ИСПАНИЯ - ЗАВИНАГИ В СЪРЦАТА НИ!

Пътепис – отчет за работната среща по проект „Малцинствени езици в Европа: казус включващ България, Ирландия, Норвегия и

Испания“

Барселона, Испания, 15 – 20 март 2012

Кристияна Костова, 11а клас

1

И ето че дългоочаквания момент настъпи – денят, в който най-сетне щяхме да заминем за Испания – заключителният етап по проекта “Малцинствени езици в Европа: казус, включващ България, Ирландия, Испания и Норвегия”, в който участваше нашето училище - НГПИД “Академик Дечко Узунов”.

Всичко започна в утрото на 15 март 2012 г. Аз, заедно с останалите участници от групата – Ралица, Илона – 11а клас, Милена от 11б и Кристиян от 10 клас, както и нашите преподаватели г-жа Стефка Дамянова и г-жа Петя Минекова – директор на училището, пристигнахме на летище София около 6 часа сутринта. Всички бяхме притихнали , тръпнейки в очакване за полета, от който ни делеше по-малко от час. След проверките на багажите, разправиите за документите и какво ли още не, началото на нашето пътешествие с дестинация Рим – Барселона започна. Още с качването на самолета, вички някак си се оживихме, усещането беше неповторимо. Имах чувството, че сърцето ми всеки момент ще изхвръкне и ще се зарее някъде сред блестящите златисти облаци, които бяха обгърнали самолета. Всички се вълнувахме толкова много - един поглед бе достатъчен, за да разбера как се чувстват и останалите.

Времето минаваше, гледките отдолу се сменяха. На моменти виждахме огромните заснежени върхове на планините , а след това гладката синьо-зелена повърхност на морета и езера. След това облаците отново обгръщаха всичко, докъдето ти стигне погледа, приемайки причудливи форми, които никога досега не бях виждала.

Неусетно времето мина в съзерцаване на красивите гледки и пред нас се откри Рим. Там имахме престой около 6 часа. Щом кацнахме, имахме възможността да се докоснем до невероятната древна архитектура на Рим. Видяхме Колизеума, както и много други древни постройки, след което се отправихме към следващия полет, който щеше да ни отведе до нашата главна цел – Барселона.

Полетът мина неусетно. Още при кацането забелязах, че Испания изглеждаше далеч по-различно от България. Сградите бяха подредени и спретнати, а дърветата и като цяло природата, беше толкова различна и непозната за мен. Летището беше обширно, пълно с хора, забързани на някъде. И сред всичките тези хора, една малка група се отличаваше най-много. Това беше испанската група – нашите домакини, заедно с ръководителката им Розана. Всички ни мятаха, усмихваха се, а щом се приближихме те ни запрегръщаха и разцелуваха - типично за топлия характер на испанците. След като всеки откри своя домакин, всички потеглихме към метрото, което щеше да ни отведе към Vilassar de Mar – малък крайбрежен град на 20 километра от Барселона. Не след дълго пристигнахме и се пръснахме по домовете на своите домакини, където вечеряхме заедно със семействата им и така завърши първия ден от нашия проект.

На следващия ден отново взехме метрото за Барселона. Успяхме да видим улицата La Rambla, която е предназначена само за пешеходци и е отрупана с какви ли не магазини и кафенета от двете и страни. След това четирите участващи групи в проекта – българската, испанската, ирландската и норвежката посетихме градските зали на Барселона. Те бяха изключително красиви, със своите запазени скулптури, релефи и огромни впечатляващи картини, изобразяващи историята на каталунците. Не след дълго поехме отново на път през огромния град, отправяйки се към великата Sagrada Familia – огромна катедрала, чийто създател е Антони Гауди. Той е проектирал безброй сгради в Барселона като например къщите Бапло, Мила и Батия, както и парка Гюел, който за жалост не можахме да посетим.

След около по-малко от час вече бяхме пред величествената катедрала. Трудно е да опиша с думи величието на тази сграда, та тя не бе просто сграда, а цяло произведение на изкуството –

2

от земята та чак до високите и кули, извисяващи се в небесата. Самото и име Sagrada Familia означава Светото семейство и в действителност, тя е изградена от безброй много скулптури на библейските герои. Изпълнена с толкова много детайли, всичко изглеждаше толкова сложно и същевременно толкова красиво, че чак спираше дъха. Отвътре Sagrada Familia бе обширна и висока с огромни каменни колони, подобни на дървета, издигащи се до върха. Те завършваха с клони и подобни на листа релефи. Прозорците бяха направени от безброй най-различни по цвят стъкла, типично в стила на Гауди – като мозайка. Осветени от слънцето, те блестяха като скъпоценни камъни, придавайки на цялото помещение мистичен и тайнствен вид.

След като посетихме и музея, в който имаше безброй рисунки и скици на Гауди, ние потеглихме обратно къв Римската част на Барселона. Там видяхме древни колони и сгради в типичния римски стил. Уличките бяха тесни и препълнени с хора, въздухът бе преизпълнен с настроение и отвсякъде се носеше смях и музика, придавайки едно топло чувство на романтика и топлина. След като разгледахме, имахме малко свободно време, което прекарахме заедно с останалите групи. Направихме безброй снимки, след което потеглихме обратно към Vilassar de Mar. Вечерта всички се разходихме из крайбрежния град и така приключи втория ден от проекта ни.

За следващият ден бе отредено едно не много дълго пътуване до местността Монтсерат, където се намираше и самото абатство, носещо същото име. Местността се намираше на около час – два път от Vilassar de Mar, и бе обгърнато от огромни величествени скали. Там, сгушен измежду тях, е манастира - дом на Черната Дева, която според каталунците има чудотворни сили. В скута си тя държи младенеца, а в дясната си ръка - сфера, символизираща Вселената и вечността. Самата дева и младенецът са черни на цвят, а одежтите им - златисти с безброй детайли. Те бяха разположени в самия манастир, където всеки, който желае, може да докосне сферата, която Девата държи и да си пожелае нещо. След като нашите ръководители ни разведоха из местността, имахме малко свободно време, през което част от нас посетиха манастира и Девата.

Вътре в манастира всичко беше някак си магическо и притихнало. Над нас се извисяваха блестящи ангели, изобразени с красиви одежди и ликовете на безброй светци ни се усмихваха с протегнали към нас ръце. Цялата тази гледка ни оставяше без дъх, погледът ми се плъзгаше по всички онези проблясъци, които ни обгръщаха с меката си топла светлина.

Като за финал, ние докоснахме сферата на Девата и всеки си пожела нещо. В местността се намираше музей с картини и скулптури на известни художници, които също разгледахме, след което настана време да се връщаме в града.Заедно с останалите групи прекарахме остатъка от вечерта. Някои играха футбол, други просто стояха и се любуваха на красивия залез в компанията на нашите нови приятели, които срещнахме благодарение на проекта. Вечеряхме отново типична за каталунския край храна, като например paella – ястие с ориз и морски дарове, както и много други. И така, завърши поредния ден от проекта.

Следващият ни ден бе свободен. Имахме възможността да посетим крайбрежието на Vilassar de Mar. По пътя до морето най-сетне успях да разгледам града – той беше малък, но много красив. Къщите бяха високи и старинни с релефи и много цветя около тях. Дърветата бяха предимно високи палми, имаше също и още други, които така и не разбрах какви са, но клоните им бяха подрязани, за да се запази града чист. Понеже беше неделя, беше оживено. По уличките с малки тротоари вървяха хора, тръгнали на пазар или просто на разходка. Самите улици сякаш блестяха от чистота и навсякъде се усещаше свежия аромат на цъфналите дръвчета. Не след дълго, стигнахме до морето. От край до край крайбрежието бе чисто, пясъкът равен и златист, а водата кристално чиста. Слънцето грееше, морето се вълнуваше и всички се забавляваха. Накои от нас рисуваха, други се заравяха в пясъка, а трети дори решиха да се изкъпят в морето, макар и водата да беше доста студена.

3

След като прекарахме половината ден там, дойде време за още едно приключение. Всички хванахме метрото към съседния град Матаро, където посетихме някакъв център за развлечения. Там играхме боулинг, както и други различни игри. Прекарахме там доста време, след което се завърнахме до Vilassar de Mar, изпълнени с много позитивни емоции. В нощният въздух се носеше уханието на розовите цветчета на дърветата, а над нас блестяха Венера и Юпитер по-ярко от всякога. Още един незабравим ден бе отминал, прекаран в компанията на нашите нови приятели.

Понеделник – 19 март. Денят бе изцяло посветен на учебни занятия в местното училище, където учеха нашите испански домакини. Всичко започна с една кратка презентация за учебната схема, запознаха ни със специалностите, с които разполага училището. След това, се разходихме из учебния корпус и разгледахме класните стаи. Коридорите на училището бяха изпъстрени с рисунки на учениците, подобни на мозайки или по-точно пъзели – всяка една част беше нарисувана отделно и всичко беше сглобено. След кратката разходка, заедно с нашите домакини, влязахме в часа им по чертане. След това изслушахме кратка презентация за разликите между местния каталунски и испанския език, и играхме по-роли малки сценки от живота на испанците. Приключвайки с това, всички групи се отправиха към заседателната зала на училището, където гледахме кратките филми, подготвени от всяка една група. Последва и раздаването на сертификатите, с което официално завършихме нашия проект.

Напуснахме училището и отново тръгнахме към Барселона. Остатакът от деня беше свободен, затова решихме да разгледаме колкото се може повече от града. Заедно с нашите ръководители, пристигнахме на прощад Каталуния. Не по-далеч от него беше градския музей, който за съжаление бе затворен, но ние все пак успяхме да го видим отвън. Той приличаше на огромен палат, издигащ се високо над всичко останало. Оттам гледката бе неописуема, виждаше се цяла Барселона и някъде в далечината дори се забелязваше Sagrada Familia. Посетихме една галерия, в която имаше изложба на Гойа. Докоснахме се до невероятното му изкуство отблизо. Това за нас – хората на изкуството бе наистина хубава възможност. След изложбата продължихме с разходката. Видяхме най-различни интересни къщи, в стил Гауди след което имахме свободно време до края на деня.

Прекарахме останалото време заедно, разхождайки се, разглеждайки магазините и любувайки се на всичко около нас. Когато се стъмни, градът изведнъж заблестя, оживи се и атмосферата стана още по-романтична и красива. Това беше нашата последна нощ заедно, затова решихме да прекараме възможно най-много време заедно. Останахме до късно, разговаряйки, смеейки се, преизпълнени с добри емоции. На другата сутрин щяхме да поемем пътят обратно към България.

На сутринта всички се събрахме отново за последен път, испанците ни изпратиха до летището, откъдето щяхме да се върнем у дома. Всички бяхме със смесени чувства, радвахме се, че ще видим родината, но все пак, всичко преживяно щеше да ни липсва. Последва най-тежкият момент – да се сбогуваме. Това бе краят на проекта, което означаваше, че скоро можеше и да не видим нашите приятели отново. Но въпреки това, бяхме щастливи, всички тези моменти и красиви спомени щяха да бъдат завинаги в сърцата ни. Прегърнахме се за последно и се качихме на самолета, който щеше да ни върне отново в България. И макар и да се отдалечавахме все повече и повече, магията на Испания не ни напусна. Напротив, ние я носим с нас, за да може да я споделим и нашите приятели тук в България.