99

Tеракотени фигурки на момчета с каузия от територията на България Калина Петкова

Сред множеството паметници на короплас-тиката, открити на територията на Древна Тра-кия, може да се отдели малка група фигурки на млади момчета, наметнати с мантия и с глава, покрита със специфичен тип шапка - каузия. Липсата на специално внимание от страна на българските изследователи върху тях, както и възможността да разполагаме с данни за среда-та, в която са намерени, са сред обстоятелства-та, които ме накараха да им посветя следващи-те страници.

В статията са включени фигури на момче-та, наметнати с мантия и каузия на главата, произхождащи от територията на съверемен-на България1. Основна цел на изследването е, чрез прецизирането на хронологическата им принадлежност, с помощта на стиловия анализ и данните за контекста на местонамиране, да се проследи развитието на иконографския тип/типове и да се набележат възможните центрове на производство.

Иконографският тип „Момче с каузия“ пре-дизвиква изключителен интерес сред проучва-телите именно поради носената от персонажа шапка2. Информация за този атрибут може да се добие от редица произведения на антични-те автори, където шапката е в допълнение с хламида или мантия (Plb. 4.4.5). Елементите, характерни за каузията, са описани от Дурис в коментарите му за скъпото облекло на Деме-трий Полиоркет (Duris 14J). Ефипус твърди, че е връзвана с царската диадема, когато е носена от Александър (FGrH 126). Отделя се внима-ние и на материала, от който е направена - от един запазен папирус се знае, че в Египет тя е

1 Тук е мястото да изкажа своята признателност на колегите Павлина Илиева от НАИМ - БАН и Елина Мирчева от РИМ – Варна, които ми предоставиха възможността да се запозная и обработя материалите от фондовете на съответните институции.2 За първи път тя е разпозната като каузия в публикуваната от E. Хьоквист варовикова глава от Кипър (Sjöqvist, 1955, 45-47).

Обр. 1. Варна.Теракотена фигура на момче с каузия. Тип 1, инв. № 868 (РИМ-Варна), сн. Р. СтойчевFig. 1. Varna. Terracotta figurine of boy with kausia, Type 1. Inv. No. 868 (Varna Regional Museum of History). Photograph: R. Stoychev

изработвана от агнешка кожа (Thompson 1963, 53, note 134)3. Прави впечатление, че като цяло в античната писмена традиция каузията много често се споменава като съпътстващ атрибут на военното македонско облекло, но според някои изследвания тя е адаптирана от Алексан-дър и неговите войници на път за Индия, кога-то техните македонски дрехи са се износили и така е пренесена в гръцкия свят (Kingsley 1984, 66-68). Подобно мнение е застъпено и в дисер-3 Подробен преглед на античната литература и съвременни интер-претации относно материалите, от които е изработвана каузия-та вж у Saatsoglou-Paliadeli 1993: 123-126.

100

тацията на Е. Янсен, който детайлно разглежда всички аспекти на употребата на каузията, из-ображенията й върху публикувани паметници, изработени от различни медии, анализирайки и обобщавайки контекстите на тяхното местона-миране (Janssen 2007).

1. Типология, иконография и датировкаВ научната литература няма цялостна типо-

логия на момчетата с хламида и каузия, която да обхваща всички паметници на коропласти-ката и да обобщава развитието на типа. Авто-рите обикновено изготвят вътрешна типология на теракотите, открити само в рамките на един обект. Така например К. Хорнунг-Бертемес предлага типология на откритите в Деметриас фигури на момчета с каузия, разделяйки ги на три типа: А - каузията е ниска, без ясно раз-граничена периферия, хламидата е закопчана на дясното рамо; В - каузията е с ясно разгра-ничена периферия и овална горна част; тип С

- каузията е с цилиндрична форма, отбелязана периферия, но хламидата става значително по-дълга, с опростени гънки (Hornung-Bertemes 1997, 181-207). E. Дюсънбери също разпознава три типа момчета с каузия, сред фигурките от некропола на Самотраки. Според нейната ти-пология към първия тип (тип I) могат да бъдат отнесени находки на момчета, при които кау-зията не е придружена с венец, езиче или връз-ка, а лицето е обрамчено от спускащи се къдри на косата; тип II – каузията има жлеб точно над долния ръб, показващ, че тя е била връзвана, лицето е с малки прищипани черти; тип III – каузията има жлеб по подобие на тази от тип II, лицето носи същите черти като тип I и II, но като цяло фигурките се различават с по-голе-мите си размери (Dusenbery 1998, 851-854).

В зависимост от отликите в иконография-та, теракотите на момчета с хламида и с кау-зия върху главата, открити на територията на България, могат да бъдат разделени на четири типа със съответните варианти. Тип 1 - момче с каузия с ниска периферия, плитък жлеб и тра-пецовидна горна част, загърнато с хламида, за-копчана на дясното рамо. Косата е къса. Лявата ръка е свита в лакътя, придърпва деколтето на мантията. Тип 2 - момче с каузия с ясно разгра-ничена периферия, жлеб и овална горна част. Лицето е с малки черти, обрамчено от дълга до раменете, къдрава коса. Хламидата е закоп-чана на дясното рамо, спускаща се до глезена на левия крак. Тук, разликите в оформянето на чертите на лицето и начина на изобразяване на мантията, позволяват типът да бъде разделен на четири варианта: вариант А – широко лице с малки очи, нос и устни. Косата е дълга, къдра-ва, спускаща се до раменете. Мантията е закоп-чана на дясното рамо и покрива лявата част на тялото. Лявата ръка е покрита от драперията, свита в лакътя, леко придърпва деколтето на хламидата; вариант В – лицето е малко, овал-но с миловидни черти, малки очи, нос и уст-ни; вариант С - лицето е овално с малки очи и нос и нормални устни; вариант D – главата не е запазена, хламидата е закопчана на дясно-то рамо. Лявата ръка е поставена до тялото и придърпва вътрешния ръб на мантията наляво. От фигурката, която може да бъде определена като тип 3, е запазена само част от тялото, хла-мидата е закопчана на лявото рамо и се спуска до глезените. Тип 4 – тялото е с форма, подоб-на на колона, плътно обгърнато от хламидата, закопчана на дясното рамо. Дължината й е до глезените с равно отрязан долен ръб4. 4 С тези си характеристики този тип съвпада напълно с тип С

Обр. 2. Варна. Теракотена фигура на момче с каузия. Тип 2, Вариант А, инв. № 305 (РИМ-Варна), сн. Е. МирчеваFig. 2. Varna. Terracotta figurine of boy with kausia, Type 2, Variant А. Inv. No. 305 (Varna RMH). Photograph: E. Mircheva.

101

Тип 1 е представен от един фрагментиран екземпляр, намерен на ъгъла на бул. Червено-армейски (дн. Приморски) и ул. 9-ти септември при изкоп за сграда във Варна. Запазена е гла-вата с част от тялото с обща височина 5,2 см. Изобразена е фигура на момче, обърнато насре-ща с леко извърната надясно глава. Момчето е наметнато с мантия, закопчана върху дясното рамо с кръглo копче. Лявата ръка е под хлами-дата, свита в лакътя, поставена върху гърдите, дърпа надолу ръба на дрехата, образувайки V образно деколте, подчертано от две гънки. От дясното рамо, надолу към тялото се спускат вертикален и диагонален ръб с различна висо-чина на релефа. Главата е с издължена форма със заострена брадичка. Чертите на лицето не са запазени. Косата вероятно е къса. Върху гла-вата е поставена каузия с малка периферия и трапецовидна горна част. Шията на момчето е къса. Раменте му са тесни. Върху задната стра-на на главата е моделиран ръбът на каузията. Задната страна на фигурата е неретуширана. Гърбът е равен (обр. 1).

Със своето по-строго лице и обобщени гън-ки на дрехата фигурата намира точен паралел в една изцяло запазена теракота на момче с кау-зия, съхранявана в Британския музей, датирана

по типологията на К. Хорнунг-Бертемес (Hornung-Bertemes 1997, 181-207).

по стил в късния IV в. пр. Хр. (Burn, Higgins 2001, 67, N2129). Подобно оформена фигура от Чанак кале е публикувана от Д. Томпсън и е отнесена най-общо в елинистическата епоха (Thompson 1963, 85). Предложената от Томпсън датировка е прецизирана от Е. Янсен на II-I в. пр. Хр. (Janssen 2007, 303-304, Tk132, taf. 22). Така този тип фигури придобива един изключително широк диапазон на съществува-не (между IV и I в. пр. Хр.), което е неприемли-во и може да бъде преодоляно единствено чрез датирането на екземпляр от ясен контекст. Фи-гурата от Одесос е открита заедно с голямо ко-личество амфорна тара – хераклейски амфори и амфора с качулковидно столче, характерни за периода IV-III в. пр. Хр. (Лазаров 1974, 48). Благодарение на този материал хронологията на теракотата може да бъде ограничена до на-чалото на елинистическата епоха.

Тип 2, вариант А (2А) - това е и единственият изцяло запазен екземпляр, представящ момче с хламида и каузия. Произхожда отново от Варна, открит при изкопни работи за основи на блок на бул. Червеноармейски 81 (дн. Приморски) през 1957 г. на дълбочина 1,90 м (Дремсизова-Нелчинова, Тончева 1971, 66: 83). Височината на фигурката е 14,5 см. Представя изправено, обърнато насреща момче, стъпило върху ниска и тясна правоъгълна база. Десният крак е леко подвит в коляното, пристъпва напред и встра-ни, а левият е свит в коляното, изнесен назад и встрани. Покриващата го драперия е изпъна-та, очертаваща коляното. Дясната ръка е сви-та в лакътя и поставена в областта на кръста, докато лявата е покрита от драперията, свита в лакътя и поставена пред гърдите, малко под деколтето и изместена леко в ляво от центъра, придърпвайки отдолу ръба на дрехата. Тялото е масивно, набито. Фигурата е облечена в къс хитон, стигащ малко над коленете и наметната с дълга до глезените хламида, закопчана на дяс-ното рамо. Мантията покрива тялото и лявата страна, оставяйки дясната открита. От дясната страна, задната част на дрехата е преметната през свитата дясна ръка, като я покрива, а от-пред пада в две успоредни гънки със заоблени ръбове, образувайки бордюр и завършвайки с вълнообразен, омеговиден ръб. От лявата стра-на, в областта на деколтето, хламидата оформя V-образна гънка в следствие на подръпването й с лявата ръка, а върху тялото се образуват къси, срещуположни, диагонални ръба с нисък релеф с изпънато пространство между тях като ре-зултат от изпъването на дрехата от подгънатия ляв крак. При глезените на левия крак мантия-

Обр. 3. Бедняково (дн. Стоян Заимово). Старозагорско. Теракотена фигура на момче с каузия. Тип 2, Вариант В, инв. № 4277 (НАИМ-БАН), сн. К. ПетковаFig. 3. Bednyakovo (present-day Stoyan-Zaimovo), Stara Zagora region. Terracotta figurine of boy with kausia. Type 2, Variant В. Inv. No. 4277 (National Institute of Archaeology and Museum, BAS). Photograph: K. Petkova.

102

та оформя извита гънка. Краката на момчето са с големи ходила и обути с ботуши. Главата на момчето е малка, кръгла. Върху нея е поставе-на каузия с широка периферия, с ясно означен жлеб и овална горна част. Косата се спуска като плътна маса до раменете с изобразени ситни, разбъркани къдрици. Лицето е широко и пъл-ничко със заоблена, повдигната нагоре брадич-ка. Челото е ниско. Очите са малки, дълбоко по-ставени с дълги, извити вежди изобразени във висок релеф, плътни клепачи, съединяващи се в краищата и завити леко надолу. Носът е малък и прав. Бузите са добре оформени, пълнички. Устата е малка, близко разположена до носа, с добре оформени плътни устни като долната е по-голяма и издадена напред. Шията е къса и масивна, почти сливаща се с тялото. Задната страна на фигурата е необработена, върху нея е изрязан голям правоъгълен отвор (обр. 2). Те-ракотата е интерпретирана от Цв. Дремсизова като изображение на оратор, но общата ико-нография, каузията, хламидата и ботушите по-скоро свързват паметника с разглежданите тук момчета с каузия.

Тип 2, вариант В (2В) – това е и единстве-ната засега фигура на момче с каузия, наме-рена във вътрешността на Тракия. Открита е в м. Язлата до Бедняково (дн. Стоян-Заимо-во), Старозагорско. Екземплярът е непублику-ван. Запазена е само главата на момченцето, изобразена насреща, леко наклонена наляво. Върху нея е поставена ниска каузия с широ-ка периферия, и овална форма. Косата е дъл-

га, спускаща се до раменете в плътна маса от разбъркани къдрици. Лицето е малко, кръгло, пълничко с малка, овална, повдигната нагоре брадичка. Челото е високо. Очите са малки с релефно изобразени клепачи, със стесняващи се външни краища, завити леко надолу. Веж-дите не са релефно предадени. Носът е малък, чип, с разширяващи се ноздри. Бузите са добре оформени, устата е малка, разположена близо до носа, с добре оформени плътни устни, леко отворена в миловидна усмивка (обр. 3).

Тип 2, вариант С (2С) е представен от два екземпляра, отново само фрагменти, открити в Несебър, без ясни данни за контекста. Из-вестно е, че едната фигура е постъпила в музея на Несебър през 1965 г. (Ognenova-Marinova 2005, 81, NN 105, 106). Представя изобразена в анфас глава на момченце, върху която е по-ставена ниска каузия с широка периферия, а под нея кръгъл венец. Косата е дълга, спуска-ща се до раменете в плътна маса от разбъркани къдрици. Лицето е малко, кръгло и пълничко, с овална, повдигната нагоре брадичка. Чело-то е високо. Очите са реалистични, с нормал-ни размери, бадемовидна издължена форма и релефно изобразени клепачи със събиращи се външни краища. Веждите са извити, предадени в нисък релеф. Носът е малък, чип, с широки ноздри. Бузите са добре оформени, устата е нормална, разположена близо до носа с плът-ни устни, леко отворена в миловидна усмивка. Шията е къса и масивна (обр. 4).

Към Тип 2, вариант D (2D) се отнася фраг-ментирана фигурка, намерена в Морската гра-дина във Варна. Представя изправена, обър-ната насреща фигура на момче, чиято дясна ръка, свита в лакътя е поставена в областта на кръста, докато лявата е до тялото, леко подвита в лакътя и насочена напред, покрита от драпе-рията, повдигайки я леко нагоре. Персонажът е облечен в къс хитон с къси ръкави, стигащ малко над коленете и заметната с дълга хлами-да, закопчана на дясното рамо. Мантията по-крива тялото и лявата страна, оставяйки дясна-та открита. От дясната страна, задната част на дрехата е преметната през свитата дясна ръка, покривайки я и падайки в широки плитки ди-пли. Отпред дълбоки тесни гънки на дрехата образуват триъгълник в следствие движението на лявата ръка. Пред тялото, предният край на мантията образува бордюр и завършва с широк вълнообразен ръб. Под лявата ръка драперия-та пада в тесни, дълбоки гънки. Задната страна на фигурата е гладка с кръгъл отвор в средната част. Над него има три хоризонтални, разполо-

Обр. 4. Несебър. Теракотена фигура на момче с каузия. Тип 2, Вариант C, по Ognenova-Marinova 2005, 81Fig. 4. Nesebar. Terracotta figurine of boy with kausia. Type 2, Variant C. After Ognenova-Marinova 2005, 81

103

жение една под друга резки. Главата не е запа-зена (обр. 5).

Фигурите 2A, 2B и 2C се характеризират с широки, миловидни, пълни лица. Тези иконог-рафски белези ги сближават с тип 3 на момче-тата с каузия по типологията на Е. Dusenbery, който се характеризира с канонична каузия, хитонискос и хламида. Каузията е предствена с врязване, показващо, че тя вероятно е била връзвана. Лицата са обрамчени с гъсти къдри-ци и носят деликатни черти (Dusenbery 1998, 871), видими много ясно при екземплярите от Бедняково и Несебър (2В и 2С). Според Е. Дю-сънбери тип 3 може да се датира в 275 г. пр. Хр.5. Главата от Бедняково намира паралели 5 Това е и един от малкото примери, при които подобни фигури про-изхождат от затворени контексти и датировката им се определя и на базата на съпътстващия ги материал.

сред теракота от Лувъра, произхождаща от Еолида, която според С. Молар-Беске принад-лежи към типа „Троя“ от края на III в. пр. Хр. (Mollard-Besques 1972, 119, D779). Момчета с каузия и усмихнато лице се съхраняват и в музеите в Тюбинген и Дрезден, като се пред-полага, че те произхождат от Александрия от периода втора половина на III - II в. пр. Хр. (Fischer 1994, taf. 17, 18). Фрагменти от две подобни фигурки (вероятно от Калатис), са известни от частни колекции в Букурещ, без да е посочена датировка (Канараке 1969, №№ 206, 207). Близката иконография с фигури-те от тип 2 (варианти В и С), изразяваща се в дългата къдрава коса и миловидните лица, позволяват тяхното датиране също през III в. пр. Хр. Теракотата 2А, е отнесена от Ц. Дрем-сизова най-общо във II в. пр. Хр. (Дремсизова-Нелчинова, Тончева 1971, 66-83), но според Е. Янсен дългата коса е белег, характерен за периода ок. 200 г. пр. Хр. (Janssen 2007, 122). Разгледаните фигурки от тип 2 от територия-та на България са съотносими и с тези от тип В на К. Хорнунг-Бертемес, които се датират от първата половина на III до II в. пр. Хр. (Hornung-Bertemes 1997, 181-207).

Сравнението между двата типа (1 и 2) поз-волява да се обобщи, че фигурките от по-къс-но време принадлежат към вече развития тип момчета с каузия, характеризират се с изразена емоция по лицата, която може да бъде и добър репер за определяне на тяхната хронология.

Тип 3. От него са запазени фрагменти на две фигури (съответно екземпляри 1 и 2). Едини-ят е намерен при проучванията в територията на пристанището на Каварна, близо до „Сило-за”. Представлява изправена фигура на мом-че със опорен ляв крак, като ходилото е леко изнесено в страни. Десният крак е подгънат в коляното, изнесен назад и настрани. Дрехата покрива краката, очертавайки дясното коляно, изтеглена е леко диагонално наляво, оставяйки глезена на левия крак непокрит. Две диагонал-ни гънки, изобразени чрез дълбоки жлебове, преминават върху предната част на дрехата. Едната е по-къса, стига до коляното на десния крак, а другата от ръба на мантията продължа-ва нагоре. От лявата страна на тялото дрехата пада в еднообразни, успоредни широки гънки, с високи заоблени релефни ръбове, оформящи в краищата вълнообразен ръб. Базата, върху която е стъпила фигурата, е тясна, правоъгълна с малка височина (обр. 6).

Вторият фрагмент е открит в Морската градина на Варна и притежава същите иконог-

Обр. 5. Варна. Теракотена фигура на момче с каузия. Тип 2, Вариант D, инв. № 2141 (РИМ-Варна), сн. Р. СтойчевFig. 5. Varna. Terracotta figurine of boy with kausia. Type 2, Variant D. Inv. No. 2141 (Varna RMH). Photograph: R. Stoychev

104

За наследник на тези фигури (макар и не пряк, но с местен произход) може да се смя-та теракотата от Варна. Тя се отличава с много по-посредственото си изпълнение и качество. Освен това базата не е правоъгълна, а кръгла – вероятно повлияна от малоазийската традиция. Като иконография и стил фрагментът е сходен с този от Каварна и следва да бъде датиран най-общо през III в. пр. Хр.

Тип 4 е представен от една фигурка, открита при разкопките на римската баня на ул. 8-ми ноември във Варна през 1961 г. Паметникът е локализиран в пласт в елинистическа построй-ка № 2, намираща се до светилището на Херос Карабазмос, заедно с вносна керамика, гли-нени лампи, египетска огърлица и автономна монета на Одесос (Tončeva 1969, 353), които спомагат за точното датиране на контекста. Изображението представлява изправена, обър-ната насреща силно стилизирана фигура на момче. Главата липсва. Дясната ръка е свита в лакътя и положена в областта на таза, докато лявата е свита в лакътя и поставена пред гър-дите, малко под деколтето и изместена леко в ляво от центъра, придърпвайки отдолу ръба на

Обр. 7. Варна. Теракотена фигура на момче с каузия. Тип 3/2, инв. № 2153 (РИМ-Варна), сн. Р. СтойчевFig. 7. Varna. Terracotta figurine of boy with kausia. Type 3/2, Inv. No. 2153 (Varna RMH). Photograph: R. Stoychev

рафски белези като този от Каварна, различа-вайки се от него по качеството на изработка и кръглата база, върху която е стъпило момчето (обр. 7).

Начинът на оформяне на долната част на тялото на фигурката от Каварна намира много близки аналогии с един екземпляр от колекци-ята на Британския музей (№ С334), датиран в 330-200 г. пр. Хр. (Higgins 1967, 102, table 45, A). На базата на гънките на химатиона, преми-наващи през тялото и създаващи впечатление за обем, Д. Томпсън го отнася към 300 г. пр. Хр. (Thompson 1965, 57, pl. 19). Не може да се каже със сигурност дали за изработването на фигурките от Каварна и Британския музей е из-ползван един и същи калъп, но има основания да се предполага, че те са продукт на един и същи център на производство. Според Р. Хи-гинс, екземплярът от Британския музей е дело на беотийско ателие. По подобен начин е офор-мена и фигурата, открита в гроб 29 в некропо-ла в Хадра в Александрия (Adriani 1952, 14, pl. VI, 2). Ниската правоъгълна база е характерна за танагрийските фигури произвеждани в Ати-на и вероятно архетипът на тези екземпляри е именно с такъв произход.

Обр. 6. Каварна. Теракотена фигура на момче с каузия. Тип 3/1, инв. № 640 (ИМ-Каварна), сн. Р. СтойчевFig. 6. Kavarna. Terracotta figurine of boy with kausia. Type 3/1, Inv. No. 640 (Kavarna Museum of History). Photograph: R. Stoychev

105

дрехата. Тялото е издължено с подобна на „ко-лона” структура. Момчето е облечено в хитон, от който се вижда само късия ръкав, с оформен вълнообразен ръб. Върху хитона е наметната дълга до глезените хламида, закопчана на дяс-ното рамо. Мантията плътно покрива тялото и лявата ръка, оставяйки дясната ръка открита. От дясната страна, задната част на дрехата е преметната през свитата дясна ръка, покривай-ки я, а отпред пада в две гънки със заоблени ръ-бове, оформящи дълбок разширяващ се жлеб. Излизащи от него, върху тялото са изобразени два къси, диагонални ръба с нисък релеф, кои-то са и единствените гънки върху драперията. От лявата страна, в областта на деколтето, хла-мидата оформя V-образна гънка в следствие на подръпването й с лявата ръка. Долният ръб на дрехата е равно отрязан. Краката са успоредни, поставени един до друг (обр. 8).

Това е и най-късната фигура от разглежда-ните в настоящата статия теракоти на момчета с хламида и каузия. Mатериалите от пластта, в който е намерена, я отнасят към II-I в. пр. Хр., което съвпада с датата на точните й иконог-рафски паралели от некропола на Самотраки от рамките на I в. пр. Хр. (Dusenbery, 1998, 877-879). За времето II-I в. пр. Хр. говори и статич-ната поза на фигурата и оскъдното количество гънки, а изключителните прилики в начина на оформяне на хламидата позволят да се предпо-ложи, че е произведена в ателие в Деметриас, Тесалия6.

2. Производствени центровеВажна роля при определянето на горната

граница на датиране на теракотите на момче с каузия играе появата на този вид шапка в Сре-диземноморието. Възможно ли е проследява-нето на разпространението й да даде предста-ва и за локализиране на ателиетата, в които са произвеждани фигурките?

Анализът на изображенията и писмените извори сочи, че каузията се появява в гръц-кия свят през късния IV в. пр. Хр. и не само по характер, но и като мода, се свързва с маке-донците. Под тяхно влияние в края на IV в. пр. Хр. започва да се носи от момчетата в Северна Гърция - Амфиполис, Деметриас, Тива и дори Беотия (Thompson 1963, 54). Като елемент от облеклото по това време каузията присъства и в Атина (Dusenbery 1998, 853-854). В Алексан-дрия е много модерна през целия III в. пр. Хр., откъдето се разпространява на запад до Сици-лия и на изток до владенията на Селевкидите, но най-много в Кипър и Ливан (Janssen 2007, 6 Вж. Hornung-Bertemes 1997, 181-207.

109), а през II в. пр. Хр. в Тасос, Самотраки, Троя, Смирна, Мирина и Делос (Thompson, 1963, 85, Janssen 2007).

Концентрацията на различните варианти на теракоти на момчета с каузия в некрополите и хинтерланда на тези центрове вероятно има от-ношение и към работата на ателиетата за тяхно-то производство. Според характера на глината представителя от Британския музей е отнесен към числото на беотийската продукция (Burn, Higgins 2001, 67, N2129). Ранната дата и сти-ловите сходства допускат, че вероятно към нея трябва да бъде добавена и теракотата отбеляза-на тук като тип 1.

За определяне центъра на производство на фигурите, открити на територията на Бълга-рия, от голямо значение е отчитането на спе-цифична за тях иконографска особеност. При фигурите, които произхождат от Троя, Мирина или Еолида момчето винаги е плътно увито и

Обр. 8. Варна. Теракотена фигура на момче с каузия. Тип 4, инв. № 4062 (РИМ-Варна), сн. Р. СтойчевFig. 8. Varna. Terracotta figurine of boy with kausia. Type 4, Inv. No. 4062 (Varna RMH). Photograph: R. Stoychev

106

често придърпва мантията, за да покрие лице-то си. Това не е характерна черта за теракоти-те от Гърция. Изхождайки от тази закономер-ност може да се допуска, че представителите от Тракия са произведени в някой от гръцките центрове. Вероятно тези теракоти се появяват в Одесос с македонската армия или по време-то на александровите наследници. Но как да се обясни присъствието им в Месамбрия? Екзем-лярите от Месамбрия не са механични копия, нито могат да се разглеждат като адаптирана продукция на по-малък център. На базата на чистотата на образа, цвета на глината и ряз-костта на детайлите, те вероятно принадлежат към първите поколения на калъпа, който ги е произвел и могат да бъдат определени като вносна атическа или беотийска продукция.

3. Заключение Съществуват редица хипотези относно зна-

чението на каузията и оттук и за семантиката на изображенията. Първоначалното мнение на E. Хьоквист, че носенето на този атрибут е свър-зано с ритуала на Афродита от Пафос (Sjöqvist, 1955, 45-47), се оспорва от М. Бибер (Bieber, 1956, 171). Според Д. Томпсън изобразените момчета може да са младите войници, описани от Теокрит като самодоволните хламидофори по улиците на Александрия (Thompson 1963, 54). Към подобни интерпретации насочва ком-

бинацията между каузия и хламида, която е ха-рактерна за всички подобни изображения.

За повечето изследователи вотивният ха-рактер на този тип фигури не би трябвало да се подлага на съмнение (Dusenbery 1998, 853-854)7. Освен в светилища тези образи са често срещани и като гробен дар, където вероятно не са поставяни в качеството си на лично посве-щение, а са изпълнявали специална, преход-на роля в погребалния ритуал. За това говори факта, че в по-голямата част от случаите се откриват извън рамките на гроба, захвърляни в некропола подобно на фрагментите от тера-коти, разпръснати в светилищата. Анализът на контекстите, в които се откриват, показва, че не може да се определи ясно дали фигурките на момчета с каузия са предпочитани в свети-лища или некрополи (Janssen 2007). Нито едно от „нашите“ изображения обаче, не предста-вя момчето, дърпащо мантията към устата си - жест, интерпретиран като знак за свещено мълчание в култа, характерен повече за малоа-зийския ареал. 7 Употребата им като дар се свързва със светилищата на Де-метра и Кибела, където те са в ролята на поклонници на богини-те (Thompson 1963, 84-86), за атическите фигури се допуска, че са направени за светилищата на Деметра, Афродита и Артемида (Miller 1974, 212-217). Все още не е напълно ясно, защо този кос-тюм е приет от младежите, служещи на Деметра и другите хто-нични богини.

Цитирана литература:

Дремсизова-Нелчинова, Тончева 1971: Ц. Дрем-сизова-Нелчинова, Г. Тончева. Антични теракоти от България. София, 1971.Канараке 1969: В. Канараке. Танагрские маски и статуэтки из мастерских Каллатиса, Мангалия. Бу-харест, 1969.Лазаров 1974: М. Лазаров. Амфорни печати от Одесос. - Известия на Народния музей Варна, 25 (10), 1974, 19-56.Adriani 1952: A. Adriani, Nouvelles decouvertes dans la necropole de Hadra - Annuaire du Musee Greco-Ro-main (Alexandrie) 1940-1950, 1952, 1-27.Bieber, von Bothmer 1956: M. Bieber, D. von Both-mer. Notes on the Mural Paintings from Boscoreale. - American Journal of Archaeology, 60 (2), 1956, 171-172.Burn, Higgins 2001: L. Burn, R. Higgins. Catalogue of Greek Terracottas in the British Museum. 3. London, 2001.Dusenbery 1998: E. B. Dusenbery. Terracotta Figu-rines and Objects. - In: Samothrace. The Necropoleis. Catalogues of Objects by Categories. Princeton Univer-

sity Press, 1998, 837-941. Ephippus: F. Jacoby. Die Fragmente der griechischen Historiker IIA, IIB and IID. Berlin. 1930.Fischer 1994: J. Fischer. Griechisch-romische terrakot-ten aus Aegypten. Tubingen, 1994.Higgins 1967: R. A. Higgins. Greek Terracottas. Lon-don, 1967.Hornung-Bertemes 1997: K. Hornung-Bertemes. Die sogenannten Kausia - Darstellungen aus Demetrias (Thesssalien). - In: A. Muller (ed.). Le moulage en terre cuite dans l‘antiquité: création et production derivée, fabrication et diffusion, 7-8 dec. 1995, Lille. Lille, 1997, 181-207.Janssen 2007: E. Janssen. Die Kausia. Symbolik und Funktion der makedonischen Kleidung. Diss. Univ. Göttingen, 2007.Kingsley 1984: B. M. Kingsley. The Kausia Diadem-atophoros - American Journal of Archaeology, 88 (1), 1984, 66-68.Miller 1974: S. G. Miller. Menon’s Cistern - Hesperia, 43 (2), 1974, 294-245.Mollard-Besques 1972: S. Mollard-Besques. Cata-

107

logue raisonné des figurines et reliefs en terre-cuite grecs, étrusques et romains. 3. Epoques hellénistique et romaine Grèce et Asie Mineure. Paris, 1972.Ognenova-Marinova 2005: L. Ognenova-Marinova. Terres cuites de Messambria. - In Nessebre, 3. Burgas, 2005, 51-91.Oppermann 2004: M. Oppermann. Die westpontische Poleis und ihr indigenes Umfeld in vorromischer zeit. Langenweissbach, 2004.Polybius: Polybius. The Histories, Vol. II, Books 3-4 (Loeb Classical Library No. 137). London, 1979. Saatsoglou-Paliadeli 1993. C. Saatsoglou-Paliadeli. Aspects of Ancient Macedonian Costume. - Journal of

Hellenic Studies, 113, 1993, 122-147.Sjöqvist 1955: E. Sjöqvist. A Cypriot Temple Atten-dant. - American Journal of Archaeology, 59 (1), 1955, 45-47.Thompson 1963: D. B. Thompson. Troy. The Terracot-ta Figurines of the Hellenistic Period. Supplementary Monograph 3, 1963.Thompson 1965: D. B. Thompson. Three Centuries of Hellenistic Terracotta - Hesperia, 34 (1), 1965, 34-71.Tončeva 1969: G. Tončeva. Le sanctuaire du Heros Karabasmos d’ Odessos - In: Actes du Premier congrès des Etudes balkaniques et Sud-Est européennes, 2. So-fia, 1969, 353-364.

The present paper discusses eight terracotta figurines of the popular Hellenistic type “boy with kausia”. The largest group was discovered on the territory of the Greek colony Odessos (present-day Varna). One was found in Kavarna (ancient Bizone), and one in Nesebar (ancient Greek col-ony of Mesambria). The only example from the interior of the country was found in Bednyakovo (present-day Stoyan-Zaimovo), Stara Zagora re-gion, and is kept in the National Institute of Ar-chaeology and Museum, BAS.

Following their specific iconographic features, the figurines of boy with chlamis and kausia on the head could be classified in four types with variants. Type 1 depicts a boy with kausia with low brim, shallow groove and trapezoidal upper part, and chlamis, fastened at the right shoulder. The hair is short. The left arm is bent at the el-bow and pulls down the neck of the cloak. The type is dated to the Early Hellenistic Period. Type 2 is a boy with kausia with distinct brim, groove, and oval upper part. The face of the figure is with fine features, framed by curly hair, falling to the shoulders. The chlamis is fastened at the right shoulder and falls down to the left ankle. In this

Terracotta figurines of boys with kausia from present-day Bulgaria (Abstract)

Kalina Petkova

case, variations in the facial features and the treat-ment of the cloak allow for distinguishing four variants. Variant A – broad face with small eyes, nose, and lips; the hair is long and curly and falls to the shoulders; the cloak is fastened at the right shoulder and covers the left part of the body. The left arm is covered by the cloak, bent at the elbow and slightly pulling down the neck of the chlamis. Variant B - the face is small and oval, with pretty features, small eyes, nose and lips. Variant C - the face is oval, with small eyes and nose and normal lips. Variant D - the head is missing; the chlamis is fastened at the right shoulder; the left arm is held tight against the body, pulling the inner end of the cloak to the left. This type could be dated to period from the first half of the 3rd to the 2nd c. BC. Only one figurine belongs to Type 3 and it is partially preserved: the chlamis is fastened at the left shoulder and falls down to the ankles. Type 4 is with pillar-like body, tightly enveloped in the cloak that is fastened at the right shoulder. It falls down to the ankles and the lower edge is cut straight. Type 3 could be dated generally to the 3rd c. BC, and Type 4 is the latest that is attested, dated to 2nd-1st c. BC.