2

Брой четвърти

Декември 2012

Автори

Исрафела, Неус, Стефизагрия,

ThunderGoddess

Дизайн и Редакция

Исрафела

е-мейл: zmei_magesnik@ymail.com

3

Юл/Зимното Слънцестоене и свещените дървета....................................................................5

Магически аромати и благовония, поодящи за зимата..........................................................10

Орфически Химн на Дионис....................................................................................................13

Алехандро Ходоровски, МарсилскотоТаро

и книгата „ Пътят на Таро“ .....................................................................................................15

Интервю с Моргана – Международният координатор

на Международната Федерация на Паганистите..................................................................19

Астрологичните домове...........................................................................................................26

Сурваките-благославяне за плодородие и здраве..................................................................32

Мръсни, Караконджови дни- светът е нов, но все още граничен.......................................35

Преглед на живота.....................................................................................................................38

Интервю с Карлос Кастанеда...................................................................................................40

4

Скъпи читатели,

имаме удоволствието да Ви представим четвъртия брой на електронното

езотерично списание Змей Магесник за този брой сме подготвили статии свързани с

хракатерните празници за този период от годината от западната традиция като например

празникът не Зимното Слънцестоене, наричан Юл, както и рецепти, които бихте могли

да използвате. Разбира се, не сме пропуснали да Ви запознаем и с традиционните

празници, които са свързани с новата година като например Сурваките. Този път сме се

спрели на материл за Худоровски и картите Таро.

За пръв път представяме на вниманието на читателя статия тема Астрология. С

огромно удоволствие Ви съобщавам, и че сме подготвили интервю с Моргана -

международният координатор на една от най-големите езически федерации, а именно

Международната Федерация на Паганистите.

В списанието също ще намерите статия, която ще ви запознае с интересна техника

за преглед на живота от Карлос Кастанеда. Настоящото четвърто издание на Змей

Магесник ще бъде последно за тази година, както и занапред, тъй като списанието ще

премине под формата на блог, ще можете да откриете списанието тук:

http://www.witchesinthetypewriter.blogspot.com

За всички, които биха желали да пишат, могат да изпращат статиите си на е-

мейла на Змей Магесник: zmei_magesnik@ymail.com, следващата дата, на която ще бъде

публикувано е на Пролетното Равноденствие, моля изпратете материалите на избрана от

Вас тема до 25 февруари 2013 година.

Колективът на Змей Магесник Ви пожелава приятно четене и весели празници и

късмет през новата година!

От Авторите

5

л е познат още и като Зимното

Слънцестоене. Въпреки, че Юл

е древен празник, който

първоначално е бил отбелязван от

германските народи, в наши дни той е

част от празничния цикъл на

Неопаганизма и Уика и се отбелязва от

паганисти по цял свят. Празнува се

около или на 21 декември и бележи

много важен момент от годишния цикъл.

Това е най-късият ден в годината, с най-

малко слънчева светлина и най-дълга

нощ. На този ден вещиците и

паганистите празнуват победата на

светлината над мрака. Богинята

новоражда Божествения Син в най-

тъмната нощ от годината- завръщането

на слънчевия бог е сигурно от този

момент. Много от традициите, свързани

с християнския празник Коледа имат

своите корени в езичеството и разбира се

са тясно сързани и с Юл. Ще споделя

някои от тези прилики с вас в тази

статия, но първо бих искала да представя

малка част от историята свързана него.

„Юл“ за пръв път е споменат като дума

именуваща месец “fruma jiuleis” на

готически език около 4 в. съвременната

дума „Юл“ се свързва с geol geoli на

староанглийски, която е обозначавала

12 дневния празник „Юл“ ( по-късно

известен като Коледа). От друга страна

една от първите препратки към

фестивала показва, че той продължавал

около два месеца. Юл също е бил често

свързан и с Дивия лов (Wild Hunt) и Бог

Один. Дивият лов е древен мит,

разпространен в цяла Северна, Западна и

Централна Европа, разказващ за

призрачно шествие на спектрална група

от ловци в ловджийска премяна, на коне

и с хрътки, тръгнали в лудо преследване

в зимното небе или по земята. Друга

много известна сага за Добрият Хакон

разказва за това как той покорил

норвежкия народ като се внедрил сред

местното езическо насаление, макар и

християнин. Той прикривал своята вяра,

за да се сдобие с подкрепата на великите

вождове. Хората по тези земи все още

практикували езическите си практики.

Хакон решил, че след като установи

контрол над цялата земя, тогава ще

проповядва християнство. Сагата

6

разказва, че след като Хакон добил

голяма популярност някои от хората се

покръстили и спрели да правят

жертвоприношения. В самата сага се

описват и пракиките, които са

изпълнявани по време на празнествата за

Юл. Езическият Юл е описан като един

древен обичай, по време на който се

извършвало жертвоприношение, всички

хора се събирали в езическия храм и

носели със себе си храна за празника и

всички трябвало да участват в

надпиване с бира. В жертва се пренасял

различен добитък, дори коне. Главните

елементи на жертвоприношението се

състояли от кръвта hlaut (жертвена кръв)

и hlautbolli, съда за кръвта и hlautteinar

жертвените клонки. Те са били

използвани, за да се ръсят с тях идолите,

стените на храмовете отвътре и отвън,

както и хората. Месото се сварявало и се

сервирало като част от празненството.

Огньове се палели в средата на храма.

Жертвената чаша се поставяла около

огъня и който организирал празника и

бил вожд, благославял жервтената чаша

и жертвеното месо. Първият тост се

вдигал за Один "за победата и силата на

краля", втория за боговете Ньорд (сканд.

бог на морето) и Фрейр (сканд. бог на

плодородитето) "за добра реколта и за

мир", а третият се пиел за краля.

Тостовете се вдигали и за почит над

паметта на роднините.

Свещеният Крал и Кралят на Дъба

На Юл празнуваме победата на

светлината над мрака. Те заедно биват

разглеждани като братя в келтската

традиция Кралят на Дъба управлява от

месеца до средата на лятото, когато

цикълът започва отново и Свещеният

Крал убива Краля на Дъба. Можете да

оркриете тази идея, представена в

историята за Сър Гауейн и Зеленият

рицар. Свещеният Крал представлява

смъртта и тъмнината и на Зимното

Слънцестоене Краля на Дъба получава

възможността да се прероди и да започне

нов живот. Важно е да се каже, че Юл не

е бил отбелязан по време на ранните

келтски традиции. Всъщност, той е бил

принесен от саксонците по време на

нахлуването им във Великобритания. За

саксонците Юл е повратна точка във

времете и в староскандинавските езици

буквално означава "колело"(hjol).

Коледното дърво и Юл

Християнската традиция, свързана с

коледното дърво намира своите корени

от Юл, но като цяло използването на

вечнозелените дървета за декорация

било характерно за гръцката и римската

култура като част от честването на

зимните тържества. Идеята да се

украсява дърво първо възниква в

Германия през 8-ми век. Една легенда

разказва, че Свети Бонифаций се опитал

да християнизира група друиди като се

опитал да ги убеди, че дъбът не е свещен

и неуязвим и най-накрая, за да докаже,че

е прав, той отсякъл дъба, той паднал и

разрушил всичко по пътя си, спасявайки

само една малка вечнозелена фиданка.

7

Смята се, че от тогава, дървета са били

пренасяни в дома и украсявани за

празниците. Първоначално дърветата са

украсявали с плодове, ядки и изкуствени

цветя. Това се правело, за да се

предизвика завръщането на пролетта,

плодородието, светлината и топлината.

През 20-ти век много семейства

започнали да украсяват своите дървчета

със свещи и семействата, се събирали, за

да гледат заедно как свети дървото -

било грандиозно и много семейства се

събирали около коледната елха, за да

запалят коледните светлини. Някои хора

вярват, че саксонците били първите,

които започнали да поставят свещи на

дървото. Камбанките, които висят по

дърветата обикновено се украсявали,

така че когато пристигне дух да удари

камбанката. В Скандинавските страни,

Коледните дървета се внасяли вътре, за

да се осигури топло и празнично място

за духовете на дървото, които обитавали

гората. Това също бил добър начин да се

увещае древния народ на феите да

участва в ритуалите на Слънцестоенето.

Свещените дървета на зимата

По традиция на Юл, както и на Коледа

се изгаря дънер. Дънерът е древен

символ на зимния сезон. За

съвременните езичници дънерът е

фалически символ. Дънерът, обикновено

е дъб, който символизира бога. Първото

споменаване на дънер във

Великобритания датира от 16-ти век и е

от духовника Робърт Херик , той твърди,

че дънерът бил докаран в чифлика от

група мъже, които след това били

възнаградени с безплатна бира от жената

на фермера. Херик споменава, че

дънерът винаги се палел с остатъците от

вече използвания миналогодишен. Също

така, че дънерът основно се палел за

благоденствие и защита от злото - чрез

поддържане на остатък от него се

осигурява защита през цялата година.

Също така в „Книга на дните“ от 1832

Робърт Чеймбърс отбелязва, че "два

популярни ритуала, принадлежащи към

Коледа, произтичат по-специално от

почитането на нашите езически предци -

овисването на имела и изгарянето на

дънер“. Обичаят за изгаряне на "дънер"

също е много популярен и в днешно

време, но и в модерен вариант. Някои

паганисти, например събират суха част

от дъб и го украсяват с вечнозелени

растения и клонки, те палят свещи в него

и ги сменят всяка година. И все пак, за

тези, които имат свои собствени камини

е много по-лесно да запалят Юлския или

Коледния дънер. Това е добър начин да

се събере семейството около горящото

дърво, а е и идеален момент да кажем

8

сбогом на старата календарна година. На

Балканите дървото, което се гори в

нощта на Бъдни вечер се нарича бъдник,

а на сръбски badnjak. Въпреки, че е част

от честването на Рождеството, все пак

символизира една и съща идея. В

България традиционно млад човек от

семейството, облечен в най-хубавите си

дрехи, се изпраща, за да отсече дъб,

бряст или крушово дърво. Молитва за

прошка бива изречена, преди дървото да

бъде отрязано и млад мъж го пренася на

дясното си рамо, без да е позволено

дървото да докосва земята. В България

нощта срещу Коледа се нарича Бъдни

вечер и идва от думата "бъдник" - това

показва голямото значение на този

обичай.

Вечнозелените дървета са били

свещени за келтите, тъй като те

представляват живота и вечността.

Имелът символизира семето на Бога. А в

миналото, в средата на зимата, се смята,

че друидите ходели дълбоко в гората за

да събират имел. В миналото целият

дънер се украсявал с джел, имел, и

вечнозелени клони, символизиращи

съюза на Бога и Богинята.

Подаряването на подаръци

Някои хора смятат, че подаряването на

подаръци произхожда от фестивала

Загмук – Вавилонският празник на

Зимното Слънцестоене. Въпреки че

практиката на подаряването на подаръци

става популяра по време на римските

Сатурналии, а по-късно е приета и от

християните.

Връзката с Дядо Коледа

Както всички знаем днешната представа

за Дядо Коледа, всъщност е създадена от

Кока Кола около средата на 1900 година.

Както и че костюмът на Дядо Коледа е

създаден по модел на робата на

свещеникът Николас. Съществуват

множество предположения за прозхода

на Дядо Коледа. Много хора смятат, че

той е всъщност просто друга форма на

бог Один. Легендата разказва, че той

като бог на нощта можел да лети на най-

буреносните облаци на своя осмокрак

кон Слейпнир. Съществуват и теория, че

корените на Дядо Коледа може да се

проследят и свържат с Краля на Дъба,

който завзема обратно трона си на Юл.

Но съществува и друго много интересно

предположение направено от Роугън

Тейлър докторант по религия и

психология в Университета в Ланкастър.

Той публикува на 21 декеври 1980

година статия във „Съндей Таймс

Магъзийн“ посветена на упортебата на

халюциногенни средства. В статията той

разказва за някои традици в тундрите и

степите на Североизточен Сибир, от

където произлизат болшинството от

шаманските традиции. Празниците в

9

този регион имат много общо с

келтските вещерски сезонни

празненства, макар че в случая се

ръководят от шамани. Тейлър пише:

„Шаманите осигуряват духовното

благоденствие на племето. Те са

владетели на трите селения - Небето,

Земята и Ада - и чрез изпаданията си в

транс те могат да посещават долния свят,

за да се борят с духовете на болестите

или да се извисят към небесата, за да

поискат съвет и насоки от боговете.“ По

тези места са живели номадски племена,

които са зависели от елените както за

път, така и за прехрана, обличане,

оръдия на труда и украшения.

Следователно еленът се превърнал в

основен елемент от тяхната митология.

Един от тези митове, касае Духа на елена

– при необходимост шаманът изпълнява

ритуал, за да помири племето с духа на

елена, ако са се появили някакви

неразбирателства. За постигането на тази

цел шаманите е трябвало да пътуват до

света, обитаван от този дух – за тази цел

те използвали халюциногенни отвари,

осоено от гъбата мухоморка.

Мухоморката била особено на почит

заради способността й да поражда

усещане за летене и заради

вдъхновяващите видения, които

предизвиквала. Елените също се хранели

с тази гъба, затова онези, които ядяли

месо от такъв елен, често са имали

подобни преживелици, без да опитвали,

дори парченце от тази гъба. Тейлър

защитава тезата, че близостта между

елена и човека, както и виденията и

усещането за полет, предизвикани от

мухоморката, съставляват основата на

съвременния мит за Дядо Коледа. Или

най-малкото за представата, че Дядо

Коледа лети във въздуха на шейна,

теглена от елени. Тейлът изтъква също

така, че цветовете на гъбата мухоморка

са червено и бяло – традиционните

цветове и на Дядо Коледа. Разбира се,

това е само теория и все пак реших да я

споделя с вас, защото я намерих

наистина за много интересна.

Празнуване на Юл

Германските неопаганисти празнуват

Юл като се събират, разменят подаръци

и се гощават. Групи като Асатру (Asatru

Folk Assembly) организират празник,

който се състои в продължение на 12

дни, започващ от Зимното

Слънцестоене. В повечето форми на

Уика празникът се отбелязва в деня на

Зимното Слънцестоене и празнува

прераждането на Великият Бог Ловец,

разглеждан като новородения Бог-

Слънце. Същетвуват много начини да се

празнува Юл (Зимно слънцестоене),

можете да украсите Коледно дърво, или

да потърсите коледни рецепти за

приготвяне на множество сладки десерти

например Коледен кекс във форма на

10

дънер. Украсете къщата си с имел.

Прочетете някои митове, свързани с

празника например "Бран"

Благословеният, Митът за Краля на

Фейте. Това е добро време за правене на

заклинания, свързани с огъня. Най-

добрият начин да се отбележи празника

е запалването на дънера или бъдника.

Можете да издълбаете символ, който

представлява вашите надежди и

желания, и можете да използвате

някакъв стих или заклинание, докато

палите дървото, или пък да използвате

този: Нека дънера гори, колелото да се

завърти, злото да изчезне, светлината

да се завърне . Можете да запазите

пепелта и за цялата година за

просперитет, плодородие, здраве и сила.

Разбира се, може да се запали не само

дънер от дъб, но също така да бъде

заменен с ясен или бор за защита и

здраве, бреза за ново начало, или джел за

видения.

Исрафела

Източник:

Мистерии и магии, Ан и Джон

Спенсър,1999

http://www.angelfire.com/wa3/angelline/yul

e_lore.htm

http://en.wikipedia.org/wiki/Yule

наближаването на зимата и

коледните празници , не може да

не отдадем особено значение и

почит на ароматите, с които да

съпроводим съответните празници.

Според Фън Шуи ароматните клечици

са символ на духовното пречистване и

доближаването до божествата или

духовете. Прието е, че те пречистват

всичко наоколо и придават още по-

голяма красота и уют на дома и

действията. Вярва се, че димът на

пръчицата прави мислите на молещия се

прозрачни и божеството може да види

искренността на намеренията на

молещия се. От друга страна огънят, с

който се запалва благовонието е символ

на прогонването на злото и

привличането на добрите сили. Димът,

е приет като пратеник за хората, който

11

да поеме и отнесе молитвите им на

небето. В течение на много столетия, в

древен Китай и Япония благовонията са

били предимство само на властващите –

различни ароматни субстанции като

бор, кедър, лавандула и цветя се

смесвали, като се добавяли и сушени

китайски сливи или мед, завързвали се и

се поставяли в стаите. Най-често за

създаването на пръчиците се използвали

ароматни вещества смляни на прах,

които се оформят като пръчица, която

гори сама след като веднъж е запалена.

Този прах най-често е ароматизиран с

олио от сандалово дърво (вид ароматно

вечнозелено дърво от тези ширини),

както и мускатово олио, допълнителни

съставки като женшен, канела,

карамфил, както и различни химически

ароматизатори. С помощта на тези

ароматни пръчици можете да промените

атмосферата на работното си място, у

дома или да създадете романтична

обстановка. Подходящи са и за

неутрализиране на неприятни миризми

или цигарен дим, за пречистване на

атмосферата. Ако не желаете да си

купите някои от готовите клечици, съм

ви приготвила няколко прости рецепти

за смесването на различни аромати. Ще

обърна по-специално внимание на

няколко билки, които ви препоръчвам

да имате в запас, тъй като повечето

смеси, които ще ви предложа, се

смесват с тях:

Тамян Борови иглички или

смола (борова)

Смирна Хвойна

Бензое Сандалово дърво

Копал Кедър

Розови Мащерка

венчелистчета

Дафинов лист Босилек

Канела Розмарин

Тъй като според някои паганистки

традиции, характерните цветове за

зимния период са червен и зелен. Аз ви

препоръчвам няколко готови рецепти,

които можете да използвате:

Моята любима рецепта е тази:

БЛАГОВОНИЕ НА АБРАМЕЛИН

2 части смирна

1 част алое, дърво

Няколко капки масло от канела.

Тази рецепта е пригодена за запалване.

Приема се, че се използва за

установяване на контакт с духове по

време на ритуали или като обикновено

благовоние за освещаване на олтара или

магически пособия. Тъй като често ни

се налага по време на Коледните

празници да се интересуваме и от

астрално пътуване, съм ви подготвила

специален микс и затова.

БЛАГОВОНИЕ ЗА АСТРАЛНО

ПЪТУВАНЕ

3 части сандалово дърво

3 части бензое

1 част див пелин

1 част росен (от Крит)

Пали се малко количество, за да

помогне за проектирането на астрално

ниво. Всички знаем, че зодиите

характерни за този период от годината

са: Козирог и Стрелец

БЛАГОВОНИЕ НА КОЗИРОГА:

2 части сандалово дърво

1 част бензое

Няколко капки масло от Пачули.

12

Използва се за увеличаване на

собствените ви сили

ЦЕРЕМОНИАЛНО МАГИЧЕСКО

БЛАГОВОНИЕ:

3 части тамян

2 части ароматна смола

1 част алое (дърво)

Тази рецепта от „Ключът на Соломон” е

типична за рецептите от старите

магически книги. Използва се в общи

магически занимания за събуждане на

сила и за пречистване на мястото.

Някои други рецепти включват

съставки като- изсушена кора от

мушкатов орех, бренди и върбинка.

БЛАГОВОНИЕ ЗА ПОЧИСТВАНЕ

НА МАГИЧЕСКИТЕ

ИНСТРУМЕНТИ:

2 части алое (дърво)

1 част сушена кора на мушкатов орех

1 част арабска смола или тамян

1 част бензое

Използва се за почистване или

освещаване на магически инструменти,

камъни, скъпоценности, кварцови

кристали и други камъни, които служат

за магически пособления. Благовонието

се запалва като през дима се прокарва

магическия инструмент. Важно е да

визуализирате как изпаренията го

пречистват. Ако случайно нямате

бензое, то не е проблем да го заместите

с тютюн.

13

ЗЕМНО БЛАГОВОНИЕ

(ЕЛЕМЕНТАЛНО)

2 части борова смола или борови

иглички

1 част пачули

1 щипка фина сол

Няколко капки кипарисово масло

Приема се за използване в чест на

Земята и на всички почитащи земята

ритуали.

Благовонието за почести е също често

предпочитано за този период. Приема

се, че това е времето, в което магът е

най-близо до божествата. Лично аз

понякога замествам кипарисовото масло

с масло от портокал. Но мисля, че всяко

друго по ваш избор и усмотрение, ще

бъде достойно.

БЛАГОВОНИЕ ЗА ПОЧЕСТИ

2 части бензое

1 част алое, дърво

½ част седефче

Използва се както за почести, така и за

покровителство.

Стефизагрия Пасифлора (puntina)

Източник

„Магически аромати, масла и отвари”

– Скот Кънингам

Жертвено кадене със стиракова смола

Славя аз шумния бог Дионис,

госодар на звездите

И първороден, триж раждан,

14

двулик и бакхически властник,

Дивия, неизразим и двурог, и двуобразен, тайнствен,

Светия, войнствен, ликуващ,

с венци от бръшлян, биковиден,

Неукротим, в тригодишен кръг,

с клонки увит, гроздоносец:

О, Евбулее всемъдър,

на Зевса Кронион и Персефонея

в неизразимото ложе роден,

божество вековечено,

Чуй ми, блажени, гласа и

шепни ми без укор и кротко

с твойто сърце милостиво,

с чевръстите твои бавачки.

15

“ “

лехандро Ходоровски е режисьор,

писател, философ и както сам

казва – Таро картите са като

негова спътница и любовница през целия

му живот. Роден е в Чили в семейство на

руско-еврейски имигранти , но прекарва

по-голямата част от живота си в Мексико

и Франция. Става известен с филмите си

„Свещената планина“ , „Къртицата“,

но в последните години, след смъртта на

сина му, започва да смесва суеверия и

традиционна магия с психоанализа,

правейки заключението, че

положителните резултати от техниката

му се дължат на това, че повечето хора

вярват на психоанализата, но тя не може

да лекува, или да промени хода на

събитията, и същите не вярват на

традиционната магия, а им изглежда като

излишни абсурдни действия, но тя

наистина действа. Така с неговата

Психомагия и ексцентрична харизма

Ходоровски събира хиляди

последователи, но според мен не

престава да бъде искен въпреки това.

Първите му срещи с Таро са още докато

работи с Марсел Марсо, започвайки с

модерната по това време колода на Уейт,

но не след дълго след разговор със

сюреалиста Андре Бретон започва да

работи само с Марсилското Таро

(колодата на Пол Марто от 1930). За него

тя остава най-автентичната докато не

решава да тръгне по следите на

марсилското таро и да реставрира най-

старата френска колода Марсилско таро

рисувана на ръка, която намерил,

включвайки само символите, които вече

са били нарисувани, само основните

цветове . В една от първите си лекции в

които използвал реставрираното таро се

срещнал с Мариан Коста, с която по-

късно започват да изнасят лекции заедно

и издават книгата „Пътят на Таро“, 2009.

Книгата „Пътят ня Таро“ показва Таро

като сила и учител, като най-великата

книга в картини, но обясненията на

Ходоровски са лишени от излишна

религиозност и това помага да се

анализира всяка карта в своята същност и

като елемент от подредбата. При четене

на Марсилското таро се обръща особено

внимание на страната на която са

обърнати фигурите в тях и

взаимоотношенията им в подредбата.

16

Малките аркани са абстрактни, означават

почти само своя номер и елемент, което

ни отваря много повече възможности за

четене, отколкото при колодите с

конкретни изображения. Друг тип

разглеждане на картите, описано в

книгата, е посредством групирането на

големите аркани по двойки, допълващи

се една друга, които могат да придобият

значение на начало и край, въпрос и

отговор, в дадена подредба. Този тип

двойки се образуват като отделим Le Mat

и Le Monde – първата двойка, и

останалите 20 карти съответно 1 с 11, 2 с

12, 3 с 13 и т.н. Тъй като първата

половина от големите аркани са по-

реалистични и по-свързани с

обикновения живот, втората десетка

може да се приеме като тяхно

абстрактно/небесно отражение. Това

разглеждане ни дава един съвсем нов

поглед на някои от картите, доста по-

интересен от разглеждане като двойки

според женски и мъжки карти, като

например Le Pape, който е в двойка с Le

Diable. Практикуващите Таро биха

разбрали връзката между двете карти,

която на пръв поглед е абсурдна за други.

Разглеждането на картите по двойки

според мъжките и женските карти също е

описано в Пътят на Таро, тъй като имаме

точно 11 женски и 11 мъжки карти в

колодата, които могат да се комбинират

по различни начини. Така при гледане на

карти можем да имаме в предвид

женските и мъжките карти излезли в

подредбата. Заключението на Пътят на

Таро е озаглавено Таро мисленето и таро

мисленето, обяснено по начина, по който

го е направил Ходоровски е наистина

ценно. Макар че всеки практикуващ

трябва сам да усети всяка от картите и

сам да въведе Таро мисленето в живота

си, има доста полезни практически

съвети, ще завърша с някои от тях:

„Никой таролог не може да каже

истината. Може само да каже своята

интерпретация на истината. Когато се

чете подредба на Таро не се знае.

Тарологът чете това, което вижда и

трябва да продължи четенето дори да не

го разбира, защото с четенето го научава.

Тъй като всяка информация е частична,

многото различни интерпретации

помагат на човека, на който му се гледа

на Таро, да се доближи до знанието…

Няма незначителни въпроси.

Повърхностните въпроси или дълбоките,

интелигентните и глупавите имат една и

съща важност: знаейки, че

интерпретациите за всеки от арканите са

безкрайни, важността на въпроса не

зависи от неговата значимост, а от

качественият отговорът на таролога. „

Пътят на Таро, Алехандро Ходоровски и

Мариан Коста, 2009

The Way of Tarot: The Spiritual Teacher in

the Cards, with Marianne Costa, Rachael

LeValley (Translator), Inner Traditions

Bear & Company, 2009.

17

18

19

Крисотфър: Може ли да разкажеш на

нашите читатели малко повече за себе

си и от кога си паганист?

Моргана: Родена съм в Уелс, въпреки че

родителите ми са родени в Ланкашър,

Англия. Върнахме сме обратно в

Ланкашър, където прекарах ученическите

си години, не много далеч от мястото,

където е роден Джералд Гарднър в

Блъндел Сендс, в близост до Ливърпул.

Учих, за да стана преподавател и след

като преподавах една година в Ливърпул

се преместих в Холандия. Нямах

намерение да оставам там, тъй като исках

да отида в Индия ... което направих през

1977 година. Бях щастлива да имам

възможността да пътувам по суша през

Турция, Иран, Афганистан и Пакистан.

Останах в продължение на една година –

преподавах малко - отидох до Непал и

Шри Ланка и се върнах през Афганистан

през 1978 г. Това беше последната година

на пътуване и приключения само с

раницата на гърба по суша до Индия и

историческото "хипи странстване". Не

бях загубила желанието си за пътуване,

но след завръщането ми в Холандия се

установих и се отдадох на семеен живот.

Е не съвсем.... Запознах се с Мерлин,

преди да замина за Индия. В

действителност той ме запозна с

феномена Уика.

Той го наричаше "Старата Вяра" и в мен

кликна нещо познато, но Индия ме

зовеше. По време на моите пътувания

той срещнал няколко представители на

Александрийската традиция. Така че,

когато се завърнах, той ме запозна с тях.

Все пак те не резонираха с моето чувство

за "духовно". Мерлин изглежда не отиде

твърде далеч, така че ние решихме да

потърсим повече информация в Англия.

Натъкнахме се на произведенията на

Долорес Ашкрофт Новицки от

„Служителите на Светлината” (SOL) и

Мериан Грийн. И двете предлагаха

курсове за обучение - Мериан с "Курс по

Природна Магия" изглеждаше най-

подходящ, така че решихме да изберем

този. Както и се случи, ние се срещнахме

и с двете дами по-нататък и двете

изиграха изключително важни роли по

Пътя ни. Аз все още се срещам редовно

20

с Мериан вече повече от тридесет

години! Бяхме направили много по

„Курса по Природна Магия”. И все пак аз

загубих работата си като преподавател.

Загубих и стаята си под наем, тъй като

наемателят искаше да се премести.

Мерлин също трябваше да смени дома

си.... хммм какво следваше да направим?

Разбира се да напълним колата, колкото

се може повече и да отидем в Англия на

почивка. И какво вълшебно пътуване се

оказа само! Започна с посещение на

книжарница Атлантида (Atlantis

bookshop) в Лондон. Мерлин откри

бюлетин с покана за набиране на нови

членове за ковън в Брайтън. Нямаше

адрес, разбира се, дори и телефонен

номер, просто един адрес. В онези дни

пишехме писма и чакахме за отговор ...но

нямахме време за това. Трябваше да се

върнем в Холандия. Така че, след като

посетихме Ейвбъри, Гластънбъри,

Тинтагел и Ню Форест, решихме да се

отбием в Брайтън. Там в един късен

следобед почуках на вратата на стара

викторианска къща. Вратата отвори

човек - автентично копие на Джералд

Гарднър - застана пред нас. Но той

просто ни погледна и затвори вратата!

Минута по-късно вратата се отвори

отново – той каза, "Трябва да взема жена

ми, бихте ли искали да дойдете?" Така че

две секунди по-късно бяхме в една кола с

напълно непознат на път за центъра на

Брайтън. Срещнахме се с една дама –

която изглеждаше да е в края на 30-те

началото на 40-те си години. Тя ни

погледна и каза: "Аха ..." По-късно тя ни

каза, че са ни очаквали! Присъединихме

се към тях за вечеря и говорихме и

говорихме. Кой сме ние? Какво търсим?

Кои бяха те? Срещнахме ги още веднъж

преди да заминем обратно за Холандия.

Обратно - без работа, без дом. Не мина

много време, докато намерим стая, макар

и твърде скъпа за един студент и

безработен учител. Три седмици по-

късно получих телефонно обаждане

"бихме ли искали да бъдем посветени”?

По време на Есенното равноденствие

през 1979 се върнахме обратно в Брайтън

и бяхме посветени в 1-ва степен на

Гарднерианската традиция.

Кристофър: Какво беше да си паганист

по времето, в което ти започна?

Моргана: Имаше няколко книги и

нямаше интернет. Аз дори не знаех

думата "паганист" може да се отнасе като

нещо съвремененно. Класическото

Езичеството представляваше нещо, което

има общо с Гърция.... и Шекспир.

Израснала съм в 60-те и 70-те години и

първите ми езически преживявания са

като хипи. Обичах музиката на Incredible

String Band и обичах текстовете на Робин

Уилямсън и Майк Херон. Също така

отидох на фестивала в Бат (Bath) през

1969 г., след огромния успех на Уудсток.

Гледайки Santana, Jefferson Airplane, Led

Zeppelin и танци на сцената заедно с Dr.

John вероятно заклейми съдбата ми.

Въпреки, че бях първата в моето

семейство, която получи висше

образование и която можеше да се

издържа финансово, само появата на

Хапчето имаше значение затова, че бях в

състояние да се измъкна от цикъла "брак

и бебета". Знаех, че аз като жена можех

да постигна повече от майка си през

21

1970 г., отколкото тя беше в състояние

през 1930 година, но това беше много

повече от това да съм "еманципирана".

Никога не станах феминистка - и все пак

знаех, че не мога да приема

Християнството и патриархалната

позиция на Църквата. Исках да бъда

жрица!

Кристофър: Как се запознахте с други

паганисти? Имаше ли паганистични

организации?

Моргана: Запознахме се с няколко

пагинисти. Имаше много малко

организиции в края на 70-те - началото

на 1980. Хората, с които се срещнахме,

бяха последователи на Гарднерианската

традиция, и се виждахме с тях, когато се

връщахме в Англия за срещи на ковъна.

Някои от приятелите ми в занаята също

бяха свръзани с Федерацията на

Паганистите, но в Обединеното кралство.

Срещнахме се с Мериан на Questfest през

1981 година. Така постепенно се разшири

кръга на нашите приятели. Пътуването до

Великобритания се осъществяваше с

лодка. Отнемаше ни най-добрата част от

деня да стигнем до Брайтън и Лондон.

Пътуването със самолет бе твърде скъпо!

И така ние основахме наша собствена

организация :-) През 1979 г., скоро след

инициацията ни основахме "Сребърният

Кръг“ .и започнахме четиримесечно

списание "Wiccan Rede". Започнахме

провеждане на информационни вечери и

постепенно започнахме да обучаваме

свои хора. До 1984 г. - Да, пет години по-

късно - иницирахме първия ни ученик.

През годините Сребърният Кръг“ се

разрастваше и се превърна в най-

голямата Уика мрежа в Бенелюкс. Около

1996 г. интернет навлезе... и електронната

поща също! Нашата дъщеря, която се

роди в деня на Лятното Слънцестоенев

през 1985 вече не беше бебе .. и аз

започнах да разпервам криле ... отново.

Моргана през 2011, гледка към

Атлантическия океан, Корнуел

Кристофър: Как стана активна в

обществото?

Моргана: Нашата първа публична изява

бе основаването на "Сребърния Кръг" и

стартирането на англо / холандското

списание "Wiccan Rede" през 1980 г. По

това време само една шепа хора бяха

чували за Уика в Холандия. Успяхме да

получим добри и качествени статии от

Долорес и от Мериан. Въпреки, че ние

пишехме по-голямата част от тях.

Тогава стартирахме информационните

вечери, с простичкото название

"Петъчната Вечерна група" ("The Friday

Evening group"). Обхващахме всички

видове теми, включително Западните

мистерии. Основахме ковън, но също

имахме и ритуална група. Повечето от

почивните дни бяха изпълнени с

22

дейности свързани със Занаята.

След това, през 1997 г. Лейди Бара,

Александрийската висша жрица и аз

решихме доброволно да основем

Международна Федерация на

паганистите в Холандия под егидата на

тогавашния международен координатор

Тони Кемп. По същото това време

няколко на брой вещици - включително

Лейди Бара, Мерлин и аз - решихме да

започнем "Вещерски Кафенета", -

месечни събирания. Първата беше в

Утрехт. След време и други хора

започнаха да правят тези „кафенета“ в

цяла Холандия и Белгия. През 1999 г. аз

станах международен координатор на

Международната Федерация на

Паганистите и ние започнахме да я

разширяваме. Първоначално

Международната Федерация на

Паганистите бе част от Федрация на

Паганистите, но от 2006 г. Основахме

фондация "Фондация Международна

Федерация на Паганистите". Отделихме

се от Федрация на Паганистите (PF) и

основахме организация. Това означава, че

ние заехме консултативно място в Съвета

за Международни Отношения, но бяхме

отделна легална същност клонове на

организацията за отделните народи

попадат в обхвата на фондацията. Сега

има над 20 клона и имаме присъствие на

всички континенти.

Кристофър: Как започна да пишеш?

Моргана: По необходимост! Имаше

малко литература на холандски, така че

представяхме много от идеите си чрез

статиите в "Wiccan Rede". Трябва да

добавя, че наистина не съм била писател.

Корицата на книгата на Моргана

„Отвъд Метлата“

Мерлин пишеше уводните статии и

много повече статии от колкото мен!

Освен това работех на пълен работен ден.

Мерлин беше съпруг- домакин на пълно

работно време, така че кратки статии и

есета бяха всичко, което можехме да

напишем. Мерлин преработи брошура,

която пишеше като книга "Рогата на

Луната" ("Horens van de Maan"), която бе

публикувана от християнска издателска

къща. Той също така пише на читателите,

към които щяхме да се обърнем за

"Ръководния Курс". Това беше през 1990

година. Нашите брошури също бяха

използвани за информация, която

давахме в „Сребърния кръг“. Понякога

продавахме книги и т.н. на

средновековни панаири. Сега по-

23

голямата част от курса се осъществява

чрез Интернет Курс, разбира се.

Кристофър: Какво ще кажете за

"Отвъд метлата"? Знам, че е на

разположение на английски език в

сайта на Амазон. (Amazon.com)

Моргана: Да. Когато я пишех, един мой

приятел предложи да публикува версията

на английски език: "Twijgen uit de bezem"

(Отвъд метлата) е публикувана за първи

път като серии, наречени „Отвъд

метлата“ (1980, Wiccan Rede). Беше

преведена на холандски и публикувана

като книга през 1982. По това време

нямаше почти никакви книги за Уика на

Холандски.

Моргана написа поредица от осем части,

като въведение към Уика с особен акцент

върху философски мисли, които стоят зад

нея. Като нова религия в Холандия,

малко хора знаеха какво представлява

Уика, следвана е естествената тенденция

да се обясн нещо на фона на това, което

не е. Разглеждайки основни понятия като

полярността, Тройната Богиня, Богът и

елементите, Моргана представи Уика по

ясен и лесен за четене начин. Това е

отличен пример за начинаещи, но също

така е удобен източник на информация за

тези, които вече се интересуват да научат

повече за това "какво е Уика“. Както

"Отвъд метлата", така и холандската

версия "Twijgen uit de Bezem" бяха

публикувани през 2008 г.

Кристофър: От колко време работиш с

Международната Федерация на

Паганистите? Какво правите във

федерацията?

Моргана: Аз съм международен

координатор от 1999 г. насам. Ръководя

Международните Федерации на

Паганистите за отдените народи,

напътствам националните координатори

и като цяло ръководя цялата операция.

Форумът на федерацията има няколко

подфоруми, включително един за

националните координатори, така че

имаме един постоянен диалог. По-

голямата част от Международната

Федерация на Паганистите е ръководена

виртуално, както можете да се досетите.

Така трябва да бъде в противен случай би

било твърде скъпо! Аз съм

съкоординатора, заедно с Лейди Бара за

Холандия, така че ние помагаме на

членовете тук. Имаме годишна

конференция, която Лейди Бара

организира. Посещавам отделните

федерации и говоря за Уика или

Паганизъм. Също присъствам на

академични конференции и

представлявам Фондацията. Дадох

лекция например за Уика в Рим, Италия,

през 2007 г. Тъй като имам доста опит да

работя в интернационална среда съм

доста свикнала с различните култури.

Мисля, че за Паганизма, това е жизнено

важно. Опитвам се да насърча всяки клон

на федрацията да работи на местно ниво,

24

но също така да се знае, че

координаторите могат да ни питат за

съвет (особено Великобритания и САЩ).

Има огромно количество езическо

наследство в Европа, което все още

предстои да бъде разкрито. Поради

войната, политическите структури и

чуждестранните намеси като цяло, както

и нарастващата глобализация много

европейци смятат, че тяхната култура е

на изчезване. Религиозният

фундаментализъм също пречи на

приемането на различен начин на

мислене - различен вид духовност. Има

място за междурелигиозност въпреки, че

много паганисти бягат при мисълта за

междурелигиозния диалог. Много от тях

също не искат да участват в "политиката"

и въпреки това често, това е защото все

още се страхуват да се изправят и да

бъдат зачетени. Все още има

дискриминация и старите закони на

Църквата подкопават секуларизма.

Кистофър: Казаха ми, че са активна на

публичния събирания и форуми?

Искаш ли да ни кажеш нещо за тях?

Моргана: Да, това е част от връзките с

хората и организациите, които създавам.

Срещам се с много различни хора от

млади до стари, и от много различни

страни и социални прослойки.

Събиранията имат социален характер, но

ние се опитваме да дадем практически

съвети и информация за различните

езически традиции. Понякога даваме

лекции и организираме сезонни

тържества. Въпреки, че интернет е

невероятно важен за поддържане на

контакти, личният контакт винаги ще

остане начинът, по който да споделяме

нашите надежди и мечти.

Кристофър: Колко далеч са стигнали

езичниците, от както си била въведена

в него? Какво още би искала да се

случи?

Моргана: Когато започнах откриването

на информация беше много трудно. Сега

дори е прекалено много! Въпреки това

хората трябва да бъдат много по-

внимателни днес. Не всичко, което

можете да прочетете в интернет е вярно.

И това със сигурност се отнася до

Паганизма. Виждала съм как Паганизмът

става почти комерсиален в Обединеното

Кралство. Тук в Холандия нямаме твърде

много проблеми да практикуваме нашата

религия.

Кристофър: Какво още би искала да се

случи?

Моргана: От една страна бих искала да

видя паганизма приет като действителен

духовен път. От друга страна, веднага

след като стане комерсиален мисля, че

ще загуби своята необузданост и

независимост. Вещиците трябва да бъдат

подривни (разрушителни). Ние не трябва

да се страхуваме да покажем къде има

нередности и че жените могат да бъдат

еднакво опитни в администрирането на

ритуали на прехода (rites of passage), че

светостта на живота включва пълен

контрол над собственото ти тяло и

собствения ти живот, че личната

отговорност и уважение е нещо, което

ние добиваме и не е наложено от някакъв

държавен орган. Бих искала да видя как

децата ни имат свободата да мислят и

25

вярват в себе си (или да не вярват) сами

за себе си. Но най-вече да можем да

живеем в свят, в хармония с природата, и

да осъзнаем, че ние се опитваме да се

адаптираме към природата, а не

обратното, че ние знаем своето място в

хода на нещата, и не като роби, а като

свободни мъже и жени.

Кристофър: Някакъв съвет към някои

от по-новите членове на езическата

общност?

Моргана: Промяната наистина започва

от вас. Въпреки това, не идва изведнъж.

И със сигурност не можете да я купите!

Обществен дух, чувство за

принадлежност, любов и уважение се

висчко, от което се нуждаете. Потърсете

различните организации. Бъдете

отворени за уроците, които можете да

научите в природата. Съществуват

природни йерархии, внимавайте и

слушайте. Повечето природни религии се

основават на устната традиция не на

книги. Важно е да се гледа как

различните култури са оцелели и дори да

живеем в града да интегрираме старите и

добре изпитаните обичаи. И не затъвайте

в "автентичността" на Книгите на

сенките. Бих казала забравете за:

„Използвай здравия си разум".

Моргана, Зейст, Холандия, ноември

2009г. Интервюто е направено от

Кристофър Блекуел. Превод и съставяне:

Исрафела

Моргана в България през 2012 година

Снимка на Моргана, направена по време

на гостуването и в България това лято на

2012 година. За тези, които се

интересуват повече от федерацията,

могат да погледнат страницата във

фейсбук на Международната Федерация

на Паганистите България.

http://www.facebook.com/pages/Pagan-

Federation-International Bulgaria/

Исрафела

26

есто астрологичните прогнози

се посрещат със скептицизъм.

Един от главните аргументи е,

че има много хора, които са от една

зодия, а са различни по характер. В

техния живот се случват различни неща

– следователно предсказанията според

движението на планетите не могат да

бъдат верни, защото не отразяват

обективната истина. Предполагам,

повечето читатели са наясно, че това не

е така, поради простата причина, че

знаят, че освен слънчевият знак влияние

над качествата, способностите и

развитието на личността имат и

останалите планети, дори и някои

астероиди, както и астрологичните

домове. С тази статия целя да ви

запозная с понятието „астрологичен

дом”, какво представляв и какви са

неговите основни функции в хороскопа.

Какво представляват астрологичните

домове?

Астрологичните домове представляват

мислено разделение на небесната сфера

на 12 части. Броенето започва от най-

източната точка над хоризонта – върха

на първи дом, продължава обратно на

часовниковата стрелка. Характерно за

тези мислени проекции е, че всяка една

от тях отговаря на конкретен знак от

зодиака и се управлява от планетата,

която управлява този знак. В

изложението по-нататък ще бъдете

запознати с всички съответствия, но

нека за сега да дадем един лесен

пример: Първи дом съответства на

първия знак от зодиака – т.е Овен. Овен

се управлява от Марс. Следователно

първи дом се управлява от Марс. Тази

планета и този знак определят обема на

дейностите, които се управляват от този

дом. Планетата Марс, наред със всички

други неща, за които отговаря, отговаря

и за физическото ни тяло – първи дом

също отговаря за физическото ни тяло –

т.е двете неща са взаимно свързани.

Как определяме домовете в наталната

си карта?

Домовата система във всяка натална

карта зависи от часа и мястото на

раждане на индивида. Ако сте родени

сутринта, динамиките на вашия

хороскоп ще са крайно различни и ще се

изразят по много по-различен начин от

някой, който е роден същия ден и

същата година, но е роден на обяд.

Върха на всеки дом сменя знака си

средно на всеки 2 часа, така че лесно

можем да се досетим защо двама

индивиди, родени в един и същи ден,

имат толкова голяма разлика в

характерите. Сами разбирате колко

основополагащ е точният час на

раждане, за да имаме математически

верен хороскоп. Мястото на раждане

има отношение при определянето на

географската ширина, която влияе на

27

часовите пояси и от там е неразривно

свързана с часа на раждане.

Функции и начин на интерпретиране

на домовете

Да „нюансират” планетите – Когато

една планета попадне в даден дом,

независимо от своя знак, тя до известна

степен придобива част от

характеристиките, които попринцип

принадлежат на знака, който управлява

дома. Например, лицето Х има

Меркурий в Близнаци в 5 дом.

Меркурий е добре разположен в

Близнаци, там той е на трон – хората с

такава позиция обичат да са в крак с

времето, да събират много информация

от различни сфери, имат голяма

изразност на изказа, но едновременно с

това се справят чудесно и с

технологиите. 5 дом съответства на Лъв

и управлява забавлението, творчеството

и вдъхновението – подобна позиция би

подсилила качествата на Меркурий,

които са свързани с изкуството,

нуждата от изява и стремежа на този

човек да бъде забелязван. Лицето У

също има Меркурий в Близнаци, но

попада в 11 дом, който съответства на

Водолей. Попринцип новите технологии

попадат под влиянието на Водолей, така

че в този случай нюансирането ще е в

полза на един по-точен и технически

насочен човек и това ще бъдат неговото

силно поле за изява. Тоест, когато

интерпретираме домовете по такъв

начин, вземаме предвид качествата,

които притежават знаците, на които

съответстват те.

Поле за изява на планетата – Това е

по-разпространеният похват, който се

използва по-често при гледане на

транзити, хорари и други предикативни

дялове на астрологията, но има

приложение и в наталната. В случая

фокусът се насочва не върху качествата,

които носи самата планета, а върху

начина, по който тя ще въздейства

върху отношенията, които търсим.

Например, заинтересувани сме от това

каква кариера ще има даден човек.

Кариерното развитие се гледа по 10

дом, неговия управител (ще изясним и

това понятие) и всички планети, които

се намират в 10 дом. При гледане на

транзитите на тежките планети не

гледаме само аспектите, които те

сключват с планетите от наталната

карта, а гледаме и в кой дом попада

транзитиращата планета. Например

транзитен Сатурн през 2 дом (който

отговаря за собствените ни пари и

ценности) ще се отрази върху

финансите ни – налагайки ни

ограничаване, вероятно ще ни се

наложи да се научим да работим по-

добре с пари, докато Сатурн в 3 дом

(домът на близкото обкръжение) може

да е период на ограничаване на

близките контакти с хора, подходящ, за

да осмислим кой си струва да остане

около нас и кой – не.

28

Управител на дом – Вече посочихме,

че естественият управител на дома е

планетата, която управлява знака, на

който съответства дома. Това е важно да

се знае, но за по-конкретна информация

в наталната карта на даден човек, по-

скоро трябва да имаме предвид

управителя на знака, който попада на

върха на дома. Например един човек с

асцендент Телец – т.е върха на първи

дом има за управител на първи дом

планетата Венера, защото тя управлява

Телец.

Връх на дома – Това е точката, от която

започва поредният дом. Тази начална

точка се нарича още куспида и

попринцип няма някакви специални

имена с изключение на ъгловите

домове, чиито имена са следните – 1

дом – Асцендент, 7 дом – Десцендент, 4

дом – Imum Coeli, Десети дом – Medium

Coeli

Класификация на домовете:

Според хемисферата, в която се

намират:

Източни – Източни домове са:

10,11,12,1,2,3 – Планетите, които

попадат в тях и сферите, които

управляват, са под пълния контрол на

индивида. Той е напълно освободен от

зависимостите, с които околните могат

да го обвържат, но от друга страна той

сам трябва да постигне всичко,

обозначено в тях и няма как да получи

чужда помощ, дори да иска.

Западни – 4,5,6,7,8,9 – Обратното се

случва в западните домове. Индивидът

трябва да разчита на помощта на

другите, за да може да постигне нови

опитности в тази инкарнация. Това са

домове, които по своята същност

изключват възможността човек да може

да свърши работата по тях сам. Не

можеш да създадеш семейство или да

произлезеш от някакво самостоятелно

(4 дом), не можеш да създадеш

партньорство със себе си (7 дом) и т.н

Северни – 1, 2, 3, 4, 5, 6 – Те се наричат

още лични домове – характерно за

планетите и принципите залегнали в

тях, е че засягат личния ни, персоналния

ни живот, който попринцип не е

обществено достояние.

Южни – 7, 8, 9, 10, 11, 12 – Това са

обществените домове – планетите и

принципите, залегнали в тях, засягат

обществения ни живот, нашата

проекция в обществото, материите по

които ние трябва да имаме досег с

обществото и да отдадем енергията си в

него.

Според качеството на управляващия

знак

Ъглови – Това са домовете на

кардиналните знаци и обозначават

четирите основни посоки на света –

Овен – изток, Рак – Север, Везни –

Запад, Козирог – Юг. На планетите в

ъглови домове попринцип се придава

29

по-голямо значение, особено ако

се намират на фактическия връх

на дома.

Следващи – Това са домовете на

неподвижните знаци – Телец, Лъв,

Скорпион, Водолей

Падащи – Това са домовете на

мутабелните (подвижни знаци) –

Близнаци, Дева, Стрелец, Риби

Според елемента на

управляващия знак

Домове на живота –

Съответстват на елемента огън.

Често хората с много планети в

такива домове имат голяма сила за

живот, силна връзка с божественото,

осъзнават себе си като една важна част

от Вселената, надарени са с

артистичност, драматичност

Домове на материята – Хората с много

планети в такива домове са

прагматични, практични, стабилни,

реалистични.

Домове на комуникацията –

Съответстват на елемента въздух –

Хората с много планети в такива домове

са комуникативни и съдбата им е силно

обвръзана с общуването с другите хора.

Домове на края – Съответстват на

елемента вода – Хората с много планети

в такива домове са чувствителни,

интуитивни, понякога твърде обидчиви.

Наричат се домове на края, защото

често по тях се вижда края на

физическото тяло, причината за смъртта

и завета, който оставаме за тези след

нас.

Основни насоки за тълкуване на

домовете:

Първи дом – Съответства на Овен,

управлява се от Марс - начина, по

който човек изразява себе си,

впечатлението, което човек иска да

остави у другите. Физическото тяло,

външният вид. Върха на първи дом се

нарича Асцендент (върха на един дом

не е целия дом) и той е един от трите

основни астрологически фактора,

заедно със Слънчевия и Лунния знак.

Всички налични в хороскопа планети се

изразяват през призмата на асцендента,

именно защото съзнателно или

подсъзнателно, всеки от нас се опитва

да създаде у другите впечатление,

съобразено с качествата на знака на

асцендента му.

Втори дом – Съответства на Телец,

управлява се от Венера - Той

управлява ценностите – материални и

духовни. От материална гледна точка,

втори дом управлява всякакво движимо

имущество, собствените ни пари и

отношението ни към нещата, които

притежаваме. От духовна гледна точка,

моралните ни ценности, резервите и

дарбите ни.

30

Трети дом – Съответства на

Близнаци, управлява се от Меркурий –

Той управлява късите пътувания,

начина по който общуваме с

обкръжаващата ни среда, ранните

години в училище, близката ни

обкръжаваща среда (братя, сестри,

съседи)

Четвърти дом – Съответства на Рак,

управлява се от Луната – Той е най-

ниската точка в хороскопа и поради

това е основа, върху която се гради

всичко останало. Много пряко зависи

как човек ще се научи да управлява

наталната си карта според това от къде

тръгва, а именно четвърти дом е

мястото, откъдето тръгва – това е дома

на семейството, в което сме родени и на

семейството, което ще създадем.

Единия от родителите е изразен чрез

четвърти дом. Именно заради това той е

основата на характера и философската

ни същност. Управлява мястото, където

живеем и недвижимото имущество.

Пети дом – Съответства на Лъв,

управлява се от Слънце – Управлява

творческата ни енергия във всичките й

проявления, които могат да бъдат много

разнообразни – ние творим и черпим

вдъхновение, когато обичаме, (така че

това е дома на дадената от нас любов),

творим когато създаваме изкуство,

когато възпитаваме децата си. Също

така, всичко, което ни доставя

удоволствие, е по пети дом – от

флиртовете до хобитата, удоволствията

и празниците.

Шести дом – Съответства на Дева,

управлява се от Меркурий - Управлява

ежедневието ни, дейностите, които

трябва да извършваме всеки ден, така че

има общо с хигиенните ни навици, с

работата (която извършваме, за да ни

плащат), здравето, храненето и др.

Седми дом – Съответства на Везни,

управлява се от Венера – От една

страна, управлява връзката ни с другите

хора – брачни партньори, дълготрайни

връзки, явни врагове, съдружници и др.

От друга страна това е дом с подчертана

връзка с юридическата дейност,

доколкото тя изразява връзката ни с

обществото (което пак са другите), така

че по този дом са съдебните процеси,

договорите, които сключваме. Като

опозиционен на първи, той показва

качествата, които трябва да търсим у

другите, за да допълним слабите си

страни и да постигнем баланс.

Осми дом – Съответства на

Скорпион, управлява се от Плутон

(съуправител Марс) – Като основен

дом, е дома на трансформацията –

духовна, физическа. Като дом на

Скорпион, изразява основните цикли в

живота и процесите съврзани с тях –

раждане, смърт, секс. Управлява

мистиката, окултизма, загадките. Като

дом на стария си управител Марс, е дом

на хирургията. Като опозиционен на

втори дом, който управлява ценностите

31

– това са парите на другите и

подкрепата, която получаваме от

другите. Всякакви завещания, дарения и

данъци се управляват от осми дом – те

са един вид пари на другите.

Девети дом – Съответства на

Стрелец, управлява се от Юпитер –

Свързан е с това да се научим да

виждаме по-цялостната картина на

нещата, нещата в един по-голям мащаб.

Именно заради това се смята, че това е

дома, чрез който получаваме всичко

свързано с по-висшето съзнание –

Законите, религията, науката, висшето

образование, духовните фактори. Като

опозиционен на трети дом – дома на

кратките пътувания – това е дома на

дългите пътувания, чужбина. Това също

е пак мнението на хората за нас (както

при трети), но вече не само за близките

ни хора, а общественото мнение.

Десети дом – Съответства на

Козирог, управлява се от Сатурн –

Това е най-високото място в наталното

колело, така че е свързано с върха,

който можем да достигнем, най-

големите амбиции, положението ни в

обществото, най-авторитетните

организации, от които произтича

властта (напр. правителства). Като

опозиционен на 4 дом – той съответства

на другия родител (а не онзи, изразен в

4 дом).

Единадесети дом – Съответства на

Водолей, управлява се от Уран

(съуправител Сатурн) – Управялва

социалните контакти, които създаваме с

хората – това са по-далечните ни

познати, но и по-близките ни приятели,

всякакви социални организации и

клубове, каузи за които се борим (по-

скоро свързани с кариера и животът ни

като социална единица, отколкото тези

по 5 дом, по които членуваме просто

защото така ни харесва). Като

опозиционен на 5 дом – това е дома на

получената любов.

Дванадесети дом – Съответства на

Риби, управлява се от Нептун

(Юпитер съуправител) – Това е

дълбокият „килер” на подсъзнанието.

Всичко, което е в този дом, има

тенденцията да остава покрито и да

опропаставя плановете ни, докато не

бъде адекватно интегрирано. Поради

това, този дом се свързва с проблемите,

които крием от себе си и другите,

скритите ни врагове. Като дом на

скритото от нас и другите, ние желаем

уединение в сферите, които той

управлява. Thunder Goddess

Източник:

Марч, М.; Макевърс, Д. – Най-добрият

начин да научим астрология

32

урваки, Сурва, Сурба или още

Василиовден, Нова година (1

януари, 14 януари ст.) е един от

зимните празници, който се празнува по

време на, тъй наречените „Мръсни дни”

(вж. Статия за Мръсните дни) Това

предопределя значителна част от

обредните практики. Празникът е свързан

с отблеязването на началото на новата

календарна година. Произходът на

обичая "сурвакане" е предхристиянски,

но до колко той е бил практикуван от

траки, славяни и прабългари. Въпреки

това е сигурно, че той не е със славянски

характер, тъй като не е известен сред

нито един от големите славянски народи.

Една от най-честите асоциации за

произхода на "сурваките" е свързването

на този обичай с прабългарите, а оттам и

с древноиранския бог индоарийски бог на

слънцето Сурья. Етимологията на думата

"Сурвакане" е свързана с иранската дума

"сура", със значение "мощ, сила". От

друга страна корен "сур" означава

"огнен", което се свързва с раждането на

новото слънце. В същото време няма

данни други народи от индо-иранската

общност да имат такъв обичай.

Съществува и сравнение между

сурвачката и кадуцея (древния жезъл на

Хермес) ,но външната прилика не е

достатъчно доказателство за

съществуваща връзка и евентуален

произход на обичая.

Празнична трапеза

В навечерието на Сурваки се извършва

кадене на празничната трапеза, по

подобие на Бъдни вечер, затова и вечерта

на 31 декември се нарича „втора кадена

вечер”. Най- възрстната жена в

семейството извършва прекадяването, в

някои села в Западни Родопи трапезата се

прекадява три пъти, а след това най-

възрастната жена в семейството отива до

огнището и викайки през комина, кани

„Васил” на вечеря. Както е характерно за

зимните празници и на този в нощта

преди сурваки се нарежда празнична

трапеза, около която се събира цялото

семейство. Ястията, които присъстват на

трапезата се повтарят с тези на Бъдни

вечер, но това което е задължително е

баница или съответно погача (питка) и

свинско месо. По традицията в баницата

(наричана още с имената: плакя, зелник,

булгурник и др.) се поставят дрянови

клончета с пъпки като всяко от тях се

нарича за здраве, късмет, любов,

33

плодородие и т.н., според това на кой

какво се е паднало се гадае за това какво

ще е състоянието му през идната година.

В Ловешко преди баницата да се разчупи,

стопанинът я вдига над главата си, за да

станат посевите високи, а дряновите

клонки се хвърлят на добитъка, за

плодородие. В Странджа пък слагат

сребърна монета вързана с червено

конче прикрепена към дряново клонче в

средата на баницата. Монетата

симовилизира късмета на къщата. А в

наши дни, обикновено, хората изписват

на листчета пожелания и късмети за

идната година, отново привързани към

дряново клонче с червен конец, баницата

се дели между членовете на семейството

или приятелите и всеки пожелава своят

късмет за предстоящата година. Погачата

за Сурваки представлява обреден хляб

или още безквасна пита направена

специално за тази вечер. На места

жената, която меси питата, преди да

измие ръцете си от тестото отива и

докосва всяко плодно дърво в градината,

както и кошерите – това се прави, за да

има плодородие през годината. В

Странджа питата се меси с подсладени

ръце. По обичай повсеместно се поставя

сребърна пара в питата. След

прекадяването на трапезата питата се

разчупва на определен брой парчета и

всеки къс се нарича на член на

семейството; къс се отделя за къщата и за

добитъка, за Света Богородица. Така се

определя и у кого ще е късмета през

годината – в чието парче е монетата.

Онова, което отличава празничната

трапеза в навечерието на Сурваки от

Бъдни вечер е задължителното

присъствие на свинско. По традиция се

приготвя пача от сварената глава или

краката на заколеното по Коледа прасе.

Присъствието на свинското месо

обуславя и названията мръсна (блажна)

бъдня вечер. Интересно е и да се

отбележи, че това е единствената

употреба на свинско месо в българската

духовна култура. В Ивайловградско тази

пача се смята и за „поганска манджа”

(свързана с Мръсните дни) нарича се

„караканзел”.

Гадания

На Сурваки се извършват гадания за

здраве, благополучие, любов,

плодородие. В огнището се хвърлят

дрянови пъпки и се наричат на член от

семейството, като се следи коя ще

подскочи и ще се разпука – смята се, че

този човек ще е здрав през годината. В

Пловдивско в 12 люспи от кромид,

наредени край огнището се посипва

малко сол, като всяка люспа е наречена

34

на определен месец от годината. На

сутринта се гледа в коя люспа се е

стопила солта, така се разбира кой месец

ще е дъждовен. А в Сакар например се

поставят три въглена, които

символизират три земеделски култури,

този който гори до последно ще даде най-

много добив.

Разбира се силно разпространени са и

гаданията за брак, които най-често се

извършват от момите. Но и момците и

момите запазват първия залък от

баницата (или питката), слагат го под

възглавницата и в нощта трябва да им се

присъни, този/тази за когото/която ще се

омъжи / ожени. Друг начин за гадание е

да се гадае името на мъжът, за който ще

се омъжи момата: рано сутринта

девойката става, помита и отива да

изхвърля боклука при бонището –

първото име, което чуе е името на

бъдещия мъж. На някои места девойките

вечерта срещу празника правят „мостове”

– прехвърляне на пръчки през ручей,

вярва се, че през нощта ще се присъни

бъдещият съпруг, с когото минават

заедно „по моста”.

Сурвакане

Основният и най- характерен обичай,

който се изпълнява на Сурваки (Нова

Година) е, тъй нареченето „сурвакане”.

Изпълнява се като се отпращат

пожелания и обредно осигуряване на

здраве чрез докосване със сурова

(дрянова най-често) пръчка. Обредно се

обхожда махалата, квартала, определена

територия, най-често цялото селище), а

хората, които изпълняват обреда се

наричат „сурвакари”. Сурвакарите са

деца, на места само момченца на възраст

между 5 и 12 години. Те обхождат

домовете и къщите на приятели, роднини

и съседи като започват от своят дом. В

чисти дрехи и с торбичка, всяко дете

носи украсена пръчка, която се нарича

„сурвачка, сурвакница, василичарка и

др.” Украсата на Сурвачката варира в

зависимост от региона – на места се

правят нанизи от пуканки на конец,

прежди, конци, кравайчета. Децата

сурвакат със сурвачката като изричат

благословии, винаги се започва от най-

възрастния. Тук ще споделя с вас, тъй

наречената благословия (сорвакия), която

аз знам от детството си и която съм

35

използвала, за да сурвакам:

Сурва, сурва година, Весела година,

Зелен клас на нива,

Голям грозд на лоз,

Жълт мамул на леса,

Червена ябълка в градина,

Пълна къща с коприна,

Живо- здраво догодина,

Догодина, до амина

Тази благословия се изпълнява за

плодородие и здраве. Важно е да се

отбележи, че въпросната благословия не

се пее, а се изрича. Понякога се сурвакат

и домашните животни. Стопаните от своя

страна в благодарност дават на децата

различни подаръци – орехи, плодове,

сланина, пари, кравайчета. В Централна и

Източна България Сурвачката се

украсява с плодове, зърна и хлебни

изделия, докато в Западна България често

се окачват и монети. Един от най-

важните елементи на сурвачката е

привързването на дряновите клонки, така

че да заеме формата на българската

кирилска буква „Ф“. Сурвачката има

магическа сила само в този ден от

годината, а през останалото време, тя е

обикновена пръчка. Вярва се, че

дряновото дръво има магическата сила да

увеличи силата на благопожеланията.

Исрафела

лед настъпването на Коледа

светът е нов, но все още

граничен, това е периодът на

Мръсните дни, когато хаосът се

превръща в Космос. Невидими същества

пристъпват - караконджули, самодиви,

бродници, бродят същества във вид на

патки, булки или преминават през селото

вив вид на сватбено шествие. На места се

вярва и че на земята идват всички

покойници и че е възможно човекът да се

превърне в животно и обратно.

Мръсните дни или още Погани дни траят

от 25 декември (Коледа) до 6 януари

(Йордановден), когато границата се

затваря, до тогава „водата не е кръстена”,

затова и се спазват строги забрани.

Периодът от тези дванадесет дни е

известен още и с названията

Некръстени дни, Глухи дни, Поганци

36

(поганец - друговерец, езичник, мръсен

човек, мишка) , Караконджови дни.

В Южна България дните съвпадат с

празници в чест на вълка, последният от

които е посветен на Куцулан – най-

кръвожадният и страшен вълчи

предводител. Куцият вълк за древния

човек бил свързан с митично божество на

гората и Подземния свят.

(Повече за Куцулан и празниците в чест

на вълка можете да прочетете в брой 3)

Ритуали, които се ивършват по време

на Мръсните дни

Бодливи тръни, клонки от хвойна и глог,

слънчогледови пити или сита се закачат

по портите и вратите, за да броят злите

нощни гости (демоните) дупките и

семената и да се улисват до първи петли,

когато ще се разбягат към своите отвъдни

посоки. Рисуват се предпазни кръстове с

катран. Около домовете, дворовете и

кошарите се посипва с просто. През

всичките дни в дрехите се носи скилидка

чесън – от него злите сили бягат

надалече. Някои прехвърлят през къщата

си вейка или сла, или камък, за да не

влиза поганец. Водата в съдовете се пази

внимателно „от поганеца” – да не се

замърси.

През периода на мръсните дни трапезата

се прекадява, а огнищата не се гасят. От

пепелта от огнището се посипва около

къщата. В Югоизточна България срещу

Нова Година палят насред селото голям

огън, който гори три дни. В миналото се

смятало, че ако се роди дете в тези дни,

то трябва да се лекува, защото ако е

момче, ще го залюби змейца, а ако е

момиче, ще го залюби змей. Три жени

трябва да изпредат, изтъкат и ушият под

комина вълнена риза за детето, в която го

обличат веднага щом се окъпе.

Русалийте и танцът, който лекува

болести и проговна злото

В Югозападна България тръгват дружини

от маскирани мъже, които не са по-

възрастни от 40 години, наричат се

бабугери, русалии, джамал, старци,

чауши. Русалийската дружина се води от

37

балтаджия (означ. водач на дружина).

Облечени са в бели фустанели, на

гърдите им са кръстосани две червени

кърпи. Въоражени са с мечове и тояги,

ходят в пълно обредно мълчание.

Русалиите лекуват от тежки болести, чрез

специален танц, който играят в кръг

около болния. Танцът наподобява

сражение и в крайна сметка известява

победа над болесста и злото. Песните се

свързват с градене, с начало на нов

цикъл. Поганите, окончателно се

прогонват на Йордановден, вярва се, че

светената вода и кръста окончателно

прогонват демоните в техния си свят и

границата окончателно се затваря.

Забрани по време на Караконджовите

дни

Спазват се редица забрании по време на

тези гранични и опасни дни.

Не се мие и пере, преди да се пусне във

водата стрък пелин, защото водата е все

още некръстена и опасна. Не се работят

женски работи, особено с вълна, не се

бродира, мете, преде, за да не нападат

вълци. Не се тръгва на път. Не се ходи на

воденица, защото караконджулите спират

водата. Не се вдигат сватби. Не се опяват

мъртъвци и не се раздава помен. Не е

добре да се зачева през тези дни, защото

нищо добро не чака детето, което ще се

роди. Ще има недъг, ще го залюби змей,

ще се превъплъщава след смъртта си, ще

стане вампир. В Ловешко наричат такива

хора „карасони” и вярват, че всяка година

през този период се превръщат в кучета

или вълци. Особено опасно е през нощта

от залез-слънце до първи петли. Точно

тогава човек е най-незащитен, трябва да

си стои вкъщи, до огнището, на топло и

на светло. Пепелта от огнището не се

изхвърля, защото „поганиците ходят по

нея”. Народът вярва, че вълците и

караконджовците облизват въглените и

само така могат да се размножават.

Пепелта има мгаическа сила. Чак на

Йордановден се събира и с нея може да

38

се лекуват болести, да се гонят зли сили.

С пепелта се ръси и мястото, където се

предполага, че има заровено имане, за да

се открие кой е стопанин на имането и

каква жертва да му бъде принесена.

Пепелта се приема като междинен

продукт на жива и нежива материя.

Оттам идва и магическата и сила в

междинно време. Не се използват

гребени. Те приличат на дарака, който

всеки караконджул носи на гърба си. (За

повече информация за караконджул виж

брой 1 )

Исрафела

Източник:

„Вългарски Магии и Гадания” , Лилия Старева,

„Труд” 2007

„Магьосниците смятат — продължи

дон Хуан, че когато направим преглед на

живота си, всички боклуци, както ти

казах, излизат на повърхността. Ние

осъзнаваме своите противоречия,

повторенията, но нещо в нас страхотно

се съпротивлява на прегледа.

Магьосниците казват, че пътят се

освобождава едва след някое огромно

сътресение — след като на екрана на

паметта ни се появи някое събитие,

което ни разтърсва до основи с

ужасяващата яснота на детайлите.

Такова събитие наистина ни вкарва в

самия оня момент, в който сме го изжи-

вели навремето. Магьосниците наричат

такова събитие въводител, защото от

този момент нататък всяко събитие, до

което се докоснем, се изживява отново,

а не просто се припомня.“

Активната страна на

безкрайността

Карлос Кастанеда

Едно от не най- приятните, но доста

важно упражнение от учението на Дон

Хуан, описано от Карлос Кастанеда е

прегледът на живота. Става въпрос за

преразглеждане на всички събития от

живота на магьосника до момента. Това е

едно дефрагментиране на съзнанието,

което позволява на енергията заклещена

в най-различни кътчета на същността ни

да се пренареди посредством изживяване

39

на случки от миналото. По мое мнение

прегледът напомня донякъде на

вечерните упражнения описани в

„Космогония на Розенкройцерите” на

Макс Хайндл, наречени ретроспекция.

Правейки преглед на деня преди лягане

една от задачите е да се освободим от

тази задача в съня си и да имаме повече

време за външна работа. И в по-общ план

да напреднем с задачата, която се

извършва в чистилището. Друго

преживяване, на което ми напомня е

описано в глава 11. Обръщане към

същността от книгата „Безкрайно

Пътуване“ на Робърт Монро, където той

потъва в някой дълбоко скрити в

съзнанието му спомени.

Според Дон Хуан тази техника

започнала началото си за да припомня на

древните магьосници какво са преподали

на учениците си и на учениците – какво

са им преподали учителите им, но с

времето те открили много по-интересни

неща, които предизвиква тази практика.

Те открили, че тъмното море на

осъзнаването всмуква през събирателната

точка осъзнаването на живите същества,

но ако магьосникът е направел добър

преглед на живота си тъмното море на

съзнанието взима житейския им опит, но

не и жизнената им енергия. Така казано

звучи доста абстрактно, но реално

прегледа може да се оприличи на

ретроспекция с цел осъзнаване,

изживяване на случките, които в

миналото не сме осъзнали така както го

бихме направили днес. Някои от тях са

случки, за които не ни се иска да си

спомняме, в други сме грешили, трети

сме изживели автоматично, без да се

замисляме за значението им в целия

пъзел на живота. Изживяваме щастието,

срама, вината и страха още веднъж по

един друг начин. Как се прави прегледа

на живота според указания дадени от Дон

Хуан: Подробният преглед, който

правили древните магьосници започвал с

припомняне (или съставяне на списък) на

всички хора, които магьосникът е

познавал, започвайки от настоящето и

връщайки се към миналото, за да може с

по-свежите спомени от настоящето да се

загрее съзнанието ни и с всеки следващ в

списъка ни, автоматично до ни изникват

забравени познати и случки от миналото.

Те си припомняли всичко, което са

изживели с дадения човек с най- малки

детайли. Съставянето на списъка се

съпровождало с ритмично дишане –

вдишвали бавно обръщайки главата си

наляво и издишвали по същия начин

обръщайки се надясно. Но важната

40

първа стъпка при потапянето в миналото

е откриването на въводител. След

загряването с изготвянето на списъка, и

спомняне на някои от събитията, трябва

да намерим някой спомен, който се

изявява толкова ясно, че да ни послужи

като въводител. Когато това се случи

спомените изникват много по-ясно и

могат да бъдат разгледани по-начин,

който хваща основната им тъкан и

значението им, много често неразбирано

в отминалия момент на изживяването им.

Истинската цел на прегледа не е да се

намерят грешки в миналото, а е едно

усилие да разберем собствения си живот

и да променим хода му. По думите на

Дон Хуан, ако магьосникът направи

прегледа на живота си по безпристрастен

начин, ще му бъде невъзможно да се

върне към същия начин на живот.

Приятно съставяне на списъци!

Неус

арлос Кастанеда е критикуван по

повод последните му интервюта,

Cleargreen Incorporated и другите

компании, които той и групата му са

ръководили и най-вече заради

самоубийствата на Карол Тигс, Таиша

Абелар и Флоринда Донер-Грау малко

след смъртта на Кастанеда. Съвсем скоро

гледах официален документален филм за

живота му, в който най-често се набляга

на страданията на бившата му жена след

раздялата им и странностите в

ежедневния му живот – съжителството

му с Таиша Абелар, Флоринда Донер-

Грау и Карол Тигс, което води до

коментари за сексуалните им

взаимоотношения, нежеланието му да

бъдат публикувани негови снимки, и

всички онези факти, които са непонятни

за човек, който вече е спечелил милиони

заради продаваемостта на книгите му.

Писали са се книги като "Карлос

Кастанеда. Истината за лъжата" на

Кристоф Бурсейе, „Карлос Кастанеда:

силата и алегорията“ на Ричард де

Милле, „Карлос Кастанеда: академичният

опортюнизъм и психеделичните 1960“ на

Джей Кортни Файкс, като опорната им

точка е най-вече неизвестността на доста

факти от живота на Кастанеда, като се

41

започне от рожденната му дата. Разбира

се, освен много от последоватилите му,

които не се смущават от объркващите

факти, относно възрастта и родината му,

обясняващи се с живота му в обществото,

но и като нагуал, има и известни

личности като Алехандро Ходоровски и

Тимоти Леъри, които твърдят същото и

са познавали лично писателя и магьосник

Кастанеда.

Нямам много ясно лично мнение за

Cleargreen Incorporated, още по-малко

знам за историята със самоубийствата, но

съм подбрала едно от интервютата от

последните години на Карлос Кастанеда,

в което сред отговорите му можем да го

усетим, както като магьосник, така и като

човек.

Навигиране през неизвестното: Интервю

с Карлос Кастанеда. За списанието Uno

Mismo, Чили и Аржентина, Февруари,

1997, от Даниел Трухийо Ривас

Въпрос: Г-н Кастанеда, години наред

останахте напълно анонимен. Какво ви

накара да промените това положение и

да започнете да говорите за

обучението, което вие и трите ваши

спътника сте получили от нагуала

Хуан Матус?

Отговор: Това, което ни заставя да

разпространяваме идеите на дон Хуан е

необходимостта да направим по-

достъпно, това на което той ни научи. За

нас това е задача, която не търпи повече

отлагане. Аз и тримата други негови

ученици стигнахме единодушно до

заключението, че светът, в който дон

Хуан ни въведе, е достижим за всички

хора. Обсъждали сме кой път е най-

подходящ за нас. Да останем анонимни,

така както дон Хуан ни предлагаше? Това

не беше приемливо. Другият вариант бе

да направим идеите на дон Хуан

общодостъпни - несъмнено безкрайно по-

опасен и изтощителен път, но

единственият, който според нас отразява

достойнството, което дон Хуан влага в

учението си.

Въпрос: Като имате предвид, това

което досега сте внушавали за

непредсказуемостта на действията на

воина(нещо, в което сме се убедили за 3

деситилетия) можем ли да очакваме, че

тази ваша публична 'фаза' ще се

задържи известно време? До кога?

Отговор: Нямаме начин да преценим

колко дълго би продължило това.

Живеем според принципите на дон Хуан

и никога не се отклоняваме от тях. Дон

Хуан беше потресаващ пример за човек с

42

абсолютен синхрон между думи и

действия. Казвам потресаващ, защото

това което той правеше е невъзможно да

се имитира - да бъдеш цялостен и

същевременно да притежаваш достатъчна

гъвкавост да се изправиш пред

невъзможни обстоятелства. Така

живееше дон Хуан. В рамките на тези

принципи единствено възможната линия

на действие е да бъдем безупречни

посредници. Ние не сме играчи в

космическа партия шах, а просто пешки

на шахматната дъска. Това, което решава

изхода на всички ситуации, е една

съзнателна, неперсонална сила, наричана

от магьосниците намерението или Духът.

Въпрос: Доколкото мога да преценя,

ортодоксалната (класическата)

антропология, както и така

наречените защитници на

американското културно наследство

отпреди Колумб, се опитват да

дискредитират, това което правите.

Схващането, че работата ви е продукт

единствено на литературния ви талант

(безспорно изключителен) продължава

да е широко разпространено. В други

среди ви обвиняват в двоен стандарт,

тъй като според тях начина ви на

живот и заниманията ви противоречат

на общоприетите очаквания спрямо

един шаман. Как бихте отговорили на

тези подозрения?

Отговор: Познавателната система на

западния човек ни принуждава да се

опираме на предварително изградени

идеи. Опираме се изключително на неща,

които 'се подразбират'. Какво например е

ортодоксален? Какво е ортодоксална

антропология - лекциите които се изнасят

в университета? Какво е да си шаман - да

носиш украса от пера на главата си и да

танцуваш с духовете? В продължение на

30 години много хора ме обвиняват в

създаването на чисто литературен герой

просто, защото, това което описвам не се

вписва в идеите проповядвани на лекции

или чрез полеви изследвания на

антрополозите. Това, с което дон Хуан ме

запозна обаче е приложимо само в

ситуации, където има единствено

действие, а в такива случаи почти нищо

от възприетите идеи не е приложимо.

Никога не съм успявал да достигна до

някакви изводи за шаманизма - за това е

необходимо човек да бъде част от света

на шамана. За един учен, примерно

социолог, е много лесно да си вади

заключения за западния свят, защото той

така или иначе активно участва в него.

Но как би могъл един антрополог,

отделил най-много 2 години на

изучаването на други култури, да стигне

до валидни заключения за тези култури?

Необходим е цял един живот, за да стане

човек пълноценен член на една култура.

Аз работя вече повече от 30 години в

света на шаманите на древно Мексико и

честно казано, не смятам, че съм

достигнал членството, което би ми

позволило да правя заключения за този

свят или дори да предлагам такива.

Обсъждал съм тези въпроси с хора от

различни дисциплини и като че ли те

винаги се съгласяват с тези идеи. Но

когато се обърнат, забравят това, с което

са се съгласили и продължават да

поддържат 'ортодоксалните' си

академични принципи, без да се

притесняват, че е възможно да допускат

абсурдна грешка в заключенията си.

Нашата познавателна система изглежда

непробиваема.

Въпрос: Какво целите като не

позволявате да бъдете фотографиран,

гласът ви да бъде записван, криете

биографични данни? Смятате ли че

тези действия могат да навредят на

постигнатото от вас в духовно

43

отношение, и ако да - как? Не смятате

ли, че би било полезно за някои

непредубедени хора търсещи истината

да знаят повече за вас и така да се

убедят, че е възможно да се следва

предлагания от вас път?

Отговор: Що се отнася до снимки и друга

лична информация, аз и другите трима

ученици на дон Хуан следваме неговите

инструкции. За шаман, какъвто е дон

Хуан, главната идея в това да не се дава

публичност на лична информация е

много проста. Необходимо е да се

дистанцираме от това, което наричаме

автобиография. Изключително трудно и

неприятно е да се оттървем от идеята за

Аз-а. Това, което шаманите като дон

Хуан търсят е едно състояние на

флуидност- състояние, в което Аз-ът е

лишен от значимост. Дон Хуан смяташе,

че липсата на снимки и биографични

данни действа по положителен, макар и

подсъзнателен начин на хората

навлизащи в тази област. Дон Хуан

казваше, че е най-добре нищо да не е

известно за един шаман; така човек се

сблъсква не с личност, а просто с една

идея; обратното на това което се случва в

ежедневието, където постоянно се

сблъскваме с хора с множество

психически проблеми и без никакви

идеи, и всички тези хора са вманиачени

на тема 'аз, аз, аз!'

Въпрос: Как би трябвало вашите

последователи да възприемат

публичността и комерсиалната

структура - част от литературната ви

дейност - които съпътстват знанието

разпространявано от вас? Какви са

истинските ви взаимоотношения с

Cleargreen Incorporated и другите

компании (Laugan Productions, Toltec

Artists) ? Имам предвид комерсиалната

страна.

Отговор: На този етап от моята дейност

се нуждая от някой, който да ме

представлява при популяризиране на

идеите на дон Хуан Матус. Cleargreen е

корпорацията с най-голям афинитет към

това, с което се занимаваме, както и

Laugan Productions и Toltec Artists. За

распространението на идеите на дон

Хуан са необходими комерсиални и

художествени средства, които са извън

личните ми възможности. Cleargreen

Incorporated, Laugan Productions и Toltec

Artists са корпорации с афинитет към

идеите на дон Хуан и това им позволява

да осигурят средствата за

популяризирането на това което искам.

Винаги съществува опасност компаниите

да променят и приспособят това, което

представят в съответствие с бизнес

интересите си. Ако го нямаше

безкористното отношение на Cleargreen

Incorporated, Laugan Productions и Toltec

Artists към идеите на дон Хуан, сега те

щяха да изглеждат по съвсем друг начин.

Въпрос: Голям брой хора се опитват да

се възползуват от вашата популярност,

за да станат известни. Как гледате на

действията на Виктор Санчез който

тълкува и преподрежда

произведенията ви в подкрепа на

собствените си теории? А твърденията

44

на Кен Орловото Перо, че е бил избран

от дон Хуан за свой последовател, и че

дон Хуан се е върнал специално за

него?

Отговор: Наистина някои хора се наричат

мои ученици, или ученици на дон Хуан.

Това са хора, които никога не съм срещал

и които, мога да гарантирам, дон Хуан

никога не е срещал. Дон Хуан беше

единствено заинтересован от

продължаването на шаманската си линия.

Той имаше четирима ученици които все

още са тук. Имаше и други които

заминаха с него. Дон Хуан нямаше за цел

просто да предаде знанията си на някого,

той ги предаваше на учениците си с цел

да продължи своята линия. Поради факта

че са неспособни на такова

продължаване, неговите четири ученици

бяха принудени да разпространят идеите

му. Представата за учител, който предава

знанието на учениците си ни е близка, но

не е част от представите на шаманите от

древно Мексико. Преподаването за тях е

абсурдно занимание. Предаването на

знанията на тези, които ще продължат

линията им е съвсем различен въпрос.

Използуването на моето име и това на

дон Хуан от някои хора е просто лесен

начин да се облагодетелстват без много

усилия.

Въпрос: Нека да приемем, че под

термина 'духовност' разбираме

състояние на съзнанието, в което човек

е в пълно владение на способностите

заложени в човешкия вид, нещо

постижимо чрез преодоляване на

примитивното животинско състояние

чрез сурово психическо, морално и

интелектуално обучение. Бихте ли се

съгласили с подобно определение? Как

би се вписал светът на дон Хуан в един

такъв контекст?

Отговор: За дон Хуан – един изклю-

чителен прагматичен и трезвомислещ

шаман, 'духовност' беше идеализъм,

лишен от съдържание, необосновано

твърдение смятано за много красиво,

защото е забулено с литературни термини

и поетични изрази, но нищо повече от

това. Шаманите от типа на дон Хуан са

предимно практични. За тях вселената е

хищническа и в нея разума или

съзнанието възникват в резултат на

смъртоносни предизвикателства. Дон

Хуан се смяташе за 'навигатор в

безкрайността' и казваше, че за да се

ориентираме в безкрайността така, както

това прави един шаман, ни е нужен

прагматизъм, безгранична трезвост и

кураж от стомана. От тази гледна точка

дон Хуан смяташе, че 'духовността' е

нещо непостижимо в реалния живот и не

може да бъде начин на действие.

45

Въпрос: Твърдите, че литературната

ви дейност, както и тази на Таиша

Абелар и Флоринда Донер-Грау е

реултат от следването на инструкциите

на дон Хуан. Каква е идеята зад тези

инструкции?

Отговор: Идеята за книгите беше на дон

Хуан. Той твърдеше, че можеш да пишеш

книги дори да не си писател като

превърнеш писането в шаманско

действие. Това, което определя темата и

развитието на книгата е не умът на

писателя, а сила, която шаманите смятат

за основополагаща във вселената, и която

те наричат 'намерение'. Намерението

определя действията на един шаман,

били те свързани с литература или

каквото и да е друго. Изкуството на

шамана се състои в изоставянето на

опитите за насочване на курса, който

информацията сама следва. Дон Хуан

обичаше да казва, че самото намерение

подрежда идеите бликащи от подобен

източник на информация, а не шамана.

Шаманът е просто перфектен

изпълнител. Дон Хуан виждаше писането

в случая като предизвикателство за един

шаман, а не като обикновена литературна

задача.

Въпрос: Бих се осмелил да твърдя, че

произведенията ви имат много сходни

черти с ориенталските философии и

същевременно противоречат на

общоприетите схващания за местната

мексиканската култура. Какви са

приликите и разликите между двете?

Отговор: И представа си нямам. Не

познавам, нито едната, нито другата.

Работата ми представлява

феноменологично изследване на

познавателния свят, в който дон Хуан ме

въведе. От гледна точка на

феноменологията като философски метод

не е възможно да се правят твърдения по

отношение на наблюдавания феномен.

Светът на дон Хуан е толкова огромен,

мистериозен и противоречив, че не е

подходящ за упражнения в линейни

изложения; максималното, което може да

се направи е да бъде описан, но това само

по себе си изисква върховно усилие.

Въпрос: Можем да приемем че

ученията на дон Хуан са вече част от

окултната литература. Какво е

мнението ви за другите учения от тази

категория, например Масонството,

Розенкройцерството, Херметизмът и

дисциплини като Кабала, Таро,

Астрология в сравнение с Нагуализма?

Имали ли сте контакти и поддържате

ли контакти с последователи на тези

учения?

Отговор: Още веднъж: нямам и най-

малка представа от постановките,

гледните точки и въпросите на подобни

дисциплини. Дон Хуан ни постави задача

да пътуваме в безкрайността и това

поглъща всичките ни усилия.

Въпрос: Има ли в съвременната наука

понятия еквивалентни на 'точка на

събиране', 'енергийните нишки

46

изграждащи вселената', 'светът на

неорганичните същества',

'намерението', 'прикриването и

сънуването'? Някои хора например

смятат, че когато говорите за човека,

видян като сияйно яйце имате предвид

аурата.

Отговор: Доколкото ми е известно, нищо

от това на което дон Хуан ни учи няма

еквивалент в съвременната наука.

Веднъж, докато дон Хуан беше все още

тук, прекарах цяла година в търсене на

гуру-та, учители и мъдреци, от които да

разбера нещо, за това какво точно правят.

Възможностите ми бяха много

ограничени и ми стигнаха да се срещна

само с най-популярните от тях, които

имаха милиони последователи и за

съжаление не можах да открия никакви

прилики.

Въпрос: Запознавайки се с книгите ви

вашите читатели се сблъскват с

няколко различни Карлосовци

Кастанедовци. В началото се срещаме с

един донякъде некомпетентен научен

работник, който се намира в състояние

на постоянна обърканост от

способностите на старите индианци

дон Хуан и дон Хенаро (най-вече в

'Ученията на дон Хуан', 'Отделна

реалност', 'Пътуване към Икстлан',

'Приказки за силата' и 'Силата на

мълчанието'). По-нататък намираме

чирак доста опитен в

магьосничеството (в 'Дарът на орела',

'Огънят отвътре', 'Силата на

мълчанието' и най-вече в 'Изкуството

на сънуването') Ако сте съгласен с тази

оценка, кога и как стана този преход?

Отговор: Не гледам на себе си като на

шаман или учител или дори напреднал в

шаманизма ученик; нито пък се смятам за

антрополог, социолог или западен учен.

Изложенията ми са просто описания на

феномен, незабележим в рамките на

линейното знание на западния свят. Не

бих могъл да обясня това, на което дон

Хуан ме обучаваше в рамките на идеята

за причина и следствие. Не разполагах с

начин да предвидя какво той би казал или

какво би се случило. При такива

обстоятелства прехода от едно състояние

към друго е субективен, не е поредица от

стъпки, нито предварително планиран,

нито е резултат от някаква особена

мъдрост.

Въпрос: Някои от епизодите които

описвате в книгите си изглеждат

наистина невероятни за един западен

човек. Как би могъл някой, който не е

въведен в тези 'отделни реалности' да

се увери че те наистина съществуват,

както твърдите?

Отговор: Уверяването в реалността им е

много лесно ако човек ангажира цялото

си тяло, а не само интелекта си. В света

на дон Хуан не може да се влезе само

чрез интелекта, дилетантски, търсейки

бързи и нетрайни знания. Нито пък може

нещо в този свят да бъде прието за,

47

абсолютно сигурно. Единственото, което

може да направи човек е да достигне

състояние на повишена съзнателност,

което би му позволило да възприема

света по-всеобхватно. С други думи

целта, която шаманизма на дон Хуан

преследва, е да разчупи периметрите на

исторически наследеното ежедневно

възприятие и да възприеме неизвестното.

Това е причината, поради която дон Хуан

се наричаше навигатор на безкрайността.

Той твърдеше, че безкрайността се

простира извън бариерите на

всекидневното ни възприятие.

Разчупването на тези бариери беше целта

на неговия живот. Той беше

изключителен шаман и успя да вложи

това желание и в нас четиримата. Той ни

принуди да преодолеем интелекта и да

въплътим идеята за разбиване на рамките

на исторически наследеното възприятие.

Въпрос: Твърдите че основното

качество на всяко човешко същество е

директното възприятие на енергията.

Говорите за придвижването на

асемблиращата точка като

задължително условие за директното

възприемане на енергията. Как би

могъл човека на 21-вия век да се

възползува от това? Използувайки по-

рано дефинирания термин, по какъв

начин постигането на тази цел би

помогнала на нечие духовно развитие?

Отговор: Шаманите като дон Хуан

твърдят, че вички хора притежават

способността да възприемат директно

енергията при нейното движение във

вселената. Те смятат че асемблиращата

точка, както те я наричат, е точка в

енергийната сфера, която е човек. С

други думи, когато един шаман

възприема един човек като енергия

движеща се във вселената, той вижда

сияйна топка. В тази сияйна топка

шаманът може да види точка с по-голяма

яркост намираща се на височината на

плешките приблизително на една ръка

разстояние зад тях. Шаманите твърдят че

в тази точка се събира възприятието;

енергията при движението си във

вселената се преобразува в тази точка в

сетивни данни и тези данни след това се

интерпретират като резултатът е светът

на ежедневното ни възприятие.

Шаманите твърдят, че ние биваме

научавани да интерпретираме тези данни,

тоест да възприемаме практическата

стойност на директното възприемане на

енергията при нейното движение във

вселената е еднаква, както за човека на

21-ви век, така и за човека на 1-ви век. То

прави възможно разширяване границите

на възприятие и използуването на тази

повишена способност в рамките на света,

който му принадлежи. Дон Хуан казваше,

че да се види чудото на реда и хаоса във

вселената е нещо изключително.

Въпрос: Напоследък популяризирате

система от физически упражнения

наречена Тенсегрити. Бихте ли

обяснили какво точно представлява

тя? Каква е целта и? Как би могъл

човек да се облагодетелства в духовно

отношение чрез практикуването и?

48

Отговор: Според това което дон Хуан ни

учеше, шаманите в древно Мексико

открили поредици от движения.

Изпълняването на тези движения с тялото

довеждало до такива физически и

умствени висоти, че движенията били

наречени магически пасове. Според дон

Хуан, чрез тези магически пасове

шаманите достигали до по-високо

равнище на съзнанието позволяващо им

да изпълняват неописуеми подвизи на

възприятието. През поколенията

магическите движения били известни

само на практикуваштите шаманизъм.

Движенията били забулени в дълбока

тайнственост и сложни ритуали. Така дон

Хуан бил научен на тях и така той ги

предаде на четирите си ученика. Нашите

усилия са насочени към предаване на

знанието за тези движения на всеки,

който иска да ги усвои. Нарекохме ги

Тенсегрити и ги преобразувахме от

специфичните им форми предазначени

индивидуално за всеки от четирите

ученика на дон Хуан в общи движения,

подходящи за всекиго. Практикуването

на Тенсегрити, самостоятелно или в

групи, носи здраве, жизненост и общо

чувство на благоденствие. Дон Хуан

твърдеше, че практикуването на

магическите движения способства

натрупването на енергията, необходима

за достигане на по-високо равнище на

съзнанието и разширяване периметъра на

възприятието.

Въпрос: Освен с трите жени хората

посещаващи вашите семинари се

срещат и с други ваши сътрудници

като Чакмулите (Chacmools),

Проследяващите Енергията (Energy

Trackers), Елементите, Синия Скаут

(Blue Scout). . . Кои са те, Принадлежат

ли на ново поколение виждащи

ръководено от вас? Ако е така, как би

могъл човек да стане член на тази

група чираци?

Отговор: Всеки един от тези хора ни

беше описан от дон Хуан Матус, който

като водач на своята линията ни насочи

да ги очакваме. Той предсказа появата на

всеки един от тях като неотделима част

от една визия. Линията на дон Хуан не

можеше да бъде продължена поради

специфичната енергетична конфигурация

на четирите му ученика. Поради това

мисията на тези хора беше преобразувана

в задачата да завършат линията, по

възможност със златна закопчалка.

Не сме в положение, което ни позволява

да променяме подобен род указания. Не

можем нито да търсим, нито да приемаме

чираци или други активни членове на

тази дон Хуанова визия. Единственото,

което можем да направим е да приемем

плановете на Намерението. Самият факт,

че магическите движения, ревниво

пазени в тайна от толкова много

поколения, сега са публично достъпни е

доказателство, че човек може,

49

индиректно, да стане част от тази визия

практикувайки Тенсегрити и следвайки

предписанията на Пътя на Воина.

Въпрос: В изданието 'Читатели на

безкрайноста' използувате термина

'навигация', за да обозначите това, с

което се занимават магьосниците.

Смятате ли да вдигнете скоро

платната и да започнете решаващото

пътуване? Ще свърши ли с вас

линията на Толтекските воини,

пазители на това знание?

Отговор: Да, точно така, линията на дон

Хуан свършва с нас.

Въпрос: Един въпрос, който често си

задавам - включва ли Пътя на Воина,

подобно на други дисциплини, духовна

работа за интимни двойки?

Отговор: Пътя на воина обхваща всичко

и всеки. Може да има цяло семейство от

безупречни воини. Трудността е в

ужасяващия факт, че отделните

взаимоотношения се градят на

емоционални инвестиции и в момента, в

който практикуващият наистина започне

да практикува това, което научава,

взаимоотношенията се развалят. Във

всекидневния живот емоционалните

инвестиции рядко биват подлагани на

анализ и обикновено прекарваме целия

си живот с очаквания да получаваме

заслужена отплата. Дон Хуан ми казваше

че съм заклет инвеститор и живея по

просто правило: "Давам само това, което

получавам от другите".

Въпрос: На какви постижения може да

се надява човек, който има желание да

работи за духовното си издигане, ако

реши да следва пътя начертан от вас в

книгите ви? Какво бихте препоръчали

на тези, които биха пожелали да

практикуват самостоятелно ученията

на дон Хуан?

Отговор: Няма граници за това, което

човек може сам да постигне, ако

намерението му е безупречно. Ученията

на дон Хуан не са духовни. Повтарям

това, защото този въпрос изплува отново

и отново. Идеята за духовност е

несъвместима с желязната дисциплина на

воина. Най-важното нещо за шаман като

дон Хуан е идеята за прагматизма. Когато

го срещнах за първи път, смятах че съм

практичен човек, учен - социолог изтъкан

от обективност и прагматизъм. Той разби

претенциите ми и ми показа, че като

истински бял човек, съм нито

прагматичен, нито духовен. Разбрах, че

просто повтарям думата 'духовност', за да

заглуша търговския аспект на

всекидневния живот. Жадувах да избягам

от меркантилизма в живота и наричах тая

жажда 'духовност'. Осъзнах че дон Хуан

беше прав да изисква да стигна до

заключение, да дефинирам какво

50

разбирам под 'духовност'. Осъзнах че

всъщност не знам за какво говоря. Това,

което казвам може да звучи самонадеяно,

но не виждам друг начин да се каже.

Това, което шаман като дон Хуан иска е

да стигне до по-високо равнище на

съзнание, тоест да започне да възприема

използувайки изцяло човешките

възможности за възприятие; това е

колосална задача и предполага

непреклонна целенасоченост, която не

може да бъде заменена с духовността на

западната цивилизация.

Въпрос: Има ли нещо, което бихте

желали да обясните на народите на

Южна Америка, особено на

Чилийците, бихте ли желали да

заявите нещо в допълнение на

отговорите на нашите въпроси към

вас?

Отговор: Нямам какво да добавя. Всички

хора са на едно ниво. В началото на

обучението ми при дон Хуан Матус, той

се опитваше да ми покаже колко общи са

ситуациите на всички хора. Като

южноамериканец много ме занимаваше

идеята за социална реформа. Един ден

зададох на дон Хуан въпрос, който

смятах за смъртоносен: Как можеш да

останеш равнодушен към ужасяващото

състояние на сънародниците ти,

индианците Яки от Сонора? Знаех че част

от тях страдат от туберкулоза, но не

могат да бъдат излекувани защото нямат

пари. Да, каза дон Хуан, много е тъжно,

но видиш ли, твоето положение също е

много тъжно и грешиш ако си мислиш, че

си по-добре от индианците Яки. Общо

взето човешкият живот е в ужасяващо

състояние на хаос. Никой не е по-добре

от останалите. Всички ние сме същества

на път към смъртта, и ако не осъзнаваме

това, няма спасение за нас. Това е друга

част от прагматизма на воина:

осъзнаването на факта, че сме същества

на път към смъртта. Твърди се, че когато

го постигнем, всичко придобива

трансцедентален ред и мяра.

Неус

Източник:

http://www.castaneda-bg.com/inter.php

51