Електрическа мобилност - 2013 Реалности и перспективи

Електрическа мобилност - 2013

Реалности и перспективи

За ИКЕМ

• ИКЕМ е регистриран на 25.11.2009г. като сдружение с нестопанска цел;

• ИКЕМ е единствената сертифицирана клъстерна организация в България (Bronze Label Certificate), която работи в направление на индустриализация на електрическата мобилност;

• Към днешна дата членовете на ИКЕМ са 42. Това са индустриални компании, енергоразпределителни дружества, БАН, висши технически университети, организации и експерти от инженерния, индустриалния и непроизводствен сектор от различни региони на страната;

• ИКЕМ е партньор с НСОРБ, има сключени рамкови споразумения с общините Ловеч, Русе, Монтана, Пловдив, Добрич, партнира с университети, професионални гимназии и неправителствени организации.

Проекти и Програми

• ИКЕМ успешно приключва проект по мярка 1 и 2 на -

BG161PO003-2.4.01 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България”;

• Партньор на БСК по мярка BG051PO001-2.1.06 - „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”;

• Подписан договор по мярка 3 на BG161PO003-2.4.02-0143 „Изграждане на лаборатория за изпитване на електрически превозни средства“;

• Успешно участие в два проекта по европейска програма „Леонардо да Винчи“;

Стандартизация

• ИКЕМ е член на Българския институт по стандартизация /БИС/ и участва в работата на ТК 49;

• Представител на ИКЕМ участва в международната работна група за стандартизация.

Електрическа мобилност - 2013г.Реалности

Индустрия

• До 1990 г. автомобилостроенето в България бе сравнително добре развито. Произвеждаха се крайни изделия - товарни автомобили (“Мадара” АД, Шумен), автобуси (“Чавдар” АД, Ботевград). В отделни периоди в страната ни се осъществяваше монтаж на леки автомобили – “Рено” в Пловдив, “Москвич” и “Фиат” в “Балкан” АД, Ловеч. След 1990 г. започна монтаж на “Ровър” във “ВАМО” АД, Варна, но след около година същото бе преустановено, а предприятието бе ликвидирано. По линия на кооперирано производство бяха създадени предприятия за производство на окомплектоващи изделия за тези първоешелонни предприятия;

• Към 2005 г. в сектор автомобилостроене работят 114 фирми, с общ брой на заетия персонал – 3400 души.

Сред тях преобладават малките предприятия със среден брой заети 30 души. До 2008 г. секторът се развива сравнително успешно, ежегодният растеж е в рамките 15-20%, но през 2009 по-голяма част от фирмите изпадат в криза;


• Към момента по-големите производители на части и окомплектоващи изделия от секторите машиностроене и електротехника са:

„ТЕ 91“ ООД, Пловдив – изследвания, проектиране, конструиране, производство и монтаж на системи за електрозадвижване на захранвани с акумулаторна батерия транспортни средства, "Балканкар Рекорд" АД, Пловдив - производител на мотокари, електрокари, електроплатформи, влекачи, сменни съоръжения към тях и резервни части, „Ди-Вен“ ООД, Лом - производство и ремонт на електрокари и мотокари, сервиз и доставка на резервни части за кари “Дружба” АД, Разград – специализиран производител на бутални комплекти (изнасят се за “Алфа Ромео”, “Ауди”, “БМВ”, “Ситроен”, “Мазда”, “Опел”, “Нисан” и др.); “Граммер” АД, Трудовец – специализиран производител на тапицерии и седалки за широка гама превозни средства и др.; “Монтюпе” ООД, Русе – ново предприятие изградено на “зелено”, производител на алуминиеви части за Ауди, Дачия, БМВ; “Алуком” АД, Плевен – специализиран производител на широка гама джанти, радиатори и др.; “Металообработване и зъбопроизводство” АД, Ботевград – специализиран в производството на резервни части за скоростни кутии и диференциали, конусни и цилиндрични зъбни колела;


“Язаки”, Ямбол – производител на окомплектоващи кабели и проводници за автомобили, през 2009 г. производството е разширено с предприятие в Търговище; "Г. Костов" АД, София - специализиран в производството на електродвигатели с приложения в електрически превозни средства, “Динамо” АД, Сливен – производител на автомобилни алтернатори, стартери и на компоненти за тях; “Енерсис” АД, Търговище, “Монбат” АД, Монтана, “Елхим Искра” АД, Пазарджик – предприятия за производство на акумулаторни батерии; “Епик-Електроник” Ботевград – производител на електронни модули за автомобилната индустрия; “Капрони” АД и “М+С Хидравлик” АД, Казанлък – специализирани производители на автоматика и хидравлични изделия;

• “Great Wall”, Ловеч - през 2011 г. бе въведен в експлоатация нов монтажен завод на “зелено” за производство на китайски автомобили. Заводът е с годишен капацитет около 30 000 автомобила;

• „Булминерал“ ООД, Брезник - през 2013 година фирма стартира изграждането

на завод в гр. Брезник. Заводът ще асемблира електрически автобуси, като сертифицира производството си в България за територията на Европа. На този етап производствената база е завършена и се очаква финализиране на сертифицирането на модел електрически автобус, китайско производство.

Електрическа мобилност 2013г.Реалности

Нормативна база

• Приет „Национален план за действие за насърчаване производството и ускореното навлизане на екологични превозни средства, включително на електрическата мобилност в Р.България за периода 2012-2014 г.“;

Приет с Решение № 862 на Министерския съвет от 19.10.2012 г. Координацията по изпълнението му е възложена на министъра на икономиката и енергетиката и министъра на околната среда и водите.

• Приет „Национален план за действие за насърчаване на зелените обществени поръчки за периода 2012-2014г.“;

Приет с Протокол № 38.2 на Министерския съвет от 13.10.2011 г. Предвидени са 6 % от обществените поръчки за транспорт да са целеви за ЕПС.


• Българското законодателство в областта на техническите изисквания към продуктите до настоящия етап е хармонизирано с Директива 2007/46/ЕО;

относно създаването на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства.

• Изискванията на Директива 2009/33/ЕО за чистите и енергийно ефективни пътни превозни средства;

въведени в чл.26а от Закона за обществените поръчки. С разпоредбата се дефинират минималните изисквания за доставка на такива превозни средства.


• Разработен модел за решаването на проблема със статута и разрешителния режим на зарядните колонки за гр. София; Моделът е финансиран от членове на ИКЕМ и разработен от експерти на Национален център за териториално развитие /НЦТР/ от екипа на проф. Троева и предоставен безвъзмездно на Столична голяма община;

• Внесено предложение до СОС на гр. София за създаване на временна комисия за „ОБЩИНСКА ПОЛИТИКА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА (ЕПС) В ГРАДСКАТА СРЕДА НА СОФИЯ“;


Реализирани Стимули

• С бюджета за 2013г. eлектромобилите бяха освободени от данък по Закона за местните данъци и такси;

• От 01.09.2012г. е въведено безплатно паркиране на електромобили и ЕПС в синя зона на гр. София;

• Безплатно паркиране на ЕПС е въведено и на територията на градовете Бургас, Добрич, Русе.


Наука и Образование

• Въведена e магистърска програма „Хибридни и електрически превозни средства“ в Транспортен факултет на Русенски университет „Ангел Кънчев“;

• От началото на учебната 2012/2013 г. във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков” започна обучение на студенти по нова магистърска специалност „Електромобили”;

Специалността е предназначена да подготвя специалисти за една иновативна за нашата страна област на електрическия транспорт.

• В ТУ София от години се работи системно в направление дизайн и технически и иновативни решения в сферата на електрическата мобилност. Успехите в университета са големи;

• Активно се работи в отделни направления в Учебна база Сливен към ТУ София, в техническия университети в Габрово и др.


• Работи се за стартиране на магистърска програма за Електрическа мобилност в Европейския политехнически университет в гр. Перник.

• Две нови специалности, включени в Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД): „Монтьор на ЕПС“ и „Техник на ЕПС“;

Специалностите бяха инициирани и разработени от експертна група на ИКЕМ и НАПОО.

• Модел за предоставяне на технически средства и специализиран софтуер на български учебни заведения, за подготовка на студенти от инженерните специалности;

Моделът се разработва съвместно от ИКЕМ, „Джонсън Контролс Електроникс България» и „Хайкад Инфотех.

Електрическа мобилност 2013г.Перспективи

Анализ на ситуацията • Електрическите автомобили ще са недостатъчно рентабилни за

следващите няколко години. Те ще постигнат пазарен дял от около 3 % до 2025 г. в световен мащаб, но многократно по-висок в САЩ, ЕС, Япония и Китай. Въпреки това с увеличаване на производството/потреблението на този нов продукт постепенно цените ще се понижават;

• Новите бизнес модели ще предложат нови възможности за успешен старт в електромобилната ера. България може да се възползва, да реализира потенциала си и да бъде една от първите в тази нова индустрия в Централна и Източна Европа;

• Централната и местните власти трябва да се ангажират чрез национална програма за електрическа мобилност.


България има своите традиции, опит и предимства, за да се включи успешно в европейската система за електрическа мобилност.

• Страната ни все още разполага с квалифицирани и опитни инженерно-технически кадри;

• Налице са традиции и специализация в производството на електротехническо и енергетично оборудване, както и в областта на машиностроенето. Част от предприятията на нашия пазар са собственост на водещи международни компании в тези сектори;

• България разполага с производствена база и традиции в производството на електро и мотокари, в която област имахме лидерски позиции;

• Предприятия в България са надеждни партньори на водещи компании от автомобилостроенето като поддоставчици на възли, компоненти и детайли;

• Налице е сравнително ниска цена на електроенергията, добре развита енергийна инфраструктура и дистрибуторска мрежа, благоприятно географско положение;


• Технологията е иновативна и ще даде тласък за развитието на други сфери, които носят по-висока добавена стойност за икономиката. България може да компенсира загубените позиции и пропуснатите възможности през последните години. При добро управление електрическата мобилност може да бъде една от ключовите технологии за осигуряване на заетост и растеж на промишлеността през следващите десетилетия;

• Ще се създадат допълнителни предпоставки за осъществяване на националната цел по Директива 2009/28/ЕО, до 2020 г., у нас да се повиши до 16% дялът на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление, а в транспорта – до 10%. Като част от „умните мрежи” електромобилите имат и съществено предимство със значение за енергийната система, подпомагайки изглаждането на пиковете в периодите на най-висока консумация на електроенергия;

• Навлизането на електрическите превозни средства ще осигури устойчиво бъдеще на транспорта, чрез въвеждане на нисковъглеродни иновационни и енергийно ефективни технологии и намаляване на неговата зависимост от изкопаемите горива.

Електрическа мобилност 2013г.

Изводи

• Необходим е държавен план – "Национална програма за електрическа мобилност - България 2025;

• Да се фокусират усилията на научните и производствени звена за разработка на компоненти, особено за ел. двигатели, акумулаторни клетки и модули, както и за ценни ключови компоненти за електрически машини и агрегати;

• Да се ускори изграждането на национална структура за зареждане на автомобили с алтернативни горива, съобразно европейската директива за алтернативните горива;

• Да се подпомагат и развиват приоритетно образованието и иновациите в производството и услугите свързани с електрическата мобилност;

• Инвестиционен фокус върху произведеното в България. Създаване на план за промишлена конверсия (преоборудване) на традиционни в електрически превозни средства;


• Насърчаване на широк обществен отзвук;Информиране на обществото с участието на всички страни, заинтересовани от реализацията на "Национална програма за електрическа мобилност – България 2025“.

• Стимулиране на потреблението.Данъчните мерки, регистрационните такси, както и обществените поръчки са най-мощното средство в тази насока, като се диференцират, за да се подкрепи навлизането на пазара на автомобили с висока горивна ефективност и ниски емисии на СО2. От друга страна това ще подпомогне и ще насърчи и пазара да предлага такива автомобили.

• Създаване на карта на електрическата мобилност в България;В картата да се включат експертите и дружествата по цялата верига на стойността на електрическата мобилност - производители, търговци, доставчици на услуги, електроразпределителни дружества и оператори на зарядна инфраструктура, министерства и изследователски институции, средни и висши учебни заведения и др.


В заключение

Електрическата мобилност може да бъде една от ключовите технологии за осигуряване на заетост и растеж през следващите десетилетия.

От друга страна се създават предпоставки и за обновяване на автомобилния парк, чието състояние е крайно незадоволително. Така ще се осигури и подобряване състоянието на атмосферния въздух и по-здравословна среда, особено в по-големите населени места.

Индустриален клъстер „Електромобили“ (ИКЕМ) работи мащабно, България да се утвърди на картата на електромобилността в Европа.

Благодаря за вниманието!

Иван Костов, Главен секретар на ИКЕМ

[email protected]

Електрическа мобилност - 2013 Реалности и перспективи

Documents