МГ “Константин Величков” град Пазарджик

Т Е М А:

Изготвил: Теменужка Лукайчева Xa калс

2009г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Проникване на вирусите в организма на човека

2. Вирусна инфекция и вирусно заболяване

3. Болести причинени от вируси

То се извършва по пчтоща характерни за всички микроби

•Въздушно-капков болният отделя

вирусите през устата и заразява околните, които ги вдишват (вируси на грипа)

•Орален-при лоша хигиена вирусите попадат

в храносмилателната система чрез замърсените

ръце, храна и вода (вируси причиняващи чревни инфекции и

хепатит А)

хепатит А

•Контактно-битов-при нарушена цялост на

кожата вирусите навлизат в тялото(вирус

на бяса)

•Кръвен- при преливане на заразена

кръв и ползване на общи спринцовки

(хепатит В)

•Полов- при полов контакт със заразен

партньор (херпес, СПИН)

•Чрез животински преносители –при

ухапване от насекомо вирусът попада в кръвта

(кърлежов енцефалит)

Вирусът може да остане за дълго време в клетка без да се размножава,

но при определени условия да се активира и да се възпроизведе в множество копия . След размножаването си той

заразява съседните клетки.

Вирусът напуска клетките по различен начин:

разрушават ги, преминават през порите на

клетъчната мембрана, отделят се по време на клетъчното делене. В оцелелите клетки са възможни различни

поражения: промяна на формата им, увреждане на

хромозомите и органелите, изменение в активноста на ензимите.

Вирусна инфекция е форма на

взаимодействие между вирусната

популация и орцанизма. Те се

групират на остри( с добре

изразени симптоми) и

хронични (продължителни дори пожизнени,

със или без симптоми)

Вируснотозаболяване е една

от формите

на вирусната инфекция

Варицелата (лещенка) е остро

протичащо заразно заболяване, което се причинява от

вирус. Болестта е силно заразна,

характеризира се със специфичен

обрив и е една от най-честите

инфекциозни заболявания сред

децата в развитите страни.

Вирусът на варицелата се предава от болен на

здрав човек най-често по въздушно-капков път

(микроскопични капчици, носещи вируса, се

отделят от носа и гърлото на болния от варицела) и

по-рядко при тесен контакт с болен или с

предмети, прясно замърсени със секрет от обривните единици на болния от варицела.

Възможен е и вертикален механизъм на предаване на болестта (заразяване

на новороденото от болна майка). Заболяването е

силно заразно (до 80% от контактувалите с вируса

развиват болестта).

Интервалът от контакта с вируса до изявата на първите симптоми на

заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на

варицелата е от 11 до 23 дни, най-често около 14 дни.

Едрата шарка (позната още от латиснкото име като Вариола или Variola vera) е силно заразна

вирусна болест уникална за хората. Причинява се от два вида вируси наречени Variola major и Variola

minor. Първият вид е по-смъртоносна форма със смъртност 20-40 процента от инфектираните, докато вторият убива само 1% от жертвите си

Прониквайки в кръвния поток,вирусът причинявя

бурна обща реакция, която трае около 3 дни, след което

се фиксира в кожата, лигавиците и други тъкани.

По правило настъпва вторична бактериална инфекция на кожно-

лигавичните поражения, а често и други вторични

инфекции. Дехидратацията е честа и се дължи на

дисфагията, обусловена от засягане на гърлото, и на

загубата на течност от кожните поражения и на

повръщанията. В серума на повечето болни към 6-ия ден от заболяването се доказват антитела. Имунитетът след

прекарано заболяване е траен.

При ваксинираните вариолата протича леко, с много малка смъртност Прогностично

неблагоприятни са хеморагичните и конфлуиращите форми, късата инкубация,

заболяванията при деца, възрастни, бременни жени, изтощени и лесно уязвими

хора. Трудоспособността може да остане

трайно ограничена

поради очни и други

усложнения. При качествено лечение и

възможностите на съвременната медицина рядко остават сериозни

козметични дефекти.

Рубеола се причинява от специфичен вирус. При заразяване на бременни вирусът

преминава през плацентата и причинява тежки увреждания на плода. Заболяването се предава по въздушно-капков път от болен на

здрав. Причинителят на рубеола прониква в

организма през лигавицата на дихателните пътища. От там той попада в кръвта, чрез

която достига до кожата, лимфните възли и до плода у бременни.

Инкубационният период е от 11 до 24 дни. Началните признаци са отпадналост, главоболие, покачване на телесната температура,

мускулни и ставни болки, зачервяване на гърлото. След 2-3 дни се появява кожен обрив, който се

състои от дребни /2-4 мм/ розово-червени петна,леко

надигнати над кожата /папули/. Обривът обхваща цялото тяло, но най-силно

гърба, седалището и сгъваемите повърхности на крайниците. След 2-3 дни

обривът преминава напълно. Понякога обривът

се съпровожда от силен сърбеж.

Характерно за рубеолата е

увеличаването на задушните и

тилните лимфни възли. У бременни инфекцията засяга и плода. Вирусът

предизвиква изменения в

хромозомния апарат на клетките на плода. Децата, преболедували

вътреутробно от рубеола, са с тежки

малформации на сърдечно-съдовата система, на очите, с

глухота.

Скарлатината е заболяване, засягащо най-

вече деца от 1- до 9-годишна възраст,

предимно в зимния период на годината. Причинители

са бактерии от рода на бета-хемолитичния

стрептокок от група А, отделят токсини и алерген, който предизвиква късни

усложнения. Заболяването се предава по въздушно-

капков път, но е възможно заразяване чрез храна и

замърсени предмети. Обикновено източник са болните от скарлатина, болни от стрептококови

ангини и назофарингити.

Симптоми Повишена температура

(около 39°С). Силна отпадналост,

главоболие и повръщане.

Силно зачервено и болезнено гърло;

увеличени сливици, често покрити с гнойни

налепи. Обрив под формата на

дребни червени петънца; появява се в слабините,

сгъвните повърхности на крайниците;

разпространява се към гърдите, корема, шията,

но не засяга лицето. Езикът е малиново-

червен

Характерно за скарлатината е последващото лющене на кожата, включително на дланите и

ходилата. Заболяването често причинява усложнения: синузит, отит, лимфаденит,

артрит, менингит, възпаление на средното ухо, засягане на сърцето, на ставите и др.

Тежки усложнения, които се дължат на алергично-имунна реакция, са

гломерулонефрит, ревматизъм и сериозно увреждане на бъбреците. Инкубационният

период е кратък — от 2 до 7 дни.

Жълтеницата е болестно състояние, при което се натрупват жлъчни пигменти в

кръвта. Тя може да бъде три основни типа:

хемолитична - настъпва при бързо разрушаване на голям брой еритроцити;

тогава черния дроб функционира нормално, но няма капацитет да

метаболизира високите нива освободен билирубин в жлъчни киселини и той се разнася с кръвта в целия организъм

хепатална - настъпва при чернодробни увреждания; тогава се разрушават нормален брой еритроцити, но

болният черен дроб не успява да метаболизира нормалните нива свободен билирубин

холестатична - настъпва при нарушения в нормалното оттичане на жлъчката към

дуоденума; тогава се разрушават нормален брой еритроцити и черния дроб нормално метаболизира

освободения от тях билирубин в жлъчни киселини

Жълтеницата не е болест, а само признак, който може да се наблюдава при голям брой болести! Също както

кашлицата, повишената температура, хипертонията и др.Жълтеницата се проявява първо при склерата Със

задълбочаване на състоянието се оцветяват в жълто устата, ноктите и в последния стадий - кожата. Жълто

оцветените тъкани и органи се означават като "иктерични".

Хепатит B е заболяване на черния дроб, причинено от хепатит B вирус.

Преди е бил наричан "серумен хепатит". Нарича се още "тихият

убиец". Протича остро и хронично. За хроничен хепатит В се говори, когато вирусът остане в кръвта след шестия месец от заразяването, а при острото

протичане периодът е до 6 месец. Веднъж станал хроничен, хепатит В е нелечим до края на живота. При около

10% от инфектираните възрастни болестта преминава в хронична. При новородените този процент е 90. При

малки деца заболяването хронифицира в 30-59% от случаите.

Разпространява се предимно по кръвен път - кръвни манипулации, споделени игли при наркозависими,

кръвопреливане; по полов път; при раждане от заразена майка на новородено. Болестта убива над 1 милион човека годишно. Което прави средно по 2 жертви на

минута. По света има над 350 милиона хронично болни, а около 2 милиарда са го преболедували. В България има над 450 000 болни от хроничен хепатит В, което прави над 5% и страната е сред рискувите зони на

болестта. Голяма част от болните не знаят, че са болни поради безсимптомното протичане и разбират съвсем

случайно. Има ваксина против хепатит В.

Обикновеният херпес се причинява от вирус, който навлиза в човешкия организъм още първите години след раждането, от

това заболяване боледуват най-често възрастни хора. Болестта започва с парене и лек сърбеж. След 1-2 дни по

устните, носа, половите органи или други места се появяват една или няколко групи мехурчета, разположени върху леко

зачервена основа. Мехурчетата са повърхностно разположени, с кръгла или полусферична форма, големи от главичка на топлийка до лещено зърно, изпълнени с бистра

течност.

След 7—8 дни те засъхват и се покриват с корички,

след отпадането на които остават пременим кафеникави петна.

Понякога има увеличение на близките лимфни възли. Общата продължителност на заболяването е 7—10

дни. Обикновеният херпес може да рецидивира на

едно и също място с поява на нови обриви.

Бясът е остра заразна болест, засягаща всички бозайници и човека. Почти винаги завършва със

смърт. Причинителят ѝ е вирус. Доказана е наличността на два типа вирус, единият от които

причинява "буйния бяс" и се разпространява главно чрез хищници, а другият, причиняващ т.нар.

"паралитичен бяс", се разпространява чрез кръвосмучещи прилепи.

Източниците на инфекцията отделят вируса чрез слюнката, като това отделяне започва още към края на

инкубационния период т.е. преди появата на ясни клинични признаци. При котките заразяването може да се

осъществи и чрез одраскване.

Вирусът може да преминава през здрава лигавица, но не и кожа.

Предаването му чрез храната или млякото е изключителна

рядкост.По-лесно животните или хората се заразяват, когато

ухапването или замърсяването е станало в по-богато инервирана

област на тялото

Инкубационният период е различно дълъг в зависимост от количеството на инокулирания вирус

и близостта на раната до

централната нервна система. Обикновено

той продължава в рамките на 2 седмици до 3

месеца.

 Синдромът на придобитата имунна недостатъчност е едно от най-опасните вирусни заболявания, познати на човечеството досега. Днес той е водещата причина за смъртните случаи в света на хора в активна възраст.

Около 7000 млади хора на възраст от 10 до 24 години се заразяват със СПИН всеки ден. Това означава: всяка

минута се заразяват петима.

СПИН е хронично вирусно заболяване, при което се уврежда клетъчния имунитет и клинично се развиват

тежки инфекции и ракови заболявания, водещи до фатален изход на болния. То се предизвиква от

човешкия Т-лимфотропен ретровирус, наречен HIV,HIV – 1 и HIV – 2. Този вирус се свързва избирателно със клетки от имунната защита на човешкия организъм,

навлиза в тях и ги уврежда. Вирусът е чувствителен към общите дезинфектанти.

 Важно е да се знае, че човек може да е серопозитивен - тоест да носи в себе си вируса

HIV, но да не боледува от СПИН. Много са носителите на вируса, които години наред не

заболяват Но през това време, неподозирайки за серопозитивността си, те разпространяват вируса,

като го предават на други.        СПИН сам по себе си не убива. Но когато

защитните сили на организма са унищожени, дори най-безобидния грип може да е смъртоносен.

Всеки може да се зарази!        СПИН не подбира жертвите си и няма особени

предпочитания! Не се заблуждавайте, че това е болест на хомосексуалистите и наркоманите! Вирусът не подбира

хората по възраст, пол, цвят, сексуална ориентация, икономическо и социално положение.

 HIV е изолиран от различни телесни течности на болните – кръв, кръвни продукти, семенна течност, сълзи, слюнка, пот и др. Предаването на

инфекцията е доказана само по три пътя:

- при полов контакт в 80% (хомосексуален или хетеросексуален);        - при преливане на кръв, кръвни продукти, присаждане на органи или използване на общи венозни игли от

болните наркомани;        - от болната майка на

новороденото в 50-60% (чрез плацентата, по време на раждането или

с кърмата).         

Основното е, че за да Ви зарази, HIV трябва да проникне в

кръвообращението Ви. Това означава, че по време на

сексуален акт потенциална опасност

съществува винаги, когато кръв, сперма или вагинален секрет на партньора има допир дори с най-

малко и незабележимо нараняване на вагината, ануса

или устата.

- Чрез ръкуване, прегръдка или целувка

 - Чрез кашлица и хрема

  - При използване на общ телефон

  - При посещение в болница

  - От обща храна, прибори за хранене и чаши

  - При използване на обществени чешми

    - При използване на бани и тоалетни

  - При използване на обществени плувни басейни

 - При ухапване от комар или други насекоми

  - При работа, социални контакти или съжителство с ХИВ-позитивни хора

Условно в развитието на заболяването се наблюдават 5 фази:

 1. първична HIV инфекция – може да протече безсимптомно или да имитира грипоподобно

заболяване. След инкубационен период от 1-6 седмици се развива синдром, протичащ с: температура, кашлица, болки в гърлото, мускулите и ставите, диария и обрив. Позитивиране на антителата в серума настъпва след

около 40 дни, но най-често след 6 месеца;

2. латентен период - характеризира се с поява на различни обриви по кожата, чиято честота варира от 40

до 100%;

3. хронично увеличение на лимфните възли - може да се появи още в първия стадий и да изчезне. В

повечето случаи се наблюдава повече от 3 месеца и обхваща 2 или повече групи лимфни възли;

4. пред-СПИН - характеризира се със следните клинични белези: умора, нощни изпотявания, отслабване (загуба на

т. м. повече от 10%), температура (повече от 3 месеца), диария, увеличени лимфни възли, отклонения в кръвните показатели и кожна алергия. Наличието на 2 клинични и 2

лабораторни отклонения потвърждават възможността пациентът да е в тази фаза;

   5. СПИН - първите прояви са тежки пневмонии причинени от непатогенни микроорганизми. В

следващите 1-2 години се развиват различно тежки епизоди от инфекции на вътрешните органи и

централната нервна система (ЦНС), причинени от протозои, бактерии, вируси, гъби и др. Болният

завършва фатално в пълно изтощение или с клиника на прогресивно заболяване на ЦНС.

 Понастоящем сигурни медикаменти за лечение на СПИН не съществуват. Прилага се комплексно лечение в три основни направления: с експериментални антивирусни препарати; за

стимулиране и възстановяване на увредената имунна система и срещу инфекциите и раковите заболявания.

Усилено продължават изследванията на многобройни екипи от специалисти в различни области с цел създаването на

ваксина срещу СПИН. Резултатите, засега, не са обнадеждаващи, защото вирусът на болестта е много

изменчив.         Чрез лечението се цели да се намали разрушителното действие на вируса върху имунната система, както и да се

противопостави на страничните инфекции, фатални за хората, болни от СПИН.

Не е задължително. Без лечение ХИВ-инфекцията почти винаги води до СПИН, което почти неминуемо довежда до смърт. Днес обаче съществуват методи на лечение, които

забавят развитието на ХИВ-инфекцията и позволяват хора, инфектирани с вируса, да живеят здрави и продуктивни в

продължение на много години.

Диагноза се изгражда на основата на клиничните данни, лабораторните изследвания, доказващи наличието на

антитела спрямо HIV, и тестовете, установяващи потиснатото състояние на имунната система. Някои от

наблюдаваните промени по кожата и лигавиците са характерни за заболяването (като например sarcoma

Kaposi), а други са съмнителни за наличие на HIV инфекция у лица с повишен риск: интензивен себореен дерматит, herpes zoster у млади хомосексуални мъже;

гъбични заболявания на устната кухина при видимо здрави индивиди и др.

  Единственият начин да разберете дали сте заразени, е да си направите тест за ХИВ. Само за дни или седмици

след първоначалното инфектиране с вируса в организма се появяват антитела, които могат да се открият чрез тест, който в България се извършва в

кабинетите за безплатно и анонимно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН (КАБКИС). До този момент в България са разкрити 19 кабинета, като по-голямата част от тях се намират в Регионалните инспекции за

опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). От тази година, във всичките КАБКИС, освен безплатно

консултиране и изследване за ХИВ, се предлага и безплатно изследване за хепатит В, хепатит С и

сифилис.

Профилактиката включва: контрол за заразеност от HIV инфекция на всички подлежащи на кръвопреливане продукти, органи за присаждане, дарена сперма за

оплождане и майчина мляко, контрол за използването на индивидуални спринцовки и игли и ефикасна дезинфекция на всички инструменти, които могат да бъдат преносители

на вируса; избягване на случайните полови контакти; обучение на порастващите по проблемите на сексуалното

общуване.

   Отнасяйте се отговорно към себе си и околните. Не

рискувайте живота си заради бърз, мимолетен секс!

Ползвайте презервативите, недейте просто да си ги носите

в джоба!