АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНО...

Този документ е създаден в рамките на проект № 13-13-21/29.10.2013г. с наименование “Ефективна координация и партньорство при разработването на стратегически документи и провеждането на политики в

Община Роман”. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет” 2007-2013г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален

фонд.

АНАЛИЗ НА

ИКОНОМИЧЕСКОТО И

СОЦИАЛНО СЪСТОЯНИЕ

НА ОБЩИНА РОМАН

Април 2014г.



фонд.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Списък с приложени таблици и фигури…………………………………………………………….. 1 I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА РОМАН………………………………................... 2 1. Географска характеристика, местоположение и граници……………………………………. 2 2. Поземлени и горски ресурси……………………………………………………………............... 3 3. Климат и природни ресурси……………………………………………………………………….. 5 3.1. Релеф……………………………………………………………………………………………….. 5 3.2. Климат………………………………………………………………………………………………. 6 3.3. Почвено разнообразие…………………………………………………………………………… 6 3.4. Полезни изкопаеми……………………………………………………………………………….. 6 3.5. Водни ресурси……………………………………………………………………………………... 7 3.6. Биоразнообразие………………………………………………………………………………….. 8 4. Културно-историческо наследство……………………………………………………………….. 9 5. Селищна мрежа……………………………………………………………………………………… 10

II. ИКОНОМИКА…………………………………………………...................................................... 11 1. Обща характеристика………………………………………………………………………………. 11

2. Кратка характеристика на отраслите…………………………………………………………….. 12

2.1. Селско и горско стопанство…………………………………………………………….............. 12 2.2. Промишленост…………………………………………………………………............................ 14 2.3. Търговия и услуги ……………………………………………................................................... 15 2.4. Туризъм……………………………………………………………............................................... 15 III. СОЦИАЛНА СФЕРА И ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ………………................................................. 17 1. Демографско развитие и тенденции...................................................................................... 17 1.1. Брой и динамика на населението....................................................................................... 17 1.2. Движение на населението.................................................................................................... 19 1.2.1. Естествено движение........................................................................................................ 19 1.2.2. Механично движение........................................................................................................ 20 1.3. Структура на населението.................................................................................................. 21 1.3.1. Възрастова структура на населението........................................................................... 21 1.3.2. Полова структура на населението................................................................................... 22 1.3.3. Образователна структура на населението..................................................................... 22

1.3.4. Етническа структура на населението.............................................................................. 23 2. Заетост и безработица........................................................................................................... 24 3. Образование........................................................................................................................... 26 4. Здравеопазване и социални услуги. 28 5. Култура и спорт ...................................................................................................................... 29 IV. ИНФРАСТРУКТУРНО РАЗВИТИЕ, СВЪРЗАНОСТ И ДОСТЪПНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА...........................................................................................................................

30

1.Транспортна инфраструктура и достъпност на територията............................................... 30 2. Водоснабдителна и канализационна инфраструктура....................................................... 32



фонд.

3. Енергийни мрежи, ВЕИ........................................................................................................... 34 4. Газоснабдяване....................................................................................................................... 35 5. Състояние на околната среда............................................................................................... 35 5.1. Качество на водите.............................................................................................................. 35 5.2. Качество на въздуха............................................................................................................ 36 5.3. Качество на почвите....................................................................................................... ..... 37 5.4. Шум....................................................................................................................................... 37 5.5. Управление на отпадъците................................................................................................. 38 V. АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ.................................................................................... 39 VI.SWOT АНАЛИЗ........................................................................................................ ............... 40 VII. Основни препоръки, които да се вземат предвид при изготвянето на стратегическата част на Общинския план за развитие 2014-2020 г. на Община Роман............................................................................................................................ ..............

42

1 Анализ на икономическото и социално състояние на община Роман

Списък на приложени таблици и фигури

Таблица 1. Структура на поземлените ресурси в община Роман по населени места...... 3 Таблица 2. Таблица 2. Разпределение на земеделските земи в общината....................... 4 Таблица 3. Разпределение на горския фонд в община Роман............................................ 5 Таблица 4. Категоризация на населените места в община Роман..................................... 10 Таблица 5. Функциониращи фирми на територията на община Роман към 2012г. по сектори.................................................................................................................................... .

11

Таблица 6. Разпределение на земеделските земи в Общината към 2012г....................... 12 Таблица 7. Разпределение на горския фонд по землища и видове собственост към 2012г........................................................................................................................ ................

13

Таблица 8. Сравнителни данни за община Роман.............................................................. 18 Таблица 9. Демографски промени в община Роман........................................................... 18 Фигура 1. Динамика на населението на община Роман за периода 2007-2012г.............. 19 Таблица 10. Естествен прираст в община Роман за периода 2007-2012г........................ 19 Фигура 2. Естествен прираст в община Роман за периода 2007-2012г............................. 20 Таблица 11. Механичен прираст на населението в община Роман за периода 2007-2012г.........................................................................................................................................

20

Фигура 3. Механичен прираст на населението в община Роман за периода 2007-2012г.........................................................................................................................................

21

Таблица 12. Възрастова структура на населението в община Роман по населени места към 2011г......................................................................................................................

21

Таблица 13. Образователна структура на населението в община Роман към 2011г....... 22 Таблица 14. Етническа структура на населението по населени места към 2011г............ 23 Таблица 15. Ниво на безработица в община Роман за периода 2007-2012г..................... 24 Фигура 4. Динамика на безработицата в община Роман за периода 2007-2012г.............. 25

Таблица 16. Икономически активно население в община Роман към 2011г...................... 25 Таблица 17. Брой деца, обхванати в образователната система на Общината за периода 2007-2012г................................................................................................................

28

Таблица 18. Здравеопазване за периода 2010-2012г......................................................... 28 Таблица 19. Дължина на пътната мрежа в община Роман................................................ 31


I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА РОМАН.

1. Географска характеристика, местоположение и граници.

Община Роман е създадена с Уkаз от 1.08.1934 г. като Романска централна община. Утвърдена с постановление №77 на МС от 5.12.1977 г. като център на селищна система.

Община Роман е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление.

Общината заема югоизточната част на област Враца в Северозападна България. На изток граничи с областите Плевен и Ловеч, а на юг със Софийска област. Общинските граници на запад са с община Мездра, на север - с община Бяла Слатина, на изток - с общините Червен бряг, Луковит и Ябланица, а на юг с общините Правец и Ботевград. Територията на община Роман заема площ от 301.52 км

2. Административен център на Общината е

град Роман, разположен непосредствено до вливането на р. Малък Искър в р. Искър. Територията на града е 116.117 ха. Град Роман отстои на 42 км. източно от областния център - гр. Враца, на 29 км. източно от гр. Мездра и на 120 км. североизточно от гр. София по републиканската пътна мрежа. Град Роман е ж.п. гара на централната северна ж.п. линия София - Варна, която пресича територията на Общината от запад (спирка Синьо бърдо) на изток (гара Кунино), по долината на река Искър.

Общината включва 13 населени места: гр. Роман - административен център, (разположен непосредствено до вливането на р. Малък Искър и р. Искър, на площ 15.871 км2), с. Камено поле, с. Кунино, с. Синьо бърдо, с. Струпец, с. Радовене, с. Хубавене, с. Долна бешовица, с. Курново, с. Стояновци, с. Караш, с. Среден рът и с. Марково равнище. В административно отношение са обособени 4 кметства и 7 кметски наместничества.

Град Роман отстои на 42 км източно от областния център - гр. Враца, на 29 км източно от гр. Мездра и на 120 км североизточно от гр. София по републиканската пътна мрежа.


Републиканската пътната мрежа в община Роман включва пътища с обща дължина 120 км, като 20 км от тях са без настилка. Стратегически важен за общината е третокласния път Мездра – Роман (път III – 29.1), осигуряващ връзката на община Роман с областния център Враца и с международни пътища Е-83 (връзка със Североизточна България) и Е 79 (Общ Европейски Транспортен Коридор ОЕТК №4 – Дрезден / Нюрнберг – Прага – Виена / Братислава – Гьор – Будапеща – Арад – Констанца / Крайова – София – Солун), посредством които се реализират транспортните потоци с Македония, Сърбия и Гърция. По отношение на вътрешното транспортно обслужване на общината, то се осъществява от третокласни и четвъртокласни пътища.

2. Поземлени и горски ресурси.

Структурата на поземлените ресурси в Общината е представена в таблица 1.

Таблица 1. Структура на поземлените ресурси в община Роман по населени места.

Зем

ли

ще

За н

уж

ди

те н

а

сел

ско

то

сто

пан

ств

о

(дка)

За н

уж

ди

те н

а

гор

ско

то

сто

пан

ств

о

(дка)

Насел

ен

и

места (

дка)

Во

дн

и

теч

ен

ия

и

во

дн

и п

ло

щи

(дка)

За н

уж

ди

те н

а

тр

ан

с

по

рта

(дка)

Без к

од

за в

ид

тер

ито

ри

я

(дка)

До

би

в н

а

по

лезн

и

изко

пае

ми

(дка)

Вси

чко

(дка)

гр. Роман 11040,7 2599,6 1866,5 556,2 230,3 32 - 16325,3

с. Камено поле

41983,7 12551,7 1192,5 10,2 174,9 - 26,6 55939,7

с. Кунино 26166,7 11269,2 571,2 469,2 236,1 18,8 165,9 38897,1

с. Синьо бърдо

14625,4 5390,8 667,5 104,4 105,5 - - 20893,5

с. Струпец 10287 5802,7 870,3 227,8 149,8 - - 17337,6

с. Радовене 14501,6 4184,3 540,4 348,9 90,2 - - 19665,3

с. Долна Бешовица

22206,2 3848,1 1007,7 151,4 112,2 100,1 - 27425,8

с. Хубавене 13314,9 10137 919,6 175,1 92,9 - 67,8 24707,3

с. Курново 11519,9 12129,8 517,4 206,1 85,6 - - 24458,8

с. Стояновци 7504,3 3245,5 396,1 78,5 23,5 - - 11247,9

с. Средни рът

7329,7 7404,4 501 184,9 25,4 - - 15445,5

с. Караш 10672,9 10815,7 967,3 309,4 60,0 - 41,6 22866,9

с. Марково равнище

2704,1 3530,3 110,7 - 4,8 - - 6349,9

Всичко: 193857,3 92909,1 10128,3 2822,1 1391,3 150,8 301,9 301560,8


Общата площ на земеделските земи е 193 857.3 дка. Най-много земеделски земи са разположени в землищата на селата Камено поле, Кунино и Долна Бешовица. Най-малко е земята в с. Марково равнище.

Поземлените ресурси са основен фактор за развитието на земеделието на територията на община Роман. Земеделските територии на общината са с обща площ 193 857.3 дка и съставляват 64.28% от общата територия на общината.

От тях обработваемата земеделска земя е 180 131 дка (92.92% от земеделските земи) - в т.ч. нивите и трайните насаждения са 92 333 дка (47.63% от общата площ на земеделските земи); ливадите и пасищата – 87 798 дка (45.29%). Пустеещите и други земеделски земи възлизат на 13 726.3 дка (7.08%). От обработваемата земеделска земя нивите заемат 81 154 дка (45.05%), а трайните насаждения са на обща площ 11 179 дка (6.21%), като от тях 3 218 дка (28.79%) са лозя, а останалите са ябълкови и други овощни насаждения. Земеделските земи в района са предимно разпокъсани и маломерни, с наклони и част от тях са ерозирали.

Таблица 2. Разпределение на земеделските земи в общината.

Площи на имоти – земеделски земи

Обща площ Имоти

Средна площ на 1

земеделски имот

Относителен дял от общата

обработваема земеделска площ

дка Дка броя дка %

до 3 42 401 27 848 1,523 23,54

от 3 до 10 67 468 13 462 5,012 37,45

от 11 до 30 26 146 1 744 14,992 14,52

от 31 до 60 7 753 193 40,171 4,30

от 61 до 100 6 121 80 76,512 3,40

от 101 до 200 6 049 44 137,477 3,36

от 201 до 300 3 001 13 230,846 1,67

над 300 21 192 31 683,613 11,76

Всичко: 180 131 43 415 4,149 100,0

Едва 16.79% - 30 242 дка са площите обработваема земеделска земя с размери

над 100 дка предполагащи благоприятни възможности за развитието на модерно технологично и интензивно земеделие, особено като се има предвид обстоятелството че 27 069 дка от тях са заети от мери, ливади и пасища.

Горският фонд заема 30.81% от цялата територия на общината. Площта за

нуждите на горското стопанство е 92 909.09 дка. Землищата с най-голямо наличие на горски територии са Камено поле, Кунино и Курново. Най-малко горски територии има в землището на гр. Роман.


Таблица 3. Разпределение на горския фонд в община Роман.

Землище на населено място

Държавна частна/дка

Частна дка

Общинска публична

дка

Държавна публична

дка

Всичко дка

гр. Роман 1522,162 1039,632 - 37,790 2599,6

с. Камено поле 5490,204 7054,106 - 7,400 12551,7

с. Кунино 7245,318 3711,360 96,991 215,509 11269,2

с. Синьо бърдо 3228,385 1995,994 - 166,404 5390,8

с. Струпец 3051,415 2685,516 - 65,734 5802,7

с. Радовене 2240,411 1856,283 - 87,568 4184,3

с. Долна Бешовица 2753,521 1063,850 - 30,734 3848,1

с. Хубавене 3647,231 6099,929 - 389,846 10137

с. Курново 5716,686 6331,255 - 81,893 12129,8

с. Стояновци 1717,171 1525,370 - 2,941 3245,5

с. Средни рът 5440,962 1963,462 - - 7404,4

с. Караш 7672,711 3129,032 - 13,985 10815,7

с. Марково равнище 1745,712 1619,533 - 165,092 3530,3

Общо: 51471,889 40075,322 96,991 1264,896 92909,1

Според вида на собствеността върху горите и горските площи относителният

им дял в общия Горски фонд на територията на общината е както следва: 55.40% - държавна частна собственост, 1.36% - държавна публична, 43.3% - частна и 0.11% - общинска публична собственост.

Горският фонд на територията на общината се управлява и стопанисва от Държавно лесничейство – Мездра, със седалище в град Мездра. Горите на Горско стопанство Мездра са разположени по северните склонове на Стара планина. В Горско стопанство Мездра е включен горският фонд от община Роман и от община Мездра.

3. Климат и природни ресурси.

3.1. Релеф.

Релефът на Община Роман е разнообразен – равнинен и полупланински с горски масиви и зони с равнинен релеф.

Територията на община Роман се отнася към Предбалканската област на Старопланинската сводово-верижна система. Обхваща най-източните части на Западния и най-западните части на Средния предбалкан. Надлъжно е прорязана от долината на р. Искър в средното й течение, чиято долина в областта на района е 11 км, а напречно от долината на р. Малък Искър, с дължина в района – 17 км.


Надморските височини варират от 140-150 м по долината на р. Искър, на север и изток се издигат до 300-400 м. (северно от с. Каменно поле), а на юг и запад до 500-600м (”Струпецка могила” - 583м, “Скравенски връх” - 624м и други).

3.2. Климат.

Територията на община Роман се отнася към Предбалканската област на Старопланинската сводово-верижна система. Съчетанието на предбалканските хълмове с речните долини придава специфичния физико-географски облик на общината, отнасящ се към Севернобългарската подобласт на умерено-континенталната климатична област. Характеризира се със студена зима, горещо лято, прохладна пролет и есен. Средномесечната януарска температура е – 1ºС, средномесечната юлска температура е 22ºС, а средногодишната амплитуда достига 22ºС. Във ветровития режим преобладават подчертано северозападните ветрове със скорост от 0.9 м/сек. до 1.8 м/сек., а в отделни кратки периоди достига 3.2 м/сек. Районът се характеризира с променлива облачност от 3-4 дни (през месец май) до 8 дни (през месец януари) мрачни дни. През споменатите месеци средната влажност варира от 50% до 70-80%. Валежите са от дъжд и сняг, като годишната им сума е 655 мм с максимуми през месеците май и юни, а минумите през януари и февруари. Измерената минимална годишна валежна сума е 397 мм, а максималната – 1121 мм. Сезонното разпределение на валежите е неравномерно, като най-много са валежите през лятото (206.5 мм/годишно). Средният брой на дните без валежи е над 100, което в аграклиматично отношение отнася разглеждания район към слабозасушливите зони.

3.3. Почвено разнообразие.

Разнообразните геоморфоложки, топографски и климатични условия обуславят многообразието на почвообразувателните процеси. Широко разпространение на територията на община Роман имат интразоналните хумусно-карбонатни почви. По склоновете, до 500-600 м надморска височина се наблюдават кафявите горски почви. По долината на р. Искър и притоците и ограничено развитие имат дълбоките, тежки алувиално-ливадни почви, разположени върху алувиални отложения. При наличието на високи подпочвени води, те създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност. Повсеместно явление в района е плоскостната ерозия, която се проявява предимно върху поземлените (селскостопански) ресурси - дори при незначителни наклони, а по-ограничено засяга някои горски площи.

3.4. Полезни изкопаеми.

На територията на община Роман няма доказани находища от руди, нефт, газ и други полезни изкопаеми, но широко разпространение имат нерудните природни


богатства – висококачествени и климатоустойчиви скално-облицовъчни материали за каменни (тротоарни) плочи и блокове от два декоративни типа: сиви и бозави пясъчници. В района същетвуват традиции за ръчен добив на такива материали от множество местни кариери (с обща площ 400 дка). По-голямата част от тях са изоставени по икономически причини, въпреки големите запаси в района на гр. Роман (”Голия връх”), с. Синьо бърдо, с. Стояновци, с. Хубавене и други. Източно от с. Кунино има разработена кариера за трошен камък за настилки и за вародобив (поради наличието на карбонатни скални маси), които са в експлоатация.

3.5. Водни ресурси.

Водните ресурси на община Роман са от повърхностни и подземни води. Водните площи са около 2 800 дка, формирани главно от реките – 86.3% и язовирите – 9.68%. Останалите водни площи са незначителни и се формират от мочурища и блата.

Повърхностни води

Главната водна артерия за района са реките Искър и Малък Искър и притоците им – р. Радовене, р. Ръчене, р. Хубавене, р. Стояновска. Със стопанско значение са и малките язовири “Стояновци” и “Курново”. За района, р. Искър е транзитна с ширина от 20 м. до 40-50 м. и преобладаващи дълбочини 0.60 – 0.80 м. Североизточно, непосредствено до гр. Роман, се влива р. Малък Искър. Реките, събиращи водите си от високопланинските части, са предимно със снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно-пълноводие през април, май и два минимума – зимен и летен. Водите се използват за задоволяване на различни нужди: в бита, промишлеността и в селското стопанство – за напояване. В поречието им са изградени редица хидротехнически съоръжения. Със стопанско значение са и изградените водохващания на р. Искър преди гр. Роман за силодобив (ВЕЦ “Искра”); на р. Малък Искър - западно от село Хубавене за напояване и при устието й – за промишленото водоснабдяване на “Метизи” АД. Наличието на микроязовири благоприятства създаването на рибовъдни стопанства.

Подземни води

Подземните води са акумулирани главно в наносните речни тераси на реките Искър и Малък Искър и притоците им, намиращи се на малка дълбочина от 3-5м, порови по тип, безнапорни по характер. Те образуват общ водоносен хоризонт, пряко свързан с водните строежи на реките. Има изградени няколко шахтови кладенци и дренажи в района на жп. гара Струпец, с. Кунино и с. Хубавене. Пукнатинно – карстовите до карстови подземни води в североизточната част на община Роман са чисти, но уязвими на повърхностни замърсявания и влияния.


3.6. Биоразнообразие.

Районът на община Роман се характеризира с голямо биоразнообразие, като са установени над 500 вида растения, над 100 вида птици и над 30 вида бозайници, а в реките се срещат речните видове риба - скобар, мряна, клен, кефал и други.

Горските територии са изградени от съобщества на различни видове растения (над 500 вида). В горските екосистеми преобладават горун, благун, дъб, мизийски бук, цер и други, които формират смесени фитоцинози. Съпътстващите асоциации са клен, полски ясен, бряст, габър, липа, акация и други. От иглолистната растителност преобладава бял бор. Малка част от горските системи са екологически засегнати с девастирани дървостои. Храстовидните видове са мъждрян, люляк, шипка, маклен и други, а повсеместно разпространение в обработваемите площи имат агрофитоценозите. Районът е богат на различни дървесни, храстовидни и тревисти лечебни диворастящи растения.

Отделните видове се поставят под специален режим на опазване и ползване. РИОСВ-Враца контролира спазването на специален охранителен режим, опазването на находищата и ползването на лечебните растения. Обект на контрол са също така и лицата, които събират лечебни растения или генетичен материал, по отношение на вида и количеството, както и на начините и средствата за събиране. Кметът на община Роман контролира ползването на лечебните растения в земите, водите и водните обекти – общинска собственост, в поземления фонд и в населените места посредством Наредба № 4 на Общински съвет гр. Роман от 2004 год. “Опазване на околната среда”.

Като характерни и типични за района от гръбначната фауна могат да бъдат посочени следните видове: бозайници – сърна, дива свиня, таралеж, заек; обикновенна полевица, полска мишка и други; птици – бял щъркел, обикновен мишелов, керкенез, малък сокол, обикновенна гургулица, обикновенна кукувица, домашна кукумявка, черен бързолец, селска лястовица, градска лястовица, син синигер, полско врабче и други; влечуги - зелен гущер, ливаден гущер, водна змия, смок мишкар и други. Регистрирани в района са и някои защитени животински видове – малък креслив орел, сокол скитник, черен кълвач, ястреб и други. В обсега на община Роман няма природни паркове и природни резервати с национално значение. На територията на общината има някои природни забележителности – вековни дървета и пещери. Вековните дървета са на средна възраст от 150 до 500 години. Към природните забележителности се отнасят следните скални образования и пещери:

Червеница – скално образование в землището на с. Кунино с площ 3 ха;

Гълъбарника, Самуилица І и Самуилица ІІ – пещери в землището на с.Кунино;


Чуклите, Камарата и Каменния мост – забележителни скални образования в землището на с.Каменно поле, които могат да се отнесат към Мустерската и Мадленската култури.

4. Културно-историческо наследство.

Роман получава името си от разрушената по време на турското нашествие крепост „Роман", наричана сега „Романова крепост". Свидетелства за миналото са десетки археологически паметници - граничен камък от римско време, вила „Рустика", римската крепост „Крив град", наблюдателната кула на могилата край с. Струпец, датирана от първото българско царство. Първият писмен документ с името Роман е турски регистър от 1430г. Град Роман е освободен от османско робство на 27 ноември 1877г. Развитието му започва със строителството на ж.п. линия София-Роман, която се открива официално на 20.II.1897г. и на ж.п. линията Роман-Плевен, открита на 18.VII.1899г. Тук идват от близки и по-далечни селища повече от хиляда души, които отварят дюкяни. Търговската дейност се засилва с откриването на големия железопътен мост на ж.п. линия София-Варна край Роман. През 1913г. в Роман е създадена организация на БРСДП. По време на Юнското антифашистко въстание (9 юни 1923г.) гара Роман е завзета от фашистка група. Жители на Роман участват във въоръжената антифашистка борба през 1941-44г.

Интересна е историята и на с. Камено поле. Според някои учени, Камено поле е селище от няколко хиляди години. В историческия музей в гр. Враца се съхраняват древни сечива намерени в околностите на селото. Известно е като пазарен център. Става околия официално на 26 юни 1880г. с Указ №317. В селото най-известни родове са тези на Катираните и Ходжовците, които направили много за него, построявайки училище, здравен дом, библиотека и много чешми. Друг известен род са и Тарилите. В края на селището се намира една пуста църква, за която селяните говорят, че някога Иван Асен II е построил и се разнасят легенди, че под основите й е заровено прокълнато злато. Фолклорното съдържание на този Северняшки край е богато. То е смесица от разнообразните традиции на древните жители и новите култури на хората от 18 и 19 век. Най-известните народни танци са изпълнявани на селския площад чак до средата на 20 век. Селото се слави със своите хора - Ганкино и Каменополско, които се съхраняват в скрижалите на Музея на народното творчество.

В местността Градище край с. Кунино е съществувала крепост до падането на България под османско робство. Една от кулите, намираща се на изток, е напълно запазена в основите и до днес. Има няколко легенди за произхода на името на селото, като най-известната е за Куна — кралица, живяла в края на 14 век.


Село Караш се намира на десния бряг на р. Малък Искър и е изселено след 1958г. поради заболяване на населението от нефрит. По времето на национално-освободителните борби тук е съществувал деен революционен комитет. През селото е минавал един от нелегалните пътища на Васил Левски, който през август 1872г. пренощувал в него. Къщата, в която е пренощувал Левски, отдавна я няма, но на мястото е поставен възпоминателен знак. Нагоре срещу течението на реката се намират останките на калето Кривград — силна крепост през българското Средновековие. Преставлява четвъртита кула, заобиколена със защитни бойници, строени от ломен камък и хоросан. Руините сега са обрасли с храсти и са труднодостъпни.

Старото име на село Стояновци е Кирилово. Жителите на село Кирилово се включват в партизанското движение в България от 1941-1944г. Името Стояновци идва от братя Стоянови. Те организират младежите от селото да станат партизани. През април 1944г. те се включват в отряд "Георги Бенковски". На 26 юни 1944г. в местността "Черни дол" край село Брусен в тежка битка много от тях загиват. Жителите на село Стояновци са православни христяни. Но въпреки това в селото няма църква, и никога не е имало.

5. Селищна мрежа.

Община Роман включва 13 населени места: гр. Роман - административен център, с. Камено поле, с. Кунино, с. Синьо бърдо, с. Струпец, с. Радовене, с. Хубавене, с. Долна бешовица, с. Курново, с. Стояновци, с. Караш, с. Среден рът и с. Марково равнище. В административно отношение са обособени 4 кметства - с. Кунино, с. Синьо бърдо и с. Радовене и 7 кметски наместничества - с. Долна Бешовица, с. Струпец, с. Хубавене, с. Курново, с. Караш, с. Средни рът и с. Стояновци.

Съгласно квалификацията на населените места, по смисъла на териториалното и селищно устройство, населените места в Общината попадат в следните категории: един много малък град – гр. Роман (население под 10 хил. жители), седем малки села – Долна Бешовица, Камено поле, Кунино, Радовене, Синьо бърдо, Струпец и Хубавене (население от 250 до 1000 жители) и пет много малки села – Караш, Курново, Марково Равнище, Средни рът и Стояновци (население до 250 жители).

Съгласно категоризацията на общините, община Роман попада в четвърта категория. Категоризацията на населените места в Общината е представена в таблица 4.

Таблица 4. Категоризация на населените места в община Роман

ЕАКТТЕ Населено място Категория

62997 гр. Роман 4


22023 с. Долна Бешовица 7

35910 с. Камено поле 6

36436 с. Караш 8

40645 с. Кунино 6

40693 с. Курново 7

47322 с. Марково равнище 8

61488 с. Радовене 7

66576 с. Синьо бърдо 7

68432 с. Средни рът 8

69554 с. Стояновци 7

69972 с. Струпец 7

77493 с. Хубавене 7

II. Икономика.

1. Обща характеристика.

На територията на община Роман развиват дейност предприятия предимно от секторите: селско стопанство и преработваща промишленост, търговия; транспорт; хотелиерство и ресторантьорство. Около 40% от действащите фирми работят в сферата на търговията и услугите. Това са предимно магазини и заведения. На територията на Общината има изградени няколко склада за търговия на едро.

В таблица 5. са представени функциониращите фирми на територията на Общината към 2012г. по сектори.

Таблица 5. Функциониращи фирми на територията на община Роман към 2012г. по сектори.

Сектор Обекти (брой)

Селско стопанство, дърводобив 8

Хранителни стоки 58

Енергетика 4

Химическа промишленост 1

Металообработване 2

Строителство 11

Търговия с облекло ,обувки, промишлени стоки 10

Медицина ,здравеопазване 10

Транспортни услуги 2

Авторемонти 1

Хотелиерство и ресторантьорство 10


По отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е хранително-вкусовата промишленост, а на трето услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Най-голям дял в промишлеността има металолеенето и металообработката.

За периода 2007-2012г. по-големите функциониращи предприятия на територията на Общината остават "Стал Инвест" ЕООД - предприятие за производство на товарозахватни съоръжения; "Метизи” АД - предприятие за производство на стоманени телове и въжета и ET "Европа – Валери Ролански" - Търговска верига и складове на едро.

2. Кратка характеристика на отраслите.

2.1. Селско и горско стопанство.

Поземлените ресурси са основен фактор за развитието на земеделието на територията на община Роман. Земеделските територии на Общината са с обща площ 193 857.3 дка и съставляват 64.28% от общата територия на общината. Най-много земеделски земи са разположени в землищата на селата Камено поле, Кунино и Долна бешовица. Най-малко е земята в с. Марково равнище. Обработваемата земеделска земя е 180 131 дка (92.92% от земеделските земи) - в т.ч. нивите и трайните насаждения са 92 333 дка (47.63% от общата площ на земеделските земи); ливадите и пасищата – 87 798 дка (45.29%). Пустеещите и други земеделски земи възлизат на 13 726.3 дка (7.08%). От обработваемата земеделска земя нивите заемат 81 154 дка (45.05%), а трайните насаждения са на обща площ 11 179 дка (6.21%), като от тях 3 218 дка (28.79%) са лозя, а останалите са ябълкови и други овощни насаждения. Земеделските земи в района са предимно разпокъсани и маломерни, с наклони и част от тях са ерозирали.

Разпределението на земеделските земи в Общината по размери, отделни имоти и брой е представено в таблица 6.

Таблица 6. Разпределение на земеделските земи в Общината към 2012г.

Площи на имоти – земеделски

земи (дка)

Обща площ

(дка)

Имоти

(бр.)

Средна площ на 1 земеделски

имот

(дка)

Относителен дял от общата

обработваема земеделска площ

(%)

до 3 42 401 27 848 1,523 23,54


от 3 до 10 67 468 13 462 5,012 37,45

от 11 до 30 26 146 1 744 14,992 14,52

от 31 до 60 7 753 193 40,171 4,30

от 61 до 100 6 121 80 76,512 3,40

от 101 до 200 6 049 44 137,477 3,36

от 201 до 300 3 001 13 230,846 1,67

над 300 21 192 31 683,613 11,76

Общо 180 131 43 415 4,149 100

Към 2012г. селскостопанска дейност развиват общо 8 на брой фирми – по 1 в гр. Роман, с. Долна бешовица, с. Радовене, с. Курново, с. Стояновци и 2 в с. Хубавене.

Селското стопанство в община Роман е насочено предимно към развитие на животновъдството и е свързано с наличните ресурси - мери, пасища и ливади. Почти цялата животновъдна продукция се произвежда в частния сектор. Растениевъдството е насочено предимно към производството на хлебна пшеница, овес и ечемик за животновъдството. Преобладават площите, обработвани от земеделски кооперации. Предимно за лично ползване се отглеждат царевица, картофи и зеленчуци. Трайните насаждения са по-малко застъпени и са представени главно от ябълки.

Площта за нуждите на горското стопанство е 92909.098 дка. Землищата с най-голямо наличие на горски територии са с. Камено поле, с. Кунино и с. Курново. Най-малко горски територии има в землището на гр. Роман. Горският фонд заема 30.81 % от цялата територия на Общината. В таблица 7. е представено разпределението на горския фонд по землища и видове собственост.

Таблица 7. Разпределение на горския фонд по землища и видове собственост към 2012г.

Землище на населено място

Държавна частна/

(дка)

Частна (дка)

Общинска публична

(дка)

Държавна публична

(дка)

Всичко (дка)

гр. Роман 1522,162 1039,632 - 37,790 2599,584

с. Камено поле 5490,204 7054,106 - 7,400 12551,710

с. Кунино 7245,318 3711,360 96,991 215,509 11269,178

с. Синьо бърдо 3228,385 1995,994 - 166,404 5390,783

с. Струпец 3051,415 2685,516 - 65,734 5802,665

с. Радовене 2240,411 1856,283 - 87,568 4184,262

с. Долна Бешовица 2753,521 1063,850 - 30,734 3848,105

с. Хубавене 3647,231 6099,929 - 389,846 10137,006

с. Курново 5716,686 6331,255 - 81,893 12129,834


с. Стояновци 1717,171 1525,370 - 2,941 3245,482

с. Средни рът 5440,962 1963,462 - - 7404,424

с. Караш 7672,711 3129,032 - 13,985 10815,728

с. Марково равнище 1745,712 1619,533 - 165,092 3530,337

Общо: 51471,889 40075,322 96,991 1264,896 92909,098

Според вида на собствеността върху горите и горските площи относителният им дял в общия Горски фонд на територията на Общината е както следва: 55.40% - държавна частна собственост, 1.36% - държавна публична, 43.13% - частна и 0.11% - общинска публична собственост.

Горският фонд на територията на Общината се управлява и стопанисва от Държавно лесничейство – Мездра, със седалище в град Мездра. Горите на Горско стопанство Мездра са разположени по северните склонове на Стара планина. В Горско стопанство Мездра е включен горският фонд от община Роман и от община Мездра.

2.2. Промишленост.

В община Роман са развити: металолеене и металообработка и хранително-вкусова промишленост - хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка. Има изградени бензиностанция и газстанция.

Община Роман оказва активно съдействие и подпомагане за развитието на малкия и среден бизнес. Повечето от добре работещите фирми на територията на общината са предимно частни (малки и средни).

По-големи предприятия на територията на общината са :

"МЕТИЗИ” АД - предприятие за производство на стоманени телове и въжета. Произвежда телове от ниско- и високовъглеродни стомани с различно предназначение; стоманени въжета с различни конструкции и предназначение - с органична или с метална сърцевина; сапани, оградни мрежи - черни и поцинковани; тъкани сита и ситови повърхности; гвоздеи с общо предназначение и гвоздеи за бетон; неизолирани алуминиеви и алуминиево - стоманени проводници.

"СТАЛ - 20" ЕООД - предприятие за производство на товарозахватни съоръжения. Сапаните се изработват ръчно (чрез заплитане на въжето) и се запресоват с алуминиеви втулки. Фирмата разполага с голяма материална база, собствен стенд за изпитание на продукцията и притежава сертификат за качество ISO 9001:2000;


"ЕНЕРГОРЕМОНТ ИНЖЕНЕРИНГ'' ООД - предприятие за ремонт на високо и нисковолтови електродвигатели;

ЕТ "ХИМЕТ-99" - химически цех. Намира се на площадката на бившия химически цех към ТПК “Искър” и се занимава с дестилиране на сярна киселина.

"ВАРИЯ'' ООД - експлоатира водноелектрическа централа на р.Искър;

ET "Соня Георгиева - Ники'93" - Търговска верига и складове на едро;

“БИВАР” АД – предприятие за производство на вар на територията на с. Кунино;

„ВЕЦ ИНЖЕНЕРИНГ” АД – извършва инженерингова дейност в областта на проектиране и изграждане на ВЕЦ и съоръжения;

“АГОРА ГРУП” АД – месопреработвателно предприятие;

„БОЛЕРО 99” ООД – фирма за производство на сладкарски изделия;

цехове за производство на хляб и хлебни изделия, безалкохолни напитки и млечни произведения и други хранително-вкусови производства.

2.3. Търговия и услуги.

Около 40% От действащите фирми работят в сферата на търговията и услугите. Това са предимно магазини и заведения. На територията на общината има изградени няколко склада за търговия на едро.

2.4. Туризъм.

Община Роман разполага с много добър потенциал за развитие на курортното дело и на разнообразни форми на туризъм. Географското разположение и природно-климатичните ресурси благоприятстват развитието на рекреацията и туризма - както поради екологично чистата и живописна природа, така и поради наличието на значителни културно-исторически и природни забележителности с туристически потенциал.

В района на община Роман са запазени множество уникални археологически находки и значителен брои исторически паметници обявени за паметници на културата, сред които :

,,Романова крепост” – средновековна крепост, обявена за паметник на културата и антично средновековно селище с некропол в местност ,,Селището”;


антична крепост в землището на с. Синьо бърдо;

тракийско селище ,,Викус трулензиум” - обявено за паметник на културата в землището на с. Кунино;

праисторическо селище в пещерата ,,Превъртенка”; обявено за паметник на културата;

етнографска сбирка - музей показващ нравите, традициите и обичайте в романския край, обявено за паметник на културата в землището на с. Камено поле – праисторическо селище и средновековен некропол в местността;

,,Селището”, средновековна крепост в местност ,,Камарата”, обявена за паметник на културата;

средновековна крепост в местността „Калето”, обявена за паметник на културата;

средновековна църква ,,Пустата църква”, в землището на с. Струпец;

средновековна църква и манастир ”Свети пророк Илия”, обявени за паметници на културата;

антична крепост в землището на с. Караш;

църква „Свети Николай”- паметник на културата, в с. Долна бешовица;

манастир „Св. Архангел Михаил”, обявен за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата.

По десния бряг на р. Искър, югоизточно от гр. Роман, в местността ,,Китката”, има лесопарк в непосредствена близост до ,,Романова крепост”, откъдето идва и името на града. В с. Струпец се намира ,,Струпешкия манастир“, а в с. Долна Бешовица се намира ,,Долнобешовишкия манастир”, разположен в полите на горския връх ,,Чичера”.

Към природните забележителности се отнасят следните скални образувания и пещери:

Гълъбарника, Самуилица I и Самуилица II – пещери в землището на с.Кунино;

Чуклите, Камарата и Каменния мост – забележителни скални образувания в землището на с. Камено поле, които могат да се отнесат към Мустерската и Мадленската култури.


Също така природата на с. Камено поле е богата от към своите 3500 вида билки и стотици кв.м. борови гори които създават добри предпоставки за развитие на селския еко туризъм и създаване на еко пътеки по поречието на р. Ръчене която по пътя си е образувала много проломи и живописни образувания.

Важен фактор за бъдещето развитие на туризма е умелото използване на уникалния лечебен климат на община Роман в ключов мотив за превръщането на Общината във водеща в национален и международен мащаб туристическа дестинация. Уникалният климат на района, произтичаща от съчетанието на неголяма надморска височина (164 м.) с мека зима и хладно лято и с доказано благоприятстващо въздействие за профилактика и лечението на широк кръг от болести на дихателната система. На тази основа през 1952г. в гр. Роман е създадена и успешно функционира Специализирана национална болница за лечение на белодробни болести. Атрактивен за пациентите и важен за лечебния процес е и огромния парк, в който е разположено лечебното заведение.

Основен проблем в съвременното развитие на туризма и курортното дело на територията на община Роман се свеждат до липса на финансови възможности за реставрация и съхранение на историческите обекти, поддържането на туристическата база от настоящите собственици, ограничени инвестиции в нови туристически обекти, липса на съвременни атракционни обекти за туристите, слабо познаване на района, като туристическа дестинация, липса на активна реклама, нисък дял на организиран туризъм, състоянието на общинската инфраструктура.

На територията на община Роман е създадено туристическо дружество ,,Искърски оазис” което има за цел организиране на различни форми на туристическа дейност, главно екологичен, селски туризъм и реклама на атрактивни туристически обекти. На територията на общината има регистрирани 2 броя почивни бази, чиито брой е непроменен за периода 2007-2012г. Функционират общо 6 броя ресторантьорски обекта.

III. СОЦИАЛНА СФЕРА И ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ.

1. Демографско развитие и тенденции.

1.1. Брой и динамика на населението.

Населението на община Роман към 2011г. възлиза на 6 223 души, като населението в селата наброява 3 385 души. Гъстотата на населението на Общината е 20 души на км

2. Кметствата са 4 на брой, а в останалите 7 населени места са

назначени кметски наместници.


Таблица 8. Сравнителни данни за община Роман.

Район/Област/Община Площ Население към 2011г.

Гъстота на населението

РБългария 111 002 кв.км. 7 364 570 жители 66,35

Северозападен 19 070 кв.км. 847 138 жители 44,42

Област Враца 3 620 кв.км. 186 848 жители 51,61

Община Роман 301,52 кв.км. 6 223 жители 20,64

Населението на община Роман представлява 3.3% от общото население на област Враца. По брой население Общината се нарежда на 8 – мо място в областта. Разпределението на населението по населени места към 2011г. е следното: гр. Роман – 2838 души, с. Долна бешовица – 266 души, с. Камено поле – 690 души, с. Караш – 47 души, с. Кунино – 501 души, с. Курново – 181 души, с. Марково равнище – 6 души, с. Радовене – 403 души, с. Синьо бърдо – 457 души, с. Средни рът – 30 души, с. Стояновци – 125 души, с. Струпец – 353 души и с. Хубавене – 326 души.

По данни на НСИ, за периода 2007-2012г. се наблюдава намаляване броя на населението на Общината, което е представено в таблица 9.

Таблица 9. Демографски промени в община Роман.

Години Население на община Роман

2007г. 7 705 жители

2008г. 7 530 жители

2009г. 7 342 жители

2010г. 7176 жители

2011г. 6 223 жители

2012г. 6 021 жители


Фигура 1. Динамика на населението на община Роман за периода 2007-2012г.

Населението на Общината е съсредоточено предимно в общинския център – гр. Роман – в него живее 45.60% от населението. Другите най-населени места са с. Камено поле, с. Кунино, с. Радовене и с. Синьо бърдо. Почти обезлюдено е с. Марково равнище.

1.2. Движение на населението.

1.2.1. Естествено движение.

Естественото движение на населението е един от основните компоненти, оказващи влияние върху динамиката на неговото развитие и възрастовата му структура. Бавният ръст на раждаемостта и покачването на смъртността са причина за неблагоприятните изменения на показателя „естествен прираст”, който е с отрицателни стойности. Статистическите данни за родените и починалите жители на територията на община Роман за периода 2007-2012г. са представени в таблица 10.

Таблица 10. Естествен прираст в община Роман за периода 2007-2012г.1

Година Родени Починали Естествен прираст

2007г. 53 167 -114

2008г. 54 144 -90

1 Източник: Национален статистически институт.


2009г. 64 180 -116

2010г. 51 159 -108

2011г. 58 143 -85

2012г. 63 148 -85

Фигура 2. Естествен прираст в община Роман за периода 2007-2012г.

2007г. 2008г. 2009г. 2010г. 2011г. 2012г.

53 54 64 51 58 63

167144

180159 143 148

-114-90

-116 -108-85 -85

Естествен прираст на населението в община

Роман за периода 2007-2012г.

Родени Починали Естествен прираст

От данните става видно, че от 2009г. се наблюдава положителна тенденция в увеличаване на естествения прираст на населението.

1.2.2. Механично движение.

Механичният прираст на населението на община Роман за периода 2000-2004г. е отрицателна величина. За периода 2007-2012г. тази тенденция се запазва, като данните за периода са представени в таблица 11.

Таблица 11. Механичен прираст на населението в община Роман за периода 2007-2012г.

2

Година Заселени общо Изселени общо Механичен прираст

2007г. 235 293 -58

2008г. 118 203 -85

2009г. 147 219 -72

2 Източник: Национален статистически институт.


2010г. 178 236 -58

2011г. 107 121 -14

2012г. 75 104 -29

Фигура 3. Механичен прираст на населението в община Роман за периода 2007-2012г.

За анализирания период броят на изселилите се жители на община Роман е намалял със 189 души през 2012г. спрямо 2007г., което се отчита като положителен факт в демографското развитие на Общината.

1.3. Структура на населението.

1.3.1. Възрастова структура на населението.

Възрастовата структура на населението в община Роман по данни от преброяването през 2011г. е представена в таблица 12.

Таблица 12. Възрастова структура на населението в община Роман по население места към 2011г.

Населено място Отн. дял на населението в

под-трудоспособна

възраст

Отн. дял на населението в трудоспособна

възраст

Отн. дял на населението в над-

трудоспособна възраст


гр. Роман 15% 71% 14%

с. Долна Бешовица 7% 48% 45%

с. Камено поле 16% 53% 31%

с. Караш 0% 45% 55%

с. Кунино 8% 57% 34%

с. Курново 5% 41% 54%

с. Марково равнище 0% 83% 17%

с. Радовене 20% 58% 22%

с. Синьо бърдо 4% 55% 41%

с. Средни рът 0% 50% 50%

с. Стояновци 6% 65% 30%

с. Струпец 9% 49% 42%

с. Хубавене 10% 63% 27%

Общо за Общината 12% 62% 26%

Източник: НСИ

От представените данни е видно, че възрастовата структура е най-благоприятна в с. Камено поле, с. Радовене и гр. Роман. Към 2011г., общо за общината, делът на населението в под-трудоспособна възраст е 12%, делът на населението в трудоспособна възраст е 62% и делът на населението в над-трудоспособна възраст е 26%. Като цяло, възрастовата структура на населението не е благоприятна.

1.3.2. Полова структура на населението.

Половата структура в община Роман се характеризира с малък превес на мъжете над жените: съотношението към 2011г. е 50.40% мъже и 49.60% жени.

1.3.3. Образователна структура на населението.

Образователната структура на населението на община Роман не е благоприятна: най-висок е делът на населението със средно образование – 47.37%, следван от населението със начално образование – 28.78%. Делът на висшистите е едва 10.20%, 7.73% са със начално образование, 4.52% не са завършили начално образование, а близо 1% от населението никога не е посещавало училище. В таблица 13. са представени данните за образователната структура на населението към 2011г.

Таблица 13. Образователна структура на населението в община Роман към 2011г.

Община

Роман

Общо

Висше

образование

Средно


Основно


Начално


Незавършено

начално

Никога не

посещавали

училище


Общо

5900

602

2795

1698

456

267

60

В

градовете

2652

346

1346

592

181

146

27

В селата

3248

256

1449

1106

275

121

33

Като цяло, образователната структура на населението в Общината през 2011г. е неблагоприятна и се характеризира с нисък дял на населението с висше образование и относително висок дял на населението с начално образование.

1.3.4. Етническа структура на населението.

По отношение на етническата си структура населението на община Роман се характеризира с еднородност. Огромната част от жителите са с български произход и самосъзнанание и с православно християнско вероизповедание. По-компактни етнически групи от ромски произход има в селата Радовене и Камено поле и в гр. Роман.

Етническата характеристика на населението към 2011г. е следната:

85.3% българско население;

13% ромско население и

2% от населението принадлежат към други етнически групи.

Етническата структура на населението на Общината към 2011г. е представена в

таблица 14.

Таблица 14. Етническа структура на населението по населени места към 2011г. Населено място Брой лица,

самоопределили се към дадена

етническа група

Българска Турска Ромска Друга Не отговорили

Бр. % Бр. % Бр. % Бр. % Бр. %

гр. Роман 1124 838 74.6 4 0.4 255 22.7 11 1 16 1.4

с. Долна Бешовица 61

60 98.4

- -

- -

- -

- -

с. Камено поле 247 169 68.4 - - 74 30 - - - -

с. Караш 7 5 71.4 - - - 3.95 - - - -


с. Кунино 452 440 97.3 3 0.7 - - 4 0.9 - -

с. Курново 156 155 99.4 - - - - - - - -

с. Марково равнище -

- -

- -

- -

- -

- -

с. Радовене 330 303 91.8 - - 27 8.2 - - - -

с. Синьо бърдо 39 38 97.4 - - - 34.04 - - - -

с. Средни рът 2 .. - - - - - - - -

с. Стояновци 123 123 100 - - - - - - - -

с. Струпец 299 282 94.3 - -- 17 5.7 - - - -

с. Хубавене 43 43 100 - - - - - - - -

Общо за Общината

2883 2458 85.3 8 0.3 374 13 19 0.7 24 0.8

Източник: НСИ

От представените данни е видно, че най-висок е делът на представителите на българската етническа група, следван от ромското население. За периода 2001-2011г. няма съществени промени в етническата структура на населението в Общината.

2. Заетост и безработица.

Безработицата в община Роман за периода 2007-2012г. е нарастнала с 8.97%. Стойността на показателя за периода 2007-2012г. е представена в следната таблица:

Таблица 15. Ниво на безработица в община Роман за периода 2007-2012г.3

Година

2007

2008

2009

2010

2011

2012

Безработица

21,09%

16,8%

20,89%

22,28%

29,19%

30,06%

3 Източник: Община Роман


Фигура 4. Динамика на безработицата в община Роман за периода 2007-2012г.

По данни на Дирекция „Бюро по труда“, област Враца, нивото на безработица в област Враца към 31 март 2012г. е 19.28 % като нивото на показателя в община Роман е значително по-високо от средното за областта.

Заетостта на територията на Общината към 2011г. е представена в таблица 16.

Таблица 16. Икономически активно население в община Роман към 2011г.4

Общо

(от 15-64 г. възраст)

Икономически активно население

Икономически неакативно население

Общо Заети Безработни

3860 2340 1702 638 1520

Характерни за област Враца, както и в частност за община Роман, са значителните различия по отношение на участието на пазара на труда на лицата от различните етнически групи. Основният дял на беработните лица е ромското население в Общината. Голяма част от ромите не търсят активно работа, нямат завършено образование и придобита квалификация, което затруднява намирането и съответно наемането им на работа и включването им в обществения живот. По данни на ДБТ-гр. Мездра, филиал Роман, регистрираните безработни в Бюрото по труда към

4 Източник: Статистически справочник за област Враца, 2011г.


2012г. са общо 752 души, от които 392 мъже и 360 жени. От тях 14.36% са ромско население. Без образование са регистрирани общо 66 души и 101 души са без квалификация.

Основните фактори, обуславящи високата безработица в община Роман са: неблагоприятната структура на местната икономиката, която е доминирана от няколко промишлени подотрасъла и няколко малки и средно големи предприятия, чието ограничаване на дейността води до големи съкращения на работници; необходимост от оптимизиране на заетостта на приватизираните предприятия чрез минимизиране на разходите за работни заплати и съкращаване на работни места и слабоконкурентната в създадената пазарна среда структура на работната ръка (образователно, квалификационно и професионално ниво на работната сила и несътветствието му с наложилата се в община Роман професионална и квалификационна структура на кадрите, необходими за развитието на общинската икономика).

Въпреки трудностите, за разглеждания период Общината е положила значителни усилия за подобряване квалификацията на безработните и повишаване на трудовата им мобилност. Разработен е и План за действие на община Роман в изпълнение на Областната стратегия за интегриране на българските граждани от ромски произход и други граждани в уязвимо социално положение, живеещи в сходна на ромите ситуация за периода 2012-2014г.

3. Образование.

През 2008-2009г. община Роман предприема стъпки за оптимизация на училищната мрежа. Най-общо проблемите, свързани с училищната мрежа, предучилищното и училищното образование, характерни за цялата страна и в частност за община Роман, се свеждат до:

намаляване броя на децата и учениците, вследствие на ниската раждаемост и миграцията;

ниска средна месечна посещаемост на децата в някои от филиалите на ЦДГ и ОДЗ;

увеличаване броя на децата от семейства в неравностойно социално положение, породени от високия процент безработица;

недостатъчна работа за предотвратяване на застрашените с отпадане от училище ученици и тези от рискови групи;

ниско качество на учебно-възпитателния процес в слетите и маломерни паралелки;


високо съотношение учител – ученик;

неравнопоставеност в условията на работа, както на учениците, така и на учителите;

липса на педагози в училищата със слети и маломерни паралелки, което води до голям брой пътуващи учители и невъзможност да се формира норматив по специалността им;

неефективно използване капацитета на сградния фонд, големи разходи за отопление и поддържане на материалната база в ОУ „Васил Левски“ в с. Кунино, във филиал „Лилия” в с. Долна Бешовица и ЦДГ „Вълшебно детство”.

5След направен анализ на демографските промени, пълняемостта на

паралелките и групите, финансовата ефективност и качеството на образователния процес, е закрито основното училище в с. Синьо бърдо.

6Към 2012г. училищата в

община Роман са:

СОУ „Васил Левски“, гр. Роман;

Помощно училище „Райна Княгиня“, гр. Роман;

НУ „П. Р. Славейков“, гр. Роман;

ОУ „Св. Св.Кирил и Методий“, с. Каменно поле;

ОУ „Васил Левски“, с. Кунино;

Професионална гимназия по каменообработване, с. Кунино (единствена в РБългария);

В резултат на предприетите действия са преобразувани деветте целодневни детски градини, функциониращи на територията на Общината, в две – ОДЗ ”Зора” с филиали в селата – Хубавене, Синьо бърдо и Струпец и ЦДГ „Вълшебно детство” с филиали в селата – Радовене, Долна Бешовица, Камено поле и Кунино.

За периода 2007-2012г. броят на децата, обхванати в образователната система на община Роман е следният:

5 Източник: Общинска програма за оптимизация на училищната мрежа за учебната 2010-2011г.

6 Източник: Министерство на образованието и науката.


Таблица 17. Брой деца, обхванати в образователната система на Общината за периода 2007-2012г.

Година 2007 2008 2009 2010 2011 2012

Училища 739 720 678 774 699 665

Детски градини, ясли и ОДЗ

215 217 214 210 217 216

За разглеждания период броят на учащите в Общината е относително стабилен. Направените стъпки за оптимизация на училищната мрежа през 2008-2009г. имат пряк положителен ефект върху образователната система в Общината. За разглеждания период са направени инвестиции за обновяване на сградния фонд на ОДЗ ”Зора” и СОУ „Васил Левски“, гр. Роман. Извършен е ремонт на ученическите столове в двете училища в гр. Роман за осигуряване на ученическо столово хранене в СОУ „Васил Левски“ и НУ „П. Р. Славейков“ и е осигурен безплатен превоз на всички ученици до 16-годишна възраст. Като цяло оценката на промените в образователната система в Общината е положителна.

4. Здравеопазване и социални услуги.

На територията на Общината функционират две публични здравни заведения, а именно: “Център за спешна медицинска помощ” – държавен бюджет и "Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести" – държавен бюджет. Болницата разполага с 80 легла и е единствена за Северозападна България. За разглеждания период 2007-2012г. няма промяна в броя на здравните заведения, функциониращи на територията на Общината.

В таблица 18. са представени основните показатели за здравеопазването в общината за периода 2010-2012г.

Таблица 18. Здравеопазване за периода 2010-2012г.

Показатели 2010г. 2011г. 2012г.

Лечебни и здравни заведения

Болнични заведения - общо 1 1 1

легла 80 83 100

многопрофилни болници - - -

легла - - -

специализирани болници 1 1 1

легла 80 83 100

Медицински кадри

Лекари - общо 15 13 12


в т.ч. Oбщопрактикуващи1 5 5 5

Лекари по дентална медицина 3 3 3

Медицински специалисти по здравни грижи 36 33 35

Основна социална услуга в община Роман е домашен социален патрионаж. В резултат на финансирането й е повишено значително търсенето на комплекса от социални услуги, предоставени по домовете свързани с доставка на храна. Към месец декември 2012г. броят на потребителите е 100 лица, възползващи се от социалната услуга с обществена значимост.

На територията на Общината функционират два социални комплекса – КСУДС и КСУДУ, които предоставят социални услуги на населението. С решения № 138 и 139 от Протокол № 9 на ОБС Роман и в изпълнение на годишния план за развитие на социалните услуги – 2012г. е закрита специализираната институция ДДЛРГ ”Н. Й. Вапцаров“ и е открит Комплекс за социални услуги за деца с увреждания /КСУДУ/, който предоставя социални услуги - резидентен тип – ЦНСТ 1, ЦНСТ 2 и ЦНСТ 3.

5. Култура и спорт.

Община Роман има богато културно наследство и население, успяло да съхрани своя бит и фолклор, да запази за поколенията множество традиции, обичаи, песни и легенди, които се представят и интерпретират от читалищните танцови, певчески и театрални състави и формации по време на регионални и национални фолклорни събори. В общината се отбелязват, освен местните, и най-важните национални празници и годишнини.

На територията на община Роман развиват културно-просветна дейност следните читалища:

гр. Роман - НЧ ,,Христо Ботев”;

с. Радовене – НЧ ,,Св.св.Кирил и Методий”;

с. Кунино – НЧ ,,Цветан Гановски-1891”;

с. Стояновци - НЧ ,,Наука”;

с. Синьо бърдо - НЧ ,,Искра”;

с. Камено поле - НЧ,,Просвета”;

с. Струпец – НЧ ,,Васил Левски-1923”;


с. Караш – НЧ ,,Пчелин”;

с. Хубавене – НЧ „Светлина“;

с. Долна Бешовица – НЧ „Васил Левски“;

с. Курново – НЧ „Пробуда” – регистрирано на 07.01.2010г.

Във всяко едно читалище в общината се поддържа библиотечен фонд. Библиотечната дейност е с традиции, които продължават да се развиват и осъвременяват. Общината разширява ежегодно участието си в Програмата „Глобални библиотеки” като в нея са включени читалищата в гр. Роман, с. Кунино, с. Синьо бърдо и с. Струпец. Отпуснати са общински средства на НЧ „Христо Ботев“, гр. Роман за участие в международен фестивал в Турция. Организират се ежегодни културни мероприятия в селата като всяка година се приема календар на културната дейност в общината.

На територията на Общината са регистрирани и функционират следните спортни клубове:

Футболен клуб "Искър 1923";

Спортен клуб по тенис на маса “Искър 97”;

Клуб по лека атлетика „Искър 2010”.

За насърчаване на спорта и физическата култура е разработена Общинска програма за насърчаване на спорта и физическата култура за периода 2010-2012г.

IV. ИНФРАСТРУКТУРНО РАЗВИТИЕ, СВЪРЗАНОСТ И ДОСТЪПНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА

1. Транспортна инфраструктура и достъпност на територията.

Републиканската пътна мрежа в община Роман включва пътища с обща дължина 120 км., като 20 км. от тях са без настилка. Стратегически важен за общината е третокласния път Мездра – Роман (път III-29.1), осигуряващ връзката на община Роман с областния център Враца и с международните пътища:

Е - 83 (връзка със Североизточна България);

Е - 79 (Общ Европейски Транспортен Коридор ОЕТК № 4 – Дрезден / Нюрнберг-Прага - Виена/ Братислава – Гьор – Будапеща – Арад - Констанца/ Крайова-София - Солун)


Вътрешното транспортно обслужване на общината се осъществява от третокласни и четвъртокласни пътища, разположени лъчообразно:

Третокласен път ІІІ-29.1 (Роман - Долна Бешовица) е връзка с община Мездра на северозапад и с община Ябланица на изток;

Четвъртокласната (общинска) пътна мрежа - свързва общинския център Роман със с. Каменно поле, с. Кунино, с. Радовене, с. Стояновци, с. Хубавене, с. Струпец, с. Синьо бърдо, с. Курново, с. Караш и с. Средни рът.

Таблица 19. Дължина на пътната мрежа в община Роман.

Пътна мрежа

Дължина /км/

Състояние Относителен дял спрямо общата

дължина

Трети клас 52.000 Лошо 43.21 %

Четвърти клас

68.350 Лошо 56.79%

Общо 120.350 100%

Дължината на вътрешната улична мрежа на община Роман е около 25 км., от които с трайна настилка 95% и 5% са без трайна настилка. Общото състояние на общинската улична пътна мрежа е лошо и се нуждае от основно изкърпване и подновяване.

Състоянието на третокласната пътна мрежа е лошо, тъй като по-голямата част от нея няма необходимата носимоспособност на пътната настилка и не отговаря на техническите изисквания. Средствата, които се отпускат за поддръжка са недостатъчни. Третокласната пътна мрежа се стопанисва и поддържа от Областно пътно управление - Враца.

Общинските пътища (четвърти клас) играят важна роля в обществените и частни транспортни връзки на местно ниво. Те свързват населените места в рамките на общината с общинския център.

На територията на община Роман има 8 броя общински пътища с обща дължина 68.35 км от които 48 км. с настилка и 20.35 км. без настилка:

Път IV–16115 - граница с община Ботевград - Курново - Гара Струпец – 11.65 км.;

Път IV–30811 - Роман - Своде - Синьо бърдо границата с община Мездра – 12 км., от които 6 км. без настилка;


Път IV-10335 – Роман - Стояновци - границата с община Луковит – 7.8 км.;

Път IV-13411 - Камено поле - Стояновци – 14.9 км., от които 6 км. без настилка;

Път IV-10328 - Роман - гара Струпец - граница с община Мездра – 8.2 км.;

Път IV-30813 - Синьо бърдо - спирка Синьо бърдо – 3.5 км.;

Път IV-10325 (Мездра – Роман) - Долна Бешовица - Камено поле – 8.4 км. без настилка;

Път IV-10339 (Роман – Кунино), с.Радовене – 1.9 км.

Изградената общинска (четвъртокласна) пътна мрежа е в лошо състояние. Лошо е състоянието на банкетните ивици и отводнителните канали. Много участъци от общинските пътища са в състояние, което изисква цялостно преасфалтиране, а в някои случаи е необходимо полагане на нова основа и цялостно преизграждане на пътя.

Автобусен транспорт

Транспортното обслужване на територията на общината се извършва по всички направления по транспортна схема от търговско дружество "Автотранспорт" ЕООД, гр. Роман със 100% общинско участие.

Автобусните линии са междуселищни и свързват общинския център с населените места в общината, с изключение на с. Караш и с. Средни рът.

Железопътен транспорт

Железопътната мрежа в общината е относително добре развита. Град Роман е разположен на централната ж.п. линия София - Варна на 104 км. от гр. София, 47 км. от гр. Враца и 32 км. от гр. Мездра. Има ж.п. отсечка гр. Роман - гр. Шумен. В общинския център е разположена съвременна ж.п. гара.

2. Водоснабдителна и канализационна инфраструктура.

Водоснабдяване

Главната водна артерия за района е р. Искър и р. Малък Искър. Изворната област на реките са в Рила и Стара планина. Реките са предимно със снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно-пълноводие през април, май и два минимума – зимен и летен. Водите на реките се използват за задоволяване на различни нужди: в бита, промишлеността и в селското стопанство –


за напояване. В поречието на реките са изградени редица хидротехнически съоръжения.

Водоснабдяването и канализацията в община Роман е услуга, която се извършва от “ВиК” ООД – град Враца.

Питейно-битовото водоснабдяване на населените места в община Роман се извършва само от каптирани извори, дренажи и шахтови кладенци. Селата Караш, Средни рът и Марково равнище изобщо не са водоснабдени поради малкия брой жители и повишения здравен риск за ползване на водоизточници в ендемичен район, съгласно РМС №370/26.02.1967г. Всички останали селища са централно водоснабдени.

Към края на 2005г. е решено водоснабдяването на селата Радовене и Стояновци от кладенците в с. Кунино. Водоснабдяването на селата се осъществи след реализирането през 2002 – 2003г. на първия етап от одобрен работен проект за "Допълнително водоснабдяване на с. Радовене, с. Струнец, с. Хубавене, с. Караш, гр. Роман и с. Кунино от кладенците при с. Кунино". През последните години се реши и водоснабдяването на гр. Роман. Все още на частичен режим през летния сезон са определен брой села. Основна причина за това е напояването на земеделските стопанства и намаляването на естествените водни ресурси през лятото.

Водопроводната мрежа в общината е остаряла и амортизирана. Съоръженията (основно помпените станции) от водоснабдителните системи са изградени преди повече от 40 години, като 90% от водопроводната мрежа е изградена от съдържащите азбест – етернитови тръби. Няма изградени пречиствателни станции за питейни води.

Водните загуби са резултат основно от лошото техническо състояние на мрежата, обуславящо големи скрити течове и аварии и от немалкия дял на кражбите на вода от абонати на дружеството. В последните години усилията са насочвани към подобряване на количествените и качествените параметри на помпите.

Има необходимост от допълнително водоснабдяване, реконструкция и ремонт на водопроводната мрежа в община Роман.

Необходимо е изграждане на пречиствателна станция за питейни води с цел подобряване на социалната и екологична среда. Това би подобрило качеството и гарантирало количеството на необходимата за потребление вода и би имало икономически ефект за развитие на туризма и курортното дело в Общината.


Канализация и пречистване на отпадъчните води

Степента на изграденост на канализационната система в община Роман е едва 25%, няма изградени междуселищни външни колектори и пречиствателни съоръжения.

В момента гр. Роман няма изградена цялостна канализационна мрежа, а само отделни клонове. Около 400 м. канална мрежа отводнява южната част на града, застроена с многоетажните жилищни блокове, като след септичната яма, последният участък зауства в р. Малък Искър. Използваем е и канала, който е построен за административната сграда и бл. 6 в центъра на града.

Битово-фекалната вода в останалите парцели става чрез попивни ями. За предпазване от скатни повърхностни води в южната част на града има изграден охранителен канал с дължина от 450м. От този канал, повърхностните води се отвеждат в река Малък Искър.

В общината има изградена пречиствателна станция с биостъпало за промишлени отпадни води в завод “Метизи” АД. Към пречиствателната станция има изградени изсушителни полета, които позволяват целесъобразно третиране на утайките и използването им след това за наторяване. Пречиствателната станция има достатъчен капацитет за пречистване и на градските отпадни води.

Изграждането на канализационна мрежа се явява едно от най-необходимите и сигурни мероприятия за подобряване на екологията на града, а оттам и на останалите населени места в общината.

3. Енергийни мрежи, ВЕИ.

Енергопреносната мрежа и съоръжения на територията на общината са в добро техническо състояние, с достатъчен резерв и като цяло задоволява нуждите на населението и на промишлеността.

Основните проблеми на енергопреносната инфраструктура в община Роман могат да се обединят в следните насоки:

неефективност на част от възловите станции;

отклоненията на въздушните линии от главните магистрали са остарели и подлежат на ремонт;

изграждане и ремонт на изградените трафопостове за да отговарят на съвременните изисквания.


На територията на гр. Роман, на р.Искър е изградена ВЕЦ "Искра" на течащите води. В момента ВЕЦ "Искра" е частна ВЕЦ. Проектната й мощност е 1000 kw и годишно производство от 6 500 000 kwh. Има издадено разрешение за водоползване от МОСВ.

През 2003г. е одобрен инвестиционен проект на ЕСУТ и издадено разрешително за водоползване на "ВЕЦ Кунино”, с.Кунино - на р. Искър, с проектна мощност 4 080 kw и годишно производство от 26 000 000 kwh. Община Роман е собственик на 40% от капитала на дружеството, а основен инвеститор е "Ривър Енерджи" АД. През 2003г. е одобрен на ЕСУТ инвестиционен проект за изграждане на ВЕЦ "Долна Бешовица", с. Долна Бешовица - на водите на р. Искър с проектна мощност 4950 kw и годишно производство от 28 000000 kwh. По информация от "Енергопроект-Хидроенергетика" ООД, София, свободният хидроенергиен потенциал на реките Искър и Малък Искър на територията на община Роман може да бъде оползотворен чрез изграждането на ВЕЦ "Струпец" на р.Искър с мощност около 3 200 kw и на 3 малки ВЕЦ на р.Малък Искър с обща мощност около 2 000 kw. Общото средно годишно производство от тази ВЕЦ е около 28 000 000 kwh.

През 2012 година започва изграждането на МВЕЦ “Кунино” в община Роман.

Изграждането на водноелектрическите централи, които ще оползотворят свободния хидроенергиен потенциал на реките Искър и Малък Искър, e от значение за социално-икономическото развитие на община Роман.

4. Газоснабдяване.

В община Роман има изградена газоразпределителна станция в района на промишлената зона, захранваща се от отклонение от централния гозопровод на с. Чирен за снабдяване на промишлените нужди на “Метизи” АД.

Съгласно приетата Общинска стратегия за енергийна ефективност на Община Роман се предвижда газификация на общината, реализация на проекти за използване на алтернативни енергийни източници като слънчева енергия, вятърна енергия, растителна биомаса и други.

5. Състояние на околната среда.

5.1. Качество на водите.

Качественото състояние на основните повърхностни водни течения в обсега на общината – р. Искър и Р. Малък Искър отговарят на изискванията за ІІІ и ІІ категория водоприемници.


Подземните води в терасните отложения на реките и в кватернерните отложения в обсега на населените места са частично замърсени с амоний, нитрити, нитрати (района на с. Кунино), фосфати, манган, желязо, повишена твърдост и окисляемост и с малки изключения не отговарят на изискванията за питейно битово водоснабдяване.

Основни замърсители на повърхностните води в района на общината са градската канализация на гр. Роман, заустваща отпадни води в р. Малък Искър и битова и промишлена канализация на фирма “Метизи” АД, заустваща третирани в локални пречиствателни съоръжения отпадни води в р. Искър. Състоянието на водните екосистеми в р. Малък Искър е добро, а в р. Искър задоволително. Основни източници на замърсяване са попивните ями, речните води, прекомерно наторяване на селскостопански площи в миналото.

Основни замърсители за пукнатинните карстови води в района са изоставени животновъдни ферми и стопански дворове, интензивни наторявания, нерегламентирани сметища и други.

През 2009г. в община Роман има издадени 3 броя разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води – на “Вария” ЕООД, гр. Роман и 2 броя на обекти в процес на проектиране: “Канализационна система в с. Синьо Бърдо” и “Канализационна система на гр. Роман”. От обектите, включени в Националната контролно-информационна система за състоянието на отпадъчните води и по графика за контрол на РИОСВ-Враца, 4 броя се намират в община Роман.

Състоянието на питейните води и водоизточниците на общината се контролират системно от РИОКОЗ. Извършва се наблюдение на всички кладенци поотделно, като разширения химически анализ се прави по различни показатели.

5.2. Качество на въздуха

Основни замърсители на атмосферния въздух са транспортния поток, промишлените предприятия и битовото отопление. Замърсяването на въздуха с прах, азотни окиси и серни окиси, оловни аерозоли е незначително, а за останалите населени места в общината – пренебрежимо малко.

На територията на Общината основния източник на вредни емисии в атмосферния въздух е “Метизи” АД, гр. Роман – специализирано в производството на стоманени телове и въжета. При извършен регулярен емисионен контрол не са установени наднормени концентрации на изпусканите вредни вещества в атмосферния въздух.

Замърсяването на атмосферния въздух е свързано с лошото състояние на моторните превозни средства, качеството на използваните горива, организацията на


движението, състоянието на улиците и пътищата. Този вид замърсяване на въздуха заема все по-голямо място в общото замърсяване, поради увеличението на броя на автомобилите, дългия срок на експлоатацията им, лошата материално – техническа база за поддържането им.

Замърсяването на въздуха от строителството е главно от прах и твърди частици. Практически то е с локално въздействие и не оказва съществено влияние за състоянието на атмосферния въздух в общината.

Едни от основните дейности, замърсяващи въздуха в общината са комунално- битовите дейности. Основното замърсяване е през отоплителния сезон. Причината за това е използването на лошокачествени твърди и течни горива – мазут, нафта, въглища, брикети.

Контрол се извършва ежегодно от станцията за фонов мониторинг на РИОСВ – гр. Враца. Наблюдаваните показатели за качеството на атмосферния въздух са: серен диоксид, азотен диоксид, оловни аерозоли, прах и сероводород.

Периодично се вземат проби от емисионни източници, каквито са димоотводите на предприятията. Мерките, които общинското ръководство предприема за намаляване на замърсяването на въздуха са свързани преди всичко с опазване на чистота на града и благоустройството, градския транспорт, градоустройственото и контрол по замърсяването от промишлени предприятия.

От представените и приети Доклади в РИОСВ - Враца е установено, че измерените концентрации на емитираните вредни вещества отговарят на нормите за допустими емисии.

5.3. Качество на почвите.

Няма данни за изследвания за замърсяване на почвите в района на общината над допустимата концентрация.

Техногенно нарушени терени има около разработваните кариери. За наблюдение и контрол качеството на почвите в област Враца е създадена организация за провеждане на мониторингова дейност. Пунктовете, в които се извършва пробонабирането на почвени проби, са определени от Изпълнителната Агенция по опазване на околната среда към МОСВ. Те са разположени по цялата територия на област Враца и са в зависимост от източниците на замърсяване на почвата.


5.4. Шум.

Шумовото натоварване както в гр. Роман, така и в останалите населени места в общината, е не по-маловажен проблем от останалите. Населеното място с най-високи нива на шум е гр. Роман. С повишено шумово натоварване и въздействие е ивицата около ж.п.линията София - Варна в района на ж.п. гара Роман.

С повишено шумово натоварване и въздействие е територията около индустриалните предприятия.

За високите стойности на шумовите нива допринасят характерните особености на териториално – устройствените планове на града и другите населени места:

липсата на околовръстни пътища;

липсата на защитни “зелени екрани”;

лошокачествена настилка;

двустранно плътно застрояване по главните улици;

остарелия автомобилен парк.

Няма данни за други източници на шум. В жилищните и вилни зони, районите за отдих, за лечение, за възстановяване и други на територията на общината няма рискове в акустично отношение.

5.5. Управление на отпадъците.

Основните източници на отпадъци на територията на общината са гражданите, домакинствата, промишлените предприятия, частните фирми, училищата, строителството, животинските ферми, ресторантите, увеселителните заведения, болничните заведения и други.

В гр. Роман и още 3 населени места – с. Хубавене, с. Струпец, с. Радовене функционира система за разделно събиране на отпадъците. Извозването на същите се извършва по график от частна фирма.

Общинските отпадъци се транспортират до общинското депо. Площадката е разположена в местността “Вълчов Дол”, на около 3 к. от град Роман, 2 км. югоизточно от Долна Бешовица и на около 350 метра от ляво на междуселски асфалтов път.

Общината осигурява контейнери и кофи за събиране на общинските битови отпадъци В община Роман контейнерите за смет и колите са собственост на общините.


Битовите отпадъци от територията на общината се събират със сметовозна кола ротор преса. Отпадъците от останалите населени места се събират в найлонови чували и се товарят на открито ремарке.

V. Административен капацитет.

Общинска администрация Роман осъществява предоставянето на административни услуги на физическите и юридическите лица при спазване на принципите на законност, бързина, достъпност и икономичност на производството и в съответствие с изискванията за качествено и удобно за гражданите обслужване.

Общинската администрация е обща и специализирана. Общата администрация е организирана в дирекция: “Финансово стопански дейности и Административно, правно, информационно и техническо обслужване”, която включва следните звена: Отдел “Финансово-стопански дейности” (ФСД) и Отдел “Административно – правно, информационно и техническо обслужване” (АПИТО). Специализираната администрация в общината е организирана в Дирекция “Устройство на територията, архитектура, благоустройство и общинска собственост” и включва следните звена следните звена: Отдел “Устройство на територията, архитектура и благоустройство” и Отдел “Местни данъци и такси и контрол, проверки търговия и туризъм”. В община Роман е обособен Център за услуги и информация на гражданите (ЦУИГ).

През 2013г. стартират 3 проекта, финансирани по ОП „Административен капацитет“ – проект „Оптимизиране на структурата на общинска администрация Роман чрез извършване на функционален анализ“, проект „Ефективна координация и партньорство при разработването на стратегически документи и провеждането на политики в Община Роман“ и проект „Повишаване компетентността и ефективността на администрацията на Община Роман, чрез обучения в професионални и ключови компетенции“.

За периода 2007-2013г. общинска администрация Роман е натрупала значителен опит в подготовката и изпълнението на проекти, финансирани от ЕС и национални източници. Реализираните проекти през периода са финансирани от Програма за развитие на селските райони, Оперативна програма „Регионално развитие”, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, Оперативна програма „Административен капацитет”, национални програми за насърчаване на заетостта и други.

Въведени са електронни регистри с цел повишаване на прозрачността на процедурите по Закона за обществени поръчки, улесняване работата на общинската администрация и повишаване нейната ефективност.


Ежегодно се повишава професионалната квалификация на служителите: обучителни курсове, участие в семинари за разработване на проекти по различните оперативни програми. Провеждат се публични обсъждания на проектите за наредби на местни данъци и такси и проектите за бюджет на Общината.

VI. SWOT АНАЛИЗ.

Силни страни Възможности

1. Подходящи природо-климатични условия и традиции за развитие на ефективно селско стопанство.

1. Насърчаване на инициативи за стимулиране развитието на аграрния сектор в общината и пълноценно използване на наличните природни ресурси

2. Широко разпространение на нерудни природни богатства.

2 Потенциал за развитие на курортното дело и на разнообразни форми на туризъм и повишаване на конкурентноспособността на туризма.

3. Сравнително добро състояние на околната среда.

3. Привличане на инвестиции в земеделието, индустрията и туризма за комплексно социално-икономическо развитие.

4. Добре развита и оптимизирана образователна инфраструктура.

4. Развитие на малки рибовъдни стопанства.

5. Добро качество на атмосферния въздух и почвите за живот и продуктивно земеделие

5. Осигуряване на по-добри възможности за реализация на лицата от различните етнически групи и интегрирането им, особено на ромската етническа група, чрез пълноценно използване на алтернативни европейски средства.

6. Натрупан опит за управление на проекти, който е основен ресурс за бъдещи периоди.

6. Внедряване на добри практики в сферата на социалните услуги и образованието чрез транснационално сътрудничество и междуобщинско партньорство.

7. Подобряване на градската среда за утвърждаване на града като привлекателно място на живот.


8. Повишаване качеството на административния капацитет, модернизиране управлението за предоставяне на висококачестени публични услуги за гражданите и бизнеса.

Слаби страни

Заплахи

1. Намаляване и застаряване на населението.

1. Нисък дял на населението с висше образование и относително висок дял на населението с начално образование.

2. Отрицателен механичен прираст. 2. Отлив на млади квалифицирани специалисти в други по-големи градове и в чужбина.

3. Влошено състояние на част от пътната инфраструктура и улична мрежа.

3. Липса на квалифицирана работна сила в съответствие на пазара на труда.

4. Ниска степен на изграденост на канализация в общината – едва 25% и липса на ПСОВ. Остаряла и амортизирана водопроводна мрежа.

5. Недостиг на финансови средства за поддържане на културните паметници и обекти, изградената туристическа инфраструктура и еко пътеки.

6. Непълноценно използване на туристическия потенциал и липса на изграден капацитет за подобряване развитието на туризма.

7. Недостатъчен брой спортни площадки и съоръжения на територията на общината.

8. Част от обработваемите земи не се използват, което ограничава развитието на земеделието.


VII. Основни препоръки, които да се вземат предвид при изготвянето на стратегическата част на Общинския план за развитие 2014-2020 г. на Община Роман.

Основните препоръки, изведени от социално-икономическия анализ на община Роман, които да се вземат предвид при формулирането на стратегическата част на Общинския план за развитие 2014-2020г., могат да се обобщят по следния начин:

1. Да се предвидят мерки за повишаване квалификацията на безработните лица, подобряване на достъпа до заетост и намаляване на безработицата в Общината;

2. Мерки за стимулиране развитието на бизнеса и предприемаческата дейност в Общината. Развитие на иновациите. Стимулиране използването на ВЕИ.

3. Да се продължат усилията и да се предвидят мерки за подобряване и разширяване обхвата на социалните услуги в Общината;

4. Мерки за подобряване на цялостната инфраструктура в Общината, с акцент върху подобряване на пътната и ВиК инфраструктура;

5. Да се предвидят мерки за използване на различни форми за ПЧП и реализация на съвместни проекти;

6. Развитие на туризма и туристическата инфраструктура в Общината;

7. Мерки за повишаване на енергийната ефективност на публични сгради и жилищния сектор;

8. Въвеждане на електронни услуги в Общината.

Стратегическата част на Плана да бъде разработена в съответствие с новата европейска стратегия „Европа 2020" и Националната концепция за програмиране на развитието през следващия програмен период 2014-2020г.

АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНО...

Documents