Проект № 319998

SUWANU

- Устойчиво пречистване на водите и възможности за повторно използване на хранителните вещества -

Схема на финансиране: Координация и подпомагане

Резултат 4.3: Насоки за разработване на изследователски

клъстери в по-слабо развитите региони

Краен срок на отчетните резултати (вътрешен краен срок): 30.06.2015 г.

Действителна дата на подаване:

Дата на стартиране на проекта: 01.07.2013 г. Продължителност: 30 месеца

Име на водеща организация за тази задача: UM

Проект, съфинансиран от Европейската комисия чрез Седма рамкова програма (2007-2013)

Ниво на разпространениеPU ПубличноPP Ограничено до другите участници в програмата (включително службите на ЕК)RE Ограничено само за една група, определена от консорциума (вкл. службите на ЕК) XCO Поверително, само за членовете на консорциума (включително службите на ЕК)

0

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ.........................................................................................................................1

1. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ..............................................................................................................2

2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КЛЪСТЕРА...........................................................................................2

3. ПРОЦЕС НА ФОРМИРАНЕ НА КЛЪСТЕРА.......................................................................4

Етап 1. Начало.......................................................................................................................5

Етап 2. Изясняване................................................................................................................7

Етап 3. Развитие....................................................................................................................8

Етап 4. Очаквания................................................................................................................9

4. КОЙ МОЖЕ ДА ФОРМИРА КЛЪСТЕР...........................................................................10

5. ПОЛЗИ ОТ СЪЗДАВАНЕ НА КЛЪСТЕР...........................................................................11

6. СТИМУЛИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ...................................................................................12

Правна форма.................................................................................................................... 12

Управление........................................................................................................................ 13

Инструменти за участие в клъстер......................................................................................14

Оценка................................................................................................................................14

7. ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ..................................................................................14

Финансиране от фондове на Европейския съюз.................................................................15

Национални/ местни фондове...........................................................................................18

8. ПРЕДПОСТАВКИ............................................................................................................ 21

9. ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ.............................................................................................22

a. Създаване на Клъстер за използване на пречистена вода в земеделието Хумиля,

Испания.............................................................................................................................. 22

b. Проект NEPTUME, Малта..............................................................................................27

c. Напоителна мрежа Месимери (НММ), Месимери, Централна Македония, Гърция. .30

d. История за успеха на Българския клъстер ...................................................................33

e. Схема за използване на отпадни води в Брауншвайг, Брауншвайг, Германия ...........36

10. ИЗВОДИ......................................................................................................................41

11. СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ...................................................................................42

1

1. ЦЕЛИ НА ЗАДАЧАТА

Резултат 4.3 е основният резултат от Задача 4.2: Насоки за разработване на изследователски

клъстери в целевите региони. Целта на тази задача е да се създаде справочно ръководство по

всички теми свързани с клъстера, включително и научните изследвания.

Документът включва информация за:

- практически примери за клъстери (успешни примери в ЕС),

- необходимите предпоставки за функциониране на клъстера, и т.н.

Този документ е преведен и публикуван на 5 различни езика: английски, испански, гръцки,

български и немски. Той е достъпен за изтегляне от сайта на проекта в PDF формат.

2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КЛЪСТЕРАКонцепцията за "клъстер" за първи път е въведена от Майкъл Портър в работата му от

1990 г.: "Конкурентното предимство на нациите". Той определи клъстера като

"географска концентрация на взаимосвързани фирми и институции в съответните

отрасли на промишлеността, които се допълват взаимно чрез съвместни отношения на

обмен и дейности по една (или няколко) вериги за създаване на стойност" (Porter,

1990). ЕС използва малко по-различна дефиниция. Меморандума на еропейския

клъстер (2007) дефинира клъстерите като "регионални концентрации на

специализирани фирми и институции, свързани чрез множество връзки и

разпространители, които осигуряват благоприятна среда за иновации". Определението

за клъстер по-горе, се отнася най-вече за фирми и институции, като в същото време той

би могъл да включва и кооперации и други групи със специални интереси.

Клъстерите са важна част от западния свят и икономиката на Европейския съюз.

Според Европейския анализ на клъстерите, около 38 % от всички европейски

служители работят в предприятия, които са част от клъстер за техния сектор.

Създаване на клъстери с научноизследователска насоченост могат да следват няколко

модела. Най-често това е моделът на тройната спирала (triple helix). Този подход

изисква участието на три групи партньори: академичните среди, бизнеса и публичния

сектор:

2

1. Университетите са източник на нови знания и предоставят иновативни решения,

приложими към реалните потребности на членовете на клъстера, често като

част от интерактивен процес;

2. Бизнеса участва с компании, които представляват икономическото рамо на

клъстера;

3. Публичният сектор обикновено е част от административните и ръководни

органи и има регулираща роля, която гарантира стабилни взаимодействия и

обмен в рамките на клъстера. Той формулира политика и подкрепя развитието

на научнообоснована технология.

Фигура 1. Трипъл хеликс клъстерен модел.

Изследователските клъстери в рамките на проекта SuWaNu са фокусирани върху

научните изследвания и технологичното развитие в рамките на пречистване на

отпадните води и повторното им използване в селското стопанство. Те са формирани

от различни обединени, заинтересовани страни. В това партньорство членовете на

клъстера представят проблеми, възникнали в клъстерния форум, на които се опитват

да намерят решение заедно.

SuWaNu клъстерите въвеждат и четвърти елемент и следват подхода на четворната

спирала. Тази разширена версия на модела на тройната спирала отделно от

обществения сектор, академичните среди и предприятията, предоставящи

технологиите, включва и краен потребител на технологията, а именно земеделските

сдружения. Тя дава възможност на иновативната технология да бъде ориентирана към

потребителите – продиктувано от възникнали обществени нужди. Това е съществен

3

Бизнес

Обществен секто

Универси

фактор за успеха на клъстера, тъй като неговият подход е отдолу нагоре, а не отгоре

надолу.

Четирите стълба на изследователските клъстери включват:

1. RTDs - научноизследователски и технологични разработчици,

2. SMEs - малки и средни предприятия – технологични разработчици,

3. SME-AGs - малки и средни предприятия – земеделски асоциации,

4. Местни власти - обществен сектор.

Фигура 2. Клъстерен модел на четворната спирала.

3. ПРОЦЕС НА ФОРМИРАНЕ НА КЛЪСТЕРА Процесът на създаване на клъстери не е прост процес на събиране на различни

партньори заедно. Той обикновено е дългосрочен процес в отговор на реалните нужди

и често започва неофициално, докато някой от партньорите поведе, за да го

официализира. Целите трябва да бъдат ясно очертани и заявени за основните

участници, които обикновено са една малка група от хора. След като тя се съгласява по

основните въпроси, тогава могат да се включат и други участници, като целите и

задачите са допълнително изяснени и определени.

4

Клъстер

SMEРазвитие

на

RTDНаучно и

технологично

RAМестни власти

SME-AGСелско-

стопанск

Сътрудничеството в рамките на един клъстер може да бъде колективен процес в три

направления:

Стратегия: идентифициране на проблеми, решения, разработване на план за

действие;

Връзки: изграждане на доверие, развитие на сътрудничество и партньорство;

Проекти: реализиране на съвместни проекти и тяхното наблюдение.

Най-малко четири са описаните етапи в процеса на създаване на клъстери: начало,

изясняване, развитие и очаквания. Всеки етап се подразделя и на серия от фази, както

е описано по-долу.

Етап 1. Начало

a) Определяне на основната група и привличане на нови участници

Клъстерите могат да бъдат или структури отдолу-нагоре, на базата на неформални

мрежи, започнати от няколко регионални заинтересовани страни или публично

подкрепяни инициативи отдолу-нагоре. Процеса на формиране на клъстера е по-

лесен, ако се развива от съществуващите мрежи, отколкото, ако се създава от самото

начало. Съществуващите мрежи често демонстрират нереализиран потенциал, който

може да се подобри като се поканят академичните среди и регионалните власти да си

сътрудничат. Следователно местните заинтересовани страни следва да определят

ключовите играчи в региона, вече работещи по пречистване на отпадъчни води и

повторното им използване в селското стопанство и да се опитат да установят връзка с

тях (клъстер НММ, Гърция).

Подход отгоре-надолу се отнася за проекти, инициирани от националните или

местните власти с цел да се улесни сътрудничеството между заинтересованите страни.

В този случай частният сектор не играе водеща роля (проект NEPTUME, Малта).

b) Изграждане на доверие

Взаимното доверие между партньорите е от първостепенно значение за успешното

развитие на клъстерна мрежа и реален напредък. Процесът на изграждане на доверие

е дълъг и често води до отпадане на някои лица, но това не е причина за отказване.

Процесът на изграждане на функционално доверие започва с формални или

неформални взаимодействия: срещи, дискусии, посещения на място. Изключително

5

важно е да се отбележи, че от самото начало, като основната цел на създаването на

клъстера е сътрудничество, а не конкуренция и че предприятията с близък профил,

вместо отношение на недоверие към другите партньори заради опасения за

конкуренцията, могат да се обединят, за да се създадат по-конкурентни и по-силни

субекти и по този начин да се постигне взаимна изгода.

c) Определяне на общите предизвикателства / Цел на клъстера

Формулирането на общи цели е много важно за интеграцията на членовете на

клъстера. Целите трябва да бъдат формулирани възможно най-точно, те трябва да

бъдат постижими и измерими. В определянето на общите цели трябва да бъдат

включени всички членове на клъстера. Ако обект, представен от член на клъстера не

отговаря на общата цел, членовете на клъстера трябва да дадат адекватно обяснение

за това, защо той не се вписва. Предложение не може да се изключи с налагане а по-

скоро по взаимно съгласие, след ясна и разумна аргументация.

Политиката на клъстера може да обхваща набор от различни цели и дейности, за които

се предлага подкрепа. Някои от тях може да бъде краткосрочни, други дългосрочни. Те

могат да включват:

Усъвършенстване на човешките ресурси – подобряване и обновяване на

общите умения на човешките ресурси на клъстера чрез предоставяне или

организиране на курсове / обучителни сесии за един от стълбовете в четворна

спирала да ги приведат в съответствие с модерните изисквания. Това може да

включва професионално и техническо обучение, както и обучение в

управление;

Партньорско сътрудничество – с цел гарантиране на подходящ диалог на

всички нива. Всички клъстерни партньори може да се задължат да организират

редовни семинари или конференции за работа по тема (или теми) от общ

интерес;

Разширение на клъстера – увеличаване броя на партньорите чрез насърчаване

и привличане на нови фирми;

Развитие на бизнеса чрез насърчаване на партньорската работа или

предоставяне на общи бизнес услуги;

6

Бизнес среда – подобряване на условията за бизнес: техническата

инфраструктура и правна обстановка за бизнес;

Достъп до източници на финансиране и качествена информация за

възможностите за финансиране.

Дейностите, предлагани от клъстера за изпълнение на целите, може да включват:

- Информация и посредничество;

- Практическа помощ и консултации;

- Пряк контакт с организации, които могат да окажат съдействие при

финансирането;

- Събития и обучения;

- Мрежи / Организиране на събития;

- Пускане на пазара;

- Лобиране;

- Мониторинг и докладване.

d) изграждане на стратегия / план за действие

Решаваща стъпка при изграждането на стратегия е да се определи пътят за постигане

на целите и да се определят средствата за това как да се измери постигането на

целите. Развитието на стратегия трябва отново да включва всички партньори, така че

крайният резултат да е съвместен продукт, приет от всички. Стратегията за клъстера

трябва да обхваща шест важни целеви точки, а именно: клъстерна визия, клъстерни

цели, организационната структура, план за действие, стратегия за изпълнение,

мониторинг и оценка.

Етап 2. Изясняване

a) Стимулиране на партньорството и сътрудничество

Развитието на сътрудничеството между участниците може да не е лесна задача, но

това е от решаващо значение за дългосрочното съществуване на клъстера. Обхватът на

сътрудничеството между партньорите трябва да бъде ясно определен от самото

начало и е препоръчително дейностите на клъстера да започнат веднага след

стартирането му.

7

b) събития на мрежата

Събитията в мрежата могат да засилят участието на съществуващите участници и може

също така да привлекат нови членове, които да се присъединят към клъстера. Тези

дейности трябва да се извършват редовно. Има много различни събития, които

клъстера може да организира или участва, например:

- Тематични кръгли маси;

- Работни срещи, семинари и посещения на място;

- Конференции и срещи;

- Търговски изложения.

Трябва да се провежда най-малко една официална среща годишно. Неформалните

срещи може да са по-чести, ако ресурсите и времето позволяват. Някои могат да се

възползват от възможността за неформални срещи по време на събития, организирани

от членовете на клъстера като селскостопански панаири. Редовните срещи и

дискусиите биха могли да помогнат за преодоляване на бариерите и пречките, идващи

от липса на комуникация между земеделските производители и доставчиците на

технологии, като неразбиране на намерения на местната власт за повторна употреба на

отпадни води и неприемане на употребата на отпадъчни води в селското стопанство.

Срещи, работни срещи и посещения на място могат да служат като платформа за

обмен на опит и добри практики между страните. Информационни срещи с участието

на научни звена могат да улеснят достъпа до нови знания и технологии.

Етап 3. Развитие

a) колективни проекти

Активните клъстери трябва да инициират и подкрепят сътрудничеството между фирми,

университети, държавни органи и организации. Това сътрудничество може да приема

различни форми, но добра формула е да се използват проекти, финансирани от ЕС или

национални, които носят взаимни ползи за членовете на клъстера. Проектите трябва

да се занимават конкретно с интересите на участниците. Поливане, пречистване на

отпадъчни води, използване на утайки, оползотворяване на хранителните вещества са

само няколко теми, които могат да бъдат допълнително доразвити. Клъстерите трябва

8

да насърчават предприятията и институциите да предприемат съвместни действия,

които са от полза за клъстера и за местната общност.

b) мобилизиране на научните изследвания и иновациите

Обменът на технологии и развитието на икономиката основана на знанието е

основната цел на изследователските клъстери. Мобилизация на научните изследвания

и иновациите включва разпространение и обмен на знания между изследователите и

потребителите на знания. Този процес обикновено е неразделна част от

изследователските проекти и това помага да се изгради доверие между разработчици

и крайни потребители. Тъй като успеха често зависи повече от крайните потребители,

отколкото от разработчика е много важно да се запази здравата връзка между тях.

Този процес може да бъде допълнително улеснен чрез организиране на семинари,

учебни посещения и конференции за обмяна на опит.

Етап 4. Очаквания

a) търсене на нови конкурентни технологии

Високата цена на новите технологии е една от основните пречки, които не позволяват

повторно използване на пречистените отпадни води в селското стопанство в по-широк

мащаб. Налице е силна нужда от развитие на нови, евтини, прости технологии за

производство на висококачествени отпадни води, които могат да бъдат използвани от

земеделските стопани за целите на напояването.

b) търсене на нови партньори / крайни потребители

Развитието на клъстера е един непрекъснат, постоянен процес. Търсенето на нови

партньори и поддържане на отворен канал за бъдещо сътрудничество може да бъде

от полза за всички членове на клъстера. Използването на интернет, специален уебсайт

или социалните медии могат да спомогнат за запазване на клъстерите активни и

обединени. Необходими са непрекъснати маркетинг и PR дейности. Привличането на

нови членове на клъстера може да се извършва по различни начини, включително:

събития в мрежата, уебсайт платформа или чрез директни покани за присъединяване

към клъстера и т.н.

Четирите етапа на образуване на клъстери са обобщени на Фигура 3 по-долу.

9

Фигура 3. Четири етапа на процеса на създаване на клъстер.

4. КОЙ МОЖЕ ДА СЪЗДАВА КЛЪСТЕРМоже да възникне въпросът за това кой трябва да бъде член на клъстера. Най-добрият

начин да се подходи към това е от началната точка, а именно четирите основни

компоненти на четворната спирала. Всеки от тях има своите членове и групи по

интереси. След това може да са нужни малки усилия за свързване на два субекта,

идващи от различни стълбове. Фактът, че те не работят в изолация ще помогне на

клъстера да узрее и да се търсят възможности за сътрудничество.

По-долу са изброени потенциални заинтересовани лица / членове / институции, които

могат да бъдат част от стълбовете:

1. RTDs - научноизследователски и технологични разработчици

Може да включва части от университети и изследователски институти, като например:

Селскостопански колежи

Катедри по Биология

Отдели на науки за Земята

Катедри по науки за околната среда

Технически колежи в областта на:

- Селско стопанство

- Хидрология

- Управление на отпадъците

- Устойчиво развитие

- Защита на околната среда

10

Търсене на нови, конкурентни технологии

Колективни проектиМобилизиране на изследванията и

Анимация на партньорството и коопериране

Дефинирането на основната групаИзграждане на доверие

ОЧАКВАНИЯ

РАЗВИТИЕ

КРИСТАЛИЗАЦИЯ

ИНИЦИАЛИЗАЦИЯ

2. SMEs – Малки и средни предприятия в областта на:

- Защита на околната среда

- Консултиране по проблемите на околната среда

- Пречистване на отпадни води

- Технологични иновации

- Напояване.

3. SMEs-AG – малки и средни предприятия в областта на селското стопанство, с

нестопанска или със стопанска цел:

- Асоциации по отпадни води

- Асоциации по напояване

- Селскостопански организации

- Земеделски кооперации.

4. RA – Местни власти – обществен сектор, което може да включва организации,

като например:

органи за управление на отпадни води

органи за планиране на околната среда

селскостопански / органи за развитие на селските райони

правни офиси

национални статистически офиси

органи, отговарящи за ресурсите.

5. ПРЕДИМСТВА ОТ СЪЗДАВАНЕ НА КЛЪСТЕРИТЕКлъстерът се основава на интеграция и сътрудничество за взаимна изгода между

различните субекти. Предимствата на клъстерите може да бъдат различни за

различните партньори, като ползи за бизнеса, публичния сектор и т.н. Ползите за

различните групи по интереси могат да бъдат единични или общи за другите групи.

ПОЛЗИ ЗА БИЗНЕСА:

11

- Актуализиране на иновативни решения

- Изграждане на мрежи, връзки с други партньори

- Достъп до иновации, оборудване

- Достъп до нови пазари

- Видимост в по-висок мащаб

- Получаване на информация за възможностите за финансиране

- Да имат достъп до международни проекти

- Нови клиенти / партньори

- Подкрепа на конкурентоспособността

- Връзка с подходящите институции, които могат да подкрепят бизнеса

- Консултации и обучение

- Достъп до маркетингови инструменти, маркетинг в чужбина

- Маркетинг

- Оборудване

- По-голямо участие в използването на новите технологии.

ПРЕДИМСТВА ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ РАЗРАБОТЧИЦИ:

- Инвестиции в научноизследователска и развойна дейност

- Прилагане на иновативни технологии

- Трансфер на знания

- Повишаване на уменията

- Развитие на научната база.

ПРЕДИМСТВА ЗА ПУБЛИЧНИ СУБЕКТИ:

- Създаването на работни места

- Привличане на инвеститори

- Подобряване на инфраструктурата

- Икономическа специализация на района

- Подкрепа на растежа на местната икономика

- По-добри местни услуги

- Подобряване на околната среда

- Развитие на отношенията между частния и публичния сектор.

12

6. СТИМУЛИРАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ

Правна форма

Правната форма зависи от мисията на клъстера и колко близо биха желали

партньорите да си сътрудничат. Възможни правни форми на клъстери са:

- Сдружение (с нестопанска или със стопанска цел);

- Фондация;

- Частно дружество с ограничена отговорност (ООД);

- Акционерно дружество;

- Хибридна форма (микс на сдружение и обществено или частно

дружество с ограничена отговорност).

Законодателството варира от страна в страна, така че една правна форма може да

бъде по-подходяща и приложима в дадена страна, отколкото в друга. Като цяло

клъстер, който работи като сдружение обикновено без затруднения регистрира нови

членове и може да кандидатства за средства от ЕС. ООД от друга страна може да

получи средства от търговски дейности като курсове, които могат да доведат до

използване на професионалисти, които да координират дейностите и управлението на

клъстера.

Управление

Определяне на официалната управленска структура в рамките на клъстера е толкова

важно, колкото определянето на юридическата му форма. Партньорите в клъстери

трябва да обсъждат и решават:

- структура и състав на управленските структури

- Ролята и отговорности при управлението на клъстера

- Начин на работа и сътрудничество с членовете на клъстера.

Препоръчително е структурата на клъстера да се формализира и раздели на:

- Консултативен съвет (изпълнителен съвет)

- Управителен комитет (комисия за членството)

- Офис за управление (мениджър и администрация на клъстера)

- Работни групи

13

Фигура 4. Структура на управлението на клъстера.

Инструменти за участие на клъстера, продължаване и устойчивост

Различните инструменти могат да бъдат използвани, за да се облекчи участието в

продължаване и устойчивост на клъстери. Тези средства могат да бъдат използвани в

различно време и да включват обратна връзка чрез следните методи:

1. клъстерни срещи (за одобрение на стратегии, фондове и т.н.);

2. работни групи / комисии;

3. събития в мрежата за членовете на клъстера;

4. институционални срещи (за представяне на стратегия и привличане

на нови институции);

5. интервюта с членовете на клъстера (за запознаване с очаквания,

оценки, проблеми и конфликти).

Оценка

Важно е да се следи за ефективността и ефикасността на клъстера и да има ясна

обратна връзка дали поставените цели са реализирани или не. Различни аналитични

инструменти и методи се използват на различни етапи от процеса на активиране на

клъстера, за оценка на изпълнението на самия клъстер или неговия потенциал.

Това може да бъде направено посредством:

Проучвания за измерване на удовлетвореността на членовете;

Измерване на въздействието на различни параметри върху

клъстера, като например:

- оборот

- брой служители

14

РАБОТНА ГРУПА 2

РАБОТНА ГРУПА 3

РАБОТНА ГРУПА 1

УПРАВИТЕЛЕН КОМИТЕТУПРАВИТЕЛ

НА КЛЪСТЕРА

КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ

- увеличаване на продажбите

- количество на инвестираните пари

- брой проекти.

6. ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ

Има различни разходи, свързани с управлението на клъстера. Те могат да включват:

- Административни разходи;

- Организация на семинари, работни срещи, неформални срещи;

- Пътни разходи;

- Покана към ключови лектори за събития на клъстера и т.н.

Разпределението на разходите между членовете зависи дали клъстерът е формален

или неформален. В случай на неформални клъстери, разходите обикновено се

споделят от всички членове поравно.

Официалните клъстери имат обикновено по-сложна организация и йерархия. В

началната фаза клъстерите може да се нуждаят от обществени фондове за инвестиции

в необходима инфраструктура и за установяване на специфични услуги за членовете.

За първите години смесено финансиране може да се използва за постигане на целите

на клъстера. Устойчивостта е основната дългосрочна цел на клъстера, така че делът на

публичните средства трябва постепенно да намалява с времето. Моделът на

финансиране следва да се основава на доходите в частния сектор. Клъстерът трябва да

се самофинансира след най-много три години и обществените средства трябва само да

допълват бюджета. Ако необходимите средства липсват, клъстерните услуги не са

осигурени, което означава, че няма полза за членовете на клъстера.

За поддържане на средства от приходите на частния сектор, правната форма на

клъстера трябва да позволи търговска дейност.

Частни средства могат да бъдат получени от:

- Приходи от клъстерни услуги или

- Членски внос, който може да бъде еднакъв за всички членове или зависи от

ролята и бюджета на институцията / субекта в клъстера и се оценяват

съответно.

15

Източници на финансиране от Европейския съюз

Финансова и експертна помощ може да бъде получена чрез използване на

инструменти за финансиране на ЕС, които попадат в рамките на Европейския фонд за

регионално развитие, като INTERREG VIC или Хоризонт 2020.

Хоризонт 2020 и Покани за побратимяване в Хоризонт 2020

Хоризонт 2020 е рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и

иновации за периода 2014-2020. Той е ключов инструмент, използван от Европейския

съюз (ЕС) за финансиране на научните изследвания в Европа. Произтича от

съчетанието на Европа 2020 и Иновационен Съюз и е наследник на 7-ма рамкова

програма.

Хоризонт 2020 е отворен за всички, с опростена структура в сравнение с предишните

програми – намаляване на бюрокрацията и времето, така че участниците могат да се

съсредоточат върху това, което е наистина важно. Този подход помага на новите

проекти да слязат на земята бързо - и да постигнат резултатите по-бързо.

Европа 2020 - стратегия на ЕС за растеж за следващото десетилетие въз основа на

принципите на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, определена в рамките

на заетостта, иновациите, образованието, социалното приобщаване и климата /

енергията.

Иновационен съюз е друго стратегическо направление, насочено към създаване на

среда, благоприятна за иновациите, за да се улесни превръщането на големи идеи в

продукти и услуги водещи до растеж на икономиката и заетостта.

Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (EAFRD)

Политиката на развитие на селските райони на ЕС 2014-2020 се реализира чрез

национални и / или регионални програми за развитие на селските райони (ПРСР),

които съществуват в продължение на седем години. Държавите-членки ще трябва да

изградят своите ПРСР, базирани на най-малко четири от шестте общи приоритети на

ЕС, изброени по-долу. Областите, свързани с клъстерни формация са с удебелен

шрифт:

16

1. насърчаване на трансфера на знания и иновации в селското стопанство,

горското стопанство и селските райони;

2. повишаване на жизнеспособността / конкурентоспособността на всички видове

селскостопански дейности и насърчаване на иновативни селскостопански

технологии и устойчивото управление на горите;

3. насърчаване на организацията на хранителната верига, хуманното отношение

към животните, както и за управление на риска в селското стопанство;

4. възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, свързани със

земеделието и горското стопанство;

5. насърчаване на ресурсната ефективност и подкрепа за преминаването към

нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в селското

стопанство, секторите на храните и горското стопанство;

6. насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и

икономическото развитие в селските райони.

Кохезионен фонд

Кохезионният фонд е насочен към държавите-членки, чийто брутен национален доход

(БНД) на глава от населението е под 90% от средния за ЕС. Тя има за цел да намали

икономическите и социалните различия и да се насърчи устойчивото развитие.

За периода 2014-2020 г. Кохезионният фонд засяга България, Хърватска, Кипър, Чехия,

Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния,

Словакия и Словения.

Той разпределя общо 63.4 млрд. евра за дейности в следните категории:

- Трансевропейските транспортни мрежи;

- Околна среда: проекти, свързани с енергетиката или транспорта, доколкото те

допринасят в полза за околната среда по отношение на енергийната ефективност,

използване на възобновяеми енергийни източници, развитие на железопътния

транспорт, в подкрепа на интермодалността, укрепване на обществения транспорт, и

т.н.

Програмата за между регионално сътрудничество INTERREG IVC

17

Европейското Трансгранично сътрудничество има за цел преодоляването на общи

предизвикателства и да подобри качеството на живота в пограничните райони, най-

вече чрез инвестиции в: иновации, здравеопазване, образование, заетост, мобилност

на работната сила.

Новият период 2014-2020 г. ще изисква всяка от 60-те програми да бъдат по-

съсредоточени по отношение на резултатите и приоритети, в съответствие с новата

реформирана политика на сближаване на ЕС. Това трябва да гарантира максимално

въздействие и дори по-ефективно използване на инвестициите.

Има 60 програми за сътрудничество за периода 2014-2020 г. с бюджет от 6,6

милиарда евро.

Европейски фонд за регионално развитие (ERDF)

ЕФРР има за цел да засили икономическото и социално сближаване в Европейския

съюз чрез коригиране на липсата на баланс между регионите. Той се съсредоточава

върху инвестициите в рамките на 4 тематични приоритети:

- Научни изследвания и иновации;

- Информационни и комуникационни технологии (ИКТ);

- Конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП) - по-

широко използване на финансови инструменти;

- Преход към икономика с ниски нива на емисии на CO2 (енергийна ефективност

и възобновяеми енергийни източници).

Източници на национално / регионално финансиране

Съставен е списък от национални и регионални източници на финансиране за

членовете на консорциума SuWaNu, които ще служат като индикатор / указател към

потенциалните / неизползвани ресурси от други членове на консорциума.

Държава

Име на финансиращата

институцияAкрон

им Адрес Програма

Пример / области на финансиране, свързани с

пречистване на отпадните води

Фондове

18

ИСПАНИЯ

Държавен секретариат за

научни изследвания,

развитие и иновации на

Министерството на икономиката и конкурентоспосо

бността на Испания

SEIDI Албасете, 5, 28027 Мадрид,

Испания

R&D&I Държавна програма

ориентирана към Обществени предизвикателст

ва.Предизвикателс

тва на сътрудничествот

о

OptiAnMBRОптимизиране на анаеробен

мембранен биореактор за пречистване на градските

отпадни води

Проекти между

€ 500.000 и

€15.000.000

WATERNOMETТехнология за отстраняване на

тежки метали от отпадните води

Национална програма за

публично-частно сътрудничество

SMART WETLANDПречистване на отпадни води

във второ поколение биоенергогенни влажни зони.

Национална програма за

публично-частно сътрудничество

AQUAelectraРазработване на естествената

система за почистване на отпадни води с помощта на

влажни зони, за да се установи биоелектричната

система за анаеробно третиране на отпадни води и

за изграждане на биоенергогенна система за

отстраняване на хранителни вещества (азот).

Регионалното правителство на

АндалусияJA ---

Програма за развитие на

селските райони.

Андалусия 2014-2020.

Action 16

не е приложено ---

МАЛТАСъвет за наука и технологии на

МалтаMCST

Виля Бигхи, Калкара

KKR1320, Малта

FUSION: The R&I Programme

NEPTUME: - създаване биореактор за

пречистване на отпадни води- Допълнително очистване на

водата с растения (фиторемедиация)

- Повторно използване на пречистената вода в

озеленяването Проекти между€50.000

и €200.000

Развитието на иновативен процес за рециклиране на отпадна вода за хотели / големи търговски сгради / изолирани общности за опазване на околната среда и възстановяване на разходите - HOTER

Обезсоляване на морска / солената вода от

децентрализирани блокове за слънчева енергия

ГЪРЦИЯ

19

БЪЛГАРИЯ

Български Държавен фонд

Земеделие SFA

Бул. Цар Борис III 136, 1618

София, България

Целеви програми

ДФЗ предоставя финансова помощ за селскостопански производители по схеми за държавна помощ със средства от националния бюджет, като краткосрочни и дългосрочни инструменти.

Не е посочен

о

Национален Доверителен ЕкоФонд

NTEF

Бул. Шипченски проход 67Б

1574 София, България

Национална схема за зелени

инвестиции

НСЗИ цели включването на възможно най-широк спектър

от потенциални екологични проекти в областта на

енергетиката, транспорта, земеделието, горското

стопанство, управлението на водите и отпадъците,

промишленост и други сектори националната

икономика

Национален Доверителен

ЕкоФонд

NGIS

Бул. Шипченски проход 67Б

1574 София, България

Дълг срещу околна среда

Опазване чистотата на водите - общо 15 проекта за чистотата

на водите са завършени - 8 във водосбора на Черно море и 7 в басейна на река Дунав.

Извършени дейности:1. Монтаж на отпадъчни води

помпена станция - 1;2. ПСОВ инсталация - 2;

3. канализационни колектори монтаж - 12.

Фондация „Америка за

България”ABF

Фондация „Америка за

България”ул. Мальовица

6,1000 София

България

Селско стопанство

ФАБ подкрепя инициативи за повишаване на

производителността на българското селско стопанство

и развитие на оживен селскостопански сектор в

страната.-Подкрепяните от ФАБ инициативи ще бъдат

насочени към:1. Повишаване на

производителността в селското стопанство.

2. Осигуряване на институционална подкрепа за вземане на публично и частно решение при определянето на

пазарно-ориентирана политиката.

3. Подпомагане развитието на солидни професионални

организации.

Не е посочен

о

ГЕРМАНИЯ

AiF Projekt GmbH (за открити теми

в R & D)AiF

AiF Projekt GmbH

ул. Чайковски 49

13156 Берлин

+49 30 48163-3

ZIM- Zentrales Програма за

иновации Mittelstand – Централна

иновационна програма

BIOGALA. Денитрификация в солени води и системи за

отпадни водиADEPT: Нова суспендирана

биополимерна денитрификация на отпадни

води

До €190.000

на партньор

в проекта

VDI/VDE GmbH from BMBF

(Германското VDI

Щайнплац 110623 Берлин

+49 (0) 30

ZIM- Програма за Иновации

Zentrales

Wasser&Technik : Мрежата Вода и технологии разглежда различни теми за третиране

До €190.000

на

20

министерство на образованието и

научните изследвания)( for themes in

network formation)

310078-0

Mittelstand - Централна

програма за иновации

на вода в различни сектори, включително и конкретни решения за отпадни води, морските заинтересовани

страни, в сектора на аквакултурата, градове и

общини, на храните и енергийната промишленост и

крайните селскостопански потребители. Учредителните

членове идват от цяла Германия, с основно малките

и средни предприятия и някои държавни органи.

партньор в

проекта

BMWI – Германското

министерство на икономиката и енергетиката - Projektträger

Jülich

PtJ

Forschungszentrum Jülich GmbH

52425 Jülich+49 02461/61-

3172

Forschungförderung im 6.

Energieforschungs programm

Оптимизация на енергията в системите за отпадъчни води

Неогра-ничен

7. ПРЕДПОСТАВКИ

Четири предпоставки за успеха на клъстерите бяха счетени за важни. Те са изброени

по-долу, не по реда на тяхното значение, но всеки един от тях е с важен принос.

Всъщност липсата на дори една от тези предпоставки ще застраши успеха на създаване

на клъстери и дългосрочната им устойчивост.

1. Силна изследователска и научна база

Изследователски групи се основават на качеството на научноизследователската

инфраструктура и лаборатории. Липса на научни звена в региона може да бъде

сериозна заплаха за създаване на клъстери.

2. Квалифицирана работна ръка да помогне за превръщането на резултатите от

научните изследвания в нови продукти и услуги

Достъпът до нови технологии изисква добре квалифицирани специалисти, които да

могат да ги приложат/използват в работата си. Липсата на обучени служители и

невъзможността да се добиват знания и необходимият опит, са сериозна пречка за

развитието на клъстера.

3. Налично финансиране

21

Без силна финансова подкрепа клъстерите, водени от научните изследвания могат да

бъдат неуспешни. Разработването и предлагането на пазара на нови технологии

изисква ресурси и капитали.

Вътрешни (от партньорите) или външни (регионални или международни схеми за

финансиране) източниците на финансиране трябва да се разглеждат при развитието на

клъстера.

4. Участие на крайните потребители

По дефиниция клъстерите, водени от научните изследвания следва да предоставят

технология, която се изисква от крайните потребители. Ето защо участието на

земеделските производители и земеделски асоциации е необходимо, за да се

гарантира успехът на клъстера. Такова участие изисква ангажираност между членовете

на клъстера и чувство за принадлежност и значимост. Ако тяхната ангажираност

липсва, тогава клъстерът е обречен на провал в дългосрочен план.

8. ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕРИ

За илюстриране на разнообразието сред държавите членове на консорциума, в

настоящите насоки са включени множество съществуващите примери от клъстерите.

a. Създаване на клъстери за използване на регенерирана вода за селскостопански цели в Хумиля, регион Мурсия, Испания

Описание на проблема

Районът на гр. Мурсия, разположен в югоизточната част на Испания, се счита за един

от регионите с най-силен недостиг на вода в Европа. Той има полупустинен климат,

характеризиращ се със средно количество на валежите от само 300 mm / годишно

(най-ниската сред всички европейски региони) (Consejería de Agricultura y Agua de la

Región de Murcia, 2011). От друга страна, Мурсия е най-големият производител на

плодове и зеленчуци в Испания, което представлява 20 % от испанския износ в този

сектор и представлява един от основните икономически стълбове на региона (Ródenas

& Albacete, 2012).

22

Река Сегура, която пресича целия регион е основният източник за напояване, но за

съжаление речния й басейн и нейните водни ресурси не могат да покрият

необходимостта от вода на населението (CHS, 1998).

Липсата на вода има голямо въздействие върху селскостопанския сектор, който е най-

големият консуматор, тъй като наличните ресурси са приоритет за битови или

промишлени дейности. Следователно земеделските производители в региона са били

принудени да търсят нови водоизточници. Това е причината земеделските общности

да търсят алтернативи и да обмислят използването на регенерирани води, за да се

справят с нуждите си от вода.

Начинът, по който следва да се постигне пълноценно и успешно прилагане на

практиките по повторното използване на отпадни води включва сложна процедура и

изисква създаването на клъстери, ангажирайки широк кръг от заинтересовани страни.

Общо описание

Настоящият успешен пример се осъществява в рамките на територията на Хумиля, град

с повече от 25 000 жители (INE, 2011), разположен в провинция Мурсия. Това е ясен

пример за град със селскостопанска икономика. Увеличаването на населението,

заедно с все по-голямата площ предназначена за земеделски дейности, доведе до

сериозни проблеми с недостига на вода и до прекомерната експлоатация на

подпочвените води. Земеделската кооперация на Мирафлорес (ЗК), съставена от 967

членове, е била подложена на тези водни ограничения, което рефлектира в

ограничено производство. С обща поливна площ от 1.329 хектара, видовете

отглеждани култури са круши (45 % от общата площ), праскови (32 %), кайсии (12 %),

маслини (5 %), сливи (3 %), лозя (2 %) и бадемови дървета (1 %) (Nicolás и др., 2012 г.).

Единственият източник на вода за напояване през това време (т.е. подземните води),

доставя обем от 3.85 Hm3 / година (CHS, 2011 г.), което не е било достатъчно, за да се

справят с общото търсене на вода от 7.7 Hm3 / година (Nicolás и др., 2012 г.). С цел да се

осигури непрекъснатост на развитието на селското стопанство е разгледана

възможността за получаване на допълнителни количества вода от ПСОВ.

Първият етап включваше искане на доставка на пречистени отпадни води от ЗК

Мирафлорес към съответния орган по водите. В този случай, Басейнова дирекция

23

Сегура оценява това предложение, като се има предвид аспекти като крайното

използване на регенерирани вода (т.е. земеделско), обем на исканите води или

повърхност за напояване, като е предоставен обем от 1.5 Hm3 / година за използване

от ЗК. Одобрението на тази „концесия” предполага съществуването на пречиствателна

станция (т.е. общинска пречиствателна станция на Хумиля) и следователно

ангажимента на отговорната институция. ESAMUR представлява обществена структура,

отговорна за мониторинга, функционирането и поддръжката на общинската

пречиствателна станция, имаща решаваща роля за гарантиране на стандартите за

качество на отпадните води. Пречистените води са преминали през третично

пречистване в ПСОВ Хумиля.

Фигура 5. Организация карта на клъстера за използване на регенерирани водите Земеделска кооперация Мирафлорес (Пунктираната линия представлява заинтересованите страни, които вече не участват в клъстера, а са участвали само на ранния етап на проекта).

След одобряване на концесията, ЗК Мирафлорес кандидатства за изследване за

оценка на рисковете и за определяне на годността на регенерирани води за

напояване. За тази цел, съвместното научно изследване включва двама партньори:

CEBAS-CSIC (Изследователски институт) и Техническия университет в Картахена. Това

24

ЗК Мирафлорес

Изследователска

организация

Предприятие обслужващо

ПСОВ

Басейнова дирекцияФермери

Университет

RTD

SME

RA

SME-AG

изследване завършва с положителни резултати и показва годността на третираните

отпадъчни води за напояване на избраните култури (Nicolás и др. , 2012 г.). Аспектите

разгледани в рамките на плана за изследвания включват анализи на качеството на

водата (пречистени отпадъчни води и подпочвени води), годност на водата за

напояване на определени култури, отглеждани от земеделските производители, както

и пречистване на отпадните води и препоръки за мениджмънта.

Накрая, използването на регенерирани води, изисква от земеделските производители,

като крайни потребители и бенефициенти, да имат определено ниво на обучение, и

следователно тяхното участие е от съществено значение в клъстера. Това се свързва

главно с правилното прилагане на торовете и смесване на различни източници на вода

(т.е. регенерирани и подземни води) за напояване.

Ползи от създаване на клъстера

Включването и участието на всички по-горе описани заинтересовани страни, доведе до

успешното изпълнение на проекта благодарение на различни организации (например

изследователски институт, публични организации, земеделски производители и т.н.)

осигурявайки продължителното му прилагане. В действителност, след като бяха

представени резултатите от проучването за годност за регенерираните води,

директорът на Басейнова дирекция показа голяма ангажираност към необходимостта

от инвестиции с цел подкрепа на тези видове проекти (Ayuntamiento de Jumilla, 2011).

Благодарение на допълнителното предлагане на регенерирани вода, ЗК Мирафлорес

може да се увеличи обема на наличната вода за напояване от 2.900 m3 / ha до 4.000 m3

/ ha годишно (SWIM, 2013 г.).

Източници на финансиране

Важно е да се спомене, че целият проект е съфинансиран от Европейския земеделски

фонд за развитие на селските райони (EAFRD) (47 %); ЗК Мирафлорес (28 %) и

Министерството на околната среда, морските и земеделските въпроси (25 %)

(http://www.20minutos.es/noticia/1224396/0/).

Заключения

25

След този успешен опит, ЗК Мирафлорес активно си сътрудничи с CEBAS-CSIC за научни

изследвания и разпространение на цели използвайки и демонстрационната площадка.

По този начин, демонстрирайки научните изследвания, се насърчава развитието и

технологичните иновации за повторно използване на отпадни води. Повече от 800

крайни потребители (предимно фермери от област Мирафлорес) са посещавали

семинари, курсове и дни на отворените врати от 2010 г. насам, придобивайки ценни

знания по отношение на правилното използване на пречистени отпадни води за

напояване. Технически лица, студенти и публични органи също се възползват от тези

дейности, които са отворени за обществеността (WIRE, 2014).

ЛИТЕРАТУРА

Ayuntamiento de Jumilla, 2011. Noticias: “Un estudio revela que las aguas regeneradas de la depuradora de

Jumilla son aptas para el riego de cultivos”, http://www.jumilla.org/noticia.asp?cat=3080.

CHS, 1998. Confederación Hidrográfica del Segura. Plan Hidrográfico de la Cuenca del Segura,

http://chsegura.es/chs/index.html

CHS, 2011. Confederación Hidrográfica del Segura. Proyecto de Aprovechamiento de Aguas residuales de la

E.D.A.R. de Jumilla, http://www.magrama.gob.es/es/agua/planes-y-estrategias/informes-de-viabilidad-de-

obras-hidraulicas/943_chs_aprovechamiento_aarr_edar_jumilla_tcm7-164341.pdf

Consejería de Agricultura y Agua de la Región de Murcia, 2011. Integrated Urban Water. Reclamation and

reuse system in the Murcia Region, Spain. In: Consejería de Agricultura y Pesca (ed.),

https://chsegura.es/export/descargas/informaciongeneral/mediatecadigital/libros/docsdescarga/0115-

INTEGRATED-URBAN-WATER-RECLAMATION-AND-REUSE-SYSTEM-IN-THE-MURCIA-REGION.pdf

INE, 2011. Instituto Nacional de Estadística, http://www.ine.es/

Nicolás, E., Pedrero, F., Alarcón, J.J., Mounzer, O., Martínez-Álvarez, V., Nortes, P.A., Alcón, F., Egea, G., De

Miguel, M.M., 2012. Estudio de la viabilidad del uso de las aguas regeneradas procedentes de la EDAR de

Jumilla en la Comunidad de Regantes Miraflores. Centro de Edafología y Biología Aplicada del Segura (CEBAS-

CSIC) y Universidad Politécnica de Cartagena (UPCT). 55 pp.

Ródenas, M.A. and Albacete, M., 2012. The River Segura: Reclaimed Water, Recovered River. Journal of Water

Reuse and Desalination.

SWIM, 2013. Wastewater Treatment and Reuse in Semiarid Environments: A practical view. Author: Dr. Emilio

Nicolás Nicolás. Sustainable Water Integrated Management – Support Mechanism: Training and study tour in

Europe on the operation and management of Wastewater Treatment Plants.

WIRE, 2014. Water & Irrigated Agriculture Resilient Europe: Demo sites. European Innovation Partnerships

(EIP) Water Action Group, http://www.eip-water.eu/sites/default/files/WIRE_demo%20sites.pdf

26

b. Проект NEPTUME (Енергоефективен безотпаден прототип за пречистване на градски отпадни води), Малта

В момента няма официални клъстери свързани с повторна употреба на отпадни води в

Малта. Бяха направени някои опити наскоро да се създадат водни клъстери в рамките

на проект WE@EU. Проект WE@EU цели достигането на високо ниво на

транснационално сътрудничество между четири региона с изследователски клъстер:

Арагон (Испания), Прованс-Алпи-Лазурен бряг (Франция), Източна Англия (Обединено

кралство), Източна Галилея (Израел) и петият регион (Малта) с развиващ се клъстер,

ангажирайки местните власти, публични и частно изследователски институции, бизнес

сектора и други заинтересовани страни, както на регионално, така и на

транснационално ниво.

Това сътрудничество има за цел да разгледа съвместно специфични

предизвикателства свързани с ефективността при управлението на водите в градска

среда, добавяйки стойност благодарение на европейско равнище за дейностите,

извършени от изследователските клъстери. Проектът е все още във фазата на

разработка.

Беше създаден неформален клъстер между четири партньора чрез проект финансиран

от MCST, които беше наречен NEPTUME.

Описание на проблема

Основни проблеми в Малта са тежки условия на суша и постоянният недостиг на вода.

Втори клас вода произведена от градската ПСОВ има голям потенциал за напояване,

но общата практика за транспортиране на дълги разстояния на води чрез

тръбопроводи е неефективно и скъпо. Освен това, качеството на пречистените отпадни

води от конвенционален тип градска пречиствателна станция не може да бъде най-

добър пример за повторно използване в селското стопанство и може да изиска

допълнителни настройки.

Общо описание

NEPTUME е проект тип Наука и Иновация, който е финансиран от Съвета по наука и

технологии на Малта (MCST) и цели пречистването на суровите общински отпадни

води за производство на качествена втори клас вода за напояване.

27

Основната му цел е да изследва алтернативен източник на добро качество на водата за

напояване за използване в обществени озеленени градини, фонтани, спортни

съоръжения и за други цели. Проектът обединява най-новите разработки в компактна

технология за пречистване на отпадните води и потенциала за отстраняване на

хранителни вещества чрез фиторемедиационни процеси. Отпадната вода събрана от

полуостров Биргу се филтрира и се прекарва през MBBR (реактор с подвижен

биофилм), следван от MBR (мембранен биореактор). Тази вода се обработва чрез

обратна осмоза или фиторемедиация чрез използване на водни растения в изкуствени

водни басейни. Крайната вода се сравнява по отношение на хранителните вещества и

енергията необходими за получаването й. И двата процеса са проектирани за ниска

консумация на енергия (фиторемедиация използва слънцето, като източник на

енергия) и възстановяване на вода от отпадъчния продукт.

Такъв тип пречистени води в момента се прилага в озеленени площи, като част от

възстановяването на Пристанище 1 в Бормула.

В края на този проект се надяваме, че ще има нови стандарти за устойчивост в проекти

за озеленяване и селскостопански дейности.

Кратко описание на партньорите и техния принос

Местна администрация (МА) – Съвет по наука и технологии на Малта (MCST)

Той е правителствен орган отговарящ за изследователската политика, насърчаване на

научните изследвания, управление на местната програма за финансиране на научни

изследвания, а също така е и националната контактна организация за Рамковата

програма на ЕС за научни изследвания (FP). MCST е определен от правителството на

Малта да координира Националния фонд за научни изследвания и иновации.

МСП - Architecture Project Ltd.

Architecture Project (AP) е мрежа от архитектурни практикуващи специалисти с офиси в

Малта, Хърватска и Обединеното кралство, които представляват екип от около 50

професионалисти.

Научноизследователска организация (НИО) – Университет на Малта

28

Университетът на Малта е институцията извършваща най-високата степен на

преподаване в държавата, от която е финансиран. Има над 10 000 студенти и много

преподавани специалности. Катедрата по биология на Университета със своите

изследователски програми допринася за правилното управлението на малтийските

природните ресурси и националното икономическо развитие. В проекта NEPTUME

катедра Биология носи отговорност за част фиторемедиация: поддържане на

изкуствени водни басейни, редовно вземане на проби от водата, тестване на водата,

анализ и интерпретация на резултатите.

МСП – Water Services Corporation

Water Services Corporation (WSC) е отговорна за разпространението и операциите с

подземните води в малтийските острови, както и за събирането, третирането и

обезвреждането на отпадните води. В проекта NEPTUME, WSC е отговорна за първия

етап на пречистване на отпадъчните води (MBBR и MBR) и за повторно използване на

пречистените отпадъчни води за напояване на декоративни растения в наскоро

реновираното Пристанище 1.

Фигура 5. Организационна карта на клъстера в проект NEPTUME.

29

NEPTUMEWater

Services Corporation

Architecture Project Ltd.

MCST

Университет на Малта

RTD

SME

RA

SME-AG

Ползи от формирането на клъстера

• Създаване на сътрудничество между Университета на Малта и WSC в областта

на изследванията на пречистване на отпадните води;

• Създаване на нови работни места;

• Повишаване на информираността на гражданите по отношение на повторно

използване на отпадните води;

• Създаване на работни отношения с местния общински съвет;

• По-добро управление на отпадните води на територията на общината.

Източници на финансиране

Този двугодишен проект е финансиран от MCST чрез Програмата за научните

изследвания и иновациите 2010.

c. Напоителна мрежа Мерисмери (НММ), Мерисмери, Община Термайкос, Префектура Солун, Регион Централна Македония, Гърция

Общо описание

Напоителна мрежа Мерисмери (НММ) е много малка, местна и социална иновационна

мрежа, която е представителна за много от извършваните селскостопански дейности в

Източен Солун. Нейните членове напояват приблизително 50 хектара, основно

зеленчуци, лозя и маслини. Сред най-важните им интереси са собствеността на водата

и практики за спестяване на вода, включително повторно използване на отпадни води

и създаване на резервоари за съхраняване на дъждовна вода. По-специално, според

няколко проучвания, членовете на НММ имат силното желание да използват

пречистените отпадни води, въпреки че няма налични пречистени отпадни води в

района. Една от основните причини за този интерес е сезонната липса на поливна вода

в комбинация с високата цена на кубичен метър.

Членовете на НММ имат няколко десетилетия опит в управлението на водните

ресурси и висока стойност на селскостопанската продукция, в това число:

Разработване на най-ефективните системи за напояване и управленски

практики.

30

Директно подпомагане на университетските и консултантски изследователски

проекти, насочени към въздействието на употребата на вода върху околната

среда.

Обучение в областта на околната среда и практиките за пестене на вода;

Оценки на икономическото въздействие от използването на водите, засягащи

селскостопанската, общинската и туристическата употреба;

Социални действия срещу държавни и федерални агенции, които се опитват да

пренебрегнат правата на ползвателите на води;

Комуникации с всички водоползватели в Източен Солун и Халкидики,

включително общински и търговски ползватели на вода;

Близки работни взаимоотношения със законодателите по отношение на

проблемите в сектора на водите.

Организационна карта

Организацията на НММ е напълно неофициална, тъй като тя няма нито борд, нито

легални представители. Естеството на организацията е социална мрежа, която е

създадена постепенно въз основа на принципи като уважение, сътрудничество и общо

развитие. Може би, единствената йерархична структура е неофициалното

съществуване на някои неформални лидери, които ръководят и влияят на другите без

да се упражняват власт над тях. В този смисъл, по-голямата част от членовете

инстинктивно следват лидерите на общественото мнение, като взаимно си имат

доверие.

Кратко описание на партньорите и техния принос

Най-важната характеристика на мрежата е, че техните членове са особено

чувствителни към екологични и социални въпроси и са социално активни в целия

спектър на социалния живот и ежедневието. Освен това, по-голямата част от членовете

не се занимават само със земеделие, част от тях са дребни собственици на градски

земеделски парцели. Някои от членовете са и учени, артисти, политици, учители или

работници в сектора на здравеопазването. Въпреки това, има и няколко опитни

земеделски производители със значителни масиви обработваеми земи и

производствена активност.

31

Ползи от формирането на клъстера

Образуването на НММ създава ползи за обществото, околната среда и фермерите. В

частност:

Една много важна полза е създаването на силни социални връзки между

членовете и укрепването на доверието и социалния капитал. Това е основен

социален принос, който се ползва не само от членовете на НММ, но и от всички

земеделски производители и жители на района. Нещо повече, това е една

добра история за успеха на подобни организации;

Силната лична чувствителност на всеки член по отношение на опазването и

управлението на околната среда е гаранция за разумно използване на околната

среда. Например въпроси като управление на отпадните води, остатъци от

пестициди в полетата и храните, биологичен контрол и интегрирано управление

на културите, залесяване, промяна на ландшафта и рециклиране на органични и

неорганични отпадни води, са някои от ежедневните теми за търговия, оценка

и контрол. Това е довело до постепенно организиране на някои значими

структури за подкрепа, които ще бъдат в следващите години, отлични примери

за целия регион;

От друга страна, всеки фермер извлича полза за себе си и своето семейство по

различни начини. Първо, с намаляване на разходите за производство, които се

дължат на по-доброто управление на водните ресурси за напояване. На второ

място, от социалните и икономическите ползи на мрежата (достъп до

информация, семинари, икономии от мащаба и качеството на живот). И накрая,

достъп до правото за участие във всички бъдещи дейности.

Организация и управление на клъстера

Няма конкретна структура за управление на НММ. Членовете общуват редовно чрез

електронни източници (електронна поща, мобилни телефони, фейсбук и т.н.) и се

срещат неформално и открито (достъп имат всички, дори и такива, които не са

членове) само когато има спешна нужда. Решенията се вземат с единодушие и всеки

може да подаде жалба или вето. В случай, че не може да се вземе решение на

заседанието, срещата се отлага за следващ момент и лидерите са тези, които ще

32

спомогнат да се стигне до крайно споразумение. Тази демократична форма на

неофициална организация работи задоволително през годините и изглежда, че

предимствата на членството в НММ са достатъчни, за да се преодолеят всякакъв вид

противоречия.

Източници за финансиране

Не е налично обществено финансиране и членовете участват, внасяйки много малка

или символична сума, която укрепва връзките помежду им и удостоверява тяхното

членство. Въпреки това голямата част от финансирането идва от европейски и

национални проекти, в които участва НММ, предлагайки научното знания и опит на

своите членове.

Заключения

Особено в Гърция, където няма директно напояване от ПСОВ, намирането на подобни

добри практики и успешни истории е практически невъзможно. Ето защо ние силно

вярваме, че НММ е една от най-добрите алтернативи за неговите членове, защото те

имат желание да използват пречистените отпадъчни води, въпреки че няма налична

пречистени отпадни води в района.

d. Българският успешен пример

Описание на проблема

Регионът на Пловдив е разположен в централната част на Южна България и е известен

със своите плодородни земи, селскостопанско производство, оранжерии и индустрия.

Въпреки, че земеделието в този регион не страда от недостиг на вода, напояване

трябва да се прилага през вегетацията на културите, за да се осигури добра и

качествена растителна продукция. Средната сума на валежите в района е 540 mm /

година (максимум май-юни – 69.2 mm и минимална през август – 31 mm) (Програма за

опазване на околната среда на територията на Община Пловдив, 2014-2020 г.)

Независимо от това, подземното количество и качеството на водата е намаляло през

последните десетилетия (в 70 % от точките за мониторинг в България [1]) главно

33

поради изменението на климата, някои селскостопански и промишлени практики, слаб

контрол върху потреблението на вода и т.н. [1].

От друга страна, един от най-големите проблеми на околната среда в България е

третирането на отпадни води от домакинствата. Те се пречистват в градски

пречиствателни (ПСОВ) и се заустват в повърхностен воден обект (река или езеро).

Повечето от ПСОВ са в процес на изграждане на третично пречистване. При

пречистването по този начин на отпадната вода, се получават утайки от отпадъчни

води, които са богати на хранителни вещества. За съжаление, в ПСОВ Пловдив няма

решение за оползотворяване на утайките, което да се прилага в момента. Това е

довело до натрупване на значителни количества утайки, които надвишават

съответните възможности за тяхното обезвреждане чрез депониране. Средното

количество генерирани утайки годишно от ПСОВ Пловдив е около 20 000-22 000 тона.

Формиране на клъстера

В тази ситуация заинтересовани страни са Община Пловдив, ВиК – Пловдив и НИО в

лицето на Аграрен университет – Пловдив. Те си сътрудничат с цел решаване на

съществуващия проблем.

Фигура 6. Преглед на българския клъстер.

Решение

34

ПЛОВДИВВиК - Пловдив

фермери, озеленители

Община Пловдив

Аграрен университет -

ПловдивRTD

SME

RA

SME-AG

Обсъждани са различни решения на проблема: изгаряне, производство на енергия,

депониране в стари мини и/или кариери, рекултивация на кариери, и др. Поради

различни пречки, вкл. законодателни или липсата на одобрение от населението, никой

от тях не беше приложен.

Директното използване на утайки от отпадъчни води като тор за селскостопански цели

е най-евтиният, но и рискован вариант, защото може да съдържа не само ценни

съставки (като азот, фосфор, калий и т.н.), но също така и замърсители (като тежки

метали, органични замърсители, патогени и др.).

Една от основните цели и препоръки на законодателството в областта на третиране на

отпадъци е оползотворяването им с получаване на краен продукт. В клъстера бе

включена компанията Булплод ООД, която има богат опит в производство на компост и

вермикомпостиране от органични отпадъци. Сега на площадка на компанията (7 ha) в

с. Калековец (на 15 км от град Пловдив) част от генерираните биологични твърди

отпадъци се третира в два етапа: компостиране и вермикомпостиране. През първата

фаза, утайките се смесват със слама и кравешки тор на купове. По този начин

класическият процес на компостиране се извършва за няколко месеца. След това

компостираната органика се подлага на друг тип третиране – вермикомпостиране. При

него калифорнийски червеи от вида Lumbricus rubellus използват пресния компост от

първата фаза, за да се хранят. Тази фаза продължава около 4-6 седмици. Накрая,

полученият вермикомпост се анализира и се предлага за продажба с цел прилагане в

градини, земеделски земи, рекултивация на земи и т.н. В момента техническият

ръководител на проекта прави докторат в Аграрен университет – Пловдив с цел

подобряване ефективността на целия процес.

Тъй като общото годишно количество на утайките обезвреждани чрез компостиране е

ограничено до 10-12 000 т. поради капацитета на обекта и времето, останалата част от

тях се третират в друга инсталация. Инсталацията представлява Завод за третиране на

твърди битови отпадъци в село Шишманци (на 25 км от град Пловдив), където

останалата част от утайката от ПСОВ на Пловдив се компостира с органичната фракция

на твърдите битови отпадъци. Първата фаза се извършва в затворени помещения с

поддържани параметри, докато фазата зреене се извършва на открито под навес в

завода.

35

Усилията на клъстера са временно решение, защото Община Пловдив е подала

заявление за голям проект с европейско финансиране за реконструкция и

рехабилитация на пречиствателната станция на град Пловдив, третично пречистване и

метан танкове, изграждане на нови водни колектори и подмяна на канализационни

тръби. Общият бюджет на проекта е за над 122 млн. лева.

Ползи от създаване на клъстера

Участието на всички заинтересовани страни в този проект е гаранция за успех. Всеки

участник има своя собствена полза. Основният резултат е, че екологичен проблем

произлизащ от липсата на възможност за оползотворяване на утайките от отпадните

води, генерирани от работата на ПСОВ-Пловдив, е решен до реализацията на проекта с

финансиране от ОПОС за реконструкция на съоръженията за третиране на води.

Допълнителните предимства са свързани със сътрудничеството на партньорите в

областта на пречистването на отпадни води и повторната им употреба. Като

земеделски район, Пловдив разполага с множество възможности за прилагане на

стратегията за намаляване на потреблението на вода и особено за използване на

регенерираната вода в селското стопанство.

Нагледно доказателство за тази тенденция е готовността на ЗК „Единство”, партньор от

българския клъстер по проекта SuWaNu, да осъществи повторно използване на

отпадните води от напояването на оризищата към други култури, с цел не само да

намалят разходите за напояване, но и като производител на ориз да спомага за

спестяване на водните ресурси в региона и да даде пример на други земеделски

производители.

Литература

[1] Доклад “Състояние на подпочвените води през 2014”. НИМХ към БАН-

http://hydro.bg/bg/data/gw2014.pdf

e. Схема за повторно използване на отпадните води в Брауншвайг, Германия

Кратко описание на членовете на клъстера

36

Асоциацията на отпадъчни води в Брауншвайг AVBS е създадена през 1954 г. Членове

на сдружението са град Брауншвайг и собствениците на имотите в четири напоителни

райони, както и други общности на потребители (водна асоциация Гифтхорн). Общо

434 собственици на земеделски земи прилагат този ресурс за своите полета (от

поливните площи земеделска земя са около 3.000 ха), като отпадните води идват от

град Брауншвайг и 26 села от района.

Техните основни задачи са пречистване на отпадни води, рециклиране на отпадъчни

води чрез напояване с разпръсквачи, пречистване на отпадъчни води и утайки и

опериране, лабораторни изследвания и производство на биогаз. Сдружението

рециклира около 2/3 от пречистените

отпадъчни води. Това съответства на

количество от 15 милиона m³/г. Картина

вдясно показва пречиствателната станция

на отпадъчни води със съоръжението за

третиране на утайките най-долу, където

пречистените отпадни води се смесват с

рециклирана утайка и напояват земеделски

култури.

Асоциацията за отпадни води AVBS има съществено значение за региона, тъй като

интегрира общности и управлява техните отпадни води чрез пречиствателна станция с

капацитет за пречистване на 350 000 еквиваленти жители и разширяване на

прилагането на пречистените отпадни води чрез напояване на селскостопански

области. Град Брауншвайг е важен член на тази група, тъй като този регионален орган

контролира и наблюдава работата на пречиствателната станция в Брауншвайг.

Решението за включване на градската администрация като член на асоциацията с цел,

да се получи доставка на отпадни води, е създало няколко предимства за този клъстер.

37

Фигура 7. Преглед на асоциация AVBS.

Ползи от формиране на клъстера

Интеграцията на регионалния орган на сдружението предлага предимства, като

подкрепа на политиките и законодателства за прилагане на системите за повторно

използване, интегриране на доставката на отпадни води за града със съоръжение за

третиране, а също и наличието на земеделски култури в региона, които се нуждаят от

напояване и хранителни вещества. Поставяйки устойчивото пречистване на отпадни

води в дневния ред на регионалния орган чрез изготвяне на политики, доклади,

разрешителни и концепции, се подкрепя опазването на околната среда на местно

ниво, включително за насърчаване на по-устойчиво и ефективно използване на

ресурсите на околната среда, основната идея стояща зад целите на асоциацията за

повторно използване на отпадни води.

Идеята на модела Брауншвайг е да се комбинират отпадните води от града и

биоенергия от провинцията, за да се създаде цикъл вода-хранителни вещества-

енергия. Отпадъчните води от град Брауншвайг и редица квартали е механично и

биологично пречистена. След това пречистената вода се използва за напояване на

селскостопански площи. Растенията по този начин получават необходимата вода, а в

същото време и важни хранителни вещества. По този начин е възможно да се осигури

производството на храни и функционирането на енергийните централи. Енергийните

култури се използват за производството на биогаз чрез усвояването на CO2, при което

38

AVBSBS/Energy Фермери

Град Брауншвайг

Воден борд Гифтхорн RTD

SME

RA

SME-AG

се произвежда електрическа и топлинна енергия за няколко хиляди домакинства в

Брауншвайг.

Въпреки че Германия се смята за богата на вода страна с налични водни ресурси в

размер на 188 млрд. м3, наличието на подпочвените води в рамките на отделните

провинции варира значително поради несъответствието на валежите и състоянието на

почвата. В тези региони извличане на подземните води е ограничено по отношение на

количеството. Прекомерната употреба може да доведе до просмукване на по-дълбоко

разположената солена вода, която представлява заплаха за използваемите ресурси на

подземните води в някои части на страната. Това е в подкрепа на прилаганото от

фирма Abwasserverband Брауншвайг напояване с отпадни води в своя цикъл на

пречистване. Районът, в който се намира този клъстер е един от малкото в Германия,

където повторно използване на отпадни води в селското стопанство е разрешено и

следователно има силен потенциал за растеж и технологичен подем в самата

Германия, както и да служи като област с демонстрация на най-съвременните

технологии за интеграция на клъстери, сътрудничещ си в мрежа с други

заинтересовани региони.

AVBS споделя и други ползи от няколко други партньорства. Заедно с BS/Energy, AVBS е

положил 20 км тръби свързвайки инсталацията за биогаз в Хиллерзе към

когенерационния модул в Йолпер. Тази връзка е позволила сключване на дългосрочни

договори за доставка на енергия и газ. Най-дългото партньорство на AVBS е с град

Брунсвик. Този град е един от основателите на асоциацията на отпадъчни води AVBS

през 1954 г. Той е най-големият член на асоциацията на отпадъчни води и експлоатира

пречиствателната станция Щайнхоф чрез договор за управление.

AVBS също е и член на доброволната работна група Kowa, която е мрежа от

обществени доставчици на води и пречиствателни станции в района на Хановер,

Брауншвайг, Волфсбург и Гифхорн с цел да се осигури сигурно непрекъснато

снабдяване и обезвреждане. Членовете на KOWA работят с нестопанска цел и по този

начин гарантират евтина потребителска такса.

Асоциацията на отпадъчни води Брауншвайг е и един от основателите на Biores -

мрежа, която се състои от фирми, имащи за цел полезната и изгодна експлоатация и

комерсиализация на процеси и продукти от биологични отпадъци. Целта на мрежата е

39

да се създадат нови продукти, процеси и бизнес възможности за членовете и да се

използва синергията в мрежата за разработване на нов потенциал за клиентите.

Организация и управление на клъстера

ЧЛЕНОВЕ НА АСОЦИАЦИЯТАПолзватели на отпадни води: 434 земеделциДоставчици на отпадни води: Град Брауншвайг и Воден борд Гифхорн с прилежащите населени места Папентаих и Майнерсен и ВандебургФункция: Избор на комитет на асоциацията

КОМИТЕТ НА АСОЦИАЦИЯТА22 членове от сектор селско стопанство, Град Брауншвайг и Воден борд ГифхорнФункция: Контрол на бюджета, избори и консултации с Административния съвет, одобрение на устава, помощ на Административния съвет

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТПрезидент на асоциацията: Волфганг СехртВицепрезидент на асоциацията: д-р Гюнтер Олфе и 6 съветнициФункция: Формиране на бюджета, гласуване на заеми, сключване на договори

УПРАВЛЕНИЕДиректор: Бернхард ТайсерЗам.-директор: Хайнрих Рипке

ПСОВ Щайнхоф: Кристоф Сиемерс70 работници:

Склад: Клаудиа ГантерАдминистрация: Корина ФиелдманТехнически отдел: Мартин ШорлингСелскостопански отдел: Хайнрих РипкеОбучителен отдел: Кристиан Лехнинг

Източници за финансиране

Асоциация AVBS се финансира чрез членски внос. Фермерите (434 земеделски

собственици) трябва да платят фиксирана такса от 81 € на хектар на година и така те

имат правото да получават повторно употребената вода и хранителни вещества.

40

Останалите членове, град Брауншвайг и водния борд Гифхорн трябва също да плащат

членски внос. Водния борд Гифхорн трябва да плаща фиксирана такса, а град

Брауншвайг плаща членския внос за разходите за отпадните води.

Членовете имат следния принос:

• 90 % от град Брауншвайг

• 9 % Воден борд Гифхорн

• 1 % фермери.

Членският внос и плащането са определени в устава на борда за отпадни води.

Пречиствателната станция се оперира от асоциацията AVBS, а се управлява от град

Брауншвайг. Гражданите на Брауншвайг плащат такса за отпадните води за всеки m³

вода, която купуват. Външни програми за подпомагане също присъстват например от

Министерството на околната среда на Германия, чрез програмата за изменение на

климата фокусирайки се върху "пречистване на отпадъчни води благоприятно за

климата".

В този пример, за пълен и детайлен енергиен анализ на пречиствателна станция

Щаинхоф, Abwasserverband Брауншвайг е получила субсидия от около 20 000 евро от

федералния бюджет. Министерството на околната среда е подкрепило строителния

проект за оползотворяване на хранителните вещества с около 1.8 мил. евра.

По-долу на фигура 9 е представена обобщена таблица, показваща участващите

членове в консорциума:

СТРАНАПАРТНЬОРИ

ОРГАНИЗАЦИЯ

ФИНАНСИРАНЕ

НИО МСП АСОЦ.-МСП МА ВЪТРЕШНО

ВЪНШНО

Испания неофициално

Малта неофициално

Гърция неофициално

България неофициално

Германия официално

Фигура 8. Преглед на описаните клъстери.

41

9. ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Третирани отпадни води са ресурс, чийто потенциал да се справи с недостига на вода

не се използва пълноценно. Причините за това са комплексни, но най-вече са свързани

с факта, че рециклирането на водата има много допълнителни аспекти, като например

опазването на околната среда, безопасността на храните, устойчивото развитие, и т.н.

Освен това, разходите и ползите свързани с изпълнението на решенията за повторна

употреба обикновено са в прерогативите на различни участници, които в някои случаи

не търсят пълното сътрудничество. Поради тези причини, са необходими стратегии за

сътрудничество, за да се гарантира успехът на проектите за повторно използване на

отпадни води. Задължително е, всички участници в сектора на рециклирането на

водата да се обединяват в платформи и форуми за обмен на интереси и опит.

Освен това, тези участници трябва да се включат в клъстери, за да могат да взимат

активно участие в определянето и прилагането на законодателството, както и в

планове и мерки, които регулират управлението на водите и повторното им

използване за напояване. Опитът, който регионалните клъстери на SuWaNu са

придобили е записан тук с цел насърчаване на най-ефективното прилагане на тези

насоки в широк мащаб. Този документ дава ключова информация по следните

въпроси, които са от съществено значение за създаване на клъстера и неговия успех:

1. Дефиниране на клъстера с ясно определяне на членовете му следвайки подхода

на четворната спирала;

2. Предпоставки;

3. Ползи от създаване на клъстера;

4. Управление на клъстера и правна форма;

5. Източници на финансиране.

Участието на организациите в изследователски клъстери формирайки четворна

спирала е основен подход, за да се придвижат новите постижения в областта на

науката и развитието към иновациите, което може да подобри технологиите и

методологиите и подзаконовите нормативни актове. Така изследователските клъстери

гарантират, че различните участници влияят на академичните среди да провеждат

изследвания изисквани от обществото. Тези комуникационни канали не могат да

42

бъдат импровизирани, напротив, те трябва да бъдат установени и координирани след

процес на планиране, като например този, описан в настоящите насоки.

10. СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ

1. ‘The Competitive Advantage of Nations’, Porter, 1990.

2. ‘Guidelines for Cluster Development. A Handbook for Practitioners’, Support to

Cluster Development, 2012.

3. ‘European Cluster Memorandum. Promoting European Innovation through Clusters:

Agenda for Policy Action’, 2007.

4. ‘Research driven clusters. Overview on RDC policies, methods of characterization

and examples of best practices’

5. ‘How to make a region innovative’, Wilson, 2012.

6. ‘Exploring Quadruple helix. Outlining user-oriented innovation models.’ R. Arnkil, A.

Jarvensivu, P. Koski, T. Piirainen, 2010.

7. ‘Cluster Management – A Practical Guide’, G. Scheer, L. von Zallinger, 2007.

43