БЕЛГРАДСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

МЕТОДИЧЕСКА РАЗРАБОТКА НА УРОК ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

УРОК ПО ГРАМАТИКАТА

Студент: Јелена Вулетич

Група: Български език и литеретура

Студентска книжка №: 070143

Белград, Април 2012.

0

Име на училището: ОУ „Христо Ботев“

Клас: 7. клас

Дата на провеждане на урока: …

Име и фамилия на преподавателя: Албена Котев

Име и фамилия на студента: Јелена Вулетич

Учебна единица: Сьюзи

Вид урок: урок за формиране на нови знания (нов урок)

Вид на работа в урока: фронтален

Учебен метод: диалог, монолог, текстуален метод

Учебни помагала: черна дъска, тебешир, гъба, листовки

ЦЕЛИ НА УРОКА:

1. Образователни цели:

Изучаване на нова учебна единица и получаване на нови знания в областта на граматиката. Създаване на умения у учениците да разпознават още една част на изречението – сьюзите.

1

2. Функционални цели:

Прилагане на новите знания в практиката. Създаване на навик за употреба на сьюзи .

3. Възпитателни цели:

Обогатяване на речника при всеки един от учениците, по-лесно общуване с хората, както и развитие на грамотността.

ЛИТЕРАТУРА ЗА УЧЕНИКА:

1.Алексич; Шаралиева 2009: Алексич М.; Шаралиева Г. Български език за 7. клас на основните училища, Б., 2009

2.Алексич 2004: Алексич М., Работна тетрадка по български език по 7. клас на основните училища, Б., 2004

ЛИТЕРАТУРА ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ:

1. Николић 1999: Николић М., Методика наставе српског језика и књижевности, Б., 1999

2

2. Илић 1997: Илић П., Српски језик и књижевност у наставној теорији и пракси, Н.С., 1997

3. Маринковић 1995: Маринковић С, Методика креативне наставе српског језика и књижевности, Б., 1995

4. Алексич; Шаралиева 2009: Алексич М.; Шаралиева Г. Български език за 7. клас на основните училища, Б., 2009

5. Пашов 1989: Пашов П. Практичтическа българска граматика, С., 1989.

6. Попов 1974: Попов, К. Синтаксис на българския книжовен език, С., 1974.

7. Лашкова 2005: Лашкова, Л. Сръбо-хърватска граматика, С., 2005.

УВОДНА ЧАСТ (5 минути)

Влизам в класната стая, поздравявам учениците и им се представям. Записвам днешната учебна единица в дневника. Раздавам листовките с къси текстове на всеки един ученик. Казвам им, че днес ще говорим за нова учебна единица – сьюзите. Записвам заглавието на дъската. След това започваме часа с текстуален метод. Казвам на учениците да четат текста, който току –що са получили. Един ученик чете, а другите слушат и следят текста.

1. Ще пия чай и мляко.2. Камен и Орлин са приятели.3. Искам да реша задача, но не мога.4. Христо ми обещта ножчето, ала не ми го даде.

3

Искам сега от учениците да обьрнат внимание на подчертаните думи и да ми кажат можем ли да променим формата им.

Преподавател: Обьрнете внимание на подчертаните думи в текста. Можем ли да променим формата им?

ГЛАВНА ЧАСТ НА УРОКА (30 минути)

Насочвам вниманието на учениците към сьюзите. Задавам въпрос: какви са тези думи на изречението : или, и, но, ала.

Обяснявам на учениците, че тези думи които виждат в текста са сьюзи и имат функция да свьрзват еднородните части в изрецението или простите изречения в сьстава на сложното.

Написвам на дъската едно от изреченията от текста и подчертавам сьюз.

Диктувам на учениците дефиниция за допълнението. Те я записват в тетрадките си.

П: Сьюзите са неизменяеми думи, които свьрзват еднородните части в изрецението или простите изречения в сьстава на сложното.

Записвам на дъската следните примери:

1.Или мълчи, или действай.

2.Щастието не се търси, а се прави.

3.Братът може да не ти е приятел, но приятелят ти е винаги брат.

4. Хем дъжд вали, хемслънце грее.

Учениците трябва да посочат кьде се намират сьюзи в изреченията.

4

П: Кьде се намират сьюзи в изреченията които са написани на даска?

У: В изреченията които са написани на даска сьюзни думи са : или – или, а, но, хем – хем.

Сега обръщам внимание на учениците към това, че сьюзи мога да бьдат прости и сложни. В една колонка пиша: а, ама, ала, обаче, но, като, пьк и др, а в другата: и да, ами че, след като, даже и да, чак и да.

П: В зависимост от това дали сьюзи сьадьржат една или две – три думи, тогава различаваме прости и сложени сьюзи.В първата колонка съм посочила простите сьюзи. Те са сьстоят само от една дума. В другата колонка съм посочила сложните сьюзи. Сложните сьюзи сьадьржат две или три думи.

Пиша на даска:

Чета писмото, но не разбирам нищо.

Мама не ми купи блуза макар че и каза.

За да разграничим по-добре проститте от сложенитте сьюзи.

П: В првото изречение кьде се намира сьюз и кькав е по састава?

У: В првото изречение сьюз е но, а по састава е прост.

П: Вьв второто изречение кьде се намира сьюз и кькав е по састава?

У: Вьв второто изречение сьюз е макар че, а по састава е сложен.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ НА УРОКА (… минути)

5

Задавам въпроси на учениците:

Какво е допълнение?

Какви видове допълнения има?

Какво е пряко допълнение?

Какво е непряко допълнение?

(Учениците одговарят на зададените въпроси).

Упражнения:

ВИД НА ДЪСКАТА

6