МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ Метаболитен синдром – от … · га...

Наука Ендокринология 3•2014 99

МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ

ВъведениеПрез 2006 г. сп. „Medical hypotheses” (66;545–

549) публикува невротрофната хипотеза за пато-генезата на метаболитния синдром с автори д-р М. Христова и проф. Луиджи Алое, Рим, Италия. Основ-ната теза, която обсъждаме в тази хипотеза, е, че невро трофините са ключов фактор в развитието на метаболитния синдром (МС).

Хроничният дистрес – възпалителен и/или пси-хоемоционален, се извежда като първостепенен ети-ологичен фактор, който причинява последващите не-вро-имуно-ендокринни взаимодействия:

повишени тъканни и плазмени нива на проин-фламаторни цитокини

повишени плазмени и тъканни нива на невро-трофини – растежен фактор за нерви – Nerve Growth Factor (NGF), и произведен от мозъка невротрофен фактор – Brain Derive Neurotrophic Factor (BDNF)

вегетодистония (дисбаланс на невротрансмитери) активация на хипоталамо-хипофизо-адренал-

ната ос и хормонален дисбаланс имунен дисбаланс като резултат от (1)–(4) инсулинова резистентност, метаболитен синд-

ром, атеросклероза.Основавайки се на научните факти и на собствен

опит, посочихме тези основни стъпала в развитието на МС.

Научните резултати обобщаваме в две таблици, като разграничаваме два стадия в развитието на МС според плазмените нива на невротрофини и броя на-лични критерии за МС.

Като съзнаваме сложността на това многокомпо-нентно заболяване, което е голям медикосоциален проблем и се превръща в световна епидемия, ние се опитахме да сглобим пъзела МС.

От 2006 до 2010 г. многократно нарасна броят на научните съобщения, свързани с отделни аспекти на проблема МС.

Тази статия е опит да се обобщят по-значимите на-учни данни в потвърждение на невротрофната хипоте-за до момента. С помощта на новите информационни технологии за 7 години научни колективи от цял свят цитираха невротрофната хипотеза над 23 пъти и чрез свои научни изследвания спомогнаха за нейното до-казване и превръщането Ӝ в теория. Така с общи уси-лия на много изследователи фундаменталното откри-тие на проф. Рита Леви-Монталчини – невротрофната теория, вече е транслирана в клиничната практика чрез утвърждаването и доказването на невротрофна-та теория за метаболитния синдром. В английското списание „Medical hypotheses” (2013;81:627–634) бе-ше публикувана статията „Metabolic syndrome – From the neurotrophic hypothesis to a theory”. Поради голе-мия интерес към публикацията германското академич-но издателство LAMBERT издаде през месец април 2014 г. монографията на д-р Христова „Metabolic syn-drome – History of neurotrophic theory”.

Възпалителен дистрес и МС

През 90-те години в изследванията на атероскле-розата се натрупаха резултати, които бяха обобщени като „атеросклерозата е възпалителна болест“. Се-га тази хипотеза обхвана и други – свързани с маст-ната тъкан, сърдечно-метаболитни болести като зат-лъстяване, тип 2 захарен диабет, МС. Следователно търсенето на медиаторни молекули на възпалител-ния процес стана едно от съвременните направления в проучванията на клетъчните и молекулните механи-зми на възникване и развитие на тези болести1.

Основните етиологични фактори на МС според невротрофната хипотеза – хроничният възпалителен и/или психоемоционален дистрес, водят до повиша-ване на проинфламаторните цитокини1–9, 23, 50, 51. Сега изследователите са единодушни, че „МС е нискосте-пенно възпалително състояние със системно възпа-ление в абдоминалната мастна тъкан“.

Метаболитен синдром – от невротрофната хипотеза към теорията

Д-р Марияна Христова

ЕТ „АИПСМП – Д-р. М. Христова“, Варна

Наука Ендокринология 3•2014100


Произведените от увеличената абдоминална маст-на тъкан адипоцитокини повишават адипокините в общата циркулация, а това причинява „повсеместно възпаление“7, 23.

Активацията на макрофагите и инфилтрацията им в съответните тъкани предизвикват локално възпале-ние и са характерни за МС2, 7.

Вирусни и бактериални инфекции и психологич-ни стресори водят до хронично нискостепенно въз-паление с повишени нива на TNF- и съучастват в кардио-васкуларните болести3. По собствени данни от изследване на 142 пациенти с МС в 98% се ус-тановява наличие на фокални инфекции. Пациенти-те са консултирани със стоматолог, гинеколог, УНГ, пулмолог и други специалисти. Използвани са дан-ните от ЛАК на пациентите. Установени са маркери на възпалението: повишен CRP, повишен брой лев-коцити, промени в диференциалната кръвна карти-на. Най-голям е процентът на пациентите с хрони-чен тонзилит (47%), дентална инфекция (35.9%), хроничен пиелонефрит (23.9%), хроничен бронхит (19.1%), хроничен аднексит (17%), хроничен сину-ит (8.4%), хроничен холецистит (7.6%), ревматизъм (6.3%), токсоплазмоза (6.3%), хроничен отит (4.2%), перианален абсцес (1.3%), следвирусен менингит (1.3%), други възпаления (7.6%).

Изследователи на затлъстяването в детска въз-раст обобщават: детското затлъстяване е свързано с проинфламаторно състояние преди пубертета4.

Плазмените нива на TNF- са увеличени при зат-лъстяване и инсулинова резистентност.

Повишеният TNF- намалява „експресията на ре-цепторите на адипонектина и увеличава експресия-та на рецептора на висфатин. TNF- има регулаторни функции спрямо адипозната тъкан“5.

„Обсъжда се ролята на TNF- не само като ранен маркер на системно възпаление, а също и като рис-ков фактор за развитие на МС и кардиоваскуларни събития“6, 7, 50–53.

IL-6 – продукцията от мастната тъкан се увелича-ва при хора със затлъстяване. „Това може да индуци-ра чернодробна синтеза на CRP и да причини карди-оваскуларни усложнения и промени в инсулиновата чувствителност чрез въздействие на сигналния път за инсулин“7, 50.

CRP – общоприето от всички автори е станови-щето, че позитивирането на CRP е характерен приз-нак за МС и потвърждава наличието на нискостепен-но възпаление.

„Системните и васкуларните маркери на възпале-нието показват сигнификантна връзка с инсулиновата резистентност и кардиоваскуларните усложнения“10.

„Моноцитната свръхактивация води до соматич-ни заболявания“11 (табл. 1).

Психоемоционален дистрес

Хроничният дистрес може да се разглежда като състояние, основано на промени в психо-невроен-докринно-имунната система. Малтретиране, обиди в детството и нов стрес намаляват серумните нива на BDNF и увеличават гъстотата на NGF-съдържащи-те неврони в хипокампа5, 6. Това може да рефлектира върху функцията на хипоталамо-хипофизо-адренал-ната ос7. Вторичната мозъчна дисфункция се причи-нява от някои цитокини12–14.

„Професионалният и социалният стрес може да активира симпато-адреналната система и да повиши плазмените нива на кортизола и епинефрина. Всички тези фактори водят до развитие на централно затлъс-тяване и инсулинова резистентност“15, 16.

„Хроничният стрес повишава експресията на BDNF в слюнчените жлези на плъхове“17–19.

„Слюнчените жлези са главният източник на плаз-мен BDNF в състояние на остър имобилизационен стрес“17–21.

„NGF и BDNF са замесени в молекулярни механи-зми на стрес и захарен диабет, в патогенезата на кар-диометаболитните заболявания“22.

Освен класическото схващане, утвърдено от проф. Рита Леви-Монталчини, че NGF и BDNF се продуцират основно от слюнчените жлези и от хипо-таламуса, сега знаем, че NGF, BDNF се продуцират и от адипоцитите – те са адипокини22.

Невротрофини – ключ към затлъстяването, тип 2 диабета и метаболитния синдром

„Днес NGF, BDNF и други невротрофини са до-бре познати като медиатори на много биологични фе-номени, предизвикани от техните невротрофни, иму-

№ Фактори Промени Литература

1. Маркери на възпалението

Позитивни 1, 4–13, 17–20, 27, 28, 75, 108

2. Активация на макрофаги

Представена 5, 10, 155

Проинфламаторни цитокини

3. TNF- Повишени 6, 10, 11, 14–16, 59, 61, 86, 112

4. IL-1 Повишени 15, 59

5. IL-6 Повишени 10, 11, 14, 62

6. IL-18 Повишени 12

7. CRP Повишени 2, 10, 11, 17, 18, 23

8. Моноцити Повишени 19

9. Психоемоционален дистрес

Представен 19–25, 58

10. Невротрофини Понижени 2, 3, 31, 40, 44, 45, 47, 48, 54, 55,

58, 94, 157, 159, 167–169

Табл. 1. Метаболитен синдром – роля на хроничния дистрес (възпалителен, психоемоционален)



нотрофни, епителиотрофни и метаботрофни ефекти. Тези ефекти са важни за поддържане на кардиомета-болитната хомеостаза (глюкозен и липиден метабо-лизъм, енергиен баланс, кардиопротекция)“1.

„NGF е сигнална молекула за нервните клетки, а също и за невро-ендокринно-имунната система“24, 194.

Натрупаните до момента научни данни потвърж-дават метаботрофните ефекти на NGF и BDNF:

„Панкреасните -клетки секретират NGF и експресират неговите рецептори и са замесени в па-тогенезата на захарния диабет тип 2“25–28.

„Системните и/или локалните нива на NGF и BDNF се променят (намаляват или се повишават компенсаторно) при коронарна атеросклероза, зат-лъстяване, захарен диабет и МС“29–38, 39, 63.

Bulo, Trayhurn, Salas-Salvado съобщават: „Наши-те резултати сочат повишаване на NGF в плазмата при 146 пациенти с затлъстяване и МС...“, цитирай-ки невротрофната хипотеза, те подкрепят и разделя-нето на MС на два стадия – ранен и късен. Тези ав-тори уточняват, че „техните резултати се отнасят за ранния стадий на МС“31.

Още през 2006 г. Geroldi, Minoretti, Emanuele в сп. „Med hypotheses” (веднага след публикуването на невротрофната хипотеза там) съобщават собстве-ни данни за 199 пациенти с тип 2 диабет и MС, при които установяват сигнификантно по-ниски плазме-ни нива на BDNF при пациентите с диабет. Тези ав-тори обобщават: „Циркулиращите нива на BDNF се явяват не само свързани със ЗД, но също и с компо-нентите на МС. Нашите резултати поддържат невро-трофната хипотеза, че BDNF играе протективна ро-ля спрямо развитието на МС и атеросклерозата. Тези данни подкрепят теорията на Христова и Алое за ро-лята на невротрофините при МС36.

В подкрепа на това авторите цитират данни: „BDNF подобрява кръвнозахарния контрол и пост-прандиалната хипергликемия“40.

„Назначаването на BDNF подобрява енергий-ната енергийната и глюкозната хомеостаза“41, 42.

MС-проинфламаторни цитокини, невротрофини

Колектив от Австралия изследва 49 пациенти с MС и установява: „BDNF беше позитивно свързан с плазмените триглицериди, кръвната захар, глики-рания инсулин и инсулиновата резистентност и аб-доминалното затлъстяване“43. Посочват се повишени плазмени нива на BDNF в ранния стадий на MС, кое-то подкрепя невротрофната хипотеза43, 44.

Няколко научни колектива потвърждават, че плаз-мените нива на BDNF са сигнификантно понижени при наличието на повече критерии за MС36, 45–48.

Мета-анализ на 11 проучвания при общo 220 па-

циенти установява ниски плазмени нива на BDNF при пациенти с депресия след стрес49.

Kruеger посочва ролята на проинфламаторните цитокини: „IL-1 и TNF могат да променят циркадния ритъм и нивата на невротрофините чрез въздействие върху хипоталамуса. IL-1, TNF, NGF и BDNF са ва-жни глиотрансмитери“51, 192, 193.

Ролята на проинфламаторните цитокини при MС се отчита и от други автори: „Има позитивна корела-ция между IL-6, TNF- и BMI, висцералната мастна тъкан и обиколката на талията“. Посочва се, че IL-6 повишава серумната глюкоза чрез индуциране на ин-сулинова резистентност. IL-6 предизвиква хормона-лен дисбаланс, като увеличава глюкозата, кортизола, GH (растежния хормон) и катехоламините, тиреоид-ните хормони“50, 52, 69.

Приложението на нестероидни противовъзпали-телни средства в комбинация с метформин потиска ефекта на проинфламаторните цитокини в таргетни-те тъкани. Това лечение повлиява на хипоневротро-финемията при MС и подобрява лабораторните и ан-тропометричните показатели183.

Други изследователи на MС и връзката му с микро-циркулацията цитират: „Невротрофната хипотеза обоб щава, че промените в NGF, NPY, лептина, кор-тизола и кортикотропин-релийзинг-хормона индуци-рат инсулинова резистентност много рано в развитие-то на МС. В подкрепа на тази теория са повишените сутрешни нива на кортизола при мъже с абдоминално затлъстяване и инсулинова резистентност“54, 55.

Невротрофини и автономна нервна система

Колектив от Масачузетс, САЩ, цитира невро-трофната хипотеза и описаното в нея въздействие върху автономната нервна система, като съобща-ва собствени данни: „Ние показваме, че промените в нивата на невротрофините променят симпатикови-те неврони и следователно регулират симпатиковата нервна система“56, 67.

Невротрофините участват в развитието на диа-бетната полиневропатия57, 58. Много колективи съоб-щават научни данни за повишен симпатикусов тонус и намален парасимпатиков тонус (вегетодистония) при MС75–78.

В ранния стадий на MС преобладава повишен хо-линергичен контрол на възпалението79, 80, 86, 87. Това е вероятно компенсаторен механизъм.

CARDIA study, проведено при 757 пациенти, дава данни в подкрепа на симпатикотонията81, 82. Други ав-тори посочват, че овладяването на симпатикотония-та, заедно с физическата активност и диетата, подпо-магат редукцията на тегло при MС80, 83. Има данни, че



„намаляването на антивъзпалителните вагусови сиг-нали може да се последва от повишена цитокинова продукция при хора“87.

Собствени данни от изследване на ацетилхоли-нестеразата при 46 пациенти с MС, както и данни на други автори, потвърждават ролята на ацетилхоли-нестеразата като функционален регулатор „на диало-га мозък–тяло чрез невро-имунен диалог“84, 85, 88.

Дисбаланс на невротранс-митерите при MС„Връзката между промените в плазмените нива на

глюкокортикоидите и проинфламаторните цитокини, които се увеличават при хроничен стрес, се осъщест-вява чрез хипоталамични невротрансмитери“ – автори-те посочват участието на 5-хидрокситриптофана89, 90, 94.

Авторски колектив от САЩ посочва, че травма-тичният стрес „чрез активация на NPY и глюкокорти-коидната система води до развитие на затлъстяване и останалите аспекти на MС и промени в циркадни-те ритми“92, 93, 193.

Автори от Германия изследват общите патологич-ни процеси между болестта на Алцхаймер и MС, ци-тират невротрофната хипотеза и ролята на NGF и BDNF в патогенезата на болестта на Алцхаймер, де-пресията и тяхното участие в развитието и прогреси-ята на заболявания с нискостепенно възпаление, по-специално на MС.

Тези автори подчертават невропротективното действие на невротрофините59.

Те разкриват, че инсулиновата резистентност, дислипидемията и възпалението са общи патогене-тични механизми и за двете заболявания, в основата на които са промените на невротрофините.

Посредством невротрофни, метаботрофни и иму-нотрофни ефекти, невротрофините имат интегрираща роля в запазване на хомеостазата и равновесието меж-ду нервна, ендокринна и имунна система60–65.

Цитиран е метаботрофният ефект на мастоцитите, съобщен в невротрофната хипотеза66, 72.

Цитирайки невротрофната хипотеза и стимулира-щата роля на невротрофините върху хипоталамични-те невротрансмитери и невропептиди (NPY, ацетил-холин), Sharma H. прилага на практика комбинация от невротрофини при увреждане на централната нервна система и гръбначния мозък. „Намаляването на отговора към стрес чрез невротрофините е важен фактор за намаляване на увреждането на клетката и тъканите при черепно-мозъчна травма“71.

Освен терапевтичното приложение на неврот-рофната хипотеза за засилване на невропротекция-та при мозъчни увреждания, Sharma посочва невро-трофните ефекти на холинергичните неврони, VIP с астроцитна генеза, соматостатина от хипоталамуса,

инсулина и ролята им за невроналната регeнерация в клетъчна култура. Това е потвърждение на ролята на невро-ендокринно-имунните взаимодействия, по-сочени в невротрофната хипотеза, и на интегрираща-та роля на невротрофините71.

Други автори цитират невротрофната хипотеза, като съобщават научни данни за „връзката между невротрофините и повишаването на когнитивните функции у хора след физически упражнения. Уп-ражненията повишават плазмените и серумните ни-ва на BDNF при хора“73. Това отново е практическо потвърждение на истинноста на невротрофната хи-потеза.

Най-пълно и точно потвърждение дават Cirulli F. и Alleva E.74. Авторите изчерпателно и с много науч-ни данни подкрепят невротрофната хипотеза за ро-лята на психосоциалния стрес, водещ до повишени плазмени нива на NGF. Той, заедно с BDNF, участ-ва в невробиологичните промени при физиологични и патологични реакции към стрес. Невротрофините участват в регулацията на циркадните ритми и мета-болизма. Като адипоцити имат ендокринни и имун-ни действия.

Невротрофините са мултифункционални моле-кули, действащи в отговор на стрес и участващи в стрес-свързаната психопатология74, 1, 2, 3; 1–8; 4–8. „BDNF може да играе роля в патофизиологията на безпокой-ството и тревожността при жени“4, 194.

Адипоцитокини и MС

Мнозина автори цитират, че „много адипокини и цитокини чрез механизъм на обратна връзка регулират енергийните и имунните функции в организма“95-97, 114, 122. В подкрепа на посочената връзка на адипокините и IR са данните и на други автори98, 99, 103-106, 118-121.

Лептин, лептинова резистентност и MС

Днес лептинът се счита за предиктор на MС, зат-лъстяване и систолично кръвно налягане100. Висце-ралната мастна тъкан „е свързана с повишен риск от метаболитни заболявания във възрастната попула-ция“101. „TNF- е важен за адипокиновата дисрегула-ция и инсулиновата резистентност“118.

Изследователски колектив от Полша съобщава резултати, „че хиперлептинемията може да медии-ра васкуларно лептинова резистентност, установена при затлъстяване“110.

Много изследвания потвърдиха лептина като ади-покин с различни физиологични роли. Той, заедно с невротрофините, е свързан с контрола на метаболи-зма, хомеостазата, храненето и имунитета112–114. Гру-па автори съобщават научни данни, „че лептиновата резистентност при затлъстяване понижава хипотала-мичния отговор към инсулин и съучаства в развитие-



то на ЗД тип 2“117.Колектив от Испания съобщава резултати от лече-

ние на пациенти с ревматоиден артрит, при които е ус-тановена инсулинова резистентност и MС. „Позитивен ефект при приложение на антагонисти на TNF- – намаляване на инсулиновата резистентност и подоб-ряване на МС при пациенти с ревматоиден артрит“.

Тези резултати post juvantibus подкрепят неврот-рофната хипотеза, според която проинфламаторните цитокини са единия главен корен на MС121.

Хипоталамо-хипофизо-адренална ос и МСВсе повече изследователи на MС допълват мно-

го научни данни за активация на тази ос след стрес при MС74, 123.

Хормонален дисбаланс

Невро-ендокринно-имунните взаимодействия са важна част от невротрофната хипотеза. „Повишени-те проинфламаторни цитокини и предизвиканите от тях промени в невротрофините водят до хормонален дисбаланс при MС – хиперкортизолемия, хиперин-сулинемия, хиперпролактинемия, хипотиреоидизъм, хипогонадизъм, хипосоматотропизъм126–135, 137–140.

Това е дисбаланс между имуностимулиращите и имуносупресивните хормони с преобладаване на по-следните.

Хормоналният дисбаланс води до имунен дисба-ланс при MС с характерна имуносупресия136. Овладя-ването на хормоналния дисбаланс оказва благопри-ятен ефект върху невротрофините и върху всички компоненти на MС126, 127.

Хипоталамус, хипофизо-адренална ос, BDNF и NGF

Напоследък връзката и взаимодействията на BDNF и NGF с хипоталамо-хипофизо-адреналната oc са обект на засилен интерес от много научни ко-лективи7. „BDNF участва в регулацията на хипотала-мо-хипофизо-адреналната ос“143; 2–8; 7; 5–8.

Същите автори посочват, че „BDNF е увеличен в хипокампуса, хипоталамуса и хипофизата при плъхо-ве с хроничен стрес“.

Тези данни напълно потвърждават невротрофната хипотеза относно ранния стадий на MС.

Други изследователи подкрепят същата хипотеза в онази й част, която посочва, че хиперневротрофи-немията в ранния стадий въздейства на хипоталамич-ните невротрансмитери145. Всички автори подчерта-ват регулиращата роля на BDNF за намаляване на приема на храна и засилване на енергоразхода. Под-чертава се решаващата роля на BDNF за нервната ди-

ференциация, пластицитет и когнитивни функции149. Доказа се връзка между серумните нива на BDNF и депресивните синдроми1–8; 4–8. Нещо повече: „Произ-веденият от хипоталамуса BDNF понижава лептино-вата продукция в адипоцитите чрез симпатикусови -адренергични сигнали“150.

Това потвърждава ключовата роля на хипотала-мичните неврони за регулация както на невро-ендо-кринната, така и на имунната система, и на мастната тъкан. Обект на доста проучвания напоследък са не-вротрофините като имуномодулатори и ролята им в патогенезата на алергичните заболявания151. Всички те подкрепят невротрофната хипотеза, че хиперневро-трофинемията в ранния стадий на МС води до имунен дисбаланс. „Невротрофините играят важна роля в дву-посочните сигнални механизми между имунните клет-ки и невросензорната мрежа от структури“152.

Тези нови научни данни добавят нов момент към невротрофната хипотеза, а именно, че NGF и BDNF имат противоположен ефект спрямо лептина. Докато NGF стимулира лептиновата продукция – централно повишава симпатикусовия тонус и периферно (пара-кринно), като адипокин стимулира адипоцита, BDNF има контра регулаторен ефект върху адипоцитната лептинова продукция, отново по пътя на симпатику-совата нервна система.

Като се има предвид имуностимулиращата ро-ля на лептина, става разбираемо, че взаимодействи-ята NGF–лептин, BDNF–лептин са фина невро-ендо-кринно-имунна регулация на организма113, 150.

В тези фини регулаторни механизми важна роля, както се посочва в невротрофната хипотеза, се пада на мастоцитите. Китайски автори посочват, че „акти-вирането на мастоцитите има капацитет да индуцира секреция на BDNF от микроглиални клетки“153.

Много научни съобщения подкрепят невротрофна-та хипотеза относно наличието на имунен дисбаланс при MС с участието на мастоцити, Т-лимфоцити, еозо-нофили153–155. Установено е че мастоцитите активират макрофагите, които са главен източник за освобож-даване на проинфламаторни цитокини в организма155. Нещо повече – най-нови данни на американски учени сочат, че „лимфната система е витална връзка между метаболитния синдром и възпалението“156.

В потвърждение на невротрофната хипотеза за ранно развитие на атеросклероза като последица от хипоневротрофинемията при MС са данните и на други автори157, 158, 163, 171–174.

Честотата на MС и броят на неговите компонен-ти нарастват с напредване на възрастта159, 160, 175, 176. Тези данни, получени при наблюдение и изследване на голям брой пациенти с MС, потвърждават невро-трофната хипотеза, че MС се развива продължител-но и прогресивно във времето. Затова MС се разделя



на два стадия – ранен и късен, според представения брой компоненти (табл. 2).

От направеното проучване при 4265 пациенти се налага изводът, че рискът от смъртност нараства с нарастване на броя на компонентите на МС161.

Хипергликемията и хипертонията са свързани с най-голям риск от смъртност161, 162, 177. „Нестероид-ните противовъзпалителни медикаменти осигуряват превенция на деменцията“163.

Добрите резултати от приложението на антивъз-палителни медикаменти при MС са още едно по-твърждение на истинността на невротрофната хипо-теза, според която хроничният възпалителен стрес и хипоневротрофинемията са най-важен етиопатогене-тичен фактор за MС163–166.

ЗаключениеДумата „теория“ според древните гърци означа-

ва съзерцание, наблюдение, изучаване. „Теорията в науката е математическо и/или логическо обяснение на набор от събития или природни явления или техен модел. Една теория е в състояние да предсказва бъ-дещи събития или наблюдения от същия род и да бъ-де подложена на тестове посредством експерименти. Теорията в науката се основава на факти“.

Изложеният научен материал в тази статия е под-крепен с множеството факти на учени от цял свят. От откривателя на метаболитния синдром – Riven, до днес активно се наблюдават, изучават и потвърж-дават посочените в невротрофната хипотеза патофи-зиологични процеси при животински модели и при хора.

Предложента хипотеза е потвърдена от научни експерименти в лабораторни условия, от проучвания при големи групи от хора. Затова би могло да се при-еме, че невротрофната хипотеза, наречена вече от някои автори „теория“, наистина отговаря на опре-делението за научна теория. Прилагането й в прак-тиката помага за прогнозиране на развоя на болестта при конкретния пациент, както и на степента на риск. От друга страна, невротрофната теория посочва пъ-тища за етиологично лечение на MС, като се отстра-нят хроничният дистрес, хипоневротрофинемията и свързаните с тях последващи кардиоваскуларни ус-ложнения (табл. 3).

БлагодарностиИзразявам благодарност към проф. Лидия Коева,

проф. Георги Чалдъков, проф. Луиджи Алое, Марко Фиоре, доц. Петър Генев, проф. Коев, д-р Таня Ковачева, доц. Димитър Томов за оказаната ми научна и интелектуална помощ и подкрепа.

Литература

1. Hristova M, Aloe L. Metabolic syndrome – neurotrophic hypothesis. Med Hypotheses. 2006;66(3):545-9.

2. Hristova M. Metabolic syndrome and neurotrophins: effects of metformin and non-steroidal anti-inflammatory drug treatment. Eurasian J Med. 2011;43:141-145.

3. Gustafson B. Adipose tissue, inflammation and atherosclerosis. J Atheroscler Thromb. 2010;17:332-441.

4. Chaldakov G, Aloe L, Hristova M, et al. NGF-OME: its metabotrophic expression homage to Rita Levi-Montalcini. Biomed Rev. 2010;21:25-29.

5. Schug TT, Xu Q, Gao H, et al. Myeloid deletion of SIRT1 induces inflammatory signaling response to environmental stress. Mol Cell Biol. 2010;30:4712-4721.

6. Maes M, Twisk FN. Why myalgic encephalomyelitis/chronic fatigue syndrome (ME/CFS) may kill you: disorders in the inflammatory and oxidative and nitrosative stress (IO&NS) pathways may explain cardiovascular disorders in ME/CFS. Neuro Endocrinol Lett. 2009; 30:677-693.

№ Стадий Литература

1. Ранен (трикомпонентен) 2, 9, 10, 40, 44, 52, 53, 63, 64, 72–75, 143

2. Късен (многокомпонентен) 40, 41, 44, 47

Табл. 2. Клинични стадии на метаболитен синдром

№ Фактори Литература

1. Слюнчени жлези – невротрофини

26–30, 56, 57

2. Адипокини 1, 3, 31, 61, 191–104, 106, 108, 109, 111–113, 117,

167, 170–174

3. Цитокини 14, 75, 106, 108, 175

4. Лептин 1, 54, 76, 103, 105–107, 110, 114–115, 118–121

5. Адипонектин 105, 108, 176, 177

6. Кортизол 24, 25, 63, 130–133

7. Вегетодистония 64, 68–73, 75–78

8. Невротрансмитери 82–85, 87

9. Мастоцити 1, 54, 95, 96, 119, 153–155

10. Хормонален дисбаланс 14, 15, 63, 64, 126–129, 134, 135

11. Тестостерон 137–139

Табл. 3. Фактори, участващи в патогенезата на метаболитния синдром

Пълната библиографска справка е на разположение в издателството и може да бъде представена при поискване.

МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ Метаболитен синдром – от … · га...

Documents