100 години български ВВС: СТРЕЛБИ ПО ИЗТРЕБИТЕЛИ-МИШЕНИ  

20 сеп 2012 | 11:47 | pan.bg 

ПАН.БГ (Политика, армия, национална сигурност) от днес до края на годината всеки ден ще публикува по 1 материал в новата ни рубрика

посветена на 100 годишнината на българските ВВС. За няколко месеца ще се опитаме да ви запознаем с всичко, което обхваща този голям български

юбилей!

Приятно четене! 

о.з. полковник Любомир ПРЪВЧЕВ, военен парашутист I клас 

В сто годишната история на българската военна авиация има многобройни примери на летци, проявили истински героизъм и себеотрицание при изпълнение

на възложените им задачи, както по време на реални бойни действия, така и в мирно време. Написаните по-долу редове разказват за група герой, които преди 45 години не се поколебаха и смело приеха изпълнението на един експеримент,

нямащ аналог в историята на друга бойна авиация по света.

 

1

 През пролетта на 1967 г., по идея на генерал полк. Симеон Симеонов, бе

възложено на командването на ВНВВУ “Г.Бенковски” да се разработи темата “Оборудването на самолет-мишена за провеждане на въздушни стрелби по нея с

УРС (управляеми ракетни снаряди) от изтребители” За научен ръководител на колектива от военното училище е назначен полковник Обрешков. 

За мишени са определени снети от въоръжение самолети от типа МиГ-15 БИС. Разработената тема осигурява след катапултирането на пилота, самолетът-мишена да продължи автономен полет, според зададените му параметри –

скорост, височина и компасен курс в продължение на 150 км. След прелитането на това разстояние, взривно устройство, настроено с реле “време”,

поставено в сектора на тягите за управление на хоризонталното кормило се задейства и самолета-мишена, станал неуправляем по напречната си ос,

преминава в пикиране и пада в определения, обезопасен район. За потвърждаване сигурността на автономния полет, се извършват летателни

изпитания върху прототип на самолетите-мишени от пилота полковник Иван Генов. Резултатите от изпитанията са положителни и след като отговарят на

проектното задание, започва подготовката на самолетите-мишени. Върху светлата обшивка на същите са нанесени червени ивици, широки по 40см. за

контрастно оцветяване – тип “зебра”. В началото на всеки летателен ден предварително се извършва контролен полет със самолетите-мишени. 

За пилоти на мишените са определени летците капитан Златан Желязков и капитан Драган Драганов от 25 ИБАП – летище Чешнигирово и старши л-т Дочо

Генковски от 26 РАП-летище Добрич. При тренировъчен парашутен скок, к-н Драганов получава сериозна контузия и прекратява по-нататъшното си участие.

Подготовката на летците за катапултиране е поверена на инструктора-парашутист капитан Ивайло Николов. Летците изпълняват около 50

тренировъчни скока от самолет Ил-14 и вертолет Ми-4 с парашути ПД-47 и С-3-3 (парашута, с който ще летят при катапултирането). Скоковете се извършват от различни височини до максимална 5 000 метра и с различно времево задържане отварянето на парашута, за да могат да се отработят най-сложните елементи

при изпълнение на реалните катапултирания от самолета-мишена. Извършват се и скокове над вода с последващо вземане на пилота от вертолет, снабден със специална седалка, монтирана на лебедката му. Преди реалните полети със самолета-мишена се изпълнява и по едно тренировъчно катапултиране от

учебния самолет УТИ МиГ-15 (спарката) от задната кабина, на която предврително е снет фанара. Независимо, че катапултирането се извършва в хоризонтален полет, с цел за по-голяма безопасност на пилота във втората

кабина се решава фанара да бъде снет преди излитането. 

2

 Стрелбите по самолетите-мишени се провеждат през месеците юли и август 1967 г., в ПМУ (прости метеорологически условия), при скорост на вятъра не повече от

5 м/сек. и вълнение на морето до 2 бала. Пилотите със самолетите-мишени, чиито фанари са снети, излитат от летище Добрич и съгласно заданието, набират

височина 6 000 метра в направление към нос „Калиакра” и след като го достигнат, вземат курс 120 градуса, поддържайки скорост на полета 600 км/час. Катапултирането се изпълнява от пилота по команда от КП (командния пункт) на

земята, след като самолета-мишена се отдалечи от бреговата линия на 15 км. Потвърждението за успешното катапултиране се извършва от пилота на

самолет, който лети на визуална връзка със самолета-мишена. След катапултирането, летеца се отделя от седалката и извършва свободно падане до

височина 3 000 метра, на която следва да разтвори парашута си. За по-голяма сигурност, след катапултирането се задейства прибора АД-3, настроен на време

1.5 секунди, който разединява привързващите колани на летеца към седалката и той трябва сам да се отдели от нея. След това се задейства и друг прибор - КАП-

3, който автоматично разтваря парашута след определено време и височина. МиГ 21, изтребителите-прехващачи по двойки, насочвани от КП, прехващат самолета-мишена, като пилотите от първата двойка на звеното извършват

стрелба (пуск) с УРС (Управляеми ракетни снаряди) със снети бойни глави (т. нар. “болтанки’), а пилотите от втората двойка стрелят с комплектовани ракети - тип

3

“въздух-въздух”, за да поразят и свалят целта. 

 

След освобождаването си от седалката, летците преминават към свободно падане от височина 6 000 м. до 3 000 м. – разстояние, изразено във времетраене се равнява на 60 секунди - това е един от най-трудните етапи при изпълнение на задачата, при който скоростта на падането достига до 180 км/час. Летците са със сложна екипировка и евентуалното им попадане във въртеливо движение може

да затрудни отварянето на парашута, а тъй като те са без запасен парашут, естествено е, да са психически още по-натоварени. След отварянето на

парашута, пилотите трябва да седнат добре на основния колан от парашутната подвесна система и да свалят кислородната си маска. Надуването на

спасителната жилетка и задействане напълването на лодката, която е сложена в дъното на парашута е по-добре да се извърши още във въздуха, но ако пилотът не успее, това става и след приводняването. Жилетката може да го поддържа

във водата и ако не е надута. След приводняването, пилотът се качва в лодката и се стреми да задържи парашута над водата, за да не потъне. За по-лесното от-

криване от въздуха, лодката, жилетката и част от купола са в оранжев цвят, който най-добре контрастира на фона на водната повърхност. Освен това,

пилотите са снабдени със средства за оцветяване на водата в жълто и патрони ПСНД (патрон, сигнален, нощно-дневен), с които може да се подаде сигнал чрез

оранжев пламък или създаване на димен облак. За предпазване от преохлаждане във водата, пилотите са екипирани и със специални

4

непромокаеми костюми. 

 Търсенето и откриването на катапултиралите се пилоти се осъществява от два

вертолета Ми 4. Според спомените на един от участвалите пилоти в тези полети – о.з. полковник Григор Георгиев (тогава старши л-т и командир на екипажа на единия вертолет), търсенето се е осъществявало от височини 300 – 500 метра с полет в успореден курс на самолета-мишена в района на катапултирането. След откриването на приводнилия се пилот, вертолетчиците насочвали спасителните

катери към него, а при необходимост били готови с бордната лебедка да го приберат от водата. Имало е случаи, когато парашута на катапултиралия се

летец е забелязван непосредствено след разтварянето му на височина около 3 000 метра. Обикновено пилотите са се приводнявали в радиус 1-2 километра от точката на катапултирането. Само в един от случаите, поради появил се силен

вятър, к-н Желязков се е приводнил с отклонение около 10 км. в северна посока. Той е бил открит след напрегнато търсене в продължение на 30 минути от

екипажа на к-н Дончев (командира на втория вертолет). Този случай никак не е безобиден. Напрежението, което е получил к-н Желязков,

преди и след катапултирането, при отделянето от седалката, по време на свободното падане и след отварянето на парашута и при самото приводняване и качване в лодката се е удължило с още 30 напрегнати минути ! 30 минути – сам в безбрежната морска шир ! Разбира се, голямо напрежение настъпва и във всички

длъжностни лица, които се успокояват едва, когато всичко завършва добре. Допълнителни сериозни трудности възникват и за вертолетните екипажи. При

един от полетите, катапултната седалка профучава на разстояние около 150-200 метра пред вертолета, а втория път на малко по-голямо разстояние пред другия вертолет. Тогава се взема решение, маршрута им да се изнесе на 2 километра

встрани от този на самолета-мишена. Въпреки тези промени, пилотите к-н Желязков и ст. лейтенант Генковски нито за момент не губят вяра в

подготовката на вертолетните екипажи и в това, че те ще направят всичко

5

необходимо за тяхното своевременно откриване. Този експеримент завършва по начин, който никой от участващите в него не е

предполагал. При поредното – 11-то сваляне на самолета-мишена, след катапултирането на пилота, мишената вместо да продължи зададения полет,

започва ляв завой със снижение и почти “каца” в една царевична нива край село Шабла, в близост до работещи жени. Над мястото прелита екипажът на к-н

Дончев, който докладва, че самолета е почти цял и не е нанесъл поражения. При направеното разследване се установява, че при взрива на ликвидиращото

устройство, тягите за управление остават незасегнати и полета е продължил. След този случай, се взема решение за прекратяване на този вид стрелби.

Стрелби, които въпреки всичко, ще останат уникални в историята не само на нашата авиация по своя замисъл, организация и начин на провеждане.

 

 

Използването на средствата за спасяване на летците за учебно-бойна подготовка е въпрос, към който различните специалисти дават противоречиви отговори.

Безспорно, за летците, които изпълняват катапултиранията над море, рискът не е малък. Но, българските летци и в тази насока, в мирни условия, доказаха своя

висок професионализъм и смелост. Познавайки двамата изпълнители на трудните задачи, свързани с катапултиранията, искам да споделя лични

впечатления от контактите си с тях. С Дочо Генковски се познаваме още от курсантските му години. Участвал съм активно във физическата и парашутната

6

му подготовка, а по-късно, във Военната академия бяхме в едно класно отделение. След успешно изпълнените катапултирания, в непринуден разговор, той сподели: ”При четвъртия полет със самолета-мишена, след катапултирането,

зачаках отварянето на парашута, но той се бавеше и не се отваряше. Тогава си помислих: „Дочо и твоя ред дойде…” В следващите секунди, като се огледах,

видях, че съм в седалката и я държа здраво към себе си. Веднага я изритах и в следващата секунда парашута ми се разтвори”. И това се случва с летец, който

успешно е изпълнил тренировъчните скокове и три учебно-бойни катапултирания. Посочвам този случай, за да подчертая колко голямо и

неочаквано понякога се появява свръх психическо натоварване и при летците с голям опит. Независимо от начина, по който завършват тези стрелби, считам, че

всички участници в организирането и провеждането им, заслужават само отлични оценки. 

За най-голямо съжаление, през 1969 г. след изпълнение на нискополетна задача нощем над море, к-н Златан Желязков не се завърна, а самолетът му, така и не бе открит. Ст. л-т Дочо Генковси твърде млад ни напусна. Прекланяйки се пред

светлата им памет, винаги ще си спомняме за тяхната човечност, смелост и себеотрицание. 

Изхождайки от личния си опит в областта на катапултиранията, считам че това, което се извърши преди 45 години е една истинска епопея – епопея, която не трябва да забравяме. Трябва да се гордеем, че в бойната ни авиация е имало и

винаги ще има такива летци – герои !

О.р. полк. Йордан Костадинов:

Уволниха ме заради войната в Югославия

7

Полковникът от резерва Йордан Костадинов е роден в с. Коняво, Кюстендилско. Една година е бил войник в мотострелковия полк в

Пазарджик, след което кандидатства във Военно-въздушното училище. Като офицер служи близо четвърт век във войската, най-много в

поделенията на ВВС. Обиколил е гарнизоните в Долна Митрлополия, Каменец, Доброславци и Безмер. Служи и в инспекцията по безопасност

на полетите към щаба на ВВС. По-късно като цивилен е бил преподавател във Военна та академия „Г. С. Раковски“. Признава, че негова слабост и

хоби е историята.

8

Навремето исках да стана летец. Кандидатствах във военното училище в Долна Митрополия и ме приеха. Заради ограничения в ръста обаче не ме взеха за пилот. Бях с три сантиметра над норматива и ме записаха в политическото класно. Аз бях от първият политически випуск на Военновъздушното училище. Не го крия и не съжалявам. Никога не съм се срамувал от миналото си за разлика от мнозина

известни люде днес. Почти целият ми офицерски път, а това са 25 години, премина в поделенията на ВВС. Уволних се преди 12 години. Сега осмислям

много неща. Твърдя, че премахването на редовната казарма беше прибързана, груба грешка. С фатални последици. Наборната войнишка служба бе свято

задължение за всеки мъж. Казармата имаше и социална роля. Тя правеше момчетата мъже, учеше ги на отговорност, патриотизъм, на съпричастност към другия до теб. Това  бе истинска школа за живота, чиито уроци не се преподаваха никъде. Може да е шаблонно, но е вярно. В нашето село имаше овчар с трима сина. Двамата отслужиха. Признавам, че му помагах тогава. Но

9

ето, че бе дошло време да влиза в казармата и последният син. Идва при мен бащата, а аз вече съм пенсионер, и ми вика: „Помагай и за най-малкия.“ Беше

неук човек и не бе разбрал, че задължителната казарма у нас е отменена. Като му казах, той ахна. Остана като гръмнат. Не можеше да повярва. Няколко минути ме гледа вцепенен. Човекът се примоли: „Помагай. Трябва да ходи в казармата

на всяка цена. Иначе какъв мъж ще е ? Момите в село няма да го искат !“Обясних му, че момчето може да стане платен войник, но не се съгласи. Тогава му отвърнах, шеговито, че наборна казарма има в Македония и Сърбия и може

там да го прати, но преди това трябва да стане македонски или сръбски граждани. „Ако трябва сърбин ще стане, но в казармата ще ходи“, отсече бащата

и си тръгна. Какво стана след това, не знам. Не го видях повече.

С лека ръка родните

политици зачеркнаха традиция,

която векове бе опора на държавата, която имаше значимо място в народопсихологията на българина. Мой приятел, бизнесмен от Кюстендил, сега

набира само работници, които са били в казармата. Логиката му е, че такъв човек е научен на отговорност, защото му е било гласувано доверие да носи оръжие.

Знаете ли, че когато войникът е на пост, той осъзнава, че пази боеприпаси, бойна техника и сгради за милиони. Така постепенно, дори на подсъзнателно равнище,

неусетно трупа у себе си капчици отговорност.Като капитан, след академията, служих малко в Доброславци и после ме пратиха

в Безмер. Назначиха ме за заместник-командир на 22-ри изтребително-бомбардировачен авиополк към10-и самостоятелен авиационен корпус с щаб в Пловдив. Първо трябваше да се представя там, на командира на корпуса, ген. Андреев. Рапортувах му, а той помълча и каза дословно: „Другарю капитан,

полкът в Безмер струва 1 млрд. и 50 милиона лева. Носиш отговорност за тях.“ Това му бяха указанията. Изтръпваш при такива думи.

Като замполит никога не съм си позволявал да говоря на войник на „ти“, само на „Вие“. В Безмер бяха командировали бойци от инженерния батальон на ВВС в

Сливен, за да строят укрития за новите самолети Су 25. Веднъж отивам на работа и  войниче ме пресреща с думите: „Другарю капитан, идвайте по-често

при нас, тогава старшините не ни тормозят.“ Една сутрин заварих пред канцеларията редник. Слабичък младеж, бяха му дали дълги дрехи. Носеше

очила с големи диоптри. Чакаше ме, за да му съдействам да го пуснат гарнизонка. А под мишницата си държеше нещо. Влезнахме и той ми подаде кутия шоколадови бонбони „Амфора“. Продаваха ги във войнишките лавки

заедно с други бонбони - „Ритон“. Бяха много популярни, струваха 90 стотинки. Заявих, че няма нужда и го попитах защо прави този жест - да не би да има

рожден ден и иска да почерпи ? „Не - отговори редникът, - но онзи ден минахте покрай мен и ме похвалихте, че работя добре. Дори казахте: „Браво, моето

момче.“ Досега никой не ме е наричал „моето момче“. Затова ви моля да вземете

10

бонбоните.“ Слушам го, а сърцето ми се къса. Войникът беше кръгъл сирак, израснал по сиропиталища. Уволни се. Минаха години. Сега е в чужбина,

единственият българин в голяма международна организация. Затова не му споменавам името. Материално е много добре. Когато идва в България, отсяда

все в скъпи хотели. Обажда се да се видим, за да си говорим за живота...По време на войната в бивша Югославия (1999 г.- б. а.) давах и оперативен дежурен в щаба на ВВС. Така се случи, че в деня, когато беше най-голямата

патаклама, бях наряд. В този ден, или по-точно през нощта, натовските самолети извършиха може би най-многобройните бомбардировки.

Летяха само по тъмно и на голяма височина,

за да не ги стигат сръбските ракети. Всички знаеха, че изтребителите на пакта влитат и се оттеглят през наша територия, но властите тогава (правителството на Иван Костов - б. а.) упорито отричаха, защото официално нямаше решение на

парламента, че си даваме небето да бомбардират Югославия. Този ден над нашата територия преминаха няколкостотин натовски самолета. Беше нещо

невероятно. Гледам планшетистките, побъркаха се. Разказа им се играта, ръцете им отмаляха, целият планшет побеля от нанесените цели. Нали трябваше да

нанасят всяка движеща се точка. На сутринта в щаба дойде тогавашният министър на отбраната Георги Ананиев. Рапортувах и му съобщих, че по време на дежурството ми са открити и съпроводени еди колко си цели. Той ме прекъсна:

„Чакайте, нещо бъркате. Вече съм обявил, че над територията на Република България не са прелитали самолети на алианса.“ Отговорих му: „Това вие го

казвате, но аз съм полагал военна клетва и в нея пише: „Заклевам се да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин.“ Честността е записана на

първо място, а дисциплинираността, тоест изпълнението на заповедите, чак на трето. Истината съм я видял с очите си.“ Ананиев се ядоса, потъмня и рече:

„Значи казвате, че министърът лъже.“ Отговорих му, че не съм заявявал такова нещо, но истината е друга. А той пак си държеше на своето: „Значи твърдите, че

лъжа ! В такъв случай знаете как да постъпите.“ Успокоих го с думите: „Считайте, че до обяд рапортът ми ще е на бюрото на командващия.“ Така и

постъпих. След което ме уволниха.

100 години ВВС: БЕЗМЕР - ГЕН ЗА АВИАЦИЯ!   28 сеп 2012 | 07:43 | pan.bg 

11

Летище Безмер се намира в източната част на Горнотракийската низина, на 15 км западно от град Ямбол. 

През 293 г. на бреговете на река Тонзос е създаден град Диосполис – Град на Зевс. Това е неговото първо име. 

В близост до летището се намират руините на най-значимият град от епохата на траките - Кабиле... 

НАЧАЛОТО На 5 октомври 1951 г., с Указ на Президиума на Народното събрание и със заповед на Министъра на народната отбрана на аеродрум Граф Игнатиево

се създава ново авиационно поделение -22 изтребителен авиополк. Личният състав е построен пред 24 бойни реактивни самолети Як-23.

На този първи строй е поставена и първата отговорна задача – поделението с целия си личен състав и бойна техника да се пребазира за по-нататъшно

изпълнение на ежедневните и бойни задачи на аеродрум Толбухин. Командният състав, отговорен за изпълнението на тази задача, е: 

Командир – м-р Тошо Луканов Ангелов Зам. командир – к-н Спас Содев 

Началник щаб – лейт. Захари Николов Зам. командир – ИАС – к-н Димо Димов. 

ЗКПЧ – к-н Благой Младенов Започват дни на усилена подготовка на младия летателен и инженерно-

технически състав, току-що завърнали се от Съветския съюз, за пребазиране на новото летище. Авиационната техника още не е опозната и усвоена, както от летателния, така и от техническия състав. Зареждат се и мрачните, мъгливи есенни дни, които не позволяват прелитането на въздушния ешелон. И така,

пребазирането се извършва на аеродрум Толбухин на 27.11.1951 г. 

 В Добруджа вече е зима. В огромната равнина от всички посоки вилнее снежната

фортуна, а на авиационната част са дадени само две помещения, които са и за канцелария на командира, за секретна секция, и за подслон на целия летателно-

12

технически състав. Няма пишеща машина, а първите заповеди, които сега се съхраняват като реликва в музея на поделението, са писани на ръка. Условията

са изключително трудни, но те не са в състояние да разколебаят духа и чувството за отговорност на състава. 

 В тези сурови условия край село Безмер, Ямболско започва усилена работа по

изграждането на ново летище. Първият сериозен успех за авиополка е отбелязан още в края на първата година от създаването му. На инспекторската проверка, проведена през октомври 1952 година, личният състав получава оценка „отличен” по летателна, техническа и

обща подготовка. 

 През 1953 година в полка пристигат голяма група летци от випуск 53-ти –

13

випускът на Касабов, Кушев, Черийски, Станчев, Братанов и др. Дълъг е и летателният ден за инструкторите Апостолов, Содев, Цветанов, Върбанов,

Рашков, Иринкин и Плачков. Неизменно до тях са авиационните специалисти Мирон Димитров, Цочев, Бейчев, Нушев, Йончев, Атанасов, Петров, Миланов,

Ризов. Личният състав има добра подготовка и значително бойно майсторство в изпълнение на задачите в състав на големи групи. 

 Паметна дата в историята на поделението е 16 септември 1953 година, когато с Указ на Президиума на Народното събрание №317/26.08.1953 г., на тържествена

церемония е връчено бойното знаме от ветерана на авиацията - генерал-полковник Август Кабакчиев. 

Много неща не достигат, но ентусиазмът е по-голям от недоимъка на четирите зими, прекарани в полето на Добруджа в полети и бойни дежурства. Началото е

поставено! НА ТРАКИЙСКА ЗЕМЯ 

На 5 април 1955 г. авиополкът се пребазира окончателно на тракийска земя, в Безмер. Същата година през септември пристигат и първите три от така

дългоочакваните МиГ-15. Годините се нижат – идват нови попълнения летци, инженери и техници, които съвестно работят за недопускане на летателни

предпоставки и произшествия. Пристига ново попълнение летци – випускът на Калчев, Рачев, Янков, Маринов,

Иванов, които след едногодишно обучение пълноценно се вливат в бойния строй на поделението. 

През септември 1956 г. целият личен състав е строен и поздравен за първи път от Министъра на народната отбрана за високи успехи в бойната подготовка, а на

27 декември получава благодарствено писмо за шест години безаварийна работа. 

На Безмерска земя вече са и младите летци Христов, Арнаудов, Кожухаров, Вълчев, Керемедчиев и др. 

На 25.06.1957 г. пилотите Илия Кушев/инструктор/ и Генчо Минчев /обучаем/ след изпълнение на контролен полет със самолет УМиГ-15 се включват в кръга за

14

кацане. Поради заетост на ПИК ръководителят на полетите изпраща пилотите на втори кръг. В момента на обиране на колесника експлоадира хидроакумулатора, вследствие на което се скъсва щангата за управление на двигателя. Пилотите

вземат решение и кацат в ечемичен блок западно от село Безмер, като преодоляват още една опасност – насрещното високо напрежение. С риск да

загубят живота си успяват да приземят самолета. През 1958 година се извършва превъоръжаване с нова по-съвременна

авиационна техника – МиГ-17. През 1960 година поделението е преименовуно в 22 изтребително-

бомбърдировъчен полк. От 26.09.1961 година е приведен в състава на 10 САК. През 1963 година полка е абсолютен първенец в бойното използване на

самолета, а през 1973 година му е присъдено званието: “Поделие отлични, първенец във войските на ВВС”. 

През 1986 година поделението е превъоражено с нова авиационна техника, самолет Су-25К – един модерен маневрен, надежден и с изключително

ефективно въоръжение самолет, предназначен за авиационна поддръжка на Сухопътните войски. На 23.10.1986 г. е проведен първия летателен ден със Су-

25К. Първи от поделението лети командира – подполковник Иван Николов Попгеоргиев. 

През 1989 година е приет на въоръжение и учебно-бойния самолет Су-25 УБК. От 01.09.1993 година полка е разформирован и се трансформира в авиационна база.

Опитът на 22 изтребително бомбърдировъчен авиополк и резултатите от успешно проведения експеримент от 01.05.1993 година в първата авиобаза – 25

аб – Чешнегирово послужиха за основа в създаването на подобна структура в българските ВВС. 

22 авиационна база участва във всички крупни учения, провеждани в БА на територията и извън нея. 

През юли 1998 година, авиобазата за първи път участва в учението “Кооператив Кий-1998”, проведено на територията на Турция, а през 2000 година на

територията на Румъния, където й бе дадена висока оценка от ръководството на учението. 

На авиационните състезания, проведени във войските на ВВС – “Висини” (възстановено през 1993 годинаа) екипажите на авиобазата са на първо място

(1993, 1994, 1995 и 1997 година). Незабравима ще остане срещата на командире на авиобазата с ветераните-

летци от Втората световна война, провела се на 07.04.2000 година. От редовете на 22 авиобаза е и вторият български космонавт – Александър

Александров.

15

100 години ВВС: МиГ-25 в България   29 сеп 2012 | 09:33 | pan.bg   (753)  (6)

Привет, уважаеми приятели на българските ВВС. Pan.bg (Политика, Армия, Национална сигурност) единствена от всички български

медии с помощта на екипа на списание "Клуб КРИЛЕ" създава рубрика "100 години български ВВС". В нея всеки ден ще се публикуват материали свързани с

големия ни юбилей. Историята на всички родни авиобази, кратки данни за всички български военни

самолети, биографията на големи български летци отдали живота си за родината, описание на живота и на ИТС, случки в небето и на земята от живота

на ВВС, незабравими преживявания на всички от ВВС и още, и още... Няма да бъдат забравени и хората от РТВ, ЗРВ, ПВО и т.н. 

Ще се опитаме да направим една голяма и полезна енциклопедия за всички вас! Приятно четене! Нека всички заедно отбележим тази велика и съкровена дата на

страници на сайта ни! 

МиГ-25 

 

16

 

През 50-те години единственият начин да се съберат данни за Червената армия, ракетните бази, военните заводи, летищата и пристанищата на СССР остава

въздушното разузнаване. През този период в Съветския съюз влизат на въоръжение съвременни зенитни средства и принуждават разузнавателните

самолети да летят високо, над 20 000 m, извън зоната на поражение на средствата за ПВО. По това време в САЩ на въоръжение са приети реактивни

разузнавателни самолети Canbera и U-2. В процес на разработка са и свръхскоростните самолети SR-71A и XB-70A. Съвсем естествено е

конструкторите в СССР да търсят отговор на това предизвикателство. По това време най-голямата социалистическа държава не притежава нито

разузнавателни самолети от този тип, нито скоростни височинни прехващачи. Това води до предлагането на различни проекти за изтребители, способни да

решат проблема с нарушителите. Едва след 1 май 1960 г., когато американски шпионски самолет U-2 е свален в

района на Свредловск, висшите ешелони на властта взимат решение да се разработи височинен прехващач и разузнавач на негова база. Задачата е

поставена на конструкторите от ОКБ МиГ. През зимата на 1962 г. е оформено заданието и инженерите се захващат за

работа над получилия означение самолет Е-155. В процеса на проектиране са отработени технологии за използването на различни термоустойчиви материали. Всички системи за новия изтребител, като се започне от системата за навигация,

премине се през радиолокационната станция и се свърши с апаратурата за аерофотоснимки, е разработено наново. 

17

 

 

18

 

 

На 6 март 1962 г. изпитателят Александър Федотов издига във въздуха за първи път прототипа Е-155Р-1. На 9 септември същата година излита и прехващачът Е-155П-1. Първите впечатления на изпитателите са, че самолетът ускорява и влиза в свръхзвуков режим на полет като “нож в масло”. Ръбатата специфична форма и размерите на МиГ-25 (не прилича на нито един самолет, създаден преди това) е

функция от основните задачи, поставени пред изтребители с такова предназначение - полет на скорост 3М на височина над 20 000 m. 

За задвижване на МиГ-25 конструкторите се спират на двигателя Р-15, използван за безпилотния разузнавателен самолет ДР-2 “Ястреб”, създаден от Туполев. Инженерите трябва да решат редица проблеми. Двигателят е оптимизиран за

полети със скорости, 3 пъти по-големи от скоростта на звука, и при тези скорости

19

се получава голямо аеродинамично нагряване на обшивката. При полет температурата на някои части достига над 3000С. Нито една алуминиева сплав не издържа температури, по-високи от 1500С. Това води до нестандартен избор на конструктивни материали и специален керосин за гориво. Първоначално се предвижда да се използват титанови сплави, впоследствие по технологични и

икономически причини конструкторите се спират на стоманата. В окончателния вариант 80% от масата на конструкцията МиГ-25 е стомана, 8% титан и 11%

алуминиеви сплави. Основните части се заваряват помежду си. За да се намали теглото, резервоарите са изпълнени като интегрална част от тялото на

изтребителя и заемат 70% от вътрешния обем. Опасенията как ще понасят големите натоварвания заваръчните шевове отпадат окончателно, когато един от пилотите на МиГ-25 изпада в аварийна ситуация и “изпитва” изтребителя на претоварване 11,5 единици при максимално допустимо 5 единици. Планерът е

силно деформиран, но пилотът успява да се приземи успешно. При високите температури горивото започва да се разширява. Това налага да се

използва специална термоизолация. Във всеки самолет за изолиране на двигателните гондоли се използват по 5 kg сребро. Проработвани са варианти за тази цел да служат злато и радий, но високата им цена кара инженерите да се

откажат. След продължителни изпитания през 1969 г. започва серийното производство на

МиГ-25. На 13 юни 1972 г. на въоръжение в авиацията на Войските за ПВО е приет изтребителният комплекс МиГ-25-40 в състав прехващача МиГ-25П (изделие 84), ракетата “въздух-въздух” Р-40 и система за радиокомандно насочване от земята. През декември същата година във ВВС е приет на

въоръжение и изтребителят-разузнавач МиГ-25Р (изделие 02). Първите серийни самолети МиГ-25 са строени в авиозавода в Горки.

Изтребителят е толкова необичаен като конструкция и размери, че се налага да се повдига носът на самолетите, за да може двата вертикални стабилизатора да

не закачат рамката на вратата на цеха, в който се сглобяват. За първи път сведения за МиГ-25 се появяват през 1965 г. Тогава е съобщено за първия рекорд на прототипа Е-266 (означението е за пред пресата, прототипът е

Е-155Р-1). Самолетът успява да прелети разстоянието от 1000 km със средна скорост от 2319 km/h с товар от 2000 kg. За първи път изтребителят е показан на

9 юли 1967 г. на авиопарад заедно с последните разработки на съветските конструктори. Над главите на чуждестранните военни аташета прелита четворка

Е-155 и веднага се превръща в сензация. На Запад в продължение на няколко години се смята, че видяният самолет е МиГ-23, така е представен и в

годишниците Jane’s All The World Aircrfat. 

Самолетът МиГ-25 Тялото на МиГ-25 представлява заварена стоманена конструкция. На

разузнавателните модификации в носовия отсек е поставена специална

20

платформа, на която се монтира аерофотооборудването. На прехващачите там е поставен радарът. На учебно-тренировъчните самолети в тази част е кабината на

инструктора. Зад нея се намира херметизиран отсек за бордовата апаратура. Въздухозаборниците са с правоъгълна форма. 

Крилото е свободноносещо трапецовидно в форма и има отрицателна V-образност –5 0С. Ъгълът на стреловидност е 14002`. В края на крилото се

разполагат пилони с балансировъчни тежести. На всяко полукрило са поставени по два възла за закрепване, по два пилона за подкачане на въоръжението. На

разузнавателните и разузнавателно-бомбардировъчните самолети вместо пилони се поставят бомбодържатели или обтекатели. Елероните са двусекционни и се отклоняват на ± 250С . Задкрилките са окачени на 2 точки и се отклоняват на

250С. Два вертикални стабилизатора осигуряват стабилността на полета. Ъгълът между тях е 80С. Вертикалните кормила се отклоняват на ± 250С. 

В опашната част на тялото са монтирани и два аеродинамични гребена. Те се състоят от две части. Предната част е окачена на шарнири и се отклоняват

встрани. Долният им край представлява радиопрозрачни обтекатели. В задната част на левия гребен е монтирана подвижна щанга за задействане на датчика за

автоматично пускане на спирачния парашут. Хоризонталното оперение представлява изцяло завъртащи се свободноносещи стабилизатори с ъгъл на

стреловидност по челния ръб 500С. При приземяване и при нужда във въздуха се ползват аеродинамични спирачни щитове, отклоняващи се на 450С. 

Шасито е триопорно. Предната стойка е управляема със сдвоени колела. След излитане тя се прибира напред по посока на полета. 

На първите серийни самолети се поставя катапултно кресло КМ-1, впоследствие заменено с КМ-1М. Системата за аварийно напускане на самолета осигурява

спасяване на пилота на височина от 0 до 12 000 m при скорости от 130 до 1200 km/h. 

Основни модификации на МиГ-25 Първите самолети МиГ-25П са оборудвани с радиолокационна станция “Смерч-А” и са въоръжени с 4 ракети Р-40 (2xP-40P и 2хР-40Т) по две на всяко полукрило. Не

се е предвиждало прехващачът да носи допълнителен резервоар. На 6 септември 1976 г. лейтенант Беленко прелита от летището си в Далечния изток и каца в Япония. Тук пилотът иска политическо убежище. Самолетът е

подробно изследван от японски и американски специалисти, в резултат на което най-големият секрет на съветската ПВО излиза наяве. След като се водят дълги

дипломатически преговори, самолетът е върнат на СССР. Така бойните възможности на най-новия прехващач попадат в ръцете на

потенциалния противник и се налага да се вземат спешни мерки. За решаването на тази задача са задействани множество институти и конструкторски бюра. В резултат на тяхната работа се появява модификацията МиГ-25ПД (доработен).

Заменена е радиолокационната станция с новоразработена на базата на

21

“Сапфир-25”. Увеличена е далечината на откриване и поразяване на целите. В състава на въоръжението са включени ракетите Р-60 и е поставен

топлопеленгатор. Модификацията ПД получава възможност да носи и допълнителен резервоар ПТБ-500. Външно този самолет се отличава от

предшествениците си по уголемената носова част. МиГ-25ПД заменя в серийното производство модификацията П. В ремонтните заводи вече постъпилите на

въоръжение МиГ-25П са преработени в новата модификация и получават индекс МиГ-25ПДС. 

Първите самолети МиГ-25Р се оборудват с 2 до 4 аерофотоапарата А-70М и един фотограметрически апарат Е/10. Те се монтират в 5 отсека на носовата част. През 1970 г. е създаден вариантът МиГ-25РБ. Освен аналогичния с МиГ-25Р

състав на оборудването тази модификация може да ползва два фотоапарата А-72 и станция за радиоелектронна борба и апаратура за радиотехническо

разузнаване. МиГ-25РБ може да носи до 4 t авиобомби в различни комбинации, окачени на 4 държателя, или една атомна бомба под тялото. На по-късните серии

самолети натоварването е увеличено до 5 t. Общо са създадени над 7 модификации на разузнавателните самолети МиГ-25Р, отличаващи се по своето

фото и радиоелектронно оборудване, както и в възможностите за носене на различни видове авиобомби. Масовото навлизане на МиГ-25 във ВВС и ПВО на Съветския съюз през 70-те години налага да се разработи двуместен вариант.

Първо се разработва учебен изтребител за прехващачите – МиГ-25ПУ. Самолетът е без радиолокационна станция и за да се отработва работата с нея, е монтиран имитатор. През 1972 г. се появява модификацията МиГ-25РУ, на която летците

могат да се обучават в бомбомятане. След бягството на Беленко е решено, че МиГ-25 може да бъде доставян и на

съюзни държави. За целта са разработени експортни версии на МиГ-25П и РБ, отличаващи се от своите базови варианти по опростеното оборудване за насочване и управление на оръжието. През 80-те години са преработени единични самолети в летящи лаборатории. На тях са изпитвани различни

елементи и апаратура по програмата за разработване на космическия кораб “Буран”. 

Бойно използване Първи в реални бойни условия са проверени МиГ-25Р. През март 1971 г. за

оказване на помощ на египетските ВВС са прехвърлени съветски авиационни части, въоръжени с МиГ-21. С тях са изпратени два МиГ-25Р и два МиГ-25РБ,

образуващи 63-ти отделен авиационен отряд. От летището Кайро-запад съветските пилоти изпълняват полети над израелска територия и заснемат движението на израелската армия на Синайския полуостров. Опитите да се организират засади и прехвати от израелските “Фантоми” и “Миражи” не се увенчават с успех. Няколко минути след излитането МиГ-25 е способен да

достигне скорост от 2,5М. Полетът на височина 22-23 km практически го прави

22

неуязвим. С помощта на 4-те разузнавача са ракрити двата основни отбранителни рубежа на израелците и точното местоположение на сухопътните части и летища. Съветските изтребители са изтеглени от Египет през юни 1972

г. През 1979 г. ограниченията за износ на МиГ-25 отпадат. Естествено първи се снабдяват с новите самолети традиционни клиенти от арабския свят. Алжир

закупува над 30 МиГ-25, Либия - 8, Индия - 6, Сирия - 8 и Ирак - 8. На 13 февруари 1981 г. е проведен първият въздушен бой между сирийски МиГ-25 и израелски F-15. Два израелски разузнавателни самолета RF-4C навлизат във въздушното пространство на Сирия. На прехват е изпратен МиГ-25. Сирийските

оператори на радиолокационната станция не успяват да предупредят своя пилот за прикрилата се в гънките на релефа двойка изтребители F-15. Израелците остават в долната полусфера в задната част на МиГ-а. В резултат сириецът е

свален. На 29 май същата година се провежда въздушен бой между двойка F-15 и два МиГ-25. В резултат и двете страни губят по един самолет. 

Ирак използва активно своите МиГ-ове по време на продължилата от 1980 до 1988 г. война с Иран. Освен за разузнаване иракските МиГ-25РБ се използват за

бомбардиране на нефтени терминали и столицата Техеран. Общо поради различни причини Ирак губи три МиГ-25. 

На 16 януари 1991 г. по време на войната в Персийския залив иракски МиГ-25 записва победа над американски палубен изтребител F/A-18C. На 19 януари два изтребителя F-15C взимат реванш, като успяват да свалят два иракски МиГ-25П. След приключване на войната над част от Ирак е определена зона, забранена за полети. Страните от антииракската коалиция поддържат постоянно въздушни

сили в региона за патрулиране и възпрепятстване на нарушаването на режима. Това е причината на 25 декември 1992 г. два изтребителя от ВВС на САЩ да

свалят иракски МиГ-25. Последното бойно използване на МиГ-25 е регистрирано по време на конфликта между Армения и Азербайджан. 

МиГ-25 в България В началото на 80-те години на миналия век е решено на България да се доставят няколко разузнавателни самолета МиГ-25. Те трябва да набират разузнавателна

информация на южния фланг за щаба на обединените въоръжени сили на страните, членки на Варшавския договор. През януари 1982 г. група български

военни специалисти заминава за СССР, за да се запознае на място с новия самолет. Малко по-късно седем български пилоти са изпратени да се обучават на

МиГ-25. Те овладяват самолета и бойното му използване и се завръщат през август 1982 г. Самолетите пристигат в началото на ноември. Общо са доставени

три самолета МиГ-25РБТ (на борда им е монтирана станцията за радиотехническо разузнаване "Тангаж”) и един МиГ-25РУ. През декември 1982 г., след като

нашите пилоти възстановяват полетната си подготовка с помощта на съветски инструктор, от летище Толбухин (Добрич) са извършени и първите полети на

23

МиГ-25 в небето на България. През 1983 г. новосформираното звено за оперативно разузнаване влиза в състава на 26-и разузнавателен авиополк и

започва регулярна подготовка. Малко известен факт е, че в началото на 80-те години се планира доставката на една ескадрила прехващачи МиГ-25. Те трябвало да се базират на летище Балчик, чиято писта е удължена, и са

подготвени стоянки за новите самолети. Опитът от експлоатацията на МиГ-25РБТ показва несъстоятелността на това решение и доставката е отказана. 

Не всичко с полетите на МиГ-25 протича гладко. На 12 април 1984 г. при изпълнение на полети в сложни метеорологични условия времето на летище Толбухин внезапно се влошава. Един от двата МиГ-25, които по това време се

намират във въздуха, успява да се приземи на летище Щръклево с последните си остатъци от гориво. Другият е насочен към Балчик, но летището не може да го

приеме. Горивото е на свършване и от земята заповядват пилотът Людмил Чолаков да се катапултира. С включен автопилот самолетът се приземява в нива

в района на Балчик, при което е разрушен. 

 

През 80-те години МиГ-25 лети над България и заснема голяма част от територията на съседните ни страни. По този начин редовно се събират

разузнавателни данни за Гърция и Турция. В началото на 90-те години става ясно, че България е “тясна” за такъв самолет. Въпреки голямата си

разузнавателна “производителност” МиГ-25 е скъп за експлоатация и изисква специален високотемпературен керосин Т-6. При новите политически реалности

отпада необходимостта от събираната от МиГ-25 информация. 

24

 

 

25

 

26

Да си спомним за Иван Даев!   29 сеп 2012 | 09:57 | pan.bg   (1470)  (6)

Днес се навършват 18 години от смъртта на командира на Равнец, пилотът Иван Даев. 

На 29 септември 1994 г. големият български летец се разбива със самолет МиГ-29, борд 25. 

Вечна ти памет Иване, винаги ще те помним с добро! Екипът на списание КРИЛЕ и стотици твои приятели и познати! 

 

Извадка от в."ВВС" - октомври 1994 г., Росен Панчелиев 

Научих за смъртта на Даев няколко минути след катастрофата. Не повярвах. Над

27

Витоша пълзеше някакъв странен, мръсен, кървав облак. Трябваше ли душата на Даев да лети в тази мътна пихтия? Трябваше ли точно

днес да изгори най-слънчевото лице на авиацията? Не отидох на погребението - запазих го жив за себе си, поне за себе си! Уви! 

В понеделник фотографът донесе снимките на разбития самолет и изгорелия Даев. някакъв вик се изтръгна от недрата на душата ми. Вик, който още кънти и не ми дава мира. Вик, който бе продължение на оня предсмъртен, сетен вик на Даев. Лицето му бу като зловеща черна маска, чийто нос бе изкривен, а устата (или онова, коетой наподобяваше) бе отворена подобно картина на Салвадор

Дали. Нима тази е маската на времето, в което живеем? 

И този ли е викът, който ще се изтръгне от дълбините на България, когато се превърне в черна маска и последния жив българин, изгорял на кладата на

собствения си самолет? какъв е този тъмен балкански самоунищожителен еретизъм? 

На всеки петдесет години да обръщаме историята си с хастара навън, да пускаме като езичници кръвта на най-добрите си чеда и да вървим към някакви

нечути химери върху калдъръма на технике кости. Кой така ни ориса? 

Какъв е този бяс, овладял телата ни в лудешки предсмъртен транс? И облаците над България станаха мътни и мръсни като кирливи дрипи... Как да

летиш след такава апокалиптична гледка? И заради кого да летиш? Заради дребните сребърници, с които едвам изхранваш трите си деца и изтръгваш

усмивка от угриженото лице на жена си. Заради неизплатената бетонна пещера на Н-ския етаж - единствената придобивка от службата. 

Заради празните резервоари на летището и обезкрилените от недоимъци самолети? 

Заради България? Има ли още България? 

Фотографът още държи в чантата един алуминиев щифт от самолета на Даев като амулет. Ставаме суеверни и горе в небето, и долу на земята. 

А уж сме българи и еретици. Фотографът държи в чантата си и снимка, на която лейтенантите носят кръста на Даев към гробищата. 

Сякаш носят кръста на българската авиация. А може би и на България. 

каква внезапна и страшна Голгота. Кой всъщност е разпнатият, а Даев? какъв е този ешафод? 

Не си ти в саркофага, летецо! България е там и всички ние сме в него. И няма кой да ни оплаче даже. 

Освен да рукне дъжд от онзи мръсен кървав облак над Витоша... 

28

29

100 години ВВС: Авиобаза Балчик на 70 плюс 1! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!  

01 окт 2012 | 16:54 | pan.bg

Днес авиобаза Балчик отбелязва своя 71-и рожден ден! Ние от ПАН.БГ и екипа на КРИЛЕ желаем на всички бивши и настоящи служители здраве, щастия, лични и професионални успехи! Дано след години славата на Балчик отново да блесне!

Дано след време нашите управници се сетят, че ВВС имат нужда от авиобазата! 

През изминалите 71 години от създаването на летище Балчик като военно летище то си спечелва името „Непотопяемият самолетоносач”, защото е

изградено на брега на морето. Това летище има огромното предимство, че от него могат да се обучават пилоти за летене над обширните морски пространства.

Да се лети над море е много по-трудно отколкото над сушата, защото в морето няма наземни ориентири. Лети са главно по прибори. Това е друг летателен

опит. Летището в Балчик има богата и славна история. 

В средата на месец март 1941 година на него са базирани няколко германски самолета „Хайнкел” – 111 и „Юнкерс” – 88 за изпълнение на разузнавателни

полети над съветска територия. Тези исторически сведения изпрати специално за вестник „Българска армия” полковник от запаса Йордан Иванов, който и до

днес не може да се раздели с летището, където е организирал музей, посветен на историята му. 

След началото на войната между Германия и СССР на 22 юни 1941 г. рано една сутрин германците натоварват самолетите с хора и техника и отлитат в

неизвестна посока. По всяка вероятност са изпратени на Източния фронт. Първото българско формирование, което е създадено на летището е Стрелковата школа. Тя е дислоцирана в Балчик на 24 май 1941 година и функционира до 9-ти

септември 1944 година. За осигуряване на противолодъчната отбрана на немските транспорти при

прехода им от Кюстенджа до Босфора, по искане на главното командване на германската армия от 4-ти август 1941 година на Балчик е дислоцирано едно

крило от пет самолета „Врана” от 2-ри въздушен полк. От 1-ви октомври 1941 година в изпълнение на поверително писмо на Щаба на Въздушните войски се започва сформирането на специален

изтребителен орляк, под кодовото наименование „Галата”. На Балчик е изпратено 682-ро изтребително ято от 6-ти изтребителен полк. За

неговата роля и за мястото му в авиацията може да се съди и по това, че в състава му са включени най-съвременните ни изтребители по онова време – „Месершмит” – 109. Това се смята и за рожденната дата на летището в

Балчик. 

Следва материалът на Валентин Димитров написан за 70-ата годишнина на авиобазата, която бе чествана миналата година на 5 октомври. 

30

 …В очите на ветераните имаше сълзи! От щастие и от мъка. От щастие, че са оцелели – тогава във въздуха и до днес на земята, че срещат бойни другари, с

които са атакували горе и които са ги осигурявали отдолу. От мъка – когато сведат глави пред „небесната ескадрила” и когато ги изправят, за да видят какво е останало от скъпото им летище. Празник ли? Кой каза панихида?... Закрито ли е военното (за гражданското не става дума – то е на „форсаж”)

летище Балчик? Или е затрито? Не съвсем. Поне засега. Каквито и миньорни прилагателни да се поставят пред името му – неактивно, осигуряващо, запасно,

резервно, то има своето значение за ВВС. Осигурява морската подготовка на читавата авиация, зенитно-ракетните стрелби на полигон Шабла, всичко онова, което, когато и както се наложи. За завиждане обаче е „съквартирантът” във

военния район. Докато ВВС са в непрекъснат спад от 1998 г. насам, РТВ са си във възход. С пребазирания през 2004 г. модернизиран радар, със сертификата си от

НАТО през 2009 г. Радиолокационен възел Балчик е преден пост на алианса по наблюдение и контрол над въздушното пространство. Естествено – и елемент на

системата, гарантираща въздушния суверенитет на страната. На 7 октомври имаше слова, а в тях – история. Спомена се и румънската

предистория на летището. Каква ирония на съдбата! Изградено като гражданско в средата на 30-те години на миналия век, преминало десетилетия достойна

военна съдба, в първите години на новото хилядолетие по-скромно, а от миналия месец то бурно се завръща към изначалната си гражданска функция. Ако тогава

на немски машини румънският кралски двор и елит са хвърчали по редовни линии по дела или да пекат кълки край техния дворец на тогавашната им

територия, днес на нашата територия по нередовни линии прелитат на луксозните си бизнес- и спортни самолетчета новоизлюпени голфъри – да гонят

топки с пръчки по поляната. Дай Боже „догодина” да кацат и препълнени с туристи въздушни лайнери. Ще видим… 

31

 Ако през 1940 г. на заминаване румънците си взимат всичко, което може да се

носи, и „за спомен” разорават напреки полосата, днес военните я сдават перфектна. Е, тревичката е от любов към природата. От румънско „до вчера”

имаше три неща – сграда с парашутна кула, хангар и офицерско казино (столова). От българско – още един хангар (все пак построен от германците),

няколко добри сгради и още толкова руини „за спомен” от армейския недоимък. Новият собственик ще реши колко и кои зъби да избие на харизания кон. Внимание! Да не забравяме музея на поделението. Като няма друго, поне

историята да остане. Засега има два варианта - в Исторически музей на града или в централната сграда на бъдещия граждански терминал. Май ще спечели

вторият… 

 Военното летище Балчик (рождена дата – 1 октомври 1941 г.) винаги, пряко или косвено, е отражение и пресечна точка на геополитика, на национален и блоков

интерес, на технически прогрес, на бойно майсторство, на оперативно-стратегически схващания, на чести, понякога противоречиви промени,

експерименти, реформи. То „участва” във Втората световна война, дава жертви и

32

герои. Колкото по-студена е Студената война, толкова по-гореща е подготовката на авиационните поделения в Балчик. В новия период след 1992 г. летището се

отваря за дузина посещения на представители на десетки държави – инспекции, делегации, аташета… 

През годините на летището са се базирали различни формирования -Стрелкова школа, Сборно войсково ято, Сборен войскови орляк, Изтребително ято, Минно-

торпеден авиополк, Бомбардировъчна авиодивизия, Изтребителен авиополк, Изтребителна авиоескадрила, Изтребителна авиобаза, Авиационна техническа база. От дивизия с три полка в периода 1951 – 19955 г. рангът на поделението

днес се срива до батальон. Балчишките летци пилотират повече от 20 типа самолети, произведени в четири държави. На смяна на модерния за времето си

немски „парк” след войната идват едни от най-добрите съветски машини, редуват се витлови, реактивни, свръхзвукови самолети. Онзи изключителен МиГ-

25 е единственият самолет, който „не харесва” летището, а летецът му катапултира. За „изложба” по време на учението „Щит 82” на него каца Су-24,

през цялата му история – всичката летателна техника на въоръжение в българските ВВС. Между другото – Живковия „Ту-154” и Борисовия „Фалкон”.

Едно международно авиорали преди няколко години приземява в Балчик десетки представители на съвременната гражданска „джобна” авиация. 

Първото военно поделение на летище Балчик е учебно. През Стрелковата школа в периода май 1941 - септември 1944 г. за по няколко месеца летци и щурмани от

другите летища изучават теорията и практиката на въздушните стрелби и бомбомятане на сушата и в морето. Обучаващата функция става традиция. Тук през годините летците се приучват на много нови за България самолети, сред

които Ме-109, после Як-9, Ту-2, та до „ерата” на МиГ-овете. Днес тук е актуална морската подготовка на „командировани” с машините си летци. 

 Все пак летището е дом на бойната авиация. През „немския” период, във

военните години задачите й са противолодъчна отбрана на крайбрежието и защита на морските комуникации. Славна страница в историята записва 682-ро

изтребително ято (1941 – 1943 г.), от създаването на което започва летоброенето на военното летище Балчик. Пребазирано край София, ятото брани небето над нея от чуждите „летящи крепости”. Първият командир на 682-ро ято капитан

Кръстьо Атанасов постига пет победи във въздушните боеве, вторият – поручик Стоян Стоянов, с 15 победи над София се превръща в най-големия български въздушен ас през 20-ти век, третият – поручик Иван Русев, загива през април 1943 г. в Балчик. Загива и летецът-изтребител от ятото поручик Иван Бонев,

прославил се с осем победи… След войната базираната в Балчик авиация преминава през своя минно-

торпеден, бомбардировъчен и изтребителен период (от 1955 г.), който от 1978 е и свръхзвуков. В нейната история има 24 трагични дати – гибелта на 22 летци

(сред тях са трима командири на ята и един на ескадрила) и двама парашутисти. Тъжна за поколенията летци, техници и наземния състав е и датата 1 септември

1998 г., когато 6-та Изтребителна авиационна база е реорганизирана в 6-та Авиационна техническа база. Изтребителите излитат за последно за Добрич или са избуксирани, хората – редуцирани. Зад гърба им обаче остават десетилетия

на бойно дежурство, учения, стрелби, усвояване на нова техника, усъвършенстване на самото летище. 

В „изтребителния” период - от 18 октомври 1955 г. до 31 август 1998 г., на летище Балчик са служили 173 летци. За 43 години 32 випуска на авиационното училище попълват летателния му състав. От най - ранния випуск - 1948 г., е един

летец, от последния - 1996 г., са трима. Най-голямо е постъплението от випуск 1951 г. – 16 души, 1954 г. – 11, 1961 г. – 12, 1968 г. – 10, 1876 г. – 10. По 9 летци са

от випуски 1953, 1987 и 1990 г. Суровите климатични условия и особеностите на „непотопяемия самолетоносач”,

допълнителните сложни морски задачи, стремежът към бойно майсторство

33

формират балчишката летателна школа. Нейно доказателство са постиганите през годините резултати, отличните стрелби в Астрахан, както и „високосната” 1981 г. – 100% първокласни летци! Балчик ражда и една „рецепта” – над морето

изтребителите атакуват съвсем истинска мишена. Стар МиГ-15 лети на автономен полет, след като пилотът е катапултирал в морето. Един катапултира

10 пъти, друг загива… В различни периоди на различни длъжности на летище Балчик са служили трима

бъдещи генерали. Генерал-полковник Любчо Благоев е бил командир на ескадрила в състава на авиополка. Той достига най-високата командна длъжност

в авиацията и я заема 15 години – от 1975 до 1990 г. е командващ ПВО и ВВС. Генерал-майор Александър Дечев е бил командир на минно-торпедния полк, впоследствие заместник-командващ и началник-щаб на ВВС. Генерал-майор

Станьо Станев е бил командир на авиополка, когато става герой на авиационния фолклор: „Вали, гърми – Станев лети!” Впоследствие е командир на 2-ра Дивизия

ПВО. Генерал-майор професор Борис Бонев е бил старши техник на звено, впоследствие - заместник-началник по учебната и научната част на ВВВУ „Г.

Бенковски”, директор на Института за космически изследвания към БАН, председател на Българската аерокосмическа агенция. През 1992 г. в запаса

звание генерал-майор получава и военновременният герой в битките над София Стоян Стоянов. 

 След балчишкия си период негови кадри командват други военни авиационни формирования, работят в по-горни щабове и министерството на отбраната, по летища, в гражданската и селскостопанската авиация. На Балчик са летели

двамата български космонавти, дубльорът на втория започва службата си тук. Балчишки кадри са летците, които първи в страната летят на МиГ-25 и МиГ-29, в

новото време – един късметлия и на „Мираж”. Годишнината ще отшуми, гостите ще я забравят, ветераните ще си живеят със

своите мъжки спомени, хората от днешната скромна техническа авиобаза, наследници на слава и мъжество, ще борят актуалните си проблеми, ще

осигуряват колегите си от ВВС. Може и да им завиждат. По брега има паметни плочи, в морето – не! Коя ли годишнина ще събере в един паметник

преклонението пред всички…

34

100 години ВВС: Су-25 вече е в Граф Игнатиево. Екипажите тренират усилено за

авиошоуто. Очакват се над 10 000 и слънчево време!  

02 окт 2012 | 20:30 | pan.bg   (424)  (10)

35

Щурмовият самолет Су-25 от авиобаза Безмер от вчера вече е в Граф Игнатиево. Безмерци отново направиха чудеса и успяха да докарат щурмовикът, за да го

покажат пред хилядите авиофенове в събота, 6 октомври. Ние от списание КРИЛЕ ги поздравяваме и въпреки, че няма да летят на авиошоуто им пожелаваме

достойно представяне! В същото време в Крумово, Враждебна и Граф Игнатиево екипажите на

самолетите и вертолетите тренират усилено, за да направят запомнящо се и достойно авиошоу в събота. 

От командването на ВВС обещават и други изненади, които не са обявени в официалната програма. 

Организацията върви добре, като се очакват над 10 000 човека да присъстват на открития летателен ден по случай 100 години ВВС. 

Синоптиците обещават слънчево време, с температури около 28-30 градуса тогава. 

Ето и промените на пътищата по време на шоуто: 

На 6 октомври, събота, от 9 до 15 часа в района на село Граф Игнатиево на пътя Пловдив - Карлово ще има временни промени в движението на автомобили. 

Поводът е провеждане на „Открит летателен ден” на авиобазата в споменатото село по случай честването на 100-годишнината от първия боен полет на

Българските военно-въздушни сили. На авиошоуто се очаква да присъстват между 8000 и 10 000 зрители с около 5000

автомобила, които могат да бъдат спрени на три временно обособени места за паркиране, означени със знак Д-19 „Паркинг”. 

След приключване на програмата във времето от 14 часа до 15 часа е възможно временно да бъде затруднено движението по пътя Пловдив - Карлово и да бъдат отклонявани превозните средства по заобиколен маршрут през селата Царимир –

Церетелево – Неделево - Голям Чардак - Малък Чардак – Строево и Труд. За удобство и улеснение от МВР препоръчват посетителите на авиошоуто да

използват за придвижване междуградските автобуси и жп транспорта. В тази връзка в деня на събитието организаторите са осигурили извънреден

превоз с влак в двете посоки между Пловдив и Карлово. 

Програмата: 6 октомври - Граф Игнатиево 

Вход - СВОБОДЕН! Час на влизане - 9и30 

Край - 15 и 30 

11:30-11:32 - Откриване на летателната програма с преминаване на Ми-17 с националния флаг 

36

11:33-11:35 - "Спартан" ще спусне парашутисти-спасители от отделение “Търсене и спасяване”, които ще изпълнят демонстративен скок с парашути тип “летящо

крило” от височина 1600 м. 11:35-11:40 Спускане на парашутисти със знамето на ВВС 

11:35-11:54 - Излитане по тревога на двойки МиГ-21 и МиГ-29 за изпълнение на прехвати 

12:03-12:10 - Прелитане на самолет „нарушител” – Спартан, ескортиран от два самолета МиГ-21, които го принуждават да кацне. 

12:10-12:16 - Задържане на земята на самолета „нарушител” (С-27J) и неговият екипаж, докато МиГ-21 блокират летището от въздуха 

12:28-12:35 - Маневрен въздушен бой между два изтребителя МиГ-29 12:38-12:48 - Сложен пилотаж на малка височина на самолет РС-9М 

12:48-13:06 - Ми-17 ще стовари спасители и носилка по способа бързо въже за изпълнение на медевак, а вертолет Кугър ще осигурява прикритие на десанта от

въздуха 13:09-13:12 - Демострация на пожарогасене с хеликоптер Ми-17 

13:15-13:30 - МиГ-29 изпълнява сложен пилотаж на малка височина 13:45 - полет с Ан-2 

На земята ще може да видите, толкова летателна техника, колкото никога не сте виждали на едно място, ще можете да я пипнете и да влезете в: МиГ-21, МиГ-29, Су-25, Пилатус РС-12, Пилатус РС-9, AS-532AL (Кугър), Ми-17 Спартан и Ан-30 от

състава на ВВС и в хеликоптери „Пантер” на ВМС и AW-139 на гранична полиция. 

Ще има редица интересни наземени динамични покази, чрез които ще можете да се докоснете до живота във ВВС, започвайки от дейността на инженерите и

техниците, обслужващи авиационната техника, преминете през въоръжението на самолетите, оръжието на военнослужещите, средствата за ЯХБЗ* и КИНС.

Зрителите ще могат лично да участват в пожарогасене, прослушване на радиоразговори между летателните екипажи и ръководителя на полети, да се

състезават в разглобяване и сглобяване на стрелково оръжие, да изпробват реално херметичността на противогаза в димна среда, да участват в полети с

авиосимулатор и т.н.

Сайтът на ВВС: Подробности за авиошоуто на 6 октомври  

03 окт 2012 | 16:12 | pan.bg   (454)  (2)

37

Сайт на ВВС 

Авиобаза Граф Игнатиево ще отвори врати за посетители на 6 октомври /събота/ от 09.00 ч. като домакин на Открития летателен ден по повод Празника на

авиацията и Военновъздушните сили и 100-годишнината от първия боен полет на българската авиация! 

Официалното откриване на авиационното събитие ще започне в 11.00 ч. Летателната програма ще представи елементи от основните мисии и задачи

които ежедневно изпълняват летците от различните родове авиация на Военновъздушните сили. на Военновъздушните сили. Зрителите ще наблюдават действия на летателните екипажи по изпълнение на мисия „Air Policing” /прехват на самолет-нарушител и принуждаването му да кацне с последващо блокиране

на пистата/, стоварване на въздушен десант, пожарогасене от въздуха, авиомедицинска евакуация на пострадал, спускане на командоси по способа

„бързо въже”, маневрен въздушен бой между изтребители, сложен пилотаж на малка височина и други маньоври. 

След финала на всяка задача във въздуха, авиационната техника ще рулира в непосредствена близост до линията на публиката. Зрителите ще наблюдават установяването на двигателите и действията на летците и екипажите след

изпълнението на задачите. Статичен показ ще запознае посетителите с предназначението и летателните

характеристики на авиационната техника на въоръжение във Военновъздушните сили – МиГ-29, МиГ-21, Су-25, C-27J Спартан, Ан-30, Пилатус РС-12, Пилатус РС-9,

вертолети Ми-17 и AS-532 Кугър, както и на гостуващите хеликоптер „Пантер” от състава на Военноморските сили и AW-139 на Гранична полиция. 

За представяне дейността и професионалните отговорности на специалистите от родовете войски на ВВС са обособени различни центрове за демонстрации. В

някои от тях посетителите ще могат да вземат и лично участие. Доброволците ще бъдат включени в пожарогасене, прослушване на радиоразговори, сглобяване

на стрелково оръжие, изпробване херметичността на противогаз, участие в полети с авиосимулатор и други. 

Областна дирекция на МВР- гр. Пловдив предупреждава водачите на МПС, че са възможни промени в движението във времевия интервал от 09:00 до 15:00 ч. 

38

При необходимост ще бъде спряно движението в посока гр. Карлово – гр. Пловдив като обходният маршрут ще бъде бъде през селата Царимир –

Церетелево – Неделево – Голям Чардак – Малък Чардак – Строево – Труд – гр. Пловдив. 

За удобство и улеснение от МВР препоръчват посетителите на открития летателен ден да използват за придвижване междуградските автобуси и ж.п. транспорта (справка за разписанието на влаковете можете да направите на

официалния сайт на Военновъздушните сили – www.airforce.mod.bg). За посетителите в района на село Граф Игнатиево са обособени временно три

паркинга, означени със знак Д-19 „Паркинг”. 

С оглед необходимите мерки за сигурност, няма да бъдат допускани в района на авиобазата граждани, носещи в себе си оръжие /вкл. газови пистолети/, в

нетрезво състояние и такива, пренасащи много обемист багаж. 

УВАЖАЕМИ ЖУРНАЛИСТИ, Молим, тези от Вас, получили акредитация за събитието да организират пристигането си в авиобаза Граф Игнатиево не по-късно от 10.00 ч. на 06

октомври 2012 г. 

За журналистите от гр. София е осигурен транспорт, който ще тръгне в 08:00 часа от паркинга (бариерата) на Министерството на отбраната.

Министър Ангелов - новите български изтребители може да бъдат взети и без

конкурс?   04 окт 2012 | 21:34 | pan.bg   (1126)  (7)

Д.Ставрев, сп."КРИЛЕ" 

Днес на полигон "Корен" по време на КЩУ "Траен мир 2012" в отговор на въпрос на сп. "Клуб КРИЛЕ" за съдбата на проекта за нови изтребители на ВВС, министър

39

Аню Ангелов отговори че до края на октомври 2012 г. ще внесе предложението си в Министерския съвет. На наш въпрос за типа процедура който ще бъде

приложена за избор на самолета, отговорът бе "Ако се реши новите многоцелеви самолети да са "секънд-хенд" процедурата ще е преговори с правителството на избраната страна, тъй като фирмите производители нямат такива самолети, те

са на ВВС на съответната страна". Така стана ясно че изборът с точно коя страна ще се водят преговорите ще е доста непрозрачен и субективен и ще се решава в

МС. При този тип процедура автоматично отпада офсета, с всички "блестящи" последици за поддръжката и ремонта на машините и ползите за българската

промишленост. Да не говорим за реакцията на европейските държави партньори в ЕС.

Утре е авиошоуто за 100 години български ВВС в авиобаза Граф Игнатиево!

Заповядайте и на щанда на КРИЛЕ!   05 окт 2012 | 21:12 | pan.bg   (776)  (0)

Сайт на ВВС 

Програмата: 6 октомври - Граф Игнатиево 

Вход - СВОБОДЕН! Час на влизане - 9и00 

Край - 15 и 30 

11:30-11:32 - Откриване на летателната програма с преминаване на Ми-17 с националния флаг 

11:33-11:35 - "Спартан" ще спусне парашутисти-спасители от отделение “Търсене и спасяване”, които ще изпълнят демонстративен скок с парашути тип “летящо

40

крило” от височина 1600 м. 11:35-11:40 Спускане на парашутисти със знамето на ВВС 

11:35-11:54 - Излитане по тревога на двойки МиГ-21 и МиГ-29 за изпълнение на прехвати 

12:03-12:10 - Прелитане на самолет „нарушител” – Спартан, ескортиран от два самолета МиГ-21, които го принуждават да кацне. 

12:10-12:16 - Задържане на земята на самолета „нарушител” (С-27J) и неговият екипаж, докато МиГ-21 блокират летището от въздуха 

12:28-12:35 - Маневрен въздушен бой между два изтребителя МиГ-29 12:38-12:48 - Сложен пилотаж на малка височина на самолет РС-9М 

12:48-13:06 - Ми-17 ще стовари спасители и носилка по способа бързо въже за изпълнение на медевак, а вертолет Кугър ще осигурява прикритие на десанта от

въздуха 13:09-13:12 - Демострация на пожарогасене с хеликоптер Ми-17 

13:15-13:30 - МиГ-29 изпълнява сложен пилотаж на малка височина 13:45 - полет с Ан-2 

Списание КРИЛЕ ще има свой щанд, където ще предложи най-новия си брой посветен за 100 години български ВВС, както и 10 нови авиационни книги! 

 Новият ни юбилеен брой. 

Авиобаза Граф Игнатиево ще отвори врати за посетители на 6 октомври /събота/ от 09.00 ч. като домакин на Открития летателен ден по повод Празника на

41

авиацията и Военновъздушните сили и 100-годишнината от първия боен полет на българската авиация! 

Официалното откриване на авиационното събитие ще започне в 11.00 ч. Летателната програма ще представи елементи от основните мисии и задачи

които ежедневно изпълняват летците от различните родове авиация на Военновъздушните сили. на Военновъздушните сили. Зрителите ще наблюдават действия на летателните екипажи по изпълнение на мисия „Air Policing” /прехват на самолет-нарушител и принуждаването му да кацне с последващо блокиране

на пистата/, стоварване на въздушен десант, пожарогасене от въздуха, авиомедицинска евакуация на пострадал, спускане на командоси по способа

„бързо въже”, маневрен въздушен бой между изтребители, сложен пилотаж на малка височина и други маньоври. 

След финала на всяка задача във въздуха, авиационната техника ще рулира в непосредствена близост до линията на публиката. Зрителите ще наблюдават установяването на двигателите и действията на летците и екипажите след

изпълнението на задачите. Статичен показ ще запознае посетителите с предназначението и летателните

характеристики на авиационната техника на въоръжение във Военновъздушните сили – МиГ-29, МиГ-21, Су-25, C-27J Спартан, Ан-30, Пилатус РС-12, Пилатус РС-9,

вертолети Ми-17 и AS-532 Кугър, както и на гостуващите хеликоптер „Пантер” от състава на Военноморските сили и AW-139 на Гранична полиция. 

За представяне дейността и професионалните отговорности на специалистите от родовете войски на ВВС са обособени различни центрове за демонстрации. В

някои от тях посетителите ще могат да вземат и лично участие. Доброволците ще бъдат включени в пожарогасене, прослушване на радиоразговори, сглобяване

на стрелково оръжие, изпробване херметичността на противогаз, участие в полети с авиосимулатор и други. 

Областна дирекция на МВР- гр. Пловдив предупреждава водачите на МПС, че са възможни промени в движението във времевия интервал от 09:00 до 15:00 ч. 

При необходимост ще бъде спряно движението в посока гр. Карлово – гр. Пловдив като обходният маршрут ще бъде бъде през селата Царимир –

Церетелево – Неделево – Голям Чардак – Малък Чардак – Строево – Труд – гр. Пловдив. 

За удобство и улеснение от МВР препоръчват посетителите на открития летателен ден да използват за придвижване междуградските автобуси и ж.п. транспорта (справка за разписанието на влаковете можете да направите на

официалния сайт на Военновъздушните сили – www.airforce.mod.bg). За посетителите в района на село Граф Игнатиево са обособени временно три

паркинга, означени със знак Д-19 „Паркинг”. 

42

С оглед необходимите мерки за сигурност, няма да бъдат допускани в района на авиобазата граждани, носещи в себе си оръжие /вкл. газови пистолети/, в

нетрезво състояние и такива, пренасащи много обемист багаж. 

УВАЖАЕМИ ЖУРНАЛИСТИ, Молим, тези от Вас, получили акредитация за събитието да организират пристигането си в авиобаза Граф Игнатиево не по-късно от 10.00 ч. на 06

октомври 2012 г. 

За журналистите от гр. София е осигурен транспорт, който ще тръгне в 08:00 часа от паркинга (бариерата) на Министерството на отбраната. 

СПРАВКА ЗА РАЗПИСАНИЕТО НА ВЛАКОВЕТЕ http://airforce.mod.bg/bg/?page_id=5388

Прекрасно авиошоу за достоен юбилей - 100 години български ВВС!  

06 окт 2012 | 21:57 | pan.bg   (292)  (1)

Снимки - Д.Ставрев, сп.КРИЛЕ 

Днешният открит летателен ден в авиобаза Граф Игнатиево се превърна в истинската кулминация на празненствата за 100 години български ВВС - без

политици, фанфари и помпозност, а истински празник на ВВС, пилотите, летенето и влюбените в авиацията хора. Прекрасна организация (с изключение на идиотския диалог на двамата диктори който просветиха присъстващите че МиГ-21 които видяхме във небето са на 60 години и "тези добри старчета още

вършат работа", а за МиГ-17 коментарът бе "И те са колкото МиГ-21 - на 60 години") и прекрасни полети. 

Това което накрая направиха майор Николай Русев и кап. Димитър Семков със спарката МиГ-29УБ борд 14 бе нещо невиждано в българското небе по времена

публични демонстрации в последните поне 10 години - перфектен пилотаж, "заковани" фигури. 

Командирът на ВВС генерал-майор Константин Попов и екипът му организирал днешния празник заслужават огромни адмирации и благодарности че дадоха

43

възможност на българите влюбени в авиацията да изживеят прекрасен празник. 

И така малко снимки: Въздушният ас полк. о.р. Владо Пампоров отново пред кабината на МиГ-21 

 

Номерът на звяра - 666 

44

 

Демонстраторът РС-9М борд 664 

 

Хангар парти в Spartan-а 

45

 

На опашка за "Открито небе" 

 

Групата за "Еър полисинг" - спарката 28 и бойните МиГ-21бис 392 и 358 

46

 

Кой казва че на военно летище няма Follow me - "нарушителят" е отведен до отдалечен стоянка с пилотна кола ... 

 

.. и група за респектиране и намеса 

47

 

Изясняване на ситуацията - екипажът на сянка, охраната на слънце 

 

В сериозни ръце МиГ-21бис си остава респектиращ изтребител 

48

 

В маневрения въздушен бой единият МиГ-29 успешно излезе в опашката на другия и го "победи". Двойката рулира към мястото си пред публиката 

 

Есенен етюд за военен полицай и 2 МиГ-а 

49

 

Мощ облечена в елегатна форма - МиГ-29 

 

Българската изтребителна авиация днес - МиГ-21бис и МиГ-29, за съжаления изправните самолети са под 15 

50

 

Работният кон на ВВС през 2012 г. - Ми-17 влита за демонстрация на бойно търсене и спасяване CSAR 

 

Спускане на групата която трябва да евакуира "ранения катапултирал се летец" с метода "бързо въже" 

51

 

Евакуация тип "външен товар" 

 

Като няма риба и ракът е риба - AS532AL Cougar в ролята на Ми-24 като вертолет

52

осигуряващ зоната на евакуация 

Фотооко 3: Открит летателен ден за 100 години български ВВС в авиобаза Граф

Игнатиево 09 окт 2012 | 01:18 | pan.bg   (676)  (1)

Снимки:Николай Димов 

Още малко 'мигове' от празника.... 

53

 

 

 

54

 

 

 

55

 

 

 

56

 

 

57

 

 

 

58

 

 

 

59

 

 

 

60

 

 

 

 

61

 

 

 

62

 

 

 

63

 

Защо Су-25 е все още без нови пиропатрони?  

09 окт 2012 | 13:22 | pan.bg   (1674)  (15)

Pan.bg 

Много хора по време на открития летателен ден за 100 години ВВС на Граф Игнатиево се радваха на статичния показ на Су-25. 

Малко от тях обаче знаеха за проблемите на щурмовикът. Оказа се, че заради различни проблеми, той все още е с пиропатрони с изтекъл ресурс. 

След като се поинтересувахме се оказа, че Су-25 не летят от 6 юни 2012 г., малко

64

след като присъстваха на авиошоуто по случай 100 години чешки ВВС на 2 и 3 юни. 

С Договор УД 12-27/02.08.2012 г. фирмата "Армар Корпорейшън ДТК" ООД е спечелила конкурса за доставка на такива средства за авиационна техника руско

производство на Су-25. Процедурата за Рамково споразумение за доставки на пиросредства за

авиационна техника френско производство е прекратена на 02.04.2012 г. Учудващо е защо от 2 август досега фирма "Армар Корпорейшън" все още не е доставила така нужните на безмерци пиропатрони за катапултните седалки. И

кой има желание това да не бъде сторено? Така летците от Безмер хем губят летателната си подготовка вече 5-и месец, хем

Су-25 стоят на земята и не летят. За екипът на Безмер бе истинска гордост, но и истинско изпитание Су-25 (спарка

с борден номер 002) да прелети от Безмер до Граф Игнатиево и обратно. 

 

На връщане до Безмер самолета бе пилотиран от капитан Дойчев и полковник Данев, командир на авиобазата, във втора кабина. 

Да се надяваме, че съвсем скоро ще дойде мигът, когато Су-25 отново ще полети, а летците ще почнат своята летателна подготовка! 

Припомняме и точно какви са проблемите на Су-25: http://pan.bg/view_article-6-11744-ZAShtO-NE-LETQT-Su-25.html

Техници от авиобаза Граф Игнатиево помогнаха за самолета-паметник в Равнец  

11 окт 2012 | 09:44 | pan.bg   (407)  (0)

65

Нова ТВ, снимки - burgasinfo 

Паметник на 5-тонен военен самолет МиГ-21 ще напомня на жителите на село Равнец за славното минало и 50-годишна история на военното летище край

Бургас. Изтребителят е последният оцелял след окончателното разформироване на летището и множеството ромски набези. Този самолет е развивал над 2000

км./час и е пазил морската ни граница шест години. След дълги перипетии и разрешителни от три министерства, благодарение на

кмета на селото корпусът стигна до 5 метровия монумент в центъра на бургаското село Равнец. 

„Наистина съм крайно удоволетворен и мисля че изразявам задоволството и на равничани”, хвали се кметът на село Равнец Христо Колев. 

За поставянето на изтребителя помогнаха и 7 техници от авиобаза „Граф Игнатиево”, които за последен път провериха изправността на бъдещия

паметник. 

 

66

 

Наскоро се честваха 100 години на Българската авиация и по думите на старши лейтинант Стоян Паскалев „този самолет изпълняваше задачи и показ пред

публиката и обществеността на България”. Голяма част от жителите на Равнец са дългогодишни служители на бившата

военна база. Някои от тях още пазят оборудване от 70-те години на миналия век. Иван Скодров разказва, че спомените са много хубави, но „остана само

носталгията по летището, по туй какъв живот живяхме навремето в село. Славно минало и ще го помним докато сме живи и ще го разказваме на нашите деца”. 

Да види вдигането на самолета дойде и Стефан Георгиев. Дългогодишният старши механик по височинно оборудване с носталгия си спомни за миналото: „Младият пилот все пак се притеснява, и нашата задача е да го облека, да го

успокоя, правим там някакви проверки, електрически, всичко да е в ред. Това е спомен и то хубав спомен. Значи със самолет да се занимаваш, за мен е най-

специфична работа от всяка друга професия”.

Юбилейна фотоизложба на Военновъздушните сили ще бъде

представена в галерия на открито на 12 67

октомври   11 окт 2012 | 16:58 | pan.bg   (376)  (1)

Сайт на ВВС 

Юбилейна фотоизложба на Военновъздушните сили ще бъда открита утре, 12 октомври, в градинката пред Народния театър „Иван Вазов“. Изложбата е съвместна инициатива на Столична община и Военновъздушните сили и е

посветена на 100-годишнината от първия боен полет на българската авиация. Автор на фотосите е цивилният служител от Военновъздушните сили Огнян

Стефанов. Консултанти на проекта са полковник професор Димитър Недялков – заместник-

началник на факултет във Военна академия „Г.С.Раковски” и доцент Петко Манджуков – преподавател в Югозападния университет – Благоевград. Жителите

и гостите на столицата ще могат да разгледат фотоизложбата от 12 до 26 октомври 2012 г. 

Уважаеми колеги, изложбата ще бъде открита в 12.30 часа на 12 октомври 2012 г. в градинката пред Народния театър „Иван Вазов“.

Фотооко 4: Открит летателен ден за 100 години български ВВС в авиобаза Граф

Игнатиево   12 окт 2012 | 10:58 | pan.bg   (362)  (0)

68

Фотограф: Николай ЧАПКЪНОВ, специално за списание "Клуб КРИЛЕ" 

 

 

69

 

 

 

70

 

 

 

71

 

 

 

72

 

 

 

73

74

Авиобаза Безмер на 61 години. Прекрасен ден на отворени врати!

12 окт 2012 | 16:42 | pan.bg   (513)  (1)

http://www.radio999bg.com/index.php 

АВИОБАЗА БЕЗМЕР ОТВОРИ ВРАТИ ЗА ФЕНОВЕ И ГОСТИ 

По случай 61-вата годишнина от създаването на база за предно разполагане – Безмер и 100 години от първия боен полет на българската авиация - днес базата

отвори врати за гости и фенове. Празникът бе открит малко след 9 часа и 30 минути с тържествена церемония, а посетителите имаха възможност да

разгледат авиационна техника и въоръжение – самолети, вертолети на Гранична полиция, стрелково въоръжение и специална техника. 

На статична експозиция можеше да се видят 2 броя Су-25, AW139 на СОВН и изненадата - легендарният Су-22! 

Впечатляваща е историята на поделението в Безмер. През годините съставът на авиационното формирование участва във всички

крупни учения, провеждани от българската армия. През 1962 г. завоюва първо място във въздушно-стрелковите състезания, а на

следващата година става абсолютен първенец по бойното използване на самолета в рамките на военно-въздушните сили. През 1973 г. му е присъдено званието поделение отличник, първенец във войските на военно-въздушните

сили. На авиационните състезания „Висини“, провеждани от 1993г., екипажите от авиобаза Безмер са на първо място през 1993, 1994,1995 и 1997 година. От 1998г. до сега базата участва в 6 учения, проведени в Турция, Румъния, Франция, България и в редица двустранни учения, обучения и тренировки,

включително и като домакин на част от тях. Авиобаза Безмер е определена като една от най-важните военни бази в света от

експерти в сферата на глобалната сигурност, заради стратегическото и разположение. 

Снимки Радио 999 и Величко Димитров - кореспондент на БТА 

За още снимки тук: http://www.radio999bg.com/index.php?id=8952 

75

 

 

76

 

 Снимка - група на Безмер във Фейсбук 

 Снимка - група на Безмер във Фейсбук

77

Тържествено откриване на новата експозиция на Музея на авиацията в

Крумово   14 окт 2012 | 20:24 | pan.bg   (776)  (4)

pan.bg Днес с изключително тържествена церемония президентът на Република

България и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Плевнелиев откри новата експозиция на Музея на авиацията в Крумово. На събитието присъстваха още министърът на отбраната Аню Ангелов, началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов, командирът на ВВС генерал-майор

Константин Попов, областният управител на Пловдив Здравко Димитров, кметът на Пловдив Иван Тотев, командирът на авиационната база Крумово и Граф

Игнатиево бригадни генерали Златко Златев и Цанко Стойков, директорът на НВИМ г-жа Соня Пенкова, директора на Музея на авиацията г-жа Рада Банялиева,

офицери, сержанти, войници, ветерани и граждани. 

 

78

 

 

 Бяха обявени резултатите от дарителската акция по възстановяване на

водосамолет (хидроплан) АРАДО – 196 А – 3 „Акула, инициирана от президентът Плевнелиев (сам предоставил 3000 лв лични средства), който благодари на

дарителите, подпомогнали авиационната кауза, с която са възстановени още девет самолети-експонати от музея. В благородната дейност са се включили

79

много доброволци с различни професии и възраст – авиационни фенове, ученици, студенти, съдия, ветерани.Особено ценна е помощта оказана от ВВС и авиобаза

Крумово. 

 

 

 

80

 

 

 

81

Трябва да се подчертае и изключителната инициативност на колектива на самия музей и особено на директора му г-жа Рада Банялиева, която само за една година успя да промени облика и визията на авиационния музей. Новата експозиция е на изключително високо ниво и всичко това е постигнато в

условията на финансова криза. 

 

 

82

 

 

В приветственото си слово президентът Росен Плевенлиев почерта, че Пловдив има нужда Музеят на авиацията да е в града, като добави, че президентската

институция и правителството ще направят всичко възможно за реализирането на тази идея. Така много повече хора, особено деца и ученици, ще имат възможност

да се докоснат до славната история на българската авиация и космонавтика. Идеята има както много предимства, така и редица недостатъци, но предстои да

се направи внимателен анализ. Директорите на НВИМ и Музеят на авиацията използваха възможността да

изразят желанието си пред висшето държавно и военно ръководство да получат в експозицията редица други ценни самолети – правителствения Ту-154 (с

няколко неуспешни опити да бъде продаден на търг), Су-25, L-99 и др. 

/бел. Ред. Необходима е нова нормативна база, за да може по няколко образци от излизащата от въоръжение авиационна и друга военна техника директно да се

предоставя на военните музеи в страната. Така ще се избегне унизителното

83

положение да нямаме редица известни и по-малко известни самолети, които са били експлоатирани от военната и гражданска авиация, да липсват в статичната

експозиция – един от най-фрапиращите примери е Me-109G...Наскоро бяха продадени за скрап редица ценни модификации на МиГ-21. И една идея към

висшето държавно и военно ръководство, както и към бизнесмените, ако някой от тях чете написаното тук – при контакти на международно ниво може да

предложите на вашите колеги евентуално дарение за музея във формата на самолет, излязъл от въоръжение в тяхната страна. Добър пример е дарения изтребител Tornado в НВИМ-София), както и размененият МиГ-19 преди доста

години с Турция изтребител F-104 Starfighter. 

Предстои още много работа по възстановяване на останалите експонати, изграждане на нова закрита изложбена площ. Откритата на 13 март 2012 година от Президента на България Росен Плевенлиев дарителска сметка продължава да е отворена и всеки, който има възможност и желание може да преведе пари по

нея: Национален военноисторически музей 

УниКредит Булбанк IBAN – BG10UNCR96603107052411 

с текст „За реставрация на експонати на Музея на авиацията”, като посочи за какво желае те да бъдат използвани. 

 

84

 

 

 

Но началото е поставено. Идва и новото поколение… 

85

Бригаден генерал Златко Златев е носител на наградата „Летец на 2012 г.”  

16 окт 2012 | 15:19 | pan.bg   (671)  (13)

Otbrana.com 

Редакцията на българското списание за авиация и космонавтика „Клуб КРИЛЕ” и Командването на Военновъздушните сили учредиха през 2011 г. ежегодни

номинации за военнослужещи на годината на родовете войски от Военновъздушните сили. Обявяването на военнослужещи на годината на

родовете войски от Военновъздушните сили се извършва в на Празника на авиацията и Военновъздушните сили – 16 октомври. 

Целта е да се популяризира и оцени по достойнство високоотговорния денонощен труд на военнослужещите от Авиацията, Зенитно-ракетните войски, Радиотехническите войски, логистичните и комуникационните формирования от

състава на българските Военновъздушни сили, да се издигне и утвърди престижа на родовете войски от състава на Военновъздушните сили, да се

популяризира военната професия сред гражданското общество и да се повиши мотивацията за безупречна служба на личния състав от Военновъздушните

сили. 

Със заповед на командира на ВВС генерал-майор Константин Попов за носители на тазгодишните награди бяха определени: 

1. „Летец на 2012 г.” – бригаден генерал Златко Тонев ЗЛАТЕВ – командир на

86

военно формирование 32040 – Крумово. 

2. „Специалист от Зенитно-ракетни войски на 2012 г.” – подполковник Валери Младенов ЦЕНОВ – командир на военно формирование 32610-Банкя. 

3. „Специалист от Радиотехнически войски на 2012 г.” – майор Найден Иванов ВАСИЛЕВ- командир на военно формирование 34920 – Хасково.

4. „Специалист от Инженерно-технически състав и от Логистика на 2012 г.” – майор Иван Николов ДАМЯНОВ - командир на ескадрила „Периодично обслужване

и ремонт” във военно формирование 24900 - Враждебна; 

5. „Специалист от Комуникационни, информационни и навигационни системи и от Инженерно-технически състав (радиотехнически специалисти) на 2012 г.” –

капитан Пламен Петков ПЕТКОВ - началник на модул "Опорни и отдалечени комуникационни центрове и възли" във военно формирование 54270 – Пловдив. 

Наградите (специални плакети със снимката от първия боен полет проведен на 16 октомври 1912 г.) ще бъдат връчени днес 16 октомври 2012 г. от 19,00 часа на

официална церемония в Националния исторически музей в Бояна. 

Кратки биографични справки за носителите на наградите на сп. „Клуб КРИЛЕ” и Щаба на ВВС за 2012 г. 

„Летец на 2012 г.” - бригаден генерал Златко Тонев ЗЛАТЕВ, командир на военно формирование 32040 – Крумово 

Бригаден генерал Златко Тонев Златев е роден на 04.08.1966 г. в гр. Търговище. Завършва ВНВВУ „Г. Бенковски” - Долна Митрополия през 1989 г. През 1998 г.

завършва Военна академия „Г. С. Раковски” и Генералщабна академия във факултет „Национална сигурност и отбрана” на Военна академия ”Г. С. Раковски” през 2007 г. Военна служба в БА – 23 години. Владее английски език на ниво 3-3-3-3 по стандарта на НАТО STANAG 6001 и френски език на работно ниво. Летец-пилот 1 клас, с летателна подготовка на самолети L-29 и L-39ZA и вертолети Ми-

2, Ми-8, Ми-17, Bell206 и АS532AL Cougar, с общ нальот от 3052 часа. 

Бригаден генерал Златев притежава отлични командно–организаторски качества, високо ниво на компетентност и професионални умения, проявени при ръководството, организирането и осъществяването на служебната дейност в 24-

та авиационна база - Крумово. 

87

Преминал е през всички основни и междинни длъжности: младши пилот, заместник-командир на звено, командир на звено, заместник-командир на

летателна ескадрила, началник на щаба на ескадрила, командир на ескадрила, заместник-командир по летателната подготовка, заместник-командир по бойната

подготовка заместник-командир на авиобаза, командир на авиационна база. 

Бригаден генерал Златев изпълнява успешно служебните задачи по обучението и професионалната подготовка на летателния състав от военно формирование 32040-Крумово. Високоотговорен, принципен и делови офицер, с висока обща култура, ползва се с голям авторитет сред колегите и подчинените си, като

специалист и личност. Като командир проявява високо ниво на компетентност, стреми се отлично да организира личния състав и да прилага най-съвременните принципи на управление. Умее да взима правилни решения в критични ситуации от различен характер. Прилагайки знанията и опита си, той качествено обучава

подчинените си за изпълнение на функционалните им задължения. 

Като командир на екипаж на вертолет AS532AL бригаден генерал Златев проявява издръжливост и себеотрицание в проведената успешна спасителна операция за оказване помощ на пострадал турист на връх Малка Каменица,

Пирин с надморска височина 2800 m на 15.08.2012 г. Бригаден генерал Златев проявява висок професионализъм и себеотрицание като командир на екипаж на

вертолет AS532AL и в аварийно-спасителните действия за оказване помощ на населението по време на природните бедствия в района на с. Бисер, обл. Хасково на 06.02.2012 г. При изпълнение на специалната задача са спасени трима души

застрашени от удавяне в придошлите води. 

За периода от 2010 г. до 2012 г. бригаден генерал Златев прояви летателно майсторство като командир на екипаж на вертолети Ми-17 при изпълнение на специални задачи за гасене на възникналите пожари - в района на Етрополе и Правец през 2010 г.] в района на Вакарел и Хасково през 2011 г. През 2012 г. в района на местност “Бистришко бранище” на Витоша за периода от 01.07 до

06.07.2012 г.; в района на с. Голям Дервент, обл. Ямбол през месец юли 2012 г.; в района на с. Белица, планина Родопи от 07.08 до 09.08.2012 г.; в района на х.

Соколица, общ. Павел баня от 08.08.2012 г. до 09.08.2012 г.; в района на с. Горица, общ. Поморие на 16.08. и 17.08. 2012 г.; както и за гасене на

възникналите горски пожари в района на Рилски манастир за периода от 21.08. до 30.08.2012 г.; в района на община Средец и община Елхово на 28.08.2012 г.; резерват “Дупката”, планина Родопи на 31.08.2012 г. и връх Мечит в Рила на

08.09.2012 г. 

На заеманата от него длъжност работи непрестанно за повишаване нивото на летателната си подготовка. С високия си професионализъм и богат опит, той

88

дава пример за успешно решаване на поставените задачи пред личния състав на военното формирование. 

Бригаден генерал Златев работи активно за организиране изучаването и прилагането от летателния състав на 24-та авиационна база на всички

оперативни стандарти и процедури за подготовка и участие на Експедиционните сили от авиобазата в международни мисии провеждани от НАТО. 

Той е и лице за контакт от щаба на Военновъздушните сили на Република България, като експерт по обучение и тренировка на екипажи на вертолети в

Европейската агенция по отбрана. 

С високия си професионализъм и богат опит, той дава пример на военнослужещите и цивилните служители за успешно решаване на поставените

задачи пред личния състав на авиационната база. Проявява инициативност и себеотрицание. Като човек и личност, той издига имиджа на армията в

обществото. Умее да взема бързи и адекватни решения, притежава висока мотивация, комуникативен е, изявява се като лидер, отлично работи в екип,

което е предпоставка за изграждане на добри взаимоотношения с началници и подчинени. 

Бригаден генерал Златев работи неуморно за утвърждаване авторитета на 24-а авиационна база, пример за което е участието му в представителните прояви на

авиобазата – въздушния парад по повод 6-и май - Ден на храбростта и празник на БА 

По време на службата си бригаден генерал Златев е награждаван многократно - обявяване на благодарност, грамота, награден знак “В служба на мира и

свободата” - KFOR - 2000 г.; награден знак “За вярна служба под знамената” ІІІ степен - 2002 г.; подгласник на Офицер на годината - 2002 г.; награден знак “За

отлична служба” І степен – 2010 г.; почетен медал на МВР – 2010 г.; хладно оръжие „Кортик на ВВС” - 2011 г.; орден „За военна заслуга” І степен - 2012 г. 

„Специалист от Зенитно-ракетни войски на 2012 г.” – подполковник Валери Младенов ЦЕНОВ – командир на военно формирование 32610-Банкя. 

Подполковник Валери Младенов Ценов е роден на 16.11.1966 г., гр. Враца. Завършва ВНВАУ ”Г. Димитров” Шумен през 1990 г., както и BA „Г. C. Раковски”, специалност “Организация и управление на ОТФ за ПВО(с)”

през 2001 г. като редовен слушател, с отличен успех 5,50. Владее английски език второ ниво. Военна служба в БА – 22 години. 

89

Преминал е курс „ОУ на зрдн от ПВО на страната” през 2002 г., във ВА „Г. С. Раковски”, също и курс за усъвършенстване подготовката на щабни офицери на

английски език през 2011 г., отново във ВА „Г. С. Раковски”. През 2012 г. има участие в две международни учения. 

Съвестно изпълнява функционалните си задължения. Проявява лична отговорност, висок професионализъм и морал. По време на службата си

подполковник Ценов е награждаван многократно с обявяване на благодарност, предметни награди и грамоти; 

„Специалист от Радиотехнически войски на 2012 г.” – майор Найден Иванов ВАСИЛЕВ- командир на военно формирование 34920 – Хасково. 

Майор Найден Иванов ВАСИЛЕВ е роден на 06.05.1969 г. в Хасково. Завършва ВВУАПВО "П.Волов" в Щумен, специалност РТВ -

радиолокационни станции през 1993. Военна служба в БА – 19 години. 

Майор Василев притежава отлични професионални качества, висока лична дисциплина и морал. Ръководеното от него военно формирование се представи

достойно в съвместните Българо-американско учение „Тракийска звезда 2012” за периода 22.04. - 27.04.2012 г. и българо-израелско учение Colectors ITEM за периода 29.05. - 06.06.2012 г. Под непосредственото командване на майор

Василев за времето от 06.02. - 09.02.2012 г. военно формирование 34920 осигури непрекъснато радиолокационно наблюдение и осигуряване на аварийно-

спасителната операция, провеждана от ВВС при наводненията при село Бисер. 

Майор Василев с усилията си и обществената си ангажираност по изграждането на мемориален комплекс „Нашето летище - Узунджово” спомага за издигането на

престижа на Военновъздушните сили в обществото. По време на службата си майор Василев е награждаван многократно с обявяване на благодарност и

похвални грамоти. 

„Специалист от Инженерно-технически състав и от Логистика на 2012 г.” - майор Иван Николов ДАМЯНОВ - командир на ескадрила „Периодично обслужване и

ремонт” във военно формирование 24900 - Враждебна; 

Майор Иван Николов ДАМЯНОВ е роден на 08.07.1970 г. в Пловдив. Завършва ВВВУ „Г. Бенковски” - Долна Митрополия през 1993 г. през 2003

90

г. завършва Военна академия „Г. С. Раковски”. Владее английски език на ниво 1-1-2-1 по стандарта на НАТО STANAG 6001. Военна служба в БА – 19

години. 

Майор Иван Николов ДАМЯНОВ притежава отлична теоретична подготовка, практически умения, отговорност и професионализъм. Като командир на

ескадрила „Периодично обслужване и ремонт” притежава отлични командно-организаторски качества. Ръководената от него ескадрила изпълни безупречно

мероприятията по удължаване на ресурса на самолет Ан-30, изпълни периодичното техническо обслужване на С-27J в съкратени срокове. Под негово

ръководство беше създадена перфектна организация при оборудването на новопостроен хангар. По време на службата си Майор Иван Николов ДАМЯНОВ е

награждаван многократно с обявяване на благодарност. 

„Специалист от Комуникационни, информационни и навигационни системи и от Инженерно-технически състав (радиотехнически специалисти) на 2012 г.” - капитан Пламен Петков ПЕТКОВ - началник на модул "Опорни и отдалечени

комуникационни центрове и възли" във военно формирование 54270 - Пловдив. 

Капитан Пламен Петков ПЕТКОВ е роден на 17.12.1979 г. в Карлово. Завършва НВУ, факултет „Авиационен” през 2002 г., специалност

„Свързочни войски”. Владее английски език на ниво 3-2-3-2 по стандарта на НАТО STANAG 6001. Военна служба в БА - 9 години. 

Капитан Пламен Петков ПЕТКОВ се отличава с висок професионализъм. Притежава отлична теоретическа подготовка и практически умения. Със своите

знания и умения допринася съществено за реализирането на процеса по администрирането и наблюдението на основната част от комуникациите,

изградени по проектите за модернизация на Военновъздушните сили. Същият проявява и висок професионализъм при участието си в операцията на

Европейския съюз в Босна и Херцеговина, за което е награден от Върховния представител в ЕС по сигурността и външната политика с „Медал”. 

По време на службата си капитан Петков е награждаван многократно с обявяване на благодарност, грамота, награден знак „За участие в мисия”.

Поздравления по случай празника на ВВС!  

91

16 окт 2012 | 11:45 | pan.bg 

Публикуваме част от поздравленията на хора, които обичат авиацията по случай 100 години български ВВС. 

Подп. Димитър Съртонев, (бивш началник щаб на КТА) Честит 100 годишен юбилей и Празник на Българските ВВС и на Вас приятели от Списание Криле! Да поддържате силен духа на хората от военната авиация на

България и феновете на ВВС, да съхранявате жива паметта и се борите за бъдещето на Българската военна авиация! Да сте живи и здрави...и да ви

има!..Наздраве приятели.... 

Венци Лаков, (депутат от "Атака") Честит празник на всички фъркати! Тъжно е, но ще припомня по повод 100-

годишния юбилей на ВВС: "В началото на Балканската война българската военна авиация разполага с 21 сглобени и боеготови самолета. До края на войната

техният брой се увеличава на 29." Сега колко са? 

Николай Цонев (бивш министър на отбраната) Честит юбилей на българските ВВС! 

92

 

Полк ор Малчо Малчев (българинът МиГ-23) Днес е 16.10 !Преди години това беше празник на бойната авиация.Днес немога

да го възприема така.НО. Пожелавам на всички ветерани , действащи и на тези,които ни уважават здраве , лично и семейно щастие и непресъхваща любов

към все още синьото,родно небе! 

Ген.Иван Парапунов (бивш командир на авиобаза "Добрич" и зам.командващ ВВС по авиацията) 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК И НАЗДРАВЕ! 

Красимир Джоргов (летец на МиГ-29 в авиобаза Равнец) ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ ! НАЗДРАВЕ ЗА СЛАВНОТО МИНАЛО,НАСТОЯЩЕ И

БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННА АВИАЦИЯ ! ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ СВЪРЗАНИ С ВВС НИКОГА ДА НЕ ИМ СПИРА ПОЛЕТА НА СВОБОДНИЯ ДУХ И

МЕЧТИТЕ !БЪДЕТЕ ЖИВИ , ЗДРАВИ И МНОГО ВЯРА В УТЕШНИЯ ДЕН ! СЪД ЗА РАЗРУШИТЕЛИТЕ,РАЗБОЙНИЦИТЕ,НЕГРАМОТНИЦИТЕ,,ПАЛАЧИТЕ НА ВОЕННАТА НИ

АВИАЦИЯ!!!!! 

Авиокомпания "България ЕР" Честит празник на българските авиатори! 

Днес се навършват 100 години от първия боен полет в Европа. Той е извършен от български летци по време на Първата балканска война -

авиаторът Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев със самолет "Албатрос". Тогава двамата излитат от полевото летище на километър

югоизточно от територията на днешния Свиленград, за да разузнават обсадения Одрин. 

Летище Долна Митрополия 

93

Честит празник на авиацията и ВВС на Република България на всички, които ги обичат, живеят , служат и работят в тях! Почит и гордост за славното минало и трудното настояще! Надежда в бъдещето! Вяра в разума! Наздраве приятели!

ФОТООКО: Откриха Монумента на авиацията  

17 окт 2012 | 09:44 | pan.bg 

Снимки - Д.Ставрев, Кристиян Благоев - сп.КРИЛЕ 

Вчера точно в 14,00 часа бе открит монумента на авиацията и българските ВВС на площад "Авиационен" в София. 

Монументът, който представлява десетметрови стилизирани криле, символизиращи полета на българските авиатори и орел – символ на

военновъздушната мощ, бе открит от президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Плевнелиев. Крилете олицетворяват единството между петте рода войски в състава на Военновъздушните сили, а трите крила, които се

извисяват в центъра на композицията са израз на приемствеността между миналото, настоящето и бъдещето на българската авиация. 

Независимо от трудностите, въпреки кризата нашите ВВС успешно изпълняват своята главна задача да защитават въздушнот опространство на Република

България, подчерта в словото си президентът. И достойнството и суверенитета на една от първите държавности в Европа, допълни той. Българските ВВС, каза

още държавният глава, са сигурен гарант на въздушния суверенитет на страната и надежден партньор при изпълнение на съюзническите ангажименти в НАТО.

Той връчи на командира на ВВС генерал-майор Константин Попов почетния знак на президента. 

Подкрепата на висшето държавно и военно ръководство е изключително важна за бъдещето и славата на българските Военно въздушни сили, каза командирът

на ВВС генерал-майор Константин Попов, след като благодари на президента Росен Плевнелиев за участието му в тържествата по повод на юбилея и

съпричастността му към войските. Той подчерта подкрепата на министъра на отбраната Аню Ангелов и неговия

екип, на кмета на София Йорданка Фандъкова, на екипа на министъра на културата Вежди Рашидов и на фондация „Български ВВС” с председател генерал-майор от резерва Евгени Манев, който е основният инвеститор. 

Част от събраните средства са дадени лично от пилотите и от хората от българските авиобази и ВВС. 

94

На откриването на монумента участваха още министърът на отбраната Аню Ангелов, кметът на столицата Йорданка Фандъкова, заместник-министърът на

отбраната Августина Цветкова, началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов, заместник-началникът на отбраната вицеадмирал Пламен Манушев, заместник-командирът на Сухопътните войски бригаден генерал Нейко Ненов, заместник-командирът на ВМС комодор Георги Мотев, бригадните генерали от

ВВС Цанко Стойков, Златко Златев и Ваньо Славеев, генерали, адмирали, офицери и сержанти, ветерани от авиацията, представители на военно-

патриотичните съюзи. 

Орелът на върха на Монумента 

 

Първоначално бе предвидено да се свали парашута, но после ген. Попов разпореди тази част от церемонията да отпадне 

95

 

Генералите от ВВС и видовете въоръжени сили 

 

Президента и върховен главнокомандващ лично преряза лентата на монумента, но му прави чест че даде двете лентички на министър Ангелов и на ген. Попов. Миг след това над площад "Авиационен" прелетяха 3 броя МиГ-29 от авиобаза

Граф Игнатиево 

96

 

Представители на БПЦ благословиха монумента и присъстващите 

 

Президентът Плевнелиев връчи "Почетния знак на Президента" на ВВС 

97

 

 

98

 

 

99

 

 

100

Аню Ангелов и български генерали посетиха американски самолетоносач  

18 окт 2012 | 00:41 | pan.bg 

Посолство на САЩ в България 

Командващият на Военноморските сили на САЩ в Европа адмирал Брус Клинган придружи посланик Рийс, министърът на отбраната на Република България Аню

Ангелов, представители на българското правителство и български, канадски, италиански и британски офицери по време на посещението им на американския

самолетоносач „Ентърпрайз” на 13 октомври 2012 г. 

Гостите пристигнаха на самолетоносача, който в момента преминава през Средиземно море, с палубен самолет C-2Аa Грейхаунд. По време на посещението

гостите научиха за историята на кораба, разгледаха хангара за самолети и капитанския мостик и наблюдаваха излитане и кацане на самолети директно от

палубата за полети. Посетителите излетяха от самолетоносача на борда на самолет C-2Аa Грейхаунд чрез изстрелване с катапулт. 

101

 

 

Припомняме, че това не е първото посещение на българска група на американския самолетоносач. 

През май 2006 г. българска група начело с тогавашния министър на отбраната Веселин Близнаков също посети кораба. Списание КРИЛЕ може

да се гордее, че на борда му имаше и наш представител - Калоян Панчелиев. 

Представителят на списание Клуб КРИЛЕ на борда на кораба 

102

 

103

 

Изтребител F-18 над палубата на \"Ентърпрайз\", вляво - Калоян Панчелиев 

Част от българската делегация на полетната палуба на \"Ентърпрайз\" през 2006

104

г. 

105

Вземаме Ф-16, блок 15 от Португалия, бързаме да изпреварим румънците  

18 окт 2012 | 13:53 | pan.bg 

в.ПРЕСА 

България смята да купи американски изтребители Ф-16 втора ръка от Португалия, научи „Преса“ от бизнесмени в оръжейния бранш. Сделката била

изгодна и трябвало да изпреварим Румъния, която имала апетити към тях. Това била причината военният министър Аню Ангелов да форсира внасянето на

проекта за модернизация на ВВС за разглеждане в правителството. След това документът трябва да се гласува от парламента. 

На 5 април т.г. министърът обяви, че до края на тази година или най-късно в началото на другата ще внесе проекта в правителството. В неделя обаче МО шефът изненадващо съобщи, че до края на октомври министрите ще обсъдят

предложението на МО и ако решат, че ще купуваме употребявани бойни самолети, ще има пряко договаряне, като преговорите ще се водят с отделни

държави, а не с компании. Причината според министъра е, че старите самолети са държавна собственост, а новите - на отделни компании, и тогава се прави

конкретен конкурс. Стойността на вероятната сделка с Португалия е за $400, но не за 8, какъвто бе първоначалният вариант, а за 9 самолета. Изтребителите са Ф-16, блок 15, MLU. Те са от 80-те години, но всичко от тях е изтърбушено и са обновени. Всъщност

само корубата им е стара. Според запознати тези изтребители са модернизирани до такава степен, че в някои отношения превъзхождали по-мощните Ф-18.

Системите им за наблюдение позволявали да се вижда отделен човек от 40 км разстояние. В пакета, който ни предлагали, влизало и обучението на пилотите. „Независимо от това абсурд е да няма конкурс за такава сделка. Трябва да има

състезание между отделни държави, защото може да ни дадат и по-добра оферта“, коментираха юристи. 

„Българските ВВС са сигурен гарант на въздушния суверенитет на страната“, заяви пък президентът Росен Плевнелиев, след като откри Монумента на авиацията в София по повод 100-годишнината на ВВС. Държавният глава

награди въздушните войски с „Почетен знак на президента“.

106

100 години от смъртта на Христо Топракчиев  

19 окт 2012 | 22:47 | pan.bg 

На 19 октомври 1912 г. загива Христо Топракчиев, първият български военен пилот загинал във война. 

Христо Топракчиев е роден на 16 декември 1887 г. в Сливен. Завършва Военното училище. Участва в конкурса за авиатори и през пролетта на 1912 г. е изпратен

във Франция в училището на Луи Блерио в Етамп. След завръщането си е назначен за командир на Аеропланното отделение до завръщането на Радул

Милков. 

Христо Топракчиев заедно със Симеон Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. Тя влиза в програмата на Луи

Блерио за обучение на пилоти. Във Франция е издадена пощенска картичка с образа на Топракчиев. 

В началото на Балканската война, на 17 октомври 1912 г., Топракчиев извършва разузнавателен полет над Одрин. Той лети ниско, всявайки ужас у турците. 

Поручик Христо Топракчиев е първата жертва на българската военна авиация. Той загива при злополука на 19 октомври 1912 г. На този ден няма записани

бойни излитания според дневника на Аеропланното отделение. Там е отбелязано следното: "Изпитване на аеропланите над аеродрума. Смъртно падане на

поручик Топракчиев." Той загива при облитане на своя самолет "Блерио", руско производство, след като предишния ден лично е заменил част от стабилизатора

му. Самолетът му се разбива близо до летището. 

Дълго време над това скръбно събитие в историята на българската авиация тегне твърдението, че Топракчиев е първата жертва в историята на световната

107

военна авиация и че той загива при изпълнение на бойна задача. То се заражда след 1930 г. в различни варианти, които носят отражението на своето време - стоварване на вината върху доставените от Русия нискокачествени самолети "Блерио" и по-късно, по време на социализма, - героизирането на Топракчиев

като член на партията на тесните социалисти. Историческата истина е, че първата жертва на военната авиация е италианският летец Пиетро Манзини, който загива на 12 август 1912 г. по време на Триполитанската война срещу

Турция в Северна Африка. 

През 2005 г. една улица в софийския район Искър е кръстена на летеца Христо Топракчиев. В градския парк на гр. Свиленград се извисява негов паметник в цял

ръст ведно с постамент, на който е написано името и делата му. В родният му град в Сливен, в градската градина е положен бюст-паметник на летеца-герой. В

град Божурище училище носи неговото име.

Полк. Данев: Безмер има стратегическо значение и място в бъдещето  

22 окт 2012 | 13:01 | pan.bg 

Полк. Димитър Данев, командир на База за предно разполагане Безмер пред списание Клуб КРИЛЕ относно юбилея на ВВС 

Какво е мястото на летище Безмер в историята на българските ВВС? В исторически план, летище Безмер е дало на историята на българските ВВС

онова, за което е предназначено всяко инфраструктурно съоръжение с такова предназначение. Стотици мъже, които хиляди пъти са се откъсвали от

прегръдката на бетона, раздирайки с грохот небето над Тракия в стремежа си напред и нагоре, са се завръщали пак там, за да се подготвят за следващия си

полет. И така повече от 60 години в служба на Родината, давайки своя принос за

108

спокойния сън на българските граждани. Но летището е едно съоръжение и лишено от хората и техниката си, то е неспособно да добави и ред в славната

иначе военна история на България. Затова ще си позволя да перифразирам въпроса Ви, подменяйки понятието летище с авиобаза или авиационно

формирование, като организационна единица от състава на ВВС на Република България. 

Авиобаза Безмер е жив организъм, който притежава способности и добавя такива към способностите на ВВС на Република България, участвайки в изпълнението на

мисиите и задачите на ВВС, а това ни прави част от една система. Фактът, че тази система функционира вече век и постига поставените пред нея цели –

Териториална цялост и Въздушен суверенитет, ни дава основание да се гордеем, че сме част от нещо значимо въпреки скромните шест десетилетия, които имаме зад гърба си. Разбира се има факти, които ни отличават в исторически план, но основните етапи и процеси, които описват историята на всяка авиационна база:

изграждане, утвърждаване, усвояване, тренировки, учения, дежурства, превъоръжаване, модернизация са и нашата история. 

През годините съставът на авиационното формирование участва във всички крупни учения, провеждани в БА. През 1962 г. завоюва първо място във

въздушно-стрелковите състезания, а на следващата година става абсолютен първенец по бойното използване на самолета в рамките на ВВС. През 1973 г. му е присъдено званието „Поделение – отличник, първенец във войските на ВВС”. На

възобновените през 1993 г. и провеждани във войските на ВВС авиационните състезания „Висини”, екипажите от авиобаза Безмер са на първо място през 1993

г., 1994 г., 1995 г. и 1997 г. От 1998 г. до сега базата трупа ценен опит с участията си в 6 учения на НАТО „Кооператив кий”, проведени в Турция, Румъния,

Франция и в България, и в редица двустранни учения, обучения и тренировки, включително и като домакин на част от тях. Традиционно е и ежегодното

участие на авиобаза Безмер в международните военноморски учения „Бриз”, както и в тактическите учения с бойни стрелби на формирования от ВВС на ЗП на

ВВС „Шабла“. Това е място, което сме завоювали с труд и себераздаване, но те не са запазена

марка само на безмерци. Това е специфична черта в характера на мъжете и жените, които дават облика на съвременните ВВС на Република България. Накрая да не прозвучи нескромно, но американски експерти в сферата на

глобалната сигурност са определили авиобаза Безмер като една от 6-те най-важни военни бази в света извън територията на САЩ заради стратегическото си

разположение (списание Foreign Policy, “The List: The Six Most Important U.S. Military Bases” By Daniel Widome, May 13, 2006). Това е факт оценен още по

времето на въоръжените конфликти в Европа от началото на миналия век и те го потвърждават в наши дни. В този контекст, уповавайки се на историята и

настоящето, вярвам че авиобаза Безмер има своето място като част от трансформираните ВВС на Република България и в бъдеще. 

109

Какво ще пожелаете на колегите си от военната авиация за вековния юбилей? 

Юбилеите са повод за радост и гордост. Така е и сега - 100 години българска бойна авиация! Ще пожелая на всички колеги здраве и успехи в професионален и личен план. Да не забравяме и семействата си, които ни обграждат с разбиране и

грижи, независимо че понякога ги подлагаме на лишения. И ако срещаме трудности с мотивацията си сега е момента в който трябва да погледнем назад и да си спомним за мотивите, които са ни движили когато ставахме част от ВВС на

Република България, да почерпим дръзновение от примера на основоположниците и да потърсим вдъхновение в подвига на ветераните и

героите от войните. В професионален план искам да пожелая на колегите си да бъдат още по-

усърдни в подготовката си, за да съумяват да извличат максимума от всеки полет и да имат късмет никога да не изпадат в положение на прекъсване на

летателната подготовка по една или друга причина. Използвам възможността да благодаря от страниците на списание „Клуб КРИЛЕ” на личния състав от БПР-Безмер за усилията, които полага. Изправени сме пред

вероятността да посрещнем вековният юбилей без изправна АТ и това ни лишава от възможността да демонстрираме способностите си. Имайте вяра в бъдещето и

способностите си така както са вярвали поколенията преди нас. Трудно е да се предположи със сигурност дали ВВС ще срещнат своя 200 г.

юбилей, а и дали някой от четящите тези редове ще присъства на него, но ние сме тези, които могат да го направят възможен. Всеки ден с действията си всеки

от нас прави бъдещето на БЪЛГАРСКАТА БОЙНА АВИАЦИЯ възможно. Нека наследниците ни го посрещнат с гордост.

Да си спомним за 6 октомври - 2 част   23 окт 2012 | 22:11 | pan.bg 

Снимки - Николай Чапкънов, за сп."Клуб КРИЛЕ" 

110

 

 

 

111

 

 

 

112

 

 

 

113

 

 

 

114

 

 

 

115

116