Възпоменание5 години без

маестро Манол Цоков

поклон!

Треньор: Антонио Станков

Малките от Детска градина „Радост“ в Габрово - бъдещи големи

баскетболисти на ОБК „Чардафон“ Снимката е част от календара на Обединения

баскетболен клуб „Чардафон“ за 2019 г.

Събота, 15 декември 2018 ã., бр. 291 (6541), ãодиíа ÕÕVII. Öеíа 40 ñт.

прогнозаза ВрЕМЕТоUSD - 1.73312, EUR - 1.95583, CHF - 1.7379, GBP - 2.17714 ВалуТни

курсоВЕСЪБОТА 10о/2о НЕДЕЛЯ 9о/10 ПОНЕДЕЛНИК 6о/00

СоТ 161 иСТинСКиЯТ

ЛиДеР В оХРанаТа и СиГУРноСТТа

гр. Габровоул. „орловска“ 39

0884 116 417

ОБЯВИТЕ

ñтр. 7

СТЕФКА БУРМОВА Бизнес сдружението „Севлиево 21 век“ отбе-лязва своя четвърт век – години на съзидание, на стремеж Севлиево да бъде добро място за работа и живот. За началото, за по-стигнатото през 25-те го-дини активно обществено присъствие ще разкажат учредителите на Съюза на работодателите през 1993 г. и днешните членове на неправителствената орга-низация в понеделник. на 13 декември в Севлиево вече старти-ра празничната седмица, посветена на четвъртве-ковния юбилей, която ще

продължи до 20 декември. нейното начало беше по-ставено с празничните седем дни, посветени на детското кино, за всички детски градини от община Севлиево. отново в четвъртък, 13 декември, започна и ко-ледният Футболен турнир за работници и служители от севлиевските компании за наградата на „Севлиево 21 век“. в понеделник, 17 де-кември, ще бъде активи-ран компютърен терминал на пл. „Свобода“, чрез който севлиевци ще имат достъп до необходимата им информация по елек-

тронен път. а на 19 де-кември отново на площад „Свобода“ ще бъде праз-ничният концерт с учас-тието на вокална група „Децата на Севлиево“, ду-ховия оркестър VIVO Мон-тана, създаден през 2009 г. оркестърът се състои от осем младежи, изпълня-ващи балканска и ъндър-граунд музика с иноватив-но звучене. в репертоара си те включват български фолклорни, етно, джаз, фънк и поп елементи, като си служат с традиционни медни духови инструмен-ти – тромпет, цугтромбон, баритон, туба, ударни ин-струменти.

ЛЕнА ГЕОРГиЕВА, пРЕдСЕдАТЕЛ нА ОБС -

ГАБРОВО

на основание чл. 23, ал. 4, т. 1 от ЗМСМа свик-вам на заседание общин-ски съвет - Габрово, което ще се проведе на 18 де-кември 2018 от 10:00 часа в Заседателна зала на об-щина Габрово при следния проект за дневен ред: 1. Приемане на наред-ба за определянето и ад-министрирането на мест-ните такси, цени на услуги и права на територията на община Габрово - второ четене.

МЕГЛЕнА ЗЛАТЕВАОБщинА ГАБРОВО

Дарителската акция на кампанията „коледни вну-чета“, която започна във всички габровски училища, приключи. Децата и мла-дежите се включиха актив-но в акцията и дариха ко-ледни сувенири, картички и украса. Голяма част от подаръците е ръчно изра-ботена от тях. Със събраните сред-ства от благотворителния концерт „ангелски сърца“ и базара към него „колед-ните внучета“ - добровол-ци от Младежкия съвет

по наркотични вещества (МСнв), закупиха живи елхички, коледни звезди и сладки. от петъчния 14 декември до края на дру-гата седмица – 21 декем-ври, е в ход акция по празнично украсяване на домовете на самотно жи-веещи възрастни хора в община Габрово и социал-ните услуги за възрастни хора в града. Екипът на Домашния социален пат-ронаж ще съдейства на „коледните внучета“ и еки-па на общинския съвет по наркотични вещества (оСнв) в посещенията по домовете на старите хора.

освен с декораторски-те си умения, доброволци-те от МСнв се прочуха и със сладкарските си спо-собности. Младежите, подпомог-нати от деца от оУ „нео-фит Рилски“, педагогиче-ския съветник Петя Тош-кова и екипа на оСнв, приготвиха и изпекоха до-машни меденки и коледни сладки. Домакин на кули-нарните изпълнения беше Дневният център за стари хора. Сладките ще бъдат дарени на самотните въз-растни хора. За старите хора от со-циалните услуги добровол-

ците са осигурили фабрич-но приготвени сладкарски изделия. „коледни внучета“ е една от най-емоцио-налните и вдъхновяващи кампании тази коледа. в

подкрепа на осъществя-ването й доброволците от Младежки съвет по нарко-тични вещества получиха помощ и сътрудничество от всички габровци и уче-ници.

Коледíите вíучета ãоñтуват íа възраñтíи ãабровци

Габровският камерен оркестър ще изнесе традиционния си коле-ден концерт с популярна класиче-ска музика и български музикални произведения. Събитието ще се състои в по-неделник, 17 декември, от 19.00 часа в Художествената галерия „Христо Цокев“. в програмата ще бъдат изпъл-

нени качини, вивалди, Хендел, ло-катели, Моцарт, Шопен, Паганини, Щраус, верди, Григ, Дебюси, Холст, Добри Христов и българска забав-на музика. Солисти ще бъдат цигуларката Деворина Гамалова, Галина апосто-лова - орган и пиано, Марина Бон-чева - сопрано, и деца-пианисти от Габрово.

в концерта ще участват Женски хор при читалище „Габрово“; струн-но трио „Фори“ в състав: Христо-фор Михайлов - цигулка, Христо-фор Мадемов - виола, Христофор Папанчев - виолончело; виктория Иванова, кристиана андреева, Инес Метева – пиано; Юлиана Мур – вокал, китарно дуо Иван Иванов и николай Симеонов.

Габровñкият камереí оркеñтър ñ коледеí коíцерт íа 17 декември

Бизíеñ ñдружеíието „Севлиево 21 век“ отбелязва ñвоя четвърт век

ОбС – Габрово приема íаредба за меñтíите такñи, цеíи íа уñлуãи и права íа 18 декември

2 15 декември 2018 г.

Продължаваме поредицата от занимателни географски и исторически тестови въпроси, пред-ложени от Христо Кичиков и Павел Вълчев. Въпро-сите имат за цел по интересен и оригинален начин да проверите и обогатите вашите знания. Нашите въпроси ще бъдат в малко нетрадицио-нен вид „10+1“. Последният въпрос ще бъде с по-особено съдържание. В началото предлагаме поредица от въпроси, любопитни факти, легенди и предания и снимки за най-дългата българска планина – Стара планина. Вашите въпроси и предложения можете да изпращате на имейл: 100vesti@stovesti.info или kichikov@abv.bg, или в редакцията на „100 вести“ - Габрово, ул. „Отец Паисий“ 2. Верните отговори ще бъдат публикувани след-ващата събота.

тест 5

Разходка ñред природата, ñелищата и забележителíоñтите íа Иñкърñкия проломРоден от срещата меж-ду най-дългата българ-ска планина и най-дъл-гата българска река, Искърският пролом е съчетание от природна красота, история и съв-ремие.

1.Искърският пролом е най-дългият български пролом. каква е неговата дължина?

а) около 20 кмб) около 40 кмв) около 70 кмг) около 100 км

2. Първата железопътна линия в България е по-строена 1866 година меж-

ду Русе и варна, а кога е завършена жп линията София-Мездра, прекарана през пролома?

а) 1860 г.б) 1886 г.в) 1896 г.г) 1912 г.

3. комплексът „Дядо Йоцо“ е изграден през 2005 година. Там, в мал-кото селце на вазовия ге-рой, където той всеки ден с невиждащите стари очи „гледал“ нова България и махал с ръка на трена, летящ през Искърската клисура, е издигнат пет-метров паметник на дядо Йоцо. а кое е селото?

а) Заселе

б) Бовв) очин долг) Челопек

4. красивият скален ком-плекс Ритлите се състои от четири успоредни вер-тикални стени с височи-на от 49 до 200 метра. Те са защитена местност от 1938 година. край кое село се намират?

а) лютидолб) лютибродв) лакатникг) луково

5. кой не си спомня баба Илийца, която с ладия-та преминава Искъра, от разказа „Една българка“ на Иван вазов. а знаете ли къде се намира къщата музей „Баба Илийца“?

а) Челопекб) Челопечв) Черепишг) Чупрене

6. осеновлашкият ма-настир, известен още с името „Седемте престола“, е сред стоте национални туристически обекти. Той е уникален главно заради църквата си, която има седем...

а) камбаниб) входав) олтараг) чудотворни икони

7. кой от изброените обекти не е в Искърския пролом?

а) Черепишки манастирб) Пещера „Темната дуп-ка“в) водопад Скакляг) клисурски манастир

8. в района на Искърския пролом са разположени над 50 населени места. кое от изброените селища не е в пролома?

а) лакатникб) лютиброд

в) Свогег) Златица

9. в кой от манастирите в Искърския пролом, по-строен през 1110 година, има уникален баптистерий - единствената седемъгъл-на кръщелница на Балкан-ския полуостров?

а) Искрецкиб) осеновлашкив) Черепишкиг) клисурски

10. най-красив е проло-мът край село лакатник. Там, сред лакатнишките скали, се намира най-дъл-гата старопланинска пе-щера (около 5600 м). в началото й се намира го-лемият карстов извор Жи-толюб и оригинален рес-торант. коя е пещерата?

а) орлова чукаб) Темната дупкав) Духлатаг) леденика

11.

Съдбата на една бъл-гарска све-та обител е повод за това стихо-т в орение , в което се възпява ле-гендарния монах, ос-танал само-тен да бие клепалото, когато ос-м а н л и и -

те на Махмуд Безбожни връхлетели върху мана-стира. Знаете ли кой е авторът на това стихотво-рение-балада и кой е ма-настърът?

1. в)2. в)3. б)4. б)5. в)6. в) 7. в)

Верни отговори на теста от бр. 285

8. г)9. а)10. б)11. Георги ас-парухов - Гун-ди и никола Котков; про-ход Витиня

заКЛЮЧиТеЛна пРеСКонФеРенЦиЯ по пРоеКТ„РемонТ, оБзаВеЖДане и оБоРУДВане на „ДнеВен ЦенТъР за

ДеЦа и мЛаДеЖи С УВРеЖДаниЯ“ за РазШиРЯВане на ДеЙноСТ-иТе по Ранна инТеРВенЦиЯ на УВРеЖДаниЯТа”

на 17 декември 2018 г. от 11:30 часа в зала 200 на община Севлиево ще се проведе заключителна пресконференция по проект „BG16RFOP001-5.001-0036-C01 „Ремонт, обзавеждане и оборудване на „Дневен център за деца и младежи с увреждания“ за разширяване на дейностите по ранна интервенция на уврежданията”, финансиран по оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г., съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. община Севлиево използва средства по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014- 2020, Процедура BG16RFOP001-5.001 „Подкрепа за деинституционализация на грижите на деца“ № от ИСУн BG16RFOP001-5.001-0036-C01 от 02.08.2018 г.

По време на пресконференцията екипът за управление на проекта ще представи изпълнените дейности, както и целите за подобряване услугите на Ранна интервенция на уврежданията и родителски умения.

Проектът е на стойност е 99 882.50 лв.

Този документ е създаден в рамките на проект „BG16RFOP001-5.001-0036-C01„Ремонт,обзавежданеиоборудванена„Дневенцентързадецаимладежисувреж-дания“ за разширяване на дейностите по ранна интервенция на уврежданията”,койтосеосъществявасфинансоватаподкрепанаОперативнапрограма„Региониврастеж”2014-2020г.,съфинансиранаотЕвропейскиясъюзчрезЕвропейскияфондзарегионалноразвитие.ЦялатаотговорностзасъдържаниетонадокументасеносиотОбщинаСевлиевоиприникаквиобстоятелстванеможедасесчита,четозидокументотразяваофициалнотостановищенаЕвропейскиясъюзиУправляващияорганнаОПРР2014–2020г.ПроцедураBG16RFOP001-5.001„Подкрепазадеинсти-туционализациянагрижитенадеца“.

ЛЕнА ГЕОРГиЕВА, пРЕдСЕдАТЕЛ нА

ОБщинСКи СъВЕТ - ГАБРОВО

общински съвет - Габрово ще проведе ре-довно заседание на 20 декември 2018 г. от 13:00 часа в Заседателна зала на община Габрово при следния проект за дневен ред: 1. Питания и отговор

на питания. 2. одобряване на разходите за услугите по сметосъбиране и смето-извозване; обезврежда-не на битови отпадъци в депо за ТБо и поддър-жане чистотата на тери-ториите за обществено ползване за обслужва-ните населени места за 2019 г. 3. отпускане на фи-нансови средства от об-

щинския бюджет за под-помагане на терминално болни пациенти, настане-ни в „Регионален хоспис“ ЕооД – гр. Дряново, жи-вущи на територията на община Габрово, за 2019 г. 4. отпускане на фи-нансови средства от бю-джета на община Габрово за 2019 г. за финансово подпомагане на семей-ства и лица, живеещи на

семейни начала, с репро-дуктивни проблеми, жи-вущи на територията на община Габрово. 5. кандидатстване на община Габрово с про-ект „осигуряване функ-ционирането на оИЦ – Габрово през периода 2019 – 2021 г.“, процедура BG 5SFOР001-4.004 за ди-ректно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оП „Добро уп-

равление“ 2014-2020. 6. одобряване член-ството на община Габро-во в организация за уп-равление на Старопла-нински туристически ра-йон. 7. Преобразуване на ЕМо „Етър“ от общински в регионален музей на открито. 8. Продажба на имот - частна общинска собстве-ност (ПИ) 14218.538.72,

заедно със сградите, на-ходящ се на ул. „Генерал Дерожински“ № 51а, кв. Етър, гр. Габрово. 9. Продажба на недви-жим имот - частна общин-ска собственост (офис на ул. „Юрий венелин“ № 16). 10. Продажба на не-движим имот - частна об-щинска собственост по реда на чл. 25, ал. 2 от нУРУЖнноЖ (апарта-

мент № 8, ул. „Мирни дни“ № 6, гр. Габрово). 11. Изменение на Ре-шение № 19 от 31.01.2008 г. на общински съвет - Габрово, във връзка с предложение за продаж-ба на общински жили-ща, намиращи се в гр. Габрово, бул. „Трети март“ № 21, ет. 11, ап. 62, бул. „Столетов“ № 66, вх. Д, ет. 6, ап. 18, и ул. „Петър Падалски“ № 6, ап. 33.

ХРиСТО КичиКОВ(пО РАЗЛични иЗТОчници) в различните истори-чески епохи Стара пла-нина е имала различни имена. най-стари са тракий-ските наименования Хай-мон, Хаймос, Хемус, със значение - било, водо-раздел, граница. Славя-ните нарекли планината Маторние гори, а турците - коджабалкан, или Бал-кан, от персийската дума balkaneh – „висок, който се извисява“. от Балкан произлиза и наименованието на нашия полуостров - Балкански, наричан често с обобща-ващото име Балкани. Името Стара планина се появява за първи път през 1533 г. в пътеписа на далматинския пътешестве-ник антун вранчич. въпреки името си Ста-ра планина е младонагъна-то планинско образувание, най-младата в геоложки смисъл планина на Бал-канския полуостров. Първото организирано

туристическо изкачване на връх Ботев е през лятото на 1914 г. Младият пред-седател на туристическото дружество на град Троян никола Габъров органи-зира петдневен поход за изкачване на връх Юмрук-чал. Тогава все още няма хижи, нито туристическа екипировка. Хелмут Брокс – един от участниците, описва така туристите: „цървули на краката, шаечни износени дрехи, каскет на главата и торба с хляб, лук, сланина и сирене, някои носеха по една протрита черга. И въ-преки това бяха въодуше-вени и жизнерадостни...”, затова не можем да не наречем това първо ор-ганизирано изкачване на Юмрукчал един своеобра-зен подвиг. Стара планина е на трето място по височина сред българските планини: Рила – връх Мусала (2925 м), Пирин – връх вихрен (2914 м), Стара планина – връх Ботев (2376 м). най-старата старопла-нинска хижа е „васил лев-ски”, открита на 19 юли 1926 г.

Връх Ботев е íай-ветровитото и мъãливо мяñто в Бълãария. край старопланинска-та хижа „Ехо” е изграден най-високо разположеният параклис на Балканския полуостров – параклисът „Света Троица”, на 1700 м н.в., осветен на 2 юли 2005 г.

Идеята за билно преми-наване на Стара планина е на алеко константинов. Той споделя сред прияте-лите си: „ако не успея да изпълня големия си план – блян за околосветско пъ-тешествие, тогава ще се задоволя с едно пътува-не по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан, от единия до другия край. И вярвам, че това ще бъде забавно и полезно скита-не, тъй като ние познаваме собствената си страна не по-добре от азиатските и африканските пустини, за-щото живеем в родината си като равнодушни чужде-нци”. За съжаление, Ща-стливеца не успява да премине маршрута... него-вата идея се осъществява 36 години след убийството му. За пръв път маршру-тът по билото на Стара планина от ком до Емине е преминат през 1933 го-дина от Павел Делирадев и неговия спътник Павел Цвятков. Те носят 20-30-ки-лограмови раници по 10-12 часа на ден, в продълже-ние на 30 дни. По пътя е имало само 7 хижи. Павел Делирадев оп-исва това пътуване в кни-гата си „от ком до Емине”. второто изминаване на маршрута е през 1953 г. от група от 33 човека. Туристическият марш-рут „ком-Емине”, с дъл-жина около 650-720 км, е последен участък от ев-ропейския туристически

маршрут „Е3”, с дължина 6 950 км, свързващ атлан-тическия океан с Черно море и преминаващ през Испания, Франция, люк-сембург, Белгия, Германия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Румъния и Бълга-рия. Маршрутът е преминат за пръв път със ски през 1962 г., а с мотоциклет – през 1965 г. С велосипед разстоя-нието от връх ком до нос Емине – 650 км, е измина-то за 6 дни и 10 часа през 2017 г. Първият рекорд за скоростно преминаване на маршрута е поставен през 1987 г. от любомир Па-лакарчев – за 5 дни и 14 часа. През 2015 г. Божидар антонов подобрява този времеви резултат, като из-минава маршрута още по-бързо - за 5 дни и 10 часа. най-добро е обаче пости-жението на кирил нико-лов, известен с прякора си Дизела, който успява да измине разстоянието за а 4 дни 13 часа и 5 минути. най-много преминава-ния е направил начо Ива-нов – повече от 40 пъти. организирано марш-рутът се изминава обик-новено за 18-20 дни, при разстояние 20 до 40 кило-метра на ден. Традицията определя при тръгване от връх ком да се вземат две камъче-та, като едното се хвър-ля в морето при крайната точка нос Емине, а друго-то се запазва за спомен.

Дíевеí ред íа предñтоящо заñедаíие íа Общиíñки ñъвет - Габрово

Иíтереñíо и малко извеñтíо за Стара плаíиíа

Във глуха планинска долина стоялавъв стари години обител света,кандилце блещяло, молитва се пялавъв черквица бедна, далеч от света.

И всяка неделя там старец пречестниклепалото биел, за служба, в зори...Ехтяли долове от глас благовестни,отпращали ека гори, канари.

И много години в усои нечути клепалото биел калугерът стар,но лош ден настанал: неверници лютиземя ни сторили я плен и пожар.

аВ ТъРСи наЙ-ДоБРиТе „ДъЖДоВни“ СнимКиФотоконкурс на тема „Няма нищо по-хубаво от дъждовното време“ обяви Българската асоциация по водите (БАВ). Конкурсът е вдъхновен от големия писател Богомил Райнов и е част от традицион-ното събитие на БАВ – Седмица на водата, по случай Световния ден на водата – 22 март. Той се осъществява с подкрепата на Министерството на околната среда и водите и Предприятието за уп-равление на дейностите по опазване на околната среда. Авторски снимки, посветени на дъжда, не повече от три – цветни или черно-бели, ще се приемат до 24:00 часа на 6 януари 2019 г. на елек-тронната поща на конкурса – photo-contest@bwa-bg.com. Пълният регламент и условията за участие са публикувани в интернет страницата https://bwa-bg.com/bwa_events/fotokonkurs-na-bav-2019-g/.

315 декември 2018 г. анфас

РУЖА ЛЮБЕнОВА

- Г-жо Филипова, на колко хора вече сте помогнали да се освободят от заробващите ги бързи кредити. имате спече-лени поне 3-4 подобни дела и в габровския окръжен съд. Греша ли? - Имам спечелени дела сре-щу фирми за бързи кредити, включително срещу колектор-ски фирми, изкупили задълже-нията към фирмите, предоста-вящи бързи кредити. в Габрово имам две решения срещу фир-ма за бързи кредити на Район-ния съд, които впоследствие са потвърдени от окръжния съд, и едно отменено от окръжния съд решение на Районния. в момента водя и други дела в Габрово срещу заробващите условия по договорите за бър-зи кредити, които вярвам, че пак ще спечеля, защото такива фирми допускат толкова драс-тични нарушения, че са несъв-местими с правния ни ред. - Колко са адвокатите като Вас, посветили се на ощетени-те кредитополучатели, жертви на фирми за бързи кредити? неблагодарна ли е работата Ви? - обградила съм се с при-ятели – адвокати, които са не-търпими към схемите на фир-мите за бързи кредити и макар статистически да не мога да кажа колко от колегите се за-нимават с такива дела, знам, че сме достатъчно, за да защи-тим хората. Тук по-важното е гражданите да познават своите права и да знаят, че фирмите за бързи кредити не са недо-сегаеми, напротив - злоупо-требите им са груби, затова и законът санкционира сключе-ните с тях договори – когато нарушенията са изключително тежки, законът предвижда, че договорът за кредит е изця-ло невалиден, в този случай кредитополучателят трябва да върне само получената в заем сума, без да е задължен за други плащания – за лихви, неустойки и др. ако е платил над главницата, във водено-то дело осъждаме фирмата за бързи кредити да му възста-нови всичко надплатено над заетата сума. ако нарушенията по до-говора не са толкова груби, намаляваме финансовото му бреме, като по съдебен ред го освобождаваме от незакон-но включените в договорите неустойки, такси за „гарант“, „за експресно разглеждане на искането за кредит“, за пакет от „допълнителни услуги“, които реално не се предоставят от кредитодателя, но последният събира възнаграждение за тях и др. Работата ни не е лека, тъй като често процесът не се води по нормалните правила. Мога да цитирам един показателен случай - фирма за бързи кре-дити фалшифицира подписа на моя клиентка, която уж се била подписала под документ, че се отказва да води делото си. оп-равихме нещата, водихме дело, в което изслушахме вещо лице – графолог, и той заключи, че подписът не е на клиентката ми. но този случай илюстрира как процедират такива фирми в разрез със справедливостта, морала и закона... Те поставят финансовите капани в догово-рите за кредит, за да реализи-рат свръхпечалба. - Сега нека навлезем по същество с малко статисти-ка. през 2017 година броят на длъжниците, просрочили бързите си кредити, се е уд-воил в сравнение с предната 2016 г. и е вече 1 940 000, т. е. една трета от населението на България. Тези хора вече не се подписват под празни бланки, но къде в момента са заложе-ни тайните капани от фирмите за бързи кредити? - клиентите не се подпис-ват под празни бланки, но доскоро такава практика беше използвана от фирма за бър-зи кредити и беше забранена със заповед на председателя

на комисията за защита на потребителите, която беше ос-тавена в сила като правилна с решение на върховен админи-стративен съд. Хората са били подвеждани, че се подписват под искане за отпускане на кредит, което ще бъде одобре-но в централата на фирмата, а всъщност се оказваха обвърза-ни от договор, тъй като реално са се подписвали под такъв уж проект на договор, но с непо-пълнени и празни полета, които са дописвани впоследствие в централата на кредитора. новите схеми на фирмите за бързи кредити са различни, но могат да бъдат посочени най-често използваните от тях. Първо. въвеждане на изис-кване кредитополучателят да посочи поръчители при изиск-вания спрямо последните, кои-то на практика са неизпълними, или да представи банкова га-ранция и по този начин фир-мата за бързи кредити създава предпоставки за неизпълнение на тези изисквания и оттук за начисляване на големи не-устойки за неизпълнение на това задължение. Пример, при кредит от 400 лв. кредитода-телят изисква от кредитополу-чателя да осигури двама по-ръчители, които да са само физически лица (не и фирма), които да работят само на тру-дов договор и да имат осигури-телен доход минимум 2 000 лв. осигуряването на поръчители се изисква да се извърши до три дни след сключване на договора за кредит, при усло-вие, че ако действително кре-диторът търсеше обезпечение, щеше да го претендира преди сключването на договора. Бан-кови гаранции банките учре-дяват само на много богати лица или фирми и това е ясно за собствениците на фирмите за бързи кредити. При неиз-пълнение на това задължение кредиторът изисква от клиента си да заплати неустойка, която често е близка до дадената в заем сума. Съдилищата в такива слу-чаи считат, че тази неустойка не се дължи и че по същество тя съставлява скрита лихва и допълнителна печалба за кре-дитора. второ. аналогична на гор-ната схема, но в случая не се начислява неустойка за неоси-гуряване на поръчители и/или банкова гаранция, а клиентът на фирмата за бързи кредити бива принуждаван да заплаща „такса гарант“ на фирма, която уж ще поръчителства при неиз-пълнение и която е свързана с кредитодателя. в случай на неизпълнение на задължението да се върне кредита и лихвата, фирмата за бързи кредити никога не завеж-да дело срещу свързаната с нея фирма-гарант, а съди само кредитополучателя. Подобни допълнителни плащания също падат в съда. Трето. Друга схема е под-

веждането на клиента да за-плати „допълнителен пакет от услуги“ с право да отсрочи някои вноски, да намали раз-мера им, да смени падежната дата, да бъде разгледано бързо искането му за отпускане на кредита и с право бързо да бъде разгледано следващо не-гово искане. Такива услуги или въобще не се оказват от кре-дитора, или законът забранява събирането им. Четвърто. Злоупотребява се с кредитополучателите с на-лагането да заплатят такса за експресно разглеждане на ис-кането за кредит – законът изрично забранява събирането на такси, свързани с усвоява-нето и управлението на креди-та. Цинично е да се начислява такава такса, защото неслучай-но доби гражданственост на-именованието на тези фирми, които се наричат такива „за бързи кредити“ именно защото те, за разлика от банките, не поставят изисквания към по-требителите на услугите им, не изследват кредитоспособността им така подробно като банките, отпускат кредит, без да е необ-ходимо да се предоставят до-кументи за налично имущество, отпускат ги само срещу лична карта. в техен интерес е да пре-доставят бързо кредита, тъй като от това те реализират печалба. Причината да държат високи лихви и да използват подобни схеми е, че те от са-мото начало са предвидили, че част от клиентите им няма да си върнат кредита, за което пък товарят изрядните платци – последните плащат своя кредит и покриват загубите, формира-ни от неизрядните кредитополу-чатели. Пето. Макар в закона да няма фиксиран таван на лих-вите, съдилищата приемат, че противоречи на морала угова-рянето на лихви, надхвърлящи над 3 пъти законната лихва (която е 30% при необезпечени-те кредити и 2 пъти законната при обезпечените) със запис на заповед, с ипотека, със за-лог, с поръчител или със соли-дарен длъжник кредит. в тези случаи съдилищата обявяват договора за нищожен. - Г-жо Филипова, рекла-мите за бързи кредити обик-новено започват с „Трябват ви спешно пари...“. е, добре, трябват ни спешно пари, как да постъпим? - Иска ми се да възкликна: „За Бога, братя, не вземайте кредити от фирмите за бързи такива!“. но съзнавам, че често на хора, които са изолирани от банковото кредитиране, им се налага да прибягнат до ус-лугите на тези фирми. в тези случаи препоръчвам на хората да сондират какво е реномето на фирмата, към която мислят да се обърнат. Г-н Маргаритов – председател на комисията за защита на потребителите, из-рично оповести, че няма фирма

за бързи кредити, която да не нару-шава закона, но явно в комисията не разполагат с достатъчно кадри и бюджет, тъй като въпреки заявените намерения не се справиха и не мо-жаха да преборят злоупотребите им. важно е да се знае, че някои фирми нарушават по-грубо закона, други са с по-леки нарушения. Така че хората трябва да преровят ин-тернет за инфор-мация за фирма-та, пред която ще кандидатстват за кредит, да разпи-

тат свои приятели, за да не се стигне до положението да са взели 1 000 лв., а да трябва да върнат 13 000 лв., каквито слу-чаи съм виждала в практиката. Съветвам ги много внимателно да изчетат договора и общите условия към него, ако не раз-бират нещо, да поискат екзем-пляр от тях, за да могат на спокойствие да го обмислят и да видят какви капани им се залагат. внимателно да се за-познаят с т. нар. „Стандартен европейски екземпляр“, това е документ, който съгласно за-кона трябва да бъде попълнен пред тях от кредитодателя и с който той да ги уведоми за всички съществени клаузи по кредитното съглашение. Да ня-мат доверие на служителя на фирмата за бързи кредити, той има интерес да им го отпусне, защото взема процент. Така че ако ги убеждава, че всичко е наред, просто да не му се до-веряват. - имали ли сте случай на изтеглени бързи кредити с от-краднати лични данни? Как можем да разберем дали ня-кой се е добрал до еГн-то ни и всичко необходимо, за да ни зароби може би и до живот, без ние да знаем? - Проблемът е много зна-чим и не трябва да подценява-ме на кого и как предоставяме личните си данни. не само се теглят кредити с откраднати лични данни (и фалшива лична карта), но се извършват и дру-ги значими злоупотреби. наскоро колега адвокат бе призован като обвиняем в Гър-ция за това, че докато е бил постоянно в България, правил телефонни измами в Гърция – явно е злоупотребено с лични-те му данни. Истината е, че личните ни данни фигурират в толкова ре-гистри на държавни и общин-ски институции и на частни

лица, че няма как да спрем изтичането им. Съветвам хората да бъдат благоразумни и поне да не изхвърлят документи, тъй като някой може да се сдобие по-лесно така с личните им данни. Да накъсват документите и то-гава да ги изхвърлят. - Хората казват, че бързите кредити са узаконена форма на лихварство. Докато същест-вуват разни такива институ-ции, ще има и измами, тъй като самата им структура е измамна. Тези кредитни ин-ституции имат ли депутатско лоби, как мислите? - Силно лоби в парламента имат банките и застраховател-ните дружества. По отношение на фирмите за бързи креди-ти мога да кажа, че по-скоро ползвателите на услугите им са изхвърлени от депутатите на

бунището. През 2014 година бяха пра-вени промени за защитата им и след това не се предприе-ма нищо, депутатите нехаят за проблемите на тези хора. - Вие сте и председател на Центъра за европейска инте-грация на България и за защи-та правата на човека. Кажете ни повече за него? - Създадох Центъра, за да работя за промяна на законо-дателството в България в слу-чаите, в които то не защитава в достатъчна степен гражда-ните и техния бизнес. Досега с изготвени от мен текстове са променени три нормативни акта – Законът за защита на потребителите, Законът за кре-дити за недвижими имоти на потребители (т. е. който урежда ипотечните кредити) и Граж-данският процесуален кодекс. Също така изготвям статии, в които разяснявам на хората какви са правата им, тъй като съзнавам, че мнозина не могат да си заплатят за консултация при адвокат. Дейността в Центъра е на доброволци юристи, нямаме външно финансиране, лишава-ме се от личното си време, така че нямаме физическия ре-сурс да работим срещу всеки нефелен закон. основно сме се концентрирали в борба за защита на правата на кредито-получатели и най-вече за отпа-дане на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс, по който банките съдят клиентите си без истински съдебен процес, както и за промяна на регламента-цията на изпълнителните дела, тъй като са налице много зло-употреби от страна на частни съдебни изпълнители. - неотдавна прочетохме за поредната продажба от стра-на на голяма банка на лоши, необслужвани кредити... и тук идват колекторските фирми,

а както Вие казвате, повечето от тях рядко търсят правата си в съда, а използват тормоз, някои от тях даже бият... - Да, много български граж-дани са смазани социално, като са поставени в положе-нието на „вечния длъжник“, без перспектива да рестартират живота си. в тази връзка кон-кретните цели на фондацията „Център за европейска инте-грация на България и за за-щита правата на човека“ са за утвърждаването на правовата държава, за създаването на ус-ловия за европейско развитие на гражданското общество, за хармонизиране на българско-то законодателство с европей-ските и международни правни стандарти. като юристи и граждани ние искаме подобряване на работата на съдебната сис-тема на Република България, установяване върховенството на закона и насърчаване на реформата в правото. Търсим и подпомагаме с информация, консултации и ресурси лица, пострадали от образувани сре-щу тях съдебни и изпълнителни производства. наша грижа е и защитата правата на физиче-ските и юридически лица при наличие на съдебни или извън-съдебни спорове от всякакво естество, за да се постигне превенция срещу образуването на изпълнителни дела срещу тях. Да работим за насърча-ване на диалога между пред-ставителите на гражданското общество, бизнеса, изпълнител-ната, съдебната и законодател-ната власт. Ще допълня, че предметът на основна дейност на фонда-цията е: усъвършенстване на българското законодателство с цел по-добра защита на права-та и интересите на лицата от целевите групи, организиране на правна защита и съдействие на лицата от целевата група, включително и предявяване на искове пред компетентни-те съдилища или арбитраж, осигуряване на квалифицира-на юридическа, икономическа и психологическа помощ на лица от целевите групи, създа-ване на контакти с организа-ции със сходни мисия и цели, взаимодействие и осъществя-ване на конкретни програми в сътрудничество с държавни-те и общински институции и заинтересувани организации, подпомагане на законодателни и административни решения, включително с експертна по-мощ, информиране и консулти-ране на български граждански организации в работата им за решаване на приоритетни об-ществени проблеми, свързани с проблемите на лицата от целевите групи, информиране на широката общественост за проблемите на лицата от целе-вите групи и начина за преодо-ляването им. Стараем се да организи-раме симпозиуми, семинари, конференции и други нацио-нални и международни срещи по проблеми, свързани с тези цели, да подпомагаме проек-ти и изследвания, както и да подкрепяме обществени ини-циативи, свързани с целите на фондацията. За нас е важно да пуб-ликуваме и разпространяваме информационни и други мате-риали, свързани със защитата правата на хората, хванати в капана на дълговете, принуж-даващи ги да живеят като кло-шари в сивата икономика или насилствено прогонващи ги в чужбина. - Сега сигурно мнозина чи-татели ще поискат да се свър-жат с Вас. Как и къде да Ви открият? - Достатъчно е в интернет да изпишат „адвокат Десислава Филипова сайт“ и ще получат достъп до сайта ми, на който е качена цялата контактна ин-формация. Там могат да изчетат и мно-го полезни статии, с които раз-яснявам как да защитят права-та си.

„В бързите кредити дебíат фиíаíñови капаíи”Адвокат Деñиñлава Филипова в Габрово има три ñпечелеíи дела ñрещу заробващите уñловия по доãоворите за бързи кредити

„Обявява недействителността на договор за по-требителски кредит №... сключен между Ц... от Габрово, представляван от адвокат Десислава Филипова от Софийската адвокатска колегия... и фирма за бързи кредити“, записа в решение от 14 ноември т. г. габровският Районен съд. С това, на първа инстанция заемополучателят „победи“,

засега, една от големите фирми за бързи кредити, опитала се да го накара да върне три пъти по-голяма сума от отпус-натия кредит. Коя е представляващата го - адвокат Десислава Филипо-ва, която успя да пребори от името на дребния потребител голяма фирма за бързи кредити? Репортер на вестника успя да се свърже с нея в навечерието на Коледа и Нова година, когато се очаква пик на бързите кредити. За себе си адвокат Филипова резюмира кратко: Завърши-ла е Гимназия за чужди езици – гр. Ловеч, с обучение по френ-ски и английски езици (от септември 1986 г. до юни 1991 г.). Висшето й образование е „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (октомври 1995 г. – юли 2000 г.). От 2002 година до днес е адвокат, вписана в Софийска ад-вокатска колегия. Междувременно от ноември 2009 до юли 2010 г. е специализирала в Университет Нанси 2, Европейски университетски център – Нанси, Магистратура 2 „Право, Икономика, Управление”, Специалност „Право на Европейския съюз”. А от ноември 2012 г. до април 2013 г. е специализирала Юридически английски по системата ILEC на университета в Кеймбридж. Тя е създател и председател на „Центъра за европейска интеграция на България и за защита правата на човека“. Адвокат Филипова е специализирана в областта на банко-вото право, вещното (имотното) право, защита в изпълни-телните производства, търговското право, облигационно-то (договорното) право. За читателите ни тя даде подробни обяснения къде са заложени финансовите капани в бързите кредити и как да си помогнем, ако попаднем в тях.

4 15 декември 2018 г.памет

ВЕСЕЛин иВ. диМиТРОВ

Продължава от бр. 285 в нощта на 25 срещу 26

ноември 1882 г., само 12 дни след откриването на фабри-ката, е подпалена градската чаршия в Габрово (днес ул. „Радецка“). Много търговски дюкяни са залети с газ и подпалени, но изгаря напълно само дюкянът на Ганчо Гаври-лов, пълен с вносни европей-ски стоки.

През 1883 година двама габровци - Станчо Цонев и Досьо андрейчев, започват да внасят машинно изпредена камгарна прежда от англия.Използвали я не само за пле-тенето на гайтан, но и за тъка-не на платове.

През 1884 година в Габро-во идва княз александър Пър-ви. Целта му е да се запознае с индустриалното чудо – фа-бриката на Иван к. калпа-занов, където е посрещнат изключително тържествено. но князът отсяда в наскоро построената Бобчева къща, тогава единствена в Габро-во, достойна за височайшия гост. За втори път князът пре-спива в къщата на Бобчев в нощта на 7 срещу 8 септем-ври 1885 г., когато заедно с председателя на народното събрание Стефан Стамболов и премиера Петко каравелов пътуват от Шумен за Пловдив, където на 9 септември 1885 г. провъзгласяват Съединението на княжество България с Из-точна Румелия. Смята се, че именно тук, в Бобчевата къща, тримата са написали Прокла-мацията, която е прочетена в Пловдив.

Машинното производство дало предимство на калпа-занов пред конкуренцията. И други гайтанджии замислили да последват примера му.

Христо Бобчев бил много впечатлен от машинното пре-дене на вълната и решил твър-до и той, заедно със своите съдружници недев и Медарев, да основе такава фабрика. но средствата им не достигали и затова започнал преговори с други две съдружия. на първо място това били „Братя П. х. Стойчеви“ – Стефан, Цанко и Иван Хаджистойчеви. второто съдружие, което подкрепило намеренията на Христо Боб-чев, е на Христо Гъдев и вел-чо Евстратиев Рашеев. Те са едни от най-старите габровски гайтанджии. Били роднински свързани - велчо Евстратиев бил женен за сестрата на Христо Гъдев.

И така на 20 ноември 1883 г. всички те се събрали, обсъ-дили подробно условията за своето общо предприятие и съставили следния контракт:

„конТРакТЪ1883 год. Двайстий ноем-

врий.Долуподписаните: Г-нъ

Христо Р. Бобчевъ и Стефа-нъ И. Медаревъ и недевски, Г-да Братя Стефанъ, Иванъ и Цанко Петрови Ха. Стой-чеви, Г-нъ велчю Истратюв и Христо Гъдев составихме настоящиятъ контрактъ за да построимъ фабрика за пре-дени на прежда за гайтанъ и такани шеяци на воденицата Божянска, която стопанисва-ми полвината отъ воденицата, която воденица се намирва на николаевска № 3-тя уличка по следущите условия:

1-во) ний горните лица ся согласихми помежду си помя-натата фабрика да бъде раз-делена на четири части, отъ което една и полвина часть ще владей Г-нъ Христо Р. Боб-чевъ и содружие. Също една и полвина часть ще владеят Братя Петрови ха Стойчеви, а една часть ще владей Г-нъ велчо Истратиевъ и Содру-

жие. 2-ро) Секий единъ отъ нази

е задълженъ за да внася пари за своята часть тогива, когато ся види за нужда.

3-то) ний за улеснение счетохми за добре за да раз-делимъ членовите на нашто Дружество въ осемъ гласа. отъ което Г-нъ Христо Р. Боб-чевъ ще има три гласа, също и Бр. Петрови Ха. Стойчеви ще иматъ три гласа, а Г-нъ велчо Истратиевъ и Содружие ще иматъ два гласа.

4-то) ний изпомежду назъ избрахми Г-на Христо Р. Боб-чевъ за да утиди да купи поминатата фабрика било въ англия, било въ австрия, като ша му ся поверятъ пари за колкото ся види за нужда.

5-то) Избраниятъ ся задъл-жава за да отговаря за пове-рените нему пари за покуп-ката на поменатата фабрика. Задълженъ е също за общата интиресна покупка и да дава отчетъ за пътни и всички раз-носки, които ще последватъ. Задълженъ е за неща за които самъ на можи да реши да пита останалите тукъ Содруж-ниците по по Телеграфътъ или по Пощата.

6-то) По вишегласие реши-хме щото уполномощениятъ който ще отиди да копува поминатата фабрика да нема право да ся располага непо-вече отъ количеството Хиля-да лири турски № 1000 лири турски , съ всички разноски, които ще последватъ до въ Габрово, само съ исключение на постройката на зданието и Правителственото Мито.

7-мо) По вишегласие ще ся решаватъ всички неща за които ся види за необходимо.

8-мо) Изпомежду нази из-брахми за наблюдателъ на постройката на зданието Г-на велчо Истратиевъ. Той ся за-дължава за точното и не-прикосновено построение на зданието. По вишегласие ре-шихми да му се дава плата по № 20 гр. (по двайсетъ гроша да денъ). До свършванието на зданието.

9-то) Задължава са избра-ният Г-нъ велчо Истратювъ за да дава отчетъ (сметка) когато вишегласието реши.

10-то) Парите за построй-ката ще приема от касиератъ, и ся задължава да са разпис-ва на Дружествениятъ Тифтеръ на всяко истегляване пари. .

11-то) Изпомижду нази избрахми за касиеръ Братия Петрови Ха. Стойчеви.

12-то) Избраниятъ касиеръ ся задължава да отговаря за поверените нему пари. Задъл-женъ е също да дава срещу приетите пари расписка.

13-то) Секий единъ отъ нази ся задължава да са тру-ди за точното испълнение кой за каква работа ся назначи по вишегласието на Дружеството за покупката на матерялните нужди на постройката на зда-нието.

14-то) който отъ нази по-желае да наруши настоящиятъ контрактъ, имено, ако той от-кажи да вниса пари споредъ

колкото му ся следватъ, лиша-ва ся отъ правата си, т.ч. отъ първите му вложени пари.

15-то) настоящиятъ конт-ракт ся състави помежду ни въ три екземпляра и ся под-нася всекий екземпляръ отъ всичките, отъ които всекий за себе си по единъ. За удосто-верение ся потписвами Само-ручно.

Подписали.1883 година“Този контракт е изчерпате-

лен, той регламентира всички въпроси на съдружието и те веднага започнали неговото изпълнение.

Макар и вече петдесетго-дишен, Христо Бобчев бил из-бран от съдружниците си да

отиде в англия, за да поръча предачницата. още на след-ващия месец той заминава за Манчестър. навил около кръ-ста си в специален пояс ке-мерите с 10 оки (12 кг) златни монети, от Свищов с параход по Дунав отива най-напред във виена, където се среща с едрия търговец Сава Паница, за да иска от него съвет как да продължи пътуването. Това не е било лесно, защото Боб-чев не е знаел чужди езици. Сава Паница му препоръчва един много практичен начин – надписват на френски и английски език четири карти

със следните тестове: 1. Този господин пътува за Париж. 2. Този господин пътува за лондон. 3. Този господин пъ-тува за Манчестър. 4. Този господин иска да се срещне с комисионера васил вълчев. Същевременно пишат на въл-чев, че при него на опреде-лена дата ще пристигне един българин на име Христо Р. Бобчев от Габрово с калпак. на самия Бобчев поръчват да не сваля никъде калпака си. И така, като показвал последо-вателно картите, Христо Боб-чев пристигнал благополучно в Манчестър. на гарата бил посрещнат от самия вълчев, така че не станало нужда да вади четвъртата карта. Из-мъчен от дългото пътуване и от тежкия пояс със златото, той поискал час по-скоро да направи поръчката, за да се освободи от него.

обиколили няколко фабри-ки и накрая се спрели на

реномираната фирма „Принс Смит и син“ („Prince Smith & Son“). Бобчев поискал заедно с машините да бъдат изпрате-

ни и английски техници, които да ги монтират и да обучат персонала.

Машините били доставени след 7 месеца в Свищов. от-там с биволски коли били пре-возени до Габрово за 8 дни. когато машините пристигнали, постройката била вече готова и английските монтьори за кратко време пуснали пре-дачницата в действие. (Спе-циално за тях била построена къща, обзаведена с европей-ски мебели, прибори и съдо-ве за хранене и пр. и били създадени условия за живот,

сходни с тези в англия.) Фабриката била наречена

„Първа английска камгарна предачна фабрика „алексан-дър“ – Габрово“, на името на българския княз александър Първи, който няколко месеца преди това гостувал на Боб-чев. Била открита тържестве-но с водосвет, при стечение на много граждани, на Ди-митровден, 8 ноември 1884 г. Работата във фабриката се ръководела от Христо Бобчев и Христо недев. Първоначал-но машините не били много: дарак, непълен комплект под-готвителни машини, предачни машини и два тесни механич-ни тъкачни стана. Машините били задвижвани с две големи водни колела на воденичната вада. Произвеждали камгарна прежда, която била предназ-начена изцяло за чарковете на съдружниците. Така фа-брика „александър“ се явява второто от четирите големи

предприятия в Габрово, кои-то представляват гръбнака на текстилната индустрия и кои-то са дали основание градът да бъде наречен „Българският Манчестър“.

Инициативният Хрис -то Бобчев бързо се издига в очите на съгражданите си. Показателно е, че именно в неговата къща отсяда и Фер-динанд Сакскобурггота, ведна-га след избирането му за бъл-гарски княз, на път от Търново за Пловдив на 3 август 1887 г. И именно тук, в къщата на Христо Бобчев, князът свиква първия под негово председа-телство министерски съвет.

През 1886 година дъщеря-та на Христо Бобчев – неда, се омъжва за съдружника му Стефан П. недев. Ражда им се дъщеря Йорданка (Дан-ка), първата внучка на Христо Бобчев.

През 1887 година били приети първите протекцио-нистки закони, които давали големи облекчения за разви-тие на индустрията и в част-ност на текстилното произ-водство. Българските фирми получили големи облаги – на-маляване на данъците, безми-тен внос на машини, съоръ-жения и суровини. Това дава голям тласък в развитието на индустрията

Постепенно производство-то във фабрика „александър“ се разраства, броят на маши-ните се увеличава. възполз-

вайки се от облекченията, съ-дружниците пристъпват към разширение на фабриката. Построява се втори етаж и към 1887 година вече е доста-вена бояджийна, доставени са нови предачни и тъкачни машини и пълна комплектов-ка за тях. Разширяването на машинния парк налага да се търси допълнителна двигател-на сила. водната двигателна сила (дотогава около 40 кон-ски сили) вече не е достатъч-на и се решава да се достави парна машина за повишаване на мощностите.

като начало бил закупен огромен парен котел. Поради голямата му тежест заедно с него била поръчана и специал-но изработена биволска кола. котелът пристигнал по река Дунав с параход и от Свищов до Габрово бил превозен за 20 дни. колата била теглена от 14 чифта биволи. Мнозина от кираджиите, собственици

на биволите, искали да се откажат и за да ги задържи, Бобчев им поръчвал богати обеди в ханищата по пътя. навсякъде били посрещани и изпращани от многобройно любопитно население. Понеже се страхували да не урочасат биволите им, кираджиите по-ред влизали в котела, показ-вали се през различните отво-ри и правели разни гримаси, за да отклонят вниманието от животните. най-после ог-ромният товар пристигнал в Габрово, посрещнат от целия град, начело с музиката.

Разбира се, разказът за това приключение е бил мал-ко поукрасен, но все пак това-рът бил впечатляващ.

Мощността на парната ма-шина, допълнена с водните колела и един локомобил (вид подвижна парна машина с котел и малка мощност), дос-тигнала 60 конски сили и вече била достатъчна. Преди това, поради намаляването на деби-та на река Янтра, през летни-те месеци водните колела не можели да осигурят необходи-мата двигателна сила.

в същото време Христо Бобчев продължава да уве-личава броя на чарковете си и производството на гайтан в свое отделно предприятие. Гайтан произвеждали и други-те съдружници, като основен доставчик на прежда е фабри-ка „александър“. През 1887 г. се изгражда втори етаж на фабричното здание.

Разширеното производ-ство вече затруднява съдруж-ниците и се решава да се преобразува начина на ръко-водство. (Дотогава фабриката се ръководела при условията на контракта от 1883 г.)

на 25 юни 1888 г. се обра-зува „вълненотекстилно дру-жество Фабрика александър“. Изработен е и първият устав на дружеството и е избран първият управителен съвет с председател Цанко П. Хаджи-стойчев. Директор е Христо Р. Бобчев.

организацията на произ-водството в различните от-дели на фабриката се осъ-ществява от майстори-тъкачи, предачи и бояджии. Те осигу-ряват захранването на маши-ните, разпределят работата между работниците, грижат се за качеството на продук-цията. Майсторите, особено в края на ХІХ век, са предимно чужденци - германци, чехи, ав-стрийци, руснаци. Постепенно, обаче, биват обучени и много българи, които стават добри майстори.

Ръководството развива широка мрежа от доставчици на вълна. Суровината не дос-тигала поради бързото разви-тие на машинното текстилно производство.

в 1888 г започва работа Еснафската фабрика „Ферди-нанд І, а в 1892 г. – фабриката на Иван Хаджиберов и съ-дружника му андрей Момерин.

Започва и внос на вълна от австро-Унгария и Белгия. Тя е мериносова, често подготве-на на ленти за предачните ма-шини. Използва се за тъкане на фини платове.

Следва продължение

Бобчевите чаркове

Фабрика „АЛЕКСАНДЪР І“

Цанко П. Хаджистойчев Иван П. ХаджистойчевСтефан П. Хаджистойчев

Христо ГъдевСтефан МедаревВелчо Евстр. Рашеев

откъси от книгатаПродължава от бр. 279

опълченците се радвали като деца, че им се пада случай да влязат първи път в бой с турците. Турците били от-хвърлени. на другия ден главните сили на предния отряд, в състава на който влизали 5-а и 6-а опълченски дружини, настъпили за казанлък. За прикриване на турското настъпление откъм Сливен при Хаинкьойския боаз бил оставен един отряд под командата на генерал-майор Столетов. в този отряд били 1-а, 2-а, 3-а и 4-а опълченски дружини. на 4 юли главните сили имали ма-лък бой при с. Уфланли, а на 5-и - при казанлък. в тези боеве опълченците от 5-а и 6-та дружина показали голяма настойчивост. Боевете при нова загора, Джу-ранли, Стара загора. на 10 юли генерал Гурко заел с конницата си Стара Загора, като в това време разполагал с 12-13 хиляди души. войските му настъпили в три колони, за да завладеят и гр. нова За-гора. в същото време обаче и армията на Сюлейман Паша настъпвала в три колони - от нова Загора, Ст. карабу-нар и гр. Чирпан - за Стара Загора. на 18 юли руските войски, които настъпват през с. Чинакчи и с. Твър-дица, атакували нова Загора, нанасят поражение на турците и ги обръщат в бягство. Руската колона (в която са оп-ълченците), която настъпвала от Стара Загора за нова Загора, като узнала, че Сюлейман Паша настъпва с грамад-на армия от три страни към Стара За-гора, върнала се да отбранява града. След боя при нова Загора русите настъпили към Стара Загора, за да се съединят с опълченците, обаче изпре-чил им се Реуф Паша при с. Джуранли, когото атакуват и след жесток бой турците и тук биват разбити и разпръс-нати. но докато генерал Гурко води боя при с. Джуранли, същия ден, 19 юли, станал прочутият и страшен бой при Стара Загора. най-главно участие в него взели българското опълчение с че-тири свои дружини срещу четири пъти по-силен противник. в този неравен бой нашите опълченски дружини полу-чиха своето бойно кръщение. Те, заедно с 14 руски ескадрони спешени и 12 оръ-дия, заели за отбрана южната окрайни-на на гр. Стара Загора. Турците настъп-вали стремително. Закипял ужасен бой между шепа българи и грамадна турска сган. Бясната турска атака срещу 1-а дружина била юнашки отбита. Почва се втора по-ожесточена и с още по-го-леми сили срещу 1-а и 3-а дружини. И тя бива кърваво отбита. обаче турците се готвят за трета, с още повече сили. Тогава 3-а дружина, начело с храбрия си командир подполковник калитин, с развятото 1-во българско военно знаме се понася в контраатака. виковете „ал-лах“, „аллах“, звънтенето на щиковете и сабите се сливало в едно общо бучене. Турците, жестоко сразени, били обърна-ти в бягство. в своя вихрен устрем 3-а дружина се вмъкнала доста дълбоко в разпо-ложението на турците. Те почнали да я заобикалят. вляво от дружината, на 200-300 крачки, се запява дружна и гръмовита песен. Това е първа дружи-на, впуснала се да помогне на героите от 3-а дружина. Закипява отново отча-ян бой... но турците са безброй, те все повече и повече се насочват към тила на опълченците, за да ги заобиколят напълно. Тогава подполковник калитин заповядал отстъпление. Турците се оку-ражават и се хвърлят още по-стреми-телно върху опълченците. Под знамето падат вече 5 опълче-нци, а дръвчето му било пречупено. Знаменосецът бил ранен - грабва го друг храбрец и той бива убит. Тогава дружинният командир подполковник

калитин, взел знамето, командвал: „След мен, юнаци!“... но два неприя-телски куршума повалят мъртъв храб-реца командир. настъпило смущение в редовете на опълченците. Турците се хвърлят стръвно с вик „юруш“ към зна-мето. опълченците се хвърлят насреща с вик „ура“. Падат знаменосците един след друг - знамето минава от ръка на ръка. вражеска ръка докосва све-щеното знаме. но с последни усилия изтощените опълченци изтръгват зна-мето, с щик си пробиват път и честта на България е спасена. опълченците се жертваха, но не дадоха знамето да падне в чужди ръце. Започнало отстъплението на всич-ки дружини под напора на многочис-ления враг. Изплашеното българско население от града и околността в бяг-ството си затрупало пътя и теснината през планината. опълченците продъл-жавали да се борят, за да го спасят. Турците извършили поголовно клане в града, жестокости и безчестия над жителите, които не могли да избягат навреме, и над множеството ранени и изостанали герои-опълченци. Само в града са избити около 10 000 души жители. Турците не преследвали, а се отдали на грабеж и запалили града. Загубите на четирите опълченски дружини в този бой са около 25 офице-ри и 530 войници. Този е първият сериозен бой, в който опълчението взе участие. Тук то се покри със слава. Доказа на света, че българинът е не само безстрашен хайдутин и въстаник, но и самоотвер-

жен и храбър като войник.

... Боевете за Шипченския проход. Българското опълчение, заедно с руски части, получило назначение да запази Шипченския проход от армията на Сю-лейман паша, който с 35 000 души през нова Загора тръгнал за Шипка, а други 10-15 хиляди оставил в котел, Сливен, Твърдица и нова Загора. отбраната на балканските прохо-ди, които водят от Южна България за Търново и Севлиево, била възложена на генерал Радецки с 45 хиляди души, пръснати на широк фронт. Шипченският проход бил зает от пет дружини от българското опълчение - 3000 души, от руския „орловски“ полк и пет сотни казаци - 2000 души, под об-щото началство на генерал Столетов. ... на 9 август турците атакували южния и източния фронт на позиция-та. на южния фронт срещу върха Св. никола атакували бясно четири пъти и достигнали на 200 крачки от върха ор-ловците и две роти от 4-а опълченска дружина геройски отблъскват всичките атаки. около пладне на бойното поле пристигнал от Севлиево Брянският полк (2000 души), който още повече повдигнал духа на шипченските защит-ници. Срещу източния фронт турците произвели седем смели атаки и дос-

тигнали на 100 крачки до позицията. атаките им обаче се разбиват в скала-та, образувана от синовете на великия руски народ и от чадата на потисна-тата „рая“ - опълченците. Точният и спокоен огън на защитниците косял редовете на турците, които отстъпвали в безпорядък. Героите от 2-а, 3-а и 5-а опълченски дружини се надпреварвали в храбростта си с руските си бойни другари. на 10 август двете страни се об-стрелвали взаимно, подобрявали пози-циите си и се готвели за другия ден. Генерал Радецки виждал, че уда-рът на Сюлейман паша е насочен към Шипченския проход, но подкрепления-та му от Търново и Севлиево не могли тъй скоро да пристигнат поради раз-стоянието и голямата горещина. Почти три дни (9, 10 и 11) защитниците на Шипка били без помощ. Денят 11 август бил особено тежък за Шипченския отряд. Силите му се състояли от орловския и Брянския полкове, петте български опълченски дружини и 28 оръдия - всичко до 7000 души. Турците атакуват от запад, изток и юг. насочват се дори в тила на по-зицията. към 7 часа сутринта смело атакуват, но храбрите защитници им нанасят тежки загуби и ги спират. оп-ълченците, горди, че се бият рамо до рамо със своите учители, упорито се държат на позициите си. Положението обаче станало кри-тично. Турците заплашвали да отрежат пътя за Габрово и да обхванат защит-ниците от всички страни. нашите герои изнемогват. към обяд боят затихнал, за да се започне с още по-голяма ожесточеност след пладне. на турците пристигнали нови подкрепления. на защитниците от никъде няма помощ. Дадените жертви били много и посто-янно растели. от три дни не били яли топла храна. Патроните са на привър-шване. Започнал се бой с дървета и камъни. Горещината и жаждата били непоносими. Умората също - от три дни няма почивка. а турците с необик-новена настойчивост повтаряли атака след атака, а към 2 часа след пладне черкези нападнали позицията откъм тила, но били отблъснати. към 4 часа положението става съвсем критично. още малко и вейсел паша от изток ще скъса съобщенията с Габрово. Две роти от 1-а опълченска дружина от Св. никола (южния фронт) бързат на помощ на север.

... Числото на ранените достигнало ужасни размери и те образували по пътя цяла върволица. Бързото дви-жение на двете опълченски роти на помощ на север и отстъплението на някои роти от западния фронт се взема от някои от защитниците на се-верната част на позицията като общо отстъпление. оръдията от батареите на това място изведнъж прекратили огъня, прислугата извадила затворите и ги напуснала. Сгромолясването било близко. още една минута и всичко щяло да отстъпи назад. в тази имен-но съдбоносна минута добягва една опълченска рота, доведена от върха Св. никола. артилеристите се връщат. оръдията пак загърмяват. отстъпва-щите се спират. Събраните войници около 150 души откриват залпов огън. Противникът бива спрян, обаче откри-ва убийствен огън. Град от куршуми засипва цялата позиция. Загубите на измъчените герои достигнали неверо-ятни размери. още една атака, един слаб натиск и проходът ще падне... ... в тези именно критични минути към 6 часа след пладне се зачува от-зад енергичния вик „ура“. Помощ, мно-гоочакваната помощ, най-после прис-тигнала. Това са 205 руси на казашки и артилерийски коне. Това „ура“ вляло прясна струя в жилите на героите за-щитници, а понижило духа на турците. След малко пристигнали още, заедно с корпусния командир генерал Радецки. на мръкване нашите контраатакували. Противникът отстъпил. Положението било запазено. Честта била спасена. Забележителната енергия, упори-тост и самопожертвование, които про-явиха защитниците на Шипка през този ден, надминават човешки усилия. 7000 души се бият против 27 000 турци, изпитани и калени в боевете в Черна Гора. опълченците се биеха за скъпата свобода на поробеното си отечество. Това съзнание и горещата любов към отечеството допълваха слабата им военна подготовка. Българският ново-бранец съперничеше в храбростта си със закаления руски войник и се си-леше да се покаже достоен за своята свобода. Изобилно пролятата руска и българска кръв напои почвата, където израсна българската свобода. Усилията на Сюлейман паша про-паднаха, защото се разбиха в упор-ството и самоотвержеността на защит-ниците. Руски подкрепления усилиха Шип-ченския отряд. Боевете продължиха до 14 август и накрая безрезултатно за турците. ... Шестдневните августовски боеве на Шипка съставляват най-светлата страница в историята на освободи-телната война. За нас, българите, те имат особен интерес. Там, на дивите и негостоприемни върхове на Шипка, българските опълченци за първи път след 500-годишното робство пожънаха първите победни лаври и сложиха на-чалото на нашите народни бойни под-визи. Там славните синове на България

доказаха нашата жилавост и способ-ност за живот и че българският народ заслужава не робство, а свобода.

ДеЙСТВиЯТа на запаДниЯ оТРЯД. завладяването на никопол и бое-вете при плевен. Западният отряд под командата на генерал криденер (до 35 000) настъпил към гр. николол и на 3 юли атакувал крепостта. Турците се предали със 7000 души, 6 знамена, 113 оръдия, повече от 10 000 пушки и др. Прочутият турски пълководец ос-ман Паша в това време командвал войските около видин. Той преценил голямото значение на Плевен като кръстопът и военен център и с усилени нощни походи изпреварил русите - на 7 юли сутринта влязъл и заел града с около 15 000 души. Русите с около 9000 души се явяват същия ден след плад-не. Това изпреварване осман Паша постигнал само защото войниците му извършили усилени нощни походи. Ру-сите били принудени да изтощят сили-те си около 5 месеца при Плевен, да употребят много сили, много време, което им попречило да свършат война-та в скоро време. на 8 юли русите атакували, но тур-ците се задържали на позициите си. След това осман Паша укрепил силно позициите си и силите му се увеличили до 25 000, като заел с други 5000 души гр. ловеч. За втората атака на Плевен (втори Плевен) генерал криденер разполагал с около 32 000 души. атаката се из-вършила на 18 юли. Русите атакували храбро и самоотвержено. Турците се държали също упорито и от своите окопи косяли чрез огън руските редо-ве. от юг настъпвал храбрият и неус-трашим генерал Скобелев. Той не само че задържал многочисления враг пред себе си, но дори успял да се вмъкне и в града. Силите му били слаби и той трябвало да се върне като отбил всички контраатаки на турците. Така че турците пак успели да задържат пози-циите си. Тази руска несполука съвпаднала с настъплението на Сюлейман Паша към Балкана. Затова русите решили да отбраняват Балкана. от Русия били повикани нови под-крепления от около 160 000 души и около 35 000 души румънци. ... За да се свърши по-скоро с Плевен, било решено да се извърши нова атака (трети Плевен). на 26 ав-густ повече от 400 оръдия започнали да бомбардират турските укрепления. Бомбардировката траяла 4 дни. на 30 август започнала пехотната атака. Близо до югоизточната окрайнина на гр. Плевен (където днес е „Скобе-левския парк“) са били построени и заети от турците два редута. Срещу тях русите настъпили стремително. С музика и барабанен бой се хвърли-ли те напред под страшния огън на турците, но турците сами преминали в настъпление и се започнал жесток ръкопашен бой. ... Тогава генерал Скобелев решил да хвърли и последния резерв в атака - сам себе си. Под град от куршуми, на кон, заобиколен от щаба си, устре-мил поглед в редута, Скобелев бързо достигнал предните части и започнал да се изкачва по редута. Щом русите видели любимия си генерал, станали и тръгнали след него на сигурна смърт. Изморени твърде много, разредени от убитите и ранените, но с висок дух и голям устрем, останалите живи храб-реци се хвърлили в редута, а заедно с най-предните и генерал Скобелев. в редута и около него произлязла къса, но кървава борба на нож. Част от тур-ците била избита, а друга - обърната в бягство. войници и офицери гледали на Скобелев като на знаме, заобиколи-ли го и го молели да отиде назад. окопни инструменти имало много малко и за да се задържат, войниците били принудени да се окопават с ма-нерки, щикове и ръце. на другия ден скобелевите войски още се борели против многочисления враг, понеже по останалия фронт руси-те действали слабо, а румънските ди-визии съвсем се отказали да атакуват. Първите три турски атаки по скобеле-вите редути... били кърваво отбити. но силите на защитниците слабеели всеки час. Турците настойчиво продължавали контраатаката. най-напред те завладе-ли редут № 2. всичките му защитници геройски загинали. комендантът на редута майор Горталов бил вдигнат на турските щикове. След това пада и другият редут. Чак след това скобеле-вите герои по заповед отстъпили.

515 декември 2018 г.

Най-ñтарата кíиãа в моята библиотекаПоучеíия за Войíика Граждаíиí

под редакцията íа полковíик Соларов, издадеíа 1928 ã., печатíица “Спаñ Попов” - Шумеí

Продължава в събота

В книгата всяка дясна страница започва със сентенция.

Отечеството умира, когато умре в сърцата на синовете си.Опасен враг е онзи, който е решен да загине с чест.Храбрият войник има вяра в себе си.В боя войникът има само един опасен враг - страхът.Искаш ли да напредваш, потърси първом своите слабости. Обичай красивото, но предпочитай доброто.Оловото е по-леко от чистата съвест.Спечеленото с пот на челото винаги е ценно и сладко.Знанието е богатство и сила.Всякога запазвай хладнокръвие и слушай разума си.Силен човек е онзи, който надвие себе си.Който мъдро мълчи, той мъдро говори.Съвестта няма зъби, но дълбоко гризе.На другите прощавай, но на себе си никога.Бъди милостив и към животните. Себелюбието е най-големият ласкател. Бъди кротък и благ всякъде, но най-вече вкъщи.На война и в живота разумът обмисля, а волята решава.Скромността е важна добродетел за военния.Твърдият войник е кован в семейството и училището, а кален в казармата.В огледалото се вижда лицето, а в приказките - сърцето.Мисли първо за победата, после за дома.Съгласието създава силни и производителни общества.Запази хладнокръвие, за да чуеш разума си.Не бъди роб на страстите си.Постоянствай, ако искаш да успееш в живота. Най-учен е онзи, който се е научил да живее разумно.

6 15 декември 2018 г.

715 декември 2018 г. обяви

оТоплЕниЕ„раЯ 08“ - ДЪРВА ЗА ОГ-РЕВ - метрови, нарязани и нацепени, БЕЗПЛАТЕН ТРАНСПОРТ, се продават на тел. 0898/450-946, 0887/105-729.„Мг-лЕс“ продаВа дърва за огрев - тел. 0887/547-499, 0878/513-655.„пЕхлиВаноВ“ - пресяти въглища донбас, брике-

ти, дърва - ниски цени, безплатен транспорт, се продават на тел. 066/805-642, 0897/892-903.сухи дърВа в чували - 5 лв., се продават на тел. 0897/00-11-14.нарЯзани и нацепени дърва - 80 лв., дърва в чували - големи, 5 лв. Тел. 0878/47-22-37. [22, 15]проМоциЯ! сухи дърва в чували. Тел. 0894/644-560. [12, 10]

пЕлЕТи - бЕзплаТ-на досТаВка - 0879/212-325 [17, 8]

напълно сухи нацепени дърва дъб и бук - 100 ку-

бика, се продават на тел. 0896/183-637. [15, 5]сухи и сурови нацепени дърва - 80 лв., се прода-ват на тел. 0895/752-838. [15, 5]цЕпЯ дърВа - тел. 0896/926-407. [7, 4]дърВа за огрев - наря-зани, нацепени и метрови, реални количества - тел. 0879/988-131, 0883/553-304. [14, 4]нарЯзани, нацЕпЕни дърва - 85 лв./куб., дос-тавка веднага, чувал дър-ва - 5 лв./брой - тел. 0893/511-154. [12, 2]сухи дърВа и разпал-ки в чували - 5 лв. Тел. 0899/052-010. [12, 2]

лЕкарид-р Марина Санкева, специалист кожни и ве-нерически болести, есте-тична дерматология, гр. Габрово, ул. „Брянска“ 11, понеделник, вторник, сряда и петък от 10.00 до 17.00 часа. Записване на тел. 066/800-140д-р балникоВа - кожен лекар - тел. 0888/878-193.д-р ЙорджЕВа - кожен лекар - тел. 0888/544-046.психиаТър и нЕВро-лог. д-р ТрифоноВ, Габрово, ул. „Емануил Манолов“ № 12-А, справ-

ки на тел. 066/804-549, 0885/251-655. ИЗДАВА ПСИХИАТРИЧНИ УДОСТО-ВЕРЕНИЯ.

д-р ТраЯна хрисТо-Ва - лЕкар-психи-аТър, униВЕрси-ТЕТска Многопро-филна болница за акТиВно лЕчЕниЕ по нЕВрологиЯ и психиаТриЯ „сВЕТи науМ“ - гр. софиЯ, приЕМа В кабинЕТ за психично здра-ВЕ - Габрово, ул. „Омуртаг“ 1. За запис-ване: тел. 0887/33-95-51. [20, 10]

козМЕТика, МасажрЕлаксиращи Масажи - 0876/735-596. [22, 15]профЕсионални Ма-сажисТки - 0876/731-419. [22, 15]

аВТоВишкасТроиТЕлна дЕЙносТ с автовишка и др. - справки тел. 0889/909-727. [25, 23]

сТроиТЕлсТВокърТи и пробиВа - справки на тел. 0897/832-363.чисТЯ ТаВани, стаи, мази, дворове, извърш-вам ВсЯкакВи сТрои-ТЕлни рабоТи оТ а до Я. Телефон за връзка: 0899/601-444

напраВа и ремонт на покриви, хидроизолация, саниране, подпорни стени и др. - 0888/02-01-87. [12, 7]фирМа събарЯ, почист-ва за сметка на матери-алите - тел. 0896/183-637. [15, 5]

ВъТрЕшЕн рЕМонТбЕзпрашно циклЕнЕ - справки на тел. 0887/040-471.ВъТрЕшни рЕМонТи - гипсокартон, шпакловки, бои, теракота и др. Справ-ки на тел. 0899/638-875. [17, 7]

изолацииалпинисТи - тел. 0898/907-400.алпинисТи - тел. 0899/321-190.

щориЕТ „ВЕдиМа-М“ - ЩОРИ - 066/86-59-50, 0887/22-43-45.

Ел. инсТалации, рЕМонТидрЕбни ЕлЕкТроуслуги по домовете се предлагат на тел. 0899/145-802.

коМинипрофЕсионално по-чисТВанЕ на комини - ПО ВСЯКО ВРЕМЕ. Га-ранция! Справки на тел. 0897/704-502.

рЕМонТ на ЕлЕкТроурЕди и ЕлЕкТроникарЕМонТ на телевизори по домовете - справки тел. 0888/279-846. [22, 17]

ВикВик МонТаж и под-дръжка - справки на тел. 0887/680-034.

услугикоВач - справки на тел. 0892/775-774.попраВЯМ Ел. уреди и ВиК - тел. 0894/220-509. [30, 20

градини, басЕЙни

ландшафТЕн ди-заЙн, офорМлЕ-ниЕ и изпълнЕниЕ на дВорни МЕсТа, озеленяване, водопа-дни и езерни форми, скални кътове, барбе-кюта. Справки на тел. 0888/942-335.

Отоплеíие íа пелетипредставител на GOLDEN FIREинж. иВан ГоСпоДиноВ,

иК КоЛонеЛ ооДКонСУЛТиРа, ДоСТаВЯ, монТиРа, пУСКа, поДДъРЖа. Справки на тел. 0887 611 753, 066 810 410. офис Габрово ул. „отец паисий“ 2, ет. 4 в. „100 вести“

бизнЕс и инВЕсТициибизнЕс за алкохол и ци-гари - 7500 лв., се прода-ва на тел. 0889/549-383. [11, 11]

продаВа обзаВЕжданЕпочТи ноВа електриче-ска вентилаторна печка „Елит“ се продава на тел. 0887/633-112. [25, 15]запазЕна пЕчка духал-ка, италианска, се прода-ва на тел. 0887/633-112. [25, 15]почТи ноВ маслен ра-диатор „Домо“ с вграден вентилатор за бързо под-гряване и 24-часов про-граматор се продава на тел. 0887/633-112. [25, 15]

продаВа разнидобрЕ запазЕна ка-феварка за шварц кафе „Филипс“, вместимост - до 15 чаши, се продава на тел. 0887/633-112. [25, 15]

жиВоТни продаВадВЕ прасЕТа за кла-не се продават на тел. 0899/624-149. [12, 6]дЕкораТиВни пЕТлЕ-Та се продават на тел. 0887/756-466. [7, 6]угоЕни прасЕТа се про-дават на тел. 08788943-895. [9, 2]

купуВа разнибуркани сЕ изкупуват на тел. 066/88-21-13, 0884/156-497, срещу „Капитан Дядо Никола“.сТара нафТа се купу-ва на тел. 0895/752-838. [15, 5]

купуВа МаТЕриалипункТ за вторични ку-пува всякакви железа - справки тел. 0896/183-637. [15, 5]

аВТоМобили продаВаТаксиМЕТроВи аВТо-Мобили се продават на тел. 0896/644-577. [11, 8]хюндаЙ ланТра, 1.6, 1996 г., 235 000 км, газ/бензин, климатик, аларма, газов инжекцион, цена по споразумение, се про-дава - справки на тел.

0899/821-654. [7, 4]

аВТоМобили под наЕМ

„VAIKAR RENTACAR“ аВТоМобили под наЕМ, ул. „Емануил Манолов“ 28, справки на тел. 0999/009-008.

скрап, сТариаВТоМобиликоли за скрап от място се изкупуват - справки на тел. 0899/092-510. [17, 7]

фризьорипразнични оТсТъпки! Фризьорски услуги - Студио за красота S, Габрово, ул. „Орловска“ 81, ет. 2. За-писване на тел. 0899/777-367. [12, 10]

Уп­ра­ви­тел­и­главен­ре­дак­тор:­Иван Гос по ди нов - 066/810-410, 0887/611-753. Ре­пор­те­ри: Стефка Бурмова - 088/666-7532. Ру жа Лю бе но ва - 0898/703-030; Женина Денчева - 0886/210-426. Коректор материали­ и­ корекция­ на­ обяви: Стеф ка Бе ше ва - 066/810-418, 0889/517-920. Прием­ обя­ви: Ди ми тър Гос по ди нов - 066/810-415; Рек­ла­мен­ съ-трудник: Свет ла Са во ва - 0888/428-906. Сче­то­вод­с­т­во: Светослав Константинов - 066/810-413, Юри­д.­съ­вет­ник:­Ев ге ни По пов­- 0888/339-070. Технически­секретар:­Димка Господинова - 066/810-416, 0889/227-805Wеb­ди­зайн: Димитър Иванов Гос по ди нов. Печат:­ПК По ЛИП РЕС - 066/810-920.

5300­Габ­ро­во,­ул.­“Отец­Паисий”­№­2,www.stovesti.info;­email­100vesti@stovesti.info

Всички­права­запазени.­Позоваването­на­“100­вести”­е­задължително!

Всекидневник за общините Габрово, Севлиево, Трявна, Дряново

Издание­на­ИК­“Колонел”­ООД,­първият­брой­на­“100­вести”­излиза­на­7.01.1992­г.

даВа заЕМфрЕш крЕдиТ - бързи кредити за свежи идеи - тел. 0893/041-905. [12, 3]

доМашни любиМци7-годишно Мъжко ку-че-пазач търси стопанин. Сериозно, добро, средно голямо, пазело е селска къща. Тел. 0887/478-397. [17, 16]красиВо Мъжко до-машно котенце с хигиен-ни навици подарява тел. 0878/428-906. [12, 2]

прЕВозиТранспорТ - 2.5 тона, 16 куб. м, се предлага на тел. 0899/377-924ТранспорТ с каМион до дВа Тона, саМос-Вал, докЕрски услу-ги - изнасЯнЕ, прЕ-насЯнЕ, изхвърляне на мебели, пренасяне на строителни и други тежки товари, извозване на не-нужна покъщнина, строи-телни отпадъци до смети-

щето, се предлагат на тел. 0898/780-448ТранспорТни услуги с бус - тел. 0888/939-431. [11, 7]услуги с бус, ба-гер и самосвал - тел. 0893/511-154. [12, 2]

билЕТи, пъТуВаниЯаВТобусни, саМолЕТ-ни БИЛЕТИ се предла-гат на тел. 066/80-49-48, 0887/83-61-73.

иМоТи продаВаапарТаМЕнТи и други - ново строителство, в идеален център, по се-бестойност и договаря-не се продават на тел. 0888/447-096. [12, 8]

иМоТи купуВаЕВТина къща, може и полусъборена, се купува на тел. 0895/752-838. [15, 5]

даВа под наЕММагазин В центъра се

дава под наем на тел. 0878/515-080 [16, 6]гарсониЕра В кв. Сир-мани се дава под наем на тел. 0876/411-467. [12, 7]дВусТаЕн апарТаМЕнТ - обзаведен, зад Осмо основно училище, цена: 250 лева, се дава под наем на тел. 0897/084-022. [12, 3]гарсониЕра - обзаве-ден, в кв. Трендафил-2 се дава под наем на тел. 0878/980-454. [2, 1]

нощуВкинощуВки В центъ-ра се предлагат на тел. 0878/515-080. [16, 6]нощуВки сЕ предлагат на тел. 0896/640-697. [11, 2]

рабоТа прЕдлагафирМа Търси мебелист и монтажник. Справки на тел. 0898/626-781ЕксТрудЕрисТи - 2 бр., се търсят на тел. 0887/396-371. [11, 11]фирМа „аеМес“ набира шивачки - оверлог, по-кривна. Стартова заплата: 600 лв. (нето), 1/2 от разход за транспорт и до-пълнителни бонуси. Теле-фон за връзка: 0895/442-887. [20, 16]

добри гоТВачи/ки, чистачки, миячки, серви-тьорки се търсят на тел. 0899/957-006 [22, 13]ТаксиМЕТроВи шо-фьори се търсят на тел. 0896/644-577. [11, 8]дВаМа рабоТника за мелене на пластмаса се търсят на тел. 0887/396-371. [8, 3]фирМа „ВЕгЕа“ набира шивачки. Справки на тел. 0885/611-290. [14, 4]ТурисТичЕска агЕнциЯ търси служител до 29 години с висше образо-вание. Справки на тел. 0879/21-23-25. [12, 4]кафЕнЕ Търси работ-ник. Справки на тел. 0898/903-144. [6, 3]МиЯчка сЕ търси на тел. 0878/687-384. [5, 2]

обслужВащ кулина-рЕн щанд и барман за новооткрито заведение се търсят на тел. 0882/151-516. [3, 2]кулинарЕн Магазин търси продавач-консул-тант до 40 години. Справ-ки на тел. 0885/069-027. [11, 1]фирМа Търси кухнен-ски работник - денна смяна. Справки на тел. 0885/069-027. [11, 1]

грижа за дЕца, болни и ВъзрасТниглЕданЕ на деца - справ-ки на тел. 0878/555-841. [12, 3]глЕданЕ на деца и въз-растни (нележащи) поча-сово - 0885/20-43-83. [2, 1]

уроци, курсоВЕуроци по английски и немски език - тел. 0899/15-00-12. [11, 8]уроци по плуване и акордеон (народна му-зика) - тел. 0887/50-43-44. [10, 1]

Търси сЕТърси сЕ Ицо Радев - 1950 г., който през 1978-1979 г. е работил в град Грозни. За Ицо се знае също, че тогава родителите му държали магазин за салами. Търси го негов приятел - Максим от Русия. За контакт: тел. 0884/969-868. [11, 9]

4000 ВСеКи Ден

100vesti@stovesti.info

Без неДеЛЯ

ул. “Отец Пайсий” 2

066/810-410 - реклама, всеки ден в ново издание

8 15 декември 2018 г.

Веселин Зидаров

коледарски

По коледа цените наби-рат скорост. Даже пре-минаха свръхзвуковата бариера.

коледни емоции – про-моции.

от предпразничните въл-нения най-много завле-чени има в Мола.

купих сурвачка на внуч-

ката и от цената раз-брах, че съм осурвакан.

новогодишно: нови цени, нови данъци, нови такси, нови министри. Честито!

напълниха на Дядо ко-леда чувала със стока залежала.

Мравоядът отпусна ко-ледни добавки на мра-вуняка.

новогодишен бал: нагу-

шени пуяци и натруфени кокошки демонстрират висок жизнен стандарт ... с нисък коефициент на интелигентност.

всичко Мара втасала, на банкета първа довта-сала.

на официалната церемо-ния никой не се церемо-неше с чашката.

а наздраве за новата го-дина! И да не се среща-ме по здравните пътеки.

ТримоíциумВеселин Зидаров

Тъкмо се бях върнал от петдневна екскурзия в Париж. Това бе миналия век. 1982 година. Бях пообиколил Ев-ропа и всяко завръщане учудваше местните партийни особи, които си задаваха въпроса как не съм забегнал в оня „прогнил капитализъм“. винаги се завръщах с нови впечатления, обога-тен духовно от това, което съм видял. Същевременно всичко това ме навеж-даше на едни тъжни размисли за оная и тая действителност и стената, която ни разделя. Единствено чувството ми за хумор ме спасяваше. Животът беше такъв, че даваше неизчерпаеми идеи за творчество и взех да се занимавам с писане на хумор. но в една държава има ли много хумористи, на народа хич не му е до смях. но тази случка, която ще опиша, може пък да ви разсмее. Работех в едно текстилно предприятие, което чес-то правеше ревюта. Така моя милост се оказа манекен. По тоя повод трябваше да дефилираме в Панаирната палата в Пловдив пред чужденци, да ги сма-ем каква лека промишленост имаме. Толкова лека, че някои през прехода си я вземаха под мишница. няма да ви описвам това, което се случи на ревюто, а това, което последва в хотел „Тримонциум“. Там бяхме настанени. в хотела имаше ресторант с лятна гради-на и бяхме запазили една маса с моя приятел, който отговаряше за организа-цията. вечерта бе приятна и прохладна. Масата се намираше под едно дърво и то стоеше като декор към театрото, което щеше да се разиграе същата вечер. лятната градина към ресторанта бе претъпкана от посетители. Бях се изтупал с бяло сако, синя риза, нехай-но разкопчана, с тъмен панталон, виш-неви ботушки и прическа „ал капоне“. Приятелят ми, също стилно обле-

чен, с втален костюм с широки ревери, производство на „Дружба“ - варна, и с неизменната вратовръзка. носеше му се славата на джентълмен и с особено отношение към нежния пол. Така прида-дохме един западен вид на заведение-то, а това може би беше първият при-нос за приобщаването ни към Европа. келнерът дойде след десет мину-ти, погледна ни с премрежен поглед, примесен с леко любопитство. Знам, че тяхната гилдия добре преценява хората, които обслужва, та реших да подсиля любопитството му и да внеса някакъв респект към нас. взех, че из-вадих цигари „Джон Плеърс Спешъл“, запалих, вдишах дълбоко, дълбоко и пуснах леко дим. Погледнах го иронич-но и усетих объркване. Изглежда тоя път преценката му изневери. Изкашля се и с премерен и угоднически тон ни попита: „какво ще си поръчате, другари?“. Думата „другари“ не ни прилягаше на фасона, пък и какви другари му бяхме. виж „господин“ си беше друго, но лъхаше на буржоазия. Реших да импровизирам и ми дойде една странна, ама странна идея - комбинация от алкохол, ухаещ плод и лед. Извиках на всеослушание: „Две уискита „Джони Уокър“, лед, две порции резенчета пъпеш, като пъпешът да бъде леко изстуден“. келнерът ни погледна, намигна ехидно и рече: „Хм, добра комбинация“. Сервира ни много вежливо. Усетих погледа на околните и любопитството от тази нестандартна и шантава комбинация - уиски с пъпеш. Традиционното си беше ракия с шоп-ска салата. Сложихме лед в уискито, леко разклатихме чашите и отпихме бавно-бавно. После сложихме в уста изстудено резенче пъпеш, затворихме очи. „М-м, беше божествено!“. нямате си представа как този тръпчив вкус на уискито и ухаещият резен пъпеш се разтапят в устата. нещо екзотично. Почувствах, че съм на остров Бали. И в този момент цъфнаха две момичета на нашата маса. Изглежда бяха от кон-тинента. Да си призная, едната беше готина, черноока, леко закръглена и из-лъчваше интелигентност. Изглежда си

падаше по мен, защото ми намигна. но другата си беше баш шафрантия с де-бели устни, с изпъкнал задник и с бе-дра на газов тръбопровод. Изпаднахме в неловко положение. Достойнството ни беше застрашено. Цял живот градим авторитет и тия взеха, че най-нахално ни седнаха на масата. И тъкмо едната посегна към цигарите ми, на пожар дойдоха от персонала и ги изгониха. но пък мургавата успя да ми задигне цигарите. Та тия цигари съм ги купувал от корекома! Тъй като пъпешът си е пикочогонен, ми се доходи в тоалетната. Там се облекчаваха и двама от персонала на кухнята, при което чух следния разго-вор: „какво им става на тези хора тази вечер? кой им пусна мухата „уиски с пъпеш“, откачена работа. Изконсуми-раха всичкия пъпеш, пробутахме даже и бутелите, а на всичко отгоре свърши и уискито“. Почувствах се горд, даже трябваше да получа комисиона за обо-рота. върнах се на масата, когато тъкмо келнерът сервираше втората ни поръчка. Гледам по едно време посети-телите по масите почнаха да оредяват със скоростта на светлината, което ме озадачи. Беше настъпила една тишина, като пред буря. Моят приятел и той отиде до тоа-летната, но веднага се върна притес-нен и изпотен. „какво има?“ - рекох. „Братче, става напечено! Голяма опаш-ка пред тоалетната, ще се избият кой първи да влезе, даже дамите окупира-ха мъжката. Голямо разстройство ги е погнало. Говорят, че сме били комбина с персонала на заведението, за да си пробутат развалените пъпеши и мен-тето уиски. Да вземем да се омитаме, че да не ядем як тупаник.“ Извикахме келнера. Беше притеснен, пребледнял и свиваше двата крака. „леле - рекох си, - този ако не е изпробвал от елик-сира?!“ набързо ни взе парите, обърна се и чух като промърмори: „откъде се взеха тия идиоти?“. П. П. все пак, скъпи читатели, опи-тайте уиски с леко изстудени резенчета пъпеш. Разкошно е! но за всеки случай да има тоалетна наблизо.

Годишíа извадка: 30% от бълãарите ñа жертва íа „Ало” измамíиците и 60%... íа изборите

„Не ñи ти”, коãато ñи íа влаñт.

Веселин Зидаров

Здрав до доказваíе Бях сигурен, че здрав чо-век в България няма. То, ако има такъв, сигурно има нещо общо с Господа. отчаян, без-помощен и обезверен, чаках да ме прегледа лекар. До мен седеше мъж, около критиче-ската възраст, и тарикатски ме поглеждаше. - Май си болничък, а? ня-маш здравословен вид. - Ти да не си здрав случай-но? - Да, здрав съм като кана-ра! - Тогава какво киснеш тука? - Чакам едно приятелче, прилоша му. - Ти да не си извънземен! в България здрав човек няма!

- Има, има! ако искаш да се хванем на бас, че съм на-пълно здрав. какво ще кажеш за една хилядарка, а? Помислих - този екзем-пляр минава шестдесетака и най-малко е прекарал едно инсултче или има най-малкото някой-друг заблуден хемороид. - Добре, съгласен съм. Ще си направиш пълно медицин-ско изследване: пълна кръв-на картина, урина, уши, нос, гърло, очни дъна, сърце, бял дроб, бъбречета, дебело чер-во, простата, панкреас, гъбич-ки на краката и да те преро-вят за дамски буболечки. Погледнах го ехидно, мъ-жът се усмихна, подаде ми ръка и каза: - Съгласен съм! от утре почваме! Прибрах се вкъщи и пот-ривах радостно ръце. „на този ще му цуна хилядарката.“ няма начин да не е лепнал нещо през тоталитарния ре-жим и от „вятъра на промя-ната“. И от камък да е, ще се пропука. Ударих едно уиски за

стимулиране на сърдечната клапа., като ми пригласяше Бъди Тай. на другия ден се захва-нахме на работа. от кабинет на кабинет влизахме и изли-захме. Докторите взеха да ни гледат подозрително. И представете си, този че-шит се оказа напълно здрав, ама здрав ви казвам! Пре-бледнях, краката ми се под-косиха. Мъжът ме удари по рамото и рече: - Хилядарката, господинчо! Прибрах се с натежали крайници и олекнали джобове. След известно време разка-зах случката на едни познати, а те се скапаха от смях. - Знаеш ли, те са те пре-метнали. - кои те? - изненадах се аз. Те са двама братя близ-наци. Единият как няма да е здрав, като от четиридесет години живее в Швейцария и е дошъл да се видят. казват, че са се захванали с някакъв бизнес.

никога не подценя-вайте силата на прос-тотията. „съедине-нието прави силата“

светът е оцелял, защото се е смял