Правила и речник за употреба на ят (ѣ /двойно е/) от 1940 г.

И

Правила за ят (ѣ двойно) и Ѫ

в Правописното упътване на Тодор Иванчев

Речник на думите с Ѫ

Из "Пъленъ правописникъ на българския езикъ съ речници. Практично помагало.", София 1940 от

Цв.Минков и Л.Пищялков

Правописъ на ѣ (ѣ /двойно е/)

Буквата ѣ се пише в срѣдата на всички думи, въ които при изговаряне се чува като я и като е.

Пише се и въ образуванитѣ отъ тѣхъ сродни думи:

дѣдо (дядо, дедо) - дѣдовъ, дѣдово; лѣто (лято, лето) - лѣтошенъ, лѣтнина; звѣръ (звяръ, зверъ) - звѣрове,

звѣрилница; вѣра (вяра, вера) - вѣрно, вѣроятно; хлѣбъ (хлябъ, хлебъ) - хлѣбарь, хлѣбарница, хлѣбове и

др.

РЕЧНИКЪ

на основнитѣ думи, които въ срѣдата се пишатъ съ ѣ. Производнитѣ или равнозвучнитѣ имъ, въ които не

се пише ѣ, сѫ посочени въ скобки.

блѣнъ

блѣсъкъ (но: блесна,

блесналъ, блестя, блещя

се)

брѣгъ

брѣзъ, брѣза (дърво)

брѣстъ

бѣгъ (но:бей, бегъ,

Бегово)

бѣлъ (но:бельо,

белегъ)

бѣсъ

вдѣвамъ

влѣзъ

влѣка

вмѣня

вмѣсто

вмѣтамъ (но: вметна,

вметнахъ)

впрѣгамъ (но: впрегна,

впрегнатъ)

врѣва (глъчка)

врѣкамъ (но: врекна,

врекналъ)

врѣскамъ (но: вресна,

вресналъ, врещя,

врещене)

въпрѣки

вѣкъ

вѣно

вѣра

вѣтъръ

гнѣвъ

гнѣздо

голѣмъ

грѣхъ

додѣвамъ

досѣгамъ (но: досегна,

досегнатъ, досежно)

дотѣгамъ (но: дотегна,

дотегналъ)

мѣсто

мѣся (но: месалъ)

мѣтамъ (но: метна,

метнатъ)

мѣхъ

наблѣгамъ (но:

наблегна, наблегнатъ)

надѣвамъ се (но:

надежда, надежденъ)

надѣна

налѣгамъ (но: налегна,

налегнатъ)

намѣря

намѣса

намѣсто

намѣстя

напримѣръ

натѣгамъ (но: натегна,

натегналъ, натегнатъ)

невѣмъ

невѣнъ

невѣста

невмѣняемъ

недѣля

непремѣнно

нерѣзъ

нѣга

нѣмамъ

нѣмъ

нѣнка

нѣщо

облѣгамъ се (но:

облегна се, облегнатъ)

облѣка

обсѣгамъ (но: обсегна,

обсегналъ, обсегъ)

обсѣнитя

обтѣгамъ (но: обтегна,

обтегнатъ)

обѣдъ

пѣсъкъ

размѣня

разтѣгамъ (но: разтена,

разтегнатъ, разтегъ,

разтежение)

рѣдъкъ (но: редъ,

редовенъ, редя, реденъ и

пр.)

рѣжа

рѣка (но: река, речешъ,

рекълъ и т.н.)

рѣпа

свѣнь

свѣсть

свѣтъ, Свѣтлозаръ (но:

светъ, свети, светия,

светилище, светиня,

свещеникъ, свещенъ,

светици и др.)

свѣтя

свѣтлина

свѣщъ

сдѣлка

седѣнка (но: седене)

скробѣла

слѣзъ

слѣзъ (билка) (но:

слеза, слезистъ)

слѣпъ

смѣсь

смѣтамъ

снѣгъ

сподѣля

спрѣгамъ (но: спрегна,

спрегнатъ, спрежение)

спрѣчкамъ се

спѣвка

срѣда, срѣдство

срѣщамъ (но: срещна,

среща, срещенъ, срещу,

насреща, насрещенъ,

отсреща, отсрещенъ)

Непосоченитѣ производни на горнитѣ основни думи се пишатъ съ ѣ:

срѣда (сряда, среда) - срѣда , срѣденъ, срѣдно, срѣдни, срѣд , срѣдъ, срѣдище, срѣдина, срѣдоточие,

Срѣдиземно море, срѣдопѫть, срѣдорѣкъ, Срѣдопостниза, Срѣдецъ, (София), срѣдство и др.

Цвѣтъ (цвятъ, цветъ) - цвѣте, цвѣтенъ, цвѣтна, цвѣтно, цвѣтни, цвѣтецъ, цвѣтове, Цвѣта, Цвѣтана,

Цвѣтанъ, цвѣтарь, цвѣтарница, Цвѣтко, Цвѣтница, цвѣтущъ и др.

Правила за ят (ѣ двойно) в Правописното упътване на Тодор Иванчев

Правила за ят (ѣ /двойно е/) в "Упътване за общо правописание" на Тодор Иванчов, 1899

Досегашната практика и всички разисквания, станали по нашия правопис, едно впечатление ни

оставят, а именно, че не можем разумно да се простим с тоя белег от българската азбука. Крайно

неприемливи са се оказали всички опити да се изхвърли тая буква от българската азбука и да се замени с

други; такъв е опитът да се заменява тя с Е или с Я, според де как се чува; а за употреблението само

буква Е, вместо ѣ не трябва и да говорим, защото подобно изменение води след себе си и изменение на

самия изговор. Министерството в дадения случай санкционира приетата практика и оставя и за в бъдеще

употребление.

Според това, Министерството предлага да се пише ѣ главно върху етимологическа основа.

Така ще се пише: вѣра - вѣрен, пѣя - припѣвка, цѣлъ - уцѣля, вѣя - вѣтъръ, брѣгъ - крайбрѣженъ,

исповѣдъ - исповѣдамъ, кѫдѣ - кѫдѣшенъ.

* Буква ѣ остая в корени и думи, дето се пада да бъде етимологически. За тия случаи се дава по-долу

един спомагателен речник.

* Буква ѣ се пише в глаголите на -я: сѣя, милѣя и пр.

* Буква ѣ се пише в окончанията на минало несвършено и минало свършено време във всички случаи,

дето се употребява при досегашната практика: видѣхъ - видѣше, видѣ; берѣхъ - берѣше и пр., и във

форми и думи произведени от основата на тия времена, като видѣлъ, берѣлъ и пр.

* Буква ѣ се пише в края на наречията, които изглашат на звук Е: дѣ, горѣ, послѣ, сетнѣ, подирѣ и пр.,

с изключение на наречията: не, още, въобще и поне.

* С буква ѣ се пише членът на множествено число: народитѣ, борбитѣ, добритѣ, местоименията: тѣ,

тѣзъ, онѣзи и формите, произведени от тях.

* Буква ѣ се пише като суфикс в останките от старото двойнствено число: рѫцѣ, нозѣ, двѣ, двѣстѣ и

пр.

* Буква ѣ не се пише, както и досега, след ж, ч, ш, след гласна и в началото на думите.

Эписък на думите, писани с голяма носовка

от аикипедия, свободната енциклопедия

Голямата носовка Ѫ е буква, употребявана за писане в българския език до правописната реформата

от 1946 година. Яя е имала фонетичната стойност на ъ и се е пишела на етимологичното си място.

Яук е представен списък на думите които са се писали с употреба на тази буква, като за всяка

морфема е дадена само една (най-характерната) дума.

Б

бѫбрекъ

(да) бѫда

бѫдеще

Бѫдни вечерь

В

вѫбелъ (кладенец)

вѫгарецъ (паразит по

домашните животни)

вѫгленъ

вѫдица

вѫдя

вѫже

вѫзелъ

вѫсеница (гъсеница)

вѫся се

вѫтрѣ

К

жълѫдъ

Л

зѫбъ

М

изпѫкналъ

Т

крѫгъ

кѫдѣ

кѫдравъ

кѫклица (вид трева)

кѫпина

кѫпони (везни)

кѫпя се

кѫсъ

Щ

оскѫденъ

отвѫдъ

Ы

присѫствувамъ

прѫтъ

пѫдя

пѫпъ

пѫть

пѫча се

Ь

рѫбъ

рѫка

рѫжъ

Э

вѫтъкъ

Г

глѫбина

гнѫсъ

гълѫбъ

гѫба

гѫгна

гѫгрица (вредител по боба)

гѫдулка

гѫжва (чалма)

гѫсеница

гѫска

гѫстъ

гѫрди

Ж

дѫбъ

дѫга

кѫтъ

кѫща

Ф

лѫгъ (малка горичка край

река)

лѫкъ

лѫчъ

Ц

могѫщъ

мѫдъръ

мѫжъ

мѫка

мѫтенъ

Ч

недѫгавъ

скѫпъ

стѫпка

(тѣ) сѫ

сѫбота

сѫдъ

сѫкъ (чеп)

сѫществувамъ

Я

трѫба

тѫга

тѫпъ

тѫтенъ

д

хѫшъ

Ѫ

Ѫгълъ

Вижте още :

рт - Голям юс

Вижте също : апотрѣба на Ѫ в иванчевския правопис.

Ѭ

(Нотиран голям юс)

Йотираният голям юс или йотирана голяма носовка (Ѭ,ѭ) е производно на буква-та голям

юс, съществувала в кирилицата и глаголицата. Буквата представлява йотиран (с при-бавено преди

носовата гласна и/й) вариант на големия юс, като нейната звукова стойност се из-разява с [j ] (йон,

йън). Яя предава позиционно съответствие на голямата носовка след гласна или мека съгласна.

Жоказателство за нефонемния к характер в Тирило-Цетодиевския диалект е отсъствието на буквата

в първоначалния вид на глаголицата.

Кодиране Буква Регистър Десетичен

код

Шестнадесетичен

код

Осмичен

код Двоичен код

аникод

Нотиран

голям юс

Главна 1132 046c 02154 0000010001101100

Цалка 1133 046d 02155 0000010001101101

Экриване

п • б • р

Кирилски букви

Славянски букви

А · Б · В · Г · Е · Ж · с · Д · З · (И) · Й · о · К · Л · Ю · М · (О) · П · Р · Н · С · Т · Ф · Х

· Ц · Ч · Ш · Щ · Ы · Ь · Э · Я · т · У · а · б · г · д · е · з · ж · и · й · к ·л · м · н

· п · р

Неславянски букви

ӈ · Ӊ · ӌ · Ӎ · ӊ · Ғ · Ҕ · ӝ · ӛ · Ӌ · Ӂ · Җ · ӎ · Ҙ · ӏ · Ө · Ӑ · ӑ · Ҋ · Ӓ · Қ · ӂ · Ҡ · Ҟ

· Ҝ · Ԟ · Ԛ · Ӄ · ө · Ԟ · Ԟ · Ӈ · Ӆ · Ң · ӄ · Ҥ · Ԟ · ӓ · Ӕ · ӕ · Ҩ · Ԥ · Ҧ · Ҏ ·Ԟ · Ҫ · Ҭ

· ӗ · Ә · ә · Ү · Ұ · Ҳ · Ӟ · ӟ · Һ · Ԟ · Ҵ · Ҷ · Ӛ · ӆ · Ҹ · Ҽ · Ҿ · Ӝ · Ҍ · Ӗ · Ԟ · Ԝ · Ӏ

Старославянски букви (Ҁ) · Ѹ · Ԟ · Ѡ · (Ѿ) · (Ѻ) · у · Ԟ · Ԟ · Ѥ · Ѧ · Ѫ · Ѩ · Ѭ · Ѯ · Ѱ · Ъ · в · (Ѷ) · Ԟ

Молодцовски букви Ӡ · ӡ · Җ · Ӣ · ӣ · Ӥ · ӥ · Ӧ · ӧ

Исторически абхазки букви Ԟ · Ԟ · Ԟ · Ԟ · Ԟ · Ԟ · Ԟ · Ԟ · Ԟ · Ԟ · Ԟ · Ԟ

Други Азбуки въз основа на кирилицата

Лабележка: Знаците, посочени в скоби, не са самостоятелни букви.