1

Арабули Звиад

ПРАКТИКА ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ НА

ОРГАНИЗМА

ГИМНАСТИКА УДЪЛЖАВАЩА ЖИВОТА

Книгата на Звиад Арабули е за всички и за всеки. Опитайте се да правите това, което е

по силите ви. Ефектът е потресаващ! И така, тук ще намерите една уникална методика за

развитие и подмладяване на организма и за изграждане на здраво и хармонично тяло без

използване на пособия и тренажори. Ефективен метод за укрепване на костната, мускулната и

ставната структура на организма. Гимнастика, която развива всички мускули и стави и

подпомага хармонизацията на всички функции в организма. 40 упражнения за дълбоко

разработване на всички мускули и стави (първо се развиват най-слабите и изостанали системи

на организма). Пълна профилактика срещу възрастова деградация на всички системи на

организма: опорно-двигателен апарат, обмяна на веществата, зрение, дишане, стомашно-чревен

тракт, сърдечносъдова система и т.н. Активиране работата на главния мозък.

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО Всичко започна през 1989 г., когато в ръцете ми случайно попадна едно старо ма-

шинописно копие на ―Хатха-Йога‖. В него липсваха много от пожълтелите му с времето

страници, но една глава се бе запазила изцяло. Казваше се ―Чудото на забавените упражнения‖.

Точно тя привлече вниманието ми. По това време източните системи вече бяха на мода и

литература по тази тема имаше предостатъчно, но в нито един трактат за Йога нямаше точно

такава глава. Явно, по неизвестни причини, в по-късните издания тази глава е била пропускана.

А освен това, съдейки по обема й, тя съвсем не трябва да е била на последно място по

значимост. За какво става дума в нея?

Оказва се, че от най-дълбока древност съществува метод за изграждане на красиво и

мускулесто тяло без помощта на уреди и тренажори. На желаещите да постигнат това се е

препоръчвало да изпълняват няколко прости упражнения пред огледалото. Те представлявали

имитация на естествени движения на човека като: стрелба с лък, хвърляне на копие, катерене

по дърво, цепене на дърва и др. За изпълнение на всяко от упражненията се отделяли по 1.5 – 2

минути. При това, през цялото време мускулите не трябва да се отпускат. Отбелязвали, че това

2

не е тъй лесно, тъй като мускулите ще изтръпват и ще болят, така че за да се продължи

упражнението, ще трябва да се приложи значително волево усилие. По този начин, за

тренировка ще отделяте не повече от 10 – 12 минути на ден, а видимият ефект се очаква само

след две седмици. Нарастването на мускулния обем и сила се обяснявали със съществуването

на прана и сила на мисълта. Такова метафизическо обяснение обаче, макар и звучащо

убедително, не можеше да удовлетвори човек, възпитан в духа на атеизма.

Въпреки че тогава не повярвах на нито дума от тази глава, аз я дадох на един мой близък

приятел да я прочете. Той каза, че Йога съществува от две хиляди години и дори само по тази

причина това нещо не може да е глупост. И го опита! След две седмици обемът на бицепса му

се увеличи от 40 на 42 сантиметра, а и 40 сантиметра не е малко, нали?

Това ме предизвика и аз реших също да пробвам. През следващите две седмици и моят

бицепс нарасна с два сантиметра – от 36 на 38. Бях в недоумение. ―Здравият‖ смисъл и личният

опит ми говореха, че такова нещо е невъзможно. Мускулите тъй лесно не растат! Обаче

безспорният ефект от йогическата тренировка просто изискваше някакво материално обяснение

– каквото и да е.

Намирането на отговор на този въпрос ме въодушеви извънредно и стана причина за

последвалите почти фанатични тренировки.

Оказа се, че няма голямо значение какво точно се съпротивлява на мускула при

тренировката. Това може да е тежест, каучуков пръстен, а също така и противоположен мускул.

В това, че по време на йогическата тренировка, на бицепса противодейства трицепс, не е

трудно да се убедим.

Напрегнете ръка и почнете бавно да я сгъвате в лакътя. Опипайте бицепса и трицепса си

– и двата мускула ще са напрегнати. А сега вземете тежест с ръката и почнете пак да я сгъвате,

изпълнявайки преса на бицепса. Ще видите съвсем ясно, че в този случай работи само

бицепсът. Противоположният мускул е принуден да бездейства, защото иначе той би попречил

на изпълнението на упражнението.

И така, при Йога мускулите нараснаха поради това, че работят едновременно и

бицепсът, и трицепсът. При пълно отсъствие на външно натоварване, всеки мускул развиваше

другия. Колко просто и естествено! Изведнъж човек си припомня тезата за единството и

борбата на противоположностите... Дълго не можах да се успокоя. Гледай ти!

Противоположните мускули се развиват един-друг. Въобще не предполагах, че това малко

откритие ще сложи начало на цяла бъдеща Система.

По това време бях навършил 22 години и имах хроничен холецистит, панкреатит и

бронхит. Не бях слаб, но периодичните кризи не ми позволяваха системно да се занимавам със

спорт. Най-многото, което можех да си позволя по време на ученичеството, бяха два-три месеца

тренировки в годината. Това не подобри здравето ми и при медицинските прегледи преди

казармата бях определен като годен за нестроева военна служба (негоден за редовна военна

служба). Жаждата ми да оздравея бе станала неутолима, когато изведнъж попаднах на Йога.

Естествено, аз здраво се захванах и тренирах до припадък. Някакво вътрешно чувство ми

подсказваше, че съм на прав път и вярвах в успеха.

ПЪРВИ РЕЗУЛТАТИ

В Тбилиси имаше един атлет, известен с прякора си ―Вова-Крика‖. Виждахме се нарядко

и при удобен случай му разказвах за Йогата и моите тренировки. Ние дълго обсъждахме, но той

си остана непреклонен в убеждението, че ―желязото си е желязо‖. Половин година по-късно

случайно се срещнахме в метрото.

3

Ти още ли тренираш по същия начин?... – попита ме той и после ме покани в залата си.

Бях крайно поласкан. А в залата, като ме видяха, момчетата предположиха, че се занимавам с

щанги и започнаха да ме разпитват колко вдигам.

- Той сам не знае колко вдига, – отговори Вова със смях вместо мен. Какви си ги вършил,

все пак, през всичките тия шест месеца?

По-долу представям мерките си с промените за половин година:

Измененията са съвсем явни. Освен това качих

мъртвата тяга от 100 на 160 кг., а

изтласкването от гърди от 65 на 100 кг. И

всичко това, при условие, че по принцип не

използвах тежести, а се занимавах само с

Йога. Картината няма да е пълна, ако

пропусна да кажа, че увеличих и номера на

обувките си от 44,5 на 45,5, а малко по-късно -

и до 46. За моя ръст това е удивително!

Естествено, явиха се проблеми с дрехите и

обувките, но за сметка на това пък вече можех

да кажа, че стоя твърдо на земята.

В интерес на истината трябва да отбележа, че подобен и даже по-висок резултат човек

може да постигне и с обичайните методи. Но самата идея за оформяне на тялото ―с голи ръце‖

неотразимо ме привлече със своята източна екзотичност. Можеше да спра с възхищенията си

дотук, ако не се бе случил удивителният факт, че от мен бяха изчезнали всички симптоми на

моите хронически болежки, с които вече бях свикнал. За пръв път в живота си се почувствах

здрав! Бях завладян от това опияняващо осъзнаване на собственото си здраве и сила, и оттогава

то е винаги с мен. Разбрах, че здравето ми наистина се намира в моите ръце. Разбира се, все

още нямах отговор на всички възникващи въпроси, но стана съвършено ясно, че отговори

съществуват и просто трябва да се потърсят.

Преди да продължим напред, нека разгледаме какво представляваше тренировката ми

през първите 6 месеца. Тя се състоеше от 5 основни упражнения - три бяха чисто йогически, а

две допълних аз. Освен това, във всяка тренировка имаше и кратка импровизация според

настроението ми. Ето упражненията:

1. Стрелба с лък

Изправени, държим лък с лявата ръка. С дясната бавно изтегляме тетивата и също

така бавно я връщаме обратно.

Повтаряме движението на другата страна - държейки лъка с дясната ръка.

2. Цепене на дърва

Държим над главата си брадва. С широк размах и най-вече бавно цепим дърва. При

вдигане на “брадвата” вдишваме, при сваляне - издишваме.

3. Катерене по въже.

Обикновеното катерене с набиране по въже, само че ръцете се движат плавно и без

резки движения.

4. Разперване на ръце.

Ръцете са изправени и протегнати напред. Вдишваме дълбоко и едновременно с това

разтваряме ръцете си встрани. След това се връщаме в изходно положение, като правим по

възможност дълбоко издишване.

Май

1989г.

Декември

1989г.

Ръст в см. 172 174

Тегло в кг. 75 85

Гръдна в см. 106 116

Врат в см. 40/42 46/51

Рамене в см. 36 38

Подмишници в

см.

32 36

4

5. Преса на бицепса.

Стоейки, държим щанга със спуснати ръце. Бавно вдигаме щангата към гърди,

сгъвайки ръце в лактите, и после също така бавно я спускаме.

Разбира се, лъкът, щангата, въжето и брадвата са въображаеми, а упражненията са пълна

имитация, само че бавна и плавна. Всяко движение от упражненията се изпълнява до крайната

възможна позиция във всяка посока. Паузите между упражненията бяха минимални, така че за

цялата тренировка отиваха не повече от 20 минути. С течение на времето, в хода на осмисляне

на системата измислях нови упражнения за обхващане на всички мускулни групи. Идеята ми

беше, тренирайки съзнателно цялото тяло, да дам възможност на организма сам да определи

слабите места и да изгради това тяло, което е нужно на него, а не на моето съзнателно Аз. Но

през първите месеци за ориентир ми служеше един плакат с красив културист.

Голямо внимание отделях на правилното дишане. Вдишване обезателно през носа, а

издишването – през устата с плътно стиснати устни, така че въздухът да излиза на тясна и

напрегната струя. При това и двете се правят забавено. Успявах да издишам по този начин в

продължение на 40 - 45 секунди.

Независимо от привидната простота, тренировката се оказа невероятно тежка за

изпълнение. Всички, които се опитах да убедя да я изпробват, казваха че по-лесно се вдигат

щанги. Йога отчасти обяснява това с голямото волево напрежение по време на тренировката, с

което не можем да не се съгласим, но очевидно трябва да има и по-дълбоко обяснение.

ТЕОРИЯ

Днес малцина биха оспорили факта, че човек – субект на мирозданието – в крайна

сметка включва в себе си две същности – духовна и физическа. Съответно, развитието на

човека изобщо предполага развитието на двете начала - духът и тялото. Първото стъпало от

този път е развитието на тялото, като по-примитивна форма на организация на материята.

Второто – развитието на духа.

Без преминаване през по-ниското стъпало, ние едва ли бихме могли да имаме

значителни успехи в по-горното. Само след изчерпване на всички възможности за развитие на

физическата си същност ние можем последователно да развиваме и духовната. Законите на

Природата диктуват именно такава последователност – от нисшето към висшето. Не обратно и

не едновременно! В противен случай за развитие не може да става и дума. Невъзможно е да се

преуспее в развитието на духа, докато човек е собственик на немощно физическо тяло. Даже и

ако на някой му се е удавало да успее в някои неща, всичките му постижения са нищо в

сравнение с тези, които би имал, ако бе стъпил на фундамента – физическо Съвършенство.

И така, естествената цел на първото стъпало е физическото Съвършенство. То е напълно

постижимо, тъй като тялото на всеки човек има ограничени параметри – обем, тегло и т.н. –

така че възможностите му имат предел. Друг е въпросът, че постигането на този предел е

невероятно трудно. Но преди да се решим на това, нека разберем в каква посока трябва да става

това развитие.

Материята на Вселената се състои от вещество и енергия. Затова, очевидно и същността

на развитието трябва да бъде по някакъв начин свързана с една от тези субстанции. За да се

постигне физическо Съвършенство, е необходимо определени физически възможности на

организма да се развият до максимум. Кои са те?

Сила! Не бързина, не координация, не издържливост и т.н., а именно сила! Тя може да се

определи като способност на организма да освобождава собствена енергия. Пътят към

Съвършенството задължително минава през развитието на тази способност. По-съвършеният

човек ще има по-големи енергийни възможности – ще бъде по-силен. Само че не бива да

падаме до девиза: имаш ли сила – ум ти не трябва. Развиването на тази сила изисква огромна

воля, което предполата наличие на развит интелект.

5

Духовното Съвършенство, за разлика от физическото, е по принцип непостижимо и

пътят към него е безкраен. Това се обяснява с факта, че областта на приложение на духовната

енергия може да е цялата Вселена. Развитието и на това ниво минава по пътя на овладяване на

все по-голяма енергия. Обаче да се определи характера на този вид енергия засега е

невъзможно. По същия начин и за начините за развитие на духа не може да се каже нещо

определено, но това не бива да е повод за отстъпление. Ново знание идва винаги, когато се

появи необходимост от това. А за тази цел трябва да се изчерпят всички възможности на

предходната степен на развитие. Как да се направи това?

Да се развие максимално може само хармонична мускулатра. Тоест, хармонизацията на

мускулите представлява предварително условие за последващото развитие. Нужно е да

определим хармоничните пропорции и да изградим тялото си в сътветствие с тях. Но това е

само началото. По-нататък хармонията трябва да се съхрани, но вече на по-високи нива на

развитие на организма.

Разбира се, възможно е да се развие сила, запазвайки при това съществуващата

дисхармония. Но тогава ще трябва да се сблъскаме с границите, наложени от самия организъм.

Ситуацията прилича на строеж на здание върху пилони. Даже и един пилон да е отслабен, той

ще ограничи възможната височина на цялото здание.

Такова е положението и в спорта, където постигането на рекорди с всяка изминала

година става все по-трудно. Това означава, че всички атлети тренират по принципно сходни

методики и техните физически възможности плътно са се приближили до предела, обусловен

от дисбаланса в тяхното развитие. Самият организъм просто не допуска по-нататъшно

едностранчиво развитие, тъй като то още повече ще усили наличната дисхармония. Ето защо

дори и най-скромните предполагаеми възможности на човешкия организъм са непостижими в

момента за нас. Косвено, за тези възможности може да се съди по следните факти:

– гръбнакът на нетренирания човек издържа натоварване над 1000 кг.;

– голямата пищялна кост издържа осово натоварване от 10 000 кг.;

– динамометрията на китката на възрастна самка шимпанзе е 500 кг.

Показателите са впечатляващи, особено ако се отчете, че са постигнати без специални

тренировки.

Изграждането на хармонично тяло позволява по-нататък да се развие максимална сила и

да се постигне Съвършенство, но в този процес има един интереснен момент. Работата е там, че

здравето и произтичащото от него дълголетие не са изолирани характеристики. Те не бива да се

разглеждат откъснати от процеса на човешкото развитие. Здравето и дълголетието са

съпътстващ резултат от изграждането на хармонично тяло. И състоянието им се определя

изцяло от степента на развитие на организма. Поради това, всички опити да се реши проблема

за здравето, без отчитане на процеса на развитие, са предварително обречени. И въобще,

човешкото здраве е въпрос не медицински, а преди всичко философски.

ОСНОВНИЯТ ЗАКОН

Основният закон гласи следното: организмът развива или съхранява само необходимите

функции, а неизползваните функции се губят. Функция – това е всяка проява на жизнената

дейност на организма. Например: сила, издържливост, каленост, координация, зрение, слух,

имунитет, чувствителност на болка и т.н. Говорейки за човека, може да допълним списъка и с

такива функции като: памет, логическо мислене, владеене на езици, творчество, воля и т.н. Но в

края на краищата, най-всеобхватната функция представлява самият живот.

Могат да се развиват всякакви функции. Нужна е само съответстваща тренировка, тъй

като се развиват само функции, подлежащи на трениране. При това, те се развиват или

съхраняват дотогава, докато ги тренираме. Смисълът на тренировката е именно в това,

организмът сам да усети нуждата от развиване на една или друга функция. Прекъснете ли

6

тренировките, той ще започне да се освобождава от вече излишните функции, чието запазване

би било неоправдана загуба на енергия за него. Скоростта на загубване или придобиване на

функционални възможности зависи от индивидуалните особености на човека, както и от самата

функция.

Валидността на този закон е очевидна. Като доказателство може да се приведат много

примери за развитие на определени навици, например, професионалните, при съответно

обучение и тренировка. Чудесно потвърждение на този закон е също и целият съвременен

спорт.

От физиката знаем, че всяка естествена система се стреми към състояние с минимално

ниво на вътрешна (потенциална) енергия.

•Електронът, въртейки се около атомното ядро, се стреми да слезе от по-висока орбита

на по-ниска, което е равносилно на понижаване на енергията на системата ядро-електрон.

•Ябълката пада на земята по същата причина.

•Слънцето, както и всяка звезда, в края на краищата ще изчерпи енергията на

вътрешните си ядрени реакции, ще загасне и изстине.

•Нещо повече, цялата Вселена се стреми към състояние на покой, тъй като средната й

температура бавно се снижава – поне според последните данни.

Но да се върнем на човека. Бидейки естествена система, нашият организм се държи по

същия начин – стреми се към състояние на енергиен минимум или покой. А какво означава

―покой‖ за живия организъм? – Биологическа смърт!

Организмът е инертен и се стреми към смъртта.

Може да се каже също, че той се стреми да намали своите функционални възможности

до минимум, а това, в края на краищата, води до смърт.

Биологичната смърт е само един от елементите на естествения подбор. Смяната на

поколенията е единствената естествена възможност за усъвършенсване на вида. Природата

убива слабия организъм, за да освободи място за друг, може би по-съвършен. Какъв е смисълът

да се поддържа живота в един човек, ако той сам не желае това? От гледна точка на Майката

Природа, ние всички сме обикновени самоубийци – така че, защо да ни пази? Ние не умеем и

не желаем да играем по нейните правила. Измислили сме си свят, където виновник за смъртта

може да е какво ли не – от родово проклятие до гена на смъртта, само не и ние.

Този стремеж на организма е напълно естествен и затова е извънредно силен. Все още

никой не е успял да го преодолее. Плътта просто жадува смърт! Но човек съвсем не е

безпомощен. Съществува една съзидателна сила, способна не само да спре процеса на

деградация, но даже и да го обърне обратно. Това са разумът и волята на човека, които по

принцип могат всичко. Разбира се, това е трудно. По пътя към Съвършенството не може и да

има лесен път. Колкото е по-висока поставената цел, толкова е по-трудно придвижването към

нея.

Обратно, движението към смъртта не изисква от човека никакви усилия. Следването на

зова на плътта е изключително просто – достатъчно е да си слаб и безволев. Плаването по

течението, водещо в небитието, е винаги по-лесно, отколкото плаването срещу него. Затова

придобиването на вредни за здравето навици за човека е много по-лесно, отколкото

придобиването на полезни. Може да се изведе следната закономерност: колкото по-малко

усилия се изискват за развиването на дадена функция, толкова по-опасна е тя за здравето, и

обратно – колкото по-полезна е функцията, толкова по-трудно се развива тя. В първия случай

това са: мързел, безделие, пушене, алкохолизъм, лакомия, наркомания и т.н., а във втория –

поне прословутата утринна гимнастика.

Какво следва от това?

Не вярвайте на този, който ви обещава здраве бързо и без усилия от ваша страна. Това е

умишлена лъжа. В най-добрия случай ще ви излекуват от някоя болест. Но не е по силите на

никого да ви даде здраве. То не може нито да се купи, нито да придобие с гълтане на хапче.

7

Природата е мъдра! Здравето може само да се изработи! Да се изработи със самостоятелни

усилия и както беше казано – с тежък труд. Отхвърлете илюзиите. Вашето здраве е само във

вашите ръце! Начинът на живот, храненето и екологическата обставовка, разбира се, в

значителна спепен обуславят нивото му. И все пак това са само второстерпенни фактори.

Решаващата дума винаги остава за човека. Природата е дала на човека всичко необходимо –

той просто трябва да се възползва разумно от него. Обаче поемането по пътя на развитие на

своя организъм се отдава на малцина. Болшинството предпочитат да се скитат по ―лечители‖,

губейки скъпоценно време. Те не могат да платят за здравето цената му, определена от

Природата. Те са слаби. Това не ги лишава от шанс. Но за здравето и в края на краищата, за

живота си трябва да се бориш. Алтернатива няма. По-нататък това ще бъде нееднократно

потвърдено.

ЗДРАВЕ И ХАРМОНИЯ

Здравето – това е много интересна и най-вълнуващата човека функция. Както вече бе

казано, невъзможно е укрепване на здравето без излизането на пътя на развитие на организма.

Как да направим това и защо е точно така, ще разгледаме по-късно, а сега да поговорим за

самото здраве.

Енциклопедиите най-често определят здравето като качество на човешката жизненост.

Може да се каже също, че здравето – това са резервните възможности на организма, неговият

скрит потенциал, който се използва при необходимост, например, по време на болест или стрес.

Нивото на здравето силно се променя в хода

на живота. Да разгледаме как става това:

С раждането си човек вече има известно

ниво на здраве. До момента на спиране на

растежа и формирането на организма, нивото

на неговото здраве може да се повиши

донякъде (линия Iа), но не еднакво при всички.

Това зависи от наследствени фактори, а също и

от начина на живот. Човек, водещ, както е

прието да се казва, здравословен начин на

живот, успява да придобие по-висок потенциал

от здраве от онзи, който се е отдал на вредни

навици (линия IIа). Но и в двата случая, през

този период нивото на здраве достига своята

максимална стойност, над която то повече не

се вдига. От този момент нататък, нивото на здраве започва да се понижава с всяка изминала

година (линии Iб, IIб). По тази причина, в тези видове спорт, при които се експлоатират главно

физическите възможности на човека, рядко можеш да срещнеш спортист над 30 години.

Треньорите, знаейки тази закономерност, се стараят да тренират децата едва ли не от пелени,

така че да успеят до пиковия момент да изцедят от организма на спортиста всичко възможно.

Защото после ще е късно – след пика, тялото минава от стадий на развитие към стадий на бавно

угасване и стареене. А с възрастта всички показатели се влошават, колкото и да тренира човек.

Здравето на човека, като стигне своя пик мужду 25 и 30 години, така и си остава

пасивно. Не знаейки какво е здравето, ние не умеем да го развиваме. Парадоксално, но при

всичкото разнообразие на съществуващите днес оздравителни системи, нито една от тях не

развива функцията ―здраве‖. Единствeният фактор, който може донякъде да забави стареенето,

е активният начин на живот. Той помага да се съхрани бодростта и свежеста до преклонна

възраст, но нищо повече. Смъртта само се отлага с няколко години – което все пак не е малко

(линия Iб). Но за мнозинството хора това не е достатъчен стимул и те продължават да си

съкращават живота с вредни навици. (линия IIб).

Човек обаче може да се бори за здравето, а следователно и за живота си, с несравнимо

по-голям успех. За тази цел е достатъчно само да умее правилно да тренира и да развива

8

здравето. И ако успее да съхрани постоянно ниво на здраве – това ще е голямо постижение. Тъй

като тогава вътрешният биологичен часовник на човека ще спре и той ще престане да старее.

Но още по-голям ефект би довело повишаването на нивото на здраве, а именно – подмладяване

на организма! Т.е. изгубените младост и здраве могат да се върнат. Срещу това няма

принципни възражения, тъй като кривите Iб и IIб имат различен ъгъл на наклон. Защо да не

станат хоризонтални? Разбира се, това не е никак просто, но важното е, че е възможно!

Биологическата възраст се явява непосредствен показател на нивото на здраве. А здравето може

да се развива.

И така, какво е здравето?

То не е сила и изддържливост, нито каленост и ловкост, макар че наличието на тези и на

много други качества у здравия човек е задължително. То е друг вид функция, която човек още

не е развивал. Единственото, което положително знаем за него е, че то трябва да е свързано по

някакъв начин с физическото състояние на организма.

Здравето на човека – това е здравето на неговата плът. А плътта ще е здрава, само ако е

хармонично развита. Тоест, проблемът на здравето – това е проблемът за изграждане на

хармонично тяло.

Тази идея не е нова. Още древните са знаели, че хармонично развитото тяло е обезателно

красиво и най-главното, здраво. Равенството в обема на шията, коляното и рамото, като

необходимо условие за хармоничност, е било установено още в антични времена. А днес, на

базата на статистически данни са създадени таблици, в които се дават оптималните

съотношения между обиколките на гърдите, талията, бедрата, бицепса, шията и т.н. Милиони

хора от цял свят се опитват да изграждат телата си изхождайки от тези цифри. Такъв подход

обаче, е по принцип неверен. Мускулите съществуват не за да формират обеми, а за да създават

сила. Следователно, хармоничните пропорции трябва да се търсят в силовите възможности на

мускулите..

Нека разделим цялата си муксулатура на две противоположни групи: мускули – свивачи

и мускули – разгъвачи. На всеки свивач или група свивачи обезателно съответства разгъвач или

група разгъвачи. Това е естествено, тъй като правейки какво да е движение, трябва да можем да

направим и обратното. Остава да се отговори на въпроса: какви трябва да са по сила свивачът и

разгъвачът. Отговорът е прост – равни! Това е и изконният принцип на Хармонията.

Противоположните мускули или групи мускули трябва да могат да създават равностойна сила.

Развивайки тялото си съгласно този принцип, ние ще успеем да се приближим до Хармонията и

значително да укрепим своето здраве. Нивото на здраве се определя от степента на

хармочиност в развитието на тялото. Достигайки физическа хармония, човек ще овладее

огромен потенциал от жизнени възможности, чиято най-значителна проява ще е дълголетието,

при съхраняване на биологическа възраст от около 30 години. Мнозина ще бъдат задоволени от

постигнатата цел, но желаещите могат да продължат по пътя на развитие и по-нататък – към

физическо, а после и към духовно Съвършенство.

Засега обаче нашата цел е Хармонията, а тя изисква тренировка. Да формулираме

основните изисквания към нея:

- Тренировката трябва да е много тежка. Трябва да осъзнаем, че Природата не раздава

привилегии. Дълго ще живее, оставайки млад, само този, който успее да мине през

безжалостния естествен подбор. Такива няма да са много. И това съвсем не е жестоко, а е

просто справедливо. Още повече, че критерият на този подбор ще е Хармонията.

- Тренировката трябва да е непродължителна, така че за нея да отива незначителна част

от изразходваната ни енергия за деня. Съгласете се, че би било крайно неразумно цялото

придобито здраве да се използва само за трениране на същото това здраве.

- Тренировката трябва да се провежда без използването на каквито и да било уреди.

Природата не смята, че за своето усъвършенстване на човека ще са му нужни някакви

хитроумни приспособления. Това е неестествено и нерационално. Много по-просто е

възможността за развитие да се заложи вътре в самия човек.

- Тренировката трябва да развива мускулатурата неравномерно. В противен случай

слабият мускул, разбира се, ще стане силен, но в същото време силният ще се стане още по-

9

силен. А това съвсем няма да ни приближи към целта. Затова тренировката трябва да се изгради

така, че първо да се развият само слабите мускули.

Изпълнението на тези изисквания е задача трудна, но напълно изпълнима. Такава

тренировка същуствува, не е необходимо тепърва да се измисля. Идеята за нея е взета от

Природата, затова тя е проста и красива.

МЕХАНИЗЪМ НА РАЗВИТИЕТО

Същността на предлаганата тренировка се заключва в следното:

- забавено движение,

- с максимално напрежение,

- до пълна умора.

Тези три принципа имат еднаква сила и несъблюдаването на който и да е от тях лишава

от смисъл цялата тренировка. Тренировката не отнема много време, не изисква никакви уреди и

е извънредно тежка за изпълнение. При това тя гарантира хармонично развитие на целия

организъм и в следствие на това – задължително повишаване на нивото на здраве. Такъв

резултат се постига благодарение на ефектите, които ще бъдат разгледани по-долу:

1. При тренировка с използване на тежести, на тренираната мускулна група или мускул

се противопоставя тежестта на уреда. Мускулът или мускулната група, противоположна на

тренираната, трябва да е бездейства. В противен случай тя ще пречи на извършването на

упражнението. Да проверим това с прост опит. Стоейки пред масата, сложете длан на ръба й и

го натиснете – първо отгоре, а после отдолу, все едно че искате да я повдигнете. Като си

пипнете мускулите лесно ще се уверите, че в първия случай е напрегнат само трицепсът, а във

втория – само бицепсът. При всеки от вариантите, противоположният мускул е отпуснат.

В предлаганата тук тренировка всичко става по друг начин. Напрегнете ръка леко

сгъвайки я в лакътя. Видно е, че са едновременно напрегнати и бицепсът, и трицепсът. При

този случай, на мускула се противопоставя не тежестта на уреда, а противоположният мускул.

Тоест, противоположните мускули се тренират един друг!

2. Тренирайки с тежести, човек избира теглото на натоварване, изхождайки от нечии

препоръки или от собствени съображения. Обаче и в двата случая това се прави съзнателно,

което не изключва възможността за грешки. Ето защо, при работа с пределни натоварвания се

увеличава рискът от травми.

В предлаганата тук тренировка, съзнанието не участвува в дозирането на натоварването.

Съзнателно само се стараем да напрегнем мускулите си максимално. Но да кажем какво точно

усилие те прилагат при това, ние не можем. Това не го знаем. Организмът сам регулира

напрежението на мускулите. Т.е. степента на натоварването им се дозира подсъзнателно. А това

напълно изключва риска от травми, тъй като никой по-добре от самия организъм не познава

своите възможности. Нито един мускул няма да бъде натоварен над допустимото, за което

грижа има подсъзнанието. Това е най-важният и значим ефект на тренировката, обуславящ

всички последващи ефекти. Трябва само да се уточни, че подсъзнателната регулация се

включва само тогава, когато мускулите са напретгнати максимално.

3. Протегнете ръка и, максимално напрягайки мускулите на рамото, бавно я сгънете в

лакътя. Тъй като движението се извършва достатъчно бавно, може да се каже, че

противоположните мускули на рамото, бицепса и трицепса са напрегнати еднакво. Ако

първоначално един от тях е по-слаб от другите, то при изпълнение на упражнението

максимално напрегнат ще бъде именно слабият мускул, а по-силният ще работи, да кажем,

10

наполовина от силите си. Оттук следва, че преди всичко ще се развива само слабият мускул,

понеже именно той е подложен на максимално напрежение.

Това ще продължи дотогава, докато противоположните мускули не се изравнят в

развитието си Или по-точно, докато слабият не достигне нивото на силния. Само след

постигане на локална хармония, двойката свивач – разгъвач може да се развива по-нататък.

4. За постигане на локална хармония в който и да е участък на тялото, съвсем не е

задължително да се следва предлаганата тренировка. И традиционните методи могат да развият

еднакво два противоположни мускула. За тази цел е достатъчно да се изпълняват

противоположни движения с еднакво натоварване. С помощта на съвременните тренажори това

не е трудно. Обаче възниква въпросът: а какви трябва да са съотношенията между мускулите от

различни части на тялото, например между бедро и шия или между коляно и подмишница?

Разбира се, може да се проведе статистическо изследване и резултатите да се усреднят. Това

обаче не е изход от положението. Развитието на човека през целия му живот има ярко изразен

приложен характер, обусловен от постоянното въздействие на силата на тежестта. Ето защо

получените резултати биха отразили само едностранчивостта на нашето физическо развитие. А

нали говорим за хармония?

В предлаганата система, задачата за изграждане на хармонично тяло се решава съвсем

просто. Извършвайки движение с максимално напрежение, ние включваме механизма на

подсъзнателния контрол. Колкото повече мускули са напрегнати едновременно, толкова повече

броят им ще се контролира от подсъзнанието. По този начин подсъзнанието само ще определи

хармоничните пропорции на нашата мускулатура. Тренирайки само по предлаганата система и

без да се занимаваме повече с никакви други видове спорт, ние пак ще придобием мускулатура,

минимално необходима и достатъчна за здравето. Възможно е изграденото тяло да се отличава

донякъде от общоприетите стандарти, но то ще е именно това тяло, което е предвидено за

човека от Природата: красиво, силно и здраво.

И така, за постигане на обща хармония на тялото е необходимо едновременното

трениране на голям брой мускули.

5. При тренирането на двойката свивач – разгъвач, както вече беше показано, на

максимум ще работи само слабият мускул. Бидейки най-уязвимото звено, той играе ролята на

своеобразен ограничител на натоварването и се развива пръв. Но само мускул ли може да бъде

това слабо звено? – Разбира се, не. Жизнеността

на организма се осигурява от съгласуваната

работа на много системи и органи, някои от

които функционират по-добре, а други – по-зле.

Те могат да се развиват. Колкото провече

мускули се тренират едновременно, толкова

повече ще се използват възможностите на

всички тези органи и системи. А за да се накара

целият организм цялостно да се развива, трябва

да се тренират всички мускули едновременно.

Само в този случай ограничител на

натоварването може да стане всяка слабо

развита система или орган, която ще бъде

натоварена максимално. Поради това, именно тя ще започне да се развива с предимство.

Разбира се, това ще изиска немалки усилия от страна на човека, но друг път няма.

6. На рисунката е изобразена кривата на естественото уморяване на мускула при

максимално натоварване. Усилието, развивано от мускула, постепенно отслабва, като при това

остава максимално възможното за всеки даден момент. По същата крива протича и

уморяването на организма като цяло при максимално натоварване. Графиката може да е

опростена, но отразява вярно същността на процеса. Нито организмът, нито мускулът са

способни да работят дълго време при максимално натоварване с неизменни параметри.

Атлетите знаят, че да се вдигне два пъти максимална тежест без почивка е невъзможно.

11

Ефективността на коя да е тренировка, развиваща организма или отделен мускул, зависи

от това, доколко изменението на натоварването по време на тренировката е приближено до

естествената крива на уморяемостта. Колкото по-точно бъде възпроизведена тази крива,

толкова по-ефективна ще бъде тренировката. Нека разгледаме в каква степен постигат това

традиционните системи.

Съществуват два основни типа физическа тренировка – за развиване на сила и за

развиване на издържливост. Развивайки издържливостта, ние забавяме уморяването на мускула

за доста дълго време. Обратно, тренирайки

силата, ние приучваме организма да развива

максимална сила за възможно по-кратко

време.

Естествената крива илюстрира

идеалния случай на чисто силова тренировка.

Ако щангата се вдига многократно, като при

всяко следващо вдигане теглото й се

намалява, ще се получи стъпаловидно

намаление, чиято крива ще бъде подобна на

естествената. Подобна, но не повече от това.

Защо?

- На първо място, за да се повтори естествената крива е необходимо броят на вдиганията

на щангата да е по възможност по-голям. Това намалява размера на стъпките и прави графиката

по-плавна. Трябва да отбележим, че стъпаловидното намаляване на тежестта на натоварване се

прилага и в тежката атлетика, и в културизма. Този метод се нарича ―стриптийз на тежестта‖.

Той спомага за по-цялостното натоварване на мускула, обаче ограниченият брой повторения и

съзнателното дозиране на натоварването е

сериозен недостатък. Това не позволява на

атлета да възпроизведе естествената крива с

достатъчна точност. В най-добрия случай,

при него ще се получи само стълбичка с

неравни по височина стъпъла.

- Втората причина се заключава в

това, че е много трудно да се създадат

условия, при които мускулът да бъде

максимално натоварен през целия цикъл на

движението. Да разгледаме това, например

чрез пресата на бицепса. Ако изпълняваме

упражнението изправени, максимално

натоварване на бицепса ще има само в

определен момент – когато мишницата стане перпендикулярна на предмишницата.

В това положенение удържането на тежестта е най-трудно, което се обяснява със

законите на елементарната механика. Малко по-нагоре или малко по-надолу е значително по-

леко – това ще потвърди всеки атлет. Ето защо, за да се натовари мускулът максимално в

различните фази на движение, се налага да се използват наклонени пейки и опори. При

професионалистите има специални упражнения за основата, средата и върха на мускула.

Разбира се, може да се създаде и тренажор, натоварващ мускула максимално през целия цикъл

на движение, но тогава ще се наложи да се вземат предвид всички анатомични особености на

трениращия се. Излишно е да казвам колко е сложно това.

- И накрая, третата причина - съзнателното дозиране на натоварването. Ние не можем да

знаем каква сила е максимална за мускула или организма в даден момент. Ние можем само да

предполагаме за това. В резултат, от една страна организмът остава недонатоварен, а от друга –

няма застраховка срещу претоварване. Оттук идват и честите травми и психически сривове

сред спортистите, особено в големия спорт. Колко хора са станали инвалиди в резултат на това.

12

Обобщавайки горното, може да се каже, че традиционният начин за третиране е

несъвършен и неефективен. А какво ни дава Системата на Съвършенството?

Предполагаемата тренировка, както вече бе отбелязано, се основава на спазването на

следните принципи:

- забавено движение,

- с максимално напрежение,

- до пълна умора.

Максималното напрежение включва механизма на подсъзнателния контрол,

благодарение на който мускулите получаватт максимално допустимото натоварване.

Забавеното движение позволява на мускулите без бързане да прочувстват целия цикъл

на движение във всяка негова фаза. При това в никакъв случай не трябва да се преуморявате до

пълно изтощение. При спазването на тези условия, тренираният мускул преминава през цялата

естествена крива на уморяемостта. А това означава, че по-ефективна тренировка в Природата

не съществува. Освен това, много е важно, че едновременно се тренират противоположните

мускули, което е напълно невъзможно при традиционнните системи.

И така, тренировката притежава най-висока ефективност. Поради това, тя е много тежка

за изпълнение, но пък е краткотрайна. В зависимост от психофизическото състояние и нивото

на подготовка на човека, тренировката отнема от 5 до 20 минути. Колкото по-бързо се изморява

организмът, толкова по-голямо количество енергия се отделя от него за единица време, т.е. той

развива по-голяма мощност. Тази мощност неколкократно превишава тази, която може да

развие атлет, занимаващ се с традиционен вид спорт. Освен с пълното повтаряне на

естествената линия на уморяемостта, този факт се обяснява и с двойните ефекти. Те са

извънредно важни за разбирането на механизма на развитие на организма и се явяват следствие

на едновременната работа на противоположните мускули. Да ги разгледаме:

ДВОЙНИТЕ ЕФЕКТИ

Когато атлет изпълнява което и да е упражнение, даже и най-тежкото, използвайки уред

или тренажор, в него едновеменно работи не повече от половината от цялата му мускулатура.

Ако той изпълнява упражнението по предлагания метод, в него ще работят два пъти повече

мускули, за което вече стана дума. И при

това всички мускули получават максимално

натоварване.

За двойно по-голямата мускулна маса

се изисква:

- двойно по-голяма работа на сърцето

и на цялата сърдечно-съдова система;

- двойно по-голяма работа на

дихателната система и обмяната на

веществата.

Освен това двойно по-голямо

натоварване ще изпита и цялата нервна

система, на която ще се наложи да

контролира и да държи в напрежение цялата маса работещи на предела си мускули. Това е

невероятно тежко изпитание за човека. Неговият организъм получава поне двойно по-голямо

натоварване от това, което би получил при тренировка с уреди. И всичко това за много по-

кратък период от време. Представете си какво здраве трябва да има човек, издържащ ежедневно

такава тренировка.

Към преките ефекти с достатъно явен механизъм на действие се отнася също и ефектът

на двойно натоварване на ставите.

13

Ето как става това: Ръката е сгъната в лакътя под прав ъгъл и на дланта й има тежест от

10 кг. (Рис. 6). Разстоянието от центъра на лакътя до тежестта е около 10 пъти по-голямо (това

не е принципна величина) от това до точката на съединение на бицепса с лъчевата кост.

Съгласно правилото на лоста, бицепсът развива 10 пъти по-голяма сила от теглото на тежестта:

10 х 10 = 100 кг. Тъй като системата е в покой и противоположно насочените сили са равни, ние

можем да изчислим величината на силата действаща върху ставата:

100 = 10 + Fстав.

Fстав. = 100 - 10 = 90 кг.

Тоест, върху ставата действа сила

от 90 кг.

А сега да заменим действието на

тежестта със силата на

противоположния мускул – трицепса.

Системата, както и в предишния случай,

се намира в покой. При това силите,

развивани от бицепса и трицепса, са

равни. Да изчислим сега силата,

действаща върху ставата:

Fстав. = 100 + 100 = 200 кг.

Значи, в първия случай – 90 кг., а

във втория – 200 кг.!

Това разбира се е приблизително

и доста опростено изчисление. За по-точен анализ ще е нужно създаване на математически

модел. Но резултатът, по принцип, ще е един и същ: предлаганата тренировка осигурява почти

двойно по-голямо натоварване на ставите, в сравнение с традиционните методи. А това

означава, че ставите ще бъдат два пъти по-здрави, отколкото се изисква за вдигането на

максимална тежест. Ще е невъзможно те да се травмират, тъй като за това ще трябва да се

вдигне тежест, двойно превишаваща възможностите на мускулатурата.

В заключение, нека формулираме още веднъж предимствата, които дава на човека

предлаганата Система, в сравнение с традиционните методи.

• Двойно по-мощна сърдечно-съдова система.

• Двойно по-мощна дихателна система.

• Двойно по-мощна система за обмяна на веществата.

• Двойно по-мощна и устойчива нервна система.

• Двойно по-здрави стави.

И това са само преките и съвсем явни ефекти. А освен това и:

– Хармонично развита мускулатура;

– Повишено ниво на здравето;

– Съхраняване на биологическата кондиция на човека, която той е имал на възраст 25-30

години.

При това, въпреки че е изключително ефективна, тренировката не е продължителна. Тя

не изисква нито уреди, нито специална зала и е напълно беззопасна. Единственият й недостатък

е трудното изпълнение. Въпреки принципната й простота, тя може да се изпълнява само от

силен, волеви човек. Ако вие не сте такъв, ще се наложи да станете, защото това е единственият

път към здравето. На човек е дадено да го измине. Струва ли си да се изпусне такава

възможност?

КОМЕНТАРИ И СЪВЕТИ

Никой никого не се кани да лекува. Вашето здраве зависи само от Вас.

14

АКО ТОВА Е ТАКА ПРОСТО, ЗАЩО НИКОЙ НЕ ГО ЗНАЕ?

Дълго време аз не знаех отговора и не разбирах защо. Изглеждаше, че може да има и по-

проста и ефективна от тази тренировка. Световната практика, кой знае защо, не бе обърнала

внимание на тази идея. Никаква литература по въпроса, което бе странно след като за

първооснова послужи раздел на Хатха-Йога. Рафтовете са затрупани с книги за различни

видове Йога, но в тях няма глави за забавените движения.

Аз формулирах своята система на хартия, попълних заявка и получих патент за

изобретение в медицината през 1997 г. После изпратих труда си в НИИ по Физкултура и в

Руската държавна академия по физкултура. И на двете места ми предложиха да защитя

дисертация и аз вече работех с библиографията. Донякъде подобни елементи се оказа, че има в

дисертацията на В. Ковалик (1967г.) и в книгата „Волева гимнастика‖ на Анохин (1923 г.). И

толкова.

Един ден реших да предложа тази тренировка на космонавтите. Изхождах от това, че

тренажорите имат тегло и заемат място, които на орбита са много скъпи. За моята тренировка

не се изисква нито едното, нито другото. След няколко позвънявания в НИИ по Медико-

биологически проблеми се свързах със заместник-директора по научните въпроси Валерий

Владимирович Поляков – летец-космонавт, лекар и рекордьор по прекарано в орбита време.

Благодарен съм му за откритостта и добротата, които прояви към мен.

С негово разрешение, тук предавам съдържанието на проведения разговор.

Когато започнали пилотираните полети, се е появила необходимост от осигуряване на

жизнеността на космонавтите в орбита. Специалистите от института проучили всички

съществуващи системи за развитие на организма и „Отговорът както винаги дойде от Изток‖.

Забавените упражнения от Йога влязоха в комплекса от мерки за поддържане жизнеността на

космонавтите. Всички ефекти, които бях открил с ума си, били пресметнати от биомеханици и

подтвърдени експериментално много по-рано. Трудно е даже да си представим мащабите на

извършената работа. През 1976 г. колективът на института е бил удостоен с Държавна премия.

Но въпросът касаел космическата медицина и темата била и си остава тайна. Затова и на мен ми

издадоха патент. Валерий Владимирович каза, че такава тренировка се нуждае от

популяризиране и ми пожела успех в това начинание.

ЕЛЕКСИР НА МЛАДОСТТА

Подобна смес е невъзможна по принцип – това е утопия, но идеята за безсмъртие има

право на съществуване. Не става въпрос за съществуването на безкрайно биологическо

безсмъртие, нека се ограничим с цифрата 900. Нима 900 години не са цяла вечност за всеки от

нас? Но такава продължителност на живота е реална и принципни противоречия за постигането

й няма. Най-интересното е, че вече хората са минали през това. Стар Завет, ―Битие‖ – ето колко

са живели първите хора:

(1)Адам -930,

(2)Сит -912,

(3)Енос -905,

(4)Каин -910,

(5)Малелеил -895,

(6)Иаред -962,

(7)Енох -365,

(8)Матусаил -969,

(9)Ламех -777,

(10)Ной -950,

(11)Сим -500,

(12)Артаксад -365,

(13)Каинан -533,

15

(14)Сала - 433,

(15) Евер - 464,

(16)Фалек -239,

(17)Рагав -239,

(18)Серух -230,

(19)Нахор-148,

(20)Фарра -205.

По-прегледно това е представено в следната графика:

Общата тенденция нарушава 7-мо поколение – Енох. Но ако за всички се говори, че са

умрели, то за Енох е казано: „Господ си го

взе‖. Вероятно в резултат на нещастен

случай. Както и да е, за 20 поколения

продължительността живота се е

съкратила от 900 до 200 години – повече

от 4 пъти! При това, максималното

съкращаване е станало след Ной – от 950

на 500 години за едно поколение.

Вероятно е съществувало някакво знание,

благодарение на което първите 10

поколения са живели около 900 години,

но по времето на Ной то е било изгубено и

човечеството се сринало до днешните 80

години. Съществува и друго

предположение. Не е важно откъде са

дошли хората на земята, важното е, че са имали огромен генетически потенциал за здраве,

който ги е поддържал в началото, а после е изчезнал поради непотребност. Живот от 900

години ни се вижда заплашителна невъзможност, но нима библейската история противоречи на

здравия смисъл?

До разгледаме темата за безсмъртието от друга страна. Това е графика от глава

―Теория‖. Тя илюстрира изменението на здравето при двама различни човека. Единият е

пасивен и се носи по течението (синята линия), а другият е активен (оранжевата линия).

Съответно, нивото на здраве на втория е по-високо и той ще живее по-дълго. Обърнете

внимание, че човек умира не тогава, когато здравето му стигне нулата, а малко по-рано. За

поддържане на жизнеността е необходимо някакво минимално ниво на здраве (например 8%),

под което идва смърт. И не възрастта убива човека, а здравето, по-точно неговото отсъствие. В

противен случай всички ние бихме напускали този грешен свят на една и съща възраст. Обаче

това не е така. Продължителността на живота се определя от нивото на здраве. Колкото по-

16

изобилно е то, толкова по-нависоко ще е оранжевата линия, толкова по-полегато ще е

спускането й след върха и толкова повече ще се отдалечи 8%-на точка на необратимост.

Съдейки по графиката, оранжевият активен човек си е спечелил 15 години допълнителен

живот. А може ли повече? – Може. Ако се забави процесът на деградация (загуба на здравето),

може да се спечели много повече. Няма принципни възражения срещу това. Ако склонът на

линията отдясно може да става все по-полегат, то накрая ще се получи хоризонтална линия.

Това не е ли безсмъртие? И никакво противоречие със здравия смисъл!

ЗА ПОЛЗАТА ОТ ЗДРАВИЯ СМИСЪЛ

Ние правим много неща, несъзнателно повлияни от модата, общественото мнение и пр.

Отвикваме да мислим със собствената си глава.

Например, съзнателната част от осигуреното човечество мъчат телата си с аеробика,

форминг, фитнес и пр. И това е добре! Приятно е да се чувстваш собственик на еластична

материя. Красив бицепс, еластични бедра, релефен корем. Но стане ли въпрос за лицето, този

подход се забравя напълно. Сякаш лицето не са наши кости, покрити с наши мускули и обвити

с наша кожа. На някой му е хрумнало да облагородява тези мускули с кожа не с тренировка, а с

маска от краставици. И тези заблуждения днес старателно се култивират и носят огромни

доходи на една огромна индустрия. Ако сме последователни, би трябвало да използваме

подмладяващи кремове и на други части от тялото си, а от тренировките да се откажем. И

смешно, и тъжно. Можем да разберем жените, които се грижат за лицата си – всички искат да

изглеждат добре. Но безмилостната истина е, че само остаряващите жени имат остаряващо

лице, при младите то си е младо. Така че, вие сами си решете какво ви е нужно – и после се

захващайте с тренировките или краставиците.

Шията и лицето стареят най-рано. Ние никога не ги тренираме – затова и такъв резултат.

А просто трябва с удоволствие да правим физиономии пред огледалото. И то редовно.

НЕОБХОДИМАТА МОТИВАЦИЯ Тренировката е много тежка! Даже след толкова години трениране не мога да кажа, че

организмът ми се стреми към нея. Винаги ще трябва сам да си налагаш и съзнателно да се

мобилизираш за тренировка. Организмът не иска! Да, той е станал силен, здрав, кален, но на

него това не му е нужно. Него го влече смъртта! Силата на този стремеж е удивителна. Затова,

за да можем достойно да се противопоставим, са нужни вътрешни стимули и огромна

мотивация. Без тях сме за никъде. Винаги съм се изумявал: как и откъде 15-годишният Валя

Дикул1 е намирал сили да не падне духом и да се изтръгва от немощта с кански усилия в

продължение на цели 6 години! Още почти дете – а колко воля и вяра, тъй като резултът не е

дошъл веднага.

Аз бях на 22 години, в не чак толкова тежко състояние. Мотивацията ми беше да имам

здраве, за да мога да вдигам на крака малки деца. Но не знам дали щях да успея да извървя пътя

си, ако нямах примера на Валентин Дикул.

―Щом Дикул е успял – и аз ще успея!‖ Човек не е машина, понякога иска да се отпусне.

На себе си аз това не си позволявах. Защото, щом Дикул е успял, то и аз ще успея!

Най-тежката работа – това е работата над себе си. Но тя е дори двойно по-тежка, когато

резултатът не става явен нито утре, нито след седмица.

Аз съм много благодарен на Валентин Иванович за голямата роля, която изигра в живота

ми, макар и да не знае за това.

1 Повече информация за Валентин Дикул е добавена от преводача в края на книгата

17

Намерете или си измислете най-силна мотивация. Без нея не става.

ПОДСЪЗНАТЕЛНА РЕГУЛАЦИЯ

Тя играе основна роля в дадената тренировка и за всеобщо успокоение, нека да се

уверим в нейното съществуване.

Вдигнете ръце на нивото на гърдите. Допрете показалците на двете си ръце един срещу

друг. Постарайте се да натиснете пръстите си един в друг с всичка сила. Обърнете внимание на

нивото на напрежение на гръдните си мускули. Това е важно!

След това допрете всички пръсти на двете си ръце и пак ги натиснете с всичка сила. Още

веднъж обърнете внимание на напрягането на гръдните си мускули.

При кой случай те бяха по-силно напрегнати? Разбира се, във втория. Разликата е

толкова голяма, че няма как да сбъркате. Но нали и в двата случая натискането беше

максимално (т.е. еднакво)? Така е, но това е субективно усещане. Организмът ни сам е

определил нивото на допустимо натоварване, независимо от съзнателното ни желание.

Съгласете се, че не бива един пръст да се натиска със сила като за пет – възможно е да се счупи.

Затова в първия случай организмът е ограничил натоварването. Какво друго би могло да бъде

това, ако не е подсъзнателна регулация?

В дадения случай за ограничител на натоварването е послужила моментната болка в

ставите на показалците. Подсъзнанието намира подобни ограничители при изпълнението на

всякакви упражнения. Най-слабото звено на организма определя нивото на безопасно

натоварване. При това, ние дори не винаги разбираме какво точно е ограничило натоварването.

А това не е и необходимо, още повече, че това най-слабо звено ще се развива на първо място.

Само помнете, че подсъзнателната регулация се включва само при максимално

натоварване. Затова, накарайте организма си да работи.

ИЗДРЪЖЛИВОСТ ИЛИ СИЛА

Както бе отбелязано, съществуват два основни типа тренировки: за сила и за

издръжливост. Наред с тях, съществуват и много междинни варианти, които като цяло могат да

се нарекат за силова издръжливост. Кой от тези три варианта е най-ефективен за развитие на

здравето?

Издръжливостта се развива от само себе си в процеса на жизнената дейност. Ако сте

служител в офис и водите слабоподвижен начин на живот, то нивото на вашата естествена

издръжливост няма да е много високо. Друго щеше да е, ако бяхте пощальон и живеехте някъде

в Камерун – след няколко години такава работа щяхте да можете като нищо да спечелите

олимпийско злато в маратона. Но и в двата случая ще имате естествена издръжливост, дължаща

се на ежедневната необходимост. Има ли смисъл да се развива издръжливост над необходимото

ни ниво? В края на краищата, за обичайния ни начин на живот тя е излишна? Излиза така, че

развиваната по време на тренировка издръжливост ще потрябва само за провеждането на

следващата тренировка и изобщо, само за тренировките. Но количеството на жизнената енергия

е ограничено, затова би било жалко тя да се хаби напразно, още повече че развиването на

издръжливостта изисква немалко време.

Развиването на така наречената ―силова издръжливост‖ също иска време, само с тази

разлика, че по време на тренировката организмът получава допълнително физическо

натоварване. Смисълът за развиването на силова издръжливост е същият като в предишния

случай. Разбира се, тренировките дават положителен ефект във вид на красива мускулатура,

прираст на сила, подобряване на самочувствието и пр. Това много прилича на общо

подобряване на здравето и отчасти е така. Обаче всички подобни тренировки засягат здравето

само косвено, а това означава, че ситуацията принципно не се изменя и намаляването на

18

здравето с възрастта си остава неумолимо. Освен това, придобитите в процеса на трениране

качества се оказват непотребни в обикновения живот и организмът ще се постарае да се

освободи от тях при удобен случай. Това е така, защото съхраняването на тези качества изисква

разход на енергия, а нашият организъм е невероятно ленив.

Малко по-различна е ситуацията при тренирането за сила. Тренирането на силата

предполага, че мускулът или организмът за кратък период от време постоянно получава

максимално натоварване. В идеалния случай е желателно пълно повторение на цялата крива на

уморяемостта. В този случай мускулът ще получи максимално натоварване. А ако това не е

един мускул, а едновременно всички (по възможност), организмът ще отдели колосална

енергия! В резултат, той ще развие устойчивост именно към ударни въздействия. Наистина,

организмът няма да се приучи към продължително физическо натоварване, но на него това не

му и трябва. Ако му трябва, това ще означава, че вие работите като хамалин и нужната ви

издръжливост ще развивате през целия си трудов ден. Но развиването на издръжливостта

изкуствено – това е сфера на професионалните спортисти. Само не казвайте, че това води към

здраве. Много по-полезно е да се развива издържливост на ударни претоварвания. И от това

качество организмът ще се освобождава много по-бавно, отколкото от останалите качества,

свързани с развиване на издръжливостта. Затова тренирането за сила по принцип не може да

бъде продължително. Остава само въпросът за размера на натоварването, тъй като

претоварването води до трагедии. Обаче в предлаганата методика претоварване е невъзможно,

тъй като натоварването се дозира от подсъзнанието.

Трябва да се има предвид, че силова тренировка в чист вид, както тук я разбираме, не се

практикува в нито един вид спорт. При максимално натоварване мускулите се уморяват много

бързо – за 3, най-много 5, минути. Всяко упражнение, което изисква продължително време,

развива силова издръжливост или просто издръжливост.

В идеалния случай най-добре би било чисто силовата тренировка да се допълни с

каквато и да е игра – футбол или волейбол например. Но тази игра трябва да си остава игра – да

носи физическа радост и удовлетворение.

КАК ТРЕНИРАТ БЕБЕТАТА

Представете си, че се намирате в безтегловност. Няма опора, нито за ръцете, нито за

краката. Ситуацията е общо взето позната. През двата месеца до раждането си, всички сме били

в такава. И така, опора няма, но трябва да се развиваме (тренираме). Природата е намерила

изход от това положение и както винаги – гениален. Намирайки се в майчината утроба, бебето

―работи‖ напрягайки ръчички и крачета. После, след раждането си то ще продължи ―работата‖

си, вече лежейки по гръб. От страни изглежда като че ли бебето безразборно маха (преплита) с

ръчички и крачета, но пипнете тези ръчички и крачета. Те са толкова напрегнати! И още как. И

никой не го е учил на това, никой друг освен Природата. По-нататък, след време, когато

съзнателното ―Аз‖ надделее над подсъзнателното, детето ще забрави за естествената

тренировка. Земното притегляне заменя безтегловността, и детенцето, от гражданин на

Вселената, се превръща в обикновен жител на Земята. Жалко, а всичко започна така красиво.

Не знам в каква степен Йога е заимствала от тренировката на бебетата, но такова

подсказване от Природата не бива да се оставя без внимание. Едва ли през цялата си съзнателна

възраст вие сте се занимавали с тренировка без натоварване на мускулите отвън – било чрез

гумено въже, гири или собствената тежест на тялото. А тук подходът е принципно нов – на

мускула се противопоставя друг мускул. Най-вероятно вие вече сте минали курса на младия

войн, във вида на аеробики и диети, така че нямате какво да губите. Може да си струва да

изпробвате нещо ново.

19

ГЛАДНАТА ДИЕТА

Може да прозвучи банално, но диетата е поредният нож с две остриета. От една страна

ние принуждаваме организма си да гладува и той започва да черпи енергия от мастните ни

запаси. При наличието на достатъчно силна воля можете даже да отслабнете. От друга страна

обаче, не дай си Боже някога да се отпуснете и да преядете – всички излишни килограми ще се

върнат с мълниеносна скорост. Този ефект е познат на тези, които са се опитвали да отслабнат

по този начин. Работата е там, че намирайки се на гладна диета, организмът свиква да усвоява

максимума от изядената от човека храна. И ако преди е усвоявал 20%, то сега той усвоява 70%

или 90% от храната.

Въобще, излишното тегло е белег за слабости в здравето. Но може всъщност да се окаже,

че това не е най-слабото ви място в организма. Ако на някой експериментът с гладуването се е

удал с лекота, това не означава, че е така за всички. Организмът ви може да е в шок след

поредното наддаване на килограми, а вие му добавяте още и гладуване. Това е все едно да

лекувате главоболие с гилотина.

Какъв съвет може да се даде? Измислете си такъв начин на живот, при който излишното

тегло ще бъде бреме за организма ви. Колкото повече това тегло ще ви пречи, толкова по-бързо

организмът ще започне да се освобождава от него. Но се запасете с търпение. Този дисбаланс, в

резултат на който се е появило излишното тегло, се е формирал с години. Затова той е много

скъп на вашия организъм и на организма ви няма да му е леко да се раздели с него. От вас ще се

изискват много усилия, докато накарате организма си да тръгне с вас.

ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА

Сигурно всеки от нас си е задавал въпроса за възможностите на справедливостта

приживе, а не след смъртта или във вечността. И как би трябвало тя да се прояви? Коя е най-

висшата ценност за човека? Струва ми се, че това е самият факт на живота. Само че живот

пълноценен, а не изнемощяло, гаснещо съществуване сред доктори и болногледачки, когато си

готов да дадеш всичко за здравето си. Ние по-голямата част от времето си работим, набавяйки

си блага, които в очите на майката Природа не се котират въобще. Здравето е благо, което

трябва да се изработи със системен труд. Правото да бъдеш здрав изисква постоянно

потвърждаване. За тази цел трябва да си в състояние да си налагаш – нещо, което не всеки

може. Но затова пък навсякъде първият тост е за здраве! Правилно е, че живеем толкова малко.

Нашата слабост и безволие са толкова огромни, че ги експлоатират цели индустрии! Готови сме

да платим, но не искаме да се напрягаме или вече не можем. Опитваме се с бедния си интелект

да проникнем, в така наречените, фини светове и там да търсим отговори на наболелите

въпроси.

Човек, по силата на своята природа, жадува за справедливост. Виждайки, че нея я няма

на този свят, той, по някаква причина решава, че тя трябва да е на другия. Откъде накъде? Ако

справедливостта въобще не възтържествува в нашия прост и примитивен свят, то как бихме я

постигнали в другия, по-тънък и съвършен свят, за който нищо не е известно? Къде е

гаранцията, че всички старания ще бъдат възнаградени? Възнаградени кога? И въобще какво

означава „възнаградени‖?

У всички трябва да има трезвомислие и висша целесъобразност. Коя е най-висшата

ценност за човека? – Животът! Не неговото качество, а просто животът при всякакви условия.

―Не убивай!‖ Не убивай нито себе си, нито другите. Затова възнаграждението на човека за

неговия труд може да бъде само животът и неговото продължаване. Колкото по-съвършен е

човек, толкова по-дълго му е дадено да живее. Съществуващата днес продължителност на

живота е нищожна в сравнение с тази, която би могла да бъде. И 80, и 100 години – това са все

нива около нулата, като се има предвид, че човек може да живее толкова, колкото иска.

20

НЕОСТАРЯВАЩИЯТ МОЗЪК

Този голям орех крие в себе си цяла вселена. По-голямата част от него вероятно

завинаги ще остане непозната, но ще поговорим за известната част. Общоизвестно е, че с

възрастта се повишава артериалното налягане. Причина за това е склерозирането на

кръвоносните съдове в главния мозък. Те се стесняват и за да поддържа постоянно

кръвообращението, на организма му се налага да повишава кръвното налягане. Тоест, докато

сърцето ни е още здраво, то се справя с повишеното натоварване. Но то се износва по-бързо,

понеже му се налага да работи на по-високи ―обороти‖. И така, съдовете се свиват, губят

еластичност и стените им трудно издържат на нарастващото налягане. В един момент се

изчерпват всички резерви от здравина – и инсултът е готов. Как да се избегне катастрофата?

Първи подход. Той не решава проблема, но отлага финала. Правите пътека до

поликлиниката и аптеката и се въоръжавате с последните достижения на науката. Гълтайте ги

навреме и ги пийте правилно, за да подействат по-силно. Тогава има шанс да спечелите още

няколко години живот. Затова пък това ще са такива години! – Едно разваляне на времето може

да се превърне в цяла епопея. Кръвоносните съдове вече са толкова слаби, че не могат да

издържат резки колебания на атмосферното налягане. А някога, в далечната ви младост те са

издържали налягане от 2 атмосфери. Знаете ли колко е това? – Около 1500 милиметра живачен

стълб – десет пъти повече от нормалното артериално налягане! Къде е изчезнал целият този

запас от сила? Организмът, следвайки своята си логика, просто се е освободил от него, като от

ненужен товар. А после ние се опитваме да подменим този изгубен запас с лекарства. Смешно

е! Медицината дава на човека възможност за кратко да си поеме дъх, шанс, от който може да се

възползваме. Но тя не е в състояние да върне здравето. „Спасението на давещите се ...‖

Вторият подход е постоянно да се поддържа някакъв запас от сила на здравето. Как? –

Естествено, с помощта на тренировки, при които съдовете ни са подложени на пълно

натоварване. Риск от претоварване разбира се съществува, но само при традиционните

методики. В предложената по-горе тренировка вас ви пази подсъзнанието.

Да разгледаме проблема от друга страна. Всички мускули или групи мускули са

свързани еднозначно с определени участъци на главния мозък. В този тандем е невъзможно

независимо съществуване – развива ли се едната част, ще се развива и другата. И обратно.

Експериментално е доказано, че при постоянно бездействие на дадена мускулна група, в

съответстващия мозъчен участък се намалява количеството на кръвоносни съдове чак до степен

на пресъхване на капилярите – една от типичните форми на склерозата. Това е страшен процес,

но добрата новина е, че той е обратим – до определен момент, разбира се. Провеждани са опити

с мишки, като се е следяло състоянието на мозъка им през отверстие в черепа с поставена

прозрачна преградка. Какъв е изводът за нас? Когато се повишава налягането у човек с

неразвита мускулатура, ясно е, че склерозата поразява именно тези участъци в мозъка, които

контролират атрофиралите мускули. Но с възрастта кръвното налягане се повишава даже и при

спортистите. Причината за това е в неравномерно развитата мускулатура и вследствие на това –

на съответстващите участъци на мозъка. Тоест, деградирали участъци има у всички и те

принуждават организма да повишава налягането. Нивото на здравето се определя не от

силните, а обратно – от най-слабите участъци на организма. Как в Природата всичко е добре

устроено и най-важното – правилно! Хармонията е над всичко. Така че, ако искате да бъдете

здрави, търсете слабите си места. А как да ги търсим – ще попитате вие, – как да изградим

хармонично тяло? – Много просто: тренирайте, както се предлага тук и слабите страни на

организма ви ще се развият сами. Организмът сам ще определи колко и къде не му достига

нещо, вие само му създайте условия за това.

21

КАК ДА ПОМОГНЕМ НА СВОЯ СТОМАХ? Изчислено е, че средно човек спи 20 години. А изчислявал ли е някой колко време

изразходва в съзерцаване на вратата на тоалетната човек страдащ от запек? Ще ви кажа –

много! Наистина, това беше отдавна.

Целият стомашно-чревен тракт е обгърнат от мускулни влакна, а самият стомах

представлява мускулна торбичка. Когато гореспоменатият тракт изведнъж сдаде багажа, в

главите ни не ни хрумва нищо по-умно от това да го поливаме със сиропи и да го ръсим с

прахове. Тоест, мускулите постепенно атрофират, а ние гълтаме ферменти, за да ускорим този

гибелен процес. Мислим си, че така ще е по-лесно да се изцери. За да избегнете печалния

финал, отнесете се внимателно към следния съвет: не изнежвайте стомаха си. Той е длъжен да

може да работи добре. Не трябва да се глези с рафинирани храни, нека смила груби. Не яжте по

десет пъти на ден, а изяжте всичко на два пъти или наведнъж. Нека се поразтегне стомахът ви,

нека поработи. Нека целият храносмилателен тракт се натовари. За какво друго ни трябва той?

Не ставайте роб на стомаха си, не го превръщайте в капризна принцеса. Той е ваш работник,

нека да работи.

Следващия съвет: по време на тренировка не пренебрегвайте дихателните упражнения и

непременно усвоете техниката на коремното дишане. Като активно масажирате коремната

област ще си помогнете да се справите със запека. Ще развиете диафрагмата и междуребрените

си мускули. Освен това, по естествен начин у вас ще се развият мощна коремна преса и гърб,

тъй като тези мускули са противоположни един на друг. Но най-важното е, че по време на

тренировка цялата коремна кухина и областта на малкия таз ще се къпят в свежа, наситена с

кислород кръв. По-добро лекарство за вашия стомашно-чревен тракт просто не съществува.

Вие ще се избавите също така и от застойните явления в малкия таз и това ще ви предпази от

възникването на много проблеми. А при мъжете потентността ще е винаги на висота. (На тази

тема си струва да отделим повече внимание, но по-нататък).

Друг е въпросът, ако стомахът ви е болен, например имате язва, която в момента е

изострена, а може и да кърви. Веднага на лекар! С негова помощ постигнете утихване на

болестта и използвайте този период на затишие за физическото си развитие. Но ако в дадения

момент нямате особени проблеми, то и никога няма да ги имате, ако спазвате дадените

препоръки. Ще ви е все едно кога да ядете, какво да ядете, колко да ядете и дали въобще да

ядете през деня. Това няма да се отрази на работоспособността и самочувствието ви. Стомахът

ви вече няма предварително да изработва храносмилателен сок и да ви моли да се храните. Той

ще е готов да се храни по всяко време, вие само му хвърляте залък. Някой би казал, че при този

случай той ще усвои по-малко хранителни вещества. Дори и така да е, на вас това какво ви

пречи? Това е проблем на стомаха и на целия организъм, така че те да се оправят с него. И те

ще се справят! Даже не си представяте колко добре ще се справят.

НАЙ-СЛАБОТО МЯСТО В ЧОВЕКА

На основата на опита си с груповите тренировки смея да твърдя, че това е гръбнакът!

Той може да боледува във всяка възраст. Скоростта на дегенерацията му е невероятна, затова

някои хора още през 30-те си години успяват да се запознаят с пръстите на мануалния терапевт.

Наистина, те снемат неприятните симптоми, но нищо повече. Всички гръбначни неприятности

идват вследствие на деградация на междупрешленните дискове. Те изтъняват, като при това

понякога се и изкривяват. Нервните окончания се притискат от прешлените, причинявайки

неприятни усещания. Опитните пръсти могат да наместят прешлените, но след известно време

те пак се връщат на старото си място. И така до безкрай. От този омагьосан кръг можем да се

измъкнем само чрез тренировки. Няма никакъв друг начин да се укрепи отслабеният гръбначен

стълб. За да се удебели междупрешленният диск, той трябва да се подлага, макар и за кратко,

на развиващо натоварване. Лекарства и масажи тук не помагат. Ако искате да имате здрав

22

гръбнак, дайте на организма си да разбере това. Дайте дължимото на мануалния терапевт за

неговото изкуство и не си губете повече времето. На вашия гръб са му нужни само 5 (пет!)

минути на ден. Ефектът ще дойде след седмица. Може да не вярвате – няма значение, пак ще

имате резултат.

Не се опасявайте, че имате слаб гръб. Много добре, че е слаб – това означава, че

организмът ще се заеме първо с него. Това е един от ефектите. Въобще, казаното дотук важи

напълно и за целия опорно-двигателен апарат. Обръщали ли сте внимание, как с възрастта

подвижността на ставите се ограничава, как предпазливо се придвижват старите хора? А това

става поради изтриването на хрущяла. С всяка изминала година той става все по-тънък и по-

тънък, ограничавайки подвижността на ставата в крайните позиции. Всяко невнимателно

движение може да причини нетърпима болка. И в добавка на това – метеочувствителност. Вие

искате ли това?

МАЛКО ЗА КОСТИТЕ

Един от проблемите на възрастта е така нареченото измиване на калция от костите,

вследствие на което те стават леки и трошливи. Очевидно, здравината на костите е една от тези

неизползвани функции, от които организмът се освобождава. Това, че калцият се отмива

поради неизползване, а не поради старост, се потвърждава от следния факт: космонавтите, по

време на престоя си в космоса, с катастрофална скорост губят мускулна и костна маса. След

приземяване, те съумяват да се придвижват само благодарение на ежедневни изнурителни

тренировки на специални тренажори, всеки от които е произведение на изкуството. Така че

гълтането на препарати, съдържащи калций, може да забави този процес, но никога не може да

го обърне обратно. Единственият начин да си запазим костите е да ги подложим на

допълнително натоварване, както го правят космонавтите.

ЗА ДНЕВНИЯ РЕЖИМ

Неизвестно от кого и кога е постановено, че строгата дневна програма е полезна за

здравето. Тази трайна заблуда се нуждае ако не от опровержение, то поне от корекция.

Какво му е хубавото на дневния режим? Това, че организмът предварително се подготвя

за всички предстоящи събития. В очакване на приема на храна, той отделя стомашен сок,

събужда се преди да звънне будилникът, дава призив за изпразване на червата в определено

време и т.н. На практика организмът си облекчава живота, което е напълно в неговия стил. Но

струва ли си да угаждаме на организма си? Това не означава ли намаляване на изискванията

към здравето – неговото ниво задължително ще се понижи при такава незаинтересованост?

Строгият дневен режим трябва да се предписва само на болни хора. Той ще им помогне

по-бързо да възстановят силите си, тъй като облекчава процеса на жизнената дейност. Но за

какво му е това на здравия организъм?

ЗА СИЛАТА НА ВОЛЯТА

За разлика от целия животински свят, човек притежва разум. А това не е някакъв друг

цвят на косата или шести пръст на ръката. Това е качествено нова субстанция! Въпреки това,

човек живее по-кратко от много представители на животинския свят. А е уж разумен! Какво е

спечелил той благодарение на този разум? – Нищо, освен много начини за самоунищожение.

Ние не умеем да използваме разума си за добро и не познаваме възможностите му. По

най-оптимистични данни, нашият физически мозък работи само на 20% от потенциала си. За да

се научим за използваме останалите 80%, трябва да тръгнем по пътя на собственото си

23

развитие. Това е дълъг и тежък път. Той може да се измине, като всеки ден правим по една

малка крачка напред. Стартовите условия за всички са равни, но само малцина ще успеят да

изминат този път. Какви ще са тези, които ще го преодолеят?

– Абсолютно здрави

– Млади и физически силни

– Добри и волеви.

Волята винаги предполага наличието на развит интелект: волята може да бъде само

осъзната. Този фактор значително стеснява кръга на потенциалните последователи.

Недалновидният и безволев човек със сигурност е обречен на провал. Ще кажете, че това е

жестоко. – Ни най малко. Природата не може да бъде жестока – това е естествен подбор. Ако

искате да постигнете каквото и да е, трябва да сте целеустремени и силни.

Само добрата и осъзната воля представлява тази съзидателна сила, можеща всичко.

Развиването на физическата и духовната същност не са нищо друго, освен начини за развиване

на човешката воля. Единственото препятствие на този път е самият човек. Преодолейте себе си!

ТРЕНИРОВКАТА Тази глава няма за цел да покаже всички упражнения. Те са достатъчно много. Някои от

тях представляват различни варианти и са измислени специално за разнообразяване, за да се

избегне свикването с определен вид натоварване. През началния етап е важно не количеството

на упражненията, а правилното им изпъление. Необходимо е да почувствате всичко, което ще

трябва да направите. Това са нехарактерни действия за човека – ние не сме свикнали да се

съпротивляваме на себе си. Трябва да научим организма си да го прави. Вашите разум и воля

ще трябва да преодолеят съпротивата на вашия организъм. С течение на времето, вие ще можете за изменяте упражненията или даже да си

измислите свой собствен комплекс.

Особени условия за тренировките не се изискват. Добре би било, ако имате огледало – за

самоконтрол. Освен това, то значително повишава ефективността на тренировките, а прогресът,

който наблюдавате, ще ви послужи като допълнителен стимул.

Относно претоварванията. За да не изпитвате мъчителна болка, трябва да спазвате

следните изисквания:

– Никога не бързайте при изпълнение на упражненията! Не форсирайте натоварването

на всички мускули изведнъж. Помнете, че резултатът зависи преди всичко от редовността на

заниманията. По-горе не веднъж бе казано, че по време на тренировка ставите са подложени на

двойно натоварване. За да може организмът да успее подсъзнателно да отреагира на

недопустимо превишаване на натоварването, му е нужно известно време. Не го лишавайте от

него.

– Ако почувствате слабост или световъртеж, незабавно прекратете тренировката, седнете

или легнете. Причина за това може да бъде неразвитата ви система за саморегулация.

Работещата мускулна маса е поискала усилен прилив на кръв и кръвта се е оттекла от мозъка. В

това няма нищо страшно. С времето организмът ще свикне по-бързо да реагира. След почивка,

може да продължите тренировката.

– Правете неголеми паузи между упражненията. На първо време това е необходимо. По-

късно може съвсем да ги съкратите и да изпълнявате комплекса на един дъх.

24

Упражнения

1. Стойка на щангист и гръдно дишане

На лявата фотография е изходното положение. То изгражда правилна осанка и укрепва

гърба. Краката са разкрачени повече от ширината на раменете, коленете са леко свити,

стъпълата – по възможност успоредни. Коленете са приблизително над стъпалата –

погледнати отстрани, да не изглеждат като буквите ―Х‖ или ―О‖. Тежестта на тялото е

разпределена равномерно по цялото стъпало. Раменете са отпуснати и разтворени, гърбът е така

извит, че при кръста се образува седловина. В това положение гърбът притежва максимална

издръжливост на натоварване, затова се препоръчва вдигането на тежести да става именно в

тази поза. Оттам и наименованието.

Преди всичко, научете се да вдишвате през носа и да издишате през устата през плътно

стиснати устни, сякаш гасите свещ от разстояние. Вдишването и издишването трябва да са

забавени, плавни и без резки движения. Правим дълбоко вдишване с гърди, в крайната точка

малко задържаме, максимално разтваряме рамене и извиваме гърба. После без бързане

издишваме. През това време се изгърбваме, както е показано на втората фотография. Раменете

увисват на шията. Освен това тазът се извива навътре. Мускулите на коремната преса трябва да

са напрегнати. Обърнете внимание, че главата винаги стои изправена. Добре е да имате

огледало, в което можете да се контролирате. Главният момент в първите три упражнения е

работата на гръбначния стълб. Ние го разтягаме напред-назад. Не бързайте! Само забавени

движения! Това е гаранция, че няма да увредите нищо в себе си. Отделете си малко време за

усвояване на това упражнение. В разни варианти, това движение на гръбнака ще се използва

често. А сега го повторете 10-12 пъти.

25

2. Юмруци в земята

Да добавим към предишното упражнение движение с ръцете. При вдишване, изтегляме

лактите назад (с отворени нагоре длани), а при издишване натискаме юмруци надолу между

коленете, все едно ги заравяме в земята. Ръцете са напрегнати постоянно. Постарайте се при

вдишване буквално да допирате лопатките на гърба си. При издишване раменете се отпускат

надолу, те трябва просто да увиснат на шията. Изтегляйте надолу лопатките си, за да се

разтегнат мускулите между тях (това е гръдният дял на гръбнака). При издишване, свиваме

пръстите на ръцете си до полусгънато състояние, но не в юмрук. Главата стои изправена, не се

накланя. Обърнете внимание на положението на китките в края на издишването. Кокалчетата

на едната китка допират тези на другата, а дланите са обърнати навън. Повтаряте 10-12 пъти.

3. Преса от гърди

Преса с широк хват от гърди на въобръжаема щанга. При вдишване, гръбнакът се извива

образувайки седловина (както в предишните упражнения), а при издишване се огъва като

колело. Старайте се при вдишване максимално да разтваряте гръдния си кош. При издишване

се протягате напред, изтегляйки рамене, сякаш се държите за нещо. Може също да си

представите, че някой силно тегли ръцете ви напред. Ръцете не се отпускат, а въображаемият

хват си остава широк през цялото време. Повтаря се 10-12 пъти.

26

4. Маймунска походка

В предишните упражнения разкършвахме гърба напред-назад, а сега ще го направим

наляво-надясно. Без бързане се прехвърляме от крак на крак. Така се движи важна и дълбоко

уважаваща себе си маймуна. Плавно и мощно. Рамото се накланя към десния крак, страейки се

с реброто си да докоснем таза. Мускулите на коремната преса са винаги напрегнати. Вдишване

през носа. Продължително издишване през устата.

Повтаряме 15-20 пъти. Не се прегърбвайте.

5. Въртене на таза

Въртене на таза – плавно, с широка амплитуда, с леко сгънати крака. Коремните мускули

са напрегнати. Повече котешка грация и еротичност в движенията. Следете се в огледало, за да

се получи красиво. Използвайте всякакви познати танцувални движения. Импровизирайте!

Само правете всичко забавено и с напрежение. Трябва да постигнете разгряване на кръстната

област. Не забравяйте за симетрията – движенията отначало са в едната посока, а после – в

другата. И не бързайте. Движенията трябва да са плавни, прочувствени.

По правило въртенето в едната посока се удава по-лесно от обратното. Не трябва да си

облекчавате живота – научете се да се въртите еднакво добре и в двете посоки.

Вдишването е спокойно и дълбоко. По време на вдишването не спирайте, тазът

продължва да се върти. Дълго издишване. За времето на едно издишване трябва да успеете да

направите няколко не-бързи оборота. За упражнението са отделят 2-2.5 минути.

27

6. Коремно дишане

Стоим изправени с крака леко сгънати в коленете. Едва-едва прегърбени. Сега гръдният

кош е неподвижен и вдишването се извършва от ―корема‖. Обемът на белите дробове в този

случай се увеличава само за сметка на отпускането на мускулите на диафрагмата. Когато

коремът се издуе толкова, че отстрани изглеждате сякаш сте глътнали футболна топка, може да

започнете издишване през устните, свити сякаш свирите. Гръдният кош трябва да остава

неподвижен. Не трябва да се издишва бързо. Задачата ни е да прочувстваме самия процес на

издишване. Мускулите на коремната преса трябва да са напрегнати. Повтаряте 15-20 пъти.

Освен че развива диафрагмата, това упражнение чудесно масажира органите на

коремната кухина и причинява приток на свежа кръв в тях. Това е извънредно важно, тъй като

те с години лежат неподвижно, задъхвайки се от застояла кръв. Трябва да ги раздвижим, нека

се разтегнат или свият, нека се потъркат, в края на краищата, един в друг. Ако нищо не правим,

то по-нататък ще става все по-зле. Затова дишайте и не се учудвайте когато стомашно-чревният

тракт заработи нормално и в частност запекът изчезне.

7. Гълтане на корема

Стоейки изправени, повдигате гръдния кош, гълтайки корема си. При това гърбът се

извива заключвайки кръста, а раменете се изтеглят назад. Задържате две секунди в това

положение и после спокойно се връщате в изходна позиция. 8 – 10 пъти.

28

Сега може да ускорите темпото. С кратко вдишване или въобще без вдишване, гълтайте

корема си в областта на слънчевия сплит, все едно са ви ударили там. 20 – 25 пъти. След

упражнението, като минимум трябва да почувствате слънчевия си сплит. Стои ли си на

мястото? – Това е добре.

Упражнението добре развива междуребрената мускулатура и диафрагмата.

8. Културист

Представяме си, че сме културист на подиума. Вдигайки ръце, правим дълбоко

вдишване. Постепенно издишваме и с навеждане правим движението, показано на снимките.

Ръцете са напрегнати постоянно, както при вдишване, така и при издишване.

Не се напъваме! Въздухът обезателно трябва да излезе. Все едно произнасяме едно дълго

―ФУ-У-У‖. При издишване ръцете са отпред, за да почувстваме как се разтягат мускулите

между лопатките. Широко амплитудно и много ефективно упражнение за гръдния дял на

гръбнака, гръдните мускули и целия раменен пояс. Не го изпълнявайте, ако не сте разгряти! В

противен случай може да си разтегнете мускули на гърба.

Гледате винаги напред, препоръчително в огледало. 10-12 повторения.

9. Китайски палячо

Упражнение за шийния дял на гръбнака. Стоим изправени, ръце отстрани, на нивото на

раменете. Лактите са по възможност зад гърба.

При вдишване отмятаме глава назад, леко се накланяме, повдигаме рамене. Стремим се

да облегнем тила си върху лопатките. Тилът трябва да се измори, изтръпне или загрее – това е

29

признак за дълбока проработка. Повтаряме 20 – 25 пъти. Внимание! Никакви резки движения!

Всичко се прави плавно.

10. Поглеждаме наляво, погледаме надясно

Стоим изправени, не се прегърбваме. Напрягаме челюстта, като леко я издаваме напред.

Зъбите не се стискат. В това положение предните мускули на шията трябва да са напрегнати.

При мнозина от тях са останали само жалки влакна, но ние можем да им върнем правилната

форма. Без бързане и без отпускане, обръщаме глава наляво докрай, а после надясно.

Повтаряме 15–20 пъти. Дишането е произволно. Не бързайте! И без резки движения. С

възрастта, отлаганията на солите дават да се разбере за присъствието им все повече и по-често.

За да не си причините болка, спазвайте едно просто правило: Б-а-в-н-о!

11. Боксьор

При вдишване се извиваме и изтегляме главата си максимално назад и изтегляме

челюстта нагоре. Ръцете са изпънати назад, като на снимката. Представете си, че излагате

гърдите си пред небето. Трахеята ще се разтяга, затова на първо време може да имате лека

кашлица. Гръдният кош е максимално разтворен.

При издишване се изгърбваме, покривайки глава с ръце (като боксьорите) и притискаме

брадата към гърдите. Ако брадата не може да докосне гърдите, можем леко да натиснем тила си

с пръсти. Само не се пресилвайте! В никакъв случай не бързайте! Упражнението разтяга

шийния и гръдния дялове на гръбнака, затова бъдете внимателни. Вратът и ръцете са постоянно

напрегнати! Повтаряте 10–12 пъти.

30

12. Усукване

При това упражнение, брадичката не се отлепя от гърдите. При вдишване разтваряме

гръдния кош като на фотографията. При това брадата е притисната, колкото може по-високо.

При издишване се изгърбваме, огъвайки гърба си като колело, а главата я извиваме

около брадата. Извиваме ръцете с лакти навън, а раменете теглим надолу.

Упражнението особено добре развива гръдния дял на гръбнака – мъртва зона при

повечето хора. Ако погледнете отстрани по време на това усукване, ясно ще видите колко

статична е била тази област на гръбнака между плешките. Тя трябва да се раздвижи, да й се

даде живот. Но без резки движения. Повтаряте 8–10 пъти.

13. Динозавърче

Завършващо упражнение от гръбначната серия.

Краката са широко разкрачени. При вдишване се навеждаме напред с огънат гръб.

Кръстът е заключен и образува седловина. Коремът сякаш го изпускаме между коленете.

Главата гледа нагоре, като на снимката.

При издишването се изправяме и в най-високата точка притискаме брада в гърдите.

След това, завършвайки издишването, правим усукване, като в миналото упражнение.

Повтаряте без бързане и суетене 5–8 пъти.

При изпълнението на следващите упражнения свалете, моля, очилата и контактните

лещи, ако носите такива.

31

14. Лице

Ако правите това за пръв път, намислете си желание и изхвърлете от главата си мисълта,

че от това упражнение се получават бръчки. Погледнете си сгъвката на лакътя. Нима там има

бръчки? Лицето и шията остаряват най-бързо, точно поради това, че никога не се тренират.

Главният аргумент на рекламираните козметически средства е овлажняването и подхранването

на кожата на лицето. Идеята е добра, но защо да се отказваме от естествения способ? Кожата се

храни от мускулите, които покрива. Разгрейте лицевите мускули, изтласкайте застоялата кръв,

дайте възможност на организма да изхвърли отпадъчните продукти на метаболизма и да

достави свежи хормони на нужното място. Обърнете внимание как паралелно с остаряването на

лицето и мимиката става все по-бедна и неизразителна. Мимиката – това са мускули. А на

мускулите им трябва тренировка. На тях кремове и маски помагат толкова, колкото синапени

лапи на мумия. Но на някой му е хрумнало да облагородява тези мускули не с тренировка, а с

маска от краставици. И това заблуждение сега щателно се култивира, носейки огромни доходи

за индустрията, експлоатираща нашите слабости. Ако тренирате корема, ръцете и краката –

това е добре, тогава защо да е лошо да тренирате и лицето? – И смешно, и тъжно. Мога да

разбера жените, грижовни към своите лица. Всички искат да изглеждат добре. Но

безмилостната истина е, че влошаването на вида на лицето се среща само при остаряващите

жени, при младите то си е младо. Решете кое ви е по-нужно и после се захващайте за

тренировка или за краставиците.

И така – правим физиономии пред огледалото. Красотата е страшна сила! Най-

актуалното упражнение за жени. Ту разтягаме лице с опулени очи, ту го свиваме и затваряме

очи, притискайки с бузи клепачите. Не умеете ли да правите физиономии – ще се научите. И не

се стеснявайте – няма смисъл, никой няма ви види. Задачата ни е да уморим лицевите мускули.

Много важно е да ги прочувстваме. Те трябва да изтръпнат и да се сгреят. Само в този случай

лицето ще получи подхранване отвътре. Следете мускулите на челото също да участват. При

разтягане на лицето (снимката вдясно), те трябва да се протегнат чак до тила. 50–60

повторения. Темпо - според желанието ви.

15. Очи

След като свежата и гореща кръв, придошла през гръбнака и шията, вече е измила

лицето, трябва да я насочим към очите.

Просто движим очите от ляво на дясно и обратно. Само трябва да се изпълнява с

известно напрягане, все едно опираме очите в лявата и в дясната крайна позиция. Препоръчва

се очите да са затворени, за да се сгреят по-добре. 50–60 повторения. Препоръчително е при

крайните положения на очите да виждате разноцветни кръгове.

А сега ще направим същото във вертикална посока: нагоре до опиране и надолу, също до

опиране в крайната позиция. 50-60 повторения.

32

Вместо тези движения, може и да въртите очи или да рисувате с тях осморки. Трябва да

усетим топлина в очите от прилива на свежа кръв. Освен това очите ще се покрият с тънък

пласт от секреторна течност, овлажняваща очната ябълка. Ако това не се случи, не се

обезсърчавайте – всичко хубаво предстои. Също така ще почувствате известна умора на

мускулите в дъното на окото, зад очната ябълка. Това е добре – означава, че са поработили

добросъвестно.

16. Трениране на очната леща

И така, очите се къпят в гореща кръв. Дошло е време да раздвижим очната леща.

Очната леща е жива двойноизпъкнала леща, изменяща кривината си под въздействието

на околните мускули. Именно тях и ще тренираме.

Вдигнете ръка и съсредоточете вниманието си върху един от пръстите. Постарайте се

ясно да видите гънките на кожата му. Приближавайки ръка към лицето си, дръжте пръста си на

фокус. В даден момент капилярния образ ще започне да се размива в очите ви. Това е границата

ви. Движейки ръката си напред-назад, постарайте се да разширите диапазона на тази граница,

заставяйки очите си да поддържат фокуса. Размърдайте ръката си около тази граница наляво и

надясно, нагоре и надолу, но така че релефът на пръста ви да се вижда ясно.

2-3 минути са достатъчни. Подобни упражнения като профилактична мярка препоръчват

всички лекари. Но тогава упражненията се изпълняват на хладно тяло. При нас кръвта е гореща

и наситена с кислород и хормони, а обмяната на веществата е засилена от предишните

упражнения. Затова ефективността е по-висока.

17. Бицепси зад глава

Ръце встрани, лактите са не по-ниско от нивото на раменете и са изтеглени колкото може

по-назад. Без бързане, сгъваме и разгъваме ръце. При вдишване свиваме ръце зад глава, а при

издишване ги изправяме. Лактите трябва да си остават назад. Ръцете не ги отпускаме.

Повторяте 10–12 пъти.

33

18. Гръцки танц

Упражнението напомня на антични танци. Добро разтягане за раменния пояс.

Усукваме раменната става ту на едната, ту на другата страна. Ръцете са напрегнати и не

се отпускат. Представете си, че за ръцете ви са завързани две въжета и вие се усуквате на тях.

10–12 пъти.

19. Птичка

Много просто и много ефективно упражнение. Изходно положение – изправени, с ръце

встрани малко под нивото на раменете, а лактите са изтеглени зад гърба. От това положение

просто повдигаме ръцете си нагоре (на вдишване) и ги връщаме в изходна позиция (при

издишване). Тоест махаме с крила. По-ниско от изходното положение ръцете да не се спускат!

Плавно и без резки движения повтаряме 20–25 пъти. Дишането - недълбоко.

20. Преса на бицепса

Имитираме класическа преса на бицепса със щанга. При вдишване ръцете са отворени,

при издишване – свити. Бицепсът и трицепсът са постоянно напрегнати. Вдишването е

дълбоко, издишването – без бързане. Повтаря се 10–12 пъти.

34

21. Богомолка

В най-високата позиция ръцете са свити като предните крака на богомолка. Китките са

извити като куки навън. При издишване изправяме ръце, разтваряйки при това ―куките‖, сякаш

галим въздуха. Ръцете не се отпускат. Повтаря се 10-12 пъти.

22. Скиор

Торсът е наклонен напред, гърбът е извит, лактите – сгънати, а китките са извити назад.

Упражнение за трицепса. При издишване, с усилие изправяме ръце, без да изменяме

положението на тялото. 10–12 пъти.

23. Пръсти

В изходно положение, пръстите са изправени и притиснати.

Свиваме краищата им като на снимката, след това ги изправяме. Свиваме също и палеца.

С усилие и без резки движения. 20 пъти.

След това притискаме фалангите на пръстите към широката част на дланта. Също 20

пъти.

35

24. Широк хват

Пръстите са разперени. С усилие ги закръгляме донякъде, а след това отново ги

разтваряме. Следете пръстите да се закръглят във всички стави, не забравяйте и кутрето.

Повтаряте 10 пъти.

25. Пръстите в точка

При вдишване разтваряме ръце встрани, хубаво разпервайки пръсти. При издишване

събираме ръце пред себе си, притискайки пръстите в една точка. 5–7 пъти. Дишане дълбоко.

Пръстите не се отпускат!

26. Жабешко краче

Ръцете са вдигнати на нивото на раменете. Разперваме пръсти. Издишвайки, спускаме

ръцете надолу, изтегляйки при това пръстите си максимално нагоре. Шляпаме във въздуха, тъй

както жабата шляпа с крака по земята. Само че бавно и с усилие.

36

При вдишване, отпускайки пръсти, вдигаме ръце нагоре. Повтаря се 10–12 пъти. След

това упражнение мускулите, разтварящи китките трябва да се уморят.

27. Газ на мотоциклета

Ръце като при богомолката. Мишниците са пред нас и успоредни на земята. С усилие и

без бързане, даваме газ на мотоциклета. 15–20 пъти. Амплитуда – максимална.

28. Въртене на китките

Стойка – като в предишното упражнение. Въртим китките ту в едната, ту в другата

посока. По 20 пъти. Всичко се прави с усилие и не бързо. Стараем се лактите да не местим,

движат се само китките.

29. Лястовичка

Подпираме се на стол за равновесие. Изтегляме десния крак назад и го опираме на

пръсти. Вдигаме този крак от пода и го сгъваме в коляното (като на дясната снимка), при което

правим вдишване и леко се извиваме. Следете при сгъване на коляното то да не отива напред.

При издишване изправяме крака и изопваме пръстите му. Стараем се да не сгъваме в коляното

опорния крак. Повтаряме за всеки крак по 20 пъти.

37

30. Крака в седеж

Седейки на стол, при вдишване свиваме крака под себе си. След това при издишване ги

изправяме. Краката са напрегнати както при вдишване, така и при издишване.

Повтаряте 8–10 пъти. Обърнете внимание, че не тласкаме краката, а ги изправяме. Тоест,

по възможност коляното е неподвижно.

31. Велосипед

Седейки на стол, имитираме каране на велосипед. Само че нашият велосипед е стар и

тежък, и затова въртим педалите трудно и бавно. Не ги въртим, а ги натискаме. Стараем се да

вдигаме колене по-високо. Достатъчни са 20 оборота.

32. Стъпала – нагоре, надолу

Седим на стола. Краката висят, но не докосват пода. Повдигаме и спускаме стъпалата с

усилие. Не дръжте краката си изправени – сгънете ги леко в коленете, така че и мускулите на

бедрата да се напрегнат. Амплитуда максимална. 20 пъти.

38

33. Въртене на стъпалата

А сега въртим стъпалата си. 20 пъти в едната посока, след това толкова и в другата.

34. Аплодисменти

Изправяме крака. Извиваме стъпалата така, че кутретата им да се допрат. Краката са

изправени. След това разтворете стъпалата настрани – като на дясната снимка. Ако не се

получи веднага, не се обезсърчавайте – това е само въпрос на време. Упражнението разработва

и укрепва връзките на глезените, които обикновено се разтягат при стъпване накриво. Затова не

си заслужава то да се игнорира (нали скоро идва зима). 15–20 пъти са достатъчни.

35. Заставаме на пръсти

Изправяме стъпала, а пръстите извиваме нагоре, сякаш заставаме на пръсти. След това

изтегляме стъпалата към себе си, а пръстите обратно ги извиваме надолу. Подобни движения

правят пеленачетата, когато им проверяват рефлексите. Повтаряте 20-25 пъти.

39

36. Жаба

Представете си, че държите зад гърба си пръчка. При вдишване вдигаме пръчката

нагоре, при издишване я спускаме на тила. Обърнете внимание, че при вдишване се изопваме

нагоре с цялото си тяло, протягаме рамене и даже заставаме на пръсти. При издишване леко

приклякваме, огъвайки гръб и се стремим да си докоснем лопатките. Китките са извити като

куки. Ръцете са напрегнати и не се отпускат. 10–12 пъти.

37. Диба (уред за разтягане на тялото при за изтезания)

Представете си, че ръцете ви са вързани с въжета, с които ви разпъват като на диба.

Поемате въздух през носа и при издишване мощно изтегляте тези въжета към корема.

При вдишване (лявата снимка) огъвате гръб, накланяте се напред и сякаш изпускате

корема си между коленете. Раменете са максимално изпънати напред. Главата е изправена.

При издишване задължително се прегърбвате, отпускате рамене и подгъвате таза,

скривайки ръце в корема си. Напрегнати са ръце, гърди, коремна преса. Повтаря се 10–12 пъти.

40

38. Обръч

Пред вас на нивото на лицето ви има гумен обръч. При издишване (снимката вдясно),

обръчът тегли ръцете ви напред, сякаш иска да ги изтръгне заедно с лопатките. Гърбът е извит

като дъга. Почувствайте как се разтягат мускулите между лопатките. Обърнете внимание, че

дланите са обърнати навън.

При вдишване разтягаме този обръч, разтваряме гърдния кош и се извиваме в кръста. И

вдишването, и издишването изпълняваме мощно и плавно. Повтаря се 8–10 пъти.

39. Издърпване на раменете (протягане)

Протягаме напред рамене и лопатки, така че да се разтегнат мускулите в гръдния дял на

гръбнака. Последователно ту дясно, ту на ляво, по 10 пъти.

ОТЗИВИ

Отдолу е най-важната за мен оценка:

Идеята за развиване на организма без външни тежести има стари корени и намира

своето отражение в много методики и системи.

Преди 10 години, когато Звиад ме запозна със своята гимнастика, това не беше нещо

свръхново и невероятно.

Но той, като волеви и упорит човек, е успял да систематизира опита и знанията,

натрупани в тази област, и е създал красива и обоснована методика за развитие.

41

Аз мисля, че такава гимнастика е полезна за хора от най-различна възраст и ниво на

физическо развитие. Особено като се отчете, че може да се тренира при всякакви условия и

без използване на специално оборудване.

Искам да му пожелая успехи в популяризирането на своята гимнастика.

Директор на центъра, Академик,

доктор на биологическите науки,

професор В.И.Дикул

Невярващите и съмняващите се могат да разгледат това:

Михаил Малишев – първият и единствен човек, който е започнал да се занимава

самостоятелно. Не съм го тренирал, той се е ръководел само от книжката, без даже да е

виждал упражненията. За известно време се бяхме изгубили. Какво беше удивлението ми,

когато след няколко месеца разбрах, че през цялото това време той е тренирал. Вероятно не е

знаел всички упражнения, но е схванал главното - същността. А след това упоритостта и

волята са свършили своята работа. Много се радвам, че моите доводи някога са му се

сторили убедителни. Нещо повече – всички видеоматериали бяха подготвени с негова помощ,

за което му благодаря!

Здравейте! Казвам се Михаил, на 30 години съм и бих

искал да споделя с вас своя успех, който постигнах с

тренировките по ―Системата на Съвършенството‖.

Преди около 7 години, когато се запознахме със

Звиад, аз работех като продавач в магазин за електроника.

Тежката, отегчителна и безперспективна работа се

отразяваше на живота и здравето ми по най-негативен начин.

Така както мнозина от нас, които в детството си носехме

ученическите чанти на едно рамо, седяхме изкривени на

чиновете и по още, Бог знае какви, причини, някъде към 25-

годишна възраст при мен се изостри проблемът с гръбнака –

херния на Шморл в областта на кръста и протрузия в

гръдната част. Накратко, да живея без болка можех само

докато лежа. Не знам как щях да свърша, ако не бях срещнал Звиад. Отначало се отнесох доста

скептично към системата му, но ако нещо не ти е познато, това не значи, че не може да е вярно.

Затова реших да пробвам и започнах да тренирам. Безумно тежка и поначало трудна за

изпълнение, „Системата на Съвършенството‖ ми отправи предизвикателство, което аз приех и

не съжалявам. Със всеки изминал ден трениране, аз чувствах как силите и увереността в себе си

ми се възвръщат. След половин година аз напълно забравих за своите здравословни проблеми,

можех свободно да се движа и да вдигам тежки кашони. Разбрах, че не мога повече да си губя

времето в магазина и реших да успея в по-добра работа. Сега работя в крупна международна

компания като ръководител в отдел ―Продажби‖, уча в университет и посещавам курсове по

чужди езици. И в това няма нищо удивително. То е закономерност за тези, които желаейки да

придобият вяра в себе си, тренират по ―Системата на Съвършенството‖. Но това далеч не са

всички рекорди, които поставих през това време. Трябва да призная, че понякога, за да си

облекча живота и тренировките, а може би и защото ми беше интересно да открия предел и

алтернатива на Системата, аз се опитвах да заменя тренировките с различни видове спорт.

Имаше период, когато замених една от тренировките с бягане – и за трите летни месеца,

започвайки с пробег от 500 метра, който ми се отдаваше с голямо усилие, аз завърших сезона с

почти маратонската дистанция от 30 километра, които пробягах за два часа. Но уви, това не

42

подобри здравето ми, тъй като си травмирах коленете от продължителното и монотонно

натоварване на краката. Пробвах също плуване, бодибилдинг, фитнес, но нищо не може да

замени 30-минутната тренировка на ден по тази Система. Нито един вид спорт не дава толкова

здраве за толкова кратки тренировки. Не се съмнявайте в Системата за Съвършенството, а

просто тренирайте по нея! И след известно време вие обезателно ще кажете: ―Аз съм

абсолютно здрав, щастлив и уверен в себе си човек, способен да изкачи всеки връх!‖

Пожелавам ви Успех! Здраве! Щастие!

Михаил

Сергей Васянин. При него не се наложи нито да го убеждавам, нито да го уговарям.

Достатъчно му беше само веднъж да усети какво е това нещо. Днес е трудно да си

представя по-горещ привърженик от него. Неговият опит е интересен с това, че той се

намира в другия край на скàлата на темперамента. Ускорена обмяна на веществата – това е

характерно за Сергей. Докато аз водя относително малко подвижен начин на живот, то той

е винаги в движение и затова е жилав и издържлив. Най-добре той сам да разкаже:

За системата от упражнения на Звиад Арабули:

Първото ми запознанство с упражненията на Звиад Арабули стана по време на един

туристически поход през месец май, с ученици по река Воря. Първи май беше топъл, но вечерта

се захлади, а температурата на водата не беше повече от 8-10 градуса. Независимо от това, и

двамата искахме да се изкъпем. След студената река, Звиад предложи да се сгреем с помощта

на специални упражнения. След няколко минути цялото ми тяло гореше приятно. Даже не

стана нужда от хавлия – кожата ми беше суха и гореща.

Още тогава ми стана ясно: имал съм късмет да се запозная с уникално явление. Интерес

предизвикаха не само упражненията, но и техният автор, който е успял да създаде такава

система.

По-нататъшното познанство не ме разочарова. Независимо от почти пределните

физически усилия, които се изискват от трениращия при изпълнението на тези упражнения,

независимо от умората, която винаги идва след приключване на тренировката, всичко това се

компенсира от измененията в организма, които скоро стават забележими за всеки, който

тренира редовно по системата на Звиад Арабули. Понякога мощният ефект от упражненията

може да се усети буквално веднага след края на тренировката. Това се случи с мен след едно от

сутрешните занимания. Скоро след завършване на упражненията трябваше да провеждам устен

изпит на учениците си. В продължение на 9 часа си останах свеж и активен! Изпитът се получи

интересен, продуктивен и съдържателен. Оценките бяха добри. Жалко само, че децата малко се

поумориха.

Важна отличителна особеност на системата, за разлика от други физически

натоварвания, е подсъзнателното регулиране на усилията по време на тренировка. Ако

мускулите не са в състояние да издържат на това напрежение, което съзнанието изисква от тях,

никакви команди няма да заставят организма да се претовари над реалните му възможности.

При това положение е практически невъзможно да се получи травма, разтежнение или някакво

друго нараняване. Обратно, през цялото време ще трябва да „подкарваме с камшик‖ организма

си, тъй като е свикнал да мързелува, когато от него не се изисква пълно самоотдаване. Точно

това съзнателно подплесване представлява една от основите на ефекта, която организмът може

да получи от дадените упражнения.

Увеличението на мускулната маса в тялото на човек, трениращ по системата, става

забележимо в доволно кратки срокове. Но даже този эфект не може да се сравнява с

тренировката, която получава сърдечно-съдовата система. Съзнателното усилие, насочено към

работата на мускулите, води до мощно усилване на кръвообръщението в целия организъм, чак

до най-малките капиляри. По-интензивно протича обмяната на веществата, преодоляват се

застойните явления в органите и тъканите, в частност, по-бързо могат да зарастват мускулни и

ставни травми (ако те не пречат на изпълнението на упражненията). Нясъмнено, тренирането на

43

различните органи и системи на човека дава много по-голям ефект, ако те са обилно снабдени с

кръв, тоест добре разгрети. Такова разгряване на целия организъм увеличава ефекта от

упражненията, изпълнявани за очите, цялото лице, китките и стъпалата.

Навлизайки по-надълбоко във въздействията върху организма, които системата от

упражнения на Звияд Арабули оказва, си спомних за капиляро-терапията — теория за

излекуване на человека чрез подобряване работата на капилярите. Тя е била обявена и

обоснована за първи път от изтъкнатия руски лекар А. С. Залманов (1875 – 1965г.). Малко за

самата теория:

―Капилярите са най-малките кръвоносни съдове, пронизващи всичките ни тъкани и

органи. Десетки хиляди километри капиляри доставят до всяка клетка на организма кислород и

всички необходими й хранителни вещества, като при това те отвеждат продуктите от нейната

жизнена дейност. Именно на границата между клетката и капиляра протича обмяната на

веществата.

При нарушаване на капилярното кръвообращение клетката гладува, изпитва жажда,

задъхва се от недостиг на кислород. Това води до нейното заболяване и накрая – гибел.

Нарушенията в работата на капилярите са основната причина за всеки патологичен процес. ―

―Въпросът не е в това да се намери терапия за точно определена болест, а в това да се

възстановят нарушените функции на болния организъм, независимо от наименованието на

диагнозата. И причината за тези функционални нарушения е най-вече в капилярите – пише

Залманов. – Съвременната терапия пренебрегва капилярите, управляващи глъбинното

кръвоснабдяване на органите и тъканите, в които циркулира 80% от кръвта.‖

Изтъкнатият лекар А. С. Залманов, предвиждайки продължението на делото на своя

живот, е написал: ―Измененията на капилярните стени трябва да станат основа на медицината

на бъдещето‖.

Още през 30-те години на ХХ век доктор А. С. Залманов започнал да използва

терпентинови вани за капиляротерапия. Тяхното приложение позволявало да се отпушат

запушените капиляри, да се стимулира тяхната работа и значително да се подобри

кръвообращението. Този метод давал превъзходен лечебен ефект, но за съжаление бил сложен

и изисквал много внимателно прилагане.

Съвременните изследвания не само потвърдиха високата ефективност на метода на

Залманов, но и помогнаха да се отиде още по-далече в развитието на неговото учение‖.

Но нима системата на Звиад не оказва подобен ефект върху капилярите? В някои

отношения ефектът е може би още по-силен, тъй като той се постига не чрез външно

въздействие върху организма чрез специални тренажори, нито чрез вътрешно въздействие на

лекарствени препарати, а чрез естествената работа на самия организъм и още, по пътя на

съзнателно регулиране на силата на въздействие. Мисля, че значението на такава система за

оздравяването на човешкия организъм е трудно да се надцени. Уверен съм, че мнозина, които

изпитат върху себе си въздействието на тези упражнения, няма да се разочароват. Елате при

Звиад и ще успеете не само да оправите здравето си, но и да направите тялото си красиво и

силно Най-доброто потвърждение на тези думи представлява самият Звиад Арабули.

Пожелавам ви търпение и успех! При вас всичко непременно ще се получи, нужно е

само силно да го поискате.

Сергей В., ученик на Звиад Арабули.

С Виктор Кочетков се запознах, когато той беше за малко в Москва. Поговорихме и

разбира се, потренирахме. Той ми направи впечатление на волеви, целеустремен човек. Винаги

съм знаел, че на такава методика не може да има много последователи. Затова ми става

двойно по-приятно, когато последователят се окаже достоен човек. Неговите думи:

44

Казвам се Виктор. На 45 години съм. Искам да

споделя с вас – излезлите на пътя към здравето и

духовното съвършенство, своите впечатления от

методиката на Звиад Арабули. Занимавам се от април

2004 г. Срокът изглежда неголям, но вече имам

положителни резултати. Мускулите ми увеличиха обема

си, изчезна аритмията ми. Понякога ме мъчеше

остеохондроза. Престана. Увеличи се работоспособността

ми, което не е маловажно при 12-16-часова натовареност

на ден, с един почивен ден седмично. Методиката на

съвършенството ми попадна неслучайно. Трябва да кажа,

че винаги водя подвижен начин на живот. В различни

периоди съм се занимавал и с борба и лека атлетика.

Опитах да се занимавам и с волевата гимнастика на

Анохин, но отсъствието на информация и литература ме

спъваше. Атлетическата гимнастика не ми пасна.

Половин година в залата почти нищо не ми даде.

Благодаря на Звиад, който бе изнесъл в интернет

информация за методиката и клипове с упражненията. След първото занимание почувствах

прилив на сили. И това е естествено, тъй като при правилното изпълнение на упражненията

работи целият гръбначен стълб, а сърдечно-съдовата система доставя кръв до всички кътчета на

тялото – любител на дивана и автомобилната седалка (за предпочитане отопляема). Сега се

занимавам с пълно отдаване по 30-40 минути два пъти седмично. Няма да скрия, че в началото

беше доста тежко. После, като посвикнах, мускулите почнаха сами да си искат натоварване, а

постигнатите резултати радват и стимулират напредъка ми. Правилно пишат последователите

на Арабули: трябва просто да се занимаваш. При лична среща със Звиад си изясних, че

ограничения по възраст и пол няма. Пожелавам на всички ви успех, здраве и щастие!

За това, че Олга имала сериозни проблеми, научих едва когато всичко приключи. Затова

при тренировките към нея нямаше никаква снизходителност, а и тя самата не искаше

такава. Какво се получи от това, вижте отдолу:

Искам да изразя голямата си благодарност към своя треньор по Хадо-Йога – Звиад

Арабули, при когото се занимавам в течение на няколко месеца.

Поради начина си на живот, често пътувам с електрически влакове – неподвижно и

неудобно положение, уморяват се гърбът, шията. В резултат, вече 25 години страдам от

междупрешленна остеохондроза, с всички произтичащи последствия, тоест, периодически

изпитвах болка в горната част на гръбнака, друг път пък не можех да си завъртя главата наляво-

надясно, сякаш в гърба ми е забит кол. Дълго време ми беше проблем да държа телефонната

слушалка притисната между рамото и ухото, тъй като шията ми не се огъваше. Към 40-годишна

възраст бях натрупала и още куп неприятности, свързани със здравето: при ставане ме болеше

дясното коляно, а след работа в градината ми се сецваше кръста. Явно поради нарушено

кръвообръщение, аз усещах постоянно изтръпване между гръбнака и лявата лопатка.

В началото на занятията при Звиад, в течение на първия месец проблемите ми видимо се

изостриха. На мястото на изтръпването се появи болка като от много иглички. След известно

време болката започна да утихва и изчезна напълно, заедно с остеохондрозата. Ето вече

няколко месеца няма никакви прояви на това заболяване. Кръстът ми след тежките трудови

делници в градината, се възстановява не след една-две седмици, както по-рано, а още на втория

– третия ден. И накрая, престана тъй противно да щрака и да боли коляното ми при изкачване

на стълби или в планината. Така че аз мисля, че не съм си губила времето със заниманията при

45

Звиад. Да, отначало е тежко, пот се лее като из ведро и болят всички мускули. Макар че стоиш

на място, нито тичаш, нито скачаш. Но нали е известно, че най-тежката работа е работата над

себе си. Методът на Звиад е забележителен с това, че съвместява в себе си и разтягането, и

силовото натоварване. Укрепват костите поради усилването на мускулите и едновременно с

това се създава гъвкавост и подвижност на ставите. Така че, елате - няма да съжалявате.

С уважение, Олга

Когато Наталия дойде в залата, тя създаваше впечатление за мил и тромав човек.

Малко бавна и неособено ловка. Ръстът й е над средния (за жена) и вследствие на това

координацията й не бе тъй добра, както у миниатюрните жени. Знаех, че това е въпрос само

на време и упоритост. Както се оказа, упоритостта за нея не бе проблем. Жените неведнъж

са ме удивлявали със своята последователност, настойчивост и воля за постигане на дадена

цел. Мъжете са далеч от това. При тези си качества, Наталия е изключително очарователна

жена, с ясен и умен поглед и потресаваща усмивка! Тя си направи прекрасна фигура. Това е

наградата за труда й.

Искам да разкажа за впечатленията си и да ги споделя с всички, които желаят не само да

се занимават със спорт и да вкарат в ред външния си вид, но и да си оправят здравето. Не мога

да кажа, че преди започване на заниманията си с Хатха-йога при Звиад, въобще не съм

спортувала. В детството си се занимавах с най-различни спортни дисциплини, даже стигнах до

трети разряд по плуване. Затова впоследствие аз избирах басеин и аква-аеробика. Трябва

веднага да си призная, че към спортните занимания винаги съм се отнасяла несериозно, по-

скоро като към удоволствие и тренирах според настроението си. Затова и занятията ми бяха

нередовни. Но това напълно ме задоволяваше. Докато не станах на 30 години. Появи се

усещането, че организмът ми започва да сдава багажа направо пред очите ми: боли ме глава,

гръб; тъпа болка в коленете; сутрин не мога силно да си стисна юмрука; като се качвам по

стълба, на четвъртия етаж вече мисля, че ще умра; вечер съм пребита от умора и физическа, и

морална. Затова започваш да ограничаваш движенията си. Но тук пък те връхлита втора вълна

от ужас, като се погледнеш в огледалото: наддаване на тегло (хормонално или от възрастта, кой

знае), вехнене на кожата, бръчки, целулит, втора гуша и други подобни гадости.

И така, с целия този багаж един ден видях обява за набиране на група за занимания с

гимнастика (за всяка възраст), с красивото название Хатха-Йога. Струва ми се, че всеки човек

има за Йога някакви позитивни асоциации: позата лотос, медитацията, нещо много

одухотворено, бавно и полезно. И именно по тези причини ми стана много интересно. Идвайки

на първото занятие разбрах, че практически нищо не мога да изпълня, тъй като мускулите ми

или отсъстват, или не знам къде се намират. Изпотих се като мишка, коленцата се тресат,

ръчичките треперят. Даже такова просто упражнение като вдигане и сваляне на погледа не

можех да направя повече от 5 пъти, започна да ме боли глава. Но което ми хареса: никой не те

заставя и не те учи с настойчиво назидание, прегъвайки твоите ръце или крака, и не коментира

твоето (неловко) изпълнение на това или онова упражнение (поради отсъствие на мускули,

координация, сила или ум). Хареса ми атмосферата в залата: всеки работи върху себе си, без да

обръща внимание на другите и звучи позната и добре подбрана музика. И разбира се, самият

треньор Звиад не допуска да се натъжиш. Освен това, всички упражнения правим прави, без

подскоци. Това ми бяха първите впечатления.

След няколко занятия стана ясно, че това е не само балансирано физическо натоварване,

приемливо за тялото, но и енергийно задреждане на организма. На излизане от залата чувстваш

умора, но същевременно ти се иска да изправиш гръб и да разпериш криле! Вътре в теб –

стабилност и спокойствие, никакви крайни емоции. Затова, когато се върна вкъщи изпитвам

46

състояние на покой и отпускане. Добре и бързо заспивам. И което е удивително – не ми се

яде!!!

Към сегашния момент се занимавам вече повече от година. Макар, че в началото ходех с

прекъсвания, сега не мога да си позволя това. В мен се възникна потребност да правя това с

удоволствие и редовно. Ако не ходя дълго, започвам да се чувствам и изглеждам зле, тъй като

ми спада тонусът. А нали е по-приятно и леко да имаш и да чувстваш едно обгрижено тяло,

състоящо се от мускули, отколкото инертно и непослушно?

Сега е вече трудно да се оцени резултата от занятията, защото ми се струва, че винаги ми

е било така добре, както сега. Но ще се опитам, базирайки се на мненията на мои приятели – те

по-ясно виждат отстрани.

Гърбът ми се изправи, макар че бях изгърбена от дете. Раменете ми се изправиха, поради

това, че се усили кръстът ми. Хвалят ми гърба – станал бил много красив. Гръбнакът ми

обрасна с мускули, лопатките ми започнаха да се виждат, почти изчезнаха тлъстините по

хълбоците. Ако си стегна ръката, мога да покажа къде ми е бицепсът, къде – трицепсът,

въпреки че съвсем неотдавна това беше само една пълна ръка без никаква структура. Краката се

стегнаха много. Мускули се появиха и там, където даже не съм подозирала, че съществуват.

Което е особено приятно – намаля целулитът. Стегна се ханшът. Искам да обърна внимание, че

вече нямам и намек за втора гуша. Нещо повече – изчезнаха диплите около шията (при ръст 175

см., вече тежа 68 кг). Що се отнася до загубата на тегло, мисля, че това пряко зависи от

културата на хранене, макар и гимнастиката, безусловно, да помага за нормализирането на

обменните процеси. Всички консумирани калории се преработват в мускулна маса, която

придава усещане за лекота при придвижване, стегнатост и здраве.

Доведох на заниманията мои приятели и познати. Понякога се чувствам като

представител на мрежовия маркетинг, който възхвалява някакъв уникален продукт. Нужно е

просто да опитате. Може би точно от това да имате нужда.

Наталия Скокова

Надя – високо, стройно, красиво момиче. Веднага се забелязваше добрата й

координация. Също така се забелязваше и радостта й от преодоляване на трудностите. На

нея й харесваше, когато движенията бяха в хармония с музика. Веднъж някой я помолил да

опише накратко моята гимнастика. Тя казала, че това е аеробика плюс трениране с

тренажори едновременно. Този отговор ми хареса, затова и го помня. Ето думите й:

Казвам се Надежда. На 28 години съм. Аз съм доста активен човек и от детството си

редовно се занимавам с най-различни видове спорт. В последно време с това, което днес е

прието да се нарича фитнес (йога, пилатес, степ, боксинг, фитбол). Когато в нашия клуб се

появиха курсовете на Звиад, се занимавах средно по 2–3 пъти седмично. Първото занятие,

независимо от това, че смятах себе си за общо взето добре подготвена физически, ме накара

„здраво да се изпотя‖. Мога да кажа, че тези уроци подхождат както за всяка възраст, така и за

всякакво ниво на подготвеност. За мен ново беше следното: на този урок проработиха такива

групи мускули, които дотогава не са били задействани от каквито и да са други тренировки,

дори и от Йога. Например, мускулите на лицето, шията, пръстите на краката, ръцете, очните

мускули и т.н. – съгласете се, че те рядко се използват активно. Но най-важният е комплексът

от упражнения, предназначен за гръбнака. Той е залог за дълголетие. Знам, че мъжете и жените

най-често започват да се занимават със спорт, преследвайки една цел – да отслабнат. При това

те забравят за своето здраве, а едно красиво напомпано или слабо тяло съвсем не са синоним на

здраво тяло. С една дума, това са тренировки за хора, които се интересуват не само да

изглеждат добре, но и да се чувстват съответстващо.

47

Звиад, а на тебе - успехи! И благодаря!

Александър е един от малцината мъже, които идват на тренировките ни в зала.

Изключение, потвърждаващо правилото, че слабият пол само се преструва на слаб.

Александър в по-голямата част тренира самостоятелно. В залата идва рядко. По работата

му по време на тренировки се вижда, че той достатъчно и правилно разбира всичко и няма

нужда от външна помощ. Да се тренира самостоятелно, е наистина, доста тежко, докато

спортната зала си има своята позитивна аура. Общата работа обединява и облекчава до

известна степен труда, но от друга страна те задължва да се отдаваш напълно. Мисля, че

той идва именно заради това.

Допреди седем години водех активен начин на живот, но после започнах да се возя на

автомобил и някакси трудно взеха да ми се отдават качванията по стълби и въобще изведнъж

всичко стана някак си много уморително да се прави. Не казвам, че бях болен сериозно от

нещо, но нещо ми пречеше да живея пълноценно, тъй както бях свикнал преди. Веднъж, из

безкрайните простори на интернет попаднах на страничката на Звиад и веднага се

заинтересувах, свалих си книжката на айфона и я четях в транспорта, на път за работа или към

дома. И разбрах – имам нужда да пробвам това нещо. Отначало се занимавах сам, после

започнах да тренирам със Звиад. През цялото това време се чувствах прекрасно, не боледувах.

Възникна усещане за преизобилие от енергия, за някаква лекота като че ли. Много ми хареса

задушевната атмосфера в залата и хората, с които тренирах. Обикновено, изработената през

лятото физическа форма се изгубва през зимата и напролет се налага да се възстановява,

започвайки наново всичко от някакво минимално ниво. Но след тренировките при Звиад,

напролет по навик се отбих на стадиона и с учудване открих, че нищо не съм загубил. А

наскоро реших да измеря ръста си и се оказа, че Звиад е бил прав когато казваше, че ще порасна

малко на височина. Въобще, впечатленията ми са само положителни; а на всички, които още се

колебаят дали си струва да се занимават с това, искам да напомня, че ако вие днес не се

отделите време и пари за укрепване на своето здраве, един ден ще бъдете принудени за

похарчите много пари и време за лекуване на своите болестите.

Успех и крепко здраве на всички!

С уважение, Александър.

Мария е майстор-фризьор. Тъй като се опитвам да популяризирам гимнастиката,

използвам всяка удобна ситуация за тази цел. Разбира се, тактично и ненатрапчиво. А да

отида на бръснарски салон – сякаш самият Бог беше заповядал. Така се запознахме. Това, че е

тя има опит в тренировки се вижда веднага. Най-малкото, тренажорна зала и танци.

Отлична координация. И воля. Мария сътворява от себе си чудо. А също така се вижда

желанието й да разбере какво правиш и с каква цел. Това не се среща у всеки. Не се виждаше

само едно. Това, че тя е вече баба.

Занимавайки се в продължение на половин година при треньора Звиад, аз почувствах

големи изменения в положителна посока на физиологическото и душевното си състояние.

Благодарение на това с нетърпение чакам всяка следваща тренировка. Почувствах в себе си

сила, увереност в движенията, появи се хубава осанка, укрепнаха мускулите, оформи се стегнат

корем. Промени се и начинът ми на живот. Безплодното прекарване на времето, празното

губене на време, като статичното пребиваване на дивана пред телевизора, замених с търсене на

активен живот с увеличено физическо натоварване, по-дълго прекарване на чист въздух и т.н.

Внесох ред в храненето си, например, старая се да не претоварвам организма си преди сън, а

48

физическите упражнения и свежият въздух сутрин ме зареждат за цял ден. Иска ми се

специално да отбележа нестандартното отношение на нашия треньор Звиад към занятията.

Постоянното търсене на нещо ново, любовта към своята професия, хуморът и разпалеността по

време на тренировки повдига настроението ни и този подем снема умората след тежката работа

(постоянно на крака!), прогонва леността и депресията, помага ни да живеем нормално.

С уважение, Мария Овчинникова!

Има една такава категория хора, за които ти се иска да кажеш, че са “солта на

земята”. Това е поколението преди нас, построило цялата ни страна. Такъв е и Юрий

Владимирович – як, стегнат, работяга. И жизнелюбив, което е най- важното.

Научавайки за съществуването на група за подобряване на здравето, която се занимава с

гимнастиката на Арабули, реших да я изпробвам върху себе си. Още от първите си тренировки

разбрах, че преимуществата на занятията се състоят в това, че не ми се налага да вдигам тежки

спортни тежести или да тренирам със скъпоструващи спортни тренажори. Занимавайки се с

гимнастиката на Звиад, в рамките на своите възможности, аз сам си създавам натоварване на

всички мускулни групи и стави, а също си отработвам и техника на дишане. А за усвояването

на тези упражнения ни помага забележителният човек Звиад Арабули!

Като постигна автоматизъм в упражненията, аз ще мога да продължа заниманията си

самостоятелно: зимата в домашни условия, а през лятото – на вилата или на друго място за

почивка. Всичко, което е необходимо за това, е само желанието да бъдеш здрав и 30–40 минути

свободно време. По-нататък винаги ще мога да дойда на консултации при треньора, за да

поправя техниката на изпълнение на упражненията или да науча нови упражнения.

Преди началото на заниманията си, аз направих някои измервания на тялото си: ръст

168 см., тегло 78 кг., обиколка на раменете 120 см., на гърдите – 110 см., на талията – 102 см.

След два месеца занятия при мен се получиха следните изменения: ръст 168 см., тегло 75

кг., обиколка на раменете 123 см., на гърдите - 112 см., на талията – 96 см. Но не това е най-

главното. Най-главното се състои в това, че от началото на заниманията с Гимнастиката, целият

ми живот коренно се измени. На мястото на съмненията и неувереността в себе си, постоянното

очакване на прорязващи болки в кръста, страхът от допълнително навеждане или вдигане на

нещо тежко, дойде потресаващото усещане на ново, стройно тяло и увереност в собствените

сили.

Искам за изразя огромна благодарност към прекрасния треньор Звиад Арабули!

С уважение,

Юрий Евтухов, на 66 години.

Драги Звиад, извинете ме, но нямам кирилица, затова пиша на латиница.

Започнах да се занимавам по вашия филм всеки ден (старая се). За два месеца ми минаха

болките в кръста, макар че преди имах големи проблеми, имах изтръпване в гърба, а сега

чувствам гърба си прекрасно. Ще продължа да се занимавам. Искам да ви кажа едно ГОЛЯМО

БЛАГОДАРЯ, за това, което правите! Желая ви здраве и успехи!

Юрий Нобъл

49

Добър ден, Звиад!

Казвам се Александър, на 24 години съм, живея в Иркутск. Преди около две седмици се

запознах с вашата оздравителна методика. Като че ли случайно попаднах на нея, разглеждайки

упражнения за сутрешна гимнастика. Само след седмица усетих изменения, подобри се

самочувствието ми, осанката ми стана по-стройна, походката – по-лека, явно се повишиха

енергетиката и тонусът на тялото ми, а подвижността на гръбнака – даже още повече.

Благодаря преди всичко на Вас за това!

За себе си преобразувах текста в pdf формат за удобство на прегледа, което и правя,

може би и на други ще е по-удобно в този формат.

Започнах да се занимавам по картинките, видеото го изгледах чак след няколко

тренировки. Вие изпълнявате упражненията с елементи на танц, гъвкаво, пластично, а аз все

още си броя ―1-2-3‖, но мисля че с практиката ще се приближа до вашето ниво.

Здравейте, Уважаеми Звиад!

Казвам се Саша, на 23 години съм!

Много ми хареса Вашата методика още от първото прочитане, имайки предвид, че вече 4

години търся нещо подобно! Веднага схванах цялата логика на тази методика и започнах да се

занимавам! Имах проблеми с гръбнака от дете, 4 години се занимавах с плуване, опитах какво

ли не, но всички усилия бяха напразни. Минах през всевъзможни намествачи и подобни

тъпотии! Ето така завършиха моите 4-годишни изследвания в областта на гръбначните болести!

Как мислите: защо медицината ПРОСТО не е в состояние РЕАЛНО да се бори С

„гръбначните‖ заболявания? Отговорът, КАКТО винаги, е МНОГО прост и ГЕНИАЛЕН! Те

лекуват не там, където трябва. Проблемът въобще не е в гръбначните дискове и прешлените!!!

!!! ПРОБЛЕМЪТ Е В МУСКУЛИТЕ!

Благодаря за Вашите усилия!

Много ви уважавам!

Със Системата за Съвършенство на Звиад Арабули се запознах, сърфирайки из

просторите на Интернет. Няма да кажа, че това се случи случайно, защото смятам, че подобни

случайности не съществуват. Аз отдавна търсех метод, който да е най-оптимален за мен, с

оглед състоянието на моето здраве, начин на живот и получаваните от тренировката резултати.

Занимавах се с разни видове спорт, свикнах да водя активен начин на живот, но уви, спортът и

здравето далеч не винаги са синоними. Големите и не винаги адекватни натоварвания, без

отчитане на индивидуалните особености на организма и прекомерните амбиции доведоха до

лоши последствия.

Претоварването на целия сухожилно-ставен апарат, хрущене и болки практически във

всички стави, скъсване на медиалния менискус на лявата колянна става, меазит и т.н.

Количеството и спецификата на натрупалите се опорно-двигателни проблеми направиха трудно

изпълнението на каквито и да са силови упражнения без вреда на здравето. „Спортната

подготовка трябва да се базира на стабилния фундамент на здравето‖ – сега всяка система за

физическо усъвършенстване аз разглеждам през призмата на тази теза и информацията, с която

се сблъсках в сайта на Звиад, не можа да не предизвика у мен интерес. Преди всичко, в

Системата за Съвършенство на първо място се поставя здравето и при това то се разглежда като

тренируема функция. Второ, Системата е проста за усвояване, не изисква специални условия и

подготовка – всичко, което е необходимо, за да тренираш, е собствено тяло и мотивация. Трето,

Системата по същността си не е комерсиална, принципите, лежащи в основата й, са достъпни за

всеки – взимай и прави, няма празнословие за привличане на тези, за които е важна пъстрата

50

украса, а не съдържанието. И накрая това, което изглежда представлява за мен най-голяма

ценност: при реално големи натоварвания, ставите, мускулите и въобще цялото тяло се

чувстват по-добре, отколкото при изпълнението на популярните силови упражнения. След

всяка тренировка по Системата за Съвършенство се появява приятно чувство от това, че тялото

става по-здраво, повишава се увереността ти в тялото и общата позитивна настройка, увеличава

се устойчивостта на стрес. Много е хубаво, че Системата позволява сам да подбираш движения

за себе си, в зависимост от целите, настроението и чувствата си, а не просто да повтаряш

движенията на треньора.

Аз изследвах различни тренировъчни подходи и всеки път оставах неудовлетворен.

Никак не успявах да намеря за себе си търсената златна среда. Най-често или ефективността

беше ниска, или страдаше здравето. А тук имаме Система, която позволява да изпитваш радост

от натоварванията и в същото време не само да не губиш, но и да подобряваш здравето си, да

разрешаваш ставните проблеми. Като цяло ще работя, Системата ми харесва. Благодаря на

Звиад Арабули за информацията и отзивчивостта!

Всичко най-хубаво!

С уважение:

Леонид Зенут

Електронната версия на тази книга е създадена изключително с цел запознаване само на

локален компютър! Сваляйки файла, виe поемате пълна отговорност за неговото бъдещо изполване и

разпространение. Стартирайки свалянето, вие потвърждавате съгласието си с изложените

твърдения! Реализацията на тази електронна книга в който и да е интернет-магазин и на CD (DVD)

дискове с цел получаване на печалба е незаконна и забранена! По въпроси, относно придобиването на

печатна или електронна версия на тази книга, се обръщайте непосредствено към законните издатели,

техните представители или към съответните търговски организации!

www.e-puzzle.ru

Информация от интернет за Валентин Дикул:

Валентин Дикул е роден в Литва през 1948 г. Баща му бил убит през войната, а майка му

починала, още когато бил съвсем малък. Валя израства в детски приют. Може би единствената

радост в живота му е бил пътуващият цирк, който се разполагал наблизо. Валя бяга от приюта и

остава по цял ден при артистите. Скоро вече със сигурност знае, че трябва да работи в цирка.

Научава се да жонглира и да изпълнява много акробатични номера, но в края на краищата става

акробат на трапец, високо под купола на цирка. На 15 изпълнява първия си номер пред

публика.

Но при едно от изпълненията му, желязната пръчка, на която е закрепена цялата

конструкция, поддава и Валентин пада от около 12 метра височина. Получава над 10 счупвания

и травма на гръбначния мозък, която напълно парализира краката му. Диагнозата на лекарите е:

„Компресионно счупване на гръбначния стълб в кръста и черепно-мозъчна травма.

Безвъзвратна парализа на краката.‖ В болницата Валентин започва да се упражнява с фанатична

енергия. Докторите и пациентите го умолявали да прекрати безсмислените издевателства над

себе си. Но той не се успокоява и продължава да вдига всичко, до което успява да се добере.

Експериментира с тежка атлетика, като се упражнява до пълно изтощение – в началото в

болницата, а после сам у дома.

51

В момента Валентин Дикул има собствена клиника

Минават дни, седмици, месеци, години, а той продължава да тренира по пет, шест и

повече часа на ден. Ползвайки за придвижване инвалидна количка, той преподава в цирков

кръжок. След като децата си тръгват, неотклонно се захваща за тренировка. В началото изпитва

ужасни болки, но за него още по-ужасна е обездвижеността и необходимостта да пълзи по пода,

за да смени своите тежести. Всичките му усилия са носочени към това да стане на крака. Всеки

ден той експериментира различни начини и пособия, за да подпомогне тялото си в борбата за

възстановяване. И така, ден след ден, той изработва уникална система, основа на цялата му

бъдеща работа. Да се научи да ходи отново, не е единственото желание на Дикул. Той иска да

се върне на арената. И наистина го прави. След 10 години нечовешки тренировки, Дикул се

изправя от инвалидната количка. По-късно поставя няколко рекорда във вдигането на тежести,

които са записани в Книгата на рекордите Гинес. През 1999, когато е на 51-годишна възраст,

при собствено тегло 121 килограма, Дикул успява да изтласка от лег 260 килограма, да направи

клек с 450 килограма и мъртва тяга с 460 килограма! Разбира се, скептиците не свършват и

Дикул непрекъснато прави демонстрации пред хора, които не могат да повярват, че подобни

тежести могат да бъдат вдигнати от човек на такава възраст, който при това уж е трябвало да

остане прикован в инвалидна количка до края на живота си.

В момента Валентин Дикул има собствена клиника (http://www.dikul.ru), в която по свои

авторски методи лекува травми на гръбначния стълб. При него се стичат хора от цял свят, за

които лекарите не дават надежда, че някога ще станат от инвалидните колички. Той е убеден,

че пациентът трябва да пази в паметта си спомена за движенията, които е правел, и ден след

ден да учи и тренира травмираните участъци на тялото си. За тази цел Дикул създава

индивидуални уреди, приспособени за всеки конкретен пациент. За постигането на успеха, той

казва следното: «Аз мога да ви обясня как да правите упражненията, но без вашето желание

моите думи са безполезни. Дори ако уредите ми са от злато, вие никога няма да проходите, ако

нямате вътрешна увереност. Вие трябва да работите за постигането на целта, като

дисциплинирано и предано полагате непрекъснати усилия всеки ден, а ако е необходимо, в

течение на много години. Само тогава ще кажете: «НАПРАВИХ ГО - МОГА ДА ХОДЯ!‖

52

Арабули Звиад

Певод от руски: Бон и приятели