи да избяга): Не...не...оставете ме, оставете ме....това няма да го направя никога...Не, не, не искам да го направя (Изведнъж се спира,

неуверена, изплашена, надава ухо) – А, ....сссссс......почакайте!.....чувам стъпки......кой ли идва?Лиола: Да влезем вътре!

Стр.46

Донна Мита: Не...той...той е....да! Неговите стъпки...бягайте, за Бога!

(С един скок Лиола е пред своята врата; донна Мита тича и се скрива тихомълком в къщичката на леля си, като затваря тихо вратичката на градината. Вижда се дон Симоне да се появява в далечината, в началото на пътеката, в ръка с малък фенер на верига; приближава се към другата врата на къщичката, тази отпред, и чука)

Дон Симоне: Госпожа Джеза!....Госпожа Джеза!...Отворете, аз съм.. – А, ти? Отвори...! Казвам ти да отвориш! Отвори или ще съборя вратата на земята!... – Нищо, трябва да ти кажа нещо...Ще си тръгна, да, ще си тръгна, но първо отвори....

(Вратата се отваря и дон Симоне влиза. – Лиола от своята врата протяга шия, за да дочуе нещо в тъмнината и в тишината на нощта. След това се отдръпва, като чува, че вратичката към градината се отваря).

Донна Мита: (като отваря и вика силно): Лельо Нинфа! Лельо Нинфа! (след това се обръща към мъжа си, който се показва от къщичката и слиза в градината с фенер в ръка) Не, казах ви, не! Казах ви, не! Няма да дойда! Не искам повече да се върна! – Лельо Нинфа! Лельо Нинфа! Дон Симоне: А, кого викаш? За помощ ли викаш?Леля Нинфа: (като тича от своята къща и влиза в градината): Митида, Митида, викаш ли ме? А, вие дон Симоне!Дон Симоне: Добър вечер, лельо Нинфа!Леля Нинфа: (към Митида, която се крие зад нея и се хваща за полата и`): Какво има? Какво има, дъще?Донна Мита: Кажете му вие, ваша милост, лельо Нинфа, да забрави за мене: няма да се върна повече, даже и с карабинери няма да се върна! Кажете му, че може да иде където знае, защото аз не искам да имам повече нищо общо с него!

Стр.47

Дон Симоне: Ти си ми съпруга и трябва да се прибереш в къщи с мене!Донна Мита: Не съм вече, аз не съм ваша съпруга! Вървете да я търсите където е, вашата съпруга, че знаете добре къде, и не аз трябва да ви уча.Дон Симоне: Ти да мълчиш, че ако не...(понечва да се нахвърли отгоре и` с вдигната ръка)Леля Нинфа: Спокойно, спокойно, дон Симоне! Оставете я поне да си излее мъката, в името на Бога!Дон Симоне: Не госпожо, трябва да млъкне, лельо Нинфа! Като не можа да бъде майка, поне да бъде съпруга! И да не хули повече моята кръв! Леля Нинфа: Да си кажем правото, дон Симоне! Какви са тия щения? Сърцето и` гори, бедничката, след онова дето и` сторихте! Дон Симоне: Какво съм и` направил, лельо Нинфа? Какво съм и` направил, като я взех от улицата и я сложих на място, дето не заслужава.Леля Нинфа: Исусе, човече божий, Така ли трябва да и` говорите?Дон Симоне: Ах, лельо Нинфа, лельо Нинфа, нямаше да обидя така светлата памет на съпругата ми, ако не беше затова, че не знаех на кого да оставя имота! Имотът ми, който направих под дъжд и слънце, с кървава пот, лельо Нинфа!Леля Нинфа: Добре де! Но каква вина има тука тази клета божия душица?Дон Симоне: Може да няма вина, ама не бива и да говори, защото което тя не можа да свърши, ми го върши друга!Донна Мита: И какво искате тогава повече от мене? Отидете си при тази, дето може да ви върши нещата и ме оставете на спокойствие, че вашите богатства и вашата чест, не знам вече къде да ги дена!

СТР.48

Дон Симоне: Ти си ми съпруга, ти казах!Донна Мита: Там, при вашата племенница!Дон Симоне: Племенницата ми си е племенница и край! Било каквото било и повече нищо! – Имам нужда някой да ми помага вкъщи, лельо Нинфа!Донна Мита: Не, господине ви казах! Да знаете, посред нощ ще хвана полето!Леля Нинфа: Оставете я да се успокои малко, дон Симоне! Ударът който и` нанесохте беше много силен! Малко търпение! Че сега Митида ще се успокои, нали? И ще си отиде, съвестна и разумна в къщи...Донна Мита: Не...не... напразно, лельо Нинфа: няма да отида!Леля Нинфа: Не виждаш ли, че сам той дойде до тука да те вземе? И ти каза, че повече няма нищо, че няма вече къде да ходи ... – никъде, така ли е?Дон Симоне: Истина е, госпожо. Но когато дойде времето – да е ясно! – трябва да си взема детето.Донна Мита: Чувате ли? И тогава майка му ще идва да ме унижава в къщата ми! С оправданието, че е майка, разбира се, няма да мога да и` затворя вратата в лицето! И аз ще трябва да търпя това, лельо Нинфа? А може би ще трябва с тия ръце да приготвям и леглото за двамата, в къщата ми? Ще ви даде ли сърце, ваша милост, да ме накарате да си отида?Леля Нинфа: Аз ли, дъще? При мене вкъщи ли да те държа? За твое добро го казвам....Дон Симоне: Е, да побързаме: да си ходим, че е среднощ.Донна Мита: Не! Не! По-скоро ще се хвърля в реката!

Леля Нинфа: Слушайте мене, чичо Симоне, оставете я поне тази вечер! Ще трябва да се успокои, така.... С добро, лека полека, ще се реши...и ще видите, че утре...утре ще се върне, може да сте сигурен...Дон Симоне: Ама защо трябва да прекара нощта тука?Леля Нинфа: Защото...защото между другите неща...трябва да пази къщата и на леля си, че трябваше да се качи до селото.

Стр. 49

Дон Симоне: В селото? И защо, заради мене ли?Леля Нинфа: Е, хайде! Отначало, в яда си! – Хайде, вървете, вървете си... че сега Митида ще се затвори хубаво, нали? И утре ще се върне!... Вървете, лека нощ, дон Симоне...хайде, ти върви да изпратиш мъжа си и да затвориш онази врата, после ще затвориш и тази, лека нощ. Лека нощ, дон Симоне...Затвори, затвори, Митида, лека нощ...

(Дон Симоне влиза пръв, като забравя в градината запаления фенер. Донна Мита влиза след него и затваря вратичката на градината).

Леля Нинфа: (като прекосява градината и пътеката): Струва ми се, че госпожа Джеза поверява овцата на вълка! (спира се пред вратата, като забелязва притаен Лиола и му казва тихо) Влез, синко, влез... Да не правим....Лиола: Шшшттт....чакайте, искам да видя как ще свърши тая история... Идете, идете да си легнете ваша милост!Леля Нинфа: Бъди разумен, сине, бъди разумен!

(Леля Нинфа влиза вътре. Лиола спира до вратата и веднага се шмугва като заек в градината; зад плета, приведен ниско, поема нагоре до ъгъла на къщичката и застава прав до стената). Изведнъж, вратичката се отваря и донна Мита, като вижда Лиола до стената, надава вик, но веднага се обръща към съпруга си, който е вътре, за да не му позволи да мине).

Донна Мита: Не, вървете си, ви казах! Ако не, ще извикам пак леля Нинфа! Вървете си!Дон Симоне (от вътре): Бъди спокойна, бъди спокойна, отивам си!

Стр.50

(Донна Мита влиза като оставя полуотворена вратичката. И тогава, докато дон Симоне излиза от външната врата, Лиола, като се промъква опирайки се до

стената, влиза през вратичката на градината и веднага я затваря. Излизането на дон Симоне и влизането на Лиола се виждат по едно и също време. Но дон Симоне, веднага след затварянето на външната врата, спира и казва):

Дон Симоне: О...о... Фенерът...фенерът....Забравих фенера....Какво казваш...А, в градината ли? – Добре, добре...ще заобиколя оттук...

(Слиза по пътечката, влиза през плета на градината, взема фенера, издига го за да види дали е запален и казва)

Дон Симоне: В тъмното, през полето, да не дава Господ, някой може да си строши рогата...

И тръгва по пътеката.

ЗАВЕСА

Стр.51

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Същата сцена както в първо действие. Време е за гроздобер. Близо до вратата на склада се виждат кошници и панери.Туца е седнала на каменната пейка и шие чеиза на бебето, което чака. Леля Кроче с наметката и кърпата на главата, идва от дъното на сцената.

Леля Кроче: Никой! Никой! Забогатели всички! Никой не иска да дойде!Туца: Да не би, ваша милост да не знае, че е така?

Леля Кроче: Какво да знам? Да не съм ги мигар поканила да седнат на масата с мене, че го смятат за срамота, тия изтънчени люде, мръсни, с кора от нечистотия по тях, като че от канавката в края на селото! Хора, господа, дето нямат и вила слама да си постелят да легнат, викам ги да си изкарат хлебеца – ама не госпожо! Кой го боляла ръката, кой крака; тука трябвало да отидат, там трябвало да отидат, или са толкова заети, сякаш чумата ги е пипнала.Туца: Доволна съм! Така е! Казах ви, не ходете! Не виждате ли? Седиме тука и който минава – гледа; минават всички пред нас важни, изправени като дръжка на метла.Леля Кроче: Това е завист, да не мислиш, че е друго! Черна завист дето живи ги изяжда! Съвестта им е по-мръсна от ризата на гърба, а се правят на възмутени! Трябва да се кача, между това, до село, да събера хора за работа, за тия няколко чепки грозде, че ги пчелите изяждат! Оправи ли винарното?

Стр.52

Туца: Оправих го, оправих го.Леля Кроче: Кошниците са тука... Господа, всичко е готово, ама мишци ми липсват! Само той, Лиола, каза че ще дойде.Туца: А, заинатихте се да го повикате нали? Леля Кроче: Нарочно, глупачке, нарочно! Да му покажа, че нищо не е станало!Туца: Нищо ли? Вече и слепите и глухите разбраха! Леля Кроче: Ама не за него! Той отричаше пред всички, винаги – и е така! Истински момък, нахакан, не го вярвах! А щом той отрича, остави другите да говорят, докато се пръснат от злоба, че въобще не ме интересува!Туца: Добре! Но ви казвам предвалително: повикахте го, нали? А аз ще се затворя отвътре и няма да си покажа и носа през вратата! Не искате ли да чуете, че не мога вече да го гледам! Леля Кроче: Сега тая паника? Сега ли не можеш вече да го гледаш? Обесница с обесниците! Преди трябваше да мислиш!Туца: Все за това ли ще говорим?Леля Кроче: А пък вече няколко дни, откак чичо ти Симоне никакъв го няма!Туца: Нали казал, че не е добре?Леля Кроче: Ако беше и той, във всеки случай, щеше да ми се махне това бреме гроздобера! – Но ще се роди това дете! Нямам търпение! Щом то му е тука – нали пред всички го призна за свое – жена му може да си го вика колкото си поиска! Неговата къща е тука! Където е детето там и къщата.

(В този момент под навеса се появява весела и доволна, с румено лице, госпожа Кармина Ламоскардина)

Госпожа Кармина: Може ли да вляза, лельо Кроче?Леля Кроче: О, госпожа Кармина!

Стр.53

Госпожа Кармина: Да ви благослови Бог! Добър ден, Туцида! Да знаете, ще дойдат всички! Ще дойдат всички момичета! Съгласиха се!Леля Кроче: А, сега ли идват? Какво е станало? Като ви гледам колко сте доволна!Госпожа Кармина: Да, да, доволна съм! Наистина съм доволна!Леля Кроче: А откъде идвате така зачервена?Госпожа Кармина: Е...тичам непрекъснато насам натам, откъдето, оттам, лельо Кроче! „Насам натам кокошката като отива, със пълна гушка после се прибира”. А и нали сме по гроздобер? И момичетата, всички са доволни! Коя от коя по-доволна от другата!Леля Кроче: Ама как така? Ей сега ги видях колко бяха намръщени като им казах за гроздобера, и никоя не искаше да дойде, а сега всички искат да дойдат и са доволни?Туца: Сега ако бях на ваше място, аз нямаше да ги искам повече, и щях да се кача до селото да събера хора за работа.Леля Кроче: Е, добре, добре! Даже ще ми се понрави да се махнат тия дрязги между съседи! Искам обаче да знам защо е тази радост!Госпожа Кармина: Ами може би, защото разбраха, лельо Кроче, че ще дойде и Лиола, доволни са и ще дойдат с удоволствие, защото този Лиола е голяма работа! Лиола каквото може да направи, човек не може да повярва, нито да помисли! Като че ли се е сговорил с дявола!Леля Кроче: Какво е направил! Какво?Госпожа Кармина: Нищо, лельо Кроче, какво си мислите... Весели сърцата на всички! Едно прави, сто крои ! А момичетата, където е той, се забавляват и идват с удоволствие....Пее... ето, чувате ли го? Идва, като пее с момичетата и с децата, които танцуват около него...Вижте! Вижте!

(Чува се, че Лиола пее, придружен от всички момичета „Няма да се женя, не” – след което влиза под навеса с Чуца, Луца, Неда, с Палиду, Калиду, Тиниду и започва да съчинява песничка, като тропа с крака в ритъма на мелодията).

Стр. 54

Лиола:Уларала`! Хайде мачкай друже, мачкай, мачкай, мачкай, по-силно от предишната година, да е таз година, винцето ти, Лиола! Уларала`! Уларала`!

Хор: Уларала`! Уларала`!

Лиола: Всяка чепка, без измама, ако силно мачкаш друже, ще дари те с цяло буре! По-зле от турчина дори, на земята ще ме повали, и като морските вълни, то главата ще ми завърти. Уларала`! Уларала`!

Хор: Уларала`! Уларала`!

Лиола: Мила лельо Кроче, ние сме тук!Чуца, Луца, Неда: (пляскат силно с ръце и след това поздравяват): Да ви благослови Бог! Да ви благослови Бог! Да ви благослови Бог!Леля Кроче: Ах, колко е хубаво! Колко сте весели и радостни! И какъв е тоя буен огън? Лиола: А, нищо, лельо Кроче! „Който търси намира и който настоява получава” (момичетата се смеят).Леля Кроче: И какво значи това?Лиола: Нищо. Поговорка.Леля Кроче: А пък аз, чуй, знам друга! „Песен и свирня - вятър и мъгла”!Лиола: (веднага) „А ханджията си иска кирията”! (момичетата отново се смеят и пляскат с ръце)

стр.55

Леля Кроче: Така е! Трябва да се разбираме. Ще направим както миналата година, нали момичета? Не е много...Госпожа Кармина, Чуца, Луца, Неда: Да! Да! Добре! Добре!Леля Кроче: Хайде, като добри стопанkи и старателно! Няма нужда да ви го напомням.Лиола: Доведох и малките, за зърната... Леля Кроче: Добре си направил. Само да не се овесват на филизите ако не стигат!Лиола: А, не, за това няма страшно! Научени са, като баща си! Високата чепка, дето не се стига с ръка, не се къса и не се казва че е зелена!Чуца, Луца, Неда: Ха, ха, ха, ха!Лиола: Какво му е смешното? Не знаете ли приказката за лисицата? Аз – не. Полека лека, тия дето са по земята, докъдето стига ръката. Някой забравен грозд, дребните и толкова. Във винарното всичко готово ли е?Леля Кроче: Всичко е готово, всичко е готово.

Лиола: (като хваща кошовете и панерите и ги дава на момичетата и на децата): Е, хайде, момичета, ето, вземете....вземете....вземете... И да вървим като пеем! Уларала! Уларала! (излиза заедно с всички и пее).

Леля Кроче: (като вика след тях): Ей, момичета, започнете отдолу, ред по ред, и нагоре! И хвърляйте по едно око на малките! (след това към Туца) Слез с тях, спокойно...! Само аз ли да се грижа за всичко?Туца: Не, казах ви, няма да отида!Леля Кроче: А кой да отиде? Кой знае какви поразии ще направят тия лакомници! Какво им става? Какво им става? Видя ли как гледат? Как им блестяха очите? Като че ли всички преливаха от щастие!Туца: Видях, видях.Леля Кроче: По тая луда глава, Лиола! Да знаех само какво ли виждат в него... Туца: По-добре погледнете, идва чичо Симоне.

Стр.56

Леля Кроче: Е, наистина трябва да е болен! Виж как замята крака... Като че не са негови! Точно като две стъбла на кактус.

(Начумерен, Дон Симоне застава под навеса)

.Дон Симоне: Поздрави, братовчедке! Добър ден, Туца!Туца: Да ви благослови Бог.Леля Кроче: А, какво, братовчеде? Не ми изглеждате много....Дон Симоне: (като се почесва под каскета): Имаме неприятности, братовчедке, неприятности, с лопата да ги ринеш...Леля Кроче: Какви неприятности? Какво има? Какво е станало?Дон Симоне: Е...за мене...за мене..., не.....за мене, напротив...Леля Кроче: Да не би да е болна жена ви?Дон Симоне: Ами...не, казва...казва, че......общо взето...Леля Кроче: Общо взето, какво? Говорете, братовчеде: имам хора на имота и трябва да отида да наглеждам. Дон Симоне: Гроздобера ли започнахте?Леля Кроче: Да, да, ей сега...Дон Симоне: Точно днес ли, мили Боже! Без да ми кажете нищо?Леля Кроче: Как! Вече два дни откак никакъв ви няма, свети човече! Не се ли разбрахме за завчера? Чаках ви два дни и започнах. Толкова ядове брах с тия лошотии – не искаха да дойдат... А сега изведнъж, вие познайте защо, дойдоха и са доволни - целите сияят от радост! Тръгнаха с кошниците. А пък аз съм сама, че тая госпожа тука казва, че не иска да си нарушава спокойствието! Дон Симоне: Вие все с това пусто бързане!Леля Кроче: Бързане? Какво бързане? Пчелите щяха да изядат всичко! Не стига че са няколко зърна! Погледнете го, само, аз съм бързала!

Стр.57

Дон Симоне: Не говоря само за това...не говоря само за това, братовчедке...говоря за всичко...говоря и за себе си! Не трябва все ние да патим, като не изчакваме подходящото време... Леля Кроче: А,а! Я да чуем, може ли да знаем какво ви прихваща днес? Или непременно искате да ми се сърдите?Дон Симоне: Не се сърдя на вас, братовчедке, не! На себе си, на себе си се сърдя ...на себе си! Леля Кроче: За бързането?Дон Симоне: За бързането, да, да, за бързането...Леля Кроче: И за какво?Дон Симоне: За това което нося отгоре си, че е голямо бреме! Вчера дойде да ме навести моя побратим, чичо Кола Ранизи...Леля Кроче: А, разбира се, видях го да минава. Мина оттук.Дон Симоне: Каза ли ви нещо?Леля Кроче: А, не, нищо. Отмина.Туца: Всички отминават. Дон Симоне: Отминават, дъще, защото хората, като ме виждат тука, си въобразяват...въобразяват си онова дето, слава Богу, го няма! Съвестта ни е чиста, но отвънка изглежда...Леля Кроче: Е добре, добре! Това сега го знаем, чичо Симоне, а трябваше да го знаем и преди! Че ще говорят така! (към Туца, като я бута ядосано) Ти какво има да се оплакваш, че хората не се обръщат!Дон Симоне: Братовчедке, но мене ме заяждат!Леля Кроче: О, чичо Симоне, какви ми ги разправяте днес? Да чуем какъв дявол ви е казал тоя хубав побратим, чичо Кола Ранизи!Дон Симоне: Каза ми: - „Лошо е да се бърза!” – както аз ви казах. В лицето на жена ми, каза, че се случвало, братовчедке, човек да има деца, не след четири години, ами дори и след петнайсет години брак! Това ми каза.

Стр.58

Леля Кроче: О! Така ви каза значи! Хората няма какво да правят, братовчеде, и клюкарстват – Още петнайсет години, а! Сега сте на шейсет, и петнайсет правят седемдесет и пет! – Хайде де, хайде! – А на шейсет, не, така ли?Дон Симоне: А кой ви каза, че на шейсет, не?Леля Кроче: Кой ми каза ли? Ами доказателството, извинете.Дон Симоне: Братовчедке, истинското доказателство е друго!Леля Кроче: Какво?Дон Симоне: Че моята съпруга...Леля Кроче и Туца: (като избухват): Кой?Дон Симоне: Да, да....точно така.....Леля Кроче: Вашата съпруга? Трудна?Дон Симоне: Каза ми го тази сутрин...Туца: (като си хапе ръцете): Ах!....Лиола!Леля Кроче: Скрои ли ви го? Скрои ли ви го?Туца: Лиола! Затова са така доволни всички! „Който търси намира и който настоява получава!”

Дон Симоне: Ох....ох...да не говорим така сега!Леля Кроче: И имате смелостта да повярвате, че детето е ваше?Туца: Лиола! Лиола! Лиола ни го скрои! Скрои го, и на мене ми го скрои, разбойник!Дон Симоне: Хайде да не приказваме....ох, да не приказваме....Леля Кроче: Така ли внимавахте за съпругата си?Туца: Е, напомнях ви го! Сто пъти напомних, че трябва да се внимава с Лиола!Дон Симоне: О, в името на Исуса! Не споменавайте Лиола, че когато жена ми, ми хвърли в лицето същото обвинение, срещу тебе, – което си е вярно – аз те защитих и и` заповядах да мълчи!Леля Кроче: А сега защитавате нея, стар рогоносец такъв, и то пред нас?

Стр.59

Дон Симоне: (като понечва да я удари в лицето): А, а, братовчедке, внимавайте какво говорите! Какво ме карате да направя? Леля Кроче: Е, хайде, вървете си ! Какво може да направите? Като че ли не знаем, че нямате нищо общо с тези неща, и не може ни малко ни повече, да имате нещо общо. Дон Симоне: Аз? Какво ли знаете вие?Леля Кроче: Ами как, доказателствата, доказателствата! И вие го знаете също, по-добре от другите!Дон Симоне: Какви доказателства? Ами като съм нямал тука нищо общо и съм извършил само едно благородно дело? Но с жена ми съм бил!Леля Кроче: Разбира се, четири години - нищо! Вървете да питате, да питате кой е бил с жена ви!Туца: И било благородно дело, казва! Леля Кроче: Е, да, благородно дело, че пред всички отидохте да се хвалите, и пред съпругата ви даже, че детето било ваше; за самодоволство, което нямаше друг начин да получите, както много добре знаехте. А сега идвате да кажете, че с вашата съпруга....да, така ли? Като че ли ние не знаем, като че ли не знаем!Туца: Е, стига! Знае го, стига! Какво повече да му говорите? Стига!Леля Кроче: А, да мълча ли? Така, да се примиря, след като той....Туца: Какво повече искате, ваша милост? Щом като искаше да вземе моето, като знаеше точно и ясно, чие беше, и искаше хората да вярват, че е негово, представете си сега, дали не вярва, че е негово, това на жена му! Дон Симоне: Мое е, мое е, мое е, да, да, мое е! И никой да не посмее да каже нещо против съпругата ми, че иначе ще ви покажа аз на вас негодуванието Иусусово!

(В този момент донна Мита хрисима и спокойна, идва под навеса)

Донна Мита: О, света Марийо, каква е тази врява? Защо?

Стр.60

Туца: (като кипи от яд): Махни се оттук, Мита, върви си! Не ме предизвиквай! Щото, не знам какво мога да направя!Донна Мита: Защо,Туца! Какво става?Туца: (като се хвърля да я сграбчи): Махнете я оттука! Махнете я оттука!Дон Симоне (като я закрива): А, а...къде се намирате? Да знаете, че аз съм тука!Леля Кроче: Имате безочието да идвате тука? Излез навън! Излез навън! Какво безочие, Боже! Какво безочие!Донна Мита: Ама вижте кой говори за безочие!Дон Симоне: Върви си, върви си, съпруго! Прибери се вкъщи, остави аз да се разправям!Донна Мита: А, не чакайте, че искам да ви защитя, и искам да кажа на Туца, че който закъснее, но пристигне, не се нарича длъжник. Закъснях, вярно, но пристигнах! Ти тръгна първа, а аз дойдох след теб. Туца: Дойде след мене по моя път!Донна Мита: А, не мила! Моят е прав и честен; а твоят е крив и крадлив!Дон Симоне: Не се ядосвай, не се ядосвай, съпруго, че нарочно те дразнят, за да ти напакостят! Върви си, послушай ме, прибери се!Леля Кроче: Ама вижте го, чуйте го! Как и` се разтапя! Ти да видиш, ти да видиш, Боже! Туца: Имаш право! Имаш право! По-добре я подреди от мене! Ти на дела, а аз на думи!Донна Мита: На думи? Не ми се вижда!Леля Кроче: На думи, на думи, да, има право: на думи! Че тука няма измама, където се вижда! Измамата е в тебе, макар че не се вижда!Дон Симоне: Е, ще престанем ли най-сетне или не?Леля Кроче: Видя ли? За тебе има съпруг, да те прикрива! Тука само чичо и` искаше да я прикрие! Ама дъщеря ми – не! Не искаше да лъже чичо си, моята дъщеря! Хвърли се в краката му, разплакана, като Мария Магдалена!

Стр.61

Дон Симоне: А, да, това е вярно! Това е вярно!Леля Кроче: Чу ли? И той ти казва, че е вярно! Само той, той единствен е виновен за всичко – да се похвали пред тебе, да се похвали пред цялото село, че детето е негово!Донна Мита: А вие го оставихте да се хвали, лельо Кроче? Защо? Не беше ли за имота? Или за богатството, което трябваше да спечелите вие или вашата дъщеря ако бяхте успели. Измамате не е там, където се вижда! Измамата е там, където не се вижда!Дон Симоне: О! Стига, стига толкова! Стига толкова! Вместо да ги приказвате всички тия приказки и да се хващате за косите, а нищо да не постигате, да се опитаме да стигнем до съгласие, всички заедно, че сме едно семейство!Леля Кроче: Какво ти още съгласие, стар шантавел! – Ох, кой ви доведе при мене? – Едно семейство сме, казва! След като тръгна да се хвали пред всеки с това дете, сега иска съгласие – Сега вие трябва да му мислите!

Дон Симоне: Аз? Аз сега за моето дете трябва да мисля. За вашето трябва да мисли баща му. Лиола не може да отрече пред мене, че детето е негово! Туца: Кое?Дон Симоне: (объркано): Какво значи, кое?Донна Мита: Ами твоето, мила, как кое? Тука сега е съпругът ми, който не може да се усъмни в мене!Дон Симоне: Ох, ще спрете ли и двете, майка и дъщеря, или ще ви оставя като едно и едно и ще си отида веднъж завинаги! Съпругата ми, накрая ми даде тази радост и не трябва да се ядосва! Оставете аз да говоря с Лиола!

(Отдалеч постепенно се чува приближаването на песента на гроздоберачите).

Стр. 62

Туца: Няма какво повече да говорите! Да знаете, че не искам! Да не сте посмял да говорите!Дон Симоне: Ще го вземеш, така трябва, защото само той може да ти даде положение, както на тебе така и на детето, когато дойде! Така че, знам аз какво да направя да го убедя...Нека аз да говоря!

(Лиола, госпожа Кармина, Чуца, Луца и Неда, се връщат с кошници пълни с грозде; Палиду, Калиду и Тиниду, с панерчета в ръка. Пеят в хор; но веднага щом стигат до навеса, виждат донна Мита и дон Симоне, смутените лица на леля Кроче и Туца, и спират изведнъж, само Лиола, невъзмутимо, като че ли нищо не се е случило, продължава да пее и излиза напред със своята кошница, за да я изсипе през прозореца на винарното).

Леля Кроче: (застава пред жените): Оставете! Оставете тука кошниците, момичета, че сега ума ми е другаде!Лиола: Защо? Какво е станало?Леля Кроче: Вървете, вървете си, ако има нужда после ще ви извикам!Дон Симоне: Ти ела тука, Лиола!

(В дъното, пред навеса, госпожа Кармина, Чуца, Луца и Неда наобикалят донна Мита и и` се радват: една я прегръща, друга я целува, заради радостта, която е дала на всички. Туца ги гледа и се терзае; съвсем бавно се отдръпва назад до вратата на имота и се шмугва вътре без някой да я види).

Лиола: Мене ли искате да видите?Дон Симоне: Братовчедке, елате тука!Лиола: (с властен вид): Лельо Кроче, тук!Дон Симоне: Днес е предопределен ден и трябва да бъде празник за всички!

Стр. 63

Лиола: Наистина! И трябва да се пее! А не както казва, леля Кроче, че песен и свирня са вятър и мъгла! Ако са вятър, значи са като мене, леля Кроче защото ние с вятъра сме като братлета!Дон Симоне: А, да знаем, знаем че си вятърничав, синко! Но сега е време да се вразумиш!Лиола: Тогава смятайте, че все едно съм умрял!Дон Симоне: Накратко. Виж, трябва да споделиш моята радост, че Господ пожела да ми окаже милост.....Леля Кроче: Чуй, чуй добре тия приказки, ти, дето нищо не знаеш! Дон Симоне: В края на крайщата, ще говоря ли или не?Лиола: Оставете го да говори!Леля Кроче: Говорете, говорете... Господ пожела наистина да ви окаже тази милост!Дон Симоне: Разбира се, след четири години, най-накрая изглежда, че моята съпруга има признаци.... Лиола: (крайно дръзко): Хайде де! Наистина ли?....Ауу!...доволен съм... доволен съм вече.... – Веднага ще съчиня стих! Дон Симоне: Чакай! Чакай! Какъв стих?Лиола: „Мъничко...момченце...” (дон Симоне запушва с ръка устата си) Ах, дори няма да ми позволите да възхваля донна Мита?Дон Симоне: Чакай тука, чакай, ти казвам, напаст божия! (държи го)Лиола: Не се ядосвайте! Как! Толкова трябва да сте горд, ваша милост, а пък се ядосвате? – Ето, на върха на езика ми е! Нека да съчиня тези стихове за донна Мита...Не мога да ги сдържам повече!Дон Симоне: Остави сега стиховете, ти казвам, че тука трябва друго да направиш!Лиола: Че аз друго знам ли да правя, чичо Симоне?Леля Кроче: А, да, какво общо има! Какво друго знае да прави, горкичкият! (доближава се до него, хваща го за ръката и му казва тихо през зъби) Два пъти съсипа дъщеря ми, разбойнико!

Стр.64

Лиола: Аз, какво говорите, лельо Кроче? Но как? Това ли ще ми каже ваша милост, тук пред чичо Симоне? Той, чичо Симоне, не аз!Леля Кроче: Не, ти, ти, ти!Лиола: Ваша милост се шегува, лельо Кроче. Аз – Шегувате се – Ваша милост само на мен може да каже такова нещо! Да не объркваме нещата сега...Аз дойдох тука, лельо Кроче, да искам ръката на дъщеря ви, без да зная нищо... Леля Кроче: Нищо? А, нищо казваш? След това което направихте и с дете насред всичко?

Лиола: Мое? Какво говорите! – Ами че детето е на чичо Симоне, извинете!Леля Кроче: На чичо Симоне, ами! На чичо Симоне!Лиола: Ох, чичо Симоне...ама как? Говорете, ваша милост! И какво...искате да отречете всичко, сега, и двамата? – А, искате да ми навлечете сега и детето ли? – Луди сте и двамата! Трябва да благодаря на Бога, че без да знам нищо щях да се напъхам в тази примка! На далеко! На далеко! – два пъти Чичо Симоне, съсипа дъщеря ви! А, как ли? Не му ли стигна едно – от племенницата му ? Че две? Едно и от съпругата му? – Това ли трябваше да направи на братовчедка си? На Туцида? – Ама какъв старец сте вие? Пламък от ада? Божествен огън? Дявол? Вулканът Мунчибеду? Кой сте, Боже опази! Значи всяка майчина щерка трябва да се пази от ваша милост!Леля Кроче: Е, да! Точно от него, точно от него трябва да се пазят мамините щерки!Дон Симоне: Лиола, не ме карай да говоря! Виж, не искам да говоря! Не ме карай да правя това, което не трябва и не искам да направя! Да знаеш, че с племенницата ми, не е имало грях, и не е можеше да има! Само дето тя се хвърли в краката ми и ми каза, че е била с тебе, и за положението в което се намира. Жена ми вече го знае. И аз съм готов да се закълна пред жертвения Исус и пред хората, че се гордях несправедливо с детето, което естествено, е твое.

Стр.65

Лиола: Е, с това искате да кажете, че сега аз трябва да взема Туца?Дон Симоне: Можеш да я вземеш, Лиола, защото както са истинни Господ и Пресветата Мадонна, така е истина, че не е била на друг, а само твоя, горката.Лиола: Никога, света Марийо! – Исках да я взема, чичо Симоне, преди. По съвест. Само по съвест, не за друго. Знаех, че като я взема, всички песни ще умрат в сърцето ми! – Тогава тя не ме поиска. – „Копанката пълна и телето гойно”; „Бурето пълно и съпругата подпийнала” – чичо Симоне, лельо Кроче – не може човек да има всичко! – сега, когато играта ви не успя? Никога, света Марийо! (хваща за ръка децата) – Хайде деца, да си ходиме...(обръща се, но после се връща) – Да, по съвест мога – Но не за нея! За нея – не! Но виждам тука – все около това се върти и суче – че има едно дете в повече! Затова, няма пречка, мога да го взема аз! Работата на майка ми ще стане повече! – Кажете и на Туцида, лельо Кроче: ако ми даде детето, ще го взема!Туца: (която е останала присвита, настрана, като бълва огън с очи, при тези думи се хвърля с нож в ръка): Ето ти! Това вземи!

(Всички викат и вдигат ръце, като тичат да я хванат).

Лиола: (готов, във въздуха хваща ръката и`, и с другата ръка, като се смее, удря пръстите и`, докато ножа падне на земята и в същия момент уверява всички, през смях): Нищо....нищо....няма нищо! ...(веднага след като ножът на Туца е паднал , слага крак върху него и казва отново със силен смях): Нищо! (навежда се да целуне по главата едно от трите деца, след това поглежда гърдите си и вижда

малко кръв): Само драскотина, леко докосване...(прокарва пръст отгоре и после допира устните на Туца): Ето, опитай! Сладка е, нали? (към жените): Оставете я! (хваща пак за ръка децата, обръща се и казва на Туца, която плаче):

стр.66

Не плачи, Туцида и не съжалявай!Щом роди се ти не го оставяй – нека да живее.Три и едно, четири – ще го науча аз да пее!

ЗАВЕСА

ЛУИДЖИ ПИРАНДЕЛО

Роден в Агридженто, Сицилия, на 28 юни 1867.Като писател твори в областта на лириката, белетристиката, есеистиката и драмата.Първите му стихосбирки излизат през 1889 г.Към богатата му литературна дейност между 1910 г. и 1922 г. се прибавят и първите му театрални произведения.През 1934 г. получава Нобелова премия за литература.Умира в Рим на 10 декември 1936 г.

Преведе от сицилиански: Даниела Илиева

Май, 2010 София

В земите около Агридженто, чичо Симоне Палумбо, богат и стар, няма деца от младата си съпруга Мита. Подиграва му се веселият Лиола`, обичан от всички, който има три деца от

три различни жени и е в очакване на четвърто от Туца, племенница на чичо Симоне, но тя отказва да се ожени за него, независимо от настояванията му.Защото Лиола`е свободен като вятъра, но и мъж на честта, приема децата от предишните си любовници, обаче никоя от тях не го пожелава за съпруг.Обзета от ревност към Мита, която на свой ред е искрено обичана от Лиола`, Туца предлага на чичо Симоне да припознае детето, което очаква от Лиола` като свое. Старият приема и започва да тормози жена си, която решава да му отвърне със същото, като приема най-накрая ухажването на Лиола` и зачева петото дете на младежа. Като научава за бремеността на съпругата си, чичо Симоне, започва да се хвали и с това дете; с намерението да му остави всичко в наследство, изоставя Туца на съдбата и`, като и` предлага да се ожени за мъжа, с когото е била. Лиола` не иска и да чуе, и след като весело предлага на Туца, когато роди да му даде и това дете, се отдалечава с песен на уста, както винаги.

Тази комедия, представена за първи път вечерта на 4 ноември 1916 г. от сицилианската театрална комедийна трупа на Анджело Муско в театър Аржентина в Рим, написана на диалекта на Агридженто, който между немалкото други сицилиански диалекти, е несъмнено най-чистият, най-красивият и най-богат на звуци сицилиански говор.Самият Пирандело прави превод на италиански език и то десет години по-късно, тъй като публиката почти не разбира репликите на сцената. Преводът обаче губи от цвета и натюрела на сицилианския изказ.

Пиесата се превежда за първи път в България.

Световната драматургия не познава превод на комедията от сицилиански на друг език, освен на български, тъй като Лиола` е преведена от оригинала на Луиджи Пирандело.