1

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ОБЩОИКОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА „ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ И СОЦИАЛНА ЗАЩИТА“

ЕЛКА НИКОЛАЕВА СЯРОВА

ЕВОЛЮЦИЯ НА ТРУДА И РОЛЯТА НА ЧОВЕКА

В ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ

А В Т О Р Е Ф Е Р А Т

на дисертационен труд

за присъждане на образователната и научна степен „доктор“

по научна специалност „Икономика и организация на труда“

Научен ръководител:

ПРОФ. Д-Р ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ

СОФИЯ, 2018

2

Дисертационният труд е обсъден на 29.10.2018 г. на заседание на катедра

„Човешки ресурси и социална защита“ при Университета за национално и световно

стопанство, София, и е насочен към защита.

Дисертационният труд е в обем от 259 страници. Той се състои от увод, изложение

в три глави, заключение и списък с използваната литература. В изложението са включени

13 таблици и 16 фигури (графики и диаграми). Списъкът с използваната литература

съдържа общо 339 източника на български, руски, английски и немски език. Във връзка

с темата на дисертационния труд са реализирани три публикации.

Авторът на дисертационния труд е асистент в катедра „Политическа икономия“,

УНСС и докторант на самостоятелна подготовка по научно направление 3.8. Икономика,

научна специалност „Икономика и организация на труда“, към катедра „Човешки

ресурси и социална защита” при УНСС.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 14 януари 2019 г. от 13 часа в

зала 2032-А на УНСС - София, на открито заседание на научно жури.

Материалите по защитата са на разположение на заинтересованите лица в сектор

„Научни съвети и конкурси” и на интернет страницата на УНСС (www.unwe.acad.bg).

3

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Актуалност на изследването

В развитието на икономическата система в края на 20-ти и в началото на 21-ви век

настъпват редица изменения, голяма част от които са под решаващото влияние на

информационно-комуникационната революция, на наложените от нея кардинални

промени в технологичните принципи и организацията на производството, както и в

доминиращите в структурата на икономиката сфери и отрасли. Интензивно се развиват

процесите на интеграция и глобализация, във връзка с които се разрастват

интернационализацията на икономическите дейности и движението на стоки, услуги,

капитали и работна сила между държавите в регионален и в световен план. Под

въздействие на тези процеси се модифицират основни качествени характеристики на

труда и взаимодействието му с цялата система от водещи производствени фактори.

Предпоставя се и се осъществява поредно преобразуване в мястото и ролята на човека в

производствения процес, в изпълняваните от него функции, във видовете преобладаващ

труд и сфери на приложението му, в съдържанието на труда като един от основните

класически фактори на производството. Всичко това провокира интереса и подтиква към

изследвания на еволюцията на труда в историческа ретроспектива, както и на

съпътстващите я развиващи и усъвършенстващи познанието за труда многообразни

научни концепции, позиции, възгледи.

Човекът с неговите функции и роля в осъществяването на икономическите

дейности заема определено място в развитието на огромно многообразие от теоретични

концепции. Интересът към съзидателната му дейност датира всъщност от дълбока

древност и не затихва с времето. Теоретичните схващания се усъвършенстват в стремежа

да се изяснят разноликите аспекти на прякото и косвеното участие на човека в

създаването на продукти/стоки, ролята му в системата от основни фактори на

производството. В по-голяма или по-ограничена степен проблемите, мястото и ролята на

труда и работната сила се изследват в редица основни теоретични направления и школи,

сред които например класическата теория, кейнсианската теория, институционалната

теория, неокласическия синтез, монетаристката теория, теорията за икономическия

растеж и др. През вековете приложенията и проявленията на човешкия труд и ефектите

от икономическата дейност на хората се разрастват и дават тласък в разработването на

нови теоретични концепции, в които са отразени и възгледи за труда - например от П.

4

Дракър, А. Тофлър, Д. Бел, Дж. Стиглиц, Ян Бринкли, М. Кастелс, С. Дятлов, Кр.

Кодагон, Ф. Абади и Ф. Биаджи, Б. Фрей и М. Озбърн, Д. Аутор и Д. Дорн, Михаел

Шмидт, Флориан Шмидт, Урсула Хюс1 и мн. др. Чрез тях става възможно да се разкрие

и обнови познанието за последователното развитие на труда, за участието на човека в

икономическите дейности, за прехода от преобладаващото приложение на физическия

към разширяващо се приложение на умствения труд, за все по-отчетливо проявяващата

се нарастваща роля на образователното равнище и интелектуалните способности на

хората, обвързано с формирането на човешкия капитал, за разделението на труда,

включително по полове и в семейството2, за повишаването на производителността на

труда3 и др.

1 Вж. по-конкретно: Дракър П., Мениджмънт предизвикателствата през 21 век, С., 2000; Дракър П., Новите реалности,

издат. „Христо Ботев“, С., 1992; Дракър П., Посткапиталистическото общество, Издателство „Лик“, С., 2000; Тофлър

А. и Х. Тофлър, Новата цивилизация. Политиката на Третата вълна, С., 2002; Тофлър А., Прогнози и предпоставки,

Факултет по журналистика и масови комуникации, С., 1992; Тофлър А., Третата вълна, изд. къща „Пейо К. Яворов“,

София, 1991; Белл Даниел, Грядущее постиндустриальное общество, М., издат. Academia, 1999; Стиглиц Дж.,

Глобализацията и недоволните от нея, УИ “Стопанство”, С., 2003; Стиглиц Дж. Е., Информацията и промяната в

парадигмата на икономиката, В: Нови хоризонти в икономиката, Академично издателство „Проф. М. Дринов“, С.,

2008; Стиглиц Дж., Свободно падане, ИК “ИнфоДАР”, С., 2010; Кастелс М., Възходът на мрежовото общество.

Информационната епоха. Икономика, общество, култура. Том I, С., 2004; Кастелс М., Силата на идентичността, ИК

„Лик“, 2006; Codagnone Cr., F. Abadie, F. Biagi, The Future of Work in the ‘Sharing Economy’, European Commission,

2016; Frey Carl Benedikt, M. A. Osborne, The Future of Employment: How Susceptible are Jobs to Computerisation?, Oxford

Martin School, 2013 ; Autor D., D. Dorn, The Growth of Low-Skill Service Jobs and the Polarization of the U.S. Labor Market,

American Economic Review, 2013, 103(5), pp. 1533-1597; Schmidt M., On Digital Economy and its Implications for

Employment, Germany, Federal Ministry of Labour and Social Affairs, Jakarta 2017; Schmidt Fl. A., Digital Labour Markets

in the Platform Economy, Friedrich-Ebert Stiftung, 2017; Huws U., The transformation of work in a global knowledge

economy: towards a conceptual framework, 2005; Jacobs J. C.,, H. Kagermann, D. Spath, The Future of Work in the Digital

Transformation, 2018 и мн. др. 2 Тези проблеми се разработват по-цялостно за първи път от Г. Бекер и се доразвиват като научна основа за прилагане

в много страни, включително и в България, на политика на равенство между половете. Вж. напр.: Becker G. A Treatise

on the Family. Cambridge, 1981; Белева И., Заетостта на жените като възможност за удължаване на техния активен

живот, ИИИ на БАН, 2016 г.; Владимирова К., М. Атанасова, Гъвкави форми на заетост в малките и средните

предприятия: състояние и възможности за развитие, Годишник на УНСС, 2008; Луканова П., Състояние, проблеми и

перспективи за подобряване на заетостта; Владимирова К., Гъвкавост и сигурност на заетостта в малките и средни

предприятия в България, ИК „Шанс“, 2008; Колева Г., Заетост и пол; Владимирова К., Труд, заетост и безработица:

жените на пазара на труда, УИ "Стопанство", 2000; Борисова-Маринова Кр., Различия по пол в равнищата на

икономическа активност в България, Акад. изд. "Проф. Марин Дринов", С., 2011; Михова Г., Безработицата при

рисковите групи в България: Соц.-демогр. аспекти, Акад. изд. Проф. Марин Дринов, С., 2003, и мн. др. 3 Производителността на труда се изследва в неизмерим брой теоретични и емпирични изследвания и публикации, от

една страна, от гледна точка на значението й в микро- и в макроаспект, и от друга страна – съобразно количественото

й измерване и динамика. Сред тях са огромно множество от публикации на български и чуждестранни изследователи.

Много изследвания по проблемите на производителността на труда са реализирали например Л. Дулевски, Д. Шопов,

М. Атанасова, Е. Евгениев, Й. Близнаков Д. Каменов, Н. Попов, Д. Димитров, и мн. др. Открояват се и много

чуждестранни изследвания, сред които напр.: Freeman R., Labour Productivity Indicators, OECD, July 2008; Factors

Affecting Construction Labor Productivity. Managing Efficiency in Work Planning; Measuring Productivity, OECD, 2001,

Measurement of Aggegate and Industy-Level Productivity Growth, OECD, 2001; Mohammadreza S., D. Reza, Labour

productivity measurement through classification and standardisation of products; Stocker A., St. Gerold, Fr. Hinterberger, The

Interaction of Resource and Labour Productivity, Sustainable Europe Research Institute (SERI), 2015; Gomez-Salvador R.,

Alberto Musso, Marc Stocker, Jarkko Turunen, Labour Productivity Developments in the Euro Area, European Central Bank,

2006; Baldwin John R., James Chowhan, The impact of self-employment on labour productivity growth: A Canada and United

States comparision, Ottawa, 2003; Sharpe A., Jean-François Arsenault, Peter Harrison, The Relationship between Labour

Productivity and Real Wage Growth in Canada and OECD Countries, December 2008, CSLS Research Report No. 2008-8;

Choi K., M. Haque, H. W. Lee, Macroeconomic Labor Productivity and Its Impact on Firm’s Profitability, Journal of the

Operational Research Society, 2013; Nicolini R., Labor productivity in Spain: 1977-2002, 2007; Bartelsman E.J., John

Haltiwanger, Labor Productivity: Structural Change and Cyclical Dynamics, 1995, и мн. др.

5

В периода след средата на 20-ти век множество изследвания се съсредоточават

върху особеностите и значението на човешкия капитал4. Още през 60-те и 70-те години

на 20 век Нобеловите лауреати Гери Бекер и Теодор Шулц поставят началото на

изследване на зависимостта между поведението на човека на пазара на труда и

придобитото от него образование5, извършват един от първите задълбочени анализи на

икономическата ефективност от образованието. В следващите години на проблемите на

образованието и инвестициите в него се посвещават редица теоретични и емпирични

изследвания.6 Човешкият капитал, количеството на знанията и на ефективния вложен

труд, започват да се обвързват все по-тясно с източниците и възможностите за

реализиране на икономически растеж.7 При променящите се условия на трудовата

дейност на хората, новите характеристики на труда и по-високите изисквания към

способностите и уменията на работната сила, става необходимо преосмисляне и на

принципа на възмездност на труда8, на механизмите за формиране на работната заплата,

въвеждане на нови форми на възнаграждение на труда.9 Наред с теоретичните се

4 Вж. напр.: Becker, G., Investment in Human Capital: A Theoretical Analysis, Journal of Political Economy, Vol. 70, Issue

5, Oct. 1962; Becker, G., Human Capital: A Theoretical and Empirical Analysis with Special Reference to Education, 1975,

3rd edition, NBER, The University of Chicago Press, 1993; Schultz T.W., Investment in Human Capital, American Economic

Review, 1961, Vol. 51; Mincer, J., Investment in Human Capital and Personal Income Distribution, Journal of Political

Economy, 66(4), 1958, pp. 281–302; Добрынин, А., С. Дятлов, Е. Цыренова, Человеческий капитал в транзитивной

экономике (формирование, эффективность использования), изд. “Наука”, Санкт Петербург, 1999; Дулевски Л., Пазар

на труда, издат. Сиела, 2010; Дулевски Л., Оценяване на човешкия капитал: подходи и решения, Годишник на УНСС,

2012; Зарева И., Човешкият капитал в България: Формиране, състояние, използване, насоки на развитие, Акад. изд.

Проф. Марин Дринов, София, 2010; Казаков А., Човешкият капитал: Концептуална рамка и функционална

методология, Научни трудове на УНСС, 2010, т.1.; Ямукова П., Човешкият капитал в променящата се икономическа

среда и др. 5 Вж. напр.: Вескеr G. Human Capital. A Theoretical and Empirical Analysis, with Special Reference to Education, N.Y.,

1964; Schultz T. W., Investment in Human Capital: The Role of Education and of Research, 1971; Schultz T. W., Restoring

Economic Equilibrium: Human Capital in the Modernizing Economy, Cambridge, 1990. 6 Сред българските анализи и публикации се открояват разработените от Л. Дулевски теоретичен модел, емпирични

и алтернативни оценки на възвръщаемостта от инвестициите в образование в България. Вж.: Дулевски Л., Човешкият

капитал – подходи за оценка и възможности за приложението им на примера на основните икономически дейности в

България, сп. Икономика, 2009, бр.1; Дулевски Л., Методологически предизвикателства пред оценката на човешкия

капитал и възвръщаемостта на вложените в него инвестиции, Научни трудове на УНСС, 2009, т.2; Дулевски Л., Пазар

на труда, издат. Сиела, 2010. 7 В рамките на развитието на неокласическата теория за икономическия растеж и при трансформирането й в ендогенна

теория подобни схващания се разработват първоначално от Р. Солоу и Т. Суен, Гр. Менкю, Д. Роумър и Д. Уейл, и др.

Вж. по-подробно напр.: Solow R. A., Contribution to the Theory of Economic Growth, Quarterly Journal of Economics, 70, 1956, pp. 65-94; Swan T. W., Economic Growth and Capital Accumulation, Economic Record, 32, 1956, pp. 334-361; Mankiw

G., D. Romer, D. Weil, A Contribution to the Empirics of Economic Growth, Journal of Economics, 107. 8 В по-общ план този принцип се разработва от редица известни и съвременни икономисти, сред които са напр.: Hayek,

Friedrich A., Individualism and Economic Order. Chicago: University of Chicago Press, 1948; Marshall, Alfred, Principles of

Economics (Revised ed.). London: Macmillan, 1920; Hasse Rolf H., Hermann Schneider, Klaus Weigelt, Social Market

Economy. History, Principles and Implementation – From A to Z, Paderborn, Germany, 2008; Watrin Christian, The Principles

of the Social Market Economy — its Origins and Early History, Zeitschrift für die gesamte Staatswissenschaft / Journal of

Institutional and Theoretical Economics, 1979; Ulrich van Suntum, Tobias Böhm, Jens Oelgemöller and Cordelius Ilgmann,

Walter Eucken`s Principles of Economic Policy Today, CAWM Discussion Paper No. 49, August 2011. 9 Вж. напр.: Стефанов, Л., Управление на възнагражденията, София консултинг, С., 2010 г.; Стефанов Л., Системи за

възнаграждения, изд. Тракия-М, С., 2015; Стефанов Л., Промените в минималната заплата и възможните ефекти върху

заетостта в България, 2011; Манчева М., Ст. Стаматев, Тенденции и въздействие на минималната заплата в България

след 1999 г. и влиянието й върху икономическото развитие, Сп. Икономически и социални алтернативи, 2017, бр. 1;

Шопов Д., Управление на работната заплата, УИ Стопанство, С. 1997; Томев Л., Цената и заплащането на труда в

6

осъществяват и огромен брой емпирични изследвания, които позволяват да се

интерпретират и обяснят причините и последствията от настъпващите изменения в труда

за тенденциите в предлагането и търсенето на труд, в динамиката на заетостта и

безработицата, а също и на цялата икономика на дадено национално, регионално или

глобално равнище.

Въпреки огромния брой на изследвания и публикации в областта на

проблематиката на труда редица процеси се динамизират през последните години,

придобиват в съкратени времеви интервали други проявления и характеристики, което

поставя нови научни предизвикателства относно настоящите и бъдещите им тенденции.

Могат да се идентифицират и отделни по-ограничено разработени, периферно или

частично разкрити или все още открити въпроси, които също очертават поле за

самостоятелни научни анализи. В техния обхват могат да се отнесат например по-рядко

проявявания, както от български, така и от чуждестранни изследователи, интерес към

класифицирането и квалифицирането на големи обобщени етапи в цялата досегашна

еволюция на труда, систематизацията на основата на многообразието от разработени,

усъвършенствани и утвърдени теоретични концепции на специфичните и променящи се

с времето функции, характеристики и роля на човека и труда. Вниманието може да се

съсредоточи също и върху извършващите се в момента и протичащи все по-интензивно,

вероятностни и предстоящи предизвикателства и трансформации на труда в

съвременните условия на „нова“ и особено на ускоряващия се преход към „дигитална“

икономика.

В контекста на тясната обвързаност между развиващите се научни концепции и

динамичните икономически реалности, по-големите трансформации в труда,

видоизменящи мястото и ролята на човека в производството и индуциращи

последователно усъвършенстване на теоретичните схващания, се очертават и предметът

и обектът на настоящето изследване.

България, Фонд. Фридрих Еберт, С., 2013; Сотирова М., Пазарната оценка на труда : Подходи и методи на приложен

икономически анализ за целите на колективното трудово договаряне на работната заплата., Изд. Труд и право, С. 2016;

Neumark D.,, M. Schweitzer, W. Wascher, The Effects of Minimum Wages Throughout the Wage Distribution, NBER

Working Paper 7519, February 2000; Kampelmann St., Andrea Garnero, François Rycx, Minimum wages in Europe: does the

diversity of systems lead to a diversity of outcomes?, ETUI – European Trade Union Institute, Brussels, 2013; Giupponi G., S.

Machin, Changing the Structure of Minimum Wages: Firm Adjustment and Wage Spillovers, Centre for Economic

Performance paper 1533, London School of Economics, 2018; Jardim, E, M Long, R Plotnick, E van Inwegen, J Vigdor and

H Wething, Minimum Wage Increases, Wages, and Low-Wage Employment: Evidence from Seattle, NBER Working Paper

23532, 2017 ; Reich M., S. Allegretto, C. Montialoux, Effects of a $15 Minimum Wage in California and Fresno, policy brief,

Center on Wage and Employment Dynamics, Institute for Research on Labor and Employment, UC Berkeley, 2017 и мн. др.

7

1. Цели, задачи, предмет, обект и теза на дисертационния труд

Дисертационният труд има за основна цел на базата на проучване и анализ на

теоретични схващания и концепции, чрез конструиране и прилагане на комплексен

критерий да се състави и обоснове класификация на обобщени етапи в еволюцията на

труда, да се систематизират поетапно протичащи трансформации в основни качествени

характеристики на труда, които изразяват променящо се място и роля на човека в

икономическите дейности.

За постигането на формулираната цел в основата на съдържанието и структурата

на изследването се поставят следните по-конкретни задачи:

- Да се състави и аргументира класификация (етапизация) на еволюцията на

труда в контекста на променящите се роля на човека и основни качествени

характеристики на труда, в периода от древността до последните години (2017-

2018 г.). На основата на комплексния подход да се конструира и приложи

комплексен критерий за обособяването на етапи в еволюцията на труда;

- Да се систематизират и подложат на критичен анализ, през призмата на

развитието на представите и обогатяването на познанието за труда, научни

схващания, разгърнати в класическата теория и други по-големи теоретични

направления;

- Да се изследват в контекста на еволюцията на труда, чрез методите и

средствата на логическия и критическия анализ, по-нови теоретични концепции,

при което да се систематизират съвременни направления на трансформации на

труда в периода на „нова“ и прехода от нея към „дигитална“ икономика;

- Да се анализират и обобщят, чрез средствата и методите на емпиричния

дескриптивен и сравнителния анализ, отразени ефекти от изведените

трансформации в труда върху специфични структурни разрези и показатели на

заетостта и работната сила в България и Европейския съюз;

- Да се систематизират ключови особености на труда на последния етап от

развитието му и да се предвидят основни техни бъдещи проекции на основата на

интерпретиране и анализ на теоретични схващания от последните години, както

и чрез прилагане на средства и методи на иконометричния анализ.

Обект на дисертационното изследване е еволюцията на труда, протичаща в

корелация с по-големи, системни изменения и трансформации в основни качествени

характеристики на труда, в мястото и ролята на човека в икономическите дейности.

8

Предмет на изследването са поетапното развитие и главните направления на

трансформиране на труда, на видовете труд, функциите и ролята на човека в

производството, имплементирани в утвърдени научни концепции, отразените им ефекти

върху основни структурни показатели на заетостта и работната сила.

В настоящия дисертационен труд се търси потвърждение на изследователската

теза, че еволюцията на труда е сложен, обективен, комплексно предпоставен процес,

който се разгръща постъпателно, корелира със системни промени в основни качествени

характеристики на труда и с усложняване на труда, усъвършенстване на съществуващите

и развитие на нови теоретични концепции за труда.

2. Ограничения на изследването

Тематичната област на дисертационния труд е изключително широка, наситена с

многопластови и многоаспектни, взаимообвързани, сложни проблеми на труда. Това

създаде възможност и наложи да бъдат избрани предварително основен фокус и опорни

пунктове, също и определени подходи на анализа. Изследването е съсредоточено върху

извършване на теоретичен анализ и в по-ограничена степен на емпиричен анализ, при

прилагане на историческия и логическия подход. В дисертационния труд се анализират

основни качествени и отделни количествени характеристики на труда и отразяващи ги

показатели на макроравнище.

Предвид на твърде широкия обхват на отделни важни компоненти на анализа в

рамките на избраната и изследвана проблематика, са въведени определени ограничения

на извършеното изследване. Те се отнасят по-конкретно до:

1. При поставянето на един от основните опорни пунктове върху еволюцията

и качествените характеристики на труда, встрани от фокуса на изследването остават

редица количествени характеристики на фактора труд - като например броят на хората,

които имат възможност и желание да вземат участие в трудов процес, съобразяването на

решението им за полагане на труд със законово определената продължителност на

работното време, интензивността на труда и др. Те биха отклонили изследването в друга

посока, различна от основната му цел и по-конкретни задачи.

2. Във връзка с прилагането предимно на общоикономическите подходи и

основи на анализа извън извършеното изследване остават редица други важни проблеми

на труда, голяма част от които са в микроаспект. Сред тях са например проблемите на

производителността и организацията на труда в предприятията, в т.ч. формите на

9

коопериране на труда, организацията на работното място, подборът, оценката и

разпределението на персонала по звена в предприятието и повишаването на

квалификацията му, условията на труд и почивка на работниците, нормирането и

заплащането на труда, мотивацията, допълнителното материално и моралното

стимулиране на работниците и служителите и др. Поради изяснения вече основен фокус,

твърде широкия обхват на по-конкретни проблеми, приложените общи и

макроикономически индикатори и подходи, а и предвид на ограничението за определен

обем на дисертационното изследване, извън него остава също законовото

регламентиране на трудовите и на други непосредствено свързани с тях отношения

между работниците и работодателите – които се уреждат у нас в Кодекса на труда. В тези

направления могат да се съсредоточат някои от бъдещите търсения и изследвания на

автора на дисертационното изследване.

3. В трета глава се извършва теоретико-емпиричен анализ, при което се

прилагат и методи и средства на емпиричния анализ (включително на дескриптивния,

сравнителния и иконометричния анализ) за извеждане на новите тенденции в развитието

на труда и проявлението в реалността на отразени ефекти от тях в България и

Европейския съюз като цяло. Сравнението между България и отделни или обособени по

различен признак групи от европейски страни, остава извън целите на настоящето

изследване и може да оформи друга самостоятелна област на изследователска работа на

автора в перспектива.

4. В емпиричния анализ в трета глава се отдава преимущество на определена

съвкупност от структурни показатели на работната сила и на заетостта в България и ЕС.

Съобразено с откроеното последователно усложняване на труда, като подходящи за

целите на настоящето изследване се анализират промените в: образователната структура

на работната сила и заетостта, в разреза на хората и заетите с основно, средно и висше

образование, със завършено висше образование в степен „бакалавър“, „магистър“ и

„доктор“; възрастовата структура и структурата по пол на заетите и работната сила, при

което внимание се отделя и на младежката заетост. Динамиката на тези показатели е

представена от автора в таблици, графики и диаграми, в сравнителен план за България и

за средното им равнище в ЕС. Извън основния фокус на изследването остават други

показатели и количествени характеристики, включително отнасящи се например до

човешкия капитал, чието развитие и динамика през последните години би трябвало

според нас да са обект на други задълбочени самостоятелни анализи.

10

5. При цитирането на статистическа информация в текста на изложението и

в извършения в трета глава емпиричен дескриптивен анализ се използват официални

статистически данни, предоставени от НСИ, Евростат, Световната банка. Предвид

наличността на данните и стремежа преобладаващата част от изследваните показатели

да са за еднакъв по продължителност период, в по-голямата част на изследването е

обхванат и анализиран периодът 2006-2017 г. Това осигурява съпоставимост на

приложената статистическа информация и на изводите от извършения анализ на

динамиката на изследваните показатели. Същевременно избраният период предоставя

възможности да се отчетат промените и влошаването в някои от изследваните

показатели, настъпили под влияние на икономическата криза от 2008-2009 г.,

постъпателното им и вече по-трайно подобряване след нейното преодоляване и във

времевия хоризонт до 2017 г. (последната отчетена година).

6. Приложените и подложени на анализ в трета глава данни за брутната и

нетната месечна работна заплата на наетите лица в България според степента на

образованието им се отнасят само до 2014 г., предвид на последната година на

наличността им в базата данни на НСИ. Тази информация се публикува от НСИ

съобразно провежданото от нея веднъж на всеки четири години изследване на

възнагражденията и разходите на труд на наетите лица у нас, което е отбелязано в текста

на съответното място.

7. В трета глава логическият и дескриптивният анализ се допълват с

иконометричен анализ, приложен за разработване на краткосрочни прогнози на

динамиката на относителния дял на заетите с висше образование на възраст 20-64 г.,

поотделно за България и ЕС като цяло, за следващите три години (2018-2020 г.). В

основата на избора на прогнозирания показател са разкритите промени в характера и

изискванията към труда на съвременния етап, очакването за поява на нови професии и

развитие на нови дейности, които засягат и в близко бъдеще ще се отразят в най-голяма

степен върху заетостта на младите хора, особено на тези с по-висока степен на

образование. Като изходна база в прогнозата за България са използвани годишни данни

на Евростат за периода 2000-2017 г., а в прогнозата за ЕС - данни за периода 2005-2017

г. поради ограничената наличност на данните в базата на Евростат.

8. В областта на научните концепции и при синтезиране на основни

характеристики на труда и ролята на човека се прилагат предимно икономическият,

отчасти дейностният и отделни елементи на социологическия подход. В този контекст

авторът възприема и се съобразява с определен базисен терминологичен фундамент,

11

който отразява общоприети, научно обосновани схващания за труда, работната сила,

заетостта, човешкия капитал. Те са представени обобщено в увода към дисертационното

изследване, на основата на систематизиране на възгледите на български и чуждестранни

изследователи.

3. Научноизследователски методи

В разработването на дисертационния труд са използвани следните основни

изследователски подходи:

- теоретичен подход за изследване и критичен анализ на научни схващания и

концепции през призмата на трансформациите в труда, за периодизация и

систематизиране на основните характеристики на обобщени етапи в еволюцията на

труда, отразяващи се върху мястото и ролята на човека в икономическите дейности;

- теоретико-емпиричен подход за изследване на отражението и ефектите от

промените в труда на съвременния етап върху основни структурни показатели на

заетостта и работната сила в България и Европейския съюз.

В изследването се прилагат също историческият и логическият подход, в

съответствие с които е извършено структурирането му и анализът се разгръща в

логическа и хронологична последователност в трите глави на изложението.

За реализиране на целите на дисертационния труд и последователно изпълнение

на изследователските задачи се използва система от разнообразни общоприети методи и

средства на анализ, сред които:

- принципите и средствата на икономическия анализ и синтез, на дедуктивния и

на индуктивния метод. В съответствие с принципите на анализа и дедуктивния метод от

извършеното в първа и втора глава извеждане на общите тенденции в теоретичните

аспекти и подходи се преминава към особеностите на проявлението им в реалността и

към емпиричния анализ в трета глава. Прилагането на индуктивния метод, в комбинация

с емпиричните методи и подходи, позволява да се изведат общите принципи, да се

направят изводи и обобщения по отделните теоретични и емпирични части на

изследването;

- принципа на кумулативност – за обогатяване на еволюционното развитие на

теоретичните концепции за труда с нови схващания и емпирика;

12

- принципите, методите и средствата на сравнителния анализ – за разкриване на

особеностите и извършване на сравнения по представените показатели и индикатори,

отнасящи се до заетостта и работната сила в България и в Европейския съюз;

- методите и средствата на емпиричния дескриптивен анализ – за установяване на

по-важните последици и отразени ефекти от измененията в труда върху подбрана

съвкупност от структурни показатели. Илюстрирането на измененията на показателите

чрез приложени таблици със статистически данни, оформени от автора графики и

диаграми, позволява да се очертаят по-ясно и онагледят развиващите се тенденции в

динамиката им;

- определени методи и средства на иконометричния анализ, чрез прилагането на

които се разработват краткосрочни прогнози за предстоящото изменение на определен

структурен показател, отнасящ се до заетата работна сила в България и ЕС.

II. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Структура на дисертационния труд

Дисертационният труд е в обем от 259 страници и се състои от увод, изложение в

три глави, заключение и списък с използваната литература. В изложението са включени

13 таблици и 16 фигури (графики и диаграми). Списъкът с използваната литература

съдържа общо 339 източника на български, руски, английски и немски език (206 на

кирилица и 133 на латиница), сред които научни публикации като монографии, студии и

статии, издадени от български и чуждестранни автори, на български, руски, английски и

немски език, нормативни документи на национални, европейски и глобални

международни институции, официални източници на статистическа информация (като

НСИ, Евростат и Световната банка) и др.

2. Съдържание на дисертационния труд

УВОД .................................................................................................................. 4

ПЪРВА ГЛАВА:

13

РАЗВИТИЕТО НА ТРУДА: ИКОНОМИЧЕСКИ

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТИ И БАЗИСНИ ТЕОРЕТИЧНИ

КОНЦЕПЦИИ ..................................................................................................

25

1. Периодизация на развитието на икономиката и труда ...................... 26

2. Ранни и класически теории и схващания за труда ............................. 61

3. Теории за предлагането и търсенето на труд ......................................

4. Изводи и обобщения……………………………………………………

77

87

ВТОРА ГЛАВА:

СЪВРЕМЕННИ ТЕОРЕТИЧНИ КОНЦЕПЦИИ, ФОРМИ И

ПРИЛОЖЕНИЯ НА ТРУДА ..........................................................................

91

1. Нови икономически реалности и модерни форми и проявления на

труда .........................................................................................................

92

2. Сравнителни характеристики на “старата” и “новата” икономика и

промените в труда ...................................................................................

112

3. От фактора труд към човешкия капитал ...............................................

4. Изводи и обобщения…………………………………………………….

132

145

ТРЕТА ГЛАВА:

СТРУКТУРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ТРУДА И ЗАЕТОСТТА В

БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ .......................................................

151

1. Структурни индикатори и характеристики на заетата работна сила в

България и ЕС ...........................................................................................

152

1.1. Промени в образователната структура на работната сила и

заетите в България и ЕС ...........................................................................

154

1.2. Промени във възрастовата структура на заетите и работната

сила в България и ЕС ................................................................................

172

1.3. Промени в структурата по пол на заетите и работната сила в

България и ЕС ..........................................................................................

181

2. Реални тенденции и актуални концепции за развитието на труда

....................................................................................................................

188

14

3. Краткосрочни прогнози и перспективи на заетостта в България и ЕС

....................................................................................................................

4. Изводи и обобщения…………………………………………………....

210

219

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ................................................................................................. 226

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ...................................................................... 243

III. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Дисертационният труд се състои от увод, три глави, заключение и използвана

литература.

УВОД

В увода на дисертационния труд е обоснована актуалността на изследваната

проблематика, определени са обектът и предметът на изследването, формулирани са

основната цел и по-конкретните задачи, дефинирана е изследователската теза. Отделено

е място и са представени използваните научноизследователски подходи и методи,

изведени са по-съществените ограничения на анализа.

ПЪРВА ГЛАВА: Развитието на труда: икономически предопределености и

базисни теоретични концепции

В първа глава основният фокус на изследването е поставен върху извършване на

класификация на обобщени етапи в еволюцията на труда, подчинена на съставен и

приложен от автора комплексен критерий, систематизиране на по-важни особености на

труда във всеки отделен етап, оформяне на ранни базови познания за труда във водещи

теоретични направления и школи.

Отправно значение за извършения анализ се отдава на извършеното още в първа

точка на тази глава класифициране на големи етапи в еволюцията на труда,

систематизиране на техните особености, привеждане на научни доказателства за тяхното

обособяване. Още в началото е издигната тезата, че развитието на труда преминава през

пет обобщени етапа, в обхвата на целия период от древността до последните години

(2017-2018 г.), в рамките на всеки от които се извършват кардинални изменения или

15

трансформации в основните му характеристики. Тези етапи се обособяват на основата на

самостоятелно разработен и приложен специфичен комплексен критерий, който се

състои от няколко ключови компонента с решаващо значение. В рамките на

конструирания критерий се отчитат ключовата роля и значение на съответния

господстващ тип икономика, корелиращ с извършвани технически и технологични

скокове/революции, в който преобладават специфични видове, дейности, функции,

сфери на приложение на човешкия труд.

Съвкупността от елементите на въведения критерий са тясно взаимообвързани,

но преди всичко особеностите и отраженията на всяка технологическа революция върху

функциониращия капитал рефлектират и върху качествените характеристики на труда,

бележат прехода от един към следващ етап в развитието му. На тяхна основа се разкрива

още по-ясно необходимостта от разграничаване и условно обособяване на общо пет

етапа, които намират синтезиран израз и се специфицират като:

- Етап на ръчния труд;

- Етап на машинно-ръчния труд;

- Етап на автоматизирания труд;

- Етап на комплексно автоматизирания труд;

- Етап на роботизирания и дигитализирания труд и на изкуствения интелект.

Всеки отделен етап от еволюцията на труда е подложен на по-детайлно

систематизиране и разкриване на особеностите му, при което се акцентира върху

системните промени в развиващите се нови и в постепенно налагащите се

преобладаващи видове труд, в изменящите се роля и изпълнявани главни функции на

човека при взаимодействието му с другите елементи на системата от производствени

фактори. Тези особености се анализират по-подробно и многопластово в текста и са

обобщени в таблица, която систематизира по-конкретните характеристики на всеки

отделен етап, обхваща според компонентите на конструирания критерий специфичния

им период и продължителност, преобладаващи видове труд, трудови дейности и

функции, технологични революции и тип икономика (вж. табл. 1). Приложеният

комплексен подход при специфицирането на етапите позволи да се достигне до важния

извод, че успоредно с развитието на икономиката, на човека и на цялото общество се

развиват, разместват и усложняват прилаганите видове труд, видоизменят се, в известна

степен се ограничават, но също се усложняват изпълняваните от човека трудови

функции. В извършеното обобщение обособените етапи се специфицират например

посредством следните видове труд:

16

- Първият етап (до края на 18 век) е най-тясно свързан с приложението на

ръчен труд, на непосредствен труд, подвластен на природата, на предимно физически

труд и усилия, отличава се с мултифункционален и принудителен характер на труда;

- Във втория етап (от края на 18 век и началото на 19 век до края на 19 век)

се преминава към машинно-ръчен труд, става необходимо прилагането на по-малко

физически труд и повече умствен труд, осъществява се преход от непосредствен към

косвен труд и участие на човека;

- Третият етап (от края на 19 век до 70-те години на 20 век) се характеризира

с прилагане на комплексно механизиран и автоматизиран труд, с още повече косвен труд,

както и умствен труд, с преход към творчески, интелектуален труд;

- В четвъртия етап (от 70-те години на 20 век до края на 20 век) се преминава

към комплексно автоматизиран труд, необходимостта от косвен и умствен труд става

още по-голяма, значението и приложението на творческия, интелектуален труд

нарастват;

- В рамките на започналия от началото на 21 век и все още неприключил

пети етап се осъществява преход към роботизиран труд, изисква се още повече умствен,

интелектуален труд, който придобива многоспектърен характер, нараства

взаимосвързаността и се задълбочава сътрудничеството човек-машина/робот, поставя се

началото на преход към дигитален труд, а с това и към гъвкав и креативен труд, труд с

по-големи адаптивни способности, професионални знания и умения.

17

Таблица 1.

Етапи в развитието на труда от древността до 2017-2018 г.*

Етапи Период и

продължигел

ност

Видове труд Трудови функции

и дейности

Тип икономика и основна

сфера на приложение на

труда

Особености и технологични

революции

Първи

етап

до края на 18

век

- ръчен труд;

- непосредствен

труд, подвластен

на природата;

- предимно

физически труд и

усилия;

-

мултифункционал

ен и принудителен

характер на труда

- човекът изпълнява

всички функции,

вкл. енергетични и

технологични

- традиционна, натурална

икономика;

- едносекторно стопанство;

- зараждане и развитие на

двусекторно стопанство;

- основни сфери на

приложение на труда –

скотовъдство и земеделие

- тясна обвързаност на човека и

трудовата му дейност с природата;

- елементарни сечива и

инструменти;

- липса и по-късно поява на първи

машини;

- манифактура;

- поява на разделение на труда

Втори

етап

от края на 18

век и началото

на 19 век до

края на 19 век

- машинно-ръчен

труд;

- по-малко

физически труд;

- повече умствен

труд;

- преход от

непосредствен

към косвен труд и

участие на човека

- свързани с

обикновена

механизация;

- по-малко функции

– прехвърляне на

част от

изпълнителските

функции към

машините;

- частично

освобождаване от

енергетични и

технологични

функции, но при

- зараждане на индустриална

икономика и общество;

- основна сфера на

приложение на труда –

отначало селското

стопанство и впоследствие

индустрията

- първа индустриална революция;

- изобретяване и по-масово

въвеждане на машини в

производството;

- преход от аграрно към

индустриално производство и

общество;

- по-големи производствени

единици, преход към фабрично

производство;

- повишаване на

производителността на труда;

- ускоряване на икономическия

растеж;

18

тясна свързаност с

машините;

- нова функция по

наблюдение и

контрол – човекът

като оператор

- повишаване на жизнения

стандарт;

- възникване на безработица;

- образуване на синдикати и

организации на работодателите

Трети

етап

от края на 19

век до 70-те

години на 20

век

- комплексно

механизиран и

автоматизиран

труд;

- повече косвен

труд;

- повече умствен

труд;

- преход към

творчески,

интелектуален

труд

- свързани с

комплексна

механизация и

преход към

обикновена

автоматизация;

- прехвърляне на

повече функции

върху автоматите;

- наблюдение и

регулиране на

производствения

процес;

- нови функции по

настройка,

поддържане и

управление на

автоматите;

- освобождаване на

човека от физически

и рутинни умствени

задачи и дейности;

- повече

интелектуални

функции, задачи и

дейности;

- развитие и по-висш етап на

индустриална икономика и

общество;

- основна сфера на

приложение на труда –

индустрията, в която се

развиват нови отрасли

- втора индустриална или научно-

техническа революция;

- въвеждане на комплексна

механизация и преход към

обикновена автоматизация;

- конвейерно производство;

- масово производство и масово

потребление;

- модернизиране на техниката;

- нови технологии;

- нови индустриални отрасли и

продукти;

- ускоряване на икономическия

растеж;

- повишаване на жизнения

стандарт;

- по-голямо значение на

образованието

19

- част от дейностите

по обслужване и

управление се

осъществяват без

участие на човека

Четвърт

и етап

от 70-те

години на 20

век до края на

20 век

- комплексно

автоматизиран

труд;

- повече косвен

труд;

- повече умствен

труд;

- повече

творчески,

интелектуален

труд

- свързани с

комплексна

автоматизация;

- прехвърляне на

още повече

функции върху

автоматите;

- повече

интелектуални

функции, задачи и

дейности;

- повече от

дейностите по

обслужване и

управление се

осъществяват без

участие на човека

- зрял етап на индустриална

икономика и начало на

развитие на „обслужваща“

икономика – с нарастващ дял

на сектора на услугите;

- възникване на „нова

икономика“ или „икономика

на знанието“;

- основна сфера на

приложение на труда –

отначало индустрията с

акцент върху нови отрасли,

впоследствие започва

изместване към сектора на

услугите

- трета индустриална революция;

- скок в автоматизацията – преход

към комплексна автоматизация;

- цялостно автоматизиране на

процесите в даден производствен

цикъл;

- създаване на управляващи

машини/автомати;

- изобретяване и използване на

електронно-изчислителна техника;

- компютърен чип;

- усъвършенстване на

електрониката;

- развитие на ИКТ и интернет;

- нови материали;

- нови сфери и отрасли;

- разрастване на външната

търговия и ПЧИ;

- регионална интеграция и

глобализация;

- развитие на човешки капитал и

по-високи изисквания към

образователното равнище

Пети

етап

от началото на

21 век

- роботизиран

труд;

- още повече

умствен,

- свързани с

роботизация;

- предимно

креативни и

- по-висш етап в развитието

на „обслужваща“ икономика

- с водещ дял на сектора на

услугите;

- четвърта индустриална

революция;

- роботизация;

20

интелектуален

труд;

- многоспектърен

труд;

- труд при по-

голяма

взаимосвързаност

и сътрудничество

човек-

машина/робот;

- гъвкав и

креативен труд;

- дигитален труд;

- труд с по-голяма

адаптивност

управленски

функции;

- прехвърляне на

допълнителни

функции върху

роботите;

- повече

интелектуални

функции, задачи и

дейности;

- все повече

дейности по

обслужване и

управление се

осъществяват без

участие на човека

- „цифрова“ икономика,

начало на преход към

„дигитална“ икономика или

„икономика на

платформите“;

- основна сфера на

приложение на труда –

секторът на услугите

- автономни самоуправляващи се

машини;

- дигитализация на икономиката и

обществото;

- изкуствен интелект;

- „големи данни“ като ключов

ресурс на цифровата икономика;

- дигитални платформи;

- дигитални валути;

- сфера на услугите с водещи

дейности в областта на ИКТ;

- генно инженерство – геномика;

- биотехнологии;

- рециклиращи технологии и

възобновяема енергия;

- повишаване на

производителността на труда;

- нови професии;

- нови по-високи изисквания към

образователното равнище,

уменията, дигиталната култура;

- задълбочаване на процесите на

интеграция и глобализация

*Източник: Систематизация на автора.

21

В резултат от многоспектърния анализ на всеки от обособените етапи се достига

до извода, че еволюцията на труда обхваща постепенни, отначало по-забавени и

впоследствие по-ускорени, кардинални и необратими изменения във всички основни

негови характеристики и преди всичко в преобладаващите специфични видове, водещи

функции, основни сфери на приложение на човешкия труд. При това се подчертава, че

процесът на развитие на труда е неотделим от осъществяващите се постъпателно по-

значителни изменения в цялостната система от производствени фактори. Той е

индуциран и протича успоредно с променящите се роля, връзки и взаимодействия на

човека с останалите производствени фактори, предимно с функциониращия физически

капитал, настъпващи под въздействие на техническите и технологични

скокове/революции и изпъкващи ясно в особеностите и при прехода от един към друг

тип икономика. В този смисъл се откроява, че еволюцията на труда е сложен, комплексно

предпоставен процес.

В следващите части на първа глава теоретичното изследване се съсредоточава

върху развитието на познанието за труда с акцент върху по-ранни и обособени по-големи

научни школи и теоретични направления.

Във втора точка специфичен фокус е поставен върху основни по-ранни

теоретични концепции, принципи и подходи при изследване на труда. По-конкретно се

разглеждат развитието на представите за труда още в древността, възгледите на някои

представители на класическата школа. Подчертават се оформянето и значението на

основни виждания от древността за разделението на труда и физическия труд, асоцииран

с робството, както и трансформацията във възприятието за ролята на труда, която

настъпва с появата на християнството. Интерпретират се и се подлагат на по-подробен и

задълбочен анализ по-развити, но все още несистематизирани схващания на отделни

представители на класическата школа - като А. Смит, Д. Рикардо, Ж.-Б. Сей, Дж. Ст.

Мил, К. Маркс и др. Анализът им показа, че много от тези по-ранни възгледи са

своеобразни, в съвременността една част от въведените и обяснени термини са

подменени с нови, друга част са доказали непреходния си характер, застъпваните

схващания са изцяло отхвърлени или усъвършенствани. Голяма част от тях се подлагат

на критичен или на конструктивен анализ от редица известни изследователи като П.

Самуелсън, Франко Модилиани, Морис Але, Джеймс Бюканън, Джеймс Тобин, Ян

Тинберген, П. Дохърти, Теодор Шулц и др. Но извършеният в тази част анализ позволи

да бъдат изведени като по-важни проблемите за същността на труда, разделението на

труда, цената на труда и работната заплата, възприемането или отхвърлянето на

22

разбирането за труда или работната сила като стока, производителността на труда,

механизмите на формиране на работната заплата и др. Достигна се до обобщението, че в

представите на класическата теория за видовете труд и ролята на труда те вече са

неразривно свързани с използваните в производството видове капитал и в частност с

основния капитал. Това обобщение може да се тълкува като научен аргумент и да се

приведе в подкрепа на включването на някои процеси като компоненти на въведения и

приложен критерий за съставената класификация на етапи в еволюцията на труда.

В трета точка теоретичният анализ продължава с развитието на познанието за

труда в някои по-големи научни школи, в които има застъпени схващания относно

предлагането и търсенето на труд, цената на труда, заетостта и безработицата, върху

които оказват влияние промените в качествените характеристики на труда. При

акцентиране върху специфичните им опорни пунктове и своеобразни разбирания по тези

проблеми, на по-обобщен анализ се подлагат класическата и неокласическата,

марксистката, кейнсианската, монетаристката и институционалната теория, както и

неокласическият синтез. Основните им представи за труда са систематизирани на базата

на по-важните възгледи на известни изследователи като например Алфред Маршал,

Артър Пигу, Джон Стюърт Мил, Дж. М. Кейнс, Торнстейн Веблен, Джон Кенет

Гълбрайт, Милтън Фридман, П. Самуелсън и др. Направен е изводът, че в

интерпретираните тук по-известни теории се допълват, обогатяват и усъвършенстват

познанията за труда и работната сила в двата взаимно свързани аспекта – с

микроикономическа и макроикономическа насоченост. В микроикономически план се

разработват преди всичко проблемите на търсенето и предлагането на труд на

индивидуално равнище, ролята, предпоставките и тенденциите във формирането и

изменението на цената на труда – работната заплата. В макроикономически аспект се

акцентира върху въпроси, отнасящи се в по-голяма степен до заетостта, разновидностите

и причините за образуване на безработица, и във връзка с тях се обосновава наличието

или липсата на необходимост от държавно регулиране на пазарите на стоки и на ресурси,

включително пазара на труд.

ВТОРА ГЛАВА: Съвременни теоретични концепции, форми и приложения

на труда

Основните опорни пунктове на изследването във втора глава се свеждат до

интерпретиране и анализ на по-нови теоретични схващания, систематизиране на тяхна

23

основа на съвкупност от по-съществени изменения в труда, настъпващи под влияние на

формирането на „нова“ икономика, изобретяването и все по-широкото използване на

информационно-комуникационните технологии, задълбочаването на процеса на

глобализация, т.е. в рамките на обособения четвърти и при прехода към петия етап от

еволюцията на труда.

В първа точка се подлагат на анализ научни схващания и концепции, които се

разработват след втората половина и към края на 20 век, когато се обособява четвъртият

етап и започват да се очертават признаци на преход към пети етап в развитието на труда,

видоизменят се важни качествени характеристики на труда. Тук се разглеждат по-

детайлно и задълбочено концепциите за „икономика на знанието“ (П. Дракър),

„постиндустриално общество“ (Д. Бел), „цифрова икономика“ (Д. Тапскот), „мрежово

общество“ (М. Кастелс), „трета вълна“ (А. Тофлър), „информационна икономика“ и др.,

както и възгледите на Дж. Стиглиц, Ян Бринкли, С. Дятлов, Кр. Кодагон, Ф. Абади и Ф.

Биаджи, Б. Фрей и М. Озбърн, Д. Аутор и Д. Дорн, Михаел Шмидт, Флориан Шмидт,

Урсула Хюс и др. По отделни проблеми се застъпват и схващания на широк кръг от

български изследователи – като Г. Евгениев, Л. Дулевски, М. Атанасова, Г. Шопов, К.

Владимирова, Й. Василев, З. Млазенова, Н. Николова, С. Тодорова, Св. Тошкова, К.

Бекярова, Св. Джурова и др. Паралелно с равитието на представите им за друг, нов тип

икономика, се разкриват причините за оформянето й, основните й проявления и

особености. Към тях се отнасят и все по-ясно изпъкващото ограничаване на прякото

участие на човека в производството, нарастващата технологизация и изместването на

фокуса върху науката, информацията и знанията. Те се свързват с протичането на трета

индустриална революция, отличаваща се със значим скок в автоматизацията и преход

към комплексна автоматизация, към цялостно автоматизиране на процесите в даден

производствен цикъл, създаване на управляващи машини/автомати, с изобретяването и

използването на електронно-изчислителната техника и на компютърния чип, развитието

на ИКТ и интернет. Всичко това индуцира преобразувания в част от характеристиките

на труда, поставяне на различни и по-високи изисквания към все по-широко прилагания

умствен труд, към уменията, интелектуалните способности, степента на образование и

квалификация на хората. Анализът на тези сравнително нови теоретични концепции и

модели позволи да се изведе връзката между промените в труда и задълбочаващите се

процеси на интернационализация на производството и икономическа глобализация, при

които се ускорява движението на хора и работна сила, усилва се международната

24

мобилност на трудовите ресурси и с това се оказва въздействие върху трудовите пазари

едновременно на национално, регионално и световно равнище.

На основата на извършения теоретичен анализ се систематизират основни

направления на настъпващи през последните години на 20 век промени в

преобладаващите видове труд и в характера на труда, които обхващат:

1.) Ясно изразено нарастване на относителния дял на прилагания умствен

труд, който става все по-сложен; по-често проявяваща се необходимост и изискване за

изпълнението на възложените трудови функции да е придобита повече от една

професионална квалификация, заетите да притежават знания и умения за извършване на

повече взаимно свързани и допълващи се операции и дейности.

2.) Открояване и увеличаване на степента на самостоятелност при

реализиране на заетостта, относително увеличение на приложението на индивидуалния

труд, съобразено с което резултатите от дейността на човека се отчитат индивидуално,

заплащането на труда му се определя също все по-често на индивидуална основа.

3.) Настъпване на промени и разнообразяване в известна степен на изпълняваните

действия - за разлика от преди по-широко разпространените дейности с еднообразен,

монотонен характер, т.е. на мястото на рутинния труд, става все по-необходим и се търси

в по-голяма степен творческият труд – с по-висока степен на участие на интелекта на

човека, на неговите способности за намиране на нови решения в областта на приложение

на труда му.

4.) При отчитане на по-интензивното обновяване на използваните техника и

технологии, особено в експанзивно развиващата се сфера на услугите, за сметка на

универсалния напоследък нараства делът на специализирания труд. Това поставя още

едно ново ударение и извежда на преден план ролята на по-високата степен на

образование на трудовите ресурси.

Направените изводи и обобщения се допълват с открояването и на други промени

в характеристиките на труда след извършеното във втора точка разноаспектно сравнение

между базови особености и индикатори на „старата“ индустриална и на „новата“

информационна икономика. Вследствие на този анализ е подчертана отново растящата

необходимост от промяна в степента на образование и в квалификацията на работната

сила, която разработва и произвежда нови продукти, техника и технологии, прилага

труда си при управлението и обслужването на нови елементи на физическия капитал.

Като отражение на развиващите се процеси се набляга върху съществената разлика в

значението на преимуществените разновидности на инфраструктурата в двата типа

25

икономика. Достига се до извода, че на мястото на водещата преди роля на

производствената, техническата и транспортната инфраструктура, все по-голямо

значение придобиват елементите на социалната инфраструктура – образование, наука,

здравеопазване и др., на съобщителната и особено на информационната инфраструктура.

Наред с това е изведена тенденцията в организацията на дейността на предприятията да

се създава максимална гъвкавост с цел оптимизиране на разходите и постигане на

максимален ефект от използването на човешкия капитал. Освен промените, които

намират израз в ограничаване на управленските структури, премахване или свиване на

някои длъжности, трансформация на трудовите характеристики, все по-масово навлизат

гъвкавите форми на заетост като непълно или плаващо работно време, работа от къщи

(“telecommuting”) и др., в най-общ план нарастват организационната, числената и

функционалната гъвкавост.

В контекста на обобщените промени в труда се открояват и корелиращи с тях

особености на прилаганите системи на заплащане на труда, както и преимущественото

значение на образованието за размера на възнаграждението. Подчертава се, че с

усложняването на ролята и функциите на човека назрява необходимостта от внасяне на

промени в по-масово прилаганите системи на заплащане на труда, в стимулирането на

хората за постигане на по-високо качество на изпълняваните задачи, с което се създава

тласък в разработването и въвеждането на по-адекватни комбинирани системи на

заплащане. В тях акцентът ще се поставя все повече върху различни форми на

допълнително възнаграждение, което може да се предоставя в пари или в натура,

немонетарните стимули и по-специално тези, които акцентират върху признанието на

личните постижения, обществения престиж, възможностите за кариерно развитие и

израстване.

Като обобщение от изследването на научните концепции след средата и към края

на 20 век се налага изводът, че в предходните два етапа умственият труд изтласква във

все по-голяма степен физическия, но те двата остават тясно свързани с функциониращия

и господстващ в икономиката физически капитал (производствените машини и

съоръжения). В рамките на четвъртия етап в еволюцията на труда, т.е. в условията на

„новата“ икономика, се развиват все повече сфери и дейности, в които човекът със своите

знания и умения заема вече преимуществено място и значение, придобива и има

решаващ принос за резултатите от икономическата си дейност. Към това предразполага

експанзивното развитие на дейностите от сферата на услугите (нематериалното

производство), в които се ползват нови интелектуални, комуникационни и

26

информационни технологии и са необходими в несравнимо по-ограничена степен от

преди типичните производствени машини и съоръжения. Променят се доминиращите

фактори на производството, необходимите и използвани в процеса на производството

(насочено вече предимно към услуги) форми на капитала. Като резултат от това нараства

неимоверно, но и се видоизменя и ролята на човека в икономическите процеси. Очертава

се преход от преимуществено застъпваните в предходните етапи количествени

изменения във водещите производствени фактори, обуславящи екстензивен тип на

растежа на производствените резултати, към качествените характеристики на

прилаганите в икономическата дейност форми на капитала. Те предпоставят

модернизиране и усъвършенстване, а с това и повишаване на производителността на

физическия капитал, но успоредно с това и нарастваща необходимост от вложения

(инвестиции) в човека, трансформиращи го в друг, нов фактор - човешки капитал. Заедно

с това нараства производителността на човешкия труд, изпъква ориентацията към

повишаваща се роля и преимуществено проявление на интензивния тип на икономически

растеж.

Именно в този контекст в трета точка се разглеждат и някои проблеми, отнасящи

се до човешкия и социалния капитал. В тази част на анализа систематизираните промени

и нови характеристики на труда се обвързват не само с признаците на човешкия и на

социалния капитал, но и с техния нарастващ принос в резултатите от производството на

микро- и на макроравнище. В тази връзка се открояват и обобщават възгледи на известни

изследователи като Р. Солоу, Т. Суен, Гр. Менкю, Д. Роумър, Д. Уейл, П. Роумър, Г.

Бекер, С. Петерман, П. Уайтли, П. Бурдийо и др. Те подчертават вече назрялата

необходимост от обособяване на човешкия капитал като самостоятелен фактор, който

обхваща определени качествени характеристики и резултатите от новото развитие на

фактора труд. Като отражение на това те включват човешкия капитал като отделна

променлива в теоретичните и емпиричните си модели, във връзка с което се поставя още

един друг акцент – върху извеждането и прилагането на система от показатели за

количествено измерване на достигнатото състояние и на приноса на човешкия капитал.

Като резултат моделите се усложняват и разширяват като се преобразуват от

двуфакторни в многофакторни, а емпиричните им параметри позволяват да се изведе по-

голямата роля на човешкия капитал, измерена чрез съвкупност от показатели, в

сравнение с тази на традиционния фактор труд. Тези авторови оценки на изследваните

схващания и модели се поставят и в основата на извода, че в тях се постига съществен

напредък, от една страна, в разбирането за човешкия капитал като отделен фактор на

27

производството, и от друга страна – в разработването на методологически

инструментариум за измерване на конкретния принос на човешкия капитал в съвкупното

производство.

Определено място в тази част на анализа се отделя и на социалния капитал, на

постепенно нарастващата необходимост от отчитане на принадлежността на

икономическите субекти (хората) към определена социална среда и обкръжение.

Изразява се мнение, че социалният капитал започва образуването си и изпъква още в

традиционното общество и икономика, защото ролята на човека като икономически

субект се определяла тогава предимно от отношенията му в семейството и рода. В

настоящето все повече хора се включват и прекарват голяма част от времето си в

определени социални групи, под влияние именно на които се формира до голяма степен

и икономическото им поведение. В тази връзка се обобщава ролята на социални мрежи

от два типа – базиращи се на „силни“ или на „слаби“ връзки. Същевременно се извеждат

различия между социалния капитал, от една страна, и човешкия и физическия капитал,

от друга страна, по отношение на създаването и последиците от приложението им.

Подчертава се, че отчитането на ролята на социалния капитал в съвременността се налага

като необходимо особено по отношение на търсенето и намирането на работа, т.е. във

връзка с възможностите за увеличаване на заетостта и за намаляване на безработицата.

Обвързано с това се очертават и спецификата и ролята на формалния и на неформалния

социален капитал.

ТРЕТА ГЛАВА: Структурни особености на труда и заетостта в България и

Европейския съюз

В трета глава основно ударение се поставя върху извеждане на ефекти от

трансформациите в труда върху динамиката на основни структурни показатели на

работната сила и заетостта в България и Европейския съюз, специфициране на петия етап

от еволюцията на труда при открояване и на очакваните бъдещи тенденции чрез

теоретичен анализ и иконометрично краткосрочно прогнозиране на динамиката на

относителния дял на заетите с висше образование в България и Европейския съюз.

В първа точка се изследват и разкриват проявленията на отразени ефекти от

промените в характеристиките на труда върху динамиката на някои структурни

индикатори и показатели на заетостта и работната сила в България и ЕС като цяло. Чрез

28

емпиричен и сравнителен анализ се анализират и систематизират промените, настъпили

в образователната, възрастовата и структурата по пол на заетите и на работната сила в

България и ЕС, през периода 2006-2017 г.

В първия параграф се извежда като ясно проявяваща се тенденцията за

увеличаване у нас на броя на завършилите висше образование, като през последните

години той дори надвишава броя на хората със средно образование, което се отдава на

действието на съвкупност от различни фактори. Значителен е ръстът и на обучаващите

се у нас в най-високата образователно-научна степен „доктор“, като се наблюдава

нарастващ интерес и брой на обучаваните в ОНС „доктор“ предимно в областта на

математиката, информатиката, техническите науки и професии. Отчетен е увеличеният

брой на лицата, които вземат участие в „учене през целия живот“, но при преценката, че

то е все още недостатъчно застъпено у нас - обхваща едва 2,3% от всички хора във

възрастовата група 25-64 г. През последните години чувствително нараства

относителният дял на младите хора (на възраст между 25 и 34 г.), които владеят и ползват

най-малко един чужд език, като е по-голям процентът на ползващите един чужд език

специалисти с висше образование. Разликата между владеещите чужд език заети (56%)

и безработни (30,6%) е близо два пъти в полза на заетите, което доказва наличие на тясна

връзка между добрата чуждоезикова подготовка и успешната реализация на трудовия

пазар.

В резултат от емпиричния анализ се потвърждава връзката между

образователната степен и реализацията на пазара на труда - завършилите висше

образование се реализират по-добре на пазара на труда, отколкото тези с по-ниско

образование. Сравнението на коефициентите на заетост на хората с образователна степен

„бакалавър“ или „магистър“ в България и ЕС показва, че България изпреварва по този

показател средното равнище за ЕС и има основания да се очаква, че тази тенденция ще

продължи. От друга страна, промените в коефициентите на заетост на хората с по-ниска

степен на образование (с основно и средно образование) в България и ЕС като цяло са

сходни, но е констатирано определено изоставане на България от европейските

тенденции. Важно значение има изводът, че хората с по-висока степен на образование у

нас са по-слабо засегнати от безработицата в сравнение с тези с по-ниските степени на

образование. Според приложените данни едва 11,9% от регистрираните безработни лица

през 2017 г. са с висше образование, 42,6% от безработните са със средно, 17,8% са с

основно и 27,8% са с начално и по-ниско образование. В допълнение се прилагат данни

и се извеждат връзката и влиянието на степента на образование върху доходите на

29

хората. На основата на последната публикувана от НСИ статистическа информация се

достига до извода, че заетите лица с висше образование и придобита степен "бакалавър"

и "магистър" у нас получават почти два пъти повече от тези, завършили само средно

образование. Още по-голяма е разликата във възнаграждението на хората, защитили

дисертационни трудове и притежаващи образователно-научната степен „доктор“.

В заключение се достига до обобщението, че откроените промени в

образователната структура на заетите и работната сила в България са в съответствие с

теоретично и логически изведените изменения в основните характеристики на труда в

новата икономика, базирана на знанието. По отношение на някои констатирани все още

нерешени проблеми се систематизират препоръчителни мерки, чрез които може да се

постигне по-голяма степен на адаптирането им към новите изисквания на пазара на

труда.

Във втория параграф се анализират динамичните особености на заетостта по

възрастови групи за България и ЕС и се установява, че те показват повече сходства и

сравнително малко различия. В началото на разглеждания период - през 2006 г. (т.е.

преди световната икономическа криза) заетостта е относително висока, през 2010 г.

негативните ефекти от кризата стават вече осезаеми и заетостта спада на по-ниски нива,

а в края на периода - през 2017 г. вече се забелязват признаци на по-трайно

възстановяване на нарастването на този показател. Като сериозен от гледна точка на

заетостта по възрастови групи се откроява проблемът с младежката заетост. През целия

изследван период процентът на заетост на младите хора у нас остава по-нисък, отколкото

е за ЕС като цяло. Изоставането от ЕС е в по-ограничени рамки за хората на възраст

между 15 и 29 г., докато при най-младите, във възрастовата група 15-24 години, то е

голямо и продължава да е значително и през 2017 г. – когато разликата между

коефициента на заетост в България и ЕС възлиза на почти 12 процентни пункта. Във

връзка с изведената чувствителна разлика в младежката заетост между България и ЕС,

се систематизират някои основни причини и пречки за ограничаването й, в които се

подчертава ролята на икономическата и финансова криза от 2008-2009 г., на

специфичната фирмена организация в страната ни, на изострящите се демографски

проблеми.

В третия параграф се изследва още един структурен показател – отразяващ

разпределението на заетите лица по пол в България и ЕС. В контекста на проблемите на

заетостта при жените и при мъжете се отдава значение на приети и изпълнявани на

национално и европейско равнище стратегии, директиви, препоръки за

30

равнопоставеност между половете. Подчертано внимание се обръща на необходимостта

от стимулиране и повишаване на участието на пазара на труда на жените, без което би

било затруднено достигането на една от целите на Стратегия „Европа 2020“ за

коефициент на заетост от 75% във възрастовата група 20-64 г. през 2020 г.

Вследствие на извършения анализ се обобщава, че разпределението на заетите

лица по пол в страната ни не се различава съществено от отчитаното общо за ЕС.

Откроява се тенденцията заетостта на мъжете да надвишава тази на жените, което

изисква предприемане и насочване на повече мерки към увеличаване на женското

участие в пазара на труда. Наред с това се отчита разликата в степента на образованието

и в квалификацията на мъжете и жените, която обаче не съответства на тяхната заетост

във възрастовата група 30-34 г. Като традиционно високи у нас се преценяват нивата на

заетост при жените с висше образование, но по-детайлен анализ показва, че това се

постига с цената на постъпване на работа и заемане на работни места под

образователното равнище, на по-ниски позиции, изискващи не толкова висока

професионална квалификация и подготовка. Тази тенденция е характерна у нас особено

за заетите жени в сферата на услугите – предимно в хотелиерството, търговията,

образованието. Коефициентът на заетост при мъжете, макар и да следва тенденциите в

ЕС за намаляване в кризисните години и леко повишаване след 2013 г., показва

изоставане от средните нива за ЕС през целия изследван период. Паралелно с голямата

разлика в заетостта между двата пола (около 8 процентни пункта за 2017 г.) се подчертава

и диференциацията в заплащането на труда на мъжете и жените. По последни данни на

Евростат разликата в заплащането е 14,4 процентни пункта за България при 16,2 за ЕС.

По този показател България се нарежда на сравнително добро място сред другите страни

от ЕС, сред които най-висока е разликата в заплащането на труда в Естония (25,3%) и

най-ниска в Румъния (5,2%). В тази връзка се обобщават съвкупност от фактори и

активни мерки, чието прилагане е необходимо за ограничаване на констатираните

различия.

Като логическо продължение на анализа във втора и трета точка се извеждат

съвкупност от допълнителни и вероятни бъдещи промени в характеристиките на труда

на петия незавършил етап от развитието му, очертават се предвиждания на автора по

отношение на отразените им ефекти върху динамиката на един от по-силно засегнатите

структурни показатели на заетостта.

Втора точка съдържа анализ на най-нови теоретични концепции за дигиталната

икономика, резултати от проведени изследвания и публикувани документи на

31

авторитетни европейски и световни институции и обобщение на редица вече започнали

и предстоящи промени в труда. Наред с вече отбелязаното повишаване на

образователното и квалификационно равнище на работната сила, засилване на

кооперацията в работата с машините, дигитално приобщаване, повишаване на

креативността и способността за придобиване на нови знания и други промени, които

вече се усещат в областта на труда, в анализа се откроява и необходимостта работната

сила да придобива все по-голям брой (reskilling) и все по-специализирани умения

(upskilling). Това е така, тъй като именно високите умения позволяват на хората да се

приспособяват по-добре към по-резки или непредвидени промени, каквито протичат

днес в почти всички сектори на икономиката. В близко бъдеще ще се търсят все повече

хора с т.нар. „хибридни умения“ – комбинация от висока образователна степен и

актуални за дигиталната икономика умения и способности. Критическото мислене и

креативността, наред с уменията за комплексно разрешаване на проблеми, ще се

превърнат в ключови, ще се появят и нови умения, които търсещите работа ще е

препоръчително да притежават като емоционална интелигентност, когнитивна гъвкавост

и др.

В рамките на анализа се извежда очакването през следващите години върху

уменията на заетите влияние да оказват предимно новите източници на енергия и

технологии, големите данни, интернет на нещата, развитието на роботизацията и

автономния транспорт. Ще продължи да се усеща развитието на мобилния интернет и

облачните технологии, изкуствения интелект, биотехнологиите и др. С оглед по-

нататъшното развитие на „икономиката на знанието“ и на активното дигитализиране на

обществото и бизнеса е наложително образователните системи да бъдат цялостно

реформирани, като не просто се преосмислят старите образователни програми и начини

на преподаване, а се разработят и приложат качествено нови такива. В новия дигитален

свят е необходимо прилагането и на нов начин на усвояване на учебния материал, който

да е обвързан с повишаване на информационната култура на учители и преподаватели,

по-широко прилагане в тази сфера на новите ИКТ, въвеждане на актуални нови учебни

дисциплини и др. Подчертава се, че фокусът на обучението трябва да бъде изместен от

възпроизвеждане на конкретни учебни знания към развиване на способността на

учениците и студентите за критично мислене, ефективно общуване и съвместно

решаване на учебни/научни проблеми.

Във връзка с необходимите нови качества и умения на работната сила се извеждат

изпъкващи различия в тях според възрастта на хората, подчертава се значението на

32

възникващия и задълбочаващ се проблем за т.нар. „дигитално неравенство“,

обозначавано още като „дигитално разделение“. Въпреки бързото и широко

разпространение на дигиталните технологии и интернет, част от населението остава

изключено от дигиталната икономика (поради факта, че няма достъп до интернет), между

хората са налице съществени различия в достъпа и уменията за ползване на новите

технологии. Наред с основното разбиране за дигитално неравенство, което отчита

предимно липсата или наличието на достъп до интернет, възниква и схващане за второ

ниво на дигитално разделение, което отчита разликите в степента на владеене на

дигиталната среда.

В обхвата на разглежданите проблеми е включен още един аспект на дигиталната

икономика, отчитат се предизвикателствата и последиците за заетостта от създаването и

прилагането на изкуствения интелект. В тази връзка се обобщават различни

вероятностни и разнопосочни, т.е. както позитивни, така и негативни ефекти. Подчертава

се, че някои очаквания са по-нататъшната дигитализация да доведе до разкриване на

нови възможности за реализация, до нови професионални направления, свързани с

развиващите се иновативни дигитални технологии, което може да неутрализира друг

ефект - на изчезване или ограничаване на приложението на някои професии. Очаква се в

близко бъдеще все по-често да се търсят специалисти в новите области на слънчевите

технологии/възобновяемата енергия, на управлението на дигиталното съдържание,

телехирургията, телефармацевтиката и т.н. Предвижданията са както да се създадат

изцяло нови професии, така и да се обновят вече утвърдените чрез въвеждането на

определени дигитални иновации, които да оптимизират и прецизират извършваните

дейности.

Наред с необходимостта от повишаване на образованието, дигиталните умения,

анализаторските качества, креативността и др., бъдещето на работната сила ще е в

засилване влиянието на „човешкото“, в акцентиране върху дейности, които могат да

бъдат извършвани само от хора. Това са тези професии, свързани с грижа и разбиране,

като например професиите в областта на психологията, преговорите, благосъстоянието,

начина на живот и др. В тази връзка се изразява и мнение, че е препоръчително да не се

допусне прекомерно стимулиране и засилване на дигиталното/инженерното образование

и инвестициите в нови дигитални технологии, да се съхранят позициите на

хуманитарните науки в областите, в които се очаква те да запазят и дори да увеличат

значението си в близките години.

33

През призмата на разкритите актуални тенденции и проекциите им в близка

перспектива в трета точка се извършва по-конкретно прогнозиране на бъдещите

траектории на един от основните структурни показатели, отнасящ се до заетостта в

България и ЕС. Посредством използване на статистическата програма IBM SPSS

Statistics 21 се извършват прогнози за динамиката на относителния дял на заетите с висше

образование на възраст 20-64 г. като част от общия брой на заетите в България и ЕС за

следващите три години – 2018-2020 г. Изборът на прогнозирания показател се основава

на теоретично обоснованата и разкрита чрез емпиричния анализ реално проявяваща се

досега динамика на корелиращи структурни показатели на работната сила и заетостта,

на откроената необходимост и очакване за тенденция на нарастващо търсене от фирмите,

развитие на нови сфери и отрасли, които ще осигурят възможности за по-голяма заетост

предимно на хора с по-висока степен на образование и квалификация. Предпочетената

възрастова група 20-64 г. е съобразена с това, че ефектите засягат вече и ще се отразяват

в най-голяма степен върху младите хора, навлизащи на пазара на труда, и предстоящата

им професионална реализация, но ще се проектират същевременно и върху по-

възрастната част от заетите лица. Предвид на наличността на данните в базата данни на

Евростат, прогнозата за България се базира на периода 2000-2017 г., а прогнозата за

Европейския съюз - на периода 2005-2017 г.

В рамките на периода 2000-2017 г. относителният дял на заетите лица с висше

образование в нашата страна на възраст от 20 г. до 64 г. се е увеличил от 23% на 31,4%

или с близо 9 процентни пункта. Незначителните спадове, които са регистрирани през

периода 2003-2007 г. и през последната 2017 г., са отчетени като временно явление, което

няма да окаже влияние върху трайната тенденция на увеличение. Предвижданията за

следващите три години са за възстановяване на възходящия тренд и неговото запазване.

Според резултатите от извършената прогноза може да се очаква през 2018 г. делът на

заетите лица с висше образование да възлиза на 31,99%, през 2019 г. – на 32,48%, а през

последната прогнозирана година 2020 г. – на 32,96%. Прогнозата е за увеличаване у нас

на заетите лица с висше образование, а оттук и за възходящ тренд в траекторията на

изменение на процента на заетите с висше образование през следващите три години.

Получените резултати от направената прогноза за ЕС показват, че и в европейски

мащаб се очаква относителният дял на заетите лица с висше образование на възраст 20-

64 г. да нараства. В основата на образувания възходящ тренд за ЕС в периода на

следващите три години ще бъдат евентуално коефициентите на заетост на хората с висше

34

образование, които могат да възлязат съответно на 35,61% през 2018 г., на 36,12% през

2019 г. и на 36,63% през 2020 г.

Сравнението на получените прогнозни резултати показва, че за ЕС и България

може да се очаква разгръщане на аналогични тенденции и те са за възходящ тренд,

увеличаване на дела на заетите с висше образование. На базата на сравнение на

стойностите на коефициентите се достига и до извода за сходна амплитуда на

възможните бъдещи промени в процента на заетите с висше образование в ЕС и в

България.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключението на дисертационния труд се представят основните изводи,

обобщения и резултати от извършения анализ при последователното му разработване в

трите глави на изложението, стуктурирано според приложените исторически и

логически подходи.

Резултатите и изводите от първа глава на дисертационното изследване намират

израз на първо място в класифициране на основни етапи в еволюцията на труда,

систематизиране на техните особености. Обосновано е, че развитието на труда

преминава през пет обобщени етапа, в обхвата на целия период от древността до

последните години (2017-2018 г.), в рамките на всеки от които се извършват кардинални

изменения или трансформации в основните му характеристики. Тези етапи се обособяват

чрез самостоятелно разработен и приложен специфичен комплексен критерий, който се

състои от няколко ключови компонента с решаващо значение. В рамките на

конструирания критерий е отчетена ключовата роля и значение на съответния

господстващ тип икономика, корелиращ с извършвани технически и технологични

скокове/революции, в който преобладават специфични видове, дейности, функции,

сфери на приложение на човешкия труд. На следващо място са направени обобщения и

от извършения теоретичен анализ, обхванал ранни етапи в развитието на научни

схващания за базисни проблеми на труда.

На основата на задълбочения системен анализ на нови научни достижения от края

на 20 век и през последните години, който е извършен във втора глава, са обобщени

съвкупност от процеси, обуславящи трансформациите на труда на четвъртия и при

прехода към петия последен етап от еволюцията му. Сред тях са откроени и подчертани

все по-ясно изразената връзка между промените в труда и задълбочаващите се процеси

35

на интернационализация на производството и икономическа глобализация, нарастващата

роля на ускорено развиващите се и все по-масово въвеждани в традиционните и в нови

сфери на приложение на труда информационно комуникационни технологии. На тази

база са изведени и систематизирани редица настъпващи в края на 20 век промени в

изследваните характеристики на труда, акцентирано е и върху обособяването и

нарастващата роля на човешкия капитал.

В резултат от изследването в трета глава са направени изводи и обобщения по

отношение на реално оказаните ефекти от трансформациите в труда върху динамиката

на основни структурни показатели на заетостта в България и Европейския съюз,

специфициран е петият етап от еволюцията на труда при открояване и на очаквани

бъдещи тенденции чрез теоретичен анализ и иконометрично краткосрочно прогнозиране

на динамиката в изменението на относителния дял на заетите с висше образование в

България и Европейския съюз.

На базата на съвкупността от приведените обобщения в резултат от извършения

многопластов и задълбочен анализ, съсредоточен върху предварително определените му

опорни пунктове, е направен извод за потвърждаване на основната теза на

дисертационното изследване. В отделно обособените части на изследването

последователно е разкрито и доказано, че еволюцията на труда е сложен, обективен,

комплексно предпоставен процес, който се разгръща постъпателно, корелира със

системни промени в основни качествени характеристики на труда и с усложняване на

труда, усъвършенстване на съществуващите и развитие на нови теоретични концепции

за труда.

Настъпилите през вековете поетапни промени в ролята на човека в

икономическите дейности, които протичат още по-интензивно в условията на новото

информационно общество, са съществени, кардинални. Като следствие от това в

съвременността трудът е изправен пред сериозни нови предизвикателства и се намира в

период на трансформация, на поредна промяна в негови основни качествени

характеристики. Въвеждането на новите ИКТ, дигитализацията на икономиката и

обществото, въвеждането на изкуствения интелект и роботизацията, вече генерират

други нови проблеми, които ще се разгръщат през следващите години и могат да

очертаят основни акценти на бъдещи самостоятелни изследвания в областта на

проблематиката на труда.

36

IV. СПРАВКА ЗА ОСНОВНИТЕ ПРИНОСНИ МОМЕНТИ В

ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

На основата на разработения дисертационен труд, проучените, представени и

анализирани теоретични концепции и статистическа информация, могат да бъдат

обобщени някои резултати с характер на научни приноси:

1. На основата на комплексния изследователски подход е конструиран,

приложен и апробиран оригинален авторов комплексен критерий за

класифициране на етапи в еволюцията на труда. Комплексният критерий

отчита взаимообвързаната роля и значение на типа на икономиката,

осъществените технически и технологични скокове/революции, по-

значителните промени в преобладаващите видове труд, трудовите дейности и

функции, сферите на приложение на човешкия труд.

2. Съставена, задълбочено представена и детайлно аргументирана на базата на

разработения от автора комплексен критерий е класификация на обобщени

етапи в еволюцията на труда в границите на целия период от възникването на

трудовата дейност на хората до 2017-2018 г. В авторовата класификация са

възприети частично идеи на експерти, които са разширени и прецизирани със

собствени позиции и оценки на автора в съответствие с компонентите на

комплексния критерий.

3. Чрез системно и логически обвързано приложение на изследователски

подходи е извършено многопластово проучване, оценка и систематизация на

теоретични възгледи и схващания през специфичната призма на развитие на

научните представи за труда. Изведени и подчертани са основни особености

на познанията за труда в древността, в класическата, кейнсианската,

институционалната, монетаристката теория, неокласическия синтез.

4. На базата на съсредоточен върху основни промени в труда теоретичен анализ

на нови научни схващания е обосновано авторово виждане за условно

разграничаване на четвърти и пети етап в еволюцията на труда в

съвременността, систематизирани са основни признаци на трансформации на

труда в периода на „нова“ и при прехода от нея към „дигитална“ икономика.

5. При прилагане и адаптиране на инструментариума на емпиричния анализ са

разкрити и обобщени отразени ефекти от изведените промени в труда върху

37

основни структурни показатели на заетостта и работната сила в България и

Европейския съюз. На базата на анализ на научни схващания за „дигитална“

икономика и чрез прилагане на методи на иконометричен анализ са

синтезирани изводи за бъдещи тенденции в изследваните характеристики на

труда и в динамиката на заетите с висше образование в България и Европейски

съюз.

38

V. СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ, СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯ

ТРУД

1. Сярова, Е., Схващания за труда в древността и в епохата на класицизма,

статия в сп. „Панорама на труда“, бр. 1-2/2017, с. 38-49, ISSN 1312-305X

2. Сярова, Е., Перспективи и предизвикателства за развитието на труда в

икономиката на знанието, доклад на Научно-практическа конференция с

международно участие „Финансово-икономическата интеграция на България в

ЕС за 10 години членство - предизвикателства и перспективи“, Сборник с

доклади, Академично издателство „Ценов“ - Свищов, 2017, с. 265-272, ISBN

978-954-23-1378-6

3. Сярова, Е., Преструктуриране на труда и заетостта (политикономически

аспекти), доклад на Научна конференция по политическа икономия „Историята

и философията на политическата икономия“ (200 години от издаването на труда

на Д. Рикардо „Принципи на политическата икономия и данъчното облагане”

(1817), Издат. комплекс на УНСС, С., 2018, с, 229-243, ISBN 978-619-232-068-3