I. Дунавска равнина

1. Географско положение, граници, морфохидрография А) Географско положение, граници

Обхваща по-голямата част от северна Българияа) на запад е ограничена от устието на река Тимокб) на изток е ограничена от Черно Морев) на север граничи с река Дунавг) на юг граничи с Предбалкана. Границата е с условен характер и

минава по северните подножия на ридовете Връшка чука, Венеца, Широка планина, Маркова могила, Деветашко плато, Търновски възвишения. Преславска долина

Б) Деление и морфохидрография а) западна част – териториален обхват от р. Тимок до р. Вит морфохидрографски особености:

равнинно-платовиден релеф най-малка надморска височина особености на хидрографската мрежа:- североизточна посока на главните речни долини- асиметрични речни долини (стръмни десни и полегати леви склонове)- каньоновидни речни долини на запад от р. Лом

б) средна част – териториален обхват от р. Вит до р. Янтра морфохидрографски особености: хълмист релеф, разчленен от речни долини преходно черти в релефа: льосови плата, асиметрични речни долини, възвишения и плата, речни меандри най-изразителни форми – Плевенски възвишения, Павликенски възвишения, Свищовско плато, базалтови могилив) източна част – териториален обхват от р. Янтра до Черно мореморфохидрографски особености: платовидно – хълмист релеф най-голяма надморска височина разчлененост на релефа особености на хидрографската мрежа:- суходолия, най-типични за добруджанското плато- каньоновидни речни долини- ветрилообразна форма на речната мрежа- голяма част от реките губят водите си поради добре развития карст най-изразителни форми – Поповски, разградски и Самуиловски височини, Шуменско, Добруджанско и Провадийско плато, Долнокамчийско понижение

2. Геоложки строеж и морфоложко развитие А) Релеф

а) преобладава равнинно-хълмист и платовиден релеф б) надморска височина – 100-250м., като на юг към Предбалкана се

увеличава до 300-400 м. в) най-висока точка – в. Търнов дял (502м.) в шуменското плато

Б) Полезни изкопаеми а) въглища – черни въглища – Добруджански басейн

б) нефт и природен газ – Горни и Долни Дъбник (Плевенско) в) рудни полезни изкопаеми – уран, манган г) нерудни полезни изкопаеми

каолин – Ветово, Сеново, Каолиново гипс – с. Кошава

3. Природни условия и ресурси А) Климат а) Дунавската равнина се намира в умереноконтиненталната кл. област

б) валежи - количеството на валежите е между 500-650 мм, като намалява от запад на изток и от юг на север

в) ветрове – характерни са по-силните ветрове ссъс скорост 3-4м/с. Б) Води – хидроложките особенисти са обусловени от

умереноконтиненталния климат, равнинно-хълмистия характер на релефа, широкото разпространение на водопропускливи скали.

а) реки – реките са транзитни. Част от тях имат карстово подхранване. В най-източните и най-западните части на Дунавската равнина максимумът на оттока настъпва по-рано в сравнение с по-голямата част от равнината – през март. Реките, вливащи се в Дунав водят началото си от Предбалкана и Стара планина. Изключение прави р. Искър. Речната мрежа е по-гъста в западните и средните части.

б) езера – крайречните езера в областта с изключение на езерото Сребърна са пресушени.

В) Почви, растителноси и животински свят а) почви – най-разпространени са черноземите – подходящи са за

отглеждане на зърнени култури и слънчоглед. б) растителност

естествената растителност заема ограничени пространства – територии, неизползвани за земеделие, обикновено по вододелните била

поради намаляването на валежите от запад на изток средноевропейските листопадни гори се заменят с лесостепна и степна растителност

по остатъчната растителност, представена от цер, благун, бряст, габър, липа, върба, топола се съди за естествената растителност в миналото.

в) животински свят – срещат се над 200 вида птици (яребица, пъдпъдък, дива гъска, гургулица)

4. Стопанска оценка – Равнинно-хълмистият и платовиден релеф в съчетание с умереноконтиненталния климат и черноземните почви са предпоставка за развитие на многоотраслово растениевъдство, за специализация на областта в зърнопроизводство, зеленчукопроизводство и лозарство.

А) В нея се намира житницата на България – Добруджа. Б) На границата с предбалкана е развито овощарството. В) Водите на р. Дунав се използват за добив на електроенергия, за

напояване и като евтин воден път.

II. Старопланинска област1. Географско положение, граници, морфохидрография А) Географско положение, граници Има средно положение и условно разделя България на 2 части –

северна и южна. Простира се от р. Тимок на запад до черно море на изток.

Б) Деление и морфохидрография а) предбалкан (северна по-ниска част)

западна част – от долината на р. Тимок до долината на горното течение на р. Малък Искър. Морфохидрографски особености:

- малка надморска височина – под 1000м.- посока на ридовете – северозапад - югоизток- разширява се в източна посока- разположението на главните речни долини е напречно на

планинските ридове средна част – от р. Малък Искър до долината на р. Стара.

Морфохидрографски особености:- Най-голяма надморска височина- връх Васильов (1490) във Васильовска планина- посока на ридовете - запад – изток източна част – от долината на р. Стара до Черно море.

Морфохидрографски особености:- с най-малка надморска височина – под 100м.- стеснява се в източна посока- преобладаваща посока на ридовете запад – изток (с изключение на

западните ридове Антоновски, Сланник, Лиса) б) Стара планина (главната верига, заемаща южните части)

западна част - от Белоградчишкия проход до златишкия проход. Морфохидрографски особености:

- основна посока на билото – северозапад – югоизток- най-висок връх е Миджур (2168) в Чипровско – Берковския дол- разширяване на веригата на изток от Козница до Мургашкия и

етрополския дял средна част – от Златишкия проход до прохода Вратник.

Морфохидрографски особености:- най-тясна и най-висока част- най-висок е Троянско-Калоферският дял с връх Ботев (2376)- силно разчленен на отделни дялове, отделени помежду си от седловини- силно разчленен релеф (много стръмни склонове, високи, остри била)- основна посока на билото - запад – изток източна част – от прохода Вратник до Черно море.

Морфохидрографски особености:- най-малка надморска височина- преобладаваща посока на билото – запад – изток- разделя се на няколко клона – южен, който е по-нисък и северен, по

който е главното било.2. Геоложки строеж и морфоложко развитие

А) Релеф Релефът на областта е предопределен от гънковия строеж на земната

кора и от геоложкото и развитие. През мезозоя тя е била дъно на воден басейн, чиито седиментни скали през неогена са обхванати от нагъвателни движения. Те са моделирали гънковите форми на Старапланина и предбалкана

а) Предбалкан – характер на релефа западна част:- изветрително-денудационни форми- ерозионни форми – речни долини и речни тераси- карстови форми – пещери на р. Тимок до долината на горното течение

на р. Искър средна част:- преобладават подземните карстови форми- ерозионни форми – речни долини и речни тераси- инверсен релеф (позитивни форми в синклинали) източна част:- силно развити ерозионни форми (проломите на р. Камчия)

б) Стара планина - характер на релефа западна част:- изветрително-денудационни форми – сипеи и сипейни покривки- карстови форми (класически повърхностен карст; Магарешниците;

Понор; Врачанска планина)- ерозионни форми – Искърски пролом, водопади- Ритлите край Лютиброд в Искърския пролом средна част:- ерозионни форми – водопади (Райското пръскало-най-високият водопад)- изветрително-денудационни форми – сипеи и сипейни покривки- денудационно-гравитационни форми - срутища източна част:- изветрително-денудационни форми - сипеи и сипейни покривки- ерозионни форми – речни долини

Б) Полезни изкопаеми а) въглища - черни въглища – Елено-Твърдишкия балкан (около 80% от

запасите) б) руди на чевни метали – железни руди – Кремиковци и Мартиново3. Природни условия и ресурси A) Климат а) обхваща планинската, умереноконтиненталната и

преходноконтиненталната климатична област б) често явление са температурните инверсии през зимата (в

Севлиевската котловина е измерен минимум от -35,4°) в) годишната сума на валежите се увеличава в посока към главната

старопланинска верига – от 590 мм при станция Ловеч до 1160 мм при станция Петрохан и 140мм при х.Амбарица

г) преобладават западните ветрове. Често проявление по северните склонове има и фьонът

д) в най-източните части се наблюдава преходност в климатичните елементи. На височина под 1000м за северните и под 1500м за южните склонове на западна и средна Стара планина климатът е умереноконтинентален

Б) Води а) голямото количество на валежите и водорегулиращата роля на

горите благоприятстват образуването на подземни води карстови извори (западна Стара планина и западен и северен

Предбалкан) минерални извори (Вършец, Шипково, Вонеща вода, Върбица) –

използват се за балнеолечение б) Стара планина е оказала голямо влияние върху формирането на

основното направление на реките. По билото и минава главният вододел на България

В) Почви, растителноси и животински свят а) почви

най-разпространени са сивите горски почви проблем за предбалкана е почвената ерозия поради голямата

обезлесеност в някои райони в долините на реките има алувиално-ливадни почви в Стара планина почвите са височинно зонирани

б) растителен свят предимно дървесна растителност – широколистна (благун, цер,

габър, бук, липа) и храстова (дрян, глог, шипка). Също има и тревна растителност – естествени ливади

растителността е височинно зонирана- до 800м са разпространени дъбовите и габъровите гори- по най-високите части на планината са иглолистните гори (смърч), а

по билото и – високопланинските ливади. в областта има много защитени природни обект, резервати и

природни паркове (“Джендема”, “Стара река”, “Стенето”, “Боатин”, “Царичина”)

в) животински свят предбалкана обитават глиганът, благородният елен, сърната,

орелът, совата, гургулицата, дроздът и др. във високите части на планината се срещат дивата коза,

усойницата, орелът и др.4. Стопанска оценка А) Природните условия и ресурси са предпоставка за развитие на

пасищното животновъдство, дърводобивната, дървообработващата и миннодобивната промишленост.

Б) В ниските части на предбалкана се отглеждат зърнени култури, лозя, а в по-високите – фуражни култури и овощия.

В) Високите части на Стара планина са пречка за развитие на транспорта. През нея са прокарани само 3 жп линии, въпреки че нуждите са по-големи.

Г) Със своя релеф, високопланински климат, естествена растителност и изградена материална база Стара планина благоприятства развитието на летния и зимния туризъм.

III. Задбалкански котловини. Софийско поле1. Географско положение, граници, морфохидрография А) Географско положение, граници а) простират се в посока запад - изток б) разположени между Стара планина на север и Средногорие на юг Б) Деление и морфохидрография а) ниските южни склонове до 800 м н.в. - оградни части на котловините б) Поради в разлики в проявлението на природните компоненти,

различна надморска височина, ортографска затвореност - разделение на компонентите на 2 групи:

високи (западни) - Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-Пирдопска. Котловинните им дъна имат надморска височина между 540 и 800 м.

ниски (източни) - Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска. Котловинните им дъна имат надморска височина между 100 и 400 м.

в) Равнинен релеф на дъната - котловините се наричат полета. г) Софийска котловина (най-голямата по размери)

елипсовидна форма с дълга ос на простиране северозапад - югоизток.

на северозапад до Сливнишките височини, на югоизток - до Ихтиманска средна гора, на североизток - до Западна Стара планина, на югозапад - до Витошкото средногорие

дъното на котловината (площ 1200 км2) с наклон на североизток. Равнинен релеф с надморска височина от 550 до 625 м.

продължителната езерна фаза (абразионните тераси в подножията на оградните планини на височина до 750 м) - причина за отлагането на дебели пластове, предимно от пясъци и глини.

висока сеизмичност, обусловена от разломния характер на котловината - свързаност с многобройните минерални извори в и около София.

д) преобладаващи ерозионно - акумулативни форми на релефа - речни тераси и наносни конуси, добре изразени по витошкото и старопланинското подножие

2. Геоложки строеж и морфоложко развитие А) Релеф а) задбалканските котловини - образувани в резултат на разломни

движения на земната кора през неогена и хлътване на ивицата между Стара планина и Средна гора. Това определя и високата сеизмичност на Задбалканските котловини.

б) най-ясно изразените форми на релефа - ерозионно-акумулативните: заливни и надзаливни речни тераси, наносни конуси в оградените подножия на планините, на места - остатъци от абразионни тераси.

Б) Полезни изкопаеми а) въглища: лигнитни - Софийска котловина

3. Природни условия и ресурси А) Климат а) Задбалканските котловини - в две климатични области:

- умереноконтинентална (Западните котловини) - преходноконтинентална (Източните котловини)

б) влияние на надлъжното простиране на котловините за формирането на климата - непосредственото съседство с верижно простиращите се планини, различията в надморската височина и затвореността

в) характерна по-висока средна юлска температура (между 22-23°), по-висока средна януарска температура (от -1° до 1,5°), по-ниски стойности на годишната температурна амплитуда (до 21-21,5°)

г) валежни суми: между 550-600 мм с тенденция за изравняване на сезонните валежни суми

Б) Води а) подземни (богатство на подземни води при котловините)

Софийска, Карловска, Казанлъшка и Сливенска котловина - голямо участие в подземните води на грунтовите и минералните води

грунтовите води - формирани в наносните конуси на старопланинското подножие в Софийската котловина.

б) реки транзитно протичащи през котловините различни по големина

реки формиране на речния режим извън котловините - по южните

склонове на Стара планина и северните склонове на Средногорието (запазване на особеностите и в котловините)

реките, извиращи от високите части на Стара планина и Витоша - пролетен максимален отток (април-май) и снежно-дъждовен режим

Средногорските реки и тези, извиращи от по-малка надморска височина - по-ранен пролетен максимален отток (март-април)

малките реки в източните котловини формиране на режима от течните валежи => следва годишен ход

В) Почви и растителност а) почви

в западните котловини - главно смолници, а в източните - канелените горски почви

по заливните тераси на реките - широко разпространение на алувиално-ливадните почви

б) Растителност по склоновете на високите западни котловини - бук и габър на изток - дъбът и тревната растителност край реките - влаголюбиви гори

4. Стопанаска оценка А) Благоприятните природни условия - предпоставка за стопанската

усвоеност на котловините още от древността Б)Индустриализирането на селищата през последните 50 години -

концентрация на промишлени мощности и население в тях Б)Най-остър - екологичният проблем

чести температурни инверсии - причина понякога за образуване на смог (Софийската котловина - най-вече)

промишлени води - замърсяване на реките

IV. Средногорие. Витоша, Средна гора 1. Географско положение, граници, морфохидрография А) Географско положение, граници – Средногорие е система от планински вериги с почти паралелно направление. От запад на изток в нея се включват планините Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша, Плана, Лозенска планина, Средна гора (Ихтиманска, Същинска и Сърнена гора), Бакаджици и хисарски възвишения. Б) Деление и морфохидрография

а) Отделните части на Средногорие имат морфохидрографски различия, поради което то се разделя на три части: западна, централна и източна

б) най-масивен характер и най-добро орографско изложение има Витоша. Най-голяма площ има Средна гора

2. Геоложки строеж и морфоложко развитие А) Релеф а) образуването на планините от Средногорието е подобно на

образуването на Стара планина и Предбалкана. Нагъвателните движения, обхванали седи-ментните скали на Средногорския воден басейн са започнали значително по- рано–през мезозоя. Под скалите застиват магмени тела с различна големина.

б) Витоша Такова магмено тяло е и Витоша. Тя има куполообразна форма.

Разломена е от концентрично и радиално разположени разломи. Витоша продължава да се издига и сега със скорост 2 мм годишно.

По северния склон на планината, във вулканичните скали се намира “каменното море”, образувано в резултат на мразово изветряне.

Изветрителни форми са и каменните реки Морените. Разпространени са сипеите и сипейните покривки, твърдиците –

Копитото, Комините,Ушите, Лъвчето и др.в) Средна гора

Средна гора е разположена успоредно на Стара планина между долините на р. Искър и р. Тунджа

въз основа на морфографси различия тя се разделя на 3 части: Ихтиманска, Същинска и Сърнена.

Най-висок дял е Същинска средна гора с най-висок връх Богдан (1604)

г) Голямото вертикално разчленение на Средногорието обуславя развитието на денудационно-гравитационни форми – главно срутища.

д) Ерозионните форми са представени от проломи, всечени меандри, речни тераси, а акумулативните – от наносни конуси в подножията.

е) Неколкократните издигания през неогена са образували денудационни заравнености, най-обширна от които е Витошкото плато (1700-1800м).

Б) Полезни изкопаеми а) медна руда: Медет – Асарел (Панагюрско)

2. Геоложки строеж и морфоложко развитие А) Релеф а) климатичните условия са в зависимост от различията в надморската

височина, разчленеността, експозицията на склоновете б) почти цялата област попада в умереноконтиненталната климатична

област – до 1000 м. н.в. за северните склонове и до 1500м. н.в. за южните в) в Сърнена гора, Бакаджиците и Хисарските възвишения климатът е

преходноконтинентален. Типичен планински климат има Витоша г) на юг и на изток средните зимни температури се повишават, а броят

на дните със снежна покривка намалява. д) с увеличаване на надморската височина нараства количеството на

твърдите валежи е) често явление в котловините на Средногорие през зимата са

температур-ните инверсии. В Ихтиман са измерени едни от най-ниските температури

ж) ветровете са предимно западни. Фьонът е характерен за северните склонове на Витоша

Б) Води а) Реките, протичащи през Средногорие, образуват проломи – Урвичкият

на р. Искър между Плана и Лозенска планина, на р. Тополница между Ихтиманска и същинска Средна гора.

б) диференциацията на климатичните условия обуславя и различията в режима на реките.

Витошките високопланински реки са с ясно изразен пролетен максимум на оттока поради интензивното снеготопене

в западните и в централните части на Средногорие реките са с раннопролетен максимум на отока, обусловен от малкото снегозадържане

в Сърнена гора и най-източните части на областта реките са с типичен дъждовен режим и той следи хода на валежите. Част от малките реки имат временен отток, а в обезлесени и ерозирали водосбори показват и краткотрайно поройно оттичане.

летните прииждания на реките причиняват наводнения в) наносните конуси в планинските подножия са богати на грунтови

води. В южните склонове на Витоша има карстови води, а в цялата област широко са разпространени привързаните към разломните линии минерални извори

В) Почви, растителноси и животински свят а) почви

в Средна гора преобладават плитките кафяви горски почви във Витоша има локално обособени торфеноблатни почви

б) растителност в най-ниския височинен пояс е разпространен дъбът. с увеличаване на надморската височина, при по-влажен и по-студен

климат се е развила буковата растителност. Над нея върху тъмнокафяви горски почви е иглолистната

растителност – ела, смърч, бяла мура. в) животински свят

планините в Средногорие се обитават от представители на европейската провинция на палеоарктичната зоогеографска област – сърна, дива свиня, блягороден елен, лисица, вълк, мечка

Витоша е обявена за народен парк. Там са резерватите “Торфено бранище” и “Бистришко бранище”

4. Стопанска оценка А) Природният потенциал на Средногорие се използва изцяло. Б) В ниските планини се развиват животновъдството и горското

стопанство. Котловинните дъна са стопански усвоени. Там са неголемите аграрни и промишлени селища като Ихтиман, Панагюрище, Стрелча и др.

В) силно негативно въздействие върху природата оказва рудодобивът при Медет и Асарел, където почвите, растителният и животинският свят са се-риозно пострадали и се налагат рекултивационни и защитни мероприятия.

V. Краище1. Географско положение, граници, морфохидрография А) Географско положение, граници

а) Краище е сравнително малка природногеографска подобласт от Краищенско-Средногорската област. б)На юг граничи с Осогово, на север и на изток – със Западното Средногорие, на запад е ограничена от държавната ни граница с Република Македония и СР Югославия

Б) Морфохидрографски особености а) Краище е със сложен релеф – мозайка от планински и котловинни

редици със северозападно-югоизточно простиране б) изключение правят само най-южните котловини, които имат посока на

разположението запад-изток2. Геоложки строеж и морфоложко развитие А) Релеф а) релефът на краището е отражение на мозаичния строеж на земната

кора – по разломните линии са потънали блоковете на котловинните редици, а в съседство са се издигнали блоковете на планинските редици

б) мозаичният характер на краището е дал отражение върху релефа и най-вече върху конфигурацията на съвременната речна мрежа и формирането на проломи по течението на р. Струма

в) в подножията на планините са образувани наносни конуси, а в дъната на котловините – заливни речни тераси

г) в резултата нба неколкократни издигания и и периоди на затишие са образувани денудационни заравнености и речни тераси

д) варовиковите скали обуславят широкото разпространение на карстови форми – кари, ували, валози, въртопи, в Голо бърдо, Земенска, Конявска планина.

Б) Полезни изкопаеми а) горивно-енергийни

лигнитни въглища – Самоковска котловина, Кюстендилско кафяви въглища – Пернишко и Бобовдолско

б) рудни - наносно злато (Трън) в) нерудни

варовик – Радомир, Земен слюда – Дупница барит – Трънско

3. Природни условия и ресурси А) Климат а) тип

умереноконтинентален – Трънско, Брезнишко, Радомирско, Пернишко преходноконтинентален – Земенска и Конявска планина, Голо бърдо и

ниските котловини, Кюстендилска котловина б) температура

Средна януарска температура: – 2 до – 4 градуса, планините – до –6 средна юлска – 15-25 градуса

в) валежи – годишно 800 мм г) Ветрове – западни и северозападни, фъони – Пернишка, Радомирска и

Брезнишка котловина Б) Води – областта се отводнява от изцяло от р. Струма и нейните притоци,

Самоковска котловина – р.Искър, Долнобаканска котловина – р. Марица В) Почви, растителност и животински свят а) почви – разнообразие на хидроклиматични условия

смолници – дъната на Пернишка, Радомирска и Трънска котловина алувиално-ливадни – в/у речните тераси канелени горски – в останалите котловини, в нископланинските и

хълмистите райони кафяви горски – по-високите планински части рендзини – Голо бърдо

б) растителност – мозаично разположение на растителната покривка липса на естествена растителност в котловините – стопанска

усвоеност покрай реките – върба, топола сухите места на реките – дъб и полски бряст планинските склонове – храсти от люляк, келяв габър

в) животински свят – дива свиня, сърна, лисица, заек, невестулка, кос, полска чучулига, дрозд, горска ушата сова, пепелянки

4. Стопанско значение - развитие на енергетиката и металургията

VI. Горнотракийска низина1. Географско положение, граници, морфохидрография А) Географско положение, граници

а) Горнотракийската низина е част от тракийско-странджанската област. б) разположена е на изток от Краище, между Средногорието на север и родопите на юг.в) северната и граница е по-неясна, докато южната е добре очертана от северното подножие на Родопите.

Б) Деление и морфохидрография а) Горнотракийската низина е най-голямата и най-добре изразената

низина в България. Тя е наклонена в посока изток – югоизток.б) през цялата низина в посока северозапад – юггоизток протича р. Марицав) низинният релеф на места е разнообразен от вътрешни възвишения, като Бесапарските ридове, Овчите хълмове, Пловдивските тепета, Татаревските височинив) Чирпанските възвишения разделят низината на две части: Пазарджишко-Пловдиско и Старозагорско поле.

2. Геоложки строеж и морфоложко развитие А) Релеф

а) Горнотракийската низина е образувана по начин, сходен с образуването на Задбалканските котловини. През неогена между Средна гора и Родопите се извършват разломни движения, в резултат на което територията хлътва. Това е причина и за висока сеизмичност на Горнотракийската низина

б) релефът е слабо разчленен – низинно-равнинен. Това обуславя и преобладаването на алувиално-акумулативните форми – заливни речни тераси, наносни конуси в подножието на Родопите и Средногорието и меандри по р. Марица.

в) билото на Бесапарските ридове е окарстено. Във възвишенията са запазени и остатъци от денудационни заравнености.

Б) Полезни изкопаеми а) въглища – лигнитни въглища – Марица-изток, Марица-запад, Елховски

басейн3. Природни условия и ресурси А) Климат а) климатът на горнотракийската низина е преходноконтинентален

б) специфична климатична особеност на областта е засилването на вторичния есенно-зимен максимум на валежите от запад на изток и от север на юг

в) средните температури се повишават от северозапад на югоизток. Особено чести са състоянията на температурните инверсии в Пловдивско-Пазарджишкото поле. С голяма честота на проявление там са южните ветрове.

Б) Води a) през низината преминават транзитно Марица и долните течения на

притоците и, а в източните части – Съзлийка и десните и притоци б) преходноконтиненталният климат формира преходните черти в

режима на речния оттокв) в източните части влиянието на Средиземно море е по-осезателно поради отвореността на низината на югг) режимът на оттока има изразени средиземноморски елементи. Максимумът на оттока на р. Марица е пролетен, но в източна посока се увеличаа и зимният отток.д) областта е богата на подземни води. В най-южната част на низината, в подножието на Родопите има големи карстови извори

В) Почви, растителност и животински свят а) почви

почвената покривка е представена предимно от смолници, а по долините на реките – от алувиално-ливадни почви

в северозападните части на Пловдивско-Пазарджишкото поле са разпространени канелените горски почви

в съчетание с изкуственото напояване продуктивността на почвите е фактор за интензивно растениевъдство

б) растителност и животински свят горнотракийската низина е усвоена стопански и във флористично и

във фаунистично отношение е доста бедна. в нея са най-старото дърво в България – дъбът в с. Гранит, както и

защитената местност “Черната гора” край Чирпан типични за областта са някои влечуги, птици и гризачи, като гущери,

тракийска скалия, яребица, колхидски фазан, воден плъх и др.4. Стопанска оценка А) Благоприятните природни условия са предпоставка за развитие на

интензивно земеделие. Б) Низинно-равнинният релеф, преходноконтиненталният климат и

плодородните почви дават възможност да се отглеждат зеленчуци, зърнени култури, ориз, памук и други по-топлолюбиви култури.

В) Проблем за областта са малкото количество на валежите и засушаванията, които налагат изкуствено няпояване.

VII.Осоговско-беласишки планини и долината на р. Струма

1. Географско положение, граници, деление и морфохидрография А) Географско положение, граници a) част от Рило-Родопската област – най-северна периферия б) разположена е на север от Краище в) на изток до Рила и Пирин г) на юг и запад преминава територията на Македония и Гърция Б) Деление и морфохидрография а) обхваща поредица от средновисоки и и високи планини:

Осоговска Влакино-Беласишка Струмска

б) поредица от средновисоки и високи планини – Осоговска, Влахина, Малешевска, Огражден и Беласица

в) близо 40% от планините – в средновисокоия планински пояс г) северните и източните склонове – добре очертани, стръмно спускащи

се към долината на р. Струма д) долините на реките Бистрица, Новоселска, Елешница, Лебница

набраздяват планините2.Геоложки строеж и геоморфоложко развитие А) Релеф – обусловен от блоково-разломния строеж на земната кора а)планините – блокове, отделени един от друг от разломни линии б)съвременна речна мрежа – разломните линии в) добре очертани речни тераси, по р.Струма – проломите Б) Полезни изкопаеми

а)горивно-енергийни кафяви въглища (Симитлийска котловина)

б)рудни оловно-цинкова руда – Осоговска планина

в)нерудни планина Огражден3. Природни условия и ресурси А).Климат а)Типове

планински - нетипично изразен

- влияние на въздушните маси, нахлуващи по долината на р. Струма континентално-средиземноморски- Сандански и Петричко поле преходноконтинентален -на север от Кресненския пролом

б)ср. зимни температури увеличение от север на юг

в)годишна сума на валежите 700-800 мм

Б) Води а) Осоговско-Беласишката планинска верига – формиране на оттока на

много, но малки реки – често пресъхват през лятото б) подземни води – сравнително ограничени поради слабата

водопропускливост на изграждащите областта допалеозойски матемарфити

в) термоминерални води – разломен характер на областтаВ) Почви,растителност и животински свята) почви

алувиално-ливадни – долината на р.Струма канелени горски – планините

б) растителност – бук, габър, горун, бреза, бял бор – Осогово, смърч, ела; субалпийска растителност – сибирска хвойна и тревни видове, кестенови гори и др.в) животински свят

птици влечуги

4. Стопанско значениеА) Добив на полезни изкопаемиБ) ЖивотновъдствоВ) Растениевъдство – отглеждане на зеленчуци, тютюн, лозя, овошки, бадеми, смокини, фъстъци и др.

VIII. Рила, Пирин и долината на река Места

1. Географско положение, граници, морфохидрография А) Географско положение, граници а) Рила е свързана със съседните планини чрез седловини, високи от

1000 до 400 метра. с Родопите я свързват Аврамова седловина (1295м.) и седловината

Юндола (1375м.) със Средногорие – Боровецката седловина (1305м.) и Клисурската

седловина (1025м.) с Пирин – седловината Предел – (1140м.)

Б) Деление и морфохидрография a) Рила

източен дял- най-обширен по площ- на изток достига до р. Яденица, а на запад – до р. Бели Искър- речните долини са с меридионална посока. Ридовете са високи и стръмни- Има 2 главни била:

Мусаленско с меридионална посока и най-високи върхове Мусала, Ястребец, Иречек

Ибърско с паралелна посока и най-високи върхове Белмекен, Равни чал, Голям Ибър, Малък Ибър.

- от този дял извират Марица и Места централен дял- най-малък по площ, но няй-трудно достъпен- простира се от р. Бели Искър на изток до реките Леви Искър и Рилска

на запад. На юг достига до р. Илийна- Подчертан алпийски характер. Има 2 била:

Скакавишко – с меридионална посокаРилецко – с с паралелна посока

- в този дял са върховете Голям Скакавец, Малък Скакавец, Канарата и др. северозападен дял- разположен е между долините на реките Леви искър и Рилска- южното било има типичен алпишски характер- в този дял са върховете Злия зъб, Мальовица (2729), седемте рилски

езера. Най-висок е връх Голям Купен (2731)

югозападен дял - втори по площ след източния, но с най-малка надморска височина.

Най-висок е Ангелов връх (2716)- добре оформен от долините на реките Рилска, Илийна, Белишка

б) Пирин северен дял- разположен е между Предела на север и Тодорова поляна на юг. Тесен

дял с остро мраморно било- най-високите върхове са Вихрен, Кутело, Бански суходол, Боюви дупки- на 2800м. височина е седловината Кончето, чието било е широко 0,5м. среден дял- на юг достига седловината Попски престол. Алпийският характер се губи поради по-малката надморска височина- най-малък е по площ. Най-висок връх е Орелек (2099) южен дял- той е с най-малка надм. височина. На юг достига Парилската седловина. - билата и върховете са заоблени. Най-висок връх е Свещник (1973)

2. Геоложки строеж и морфоложко развитие А) Релеф а) обща характерискика

Рила, Пирин и долината на р. Места са част от най-старата суша на България

образуването им започва още през докамбрия, когато са дъно на воден басейн. През палеозоя протича магмена дейност, вследствие на което в седиментите застиват много и големи по размер магмени тела

областта се издига и осушава б) Рила

Рила е куполообразно тяло, прорязано от радиална речна долинна мрежа

Планинските склонове са много стръмни, обусловени от от разломните структури в подножието на планината: Сапаревски разлом, Северноро-допски разлом, Пределски разлом, Лакатишки разлом и др.

в) Пирин Пирин е хорст, ограден отвсякъде с разломни седловини и грабенови

котловини. Има меридионално разположение. склоновете на Пирин също са ного стръмни. Голяма част от речните

долини са и тектонски заложени. Типични разломни долини например са тези на реките Демяница, Бъндерица и др.

формата на планината е определила посоката на речните долини – на запад към долината на р. Струма и на изток към долината на р. Места

г) долината на р. Места оформена е върху Местенския грабен, образуван през терциера склоновете на долината са изградени от стари скали, покрити от

вулканични палеогенски скали и неогенски седиментни скали по речната долина са се оформили 2 котловини: - Разложка (800м.) с леко нахълмено дъно- Гоцеделчевска (500м.) с равно дъно, наклонено към долината на р. Места

3. Природни условия и ресурси А) Климат

а) Рила има типичен плнински климат. С увеличаване на надморската височина се променят и характеристиките на климатичните елементи – средната годишна температура намалява, а годишната сума на валежите се увеличава.б) географското пложение на Пирин е причина за средиземноморското климатично влияние, което не е силно изразено поради високопланинския релеф на планинатав) долината на р. Места се характеризира с континентално-средиземноморски климат

поради по-голямата надморска височина температурите са значително по-ниски, а валежините количества – по-големи

режимът на валежите се характеризира с летен минимум и есенно-зимен максимум

сравнително ниските януарски температури се дължат на местните температурни инверсии през зимата

Б) Води а) Рила и Пирин са най-многоводните планин. Голям е и техният

хидроенергиен потенциал б) от Рила извират най-големите реки в България: Искър, Марица, Места.

Режимът им се определя от климатичните условия. Той е предимно снежен и снежнодъждовен във високопланинските и среднопланинските части и дъждовно-снежен в нископланинските части

максимумът на оттока е пролетно-летен, а минимумът – зимен за високо-планинските части и летно-есенен за средно- и нископланинските части

поради продължителното снегозадържане и по-късното снеготопене средиземноморският ход на валежите в посножията към Разложката и Благоевградската котловина не влияе върху режима на оттока

в) Развитието на хидрографската мрежа в Пирин е обусловено от спецификата на нейния релеф

реките, извиращи от билните части текат на запад към р. Струма или на изток към р.Места.

независимо от средиземноморския ход на валежите в по-голямата част от Пирин реките имат пролетно-лятно пълноводие вследствие на снегозадър-жането и по-късното снеготопене във високите пояси

изключение правят югозападните склонове, където есенно-зимният максимум на валежите предизвиква нарастване на оттока още през ноември – декември и формиране на есенно-зимно пълноводие

характерни за Пирин са карстовите води в северния мраморен дял. Те се дренират от речните води и бликат като карстови извори.

в подножието на Пирин има и минерални води – Добринище, Огняново. В) Почви, растителност и животински свят а) почви

почвената и растителната покривка са височинно зонирани на височина от 800 до 1500м. се срещат кафявите горски почви на височина 1600-2300м. се срещат тъмноцветнопланинско-горски

почви по билните части се наблюдават планинско-ливадни почви

б) растителност в Рила и Пирин има много резервати, защитени природни обекти и

територии, в които се охраняват специфична растителност

горите от черна мура се срещат единствено в Пирин и Славянка (резерватът “Алиботуш”)

по долината на р. Места и притоците и има гори от чинар. Средиземно-морските видове са представени от смокиня, пърнар, червена хвойна.

до 2200м. н.в. е разпространена бялата мура в Рила са разпространени смърч, ела, бял бор, а над 2000м. – клек. С

важно стопанско значение са и високопланинските пасища по-големи и известни резервати в Рила са “парангалица”, “Риломана-

стирска гора”, “Скакавица-Скакавец”, “централен Рилски резерват” Рила и северен Пирин са обявени за национални паркове

в) животински свят – планините са обитавани от диви свине, сърни, мечки, диви кози, орли и някои средиземноморски видове в Пирин

4. Стопанска оценка А) Природните условия в Рила и Пирин са предпоставка за развитие на

туриз-ма, курортното дело, зимните спортове, алпинизма, скалното катерене и др.

Б) Въз основа на иглолистната растителност се развиват дърводобивната и дървообработващата промишленост в близките селища.

IX. Родопи

1. Географско положение, граници, морфохидрография А) Географско положение, граници a) Северна граница – Горнотракийска низина

Северозападна граница - течението на р. Яденица, пресича седловината Юндола (1375м), Аврамова седловина (1295 м), долината на р. Дрещенец - ляв приток на р. Черна места

б) южна и югоизточна граница – Долнотракийска низина и крайбрежните полета на Егейско поле - Югозападна граница – долината на р. Места

Б) Деление и морфохидрография а) Западни Родопи

високо заравнени била и дълбоко всечени речни долини средна надморска височина – 1150м. части:

- Баташко Дъбрашка част (ридове: Баташки, Дъбраш, Алабак, Къркария), вътрешнопланински котловини: Чепинска, Баташка, Девинска и Доспатска - Переликско-Преспанска част (главни ридове: Переликски, Преспански и Чернатица), притоци на реките Въча, Чепеларска и Арда

б) Източни Родопи хълмист и нископланински релеф средна надморска височина – 320 м деление- Ардинска част: ридове: Чуката и Гората, от запад на изток – поредица от долинни разширения и дълбоки проломи, язовири – Кърджали, Студен кладенец, Ивайловград- Върбишко-Кримовишка - ридовете: Жълти дял, Стръмни рид, Сърд; поречия на реките Върбица и Крумовица- Гюмюрджисо-Мъгленишка: северните склонове на ридовете Мъгленик и Гюмюрджински снежник, най-висок връх – Вейката (1463м)

2. Геоложки строеж и геоморфоложко развитие – с блоково-разломен строеж на земната кораА) Релеф а) Западни Родопи –

денудационни заравнености ерозионно-акумулативни форми - речни долини- речни тераси- добре изразени наносни конуси по северното подножие Особеност на речните долини в северното подножие – слабо всечени и

широки в горните си части, дълбоки и със стръмни склонове и тесни легла – в средните, на места приличат на проломи

б) Източни Родопи Широки речни долини Дълбоко разчленен релеф със стъпаловиден характер поради слабата

устойчивост на скалите на физично изветряване Ерозионно-акумулативните – широко разпространени

Б) Полезни изкопаеми а) Горивно-енергийни

рудни- Оловно-цинковите руди с жилен произход (Мадан, Рудозем, Лъки, Маджарово, Златоград)- Полиметални руди: хромова Руда (Крумовградско и Асеновградско), Уранова руда (Смолянско), волфрам (Велинградско)

б) нерудни - флуорит (Михалково), мрамори (Велинградско), азбест, трас, перлит,

зеолити (Източни Родопи)3. Природни условия и ресурси А) Климат а) температури

Западни Родопи- Средна януарска температура – около -3° C до -6° C- Средна годишна температура – между 5° C до 10° C- Средна юлска температура – от 22° C-23° C в подножията до 12° C- Годишни температурни амплитуди (18° C-20° C) Източни Родопи- Средни януарски температури – над 0° C, в ниските части до 2° C- Средни юлски температури – между 21,5° C-23° C, а в по-високите

части намаляват с 1° C-2° C- Годишни температурни амплитуди – до 23° C

б) Валежи Западни Родопи- Годишни валежи – от 750 до 1100мм- максимум на валежите – през пролетта- Видове валежи- Течни (80-90%) – в ниските и котловинни части- Твърди – с увеличаване на височината- Снежната покривка се задържа от 3 до 6 месеца Източни Родопи- Годишни валежи – от 800 до 1200мм

Б) Води а) Западни Родопи

oтток от 4л/с/км2 до 28/л/с/км2 пролетно–летен максимум

б) Източни Родопи – една от най-водоносните територии в България oтток- значително неравномерно разпределение- маловодие => някои по-малки реки засъхват- р. Арда –най-значителна река в източните Родопи значителни количества карстови подземни води (Клептуза,

извори при с. Три водици, 40 карстови извора източно от Асеновград) естествени езера – почти няма езера, образувани от свлачищен релеф (ез. Милушевски

дол – дълго 150м и дълбоко 3м)В) Почвена покривка, растителност и животински свят а) Почви и растителност

Западни Родопи- Нисък пояс

Канелени госки почвидъб

- По-голямата част от източни Родопикафяви и тъмноцевтни горски почвибукови и иглолистни гори: смърч, бял бор

- високи части - планинско-ливадни почви - ендемити -родопска ръж, Родопски магарешки бодил, родопски крем

Източни Родопи- Канелени горски почви при по-сух климат - нискостеблена горска и

храстова растителност- Ерозирани почви – в обезлесените терени- Ендемични и редки растения (силивряк, храстовиден, очиболец, бяла

мура, орхидея) - Ендемити (юрушки лопен и вечнозелен тракийски дъб, родопски крем) б) Животински свят

Западни Родопи- По най-високите места – алпийски видове: трипръст кълвач и белогуш

дрозд- Останалата част на високопланинския пояс – европейски видове

горски бозайници (сърна, благороден елен, дива свиня, дива котка и мишка)

- Иглолистни гори (мечка, горска полевка, глухар,дива коза и снежна полевка – по скалистите места)

- земноводни: дъждовник и горска жаба- птици - балкански кеклик, сойка, кълвач, дрозд и др. Източни Родопи - преобладават средиземноморски видове: елен лопатар, мишевиден сънливец, кеклик, червенокръста лястовица, змиок гущер и вдълбнаточелен смок

- насекоми: скакалец, голяма сага, виолетов бръмбар бегач - по скалните склонове на р. Арда: редки хищни птици – белоглав

лешояд, египетски лешояд артал, орли и др., европейски видове (дива свиня, таралеж, катерица и обикновена полевка)

4. Стопанско значение А)Природни ресурси

а) полезни изкопаеми - развитие на рудодобив и цветната металургия

б) горски масиви – 65% от площта на Западните Родопи е заета от горски фонд. 75 980хил м3 дървесни изапаси, от които 80% са иглолистни - развитие на дървообработване

Б).Водни ресурси а) хидротехнически съоръженияб) Агро-климатични условия, вегетационен период – 200-210 дни, температурна сума – 3800° C - 4000° C - развитие на селскостопански култури (ориенталски тютюн)

В) Природно-рекреационен потенциал:.минерални басейни – балнеолечение, туристически центрове – Чепеларе, Пампорово, Велинград