ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 24, ГОД. 4, 2012, 15 ДЕКЕМВРИ, СЪБОТА, Ц.2 ЛВ.

Георги Динев: Една жена каза, че са открили неиздавани глави от Бай Ганьо. Сред тях са: "Бай Ганьо на игрището", "Бай Ганьо открива магистрала", "Бай Ганьо на гости у Обама", и още, и още...

03 декември 2012, понеделник, Обществено събитие, сряда, 11:00, Място: МОМН – Министерството на образованието, мла-дежта и науката

На 05.12.2012 г. всички ученици в цяла България няма да влизаме в учебни занятия от 11.00 часа и ще се

присъединим към младите учени, които излизат в същия ден и час пред МОМН заради замазването от министър Игнатов на скандала с Фонд научни изследвания! Обединението прави силата! За всички населени места в България! Ние, учениците, не сме довол-ни от качеството на образованието в рамките на съществу-ващата образователна система. Считаме, че тя не предос-тавя практически знания в контекста на глобализацията и изисква все повече нововъведения.

Неформалното образование прогресивно се прев-ръща в основен градител на нашите личностни и професио-нални качества. Като млади хора, чието мнение трябва да бъде толерирано в едно демократично европейско общест-во, ние искаме нашата образователна система да произ-вежда самостоятелно мислещи личности.

Отправяме своя апел към всички ученици, които не

са безразлични към проблемите си и не робуват на възца-рилата се обществена апатия, да подкрепят нашата кауза – защото не е тайна, че навсякъде младите хора са катализа-торът на промяната. Нека осъществим градивна промяна като защитим правото си на качествено образование, което инвестира не в циментиране на неработещата система, а в образователни реформи и модернизация.

БЯХМЕ И ТОГАВА, НА 14 ДЕКЕМВРИ 1989 Г. ТВЪРДЕ НАИВНИ, ОСТАВЯХМЕ СЕ ЧЕНГЕТАТА ДА НИ ЗАЛЪГВАТ, ОТТОГА-ВА, ТА ДОСЕГА, ВСЕ Е ТАКА – ЗА ЖА-ЛОСТ...

14 декември 2012, петък

Снимката е на репортера Иван Стоиме-нов. Извадих я от архива си. Напомням тази дата специално за онези, които често упрекват своите сънародници в безропотност и и примирение.

14 декември 1989 година е доказа-телството, че българските граждани извър-шиха онова, за което историята ги призова. И дори го повториха осем години по-късно, през зимата на 1997 година. Те повече от това не можеха да направят. Останалото беше работа на лидерите. На онези, които носеха отговорността и има задължението да направят така, че улицата да прелее в отворени институции и държава, която е подотчетна на обществото, а не обратното.

На този ден лидерите на СДС (бях между тях и нося отговорността си) не само свършиха работата на комунистите и призо-ваха хората да се разотидат. Те излъгаха протестиращите по най-грозния възможен начин, призовавайки ги на другия ден да бъдат отново на площада – докато падне чл. 1. Както вече писах в блога си, на 15 декември, с ленти на ръкавите, завръщахме хората от площад "Народно събрание" и ги насочвахме към правилното място – към църквата ("Св. Ал. Невски)", където разда-ваха свещи в памет на Андрей Сахаров. И за панихидата на българската нежна рево-люция.

Позорът от този ден ще отеква от поколение на поколение. Но той е за малци-ната, които ви предадоха.

А на вас, които бяхте на площада, дълбок поклон! Написа: Пламен Даракчиев

НЯМА ДА ИЗНЕВЕРЯ НА ЧОВЕКОЛЮБИ-ВИТЕ ИДЕИ, В ПОЧИТАНИЕТО НА КОИТО МЕ Е НАУЧИЛА ФИЛОСОФИЯТА...

Нелека е участта или съдбата на философа, сиреч, на мислещия, на милее-щия за истината и правото човек в нашите, в българските условия – където истината сякаш е последна грижа комай на всички. Вярно, всички мърморим, всички все от нещо сме недоволни, но има и една друга не по-малко коварна българска склонност, а именно: и малкия си пръст не щем да мръд-нем когато трябва на дело да се направи нещо в защита на истината, на правото, на справедливостта. Дори за собственото си достойнство нехаем и се оставяме да бъдем до безкрай унижавани, а някои, имам това чувство, сякаш получават някакво извратено удоволствие от униженията, особено пък от самоуниженията. Защо пиша това ли? Не е случайно, ето защо.

Напоследък животът ми сервира поредица от изпитания, свързани с моето професионално битие на учител, на препо-давател по философия и по гражданско образование в едно елитно пловдивско училище. Аз много писах по тия неща, имам предвид сложните ми отношения със срав-нително все още новата директорка на това училище, която в един момент предприе масирана атака и кампания срещу мен по всички линии, тъй като, явно, се опитва, както казваме в такъв случай, "да ми намери цаката"; не мога да разбера точната причи-на за такава една антипатия и породената от нея агресия, но като човек, отколе зани-маващ се с психология, мога да се догаж-дам – и имам своя концепция, обясняваща скритите детерминанти на цялата тази многозначителна история. Дадох цялата възможна гласност по случая с една-единствена цел: да привлека обществения интерес с оглед да спомогна някак за де-мократизацията и очовечаването на отно-шенията в една такава твърде фина сфера и общност, намираща се "под крилото" на устроената по изцяло демодиран, архаичен, ретрограден начин тоталитарна образова-телна система в свидното ни отечество.

Не мога да скрия, че съм човек, който милее за реформата и демократиза-цията на цялата система, мой съкровен идеал, за който съм работил цял живот, е: личността е най-голямото богатство на обществото, следователно е същинско престъпление да пропиляваме личностния потенциал на нацията, от което пък произ-

лиза, че сме длъжни да осигурим пълните условия за пълноценното формиране и реализация на потенциала на всяка една отделно взета личност. За реализацията на тази идея съм готов да понеса всякакви неудобства и жертви, включително и тази: да се превърна в "черна овца" и дори в нещо повече от това, именно, да стана "трън в очите" на самонадеяните и самов-любени администратори-популисти, пък дори и да понеса агресията на самия "силно възмутен народ", който също, както и да го погледнем, силно недолюбва личността и личностното отношение. Разбира се, за лукса да си личност в нашите абсурдни условия се плаща тежка и ужасна цена: предимно плащаме със здравето си, да не говорим пък за загубата на презрения ком-форт. Нашето общество, уви, е устроено така, че до такава степен не може да търпи личностите, че в крайна сметка, като ги убива, им прави един вид благодеяние - убива ги за да не се мъчат повече! Дотам сме я докарали: ние сме общество, явяващо се убиец на личности! Други общества и нации благодарение на разгръщането на своя личностен, човешки потенциал творят истински чудеса от просперитет, постиже-ния и богатство, ние пък постоянно произ-веждаме трагедии, мизерия, бедност. Ето това е напълно заслуженото ни наказание за съдбовното заслепение на разума, на което като народ сме се отдали. Нека да имаме добрината да не се правим на уда-рени и да възприемаме бедите си като "вселенска несправедливост" или като "бич Божи", не, ние самите сме си виновни за всичко!

В контекста на казаното държа да заявя, че продължавам своята изтощителна борба срещу рутината, срещу остарелите представи, срещу анархията, срещу кому-ноидната психология, която така жестоко трови живота и съществуването ни; докато дишам, докато бие сърцето ми, няма да се примиря и няма да се предам. Няма да изневеря на човеколюбивите идеи, в почи-танието на които ме е научила философия-та. Няма да дезертирам от битката за пове-че човечност и доброта в живота ни, понеже сме заплашени, смея да заявя, от тотално обезчовечаване. Простотията, наглостите, подлостите и т.н., които ни душат, са израз на това обезчовечаване.

Вчера разбрах, че малобройна групичка горещи фенки на нашата директор-ка, с оглед да я подкрепят в битката срещу "злодея Грънчаров", изнудват работещите в ПГЕЕ-Пловдив и им предлагат да се подпи-шат в нарочна ПЕТИЦИЯ срещу мен (!), която, както разбрах, имала за цел да защи-ти "престижа на ПГЕЕ-Пловдив и нейния директор" от набезите на "народния враг Грънчаров" (!). Да, невероятно е, аз също не можех да повярвам, че такова нещо е въз-можно, ала, уви, е самата тъжна и горчива истина, нищичко не си измислям! Да, този абсурд се случва в наши дни: погледнете си часовниците, вече е 21-ви век, но ето, някои

3

хора явно живеят в съвсем други, отдавна минали епохи! Дали пък такива лудешки изблици не са симптом на обезумяването, което някои свързват с неотвратимо идещия "край на света"?! Дали пък, щом такива идиотщини са възможни, краят на света вече да не е дошъл – само дето ние не сме го още разбрали?

Поставен съм пред крайно любо-питен житейски и социален казус, в решава-нето на който ще ви държа в пълна извест-ност. Наистина е феноменално това, което се случва. Предстои публикуването на ня-кои документи, писани от мен, чиято публи-кация задържах, воден от хуманни причини; ала не мога повече да мълча, както вижда-те, безогледният аморален юруш, на който отново съм подложен, ме задължава да предприема нещо, та белким отбия атаката.

Все се старая на злото, на злобата да отвръщам с добро, да проявявам благо-родство, но някои вече минават всякакви граници. Тук отново изниква онтологическия въпрос, поставен така бляскаво от Христос: "Ако те ударят по едната буза, обърни и другата...". Ще мисля още какво да правя, но имам ресурса и силите да защитя не толко-ва себе си, а идеите, ценностите, които ме вдъхновяват.

Аз само за тях работя, не за дру-го... неслучайно съм неспасяем, непоправим идеалист...

НАЙ-АКТИВНИТЕ ОПЛЮВАЧИ НА КОС-ТОВ СЕ ОКАЗАХА ЧЕНГЕТА НА ДС: ЗА КАКВО ВИ ГОВОРИ ТОВА, МИЛИ МИ МИСЛЕЩИ БЪЛГАРИ?

13 декември 2012, четвъртък

Получих следното съобщение на лични, което съдържа една задължаваща ме оценка:

Случайно се натъкнах на едно Ва-ше видео, което ме впечатли с обективност-та си. Споделих го и на моята стена. Позд-равявам Ви за това, което казвате, както и за интелигентността на изказа. Бъдете здрав!

ВИЖТЕ КЛИПЧЕТО… А пък на друго място намерих ето

този коментар: Иван Костов, съвременният Сте-

фан Стамболов, следва съдбата точно на този велик български политик, който в онези години също е бил оплют и накрая позорно съсечен на улицата от платени от Москва наемни убийци. Хвала на автора на този прекрасен видео-материал!

Този човек говори болните истини на България! Точно така постъпиха с най-добия ни политик на прехода, а и на века.

ЕДНА ПАМЕТНА ПЕСЕН ОТ СЛАВНОТО ВРЕМЕ НА ГРАНДИОЗНАТА И ЕПОХАЛНА БИТКА СРЕЩУ КОМУНИЗМА

ПОСЛЕДЕН ВАЛС

Апропо, а позволете да запитам: къде беше, къде се беше скрил тогава, в онова наистина славно време мишокът Боко, който сега се преструва, представете си, на "антикомунист" – разбира се, менте-антикомунист, не истински, естествено?!

НЕ ЗНАМ ДАЛИ СИ ПРЕДСТАВЯТЕ КАКВО Е ДА СИ САМ С УЧИТЕЛСКА ЗАПЛАТА И ДА ОТГЛЕЖДАШ ТРИ ДЕЦА!!!

13 декември 2012, четвъртък

На едно място намирам писмо на

Марта Събева, съседка на уволнената учителка, която се яви пияна на работа; съседката разпространи следното писмо в социалните мрежи, което се чувствам длъ-жен да публикувам, с оглед да се прочете от повече хора:

"Приятели, знам че повече от нас отдавна не гледаме телевизия и отбягваме новините, защото те повече ни разстройват, отколкото вдъхновяват за Живот. Днес

обаче така ми се получи, че няколкократно чух "Новината на деня", че пияна учителка танцувала в час. Ужасяващо за цялата ни общественост...

Току-що, посред нощ, майка ми ви-дяла по някой от каналите коя е въпросната "особа", която още утре заран ще бъде заклеймена пред цялата ни общественост - тема номер 1 за всички сутрешни блокове, и много се разстроих. Това е майката на едно дете, връстник на Йончо, от нашия квар-тал... Не помня името й, защото за мен тя е майката на Тео...

Когато Йончо се роди в лудата Жанвиденова 1996 г., с нея бяхме в градин-ките в махалата и бяхме от малкото майки в онези времена... Минаваха години, тя се сдоби с втора рожба – дъщеричка, годините не ставаха по-леки за живот, но тя всеот-дайно се грижеше за децата си, които по-растват сериозни и грижовни. Случи й се така, че забременя и се роди третото й детенце (цветна бременност – случвало се рядко такова чудо). Напусна я съпругът й...

Тя наистина предизвика моето възхищение с това, че въпреки трудностите, сама се справяше с трите дечица. Започна работа при първа възможност като учител-ка. Срещаме се в магазините, споделяме как да сготвим, платим сметки, облечем, нормалните тревоги година след година. Не знам дали си представяте какво е да си сам с учителска заплата и три деца!!! Появи се и кучо Гошо – много възпитан, 5-и член на семейството.

Позволявам си този разказ, защото всички ние в махалата сме свидетели на нейната сила. За съжаление последната година безпътицата, умората и безнадежд-ността се натрупаха и алкохолът явно е станал неин другар. Много ми е тъжно колко лесно и жадно се нахвърляме върху хората преди да сме помислили какво ще им при-чиним!

Да, знам, вярно е, че учителите трябва да са перфектни и пример за децата ни, но това са хора, които живеят в нашата държава с всичките й екстри... Извинете, ако ви досаждам, но, моля ви, преди да съдите, уважете Човека... И да помислим как да помогнем!!!

Пиша, защото наистина ми стана много болно и най-вече от това как се про-извеждат новини... А след трите дни – чудо, какво следва???"

4

Редакторска бележка: писмото е публику-вано без редакторска намеса.

ПРОТИВ НРАВСТВЕНИТЕ ЧАКАЛИ, КОИ-ТО БЕЗ КАПЧИЦА СМУЩЕНИЕ ИЛИ СЪ-ЖАЛЕНИЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ГРИЗАТ НЕЧИИ СЪРЦА

декември 12, 2012

Искам и аз да се изкажа по нашу-мелия случай за онази учителка, която се яви в класната стая пияна, държала се еди-как си – танцувала! – пред учениците (както е обичайно да се държи пиян човек), после учениците я наклеветили на директорката, а пък директорката извикала полицията; арестували пияната, тя се била държала агресивно, а ето, в крайна сметка я уволня-ват, а също така и щели да я съдят за “дребно хулиганство”. Една-две подробнос-ти: тая същата пияната учителка била са-мотна майка на три деца и преподавала, доколкото разбрах, по два западни езика.

Всички, разбира се, са възмутени от това, че сред нашето учителство има такива представители, които могат да до-пуснат това скандално поведение, именно учителка да се яви пияна пред учениците си; всички я осъждат и също така си позво-ляват да изразяват недобро отношение към нашето учителство и прочие. Изказват се психолози, които “научно” тълкуват пробле-ма и казват учени думи, осъждайки съответ-ната пияна особа, стремейки се да удивят публиката със своята неординерна ученост.

Моя милост също е учител и искам да си кажа мнението по този случай. Искам да наблегна на един момент, на който сякаш не се обръща внимание: за проявеното безчовечно, нехуманно отношение към тази пияна учителка, за неадекватността на това отношение – понеже, както виждаме, адми-нистрацията на училището е направила така, че учителката да бъде арестувана от полицията (!), да й бъдат сложени белезни-ци (!!), инцидентът респективно да получи такава гласност, че да се хвърли петно върху цялото учителство, щото нали знаете как разсъждава скучаещият народ, който

отколе има зъб на интелигентните хора изобщо, в частност най-вече на учителите: “виждате ли какви са нашите учители вече, ето, явяват се пияни, майчице, каква изла-гация, какви откачалки са ни даже учители-те, и прочие!”.

И се почнаха дълги тиради за учи-телството ни, за нелеката му участ, за това колко го подценяваме, за тежката му мисия да работи всеки ден с една разпусната, невъзпитана, разхайтена младеж и прочие. Искам обаче да наблегна, че случилото се с тази пияна учителка е лакмус за отношени-ето на обществото към учителството ни изобщо: тя е била пияна, вярно, това е несъвместимо с учителската работа, но тя, позволете да изтъкна, е човек, да, пияните също са човешки същества, и към тях, дори и да са учители, би следвало да имаме едно хуманно, щадящо отношение; дори и да е пиян някой, дори и сам да се излага, трябва да направим всичко, за да съхраним дос-тойнството му, а ето, в това отношение администрацията на училището (да не говорим за нейните ученици!) не е направи-ла нищичко, а са могли да направят много, за сметка на това са направили всичко онова, че да я дискредитират максимално, да я унищожат тотално: това, позволете ми да отбележа, е безчовечно! То издава жес-токост, показва, че никой от тия, дето съдят с високо вдигнат показалец “учителството, което в лицето на тази пияна учителка е сякаш дегенерирало до невъзможна сте-пен!”, не е на длъжната нравствена висота, че да оцени, че един учител, пък макар и пиян, който обаче освен че е човек, също така е и родител (майка!), заслужава една подобаващо, човечно, щадящо достойнст-вото му отношение.

Апелирам върху този момент, под-чертавам го дебело, понеже той е симпто-матичен за ширещата се безчовечност в нашето общество, за това, че масово ни липсва човечен подход към различните, своеобразни индивидуалности, с които ни сблъсква животът, и ето, тази директорка на училище, е била в ситуация на изпитание, която тя не е издържала; нали са с прехва-лени “педагогически умения”, защо тогава никой не благоволи (имам предвид и коле-гите на тази пияна учителка) да покаже своето майсторство в общуването и да намери длъжния подход към пияната учи-телка, та да решат проблема по един нор-мален, човечен начин, без да им се налага да викат полиция (!), което именно и издава и подчертава безсилието им, пък и, смея да кажа, безчовечността им към своята колеж-ка.

Оказва се в крайна сметка, че тол-кова осъжданата пияна учителка, на която сега всички се упражняват да изразяват нравственото си възмущение, е една жерт-ва на безчовечното ни общество: а, позво-лете да запитам, някой от разгорещилите се съдници пита ли се как тази жена и самотна

майка на три деца тепърва ще живее, как ще изхранва децата си, как децата й ще понесат срама и унижението на своята майка, т.е. нима не чувствате, че тази учи-телка, заради един, вярно, крайно неприя-тен инцидент (да, напила се е, дошла е пияна на работа, по пита ли се някой за психологическите причини да се случи то-ва?!), фактически и на дело вече е унищо-жена като личност, ала никой не мисли за това, което за сетен път показва и демонст-рира безчовечността, от която е пропито обществото ни. И която, уви – ето това именно е кошмарното! – никой не съзнава като такава, никой не я и признава, а всички се упражняват да съдят тази нещастна жена, сякаш са нещо като нравствени чака-ли, които без капчица смущение продължа-ват да кълват сърцето й, да поглъщат сякаш с наслада месата й. Ето това е истински страшното според мен!

Да, случаят е показателен за обез-човечеността на обществото ни. Аз в мо-мента нямам много време да разсъждавам малко по-обстойно върху случая, понеже бързам за работа, но в скоро време ще се върна към него. Искам да разкажа за други случаи, пак свързани с нелеката участ на учителите ни, които показват безчовечност към отношението към тях и към техни пред-ставители, включително и от страна на други учители. Имам много наблюдения в тази посока и имам какво да кажа, което случката с пияната учителка ми дава повод да споделя. Понеже съм учител, съм твърде чувствителен, дори съм пристрастен към тази тема, а и гледната ми точка е, така да се каже, “изотвътре”, щото когато човек се намира отвън, е много лесно да съди, но съвсем другояче изглеждат нещата ако е вътре в тях.

А сега-засега съм принуден да за-мълча, понеже наистина бързам за работа. Хубав ден желая на всички! Нека да си позволим лукса да бъдем малко по-човечни, нека да сме повече грижливи към собстве-ната си човечност – никой няма вечна ин-дулгенция за нея… и в тази връзка си поз-волявам да заявя: протестирам срещу увол-нението на тази учителка! Смятам, че тази жена – която е майка-героиня на три деца, живяла един толкова тежък живот, че зас-лужава нашия поклон! – трябва да бъде върната на работа независимо от случилото се.

На нея трябва да й се извини ди-ректорката, която си позволи да я дискреди-тира по такъв безчовечен начин, а пък уче-ниците на тази учителка не трябва да се възмущават от нея, а трябва да опитат да я разберат! Ако алкохолизмът е болест, ако тази учителка е алкохоличка, то означава ли, че някой може да загуби работата си заради това, че е… болен?! И други въпроси мога да задам, но спирам дотук, че вече закъснявам и после и мен ще ме наказват…

5

ФИЛОСОФЪТ СЬОРЕН КИРКЕГОР ТВЪР-ДИ, ЧЕ МЕЖДУ ДЪЩЕРЯ-ПРОСТИТУТКА И СИН-ЖУРНАЛИСТ ИЗБИРА ПЪРВОТО, А ВИЕ КАКВО ИЗБИРАТЕ?

декември 11, 2012

Преди няколко дни в публикация под заглавие Що е лайнарска “журналис-тика”? представихме отвратителна статия в една интернетна медия, в която се просла-вяше Б.Борисов и неговото управление; само заглавието й говори превъзходно за морала на автора й: Защо ГЕРБ си заслу-жи втория мандат, а подзаглавието е още по-гнусно: Родоотстъпничество е Бойко Борисов да не бъде подкрепен на изборите догодина. Днес пък попадам (по препоръка на фен на гореупомената медия) на нова публикация в същата тази медия, в която се обяснява, че предишната им гнусна пуб-ликация била… “експеримент” с читателите, те само искали да видят как подобна публи-кация щяла да бъде приета от тях! Вий вервате ли, вий как мислите, тук, в туй оченце, корабче плува ли?! Аз не вервам, че било експеримент, затуй написах съответ-ния коментар в тази дух, ето го:

Никакъв експеримент не е тази публикация, а пък “оправдателната статия” е опит да си измият малко от малко лицето, да избегнат срама – чрез лъжа, естествено, как иначе да го избегнат! Дето се казва: осраха се, а сега искат да си измият задни-ка, е, не стават така тия работи. Големи експериментатори били тия бе, няма що! Разбираме все пак от журналистика и от писане; има си начин да се напише текст, съдържащ хипертрофирани похвали, и това да се разпознае от читателя; съвсем друго е внушението на обсъжданата публикация. Тъй че лъжливата статия, която ми препо-ръчвате, не може да ме убеди мен специал-но, че всичко е било предварително замис-лен експеримент: чак такъв наивник и мало-умник, че да повярвам, не съм.

И други хора мислят така; ето още един коментар, някой си Найденов (нерегис-триран) написа:

На този сайт е истината!!!! На ма-ча в Стара Загора преди 10 дена Веско – автора на статията и футболен съдия… добре си поговори с Бойко… и след 10 дена случайно написа статията – възхвала. Само че прекали с похвалите в стремежа си да

надмине другите медии по слагане на Бори-сов – по-умерено трябваше да е – и взе да пее за “СОЦИАЛЕН ЕКСПЕРИМЕНТ”. Верно такъв е, и експеримента проверява колко тъп е българския народ. Така че г-н Мишев по-умерено с одите за Борисов, вземете пример от БТВ, НОВА тв и другите медии.

А друг, по-паметлив читател, пише ето това:

А, така ли? Социален експери-мент? Ама само тази статия? А статията на същият за горката съдийка Марковска и издевателите от медиите които я мъчат? Или тя също беше социален експеримент, ама забравихте да го споменете? Да изро-вим ли линкове с всички гъзолизски статии? Или може би се превърна в социален експе-римент в момента, в който усетихте, че станахте толкова смешни, че взеха да ви дават за пример за гъзолизци? Когато се усетихте, че толкова сте се навели, че вече и устата ви сочи към някои органи на власт-та?

Трети пък пише ето това: Не си падам по Любен Дилов, но в

случая ще цитирам сказката му за разлика-та между инсталация и пърформънс. При инсталацията първо се изсираш пред блока и после звъниш на хората да им покажеш творението си, а при пърформанса първо звъниш. Това е концептуалната разлика между инсталационния минет на Мишев и настоящия пърформънс… Рекламна пауза: Отворете сетивата си с новата ароматна тоалетна хартия Милде…

ЖИВОТ БЕЗ БОГ Е РАВНО НА ГИБЕЛ...

11 декември 2012, вторник

Все още се получават отзиви и ко-ментари по "дискусията", която публикувах в няколко части и която смятам да издам като специално приложение на в-к ГРАЖДАНИ-НЪ (което подготвям тия дни). Ето сега един коментар, който намирам тази вечер под последната част на гореупоменатата "дис-кусия", публикувана под заглавие Как ня-колко бдителни граждани окончателно развенчаха и осъдиха "злобния народен враг Грънчаров":

Гадни и заядливи псета! Не ви ли е поне малко срам бе? Поквара такава! Не спирате да "трала-ла бръщолевите". Не се

правете на много умни. Не ви отива. А в това да се правите на умни – няма никакъв ум. Видно е, че се опитвате да повлияете на г-н Грънчаров, но очевидно без резултат.

Мога да ви кажа само, че г-н Грън-чаров ми е повлиял положително с много неща (само чрез интернет), за което страш-но съм му благодарен! Той е един прекра-сен учител и човек! Няма какво повече да ви пиша... само е губене на време и спам.

А що се отнася за това, че няма право да нарича учителят ученика "малоум-ник", то това е прекалено префърцунено. Просто младите живеят както им е угодно без да разбират същността на нещата. Парадигмата. Собствената си самодоста-тъчност. Твърде наивни са в това, което си мислят, че правят. Те, младите, живеят без Бога. А животът без БОГ е равно на гибел. Цялата пустош, цялата бездуховност и буквален САТАНИЗЪМ е налице и влачи. Съсипва и деградира съзнанието на млади-те хора у нас и по света.

По тази мисъл исках да кажа, че не е въпроса в "правотата" на г-н Грънчаров дали може да каже това. Въобще не се състои в това "колко", или "как", или по какъв начин би засегнал някого. Въпросът е, че младите днес използват това, че имат някакви закони и права пред тях, които, разбира се, се оказва, че често пъти си знаят правата, но законите не познават. Прекалено евтино се продават. А и ония покварени люде където създадоха тая ма-сонска система за обучение и права на учениците. Те са най-големите гадове. Ученикът трябва да знае кой е. Трябва първо да има уважението на учителят и да знае кой е. Като какъв е пред него и следо-вателно по какъв начин трябва да се държи с него, за да има очакваното мнение за него. Твърде жабка и покварна картинка се очер-тава на всякъде.

Искам само да ви споделя, че, мо-ят учител по философия и психология е наричал не само "малоумен" и какво ли още не... но ех... толкова ми е смешно... и учени-ците не са се обиждали да пишат, че са обидени от това или някои да взима да ги защитава. Няма да ви кажа къде уча. Мома само да ви кажа, че съм пълен отличник. И един път в часът ми по психология, който учител е същият, който е и по философия, ме нарече, че съм "душевно болен", пред целият клас. При което, РАЗБИРА СЕ, аз не взех за го съдя или да пиша против него, а взех за се замисля. И накрая на часа се оказа, че съм си изкарал 6-цата и не само! Ами попитах го, защо ме нарекохте така, господине? Макар, че за мен той е един от най-печените учители в даскало и несъмне-но моят любим учител. Той ми каза:

- Боби, виж, щот и аз и ти сме грешни. Страдаме и грешиме. Щот имаме грехове. Всички сме душевно болни. Ами?? Разбира се! Това е така! Но колко хора от

6

нас биха го разбрали? Жалко е въобще да се коментира...

А за г-н Грънчаров: ЕВАЛА, ЕВА-ЛА, ЕВАЛА за това, което прави! Бих искал той да ми беше учител... Написа: БОРИС МИТОВ

ДА КАЖЕМ ТВЪРДО "НЕ!" НА ТОТАЛИ-ТАРИЗМА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВА-НИЕ!

10 декември 2012, понеделник

Становище на Национална мрежа на родителите относно проекта за Закон за предучилищното и училищното образо-вание

Представеният проектозакон за образованието не е предшестван от анализ на причините и не предлага ефективно решение на двата основни проблема на образователната система в България:

Влошаващото се ниво на акаде-мичните резултати в държавните образова-телни институции, както и нарастващият брой на асоциалните прояви в тях. Недоста-тъчно развитие в образователния сектор, съчетано с липсата на свободни, конкури-ращи се и общодостъпни форми на образо-вание.

Проектозаконът търпи генерална критика в следните области: 1.Структурата на образователната систе-ма е тоталитарна

Повече от 20 години след демок-ратичните промени образователната систе-ма остава централизирана, пирамидална, тоталитарна структура. Въпреки че прокла-мира принципите на децентрализацията и автономността, новият проектозакон дава власт на министъра да упражнява контрол върху всички органи в системата на образо-ванието (чл. 251 (2)).

Той ще бъде „орган по назначава-не на държавните служители в регионални-те управления на образованието” (чл. 255 (2)); ще одобрява учебниците (чл. 159), учебните програми за всеки клас и общооб-разователен предмет (чл. 76 (1)) държавни-те образователни стандарти (чл. 22); ще упражнява контрол не само на изхода на

образованието под формата на зададен образователен минимум, но и върху проце-сите, методите и програмите в образовани-ето. Той лично ще дава или отказва регист-рация на частните училища и градини (чл. 331(1)). Автономията на образователните институции според този закон се изразява в това да изпълняват по места наредбите на министерството. (Чл 28). 2.Частната образователна инициатива е под тотален държавен контрол

Новите държавни образователни стандарти (ДОС), на които ще бъде подчи-нена процедурата за регистрация на частни училища, не са представени заедно с текста на проектозакона. Те ще бъдат разписани по административен път, без участието на законодателя – с други думи, те ще са плод на усмотрението на изпълнителната власт в лицето на министъра (чл. 22). Според зако-на ДОС ще включват абсолютно всички аспекти на образователния процес – така че няма място за свободното развитие на образованието, иначе гарантирано от чл. 23 на Конституцията. Процедурата за регист-рация е тежка – кандидатстването изисква огромно вложение, а резултатът зависи от все още неизяснени критерии и, в крайна сметка, от личните предпочитания на ми-нистъра.

Частната образователна инициа-тива ще е на милостта на модата в областта на образователните идеологии при всеки следващ министър. Като принципно поло-жителна промяна в тази област следва да се отчете предложението държавното фи-нансиране за образование да следва дете-то, което е стъпка към общодостъпността на алтернативни на държавната форми на образование. В същото време обаче част-ните училища ще са субсидирани, без да имат нужната автономия, а родителите няма да имат правомощия в образовател-ния процес. По този начин само ще се уве-личи монопола на държавата в образовани-ето, като и частните училища ще станат пряко зависими от министерството, чрез парите. 3.Родителите са изключени от образова-телния процес

Проектът за Закон за предучилищ-ното и училищното образование е в директ-но противоречие с Конституцията, според която отглеждането и възпитанието на децата е отговорност на техните родители (чл. 47), както и с редица международни конвенции, по които България е страна. Според чл. 14 (3) от Европейската харта за правата на човека, Протокол 1, чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, чл. 26 (3) от Всеобщата декларация за правата на човека и чл.18 (4) от Между-народния пакт за политическите и гражданс-

ки права държавата е длъжна да зачита свободата и правото на родителите да осигуряват и да избират вида възпитание и образование за своите деца според своите философски, религиозни и педагогически убеждения. Проектозаконът обаче офици-ално изключва родителите от кръга на ли-цата, участващи в образователния процес (чл. 2 (2)).

Нещо повече, за пръв път в исто-рията и напълно безпрецедентно се поста-новяват тежки административни санкции за родителите за това, че отглеждат, възпита-ват и обучават децата си след тригодишна възраст (чл. 344 (1)). Така проектозаконът дава на изпълнителната власт, в лицето на министъра на образованието, функция на монополен източник не само на образова-ние, а дори на обществено отглеждане и възпитание за децата в България. Общест-веният съвет с родителско участие, регла-ментиран в проектозакона със заявената цел родителите да имат глас в училище, не може да прикрие или компенсира факта, че родителите не могат да участват в образо-вателния процес с необходимите за това правомощия; че правото на образователна инициатива на родителите извън държавна-та образователна система не е зачетено; че правото им на сдружаване с цел да осигу-ряват отглеждане, възпитание и образова-ние на децата си е фактически отнето в полза на държавния монопол в образовани-ето. 4.Лишаване на децата от инициатива и избор

Макар да претендира, че „поставя индивидуалния подход и ученика в центъ-ра”, проектозаконът разглежда знанието като унифицирана стока, която се произ-вежда на конвейер. Във века на информа-цията образователната администрация продължава да слага знак за равенство между знания и присъствие в час и клас, където се преподава урок. Въпреки че в проектозакона фигурират различни форми на обучение (единствено в рамките на дър-жавно одобрената система, чл. 105), детето не може да избира измежду тях по своя воля; то трябва да се квалифицира за това. Правото на избор е фиктивно, защото избо-рът е предварително ограничен и не може да бъде упражнен свободно. 5.Принудителна институционализация на малки деца

Абсолютно безпрецедентно за све-та и България е задължителното посещава-не на институция за обществено отглеждане и възпитание на деца от годината, в която навършват 4-годишна възраст (чл 8. (1)). Не съществува страна, където всички деца да започват формалното си образование по един и същи начин на една и съща възраст;

7

в малкото страни, в които държавното обра-зование започва от по-ранна възраст (5 год), то не е задължително – там съществу-ват и концептуално алтернативни свободни училища и неучилищни форми на образова-ние, между които родителите могат да из-бират съобразно индивидуалното развитие и потребности на детето си.

—

Национална мрежа на родителите изразява тревогата си, че образованието в България ще продължи да играе ролята на инструмент за запазване на статуквото, а българските деца ще продължат да страдат от нечовешката, потъпкваща достойнството им образователна система, която напомня по-скоро репресивен апарат, отколкото институция, спомагаща за развитието им като свободни, ерудирани личности. Една истинска реформа означава на първо място осъзнаване и приемане на факта, че минис-терството, отговарящо за образованието, има капацитет да бъде източник и доставчик на образование точно толкова, колкото Министерството на културата има капацитет да създава култура. То може да бъде коор-динатор и гарант за общодостъпност на образованието, но не и диригент на инициа-тивата или двигател на развитието в него.

София, 10.12.2012

ТЕЖКО, БРАТЕ, СЕ ЖИВЕЕ, МЕЖДУ ПРОСТАЦИ НЕРАЗБРАНИ...

Тежко, брате, се живее, Между глупци неразбрани, Душата ми в огън тлее, Сърцето ми в люти рани. Отечество мило любя, Неговият завет пазя, Не, себе си, брате, губя, Тия глупци като мразя. Христо Ботев

АНОНС НА ЛЕКЦИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ НА ИСТОРИЯТА НА РУСИЯ, ИЗНЕСЕНА ОТ Г-ЖА ВАЛЕРИЯ НОВОДВОРСКАЯ

Третья лекция из цикла «Филосо-фия истории России» расскажет о том, как из крошечного городка, который занимал

одну треть теперешней территории Кремля, Москва превратилась в столицу нового государства, и почему это стало самым большим несчастьем для Руси.

«Когда Тверь призовет, Новгород не пойдет воевать. Не пойдет против Москвы, не пой-дет против Орды. Новгород даст уничтожить Тверь - второй центр собирания Руси. Если бы Твери было суждено объединить Русь, если бы это была не Москва, судьба Руси была бы совершенно иная».

КАК НЯКОЛКО БДИТЕЛНИ ГРАЖДАНИ ОКОНЧАТЕЛНО РАЗВЕНЧАХА И ОСЪДИ-ХА "ЗЛОБНИЯ НАРОДЕН ВРАГ ГРЪНЧА-РОВ"

09 декември 2012, неделя

Ето най-сетне стигнахме и до за-

вършващата, последната публикация от твърде дълго продължилата т.н. "дискусия" между мен и "изключително силно възмуте-ни граждани", представящи се за бивши мои ученици, които недоволстваха доста време комай от всичко, свързано с моята разност-ранна дейност – и като автор, и като препо-давател по философия, и като ангажиран гражданин. Както вече писах, възнамерявам тия на места съвсем извратени "дискусии" в стил "Народен съд над злостния народен враг Ангел Грънчаров" да ги събера на едно място и да ги издам като приложение на в-к ГРАЖДАНИНЪ, та да се ползват за целите на нравственото и гражданското образова-ние на младите. А ето сега коментарите около публикацията Убийствен компромат, показващ как злодеят Грънчаров тормо-зи учениците да мислят и да обичат Бъл-гария: Анонимен каза: Поткрепям!!! Ангел Грън-чаров – лидер на мислещите хора в тая

страна! Дано станете министър председа-тел или поне президент г-н Грънчаров, че вече от тия боклуци до гуша ми дойде! Трябва ни някой честен и умен човек като вас!!! А на всички, които говорят лошо за вас мога да им кажа, че само завиждат на инте-лекта ви!!!! (ОЩЕ >>> в блога)

ОТНОВО ЗА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ЯСНОТО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СЪЩИНАТА НА ДЯС-НОТО И НА ЛЯВОТО В ПОЛИТИКАТА

09 декември 2012, неделя

На страницата на г-н Кирил Кири-лов във Фейсбук чета интересен коментар, по който е започнала дискусия, в който рекох да се намеся; ето най-важното от дискусията наред с въпросния коментар:

Вчера Ivan Kostov е казал следно-то: "Дясното поставя акцент върху ценност-та на собствеността и сигурността. Лявото поставя акцент върху солидарността и справедливостта". Това изказване не ми дава основание да вярвам, че Иван Костов напълно разбира разликите между дясното и лявото политическо мислене.

Дясното винаги е защитавало час-тната собственост, предприемчивостта, личната и икономическата свобода (частна-та собственост не може да съществува ако човек не е свободен). Дясното вярва в сила-та на правото основано на морални ценнос-ти. Лявото разчита на насилствената, при-нудителна солидарност и колективизация за сметка на личната и икономическата свобо-да.

Дясното се стреми към равенство на възможностите, лявото към равенство на доходите. Десните никога не са отричали солидарността, но вярват, че тя може да бъде ефективна само когато е напълно доброволна. Насилствената, принудителна солидарност е контрапродуктивна. Дясното вярва в силата на правото и следователно, подчинява политическите си категории на моралните правила. Лявото вярва в правото на силата и следователно, подчинява свои-те морални възгледи на политическите си инстинкти. Нека поясним: “сила на правото” не означава “сила на закона”.

Съществуват някои естествени и неотменими човешки права, докато закони-те са човешко творение. Ако са съобразени с тези права, те се вписват в моралните

8

граници на нашето поведение. Вярата, че закона може да бъде всякакъв и всичко може да се регулира със закон е чисто левичарско убеждение. Това е правото на силата. Bulgaria Sega: Когато "дясното" и "лявото" са купени от едрия банков и корпоративен капитал, горните идеологии се обезсмислят, защото в този случай се защитават интере-сите на 1% от населението... Georgi Stankov: Анализът на г-н Кирилов е далеч по-точен от този на Костов. Послед-ният, бидейки разкрачен между десните си слова е подмолното съдружие с левите милионери е казал някакви безсмислици. Минко Танев: Това беше само една репли-ка, в случая извадена от контекста на целия разговор, а и той изрично отбеляза, че подобно определение и разграничение е изключително условно и общо. Не мисля, че изводи, базирани точно на тази реплика ще са точни. Кирил Кирилов: Едрия банков и корпора-тивен капитал съществуват само заради нарушената конкуренция в следствие на държавните свръхрегулации и на лобизма. Rumen Staykow: Тези ваши "анализи" за безсмислени. Костов каза че дясното и лявото имат различен код и това е доста-тъчно. Ангел Грънчаров: Колкото по-кратки де-финиции за ляво и дясно се опитваме да правим, толкова те са по-рисковани. Това се е случило с определението на Костов. Признавам, че е неудачно, което съвсем не значи, че Костов не знае що е дясно и що е ляво. При това наистина когато едни такива думи се откъснат от контекста на цялото, тогава може да звучат съвсем иначе. Иначе написаното от г-н Кирилов е съвсем вярно, което обаче не значи, че г-н Кирилов е по-автентично десен човек от г-н Костов :-) Dobri Bozhilov: Костов днес е много по-десен, отколкото беше преди. Не знам дали си е променил мнението за плоския данък, което парадоксално за мен, беше против този данък. Но Костов все пак доста е одес-нял. Освен това въпросът с Костов днес е друг. Той все пак е доста умен човек и знае що върши. Това е реалният избор днес, в условия на ограничени възможности. Без Костов ще остане властта на глупостта. Ангел Грънчаров: Същевременно забе-лязвам, че боковисти като г-н Георги Стан-ков явно имат бойна задача да хулят Костов където сварят, където седнат и където станат; което и показва къде ги стиска чепи-ка... Костов е кошмарът на комунисто-ченгесарската ни олигархия, която в лицето

на ГЕРБ и БСП си има двете еднакво ус-лужливи политически слугини... Кирил Кирилов: Силно се надявам това да е просто една не напълно обмислена реп-лика. В края на краищата всичко ще стане напълно ясно когато ДСБ публикуват пре-дизборната си програма за управление. Elena Spasova: Кирилов Чърчил е казал че: "Вроденият порок на капитализма (дясното) е неравномерното разпределение на блага-та, а вроденото достойнство на социализма (лявото) е равномерното разпределение на нищетата." Едва ли с това може да се из-черпи дефиницията, но е много точна сен-тенция. Подобна направи и Костов вчера и аз не виждам защо трябва да се разводня-ва. Ангел Грънчаров: ДСБ и сега има чудесна програма, която може да се изчете на сайта им. Аз ги подкрепям точно затова: защото програмата им е дясна, свястна и не пишат празни лъжливи фрази, както това правят другите партии, особено маскарите и дала-вераджиите от ГЕРБ... Georgi Stankov: При анализа за Костов, какво всъщност е той, ВИНАГИ трябва да се изхожда от СУБЕКТИТЕ при приватизация-та, които той избра. Това е с десетилетно негативно влияние върху развитието на България. Огледайте се КОИ са ТЕ, мисле-те, анализирайте и тогава говорете. Думите отлитат, стореното тежи като воденичен камък. Ангел Грънчаров: Хайде, г-н Станков пак пусна грамофонната плоча, направена в лабораториите на КГБ-ДС, доказвайки все-известната теза, че боковистите са си най-обикновени тъпи милиционери... Georgi Stankov: Грънчаров, на един фило-соф не отива такъв селски език... Венко Венков: Г-н Кирил Кирилов като че ли не е обърнал достатъчно внимание на влиянието, което оказва повтарящото се на два пъти словосъчетание "поставя акцент" върху смисъла на краткия цитат от Костов. Ангел Грънчаров: Комуно-мутрите явно никога няма да простят на Костов това, че не допусна да окрадат и това, което още не бяха окрали. Този е корена на невероятната ненавист на милиционеро-ченгетата от ГЕРБ и на техните крадливи близнаци, комунистите от БСП, към Костов, костовиз-ма и към СДС. Georgi Stankov: Дори за един философ трябва да бъде лесна задачка да анализира фактологията – крадците на банки необез-покоявани станаха приватизатори, мутрите станаха хотелиери, червените олигарси

изникнаха като индустриалци, топ западните инвеститури – АУТ, рашите – вътре и оф-шорки, офшорки.... Ангел Грънчаров: Г-н Станков, следвайки почина на медийните ченгета, се мъчи да пришие на Костов всичко онова, което нап-равиха мутро-комунистите за всички тия години преди и след управлението на пре-миера-реформатор; т.е. следва добре из-вестната максима на крадльовците: "Краде-цът вика: дръжте крадеца!" Georgi Stankov: Грънчаров, далеч не всич-ко е дело на Костов. Големите игри започ-наха от МАСОВАТА приватизация при Ви-денов. Но ГОЛЕМИЯТ гаф на Костов е, че той възнагради крадците и мафиотите, оставяйки ги да си изперат придобитото. Нещо повече, доразви започналото преми-наване на индустриалните, земеделски и банкови активи в ръцете на позитанската олигархия. Сега, където и да погледнеш - 90% е в техни ръце. Ангел Грънчаров: Това са глупости, драги г-н Станков. Не сте си научил урока и изди-шате отвсякъде. Трябва работодателите да Ви удържат от заплатата заради гафовете, които напоследък правите. Постигате обра-тен на очаквания ефект. Кажете сега обаче нещо важно, което вълнува всички: какви пари Ви плаща ГЕРБ за да дежурите тука и да пропагандирате ченгесарските теории?! Rumen Staykow: Как какви! За толкова ниско квалифициран плювач, естествено – минималната заплата. Georgi Stankov: :):):) Грънчаров, приеми, че е еквивалентно на това, което Костов плаща на теб. Ангел Грънчаров: Много смешно :-) Боко наскоро празнува и черпи, че има вече 1 милиард еврА лично състояние; явно плаща значително повече на глашатаите си, пове-че, отколкото можем да си представим. Ний пък, философите, имаме една-единствена награда за всичко, което правим, драги г-н боковист, и тя е: да не прегрешаваме спря-мо ИСТИНАТА – и да не допущаме лъж-льовците да се развихрят както Вие прави-те...

КАК ДА ПОМОГНЕМ НА МЛАДИТЕ ДА СТАНАТ ПО-ДОБРИ?

09 декември 2012, неделя

Налага се да продължа разсъжде-

нията си по подетата тема, която формули-рах така: За ефективното нравствено въздействие върху душите на младите или, другояче казано, темата за това как би следвало да наставляваме младите, да им

9

проповядваме някакви нравствени доброде-тели, обаче така, че нашите думи да има ефект; а също и проблема за това от какви грешки трябва да се предпазваме, грешки, които отрязват пътищата ни за проникване в душите и сърцата на младите; необходимо е да изнасяме своите "нравствени пропове-ди" така, че младите да се трогнат и замис-лят, да се развълнуват, да се настроят за подобни разговори, следва да придобием някак умението да докосваме някакви най-фини струни в душите и сърцата им, без което нашите проповеди ще си останат все така досадни, неефективни, бих казал даже тъпи.

Аз имам цяла една книга по тия въпроси, която се използва и като помагало в обучението по етика в гимназиите; нейно-то заглавие е ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВО-ТО, а подзаглавието й е Изкуството да се живее (прочее, кое именно е заглавието и кое – подзаглавието е спорно, щото с пълно право и двете стават за равностойни загла-вия). Вече повече от 10 години изминаха от отпечатването на тази книга, а и преди това аз години наред съм работил по нея, нищо че тя е била само в ръкопис, който съм допълвал много време. В тази моя книга съм приложил един подход, който според мен е значително по-ефективен в сравнение с така разпространената и съвсем неефек-тивна стандартна, обичайна нравствена проповед, която възпитателите, които не са положили достатъчно усилия да вникнат в същината на проблема, си позволяват без замисляне да практикуват. Тук ми се ще да представя чистата форма на този нов и по-различен подход, като с поставянето на самия проблем се надявам да се провокира една дискусия, в която вече да се изявят всички по-значими и при това по-конкретни моменти на проблема.

Има няколко опорни точки на моя подход, които искам да изявя в длъжната последователност и във взаимната им връз-ка. Ще опитам да го направя аналитично ето в този ред: 1.) Младият човек, когото назидават, или комуто обясняват какво е лошо и какво е добро, другояче казано, на когото проповяд-ват някакви нравствени ценности, в никакъв случай не трябва да бъде превръщан в обект на тия въздействия, напротив, той

трябва да бъде признат за активен и дори за равностоен субект.

Това означава, че възпитателят трябва да го възприема като партньор в търсенето на някакви значими истини, а не да му дава тия истини в готов и неподлежащ на обсъждане вид. Ако младият човек бъде изначално елиминиран от участие в търсе-нето на истината, това означава, че натра-пените му отвън истини никога няма да станат негови; толкова е просто това, нима още някой не го съзнава?! Възпитателят, игнориращ участието на възпитавания, се опитва да му натрапва някакви свои убеж-дения, младият човек го слуша с недоволно навъсени вежди и вътрешно се бунтува от унижението, на което го подлагат – така не бива да се проповядва, щото всичко е пос-тавено на изцяло погрешна основа. И ефек-тът е нулев, нещо повече, негативен. За да проясня какво имам предвид, ще си позволя да дам един пример; вместо на критикува-ния младеж да кажете строго „Това не е така, ти постъпи лошо и пр.”, би могло всич-ко да бъде поставено на коренно различна основа ето по този толкова лек начин: „Ти как възприемаш постъпката си? Смяташ ли, че постъпи добре?”. Поставяйки нещата на тази различна основа, отправяйки покана за диалог, работите вече има надежда да потръгнат. Следователно сме длъжни да приемем и това изискване: 2.)Лошата назидателност се избягва, на нея й се подрязват корените още с изначалната настройка към равнопоставено участие и също така към диалогично отношение, при което в сътрудничество и то най-ефективно може да се търсят ония истини, които вече могат да имат значение за възпитавания.

Възпитаваният би следвало да бъ-де възприеман като личност – с това е казано всичко. Като суверенна, автономна, заслужаваща уважение личност, сиреч, за свободна личност – тук е алфата и омегата на ефективната нравствена проповед. Сво-бодната личност има правото на грешки, на оригиналност, на индивидуалност, на раз-личност. Никой няма право да й се меси и вместо нея да решава, камо ли пък да й натрапва това или онова, напротив, всичко трябва да става благодарение на началното уважение и признаване на нейния суверени-тет върху собствения живот, върху собстве-ните разбирания и убеждения. Следовател-но, ако отношенията бъдат поставени на тази основа, тогава именно вече нравстве-ните проповеди няма как да бъдат възприе-мани като скучни и досадни, щото ако някой дръзне да ги възприеме като такива, това означава, че самия себе си възприема за скучен: нали ти участваш активно в случва-щото се, то не ти харесва, не ти е приятно, ами сам направи нещо, та да стане инте-ресно и приятно! Лошата дидактичност и назидателност, крайно разсъдъчната и

затова толкова досадна обяснителност, която се шири необезпокоявана из нашите класни стаи и училища, има за свой корен деперсонализираността на цялостните отно-шения в сферата на образованието, в което сякаш не общуват суверенни човешки съ-щества, а някакви разсъдъчни, някакви разсъдливи зомбита. Това означава, че в този род стерилни и абстрактни отношения биват игнорирани всички ония душевни сили, които именно придават човечността в отношенията ни: емоциите, волевите им-пулси, целостта на личностността, творчес-кия полет на фантазията, суверенността на свободния, всичко избиращ и всичко сам решаващ Аз, кипежът на безсъзнателното, който при младите е така интензивен, нап-раво неудържим – как при това положение можем да очакваме, че младите ще се дър-жат като благовъзпитани старци?! Глупаво е да очакваме това, нали? 3.)Ако искаме личностното да излезе на преден план, то това означава, че върху основата на цялостната, ненакърнена ду-шевност на младия човек възпитателят трябва да постави пълната отговорност за поведението и жизнените му прояви; друго-яче казано, възпитателят в никакъв случай не трябва да допуска да се меси по груб, външен, назидателен начин в „светая све-тих” на личностното, в неговите свещени духовни опори, в сърдечността (интим-ността) на убежденията и вярванията му и пр.

По-просто казано, добрият нравст-вен проповедник никога не си позволява да каже: „Това е така, ти трябва да мислиш ето как, това и това е правилно, а това – не е!”. Така изобщо не се казва. Първо, ако искаш да кажеш нещо подобно, по-добре го кажи ето как: „Аз смятам, че това е така, на мен ми се струва, че ти би следвало сам да преосмислиш еди-какво си, според мен това е така, онова пък не е както следва да бъде, а ти как мислиш, ти как възприемаш неща-та?”. Тази, чини ми се, е идеалната схема на ефективното нравствено общуване и взаимодействие. Общувайки по този начин, добрият възпитател поставя върху крехките рамене на възпитавания цялата отговор-ност за собственото му поведение; оттук всичко следва да тръгне, ако всичко не бъде поставено на тази здрава основа, то си остава нестабилно и във всеки момент ще рухне. Даже когато някой млад човек сери-озно се е провинил, вместо упреци, вместо да му се „караме”, би следвало да бъдем изключително деликатни, опитвайки се да му отправяме забележки, защото тогава ние всъщност си позволяваме да „ровим” в една душевна рана; принципът е: винаги говори от свое име и то за своите си впечатления и оценки, които не натрапвай на никой друг! В такъв случай добрият възпитател би след-вало да каже: „На мен ми е болно, че така

10

ме разочарова, признавам си, не съм очак-вал от теб да сториш това нещо!”. Значи-телно по-въздействащо е по този начин да се поставят нещата, отколкото да го кориш, да го мъмриш с вдигнат показалец и с пяна на устата, както обикновено правят усърд-ните наши възпитатели, държащи да му обяснят колко е „лош”, „неправилно мислещ” и прочие. 4.)У нас, в нашата дидактика и педагогика сякаш съвсем не се обръща длъжното вни-мание на толкова фините взаимодействия между индивидуално-личностното и групо-во-общностното начало; приема се за бе-зусловно, че личността трябва да бъде подчинена на общността, на групата, жерт-вайки самата себе си; това е абсолютно погрешно убеждение, наследено от кому-низма: групата, общността е производна на личностите, които я съставят, а не обратно-то – толкова е близко това до ума!

Нуждаем се от същностно либе-

рализиране и демократизиране, сиреч очовечаване на отношенията в училищния живот, който едва на тази основа ще придо-бие характера на живот, а не на казармена, на тъпа бигбрадърска лудница, каквато, за жалост, допуснахме да стане родното ни училище в епохата на комунизма и след това на посткомунизма. Учениците у нас, младите хора са така „лоши”, непокорни, „щури”, „от нищо не интересуващи се”, „ви-роглави” и прочие – или по-скоро само неизбежно биват възприемани за такива в рамките на установилия се в условията на комунизъм стереотип и манталитет! – прос-то защото нашата базисната ни настройка, от позицията на която ги възприемаме, е толкова е извратена и неадекватна на реал-ностите на променилия се живот. Не млади-те хора трябва да работим да се променят според нашите анахронични представи за „добро” и „зло”, а, напротив, нашите предс-тави и оценки трябва да се синхронизират с реалностите и условията на изменилия се живот, в който сме поставени. Младите хора са каквито са, те други, впрочем, не могат и не бива да бъдат, тях животът ги е създал такива, едно поне обаче е сигурното: мла-дите винаги са съвременни, носят в себе си духа на променения живот, понеже те са този живот. Вярно, те търпят крайно вредни въздействия от страна на „масовата култу-ра”, в която са поставени, те са моделирани от безброй фактори и ефекти, безспорно, много корекции в техните представи и начин на живот трябва да бъдат направени, което означава да се води тежка, жестока битка за автентична личностност у всеки млад човек, но тази битка все пак трябва да я води той самият, подкрепян и насърчаван от своите възпитатели.

Този трябва да е и подходът: мла-дият човек да бъде подтикнат сам да тръгне по пътя на самостоятелното осмисляне и

преоценяване на ония масови догми, които е възприел безкритично – или които са му натрапени от страна на пошлата масова култура с нейните предразсъдъци и вярва-ния. Училището е мястото, където той тряб-ва да бъде подкрепен в тази своя съдбовна задача и борба за суверенна и свободна личностност. Училището и възпитателите му обаче нямат право да го корят по един външен, дидактичен начин, щото пред себе си имат живо човешко същество, а не „тухла в стената”, която трябва да бъде натикана в предварително готовия калъп – а след това поставена от някаква „загрижена ръка” на точното място в стената, където да стои за вечни времена, или поне докато човек е жив. Не, така не стават тия работи, всички в основите, в корена си трябва да бъде преосмислено.

Още много може и трябва да бъде казано, но с оглед текстът ми да не стане прекалено дълъг, ще спра засега дотук. Тия дни, живот и здраве да е, може и да про-дължа да пиша, понеже наистина имам още много да кажа. Проблемът обаче, надявам се, вече разбрахте това, е твърде важен. Младите у нас са оставени на самите себе си в една изцяло враждебна на тяхната личностна суверенност социокултурна дейс-твителност, която се мъчи да ги мачка както си иска, изцяло незачитайки суверенитета, сиреч, свободата и личността им. В една такава ситуация младите, предполагам, се чувстват отхвърлени, незачетени и дори озлобени, поне най-малкото с навъсени вежди наблюдаващи случващото се около тях, особено ексцесиите на неадекватните на мисията си възпитатели, именно горките учители, които пък, от своя страна, се чувс-тват изцяло безсилни нещо да променят, с нещо да повлияят на всекидневно влоша-ващото се положение. Държавата и образо-вателната институция робуват на изцяло неверна и вредна философия, унаследена от комунизма, и не могат да осъзнаят, че стратегията, която ни натрапват, е в корена си сгрешена, безполезна и крайно неефек-тивна.

Аз имам да изнасям един доклад по тия въпроси пред учители в моето учи-лище, но както разбрах тия дни, поради заболяването ми, когато бях в болнични наскоро, бил минал срока за изнасянето и обсъждането на този доклад. Сега пък идат предпразнични дни и на никой не се зани-мава с такива неща, ако изключим такива скучни хора като мен, на които винаги им се занимава с подобни важни проблеми. Зато-ва смятам да си изпълня задачата по свое-образен начин: обръщайки се чрез блога си към всички ония, които все пак имат извес-тен интерес към проблема, включително и въпросните колеги, с които съм готов всеки ден и в друга обстановка („на живо”) да обсъждам всички тия съвсем нелеки въпро-си. А също така смятам и да направя някол-ко „нравствени беседи”, записани на видео,

в които да демонстрирам как според мен би следвало да се общува по нравствените въпроси, каква на дело трябва да бъде ефективната нравствена проповед. Ще видим какво ще се получи, но съм длъжен да опитам.

На фона на това, което се прави в „големия медиен свят”, имам предвид раз-ните му там простотии като „политически дебати”, в които разни тъпи, скучни, смешни и пр., ала за сметка на това крайно нагли и арогантни Янета, Дмитриевичи и Боковци ни учат какво е добро и какво е зло, където разни нравствени недоразумения като Вуч-ков, Слави, разните му там Дилов-синчовци, Кеворкянчовци-Димитровци, Карбовчовци, Пантевци, Андрей Райчевци, Дъревици и прочие се представят едва ли не за нравст-вени стожери на нацията ни, където се опитват да ни правят хептен на малоумници и на наивници, моя милост добива известно усещане, че имам правото да кажа какво мисля и как аз виждам нещата, нищо че не съм „звезда”, нищо че добре знам, че никой няма и да обърне внимание на това, което казвам; но аз го правя не за това някой да ми обърне внимание, а само защото се чувствам длъжен да го сторя.

Намираме се в такава ужасна си-туация, в която всеки, кой с каквото може, е длъжен да работи, да прави нещо, щото възниква и ето този коварен момент: „Кой ще го направи ако не ти?! И кога ще бъде направено – ако не сега?!”…

ОТНОСНО КОМИНТЕРНОВСКИТЕ РАЗБИ-РАНИЯ ЗА “ФАШИЗМА” ИЛИ ПО-СКОРО ЗА НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗМА НА ПРА-ВОВЕРНИЯ МАРКСИСТ Ж.ЖЕЛЕВ

декември 9, 2012

По повод на нещо, което марксис-тът Жульо Жулев (Жельо Желев де, именно онова твърде вредно човече, изиграло крайно подла и грозна роля в най-новата ни история) е благоволил да каже, подкрепяйки изцяло коминтерновската “теория” за това, че фашизмът (сиреч: национал-социализ-мът, но Жульо също като комунистите не обича да използва тая дума и това съвсем не е случайно!) бил произлязъл “от крайно-десни идеи и идеология”, та по повод на това искам да заявя на тоя същия Жульо, че има много здраве от мен, но това изобщо не е така, т.е. национал-социализмът също е плод на крайно леви, родствени на кому-низмо-социализма идеи.

Та нали тоз същия Жульо сам зая-вява, че “фашизмът” (национал-социализ-мът) бил едноутробен близнак на комуниз-мо-социализма (плагиатствайки Чърчил), как е възможно тогава един еднояйчен (аз предпочитам да го определя така) близнак да е ляв, а пък другият – “крайно десен”?! Ето, прочее, текста, който коментирам с

11

горните думи, а ми се наложи да го комен-тирам, щото много хора се оставят да бъдат подвеждани от същата тая коминтерновска “теория”, която наш Жульо така усърдно натрапва на младите:

“Желю Желев представи пред студенти и преподаватели във Велико-търновския университет новото издание на прочутата си книга „Фашизмът”, която сега излиза под името „Тоталитарните близнаци”. То се появява 30 години след първата публикация. В изданието той разглежда генезисът на комунизма и фа-шизма.

„Новото издание започва с порт-рети на тоталитарните близнаци Хит-лер и Сталин. Те са едноутробни близнаци и тяхната майчина утроба е държавният капитализъм. Но не са еднояйчни, защото комунизмът тръгва от крайно леви идеи и идеология, а фашизмът обратно – от крайнодесни идеи и идеология”, обясни на студентите президентът.”

Моят съгражданин и добър познат г-н Чавдар Каменаров пък написа във Фейс-бук следния коментар по повод на горния мой отзив:

Ангеле, харесва ми коментара ти за Жельо, Жульо или Пульо без значение. Считам обаче, че има някои неточности, че фашизмът е възникнал от крайно дясно. Фашизмът си е ултралява идеология. Все едно да кажем “тази дясна лява ръка”. Тя или е лява или е дясна. Защо мисля така?

Ами просто една идеология колко-то отива по-наляво, толкова властта е по-централизирана като изземва функциите от обществото, от отделната личност и ги концентрира в ръцете на вожда – като пра-вата на личността при това стават нулеви. При дясната политика е точно обратно. Колкото една доктрина е по-надясно, толко-

ва по-голяма свобода на изява има отдел-ната личност, за сметка на държавата.

Неслучайно даже и комунистите призовават вече за по-малко държава в управлението на отделните сектори, ако щете фирми. Наистина не е случайно, за-щото в България всички капиталисти до един без изключение са комунисти. Темата е много голяма и не знам дали съм ясен в разсъжденията, но с риск да се повторя не може двете ръце да са леви или двете да са десни или както споменах по-горе “тази дясна лява ръка”…

Това пише г-н Каменаров. На което моя милост му каза следното:

Напълно си прав, г-н Каменаров, нямаме никакви различия в разбиранията по този въпрос, както и по много други! Жив и здрав да си!

ПАЗЕТЕ СЕ ПОВЕЧКО ОТ СТРЕЛИТЕ НА ХЛАПАКА КУПИДОН

ЗА ЕФЕКТИВНОТО НРАВСТВЕНО ВЪЗ-ДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ДУШИТЕ НА МЛАДИТЕ

08 декември 2012, събота

Искам днес да поставя един такъв

проблем: за ефективността на т.н. "нравст-вена проповед" по специално в училище, но и изобщо, сиреч, в цялостното нравствено възпитание на младите. Щото освен учите-ли да наставляват нравствено младите, това могат и трябва да го правят – и го правят все пак някак – и техните родители, пък дори и, да речем, приятелите, по-близките хора. Нормално е като видиш, че някой пропада в нравствено отношение, да се опиташ някак да подкрепиш духа му с "нравствена проповед". И ето, тогава въз-никва въпросът: коя нравствена проповед би имала подобаващия, очаквания ефект,

каква трябва да бъде проповедта, та все пак с нещичко да повлияе, и то в положителна насока? Какви грешки допускаме в това отношение, та става общо взето така, че нравствените ни проповеди са съвсем нее-фективни, а често ефектът им е бумерангов, т.е. постигаме точно обратното на очаквано-то. Ето по тия немаловажни, по моето виж-дане, въпроси, ми се ще да поразсъждавам в тази съботна утрин, когато сякаш съм малко по-свободен – или поне имам малко повече време.

Ще каже някой: защо употребяваш тоя израз "нравствена проповед"? Няма ли по-подходящ израз или термин? Примерно "наставление". Или нещо друго. Щото про-поведите са нещо, което го правят пропо-ведниците, сиреч, духовните лица, пастори-те, свещениците. Да, така е, проповеди би следвало да изнасят преди всичко хора, на които това им е работата, именно духовните лица. Всъщност, и философите са в някакъв смисъл духовни лица, щото философията е не по-малко духовна дейност от религията - и е сравнима и с изкуството по духовност. Затуй употребих термина "проповед", учи-телите пък, когато се захванат с "четене на морал" на своите възпитаници, пак, така или иначе, изнасят нещо като проповед, ала, за жалост трябва да признаем, в повечето случаи това го правят съвсем аматьорски, допускайки непростими грешки; а се иска едно такова твърде фино по същината си духовно въздействие, за да е що-годе ефек-тивно, да спазва някакви изисквания, които могат да се усвоят, да се научат. Аз дори съм забелязал, че у нас даже тия, на които това нещо, да изнасят нравствени пропове-ди, им е работата, именно свещениците, особено православните, не умеят в повече-то случаи да го правят както трябва, пропо-ведите им са скучни, прекалено дидактични, разсъдъчни, не могат да овладеят душата и сърцето, приказват общи приказки, банал-ности, изтъркани клишета и прочие, т.е. говорят не като умели, опитни проповедни-ци, а също говорят като аматьори. Явно и в нашите духовни училища, в нашите духовни

12

академии (теологичните факултети), обра-зованието е станало така позитивистично, че тия хора не усвояват и най-елементарни правила и умения за изнасяне на една ефективна, въздействаща, трогваща сърце-то духовна проповед или наставление. Рядкост е в наше време човек да срещне умел, добър нравствен проповедник, на мен ми се е случвало да чуя такива проповеди в някои от богослуженията на протестантски-те деноминации у нас, там се срещат по-често добри проповедници, но в православ-ната ни църква положението със смислена-та и ефективна проповед е направо плачев-но; стигнало се е дотам, че в нашата тради-ционна църква духовните лица се интересу-ват от всичко друго, но само не от своята специфична духовна дейност, сред която проповедта е нещо най-важно и основно, дори водещо; повечето от тях сякаш са по-скоро добри бизнесмени, мафиоти, печал-бари и прочие, но духовници и духовни наставници, за жалост, не са.

Щом като положението е такова даже и в сферата на ония дейци, където нравствената проповед, така да се каже, им е работата, представете си тогава какво е положението в една такава сфера като образованието, където се смята, според господстващия канон, че там не възпитани-ето и личностното изграждане трябва да е водещото, а водещото е в се пак "добиване-то на знания". Нашите учители (с нищожни изключения) са крайно неопитни, неумели нравствени наставници и проповедници, допускат непростими грешки, говорят така, че проповедите им не могат да трогнат сърцата на младите, да докоснат съответ-ните струни в тия сърца, в душите им и прочие. Говори се крайно дидактично, грубо наставнически, излагат се някакви банални, сухи, досадни "разсъдъчни аргументи", апелира се най-вече до разсъдъка, но не и до сърцето, не и до цялата душа. Поради което ефектът често пъти е нулев, да не кажа негативен; при такива проповеди изобщо е по-добре на младите нищо да не им се проповядва, щото като им проповяд-ваме по този начин, първо, се излагаме, а, на второ място, губим доверието им, губим възможността за по-нататъшни духовни въздействия върху техните души, съзнания, сърца. Това означава, че един вид подобни проповедници, тъй да се рече, вместо да станат майстори в тоя така фин занаят за ваятелство на човешките души, все едно сами си отрязват ръцете поради неумелото боравене с "техниката", т.е. стават същинс-ки инвалиди в това отношение, а какви ли "произведения" по-нататък можем да очак-ваме от старанията на подобни инвалиди без ръце?

Ситуацията е сложна и изисква внимателно осмисляне; забелязал съм обаче, че точно в тия случаи, в които се налага най-внимателно и старателно вник-ване и осмисляне, точно там ние проявява-

ме най-голямо, непростимо направо безха-берие; даже някои такива наши "проповед-ници" си живеят с фалшивото усещане, че са много добри в туй отношение, именно в своите проповеди, продължават да си бъл-ват баналностите, тъпизмите, идиотизмите, станали са за посмешище пред младите, ала не го усещат изобщо, или ако го усещат, винят за това "лошата, пропадналата, не интересуващата се от нищо младеж", а не виждат своята вина, своя дял във отговор-ността да се стигне до това положение. У нас се шири един ужасен нихилизъм спрямо духовното и нравственото в частност, без-духовността е в своята стихия и апогей, положението е направо трагично, а вижте как говорят даже нашите "най-видни лиде-ри", вижте как те нас, народа, ни "наставля-ват", вземете едни такива трагикомични примери като Боко, Гоце и прочие, вижте какво гнусно, отвратително е направо ниво-то пък на т.н. "политическа проповед", щото когато един партиен агитатор ни говори така мазно-мазно, опитвайки се да ни подкупи, той всъщност пак се мъчи да ни прави ня-каква проповед, вярно, политическа, но имаща и своите нравствени компоненти. И когато мошеник от класа, какъвто е Боко или Янето, примерно, почне да ни проповядва от "синия екран" предимствата на честност-та и на добродетелта, то кажете ми тогава, не се ли налага на нормалния човек да вземе да си счупи телевизора като запрати по него някоя чаша?! Само давам пример за това колко е важен проблемът, който се мъча тук да поставя, колко той е всеобхва-тен, понеже, знайно е, нравствен компонент има всяко едно нещо, което касае нашия живот, нашето съществуване и нашите отношения. Той касае нашата човечност, а ние трябва да сме човеци във всичко, което правим. Явно обаче сме се обезчовечили или твърдо сме поели курс към обезчовеча-ване, щом така правим, щом се държим по този начин, щом пренебрегваме толкова съдбовни за живота ни нища, предварител-но оценявайки ги за „интелигентско лиготе-не” на суетни индивиди като тоя досадник Грънчаров, дето и тая сутрин си позволява да ни нарушава летаргията, да смущава душевния ни покой.

Е, аз съм философ и това ми е ра-ботата: да смущавам, да дразня, да поста-вям неудобни въпроси. Ето, моята теза е тази: нашите учители в мнозинството си са крайно лоши, неумели, неопитни нравстве-ни проповедници и наставници. Също така тезата ми включва и този момент: нашите родители в мнозинството си, имам опасе-ния, също така са крайно лоши, неумели, неопитни нравствени проповедници и нас-тавници. Даже имам чувството, че родите-лите са още по-лоши, още по-неумели и още по-неопитни наставници и проповедни-ци от учителите. Даже дръзвам да обобщя: всички ние, абсолютно всички, сме крайно много подценили тоя момент в живота ни,

нравствения, психологическия, духовния, директно свързан с нашата човечност, който пък, както виждаме, е сърцевина на това, което наричаме „възпитание”, нравствено наставление, назидание или проповед. В резултат всички с удивление констатираме, че човешкият „матрьял” в отечеството ни е крайно лош, нали така констатираме всич-ки? Е, аз пък ви казвам една от причините този матрьял да е толкова лош и тя е: че сме много лоши нравствени наставници и проповедници, и то не само учителите сме толкова лоши нравствени наставници и проповедници, но и всички ние сме толкова лоши такива, понеже сме занемарили или подценили тая така фина и по същество духовна дейност, каквото е смислената, въздействащата, ефективната нравствена проповед. Хората се възпитават по един-единствен начин: чрез думи, чрез говорене, говорене и пак говорене. Чрез убеждаване, убеждаване и пак убеждаване. Няма друг начин нещо смислено да се постигне в тази сфера; словото е главното оръжие тука. А ние не владеем това оръжие. Никой не се вслушва в безпокойствата и съветите на тия, които владеят това оръжие, именно философите и донейде поетите. За разли-чията между философското и поетичното боравене с оръжието на словото си заслу-жава да се мисли отделно, ето, попадам на този проблем и дано някога намеря време да пиша и за него. У нас обаче най-лошото е това, че всеки си е втълпил, че е много добър в това отношение, именно боравене-то със словото, с думите. А то не е така. Това фалшиво самочувствие-самомнение е твърде коварно. И на това основание пра-вим много грешки и си оставаме в плен на илюзиите.

Ето това фалшиво самочувствие-самомнение трябва да се подкопае и разк-лати. А после да се опитаме да осмислим каква трябва да бъде наистина ефективна-та, смислената, въздействащата, пълноцен-ната нравствена проповед – или морално наставление. Аз тук само поставям пробле-ма. Не смятам, че имам разковничето, въп-реки че много мога да спомогна за решава-нето му. Имам още много какво да кажа и да напиша по този проблем. Все пак много години се занимавам точно с това: да уп-ражнявам едно духовно въздействие върху душите на младите, каквото е философско-то, което пък има за своя сърцевина тъкмо интересуващото ни нравствено въздейст-вие, наставлението и проповедта. Много съм търсил в тази посока, много неща съм правил, какво ли не съм опитвал за да над-могна безсилието си в ония така сложни нравствени ситуации, в които битието ми на български учител-философ ме е поставяло. Благодатна обаче е моята „професия”, щото ако не бях така пряко въвлечен в тия години в шемета на живия живот, какъвто е учи-лищния, ако бях спокойно предъвкващ някакви банални истини от "последна инс-

13

танция" академичен учен, то най-вероятно нищо особено и нямаше да постигна. Но мъдрият Бог си знае работата, прати ме там, където мога най-много да постигна, където е най-тежко, където изпитанието ми ще бъде най-сериозно: в училището. Много съм благодарен, че имах тая съдба, че ми беше спестена другата: да бъда самодово-лен, високомерен академичен учен, отдаден на „светлите мисли” на "истините от пос-ледна инстанция"; животът, в който бях потопен в тия години, ми даде много, прека-лено. Е, и много ми отне. Предимно загубих здравето си, щото съвсем не е лек тоя жи-вот, на моменти има характера на същински кошмар или ад, но въпреки всичко, като сложа чертата, аз много и придобих, за което съм благодарен, освен на Бог, и на младите, с които общувам всекидневно ето, вече цели 30 години. Имам чувството, че не аз тях толкова научих на нещо, въпреки че съм се старал, но по-скоро те мен научиха. За това именно съм им благодарен.

Както и да е. Трябва и в тая об-ласт, нравственото наставничество и про-поведта да не робуваме на стари догми и стереотипи, както, за жалост, продължаваме да правим. И тук се иска да сме модерни, съвременни, да се опитваме да се настроим според новия, съвременен, модерен дух на младите, с които имаме благодатния шанс да общуваме, да сме в контакт всеки ден. Младите са носители на едно ново, в корена си променено светоусещане или на един нов мироглед, на една нова, различна ду-шевност и дори специфична личностност. Ние, "възпитателите", нямаме правото да си бъдем все същите, длъжни сме да се про-меняме. Иначе самият живот ще ни изхвър-ли, ще ни направи непотребни. Трябва да намерим път към душите на младите, тряб-ва да съборим без съжаления стените меж-ду нас. Към това аз си позволявам да при-зова. Тук е разковничето. Трябва да поста-вим общуването си с тях върху съвършено нови начала. Иначе, по старому, вече съв-сем не върви. Излагаме се безкрайно ако продължаваме да си бъдем толкова неа-декватни спрямо изменилите се обстоятелс-тва на живота. Примерно, като си позволя-ваме лукса да проповядваме така, както това се е правило преди 50 или 100 години. А ние, простете, точно това правим. Което е крайно глупаво. Така не се правят нещата. Понеже нищо смислено не може да се пос-тигне.

Спирам дотук. Опитах се само да ви въведа в проблема, не и да го реша. Призовавам заедно да осмислим ситуация-та, в която се намираме. Носим огромна отговорност. Ние, учителите, възпитавайки така неумело своите ученици, всъщност възпитаваме утрешните неумели във възпи-танието на своите собствени деца родители – давате ли си сметка какви страшни пора-жения нанасяме ако си позволим да си вършим работата некачествено, дефектно,

сбъркано? Нашите днешни ученици ще бъдат не само утрешните родители на свои-те деца, те ще бъдат и утрешните ни управ-ници, ще бъдат цялостният човешки "мат-рьял", който ще движи живота в нашето свидно отечество. Ние затова нямаме право на грешки, отговорността ни е огромна, направо съдбовна. Никакво лекомислие нямаме право да проявяваме. Длъжни сме да станем на всяка цена умели, добри, опитни, ефективни нравствени наставници и проповедници на нашите ученици. Длъжни сме да ги подпомогнем в това най-голямо жизнено дело: да станат пълноценни и достойни личности, справящи се с предиз-викателствата на съвременния нелек и толкова динамичен живот. С правенето на ефективни проповеди ние всъщност „бърни-каме” в светая светих на душите им: там, където е съкровищницата на тяхната душа и сърце, там, където е техният дух, където са техните ценности, убеждения, вярвания. Там не може да се бърка току-така, там „механизмът” е по-фин от часовниковия даже. С неподходящи сечива и инструменти там не бива да се пипа и бърка - понеже вместо да се поправя, може да се руши, да се обърква, да се разваля. Давате ли сметка сега за какво изобщо става дума? Да се надяваме.

Аз тия дни, живот и здраве да е само, ще се постарая да започна реализа-цията на една своя отколешна идея: да започна да правя видеозаписи на мои нрав-ствени беседи, в които да се опитам на дело да покажа кои са принципите, които според мен трябва да се спазват, та една проповед да бъде съвсем качествена, добра, ефек-тивна, смислена. Предизвикателството за мен е голямо и точно затова с още по-голямо желание ще се хвърля в него. Само дано някакви житейски проблеми не съсипят доброто ми намерение – и настроението, което ми е потребно, за да изпълня замис-леното. Защото мен, за жалост, животът съвсем не ме щади. Ето, други хора спокой-но си пишат книгите, това е, да речем, тях-ната основна работа или занимание, а аз, първо, за да съществувам някак и за да си изпълня призванието, работя като вол в какви ли не сфери: учителство, писане, издателска дейност, какво ли не още. И ето, здравето ми не издържа вече хептен. Но не се оплаквам, казах това: благодарен съм на съдбата си. Ще си дърпам оралото докато мога, докато имам сили. Нивата ми обаче е благодатна. Затуй и изобщо не се оплаквам. Старая се да бъда един добър, работлив вол. Независимо от това какво си мислят околните за мен. По-точно казано: изобщо не ми пука какво си мислят околните за мен… изобщо, ама наистина изобщо не ми пука…

Хубав и приятен уикенд ви желая! И ако поне малко от свободното си време употребите за размисъл върху „безсмисли-ците”, с които си позволих да ви занимая

тази сутрин, смятам, че ще останете довол-ни. Темата е благодатна. Всички ние сме родители най-малкото. Или ще бъдем таки-ва. Някои от нас пък са нравствени настав-ници – било като учители, било като шефо-ве, като мениджъри, било като какви ли не. Няма жизнена дейност, в която този нравст-вен момент да не присъства. Тъй че, да се надяваме, темата, която поставих, може да ангажира повече хора. И затова очаквам една хубава дискусия.

Аз все пак съм оптимист в това от-ношение. Нищо че знам, от опит съм го разбрал: колкото по-важна тема поставя, толкова по-малко хора изобщо се вълнуват от нея. По най-важните теми, които съм поставял, сякаш никой не се е вълнувал – и никой не е коментирал. Това за мен е кри-терий вече за значима и незначителна тема: колкото темата е по-незначителна, толкова повече хора се вълнуват, обсъждат и спо-рят. А мълчанието, с което се посрещат истински значимите теми, за мен е сигурен критерий за тази значимост. Да видим дали ще дочакам деня, в който тази моя горчива констатация все пак ще бъде опровергана…

ПРИМЕР ЗА ТОВА С КАКВА ДОЛНА, КАЛ-ПАВА И ВРЕДНА АДМИНИСТРАЦИЯ РАЗ-ПОЛАГАМЕ НИЙ, БЪЛГАРИТЕ

07 декември 2012, петък

Ето един красноречив пример за

това с каква долна, калпава и некадърна, вредна администрация разполагаме ний, българите, администрация, която нахалост яде парите, които й даваме с данъците си:

Значи предложих преди време с Открито писмо до Президента Плевнелиев ПГЕЕ-Пловдив (елитно държавно училище, намиращо се на директно подчинение на МОМН, сиреч, училището е "обект от нацио-нално значение"), именно гимназията, из-вестна в Пловдив все още като "ТЕТ-Ленин",

14

да бъде преименована с указ на Президента в ПГЕЕ "Стив Джобс". Ето какво ми е отго-ворила некадърната и безхаберна прези-дентска администрация днес: прочети текс-та на писмото в блога.

"КОГАТО ПРЕДИ ГОДИНИ МИ ПРЕПОДА-ВАХТЕ ВСИЧКИ ВИ МРАЗЕХА..."

Решавам да продължа публикаци-ята на т.н. "дискусия" между мен и "изклю-чително много възмутени граждани", предс-тавящи се за бивши мои ученици, които недоволстват комай от всичко; възнамеря-вам тия дискусии да ги събера на едно място и да ги издам като приложение на в-к ГРАЖДАНИНЪ, та да се ползват за целите на нравственото и гражданското образова-ние на младите; ето сега коментарите около публикацията Почина още един български учител – преди да достигне до пенсия!, публикувам ги отделно, извинявайки се предварително за мародерското впечатле-ние, което на моменти твърде осезаемо се създава, щото дадени хора, без да се сму-щават от темата, посветена на смъртта на един български учител, най-нагло се нах-върлят върху друг един такъв: Анонимен каза: Какво да търпим... та никой не може да се бърка в Божиите работи... да не би да зависи от човек кога да се роди или да умре... не пиши глупави разсъждения... никой не избира нито кога да се роди, нито кога да умре, нито трябва да вини някой за това... Ангел Грънчаров каза: Не е зле, тава-ришч, да мислиш малко преди да кажеш нещо – за да не излезе, както е излязло в случая, че си казал... нищо :-) Значително по-добре е да не кажеш нищо отколкото да кажеш нищо :-) (ОЩЕ >>> в блога)

ЖАК АССА ЗА НЯКОИ АНОМАЛИИ В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

07 декември 2012, петък

КОМЕНТАР относно коментари-те (без да се влага идеология – в крайна сметка говорим за точни науки).

Естествено, че когато дълго време си в сферата на образованието, изплуват спомени, че още със създаването си през 1962 г. ЕЛЕКТРОТЕХНИКУМЪТ беше един от центровете за създаване на учебните програми по техническите направления и по математика и физика. Тогава в едно мето-дическо обединение, начело с небезизвест-ния Хачик Домбазян се направи едно пълно проучване на изучаваните технически пред-мети и се извлече всичко от математиката и физиката, необходимо за обучението за останалите технически предмети. И се подреди последователността на темите по математика и физика, съгласуването им по време с учебните планове с предметите по технически дисциплини.

По онова време програмите по ма-тематика бяха отделно за техникуми, от-делно за гимназии (ЕСПУ или СОУ). Изуча-ваха се елементи на висшата математика (аналитична геометрия, производни, дифе-ренциални уравнения (факт – в по-старото издание на четиризначните математически формули и таблици са поместени формули-те за изброените дисциплини). Всички упо-менати елементи на висшата математика бяха необходими за разбирането на много факти от техническите дисциплини.

Със същият подход бяха съставя-ни и програмите във висшите технически учебни заведения.

С настъпването на демокрацията “се оказа, че учениците и студентите са претоварени” със знания и първото нещо, върху което се посегна, беше математиката. Отпаднаха много важни за другите науки раздели, без в самите други науки да от-падне необходимостта от математически познания.

И се получи аномалията – за да научиш съответна техническа дисциплина (и в училище и в техническия университет, където Ив.Топалова е предавала математи-ка, компютърни технологии, електротехника

и ел.апарати), трябва да донаучиш матема-тика. (В програмите на висшите училища голямо влияние имаха двама професори – Георги Брадистилов в МЕИ и Ярослав Та-гамлицики в СДУ – със световна известност, и никой не можеше да ги свърже с идеоло-гия. и никой не смееше да “посяга” на мате-матиката).

Но при демокрацията – ако препо-давателят по технически дисциплини има опит и познания, той добавя пропуснатото от математика. Ако не – опростява препода-ването на предмета. От което естествено губи обучавания.

Иванка Топалова и Жак Асса не са наясно дали случилото се е преднамерено или се дължи на неграмотно управление на учебния процес. Но и в двата случая обра-зованието е поразбъркано. И подреждането е предоставено предимно на обучаваните (ако имат късмет да попаднат на ПРЕПО-ДАВАТЕЛИ с главни букви).

Ние предполагаме, че и по другите предмети, особено по философия и литера-тура, положението е еднакво или подобно. Написаха: Жак Асса и Иванка Топалова-Асса

ПИСАНО Е ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ, НО ВАЖИ И ЗА ДНЕС

07 декември 2012, петък

Стресни се, племе закъсняло, Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло – Какво ще да му завещайш? Иван Вазов

БЪЛГАРИ, СЪБУДЕТЕ СЕ: ДЪРЖАВАТА ИСКА ДА НАЦИОНАЛИЗИРА ДЕЦАТА НИ!

07 декември 2012, петък

След като направиха задължител-

на предучилищната за 5 годишните, сега свалят летвата още по-надолу, обхващайки деца на ненавършени 4 год. Родителите биват задължени да пратят детето си на предучилищна. Държавна, защото частна е

15

възможна само до толкова, доколкото тряб-ва да повтаря и копи-пейства държавната.

Какво казва законът за образова-нието?

Казва: ВСИЧКИ РОДИТЕЛИ в Бъл-гария са лоши родители, те не се грижат и не могат да се грижат за децата си, те не знаят кое е най-добро за децата им, те не са способни да им осигурят нужното за разви-тието им... На българските родители се забранява да се обединяват, за да отглеж-дат и образоват децата си!

Казва също: ДЪРЖАВАТА най-добре знае как да се грижи за децата (на хората), само държавата се интересува за най-доброто на децата, само държавата знае какви са нуждите на децата... затова - ДЪРЖАВАТА ЩЕ ИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ-ТЕ ПРАВА, разбирай МОНОПОЛА, върху отглеждането и образованието на децата (ви)!

Какво казват българските граждани и родители в отговор?

Сряда, 12.12.2012 г., от 10.00 ч., пред НС те ще имат думата!

В сряда се очаква законът за обра-зованието да влезе в зала за второ четене. Комисията по образованието запази тексто-вете в закона както за това децата ЗАДЪЛ-ЖИТЕЛНО да тръгват на предучилищна в годината на навършване на 4г., така и текс-товете за ЗАБРАНА на всякакви частни инициативи за отглеждане на деца в преду-чилищна възраст, които не са регистрирани по ДЪРЖАВНИТЕ, образователни стандар-ти. А тези стандарти, на свой ред, са праве-ни за заведения тип детска градина, не предвиждайки опция за по-малки обедине-ния, каквито са кооперативите, да речем - с по 7-10 деца вътре.

От 11.00ч. в НС ще има кръгла ма-са в НС, поканени са представители и екс-перти от МОМН, както и депутати, които да се срещнат очи в очи с представители на родителски и граждански организации, да чуят мненията и исканията им!

ОСНОВНИТЕ, минималните, ИС-КАНИЯ на тази кръгла маса са:

1. Да отпадне ЗАДЪЛЖИТЕЛ-НОСТТА за предучилищната за 4 годишни-те. Родителите ДА ИМАТ ИЗБОР!!!

2. Да отпадне забраната за същес-твуване на частни инициативи като коопера-тивите. В закона, както и в стандартите, да

се допуска възможността и ПРАВОТО бъл-гарските родители да инициират форма на отглеждане и образование на децата си, поне в предучилищна възраст! ЗАБЕЛЕЖКА: Горното е взаимствано от страницата на Владимир Дойчинов

"РЕКЛАМА" С НЕТЪРГОВСКА, А С ИЗЦЯ-ЛО ИДЕАЛНА И БЛАГОРОДНА ЦЕЛ:

06 декември 2012, четвъртък

ЩО Е ЛАЙНАРСКА “ЖУРНАЛИСТИКА”?

декември 6, 2012

Не знам, аз по-голяма гнус скоро не бях чел, а вие чели ли сте? Ето, порове-те се в тия лайна, ако имате сили, ако сте мазохисти: Защо ГЕРБ си заслужи втория мандат, а подзаглавието е още по-гнусно: Родоотстъпничество е Бойко Борисов да не бъде подкрепен на изборите догоди-на. Написал е това нещо някакъв охлюв, определил се ето как: ВЕСЕЛИН МИШЕВ, Заместник главен редактор на LIVEMEDIA. Постарал се е добре, явно добре са му и платили, та да се осере така яко…

Един ден тоя текст ще се учи от студентите като образец за мерзавска или мерзостна “журналистика”, “журналистика”, правена от мерзавци, май най-добре е да я нарека директно лайнарска “журналистика”; човек вече не може да налучка и думата, толкова голяма и смрадлива е гнуста! – помнете ми думата! Пълна отврат, на човек почва да му се повръща като се зачете; вземете си по-близо някакъв леген и ако сте мазохисти, зафанете се да четете: гаранти-рано ще си изкарате червата. Особено като попаднете на ето такива словесни диарии, изтекли из гъзното черво на тоя безсрамен пишурко:

Преди 4 години един човек и една политическа партия се нагърбиха с теж-кия кръст и поведоха България в правил-ната посока. Нова, модерна инфраструк-тура, детски градини и училища, спортни зали и площадки, десетки хиляди спечеле-ни и успешно реализирани европейски проекти за милиарди…

Или например това, какво ще ка-жете, а:

Това са само част от постижени-ята, с които Бойко и ГЕРБ могат с осно-вание да се гордеят. И постижения, които се виждат реално из цяла България…

Лъже туй насекомо без да му мигне окото, даже Бареков не може да му стъпи на малкия пръст по лъжене и безсрамие, глей-те как се правят тия неща; явно добре са му платили та така се старае момчето:

Бойко удари по масата и с мно-жество закони и нормативни актове спря далавери за милиарди, които съсипваха и без това нестабилната ни икономика.

Ето още един шедьовър, бравос, лъже се без да мигне окото:

Въобще Бойко се доказа през го-дините като принципен и прагматичен политик, който се съобразява САМО и ЕДИНСТВЕНО с интересите на държава-та и народа. А не на шепата политически мафиоти, които бяха свикнали да манипу-лират всяко правителство, което дойде на власт.

Аз се питам толкова ли е левашка пропагандата на тия гербовашко-милиционерски олигофрени, та не чувстват, че ефектът от тия дебелооки лъжи няма как да не е обратен, именно бумерангов, сиреч, не сфащат ли, че нахалост си хабят пари-те?! Явно имат прекалено много пари за политическа пропаганда и реклама, щом си позволяват така тъпо да ги употребяват; примерно като ето това:

И логично, типично по нашенски, Бойко Борисов е принуден да търпи все-кидневни критики, гнусни интриги или просто инсинуации. Той е упрекван от пропаднали политици и пишман специа-листи за всичко – за лошото време, сла-бата реколта, земетресенията, наводне-нията, кризата в спорта и т.н. и т.н.

16

А в същото време БЪЛГАРСКИЯТ премиер е приет радушно от всички све-товни политически лидери. Като че ли бързо забравихме как митичният Силвио Берлускони му дойде на крак, за да засви-детелства своето приятелство и подкре-па. Нима не е факт огромната радост, която демонстрира “желязната лейди” на Европа Ангела Меркел при всяка тяхна среща? А какво ще кажете за мъжестве-ната, държавническа политика на Бойко, който отстоя докрай интересите на РОДИНАТА в преговорите с Русия за усло-вията по “Южен поток”. И дори всемогъ-щият Путин и неговото отроче “Газпром” наведоха глави и стиснаха ръката му, за да приключат сделката.

А ето и заключителните акорди, така ще ви плиснат с диария по муцуните, че лесно няма да се оправите:

Последният пример не се нуждае от коментар. Лично Барак Обама го каза: България е лидер на Балканите! Няма Сърбия, няма Гърция, няма Румъния….Е, как виждате американският президент да излезе и да каже същото, ако до него вмес-то Бойко седи някой от сорта на Стани-шев, Доган, Костов… Или Кунева (снаха на знатния комунистически род Пръмови), например.

И като капак ето това: Най-ценното в политиката на

ГЕРБ като че ли е това, че всеки обикно-вен човек от отделните градове може да се възползва лично от новите придобивки. Искате примери? Ами ето: През лятото на 2009 година пътят от София до море-то беше истински ад. Шофьорите попада-ха в огромни тапи някъде след Стара Загора и в най-добрия случай стигаха до заветния плаж след десетина часа. Чети-ри години по-късно, през лятото на 2013-а, всичко това ще бъде само един лош спо-мен от миналото. Защото редовият со-фиянец ще се качва на колата си, ще ми-нава караулката на “Църна Маца” и след 3 часа вече ще вижда морето. За пловдивча-ни този срок става под 2 часа, а за хората от Стара Загора и Сливен пътуването до морето ще е почти като това да отидат на вилата си.

А така, бравос! Ето и последните думи на тая безсрамна пропагандна диария:

Но именно енергията, уменията и принципността, показани от Бойко Бори-сов са гаранция, че пътят напред ще про-дължи. И това трябва да бъде осъзнато от максимален брой наши сънародници. Които не се подвеждат по истеричните крясъци и инсинуациите на политиците, а виждат трезво с очите си напредъка на България. И затова трябва да гласуват “вот на доверие” на Бойко и неговите хора. За да може след още 4 години родината да намери мястото, което заслужава – в челните редици на обединена Европа!

Младите не знаят, но тоя гнусен дух вееше от уводните статии във в-к “Ра-ботническо дело” навремето, е ерата на комунизма. Или във вестник “Народен ми-лиционер”, то е все същото. Човек не знае какво да каже; трябва да се четат такива текстове с нос, здраво стиснат с пръсти, та да не усеща смрадта. Стига да не е извра-тен де и мириса на лайна да му е приятен. Гнус, пълна отврат, смрад, невероятна лайнарщина, аз примерно си изповръщах червата докато писах това. За вас не знам как е. Завиждам ви ако имате по-дебелички кожи, примерно дебели като волските кожи, та нищо не усещате… И също ако носовете ви са така закоравели или привикнали на вонята, че не усещат смрадта.

Блазе ви!

АДЖЕБА, ВЛЕЗЕ ЛИ В КРАЙНА СМЕТКА В ИСТОРИЯТА Б.БОРИСОВ – ИЛИ ВЕЧЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ НЕЯ ПРЕДИ ОЩЕ ДА Е ВЛЯЗЪЛ?!

декември 5, 2012

Искам да приведа – докато седя в едно уютно кафене за да се постопля, по-неже комай измръзнах в лапавицата на снежно-влажния софийски делник – два според мен хубави коментара, първият написан от мен във Фейсбук, а вторият открит в един приятелски блог, именно в блога на И.Инджев; ще ми се те да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето първият:

Една дама, именно Даниела Мла-денова, явно гореща фенка на Премиера (изглежда има още останали такива!), се опита да разкрие загадката на феномена Борисов ето по какъв начин; тя написа:

Според мен, недоволството срещу Бойко Борисов идва оттам, че е толкова обикновен, че всеки си мисли, че би могъл да е на неговото място. Завист просто…

Аз бих си позволил да коригирам или редактирам изказването й ето така, та да придобие все пак някакъв смисъл:

Според мен възмущението от наг-лостта на Бойко Борисов се дължи на това, че той е дотолкова прост, че си вярва, че има правото да ни обяснява какво е пра-вилно да мислим по всеки един въпрос. А дори най-средностатистическият българин

вече изглежда е по-горе от Боко в умствено отношение. Причината е проста: сравнявай-ки се с медийния шампион Борисов хората у нас значително поумняха в изминалите 3 години и половина и дори придобиха извес-тно интелектуално самочувствие…

А ето сега и вторият интересен според мен коментар, този от блога на г-н Инджев:

В помощ на затруднените ласкате-ли, които се чудят какво да откроят от комп-лиментите на Барак Обама и самохвалства-та на Бойко Борисов, пояснявам: нашият премиер сам посочи кой е за него основният акцент. Той театрално отхвърли обобщава-щата хипербола на официозната българска ТВ 7, която нарече визитата му в САЩ „ис-торическа”, изразявайки нещо като смуще-ние по този повод с репликата, че не знае дали това е така. Но веднага се оживи и уточни: именно интервюто на ТВ 7 било историческо (защото се прави в студиото на Си Ен ЕН)…

Който още не е разбрал след тол-кова години, нека да вникне най-накрая, че за Бойко Борисов пропагандата е абсолю-тен приоритет. Още ли не вярвате? Та той е готов да се откаже от ласкателството да е осъществил „историческа” среща в Овалния кабинет, но не може да устои на съблазънта най-вече да бъде зачетен да седне в студио на Си Ен Ен, макар и за стандартно прид-ворно българско интервю!

… Докато слушаме от обслужва-щия персонал за „първото” и „историческо-то” посещение, на сайта на Белия дом се мъдри една нула внимание. Просто оставят Борисов да си говори сам и той, разбира се, е във вихъра си. Всичко, което научаваме, извън краткото изявление на самия Обама, взел на подбив своя гост за черния му колан по карате, извира от щаба на българската делегация и най-вече от устата на самия Борисов, който на фона на рекламите на фаворизираната от правителството Корпо-ративна търговска банка по ТВ 7 (под мото-то „Клиентите са ни скъпи”) даде скъпо струващо безкрайно интервю, почти равно по времетраене на срещата в Овалния кабинет, в скъпото на егото му студио на Си Ен Ен. Кой на кого служи в симбиозата на този клиентелизъм, е задача с повишена чудност!

Да, Обама изрече няколко явно добре премислени похвали със суперлати-ви, които, ако се замислите, звучат направо иронично. Пренебрежимо малката ни роля в НАТО той нарече „изключителна”. Допусна в бъдеще да станем лидер в най-бедния регион на Европа. Самият Борисов опреде-ли като „ефективен лидер на световната сцена”. Бисери!

Употребата на превъзходна степен в похвалите за успехите на най-мизерстващия оставач в Европа по всякакви показатели и неговия „ефективен” в това изоставане лидер е на ръба на сарказма. И

17

Обама не ни го спести. Нищо не му струва. Той знае, че тези бисери са мъниста, с които ще зарадва част от простодушното българско население, което все още подк-репя своя вожд, за когото потупването по рамото от големия бял баща Обама е све-щен ритуал, от който ще изстиска всяка възможна капка пропаганда с тъпото на предизборната томахавка.

ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ: САМО ЧОВЕШ-КАТА ЗЛОБА И ГЛУПОСТ ЕДВА ЛИ НЯКО-ГА ЩЕ ОТСТЪПИ И ИЗЧЕЗНЕ...

05 декември 2012, сряда

Пак пътувам за София: след сери-озните проблеми със сърцето, които имам от няколко дни ми се налага отново да се консултирам със специалист-кардиолог от бившата Трета градска (Националния цен-тър за сърдечно-съдови заболявания). Работите не отиват на добре, сърцето ми не се влияе особено от хапчета и си кара както намери за добре; то, моето сърце, подобно на "владелеца" си, явно е твърде своенрав-но и е сърце с характер. Пътувам с влака и съм твърде загрижен за здравето си. Почти не мога да се отдам на съзерцание на вели-колепната иначе, но унилата сега, през зимата, природа: полето, бялото поле, затрупано със свеж сняг, вече не предиз-виква никакъв възторг в душата ми – както е било преди.

Тъпо ми е. Не ми се пише изобщо, ала ето, по навик, изваждам лаптопа – идеята ми е по-бързо да мине времето до пристигането ми в София. Допреди малко, преди да се сетя за лаптопа като спасител-но средство за убиване на време, се опит-вах да дремя. В купето е топло, почти няма пътници, тихо е, предразполага за размис-ли, ала не ми се мисли вече за нищо. Някак си нямам настроение. В блога и във Фейс-бук разни изчадия, представящи се за какви ли не (санким не знам кой пише така неу-морно под различни никове и най-често съвсем анонимен?!) си мислят, че ме тор-мозят, като водят неспирна оплювателска кампания: Ангел Грънчаров бил такъв, бил онакъв, бил лош, бил изверг, бил злодей, бил болен, трябвало да бъде уволнен, трябвало да млъкне, трябвало да се осво-

боди от комплексите си, много обиждал "честния народ" и "горките си ученици", трябвало да миряса, бил непоносим, и прочие, и так далее, как пък на тия идиоти не се поспряха поне малко.

Апропо, употребявам множествено число, макар че добре знам кой пише тия свинщини и кой подбужда някои мизерни душици да пишат така нагло. Имам си рабо-та с крайно тежък, патологичен явно случай, но вече не ми се занимава и с него. Писна ми. Гнусно ми е. Каква низост само, а?! Докато не убие човека срещу себе си няма да миряса изобщо?! Майната му... ще си бъда какъвто искам, това поне туй недора-зумение не го ли разбра?! Да, няма да бъда какъвто на него му се иска, не е познало изобщо: костелив орех съм, трудно ще ме счупи, дрянов прът съм, трудно ще ме пре-кърши! Ала то опитва ли опитва. Горкото същество...

Както и да е. След около половин час съм в София. Ще се поразходя, ще постоя на опашки в болницата, ще гледам да мина при специалиста-кардиолог, ще ми се да обиколя родната Алма Матер, ще ми се да се срещна с някой и друг приятел, ще ми се да имам време да ида на протеста, ама едва ли ще стане това, времето ми е малко. Е, ще ида привечер до издателя си да си получа част от тиражите на новото издание на двете ми последни книги; обеща ми днес да излязат, да видим дали ще удържи думата си. И файла на новата книж-ка на сп. ИДЕИ му нося, трябва да обсъдим и корицата му, щото ни се ще да минем към цветна, по-впечатляваща корица; макар аз съвсем да не съм убеден, че трябва да се отказваме от семпло-стилната му досегаш-на корица. Прочее, ако някой иска и може да помогне малко за излизането на новата книжка на ИДЕИ нека да го стори, да пред-ложи помощта си, щото този път нещата с финансирането са съвсем зле: още е една десета част от нужните пари не съм успял да събера.

Ще видим. Само да е живот и здраве, всичко ще се оправи. Само човеш-ката злоба и завист едва ли някога ще из-чезне. Само човешката глупост едва ли някога ще отстъпи. Само човешката низост едва ли някога ще миряса...

ИСТОРИЯТА НА "РЪЦЕТЕ, КОИТО СЕ МОЛЯТ" НА А.ДЮРЕР

РЪЦЕТЕ, КОИТО СЕ МОЛЯТ

Това е трогателната история за “Ръцете, които се молят” на Дюрер, която е широко разпространена. Тя разказва за това, как Дюрер създал творчеството си, високо оценявайки своя брат, който отишъл да работи в мините, за да подпомага обуче-нието на Албрехт.

През петнадесети век, в едно мал-ко село до Нюмерберг, живеело семейство с осем деца. Осем! За да може да осигурява храна на масата за тази тълпа, бащата, главата на семейството, ковач по професия, работил почти осемнадесет часа на ден, а в квартала успявал да намери всяка друга работа, за която се плащало. Въпреки при-видно безнадеждното им състояние, две от децата на Албрехт Дюрер Старши имали мечта. И двамата искали да следват талан-та си в изкуството, но знаели, че баща им няма пари, за да изпрати който и да е от тях в Нюрнберг да учат в Академията.

След много дълги дискусии през нощта в претрупаното си легло двете мом-чета накрая измислили споразумение. Щели да хвърлят монета. Този, който загубел, щял да слезе долу в близките мини и с печалбите си да подкрепя своя брат, докато той посещава академията. После, когато този брат, който щял да спечели при хвър-лянето на монетата, свършел да учи след четири години, той щял да подкрепя другия брат в академията или с творчеството си или, ако е необходимо, щял да работи в мините.

Една утрин след църква хвърлили монета. Албрехт Дюрер спечелил и отпъту-вал към Нюмерберг. Алберт слязъл в опас-ните мини и през следващите четири години финансирал брат си, чиято работа в акаде-мията почти веднага станала сензация. Офорното изкуство на Албрехт, дърворез-бите и живописта му с маслени бои били далеч по-добри от тези на неговите профе-сори и докато дойде време да се дипломи-ра, започнал да печели значителни суми за творбите си. (Прочети ДО КРАЯ >>> в бло-га)

ОБЩЕСТВЕНО СЪБИТИЕ: ПРЕЗАРЕЖ-ДАНЕ: СЛЕД ВСЯКА КАТАСТРОФА ИДВА ИВАН КОСТОВ ДА СТАРТИРА НОВО-ТО НАЧАЛО

декември 4, 2012

18

Презареждане: След всяка катастрофа идва Иван Костов да стартира новото начало

Обществено събитие � От Dobri Bozhilov 21 декември 2012 г., 17:00 Площадът на демокрацията – пред Храм-Паметник “Св.Ал.Невски” Национална среща (самоорганизираща се отдолу-нагоре) в подкрепа на Иван Костов и възраждането на България след катастро-фалното управление на Бойко Борисов и правителството на глупостта. Dobri Bozhilov: Пуснах следното заявление в Общината през Виртуалното деловодство:

Уважаема г-жо Фандъкова, Група граждани, самоорганизира-

ща се през Фейсбук, възнамерява да прове-де национална среща на 21.12.2012 г. от 17:00 ч. пред “Храм-паметник Свети Алек-сандър Невски”. В съответствие със закона за събранията, митингите и манифестации-те, Ви уведомяваме в установения срок за това си намерение. Ето и страницата на събитието.

Групата се състои от поддръжници и симпатизанти на Иван Костов, а надсло-вът на събитието е:

“Презареждане: След всяка ка-тастрофа идва Иван Костов да стартира новото начало”

Групата не е обвързана с Полити-ческа партия “Демократи за силна Бълга-рия”, и не я ангажира с нищо. Възможно е членове на партията да присъстват, но самата инициатива е гражданска, отделна от партията. Доколкото избирателите на Иван Костов са възпитани и културни хора, не се очакват проблеми или ексцесии. Ако все пак прецените, че съществува риск от такива, можете да осигурите необходимото полицейско присъствие. Ние уважаваме полицаите, и ще се радваме и те да участ-ват в срещата ни.

Държим сериозно както на датата на протеста, така и на мястото. Датата символизира края на старата прогнила обществена система. А мястото винаги е символизирало началото на промени срещу всякакви авторитарни или самозабравили

се управляващи. В случай, че по някаква причина забраните ползването на “площада на демокрацията”, ще бъде избрано друго място с подобно символно значение – напр. градинката пред “Кристал”. Ние държим на символите, които винаги са ценни в трудни за демокрацията времена.

…

С уважение и поздрави към Вас, но и към Началника Ви, за да не се почувства пренебрегнат: Добри Божилов (от името на следващото парламентарно, общинско и настоящото цялостно обществено мнозинс-тво)

РАЗВИТИЕТО НА СЪБИТИЯТА ОКОЛО РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ИДЕЯТА ЗА ПОРЕ-ДИЦА ОТ ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕДАВАНИЯ ПО МОДЕЛА НА ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ

декември 4, 2012

Твърде интересна и показателна ситуация се получи около идеята за “Кас-тинг” за определяне на участниците в телевизионно предаване по модела “Дискусионен клуб” в ПО-тв. Какво имен-но се случи около тази идея за започване на специално телевизионно предаване в Пловдивската обществена телевизия, и то тъкмо по модела на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, съществуващ в ПГЕЕ-Пловдив от много години, сиреч за започване на поре-дица от предавания с участието на мислещи млади хора, може да се разбере като се изчете ето тази кратка, но наистина изрази-телна обмяна на мнения: Анонимен каза: Е, как мина днес Дискуси-онния клуб? Колко хора дойдоха? И какво разисквахте? Владимир Трашов каза: Анонимна въшко, вместо да задаваш ехидно злобничките си въпроси, на които е очевидно, че имаш свои отговори, по-добре бълхичко, хапеща под-ло-отвратно, душичко низка, пък и ако учи-телстваща – да си преговориш пълното членуване на подлога в българския право-пис. Ама ти си го знаела и то прекрасно? Така ли!

Е, то тогаз следва, да си и трижди проклета от всичките светли личности,

които са разбиращи какво става в почерня-лата ти от бездушие, от злоба и от завист дребничка душичка… 30.11.2012 г. Владимир Трашов Анонимен каза: Не разбрах какво са разис-квали… каква е тази защитна реч? Анонимен каза: така де… колко хора посе-щават този клуб… едно време го имаше и ходеха ученици сега как е? май никой не стъпва… Ангел Грънчаров каза: Да отговоря все пак на тия толкова загрижени около идеята на това телевизионно предаване невинни души; или душата е само една? С оглед да не се терзаят излишно, че то на такива мъки трудно се издържа, ще им кажа следното:

Понеже има твърде много канди-дати за участие в тази поредица от телеви-зионни предавания на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, то ще ни се наложи да удължим кастинга за избирането на най-добрите. Ще ми се да приложим демократична процеду-ра за това. Примерно, с оглед да участват колкото се може повече хора аз смятам да предложа следното: група кандидати за участие в дискусията сама да предложи темата на съответното предаване; ако тази тема бъде приета от ръководството на телевизията, то в предаването по тази, или по еди-коя си тема участват тъкмо ония ученици или млади хора, които са предло-жили или измислили темата. Мисля, че така ще е най-справедливо и демократично.

Аз пък мога да участвам в ония те-ми, в които участниците ме поканят или сметнат, че моето участие ще е полезно. А могат, ако искат, нека да поканят друг свой учител, аз не държа да се показвам винаги “у телевизията”. Това отговарям по единия въпрос на толкова загрижения таваришч…

А по втория му въпрос ще кажа следното: да, Клубът преживява невиждан ренесанс в дейността си! Може да напишеш доклад до ръководството на училището и да съобщиш тъжната новина. Има много кан-дидати за дискусии, предложения за теми дискусии и пр., но особеното е, че хората общуват само и единствено с мен, а иначе ми заявяват, че ги е страх да дойдат на открита дискусия в самия Клуб. Това все нещо говори. В училището явно има ненор-мална обстановка или атмосфера.

Много ученици постоянно ми зая-вяват, че са твърде причастни на каузата на Клуба, ала ги е страх да идват на сбирките – понеже се боят да не би ръководството, ако разбере, че са членове на Дискусионния клуб, няма да им позволи да завършат образованието си!

За жалост, така е у нас. Хората се страхуват. Независимо дали са млади или по-зрели, все се страхуват. Всички се стра-хуват. У нас конформизмът, нагаждачество-то пред силните на деня е на висота.

19

А за участие в телевизионните предавания, понеже трибуната в такава медия е изключително авторитетна, има доста кандидати. Аз така си обяснявам наплива от желаещи за участие. Което именно и ни затруднява в избора… за да не обидим някой трябва по-прецизно да решим възникналия проблем…

Клубът го има, съществува, макар и временно да се е преселил в интернет. До идването на по-добри времена ще е така. Или докато някои хора не победят страха, що владее душите им…

Сега по-спокойна ли си, невинна загрижена душо, след като разбра цялата истина?

ДИСКУСИЯ С ПРЕДСТАВИТЕЛ(И) НА ЕДИН СИЛНО МРАЗЕЩ МЕ ЧОВЕШКИ ТИП

Дискусията (да я наречем все пак така!), която следва, вкюлчва коментарите към публикация съд заглавие Продълже-ние на дискусията с "крайно възмутени" бивши ученици, на които съм препода-вал философия; ето какво си казват събе-седниците (да ги наречем все пак така!): 27 коментара: Bacho Кольо каза: Грънчаров, ако се реп-чите един на друг с директорката, ще ти се размине. Ако обаче влезеш във война с ученици – настоящи и бивши, свършен си! И като преподавател, и като блогър. Ще те разкостят. Много са наясно къде точно е слабото ти място, и колко лесно могат да те изкарат извън релси. Анонимен каза: Много лоша идея е да пускаш като отделни постове в блога си извънредно досадните си чатове от Фейс-бук. :( Ангел Грънчаров каза: Бачу Колю, с ог-ромната част от учениците имам прекрасни отношения. Това поне не си ли го разбрал? Че има разни мърморковци сред учениците ми, които се броят на пръсти, е съвсем нормално. Нека да има. Не се плаша от това, напротив, намирам го за естествено да има и недоволни. Човек не може на всички да угоди, пък и не бива да се стреми

към това да угажда на всички. (ОЩЕ >>> в блога)

ИЗСЛЕДВАНЕ, ПРЕДСТАВЯЩО СТРАН-НИТЕ И ТОЛКОВА ПАТОЛОГИЧНИ ФЕ-НОМЕНИ НА УРОДЛИВАТА, НА БОЛНА-ТА “ЧОВЕЧНОСТ”

декември 4, 2012

В последно време съм атакуван от “група възмутени граждани” (или от един-единствен такъв, който обаче сам себе си клонира, мъчейки се да създава илюзията, че има “твърде много такива”!), представя-щи се за “бивши ученици на злодея Грънча-ров”, които още не могат да му простят неговите “престъпления” от времето, в което съм им преподавал философия и останали-те предмети от т.н. гражданско образова-ние. Представят ми какви ли не абсурдни претенции и обвинения, сякаш тече нещо като “народен съд” или съдебен трибунал над моята скромна милост, примерно, бил съм обиждал личността на учениците си, бил съм нарушавал клаузата за “аполитич-ност” на образователния процес, не съм бил умеел да преподавам тия предмети, бил съм чисто и просто един некадърник и про-чие, и так далее, и ала-бала.

Понеже съм философ, сиреч, съм диалогичен и толерантен към глупостта, пък и спрямо аморалността човек – такава, уви, е нашата философска участ и орис: да се ровим и в какви ли не мръсотии и мерзости на изродената “човечност”! – влязох на моменти в доста отегчителни и трудоемки дискусии с упоменатите клонинги. Не крия, забавно ми е понякога да споря и да пре-дизвиквам такива ярки представители на анонимно-доносническото скудоумие, което се вдъхновява обикновено от една цел: да се подмаже на властимещите, да стори “мили очи” на началството, да помогне за “разгромяването” на такъв “непоносимо вреден елемент” като моя милост, който си позволява дързостта да бъде личност с достойнство, сиреч, да бъде един свободен човек. В един момент обаче ми хрумна една идея, която ми даде пълното основание да смятам, че ненапразно си губя времето: реших да събера тия доста специфични “диалози” в една поредица, която да изпол-

звам за нуждите на обучението по филосо-фия и гражданско образование.

Разбира се, когато обявих, че ще публикувам в блога тия спорове, това мое решение беше посрещнато с рев на недо-волство и вой на дружен отпор: бил съм накърнявал “авторските права” на упомена-тите анонимници (някой, твърде малко, обаче, излязоха с истинските си имена, а после пак потънаха в анонимността, та да могат да си плюят на спокойствие и колкото им душа иска, т.е. направиха нужното да се освободят окончателно от каквито и да било морални скрупули). Е, публикувах тия разго-вори, проведени предимно във Фейсбук; около техните публикации се проведоха нови цикли на все същата дискусия; сега решавам да публикувам и тях, а всичко да го събера и да го оформя като “специален брой” или като “приложение” на издавания от мен в-к ГРАЖДАНИНЪ; речено-сторено, ето, правя това; днес, понеже от вчера съм в болнични (с остра сърдечна криза, която обаче сякаш е на път малко по малко да се поуспокои!) и въпреки че съм на легло, решавам върху лаптопа си да поработя такава една механична работа, именно, да подготвя за публикация упоменатите епо-хални дискусионни опуси.

Тъй че в близките дни очаквайте появата и на хартиения вариант на същото това издание, което излиза, длъжен съм да упомена това, в съвсем бутиков тираж, т.е. с изцяло нетърговска, а само с благородна и идеална, сиреч, просветителна и възпита-телна цел; зер, моя милост е учител по философия, етика, психология и прочие.

А сега си позволявам да ви поже-лая един слънчев, при това хубав и ползот-ворен, именно плодотворен ден – и много постижения и приятни емоции на поприще-то, на което се трудите, на което минава вашият ден! Бъдете усмихнати и никога не се впечатлявайте прекалено от метастазите на глупостта и простотията, които ни обкръ-жават и душат, опитвайки се да отровят съществуването ни – те не заслужават такова голямо внимание!

Стига, разбира се, да не сте фило-соф като мен, щото пък моето обичайно занимание е да се ровя точно в тия мърсо-тии, да изучавам тия тумори, да изследвам тия странни и толкова патологични феноме-ни на изродената, уродливата, на болната “човечност”…

СЪВЕТЪТ МЪДЪР НА ХАЙЯМ: ОТРОВА ПРИЕМИ, НО НЕКА ДА Е ПРИЕТА ОТ МЪДРЕЦ, А ОТ РЪКАТА НА ГЛУПАКА НЕ ВЗЕМАЙ ТИ ДОРИ БАЛСАМ!

Из Рубайят, Омар Хайям 1 На философите не станах мил, но види

20

бог дали съм съгрешил. Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно, дори не знам защо съм се родил! 2 О, колко мъдреци поглеждаха с печал към тоз и онзи свят; и що? – Без жал отнесе ги смъртта; безсмислени пророци – днес тях-ната уста е пълна с кал.

3 Ще дойде краят, но кога — кой знае? Да пием вино – истината май в това е. Не си лоза, глупако: от пръстта – едва ли някой ще те откопае! 4 И все пак истина е, вдъхновено в ума ми всичко беше прояснено, но въпреки това ще ви повторя аз: от виното не срещнах по-блажено. 5 През младостта се спусках неумел към разни философи – и без цел им вярвах… Но през същата врата излязох, през която бях дошел. 6 Тревата виж, изгряла в пролетта, над нея полегни с виновността: защото – знаеш ли из чии красиви любими устни расне бавно тя? 7 Не трябва, не мисли за утрешния час: приятелю, живей под слънчевата власт. Когато ний умрем, веднага ще догоним избягалите векове пред нас. 8 От мисли, полусънни обкръжен, аз чашата разбих опиянен; а тя прошепна: „Бях аз като тебе и ти ще станеш глина като мен.“ 9 Какво сме ние? На земята през май най-хубавия цвят, връх и долина необятна, на рая – рай, на ада – ад. Чрез нас се просвет-лява бавно дълбокото око на свода, ако светът е пръстен – ний сме над златото му скъп ахат. (ОЩЕ >>> в блога)

ПРОТИВ БЕЗОБРАЗИЯТА И ДАЛАВЕРИТЕ В БЪЛГАРСКАТА НАУКА: КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА ИЗХВЪРЛИМ "ГНИЛИТЕ ДОМАТИ" ОТ НЕЯ!

04 декември 2012, вторник

Попадам тази сутрин на петиция под надслов За да има наука в България!, подписана от световно признати учени от български произход, работещи из престиж-ни западни университети; ето нейното нача-ло; аз подкрепих петицията, позволявам си да ви призова да сторите същото, понеже въпросът е крайно важен: ДО: българската общественост; г-н Росен Плевнелиев, президент на Република Бъл-гария; г-н Бойко Борисов, министър-председател на Република България; г-н Сергей Игнатов, министър на образовани-ето, младежта и науката на Република България; г-жа Цецка Цачева, председател на Народното Събрание на Република България

ОТВОРЕНО ПИСМО

Като млади български учени, рабо-тещи в международно признати чуждест-ранни университети, ние сме съпричастни с незавидната участ на нашите колеги в Бъл-гария. С настоящото писмо изразяваме солидарността си с тях и насочваме общес-твеното внимание към крещящите проблеми в управлението на българската наука. На-дяваме се, че нашата позиция ще се възп-риеме като безпристрастен поглед отстра-ни, тъй като не е изкривена от интриги и междуличностни интереси.

През последните години министър Дянков афишира тезата, че намаляването на средствата за наука ще доведе до поло-жителни реформи в системата [1]. Поредни-те скандали във фонд "Научни изследвания"

(ФНИ) окончателно опровергават това. Когато елементарният санитарен минимум за провеждане на сериозни научни изслед-вания не е налице, специалистите масово напускат страната. В България все пак са останали способни, но отчаяни колеги. За жалост некадърници, скрити зад гръмки титли, присвояват голяма част от и без друго крайно недостатъчните средства, отделени за изследователска дейност.

С това писмо отправяме предуп-реждение към управляващите, че следим техните действия. За разлика от други пера на финансиране, науката е по своята същ-ност прозрачна - постиженията на всеки учен са документирани в научната литера-тура и са видни за всички. Ето защо е оче-бийно, че министър Игнатов и властимащи-те като цяло безотчетно назначават неква-лифицирани лица на изключително отго-ворни длъжности. Единственото обяснение е, че имат лични мотиви за това.

Примерът, който ще дадем, е председателят на Изпълнителния съвет на ФНИ, "професор" Рангел Гюров (получил титлата си в Ангола и станал наскоро "голям доктор" по, забележете, геология в Универ-ситета по библиотекознание и информаци-онни технологии [2]). Според наскоро публи-кувани журналистически разследвания [3], назначеният от министър Игнатов г-н Гюров е използвал властовата си позиция във ФНИ, за да раздаде стотици хиляди левове на свои приближени и милиони на проекти със съмнителна научна стойност [4]. (Про-чети ДО КРАЯ >>> в блога)

МАНАСТИРЪТ "СВ. САВА ОСВЕЩЕНИ" ДО ВИТЛЕЕМ, КЪДЕТО Е ЖИВЯЛ СВ. ЙОАН ДАМАСКИН

Манастирът "Св. Сава Освещени" до Витле-ем, където е живял Св. Йоан Дамаскин. Манастирът е основан 439 г. от Св. Сава Кападокийски

ОТВОРЕНО ПИСМО НА ГРАЖДАНИНА ПАРПУЛОВ ДО ПРЕМИЕРА БОРИСОВ, АПЕЛИРАЩО ЗА ИЗВЕСТЕН МОРАЛ У УПРАВЛЯВАЩИТЕ

Получих от г-н Р.Парпулов текста

на негово Отворено писмо до Б.Борисов.

21

Веднага публикувам писмото му и дори се подписвам под него – понеже споделям изцяло позицията на уважавания г-н Парпу-лов; ето какво пише този човек: Отворено писмо до Министър-председателя на България

Господин Борисов, Повод за настоящото писмо е въп-

росът за раздадените даром пари („бонуси”) в Комисията за защита от дискриминация. Никога не съм се захващал да коментирам такива въпроси защото ги смятам за извън моята компетентност. Но сега нещата не са до компетентност, а до съвест и морал.

Направи ми впечатление как доц. д-р Ана Страшимирова говори за това. Касаело се просто само за сума колкото една заплата от 3 хиляди лева. Защо бил този шум?! Какво пък толкова станало?! Връщат ги…

Да, но не като резултат на угризе-ния на собствената им съвест, а под натиска от станалия скандал!

Вие, предполагам, добре знаете, че средната пенсия в България е 271 лева, т.е. повече от половината пенсионери (меж-ду които съм и аз) трябва да преживеем от 1 януари до 31 декември с 3252 лева – с малко повече от това, което раздава г-жа Страшимирова над едномесечната заплата от 3 хиляди лева. Ами тази огромна част от пенсионерите, които са много под средния размер, замисляте ли се за тях?!

Не ме интересува какви пари се дават в една частна фирма. Там собствени-кът си ги раздава както прецени – защото тези пари сам си ги печели.

Тук въпросът обаче е друг – това са пари от Бюджета и не може така да се бърка в “кацата с меда”. Освен от пътища, магистрали, спортни зали, театри и прочие хората се нуждаят и от справедливост! Трябва да има и морал. Къде го този морал, щом и в Комисията по дискриминация го няма? Пък и, ако вярваме на журналистите, не само там, защото скандалите с „бонуси-те” не са от вчера. Радомир Парпулов от Пловдив Моля, който е съгласен с мене, да се под-пише под това писмо.

МОЯ МИЛОСТ В ЧАС ПО ФИЛОСОФИЯ В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ...

04 декември 2012, вторник

ЗНАМЕНИТИЯТ, ВЕЛИКИЯТ ДИРЕКТОР НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ Г-Н ВЕНЕЛИН ПАУ-НОВ

ЗА ТУРШИЕНОТО БИТИЕ И ДОМАТЕНИТЕ “РЕВОЛЮЦИИ” В ЧУДНАТА МЕНТЕ-СТРАНА НА БАТ ВИ БОКО

декември 3, 2012

Прочетох чудесен текст, написан от Иво Беров, един от двама-тримата, най-много четиримата честни и достойни журна-листи у нас, двама от които, прочее, носят за собствено име името “Иво” (кой е другият Иво, вярвам, се сещате!); та текстът на Иво Беров, който ви съветвам да прочетете непременно, носи заглавието Туршиеното битие ражда доматени революции; аз го прочетох току-що и бързам да споделя възхищението си с вас; ето един откъс от този текст, пропит от “гъст”, упойващ, богат смисъл, ще ми се той да стигне и до читате-лите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Хубаво е, че има някакво негоду-вание. Лошото е, че негодуванието е никак-во. То е като бунтът срещу лошите политици

въобще. От бунта срещу лошите политици въобще имат полза само политиците. Но не политиците въобще, а лошите политици.

… Твърдението може би изглежда

търсено, нагласено и измислено, но нито е измислено, нито е нагласено, а си е доста точно и смислено даже. Когато всички са лоши, ти не си лош, дори и да си лош, ти си просто както всички. Когато всички са лоши, остава все пак един добър, който се бори срещу лошите. Сещате ли се кой е той?

… От три години насам в България

върви по един път, отъпкан от доста, ако не и от всички недоразвити, полуразвити и не дотам развити страни от третия и от чет-въртия свят.

Пътят на популизма. На народниз-ма, или както там би трябвало да се казва на български. И тъй като в България не се знае какво точно е популизъм, всеки си го представя и си го обяснява както му хрумне, както му дойде и най-вече както му е изгод-но.

Като – о, своеобразие на туршие-ното ни битие! – срещу популизма се обявя-ва дори самият ми ти Бойко Борисов.

…

Популизмът може сравнително

точно да се определи и разпознае по някол-ко показателя. Единият от тях – може би точният е отстраняването на институциите от политическия и обществен живот на една държава.

Отстраняването, принизяването, пренебрегването, подмяната, премахването и унищожението на смисъла и същността им.

При едноличното и популистко уп-равление всъщност няма институции. Няма Народно събрание и народни представите-ли няма разлика между изпълнителна и съдебна власт, няма свободни медии и още много неща няма, за сметка на едно нещо, което го има навсякъде и във всичко.

22

Вождът и учителят. Него го има. Навсякъде и във всичко. И непрекъснато при това.

… При едноличните и популистки ре-

жими народът няма нужда от представители и посредници, за да общува със своя любим вожд и учител. Той, народът си общува със своя вожд и учител пряко.

Ако му затворят предприятието и го уволнят той, народът, не отива при ня-какви си там измислени народни представи-тели, а отива направо при своя любим си вожд и учител, за да му се оплаче и обжал-ва. Както е свикнал да се оплаква на султа-на и на партийния секретар още от време турско и от време комунистическо, зер те са хората, които могат да му свършат работа.

Та отиват широките простонародни маси при вожда и учителя, жалват му се, той се трогва, гневи се на лошите и като един ми ти хайдутин-закрилник им казва: „Аз няма да оставя тая работа така!”, след което им намира отнякъде (измежду своите авери, откъде другаде), едни вложители, тоест инвеститори, вложителите, тоест инвести-торите влагат пари в предприятието, спася-ват го, дават, между другото пари и за някой футболен клуб (всъщност избрания от вож-да и учителя клуб), работниците и широките простонародни благодарят на батето си Бойко, футболистите благодарят на батето си Бойко, феновете, тоест запалянковците благодарят на батето си Бойко, народът благодари на батето си Бойко, а батето им Бойко казва на всички тях, че само на него трябва да благодарят, защото той не е като предишните, а реже ленти, плиска менци с води, прави първа копка, прави магистрали и метра и пъха залъци в устите на изпадна-ли в сладостна омая моми, докато разни репортери и захласнати от възторг (и от същата тая сладостна омая) репортерки отразяват подвизите му и въобще всичко чудесно си се натъкмява, всички се чувстват уютно, като чушки в туршия се чувстват, тук презрените депутати от разните му там парламенти са съвсем излишни, няма ника-къв смисъл от тях, само лапат народната пара, как да не ги замеря човек с домати…

(Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

ЖАК АССА ЗАДАВА ВЪПРОС В ДИСКУ-СИЯТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО: КАКВО ПРЕЧИ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ ДА ПОЛУЧАТ ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ?

03 декември 2012, понеделник

Публикацията Въведение в дис-

кусия за образованието с участието на Жак и Иванка Асса предизвика много отзи-ви във Фейсбук. Сега публикувам още един текст по същите проблеми, изпратен ми от моите уважавани колеги, който е написан специално за дискусията по образованието.

Тази дискусия се води от много време в моя блог – и в ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ в ПГЕЕ-Пловдив, в който г-н Асса беше дългогоди-шен най-активен член:

В един от нашите учебници с Ваня имаше една мисъл като мото на глава: "Те му даваха добро образование, но той не искаше да го вземе". Сега ме интересува отговора на един съвсем прост въпрос: ако изключим чисто материалните облаги (съв-сем бакалско смятане), какво пречи на българските ученици да получат добро образование?

По мое мнение имаме добри учеб-ници почти по всички предмети; в големите градове не липсват и добри учители; друга система в света, освен класно-урочната почти не се прилага. С какво тогава френс-кото или немското училище са по-добри? Разговарял съм с мои приятели, бивши мои ученици (вкл и малкият ми син беше в Изра-ел в колеж по датско-американски модел), в които преподавателската дейност не е на по-високо ниво (дори когато в датски колеж наш приятел се е опитал да приложи мето-ди на обучение в творчество, директорката на колежа учудено-възмутено го е попитала: "За какво ще им служи това?"

Единствената разлика е в повише-ните изисквания там. Резултатът от най-мащабната в България учителска стачка бяха най-недалновидна въведените делеги-раните бюджети – или може би не?! – зави-си от поставените цели!!! (подобно нещо се получава и със здравеопазването в РБ - "здравните пътеки"!). По този начин учили-щата и болниците се превърнаха в търговс-ки предприятия. От болниците гледат да те изгонят колкото може по-бързо – независи-мо дали си излекуван), а училището гледа да те задържи колкото може по-дълго, неза-висимо дали доказваш желание да останеш или не.

Нещо повече – ако задържиш деца със СОП (специални образователни пот-ребности – за тях на училището се плаща двойно). Това в западните училища го няма! Там се поощряват първите. Последните остават грижа за семействата, благотвори-телни организации, и работейки, получават някаква професия или занаят.

Според нас това трябва да е на-пълно ясно на бъдещите бежанци от бъл-

гарското училище. Затова направи една от темите на КЛУБА

"Какво не ми достига в българс-кото образование и какво ме привлича в западното?"

и ако получиш отговор "материал-ни облаги" спирай разговора – защото бъл-гарското училище това не може да им оси-гури.

Ако ти отговорят нещо за нивата на образованието, въпреки космополитич-ния ти дух, според мен не трябва да се съгласяваш! Самият факт, че все още изли-заме първенци в редица олимпиади, показ-ва, че има все още големи потенциали в българското образование откъм ученици и откъм преподаватели.

Ако събереш достатъчно материал по тази тема в чат – хубаво е да продължим разговора с членовете на КЛУБА.

УБИЙСТВЕН КОМПРОМАТ, ПОКАЗВАЩ КАК ЗЛОДЕЯТ ГРЪНЧАРОВ ТОРМОЗИ УЧЕНИЦИТЕ СИ ДА МИСЛЯТ И ДА ОБИ-ЧАТ БЪЛГАРИЯ

декември 3, 2012

Публикувам без никакво изменение крайно изобличителния текст, с който съ-вестен възмутен гражданин, разбира се, изцяло анонимен, представящ се или по-скоро дегизиран като “бивш ученик на Ангел Грънчаров”, громи същото това лице, него-вия крайно неправилен, направо престъпен, осъдителен начин на преподаване или обучение и пр.; ето, четете сами тия толкова патетично силни изобличителни слова спрямо народния враг, именно моя милост, които откривам на едно доста “подходящо” за такива доноси място, именно под публи-кацията със заглавие Почина още един български учител – преди да достигне до пенсия!:

Това, че се опитвате да си излеете фекалните политически идеи като използва-те смъртта на колегите си е меко казано отвратително. Когато преди години ми пре-подавахте всички ви мразеха заради това и мога да се обзаложа, че продължават уче-ниците да не ви харесват, заради жалката политическа пропаганда, която правехте от трибуната на преподавател, използвайки авторитета и властта си и потъпквайки

23

хората, които бяха на друго мнение от ва-шето. Не, че идеите Ви са грешни, напротив, аз лично бях съгласен с много от тях, но начинът им на налагане сред учениците е меко казано фашистки!

Много демократично… Можете са-мо да се радвате, че видеото, в което хвър-ляте столове и крещите в час как Костов е невинен подобно на реч на Хитлер и ругаете учениците не се разпространи тогава (по молба на ваши колеги, които за разлика от вас учениците уважаваха), защото сега нямаше да наричате учителите колеги. Вие сте един от най-лошите преподаватели в ПГЕЕ, не защото сте необразован или нека-дърен, а защото сте комплексар и нямате подход.

Това е моето мнение и мнението на всичките ми вече бивши съученици за вас. Не бих написал всичко това, ако не бях прочел колко неуважително и надменно се държите с хората, пишещи тук. Истината боли но по-добре да я чуете от бившите си ученици, не очаквам да се съгласите с нея, защото вие сте твърде вироглав човек но нека децата да ви повтарят често какво мислят.. а вие в подкрепа на собствените си твърдения вярвайте на разни пенсионери, които никога не са ви познавали като препо-давател… вярват на всяка ваша дума без да имат доказателство за това… ВИЖТЕ НА ТОЗИ ЛИНК КРАЙНО ИЗОБЛИ-ЧИТЕЛНИЯ КОМПРОМАТЕН ВИДЕОКЛИП, ЗА ДА СЕ УБЕДИТЕ КАК ЛИЦЕТО А.ГРЪНЧАРОВ ТЕРОРИЗИРА УЧЕНИЦИТЕ ДА МИСЛЯТ И ДА ОБИЧАТ БЪЛГАРИЯ

Не знам кой е лъжец, на мен ми звучи като политическа пропаганда, при това качена от вашият личен профил. Освен това наричате учениците малоумници, дървени философи, обиждате ги, заплаш-вате ги и ги прекъсвате. Подход – нулев. Сигурен съм, че анти-комунистическата пропаганда и обсъждане на политически теми също не е част от учебната програма, нещо повече – забранена е.

Ще се опитам да намеря и видео-то, в което си изпускате нервите, въпреки, че няма голям смисъл, горното е доста подобно като съдържание само без блъска-нето на столове.

А за по-горе направения ми про-фил, всеки, който гледа горното видео и реакциите Ви от отговорите на “малоумни-те” Ви ученици ще прецени дали съм лъжец или не. Името ми е без значение, така или иначе не ме помните, защото вероятно съм бил един от всичките Ви “малоумници”.

Предполагам знаете лафа за лай-ното и вентилатора, вашето лайно ще на-мери доста fan-ове в медийното пространс-тво, не мислите ли? Аз лично не бих се занимавал да го комерсиализирам, но виж-дам, че сте насъбрали “почитатели”, някой може да хареса идеята.

Пълна трагедия… това ако е нормален час аз ще отида на луната. Не знам какво са научили от тази час учени-ците но е страшно… Нека да гледат урока и феновете му в пенсионна възраст и да преценят искат ли такъв учител за техните внуци?истерии… блъскане… нищо философско… а е час по философия все пак! ЗАБЕЛЕЖКА: Последните, сложени в тъмен шрифт думи са на… загадка, който познае или идентифицира лицето, което ги е напи-сало, ще получи специална награда на блога, състояща се от пълната колекция на досега излезлите книжки на списание ИДЕИ плюс колекция от всичките издадени досега книги (20 на брой), написани от злодея Грънчаров.

ЙЕРАРСИТЕ НА БПЦ, УВИ, НЕ ТЪРСЯТ СВЕТОСТТА НА ХРАМА, А ЗЛАТОТО МУ!

02 декември 2012, неделя

Търгашите от Българската православна църква

Горко на вас, слепи водачи, които казват: "Ако някой се закълне в храма, не е нищо, но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се". Безумни и слепи! Че кое е по-голямо: златото ли или хра-мът, който е осветил златото? (Еванге-лие на Матей, Глава 23, 16 и 17.)

В безумното наше време, когато

един обезумял тиран е разпасал пояса си и, стоейки начело на своята групировка, алчно заграбва последните трошици от хамбара народен,

- когато асфалтът се цени по-високо от кръвта, а, подобно на великата китайска стена, пътищата се градят под некропол от кости,

- когато глупостта и скудоумието властват на трона и злорадо кривят глупа-вото си клоунско лице,

- когато младите ни синове и щер-ки хващат пътищата с еднопосочен билет и бягат от теглото, за да не се завърнат нико-га,

- когато лечителите се обърнаха на гробни лешояди, учителите на разтреперани

мижитурки, а звездите излъчват пошла чалгаджийска простащина,

- когато старците мрат от глад, Те-мида е не сляпа, а кривогледа, магистрати-те са жонгльори на лъжи, а престъпниците колят и бесят…

В такива времена хората жадуват за вяра, за духовна истина и подкрепа, за светлина, както умиращ в пустинята за глътка живителна течност. Те търсят оазис на правдата и истината, където да излеку-ват разбитите си сърца и да утешат отчая-ните си души. Народът търси пътища към храма. И когато водачите му са безумци, той поема по грешни пътеки. Хората се втурват при сектанти, ясновидци-шарлатани, ходжи-магьосници, измислени идоли и затъват все по-дълбоко и по-дълбоко в бездната на мрака. А къде са пастирите духовни? Къде са отците? Не чуват ли риданието на клети-те си деца? Не долавят ли как стадото им блее загубено в леса и става евтина плячка за вълците? Не, те са твърде заети да се изяждат един-друг.

Безмерна беда връхлетя Бълга-рия. Кроткият, смирен и благ патриарх Мак-сим издъхна блажено и отиде в Божиите селения. Той не беше светец-войн. Не на-помняше на Св. Георги или Св. Мина. Не воюваше с ламята на злото, но търпеше и оцеляваше. Пазеше искрицата вяра от злите вихри. И Църквата и духовенството, макар и осакатени, също оцеляха.

Надявах се, че осиротелите све-щеници ще се сберат с обич и благост и мъдро и спокойно ще изберат нов пастир на Св. Православна църква и на своя народ. Уви! Подобно на освирепели пристанищни котки, сдавили се над рибешки вътрешнос-ти, те се нахвърлиха един срещу друг с хули и ожесточение, с мерзост и лицемерие, жадни за власт и контрол. Мислех си, че при избиране на наместник, а по-късно и на нов патриарх митрополитите от Св. Синод ще мислят кой от тях е в състояние да се на-гърби с този страшен товар. Ще се чудят кой има сили да понесе тежкия кръст на духовен водач във времена на беззаконие, глад и мизерия. Мислех си, че всеки ще се моли да го отмине горчивата чаша и накрая мъдро ще отсъдят и ще натоварят най-благород-ния, най-силния, най-светия сред тях.

Нищо подобно! Владиците алчно се вкопчиха в амбициите и апетитите си, в бляновете и мераците си и всеки виждаше себе си с патриаршеската корона. Обясне-нието, уви, е много просто. Тези хора не търсят светостта на храма, а златото му. Те не мислят за тежкото изпитание да водиш отчаяно и обезверено паство, а за солидно-то църковно имущество, за обширните земи и огромните капитали, които главата на Църквата ще управлява и контролира. (ОЩЕ – в блога) Паула Лайт - 18.11.2012 г.

24

РАЗУМНАТА И ДЕМОКРАТИЧНА АЛТЕР-НАТИВА И ОПОЗИЦИЯ НА ОЛИГАРХИЧ-НИЯ ПОСТКОМУНИЗЪМ НА ГЕРБ, БСП, ДПС И ТЕХНИТЕ ПИОНКИ И СЛУГИ

декември 2, 2012

Документът, който привлича вни-

манието ми, е Доклад на Иван Костов пред Десетото Национално събрание на ДСБ. Прочитам го с интерес. Представям документа – аз лично по-силен, точен и обоснован анализ на ситуацията в страната отдавна не съм чел! – пред приятелите си във Фейсбук ето с тия думи (понеже не мога да си кривя душата и винаги казвам и пиша това, което мисля!): “Заслужава да се про-чете. Щастие за България е че има серио-зен и умен политик и държавник от ранга на Иван Костов…”; с тези думи представям и вам този доклад; безспорна истина е, че България не разполага с по-добър и по-способен политик от Иван Костов; ето ня-колко най-силни момента от документа, които ми се иска да стигнат и до хартиеното издание на блога, именно до в-к ГРАЖДА-НИНЪ: Нашите решения на най-острите пробле-ми.

Срастването на властта на пос-ледните три правителства с монополите е основната причина страната ни да затъва вече четвърта година икономическа криза и депресия. Злоупотребите с господстващо положение са във всички ключови сектори – енергетиката, земеделието, храните, лекар-ствата, медиите, застраховките. Монопол-ните цени, често превишаващи междуна-родните, намаляват реалното потребление на домакинствата и убиват семейния, мал-кия и среден бизнес. Тези злоупотреби с цените доведоха до закриването на значи-телна част от фирмите – 1/3 в строителст-вото, близо половината в търговията, зна-чителна част в индустрията и услугите. Едва половината от фирмите се пререгистрираха, а в половината от регистрираните няма нито един зает работник. Повече от 300 000 души престанаха да се самонаемат и осигуряват. Почти всеки трети млад българин е без работа.

Единствено икономическият рас-теж увеличава ниските доходи и намалява високата безработица. За него са нужни инвестиции. У нас те намаляха драматично

и причина за това е, че предварително разпределеният и затворен от олигарсите пазар не допуска откриване на нови произ-водства.

Масовата корупция в администра-цията, в обществените поръчки, в търговс-кото съдопроизводство спират инвеститори-те. Малцина се осмеляват да инвестират в страна, чийто съд е корумпиран от олигар-сите, а публичните поръчки се печелят от едни и същи, свързани с властта фирми.

Икономическо развитие има там, където има свободна конкуренция. Пазарът се саморегулира само, когато държавата противодейства на монополите и насърчава конкуренцията. Борбата за потребителя е основния двигател на растежа на благосъс-тоянието. У нас конкуренцията е задушена от малки за мащабите на Европа, но доста-тъчно големи за българския бизнес монопо-листи. Господстващото им положение досе-га ревностно е бранено и създавано от правителства на Сакскобургготски, Стани-шев и Борисов.

Нашето политическо решение е държавата драстично да ограничи и санкци-онира монополистите и да отвори българс-кия пазар за свободната конкуренция. Това задължение на правителството и законода-телите не се прилага, защото властта е в симбиоза с нарушителите. От върховете на управлението на страната тази олигархична симбиоза разпространява корупция нався-къде. По тази причина е недосегаема за правосъдието. Поради еднаквата си приро-да и обвързаност БСП, ДПС и ГЕРБ не потърсиха и не дадоха доказателства за осъждане на корумпираните политици и магистрати.

Затова ние сме непримирима опо-зиция на последните три управления.

Доверието и оптимизма ще ни из-ведат от кризата. От 2006 година насам българите са най-нещастните хора в Евро-па. Причината е, че управляващите вече 12-та година не модернизират страната, а я връщат към миналото. Затварят целенасо-чено обществото ни в гетото на посткому-низма.

Мнозинството от българите се страхуват от ширещата се престъпност и от милиционерското насилие. Ние сме единст-вената страна в ЕС, в която масово обират селски домове; единствените, които не можем да се развием високодоходно интен-зивно земеделие, поради масова полска престъпност. Поради това, че силови групи-ровки налагат несправедливи цени на про-дукцията на земеделците.

Стигнахме до безпомощното приз-нание на отговорния вицепремиер, че стра-ната ни е „оазис на организираната прес-тъпност“. У нас властва беззаконието. Има отказ от правосъдие. Законът не се прилага еднакво за всички. Правозащитните и съ-дебните ни органи са под постоянно критич-но наблюдение от ЕС.

Ние предлагаме радикална ре-форма на МВР, прокуратурата и съда, включително промяна на Конституцията. Доган, Станишев и Борисов не я правят, защото лично са нарушили закона.

Българите са несигурни за своето здраве поради все по-некачественото и скъпо здравеопазване. Обезверени са от влошаващото се образованието и възпита-ние на младите. Виждат обезценяването на малките си пенсии и неефикасността на социалното подпомагане и грижи, недоста-тъчната подкрепа за майките и слабата защитата от безработица.

Всичко това се дължи на отказа от реформиране и модернизация на изпадна-лите в криза сектори. Страхът от вземане на нужните управленски решения, заради тяхната непопулярност, доведе до най-лошото – до разпадането на солидарните система на гражданското ни общество. Това днес е причината за все по-масовата неси-гурност и разочарование.

(Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

Излезе от печат брой 23 от 1 дек. 2012 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ – свободният вест-ник на България

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава: ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА

HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488