СТР. 05

СЪВМЕСТНО ИЗДАНИЕ С РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА

Стари приятели, нови хоризонти ЧЕТВЪРТЪК, 13 ОКТОМВРИ , 2011

Действащи лица РусияБългария

Художникът Михаил Шемякин вече 40 години живее в чужбина, но се смята за руски патриот

СНИМКА: ВАЛЕРИЙ КИЧИН, “РГ”

СН

ИМ

КА

: ИТ

АР

-ТА

СС

Задачата на горските специал-ни части е да потушат огъня в зародиш, в началните часове, докато е все още контролиру-ем. Това лято нямаше изгорели села и постройки, нямаше чо-вешки жертви, което до голяма степен е благодарение на де-санта. От началото на пожаро-опасния сезон огънят обхвана 1,3 милиона хектара. До среда-та на септември миналата годи-на вече бяха изгорели 2 мили-она хектара.Истински кадри: огънят плам-ва на три места в края на гор-ския гъсталак и започва бързо да се разпространява. Вятърът се оказва по-силен от очаква-ното. Затова лекият самолет, от който парашутистите тряб-ваше да направят десанта, е заменен с хеликоптер. Налага се скоковете да бъдат отмене-ни, прекалено е рисковано. ...

Струва ти се, че вертолетът виси точно над пламтящата гора. По специални въжета първо се спускат моторните помпи, пожарогасителите за горски пожари, подпалващите апарати, които са необходими, за да бъде запален насрещен огън и по-бързо да бъде блоки-ран пламъкът. Десантът се спу-ска след екипировката. Шест

души се разделят на две групи. Едната обкръжава огнището на пожара, втората започва да сече дърветата, за да не може огънят да проникне навътре в гората. Но да се справят окон-чателно с пламъка помага друг долетял въртолет, натоварен с един тон вода. В крайна сметка пожарът и на трите участъка е потушен приблизително за 20 минути.Уви, невинаги и не навсякъде се случва така бързо да се по-туши огънят. Пречка за това най-често е липсата на модер-на техника. Необходими са свръхлеки машини, които да достигнат блатата и да угасят торфа. Има нужда от термоус-тойчиви кабини с оптимален микроклимат за работещия вътре оператор. Специалисти-те от горските стопанства също така се нуждаят от малки де-сантни трактори.Родните машиностроителни предприятия вече са готови да удовлетворят до известна сте-пен част от това търсене. Но последната изложба на проти-вопожарна техника във Влади-мир остави впечатлението, че

Тази година с участието на парашутно–десантни части бяха потушени повече от 70% от горските пожари, или около един милион хектара гора.

Основната новина се състои в това, че цените ще се повишат не от 1 януари, както се прак-тикуваше досега, а от 1 юли 2012 г. Предполага се, че така-ва схема ще работи и зана-пред. Преди това активно се обсъждаше друг вариант – по-вишението на цените да се раздели на два етапа – от яну-ари и от юли. От гледна точка на Министерството на иконо-мическото развитие за иконо-миката този вариант е за пред-почитане. Но се взе решение той да бъде отхвърлен, което е по-изгодно за крайните по-требители, за гражданите, но не е изгодно за производите-лите на енергийни ресурси.Лятно време потреблението на електричество, парно и газ намалява. Затова преходът към нови цени ще е много по-лек за потребителите, откол-кото ако това се случва през зимата. Освен това при тази схема средногодишно изчис-леното увеличение ще се окаже два пъти по-малко. Ръ-ководителят на проекта от Ин-ститута по икономика на града Игор Колесников смята, че ограничаването ръста на це-ните до нивото на инфлация е преди всичко политическо ре-шение. Той е съгласен, че отла-гането на повишението за юли

е благоприятно за население-то, но не е много ясно по какви цени ще се заплащат сметките за жилищно-комуналните ус-луги от януари до юли. Експер-тът напомня, че предишните цени бяха определени за една година и на 31 декември изти-ча срокът на тяхното дейст-вие. Регулиращите органи трябва да подготвят съответ-ния документ за удължаване срока на действие на старите цени, за да не възникнат недо-разумения през януари.Ясно е, че приетата схема не зарадва всички. Енергетиците недоумяват защо им разреша-ват да повишат цените само с 6%, а в същото време газът може да се повиши с 15. Това ще доведе до повишение на допълнителните разходи за енергетиците и за доставчици-те на топлинна енергия. Но, както обясни зам.-минис-търът на икономическото раз-витие Андрей Клепач, решени-ето да се остави 15-процентно увеличение на цените за газо-вия отрасъл се обяснява с на-мерението да се върви към из-равняване на цените за въ-трешния и за външния пазар. Освен това от следващата го-дина значително ще се увели-чат данъците в отрасъла. Що се отнася до другите ес-тествени монополи, бе взето решение само железниците да повишат цените. Но с не пове-че от 6 процента.Това е усреднена стойност. То-варните превози по жп линии-те ще поскъпнат с 3 процента, а пътническите превози - с 10 процента.

Десантиране на огневия рубеж

Въздушна тревога Пожарникарите спасиха един милион хектара гора

Десантчиците спестиха на държавата

10 милиарда рубли

необходимите средства не са чак толкова много. За сметка на това ни зарадва леката и свръхлеката авиация. Интерес предизвика лекият вертолет Ми-34. Добре приспособени към горско патрулиране са ав-тожирите – много мобилни ма-шини за един и двама пилоти.За разлика от самолетите, на автожирите им трябва по-мал-ка засилка, за да излетят – от 1 до 50 метра. При кацане не им е необходима писта, автожири-те летят със скорост до 180 км/ч, те могат да бъдат пилоти-рани даже при вятър – до 20 м/с. А за да се управлява така-ва машина, е достатъчно да се премине 20-часов курс на обу-чение. Средната цена на най-компактния автожир започва от 1,5 млн. рубли (прибл. 75 хил. лева), а полетът му ще струва 800 рубли на час (прибл. 40 лева). „Необходимо е да увели-чим резерва от парашутисти десантчици, които могат да бъдат „прехвърляни“ с тази тех-ника до огнищата на пожарите“ – споделя плановете ръково-дителят на Руското горско сто-панство Виктор Масляков.

ТАТЯНА СМОЛЯКОВАРУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

АЛЬОНА УЗБЕКОВАРУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Газът ще поскъпне с не повече от 15 процента, електричеството и парното – максимум до нивото на инфлация. Прогнозата е, че инфлацията ще достигне 6%.

Пари Новите параметри на ценовата политика на естествените монополи

Кабинетът отложи за лятото повишението на цените

Тарифите за електричеството засега не се променят

ТАМ ИЗРАЗЪТ “ДА ЖИВЕЕШ ВЪРХУ ВУЛКАН” МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА БЕЗ КАВИЧКИ

“Горещи цифри” Това лято 2,5 хиляди десант-чици взеха участие в гасенето на горските пожари. Планира се още догодина числеността на федералния резерв да бъде увеличена до 4,5 хиляди души. Работата на горските специал-ни части помогна да се предот-вратят щети в размер от 6 до 10 милиарда рубли. С

НИ

МК

А: P

HO

TO

XP

RE

SS

02 ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ОКТОМВРИ_13_2011

www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в БългарияКакво ново?

Пребоядисаха паритеНационалната Банка на Русия пуска в обращение нови банк-ноти от 500 и 5000 рубли. На мошениците ще им е по-трудно да фалшифицират модифици-раните банкноти. Старите банкноти ще бъдат заменяни постепенно с нови според овехтяването, което ще отне-ме около 3-4 години. Специа-листите са подтикнати към об-новяване на банкнотите от фалшификаторите на пари. Банкнотите се обновяват на всеки 5-7 години.

Клуб на инвеститоритеЗам.-министърът на икономи-ческото развитие Олег Фоми-чев разказа за създаването на неформален клуб от топ мени-джъри на големи компании. За начало в клуба ще членуват 47 директори на държавни фирми, които на база държав-на поръчка са формирали свои иновационни планове. Първо-то заседание на клуба ще се състои през първата десет-дневка на октомври. Клубът ще е от открит тип, в него ще могат да участват и частни компании.

ДЕТАЙЛИ

Дубльор на ТранссибВнешекономбанк и Междуре-гионална компания „Белко-мур“ подписаха Меморандум за намерения за реализация-та на проект за жп линия Ар-хангелск – Карпогори – Си-ктивкар – Перм – Соликамск с обща дължина около 1160 км. Този проект е разработен за първи път още преди 1917 г. Пускането в експлоатация на магистралата е планирано за 2017 – 2018 г. Тя ще съкрати с една четвърт разстоянието на превозите между Скандинав-ско–балтийския регион и Из-точна Азия.

Летете снаносамолети Корпорацията „Роснано“, Обе-динена авиостроителна кор-порация, холдинговата компа-ния „Композит“ и Институтът за авиационни материали ре-шиха съвместно да внедряват в граждански и военни проду-кти полимерни композитни ма-териали, които са руска разра-ботка на база въглеродно влакно. Това ще позволи тегло-то на самолета значително да бъде намалено.

Граждански мониторинг

Няколко обществени органи-зации, занимаващи се със за-щита на избирателните права, подписаха декларация на на-блюдателите за изборите за Дума и за президент. Съпред-седателят на координацион-ния съвет на Общоруския на-ционален фронт Дмитрий Орлов разказа за стъпките, които ще бъдат предприети: „Това са програми, свързани с контрола върху положението в регионите, както и междуреги-онални конференции, които са отчасти с цел обучаване, от-части с цел обединяване на наблюдатели и специалисти в областта на обществения мо-ниторинг. Ние ще продължим практиката на видеомостове с регионите”.

Появилата се яснота относно плановете на Дмитрий Медве-дев и Владимир Путин е доп-ринесла за вълна от предполо-жения по отношение на съста-ва и ръководството на прави-телството и президентската администрация. Дмитрий Мед-ведев недвусмислено се изка-за още на 31 август на среща с журналисти в Сочи по повод очакваните промени в прави-телството: “След изборите (президентските — “Kомер-сант”) ще има радикална тран-сформация на правителство-то. Трябва да се получи пълно рестартиране. Трябва да дой-дат млади, агресивни хора”. На уточняващия въпрос дали той е набелязал такива хора, пре-зидентът отговори: “Такива — има”. На конгреса на “Единна Русия” той потвърди, че с мо-дернизацията “трябва да се

заеме едно изцяло обновено правителство”. Прессекрета-рят на Владимир Путин Дмитрий Песков потвърди,че не следва да се очаква просто преход на сътрудници от Белия дом в Кремъл и обратно. “Дмитрий Анатолиевич заяви, че иска да види силно обнове-

бъдат прогнозирани, следейки за съдбата на проекта “коре-кция на “Стратегия-2020” — следва да си припомним, че крайният набор от експертни становища по ключови теми на възможните реформи тряб-ва да бъде представен още на правителството на Владимир

Залата за заседания на правителството: рядко тези кресла остават вакантни

но правителство. Това означа-ва, че в него трябва да се поя-вят наистина нови лица — не следва да се очаква, че тези кадри ще бъдат просто прена-редени”— каза той.В много отношения бъдещите ходове на правителството на Дмитрий Медведев могат да

Путин в края на 2011 — нача-лото на 2012 година от първия вицепремиер Игор Шувалов. Самият господин Шувалов може изцяло да претендира за запазване на своя пост (ако не получи и приеме предложение от президента Владимир Путин). Наскоро Шувалов заяви: “Знаете, че аз съм като войник — където ми кажат, там ще работя”.И в Кремъл, и в Белия дом твърдят, че за конкретни кад-рови решения е още рано да се говори. Прессекретарят на президента Наталия Тимакова заяви пред ИТАР-ТАСС, че едва след президентските из-бори и изборите за Думата “може да се говори за това какви точно изменения ще произтекат в състава и струк-турата на правителството и президентската администра-ция ”. Господин Песков заяви на свой ред, че “съставът на ново-то правителство още не е из-вестен на никого и че ще се формира както през пролетта на 2008 г., когато господата Путин и Медведев заедно със-тавяха списъка на министрите до встъпването в длъжност.

ТАРАС ФОМЧЕНКОВРУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВКОМЕРСАНТ

Състоя се демонстрацията на дисплей, който не е от силиций и е произведен по технология-та на „електронната хартия”.

Набелязаната за месец май смяна на кабинетите между Владимир Путин и Дмитрий Медведев не може да не пре-дизвика мащабни кадрови промени.

Ученическата раница ще стане много по-лека

Иновации Първите „електронни учебници“ дойдоха в училищата

Голямата промяна Руското правителство навлиза в период на оставки и назначения

чени от учениците в Калинин-градска област. В паметта на електронната книга едновре-менно могат да бъдат „качени“ до 40 учебника, като при това за едно от основните предим-ства е посочен фактът, че екра-нът много трудно може да бъде разбит, тъй като неговите еле-менти са от пластмаса, а не от силиций. Кореспондентът на „РиБ“ успя да подържи в ръце-те си мостра на екрана и да се убеди, че той действително не е по-дебел от лист обикновена хартия и може да се огъва на всички страни. Не е маловажен

и фактът, че при това качест-вото на изображението не се губи. Освен това електронната книга няма да може да се из-ползва за други цели, освен за учене. Няма възможност в нея да бъде „качено“ нищо друго, освен стандартния обем учи-лищна литература. От кон-структорите е предвиден дос-

тъп до интернет, а единствени-ят USB порт може да се използ-ва само за зареждане на батериите на устройството.Нововъведението е плод на съ-трудничеството на служители-те от предприятие, построено край Зеленоград, учените от „Роснано“ и английската компа-ния Plastic Logic.

ЧУЖДИТЕ МЕДИИ ЗА РУСИЯ

КАНЯТ ОЛИГАРСИТЕНА ДЪСКАТАИСПАНИЯ

Нека олигарсите преподават в

училищата. Такава е идеята на

Дмитрий Медведев. Президен-

тът предлага милиардерите да

се преквалифицират на учите-

ли и да водят часове по темата

„История на житейското бла-

гополучие“. Би било интересно

да се чуят лекциите на руски-

те олигарси. Ще успеят ли те

да разкажат на своите млади

слушатели как са попаднали

в списъка на “Форбс” на най-

богатите хора на планетата?

Ще опишат ли подвизите си,

извършени през 90-те години?

МОМИЧЕТО С ВЕСЛОТОСАЩ

Девойка, която е била прекалено

сексуална за Йосиф Сталин, се

завърна и се изправи гола, как-

то майка я е родила, на пиедес-

тал на крайбрежната алея в Пар-

ка Горки. Любимият художник на

съветския диктатор Иван Шадр я

е изваял през 1934 г. Неговата

смела статуя „Момичето с весло-

то“, която е поклон пред съвет-

ския атлетизъм и възторг от кра-

сотата, се превърна в централен

елемент на парка. Новото откри-

тие на оригиналната версия на

скулптурата е носталгия по сим-

волите на съветските времена.

ПРЕДМЕТ НА ПОСТОЯНЕН СПОРГЕРМАНИЯ

В спора за цените на

суровините, както и предвид

господстващото положение

в страната, Украйна направи

своя избор в полза на курса

на конфронтация по отношение

на могъщия си съсед – Руската

федерация.

Ръководството на Украйна

заплаши руския газов

монополист „Газпром“ с това,

че то може да му създаде

конкуренция на европейския

пазар, в случай че Москва не

направи отстъпка от цената на

природния газ.

НОВО РАЗСЛЕДВАНЕИСПАНИЯ

Руската прокуратура отново раз-

глежда версията за възможната

съпричастност на предприемача

Борис Березовски към убийство-

то на Анна Политковска. Опа-

сявайки се от преследване от

страна на руските власти, той бе

принуден да емигрира във Ве-

ликобритания. Не за първи път

се прави опит да бъдат открити

„следите“ на Березовски в де-

лото за Политковска. Навреме-

то Березовски изигра решаваща

роля за реализацията на „про-

екта Путин“, но впоследствие се

противопостави на режима.

УРОК ПО ЛОШИ МАНИЕРИСАЩ

Силните на този свят не преста-

ват да ни учудват. Те са готови

да платят 60 хил. долара за зла-

тен телефон, но не умеят да проя-

вят елементарна сдържаност. По

време на снимките на телевизи-

онно предаване руският милиар-

дер Александър Лебедев се нах-

върли с юмруци на своя опонент

Сергей Полонски. На единия не

му хареса какво е казал другият

и той започна да го налага. А по-

старият, който стана и започна

да се бие, е бивш сътрудник на

КГБ. Вероятно затова вторият се

отказа да му отвръща.

Страницата е подготовена от екип на „Русия и България”

Днес в тестовете на електрон-ната книга взимат участие та-кива региони като Москва, Московска област, Санкт Пе-тербург, Калининград, Самар-ска област, Кемерово, Татарс-тан. Електронният учебник ще бъде тестван от 2500 ученици от 7 региона на страната. Пър-вите 500 „книги“ вече са полу-

Електронният учебник се огъва, но не се чупи

Президентът на Русия Дмитрий

Медведев и премиерът Вла-

димир Путин сверяват часов-

ниците си в навечерието на

решителните събития: на кон-

греса на “Единна Русия” те

обявиха съдбоносни промени.

СВЕРЯВАНЕ НА ЧАСОВНИЦИТЕ

ФОТОФАКТ

Смяна на служебните кабинети

СНИМКА: REUTERS

СН

ИМ

КА

: ИТ

АР

-ТА

СС

СН

ИМ

КА

: ИТ

АР

-ТА

СС

03ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България Общество

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ОКТОМВРИ 13_2011

Известният социолог – президент

на фонд „Обществено мнение”

Александър Ослон, разговаря с

наблюдателя на „РиБ” Михаил

Барщевский по въпроси,

свързани със социологическите

проучвания и тяхната роля във

всекидневния ни живот.

Винаги е полезно да чуем улицатаВъпроси Какво оказва влияние върху растежа и спада в популярността на големите политически фигури?

Руски социолог. Роден през

1952 г. в град Златоуст, Челя-

бинска област, в семейството на

електроинженери. Ръководи на-

учна работа.

Основна сфера на интересите

му са методите на анализира-

не на данни, автоматизиранно

проектиране и др. Публикувал е

около трийсет научни работи на

тази тематика.

В началото на 1988 г. получава

покана да се премести в Мос-

ква за работа в наскоро сфор-

мирания „Общосъюзен център

за изучаване на общественото

мнение” (ОЦИОМ).

Той е инициатор на създаване-

то на независимия социологиче-

ски фонд „Обществено мнение”,

който през 1992 г. се отде-

ля от ОЦИОМ и започва да во-

ди собствена изследователска

дейност.

От деня на основаване на фонда

заема длъжността генерален ди-

ректор, а по-късно – президент

на “Обществено мнение”.

ДОСИЕ

АлександърОслон

А кой е казал, че разговорите трябва да бъдат намалени? Отсъствието им е по-лошо от наличието им

ТАЙНИ ЗНАНИЯ ОТ ПУШКОМААлександър Анатолевич, можем ли да сравним проучването на общественото мнение с измер-ване на средната температура в болницата?Преди всичко това е ритуал, без който не би могла да съ-ществува съвременната циви-лизация. Отварянето на Общо-съюзния център за изследване на общественото мнение (ОЦИОМ) в СССР в края на 80-те бе оценено от Запада като още една видима проява на перестройката.

Нима в КГБ и ЦК на КПСС не съществуваха специални под-разделения за проучване на об-щественото мнение и настрое-нията сред народа?Такова проучване се провеж-даше не само в тези институ-ции, но и в публичното прос-т р а н с т в о . Н а п р и м е р основоположникът на съвет-ската индустрия за изучаване на общественото мнение Борис Грушин даже имаше собствен Център за изучаване на об-щественото мнение във вест-ник „Комсомолска правда”. Освен това в Ленинград рабо-теше голяма група социолози под ръководството на проф. Ядов. Обаче всички тези хора и отделни организации работе-ха полулегално, информацията от тях достигаше до общество-то във фрагментиран вид. ОЦИОМ беше единствената специално създадена за целта институция.

През август 1991 г. цялото КГБ падна в ръцете на заговорници-те. Как така се получи, че тези „проучватели” не съумяха да предскажат възможността за заговор?Проучването на общественото мнение е технология, която из-исква изпълнение на определе-ни правила. В подобна затворе-на организация като КГБ всичко се правеше с цел преди всичко да се угоди на началството. Освен това общественото мне-ние може да бъде проучено само публично. Тайните знания на съмнителни експерти, полу-чени в кътчетата за пушене и в кухнята, водят до изкривяване на картината.

Достатъчно ли е днешното ниво на публичност за един научен, обективен характер на проучва-не на общественото мнение?В течение на 20 години „Об-ществено мнение” всяка сед-мица публикува подготвени по съвременни методики резулта-ти от национални допитвания до населението по актуални обществени, политически и икономически въпроси. Ако обществото вече 20 годи-ни има вяра в нашата информа-ция, то това сигурно означава, че тя е обективна и достовер-на.

ЗАГАДКИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО КРЕДОКак населението възприема инициативата на Владимир Путин за създаване на Народен фронт в навечерието на изборите за Думата? Има хора, които до такава сте-пен се отнасят положително към Путин, че възприемат с одобрение всичко, което той прави. Те са около 20%. Една много по-малка част – от 5 до 10% възприема отрицателно всичко, което прави Путин.

Тоест останалите 70 процента са хора, които могат да мислят?Мисленето, което се проявява чрез анкетите, е така нарече-ната ежедневна логика, която абсолютно не прилича на фор-малната. Изводите, които се правят, в никакъв случай не са свързани с дедукцията, с дви-жението от общото към част-ното, и могат да бъдат свърза-ни със съвършено случайни корелации. Що се касае до останалите 70 процента, по-голяма част от тях граничат с групата на хора-та, които възприемат положи-телно Путин, като при много от тях това е по-скоро по навик. Въпреки всичко интерпрети-рането на отговорите по отно-шение на Народния фронт по-разява с разнообразието си. Хората въобще не разбират как тази идея се вписва в при-вичната конструкция. Какво място заема фронтът във вече установилата се координатна система: президент – премиер – партия „Единна Русия”? При това идеята за фронта не пре-дизвиква опасения.

Защо при всички повече или по-малко активни акции в Се-верна Африка, Лондон и Мо-сква основна движеща сила са младежите, които не можем да видим на изборите при нас? Статистическият дял на мла-дежите е по-малък от този на останалите групи, и толкова.

Реално погледнато, техният дял е от значение, не можем да кажем, че го няма.

Колко процента би спечелила опозиционната партия ПАРНАС, ако я бяха регистрирали?Мисля, че около 1 процент. При всички положения много малко.

Означава ли това, че нереги-стрирането на ПАРНАС е кон-трапродуктивно решение? Ще се водят 100 килограма разго-вори, а тежестта на ПАРНАС ще е едва половин килограм.А кой е казал, че разговорите трябва да бъдат намалени? Отсъствието на разговори е по-лошо, отколкото наличието им. Да се контролира отсъст-вие е невъзможно. Отсъствие-то на дискурс беше главната

причина, поради която загуби-хме Съветския съюз.

А защо политиците не усещат на-строенията на руснаците? Ако днес някоя си там партия обе-щае, че ще замрази комунални-те такси за 5 години, то е ясно, че тя ще получи конституционно мнозинство в парламента.Когато политик, партия или ор-ганизация казва нещо, оценка-та се прави не защото просто говорят. Те преминават тест по дееспособност, по сила, която ще им е необходима за осъ-ществяване на казаното.

С други думи, мнозинството днес ще повярва на това, което казва Путин, но не и на това, което говорят лидерите на други политически партии?Не само. Ако Путин каже нещо, то ще го чуят, а ако е някой друг политик, даже и няма да го чуят, защото в ушите им има банани. Тези банани се вадят само по отношение на субект, който може да направи нещо. Следващият елемент е, какво иска политикът? Ако е това, което ми е нужно, той става моят политик.

ЕКСПЕРТИЗА ОТ НАРОДАМоже ли днес да се противопо-ставим на ръста на национализ-ма и шовинизма в Русия?Не трябва да го правим. Това е цивилизационна тенденция и ние, както и в много други слу-чаи, се движим по вече прока-ран път. Някои живеят с илюзията, че Русия съществува сама по себе си. Всъщност ние всички живеем заедно на тази земя, дишаме един и същи въздух и имаме обща социална атмос-фера. Национализмът е про-блем, с който трябва да свик-нем да живеем, по възможност в мир. Изход от това е търсе-нето на разумни хора не сред експертите, а сред всички, с които може да се говори на тези теми.

Какви хора имате предвид?Първо, хора, които не са рав-нодушни към проблема. Второ, хора, които са компетентни, т.е. които мислят по темата, макар същевременно да не мислят по други теми. Трето, хора, които са продуктивни, които умеят разбираемо, обо-сновано и аргументирано да представят своите мисли.

Струва ми се, че има още едно условие – да умеят да слушат. При нас това е голям проблем.Идеята за народната експер-тиза не предполага да се из-слушват мнения – те и така добре се чуват, а да се привле-кат за работа заинтересовани, компетентни и продуктивни хора. Такава абсолютно експе-риментална работа се извърш-ва вече около месец, напри-мер по отношение на закона за риболова. Всеки, който е по-лучил задължителното разре-шително, може да предложи собствена редакция на съ-ществуващите норми. Сега с това се занимават около 2500 души. Хората, които събират много гласове в своя подкре-па, получават по-висок рей-тинг. Накрая всъщност ще по-лучим народни поправки.

КЛЮЧОВ ВЪПРОСЩе гласуват ли младежите?По-скоро не, отколкото да. Все пак предизборният период при-лича на навечерието на Нова го-дина – през годината хората не се занимават с това каква елха да изберат. Обаче преди Нова година тази мисъл започва да се върти все по-често в техните глави и накрая преди самия празник хукват да избират елха. Същото е и с всяко едно кален-дарно събитие, което засяга об-ществото. И изборите се отна-сят към същата категория: колкото повече наближават, толкова повече хора започват да се оглеждат да видят какво става: един вид, къде са елхи-те? Време е да се избира.

процента от руските избирате-

ли подкрепят идеята за провеж-

дане на първични избори (неот-

давна партията „Единна Русия”

проведе такъв експеримент)

процента – според анкетите, то-

ва са шансовете на партията

„Единна Русия”, КПРФ – 11%, а

Либерално-демократичната пар-

тия на Русия – 8%

бала – най-високият индекс

сред активните руски полити-

ци – набра лидерът на партия

„Единна Русия” Владимир Вла-

димирович Путин

20

44

39

ЦИФРИ

Първа изненадаВ Москва се проведоха едно-

временно два пленума на пар-

тията „Правое дело”: в Акаде-

мията на науките се събраха

поддръжниците на милиардера

Михаил Прохоров, а в Центъ-

ра за международна търговия

– неговите противници. Двете

страни радостно заявиха по по-

вод на другите: „Техният пле-

нум е фалшиф.” Двете страни

взаимно се обвиниха в опит за

обсебване на партията, като от

разговорите в кулоарите стана

ясно, че някой от една от две-

те групировки вече е подготвил

победата си и даже е победил.

Същевременно никоя от двете

страни не бързада го признае.

И двете обвиняват „тайнстве-

ни сили”.

Прохоров заедно с 50 негови

поддръжници са написали заяв-

ления за напускане. Новият ли-

дер на „Правое дело” Дунаев

заяви, че партията под негово

ръковдство планира да продъл-

жи с участието в предизборната

кампания.

СН

ИМ

КА

: AF

P/E

AS

TN

EW

SС

НИ

МК

А: С

ЕР

ГЕЙ

КУ

КС

ИН

, «Р

Г»

04 ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в БългарияПазар

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ОКТОМВРИ 13_2011

МИХАИЛ ЧКАНИКОВРУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

През всички времена Русия е

била основен доставчик на

черен хайвер. Как стоят нещата

днес? През последните две

десетилетия настъпиха големи

промени на пазара на есетра.

Руската есетра отплува завинаги?Болна тема Откъде на черния пазар има хайвер, щом в момента в Русия е забранен риболова на есетрови

Граничари и сътрудници на Руски риболов проведоха съв-местна операция за борба с бракониерството в долното течение на Волга. От водата бе извадено повече от пет ки-лометра забранено оборуд-ване, за свободно премина-ване на есетрата бяха освободени 20 киломе-тра от канала, съеди-няващ реката и море-то . Граничарите заловиха двама бра-кониери с улова им в Каспийско море.Аз успях да поговоря с тези неудачници – в граничарския „за-твор“. Разговорът с тези законона-рушители и с представите-лите на държавата през цяло-то време се въртеше около три въпроса: кой е виновен за фактическото изчезване на волжската есетра, имат ли ал-тернатива на бракониерство-то жителите от крайбрежните

селища и как стана така, че бездарно и безследно се про-фука такова невероятно бо-гатство – руският черен хай-вер.

Кое е по-черно – хайверът или нефтът„Ти виждал ли си някога поле-та с мъртва риба? – пита ме приседнал на нара Сергей Хох-лов, един от двамата аресту-вани от граничарите бракони-ери. – А аз съм виждал – в морето, в разливите. И си ми-слиш: може би е по-добре тази риба да я изядат хората, от-колкото да бъде отровена с нефт и да изгние?“„Е защо пък задължително с нефт?“ – изказвам аз съмне-ние.„Слушай, аз живея тридесет и три години на брега на това море, – мачка ме с авторитет Сергей. – Щом поставят неф-тената сонда, след два дена в тръстиките даже червенопер-ка не можеш да намериш“.Той разказва как в детството му есетрата е достигала по на-поителните канали до гради-ната на баба му – толкова много я е имало във Волга. А сега, за да добиеш хайвер, се налага да стигнеш чак до ка-захстанския бряг. Той е съгласен, че незаконният улов не е от полза за рибата. Но е убеден, че не е възможно бракониерските мрежи и куки да изкоренят моруната и пъстругата.Големите нефтени и газови компании започнаха активно да изследват Северно Каспий-ско море в началото на ХХI

век. „Разбира се, нефтените и газовите разработки оказват влияние върху рибата, – съгла-сява се с бракониера Хохлов началника на ФГУП (федерал-но държавно унитарно пред-приятие) „Севкасприбвод“ Александър Проценко – Има доказателства, че е имало из-тичане на нефт при сондажи-те през последните години. Някои стари азербайджански сонди са лошо консервирани, от тях изригва сероводород и той образува с водата сярна киселина, която трови рибата“. Но и веднага признава, че няма нито едно документално потвърждение за екологични катастрофи. Факт е обаче и това, че в протежение на петте километра бракониерско обо-рудване, накачено с най-остри куки, се оказаха само три есетри. Тоест, по старите вол-жски мерки, в реката просто няма риба. Защото преди, по време на риболовния сезон, се е произвеждал от три до два-десет тона хайвер на двадесе-

„Щом поставят нефтената сонда, след два дена наоколо не остава риба”

ДРУГО МНЕНИЕ

Не е задължително рибата да се убива

До неотдавна суровината за

производство на хайвер от ес-

етра се добиваше изключител-

но от риби, обект на риболов-

ството. Но успехите, постигнати

през последните години от ри-

боловните стопанства, показа-

ха, че практически всички ви-

дове есетрови риби, добивани

с риболов, а също така много

хибридни форми, могат да се

отглеждат в изкуствени усло-

вия до полова зрялост. Реално

подобряване на положението с

естествените запаси на есет-

С. Подушка, Д.Лунеев и др.

ИХТИОЛОЗИ

тте километра канал, почис-тен от рибната служба. На Волга отдавна е забранен про-мишления улов на есетра. Той се осъществява само по запо-вед на Александър Проценко – „с цел възпроизводство“. Тоест, да бъде взет от самките хайвера, а от самците – спер-мата. И смесвайки в леген ця-лото това богатство, да се по-стави в инкубатор, за да се оплоди хайверът, да се отгле-дат дребосъците и да бъдат пуснати в реката.По този начин през тази годи-

на „легалните“ рибари са уло-вили само 25 самки с хайвер – нищожно малко количество.

Но все едно, риба нямаНе по-малко от три причини за изчезването на есетровити риби, без да се замисли, ни на-зовава Нина Бичкова, замест-ник-директор на КаспНИРХ – главният есетров институт на страната, в който с бюджетни средства също отглеждат малки есетри и ги пускат на свобода. Първо, твърди Бич-кова, опасността произтича от язовирната стена на Вол-гоградската ВЕЦ, която може да не подаде вода в нужното време, и тогава хайверът просто изсъхва. Второ, зане-марените риболовни канали по цялата делта. Навремето те са били почиствани, а сега те са обрасли с водорасли, есетрата не може да премине през тях нагоре по реката.. И едва на трето място Нина Би-чкова назова бракониерство-то.„А нефтът?“, опитвам се да я провокирам.„А вие какво смятате? Казват, че големи вреди нанасят из-следванията за наличието на запаси, спокойно признава Нина Бичкова и добавя, – имайте предвид: миналата го-дина проведохме такъв експе-римент – два месеца рибата в садките живя в съседство с нефтена кула и се чувстваше прекрасно. Но да си признаем – през това време нямаше из-тичане на нефт“.Все пак трябва да се обърнем към изворите. По-точно, към тяхното отделяне от устието: строителството на каскадата от електростанции на Волга през миналия век доведе освен всичко друго и до това, че есетрата се лиши практи-чески от всички места за хвър-ляне на хайвера. Проценко казва, че е останало само едно такова голямо природно

За тези, които не помнят : така

изглежда хайверът от есетра

33%от руснаците, спо-

ред проучва-

не, проведено от

Romir, смятат чер-

ния хайвер за про-

дукт, полезен за

здравето

30%от участниците в

същото допитване

смятат черния хай-

вер за недопустим

разкош.

15%от анкетираните

определят черния

хайвер като наци-

онален руски про-

дукт, перлата на

руския износ

ЦИФРИ

ровите видове в краткосрочен

план не се очаква, следовател-

но ръст в производството на

хайвер и сродна продукция мо-

же да бъде постигнат за сметка

на риба, отглеждана в услови-

ята на аквакултури. Максимал-

ните срокове за използването

на самките за добив на оплоден

хайвер не са установени точно,

но още отсега е установено, че

даже от такъв относително дре-

бен вид есетрова риба като чи-

гата повече от десет пъти може

да се добива хайвер.

При това количеството получа-

ван оплоден хайвер между две

хвърляния расте, а размерът на

зърната на хайвера се увели-

чава. Като цяло количеството

на получения за няколко години

хвърлен хайвер може да преви-

ши масата на самата риба.

В момента много видове есет-

рови риби се срещат рядко и са

вписани в национални и меж-

дународни Червени книги. Ръс-

тът на общественото екологично

съзнание прави по-приемлив и

по привлекателен за потребите-

лите хайвер, получен от рибите

по животощадящ начин. Жур-

налистите много точно нареко-

ха „хуманен“ хайвера, добит по

този начин.

Статията е на адрес

http://www.aquafeed.ru/articles/sturgeon/41

място за есетрата, от остана-лите я разделят язовирни стени.За какво става дума? Само за това, че няма да се получи унищожението на реликтова-та риба, връстница на диноза-врите, да се припише само на бракониерите. Тук всички ние имаме своя принос. Електри-чеството, газът, бензинът – на всичко това ние сме потреби-тели, като на нещо нормално за обществото. Макар че, зад всяко екологично престъпле-ние си има съвсем конкретни „изгодополучатели“.

По колко е хайверътСамо един бракониерски „такъм“ – въжето-гръбнак, към което са привързани ост-рите куки – струва 1 500–2 000 рубли (75-100 лв.). На бракони-ера са му необходими триде-сет, понякога петдесет такива гръбнака. Тоест, инвестицията в риболовното оборудване из-лиза 50-100 хиляди. Нов мотор за лодката с мощност 255 к. с. струва около 300 000 рубли. А е рисковано да се ходи в море-то със стар. От порядъка на 150 хиляди рубли струва кате-рът. Към това навигационни прибори и някоя друга дребо-лия – капиталните вложения за старт в бракониерския биз-нес достигат в най-добрия слу-чай 500-600 хиляди рубли.Бракониерите твърдят, че за 50 хиляди рубли на месец местната риболовна охрана престава да ги забелязва. Приблизително още 50 хиляди рубли месечно отиват за бен-зин. И така, оборотните сред-ства в месец трябва да са 100 хиляди рубли.И, ако това е самостоятелен бизнес, аритметиката в при-ходната си част е следната. В момента в Астрахан килограм хайвер на едро струва 25-30 хиляди рубли. Една есетрова самка дава два килограма

хайвер (преди най-лошата ес-етра е давала осем килогра-ма). И така, за да се покрият оборотните средства, месеч-но трябва да бъдат изкормени две есетри. А колко есетри са необходими, за да се „избият“ първоначалните инвестиции в лодката, мотора и инвентара? Получава се само 20 бройки. При късмет, това може да стане и за един месец.

Кой изяде нашето бъдеще?Пита се: къде потънаха брако-ниерските пари? Как стана така, че есетрата е унищоже-на и от това не е получено ни-какво видимо богатство? Та при такива цени на хайвера, каквито са сега, само безумец може да я възприема като храна, а не като ресурс за раз-витие. „Няма стопанин“, моят събеседник ми предлага вер-сия за липсата на печалба от бракониерството. Аз се отка-зах да изяснявам какъв още стопанин не достига.

Как стана така, че есетрата е унищожена и от това не е получено никакво богатство?

СНИМКА: GETTY IMAGES/FOTOBANK

СН

ИМ

КА

: GE

TT

Y IM

AG

ES

/FO

TO

BA

NK

05ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България Действащи лица

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК ОКТОМВРИ 13_2011

Известният художник е, както винаги, с ботуши, куртка с по-лувоенна кройка и фуражка, която никога не сваля. Но това не изглежда странно за аван-гардист.

СЪБЕСЕДНИК МИХАИЛ ШЕМЯКИН

“Ще нарисувам за вас Русия”ЖИВЕЕ В ЧУЖБИНА ОТ ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ,

НО НИКОГА НЕ Е СКЪСВАЛ С РУСИЯ. СМЯТА СЕ ЗА

ПАТРИОТ, МАКАР РОДИНАТА ДА ГО Е ОБИДИЛА ...

Ескиз за балета на Слонимски “Вълшебният орех” Ескиз за балета “Престъпление и наказание”

Михаил, вие наблюдавате нашия руски живот отстрани, забелязвате ли някакъв поло-жителен напредък?Много десетилетия наред всичко беше съгласно съвет-ската психология, а в наше време наблюдаваме постсъ-ветската. Ние виждаме пос-тсъветско същество, което носи в себе си отгласите на не-отдавнашното минало, в това число и на генетично равнище. В мен по този повод възникват много въпроси, но аз намирам следния отговор: трябва да се отнасяме със снизхождение към проявите на нелепости, които тук, в Русия, се случват на всяка крачка. Не трябва да предявяваме на постсъвет-ския човек всички онези изис-квания, които са нормални в цивилизования свят. Толкова много години наред хората са живели в страх. Страхът и до ден днешен живее във всеки човек. Хората все пак не са глупави... Всеки от нас носи от-говорност за всичко лошо, което виждаме у нас, защото ние всички принадлежим към това общество, принадлежим към тази страна, която е наша родина, а нея, както и семей-ството, не я избираме, а й слу-жим.

Кажете, сърдите ли се на хората, които в края на 1971 г. ви изго-ниха от страната?И до ден-днешен съм благода-рен на полковника от КГБ Попов, който тогава се зани-маваше с моето изселване. Той

ми каза: „Вашите колеги ху-дожници няма да ви оставят на мира тук. Ще се наложи да ви приберем в лудницата или да ви изпратим в лагер. Жив няма да излезете от там. Зато-ва ви предлагам незабавно да напуснете Русия”. По-късно се оказа, че този полковник заед-но с неговата дъщеря са съби-рали мои творби.Този въпрос – дали се сърдя на гонителите си – ми бе зададен за първи път още през 1989 г., когато за първи път след дълга раздяла пристигнах в Петер-бург. Тогава ми дадоха виза, ва-лидна точно за 24 часа. Не се сърдя. Първо, аз съм христия-нин. Моят дълг на християнин е да прощавам обидите. Не мога да кажа, че обичам тези хора, но и не изпитвам нена-вист към тях. По-скоро ми е жал за тези, които носят зло, защото те сами себе си наказ-ват.

Една необичайна история е свързана с факта, че сте пома-гали за освобождаването от плен на съветски войници...Ето как се случи тази история

с пленниците. Аз имах касети с песни на воювалите в Афга-нистан групи от специалните сили „Кобалт” и „Каскад”. По-късно научих от западната преса за нечовешките усло-вия, в които държат руските войници, пленени от муджахи-дините. Това просто ме изкара от кожата ми. Буквално на дру-гия ден звъннах на всички из-вестни американци, които по-знавах, и заедно създадохме комитет по спасяване на воен-нопленниците, като се поста-рахме да направим всичко за да привлечем внимание към този проблем.Как бих могъл в това положе-ние да седна и да си рисувам картини? Заминах заедно със Сара – тогава още не бяхме женени – в Пешавар, там пре-минахме афганистанската гра-ница и проведохме преговори с един от най-ужасните коман-дири Гулбедин Хекматияр.

Все пак, бих искал да разбе-ра защо точно вие? В същия този Ню Йорк тогава живееха и други бележити имигранти от СССР. Неизвестни, Довлатов, Лимонов...Погледнете внимателно био-графията ми. Аз никога не съм

ДОСИЕ

Художникът, график и скулптор

М. М. Шемякин е роден на 4 май

1943 г. в семейството на военен

и актриса. Неговият баща про-

изхожда от черкезкия род Кар-

данови. Той рано остава сирак

и получава фамилията Шемякин

от втория си баща. От ранни го-

дини Михаил е подложен на го-

нения: той е изключван от худо-

жествени школи, принудително

лекуван в психиатрия, негови

изложби са били забранявани.

През 1971 г. е изселен от СССР.

Отначало живее в Париж, а от

1981 г. – в САЩ. През 2007 г.

се връща отново във Франция.

Бил е женен два пъти.

Лауреат на Държавната награ-

да на РФ (1993 г.), на Награ-

дата на президента (1997 г.).

Автор е на монументални скулп-

турни творби (Ню Йорк, Венеция,

Санкт Петербург, Москва, Сама-

ра). Автор на либрето и сцено-

графия на редица постановки.

късал с Русия. Това е нормална проява на самия мен, на душа-та ми, на характера ми. Не виждам нищо странно в това и още повече нищо героично.

Чух, че скоро в Русия ще излезе ваша книга за Висоцки...Първо, нас с Володя ни свърз-ваше голяма и много сериозна дружба, преди всичко творче-ска. Второ, аз реших да му на-правя един вид графичен па-метник. В книгата ще бъдат разшифровани много неща, които никой друг освен нас не знаеше. По онова време Воло-дя зашифроваше много неща с помощта на езоповия език.

Доколкото разбрах, вие от малък живеете в света на тези образи, които имат много малко общо с реалността. Отначало това е било причина за много не-приятности: изключвали са ви от художествени училища, прину-дително са ви лекували в лудни-цата, затваряли са ваши излож-би. По-късно същото това ви е

направило известен, донесло ви е слава, пари, почит. Можете ли да ми обясните какво послужи за тласък, за вътрешна потреб-ност именно по този своеобра-зен начин да виждате и изобра-зявате света?Добре, ще се опитам да обяс-ня. Да предположим, че заедно с вас отиваме в лаборатория по химия. Виждаме листове хартия с хиперсложни форму-ли. В колбите нещо бълбука и дими. Но ние не си казваме: ааа, нищо не разбирам от тези работи, ама като гледам, се за-нимавате с глупости тук. По същия начин и изкуството е не по-просто от химията или ви-сшата математика. Ние често си служим с понятия, които се отнасят, да речем, до метафи-зиката, до определени религи-озни символи, до елементи на сюрреализма и т.н. Художественият процес и до-сега се смята за най-тайнстве-ния и неразгадан. Вие не се учудвате, когато например слу-шаме марша „Прощаването на славянката”, и на вас, и на мен ни настръхва кожата. У нас възникват някакви сложни асоциации: ние сме загубили някога великата Родина, но ние се надяваме, че въпреки всичко тя някога ще въстане, ще възкръсне. При всеки човек този марш буди някакви емоции. А ние всъщност слу-шаме някакво абстрактно нещо. Летят някакви звуци, няма как да ги хванеш в ръка, нищо...Същото е и в живопи-ста. Да вземем творбите на Кандински. Там можем да видим съчетаване на някакви сложни цветни петна, но те оказват много голямо и силно въздействие върху душата.

Как протича в годините твор-ческата и човешка еволюция при вас? С напредването на годините разбирам и приемам все пове-че неща. Не че ставам по-толе-рантен, но започвам да разби-ра м , ч е н а о кол о н я м а неинтересни неща. Т.е. всичко ми е интересно. Ето, преди ня-

колко години се срещнах с На-зърбаев. Когато се разхожда-хме в градината му в Астана, той ми каза: „Слушай, колкото по-остарявам, толкова повече неща искам да узная. Защо е така?” Аз му отвърнах, че и при мен е същото.

Над какво сега работи худож-никът Шемякин и какви са бъде-щите му проекти?Ще отговоря с думите на моя любим и незаслужено забравен гений Маяковски: „Купища пла-нове!”. Сега подготвям нова ба-летна постановка по договор със Самарския театър, възмож-но е това да бъде „Мъничето Цахес” по Гофман. Сам трябва да напиша либрето и заедно с хореографа ще подберем музи-ка. Втората работа е с театъра във Вилнюс – пиша либрето на балет, който ще е улична мисте-рия „Децата – жертви на поро-ците на възрастните”.Един от най-големите ми про-екти, над който работя вече единадесет години, е излож-бата „Тротоарите на Париж”, която трябва да отвори врати през октомври следващата го-дина в Руския музей. В нея ще бъдат представени творби в абсолютно нов художествен формат, който може да наре-чем „фотографика”. Т.е. нари-сувана фотография. Природа-та сама ни подсказва мощни форми и ритми! Когато про-никваш в нея, изникват някак-ви нови образи. По тази техни-ка още никой и никога не е работил.

Възможно е да греша, но оста-вам с впечатлението, че вина-ги сте били и си оставате и сега самотник.

Аз заминах, защото не можех и не желаех да се подмазвам на никого... А без това не ставаше в Съветския съюз. Не съм чле-нувал в Съюза на художниците. За мен главното е усещането за вътрешна свобода.

Ескизи за балета

“Лешникотрошачката”

Беседва

Владимир Снегирьов

СНИМКА: ЕВГЕНИЙ ПАВЛЕНКО, “КОММЕРСАНТ”

СН

ИМ

КА

: ИТ

АР

-ТА

СС

СН

ИМ

КА

: ИТ

АР

-ТА

СС

СН

ИМ

КА

: WW

W.C

HE

MIA

KIN

.RU

06 ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ОКТОМВРИ 13_2011Глобална политика

СЕРГЕЙ КАРАГАНОВАНДЖЕЙ ОЛЕШОВСКИХОРСТ ТЕЛЧИК

Еуфорията от времената на

Хартата от Париж се изпари.

Настъпи отрезвяване, за което

има напълно обясними причини.

Хотел„Европа”:обитателии гости

Какво следва? Изглежда, никой от водещите световни политици не се интересува от съдбата на единна Европа

Тъжна равносметкаКогато през ноември 1990 г. 35 държавни и правителствени ръководители се събраха в Париж на срещата на ръково-дителите на страните-участ-нички в Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа, из-глеждаше, че те дълбоко са ос-ъзнали открилата се възмож-ност да построят нова Европа. Тогава прозвуча лозунгът „Единна Европа“. Предполага-ше се, че ще бъде изработен механизъм, който би позволил да се предотврати възобновя-ването на противопоставяне-то, да се преодоляват кризите и мирно да се урегулират кон-фликтите.Днес, след 21 години, резулта-тите са обезпокоителни. Изпа-ри се еуфорията от Парижката харта. Настъпи отрезвяване. И затова има причини. Попречи прекратяването на съществу-ването на Съветския съюз през декември 1991 г., болезне-ни трансформации в бившите комунистически страни, разпа-дане на Югославия и балкан-ски войни, конфликти по източ-н а т а п е р и ф е р и я н а Европейския съюз и в южните части на Русия.Паралелно с това НАТО и Евро-пейският съюз се разширява-ха, чак до границите на бившия Съветски съюз, разпространя-вайки зоната на своето влия-ние на неговата бивша терито-рия . Разрастването на Северноатлантическия блок на Изток се възприемаше и се възприема от Русия като за-плаха за нейната сигурност. Споровете за бъдещето на Ко-сово и войната в Грузия подко-

паха доверието на страните. Двата конфликта показаха, че съществуващите европейски организации за гарантиране на сигурността не са способни да предотвратят каквито и да било конфликти – нито между държавите, нито вътрешни. Както и преди, отношенията на двете страни носят върху себе си белега на недоверието. Опа-сенията на Русия по отношение на НАТО и САЩ, продиктувани от съображения за национална сигурност, могат да създават впечатление на отдалечени от реалността и да предизвикват недоумение. Но те трябва да бъдат приемани на сериозно. Малобройните опити на Запа-да да развива и по нов начин да формира отношенията си с Русия страните от Източна Ев-ропа и Централна Азия остана-ха прекалено нерешителни, прекалено едностранни или прекалено повърхностни. ОССЕ, в качеството си на орга-низация-наследник на СССЕ изгуби своето влияние и бе подложена на критика преди всичко от страна на Руската федерация за това, че се из-ползва като инструмент за вме-шателство във вътрешните ра-боти на страните-участнички. Предложението на председа-теля на Европейската комисия Р. Проди към В. Путин да бъде създадена общоевропейска зона за свободна търговия и да се въведе безвизов режим с Русия, не намери подкрепа в Европейския съюз. Преговори-те за встъпването на Русия в СТО, продължаващи вече 18 години, не са приключили и до ден-днешен.Както в Европейския съюз, така и в Германия говорят за „сътрудничество с Русия в сфе-рата на сигурността“. Но то, както и преди, остава само глух звук. Когато през 2008 г. избух-на грузинският конфликт, Съ-ветът НАТО – Русия, който по

времето на конфликта не засе-даваше нито веднъж, показа своята несъстоятелност.Ако се направи равносметка на развитието на отношенията през последните двадесет го-дини, резултатите няма да са утешителни, ще са разочарова-щи. И макар че „студената война“ завърши, почти ти идва да кажеш: бе заменена от „сту-ден мир“. Изглежда, много хора както на Запад, така и на Изток

са се примирили с това.Всичко това е особено тъжно, защото именно през последни-те две години стартираха про-цеси, които би трябвало да до-ведат до проявяването на по-голяма гъвкавост и от двете страни. За отправна точка може да счита решението на Б. Обама да започва да развива руско–американските отноше-ния „на бял лист“.Това също така се прояви в го-товността на САЩ и НАТО съв-местно с Русия, като равнопра-вен партньор, да работят над създаването на обща система за противоракетна отбрана. Ако това бъде осъществено на практика, то в единна Европа и дори в цял свят действително би могла да започне нова ера в гарантирането на сигурността.Още един пробив, чието значе-ние не бива да се подценява, е свързан с очевидното подобря-ване на отношенията между Русия и Полша.Но всички останали важни ев-ропейски партньори за съжа-ление са застинали в бездейст-вието си. Германия изглежда, се занимава само със себе си. Франция и Великобритания се захванаха с Либия. Италия и Испания са въвлечени в собст-вените си вътрешни проблеми. Европейската комисия пета го-дина води преговори с Русия в 30 работни групи, в които се разработва новото Споразуме-ние за партньорство и сътруд-

Ние трябва да създадем всеобхватен стратегически модел на развитие

ничество между Русия и ЕС. Но обществеността не участва в обсъжданията и никой не знае целите и съдържанието на пре-говорите. Инициативите на от-делни страни, ако такива се по-явят на текущите преговори, също са неизвестни. Изглежда, на участниците в преговорите не им достига стратегическа визия.

Какво да се направи?Пълноправното членство на Русия в ЕС не може да бъде цел на тези преговори. Това е ясно и на двете страни. В ре-зултат на преговорите трябва да се роди особен статут на Русия, разновидност на приви-легированото партньорство, на стратегическото асоциира-но членство, тоест такъв ста-тут, какъвто са договорили за себе си Швейцария или Норве-гия. При това колко далеч би могла да стигне Русия по пътя на хармонизиране на своето национално право с европей-ското законодателство или дори да го възприема и докол-ко това би останало нейно су-веренно решение? Щеше да се говори за стратегия в направ-ление придобиване на способ-ност за интеграция, без по принцип да има интеграция. За Русия биха се открили нови възможности за модерниза-ция, а ЕС би придобил важен партньор в Европа. В същото време както Атлантическият съюз, така и Русия биха могли с успех да защитават своите общи интереси в изменения свят.Следващата стъпка би тряб-вало да е встъпването на Русия в Световната търговска организация. Тази стъпка от-давна е назряла след почти двадесетгодишни преговори. Тези стъпки би трябвало да по-могнат за постигане на дове-рие. Както и преди, взаимното доверие е най-важният капи-тал, най-важното условие за интензификация на отношени-ята между всички европейски държави. За тази цел ние тряб-ва да създадем всеобхватен стратегически модел на разви-тие, да поставим пред себе си цел, била тя „общ европейски

дом“, „единна и свободна Евро-па“ или „Съюз на Европа“.Особено полезен за укрепва-не на доверието би бил про-гресът по пътя на урегулиране на „замразените конфликти“. Особено бързо би могъл да бъде постигнат успех в урегу-лирането на конфликта в При-днестровието. Първите стъп-ки в това направление вече са направени. По същия начин би могъл да бъде урегулиран кон-

фликтът в Нагорни Карабах. Възможно е конфликтите в Грузия и Косово да бъдат уре-гулирани само в рамките на създаването на общоевропей-ска система за сигурност.

Има три пътя Първо, протичащите преговори за подписване на ново Спора-зумение за партньорство и съ-трудничество между Русия и ЕС могат и трябва да доведат и до договорености за гаранти-ране на сигурността и да набе-лежат възможностите за съ-трудничество в тази сфера.Вторият път върви успоредно с първия – да продължи задъл-бочаването на сътрудничест-вото между Русия и Северно-атлантическия съюз.Третият път е сключването на юридически обвързващи дого-вори за създаването на все-обхватна европейска система за сигурност от Ванкувър до Владивосток. През юни 2008 г. президентът Медведев отново лансира това предложение и го направи тема на политическа дискусия. Приемлива база за постигане на тази цел би могла да бъде както и преди ОССЕ. Русия предлага нов договор за създаването на Съюз на Евро-па, който да включва в себе си не само страните от ЕС и Русия, но и възможността да участву-ват такива държави като Тур-ция и Украйна. В този случай тези страни биха могли да се

определят със своята бъдеща стратегическа насоченост и да преодолеят сегашната си ге-ополитическа неопределе-ност.

Разпределение на отговорносттаКой ще е движещата сила в по-добен процес? Правителства-та на кои държави са готови да поемат върху себе си водещата роля? За Германия и Полша от-ношенията с Русия и Източна Европа би трябвало да са при-оритет. Следователно тези държави, съвместно с Фран-ция, трябва да мобилизират ЕС, за да бъде дадена зелена светлина на посочените в тази статия инициативи. Разбира се, паралелно с това те трябва да си сътрудничат с Русия, с източноевропейските партньори и САЩ. Именно тези държави трябва да се превър-нат в движеща сила на проце-са, без да прехвърлят решава-нето на тази задача на ЕК, без да разчитат на това, че САЩ ще поемат върху себе си ръко-водството на този процес.Новата общоевропейска архи-тектура за сигурността от Ван-кувър до Владивосток би се превърнала не само в един-ствено по рода си историческо достижение на всички страни-участнички. Освен това такава система би била крайъгълен камък за запазването на мира в цял свят.

Пълният текст на статията е

публикуван също така

в “Газета виборча” и вестник

“Франкфуртер алгемайне

цайтунг”

За съжалениие до пълното

взаимно разбиране е още

далече...

Сергей Караганов е декан на факултета по световна икономика и световна политика при НИУ ВШИ, председател на президиума на Съвета по външна политика и отбрана .

Анджей Олешовски е бивш министър на външните работи на Полша.

Хорст Телчик е бивш съветник по въпросите на външната политика и сигурността на канцлера Х. Кол.

В резултат на преговорите трябва да се роди особен статут на Русия

СН

ИМ

КА

: ИТ

АР

-ТА

СС

СН

ИМ

КА

: ИТ

АР

-ТА

СС

Идеите на нова Европа ще чакат?

07ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК ОКТОМВРИ_ 13_2011 Говорим на руски

Отоманка

ОТКРИТ УРОК

Отоманка. От худо-жествената литера-тура знаем, че това е широк, нисък, мек

диван с възглавници, които за-

ОТГОВОРИ

По хоризонтала:Гамак | Боулинг | Мартинес | Алёхин | Загиб | Ромб | «Маммут» | Пята | Анциструс | Плов | Инки | Ибис | Зурнач | Вейсс | Апина | Темп | Смак | Ритор | Пери | Шест.По вертикала: Захарова | Магницкий | Брассист | Борт | Европа | Игра | Агутин | Сапёр | Пси | Идиш | Сабля | Илот | Канат | Овёс | Ароматизатор | Парис | Хром | Настовичок.

Сканди Проверете речниковия си запас

Руска кухня Каля от кокошка по царски

Ще са ни нужни (за 4 порции):1 почистена кокошка (400 г),

100 г нетлъста шунка, половин

глава целина, 1 с.л. брашно;

2 солени краставици, 2 с.л. то-

пено масло, 2 с.л. сметана;

2 връзки магданоз, 2 глави лук;

лимонов сок на вкус.

Начин на приготвяне:Нарежете солените краставици и

моркова на тънки сламки. Наре-

жете на дребно лука. Запържете

лука в малко растителна мазни-

на до прозрачност (3-4 мину-

ти). Добавете нарязания морков

и пържете заедно още няколко

минути. Прибавете нарязаните

краставици и задушавайте зе-

ленчуците още около 5 минути.

Добавете към зеленчуците су-

пена лъжица брашно и разбър-

кайте.

След това прибавете към зе-

ленчуците топъл кокоши бульон.

Наливайте на малки порции, за

да не се получат бучки от браш-

ното. След това просто налей-

те зеленчуковата смес в бульо-

на, разбъркайте, добавете малко

захар.

Сложете го на котлона и след

като кипне, варете буквално 10-

15 минути, докато морковът ста-

не готов. Каля се поднася със

сметана и по желание с резен-

чета лимон.Готвач Юс

Каля е един от най-древните руски видове супа.Прието е да се смята, че именно благодарение на каля са се появили известните руски блюда като разсолник и солянка.Най-често каля се готви с риба, но има и вариант с коко-ше месо, който ви предлагам да направим днес.

1 2

3 4

мек диван с този, както става ясно, неизтребим войнствен дух, който носи името му!И тук няма да е зле да си при-помним историята. Както ни напомня американският писа-тел Айзък Айзимов в книгата „Думите в историята”, някога в стародавни времена тюркски-те народи започват голямо пре-селване от Централна Азия на юг, като се настаняват по циви-лизованите земи, населени от араби и перси. Те са предста-влявали обединение на раз-лични племена.

Тюркският пълководец на име Селджук заедно със съплеме-ниците си успява да удържи ня-колко победи (тогава още с местно значение), а неговите потомци в памет на това реша-ват да се нарекат селджукски турци. Племето продължава да бележи велика победа след друга, става все по-голямо, по-силно и по-влиятелно. В резул-тат на това победоносно дви-жение към единадесети век селджуките вече контролират голяма част от Мала Азия и даже Сирия.

менят облегалката, като от двете страни може да има и дълги валчести възглавници.Ако се замислим, то това е просто идеално място да се из-тегнеш с хубава книга в ръка. Чак ми става жал, че отоманки-те вече не са на мода.В думата отоманка се чувства източна нега, но и това е напъл-но разбираемо: мекият диван без облегалка винаги е бил много популярен на Изток, преди всичко при турците. Друго е интересно: доколко не-съвместима е представата за

МаринаКорольова

МОСКВА

АНЕКДОТИ ОТ МОСКВА

Недавно проходила конферен-ция по борьбе со спамом, приг-лашения были разосланы 100 000 000 пользователей.

Зачем спрашивать «Как дела?», если мы живем в одной стра-не?

– Марья Ивановна, а как пра-вильно писать – «икономика» или «эканомика»?– Учитывая ее состояние и мою зарплату, пиши, Вовочка, как хочешь...

Экскурсовод в зоопарке:– ...Мы подошли к вольеру с

пандой. Видите, какие у нее черные круги под глазами. Панда всем своим видом как бы говорит нам: «Не бухайте!»

Отсутствие Бога сделало бы существование атеистов со-вершенно бессмысленным.

На нудистском пляже девушка говорит подруге:– Вон тот мужик на меня так пялится... просто одевает гла-зами!

В любом городе, если ехать все время по хорошей дороге, можно приехать к дому мэра.

Избрани стихове от руски поети

КОГДА МЫ ПОКИНЕМ ГОРОДАОпять удушающий суховей –

На травы, зверей и людей,

На мысли и звуки, и на всё, что

шевелится…

И уже не вдохнуть во всю грудь,

И уже не вынуть и не распахнуть

Душу – то ли не можется, то ли

не велено.

Когда мы покинем города

После великой засухи, когда

Виноградная лоза принесёт нам

снова облегчение,

Когда новый ребёнок – гляди –

Припадёт к молочной груди,

Встретятся две зари – утренняя

и вечерняя.

Наглый на красной площади

мавзолей

По самые ягодицы в золе

Останется в конце-концов в оди-

ночестве.

Геннадий Банников не е чак тол-

кова млад поет, но не е и стар -

при нас в литературата за млади

се смятат всички, които все още

не са класици. Както и някои

други поети, той пее своите сти-

хотворения под акомпанимент на

китара, защото така те по-точно

попадат в душата на слушатели-

те. Можете да го чуете в You Tube.

Той е от Казахстан, а сега открива

Москва. Обича да пътешества...

ГЕННАДИЙ БАННИКОВ

Геннадий Банников

А где-то под разноцветным

дождём

Мадонна со своим ребёнком

идёт –

Две маленькие, едва заметные

точечки.

След това обаче войнствените селджуци (както винаги се случва) се разпадат на няколко враждуващи помежду си групи. Към края на ХІІІ век начело на една от тях застава харизма-тичният вожд на име Осман. Казват, че той е бил завоева-тел по дух, при това толкова ус-пешен, че неговите потомци и техните последователи започ-ват да се наричат османски турци. Сигурно вече усещате накъде вървим, нали? Араб-ският вариант на името Осман (на турски Отман) постепенно

се променя, латинизира и след някакво време се превръща в Отоман.Ето защо няколко века по-къс-но турската държава започва да се нарича Отоманска, Вели-ка отоманска (или Османска) империя. Така че елегантните отоманки, които могат да бъдат купени в нашите скъпи мебелни магази-ни, не са толкова прости и меки, както изглеждат на пръв по-глед: зад тях се крие голяма ис-тория, която е била много жес-тока!

СН

ИМ

КА

ОТ

СВ

ОБ

ОД

НИ

ИЗ

ТО

ЧН

ИЦ

И

СН

ИМ

КА

: FO

TO

IME

DIA

08 ЧЕТЕТЕ НА www.russia.bg На историята и днешния ден на руско-българските отношения е посветен сайтът на посолството на Русия в България

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯНОВИНИ. АНАЛИЗИ. ГЛЕДНИ ТОЧКИДУМА ЧЕТВЪРТЪК_ОКТОМВРИ 13_2011Читална зала

Забравили сме да ви разкажем нещо интересно? Споделете с нас!

bg@rbth.ru

РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ – Е СЪВМЕСТЕН ПРОЕКТ МЕЖДУ В. “ДУМА” И В. “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. СТРАНИЦАТА В ИНТЕРНЕТ Е: WWW.RG.RU, WWW.RBTH.RU, E-MAIL: BG@RBTH.RU; ТЕЛ./ ФАКС: + 7 (495) 775 3114, АДРЕС: УЛ. ПРАВДА 24, СГРАДА 4, МОСКВА, РУСИЯ 125 993 РЪКОВОДИТЕЛИ НА ПРОЕКТА: ЕВГЕНИЙ АБОВ (РУСИЯ) И ЮРИЙ БОРИСОВ(БЪЛГАРИЯ). РЕДАКТОРИ НА ПРОЕКТА: ЮРИЙ СОВЦОВ (РУСИЯ) И ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (БЪЛГАРИЯ). E-PAPER ВЕРСИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО СЕ НАМИРА НА: HTTP://WWW.RBTH.RU. РЕКЛАМА: МОСКВА – ЮЛИЯ ГОЛИКОВА GOLIKOVA@RG.RU; СОФИЯ – ДЕЯ ЙОРДАНОВА PR@DUMA.BG©2011, “РОСИЙСКАЯ ГАЗЕТА” АД. АЛЕКСАНДЪР ГОРБЕНКО – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕДАКЦИНИЯ СЪВЕТ. ПАВЕЛ НЕГОИЦА -ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР. ВЛАДИСЛАВ ФРОНИН – ГЛАВЕН РЕДАКТОР. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ. ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА СВАЛЯТ И ПРЕПЕЧАТВАТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТОЗИ САЙТ ЕДИНСТВЕНО ЗА ЛИЧНИ И НЕТЪРГОВСКИ ЦЕЛИ. ПУБЛИКУВАНЕТО ИЛИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КАКВОТО И ДА БИЛО СЪДЪРЖАНИЕ ОТ САЙТА Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗРИЧНО ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ ОТ “РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”. ИЗДАНИЕТО НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕПОИСКАНИ РЪКОПИСИ И ФОТОГРАФИИ. “РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ” СЕ НАДЯВА ДА ПОСЛУЖИ НА СВОИТЕ ЧИТАТЕЛИ КАТО ЦЕНЕН ИЗТОЧНИК. НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПО-ДОБРОТО РАЗБИРАНЕ НА РУСИЯ. E-MAIL: BG@RBTH.RU ФАКС: +359 (2) 4894313.

ОТ СТОТИЦИТЕ НОВИ КНИГИ НИЕ ПОДБРАХМЕ САМО НЯКОЛКО,

КОИТО ДА ВИ ПРЕДЛОЖИМ КАТО ИНТЕРЕСНО ЧЕТИВО

КНИЖНА ЛАВИЦА АНОНСИ

Александър Иличевски Математик

Александър Иличовски е лауреат на много ли-тературни награди. Ми-налата година той беше

удостоен с „Болшая книга” за романа „Перс”. „Математик” е из-държан в същия стил: обединя-ване на обширни научни позна-ния и изключително сложен художествен свят в система на вътрешни огледала, в които се отразяват и събират различни аспекти на битието. Героят на романа Максим Покровский е талантлив математик, профе-сор в Принстънския универси-

тет. В резултат на многогодиш-на работа той получава Филдсов медал (аналог на Нобеловата награда) и разбира, че е поко-рил върх, който не му е нужен. Той започва да пие, зарязва се-мейството си и преподаването в университета и се отправя да търси изгубените смисли – в Сан Франциско, Беларус, Южна Русия... Едва на склоновете на най-красивия планински върх на Тян Шан той успява да про-умее това, което дотогава по-стоянно му е убягвало в цифри-те и формулите.

ДОКУМЕНТАЛНА ПОВЕСТИЗДАТЕЛСТВО АСТ

2011 Г.

Дина Рубина Синдромът на Петрушка

Невероятен роман! Това е завършващата част от трилогията на писа-телката, в която вли-

зат романите „Почеркът на Ле-онардо” и „Белият гълъб на Кордоба”. В началото на XXI век Дина Рубина пише за любовта така, сякаш живее в епохата, когато любовта все още е била страст, катастрофа, игра на живот и смърт. Освен това Ру-бина пише с възможно най-чис-тия и литературен език, който можем да си представим. Тя е

постигнала невъзможното – обединила е три различни жанра: увлекателен и едновре-менно почти готически роман за кукли и кукловоди, пристя-гащ в едно полюсите на исто-рията и изкуството; семеен де-тектив и психологична драма, проследяваща историята от яр-ките детски и юношески спо-мени до зрелите побелели коси. Човек и кукла, човекът като кукла в ръцете на съдбата, в ръцете на Твореца – ето върху какво размишлява авторът.

РОМАНИЗДАТЕЛСТВО ЕКСМО

2011 Г.

Алексей Варламов Андрей Платонов

Тази първа пълна биогра-фия на Андрей Плато-нов е написана от из-вестния писател и

литературен историк, лауреат на наградата „Болшая книга” за биографията на Алексей Тол-стой. Благодарение на нея вие ще можете да се ориентирате в изключително сложния и обър-кан живот на Платонов, който попада под такива удари на съд-бата, каквито друг писател не би издържал. Руски самороден талант, син на железопътен шло-

сер, влюбен в революцията, ома-гьосан от локомотивите и топли-ната на земята, Платонов идва в литературата сякаш от нищо-то. Ако трябва да сме конкрет-ни, то той е родом от селище Ямское край Воронеж, „където имаше плетове, градини, пустош, обрасла с репеи, не къщи, а ко-либи, кокошки, обущари”. „Андрей Платонов” е както се казва чест-на биография. В нея няма дръз-ки импровизации и прозрения. В това именно се крие нейното главно достойнство.

ЖИВОТЪТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИТЕ ХОРАИЗДАТЕЛСТВО

”МОЛОДАЯ ГВАРДИЯ” 2011 Г.

Архимандрит Тихон Шевкунов Несвятые святые

Тази книга ще бъде силно оценена от поклонни-ците на православната литература. Модата по

отец Тихон Шевкунов – намест-ник на Сретенския манастир – възникна веднага след него-вия филм за Византия. Този филм е спорен, но несъмнено увлекателен. В книгата си той разказва за руските старци по един много жив и трогателен начин и даже понякога с непо-дражаем хумор. Тази книга ще

се превърне несъмнено в пра-вославен бестселър. „За този прекрасен свят, където се живее по съвършено други за-кони от тези в обикновения живот, за свят, безкрайно све-тъл, изпълнен с любов и ра-достни открития, надежда и щастие, изпитания, победи и постигане на смисъла на пора-женията, а най-главното – за могъществените явления на си-лата и помощта Божия искам да разкажа”, пише авторът.

МЕМУАРИИЗДАТЕЛСТВО НА СРЕТЕНСКИЯ

МАНАСТИР И ОЛМА-ПРЕСС

2011 Г

ра до Пушкин, – отдалечен от нас във времето на двеста го-дини, за някого това са дела на отдавна отминали дни. Не и за Евтушенко. Изобличителната мощ на „Житие на протопопа Авакум” за него е предвестник на „Архипелаг ГУЛАГ” на Сол-женицин, погребението на „члена на Литфонда” Борис Пастернак напомня как е бил изпратен в последния си път „слънцето на руската поезия” – Александр Пушкин.Това не е съкровищница на све-товната поезия. Това е книга за Русия, за нейното минало, което е живо и в настоящето. За Евтушенко този хилядоле-тен процес на развитие е един-но цяло и това, което той успя-ва да ни покаже, е трудно да не бъде забелязано.Антологията обединява не само миналото и настоящето, известното и забравеното. Това е опит да се създаде единен източник на енергия за „физи-ци” и „лирици”, които според ми-сълта на Евтушенко „трябва да бъдат нравствено неотделими”. Това е надежда да се върнат на пасионаризма неговите поло-жителни свойства – на първо място, искреността.„Твърде често чувам хората да казват, че никой на никого нищо не е длъжен”, мрачно отбелязва поетът. Поезията е ваксина срещу прекаления прагматизъм и начин за метафорично осмис-ляне на реалността. Никой не може да каже с абсолютна уве-реност защо са ни нужни стихо-творения, но когато тях ги няма, или по-точно, когато те не се ос-ъзнават като необходимост, то творческото начало в обкръжа-ващия ни свят просто се стопя-ва. Това не води до намаляне на енергията на потребление, просто тя се прехвърля в друго русло, но пък енергията на съзи-дание угасва.Заради желанието си да дове-де антологията на десетте века руска поезия до всяка библиотека Евтушенко е зами-слил такъв тираж, какъвто днес почти не се среща в Русия: петдесет хиляди екземпляра. Това е една голяма, богато илюстрована, качествено от-печатана книга, която при това е предназначена не за тесен кръг любители-колекционери, а за широкия читателски кръг.

Съставянето на антоло-гия на десетте века руска поезия е зада-ча, която може да

бъде изпълнена от академичен колектив. А може и само от един човек. Тогава това се превръща в свръхзадача. Книгата ще се получи субективна – отражение на личността му, златен слитък, претопен в душата му.Всъщност няма да е никак зле, когато със задачата се заеме и я изпълни докрай голям поет, за когото свръхзадачите са единствената мислима форма на творческо битие. „Относно нашата съвместна работа с на-учния редактор В. В. Радзишев-ский един читател отбеляза много точно в писмото си, че ние сме двама души, които вър-шат работата на цял институт”, казва Евгений Евтушенко.

Евгений Александрович рабо-ти върху антологията на руска-та поезия цял четвърт век, но я е замислил още през далечна-та 1961 г. като предоляване на разрива между дореволюцион-ната и постреволюционната, съветската и емигрантската култура. Зародила се през от-носително благополучното де-сетилетие на 60-те, тази идея за необходимостта от обединя-ваща ос в руската култура за-почва да напомня все по-на-стойчиво за себе си с времето: разривите се множат, целостта в осмислянето на историята и съдбата на нацията остава все по-изчезващо малко. Хронологично сборникът е по-строен по годините на раждане на авторите или ако те са неиз-вестни, по периода на твор-чество. Първият том – почти деветстотин страници, обхва-ща пространството от фолкло-

МНЕНИЕ

В началото бешеЕвтушенко

В издателство “Русский мир” из-лезе антологията “Поетът в Русия е нещо повече от по-ет: десет века руска поезия”

Татяна Шабаева

РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА

За реклама в изданието

търсете:

в Москва

sales@rbth.ru

тел. +7 (495) 775 3114

факс +7 (495) 988 9213

в София Дея Йордановаpr@duma.bg

тел. +359 (2) 970 52 07

Лесен достъп

до електронното

съдържание

rbth.ru/e-paper

bg@rbth.ru